Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер

Секретари: Николай Александров и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум – откривам заседанието.
Колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в седмичната Програма за работата на Народното събрание да бъде включена следната допълнителна точка: Прекратяване пълномощията на народен представител – подадена е оставка от народния представител Цветан Цветанов на 28 март 2019 г., като предлагам да бъде точка първа за утрешното заседание, а другите точки да се преномерират.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 147 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 1.
Предложението е прието.
„До Председателя на Народното събрание:
Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения от нас на 27 март 2019 г. Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 954-01-18“.
Вносители: Тома Биков, Евгени Будинов и Велислава Кръстева.

Продължаваме с първа точка от днешния дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА.
Вносители: Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ на 31 януари 2019 г., приет на първо гласуване на 8 март 2019 г.
Заповядайте за процедура, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! През месеците ноември и декември миналата година разгледахме на първо и на второ четене поправките на Закона за вероизповеданията, от които произтекоха тежки проблеми. Само месец след това, за да се поправят грешките и недомислиците в приетия тогава Законопроект, бяха внесени настоящите промени, които разглеждаме.
Тези промени, в този им вид, в който влизат в пленарната зала днес за второ четене, уверявам Ви, са в положение отново да породят тежки и нерешими проблеми, заради които в бъдеще отново ще трябва да се правят поправки.
Съществуват поне три изключително спорни проблема, а в този закон, от „Обединени патриоти“ винаги сме настоявали да има консенсус, ако не консенсус, то в по-голяма степен да има съгласие между политическите сили.
Затова правя предложение за отлагане разглеждането на Законопроекта, като отново се занимае Правната комисия – има такива правни възможности по нашия правилник, и да бъдат огледани отново текстовете.
Аз Ви уверявам, считайте, и днес в пленарната зала ще видите какви проблеми възникват, в мюсюлманското вероизповедание има изключително тежки колизии. В Комисията по вероизповеданията и правата на човека се изказаха мнения и становища, различни от официалните тези и съображения, които ДПС изказа. Ще видите, че това, което ще направим, ще бъде предпоставка за много тежък проблем в самото мюсюлманско вероизповедание. Ето защо, още веднъж Ви моля да подложите на гласуване отлагане разглеждането на този законопроект днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Ще подложа на гласуване Вашето предложение.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Шопов за отлагане на гледането на този законопроект.
Гласували 144 народни представители: за 35, против 31, въздържали се 78.
Предложението не е прието.
Госпожо Алексиева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Представям на Вашето внимание „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 954-01-4, внесен от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ на 31 януари 2019 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията.
Гласували 135 народни представители: за 133, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители:
„Създава се нов параграф – §... Създава се чл. 21а:
„Чл. 21а. (1) Вероизповедание, на което е предоставена държавна субсидия, може да финансира допълнително дейността си само от източници на доходи в Република България.
(2) Дейностите на духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование и на висшите духовни училища могат да се финансират допълнително само със средства, които се администрират от български държавни и общински институции или със средства от европейски фондове и програми.
(3) Вероизповеданията, на които е предоставена държавна субсидия, духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование и висшите духовни училища, уведомяват Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет за всяко дарение или наследство на имущество от български юридически лица или с източник от чужбина.
(4) Не се допуска дарение на финансови средства от чужди държави или чужденци за дейности, които се финансират от предоставената държавна субсидия.
(5) Дирекция „Вероизповедания“ контролира изпълнението на волята на дарителя или наследодателя.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания, колеги?
Господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това е единственият смислен текст в целия Закон, който ни предстои да гледаме – единственият текст, който гарантира националния интерес и показва, че ние като избраници на народа си мислим за неговите интереси.
Това е текстът, който след Законопроекта на господин Карадайъ и господин Цветанов, който трябваше да направи подаръци на мюсюлманското вероизповедание, връща нещата там, откъдето тръгнаха – защитата на националната сигурност.
Това е текстът, с който ние искаме забрана на финансирането от чужбина на вероизповеданията, или поне на тези вероизповедания, които на практика получават държавна издръжка, тоест държавата е поела ангажимент, заделя десетки милиони за тяхното съществуване. Нещо повече, същите тези вероизповедания имат достатъчно собственост, генерират достатъчно приходи от тази собственост и тяхната издръжка, заплатите на техните свещенослужители, изобщо всичко, с което те поддържат и духовния, и организационния си живот, е гарантирано – веднъж от държавата, втори път – от тяхната собственост. Няма основание този текст да не бъде приет.
Ако ние сме народни представители, които мислим за националния интерес и за националната сигурност, този текст трябва да бъде приет единодушно. Знам, че мнозина в залата, независимо от различни партийни решения, мислят като нас – патриотите. Призовавам всички тях: излезте от тясната рамка на партийното мислене, от мисленето за конкретната политическа изгода на момента, от мисленето за това кое вероизповедание какво ще каже и съответно неговите първосвещеници какво ще кажат за нашето решение. Ние сме български народни представители, трябва да служим на българския народ и на българския национален интерес. Всеки, който подкрепи този текст, ще докаже на дело, че го прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Реплики към изказването на господин Веселинов? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Темата за финансирането на вероизповеданията е тема, която съпътства целия преход. Нали това беше причината, поради която тръгнахме да правим измененията ноември-декември, сега и тези. Всичко започна – последният етап за решаването на проблема, от едно събиране при президента, на което всички се позовават. Там е имало консенсус точно по този въпрос – държавата да започне да се грижи за вероизповеданията и то за основните две най-големи, за да се прекрати плащането от чужбина, не само от Дианета, което е публично, безспорно, ясно и известно, а и от какви ли не други скрити и какви ли не още, как да ги нарека, източници от арабския свят, много често от среди и сили, които нямат нищо общо с традиционния ислям и които са откровено терористки по всички виждания и разбирания в съвременния свят. Това, колеги, мисля, че беше очевидно, безспорно за всички. Затова и тръгнахме с този ентусиазъм да направим тези промени, за да се спре финансирането от чужбина.
Какво стана сега с тези последни поправки? Това е едно от поне трите предложения, които явно взривяват залата, съвестта ни и всякаква житейска, политическа и финансова логика. Тук наистина е въпрос на национална сигурност и е логично, когато някой от чужбина финансира вероизповедание в страната ти, тя се оказва в зависимост, застрашена е националната сигурност. Няма нищо по-логично от това. Ние се учудваме на този текст, който, мисля, че не може да буди съмнение като абсолютно всякаква логика – и политическа, и правна, и финансова, и с оглед на националната сигурност.
Съжалявам, че ги няма колегите от БСП. Ако те бяха тук, аз съм абсолютно сигурен, че този текст щеше да бъде приет. Сигурен съм, че и те щяха да внесат такъв текст, а при разглеждането ноември и декември месец на основните поправки на Закона за вероизповеданията те имаха ясна, безспорна позиция. Тогава всички ние имахме непротиворечива и ясна позиция. Сега този текст изведнъж попадна като изневиделица за този проблем. Ние го решаваме по един начин, който е най-лесният, най-елегантният – двете вероизповедания, които получават пари от държавата, не могат да получават пари от чужбина и толкоз. Това е!
Гласувайте го, но ще видите, че следващите текстове тук будят не по-малко съмнение и са дори още по-конфликтни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Реплики има ли?
Заповядайте, господин Симеонов, за реплика.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, абсолютно съм несъгласен с Вашето изказване. В голяма грешка сте. Ако БСП бяха тук, нямаше да подкрепят нашето предложение. Можете да бъдете сигурен. БСП винаги в своето поведение в парламента са били еталон за хамелеонщина.
Спомняте ли си месец декември 2016 г., когато приемахме бюджета за 2017 г.? Тогава бяхме направили предложение за минимална пенсия 300 лв. С техните гласове това предложение щеше да мине. Не ни стигнаха четири гласа. Не знам дали си спомняте?!
Сега вече можем да разкрием детайли от цялата тази акция, която бяхме организирали тогавашния състав на „Патриотичен фронт“ и с Ваша подкрепа – на „Атака“, като отделна партия тогава. Преди заседанието проведохме среща с ръководството на БСП. Те поеха ангажимент да подкрепят едно такова предложение и не го направиха в залата. Така че не бъдете наивен, не Ви отива на годините. Благодаря. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Симеонов.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Шопов, ще има ли дуплика? Не.
Заповядайте за изказване, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Това предложение на „Обединени патриоти“ наистина иска да гарантира националната сигурност на държавата. Иска да гарантира ненамесата на чужди държави във вътрешната, включително не само религиозна, а и политическа дейност в България. На всички ни е ясно, че държавите, които подпомагат определени вероизповедания, не казвам всички вероизповедания, а определени вероизповедания, чрез това вероизповедание след това влияят и в политиката, и във вътрешния живот на страната. Това е ясно на всички! Защо трябва да си затваряме очите за подобно нещо? Държавата наистина прави така, че да отдели повече финансиране за вероизповеданията, да бъдат по-независими и да не зависим от чужди държави.
Не сме съгласни турската държава или държави от арабския свят да финансират мюсюлманското вероизповедание в България. Просто не сме съгласни, защото те налагат други течения на исляма, налагат преки намеси в решенията на тази религиозна общност, включително и в политическите решения. На всички ни е ясно, че те определят и казват как да гласуват, включително и на избори. Мисля, че на парламентарните избори това най-добре го разбраха и колегите от ДПС, когато една държава се намеси, за да агитира и през вероизповеданието за една друга партия – ДОСТ. Това е факт и не трябва да си затваряме очите.
Виждаме, че вероизповеданията в България се обявиха против това наше предложение. За мен не е ясно защо правят това?! За мен примерно не е ясно защо Българската православна църква би била против подобно нещо, при положение че помним борбата на българското духовенство за независима българска църква, за Българската екзархия, за това как да защитят българския духовен живот и българския народ от асимилация и чужда намеса?! И в днешно време, за съжаление, с дарения и всякакви други неща ние виждаме в църквите и манастирите в България навсякъде византийския орел, а не българския лъв, навсякъде икони на гръцки, а не на български език. Ето, държавата взе мерки, ще отпусне повече финансиране. Тоест Българската православна църква ще може да направи сама всички тези неща, които не са достигали във времето, а не да разчита на чужди църкви и държави, за да продължи наистина онова дело на онези свети духовници, които бяха по времето на Българското възраждане, които защитиха българския народ, българската църква, а впоследствие защитаваха и българската държава.
Така че наистина Ви призовавам: подкрепете това наше предложение да защитим националната сигурност на страната, да дадем наистина възможност и българските вероизповедания да бъдат независими, а не да бъдат зависими от други държави. По този начин ще помогнем и на тях. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ангелов.
Реплики има ли? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Темата е много сериозна и искам да внеса яснота по нея, защото с доста от нещата, казани от колегите отдясно, съм съгласен.
Да припомня. Може би само господин Шопов от националистите присъстваше в Комисията, може би и още някой – да не обидя някого, когато се гледаше Закона, а не това изменение на Закона, и когато се гледаха двата закона. Припомням на колегите отдясно – в техния Закон имаше такъв текст и в другия, подписан от господин Карадайъ, от господин Цветанов и от госпожа Корнелия Нинова, имаше същия текст – забрана за финансиране отвън. Тук имахме консенсус.
Какво се случи, уважаеми колеги, при обсъждането на обединените два законопроекта в един? Всички вероизповедания, абсолютно всички, без мюсюлманското, се обявиха против този текст. Има изричен запис, за който аз попитах мюсюлманското вероизповедание дали са против този текст? Ще извадя стенограмата, ако не си спомняте. Те казаха: „Не, ние не сме против този текст“. Но всички останали възразиха много остро и много категорично – и в писмен вид, и в устен, и в дебата, и по всякакъв друг начин. Така се наложи всички ние да се съобразим с това тяхно искане – това, както и редица други текстове да отпаднат. Като например и в двата законопроекта имаше текстове, които вменяваха задължението да се разкриват дарителите над определена сума. И това отпадна. Искам да имате тази яснота.
Ще Ви кажа нещо повече. Понеже тук се изказа мнението, че когато отвън се финансират, има зависимости на някои вероизповедания, мога да Ви уверя, че има зависимости на всички вероизповедания, когато се финансират отвън.
Искате ли да Ви дам един пример от последната седмица, на който никой не е обърнал внимание? В Комисията през цялото време представител на Обединените протестантски църкви беше адвокат Грета Ганева. Така ли е – питам председателя на Комисията? Така е! Знаете ли, че тя е юрист на антикорупционния форум, който стори това, което се случи през последната седмица? Само Ви казвам, да знаете от ГЕРБ. Тези неща трябва да бъдат гледани под лупа, когато ние, като български народни представители, взимаме решения. Но ние не можем да преодолеем съпротивата и нежеланието на всички вероизповедания тези текстове да не намерят място в Закона за вероизповеданията.
По тази причина и парламентарната група на „Движението за права и свободи“ смени позицията си и гласува „против“ този текст, а не по някаква друга причина. Има стенограми и това е видно отвсякъде.
