Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер
Секретари: Юлиан Ангелов и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Съобщение: заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България със своя заповед е разрешил изпращането на военен кораб с щатното си въоръжение и екипаж военнослужещи за участие в американско-украинско учение в периода от 29 юни до 13 юли 2019 г., включително дните за преход, в района на град Одеса, териториалното море и прилежащата зона на Украйна.
Уведомлението е постъпило на 20 март 2019 г. с вх. № 903-09-14 и е предоставено на Комисията по отбрана.

Колеги, продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА ТЪРГОВСКАТА ТАЙНА.
Вносител е Министерският съвет на 2 януари 2019 г., приет е на първо гласуване на 6 февруари 2019 г.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
„Доклад относно Законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г., приет на първо гласуване на 6 февруари 2019 г.
„Закон за защита на търговската тайна“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, което Комисията подкрепя.
Гласували 131 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Глава първа – Общи положения“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Глава първа, подкрепено от Комисията.
Гласували 128 народни представители, за 128, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 1:
„Предмет
Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за защита от неправомерно придобиване, използване и разкриване на търговска тайна, осъществявана по съдебен път в производство по граждански дела.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Има ли изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на чл. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 2 – „Ограничения“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2, като в ал. 1, т. 2 и 4 и ал. 2, т. 3 думата „националното“ се заменя с „българското“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване текста на вносителя за чл. 2 с редакционните поправки, предложени от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Глава втора – Придобиване, използване и разкриване на търговска тайна“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
„Раздел І – Определения“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване два текста – първият е на вносителя за наименованието на Глава втора, вторият е на вносителя за наименованието на Раздел І.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 3 – „Определение“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3, като в т. 1 думите „боравят с“ се заменят с „използват“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 3 с редакционната поправка, предложена от Комисията.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 4 – „Притежател на търговска тайна“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 4.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 5 – „Нарушител“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Не виждам.
Ще подложа на гласуване текста на вносителя за чл. 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 6 – „Предмет на нарушение“.
Комисията подкрепя теста на вносителя за чл. 6 като навсякъде думата „незаконно“ се заменя с „неправомерно“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 6 с редакционната поправка, предложена от Комисията.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Раздел II – Придобиване, използване и разкриване на търговска тайна“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Член 7 – „Правомерно придобиване, използване и разкриване на търговска тайна“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7, като в ал. 1, т. 3 думите „със закона“ се заменят с „българското законодателство“, а в ал. 2 думата „националното“ се заменя с „българското“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване два текста – първият е на вносителя за наименованието на Раздел II, и вторият е на вносителя за чл. 7, с редакционните поправки, предложени от Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 8 – „Неправомерно придобиване, използване и разкриване на търговска тайна“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
„Неправомерно придобиване, използване и разкриване
на търговска тайна
Чл. 8. (1) Придобиването на търговска тайна без съгласието на нейния притежател се смята за неправомерно, когато е извършено чрез:
1. нерегламентиран достъп, присвояване или копиране на документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, върху които се упражнява правомерен контрол от притежателя на търговската тайна и съдържат търговска тайна или информация, от която тайната може да бъде извлечена;
2. друго поведение, което противоречи на добросъвестната търговска практика по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.
(2) Използването или разкриването на търговска тайна без съгласието на нейния притежател се смята за неправомерно, когато е извършено от лице, което е:
1. придобило неправомерно търговската тайна, или
2. нарушило споразумение за запазване на поверителност или друго задължение да не разкрива търговската тайна, или
3. нарушило задължение за ограничаване използването на търговската тайна.
(3) Придобиването, използването или разкриването на търговска тайна се смята за неправомерно, когато към момента на придобиването, използването или разкриването ѝ лицето, предвид обстоятелствата, е знаело или е следвало да знае, че търговската тайна е била получена пряко или косвено от друго лице, което я е използвало или разкрило неправомерно.
(4) Производството, предлагането или пускането на пазара на стоки – предмет на нарушение, както и вносът, износът или съхранението им с такива цели се смята за неправомерно използване на търговската тайна, когато извършителят е знаел или предвид обстоятелствата е следвало да знае, че търговската тайна е използвана неправомерно по смисъла на ал. 2.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на чл. 8.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 9 – „Изключения“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9, като в текста преди т. 1 думата „счита“ се заменя със „смята“, а в т. 3 и 4 думата „националното“ се заменя с „българското“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 9 с редакционните поправки, предложени от Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Глава трета – Производство за защита на търговската тайна“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
„Раздел I – Общи разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване два текста – първият е на вносителя за наименованието на Глава трета, и вторият е на вносителя за наименованието на Раздел I.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 10 – „Право на иск“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
„Право на иск
Чл. 10. (1) Притежателят на търговска тайна има право да предяви иск пред съда срещу всеки нарушител на търговската тайна за установяване на неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, както и за:
1. присъждане на обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи;
2. преустановяване или забрана за използването или разкриването на търговската тайна;
3. забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките – предмет на нарушение, вноса или износа, както и съхранението на тези стоки, с тези цели;
4. унищожаване на цели или на част от документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, които съдържат или носят търговската тайна, или когато е целесъобразно – предаването им на ищеца;
5. забрана за предлагането или предоставянето на услугите, които са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити.
(2) Едновременно с исковете по ал. 1 ищецът може да поиска от съда и налагане по отношение на стоките или услугите – предмет на нарушение на една или повече от мерките по чл. 20, ал. 3.
(3) Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице с разпореждане да предостави информация от значение за решаване на делото като:
1. име, адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление на производителите, разпространителите, доставчиците и на други лица, които са били държатели на стоките – предмет на нарушението, както и на търговците на едро и на дребно, за които са били предназначени;
2. данни за произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и приходите, получени от стоките – предмет на нарушението, съответно данни за предлагането или предоставянето на услугите и приходите от тях;
3. документи или части от тях, вещи, материали, вещества или електронни документи или части от тях, които съдържат или носят търговската тайна;
4. лицето, от което са получили търговската тайна;
5. лицата, пред които са разкрили търговската тайна.
(4) В разпореждането се посочва срок, в който страната трябва да изпълни задължението си за предоставяне на пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща информация.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на чл. 10.
Гласували 95 народни представители: за 93, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 11 – „Давностен срок“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
„Давностен срок
Чл. 11. (1) Правото на иск на притежателя на търговска тайна се погасява с изтичането на 5 години от извършване на нарушението.
(2) Правото на иск по чл. 15, ал. 4 и по чл. 20, ал. 4 на ответника и на всяко трето засегнато лице се погасява с изтичането на едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, от който е породен правният интерес.
(3) За спирането и прекъсването на давността се прилагат чл. 115 и 116 от Закона за задълженията и договорите.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на чл. 11.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Продължете, уважаема госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Член 12 – Мерки за поверителност в съдебното производство“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
„Мерки за поверителност в съдебното производство
Чл. 12. (1) Във всяко положение на делото страните и всяко друго заинтересовано лице, включително свидетели, може да поискат от съда да определи дадена информация по делото като поверителна, тъй като съдържа търговска тайна или предполагаема търговска тайна.
(2) Искането по ал. 1 трябва да бъде надлежно обосновано.
(3) В случаите когато съдът определи дадена информация по ал. 1 за поверителна, съдът със същото определение може да наложи следните специални мерки за запазване на поверителния ѝ характер, като:
1. ограничи напълно или частично достъпа до представен по делото документ, който съдържа търговска тайна или за който се твърди, че съдържа търговска тайна, като предостави достъп до документа само на определени лица;
2. ограничи достъпа до съдебните заседания, както и до съответните записи или протоколи, като постанови разглеждането на делото или извършването само на някои действия да стане при закрити врата;
3. изготви вариант на съдебен акт за лицата, които са лишени от достъп до търговската тайна, със заличена търговска тайна.
(4) Броят на лицата, на които се предоставя достъп до поверителната информация относно търговска тайна, не трябва да надвишава необходимия за осигуряване правото на защита на страните в процеса. Не може да се ограничава достъпът до информация на лицата, които са страни по делото, и на техните процесуални представители.
(5) При определяне на съответната мярка съдът взема предвид необходимостта от осигуряване правото на справедлив процес и ефективност на мярката, зачитане на законните интереси на страните и когато е целесъобразно – на третите лица, както и вероятността да им бъдат причинени вреди от налаганата мярка.
(6) Определението по ал. 3 се обжалва по реда на чл. 274 – 278 от Гражданския процесуален кодекс.
(7) Страните, техните адвокати или други процесуални представители, съдебните служители, свидетелите, вещите лица и всички други лица, които участват в съдебни производства по този закон или имат достъп до документи, които са част от такива производства, са задължени да пазят информацията, определена като поверителна съгласно ал. 1 и 3, която им е станала известна в резултат на това участие или достъп.
(8) Използването или разкриването на информация, която представлява търговска тайна или предполагаема търговска тайна, е забранено и след приключването на съдебното производство, освен когато:
1. съдът установи с влязъл в сила акт, че информацията, за която се твърди, че съдържа търговска тайна, не отговаря на определените в този закон изисквания за търговска тайна;
2. информацията, защитена като търговска тайна, стане общоизвестна и достъпна за лицата от средите, които обичайно използват този вид информация.
(9) Лицата по ал. 7 носят отговорност по този закон за използването или разгласяването на информация, която съдържа търговска тайна или предполагаема търговска тайна, определена за поверителна съгласно ал. 1 и 3.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 12, предложена от Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Член 13 – Подсъдност“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 13.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Раздел II – Привременни мерки за защита“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IІ.
„Член 14 – Обезпечителни мерки“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14, като в ал. 1, т. 4 думите „придобити незаконно“ се заменят с „неправомерно придобити“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Раздел II и текста на вносителя за чл. 14 с редакционната поправка, предложена от Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Член 15 – Условията за допускане на обезпечението“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15, като заглавието се изменя така: „Допускане и налагане на обезпечението“, в ал. 2, т. 6 думата „страни“ се заменя с „лица“, а в ал. 5 думите „който е“ се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 15 с редакционните поправки, предложени от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Член 16 – Условия за отменяне на обезпечението“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
„Отмяна на обезпечението
Чл. 16. Обезпечението може да бъде отменено по искане на:
1. ответника или служебно от съда, ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иска по чл. 10 в едномесечен срок от налагане на обезпечителните мерки;
2. ответника, когато информацията, по повод на която са наложени обезпечителни мерки, престане да отговаря на определените в този закон изисквания за търговска тайна поради причини, които не се дължат на ответника.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на чл. 16.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
„Прилагане на Гражданския процесуален кодекс
Чл. 17. Допускането, налагането и отмяната на обезпечителните мерки се извършва по реда на чл. 389 – 403 от Гражданския процесуален кодекс, с изключение на чл. 398, ал. 2, изречение първо, доколкото този закон не предвижда друго.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на чл. 17.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Раздел III – Обезщетение за вреди“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІII.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Раздел III.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Член 18 – „Обезщетение за вреди“ – текст на вносител.
Предложение от народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
„Обезщетение за вреди
„Чл. 18. (1) Нарушителят е длъжен да обезщети притежателя на търговска тайна за всички претърпени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна. Обезщетението се дължи, когато нарушителят е знаел или е следвало да знае при тези обстоятелства, че участва в неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна.
(2) Служителите и работниците носят отговорност за вредите, настъпили вследствие на неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна на техен работодател, в размер на не повече от трикратния размер на уговореното трудово възнаграждение, когато не са действали умишлено.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на чл. 18.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Член 19 – „Определяне на обезщетението“ – текст на вносител.
Има предложение от народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19:
„Определяне на обезщетението
Чл. 19. (1) При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид всички обстоятелства, свързани с неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, като:
1. вреди, включително пропуснатите ползи, които са настъпили за притежателя на търговска тайна;
2. приходите, получени от нарушителя в резултат от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговската тайна;
3. неимуществените вреди, претърпени от притежателя на търговска тайна, когато е приложимо.
(2) Когато искът е основателен, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът присъжда обезщетение, което е не по-малко от размера на възнагражденията, които биха били дължими, ако нарушителят е бил поискал разрешение да ползва търговската тайна, както и разходите, направени от притежателя на търговската тайна, включително разходите за идентификация и проучване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на чл. 19.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Раздел IV – Съдебно решение“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Член 20 – „Решение по делото“ – текст на вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
„Решение по делото
Чл. 20. (1) С решението по делото съдът установява неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна и съобразно искането на ищеца и конкретните обстоятелства може да наложи по отношение на нарушителя следните мерки:
1. преустановяване или забрана за използването или разкриването на търговската тайна;
2. забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките – предмет на нарушение, вноса или износа, както и съхранението на стоките с тези цели;
3. унищожаване на цели или на част от документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, които съдържат или носят търговската тайна, или когато е целесъобразно – предаването им на ищеца;
4. забрана за предлагането или предоставянето на услугите, които са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити.
(2) Съдът може да наложи мерките по ал. 1, т. 1, 2 и 4 за определен срок, достатъчен за отстраняване на всички търговски или икономически предимства, които нарушителят е получил от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговската тайна.
(3) По искане на ищеца съдът може да наложи и една или повече от следните мерки по отношение на стоките или услугите – предмет на нарушението:
1. изтегляне на стоките от пазара или по искане на притежателя на търговска тайна – предаване на стоките на юридически лица с нестопанска цел за дейности в обществена полза;
2. премахване на тези характеристики на стоките или услугите, във връзка с които е установено нарушение;
3. унищожаване на стоките или, когато е целесъобразно, тяхното изтегляне от пазара, при условие че изтеглянето не засяга защитата на търговската тайна.
(4) Когато с влязло в сила съдебно решение бъде установено, че иск по този закон е неоснователен, както и че ищецът е поискал образуване на съдебното производство недобросъвестно или с цел злоупотреба, по искане на ответника съдът може едновременно или поотделно да присъди:
1. обезщетение за претърпените от ответника вреди;
2. разпространяване на информацията относно решението при условията по чл. 24.
(5) Искането по ал. 4 се разглежда в същото или в отделно производство.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на чл. 20.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Член 21 – „Определяне на мерките“ – текст на вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21:
„Определяне на мерките
Чл. 21. (1) При определяне вида на мерките по отношение на нарушителя и на стоките или услугите – предмет на нарушение, и тяхната пропорционалност съдът, спрямо конкретния случай, взема предвид следните обстоятелства:
1. стойността или други специфични характеристики на търговската тайна;
2. предприетите мерки за защита на търговската тайна;
3. поведението на нарушителя при придобиването, използването или разкриването на търговската тайна;
4. последиците от неправомерното използване или разкриване на търговската тайна;
5. законните интереси на страните и последиците на мерките по отношение на страните;
6. законните интереси на трети лица;
7. обществения интерес;
8. защитата на основни права.
(2) Разходите за изпълнението на мерките по чл. 20, ал. 1, т. 3 и ал. 3 са за сметка на нарушителя, освен ако съдът прецени, че не са налице конкретни основания за това. Разходите се заплащат от нарушителя независимо от обезщетението за вреди.
(3) Основания по смисъла на ал. 2 са налице, когато поемането на разходите от нарушителя надхвърлят необходимото за постигане на целта. В този случай разходите по изпълнението на мерките се заплащат от ищеца.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на чл. 21.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Член 22 – „Отмяна на мерките“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22, като думите „т. 1 и 2“ се заменят с „т. 1, 2 и 4“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 22 с редакционната поправка, предложена от Комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Член 23 – „Заплащане на обезщетение без налагане на мерки“ – текст на вносител.
Има предложение от народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23:
„Заплащане на обезщетение без налагане на мерки
Чл. 23. (1) След установяване на неправомерното използване или разкриване на търговска тайна, по искане на ответника съдът може да го осъди да заплати парично обезщетение без да налага мерките по чл. 20, ал. 1, ако са налице едновременно следните условия:
1. към момента на използването или разкриването на търговската тайна ответникът не е знаел, нито е следвало да знае, че търговската тайна е получена от друго лице, което я е използвало или разкрило неправомерно, и след узнаването на това обстоятелство е продължило да я използва;
2. налагането на мерки би довело до несъразмерни вреди за ответника;
3. паричното обезщетение за вредите, претърпени от притежателя на търговска тайна, е справедливо.
(2) Размерът на обезщетението по ал. 1, наложено вместо мерките по чл. 20, ал. 1, т. 1, 2 и 4, не може да надвишава размера на възнагражденията, които биха били дължими, ако нарушителят е бил поискал разрешение за използване на търговската тайна за период, за който използването на търговската тайна е могло да бъде забранено.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на чл. 23.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Член 24 – „Публикуване на съдебното решение“ – текст на вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24:
„Публикуване на съдебното решение
Чл. 24. (1) По искане на ищеца съдът може да осъди ответника да разгласи за своя сметка и по подходящ начин информация за решението по делото, както и неговото публикуване частично или в цялост със заличена търговска информация. Съдът се произнася по искането, като взема предвид:
1. стойността на търговската тайна;
2. поведението на нарушителя при придобиването, използването или разкриването на търговската тайна;
3. правните последици от неправомерното използване или разкриване на търговската тайна;
4. вероятността нарушителят да продължи неправомерното използване или разкриване на търговската тайна;
5. възможното разкриване на самоличността на нарушителя – физическо лице, и вредите, които могат да бъдат причинени на личния му живот и доброто му име.
