Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер

Секретари: Александър Ненков и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! Добър ден, господин Стойнев!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Колеги, ще представя на Вашето внимание Проект на програма за работа на Народното събрание, 20 – 22 март 2019 г.
„1. Проекти на решения за попълване съставите на постоянни комисии. Вносител е народният представител Цветан Цветанов на 15 март 2018 г.
2. Избор на председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия. Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 21 февруари 2019 г.
3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители на 25 октомври 2018 г.
4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносител е Министерският съвет на 19 февруари 2019 г.
5. Изслушване на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно следното: със Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, който въвежда изискванията на Директива 2014/61, е предвидено създаване на Единна информационна точка, как ще функционира тази платформа и как ще отговори на целите на Закона – намаляване на разходите и административната тежест при разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи; осигуряване на достъп до информация; решаване на спорове. Вносители са народният представител Станислав Иванов и група народни представители на 15 март 2019 г.
6. Второ гласуване на Законопроекта за защита на търговската тайна. Вносител е Министерският съвет на 2 януари 2019 г. Приет на първо гласуване на 6 февруари 2019 г. – точка първа за четвъртък, 21 март 2019 г.
7. Изслушване на министъра на младежта и спорта на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно политиката на Министерството на младежта и спорта по Програмата за финансовото подпомагане на дейности по провеждане на домакинства на международни спортни състезания на територията на Република България. Вносители са народните представители Стефан Апостолов и Георги Динев на 15 март 2019 г. – точка втора за четвъртък, 21 март 2019 г.
8. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Вносител е Министерският съвет на 1 март 2019 г. – точка трета за четвъртък, 21 март 2019 г.
9. Изслушване на министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно напредъка по изграждането на автомагистрали и скоростни пътища в България. Вносител е народният представител Александър Ненков на 19 март 2019 г. – точка четвърта за четвъртък, 21 март 2019 г.
10. Избор на подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка. Процедурата по избора е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 8 март 2019 г. – точка първа за петък, 22 март 2019 г.
11. Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание. Вносител е Комисията по бюджет и финанси – точка втора за петък, 22 март 2019 г.
12. Изслушване на министъра на труда и социалната политика на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно предприетите и планирани мерки, нови услуги и действия на пазара на труда, в това число в рамките на активната политика на пазара на труда за повишаване на предлагането и качеството на работната сила и намаляване на несъответствията на пазара на труда. Вносители са народните представители Светлана Ангелова, Ралица Добрева и Румен Генов на 15 март 2019 г. – точка трета за петък, 22 март 2019 г.
13. Парламентарен контрол.“
Моля, режим на гласуване по така прочетения Проект за програма за тази седмица.
Гласували 141 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 13 март 2019 г. до 19 март 2019 г.:
Отчет за дейността на Фискалния съвет на България за 2018 г. Вносител е председателят на Фискалния съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Проект на решение за попълване състава на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Вносител е народният представител Цветан Цветанов.
Проект на решение за попълване състава на Комисията по правни въпроси. Вносител е народният представител Цветан Цветанов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане. Вносители са народният представител Цветан Цветанов и група народни представители. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика. Разпределен е и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и Комисията по образованието и науката.
Съобщения:
Уважаеми народни представители, във връзка с постъпили документи от Европейския парламент, приети по време на месечните му сесии, в сайта на Народното събрание в Раздел „Европейски съюз“ е създаден модул от документи на Европейския парламент. В него са публикувани всички представени документи от Европейския парламент.
В изпълнение на Плана за подготовка на въоръжените сили на Република България през 2019 г. в периода от 26 март до 12 април 2019 г. на летище Пловдив ще се проведе летателно учение „Европейски курс за усъвършенстване на тактическата подготовка на военнотранспортна авиация 2019 г. – 2.“
Във връзка с това и на основание чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че със своя заповед на основание чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 3 от същия закон и чл. 64, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е разрешил участието на:
1. Съюзнически сили и средства (самолети с техните екипажи и осигуряващ състав) от въоръжените сили на Република Литва, Федерална Република Германия, Чешката република и Кралство Испания, както и представители на Европейски център за тактически въздушен транспорт и представители на Европейското командване по въздушен транспорт.
2. На военнослужещи от Военновъздушните сили и бригада Специални сили да пребивават на борда на чуждестранни военни въздухоплавателни средства с цел обмяна на опит, координация на изпълнението на задачите и прилагане на процедурите, използвани от военнотранспортната авиация на НАТО и Европейския съюз.
Учението не е свързано с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършване на дейности за предотвратяването на военните действия, водени от други (на друга държава или организация) въоръжени сили.
Уведомлението е постъпило на 14 март 2019 г. и е предоставено на Комисията по отбрана.
В Народното събрание е постъпило Решение № 313 от 7 март 2019 г. по преписка № КЗК 982/2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е приет Секторен анализ на конкурентната среда на пазара за производство и реализация на автомобилен бензин и дизелово автомобилно гориво. В материала е заличена информацията, посочена от участниците на пазара като търговска тайна.
С писмо на председателя на Народното събрание материалът е изпратен на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по бюджет и финанси, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, Комисията по енергетика, Комисията по земеделието и храните и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Решението е публикувано на интернет страницата на Комисията.
В Народното събрание на основание чл. 133, ал. 3 от Закона за публичните финанси са постъпили:
Отчет за изпълнението на програмния бюджет на Министерството на туризма към 31 декември 2018 г.
Отчет за изпълнението на програмния бюджет на Министерството на правосъдието за периода от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2018 г.
Отчет за програмния бюджет на Министерството на вътрешните работи за 2018 г.
Отчет за изпълнението на програмния бюджет за 2018 г. на Държавна агенция „Технически операции“.
Отчетите са предоставени на Комисията по бюджет и финанси и на съответните ресорни комисии и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
И последното съобщение за днес – от Националния статистически институт е постъпила информация за: инфлация и индекси на потребителските цени за февруари 2019 г. – основни резултати от наблюдението на работната сила през 2018 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към днешния дневен ред, ще Ви прочета Решение № 5171-НС за обявяване на Георги Николов Вергиев за народен представител от Тринадесети изборен район – Пазарджишки.
„С писмо вх. № НС-02-1 от 14 март 2019 г. на ЦИК е получено решение на Народното събрание от 14 март 2019 г., с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България са прекратени правомощията на Славчо Георгиев Велков като народен представител от Тринадесети изборен район – Пазарджишки, издигнат от листата на коалиция БСП за България в 44-то Народно събрание.
Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и чл. 247, т. 6 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява Георги Николов Вергиев със съответното ЕГН за народен представител в 44-то Народно събрания от листата на коалиция БСП за България от Тринадесети изборен район – Пазаджишки.“
Квесторите, моля, поканете народния представител в залата.
Колеги, моля да станем, за да може господин Вергиев да се закълне. (Всички стават.)
Моля, повтаряйте след мен.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ ВЕРГИЕВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Честито!
Колеги, моля да заемете местата си.
Продължаваме с работата по днешния дневен ред.
Имаше заявена декларация от името на група.
Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! На 18 март се навършиха 15 години от приемането на Закона за ратифициране на Североатлантическия договор.
На този ден през 2004 г. Тридесет и деветото народно събрание на Република България гласува ратификацията. Президентът на Републиката подписа Указа за обнародване, в извънреден брой на „Държавен вестник“ Законът беше обнародван, министърът на външните работи и председателят на Народното събрание подписаха ратификационните документи и ратификационната процедура завърши.
Много е казано и може да се каже за този знаменателен ден.
Позволете ми да Ви припомня, като цитирам първите изречения на говорителите в тази зала за този ден.
„Тридесет и деветото народно събрание изпълнява отговорна задача да приеме най-значимия акт в своя мандат. С ратифицирането на Североатлантическия договор от 1949 г. е направена решаващата крачка към осъществяване на един от основните външнополитически приоритети на България.“
„С присъединяването към Организацията на Североатлантическия договор една от стратегическите цели на България е осъществена. Членството в Алианса представлява стабилност в тревожни времена, която води и до повече просперитет.“
„България достигна финала на един дълъг път, който беше извървян, благодарение на последователните усилия на няколко български правителства, състави на народни събрания, български президенти, преобладаващата част от българското общество.“
„Три правителства и два парламента целенасочваха, поддържаха и развиваха едно национално усилие, предназначено да промени международния статут на България, да гарантира нейното бъдеще, да я превърне в част от защитната система на модерния свят.“
„Ратификацията на Североатлантическия договор е голяма победа на българските демократични сили. Тя осъществи една мечта на младото ни гражданско общество.“
„Всеки трябваше да извърви своя път към НАТО и ние го направихме.“
„Това е знаменателен ден за България, в който правим най-голямата крачка за откъсване от миналото и отваряме нова страница в нашата история. Присъединяването на България към НАТО означава преди всичко колективна сигурност, стабилност и просперитет.“
„Ние, българите, доказахме, че можем да постигнем стратегически цели.“
„Признавайки заслугите на всички, работили за днешния ден, призоваваме политическите сили за по-голям конструктивизъм, както създателите на НАТО се обединиха в Трансатлантическия военно-политически съюз като преграда срещу евентуалната опасност от възможна трета световна война.“
Значението на евроатлантическата интеграция расте. Съвременните заплахи, включително по линия на хибридната война, изискват нови подходи в политиката на НАТО. Сътрудничеството между НАТО и Европейския съюз трябва да се задълбочи.
ГЕРБ подкрепя политиката на отворени врати на Алианса, вярвайки, че чрез евроатлантическата интеграция се постига дълготрайна стабилност в страните, кандидатки за членство. Най-голямата отговорност е отговорността на Политическа партия ГЕРБ – партията, която за трети път получи доверието на избирателите и която заедно със своите коалиционни партньори носи отговорността за управлението на страната.
Въоръжените сили на Република България са част от въоръжените сили на НАТО. Ние сме част от НАТО. България изгражда въоръжените си сили в съответствие с чл. 3 от този договор, а отбранителната си национална стратегия – като разчита на чл. 5 от Договора. Вече 15 години ние доказваме пред нашите партньори от НАТО, че сме достоен, предвидим съюзник и че споделяме демократичните ценности на Алианса.
Настоящата динамика на международната сцена поставя предизвикателства пред европейската и световната сигурност. Сътрудничеството между НАТО и Европейския съюз представлява неразделна част от европейската сигурност и отбрана – по-силен Европейски съюз и по-силен НАТО, те взаимно се подсилват. Подчертана е необходимостта Европейският съюз да действа като глобален играч. На този фон е наложително Европейският съюз да остане единен. Необходима е стратегическа автономия, както е определена в Глобалната стратегия. Това изисква надеждна, обща политика за сигурност и отбрана, ефективни и ефикасни действия за развитие на стабилни отбранителни способности на Европейския съюз. Трябва да избягваме дублиране на усилия и структури на двата съюза и да гарантираме по-силна Европа в рамките на НАТО. Укрепването на политическия диалог на всички подходящи равнища и задълбочаването на сътрудничеството са от съществено значение.
През пролетта актуализирахме Стратегията си за националната сигурност – 14 март 2018 г. Включихме в нея нови политики, сред които политиките по киберсигурност и управление при кризи.
Имаме Национален план за постигане на бюджет за отбрана 2% от брутния вътрешен продукт. Средствата са планирани и се осигуряват в съответствие с възможностите на държавата и следва да допринасят за решаване на неотложните проблеми с личния състав, за закупуване на въоръжение и бойна техника, за бойна подготовка, за операции, за целите на способностите.
Гласувахме в Народното събрание трите големи модернизационни проекта на армията. Ние като народни представители на този етап направихме това, което беше необходимо. Министерството на отбраната придвижва процедурите за подписване на договори и реализиране на проектите: 2018 г. и 2019 г. може и трябва да са години за практическа реализация на армейската модернизация. Заделени са значително количество финансови средства и в обществото ни има справедливо очакване за видими резултати.
Тези стъпки са в пълен синхрон с решенията на НАТО. Те са елемент на последователна политика, залегнала в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г. И тук виждаме ролята на Народното събрание, за да отидем още по-напред – да работим за траен консенсус по основните въпроси на сигурността и отбраната, да осигурим така необходимата стабилност и приемственост при изграждането на отбранителните способности.
Всички ние имаме своите политически пристрастия, изразяваме и вярваме в ценностите на своите партии и държим да сме отговорни пред своите избиратели, но когато става дума за национална сигурност, за участието на държавата ни като предвидим и лоялен партньор в процесите за запазване на мира и правовия ред в международните отношения, трябва да работим за траен консенсус в дългосрочна перспектива, за истината за решенията, които ние сами сме взели и за които ние самите сме отговорни.
С тази декларация от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ Ви призоваваме да бъдем конструктивни и отговорни по въпросите на националната сигурност, защитата на страната и нейното бъдеще, заедно да намерим най-добрите решения за България. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тошев.
Заповядайте, господин Цонев, за декларация от името на парламентарната група на „Движението за права и свободи“.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Да отбележим и от името на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ тази 15-а годишнина, която от името на ПГ на ГЕРБ беше отбелязана с нарочна декларация, не защото искаме да запишем името на парламентарната група на ДПС, а за да припомним, първо, някои факти, и, второ, да изведем на преден план някои необходимости на днешния ден.
Да, наистина преди 15 години една стратегическа цел на България стана факт. Да припомним обаче, че тази стратегическа цел стана факт, след като всички политически сили обединиха усилията си и поставиха това като основен приоритет за изпълнение пред страната, независимо от това кой управлява.
Аз ще се върна малко по-назад и ще Ви припомня в началото на 90-те години, когато нашият почетен председател доктор Ахмед Доган произнесе прословутата фраза, че пътят на България към Европа минава през Босфора, и тогава всички му скочиха, така да се каже, на жаргон, не разбирайки стратегическата му визия за България.
И ще припомня какво се случи, когато подадохме реално, така да се каже, своето желание като държава за членство в Алианса. Коя беше първата страна, която ни подкрепи за членство в Алианса? (Реплики.)
Турция! Точно така, колега! Турция ни подкрепи. (Шум и реплики.) И думите, че пътят на България за Европа минава през Босфора, се сбъднаха. (Реплики. Провиквания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви за тишина, колеги!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Думите се сбъднаха и фактите от историята не могат да бъдат подменени, но не за това иде реч. Иде реч за друго, че днешното време е същото, както през 90-те години. Страната е изправена пред необходимост да бъдат очертани нови стратегически цели, нова визия, нови приоритети, зад които да застанат всички политически сили – и тези, които са в парламента, и тези, които са извън парламента, защото тази история с НАТО и с Европейския съюз е абсолютно красноречива, че България постига целите си, само когато абсолютно всички застават зад тях, а не когато една, втора или трета партия, а останалите – не!
И затова ние от две години говорим едно и също: България от 10 години няма посока! България от 10 години няма приоритети, зад които да са застанали всички политически сили! България се лута между европейското си настояще и националистическото си бъдеще, включвайки и поддържайки движения, които в Европа наричат „фашистки“… (Провикване отдясно: „Лъжа!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Затова нашият призив към всички политически сили е да седнем на масата и да започнем да говорим отново за приоритетите на България, както го направихме през 90-те години и заради което успяхме да постигнем най-важните неща, които постигна България в прехода – членството в НАТО, и членството в Европейския съюз.
А иначе отдясно можете да си подвиквате каквото си искате, може и да викате каквото искате. Историята е пред Вас и тя е вече оценена. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Декларация от господин Марешки от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.
Заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, нашият почетен и реален председател Веселин Марешки отдавна Ви говори, че родолюбието е това, което ще спаси България. Примерите в историята – по-далечната, не близката история, не срамната история, която е направила България бедна и корумпирана, а малко по-далечната, когато сме се освобождавали от робства, когато сме се борили за това България да я има на картата на Европа, са наистина реалност и е хубаво да се вглеждаме в тях, да гледаме повече тази история, отколкото по близката, от която не сме доволни.
Радваме се, че и други парламентарни групи, в случая тази на ДПС, подкрепя нашите предложения за това, че България трябва да се събере, българските политици трябва да работят за приоритетите на България, само че за тези приоритети, които да правят България богата и просперираща държава, българския народ – благоденстващ народ. Това са истинските приоритети, които могат да ни съберат на маса с всяка политическа партия, а не тези приоритети, които сега се хвалим, че сме изпълнили, обаче българите страдат, България е на опашката в Европейския съюз!
Затова още веднъж призоваваме всички български партии – и парламентарно представените, и непарламентарно представените, да напишем новите приоритети, но тези, които да дадат бърз скок в развитието на България, бърз усет от всеки един българин по неговия джоб, че има смисъл от тези приоритети, за които сме се събрали, по най-бързия начин да ги реализираме, и независимо коя партия и кое мнозинство ще идва на власт в следващите години, те да се обединят и да ги изпълняват. В това има смисъл – приоритети, които българинът усеща по джоба си, държавата стои гордо сред останалите европейски държави на картата на Европа. Това е смисълът въобще от седенето ни тук, в парламента, и от съществуването на всички политически партии. Благодаря. (Ръкопляскания от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Други декларации от името на парламентарни групи? Не виждам.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВИТЕ НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 88, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е внесен Проект за решение за попълване на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Вносител е народният представител Цветан Цветанов.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по труда, социалната и демографската политика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Лиляна Павлова Павлова за член на Комисията по труда, социалната и демографската политика.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Предлагам на вниманието Ви още едно предложение:
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 88, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е внесен Проект за решение за попълване на Комисията по правни въпроси.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по правни въпроси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Лиляна Павлова Павлова за член на Комисията по правни въпроси“
Моля, режим на гласуване по така направеното предложение.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Колеги, преминаваме към следваща точка от дневния ред:
ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ И СЕКРЕТАР НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ.
Сега ще Ви прочета и приетите Процедурни правила, по които трябва да се движим за този избор.
Избор на председател, заместник…
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Процедура, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, разбира се, господин Кирилов, заповядайте за процедура.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Преди Процедурните правила ще направя процедура за допуск в пленарната зала на основание Раздел V, т. 1, изречение второ от Решение на Народното събрание за приемане на Процедурни правила по условията и реда за предлагане на членове на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването им в Комисията по правни въпроси, за предлагане и избор на председател, заместник председатели и секретар на Централната избирателна комисия, приети на 21 февруари 2019 г. и обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 16 от 22 февруари 2019 г., за допуск на следните кандидати за председател, заместник председатели и секретар на Централната избирателна комисия: Стефка Савова Стоева – кандидат за председател на ЦИК, предложена от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители; Таня Николова Йосифова – кандидат за заместник-председател на Централната избирателна комисия, предложена от народния представител Валери Симеонов, представляващ парламентарната група „Обединени патриоти“; Силва Петкова Дюкенджиева – кандидат за заместник-председател на Централната избирателна комисия, предложена от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители; Кристина Цветославова Цанкова-Стефанова – кандидат за заместник-председател на Централната избирателна комисия, предложена от народния представител Веселин Марешки; Севинч Османова Солакова – кандидат за секретар на Централната избирателна комисия, предложена от народния представител Хамид Хамид – заместник-председател на парламентарната група на „Движението за права и свободи“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Моля, процедура по гласуване на така направеното предложение за допуск от господин Кирилов.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете кандидатите в залата.
