Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев

Секретари: Александър Ненков и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.

Уважаеми колеги, за днес първа точка сме гласували:
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Подадена е оставка от народния представител Цветан Цветанов на 28 март 2019 г. – точка първа за днес.
Имаме подадено заявление от народния представител Цветан Генчев Цветанов, народен представител от Четвърти изборен район – Велико Търново:
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка като народен представител, избран от мандата на Четиридесет и четвъртото народно събрание.
Желая да бъдат прекратени пълномощията ми като народен представител с Решение на Народното събрание.“
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Закривам разискванията.
Ще Ви прочета Проекта за решение, който ще гласуваме:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Цветан Генчев Цветанов като народен представител от Четвърти изборен район – Великотърновски.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 131 народни представители: за 121, против 7, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
С Доклада ще ни запознае госпожа Александрова – член на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-11, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 28 февруари 2019 г.
На свое заседание, проведено на 27 март 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-11, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 28 февруари 2019 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Митка Захарлиева – началник отдел „Сътрудничество по гражданскоправни въпроси“; от Министерството на икономиката – госпожа Людмила Пеовска – главен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“, и госпожа Милена Методиева – държавен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; от Омбудсмана на Република България – госпожа Мая Манолова – Омбудсман на Република България; от администрацията на Омбудсмана – госпожа Чонка Ковачева, госпожа Полина Гочева и госпожа Александрина Вълчева; от Върховния касационен съд – съдия Тотка Калчева – председател на Първо търговско отделение; от Софийски градски съд – съдия Албена Ботева и съдия Валерия Братоева; от Софийския районен съд – съдия Александър Ангелов – председател на Софийски районен съд, и съдия Филип Савов; от Камарата на частните съдебни изпълнители – господин Стоян Якимов – заместник-председател, и госпожа Мария Цачева – член на Съвета на камарата; от Асоциация на банките в България – госпожа Ирина Марцева – главен секретар, и госпожа Елеонора Христофорова – юрисконсулт; от „Сдружение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система – Солидарност" – господин Ивайло Илиев, госпожа Светла Миланова – адвокат, господин Данчо Стоянов – адвокат, и господин Владислав Янев – адвокат; от „Общобългарска фондация Съгласие" – господин Завен Астадуров; госпожа Валя Гигова, господин Камен Добрев, госпожа Десислава Филипова и госпожа Веска Волева – адвокати.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Христиан Митев, който посочи, че с него се цели търсенето на баланс между интересите на кредиторите и длъжниците в заповедното производство и въвеждането на служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договорите с потребители.
Той добави, че в края на месец януари 2019 г. Европейската комисия е уведомила България, че следва да предприеме мерки за отстраняване на противоречащата на правото на Европейския съюз съдебна практика във връзка с липсата на възможност за съдебна проверка на вземанията, основани на неравноправни клаузи в договорите с потребителите.
Господин Митев отбеляза, че със Законопроекта ще се осигури по-добра защита на длъжника срещу злоупотреби на икономически по-силната страна, като се създава задължение за съда за извършване на служебна проверка в заповедното производство относно наличието на неравноправни клаузи. Предвижда се удължаване на сроковете за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение, както и на частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение.
Проектът на закон съдържа допълнително изискване към заявителите в заповедното производство да представят пред съда договора, от който произтича вземането им, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Предлага се също, когато длъжникът не бъде намерен на постоянния адрес и е уведомен чрез залепване, производството да не води автоматично към исков процес, а да се осигури възможност на длъжника да възрази на по-късен етап.
С Проекта на закон се изменя и Законът за защита на потребителите с цел привеждане на разпоредбите му, въвеждащи изискванията на Директива 93/13/ЕИО, в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз по прилагане на Директивата.
По Законопроекта са постъпили становища от: Комисията за защита на потребителите, Министерството на икономиката, „ЧЕЗ България“ ЕАД, Адвокатска кантора „Лалев и партньори“, Константин Кунчев, Филип Савов и Васил Петров – съдии в Софийски районен съд, Нотариалната камара на Република България и Асоциацията на банките в България.
Госпожа Манолова изрази подкрепа към внесения Законопроект, като уточни, че предложенията са обосновани и наложителни. Тя призова народните представители да подкрепят предложенията, които обезпечават правата на длъжниците чрез спиране на изпълнението при подадено от тях възражение и добави, че сега действащото производство и преминаването към установителен иск при уведомяване на длъжника чрез залепване следва да се прецизира.
От Министерството на правосъдието посочиха, че Законопроектът трябва стриктно и точно да отговори на доклада на Европейската комисия, като се предвидят промени, които да задължат съда да следи служебно за неравноправни клаузи в потребителски договори и да удължат сроковете, в които може да се предявяват възражения. Госпожа Белчина посочи, че автоматичното спиране на изпълнение при подаване на възражение не е в интерес на длъжниците и ще увеличи дълга и разноските.
От фондация „Съгласие“ и сдружение „Солидарност“ посочиха, че подкрепят предложенията за спиране на изпълнението при подадено възражение.
Адвокат Филипова и адвокат Волева добавиха, че следва в Гражданския процесуален кодекс да се предвиди възможност за спиране на изпълнението, когато вземането не е потвърдено от съда в исково производство.
Госпожа Марцева уточни, че Законопроектът предвижда промени, които ще засегнат не само банките, а всички стопански субекти и при подкрепа на Законопроекта е възможно съдебната защита да премине в исково производство, което е по-скъпо и по-бавно.
Адвокат Гигова уточни, че българският съд трябва да следи за неравноправни клаузи, но добави, че спирането на изпълнението при подаване на възражение ще доведе до процедури по несъстоятелност на търговски дружества, тъй като това ще бъде последица от несъбиране на задълженията в срок.
Съдия Калчева направи анализ на внесения законопроект и посочи, че към момента съдът не разполага с възможност да направи преценка относно наличието на неравноправни клаузи, тъй като заявителят не е задължен да представя договор и документи, доказващи вземането, и добави, че законодателната инициатива е навременна.
Тя уточни, че е важно да се предвиди възможност принудителното изпълнение да бъде спирано във всеки един момент при подадено от потребител възражение.
Съдия Ангелов и съдия Савов изразиха положително становище по отношение на Законопроекта.
В обсъждането взеха участие народните представители Христиан Митев и Данаил Кирилов, които посочиха, че този законопроект е продължение на последните промени в заповедното производство и с него се търси баланс между интересите на кредиторите и длъжниците, като изразиха мнение за необходимостта от прецизиране на някои от текстовете.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-11, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 28 февруари 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Следва Доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, с който ще ни запознае госпожа Ивелина Василева.
Заповядайте, госпожо Василева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-11, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 28 февруари 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 27 март 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-11, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 28 февруари 2019 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Анна Александрова – народен представител.
В мотивите към настоящия законопроект се отбелязва, че действащата правна уредба на заповедното производство по Гражданския процесуален кодекс не дава на съдилищата възможност за служебен контрол и установяване на неравноправни клаузи в договорите с потребителите. Длъжникът е поставен в по-неблагоприятна позиция спрямо икономически по-силната страна, тъй като законодателството създава привилегировани услуги за банки, монополни дружества, доставчици на услуги, мобилни оператори, фирми за бързи кредити и такива за събиране на вземания предвид облекчените процедури, по които те събират своите вземания.
В този смисъл е и становището на Европейската комисия, която на 24 януари 2019 г. уведомява Република България, че приема досегашната съдебна практика, при която заповеди за изпълнение и заповеди за незабавно изпълнение се издават, без съдът да има възможност да провери дали същите удостоверяват вземания, основани на неравноправни клаузи в договори с потребители, за противоречаща на правото на Европейския съюз. Също така се отбелязва, че защитата на длъжника следва да се съдържа и в правото на възражение срещу заповедта за изпълнение, като посочва осигуряването от страна на законодателя на разумен срок, който да не обезсърчава използването на неговите права. Европейската комисия предоставя двумесечен срок на България за предприемане на мерки за отстраняване на проблема.
Предложените в Законопроекта изменения предвиждат удължаване на сроковете за подаване на възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, както и на частна жалба от длъжника срещу разпореждането за незабавно изпълнение, с цел осигуряване на адекватна възможност за реакция от негова страна. Изменението е в синхрон с указанията на Европейската комисия за преодоляване на съществуващия риск, предвид особено краткия срок от време за подаване на възражение, съответните потребители да не успеят да се възползват от тази правна възможност в защита на своите права.
Вносителите посочват, че целта на Законопроекта е да търси балансиран подход между интересите на длъжниците и кредиторите с цел икономичен, бърз и ефективен съдебен процес, който да осигури максимална защита на всяка от страните. За целта са предложени варианти на предложенията, като се разчита на комплекс от информационни и организационни мерки, които да преодолеят установените до момента дефицити в уредбата на заповедното производство.
Приемането на Законопроекта не води до необходимост от допълнителни бюджетни средства и няма да доведе до необходимост от промени в бюджета на Министерството на икономиката, Комисията за защита на потребителите и други правоприлагащи органи.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 4 гласа „за“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-11, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 28 февруари 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Това беше Докладът на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Други доклади от други парламентарни комисии не са постъпили по разглеждания законопроект.
Заповядайте за изказване от името на вносител, господин Кирилов.
Като председател на Правната комисия имам усещането, че вече сме чули становището на господин Кирилов, но нека да го чуем отново.
Имате думата, господин Кирилов вече в качеството на вносител. Благодаря.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители в Доклада на Правната комисия доста подробно беше описано от съдържателна страна това наше законодателно предложение. Ще използвам думите на вносител само за да внеса следните уточнения.