(2) При постановяване на решението по ал. 1 съдът взема предвид също дали информацията относно нарушителя позволява да се идентифицира физическо лице и ако това е така, дали публикуването на тази информация би било оправдано, с оглед на евентуалната вреда, която тази мярка може да причини на личния живот и репутацията на нарушителя.
(3) Решението на съда по ал. 1 се изпълнява в съответствие с чл. 26 и при спазване на поверителния характер на търговската тайна, определен по реда на чл. 12.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Има ли изказвания? Няма изказвания.
Гласуваме редакцията на текста на вносителя на чл. 24, предложена от Комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Раздел V –Изпълнение на наложените мерки“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма изказвания.
Гласуваме наименованието на Раздел V, предложено от Комисията.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Член 25 – Изпълнение, глоби и имуществени санкции“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25, като в ал. 4 и 6 думите „предходните алинеи“ се заменят с „ал. 2 и 3“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване на текста на чл. 25 с предложението на Комисията за замяна на текста в ал. 4 и 6, като думите „предходните алинеи“ се заменят с „ ал. 2 и 3“.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията предлага да се създаде нов чл. 26:
„Защита на личните данни
Чл. 26. Обработването на личните данни се извършва при спазване изискванията за защита на личните данни.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по предложението за създаване на нов чл. 26? Не виждам.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов чл. 26.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Член 26 – Субсидиарно прилагане на Гражданския процесуален кодекс“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26, който става чл. 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по предложението на Комисията? Няма изказвания.
Гласуваме предложението на Комисията за подкрепа на текста на вносителя за чл. 26, който става чл. 27.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Допълнителна разпоредба.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма изказвания.
Гласуваме наименованието на подразделението „Допълнителна разпоредба“ по предложение на Комисията.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като думата „разпоредбите“ се заменя с „изискванията“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по предложението за § 1? Няма изказвания.
Гласуваме текста на вносителя за § 1 като думата „разпоредбите“ е заменена с „изискванията“ по предложение на Комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението: „Заключителни разпоредби“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания за наименованието на подразделението? Не виждам.
Гласуваме предложението на Комисията за наименованието на подразделение „Заключителни разпоредби“.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма изказвания.
Гласуваме предложението на вносителя за текста на § 2, подкрепен от Комисията.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, като в т. 2 думата „нова“ се заличава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма изказвания.
Гласуваме текста на § 3 по предложение на Комисията, като в точка 2 думата „нова“ се заличава.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението за текст на § 3 е прието, а с това и пълният текст на Законопроекта за защита на търговската тайна на второ четене. Вносител е Министерският съвет на 2 януари 2019 г., приет е на първо гласуване на 6 февруари 2019 г.

Преминаваме към следващата точка от днешната програма:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 113 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО ПОЛИТИКАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА ПО ПРОГРАМАТА ЗА ФИНАНСОВОТО ПОДПОМАГАНЕ НА ДЕЙНОСТИ ПО ПРОВЕЖДАНЕ НА ДОМАКИНСТВА НА МЕЖДУНАРОДНИ СПОРТНИ СЪСТЕЗАНИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Ще започнем изслушването с представяне на предложението.
Заповядайте – имате думата, господин Апостолов.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Със системата на спорта за високи постижения държавата подпомага финансово не само тренировъчната и състезателната дейност на федерациите, но и провеждането на домакинства на международни спортни състезания на територията на България. Благодарение на държавната политика в тази насока, през последните години имахме възможност да бъдем домакин на големи първенства като Световното първенство по волейбол за мъже през 2018 г., Европейското първенство по волейбол за мъже през 2015 г., тенис турнирът „София оупън“, стартът на Световната купа по ски алпийски дисциплини, който традиционно се провежда у нас, и много други.
Много световни спортни звезди посетиха България и чухме похвали за страната ни, включително и от устата на президента на Международния олимпийски комитет господин Томас Бах, като при неговото посещение в България през месец септември 2018 г. чухме думите: „Това, което правите, е невероятно!“
В момента в България се провеждат три световни първенства в олимпийските спортове, което мисля, че е олимпийски рекорд. Казано от един от хората с най-висока позиция в световния спорт, означава наистина много. По време на посещението на Томас Бах се заговори за евентуалната кандидатура на България за домакинство на младежките олимпийски зимни игри, а в последните месеци една от най-обсъжданите теми е възможната обща кандидатура – заедно със Сърбия, Румъния и Гърция, за европейското и световното първенство по футбол. Това са големите цели и проекти за нашата държава. Разбираемо е общественият интерес към подобни теми да бъде висок. Зад тези спортни състезания стои и публичен финансов ресурс, а е необходима и добра спортна инфраструктура, в която държавата също инвестира много средства в последните години.
През 2017 г. от трибуната на Народното събрание беше обявено, че правителствата на ГЕРБ са инвестирали над 350 млн. лв. в спортната инфраструктура и даже съм сигурен, че ако се обобщи, през 2018 г. ще достигнат 400 милиона. Неведнъж сме чували министър Кралев да говори за реформа във финансирането на спорта за високи постижения на принципа на ясно формулирани критерии и постигнати резултати. Подобна реформа беше извършена и по отношение на финансирането и подпомагането на домакинствата на международни спортни състезания.
Затова мисля, че днешното изслушване на министъра на младежта и спорта ще бъде полезно както за народните представители, така и за широката общественост, за да разберем какви са принципите и политиката на Министерството на младежта и спорта за финансовото подпомагане на домакинствата в страната, колко са средствата, които държавата отделя за това, по какъв начин тези състезания се вписват в държавната политика за развитие на спорта за високи постижения и спорта за всички, за обновяване на спортната инфраструктура, има ли предпочитани спортове и видове състезания, какви са преките ползи от тях за спорта и за страната ни, защото е нормално да очакваме такива, когато са изразходвани публични средства.
И не на последно място, се надявам да разберем повече за бъдещите планове на Министерството на младежта и спорта по отношение на домакинствата и кои състезания можем да очакваме през тази и през следващите години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Господин Министър, заповядайте. Имате възможност да направите изложение по предмета на изслушването – имате думата.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Апостолов, както споменахте във Вашето изказване, от 2004 г. насам Министерството на младежта и спорта провежда реформа във финансирането както на спорта за високи постижения, така и на спорта за всички. Основният принцип на тези реформи е финансиране според резултатите. Подобен принцип въведохме и по отношение на финансовото подпомагане на домакинства на международни спортни състезания.
Програмата за финансово подпомагане на дейностите по провеждане на домакинства на международни спортни състезания на територията на Република България е въведена в сегашния вид от месец октомври 2014 г. – в началото на моя първи мандат като министър на младежта и спорта, и в последващите години е актуализирана с малки промени. Преди това международните състезания са се финансирали по наредбата на Министерството, която е изисквала представянето на набор от документи. С въвеждането на програма ние регламентираме състезанията, които могат да кандидатстват за подпомагане.
Това са състезания от най-висок ранг – световни, европейски първенства, за олимпийски и неолимпийски спортове, световни и европейски купи и световни лиги за олимпийски спортове и квалификации за квоти за Олимпийските игри. Регламентирани са и доста високи изисквания към проектите, които включват рекламиране и отразяване на проявата в национален и международен план. Въведена е много по-висока степен на отчетност на разходваните средства.
Политиката ни е да намалим броя на подпомаганите финансово домакинства, но за сметка на това те да са от висок ранг и да носят позитиви за спорта и за страната ни. Като цяло финансово се подпомагат домакинства на международни състезания, спортове, в които имаме успехи, медали и млади и перспективни състезатели, и такива, които носят огромен международен отзвук и реклама за България.
Съществува пряка връзка между спорта и развитието на туризма. Чрез инвестиции, свързани с провеждането на големи спортни събития и състезания, страната придобива сериозен потенциал за засилване развитието на туризма, което в дългосрочен план ще допринесе за икономическия растеж на регионите.
Рекламният ефект за страната ни чрез излъчване на спортните прояви от телевизионни канали на десетки страни е от голямо значение за развитието на туризма. Голяма част от тези спортове имат и силен социален ефект, защото се практикуват масово от децата и младите.
При олимпийските спортове са особено важни състезанията, които имат статут на квалификация за Олимпийски игри, защото това увеличава възможностите за печелене на квоти от спортистите.
Като цяло при финансово подпомагане на домакинства следваме критериите, които сме задали за определяне на петте групи федерации, които получават финансиране по програмите за развитие на спорта за високи постижения и за олимпийска подготовка. Има и шеста група спортове, чиито домакинства подпомагаме финансово, като те са предимно международни състезания за федерации, които получават финансиране за дейността си от Министерството на младежта и спорта по програми за спорт за всички и спорт за хора с увреждания.
Според вида сме разделили домакинствата, които финансираме на традиционни, които създават трайна аудитория, утвърждават България в международния спортен календар и световни и европейски първенства, които са епизодични. Пример за традиционно провеждано от нас домакинство е Световната купа по художествена гимнастика, която се провежда всяка година в София. В рамките на сезона се провеждат общо четири световни купи и България е домакин на една от тях. Световните купи в ски алпийски дисциплини също са такъв вид домакинства.
През тази година България беше домакин на старт от Световната купа в алпийските ски за шести път през последните 10 години. Банско ще бъде домакин на кръгове от Световната купа и през следващите две години – през 2020 г. при жените и през 2021 г. при мъжете. Такова традиционно състезание стана АТП тенис турнир „София оупън“, който през тази година се проведе за четвърти път у нас. Други примери са световните купи по прескачане на препятствия в конния спорт за различни възрасти, европейските купи по джудо, като някои от тези състезания носят и точки за класиране на Олимпийските игри, световните купи по гимнастика – отново в различни възрасти, световни купи във фехтовката, европейски купи в бадминтона, като те носят точки в ранглистата за класиране на Олимпийските игри.
Примери за втория вид домакинства са Световното първенство по волейбол за мъже, което се проведе в България през 2018 г., Световното първенство по художествена гимнастика и Световното първенство по гребане, които се проведоха през същата година, а този месец проведохме Световно първенство по шорттрек за мъже и жени в „Арена Армеец“.
Дълго време голяма част от спортните федерации са гледали на провеждането на домакинство на международно състезание, финансово подпомогнато от Министерството, като начин да финансират дейността си. Поради невисоките изисквания за отчетност има финансиране на домакинства, около които има основателни съмнения за неправомерно изразходвани средства. Голяма публичност например в последните години добиха две състезания, организирани от Българската федерация по шахмат, ръководена по това време от Силвио Данаилов – в средата на 2014 г., в Пловдив и Албена и съответно подпомогнати от Министерството, за които установихме неправомерно изразходване на средства. В началото на тази година Софийският градски съд се произнесе по делото, което сме завели срещу Федерацията, ръководена от Силвио Данаилов, и постанови, че са изразходвани неправомерно 684 хил. 540 лв. за тези състезания.
Както е известно, вследствие на проверки на Агенцията за държавна финансова инспекция с Инспектората на Министерството на младежта и спорта бяха констатирани незаконосъобразно разходвани средства от Българската федерация по шахмат в размер на 2 млн. лв. в периода 2011 – 2014 г., вследствие на което бе отказано подновяването на лицензията им. Исковете, по които се произнесе Софийският градски съд, касаят сумите, които Министерството е изплатило по два договора от 2014 г. Министерството е обезпечило своето взимане чрез наложена възбрана върху имот на това сдружение, намиращ се в София. В момента лиценз за осъществяване на спортна дейност притежава Българската федерация по шахмат – 1928 г., ръководена от господин Тошев.
Друг проблем, който сме отчели за периода преди 2014 г., е разпиляването на финансов ресурс, без да се отчита особен резултат. Принципът да се финансира всяко поискано от лицензирана федерация домакинство води до неефективно използване на публични средства за спорт и понякога съмнения за скрити подбуди в това финансиране. Общият период за финансово подпомагане на домакинства, който сме определили в последните години, е около 5 млн. лв. В някои години, разбира се, той е по-висок в зависимост от спецификата на състезанията, конкретната година, като допълнителните средства се отпускат с постановление на Министерския съвет. Такъв е примерът със Световното първенство по волейбол за мъже през 2018 г. – таксата за което в размер на 8 млн. 845 хил. 400 лв. беше отпусната с постановление на Министерския съвет. Таксата се плащаше на различни по големина вноски в рамките на три години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Съответно през тези години бюджетът, който Министерството е разпределил към федерациите за финансово подпомагане на домакинства, се е увеличил с тези суми.
Конкретно за последните години: за 2019 г. бюджетът на домакинствата към този момент е 5 млн. 867 хил. 520 лв., като близо един милион от тази сума са такси за състезания през 2020 г. и 2021 г., които се плащат сега.
За 2018 г. бюджетът е бил 8 млн. 507 хил. 455 лв., като в тази сума е включена част от таксата за Световното първенство по волейбол и финансиране на състезание по мотоциклетизъм, отпуснато от Министерския съвет.
За 2017 г. имаме 9 млн. 867 хил. 715 лв., като в тази сума е включена най-съществената част от таксата за Световното първенство по волейбол през 2018 г., а именно 5 млн. 400 хил. лв. В годините преди 2015 г. бюджетът за финансово подпомагане на домакинствата е варирал между и 5 и 14 милиона – разлика има в броя на финансираните международни състезания. През 2019 г. до момента Министерството на младежта и спорта финансира 17 състезания, през 2018 г. са били 20, а през 2008 г. например са били 36 броя, през 2010 г. – 37. Нашата идея е да финансираме по-малко на брой, но с по-голямо значение състезания. Докато в момента за домакинства на федерации, които не попадат в първите три групи на класацията на спортове, се заделят 10% от общия бюджет на домакинствата, то в годините назад процентите стигат до 45%. Например финансово подпомогнати от държавата домакинства са били няколко пъти Световната купа по естетическа и групова гимнастика, световни купи по аеробна гимнастика, Световното първенство по удбол, Европейското първенство по софтбол за смесени отбори, Световното първенство за улов на хищна риба от брега и други.
Бих искал да отбележа, че не отричам правото на развитие на тези спортове, както и възможностите за провеждане на международни състезания по тях в България, но не смятам, че това трябва да става с публични средства, защото ефектът от тях за българския спорт и страната ни е нулев.
Както правилно отбеляза господин Апостолов, когато се влагат публични средства, трябва да се търсят резултати. Резултатите от проведените през последните години домакинства, финансово подпомогнати от държавата, могат да се търсят в няколко посоки – реклама за страната ни, допълнителен тласък за туризма; осигуряване на по-добра възможност за българските състезатели за медали и призови класирания, особено за спечелване на квоти за Олимпийските игри; престиж и по-добри позиции за българските спортни федерации в международните им органи и тъй наречения социален ефект, деца и младежи запалени по спорта, защото са се докоснали до своите идоли.
Ще дам пример от последните традиционни за България домакинства – това на Световната купа по ски алпийски дисциплини в Банско през тази година и тенис турнира „София оупън“. Резултатът от Световната купа по ски в Банско наистина е впечатляващ – 50 телевизии пряко са излъчвали състезанията. Между тях са: Евроспорт Азия, Евроспорт Европа, телевизии в Италия, Австрия, Германия, Съединените американски щати. Още 50 телевизии са ги излъчвали на запис заради часовата разлика, като гарантираната аудитория, която сме постигнали, е минимум 120 милиона зрители.
Господин Апостолов цитира думи на Томас Бах, аз ще цитирам седемкратния носител на Световната купа по ски Марсел Хиршер след проведената Световна купа в Банско: „Изумителна работа на организаторите. Банско е много добър курорт, по-добър от някои в Австрия.“
Сами разбирате, че думите, изречени от най-популярния и най актуален в света скиор през последните десет години, какъв рекламен ефект имат за България, колко икономически приходи ще реализираме след това от туристите само заради мнението му.
Днес тенис турнирът „София оупън“ е наблюдаван от над 45 хиляди зрители на живо в „Арена Армеец“ и е стигнал до 280 милиона души международна аудитория. Това беше най силното издание до момента от четирите, които се проведоха – участваха четирима играчи от топ 20, още двама от топ 30. Над две хиляди бяха само гръцките почитатели на тениса, които дойдоха да гледат най-добрия си тенисист Циципас.
Огромни са усилията, които Министерството на спорта на Гърция полага, за да успеят да се договорят за организиране на подобен турнир в Атина. За тяхно съжаление, това може да стане много трудно, тъй като няма свободни дати в календара на АТП.
Получихме много добри отзиви от всички участници както за организацията, така и за залата и публиката. Голяма част от тях декларираха участието си през следващата година.
Засега ще спра с примерите за резултатите дотук и съм готов да отговоря на въпросите Ви за политиката на Министерството на младежта и спорта за финансово подпомагане на домакинствата. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър, благодаря Ви за информацията и готовността да отговорите на въпросите. Точно това предвижда процедурата.
Преминаваме към първия кръг въпроси от парламентарни групи.
Първият въпрос е от парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, господин Вълев.
ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Министър, от политиката, която представихте, стана ясно, че средствата, които държавата отделя за финансиране на провеждането на международни спортни състезания, у нас, се разходват много по-ефективно. Наистина в последните години в страната ни се провеждат първенства с много широк международен отзвук и това е радващо за всеки любител на спорта.
Моят въпрос към Вас е: какво още може да очакваме през следващите години и по-точно от тези спортове, които очакваме да спечелят квота за Олимпиадата в Токио 2020 г.? До Олимпиадата остава само година и половина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Вълев.
Заповядайте, господин Министър, за да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълев!
