Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Стоян Мирчев и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има кворум (звъни), откривам заседанието.

Колеги, продължаваме с първа точка за днес:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
Вносител е Министерският съвет на 22 ноември 2018 г. Приет е на първо гласуване на 24 януари 2019 г.
Доктор Дариткова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 802-01-54, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2018 г., приет на първо гласуване на 24 януари 2019 г.
„Закон за изменение на Закона за лечебните заведения“.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Закона:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на наименованието на Закона, подкрепена от Комисията.
Гласували 160 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 27.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Валентина Найденова.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Георги Колев:
„Създават се нови §1 – §9:
„§ 1. В чл. 3, ал. 1 и в ал. 5 след думите „чл. 5, ал. 1“ се добавят думите „и ал. 2“.
§ 2. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
„Държавата може да създава и лечебни заведения към висшите училища, получили програмна акредитация по специалностите от регулираните професии „медицина“, „дентална медицина“, „фармация“ и „здравни грижи“ като юридически лица на бюджетна издръжка.“
2. Досегашните ал. 2, 3, 4 и 5 стават съответно ал. 3, 4, 5 и 6.
§ 3. В текста на чл. 76, т. 17 след думите „съответния министър“ се добавят думите „или ректора на съответното висше училище“, а след думите „чл. 5, ал. 1“ се добавят думите „и ал. 2“.
§ 4. В чл. 19а след думите „чл. 5, ал. 1“ се добавят думите „и ал. 2“.
§ 5. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста на чл. 35, ал. 1 след думите „чл. 5, ал. 1“ се добавят думите „и ал. 2“, а след думите „съответния министър“ се добавят думите „или ректора на съответното висше училище“.
2. В чл. 35, ал. 3 след думите „чл. 5, ал. 1“ се добавят думите „и ал. 2“ и се създава нова т. 4 със следния текст:
„4. ректорът на висшето училище съгласувано с министъра на здравеопазването – за лечебните заведения по чл. 5, ал. 2 към висшите училища.“
§ 6. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „чл. 5, ал. 1“ се добавят думите „и ал. 2“, а след думите „съответния министър“ се добавят думите „или ректора на съответното висше училище“;
2. В ал. 2 след думите „съответният министър“ се добавят думите „или ректорът на съответното висше училище“.
§ 7. В чл. 53 след думите „чл. 5, ал. 1“ се добавят думите „и ал. 2“.
§ 8. В чл. 62 след думите „чл. 5, ал. 1“ се добавят думите „и ал. 2“.
§ 9. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „Министерството на отбраната“ се добавят думите „и на лечебно заведение по чл. 5, ал. 2“.
2. В ал. 4 след думите „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се добавят думите „и на лечебно заведение по чл. 5, ал. 2“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат нов § 1 и параграфи 2, 3, 4, 5 и 6:
„§ 1. В чл. 5, ал. 1 след думите „Министерския съвет“ се добавя „Министерството на здравеопазването“.
§ 2. В чл. 35, ал. 3, т. 1 думите „и центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания“ се заменят с „центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания и за другите лечебни заведения към Министерството на здравеопазването“.
§ 3. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, изречение първо след думите „предложение на министъра на здравеопазването“ се добавя „с решение“, а изречение второ се заличава.
2. Създават се нови ал. 3, 4 и 5:
„(3) С решението по ал. 2 Министерският съвет одобрява и проект на договор, с който се уреждат отношенията между министъра на здравеопазването и ректора на съответното висше училище относно предоставяне управлението на държавното лечебно заведение.
(4) С договора по ал. 3 се уреждат:
1. правата и задълженията на висшето училище, свързани с управлението на лечебното заведение;
2. финансовите ангажименти на висшето училище към лечебното заведение;
3. изискванията за отчетност и прозрачност на действията
и решенията на Съвета на директорите на лечебното заведение и висшето училище;
4. гаранциите за добро управление на лечебното заведение от страна на висшето училище;
5. отговорността на висшето училище по отношение на финансовото състояние на лечебното заведение;
6. основанията за предсрочно прекратяване на предоставените права за управление на лечебното заведение от висшето училище.
(5) Продажбата на обособени части от лечебните заведения по ал. 2 се извършва след решение на Министерския съвет по мотивирано предложение на министъра на здравеопазването.“
3. Създава се ал. 6:
„(6) Извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни материални активи и отдаването под наем на дълготрайни материални активи на лечебното заведение по ал. 2 се извършва при условията и по реда на чл. 105 след разрешение на министъра на здравеопазването.“
4. Досегашната ал. 3 става ал. 7.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 8 и в нея думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 7“.
6. Досегашната ал. 5 става ал. 9.
§ 4. В чл. 65 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „Министерския съвет“ се добавя „Министерството на здравеопазването“.
2. В ал. 4 след думите „Министерския съвет“ се добавя „Министерството на здравеопазването“.
§ 5. В чл. 105 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни материални активи на стойност по-голяма от 10 000 лв. и учредяването на вещни права върху недвижими имоти, собственост на държавно или общинско лечебно заведение – еднолично търговско дружество, както и на лечебно заведение – търговско дружество със смесено държавно и общинско участие в капитала, се извършва след разрешение на едноличния собственик на капитала, съответно от Съвета на директорите на дружеството. За разпоредителни сделки с недвижими имоти на лечебните заведения се прилага Законът за приватизация и следприватизационен контрол.“
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Отдаването под наем на движими вещи, съставляващи дълготрайни материални активи, собственост на държавно или общинско лечебно заведение – еднолично търговско дружество, както и на лечебно заведение – търговско дружество със смесено държавно и общинско участие в капитала, се извършва след разрешение на едноличния собственик на капитала, съответно от Съвета на директорите на дружеството, ако общата стойност на активите за текущата година надхвърля 5 на сто от общата балансовата стойност на дълготрайните активи на дружеството към 31 декември на предходната година.“
3. Създава се ал. 3:
„(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага за наемните договори, сключени по реда на чл. 102, ал. 4.“
4. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея след думите „ал. 1“ се добавя „и 2“.
§ 6. В чл. 106а, ал. 4 след думите „Министерския съвет“ се добавя „Министерството на здравеопазването“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания, колеги?
Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Казват, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Днешният дебат в Народното събрание беше иницииран с една цел: иницииране създаването на национална педиатрична болница.
Днес ние говорим за други неща: за приемане на Пътна карта, на алгоритъм на изменения, които позволяват висшите училища да имат собствени болници. И прекият резултат е, че с предлаганите изменения ще откажем висшите училища въобще да мислят за тази хубава идея – медицинските ни университети да имат болници, болницата да е към тях, и при тези условия те ще се откажат да я придобият.
На второ място, ние ликвидираме Правителствена болница и този, който има добри чувства към нея, както се казва: „може да се снима за спомен с нея“.
На трето място, правим всичко възможно да опорочим съществуването на Медицинския факултет към Софийския университет и да поставим под въпрос съдбата на около хиляда студенти по медицина.
Защо стигнахме дотук? Защото действаме като слон в стъкларски магазин; защото ние искаме да се върнем към идеята за националната педиатрична болница; защото повлякохме оттук всички неща, които трябва да се обсъждат – аз съм съгласен, но не в порядъка на това, което правим днес, защото ние днес приемаме сериозни изменения в дейността на университетите, без становището на министъра на образованието. Като че ли ректорът на едно висше училище може самостоятелно, на базата на автономията, да взима решения какво да прави с училището, а забравяме, че тези университети са държавни в по-голямата си част, от което имат интерес медицинските университети, и те се подчиняват на своя принципал – министърът на образованието.
Ние правим промени, които засягат болниците, които съществуват към Министерството на отбраната, Министерството на транспорта, Министерството на вътрешните работи, отново без да вземем становище на съответните министри, като им предлагаме условия, с които почти съм сигурен, че те няма да се съгласят. Най вече министърът на образованието в никакъв случай няма да се съгласи да придобие едни финансово изчерпани структури, да се грижи за тях и да повлече съществуването на университетите, които, както знаем, се финансират на базата на държавна субсидия на брой студенти.
Затова мисля, че колкото и да говорихме, че първоначалният проект на решението, което беше при първо четене – просто Правителствена болница, болница „Лозенец“ да не съществува в този си вид като болница за някои избрани, да бъде прието тя да премине към Министерството на здравеопазването, което да предложи какво да стане с нея.
Ние не сме съгласни тази болница да премине със статут на търговско дружество, защото нашата визия е не болниците да стават търговски дружества, а обратно – те да стават публични дружества, където не е водещ финансовият резултат, а водещо е лечението на пациентите. Затова днес ние ще се въздържим.
Пак казвам, за съжаление, ние опорочаваме най-малкото две хубави идеи – идеята медицинските ни университети да имат болници и идеята да ликвидираме Правителствена болница. И създаваме сериозен проблем, за който ректорът на Софийския университет каза вчера – сериозен проблем, защото при тези условия Академичният съвет вероятно няма да вземе решение за придобиване на болница „Лозенец“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доцент Йорданов.
Реплики ще има ли? Не виждам.
Изказване – доктор Дариткова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да припомня на уважаемите колеги от опозицията, че се намираме на второ четене. На второ четене вече се защитават конкретните предложения, които всяка парламентарна група е направила към приетия на първо четене Законопроект. Приетият на първо четене Законопроект, който беше подкрепен в пленарната зала, означаваше, че правителството се отказва от това болница „Лозенец“ да бъде ведомствена към Министерския съвет и взема решение тя да продължи да функционира като всички останали лечебни заведения. Тоест тя трябва да се приведе в съответствие със законовите норми на Закона за лечебните заведения.
Нищо от това, което каза колегата, не е вярно. То е манипулативно. Отново в духа на опозицията подклажда напрежение и опит за подривни действия, защото това е маниерът на настоящата опозиция. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Искам да подчертая, че във Вашите изказвания на първо четене твърдяхте, че ако посочим ясния път за преобразуване на болница „Лозенец“, Вие ще ни подкрепите. В нашите предложения сме направили точно това – болница „Лозенец“ става търговско дружество като всички останали държавни болници 100% държавна собственост. В нашите предложения запазваме функционирането на болница „Лозенец“ във вида, в който тя функционира в момента, защото правим изключение за нея от действащите разпоредби на Закона за лечебните заведения.
Не е вярно твърдението, че когато не са търговски дружества, болниците не трупат задължения. Болница „Лозенец“ е натрупала сериозни задължения, функционираща като юридическо лице, а не като търговско дружество. Не това е проблемът. За съжаление, Вие не разбирате, че проблемът на задълженията не е проблем на юридическата форма.
От друга страна, тук сме разписали и възможността болница „Лозенец“ да запази акредитацията си като университетска болница. Тоест тя продължава да функционира като акредитирана университетска болница към Медицинския факултет на Софийския университет. По никакъв начин не застрашаваме обучението на студентите, напротив – гарантираме го с нашите предложения. Подобни предложения Вие не сте направили. Даже оттеглихте предложенията, които сте направили, и не ги защитихте мотивирано.
От друга страна, чрез въвеждането на ясни правила на отношения между висшите училища и болниците, които те искат да управляват, ние гарантираме държавната собственост. Досега тези правила бяха разписани само в правилници – това са подзаконови нормативни актове. Имаме случай на решение на Министерския съвет за отдаване на управлението на болница „Света Марина“ във Варна на Варненския университет. Това е пример, който е за добро управление и за добро взаимоотношение между висшето училище и съответната университетска болница.
Има намерение и от други университети да придобият управлението на съответното университетско лечебно заведение. Ангажиментът ни на законодатели е да разпишем ясно регламента, по който това се случва, чрез договор, който гарантира прозрачно управление, гарантира прозрачност на вземаните решения, финансова стабилност на лечебното заведение и ясни взаимоотношения между висшето училище и собственика на капитала, тоест Министерството на здравеопазването – принципала на лечебното заведение, респективно държавата.
Мисля, че това е в интерес на обществото и на българските граждани. Смятам, че нашите предложения трябва да бъдат подкрепени. Всичко останало, което се говори от тази трибуна, няма нищо общо с текстовете, които гласуваме в момента, и аз моля народните представители да подкрепят нашите предложения, които са направени отговорно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доктор Дариткова.
Реплики?
Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Аз се чувствам горд, че съм саботьор. Първият национално определен като саботьор на работата на Народното събрание. Благодаря Ви, доктор Дариткова. (Шум и реплики.)
Дали колежката Дариткова не разбира какво говори, или не ѝ се иска да разбира, или не знае за какво става дума? Тя иска да говорим за болница „Лозенец“. Добре, ще говорим за болница „Лозенец“. Болница „Лозенец“ не може да съществува като търговско дружество. Защо? Защото тя има само 140 легла и огромен персонал. Със 140 легла не може да има търговско дружество – няма оборот. При съвременния начин на плащане на здравните заведения не може болница със 140 легла, с 800 човека персонал да се издържа. По-коректното е да я закрием и да кажем на колегите, да си я разделим с тях и те да си търсят своя път, защото иначе ги хвърляме в една агония. (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: А иначе много хубаво е след няколко месеца някой да разпродаде имотите и там да изникне един търговски център или жилищен комплекс. Това е, доктор Дариткова. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: От подривната дейност, уважаеми колега Йорданов, минахте към научната фантастика, ама по-скоро към фалшивите новини, защото пак отново това е Ваш механизъм на действие в последните дни.
Никой няма намерение нищо да разпродава. Напротив – ние сме гарантирали как другият, който управлява болницата, без решение на министъра и на Министерския съвет няма да се разпорежда с имуществото и няма да разпродава лечебните заведения. Това е смисълът на направените от нас предложения. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Моля Ви да четете текстовете, а да не се информирате от жълтата преса и от журналистите, които функционират във Вашата група.
Аз моля наистина да вникнете в съдържанието на това, което предлагаме. Знам, че имате сериозен мениджърски опит и резултатите от това все още тежат на едно лечебно заведение (ръкопляскания от ГЕРБ), но във всички случаи трябва да се оптимизира менажирането на болница „Лозенец“, защото наистина със 140 легла да се поддържа около 900 човека персонал е нереалистично и нерентабилно. Оттук нататък смятам с това, че Министерството на здравеопазването ще управлява болница „Лозенец“ и евентуално управлението ще се поеме от Софийския университет, във всички случаи ще се намерят по-добрите мениджърски решения, защото болница „Лозенец“ е на високо технологично ниво. Твърдя, че, ако тя се управлява правилно, може да бъде една от много успешните болници. Ние я поставяме в равна, конкурентна среда, каквато би следвало да бъде и досега, с всички останали лечебни заведения. Това е справедливо спрямо всички останали лечебни заведения, защото много други са университетските болници, които функционират като търговски дружества на територията на София и в цялата страна, и са без задължения и функционират абсолютно успешно.
Смятам, че наличната база, наличните специалисти, които работят там, ще привлекат много пациенти, и това вече е умението на мениджърите да управляват лечебното заведение така, че да го водят към финансова стабилност и просперитет. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доктор Дариткова.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: На дупликата няма как да има лично обяснение.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Тя ме засегна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма лично обяснение, тя даваше дуплика. Тя отговаряше на Вашата реплика.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Тя спомена името ми, как да няма лично обяснение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нали Вие направихте реплика? Няма как да не се обърне към Вас в дупликата.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене – заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Защо позволявате на доктор Дариткова да излиза от темата? Тя вече няколко пъти отправя упрек към мен, което не е в контекста на това, което се води – че моята дейност е тежала на една болница. Факти, доктор Дариткова? Искам фактите с какво болниците, които съм ръководил, се различават от другите болници?
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Фалирали са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен, доцент Йорданов. Каква е забележката Ви към мен?
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: И това е фалшивата новина, така че моля да направите забележка на доктор Дариткова да не пуска фалшиви новини. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
По начина на водене – господин Кутев.
След това изказване на доктор Поповски.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Вземам думата не за друго, а защото това се случва постоянно, и аз мисля, че няма място. В Правилника ясно пише, че става дума за обръщение лично и поименно. Тоест, когато става дума за нещо, с което ти обиждаш, или се обръщаш към някого, обиждайки го – аз поне така го разбирам…
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: И той ме обиди.
АНТОН КУТЕВ: Не, ако той Ви е обидил, е друг въпрос. Вземете думата и го кажете. Но когато се обръщаш към някого, лично обиден, няма значение дали е в дуплика. Изобщо в Правилника не пише дали е по време на изказване или по време на дуплика. Казва се, че когато ти по някакъв начин увреждаш имиджа, обръщаш се към човек, ясно е към кой човек го правиш, а ние през цялото време говорим: било в дуплика. Е, какво като е в дуплика?! Хайде, като взема дуплика следващия път, да наговоря куп глупости за някой!? В това няма логика, и никакво значение няма.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това е инспирирано от предишно Народно събрание.
АНТОН КУТЕВ: Няма текст в Правилника, който да говори за дуплика или за реплика.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Така е било винаги.
АНТОН КУТЕВ: Това, че е било винаги, не означава, че е добре, господин Иванов. Дето се вика, Бойко Борисов винаги е бил комунист, ама сега Гърневски ще говори срещу комунистите. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това какво общо имаше с темата в момента?
Заповядайте за изказване, доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Ще подкрепя предложението на доктор Дариткова в личен план не само от коалиционна култура, а и от това, че вътре в него има доста обективни и реални неща, които ги налага днешната действителност. Надявам се и колегите от „Обединени патриоти“ да го подкрепят по няколко причини.
Първо, базата „Лозенец“ става една от онези 65 държавни болници, които излизат от чл. 5, както коментирахме преди малко в Закона за лечебните заведения, но продължава да бъде база за обучение на Медицинския университет в София. Такива болници в страната има тридесет и няколко плюс останалите 28 областни болници, които са приоритетно с държавно участие. Тази цифра набъбва на 65 държавни болници, които се финансират единствено от Националната здравноосигурителна каса.
Медицинските университети, които искат да управляват такъв модел болници, могат да го направят при този регламент точно в точката на Закона, която внася днес доктор Дариткова. Тук има много добър и строг регламент – да се знае, че университетите, които искат да управляват университетските болници, могат да го направят при съответните финансови ангажименти към тези болници. Първият такъв случай е болницата „Света Марина“ във Варна. Има и други медицински университети. Знаем, че някои от тях са на двойно финансиране – получават субсидия от Министерството на образованието плюс допълнителни такси от чуждестранните студенти, които обучават. Така те боравят с един сериозен бюджет, с който могат да помогнат на болниците, които са база за обучение на техните студенти. Тук има наистина обективна действителност, която налага приемането точно на поправките, които внася доктор Дариткова.
Друг е въпросът, че можем, когато готвим бюджета за следващата година, да помислим за всичките 65 държавни болници какъв модел на финансиране да предложим, така че те да не бъдат само на бюджета на НЗОК, който е недостатъчен, защото голяма част от цената на клиничните пътеки е недофинансирана и тези болници се задъхват в чисто финансов план, а освен това те са гръбнакът на здравеопазването на България. Онези 300 други болници – общинските, частните и ведомствените по чл. 5, наистина вършат също немалка част от клиничната дейност в България, но, пак казвам, тези 65 държавни болници са гръбнакът на здравеопазването. Те са само на един модел на финансиране и затова за тях трябва да се мисли нещо допълнително. Казвам го и като апел към министър Ананиев – неговият екип да мисли какво да направим за следващия бюджет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доктор Поповски.
Реплики? Няма.
Изказване – господин Колев, заповядайте.
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Мисля, че всички сме единни, че в момента няма политическа сила, която да иска негативен резултат от това, което се случи с болница „Лозенец“. Всички искаме Университетът да запази своята научна база, да се развива. Всички искаме да имаме педиатрична болница, която е така чакана с годините. Целите са едни и същи, разминаваме се по пътищата за постигането им.
Направихме едно предложение, което беше желано от Университета – да не бъде търговско дружество и самото управление да става през бюджета на Университета.
Ако не бъде прието предложението ни, разбира се, ще подкрепим това да бъде търговско дружество. Това е формулата, но ще следим дали Университетът ще запази своята база, ще следим да не се поставят под съмнение дипломите на преподавателите, студентите. Надявам се, че това е общото виждане и на Министерството, и на всички ни, така че целите ни са общи.
