Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев

Секретари: Александър Ненков и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Процедура, господин Нунев, заповядайте.
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, предлагам точка седма от приетата програма за работната седмица – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи,
№ 954-01-10, внесен от народния представител Андон Дончев и група народни представители на 27 февруари 2019 г., да отпадне, тъй като Министерският съвет на заседанието си от вчера е одобрил Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, внесен от Министерството на вътрешните работи. Законопроектите ще бъдат обсъдени и гласувани в пленарната зала по реда на чл. 81 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Нунев.
Предлагате да бъде оттеглена точката от дневния ред? (Реплика от народния представител Пламен Нунев.)
Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 132 народни представители: за 114, против 4, въздържали се 14.
Предложението е прието. (Шум и реплики.)
Колеги, виждам, че има някакво притеснение относно гласуването.
Господин Дончев ще обясни. Имаме съгласуване в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. (Реплика от народния представител Андон Дончев.)
Всичко е наред, нали, господин Дончев? Окей.
Колеги, ще Ви изчета две съобщения:
На 3 април 2019 г. е постъпил и изпратен на народните представител Общ законопроект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, приети на първо гласуване на 3 април 2019 г. Проектът е изготвен от Комисията по труда, социалната и демографската политика на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Заместник министър-председателят по обществения ред, сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през/и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили със своя заповед е разрешил преминаването през териториалното море, пребиваването с невоенен характер във вътрешните морски води на Република България и посещение на пристанище Варна в периода от 4 до 6 април 2019 г. включително, на кораб от състава на Военноморските сили на Канада. Уведомлението е постъпило на 3 април 2019 г., с вх. № 903-09-16, и е предоставено на Комисията по отбрана.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА СЪДЕБНИ АКТОВЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ИЛИ НА МЕРКИ, ВКЛЮЧВАЩИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Вносител е Министерският съвет.
С Доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Анна Александрова.
Госпожо Александрова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Преди Доклада бих искала да помоля за процедура за допуск на заместник-министър Николай Проданов и на господин Димитър Терзииванов – експерт в „Международно правно сътрудничество“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Гласуваме предложението за допуск до залата.
Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите в залата.
Заповядайте, за да продължим с Доклада на Правната комисия.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане
на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 11 март 2019 г.
На свое заседание, проведено на 3 април 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода,
№ 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 11 март 2019 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието: господин Николай Проданов – заместник-министър, господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Катя Панова – държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“, и господин Димитър Терзииванов – главен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Николай Проданов, който посочи, че с него се цели въвеждане на изискванията на Рамково решение 2008/909/Правосъдие и Вътрешен ред на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз.
Законопроектът определя за компетентен орган по признаване и изпълнение на чужди съдебни актове окръжния съд по местоживеенето или обичайното местопребиваване на лицето, на което е наложено наказанието или мярката. Ако местоживеенето на лицето в страната е неизвестно или то не живее в страната, компетентен да признае акта е Софийският градски съд.
Господин Проданов отбеляза, че условие за изпращане на съдебен акт за изпълнение в Република България е деянието, за което той се отнася, да съставлява престъпление и по българското законодателство. Двойна наказуемост не се изисква, когато присъдата или мярката са постановени по повод на престъпленията тероризъм, участие в организирана престъпна група, корупция, трафик на хора, измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейския съюз, подправяне на парични знаци и други изрично посочени престъпления.
Процедурата по признаване на чужди съдебни решения включва възможността за провеждане на консултации с компетентния орган на издаващата държава членка преди изпращането на съдебния акт.
В съответствие с изискванията на Рамковото решение на съда се предоставя възможност да адаптира наказанието, наложено от издаващата държава членка, като го приспособи към най-близкото по вид и характер наказание, предвидено за подобни деяния по българското законодателство. Наказание „лишаване от свобода“ или мярка, включваща лишаване от свобода, не могат да бъдат заменени с глоба или с друга форма на парична санкция.
В Законопроекта са регламентирани възможността за обжалване на решението за признаване, сроковете на производството и последиците от признаването на съдебното решение на друга държава членка. Предвидена е разпоредба за прекратяване на изпълнението при оттегляне на удостоверението или друг случай, в резултат на който наказанието престава да подлежи на изпълнение, включително при постановяване на амнистия или помилване.
Предлага се Законопроектът да влезе в сила от 1 януари 2020 г., тъй като той би оказал въздействие върху държавния бюджет на Република България за 2020 г., като с неговото приемане ще се създадат условия за по-бърза процедура за извършване на трансфер на осъдените лица, с което се очаква увеличението им с до 200 лица годишно.