Вече се спрях по-подробно на две от домакинствата, които организирахме през тази година – това са Световната купа по ски за мъже в Банско и АТП турнирът Sofia Open 250. Преди седмица и половина в София се проведе и най-голямото състезание за годината в света на шорттрека – Световното първенство за мъже и жени, на което сме домакини за първи път. Това е зимният спорт, в който всъщност държавата има най-много международни успехи, най-много олимпийски медали, благодарение на Евгения Раданова, която беше моят предшественик като министър на младежта и спорта. Имаме талантливо младо поколение в момента, като Катрин Маноилова, която спечели олимпийски медал от Зимните младежки олимпийски игри. Точно това Световно първенство беше като една репетиция за нас, имайки предвид желанието ни да се кандидатираме за домакин, София да се кандидатира за домакин на Младежките олимпийски зимни игри през 2024 г.
Националната спортна база беше закупила нова зимна ледена пързалка, която помогна да се заледи „Арена армеец“, и оттук нататък ще имаме възможност да провеждаме редица състезания в тази зала и по шорттрек, и по кънки, и по фигурно пързаляне, хокей на лед. Над десет олимпийски шампиони вкараха България в това първенство – отзивите за организацията са много добри. Вицепрезидентът на Международния кънки съюз Трон Еспели заяви след първенството, че България се е представила в най-добра светлина като организатор на домакинство от най-висок ранг в шорттрека и смята, че съвсем спокойно ние бихме могли да се справим с огромното предизвикателство да сме домакин на зимни младежки олимпийски игри. Това е много важна референция, имайки предвид, че битката за спечелване на това домакинство – домакинство на зимните младежки игри, вярвам, че ще бъде от ключово значение за последващото развитие на икономиката на София и региона.
От традиционните състезания, които се провеждат всяка година, през април месец ще приемем Световната купа по художествена гимнастика. В Пловдив за първи път ще има Световна купа по гребане. Закрихме състезателната година – 2018-а, със Световно първенство по гребане. Сега сезонът се открива в Пловдив със световна купа. Така че Пловдив се утвърди през последните години като един от световните центрове по гребни спортове. Въпросът е, че там е необходим, разбира се, и втори гребен канал, за да може да запазим позициите на нашия град като световен център за провеждането на такива състезания. През юни месец имаме Световна купа за прескачане в конния спорт, а през август ще имаме Световна купа за мъже и жени по тенис на маса.
Както знаете, в последните години обръщаме много голямо внимание на спорта за младежи и финансираме домакинства и в тези възрастови групи. През настоящата година подпомагаме Европейско първенство за мъже и жени до 23 години по фехтовка, Европейско първенство за девойки до 19 години по хандбал, Европейско първенство за жени до 16 години по баскетбол, Европейско първенство по бокс за младежи и девойки, Европейско първенство по футбол за девойки до 17-годишна възраст.
Силна домакинска година се очертава и в най-успешния български колективен спорт – във волейбола. Имаме три турнира от лигата на нациите – два за мъже и един за жени, които ще се проведат във Варна, Пловдив, и за жените – в Русе. Градовете са избрани съответно заради избора на самите състезатели – говорили сме с тях къде предпочитат да играят, пред чия публика, така че сме се съобразили с тях при разпределението на домакинствата.
По отношение на състезанията, които имат ранг на олимпийски квалификации и носят точки за класиране на Олимпийските игри, мислим не само за Токио – 2020-а, но и напред – за Париж – 2024-а. В края на 2019-а ще бъдем домакин на Световната купа по таекуондо, която е с ранг G4, тоест най-силният възможен турнир в олимпийското таекуондо. Това са много малко на брой състезания, но дават огромен брой точки в световната ранглиста, която има значение за класиране на състезателите ни за Олимпийските игри.
През месец август 2019 г. може би ще е най-интересното състезание в календара ни за тази година – това е Олимпийската квалификация по волейбол за мъже, която ще се проведе във Варна от 9-и до 11 август, където ще се изправим срещу отборите на Бразилия, Египет и Пуерто Рико и тя ще бъде решаваща за участието на отбора на Олимпийските игри в Токио. През същия месец имаме Европейска купа по бадминтон, която носи точки за класиране на Олимпийските игри.
През 2020 г. ще бъдем домакин на последната олимпийска квалификация в най-успешния български спорт – борбата, преди лятната Олимпиада в Токио. Провел съм вече и неофициални разговори за желанието ни да бъдем домакин и да поемем организацията на олимпийската квалификация по бокс за игрите в Токио. Знаете, че там има голямо напрежение между Международния олимпийски комитет и АИБА – световната организация, която се занимава с бокса. Има много сериозни основания да смятаме, че правата на Международната федерация ще бъдат отнети заради множество нарушения във връзка с финансирането на организацията и имаме сериозни шансове, предложил съм услугите на България, за да може да организира една такава квалификация, която ще бъде ръководена и организирана директно от Международния олимпийски комитет.
По отношение на състезанията с по-далечен хоризонт. Например през 2021 г. кандидатстваме за Европейско първенство по джудо за мъже и жени, кандидатстваме за Европейско първенство по ветроходство и за Европейско първенство по акробатика. Вече е решено, че сме един от домакините на Европейското първенство по волейбол за жени през 2021 г.
Получихме предложение от гръцка страна да участваме заедно с тях, Сърбия и Румъния, в издигането на общата кандидатура за домакинство на Европейско първенство по баскетбол за мъже през 2021 г. Нашите сили са първа квалификационна група. Това също е много амбициозен проект, който е все още на съвсем идейно ниво, не сме започнали още детайлни разговори с гръцката страна.
Подали сме документи за Европейско първенство по борба през 2022 г. и през миналата седмица водих официални преговори с президента на Световната федерация по борба за нашата кандидатура за домакин на Световно първенство през 2023 г., което всъщност ще бъде олимпийска квалификация за игрите в Париж. За Световно първенство по художествена гимнастика вече сме одобрени за домакин през 2022 г. То също ще е със статут на олимпийска квалификация за ансамблите за игрите в Париж.
Така че работим за това основните ни федерации да получат много сериозна подкрепа за квалификациите и за по-следващите Олимпийски игри. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос по Правилник следва да бъде зададен от представител на Парламентарната група на БСП – такъв отсъства от залата.
Преминаваме към въпрос от „Обединени патриоти“.
Господин Славчо Атанасов дава знак.
Заповядайте.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председателю, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Кралев, от Вашите думи стана ясно, че към момента Министерството на младежта и спорта подпомага финансово домакинства само в определени спортове и това са спортовете от първите групи, дефинирани в Програмата за развитието на спорта за високи постижения.
От съвместната ни работа в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта съм запознат с реформата във финансирането на федерациите, която проведохте, и с факта, че освен че намалихте броя на федерациите, които получават публични средства, Вие въведохте ясни критерии, по които да бъде определяно финансирането им. Нормално е тези критерии да се имат предвид и при финансово подпомагане на домакинствата.
Моля да ни представите повече информация за групите спортове и критериите, които ги определят. Има ли конкретен принцип, на който разпределяте бюджета за домакинства между тях?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Имате думата, господин Министър, да отговорите на въпроса на господин Славчо Атанасов.
Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Факт е, че през тази година Министерството на младежта и спорта подпомага финансово чрез програмите си Спорт за високи постижения и Програма за олимпийската подготовка 45 федерации, докато лицензираните такива са 107. От 2014 г. насам намалихме сериозно броя на федерациите, чиято дейност се подпомага, на базата на точни критерии. Примерно 2014 г., когато започнах първия си мандат, финансираните от държавните федерации бяха 67. Разбирате, че основната причина тази разлика да се получи е това, че сме установили, че примерно в 22 федерации се работи не така, както трябва, тоест те не би трябвало да разчитат на държавно финансиране с оглед на резултатите, които постигат, пък и плановете им за развитие през следващите години.
Разбира се, по Програмата за развитие на спорта за всички и Развитие на спорта за хората с увреждания имаме допълнително средства, които се отпускат за тези федерации. Няма държава в света, която да си позволи да финансира всички лицензирани федерации – примерно в САЩ получават подкрепа от държавата чрез Олимпийския комитет не повече от 36 федерации, които те са определили за приоритетни и полезни за развитието на тяхната нация.
Въведохме критерии, по които регламентирахме и разделихме федерациите на пет основни групи. Първата група са федерациите, които имат олимпийски медали през последните две олимпиади и там се допуска примерно, ако не си имал успехи през двете последни олимпиади, но имаш медал от последно проведено световно първенство в настоящия олимпийски цикъл, което подсказва, че имаш потенциал за спечелването на медали на Олимпиадата, веднага федерацията се качва в първа група. Така се случи с таекуондото, така се случи и с каратето, които през последните две години спечелиха медали от световни първенства.
Във втора група са тези федерации, които са получили класиране от двете последни олимпиади – от първо до осмо място, тоест предполага се, че те имат сериозен потенциал в следващите олимпийски игри отново да повторят подобно класиране, пък и да излъчат медалисти от тази група, първите две федерации всъщност са елитът на българския спорт – борба и художествена гимнастика, бокс, лека атлетика, вдигане на тежести, волейбол, ски, стрелба, плуване, джудо, кану-каяк, таекуондо. От тази година, както споменах, вече е включено каратето, което за първи път ще бъде олимпийски спорт на игрите в Токио.
В трета група са тези спортове, които имат възможност за спечелване на квоти. Такива са спортове, които са спечелили квоти през последните игри или нашите експерти са видели потенциал, че има млади перспективни състезатели, които могат да се преборят за квота на следващите Олимпийски игри в Токио. Там са биатлон, тенис, гребане, кънки, фехтовка, гимнастика, ветроходство, модерен петобой и други. Ето, в случая с биатлона, които повече от 20 години нямаха сериозни успехи на световно първенство, преди няколко седмици Владо Илиев стана втори на Световното първенство за мъже, съответно биатлонът веднага от следващата година се качва в първа група за финансиране. Тоест това е пример как ние стимулираме спортовете да гонят непрестанно успехи. От друга страна, това, че си постигнал в миналото някакви успехи, не е гаранция, че ще продължиш да получаваш същите пари и ще бъдеш в първите групи.
В четвърта група сме сложили социално значимите спортове. Тоест това са спортове, в които по една или друга причина нямаме международни успехи, но са изключително важни за изграждането на здраво поколение и за изграждането на нацията. Такива спортове например са колективните спортове, които се практикуват масово – примерно критерият за тази група за колективен спорт е да има над 70 регистрирани спортни клуба за колективните и над 34 клуба за индивидуалните. Тук, разбира се, попадат футбол, баскетбол, конен спорт, хандбал, тенис на маса, ориентиране, канадска борба и повечето бойни спортове, които се радват на голяма популярност сред българските младежи.
В пета група сме отделили спортовете, които показват възможности за развитие. Това са спортове, които по една или друга причина организационно са закъсали или новолицензирани такива, но пък полагат усилия да имат план за развитие и виждаме, че наистина полагат усилия да защитят правото си за държавно финансиране. Това са батут, ММА, водна топка, шахмат, акробатика и други.
При финансовото подпомагане на домакинствата всъщност следваме и тази логика, както е при разпределение на средствата от Програмата „Спорт за всички“ и Програмата за олимпийска подготовка. Сметнали сме, че домакинството е част от подкрепата на държавата за развитието на тези спортове, защото много български младежи се запалват и започват да тренират, да се занимават с любимите си спортове, а тези, които са ни най-успешни, имат нужда и от подкрепа, за да могат да се утвърдят нашите и експерти, и федерацията, и треньорите, и създателите в международен мащаб.
Няма абсолютно точно разпределение на бюджета между тези групи, защото типът състезания варира, не е строго определен всяка година. Както Ви казах, имаме традиционни, които са за олимпийски и световни купи. Имаме и епизодични, които са най-големите, всъщност олимпийски квалификации, европейски и световни първенства.
Например в момента 40% от бюджета, който отделяме за домакинство, отива в спортовете, включени в първа група, тоест това е спортният елит на България.
Във втора група отиват между 20 и 30%. Тоест между 60 и 80% от средствата за домакинства отиват за спортния елит, това са между първа и втора група, където са наистина елитните ни федерации.
В трета група са специалните спортове, те са между 10 и 15% за различната година, а за другите спортове са 5%.
Разбира се, понякога финансираме и федерации извън тези, които развиват спортове за високи постижения. Например през 2018 г. сме финансирали Световно първенство по шахмат за незрящи и слабовиждащи мъже и жени, Световно първенство за глухи – през 2016 г., и други първенства за хора с увреждания, както и международни първенства, развиващи спорт на отраслов и възрастов принцип. През 2017 г. например сме подпомогнали организацията за Световното първенство по волейбол за мъже на Спортната асоциация на МВР. През 2015 г. имаме Европейско първенство по тенис за ветерани, организирано от Българската мастерс организация. Факт е обаче и видяхме основните средства, които държавата отделя, са за елита на българския спорт, включен във първа и втора група. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос е от Парламентарната група на „Движението за права и свободи“.
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Министър, говорейки за резултатите от проведените международни спортни състезания през последните няколко години, Вие акцентирахте върху постигнатия социален и икономически ефект от тези домакинства. Да, няма спор, че тези домакинства спомагат за популяризиране както на нашата страна, така и на регионите и градовете, където се провеждат тези мероприятия, но прави впечатление, че Вие споменавате единствено само София, Пловдив и Варна. Ние от „Движението за права и свободи“ считаме, че политиката на държавата трябва да бъде насочена към разширяване географията на тези домакинства, за да се даде възможност на другите региони и на другите градове да постигнат този социален и икономически ефект, за който Вие говорихте.
Моят въпрос към Вас е: каква е визията на страната ни по отношение на разширяване географията на провежданите международни спортни състезания извън традиционните големи градове, за които Вие споменахте – София, Пловдив и Варна? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, имате възможност да отговорите на въпроса на народния представител господин Севим Али.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Али, аз Ви благодаря за въпроса, защото ще ми даде възможност да разкажа повече за нашите домакинства в кои градове са организирани, а оттам нататък Вие ще прецените дали политиката ни е правилна, или не е по посока на разширяване на географията.
Разбира се, аз съм категорично съгласен, че това е едно от най-важните неща, като планираме такива домакинства и държавната ни стратегия за развитие на спорта въобще е максимално да разширим географията на градовете, които поемат домакинства от такъв ранг – не само международни състезания, ами състезания и от вътрешния календар.
Разбира се, това е пряко зависимо от наличието на съответната инфраструктура, така че благодарение на последните 7 – 8 години в страната се построиха изключително много нови спортни обекти, които наистина позволяват провеждането на много състезания. Тук въпросът вече е за политиката и на федерациите, и на Министерството кои градове ще бъдат предпочетени. Разбира се, София, Пловдив и Варна са най-големите градове, които предлагат и най-добри условия като хотелска база, като транспортна структура и така нататък. След построяването на „Арена“ – Русе, а се надявам, че и след завършването на „Арена“ – Бургас, тези градове също ще играят ключова роля в поемането на домакинства от най-висок ранг в състезания и спортове, които се провеждат на закрито.
Ще Ви дам един пример. Световното първенство по волейбол се проведе в три града – София, Варна и Русе, който също предлагаше отлични условия. През тази година Световната лига по волейбол за мъже и жени също ще проведе състезания във Варна, Пловдив и Русе. Русе е включен, тоест той вече се утвърждава като един от градовете, които традиционно могат да поемат такива състезания.
Разбира се, имаме и географски лимитирани спортове като гребането. Единственият град, който може да приема домакинства от такъв висок ранг, е Пловдив заради наличието на гребната база. Но от там ми казаха, че ако не се погрижим да се изгради втори гребен канал, скоро и Пловдив би могъл да отпадне от световните гребни центрове.
Ще Ви дам примери. Разбира се, че усилено работим за разширяване на географията. Примерно благодарение на една частна инвестиция, Панагюрище също поема домакинство за Световната купа по тенис на маса, тоест то става традиционно може би един от най-силните турнири в света, които се произвеждат. Представяте си за един малък град като Панагюрище какво голямо значение има приемането и организирането на подобно домакинство. А през тази година ще приемем, както споменах, и Европейското първенство по футбол за девойки, което ще се проведе основно на територията на комплекс „Албена“ и на някои стадиони от Варненска и Добричка област, но основният акцент ще бъде в Албена.
Световното първенство по лека атлетика за глухи се проведе в Стара Загора през 2016 г., имаме проведена Балканиада в Стара Загора, но Европейско отборно първенство по лека атлетика също беше проведено през този период.
Имахме домакинство на Европейското първенство по футбол за юноши през 2015 г., което се проведе в Сливен, Стара Загора и Бургас, въпреки че тогава нямахме такива условия по стадионите, каквито вече имаме, но все пак тези градове отговаряха на критериите.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Трябваше и в Разград.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Тогава нямаше стадион. Все пак през 2015 г. не беше завършен стадионът в Разград.
Разбира се, както казах, трябва да се стремим и по принцип това е една целенасочена държавна политика – да се разширява спортната инфраструктура.
За миналата година примерно Министерският съвет отпусна 3,7 млн. лв. за строеж на нова спортна зала в Кърджали. Смятаме, че след завършването този обект може да послужи като пример и за останалите градове, за да се стремят и да започнат да изграждат и такива зали, с което те ще са по-евтини, но и ще даде възможност за провеждането на много състезания в тях.