Действително имаме писмо на европейския комисар по правосъдие – госпожа Вера Йоурова, с което ни уведомява за започване на процедура във връзка със защита правата на потребителите, както и имахме двумесечен срок за отговор и становище на това писмо-уведомление, което изтече на 20 март тази година, тоест преди няколко дни.
Законодателната инициатива цели да продължи балансирането на правата на спорещите страни в изпълнителното и в заповедното производство. Правната комисия, и аз конкретно, не сме съгласни с голяма част от твърденията в писмото на еврокомисаря по правосъдието, защото то е инспирирано от жалби, произтичащи от България и които се стремят да уеднаквят статута на потребителя със статута на длъжника въобще.
В интерес на гражданския оборот е да има балансиране на правата на длъжниците, но и правата на кредиторите, иначе няма как да има търговски оборот, няма как да имаме кредитиране, няма как да имаме инвестиционен процес в нашата държава и в нашата икономика.
В този законопроект са представени две становища. Едното становище, което виждате като Вариант 1, това е по предложение на Омбудсмана на Република България, и второто – това е становището на работната група към Министерството на правосъдието, което виждате като Вариант 2. Вариант 2 определено е по-балансиран и по-равнопоставен спрямо страните в това особено производство, включително то в по-голямата си част е съгласувано и с институции, и със съсловни организации.
Аз лично в процедурата оттук нататък бих предпочитал Вариант 2. Апелът ми към Вас от мое име и от името на вносителите е, тъй като ние се обединихме много членове на Комисията по правни въпроси и сме съвносители по този законопроект, да подкрепим Вариант 2 в Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Пристъпваме към обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители.
Откривам разискванията.
Има ли желаещи?
Заповядайте, господин Митев, имате думата за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, аз също ще Ви призова да подкрепите Законопроекта на първо четене. Той всъщност е едно продължение на усилията, които този състав на Народното събрание още в самото начало, още в първата година положи, за да върне баланса в изпълнителното производство в гражданския процес. Тъй като този баланс беше нарушен в предприемането на Кодекса през 2007 г., а и практически не само, за да отговорим на искането и на Европейската комисия, на писмото, което беше отправено, а и да предотвратим евентуално започване на наказателна процедура, но и на практика да продължим това, което започнахме през първата година. На Вашето внимание е предложен този законопроект.
Колегите, които представиха Законопроекта в докладите на комисиите и господин Кирилов като вносител, описаха неговото съдържание. Целта е действително да бъде защитена по-слабата страна в потребителските спорове, да бъде защитен гражданинът от евентуално неравноправни клаузи в договорите, като се задължи съдът да проверява тези договори в заповедното производството, както и съответно кредиторът, който иска извършване на изпълнителни действия, да представи тези договори, за да може да бъде направена преценка от страна на съда.
Действително, когато се променя и се реформира изпълнителното производство, изпълнителният процес, трябва да имаме предвид, че трябва да има баланс между интересите на длъжника и на кредитора и да не се стига, както беше преди измененията от 2017 г. – до засилена защита на кредитора, но и да не стигаме до прекомерна защита на длъжника, особено когато става въпрос за търговския оборот.
В интерес на истината трябва много внимателно да се подходи особено по отношение промяната на чл. 420, независимо че сме на първо четене, това трябва да бъде казано ясно още сега. Няма как според мен на практика да вървим към изцяло премахване, обезсмисляне на заповедното производство с тотална забрана за извършване на изпълнителни действия при възражения срещу издадена заповед за изпълнение, особено когато става въпрос за отношения между търговци.
Когато едната от страните е физическо лице – да, то обикновено е по-слабата страна в производството, когато то не е търговец. Но когато става въпрос за търговци, в никакъв случай не трябва да допускаме да се стига до отваряне на вратата, злоупотреба с права и оттам нататък до блокиране не само на търговския оборот, но и до увеличаване на междуфирмената задлъжнялост, която и без друго не е ниска. Ние не трябва да пречим за разрешаването на този проблем, не трябва да увеличаваме тази междуфирмена задлъжнялост с норми, които не държат сметка за този баланс в отношенията между кредитор и длъжник.
Призовавам Ви да подкрепите Законопроекта на първо четене и апелирам съответно и за работна група, която да бъде създадена, така че да бъдат съобразени и становищата, подадени от различни организации и от съдии между първо и второ четене по Законопроекта, и да бъде намерено най-доброто балансирано решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Има ли реплики? Не виждам заявки за реплики към изказването на господин Митев.
Други изказвания по обсъждания законопроект?
Има ли желаещи народни представители да се изкажат по Законопроекта? Не виждам.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители от кулоарите.
Пристъпваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-11, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 28 февруари 2019 г.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това и на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-11, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители.
Уважаеми народни представители, ще продължим работата си в 11,00 ч. с втората точка – Изслушване на министъра на културата.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, започваме работа.
Ще Ви прочета съобщение:
На основание чл. 14, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпило уведомление до председателя на Народното събрание:
„Уважаема госпожо Председател, на 29 март 2019 г. Общото събрание на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ гласува промени в ръководството на парламентарната група, както следва:
Избира Даниела Анастасова Дариткова-Проданова за председател на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ на основание чл. 14, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля промените да бъдат отразени в регистъра на Народното събрание.
Красимир Велчев – заместник-председател на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.“
Успех на доктор Дариткова! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Продължаваме с:
ИЗСЛУШВАНЕТО НА МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА БОИЛ БАНОВ ОТНОСНО ДЪРЖАВНАТА ПОДКРЕПА В СФЕРАТА НА ИЗКУСТВАТА.
Вносител е народният представител Диана Саватева.
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме да се проведе изслушване на министъра на културата господин Боил Банов относно държавната подкрепа в сферата на изкуствата.“
Уважаема госпожо Саватева, заповядайте, за представяне.
ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Когато говорим за достиженията в сферата на изкуството, всички ние поставяме на първо място таланта, защото без талант няма как да говорим за пълни театрални зали, да говорим за цветни вернисажи, да говорим за добри кинопродукции.
Заедно с това всички ние си даваме сметка, че и най-яркият талант е безпомощен, ако не му е създадена необходимата среда за развитие и необходимите условия той да се разгърне. Когато говорим за условия за развитие на талантите, естествено водеща роля имат държавните институции и на първо място Министерството на културата. От своя страна успешната работа на Министерството на културата е свързана с бюджета, с който разполага, както, разбира се, и с правилното му разпределение и насочването на средствата към сферите, в които ще бъдат отчетени най-добри и най-ползотворни резултати.
Ще си позволя да припомня няколко цифри, които са свързани с бюджета на Министерството на за 2019 г. Те бяха коментирани, когато се обсъждаше Законът за държавния бюджет, но са важни във връзка с днешното изслушване, господин Министър.
През тази година се осигури двойно увеличение на средствата за подпомагане на творческите проекти в сферата на сценичните изкуства; със 100% увеличение говорим за още една сфера – библиотечните фондове и книгоиздаването. С милион и половина, с около 12% повече са средствата за филмопроизводство. Както казах, това са цифри, които са известни и бяха коментирани.
Във връзка с днешното изслушване, господин Министър, ние очакваме да чуем малко повече и детайлна информация относно разпределението и усвояването на така визираните суми, които са с около 20 млн. лв. повече, говоря за общата бюджетна рамка на Министерството в сравнение с 2018 г.
Както всички ние виждаме, през последните години театралните зали са пълни, но заедно с това трябва да си дадем сметка, че това не е константа. Картината, която в момента съществува, е резултат от действия и процеси, които са се случвали през последните години. За да задържим това ниво на развитие, специално на сценичните изкуства, са необходими усилия най-вече в създаването и възпитаването на публика, която ще влезе в залите и утре. Затова, колкото и великолепни творци да имаме, техните достижения ще останат неоценени, ако ние не подготвим съответната публика.
В този план очаквам да чуя, господин Министър, какви действия предприема Министерството в тази посока за създаване, възпитаване, отглеждане на достатъчно добре подготвена публика? Разбира се, важно е как се работи и с младите творци, защото освен публика, утре на сцената трябва да застанат достатъчно добре подготвени изпълнители. Вашата дейност е свързана със специализираните национални училища по изкуствата, по сценичните изкуства и музика, разбира се, които има в няколко областни града. Предполагам, че в изслушването ще получим информация и за работата с тях.
Убедена съм, че не само за мен, но и за всички колеги, които се представители на регионите, особено важен е въпросът за постигане на баланса при разпределянето и усвояването на средствата за култура и изкуство между столицата и регионите. Неслучайно не казвам провинция, защото в регионите се създава също изкуство на много високо ниво. Убедена съм, че Министерството на културата работи и в тази посока – регионите също да получават необходимата грижа.
И още един детайл – изкуството в пълното му разнообразие не бива да бъде затворено в една национална рамка. Последният акцент, на който очаквам да получим отговор, е: какво прави Министерството на културата, за да бъдат резултатите на нашите творци видими зад граница? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Саватева.
Уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Саватева, тук са ми подготвили да Ви изрецитирам нещо, но ще предпочета да Ви говоря, защото не всичко е в цифрите. Детайлите в крайна сметка са в политиките, в желанието ни да направим нещо за българската култура и в частност за българските изкуства, което да се простира далеч във времето и в същото време да има своите реални практически приложения към всеки един момент от нашето съществуване.
Вие сте права, държавата полага видима грижа в областта на културата и изкуствата, особено ясно изразена в последните няколко години. В рамките на приблизително около 20 млн. лв. всяка година се вдига бюджетът специално на Министерството на културата. Отделно се вдигат бюджетите за субсидирани бройки на читалищата, миналата година, отделно бюджетите на общините.
