Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер

Секретари: Станислав Иванов и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, здравейте! Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Колеги, ще представя на Вашето внимание Проект на програма за работата на Народното събрание за 3 – 5 април 2019 г.:
Липсват предложения от парламентарните групи по чл. 53, ал. 8.
„1. Проекти на решения за промени в постоянни комисии. Вносител е Даниела Дариткова на 2 април 2019 г.
2. Проект на решение за приватизация на обособени части от имуществото на „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД – Сопот. Вносител е Министерският съвет на 5 март
2019 г.
3. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители на 24 януари 2019 г.; Искрен Веселинов и група народни представители на 6 март 2019 г.; Цветан Цветанов и група народни представители на 19 март 2019 г.
4. Изслушване на министъра на енергетиката на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно развитието на концепцията за изграждане на газоразпределителния център „Балкан“. Вносител е Валентин Николов на 29 март 2019 г.
5. Първо гласуване на Законопроекта за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода. Вносител е Министерският съвет на 11 март 2019 г. – точка първа за четвъртък, 4 април 2019 г.
6. Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител е Светлана Ангелова и група народни представители на 27 март 2019 г. – точка втора за четвъртък, 4 април 2019 г.
7. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за българските лични документи. Вносители са Андон Дончев и група народни представители на 27 февруари 2019 г. – точка трета за четвъртък, 4 април 2019 г.
8. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносители са Делян Добрев и Валентин Николов на 22 март 2019 г. – точка четвърта за четвъртък, 4 април 2019 г.
9. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност. Общ проект, изготвен от Комисията по бюджет и финанси въз основа на приетите на първо гласуване на 27 март 2019 г. законопроекти, с вносители – Министерският съвет на 22 февруари 2019 г.; Данаил Кирилов, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Христиан Митев на 26 февруари 2019 г. – точка първа за петък, 5 април 2019 г.
10. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно подпомагане на земеделския сектор и тенденции в общата селскостопанска политика през новия програмен период. Вносител е Десислава Танева на 29 март 2019 г. – точка втора за петък, 5 април 2019 г.
11. Парламентарен контрол.“
Колеги, моля режим на гласуване по така направеното предложение за програмата за тази седмица.
Гласували 129 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител е Светлана Найденова и група народни представители. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 31 декември 2018 г. Вносител е Съветът за електронни медии. Разпределен е на Комисията по културата и медиите.
Законопроект за изменение на Наказателния кодекс. Вносители са Валери Симеонов и група народни представители. Разпределен е на водещата Комисия по правни въпроси и на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър и Регистъра на юридически лица с нестопанска цел. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г. Вносител е Комисията за защита от дискриминация. Разпределен е на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2018 г. Вносител е Комисията за енергийно и водно регулиране. Разпределен е на Комисията по енергетика.
Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България за 2018 г. Вносител е Омбудсманът на Република България. Разпределен е на Комисията по вероизповеданията и правата на човека; Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите; Комисията по труда, социалната и демографската политика; Комисията по правни въпроси; Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта; Комисията по икономическа политика и туризъм; Комисията по образованието и науката; Комисията по здравеопазването; Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление; Комисията по околната среда и водите; Комисията по земеделието и храните.
Законопроект за ратифициране на административното и техническо споразумение към Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата. Вносители са Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Проект на решение за промяна в състава на Комисията по вероизповеданията и правата на човека. Вносител е Даниела Дариткова.
Проект на решение за попълване на състава и ръководството на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Вносител е Даниела Дариткова.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили със своя заповед е разрешил преминаването през териториалното море, пребиваването с невоенен характер във вътрешните морски води на Република България и посещение на пристанище Варна в периода от 15 – 12 април 2019 г., включително на Фрегатата от състава на Военноморските сили на Френската република. Посещението на кораба е с невоенен характер.
Уведомлението е постъпило на 28 март 2019 г. с входящ № 903 09 15 и е предоставено на Комисията по отбрана.
Съобщения:
В Народното събрание са постъпили: Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 25 февруари – 21 март 2019 г. и Протокол № 13 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 25 март 2019 г., на което Отчетът е разгледан и обсъден.
С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание на основание чл. 133, ал. 3 от Закона за публичните финанси са постъпили отчети за изпълнението на програмните бюджети за 2018 г. от Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на икономиката. Отчетите са предоставени на Комисията по бюджет и финанси и на съответните ресорни комисии и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От Националния статистически институт е постъпила информация за: индекси на цените на производител в промишлеността февруари 2019 г., стопанска конюнктура март 2019 г.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Господин Веселинов, заповядайте за процедура.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Бих Ви помолил да подложите на гласуване удължаване на срока по два законопроекта. Става дума за Закона за кадастъра и имотния регистър, чийто срок да бъде увеличен на три седмици, както и на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие – също да бъде увеличен на три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Веселинов, нека да ги гласуваме поред.
Заповядайте първо да докладвате единия, гласуваме го и след това втория. Нека да не бъдат в едно.
Първо, гласуваме удължаване на срока за…
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: …на Закона за кадастъра и имотния регистър на три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И втория – Закон за устройство на Черноморското крайбрежие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Също на три седмици?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: На три седмици, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, постъпило е Решение № 25-НС от 30 март 2019 г. от Централната избирателна комисия относно обявяване на Станислав Иванов Стоянов за народен представител от Четвърти изборен район – Великотърновски.
„С писмо вх. № НС-02-3 от 29 март 2019 г. в ЦИК е получено решение на Народното събрание от 29 март 2019 г., с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България са предсрочно прекратени пълномощията на Цветан Генчев Цветанов като народен представител от Четвърти изборен район – Великотърновски, издигнат от листата на Политическа партия ГЕРБ в 44-то Народно събрание.
Предвид на горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и чл. 247, т. 6 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс и във връзка с Решение на ЦИК № 24-НС от 30 март 2019 г. Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява Станислав Иванов Стоянов – с ЕГН … – за народен представител в 44-то Народно събрание от листата на Политическа партия ГЕРБ от Четвърти изборен район – Великотърновски.“
Моля, поканете народния представител в залата.
Заповядайте, господин Стоянов да положите клетва. Повтаряйте след мен. (Всички стават.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ СТОЯНОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, ще представя на Вашето внимание още един проект.
Уважаеми народни представители, във връзка с провеждането на тържественото извънредно пленарно заседание на 16 април 2019 г. в град Велико Търново е необходимо да приемем решение кога трябва да започне то, реда за регистрация за участие на народните представители в него, поради липса на електронна система за регистрация, установяване наличието на кворум за откриването му и началния час на редовното ни заседание в сряда, 17 април 2019 г., с оглед невъзможността то да започне в предвидения от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание час.
Поради изложеното предлагам да се приеме следният
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 48, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с Решение за провеждане на тържествено извънредно пленарно заседание на Народното събрание по повод 140-годишнината от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция
РЕШИ:
1. Тържественото извънредно пленарно заседание на Народното събрание по повод 140-годишнината от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция да започне в 11,00 ч. на 16 април 2019 г. в град Велико Търново, музей „Възраждане и Учредително събрание“.
2. Регистрацията на народните представители за участие в заседанието да се извърши чрез полагане на подписи в присъствени книги. Установяване наличието на необходимия брой народни представители за откриване на заседанието да се извърши чрез преброяване на присъстващите от секретарите на Народното събрание. Гласуването по време на заседанието да се извършва чрез вдигане на ръка.
3. Редовното пленарно заседание на Народното събрание на 17 април 2019 г. в сградата на Народното събрание, тук, в София, да започне в 13,00 ч.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Колеги, продължаваме с първа точка от днешния дневен ред:
ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА КОМИСИИ.
„Госпожо Председател, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 88, ал. 1 от ПОДНС внасям проект за решение за промяна на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по вероизповеданията и правата на човека
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията Република България и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Таня Тодорова Петрова като член на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
И вторият проект за решение.
Решение за попълване състава и ръководството на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава и ръководството на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Пламен Дулчев Нунев за председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
2. Избира Валентин Иванов Радев за заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
3. Избира Таня Тодорова Петрова за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Продължаваме с втора точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ОБОСОБЕНИ ЧАСТИ ОТ ИМУЩЕСТВОТО НА „ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ“ ЕАД – СОПОТ.
Вносител е Министерският съвет на 5 март 2019 г.
Започваме с Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заповядайте, уважаема госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Преди това моля за процедура за допуск в залата на заместник министъра на икономиката госпожа Лилия Иванова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Гласуваме допуск в залата на заместник-министъра.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, квесторите да поканят заместник-министъра на икономиката в залата.
Продължете госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическа политика и туризъм по Проекта на решение за приватизация на обособени части от имуществото на „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД -Сопот, № 902-03-4, внесен от Министерския съвет на 5 март 2019 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 27 март 2019 г., разгледа и обсъди Проекта на решение за приватизация на обособени части от имуществото на „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД – Сопот, № 902 03-4.
На заседанието присъства Петя Александрова – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Проектът на решение бе представен от госпожа Александрова.
Според вносителя целта на предложения Проект за решение е да се приватизират обособени части по три обобщени позиции от ВМЗ ЕАД Сопот поради отпаднала необходимост от тях за реализиране на производствената и търговската дейност на дружеството. Същите не се използват и са необходими допълнителни разходи за тяхната поддръжка.
„Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД – Сопот, е включено в така наречения забранителен списък по чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и приватизацията на обособени части от неговото имущество се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол след вземане на решение за това от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
Становища по Проекта за решение са получени от: Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).
Българската търговско-промишлена палата изразява мнението, че представените документи не са достатъчни, за да се направи преценка за целесъобразността на акта.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България изцяло подкрепят предложения Проект за решение и го оценяват като полезен за българската икономика.
Независимите синдикати в България подкрепят Проекта за решение, защото предложените за приватизация активи са неактивни, не се използват от години и не са свързани с производствения процес и в тази връзка поддържането им е икономически нецелесъобразно.
След гласуване с резултати: „за“ – 11 гласа, „въздържал се“ –двама, и без гласове „против“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Проекта на решение за приватизация на обособени части от имуществото на „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД – Сопот, № 902-03-4, внесен от Министерския съвет на 5 март 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Ще има ли становище на вносител?
Госпожо Заместник-министър, желаете ли думата? Не.
Откривам разискванията.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Александров.
ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да взема отношение по мотивите за продажбата на обособените части. Първо, знаете, че това става чрез Народното събрание, защото тези предприятия са в Забранителния списък.
Идеята е, че гореизброените обособени части са с отпаднала необходимост и освен това не са пряко свързани с търговската и производствена дейност на предприятието. Това е едно много правилно решение, защото, ако бъде осъществен актът на продажба на тези обособени части, първото, което се случва, е, че се освобождава финансов ресурс, който е на разположението на държавата.
Другото, което е много важно, е, че в годините тези части, които нямат никакво отношение към предприятието, за тях са давани средства за охраната и поддръжката. Освен това най-вероятно са плащани някакви данъци, такси, които допълнително утежняват работата на самото предприятие.
Всички знаем, че когато един имот не се поддържа, с годините неговата стойност пада и колкото повече забавяме този акт, толкова реализацията му ще бъде съответно по-трудна и на по-ниска цена, а пък и в момента, знаейки и виждайки каква е икономическата обстановка в страната, цените на недвижимите имоти са на едно много добро ниво и може би точно сега е моментът да се случи това и дано да стане.
Другото, което е, ако бъде осъществена тази сделка, въпросният потенциален инвеститор, който ще придобие имота, има някаква идея, все пак ще развие някакъв бизнес, което значи приходи. Приходите пък какво значат? – Данъци за държавата, значат работни места, допълнителна заетост, както и данъци и от работната ръка.
Тук може би е мястото да споменем един факт отпреди години. Бил съм областен управител в периода 2009 – 2013 г. в Шумен. Трябва да Ви кажа, че на три пъти съм пращал писма до финансовия министър със списък с имоти с отпаднала необходимост, в който само за Шумен тогава бяха може би между 60 и 70 на брой и по тогавашни пазарни цени, за които знаем, че след 2008 г. бяха доста по-ниски, по моя преценка бяха на стойност около 10 млн. лв. Трябва да Ви кажа, че до момента нищо не е реализирано. Това е така и защото имаше един акт от месец февруари 2010 г., по силата на който областните управители вече можеха да продават имоти на стойност до 10 хил. лв., а преди това беше до 500 хил. лв. и в резултат на това явно Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол нямаше достатъчния капацитет, за да може да продава толкова имоти.
Конкретно този акт, който се извършва в момента, е много важен и правилен, и дано съответно се намери купувач на тези обособени части. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Александров.
Реплики има ли? Не виждам.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, колеги, тази сутрин бях в лошо настроение, трудно дойдох на работа, но колегата ме разведри. Добри мотиви за продажба на 24 дка терен, сбор от парцели с обща площ 1024 дка около избата „Старосел“. Добри мотиви, да няма как Вазовските машиностроителни заводи, един от стожерите на българската икономика, да си плащали данък „Сгради“ и такса „Смет“ и едва ли не този данък „Сгради“ и такса „Смет“ да тежат на Вазовските машиностроителни заводи. Зарадвахте ме, колега. Зарадвахте ме за държавническото мислене – да осигурим на някой площадка от над 1000 дка да си разшири бизнеса. Да, няма нищо лошо да се разширява бизнесът в България, но не по този начин.
Хайде да пробваме тази процедура да я пуснем на явен търг, без да е уговарян мачът предварително, както е в този момент – при заявено инвеститорско намерение пред Министерския съвет, защото този мач в момента е свирен и няма смисъл тук, от трибуната, да ни убеждавате колко била важна приватизацията на терени с отпаднала необходимост. Обаче терени с отпаднала необходимост в Шумен и терен с отпаднала необходимост в Старосел, където има докарана минерална вода от 3,5 км в областта на тази площадка, докаран водопровод с над 8 л в секунда гореща минерална вода в близост до тази площадка, няма нужда да ни убеждавате колко е важна приватизацията.
Благодаря Ви. Надявам се, че от ГЕРБ ще видим адекватно отношение при гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Има ли реплики към неговото изказване? Не виждам.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Госпожо Савеклиева, моля да изчетете Решението.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:
„РЕШЕНИЕ
за приватизация на обособени части от имуществото на „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД – Сопот
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол
РЕШИ:
Да се извърши приватизация на следните обособени части от имуществото на „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД – Сопот:
1. Поземлен имот с идентификатор 35523.28.302, с площ по кадастрална карта 6852 кв. м, трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, номер по предходен план 10030200, намиращ се в с. Калояново, п.к. 4173, ул. „Индустриална зона“ – гара Калояново, община Калояново, област Пловдив, по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-16-1 от 3 ноември 2006 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Пловдив, при съседи: 35523.28.301, 35523.28.300, 35523.28.308, включващ следните сгради съгласно скица № 15-70971 от 15 февруари 2016 г.:
а) сграда 35523.28.302.1, застроена площ 299 кв. м, брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда;
б) сграда 35523.28.302.2, застроена площ 250 кв. м, брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда;
в) сграда 35523.28.302.3, застроена площ 313 кв. м, брой етажи 1, предназначение: складова база, склад;
г) сграда 35523.28.302.4, застроена площ 791 кв. м, брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда;
д) сграда 35523.28.302.5, застроена площ 169 кв. м, брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда;
е) сграда 35523.28.302.6, застроена площ 115 кв. м, брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда;
ж) сграда 35523.28.302.7, застроена площ 10 кв. м, брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда;
з) сграда 35523.28.302.8, застроена площ 10 кв. м, брой етажи 1, предназначение: складова база, склад.
2. Дом-паметник хижа „Чевира“ (почивна база „Чевира“ в землището на с. Старосел), представляващ:
а) сграда № 11 - хижа „Чевира“, масивна триетажна сграда със застроена площ 405 кв. м и разгъната застроена площ 1215 кв. м;
б) сграда № 12 - столова към хижа "Чевира“ – масивна едноетажна сграда със застроена площ 285 кв. м;
в) сграда № 13 – масивна едноетажна сграда с площ 41 кв. м, всички сгради, намиращи се в северната част на поземлен имот № 000003 в землището на с. Старосел ЕКАТТЕ 69016, община Хисаря, област Пловдив, целия с площ от 1 101 389 кв. м, в местността „Гюрковица“, с начин на трайно ползване: планинско пасище, категория на земята при неполивни условия – десета, при граници и съседи: имот № 45028 залесена територия на МЗГ –ДА/ДДС, имот № 001029 дървопроизводствена площ на МЗГ –ДА/ДДС, имот № 001031 дървопроизводствена площ на МЗГ – ДА/ДДС, имот № 001029 дървопроизводствена площ на МЗГ – ДА/ДДС, имот № 001032 дървопроизводствена площ на МЗГ – ДА/ДДС, имот № 001029 дървопроизводствена площ на МЗГ – ДА/ДДС, имот № 000004 горскостопанска територия на МЗГ – ДА/ДДС.
3. Поземлен имот с идентификатор 68080.501.704, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-8 от 11 март 2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с адрес гр. Сопот, п.к. 4330, ул. „Иван Вазов“ № 67, с площ 1062 кв. м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – средно застрояване (от 10 до 15 м), без стар идентификатор, номер по предходен план 704, квартал 24, парцел X, при съседи: 680280.503.9102, 68080.503.9104, 68080.501.1515, 68080.501.703, 68080.501.702, 68080.501.9121, заедно със сградите, които попадат върху имота, а именно: сграда с идентификатор 68080.501.704.1 със застроена площ 556 кв. м, брой етажи 3, предназначение: хотел.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Това беше текстът на Проекта на решението, което предстои да гласуваме.
Подлагам на гласуване Проект на решение за приватизация на обособени части от имуществото на „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД – Сопот, № 902-03-4, внесен от Министерския съвет на 5 март 2019 г.
Гласували 77 народни представители: за 63, против 2, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура по прегласуване, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тъй като част от нашите колеги не успяха да гласуват, моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Направена е процедура по прегласуване.
Подлагам на гласуване отново Проект на решение за приватизация на обособени части от имуществото на „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД – Сопот, № 902-03-4, внесен от Министерския съвет на 5 март 2019 г.
Гласували 91 народни представители: за – 73, против – 3, въздържали се – 15.
Предложението и Решението са приети.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ.
Заповядайте, доктор Адемов, да представите трите доклада по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 954-01-2, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 24 януари 2019 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 27 март 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 954-01-2, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 24 януари 2019 г.
В заседанието взеха участие: господин Лазар Лазаров –заместник-министър на труда и социалната политика; госпожа Деница Сачева – заместник-министър на образованието и науката; госпожа Виктория Тахова – заместник-изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане.