По Законопроекта е постъпило становище от Върховния касационен съд на Република България.
В дискусията взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Димитър Лазаров, Симеон Найденов и Христиан Митев.
Народните представители изразиха подкрепата си за Законопроекта, като отбелязаха, че има необходимост от прецизиране на определени разпоредби между първо и второ гласуване.
Господин Найденов посочи, че би следвало да се разшири „каталогът“ на престъпните деяния в чл. 8, ал. 2 и с други престъпни състави.
Господин Лазаров отбеляза, че се получават неточни и буквални преводи при въвеждане изискванията на директиви и рамкови решения.
В отговор на поставените въпроси представителите на Министерството на правосъдието посочиха, че в българското законодателство се въвежда определено Рамково решение и Република България е обвързана с него, като е стандартна разпоредба сред различните правни системи да се използват общи понятия, за да може да бъде постигнат компромис.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси единодушно с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 11 март 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Следва Доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаеми господин Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 11 март 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 27 март 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода,
№ 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 11 март 2019 г.
Законопроектът беше представен от Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието. В заседанието участие взеха и Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ към Министерството на правосъдието, и Димитър Терзииванов – главен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“ към същото министерство.
Законопроектът цели да бъдат въведени в българското законодателство изискванията на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (OB, L 327/27 от 5 декември 2008 г.), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г.
В съответствие с изискванията на Рамковото решение на съда се предоставя възможност да адаптира наказанието, наложено от издаващата държава членка, като го приспособи към най-близкото по вид и характер наказание, предвидено за подобни деяния по българското законодателство. Наказание лишаване от свобода или мярка, включваща лишаване от свобода, не могат да бъдат заменени с глоба или с друга форма на парична санкция.
Законопроектът съдържа детайлна уредба на правилата за изпращане на български съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 5 гласа „за“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, № 902 01 12, внесен от Министерски съвет на 11 март 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Откривам разискванията по обсъждания Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебните актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, внесен от Министерския съвет на 11 март 2019 г.
Има ли желаещи за изказване народни представители?
Да приемем, че няма заявки.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Уважаеми народни представители, гласуваме Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебните актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 11 март 2019 г.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
На първо четене приехме Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказания лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 11 март 2019 г.

Преминаваме към следващата точка от дневната ни Програма:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Кой ще ни запознае с Доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика?
Доктор Адемов, имате думата, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 954-01-17, внесен от Светлана Ангелова, Менда Стоянова, Румен Генов, Клавдия Ганчева, Юлиян Папашимов, Димитър Гечев, Николай Сираков, Галя Желязкова, Ралица Добрева и Лиляна Павлова на 27 март 2019 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 3 март 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 954-01-17, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители.
В заседанието участваха Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, и Ивайло Иванов – управител на Националния осигурителен институт.
Законопроектът беше представен от народния представител Светлана Ангелова. В началото на представянето тя припомни, че от 1 януари 2019 г. са в сила промени в Кодекса за социално осигуряване, свързани с начина за определяне на индивидуалния коефициент във формулата за изчисляване размера на пенсиите за трудова дейност. В осигурителния доход, от който се изчисляват пенсиите за трудова дейност, не се включва осигурителният доход за период от три последователни, избрани от лицето години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г., както и осигурителният доход за периода 1997 – 1999 г., което беше възможно до края на 2018 г. Това по същество е нова методика за изчисляване на индивидуалния коефициент при определяне на размера на пенсиите за трудова дейност, която принципно се различава от прилаганата до този момент.
Вносителите на Законопроекта отчитат обстоятелството, че все още при много хора, които се пенсионират в момента, преобладаващият осигурителен стаж и съответният осигурителен доход са придобити преди 2000 г. Част от тях в този период са получавали високи трудови възнаграждения, върху които реално са били осигурявани, а впоследствие, в края на трудовата си кариера, поради различни причини, включително и да могат да натрупат необходимия осигурителен стаж за пенсиониране, са преминали на по-нископлатена работа. Така прилагането на новите разпоредби за изчисляването на пенсиите с начална дата след 31 декември 2018 г. е по-неблагоприятно за тези лица, които, независимо от реалния си осигурителен принос, не могат да черпят съответните осигурителни права.
Основната цел, която си поставят вносителите на Законопроекта, е с разпоредбата на § 22ц от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване да се създаде възможност за лицата, при подаване на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност с начална дата след 31 декември 2018 г., да изберат размерът на пенсията им да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по „стария“ ред, тоест с включване на дохода за трите най-благоприятни години преди 1997 г. и на целия период от 1 януари 1997 г. до пенсионирането им.
