Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Станислав Иванов и Джейхан Ибрямов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум, откривам заседанието.
Колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната ни Програма за работата на Народното събрание следната допълнителна точка:
Прекратяване пълномощията на народен представител. Подадена е оставка от народния представител Славчо Велков на 13 март 2019 г. Предлагам тя да стане точка първа за днешното пленарно заседание, а останалите точки съответно да се преномерират.
Гласували 122 народни представители: за 117, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към първа точка за днес:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
„Уважаема госпожо Председател, моля на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да бъдат прекратени правомощията ми на народен представител от Четиридесет и четвъртото народно събрание предсрочно, считано от 14 март 2019 г.“
Мотивите няма да ги чета.
„РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Славчо Георгиев Велков като народен представител от Тринадесети изборен район – Пазарджишки.“
Колеги, има ли изказвания?
Заповядайте, господин Дончев.
АНДОН ДОНЧЕВ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз лично ще гласувам против оставката на господин Велков, защото бих искал да знам причините за това.
Считам, че господин Велков е един от най-достойните наши колеги в този парламент – човек с изключително активна позиция, човек с морал и чест. Неговата липса в тази зала ще бъде огромна загуба за българското общество и българския парламент, затова призовавам да не приемаме оставката на господин Велков! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
Колеги, моля да изчакате, има мотив, който не прочетох. Господин Велков е посочил мотив: „усложнено здравословно състояние и необходимост от продължително лечение и възстановяване“. Това е причината за неговото заявление за напускане и мисля, че трябва да уважим това негово искане.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване прекратяване пълномощията на господин Славчо Велков като народен представител от Тринадесети изборен район – Пазарджишки.
Гласували 139 народни представители: за 132, против 6, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка от днешния дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ.
Кой ще ни запознае с Доклада на Комисията по правни въпроси?
Господин Кирилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Преди Доклада за второ четене, моля за процедура за допуск в залата на заместник-министъра на транспорта Велик Занчев и директора на дирекция „Правна“ госпожа Красимира Стоянова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по направената процедура.
Гласували 129 народни представители: за 123, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-10, внесен от Министерския съвет нa 27 февруари 2019 г., приет на първо гласуване на 7 март 2019 г.“
„Закон за изменение и допълнение на Закона за концесиите“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 108 народни представители: за 103, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1.
Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2.
Гласували 115 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 7.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, като думата „предвижда“ се заменя с „определя“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3 с редакционната поправка, предложена от Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 106, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4.
Гласували 108 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създава се нова т. 3:
„3. провеждане на повторна процедура;“
б) досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5.
2. Създава се ал. 4:
„(4) Обявлението за провеждане на повторна процедура, независимо дали концесията е със или е без трансграничен интерес, се попълва в електронен формуляр, публикуван на интернет страницата на Националния концесионен регистър.“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага, на текста на § 5.
Гласували 105 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6.
Гласували 107 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В чл. 77 ал. 2 и 3 се изменят така:
„(2) Измененията се извършват с обявление за поправка, което се одобрява от концедента с решение. С решението може да се одобрят и съответни изменения в документацията за концесията. Решението се издава преди изтичането на обявения краен срок за получаване на заявления, предварителни оферти или оферти.
(3) След издаване на решението по ал. 2 обявлението за поправка се изпраща за публикуване по реда на чл. 76, ал. 1 и при условията на чл. 76, ал. 3, изречение първо. В Националния концесионен регистър се публикуват обявлението за поправка, решението по ал. 2, а когато са одобрени изменения в документацията за концесията – и изменената документация. Публикуването на документите в Националния концесионен регистър се извършва след публикуване на обявлението в „Официален вестник“ на Европейския съюз, съответно – в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 8.
Гласували 102 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 94, ал. 2, изречение второ накрая се добавя „съгласно чл. 77, ал. 3“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с предложената от Комисията редакция.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10.
Гласували 97 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В чл. 122 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 22 думите „и реда за“ се заменят с „реда и последиците от“.
2. В ал. 4 се създава т. 4:
„4. условията, при които участващите в групата икономически оператори, частният съдружник или третите лица отговорят солидарно с концесионера в случаите, предвидени в този закон.“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага, на текста на § 11.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В чл. 142 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „от съда по реда на Гражданския процесуален кодекс“ се заменят със „съгласно чл. 154, ал. 2 или 3“.
2. В ал. 2 след думата „съдебното“ се добавя „или арбитражното“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага, на текста на § 12.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 13.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 14.
Гласували 103 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
„§ 15. В чл. 158, ал. 3, т. 4 думите „определена с тарифа, одобрена от Министерския съвет“ се заличават.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 15.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 16, подкрепен от Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 17 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Христиан Митев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17:
„§ 17. В чл. 179, ал. 2, т. 6 думите „или противоречи на друго изискване на този закон“ се заличават.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 17.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 18.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 19.
Гласували 93 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона и текста на вносителя за § 20, подкрепени от Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 21 има предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов по чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21:
„§ 21. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 16, ал. 3 думата „освен“ се заличава.
2. В чл. 38, ал. 1 думите „административния съд по местонахождението на имота“ се заменят с „тричленен състав на Административен съд – София област“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания?
Имате думата за изказване, уважаеми господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, дискутирахме продължително този текст в Комисията по правни въпроси. Аз оттеглих моето предложение, което беше направено между първо и второ четене в дебата в Комисията. То касае промяна на подсъдността по споровете за отчуждени имоти за държавна нужда – да се възстанови подсъдността пред тричленен състав на Върховния административен съд. Това предложение беше оттеглено. В резултат на дебата то беше заменено с предложението подсъдността да бъде от тричленен състав на Административния съд – София област.
Уважаеми колеги, правя предложение за отпадане на т. 2 от предложения като редакция на Комисията текст за § 22. Тоест да отпадне въобще изменението в чл. 38, ал. 1 и в обхвата на този закон да не се коментира промяна в подсъдността на споровете във връзка с отчуждаване на частни недвижими имоти за обекти с национално значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Реплики?
Имате думата за реплика, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Кирилов, репликата ми е в посока по-скоро на въпрос към Вас. За да стигнем до посоченото разрешение в Комисията, което сега е включено в Доклада – делата, които са по отношение на обекти с национално значение, примерно изграждане на магистрали, и за да приемем, че Административен съд – София област, ще разглежда тези дела в състав от трима съдии, един от основните аргументи, който беше наведен и от представителите на Министерството на транспорта в Комисията, беше разностранната практика, която би се получила в случаи, в които този обект попадне на територията на няколко области и имаме няколко различни решения на административните съдилища в тях.
Как решаваме този проблем, като оставяме подсъдността такава, каквато сега е разписана в Закона за държавната собственост? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Втора реплика? Не виждам.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Митев, ако се приеме моето предложение, оставяме подсъдността такава, каквато е съобразно последните изменения на Административнопроцесуалния кодекс, което означава, че като първа инстанция ще се произнасят административните съдилища, а Върховният административен съд ще бъде касационна инстанция. Като касационна инстанция Върховният административен съд ще има възможността да уеднаквява практиката на по-долните административни съдилища. Смятаме, че би могло Административният съд да се справи с това.
Възниква проблемът – ние го коментирахме и във вчерашния дебат, по отношение на готовността за явяване по множество дела в множество административни съдилища. Получихме уверение, че ако Министерският съвет възложи това на областните управители, те биха могли да поемат тази работа. Надявам се областните управители да имат достатъчно юрисконсулти на разположение, за да поемат процесуалното представителство.
Моето опасение ще остане в известна степен. Това са спорове, които ще бъдат главно свързани и концентрирани, фокусирани по отношение на цената на обезщетението, тоест оценката на недвижимите имоти. Надявам се Върховният административен съд да може да установи единна практика по отношение на административните съдилища. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кирилов за промяна в редакцията, предложена от Комисията – отпадането на точка втора.
Гласували 89 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 21, без т. 2 като прието предложение на господин Кирилов.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22:
„§ 22. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 19, т. 3, който влиза в сила от 30 януари 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 22.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
С това завършваме и втора точка от Програмата за работа днес.

Преминаваме към точка трета:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 113 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО СЪСТОЯНИЕТО НА ПЕНИТЕНЦИАРНАТА СИСТЕМА – ПОЛИТИКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА МАТЕРИАЛНАТА БАЗА В МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА, СЪЗДАВАНЕ НА ПО-ДОБРИ УСЛОВИЯ НА ТРУД.
Вносители са народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Иглика Събева.
Имате думата, уважаема госпожо Александрова.
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Безспорно поддържането и развитието на пенитенциарната система е нелек и прецизен процес, който по своята сложност изисква управление, базирано на широка гама от конкретни политики – политики, които едновременно по своята същност и специфика имат за цел законодателна инициатива и практическа насоченост, каквито са действията по отношение на подобряване на материалната база, и не само.
Направените анализи показват, че има общ набор от фактори, които, взети заедно, представляват модел за добро управление на пенитенциарната система. Въпреки това не е достатъчно тези теми да се разглеждат абстрактно, а е важно да се основават на общ подход от ясни принципи. Тези принципи е необходимо да бъдат ясно очертани, като предварително биват съобразени с всички необходими социални фактори, нормативни изисквания и не на последно място, синхронизирани с международните стандарти в областта на поддържането и развитието на местата за лишаване от свобода.
Реформирането на системата на местата за лишаване от свобода е неразделна част от процеса на ускорена съдебна реформа и успешното противодействие на престъпността. През последните години страната ни постигна значителен напредък в развитието и усъвършенстването на наказателното изпълнение. Като цяло процесът на реформиране е продължителен и труден, вследствие на натрупаните от десетилетия нерешени проблеми и непопулярността на мерките сред обществеността, когато те са насочени към подобряване на материалните условия на живот на правонарушителите в местата за лишаване от свобода.
Още в процеса на преговорите за интеграция на страната ни към европейските структури, извършените сравнително-правни изследвания, засиленият обмен на информация и опит показаха редица недостатъци на състоянието на материално-техническата база на затворната система. Недостатъчният сграден фонд, влошените битови условия в жилищните помещения и пренаселеността в българските пенитенциарни заведения са обект на наблюдение от страна на международни и вътрешни правозащитни органи и организации и са в основата на осъдителните решения на Европейския съд срещу Република България.
Неоспорим е фактът, че през последните години в пенитенциарната система се извършва цялостна реформа във всички сектори на дейност. Привеждането на третирането на лишените от свобода в съответствие с международните стандарти – Конвенцията за правата на човека на ООН, Европейската конвенция за защита на правата на човека, минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, Европейските правила за затворите, препоръките на Съвета на Европа и други, е основен критерий за оценка на осъществени промени.
В духа на изброените вече факти и същевременно установени предизвикателства Министерството на правосъдието чрез своите ресорни ведомства видимо е предприело реформиране на политиката си по отношение на лишените от свобода и местата за тяхното настаняване.
Във връзка с това бихме искали да научим: какви са точните действия по подобряването на материално-техническата база на пенитенциарната система, какви са следваните тенденции по отношение на установяването на възпитателна политика спрямо лишените от свобода, както и какви са предизвикателствата пред развитието на пенитенциарната система?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Имате думата, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Кирилов, госпожо Александрова, сред приоритетите на Министерството на правосъдието една от основните теми безспорно е състоянието и подобряването на условията в пенитенциарната система, или това е системата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, както и за изпълнение на мярката „задържане под стража“.
Основният стратегически документ, въз основа на който са нашите действия и политики, е Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, където специално място е обърнато и на системата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Също така пилотното решение е постановено от Съда в Страсбург, добило гражданственост и известност като „пилотно решение Нешков“. Неговите препоръки са довели до това да се направят значими изменения в Закона за изтърпяване на наказанията и задържането под стража. Чрез тези промени сме изпълнили минималните условия, които се изискват по международните стандарти по отношение на проблема в какви конкретни битови условия следва да се изтърпява това наказание. Българският законодател в лицето на българския парламент е приел европейските критерии, че това са минимум 4 кв. м площ на всяко едно лице, което пребивава в тези заведения. За сравнение искам да кажа, че въпреки тези критерии Италия продължава да поддържа 3 кв. м площ за един лишен от свобода.
След промените в законодателството, за които в момента сме подготвили последваща оценка на въздействие, предстои едномесечното ѝ обсъждане, за да видим как действат тези норми и, ако има необходимост, българският парламент по предложение на Министерството на правосъдието и най-вече Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да предложи промени в този закон.
Освен срещите, разговорите, добрата съвместна работа с Министерството на вътрешните работи, с Прокуратурата на Република България – това са институциите, които сме задължени и имаме отговорности в тази система – изключително регулярни са отношенията и с европейските ни партньори. На първо място това е Комитетът против изтезания към Съвета на министрите в Съвета на Европа, с които ежегодно провеждаме минимум две работни срещи. Последната се проведе в началото на тази календарна година – на 15 януари.
Миналата седмица на посещение в Министерството на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ бе делегация от Германия, състояща се от представители на Федералното министерство на правосъдието и защитата на потребителите, Главната прокуратура в Берлин, Главния провинциален съд във Франкфурт, Министерството на външните работи на Германия. Освен работните срещи, които имахме с членовете на делегацията, те посетиха и затвора в Белене. По програма имаха възможност да посетят и затвора в Плевен, но поради напредналото време, а и желанието на самата делегация, те не стигнаха дотам.
Какви са изводите за състоянието на системата в резултат на конкретните факти, с които разполагат нашите международни партньори, а така също и от съвместната ни работа с Омбудсмана на Република България? Безспорно е, че след 2015 г., когато се предприеха промените, Актуализираната стратегия, измененията в специалния закон – ЗИНЗС, има добри резултати, които се приемат и се признават от всичките ни партньори.
За какво конкретно става дума? Усилията на правителството – не само на настоящия кабинет, а и на предходния кабинет на премиера Борисов – не са еднократен акт, те са процес, като се държи сметка, че когато в законодателството са въведени новите условия и критерии, около 90% от сградния фонд не са отговаряли на условията, за да имаме към този момент констатации, че е налице напредък и че се работи по отношение на подобряване на тези условия. В голяма част те са изпълнени. Това се дължи на последователната работа на различни състави в политическия кабинет на Министерството на правосъдието.
Какво конкретно бих могла да дам като факти за периода, в който ръководя Министерството на правосъдието? За 2017 – 2018 г. са извършени цялостни ремонти на спалните и битовите помещения в затворите в Бургас, Варна и Сливен. До края на 2019 г. ще приключат ремонтите в затворите в Пазарджик, Бобов дол и в Затворническото общежитие от закрит тип „Черна гора“ към затвора в град Стара Загора.
През новия програмен период на Норвежкия финансов механизъм за 2019 – 2022 г. по отношение на Програмна област 19 – „Корекционни услуги и предварително задържане“ е предвидено да се извършат следните дейности: реновиране на корпуса на затвора в град Пловдив, включително и на Затворническото общежитие от открит тип „Хеброс“ и обособяването му в преходно отделение; реновиране на две сгради от затвора в град Бобов дол, включително и на Затворническото общежитие от открит тип „Самураново“ и обособяването му в преходно отделение; преустройство и ремонт на новопридобита сграда към затвора в град Враца, предназначена за преместване на затворническото общежитие от открит тип; реконструкция и обособяване на арест и пробационна служба в град Петрич; реконструкция и ремонт на Затворническото общежитие от открит тип „Строител“ към затвора в град Бургас и обособяване на преходно отделение; преустройство на съществуващ производствен цех към затвора в град Пазарджик и обучителен център за подпомагане на социалната интеграция на лишените от свобода след тяхното освобождаване. Предстои избиране на терен за изграждане на нов затвор с капацитет 400 души лишени от свобода и учебен корпус за служители с капацитет 100 надзиратели.
Важно е да се отбележи, че Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ за нуждите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ проведе обществена поръчка – закупи изцяло нови четири високопроходими автомобила за райони, за които е необходима такава техника. Те вече са предоставени за нуждите на ГДИН. Много важно е да се знае, че успоредно с подобряване на материалните условия, при които лишените от свобода изтърпяват своето наказание, работим изключително усилено и за подобряване на условията на труд и възнаграждението на служителите, които са заети с тази високоотговорна дейност.
Благодарение на последователната политика на правителството и за настоящата бюджетна година са осигурени необходимите средства, като само за двете години – 2017-а и 2018 г., и с оглед предвидения бюджет за 2019 г., около 35% е увеличението на възнагражденията в тази система.
Държавата и правителството полагат всички възможни усилия, като се следват общите приоритети на политиката на правителството. На първо място, образованието и повишаването на доходите, което е факт и за нашата система. Тук е моментът да отбележа, че благодарение на народните представители с оглед гласувания бюджет за настоящата година, за нашата система са отпуснати допълнителни 200 бройки в съдебната охрана, от които 134 – в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, и 66 – в Главна дирекция „Охрана“, тъй като тези две дирекции работят в изключително тясно взаимодействие помежду си, разбира се, и с Министерството на вътрешните работи и с Главна прокуратура.