Колеги, ще Ви изчета Процедурните правила за избор на председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия:
„1. Заседанието на Народното събрание се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание в заседанието може да присъстват предложените кандидати.
2. Комисията по правни въпроси представя доклад за проведеното изслушване.
3. Кандидатите се представят от вносител на предложението за председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия в изложение до две минути.
4. Провеждат се разисквания по кандидатурите по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Народното събрание избира поотделно председателя, заместник-председателите и секретаря на Централната избирателна комисия.
6. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидати за една длъжност, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго.
7. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“.
8. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“.
9. Ако при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.“
Давам думата на господин Кирилов да представи Доклада на Комисията на изслушването на кандидатите.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми кандидати за председател, заместник председатели и секретар на Централната избирателна комисия! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно изслушване на предложените кандидати за членове на Централната избирателна комисия
На свое заседание, проведено на 14 март 2019 г., Комисията по правни въпроси проведе изслушване на предложените кандидати за членове на Централната избирателна комисия, в съответствие с Раздел IV от Решение на Народното събрание за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на членове на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването им в Комисията по правни въпроси, за предлагане и избор на председател, заместник председатели и секретар на Централната избирателна комисия, приети на 21 февруари 2019 г., обн., ДВ, бр. 16 от 22 февруари 2019 г.
На заседанието присъства от Асоциация „Прозрачност без граници“ – госпожа Ваня Нушева.
Председателят на Комисията по правни въпроси представи процедурата за провеждане на изслушване на кандидатите за членове на Централната избирателна комисия в съответствие с Раздел IV от Процедурните правила.
Господин Кирилов отбеляза, че в Народното събрание са постъпили предложения за членове на Централната избирателна комисия от неправителствените организации. Той уточни, че от Управителния съвет на „Българска асоциация по политически науки“ е предложен господин Димитър Димитров.
От сдружение „Национално движение за българските граждани“ е предложен господин Тодор Галунов, а от „Европейска асоциация за защита на човешките права – България“ е издигната кандидатурата на госпожа Румяна Дечева. Беше добавено, че до парламентарната група на „БСП за България“ е постъпило предложение от сдружение „Професионално обединение на държавните служители“, което предлага кандидатурата на госпожа Камелия Нейкова. Всички постъпили предложения са предоставени на народните представители и парламентарните групи.
Председателят на Комисията по правни въпроси посочи, че в срока, определен в Процедурните правила, са постъпили двадесет предложения за членове на Централната избирателна комисия, направени от народни представители, парламентарни групи, както и партии и коалиции, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент. Той добави, че към предложенията са представени всички изискуеми документи съгласно Раздел I, т. 3 от Процедурните правила, които са публикувани на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
След проверка на представените документи се установи, че всички кандидати отговарят на условията по чл. 50, ал. 1 от Изборния кодекс за заемане на длъжността „член на Централната избирателна комисия“.
В съответствие с Раздел III от Процедурните правила е извършена проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Проверката по чл. 25 от Закона не е установила принадлежност на лицата, кандидати за членове на Централната избирателна комисия, като резултатите са отразени на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
След извършена служебна проверка съобразно изискванията на чл. 50, ал. 3, т. 1 от Изборния кодекс беше констатирано, че кандидатите за членове не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност за умишлено престъпление. Резултатите от проверката са публикувани на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
От Асоциация „Френско-Български Форум“ са постъпили въпроси към кандидатите за членове на Централната избирателна комисия.
На основание Раздел IV, т. 3 от Процедурните правила изслушването се проведе по реда на постъпване на кандидатурите.
Кандидатът за член на Централната избирателна комисия господин Ивайло Ивков беше представен от господин Димитър Делчев, представляващ коалиция от партии „Реформаторски блок“. Той изтъкна, че господин Ивков има повече от 26 години юридически стаж, в професионалното си развитие е пледирал пред всички съдебни инстанции на Република България и има сериозен опит пред международни арбитражи и органи в областта на спортното право. Господин Делчев посочи, че господин Ивков е член на Централната избирателна комисия от март 2014 г. и има умения и опит в произвеждането на всички видове избори, местни и национални референдуми. Вносителят на кандидатурата добави, че кандидатът е изключителен професионалист, има сериозна репутация и е една достойна кандидатура за член на Централната избирателна комисия.
В представянето си господин Ивков допълни, че има опит в изборния процес, тъй като е член на действащата Централна избирателна комисия, като добави, че предизвикателство в работата на новия състав ще бъде машинното гласуване и мерките за осигуряване на киберсигурност. Той отбеляза, че за повишаване доверието в Централната избирателна комисия е необходимо да се спазват принципите на независимост, безпристрастност и компетентност. В отговор на поставените въпроси господин Ивков уточни, че има опит в провеждането на избори, обучавал е членове на избирателни комисии и добави, че работата му като арбитър в УЕФА е съвместима с дейността му в Централната избирателна комисия.
Народният представител Кръстина Таскова представи кандидатурата на госпожа Кристина Цанкова-Стефанова за член на Централната избирателна комисия. Тя изтъкна, че кандидатът за член, предложен от парламентарната група „Воля – Българските Родолюбци“, е магистър по икономика и управление на търговията със специализация „Финанси и банково дело“ и има 14-годишен стаж в банковия сектор. Госпожа Цанкова-Стефанова е била дългогодишен управител на банков клон и финансов анализатор, като професионалният ѝ опит преминава в три банкови институции. От 2017 г. тя е член на Централната избирателна комисия.
Госпожа Стефанова акцентира върху необходимостта от провеждане на обучения, които да бъдат насочени както към членовете на избирателните комисии, така и към самите избиратели.
Кандидатурата на госпожа Катя Иванова за член на Централната избирателна комисия, предложена от Коалиция „България без цензура, ВМРО-БНД, Земеделски народен съюз, Движение Гергьовден“, беше представена от господин Явор Хайтов, който посочи, че госпожа Иванова е настоящ член на Централната избирателна комисия и има повече от 30 години юридически стаж като адвокат в Адвокатска колегия – Перник. Той добави, че госпожа Иванова е магистър по право от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и притежава допълнителна професионална квалификация „Магистър по международни отношения – право на Европейския съюз“ със специалност „Международни отношения“.
В представянето си госпожа Иванова наблегна върху досегашната си работа като член на Централната избирателна комисия и направи препоръка за спазване на принципа за приемственост в състава на Централната избирателна комисия.
Народният представител Хамид Хамид представи кандидатурата на госпожа Севинч Солакова за член и секретар на Централната избирателна комисия, предложена от парламентарната група „Движение за права и свободи“. Той посочи, че госпожа Солакова е юрист с повече от 20-годишен юридически стаж, завършила е Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като има и специализация по международни отношения. Професионалният ѝ път преминава като юрисконсулт, секретар по юридическите въпроси на Президента на Република България в периода 1997 – 2002 г., както и като директор на дирекция „Правна“ в Министерството на земеделието и храните. Тя е била член на Централната избирателна комисия в периода 1995 – 2005 г., като от 2011 г. до настоящия момент заема длъжността „секретар“ на Централната избирателна комисия.
При представяне на своите виждания за работата на Централната избирателна комисия госпожа Солакова постави акцент върху независимостта на държавния орган, който да се превърне в гарант за свободни, честни, прозрачни, демократични и законосъобразни избори, които да обезпечат избирателните права на всички български граждани. Според госпожа Солакова е необходимо да се осигури стабилност на избирателните правила, като не се забравят и предизвикателствата, свързани с информационната сигурност.
Кандидатурата на господин Ерхан Чаушев за член на Централната избирателна комисия, предложена от парламентарната група на „Движение за права и свободи“, беше представена от народния представител Хамид Хамид, който посочи, че господин Чаушев е юрист с дългогодишен юридически стаж. Той уточни, че кандидатът е завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е работил като юрисконсулт в „Метални конструкции холдинг“ ЕАД – София, и „Химко“ АД – Враца, бил е член на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол в периода 2002 – 2010 г., а от 2007 г. до настоящия момент е член на Централната избирателна комисия.
Господин Чаушев наблегна върху нуждата от по-ефективно обучение на членовете на избирателните комисии и опростяването на дидактичните материали и допълни, че голямо предизвикателство на предстоящите европейски избори ще бъдат въвеждането на машинното гласуване, осигуряването на технически специалисти и охрана, съхраняването и логистиката на машините, изработването на техническата спецификация и подготовката на книжата за обществената поръчка.
Народният представител Емил Димитров представи кандидатурата на господин Бойчо Арнаудов за член на Централната избирателна комисия, предложен от народните представители Валери Симеонов, Искрен Веселинов, Явор Нотев, Христиан Митев и Емил Димитров. Господин Димитров заяви, че господин Арнаудов е магистър по международни отношения и право с придобита юридическа правоспособност и добави, че кандидатът е натрупал професионален опит като последователно е заемал длъжностите юрисконсулт, старши експерт към кабинета на Главния секретар на Министерския съвет на Република България, а в периода 2014 – 2016 г. е бил експерт в дирекция „Международна дейност“ към Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Народният представител допълни, че господин Арнаудов е член на Централната избирателна комисия от 2016 г.
В представянето си господин Арнаудов допълни, че е избран за член на Централната избирателна комисия в активен избирателен период през 2016 г. и е бил наблюдател на избори през 2017 – 2018 г.
Кандидатурата на госпожа Таня Йосифова за член и заместник-председател на ЦИК, предложена от народните представители Валери Симеонов, Искрен Веселинов, Явор Нотев, Христиан Митев и Емил Димитров, беше представена от господин Христиан Митев. Той посочи, че госпожа Йосифова е доцент в Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство с над 19 години юридически стаж и допълни, че е завършила Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Народният представител Христиан Митев добави, че от 2008 г. госпожа Йосифова е доцент по гражданско и семейното право и е преподавател в Академията на МВР и Югозападния университет „Неофит Рилски“, като има издадени редица монографии, научни статии и студии. Той уточни, че от 2008 г. кандидатът е арбитър към Арбитражния съд на Българската стопанска камара, а от 2010 г. е вписана като адвокат в Софийската адвокатска колегия.
В представянето си госпожа Йосифова посочи, че ще работи за засилване на взаимодействието на специализирания орган с държавните органи, като Държавна агенция „Електронно управление“, и неправителствени организации и подчерта, че е необходимо провеждането на успешно обучение и разяснителни кампании под вещото ръководство на Централната избирателна комисия.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Митев, заповядайте да продължите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
„Народният представител Крум Зарков представи кандидатурата на госпожа Силва Дюкенджиева, издигната от парламентарната група „БСП за България“. Той заяви, че госпожа Дюкенджиева е магистър по право, с придобита юридическа правоспособност и повече от 16 години юридически стаж. Тя е била член на Централната избирателна комисия за местни избори през 2007 г., на Централната избирателна комисия за избиране на народни представители през 2009 г., на Централната избирателна комисия за избиране на членове на Европейския парламент от Република България през 2009 г., както и в периода 2011 – 2014 г.
Господин Зарков добави, че професионалният опит на госпожа Дюкенджиева включва работата ѝ като главен експерт в Правния съвет към Администрацията на Президента на Република България и в дирекция „Правна“ към Министерството на отбраната, а от 2012 г. заема длъжността юрисконсулт в Конституционния съд на Република България.
В представянето си госпожа Дюкенджиева изтъкна, че благодарение на дългогодишната ѝ работа като юрисконсулт в Конституционния съд на Република България е натрупала опит и познания по прилагане на Конституцията на Република България, тълкуване на нормите в изборното законодателство и тяхното съответствие с върховния закон. Тя добави, че е била международен наблюдател и член на секционна избирателна комисия и акцентира върху необходимостта от прозрачност в работата на Централната избирателна комисия.
Кандидатът за член на Централната избирателна комисия – господин Николай Николов, предложен от парламентарната група „БСП за България“, беше представен от народния представител Крум Зарков, който посочи, че господин Николов е завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1995 г. и има 22 години юридически стаж, от които над 13 години в държавната администрация. Работил е като стажант-съдия, юрисконсулт на община и банка, адвокат в Ловешка и Софийска адвокатски колегии.
Господин Николов е бил член на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, в периода 2005 – 2010 г., в периода 2011 – 2018 г. е бил член на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, а в периода 2010 – 2011 г. е член на Правния съвет на Президента на Република България. Кандидатът е доктор по право от 2011 г., с издадени монографии, научни статии и студии. През 2001 г. е бил член на Районна избирателна комисия – Ловеч, за произвеждане на избори за президент и вицепрезидент на републиката.
В отговор на поставения въпрос господин Николов подчерта, че неговото професионално развитие е било предимно в областта на публичното право. Той посочи, че знанията и опитът му, натрупани в работата му като член на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, ще спомогнат за изготвянето на методическите указания относно наличието на конфликт на интереси. Господин Николов добави, че дейността му в Централната избирателна комисия ще допринесе за неговото професионално и личностно развитие в областта на публичното право.
Кандидатурата на госпожа Силвия Стойчева за член на Централната избирателна комисия, предложена от парламентарната група на „БСП за България“, беше представена от народния представител Крум Зарков, който заяви, че госпожа Стойчева е политолог по образование с дългогодишен професионален и политически опит, тъй като е била народен представител в 40-ото Народно събрание. Той посочи, че кандидатът има познания и в местното самоуправление, тъй като е била общински съветник и председател на общински съвет. Народният представител добави, че госпожа Стойчева е анализатор на обществените настроения, помага активно в работата на делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, като акцентира върху притежаваните от нея професионални, нравствени и етични качества, както и толерантно отношение, включително и към политическите ѝ опоненти.
В представянето си госпожа Стойчева уточни, че е участвала във всички изборни кампании от 1997 г. в качеството ѝ на наблюдател, застъпник и представител на партия и подчерта, че познава изборния процес и има опит в подготовката и обучението на членове на секционни избирателни комисии.
Народният представител Крум Зарков представи кандидатурата на господин Емил Войнов за член на Централната избирателна комисия, предложена от парламентарната група на „БСП за България“, като посочи, че господин Войнов е специалист по информационни и комуникационни технологии. Господин Зарков допълни, че кандидатът познава изборния процес в детайли, като е участвал практически във всички избори, провеждани в страната. Господин Войнов е завършил Висшия машинно-електротехнически институт – София, с магистърска степен по организация на промишленото производство и специалност „Икономика и управление на промишлеността“ и е магистър по радиоелектроника.
В представянето си господин Войнов добави, че е ангажиран с изборния процес от 29 години, участвал е и е обучавал секционни и районни избирателни комисии, организирал е подбор на кандидатури и е давал методически указания. Той акцентира върху необходимостта от усъвършенстване на образците на изборните книжа и създаването на обучително звено, което да подобри и квалифицира членовете в избирателните комисии.
В отговор на поставените въпроси кандидатът уточни, че под формата на тест може да се обобщят знанията на участниците в изборния процес от подреждане на секцията до съхраняване и логистика на изборните материали и книжа. Той акцентира върху необходимостта от незабавно възлагане на обществена поръчка за осигуряване на необходимите устройства за реализиране на машинното гласуване на предстоящите избори.
Кандидатурата на госпожа Цветанка Георгиева за член на Комисията, предложена от парламентарната група на „БСП за България“, беше представена от народния представител Крум Зарков, който заяви, че почти целият трудов и професионален стаж на госпожа Георгиева е свързан с изборите и допълни, че тя е била ръководител на отдел „Избори“ на Националния съвет на Българската социалистическа партия и отлично познава изборния процес. Предложеният кандидат е завършил Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Българска филология“ и квалификация „Специалист по български език и литература“. Има повече от 27 години общ стаж, от които 16 години в отдел „Избори“ на Националния съвет на Българската социалистическа партия.
Госпожа Георгиева подчерта, че е участвала в организирането на 15 национални избора и не по-малко от 300 нови и частични местни избора и допълни, че е участвала в избори и като кандидат за кмет и общински съветник. Тя се присъедини към виждането за подобряване на дейността на обучителното звено на Централната избирателна комисия и посочи, че има опит при провеждане на избори.
Господин Крум Зарков представи кандидатурата на госпожа Таня Цанева за член на Комисията, предложена от парламентарната група на „БСП за България“, като посочи, че тя е действащ член на Централната избирателна комисия. Госпожа Цанева е завършила Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“ и от 1994 г. активно подкрепя свободното упражняване на гражданските и избирателните права чрез дейността си в сдружение „Гражданска инициатива за свободни и демократични избори“.
През 2014 г. госпожа Цанева е била член на изборния борд за прозрачни и демократични избори към Министерския съвет, работила е като експерт по изборно законодателство към 42-рото Народно събрание и е участвала като наблюдател в изборните процедури в над 20 държави.
В допълнение към представянето госпожа Цанева допълни, че е член на действащата Централна избирателна комисия и счита, че дейността на обучителното звено може да се подобри.
В отговор на поставените въпроси госпожа Цанева добави, че Централната избирателна комисия не я е определила като лице за контакт с Обществения съвет, но винаги е участвала в работата му.
Кандидатурата на госпожа Стефка Стоева за председател и член на Централната избирателна комисия, предложена от народните представители Цветан Цветанов и Данаил Кирилов, беше представена от народния представител Данаил Кирилов, който посочи, че госпожа Стоева е юрист с високи професионални и нравствени качества, за които свидетелстват 40-годишният ѝ професионален опит и работата във всички звена и органи на съдебната система. Той добави, че госпожа Стоева е избрана за конституционен съдия през 2009 г. от квотата на Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд и се ползва с безупречна репутация. Тя е била съдия в Софийския окръжен съд, Върховния съд на Република България и Върховния административен съд. Като председател на четвърто отделение на Върховния административен съд е натрупала значителен опит в административното правораздаване и изборното законодателство.
По време на изслушването госпожа Стоева обяви, че ще бъде принципен и безпристрастен член на Централната избирателна комисия и ще е подчинена единствено на Конституцията и законите на Република България. Тя добави, че ще работи за повишаване доверието в изборните органи при спазване на принципите на приемственост в работата, равнопоставеност между членовете и неутралитет.
Акцент в работата на Централната избирателна комисия госпожа Стоева постави върху предизвикателството да се обучат и квалифицират за кратко време голям брой хора.
На поставените въпроси госпожа Стоева уточни, че е възможно да се направи анализ на невалидните бюлетини и причините за тяхната невалидност и добави, че принципът на публичност на заседанията на Централната избирателна комисия трябва да се спазва.
От името на вносителите кандидатурата на господин Георги Баханов за член на Централната избирателна комисия беше представена от народния представител госпожа Мария Илиева, която отбеляза, че господин Баханов има повече от 20 години юридически стаж. Започва кариерата си като адвокат в Адвокатска колегия – град Благоевград, като в периода 2003 – 2007 г. е председател на Общинска избирателна комисия. Тя посочи, че кандидатът е бил заместник областен управител в периода 2009 – 2013 г., а от 2014 г. е член на Централната избирателна комисия. Господин Баханов е отличен специалист по изборно законодателство и със своите знания и опит ще допринесе за успешната дейност на Централната избирателна комисия.