Разбира се, всеки град, всяка община иска да има една скъпа зала за 3, 5, 6 хиляди души, но е много трудно да се поддържат такива зали и от държавата, защото ние вече поемаме, ние имаме собственост върху 3 – 4 такива големи обекта и е много трудно да се поеме поддръжката, за общините също е трудно. Така че нашият съвет ще бъде да прибягват до модела, който предлагаме в Кърджали, за да може с оптимални, с минимални средства за поддръжка да се търси по-голям ефект.
По отношение на зимните спортове, България също се е утвърдила като много сериозна дестинация. В Банско са проведени през последните 10 години шест световни купи. Разбира се, имахме европейски купи в Боровец и в Пампорово. Там също се стремим да не се насочват средствата само в единия от зимните курорти – доколкото е възможно, разбира се, защото ФИС – Международната федерация по ски, прави финалния избор. Преди седмица се проведе Световният конгрес на ски учителите InterSki в Пампорово. Държавата също подпомогна тази организация, която беше проведена по перфектен начин. Така че такива събития дават възможност за промотиране и на останалите туристически зимни центрове, а не само на Банско, където се произвеждат световните купи.
През 2016 г. имахме Световно първенство по планинско бягане в Паничище. Миналата година имаше Европейско и Световно първенство по ски ориентиране за младежи и девойки във Велинград.
Наистина се стремим да обхванем най-много области в страната, така че въпросът Ви беше много актуален. Наистина това е политиката, но трябват още средства за доизграждане на спортната инфраструктура.
Имаме да правим още стадиони, не сме започнали басейните, но всяко нещо – с времето си. Аз мисля, че със залите имаме вече един устойчив модел, който ще позволи разширяването на географията. Сега работим за стадионите покрай съвместната ни кандидатура с другите балкански държави за Световно и Eвропейско първенство. Надявам се да ни дойде ред и за басейните, защото там наистина изоставаме малко. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следва въпрос от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“, който ще зададе госпожа Георгиева.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър Кралев, бих искала да Ви попитам какво се случва към днешна дата с идеята да се спре разрухата на Парк „Витоша“ като място за спорт и отдих, след като в началото на месеца на мое питане заявихте, че сте изпратили четири писма до Министерството на околната среда и водите за разрешаване на ситуацията? Имате ли отговори от там и какви са те? Ще се превърне ли Витоша в център на зимните спортове и за софиянци, и за гостите на столицата след години на бездействие, което ни навежда на мисълта, че някой има полза от него? Ще стане ли Витоша достоен кандидат за домакин на Зимните младежки олимпийски игри през 2024 г. и как виждате реализацията на Проекта в срокове? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Заповядайте, господин Министър, да отговорите на въпроса на народния представител Боряна Георгиева.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Георгиева, аз Ви благодаря за въпроса, защото наистина е много актуален. Той напоследък изчезна от публичното внимание, от обществения интерес, въпреки че смятаме, че е най-ключовият проект за развитието на българския спорт и нашата столица въобще. Кандидатурата на страната ни за Зимни младежки олимпийски игри, разбира се, че е абсолютно реална и има много големи шансове да спечелим надпреварата с останалите сериозни градове, които кандидатстват. Не забравяйте, че това предложение дойде от президента на МОК Томас Бах, който видя прекрасната организация, която имахме по време на работата ни с домакинствата на трите световни първенства през септември миналата година.
Продължаваме напред тази година със Световното първенство по шорттрек, където получихме суперлативи от Световната федерация; Световната купа, която организирахме в Банско, също е крачка напред. През следващите години продължаваме да се опитваме да приемаме домакинства вече за Световната купа по шорттрек, Европейско или Световно първенство по фигурно пързаляне, които, разбира се, са част от спортовете, които ще бъдат включени в Програмата за Зимните младежки олимпийски игри и трябва да покажем, че за да получим одобрение на МОК с тази кандидатура, трябва да покажем, че се справяме отлично с организацията на всички видове зимни спортове.
Огромният проблем обаче, който трябва да решим, за да може България ефективно да издигне своята кандидатура, е, че трябва да решим проблема с несъответствието в законодателството ни и по-точно това в плана за управление на Витоша и Закона за устройство на територията. В началото на миналата година беше създадена Междуведомствена работна група, която трябваше да направи анализ на действащата нормативна уредба и режимите на действащия план за управление на Природен парк „Витоша“ по отношение на възможностите за реконструкция, модернизация и развитие на инфраструктурата, свързана със ски спорта, с практикуването на ски спорт, както и да изработим, разбира се, конкретни предложения в каква насока да се изменят двата документа.
Резултатите от работата на Междуведомствената група бяха представени в доклад, който беше предоставен всъщност и на колегите от Министерството на околната среда и водите. Проблемът е, че действащият план за управление на Парк „Витоша“ разрешава промяна на лифтовете единствено, ако тя трябва да възстанови стария лифт със същите стъпки за издигане на носещите колони, със същите параметри като старите. Разбира се, като правиш реконструкция – сменяш лифтовете, трябва да сложиш модерни, нови съоръжения, които имат различно отстояние на стълбовете. Това нещо е забранено, защото според ЗУТ, за да се смени бетонираният стълб, трябва разрешение за строеж, а в същото време планът за управление на „Витоша“ забранява строителството. Експертите в Столична община, разбира се, стигнаха до същото заключение, както Работната група – че без промяна в плана за управление няма как да бъдат модернизирани съоръженията.
В тази връзка сме изпратили четири писма към МОСВ от лятото на миналата година – последното беше преди около две седмици. Надяваме се в най-скоро време да получим отговор и тази процедура да бъде задействана, защото е истина, че нямаме време. Следвайки тайминга за издигане на кандидатурата на България, ние няма как да я издигнем, без това противоречие да бъде разрешено, защото след това няма да отговорим, ако не сме сигурни, че може да изградим необходимата инфраструктура за ски спортове на Витоша, кандидатурата ни ще бъде провал, а нямаме право да допускаме такава грешка.
Мога да Ви уверя, че всички действия, които трябва да бъдат предприети от нас, ще бъдат предприети, защото този проект е от ключово значение за развитието на икономиката на София. Аз не знам дали има софиянец, пък и българин, който да не желае тази чудесна възможност, която имаме – единствената столица в света с планина, в която влиза част от града, с възможност за 30 минути да стигнеш от центъра на европейската столица до лифтовете. Това е единственият град, който разполага с такива дадености, и не вярвам да има човек, който ще се противопостави, разбира се, на тази идея.
Излишно е да коментирам каква реклама ще получи България, и София от провеждането на домакинството на зимни олимпийски игри за младежи. В предните години България има няколко неуспешни кандидатури за организиране на зимни олимпийски игри, но ние смятаме, че това не е по нашите възможности и най-добре ще бъде да опитаме с младежките зимни олимпийски игри, където шансовете да спечелим са огромни. Имаме сериозна подкрепа от най-висшите кръгове на МОК, които симпатизират на България – знаят какви са ни даденостите, идвали са тук, виждали са Витоша, просто ние трябва да си свършим домашното, за да може да бъде изградена подходящата инфраструктура, защото може би тогава София ще стане най-големият център за зимен туризъм и за зимни спортове в света. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Има ли въпроси от народни представители, нечленуващи в парламентарна група – процедурата предвижда възможност за един такъв въпрос? Не виждам.
Преминаваме към втория кръг от въпроси.
Втори въпрос от парламентарната група на ГЕРБ – заповядайте.
Господин Динев, имате думата за въпрос към министър Кралев – заповядайте.
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, в последните няколко години Вие като министър на младежта и спорта, а и премиерът на страната господин Борисов, нееднократно се обявихте за политика на държавата за подпомагане на домакинства на големи спортни състезания.
В този ред на мисли не можем да пропуснем и провеждането на форумите, които привличат най-широк зрителски и публичен интерес, а именно евентуалната кандидатура на България, Румъния, Сърбия и Гърция за Европейското първенство по футбол през 2028 г. и Световното първенство по футбол през 2030 г. Вече се проведоха няколко много важни срещи на най-високо ниво между тези страни, като през изминалия месец в София бяха и спортните министри на тези държави, с които отново обсъждахте евентуалните възможности за тези кандидатури.
В светлината на данните, които изнесохте за реклама на страната ни, а също така и за престиж на спортните федерации, ефектът от домакинство на такъв голям форум е безспорен. Но няма как да отминем и факта, че за много хора, които са скептично настроени, това би породило и проблеми. Факт е, че страната ни няма и необходимата спортна нова инфраструктура. Именно в тази връзка е и моят въпрос към Вас: дали инвестициите в изграждането на такава нова спортна инфраструктура са по силите ни? Бихте ли ни разяснили какви разговори са водени и какви са конкретните планове на страната ни? Допълнително – евентуалното ни спечелване, дай боже, на един от двата големи спортни форуми и изграждането на тези нови инфраструктурни спортни обекта, предвидено ли е по-нататъшното менажиране и евентуално бъдещото им използване, за да може да бъдат рентабилни и използвани както трябва? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Динев.
Господин Министър, заповядайте да отговорите да въпроса на народния представител Георги Динев.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Динев, аз Ви благодаря за въпроса, тъй като не сме имали много възможности с Вас да го дискутираме в нашата Комисия, но би трябвало да осведомим останалите колеги народни представители как вървят разговорите, защото може би това е най-мащабният спортен проект заедно с младежките олимпийски игри, за който държавата ни се подготвя в момента, или подготвя поне издигането на кандидатура.
След като в края на миналата година гръцкият премиер Алексис Ципрас покани да се присъединят към Гърция за подготовката и издигането на обща кандидатура за домакинство на европейско или световно първенство, това бяха Румъния, Сърбия и България, се проведоха няколко работни срещи, които да подготвят издигането на тази кандидатура.
Аз разбирам скептицизма на много народни представители, на много журналисти, пък и на част от обществото, разбира се, защото критериите са много високи – наистина е много трудно да се спечели тази кандидатура. Разбира се, разликата между европейско и световно първенство е огромна – аз ще Ви обясня след малко в отговора на въпроса в какво се състои тя, тоест ние наистина трябва да се подготвим. След дълбок и сериозен икономически анализ трябва да преценим силите си по кое от двете първенства да кандидатстваме, тоест ще започна отзад напред.
Решението ни на последния форум, който се състоя – срещата в София, беше по мое предложение до края на годината четирите държави да вземем решение, първо, издигаме ли кандидатура – дали за европейско, или за световно? Защото разликата в икономическите параметри е огромна. Ще споделя след малко за какво става въпрос.
До момента проведохме три срещи – две в Белград и една в София. Едната в Белград беше част от срещата на върха между президента на Сърбия и премиерите на България, Румъния и Гърция. На първите две срещи ясно се заяви, че има много сериозна политическа воля за издигането на такава кандидатура. Тоест още тогава обясних, че това е много сериозен политически сигнал към всички държави в света, че тези четири държави на Балканите искаме да изградим общ дом, където да работим и да живеем съвместно, да излъчим мощен политически сигнал, че четирите държави наистина са решени да изградят обща фамилна среда, в която да съществуват. Най-добрият промоутър на тази политика е именно организирането на спортни състезания. Сами виждате, че от идеята веднага спечелихме. Първо привлякохме Румъния към организирането на Европейско първенство по волейбол за жени, сега възниква идеята за домакинство и на Европейско първенство по баскетбол, така че наистина ясният политически знак и политическата полза от проекта вече съществува и е доказана чрез работата ни в другите спортове.
На последната среща в София се обединихме около текст за меморандум, който ще бъде подписан другата седмица в Солун. Тоест, тогава ще се официализира създаването на организационен комитет по подготовката на евентуалната ни кандидатура, като целта е, както казах, до края на 2019 г. да се вземе окончателно решение за какъв форум ще кандидатстваме.
Въпреки че през последните 10 – 12 години, мога да кажа, 10 години всъщност – от 2011 г. насам, бяха инвестирани над 400 млн. лв. в изграждането на спортна инфраструктура, стадионите, за съжаление, не са в това състояние, в което можем да приемаме мачове от най-високо международно ниво. Направи се много да се подобри инфраструктурата за провеждане на местното първенство, но от стандартите за световно и европейско първенство много сме далеч.
Изискванията, които поставя ФИФА за домакинството на световно първенство, са наличието на един стадион от 80 хиляди за първия мач – за откриването, и за финалния – за закриването. Разбира се, такава възможност има Гърция. Тя има олимпийски стадион, който след известна реконструкция – просто трябва да се премахне лекоатлетическата писта като в „Лужники“, за да стане футболен стадион – това е възможно, два стадиона за полуфиналите със 60 хиляди зрители и останалите 13 стадиона да са по 40 хиляди.
Ние сме преценили нашите възможности, че стадиони с по-голям капацитет от 40 хиляди на България не са нужни, тоест в преговорите ще отстояваме тази позиция. Румъния има готов стадион. Единствената държава, която има подготвен стадион, е Румъния – стадионът в Букурещ. Той може да има капацитет от 60 хиляди зрители, тъй като Румъния ще бъде част от 14-те града, които ще бъдат домакини на Европейското първенство през 2020 г.
Икономическата сметка е много простичка относно инфраструктурата – 1000 евро на седалка. Значи един стадион с капацитет 40 хиляди – излиза 40 млн. евро, един с 80 хиляди – излиза 80 млн. евро. Тук въпросът е: дали след това тези съоръжения ще могат да бъдат ползвани? Затова и ние се стремим към най-малкото ниво, свързано с най-ниския капацитет.
Разбира се, за Европейско първенство изискванията са далеч по-облекчени. Там говорим, че един от стадионите трябва да е с по 30 хиляди седалки, три стадиона с 50 хиляди, три с 40 хиляди и четири стадиона с по 30 хиляди седалки. Тоест ние можем да направим националният да е с 40, още три стадиона с по 30 и съвсем спокойно може да се включим, да. Тоест Европейското първенство е далеч по-приемлив вариант за нас, ако питате тук какво е моето мнение по въпроса.
В момента съм провел срещи с кметовете на четири общини – това са София, Пловдив, Варна и Бургас, защото смятаме, че това са градовете, които могат да кандидатстват поради наличието на подходяща инфраструктура – транспортна система, хотели, летища. Разбира се, това са много важни елементи, без които няма да можем.
Тук вече е и втората част на въпроса: дали ще могат тези стадиони да се ползват? Максималният капацитет за България е между 20 и 30 хиляди души примерно, тоест, ако преминем към вариант Европейско първенство, шансът максимално да се уплътни ползването на стадионите е много голям.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Прилежаща инфраструктура.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Прилежащата инфраструктура, също. Аз говоря, че, първо, трябва да тръгнем от капацитета на стадиона и зависи какъв тип прилежаща инфраструктура ще бъде изградена, тъй като паркингът за…
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Тренировъчни игрища.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Тренировъчните игрища – също. Аз започвам от най-важната. Към всеки стадион, освен тренировъчни игрища, във всеки град-домакин трябва да има подходящи бази, където могат да тренират и да водят подготовката си. Тоест то ще е по-мащабен, но започваме от избора. За да изберем за какво първенство трябва да кандидатстваме, трябва да видим какви са стадионите и дали има смисъл да правим толкова големи стадиони, ако няма да се ползват.
Засега имаме предложение от четирима кметове за добри места, които смятаме, че отговарят на стандартите. Просто трябва примерно за едно бъдещо ползване, да речем, както е случаят в Пловдив, двата отбора да заявят желание да ползват стадиона. Защото, ако те твърдят, че „Ботев“ ще си играе на техния стадион, а „Локомотив“ – на другия, този стадион няма как да стои в центъра на Пловдив като едно съоръжение, което да се ползва евентуално само за дербита или за две-три срещи в годината. Тоест трябва да бъдат проведени разговори с клубовете, ние да ги убедим, че ще получат много по-добра възможност за спорт и за провеждане на състезания на този нов стадион, който ще бъде изграден в Пловдив. От гледна точка на другите изисквания към страните домакин смятам, че няма да имаме проблем.
Транспортните коридори, които свързват София с Букурещ, София с Белград, смятам, че дотогава ще бъдат приключени, ще бъдат изградени. Имаме летища във всички градове, които се предлагат. Всъщност на тази среща в Солун, която ще се проведе другата седмица, ще видим кои държави, кои градове ще предложи. Там се водят разговорите за капацитета на стадионите. Ще Ви уведомявам след всяка една такава среща – тя се води на два месеца, докъде сме стигнали. Надявам се в края на годината да имаме повод за радост, за да сме взели решение за издигане на кандидатура на България за домакин на някои от тези първенства. Разбира се, най-големи шансове имаме за домакин на европейско първенство, пак казвам, и то през 2032 г. Това са най-големите шансове. Но понеже предложението от гръцка страна беше свързано с организация на световно първенство, ние трябва да анализираме всички възможности, които има, евентуално да приемем или да отхвърлим този вариант и четирите страни. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следва въпрос от парламентарната група „Обединени патриоти“. Не виждам втори въпрос.
От „Движението за права и свободи“?
Заповядайте, господин Али, за втори въпрос от парламентарната група на „Движението за права и свободи“.
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Министър, като се имат предвид традиционните и характерни за съответните райони и общини спортове, развивани през годините до ден-днешен, въпросът ми към Вас – вторият въпрос от името на парламентарната група на „Движението за права и свободи“, е: възможно ли е правителството на ГЕРБ да изготви и приложи Национална инвестиционна програма за развитие за подобряване на спортната инфраструктура, в това число и в малките населени места? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, заповядайте, имате възможност да отговорите на въпроса на господин Али.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Разбира се, че е възможно. Ние следваме нашата инвестиционна програма, що се касае до управленския мандат, който имаме сега. Много обекти се правят и в малките населени места, но вече детайлното, като приключим с големите областни центрове, смятам, че това нещо наистина ще се случи, тази програма ще продължи да се развива. Както Ви обясних, имаме да правим стадиони, имаме да правим басейни. Това е от много важно значение за създаването на здраво поколение и здрава нация, защото това са най-популярните и най-практикуваните спортове – лека атлетика, футбол и плуване, и, разбира се, всички водни спортове.