Предложихме различен път за осъществяването на тези цели. Ако не бъде прието, ще подкрепим предложението да бъде търговско дружество и да работи както всички други болници, както „Св. Марина“ – чудесен пример за едно добро управление, чудесен пример за една успешна дейност.
Тук категорично не съм съгласен с колегите от БСП, които призоваха за закриване на болницата. Тя има страхотен капацитет. Тази болница е акредитирана и за трансплантации, тя има своя капацитет, тя има своето оборудване, чудесна апаратура, която е налична към момента. Да не се използва болницата е голяма грешка. Затова да не отиваме в крайности, да се стремим към основната ни цел – всички да бъдат доволни и най-вече Университетът да си има своята научна база. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Колев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Колеги, моля, заемете местата си, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Георги Колев.
Гласували 138 народни представители: за 19, против 11, въздържали се 108.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението да се създадат нови параграфи 1, 2, 3, 4, 5 и 6, които Комисията предлага и подкрепя.
Гласували 135 народни представители: за 106, против 3, въздържали се 26.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Параграф единствен.
Предложение на народния представител Валентина Найденова.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Колев:
„Параграф единствен става § 10.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф единствен, който става § 7:
„§ 7. Параграф 5 от преходните и заключителните разпоредби се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев оттегля неподкрепеното си предложение.
Подлагам на гласуване редакцията на параграф единствен, който става § 7, подкрепен от Комисията.
Гласували 147 народни представители: за 113, против 2, въздържали се 32.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Валентина Найденова.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на ново подразделение.
Гласували 140 народни представители: за 113, против 2, въздържали се 25.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 83, ал. 5. т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат § 8, 9 и 10:
„§ 8. (1) Министерският съвет в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон преобразува лечебното заведение, създадено по реда на чл. 5, ал. 1 с наименование „Болница „Лозенец“ в лечебно заведение – еднолично акционерно дружество с наименование „Многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ чрез разпределяне в акции на имуществото на болница „Лозенец“, като за непаричните вноски на държавата не се прилагат разпоредбите на чл. 72 и 73 от Търговския закон. Оценката на непаричните вноски на държавата се извършва по реда на глава седма от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. …), а финансовите активи се оценяват по счетоводната им стойност. Правата на държавата като едноличен собственик на капитала на акционерното дружество се упражняват от министъра на здравеопазването.
(2) При преобразуването на болница „Лозенец“ в еднолично акционерно дружество движимото и недвижимо имущество – държавна собственост, предоставено за управление на лечебното заведение по ал. 1, което се преобразува и включено в баланса му, преминава в собственост на дружеството с акта за преобразуване, освен ако в него е предвидено друго.
(3) До получаване на разрешение за лечебна дейност преобразуваното лечебно заведение по ал. 1 осъществява лечебна дейност в съответствие с Правилника за устройството и дейността на болница „Лозенец“, приет с Постановление № 147 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. …)
(4) След получаване на разрешението по ал. 3 преобразуваното лечебно заведение по ал. 1 може да сключи договор с Националната здравноосигурителна каса за оказване на болнична медицинска помощ по реда на Закона за здравното осигуряване.
(5) Разпоредбите на чл. 37а и чл. 46, ал. 4 не се прилагат за преобразуваното лечебно заведение по ал. 1.
(6) Преобразуваното лечебно заведение по ал. 1 продължава да осъществява дейностите по обучение на студенти и специализанти въз основа на определената на болница „Лозенец“ до влизането в сила на този закон акредитационна оценка за определения в нея срок.
§ 9. В срок до три месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет одобрява проект на договор, с който се уреждат отношенията между министъра на здравеопазването и ректорите на съответните висши училища, на които до влизането в сила на този закон е предоставено управлението на държавно лечебно заведение по реда на чл. 62.
§ 10. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 7, който влиза в сила от деня на вписването в търговския регистър на едноличното акционерно дружество по § 8, ал. 1.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване създаването на нови параграфи 8, 9 и 10, предложени и подкрепени от Комисията.
Гласували 136 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 25.
Предложението е прието, а с това и промените в Законопроекта.
Колеги, прекъсваме до 11,00 ч., когато ще продължим с парламентарен контрол. Благодаря Ви.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Да Ви запозная с новопостъпили питания за периода от 25 до 31 януари 2019 г.
Постъпили са питания от:
- народния представител Виолета Русева Желева и Надя Спасова Клисурска-Жекова към Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, относно визия на Министерството на труда и социалната политика по отношение на промени в трудовото законодателство. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 февруари 2019 г.
- народния представител Георги Янчев Гьоков, Анелия Димитрова Клисарова, Георги Георгиев Михайлов, Валентина Александрова Найденова, Георги Йорданов Йорданов, Илиан Ангелов Тимчев и Иван Тодоров Ибришимов към Кирил Ананиев – министър на здравеопазването, относно политиката на Министерството на здравеопазването за оставането и реализацията в страната на завършилите висшето си образование в България лекари, лекари със специалност и медицински специалисти – сестри и акушери. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 февруари 2019 г.
Писмени отговори за връчване от:
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на четири въпроса от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Йордан Младенов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Явор Божанков;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Теодора Халачева;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на въпрос от народния представител Станислав Владимиров;
- министъра на финансите Владислав Горанов на пет въпроса от народния представител Станислав Владимиров;
- министъра на финансите Владислав Горанов на два въпроса от народните представители Георги Гьоков и Донка Симеонова;
- министъра на финансите Владислав Горанов на три въпроса от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на два въпроса от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народните представители Елена Йончева, Любомир Бонев и Димитър Данчев;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Николай Цонков;
- министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Манол Генов;
- министъра на вътрешните работи Младен Маринов на два въпроса от народния представител Веска Ненчева;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на въпрос от народния представител Пенчо Милков.
Това са постъпилите писмени отговори.
Продължаваме с въпросите към госпожа Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Първият въпрос към нея е поставен от народния представител Николай Тишев относно процедура по избор на длъжността „инспектор“ в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Бургас, отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление.
Заповядайте, господин Тишев, да развиете въпроса си.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! В приемния ми ден в Бургас се срещнах с мои съграждани, които ме алармираха за следния казус.
В изпълнение на Заповед № РД-11-1117 от месец ноември 2018 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за провеждане на процедура по подбор за инспектори по трудово правоотношение за Национално ТОЛ управление се провежда първия етап от процедурата по подбор, а именно подбор по документи. Въз основа на преценката, след проведен подбор по документи на кандидатите, Комисията допуска до интервю за длъжността „инспектор“ в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Бургас, 137 кандидати.
Комисията не допуска до интервю кандидатите, които не са представили в срок необходимите документи, съгласно обявата или представените документи не удостоверяват изпълнението на изискванията за заемането на длъжността.
Заявления за участие в процедурата по подбор, в които кандидатите не са посочили регионалния сектор, за който кандидатстват, не са разглеждани.
Прилагам към въпроса си връзка към решението на Комисията от 10 декември 2018 г. на страницата на Агенция „Пътна инфраструктура“.
На 2 януари тази година Агенция „Пътна инфраструктура“ публикува списък на класираните кандидати за длъжността „инспектор“ в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Бургас, в Национално ТОЛ управление, общо 45 класирани кандидати. Същото Ви прилагам във връзка към решението на Комисията.
Под № 8 в списъка с класираните кандидати фигурира лице, което не е било допуснато до втория етап – интервю за длъжността. Тоест то не е едно от тези 137 лица, допуснати до втория етап, съответно няма как да бъде класирано.
Във връзка с гореизложеното въпросите ми към Вас са:
Нарушена ли е процедурата по подбор за инспектори в Национално ТОЛ управление?
Какви мерки ще предприемете във връзка с горепосочения казус, така че българските граждани да се убедят, че решенията, взимани при провеждане на процедури и конкурси в подчинената Ви Агенция, са прозрачни и безпристрастни? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Тишев.
Госпожо Министър, заповядайте, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Тишев, на 13 януари 2018 г. със Заповед на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е стартирана процедура по подбор на инспектори за Национално ТОЛ управление. Обявените със заповедта свободни длъжности „инспектори“ за отдел „Контрол и правоприлагане“ в Националното ТОЛ управление се заемат на основание сключен трудов договор с класираните кандидати.
В публикуваната на интернет страницата на Агенция „Пътна инфраструктура“ обява за подбор на инспектори за отдел „Контрол и правоприлагане“ на дата 13 януари са посочени минималните и допълнителни изисквания за заемане на длъжността „инспектор“, основните задължения за длъжността, както и начинът за провеждане на подбора: първи етап – подбор по документи, втори етап – интервю.
С оглед провеждане на прозрачна процедура по подбора и осигуряване на равен достъп до участие в процедурата на кандидати от цялата страна беше предоставена възможност за подаване на заявления за участие в обявената процедура както лично от кандидатите на адрес: София, бул. „Македония“ № 3, „Външно деловодство“ на Агенция „Пътна инфраструктура“, така и чрез куриер или по електронен път чрез изпращане на сканирани документи на имейла на Агенцията и на сайта за кариерни предложения.
Със заповед на председателя на Управителния съвет на Агенцията са назначени отделни комисии, които да извършват подбор по документи и интервю с кандидатите за длъжността „инспектор“ в отделните регионални сектори.
След преглед и преценка на постъпилите документи до втория етап на подбора – интервю, са допуснати кандидатите, които отговарят на изискванията за длъжността „инспектор“, и на 10 декември списъците с допуснатите кандидати до интервю са публикувани на интернет страницата на Агенция „Пътна инфраструктура“.
На 13 декември е установено, че поради допусната техническа грешка при изготвяне на списъка за допуснати кандидати за длъжността „инспектор“ в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Бургас, едно лице не фигурира в последния. Констатирано е, че кандидатът е подал в срок необходимите документи за участие в процедурата по подбор и отговаря на изискванията за длъжността „инспектор“.
Лицето е допуснато до интервю. Решението на Комисията е отразено в допълнение към протокол от 13 декември 2018 г., като лицето своевременно е уведомено за обстоятелствата и часа на провеждане на интервюто.
При провеждането на процедурата за подбор на инспектори за Национално ТОЛ управление, отдел „Контрол и правоприлагане“, сектор „Контрол и правоприлагане“ – Бургас, както и във всички регионални сектори са спазени принципите на равнопоставеност. С въпроси, които назначените по места комисии са задали по време на всяко проведено интервю, са установени в каква степен явилите се кандидати притежават необходимите за изпълнението на длъжността качества. Всички заинтересовани лица са получили информация и съдействие на всеки етап от провеждането на конкурсната процедура. Осигурени са равен достъп и равни условия за всички, без ограничения на права и привилегии, които могат да поставят под съмнение правото на всяко лице на равенство и възможност за участие в обществения живот.
В заключение, техническа грешка е наложила създаването на допълнителен протокол, с който лицето е допуснато до участие в конкурса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Първо, само едно доуточнение. В заповедта на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ от 13 ноември миналата година, в доклада, който явно са Ви подготвили, пише „13 януари“, но това е подробност.
Моят доуточняващ въпрос е следният: след като е установено, че има техническа грешка и в списъка от тези 137 човека, допуснати до втория етап, тоест до интервю, е пропуснат един от кандидатите, който по документи отговаря, защо в страницата на Агенция „Пътна инфраструктура“ и в този списък, който е публикуван на 10 декември миналата година, тази корекция не е направена и продължава да стои списъка от 137 човека, а съответно в следващия списък с класираните кандидати се появява това лице?
Нали разбирате, че хората в Бургас или поне кандидатите, които са се явили на този конкурс или подбор и не са били допуснати, няма как да бъдат убедени, ако протоколът за корекция, за който казвате, че е издаден на 13 декември, поне той не бъде публикуван, за да е ясно, че няма определен кандидат, прокаран по втория начин. Тук въобще не коментираме качества на който и да е кандидат или къде е класиран. Говорим за принципа и прозрачността.
Въпросът ми е, че дори след като зададох въпроса и мина една седмица от задаването, би трябвало Вашите системни оператори или който поддържа сайта Ви, да отразят тази промяна, за да изчистим целия този казус и тези хора, които ме алармираха в Бургас за случая, да бъдат спокойни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Тишев.
Заповядайте, госпожо Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Тишев, ще направим всичко възможно и ще откоригираме списъка. Това е пропуск на Агенция „Пътна инфраструктура“, а на Вас след контрола ще Ви дам и допълнителния протокол, за да бъдете спокоен, че всичко е направено по реда, без да има някакви проблеми.
Лицето е завършило средно образователно училище със специалност „Вътрешни и международни превози на пътници“. Това е една от изискуемите области, които са в обявата – транспорт. Така че техническа грешка е довела до допълнителния протокол. Няма нарушения, но действително колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“ ще коригират с този допълнителен протокол известяването на допуснатите кандидати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Декларация от името на парламентарна група.
Заповядайте, господин Гърневски, имате думата.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги!
„ДЕКЛАРАЦИЯ
от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ
Днес, на 1 февруари, отбелязваме една от най-жестоките, най-черните и най-странните страници в историята на България.
На тази дата преди 74 години е извършено най-масовото произнасяне на незаконни смъртни присъди в страната ни. На днешния ден през 1945 г. Първи и Втори съдебни състави на така наречения „Народен съд“ осъждат на смърт регентите принц Кирил, Богдан Филов и генерал Никола Михов. На смърт са осъдени още 8 царски съветници, 22 министри, 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери. Осъдените са разстреляни и заровени в общи ями на Централните софийски гробища.
След разправата с „цвета на нацията“ България е превърната в соцлагер, а инакомислещите са изпращани, измъчвани и избивани в комунистическите концлагери на смъртта. В тях „червената коса“ е покосила живота на над 100 хиляди човека. Терорът на БКП продължава през всичките 45 години безконтролна власт.
След 1989 г. историята ни е до болка позната – фалит на държавата, демагогското пребоядисване от комунисти в социалисти и разграбването на всичко онова, което под техния режим бе построил угнетеният български народ.
За да помнят идните поколения зверствата на този режим, през 2011 г. правителството на ГЕРБ с министър-председател Бойко Борисов прие решение, с което обяви 1 февруари за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
Днес, 30 години след прехода, тази глутница ренегати нагло и безцеремонно посягат с мръсните си пръсти към законната власт в България. Посягат доста самоуверено, защото освен директивите на генерал Решетников, зад тях е изцяло и неговото творение – президентът Румен Радев.
В този контекст цяла седмица наблюдаваме активните мероприятия на председателя на БСП Корнелия Нинова, която отново и отново забърква вече до болка познатата смесица от полуистини, внушения и откровени лъжи. С огромно изумление станахме свидетели как за пореден път Корнелия Нинова се опитва да заеме позата на честен борец с корупцията, човек току-що пристигнал в политиката, за да твори чудеса.
Нашата отговорна позиция на народни представители обаче ни задължава да браним фактите и истината. От уважение към истината ще припомним на българските граждани коя всъщност сте Вие, госпожо Нинова, и дали позата на борец за правда е удачна с оглед на миналото Ви в политиката.
Уважаема госпожо Нинова, похватът на Вас и Вашата партия да боравите с манипулирани компромати, с незаконни прийоми, изфабрикувани сензации и ченгеджийски номера, на които се базират поредицата от несъществуващи скандали, не е новина.
Не е новина и прозвището „госпожа Лъжа“, с което се прочухте последните години, защото хората още помнят лъжите Ви за задлъжняването на България, за липсващи милиарди от Програмата за развитие на селските райони, за пропускането и настаняването в България на хиляди бежанци и още, и още.
Но днешната Декларация не е посветена на лъжите, госпожо Нинова, а на истините. Истините, които трябва да бъдат припомняни на българските граждани, за да се открояват още по-ярко фалшивите пророци и измамните месии в българската политика, които имат претенцията да управляват страната.
Затова, госпожо Нинова, нека оставим настрани пламенните Ви опити да изфабрикувате нова порция „Ало измами“ и да се обърнем към истината и фактите, а именно:
Вие, госпожо Нинова, сте единственият лидер на партия в тази зала, приватизирал с незнайно какви пари държавни дружества на крехката 28-годишна възраст. Историята Ви на тъмносиня приватизаторка, за която Вие никога на дадохте логично обяснение, може би просто защото такова няма, продължава и до ден-днешен да поднася поредица от скандални факти за начина, по който Вие сте управлявали поверените Ви по онова време активи на българските данъкоплатци. Кога ще кажете истината за „Техноимпекс“?
Вие, госпожо Нинова, сте единствен лидер на партия в тази зала, забъркал България в тежък международен лобистки скандал, отразил се изключително неблагоприятно за образа на страната ни пред международните партньори, защото точно Вие, госпожо Нинова, в качествата Ви на вече червена председателка на борда на Пловдивския панаир, вземате дейно участие в аферата „Хохегер“, заплащайки, в нарушение на куп правила и закони, огромния хонорар на австрийския лобист Хохегер, осъден впоследствие на затвор.
Вие, госпожо Нинова, сте единственият лидер на партия в тази зала, уволняван заради съмнения за корупция. Няма друг случай в новата ни история, при който говорителят на Европейската комисия изрично да приветства нечие уволнение от българското правителство, а ставаше дума за Вашето уволнение, госпожо Нинова, което е може би причината за днешния Ви реваншизъм спрямо уволнилия те тогава премиер Сергей Станишев, понастоящем председател на Партията на европейските социалисти.
Вие, госпожо Нинова, сте единственият лидер на партия в тази зала, за когото има доказано законни СРС-та – разсекретени и качени на интернет страницата на парламента. Точно Вие така ентусиазирано, цитираща „ало измамите“, с които се опитвате да компрометирате правителството, обещавате във въпросните СРС-та да спирате проекти срещу благодарности, да носите подаръци на разследващата Красимир Фронтиера следователка Шарланджиева, и да правите услуги на разследвани бизнесмени чрез правомощията на тогавашния Ви пост.
Вие, госпожо Нинова, сте единственият лидер на партия в тази зала, позволил си да звъни над 200 пъти на български следовател, а именно на въпросната Шарланджиева, разследваща същия този Красимир Фронтиера, заради чието име Вашето име е в СРС-тата по тази разработка.
Ще имате ли някога доблестта да кажете истината по този случай, а именно: защо български политик звъни над 200 пъти на български следовател, разследващ злоупотреби в сектора на същия този политик? Едва ли, госпожо Нинова. Вие доказано не обичате истината, защото точно Вие, госпожо Нинова, сте единственият лидер на партия в тази зала, доказано съгласуващ програмите и политиките си с генерал Решетников и със службите на чужди държави, извършвайки по този начин тежка форма на национално предателството.
Спомняте ли си генерал Решетников, госпожо Нинова? Същият този генерал, с когото отричахте да сте се срещали и познавали, докато не бяхте, за кой ли път, изобличена в лъжа от организаторите и присъствалите на въпросната среща, сред които има и видни Ваши съпартийци.
Ето така, уважаема госпожо Нинова, изглежда истината, колкото и неприятна да е за Вас. Това, че Вие сте неин враг и, че притискате и съпартийците си да се включат в хора на клеветниците и ало измамниците, е изключително лоша новина за българската демокрация, защото докато обществото ни се развива и върви напред, втората политическа сила у нас се връща към най-гнусните практики от годините на комунистическото безвремие, а именно пропагандата, посочването на враг, оклеветяването и съсипването на човешки съдби – и всичко това заради пустата Ви жажда за власт. Власт, която българските избиратели отказаха и ще отказват да Ви дадат, госпожо Нинова, защото хората се умориха от лъжите Ви. Дано се уморите и Вие най-накрая, за да прозрете и заобичате Вашия неприятел – истината, и ние от все сърце Ви го пожелаваме.“ (Реплики от ГЕРБ: „Браво! Браво!“. Бурни и продължителни ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Продължаваме.
Господин Вигенин иска думата.
Заповядайте, господин Вигенин, само ме ориентирайте – за декларация или…
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Не, не, по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: По начина на водене.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми господин Председател, през цялото време господин Гърневски се обръщаше към госпожа Нинова, която не е в залата.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Защо не е в залата? Тук ѝ е работното място!
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Аз разбирам, че тя ги направи да си говорят сами… (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля за тишина.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: …но все пак, трябва да има известно уважение. Когато това се прави, най-малкото трябва да направите бележка.
Бих предложил да не се злоупотребява с една дата, която е наистина свещена за част от българското общество…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А, за част!