Във връзка с тези увеличения политиките на Министерството на културата са следните – огромен акцент в програми и проекти. От миналогодишното увеличение само ще кажа, че с по половин милион са увеличени бюджетите в нашите дирекции в програмни проекти – сценични изкуства, музеи и галерии, Национален фонд „Култура“, фестивали. Това е една ясно изразена тенденция. Национален фонд „Култура“ миналата година също получи половин милион увеличение.
За справка, за да разберете колко е важно това, което се случва, ще кажа, че допреди две години Фонд „Култура“ работеше с една сума под 400 хил. лв. В момента той работи със сума 1 млн. 400 хил. лв. Тоест този милион реално отива в българските творци, в българските артисти, включително и последната част от това, което направихте като експозе – и за възможността да пътуват навън, да показват своето изкуство и не само сред български общности, а и на сериозни държави, доказали се в сферата на изкуствата.
Огромна е помощта на държавата по отношение на сценични изкуства – театри, опери, филхармонии, симфониети. Всяка година от няколко години насам милиони се разпределят към сценичните изкуства и то не е някаква самоцел, то е продиктувано на база на техните резултати, които за радост вървят само нагоре. Ще кажа само, че за миналата година над два милиона зрители са имали нашите театри, опери, филхармонии и симфониети, което за страна като България е нещо много сериозно, уверявам Ви.
Министерството на културата направи в годините може би възможно най-доброто по отношение на съхраняване на ценностите в културата и изкуствата, в сценичните изкуства. Успяхме да съхраним огромна част от мрежата, създадена в годините, в рамките на един социалистически образец, с много наситено по места, по региони наличие на институти, свързани с музика и театър. В същото време успяхме да наложим делегирани бюджети, което даде възможност за по-устойчиво съхраняване на структурите, и за развитие – творческо, финансово, даде възможност за изява на потенциала на българския творец. Това не мина без перипетии. В момента сме на етап, в който ясно се виждат позитивите от тези действия. В системата има увереност, има прогнозируемост, има все повече зрители, което означава, че сме на прав път. Беше лесно да разрушим предишния модел. Може би беше по-лесно. Може би беше по-лесно пък и да не правим делегирани бюджети и да останем на схемата отпреди 30 години, но всички преди мен и аз извършихме своите стъпки. В момента мога да кажа, че наистина в сферата на сценичните изкуства развитието е сериозно балансирано и с поглед в бъдещето.
Всички Вие сте от различни региони и искам да подчертая, че тук политиката на Министерството на културата е много категорична. Има места, които са по-отдалечени, гранични, където е по-трудно да се прави сериозно изкуство, има места, където се изпитват финансови проблеми, но Министерството на културата напълно подкрепя тези институти. Никъде – никъде! – откакто сме аз и моят екип, не сме позволили заради счетоводни изчисления по един или друг начин да се бламира дейността на института. Подкрепата ни – творческата ни подкрепа, е тотална и всеобхватна. Да, методически се опитваме да помагаме, опитваме се да вървим напред и в тези институти, по никакъв начин не спираме творческите им проекти, защото считаме, че това е единственият начин един институт да се наложи във времето или в пространството устойчиво и за много време напред. Това мога да Ви го гарантирам.
През това, с което започнах – през увеличените средства за програми и проекти, всъщност това е нашата сериозна подкрепа, устойчива във времето. Тези увеличения ще продължат за неправителствения сектор в областта на сценичните изкуства, за фестивали – и за големи, и за по-малки по места, но ключови за местната общност. Тази политика е ясно изразена. Аз съм изключителен привърженик на хипотезата все повече да има възможност през проекти, през идеи, да може да бъдат финансирани сценични изкуства. Срещам разбиране в правителството и затова казвам, че тези политики ще продължават устойчиво да се развиват, и хората ги усещат – далече не само в София, а навсякъде. Ние не правим разлика между София и останалата част от страната.
Много неща могат да се кажат още, но за да не бъда многословен, а после ще отговарям и на Вашите въпроси, ще премина към музеите и галериите, които също работят при устойчив модел на делегирани бюджети, постигнат преди няколко години. Той дава възможност за развитие, дава възможност за реинвестиране, дава възможност за поглед в бъдещето, съхранявайки миналото.
Останаха ни 50 малки общински музея, които не работят по тези бюджети. Целта ни е в крайна сметка да приобщим и тях към системата на делегираните бюджети, за да могат да докажат и те своята същност, независимо че са в по-малки населени места. Защото традицията, културата и историята не могат да се делят на малки и големи – всичко е важно, всичко е ключово.
По отношение на киното. За първи път миналата година, от няколко години насам, с 1,5 млн. лв. се увеличи бюджетът за кино. Той вече преминава границата от 15 млн. лв., която никога не е достигана.
Изключително сериозна амбиция имаме да помагаме. Киното е огромна индустрия. Развитието на кинопроизводството в цял свят бележи изключителни темпове, а ние разполагаме с огромни таланти и в тази сфера. Освен всичко друго, разполагаме и с такава природа и такива забележителности, които дават възможност и са притегателен център тук на продукции от цял свят да идват и да снимат. Така че тази тенденция ще продължи.
Тук искам да кажа нещо много важно. Останахме последната държава в Европа, която не е приела така наречените данъчни облекчения за чужди продукции, които идват да снимат на нейна територия. Работим с една сериозна работна група и ще предложим вариант на правителството, съответно и на Вас след това, тези данъчни облекчения за чужди продукции трябва да се имплементират в нашето законодателство.
Последните държави, които миналата година ги приеха, са Гърция и Румъния. Македония ги има, Хърватска ги има, Унгария ги има, Полша ги има, Сърбия ги има, а всички искат да снимат тук. Нашата държава просто предлага уникални условия за снимане на кино. Така че сме длъжни да разработим този модел. Имаме уверението всъщност на най-голямата световна компания в областта на кинопроизводството „Нетфликс“, че при приемане на тези данъчни облекчения – сега те са ситуирани в Унгария, поради едни или други причини ще излязат от там, единият от вариантите ни, и то ключов, е да дойдат тук в България. Ако успеем това да направим и се случи, е качествено огромен скок в развитието на киноиндустрията в страната и в региона. Това означава, че тук ще бъде техният център – на „Нетфликс“, за Европа. Изключително нещо!
Разбира се, тук тези данъчни облекчения – така сме коментирали и в правителството, когато направим сериозен модел и той бъде подкрепен от всички, да се съчетаят и с една по-сериозна инвестиция в родното кинопроизводство, в Националния филмов център с оглед съхраняване на идентичността, съхраняване на възможността българските кинотворци да могат адекватно да излязат срещу външните, за да не стане, не дай боже, някакво потъване на нашата идентичност в сферата.
Така че мислим от всички посоки. Считам, че развитието на киното ще претърпи качествен скок в следващите няколко години. Но пак казвам, най-важната основа за това нещо е талантът на нашите творци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър, за изчерпателния отговор.
Преминаваме към въпроси от името на парламентарните групи.
От парламентарната група на ГЕРБ – заповядайте, уважаема госпожо Чеканска.
РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е: какви събития планира Министерството на културата в областта на музейното сътрудничество и популяризирането на движимите културни ценности през 2019 г. извън страната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Чеканска.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Чеканска, изключително силна дейност развива Министерството на културата и чрез своите структури за качествено повишаване връзките на българската култура и изкуства със световните музеи и галерии, оперни сцени и всички сфери на изкуствата, преводи. Само ще набележа няколко проекта, които предстоят да бъдат реализирани.
Първо, разбира се, трета част от взаимоотношенията ни с „Лувъра“.
Предстои много сериозно подписване с център „Помпиду“ в Париж за съвместни изложби. Ние – там със съвременни художници, те – тук, с неща, които, дето се казва, сме ги гледали само по телевизията.
Предстои, и то в рамките на дни, подписването на договор с „Ермитажа“ – един дългосрочен договор за пет години напред с много силно взаимодействие. Един огромен музей! Ключовото е тази година да дойдат в България пръстенът и мечът на Кубрат като знак и начало на тези взаимоотношения. Това мисля, че ще бъде един изключителен емоционален момент за всички хора, които се усещат българи.
Предстои подписване – другия месец тук идва директорът на „Третяковската галерия“, също за дългосрочен устойчив договор, където те да идват при нас, и ние – там, за да обучаваме съвместно куратори.
В напреднали взаимоотношения сме чрез писма. Направихме среща с директора на „Гети“ в Америка – най-големият музей, за дългосрочно сътрудничество, където отново ще съберем уникалните ни тракийски неща в една огромна изложба и ще отидем там.
Френският министър на културата ще дойде специално на посещение на 17 април 2019 г. в България. Ще отидем заедно, разбира се, в столицата на културата Пловдив, ще отидем заедно и на остров Св. св. Кирик и Юлита, където заедно Франция и България сме си стиснали ръцете да изработим един изключителен проект „Остров на изкуствата и културата“, който включва съвременни изкуства, подводна археология и музей, археология – нещо изключително, което, мисля, че ще даде добавена стойност и принос в развитието въобще на културния туризъм в страната и на туризма като цяло. Да сме живи и здрави, много се надявам!
Той постави въпроса и пред президента Макрон 2025 г. да бъде Година на културата и изкуствата на България във Франция. Това е нещо изключително! Трябва да Ви кажа, че наистина много се надявам на 17 април тук да го обяви. Това означава една година България да присъства във всички сцени, музеи, галерии, библиотеки във Франция, в цяла Франция – това досега не е правено. Има изключителен ефект и срещаме сериозна подкрепа – 2025 г. изглежда далече, но подготовката за такъв проект трае пет- шест години.