За малките населени места искам да Ви напомня само още една програма – Програмата за развитие на селските райони, където, по мое мнение, пък и по мнение на нашите експерти, средствата не бяха изразходвани по най-добрия начин. Куцаше планирането. Не че обектите не бяха направени. Направени са, но примерно имаше много обекти с по-голям капацитет отколкото са населените места, в които бяха построени. Тоест за следващия управленски мандат предполагам, че ще изработим и достатъчно детайлна програма за малките общини. Разбира се, там ще се подпомагат изключително активно – има още средства по тази Програмата за развитие на селските райони. Говорили сме с колегата Порожанов. Текстовете се прецизираха и в момента, доколкото знам, има около 10 физкултурни салона, които ще бъдат изградени по тази програма. Така приключва прегледът на документите, но да не влизам в чужда сфера. Всички са малки населени места. Не мога да Ви кажа колко са проектите. Около 10 ще бъдат одобрени. Не мога да Ви кажа колко са кандидатстващите. Основно ще бъдат използвани за физкултурни салони.
Разбира се, правим много игрища за мини футбол, баскетболни, волейболни площадки, тенис кортове, но населените места са ужасно много. Разбира се, колкото и да се стремим да концентрираме, да направим един план, който наистина да е актуален, много е трудно със средствата, защото се изискват огромни бюджети. Приоритетно е да се изгради първо инфраструктурата там, където има най-много български жители. Пак казвам, ние не забравяме малките населени места, постоянно се реализират проекти от нашето министерство в такива населени места. Последно миналата седмица открихме в Айтос едно такова игрище, така че не ги забравяме, но все пак разберете, че е много важно…
Много сме изостанали с басейните, със стадионите. Първо трябва да свършим тази работа и паралелно да върви и Програмата за малките населени места. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Ред е на парламентарната група „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ за втори въпрос. Ще има ли такъв? Няма да бъде поставен.
Процедурата предвижда възможност, след изчерпване на въпросите към министъра, парламентарните групи да изразят становище.
Заповядайте за становище на парламентарната група, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Днес в процедурата, която завършваме, бяхме свидетели на това как правителството на господин Борисов и Партия ГЕРБ, как Министерският съвет, как Министерството за младежта и спорта реализира политиките ни на практика със системен подход, анализ на всичко, което се е случвало в спорта, изводи и конкретни резултати, с държавническа политика, ангажираност от министър-председателя Борисов до спортната общественост през всички спортни организации, федерации, Министерството за младежта и спорта, екипът на министър Кралев с предложения, с нов Закон за спорта, чакан, дълго работен и накрая приет в това Народно събрание, предложен и създаден от този екип, който вече започва да дава резултати. Защото в него са и инвестициите в спорта, в него са анализите за финансиране – това, на което отговаряше днес през цялото време министърът, в него са приоритетните спортове, в този Закон са и възможностите ние да продължим да издигаме авторитета на страната – това, което прави Министерството, и всички ние, които участваме в това заедно – и депутати, и общественици, и хората, които се занимават със спорт, и да дадем възможност на нашето младо поколение, заедно със спортистите ни, с атлетите ни, с доказаните ни специалисти и младото поколение да развиват и да се занимават със спорт, защото в крайна сметка, освен високото спортно майсторство, съществува и онова нещо, което лекува духа и здравето на нацията ни, и това е спортът.
Смея да твърдя, че се занимавам със спорт от шести клас и чакането да дойде моментът, в който в спорта да се намери балансът между професионалния спорт, между олимпийските и неолимпийските спортове, между спорта за високо спортно майсторство и детския, юношеския и общопрактикувания спорт за здраве. Балансът между младежки политики и спорт е едно изключително трудно нещо, което този екип на министър Кралев успява да прави към момента. Но аз не съм човекът, който само ще хвали Министерството.
Обръщам се към Министерството и с една огромна, важна молба: за да се реализира докрай всичко това, което правите, господин Министър, и за да има то истински резултат най-накрая Министерството – знам, че имате това желание като екип, но нека да го заявим и от тази висока трибуна, трябва да започне своята контролна дейност по онези не много от 107-те федерации, които не развиват своята дейност.
В Закона за спорта Вие предложихте, Народното събрание прие и създаде възможност Министерството вече активно да контролира дейността на спортните федерации, за да избегнем и допинг скандали, за да избегнем и фиктивни федерации, за да избегнем и непрофесионално отношение към спорта, трениращите деца, трениращите младежи и професионалистите. Смятам, че тук Вие ще проявите същата активност и същите резултати ще бъдат, каквито се правят и в развитието на спорта, и в инвестициите за спорта.
На последно място съм длъжен от тази трибуна да заявя нещо много важно към моите колеги и към хората, които ни гледат. Никога не съм очаквал, че дори когато говорим за спорт, за младежки политики, в тази зала една парламентарна група изобщо няма да я има. Защото има няколко неща според мен в нашия живот, които не бива, не могат и не трябва да се подлагат на партизиране и политизиране. Едни от тези изключително важни неща са спортът и младежките политики. Защото това е бъдещето на държавата ни, бъдещето на България – младите хора, възможността да спортуват, авторитета на страната в света на темата спорт, издигането на българския флаг на следващите световни, олимпийски, европейски и всякакви други състезания. И да абдикираш от това като цяла политическа сила е срамно. Няма как да не го кажа.
Благодаря Ви, господин Министър, за всичко, което разказахте тук, от тази трибуна, и запознахте народните представители с това, което правите.
Лично ще си позволя да кажа, че в мое лице Вие имате поддръжката, а и на колегите ми 100 процента за това, което правите. Дай боже, повече световни и олимпийски шампиони, дай боже, повече домакинства на световни, на европейски първенства и, дай боже, повече младежи и деца, трениращи в спортните клубове, в спортните федерации, защото, пак казвам, това е нашето бъдеще. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Манев.
Заповядайте, господин Атанасов, за отношение към дадените отговори от името на групата на „Обединени патриоти“.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председателю, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Трудно е да се говори след първия, особено като моя приятел господин Манев, който цял живот е бил в спортните среди, и в общи линии иззе част от моето изказване, което смятах да направя, но такъв е животът.
Искам специално към това представяне на нашия министър – казвам „на нашия“, тъй като съм председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и почти всички колеги от Комисията са тук, без колегите, за жалост, от БСП, да изразя удовлетворението си, защото беше, както винаги, изключително подготвен. Отговори много точно и ясно на въпросите, без общи приказки, без да надува розови балони, каза нещата каквито трябва да бъдат. Разбира се, че в спорта има много проблеми, но искам да Ви кажа, че това правителство и точно този министър след 30 години направиха един доста добър Закон за физическото възпитание и спорта в сътрудничество, забележете, тук трябва да подчертая, с абсолютно всички политически сили, които участваха в подготовката на този Закон.

Сега, господин Министър, искам да изразя също благодарност за огромната помощ, която срещаме от нашето Министерство на физическото възпитание и спорта по подготовка на големия Закон за спортното и футболното хулиганство, както го наричаме. В работната група задължително и постоянно присъстват Ваши експерти. Законът – толкова важен закон, е почти напълно готов. Трябват ни още няколко заседания на работната група. След това той ще отиде на публично обсъждане и се надявам до края на сесията на този парламент – август месец, най-после да имаме този толкова важен закон в тази сфера.
Другото, което исках да подчертая, Вие го казахте в Доклада с многото цифри, които изложихте. Разбира се, Докладът трябва да бъде точно такъв. Много ми се искаше, защото някак между другото мина, но другите колеги народни представители трябва да знаят един много интересен факт, макар в нашата Комисия ние да го знаем. Българската държава е обвинявана от опозицията в какво ли не, но ще кажа следния куриоз: тя специално отделя много средства и финансира много повече спортове от самите Съединени американски щати. Държавите, които в момента отделят най-много пари за спорт, са Америка и Китай. Спортовете, които американците финансират, са наполовина на нашите. Това показва много доброто отношение на самата държава към развитието на българския спорт.
Както виждате, в последно време резултатите не закъсняват: ние през седмица-две или раждаме световен шампион, или някой от нашите спортисти е в призовата тройка. Стигнахме до абсурда да имаме само преди една седмица вицешампион в биатлона, което е нещо уникално и невероятно.
Ще спра до тук.
Доволен съм от Вашето представяне. Говорих за това и с колегите от нашата парламентарната група.
Разбира се, идеята в бъдеще е да обръщаме повече внимание на масовия, на училищния спорт, защото черешката на тортата навсякъде е спортът за висше майсторство. Виждаме как постепенно нещата там от дупката, в която бяхме изпаднали в продължение на много години, лека-полека си идват на мястото. Редовно наши спортисти започват да печелят медали на международни форуми, и то, повтарям, в спортове, където никога не сме печелили такива.
Благодаря Ви за днешното представяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Атанасов.
Ще чуем ли отношение от другите парламентарни групи – от ДПС и от ВОЛЯ? Вероятно всички се солидаризираме.
Аз също бих искал лично да поднеса благодарност за днешното участие и за изобилната информация, която създаде и надежди и очаквания към Вас. Благодаря Ви, господин Министър.
Уважаеми народни представители, в Клуба на народния представител ще бъде открита фотоизложба, посветена на световния Ден на водата, който отбелязваме на 22 март. Автор на изложбата е бургаският фоторепортер Тодор Ставрев. Всички народни представители са поканени на откриването.
Прекъсваме заседанието за 30 минути. В 12,05 ч. продължаваме.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми народни представители, продължаваме с работата по следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР.
Вносител е Министерският съвет на 1 март 2019 г.
Виждам председателите на двете комисии, които имат доклади.
Давам думата на председателя на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление да представи Доклада.
Заповядайте, господин Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 902-01-11, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 15 март 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 902-01-11, внесен от Министерския съвет на 1 март 2019 г.
В заседанието на Комисията взеха участие господин Валентин Йовев – заместник министър на регионалното развитие и благоустройството, представители на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Валентин Йовев.
Целта на Законопроекта е да се подобри административното обслужване на потребителите на кадастрални услуги, като се създаде правна възможност за лицата, придобили правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, да подпомагат службите по геодезия, картография и кадастър (СГКК).
С направените изменения и допълнения в разпоредбите на Закона се урежда възможността за лица, придобили правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, които са търговци или упражняват свободна професия, да подпомагат дейността на службите по геодезия, картография и кадастър, като предоставят на хартиен носител най-търсените официални документи – скици на поземлени имоти и сгради, схеми на самостоятелни обекти и удостоверения за наличие или липса на данни. Документите ще бъдат получавани чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра. Предоставяните на потребителите по този ред документи ще имат силата на официален документ, издаден от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Правоспособните лица ще предоставят кадастрални услуги на потребителите при спазване на общите правила, определени с Наредбата за административното обслужване. Тази дейност на правоспособните лица ще се контролира от Агенцията, като информация относно това, кои правоспособни лица извършват посочените дейности, ще се отбелязва в съответния регистър. Детайлна уредба на реда и условията за осъществяване и прекратяване на дейността и видовете документи, които правоспособните лица ще предоставят, ще се определи в подзаконов нормативен акт – Наредбата за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Въвежда се задължение за лицата, придобили правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър , да поддържат и да повишават професионалната си квалификация. Правоспособните лица се задължават да преминават курсове на всеки 2 години след годината, в която са придобили правоспособност или са преминали предишен курс. Курсовете за поддържане и повишаване на квалификацията на правоспособните лица по кадастър ще се провеждат по програма, одобрена от Агенцията. Курсовете ще се провеждат от университетите, в които се обучават студенти по професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“, неправителствените професионални организации в областта на геодезията, картографията и кадастъра и от лица с квалификация и опит при провеждане на обучения в областта на кадастъра.
Предложена е промяна относно налагането на санкции на лицата, придобили правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, които при изпълнение на дейността си са нарушили нормативните изисквания и нарушението е повторно.
Предлага се изменение, с което се въвежда изискване изработеният от правоспособното лице проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри да се подава в цифров вид по електронен път вместо на хартия.
Разширява се кръгът от органи и лица, които имат право да получават скици, схеми и удостоверения от Агенцията чрез информационната система на кадастъра, като електронните документи могат да се използват за провежданите от тях производства.
В Преходните и заключителни разпоредби са предложени промени в Закона за геодезията и картографията, с които се цели актуализиране и прецизиране на текстовете, за които в хода на прилагането им е констатирано, че са неточни или непълни, или не съответстват изцяло на дейностите, регламентирани в други нормативни актове, или на практическото изпълнение, вследствие въвеждането на най-съвременните технологии в геодезическата практика.
Предложени са и промени в Закона за устройство на територията, с които се цели облекчаване на административната тежест при провеждане на процедурата по въвеждане на строежи и сгради в експлоатация, като за възложителя на обекта отпада задължението да предоставя на органите, въвеждащи обектите в експлоатация, документ, доказващ, че обектите са нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри. Изменението е свързано с промените в Закона за кадастъра и имотния регистър, съгласно което се въвежда задължение за Агенцията да осигури достъп до информационната система на кадастъра на органите, които въвеждат обектите в експлоатация, с цел те да извършват служебна проверка за това, дали обектите са нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри.
С оглед на необходимостта от извършване на промени и в подзаконовите нормативни актове по прилагане на Закона за кадастъра и имотния регистър, които трябва да бъдат приведени в съответствие с измененията, произтичащи от този закон, е предвидено Законопроектът да влезе в сила в тримесечен срок от публикуването му в „Държавен вестник”.
В резултат на реализиране на промените в Закона ще бъде подпомогната дейността на службите по геодезия, картография и кадастър, ще се подобри административното обслужване на потребителите на кадастрални услуги, като, от една страна, ще се даде възможност да се създадат нови точки за достъп до услугите на кадастъра, а от друга, ще бъде освободен ресурс на службите по геодезия, картография и кадастър, като служителите ще насочат своята дейност върху контрола на дейността по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри и по поддържането им в актуално състояние. Това ще подобри качеството на кадастралната карта и кадастралните регистри и ще повиши удовлетвореността на потребителите на кадастрални услуги.
В становището на Националното сдружение на общините е изразена принципна подкрепа на Законопроекта, като е направено предложение за разпределение на постъпленията от таксите за оказани услуги от общините, като част от приходите постъпват в общинския бюджет.
В хода на дискусията изказалите се народни представители изразиха принципната си подкрепа към Законопроекта, като обърнаха внимание на необходимостта от прецизиране на отделни разпоредби между двете гласувания.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 12 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 902-01-11, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Председател, разрешете ми да направя процедурно предложение за допуск до залата на Валентин Йовев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Гласуваме процедурното предложение за допуск до залата на заместник-министъра.
Нямаме необходимия кворум, за да бъде поканен заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството в залата.
Продължаваме с представянето на Доклада на Комисията по отбрана.
Генерал Попов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми ученици от град Първомай!
„ДОКЛАД
на Комисията по отбрана относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 902-0-11, внесен в Народното събрание от Министерския съвет на 1 март 2019 г.
На редовно заседание, проведено на 14 март 2019 г., Комисията по отбрана разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 902-01-11, внесен от Министерския съвет на 1 март 2019 г.
Присъстваха заместник-министрите на отбраната Атанас Запрянов и Анатоли Величков, заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Йовев и началникът на политическия кабинет Весела Начева-Кръстева, както и експерти от двете ведомства.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от заместник-министър Йовев, който изложи аргументите за предложените промени и допълнения. Той отбеляза, че основната цел на промените е подобряване на административното обслужване на всички потребители на кадастрални услуги, което, поради огромния обем от искания за ползване на данни, на настоящия етап се извършва със затруднения и изчакване във времето.
С предложенията се създава правна възможност за лицата, които придобиват правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, да подпомагат службите по геодезия, картография и кадастър. Лицата ще имат отдалечен достъп до информационната система по кадастъра и ще предоставят на хартиен носител на потребителите най-търсените документи – скици, схеми и удостоверения за наличие и липса на данни, със силата на официален документ. Те не могат да променят данните, а само с подписа си ще удостоверяват това, което са получили от информационния масив.
Проектозаконът посочва от кои категории могат да бъдат правоспособните лица – основно инженери-геодезисти, които ще притежават необходимия сертификат. Подборът, квалификацията и контролът на разширения кръг правоспособни е регламентиран. Предлагат се и сурови, и справедливи санкции при нарушаване разпоредбите на Закона.
В преходните и заключителни разпоредби се извършват промени и в Закона за геодезия и картография с оглед на прецизиране и допълване на дейностите по поддържане на държавната геодезическа мрежа и срока за обновяване на държавните топографски карти. Измененията са подкрепени и съгласувани от Военно-географската служба на Министерството на отбраната.
Заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов представи становище на Министерството на отбраната, което напълно подкрепя Законопроекта. Законопроектът е разпределен на Комисията по отбрана, поради факта че Министерството на отбраната е ведомството с редица задължения, а министърът – с отговорности по Закона за геодезия и картография.