КРИСТИАН ВИГЕНИН: …жертвите на комунизма да бъдат смесвани с една акция тук срещу госпожа Нинова, която не е и в залата на всичкото отгоре. (Реплики от ГЕРБ: „Да дойде!“)
Трябваше да прекъснете господин Гърневски, най-малкото след тези обиди и клевети, които нанесе, без да може в момента госпожа Нинова да се защити. Вероятно използваха случая, че я няма. Бих предложил може би да му дадете думата отново да повтори същото, когато тя е тук. (Реплики от ГЕРБ: „Тя много рядко идва.“) Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Продължаваме с въпросите към госпожа Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Следващият въпрос към нея е от народните представители Никола Динков и Виолета Желева. Той е относно състоянието на автомагистрала „Марица“, участък Оризово – Димитровград км 5+000 до км 36+400.
Заповядайте, госпожо Желева, да развиете въпроса.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България“): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, автомагистрала „Марица“ и нейните 117 км е един от най-ремонтираните пътища в България. На този участък са отстранявани дефекти, всички те са откривани, ремонтирани и отново откривани.
През последните две години състоянието на участъка от АМ „Марица“ – от Оризово до Димитровград, се влошава, което създава много проблеми при движението на моторни превозни средства. По магистралата имаше пропадане за първи път само месеци след откриването ѝ в експлоатация. Впоследствие се наложиха и много други ремонти, а на 100-метровия участък в района на река Банска се ремонтира три пъти. На много места по трасето има изключително много неравности, напуквания по асфалтовата настилка. Аз няколко пъти в седмицата минавам по тази магистрала и вече има не само напуквания, а огромни дупки на скоростен път – на автомагистрала.
Вероятно във Вашия отговор Вие ще ни уверите, че тези ремонти се извършват за сметка на изпълнителя, защото още е в гаранционни срокове. Нормално ли е малко след откриването на една автомагистрала да се прави ремонт след ремонта?
Съответно въпросът ми към Вас е: какви мерки предприема Министерството на регионалното развитие, респективно АПИ, за отстраняване на констатираните нередности в участъка на автомагистрала „Марица“ в рамките на гаранционните срокове? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Желева.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор – имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател!
Уважаема госпожо Желева, господин Динков! Обект автомагистрала „Марица“ лот 1 Оризово – Димитровград, от км 5 до км 36+400, e изпълнен с финансиране по Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013 г. Общата дължина на трасето е 31,4 км. Трасето на лот 1 от автомагистрала „Марица“ преминава през териториите на областите Стара Загора, Пловдив и Хасково, както и през следните четири общини – Братя Даскалово, Първомай, Чирпан и Димитровград. За обекта е издадено разрешение за ползване от 29 октомври 2015 г.
След въвеждане на участъка от автомагистралата в експлоатация се осигури връзка с автомагистрала „Тракия“, като по този начин движението на транспортните потоци от вътрешността на страната към Турция и обратно се осъществява изцяло по автомагистралното трасе.
Изпълнител на лот 1 на автомагистрала „Марица“ е кооперативно дружество „Кооператива муратори & чементисти – Чи. Ем. Чи. ди Равенна“ с договор от 1 август 2011 г. и стойността на договора е 159 млн. 755 хил. 613 лв. с ДДС.
Съгласно чл. 20, ал. 3 от Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни монтажни работи, съоръжения и строителни обекти гаранционните срокове започват да текат от деня на въвеждане на строителния обект в експлоатация. Съгласно чл. 20, ал. 4 от Наредбата минималните гаранционни срокове за автомагистралите – пътна част, е пет години.
Съгласно разпоредбата на чл. 73 от договора между Дружеството и Агенция „Пътна инфраструктура“ при установяване в гаранционния срок на повреди Дружеството, изпълнител на договора, следва да предприеме необходимите действия и да отстрани възникналите дефекти, след като бъде уведомено от възложителя за това.
Областните пътни управления, на територията на които преминава лот 1 на автомагистралата, извършват постоянен мониториг на обекта, като изпращат в Агенция „Пътна инфраструктура“ ежемесечни доклади за това.
Констатираните дефекти на лот 1 на автомагистрала „Марица“ са в участъка, стопанисван от Областно пътно управление – Хасково. В този участък има голям надлъжен наклон на пътя от 4% и при проливни дъждове не винаги водата се оттича през отводнителните улеи и по този начин се просмуква в насипа, който е висок 15 м. Независимо, че са направени допълнителни улеи, проблемът при влошени климатични условия продължава да се проявява.
Предстои Управителният съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ да разгледа посочения участък, като се търсят технически възможности за окончателно решаване на проблема. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ще довърша в дупликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Вероятно ще има възможност за дуплика.
Кой от вносителите ще се възползва от възможността за реплика?
Господин Динков, заповядайте – имате думата.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, по-голямата част от отговора Ви беше информация за това какво представлява АМ „Марица“. Ние всички сме съгласни, че АМ „Марица“ беше необходима, изключително необходима за развитието на региона и нейното въздействие се вижда, а също така и за преминаващите автомобили към границата с Турция и на КПП „Капитан Андреево“. Това е безспорно.
Тук въпросът е по отношение на качеството, с което е изпълнена магистралата. Проблемът до река Банска се отстранява вече три пъти, а Вие сега казахте, че трябва да се предвиди ново решение. Значи проектантското решение не е било адекватно?!
Второ, на много места магистралата е нагъната, а минималният гаранционен срок изтича през 2020 г., знаете, че магистралата беше пусната в края на 2015 г.
Аз мисля, че тук трябват по-сериозни мерки, за да се отстранят всички тези нередности, защото най-важният въпрос, който се коментира в края на миналата година, след катастрофата в Своге, е безопасността по движението по българските пътища.
Магистралите са изключително добро решение. Те обслужват Хасковския регион, особено магистрала „Марица“, дават своя дял в развитието, но безопасността на движението е изключително важна.
Аз мисля, че по удостоверяване на участъците, които трябва да се ремонтират, и навременното ремонтиране има пропуски и изключително много забавяния. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Динков.
Ще ползвате възможността за дуплика – заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Динков, уважаема госпожо Желева! Ще довърша отговора на моя въпрос. На основание чл. 73 от договора на изпълнителя своевременно са изпращани известия за дефект – последното от месец ноември 2018 г. Той е процедирал Проект за временна организация на движението, уточнени са подробностите по дължините на ремонтираните участъци, срока за отстраняване и отговорниците. Тази информация е съгласувана с Областно пътно управление – Хасково. Дефектите, описани в известието от месец ноември, са отстранени, за което е подписан протокол.
Всички констатирани до момента дефекти са отстранявани изцяло за сметка на изпълнителя. Другите констатирани повреди на принадлежности на пътя, каквито са: знаци, предпазни огради, ограничителни системи, в следствие на пътнотранспортни произшествия и вандализъм, се предприемат съответните действия от текущ ремонт и поддържане на Агенцията.
В отговора на моя въпрос казах, че в тези години се е търсило решение и са правени и допълнителни улеи за отводняване и спиране на просмукването в насипа. Всичките ремонти и дейности, които са изпълнени, всъщност, господин Динков, са действително заради безопасността на движението.
Ще се търсят по-сериозни мерки, тъй като, както казах и в отговора на моя въпрос, явно тези допълнителни улеи за отводняване не вършат работа, за да спрем това просмукване в насипа и да спрем проблемите, които има пътната отсечка.
Този участък е грижа на Агенция „Пътна инфраструктура“ и аз затова казах в моя отговор, че се търси техническо решение, за да може да се решат констатираните и от Вас проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следващият въпрос е постъпил от народните представители Дора Янкова и Манол Генов относно проектирането и изграждането на път III-8611 село Загражден, община Баните, до село Белица, община Лъки.
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Госпожо Министър, нашият въпрос с колежката Янкова е провокиран от една среща между гражданския комитет, който години наред настоява този обект, този път да бъде изграден, с областния управител на област Смолян, където е заявено, че той не може да им даде информация и е най-добре да попитат народните представители от БСП – госпожа Дора Янкова и господин Манол Генов.
Нашият въпрос е провокиран именно от тази среща и от това негово изявление, което достатъчно добре характеризира наличието на комуникация между гражданските структури и изпълнителната власт, но това вече е друг въпрос, начин на управление и отношение към изградени такива инициативни комитети не само там, но и в цялата страна.
Госпожо Министър, този път е от изключителна важност. Години наред се говори за него, години наред се хранят напразните очаквания на хората. Познавам репортери от местни и регионални медии, които си изкараха половината пенсия да пишат за този път, имам предвид като трудов стаж за пенсия. Това е път, който обхваща един изостанал район. Населението на Баните, Загражден, Давидково, Глогино, Рибен дол, Две тополи и други села, които се намират на територията и на границите на Пловдивска и Смолянска област, от много време настояват този път да бъде изграден.
Освен това виждаме какво става в момента – има кризисни ситуации, непрекъснато се срутват участъци от главния път Пловдив – Смолян. Трябва да бъде намерена алтернатива на участъка от Асеновград до Смолян и именно един от аргументите за изграждането на този обект е това.
Накрая, искам да кажа, че хората там не очакват река от инвестиции – както знаем, за магистрала „Хемус“, а очакват да покрият ежедневните си разходи, да заработят късче хляб. Освен това изграждането на този път донякъде ще помогне и за борбата с демографския фактор. Факт е и е ясно, че населението в този район непрекъснато намалява. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Генов.
Госпожо Министър – заповядайте, за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Янкова, уважаеми господин Генов! След проведена работна среща, свикана от областния управител на област Смолян, беше поет ангажимент за осигуряване на необходимите средства за доизграждане на път III-8611 Белица – Загражден, в участък с дължина 7,6 км от км 10+430 до км 18+000. Във връзка с поетия ангажимент Агенция „Пътна инфраструктура“ осигури необходимите средства в размер на 4 млн. 124 хил. 136 лв. Те включват проучвателно-проектантски работи, строителство и строителен надзор на обекта. За неговата реализация Агенцията проведе вече открити процедури по реда на Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител на проучвателно-проектантските работи, строителството и на строителния надзор.
С Решение от 5 октомври 2018 г. за изпълнител на инженеринга е избрано дружество „ИСА 2000“ ЕООД. Договорът с дружеството е подписан на 4 декември 2018 г. Стойността на инженеринга е 4 млн. 87 хил. 800 лв. с ДДС, срокът на изпълнение е 365 календарни дни. Общият срок започва да тече от датата на подписване на договора и е до датата на приключване на строителството с подписване на Констативен акт 15 за установяване годността за прием на строежа.
Изработването на технически проекти и времето за изпълнението на строително-монтажните работи са разпределени в етапи, както следва:
- Срок за изпълнение на първия етап и изпълнение на проучвателно-проектантски работи – 90 календарни дни. Времето включва обследване, изработване, съгласуване с експлоатационните дружества и администрация и окончателно предаване на технически проект в съответствие с утвърденото задание за проектиране.
- Срок за изпълнение на втория етап и изпълнението на строително-монтажните работи – 275 календарни дни. Започва да тече от датата на подписване на Протокол 2а за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. Срокът, необходим за издаване на разрешение за строеж, не е част от общия срок за изпълнение на обществената поръчка.
За изпълнител на надзора – с Решение от 11 юли 2018 г., на първо място е класирано дружество „План Инвест Пловдив“ ЕООД. Договорът с избраната фирма е подписан на 24 август 2018 г. със стойност 36 хил. 336 лв. с ДДС. Изпълнителят е стартирал проучвателни работи и изготвяне на технически проект. След неговото разглеждане и приемане от Агенцията ще се пристъпи към реалното строителство, с което, госпожо Янкова, господин Генов, смятам, че можете да успокоите всички, които живеят в района, че ремонта на този път ще бъде факт и ще стартира през 2019 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Госпожо Янкова, имате възможност за дуплика.
Заповядайте, имате думата.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Господин Председател, госпожо Министър, господа министри, уважаеми членове на парламента! Госпожо Министър, аз като член на парламента от Смолянския избирателен район съм много горда с гражданската инициатива на хората, които живеят там. Преди две години връчих подписка, която консолидираше живеещите в района на Баните, Давидково, преди всичко гражданската инициатива от Загражден, Босилково, Рибен дол, Глогино, Вълчан дол – хора, които искаха от държавата да им помогне, за да може тези, които живеят там, да развият своята икономическа активност, а преди всичко тя е свързана с туризма, защото дадеността е голяма. Тъй като в рамките на тези две години – аз мисля, че Вие уважавате статута на министъра, министър Нанков тук от трибуната обеща, че 2019 г. ще се работи.
Да, това е добра новина, която Вие споделихте, че държавата, Министерството, вече и Вие като министър, преди Коледа, дай боже, ще се открие самият път и той ще бъде изграден. Ние с колегата Генов и с други народни представители, тъй като пътят свързва две области – Смолянска и Пловдивска, ще бъдем много стриктни и активни да наблюдаваме строителния процес. Знам, че фирмата, която сте избрали, е от добри строители – познавам нейната дейност.
Новината към родопчани и към хората, които живеят в Баните, е такава: бъдете винаги така консолидирани като гражданско общество, настоявайте, и нещата се случват. Държавата чува, когато сте единни в исканията си. А към висшите служители на държавата, където и да се намират те – да бъдат по-уважителни към гражданските структури, да не се държат високомерно, защото това означава откъсване от хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Госпожо Министър, към това обобщение няма място за дуплика.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Никола Динков относно състоянието на републикански път III-5507 на територията на Хасковска област.
Заповядайте, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър и господа министри! Въпросът ми е относно състоянието на третокласен път III-5507 на територията на Хасковска област. Този републикански път е третокласен, преминаващ изцяло на територията на Хасковска област и е с дължина 26,3 км. Пътят преминава през най-големите села в региона – селата Левка, Студена, Радовец. Важен е за развитието на земеделието в Сакар планина и особено в общините Свиленград и Тополовград. Той е важен и за работата на граничната полиция, тъй като през него преминават много транспортни средства, които обслужват оградата с Република Турция. По него преминават и много тежки моторни превозни средства, които пътуват за град Бургас. Състоянието му е изключително тежко. Има места, където асфалтовата настилка е по-малко от два метра, а дупките са безброй. Инвентаризацията на пътищата, която Министерството на регионалното развитие е направило на територията на Хасковска област, го поставя в тежко състояние.
Оттук следва и моят въпрос: кога ще бъде извършена рехабилитация или ремонт на този път, който да обезпечава поне нормалното придвижване на моторните превозни средства и обслужването на населението? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Динков.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор на въпроса на народния представител Никола Динков.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Динков, уважаеми дами и господа народни представители! Действително, господин Динков, експлоатационното състояние на този републикански път III-5507 е незадоволително. Това установи, както Вие отбелязахте, инвентаризацията на пътища на републиканската пътна мрежа в България.
За трайното възстановяване на техническите характеристики на третокласния път с дължина около 27 км е необходимо извършване на основен ремонт. По прогнозна оценка на експерти от Агенция „Пътна инфраструктура“ за основен ремонт на пътя са нужни приблизително около 17 млн. лв., както и изготвяне на проектна документация. За извършване само на частични ремонти по линия на Програма „Текущ ремонт и поддържане“ на отсечката в най-лошо състояние от село Левка до разклона за село Мустрак са необходими около 500 хил. лв.
Към момента в Агенция „Пътна инфраструктура“ се подготвя списък с отсечки и пътища, нуждаещи се от ремонт. В края на месец февруари предстои утвърждаване на бюджета на Агенцията за 2019 г. и съобразно финансовата рамка на ремонтните програми ще бъде извършено приоритизиране на тези обекти и в случай, че е налице възможността за финансиране на ремонта на път III-5507, ще се пристъпи към изработване на проектна документация.
През последните няколко години финансовата рамка на ремонтите на Агенция „Пътна инфраструктура“ е ограничена и Агенцията полага усилия да поддържа в добро експлоатационно състояние републиканските пътища, включително и тези в област Хасково, съобразно разполагаемите ресурси, като се стреми да осигури безопасността на пътуващите.
През годините в отделни участъци от пътя по линия на „Текущо поддържане“ са предприемани редица ремонтни действия, които включват частично изкърпване на критични участъци от пътя и други мероприятия. Въпреки ограниченията в бюджета Министерството на регионалното развитие, в лицето на Агенция „Пътна инфраструктура“, ще продължи да полага усилия за осигуряване безопасността на движение по третокласния път, ще предприеме действия и ще търси финансови възможности за неговия основен ремонт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Динков, за реплика.
Заповядайте, имате думата.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Министър, силно се надявам в края на месец февруари, когато бъде утвърден списъкът на пътищата, които ще бъдат ремонтирани, този път да попадне като належащ за основен ремонт. Защото ако той не бъде ремонтиран, положението става още по-тежко за хората, които живеят там.
Искам само да Ви кажа, че хората от тези села не могат да ползват даже междуселски превози, тъй като автобусите отказват да пътуват. Те не могат да отидат дори на личен лекар за преглед.
Тук е големият въпрос. Ние много коментирахме състоянието на българските пътища, особено на третокласните, когато обсъждахме въвеждането на ТОЛ системата в България.
Говорим много за демографската криза, а тя в района на Странджа – Сакар е изключително голяма. Едно от условията да се задържат хората там е да има що-годе добри пътища, но това не се случва.
От четири години се обсъжда инвестиционна програма за развитие на Северозапада, на планинските, полупланинските райони и Странджа – Сакар и тя не се приема. На какво да вярват хората? Как да пътуват? Как да се обслужват? Как да отиват от Бърза помощ до тях? Как да се извършват социални услуги? Много въпроси, много трудни въпроси не само към Вас, а към нас като народни представители. Аз мисля, че е крайно време за тези райони, попадащи в най-силно ощетените от демографската криза места, да се предприемат адекватни мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Динков.
Министър Аврамова, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Динков, държавата полага грижа за всички пътища, магистрали и пътища I, II и III клас, като се съобразяват и приоритизират ремонтите на тези пътища според наличните финансови средства.
Искам да кажа, че област Хасково и регионът не са оставени без грижа и без финансиране в пътната инфраструктура. Само ще Ви дам няколко примера, че от бюджета на Агенцията по програма с текущо поддържане през 2017 – 2018 г. за ремонтиране на пътя Димитровград – Хасково – Кърджали са изразходени 28 млн. 22 хил. 284 лв. За пътя Пловдив – Хасково – Свиленград са разходени 1 млн. 611 хил. 810 лв. За пътя Хасково – Минерални бани – 1 млн. 44 хил. лв. За пътя Долни Главанак – Силен – 1 млн. 91 хил. 583 лв.
През изминалата година за текущо поддържане на пътищата I, II и III клас в област Хасково са разходени 19 млн. 292 хил. 499 лв. В тази цифра влизат и направените разходи за горепосочените обекти.
Отделно със средства по Оперативна програма „Региони в растеж“ в област Хасково се изпълняват два лота – строителството на лот 21. Чирпан – Симеоновград, стойността му е 13 млн. 467 хил. 932 лв.; лот 20. строителство на Чирпан – Симеоновград за 11 млн. 374 хил. 242 лв.
Казвам всичко това, за да Ви обясня, че грижи се полагат, просто трябва всички да работим за въвеждането на ТОЛ системата и спокойното функциониране на тази система, така че да имаме и повече приходи от тежкотоварния и от транзитния трафик – да имаме повече средства, за да ремонтираме българските пътища. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Това беше последният въпрос към госпожа Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол!
Продължаваме с въпрос към Владислав Горанов – министър на финансите. Той е от народния представител Дора Янкова относно подготовката и приемането на общинските бюджети за 2019 г.
Заповядайте, госпожо Янкова, да развиете въпроса си.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри! Уважаеми министър Горанов, моят въпрос е относно подготовката и приемането на общинските бюджети за 2019 г.
Конкретният повод е проведената на 12 ноември 2018 г. среща в Министерския съвет с кметове на населени места. Те бяха обявили, че ще организират протест. Министър-председателят ги покани на среща, на която присъстваха двамата вицепремиери Томислав Дончев и тогава Валери Симеонов, Вие като министър на финансите и госпожа Менда Стоянова като председател на Бюджетната комисия.
След това публично известни станаха поетите ангажименти от участниците от страна на Министерския съвет и от самите кметове.