Това е част от начина, по който ние мислим – мислим наистина в бъдещето, сериозно, визионерски. Отдавна в Министерството на културата сме забравили мисленето: „да скалъпим за ден-два нещо, пък утре ще видим“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос би трябвало да бъде от парламентарната група на БСП, но те отсъстват за съжаление. (Оживление.)
Затова от страна на „Обединени патриоти“ – заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е във връзка с Националния фонд „Култура“: като финансиращ орган в сферата на културата как се изразходват средствата? Вие казахте, че средствата, които са влезли в този фонд, са увеличени – по какъв начин се изразходват за подпомагане, съхранение и развитие на българската култура? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сабанов.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Сабанов, както казах, Фонд „Култура“ във времето ще се превръща все повече в ключов фактор при финансирането на проекти на българските творци, и то от всички сфери на изкуствата. От 380 хил. лв. бюджет преди година и половина, бюджетът на Фонд „Култура“ вече е 1 млн. 380 хил. лв. Това ще продължава. Това е един от механизмите за подкрепа на държавата. Иначе там има много стройно разписани правила. Има една голяма комисия, където има представители от всички сфери на изкуството и културата. Всичко се раздава на проектен принцип: кандидатства се с проекти, правят се комисии от съответни специалисти – ако е за театър, ако е за кино, ако е за анимация, ако е за която и да е сфера на изкуствата, подкрепени са всички ниши за преводи за литература, и възможността да има повече пари. Миналата година, когато беше с половин милион повече, почти с 60% скочиха подкрепените проекти. И най-важното – не просто като бройка, а се даде възможност чрез по-голямо финансиране да бъдат подкрепени, защото преди това беше почти символично. Имаше хора, които даже не знаеха дали този фонд съществува. Сега с новия половин милион очакваме 100% да скочи подкрепата и, пак казвам, с много по-сериозно финансиране за хората, които търсят подкрепа. Така че нещата са устойчиви и прозрачни. Не мога да не кажа – винаги, където има проекти и проектно финансиране, не можеш да подкрепиш всички, като са десет. Ако подкрепиш пет, другите пет могат да изразят някакво недоволство и са недоволни защо не са оценени, но ние поемаме този риск да вървим напред. Нека да има и недоволни, но нека да има и повече добри идеи, подкрепени от държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.
Заповядайте, имате думата, уважаема госпожо Георгиева.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, бих искала да Ви попитам как Министерството на културата изпълнява Цел 133 от Програмата на правителството, която гласи: „Достигане до максимално финансиране на българското кино от държавата“, съгласно Закона за филмовата индустрия, и как е предвидено да се разпределят тези средства? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Георгиева.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Георгиева, има формула, заложена в Закона. С тази стъпка – 1,5 милиона, която направихме миналата година, правим сериозни крачки към това да се приближим – пак казах, този процес ще продължи драстично, включително ако влезе понятието „данъчни облекчения“ за чужди продукции. Драстично ще продължи, даже повече, отколкото формулата предполага, казах го и преди малко, за да защитим идентичността на нашето филмопроизводство.
А иначе всички пари, които добавяме, отиват в едно-единствено перо – правене на филми. За нищо друго – нито за администрация, нито за каквото и да е. Те влизат във филмопроизводство. Във филмопроизводство! И така ще бъде и занапред.
Там работи много сериозна работна група и от млади кинотворци. В годините има претенции по реда, регламента и начина, по който се осъществява дейността на Филмовия център, и начина, по който се класират и се гледат проектите.
В Министерството напълно сме отворени, и с всички, които имат някакви претенции, сме направили работна група, която работи много сериозно. Надявам се и там да влязат промени в Закона, които да дадат най-вече много повече прозрачност на всичко, което се случва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Започваме със следващия кръг въпроси. Втори въпрос от името на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ. Заповядайте, уважаема госпожо Милкова.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Всички знаем, че България е държава с древна история, култура, държава, която има изключително висок процент на паметници на културата, разнообразни артефакти, които сме наясно, че изискват особена грижа, внимание от страна на Министерството на културата.
В тази връзка бих искала да Ви попитам: какви действия предприема Министерството на културата за опазване на недвижимото културно наследство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Милкова.
Имате думата, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Милкова, чисто практически, защото в тази сфера – опазване на културното наследство, вече е крайно време да започнем да правим някакви неща практически, днес, за да съхраняваме, утре, за да съхраняваме миналото днес.
Вече почти завършваме с тези прословути ремонти, които се надявах да свършат преди шест-седем месеца. Завършваме едно помещение под Министерството на културата, което навремето бяха използвали като бар. То вече няма да е бар, то ще поеме, и то според всички нови условия, целия архив на Института за опазване паметниците на културата. Съответно с архива – ще се съчетае и с това да свършат жаленията пък по Проекта за дигитализация, за да може да започнем и дигитализацията, и архива, при преместването му да го опишем, да го стиковаме, да съхраняваме, както е необходимо, и да го дигитализираме едновременно.
Опразнен е първият етаж на Министерството на културата, където ще се премести Институтът. Неговата идентичност остава – всички правила, по които работи, но ще бъде в Министерството на културата, за да спрем този отвратителен режим, месеци да се занимаваме дори с направени навреме становища, да дойдат от Института до Министерството, да се качат, някой да ги гледа, да се разпишат, после да пътуват седмици обратно до Института. Правим всичко възможно да имаме във всеки един момент хипотеза заедно с Института, да знаем какво се случва, да можем да приоритизираме, да няма проект, който да бъде изостанал, да можем да намалим максимално сроковете. Това не отменя режима, който е приет в България – консервативния режим, където спазваме, опазваме, държим всички проекти да отговарят на Закона, да отговарят на всичко, което ще даде възможност във времето, устойчиво хората да им се радват, да знаят, да помнят.
Полагаме изключителни усилия в това да намалим в пъти сроковете, да дадем възможността и на обикновения гражданин, и на бизнеса, и на общините да имат спокойствие, че когато трябва да работят нещо, паметници на културата – да, ще искаме да бъде изпипано, ще искаме да бъде спазен Законът, но няма да ги размотаваме, няма да се стресират и да кажат: „То месеци оттам не може да се мине!“
И много други неща, разбира се. Много време ще ни отнеме да разговаряме. Изцяло сме се съсредоточили в това – ще го постигнем! Малко мудно става с администрацията, не бързо, колкото на мен ми се иска, но ще го постигнем! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Уважаеми господин Министър, аз се извинявам, че отново няма да получите въпрос от страна на парламентарната група на БСП, но виждате, че те не присъстват в залата.
Продължаваме с въпрос от парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Заповядайте, уважаеми господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Банов! Къщата на Микеланджело във Флоренция е музей, къщата на Ел Греко в Толедо е музей, къщата на Рубенс в Антверпен е музей, къщата на Тициан във Венеция е музей, къщата на Ван Гог в Овер е музей, къщата на Пикасо в Малага е музей, къщата на Пикасо в Антиб е музей, Солната къща в Париж на Пикасо също е музей, къщата на Роден е музей, къщата на Матис в Ница е музей, къщата на Бранкузи в Париж е музей, ателието на Джакомети в Париж е музей, къщата на Марини в Италия е музей, къщата на Манци в Бергамо е музей, къщата на Асен Пейков в Рим е музей, къщата на Иван Вазов в София е музей, къщата на Яворов в София е музей, къщата на Яворов в Чирпан е музей, къщата на Димчо Дебелянов е музей, домът на Иван Лазаров – великият български скулптор, също е музей, но къщата на Андрей Николов, която къща Андрей Николов – законодателят, патриархът на българската скулптура, която, пак повтарям, той дарява на държавата с едничкото свое желание тя да бъде музей на неговото творчество и на неговия живот – не е музей.
В момента там се водят някакви дебати от някакви хора и когато се сетя за тази къща, наречена емблематично „Червената къща“, и за тези хора, все си спомням за една теза, едно сравнение, една мисъл на Кърт Вонегът, няма да цитирам заглавието на книгата, не цитирам точно – перифразирам, той говори за гранфолони. Кои са гранфолоните? Празни, безумни хора, сплотени за безсмислени, или нещо подобно, цели.
По времето на прехода, и най-вече по времето на правителството на Иван Костов, в страната бяха потрошени, съсипани, откраднати, отнесени безброй активи на държавата от всякакво естество – стопанско, икономическо, но имаше имоти, имаше сгради, които бяха отнесени от хищни физически лица, партизански и соросоядски кръгове, и много от тези имоти все още са във владение на такива.
Тази къща, която трябва да бъде един от храмовете на изкуството в България, в момента все още е сред онези късчета, онези парчета от мозайката, които трябва да бъдат събрани, за да бъдат по предназначение и да изпълняват онази функция, която поради своята същност, произхода си, миналото си, следва да изпълняват.
Моят въпрос към Вас, господин Министър, е: докога къщата на великия български скулптор ще бъде в ръцете на хора, които нямат нищо общо с неговото изкуство, с неговия завет? Има ли някакви пречки къщата да стане това, което трябва да бъде – музей на великия автор? Какви са тези пречки, от какво естество са тези пречки? Считате ли, че по време на управлението на повереното Ви Министерство Вие можете да направите нещо в тази връзка – имотът, къщата на Андрей Николов, да върне предназначението си? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Шопов! Само да се върна на паметниците на културата: над два пъти сме увеличили бюджета на Института за паметниците на културата, с оглед да имат повече средства, да наемат хора, студенти от университети, сходни организации и с драстично увеличаване заплащането на хората вътре, за да дадем възможност да получават достойно заплащане за огромния труд, който полагат.