За да не се допусне неравнопоставеност по отношение на лицата, които до влизане в сила на предложената промяна вече са подали заявления за отпускане на пенсия за трудова дейност с начална дата след 31 декември 2018 г. или имат отпусната такава, се предлага алинея 2 в § 22ц. На основание на тази алинея 2, в шестмесечен срок от влизането в сила на настоящия закон те могат да упражнят еднократно правото си на избор, като в тези случаи пенсията се отпуска в новия размер от същата начална дата.
Предлага се възможността за лицата да избират размерът на пенсията им да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по „старата“ методика, да се прилага до 2023 г., когато се очаква делът на хората, за които изчисляването на индивидуалния коефициент по „стария“ ред е по-благоприятно, да намалее значително.
В Комисията бяха получени становищата на Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на независимите синдикати в България.
Министър Бисер Петков защити становището на Министерството на труда и социалната политика, като подчерта, че подкрепя предложената със Законопроекта възможност лицата да избират размерът на пенсията им да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по „старата“ методика, приложима за пенсиите, отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г., което ще гарантира справедливост при упражняване на техните осигурителни права.
Управителят на НОИ Ивайло Иванов също заяви подкрепата си за Законопроекта и подчерта, че в НОИ е създадена организация, която да облекчи и подпомогне бързото сработване на новата законова норма.
Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието на Законопроекта. В нея се посочва, че ефектът върху разходите за пенсии по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. ще бъде 13 млн. 673 хил. 600 лв. (ръст от 0,1%) допълнителен разход. Приемането на Законопроекта ще осигури максимална защита на осигурителните права на лицата, поради което ползите от приемането му са по-големи от необходимите допълнителни разходи.
В проведената дискусия председателят на Комисията Хасан Адемов зададе към вносителите въпроси, които по същество се отнасят към възможностите на хората да правят този избор, който им предлага Законопроектът – дали е възможно да се приложи автоматизъм, с който НОИ да изчислява и с новия, и със стария коефициент, след което на лицето да се предлага пенсията с по-благоприятен размер. Господин Адемов изрази безпокойство от това, че информацията за новия законопроект няма да достигне до заинтересованите лица, на които предстои пенсиониране, особено до тези, които живеят в по-малките общини и населени места. Освен това е интересен казусът за лицата, които са избрали да получават пенсия по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 954-01-17, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 27 март 2019 г.“
Само една забележка, господин Председател, допусната е грешка. Заседанието е проведено не на 3 март, а на 3 април 2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Техническа грешка, поправяме я със знанието и съгласието на пленарната зала.
Няма постъпили доклади от други комисии. Възможност за представяне на Законопроекта от вносител – госпожа Ангелова.
Заповядайте, госпожо Ангелова, имате думата за представяне на Законопроекта.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
С цел създаване на максимална защита на осигурителните права на лицата и при отчитане на тяхната значимост на правото на избор с настоящия законопроект се предлага промяна в Преходните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, като се създава възможност за лицата при подаване заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност с начална дата след 31 декември 2018 г., да избират размерът на пенсията им да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по старата методика, тоест с включване на дохода за трите най-благоприятни години преди 1997 г. и на целия доход от 1 януари 1997 г. до пенсионирането им или по новия ред, който е в сила от 1 януари 2019 г.
Искам само да припомня, че от 1 януари 2019 г. са в сила промени в Кодекса за социално осигуряване, свързани с начина на определяне на индивидуалния коефициент във формулата за изчисляване размера на пенсията за трудова дейност.
На основание действащата разпоредба на чл. 70, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсиите, но за период не по-малък от 36 месеца. Когато осигурителният доход на лицето след 31 декември 1999 г. е за период по-малък от 36 месеца, за недостигащия период се взима предвид и последния му осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. по ред, определен с Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
В осигурителния доход, от който се изчисляват пенсиите за трудова дейност, не се включва осигурителният доход за периода от три последователни избрани от лицето години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г., както и осигурителния доход за периода от 1 януари 1997 г. до 31 декември 1999 г., което беше възможно до края на 2018 г.
Тази промяна беше направена с цел по-тясно обвързване размера на пенсията с осигурителния принос на лицето през неговия трудов живот.