След обсъждането на Законопроекта и изразеното единодушно мнение за подкрепа беше проведено гласуване: с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 902-01-11, внесен в Народното събрание от Министерския съвет на 1 март 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, генерал Попов.
Правите ли предложение за прегласуване?
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Госпожо Председател, ако може да предложа още веднъж процедура за допуск в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Гласуваме предложението за допуск в залата на заместник-министъра на регионалното развитие.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, заместник-министърът на регионалното развитие да бъде поканен в залата.
Ще има ли становище на вносител, господин Заместник-министър? Не.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания?
Господин Ненков, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, гости! Законопроектът за кадастъра и имотния регистър може да се определи като част от продължаващата реформа през последните години във връзка с подобряване качеството на услугите в интерес на гражданите и бизнеса. Днешният Законопроект е част от поредицата законопроекти, които през последните години гласувахме именно в тази насока.
През 2014 г. ние дадохме възможност на нотариусите да имат отдалечен достъп до системата на Агенцията и да могат да издават скици, в смисъл, като имат този достъп, след това да удостоверяват на фирмите и на гражданите със свой подпис и печат тези скици.
През 2016 г. направихме още една крачка в тази посока, като дадохме възможност на службите по земеделие, които са десетки в страната, също да имат отдалечен достъп и да предоставят същите услуги на гражданите и на бизнеса.
Основното, което правим в този законопроект, е да разтоварим Агенцията и службите по геодезия, кадастър и картография, тъй като поради инвестиционния процес, който тече в страната през последните години, натовареността на службите по геодезия е все по-засилваща се и оттам – невъзможността им да предоставят своевременно услугата достъп на информация за гражданите.
Това, което се предвижда в Законопроекта, и ние ще го подкрепим, е правоспособните лица, които на този етап наброяват над 2200 лица, да имат също възможност – до този момент имаха възможност за достъп до системата само информативно, сега реално – както и нотариусите, както и службите по земеделие ще имат такъв отдалечен достъп и ще могат да предоставят и на хартиен носител. Първо ще изискват информацията по електронен път, след това може да я предоставят на гражданите на хартиен носител за техните нужди.
Второто, което е важно да се отбележи, е, че се дава възможност и на съдебната система – когато има необходимост, също да има такъв ограничен достъп, за да не се налага излишна административна размяна на кореспонденция между Агенцията по кадастър, службите по геодезия и кадастър и съдебната система. Считаме, че този отдалечен достъп ще осигури много по-добра работа между двете служби – съдебната система и Агенцията, така че наистина да не се губи време.
Ще Ви дам пример: София е най-големият доставчик на услуги по картография и геодезия – горе-долу около 18 хиляди са заявките за месец. Сами разбирате, че Агенцията, независимо че последната година се увеличи щатната ѝ бройка, няма как да смогне навреме и това е факт, видимо е, че всяка поискана услуга от Агенцията, за съжаление, се бави. Това нарушава инвестиционния процес и е в пряк ущърб на гражданите и бизнеса.
Считаме, че давайки възможност и на правоспособните лица да извършват тази услуга от името на Агенцията, ще се улесни този достъп до информация и наистина няма да се бавят гражданите и фирмите, когато имат необходимост от съответната информация.
В тази връзка Министерският съвет е предложил и ние го подкрепяме изцяло на всеки две години всички тези правоспособни лица – било физически, или юридически, да минават на обучителни курсове през две години, като за тази цел ще ангажираме всичките университети, които имат отношение по архитектура и градоустройство.
Много важно е също така да отбележим, че и общините, включително и районните администрации, тъй като все пак като представител на София това пряко засяга гражданите на града, също да имат този отдалечен достъп. И до този момент те имаха, но, за съжаление, само осем от районните общини са се възползвали.
Надявам се, че с приемането на този закон ще се улесни процедурата, и евентуално, възможността в бъдеще част от приходите да остават в общинските администрации ще стимулира да извършват тази услуга в името и в интереса на инвестиционния процес в цялата страна, в частност в град София.
Считам, че Законопроектът е своевременен. Категорично смятам, че трябва да бъде подкрепен, разбира се, с условие, че между първо и второ гласуване, ако има съществени поправки, трябва да бъдат разгледани и подложени на гласуване. Смятам, че Законът наистина е направен добре и трябва да бъде подкрепен. Изцяло е в полза на бизнеса, на гражданите и ще направи услугата много по-лесно достъпна, в рамките на сроковете, които са регламентирани, а не да се стига до забавяне, изнервяне, опашки, защото службата по геодезия, картография и кадастър в големите градове наистина е много натоварена, с много чакащи. Считам, че по този начин ще облекчим до голяма степен Агенцията ще облекчим малко тази услуга – да предоставя информация, ще дадем възможност тя да се занимава основно с подобряване на кадастралните карти.
На този етап покритието на цялата страна с кадастри и регистри е около 72%, като уверението от Агенцията е, че до края на тази година процентът на покритие на цялата страна ще надхвърли деветдесет. Считаме, че Агенцията и службите наистина трябва да се занимават основно с тази си дейност, а пък гражданите по различни начини – или чрез лицата, които са вписани и са правоспособни, чрез нотариусите, чрез юридически лица да получават достъп и да не се забавя процесът. Благодаря за вниманието. Надявам се да подкрепите Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ненков.
Има ли реплики? Няма реплики.
Други изказвания?
Господин Али, заповядайте.
ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „Движението за права и свободи“ ще подкрепи на първо четене Законопроекта, разбира се, като между първо и второ четене ще имаме определени предложения. Господин Ненков спомена много от нещата, които би трябвало да бъдат направени.
Самият Законопроект има резон, поради причината че този проблем е огромен не само в големите областни градове и в големите общини, но и в малките населени места, в малките общини. Гражданите и юридическите лица, които подават молби за такива удостоверения, за съжаление, вече се забавят дори и в рамките на половин година, минимум – три месеца. Има огромен наплив, знаете – и наследници, и фирми, които тепърва ще строят, винаги се обръщат към тези агенции и може би огромният проблем е поради липсата на кадри в малките населени места и достъпа до самата информация.
От „Движението за права и свободи“ ще разгледаме предложенията и становищата на всички институции по тази тема и се надявам с общи усилия този законопроект наистина да стане факт, защото има смисъл от това, което се прави. Надяваме се, че специалистите, които ще работят, ще издават удостоверения и ще подпомагат Агенцията по кадастър, ще бъдат на ниво, за да има ефект от цялата тази процедура. Надявам се в най-скоро време този законопроект да стане факт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Али.
Има ли реплики към неговото изказване? Няма реплики.
Други изказвания?
Господин Колев, заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Знаете как е фокусирано общественото мнение и внимание към услугите, които се предоставят от държавната администрация. Едно от големите недоволства, където се посочва, че има доста какво да се направи, е точно тази дейност в Кадастъра. По този начин ние бихме могли да отговорим на общественото мнение, без да се налага да назначаваме хиляди служители в администрацията, за да се реши тази забавяща гражданите административна услуга. Има възможност и да решим проблема на гражданите, без за това да натоварваме държавния бюджет.
С колегите сме си говорили и със специалистите за това, че няма да пострада бюджетът, тоест приходната част няма да бъде намалена, тя също ще се запази. Ефектът е добър. С пълно единодушие нашата парламентарна група решихме, че ще подкрепим Законопроекта. Смятаме, че по този начин ще дадем на гражданите в държавата по-добра услуга. Да не говорим, че има още какво да се свърши в сектора. По този начин ще дадем възможност на геодезистите да завършат така необходимата реформа, или да изготвят липсващите части от заснеманията. Надяваме се това да стане с взаимен интерес от обществото, от геодезистите, които ще го извършат, от самото Министерство и от нас, ако сега приемем този закон. Смятам, че ще бъдем на ниво да подкрепим да отпадне една административна тежест – това, което очаква народът. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Колев.
Има ли реплики към неговото изказване? Няма.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията. Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 902 01-11, внесен от Министерския съвет на 1 март 2019 г.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението и Законопроектът са приети.

Пристъпваме към следващата точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 113 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ОТНОСНО НАПРЕДЪКА ПО ИЗГРАЖДАНЕТО НА АВТОМАГИСТРАЛИ И СКОРОСТНИ ПЪТИЩА В БЪЛГАРИЯ.
Съгласно чл. 113 от нашия правилник, започваме с изложение на този, който е предложил изслушването.
Господин Ненков, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Поводът за внесеното от мен изслушване на тема „Напредъкът по изграждането на автомагистрали и скоростни пътища в България“ е базиран на това, че през последните години, а и в следващите години се предвижда много сериозна строителна дейност именно в изграждането на инфраструктура от най-висок клас. Говорим за магистрали и за скоростни пътища. И ако навремето много се наслагваше тезата, че едва ли не асфалт не се яде и това беше лайтмотив на колегите отляво, то ние всъщност виждаме в ежедневната си работа, че във всеки парламентарен петъчен контрол повечето въпроси, които са зададени към министъра на регионалното развитие, са свързани с това. Оказа се наистина това, което ние винаги сме защитавали като теза, че без добра развита инфраструктура няма как да очакваме нито икономически растеж, нито гражданите могат да бъдат доволни. Без достатъчен, и то качествен достъп, няма как да очакваме бизнесът да бъде доволен, няма как да очакваме изостанали региони да настигат тези, които са много по-напреднали. И е факт, че Южна България е в пъти по-развита икономически. Една от причините е, че основната инфраструктура през последните години и основният ресурс беше насочен именно натам. Визирам автомагистрали „Тракия“, „Марица“, „Струма“. Това със сигурност дава своя ефект.
Управленската програма на ГЕРБ и коалиционното споразумение, което имаме с колегите в „Обединени патриоти“, сме акцентирали през следващите години изграждането на довеждаща инфраструктура в Северна България. Искането за изслушването на министър Аврамова е именно в тази насока – да разберем, най-вече и гражданите да разберат, на какъв етап са проектите, които са започнати, говоря за: Русе – Велико Търново, Видин – София, автомагистрала „Хемус“. Това са все важни въпроси, без които няма как да отговорим на гражданите защо тези региони изостават, защо не са на икономическото ниво, на което искаме да бъдат. Надявам се в предстоящото изслушване отговорът на тези въпроси да бъде даден, за да могат гражданите да знаят в конкретни срокове, конкретни параметри кога дългоочакваното изграждане на тези пътища ще бъде факт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ненков.
Уважаема госпожо Министър, заповядайте за изложение във връзка с обекта на изслушването.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Ненков, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря за тази тема и въпрос, който е поставен за изслушването днес, защото това е един от основните приоритети на правителството – устойчиво развитие на националната пътна мрежа като неделима част от общоевропейската пътна транспортна мрежа, което от своя страна е пряко свързано с процеси на приоритизиране и реализиране на конкретни проекти.
От мащабността, с която се разгърна строителството през последните десет години, можем да отчетем, че имаме построени изцяло три магистрали. Това са „Тракия“, „Марица“ и „Люлин“, която отскоро е част от магистрала „Струма“. Самата магистрала „Струма“ също е на финалната права – остана да довършим участък от 40,6 км и през 2023 г. да е готова.
Топ приоритет на правителството е магистрала „Хемус“, която сме амбицирани да довършим през 2024 г.
Реализацията на проекти в пътния сектор ще се ускори с въвеждането на тол системата за тежкотоварните автомобили след 16 август 2019 г. Очакваме когато тя заработи в пълен мащаб – през 2020-а, да бъдат осигурени приходи от над 1 млрд. лв., като тези постъпления са значителен финансов ресурс, който може да бъде изразходван само за строителство на пътища и за рехабилитация на стари. Пътният сектор ще разполага с повече средства и ние, както и поколенията след нас, ще имаме осигурен ресурс за справяне с трупани с десетилетия нужди за подобряване на републиканската пътна мрежа, която в момента е над 20 хил. км.
Да започнем със „Струма“. С доизграждането на магистрала „Струма“, която е част от коридор „Ориент – Източно Средиземноморие“, предоставящ най-краткия маршрут между Западна Европа, Централна Европа и Бяло море и връзка на Европа с Азия, ще бъдат завършени всички големи пътни проекти в Южна България. Към настоящия момент от „Струма“ са изградени и въведени в експлоатация три лота: лот 1 „Долна Диканя – Дупница“; лот 2 „Дупница – Благоевград“, лот 4 „Сандански – Кулата“.
В процес на изпълнение е лот 3 „Благоевград – Сандански“ с дължина 64 км, който се съфинансира от Кохезионния фонд на Европейския съюз и националния бюджет чрез Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ и е разделен на няколко участъка: 3.1 „Благоевград – Крупник“, лот 3.1 тунел „Железница“, лот 3.2 „Кресненско дефиле“, лот 3.3 „Кресна – Сандански“, който беше въведен в експлоатация пет месеца предсрочно на 17 декември 2018 г.
Договорът за безвъзмездна финансова помощ, анекс 2 за изграждане на автомагистрала „Струма“, лот 3.1, 3.3. и тунел „Железница“ е на стойност 759 млн. 64 хил. 37 лв.
Има сключен договор от 30 декември 2015 г. за проектиране и строителство на лот 3.1 „Благоевград – Крупник“ с изпълнител: автомагистрала „Струма“ лот 3.1 на стойност близо 186 млн. лв. с ДДС, както и договор от 30 декември 2015 г. за супервизия на проектиране и строителство на автомагистрала „Струма“, лот 3.1 с изпълнител АМ „Струма“, лот 3.1 на стойност малко над 2 млн. лв. Физическият напредък по проекта е 48%, като очакван срок за завършване на строителството е 12 август 2019 г. Предстои срокът на договора да бъде удължен, поради възникнали непредвидени обстоятелства – преместване на част от откритите в него археологически структури, както и процедура по промяна на трасето на последните 3 км от участъка, свързани с промененото и одобрено трасе на лот 3.2.
Тунел „Железница“ – има сключени договори за проектиране и строителство, както и за консултантски услуги и упражняване на строителен надзор с три обособени позиции. За обособена позиция 1, включваща обслужващ тунелен път при северния портал на тунел „Железница“ има сключен договор от 16 октомври 2018 г. за проектиране и строителство. Срокът на договора започва да тече от 18 март 2019 г., а от март 2019 г. вече има и сключен договор за консултантски услуги и упражняване на строителен надзор при проектирането и строителството. Към настоящия момент не е налице физически напредък.
За обособена позиция 2 е сключен договор за проектиране и строителство през февруари 2019 г. с изпълнител „Автомагистрала „Струма“ тунел „2018“ на стойност 222 млн. 444 хил. 444 лв. Налице е от 26 февруари договор с предмет „Супервизия на проектирането и строителството на автомагистрала „Струма“, всъщност тунел „Железница“.
За обособена позиция 3 има сключен договор от септември 2018 г. за проектиране и строителство с ПСД груп на стойност 22 млн. лв. Съгласно допълнително споразумение от 9 януари 2019 г. срокът започва да тече от 18 март 2019 г., като от месец март има и сключен договор за консултантски услуги „Упражняване на строителен надзор“.
Предстои да дадем старт и на лот 3.2 – Кресненското дефиле. Стойността на проекта за лот 3.2 е 1 млрд. 267 млн. 934 хил. 452 лв. с ДДС. От тях налични са по Ос 2 на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 457 млн. 184 хил. 993 лв. с ДДС. Останалите средства ще бъдат осигурени от държавния бюджет. Формулярът за кандидатстване на лот 3.2 на автомагистрала „Струма“ е в процес на подготовка и предстои неговото процедиране за одобряване от Управляващия орган на Програмата и от Европейската комисия.
За изграждането на тези два подучастъка предвиждаме автомагистрала „Струма“ да бъде напълно завършена през 2023 г. За да бъде изцяло завършен Трансевропейският коридор № 4 на територията на България по направлението, на който е автомагистрала „Струма“, предстои да изградим и участъка Видин – Монтана – Враца за Северозападна България. Проектът е разделен на следните участъци: Видин – Димово и Димово – Бела – Ружинци. За обекта има изработен технически проект. Успоредно с процедирането на Подробния устройствен план – парцеларен план, ще се обяви и проведе процедура за възлагане на строителството. За да съкратим сроковете, предстои обявяване на тръжните процедури през първата половина на 2019 г., като Проектът ще бъде разделен на следните позиции: обособена позиция 1 – път 1-1 Видин – Макреш; обособена позиция 2 – път 1-1 пътен възел „Макреш“, пътен възел „Бела“, и обособена позиция 3 – път 1-1 пътен възел „Бела – Ружинци“.
Относно участъците Ружинци – Монтана и Монтана – Враца техническият проект е изработен само за участъка Ружинци – Монтана, а за участъка Монтана – Враца е разработен и приет от Технически съвет на АПИ само идеен проект. Подготовката на Проект: път 1-1 Видин – Монтана – Враца се изпълнява по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“, Приоритетна ос 5 „Техническа помощ“, финансирана от Европейския фонд за регионално развитие.
Голяма е мобилизацията за реализация на Проекта от Мездра до Ботевград. Очаква се решението на Комисията за избор на изпълнител за допълнително проектиране и строителство с индикативна стойност 214 млн. 560 хил. лв. с ДДС на лот 1 от Проекта, лот 2 Мездра – Ботевград с дължина 13,43 км. Началото на лот 2 е при км 161, път Мездра – Враца. Краят на лот 2 е при км 174+800 край обхода на село Лютидол.