В резултат на политиките, извършени до момента, мога да кажа категорично, че напредък и постижение има, но не мога да скрия, че имаме проблеми и основно те се свеждат до арестите. Това са двата ареста на територията на град София, както и Софийският централен затвор. Разбира се, има такива и в други населени места извън столицата. Какви са причините за това? Първо, това са стари сгради с десетки години история. За да бъдат приведени в съответни изискуеми норми, временните ремонти, които непрекъснато се извършват в тях, не могат да постигнат желания краен ефект, тъй като безспорно имат нужда от основен ремонт. Това няма как да извършим, въпреки че финансово е възможно да бъдат осигурени средства по една-единствена причина, че няма къде в момента да бъдат временно преместени лицата, които са в Софийския централен затвор.
По отношение на арестите ситуацията е сходна, въпреки че се полагат усилия за подобряване на тези помещения в битово и санитарно отношение. Считам, че след изпълнение на Проекта по Норвежкия механизъм до голяма степен ще се разтовари, но и към момента е важно да се знае, че няма пренаселеност в затворите – категорично с оглед базата, с която разполагаме, навсякъде са осигурени необходимите минимални санитарни критерии на лишените от свобода.
Сами разбирате, че с оглед на местата за задържане под стража – арестите, там цифрата е плаваща. Възможно е в един арест за даден период да са няколко души, но въпреки това ние сме длъжни да поддържаме 24-часови смени от страна на надзорно-охранителния състав, докато примерно при една акция, в която има повече задържани лица, тази бройка може да се увеличи неимоверно. Това се случва основно с двата ареста в София, поради обстоятелството, че с промените в НПК престъпленията на организираната престъпност, както и по високите етажи на властта, са съсредоточени тук, в Специализираната прокуратура и съд, което налага подобни задържани лица да бъдат настанени в софийските арести, докато се разглеждат техните дела.
Тъй като ми дадоха знак, че съм просрочила времето, извинявам се – при допълнителните въпроси ще вляза в още конкретика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Цачева.
Започваме с въпросите.
Изслушването ще се проведе съгласно регламента на чл. 113 от нашия правилник. Първият въпрос ще бъде зададен от парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, от изложението Ви станаха ясни няколко неща: по отношение увеличението на доходите на работещите; усилията на правителството, на Вас и на Вашия екип; по отношение на сградния фонд; по отношение на отпускане на допълнителните бройки и вече заети 134 в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и 66 в Главна дирекция „Охрана“.
Бих искала обаче да ми отговорите на въпрос, свързан с изтърпяването на наказанията от лицата, изтърпяващи такива. Така или иначе след изтърпяване на наказанието на лицето му предстои един нелек социален сблъсък, ако мога да го нарека, и период на адаптация в социума. Правени са и са провеждани редица изследвания в държави – членки на Европейския съюз, които показват, че на емпирично равнище, като най-важен показател за ползата от наказанието се приема степента, в която осъденият след изтърпяване на наказанието може успешно да се реинтегрира в обществото, на пазара на труда, в семейството си, а съществува основен риск от извършване на ново престъпление.
Голяма част от работещите в системите на държавите членки разглеждат като главна задача в своята работа превенцията, ресоциализацията и прилагането в затворени програми за образование и професионална подготовка на осъдените. Застъпва се мнението, че често ефектът от подобни програми надхвърля разходите за тях в строго икономически смисъл.
В тази връзка бих искала да запознаете мен и залата и да получим повече информация относно дейностите и политиките на Министерството на правосъдието по отношение на разработването именно на такива подобни програми и политики, свързани с реинтеграцията на лишените от свобода, непосредствено след изтърпяване на тяхното наказание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Атанасова.
Уважаема госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Атанасова, благодаря за този въпрос, защото ако основната и първа цел на държавната политика по отношение на лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, е тяхното възмездие, тоест за периода на присъдата те да бъдат изолирани от обществото, а в същото време отговорностите на държавата за гарантиране на условията, при които те изтърпяват това наказание, и техния живот и сигурност, безспорно не по-малко важна е и отговорността на държавата и политиките, провеждани в тази сфера по отношение на превъзпитанието, политики, които дават възможност лицето, което изтърпи наказанието си, отново да се впише в гражданското общество. Затова предизвикателството пред редица категории служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в това число социални работници, инспектори, психолози, а не бива да се подценяват и да се оставят на заден план и медицинските грижи, които се полагат за лицата в тази система, е все с една-единствена цел – действително за времето, за което е в такова място, лишеният от свобода да получи възможност, а защо не и трудови навици, та тогава, когато то излезе, да може ефективно да се включи в социалния живот у нас.
Тук трябва да се отдаде заслуженото на Държавното предприятие „Фонд затворно дело“, което само за 2018 г. организира 12 курса с участието на 185 лишени от свобода. Какви са тези курсове? Те са за придобиване на различна правоспособност например за упражняване на професията „машинист на котли с високо налягане“ – трета степен, с продължителност 300 учебни часа. Тук участваха 27 лишени от свобода от затворите в Ловеч, Плевен, Белене, Враца, Бобов дол, Стара Загора, Бургас и Пловдив. Проведени са 11 курса за част от професии, както следва: помощник в строителството, специалност „Основни и довършителни работи“…
Нямам възможност за времето, с което разполагам, конкретно да запозная във всеки един отделен курс колко лишени от свобода са участвали, ще изброя само курсовете: заварчик – специално заваряване; професия на помощник в строителството; помощник в строителството със специалност „Основни и довършителни работи“; отново в Стара Загора – помощник в строителството, специалност „Основни и довършителни работи“; работник в производството на кулинарни изделия в заведенията за хранене и развлечения, каквото и да значи това; работник в дървообработването. Тоест там, където са създадени условия за придобиване на допълнителна квалификация и условия за полагане на труд в рамките на изтърпяване на наказанието, ефектът и резултатите действително са такива, както казахте Вие – вложеното с оглед резултата, и резултатът надхвърля средствата, които се влагат за това.
Тук искам да обърна внимание, че е много важна и политиката на училищата, които са към Министерството на образованието и науката, но те са ситуирани в рамките на местата за лишаване от свобода. Лично аз съм посещавала не едно такова място и класните стаи, в които се провеждат занятия от I до XII клас, в това число и специализирани компютърни курсове и какви ли още не. Това са все политики, които дават възможност на човек, който понася възмездието за онова, което е извършил, действително, осъзнавайки престоя си в това място, да се поправи и да излезе по начин, по който той да се впише съвместно с останалите членове на нашето общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Цачева.
Продължаваме с въпросите.
Поради отсъствието на парламентарната група на „БСП за България“ и представителите на тази група ще продължим с въпрос от парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, моят въпрос е свързан с частта от темата на днешното изслушване, посветена на сградния фонд по отношение на местата за лишаване от свобода. Вярно, че във Вашето изложение дадохте известни данни и информация, но все пак, ако може да ни запознаете малко по-подробно по отношение на процедурата, свързана със строежа на нов затвор. Знаем, че там има отпуснати, мисля, 32 милиона по Норвежкия финансов механизъм, от една страна, и, от друга страна, действието на Министерството на правосъдието по отношение на реновиране и ремонтиране на сградния фонд на съществуващите места за лишаване от свобода, с оглед на факта, че именно заради лошите материално-битови условия в тези места за лишаване от свобода често се подават жалби и имаме производство в Европейския съд по правата на човека. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Митев.
Уважаема госпожо Министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Митев, по линия на Норвежкия механизъм една от сферите – другите подробно ги изброих, е именно възможността за изграждане на нов Учебен център за 100 служители от Надзорно-охранителния състав, както и нов корпус на затвор с капацитет 400 души.
Когато настоящият политически кабинет на Министерството пое тези отговорности, първото, което направихме, бе да се потърси подходящ терен за изграждането на този нов обект – затвор и Учебен център. От имотите, с които разполага Министерството на правосъдието, проведохме редица дейности съвместно с Регионалното министерство, с местната власт за осигуряване на такъв терен в района на Кремиковци, който е близо до настоящите помещения, с които разполага тази система. Оказа се, че няма изградена инфраструктура, което, естествено, във финансово отношение натежава върху проекта, в който няма заделени средства за инфраструктура. Тъй като отговорностите тук са различни, а не на Министерството – да осигуряваме инфраструктура, от проведените срещи и работа по тази тема стана ясно, че се налага да се търси друг терен.
Насочихме се след това към втори терен, който е в района на Казичене, също наша собственост, но по повод съвместно заседание между Главна прокуратура и Министерството на вътрешните работи поисках от Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната да ни предоставят, ако разполагат със свободни държавни терени в тяхно управление, за да започнат съответните процедури на проектиране и останалите етапи на строителството. Откликнаха и министърът на отбраната, и министърът на вътрешните работи. В момента сме на етап обсъждане с оглед необходимите условия, които трябва да бъдат налице, за да се определи теренът. В добро взаимодействие сме и с ресорния вицепремиер господин Томислав Дончев, с екипа на Координационния механизъм по Норвежката програма. Това е нещо, което е в дневния ни ред и е ежедневна наша работа, за да стартира изграждането на този обект, който действително ще бъде с най-модерни, съвременни показатели и условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Няма да има въпрос от парламентарната група на „Движението за права и свободи“, както и въпрос от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.
Продължаваме със следващия въпрос от парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, в обществото, в което живеем, безспорно цифровите технологии диктуват дневния ред. Несъмнено, що се отнася до процеса на развитие и модернизация на пенитенциарната система, както и способите за осъществяване на контрол над лишените от свобода, процесът на цифровизация играе много важна роля. Следейки работата на Министерството на правосъдието, е очевиден фактът, че по отношение на развитието на инфраструктурата на местата за лишаване от свобода политиката на ръководената от Вас институция също бива съобразена с новите тенденции. Това се доказва и чрез проекта, по който Министерството на правосъдието работи, а именно модернизиране на пенитенциарната система в Република България.
В тази връзка е и моят въпрос към Вас, а именно: на какъв етап от изпълнението на проекта се намирате и какви се очаква да бъдат крайните резултати при реализацията на този важен проект?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Иванова.
Уважаема министър Цачева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Иванова, това е един проект, по който сме почти на финала. В обществото е известен като Проекта за така наречените „електронни гривни“. Първият етап от проекта – изпълнението на обществената поръчка за фактическото изработване на въпросните устройства, е факт и това беше отчетено още в края на миналата година.
Друг етап от този проект е извършването на обучение за персонала, който ще работи с тези устройства и с тази система – обучение от 16 обучители, обучени от изпълнителя, и допълнително 198 служители ръководен и експертен състав от териториалните служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) за работа с тази система.
Моята информация е, че сме на финала. Провеждат се изпитания и в съвсем скоро време това ще бъде факт, за да отговорим и на очакванията на обществото за повече гаранция и сигурност чрез тези електронни устройства.
Трябва обаче да кажа, че те са общо 250 на брой – 200 по една система, 50 – по друга, които в никакъв случай като брой няма да удовлетворят действителните нужди на цялата система, в която лишените от свобода са над близо осем хиляди. Но така или иначе това е първа, много важна стъпка, това е пътят, това е посоката, която е необходимо да следваме, така че съм убедена, че ще има повече сигурност в тази система, повече спокойствие за гражданите, за да може действително ефективно да се проследяват лишени от свобода тогава, когато работят на външни обекти, или пък по отношение на лица с наложено наказание „пробация“, лица с мярка „домашен арест“. Те няма как да бъдат приложени спрямо всички видове и категории лица, които изтърпяват това наказание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Въпрос от парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, госпожо Министър! Вие споменахте за повишението на възнагражденията в ГДИН, което е правилна крачка за това да се подобрят наистина условията за работа на тези хора. Това е може би нещо, което не се беше случвало отдавна.
Искам да Ви попитам: Министерството предвижда ли оттук насетне да търси допълнително възможности и средства за тези служители, за да могат да вършат своята работа, а и да могат да се привличат хора, които да работят там, които са добри професионалисти? Дали се предвижда и занапред увеличаване на доходите и допълнителните стимули за служителите в ГДИН?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Министър, заповядайте. Имате възможност да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ангелов, действително средствата, които се вложиха през последните две години по линия „Повишаване възнагражденията на служителите от Надзорно-охранителния състав“ и другите дейности, направиха възможно те действително да отговорят на законовото условие като част от общата система за сигурност, да бъдат съизмерими с възнагражденията на служителите в Министерството на вътрешните работи, тъй като по Специалния закон за изтърпяване на наказанията най-голямата част от служителите работят именно по Закона за Министерството на вътрешните работи. Освен увеличението още от миналата година, първоначално с 15 милиона, които през актуализацията на бюджета станаха 17 млн. 300 хил. лв., освен от началото на миналата година 5-те процента, които бяха за цялата система „Сигурност“, за настоящата бюджетна 2019 г. служителите от всички категории, не само тези, които са по Закона за Министерството на вътрешните работи, а и тези които работят по Закона за държавния служител и по Кодекса на труда, получиха 10-процентното увеличение, което е за цялата администрация, с оглед политиката на правителството.
Що се отнася за следващите бюджетни години, убедена съм, че ще има нови увеличения, с оглед добрата фискална политика, събираемостта и наличието на приходи в бюджета, както бе заявено с оглед управленската ни програма за поетапно увеличаване на тези средства по размер и, разбира се, в конкретно измерение.
Тук е моментът да споделя за много добрата работа и взаимодействие с трите синдиката, които са общо в тази сфера, и работят по Закона за Министерството на вътрешните работи. Това са Синдикатът на служителите от Надзорно-охранителния състав, най-кратко казано – Синдикатът към Главна дирекция „Охрана“, и Синдикатът на пенитенциарните работници – това са инспекторите; социалните инспектори; лицата, които полагат медицински грижи за лишените от свобода. Този диалог също не е еднократен акт помежду ни. Поддържаме тясна връзка.
Споделям в аванс, че на 7 април ще се отбележи 10 годишнината и от синдикалната дейност. Ръководството на Министерството има ангажименти и към тази тема.
Ще завърша с това, че тази система – Главната дирекция „Изпълнение на наказанията“, бе първата държавна структура, която още на 29 януари тази година отбеляза 140-годишнината от съществуването си, тъй като преди Учредителното събрание в Търново, преди Конституцията, с оглед важността на затворното дело, с Указ на тогавашното Привременно ръководство е обърнато специално внимание и служителите от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ вече отбелязаха своята 140-годишнина – нещо, което е по отношение на всички администрации. В този смисъл настоящата година е юбилейна.
Казвам този факт, за да подчертая още веднъж колко е важна тази система, как тя винаги е стояла на вниманието на държавните институции, на управлението на държавата през различните социално-икономически периоди, през които е минала държавата. Така ще бъде и занапред, естествено, като се държи връзка с приоритетите на нашето правителство, на коалиционното ни управление. Пак повтарям, споменах го в началото, на първо място е образованието, повишаване на доходите. Да не изреждам всички, но тук някъде се намират и темите, за които коментирахме днес, в областта на политиките и дейностите на пенитенциарната система, тоест на системата, която е ангажирана с изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и „задържане под стража“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема министър Цачева.
С това приключихме цикъла от въпроси.
Съгласно чл. 113 парламентарните групи имат право да изразят отношение към отговорите в рамките на пет минути.
Парламентарната група на ГЕРБ – заповядайте, господин Кирилов. Имате думата за отношение.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър на правосъдието, уважаеми народни представители! Благодаря за Вашето явяване днес в парламента на Република България и за това, че дадохте разяснения във връзка с политиките на Министерството на правосъдието в сложната материя на изпълнителното производство. Тежко е това производство. То се свързва с множество социални последици, изисква наличието на много материални предпоставки.
Редом с това всички разбрахме – имали сме повод да установяваме в дебатите досега, че България в последните десетилетия значително изостана в международния стандарт и изискванията спрямо гаранцията и обезпечаване правата на лицата, лишени от свобода, по отношение спазването на международните стандарти, които са установени в Конвенцията за правата на човека на ООН, Европейската конвенция за защита на правата на човека, Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, Европейските правила за затворите, препоръките на Съвета на Европа. През последните години зачестиха случаите, в които съдилища на чужди държави коментираха условията в българската пенитенциарна наказателно-правна система, система за изтърпяване на наказанията, и предпочитаха прилагането на собствената си държавна принуда пред изпращането на виновните да изтърпят наказанието лишаване от свобода по произход, по родина.