Исках да поясня това, за да няма внушения, че, видите ли, тук става въпрос за мюсюлманското вероизповедание. Не става въпрос за него. Даже в този случай изобщо не става въпрос за него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Заповядайте за първа реплика, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Цонев, съгласен съм с абсолютно всичко, което казахте във Вашето изказване. Точно така е. Тук не става въпрос да делим вероизповеданията на мюсюлманско, евангелистко или православно. Трябва да Ви кажа, че един от най-сериозните протести за финансирането беше точно на Православната църква. Но в края на краищата, господин Цонев, репликата ми е точно към това. Ние не сме духовна държава, духовна република, както имаше, помните Ислямска джамахирия и така нататък. Извинявайте, че давам пример с ислямска държава. Ние сме република, която се управлява от Народ-но-то събра-ние, и трябва да си поемем отговорността.
Няма какво да добавя за Вашето изказване – точно така е. Всеки на този свят – нашият народ го е казал: „Който дава парите, поръчва музиката“.
Ние от Патриотите в никакъв случай не делим вероизповеданията. Ние трябва да си поемем отговорността. Това че определени вероизповедания не са доволни от това, че държавата иска да знае откъде е финансирането и да не бъдат финансирани, в края на краищата, държавата се управлява от нас, от тези, които сме тук, а не от духовните институции, именно защото духовните институции са изключително важни за една държава, повтарям – за всяка една държава, ние много внимателно трябва да подхождаме към въпросите за тяхното финансиране. За какво беше целият смисъл на това, което досега правихме – държавата да финансира нашите вероизповедания? Нашата, българската държава да ги финансира, а не чужди държави, не да идва финансиране от скандинавските държави, за евангелистите най-вече, не да идва финансиране на Православната църква от Русия и от Гърция…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Само довършвам.
…и на исляма – от Турция, и най-вече на уахабитския ислям – от арабските държави.
Благодаря, че ми дадохте допълнително време.
Прав сте, абсолютно сте прав, но ние трябва ди си поемем отговорността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Заповядайте за втора реплика, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Цонев, аз мислих по друг начин да започна, но ще продължа духа на изказването на колегата. Ако съберем представителите на всички браншове, да речем, и поставим въпроса: „Искате ли да има касови апарати?“, мислите ли, че ще кажат: „Искаме да има касови апарати“? Това важи за всеки един вид регулационен държавен режим. Никой не иска да има регулация. Всеки предпочита да е в зоната на здрача, да го кажем. Ние като представители на държавата, представители на народа, трябва да мислим за нашия национален държавен интерес. За това трябва малко мъжество, въпреки определени съпротиви, да приемем това, което всички знаем, че е националният интерес. Чисто процедурно не сте прав, не е този текстът, по който се изказваха вероизповеданията.
В настоящия текст ние доста сме стеснили обхвата на регулацията и той се отнася вече само за вероизповеданията, които са на държавна издръжка. Те могат да кажат: „Добре, не искаме държавна издръжка, искаме да си получаваме дарения“, и тогава излизат от регулацията. В това отношение текстът е прецизен и не би породил съпротивата на по-малките религиозни общности и вероизповедания, които действително зависят изцяло от външно финансиране. Той се отнася само за тези, които ще вземат милиони от държавата. Нормално е, вземайки тези милиони да спрат да вземат от другаде, защото те гледат на нашата издръжка – на държавната издръжка, като даденост, а на всичко останало като подарък, който задължава. Ето тази порочна връзка трябва да прекратим и Вие знаете, че трябва да го прекратим – просто Ви липсва политическо мъжество. Бъдете мъже всички в залата и да натиснем правилния бутон!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Трета реплика ще има ли? Не виждам.
Господин Цонев, заповядайте за дуплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Благодаря на колегите за съгласието и за становището, което изказаха. Ще поясня още няколко неща, защото очевидно има неразбиране и се обръщате към мен и към парламентарната група на ДПС. (Реплика от народния представител Искрен Веселинов.) Не, не! Адресатът на този текст не сме ние.
Първо, да уточня – прав сте господин Веселинов, този текст вече се отнася не до всички вероизповедания, а само до тези, които получават субсидия. Едно от тези, които получават субсидията, е Българската православна църква, а тя е категорично против.
Колеги, сега да Ви припомня още нещо – защо не сме ние адресатът. На срещата в Светия Синод, на която присъствахте Вие, господин Веселинов, председателят на Комисията по вероизповеданията, аз присъствах и господин Цветанов също, спомняте ли си председателят на ГЕРБ и премиер на Република България какво обеща на българския патриарх? „Ако има дори едно несъгласие на Православната църква по този законопроект, Законопроектът няма да бъде подкрепен от парламентарната група на ГЕРБ – докато аз съм председател на партия ГЕРБ.“ От тази гледна точка няма как да се обръщате към нас, защото това обещание, което аз споделям – това не е някаква критика към господин Борисов, аз също споделям, аз смятам, че щом Православната църква с нещо не е съгласна, а тя е най-голямото вероизповедание в България, ние трябва да се съобразяваме. Тук не е въпросът до мъжество, така че адресатът не сме ние от парламентарната група на ДПС, на Вашите щения по този закон, ако и да ги споделяме. Господин Борисов каза, че ще се съобрази с мнението и действително парламентарната група на ГЕРБ се съобрази с това открай докрай – впрочем ние също.
Моля Ви да внасяте винаги яснота, за да е ясно кой какви ангажименти има, защо нещо не минава, говорите за отговорност, политическо мъжество и така нататък.
Смятам, че всички носим своята отговорност и постъпваме така, както ни диктува съвестта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Йорданов.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложението, което правим от „Обединени патриоти“ за създаването на нов чл. 21а, касае единствено и само засилване на контрола и изсветляването на чуждото финансиране.
Ще започна с един цитат, цитат, който е от мотивите, внесени към предложения законопроект миналата година от господата Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ, включително и Корнелия Нинова беше тогава.
Смятаме, че след като държавата осигурява субсидия – то следва да има установен от нейна страна ограничителен режим и засилен контрол върху начина на финансиране на религиозните институции.
Да припомним какво се случи в края на миналата година. Ние наистина приехме да има държавна субсидия, и то в завишени размери за някои вероизповедания, но не приехме да има спиране на чуждото финансиране. Дори не приехме ограничаване, а е видно и от мотивите, които тогава внесоха БСП, ГЕРБ и ДПС – това беше наложително – спиране на финансирането както от други държави, така и от чуждестранни лица. За да възтържествува логиката и да отговорим на обществените очаквания, ние правим предложения – предложения, каквито правихме и предния път от страна на „Обединени патриоти“. Тогава говорихме за задължително спиране на това чуждо финансиране.
Сега предложенията ни са в малко по-мека форма. Примерно, говорим за уведомителен режим при получаването на дарения и наследство от чужбина, като това ще става, разбира се, с контрола на дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет. Затова искрено се надявам, че както в лични разговори някои от Вас подкрепят правилността на нашите предложения, така да имате и политическата воля да подкрепите нашето предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Йорданов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги? Няма.
Заповядайте за процедура, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Госпожо Председател, взимам думата за процедура. От името на нашата парламентарна група предлагам 15 минути почивка и консултации при председателя на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нямаме един час от започването на заседанието, господин Ячев. (Реплики.)
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП, от място): Искаме да обсъдим тази тема, защото е важна. Искаме консултация във Вашия кабинет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, ако нямате нищо против да нарушим Правилника, нека да направим 15 минути прекъсване, за да можем да обсъдим спорната тема.
Председателите на групи, заповядайте в моя кабинет.

(След прекъсването.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, моля да заемете местата си. Продължаваме с разискванията – дебатът не е закрит.
Имате думата за изказвания.
Има ли други изказвания?
Господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както знаете, току-що приключи извънредното съвещание на ръководството на партиите. За съжаление, решението, което е взето, не ни удовлетворява – говоря от името на „Обединени патриоти“. Ще гласуваме „за“ текстовете, които сме внесли, и „против“ варианта, който е утвърден от Комисията, защото не можем да приемем, че България се превръща в държава на вероизповеданията.
Държавата България е светска държава. Вероизповеданията са отделени от държавата и не трябва да забравяме, че ние всички сме дали клетва да служим на интересите на българските граждани, на българската държава.
Интересите на българските граждани невинаги съвпадат с интересите на отделните вероизповедания, независимо какви са и кои са. В случая ние ще изпълним своя дълг на народни представители, за да ни е чиста съвестта и ще гласуваме така, както повелява интересът на българския гражданин.
Когато едно вероизповедание получава субсидия от държавата, не е редно то да зависи от чужди, външни на България финансови потоци, защото това означава, че това вероизповедание може да бъде използвано като политически инструмент, на което сме свидетели последните тридесет години.
Ние ще си подкрепим нашето предложение и категорично ще гласуваме против финансирането откъдето и да било – при това, без да има публично оповестена информация откъде е това финансиране, което този закон позволява. Това е, което мога да кажа. Призовавам и Вас да изпълните дълга си на народни представители! (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Симеонов.
Има ли реплики? Няма.
Изказвания?
Имате думата, уважаеми господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз искам да припомня всички теми, които са дискутирани, както на Консултативния съвет по национална сигурност, и това, което беше в началния етап на дебатите, които се отвориха по Закона за вероизповеданията.
Всички ние знаехме, че когато беше внесен първоначалният вариант за ограничаване на всякакво финансиране, когато държавата ще субсидира съответните вероизповедания, тогава знаем, че в Православната църква имаше сериозно напрежение, което имаше към народните представители и въобще, участвайки в този дебат, те казаха категорично, че не са съгласни да бъдат ограничени допълнителните финансови средства, които те получават като дарения.
В тази връзка имахме среща при патриарха, всички митрополити бяха там, имаше представители от всички политически сили, с изключение на „Българската социалистически партия“, където тогава казаха, че те няма да имат съгласие, ако в Закона бъде записано, че се ограничават всякакви възможни дарения, които биха могли да бъдат получени.
Да, действително ние трябва да имаме уважение към всяка една религия, трябва да бъдем тези, които да приемаме закони, които да намаляват всякакво възможно напрежение в обществото.
Ние от парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим Законопроекта, за да може действително да остане вариантът и това, което имаме като съгласие в работните групи с Българската православна църква.
Затова ние ще подкрепим текстовете на работната група и на Комисията по вероизповедания и това, което сме внесли от парламентарната група на ГЕРБ между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
Има ли реплики? Няма реплики. Тогава закривам разискванията по това предложение и го подлагам на гласуване.
Ще подложа на гласуване предложението от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 137 народни представители: за 20, против 5, въздържали се 112.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Предложение от народния представител Христо Гаджев и народния представител Младен Шишков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 22, ал. 2, т. 2 след думите „молитвени домове“ се добавя „и манастири“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма изказвания.
Ще подложа на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 1 с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 134 народни представители: за 127, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: По § 1 Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Шопов. Имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Няма по-неприемлив, по-опасен и по-създаващ някакви, от всякакво естество, неблагоприятни последици като този § 1 в Закона.
Напоследък бяхме увлечени по темата за опрощаване на вземанията на Главното мюфтийство, но малко хора осъзнават смисъла на този § 1, който ни е предоставен в момента за разглеждане.
Какво има предвид § 1? Паричният поток от субсидията за имами и ходжи да бъде насочен към мюсюлманското изповедание на Република България – Главно мюфтийство. Прочитам наименованието на адресата и този адресат е поставен наравно, забележете, с другия адресат – Българската православна църква – Българска патриаршия. Каква огромна е разликата между двата адресата – единият – Българската православна църква, е регистрирана екс леге, тоест по силата на закона, а сега по силата на закона ние определяме и другия адресат – Главното мюфтийство. Кое Главно мюфтийство? Едно от двете мюфтийства, които съществуват в страната – това, което претендира, че обединява всички мюсюлмани. Но мюсюлманите в България и по света не са едни и същи, така както и християните са православни, католици, евангелисти, протестанти, съществуват и още ред други варианти.
Този текст е изключително опасен, защото създава разединение между мюсюлманите в България, които и в България са също различни. Те са мюсюлмани сунити от ханефитското вероизповедание, те са алевити и така са се преброили и самоопределили по време на последното преброяване. Между тях съществуват конфликти, които виждаме в обществото – конфликти, които съществуват вече десетилетия, и които се експонираха и в Комисията по вероизповеданията! Ние видяхме представители и на други мюсюлмани, които се заявиха ясно пред нас, представиха своите виждания, своите претенции. Те са причината и до този момент отделената и подготвена от Министерския съвет и Министерството на финансите субсидия да не може да се разпредели по отношение на имами и на ходжи. Факт е това!
И ние сега какво правим? Ние разрешаваме спора, конфликта помежду им, като въздигаме едни от мюсюлманите в, така да се каже, адресати на тази субсидия, а другите биват пренебрегнати. И оттук нататък ние рискуваме конфликтът да се разрасне, да продължи.