Господин Шопов, Галерията още 2018 г. започва ясно да изразява становище, че ще възстанови и ще направи музей от къщата на Андрей Николов. Проблемът това да не се случва към днешна дата е свързан – малко ще Ви поправя с историята, тя не е дарена от Андрей Николов, тя е дарена от неговите наследници, но не от всички. Това е драмата с тази къща. Една част от наследниците не са поискали да дарят своята част на държавата и ние сме съсобственици – държавата. Макар къщата сега да е към Националната галерия, където ѝ е мястото, защото там се съхраняват над близо 60 произведения на великия скулптор, плюс много отливки, ние сме в съсобственост. За да може да се направи музей, тази съсобоственост трябва да се реши. Те непрекъснато искат да откупят нашата част – което е абсурдно. Ние искаме да откупим тяхната част. Директорът в момента изключително активно се занимава с този въпрос, води преговори. Ние сме готови да съдействаме с каквото и да е. Аз лично считам, че държавата трябва да придобие останалата част от имота и да се изгради музей, както трябва да бъде.
Това е нашето желание. Към това вървим, но понеже частната собственост е неприкосновена, когато един частен собственик не желае да продава – не е магистрала да мине, за да го отчуждим, в този смисъл е въпрос на разговори. Работим по въпроса, и то много сериозно. Всичко, което зависи от нас, ще го направим, за да се случи това – да придобием останалата част от собствеността и да развием един устойчив музей. Тази къща повече няма да се отдава под наем точно с целта Галерията да влезе вътре и да направи музей.
Не като липса на желание, а по-скоро тези технически, но много сериозни пречки, ни спъват към момента. Работим обаче, правим каквото можем. Пак казвам – няма механизъм, по който да отчуждим, за съжаление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Уважаеми господин Будинов, имате думата за изразяване на отношение във връзка с отговорите на министър Банов.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Радвам се, че Министерство на културата към днешна дата работи и надгражда все повече постигнатото през изминалите години.
Както знаете, образованието е основен приоритет на управляващото мнозинство – ГЕРБ и „Обединени патриоти“, но искам да Ви попитам: какво е образованието без култура?! Културата е може би най-важната и неделима част от образованието и както обичам да казвам напоследък, тя е черешката на тортата на образованието. Ние от управляващото мнозинство си даваме сметка за това.
Подписано е споразумение между Министерството на образованието и науката и Министерство на културата за разширяване на интересите на децата и учениците към българската идентичност, традиции, история и съвременни форми в областта на театралното, музикалното и танцовото изкуство и за утвърждаване на духовните ценности на нацията. Двете министерства ще си сътрудничат в осъществяването на мерки и дейности между институциите в системата на предучилищното и училищното образование и държавните културни институти в областта на сценичните изкуства в системата на Министерство на културата.
Като човек от областта на българската култура не крия и изразявам искрената си радост, че българската култура е в процес на развитие и надграждане. Отделени са повече средства в повечето сфери на културата. Това е и една от моите лични каузи в Четиридесет и четвъртото народно събрание. Виждам, че с министъра на културата тук сме единомишленици, за което се радвам.
Многообразието на сценичните форми и разширяването на достъпа на публиката до все по-висок художествено-сценичен продукт е важен фокус, заложен в програмата на Министерство на културата за развитие на сценичните изкуства – 12 600 спектакъла, достигнали до около два милиона зрители, са реализирани в държавните сценични институти. Създадената продукция на сцените на сценичните институти се разпространява на територията на цялата страна и достига до най-отдалечените ѝ райони. Основна грижа на Министерство на културата е привличането на нови публики и развитието на нови аудитории. Ежегодно се финансират проекти с участие на граждани в неравностойно положение или на етнически и малцинствени общности.
Похвално е и това, което се случва и предстои да се случи в българското кино и дава своите плодове, като ни прави част от стойностното европейско кино, към чието семейство ние принадлежим. През 2018-а и 2019 г. в партньорство с представителите на кинообщността са предприети мерки за осъществяване на законодателство в областта на киното с ярко застъпване на принципите на прозрачност при вземането на решения и пряко участие на всички заинтересовани страни в тези процеси, част от който процес се радвам да бъда и аз.
Похвално е, че от бюджета на Министерство на културата след решение на Министерския съвет бяха осигурени държавни гаранции за временни експозиции, които популяризират културното наследство на страната и споделените ценности на Европа.
Както знаете, България е древна страна с много, ама много богата култура и Министерство на културата се грижи за опазването и популяризирането на тази култура пред света – неща, с които всеки българин може и трябва да се гордее!
Харесват ми и подкрепям усилията и резултатите Ви в областта на библиотеките и най-вече и по-точно Програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“, също обновяването на българските библиотеки и инициативите за представянето на българската книга и литература в чужбина.
Голяма радост за мен и за всеки човек на изкуството е това, че през 2019 г. Пловдив е европейска столица на културата, а програмата там през тази година е повече от възхитителна.
Поздрави за усилията, резултатите и действията, които сте предприели за опазването на недвижимото културно наследство! Важно и съществено е, че Проектът за стратегия за развитие на българската култура е в етап на прецизиране и върви към финализиране.
Благодаря за изслушването.
Поздравления за постиженията и за резултатите! И само напред в тази важна и значима кауза, на която си струва да се посветим – каузата за българската култура! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Будинов – точно пет минути, по регламент.
От името на парламентарната група на „Обединените патриоти“ имате думата за изразяване на отношение към отговорите на министър Банов, уважаеми господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председателю, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Моето изказване ще бъде ясно и категорично. Консултирах се и с представители на нашата парламентарната група, част от която гледаха изслушването от парламентарната зала.
Ще кажа следното. Изключително добро общо изложение на нашия министър на културата. Специално по въпросите, които нашите парламентарни групи му зададоха, много задълбочени, дълбоки отговори и познаване на материята. Позволявам си да говоря така, тъй като съм бил председател на Комисията по културата и медиите.
Поздравления към Вашата подготовка, господин Министър! Дай боже на другите изслушвания и другите министри да се представят така, както днес Вие се представихте! Успех и на добър час!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Уважаеми господин Министър, благодаря за участието Ви днес в изслушването. Бяхте подробен, убедителен. С благодарности за това, което правите във Вашето министерство.

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Няма постъпили питания в периода от 22 до 28 март 2019 г.
Има писмени отговори за връчване от:
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Николай Александров;
- заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на два въпроса от народния представител Веселин Марешки;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Елена Аксиева;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Таня Петрова;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Ерджан Ебатин.
Започваме с въпросите към Красимир Вълчев – министър на образованието и науката.
Той ще отговори на въпрос от народния представител Иглика Иванова относно програми за допълващи се дейности към кариерното ориентиране на учениците и изграждане на система за кариерно ориентиране на ученици в училищното образование.
Заповядайте, уважаема госпожо Събева.
ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Уважаеми министър Вълчев, представям на Вашето внимание въпрос относно програмите за допълващи се дейности към кариерното ориентиране на учениците и изграждане на система за кариерно ориентиране на ученици в училищното образование.
Безспорен е фактът, че недостигът на специалисти в различни области е сериозен проблем, за чието разрешаване трябват усилия от страна на всички правни субекти.
Един от начините за преодоляване на това негативно явление е ранното кариерно ориентиране на учениците. Основната цел на кариерното ориентиране е професионално самоопределяне, професионален избор, развитие на кариерни умения на личността; на основата на консултиране вземане на информирани решения от детето и неговите родители или от младия човек за неговото професионално жизнено развитие. Като цяло това е процес на установяване и създаване на условия за разгръщане и развитие на личностния потенциал на човека още от ранна детска възраст.
Целенасоченото създаване на училищни програми за кариерно ориентиране безспорно има благоприятен ефект за предварителното организиране, подготовка и мотивиране на участниците в тях за основни, перманентни и ежегодни дейности по кариерното ориентиране. Това улеснява и откриването на необходимите ресурси за осигуряване на планираните дейности и постигане на определените заложени цели. Когато има обоснована програма, ресурси могат да се търсят от основните участници и партньори – семейството и работодателите, както и от медиите. Улеснява се и училищната организация, защото годишният календар на дейности се основава на изграждането на общи традиции и на установяването на общосподеляни ценности. Програмата ефективно позволява бърза идентификация и на проблемите, и на ресурсите на ученика, неговите силни и слаби страни. В резултат на това младите хора се фокусират върху развитието на силните си страни, което ги мотивира и генерира у тях желание за усвояване на знания и умения, както и поддържане на добра комуникация.
На територията на област Габрово, в градовете Габрово и Севлиево, е разработена Програма за допълващи се дейности към кариерното ориентиране на учениците. Считам, че всички дейности по разработване на подобни програми, предприемане на конкретни действия в изпълнението им, както и изграждането на система за кариерно ориентиране – основно в прогимназиалния етап на основната образователна степен, са много важни, изключително необходими и полезни за учениците.
В тази връзка е и моят въпрос към Вас, а именно: какви цели и задачи се залагат в Програмата за допълващи се дейности към кариерното ориентиране на учениците? Смятате ли, че този модел може да се използва на национално ниво?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Иванова.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Иванова, Вие много подробно изложихте целите, смисъла, съдържанието на кариерното ориентиране като дейност в системата на училищното образование. Това е дейност, която не се финансираше задължително допреди две години, но беше заложена в Закона за предучилищното и училищното образование като част от необходимата подкрепа за всеки един ученик.
През 2012 г. Министерството на образованието и науката стартира изпълнението на Проект „Система за кариерно ориентиране в училищното образование“, финансиран в началото по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“, след това продължи по Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. По Проекта бяха създадени кариерни центрове и беше осигурена подкрепа под формата на кариерно ориентиране.