Редом с това и като член на Правната комисия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа изразявам удовлетворение от работата, която е свършена от Вас и от Министерството на правосъдието. Признавам, че бяхте изправени пред много сериозни предизвикателства, но смятам, че в момента ефективно се осъществяват мерките за реформа в изпълнително наказателната система като част от правосъдната ни система. Смятам, че вече се усещат предпоставките за значителен напредък и за усъвършенстване на наказателното изпълнение.
Десетилетните нерешени проблеми дълго ще ни тежат, но от няколко години сериозно се подобряват условията в местата за лишаване от свобода. Всички помним промените в Закона за изтърпяване на наказанията и задържането под стража, където и парламентът опита да установи международния стандарт и да изпълни решенията на Европейския съд. В тази връзка смятам, че основните изисквания на европейското и на конвенционното право бяха установени и в нашето вътрешно право.
Приветстваме Вашата упоритост за промяна, усъвършенстване и актуализация на правилата за конвойната дейност. Разбира се, това може да звучи някак ежедневно, но то е съществено, защото стабилността на системата се определя от силата на отделните структури. Всичко има значение – не само социалните права, доволства и възнаграждения на служителите, които осъществяват охрана и отбрана на местата за лишаване от свобода, а и възпитателната дейност, образованието, превантивната дейност, последващият контрол, възможността за реадаптация, възможността за социализация на лицата, които са изтърпели наказанието си.
Аз съм сигурен, че с Вашата упоритост, познания, вече и опит, можем да разчитаме на напредък и развитие. Смятам, че колегите, които представяме България пред ПАСЕ, включително и по проблемите на затворното дело, тази и следващите години с по-високо вдигнати чела ще можем да докладваме и обясняваме на колегите си за постигнатото тук.
Просрочих времето, госпожо Председател. Извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Просрочихте го, толерантна съм, но наистина е време да приключвате.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Следва отношение от парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Господин Митев, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, удовлетворен съм от това, което чух днес във Вашето изложение първоначално по темата, както тя е зададена от вносителите, и на поставените въпроси и от колегите от ГЕРБ, и от нашата парламентарна група.
Смятам и виждам, че Министерството на правосъдието ще продължи активните действия по подобряване на материалната база в местата за лишаване от свобода, което е една от основните предпоставки да нямаме след това осъдителни решения в Европейския съд по правата на човека, и респективно – негативни доклади, в които това се посочва като една от слабостите на наказателно-правната ни система.
Приветствам и оценявам високо това, което е направил екипът на Министерството на правосъдието по отношение повишаване възнагражденията на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, и това, което се прави за подобряване условията на труд. Смятам, че трябва да се насочат максимално усилия и в следващите оставащи години до края на мандата за продължаващо повишаване на възнагражденията.
Вие дадохте индикации, че при добра събираемост от страна на приходните агенции и добро изпълнение на държавния бюджет, на приходната му част, това би могло да се случи, реалистично е, но смятам, че трябва да се наблегне и на отделяне на достатъчно средства за допълнителна квалификация на служителите в местата за лишаване от свобода, като по този начин по-добре и по-ефективно ще се изпълнява държавната политика в областта на затворното дело. Мисля, че би трябвало в обозримо бъдеще да се отделят и повече средства, така че в местата за лишаване от свобода да може да се изпълнява една от целите на наказанието – за тези осъдени лица, които, разбира се, подлежат на превъзпитание, то да може да стане с осигуряване на възможност за полагане на труд в местата за лишаване от свобода. Това в някои затвори в страната е направено – някъде по-добре, някъде не дотам.
И на следващо място, това, което беше повдигнато в дебатите днес като тема – след изтърпяване на наказанието да има възможности за ресоциализация и връщане на тези лица в обществото, включително и в пазара на труда, за да не се стига до случаи на рецидив, до случаи, в които тези лица попадат отново в маргинални групи, и отново са принудени да извършват престъпления и да станат един постоянен контингент на системата на затворите и на наказателно-правната система на страната.
В перспектива практически системата на затворното дело в България е свързана и с концепцията за нова наказателна политика. Това, което ще бъде поставено като основни цели, след това ще рефлектира и върху нашата система на изпълнение на наказанията. Очакваме от Министерството действия и в тази посока.
Благодаря за предоставената информация, за положените лично от Вас усилия, за това, което прави Вашият екип за подобряване системата за изпълнение на наказанията, изпълнение на промените, които Народното събрание прие преди близо две години в Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Митев.
Позволете ми да благодаря на министър Цачева за нейното участие в това изслушване. Довиждане.

Продължаваме нашата работа по следващата точка от дневния ред:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО ПРЕЗ 2018 Г.
Моля да бъде прочетен Проектът за решение, за да бъде подложен на гласуване.
Господин Ячев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОРИС ЯЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам на Вашето внимание:
„РЕШЕНИЕ
по Доклада за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество през 2018 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 18, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество през 2018 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване Решението по Доклада за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество през 2018 г.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Продължаваме нашата работа със следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ.
Вносители са народният представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси – заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 12 февруари 2019 г.
На редовно заседание, проведено на 7 март 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.
На заседанието присъстваха представителите от: Висшия съдебен съвет – господин Боян Магдалинчев – председателстващ ВСС, и господин Николай Найденов – директор на дирекция „Правна“; Министерския съвет – господин Иван Иванов – директор на Централното координационно звено, и госпожа Мария Банева – експерт.
Със Законопроекта се цели ускоряване изпълнението на мерките в изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и Стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие, за които е предвидено европейско финансиране.
Висшият съдебен съвет изпълнява редица проекти, финансирани предимно от Оперативна програма „Добро управление“, в качеството си на бенефициент или партньор с Министерството на правосъдието. Тези проекти по правило имат комплексен характер и сложност, което изисква ангажиране на съдии, прокурори, следователи и съдебни служители от органите на съдебната власт както в екипите за управление, така и в екипите за изпълнение. Участието на посочените лица е задължително условие за успешното изпълнение на проектите, тъй като, от една страна, именно те са непосредствен адресат на мерките, посочени в проектите, а, от друга – единствени разполагат с достатъчно опит, достъп до оперативни ресурси и информация и възможности за внедряване, прилагане и постигане на устойчивост на проектните цели и резултати.
При действащата нормативна уредба Висшият съдебен съвет може свободно да възлага дейности по управление и изпълнение на проектите единствено на своите членове и служители от администрацията.
При възлагане на дейности по управление и изпълнение на проектите на съдии, прокурори, следователи и съдебни служители в органите на съдебната власт, те се считат за външни лица и към тях се прилагат разпоредбите на Закона за обществените поръчки. При това законодателно решение се стига до ситуации, в които, за да се използва конкретната експертиза на тези лица, на същите не може да бъде практически заплатено, доколкото сключването на договор с тях трябва да стане чрез провеждане на процедура по обществена поръчка. Последната обаче би била изправена пред риска да бъде опорочена, доколкото предварителното определяне на изпълнител при една по правило конкурентна процедура би било в противоречие с духа и принципите на Закона за обществените поръчки.
Налице са редица случаи, при които конкретни съдии, прокурори, следователи и съдебни служители от други органи на съдебната власт извършват действия по изпълнение или управление на проекти на Висшия съдебен съвет, като средствата за заплащането на техните услуги са предвидени в бюджета на проекта, но реалното заплащане не може да бъде извършено, тъй като размерът на техните възнаграждения заедно с размера на всички плащания за сходни дейности на Висшия съдебен съвет за външни услуги превишава праговете за свободно възлагане по Закона за обществените поръчки, а разделянето им би било незаконосъобразно.
От една страна, гореописаната ситуация води до нецелесъобразно изразходване на средства поради факта, че част от дейностите, които могат да се изпълнят със собствения ресурс на съдебната власт, се възлагат на външни изпълнители. Те, от своя страна, наемат съдии, прокурори, следователи и съдебни служители с оглед необходимостта от специфична експертиза. От друга страна, Висшият съдебен съвет може да разчита единствено на своите членове и служители в администрацията, на които се явява работодател, за възлагане на дейности по управление и изпълнение на проекти. С настоящото законодателно предложение ще се преодолеят тези затруднения и ще се създаде възможност тези дейности по управление и изпълнение да бъдат изпълнявани директно от действащи съдии, прокурори, следователи и съдебни служители, без да се нарушават правилата за допустимост на разходите и другите правила, регламентиращи доброто финансово управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.
След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 13 народни представители, без „против“ и „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 12 февруари 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Следва Доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, госпожо Илиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Лиляна Павлова Павлова, Десислава Вълчева Атанасова и Ивелина Веселинова Василева на 12 февруари 2019 г.
На свое заседание, проведено на 20 февруари 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от народния представител Данаил Кирилов и група на 12 февруари 2019 г.
На заседанието присъстваха от Висшия съдебен съвет: господин Боян Магдалинчев – председателстващ ВСС, госпожа Силвия Илиева – главен секретар, и господин Николай Найденов – директор на дирекция „Правна“.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Десислава Атанасова, която посочи, че с него се цели да се създаде възможност дейностите по управлението, техническото или финансовото изпълнение на проектите на Висшия съдебен съвет, финансирани по Оперативна програма „Добро управление“, да се изпълняват от действащи съдии, прокурори, следователи и съдебни служители в органите на съдебната власт при спазване на правилата за добро финансово управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.
Госпожа Атанасова допълни, че участието на действащи магистрати и съдебни служители е задължително условие за успешното изпълнение на проектите, но заплащането на възнагражденията за труда им е затруднено от задължението за прилагане на Закона за обществените поръчки.
Беше отбелязано, че съществуват редица случаи, при които конкретни съдии, прокурори, следователи и съдебни служители са участвали при изпълнението или управлението на проекти на Висшия съдебен съвет, но на които не им е заплатено за услугите, тъй като разходите за дейностите им, включително и външните услуги, превишават праговете за свободно възлагане по Закона за обществените поръчки.
Господин Магдалинчев припомни, че през 2015 г. Народното събрание е одобрило Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и Стратегия за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие, и допълни, че средствата от европейските фондове, заложени по Оперативна програма „Добро управление“, са предвидени за финансиране на проекти по тези стратегии.
Беше отбелязано, че Висшият съдебен съвет е не само бенефициент, но и партньор в различни проекти с участието на Министерството на правосъдието, Националния институт на правосъдието и Инспектората към Висшия съдебен съвет, като се акцентира върху проектите за изготвяне на Единна информационна съдебна система на съдилищата и прокуратурите и за унифициране на сайтовете, за реализирането на които е необходимо участието на магистрати и служители в органите на съдебната власт.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 12 февруари 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Илиева.
Следва Доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Госпожо Василева, заповядайте да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 12 февруари 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 27 февруари 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 12 февруари 2019 г. Законопроектът беше представен от госпожа Ивелина Василева – заместник-председател на КЕВКЕФ.
В мотивите по настоящия проект на закон се посочва, че Висшият съдебен съвет изпълнява редица проекти, които се финансират основно по Оперативна програма „Добро управление“, в качеството си на бенефициент или партньор с Министерството на правосъдието. Според вносителите тези проекти по правило имат комплексен характер и сложност и това изисква ангажирането на съдии, прокурори, следователи и съдебни служители от органите на съдебната власт, което е необходимо както в екипите за управление, така и в тези за изпълнение.
Съгласно действащата нормативна уредба Висшият съдебен съвет свободно може да възлага дейности по управление и изпълнение на проектите единствено на членовете си и на служители от администрацията. При възлагането на такива дейности на съдии, прокурори, следователи и служители в други органи на съдебната власт, същите се считат за външни лица и към тях са приложими правилата на Закона за обществените поръчки. Вносителите посочват, че това води до ситуации, в които, за да се използва конкретната експертиза на тези лица, на същите не може да бъде практически заплатено, доколкото сключването на договор с тях трябва да стане чрез провеждането на процедура по обществена поръчка. Това води до риск тази поръчка да бъде опорочена, доколкото предварителното определяне на изпълнител при една по правило конкурентна процедура би било в противоречие с духа и принципите на Закона за обществените поръчки. Тези лица в повечето случаи са поименно определени и одобрени в рамките на съответния проект, което ще направи евентуалното провеждане на процедура по Закона за обществените поръчки за избора им незаконосъобразно.
Вносителите посочват, че така описаната ситуация води до нецелесъобразно изразходване на средства предвид факта, че част от дейностите, които биха могли да се изпълнят със собствен ресурс на съдебната власт, се възлагат на външни изпълнители. Висшият съдебен съвет може да разчита единствено на своите членове и служители в администрацията, на които се явява работодател, за възлагане на дейности по управление и изпълнение на проекти. В тази връзка се посочва, че с настоящия законопроект се цели създаване на възможност тези дейности да бъдат изпълнявани директно от действащи съдии, прокурори, следователи и съдебни служители, без да се нарушават правилата за допустимост на разходите и другите правила, регламентиращи финансовото управление на средствата от структурните и инвестиционни фондове.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 6 гласа „за“ на Народното събрание да приеме Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 12 февруари 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
Има ли становище на вносител?
Заповядайте, госпожо Атанасова, имате думата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, предлагаме промяна в една-единствена разпоредба – параграф единствен на Закона, в допълнителната разпоредба и създаването на § 6а, което ще даде възможност съдии, прокурори, следователи, съдебни служители в органите на съдебната власт да участват в управлението – техническото, или финансовото изпълнение, включително да извършват разходи по проекти с бенефициент или партньор – Висшия съдебен съвет.
Висшият съдебен съвет изпълнява редица проекти, финансирани предимно от Програма „Добро управление“, в качеството си на бенефициент или партньор на Министерството на правосъдието. По правило и по принцип тези проекти имат комплексен характер и сложност, което изисква ангажиране на хора с различна по степен експертиза, ангажиране на съдии, прокурори, следователи, съдебни служители в органите на съдебната власт, както и екипите за управление, така и екипите за изпълнение. (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля, заемете местата си и нека да запазим тишина в залата!
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Участието на посочените лица е задължително условие за успешното изпълнение на проектите, тъй като, от една страна, именно те са непосредствен адресат на мерките, посочени в проектите, а, от друга страна, единствено те разполагат с достатъчно опит, достатъчна експертиза, достъп до оперативни ресурси, информация и възможност за внедряване, прилагане и постигане на устойчиви резултати.
При действащата нормативна уредба Висшият съдебен съвет може свободно да възлага дейности по управление и изпълнение на проектите единствено на членовете си и на служители от администрацията. При възлагане на такива дейности на съдии, прокурори, следователи и служители в други органи на съдебната власт същите се считат за външни лица и към тях съответно се прилагат разпоредбите на Закона за обществените поръчки. Именно заради това предлагаме да бъде обсъдено това законодателно решение. Надявам се, че то ще бъде подкрепено от всички. Така или иначе е важно и за реформата в съдебната система, и за реализирането на Програма „Добро управление“ да се ползва експертизата и знанията именно на съдии, прокурори, следователи и това наложи предложението за законодателна промяна в този единствен параграф. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Атанасова.
Колеги, моля да запазим тишина!
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Както добре знаем, при изпълнението и прилагането на програми и проекти, финансирани със средства от европейските структурни и програмни фондове, има ясен ред и правила, които трябва да бъдат спазвани, ясни принципи за финансово управление и контрол.
Редът и правилата, по които става изпълнението и прилагането на програмите и проектите в рамките на утвърдената система за управление и контрол на всички средства по оперативните програми, включително Оперативна програма „Добро управление“, в страната ни се регламентират със Закона за управление на средствата от европейските и структурни инвестиционни фондове.
С приемането на този закон всъщност създадохме много ясен ред за това кои са всичките участници в този процес както, от една страна, управляващите и контролиращите органи, и, от друга страна, кои са бенефициентите, какви са техните права, отговорности и правомощия.
Създаването и ясното регламентиране и разделение на отговорностите на всички участници в процеса на усвояване на средствата на европейските фондове създаде възможност да осигурим ясно разделение на отговорностите, от една страна, да осигурим добро финансово управление, от друга страна, да осигурим спазването на принципа на разделение на отговорностите, принципа за „четирите очи“, а именно добър контрол при изпълнение на средствата.
Не на последно място, трябва да отбележим, че при изпълнението на проектите, финансирани със средства от европейските фондове, освен от гледна точка на финансово изпълнение и контрол на проектите, когато бенефициентите по проектите изпълняват своите проекти, имат ясен и изключително важен ангажимент – спазването на Закона за обществените поръчки. Както изисква и Европейската директива за обществени поръчки, така, разбира се, и в конкретния, българския Закон за обществените поръчки има ясни правила за праговете при възлагане на отделните обществени поръчки, които са регламентирани в Закона и дейностите, които включват тези прагове.
За да може един бенефициент, независимо дали е частно лице, дали е министерство, или орган на съдебната власт, Висшият съдебен съвет, всеки един от бенефициентите има ангажимент при изпълнение на своя проект да възлага обществена поръчка… (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Павлова, извинете за момент.