Въпросът ми е такъв: моля да ме информирате какви мерки взехте като министър на финансите договореното с кметовете на населени места да се приложи във финансовата процедура при подготовката и приемането на бюджетите на общините за 2019 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Господин Министър, заповядайте – имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колега Ананиев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди да взема отношение по конкретно поставения въпрос, който постъпи в Министерството на финансите, бих искал да отговоря на въпроса на госпожа Янкова от миналия петък, отправен в пленарната зала към министъра на финансите: „създал ли е организация, дал ли е указания на общините как да приемат бюджетите си?“
Госпожо Янкова, накратко отговорът е: „Да“. На 15 януари до кметовете на общините бяха изпратени указания относно съставянето и изпълнението на бюджетите на общините и на сметките за средства от Европейския съюз за 2019 г. В тях на база на действащите разпоредби в Закона за публичните финанси са дадени указания за формирането на отделните раздели на общинските бюджети – приходи, разходи, бюджетни взаимоотношения, финансиране и бюджетно салдо.
Новото от тази година е, че няма ограничение както за размера, така и за срока, в който кметът на общината, след решение на общинския съвет, може да предложи трансформиране на целевата субсидия за капиталови разходи в трансфер за други целеви разходи за извършване на неотложни текущи ремонти на общински пътища и на улична мрежа. В указанията е засегната и промяната, свързана с новия начин за определяне на индивидуалните месечни възнаграждения на кметовете и на кметските наместници.
За улеснение работата на финансовите служби на общините по съставянето на проектобюджетите си за 2019 г. още в края на месец ноември 2018 г. на всяка община бяха изпратени разчетите за натуралните и стойностните показатели за прилагане на стандартите в делегираните от държавата дейности, както и за размерите на основните им бюджетни взаимоотношения с централния бюджет за 2019 г.
Сега конкретно на въпроса Ви:
В изпълнение на постигнатите договорености на срещата при министър-председателя в Министерството на финансите бе създаден Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
С предлаганите промени ще се гарантира по-голяма финансова самостоятелност на кметствата, ще се засили личната отговорност на всеки кмет на кметство по отношение управлението на одобрените разходи по бюджета на общината, ще се даде възможност кметовете чрез свои представители да участват в цялостния процес по подготовката на офертите, строително-ремонтните работи и приемателните комисии за обекти, които се намират на територията на кметството.
Към днешна дата публичното обсъждане приключи и след него тече процедурата по междуведомственото съгласуване, след което този законопроект заедно с придружаващите материали ще бъде внесен за обсъждане от Министерския съвет.
Тук държа да припомня, че Конституцията на Република България е провъзгласила общините за основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Нейните органи – кметът и общинският съвет, се избират пряко от населението на съответната община. Тя е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен бюджет. Тези ѝ правомощия определят общините като самостоятелни териториални единици, които в своята дейност се ръководят от закона, решенията на общинския съвет и решенията на населението. Държавата само подпомага нормалната дейност на общините чрез средства от бюджета и по други начини.
Имайки предвид, че по Конституция общините са самостоятелни, тъй като няма единно мнение по така разработения законопроект между Националното сдружение на общините и кметовете – трябва да обсъдим и ние най-вероятно ще предложим на Народното събрание подобен законопроект. Но дебатът тук трябва да продължи, тъй като, пак повтарям, останах с убеждението от всички срещи, които проведох по тази тема, че между кметовете на малките населени места и Националното сдружение на общините няма единно мнение – даже напротив, но съм готов да продължа да участвам в този дебат.
Като допълнителна информация мога да Ви представя и съдържанието на Законопроекта, който, разбира се, е публично достъпен и ще бъде разгледан веднага в момента, в който изтече срокът за обсъждане между министрите в установения с Правилника за устройството и дейността на Министерския съвет срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Янкова, заповядайте за реплика.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри! Господин Горанов, спор няма, че администрацията на Министерството на финансите коректно е дала указания за общините и за бюджетите. Но тук исках да привлека Вашето внимание – на срещата, надявам се, и министър-председателят е разбрал, че, за да се обединят кметовете на населени места, които са повече от 3000 и ръководят 5025 населени места с пълномощията, които имат, значи има проблем. За да искат да протестират, проблемът е следният: в политиката по бюджетирането и подкрепата селата са изоставени. Тук може би някъде по средата е отговорността. Аз съм голям привърженик на местната демокрация и на местното самоуправление. Знам, че в групи общини това не е така. Там, където има атмосфера на ангажираност на цялостно развитие на общината – има примери, които не бих искала от трибуната да ги дам, но в Сдружението на общините ги знаят – има общински кметове, които са ангажирани с развитието и на селската периферия. Но има общини, в които селата тотално са изоставени, особено с интегрираните планове по европейските средства. Където средства за селската периферия няма, там проблемът звучи.
Тъй като сте министър на финансите и сте влиятелна фигура в правителството, може би Постановлението е важно, но е важно да го видим в дебата и от другата страна – в периферията на населените места около областните градове няма публичен финансов ресурс, който да се дава.
Тук инструментите на средствата, които давате допълнително, сигурно трябва да се видят целенасочено – в привилегировано отношение със селските общини, тъй като там финансов ресурс има, затова проблемът, който поставих, исках да го оглася от трибуната на парламента, има две измерения. Има проблем с българското село! Има проблем с публичния ресурс! Има проблем с функционирането на местната демокрация в тези населени места и ми се иска този дебат да бъде доразвит. Добре е, че и ние ще дебатираме Постановлението. Аз знам мнението – чух се с кметовете на общини, да, те пазят своята власт, естествено. Но е добре да чуват, особено сега – годината е изборна, и това, което иска и селското население. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Господин Министър, заповядайте да допълните отговора си в дупликата.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Янкова, само да допълня: предполагам, че и Вие сте с ясното разбиране, че тук голям дефицит в законодателната рамка няма, доколкото има ясно разписани правомощия на всички органи на местно самоуправление.
Може би наистина е роля на парламента като координатор на всички власти да отсече този дебат, който е деликатен, доколкото е в рамките на една от независимите власти, тоест местната.
Това, което ще направим ние, както подчертах, е да внесем този законопроект. Ако намери пълна подкрепа в Народното събрание, той ще реши и ще отговори на част от въпросите, свързани с некоректното поведение на някои от общинските кметове. Но трябва да държим на разбирането, че все пак както е предвидила Конституцията и така както е устроено местното самоуправление, центърът на тази власт е общинският кмет и общинският съвет. Но ще продължим дебата в рамките на дебатите в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Позволете ми да благодаря на господин Владислав Горанов – министър на финансите, за неговото участие в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпросите към господин Кирил Ананиев – министър на здравеопазването. Първо, той ще отговори на питане от народните представители Георги Михайлов, Георги Йорданов, Илиян Тимчев, Иван Ибришимов, Анелия Клисарова, Валентина Найденова и Георги Гьоков относно организацията на трансплантационното лечение в България.
Професор Михайлов, имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми министър Ананиев, въпросът, който поставяме за разискване пред Вас, представлява основен репер за нивото на здравеопазването в една съвременна държава – членка на глобалния свят. Това е нивото на организация и реализиране на трансплантационно лечение на българските граждани, както и на гражданите във всяка една държава.
Историята на трансплантологията в България има солидни корени. Първата бъбречна трансплантация е извършена още в далечната 1968 г., а трябва да отбележим, че бъбречните трансплантации в световен мащаб представляват две трети от всички органни трансплантации. Първата сърдечна трансплантация е направена през 1986 г. Първата чернодробна трансплантация е направена през 2004 г., а първата трансплантацията на хемопоетични стволови клетки е направена през 1997 г.
Този въпрос има огромно значение за отношението на българските граждани, тяхното чувство на сигурност при решаването на животоспасяващи проблеми в живота им. Като на интелигентен човек на мен ми е неудобно, но тук пред мен е официалният сайт на Агенцията по трансплантации – да Ви покажа. За съжаление, тъй като трансплантациите са строго мониториран проблем във всеки континент на света, данните, които предоставя Република България, са абсолютно неудовлетворителни не през последната година, а през последните няколко години, при положение че ние имаме чудесно подготвени екипи, достойни български лекари, които са подготвени в областта на различните трансплантационни дейности, нивото на трансплантации и на донорството, респективно в България е абсолютно неудовлетворително.
Аз не искам тук да припомням болезнените теми за всеки от нас от последните два месеца – за починалите български граждани при липса на организация за белодробни трансплантации. И недейте да мислите, че моят въпрос към Вас е отправен лично. Въпросът за организацията, за нивото на трансплантационната дейност в България стои от много години и аз се надявам, че сега ние ще го поставим на един сериозен дебат, за да може да се опитаме да го решим в следващите месеци и години.
Моят въпрос към Вас е като към ръководител на Министерството на здравеопазването: каква е Вашата конкретна визия за развитието на трансплантационната активност в Република България? Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми професор Михайлов.
Уважаеми господин Министър, заповядайте, за да отговорите на поставеното питане.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов и група народни представители, Република България прилага изискванията на европейското законодателство в сферата на трансплантациите чрез Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
През последните години – 2014 – 2018 г., броят на хората, които се нуждаят от органна трансплантация в страната ни остава висок, докато броят на донорството, както казахте, професор Михайлов, намалява. По данни на Изпълнителната агенция по трансплантация към 2 януари 2019 г. броят на нуждаещи се в България от трансплантация на бъбрек е 1039 пациенти; на черен дроб – 47; на сърце – 447; на бял дроб – 15; на панкреас – 11 пациенти.
През последната година усилията на Министерството на здравеопазването са насочени към създаване на по-ефективна политика в сферата на трансплантациите към насърчаване на двустранното сътрудничество с европейските държави, с европейските клиники по трансплантация и с „Евротрансплант“.
Със Заповед № РД-02-224 от 19 ноември 2018 г. на министъра на здравеопазването беше създадена работна група, която изготви проект на национална програма по донорство и трансплантация 2019 – 2023 г., с план за действие към нея. Програмата предстои да се финализира до края на месец февруари след обсъждане с лекари и пациентски организации.
При изготвянето на програмата бе извършен анализ на ситуацията в страната и чужбина, който отчита всички важни аспекти на трансплантацията, в това число: процесът на трансплантация; ролята на координатора по донорство; донорският скрининг; съгласие за даряване на органи; важната роля на медиите и разработването и управлението на ефективна комуникационна стратегия; подобряване на болничната организация при трансплантация и оценка на потребностите.
Въз основа на анализа проектът на национална програма включва мерки и действия в следните области: донорство и всички негови аспекти; създаване на програми за подобряване на качеството на трансплантационната дейност във всяка болница, където има потенциал за донорство на органи; подобряване на знания и умения за комуникация на здравните специалисти относно трансплантацията на органи; подпомагане на координаторите по донорство; обучение на екипи от български специалисти; стартиране на медийна кампания за донорство.
Важен момент в плана за действие е реализацията на програма за белодробни трансплантации в България, за която имаме подкрепата на правителството на Република България. Същата предвижда: създаването на център за белодробна трансплантация в УМБАЛ „Света Екатерина“ и Военномедицинска академия; създаване на екип по белодробна трансплантация; назначаването от министъра на здравеопазването на програмен директор на екипа по белодробна трансплантация, чиято задача ще бъде да извършва мониторинг на целия процес на работа на екипа по белодробна трансплантация; обучение на екип от специалисти, включващ пулмолози, сърдечни хирурзи, реаниматори. Министерството на здравеопазването предприе мерки за задълбочаване на двустранното сътрудничество с държави, които имат отличен опит в сферата на трансплантациите.
През месец януари 2019 г. бяха проведени срещи със специалисти от Хърватия и Австрия с цел обсъждане на необходимите мерки за развитие на белодробната трансплантация в българската страна и проучване на възможностите за стартиране на обучение на български медицински специалисти и координатори в сферата на белодробната трансплантация през 2019 г. Подписано бе Споразумение за квалификация и обучение между България и Виена по линия на „Евротрансплант“.
В рамките на следващите три години ще бъдат предприети действия за изграждане на организационни структури в България за предоставяне на белодробни трансплантационни дейности. Български медицински специалисти ще преминат през обучение в отделението по „Гръдна хирургия“ на Виенската многопрофилна болница за усвояване на познания и практически умения по белодробна трансплантация. Основната ни цел е в края на 2019 г., или най-късно в началото на 2020 г., в България да може да се проведе първата белодробна трансплантация. В същото време Министерството на здравеопазването проведе преговори за извършване на белодробни трансплантации на български пациенти във Виена. Очакваме Виенската многопрофилна болница да приеме за белодробна трансплантация до пет български пациенти годишно срещу ангажимент броят на извършените трансплантации да отговаря на броя на изпратените органи от България до „Евротрансплант“.
Убедени сме, уважаеми госпожи и господа народни представители, че страната ни ще постигне напредък, но за целта е необходимо време и устойчивост на решенията и на поетите ангажименти. Уверен съм, че това ще стане и заявявам, че периодично ще отчитам постигнатите резултати пред Вас и българската общественост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ананиев.
Професор Михайлов, заповядайте за два уточняващи въпроса.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз винаги съм адмирирал Вашия интелигентен отговор на въпросите, които Ви задаваме, но трябва да направя едно заключение, което за мен е изключително болезнено, че някак си във всичко това си спомням една фраза от далечното политическо минало отпреди 15 години, която много ме потиска, и тази фраза е „Вервайте ми!“. В смисъл, че ние говорим за всички проблеми, които слагаме в тази зала пред Вас и Вие съвестно отговаряте, бъдеще време. Ако си позволя сега в рамките на тези няколко минути, които имам, да Ви направя едно сравнение с Република Хърватия, която през 2000 г. беше в много сериозно положение по отношение на органните трансплантации, то Вие ще видите, че ние сме в толкова незавидно положение, че даже ми е неудобно пред колегите и пред зрителите, които следят парламентарния контрол, да цитирам цифрите. Наистина ми е неудобно.
Първият въпрос към Вас е: при това състояние на транплантационната активност в България ние Ви предупредихме съвсем добронамерено, без никаква доза на екстравагантност и на императивност, че закриването на Агенцията по трансплантация, сегашното състояние на трансплантационната дейност в България, ще усложни допълнително, според нас, големите задачи, които си поставя българската здравна общност при решаването на този толкова стратегически за държавата проблем. Защо това се случи?
Вторият въпрос е отнесен към проблема, с който аз се занимавам вече 22 години: ако има трансплантационна активност в България, която отговаря на европейските стандарти като количество, това е трансплантацията на хемопоетични стволови клетки, ние я правим повече от 100-годишна.
Уважаеми господин Министър, отдавна, повече от 10 години в Европейския съюз съществува система на акредитация, наречена JCI, която много скоро ще постави непреодолими проблеми пред българския трансплантационен център по отношение на получаването на клетъчни концентрати, тъй като ние и там нямаме почти никакви донори. Българската донорска банка, може би вече са Ви докладвали, е с не повече от 1000 доброволни донори на клетки.
Преди две години поставих на един от Вашите предшественици програма за 10 милиона, тъй като аз съм ръководител и на двете първи по трансплантации отделения: и за деца, и за възрастни. От 2005 г., когато ги поставих в „Дървеница“, досега, до 2019 г., не е извършено модернизиране на това отделение, което е стратегическо за България. Там се извършват алогенните трансплантации в Република България. Кога най-накрая българското Министерство на здравеопазването ще се обърне към проблемите на трансплантация на хемопоетични стволови клетки и ще даде тласък за развитието на тази програма, която е жизнено важна за българските граждани?
Това са двата уточняващи въпроса. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Михайлов.
Заповядайте, уважаеми господин Министър, за отговор на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, мисля, че в моето изказване думата „ще“ беше използвана възможно най-малко. Всичко, което споменах пред Вас, стои на дневен ред и се изпълнява в момента. И ако в миналото е имало някакви обещания, вяра в бъдещето, в моето изказване имаше конкретни неща – програма, стратегия, план за действие, среща с нашите хърватски колеги, техният опит, който те ще ни предадат, наши хора ще ходят там, работата с „Евротрансплант“, възстановяваме си членството там, възстановяваме трансплантациите на българските граждани, които имат нужда от белодробна трансплантация, и така нататък, и така нататък. Най-малко мен може да ме обвинявате, че говоря в бъдеще време. Аз не отговарям зад мен. Откакто аз съм поел този пост, много рядко използвам думата „ще“.
По отношение на трансплантацията на хемопоетичните стволови клетки. Това ще бъде част от програмата, която ние подготвяме. Вие ще видите като част от тази програма и този въпрос, който Вие поставяте. Той наистина е много важен, защото това е модерен и високоефективен метод на лечение, предлагащ уникална възможност за дълготраен контрол на болестта при пациенти със злокачествени хематологични заболявания, солидни тумори, първични имунни дефицити, наследствени болести на метаболизма, автоимунни заболявания, хематопатии, плазия на костния мозък, както и редица други болести. Така че този въпрос ще бъде част от нашия план-програма, която подготвяме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ананиев.
Отношение – доцент Йорданов, заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Ананиев, не можем да бъдем доволни от Вашия отговор, защото – само един пример, за да бъда кратък: неслучайно се увеличава броят на частната инициатива, която иска да увеличи броя на диализните центрове в страната. Диализата не е метод на лечение. Той е метод да осигурим живота на пациента, докато настъпи трансплантацията на бъбреците. Тези центрове се увеличават, което означава, че българските граждани, които, за съжаление, са болни от тези болести, не могат да стигнат в нормални срокове до трансплантацията и затова частната инициатива намира ниша тук, която да им поддържа живота.
Ние искаме да проведем дискусия, сериозен дебат, за което имаме съгласието на 64 народни представители и в нормативните срокове се надяваме, че ще дискутираме проблема. Благодаря. (Предава писмото.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доцент Йорданов.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Във връзка с предходното питане, с писмо № 954002 от 1 февруари 2019 г., внесено днес в дванайсет часа и дванайсет минути, е постъпило искане за провеждане на разисквания по питане № 954-05-1 от 11 януари 2019 г. и Проект за решение по питането, зададено от народните представители Георги Михайлов, Георги Йорданов, Илиян Тимчев, Иван Ибришимов, Анелия Клисарова, Валентина Найденова и Георги Гьоков към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев относно организацията на трансплантационното лечение в България.
Предложението и Проектът за решение са подписани от 64 народни представители. Изпълнено е изискването на чл. 105, ал. 1 от Правилника – повече от една пета от народните представители да направят предложения за провеждане на разискванията по питането.
На основание чл. 105, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам разискванията по питането и гласуване на Проекта за решение за следващото заседание, определено за парламентарен контрол.
Продължаваме с постъпилите въпроси към министър Ананиев.
Следва въпрос от народните представители Георги Йорданов, Илиян Тимчев и Анелия Клисарова относно изплащането на надлимитна медицинска дейност от Националната здравноосигурителна каса.
Доцент Йорданов, заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В последно време един въпрос, който поставяме постоянно – за изплащане на така наречената „надлимитна дейност“ или дейност, която е надвишила обема на медицинската дейност, за която има сключен договор с българските лечебни заведения, болници със Здравната каса, ескалира. Болниците, които имат такава дейност, започнаха да търсят своите права по съдебен път и отношението на съдебната система вече се демонстрира в поредицата от решения на съдебните власти, на различните институции, на различни нива на съдебната система, които са в полза на болницата. Тоест съдебната система счита, че медицинската дейност, която е извършена в съответствие със стандартите и по медицинските правила в нашата страна, трябва да се заплаща от Националната здравноосигурителна каса. Това е единият проблем.
Но по-важно е, че, когато има едно съдебно дело, там има и един параграф, който е наречен „съдебни разноски“, които трябва да се заплатят от загубилата страна, в случая е Националната здравноосигурителна каса.
Само един пример ще дам. В последно време беше оповестена ситуацията по делото на болница „Токуда“, която осъди Касата за 2 млн. 300 хил. лв., ако не се лъжа, но по-важното е, че там съдебните разноски са почти 900 хил. лв. – само за едно дело на болница „Токуда“. Като сложим тази поредица от искове, се оказва, че Националната здравноосигурителна каса трябва да плати от бюджета си, защото няма откъде другаде, една огромна сума от средства, които при една нормална ситуация аз бих искал да бъде насочена към изплащане за медицинската дейност в страната за осигуряване на лечението на българските здравноосигурени граждани.