Очаква се решението на Комисията за избор на изпълнител за допълнително проектиране и строителство с индикативна стойност 147 млн. 600 хил. лв. с ДДС на път Мездра – Ботевград – лот 1, с дължина 19,36 км. Лот 1 е началото на село Лютидол, а краят му е преди Ботевград. В случай че решенията не бъдат обжалвани, строителството ще започне веднага след сключване на договори с избраните изпълнители.
Друг ключов проект е изграждането на новата магистрала „Европа“. За проектиране и строителство на обект „Модернизация“ на път 1-8 Калотина – Софийски околовръстен път от км 1 до 15+500 с дължина 14,5 км, има сключен договор от 16 ноември 2018 г. на стойност 164 млн. 990 хил. 259 лв. с ДДС. Предстои избор на изпълнител за консултантската услуга във връзка с проектирането и строителството.
На 15 февруари е сключен договор с „Трансконсулт“ на стойност 9 хил. 240 лв. с ДДС за провеждане на одит по пътна безопасност на Проекта. Индикативната обща стойност е малко над 177 милиона. Финансира се частично – 24,77%, по механизма за свързване на „Европа“, сектор „Транспорт“. Одобреното финансиране е 40 млн. 258 хил. 818 лв. с ДДС, като съгласно решение на Министерския съвет останалите средства за цялостната реализация на Проекта се предвижда да бъдат осигурени от бюджета на Република България.
На 21 декември 2018 г. за изготвяне на технически проект и строителство на пътя 1-8 Драгоман – пътен възел „Храбърско“, с дължина 17 км, има сключен договор с „ГБС – Инфраструктурно строителство“ на стойност 117 млн. 360 хил. 358 лв. с ДДС. Приключили са отчуждителните процедури за директното трасе на обекта. Решението за избор на изпълнител на консултантски услуги към момента се обжалва. В случай че няма обжалване пред ВАС, ще бъде подписан договор след решение на КЗК. Срокът на строително-монтажните работи е 730 календарни дни. Строителството трябва да приключи 2021 г.
Най-важният проект, по който се работи още от първия ден на правителството и за който Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“ имат ангажимент, е завършване на автомагистрала „Хемус“. За нейното доизграждане е съставен стриктен график с дейности и срокове. Убедена съм, че при спазването му и добра организация е напълно реалистично до 2024 г. да имаме изцяло изградена автомагистрала от София до Варна.
Автомагистрала „Хемус“ ще изпълнява функциите на главна пътна комуникация в Северна България, която ще осигурява връзките на столицата и големите градски центрове и ще подобри достъпността до инфраструктурните обекти с международно значение – пристанища, летища и гранични контролно пропускателни пунктове.
Още от миналата година общо над 25 км от северната магистрала вече са в активно изпълнение. Това е участъкът от Ябланица до пътен възел „Боаза“, и този между пътен възел „Белокопитово“ и пътен възел „Буково“.
За обекта, който е между Ябланица и Боаза, има сключен договор от 2017 г. за изпълнение на строително-монтажните работи. Към днешна дата имаме 75% общо изпълнение на обекта. Срокът е 910 дни. За участъка км 16 – между Буховци и Белокопитово, има сключен договор. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Само няколко думи ще кажа извън времето. Благодаря Ви, госпожо Председател.
През месец декември 2017 г. са одобрени допълнителни разходи по бюджета на Министерството на регионалното развитие в размер на близо 1 млрд. 350 млн. лв. с ДДС за изграждане на участъка от Боаза до пътния възел „Русе – Велико Търново“. Разделен е на шест участъка. По всички участъци се работи, като в първите три от тях има изготвени технически проекти. За участъците 4, 5, 6 – Плевен – Ловеч – Русе – Велико Търново, към момента има сключени договори за актуализиране и допълване на изработените подробни устройствени планове. Срокът за изпълнение на тази дейност е 45 дни.
Участъкът Русе – Велико Търново до пътен възел „Буховци“ – км 89, с габарит Г27 с по две ленти, е разделен на три подучастъка с цел осигуряване на оптимална, проектна и теренна обезпеченост. За двата подучастъка, които обхващат направлението Русе – Търново – Бяла – Попово, предстои да стартира тръжна процедура по ЗОП с предмет „Изработване на разширен идеен проект за извършване на пълни инженерно-геоложки проучвания“.
За третия подучастък от път 2-51 до пътен възел „Буховци“, където започва участъкът от автомагистралата, от началото на 2019 г. е избран изпълнител за актуализация и допълване на изработените подробни устройствени планове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Може би ще допълните информацията.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Така е, защото пътните отсечки, магистралите и скоростните пътища са много. Благодаря за предоставената възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Започваме със задаването на въпросите.
Първият въпрос ще бъде поставен от парламентарната група на ГЕРБ.
Господин Ташков, имате думата да зададете първия въпрос – заповядайте.
АТАНАС ТАШКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, моят въпрос е свързан с ключовите пътни обекти в Република България, а именно автомагистрала „Тракия“ и автомагистрала „Хемус“.
Във връзка с неимоверно голямото увеличение на тежкотоварния трафик и тежката експлоатация на тези магистрали – ключови пътни артерии на България, се наблюдава в определени участъци от автомагистралите износване на пътните покрития, нарушаване на конструкциите на определени участъци и пътни съоръжения. С приключване на зимния сезон и стартиране на активния строителен сезон Министерството, и респективно Агенция „Пътна инфраструктура“, имат възможност да предприемат действия за възстановяване на определени пътни участъци. Естествено, оценявам усилията, които полага Агенция „Пътна инфраструктура“, но към момента се наблюдават няколко такива участъка след Пловдив, Стара Загора, особено на автомагистрала „Тракия“. Смятате ли да предприемете някакви действия за възстановяване на тези пътни участъци? Имате ли определен ресурс, който може да бъде вложен за подобряване на експлоатационните характеристики на пътните артерии? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ташков.
Министър Аврамова, заповядайте да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Ташков, действително автомагистралите „Тракия“ и „Хемус“ са основни пътни направления с най-интензивен трафик, който в голямата си част е тежкотоварен, и затова е много важно тези пътни участъци и съоръжения да бъдат поддържани в добро експлоатационно състояние.
Републиканската пътна мрежа, включително и съоръженията към тях, се следят от Агенция „Пътна инфраструктура“ и Института по пътища и мостове и след констатиране на проблеми се предприемат действия. Знаете, че през 2018 г. беше направен преглед на всички мостови съоръжения, виадукти и тунели, които са по двете магистрали. Към настоящия момент – през януари тази година, е направен нов преглед на всички съоръжения и са приоритизирани такива, които трябва да бъдат възстановени и ремонтирани през 2019 г. На автомагистрала „Хемус“ – виадукт при км 19, тунел „Витиня“ – лявата тръба, знаете, че там се създават постоянно проблеми с преминаването; виадукт при км 36, км 37, тунел „Ечемишка“ – лява тръба, участък от 389 до 400 – ляво платно, вече е стартирал ремонтът; пътен възел Суворово, участък от 406 до 416, от 393 до 400 – дясно платно.
За автомагистрала „Тракия“. През 2019 г. трябва да бъдат ремонтирани виадукт при км 13 – дясно платно, горно и долно строене, при км 15 и при км 20, като общата стойност при експертната оценка за ремонт на възстановителните работи е 127 млн. 194 хил. лв., като за посочените обекти към настоящия момент няма осигурено финансиране и за тях ще търсим допълнително от държавния бюджет.
Допълнително са набелязани следните съоръжения и пътни участъци, нуждаещи се от ремонт: стоманеният виадукт при 35-и км на „Хемус“, на „Тракия“ – мост при 87-и, при 99-и, при 117-и км, железопътен надлез при 125-и км, 126-и – селскостопански надлез, директно трасе и прилежащите му съоръжения от 156-и до 208-и километър.
Към момента продължават ремонтните дейности на пет обекта на автомагистрала „Хемус“:
- виадукт при км 19, съответно ляво и дясно платно и стълбовете, срок за завършване – декември 2019 г.;
- виадукт при 36-и км – „Коренишки дол“, ляво и дясно платно и стълбове 3, 4, 5 и 6, като срокът за завършване е 2019 г.;
- работи се и при виадукт на 37-и км, 37 920, 51-ви км;
- на 18 март стартира ремонтът на 10 км от автомагистрала „Хемус“, платното в посока София – това е участъкът между пътен възел „Неофит Рилски“ и естакада „Девня“. Движението се извършва двупосочно в платното за Варна и скоростта е ограничена до 90. Необходимо е да се кара внимателно при спазване на временната организация за движение.
Към момента на автомагистрала „Тракия“ продължават ремонтни дейности на седем обекта. Един от тях е мостът над река Елшишка при 89-и километър.
Продължават ремонтни дейности на останалите обекти – ремонт на асфалтови настилки по автомагистрала „Тракия“, със срок на завършване – май 2019 г. Средствата, необходими за финансово разплащане на изпълнените в предишен период обекти и за обезпечаване на текущи и бъдещи ремонтно-възстановителни работи по „Тракия“ и „Хемус“, са в размер на 225 млн. лв.
Полагаме всички усилия за поетапно осигуряване на финансирането и възлагане на ремонтите с оглед привеждане на съоръженията и участъците в добро експлоатационно състояние.
Обръщам внимание, че всички предприети мерки, включително ограничаване на движението за определен период, са за безопасност на пътуващите и привеждане на автомагистралите в безопасен вид за пътуващите по тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Очевидно е, че няма да има въпрос от парламентарната група на „БСП за България“.
Следва въпрос от парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Заповядайте, господин Стоянов.
АТАНАС СТОЯНОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председателстващ.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! В края на миналата година бе открит нов 24-километров участък от автомагистрала „Струма“ между общините Кресна и Сандански. Това до голяма степен, безспорно, облекчи не само трафика в района, но създаде и много по-добри, оптимални условия за по-бързото и безопасно придвижване и на хора, и на стоки.
В този нов 24-километров участък бе изградена и така наречената интелигентна транспортна система, в която да бъдат включени съответно информационни елементи с оглед безопасността на движението по този нов участък, като електронни информационни табели, електронна сигнализация, електронна информация за метеорологичната обстановка и някои други такива.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: какво по същество представлява тази система, въведена ли е вече в експлоатация и кои нейни елементи вече са в работен режим в този нов 24-километров участък на автомагистрала „Струма“? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Стоянов, уважаеми дами и господа! Това е много интересен въпрос, защото за пръв път у нас има изградена интелигентна транспортна система в участъка между Кресна и Сандански. Тя е част от интелигентната транспортна система, която ще обхваща целия лот 3 на автомагистрала „Струма“ – от Благоевград до Сандански. В България това е първата по рода си система и ще включва всички участъци в обхвата на лот 3 – 3.1 между Благоевград и Крупник, 3.1 „Железница“, 3.2 Крупник – Кресна, и 3.3 Кресна – Сандански.
Интелигентна транспортна система е изградена в участъка между Кресна и Сандански и включва станции за броене и управление на трафика, видеонаблюдение, измерване на теглото на превозните средства и метеорологично наблюдение. Камери за видеонаблюдение са разположени на пътните възли „Сандански“ и „Струмяни“, както и в зоните за отдих. На четири места са инсталирани преброителни пунктове за трафика, а на две са разположени пътни станции за измерване на теглото на превозното средство в движение.
В участъка има и две метеорологични станции, които ще отчитат температурата, влажността на въздуха, типа и качеството на валежите, видимостта на пътя, скоростта и посоката на вятъра, дебелината на водния слой върху асфалта, точката на замръзване на пътната настилка в зависимост от третирането с химикали, температурата на повърхността на пътя, и 5 см под асфалта.
Предприети са мерки за изграждане на още една метеорологична станция в участъка с преобладаващи мъгли.
В проекта за интелигентна транспортна система е предвидено изграждането на общ контролен център за управление на трафика в целия участък на автомагистрала „Струма“ – лот 3, в близост до началото на обекта при 359-и километър. Той ще започне работа след завършването на строителството на участъка между Благоевград и Крупник, тъй като изграждането на центъра е предвидено в тръжната документация на лот 3.1 от автомагистрала „Струма“.
В документацията на лот 3.3 е включено само изграждане на пътните станции и прилежащата им инфраструктура. Тъй като строителството на лот 3.3 завърши предсрочно и с цел изградената в участъка система да заработи самостоятелно, при условие че лот 3.1 все още е в процес на изграждане, в началото на октомври 2018 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ стартира процедура по възлагане на обществена поръчка за ремонт на помещение за ситуиране на временен контролен център в сградата на Областно пътно управление – Благоевград, и предвиждаме тази процедура да приключи в края на месец април 2019 г.
В допълнение – интелигентна транспортна система ще бъде разработена и внедрена и на автомагистрала „Тракия“, като на 19 март бяха отворени две оферти за избор на изпълнител. Индикативната стойност е малко над 7 млн. лв. без ДДС и проектът ще се съфинансира от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“.
Предвижда се в тунел „Траянови врата“ да бъде изградена уникална за България интелигентна система за автоматична идентификация на инциденти – тя ще позволи чрез система от подвижни бариери при настъпване на инцидент в едната тръба трафикът да се пренасочва по другата. Съоръжението ще бъде с ново LED осветление, електронни информационни табели, светофарни уредби, хоризонтална и вертикална сигнализация, метеорологични станции при порталите.
На автомагистрала „Тракия“ ще бъдат монтирани 40 електронни информационни табели и чрез тях шофьорите в реално време ще имат информация за възникнало събитие на пътя, което е бърза, надеждна и високотехнологична възможност за своевременно уведомяване за актуалната пътна обстановка.
При изпълнение на проекта ще бъдат монтирани и камери за измерване на средна скорост, мониторинг на трафика на определения участък. Целта е повишаване на безопасността на движение и спазване ограниченията на скоростта.
Друга новост е монтирането на сензори за претегляне на превозните средства в движение – това ще позволи да се филтрират претоварените превозни средства и да се даде възможност за по-бързи и ефективни проверки.
Очаква се по този начин значително да се намали износването и увреждането на пътната настилка и съоръженията на магистралата.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез Агенция „Пътна инфраструктура“ предвижда поетапно изграждане и въвеждане на интелигентни транспортни системи по всички магистрали в България, като целта е пряко свързана с повишаване на безопасността на движение на моторните превозни средства, спазвайки и директивите на Европейския съюз в тази област. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Следващият въпрос е от парламентарната група на „Движението за права и свободи“.
Заповядайте, господин Али.
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, въпросът на парламентарната група на ДПС към Вас е относно магистрала „Тракия“. Макар че Вие отчасти отговорихте на въпроса, ние държим да заострим Вашето внимание към този важен за България проблем.
В участъка между Чирпан и Стара Загора, който е с дължина 40 км, и поради неравностите на пътното платно от месец септември миналата година до ден-днешен е въведено ограничение на скоростта 90 км/ч.
Оттогава досега, уважаема госпожо Министър, са изминали близо шест месеца и ползвателите на тази пътна отсечка между Чирпан и Стара Загора в двете посоки недоволстват, и то с основание, тъй като не ограничението на скоростта, а спешният ремонт е решение на проблема.
Магистрала „Тракия“, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, е възлова пътна артерия за цяла България и сигурно е с най-интензивен трафик. Имайте предвид, че наближава началото на туристическия сезон. Дори със скорост от 90 км/ч, най-вече в най дясната лента, пътуващите по пътната отсечка рискуват живота и здравето си, а в най-добрия случай рискуват да потрошат автомобилите си.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: още колко време ще трае ограничението и кога участъкът между Чирпан и Стара Загора ще бъде ремонтиран, тъй като въвеждането на ограничение, снимането с мобилни камери на КАТ и наказването на шофьорите не решава проблема? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Али.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Али, уважаеми дами и господа! Агенция „Пътна инфраструктура“ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството отчитат неудобствата, които тази пътна отсечка създава, както и ограничението, което е въведено с цел да предотвратим пътнотранспортни произшествия и за безопасност на пътуващите. Мярката, която се въведе – от 90 км/ч, всъщност изигра своята роля и там има чувствително намаление на броя на регистрираните пътнотранспортни произшествия.
Проблемът с тази отсечка между Чирпан и Стара Загора е, че се отчита от пътните експерти, от експертите на Агенция „Пътна инфраструктура“, че проблемът не е само в пътната настилка – горния пласт, който е в неравности, а проблемът е изцяло в конструкцията на пътя. Така че трябва много ясно да се определят технологията и обхватът за извършване на ремонтните дейности на директното трасе, за което ние съзнаваме, че е необходим спешен и неотложен ремонт.
Индикативната стойност на този ремонт е около 60 млн. лв. В бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ не бихме могли да го отделим като отделен обект за финансиране, така че ние ще търсим възможности за директно финансиране – целево, от държавния бюджет.
Проучваме и законовата възможност да направим различно ограничение в двете платна, така че в едното пътно платно, в което са констатирани неравностите, да остане ограничението от 90 км и да помислим за повишение на скоростта в изпреварващата лента, която няма дефекти по пътното платно, така че да не изнервяме пътуващите, които имат възможност да карат с по-висока скорост в изпреварващата лента.
Предстои да се определи точно технологията за изпълнение на ремонтните дейности и укрепване на конструкцията на пътя с пътни експерти, с пътни инженери, както и да определим дали е възможно и удачно да направим разграничение на скоростта на движение в двете пътни платна, с което да облекчим донякъде пътуващите в това направление между Чирпан и Стара Загора, преди да сме извършили ремонтните дейности. Нашето желание е през 2019 г. да стартират тези дейности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова.
Следва въпрос от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.