Колеги, моля Ви! В залата е много шумно!
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: …за всяка една от дейностите, компонентите за изпълнението на проекта, всеки бенефициент е длъжен да възложи обществена поръчка, независимо дали дейността касае конкретното изпълнение на дейностите, заложени в проекта, или касае включително изпълнението или управлението на дейностите по проекта. В случаите, когато говорим за определяне на екипите за управление на проекта, това са екипи, които са предварително определени, екипи, които се определят в рамките на служители на съответния бенефициент, когато това е министерство и когато то е предварително определено, да кажем, Министерството на правосъдието, Министерството на околната среда и водите или което и да било министерство, това е лесно – служители на съответната дирекция – бенефициент, се определят като екип за управление на проекта и този екип съгласно регламентацията на Закона, съгласно действащата уредба получава своето възнаграждение по установения ред.
В конкретния случай с направеното предложение за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от европейските и структурните инвестиционни фондове, с § 6а всъщност се предлага да се допълни и съдиите, и прокурорите, и следователите, съдебните служители в органите на съдебната власт, както и Висшият съдебен съвет също да бъдат определени като конкретни бенефициенти, за да може, когато те участват в програми и проекти, когато са конкретни бенефициенти по Програма „Добро управление“, също да могат да бъдат включени в екипи за проекти, също да могат да участват в проекти и по същия начин да могат да получават възнаграждения за своята работа. Много често се случва поради спецификата на работата проектите, по които работят и органите на съдебната власт – една изключително важна тема, за която получаваме европейско финансиране, като Стратегията за реформа в съдебната власт, като темата, свързана с електронното управление, електронното правосъдие – това са важни, специфични проекти за съдебната система, проекти, по които единствено и само именно съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители биха могли да бъдат тези, които управляват проектите, биха могли да бъдат тези, които разработват проектите или тези, които участват в екипите по тяхното изпълнение.
За да не сме в ситуация, в която е налице нарушаване на Закона за обществените поръчки, за да не сме в ситуация, в която е налице надхвърляне на праговете от сумите за възнаграждение и за да не сме в ситуация, в която нарушаваме принципите за добро управление, за да не сме и в нарушение на принципите за недопустими разходи, което би могло да доведе до финансови корекции – нещо, което в никакъв случай не бихме желали да допуснем, нашият основен мотив, с който предлагаме това изменение в Закона, защото веднъж регламентирано в Закона, това ще даде възможност, без да се изисква прилагането на Закона за обществените поръчки, а директно като конкретни бенефициенти всички съдии, прокурори, следователи, които участват в проектите, да могат да получават своите възнаграждения, да участват в проектите и това да бъдат допустими разходи, които да бъдат признати като такива и да бъдат заплащани с безвъзмездното финансиране в рамките на правилата за допустимост, утвърдени по Оперативна програма „Добро управление“. Надявам се и разчитам да получим подкрепа за това наше предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Павлова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Госпожо Стоянова, заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Чухме становището на вносителите, чухме и изказване на един от вносителите може би и другият вносител ще стане да обоснове това тяхно предложение.
Изказвам се в качеството на председател на водещата Комисия по бюджет и финанси, в която разгледахме това предложение и го приехме единодушно. Призовавам и колегите сега, в залата да го подкрепят, защото чрез тази поправка всъщност се изправя една несправедливост.
Програмата „Добро управление“ е една от важните програми за усъвършенстване на администрацията, на административната дейност във всички сфери на държавата. Знаете, че по-често по тази програма бенефициенти са различни държавни институции в лицето на министерства и ведомства, които защитават проекти и изпълняват проекти.
В случая за съдебната система бенефициент по тази програма е Висшият съдебен съвет, който обаче, когато формира екипите за изпълнение на тези проекти, може да ползва единствено специалисти – било служители, било членове на Висшия съдебен съвет, без да може да използва капацитета, знанията, възможностите на съдии и прокурори, които работят в съдебната система, но са извън структурата на Висшия съдебен съвет.
Съгласно Закона за обществените поръчки, ако тези хора бъдат привлечени в проекта и участват в неговото изпълнение, те биха били външни за бенефициента и той трябва да възлага тези дейности чрез процедура по Закона за обществените поръчки, което в случая изключително усложнява и звучи нелепо.
От друга страна, неизползвайки капацитета на тези хора, работещи по места, които знаят истинските проблеми, истинските тесни места, истинските пробойни както в работата на съдебната система, така и в нейните взаимоотношения с други институции, с хората, които са клиенти на тази съдебна система, не би било възможно програмата да изпълни своята цел и своето съдържание. Затова с приемането на тази поправка в Закона за обществените поръчки, от една страна, ще дадем възможност на Програма „Добро управление“…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, не знам защо е толкова развълнувана залата днес.
За пореден път Ви моля! Нека да запазим тишина!
Заповядайте, госпожо Стоянова
МЕНДА СТОЯНОВА: …в частта на бенефициента Висш съдебен съвет да има качество на хората, участващи в проекта, да има наистина качествено изпълнение на програмата, за да изпълни тя своята цел и всички ние да почувстваме резултата от тази програма.
От друга страна, ще поставим и в определена равнопоставеност служителите, съдиите, прокурорите, работещи в съдебната система, да участват срещу заплащане в тези проекти – това, което е решено и се случва за другите структури в изпълнителната власт, именно министерства, ведомства и други бенефициенти от сектора на изпълнителната власт.
Уважаеми колеги, смятам, че това е важно предложение, навременно предложение. Сега трябва да го приемем, за да можем наистина да дадем добър старт на Програма „Добро управление“ в сферата на съдебната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Реплики към изказването на госпожа Стоянова? Не виждам.
Други изказвания?
Госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Взимам думата както като един от съвносителите по този законопроект, така и като заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, осъзнавайки, че макар и кратък, текстът на този законопроект е изключително важен. Важен е за успешния ход на една от оперативните програми, която е пряко обвързана с целите не само да осигурява допълнително финансиране към националното за изпълнение на националните политики, но и Програмата, която има значение за провеждането на една от най-важните реформи – реформата, свързана с усъвършенстването на администрацията, въвеждането на електронното управление и, разбира се, не на последно място реформата в съдебната власт.
Във вчерашния ден се проведе заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, по време на което беше обсъден Годишният доклад на Комисията, който съдържа преглед на изпълнението, напредъка на всички оперативни програми, финансирани от европейските инвестиционни и структурни фондове в България. Разбира се, аз няма да се впускам в представяне на резултатите в детайли, свързани с общия напредък, независимо че много би ми се искало по-детайлно да запозная народните представители с успешното изпълнение, бих казала, че това, което беше постигнато от управляващите органи през изминалата година, в пълна степен ни дава основание да смятаме, че имаме ефективна и работеща система за изпълнение, управление, контрол на европейските фондове и използването им по ефикасен начин, така че да подпомагат изпълнението на националните цели.
2018 година е годината, която завършва с добро финансово изпълнение – без загуби за бюджета, без автоматично освобождаване на средства – нещо, за което нашите опоненти отляво имаха опасения, изразяваха ги нееднократно и твърде вокално, но както обикновено бяха опровергани от добрата работа на правителството и българската администрация.
Бих искала по-конкретно да се съсредоточа върху Оперативна програма „Добро управление“, която отчете реализиран напредък към 31 декември 2018 г. Имайки предвид, че бюджетът на Програмата е 653 млн. лв., по нея вече са сключени 225 договора; договорените средства са 326 милиона, което съставлява 50% от бюджета на Програмата; изплатените средства към настоящия момент възлизат на 104 млн. лв., което съставлява 15,9% от общия бюджет на Програмата. Това са добри резултати и показват една работеща система. Разбира се, това, което ни се иска, е по-интензивна работа и на Управляващия орган, и на бенефициентите по тази програма, така че да се достигнат едни удовлетворяващи темпове.
Това, което предлагаме в Законопроекта за допълнение на Закона за управление на средствата от Европейския съюз, цели точно това: една от приоритетните оси по Програмата „Добро управление“ – Приоритетна ос 3, която е насочена конкретно към подпомагане на реализацията на реформата в съдебната система, да бъде още по-ускорена и, разбира се, да доведе до резултатите, които всички очакваме.
Накратко: Приоритетна ос 3, наричана „Прозрачна и ефективна съдебна система“, цели въвеждането на заложените в националните стратегически документи и планове за действие, стъпки, които трябва да бъдат предприети за провеждане на реформата в тази система. По нея се изпълняват проекти, които са 33 на брой. Към настоящия момент договорените средства възлизат на 30 милиона, което представлява 43% от бюджета на Програмата и респективно към края на миналата година процентът на изплатените средства е 14.
Върху какво искам да акцентирам и какъв е смисълът на нашето предложение? Както знаете, голяма част от дейностите и заложените проекти по тази програма имат пряка обвързаност с работата на Висшия съдебен съвет, с прокуратурата, със съдилищата, с администрацията, която обслужва тези органи и институции.
На 27 февруари 2017 г. беше открита и процедура за подбор на проектни предложения, насочена към прозрачната и ефективна съдебна система. Всъщност Оперативна програма „Добро управление“ непрекъснато е в контакт с основните бенефициенти по тази приоритетна ос на Програмата и това, което се докладва от Управляващия орган, е настина тясното взаимодействие и партньорство по изпълнение на проектите. В непрекъснати работни срещи, които се провеждат с представители на Министерството на правосъдието и на Висшия съдебен съвет, многократно е обсъждана, идентифицирана и е осъзната необходимостта от актуализиране на двете пътни карти след публикуване на Доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка. Актуализацията следва да отговори на нуждите и дефицитите на институциите, определени като отговорни за изпълнението на мерките, включени в тях.
Основните проблеми, които са идентифицирани от Управляващия орган и се докладват от тях по изпълнение на проектите, са забавяне в подготовката на тръжни документации и обявяване на обществените поръчки за избор на изпълнители по Закона за обществените поръчки. За голяма част от проектите на Министерството на правосъдието е предвидено провеждане на процедури за избор на изпълнител, който да разработи технически спецификации и документации. Всичко това води до известно забавяне. Знаете, често има и обжалвания, които водят до нежелано забавяне в сроковете по изпълнение на програмите и проектите.
Основополагащият Проект по оста, който се изпълнява от Висшия съдебен съвет, е създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на единна информационна система на съдилищата. За жалост, той е акумулирал закъснение до този момент и до голяма степен това закъснение се дължи и на липсата на регламент относно възможността пряко да бъдат ангажирани и служители на съдебната система при изпълнението на проектите.
Точно тази слабост – липсата на ясен регламент и възможността да бъдат ангажирани служителите, които могат да изпълнят конкретните задачи, заложени в Проекта – това целим да преодолеем чрез Законопроекта, който предлагаме.
Не на последно място искам да споделя с Вас и факта, че вече активно тече процесът за програмиране на следващия програмен период и формулирането на новите тематични цели, които ще бъдат заложени в регламентите. Това, което е ясно към този момент, е, че предстои концентрация на тематичните цели, които ще бъдат заложени в оперативните програми, и тази концентрация ще доведе до намаляване на броя на тематичните цели, които ще бъдат подкрепени с европейско финансиране през следващия програмен период. В този смисъл ще отпадне и тематичната цел „Административен капацитет“, която е основата за създаването, съществуването и изпълнението на Оперативна програма „Добро управление“.
Затова е изключително важно да реализираме в пълна степен възможностите, които дава тази програма през настоящия програмен период, да използваме възможността да бъде подпомогната реформата в съдебната система чрез финансиране по Оперативна програма „Добро управление“, за да можем да отчетем добри резултати и пред обществеността.
В този смисъл се надявам, че нашият законопроект ще бъде подкрепен от всички народни представители. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Кирилов, няма да имаме време, затова ще дам почивка. След нея Вие ще бъдете първият с възможност да се изкаже.
Обявявам 30 минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, продължаваме работата.
Заповядайте, уважаеми господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз ще започна с благодарност към колегите съвносители, защото по тази тема действително се привлече участието, ангажиментът, подкрепата и ние бяхме свидетели на тази подкрепа от народни представители, които имат доказан безспорен опит в областта на управлението на проектни средства и инвестиционни фондове. Благодаря на вносителите за тяхната подкрепа. Смятам, че техният анализ във връзка с поставения въпрос беше изключително компетентен и навременен.
Искам да конкретизирам, макар че ораторът – госпожа Василева, спомена, да кажем, най-значимите, най-перспективните проекти, по които работи Висшият съдебен съвет, но ще поставя акцент на това защо са важни и какви са последиците по тези два, ще ги нарека, основни проекта за съдебната система.
Първият проект касае създаването на нова съдебна карта на Република България. Знаете, че по отношение на регионалното, териториалното разпределение на съдилищата с оглед на тяхната натовареност има съществена диспропорция, като имаме изключително претоварване на съдилищата, които са в София и в големите градове, за разлика от съдилищата, които са в по-малките общини и области. Плюс това би следвало да се прецизира пропорцията и съотношението, свързано с разпределението на делата на най-ниското ниво – районните съдилища.
Вие бяхте свидетели преди не повече от година какви бяха реакциите на местната власт тогава, когато съвсем необосновано, и бих казал, твърде предварително се чуха изявления в посока: този или онзи районен съд ще се закрие, макар никога да не се е обсъждал вариантът на закриване, на такова окрупняване, при което в доминиращия районен център ще остане седалището на районния съд, но другите населени места няма да останат без покритие от правораздавателната система. Ще има офис, в който ще се поддържа архив, в който ще има съдебна зала и деловодство, така че да могат да се гледат поне по няколко дела седмично.
Предният състав на Висшия съдебен съвет не успя да завърши Съдебната карта. Правилно каза госпожа Василева, че по двата проекта има констатирано забавяне, има забавяне, но не е спиране, не е прекратяване. Според мен голямо достижение на съдебната система е възможността да получат подпомагане по Оперативна програма „Добро управление“, включително и от другите донори на средства, които помагат за развитието на съдебната система и осъществяването на съдебната реформа.
Вторият изключително важен проект, който се финансира с проектни средства и от който имаме огромни сериозни очаквания, е електронизацията на съдебната власт и електронното правосъдие. Наближава изтичането на сроковете, които са установени по закон, за да стане правосъдието изцяло електронно, да се преустанови практиката на съхранение на делата на хартиени носители, което изисква действително извършването на един сериозен технологичен напредък, обучението на персонала и, разбира се, изграждането на електронна информационна инфраструктура, така че да се поеме този обем – първо, на дела, и второ, на информация между различните потребители.
Знаете, че след няколко месеца ще настъпи срокът за една от фазите на електронното правосъдие – свързаност на съдилищата, свързаност към Висшия съдебен съвет. Тук смятам, че би следвало всички власти да окажем съдействие, помощ и подкрепа на съдебната власт, включително разчитаме и на участието на професионалните общности. Разчитаме на това, че адвокатурата също ще подпомогне извършването на първите стъпки и адвокатите ще са едни от първите потребители на електронни услуги в електронното пространство на електронното правосъдие. Така че е важно в тези проекти действително да участват възможно най-широк кръг магистрати – съдии, прокурори, следователи, както, бих казал, и обичайните, типичните потребители и комуникатори със съдебната система. Хубаво е, че Министерският съвет – органът по управление, е постигнал договореност с Висшия съдебен съвет.
Използвам случая да насоча Вашето внимание малко встрани от темата и с това, че по линия на Оперативна програма „Добро управление“ са възложени и други проекти във връзка със съдебната реформа, които се осъществяват от неправителствени организации, за резултата от чиято работа обаче ние нямаме никакви данни. Включително има косвени данни. Да кажем, че и нашата законодателна дейност е била обект на изследване от такива правителствени организации, заплатени със средства на Оперативна програма „Добро управление“.
Аз ще огранича моето изказване дотук. Благодаря на съвносителите, благодаря и за дебата в другите комисии, ще очакваме с нетърпение второто четене по този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Ще преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове с № 954-01-7, внесен от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Гласували 84 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Уважаеми колеги, продължаваме със следващата точка от Програмата за работа:
ПРОЕКТ НА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА 2019 Г.
Вносител е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Представянето на докладите на комисиите започваме с Комисията по бюджет и финанси. Водеща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, която ще ни представи и Проекта. Следващата е по правните въпроси, а след това – по икономическа политика и туризъм.
Кой ще ни представи Доклада?
Заповядайте, уважаема госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
На заседание, проведено на 7 февруари 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочената Годишна програма.
На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите – госпожа Маринела Петрова – заместник-министър, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, и Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“.
Годишната програма беше представена от госпожа Петрова.
По инициативите, представени с речта на председателя на Европейската комисия Жан Клод Юнкер за състоянието на Европейския съюз, са внесени всички законодателни предложения, необходими за постигането на положителна промяна по десетте приоритета на Европейската комисия за периода 2014 – 2019 г.