При представянето на своята концепция господин Баханов отбеляза, че фокусът на работа на Централната избирателна комисия трябва да бъде върху обучението на членовете на избирателните комисии, като уточни, че в комисиите участват около 96 хиляди граждани.
В отговор на поставения въпрос той добави, че през 2014 г. членовете са работили в условията на нов Изборен кодекс при няколко последователни избора. По повод обучението на участниците в изборния процес и възприетия модел на стъпаловидно обучение, а именно: общинската избирателна комисия да обучава районната, а районната да обучава секционната, той уточни, че трябва да се търсят по-ефективни модели на обучение.
Народният представител Анна Александрова представи кандидатурата на госпожа Йорданка Ганчева за член на Централната избирателна комисия и добави, че тя е завършила Юридическия факултет на Техническия университет в град Варна, специализирала е морско право и е била докторант в катедра „Обща теория на правото и наказателноправни науки“, специалност „Криминология“.
Народният представител посочи, че госпожа Ганчева е работила като юрист в Областна администрация – Варна, и Министерството на отбраната, а от 2014 г. е член на Централната избирателна комисия. Госпожа Александрова подчерта опита на кандидата, натрупан като наблюдател на президентските избори в Република Хърватска през 2014 г., регионалните избори във Франция през 2015 г., референдумът във Великобритания през 2016 г. за напускане на Европейския съюз, общинските избори в Грузия през 2017 г., президентските избори в Русия през 2018 г. и участието ѝ като наблюдател на местните избори в Южна Корея.
В допълнение на изложеното госпожа Ганчева отбеляза, че е участвала в множество обучения, конференции, научни форуми и проекти, свързани с избирателния процес, и е била член на общинска, районна и секционна избирателна комисии. Тя добави, че подкрепя оптимизирането на методическите указания и набеляза като важни цели приемането на пътната карта за експерименталното дистанционно електронно гласуване до 31 март 2020 г., както и създаването на техническо звено, което съвместно с Държавна агенция „Електронно управление“, да обезпечи въвеждането на този модел на гласуване.
Кандидатурата на госпожа Мария Бойкинова беше представена от народния представител Иглика Иванова-Събева, която посочи, че кандидатът е правоспособен юрист, работила е в отдел „Общинска собственост“ и „Отчуждаване на недвижими имоти“ към Столична община. От март 2001 г. е вписана като адвокат, а през 2014 г. е избрана за член на Централната избирателна комисия. Госпожа Събева добави, че госпожа Бойкинова е подготвен юрист в областта на изборния процес и счита, че с опита си ще подпомогне работата на Централната избирателна комисия.
Госпожа Бойкинова добави, че в Централната избирателна комисия е ръководител на група „Жалби и сигнали“, била е член на Секционна избирателна комисия и отбеляза, че подкрепя машинното гласуване, но счита, че въвеждането му следва да се осъществи поетапно. По повод идеята за анализ на причините за съставянето на недействителни бюлетини тя предложи проверката да бъде направена по признак – допуснати грешки.
От името на вносителите кандидатурата на господин Александър Андреев беше представена от народния представител Десислава Атанасова, която посочи, че господин Андреев е завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“, и е дипломиран икономист по специалност „Счетоводство и контрол“. Кандидатът е хоноруван преподавател по право на интелектуалната собственост и е асистент по международно частно право. Господин Андреев е участвал в множество национални и международни проекти и е международен наблюдател в парламентарни, президентски и местни избори и национални референдуми.
Предложеният кандидат е автор на редица статии и публикации, член е на Централната избирателна комисия в периода от 2009 г. до 2011 г., като от 2013 г. до настоящия момент е член и говорител на Централната избирателна комисия.
Господин Андреев посочи, че основното задължение на Централната избирателна комисия е провеждането на честни, прозрачни, демократични и свободни избори.
Народният представител Данаил Кирилов представи кандидатурата на господин Мирослав Джеров и добави, че той е завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“ през 1999 г. От тогава кандидатът практикува като адвокат в сферата на гражданското право и интелектуалната собственост. Господин Джеров е подготвен юрист с дългогодишен юридически опит и отговаря на законовите изисквания за заемане на длъжността член на Централна избирателна комисия, а с опита си ще спомогне за успешната работа на Комисията.
Господин Джеров благодари за възможността да бъде изслушан и изложи като основен принцип в работата на Централната избирателна комисия приемствеността в знанията, практиките и дейността на органа, за да се осигурят честни, прозрачни и законосъобразни избори.
От името на вносителите кандидатурата на господин Димитър Димитров беше представена от председателя на Комисията по правни въпроси, който отбеляза, че господин Димитров е безспорен специалист, с богат професионален опит в областта на изборния процес и уточни, че кандидатът е предложен от неправителствената организация „Българска асоциация за политически науки“. Господин Димитров има магистърска степен по специалност „Социология“ от Института по Социология към Варшавския университет и Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Господин Кирилов посочи, че в периода от 1992 г. до 2018 г. господин Димитров заема длъжностите асистент и главен асистент към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, катедра „Политология“, преподавател е в катедри „Социология“ и „Публична администрация“ и провежда курсове, свързани с политическо поведение, електорална социология, избори и избирателни системи.
В допълнение беше посочено, че кандидатът е бил член на четири състава на Централната избирателна комисия в периода от 1994 г. до 2005 г., а от 1996 г. е експерт в Офиса на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за Демократични институции и човешки права, отдел „Наблюдение на избори във Варшава“ и като експерт по администриране на изборния процес е взел участие в повече от 20 мисии за наблюдение на избори.
Господин Димитров благодари на действащия състав на Централната избирателна комисия за работата му, както и за издигнатата му кандидатура. Той добави, че е участвал в секционни, районни и общински избирателни комисии, като определи въвеждането на машинното гласуване като дискусионно.
След проведеното изслушване и въз основа на представените документи, народните представители се обединиха около становището, че кандидатите отговарят на законовите изисквания за членове на Централната избирателна комисия, по отношение на тях не са представени данни, които да поставят под съмнение нравствените и професионалните им качества, както и че всички кандидати притежават необходимата квалификация и опит, специфична подготовка и лична мотивация, ползват се с безупречна професионална репутация и обществена подкрепа.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Колеги, сега ще дам думата на вносителите да представят в рамките на две минути предложенията за председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия.
Първи, кандидатът за председател на Централната избирателна комисия – от парламентарната група на ГЕРБ.
Господин Кирилов, заповядайте – в рамките на две минути, да ни представите госпожа Стефка Савова Стоева.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми кандидати за председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия! За мен, за нас е голяма чест да представим на Вашето внимание кандидатурата на госпожа Стефка Стоева за председател на Централната избирателна комисия. Ние сме убедени, че тя е доказан професионалист и е сред най-уважаваните български юристи. В магистратските среди госпожа Стефка Стоева е заемала най-високата длъжност в йерархията на съдебната система.
Госпожа Стоева е родена през 1953 г. в град Велико Търново. Завършила е Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и притежава следдипломна специализация по Граждански процес, като започва професионалното си развитие като адвокат в Адвокатска колегия – град Велико Търново.
Госпожа Стефка Стоева заема длъжността „младши съдия“ в Софийския градски съд, „районен съдия“ и е председател на Костинбродския районен съд. Последователно заема длъжностите „съдия“ в Софийския окръжен съд и „съдия“ във Върховния съд на Република България. От 1996 г. госпожа Стефка Стоева заема длъжността „съдия“ във Върховния административен съд. Тя е председател на Четвърто отделение на Върховния административен съд, като от 2004 г. до 2009 г. заема длъжността „заместник-председател“ на Върховния административен съд.
През 2008 г. госпожа Стефка Стоева е член на Съвета по законодателство към 40-то Народно събрание.
Избрана е през 2009 г. за съдия в Конституционния съд от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Считаме, че госпожа Стефка Стоева е юрист с високи професионални и нравствени качества, доказани в дългогодишната ѝ съдийска работа и юридически стаж, както и от дейността ѝ като административен ръководител. Високите си професионални и нравствени качества тя е изявила в работата си във всички звена и органи на съдебната система. Сред колегите си се ползва с безупречна репутация, основана на нейните морални и нравствени качества.
Убедени сме, че госпожа Стоева ще се справи с предизвикателството да бъде председател на Централната избирателна комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Втори, от групата на „Обединени патриоти“. (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.)
По реда на внасянето в Деловодството, господин Стойнев.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Доцент Таня Йосифова е юрист с над 19-годишен професионален юридически стаж и опит, доцент по гражданско и семейно право. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Право“, а през 1998 г. последователно – от 2000 г. до 2008 г., е съответно „асистент“, „старши асистент“ и „главен асистент“ в катедра „Частноправни науки“ в Университета за национално и световно стопанство.
През 2005 г. получава научна степен „доктор“, а през 2008 г. защитава дисертация като доцент по гражданско и семейно право. Към настоящия момент е преподавател по Гражданско и семейно право в Университета за национално и световно стопанство, в Академията на Министерството на вътрешните работи и в Югозападния университет „Неофит Рилски“.
Доцент Таня Йосифова е и арбитър към Арбитражния съд на Българската стопанска камара. Има десетгодишен юридически стаж и е вписана като адвокат в Софийската адвокатска колегия. Участвала е в многобройни журита за присъждане на научна степен „доктор“, „доцент“. Има изготвени становища за тълкувателни решения на гражданските и търговски колегии на Върховния касационен съд, както и редица монографии, статии и научни трудове в областта на Гражданското право.
Видно от богатия юридически опит на кандидата в практиката и теорията като доцент по право със защитен дисертационен и хабилитационен труд и от нейния богат административен и професионален опит, смятаме, че доцент доктор Таня Йосифова напълно отговаря на изискванията за високо професионални и нравствени качества и за заместник-председател на Централната избирателна комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Трети, господин Стойнев ще ни предложи тяхната кандидатура за заместник-председател на Централната избирателна комисия.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Коалиция „БСП за България“ предлага Силва Дюкенджиева за заместник-председател на Централната избирателна комисия.
Силва Петкова Дюкенджиева е родена в град София. Юрист по образование, с много добро познаване, разбиране и много добър опит в изборното законодателство и изборния процес. Била е член на Централната избирателна комисия за местни избори през 2007 г., на Централната избирателна комисия за избиране на народни представители през 2009 г., на Централната избирателна комисия за избиране за членове на Европейския парламент от Република България през 2009 г. и на Централната избирателна комисия от 2011 г. до 2014 г.
Доказала е своите професионални качества, отговорност и високо ниво при изпълнение на задълженията си. Компетентна, с отговорност и умение за търсенето на точното професионално и безпристрастно решение на всички въпроси, които възникват в хода на изборния процес.
С разбирането и умението за създаване и работата в екип това ще бъде един достоен заместник-председател на Централната избирателна комисия. Аз я познавам лично – човек с прекрасни качества и висок професионализъм. Убеден съм, че точно такива хора са необходими в Централната избирателна комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев.
За да представи своето предложение за заместник-председател на Централната избирателна комисия, от името на парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – заповядайте, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От името на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ предлагаме за заместник-председател в състава на Централната избирателна комисия госпожа Кристина Цветославова Цанкова – Стефанова.
Госпожа Стефанова е с много добра репутация на общественик, доказан професионалист. Придобива опит по прилагане на изборното законодателство като член на Централната избирателна комисия, познава изборния процес и изборните практики, участва в дейностите по организационно-техническата подготовка на изборите. Тя притежава образователна степен „магистър по икономика“ и професионален опит повече от 17 години.
Завършва езикова гимназия в град Ловеч с профил по английски език и втори немски език. Висшето си образование придобива в Университета за национално и световно стопанство в град София. Магистър е по икономика и управление на търговията и специализира „Финанси и банково дело“ в Международен банков институт в град София. Работата ѝ е свързана със спазване на строги правила и процедури, приемане отговорности, координиране и организиране на работата в екип на организации със стил и високи стандарти, разрешаване на казуси, пряка комуникация с хора и взимането на решения с различна проблематика, свързани с нашето съвремие и реална среда.
Госпожа Стефанова е получила обществен авторитет и доверие. Притежава нужните професионални и личностни качества, с които да защитава независимия избор на гражданите. С управленския си опит, познания, комуникативност, честност и коректност ще участва в работата на Централната избирателна комисия и ще допринесе за установяване на високите стандарти на работата, в която се цени човешкият потенциал и се дава възможност за прецизни и независими решения.
Считаме, че представената от нас кандидатура напълно отговаря на изискванията за заместник-председател на Централната избирателна комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Таскова.
Давам думата на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ да представи своето предложение за секретар на Централната избирателна комисия.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Представям Ви нашето предложение за секретар на Централната избирателна комисия, а то е: парламентарната група на ДПС предлага Севинч Османова Солакова за секретар на Централната избирателна комисия.
Севинч Солакова е юрист по образование с дългогодишен юридически и административен опит и практика. Завършила е Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и специализация по международни отношения в същия университет. Член е на Централната избирателна комисия от 1995 г. до 2005 г. и от 2011 г. до ден днешен е секретар на Централната избирателна комисия. Има повече от двадесет години юридически стаж. Работила е като юрисконсулт, като секретар по юридическите въпроси на Президента на Република България в периода 1997 – 2002 г., като директор на дирекция „Правна“ в Министерството на земеделието и храните с основни функции по разработване на проекти на нормативни актове, издавани от министъра, изготвяне на становища по проекти на нормативни актове от компетентността на други органи, осъществяване на процесуално представителство, изготвяне на становища по проекти на административни актове и други. Има дългогодишен опит в произвеждането на всички видове избори и национални референдуми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Колеги, чухте представянията на колегите.
Имате думата за изказвания, откривам разискванията.
Моля, заповядайте.
Господин Кирилов, заповядайте за изказване.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Това е първа процедура за 44-то Народно събрание, даже и за 43-то Народно събрание, която ние осъществяваме по Изборния кодекс от 2014 г. Убедени сте вече, че процедурата съдържа множество препятствия, множество неясноти, съдържа предпоставки за противоречиво тълкуване в голяма част от процесуалните етапи. Въпреки това, приемайки това предизвикателство, предлагайки на Народното събрание да осъществим тази процедура точно сега, нашата парламентарна група положи старание, положи максималното правно усилие да спазим духа, смисъла и по възможност стриктно да спазим и закона в неговите разпоредби.
На мен ми се иска да започна с правен анализ на това: кому беше нужно това предизвикателство точно преди старта на изборите за членове на Европейски парламент? Отвори се дебат, който беше изцяло в посоката – не се спазва законът, при положение че Народното събрание е законодателният орган на Републиката, никой не каза, че не се спазва Конституцията.
Имаме солидна, последователна практика на Конституционния съд във връзка с броенето, зачитането, продължителността на мандатите. Както и да е, за да премахнем, за да преодолеем тази предпоставка, това изкушение да се твърди, че следващите избори ще бъдат нечестни, незаконни, манипулирани, по тази причина ние предприехме процедурата и виждате, че нейният финал е точно в деня, в който изтича петгодишният мандат на досега действащата Централна избирателна комисия.
По всичко се спекулира очевидно в началото на изборния процес. По тази причина, уважаема госпожо Председател, отклонявам се от изказването, защото тук е мястото да направя процедурно предложение.
С оглед проектите на решение, моля, във всички проекти за решение по отношение на кандидатите за избор основанията да се уеднаквят, тъй като процедурата дава възможност всеки един от предложителите да дава проект за решение. Ние също сме дали като Правна комисия проект за решение. Според нас правните основания са чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 46, ал. 4 и чл. 47, ал. 2, т. 1 от Изборния кодекс.
Затова молбата ми е да възложите на дирекция „Пленарни заседания“ в решенията, които ще се гласуват в Народното събрание, да уеднаквят правните основания.
Второто ми процедурно предложение, тъй като междувременно пак протича „правна интрига“, ще го нарека директно, в дебата за мандата и за точния ден, в който изтича мандатът, моето предложение е накрая на решението да се запише изрично „избира съответния кандидат за съответната длъжност на Централната избирателна комисия, считано от 21“, тоест от утрешния ден. Пак казвам, за да няма излишни спорове по отношение валидността, момента на встъпване, на прекратяване и съответно на започване на новия мандат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще подложа на гласуване тези две процедури, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви за това.
Връщам се от процедурните предложения към моето изказване, госпожо Председател. Както виждате, тази процедура е, образно казано, раздвоена. Част от нея се извършва в Народното събрание, другата част – назначаването на членове на Централната избирателна комисия, следва да се извърши с указ на президента. Законът не коментира по никакъв начин каква е ролята на президента в този случай. Тъй като към момента на приемане на новия Изборен кодекс през 2014 г. президент беше господин Росен Плевнелиев, очевидно конюнктурата тогава е изисквала в този случай да се остави едно огромно мълчание по отношение на действията и компетентността на президента в този случай – той може ли да съобразява, кои обстоятелства би могъл да съобразява? Може ли да съобразява, например, защото имаме казус в тази посока, по отношение на кандидатите от формации, които не са представени в българския парламент, но имат представителство в Европейския парламент, може ли да преценява съществуването и правосубектността на предложителите? Как го преценява? Всички тези въпроси са били оставени през 2014 г. нерешени. Освен това, ако президентът е бил слушател и наблюдател на процедурата по изслушване, той би ли могъл да вземе отношение по отношение на една или друга кандидатура? В какъв срок би могъл да реагира?
Ние всички говорим и тук последните два дни много юристи споделиха мнение по отношение на мандата. Но аз се питам: какво е задължението на президента да подпише указа към определен момент, към определена дата? Би било неприятна изненада, ако утре имаме петима избрани членове в ръководството на новата Централна избирателна комисия, но нямаме членствен състав. Надявам се Президентът на Републиката в днешния ден да е в България. Надявам се правните му съветници да наблюдават не само изслушването, но и днешния дебат, и съответно да предприемат необходимите действия.
Това са част, не са всички въпроси, които бяха поставени. Тогава аз лично като народен представител и в дебатите съм предупреждавал тогавашния председател на Комисията по изработване на нов Изборен кодекс за тези проблеми. Но виждате, че когато се подхожда с политическа конюнктура и с преднамереност, правните решения не са добри.
Пак казвам, ние сме подходили абсолютно добросъвестно от правна страна, за да може тази процедура да бъде успешна. Благодарим на всички политически партии и граждански организации, които участваха в процедурата, номинирайки кандидати. Благодаря и на кандидатите за това, че взеха решение да участват в процедурата и да заложат името и авторитета си. Благодаря и на гражданските организации, че бяха активни.
Няма да коментирам, но единствено Политическа партия ГЕРБ възприе предложенията на гражданските организации, затова ние сме номинирали изтъкнат преподавател от Софийския университет, който е общественик и редовно участва в дебатите, свързани по изборни въпроси и проблеми.
Какъв ще е новият ЦИК? От тази трибуна, за съжаление, многократно съм критикувал състава на предходната Централна избирателна комисия. Няма да крия, че ние имахме сложни взаимоотношения, че имаше моменти, в които сегашният ЦИК опитваше да прехвърли отговорността на законодателя. Без да повтарям това, което казах за Кодекса от 2014 г., в някои случаи ЦИК имаше основание за това. Правната комисия, обаче никога не е воювала с Централната избирателна комисия. Винаги сме имали партньорски отношения, винаги сме търсили смисъла и значението на Закона. Винаги целта ни е била да подобрим изборния процес и най-вече да върнем доверието в изборите.