Проектът приключи през 2017 г. От 2018 г. ние започнахме да планираме бюджетни средства за финансиране на тази дейност и за възнаграждения на кариерните консултанти, ситуирани в областните центрове, но следва да обслужват всички общини на територията на съответната област. Разбира се, кариерните консултации, които продължихме да финансираме, след Проекта не са единствените дейности по кариерно ориентиране. То трябва да бъде вмъкнато в повече дейности на училищата, особено когато говорим за прогимназиален и гимназиален етап. Факт е, че ние се опитваме да правим политика за преструктуриране на приема както в системата на професионалното, така и в системата на висшето образование, която политика обаче е свързана със създаването на нагласи и отношение към дейностите, към които искаме да ориентираме повече деца.
Използваме също така средствата, които бяха предоставени, в размер на 25 млн. лв. от държавния бюджет. Тази година сме планирали средства за финансиране на дейности по интереси за кариерно ориентиране.
Използвайки добрия пример на Програмата, в Габрово ние се запознахме с нея. Организирах национална среща с началниците на регионални управления точно в Габрово, на която среща обсъдихме как подобни програми да бъдат създадени във всички области и във всички общини именно с цел да се ползват предимствата на тази програма. Надявам се, че това ще се случи. Тези програми могат да се финансират по линия на дейности по интереси или за сметка на други средства от бюджетите на училища или на общините. Една част – 10% от средствата за дейности по интереси, остават в общините и те са точно за междуучилищни дейности, но и възможност децата да посетят повече обекти.
Ние съчетаваме кариерното ориентиране и с разширяването на образователната среда и по този начин с програма – не да посетят повече предприятия, а повече обществени институции, да посетят повече обекти с образователно, културно или друго значение, което разширява образователната им среда, но също така позволява те да развият способности и да ги ориентира кариерно, особено когато говорим за предприятия. Това са накратко дейностите, които провеждаме по отношение на кариерното ориентиране. Немалка част от училищата също така имат и собствени програми по кариерно ориентиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, уважаема госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви за изчерпателния отговор, уважаеми министър Вълчев.
От отговора Ви се потвърдиха моите убеждения и впечатления относно положителното въздействие на предприетите мерки на територията на Габровска област във връзка със системата за допълващи се дейности към кариерното ориентиране и необходимостта от прилагането на подобен модел на национално ниво. Считам за изключително значимо прилагането на гореописаните мерки за постигане на баланс в търсенето и предлагането на пазара на труда.
Ключовият момент към постигането на това равновесие е ранното кариерно ориентиране на правните субекти, разгръщане и развитие на личностния потенциал на хората, което да доведе до адекватно престиране на труд при прилагане на придобитите знания и умения.
Благодаря Ви още веднъж за изчерпателния отговор и за действията в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Събева.
Господин Министър, благодаря Ви за участието в парламентарния контрол днес.
Продължаваме с въпроси към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, който ще отговори на въпрос от народния представител Славчо Атанасов относно усъвършенстването развитието на младите лекари в здравната система.
Имате думата, уважаеми господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Всеизвестен е фактът, че една от най сложните и свети професии е тази на лекарите, затова и следването по медицина е едно от най-тежките, продължително образование. За жалост, в нашата система по здравеопазване има случаи, които карат част от нашите млади и дипломирани лекари да напускат страната.
Конкретно по проблема. Обучението за лекар е шест години. Повечето от студентите са на издръжка на своите родители – всеизвестен е фактът. Поради сложността на следването не могат да си позволят освен да учат и да работят. След дипломирането си те трябва да специализират четири години, а в някои специалности – и пет години.
Държавните поръчки, които държавата отпуска, не са големи. Примерно за специализанти, тук искам да уточня – за 2019 г. по детска психиатрия за цялата държава са отпуснати четири бройки. Оттук – специализантите, които не влязат в държавна поръчка, трябва да заплащат специализацията си.
Как, господин Министър, да задържим младите лекари в България?
Уважаеми господин Министър, въпросът ми към Вас е следният: как ще преодолеете и какви мерки ще предприемете за решаването на този проблем? Доколкото ми е известно, Вие вече сте започнали предприемането на такива действия, но все пак ще искам да чуя и Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми млади хора! Уважаеми господин Атанасов, на първо място следва да отбележа, че създаването на благоприятни възможности за професионално развитие е приоритетна мярка на Министерството на здравеопазването, която цели задържането на медицинските специалисти в страната.
Съществена част от професионалното развитие на медицинските специалисти е обучението за придобиване на специалност. По време на действието на отменената Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването Министерството на здравеопазването отчете редица проблеми в начина на специализация, включително високата степен на неудовлетвореност сред специализантите от реда и условията за обучение. Като основен проблем се очерта именно специализацията срещу заплащане, която отблъсква младите лекари, и липсата на трудов договор с лечебното заведение – база за обучение. По тази причина с Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването беше осъществена концептуална промяна в реда и условията на специализациите. Значително се облекчи достъпът и се подобриха условията, като специализацията по клинични специалности се провежда въз основа на трудов договор. Трудовият договор гарантира в най-пълна степен правата и задълженията на специализанта във връзка с обучението му за придобиване на специалност, включително получаването на адекватно трудово възнаграждение.
Важно е да се отбележи, че по реда на Наредба № 1 специализантите по клинични специалности, каквато е специалност „Психиатрия“, заплащат такса само за проведеното от тях теоретично обучение, което е най-често в рамките на 2 – 3 месеца за целия период на специализацията – четири или пет години. Максималният размер на таксата за едномесечното теоретично обучение към настоящия момент е 50% от минималната работна заплата. Съответно за специализантите, приети на места, финансирани от държавата, тази такса се заплаща от Министерството на здравеопазването. Специализантите по клинични специалности не заплащат такса за практическото си обучение. За пълнота следва да се отбележи, че за 2019 г. по специалност „Психиатрия“ са утвърдени общо 10 места, за които държавата ще финансира теоретичното обучение, а не четири, както посочвате във въпроса си, като от тях са заети само две.
Отчитайки проблемите, които са се очертали в практиката от прилагането на Наредба № 34 и Наредба № 1, Министерството разработи Проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1, с което се цели въвеждането на ефективен механизъм за провеждането на държавната политика по осигуряване на необходимите специалисти в сферата на здравеопазването.
С промените в Наредбата Министерството предвижда да субсидира базите за обучение за местата, финансирани от държавата по клинични специалности. Така ще се реализира държавната политика, насочена към поетапно преодоляване на недостига на специалисти по определени специалности или в определени региони. По този начин необходимите специалисти по специалности, за които е отчетен недостиг на лекари, ще се провежда чрез финансиране със средства от държавния бюджет, а не за сметка на бюджета на лечебното заведение, ще се създадат предпоставки и възможности специализантите, обучавани на места, финансирани от държавата, на високо професионално ниво, във водещи лечебни заведения, в различни професионални сфери да започнат работа в региони с недостиг на специалисти.
Подобрени са условията за специализация по обща медицина. Тя ще се осъществява по общия ред за клинични специалности въз основа на срочен трудов договор на длъжност за специализант, а не въз основа на заповед на ректора. По този начин ще бъде разрешен основният проблем с липсата на доходи по време на специализацията. Министерството на здравеопазването ще субсидира базите за обучение по обща медицина за местата, финансирани от държавата, и специализацията по обща медицина няма да е за сметка на бюджета на лечебното заведение за първична медицинска помощ.
Предвидени са промени, с които се цели постигане на по голяма стабилност и предвидимост в трудовите правоотношения на специализантите, придобили друга специалност, назначени в база за обучение или заемащи академична длъжност във висше училище, чрез отпадане на изискването тези специализанти да променят безсрочния си трудов договор на срочен договор, на длъжност за специализант.
Друга промяна е заемането на длъжностите за специализанти да се извършва след провеждане на конкурс по реда на Кодекса на труда. Така ще се постигне по-голяма обективност на начина, по който се назначават специализантите по клинични специалности чрез въвеждане на конкурсното начало при приема им.
Разработен е и отделен раздел за лекарите по дентална медицина. Предвидено е облекчаване за специализантите при допускането им до държавен изпит. Предвидено е също да отпадне изискването таксите за обучение да бъдат обвързани с месечната минимална работна заплата за страната. Разработени са и промени на оперативно ниво, които ще подобрят определени аспекти в процеса на обучението.
Министерството на здравеопазването следи тенденциите в потенциалната емиграция на медицинските специалисти, тъй като то издава удостоверения, необходими за работа в чужбина на медицинските специалисти, придобили квалификацията си в Република България. Важно е да се има предвид, че издаването на удостоверението не е еквивалентно на заминаване в друга държава с цел дълготрайно установяване там. Част от издадените удостоверения са необходими за признаване на професионалната квалификация в друга държава с цел обучение или краткосрочна работа, след което медицинският специалист се завръща в България. Част от медицинските специалисти желаят издаване на удостоверение, без да имат конкретна възможност да започнат работа в чужбина.
През последните 11 години е налице явна тенденцията за намаляване броя на издаваните от Министерството на здравеопазването удостоверения на лекари – български граждани. Намалението е над три пъти – от 655 през 2008 г. до 203 през 2018 г. Особено интензивно е намалението в броя на издаваните удостоверения след влизането в сила на Наредба № 1, когато броят им е намалял два пъти. От изложените данни е видно, че мобилността на лекарите е в рамките на 1 – 2% годишно.
Предвид правото за свободно движение на хората в Европейския съюз считаме, че този процент на мобилност е напълно приемлив и не представлява сериозна заплаха за здравната система на страната.
Независимо от горното, с промените в Наредбата за специализациите се предвижда след приключването на специализацията лекарите да работят определен период от време – три години в нашата страна, освен ако не възстановят средствата, които държавата е осигурила за тяхната специализация.