Във връзка с това искам да Ви задам въпроса: считате ли, че тази ситуация трябва да продължава? Трябва ли да се подлага Здравната каса на искове за неизплащане на дейността и да плащаме значителни, огромни за моето съзнание суми за съдебни разноски, които не са в полза нито на болниците, нито на Здравноосигурителната каса? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доцент Йорданов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател! Уважаеми народни представители, уважаема професор Клисарова, доцент Йорданов и доктор Тимчев! Няма да продължава така занапред, защото условията вече са други, но отговорът е свързан с минало време, затова ще взема отношение по него.
Националната здравноосигурителна каса заплаща медицинската дейност в рамките на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година. Съгласно чл. 55, ал. 2, т. 3а от Закона за здравното осигуряване обемите, цените и методиката на остойностяване и закупуване на медицинска помощ се уреждат с Националния рамков договор за медицинските дейности. На основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО НЗОК сключва договори с изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с Националния рамков договор и в рамките на бюджета за съответната календарна година.
Националната здравноосигурителна каса заплаща извършената медицинска помощ съгласно посочените по-горе нормативни актове в рамките на приетите със Закона за бюджета на НЗОК финансови параметри тук, в парламента, в тази пленарна зала, за съответната година, и на основание на сключените с лечебните заведения индивидуални договори за оказване на болнична помощ. Редът за закупуване от НЗОК на медицински дейности, извършени от лечебните заведения за болнична помощ, договорните партньори, е нормативно регламентиран предвид характера на Закона за бюджета на НЗОК на основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване.
Бюджетът на НЗОК като финансов план предполага и изисква строга бюджетна дисциплина. Средствата на НЗОК се разходват за заплащане на медицинска помощ, договорена с Националния рамков договор и с договорите с изпълнителите. Това правило има императивен характер и според него се заплаща не всяка медицинска помощ, а договорената, тоест тази, която е предвидена с бюджета като финансов план. Затова всеки изпълнител на медицинска помощ е длъжен да изпълнява договора, сключен с НЗОК в съответствие с Националния рамков договор за съответната година.
За 2015 г. считаме, че не е налице основание за заплащане на дейност, надвишаваща стойността в подписания от лечебните заведения индивидуален договор за оказване на болнична медицинска помощ, на основание чл. 21, ал. 7 от Приложение № 2б към чл. 2 на Методиката за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ, приети с Постановление № 57 на Министерския съвет от 2015 г.
За 2016 г. е в сила решение на Надзорния съвет на НЗОК. В него е предвидена разпоредба, съгласно която в случаите, когато за конкретен изпълнител на болнична медицинска помощ се установят незаплатени случаи само при наличие на свободни бюджетни средства, Надзорният съвет на НЗОК взема решение за извършване на корекция и закупуване на допълнителни потвърдени дейности –частично или напълно. Съгласно чл. 221, ал. 13 от решението РЗОК потвърждава дейностите, като извършва проверка на цялата отчетена месечна дейност на изпълнителя и изготвя Доклад до управителя на НЗОК за резултатите от извършените проверки и мотивирано искане за корекции на стойностите.
За 2017 г. определянето и утвърждаването на годишна обща стойност на разходите за болнична медицинска помощ, както и разпределението по месеци на тази сума се извършва по реда на правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за бюджета на Касата за 2017 г. Утвърдените от Надзорния съвет на НЗОК стойности за изпълнителите на болнична медицинска помощ – по видове, по месеци и по тримесечия, са задължителни за тези изпълнители и са неразделна част от сключените с НЗОК индивидуални договори. В тях се съдържат клаузи, които не позволяват стойностите по финансово-отчетните документи да надвишават размера на определените в Приложение № 2 месечни стойности, като в спецификациите към отчетените документи се включва само договорената и извършена дейност. В правилата и индивидуалните договори нормативно и договорно е заложен и механизъм за заявяване на увеличение на месечните стойности по Приложение № 2 към индивидуалните договори в рамките на бюджетните средства, предвидени за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ по Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. (Председателят дава знак, че времето е изтекло.)
Само още мъничко, ако може, имам отговори за една минута.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, продължете.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Намирам, че при разглеждането на въпроса за така наречената „надлимитна дейност“ следва да се отчита освен наличието на право на здравноосигуреното лице да получи необходимата медицинска помощ, така също и обстоятелството, че заплащането на тази помощ е в рамките на договорените по обем медицински дейности, които следва да бъдат съобразени с параметрите на приетия бюджет на НЗОК за съответната година. В този смисъл задължението на НЗОК не може да се счита за неограничено.
Със Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г. са утвърдени общо 2 млрд. 1 млн. лв. за болничната медицинска помощ, което е със 177 милиона повече от средствата за този вид дейност в Закона за 2018 г. Съществено увеличеният ресурс за болничната медицинска помощ за 2019 г. и стриктното прилагане на стандартите за финансова дейност на лечебните заведения – търговски дружества, които в съответствие с чл. 6, ал. 6 от Закона за лечебните заведения ще бъдат утвърдени и с наредба на министъра на здравеопазването, са основни предпоставки за стабилизиране на финансовото състояние на лечебните заведения и преодоляване на негативните тенденции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ананиев.
Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, Вашият отговор поставя много въпроси. Това е относно възможността на редовно здравноосигурен гражданин на Република България да получи необходимата му медицинска помощ и сроковете за нейното оказване.
Но аз искам да Ви задам един конкретен въпрос. Вие правилно казахте в началото на Вашето изказване, че това се касае за минало време. Откъде ще се вземат средствата в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. за изплащане на присъдените със съдебни решения суми на български болници, които са осъдили Касата, защото при разпределението на резерва никога не е ставало дума и нямаме изявление, че той може да бъде използван и за такива разноски? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше репликата на доцент Йорданов.
Заповядайте, уважаеми господин Министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми доцент Йорданов, единственият източник, от който може да се платят тези стари плащания – задължения, е бюджетът, който е одобрен на Националната здравноосигурителна каса. На практика какво означава? Ако съдебните решения стигнат до най-висока инстанция и те се потвърдят, това означава, че ние трябва да ги платим с текущия бюджет.
В Закона за публичните финанси е казано, че ако през тази година не са осигурени такива средства, тогава тези задължения трябва да се предвидят в бюджета за следващата година. Това е правният механизъм, по който ние ще действаме, ако има, разбира се, финално решение на съда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ананиев.
Продължаваме с въпрос от народните представители Георги Йорданов, Илиян Тимчев и Анелия Клисарова относно системата за верификация при продажбата на лекарствени продукти.
Доцент Георги Йорданов, заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ананиев! В последно време аптечната мрежа в Република България е под особено напрежение, което не е добре за дейността, която тя изисква.
За какво става дума? В резултат на редица изисквания, които са практически императивни, колегите от аптеките трябва да си купят нови касови апарати, трябва да си купят четци за верифициране на медикаментите, които са в списъка, който изисква това верифициране, и в крайна сметка трябва да осигурят физически лицата, които да се занимават с тази нова дейност. Всичко това не води до подобряване на лекарствоснабдяването, или простичко казано, за да ме разберат българските граждани, това не представляват мотиви, които ще намалят цената на лекарствата, които те купуват от аптеките.
Във връзка с това и възможността за отлагане влизането на решението от 9 февруари за верифициране на лекарствените продукти в аптечната мрежа – възможността, която е дадена, считате ли, че е възможно този срок да бъде отложен дотогава, докогато се създадат възможности във всички български аптеки този процес да бъде осигурен и верификацията на лекарствата да започне нормално?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Заповядайте, уважаеми господин Министър, да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема професор Клисарова, доцент Йорданов и доктор Тимчев, уважаеми дами и господа народни представители!
Директива 2011/62 ЕС относно лекарствени продукти за хуманна употреба по отношение на предотвратяването на влизането на фалшифицирани лекарствени продукти в законната верига на доставка е публикувана в Официалния вестник на Европейския съюз на 1 юли 2011 г. и е транспонирана в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с промените в него от 21 декември 2012 г., тоест преди повече от шест години.
Делегираният Регламент ЕС 2016/161, влизащ в сила от 9 февруари тази година, ще се прилага пряко във всички държави – членки на Европейския съюз. Той изисква наличие на работещи национални системи за верификация като част от Единната европейска система, както и готовност на участниците във веригата на лекарствоснабдяването за свързване със системите, проверка и дезактивиране на лекарствените продукти с нанесени показатели за безопасност.
Към момента на влизане в сила на Директивата в Белгия, Гърция и Италия вече са били въведени национални системи за проверка на автентичността на лекарствените продукти и за идентифициране на отделните опаковки, поради което на тези три държави членки е предоставен допълнителен преходен период за приспособяване и хармонизация на националните системи към европейската.
Процесът на реализация на системата за верификация в нашата страна се осъществява от Сдружение „Българска организация за верификация на лекарствата“, в която влизат няколко други организации, да не губя време в момента. От своето учредяване преди близо три години Сдружението „Българска организация за верификация на лекарствата“ е участвало с презентация в редица семинари и обучения с представители на всички заинтересовани страни в сектора: производители на лекарствени продукти, притежатели на разрешение за употреба, представители на търговци на едро с лекарствени продукти и паралелни вносители на лекарствени продукти, магистър-фармацевти, работещи в аптеки.
От 18 април 2018 г. Българската система за верификация на лекарствата е свързана с производствената среда на Европейския хъб за верификация, като след тази дата до всички регистрирани търговци на едро и дребно с лекарствени продукти е изпратено писмо за възможностите за свързване със системата и подробни инструкции за осъществяване на това свързване. Такава информация е достъпна и на сайта на сдружението. Специално за работещите в аптеките магистър-фармацевти темата за верификацията на лекарствата е била включена под формата на лекционен материал и интерактивен семинар в научната програма на Българските фармацевтични дни през 2017 и 2018 г. като форма на продължаващо обучение в съответствие със Закона за здравето. Разработени са и специални модули за дистанционно обучение на магистър-фармацевтите, където е застъпена основната тема за въвеждане на системата на верификация на лекарствените продукти. Подготовката на фармацевтите и на аптеките за процеса на верификация е била и основна тема на Годишната информационна среща на Българския фармацевтичен съюз през 2017 и 2018 г.
Към днешна дата, свързано с Националната система за верификация, са реализирани над 1500 крайни потребители, от които 1350 аптеки от открит тип и 96 болнични аптеки. По този показател свързването на българските потребители отговаря на средните за останалите европейски страни равнища. В българската система за верификация до момента са качени около 10 милиона сериализирани опаковки, опаковки с нанесени показатели за безопасност.
През преходния период след 9 февруари ще продължи включването на нови потребители аптеки, като в обращение ще има както сериализирани, така и несериализирани лекарствени продукти, поради което е възможно при някои от потребителите да се проявят технически затруднения.
В тази връзка, за да не се затруднява работата на аптеките и достъпът на пациентите до лекарствени продукти, техническите грешки няма да бъдат причина за спиране на отпускането на предписаните лекарствени продукти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ананиев.
Доцент Йорданов, заповядайте – възможност за реплика.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, благодаря за данните, които ми дадохте. От тях излиза, че до този момент горе-долу една четвърт от българските аптеки са готови за процеса на верифициране. Вие споменахте, но ми се струва малко мимоходом, за техническите проблеми на аптеките, които имат желание да се включат. Да, бяха създадени възможности за обучение на фармацевти и така нататък. Става дума за тези аптеки, които работят в малките населени места, които нямат алтернатива за снабдяване с лекарства на пациентите от тези населени места, и които в един от преобладаващия брой случаи просто нямат ток. Каквото и да правим, токът липсва в тези аптеки и те казват, че липсва за продължително време – това е ясно, че липсва. Тогава ние трябва да създадем възможност дейността на тези аптеки да не се прекъсва, защото ако пациентът не може да си купи лекарството от една аптека, а другата е на 50 км, той просто няма да го купи и няма да има лечение.
Така стои въпросът и с още едно техническо нещо, наречено интернет. В голяма част от населените места в нашата страна интернетът не е стабилен там, където го има. А, когато има нестабилен интернет, когато не може да бъде верифицирано в момента лекарството, то не може да бъде продадено и отново може пациентът да няма възможност да си купи лекарството и да няма лечение. Тези неща за спецификата на нашата страна трябва да ги отчетем. В Гърция са ги отчели, както Вие казахте, и са удължили срока. Ние трябва да решим тези две неща – наличието на ток и интернет и тогава според мен да тръгнем към верифициране в тези отдалечени места в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Дуплика, господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми доцент Йорданов, може би не сте чули добре последното изречение от моето изказване, в което казвам, че ще има преходен период, в който ще трябва да се изчистят всички технически проблеми, които възникват.
Освен това искам да кажа, че всичките аптеки на територията на страната, които работят с Националната здравноосигурителна каса, тоест това вече е основното лечение на българските граждани, не говоря за аптеките, които не работят с Касата, всички те имат интернет и са свързани с Националната здравноосигурителна каса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ананиев.
Следва въпрос от народните представители Кристиан Вигенин и Николай Пенев относно доизграждане на новия болничен комплекс в Ямбол.
Заповядайте, уважаеми господин Пенев.
НИКОЛАЙ ПЕНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, в държавния бюджет за 2019 г., респективно в бюджета на Министерството на здравеопазването отново, както през 2018 г., не бяха предвидени средства за довършване на новата сграда на Многопрофилната болница „Св. Пантелеймон“ в Ямбол. Нашите предложения за целево увеличение на капиталовите разходи на Министерството на здравеопазването за тази цел бяха отхвърлени от мнозинството.
В същото време през 2018 г. в отговор на наш въпрос Вие заявихте, че липсата на предвидените в бюджета средства не е пречка за извършване на довършителните дейности. Нещо повече, от тази трибуна Вие, господин Министър, заявихте, че необходимите средства в размер на 12 млн. лв. за довършване на новия болничен комплекс в Ямбол са осигурени и след избор на изпълнител в рамките на 2018 г. ще започнат строителните дейности. За съжаление, оттогава досега не е известно да има някакво съществено движение.
Жителите на Ямбол и областта продължават да получават медицинска помощ в болница от павилионен тип, с лошо състояние на отделните сгради. Някои от тях са нуждаят от неотложен ремонт, за което са необходими средства в размер на около 4 – 5 млн. лв.
В тази връзка, уважаеми господин Министър, бихме желали отново да Ви попитаме: има ли реално намерение Министерството на здравеопазването да завърши новия болничен комплекс в град Ямбол и ако да – в какви срокове и на какъв етап са дейностите към момента? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Пенев.
Заповядайте за отговор, министър Ананиев, имате думата.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вигенин, уважаеми господин Пенев, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на здравеопазването има сериозни намерения и Вие ще го разберете, макар и от краткия ми отговор, защото той е свързан с технологията на този процес.
През 2018 г.на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД – град Ямбол, са предоставени целеви средства за капиталови разходи в размер на 215 хил. лв. за обект „Проектиране за довършването на обект „Нов болничен комплекс за пребазиране на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД“.
Очаква се етапът на проектирането на болничния комплекс да приключи до края на този месец – месец февруари 2019 г., след което лечебното заведение ще стартира процедура за довършване строителството на новия болничен комплекс. Успоредно с изграждането на новия болничен комплекс ще бъдат извършени и допълнителни инвестиции в изпълнение на големия инвестиционен проект „Подкрепа за развитие на системата на спешната медицинска помощ“, финансиран от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. Предвидени са проекти за изграждане на Център за спешна медицинска помощ, разположен на площ от 562 квадратни метра, и Спешно отделение към МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД, разположено на площ от 748 квадратни метра, които ще бъдат ситуирани в сградата на новия болничен комплекс. Ресурсът за тази година е осигурен, връщане назад няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ананиев.
Господин Вигенин, заповядайте за реплика. Рядко се получава такъв отговор от тази трибуна за осигурен ресурс.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Малко е прибързано да се радваме, тъй като тези неща ги слушаме доста отдавна. Виждам, че поне по думите на министъра е направена още една крачка, но аз се опасявам, че така както се отбутват във времето нещата, кой знае дали реално няма връщане назад и кое правителство в края на краищата ще трябва отново да идва тук и да обяснява защо все още няма напредък.
Хубаво е, че сте осигурили тези 215 хил. лв., но междувременно все пак да сме наясно, че проблемите на болницата в Ямбол, освен сградата, разбира се – нашият основен въпрос, в момента проблемите са доста по-дълбоки. Те са свързани с проблемите със задържането на медицинския персонал, на лекарите. Не е тайна, че голяма част от ямболските жени всъщност раждат в съседните градове. Ямбол е единственият областен град в България, който за последните 10 години е намалил населението си с близо 6 хиляди човека и част от проблемите са свързани с проблемите около здравеопазването в областта.
Имам уточняващи въпроси към Вас, тъй като беше доста обран Вашият отговор. Първо, има ли все пак визия, тъй като една болница не е само сградата, има ли визия какво ще се прави с този комплекс? Разбрахме за спешната помощ, ясно е, че мащабите на строителството, което е започнато и недовършено преди толкова години, не отговаря на днешните изисквания на град Ямбол и броя на населението. Все пак при изграждането на новата инфраструктура, автомагистрала „Тракия“, близостта да Бургас, Сливен, все пак има ли някаква визия дали и как ще се използва в пълнота този комплекс? Или просто ще излеем сега едни пари, да се направи ремонтът, да се преместят няколко отделения, но пак голяма част да остане неизползвана, защото възможностите са наистина големи, тъй като и мястото е подходящо, и теренът е голям и може да се направи нещо с регионално значение. Надявам се, тъй като до момента не ни е известно, все пак в Министерството да има визия за това.
Вторият ми уточняващ въпрос е следният. Хубаво е, че няма връщане назад, но все пак, понеже от няколко министри слушаме това нещо – още от госпожа Десислава Атанасова, направихме си по-стара справка от предишни правителства, откъде все пак ще бъдат осигурени тези средства? Като казвате, че тази година средствата са осигурени, колко предвиждате да бъдат използвани през тази година? Как си представяте финансирането за следващата, за да няма пак въпроси защо не е в бюджета, откъде ще дойдат и така нататък? Надявам се, че имате план този път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Заповядайте, министър Ананиев, да отговорите на репликата по същество.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Госпожо Председател, уважаеми господин Вигенин, въпросите бяха два: какво ще представлява Многопрофилната болница в Ямбол в бъдеще и дали няма да бъде осакатена по някакъв начин?
Искам да заявя пред Вас, че областните многопрофилни болници, които са със смесено участие – държавно и общинско, разбира се, преобладаващо държавно, са артерията на нашето здравеопазване и ние разчитаме на тяхното важно място в бъдещето за лечението на българските граждани. Многопрофилната болница в Ямбол ще бъде направена така, че да функционира наистина комплексно като Многопрофилна болница за активно лечение. Мисля, че това искахте да чуете.
Разбира се, проблемът с човешкия ресурс е важен. Важен е и неслучайно вече на сайта на Министерството на здравеопазването ще видите изменение и допълнение на Наредба № 1 за специализациите, където държавата, в лицето на Министерството на здравеопазването, ще може да провежда своята кадрова политика по отношение на отделните специалности и по отношение на отделните региони. Наистина са проблем човешките ресурси, но мисля, че тази крачка е в правилната посока.
Що се отнася до финансовия ресурс, след като завърши процесът на проектиране и след като разберем каква ще бъде сумата, тя е заделена в централния бюджет, но не искам да я кажа, за да не окажа влияние върху завършване на процедурата по проектирането. Така или иначе в централния бюджет тази сума я има. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Продължаваме с въпрос от народните представители Илиан Тимчев и Анелия Клисарова относно намаляването с 40% на цената на клинична пътека № 56, очаквани негативни последици.
Доктор Тимчев, виждам, че Вие се насочвате към трибуната, заповядайте.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Една от промените по подписания в края на месец декември 2018 г. Договор за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. е намаляването на цената на клинична пътека № 56 „Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви, на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми“. Цената е намалена от 500 на 300 лв., тоест говорим за драстично намаление с 40%. Подобно намаление със сигурност ще бъде усетено и ще има своя ефект за финансовото състояние на всяка една болница.