Законопроектът не беше представен от вносителя поради липсата му в залата.
Основният мотив за предложените изменения и допълнения в Закона за социално подпомагане е свързан с един от най-важните и остри проблеми, които оказват негативен ефект върху развитието на ромите и който от своя страна води и е причина за следващи проблеми, които са свързани с тяхното образование, или по-скоро с нежеланието от тяхна страна да се образоват.
Образователната система в резултат и на неадекватните административни мерки не успява да обхване ромската общност напълно, още по-малко да им даде необходимото ниво на грамотност, знания и умения. Напредъкът е никакъв в усилията за изучаване на български език от ромските деца, за който той не е майчин.
Решаването на този проблем – постигане на по-висока грамотност, образование и квалификация, е от ключово значение за интеграцията на ромите.
Промяната в политиката на предоставяне на социални и семейни помощи, които в момента де факто стимулират неангажираността на родителите към образованието на децата им. Сега действащата нормативна уредба (Законът за семейни помощи за деца) разпорежда спиране на помощта за дете, ако то не ходи на училище. Разширяването на тази мярка в посока обвързване на всички социални помощи с редовно посещаване на задължително предучилищно и училищно образование и спиране на помощите за семействата (родителите), чиито деца не ходят на училище, може да бъде в подкрепа на решаване на проблема.
Предлага се в Закона за социалното подпомагане да се направят промени в чл. 2, ал. 4, с които получаването на всички социални помощи да се обвърже и семействата и родителите да ги получават само ако техните деца редовно посещават подготвителните групи за задължително предучилищно образование или училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното им състояние.
Приемането на Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане не предполага необходимост от допълнителни финансови средства.
Към Законопроекта е приложен формуляр за предварителна оценка на въздействието.
Получени са становища от Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за социално подпомагане. Позицията, която отразяват институциите, е следната: правото на социално подпомагане е заложено в Конституцията на Република България, която гласи, че гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане. Лишаването на кръг от лица (деца и семейства) от социални помощи би било нарушение на фундаменталната база за правото на социално подпомагане, а именно – индивидуалната потребност от помощ. Хората, нуждаещи се от подкрепа, чиито социални помощи биха били прекратени, ще загубят и друго право, свързано със статуса на получатели на социални помощи, а именно правото на здравно осигуряване.
Същевременно важно е да се отбележи, че не бива да се прави аналогия между двата вида подпомагане. Целта на предоставянето на семейни помощи за деца е да съдейства на семействата за отглеждане на децата в семейна среда, а целта на социалното подпомагане е да осигури задоволяване на основните жизненоважни потребности на хората, които имат нужда от подкрепа.
Трябва много внимателно да се подходи към аргумента, че лишаването на семейството от социални помощи по Закона за семейни помощи, ако децата не посещават редовно училище, ще доведе до тяхното дисциплиниране. Напротив, липсата на средства може да бъде още един аргумент за оправдаване отсъствието и спирането на децата от училище.
Общата политическа и институционална отговорност е да се изработят и прилагат адекватни механизми за приобщаване на всички деца в образователната система, с акцент върху координиране действията на всички институции и неправителствения сектор за насърчаване посещаването на училище и придобиване на професионални компетентности, с цел бъдеща успешна реализация на пазара на труда и интеграция в обществото, като вниманието не следва да се насочва само към разработване на санкционни мерки към нуждаещите се лица и семейства.
В дебата взеха участие народните представители доктор Хасан Адемов, доктор Калин Поповски и господин Павел Шопов.
След приключване на обсъждането на Законопроекта се проведе гласуване. С резултати: без гласове „за“, без гласове „против“ и 14 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 954-01-2, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители.“
Следващият законопроект.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 954-01-13 внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 6 март 2019 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 27 март 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 954-01-13, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители внесен на 6 март 2019 г.
В заседанието взеха участие: господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика; госпожа Деница Сачева – заместник-министър на образованието и науката; госпожа Виктория Тахова – заместник-изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане.
Законопроектът беше представен от народния представител господин Александър Сиди.
Основният мотив за предложените изменения и допълнения в Закона за социално подпомагане е, че се задълбочава проблемът с „продължително безработните“, които разчитат и живеят само на социални помощи и не полагат труд. Тези лица несправедливо натоварват социалната система, като отказват да повишат образованието и квалификацията си. С това поведение те ощетяват крайно нуждаещите се от социални грижи и помощ, бюджета и данъкоплатците.
С предлаганите промени в Закона за социално подпомагане ще се засили контролът върху мерките за повишаване на образованието и придобиване на трудови компетенции и квалификация и съответно ще се намали усещането за социално неравенство в обществото.
Към Законопроекта е приложен формуляр за предварителна оценка на въздействието.
За Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане са получени становища от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта и Министерството на труда и социалната политика.
КРИБ не подкрепят предложените промени в Закона с мотива, че същият е бил променян 5 пъти само през 2018 г. и принципно се противопоставя на този интензитет на промени в законодателството, който показва, че регулациите не са били достатъчно обосновани, а и краткото време на действието им не позволява да се провери ефектът от прилагането им. КРИБ изразява недоумение от юридическия смисъл на някои от предложените разпоредби, като например § 4 от Законопроекта: кой, с какви средства и по какви критерии ще оценява „публични прояви“, тяхната стойност и каква е връзката им със социалните помощи.
Всички останали становища подкрепят Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане с определени забележки.
В дебата взеха участие народните представители доктор Хасан Адемов, доктор Калин Поповски, господин Павел Шопов.
След приключване на представянето и обсъждането на Законопроекта се проведе гласуване. С резултати: 12 гласа „за“, без гласове „против“ и 2 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 954-01-13, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители.“
Следващият законопроект.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 954-01-15, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 19 март 2019 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 27 март 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 954-01-15, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 19 март 2019 г.
В заседанието взеха участие: господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика; госпожа Деница Сачева – заместник-министър на образованието и науката; госпожа Виктория Тахова – заместник-изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане.
Законопроектът беше представен от народния представител госпожа Светлана Ангелова.
Основният мотив за предложените изменения и допълнения в Закона за социално подпомагане е свързан с преодоляването на проблема с обхващането и с преждевременното напускане на образователната система на деца и ученици. Това изисква интегрирана политика, използване на различни инструменти и ангажираност на всички ведомства и институции.
Предлага се в Закона за социално подпомагане да се включат разпоредби, с които да се регламентира, че месечните помощи, които понастоящем се изплащат въз основа на чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), както и месечните целеви помощи за заплащане на наем на общинско жилище по чл. 14 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, ще се отпускат след редовно посещаване на детето в група за задължително предучилищно образование или в училище.
С промените в Закона за социално подпомагане се предлагат и промени в Закона за семейни помощи на деца, с които се цели по-добро обвързване на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст и еднократната помощ за ученици, записани в първи клас, с редовното посещение на училище.
С настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане ще се постигне регулация в две основни направления. От една страна, ще се подпомогне процесът на включване и задържане в образователната система на децата и учениците в задължителна предучилищна и училищна възраст. От друга страна, ще се постигне по-справедливо и целенасочено разходване на ресурсите за социално подпомагане, като се обвърже предоставянето на социална помощ с изпълнението на определено конституционно задължение.
Законопроектът представлява комплексен подход, тъй като с промените в Закона за социално подпомагане се предлагат промени в Закона за семейни помощи за деца, с който се предвижда еднократната помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година да се отпуска на две равни части – в началото на всеки учебен срок, за да се осигури посещаемост на детето или ученика в рамките на цялата учебна година. Прецизира се максималният брой допустими отсъствия на децата и учениците без уважителни причини, след наличието на който еднократната помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година и месечната помощ за дете се прекратяват.
Приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане не предполага необходимост от допълнителни финансови средства.
Предложените промени в Закона за социално подпомагане не са свързани с изпълнение на задължения на Република България за въвеждане в националното законодателство на правото на Европейския съюз.
Към Законопроекта е приложен формуляр за предварителна оценка на въздействието.
Получени са становища от Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане и Министерството на образованието и науката, които подкрепят предложените изменения и допълнения в Закона за социално подпомагане.
В дебата взеха участие народните представители доктор Хасан Адемов, доктор Калин Поповски, господин Павел Шопов.
След приключване на представянето и обсъждането на Законопроекта се проведе гласуване. С резултати: 12 гласа „за“, без гласове „против“ и 2 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение допълнение на Закона за социално подпомагане № 954-01-15, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Следват докладите на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заповядайте, господин Апостолов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря.
„Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 27 март 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, № 954-01-2, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 24 януари 2019 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Тонислава Сотирова – началник на отдел в дирекция „Социално включване“, госпожа Инна Ведър – заместник-главен директор на Главна дирекция „Социално подпомагане“ в Агенция „Социално подпомагане“, госпожа Елеонора Лилова – председател на Държавна агенция „Закрила на детето“, и госпожа Теодора Иванова – главен секретар.
Председателят на Комисията господин Славчо Атанасов изрази своето разочарование от факта, че на второ поредно заседание при разглеждане на Законопроекта в залата не присъства вносителят или негов представител.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане в Комисията са постъпили становища от Министерството на труда и социалната политика, от Министерството на образованието и науката и от Агенцията за социално подпомагане.
По време на заседанието Министерството на труда и социалната политика, в лицето на госпожа Зорница Русинова, изрази отрицателно становище по така предложения законопроект. Според госпожа Русинова така предложените промени по никакъв начин не допринасят за по-високата посещаемост на деца в училище. Приемането на разпоредба, с която да се спре изплащането на всички видове социални помощи, ако детето не посещава училище, е в нарушение на § 13, част I от Европейската социална харта. Лишаването на кръг от лица (деца и семейства) от социални помощи е нарушение и на фундаменталната база за правото на социално подпомагане, а именно индивидуалната потребност от помощ. Хората, нуждаещи се от подкрепа, чиито социални помощи биха били прекратени, ще загубят и правото на получатели на социални помощи, а именно правото на здравно осигуряване.
Господин Славчо Атанасов сподели принципната си подкрепа относно целта, която си поставя вносителят, но изрази несъгласие с така предложените изменения на Законопроекта, които в този вид не предлагат решение на проблемите. Счита, че спирането на средствата може да бъде още един аргумент за оправдаване на отсъствието и спирането на децата от училище.
В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с резултат: без „за“, „против“ 8 и „въздържал се“ 4, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 954-01-2, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 24 януари 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Продължете и с другия доклад, по следващия законопроект.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Да, благодаря.
„Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 27 март 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, № 954-01-15, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 19 март 2019 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Тонислава Сотирова – началник на отдел в дирекция „Социално включване“, госпожа Инна Ведър – заместник-главен директор на Главна дирекция „Социално подпомагане“ в Агенция „Социално подпомагане“, госпожа Елеонора Лилова – председател на Държавна агенция „Закрила на детето“, и госпожа Теодора Иванова – главен секретар.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Галя Захариева, която посочи, че предлаганите промени са свързани с по-строгото обвързване на социалните и семейните помощи на семействата с редовното посещение на училище от техните деца. Целта на Законопроекта е да подпомогне преодоляването на проблема с обхващането и преждевременното напускане на образователната система на децата и учениците.
С така предлаганата законова делегация – за обвързването на посочените помощи с редовното посещение на децата и учениците на групи за задължително предучилищно образование или училище, се постига нормативен синхрон между Закона и Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане. Въвеждат се нови целеви групи на родители, отглеждащи деца в задължителна предучилищна и училищна възраст, като при определяне степента на уязвимост и достъпа до месечна помощ ще бъде отчитано изпълнението на техния родителски ангажимент по отношение включването на децата в образователната система и редовното посещение на училищата и детските градини.
С промените се цели по-доброто обвързване на месечните помощи за отглеждане на дете – до завършването на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, и еднократната помощ за ученици, записани в първи клас, с редовното посещаване от деца и ученици на групите за задължително предучилищно образование или училище. Предвижда се еднократната помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година в първи клас да се отпуска на две равни части в началото на всеки учебен срок. Прецизира се максималният брой допустими отсъствия на децата и учениците без уважителни причини, след наличието на които еднократната помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година и месечната помощ за дете се прекратяват.
С настоящия проект ще се постигне регулация в две основни направления. От една страна, ще се подпомогне процесът на включване и задържане в образователната система на децата и учениците в задължителната предучилищна и училищна възраст. От друга страна, ще се постигне по-справедливо и целенасочено разходване на ресурсите за социално подпомагане, като се обвърже предоставянето на социална помощ с изпълнението на конституционното задължение за задължително образование.
Заместник-министър Зорница Русинова подчерта доброто взаимодействие между Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката, благодарение на което до момента са върнати над 41 хиляди деца в класните стаи.
Председателят на Държавната агенция „Закрила на детето“ подкрепи предложените изменения и допълнения, както и приемането на механизъм за дисциплиниране и мотивиране на родителите във връзка с осигуряване присъствие на децата им в образователния процес. Отчита, че делът на незаписаните в образователните институции деца, както и делът на онези, които отпадат от образователната система у нас, остава един от най високите в рамките на Европейския съюз. Подкрепя възможността законово да се ограничи получаването на социални помощи, както и налагането на финансови глоби на родители, които не изпълняват конституционните си задължения, като ограничават децата си да посещават училище. Предлага размерът на глобата да се внася в бюджета на училището от родителите.
В последвалата дискусия народният представител Славчо Атанасов изрази своята пълна подкрепа по така предложения законопроект.
В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 10 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ 2, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, № 954-01-15, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 19 март 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Апостолов.
Продължаваме с докладите на Комисията по образованието и науката.
Заповядайте да представите докладите.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА МАЛЕШКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, предлагам на Вашето внимание
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за социалното подпомагане, № 954-01-2, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 24 януари 2019 г.
В заседанието взеха участие: от Министерството на образованието и науката – Красимир Вълчев – министър, Йорданка Петрова – парламентарен секретар, от Министерството на труда и социалната политика – Зорница Русинова – заместник-министър, Людмил Димитров – държавен експерт в дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“, Тонислава Сотирова – началник отдел в дирекция „Социално включване“, Инна Ведър – заместник-главен директор в главна дирекция „Социално подпомагане“ в Агенцията за социално подпомагане, представители на работодателски, неправителствени организации и медии.
Поради отсъствие на вносителите Законопроектът не бе представен пред народните представители.
В проведеното обсъждане взеха участие министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова.
Министър Вълчев изрази становището на Министерството на образованието и наука, което не подкрепя Законопроекта. Със Законопроекта се цели да се затегне санкционният механизъм спрямо родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в детската градина и училището. Предлагат се крайни мерки, насочва се внимание към проблема, но не се предлага цялостен и балансиран подход.
Заместник-министър Зорница Русинова изрази становището на Министерството на труда и социалната политика. Министерството не подкрепя Законопроекта, той противоречи на принципите на правата на човека. Обвързването на присъствието на децата в образователните институции със социалните помощи, особено с енергийните, не е релевантно и не е целесъобразно.
След проведеното гласуване с резултати: без „за“, „против“ 9 и „въздържал се“ 5, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да не приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, № 954-01-2, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 24 януари 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Малешкова.
Продължете и с другия доклад.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА МАЛЕШКОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, № 954-01-15, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 19 март 2019 г.
В заседанието взеха участие: от Министерството на образованието и науката – Красимир Вълчев – министър, Йорданка Петрова – парламентарен секретар; от Министерството на труда и социалната политика – Зорница Русинова – заместник-министър, Людмил Димитров – държавен експерт в дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“, Тонислава Сотирова – началник отдел в дирекция „Социално включване“; Инна Ведър – заместник-главен директор в главна дирекция „Социално подпомагане“ в Агенция за социално подпомагане, представители на работодателски, неправителствени организации и медии.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Милена Дамянова. Предложените изменения в Закона за социалното подпомагане и Закона за семейните помощи за деца са част от програмата на управляващото мнозинство. Основната цел е гарантиране правото на образование на детето. По Конституция всяко едно дете има право на образование – семейството и държавата имат задължението да гарантират това право. Получаването на социалните помощи се обвързва със задължителното посещаване на детска градина от 5- и 6-годишните деца и на училище – до 16-годишна възраст, каквото е изискването по Конституция. Условията за получаване на социални помощи се отнасят и за лицата, които полагат грижи за децата по Закона за закрила на детето. При три дни отсъствия в месеца на детето или пет неизвинени отсъствия на ученика по неуважителни причини социалните помощи се спират за една година. В Законопроекта е дадено определение за „неуважителни причини“. Спрените социални помощи отиват в детската градина или училището, като с направеното изменение се предлага тези средства да могат да се ползват за осигуряване на равния достъп до образование на съответното дете. Средствата не се губят, а отиват при детето чрез детската градина или училището. По преценка на институцията с тях могат да бъдат закупувани както пособия за училище, така и дрехи, обувки, ако това са нуждите на детето. Предлага се помощта за първи клас да се изплаща вече на две равни части – в началото на първия и на втория учебен срок. Целта е да се задържат учениците в училище. Този законопроект не е на санкциите и забраните, той цели да мотивира към отговорно родителство тези, за които образованието не е ценност.
Министър Красимир Вълчев представи становището на Министерството на образованието и науката. Правото на образование на децата е задължение на родителите. Събрана е информация от 11 000 служители, които работят в екипите по Механизма за съвместна работа на институциите по обхващане и включване в образователната система на децата и учениците в задължителна предучилищна и училищна възраст. Информацията показва, че голяма част от родителите са в основата на това децата да не са в детската градина и училището.
Министър Вълчев подчерта, че най-голямото предизвикателство пред образователната система е как да се осигури присъствието на децата. Социалните помощи за деца вместо при безотговорните родители ще достигат чрез училището и детската градина до самите деца. На практика това би довело дори до увеличаване на средствата, които държавата отделя за детето, защото парите ще обслужват само и единствено него. Не може да продължава досегашната практика, защото ще се окаже, че помощите са право, а образованието на детето – не.
Заместник-министър Зорница Русинова изрази становището на Министерството на труда и социалната политика. Министерството подкрепя изцяло Законопроекта, той е в унисон с мерките за подкрепа на уязвимите групи и има дисциплиниращ характер.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители: Милена Дамянова, Милен Михов, Ерол Мехмед, Галя Захариева, Елена Аксиева, Станислав Станилов, Таня Петрова.
Народният представител Милен Михов изрази категорична подкрепа за предложения законопроект. Отговорното родителство е дълг на всеки български гражданин. Правото на образование е право на щастие.
Категорична подкрепа изрази и народният представител Елена Аксиева, правото на образование на децата е право на по-добър живот.