Каква е разликата между тези две групи? Че зад едната група – аз не съдя и не мога да преценя кои са повече, кои са по-малко, кои са легитимни, кои не са легитимни, но зад едната група стоят от ДПС – това е разликата. Зад другите не стои никой – няма представители, политическа сила, няма отделни депутати, които да ги защитават. Това е просто разликата между едните и другите, които претендират за държавната субсидия. И оттук нататък има една обща група, маса, които се изживяват, те са такива сигурно, разбира се, мюсюлмани в България (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и ние ги слагаме под общ знаменател и ги легитимираме по силата на този текст, който ни е предложен да приемем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Има ли реплики? Не виждам реплика.
Имате думата за изказване, уважаеми господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, не бих се изказвал, но след изказването на колегата е нужно поне в протоколите от дебата да остане това становище, което го казахме и на Председателския съвет, а и не само там.
Първо, не е вярно твърдението, че с упоменаването на бенефициентите на субсидията ние правим екс леге това, което е направено с Българската православна църква в Закона за вероизповеданията. Защо? Защото Българската православна църква е определена в чл. 10 като традиционното вероизповедание в Република България – източното православие, то има историческо… и така нататък, и така нататък. Член 10 дава този статут на Българската православна църква. Ако ние искахме да направим това с мюсюлманското вероизповедание, щяхме да напишем така: „В чл. 10 се създава ал. 2“, и тя щеше да бъде за мюсюлманското вероизповедание. Но такова нещо няма. Ние променяме чл. 28 на Закона, който се отнася само до финансирането, а не до това кой екс леге представлява една религиозна общност. Разбирате ли разликата? Да не Ви подвеждат манипулации тук! Няма екс леге определяне на друг, освен Българската православна църква като традиционно вероизповедание. Член 28 третира само и единствено държавното финансиране и нищо друго! По този въпрос толкова.
По въпроса за това има ли спор къде трябва да отиде субсидията, няма, колеги, спор. Няма, защото субсидията има две цели.
Първата е да се прекъсне финансирането на вероизповедания от чужди държави за изплащане на трудово възнаграждение на свещенослужителите – това, което се е случило с Главно мюфтийство, а не с другото спорещо вероизповедание – така наречено, да не го споменавам, дори не искам. Субсидията е получавана от Главното мюфтийство. Целта на това субсидиране през държавата е да не се получава този ефект. И за да не се получава този ефект, ние трябва да кажем кой получава субсидията. Субсидията я получава това мюсюлманско вероизповедание, което е получавало субсидията от Турция, което притежава джамиите в Република България и към което принадлежат всички джамийски настоятелства и имами. Другото няма нито една джамия, нито едно джамийско настоятелство и нито един имам.
И ние сега какво да направим – да насочим субсидията натам? Това е смешно, никой от тази зала не би го искал, дори и изказващите преди мен.
Така че по тези два въпроса исках да изразя това становище, най-малкото защото тази гледна точка освен в залата, трябва да влезе и в протокола. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Реплики има ли? Няма реплики. (Народният представител Павел Шопов иска думата за дуплика.)
Не, това беше изказване, уважаеми господин Шопов.
Други изказвания?
Господин Ангелов. (Народният представител Павел Шопов иска думата за реплика.)
Вече има изказвания, уважаеми господин Шопов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, колеги! От тази трибуна, когато обсъждахме предния път Закона за вероизповеданията, говорих за това как политиците правят грешки, свързани с вероизповеданията през годините. Ние продължаваме тези грешки и аз ще ги припомня.
Въпросът е тук, в тази зала, че ние – партиите и политиците, не можахме да намерим компромис и да намерим правилния път по какъв начин да става нормално всичко, свързано с дейността на вероизповеданията в България, тоест пак ние политиците сме виновни. Виновни сме, защото вземаме грешни политически решения. Споменах преди това и за грешното политическо решение за сградата на Главното мюфтийство в България, за което не е виновно Главното мюфтийство, но е грешно политическо решение. Грешно политическо решение е, че 30 години в България държавата не подпомагаше вероизповеданията както трябва. Слава богу, това грешно политическо решение беше поправено до някаква степен с друго грешно политическо решение, разбира се.
Защото какво направихме ние? Да, по 10 лв. за всеки преброен от вероизповедание над един процент, но до определен брой. Тоест Главното мюфтийство ще получават пълния размер, а Българската православна църква – не. При възможност от държавата – държавата пак ще преценява дали може да се отпуснат повече пари за Българската православна църква.
Пак грешно политическо решение. Непрекъснато правим грешни политически решения. Защо го правим? Нито държавата е бедна, за да не може да си позволи подобно нещо, нито пък има някакви разминавания между различните политически групи от гледна точка на това, че вероизповеданията трябва да бъдат финансирани.
Направихме така, че Главното мюфтийство ще получава шест милиона на година, защото примерно приблизително толкова са преброени за мюсюлмани в България, а за Българската православна църква няма да са повече от 10, 12 или 15, както го приехме там, въпреки че над четири милиона, близо пет милиона са се преброили за православни християни. Пак грешно политическо решение. Днес пак ще вземем грешно политическо решение. Взехме вече едно – да могат да се финансират вероизповеданията от чужбина, ние го забранихме. Сега пак предстои грешно политическо решение – да кажем, че Главното мюфтийство е единственото, което представлява мюсюлманите в България. Не е така – има различни видове мюсюлмани. Все едно Българската православна църква да представлява всички християни в България – ами, има католици, протестанти, тя не ги представлява.
Утре примерно ще се регистрира мюфтийство на шиитите в България, но по закон ние сме взели вече, че ги представлява Главното мюфтийство. Ами, между сунити и шиити Вие трябва да сте добре наясно, че има огромна разлика, нали, както и между протестанти...
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Какви са?
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: ...ами, алианите какви са, като задавате въпроса? Вие знаете много добре какви са алианите, къзълбашите. Те са шиити и това е факт – колкото и да Ви е смешно, е така. Ако не сте го разбрали, си е Ваш проблем.
Днес ние отново пак ще направим поредното грешно политическо решение – да кажем, че Главното мюфтийство представлява всички мюсюлмани в България, но това не отговаря на истината и е факт. Може да погледнете преброяването, да видите тези, които са се записали като сунити в България, и ще разберете, че не е вярно. Така че от тази гледна точка наистина призовавам да спрем с грешните политически решения, когато се касае за вероизповеданията в България.
Това са вече няколко поредни грешни политически решения. Мотаем се в един омагьосан кръг и именно ние, политиците, правим проблема и настроенията, дори бих казал и това да има някаква омраза между вероизповеданията и между политиците и определени вероизповедания. Защото не намираме правилния подход, а всяко едно нещо решаваме на парче, на момента, след това се оказва грешно, след това го повтаряме, потретваме, почетвъртваме и така нататък.
Моята молба е наистина да спрем с тези грешни политически решения и да не подкрепим текста, който е предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов.
Реплика?
Имате думата, уважаеми господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Моята реплика към Вас, господин Ангелов, е в контекста – повторихте много пъти думите „грешно“, „грешки“. Да, но това е изключително голяма грешка – фатална. Това е сигурно една от най-големите грешки, които ще направи парламентът, защото оттук нататък ще създадем една общност, която е разнолика, която е различна, която се съставлява от различни части и ще ги предоставим на ДПС чрез Главното мюфтийство, така както е визирано в този текст, за да бъдат използвани политически.
Това е мечтано от ДПС от много години насам и те го постигат. Сигурно за тях това е най-големият успех, затова за тях въпросът по този текст не е верски. Той не е въпрос и до мюсюлманите, а вече можем спокойно да кажем, че ДПС си има Главното мюфтийство.
Оттук нататък всички ние трябва да знаем: логиката е – всички мюсюлмани в България са мюсюлмани, а не различни – вътре няма други представители на мюсюлманството. Представителите на мюсюлманството са чрез Главното мюфтийство, всъщност от ДПС, и всички в България са турци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Господин Атанасов, имате думата за втора реплика.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Ангелов, когато говорихте за различията, мисля, че трябваше да ги посочите по-точно. Традиционно в България, и то подавлящо, най-много са сунитите мюсюлмани, но 27 хиляди души в България са се определили за шиити и в момента излиза, че Главното мюфтийство ще представлява и тези шиити.
Само искам да Ви припомня, господин Ангелов, че това все едно е Негово Светейшество папата да представлява православните християни, което е нонсенс. А ако се върнете в историята назад, ще видите, че съперничеството, враждебността между двете основни направления в исляма – шиити и сунити, вижте самата история, те са водели вековни войни именно на религиозна основа, както и в Европа – между католици и евангелисти.
В едно само ще Ви подкрепя, че тук сякаш е толкова тънък момент – вероизповеданията са изключително фина материя, а ние така с голямата баданарка в момента решаваме проблеми, които впоследствие могат да се окажат изключително сложни.
Само ще Ви припомня, господин Ангелов, че голямото вековно съперничество между двете държави – Иран и Османската империя, днешна Турция, е точно на религиозна основа. Едните са шиити, другите са сунити. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Трета реплика? Не виждам.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Шопов, прав сте за грешките. Забравих да припомня и една друга грешка, господин Шопов, грешка, която днес пак се поправя; грешка, за която ние „Обединените патриоти“ предупреждавахме, че не трябва да се опрощават задълженията и дълговете на вероизповеданията. Тогава не бяхме послушани, но се оказахме прави накрая по начина именно, който ние го предложихме – да бъдат разсрочени задълженията, се случва тази поправка. А тогава не бяхме послушани. Защо?
Аз съм сигурен, че и тези неща, които говорим днес, а и от години ги отстояваме ние от „Обединените патриоти“, рано или късно ще залегнат в Закона. Рано или късно всички политически партии и лидери ще проумеят, че това е правилният път. Това се видя – нещата, за които ние настояваме, се случват, защото не го правим заради популизъм, не го правим, защото сме патриоти, а го правим, защото това е българската държава и трябва да защитим националния интерес на България от всички политически партии.
Господин Атанасов, към Вашата реплика ще отговаря така: прав сте, Вие цитирахте данни – 27 хиляди, че са преброени на последното преброяване през 2011 г. за шиити мюсюлмани в България. Прав сте! Ето тук е заложено разковничето. Може да видите на предното преброяване преди 2011 г., когато те бяха 100 хиляди, сега са 27 хиляди, 2021 г. сигурно ще бъдат 7 хиляди. Ето това е целта на този текст – тази общност, това вероизповедание да изчезне, да има едно Главно мюфтийство и да има само мюсюлмани сунити.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов.
Други изказвания?
Господин Аталай, имате думата за изказване.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, мислех, че днес Народното събрание ще бъде на висотата на Закона, който приемаме. Когато говорим за вероизповедания, за вяра, за духовност, означава, че говорим за обединение на нацията, за обединение на всичко духовно, което се случва в тази държава – дали е било Консултативен съвет при президента и какви решения са взети там, ние тези решения трябваше да ги надградим.
Ние днес тук сме застанали да се опитаме да дадем едно спокойствие на духовниците, на поповете, на митрополитите, на ходжите, за да може те да си свършат спокойно онова, за което всеки един от нас в един определен момент отива при тях – то е или при раждането, или когато заминаваш от този свят.
Вие днес, колеги, се опитвате да политизирате нещата, така че се опитвате да засегнете, че имало противоречия в мюсюлманството. Аз съм от алевитите, от алианите и да излезете и да говорите по тази тема, колеги, която не Ви е ясна, не Ви прави чест, най-малкото, да не го ударим на чест. Не се занимавайте с мен!
Дайте да видим онова вероизповедание – православното, което Вие го разделихте, когато Иван Костов беше на власт. С триста зора се направи всичко възможно да има обединение в Църквата. Сега се опитваме да направим така, че мюсюлманството в България чрез Главното мюфтийство как и по какъв начин алианите и другите ще бъдат представени в това мюфтийство. Оставете го на мюсюлманите да си решат този въпрос.
За обединение говорим, колеги, говорим за много сериозни неща. (Реплика от народния представител Павел Шопов.) Не говорим, господин Шопов, за Тъпчилещово. Говорим за вероизповедания, говорим за закон, за който да сведем глави, така както ни приляга, и да приемем закон, с който да бъдем полезни на духовенството. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Аталай.
Реплики? Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря, господин Аталай.
Вие казахте, че всъщност с този текст ще направим обединението в мюсюлманството – така го казахте! Прав ли съм? Абсолютно всички бяхте свидетели.
Какво значи, че има проблем? Да, има проблем, очевадно има проблем. Имаше представители на мюсюлманите, които не бяха тези, представлявани от Главното мюфтийство и от Вас, които в Комисията заявиха друга воля, има различно самоопределяне, преброяване при последното преброяване. Така ли е? Така е. Факт! Значи въпросът тук не е верски.
Това, което искате с този текст, е ясно – да се решат нещата и проблемите, така както бяха решени през 2003 г. в Закона за вероизповеданията. Това стана с християните в България или по-точно с източното православно вероизповедание. Ето за това говорим, тогава е направено.