Следвайки дневния ред на Европейската комисия през 2019 г., Комисията по бюджет и финанси предлага на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да включи в Проекта на Годишна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г. следните законодателни актове, по които Народното събрание, респективно Комисията по бюджет и финанси, ще продължи да осъществява наблюдение и контрол:
1. Предложение за Регламент на Съвета за определяне на Многогодишната финансова рамка за годините 2021 – 2027 г.
2. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаването на Програмата за подкрепа на реформите.
3. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаването на Европейска функция за стабилизиране на инвестициите.
4. Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на въвеждането на подробни технически мерки за функционирането на окончателната система на ДДС за данъчно облагане на търговията между държавите членки.
5. Предложение за Директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък.
Предложенията за законодателни актове за включване в Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г. бяха подкрепени със: „за“ – 16 народни представители, без „против“ и „въздържал се“.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Следва Докладът на Комисията по правни въпроси.
Имате думата, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
„СТАНОВИЩЕ
относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 6 февруари 2019 г., Комисията по правни въпроси разгледа Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерски съвет на 24 януари 2019 г.
На заседанието присъства госпожа Биляна Белякова – директор на Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“ в Министерството на правосъдието.
Госпожа Белякова представи Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., като акцентира върху темите, които Министерството на правосъдието е заложило в област „Правосъдие“.
Първата тема, предложена в Годишната програма, е свързана с измененията на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, наречен „Регламент Брюксел IIа“.
С Регламент Брюксел IIа се установяват единни правила за компетентност при развод, законна раздяла и обявяване на недействителност на брака, както и спорове относно родителската отговорност в трансгранични ситуации. С изменението на Регламента се цели подобряване на действащите механизми за връщане на отвлечени от родителите си деца и улесняване на процедурата за признаване на съдебните актове в семейната област.
Втората тема е свързана с подобряването на трансграничния достъп до електронни доказателства, повишаването на скоростта на обмена им и улесняване на компетентните органи в осъществяването на този процес, като са направени две законодателни предложения – Регламент относно европейските заповеди за предоставяне и запазване на електронни доказателства по наказателноправни въпроси и Директива относно установяването на хармонизирани правила за определяне на представител за целите на събирането на доказателства в наказателния процес.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“ приема Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г., като я подкрепя в нейната цялост.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова.
Следва Становището на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Госпожо Савеклиева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
„СТАНОВИЩЕ
относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 6 февруари 2019 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г. в следните области от нейната компетентност:
Защита на потребителите
Заложено е изменение на четири директиви, които защитават икономическите интереси на потребителите. Темата за подвеждащото предлагане на продукти с двойно качество в различните държави членки засяга изменение на съществуващата Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните практики на търговци спрямо потребители, което Република България подкрепя. Това ще направи възможно предлагането на продукт, идентичен на същия продукт, когато съставът или характеристиките на тези продукти се различават съществено, да бъде квалифицирано като заблуждаваща търговска практика. Същевременно българската страна защитава позицията, че предложените изменения в Директивата за правата на потребителите не трябва да водят до намаляване правата на потребителите при упражняване правото на отказ на договорите, сключени от разстояние и извън търговския обект.
Търговска политика
През 2019 г. България ще работи за бързото сключване на споразуменията за свободна търговия и за защита на инвестициите със Сингапур, Виетнам, Мексико, Австралия, Нова Зеландия, Индонезия, Китай и други, както и за ефективното прилагане на Споразумението за икономическо партньорство между Европейския съюз и Япония.
След представяне и обсъждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г. се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 13, без „против“ и „въздържал се“ – двама народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм приема Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г., като я подкрепя в нейната цялост.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Савеклиева.
Господин Добрев ще ни запознае със становището на Комисията по енергетика.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 31 януари 2018 г., Комисията по енергетика обсъди Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
На заседанието от Министерството на енергетиката присъства господин Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката.
Господин Станков представи Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., като акцентира върху темите в част „Енергетика“.
Първата тема е Енергийният съюз с насочена към бъдещето политика в областта на климата. Енергийният съюз е ключов приоритет на Европейската комисия, в който тясно се преплитат пет измерения: енергийна сигурност, солидарност и доверие; интегриран европейски енергиен пазар; енергийна ефективност; декарбонизация на икономиката; изследвания, иновации и конкурентоспособност.
През месец април 2019 г. предстои Европейската комисия да публикува четвъртия си ежегоден Доклад за състоянието на Енергийния съюз. Фундаментално значение за постигане на целите на Енергийния съюз има законодателният пакет на Европейската комисия „Чиста енергия за всички европейци“. С публикуването на 21 декември 2018 г. в Официалния вестник на Европейския съюз на приетите законодателни предложения от първия подпакет, свързани с енергийната ефективност, възобновяемата енергия и управлението на Енергийния съюз, и с постигнатите договорености по предложенията, свързани с модела на електроенергийния пазар, Европейският съюз напредва във финализирането на регулаторната рамка за достигане на целите до 2030 г. България подкрепя изграждането на европейски Енергиен съюз и провеждането на координирана и балансирана политика като предпоставка за създаването на устойчива и предсказуема среда за инвеститорите, генериране на ползи за гражданите и бизнеса и за осигуряване на условия за конкурентен енергиен пазар. В този контекст подкрепяме предприемането на адекватни мерки за осигуряване на високо ниво на сигурност при снабдяването с енергия на гражданите и бизнеса в Европейския съюз по ефективен начин и на достъпна цена, при спазване на европейските правила.
Втората тема е реформата на Договора за ЕВРАТОМ. Цели се адаптиране на новите реалности, пред които е изправен ядреният сектор, в това число увеличаване на обема проекти, обхващащи крайния етап от ядрено-горивния цикъл, включително и извеждането от експлоатация, все по-засиленото използване на приложенията на ядрената енергия в различни отрасли на икономиката, които не са в обхвата на Договора, основно поради несъществуването им към момента на учредяването му. Извеждането от експлоатация, управлението на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци се уреждат от европейското ядрено право, независимо дали националният енергиен микс включва ядрена енергетика към дадения момент. В този контекст Договорът за ЕВРАТОМ е с важно значение за гарантиране на ядрената безопасност и радиационната защита на ниво Европейски съюз, от която се ползват всички граждани на Европа.
България като държава, разполагаща с активна ядрена програма, с доказан 40-годишен експлоатационен и научно-изследователски опит и силна ангажираност за развитие на ядрените приложения, е пряко заинтересована от всяко едно предложение за промяна в настоящото статукво. Поради тази причина внимателно ще следи и анализира развитието на процеса и ще участва активно още от самото му иницииране.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 20 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г., като я подкрепя в нейната ѝ цялост.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев.
Следва Докладът на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Гаджев.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно представяне на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2019 г., и приемане на предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз в съответствие с чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
На редовно заседание, проведено на 13 февруари 2019 г., Комисията по външна политика разгледа Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., приет с решение на Министерския съвет № 40 от 24 януари 2019 г.
Програмата беше представена от заместник-министъра на външните работи госпожа Емилия Кралева.
В съответствие с член 105, ал. 4 от Конституцията на Република България Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия, когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз.
Съгласно Договора от Лисабон на националните парламенти е отредена засилена роля в процеса на вземане на решения от Европейския съюз и съответно по-голямо влияние при формулирането на европейските политики. В тази връзка Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз съдържа списък на проектите на актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол.
Въз основа на представената Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз и като взема предвид Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. и предложените законодателни и незаконодателни инициативи, Комисията по външна политика в рамките на своите компетенции предлага в Проекта на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз да бъде включено „Съобщение относно визовата реципрочност“. Инициативата е незаконодателна и проследява напредъка към постигане на пълна визова реципрочност със Съединените американски щати, които останаха единствената трета държава в списъка на държавите с безвизов режим за Европейския съюз, която не предоставя безвизов достъп за всички граждани на държави – членки на Европейския съюз. Инициативата за визова реципрочност е от особено значение, тъй като България е една от петте засегнати държави членки, чиито граждани все още се нуждаят от виза, за да пътуват до Съединените американски щати.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване предложението е прието с 14 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гаджев.
Сега давам думата за Доклада на Комисията по отбрана.
Заповядайте пак, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по отбрана относно Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
На заседание, проведено на 7 февруари 2019 г., Комисията по отбрана разгледа Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
На заседанието присъства заместник-министърът на отбраната Анатолий Величков, който представи Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г.
В експозето и в хода на дискусията не бяха направени предложения от народни представители за включване на проекти на актове на институциите на Европейския съюз в Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г, по които да се осъществява парламентарно наблюдение и контрол.
В последвалото гласуване с 20 гласа „за“, без гласове „против и „въздържал се“ Комисията по отбрана прие следното становище:
Като разгледа Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г., и Работната програма на Европейската комисия за 2019 г., установи, че не произтичат конкретни предложения за включване на проекти на актове от компетентността на Комисията по отбрана в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гаджев.
Следва Докладът на Комисията по земеделието и храните.
Заповядайте, госпожо Димова.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и храните относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 7 февруари 2019 г., на което обсъди Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
На заседанието беше обсъдено и кои инициативи от приложенията към Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. да предложи за включване в Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г.
На заседанието присъства Цветелина Кацарска – главен експерт в дирекция „Европейска координация и международни отношения“ в Министерството на земеделието и храните.
Годишната програма е изготвена в изпълнение на регламентираното с Конституцията на Република България задължение на Министерския съвет да информира предварително Народното събрание относно своето участие в разработването и приемането на актове на Европейския съюз и относно българските позиции при обсъждането на приоритетните за държавата въпроси.
След проведената дискусия, като взе предвид Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. и като взе предвид, че за инициативите, които са от кръга на компетентност на Комисията по земеделието и храните, сроковете за произнасяне от националните парламенти за спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност са изтекли и становището на България няма да бъде взето предвид от институциите на Европейския съюз при разглеждането на съответния акт, Комисията по земеделието и храните с 13 гласа – „за“, без „против“ и 6 „въздържал се“ се обедини около следното становище: първо, да подкрепи Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.; второ, да не прави предложения за включване в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Димова.
Заповядайте, господин Ячев.
ДОКЛАДЧИК БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 31 януари 2019 г, Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика разгледа и обсъди Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., приета с Решение № 40 от Министерския съвет и внесена на 24 януари 2019 г.
От Министерството на правосъдието на заседанието присъства господин Евгени Стоянов, който представи преамбюла на Програмата, която се приема в изпълнение на чл. 105, ал. 1 и 4 от Конституцията на Република България, съгласно която Министерският съвет осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и в изпълнение на чл. 1, ал. 1, т. 2 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 17 април 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз.
Програмата е разработена в съответствие с Работната програма на Европейската комисия за 2019 г., приоритетите на тройката председателства на Европейския съюз – румънско, финландско и хърватско, от 1 януари 2019-а до 30 юни 2020 г., както и Програмата на Румънското председателство на Съвета на Европейския съюз, което в момента тече от 1 януари до 30 юни 2019 г. Повечето приоритетни въпроси от европейския дневен ред, които са от значение за страната през текущата година и изискват формулиране на националния интерес по всеки един от тях, са добре застъпени в предложената годишна програма.
С оглед предмета си на дейност и осъществяваните от нея дейности и наблюдения през изминалата година Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика счита, че за да се гарантира в максимална степен координирането и ефективното участие на страната ни на всички нива в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, последователното прилагане на европейските политики и постигането на положителни резултати в тази насока, е необходимо включването на темата, засягаща противодействието и превенцията на корупцията на национално и европейско ниво, в приоритетните теми и позиции на Годишната програма.
Явлението корупция представлява основна заплаха за сигурността и оптималното и пълноценно функциониране на държавния апарат и всички сфери на обществения живот, поради което се очертава необходимост от акцентиране върху изпълнението и отчитането на действията по провеждането на политика на превенция и противодействие на корупционно поведение в предложените инициативи в приоритетните области на политиката на Европейския съюз.
Членовете на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика изразиха единодушно становище да се подкрепи Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2019 г., с цел България да продължи да прилага политики, насочени към постигането на одобрените национални цели по Стратегия „Европа 2020“.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване с 9 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика подкрепя Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2019 г., внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. В изпълнение на чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, съгласно който се предвижда постоянните комисии да изработят по компетентност своите предложения, предложението на нашата Комисия е в две точки: обособяването на отделен раздел с наименование „Превенция и противодействие на корупцията“ в съдържанието на Програмата; и включването на темата „Превенция и противодействие на корупцията“ в направлението „Борба с тежката и организираната престъпност и тероризма, и напредък в изграждането на Съюза на сигурност“ или в „Пространство на правосъдие и основни права, изградено върху взаимно доверие“.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ячев.
Сега, господин Тачев, заповядайте за Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ТАЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная със:
„СТАНОВИЩЕ
относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 27 февруари 2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
Програмата е разработена в съответствие с Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. Приоритетите на тройката председателства на Съвета на Европейския съюз – Румъния, Финландия и Хърватия от 1 януари 2019 г. до 30 юни 2020 г. и Програмата на Румънското председателство на Съвета на ЕС от 1 януари до 30 юни 2019 г.
В заседанието участваха: от Министерството на вътрешните работи Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, и Николай Дановски – експерт в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“.
От името на вносителя Годишната програма бе представена от господин Красимир Ципов, който очерта следните приоритети за изграждане на ефективен и истински Съюз на сигурност.
Първо, Управление на миграцията. Управлението на всички аспекти на миграцията ще продължи да бъде ключов приоритет и през 2019 г. Темата е много важна, тъй като се засягат широк кръг въпроси, между които превенцията на нелегалната миграция, управлението на легалната миграция, реформата на системата за убежище, борбата с контрабандата на мигранти, граничния контрол, връщането, външното измерение и други.
От ключово значение ще бъдат дискусиите по реформата на системата за убежище и в частност Регламент Дъблин. Румънското председателство насочва работата към създаването на временни договорености до намирането на трайно решение. България не подкрепя този подход. Призоваваме да продължи работата за установяването на всеобхватен общоевропейски отговор на миграционните предизвикателства, който отчита интересите на всички държави членки и осигурява баланс между отговорност и солидарност. Продължаваме да настояваме също така за запазване на пакетния подход по целия законодателен пакет.
Второ, присъединяването на България към Шенгенското пространство. Членството в Шенген продължава да бъде актуален политически приоритет за България и ние използваме всяка подходяща възможност за поставяне на този въпрос. Действията за промяна на позициите на резервираните държави членки ще продължат.
Същевременно евентуалното развитие по темата е свързано с множество фактори, като: завършване на реформата на системата за убежище; степента на миграционния натиск; заплахите за сигурността и възстановяването на нормалното функциониране на Шенген. Влияние ще окаже и конфигурацията на политическите сили в Европейския съюз след изборите за Европейски парламент и последващото избиране на нова Европейска комисия.
Трето, борба с тежката и организираната престъпност и тероризма. Работата на ниво Европейски съюз за по-ефективна борба с тежката и организираната престъпност ще продължи, като действията ще бъдат ориентирани около политическия цикъл на Европейския съюз. По отношение на борбата с тероризма и радикализацията мерките ще бъдат насочени към адресирането на въпроса със завръщащите се чуждестранни бойци.
До края на мандата на сегашния Европейски парламент се очаква приемането на няколко законодателни предложения, които допълнително ще укрепят капацитета на правоприлагащите органи. Това са Проектът на регламент за борба с терористичното съдържание онлайн и Проектът на директива за използване на финансова информация за целите на борбата с някои тежки престъпления. Същевременно подготовката на държавите членки за прилагане на оперативна съвместимост на европейските информационни системи ще навлезе в по-интензивен етап.
България ще продължи да работи за по-ефективен и своевременен обмен на информация между държавите членки и европейските агенции в борбата с транснационалната престъпност и тероризма. Ще подкрепим бързото приемане на посочените актове и засилването на сътрудничеството между компетентните структури.
В разискванията взеха участие народните представители Валентин Радев и Цветан Цветанов, които изразиха подкрепа на българската политика, свързана с нелегалния миграционен процес, както и на политиките, отразени в Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за“, без „против“, и 1 „въздържал се“ подкрепи Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тачев.
Следва Докладът на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по труда, социалната и демографската политика относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902 00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 13 февруари 2019 г., разгледа и обсъди Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. Годишната програма е приета с Решение № 40 на Министерския съвет от 24 януари 2019 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика, и господин Алексей Андреев – директор на дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество“.
При изготвянето на конкретни предложения Комисията по труда, социалната и демографската политика отчита приоритетите, залегнали в Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, внесена от Министерския съвет, както и в Работната програма на Европейската комисия за 2019 г.