Народният представител Ерол Мехмед изказа мнение, че мерките не бива да са крайно санкциониращи, а по-скоро подкрепящи.
В дискусията се включиха и представители на работодателски и неправителствени организации. Господин Диян Стаматов изрази позицията на най-многобройната работодателска организация в системата на народната просвета – категорична подкрепа и очакване за по-бързо прилагане на всички мерки, предложени в Законопроекта. Господин Васил Николов изказа категоричната си подкрепа за Законопроекта и отбеляза ключовата роля на медиаторите в процеса на приобщаване на децата. Госпожа Цвета Брестничка представи становището на Национална мрежа за децата. Организацията не подкрепя внесения законопроект. Според нейните членове той не се основава на анализ на причините за непосещение и отпадане от образователната система, санкциите са непропорционални на нарушенията.
Народният представител Станислав Станилов изрази подкрепа за Законопроекта и несъгласие със становището на Национална мрежа за децата, в което има критики, но няма предложения за справяне с проблемите.
Народният представител Галя Захариева подчерта, че както никога досега не е имало толкова активна работа в посока изпълнение на всички приобщаващи мерки. Крайната цел е всички деца да са в училище.
Народният представител Таня Петрова постави реторичен въпрос – пропорционални ли са средствата, които държавата дава за социални помощи за безотговорни родители, спрямо средствата, които се отпускат за деца, които се занимават задълбочено с познания?
Народният представител Милена Дамянова отбеляза, че този законопроект се отнася за всички, за които образованието не е ценност. За всеки, който не спазва правилата и не е положил усилия, и по-важното – не иска да положи усилия за това, съответно крайната мярка е санкции. Отговорността е на всички нас – да имаме чувствителност към този проблем и да помагаме на екипите специалисти от всички институции. Учителите и сега вършат социална работа, но с предложените мерки те ще имат подкрепа. Ако своевременно се върши приобщаващата и подкрепящата работа по Закона за предучилищното и училищното образование, няма да се стига до санкции.
След проведеното гласуване с резултати: „за” – 12 гласа, „против“ – няма, и „въздържал се“ – 2, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, № 954-01-15, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 19 март 2019 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Малешкова.
Има ли вносители на законопроекти, които желаят да представят становището на вносител?
Заповядайте, госпожо Ангелова, имате думата.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предлаганите промени в Закона за социално подпомагане и в Закона за семейните помощи за деца са свързани с по-строго обвързване на получаване на семейните помощи за деца с редовното посещение на училище на децата.
В Закона за социално подпомагане се предлага да се включат разпоредби, с които да се регламентира, че месечните помощи и месечните целеви помощи за заплащане на наем на общинско жилище ще се отпускат след преценка за редовно посещение на детето в подготвителните групи за задължително предучилищно образование и училище. Макар че и досега отпускането на месечните помощи беше обвързано с редовното посещение на училище, това ставаше в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.
Досега натрупаните пет и повече отсъствия от училище бяха основание да се намалява размерът на диференцирания минимален доход на детето, което при равни други условия води до намаляване размера на получаваната помощ от семейството и съответно до намаляване на доходната граница за достъп до подпомагане.
Направената сега промяна в Закона за социално подпомагане ще регламентира това условие на равнище закон, което дава гаранции за последователност в дългосрочен план на продължаваната политика в тази посока.
Предлагат се промени в Закона за семейните помощи за деца, с които се цели по-добро обвързване на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, а именно, когато в рамките на една учебна година са допуснати отсъствия повече от три дни от дете, което посещава група за задължително предучилищно образование, и от пет учебни часа от ученик, който няма уважителни причини.
Обвързването на социалното подпомагане и задължението за редовно участие на децата в учебния процес дава ясен сигнал за приоритетното значение на решаването на проблема с изключването на децата от образователната система, а от друга страна, дава гаранции за последователност в дългосрочен план на провежданата политика.
Образованието е стратегически национален приоритет за правителството. Една от основните цели е да провеждаме решителна политика, насочена към ликвидиране на неграмотността чрез задължително образование, гарантирано със силата на всички държавни инструменти и институции. Ранното отпадане от образователната система е сериозен проблем, който възпрепятства икономическото и социалното развитие, има негативно въздействие върху децата в дългосрочен план. Когато те пораснат и трябва да се включат на пазара на труда, нямат нужното образование и квалификация. Много трудно могат да бъдат наети от работодателите. Предвид на съвременния бързоразвиващ се, динамичен пазар на труда, автоматично тези деца стават неконкурентоспособни на пазара на труда и отпадат от заетостта. При това много често стават контингент на социалното подпомагане.
На следващо място, друга важна промяна, която предлагаме в Закона за семейните помощи за деца, е отпусканата еднократна помощ за първокласници да може да се отпуска на два пъти, не както досега – еднократно, в началото на учебната година, а вече да се изплаща на два пъти. При отпускане на помощта – 50%, останалите 50% – в началото на втория учебен срок. По този начин ще се осигури посещаемост на детето или ученика през цялата учебна година.
Този законопроект е поредната стъпка на Политическа партия ГЕРБ в посока на преодоляване на проблема с обхващането и преждевременното напускане от образователната система на децата и учениците. Считаме, че с предложените промени ще постигнем регулация в две основни направления: в процеса на включване и задържане на децата в образователната система и, второ, в справедливото, ефективно и ефикасно изразходване на ресурсите за социално подпомагане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Становище по другия Законопроект.
Заповядайте, имате думата за становище на вносител.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В обществото отдавна има усещане за несправедливост между работещите, от една страна, и тези групи от хора, които останаха невписани в трудовия пазар, от друга страна. Професията „трайно безработен“, както и „самотна многодетна майка“ източват социалната система и са в огромна тежест на данъкоплатците. Чрез поредица от законодателни мерки, част от които е и този законопроект, през последните години законодателят се опитва да намери баланс между двете групи и да насърчи хората да разчитат по-малко на социални плащания и повече на собствените си доходи от труд, които следва да бъдат по-високи от социалните плащания.
Един от големите проблеми сред невписаните в обществото уязвими групи е липсата на достатъчно ниво на образование и трудова квалификация. Въпреки многото програми за социална и трудова интеграция, тези, които се възползват от тях, обикновено не постигат значим напредък, защото Законът не ограничава възможността колко пъти да се възползваш от програмите, както и не определя достатъчен контрол върху постигнатите резултати.
С предлаганите промени смятаме, че ще постигнем именно това – необходимо ниво на образование и придобиване и/или повишаване на трудовата квалификация. Това е и смисълът на предлаганите промени в чл. 2 и чл.12б.
Няма как да постигнем значителен напредък, ако към тези програми не се въведе по-строг контрол и не се отнеме усещането за безкрайност на ползваните средства за помощ, каквото има у част от бенефициентите на програмите. Ето защо в чл. 12 и чл. 14 създаваме и контрол по изпълнението и възможност за намаляване на размера на помощта или съответно нейното спиране, ако лицето не покаже заинтересованост към това да повиши своето образование или квалификация. Чрез тези мерки ще намалим изтичането на публичен ресурс, изразходването на който не води след себе си до прекратяване на професията „трайно безработен“.
С предлаганите промени ще засилим контрола върху мерките за повишаване на образованието и придобиване на трудови компетенции и квалификация и съответно ще намалим усещането за социално неравенство в обществото, както и чувството за несправедливост сред българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Няма да има становище по третия Законопроект.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В обществото логиката е такава, че минават периоди и се стига до натрупвания в резултат на грешки, в резултат на лутания. Минахме през такива лутания, допуснаха се много грешки предвид на мантрите за правата на човека, за непосягане на определени общности, за неосъществяването на каквато и да е принуда, която би довела до обществена полза и обществен интерес. От няколко години налучкваме решаването на подобни проблеми.
Важното е, че се стига до обществената и политическата воля да се решават тези проблеми. И ето – изведнъж три законопроекта все в една посока, все в една връзка. И трите законопроекта целят едно и също – интеграцията на определени уязвими групи от населението, която не може да бъде по-успешна от това децата от тези уязвими групи да посещават училище и всъщност така да се интегрират. Няма по-успешна интеграция от това!
И трите законопроекта са със сходни, прилични една на друга мерки и водят до тази цел. На мен ми е странно и се учудвам защо на парламентарната Комисия по труда, социалната и демографска политика не бяха възприети и не бяха гласувани и трите законопроекта – Законопроектът, внесен от „Обединени патриоти“, Законопроектът, внесен от ГЕРБ, и Законопроектът, внесен от парламентарната група на колегите от БСП, които са еднакво ценни – да бъдат гласувани на първо четене и да бъдат поставени на разглеждане, като между двете четения да бъде направена компилация между тях и да бъде извлечено най-ценното и най-положителното.
И трите законопроекта ще се доближат до Общия законопроект, който ще бъде редуциран между двете четения и мисля, че така ще се получи най-добър законопроект за второ четене, който ще ни бъде предоставен в пленарната зала. Затова Ви призовавам да подкрепим и трите законопроекта, нищо че колегите от БСП ги няма. Там също има много ценни зърна, които не трябва да се пренебрегват и не трябва да бъдат оставяни без внимание. Да вървим към второ четене, като между двете четения поработим в парламентарните комисии и гласуваме и трите законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Госпожо Ангелова, заповядайте – първа реплика.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, явно че не сте били на заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Няма как да подкрепим Законопроекта на БСП не защото са в опозиция, не защото ги няма, но техният Законопроект гласи следното: ако децата не посещават редовно училище и задължителна предучилищна форма на обучение, родителите се лишават от всички видове социални помощи в Закона за социално подпомагане.
Лишавайки от всички видове социални помощи безработните лица, които са на социално подпомагане, те автоматично отпадат от здравно осигуряване. Тези безработни лица, които получават социални помощи по чл. 9, се осигуряват здравно от държавата. Ако ги лишим от социални помощи, всички те остават без здравни осигуровки. Отделно, че това е нарушение на Европейската социална харта, която е международен документ на Съвета на Европа, по който Република България е страна. Най-важното обаче е, че ние лишаваме всичките тези хора, които са на социално подпомагане по чл. 9, от здравно осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте, господин Шопов, имате думата за дуплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Да, госпожо Ангелова, Законопроектът на БСП е най-радикалният от трите, но това не пречи и да бъде разгледан между двете четения.
Доколко противоречи на Европейската харта, не знам, но със здравия български морал, с това, което е обществено необходимо и което трябва да бъде направено, не е в такова драстично противоречие. Въпросът е между двете четения да се възприеме и тази идея – да бъде разгледана и тя. Какво ще се реши – дали ще бъдат смекчени предложенията на БСП, това е въпрос на дебат и после на разглеждане в пленарната зала.
Хайде да не отхвърляме априори идеите на колегите от БСП – те също заслужават да бъдат разгледани, да се проведе обществен дебат по отношение на тях. Винаги съм бил привърженик в пленарната зала да не предопределяме, да не се заричаме и да не се ръководим от това ние да преценяваме дали наше действие е противоконституционно, или не е. Винаги като парламентаристи си преценяваме, изразяваме нашата воля на Народно събрание, а има друг, който да прецени противоконституционността на един наш акт – това е Конституционният съд. Никога не бива в залата да предопределяме как би се произнесъл Конституционният съд, още по-малко пък трябва да се съобразяваме дали е съобразен нашият акт с някакви наши международни ангажименти. Това са неща от друг порядък, от друго естество.
Ние тук да си свършим работата, да отговорим на очакванията на българските граждани, които са ни изпратили тук за това, пък нататък ще се види кое как ще бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Разглеждаме три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, като единият от тях предлага и промени в Закона за семейни помощи за деца. Бързам веднага да отбележа, че една голяма част, за да не кажа всички текстове са част от действащото българско законодателство – от Закона за социално подпомагане, от Закона за семейни помощи за деца, от Закона за насърчаване на заетостта, и правилниците за приложението на трите закона. Няма нито един текст от предложенията в трите законопроекта, който да не е част от българското законодателство под една или друга форма.
На следващо място, искам да кажа, че най-общо и трите законопроекта за изменение и допълнение искат да обвържат получаването на социални помощи с редовно посещение в задължителните предучилищни форми за деца, училище за ученици, с полагането на общественополезен труд и включването в мерки и програми за заетост на безработните лица, които имат право на социално подпомагане. Това е в най-общи линии обемът на предложенията, които се предлагат.
Според нас два месеца преди изборите става въпрос за предизборна пушилка или предизборен трик, както се беше изразил един бивш министър – чрез фиксация върху един обществено недолюбван етнос, да се опитаме да извлечем предизборен, политически дивидент. С наближаването на изборите, уважаеми дами и господа народни представители, конкуренцията в полето на популизма и национализма става все по-ожесточена.
На следващо място, искам да заявя, че в част от предложенията става въпрос за ясно заявен опит за нарушаване на Конституцията. Както в Изборния кодекс, и тук се предлага отнемането на месечни социални помощи.
Вижте, колеги, в чл. 51 от Конституцията е казано, че всички български граждани имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане. Социалното подпомагане е базова категория в системата на социалното подпомагане, тя е безусловна в Конституцията, тя не е обвързана с нито един от останалите компоненти.
В следващия чл. 52 е казано, че всички български граждани имат право на здравно осигуряване по ред и начин, определени в закон, докато за подпомагането няма такъв текст в Конституцията.
На следващо място, следващият чл. 53 казва, че образованието в България е задължително за децата до навършване на 16-годишна възраст. Не може в законопроект да се търси превалиране на един от конституционните принципи за сметка на друг. Конституционните текстове са заявени и са приети по начин, по който да предполагат надграждане единия над другия. Конституционните текстове са приети, за да може в крайна сметка да бъдат взаимно допълващи се, а не да изключват един или друг от принципите. Това е изключително важно, за да можем да вникнем в същността на предложените промени.
Неслучайно, преди малко беше казано, че става въпрос и за нарушение на Европейската социална харта – ревизираният вариант е ратифициран от българския парламент през 2000 г. Социалната комисия към Съвета на Европа се е произнесла преди няколко години – през 2006 г., когато беше прието ограничение на времето за получаване на социални помощи.
Нека да видим разликата между двата вида подпомагане. Тя е изключително важна, за да може да се възприеме това, което се предлага. Когато говорим за социално подпомагане, става въпрос за задоволяване на базови и основни, жизнени потребности на човека, когато той с помощта на своите доходи, на своето имущество, на своите близки не може да се справи – това е философията на подпомагането, докато целта на Закона за семейни помощи за деца е съвършено различна. Тази цел е свързана със задържане на децата в семейството, отглеждането на децата в семейна среда. Това са целите на месечните помощи по Закона за семейни помощи за деца.
Искам да кажа няколко думи и по отношение на финансовите ефекти. Тук се казва, че няма никакво отношение. Да, няма никакво отношение, но вижте върху какъв финансов ресурс се фиксираме. Когато говорим за месечни помощни по Закона за социално подпомагане, през 2019 г. в Закона за държавния бюджет е прието 31 800 човека да имат право на месечни помощи по Закона за социално подпомагане. Финансовият ефект е 36 милиона. Когато говорим за еднократната подкрепа за ученици – първолаци в началото на учебната година, става въпрос за 46 хиляди деца, като финансовият ефект е малко над 10 милиона. А когато говорим за целеви помощи за плащане на наем, когато се живее в общински жилища, става въпрос за 265 лица и финансовият ефект е 100 хил. лв. Сумата, върху която се фиксираме в момента, като изключим семейните помощи за деца, е 46 млн. 100 хил. при бюджет 1 млрд. 100 млн. на Агенцията за социално подпомагане. Тези хора ли са хората, които източват социалната система?! Четиридесет и шест милиона и сто хиляди при бюджет един милиард и сто! Вникнете в тези числа, те са част от българското законодателство.
На следващо място. Разбира се, че е много важна дискусията кои да бъдат аргументите, които да доминират, кои да бъдат мерките и инструментите, които да бъдат доминиращи – дали да бъдат подкрепящите мерки доминиращи или санкциониращите механизми.
Ние от „Движението за права и свободи“ винаги сме заявявали, че за нас приоритет и ценност е всички деца от най-ранна детска възраст да бъдат обхванати в задължителните форми на предучилищно образование, учениците да бъдат обхванати задължително в училище, за да могат след това те да бъдат конкурентни на пазара на труда. Това е ценност, която се споделя през всички години от „Движението за права и свободи“.
Ние сме за това, срещу равните права да стоят равни задължения. Никой не казва, че някой трябва да има преимущество при ползването на права, затова ние подкрепяме подкрепящите мерки. Резултат дават именно подкрепящите мерки, защото тези 1100 екипа с близо 12 хиляди участници от различните институции са направили така, че 40 хиляди деца да се върнат в системата на образованието. Сега остава по някакъв начин да ги задържим там.
Да говорим ли за санкциониращите мерки? Има санкциониращи мерки и в действащото законодателство.
Ето част от тях:
- чл. 12б от Закона за социално подпомагане: „Лицата, отказали участие в програми за заетост, се лишават от месечни помощи за срок от една година“;
- чл. 14 от Закона за социално подпомагане: „Лицата, недобросъвестно получили социални помощи, се лишават от тях до възстановяване на дължимите суми, но за период, не по-дълъг от две години“;
- чл. 12 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане: „При отказ за полагане на общественополезен труд месечните помощи се спират за два месеца, при повторен отказ месечните помощи се спират за срок от две години“.
Ето ги санкциониращите мерки, които са довели до това, за което говорим в момента. Затова ние смятаме, че доминиращи трябва да бъдат подкрепящите, насърчителните мерки, защото те са според нас, които водят до резултатите, които очакваме.
Няколко думи по предложените законопроекти.
По законопроекта, внесен от БСП. Колегите предлагат радикална мярка – спиране на всички социални помощи, ако децата не посещават редовно училище, без да е ясно какво означава „редовно“.
На следващо място, за голямо съжаление, те не правят разлика между видовете социални помощи. Социалните помощи са еднократни, целеви и месечни. Целевите помощи са примерно при инцидентно възникнали нужди. Например при наводнението в Мизия – ако децата не ходят на училище, означава ли, че жителите, които имат нужда от тази подкрепа, не трябва да я получават? При инцидента в Хитрино, ако има такъв казус, това означава ли, че хората не трябва да получават тази еднократна помощ, ако отговарят на всички характеристики?
Това за нас са абсурдни предложения и затова категорично не подкрепяме този проект.
Нещо повече, казано е, че този закон – така започват мотивите – се отнася срещу ромското население, срещу циганското население, да го кажем направо. Ако някой от братята цигани си направи труда да прочете този проект, аз съм убеден, че нито един от тях няма да посегне към червена бюлетина когато и да било.