В заключение бих искал да отбележа, че в Министерството на здравеопазването се обсъждат и анализират непрекъснато възникналите проблеми и трудности по отношение обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и се търсят оптимални решения и устойчиво планиране на човешките ресурси по начин, който в средносрочен период ще осигури необходимите кадри в тази сфера. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър, беше важно за нас.
Имате думата за реплика, уважаеми господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Не искам да прозвучи като реплика, а по-скоро като обострен факт към нашия министър. Неслучайно в своето изложение, господин Министър, подчертах, че сте предприели, поне Вие, много неща по този толкова важен въпрос. Ще Ви дам някои факти. Макар че не съм в Комисията по здравеопазване, все пак се консултирах с доста сериозни специалисти в системата на здравеопазването и ще изнеса някои данни, които са обезпокояващи.
Средната възраст на един лекар в момента в България, господин Министър, е 55 години. Това е проверена цифра, което, позволете ми да не прозвучи като силна дума, но започва вече да застрашава дори националната ни сигурност. Наредба № 1, която беше приета през 2015 г., разви частично този въпрос. Искам да Ви кажа, че някои от правилата в Наредбата – тук ще Ви препоръчам, господин Министър, да направите съответните проверки и ще видите, че някои от постановленията на Наредба № 1 просто не се спазват. Специално за така наречените договори, които специализантите подписват със здравните заведения, имайте предвид, консултирал съм се поне с 10 здравни заведения в България от различни градове и от моя роден – Пловдив, че тези две минимални работни заплати, които трябва да се плащат на специализанта, масово не се изплащат. Проверете го и ще се уверите.
Второ, един български студент струва годишно на нашата държава, тъй като това е скъпо следване, наш студент българин плаща 500 лв. Това е, разбира се, сещате се – крайно недостатъчно. За държавата обучението на един наш студент годишно струва около 10 000 лв.
За шестте му години обучение държавата инвестира в него 60 хил. лв. – това е проверено, и то от специалисти и преподаватели в нашите университети в Пловдив, Варна, Плевен, София, Стара Загора. Изключение правят само чужденците, които плащат по 7 хил. евро, и слава богу, че плащат сумата, за да може по някакъв начин в тези университети да влизат повече пари. Отпуснатите бройки от държавата, господин Министър, са крайно недостатъчни.
Вие споменахте психиатрията, но психиатрията, към която се е ориентирала моята дъщеря – да Ви кажа директно, е крайно непопулярна като специалност сред младите лекари поради много причини. Знаете, че там няма клинични пътеки и обикновено психиатрите са ниско заплатени. Вие бяхте прав – 10 са отпуснатите бройки, но за детска психиатрия те са четири. Там наистина те не се запълват просто защото няма голям интерес към психиатрията от младите хора – те се ориентират към малко по-комерсиални специалности.
Психиатрията не е основен барометър, основен мерител на бройките, които отпуска държавата. Например, ще Ви дам бройки, които са смущаващи: за детска ревматология, господин Министър, за цялата държава е отпусната една-единствена бройка; за кожно венерически болести за цялата държава са отпуснати три бройки; за лицево-челюстна хирургия от държавата са отпуснати едва шест бройки; за неврохирургия – също изключително важна специалност, са отпуснати четири бройки; за очни болести държавата отпуска, господин Министър, пет бройки – това са официалните сведения от Вашето министерство; за урология, господин Министър – знаете почти всеки трети българин има проблеми специално с тези заболявания, са отпуснати едва осем бройки; за акушерство и гинекология – забележете, толкова важно, шест бройки; за вътрешни болести – знаете, колосално направление в медицината, едва дванайсет бройки; за гастроентерология – шест бройки; за гръдна хирургия – три бройки. Да не давам други примери.
Защо ги изброявам тези неща? След като съм се консултирал със специалисти и някои от тях даже са тук в залата, въпросът е нещата да се планират по-сериозно, да се насочат бройки, които нашите специализанти да плащат и доплащат, и държавата да поеме този ангажимент, защото сега малко излиза „евтини на брашното, скъпи на триците“.
Мисълта ми е да преразгледате цифрите, особено в тези специалности, в които има глад и виждате, че няма много кандидати – държавата и без това шест години е инвестирала в този млад човек. Смятам, че специализацията на практика трябва да се поеме като разход от държавата, а не да караме част от нашите млади специалисти да правят заплащания за това, че шест години са учили – повтарям, може би най-сложното следване в България, и впоследствие отново да плащат.
Искам да завърша, че на практика ние обричаме младите специалисти на неособено високо заплащане – сещате се – две минимални работни заплати за един квалифициран вече лекар. Самият той вече е лекар, когато завършва, и това заплащане е крайно ниско, а дори не се спазва от здравните заведения. Направете проверка и ще се уверите в това, което Ви казвам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Атанасов, и цифрите, и изводите Ви бяха напълно верни. Ето защо Министерството на здравеопазването – с последните изменения в Наредба № 1, прие като свой ангажимент, като ангажимент на държавата точно това, което Вие предлагате. Държавата най-добре може да прецени от какви специалности има нужда българското здравеопазване и в кои региони трябва да се осигури необходимият медицински персонал. Възнагражденията, които ще бъдат предоставени, тоест разходите за това обучение, ще бъдат за сметка на държавата. Да, те ще бъдат две минимални работни заплати, но може да се дискутира дали това е много или малко.
Има опасност, ако ние увеличим повече този размер – от две на три, или повече минимални работни заплати, да се получат други диспропорции вътре в самия здравен сектор – както виждате, в момента има и протест от медицинските сестри, които искат две- три минимални работни заплати, но когато се влезе в едно лечебно заведение, се вижда, че по някой път докторите получават много по малко от това.
Разбира се, че мога да направя проверка за това дали се плащат тези средства на специализантите, но това е договор между търговското дружество и специализанта, и в крайна сметка коректността трябва да е налице. Можем да я направим – и сигурно, сигурно ще има и такива случаи, но се надявам, че с последните промени и положителните неща, които посочих в моето изказване, ще допринесат до качествено ново по-високо ниво на специализациите в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос към министър Ананиев е от народния представител Дора Христова относно проблеми при изплащането на средства, разходвани по клинични пътеки от общинските болници.
Имате думата, уважаема госпожо Христова.
ДОРА ХРИСТОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, при среща с директора на общинска болница в град Стамболийски бях запозната с проблем, с който се оказва, че се сблъскват повечето малки болници като тяхната. Става дума за това, че по-голямата част от общинските болници в България разполагат с по-малък брой отделения по специалности в сравнение с големите държавни, областни и университетски болници. Често обаче се случва пациент, който е приет според правилата с индикации за хоспитализация, с направени всички диагностични изследвания и със започнала терапия, да получи усложнения и състоянието му да се влоши. Тогава се налага той да се приведе в друга болница с по-голям брой отделения и по-големи възможности. В тези случаи се прилага чл. 348 от Националния рамков договор, а именно: „лечебното заведение е длъжно да приведе пациента в друго лечебно заведение“, като този процес включва изписването на пациента от лечебното заведение за болнична помощ, неговото транспортиране и хоспитализация в другото лечебно заведение.
В този случай съгласно чл. 348, ал. 2 от Националния рамков договор дейността се заплаща на лечебното заведение, завършило лечението, без да се отчита фактът – в конкретния случай най често изписващото лечебно заведение, че общинската болница е направила разходи по приемането и диагностицирането на пациента, което включва лабораторни, рентгенови и други изследвания, и е започнала необходимата терапия. Тук се включват и разходи по транспортирането на пациента до приемащото лечебно заведение. Тоест, ако съответната общинска болница се интересува единствено от здравето на пациента и от неговото оздравяване, тя е ощетена. Така направените до този момент разходи остават за сметка на първото лечебно заведение и не се покриват от Здравната каса. Това е голям проблем за малките общински болници, тъй като при тях и най-малките средства са важни за оцеляването им.
В тази връзка, моля да ми отговорите: запознат ли сте с този проблем и защо при определянето на задълженията за плащането на клиничните пътеки не се взема под внимание факта, че съответната болница не е имала вариант за допълнително ново лечение, което се е наложило по друга клинична пътека? Какви мерки ще предприемете за решаване на този проблем, за да не бъдат ощетявани общинските болници? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Христова.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Христова, съгласно Закона за здравното осигуряване основен принцип на задължителното здравно осигуряване е договарянето на взаимоотношенията между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ от пакета „Здравни дейности“, гарантирани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Във връзка с горното, в хода на преговорите по Анекса към Националния рамков договор за 2019 г., поставеният от Вас въпрос беше идентифициран и обсъждан повече от месец, но не се постигна съгласие за друго решение освен настоящата 10-годишна практика. Констатираните от Вас казуси се обобщават и анализират. Когато лечебната и диагностичната дейност по повод на едно и също заболяване, на един и същи пациент, по едно и също време или в кратък интервал от време, се реализират в две лечебни заведения, е трудно да се определи общ принцип на заплащане и отчитане на дейността.
В сила от 1 януари 2019 г. Националният рамков договор се приема за срок от три години, като при необходимост или по искане на всяка една от страните – Националната здравноосигурителна каса или Лекарският съюз, се актуализира по реда на приемането му.
Първият Национален рамков договор, който ще се приеме с тригодишен срок на действие, е този, който предстои да се договори и подпише през 2019 г. и ще е валиден за периода от 2020 до 2022 г. Преговорите по него предстои да стартират в хода на подготовката на средносрочната бюджетна прогноза и пректобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г.
В съответствие с правомощията ми като министър на здравеопазването да съгласувам Националния рамков договор, Ви информирам, и ще настоявам в хода на подготовката и преговорите по Националния рамков договор 2020 – 2022 г. този въпрос отново да бъде поставен за дискутиране и се надявам, че ще намерим балансирано решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, уважаема госпожо Христова.