След проведено гласуване с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ на основание чл. 118 ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в кръга на своята компетентност Комисията по труда, социалната и демографската политика предлага в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г. да се включат като подлежащи на наблюдение и контрол следните проекти на актове на европейските институции: първо, издигането на кандидатурата на Република България за седалище на Европейския орган по труда; и второ, Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд плюс.
Към настоящия момент посоченият акт все още не е официално приет. Това се очаква да се случи до края на 2019 г. Предложението на Европейската комисия е публикувано на 30 май 2018 г. и продължават консултациите по текстовете на Проекта на регламент.
Като Управляващ орган предоставяме на регулярна основа становища по различните текстове в рамките на консултациите в работните групи, координирани от Министерството на финансите и Министерския съвет.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Следва Доклад на Комисията по образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Малешкова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА МАЛЕШКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 6 февруари 2019 г., Комисията по образованието и науката разгледа Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
На заседанието присъства госпожа Карина Ангелиева – заместник-министър на образованието и науката.
Заместник-председателят на Комисията по образованието и науката Галя Захариева поясни на членовете на Комисията процедурата по обсъждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, внесена от Министерския съвет, съобразно чл. 118 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Заместник-министър Карина Ангелиева отбеляза, че Годишната програма приоритизира досиетата, по които има законодателен процес, и за тази година акцентът е в сектор „Научни изследвания и иновации“, съответно в Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“. Тя поясни, че сектор „Образование“ не е включен в Годишната програма, но подчерта важността на три документа.
Първият документ е предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на разпоредби за продължаването на текущите дейности за учебна мобилност по програмата „Еразъм +“ в контекста на оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз, който следва да осигури пребиваването на студентите, ако няма споразумение след Брекзит.
Други документи, по които се работи, са Препоръка за висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст и Препоръка относно всеобхватен подход към преподаването и изучаването на езици.
Заместник-министър Карина Ангелиева предложи пред членовете на Комисията по образованието и науката да бъде организирано изслушване, на което тя да представи основните тематични области на развитие и бъдещи партньорства в сектор „Наука“, където България да се включи. Беше уточнено това изслушване да се проведе през месец март.
След проведено гласуване с резултати: „за“ – 17 гласа, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по образованието и науката прие за сведение Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
Председателят на Комисията по образованието и науката Милена Дамянова направи предложение в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз да бъдат включени за наблюдение посочените от госпожа Карина Ангелиева три документа, а именно: предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на разпоредби за продължаването на текущите дейности за учебна мобилност по програмата „Еразъм +“ в контекста на оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз, Препоръка за висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст и Препоръка относно всеобхватен подход към преподаването и изучаването на езици.
След проведено гласуване с резултати: „за“ – 17 гласа, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по образованието и науката прие предложените три документа да бъдат включени в Годишната работна програма на Народното събрание за 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Малешкова.
Имаме готовност да изслушаме Доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Ненков.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 21 февруари 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление не предлага проекти за актове на институциите на Европейския съюз, които да бъдат включени в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Това ли е Докладът?
Благодаря Ви. (Оживление, ръкопляскания.) Бяхте кратък и изчерпателен.
Следва Докладът на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заповядайте да ни запознаете с Доклада на Комисията, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„На редовно заседание, проведено на 6 февруари 2019 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2019 г., приета с Решение № 40 на Министерския съвет от 2019 г.
При изработване на предложения за Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз следва да се вземе предвид и Работната програма на Европейската комисия за 2019 г., както е посочено в чл. 118 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В петнадесетте нови инициативи на Програмата на Комисията, както и десетте инициативи за пригодност и резултатност на Регулаторна рамка за 2019 г. няма включени законодателни или незаконодателни инициативи, които са в рамките на инициативата на Комисията.
След проведено гласуване Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта с 12 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ излиза със следното становище:
В кръга на своята компетентност Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта няма предложение за включване и подлежащи на наблюдение и контрол актове на европейските институции в Годишната работна програма на Народното събрание за 2019 г. и я приема за сведение.“ Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Александров.
Следва Становище на Комисията по здравеопазването.
Доктор Дариткова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„СТАНОВИЩЕ
относно Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г., и предложения за Годишна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 28 февруари 2019 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването доктор Бойко Пенков, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Годишната програма се приема в изпълнение на чл. 105, ал. 1 и 4 от Конституцията на Република България и чл. 118 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Програмата се разработва в съответствие с приоритетите на тройката Председателства на Съвета на Европейския съюз, както и с Работната програма на Европейската комисия за 2019 г.
В областта на здравеопазването през 2019 г. ще продължат дискусиите по предложението за Регламент за оценка на здравните технологии, първоначално представено по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, с което се цели хармонизиране на общите клинични оценки. Преговорите по досието са от съществено значение за България, предвид очакваните негативни последици, в случай че бъдат запазени ключови елементи от предложението, като задължителния характер на съвместните клинични оценки, ограничаване на изключителната национална компетентност в сферата на ценообразуването и реимбурсирането, бюджетно отражение и други.
Република България е активна в преговорите по досието, съвместно с група други държави членки, с позиция против задължителния характер на сътрудничеството в сферата на оценката на здравните технологии.
Приоритетна тема за България е и установяването на формат за обмен на европейски електронни здравни досиета. Предвиждат се промени в делегираното законодателство по отношение на Мрежата за електронно здравеопазване, като целта на интеграцията е обвързване на процесите в здравеопазването в единна система с възможност за обмен и контрол на информацията в реално време, включваща електронен пациентски запис, електронна автентификация, регистри на основните участници в системата на здравеопазването и обвързаност между тях.
В хода на дискусията се установи, че Работната програма на Европейската комисия за 2019 г., Приложение I: „Нови инициативи“, не съдържа законодателни инициативи за проекти на актове на институциите на Европейския съюз от компетенциите на Комисията по здравеопазването, по които да се осъществява парламентарно наблюдение и контрол.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване с 12 гласа „за”, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по здравеопазването на основание чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание прие следното становище:
Като взе предвид Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г., и Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. Комисията по здравеопазването не предлага включване на проекти на актове на институциите на Европейския съюз в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Това беше становището на Комисията по здравеопазването.
Следва становището на Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, да ни запознаете със становището на Комисията, господин Мацурев.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по околната среда и водите относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
На заседание, проведено на 7 февруари 2019 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. На заседанието беше обсъдено кои инициативи от Приложения I и III към Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. да бъдат предложени за включване в Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на околната среда и водите: Нено Димов – министър, Красимир Живков – заместник-министър, Силвия Рангелова – директор на Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международно сътрудничество“, и Боряна Каменова – директор на Дирекция „Политика по изменение на климата“.
Годишната програма е изготвена в изпълнение на регламентираното с Конституцията на Република България задължение на Министерския съвет да информира предварително Народното събрание относно своето участие в разработването и приемането на актове на Европейския съюз и относно българските позиции при обсъждането на приоритетните за държавата въпроси.
В Приложение I към Работната програма на Европейската комисия за 2019 г., в област „Климат“, интерес представлява незаконодателната инициатива „Стратегия за дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове на ЕС в съответствие с Парижкото споразумение“. Представената дългосрочна визия е подходяща база за провеждането на задълбочена дискусия, като политическите решения на най високо ниво ще установят солидна основа за Дългосрочната стратегия на Европейския съюз. В Стратегията няма предложения за промяна на установените ангажименти до 2030 г., а са разгледани възможностите на Съюза да надгражда и да разработи своевременни политики с поглед към 2050 г. Страната ни ще поддържа позицията си, че категорично не може да приеме по-нататъшна ревизия или увеличаване на амбицията на Европейския съюз по отношение на установените цели до 2030 г.
В Приложение III към Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. в област „Пакет за кръговата икономика“ в рамките на компетенциите на Комисията са следните законодателни инициативи:
1. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно минималните изисквания за повторното използване на водата.
2. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека.
След проведената дискусия, като взе предвид Работната програма на Европейската комисия за 2019 г., Комисията по околната среда и водите с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ се обедини около следното становище:
В кръга на своята компетентност и на основание чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г. да бъде включена следната незаконодателна инициатива:
„Стратегия за дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове на ЕС в съответствие с Парижкото споразумение“.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Мацурев.
Предстои да изслушаме Доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заповядайте, господин Ташков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ТАШКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 13 февруари 2019 г., бе обсъдена Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
На заседанието присъстваха господин Ангел Попов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Надежда Бухова – директор на Дирекция „Европейска координация и международно сътрудничество“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В своето изложение господин Попов отбеляза, че Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз се приема в изпълнение на чл. 105, ал. 1 и 4 от Конституцията на Република България, чл. 118 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както и в изпълнение на чл. 1, ал. 1, т. 2 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 17 април 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз. Годишната програма определя въпросите от европейския дневен ред, които са от приоритетно значение за страната през текущата година и формулира националния интерес по всеки един от тях. Заместник-министър Попов подчерта, че и през 2019 г. България ще продължи да отстоява позицията си за намиране на справедливи и балансирани решения по основните спорни въпроси от Пакета за мобилност I. Ще продължат усилията в защита на постигнатия напредък по време на Съвета на министрите на транспорта в Европейския съюз на 3 декември миналата година, а именно – отпадането на връщането на превозното средство до мястото му на регистрация. България ще настоява да бъдат взети под внимание спецификите на международния транспортен сектор, географското положение на периферните държави членки, стремежът към намаляване на празните курсове и основните свободи в Европейския съюз.
Господин Попов акцентира върху друга значима тема – излизането на Великобритания от Европейския съюз. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е предприело конкретни действия в случай на оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС без споразумение. България подкрепя общностния подход и активно участва в работните групи за постигане на съгласие по създаване на Регламент за базовата сухопътна свързаност и по два регламента във въздушния транспорт – за базовата въздушна свързаност и за техническите аспекти във въздухоплаването, които касаят авиационната безопасност. Към настоящия момент страната ни се въздържа от двустранни преговори, така както е и препоръката на Европейската комисия, но едновременно с това има готовност за провеждането на такива в момента, в който Обединеното Кралство се превърне в трета страна спрямо Европейския съюз. Господин Попов информира членовете на Комисията, че съгласно становище на Правна служба на Министерството на транспорта на Великобритания се предвижда размяна на ноти, които да потвърдят, че съществуващите две спогодби в двата сектора, макар и остарели, ще бъдат правната база, на която ще се стъпи, за да не се прекъсва въздушната, съответно сухопътната свързаност, докато се намери решение.
След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за“, без „против“ и 9 гласа „въздържал се“ прие за сведение Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ташков.
Кой ще ни запознае с Доклада на Комисията по културата и медиите?
Заповядайте, госпожо Саватева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще Ви представя
„СТАНОВИЩЕ
относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
На редовно заседание, проведено на 7 февруари 2019 г., Комисията по културата и медиите обсъди Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. Програмата е разработена в съответствие с Работната програма на Европейската комисия за 2019 г., приоритетите на Тройката Председателства на Съвета на Европейския съюз – Румъния, Финландия и Хърватия (1 януари 2019 г. – 30 юни 2020 г.) и Програмата на Румънското председателство на Съвета на ЕС (1 януари – 30 юни 2019 г.)
В заседанието участваха от Министерството на културата Амелия Гешева – заместник-министър, и Весела Щерева – парламентарен секретар.
От името на вносителя Годишната програма бе представена от госпожа Амелия Гешева.
След проведените разисквания Комисията по културата и медиите единодушно с 15 гласа „за“ подкрепи Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г., и на основание чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание намира, че в компетенциите на Комисията не попадат проекти на актове на Европейския съюз за 2019 г., поради което не предлага проекти за включване в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Саватева.
Да чуем Доклада на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Заповядайте, господин Събев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР СЪБЕВ: Уважаеми господин Председател, колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите на свое редовно заседание, проведено на 7 февруари 2019 г., разгледа и обсъди Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. Годишната програма е приета с Решение № 40 на Министерския съвет от 24 януари 2019 г.
В хода на заседанието изказвания направиха народните представители Антон Кутев и Милена Дамянова. Председателят Антон Кутев коментира пред членовете, че е дадена възможност на Комисията в кръга на своята компетентност да предложи в Годишната работна програма на Народното събрание за 2019 г. да се включат като подлежащи на наблюдение и контрол актове на европейските институции. Това са актовете в приложение към Работната програма на Европейската комисия за 2019 г, а именно Приложение I „Нови инициативи на Комисията“. По тях Народното събрание може да упражни контрол за спазване на принципа на субсидиарност и пропорционалност. Това право на националните парламенти произтича от чл. 12 на Договора за Европейския съюз. Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите може да разгледа актове в областта „Правосъдие и вътрешен ред“ например свързани с гражданската инициатива. В тази връзка господин Кутев обърна внимание, че в Годишната програма има точки, които касаят Комисията, но има проблем с изтекли срокове, по които е трябвало да се подадат предложения, например относно Европейската гражданска инициатива. Този срок е бил до 13 септември 2017 г., а на 12 декември 2018 г. Европейският парламент и Съветът вече са постигнали политическо съгласие по предложенията на Комисията за преразглеждане на Европейската гражданска инициатива.
Господин Кутев посочи, че следва да се обърне внимание на проблема със сроковете, тъй като в съответствие с разпоредбите на Договора за Европейския съюз, националните парламенти допринасят активно за доброто функциониране на Съюза, като следят за спазването на принципа на субсидиарност в съответствие с процедурите, предвидени в Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност.
Госпожа Милена Дамянова изрази становище, че следва да се приеме за сведение Годишната програма и да се направи бележка за сроковете, за да го имат предвид от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като може да се предложи да се включат в Годишната програма проекти на актове, които да са например за наблюдение.
Въз основа на проведеното обсъждане и след последвалото гласуване Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ приема за сведение Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г., и в кръга на своята компетентност предлага в Годишната работна програма на Народното събрание за 2019 г. да не се включва поради изтекъл срок Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейската гражданска инициатива, а като подлежащ на наблюдение и контрол да се включи следният акт на европейските институции: Принципи на правовата държава в Европейския съюз“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Събев.
Предстои да се запознаем с Доклада на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Заповядайте, имате думата, госпожо Алексиева.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерски съвет на 24 януари 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 7 февруари 2019 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека разгледа Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
При обсъжданията народните представители взеха предвид и Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. Членовете на Комисията изразиха подкрепата си за внесената от Министерския съвет Годишна програма за участие на Република България в процеса на взeмане на решения на Европейския съюз за 2019 г. и я приеха за сведение.
Комисията по вероизповеданията и правата на човека няма предложение за включване на подлежащи на наблюдение и контрол актове на европейските институции в Годишната работна програма на Народното събрание за 2019 г.
Становището бе прието със 7 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Алексиева.
Следва Доклад на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Господин Лазаров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател!
„СТАНОВИЩЕ
относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
На свое заседание, проведено на 27 февруари 2019 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения обсъди Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г.
Годишната програма е изготвена в изпълнение на установеното в чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България задължение на Министерския съвет да информира предварително Народното събрание относно участието си в разработването и приемането на актове на Европейския съюз и относно българските позиции при обсъждането на приоритетните за държавата въпроси.
В Годишната програма за 2019 г. приоритетите, касаещи дейността на Комисията, се съдържат в частта, озаглавена „Борба с тежката и организираната престъпност и тероризма и напредък в изграждането на Съюза на сигурност“. Тя предвижда да продължат ефективните усилия на ниво Европейски съюз за изграждане на „ефективен и истински Съюз на сигурност“. Планира се да продължат мерките за противодействие на тероризма и радикализацията, включително със службите за сигурност в сътрудничество с Координатора на ЕС за борба с тероризма, европейските агенции и други ангажирани структури.
Страната ни разглежда гарантирането на сигурността като ключов приоритет, ето защо следва да продължи работата по изграждането на по-ефективен и своевременен информационен обмен, включително финализиране на работата по оперативна съвместимост на информационните системи, както и практическото прилагане на системите в областта на сигурността. Ще продължат усилията за структуриране на сътрудничеството в превенция на радикализацията, както и навременното установяване на чуждестранни бойци и предприемането на съответни мерки спрямо тях.
В Шестмесечната програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Румънското председателство на Съвета на Европейския съюз се предвижда да се постигне политическо съгласие по Проект за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване разпространението на терористично съдържание онлайн, 2018/0331.
В резултат на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения с 4 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ подкрепя Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
С оглед компетентността на Комисията не произтичат конкретни предложения за включване на проекти на актове в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Лазаров.
Следва Доклад на Комисията по политиките за българите в чужбина.
Господин Биков, имате думата, за да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ТОМА БИКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по политиките за българите в чужбина относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
Комисията по политиките за българите в чужбина на свое редовно заседание, проведено на 8 февруари 2019 г., разгледа и обсъди Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
Годишната програма е приета с Решение № 40 на Министерския съвет от 24 януари 2019 г.
При разглеждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г., Комисията по политиките за българите в чужбина се запозна с приоритетите и политиките, залегнали в нея.