На следващо място, по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители – на „Обединените патриоти“. Месечните социални помощи се обвързват с полагане на общественополезен труд, участие в програми за ограмотяване и повишаване на квалификацията или спазване на мерки за въздействие и възпитание. Голяма част от тези текстове ги има в действащото законодателство.
Как така ще възложим – е въпросът – ограмотяването на Агенцията за социално подпомагане, като то е изцяло в приоритетите на Министерството на образованието и науката? Вярно, че големият проблем е, че една четвърт от безработните с право на социално подпомагане, или така наречените продължително безработни – другата група, са с образование, по-ниско от начално или имат липсващо образование, което предполага ограмотяване. Но това не може да го прави Агенцията за социално подпомагане, както е записано в текста на „Обединените патриоти“.
На следващо място, мерки за въздействие и възпитание. Някой може ли да ми каже какви са тези мерки? Въздействие и възпитание – в трудововъзпитателни лагери, в трудововъзпитателни училища или къде, как? Какви са тези мерки? Не са дефинирани.
На следващо място, на трайно безработни лица – искам да отбележа, че такова понятие в българското законодателство няма. Има „продължително безработни“ с регистрация над 12 месеца в рамките на една година. „Трайно безработни“ – няма такъв термин.
Казват: на трайно безработни лица се извършва ежегодна оценка, поставят се годишни задачи за постигане на определени цели, поставя се оценка, при две последователни негативни оценки получават 50% от месечните помощи.
Искам да отбележа, че от май месец 2018 г. има действащ механизъм, който се казва Споразумение за интеграция в заетост. На базата на това споразумение, на базата на Национално рамково споразумение между Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката и Националното сдружение на общините в Република България за интеграция на продължително безработни на пазара на труда има сключено споразумение и това споразумение се изпълнява.
Какво искаме повече от Агенцията за социално подпомагане? Кои са тези хора? От 170 и няколко хиляди безработни, регистрирани в бюрата по труда, в края на месец януари 19 670 са тези, които получават месечни социални помощи. Не бива да ги бъркаме с обезщетенията за безработица, които са осигурителни плащания! Много е важно да разберем това – има огромна разлика между месечни помощи по Закона за социално подпомагане и обезщетенията за безработица по Кодекса за социално осигуряване! 19 хиляди са тези, които източват социалната система, според колегите от „Обединените патриоти“.
Вижте, в началото на тази година 1900 от тях са санкционирани за това, че не изпълняват предвидените в Закона мерки. Така че санкциониращият механизъм и сега действа. Няма смисъл да предлагаме нови санкциониращи мерки, които няма да доведат до никакъв резултат.
На следващо място, по последния законопроект – на колегите от ГЕРБ, с вносители Цветан Цветанов и група народни представители. Там е казано, че получаването на месечни социални помощи се обвързва с полагане на общественополезен труд от безработни в трудоспособна възраст. Казано е, че получаването на месечни социални помощи се обвързва с редовно посещение в детска градина и в училище. Текстове, които ги има и в действащото законодателство – в зависимост от това дали са в Закона, или в Правилника за приложение.
Онова, което се предлага обаче в Закона за семейни помощи за деца – когато едно дете, което посещава задължителна форма на образование, отсъства три дни в рамките на един месец, а ученик има пет неизвинени отсъствия, вместо досегашните три поредни месеца и шест месеца в рамките на една година, става въпрос за затягане на режима – спират се месечните помощи, семейните помощи за деца за една година. Това е утежняващ механизъм, който според вносителите ще доведе до задържане на децата в училище, до това те да могат да посещават различните форми на образование.
Следващото нещо, което се предлага, е помощта за 46 хиляди първолаци, която е в размер на около 10 милиона, да се раздели на две с надеждата първокласниците да бъдат задържани в системата на образованието. Не съм убеден, че тези 250 лв., разделени на две, са инструментът, който ще задържи децата в системата на образованието.
Ако един учител в системата на образованието изпрати SMS до родителите на детето или отиде, както направиха тези екипи, и обясни на родителите, че образованието е ценност, че без образование не можеш да се реализираш на пазара на труда, е по-добрата мярка, отколкото да орежеш месечните помощи и да ги изпратиш да получават социални помощи в страните от Европейския съюз. Ето това правят мерките, които предлагаме в момента и сме предлагали досега.
Ние не искаме превратно да разбирате онова, което казваме. Искаме много ясно да заявим, и публичната дискусия преди приемането на тези закони показа, че има различни мнения по тези проекти. Има мнение в посока на това, че трябва да се спрат всички помощи. Има обаче и други мнения, че санкциониращите мерки не могат да решат проблемите на образованието – те са изключително тежки, минават през реформи, минават през доверие, минават през подкрепящи мерки. В противен случай ще броим колко са парите за системата за социално подпомагане, колко сме изхарчили, колко са наказаните и няма да постигнем никакъв ефект.
С тези аргументи ние от „Движението за права и свободи“ няма да подкрепим трите предложени проекта. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Реплики?
Господин Шопов, заповядайте за реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Господин Адемов, много се надявахме, че ще има консенсус и ще тръгнем към възприемане на мерки с волята на всички парламентарни групи. Всъщност единствено ДПС се обявява против трите предложени законопроекта – това си пролича още в Комисията, която Вие председателствате.
Въпреки блестящо изложените от Вас цифри, които сочат в определена насока, грешна е според мен изобщо Вашата логика и философия. С това заклинание, което в продължение на десетилетия вървеше, тази мантра, която се повтаряше – да няма санкционност, да няма крути мерки, видя се, че всъщност с елементи на такава санкционност, с най-меки мерки 40 хиляди деца, както и Вие казахте, се връщат на училище. Примерът е ясен.
Оттук нататък, вижда се, това е линията. И трите законопроекта, както отбелязахте, сочат тази насока, въпреки че законопроектът на БСП е най-радикален, на „Обединени патриоти“ е по средата, на ГЕРБ е най-мек. Вие така ги и подредихте – започнахте с най-радикалния и стигнахте до най-мекия – Законопроекта на ГЕРБ.
Затова пледирам да бъдат възприети и трите законопроекта – там да спорим по въпроси, които Вие повдигате и по които сте несъгласен с правила, които да се възприемат.
Лошото обаче и най-неприятно е, че във Вашето изказване отново внесохте партийност, цвят, защото това е материя, по която не бива да има партийност и цвят.
Говорихте за циганите – ще посегнат ли към червената бюлетина, или не. Не е в това въпросът, господин Адемов. Вие явно, тайно с позицията си против трите законопроекта, се надявате ромите да посегнат не към която и да е друга бюлетина, а към лилавата. Казвам „лилавата“ неслучайно, защото имаше цял един период от прехода, когато ДПС, макар и много отдавна, се идентифицираше с лилавия цвят и с лилавата бюлетина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Шопов.
Има ли втора реплика?
Госпожо Захариева, заповядайте.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колега Адемов, много детайлно и обстойно разгледахте законопроектите и поставихте своите тези. Може би има сериозна част от тях, с които, когато слушаме логиката, изисква това да се съгласим.
Но категорично няма да се съглася с две Ваши тези. Едната е, че това е свързано с политиките, с предстоящите избори и че е политически популизъм – категорично. Втората теза е, че санкциониращите мерки нямат баланс с подкрепящите и че санкцията невинаги води до постигане на целите, които търсим.
По-късно в свое изказване ще Ви подчертая специално колко са подкрепящите мерки.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Триста милиона.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Изключителни са подкрепящите мерки.
В никакъв случай не мога да се съглася и с Вашата теза, че едва ли не се търси финансов елемент – да намалим част от парите, които държавата дава, отнемайки тези социални помощи. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Категорично не сте разбрали предложението в нашия законопроект, защото тези мерки – помощите, които ще спрем от получаване от семействата, защото те не уреждат и не дават подкрепящата семейна среда, се връщат обратно в училището, в което учи или ходи на детска градина детето, и те отново се използват за подкрепа на самото дете или ученик! Така че не говорим за липсата на социална подкрепа и за лишаването от социална подкрепа на децата. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Има ли трета реплика?
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаеми доктор Адемов, много хубаво е, че цитирахте повелята на Конституцията, която задължава българските деца да получат определен тип образование, тоест до определено ниво образование, след това изброихте този сложен механизъм на принудата – те да отидат в училище, убеждението да отидат в училище, да се задържат там, само че този член от Конституцията не се изпълнява. При всички сложности трябва да си кажем, че не можем да задържим в училище децата от ромския етнос. Аз и друг път съм казвал – това е културно моделиране и с него ние ще се справим изключително трудно. Има един принцип, който казва, че всеки, който не изпълнява закона и го престъпва, е престъпник и отива на прокурор. Мерките, които се взимат за неизпълнението на тази повеля на Конституцията и свързаните с нея закони, са главно административни мерки, те не са наказателни мерки по смисъла на принципите на правото.
Всички тези клаузи от законодателството, които Вие изброихте, не дават резултат. И трите предложения, на трите парламентарно представени партии, се опитват да качат нивото – да стане по-високо нивото на изисквания. Все пак, за да бъде реализирана принудата те да отидат на училище, е да бъдат задържани в училището. Както виждате обаче, тези части от законите не дават резултат. Вие много добре изложихте всичко и Ви вярвам, понеже смятам, че точно сте експертът, вашето експертно ниво е най-рационално и практически най-приложимо. Въпросът тук е, че Вие не давате предложения да вдигнем нивото. Доколкото разбрах от Вашето изказване, Вие смятате, че всички мерки, които предлага досегашното законодателство, са ефективни и трябва да работим по тях. Само че на практика реалността не дава резултати и затова са внесени тези проекти на БСП, на ГЕРБ, на „Обединени патриоти“.
Предложете от името на ДПС нещо, което да даде резултат, да бъдем убедени ние, че това ще се случи. В това отношение вземете например испанското законодателство, което работи и за около десетина години испанските цигани, роми са върнати в училищата и изобщо нещата там вървят по друг начин. Аз това не мога да го разбера – от една страна, твърдите, че не може да се задържи огромното количество деца в училище, не могат да бъдат върнати, не се задържат, въпреки огромните усилия, които полага Министерството на образованието, а, от друга, се вижда, че нещата не вървят. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Дуплика – доктор Адемов, заповядайте – имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа, които направихте репликите – благодаря! Има рационални зърна в тях, но по реда на репликите.
Господин Шопов, защо се обявяваме против част от направените предложения? Защото има откровено нарушение на Конституцията, няма как да подкрепим такива текстове. Да лишиш българските граждани от фундаменталното право на социално подпомагане на практика е нарушение на Конституцията, когато те отговарят на характеристиките, разписани от съответните закони.
На следващо място – няма как наново да потвърдим подкрепа за мерки, които ги има в действащото законодателство. По-голямата част от предложенията са мерки, които ги има в действащото законодателство, и не е вярно, че те не са довели до това част от децата да се върнат в системата на образованието. Големият проблем е как да ги задържим в системата на образованието.
По отношение на тезата на госпожа Захариева за това дали дискусията е предизборна или не. Два месеца преди изборите тя парекселанс е предизборна дискусия, няма как да е друга. Каквото и да кажем, не можем да отделим тази дискусия от предстоящите избори.
На следващо място – искам дебело да подчертая, че дискусията за това, какво трябва да правим със системата на образованието, как да направим хората, които излизат от образователната система адекватни и подходящи за пазара на труда, който е динамичен и се променя непрекъснато – да, това е дискусията по същество и ние, отговарям тук на професор Станилов, на този етап нямаме готовност с мерки, които да предложим. Но работим по това как да направим системата на образованието привлекателна, да можем да направим така, че хората, които излизат от системата на образованието, да владеят ключови компетентности, да имат знания и умения не само, а да имат пригодност към все по-повишаващите се изисквания на работодателите към квалификацията на работници и служители.
На следващо място – по отношение на санкциониращите и насърчителните мерки. Да, знам за насърчителните мерки. Убеден съм, че насърчителните мерки ще дадат по-добър резултат от санкциониращите мерки. Трудно можем да търсим баланс и хармония между насърчителни и санкциониращи мерки. Затова смятам, че трябва да наблегнем на насърчителните мерки, и се радвам, че Министерството на образованието, заедно с оперативните програми, предлага такива мерки. Надявам се те да дадат по-добър резултат, отколкото са дали санкциониращите мерки.
Господин Станилов, когато има текстове, които противоречат на Конституцията, пак повтарям, няма как те да бъдат подкрепени от „Движението за права и свободи“. Да лишиш всички български граждани от социално подпомагане, само затова че те не изпълняват задължението си да пращат децата на училище (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) или не работят, не участват в различни мерки…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: …не работят общественополезен труд, означава смесване на два конституционни принципа. Вместо те да се допълват взаимно, да се надграждат, ние ги противопоставяме един на друг – няма как да подкрепим такъв принцип.
А що се отнася до мерките? Да, това е най-важната дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Ще предложим такива мерки, бъдете убедени, защото живеем в ерата на дигиталната революция, в ерата на цифровите технологии. Уменията на хората, които излизат от системата на образованието, трябва да бъдат модернизирани, да бъдат оптимизирани, за да можем да разчитаме на сериозно работещ, динамичен пазар на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Следва изказване на господин Веселинов, заповядайте – имате думата.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес всъщност е един добър ден за българската демокрация, тъй като ние наблюдаваме едно съвпадение на тезите на всички политически сили, освен ДПС, по един изключително важен въпрос.
Да, вярно е, че причината да се внасят всички тези текстове е провалът на интеграцията на циганския етнос, макар че не всички, включително и в нашия законопроект, това не е изтъкнато като пряко твърдение, тъй като този закон ще важи за всички, ще има действие върху всички български граждани.
Но истината е, че тази интеграция се провали, и флагман на този провал са огромните маси от хора, които не работят, не са социализирани и които представляват дори заплаха за сигурността на околните по ред причини. Всъщност ние търсим защо се стигна дотук, какви са причините и част от отговорите, от мерките, които предлагаме, са свързани именно в тази посока.
Ясно е, че законопроектите са отклик на дискусия, която вицепремиерът Каракачанов започна в началото на тази година и всичките дават някакъв отговор на въпроса: каква социална политика провеждаме като цяло? Явно е сбъркана социална политика, че общото право на социално подпомагане, което е затвърдено в Конституцията, което е взето от либералния западен модел и което не иска нищо насреща, е погрешна политика – то води до това. Независимо дали в момента се подпомагат 31 хиляди или 300 хиляди, когато е ясно, че те вземат пари срещу нищо и че могат да ги вземат вечно, това е проблем на държавата, проблем е на интеграцията и социализацията.
Всъщност аз имам претенцията, че нашият законопроект може би най-детайлно и най-прецизно се опитва да влияе върху конкретни проблемни зони, свързани със социалната политика, като започваме от това, че ние искаме тук да има индивидуален подход, защото хвърлянето на пари на глава, е абсолютно погрешно – показаха го досегашните резултати.
Може би това, което най-много смущава чиновниците в Агенцията за социално подпомагане, е, че те ще трябва да имат някаква лична отговорност и да наблюдават всеки подпомаган и съответно да искат от него конкретно поведение, което да води до неговото развитие, а не до това да стои вечно на помощите – в свободното си време или да прави дребни обири, или дребни хулигански постъпки, или пък нещо още по-осъдимо.
Факт е, че голяма част от санкционните мерки, които изброи господин Адемов в изказването си, не работят правилно. Българската интеграционна политика, както е записано между другото и в Стратегията за интеграция на ромите, има за цел да приучи мнозинството да търпи малцинството – грубо казано. Това е основният извод от нейния прочит и горе-долу в социалната сфера ние заимстваме широко този модел. Не трябва да се плъзгаме по инерцията.
Българските държавни служители в сферата на социалното подпомагане трябва да бъдат мотивирани, че са активната страна, и да искат. Господин Адемов зададе въпрос: какви мерки за въздействие, подпомагане и възпитание предвиждаме? Примерно, ако лицето е алкохолик, ще му бъде наложено да посещава курсове, които да го откажат от този порок, ако е наркоман – друго. Всичко това ще разпише правилникът и е записано в Закона – законът не може да влиза в детайли.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Къде го пише това?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: В правото мерките за въздействие е ясно какво означават и сега няма нужда да си изнасяме лекции по право.
Какво да говорим за повишаването на квалификацията? Мисля, че е безспорна. Но и тук има какво да се каже, защото примерно почти всички цигански общности в така наречения Делиорман сигурно минаха през преквалификации и някои от тях дори се оказа, че са добили квалификация за компютърни специалисти, а пък сигурно никой от тях не е включвал компютър. Така че трябва да внимаваме къде насочваме европейския, пък и българския ресурс, но това наистина е извън обхвата на Закона.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това е проблем.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има толкова много моркови във всички мерки, които предвиждат интеграция, толкова малко тояги, че всяка една допълнителна тояга, която подкрепя интеграцията, според мен трябва да бъде приветствана и да се внимава да не стои безопасно подпряна в ъгъла.
Не на последно място освен тези мерки за въздействие, освен ежегодните задачи, които трябва да се поставят от страна на социалния служител на лицето, което е подпомагано, ние констатираме и масови нарушения в други посоки, защото лица, които имат огромни къщи, често с псевдоренесансови колони на терасите и прочие, от десетилетия се оказват социално подпомагани. Смятаме, че лица, които притежават или ползват имущество, несъответстващо на доходите им, трябва да бъдат лишавани от социалното подпомагане и то да бъде връщано. Същото се оказва и за авторите на безкрайни купони в междублоковите или други пространства, които очевидно демонстрират по-висок статут от този, който им се полага като социално подпомагане.
Така че, без да имаме амбициите, затваряме всички течове на социалната система. Смятаме, че предложенията, които предлагаме, са добри и решителни стъпки в посока на това да се прекрати социалният паразитизъм и най-важното – всеки социално подпомаган да знае: получавам от държавата, но дължа насрещното поведение в посока образование и социализация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Има ли реплики? Няма.
Следва изказване на господин Сираков – заповядайте.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Адемов, аз също съм за подкрепящите мерки и за ненасилието, но подкрепящите мерки трябва да подкрепят един човек да бъде на едно ниво и да расте на следващо ниво. Когато на човек му предстои да изпадне едно ниво по-надолу, трябва да му покажеш, че това, което е под него, не е хубаво и то е блато, в което може да затъне. Точно в този момент са необходими санкциите, които да го предпазят от тази стъпка надолу. Вие сам като лекар, като доктор знаете, че има два психологически типа, те са три всъщност, но единият са тези, които се мотивират от стимули, другият – които се мотивират от санкции. Ще се опитам съвсем накратко да предложа алтернатива на генезиса, на проблема, който се решава чрез тези предложения.