Какво се случва сега? На практика, като изключим нашия стремеж, имам предвид на Политическа партия ГЕРБ, да утвърдим приемственост и последователност в работата на Централната избирателна комисия, ние виждаме кандидати от опозиционни формации, които нямат определен опит в изборния процес, но очевидно имат партийни заслуги и трябва да бъдат назначени на съответните позиции. Искам да кажа, че Централната избирателна комисия, макар да се разстрои като състав, не би трябвало да бъде огледало на политическите процеси, а да бъде фокус на професионализъм и безпристрастност.
Ще видим как ще заработи новият състав на Централната избирателна комисия, но при всички положения ние ще изправим пред изпитания и новия състав, защото той ще има изключително кратко време да реагира по подготовката на предстоящите избори. Хубава новина в този смисъл е, че и сегашният състав работеше честно и с отговорност по тези въпроси и в голяма степен са подготвени основните проекти на книжа и документи, които следва да се приемат за следващите европейски избори.
Ще завърша оптимистично в посока – каквото и да правим, уважаеми колеги, както и да се ситуираме в политическото пространство или в прогнозата за успехи или неуспехи, не би следвало да взривяваме или да злепоставяме основите и на демокрацията, и на изборния процес. Ако искаме да ни вярват, трябва ревниво и точно да работим за утвърждаването на Закона. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Реплики към изказването на господин Кирилов? Не виждам.
Преди да минем към следващото изказване, подлагам на гласуване процедурите, които господин Кирилов предложи.
Първата беше да се уеднаквят правните основания, така както беше предложено от господин Кирилов във финалните текстове, на основание на Конституцията и на членове от Изборния кодекс.
Гласували 105 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Второто процедурно предложение от господин Кирилов – накрая на решенията – „избира състав“, името на кандидата, да бъде написано „считано от 21 март 2019 г.“.
Гласували 130 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Продължаваме с изказвания. Имате думата за изказвания, колеги.
Господин Симеонов има изказване.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Моето изказване ще бъде кратко.
Надявам се да изразя мнението на по-голямата част от народните представители, че досегашният състав на Централната избирателна комисия работи професионално, работи съвестно, работи честно и в интересите на държавата. Това трябва да се признае, особено в последната фаза от тяхната дейност, в една много сложна обстановка на смяна на президент, на поредица избори със сериозна конфронтация и оспорване, те отстояваха професионализма в работата, работеха в пълен синхрон както с Юридическата дирекция към Народното събрание, така и с народните представители. Искам да подчертая и техния принос при промяната на Изборния кодекс, извършена в предния мандат, и да им кажа едно благодаря. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
РЕПЛИКА ОТ ДПС: А противозаконните им решения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Реплики към изказването на господин Симеонов?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Без да изразявам различно мнение от това, което каза господин Симеонов, напротив бих искал да се присъединя с допълнение към неговото изявление. Действително, пак повтарям, защото има риск да не е било ясно разбрано това – изразяваме и ние благодарност към работата и по оперативността на Централната избирателна комисия, споровете ни винаги са били конструктивни. Виждате, че сегашното изменение на Изборния кодекс следва изцяло техния доклад и техните предубеждения. Заради техните констатации, ние се натоварихме със сегашното изменение на Централната избирателна комисия. Благодаря, господин Симеонов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Друга реплика? Не виждам.
Дуплика? Няма да има.
Следващо изказване, колеги?
Господин Цветанов, заповядайте за изказване.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да благодаря за всичко това, което беше направено от всички парламентарни групи, за да може действително да участват активно в избора и предложенията, които бяха направени за Централната избирателна комисия.
Искам да благодаря и аз, както колегата Валери Симеонов, за всичко, което направи досегашната Централна избирателна комисия, защото когато приключва един мандат, винаги повече са упреците, отколкото да им се каже едно голямо благодаря.
Тази Централна избирателна комисия работеше под постоянен натиск от много политически формации. Тази Централна избирателна комисия беше избрана през 2014 г. от тогавашното мнозинство, ръководено от „Българската социалистическа партия“. Досегашната Централна избирателна комисия беше избрана от принципа „професионализъм“, за да може да има да има решения, които да бъдат достатъчно добре аргументирани и да не възпрепятстват изборния процес. През цялото време ние сме се отнасяли с уважение и сме признавали всеки един избор, който е отчетен като окончателно приключен и с окончателното обявяване на изборните резултати. Никога не сме подлагали на съмнение евентуалните възможности за фалшификация или фалшифициране на изборите от Централната избирателна комисия.
Това обаче, което се случи през последните няколко седмици – една политическа сила да не работи, не влиза в българския парламент, макар дори да участва с предложение за избор на Централна избирателна комисия. Аз искам днес да поздравя Драгомир Стойнев (ръкопляскания от ГЕРБ), който е дошъл, за да може действително да защити това си предложение, но искам да заявя на господин Драгомир Стойнев, че днес всички народни представители, които ежедневно идваме на работа, сме изправени – дали да упражним правото си на глас в подкрепа на това предложение за заместник-председател? Аз мога да Ви кажа, че от парламентарната група на ГЕРБ ние ще подкрепим това Ваше предложение. Искам категорично да заявя, че това не трябва да се води като съглашателство или някакви задкулисни разговори, водени между БСП и Председателството.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Има сделка.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Тук не трябва в никакъв случай да се говори за сделка…
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Чиста сделка си е.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: …защото по сделките и по опитите за фалшифициране на избори, знаем кои са тези, които могат да го правят най-добре.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Цената искаме! Цената!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Молбата ми към Вас, господин Стойнев, е, когато се приберете в централата на „Позитано“, да помолите просто всички тези, които сте номинирали за Централната избирателна комисия, защото при Вас много ясно беше показано, че Вие не държите на приемствеността, поради това че досегашната ЦИК беше избор на тогавашното политическо ръководство на БСП, на омбудсмана, който беше фактор в законодателството, което се приемаше. Но искам просто да се обърна към Вас: недейте да им вменявате да говорят неща, които няма да кореспондират с процедурите, прозрачността и решенията, които ще се взимат в Централната избирателна комисия. Оставете ги да работят така, както те могат да прилагат закона, излагайки професионализма си на първо място, за да може действително да имат и съответната тежест в Централната избирателна комисия.
Тук обаче искам да направя едно много ясно уточнение. По темите, които хвърляте в публичното пространство от страна на БСП за предстоящи фалшифицирани избори – за европейски или за местен вот, искам да кажа: нека да не се придържаме към стила и начина, по който провеждате избори във вътрешнопартиен формат. Видяхме какво направихте в събота и неделя, какъв беше отзвукът от Вашите партийни организации и фактори в „Българската социалистическа партия“ за подлагане на съмнение за фалшифицирането на вътрешнопартиен формат и форум. Това означава, че Вие може би сте с такива нагласи и по този начин искате да се стремите да взимате и властта.
Уважаеми господин Стойнев, отнасяме се с уважение и, разбира се, приемаме всяко едно решение, което излиза от „Българската социалистическа партия“, но недейте с опитите си да фалшифицирате вътрешния избор – на Вашата партия, оценката, която я дават Вашите членове и Вашите партийни структури, да я прехвърляте в национална политика и да я правите основна опорна точка в предстоящите европейски избори. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Защото Политическа партия ГЕРБ ще участва в тези избори, както е участвала винаги досега. Ние сме партията, която винаги работи само и единствено водени от обществения интерес. Мога да Ви кажа, че ние сме партията, която търси и това обединение на демократично мислещите български граждани, които симпатизират и подкрепят партиите, членуващи в Европейската народна партия. Защото Европейската народна партия доказа, че може да решава проблемите заедно с основните големи политически семейства в Европейския парламент – както либерали, така също и с Партията на европейските социалисти. Но виждаме, че Вие в БСП не цените лидерството, което има страната ни в социалистическото семейство. Разбира се, това са отново Вашите вътрешни политически противоречия и борби, които водите помежду си. Моля Ви, недейте да ни занимавате в предстоящите избори с Вашите вътрешнополитически противоречия и проблеми, които имате. Надявам се, че Вие ще си ги решите съвсем скоро, ще дадете свободата и възможността народните представители да идват и да упражнят правото си за това, за което са избирани – да гласуват в българския парламент.
Мога да Ви кажа, че включването в седмичната програма на точка трета за днешното заседание е точно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси с вносител Корнелия Нинова. Надявам се, че ще останете поне за тази точка, за да защитите и представите Законопроекта. Или може би тогава ще дойде и самата госпожа Корнелия Нинова?! Защото съм убеден, че забраната за неявяване в пленарни заседания, която сте наложили на Вашите народните представители, ще бъде само във Ваш ущърб и предателство към Вашите избиратели, които са Ви избрали за народни представители и да бъдете в сегашния парламент.
Ние ще подкрепим Вашата кандидатура за заместник-председател на Централна избирателна комисия. Смятам, че това ще направим всички, за да покажем, че парламентаризмът и парламентът е този, който решава, а не личните Ви противоречия, които имате в „Българската социалистическа партия“. Благодаря Ви. (Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Ячев, заповядайте.
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще изляза встрани от тона на толерантност и политическа коректност, която господин Цветанов демонстрира преди малко, и ще изряза позиция на народните представители от „Национален фронт за спасение на България“.
Ние няма да подкрепим кандидатурата на БСП за член на Централната избирателна комисия с основния аргумент, че считаме като акт на продължително неуважение липсата на народни представители от БСП днес, тук в пленарната зала, които със собствените си гласове да подкрепят собствената си кандидатура.
Присъствието на господин Драгомир Стойнев, който направи представяне на кандидатурата, според нас е просто отбиване на номер – липсват сериозните аргументи, липсва сериозното присъствие на депутати от „Българската социалистическа партия“, които да дадат със своя глас в подкрепа на иначе, предполагам, достойния човек и достойна кандидатура, която са предложили в Централната избирателна комисия.
Считаме, че продължаващият вече четвърта седмица бойкот на депутатите от „Българската социалистическа партия“ заслужава да получи урок от българското Народно събрание, защото ние сме тук, не само за да вършим нашите ангажименти като представители на различни политически формации, но сме тук, за да отстояваме интересите на цялото българско общество, на целия български народ.
Затова депутатите от НСФБ няма да гласуват за представителя на „Българската социалистическа партия“. Считаме, че тяхна отговорност и тяхно задължение беше да бъдат днес тук и да подкрепят с гласовете си тяхната кандидатура. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ячев.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, няма как да не подмина подобни изказвания, макар че моето желание бе да се съсредоточа единствено и само върху достойната кандидатура на един изключителен професионалист, който съм убеден, че ще работи за абсолютно всички и за това да има едни честни избори в страната.
Откъде да започна? Прави ми впечатление, че много бързо забравихме как управляващата коалиция не желаеше да се спази закона! Бяхме свидетели на едно политическо гънене от сутрин до вечер по телевизиите, когато вечерта със същия хъс едни и същи хора обясняваха как няма нужда да се променя съставът на Централната избирателна комисия, а на следващия ден твърдяха точно обратното. Считаме това наистина за непрофесионално, за аморално, но в крайна сметка такъв е хаосът, в който живеем.
Няма как да бъдем на всяка цена в българския парламент, когато има подобен дневен ред, в който ние изслушваме четирима министри. Това е всяка седмица по една-единствена и проста причина, уважаеми дами и господа – Вие не можете да запълните този дневен ред! Срамно е, когато българският парламент и българските народни представители нямат достатъчно законопроекти, а правим тези политически трикове да изслушваме министри. Недостойно е за българския парламентаризъм! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Точка трета, която бе казана преди малко – ако беше истина това, което каза господин Цветанов, разбира се, щяхме да му повярваме. Но, забележете, уважаеми дами и господа, уважаеми зрители, тази точка е внесена на 25 октомври 2018 г. На 25 октомври! Какво пречеше тази точка да се гледа преди приемането на бюджета, защото тя касае публичните финанси? Идеята беше тогава именно да се гледа.
Сега считаме, че е цинично да се предлагат точки, само и само, за да се запълва дневният ред. И за какво да дебатираме, при положение че за Вас дебатите нямат абсолютно никакво значение? Ако имаше – ако имаше! – наистина чуваемост, нямаше да стоим тук по 10 – 15 чáса да дебатираме. Вие щяхте да се вслушате в гласа на опозицията. Фактът е, че ние сме прави.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Вас Ви нямаше!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Факт е, че ние сме прави! Затова считам, че моето присъствие днес може да го тълкувате, защото се гласува ръководството на новата Централна избирателна комисия и от нашата парламентарна група на мен се падна честата да представя кандидатурата на Силва Дюкенджиева.
Разбира се, считаме, че и това е крачка към конкретната политическа цел на „Българската социалистическа партия“, а именно избор за смяна на модела. Този модел, в който Вие живеете, в който се самопроизвеждате, е нашата основна цел да бъде сменен. Смяната на този модел започна със смяната на ръководството на Централната избирателна комисия. Този модел ще бъде сменен със смяната на политиците, които са в тази зала! Този модел ще бъде сменен и със смяната на кметовете на местните избори, които предстоят! (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.) По тази причина аз съм тук.
Това, което касае – и виждам обладаването на господин Цветанов от българските социалисти, мога да заявя следното: господин Цветанов…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Обладаването?!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …понеже Вие сте обладан, виждам, (шум и реплики от ГЕРБ) от това, което се случва при нас, чест е за всяка политическа сила да има толкова много политици и да има дебат за мястото на тези политици. Силно се надявам, че и при Вас ще има такъв дебат. За съжаление, не съм убеден, че ще се случи. При нас ръководителите стават с избори и всички заставаме зад тях, докато при Вас се спускат. Това е разликата между Вас и нас! Така че да се върнем към Централната избирателна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Върнете се, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Аз имам изказване, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбира се, разбира се.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ако искате, мога и само на Вас да говоря, но смятам, че бях призован да говоря към българския парламент.
Присъствието на „Българската социалистическа партия“ в залата ще бъде след провеждане на избори и наистина, когато дойдат тези предсрочни избори, които са нашата конкретна цел, и наистина дойдат и бъдат избрани хора, които да не се възпроизвеждат, да не произвеждат хаос, а да мислят за бъдещето и просперитета на българската държава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Първа реплика – господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стойнев, аз Ви благодаря за тази пламенна защита, но мога само да кажа, че за мен е много важно винаги да има и приемственост. И ако погледнем всички номинации, които бяха направени, ще видите, че „Българската социалистическа партия“, отново казвам, заради вътрешните противоречия Вие предложихте само една от досегашните Ви шест кандидатури, които имахте. Политическа партия ГЕРБ – от седем като квота, повтаряме мандата на още четирима, за да има приемственост. „Движението за права и свободи“ е от две – две, които запазват най-добрата приемственост. „Обединени патриоти“ от две – една. И „ВОЛЯ“ от една – една.
Господин Стойнев, само да Ви кажа, когато говорихте за честни избори и за всичко това, което казахте като фалшива новина, искам само да Ви попитам: основната защита, която направихте във всичките си тези седмици и месеци, беше да има машинно гласуване. Това, което казахте, е да има списък на гласувалите. Това, което казахте, е да има протокол от избора. Аз питам: за вътрешнополитическия избор, който беше в събота и неделя, приложихте ли всичко това, за да гарантирате прозрачността (ръкопляскания) и верността на избора, който направихте във Вашата партия? Вие просто там фалшифицирате нещата. Поне това е оценката, която се дава от Вашите политически лица, а в един момент тук излизате и казвате съвсем друго.
А що се касае до номинациите и до избора – искам с интерес да наблюдавате това, което прави Политическа партия ГЕРБ. Мога да Ви кажа, че номинациите са приключени в нашата партия, предстои окончателното решение, което ще вземем. Но ние дори се отваряме за диалог и с други партии, които са част от Европейската народна партия, докато Вие се затваряте за самия председател на ПЕС. Така че Вие си направете извода кой какво прави и кой как се развива. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Втора реплика – заповядайте, господин Касабов.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, колеги! Каква радост настана, радост в душата ни – един представител на левицата, който показа моноспектакъл (смях и ръкопляскания) и този спектакъл вече сме го виждали и сме го чувàли, както се казва. Те говорят за морал! Вижте ги бе, вижте ги бе! Говорят за морал, а не работят. (Смях от народния представител Цветан Цветанов.) Къде са? В гората ли са, в землянките ли са, не е ясно, обаче като дойде време за….
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Касабов, господин Касабов!
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: …заплати, тук са, стават много морални.
Ами какво да кажем за представителните две трети? Прибирате ги. Как ще ги обясните тези неща на гладните пенсионери, Вашите пенсионери, за които се биете в гърдите, та синини получихте?
Второто действие на Вашия спектакъл е оттук нататък – смяна на модела. Кой е моделът? Какво, да вземем автоматите и разстрел, да възкресим Сталин, Ленин и да започваме от първите редици: ей, тука сме! Почвайте с Вашата…
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Госпожо Председател, влезте в ролята си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не така, моля Ви! Господин Касабов, моля Ви! Господин Касабов, моля Ви!
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Не се обаждайте, не се обаждайте, и се обаждайте на чист български, че не Ви разбирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, господин Касабов. Господин Касабов, дръжте се подобаващо!
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Така че, господин Стойнев, много Ви моля, оставяме Ви мястото да продължавате с този спектакъл и предайте на партизаните, че мандрите свършиха – да идват да работят! Благодаря Ви (Реплики, смях и ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Касабов.
Трета реплика – господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Моят въпрос май вече не е толкова атрактивен и толкова важен след репликите, които бяха поставени, но въпреки това ще попитам колегата Стойнев за реакцията им по отношение на преференциалния вот и преференциалното гласуване. Първо, коментарите бяха от хора, които очевидно не познават Изборния кодекс, нито механизма на преференциалното гласуване, но разбирам, че е било пуснато окръжно до всички верни структури на председателката за това да се гласува преференциално за определени хора, така че конкурентът Станишев да бъде изхвърлен от избираемата зона. Това вярно ли е и как ще се отрази на българското присъствие в ПЕС? (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Дуплика – господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа! Ето затова не сме тук! Не виждаме смисъл, при положение че има толкова важен дневен ред на българското общество, а цялата пленарна зала се занимава с „Българската социалистическа партия“ – и е нормално. Това ще бъде победителката на следващите избори и е нормално да има такъв интерес! (Шум и реплики.) Може би след това ще Ви поканим и на нашия конгрес – да дойдете, да заповядате. В крайна сметка голяма част от Вас са и бивши членове, за разлика от народните представители тук на левицата.
Господин Цветанов говореше за приемственост. Господин Цветанов, при нас също има приемственост, но странно как стана тази приемственост от Ваша страна, че един кандидат на БСП Вие го припознахте като Ваш? Или през цялото време сте го ползвали, или просто нямате кадърни и компетентни хора?!