Комисията няма предложения за изменения и допълнения към предложената от Министерския съвет на Република България Годишна програма.
След проведено гласуване с резултати: „за“ 15 гласа, без „против“ и „въздържал се“ 1 глас, Комисията прие Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Биков.
Доклад на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата – имате думата, господин Тинчев.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ТИНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 29 януари 2019 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата разгледа Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
При обсъждането народните представители взеха предвид и Работната програма на Европейската комисия за 2019 г.
Членовете на Комисията изразиха подкрепата си за внесената от Министерския съвет Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г.
Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата няма предложения за включване на подлежащи на наблюдение и контрол актове на европейските институции в Годишната работна програма на Народното събрание за 2019 г. и тя бе приета с 10 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Тинчев.
Остава да чуем Доклада на водещата комисия – Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, както и Проекта за решение, който ще обсъдим и гласуваме на днешното заседание.
Госпожо Василева, заповядайте. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 27 февруари 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на основание чл. 118, Глава XI от Правилника за организацията и дейността на Народно събрание обсъди и прие Проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г.
Проектът на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз е разработен в съответствие с приоритетите, залегнали в Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., приета с Решение № 40 на Министерски съвет от 2019 г.; Работната програма на Европейската комисия за 2019 г., публикувана на 23 октомври 2018 г. и предложенията, направени от постоянните парламентарни комисии на Народното събрание.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз е внесена в Народното събрание от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
В рамките на триседмичния срок, определен в чл. 118, ал. 2, тя е разгледана от 19 от 22 постоянни парламентарни комисии, като една от тях не е предоставила доклад. Съгласно заложения в чл. 118, ал. 3 14-дневен срок Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове следва да изработи проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г. до 1 март 2019 г.
В своята Работна програма за 2019 г. Европейската комисия предлага 15 нови инициативи и 10 инициативи по Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка в съответствие с десетте приоритета, заложени от председателя Жан-Клод Юнкер за периода 2015 – 2019 г.:
- нови стимули за работните места, растежа и инвестициите;
- вързан цифров единен пазар;
- устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата;
- по-задълбочен и по-справедлив вътрешен пазар със засилена промишлена база;
- по-задълбочен и по-справедлив икономически и паричен съюз;
- разумно и балансирано споразумение за свободна търговия със Съединените американски щати;
- пространство на правосъдие и основни права, изградено върху взаимно доверие;
- към създаването на нова политика за миграцията;
- по-силен участник на световната сцена;
- съюз на демократична промяна.
Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г. беше представена от господин Руси Иванов, генерален директор на генерална дирекция „Европейски въпроси“ в Министерството на външните работи; госпожа Селвер Халил, изпълняващ длъжността директор на дирекция „Политики и институции на Европейския съюз“ в Министерството на външните работи; госпожа Петя Василева, директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ в Администрацията на Министерски съвет; госпожа Мариана Василева и господин Владимир Недялков, държавни експерти в същата дирекция.
Работната програма на Европейската комисия беше представена от господин Огнян Златев – ръководител на Представителството на Европейската комисия в България.
При изготвянето на Проекта на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г. бяха отчетени и следните съображения:
- Проверки за съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност на европейските законодателни предложения, включени в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г., ще бъдат извършвани чрез активно упражняване правомощията на Народното събрание съгласно Протокол 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС);
- Тъй като 2019 г. е последната година от мандата на настоящата Европейска комисия, Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. съдържа ограничен брой законодателни инициативи. В резултат на това в Проекта на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз са включени преобладаващо проекти на актове от незаконодателен характер.
- Следва да се има предвид, че поради значителното времево разминаване между публикуването на Работната програма на Комисията за 2019 г. (октомври 2018 г.) и приемането от Министерския съвет на Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г. (януари 2019 г.), срокът, заложен в Протокол 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз, е изтекъл за редица проекти на актове на Европейската комисия. В тази връзка, в Проекта на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г. не са включени предложенията, направени от постоянните комисии, за които този срок вече е изтекъл.
След състоялото се обсъждане Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на основание чл. 118, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага единодушно, със 7 гласа „за“, на Народното събрание да приеме следното Решение за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г.:
„РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 118, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема следната Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г.:
ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2019 г.)
Народното събрание, като се ръководи от:
- приноса на националните парламенти за доброто функциониране на Съюза, утвърден в чл. 12 от Договора за Европейския съюз, както и ролята им за формулирането на европейските политики;
- спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност в европейския законодателен процес;
- значението на европейските актове за социално-икономическото развитие на Република България за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в изпълнение на Стратегията „Европа 2020“,
взе решение да бъдат упражнени правомощията по чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България, като бъдат подложени на процедурата по парламентарно наблюдение и контрол по Глава Единадесета от чл. 118 до чл. 121 вкл. от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание следните проекти на актове на европейските институции:
Инициативи, свързани пряко с Брекзит:
1. Предложение за адаптиране на позоваванията на целите на Европейския съюз за енергийна ефективност (изразени в абсолютни стойности) за 2030 г. към Европейския съюз с 27 държави членки (законодателна инициатива).
2. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на разпоредби за продължаването на текущите дейности за учебна мобилност по програмата „Еразъм плюс“ в контекста на оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз (законодателна инициатива).
Нови инициативи на Комисията:
1. Документ за размисъл „Към устойчива Европа до 2030 г., последващите действия във връзка с целите на ООН за устойчиво развитие, включително по отношение на Парижкото споразумение относно изменението на климата“ (незаконодателна инициатива).
2. Препоръка на Комисията за установяване на формàта за европейското електронно здравно досие (незаконодателна инициатива).
3. Стратегия за дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове на ЕС в съответствие с Парижкото споразумение (незаконодателна инициатива).
4. Четвърти доклад за състоянието на енергийния съюз (незаконодателна инициатива).
5. Към нова институционална рамка за нашата политика в областта на енергетиката и климата до 2025 г.: възможности за по-често гласуване с квалифицирано мнозинство и за евентуална реформа на Договора за Евратом (незаконодателна инициатива).
6. По-ефективно законотворчество в областта на данъчното облагане: определяне на области, по отношение на които да се премине към гласуване с квалифицирано мнозинство (незаконодателна инициатива).
7. По-ефективно законотворчество в областта на социалната политика: определяне на области, по отношение на които да се премине по-активно към гласуване с квалифицирано мнозинство (незаконодателна инициатива).
8. Съобщение относно укрепването на международната роля на еврото (незаконодателна инициатива).
9. По-нататъшно укрепване на рамката за принципите на правовата държава за 2014 г. (незаконодателна инициатива).
10. Съобщение относно визовата реципрочност (незаконодателна инициатива).
11. Съобщение относно това как Съюзът да стане по-обединен, по-силен и по-демократичен от гледна точка на комуникацията (незаконодателна инициатива).
12. Работна програма на Комисията за 2020 г.“
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Уважаеми народни представители, това беше Докладът.
Заповядайте за процедура – имате думата, госпожо Ангелова.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Моля на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът между първо и второ гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове да бъде пет дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Ще гласуваме Вашето процедурно предложение.
Гласуваме предложението за срока между първо и второ четене.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Кирилов, имате думата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, правя процедурно предложение за удължаване на пленарното време в днешния ден до приключване на дебатите, включително и гласуването по точка шеста от Програмата за работата на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли обратно предложение? Не виждам.
Гласуваме предложението за продължаване на работното време до приемане на решение по обсъжданата точка от дневния ред.
Гласували 99 народни представители: за 97, против 1 въздържал се 1.
Предложението е прието.
Ще продължим да работим до приемане на решение по разглежданата точка от дневния ред.
Приключихме с изслушването на становищата и докладите на комисиите.
Имаме възможност да обсъдим докладите.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, Проектът за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз е разработен в съответствие с приоритетите, залегнали в Годишната програма за участие на Република България в процеса за вземане на решения на Европейския съюз, приета с решение на Министерския съвет, Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. и предложения, направени от постоянните парламентарни комисии.
„Движението за права и свободи“ винаги е изразявало подкрепата си по теми, свързани с Европейския съюз и евроатлантическия облик на България. Винаги сме защитавали националните интереси на страната и сме се борили за отстояване на основните права и ценности на Европейския съюз.
Годишната програма, представена от Министерския съвет, определя ефективното и навременно участие на страната ни в процеса за вземане на решение на Европейския съюз, като в същото време защитава националния ни интерес по всички въпроси.
Засегнати са теми за разширяване на Европейския съюз, като се споделя разбирането, че напредъкът в европейската интеграция на страните от Западните Балкани съответства на интереса на България за изграждане на регион на стабилност, сигурност и просперитет.
Уважаеми колеги, Проектът за Годишна работна програма на Народното събрание трябва да се ръководи и от дневния ред на Европейския парламент и на първо място трябва да следва винаги основните принципи на Европейския съюз и гарантиране правата на гражданите.
В последно време ставаме свидетели на едно голямо разминаване в това, и нещо повече, виждаме двойния стандарт или различния модел в Брюксел и в България. Примерите са много, но един от най-пресните е отхвърлянето на Проекта за решение относно нарастването на неофашистките прояви в Европа и България, при положение че е приета Резолюция в Европейския парламент на 25 октомври 2018 г. с текст, съответстващ на предложения в Проекта. Тази резолюция е внесена като обща от групата на ЕНП и други партии в Европейския парламент. ГЕРБ е част от семейството на ЕНП.
Друг пример, показващ рязкото разминаване между приета резолюция и гласуването в Народното събрание в България, са отхвърлените предложения за уседналост и агитация на друг език освен българския, дори и с превод в Изборния кодекс, при положение че са приети резолюции на 7 февруари в Европейския парламент – Резолюция на Европейския парламент относно състава на Европейския парламент и Резолюция на Европейския парламент от 7 февруари относно защитата и недискриминацията на малцинствата в държавите – членки на Европейския съюз.
В Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. Европейската комисия предлага действия и инициативи по Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка, като една от тези инициативи е свързана с миграцията. Съответно тя е заложена и в Годишната работна програма на Народното събрание, но в същото време България отказа да подпише Пакта за безопасна, организирана и законна миграция на ООН, при положение че има внесена и гласувана резолюция относно напредъка по глобални пактове на ООН за безопасна, организирана и законна миграция и относно бежанците в Европейския парламент на 11 април 2018 г., която дори има съвносители евродепутати от ГЕРБ.
Колеги, виждаме, че каквато и работна Годишна програма в Народното събрание да приемем, често ще бъдем свидетели на големи различия в решенията на управляващите и Народното събрание и предложенията в Европейския парламент. Лошото е, че двойният стандарт, който е в Брюксел и в България, често се отнася за теми, нарушаващи основните права и ценности на гражданите на Европейския съюз, които са основополагащи за „Движението за права свободи“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Мехмедова.
Има ли реплики към изказването?
Заповядайте за реплика, господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожице Мехмедова, поздравявам Ви за заключенията и анализа, който направихте на Годишната работна програма по въпросите на Европейския съюз, но ми се ще да допълните Вашето изказване с още няколко теми. Много е важна темата, която отбелязахте – за неофашистките прояви и отказа на Народното събрание да вземе едно отговорно решение.
Но ще припомня едно отговорно решение, което взе Народното събрание миналата година по така наречения мобилен пакет. Нашите лидери внесоха предложение и Народното събрание единодушно го прие. Решението е всички институции, цялата държавна власт да се използва за защита на българския национален интерес или на интереса на българските превозвачи. Обаче какво наблюдаваме малко по-късно?! Че тази тема стана за лична или партийна употреба на една политическа партия, част от управляващото мнозинство. За да партизираме, за да си направим малко червени точки, ние сме склонни да не отчетем заслугата на единството, да не отчетем, че когато има една сплотеност и ние демонстрираме отговорно и държавническо поведение, всъщност наблюдаваме, че се дават резултати. Разбира се, тази битка не е приключила, но опитът да се торпилира това единство и тази борбеност, това държавническо отношение е политическо предателство според мен и торпилира положените усилия от всички. Пак припомням: това беше предложение на лидерите на всички парламентарни групи.
И тук питам: как така ценностно различни политически субекти се опитват да градят нещо, което да отговаря на нашите общи очаквания – както на бизнеса, така и на българските граждани?
Подобна е ситуацията и с казуса „Брекзит“. Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Свърши времето за реплика, господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Отново по отношение на транспорта. Ние там имаме едно споразумение, което е на база на Европейския съюз, но с популизъм и демагогия, напускайки Европейския съюз, България има споразумение с Великобритания от 1972 г. Много ми е интересно да видя как без споразумение ще покрием всичките тези два милиона пътници със споразумение от 1972 г.?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли други реплики към изказването на госпожа Мехмедова? Не виждам желаещи.
Ще ползвате ли възможността за дуплика? Не.
Благодаря Ви.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Павлова, имате думата.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, приемаме Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за текущата година. Отчитайки засилената роля на националните парламенти, след Договора от Лисабон във формирането и реализирането на водещите приоритети от европейския дневен ред, вярвам, че България изигра ключова роля в изпълнението на Програмата на общоевропейския дневен ред, особено що се касае до Програмата на Съвета на Европейския съюз с участието си в Триото на Председателството – България, Естония и Австрия.
Особено в шестте месеца на своето председателство постигнахме едни изключително добри резултати по изпълнение на своята програма с приоритети, не само като част от Триото, но и приоритетите на Българското председателство, които бяха насочени в изпълнение на общоевропейските политики, като част от приоритетите, касаещи не само Западните Балкани, а и Единния цифров пазар, социалната политика, енергийната политика, Финансовия и банков съюз, политиката по сигурност и миграция и във всички останали области с обединените усилия на всички.
Тук е много важно да отбележим, че именно Председателството и волята на всяка една институция, както Парламентарното измерение, така и участието на всички министерства, на всички експерти на политическо и на експертно ниво показаха, че имаше една тема, една кауза, един период от време, в който успяхме да бъдем обединени, да бъдем единни под мотото „Съединението прави силата“. Тази национална кауза ни обедини да бъдем аполитични, да бъдем надпартийни.
Това ни даде възможност да постигнем много. България разгледа над 105 законодателни досиета като част от общия европейски дневен ред, над 30 нови законодателни постижения като част от миналогодишната Годишна програма. Една част от тях бяха успешно приключени. Четиридесет и шест споразумения успяхме да приключим с Европейския парламент, 39 споразумения и общи подходи с Европейския парламент, 58 заключения на Съвета, постигнахме шест препоръки на Съвета, 17 доклада за напредък и пет доклада на Председателството.
Това може би звучи като една чиста статистика, но ако погледнем като числа председателствата назад, нашето председателство наистина успя да постигне един безпрецедентно голям брой досиета, с които бяха постигнати преговори. Преговорите не бяха леки, защото 2018 г. е последната пълна законодателна година, в която можем преди края на мандата на Европейския парламент, края на мандата на Европейската комисия да постигнем и да приемем важно европейско законодателство в интерес на европейските граждани.
Имаше теми и продължава да има теми от общоевропейския дневен ред. Те са и част от Годишната програма по въпросите на Европейския съюз, която се надявам да приемем днес с Вас, които остават важна част от дебата, и теми, по които трябва да работим и да защитаваме националния интерес. Това са: темата за сигурността и миграцията, темата и изключително важният дебат за България за многогодишната финансова рамка и отстояването да получим достатъчно финансов ресурс, да защитим традиционните политики като кохезионната политика, всеобща селскостопанска политика, наред с осигуряването на достатъчно финансов ресурс и за новите предизвикателства: сигурност, миграция, дигитална трансформация, киберсигурност, климатични промени и всичко това, което е част от пакета с незаконодателни инициативи и промени, част от Програмата, която обсъждаме днес. И темата за мобилност, и темата за сигурност и миграция, и многогодишната финансова рамка, но и темата за социална Европа, Енергиен съюз, Финансов и банков съюз и Единен цифров пазар остават като част от дебата.
Това са теми, по които продължава работата и по време на Румънското председателство. Ние участваме активно, защото е много важно да отбележим, че постигнатото по време на Българското председателство беше важно и значимо – набрахме темп, набрахме инерция, набрахме капацитет, но не трябва да отпускаме.
Много важно е да обединим усилия с натрупания опит, с натрупания добър имидж, добра репутация, с наученото добре да поставяме и да отстояваме темите в общоевропейския дневен ред.
Сега по-важно от всякога е да можем да продължим с усилията на всяко едно политическо ниво и се надяваме, разбира се, на участието в рамките на съветите на министрите, в което правителството участва, в рамките на Парламентарното измерение в парламента чрез незаконодателните и законодателните инициативи, които приемаме заедно с Вас, да продължим темата и за Западните Балкани, да продължим темата за бюджета, да продължим и останалите теми, свързани със защита на потребителите, социалноикономическо сближаване и всички тези теми, по които можем да работим активно и да дадем своя принос, макар и в края на мандата на този Европейски парламент и Комисия, в останалите месеци. Да работим активно с нашите партньори от Румъния и със следващите две председателства – Финландия и Хърватия. Ние ги подкрепяхме в подготовката за техните председателства и сега се надявам да берем плодовете на това, което успяхме да постигнем заедно.