Първо, кой е проблемът, който е пред нашата държава? Основното предизвикателство е демографската ни картина и че младото трудоспособно население намалява за сметка на хората, които са в пенсионна възраст. Причините могат да бъдат в две категории.
Първата са външни обстоятелства – войни и природни бедствия. В случая не е такава.
Втората причина са финансово-икономическата стабилност или нестабилност на едно младо семейство. Ако семейството има удовлетворяваща работа, ако има удовлетворяващо заплащане, то тогава се чувства стабилно и раждаемостта е много по-голяма. Тук решението идва с образованието. Затова неслучайно през последните години образованието е приоритет на всички политически партии и на правителството в момента.
Образованието като решение пак ще го разделя на две – на задължителната и на важната част.
Важната част е образованието да е на такова ниво, което да отговаря на манталитета, на потребностите, на интересите на учениците в училище, тоест те да имат интерес, любопитство и да бъдат в класната стая, да имат желание да ходят на училище и да се връщат удовлетворени от училище. Само че знаем, че е казано: „каквото посееш, това ще пожънеш“, което означава, че жънем това, което сеем. Когато родителят отива неудовлетворен на работа, когато се връща неудовлетворен от работа, той става пример за подражание на детето и то не отива на училище и няма желание да ходи на училище. Да не говорим за родители, които зарязаха децата си, отивайки да берат портокали в чужбина, и никой не знае, какво се случва с тези деца, защото децата, изпадащи от училище, за съжаление, не са само от един етнос, те са от всички – от цялото общество.
Това е по-важната част по отношение на образованието като решение, но по-задължителната част и тук вече са тези предложения за промяната на Закона за социално подпомагане – задължителната част е, първо, децата да бъдат в училище. Няма как материята да им е интересна и да имат желание да се учат и да се развиват, ако те просто не са в класните стаи.
Какво се случва, когато те не са в училище? Стават необразовани, оттам стават безработни, защото на пазара на труда искат квалифицирана и висококвалифицирана работна ръка. След като са необразовани и безработни, техният социален статус става нисък и, разбира се, нивото на живот се влошава. Това нещо се отразява и на държавата, от друга страна тя има нужда от работна ръка, която да бъде квалифицирана. В същото време обаче в нейна тежест са всичките тези, които са изпаднали от образователната система, и са изпаднали в състоянието да бъдат безработни, тоест те не са се влели в икономиката – те също тежат. Мерките са стъпка към това да създадем този баланс.
Първо, от една страна, да задържим децата в училище и, от друга, да не позволяваме те в бъдеще, изпадайки не само от образователната система, а и ставайки безработни, да тежат на социалната система. Да, може би тези мерки няма изцяло да решат проблема, но те са в тази посока. Мисля, че ние тепърва има да даваме отговори на това, което ще гласуваме в залата.
Вярвам, че ние ще го приемем, вярвам, че между първо и второ четене текстовете ще се изчистят. Това, което ще приемем, ще трябва дълго време да го обясняваме на обществото, защото засегнатите няма да бъдат само деца от малцинствата и защото тези мерки решават сериозен проблем и така се затваряме в омагьосания кръг. Не бива да позволяваме да толерираме система, която създава ниско качество на населението в обществото. Трябва да ги подпомагаме да могат да се развиват, а това става чрез образованието.
Мисля, че целият този дебат нямаше да го водим, ако стигнем до едно решение, което 84% мисля, че от българското население го желаят и това е промяна в Конституцията за задължително основно образование. Ако в чл. 53, ал. 2 просто стане задължително основното образование, може би нещата ще стоят по различен начин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Сираков.
Има ли реплики? Няма.
Изказване?
Господин Симеонов, заповядайте, имате думата.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, искам да изразя удовлетворението си от поставянето на дневен ред на една много важна тема в нашето общество – образованието на децата, които са изолирани по една или друга причина. Както всички знаем, в по голямата част, това са деца на циганския етнос. Това е добра новина за българския парламент. Двата законопроекта биха могли да бъдат доусъвършенствани – тук съм съгласен с някои изказали се преди мен. Третият е прекалено повърхностен и действително с явно популистко предназначение – този на БСП. Той не подлежи на каквото и да е било коментиране и обсъждане. (Иска удължаване на времето на групата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Да се удължи времето на групата!
Удължено е всъщност на всички групи.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Надявам се присъстващите в залата с пълно единомислие, с малките изключения – от ДПС, ще подкрепим двата законопроекта, за да могат те да бъдат усъвършенствани в периода между първо и второ обсъждане. Тези законопроекти са полезни, в отговор са на очакването на българското общество, те са нужни – всички тези промени са нужни. Не приемам никакви упреци за политически елемент във внасянето на законопроектите преди изборите. Преди кои избори? Евроизборите, които ще бъдат след два месеца. Ще минат евроизборите, ще се зададат местните избори. Тогава също ли не трябва да предлагаме или може би трябва да спре да работи парламентът от страх да не би случайно да попадне под упреците за политически цели в близките избори? Да не говоря какви цели могат да имат три различни политически партии със сходни идеи в законопроектите, които поставят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Удълженото време се изчерпа.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Свърши ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Да, удължено е времето и Вие вече го изчерпахте.
Завършете мисълта си!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Мисълта ми е, че с позиция, при която се отхвърлят всички законопроекти под претекст, че трябвало да преобладават насърчителните, а не санкциониращите мерки и че се лишавали от фундаментални социални права определена група граждани, всъщност е нищо друго освен чисто политическо изказване, насочено към саботиране приемането на полезни за държавата инициативи. Както винаги, това го прави ДПС, защото както нямали значение тези 46 милиона – нямало да бъдат кой знае каква икономия, по същата логика съвсем наскоро нямаше смисъл да спорим за 8 милиона, които трябваше да бъдат подарени на Мюфтийството или за 30 милиона, които бяха подарени на ТЕЦ „Варна“ – собственост на почетния председател на ДПС.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това с 44-те милиона не е икономия. Не сте слушали внимателно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли реплики към това изказване? Няма.
Заповядайте, уважаема госпожо Пеева – имате думата за изказване.
АСЯ ПЕЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! С няколко цифри ще върна Вашето внимание към един близък период от време. Процентът на преждевременно напусналите системата на предучилищното и училищното образование за периода 2013 г., до този момент, държи стойности от 13,8 до 12%. Успоредно с това функционалната грамотност на 15-годишните е в права пропорционалност с посещаемостта в училище, като за последните две години функционално грамотните – 15-годишни, са около 60%, а повишаването на резултатите от тестовете на PISA с 50 точки, повишава с един процентен пункт годишния вътрешен продукт на глава от населението.
Въпреки предприетите мерки за обхват, върнатите 22 хиляди ученици през предходната учебна година, над 10 хиляди ученици през тази учебна година, след приключване на първия учебен срок през миналата учебна година отново 4556 ученици отпаднаха, въпреки че 1134 екипа посетиха над 207 хиляди адреса.
Младежката безработица също държи високи стойности – по високи от средните за Европейския съюз. Делът на неработещите млади от 15 до 24 години, които нито учат, нито се обучават, през 2018 г. достигна 12,7%. Ясна е корелацията между безработицата и функционалната грамотност, както и между грамотността и посещаемостта в училище и детската градина.
Защо все още след прилагане на редица мерки за подкрепа от страна на държавата делът на непосещаващите училище и задължителна група в детската градина продължава да държи високи стойности? Проблемът с обхващането и преждевременното напускане на образователната система на деца и ученици изисква интегрирана политика, използване на различни инструменти и ангажираност на всички ведомства и институции, прилагат се комплексни мерки и добра координация между институциите. Не само чл. 53, ал. 1 от Конституцията на Република България повелява, че всеки има право на образование, но и чл. 210 от Закона за предучилищното и училищното образование гласи, че родителите имат следните задължения: „Да осигуряват редовно присъствие на детето в задължителното предучилищно образование и на ученика в училище, като уведомяват своевременно детската градина или училището в случаите на отсъствие.“
Образованието няма как да не бъде задължително, но ние трябва да гарантираме правото на образование на децата, което е задължение на родителите. Факт е, че имаме предизвикателство сред социалното и икономическото развитие, може би най-голямото е да интегрираме децата от уязвими групи и от семейства, които нямат отношение към образованието. Цел на образователната политика е всички деца да завършат училищно образование, тоест ХІІ клас. Това включва както елементи на подпомагане, на насърчаване, на осигуряване на равен достъп чрез финансиране на образованието, така и елементи на задължителност. Всяко преждевременно отпаднало дете е дете, което е в риск да не бъде приобщено, да не бъде пригодно на пазара на труда, да няма пълноценен живот. Ако някой увреди физически дете – той вероятно трябва да бъде наказан, но ако обаче го лиши от право на образование, дори не можем да го накажем. Най-големият риск на обществото ни е да имаме голям процент изключени хора. Ако искаме да живеем в успешно общество, трябва да намалим дела на преждевременно отпадналите ученици.
С Проекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане се предлага да се включат разпоредби, с които да се регламентира, че месечните помощи, които понастоящем се изплащат въз основа на чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, както и месечните целеви помощи за заплащане на наем за общинско общежитие по чл. 14 и еднократните помощи в началото на учебната година за първокласници, ще се отпускат след редовно посещаване на детето и ученика – три дни за детската градина и пет учебни часа за един месец за ученици в училище. Тези промени не са за повишаване на санкциите на родителите. Те са за мотивация на безотговорните родители за осигуряване правото на детето на образование, а не да гледат на децата като източник на средства за осигуряване на доходи.
Спрените помощи на родители не лишават децата. Предвидено е средствата да се връщат в училищата и детските градини за обща и допълнителна подкрепа, за допълнителни консултации, за допълнителни възнаграждения на педагогическите специалисти, за вещи от първа необходимост, като обувки, дрехи, помагала, за подкрепа на личностното развитие, за психолози, за социални работници. Много често дадените на родителите семейни помощи достигат по-бързо и по-лесно до кварталната кръчма, отколкото до детето, за което са предназначени.
С тези законови промени се защитава правото на детето на образование. Фокусираме се не само върху обхвата, но и върху задържането на децата в училището и в детската градина – именно поради това някои общини назначиха медиатори. Когато обаче липсва отношение към образованието от страна на родителите, държавата трябва да използва и други инструменти.
Разширяването на обсега на мерките за посещение в задължителни предучилищни групи намалява дефицитите от навици, компетентност и отношение на децата в тази възраст. Натрупаните дефицити от предучилищното образование, като например лошото владеене на български език, води до дълготрайно изоставане в обучението в първите години на училищното образование, което демотивира учениците и създава предпоставка за тяхното ранно отпадане от училище, прави ги неконкурентни на пазара на труда, увеличава безработицата, престъпността. Всичко това тежи на социалната система, на всеки коректен данъкоплатец, на всеки отговорен учител, родител и ученик. Затова политиката, заложена в Закона за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, е национална политика, а не регионална или етническа. Тя не е санкция, а продължаване на мерките за подкрепа, прилагани в сегашното управление.
От тази година стартира и програма на Министерството на образованието и науката за образователна десегрегация. Ще се подкрепят дейности на общините за преодоляване на процесите на сегрегация – могат да се финансират транспортни разходи за деца и ученици, обмен на добри практики между учители, работа с родителите. Ще се осигуряват учебни пособия, материали и включване на образователни медиатори. Тоест мерките за връщане на децата и учениците в детските градини и училищата не се прилагат самоцелно. Те са част от ясна и последователна концепция, а не изолирани една от друга.
Да не забравяме, че през последните години се заделят немалко средства и за допълнителна подкрепа, за занимания по интереси. Осигурен е достъп до образование – осигурени са безплатни училищни автобуси, безплатни учебници, безплатен обяд за обучаваните в целодневно обучение и пътуващите ученици, безплатни закуски за учениците до IV клас, два пъти седмично плод и мляко. Осигурени са центрове за подкрепа на личностното развитие, помощи в натура. Държавата прави всичко възможно, за да гарантира конституционното право на образование. Необходимо е и родителите да спазят своето задължение – да не лишават децата си от това право.
Затова ние от ГЕРБ внасяме тези промени в Закона за социално подпомагане и за семейните помощи за деца. За съжаление, има деца, които вторично отпадат от образователната система. Целта ни е системата да не бъде изключваща. Целта ни е да подкрепим всяко дете и образователната система да бъде включваща и приобщаваща. Затова Законът за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане с вносители Цветан Цветанов и група народни представители трябва да бъде подкрепен и приет на първо четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Пеева.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Госпожо Захариева, заповядайте, имате думата. (Председателите се сменят.)
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, мисля, че се получи един изключително добър дебат по отношение важна и значима тема за обществото, а именно образованието на нашите деца – тема, която сме коментирали много пъти тук при разглеждане на редица законопроекти. Аз се радвам на тази активност и на споделените позиции, защото в крайна сметка, въпреки прокрадваната позиция, че това е предизборно и че търсим евтин или скъп популизъм, мисля, че когато говорим за образование и когато търсим всички мерки – били те подкрепящи, наказателни, състрадателни, социални и образователни, най-важното е да намерим верния път и да направим така, че да няма българско дете, което да е извън системата на образование. Защо? Защото всички причини, които вече изброиха колегите преди мен, са категорично така. Най-важното нещо за нас като политици е да направим средата, в която живее едно дете, ценна за него, да го изгражда, да го подкрепя и да го развива като личност. Но дали това ще става в училище, дали това ще става в семейството, е въпрос на приоритети, които ние като държава трябва да подредим и да търсим максимално тяхното изпълнение.
Категорично казах преди малко и в една своя реплика, че не се съгласявам с твърдението, че моментът на внасянето на този законопроект е избран, защото предстоят избори. Още в предизборната програма на ГЕРБ за тези парламентарни избори ние сме записали, че ще търсим сериозна връзка между посещаването на училището и на задължителната детска градина от децата и изплащането на социалните помощи за деца. Ще я търсим, защото смятаме, че след като държавата е направила максимално усилия да подкрепи и да задържи децата в българското училище и детската градина, трябва да се подходи и по този начин – с максимални усилия от страна на семейството. И ако, за съжаление, въпреки всичко, което е направено, все още има семейства, за които образованието не е приоритет и не е ценност, ние не бива да допуснем липсата на подкрепяща семейна среда да повлия върху развитието, на което и да е дете в нашата страна.
Това е и причината в двете години от управлението на този мандат да вървим последователно стъпка по стъпка в изпълнение на редица мерки, за да стигнем до това днешно предложение и до тази, наречена от някои колеги и от някои граждани крайна мярка, която предлагаме. За две години направихме възможно механизмът за обхващане и задържане на децата да бъде изключително активна мярка в посока прибиране и обхващане на всички подлежащи деца. Да, много се направи, но има още какво да се търси.
В момента вървят редица срещи между мен, моите колеги от Комисията по образованието и науката и всички наши колеги народни представители с представители от системата на образованието, представители на обществените съвети, родители и неправителствен сектор. Много често ние чуваме: да, много се прави, но и това не е достатъчно – все още има семейства, с които много трудно достигаме до контакт и убеждаване, че трябва да върнат децата и те да бъдат в училище. Все още имаме проблеми – споделят и колегите, и представителите на местните власти – с обхващането на децата. Затова е необходимо да се пристъпи и към по-смела мярка. Това, уважаеми колеги, е причината за времето, в което се внася това предложение.
Тук преди мен колегата Адемов сподели и цитира различните санкциониращи мерки по Закона за социално подпомагане. Такива има и в Закона за предучилищното и училищното образование. Но, за съжаление, в една част от обществото, и то особено семейства, които са основно на социално подпомагане, тази мярка не може да бъде приложена. Редица от кметовете изразиха и споделиха своите страхове и притеснения, че много често актовете, които налагат, остават като един недобор, не могат и не търпят своята събираемост, което не означава, че те не продължават да го правят. Всички тези проблеми, които споделиха и колегите учители, и колегите от местните власти в нашите срещи, намират отговор в предложенията ни.
Няма да изпадам в детайли, колегата Пеева го направи с всички подкрепящи мерки, които са предприети, но категорично държа да заявя, че предложението, което партия ГЕРБ прави по отношение на санкционирането със социални помощи, има няколко важни послания.
Първо, то е крачка от последователната политика на ГЕРБ по отношение на приоритизиране на образованието.
Второ, това е категорично търсене на допълнителна подкрепа за децата, защото социалната помощ – не давайки и не отивайки в едно семейство, което не приема като ценност образованието, ще бъде прехвърлена в училището или детската градина, в която се обучава детето, и ще се използва за подкрепа на конкретното дете. Това е дисциплинираща мярка. Това не е търсене на икономии от държавния бюджет за сметка на децата или тяхната подкрепа. В никакъв случай не търсим подобен ефект, напротив – тези средства ще намерят много по-добро прилагане и подкрепата към нашите деца ще бъде много по-сигурна и по-силна.
Категорично искам да заявя, че не става въпрос за етнически законопроект, защото подкрепата, която осигуряваме, я осигуряваме за всички деца в българските семейства.
Убедена съм и благодаря на колегите от другите политически партии, които ще ни подкрепят. Смятам, че и колегите от ДПС между първо и второ четене ще намерят своите текстове, своите мерки. Ще се радваме да намерим общи позиции и мерки, които да приложим, защото вярвам, че и в тяхната позиция е важно да обхванем всички деца и да намерим най-добрия баланс между подкрепящите и санкциониращите мерки, които са ни изключително необходими. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Захариева.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания също не виждам.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Ще подложа последователно на гласуване законопроектите по реда на тяхното постъпване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 954-01-2, внесен от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 101 народни представители: за 3, против 50, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 954-01-13, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Гласували 102 народни представители: за 93, против 6, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 954-01-15, внесен от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители.
Гласували 102 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – имате думата, уважаеми господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви.
Колеги, гласувах с ясното съзнание „против“. Виждам, че бързате, защото и трите закона не дават яснота как и по какъв начин ще осигурим онези помощи, които са задължителни по Конституция.
Представете си, колеги, едно семейство има четири деца, живеят в общинско жилище. Едното дете е непослушно и няма как самотната майка да накара това дете да отиде на училище три дни през този месец. А Вие днес гласувахте, че ще отнемате социалните помощи за цялото семейство, шестте деца, включително и майката, която по всякакъв начин се опитва да възпита детето си да ходи на училище. Това е концепцията на Каракачанов. Това е концепцията на ГЕРБ. Тези, които ги няма тук – БСП, не са по-различни от Вас.