Второ, на колегите – така наречени Патриоти, извинявайте, но този хаос и с това, което се случва… Ами с пенсиите, господа отдясно, Патриоти, какво се случва?! Този хаос, който се случва днес, е благодарение на Вас, защото Вие гласувахте и Вие подкрепихте този модел. БСП винаги е била против този модел – и сме го казвали, но Вие седите тук и подкрепяте модела, който води до намаляване на новоотпуснатите пенсии. (Реплики.) Разбира се, че ние сме против този модел на задкулисие. Искаме да има закони, по които наистина да се води дебат – на едно доста по-високо издигнато, желанието ми е духовно ниво, но, за съжаление, като гледам какво е нивото тук, обидите, които идват постоянно, и се обиждат народни представители, считам, че не, нашето място не е тук. Нашето място е тук, а Вашето не е тук! Докато Вие стоите, докато се водят такива дебати, докато не се обсъжда дневният ред на обществото, БСП наистина няма място в залата. Благодаря Ви. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Други изказвания, колеги?
Господин Карадайъ, заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи, предложени за членове на ръководството на нова Централна избирателна комисия! В духа на оценките за дейността на досегашната Централна избирателна комисия, включително и оценките, които чухме от народни представители, които досега се изказваха, разбираме, че досегашната Централна избирателна комисия е имала и спорни решения, и решения в противоречие на закона, взети под натиск, ако цитирам господин Цветанов, или с предубеждение, ако мога да си позволя да цитирам господин Кирилов. Надявам се новото ръководство на Централната избирателна комисия да допринесе за стриктното прилагане на закона и се надявам с Вашия пример да дадете пример на цялата Централна избирателна комисия, новата Централна избирателна комисия да не взима решения под натиск или предубеждение нито на народни представители, нито на политически партии.
Всеки един от предложените членове за ръководството на новата Централна избирателна комисия, както видяхме от техните биографии, е с доказан професионален опит и ние от „Движението за права и свободи“ считаме, че с това можете да допринесете за стриктното спазване на закона.
Колеги народни представители, дали е случайно или не, предложените членове за ръководство на новата Централна избирателна комисия са по-красивата, по-хубавата, по-добрата и по-отговорната част на човечеството – всичките предложения са дами. Пожелаваме Ви успех! Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Карадайъ.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Има изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, господин Панчев, заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми кандидати за ръководство на ЦИК! Като председател на Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, човек, който в последните години имаше възможност да наблюдава отблизо работата на досегашната ЦИК, искам да им благодаря за отличната работа. Вероятно е имало и някои пропуски, но аз бих желал да подчертая, че тези години наистина нямаше проблеми в ЦИК, работеше се, без да има значение кой от коя политическа сила е, в интерес на закона и в интерес на провеждането на коректни избори в България.
Досега в ЦИК имаше много добри и подготвени юристи, хора, които добре познаваха закона. В оставащите два месеца до европейските избори ще се наложи новата ЦИК да върши една много сериозна работа и аз искам да поздравя политическите сили затова, че в новата ЦИК оставиха колеги, които добре познават Изборния закон, които познават работата и които съм убеден, че въпреки малкото време ще се справят, така че на 26 май, когато България ще гласува за евродепутати, да се проведат коректни и почтени избори.
И, като казвам, че благодаря на политическите партии за това, което правят, искам да благодаря и на Политическа партия ГЕРБ, която оцени по достойнство един от досегашните членове на ЦИК – Александър Андреев, дългогодишен земеделски деятел, преподавател по право, много подготвен юрист, който вярвам, че с опита си, с толерантността си, с това, че през тези години около неговото име не се чу нито една лоша дума, ще остане в новата ЦИК и със своя опит ще спомогне така че работата на новата Централна избирателна комисия да върви безпроблемно, да е успешна. Искам и на него да му пожелая успех в тази дейност и на новата избрана ЦИК – успешна работа в следващите години, в следващите избори, които стоят пред страната ни! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Панчев.
Реплики към изказването на господин Панчев?
Реплика – заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Панчев, благодаря Ви за това изказване – то даде отговор на преждеговорившия от „Българската социалистическа партия“, който каза, че ние сме припознали един от бившите им кандидати за член на досегашната ЦИК.
Мога да кажа, че в Политическа партия ГЕРБ и в парламентарната група на ГЕРБ винаги обсъждаме хората по достойнство, по професионализъм и на последно място слагаме политическата принадлежност. Искам да благодаря на Вас, господин Панчев, за това изказване. Това в общи линии не е реплика, а просто е в подкрепа на това, което казахте.
Искам да кажа на Драгомир Стойнев – ако прецени, може да се присъедини към нас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цветанов.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика ще има ли, господин Панчев? Не.
Колеги, други изказвания? Не виждам други изказвания.
Закривам разискванията, колеги.
Преминаваме към гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Подлагам на гласуване предложението за избиране на Стефка Савова Стоева за председател на Централната избирателна комисия със съответните правни основания съгласно Конституцията и Изборния кодекс.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението за избиране на Силва Петкова Дюкенджиева за заместник-председател на Централната избирателна комисия със съответните правни основания съгласно Конституцията и Изборния кодекс.
Гласували 141 народни представители: за 131, против 5, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението за избиране на Таня Николова Йосифова за заместник-председател на Централната избирателна комисия със съответните правни основания съгласно Конституцията и Изборния кодекс.
Гласували 135 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението за избиране на Кристина Цветославова Цанкова-Стефанова за заместник-председател на Централната избирателна комисия със съответните правни основния съгласно Конституцията и Изборния кодекс.
Гласували 140 народни представители: за 134, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението за избиране на Севинч Османова Солакова за секретар на Централната избирателна комисия със съответните правни основания съгласно Конституцията и Изборния кодекс.
Гласували 136 народни представители: за 122, против 2, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Колеги, имаме ръководство на Централната избирателна комисия с председател госпожа Стефка Савова Стоева; заместник-председател Силва Дюкенджиева; заместник-председател Таня Йосифова; заместник-председател Кристина Цанкова Стефанова и секретар госпожа Севинч Солакова. (Ръкопляскания.)
Честито! Пожелавам Ви успешна работа!
Колеги, предлагам да направим почивка, защото следващата точка също ще подлежи на дебат.
Преди това, колеги – в Северното фоайе ще бъде открита фотоизложба „България в НАТО“. Експозицията е в рамките на парламентарното измерение на отбелязването на 15-годишнината от присъединяването на Република България към НАТО. Фотографиите са направени на мястото на събитието от български военнослужещи при участието им в мисии и операции на Алианса.
Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
Обявявам 30 минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля квесторите да поканят настоятелно народните представители в залата, за да продължим нашата работа по приетия дневен ред.
Следва:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ, № 854-01-77, ВНЕСЕН ОТ КОРНЕЛИЯ НИНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 25 ОКТОМВРИ 2018 Г.
Започваме с Доклада на Комисията по бюджет и финанси – заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 854-01-77, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 25 октомври 2018 г.
На заседание, проведено на 7 март 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 25 октомври 2018 г.
На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет“, и Галя Николова – началник на отдел в същата дирекция.
Със Законопроекта се предлага при приемане на законопроектите за държавния бюджет, за бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса обобщените показатели да се приемат след разглеждането и приемането на конкретните отделни параметри.
По отношение одобряването на допълнителни разходи/трансфери за сметка на централния бюджет се предлага предоставената за това компетентност на Министерския съвет да се дефинира като изключение от правилото за компетентност на Народното събрание, като размерът на разходите се ограничи до едно на сто от разчета на приходите по консолидираната фискална програма за съответната година.
По Законопроекта е постъпило писмено становище на Министерството на финансите, в което се изразяват следните аргументи за неподкрепа на предлаганите изменения:
1. Отмяната на чл. 55а ще доведе до невъзможността да се финансират приоритетни за обществото делегирани от държавата дейности в сферата на здравеопазването, образованието, социалните услуги и други, средствата за които не могат да бъдат разпределени по общини при изготвяне и приемане на държавния бюджет по обективни причини.
2. Промяната в чл. 86 крие риск от приемането на бюджет в съществено отклонение от основните параметри, предложени от правителството, както и нереалистично завишаване на приходите, влошаване на бюджетното салдо и други.
3. Промяната в чл. 109, ал. 3 противоречи на основното фискално правило, установено в разпоредбата на чл. 26, ал. 6 – 10, което не позволява без санкцията на парламента да се одобряват допълнителни разходи от Министерския съвет за сметка на преизпълнението на приходите.
След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, която приключи с гласуване със следните резултати: „против“ – 13 народни представители, „за“ и „въздържал се“ – няма.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 854-01-77, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 25 октомври 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Няма да има становище на вносител поради липса на вносители в залата.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания?
Заповядайте, имате думата за изказване.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Предложените по тази точка изменения и допълнения на Закона за публичните финанси са сведени до три основни направления.
Едното е свързано с промяната на поредността при приемането на Закона за държавния бюджет и на другите бюджети. Второто предложение е свързано с одобряването на допълнителните разходи и трансфери за сметка на централния бюджет. Третото направление е за отмяна на чл. 55а от Закона.
Тези предложения категорично не се вписват в логиката и философията на Закона, водят до вътрешна несъгласуваност на свързана уредба и биха създали неяснота при прилагането на Закона.
Нека да разгледаме какво се предлага в Законопроекта.
В момента чл. 86, ал. 2 казва, че първо се приемат общите показатели на Закона за държавния бюджет и след това по бюджети на първостепенни разпоредители. Най-общо казано предложението на БСП е да се смени поредността – не чисто технически, но първо да се приемат бюджетите на първостепенните разпоредители, изброени от т. 2 до т. 6 на чл. 86, ал. 2 и чак след това да се приемат по обобщените показатели.
Защо това не може да бъде осъществено? Член 1 от бюджета отразява общите прогнози за развитието на икономиката в средносрочен период и основно касаещи бюджета за съответната година за периода за една година. Ако сменим тази поредност и преди да се разглеждат общите показатели на бюджета се разглеждат и гласуват поотделно отделните първостепенни разпоредители на бюджет, това може да доведе в крайна сметка до много трудно обвързване на тези общи макроикономически показатели, на чиято база е изграден чл. 1.
Още веднъж да подчертая, че с този законопроект се предлага промяна в разпоредби, които са свързани с приемането на държавния бюджет и на други бюджети, които могат да доведат до несъгласуваност на основни бюджетни параметри с произтичащите от това рискове от неспазване на основни фискални правила, предвидени в Глава втора на Закона, с която в националното законодателно е транспонирана и Директива 2011/85 на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки.
Отделен въпрос е също, че предлаганите промени не са съобразени и с мотивите на едно решение на Конституционния съд от 2018 г. – Решение № 4, относно необходимостта от съгласуване на параметрите на държавния бюджет.
Какво се казва в тези мотиви в решението на Конституционния съд? Цитирам дословно от решението на съда: „С бюджетния закон се приема план-сметка за управление на публичните финанси, изградена върху обективни показатели и прогнози за икономическото развитие в определен период от време. Основен принцип в бюджетирането е постигането на баланс между приходите и разходите, при който всеки разход има ясно определен финансов източник. Закон, който предвижда изразходването на средства извън възприетата обща бюджетна рамка, включваща и утвърденото салдо, би бил вътрешно противоречив и в този смисъл –несъвместим с принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията“.
И по-надолу в мотивите допълнително се казва че: „Тезата, че Народното събрание в хода на второто четене на един законопроект в никакъв случай не може да преразглежда отделна разпоредба, по която е проведено гласуване, дори и когато целта е постигане на синхрон с други вече гласувани разпоредби, е неоснователна“.
Според Конституционния съд изискването на чл. 88, ал. 1 от Конституцията за две гласувания на закона не ограничава законодателния орган да отстранява противоречия между неговите норми в хода на продължаващите в рамките на второто четене парламентарни разисквания до момента на приключване на процедурата по приемане на внесения законопроект.
Неслучайно конституционният законодател тук е възложил законодателната инициатива по отношение на законопроектите за държавния бюджет на Министерския съвет, който, предвид на конституционно определените му правомощия по ръководство и осъществяване на вътрешната и външната политика на страната, е органът, който може да разработи държавния бюджет на базата на макроикономическите допускания, в съответствие с фазите на икономическия цикъл и рисковите сценарии за чувствителността на основните макроикономически и финансови показатели.
Приемането на показателите по чл. 86, ал. 2, т. 2 до 6 преди показателите по чл. 86, ал. 2, т. 1 крие наистина съществен риск от приемането на бюджет в съществено отклонение от основните параметри, предложени от правителството, включително нереалистично завишение на приходите, влошаване на бюджетното салдо и така нататък, както беше описано и в Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
По второто направление – второто предложение, което се съдържа в Законопроекта, свързано с одобряването на допълнителни разходи и трансфери за сметка на централния бюджет, има една неяснота, неточно следва логиката, уредбата на отношенията, свързани с изпълнението на държавния бюджет. Може би има някакво неразбиране там, защото с това предложение се дава една възможност на Министерския съвет в рамките на 1% от приходите по консолидираната фискална програма да одобрява допълнителни разходи за сметка на преизпълнението. Тук чл. 109, ал. 3 изобщо не коментира преизпълнението на бюджета. Тук в чл. 109, ал. 3 става въпрос за предоставянето на допълнителни средства от разходната част на бюджета, тоест нито са променяни приходите, нито са променяни разходите, а допълнителните средства са за сметка на преструктуриране вътре в разходната част на бюджета.
Следователно в Закона за публичните финанси всъщност имаме текст в чл. 26, който казва че от преизпълнението на приходите не може да се раздават допълнително средства без волята на Народното събрание.
В тази предложена нова редакция нормата противоречи на основно фискално правило, установено в разпоредбите на чл. 26, ал. 6 до 10, които и в момента така или иначе не позволяват без санкцията на парламента одобряване на допълнителни разходи от Министерския съвет за сметка на преизпълнение на приходите. Нещо повече, действащата законова уредба в момента даже е по рестриктивна от предлаганата от БСП в този законопроект.
Последно, третото направление от предложенията е отмяната на чл. 55а от Закона. Този член касае не само взаимоотношенията на общините с централния бюджет, а и взаимоотношенията на общините с първостепенните разпоредители. Много е трудно в процеса на бюджетирането всичко да бъде обхванато от основните бюджетни взаимоотношения, затова в течение на годината в рамките на общите средства има движение от първостепенните разпоредители към общините, от общините към първостепенните разпоредители, от централния бюджет към общините.
Ето и един пример, даден по време на разглеждането на Законопроекта в Комисията по бюджет и финанси, който е достатъчно красноречив. Става въпрос за средствата за стихийни бедствия. Много е трудно, когато правим Закона за бюджета, да кажем как тези средства за непородили се все още бедствия да бъдат разпределени по общини. Затова тези средства са в бюджета и по пътя на възникването на такива събития се предоставят от Министерския съвет на съответните общини.
Отмяната на разпоредбата по чл. 55а би довела до невъзможността да се финансират приоритетни за обществото делегирани от държавата дейности в сферата на образованието, здравеопазването, социалните услуги и други, средствата за които по обективни причини не могат да бъдат разпределени по общини при изготвянето и приемането на държавния бюджет.
Запазването на тази уредба е и в духа на чл. 9, т. 4 от Европейската харта за местното самоуправление, която предвижда ангажименти за държавите – страни по нея, да създадат достатъчно разнообразни финансови механизми, осигуряващи средства за органите на местното самоуправление.
Уважаеми колеги, от изложените дотук аргументи и факти смятам за видно, че предложенията в този законопроект са неясни и пак акцентирам – не се вписват в логиката и философията на Закона, водят до вътрешна несъгласуваност на свързана уредба и биха създали неяснота при прилагането на Закона. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Има ли реплики? Няма реплики към изказването.
Продължаваме с изказванията.
Господин Цонев, заповядайте, имате думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Ние от ДПС разбираме какво е накарало колегите от БСП да изготвят този законопроект, в каква посока е и кои точно проблеми са наложили да се създаде Законопроектът с цел да се уреди по-точно бюджетната технология.
Ние също смятаме и в нашата програма сме записали, че в бъдеще ще предложим промяна на Закона за публичните финанси в посока засилване на бюджетната дисциплина от страна на изпълнителната власт, затваряне на някои опции за заобикаляне на Народното събрание в разпределяне на бюджетните сметки.
Анализът на колежката Ангелова беше доста задълбочен и точен. Ние също не споделяме, че в Законопроекта са описани точните начини да се решат проблемите, които виждаме в последните години, особено след приемането на новия Закон за публичните финанси, и нещата, които се случват с бюджета.
Първо, по отношение на поредността на приемане – първото предложение. Ние също не сме съгласни, че трябва да се промени тази поредност не само заради решението на Конституционния съд, но искаме да обърнем вниманието на колегите от ГЕРБ, че тази необходимост се поражда поради изкривения дебат в залата при приемането на бюджета. Разбира се, и предложенията не се правят, както се правеха в миналото: всяко едно от тях да съдържа промяна в съответния параметър, да кажем в чл. 1 или чл. 2 и основанието за тази промяна. Поредността може да остане същата, но дебатът и технологията на правене на бюджета не може да остане същата. Защото в последните няколко години ние виждахме как в процеса на приемане на второ четене на бюджета много от предложенията и тяхната аргументация биваха отхвърлени с мотив от тази трибуна, че вече е приет чл. 1 по отношение на приходите и няма как той да бъде променен.
Всъщност това, което прочете колежката Ангелова в мотивите, е, че чл. 1 може да бъде променен и ако се върнете и прегледате стенограмите, ще видите, че Вие, като управляващи, точно с тези мотиви сте отхвърлили предложения за промяна на определени параметри на разходната част. Така че, ако не променяме поредността, трябва категорично да променим начина, по който водим дебата при второ четене на Законопроекта както в Комисията, така и в залата.
По отношение на правомощията на изпълнителната власт. Да, така е. Не се преразпределя без санкция преизпълнението на бюджета. Правят се преразпределения на неразходвани разходни части на бюджета, но тук се използват друга техника и технология. При приемането на бюджета, да кажем, се приемат нереалистично високи капиталови разходи. Примерно една част от тях зависят от проектната готовност и предварително е ясно, че няма да бъдат достигнати.
Второ, друга част от тях зависят от степента на усвояване на европроектите и съответното бюджетно кофинансиране, съфинансиране. Ясно е, че няма да има такава усвояемост и като се надуят тези капиталови разходи, в крайна сметка се получава един плафон, един буфер, за който предварително се знае, че няма да бъде изразходван и ще бъде преразпределен от Финансовото министерство с постановление на Министерския съвет. Получава се онази практика, за която всички ние говорим: премиерът дава, дава там, ние даваме там и така нататък. Ако искате това да бъде избегнато, трябва да се приеме промяна на Закона за публичните финанси и ние ще предложим за в бъдеще, без, разбира се, да нарушаваме принципите, които са приети досега.
В заключение искам да кажа, че Законопроектът е породен и мотивиран от една не много добра практика – да бъде заобикаляно Народното събрание, къде със законови, къде с недотам законови аргументи, но не посочва правилните решения. Затова ние няма да го подкрепим, а ще гласуваме „въздържал се“.