ДОРА ХРИСТОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, господин Министър, за отговора и за Вашето желание да разрешите този проблем, който поставя малките болници в неравноправие.
Според мен това не е уредено по правилния начин, тъй като всяка такава общинска болница се бори за всеки един лев за нейното оцеляване. В случая Общинска болница град Стамболийски е болница, която независимо че е близо до голям град, доказва, че е необходима за гражданите на града. Според нас това равноправие може да бъде уредено, като тези случаи бъдат включени в чл. 347 от Националния рамков договор, където през последните години са направени такива изключения при два случая – при смърт на пациента или при самоволно напускане на пациента от първото отделение.
Промените в Националния рамков договор могат да се договорят, както и Вие казахте, между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и да влязат в сила още при сега действащия договор. Още повече, Вие като много добър финансист и бюджетар знаете, че тази промяна няма да има финансов ефект, а просто ще има едно преразпределение на средствата, като ще бъде удовлетворена тази болница, която действително е направила разходите, а не тази болница, която е поела следващото лечение на пациента. Това според мен може да бъде уредено с някакъв фиксиран процент – например от 60% до 80% от лечението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Христова.
Продължаваме със следващия въпрос към министър Ананиев. Той е от народния представител Джевдет Чакъров и е относно закупуването на 120 високопроходими спешни автомобили.
Заповядайте, имате думата, уважаеми доктор Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ананиев, на всички ни е ясно колко е важно наличието на високопроходими линейки за осъществяването на качествена спешна помощ в нашата страна България и едва ли е необходимо да се спираме в момента, че паркът – макар и наличен, е доста амортизиран и потребностите са много сериозни в това отношение.
С оглед на това, моят въпрос към Вас е: на какъв етап е процедурата по обществената поръчка за закупуването на 120 високопроходими линейки за труднодостъпните региони по Проекта за модернизиране на спешната помощ в България? Кога се очаква всичките 400 линейки да са налични – в общ размер на 163 млн. лв.? Има ли риск да се провали Проектът?
Надявам се, че няма да има провал на Проекта и че тези високопроходими линейки ще бъдат налични в срок, навреме с оглед на това, че касае труднодостъпните и по-отдалечените региони в страната, където фактор е времето. При все че колегите лекари и целият медицински персонал реагират по най-адекватния начин, в някои случаи е необходимо пациентите да бъдат транспортирани до съответните центрове.
Ще Ви дам пример от вчера: случай на инфаркт, за който и на мен ми се обадиха. Добре, че беше извозен, попадна в съответния център – адекватна реакция на общопрактикуващия лекар, млад човек на петдесет и няколко години, и е предотвратен инфаркт.
Ще си позволя да взема отношение по специализациите – тема, по която ние с колегата Джафер сме имали доста разговори от името на нашата парламентарна група с Вас. Добре е, че има прогрес, защото решението от 2015 г. е половинчато – няма да се спирам на конкретните номера и съответните наредби, то не действа, то не функционира. За реализацията на специализациите страната ни има потребност от това и освен че са ни необходими специалисти, това е елемент на националната сигурност. Министерството, което Вие ръководите, трябва да направи съответния анализ на потребностите в страната и на тази база, ако трябва и на този принцип, да бъдат определени конкурсите целенасочено, за да бъдат подпомогнати тези региони със съответните специалности.
Ние Ви пожелаваме да се ускори този ход на обсъждане и най после да действа новата наредба, с която да стартират специализациите на колегите.
Само един аспект от това, което Вие изложихте – че три години трябва да работят тези, които ще специализират с помощ от държавата, със субсидиране от държавата, директно да го кажем, но едва ли е достатъчно да работят само три години. Всички, които тръгнат по този път, трябва да осъзнаят, че и страната има потребности, трябва да подходят с патриотично чувство и преди всичко да изпълнят дълга си към страната – в името на пациентите, които трябва да лекуваме в страната.
Много аспекти има, за които можем да говорим в тази насока, така че аз очаквам Вашите въпроси, за да видим и за линейките, и за специализациите. Надявам се на положителни отговори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми доктор Чакъров.
Имате думата, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доцент Чакъров, наистина състоянието, функционирането на системата на здравеопазването е въпрос на национална сигурност и ние трябва да положим всички усилия системата да бъде в такъв вид и такова състояние, което да осигурява здравето и живота на българските граждани.
Безспорно, да завърша по предишната тема за специализациите, това е изключително важен въпрос. Ние сме приключили с общественото обсъждане и в момента обобщаваме направените предложения. Наистина има доста коректни и добри предложения и в най-скоро време се надявам да финализираме този процес – ако не е до седмица, до две седмици да финализираме този процес.
Големият проект за модернизирането на спешната помощ е един от приоритетите на Министерството на здравеопазването и ще се борим докрай той да бъде изпълнен в целия му обем и в сроковете, в които е предвидено да приключи.
Конкретно по въпроса. С Решение № RD-1181 от 8 март 2019 г. е обявено класирането и изборът на изпълнител на Обособена позиция № 2: линейка за спешна медицинска помощ тип „В“ със задвижване четири по четири, линейка, конструирана и оборудвана за превоз, първоначално лечение и мониторинг – наблюдение на пациента, 78 броя.
За съжаление, по стар български обичай, естествено се жали това решение на министъра на здравеопазването пред Комисията за защита на конкуренцията. Очакваме решението на Комисията за защита на конкуренцията и имаме пълна готовност и организация веднага да сключим договор с избрания победител в този модул.
По отношение на другите 42 линейки, с Решение № RD-1182 от 7 март 2019 г. обществената поръчка се прекратява в частта по Обособена позиция № 1: линейка за спешна медицинска помощ тип „В“ с повишена проходимост, конструирана и оборудвана за превоз, първоначално лечение и мониторинг – 42 бройки, което го казах, тъй като всички подадени оферти са неподходящи.
Ако трябва да бъда откровен, в момента ние анализираме причините, обстоятелствата, факторите, които са довели до това нито един от кандидатите да не предложи такъв тип линейка, която да отговоря на нашето техническо задание. Работим много усилено и в най-скоро време сигурно ще излезем отново с обявяване на обществената поръчка, тъй като тези линейки са изключително важни, особено във високопланинските и труднодостъпни райони.
Като отговор на втория Ви въпрос, гарантирам Ви, че до края, до изтичането на Проекта – 22 октомври 2021 г., всичките 400 линейки ще бъдат на разположение на нашите центрове за спешна медицинска помощ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, уважаеми доцент Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Ананиев, видно е, че се полагат сериозни усилия от Ваша страна и от страна на екипа Ви в Министерството. Да се надяваме, че във възможно най-кратки срокове Комисията за защита на конкуренцията обективно, коректно ще се произнесе по казуса, след което ще се пристъпи към реализация на договора по покупката на тези необходими високопроходими линейки. Аз Ви пожелавам успешна и ползотворна работа.
По отношение на другите компоненти – следващите класове автомобили, линейки, които е необходимо да бъдат закупени, защото в качеството ми и на лекар, и на народен представител от отдалечените малки и средни общини наистина задават тези въпроси към нас, народните представители, и разбираме каква е тяхната болка и потребност, и се надяваме това да стане.
По отношение на специализациите също съм до голяма степен удовлетворен от това, което чувам, но нека всичко това да се случи. Ние трябва да се замислим и за другите аспекти, защото, когато изпитвам на държавен изпит студенти, които завършват, и то по държавна поръчка, на въпроса къде ще работят – още преди да са получили дипломата си, да са приключили държавния си стаж, има доста колеги, които казват къде и в кои градове в рамките на Европейския съюз ще работят.
Да, това е тяхно право, но същевременно държавата е вложила близо 60 хил. лв., както каза господин Атанасов преди малко, а тези наши колеги, в които държавата е инвестирала, отиват и работят там. Един вид нашата бедна страна, която е последна по брутен вътрешен продукт, изнася кадри, а ние инвестираме в тях. Коректното е тези хора да изпълнят дълга си в страната. Също трябва да помислим и за механизмите, подобни на това, което предлагате относно специализациите на тези, които завършват медицина, медицински специалности – държавна поръчка, да изпълнят дълга си в страната или да заплатят съответно обучението си и да има един такъв подход.
Отварям темата за една сериозна дискусия в това отношение, че и за дебати, и да намерим правилното решение с оглед на потребностите, които имаме. Възрастовата граница е не само 55 години, а средната за лекарите в страната е над 55 години и това е доста притесняваща цифра. Трябва да има подмладяване на медицинския персонал във всички профили – и за лекарите, и за другия персонал, който работи.
Наистина Вие имате една изключително тежка отговорност, за което ние Ви пожелаваме успех – и като бюджетар, финансист, и като човек с опит, и да се решат проблемите относно намирането на балансирано, адекватно и възможно най-добро заплащане за медицинския персонал. Ние апелирахме за това и Ви зададохме въпроси по времето на последния блицконтрол.
Освен това е в ход и предстои една сериозна реформа, за която всички политически сили трябва да се обединим и да има надпартиен политически консенсус и най-накрая това да се случи. Политиците определено сме длъжни на цялата наша общественост за това, което трябва да бъде направено в системата на здравеопазването, така че Ви желаем успех!
Ще продължим да следим това, което се случва в системата, която Вие управлявате и ръководите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми доцент Чакъров.
С това завършваме парламентарния контрол за днес. Благодаря Ви, уважаеми господин Министър, за участието в парламентарния контрол.
Следващото редовно пленарно заседание е от 9,00 ч. на 3 април 2019 г.
Закривам заседанието.

(Закрито в 12,41 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева



Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев



Секретари:
Александър Ненков
Юлиан Ангелов