Колеги, не може с налагането на санкции да докарате онези бедни хора още повече до просешка тояга. Дайте да седнем да направим законопроекти, чрез които да подпомогнем и да направим образованието такова, че малцинствата наистина да получават онова образование, което е необходимо.
Гледам иначе, че се радвате, видях, че сте се подготвили, написали сте си като ученички това, което трябва да четете оттук, приели сте предизборна програма, но изпълнението ѝ колеги – дано на Вас да не Ви се случи. Дано някой ден на Вас някой да не Ви отнеме всичките помощи и права поради ред ситуации, които може да Ви се случат, защото Каракачанов, господин Цветанов и Корнелия Нинова са внесли такъв Законопроект. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС и от гости на балкона на пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай.
Много двусмислен отрицателен вот.
Обявявам тридесет минути прекъсване и след това ще продължим с изслушване на министъра на енергетиката – госпожа Теменужка Петкова.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 113 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО РАЗВИТИЕТО НА КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ГАЗОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИЯ ЦЕНТЪР „БАЛКАН“.
Вносител е народният представител Валентин Николов. Той предлага да се проведе изслушване на министър Петкова относно развитието на концепцията за изграждане на газоразпределителен център „Балкан“.
Уважаеми господин Николов, имате думата да направите изложение на въпросите.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! България е малък потребител на природен газ – около три милиарда кубически метра годишно. Това я прави не особено атрактивен потребител и трудно може на тази основа да преговаря за цени на газа и съответно да защитава своите интереси като самостоятелна държава.
От друга страна България има изградена инфраструктура. Да кажем, че 80% от компресорните станции на Балканския полуостров се намират в България. Инфраструктурата тук е най добре развита от целия Балкански полуостров, което вече създава съвсем друго реноме на България като транзитираща страна, разпределителна към съседни държави, и я слага на съвсем друго място в енергийната карта на региона.
Разбира се, с „Южен поток“ тази дейност може би щеше да бъде доста по-силна, но поради различни обстоятелства беше обявено, че „Южен поток“ се прекратява. След това, слава богу, Министерството на енергетиката потърси друг вид решение, знаейки, че рано или късно ще се търси алтернатива на този „Южен поток“ и той беше обявен като „Турски поток“. Ние вече тръгнахме по съвсем различни стъпки, спазвайки европейското законодателство, изискванията на третия либерализационен пакет и започнахме да разработваме концепцията на хъб „Балкан“.
Разбира се, тук бих искал от тази висока трибуна да отдам почит и на покойния вече изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ – Георги Гергов, който положи доста усилия в тази насока. Много хора бяха скептични, много хора подигравателно се отнасяха към тази идея, но с последователни стъпки, с енергия, която вложихте и Вие, госпожо Министър, и всички в тази част на енергетиката, вече имаме реализирани предпроектни проучвания, финансирани частично от Европейската комисия. Имаше междинно изслушване на това предпроектно проучване в Брюксел, в сърцето на Европа. Имаме вече заявен капацитет, вече имаме, доколкото разбрах, и изпълнител за строителството на тръба към Сърбия. Вие ще я обявите, разбира се, госпожо Министър. Тоест ние последователно вършим нашата работа, така че да не бъдем заобиколени, да бъдем основен транзитьор в този регион.
Променихме и енергийната стратегия на България, за да може да бъде осъществен този хъб. Също заявихме, което е много важно за диверсификация на източниците, миноритарно участие в постерминал в Александруполис за втечнен газ, откъдето ще можем да черпим от друг източник, не от Русия, така че да диверсифицираме и източниците, не само трасетата.
Разбира се, много е важна връзката с „Посейдон“, за да можем да ползваме и азербайджанския газ, да видим и там какво се случва, кога ще започне строителството, кога ще приключи, за да можем и там да ползваме различен източник и различно трасе на доставка на газ.
Това налива ликвидност в газов хъб „Балкан“, който придобива вече съвсем материални измерения. Вече можем да видим какви източници ще захранва този хъб, от какви трасета ще идва тази газ и, разбира се, тази платформа, която ще може да се търгува с различните опции – ден напред, фючърсни сделки и така нататък, така че да бъдем значителен фактор в газовата енергетика.
Именно това ме предизвика да направя това изслушване, защото то е важно за нашето общество, важно е за България. Бих казал, че това е значителна инвестиция в областта на енергетиката от близо двадесет и няколко години насам. Досега ние освен да извеждаме мощности, не сме правили кой знае какви инвестиции, освен удължаването ресурса на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“.
Така че това е значително събитие, значителна част. Знаем, че там, където има тръби, трудно се предизвикват и войни, тоест не е само обект на енергийната сигурност, но е и обект на националната сигурност на една страна.
Мисля, че това ще бъде едно ползотворно изслушване. Информацията, която ще получим, ще ни даде оптимизъм за това, което се случва в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Имате думата, уважаема госпожо Министър, да информирате народните представители по въпросите, които Ви бяха зададени.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Николов! Темата на днешното изслушване, както и Вие споменахте, е много важна, много значима не само за българската енергетика, тя е изключително важна за цялата икономика на страната, защото именно природният газ е такъв тип енергиен ресурс, който се ползва както от битовите потребители, така и от бизнеса. Ето защо цената на доставките на такъв тип ресурси и сигурността на доставките на природния газ е от приоритетно значение за България, за българското правителство.
Тук използвам случая, за да благодаря на народните представители, на всички Вас за това, че подкрепихте актуализацията на промяната на Енергийната стратегия, която ни позволи да направим много сериозни стъпки напред към това да диверсифицираме източниците за доставка на природен газ, както и маршрутите за тяхната доставка.
Знаете, че с актуализацията на Стратегията всъщност стана възможно „Булгартрансгаз“ да стартира процедурите както по открит сезон, така и обществената поръчка за избор на строител за разширението на газопреносната инфраструктура на територията на България от българо-турската до българо-сръбската граница, както и стана възможно участието на „Булгартрансгаз“ като акционер в изграждането на „ЕлЕнДжи терминала“ на Александруполис.
Всички тези стъпки са изключително важни и решаващи, за да диверсифицираме този тип доставка на енергийни ресурси и да гарантираме сигурност на доставката и конкурентоспособност на нашата икономика.
Когато говорим за концепцията за развитие на газоразпределителния център на територията на България, трябва да знаем, че тук става въпрос за два основни аспекта.
От една страна, става въпрос за това, че когато говорим за такъв тип инфраструктура, трябва да знаем, че тук става въпрос за изграждане на липсващата такава инфраструктура в областта на природния газ, която да ни даде възможност да доставяме природен газ от различни източници, които съгласно европейските стандарти са поне три различни източника за доставка на природен газ.
Втората много важна част от тази концепция е свързана с либерализацията на пазара на природен газ – тоест да създадем такъв тип условия, такъв тип конкурентна среда, че да можем да гарантираме пазарното развитие на търговията с природен газ. Смея да твърдя, че до настоящия момент има много сериозни крачки напред в тази посока.
По отношение на инфраструктурата. „Булгартрансгаз“, както вече споменах, сред актуализацията на Стратегията на 21 декември 2018 г. стартира едновременно и третата фаза на открития сезон, тоест за да проверим дали има икономически интерес към такъв тип проект, и стартира обществената поръчка за избор на изпълнител. Тази обществена поръчка беше поставена под условие и условието беше, че тя ще стане факт и ще се върви към нейното осъществяване единствено и само, ако третата фаза на пазарния тест, тоест тази фаза, която предвижда подаването на ангажиращи оферти, ще бъде успешна. Опитали сме се по този начин да защитим в максимална степен интересите на страната и да не се допуска каквото и да било съмнение по отношение на това, че някой просто иска да разходва едни средства.
За радост и третата фаза на пазарния тест приключи успешно. Това ни даде основание да продължим напред с обществената поръчка и към днешния ден с радост мога да споделя, че обществената поръчка, свързана с избор на изпълнител, приключи успешно. Знаете, че процедурата, която се проведе, е открита процедура. Това е възможно най-публичната, най-прозрачната процедура съгласно Закона за обществените поръчки.
В хода на процедурата се явиха три консорциума, като на два от тях беше дадена възможност да предоставят оферти, тъй като другият консорциум не можа да покрие тези изисквания. Два от тези консорциума представиха своите оферти, които съдържат технически параметри, технически и финансови показатели.
Това, което мога да кажа, e, че от двата консорциума, които стигнаха до финала, офертата, която печели, е на консорциум „Аркат“, който се състои от компания „Аркат“ от Саудитска Арабия и италианска компания. Те дадоха оферта, която дава възможност да влезем в бюджета на обществената поръчка, гарантира се изпълнението на обществената поръчка в рамките на 250 дни и цената на ресурса, определена от страна на консорциума, който е спечелил, е 4,1%, тъй като, знаете, че обществената поръчка съдържа условие за разсрочено плащане – изпълнителят на обществената поръчка ще изгради инфраструктурата, след което ние ще връщаме тези средства, разбира се, с лихва за определен период от време. Цената на ресурса, предложена от страна на избрания консорциум, е 4,1%. Смятам, че това е добър лихвен процент, но ние сме си оставили възможност в договора да потърсим, при положение че излезем на финансовите пазари – сега „Булгартрансгаз“ ще наеме и финансов консултант в тази посока, ако ние намерим по-добри условия от тези, имаме опцията да използваме тези по-добри условия, така че да осигурим още по-ниска цена на ресурса, ако, разбира се, това е възможно. Така или иначе, обществената поръчка приключи успешно и това, което следва оттук нататък, е стъпки към подписване на договора за възлагане на обществена поръчка и старт на строителството. Знаете, че за реализацията на този проект имаме определени срокове, които искаме да бъдат изпълнени, и това е проектът да бъде готов до началото на 2020 г.
По отношение на тази част от липсващата инфраструктура, това е напредъкът и развитието към настоящия момент. Когато обаче говорим за газоразпределителен център и за тази концепция, не влиза само този проект, той е част от цялата инфраструктура, от цялата концепция, която е разработена.
Когато говорим за газоразпределителния център, безспорно ключово е значението на интерконектора „Гърция – България“. Това е проект, който е приоритетен не само за нас и за нашите гръцки съседи, той е приоритетен за целия Европейски съюз и неслучайно е включен в седемте топ приоритета на Европейския съюз в областта на енергетиката.
За радост, по отношение реализацията на този проект също имаме добри новини. В момента са в ход три обществени поръчки, които са ключови, свързани с избор на инженер-консултант, доставчик на тръби и избор на строител.
Процедурата, свързана с избора на инженер-консултант, приключи. На 15 март беше определен този изпълнител. Това е отново консорциум, който включва няколко компании – италиански, австрийски, българска компания също участва в този консорциум. Тази част от избора на изпълнители, която е много важна, тъй като инженер-консултантът ще има много важна ключова роля в целия процес – той ще бъде на практика връзката между строителя, между доставчика на тръби и ще координира целия този процес. Така че от компетентността, от квалификацията на този изпълнител до голяма степен зависи успешното реализиране на този проект.
По отношение на другите обществени поръчки, надяваме се, през месец април да бъде финализирана поръчката за тръбите, през месец май да бъде финализирана и обществената поръчка, свързана с избора на строител, така че в началото на месец юни да бъде даден стартът на строителството.
Интерконекторът Гърция – България, знаете, че е с капацитет между 3 и 5 млрд. куб. м газ, така че това е капацитет, който на практика – тези 3 млрд., се равняват на нашето годишно потребление, както и господин Николов отбеляза, което наистина е възможност за реална диверсификация на източника за доставка на природен газ.
По отношение на интерконектора Гърция – България и по отношение на актуализацията на енергийната стратегия, която направихме благодарение на всички Вас, отново е много важно да споменем, че именно тази междусистемна връзка между България и Гърция ще ни даде възможност да се възползваме от участието си в Ел Ен Джи терминала на Александруполис, където бихме могли да доставяме природен газ от различни източници, в това число втечнен природен газ, от САЩ, от Катар, от Израел, от различни източници, а каква по-голяма диверсификация от това? Връзката с Ел Ен Джи терминала в Александруполис и България, и диверсификацията на източниците в България е именно интерконекторът Гърция – България, така че този проект е също ключов, когато говорим за концепция за газоразпределителен център, тоест този проект ще ни даде друг, различен източник за доставка на природен газ.
Междусистемната връзка с Румъния – знаете, това е проект, който също дълги години чакаше своята реализация. За наша радост през месец ноември 2016 г. интерконекторът беше изграден и въведен в търговска експлоатация. Така че това, което можем да кажем по отношение на този проект, е, че той вече е факт, и това е първата междусистемна връзка, която България има със съседна на нас страна.
Когато обсъждаме темата, свързана с изграждането на газоразпределителен център, трябва да знаем, че като един от потенциалните източници за доставка на природен газ, ние разглеждаме и местния добив. Затова и местният добив е един от потенциалните източници и един от основните приоритети в Управленската ни програма в част „Енергетика“. Ние наистина залагаме изключително много на местния добив, залагаме на това проучванията, които в момента се извършват в дълбоко Черно море от „Тотал репсол“ и ОМW, от компанията „Шел“, да се увенчаят с успех, защото няма по-голяма диверсификация от това да разполагаме с местни енергийни ресурси. Това ще бъде още един различен източник за доставка на природен газ. Разглеждаме, разбира се, като потенциален източник за доставка на природен газ и такъв от Румъния, тъй като, знаете, нашите румънски съседи разполагат с местен добив, който е в сериозни количества и им дава възможност на този етап да покрият на сто процента своето вътрешно потребление. Това – по отношение на инфраструктурата.
Разбира се, интерконекторът България – Сърбия, който пък е много важен от гледна точка на това, че ще даде възможност през интерконектора Гърция – България, през българската газопреносна мрежа, природен газ от друг източник да достигне до цялата част на Югоизточна Европа. Това също е много важен инфраструктурен проект, който ще има ключова роля за газоразпределителния център на територията на България. Другата част от тази концепция е свързана с изграждането на борса за търговия с природен газ.
Стъпките, които предприехме – през месец януари тази година – беше създадена компания, сто процента дъщерна компания на „Булгартрансгаз“, която компания ще оперира борсата за търговия с природен газ. Предприехме много важна стъпка с подписването, непосредствено след регистриране на компанията, подписахме договор с източноевропейския газов хъб, който оперира австрийската борса, тоест това са колеги, които притежават много сериозен опит, много голям потенциал от знание в тази посока както по отношение на правната рамка на такъв тип борса за търговия с природен газ, така и по отношение на регулаторната рамка, която трябва да бъде създадена, за да функционира борсата пълноценно.
Разбира се, както и Вие споменахте, господин Николов, за да има реална търговия, трябва да има и реални доставки на природен газ, трябва да има ликвидност за борсата, затова нашата задача – на правителството, благодаря още веднъж за подкрепата на българския парламент в тези наши желания и инициативи, е да изградим липсващата инфраструктура, която ще ни даде възможност да се свържем със съседните ни страни, със съседните газоразпределителни мрежи и да гарантираме сигурността на доставките и конкурентоспособността на българската икономика. Разбира се, всичко това се прави в интерес на българските потребители. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Преминаваме към въпросите.
Въпрос от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
Заповядайте, господин Тинчев.
МАРТИН ТИНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги народни представители! Безспорно газовата карта на Европа е на път да се промени драстично. Досегашните основни доставчици, предимно на руски газ през Украйна, е ясно, че са под огромен въпрос. Оттук следва да разберем къде е позицията на България предвид всички останали заобикалящи ни проекти, свързани с преноса на газ. Тук имам предвид и изграждането на втората тръба на „Турски поток“, и изграждането на „Северен поток“ 2, също така южния газов коридор, който ще осигури достъп до газовите находища в Каспийския басейн, поредицата от проекти, свързани с изграждане на ЕлЕнДжи терминали. Една част от тези проекти са свързани с множеството по-малки газопроводи, които също имат особено голямо влияние за нашата страна – имам предвид проекта БРУА, който ще свързва България с Румъния, Унгария и Австрия, проектът „Ийстринг“, който ще свързва газопреносните системи на Словакия, Чехия, Унгария, Румъния, България. Също така проектът, който очакваме да доставя газ от големите находища в шелфа на източната част на Средиземно море и заедно със свързващата инфраструктура, междусистемните връзки, създава изцяло нова среда, в която много е вероятно ролята на досегашните играчи да се промени, от което, разбира се, ще се промени и енергийната зависимост на Европа, което пък неминуемо ще доведе до промяна и в линиите на геополитическото влияние в региона. В тази връзка е много важно да преценим къде се намира нашата страна и да следим много внимателно всеки процес, който се случва.
За нас ще представлява интерес да разберем каква е информацията от проведения от „Булгаргаз“ търг за покупка на природен газ. В последните няколко дни излезе информация за този търг. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тинчев.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тинчев, въпросът, който поставяте, наистина е много важен и много актуален. Мястото на България на газовата карта на Европа, и друг път сме имали възможност да коментираме с всички Вас, трябва да бъде стратегическо. Ние трябва да запазим това свое стратегическо място на газовата карта на Европа.
България чисто географски е сложена така, че през нея минават естествените пътища на природния газ както от север, така и от юг. Така че ние трябва да използваме всички тези – чисто географски предимства, които имаме, трябва да използваме и това, че имаме изключително добре развита газова инфраструктура.
Споменато бе, че именно на нашата територия се намират 80% от компресорните станции в целия регион, тоест това е този тип инфраструктура, която гарантира сигурността на доставките и съответно качеството на доставката на природен газ, така че нямаме право на грешки и нямаме право на това да не направим всичко, което зависи от нас, за да запазим стратегическото място на България на газовата карта на Европа.
Когато говорим за различните варианти, за различните опции, които съществуват към настоящия момент, които в интерес на истината към днешна дата са доста различни, доста разнообразни, което е хубаво, трябва да кажем, че ние разглеждаме руския природен газ като един от основните източници за доставка на природен газ, като едни от основните количества природен газ, които могат да бъдат доставяни и които ще се доставят в България за работата на газоразпределителния център и за сигурността на доставките в нашата страна.
Вие знаете, че повече от 40 години имаме много добро партньорство с нашите колеги от „Газпромекспорт“ по отношение сигурността на доставките, по отношение и на разговори, които текат към настоящия момент във връзка с концепцията за газоразпределителен център на територията на България, така че ние разглеждаме руския природен газ като един от потенциалните източници за газоразпределителния ни център.