И сега задавам въпроса към всички колеги: тогава е имало политическата воля това да стане, но сега имаме ли политическата воля да го направим? И, пак повтарям, с този текст не е въпрос парите да стигнат до имамите и до ходжите. Има други начини, други техники и ние го желаем това. Никой от нас не желае противното – да останат така, такава е общата воля. Но с този текст Вие правите точно това – разчиствате сметки, оправяте нещата вътре. Разликата между различните християнски представителства или клонове, да ги наречем, е, че Вие сте взели страната на едното от тях, те имат политическото представителство – не говоря кой крив, кой прав, колко голямо е разделението, колко ходжи, имами има към едното вероизповедание, към второто, към третото крило. Вие използвате Народното събрание като средство, оръжие, като юмрук за силовото решаване…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …на тези проблеми, така както на Вас са Ви угодни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Отново реплика – имате думата, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател! Господин Аталай, като народен представител имам право да коментирам и да казвам какво мисля за всяка една част от българското общество, защото така е по Конституция, а и представлявам, както и Вие, всички български граждани, така че Вие не може да ми дадете оценка или да ме ограничите в това дали ще коментирам в България алианите, шиитите, къзълбашите или алевитите, което е едно и също, защото аз имам право да си кажа мнението. Аз не Ви забранявам и не Ви казвам какво може да коментирате. Също не съм се произнасял дали може да коментирате Православната църква, нали така? А имате право като народен представител.
Понеже казахте къде е проблемът – как ще бъде представена тази общност в Главното мюфтийство, дали ще бъде представена и изобщо дали е представена, затова неслучайно цитирах и данните: 27 хиляди – 2011 г., а 10 години преди това – 100 хиляди, преброени при преброяването.
Мога да Ви припомня по времето на Османската империя кой ги представляваше и какво им се случваше на шиитите, алианите, алевитите и къзълбашите по нашите земи – същото, което се случваше и на християните в България. Така хубаво бяха защитавани – и тогава, и сега, така са защитавани и представлявани, че изчезват! Това е истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов.
Има ли друга реплика? Не виждам.
Право на отговор.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
По обратен ред. Господин Ангелов, аз не съм човекът, който може да Ви забрани какво мнение ще изкажете от трибуната, но имам право да се усъмня във Вашата компетентност – за това ставаше въпрос. Опитах се, без да влизам в конфликт, в конфронтация, опитах се да укротя разговора, за да сме полезни. А иначе спорът между нас и господин Шопов – разбирам, че той никога не ме разбира и не е необходимо. Защото, ако се върнем в историята, в хилядолетията, за нещата, които са се случили между протестантите, нещата, които са се случили в християнството, това, което върви между алианите и сунитите, тук не е мястото да обсъждаме този въпрос. Ако решите, може някой ден да го направим като тема, да го разясним и някои хора, които искат да водят дебат по тази тема, да разберат за какво става въпрос.
В нашата група, колеги, имаме и алиани, и сунити, но всички, които сме дошли тук, уважаваме всички избиратели – независимо дали са християни, или алиани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай. (Частични ръкопляскания от ДПС.)
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1, който става § 2.
Гласували 120 народни представители: за 97, против 18, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: По § 2 има предложение на народния представител Евгения Алексиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3, като в ал. 2 в текста преди т. 1 думите „могат да“ се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, който става § 3, с предложената от Комисията редакционна поправка.
Гласували 117 народни представители: за 115, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители:
„Създава се нов §...:
§...В чл. 36 се създават ал. 3 – 6:
„(3) Който приема финансиране за вероизповедание, на което е предоставена държавна субсидия, от източник извън Република България в нарушение на този закон, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лева – за физическо лице, или се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лева – за юридическо лице.
(4) Който приема дарение за вероизповедание, на което е предоставена държавна субсидия, в нарушение на този закон се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лева – за физическо лице, или се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв. – за юридическо лице.
(5) Когато деянията по ал. 3 и ал. 4 са извършени повторно, глобата е от 10 000 до 20 000 лева, а имуществената санкция е в размер от 20 000 до 40 000 лева.
(6) В случаите по ал. 3 – 5 предметът на нарушението се отнема в полза на държавата.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 126 народни представители: за 20, против 1, въздържали се 105.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3, който става § 4, подкрепен от Комисията.
Гласували 124 народни представители: за 109, против 2, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: По § 4 има предложение от народния представител Боряна Георгиева.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията § 4 по вносител да бъде отхвърлен.
Гласували 128 народни представители: за 106, против 2, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Евгения Алексиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде подразделение „Преходна разпоредба“ с § 5:
„Преходна разпоредба
§ 5. (1) По искане на вероизповеданията по закона може да се разреши отсрочване на непогасените към 31 декември 2018 г. публични задължения по чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, включително на начислените лихви по тях до датата на издаване на разрешението, за срок до 10 години.
(2) За периода на отсрочването се дължи лихва в размер на основния лихвен процент.
(3) Искането се подава от лицата по ал. 1 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон за:
1. задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски – до директора на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите;
2. други публични задължения – до органа, установил задължението.
(4) Разрешението за отсрочване се издава от съответния компетентен орган по ал. 3 в 14-дневен срок след представяне на обезпечение, което покрива размера на главницата и лихвите на задълженията за периода на отсрочване.
(5) Отказът може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му чрез органа, който го е издал, пред административния съд по седалището на лицето по ал. 1.
(6) Мълчаливият отказ може да се обжалва в 14 дневен срок от изтичането на срока по ал. 4.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания?
Заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, колеги! Това, което в момента ни се предлага да гласуваме, е силно обезпокоително. Бих искал да цитирам разпоредбите на чл. 184 от ДОПК, в които се казва, че за да се иска отсрочване и разсрочване на задължение в размер над 300 хил. лв., това се установява с решение на министъра на финансите, а не от териториалния директор, както се предлага в този закон. И от това произлиза въпросът: какво правим ние в момента? С промяната на Закона за вероизповеданията нарушаваме основополагащ закон и кодекс, какъвто е ДОПК. Бих искал да ми отговорите на този въпрос, защото категорично е записано, че става въпрос за териториален директор, а ДОПК гласи съвсем друго.
Отделно от това, колеги, отсрочване и разсрочване може да има, когато е признато и от данъчните органи и тези отсрочвания и разсрочвания са подробно упоменати в Глава двадесет и втора от ДОПК. Но тук има и нещо друго. Самите разпоредби на ДОПК казват, че за едно такова отсрочване или разсрочване за такива суми трябва да се иска становище и съгласие на директора и на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
Отделно от това тук трябва да се вземе задължително и решение на Европейската комисия, за да не се окаже, че става въпрос за държавна помощ. Какво правим?! Има ли такова решение на Европейската комисия? Защото трябва да се докаже, че не става въпрос за държавна помощ, тъй като тогава се нарушават други разпоредби.
Освен това какво представлява Мюфтийството? Мюфтийството е субект, който трябва да се подчинява на законовите разпоредби и законодателството в Република България. За него трябва да важи такъв ред, какъвто е за всички данъкоплатци. Редът е, че трябва да бъде подадено заявление до НАП и оттам насетне да се върнем към разпоредбите на чл. 184 ¬– министърът да издаде това разрешение за отсрочване или разсрочване.
Всички тези пари, които ще отсрочим или разсрочим, така или иначе излизат от джоба на данъкоплатеца. В такъв случай, освен съгласието на НОИ и положителното становище на Европейската комисия, трябва да видим как то се тълкува и през Закона за държавните помощи.
И най-накрая, госпожи и господа от ДПС, бих искал да попитам за нещо, на което Вие ще отговорите, тъй като аз нямам пълната информация, но имам частична такава – че вече има процедури по продажба на имоти на Мюфтийството. Такава процедура за разсрочване и отсрочване при започнала процедура… Съгласно разпоредбите на чл. 238 от ДОПК не може да се допуска отсрочване или разсрочване, когато задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, е възложено за събиране на публичен изпълнител или на Агенцията за държавни вземания. Законът казва категорично, че такова отсрочване и разсрочване може да бъде разрешено до момента на определяне начина на продажба по чл. 238 от ДОПК, а такава продажба вече е насрочена и даже е извършена, независимо от моята информация, че парите не са постъпили по сметка на държавата и се чака именно това решение с този закон, за да бъде преустановена тръжната процедура и върнати парите на този, който е участвал в наддавателната процедура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Апостолов.
Реплики?
Имате думата за реплика, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Апостолов, трябваше да споменете, че след като със Закона за вероизповеданията на практика създаваме един различен ред от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, то е редно този ред да важи за абсолютно всички лица, не само за вероизповеданията, а за физическите лица, за юридическите лица, за търговците. Не може да има един ред, определен в Данъчно осигурителния процесуален кодекс за отсрочване на задължения и сега с нормативен акт от по-ниска степен – със закон, ние да го променяме и да вървим към практически специален ред, специално за едно юридическо лице с нестопанска цел, каквото е мюсюлманското вероизповедание. Напълно недопустимо! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Друга реплика има ли? Няма.
Дуплика, уважаеми господин Апостолов. Нямате.
Господин Шопов, заповядайте, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Някога през комунизма имаше дежурна фраза – как Деветосептемврийското въстание в България е победило с решаващата помощ на Съветската армия. Та сега, днес, ДПС ще постигне един от най-големите си успехи в историята на прехода от 1990 г. досега с решаващата помощ на ГЕРБ. Не знам, колеги от ГЕРБ, защо правите всичко това?! С много опасни за страната последици.
Но успешният рейд днес на ДПС продължава и по третата, много злободневна, щекотлива тема, каквато е тази с отсрочката на плащанията, които Главното мюфтийство има към хазната.
Вижте, колеги, от днес нататък Данъчно-процесуалният кодекс в България вече не е кодекс. Всички юристи, колкото сме останали в залата, знаем, че Кодексът е висша форма на правно нормотворчество в една държава. Оттам нататък вече е небе – Конституцията.
И сега за тяснопартийните нужда на ДПС, които от днес със закон си имат Главно мюфтийство, забележете – от днес, не че фактически не беше така, но днес това става по силата на Закона, заради ДПС се прави още един пробив в демократичната, правна и конституционна система в страната.
Знам какво ще каже госпожа Менда Стоянова, като председател на Финансовата комисия, бил съм в тази комисия години наред. В тази комисия се правят непрекъснато – във всички нейни издания, всички народни събрания, при всички председатели, включително когато беше и господин Цонев, правни недомислици, защото там председателите са финансисти, икономисти. Моите уважения към тях.
Виждали сме много пъти как в Преходни и заключителни разпоредби се вкарват материално-правни норми, как в Преходни и заключителни разпоредби на бюджета се вкарват материални правила от други закони – думи нямам! Но това, което се прави сега, е против всякакви юридически правила, не говоря за финансовите. Да разпилееш Данъчно-процесуалния кодекс – висше творение в едно законодателство, и целево, по конкретен случай, казвам конкретен случай, правно положение е, че по конкретен случай никога не се правят изобщо закони, но да торпилираш Данъчно-процесуалния кодекс, за да угодиш, да създадеш нов, различен ред на събиране на едни държавни вземания, извинете, това според който и да е от преподавателите в Софийския университет отсреща, който и да е правен капацитет, е пълен правен нихилизъм и връщане не на десетилетия, а на столетия назад в една правна система.
Господин Кирилов, станете, потвърдете думите ми.
Нашето скромно мнение, което днес Вие от ГЕРБ изобщо не зачетохте, тръгнахте урбалашката, хей така, да угодите може би на бъдещите си коалиционни партньори от ДПС, които се стремят две години към това и правят всичко възможно то да се случи, нашето скромно становище е поне това да не приемате. Има си Данъчно-процесуален кодекс, по общия ред, както го е наредил законодателят, тези събирания да се реализират.
А това, че ние като че ли забравихме, тържествувахме, че данъчната амнистия се отмени, отчетохме го като една много голяма победа – това е друг въпрос, с триста зора успяхме да Ви убедим, дано сега да Ви убедим и с това третата точка на ДПС да не бъде реализирана днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Имате думата за реплика, уважаеми господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Шопов, аз съм изумен от Вас, наистина. Вие – един от най изтъкнатите съдии на Пловдивския окръжен съд, сте много наясно, че ние преди един час родихме държава в държавата. И за какво на практика беше цялото това Ваше изказване, при положение че вече имаме субекти, които ще са по особени закони, с особени правила – говоря за всички вероизповедания.
Но колегите от ГЕРБ и от ДПС изглежда се съобразяват с думите на един велик папа, само че той е бил средновековен папа, чиято оригинална мисъл е: „Voluntati Dei eklisia dominus regum et populi est“ което, преведено от латински, значи: „По Божията воля, църквата“ – разбирай вероизповеданията, „е господарка на кралете и на народа“.
Така че, господин Шопов, като толкова добър съдия, съм изумен защо държите безсмислени речи, при положение че ние създадохме нов субект в държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Други реплики? Не виждам.
Госпожа Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Неслучайно направихме това предложение между първо и второ четене, един специален закон, който урежда отношенията, действията във вероизповеданията, да го допълним и с текстове, които казват как при определена ситуация да се действа по отношение на отсрочване на евентуални вземания.