Искам да подчертая още веднъж, че в посоката, в която се мисли, и с аргументите, които изказах, ние ще търсим решение за усилване на бюджетната дисциплина и незаобикаляне на Народното събрание в прерогатива му да взема решенията по разходване на публичните финанси. Да, Министерският съвет има единствено законодателното право да състави и да внесе такъв законопроект, но окончателната дума е на Народното събрание. Народните представители имат право да променят внесените от Министерския съвет предложения и ние не бива да бягаме от тази си отговорност.
И още един мотив да гласуваме въздържали се – не смятаме, че е редно вносителите на Законопроекта да отсъстват от залата и народните представители да се занимават с тяхното законотворчество, докато те работят по предизборната си кампания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Илиева.
МАРИЯ ИЛИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Аз също искам да изразя становището си в неподкрепа на така предложения законопроект по причини и мотиви, които колегите преди мен изложиха, като потвърдя също и моето становище, че не бива да се променя поредността в членовете на Закона за публичните финанси и той следва да остане така, както е към момента, разбира се, с изказаните аргументи, че това не отменя дебата по последващите текстове и в никакъв случай не следва да противоречи на Конституционното решение от миналата година.
Искам да се спра малко по-подробно на предложението за отмяна на чл. 55а, за което не са изложени мотиви към Законопроекта. Ще започна с това да напомня какво гласи всъщност чл. 55а от Закона за публичните финанси, който казва, че извън случаите по предходен член, бюджетните взаимоотношения между бюджетите на общините и централния бюджет могат да се променят по реда на Раздел II, Глава осма от съответния орган, включително за сметка на намаление на бюджетното взаимоотношение на бюджета на първостепенен разпоредител с бюджет по държавния бюджет с централния бюджет, при изпълнение на области на политики, проекти, програми и възлагане на дейности.
Защо напомням текста на Закона? Защото, когато гласувахме Закона за държавния бюджет, ако си спомняте, колега от БСП заяви, че никога не е виждал централния бюджет и затова не може да гласува за него. Затова ми се иска, независимо, че колегите ги няма в залата, да кажа на тези от Вас, които не са членове на Бюджетната комисия, които не са се занимавали по-експертно с бюджет, че всъщност консолидираната фискална програма на държавата обхваща държавния бюджет, който от своя страна включва централния бюджет, бюджета на Народното събрание, на съдебната власт, на други изпълнителни органи и не включва бюджета на общините. Съответно взаимоотношенията на бюджета с общините, със социалноосигурителните фондове и други бюджетни организации са включени в консолидираната фискална програма. Именно поради тази причина, с промяна или отмяна на този текст, ние бихме рефлектирали не само върху взаимоотношенията на централния бюджет с общините, но и с останалите първостепенни разпоредители.
В рамките на годината се налагат промени в съответните бюджети по различни причини и всъщност отмяната на този текст би довела до невъзможност да се финансират приоритетни области. Защо не може всичко да се планира тогава, когато се приема Законът за държавния бюджет, поради естеството на различните дейности, които обхващат бюджета? Всъщност може би тук трябва да напомним, че бюджетът е финансовият план, чрез който се реализират политиките, така че нормално е в рамките на годината да има някакво движение, да възникват неща, които не са предвидени, възможно е да има преструктуриране – примерно деинституционализиране на социални домове. Възможно е да има преместване на ученици от едно училище в друго, което пък рефлектира върху делегираните бюджети. Възможно е, не дай боже, да възникнат бедствия и аварии – средства, които също не биха могли да бъдат планирани и поради тази причина не са предварително отразени по съответните бюджети, а впоследствие се налага да се реагира и необходимите средства да бъдат набавяни за най-различни ситуации, които могат да възникнат в рамките на една бюджетна година.
Разбира се, всичко това е в правомощията на Министерския съвет. Тоест това, което се случва с разпределянето на средства съгласно постановление на Министерския съвет, е в рамките на Закона – тоест не можем да говорим за противоречие със Закона. Това съответства и на Европейската харта за местно самоуправление, която всъщност, може би само да напомня, казва, че финансовите механизми, осигуряващи средствата, с които разполагат органите на местно самоуправление, трябва да бъдат достатъчно разнообразни и подлежащи на развитие, за да им позволят да следват естественото нарастване на разходите за упражняване на техните правомощия.
Отново искам да напомня, тук не става въпрос само за общините, става въпрос за взаимоотношения между централния бюджет с първостепенните разпоредители, което означава и другите органи на изпълнителната власт. Ето това според мен са мотивите, поради които не би следвало да бъде подкрепена специално и тази промяна, но и останалите, както вече казахме – за размяната на чл. 1, поредността на текстовете по приемането на Закона, а така също и въпросният текст за разпределяне на средства в размер на 1% от приходите. Тук наистина има някакво неразбиране, защото всъщност Министерският съвет не преразпределя преизпълнението на приходите, а преструктурира разходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Илиева.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Иванов, за реплика.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Илиева, Вие доста подробно обяснихте защо ГЕРБ няма да подкрепи този законопроект. Искам да Ви попитам, като председател на Подкомисията за публична отчетност и тясно запозната с Доклада и констатациите на Сметната палата и на нейните експерти относно изразходването на средства от общините, някъде в този доклад има ли констатации, които да налагат и обуславят, евентуално, такава промяна именно в Закона за публичните финанси? Може ли това да е част от мотивацията, която имат колегите, които не са в залата днес, да изработят този законопроект, и той съдържа ли се някъде в доклади на Сметната палата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Илиева.
МАРИЯ ИЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, факт е, че с Решение на Народното събрание беше възложен одит на Сметната палата, чиято цел беше да установи дали са спазени изискванията на нормативните и вътрешните актове при одобряване на допълнителни разходи или трансфери по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет.
Този одит обхвана периода от 1 януари 2017 г. до 31 януари 2018 г. Докладът на Сметната палата, който беше представен на Народното събрание, и основните констатации в него са, че Министерският съвет разполага с оперативна самостоятелност да одобрява допълнителни разходи или трансфери – това, което всъщност са правомощия, дадени му по силата на Закона за публичните финанси, като има право на преценка в какъв размер да ги одобри. Що се отнася до целесъобразността на исканите – те се решават от Министерския съвет.
В резюме мога да кажа по отношение на този доклад, че е направен извадков преглед, разбира се, на базата на използвани статистически извадки, за основните средства, които са били раздадени с Постановление на Министерския съвет, за това как те влияят върху съответните общини. Един от направените изводи е, че разпределението на допълнителните средства е неравномерно. С най-използвания показател за използване на средства на глава от населението и с най-голям размер такива средства са областните центрове Варна, Добрич, Смолян, Търново и Видин. Най-малко от своя страна са получили Ловеч и Русе. Аз не мисля, че тук има някаква причина за упрек. Това, което препоръчва Сметната палата, тъй като изводите са, че Законът е спазен, е да се утвърдят разпоредби във Вътрешните правила на Министерството на финансите, с които да се определи редът за проверка и съгласуване на съответните актове, така че препоръка за промяна в Закона за публичните финанси не е дадена и одитът е завършил с извод за законосъобразност на направените разходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Илиева.
Изказване?
Заповядайте, господин Иванов, имате думата за изказване.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, вземам думата за това изказване, макар че от преждеговорившите колеги чухме доводи за неподкрепяне на настоящия Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси.
Съжалявам, че лявата част на залата е празна, защото именно вносителите, начело с госпожа Корнелия Нинова, не счетоха да дойдат и да обосноват дори на Комисия своите виждания по така предложените промени. Изцяло подкрепям коментарите, които бяха направени от колегите, а също и от Министерството на финансите, в неподкрепа на Закона. Ще изразя и своите лични мотиви защо не бих го направил и защо Ви призовавам, колеги, да гласувате не „въздържал се“, а дори „против“.
Освен изтъкнатото Конституционно решение от 2018 г. № 4, а именно, че органът, който в Конституцията е овластен от законодателя да има законодателната инициатива по отношение на формирането на държавния бюджет, е Министерският съвет със съответните дирекции в Министерството на финансите, където от средата на годината започват да се изготвят бюджетна прогноза и консолидираната фискална рамка за следващите години. Именно в параграф 3, ако не се лъжа, по предложението на БСП и госпожа Корнелия Нинова, е, първо, да се гласуват бюджетите на първостепенните разпоредители, а основните показатели като приходи и разходи, съображенията на Министерството на финансите и на отдела, на хората, които работят във формирането на тези показатели, да се гласуват след това. В това предложение няма нефинансова, няма и математическа логика и именно затова призовавам и няма да подкрепя предложението, направено от колегите от БСП.
В допълнение ще кажа и логическата последователност, спазвана досега и в залата, и в Комисията, върви по напълно нормален ред, а именно – приемат се макроикономическата рамка с показателите, които вещаят приходите и разходите за следващите години, и след това – бюджетите на първостепенните разпоредители с тях.
За мен също така е неосновано и не съдържа логика желаната промяна в чл. 109, ал. 3, защото не касае изобщо предоставяне на допълнителни средства от разходната част на бюджета, тоест колегите вносители не са сметнали за нужно да прочетат Закона и точно да видят, че чл. 109 не касае преизпълнение на приходната част на бюджета, че следователно да бъде преразпределена оттам. Напротив, досега съществуващата уредба в чл. 26 на Закона за публичните финанси е доста по-рестриктивна и казва, че не може да бъдат преразпределяни бюджетни средства без санкцията на Народното събрание. Ако има такова преразпределение в края на годината е по гласуваната от Народното събрание разходна част.
Именно от казаното дотук и от преждеговорившите аз не мисля да подкрепя Законопроекта. Още повече, прави ми впечатление, че може би е една проява на популизъм от колегите от БСП, които – пак подчертавам – и днес не са на работа, ще вземат своите заплати, а не сметнаха за необходимо да дойдат и да защитят своя законопроект. Госпожа Корнелия Нинова, която го е подписала, можеше да дойде, да отговори и поне да участва в дебата, който днес проведохме, макар и в нейно отсъствие. Надявам се да преразгледат вижданията си по това дали идват на работа или не и в какъв интерес защитават гласуваното доверие от хората, които са гласували за тях, и да изказват мнението си в залата и в комисиите.
Още веднъж – приканвам Ви, колеги, да не подкрепите Законопроекта, предложен от госпожа Корнелия Нинова и група народни представители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 854-01-77, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 25 октомври 2018 г.
Гласували 84 народни представители: за 1, против 66, въздържали се 17.
Предложението не е прието.

Продължаваме нашата работа по следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител – Министерският съвет на 19 февруари 2019 г.
Започваме с Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте, господин Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата: Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, Николай Николов – директор на дирекция „Миграция“, Биляна Стойкова – старши юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има предложение за допускане в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите да поканите допуснатите лица в залата.
Заповядайте да представите Доклада, господин Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-5, внесен от Министерски съвет на 19 февруари 2019 г.
На свое заседание, проведено на 13 март 2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-5, внесен от Министерски съвет на 19 февруари 2019 г.
На заседанието присъстваха Красимир Ципов – заместник министър на вътрешните работи, Биляна Стойкова – старши юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейски съюз“ в Дирекция „Правно-нормативна дейност“ и Атанаска Тодорова – главен експерт в КНСБ.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от Красимир Ципов.
В изложението си вносителят отбеляза, че причините, които налагат приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България са свързани с необходимостта от прецизиране на текстове и отстраняване на несъвършенства в отделни разпоредби на Закона за чужденците в Република България, Закона за българските лични документи, Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства, както и на Закона за убежището и бежанците.
Една част от предложените изменения и допълнения в Закона за чужденците в Република България се налагат с оглед на уреждане на статута и пребиваването в Република България на непридружените деца-чужденци, а именно чрез издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България до навършване на пълнолетие. Разрешението ще се издава по ред, определен с Правилника за прилагане на закона.
Създава се правна уредба във връзка с разрешаването на спорове между родители на деца-чужденци по отношение на предоставяне право на пребиваване в Република България на тези деца. С оглед на това в Законопроекта се създава процедура, която да урежда съдебното производство по даване на заместващо съгласие от съда при наличие на разногласие между родителите на деца чужденци при предоставяне право на пребиваване в Република България. В тази насока след получаване на окончателното решение на съда дирекция „Миграция“, отдел/сектори/групи „Миграция“ на Министерството на вътрешните работи ще взима решение за предоставяне право на пребиваване, като проверява служебно и другите документи и обстоятелства, свързани с правния статут на детето.
Със Законопроектa за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България се предвижда, че разрешение за продължително пребиваване в Република България ще могат да получават чужденци, които притежават виза за дългосрочно пребиваване и са представители на чуждестранно търговско дружество с регистрирано, след проверка и оценка на представени документи, относно икономическа активност и данъчна изрядност на чуждестранното дружество за период от две години преди регистрацията на представителството, както и на документи относно неговите планирани дейности, от Българската търговско-промишлена палата търговско представителство в Република България. Разрешението за продължително пребиваване ще се ограничи до трима представители за всяко чуждестранно търговско дружество. Българската търговско-промишлена палата своевременно ще уведомява дирекция „Миграция“ при промяна в обстоятелствата по регистрацията на представителството.
На следващо място, се предлагат и променени, свързани с постигането на по-голяма яснота и синхронизация със Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
В допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България се изменя определението за „Училище“ в съответствие с изискванията на Закона за предучилищното и училищното образование.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България се въвеждат и изменения и допълнения в Закона за българските лични документи. Предвижда се, че разрешението за пребиваване на продължително пребиваващ член на семейство на български гражданин с отбелязване на „член на семейство на български гражданин“ и разрешение за пребиваване на продължително пребиваващ в Република България чужденец с отбелязване „непридружено дете чужденец“ ще се издават от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до една година.
В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта са предложени и изменения на норми от Закона за убежището и бежанците като превантивна мярка срещу възможностите за сключване на фиктивни бракове с цел заобикаляне на Закона и получаване на международна закрила. В тази връзка членовете на семейство на лице с предоставена международна закрила, семейните връзки, между които са възникнали след влизане на територията на Република България и след предоставянето на закрилата, ще могат да получат разрешение за продължително пребиваване и всички произтичащи от това права по общия ред, предвиден в Закона.
Създава се и механизъм за установяване и констатиране на извършено нарушение и възможност за прилагане на предвидената в Закона за убежището и бежанците мярка за настаняване в център или помещение от затворен тип на чужденец, търсещ международна закрила в Република България и напуснал без разрешение определената зона за движение. В тази връзка е предвидена промяна, като се предвижда, че тези нарушения ще се установяват от органите на Министерството на вътрешните работи с констативен протокол, изготвен в три екземпляра – за съответната структура на Министерството на вътрешните работи, за Държавната агенция за бежанците и за чужденеца.
В Закона за убежището и бежанците се прецизират и разпоредби с оглед на осигуряване на съответствие на българското законодателство с разпоредбите на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила.
Създава се и правна уредба за издаване на удостоверения за пребиваване на членовете на семейството на български граждани, които са граждани на Европейския съюз и са упражнили правото си на свободно движение. Създава се и уредба относно възможността да се откаже право на пребиваване на територията на Република България при установено и доказано фиктивно съжителство или фиктивен брак.
Със Законопроекта се предвижда въвеждане на европейско законодателство, поради което са изготвени таблици за съответствие с европейското право.
Приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България и на промените в другите закони не води до необходимост от осигуряване на допълнителни финансови средства.
На основание чл. 79, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е поискано становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество. В отговора си те ни уведомяват, че със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България се цели постигане на по-голяма яснота по отношение на препращанията към Закона за трудова миграция и трудова мобилност, който е бил обсъден на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество на 24 април 2018 г.
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за“, без гласове „против“ „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-5, внесен от Министерски съвет на 19 февруари 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Нунев.
Следва Доклад на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Има ли представител на Комисията в залата?
Да продължим с Доклада на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! На Вашето внимание представям:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-5, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 6 март 2019 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
Със Законопроекта, представен от заместник-министъра на вътрешните работи Красимир Ципов, ще бъдат прецизирани текстове и отстранени несъвършенства в отделни разпоредби на Закона за чужденците в Република България, Закона за българските лични документи, Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства, както и на Закона за убежището и бежанците. Едновременно с това ще се постигне съответствие на българското законодателство с разпоредбите на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила.
Основните цели, които се поставят със Законопроекта, са:
1. Да се преустанови възможността за заобикаляне на Закона от чужденци, които притежават виза за дългосрочно пребиваване и са представители на чуждестранни търговски дружества, регистрирани в Българската търговско-промишлена палата. Предвижда се ограничаване на броя на търговските представители до трима.
2. Да се постигне намаляване на административната тежест спрямо висококвалифицираните работници и сезонните работници по отношение на тяхното пребиваване на територията на Република България. При смяна на работодател в периода на пребиваването им в Република България висококвалифицираните работници и сезонните работници следва да кандидатстват за ново право за пребиваване, което е допълнителна административна тежест за тези категории чужденци, тъй като изисква притежаването на виза за дългосрочно пребиваване.
3. Да се уреди статутът и пребиваването на непридружените деца чужденци чрез издаване на разрешение за продължително пребиваване в страната до навършване на пълнолетие. Да се прецизират правомощията на компетентните държавни структури по отношение на грижите, които се полагат спрямо тази категория чужденци. Да се въведе нов вид документ, който ще се издава на непридружените деца чужденци. Необходима е и правна уредба по отношение на разрешаването на спорове между родители на деца чужденци при предоставяне право на пребиваване в Република България на тези деца.
4. Да се създаде правна уредба за издаване на удостоверения за пребиваване на членовете на семейството на български граждани, които са граждани на Европейския съюз и са упражнили правото си на свободно движение. Ще се създаде възможност да се откаже право на пребиваване на територията на Република България при установено и доказано фиктивно съжителство или фиктивен брак. С промените в Закона за убежището и бежанците ще се ограничи прилагането на процедурата за събиране на семейства на бежанци само до лица, чиито семейни връзки предшестват влизането им на територията на Република България.
5. Да се въведе допълнителен срок (2 месеца) за разглеждане на заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване при правна и фактическа сложност и необходимост от предоставяне на допълнителна информация относно исканото пребиваване.
6. Да се допълни нова категория чужденци, на които да бъде предоставян статут на дългосрочно пребиваване – лица, ползващи се с международна закрила.
7. Да се създадат разпоредби с оглед на въвеждането на нова структура, която е компетентна да издава разрешения за продължително пребиваване на чужденци – дирекция „Миграция“ или отдел/сектори/групи „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.
8. Да се въведе задължителното лично явяване на чужденец, който желае да пребивава в Република България, при подаване на заявление за предоставяне на това право.
9. Да се въведат разпоредби във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз без споразумение. След оттеглянето си от Европейския съюз Обединеното кралство ще бъде трета страна и влизането и пребиваването на британските граждани в Република България ще се извършва при условията и по реда на Закона за чужденците в Република България и правилника за неговото прилагане. Изключение от това положение ще представляват британски граждани, които са се установили и са изградили трайни връзки с нашата страна, и членовете на техните семейства, като в посочените в Законопроекта случаи за тях ще бъдат валидни основанията, които са били валидни към 29 март 2019 г. Същевременно предлаганата уредба е изцяло реципрочна на тази, която британската страна ще предложи за гражданите на Европейския съюз, в това число за българските граждани, които към 29 март 2019 г. са се установили и пребивават законно в Обединеното кралство.