Това, което и Вие споменахте, преди броени дни „Булгаргаз“ проведе първата – досега такъв тип процедура не е провеждана – процедура за избор за доставка на природен газ от друг, различен източник. За радост тази процедура приключи успешно и „Булгаргаз“ успя при условията, които беше определил, а условията не бяха никак лесни, цената на природния газ да бъде под регулираната цена от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Независимо от това се появиха три участника, три потенциални доставчика на природен газ, които дадоха оферти, покриващи изцяло критериите, които „Булгаргаз“ беше поставил по отношение на цена. Този, който спечели процедурата и беше класиран на първо място, с него гръцката компания „Депа“ сключи договор за доставка на природен газ.
Това, което мога да кажа в аванс, е, че към настоящия момент има много сериозен интерес от страна на компании, които се занимават с търговия на втечнен природен газ. Даже в момента вървят такива разговори и аз се надявам на добри новини в следващите няколко дни по отношение на такава друга възможност, така че България трябва да търси всяка една възможност.
Вие споменахте за Проекта „Исмет“. Да, това е един изключително важен и перспективен проект. Реализацията на такъв тип проект наистина ще бъде много сериозен гарант за енергийната сигурност на целия регион.
Това, което прави България в тази посока, е отново чрез интерконектора Гърция – България, защото това е нашата връзка с този тип други възможности за доставка на природен газ, чрез която ние ще имаме достъп и възможност да доставяме природен газ и от други различни източници. Затова е и толкова важно да успеем до началото на месец юни на дадем старт на строителство. Правим всичко това да се случи, защото наистина този проект, колкото и да изглежда малък – той е само 180 км, около 30 км на гръцка територия, останалите километри на българска територия, но този проект е ключов за цяла Европа и за целия регион. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Следващият въпрос би трябвало да бъде от парламентарната група на „БСП за България“ – няма да има въпрос от тях.
От „Обединени патриоти“ – заповядайте, уважаеми господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Както е известно на всички Ви, по време на управлението на господин Орешарски в България дойдоха трима американски сенатори, предвождани от покойния Маккейн, и наредиха спирането – спомням си в предишния мандат, последния преди този, Бойко Борисов участваше в тържеството по започването на газопроекта, заедно с господин Минев – на започнатия вече газопровод „Южен поток“ с четири тръби. Досега „Южен поток“ щеше да бъде готов и България щеше да печели стотици милиони лева на година от газопреносни такси. Много от сега съществуващите проблеми, които си поставяме сега, нямаше да съществуват, тъй като от четири тръби щяхме да получаваме газ пряко от Русия. Впрочем тръбите все още стоят, доколкото е известно, на Варненското пристанище и чакат някаква реализация.
Всичко, което говорим тук, е добре – газова връзка с Гърция, една тръба от „Турски поток“, но моят въпрос към Вас е: все пак, госпожо Министър, не съществува ли възможността да стигне до Варна, до хъб „Балкан“, а това е в пряка връзка с темата, която обсъждаме – за концепцията за хъб „Балкан“, поне една тръба, казвам, би било желателно да са и повече, но да стигне до Варна, до хъб „Балкан“ тръба или повече тръби, които да бъдат в пряка връзка, да идват направо от Русия. Това изцяло ще промени нашето положение и би дало друг смисъл, друго съдържание и във всички случаи би издигнало значението на газопреносния хъб „Балкан“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Водени ли са всъщност някакви разговори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбрахме въпроса.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли някакви анонси от руската страна или от нашата страна да се говори, да има някаква, каквато и да е, индикация това да се случи, да се състои?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, темата, свързана с Проекта „Южен поток“, е дискутирана многократно. Всички знаем как беше спрян този проект, но то беше на базата на наказателна процедура, която Европейската комисия стартира срещу България на 4 юни 2014 г. В самата наказателна процедура в съобщението, което Европейската комисия изпраща, са посочени два основни аргумента за спирането на Проекта. Първият аргумент е свързан с това, че според Европейската комисия е налице нарушение на третия либерализационен пакет. Вторият основен аргумент на Европейската комисия е свързан със съмнения за нарушения в областта на обществените поръчки или, за да бъдем конкретни, става въпрос за неприлагането на Закона за обществените поръчки при избора на изпълнител. Може би си спомняте процедурата, която траеше между Коледа и Нова година. Това има предвид Европейската комисия.
Смятам, че темата, свързана с прекратяването на Проекта „Южен поток“, вече е в миналото, но това, което ние трябва да правим оттук нататък, е, че трябва да сме извлекли своите поуки как не трябва да се действа. Смятам, че с усилията, които сега полагат и правителството, и парламентът със своята безрезервна подкрепа, показваме, че когато следваме правилата, когато следваме европейското право, европейските изисквания и националното законодателство, нещата се случват.
Неслучайно акцентирах върху това, че обществената поръчка, която „Булгартрансгаз“ възложи сега, за да избере изпълнител – процедурата е открита по реда на Закона за обществените поръчки, най-прозрачната и най-публична, стартира още през месец декември 2018 г. Спазихме съответните изисквания на европейските директиви по отношение провеждането на пазарен тест. Никой в областта на природния газ, на енергийната инфраструктура не изгражда инфраструктура заради самата инфраструктура, просто за да има една тръба. За да се построи такъв тип инфраструктура, тя трябва да отговаря на определени показатели. Тя трябва да бъде икономически обоснована, трябва да има икономически интерес от нейното ползване, защото инвестицията в такъв тип инфраструктура се връща чрез цената, която потребителите плащат, за да използват тази инфраструктура.
На конкретния Ваш въпрос мога да отговоря по следния начин. Принципно – няма невъзможни неща, но ние трябва да следваме това, което предвиждат европейските правила, което предвижда нашето национално законодателство. Ако има такъв интерес – тук, разбира се, трябва да се водят разговори съответно с руската страна, ако е налице такъв интерес, ако има икономически интерес от реализацията на подобен проект, мисля, че няма нищо невъзможно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Въпрос от името на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ – господин Аталай, имате думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожо Министър, дори на колегите, които не се занимават с енергетика, им прави впечатление, че в последните години говорим все едно и също нещо. Затова ще Ви върна малко назад.
Смятам, че помните газовата криза – всички тук, в тази зала, я помним. Впоследствие, след тази газова криза, имаше план за развитие за газопреносната мрежа на България. С този план през 2009 г. ГЕРБ получиха, че в най-кратък срок трябва да изградят интерконекторните връзки с Турция, с Гърция, с Румъния, със Сърбия. И днес, след 10 години, въпросът ми е, както го зададе господин Николов, и аз задавам пак същия въпрос: в какво състояние са интерконекторните връзки с Турция, с Гърция, с Румъния, с Македония…
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Северна Македония.
РАМАДАН АТАЛАЙ: За нас е Западна, нали? Вече няма как и да я определим.
Обаче сериозен е въпросът: кога ще бъдат приключени всички интерконекторни връзки и ние, или и Вие – управляващите, ще кажете, че сме приключили всякакви действия, процедури и изпълнения, за да имаме завършени интерконекторни връзки? Тогава вече ще стигнем до онзи израз, който всички ползваме – стратегическото географско място на България, тогава ще говорим за инфраструктурата в България. Тогава може да зададем въпроса: може ли хъб „Балкан“ да бъде реализиран и какво трябва да се направи, за да бъде реализиран?
Може би следващият въпрос, който ще бъде тогава: какво правим с връзката с Румъния, където в момента имаме интерконектор, за който Вие знаете, че ние можем само да изтласкваме газ оттук към Румъния, но оттам насам няма как да получим. Имате ли яснота? Отговорете ми на този въпрос, за да Ви задам втория въпрос, защото това, което правите в момента, е цялостното надбягване за 10 години, което искате да приключите – преди малко чух, за 6 месеца? Ако това е осъществимо – за 6 месеца да направим връзката с „Турски поток“, връзката със сърбите, ако ние изградим тръбата до Гърция, тогава възниква въпросът, като стигнем до инфраструктурата, за която също трябва да дадете отговор: какво правим с другата инфраструктура, където едни други специалисти ни подсказват – през Стара Загора към Димитровград? Ще остане време и за втория въпрос. Ако ми отговорите на тези въпроси, тогава ще минем и към становището. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай.
Имате думата, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Аталай, благодаря за поставения въпрос. Всички ние искаме да знаем кога ще стане възможно да бъдат реализирани тези проекти, за които споменахте. Аз съм съгласна с Вас, че те стоят в обсега на общественото пространство доста дълго време. Но смятам, че е дошло време и тези проекти ще бъдат реализирани, както споменах преди малко в развитието на питането. Те няма как да не бъдат реализирани, защото ситуацията е такава. Ние просто нямаме време да отлагаме реализацията на тези проекти.
По отношение на интерконектора Гърция – България. Реализацията на този проект и въвеждането в търговска експлоатация на интерконектора Гърция – България трябва да е факт през 2020 г. Това ще бъде факт заедно с реализацията на Проекта „Таб“. Ще кажа веднага защо това трябва да се случи и защо ще бъде така. Знаете, че имаме сключен договор със SOCAR за доставка на 1 млрд. куб. м. газ, предназначени именно за този проект – за интерконектора Гърция – България. В договора, който има „Булгаргаз“ със SOCAR, са предвидени определени срокове, в които доставките трябва да започнат. Ако тези доставки не започнат в рамките на тези срокове, това означава, че съществува риск да бъдат загубени тези количества, които всъщност са договорени. А ако тези количества не са факт и не можем да ги използваме за интерконектора Гърция – България, то тогава на практика се губи целият смисъл.
Това, което ще се случи, и това, за което работим, е строителството на интерконектора Гърция – България да стартира сега – в началото на юни, и да бъде въведен в търговска експлоатация през 2020 г. заедно и в синергия с Проекта „Таб“. Това са сроковете и крайните възможности, които има по отношение на този проект. Всички предпоставки са налице – аз вече споменах, обществените поръчки са на финалната права, избрахме инженер-консултанта, който ще има много важна ключова роля в този проект, сега, през месец април, ще бъде избран и доставчикът на тръби и през месец май ще бъде избран строителят.
Така че това са необходимите условия, за да започне строителството – има разрешение за строеж и на българска територия, и на територията на Гърция, осигурено е изцяло финансирането, българското правителство предостави държавна гаранция в размер на 110 млн. евро за този проект, финализира се договорът с Европейската инвестиционна банка по отношение осигуряване финансирането на проекта, 45 млн. евро има предоставени от Механизма за свързване на Европа, още 39 млн. евро предоставихме по нашата Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Така че всички предпоставки са налице, налице е и много ясно заявена политическа воля на най-високо ниво от страна на премиера Борисов, премиера Ципрас. Този проект е изключително важен, той е геостратегически. Ние осъзнаваме неговата важност и неговото значение и той ще бъде факт.
По отношение на интерконектора България – Румъния. Всички помним как се развиваше този проект в годините, как няколко пъти се провалиха обществените поръчки за избор на изпълнител, просто никой не можеше, или по-скоро не искаше, да поеме тази отговорност и да изгради тази връзка под река Дунав, което си беше едно сериозно изпитание. За радост, проведохме обществена поръчка през 2015 г., беше избран изпълнител – австрийски консорциум, който реализира успешно Проекта и тази междусистемна връзка работи и към настоящия момент. Даже в рамките на вчерашния ден реалният, фактическият пренос е 160 хил. куб. м газ на ден.
Това, което трябва да се направи там, и това, което очакваме от страна на нашите румънски партньори, е да бъде изградена компресорна станция „Подишор“, която ще осигури изравняване на подходящото налягане между мрежата на България и мрежата на Румъния, което ще даде възможност на практика да осигурим реверсивен поток и към България. Така че по отношение интерконектора България – Румъния, смея да твърдя, че той работи, използва се и нещата са финализирани.
Друг много важен аспект по отношение на диверсификацията и на това, че години наред само говорим по тази тема, но казвате, че няма действие. През 2015 г., ако си спомняте, беше подписано едно Споразумение за междусистемна свързаност между България и Гърция за осигуряване на капацитет, виртуален, на Кулата – Сидирокастро. Тази възможност се използва и към настоящия момент. Четири милиона кубични метра газ на ден твърд капацитет могат да вървят на базата на Споразумението за междусистемна свързаност.
Що се отнася до интерконектора България – Турция, този проект беше определен като Проект от общ интерес от страна на Европейската комисия и в края на 2017 г. тя го извади от списъка на проектите от общ интерес.
Това, което до този момент е направено от страна на „Булгартрансгаз“ – изготвено е предпроектно проучване, което е предоставено на колегите от „Боташ“ за евентуално становище от тяхна страна. Тук може би трябва да отворим една скоба и да кажем, че с изграждането на лупинга Лозенец – Недялско и създаването на възможност за реверсивен поток от Турция към България, който е с доста сериозен капацитет – приблизително 15 млрд. куб. м газ годишно, на практика играе много добра роля, за да бъде доставен природен газ и в обратна посока.
По отношение на интерконектора България – Сърбия. Тази междусистемна връзка е включена в проектите от общ интерес на Европейския съюз, проект, който също назад във времето е отлаган доста дълго време, но тук причината не се корени в нас. Знаете, че по Механизма за свързване на Европа и по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ бяха заделени средства – 45 млн. евро, България изпълни своите ангажименти по отношение усвояването на тези средства на първата фаза, тоест изготви технически проект, подробен устройствен план.
Това, което всъщност трябваше да бъде направено, за да продължи Проектът с усвояването на средствата, е, че от сръбска страна трябваше да бъдат достигнати тези действия и тази степен на готовност на Проекта, на която се намира той на територията на България. Тъй като нашите сръбски партньори имаха проблем с осигуряване на финансирането, този процес беше забавен във времето. Сега Европейската комисия отпусна по предприсъединителните фондове на Сърбия ресурс, който да им позволи да реализират този проект. Това, което ние сме подписали с моя колега – министърът на енергетиката на Сърбия, е, че Проектът ще бъде реализиран до месец май 2022 г.
Това е по отношение на сроковете, които сме си заложили. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Продължаваме с втория кръг въпроси.
От парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, от Вашето изложение разбрахме, че, за да се осъществи хъб „Балкан“, или платформата за търговия с природен газ, трябва да имаме три независими източника на входа, същевременно със заявени капацитети.
Моят въпрос е: в какви срокове и в каква последователност ще се осъществи изграждането на ликвиден пазар за търговия на природен газ в България? Благодаря Ви предварително за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, както споменах в изложението си, платформата за търговия с природен газ е една от ключовите предпоставки за реализацията на концепцията за газоразпределителен център на територията на страната. От друга гледна точка, за да говорим за такъв тип търговия, за ликвидна борса, ние трябва да имаме и възможност да доставяме природен газ, за да има различни източници за доставка на природен газ и реална търговия с него. За да стане това факт, разбира се, са необходими поредица от действия, които трябва да бъдат предприети.
На първо място, възможността да бъде доставен природен газ от различни източници, тоест инфраструктурата трябва да е факт, за да можем да говорим за ликвиден пазар. Това, което ние сме си поставили като задача, и по което работим заедно с нашите колеги от източноевропейския газов хъб, който оперира австрийската газова борса – това са колеги с много добър опит в тази посока и ние работим заедно с тях, предвиждаме следните стъпки и етапи, през които трябва да преминем и да извървим, за да стигнем до една ликвидна борса.
На първо място, казах, че задължителното условие е да бъде създадена такава компания. Тя вече е създадена. Подписали сме споразумение за консултиране, за предоставяне на опит.
Това, което предстои да бъде направено до края на 2019 г., е да бъде въведена платформа за търговия, която да бъде съответно ден напред. След това предстои да бъде въведена платформа за търговия на база на двустранни договори, след което предстои да бъде въведена платформа за търговия, но това вече ще стане може би след 2020 г., когато се очаква да има по-голяма ликвидност на пазара и ще бъде въведена възможност за средносрочни и по-дългосрочни договори.
Четвъртият етап, през който трябва да премине такъв тип платформа за търговия, е обединението на българската борса със съседните борси, което ще даде възможност за реално участие на страните в нашата борса и реално участие в съседните на нас борси за търговия с природен газ.
Това са задължителните етапи и стъпки, през които трябва да преминем. Разбира се, за това се изисква и време, и търпение, и опит. Трябва да признаем, че България до този момент няма подобен опит, но винаги има първи път, както споменах и преди малко, че „Булгаргаз“ не беше провеждал процедура за доставка на природен газ, но проведе такава процедура и тя приключи успешно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
„Обединени патриоти“ – господин Веселинов, имате думата за въпрос.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, диверсификацията към която всички се стремим по отношение на газовите доставки, има един много важен елемент – собственият добив.
Бих искал да дадете на народните представители малко повече информация относно реализираните сондажи в Черно море за добив на нефт и природен газ и би ли инициирало Министерството някакви законодателни промени, които да увеличат шансовете такъв добив да се случи в близко бъдеще?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Имате думата, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Веселинов, както споменах, местният добив е един от вариантите, от възможностите, на която ние разчитаме изключително много, когато става дума за диверсификация на източника за доставка на природен газ.
Това, което българското правителство е заложило като приоритет в своята управленска програма, заедно с нашите коалиционни партньори от „Обединени патриоти“, е именно развитието на местния добив, търсенето и проучването в дълбоко Черно море.
Категорично мога да кажа, че от страна на българското правителство се оказва всякаква институционална подкрепа при реализацията на този тип дейности. Знаете, че в дълбоко Черно море се извършват две проучвания на този етап – едното от компаниите Total, Repsol и OMV – това е блок „Хан Аспарух“, и от компанията Shell, която проучва в блок „Хан Кубрат“.
Това, което мога да кажа към настоящия момент, е, че компаниите Repsol, Total и OMV – помните, че преди близо две години дадоха сигнал по отношение на това, че има потенциално находище на петрол, но ние до този момент не сме получили друга по-подробна информация, която да ни даде възможност да кажем категорично какво е положението там, тъй като тези, които трябва да предоставят тази информация, са именно компаниите, които извършват търсеното и проучването. Когато те имат достатъчно категорични резултати, наред с това, че те са открили някакво потенциално находище, все още нищо не означава, защото, за да има добив, трябва да са налице други условия – трябва да е налице информация по отношение на количествата, дали ще бъде рентабилен този добив, за да бъде осъществен. Това е една сложна процедура, която във времето се развива и неслучайно законодателят е предвидил възможност за удължаване срока на търсене и проучване. Такова удължаване е дадено на компаниите, така че те да имат свободата и комфорта да вършат своята работа, както предвиждат правилата.
По отношение на компанията Shell също бяха предприети действия в последните няколко месеца, които са свързани с включването и на други компании, които ще търсят и проучват заедно с компанията Shell, което според мен е един добър знак. Очакваме да започне сондажът и ще чакаме добри новини. Безспорно, разчитаме изключително много на този тип дейност, защото наистина няма по-голяма диверсификация от местния добив.