Тези текстове важат за всички вероизповедания. Тук през цялото време се говореше за мюсюлманското вероизповедание, предполагам, защото по медиите излезе, че мюсюлманското вероизповедание има задължения, а Българската православна църква няма. Аз не знам кой колко задължения има, има или няма задължения, но текстът е принципен.
Защо се наложи такъв текст да се запише в този закон, а не се приложи редът, за който преждеговорившите говореха, а именно по Данъчно-осигурително процесуалния кодекс? По една много важна и основна причина: Данъчно-осигурителният процесуален кодекс и неговите норми са създадени за стопанска дейност. Ако многоуважаваните юристи отворят чл. 184 на ДОПК, ще видят, че за да се удовлетвори едно искане от длъжник за отсрочване на задължения, той трябва да отговаря на редица условия. По памет ще цитирам едно-две от тях: коефициент за ефективност, коефициент за възвращаемост и така нататък – все неща, които касаят един стопански субект. Разбирате, че вероизповеданието няма как, което и да е то, да отговори на подобни искания. Това означава, че ако вървим по общия ред, никога нито министърът на финансите, нито НАП биха дали каквото и да било разрешение за отсрочване. Затова записахме този ред. Редът изключва произнасянето на директора на НАП, самият закон казва на директора на НАП, че при едно такова искане той трябва да издаде акта, казано е кой, и да следи за неговото изпълнение.
Искам обаче ясно да подчертая, че всички условия, които сме предложили в този текст, са и най-важните условия по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. През цялото време на отсрочването имаме обезпечение с размера на сумата, за която се иска отсрочване и лихвите към нея за целия период на отсрочването. Обезпечението е основно в недвижими имоти, които са заложени в полза на Националната агенция за приходите. През цялото време на отсрочката текат лихви такива, каквито предвижда Данъчно-осигурителният процесуален кодекс за всяко стопанско лице, получило разсрочка по реда на чл. 182 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, тоест тук нещата изобщо не се различават. Този текст дава възможност субсидията, за която гласувахме преди половин час, да изпълни своето целево предназначение, а именно тя да бъде използвана за заплащане на заплатите и осигуровките на свещенослужителите. В противен случай означава, че обезсмисляме текста на тази субсидия и част от нея, вместо за заплати и осигуровки, трябва да отиде за погасяване на стари задължения. Нека парите да отидат там, където трябва – за заплати на тези хора, а отсрочката ще даде възможност на съответното вероизповедание от други свои източници на доходи да направи погасяването на задълженията.
Спомена се, че това е държавна помощ и трябва да се иска разрешение от Европейската комисия. Не е държавна помощ, господа. По правилата на Европейската комисия, по правилата на държавната помощ и директивите по нея, такава има, когато има конкурентна стопанска дейност – тогава и само тогава! В случая въобще не може да се говори за никаква стопанска дейност и конкуренция на пазара. Смисълът на държавната помощ и нейното нотифициране пред Европейската комисия е да не създаде в един пазар равнопоставеност на различни стопански субекти, подпомагани от държавата. Тук изобщо не може да стане и дума за подобно нещо.
Искам да кажа, че на практика редът, който сме предложили, е редът по Данъчно-осигурителният процесуален кодекс. Това обаче, че не се прилага директно Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, е, защото това е вероизповедание, различно от стопанска дейност. Има си специален закон. Неслучайно има специален закон! Всички искахте този закон, защото има много особености на така наречената неправителствена организация – което и да е то вероизповедание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Реплики?
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Стоянова, няма как да се съглася с Вас. Щяхте да сте права, ако тези разпоредби и тази уредба я бяхте предложили в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или поне да я бяхте предложили в корпуса на Закона за вероизповеданията. Това е Преходна и заключителна разпоредба в изменителен закон, с която се създава специален ред, за който е ясно, че важи за точно определено вероизповедание, за точно конкретен и определен случай. Всичките Ви аргументи щяха да бъдат верни, ако тази норма беше или в корпуса на Закона за вероизповеданията, макар че и там не му е мястото, или в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Освен това беше правилно и логично да предложите, че поне за неуредените въпроси по отношение на въпросното опрощаване ще се прилагат нормите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а не да предпоставяте в бъдеще създаване на казуси при изпълнение на тази процедура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Втора реплика?
Заповядайте, имате думата за втора реплика, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Господин Председател! Госпожо Стоянова, моите уважения към Вас, но Вие въобще не сте права в края на Вашето изказване, защото чл. 20 от Закона за държавната помощ гласи, че получател е всяко лице, независимо дали формира и разпределя печалба. Така че нормите на този закон важат и за този субект – няма значение, че не е търговско предприятие и няма икономическа дейност.
Относно това дали Мюфтийството има икономическа дейност, доста можем да спорим. Така че не сте прави. Прочетете чл. 20 от Закона за държавната помощ и тогава ще говорим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Апостолов.
Има ли трета реплика? Няма повече реплики.
Заповядайте, уважаема госпожо Стоянова, имате думата за дуплика.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Ще отговоря и на двете реплики. По-скоро по втората реплика ще кажа: по отношение на държавната помощ Вие, господин Апостолов, сте прав. Наистина текстът казва, че се прилага този закон, независимо от това дали се генерира печалба или не, но смисълът е дали си на печалба, или на загуба. Има и други текстове, които ясно казват, че когато имаме конкурентна дейност, чрез държавната помощ да се повлияе на конкурентната среда. В случая по никакъв начин не може да влияем на конкурентната среда между различните вероизповедания, освен ако не считате, че различните вероизповедания са именно в такава конкурентна среда и ще повлияем с този текст, но както се казва, не знам как разсъждавате. Това, което чувам от трибуната, не е това, което всъщност е правилно и по закон.
Колкото до това, че по първата си реплика колегата каза, че става дума отново за едно вероизповедание, категорично искам да кажа, че текстът в Закона важи за абсолютно всички вероизповедания, регистрирани и нерегистрирани по този закон. Абсолютно всички! Тъй като това е текст, който трябва да има равнопоставеност, и всеки, който днес или утре попадне в подобна икономическа ситуация, да може да се възползва от този текст. Не смея да твърдя, че единствено към момента мюсюлманското вероизповедание има задължения към бюджета. Изобщо не смея да го твърдя, но Вие може би имате повече информация, която би трябвало да е данъчна тайна, но както се казва: човек никога не знае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Други изказвания? Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Преминаваме към гласуване предложението на Комисията за създаване на подразделение „Преходна разпоредба“ със състав параграф 5 с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 122 народни представители: за 11, против 5, въздържали се 6.
Предложението е прието.
С това завършихме разглеждането на Законопроекта.
Обявяваме прекъсване от 30 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля квесторите да поканят народните представители в залата.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО.
Внесен от Данаил Кирилов и Хамид Хамид, на 17 декември 2018 г.
С Доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае председателят на Комисията Данаил Кирилов.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! На Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 854–01-90, внесен от Данаил Димитров Кирилов и Хамид Бари Хамид на 17 декември 2018 г.
На свое заседание, проведено на 26 март 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 854-01-90, внесен от Данаил Димитров Кирилов и Хамид Бари Хамид.
На заседанието присъстваха: от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество: господин Пламен Георгиев – председател, господин Антон Славчев – заместник-председател, госпожа Антоанета Георгиева-Цонкова – член, господин Пламен Йоцов – член, госпожа Атанаска Георгиева – ръководител на Инспектората, и госпожа Боряна Йотова – ръководител на звено „Връзки с обществеността“; и от Върховния касационен съд съдия Галина Тонева – председател на Второ наказателно отделение.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от Данаил Кирилов, който посочи, че с него се цели прецизиране на определени разпоредби, които са постигнати в резултат на едногодишната работа на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемането на незаконно придобитото имущество след влизането в сила на Закона. Предлага се да се разшири обхватът на лицата, заемащи висши публични длъжности, като се добави нова категория – директорът на Националната следствена служба и неговите заместници.
С цел избягване блокирането на системата за деклариране на лицата, заемащи висши публични длъжности, се предлага отпадане на общинските съветници от обхвата на Закона.
Предложеното допълнение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Закона има за цел да създаде правна възможност в териториалните дирекции на Комисията да се създават отделни административни единици, с оглед осъществяване на по-качествен контрол, създаване на по-добра организация на дейността по места, както и засилване ефективността в работата на органите.
Предлага се за лицата, заемащи висши публични длъжности, с изключение на тези, задължени по Закона за съдебната власт, в декларацията за имущество и интереси да бъде увеличен определеният праг за декларираните доходи извън тези за заеманата длъжност, получени през предходната календарна година, от над 1000 лв. на над 5000 лв.
Със Законопроекта се цели намаляване на административната тежест и своевременното осигуряване на необходимата информация, свързана с проверката на декларираните факти, както и уеднаквяване на практиката при проверката на декларациите. Предлага се уведомяване на съответните лица, заемащи висши публични длъжности, за установено несъответствие в размер до 5000 лв., като се дава възможност да направят корекция.
Господин Кирилов отбеляза, че при установено несъответствие в размер на не по-малко от 10 000 лв. Комисията предприема действия за изпращане на материалите от проверката на Националната агенция за приходите. При установено несъответствие в размер на не по-малко от 20 000 лв. Комисията приема решение за извършването на проверка на имущественото състояние на лицето, заемащо висша публична длъжност, по реда на Глава десета.
Със Законопроекта се създава възможност органите по чл. 16, ал. 2 от Закона да обезпечават запазването на помещения или местности до започване на действия по разследването от органите на досъдебното производство, както и да могат да призовават в служебните помещения граждани. Редът за призоваване на граждани се урежда с правилника по чл. 23 от този закон. Предвидена е и възможност за принудителното довеждане, което да се извършва през деня, освен ако не търпи отлагане. Принудителното довеждане се извършва от службите на Министерството на вътрешните работи при условията, предвидени в Закона за Министерство на вътрешните работи.
В Законопроекта се предвижда органите по чл. 16, ал. 1 от Закона при изпълнение на служебните си задължения да могат да използват защитни средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им, както и да имат правомощия за разкриване на банковата, застрахователната и търговската тайна по чл. 115 от Закона, каквито органите по чл. 16, ал. 1 имат.
Предоставя се възможност за връчване на декларация и на третите лица, придобили имущество за сметка на проверявано лице, за да се избегне неговото отнемане или да се прикрие произходът му или действителните права върху него.
Господин Кирилов посочи, че целеният резултат при промяната на чл. 152, ал. 3 от Закона е да се защити държавния интерес, тъй като съществува възможност правата на държавата за внасяне на иск за отнемане да се погасят по отношение на имущество, придобито в началото на проверявания период. Предлага се и увеличаване на срока, съгласно който Комисията предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, от три на шест месеца.
Със Законопроекта се създава възможност Комисията да бъде освободена от заплащане на държавни такси, независимо от изхода на делото, тъй като вземането на държавата е с публично-правен характер.
Предлага се включване на администрациите на омбудсмана и Конституционния съд, чиито служители също следва да подават декларации съгласно Закона, за да не останат извън обхвата на деклариране.
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се прави допълнение по отношение на лицата, които имат право на достъп до данъчна и осигурителна информация. Предложението за промяна на Закона за Националната служба за охрана е продиктувано от мотива, че е необходимо осигуряване безопасността на тази висша публична длъжност чрез Националната служба за охрана.
По Законопроекта са постъпили подробни становища от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Прокуратурата на Република България, Върховния касационен съд, Министерството на правосъдието, Висшия адвокатски съвет и Камарата на частните съдебни изпълнители.
Господин Пламен Георгиев допълни, че подкрепя промените в Законопроекта, тъй като те са насочени към по-ефективна превенция и противодействие на различните форми на корупция в резултат на едногодишното действие на Закона, като посочи, че определени разпоредби имат необходимост за прецизиране и съобразяване с постъпилите становища по Законопроекта.
В дискусията взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Хамид Хамид и Христиан Митев. Народните представители изразиха подкрепата си за Законопроекта, като се обединиха около становището, че е необходимо да се прецизират определени разпоредби между първо и второ гласуване, като например предложенията свързани с категорията общински съветници.
Господин Митев отбеляза, че има необходимост от прецизиране на правомощията на Комисията за принудително довеждане на лица и изяви желание за създаване на работна група между първо и второ гласуване.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 854-01-90, внесен от Данаил Димитров Кирилов и Хамид Бари Хамид на 17 декември 2018 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Няма доклад на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Ще има ли представяне на становище на вносител? Вносители са народните представители Данаил Кирилов и Хамид Хамид. След това ще продължим с изказванията.
Заповядайте за становище, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, съвсем накратко ще Ви представя становището на вносител по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемането на незаконно придобитото имущество, № 854-01-90, внесен от Данаил Димитров Кирилов и Хамид Бари Хамид на 17 декември 2018 г.
Законопроектът цели прецизиране на определени разпоредби, които са постигнати в резултат на едногодишната работа на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемането на незаконно придобитото имущество след влизането в сила на Закона.
Предлага се да се разшири обхватът на лицата, заемащи висши публични длъжности, като се добави нова категория – директорът на Националната следствена служба и неговите заместници.