Очакванията и сериозните основателни притеснения на професионалната общност обаче са, че тази промяна ще засегне най тежко и ще има своя най-неблагоприятен ефект за общинските болници, в които отделението по неврология е жизненоважно и от финансова, и от медицинска гледна точка. В тези болници клинична пътека № 56 формира около 50% от приходите в неврологичните отделения и около 15% от приходите на болницата като цяло. На тази основа, при това състояние на нещата тежкият удар за общинските болници изглежда неизбежен. Казано по друг начин –намалението на цената на клинична пътека № 56 за общинските болници ще означава финансова загуба за болницата за всеки пациент по тази клинична пътека, невъзможност за отделенията по неврология да се самоиздържат и като резултат – затварянето на тези отделения. Не на последно място, заради поставянето им в условията на финансова криза, лекарите ще бъдат принудени да хоспитализират болните, използвайки друга клинична пътека.
И дори да оставим настрана болниците, основният проблем, който промяната в цената на клинична пътека № 56, има за пациентите, разбира се, и за лечението, и за това как тя се вписва в защитата на техните права и в осигуряването на необходимата им медицинска помощ.
Въпросът ни към Вас е: в контекста на толкова сериозното намаление на цената на клинична пътека № 56 планира ли Министерството на здравеопазването мерки в защита на пациентите и на общинските болници?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Тимчев.
Министър Ананиев, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема професор Клисарова, уважаеми доктор Тимчев! Съгласно чл. 54 от Закона за здравното осигуряване изготвянето на Националния рамков договор за медицинските дейности се извършва от 10 представители на Националната здравноосигурителна каса – членове на Надзорния съвет, управителя на Националната здравноосигурителна каса и 10 представители на Българския лекарски съюз.
В хода на преговорите по Договор № РД-НС-01-12 от 27 декември 2018 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицински дейности за 2018 г., в сила от 1 януари 2019 г., в рамките на бюджетните средства за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. са променени цените на отделни дейности. Освен това е договорено извършването на наблюдение и анализ на изпълнение на договорените обеми и на здравноосигурителните плащания за болнична медицинска помощ на всяко тримесечие през 2019 г. и възможност за договаряне на корекция на цените на дейностите в резултат на анализа.
Във връзка с постъпило предложение от Управителния съвет на Българския лекарски съюз и проведените срещи с представители на общинските болници, по повод намалението на цената на клинична пътека № 56 „Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви, на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми“, Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса ще предложи на Българския лекарски съюз да бъдат коригирани стойностите, заплащани за тази клинична пътека от 300 на 500 лв., тоест възстановяване на старата цена, отчитайки аргументите на страните и значимостта на финансирането за провеждането на адекватни диагностично-лечебни процедури на пациентите с тези заболявания.
Във връзка с гореизложеното през следващата седмица в Националната здравноосигурителна каса ще се проведе среща с представителите на Българския лекарски съюз за съгласуване на конкретни текстове за актуализация на посочения от мен договор от 27 декември 2018 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицински дейности през 2018 г. Тоест няма да закриваме нищо – ще възстановим цената на пътеката и хората ще бъдат лекувани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър – добър отговор и добра новина.
Доктор Тимчев, заповядайте за реплика.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, ако това е факт – доволен съм от отговора Ви, стига да няма промяна в обемите. Това също е добра новина, но искам да Ви кажа, че в исторически принцип, на който е действала и досега Касата, отново този път е засегнала тази клинична пътека. В годините се действаше точно по този начин – като се види, че има хиперхоспитализации по дадена клинична пътека, се удряше по нейната цена. И сега ми прави впечатление, че хроничната фаза на това заболяване е с 10% по-скъпо, отколкото острата фаза на лечение на това заболяване. Тоест безпринципно и на сляпо е сложена тази цена – 300 лв., без абсолютно да има някакъв анализ и аргумент по остойностяването на тази клинична пътека.
Тук имам и становището на гилдията на невролозите с добри предложения. Много от тях, сега във Вашия отговор, сте изпълнили. Все пак аз ще Ви ги връча да се запознаете и за в бъдеще решенията на Националната здравна каса да бъдат съобразени и със специалистите в тази област. Още веднъж Ви благодаря за отговора. (Връчва на министър Ананиев папка.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря, уважаеми доктор Тимчев.
Господин Министър, желаете ли дуплика?
В очакване на други добри новини продължаваме със следващия въпрос. Той е зададен от народните представители Георги Йорданов и Илиян Тимчев относно реалния брой на ражданията за 2018 г.
Доцент Йорданов, Вие сте този път.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Ние сме, България е в състояние на остра демографска криза. Естествено, след нова година имаше широк медиен интерес, за да се установи броят на ражданията за изминалата 2018 г. и беше дискутирано число около 63 хиляди раждания. Изведнъж обаче се оказа, че от Министерството на здравеопазването не могат да потвърдят това число и дадоха срок – около месец април, когато статистиката щяла да бъде уточнена и щял да се потвърди точният брой на ражданията в България за 2018 г.
В кръга на шегата в края на месец април приключва декларирането на приходите на търговските дружества в Националната агенция за приходите и тогава може би българската здравна статистика ще приеме тези срокове. Тук обаче въпросът е, че никой не коментира, че ражданията се извършват не само в болниците. Това число – 63 хиляди раждания, е на база изплащанията по клинична пътека № 5 „Раждания, независимо от начина на родоразрешение“, а не се отчете, че има раждания в частни заведения, за които Здравната каса не е платила, не се отчитат ражданията, които са извършени в домашна обстановка, и нещо много важно, което е приоритет – не се отчитат ражданията на български граждани в чужбина. Тоест, когато те са родени там, по съответния начин новороденото придобива българско гражданство, но тази сума я няма. Мисля, че ако се сумират всички тези показатели, които казвам, ако се осчетоводят, както се казва, ние ще имаме една верифицирана сума на ражданията.
Много ми се иска, когато правим нашата здравна статистика и анализите, да имаме истинската сума на ражданията на български граждани. Какво е Вашето становище по така поставения от мен въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми доцент Йорданов, доктор Тимчев, уважаеми дами и господа народни представители! Окончателните данни за броя на родените през 2018 г. деца ще бъдат оповестени от Националния статистически институт. Очаква се това да се случи през месец март.
Нанесените данни дават най-точната и изчерпателна информация за броя на родените през годината деца. Те са базирани на регистрите на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Именно тя отчита броя на регистрираните български граждани на територията на страната и извън нея, а не системата за раждания на Министерството на здравеопазването.
По отношение на Националната информационна система на ражданията бих искал да Ви информирам, че към момента тя е в процес на обновяване, за да стане част от Националната здравна информационна система. Данните, които тя ще съдържа, ще се ползват от Министерството на здравеопазването при определянето на политиките в областта на майчиното и детското здравеопазване. Целта ще бъде цялостното синхронизиране на информацията за ражданията на национално ниво, независимо от целите, за които се събират данните.
Доктор Тимчев и доцент Йорданов, ако беше направена Националната здравна информационна система по-рано, сега нямаше да ми задавате тези въпроси. Ако регистърът за ражданията беше направен по-рано, също нямаше да ми задавате тези въпроси.
За съжаление, макар и в не толкова дългосрочен период от време, ще използвам днес думичката „ще“. Надявам се, да бъде кратко времето, в което ще изградим системата, защото търговата процедура върви ускорено в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Ще се възползвате от възможността за реплика – заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Да, това е отговорът, който очаквах да чуя.
Моето притеснение е само, че се създава, на базата на fake news – на фалшиви новини. Например за област Видин беше казано, че миналата година има само 75 раждания. Изведнъж се получи психоза – оказа се, че ражданията не са 75, а са приблизително 375. Учудвам се за какво става дума, щом не знаем точната цифра на ражданията и трябва някаква бъдеща система да ни я даде. Това са ражданията, това не е статистическа информация за продажбата на зеленчуци в страната! Ами, ако ние не си знаем ражданията, ако досега нямаме система за ражданията, за точния брой на ражданията, за какво имаме система в тази страна? Да, пътят вероятно е това, което казвате – Здравна информационна система. Искрено се надявам и Ви пожелавам да имате сили да я направите най-после! Защото тя ни трябва не само при ражданията, тя ни трябва при анализа на здравната обстановка в страната, за заболеваемостта и на много други неща, включително и на плащанията за тази медицинска дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доцент Йорданов.
Не желаете дуплика, господин Министър.
Продължаваме с въпрос от народните представители Георги Михайлов и Пенчо Милков относно мерки за подобряване на състоянието на трансфузионната медицина и снабдяването с кръв и кръвни съставки в Република България.
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Ананиев! В Република България е налице тревожна тенденция по отношение трайното намаляване на нивото на кръводарителите. Съществуват редица сериозни нерешени въпроси в трансфузионната система. Снабдяването с кръвни продукти на болниците е системно нарушено. За съжаление, през последните години не са предприети мерки, които да подобрят и променят тази тревожна тенденция.
Нашият въпрос към вас е: какво е Вашето виждане за развитието на трансфузионната медицина в България? Кога ще се структурира национална трансфузионна доктрина в Република България, която да съответства на съвременните изисквания на българската държава, така че във всеки един случай, когато е необходимо, да бъдат обезпечени необходимите количества? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Милков.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми професор Михайлов и господин Милков, осигуряването на кръв и кръвни продукти с гарантирано качество и безопасност е една от оперативните цели на политиката на Министерството на здравеопазването в областта на диагностиката и лечението. За изпълнение на тези оперативни и стратегически цели Министерството предприема последователни действия и продължава да инвестира в развитието на трансфузионната система за подобряване качеството и сигурността на кръвните продукти.
С цел прилагане на еквивалентни за всички държави в Европейския съюз стандарти и спецификации на системата за качество на кръвните центрове, отделенията и лабораториите по трансфузионна хематология през 2018 г. беше изготвено изменение на медицински стандарт „Трансфузионна хематология“, чрез което в националното законодателство се транспонира Директива ЕС 2016/1214 на Европейската комисия за въвеждане насоките за добра практика.
Следващата стъпка, предприета от Министерството на здравеопазването в същата посока, е въвеждането на нова съвременна технология за диагностика на дарената кръв за трансмисивни инфекции, тествани чрез техника за амплификация на нуклеиновите киселини (NAT) за осигуряване на още по-високо ниво на качество и безопасност на кръвта и кръвните съставки. Въвеждането на NAT тестовете ще повиши сигурността на кръвните продукти и ще сведе до минимум вероятността от заразяване на пациенти или на кръвни продукти, произведени от донорска кръв, съществено ще се скъси така нареченият „прозоречен“ период.
В търсенето на източници за финансиране Министерството на здравеопазването, съвместно с Министерството на образованието и науката, разработи национална научна програма, с която започва въвеждането на молекулярния метод NAT в трансфузионната система на страната в рамките на двугодишен период. В изпълнение на програмата ще бъдат закупени апарати от най-висок клас за извършване на NAT диагностика на дарената кръв с необходимите консумативи и софтуерно осигуряване. Програмата включва обучение на специалисти и научно-изследователски дейности, резултатите от които ще позволяват разработване на научна методология за въвеждане на NAT технологията във всички центрове по трансфузионна хематология.
С Решение № 577 от 17 август 2018 г. Министерският съвет одобри научната програма, като към момента е в ход открита процедура за възлагане на обществена поръчка за закупуване и доставка на медицинска апаратура – 6 броя автоматизирани и интегрирани системи за извършване на NAT диагностика, и трансмисивни инфекции.
По отношение на формирането на здравните политики в областта на трансфузионната хематология следва да се отбележи, че към Министерството на здравеопазването от 2017 г. е създаден и функционира Експертен съвет по трансфузионна хематология, който включва водещи специалисти, както и директорите на всички кръвни центрове в страната. Експертният съвет е колективен орган, който изразява мнението и визията на съсловието от специалността, очертава проблемите и приоритетите и предлага решения и насоки за развитие на трансфузионната система.
Развитието на доброволното и безвъзмездното кръводаряване е стратегическо направление в дейността на Министерството на здравеопазването, респективно на трансфузионните центрове, които отговарят за дейностите по промоция и организиране на кръводаряването. Законът за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането регламентира, че в организирането на тази дейност, освен Министерството на здравеопазването, следва да участват равнопоставено и министърът на образованието и науката, министърът на отбраната, Българският червен кръст. Задължени да съдействат са и органите на централната и местната власт, юридическите и физическите лица. Могат да участват и средствата за масово осведомяване, неправителствените организации и религиозните институции.
Анализът на данните за броя на даряванията в страната показва, че няма значим спад през последните години, дори за 2018 г. се отчита ръст от 3,4%, като това се дължи основно на работещите в трансфузионната система в страната, които успешно изпълняват задачите за създаване, запазване и укрепване на стабилни донорски контингенти. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И накрая, независимо от негативните тенденции и трудности при набирането на кръводарители на фона на увеличаващите се искания от употребяващите кръвни съставки лечебни заведения, центровете по трансфузионна хематология успяват да осигурят с необходимите кръвни продукти плановите операции, трансплантациите, регулярните преливания на кръвни съставки и спешните случаи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
За реплика – професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, въпросът, който Ви поставяме, изисква много детайлен и професионален отговор. Аз не се надявам Вие да ми го дадете, тъй като това е много специфичен въпрос, но си позволявам да обърна внимание на няколко пункта, които са изключително тежки в областта на трансфузионната политика в България, и които – повярвайте ми – като човек, който допреди 24 месеца директно се е ползвал от трансфузионната система, заслужават сериозно да бъдат поставени на дневен ред и в крайно близко бъдеще да бъдат решени.
На първо място, това е законодателството в кръводаряването. Има много неща, по които България съществено изостава от съвременните концепции за кръводаряване. Идеята, че това е един благороден акт и той не може да бъде финансово овъзмезден, разбира се, че е вярна, но страните от глобалния свят отдавна са намерили решение на проблема чрез компенсирането на така нареченото „загубено“ работно време. Крайно време е в законодателството на България да бъдат променени съществени неща. Ние тук имахме среща с господин Милков с представители на Червения кръст да се обсъди една законодателна инициатива и ние ще внесем такава инициатива в близките месеци, за да може тези проблеми да бъдат решени.
Тези проблеми отварят втория голям въпрос, който си позволявам да спомена пред Вас – това е грозният въпрос за черната търговия, черното дарителство. Няма нужда да Ви заведе Вашият шофьор в Центъра по трансфузионна хематология в София, за да видите кой стои отпред и каква търговия се разиграва пред Трансфузионния център с тежката съдба на много български пациенти. Законодателно и организационно решаване на този въпрос ще ликвидира тази черна търговия.
И третият пункт, на който искам да Ви обърна внимание, и който е част от националната сигурност на България, е, че преди повече от 20 години България заради един прекомерно раздухан скандал за заразяване на кръвни продукти със СПИН, Вие си спомняте този скандал, ликвидира изцяло стратегическата дейност на „Бул Био“. Вероятно Вие знаете поради Вашата висока икономическа култура, че биологичното производство в света е едно от най-печелившите, най-бързо развиващите се и неизискващи толкова много нито кадрови ресурс, нито технологичен ресурс като финансово изражение.
В този смисъл аз си позволявам да предложа на вниманието на ръководството на Министерството внимателна оценка на дейността на „Бул Био“ и проектиране на възвръщането в България на производството на биопродукти. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, професор Михайлов.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: И аз благодаря.
Благодаря за предложенията, ще ги имам предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: От място отговорихте, няма да има дуплика.
Продължаваме със следващия въпрос. Той също е от професор Георги Михайлов относно условията за осъществяване на лечебна дейност в заведенията за психично здраве в България.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, в условията на глобалния свят, изключителният стрес и електронната алиенация на жителите на този глобален свят поставя въпроса за психичното здраве на едно от първите места по значимост в конструирането на цялостната здравна политика на страна от модерния свят, каквато е България. За съжаление, в последните 20 години, аз си позволих сега да погледна и бюджета на страната по отношение на бюджета на Министерството на здравеопазването, направление „Психично здраве“, и да констатирам, че състоянието – както битовото, така и организационното – на центровете за психично здраве и заведенията за лечение на психично болни в България се намират на много ниско ниво.
Ние имахме преди месец в Народното събрание кръгла маса по отношение на психичното здраве и неговите проблеми в България и там бяха представени от националните консултанти по психиатрия изключително нелицеприятни истини, заключения на Международната асоциация по психиатрия, която е била гост на България по отношение на реалните политики в областта на психичното здраве.
Моят въпрос към Вас е: на базата на излезлите изключително грозни кадри в последните седмици от Центъра за психично здраве на бул. „Сливница“ № 209, какво е Вашето отношение като визионер, като принципал на Министерството за решаването на тези толкова деликатни и толкова социално значими въпроси. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, професор Михайлов.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми професор Михайлов, реформирането на психиатричната помощ в България е част от цялостното преструктуриране на здравеопазването през последните години. В Националната здравна стратегия 2020 има раздел „Политика 1.5 – Опазване и подобряване на психичното здраве“ в съответствие с ангажиментите на България на европейско и международно ниво.
Основни мерки в тази област са:
- развитие на комплексното обслужване на психично болните в близост до тяхната естествена жизнена среда;
- изграждане на ефективни механизми за партньорство между системите на здравеопазване, правосъдие, образование, социалната система, както и организирането на гражданското общество;
- осигуряване на обществена подкрепа за преодоляване на психиатричната стигма.
Водещ принцип в политиката на Министерството на здравеопазването за развитие на психиатричната помощ в България е максимално възвръщане на психично болния пациент в социална среда и създаване на толерантна среда на реинтеграцията му в обществото.
Предприетите от нас мерки в това направление са:
- Усъвършенстването на механизмите на финансиране по реда на методиката за субсидиране на лечебните заведения на Министерството на здравеопазването. Чрез нея се финансира стационарното лечение на пациенти с психични заболявания, включващо дневно стационарно лечение, спешно стационарно лечение до 24 часа на болни с психични заболявания с висок риск, дейности по рехабилитация чрез трудотерапия, дневни психорехабилитационни програми, субституиращите и поддържащи програми с метадон, както и амбулаторното им проследяване.
- С приетия от Министерския съвет план за действие към Стратегия за дългосрочни грижи за периода 2018 – 2021 г., е предвидено разкриването на десетдневни центрове за социална рехабилитация и интеграция с капацитет до 40 места за хора с психични проблеми; развитие на мобилни услуги, патронажни грижи, особено в отдалечени и труднодостъпни райони; разкриване на подкрепени наблюдавани жилища за възрастни хора с психични проблеми; създаване на интердисциплинарни екипи; осигуряване на координирани действия при болни с психични заболявания. Предвидено е създаването на 68 центрове за грижа за лица с психични разстройства, умствена изостаналост и деменции, където ще се осигуряват почасови услуги, трудотерапия, консултиране, информиране и подкрепа, мобилна работа, трудово наставничество и трудова заетост в реална работна среда.
- От 1 януари 2017 г. са повишени възнагражденията на работещите в държавните психиатрични болници с 18,24%, а от 1 януари 2018 г. – с 13%.
- Три държавни психиатрични болници – в село Церова кория, град Бяла и град Кърджали, спечелиха и изпълниха проекти по програма БГ 07 „Инициатива за обществено здраве“. Това е по Норвежкия финансов механизъм. Извършени са ремонтни дейности и подобрения на материалната база.
- Основно ремонтирани и с добра материално-техническа база са и центровете за психично здраве в Русе, Бургас, Враца, Добрич и Пазарджик.
- За пациентите с психични разстройства с висок процент на инвалидност се грижат лични асистенти, както и за всички останали хора с увреждания.
В заключение, уважаеми народни представители, искам да заявя, че грижата за пациенти с психични заболявания е отговорна комплексна дейност, включваща ангажиментите не само на Министерството на здравеопазването, но и на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на образованието и науката, общините с техните структури за социално подпомагане, пациентски и неправителствени организации.
Във връзка с последните репортажи, които дадоха в различни медии, премиерът ми възложи до сряда да изготвя цялостен доклад за състоянието на държавните психиатрични болници и спешните мерки, които трябва да се приемат. Работя този доклад и той ще бъде представен в Министерския съвет следващата седмица. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Професор, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, не ми звучи много добре щом опира пак до премиера. Това много пъти сме го казвали в тази зала. Вие сте принципал на едно изключително стратегическо министерство и тези задачи трябва да се решават без неговата помощ. Той сигурно решава достатъчно много задачи като министър-председател. Това ми звучи малко – как да кажа – обидно за авторитета на Министерството на здравеопазването, но аз няма да влизам в тези подробности. В кратките минути, които имам, ще се опитам да Ви обърна внимание на две неща.