Преобладаващата част от лицата, които се пенсионират в момента, са с придобит осигурителен стаж и осигурителен доход преди 2000 г. Част от тях през този период са получавали високи трудови възнаграждения, върху които реално са били осигурявани, а в края на трудовата си кариера поради различни причини са извършвали по-нископлатена дейност. Поради това новите разпоредби за изчисляване на индивидуалния коефициент във формулата за пенсиониране с начална дата след 31 декември 2018 г. са по-неблагоприятни за тези лица. В тази връзка се налага да се създаде правна възможност те да могат да издирят по коя от двете методики да бъде определен техният индивидуален коефициент при изчисляване размера на пенсията. За да не се допусне неравнопоставеност по отношение на лицата, които до влизане в сила на предложената промяна вече са подали заявление за отпускане на пенсия за трудова дейност с начална дата след 31 декември 2018 г. или имат отпусната такава, се предлага в 6 месечен срок от влизането в сила на настоящия закон те да могат да упражнят еднократно правото си на избор. В тези случаи пенсиите се отпускат в новия размер от същата начална дата.
Предлага се възможността за лицата да избират размера на пенсията им да бъде определен с индивидуалния коефициент, изчислен по старата методика, да се прилага до 1 януари 2023 г., когато се очаква делът на хората, за които изчисляването на индивидуалния коефициент по стария ред е по-благоприятно, да намалее значително.
Приемането на допълненията в Кодекса за социално осигуряване ще има положителен ефект върху всички заинтересовани групи. Лицата ще имат право на избор, което ще гарантира в максимална степен защита на техните осигурителни права. Ефектът върху разходите за пенсии по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. ще бъде 13,6 млн. лв. допълнителен разход. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Това беше представяне на Законопроекта от името на вносител.
Откривам разискванията.
Заповядайте, господин Папашимов – Вие сте един от вносителите, имате думата за изказване.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От 1 януари 2019 г. са в сила промените в Кодекса за социално осигуряване, свързани с начина за определяне на индивидуалния коефициент във формулата за изчисляване на размера на пенсиите за трудова дейност. На основание действащата разпоредба на чл. 80, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период не по-малък от 36 месеца. На основание чл. 70, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване индивидуалният коефициент в горния случай се изчислява като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средноосигурителния доход за страната за същия месец се разделя на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца. Отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално на законоустановеното работно време.
Тук се вижда, че осигурителният доход, от който се изчисляват „новите“ пенсии за трудова дейност, не включва осигурителния доход за период от три последователни години, избрани от лицето, от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г., както се изчисляваше индивидуалният коефициент до 31 декември 2018 г.
Тази промяна облекчава както лицата, подаващи документи за пенсиониране, така и администрацията на Националния осигурителен институт. Първите няма да се налага да събират документи за осигурителен доход, а вторите ще използват наличната информация за осигурителния доход на лицата в регистъра на осигурените лица.
Изчисляването на пенсиите по този начин значително намалява възможността за злоупотреби. Тук искам да спомена, че само в периода 2016 – 2018 г. органите по пенсионно осигуряване са подали – имам предвид само в София – 115 сигнала за документи с невярно съдържание. Въпреки факта, че Законът е приет в края на 2017 г. и е даден гратисен период до началото на 2019 г., се оказа, че много хора са ощетени от новото законодателство и пенсиите им, изчислени по новия начин, са по-малки, отколкото биха били, ако се изчислят по стария. Причина за това е, че те са имали по-високи доходи преди 2000 г. и по различни причини тези доходи след 2000 г. са били по-малки.
Законопроектът, който разглеждаме в момента, дава възможност на всеки гражданин при подаване на документи за пенсиониране да определи как да си изчисли пенсията – по новия или по стария начин. Така ще има максимална защита на осигурителните им права и няма да има ощетени.
За да не се допусне неравнопоставеност по отношение на лицата, които до влизане в сила на предложения законопроект вече са подали документи за пенсиониране или вече получават пенсия след 31 декември 2018 г., се предлага на основание ал. 2 на § 22 на тази разпоредба в 6-месечен срок от влизането на настоящия закон, те да могат да упражнят еднократно правото си на избор, като в този случай пенсията ще бъде отпусната в новия размер от същата начална дата на пенсиониране. Правото на избор ще важи до 2023 г., като считаме, че след това броят на хората, за които изчисляването на индивидуалния коефициент по стария ред е по-благоприятно, значително ще намалее.
Този законопроект в Комисията по труда, социална и демографска политика беше приет с пълен консенсус. Колеги, аз Ви призовавам от тази трибуна също да подкрепим Законопроекта, за да няма несправедливости и разминавания при пенсионирането на нашите съграждани. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря за изказването.
Има ли реплики? Няма заявки.