С цел избягване блокиране системата на деклариране на лицата, заемащи висши публични длъжности, се предлага отпадане на общинските съветници от обхвата на Закона.
Предложеното допълнение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Закона има за цел да създаде правна възможност в териториалните дирекции на Комисията да се създават отделни административни единици, с оглед осъществяване на по-качествен контрол и създаване на по-добра организация на дейността по места, както и засилване ефективността в работата на органите.
Предлага се за лицата, заемащи висши публични длъжности, с изключение на тези, задължени по Закона за съдебната власт, в декларацията за имущество и интереси да бъде увеличен определеният праг за деклариране на доходи, извън тези за заеманата длъжност, получени през предходната календарна година от 1000 лв. на над 5000 лв.
Със Законопроекта се цели намаляване на административната тежест и своевременното осигуряване на необходимата информация, свързана с проверката на декларираните факти, както и уеднаквяване на практиката при проверката на декларациите.
Предлага се уведомяване на съответните лица, заемащи висши публични длъжности, за установено несъответствие в размер до 5000 лв., като се дава възможност да направят корекция. При установено несъответствие в размер на не по-малко от 10 000 лв. Комисията предприема действия за изпращане на материалите от проверката на Националната агенция за приходите. При установяване на несъответствие в размер на не по-малко от 20 000 лв. Комисията приема решение за извършването на проверка на имущественото състояние на лицето, заемащо висша публична длъжност, по реда на Глава десета.
Със Законопроекта се създава възможност органите по чл. 16, ал. 2 от Закона да обезпечават запазването на помещения или местности, до започване на действия по разследването от органите на досъдебното производство, както и да могат да призовават в служебните помещения граждани. Редът за призоваване на граждани да се урежда с правилника по чл. 23 от този закон.
Предвидена е и възможност за принудително довеждане, което да се извършва през деня, освен ако не търпи отлагане. Принудителното довеждане се извършва от службите на Министерството на вътрешните работи при условията, предвидени в Закона за МВР.
В Законопроекта се предвижда органите по чл. 16, ал. 2 от Закона при изпълнение на служебните си задължения да могат да използват защитни средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им, както и да имат правомощия за разкриване на банкова, застрахователна и търговска тайна по чл. 115 от Закона, каквито органите по чл. 16, ал. 1 имат.
Предоставя се възможност за връчване на декларация и на третите лица, придобили имущество за сметка на проверявано лице, за да се избегне неговото отнемане или да се прикрие произходът му или действителните права върху него.
Целеният резултат при промяната на чл. 152, ал. 3 от Закона е да се защити държавният интерес, тъй като съществува възможност правата на държавата за внасяне на иск за отнемане да се погасят по отношение на имущество, придобито в началото на проверявания период. Предлага се и увеличаване на срока, съгласно който Комисията предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от три на шест месеца.
Със Законопроекта се създава възможност Комисията да бъде освободена от заплащане на държавни такси, независимо от изхода на делото, тъй като вземането на държавата е с публично-правен характер.
Предлага се включване на администрациите на омбудсмана и Конституционния съд, които служители също следва да подават декларации съгласно Закона, за да не останат извън обхвата на деклариране.
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се прави допълнение по отношение на лицата, които имат право на достъп до данъчна и осигурителна информация.
Предложението за промяна на Закона за националната служба за охрана е продиктувано от мотива, че е необходимо осигуряване на безопасността на тази висша публична длъжност чрез Националната служба за охрана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Откривам разискванията.
Заявено е изказване от господин Ячев.
Заповядайте, имате думата!
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми колеги! Действително няма доклад на Парламентарната комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика по следната причина. Много изненадващо след продължила пауза, мисля от близо четири месеца… Когато Законопроектът на 17 декември 2018 г. бе внесен в Деловодството на Народното събрание, беше разпределен на двете комисии – Правната комисия и Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. Впоследствие Законопроектът беше замразен, за да бъде обсъден публично и да се види дали вносителите застават зад всичко онова, което са вкарали в първоначалния вариант или не.
Неформално в нашата комисия естествено ние сме обсъждали Законопроекта, включително сме коментирали някои от текстовете с представители на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, и съм убеден, че всеки от членовете на нашата Комисия за борба с корупцията има изградено мнение и то ще бъде изразено чрез съответното гласуване в пленарна зала.
Изчаквахме да мине така нареченото публично обсъждане. Много внезапно обаче на 26-и, тоест само преди два дни, в Комисията по правни въпроси Законопроектът е гледан и много скоростно е вкаран в пленарна зала. Отдавам това, надявам се, на някакво техническо недоразумение, а не на някакви притеснения от страна на вносителите за дебати и в друга комисия, извън Правната, в случая Комисията, на която председател съм аз – Комисията за борба с корупцията.
Няколко са нещата, които, мен лично като народен представител, ме притесняват в така внесения законопроект на господин Хамид Хамид и господин Данаил Кирилов.
На първо място, поправката по § 1 – в чл. 6, ал. 1, т. 2, предвижда изключване на общинските съветници от обхвата на Закона противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Поправката е внесена с мотив, че, първо, има изключително динамичен състав на общинските съветници. На второ място, посочено е, че броят е около 5400 души и финансовият ресурс, който се изразходва за проверка на декларираното имущество от общинските съветници, не оправдава резултатите от тази проверка. Също така като водещ мотив е посочена и необходимостта от допълнителни човешки и материални ресурси, които ще са значителни.
Уважаеми колеги, когато приехме новия Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, тогава не само прецизирахме списъка на длъжностните лица, но и добавихме изцяло нови категории, които имат публични функции или правомощия по изразходване на публични средства. Сред тези нови категории, наред с главните архитекти на общини и на райони, в състава бяха включени и общинските съветници. Идеята беше да се постигне необходимата публичност и осигуряване на възможност за проверка на имуществото на лица, които имат решаващи функции при разходване на публични ресурси и при които е налице повишен корупционен риск.
Аз искам само да споделя пред Вас, че в една голяма част – не мога да кажа в проценти, защото не съм изчислявал – от сигналите, постъпили в Комисията за борба с корупция и конфликт на интереси и парламентарна етика, се съдържат твърдения за наличие на корупционни практики именно в така наречената местна изпълнителна и законодателна власт.
Тук трябва да отбележим и факта, че с новия Закон за противодействие на корупцията децентрализирахме и друг механизъм за контрол и превенция на корупционния риск от страна на местната власт, а именно децентрализирахме Комисията за проверка и установяване конфликт на интереси. В момента действат местни комисии за установяване и предотвратяване конфликт на интереси и, доколкото имам информация, резултатът от тяхната ефективност клони към нула.
В разговор с ръководството на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество беше изразено становище, че цитираният състав от 5400 души, който според вносителите ще натовари до невъзможност с финансов и човешки ресурс проверката на общинските съветници, е необходимо повишаване на административния ѝ капацитет в рамките на няколко бройки – по-малко от 10 дори, с които съвсем спокойно може да поеме задължението да бъдат проверявани и общинските съветници. Още повече Вие си спомняте, че през миналата година с промяна в Закона за противодействие на корупцията и отнемане незаконно придобитото имущество отложихме задължението за деклариране именно на общинските съветници до 1 декември 2019 г., тоест за тях Законът все още не е преведен в действие и се опитваме още веднъж да сложим административноправен или политически – не искам да кажа тази дума, но тя се налага от само себе си – чадър над тези важни фигури в местната изпълнителна и законодателна власт. Това ще бъде една от поправките, за които ние ще настояваме между първо и второ четене. Тук изразявам не само мое лично мнение, а мнението и на нашата парламентарна група, че ще бъдем категорично против изваждането на общинските съветници от списъка на проверяваните лица, които ще имат задължение да декларират своето имущество и съответно конфликт на интереси.
Още една поправка, която буди у мен притеснение – § 10, където се предвижда създаването на нов чл. 47а, който задължава всички държавни институции, служби за сигурност, обществен ред и охрана незабавно да предоставят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество получената информация за корупция на лица, заемащи висша публична длъжност, като неизпълнението на това задължение се санкционира с административно наказание глоба. В новия Закон за противодействие на корупцията постигнахме успех, като за първи път формулирахме понятието „корупция“.
Какво обаче се разбира под „информация за корупция“? Вносителите на Законопроекта не са дефинирали това понятие, не се съдържа достатъчно легално определение за него. Според мен е невъзможно да се отправят качествени уведомления, ако въобще държавните институции тръгнат в тази посока към Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, а оттам съответно и тя няма да може да извърши необходимите качествени проверки по всички постъпили уведомления. Може би в тази посока трябва да се мисли за задължение, което да се вмени на проверяващите и контролните органи, които да препращат сигнали към Комисията такива, каквито бъдат получени при тях, но това не бива да има категорично задължителен характер.
По отношение на частта от така направените предложения, тъй като голяма част от тях произлизат от ръководството на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и са в резултат на близо едногодишната ѝ дейност, само преди две седмици приехме Доклада и там бяха отразени както успехите, така и проблемите, които има пред нея. Между първо и второ четене могат да бъдат прецизирани само някои смущаващи предложения, които ѝ дават малко повече правомощия. Аз лично съм готов да подкрепя увеличаването им, тъй като считам, че в рамките на тази година ръководството на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество достатъчно трезво, обективно и зряло направи извод за онова, което пречи в дейността ѝ и не дава възможност за постигането на по-големи и по-сериозни резултати. Така че аз лично бих подкрепил останалата част от предложенията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ячев.
Продължаваме с реплики.
Господин Кирилов, заповядайте за реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми колега Ячев, взимам реплика, за да уточня няколко неща.
Първо, не знам как този законопроект, както Вие казахте, че бил замразен от месец декември, четири месеца Вашата Комисия не е успяла да го гледа. Аз не знам какво е това процедурно действие „замразяване“, но припомням дебатите от месец декември с оглед на укора тогава, че трябва да има обществен дебат по тези въпроси. По тази причина Правната комисия каза, че ще даде достатъчно време на обществото и на всички заинтересовани да се запознаят със Законопроекта.
Изненадан съм, че дори и миналата седмица, защото още тогава обявихме дневния ред на Комисията по правни въпроси за две заседания – бяха публични и можеше, ако не Вие, то поне Вашите сътрудници, да забележат този факт. Щяхте да имате възможност в края на миналата седмица, а и тази седмица, включително до сряда, да гледате Законопроекта. Както и да е. Аз тук нищо умишлено не мога да заподозра, но продължавам нататък.
Освен, че не сте го гледали, не слушахте и Доклада на Правната комисия, където Ви казахме, че по въпроса за общинските съветници вносителите сме заявили ревизия, в смисъл не че оттегляме този въпрос, но го поставяме на сериозен дебат, тъй като той е дискусионен повече от една година. От Правната комисия поискахме и ново актуално становище на Националното сдружение на общините в Република България. Няма да коментирам по другите въпроси.
Струва ми се обаче, че би следвало, ако скоро коментираме и Правилника на Народното събрание, да преценим дали нашата постоянна Комисия за антикорупция и конфликт на интереси и парламентарна етика да не остане само за парламентарна етика, защото вече имаме специализиран орган за борба с корупцията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Има ли втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Ячев, заповядайте.
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Няма да влизам в дебат за мерене на значимостта на Комисията, господин Кирилов, към който без съмнение ме подтиквате. Факт е обаче, че действително четири месеца нямаше движение по така внесения законопроект. Аз не съм задължен, нито пък моите колеги от Комисията, да следим дневния ред на останалите комисии. Онзи ден е разгледан Вашият законопроект в Комисията, днес вече влиза в пленарна зала, не видях смисъл в това бързане, но… Това е по отношение на първата Ви забележка.
По отношение на оттеглянето. Аз все още не съм видял акт на оттегляне на този законопроект и говоря за него като законопроект, който е внесен в момента и се гледа. Така че няма пречка да изразя личното си мнение по отношение на внесените предложения по чл. 6 – отпадане на кръга от проверяваните лица, в случая общинските съветници.
Другата екзотична идея – за редуциране на Комисията. Вие може да предложите въобще да се ликвидира подобен тип комисия, но аз не мисля, че това ще бъде полезно за Народното събрание и ще бъде добър политически знак. Така че Ви моля да мислите умно в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ячев.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Митев, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Действително темата беше дискутирана доста обстойно в този законопроект за отпадането на общинските съветници като група лица, по отношение на които следва да се прилагат нормите на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. В тази връзка аз също декларирам, че имаше направена резерва от страна на вносителите, че ще преразгледат отношението си към предложението.
Аз също смятам, че това е неудачно предложение по отношение на общинските съветници. Няма да се спирам на аргументите – те вече бяха изложени от колегата Ячев, защо е неудачно изключването на тази група лица.
Ще се спра на едни други промени обаче, които разширяват правомощията на Комисията в посока да ѝ предоставят правомощия, които по-скоро са релевиращи към органите на прокуратурата и това са правомощията за принудително довеждане на лица, включително и нощем в изключителни случаи, което смятам, че е прекалено.