Заповядайте, господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, във встъпителното си експозе отговорихте частично на въпроса, който сега ще задам, но все пак може би малко по-подробно. Както знаем, за изграждането на автомагистрала „Хемус“ от пътен възел „Боаза“ до път І-5 Русе – Велико Търново миналата година бяха отпуснати 1,35 млрд. лв. от републиканския бюджет.
Моля да ни предоставите по-подробна информация относно сроковете – проектиране и строителство, на автомагистрала „Хемус“ в този участък, както и има ли проблем с отчуждаването на имоти по линията на бъдещата магистрала, които биха забавили процесите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Христов, уважаеми дами и господа народни представители! Понеже действително в отговора на основния въпрос засегнах участъците, които ще бъдат ремонтирани с отпуснатите от правителството целеви средства в размер на почти 1 млрд. 350 млн. лв., сега ще Ви дам информация, която е допълнение и касае пътните участъци, в които имаме най-голяма готовност и можем да започнем строителни дейности в най-близко време.
В момента се изработва технически проект за първия подучастък от км 87+800 до пресичане с път ІІІ 307, включително пътен възел „Дерманци“ с обща дължина 15,26 км, като със заповед е разрешено изработването на Подробен устройствен план и Парцеларен план за целия участък и същият се очаква да бъде внесен за разглеждане и одобрение от Националния експертен съвет. След одобряване на Парцеларния план и след допускане на предварително изпълнение на заповедта за одобряването му ще може да се заяви разрешение за строеж. В участъка от км 94 до км 94+960 до км 96+600 се засягат само общински имоти. Предвиждаме в началото на месец април да има издадено разрешение за него и да стартират строителните дейности. За участъка от пътен възел „Каленик“ до пътен възел „Славяново“ с дължина 19,2 км е завършено изработването на Технически проект със седем месеца предсрочно спрямо клаузите на Договора за проектиране.
Със заповед е разрешено изработването на Подробен устройствен план, Парцеларен план, като в участъка от км 126+780 до 127+100 – терен, в който се засягат два имота държавна собственост и един частен имот, би могло да се процедира издаване на разрешение за строеж, тъй като Парцеларният план се очаква да бъде внесен за одобрение на Националния експертен съвет по устройство на територията в началото на месец април. Очакваме строителните дейности да могат да стартират в края на месец април, ако набелязаните стъпки се изпълнят. Индикативната стойност и за двата обекта ще може да се определи след изготвяне на проектите.
В заключение бих искала да изразя своята увереност, че изпълнението на целия проект върви успешно и има мобилизация на експертно и политическо ниво.
Вие споменахте преди малко това, което бави изпълнението на всички големи инфраструктурни проекти в България – отчуждителните процедури, които отнемат много време за процедиране. Министерството е в процес на изработка на предложение, което ще Ви предоставим за разглеждане и обсъждане, за даване възможност за предварително изпълнение преди окончателното завършване на съдебните дела по обжалване на оценките за отчуждените имоти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Продължаваме с втория кръг от въпроси към министър Аврамова.
От парламентарната група на ГЕРБ – заповядайте, господин Динев.
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги!
Госпожо Министър, преди около година при изграждането на лот 3.1 от автомагистрала „Струма“ от Благоевград да Крупник, в близост до град Благоевград, археолозите се натъкнаха на археологически обект. Това породи доста голям публичен и медиен интерес. Строителството в същия участък беше временно спряно. Създаде се в същото време и експертен съвет, който трябваше да намери най-доброто решение, за да може, разбира се, да бъдат запазени археологическите ценности, а в същото време и в най-кратки срокове да бъде продължено и строителството на въпросния участък от автомагистрала „Струма“.
Във връзка с това е и моят въпрос към Вас: бихте ли ни предоставили информация относно изпълнението на ангажиментите на Агенция „Пътна инфраструктура“ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството във връзка с преместването и консервацията на археологическите находки и дали това временно спиране на изграждането на въпросния участък от автомагистрала „Струма“ ще бъде наваксано от изпълнителя, за да може лот 3.1 да бъде завършен в срок? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Динев.
Госпожо Министър, заповядайте да отговорите на въпроса на господин Динев.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Изпълнението на посочения участък се извършва съгласно договорените срокове като известно забавяне има при реализацията на участъка от Благоевград до село Железница във връзка с открития археологически обект „Зелен дол – 2“ край село Покровник.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“ работят активно за възможно най-бързо решаване на проблема, като Агенция „Пътна инфраструктура“ имаше ангажимент да разработи Проект за преместване и теренна консервация на част от археологическите обекти. Този проект вече е готов, като Агенция „Пътна инфраструктура“ стриктно спази всички разпоредби и решения на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерството на културата, а именно: в кратък срок бе възложено изготвянето на Проект за преместване и теренна консервация на археологическите ценности с експозиционна стойност, част от археологическия обект „Зелен дол – 2“. Две от тези находки – римската фамилна гробница и раннохристиянската църква, ще бъдат преместени и консервирани, а римската баня и вила, които са извън трасето на магистрала „Струма“, ще бъдат запазени.
През месец август миналата година Агенцията представи на заседание на Специализирания експертен съвет предложение за преместването на археологическите структури и въз основа на нея е изготвен Проект от „Вени дизайн“, представен е в Агенция „Пътна инфраструктура“ и е съгласуван по съответния ред в Министерството на околната среда и водите и Националния институт за недвижимо културно наследство. На 25 февруари е разгледан и от експертен съвет. Предстои издаване на заповед за одобряването му от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Агенция „Пътна инфраструктура“ обаче предприе и допълнителни действия за защита на археологическите находки от неблагоприятни атмосферни условия през изминалата зима, като гробницата и всички зидове са покрити с геотекстил, за да се опазят от ниските температури и валежите.
По предварително изготвен индикативен план-график се очаква през месец април тази година да свърши изпълнението на работата по преместване и консервация на археологическите структури. Има известно забавяне в изпълнение на лота, така че има вероятност да бъде отложен крайният срок за неговото изпълнение освен заради намерените археологически разкопки, така и заради преместване на три километра в края на трасето заради одобряване на трасето по лот 3.2 и неговото изместване.
Надявам се строителните дейности да вървят както сега – с пълна мобилизация на строителите, и обектът да бъде приключен 2019 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова.
От името на парламентарната група на „Обединени патриоти“ – господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, колеги! Внимателно слушах това, което коментираха колегите – и като въпроси, и Вашите отговори, госпожо Министър. От тях разбрах следното: държавата се грижи добре за своята инфраструктура обаче в определени части – за магистрала „Тракия“, която съществува, и за „Хемус“, която, дай боже, ще се случи.
Искам да Ви попитам следното: имате ли информация, предприемате ли мерки и действия по въпроса за Североизточния регион? Този въпрос ще го разделя на два подвъпроса – единия на регионално ниво, другия на национално.
На регионално ниво бих искал да получа отговор от Вас, и не само аз, а всички хора, които живеят около Добрич и курортен комплекс „Албена“, където натовареността на пътя Добрич – „Албена“ е средно около 2500 автомобила и автобуса на ден, превозващи стотици хиляди туристи през целия сезон – една гавра, която се получава вече за втора година с този път.
Миналата година започна с големи усилия от страна на наши и колеги от ГЕРБ, представители от региона, един псевдоремонт, който завърши наполовина, и оттам нататък в остатъка от половината от 9 км се появиха едни лунни кратери, които стояха цяло лято. Всички хора бяха принудени да пътуват през тези кратери, защото, незнайно по какви причини, фирмата, която беше определена за изпълнител, изчезна – просто се изпари като дим, и отиде в друг регион да довърши, по незнайно какви нареждания, някаква друга поръчка. Смятаме, че това е гавра с добруджанци!
Вторият ми въпрос – на национално ниво, е: какво ще ми кажете за автомагистрала „Черно море“, за която още през 2013 г. има правен икономически анализ и има решение да бъде отдадена на концесия? Какви са действията на правителството за тази магистрала, която е част от паневропейски коридор № 8? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Апостолов.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Приемам този въпрос като представяне на проблема, по който всъщност се работи.
Да, знам. Всички колеги, които са от този район, нееднократно са идвали при мен, нееднократно са сигнализирали за този участък. Знам, че той не е довършен, и Ви уверявам, че 2019 г. тези километри, които са останали за довършване от пътя Добрич – „Албена“ ще бъдат ремонтирани и той ще бъде окончателно завършен.
Във връзка с автомагистрала „Черно море“ – няколко са обектите в държавата, големи пътни обекти, които Министерството на регионалното развитие и благоустройството и правителството имат идея да бъдат предложени на принципа на публично-частно партньорство. Един от тях е автомагистрала „Черно море“, другите са Русе – Велико Търново, тунелът под „Шипка“ и тунелът под „Петрохан“. Към момента няма изявен интерес от инвеститори специално за автомагистрала „Черно море“. Такъв има към изграждането на Русе – Велико Търново и тунела под „Шипка“. Ще търсим възможности.
В изложението, което направих в началото, и всички въпроси, които бяха зададени, и в моите отговори, се опитах да дам пълна информация за големите инфраструктурни обекти в България, които носят със себе си и големи стойности с тяхното изпълнение.
С ресурсите, които могат да бъдат отпуснати от държавния бюджет, и със средствата по различни оперативни програми Агенция „Пътна инфраструктура“ и Министерството се опитваме да направим възможното – в най-кратък срок България да има магистрален пръстен, като автомагистрала „Черно море“ е част от този пръстен, да има добри и скоростни пътища и магистрали в Северна България като приоритет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
От парламентарната група на „Движението за права и свободи“ няма да има.
И от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Патриоти“ няма въпрос.
Давам думата за отношение към изслушването на министър Аврамова.
Господин Цветанов, заповядайте от името на парламентарната група на ГЕРБ.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, за нас е изключително полезен този дебат и това изслушване, което направихме днес, защото се вижда, че приоритетите на българското правителство продължават да се изпълняват по съответните етапи за продължаването и завършването на магистралния пръстен, с който Вие завършихте преди малко.
Изключително важно е, че тол системата ще даде допълнително и финансов ресурс, с който ще могат да се изпълнят съответните ангажименти. Годишно 330 млн. лв., които са от републиканския бюджет, вече ще бъдат ангажимент от тол системата да бъдат събирани в размер на около един милиард.
Това, разбира се, ни дава много повече безопасност, много повече бизнес, много повече развитие на регионите, защото знаем, че за да се създават нови работни места, за да има инвеститорски интерес към дадени населени места, всеки гледа каква е инфраструктурата и какви са връзките, които могат да бъдат направени между съответните региони.
Това, което е изключително важно за нас и Ви благодаря, че го подчертахте, а също имахте възможност да изложите и позицията на българското правителство, това е Северозападна България и пътната магистрала, която е от Видин до Ботевград, защото знаем, че в момента най-голямата концентрация на тежки пътнотранспортни произшествия е пътят в отсечката между Ботевград и Мездра. Радваме се, че вече има стартирана процедура, разделени са два лота, които в момента са в процедура. Надяваме се, че в рамките до 2023 г. ще имаме възможност за една по-безопасна пътна инфраструктура за жителите, които са от Враца, Видин и Монтана, да живеят и да пътуват по-спокойно и по-свободно по българските пътища.
Това, което е изключително важно и тук трябва да се отчете, че приходните агенции на българското правителство успяха през миналата година да генерират един сериозен излишък, който даде възможност да направим процеса необратим за отсечката до Велико Търново с магистрала. Смятам, че с осигурените средства от правителството в размер на 1 млрд. 350 млн. лв. ни се дава възможност да казваме, че през 2022 г. ще имаме отсечката, която ще направи другата изключително важна връзка между Русе и Велико Търново. Всички знаем за сериозната концентрация на тежки пътнотранспортни произшествия при този засилен трафик, който идва от Румъния и отива към Румъния, минавайки през град Бяла, знаем колко са човешките животи, които бяха дадени през всичките тези години.
Точно затова искам да Ви благодаря и да знаете, че българският парламент и всички парламентарни групи, които идват на работа, които работят, ще Ви подкрепят, защото това е най-доброто, което може да има за България, а и това е мечтата на много български граждани, които винаги са казвали, че инфраструктурата е артерията за един организъм и артерията за икономиката на държавата.
Точно затова смятам, че всеки, който излизаше преди години и казваше, че асфалтът не се яде, сега няма населено място, където да не се говори за подобряване на инфраструктурата и за връзката, която е изключително важна между малките населени места и големите населени места. Това означава, че правителството ще се възползва максимално, както с политиките, които прави – за приходните агенции повече ресурс, тол системата, която също ще подпомогне, но тук е изключително важно да кажем, че страната ни днес е оценена изключително добре, защото в новия финансов програмен период, който се предвижда за 2021 – 2027 г., ние ще имаме около 4 млрд. лв. повече по оперативни програми, а това означава, че и за кохезионна политика ще имаме повече средства, които ще дадат възможност на българските общини да се възползват от подобряването точно на тази свързаност и повечето инвестиции, които могат да бъдат направени.
Ние можем да отчетем днес и най-ниските нива на безработица, но също така можем да кажем, че икономическият растеж, който имаме в последните години, и прогнозата на Европейската комисия – да бъдем в топ петте държави на Европейския съюз с икономически растеж 3,6, означава, че действително се движим в правилната посока.
Искам да Ви благодаря за отделеното време и за този смислен дебат, който днес проведохме в българския парламент, и въпросите, които бяха зададени от всички парламентарни групи, за да може и обществеността, и народните представители, когато се прибират към своите избирателни райони, да могат да информират своите избиратели за предприетите действия и политики, които ще се реализират в четиригодишния управленски мандат, заедно с „Обединени патриоти“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Заповядайте, господин Веселинов, за отношение от името на парламентарната група „Обединени патриоти“.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Действително днес се проведе един смислен дебат, защото българското общество трябва да знае много от нещата, които се случват, да го кажем, зад маската на скандалите. Много и често се говори за това как няма реформи, как няма напредък в много области. Мисля, че областта на регионалното развитие е една от областите, които категорично опровергават това. Опровергахме го с въвеждането на тол системата, с приемането на необходимата нормативна база, опровергахме го още при съставянето на правителството и преговорите за неговото съставяне, когато в центъра на дебата беше поставен фактът за неравномерното развитие на нашата страна, затова че системното насочване на инвестиции само в една малка част от територията на страната води до икономическо оживление в тази част, но пък обрича останалата част на икономическо изоставане.
Помня, че в миналия мандат на парламента – Четиридесет и третото народно събрание, аз имах към предишния министър на регионалното развитие питане за съотношенията при инвестиции в пътна инфраструктура между Северна и Южна България. Тогава излезе една смазваща цифра – съотношение едно към шест в полза на Юга спрямо Севера. В този мандат беше заявена волята на това управление – на ГЕРБ и „Обединени патриоти“, тази алогична концентрация на инвестиции да бъде преодоляна. Тогава помня, че министър Павлова ми каза, че са необходими 7 млрд. лв. и ще направим възловата структура в Северна България. Сега се вижда, че горе-долу половината от този ресурс вече е начертан и резервиран, за да се случи автомагистрала „Хемус“, за да се случи пътят от Ботевград към Видин. Има още няколко големи проекта, без които инфраструктурата в Северна България няма да е пълноценна. Всички знаем колко е важно да свържем Русе с Велико Търново, тоест с автомагистрала „Хемус“, превръщайки целия път – от границата до гръцката столица, в магистрален. Гледайки често нашите вътрешни отсечки, ние забравяме, че сме част от международни коридори и всъщност това може да бъде един изключително доходоносен източник, ако построим правилните трасета и съответно насочим правилните товаропотоци по тях. Мисля, че това ще се случи и то ще се случи в рамките буквално на следващите четири или пет години.
В това отношение, госпожо Министър, Вие имате нашата подкрепа – всъщност всеки на Вашето място би я имал, защото това са националните интереси на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
От парламентарната група на ДПС и на ВОЛЯ? Няма да има отношение.
Да благодарим на министър Аврамова за участието ѝ в днешното изслушване.
Съобщения за парламентарен контрол за 22 март 2019 г., петък:
1. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов ще отговори на три въпроса от народните представители Веселин Марешки – два въпроса; и Веселин Марешки и Пламен Христов.
2. Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов ще отговори на един въпрос от народния представител Радостин Танев.
3. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков ще отговори на два въпроса от народните представители Иван Вълков; и Красен Кръстев.
4. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на пет въпроса от народните представители Калин Василев; Боряна Георгиева; Радослава Чеканска; Теодора Георгиева; и Даниела Дариткова.
5. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на два въпроса от народния представител Диана Саватева.
6. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на един въпрос от народния представител Николай Александров.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Елена Аксиева;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на един въпрос от народния представител Дора Христова; и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Николай Александров.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- един въпрос от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев;
- два въпроса от народните представители Атанас Стоянов; и Даниела Димитрова към министъра на околната среда и водите Нено Димов;
- два въпроса от народния представител Кръстина Таскова към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева; министърът на вътрешните работи Младен Маринов; министърът на образованието и науката Красимир Вълчев; и министърът на икономиката Емил Караниколов.
Поради изчерпване на днешния дневен ред, колеги, закривам заседанието.
Утре – редовно пленарно заседание, 9,00 ч. (Звъни.)


(Закрито в 13,40 ч.)




Председател:
Цвета Караянчева



Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев
Нигяр Джафер



Секретари:
Юлиан Ангелов
Симеон Найденов