Съвременната психиатрия има изключителни успехи в повлияването на състоянието на болните с психични разстройства в съвременния свят. Това, което Вие изтъкнахте, което е нарушено в България и което се сподели на тази национална среща, е, че действително има още много да се желае по отношение на комплексността при осъществяването на психиатричната помощ. В този смисъл аз много пъти получавам от колеги от Александровска болница, от клиниката там, която е водеща в страната, съобщения, споделяния за изключително сериозен проблем за комплексното наблюдение и преценката за моментното състояние на този тип болни в периода на техния живот.
Вероятно Вие като български гражданин сте станали неволен свидетел на много тежки събития с извършването на остро неправомерни действия от хора, които са под влияние на такива заболявания. Това налага, безспорно, много сериозни организационни мерки, за да може психично болният човек да бъде във всеки един момент подпомаган от обществото и да не се създава около него този вакуум, който го поставя в условието да извърши дейности, които застрашават самото общество.
На второ място, смятам, че независимо от данните, които Вие показахте като реновиране по норвежката програма на отделни психиатрични центрове, има още много какво да се направи, защото това, което беше изнесено, е унизително – действително унизително като възможност по някакъв начин да бъдат повлиявани ефективно такъв вид болни.
На следващо място, в защита на българските психиатри и за издигане на техния безспорен авторитет искам да Ви споделя, че те работят в условията на много висока рисковост – това е професия с много голяма рисковост. Най-големият брой травми, и то животозастрашаващи – от всички лекари в страната пред този проблем са изправени именно психиатрите.
В този смисъл (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) на фона на проблемите, които сега се появяват – ще използвам един израз от Вашия конгрес – като „червени лампички“ в страната, непрекъснати протести по отношение на възнаграждението на специалистите в областта на медицинската помощ, мисля, че и на възнаграждението на специалистите, които работят в това направление – стратегическо и много социално ранимо в страната, трябва да се обърне внимание, тъй като те са под прекия контрол на Министерството на здравеопазването. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Професор.
Няма да ползвате възможност за дуплика.
Това беше последният въпрос към господин Кирил Ананиев – министър на здравеопазването, който отговори на многобройни въпроси в рамките на днешния парламентарен контрол.
Благодаря Ви за това, господин Министър.
Продължаваме с въпроси към господин Боил Банов – министър на културата, който ще отговори първо на въпрос от народния представител Иво Христов относно къщата музей на Алеко Константинов в град Свищов.
Заповядайте, господин Христов, да развиете въпроса.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Само преди броени дни – на 13 януари, се навършиха 155 години от рождението на Алеко Константинов. Годишнината остана незабелязана, респективно неотбелязана, вероятно защото високонравствените личности, надарени с дълбоката проницателност на един белетристичен гений, смущават и разколебават актуалния дневен ред на сегашното българско общество.
Още приживе Алеко дари дома си в град Свищов за културните нужди на родния си град. Къщата, строена от баща му във виенски стил, и днес впечатлява със своята архитектура и с дворното си пространство благодарение на екипа, който се грижи за нейната поддръжка.
Проверката ми в Регистъра за националното културно наследство показва, че къщата музей на Алеко Константинов не фигурира в него. Налага се да се отбележи, че именно в нея отсяда руският император Александър ІІ – Освободител, след освобождението на Свищов. Пак в тази къща по-късно се помещава и канцеларията на свищовското губернаторство начело с Найден Геров. Служители в него са били такива личности, като Иван Вазов, Драган Цанков, Никола Живков и като самия Алеко, когато е работил там като писар.
Все пак тя е под № 12 в стоте национални туристически обекта вероятно и заради факта, че Щастливеца е основоположник на организираното туристическо движение у нас. Напомням това, за да подчертая, че тази къща в Свищов не е просто музей, а тя е храм, в който трябва да се влиза с преклонение пред делото и живота на този велик патриот и писател.
Събраният и грижливо пазен архивен материал на втория етаж на къщата разказва за обществено-икономическата, литературната и историческата дейност на Алеко. Възстановен е интериорът на дома от втората половина на ХІХ век. В специална стъкленица се съхранява и сърцето на Алеко, спряло да тупти, когато авторът на „Бай Ганьо“ загуби битката със своя литературен герой.
Господин Министър, музейните работници не щадят своите усилия да поддържат и да представят експозицията, в която имах и аз възможност лично да се убедя в края на миналата година при моето посещение в Свищов, но видях, че се налагат и спешни ремонти на покрива и екстериора, защото има течове, които ще причинят интериорни повреди. За оскъдния бюджет на къщата музей това е един невъзможен разход.
Моят въпрос е: бихте ли се ангажирали да осигурите нужните средства от бюджета на Министерството за отстраняване на течовете и цялостен ремонт на покрива на къщата музей на Алеко Константинов? Имате ли предвидени целеви средства за това? И как се процедира в този случай? Благодаря Ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Христов, за въпроса.
Заповядайте, господин Министър – имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Христов, във връзка с Вашия въпрос Ви информирам за следното: според справка в националния документален архив към Националния институт за недвижимо културно наследство къщата музей „Алеко Константинов“ притежава статут на народна старина съгласно „Държавен вестник“, брой 69 от 1927 г., и на единична архитектурно-строителна и историческа недвижима културна ценност в предварителна категория „национално значение“, декларирана с писмо от 15 май 1975 г. и с писмо от 8 септември 2009 г.
Съгласно чл. 59, ал. 4 и § 12, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за културното наследство обектът притежава статут на декларирана недвижима архитектурно-строителна и историческа културна ценност в предварителна категория „национално значение“ и е допустим за кандидатстване за целева финансова подкрепа за извършване на специализирани консервационно-реставрационни дейности за недвижими културни ценности по Програма 1 „Опазване на недвижимото културно наследство“. Основно изискване към кандидатите по Програма 1 е обектът да притежава статут на недвижима културна ценност, какъвто обектът притежава.
Кандидатстването се извършва, като се подава мотивирано искане за финансова подкрепа по реда на Правила за избор на обекти и определяне на дейности за предоставяне на целева финансова подкрепа в областта на консервацията и реставрацията на недвижимите културни ценности. Същите са публикувани, достъпни на интернет страницата на Министерството на културата. При кандидатстване трябва да се има предвид: за извършване на консервационно-реставрационни дейности е необходимо наличие на съгласувана по реда на Закона за културното наследство проектна документация в Националния институт за паметниците на културата и количествено-стойностна сметка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Ще има ли реплика?
Заповядайте, господин Христов.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, колеги! Благодаря Ви за отговора. Искам да помоля за уточнение: кой трябва да кандидатства по така или иначе любезно предоставените от Вас процедури и в какъв срок може да се предвиди реално протичане на работите след евентуално кандидатстване?
Действително течовете са неприятни и според мен, ако не бъдат взети екстрени мерки, поне консервационни, има реална опасност да бъдат засегнати музейни експонати. Надявам се, че Министерството ще предприеме някакви екстрени мерки, ако трябва – и разяснителни, по този въпрос, тъй като, както се досещате, старината е само паметник на липсата или пък наличието на историческа памет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Христов, собственикът кандидатства. Програмата тази година тепърва започва, така че има възможност. Въпросът е да се направят съответните проекти и количествено-стойностни сметки и да се входират в Института. По този случай ще изпратя представители на Инспектората за опазване на културното наследство, за да дадат съответни разяснения на място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос е поставен от народните представители Кристина Сидорова и Виолета Желева – относно състоянието на кораба музей „Радецки“.
Госпожо Желева, заповядайте да развиете въпроса.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Корабът „Радецки“ е точно копие на легендарния параход, от който Ботев и неговите четници слизат на козлодуйския бряг. Последната техническа инспекция от Агенция „Речен надзор“ – Лом, издава предписание, че корабът музей „Радецки“ трябва да премине през технически преглед и ремонт до 7 април. Ако не бъдат направени до началото на април, ще му бъде отнета възможността да плава. Той е единственият параход у нас и е филиал към Националния исторически музей, откъдето осигуряват издръжката му, но не и допълнителните разходи за ремонта.
Приблизителната сума за извършване на планирания ремонт е 250 хил. лв. и е допълнителен разход, непосилен за музея. По тази причина ръководството му отправя към ръководеното от Вас ведомство въпроса: дали ще осигури необходимите за това средства?
С годините корабът се е превърнал в национална светиня. Редно ли е една национална светиня да съществува благодарение на дарителски сметки и на дарителски акции?
В тази връзка въпросът ни към Вас е: ще бъдат ли отпуснати средства, за да бъде извършен ремонтът на кораба „Радецки“ и дали ще може той да функционира,както трябва – пълноценно, без дарителски сметки? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Желева.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Сидорова, уважаема госпожо Желева! Във връзка с Вашия въпрос Ви информирам за следното:
Параход музей „Радецки“ е филиал на Националния исторически музей и е закотвен за постоянно на специално пригоден за него пристан. Параходът е исторически свързан с обявената в „Държавен вестник“, брой 99 от 1993 г. групова недвижима културна ценност – мемориален комплекс „Ботев път“, която включва трасето на похода на Ботевата чета от Козлодуйския бряг до Врачанския балкан, заедно с разположените по него недвижими културни ценности, обявени в „Държавен вестник“, брой 18 от 1979 г. – Козлодуйски бряг, Матеев геран, Попово ханче, Милин камък, лобното място на Давид Тодоров, Ботева поляна „Веслец“, връх Околчица, падината Йолковица, лобното място на Христо Ботев.
Съгласно направена справка в Националния институт за недвижимо културно наследство обектът „Параход музей „Радецки“ – град Козлодуй, област Враца“ не притежава статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал. 4 и чл. 65 от Закона за културното наследство.
Министерството на културата осигурява целева финансова подкрепа за извършване на специализирани консервационно-реставрационни дейности за недвижими културни ценности по Програма 1 „Опазване на недвижимото културно наследство“. Корабът е филиал на Националния исторически музей за популяризиране дейността на Христо Ботев, който не е категоризиран като културна ценност. За да осъществява плавания по река Дунав, корабът е категоризиран като плавателно средство – пътнически кораб, с корабно удостоверение от 12 април – не ми се чете годината, извинете, издадено от Агенция „Речен надзор“ – Лом.
Съгласно Наредба № 11 от април 2004 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите ежегодно се извършва технически преглед от дирекция „Речен надзор“ на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Такъв преглед е извършен през март 2018 г. Съгласно изискванията на чл. 16, ал. 1 и 2 от Наредба № 11 следва да се извърши преглед на подводната част на кораба за установяване годността на външната обвивка, устойчивостта в подводната част за експлоатацията, за която корабът е предназначен.
В изпълнение на тези изисквания и за получаване на разрешение за извършване на плавания по река Дунав след 11 април 2018 г. от страна на Националния исторически музей са предприети следните действия: проучена е възможността плановият преглед и ремонтът на кораба да бъдат извършени от корабостроителницата в град Русе, която се оказа затворена и не работи; поискана е оферта от Корабостроителницата „Булярд“ – град Варна, но там преглед и ремонт също не могат да бъдат извършени, тъй като корабът „Радецки“ е речен и не може да плава по море.
На практика плановият преглед и ремонтът не могат да бъдат извършени на територията на Република България, поради което през 2018 г. ръководителят на филиал „Радецки“ на Националния исторически музей осъществява контакт с корабостроителницата в град Кладово – Сърбия, до която корабът може да стигне на собствен ход. Извършен е оглед на място. На база на корабната ведомост е предоставена оферта за ремонт. Прогнозната сума за ремонта и прегледа възлиза приблизително на 110 хил. евро – Вие казахте 250 хил. лв. Към момента се проучват всички процедури, технически изисквания и параметри за законовото извършване на процедурата по ремонта на кораба, като се проверява кои от българските нормативни документи са приложими за извършването на такъв ремонт извън страната и в държави извън Европейския съюз с оглед провеждане на процедура по Закона за обществените поръчки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Сидорова, имате възможност за реплика. Заповядайте.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, аз честно казано не разбрах ще бъдат ли отпуснати парите за ремонт, или няма да бъдат отпуснати? Чухме брой, Държавен вестник, чухме наредби, чухме закони – не разбрахме този кораб, тази българска светиня ще бъде ли спасена? Само ще припомня, че преди малко повече от 100 години оригиналният кораб „Радецки“ е притежание на държавата Австрия. Тогава безхаберието на държавата България, безхаберието на редица управляващи позволяват оригиналният кораб „Радецки“ да бъде предаден на скрап и унищожен.
Едно странно чувство остава в мен, че това, което се случва в момента, е лошо повторение на историята, че сме на път да загубим и копието на кораба „Радецки“, да загубим една светиня, която е основна част от българското освобождение, която е една българска гордост и напомня за славното ни минало.
Вярвам, че държавата ще намери начин да отпусне тези 110 хил. евро. Знаем, че държавата намира винаги начин, когато става дума за фонтани, плочки, лампи и така нататък.
Вярвам, че в качеството си на министър на културата Вие ще успеете да намерите законов начин тази българска светиня, този кораб, който години наред е притегателно място за децата ни, който разказва историята на славните ни българи и славното ни минало, да продължи да съществува, да продължи да функционира, да продължи да извършва своите курсове по река Дунав, да носи българската гордост и да разказва българското минало. Защото ние с лека ръка загубваме българските светини!
Чухме преди малко за къщата на Алеко Константинов. Преди време Ви питах за първото българско кино, а във всеки областен град има най малко по един паметник на културата, който е в окаяно състояние. Нека да не позволяваме и корабът „Радецки“ да мине в тази графа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Сидорова.
За дуплика – господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Сидорова, уважаема госпожо Желева, прочетох Ви процедурата. Националният исторически музей прави всичко възможно да установи по какъв начин да се извърши процедурата. Това е въпросът: как по законосъобразен път? Тук спор няма, че пари ще бъдат осигурени и ще се направи всичко необходимо.
Сложността идва от това, че ремонтът е извън границата на Европейския съюз и, както знаете, в последно време тези процедури са много деликатни. Трябва да бъдат много сериозно, законосъобразно изпипани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Надявам се убедихте вносителите на въпроса, че той стои на вниманието на Министерството.
Следва въпрос от народния представител Кристина Сидорова относно участието на България в 58-то Венецианско биенале.
Заповядайте, госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, Венецианското биенале е популяризатор и организатор на 58-то Международно изложение за изкуство, което ще се проведе между 11 май и 24 ноември 2019 г. Последното национално участие на страната ни е през 2011 г. или преди осем години.
Миналата година правителството одобри участието ни и с постановление на Министерския съвет целево отпусна 500 хил. лв. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Статута за национално участие цялостната организация на всяко национално участие започва в годината, предхождаща годината на откриването, като дейностите се извършват съгласно Приложение № 1 към Статута, където ясно са определени сроковете за преговори за пространство, обявяване на конкурс, определяне на жури, избор на кураторски проект и определяне на национален комисар, а именно – това трябваше да се случи от месец януари до месец август 2018 г.
С голямо забавяне Министерството на културата утвърди Статут за национално участие и определи и назначи госпожа Яра Бубнова за национален комисар. Едва в началото на тази година се проведе процедура за избор на кураторски проект, който да представи страната ни.
В допълнителна информация за националното участие в условията за конкурса за избор на кураторски проект, който да представи страната ни, максималният размер на допустимото финансиране за дейности и услуги, свързани с реализацията на проекта, е 50 хил. лв. В допълнителна информация за националното участие на Република България във Венецианското биенале е уточнено кои разходи са включени в тези 50 хил. лв. и кои се покриват от останалата част от средствата в рамките на предвидените 500 хил. лв. В същата допълнителна информация обаче пише: „Хонорарът на кураторите се осигурява отделно от други източници, но следва да бъде посочен в бюджета на проекта“.
На нарочна пресконференция, проведена на 17 януари 2019 г., бе обявен победителят в конкурса за кураторски проект. Решението на журито предизвика редица негативни коментари и реакции, застрашаващи успешното участие на България в този престижен международен форум.
В тази връзка въпросите ми към Вас са: кое забави и кое наложи забавянето на цялостната организация на участието на страната ни във Венецианското биенале, защо бяха допуснати нарушения в процедурата за избор на кураторски проект и с какви мотиви за национален комисар на Биеналето определихте и назначихте госпожа Яра Бубнова, при положение че към днешна дата същата е проверявана за конфликт на интереси поради участието ѝ в управлението на различни държавни институти, докато оглавява и ръководи създаден от нея частен Институт за съвременно изкуство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Сидорова.
Заповядайте, господин Министър, имате думата да отговорите.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Сидорова, във връзка с Ваш въпрос Ви информирам следното: след осигуряване на средствата в бюджета на Министерството на културата бяха проведени проучвания и обсъждания на всички изисквани ангажименти по организиране на национално участие на България във Венецианското биенале за изкуство. Предходни участия на България във Венецианското биенале без регламент предизвикаха негативни реакции през годините.
В отворено писмо от 2011 г., подписано от представители на професионалната общност, се посочва необходимостта от прозрачни правила и процедури при осъществяването на национални участия. Сформираната тогава работна група изготви Проект на статут, който предлагаше създаването на НПО, което да организира участието ни в Биеналето, но то се оказа неприложимо.
С оглед осигуряване на прозрачност през 2018 г. бяха привлечени специалисти от културните институти и неправителствения сектор, които, заедно с представителите на Министерството на културата, да разработят Проект на статут. Изготвянето на такъв документ изисква достатъчно време, за да може съдържанието му да съответства на националното законодателство и да бъде съобразено със спецификите на сектора и изискванията на Биеналето.
През месец септември Статутът беше публикуван за обществено обсъждане за период от един месец и след нанасяне на допълнения беше утвърден. Този статут се отнася за всички предстоящи участия на Република България в изданията на Венецианското биенале, обхваща период, следващ датата на неговото утвърждаване. Всичко това днес се тълкува като забавяне, но за първи път националното участие на страната ни във Венецианското биенале за изкуство е регламентирано със Статут, в който са заложени ясни изисквания на участниците в различни етапи от подготовката и провеждането му.
Държа да подчертая, че Министерството на културата е спазило всички ангажименти съобразно сроковете, посочени в обявената процедура за национално участие на организаторите на Венецианското биенале, и няма допуснати нарушения и забавяния.
Информирахме Венецианското биенале за избора на комисар преди крайния срок, посочен от тях – 30 ноември 2018 г., в резултат на което на 3 декември 2018 г. България получи и своята официална покана за участие в 58-то Венецианско биенале за изкуство от президента на Венецианското биенале. Конкурсът за кураторски проект е проведен в първия възможен момент след изготвянето, обсъждането и утвърждаването на Статута, решението на Министерския съвет, определението на комисар, получаването на покана за участие и съответно избор на пространство. Не са констатирани нарушения в процедурата за избор на кураторски проект.
Съгласно изискванията на Статута Министерството е поискало предложение за членове на жури от следните организации: шест университета, академии, институти – Националната художествена академия, Софийския университет, Нов български университет, Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, Българската академия на науките, Великотърновския университет; художествени галерии – София, Кюстендил, Русе, Варна, Пловдив и Стара Загора; Съюза на българските художници и неправителствените организации в сектора. Получени са 20 предложения за членове на жури. Изискването към тях беше да са доказали се професионалисти, с опит и познания в областта на съвременното изкуство и международната практика. Окончателният подбор беше съобразен със сроковете и програмата на предложените членове, като всеки от тях подписа декларация, че не е свързано лице с участниците в конкурса.
В т. 3 от Решение на Министерския съвет от 26 ноември 2018 г. е посочено, че Националната галерия ще осъществи цялостната организация на националното участие на страната в 58-то издание на Венецианското биенале за изкуство.
В други страни е практика националните галерии или музеите за съвременно изкуство да организират националните им участия –например Чехия, Унгария, Македония. За националното участие на България в изданието на Биеналето през 2019 г. избор на комисар извън структурата на Националната галерия би усложнило и забавило допълнително процедурите по подготовка на националното участие.
Съгласно Статута един от ангажиментите на националния комисар е да организира рекламата, отговаря за архивирането на проекта и, при необходимост, ръководи процеса по набиране на средства. Националната галерия има ангажимента да организира и плаща за дейностите по реализация на националното участие през 2019 г. Предвид това и приетото Решение на Министерския съвет предложението директорът на Галерията да бъде определен за национален комисар е обосновано и целесъобразно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Имате ли реплика?