Писмено становище, с което се изразява принципна подкрепа по Законопроекта, е постъпило от Българската търговско-промишлена палата.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 13 народни представители, без „против“ и „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-5, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Савеклиева.
Има ли представител на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта?
Заповядайте, господин Апостолов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 13 март 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-5, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2019 г.
На заседанието от Министерството на вътрешните работи присъстваха: госпожа Росица Грудева – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“, госпожа Маргарита Делчева – заместник-директор на дирекция „Миграция“, госпожа Биляна Стойкова – старши юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на ЕС“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“, и госпожа Владислава Радонова – експерт в отдел „Законна миграция, българско гражданство“ в дирекция „Миграция“.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Росица Грудева. Причините, които налагат изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, са необходимостта от прецизиране на текстове в отделни разпоредби на Закона за чужденците в Република България, Закона за българските лични документи, Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства, както и на Закона за убежището и бежанците.
Предложените изменения и допълнения уреждат статута и пребиваването в Република България на непридружените деца чужденци чрез издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България до навършване на пълнолетие. Създава се правна уредба по отношение на разрешаването на спорове между родители на деца чужденци, както и издаването на нов вид документ за непридружените деца чужденци.
Законопроектът урежда съдебното производство по даване на заместващо съгласие от съда при наличие на разногласие между родителите на деца чужденци при предоставяне право на пребиваване в Република България. Прецизират се правомощията на компетентните държавни структури по отношение на грижите, които се полагат на деца чужденци.
В последвалата дискусия взе участие народният представител Светлана Ангелова, която зададе уточняващи въпроси относно дейността на Дирекция „Социално подпомагане“, свързана с изготвянето на становище до съда, в което обективно да са отразени желанията и чувствата на детето, както и способността на родителите да полагат грижи за него.
В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 12 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-5, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Ще има ли становище на вносителя?
Господин Заместник-министър, заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Основна част от Законопроекта се явява правната регламентация, която трябва да приемем във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз. Тази част от Законопроекта урежда възможността британските граждани, които пребивават постоянно на територията на Република България, след оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз да пребивават законно така, както са пребивавали в настоящия момент.
Искам да Ви обърна внимание, уважаеми народни представители, че тук ние сме използвали принципа на реципрочността и тези промени в Закона за чужденците, които са предложени на Вашето внимание, са идентични на тези, които ще бъдат приети за българските граждани, които пребивават постоянно на територията на Обединеното кралство. След оттеглянето ѝ от Европейския съюз, Великобритания ще бъде трета страна и влизането и пребиваването на британските граждани в Република България следва да се извършва по реда и при условията на Закона за чужденците.
Същевременно искам да обърна внимание на обстоятелството, че в областта на правата на гражданите не бе възприет общ подход на ниво Европейски съюз. По този начин считаме, че следва да приложим този принцип на реципрочност при уреждането на правата на британските граждани в България, и той ще се яви най-сериозната гаранция за това по същия начин да бъдат уредени и правата на българските граждани, които пребивават и работят на територията на Обединеното кралство.
Както стана дума в докладите от водещата и подпомагащите комисии, предвидени са специални разпоредби за членовете на семействата на британските граждани, когато в случаите, в които Обединеното кралство ще се оттегли от Европейския съюз и правото на събиране на семейства все още не е упражнено. В тези случаи то ще може да бъде упражнено в срок от датата на оттегляне до 29 март 2022 г., като условията за упражняване на това право са титулярът да е преминал успешно своята процедура по пререгистрация и семейната връзка да е била налична към 29 март тази година. В същия срок ще могат да подадат документи и британски граждани, които са членове на семейства на български граждани.
Искам да обърна внимание, че по отношение на тези процедури ще бъдат спазвани всички правила и ще бъде извършена проверка за сигурност. Тук също ще спазим принципа на реципрочността, тъй като същата проверка ще се извърши и от британските компетентни органи по отношение на кандидатите за получаване на така наречения статут в Обединеното кралство.
През последните седмици и месеци темата е изключително актуална, най-вече по отношение на това, че няма яснота всъщност какво ще се случи, уважаеми народни представители. На Европейския съвет, който предстои през следващите два дни в Брюксел, също ще бъдат водени разговори за това дали е необходимо да се удължи срокът за Брекзит, но въпреки това Законопроектът, който предлагаме на Вашето внимание, предвижда тези разпоредби да влязат в сила от 30 март тази година.
Ще Ви призова да подкрепите това предложение на Министерския съвет с уговорката, разбира се, че ако се постигне съгласие на ниво Европейски съюз и Обединеното кралство за отлагане на датата на Брекзит, датата, от която трябва да влязат в сила съответните разпоредби, които в момента са на Вашето внимание, трябва да бъде променена. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, заместник-министър Ципов.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам думата по този законопроект, за да Ви обърна вниманието на нещо много важно. Това е един от законопроектите, които гледаме в пленарната зала, който е свързан както със сигурността, така и с грижата. Защо с грижата? Ще започна от нея. В този законопроект най-накрая беше намерено практическо решение на един проблем, започнал още с първите мигрантски потоци, продължаващ и сега – деца да бъдат използвани в миграционните потоци в две посоки. Едната – да прикриват групи, така наречените непридружени лица, да бъдат помощно средство при тяхното мигриране. Втората – тези същите деца, които обаче са придружени, биват изоставени, когато дойдат тук. Нашата държава трябваше да вземе най-накрая решение по този въпрос – как да се процедира с тях. Как, кой да се грижи, какво да се направи? Ето, в този законопроект – аз го приветствам, защото той е вследствие на опита, на практиката, вследствие на изводите и на анализа, който направиха МВР – „Миграция“, службите за социални грижи. Излязоха текстове, които ще работят, които ще помогнат да се погрижим за това.
В този законопроект, уважаеми колеги, има и още едни текстове, свързани със статути, които фалшиво се опитват да бъдат „заработени“, ако можем така да кажем. Човек, получил статут, прави фиктивен брак и ние трябва да прехвърляме този статут и на членовете на това семейство. За съжаление, много семейства в тази посока са с над 10 членове – в общностите, които мигрират в нашата страна и в Европа. Ние не можем да си позволяваме такова нещо.
Само че това, колеги, се учи в практиката и вследствие на анализа. Ето го тук, текста го има.
Тук има и един текст, който аз много харесвам – ще се опитам да Ви го пресъздам без емоция обаче. Помните ли, имаше една предизборна кампания за президент на България, в която толкова много се говореше за мигранти, за миграция, за опасности от тези мигранти – къде ще ходят, къде ще се движат, как ще работят? Тук лявата страна на залата, дето е празна, се упражняваше върху страховете на хората – ама какви страшни неща, ама как Харманли, ама не знам какво. Ето, в този закон (показва го) има текст, който казва ясно и точно: ако два пъти напусне разрешената зона – затворен тип! Само че манипулаторите ги няма – те сега пишат някакви стратегии за Европа, вместо да се занимаваме със закони, които решават проблеми и на Европа, и на България, и то в една от най-щекотливите, най-опасните, най-страшните теми – как да решаваме практически проблемите с миграцията и с мигрантите. Да ги решаваме така, че да няма страхове в хората, да няма манипулации върху тези страхове, да се грижим за този, който заслужава, и да не допускаме който няма място тук да се възползва от общите правила. Да има ясни, точни и конкретни правила.
Колеги, подкрепете този законопроект, защото той практически е опитът на МВР – на „Миграция“, на службите по тази тема и тя има място сега тук да бъде гласувана, защото утре може отново да имаме потоци и засилен натиск! Тогава няма да имаме време да реагираме със законодателни мерки! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Манев.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте.
АХМЕД АХМЕДОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ципов! Вземам думата, за да изразя положителната оценка и най-вече положителното становище на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ по предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
С обсъждания проект за изменение и допълнение се прецизират текстовете и се отстраняват несъвършенствата в отделните разпоредби на Закона за чужденците в Република България, както и на Закона за българските лични документи, Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства. Със Законопроекта се цели постигане на съответствие на българското законодателство с Директива № 32/2013 на Европейския съюз.
Сред предложените изменения, детайлно и подробно посочени в мотивите на Законопроекта като необходими с оглед геополитическите реалности, бих отчел следните положителни неща:
първо, уреждане на статута и пребиваването в Република България на непридружените лица – чужденци, чрез издаването на разрешение за продължително пребиваване в Република България, тоест до навършване на тяхното пълнолетие;
второ, създаване на възможност разрешение за продължително пребиваване в Република България да могат да получават чужденци, които притежават виза за дългосрочно пребиваване и са представители на чуждестранни търговски фирми, които също са регистрирани в Търговската палата;
трето, въвеждане на механизъм, по който да се разрешат споровете между родителите на деца чужденци по отношение правото на пребиваване на тези лица в Република България;
четвърто, създаване на правна уредба за издаване на удостоверение за пребиваване на членове на семейства на български граждани, които са граждани на Европейския съюз и са упражнили правото си на свободно движение, както и създаване на уредба относно възможността да се откажат от правото на пребиваване на територията на Република България при установено и доказано фиктивно съжителство или фиктивен брак – за това, което е говорил колегата преди мен;
пето, създаване на правна уредба по отношение на уреждане на пребиваване на граждани на Обединеното кралство и членовете на техните семейства в Република България след оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз.
Анализът на предложените промени сочи, че чрез тях ще се изяснят на законово ниво казуси, които възникват в практиката и на които Законът за чужденците в Република България в досегашния вид и свързването с други закони не са давали точни отговори. По този начин ще се намалят възможностите за различно тълкуване от органите, които ги прилагат.
С оглед необходимостта от уреждане на горепосочените въпроси ние от „Движението за права и свободи“ ще подкрепим настоящия законопроект на първо четене. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ахмедов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър и гости от МВР! Чухме становищата на комисиите, становището на вносителя – аз ще Ви обърна внимание върху очакваните резултати малко по-подредено, защото наистина този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България е важен. Много от нещата се казаха, но акцентът според мен е, че се променят четири закона – освен този за чужденците в Република България, се променят Законът за българските лични документи, Законът за убежището и бежанците и Законът за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства. Всъщност ние прецизираме много от отделните разпоредби с цел по-добро тяхно практическо приложение. Въобще ГЕРБ – много пъти съм го казвал от тази трибуна, когато дойде на власт, се опитва да приведе законодателството в добри рамки.
Благодаря на колегата преди мен – той спомена Постановление № 208. Това законодателство, което гледаме в момента, този ЗИД е свързан със сигурността на българските и на европейските граждани. Няма да отивам далече, но да припомня и аз Постановление № 208 – когато го промениха от служебното правителство неправомерно; ние бяхме сложили ред – те възразиха срещу него: какво става с мигрантите, които идват в държавата? Там подробно беше казано какво правят кметовете с тези мигранти, които идват на наша територия. Служебното правителство промени – каза: добър е, но ще променим някои неща. Дали те работят или не, никой не се интересуваше. Все едно, ние бяхме поставили тогава това постановление на масата и то помагаше за реда в държавата.
Нещо подобно – администрацията в държавата в момента, обръщам внимание на това, и Министерството на вътрешните работи, и други, които са работили, тъй като вносител е правителството, след съгласувания ни предлага подобрение в тези четири закона.
На първо място, ще се преустанови възможността за заобикаляне на Закона за чужденците, които притежават виза за дългосрочно пребиваване и са представители на чуждестранни търговски дружества, регистрирани в Българската търговско-промишлена палата. Стана дума за това, колеги говориха преди мен.
Само да подчертая някои важни неща от тази промяна. Онези представители на чуждестранни търговски дружества – ще има промени евентуално в тяхното статукво, след проверка и оценка на представени документи относно икономическа активност, данъчна изправност на търговското дружество, и това за период от две години преди регистрацията на представителството, както и документи за планирани дейности, които ще бъдат следени от Българската търговско-промишлена палата.
Разрешението да се ограничи до трима представители на търговско дружество – беше споменато от колегите също. За това Българската търговско-промишлена палата ще уведомява дирекция „Миграция“ на МВР, които ще бъдат един вид контролиращ орган на тези процеси.
С тези текстове се затяга режимът в защита на интересите на държавата и контролът от страна на дирекция „Миграция“.
На следващо място, ще се постигне намаляване на административната тежест спрямо висококвалифицираните и сезонните работници. По отношение на тяхното пребиваване на територията на Република България беше казано, само подчертавам, че досега тази тежест, когато се сменя работодателят – нови документи, това нещо не ни трябва. Цяла Европа се бори, някои от тях – очевидно в грешка, защото ставаше въпрос за размера – колко мигранти да приеме Германия или някоя друга държава, но всички имат нужда от висококвалифицирани кадри. Както и Америка прави със зелените карти впрочем. Идеята за сини за Европа не беше излишна. Но това е целта – да улесним режима за онези, които ще бъдат полезни за нашата икономика. Така че и това предложение е много добро.
Ще се уреди статутът за пребиваване на непридружените деца чужденци чрез издаване на разрешение за продължително пребиваване в страната до навършване на пълнолетие. Отброил съм си девет такива предложения, които са цял пакет – да не го повтарям, защото беше казано подробно, включително и за Брекзит, което спомена заместник-министър Ципов. Целият пакет от такива действия и текстове, които подпомагат решаването на тези спорове, включително за фиктивните бракове, включително за това какви са отношенията между тези деца и техните родители.
На следващо място, създава се правна уредба, уважаеми колеги, за издаване на удостоверение за пребиваване на членовете на семейства на български граждани, които са граждани на Европейския съюз и са упражнили вече правото си на свободно движение, което е право на всеки европейски гражданин и наше постижение. Както и се създава уредба относно възможността да се откаже, обръщам внимание, право за пребиваване на територията на Република България при установяване или доказано фактическо съжителство и фиктивен брак, много злоупотребявано с този статут.
С промените в Закона ще се ограничи прилагането на процедурата за събиране на семейства на бежанци само до лица, чиито семейни връзки предшестват влизането им на територията на Република България. По този начин ще се преустанови това заобикаляне на Закона за следващи фиктивни бракове и те да остават на наша територия. Тоест отново стягаме режима и подобряваме сигурността на гражданите.
Отбелязал съм си едно последно: ще се постигне съответствие – беше споменато, в текстовете всъщност – на българското законодателство с разпоредбите на Директива 32/2013 на Европейския съюз, както и на Съвета впрочем от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила.
Пропускам, разбира се, дългото изложение, което направи – благодаря на заместник-министър Ципов – за Брекзит. Дали ще се случи или не, и как ще стане ясно, но и това е влязло в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
Това, уважаеми колеги, е труд, както споменах в началото, на много експерти, администрация, която пряко е свързана със сигурността на българските и на европейските граждани – знаете, че това ни беше един от приоритетите по време на Председателството.
Обръщайки Ви внимание на тези очаквани резултати от прилагането, призовавам всички да подкрепят Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, както го направихме впрочем в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – спомням си, 17 души бяха „за“ и никой „против“ и „въздържал се“. Такива числа чух и от колегите, които представиха докладите от другите комисии. Така че призовавам Ви – гласувайте. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Радев.
Реплики към изказването на господин Радев? Не виждам.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносител е Министерският съвет на 19 февруари 2019 г.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Изпълнихте призива на господин Радев!

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 113 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО СЛЕДНОТО: СЪС ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ И ФИЗИЧЕСКАТА ИМ ИНФРАСТРУКТУРА, КОЙТО ВЪВЕЖДА ИЗИСКВАНИЯТА НА ДИРЕКТИВА 2014/61, Е ПРЕДВИДЕНО СЪЗДАВАНЕ НА ЕДИННА ИНФОРМАЦИОННА ТОЧКА, КАК ЩЕ ФУНКЦИОНИРА ТАЗИ ПЛАТФОРМА И КАК ЩЕ ОТГОВОРИ НА ЦЕЛИТЕ НА ЗАКОНА – НАМАЛЯВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ И АДМИНИСТРАТИВНАТА ТЕЖЕСТ ПРИ РАЗГРЪЩАНЕ НА ВИСОКОСКОРОСТНИ ЕЛЕКТРОННИ И СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ, ОСИГУРЯВАНЕ НА ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ, РЕШАВАНЕ НА СПОРОВЕ.
Вносители са народният представител Станислав Иванов и група народни представители на 15 март 2019 г.
Заповядайте, господин Христов.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, Проектът „Изграждане на ГИС базирана електронна платформа „Единна информационна точка“ има за цел да осигури изпълнението на изискванията на Директива 2014/61 ЕС относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.
Проектът е насочен към ефективно планиране на разполагането на тези мрежи, използването на съществуващите инфраструктури и координирането на строежите, за да се намалят инвестиционните разходи. Осигурено е финансиране в размер на 2 млн. лв., без малко от Оперативна програма „Добро управление“. Чрез Проекта е създадена ГИС базирана електронна платформа „Единна информационна точка“. Тя осигурява достъп до информация за съществуващата физическа инфраструктура, пътища, железопътни линии, електропроводи, оптични трасета и други. Единната информационна точка систематизира информация от различни източници, която впоследствие може да бъде използвана от всички заинтересовани администрации, бизнес и граждани. ГИС технологията дава възможност натрупаните данни и информация да бъдат използвани за управление на ресурси на частни инвеститори, регионално и териториално планиране от страна на общините и други, като в първия етап от Проекта се извърши проучване на състоянието на съществуващата физическа инфраструктура и информацията за планираните строежи на мрежови оператори, както и наличната информация, с която разполагат органите от обществения сектор, и възможностите за нейната цифровизация.
При изграждането е наложено да се използват вече утвърдени и безплатни IT продукти с цел икономия на бюджетни средства и гарантиране на възможността за последващо допълване на данните, корекция, актуализация и други. Създадената база данни е интегрирана с наличните бази на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Агенцията „Пътна инфраструктура“, Националната компания „Железопътна инфраструктура“, Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и други.
Разработената платформа е изградена на основата на отворения код, което означава, че няма да се дават допълнителни средства за лицензи, поддръжка и други. Така се гарантира, че общинските администрации и частните оператори ще могат да използват максимално нейните функционалности, без да се налагат допълнителни разходи от тяхна страна.
Порталът осигурява пълен систематизиран и безплатен достъп до: информация за територията на цялата страна, за процедури и нормативни актове, регламентиращи разполагането и поддържането на електронни съобщителни мрежи; изграждането и използването на прилежащата им физическа инфраструктура, включително за органите, компетентни да издават съответните актове и таксите за издаването им; съществуващата физическа инфраструктура за разполагане на мрежи, включително високоскоростни електронни, съобщителни мрежи; планиране или текущи дейности по строителството; разполагане и монтаж, образци на документи, необходими за получаване на разрешения или други актове, свързани с изграждането на физическата инфраструктура; образци на документи за уведомления, за разполагането на мрежи и образци на заявления за получаване на права, критерии и срокове, при които достъпът до информацията по предходните точки може да бъде предоставена, ограничена или отказана, включително мотивите за налагане на ограничения или отказ; данни за контакт с компетентните органи и мрежовите оператори, която информация да позволява установяването на директна връзка с тях, включително информация за конкретните правомощия на органите, свързани с планирането, проектирането, разполагането и поддържането на електронни съобщителни мрежи и изграждането на физическа инфраструктура; данни, включително графични за съществуващите електронни съобщителни мрежи.