За едногодишния срок от дейността на Комисията тя доказа, че работи, че работи добре и без тези допълнителни правомощия. Практически не е необходимо да се поставят под съмнение добрата ѝ работа и добрите ѝ намерения с разпоредби, които будят опасения за евентуални злоупотреби в определени случаи и за нарушаване на граждански права.
Смятам, че тези разширени правомощия, които се предлагат в тази част на Законопроекта, следва да отпаднат и ще направя такова предложение между първо и второ четене.
По отношение на останалите разпоредби и предложения. Смятам, че следва да бъде създадена работна група между първо и второ четене по този законопроект, внимателно да се съобразят становищата на Министерството на правосъдието, на Върховния касационен съд и на главния прокурор, които в голямата част от коментираните разпоредби мисля за основателни, така че в крайна сметка Законът да изпълни целите, които са си поставили вносителите, и действително да подпомогне бъдещата работа на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Митев.
Има ли реплики? Няма.
Има ли изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Моля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала, където им е мястото.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 854-01-90, внесен от Данаил Кирилов и Хамид Хамид на 17 декември 2018 г.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, № 902 01-8, внесен от Министерския съвет.
Започваме с Доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Не виждам председателя на Комисията в залата.
Има ли представител на Комисията?
Заповядайте, господин Колев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 21 март 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г.
В заседанието на Комисията взеха участие: госпожа Ирена Георгиева – заместник-министър на туризма, госпожа Екатерина Дацова – директор на дирекция „Управление на морските плажове“ в Министерството на туризма, и представители на граждански организации.
От името на вносителя Законопроектът бе представен от госпожа Ирена Георгиева.
С предлаганите изменения и допълнения на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие се предвижда заповедите на министъра на туризма, с които се нарежда провеждането на търгове с тайно наддаване за отдаване под наем на обекти – изключителна държавна собственост, представляващи морски плажове, и заповедите за определяне на спечелилите проведените търгове да подлежат на предварително изпълнение.
Законопроектът предвижда забрана за поставяне на плажни принадлежности и палатки, а също и преминаването, паркирането и престоя на пътни превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху дюните, попадащи в обхвата на Черноморското крайбрежие, освен в случаите на разрешено строителство. Предложеното изменение е в съответствие с изискванията на Закона за защитените територии с оглед на опазването и съхранението на всички видове дюни и намиращите се в тях защитени видове на флората и фауната, които попадат в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“.
Законопроектът предвижда и изменения и допълнения в административнонаказателните разпоредби на Закона. Прецизирани са също така нормите, засягащи и органите, които са ангажирани с административното производство при установяването на нарушенията и определянето на наказанията. Предвижда се препращане към правилата за реализиране на административнонаказателното производство в съответния закон в случаите, в които се засяга област на регулиране, попадаща в компетентността на друг административен орган. С предложените разпоредби се определят изрично и видовете преустановителни и възстановителни принудителни административни мерки, които биха могли да бъдат прилагани от министъра на туризма с оглед на извършени нарушения на разпоредбите на Закона.
В Комисията са постъпили редица становища от граждански и професионални организации, в които, наред с изразената принципна подкрепа, са направени и предложения за прецизиране на отделни разпоредби от Законопроекта и допълнителни промени в Закона.
В изказванията на присъствалите на заседанието представители на гражданските организации бяха застъпени позиции, аналогични на предоставените от тях писмени становища и предложения, като акцентът бе поставен върху необходимостта от регламентиране по нов начин собствеността върху дюните, тяхното опазване и решаване на проблема с нерегламентираното къмпингуване върху дюни, плажове и в частни имоти.
В хода на дискусията изказалите се народни представители изразиха принципната си подкрепа за внесения законопроект. Същевременно бе обърнато внимание, че част от предложените разпоредби в Законопроекта се нуждаят от значително прецизиране между двете гласувания, като следва да се направят и допълнителни предложения, с които да се създадат необходимите предпоставки за преодоляване на някои негативни тенденции от практиката по прилагане на Закона и да се разрешат съществуващите проблеми, за които досегашните разпоредби не дават достатъчно основание за това.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 10 гласа „за“, без гласове „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Колев.
Следва Доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Госпожо Савеклиева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическа политика и туризъм по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 6 март 2019 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК).
На заседанието присъстваха – от Министерството на туризма: Ирена Георгиева – заместник-министър, и Екатерина Дацова – директор на дирекция „Управление на морските плажове“; представители на браншови организации от туристическия бизнес и на работодателски организации.
Законопроектът бе представен от Ирена Георгиева.
Според вносителя целта на Законопроекта е с предложените промени да се създаде възможност заповедите на министъра на туризма, с които се нарежда провеждането на търгове с тайно наддаване за отдаване под наем на обекти – изключителна държавна собственост, да подлежат на предварително изпълнение.
Втората група промени се отнася до забрана за поставяне на плажни принадлежности и палатки, както и за преминаването, паркирането и престоя на пътни превозни средства (ППС) върху подвижни, неподвижни и облесени дюни, освен в случаите на разрешено строителство.
Предложени са и съществени промени в административнонаказателните разпоредби на ЗУЧК, като се предвижда препращане към правилата за реализиране на административнонаказателното производство в съответния закон в случаите, в които се засяга област на регулиране, попадаща в компетентността на друг административен орган.
Със Законопроекта се създават два нови публични регистъра – на класифицираните морски плажове и на групираните морски плажове.
Към Законопроекта е приложена Частична предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки.
В последвалата дискусия становища изразиха и зададоха въпроси към вносителите народните представители Валери Симеонов и Димитър Бойчев – пресилена е санкцията за поставяне на плажни принадлежности върху дюните; необходимост от диференциране на поставянето на видове преместваеми обекти; необходимост от достъп до плажа на ППС – например линейки; равнопоставен достъп до плажната ивица – платена и безплатна зона; прекалено диференциране на проверяващите и санкциониращите органи.
На зададените въпроси отговориха представителите на Министерството на туризма.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 13 гласа, без гласове „против“ и „въздържал се“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Савеклиева.
Следва Доклад на Комисията по околната среда и водите.
Госпожо Василева, заповядайте да ни го представите.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г.
На заседание, проведено на 14 март 2019 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г.
На заседанието присъстваха: Ирена Георгиева – заместник-министър на туризма, Екатерина Дацова – директор на дирекция „Управление на морските плажове“, представители на Национална асоциация „Българско Черноморие“ и други неправителствени организации.
От името на вносителя Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от заместник-министър Ирена Георгиева. Законопроектът въвежда възможност заповедите на министъра на туризма за провеждане на търгове с тайно наддаване за отдаване под наем на обекти – изключителна държавна собственост, да подлежат на предварително изпълнение. Предвижда забрани с оглед на опазването и съхранението на всички видове дюни и намиращите се в тях защитени видове на флората и фауната. Прецизирани са и административнонаказателните разпоредби на Закона.
В дискусията взеха участие народните представители Младен Шишков, Станислав Иванов, Борис Ячев и Ивелина Василева.
Народният представител Младен Шишков изрази становище, че подкрепя по принцип предложените промени, като има детайли, които трябва да бъдат прецизирани между първо и второ четене. Предварителното изпълнение на заповедите за търговете е много важна тема, която трябва да бъде развита детайлно, така че да се гарантира както правилното планиране и правната сигурност на туристическия сезон, така и защитата на живота и здравето на туристите.
Народният представител Борис Ячев счита, че е необходимо прецизиране на дефинициите за пътни превозни средства. Обърна внимание и на текстовете, свързани с отдаването на концесия или под наем на плажове, до които не е осигурен достъп за моторни превозни средства, например линейки, което е свързано с осигуряване на животоспасяваща помощ.
Председателят на Комисията госпожа Ивелина Василева изрази позиция, че е необходимо да се прецизира пропорционалността на предложените санкции в Законопроекта, предвид на това че и по екологичното законодателство също могат да се налагат глоби. Необходимо е и прецизиране на определението за плажни принадлежности, за да няма погрешно тълкуване.
От Националната асоциация „Българско Черноморие“ представиха становището си, с което предлагат всички дюни след плажовете да бъдат освободени от изискването да бъдат публична държавна собственост. Също така се обявиха против разполагане на къмпинги върху плажовете, като предложиха да се разполагат зад плажовете с писмено съгласие на съответните собственици.
Представители на Сдружение за дива природа „Балкани“ и Сдружение „Да спасим Кара дере“ изказаха становища в подкрепа на опазването на дюните и предотвратяване поставянето на преместваеми обекти върху тях. Предложиха да се предприемат специализирани мерки за ограничаване на строителството в териториите, попадащи в защитени зони и в морските плажове за природосъобразен туризъм.
След приключване на дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ подкрепи Законопроекта и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
Длъжна съм да попитам дали ще има становище на вносител? Няма да има.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания?
Заповядайте.
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! От парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ подкрепяме по принцип текстовете, които са предложени от вносителя. Философията на Закона е правилна и е стъпка в правилната посока. Разбира се, има детайли, които ще трябва да бъдат изчистени между първо и второ гласуване, като ще трябва да се съобразим със становищата на неправителствените организации и на институциите.
Предложените промени касаят три основни аспекта.
Една от най-важните теми е предварителното изпълнение на заповедите за търговете. Това е много чувствителна и болезнена тема към настоящия момент. Тя трябва да бъде развита детайлно, така че да се гарантира както правилното планиране и правната сигурност на туристическия сезон, така и защитата на живота и здравето на туристите.
Други теми, които са засегнати в Законопроекта и по принцип подкрепяме, са нов вид регулация по отношение поставянето на плажни принадлежности върху дюните и въобще всички дейности, които по някакъв начин биха могли да ги засегнат. Това също е изключително важна тема и ние изцяло подкрепяме промените в тази посока.
По отношение на административнонаказателните разпоредби текстовете са разписани детайлно. Част от тях обаче са прекалено рестриктивни, което ще наложи прецизирането им между първо и второ гласуване, но посоката, както казах вече, е правилна. Необходима е точна дефиниция за отговорностите на всички административни органи, чиято дейност касае защитата на държавния интерес в крайбрежната зона.
Надяваме се, че след като бъдат внесени предложенията между първо и второ гласуване и бъдат подложени на по-детайлна дискусия, ще намерим добър баланс в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шишков.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Али, имате думата.
ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър! „Движението за права и свободи“ по принцип ще подкрепи предложените текстове в Законопроекта относно Черноморското крайбрежие. Ние също смятаме, че между първо и второ четене има много неща, които трябва да бъдат изчистени. Преждеговорившите колеги споменаха основните детайли, върху които ще се спрем. Мисля, че с този законопроект всички сдружения, неправителствени организации, природозащитници ще бъдат доволни след приемането на тези текстове и се надявам оттук нататък с този закон всичко да бъде урегулирано в „А“ и „Б“ зоните на Черноморското крайбрежие.
Уважаеми колеги, по този начин и частните собственици покрай тези линии ще бъдат удовлетворени като ще имат определени права. По този начин ще се урегулират и пътищата – така наречените държавни, горски пътища, които ще допринесат за свободния достъп на гражданите до плажните ивици. Там, където те са оградени или незаконно направените такива, ще бъдат регулирани и ще има система относно ползването на тези ивици.
Надявам се с общи усилия между първо и второ четене, предлагайки едни сериозни промени, ние да урегулираме цялата системна дейност около крайбрежната ивица на Черноморието и да допринесем с това за едно успокояване между всички заинтересовани лица – и държавни институции, и частни лица, и природозащитници, и такива, които като неправителствени организации досега не бяха доволни от статуквото, което беше до момента. Надявам се с това да допринесем за развитието на туризма в Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Али.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Колев, заповядайте – имате думата.
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, госпожо Министър! В Закона за Черноморското крайбрежие в Комисията изразих нашето несъгласие с редица предложения – ще цитирам само някои от тях, за да разберете за какви безумия става въпрос, и ако не ги пипнем между първо и второ четене, ще се роди голям проблем на държавата.
„§ 1. (5) Условията на търга за отдаване под наем на морски плаж се публикуват до 30 дни преди крайния срок за подаване на заявленията за участие.“
Ами, че той може да бъде и един ден! Значи, крайният срок е утре, ние днес публикуваме. Кой е този и кои са тези в състояние за няколко часа да изработят цялата документация за кандидатстване за търга, да се явят на търга и съвестно да кандидатстват като концесионери? Когато разговаряме с хората, желаещи да се занимават с този род бизнес, казват: това е закон, направен за някого.
Преди изборите, колеги, това ли е начинът да дадем послание на Вашите избиратели, на нашите избиратели, че приемаме тотален лобистки закон, закон за някого?
Продължавам с още няколко точки – само да Ви маркирам колко е важно между първо и второ четене да не се посрамим ние в Народното събрание, защото ще ни посрамят после избирателите!
Чета по-нататък в същата точка: „Заповедта на министъра на туризма за провеждане на търг за отдаване под наем на морски плаж е индивидуален административен акт и подлежи на предварително изпълнение.“
Представете си: съдът след това констатира неправилността на проведената процедура и друго, обаче министърът вече е сключил договора, процедурата си върви.