Уважаема госпожо Сидорова, имате думата.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Господин Председател, колеги! Господин Банов, не получих отговор на въпроса за разминаването между обявената сума в отворената покана за кураторски проект, която е 50 хил. лв., и допълнителната информация, която се появява по-късно на сайта на Министерството на културата, че средствата – или по-точно средствата за хонорар на кураторите, се осигуряват от други източници. Кои са тези други източници?
Информацията, която имам аз, е, че проектът, който е спечелил, е със сума, която надвишава 50 хил. лв. Така ли е? Има ли тук разминаване, има ли колизия между отворената покана, която излиза в началото, и допълнителната информация, още повече че в допълнителната информация се появяват вече и данни за пространството, където трябва да бъде изложбата, а тази информация я няма в предварителната обява?
Как ще ми отговорите на този въпрос – за това голямо разминаване?
Другият ми въпрос е: откъде ще дойдат допълнителните средства, които пишете в допълнението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, имате възможност за дуплика.
Заповядайте.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Сидорова, допълнителни средства има право да осигури Националната галерия при този статут.
Това, което поставяте като въпрос, че проектът надвишава 50 хил. лв., ще го проверя. Аз нямам такава информация към момента. Ще Ви дам, ако трябва, още един отговор по какъвто начин прецените. Ще направя справка. В момента аз не разполагам с такава информация.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България, от място): А за конфликта на интереси?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: За конфликта на интереси си има служби, които го разрешават. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към министър Банов е от народните представители Александър Симов и Иван Ченчев. Той е относно подписка на гилдията на скулптурите в подкрепа на изпълнение на законната дарителска воля на големия български творец Андрей Николов.
Господин Ченчев, Вие ще развиете въпроса.
Имате думата, слушаме Ви.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, представители на Българската социалистическа партия! Господин Министър, през 2018 г. се навършиха 140 години от рождението на големия български творец-скулптор Андрей Николов. Българската модерна скулптура получава европейско признание до голяма степен благодарение на този известен българин, чието творчество създава мост между европейската скулптурна традиция в духа на Роден и българската скулптура на ХХ век.
Сградата на ул. „Любен Каравелов“ № 15 е предоставена от министър Ема Москова за стопанисване от Фондация „Гъливер клиринг хауз“ срещу разходите, направени от Фондацията, за ремонт на сградата и превръщането ѝ в културно средище.
След изтичане на договора през 2011 г. без провеждане на открит търг, само срещу условието да бъде изпълнена волята на дарителя и имотът да се превърне в музей на скулптора Андрей Николов и неговите ученици и последователи, договорът е продължен от Националната художествена галерия с Фондацията, която продължава да ползва имота срещу наем от 4 лв. на кв. м за следващ период, който изтича. За съжаление, волята на дарителя така и не е изпълнена до момента, реално не са спазени условията на допълнителното споразумение, а сбирката с неговото творчество и до днес се пренебрегва, въпреки задължителното изискване на Закона, че волята на дарителя е неотменима.
На блицконтрол на 13 юли 2018 г., проведен от Комисията по културата и медиите, Вие отговорихте, че ще решите въпроса с изпълнението на волята на дарителя Андрей Николов до края на 2018 г. Не ни е известно как е реализирано Вашето обещание. Тук отварям една скоба – апропо, това е последният блицконтрол с Ваше участие в Комисията по културата и медиите – 13 юли 2018 г.!
Въпросът ни е кога и как ще се изпълни волята на дарителя Андрей Николов и каква ще е съдбата на предмета на това дарение – къщата на ул. „Любен Каравелов“ № 15?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ченчев.
Господин Министър, заповядайте, за да отговорите на въпроса на народните представители Симов и Ченчев.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Симов, уважаеми господин Ченчев, през месец април 2018 г. в Министерството на културата постъпи подписка от група граждани с настояване „Червената къща“ на улица „Любен Каравелов“ № 15, дарена преди десетилетия от наследниците на скулптора Андрей Николов на държавата, да бъде превърната в музей, каквато е волята на дарителите.
Съгласно чл. 25, ал. 2, т. 2 от Закона за културното наследство музей се създава при наличен сграден фонд, осигуряващ условия за съхраняване и представяне на движимите и културни ценности.
Държавата е собственик на 2/3 идеални части от дворното място и 2/14 идеални части от самостоятелен обект – зала, и осем броя самостоятелни обекти в сграда на улица „Любен Каравелов“ № 15.
Със заповед на министъра на културата държавната част от имота е предоставена безвъзмездно за управление на Националната галерия. Останалите 12/14 идеални части от самостоятелен обект – зала и апартамент на първия етаж, са собственост на наследниците.
По искане на наследниците през 2016 г. пред областния управител на област София е образувана преписка за прекратяване на съсобствеността с държавата чрез изкупуване на притежаваните от държавата 2/14 идеални части от самостоятелен обект – зала, и замяна на техните 12/14 идеални части срещу обект – втори етаж, с площ 224 квадратни метра.
По отправеното искане с оглед установената в чл. 7, ал. 1 от Закона за държавната собственост забрана за извършване на разпоредителни сделки с имоти публична държавна собственост и въз основа на становище от месец януари 2017 г. на директора на Националната галерия, Министерството на културата от месец февруари 2017 г. е изразило становище, че не са налице законови предпоставки за прекратяване на съсобствеността по предложените от съсобствениците начини.
В колекцията на Националната галерия се намират 59 произведения на Андрей Николов – мрамор и бронз, и около 100 гипсови оригинала и калъпа за отливане.
През месец юни 2018 г. Националната галерия изразява становище в подкрепа на идеята за създаване на постоянна експозиция от творби на големия български скулптор в къщата.
Музей на Андрей Николов може да се създаде при наличието на условия по чл. 25, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за културното наследство, свързани с уреждането на собствеността върху цялата площ на голямото ателие, което се управлява от Националната галерия.
В тази връзка е необходимо съгласието на физическите лица за закупуване от държавата на притежаваните от тях 12/14 идеални части от самостоятелен обект – зала, голямо ателие – условие, гарантиращо съхранението и опазването на недвижимите културни ценности. До момента от страна на съсобствениците такова съгласие не е изразено.
Настоящата ситуация относно съсобствеността на имота затруднява създаването на музей. Националната галерия планира и работи по създаване на този етап на експозиция от творби на Андрей Николов в неговата къща-ателие, в частта, която е държавна собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Ченчев, заповядайте за реплика.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря.
Ще бъда съвсем кратък.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Министър, аз знам за казуса, тъй като споменах в предходния ми въпрос, че на 13 юли сме го задавали тук, в блицконтрол в Комисията по култура и медии във Ваше присъствие. Знам за този казус. Интересно ми е дали, след като собствениците не изразяват своето съгласие, както Вие сам се изразихте преди малко, има инициирани нови преговори с тях, по всякакъв начин, да може българската държава да зачете дарителската воля на един именит, бележит, български скулптор, който е допринесъл много за развитието на скулптурата в България за ХХ век?
Един изключително важен въпрос. Би било много хубаво, ако в къщата, в частта, на която държавата е собственик, да се направи тази експозиция. Разбира се, ние ще приветстваме такова нещо, защото това е и волята на самия дарител. Все пак се надявам и Вие, и всички отговорни институции, всичко, което е в прерогативите им, да бъде използвано и да направите така, че волята на този бележит българин да бъде зачетена. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ченчев.
За дуплика – ще вземете ли отношение към въпроса?
Имате думата, господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Симов, уважаеми господин Ченчев, както казах, работи се сериозно на този етап по експозиция, макар и да не я наричаме все още къщата музей. Перманентно се подновяват преговорите. Ще се заема лично, да се опитам – добре е да бъде придобита.
Забележката за блицконтрола – аз го имам по задължение, даже не мога да откажа. Тоест, когато съм викан, нямам дори хипотеза да откажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос към министър Банов е от народните представители: Чавдар Велинов, Нона Йотова, Любомир Бонев. Той е относно ремонт на покрива на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и за това, кога ще бъдат решени основните проблеми, включително условията на труд в най-стария културен институт?
Заповядайте, господин Велинов.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, вече трета година в бюджета на Министерството на културата записваме и гласуваме една немалка сума от 200 хил. лв., предназначена за ремонт на намиращия се в бедствено състояние покрив на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и това все още не е започнало.
Какви са плановете на Министерството на културата за опазване на този паметник от национално значение? Защо това не се случва, въпреки осигурените от държавата средства и въпреки проведената обществена поръчка през месец ноември 2018 г. и сключен договор? Вярно ли е, че тече проверка на обществената поръчка и парите не се превеждат на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ именно затова?
При запознаването с проблема се натъкнахме на поредица от затруднения за работещите специалисти в Библиотеката, които пораждат още нови тревожни въпроси, като: вече трета година в сградата няма топла вода – ХХI век сме; бившият стол на Библиотеката работи единствено като нощен клуб, вместо да осигури място за обяд на служителите; не е ли изтекъл вече срокът на този договор; кога ще има нови съвременни компютри за читателите; кога ще бъде осигурена поне една машина за почистване на книгите в хранилищата; кога ще се разширят базите с електронни данни?
Господин Министър, кога ще започнат да се решават тези поставени въпроси, които стават все... и създават все по неблагоприятна среда за работата на служителите в Националната библиотека, чиито принципал сте Вие? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Велинов.
Да чуем отговора на министър Банов на въпроса.
Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Йотова, уважаеми господин Велинов, уважаеми господин Бонев, във връзка с въпроса Ви информирам следното: ремонтът на покрива на Националната библиотека не се бави, а следват законово определените процедури и съгласувания, за които е необходимо технологично време.
След проведена процедура по Закона за обществените поръчки на 5 ноември 2018 г. е сключен договор за инженеринг с фирма „БИАД-С“ ООД. На 9 ноември 2018 г. е изпратено възлагателно писмо за стартиране изпълнението на дейностите по проектиране и е сключен договор с „Проектиране и надзор“ ЕООД за упражняване на строителен надзор по смисъла на Закона за устройство на територията.
Изготвеният технически инвестиционен проект е съгласуван от Националния институт за недвижимо културно наследство и от Министерството на културата на 21 декември 2018 г. На 25 януари 2019 г. е получено положително становище и от Столична дирекция „Пожарна безопасност“, съгласно което Проектът отговаря на изисквания. На 29 януари 2019 г. е получен окончателен комплексен доклад за оценка на съответствие от фирмата на строителния надзор. На 31 януари 2019 г., значи вчера, е внесена цялата документация за съгласуване и издаване на разрешение за строеж от направление „Архитектура и градоустройство“ към Столична община. Тоест поредицата процедури, Пожарната и всичко е изминато, и е внесен Проектът без никакво забавяне почти никъде от страна на директора на Библиотеката.
Отстраняването на проблема с подаването на топла вода е свързано с ремонт, засягащ три етажа от сградата. Извършени са консултации с експерти относно необходимостта от спазване на технологичната последователност при извършване на строително монтажните работи. Към момента проблемът е решен с монтирани проточни бойлери в санитарните помещения.
Във връзка с Вашия въпрос за обособен кът за хранене и осигуряване на обяд на служителите Ви информирам, че по инициатива на настоящото ръководство към днешна дата е договорено с ръководството на Софийския университет служителите на Националната библиотека да ползват университетския стол.
В ход е и процедура за поставяне на Вендинг автомати за пакетирани храни, безалкохолни напитки, като необходимата за това оценка по реда на Закона за собствеността ще бъде готова до средата на месец февруари.
По отношение на необходимата техника за посетители и читатели в Библиотеката Ви информирам, че от месец юни 2016 г. компютърната техника се обновява непрекъснато – по проекти, дарения и от бюджета на Библиотеката са закупени 105 персонални компютъра, дарени са 16, а по проекти са предоставени 14. Всичките 21 броя компютри, които се ползват от читателите в заемно гише и в читалните, са подновени и обновени.
В обучителния център са подменени 15 компютърни конфигурации. Към момента на всеки читателски компютър е инсталирана съвременна версия на Линукс, със съвременни браузери и обезпечават на 100% читателските нужди. Технически са обезпечени и 33 читателски места за ползване на личен лаптоп. Посочените факти са достъпни и видими.
Полагат се специални грижи за опазване на книжния фонд. През 2018 г. на 100% бе използван капацитетът на монтираната през 2017 г. камера по системата „Аноксия“, която е единствена на Балканите. В нея срещу вредители бяха обработени 5000 тома от старопечатните автобиографични книги и ръкописи, 52 кутии и папки с автобиографични документи и повече от 15 000 книги от основния фонд.
През изминалата година са обезпрашени 269 009 документа. От месец септември 2018 г. по проект са осигурени три броя специализирани устройства за почистване на книги в хранилищата, разработени съгласно консервационните стандарти. Разширяването на базите данни с електронни ресурси е целенасочен и ежегодно надграждан процес, съобразен с търсенията на потребителите и финансовите възможности.
Въпросът за английска версия е разгледан от ръководството, предприети са съответни действия и през 2019 г. сайтът на Библиотеката ще има и вести на английски език. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
За реплика, господин Велинов, заповядайте.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Министър.
Изключително успокояваща е информацията, която Вие дадохте пред мен. Аз се радвам, че тази информация достига и до тези хора, които ползват Библиотеката, до читателите и служителите, висококвалифицираните специалисти на Националната библиотека. Радвам се, че Вие спазвате правилото, че управлението на културата се нуждае изключително много от култура, а това предполага, че ние поставяме на първенствуващо място съхраняването на този храм на паметта и достойнството на българския народ, на делото на Филип Станиславов, на Яков Крайков, на Паисий и на множеството български и световни класици.
Надявам се, че всичко това ще получи резултат. Ще се опитам да следя доколко това се извършва. Благодаря Ви още един път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Велинов.
Това беше последният въпрос към министър Банов.
Благодарим Ви за участието в днешния парламентарен контрол, господин Министър.
Уважаеми народни представители, имаме още един въпрос към господин Росен Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Въпросът е внесен от народните представители Теодора Халачева и Михаил Христов и е относно инцидентите и нещастните случаи на обгаряне на железопътни гари в страната.
Заповядайте, госпожо Халачева, да развиете въпроса.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, позволете ми най-напред да изразя моята, а надявам се и на присъстващите тук, съпричастност към пострадалите деца и техните семейства.
Случаят на гара Калитиново показва, че юношите невинаги са в състояние да дадат точна преценка за риска в тяхното поведение. Нещо повече, тенденция в тяхното поведение е да предизвикват себе си, връстниците си по отношение на поетия риск.
В дигиталния свят, в който живеем, се появяват все по-големи възможности за доказване на младите хора. Една от тях е публикуването на снимки и видеоклипове от опасни и рискови за живота и здравето места и ситуации на младежите в страната. Такива места в България се очертават железопътни гари, а също и вагонни депа.
Случаят на гара Калитиново не е първият на тази гара. Има такива и в депото „Подуяне“, а също и в товарното депо във Варна по данни на медиите в страната.
С цел да създадем реален механизъм за опазване на живота и безопасността на българските деца въпросът ни към Вас е: има ли концентрация на подобни случаи на определени жп гари в страната в последните пет години? Какви са мерките за охрана на тези гари, които компания „Български държавни железници“ е предприела? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Халачева.
Господин Министър, имате възможност да отговорите на въпроса.
Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Халачева, присъединявам се към изразената от Вас съпричастност към пострадалите лица, техните близки и роднини.
Напрежението в контактната мрежа, от която произтичат голяма част от инцидентите, е 25 хиляди волта, а разстояние от два метра и по-малко до контактната мрежа е с директен риск за живота и здравето на лицата, за които говорите.
За периода от месец януари 2014 г. до месец декември 2018 г. са регистрирани 15 случая на поразяване на граждани от електрически ток с високо напрежение, като 13 от тях са с деца.
На територията на Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ са се случили девет инцидента. Останалите шест случая са на територията на експлоатационни поделения на БДЖ. Три от инцидентите – в технически район „Надежда“, един в локомотивното депо във Варна, два случая в гара „Подуяне-разпределителна“, са на коловози, собственост на БДЖ. Инцидентите са вследствие на нерегламентирано качване върху подвижен железопътен състав – вагони и локомотиви.
Държавното предприятие НКЖИ предприе следните мерки с цел предотвратяване на подобни събития. За овладяване и снижаване на риска от поражения от волтова дъга на лица, нерегламентирано навлизащи в опасната двуметрова зона до тоководещите части под напрежение 25 киловолта, по изпълнение на разпореждане на генералния директор на НКЖИ, са извършени следните мероприятия: Експлоатационни пунктове на територията на цялата страна са под наблюдение от съвместни с железопътните предприятия комисии. Определени са 26 гари, в които се демонтира част от контактната мрежа, а други части от нея се изолират и заземяват. Много от коловозите в гарите бяха освободени от трайно намиращи се на тях повредени вагони, като по този начин редица коловози, на които не се извършва редовна влакова или маневрена работа, са обезопасени напълно.
Същото е извършено в локомотивните и вагонните депа, собственост на железопътните предприятия. Комисиите определиха коловози, на които контактната мрежа може да бъде демонтирана или да бъде преустановено подаването на напрежение към нея. На 10 от тях бяха монтирани допълнителни секционни изолатори и разединители за изключване на напрежение с възможности за включване при необходимост след писмена заявка. На три от тях бяха демонтирани части от контактната мрежа. Всички тези действия вече са изпълнени.
От направения анализ на инцидентите се установява концентрация в гара „Подуяне-разпределителна“, като два от случаите са на коловози, собственост на БДЖ. С цел предотвратяване на подобни случаи, наред с изброените преди малко, през 2016 г. в гара „Подуяне-разпределителна“ бяха изградени бетонна стена и метална ограда в частта около пешеходната пасарелка, които затрудняват нерегламентирания достъп до гарата на външни лица.
В резултат на това през 2017 г. и 2018 г. не са регистрирани подобни инциденти в гара „Подуяне-разпределителна“. От края на 2015 г. Държавно предприятие НКЖИ се включи в мащабна образователна кампания за разясняване на опасностите от нашумялата мода сред тийнейджърите за селфита и младежки събирания в районите на гарите и междугарията. Инициативата се осъществява под егидата на Държавната агенция за закрила на детето, съвместно с Омбудсмана на Република България. Министерството на вътрешните работи и другите институции са пряко включени.
Инициативата стартира с цел превенция и предотвратяване на инциденти, свързани с деца. Насочена е към ученици и акцентира върху основната роля на родителите и тяхното възпитание.
Във връзка с поетия ангажимент по Плана за действие за превенция на явлението „селфи“ на опасни места, многократно експерти участват в междуведомствени работни групи с Държавната агенция за закрила на детето за набелязване на спешни мерки и действия, свързани с контролиране на достъпа на деца до гаровите райони.
Съвместно с холдинг БДЖ са подготвени и отпечатани информационно-образователни брошури, като три последователни години от 2016 г. до 2018 г., включително са раздавани в училища, в близост до жп инфраструктура и по-големите жп гари.
Водещи експерти от НКЖИ провеждат открити уроци и правят презентации в столични училища, като такива в Горна Оряховица, Пловдив, на територията на община Петрич и други. Експерти от отдел „Класифицирана информация и вътрешна сигурност“ са раздали над пет хиляди брошури в регионалните структури на МВР в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Христов, имате думата за реплика.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, когато бях на 14 пострадах при подобен инцидент, но не беше свързан с жп прелез и контактната мрежа, а с необезопасен трафопост. Така че няма да Ви задам въпрос, ще Ви подсетя, че има също и необезопасени трафопостове, на които напрежението е 20 киловолта, които са също много опасни. Благодаря за изчерпателния отговор и за предприетите мерки, защото, както знаем, децата нямат спирачки и превенцията е най-добрата защита. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Христов.
Господин Министър, имате ли допълнение към отговора си? Нямате.
Уважаеми народни представители, с отговора на въпроса на народните представители Теодора Халачева и Михаил Христов, който даде министър Желязков, приключваме днешния парламентарен контрол.
С това изчерпахме седмичната и днешната Програма за работата на Народното събрание.
Следващото редовно заседание ще се проведе от 9,00 ч. на 6 февруари 2019 г., сряда.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,14 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Явор Нотев
Нигяр Джафер

Секретари:
Стоян Мирчев
Юлиан Ангелов