С оглед осигуряване на прозрачност и максимално стимулиране на съвместните инвестиции на платформата, функционират два публични и безплатни регистъра – регистър на планираните или текущи дейности по разполагане и монтаж на мрежова инфраструктура, съдържащ информация за местоположение и трасе, вид на инфраструктурата и начинът на ползване и регистър на обявленията за предоставяне на права за достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура.
Платформата предлага няколко електронни административни услуги. Осигурява условия за попълване, допълване по електронен път на заявленията и документи, необходими за разполагането и поддържането на електронни съобщителни мрежи, и физическа инфраструктура, както и за получаване на информация за хода на разглеждането им от компетентни органи.
Във връзка с изложеното, уважаеми господин Министър, Ви моля да ни запознаете с актуална информация относно Проекта и текущото му състояние. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Думата има министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Росен Желязков, в рамките на десет минути да ни запознаете с отговора на въпроса – заповядайте.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, Вие подчертахте във Вашия увод, във Вашето встъпление значимостта на самия проект и неговото въздействие върху обществено-икономическите отношения, свързани с разгръщането на електронни съобщителни мрежи. Ако ми позволите да направя едно уточнение, за което всички Вие като народни представители, които са гласували приемането на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура като транспониращ такъв съответната европейска директива, сте добре запознати и сте наясно с целите и въздействието върху обществените отношения, които са свързани с развитието на електронните съобщителни мрежи, чрез които се пренасят изключително важни за съвременния живот и технологии данни, платформата на електронни съобщения, глас, аудио, видео, телевизия, радио и какво ли още не в сферата на електронните съобщения.
Основно водещо начало е ефективното разгръщане на електронните съобщителни мрежи и възможността за споделено използване на изградената физическа инфраструктура. Както знаете, има много предприятия в държавата, които притежават физическа инфраструктура – като започнем от доставчиците на топлинна, на електрическа енергия, доставчиците на газ, доставчиците на електронни съобщения и мрежи, доставчиците на инфраструктура, изграждащите такава инфраструктура. Вие споменахте във Вашето изложение пристанищна инфраструктура, железопътна инфраструктура, пътна инфраструктура. Всеки един от тези субекти разполага с такава физическа инфраструктура и целта на законодателя е тя да бъде съвместно използвана при разгръщането на електронни и съобщителни мрежи, което, от една страна, създава инвестиционен интерес, от друга страна, значително намалява разходите, от трета страна, подпомага и потребителите, и собствениците на имоти, и тези, които ползват сервитути да… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Министър, само за момент.
Колеги, моля да заеме местата си и да запазите тишина!
Заповядайте.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: …имат всички облекчения, улеснения, в това число и икономически стимул, за разгръщането на електронни съобщителни мрежи. Вие правилно споменахте, че наблюдаваме известно забавяне, като споменахте и причината. Забавянето се дължи на забавената обществена поръчка поради едно обжалване, което беше всъщност в същината на политиката за изграждането на информационни системи, използвайки софтуер само с отворен код. Това е политика, която е заложена в Закона за електронното управление – целенасочена политика на държавата. В конкретния случай целта е да се гарантират именно интересите на мрежовите оператори, които в една или друга степен вече поддържат информация за своята инфраструктура. Самият проект е реализиран. В момента се подхожда с попълването на конкретните данни, които ще дадат възможност на всеки субект, който има интерес за разгръщането на такива мрежи, да има пълни данни за физическата инфраструктура и възможностите, които тя предлага за разгръщането на електронните съобщителни мрежи, в това число въпроси, свързани с точките за достъп, със споделянето, с капацитета на тези инфраструктури и така нататък.
Наличието на такава своевременна информация дава възможност на всеки един инвеститор да ускори процеса по планиране и по координиране изграждането на такава инфраструктура. Дава възможност за попълване на заявления по електронен път, за получаването на директна информация за хода на разглеждането и осигурява по-лесен и по-прозрачен начин за реализиране на инвестиционния процес. Не е нужно да подчертавам, че всичко това води до значително намаляване на административната тежест, а още повече позволява прозрачност и предсказуемост на целия инвестиционен процес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Колеги, започваме по добре известната процедура.
Първи имат право да зададат въпрос в рамките на две минути народните представители от парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, стана ясно, че съгласно Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, както и изискванията на Директива 2014/61 се налага въвеждането на Единна информационна точка.
Въпросът ми към Вас, господин Министър, е: има ли забавяне при изграждането на тази Единна информационна точка съгласно Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, и ако има, какви са причините за това, както и какво ще отговорите на очакванията на операторите на мрежовата инфраструктура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вълков.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Вълков, както споменах в експозето, има забавяне – това забавяне не е значително. Законът беше приет неотдавна в рамките на транспониращата процедура в сроковете, които са предвидени в Директивата. Разбира се, реализацията на подобна платформа, която съставлява информационна система, необходима с обезпечаване, с огромна по своя обхват и съвкупност бази данни, предполага провеждането на процедурата по Закона за обществените поръчки. Такава процедура беше проведена. Стойността ѝ възлиза на милион и 800 хил. лв. Имаше обжалване, което, както споменах, беше основно заради изискването на възложителя по смисъла на Закона за електронното управление за използването на софтуер с отворен код.
Изискването за използването на подобен софтуер е заложено за новоизграждащите се системи, които се възлагат по реда на Закона за обществените поръчки. Целта на това изискване по смисъла на Закона е изцяло свързано с възможността за последващо използване на кода с негов ъпгрейд, с депозирането му в хранилището на софтуерите с такъв отворен код, там, където кодовете могат да бъдат преизползвани, и не на последно място, възможността държавата да не харчи огромен ресурс за лицензии по отношение на софтуери, чиято лицензионна политика на предоставящите ги компании винаги е свързана с ангажирането на годишни плащания за такъв софтуер. Това доведе до забавянето, но всичко е преодоляно. Беше потвърдена процедурата. Самият продукт е готов и в момента тече фактическата работа по попълването на базата данни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Следва въпрос от парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Заповядайте, господин Стоянов.
АТАНАС СТОЯНОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Във връзка с дебатирания казус относно изграждането на географската информационна система и по-специално така наречената Единна информационна точка нашият въпрос към Вас е: какви мерки ще бъдат взети от страна на Министерството относно това да бъде гарантирана сигурността на значителния брой информации и базата данни, която ще съдържа именно тази електронна платформа, наречена Единна информационна точка? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стоянов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, господин Стоянов! Благодаря за въпроса.
Наскоро Народното събрание прие нарочен Закон за киберсигурност, уреждащ обществените отношения, свързани с гарантиране сигурността на мрежите и информационните системи. Всяка информационна система следва да отговаря на стандартите и изискванията на Закона. Тази система не прави изключение. Същата е защитена със строго дефиниране на различни нива на достъп – все пак ние говорим за данни на различни предприятия и различни доставчици на 100 обществени услуги. Този достъп трябва да бъде свободен, но трябва да бъде защитен с оглед различните нива на достъпност, да бъдат защитени данните с оглед на техния интегритет и тяхната непроменяемост.
В тази връзка има различни нива на оторизация на потребителите. Системните администратори управляват тези права съобразно техния функционален и административен профил, като има възможност за проверка на всички данни, включително и на достъпващите в системата. Сигурността на тази система е изцяло базирана на съответни протоколи, които осигуряват необходимите нива на защита – става въпрос за защита на данните, защита на базата, на комуникацията клиент-сървър, защита от различни кибератаки и защита от сривове и устойчивост на системата.
За да се осигури това нещо, се използват всички общоизвестни към момента стандарти и протоколи. Може да се каже, че това е една от най-модерните системи, които съществуват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Въпрос от „Движението за права и свободи“ – заповядайте, господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Законът за електронно съобщителните мрежи и физическата инфраструктура е един много важен закон и много труден закон, който приехме с големи усилия в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Вие също участвахте в този процес – тогава като председател на Комисията за регулиране на съобщенията, разбира се, че познавате цялата тази материя. Надявам се, че и колегите вече са я разбрали.
Аз нямам съмнение, че работата, която беше планирана по изграждането на Единната информационна точка, върви по план въпреки закъсненията. Разбира се, това е част от откритото и прозрачно управление, така че това са нормални процеси и процедури по жаленето.
Имаше много спорни ситуации, докато гледахме Закона в Комисията. Отделните оператори, отделните заинтересовани страни доста спориха и някои от текстовете тогава отпаднаха. Малко по-късно през Закона за устройство на територията, ако не ме лъже паметта, тези текстове отново бяха внесени и приети – разбира се, казвам го по памет. Това беше за разстоянието, ако не се лъжа, от физическата мрежа до разпределителната кутия или точката там, както ги бяхме отбелязали тогава.
Въпросът беше: тази политика в идеята на Вашия коалиционен партньор да се угоди ли е, или е в обществен интерес? Защото Законът беше в един вид, когато го приехме в Народното събрание като Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, и малко след това започваме през Закона за устройство на територията да го променяме.
Смятате ли, че с тази промяна защитаваме обществения интерес и че това обслужва някой конкретно? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Летифов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Летифов!
Дотолкова, доколкото измененията в Закона не противоречат на Директивата, не мисля че има основание да се счита, че променят политиката в областта на споделеното използване на мрежовата инфраструктура. Вие сами разбирате, че това е нов подход, това е ново регулиране на обществените отношения. Досега всеки един от собствениците на инфраструктура, както споменах в началото, това са всички доставчици на комунални услуги, в това число и изградените инфраструктури в пътен, железопътен аспект, ревниво пазеха своите изградени физически инфраструктури – от една страна, с оглед на усещането, че това принадлежи и е монопол на самото експлоатиращо предприятие, от друга страна, за да могат при допускането на друг потребител, на друг участник или искащ да се възползва от тази инфраструктура, да събират цена по тарифа, която едностранно се определя от собственика на тази физическа инфраструктура. Тоест целите на Закона дотолкова, доколкото са за краен резултат, разгръщането на електронни съобщителни мрежи –защото не е тайна, че технологиите се развиват по-бързо, отколкото възможността на всеки един законодател навсякъде да отговори за регулирането на тези нови по своя вид обществени отношения, които произтичат от развитието на технологиите, мисля, че начинът, по който е транспонирана Директивата със Закона, както и с неговите допълнения, отговарят, от една страна, на целта за развитието на електронната съобщителна мрежа, от друга страна, за споделянето на изградената инфраструктура с цел намаляване на цените и по-ефективното използване на една инфраструктура от множество доставчици на електронни съобщителни услуги или мрежи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
От парламентарната група на ВОЛЯ – заповядайте, господин Дончев.
АНДОН ДОНЧЕВ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Знаем, че положихме доста усилия в Комисията, а и в залата, за да приемем Закона, който обсъждаме днес.
Знаем обаче, че всеки закон, за да бъде приложим и да има своето съответно действие и полезност, изисква приемането на необходимата съответна нормативна база.
В тази връзка, бих искал да попитам, какви действия сте предприели и кога може да очакваме приемането на подзаконовата нормативна база към настоящия закон? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Дончев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Дончев! В Закона е предвидено на подзаконово ниво, чрез наредби на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, да се доуредят конкретни въпроси, чието системно място не следва да се уреди по смисъла на Закона за нормативните актове в Закона. Към момента в Министерството са изготвени, приети, изготвят се и подлежат на приемане, на утвърждаване съответните наредби в тясно взаимодействие с други регулаторни органи – давам пример с Комисията за енергийно и водно регулиране, с Комисията за регулиране на съобщенията, с други администрации, с бизнеса, със заинтересованите лица. Към настоящия момент е приета подписана от мен Наредба за определяне методиката за начина на разпределяне на разходите при определени цени, за предоставяне на достъпи и до съвместно ползване на физическата инфраструктура.
Предстои през следващата седмица да подпиша вече изготвената наредба за сервитутите, които възникват в полза на операторите на електронни съобщителни мрежи.
Предстои обществено обсъждане. Хубавото е, че са много активни всички заинтересовани лица по време на общественото обсъждане, което показва значимостта на тази тема за правила и норми за проектиране, разполагане и демонтаж на електронни съобщителни мрежи.
Позволете ми да отворя една скоба – това е важно и за всички етажни собствености, там, където в новопроектираните, новоизграждащите се сгради се изгражда една инфраструктура, която може да се използва от всички мрежови оператори, за да не се допуска хаоса за разполагане на множество инфраструктури, за множество мрежи на различни оператори и най-вече доставчици на телевизионно съдържание, доставчици на интернет и така нататък.
Предстои обществено обсъждане на Наредба за съдържанието, условията и реда за създаването и поддържането на специализирани карти и регистри, за съоръжения и свързаната с тях инфраструктура.
Към момента предстои финализирането и общественото обсъждане през месец април на Наредба за условията и реда за предоставяне на достъп до информация за съществуващата инфраструктура за разполагане на мрежи, включително на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, а в това число и за формата на данните, които трябва да съдържат. Виждате, че това е една доста широка нормативна уредба, засягаща различни по вид правила, като целта на правилата е да създаде съответния ред, съответната прогнозируемост, съответната прозрачност и в никакъв случай да не създава предпоставки за увеличаване на административната тежест. Основата на тези наредби е да доразвие принципите на Закона, а не да създава нови такива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към втория кръг въпроси.
От парламентарната група на ГЕРБ – заповядайте, господин Милушев.
ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
Изискванията, които е заложило Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за Единната информационна точка, предполагат твърде голяма тежест за общините, особено по-малките, които имат ограничен ресурс – дали това ще повлияе? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Милушев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Милушев, считам за удачно да спомена, че Вашата констатация би могла да предизвика съответна тревога сред общините, но в никакъв случай няма да бъде допуснато това да се случи. В много тясно взаимодействие сме – не само с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а и с всички заинтересовани страни, с Националното сдружение на общините, като се съобразяваме с техните препоръки и опит. Всички знаем, че общините са изключително важна част за административното обслужване не само на гражданите, но и на предприятията, и на бизнеса.
При реализацията на Проекта Единна информационна точка те са основен източник на информация, тъй като голяма част от информацията се създава, поддържа и актуализира от общините. Целта е чрез тази платформа да бъде агрегирана тази информация, да се обработва и систематизира без допълнителни разходи от страна на общините, подчертавам, без допълнителни разходи. Чрез платформата ще бъдат достъпни всичките услуги на общинските администрации като стъпка към ефективното електронно управление. Знаете, че най-прекият път за информация на гражданите на съответното населено място, на съответната община е общинската администрация. В тази връзка е предприето и е реализирано обучението на общински екипи. Вече са обучени повече от 120 експерти, като са изготвени необходимите инструкции за работа с базите данни, които да насочват общините как да систематизират и обработват информацията – в това число и за собствени нужди, с която разполагат.
Разбира се, работата на всяка нова информационна система отнема време, но целта на информационната система е да спестява такова, така че ресурсът в обучение, ресурсът в опознаване на системата е благоприятен, защото след това ще пести време не само и не толкова на администрацията, а ще пести време на гражданите и на бизнеса, което е и целта на този проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
От „Обединените патриоти“?
Заповядайте – слушаме Вашия въпрос, господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Няма ли да бъде Единната информационна точка още едно място, където бизнесът ще предоставя информация? И още един въпрос: как ще се гарантира сигурността на тази информационна система?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Господин Иванов, позволете ми да кажа така: това няма да е още едно място за предоставяне на необходимата информация, а това ще бъде единственото място за обединяване на наличната информация. Целта е да намалява, както нееднократно казах, административната тежест и това е подход с адресати не само ползвателите, а е и подход за улесняване на предприятията, които поддържат такава информация, и на доставчиците на комунални услуги.
Има определени различия по отношение на подхода за агрегиране на данните и там, където имаме съвместимост, тя се прави в рамките на системата, а там, където по технически причини не е възможна интеграция като например с Агенцията по геодезия, картография и кадастър или с Агенцията „Пътна инфраструктура“, се създават механизми за преизползване на наличната информация.
Искам да подчертая, че към настоящия момент предприятия от системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – това са Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и Националната компания „Железопътна инфраструктура“, вече са интегрирали своите данни със системата и поетапно върви интеграцията и с останалите, в това число с различни телекомуникационни оператори. Тоест вече сме в ход на интеграция и до този момент не сме намерили основание да се съмняваме за това, че се създава допълнителна тежест, както и нямаме основание да се притесняваме занапред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
От парламентарната група на „Движението за права и свободи“? Няма въпрос.
От парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“? Няма въпрос.
Колеги, преминаваме към отношение от народните представители от парламентарните групи.
Заповядайте, господин Кърчев, за отношение от името на парламентарната група на ГЕРБ в рамките на пет минути.
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, видно е от изложеното и разискванията, че платформата Единна информационна точка е изключително важна за подобряване на бизнес климата в страната.
До момента планирането и изграждането на инфраструктурата е свързано с административната тежест и попълването и подаването на множество документи към различни институции. Затова от ключово значение е систематизирането на тази информация на едно място, което да гарантира точност на представените данни и да дава сигурност на инвеститорите. Цифровизацията е от ключово значение за малка държава като нашата и ние следва максимално да улесняваме и стимулираме разполагането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи чрез насърчаване на съвместното изграждане, а където вече съществува – съвместно използване на физическата инфраструктура. Така ще се постигнат реално по-ефективни и по-ниски разходи за строителството.
От друга страна, разбираме, че Единната информационна точка ще даде възможност на много оператори да следят за планиране и инвестиции в инфраструктурата, за промени и предстоящи ремонти, а така може да се подобри процесът на планиране и координиране на изграждането на физическата инфраструктура. Това ще сложи край на постоянното разкопаване на улиците, от една страна, и, от друга страна, ще намали значително разходите.
Ясните правила и прозрачност, които платформата ще наложи, ще осигурят справедливи и равни условия за всички инвеститори – малки и големи. Това ще стимулира малките и средни предприятия особено на местно ниво да се развиват съвместно и да осигурят нови работни места. Похвално е, че се гарантира, че за общините и бизнеса няма да има допълнителни и неоснователни разходи. Надяваме се, че това ще се продължи и в бъдеще, защото особено малките общини се нуждаят от подкрепа и съдействие, както стана ясно.
Тази платформа всъщност показва какво е обслужване на едно гише, за което говорим от толкова време. Това е една правилна стъпка към утвърждаване на електронното управление в страната на ниво централна и местна власт. Не бива да се допуска допълнителното забавяне на този проект, което ще спре процеса на координация между секторите. Функционирането на тази платформа е наше задължение като държава – член на Европейския съюз, и ние трябва да положим максимални усилия за изпълнение на поетия ангажимент, и то в кратък срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кърчев.
Други парламентарни групи ще вземат ли отношение? Не виждам.
Колеги, да благодарим за участието в днешното изслушване на господин Росен Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
С това изчерпахме времето за днешния пленарен ден.
Утре – редовно пленарно заседание от 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер

Секретари:
Александър Ненков
Сергей Кичиков