„§ 2. В чл. 13: „Главният архитект на общината разрешава издаването или отказва издаването на разрешението по ал. 3 в 30 дневен срок от възникването на основание за това.“
Тук вменяваме на главния архитект невъзможността да откаже издаването на разрешение, ако той счита, че то е незаконосъобразно, неправилно. За всеки случай обаче, за да не остане ненаказан главният архитект, в § 8 сме му сложили една санкция до 5 хил. лв. – за всеки случай, за това, че си е вършил работата. Тъй като обаче и в Закона за устройство на територията имаме предвидени наказания, става така, че тук имаме дублиране на наказанията на главния архитект.
Продължавам нататък:
„§ 3. Забранява се поставянето на плажни принадлежности и палатки“.
Спирам дотук, за да обясня за плажните принадлежности.
Дами и господа, слага си някой една кърпа в зона, където счита, че не е разрешено за плажуване – санкцията е до 1000 лева.
Е, много скъпа кърпа! Много скъп тен! Хиляда лева да хванеш малко тен и витамин Д. Това безумие, който го е написал, защо иска нас да ни противопостави на избирателя, не знам? Защо трябва ние в момента да кажем на целия български народ: отивате на плажуване и за всеки случай си носите една бала с пари, защото две полагания – две хиляди лева, за всеки случай, за да Ви се услади туризмът!
Още един много интересен казус. Зоната – къде са дюни, къде е плаж, се поставя с една табелка. Табелката се поставя от едно некомпетентно лице. Обикновено те дръпват към платената част табелката, за да може да ги напъхат в платената. Равнопоставеност между платена зона и неплатена зона – истинска равнопоставеност, няма. Вие знаете, всички избиратели крещят, викат и протестират за това, че няма тази равнопоставеност – едните са в дерета, или в края на плажа, другите – подредени, както трябва. Тоест истинско очертаване на плажната ивица с ясно, точно, равномерно разпределение на платена и неплатена част няма. Оставяме некомпетентни хора да вкарват държавните институции в големи спорове.
Продължавам по същата точка: „Забранено е преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни“ – и така нататък, „тревна растителност“ – да не влизам в подробности.
Значи, селскостопанска техника може да влиза! Тракторите спокойно може да си влязат в дюните – тях ги няма. Каруците също. АТВ-та – много ценна работа – АТВ-тата и бъгитата специално могат да си ходят из дюните! А точно те са тези, които направиха на салата дюните. Ако на нас целта ни е да унищожим дюните, ето този текст е чудесен, върши чудесна работа!
В същия ред на мисли – да не се спирам за глоби, наказания, санкции, обаче, драги колеги, не виждам тук каква е…
А, и отговорностите са размити – МВР проверяват едно, екологията проверяват друго, туризмът проверяват трето, регионалното развитие проверяват четвърто, ДНСК проверяват пето – размити отговорности, тоест да не се случат нещата.
Ако искаме да не се случат нещата, това е начинът! Ако искаме да нямаме истинско управление на Черноморското крайбрежие, това е начинът! Ако искаме ние да продължим да бъдем плюти за това че приемаме некачествени закони в полза на някого, ей това е начинът! Точно преди избори е прекрасен вариант!
Предстоят и местните изборите. Питайте кой от местните, които от хилядолетия живеят там – те са си опазвали дюните, прехранвали са се с това, тези хора някой питал ли ги е за схемата за разположение на плажа? Някой питал ли е общината иска ли тя да вземе да стопанисва този плаж?
В случая говорим за Закон за Черноморското крайбрежие, но местните – тези хора, които живеят там, нямат достъп до морето, плажът – даден на концесионер, пристанищата – под друг контрол, всичко туй им е взето и те са в концлагер. Дайте да зададем въпроса сега между първо и второ четене да кажат редица неправителствени организации и живущите там как и по какъв начин да се случат добре нещата?
Не Ви казвам това, за да може да не се случат, а напротив – да се случат и да се случат добре, да се направят така, че не да накажем главните архитекти, да ги натоварим с допълнителна вина и с допълнителни санкции, а обърнете внимание – не им се разрешава, даже не е вменено главните архитекти да ги правят схемите! Имало е такова предложение схемите да бъдат правени от главните архитекти. Знаете ли какъв е отговорът на Министерството? Те нямали компетентност! Главният архитект нямал компетентност! Ако главният архитект няма компетентност, тогава некомпетентният концесионер ли има тази компетентност? Той е нямал компетентност да прави схемите, а има компетентност да отнесе глобата.
Настройваме и населението срещу нас. Няма смисъл по този начин да се спирам – огромен е материалът. Моля Ви обаче всички Вие, всички ние да се отнесем сериозно между първо и второ четене, така че да се случат нещата, така че да дадем право на местните живеещи да имат определяща роля при стопанисването на обкръжаващите ивици.
Зададоха ми един въпрос: имаме дюни в Приморско, как да преминем през тях? В Приморско хората си вървят през дюните, както си искат. Как да преминем? Тук няма никъде заложено и не е ли добре да има поставени дървени пътеки за минаване, да бъдат поставяеми, да може да се преминава и да покажеш дюните на туристите? Онзи ден даваха по телевизията в Съединените американски щати полета с цъфнали цветя. Хората там имат полиция – специална екополиция, която, ако влезеш сред цветята – жестока глоба, но им се дава възможност да се възползват – да се снимат, да се полюбуват.
Ами добре, припадне някой на плажа – линейката не може да влезе. Къде са възможностите с дървен път – нещо което не нарушава дюните, но да дава възможност за достъп до тези пътища? Или пак ще правим като в Делфин: даряваме достъпа – даваме го на концесия и ще ги спущаме с вертолет отгоре. Много неща има.
Моля да помислим как да сформираме експертна комисия, която да помогне на всички, избрани от тези райони, да направим така, че това да бъде добър закон за България, добър за всички нас и да не настройваме срещу нас населението в полза на двама-трима ползватели на плажа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Колев.
Реплики? Не виждам.
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Както каза и колегата Младен Шишков, ние от нашата парламентарна група ще подкрепим на първо четене промените, които се предлагат, за изменение в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Аз мисля, че тези промени са своевременни и са предизвикани от ситуациите, които видяхме в последно време, по-скоро нарушенията, които се направиха по Черноморието с унищожаването на дюни, с редица нарушения, които виждаме и през летния активен туристически сезон от страна на наемателите и на концесионерите на плажове. Тези промени са опит Министерството на туризма да прецизира възможността за издаване на административни актове.
В Комисията по икономическа политика и туризъм зададох въпрос на ръководството на Министерството какъв административен акт са издали при това прословуто нарушение – унищожаването на дюните на „Смокиня“? От отговора на Министерството разбрах, че по сега действащия Закон те нямат тази административна възможност. Дори и да са били издали административен акт, той с голям процент сигурност е щял да падне в Административния съд. И точно това, което е направено с тези промени, се прецизира възможността Министерството на туризма да издава такива административни актове.
Изключително много приветствам промените, защото това ще бъде най-малкото превенция за последващи такива нарушения, въпреки че конкретно това нарушение подлежи не само на административна санкция, но и на наказателно преследване. С другите промени, които са, се прецизира възможността Министерството да оказва последващ контрол върху наемателите на плажове и съответно концесионерите за по-стриктно спазване на ангажиментите, които са поели по сключените договори.
Естествено, и аз имам някои забележки и се надявам между първо и второ четене да бъдат изчистени, особено що се касае до възможността за налагане на наказания при поставянето на плажни принадлежности. Според мен това също е една крайност. Аз не виждам, първо, с какво поставянето на една хавлия, шезлонг или дори забиването на един чадър в дюните, ще се наруши тяхната цялост? Това наистина трябва да се прецизира, още повече не мисля, че контролът ще бъде ефективен.
При всички положения между първо и второ четене Законът има нужда от прецизиране, но повечето предложения, които са направени, са в правилната посока и ние ще ги подкрепим. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Реплики? Не виждам.
Продължаваме с изказванията. Не виждам други желаещи за изказвания.
Закривам разискванията.
Уважаема госпожо Министър, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Първо, бих искала да благодаря на всички за принципната подкрепа на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Този законопроект е изключително важен за нас с оглед максималното и правилното прецизиране както на нарушенията, които се извършват на територията на морските плажове, така и на административните санкции, които се налагат в следствие на тези нарушения.
Подкрепяме изцяло и ще подкрепим всеки конструктивен диалог и предложения между първо и второ четене, така че да се прецизират максимално текстовете, за да бъдат в интерес на обществото и в интерес на предлагането на по-качествен туристически продукт за летен туризъм.
Бих искала да направя необходимите уточнения във връзка с някои от изказванията, за да не се остава с впечатление, че от тази висока трибуна се правят манипулации и внушения както за направените предложения за изменение и допълнение на Закона за управление на Черноморското крайбрежие, така и за действащото българско законодателство.
По отношение на предложението по § 1 – условията на търга за отдаване под наем на морски плаж да се публикуват до 30 дни. Обръщам внимание, че по действащия Закон за концесиите следва да се прави много голяма разлика между това какво е да отдаваш един плаж под наем и какво е да отдаваш един плаж на концесия. Само за пояснение: когато се отдава плаж под наем, това е търг по Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост с ясно определена документация и попълване на декларация и данни, които се набавят по служебен път, и където единственият критерий е най-ниска цена. Обръщам внимание, че за процедурите за концесии, които са много по-сложни от търговете за наем, се изисква както финансово-икономическа обосновка, правен анализ, геодезически анализ, така и ред други обосновки и документи.
В тази връзка зачитам, че в действащия Закон за концесиите по отношение на плажовете от 1 януари 2019 г. законодателят не е предвидил нормативно определен срок за подаване на заявления и оферти, а същият срок се определя по усмотрение на всеки концедент. В чл. 73, Приложение № 6 от Закона за концесиите, подчертавам, е посочено минималното съдържание на обявлението за откриване на процедура, а в т. 11 от същото – задължението да се посочи срокът за получаване на заявления, като не е определена неговата максимална или минимална продължителност.
Така че ми се иска от тази висока трибуна да не се внушават определени понятия и действия, които биха могли да се извършват от администрацията евентуално в бъдещо несигурно събитие. По същия начин в действащия Административнопроцесуален кодекс и в момента е предвидено предварителното изпълнение на индивидуален административен акт, за което отговорност носи възложителят.
По отношение на другото внушение, че Министерството на туризма не знае как да управлява морските плажове и, видите ли, нямало ясни правила за това как да се измерва петдесетпроцентовата платена зона и петдесетпроцентовата зона за свободно разполагане на плажни принадлежности, мисля, че ако всеки има желание да се запознае с правилата за това как се управляват концесиите, действащото законодателство е достатъчно подробно. За да го направи, се извършва геодезичен мониторинг от специалисти, които са компетентни по тези въпроси и ясно показват къде е петдесетпроцентовата зона и къде е тази за свободно разполагане на плажни принадлежности, извършва се непрекъснато мониторинг и контрол по време на целия активен плажен сезон.
Обръщам внимание също така, че почти две години този законопроект е бил за обществено обсъждане и са получени над 60 становища от неправителствени организации, общини, съгласуван е и всеки един е изказал мнение, взето предвид.
Също така обръщам внимание, че съгласно действащото законодателство концесионерите са тези, които имат право да предложат схемите, по които се одобряват преместваемите обекти, както и съответно зоните за разполагане на плажни принадлежности.
По отношение на компетенциите на главния архитект на общината ще се получи едно противопоставяне, ако главният архитект прави схемите, а после сам одобрява разрешенията за поставяне на преместваемите обекти.
Както казах, идеята за този законопроект е наистина правилно да се прецизират нарушенията, които вследствие на нашата работа, са установени във връзка с управление на морските плажове, да се подобри качеството на туристическия продукт, да има ясно определяне на отговорностите на контролните органи съобразно техните компетенции в специалните закони.
Още веднъж искам да благодаря за принципната подкрепа за Законопроекта и подчертавам, че между първо и второ четене всички текстове, които имат необходимост от прецизиране, ще подкрепим това да бъде направено. Още веднъж благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преди да закрия заседанието, ще Ви прочета съобщения за парламентарния контрол на 29 март 2019 г.
1. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на един въпрос от народния представител Иглика Иванова.
2. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на три въпроса от народните представители Джевдет Чакъров, Дора Христова и Славчо Атанасов.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлага отговорът на един въпрос от народния представител Полина Цанкова към заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева.
Поради участие в съвместно заседание на правителствата на Република България и Румъния в Букурещ на 28 и 29 март 2019 г. в парламентарния контрол на 29 март 2019 г. няма да присъстват:
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова;
- министърът на вътрешните работи Младен Маринов;
- министърът на труда и социалната политика Бисер Петков;
- министърът на околната среда и водите Нено Димов;
- министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов;
- министърът на икономиката Емил Караниколов.
Следващото редовно пленарно заседание е от 9,00 ч. на 29 март 2019 г.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,29 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер

Секретари:
Николай Александров
Слави Нецов