Благодаря за вниманието и се надявам да успеем да работим успешно както досега като активен, а не като пасивен участник – член на Европейския съюз. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Има ли реплики? Не виждам.
Има ли други изказвания?
Господин Карадайъ, заповядайте, имате думата за изказване.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Чухме експертните доклади на постоянните комисии и е ред да направим политическия прочит, а от наша страна – с конкретни предложения.
Освен да се ръководим от приноса на националните парламенти за доброто функциониране на Съюза, спазването на принципите на субсидиарност, значението на европейските актове, предлагаме да се ръководим от чл. 1, ал. 1 на българската Конституция, а именно: „България е република с парламентарно управление“ при приемането на Програмата на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.
Прави впечатление тенденциозно и последователно да липсват някои от темите, които присъстват в Работната програма на Европейската комисия, като че ли за нас като държава въобще не са теми. И ние предлагаме някои от тях да бъдат включени в Работната програма на Народното събрание.
Първо, предлагаме да бъде включен в Годишната програма приоритет „Съюз на демократичната промяна“.
Идеята на Европейския съюз да се направи по-демократичен, явно не е близка до сърцето и ума на сегашното мнозинство и управлението. Явно идеята активните и свободни граждани да бъдат включени в процеса на формиране на решения по Европейската комисия не Ви се нрави много. Свидетели сме на политиката „проба – грешка; проба – грешка; проба – грешка“ и пак, и пак. Затова предлагаме този приоритет да бъде включен.
Явно не Ви харесват и промените в правилата за финансиране на Европейските политически партии и особено онази част, която обвързва финансирането с изповядването на основните ценности на Европейския съюз и човешките права.
Тук пак се опитвате, уважаеми колеги от ГЕРБ, да защитавате коалиционните си партньори, а не европейските ценности и човешките и граждански права.
Второ, защитата на демократичните ценности, особено в светлината на европейските избори през 2019 г., виждаме – също не е важна за Вас, нито пък повишаването на демократичната легитимност на институциите.
Затова предлагаме да бъдат включени Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2015 г. относно реформата на избирателното право на Европейския съюз, допълнена с Резолюция на Европейския парламент от 7 февруари 2018 г. относно състава на Европейския парламент.
Трето, дискусията за перспективите пред Европейския съюз. Тук няма много какво да се каже. Тишината на българското правителство по тази тема е оглушителна вече три години, а правителството се е примирило да е пасивен наблюдател на динамични процеси, които са на път да оставят България в периферията на Европейския съюз. Но Народното събрание няма право да мълчи! Освен че няма право да мълчи, трябва да работи за перспективите пред Европейския съюз със своите актове и да възложи на Министерския съвет да си върши работата.
Народното събрание също доказа, че е в пълен дисонанс не само с Европейския парламент, но и с представителите на същите тези политически групи в Европейския парламент.
Като четвърто предложение – въпреки дебата и гласуването по предложеното от нас Решение относно нарастване на неофашистките прояви в Европа и България, предлагаме в Работната програма да бъде включена Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2018 г. относно нарастването на неофашисткото насилие в Европа. Съвносители са ЕНП, в частност и представители на ГЕРБ.
Предлагаме Резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно необходимостта от подобрена стратегическа рамка на Европейския съюз за националните стратегии за приобщаване на ромите за периода след 2020 г. и засилване на борбата срещу антиромските настроения също да бъде включена в Работната програма на Народното събрание, въпреки предложената неприемлива, а според някои анализатори – нацистка концепция, за промени в политиката на интеграция на циганския етнос в Република България и мерките за реализацията им.
Шесто, уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, предлагаме Глобалният пакт за безопасна, регулирана и редовна законна миграция на ООН също да бъде част от Работната програма на Народното събрание, както и Резолюцията на Европейския парламент от 11 април 2018 г. относно напредъка за Глобалния пакт на ООН за безопасно организиране и законна миграция и относно бежанците, която е приета, уважаеми народни представители, по предложение на ЕНП, включително и евродепутати от ГЕРБ.
За финал, уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, най-вече колеги от ГЕРБ, Вие също, както и колегите от БСП, които ги няма, най-обичате да правите точно обратното на европейското политическо семейство, в което членувате.
Докато Европейската народна партия на конгреса си в Хелзинки на 7 и 8 ноември 2018 г. приема извънредна Резолюция за защита на европейските ценности и демокрацията, осъждайки популизма и национализма и призовавайки своите партии членки да гарантират човешките права, демократичните ценности и правата на малцинствата, Вие правите точно обратното.
Удължете времето, господин Председател!
Точно обратното – в коалиция сте с националисти и атхок с други сили с националистически уклон, за да отнемате права чрез системно нарушаване на европейските ценности.
Вашето отношение към тези предложения, които днес правим, ще покаже дали ще продължи това лицемерие и двойни стандарти – едни европейци в Брюксел, и с обратни действия в България, за сметка на европейските ценности и отстъплението от демокрацията и държавността, и изолиране на България от процесите, които текат в Европейския съюз, или ще сме горди и достойни европейци с ясна физиономия, с подобаващо място на България като интегрирана и неразделна част от Европейския съюз. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Карадайъ.
Всъщност Вашите предложения имаме ли ги във вид, в който могат да бъдат предложение… (Шум и реплики.)
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Уважаеми господин Председател, те са конкретни решения на Европейския съюз, шестте решения ги изредих, тях ги има навсякъде, мога и да Ви ги предоставя. Това са да се включат съответни резолюции, директиви на Европейския съюз. Други предложения ние не сме направили. Аргументирахме всяко едно от тях с по едно-две изречения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Добре, разбрах. За нуждите на настоящото заседание Ви попитах.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Шестте директиви и резолюции, които предлагаме, да бъдат включени в Програмата. Можем да ги включим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Не виждам заявки за реплики.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Василева. Имате думата.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, благодаря за възможността да изразя накратко виждането си относно предложението за Решение на Народното събрание за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз от 2019 г.
Това безспорно е акт, чрез който Народното събрание в Република България дава своя принос по въпросите от европейския дневен ред и касае парламентарното наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз.
Приемайки това решение, ние гарантираме координираното и ефективно участие на страната ни на всички нива в процеса на вземане на решение на Европейския съюз.
ГЕРБ подкрепя предложението за решение на Народното събрание за Годишна програма по въпросите на Европейския съюз и отчита основните моменти, залегнали както в Годишната програма на Комисията, така и в приетата от правителството Работна програма, съдържаща дневния ред по въпросите на Европейския съюз.
Няколко акцента ще оформят моето изказване. Преди всичко – процедурата.
Процедурата изисква от постоянните комисии към Народното събрание да изразят своето становище относно Работната програма на Европейската комисия, публикувана през октомври месец 2018 г. и приетата в началото на тази година от правителството Работна програма на Република България.
Смисълът на тази процедура се изразява във възможността на Народното събрание и народните представители да вземат пряко участие, спазвайки принципа на субсидиарност, защото чрез тази процедура, която касае актове на Европейския съюз, било то законодателни или незаконодателни, ние пряко да се намесим, включително с възможността, която дават нашият Правилник, Конституцията, Договорът за функциониране на Европейския съюз да наложим парламентарна резерва върху актове на Европейския съюз. За това съгласно Договора за функциониране на Европейския съюз има стриктно изискуеми срокове, в рамките на които парламентът може да се произнесе.
Това е причината, поради която са взети предвид предложенията на постоянните комисии, законодателни и незаконодателни, които влизат в обхвата на възможностите, произтичащи и от нашия правилник, и от Конституцията, ние да упражним правото си за произнасяне, следвайки принципа за пропорционалност и субсидиарност. Взети са предвид всички предложения, които влизат в обхвата на изискванията на Правилника и Договора за функциониране. Това е по отношение на процедурата.
По съществото на предложеното решение.
Разбира се, ГЕРБ винаги е изповядвала европейските ценности и европейските идеи. На това е построена и идеологията на нашата партия, затова ние подкрепяме основните приоритети, които са заложени в Годишната работна програма и са свързани с важните теми от дневния ред на Европа.
Сред най-високо приоритетните теми за България са Многогодишната финансова рамка 2021 – 2027 г., по-високо ниво на сигурност и ефективно управление на миграцията посредством укрепване на външните граници на Европейския съюз, превенция на терористичната заплаха и подобряване на архитектурата на информационните системи и тяхната съвместимост, изграждане на стабилна и справедлива обща европейска система за убежище и осигуряване на солидарни механизми за разпределяне на тежестите в случай на засилен бежански натиск, развитие на обща европейска миграционна политика, намиране на справедливи и балансирани решения по основните спорни въпроси по Пакета за мобилност 1.
Тъй като 2019 г. е последната година от мандата на настоящата Европейска комисия, Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. разбираемо съдържа ограничен брой законодателни инициативи. В резултат на това в Проекта на Програмата на Народното събрание са включени преобладаващо проекти на актове с незаконодателен характер. Това обаче ни дава възможност ние като народни представители, представляващи българското Народно събрание, законодателния орган, да участваме във формирането на дългосрочната визия, която е подходяща база за провеждането на задълбочени дискусии за бъдещето на Европа и за важните теми от европейския дневен ред. Затова призовавам всички да подкрепим предложеното решение за Проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Василева.
Има ли реплики?
Господин Карадайъ, заповядайте за реплика.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, именно изхождайки от позицията, че ГЕРБ винаги са декларирали, че изповядват европейските ценности, идва ред и да го доказваме понякога и с действие.
И в тази връзка, тъй като не всички важни теми за ГЕРБ успях да отбележа, но едното конкретно наше предложение, уважаема госпожо Василева, от направените от нас предложения касае поне три пункта, които изредихте във Вашето изказване за важните теми, а именно миграцията, общата европейска миграционна политика и така нататък. И не виждаме никакъв проблем Резолюцията на Европейския парламент от 11 април 2018 г. относно напредъка за Глобалния пакт на ООН за безопасна, организирана и законна миграция и относно бежанците да бъде включена в Програмата, а и не само тя, а всички други европейски документи, които сме предложили да бъдат включени в Програмата на Народното събрание, сме имали точно това предвид, че ГЕРБ винаги декларира, че изповядва европейските ценности, понякога добре би било да го доказва и с действията си. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли други реплики? Не виждам.
Госпожо Василева, ако ще ползвате възможността за дуплика, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Карадайъ, аз се радвам наистина, че този дебат се води в Народното събрание. Смятам, че от трибуната на Народното събрание далеч по-често трябва да разговаряме по европейски теми, далеч по-често трябва да обсъждаме посоката на развитие на Европейския съюз, бъдещето на Европейския съюз, включително и в контекст на събитията, които в последните няколко дни вълнуват всички нас – Брекзит, предстоящите европейски избори, много въпроси, които са свързани със сигурността на гражданите, с предизвикателствата.
Наистина е хубаво да има такива дебати и аз приветствам възможността те да бъдат предмет и на отделни дискусии, и на изслушвания – и в постоянните комисии, и от трибуната на Народното събрание.
Това, което и аз очертах като приоритети, мисля, че в пълна степен се споделя на национално ниво като основни задачи, които предстоят пред нас за тази година. Все пак обаче трябва да се придържаме и към процедурата, и към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който изисква от нас стриктно съблюдаване на изискванията на чл. 118 от Правилника.
В този смисъл – да, съгласна съм, приветствам провеждането на такива разговори, дебати, но що се отнася до конкретното съдържание на Решението, нека да се съобразяваме с изискванията съгласно Договора за функциониране на Европейския съюз и възможността националните парламенти да се произнесат в рамките на осем седмици, след като бъде представен законодателният акт на органите на Европейския съюз. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Василева.
Други изказвания?
Заповядайте, по начина на водене. Слушам Ви.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): По начина на водене.
Уважаеми господин Председател, по начина на водене би трябвало да припомните на госпожа Василева, когато цитира чл. 118 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, че има и чл. 1 на Конституцията. Точно с това започнахме и ние нашето изказване.
Все пак още веднъж искам да го припомня на цялата зала, че чл. 1, ал. 1 от Конституцията на Република България е:
„Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.“
Докато друга форма на управление няма, решенията се вземат в Народното събрание и се изпълняват от Министерския съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Изслушах внимателно предложението, но няма да го припомня нито сега, нито за в бъдеще. Не бих си позволил да се намесвам в изказвания на народни представители, предопределяйки съдържанието на това, което те ще кажат, но благодаря.
Има ли други изказвания? Няма други изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще гласуваме наименованието на Решението по повод на предложение, което извеждам от изказването на госпожа Василева – документът, който ще приемем, да се назовава „Решение за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г.“
Гласуваме отделно, тъй като в Проекта не е изписано изрично наименованието на документа.
Гласуваме наименованието „Решение за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г.“
Гласували 106 народни представители: за 105, против 1, въздържали се няма.
Предложеното заглавие е прието.
Сега гласуваме предложения Проект за решение, с който бяхме запознати в Доклада на водещата комисия.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Имаше още предложения – шестте резолюции…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Изрично попитах, господин Карадайъ – имаме ли готовност за препращане? Извинете, нямам формални основания да подложа на гласуване други предложения, доколкото позоваването на документи на Европейската комисия и на Европейския парламент няма как да бъде подложено на гласуване.
Гласуваме Проекта за решение.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Предложеният проект е приет.
Има ли реакция, господин Карадайъ? Защото иначе приключваме с дневната програма. (Народният представител Мустафа Карадайъ иска процедура по начина на водене.)
Заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Господин Председател, взимам думата по начина на водене, тъй като според нас би трябвало да подложите на гласуване направените предложения и тук, в залата. Не за нещо друго, колеги, но по този начин Вие обезсмисляте смисъла на дебата тук, в Народното събрание. Този дебат за какво го водим тогава в тази зала, когато различните предложения няма да се гласуват? Колеги от ГЕРБ, нарушихте Правилника за организацията и дейността на Народното събрание!
От тази гледна точка, господин Председател, Вие също, председателствайки заседанието, нарушихте Правилника. Би трябвало първо да подложите на гласуване направените от нас предложения. Иначе няма никакъв смисъл да се водят каквито и да са дебати в Народното събрание! Благодаря Ви.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Предложенията в Народното събрание се дават писмено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Карадайъ, нямаше как да подложа на гласуване актове на други институции, на които Вие се позовахте. Формално предложение в залата не постъпи, по мое виждане. Извинете, ако съм се разминал с Вашето виждане, но нямаше какво да подложа на гласуване. Отбелязал съм „шест резолюции на Европейския парламент“. Това, че са известни документи и факти, няма как да бъдат подложени на гласуване. Не ме вкарвайте в спор от пленарната зала. Ще го уточним, може би, занапред. Твърдя, че не съм в нарушение на Правилника. Твърдя, че залата прие съответното решение по реда на Правилника за организация и дейността на Народното събрание, с което приключихме за днес.
Преди да приключим, ще направя съобщение за парламентарния контрол утре, 15 март:
- заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов ще отговори на един въпрос на народните представители Веселин Марешки и Пламен Христов;
- заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Мариана Николова ще отговори на един въпрос от народния представител Кръстина Таскова;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на пет въпроса от народните представители Димитър Бойчев, Пламен Манушев, Даниела Димитрова, Десислава Атанасова, Борис Кърчев, Мануил Манев и Иван Миховски;
- министърът на правосъдието Цецка Цачева ще отговори на два въпроса от народните представители Анна Александрова и Мария Илиева;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на три въпроса от народните представители Джевдет Чакъров, Полина Христова и Даниела Димитрова;
- министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов ще отговори на два въпроса от народните представители Радостин Танев и Кръстина Таскова;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков ще отговори на един въпрос от народния представител Иван Вълков.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане със седем дни на отговорите си са поискали:
- министърът на вътрешните работи Младен Маринов на един въпрос от народния представител Боряна Георгиева;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на три въпроса от народните представители Калин Василев, Боряна Георгиева и Радослава Чеканска;
- министърът на туризма Николина Ангелкова на един въпрос с писмен отговор от народния представител Спас Панчев;
- министърът на околната среда и водите Нено Димов на два въпроса от народните представители Атанас Стоянов и Даниела Димитрова.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- два въпроса от народния представител Веселин Марешки към заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на културата Боил Банов.
Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание.
Следващо заседание на парламента е утре, 15 март 2019 г., петък, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,33 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев
Нигяр Джафер

Секретари:
Станислав Иванов
Джейхан Ибрямов