Що се отнася до законодателните промени, смятам, че нашето национално законодателство е добре разписано в тази си част и то изцяло съответства на европейските правила и на европейското законодателство в тази област. Но, разбира се, ако има някаква необходимост от предприемане на някакви действия и законодателни инициативи, ние ще алармираме и ще разчитаме на Вашата подкрепа, в която не се съмнявам, както винаги е било. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Имате думата за втори въпрос, уважаеми господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожо Министър, виждам, че въпросите са много, но като че ли избягвате отговора на определени въпроси, които Ви зададох, свързани с инфраструктурата. Може би, защото много пъти сте разяснявали и обяснявали, но все пак на българското общество Вие трябва да кажете защо инфраструктурата в момента се развива по този проект, който предлага Министерството, а не по Старозагорския – стария, към Димитровград – Сърбия. Дължите това обяснение.
Вторият ми въпрос е: кога според Вас ще бъде приключен терминалът в Гърция, за да започне в България наистина да има диверсификация и газът, който е необходим, да получава от терминала, където България ще има 20% участие?
Допълнителният ми въпрос е за проучванията в Черно море. Те като че ли не са толкова обнадеждаващи, но задавам въпроса с определено съмнение: как виждате и какво правите за разширението на газохранилище „Чирен“?
Също така и един неудобен въпрос: бихте ли ни казали в какво състояние е „Чирен“, колко газ имаме в момента там и какво е състоянието на „Галата“? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай.
Уважаема госпожо Министър, Вие получихте повече от един въпрос. Можете да изберете на кой да отговорите, но ако искате – на всички. (Реплики.)
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, встрани от микрофоните): Те са газови, по тази тема. Ако беше за ядрената енергетика или за друго – разбирам, но това не са различни въпроси.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Аталай, въпросите наистина са важни. Както винаги темите, които Вие поставяте, наистина са важни и значими за енергийния сектор.
Първо, по отношение на подземното газово хранилище в Чирен. Това е един енергиен обект, който е пряко свързан с нашата не само енергийна, но и национална сигурност и всички знаем защо. Такъв тип хранилища имат две основни функции. На първо място, да гарантират сигурността на доставките. На второ място, играят ролята на балансьор в системата.
Така че това, че ние искаме да разширим и увеличим капацитета на подземното газово хранилище в Чирен, който към настоящия момент е 500 милиона кубични метра газ годишно, ние искаме да го направим 1 милиард кубични метра газ годишно, е напълно закономерно и е задължително за изпълнение. Още повече на фона на този проект, който всички заедно искаме да стане факт, а именно реализацията на Концепцията за газоразпределителен център на територията на България, такъв тип хранилища наистина ще бъдат необходими, защото няма как да говорим за газоразпределителен център, за газов хъб, без да имаме такъв тип енергийни предприятия, такъв тип енергийна инфраструктура, която да гарантира съхранението на природен газ. Така че там се развиват процесите. Знаете от 2016 г. има проведена обществена поръчка за избор на изпълнител, който да извърши 2D и 3D сеизмичните проучвания. Съответно „Булгартрансгаз“ кандидатства за финансиране от страна Европейската комисия във връзка с реализацията на този проект. Такъв тип финансиране е одобрено. Така че ние ще вървим в тази посока.
Що се отнася до другата тема, която поставихте, за въпроса по отношение на някакъв алтернативен маршрут може би Димитровград – Ниш или? Това разбирам, че имате предвид. Това, което аз мога да кажа, е, че такъв тип проект или такъв тип маршрут официално никога не е бил обсъждан. Нещо повече, инфраструктурата, която се твърди, че съществува там и може да се използва, на практика не би могла да поеме тези количества природен газ, които ще бъдат съответно транспортирани по новата инфраструктура, която ние реализираме. Така че аз смятам, че са само някакви теми, които са обсъждани назад във времето, но никога не се е стигнало до някакви конкретни проекти, някакви конкретни маршрути, които да са обсъждани.
По отношение на инфраструктурата по-рано аз споменах: сроковете, в които тя трябва да бъде изградена, са ясни, категорични ние ще продължим да работим в тази посока. Така че нищо повече по отношение на инфраструктурата не мога да добавя освен това, че интерконекторът Гърция – България трябва да е факт през 2020 г. с енергия с проекта ТАР, интерконекторът България – Сърбия трябва да е факт – 2022 г. до месец май. Разширяването на газопреносната инфраструктура на България от българо-турска до българо-сръбска граница трябва да е готово до началото на 2020 г. Това са на практика проектите, които всички чакаме с нетърпение, които наистина са изключително важни за нашата инфраструктура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
С това въпросите към министър Петкова се изчерпаха.
Отношение по получените отговори от името на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
Господин Николов, имате думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър, уважаеми колеги! Мисля, че това изслушване, което реализирахме днес, беше важно. Хубаво е и хората да чуят какво се случва в нашата енергетика, че са предприети стъпки, защото честно да си кажем, в последните 10 – 20 години България доста е била лъгана. То не беше Бургас – Александруполис, една алтернатива се беше родила тогава – Бургас – Вльора, то не беше Южен поток, веднага се роди една алтернатива – „Набуко“, и така нататък. Да не ги изреждам. В крайна сметка нищо не се реализира. Общо взето в един момент България трябваше да поеме нещата в свои ръце. Така газовият хъб „Балкан“ мога да кажа, че си е абсолютно чисто българско решение, чисто българска реализация. Тръбата, за която в момента чухме от госпожа министъра, че вече е избран изпълнител, ще бъде абсолютно и изцяло българска. Тази тръба ще даде възможност „Турски поток“ да не заобиколи България, а да мине през България.
Разбира се, това ще бъде една от изходните точки на страната. Да не забравяме, че имаме една друга такава – трансбалканския тръбопровод, който, не дай си боже да пресъхне, но ако се спре преносът през Украйна на руска газ, то тогава той става в един момент излишен. Той трябва също да се реализира. Дали ще бъде чрез „Ист Ринг“ или нещо друго, но тя трябва да бъде реализирана, защото това е готова инфраструктура, която може да бъде използвана.
Неслучайно казах, че за първи път в енергетиката на България, ако не говорим за Белене, защото така или иначе той все е под въпрос, дали ще бъде построен, все още не са минали процедурите там, но за първи път имаме възможност в енергетиката да бъде реализиран проект, който ще бъде и експлоатиран на това отгоре.
За първи път България сама влага средства в такъв проект. Говоря не само за този, както вече го наричаме балкански тръбопровод, който ще преминава от руската граница към сръбската, говорим за участието в газовия терминал Александруполис, говорим АйСиДжиБи, говорим за междусистемните връзки с нашите съседи. Тоест перспективата и бъдещето на развитието на газовата система в България виждаме, че си има своите вече материални осъществявания и своите амбиции да се реализират. Виждам вече конкретните години, които наближават. Не говорим за дълъг период, а говорим за след година, когато вече два проекта ще бъдат в действие – този балкански тръбопровод да го кажем, да не го говорим все турски, който ще мине към сръбската граница, но и АйСиДжиБи също бъде реализиран. Можем вече да говорим за диверсификация и на източници.
Така че перспективата и България да стои добре на газовата карта на Европа е много важна. Това дава още по-важни въпроси, които могат да дадат перспектива на България да бъде в газовата карта на Европа, защото виждаме, че едновремешните доставчици на газ за Европа като Холандия, Норвегия, разбира се, Русия през Украйна, вече се променят. Холандия изчерпа своите източници на газ, Норвегия все още има добри перспективи, но през Украйна вече имаме голямо съмнение, дали ще минават потоците на Русия? Даже бих казал, че това съмнение скоро ще го разберем, преговорите продължават, но сме доста скептични.
Виждаме обаче нови находища, които са открити. Говорим за находището под Кипър, което накара Гърция, съответно Израел и Италия, да подпишат споразумение за доставка на газ от това находище съответно към Италия. Но аз мисля, че България трудно може да бъде заобиколена като един от вариантите да премине тази газ и да снабдява съответно Южна, а защо не и Централна Европа?
Ние говорим за газ, която ще идва и през терминала в Александруполис. Там очакваме американска газ, катарска газ и каква ли не още, която може да бъде разтоварена там. Това също не може да заобиколи България с направената инфраструктура и влаганите пари. Неслучайно „Булгартрансгаз“ направи реверсивни, поднови всичките си подстанции, за да може газът, който преминава, да бъде доставен до съответните потребители.
Така че мисля, че всеки един лев, вложен в газовата инфраструктура, дава перспективи България да бъде незаобиколим фактор в газовата карта на Европа. Приветствам тези усилия на Министерството на енергетиката. Разбира се, ние ще подкрепяме, нашата парламентарна група със сигурност, а и колегите знам, имаме единомислие в това да подкрепяме смислени проекти в България. В Комисията по енергетика винаги сме мислили прагматично, а не политически върху тези въпроси. Мисля, че вървим в правилна посока. Дай боже скоро вече да режем ленти на тези големи енергийни проекти в България и това да бъде начало. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Уважаеми господин Шопов, имате думата да изразите отношение по дадените отговори от министър Петкова.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, много точно казахте: да не грешим, перифразирам, но това беше смисълът във Вашето изказване, който ми направи дълбоко впечатление.
Господин Николов, Вие преди малко казахте, че много са ни лъгали по тези въпроси. Да, точно така е. Много говорим за геостратегическото си положение, за мястото си тук на Балканите като кръстопът, което винаги ни е донасяло конфликти, нашественици, робства, окупации. Хайде най-после да го осребрим това положение и от него да получим нещо добро. Всъщност това може да стане във връзка с газа по тази тема.
Говорим тук и за наш добив – местен, български, собствен добив. Беше прекрасно казано от колегата ми от „Обединени патриоти“ Искрен Веселинов, който повдигна такъв въпрос. Много съм съгласен с него.
Колеги, май че аз съм тук от най-старите в тази зала, спомням си, че България имаше собствен добив. Нямам предвид този, който се добиваше около Тюленово. България добиваше огромни количества газ от Яринбурското находище. Някои даже не са и чували, че имаше такова в Съветския съюз, което спомняте си, господин Николов ме разбира, беше разработено от нас, българите. Не само разработено, но и имахме там инвестиции в преноса на газ. В България газ постъпваше на символични цени десетилетия наред.
По въпроса за лъжите и измамите, които сме понесли, едни фанфари на аерогара София свиреха в тържествен тон за това, че сме постигнали огромна победа. Тази победа беше да се откажем от този газ. Това стана по времето на Иван Костов. Тогава се върна вицепремиерът на страната и обяви тази голяма победа – да се откажем от газ, който години наред още можехме да получаваме на символични цени. Бакърджиев беше.
Лъжата със „Син поток“. Този газопровод трябваше да мине през България подобно на „Южен поток“. Сега, както поставяме въпрос, тогава актуалният въпрос беше „Син поток“. Той мина през Турция. Сега правим интерконекторни връзки, за да получим този газ, когато все още „Южен поток“ не е стигнал до Турция.
После, помня, е мантрата тук с „Набуко“. „Набуко“ – да, чудесно беше и „Набуко“ да мине. Само че ние от „Атака“ 2005 г., 2006 г., 2007 г. казвахме, че това няма да стане. Няма сега да се аргументирам защо и да се връщам назад. Както винаги сме казвали, нещата стават или не стават и се оказваме прави – „Набуко“ не мина.
Въпросът пак за лъжата и грешката, която беше направена с „Южен поток“. Лесно е да кажем: той не отговаряше на едни условия от Европейския съюз. Не, „Северен поток“ минава при същите условия, въпрос е на разговори, преговори, това как ще се защитим пред Европа. Колониалните господари ни спряха тогава. Ние се оказахме съвсем меки, без да опонираме, без да защитим интересите си.
Сега това са част от грешките. Бих продължил в този ред. Нямам време да излагам още грешки, още лъжи, които ни стовариха. Всички те доведоха до това положение. Обезпокоителното за мен е, че говорим днес тук... Най-важното тук е връзката с Гърция – да, чудесно. Връзката с Гърция – да. Едната тръба на „Турски поток“ – да.
От всичко най-обнадеждаващото за мен обаче, че във Вашето изказване, когато Ви зададох въпрос за „Южен поток“, който да идва пряко от Русия и да стига до Варна, до хъб „Балкан“ и оттам нататък ние да го разпределяме, Вие отговорихте, че в един момент това може да се случи в едно бъдеще или при определени обстоятелства. Хайде да бъдем по-оптимистични в това отношение, в това направление. Да започнем разговори, да започнем преговори, да дадем индикация на руската страна, че ние бихме желали да се случи и това. Нищо лошо няма в това, защото тук с газа принципът е от колкото повече страни ще идва газ и се захранва хъб „Балкан“, толкова по-добре. Нека да не си въобразяваме, много от нещата, които сега си говорим, са хипотетични, те са за в бъдеще. Чудесно, български добив, но нещо не се намира толкова години.
Дупчиха световни петролни компании, сега говорим за дълбините на Черно море, за откритото Черно море – не става! Спомняте си за азерския газ – тръгна от малки количества.
Ще завърша с това, госпожо Министър, уважаеми колеги, хайде да не гоним дивото, да не търсим там, където нещата не са. Нещата са ясни къде са, това е руският газ, който е най-реалното, най-близкото и най-лесно осъществимото нещо, което можем да реализираме. Затова, подобно на „Южен поток“, който не се състоя, може би отново да се опитаме да направим така, че да идва руски газ пряко в хъб „Балкан“. Това е реалното, осъществимото, осезаемото и най-доброто решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Уважаеми господин Аталай, имате думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Енергийната сигурност на България е темата, която през цялото време на съществуването на енергетиката на България е като онзи фокус, към който всеки управляващ се насочва. Сигурността на енергетиката и днес в България, госпожо Министър, не може да се похвалим, че е на онова равнище, което би прилягало на България. Защо?
За диверсификацията от различните източници на доставка на енергия в това Народно събрание дебатите се водят постоянно и никога не може да ги достигнем и да направим тази така желана диверсификация. Разбира се, руският газ е необходим за България, но са необходими и други източници.
За първи път, колеги, ако направим – преди малко казах на господин Николов, че ще го „плювна“ от трибуната да не урочаса всичко това, което се прави в момента, да не ни хванат уроки, да направим най-после тази тръба, да се хванем към австрийския хъб, откъдето да започнем да получаваме газ и от двете посоки. Това е истината, колеги! Ако ние не стъпим на Баумгартен… Всичко друго от това, което чухте от министъра преди малко, тя дано да е онзи министър, който да довърши всички тези интерконектори и всички тези връзки, които България очаква от 2008-а или може би от 2009 г. досега.
Не знам обаче кога и как ще се събуди сутринта премиерът и дали няма да дойде да Ви забрани и да се преметне – не виждам тук госпожа Павлова и господин Добрев, за да им обясня, че няма да ядат халва, защото несигурността идва от решението на правителствата в България. Несигурността идва не от това, че трима американци дойдоха в България и забраниха построяването на „Южния поток“, а от това, че министърът от служебния кабинет на Плевнелиев спря „Южен поток“, от това, че когато започнахме да строим „Южен поток“, сметнахме, че България е чак толкова голяма, че можем да нарушим определени законови изисквания на Европейския съюз. Но някои хора бяха в тази зала, когато гласуваха да няма „Син поток“, заедно с Костов бяха и сега плачат.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП, от място): Не съм бил там.
РАМАДАН АТАЛАЙ: А, припозна се. (Оживление.)
Колеги, това, което в момента трябва да се случи, нека да го направим. Първо, трябва да направим връзката с „Турски поток“, трябва да направим и интерконектора с Турция, госпожо Министър – тръбата, която ще минава, втори „Турски поток“ през турската връзка и интерконектора, който ще се направи със съществуващата инфраструктура досега, със съвсем различни потоци, които са необходими и трябва да се направят.
Закъсняхме, Ви казах, и с газовото разтоварище в Гърция. Колеги, няма да е далече денят, когато ще се говори за доставка на газ от Кипър, от Египет, от Алжир.
Сега всеки веднага отива в другата крайност – ами шистовият газ от Америка, ами ако е по-евтин от този, който ще минава през „Турски поток“, защо да не се случи?
„Набуко“ не се случи, защото, за да гръмнат 21 топа залп трябва барут, а нямаше на челото на тази тръба газ, защото трябваше да се вземе от Иран. И „Набуко“ ще остане една хубава опера. И нищо друго!
Никой не ни е виновен, че ГЕРБ с предишните си правителства спряхте и „Александруполис“, спряхте и „Южен поток“, вместо да направите онези крачки, необходими за България! Не си взимайте така изведнъж цялата хвалба, господин Николов, че чак Ви се учудих преди малко и Ви казах, че няма да Ви плюя!
Но трябва да си кажем нещата ей тук. А за сигурността, за стабилността – освен стабилността, ние не можем да осигурим сигурност, не можем да осигурим стабилност, защото нямаме потоци от енергия. А какво останало да говорим за иновативното развитие на енергетиката в България! ТЕЦ-ът с 1 млрд. 360 милиона задължения?! АЕЦ-а го загробвате с последния ЗИД, който вкарвате в момента, утре ще говорим по този въпрос. Защото трябва да угодим на една част от бизнеса, да не търсим баланса. Защото не търсихме баланса в интерконекторните връзки. Защото не търсихме наистина онова стратегическо географско място, на което се намираше България – и „Син поток“ ни заобиколи, и „Южен поток“ ни заобиколи, и в момента, да не го казваме за хъб „Балкан“, но ако не си осигурим обратната връзка през Румъния, през Украйна за газа и за връзката от Австрия за България, трябва да знаете, че и географски не сме улучили мястото, където сме! Затова става въпрос, колеги! Може да говорим надълго и нашироко, в момента мисля, че колегите от Министерството на енергетиката във връзка с тези проекти вървят по терлици, с тихи стъпки – дано не се наложи някой да скочи на тази трибуна, да започне да вика, че онези големи братя от Русия искат да ни дават газ, а тези, по-големите братя, искат да ни дават от Америка! Не, колеги, трябва да си осигурим съответните енергийни потоци за България. Иначе, за собствено производство – дал Господ, нека да проучват. Но аз помислих, че господин Искрен Веселинов стои близо до госпожа Танева и затова говорят по-често за собствено производство. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин Аталай. С това завършихме и този въпрос от дневния ред.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви и аз, пожелавам Ви успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър, за участието днес.
Уважаеми колеги, следващото редовно пленарно заседание е на 4 април 2019 г. от 9,00 ч. съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,39 ч.)



Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер


Секретари:
Станислав Иванов
Юлиан Ангелов