Заповядайте, господин Поповски, за изказване по Закона.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Групата на „Обединени патриоти“, надявам се, монолитно ще подкрепи поправката „Светлана Ангелова“ в Кодекса за социално осигуряване, защото наистина миналата година допуснахме колизия с гласуване в Преходните и заключителните разпоредби на големия бюджет и част от българските граждани наистина бяха ощетени по новата формула. Сега, имайки право да избират, не трябва да бъде ощетен нито един български гражданин. Но се надявам все пак с тази поправка да дойде време да я сменим, когато дойде Вторият пенсионен стълб в близко бъдеще и хората наистина да получават едни реални пенсии според осигурителните си вноски в последните 20 години, както става в нормалните държави. Само припомням, че и към настоящия момент около 30% от бюджета на държавното обществено осигуряване се дотира от държавния бюджет. Има държави, които са едно към едно – колкото пари са внесени там, толкова се раздават. При нас се внасят 8 милиарда и нещо, раздават се над 11 милиарда, така че големият бюджет продължава да дотира бюджета на държавното обществено осигуряване в немалък процент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Поповски.
Има ли реплики? Няма.
Госпожа Ангелова – за изказване, заповядайте, имате думата.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, вземам думата не да представя Законопроекта, това го направих преди малко. Подкрепям и това, което каза колегата Папашимов в своето изказване. Безспорно този законопроект се приема от всички народни представители и е в подкрепа на всички заинтересовани лица с цел максимална защита на осигурителните права.
По-скоро искам да представя едно предложение, което възникна в хода на разискване на Законопроекта и вчера беше представено на Комисията по труда, социалната и демографската политика, то беше обсъдено и с управителя на Националния осигурителен институт, с експертите от НОИ по отношение как ще стане изчисляването на размера на индивидуалния коефициент по старата и новата методика. Ако едно лице не е информирано, ако то изпитва несигурност, при подаването на заявлението за пенсиониране задължително трябва да подаде документи, които да удостоверят трите най-благоприятни последователни години преди 1997 г., избрани от него, като автоматически с изчисляването на индивидуалния коефициент по старата методика след представянето на тези документи за три най-благоприятни години, избрани от лицето, НОИ на базата на промени в програмния продукт автоматически ще изчислява размера на индивидуалния коефициент по новата методика. Така служебно НОИ ще може да представи и да избере дали по-благоприятният размер на пенсията е на база старата методика, или на базата на новата методика на изчисляване на индивидуалния коефициент. Ако тези лица, на които им предстои да се пенсионират, са предварително убедени и не желаят да им бъде изчислен размерът на пенсията на базата на старата методика, не е нужно те да представят документи за три най-благоприятни избрани от тях години от последните 15 години преди 1997 г., те ще получат размер на пенсията, изчислен на базата на новата методика, която действа от 1 януари 2019 г. Целта е да не се създава напрежение, да не се създава несигурност в тези лица, на които им предстои да се пенсионират след 31 декември 2018 г. Както знаете, има електронен регистър от 1997 г. в базата данни на Националния осигурителен институт за осигурените лица, така че могат да бъдат спокойни българските граждани, че НОИ на базата на преценка по изчисляване на размера по старата и новата методика ще избере служебно по-благоприятния размер. Има лица, които не са наясно и не могат да боравят с калкулатора. Искам да кажа, че и двата калкулатора в момента работят на страницата на Националния осигурителен институт и всяко едно лице може предварително да изчисли размера на пенсията както на базата на старата методика, така и въз основа на новата методика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Има ли реплики? Не виждам заявки за реплики.
Други изказвания?
Господин Адемов, заповядайте – имате думата за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Започвам с това, че нашата парламентарна група ще подкрепи предложения проект.
Преди това искам да кажа за какво всъщност става въпрос, защо стигнахме до тази ситуация, защото това е много важно, тъй като в момента правим промени на промените, които ги направихме в края на миналата година.
Искрено се радвам, че колегите от ГЕРБ възприеха тезата, която предложихме, още когато се появи този казус – Националният осигурителен институт по административен път да може да определя размера на пенсията. Защото аз въобще не съм убеден, че всички български граждани – около 90 хиляди, на които им предстои да се пенсионират през тази година, могат да притежават персонален идентификационен код и заедно с ЕГН-то при калкулаторите в Националния осигурителен институт да могат да определят бъдещия размер на пенсията. Ето за това става въпрос.
Идеята беше, нали всички се бием в гърдите и казваме, че намаляваме административната тежест – ето това е истинският начин, и аз благодаря на колегите от ГЕРБ, че възприеха идеята да намалим административната тежест.
Какво трябва да знаем? Първо, през 2015 г. приехме по мащабната реформа, наречена „реформа Калфин“. С приетите текстове тогава отложихме с четиригодишен период отпадането на така наречените три златни години от 15-те години преди 1997 г., или с други думи казано годините с най-висок осигурителен доход.
Защо тогава беше направено това? Беше направено с аргумента, че преди 1997 г. няма максимален осигурителен доход, до 2000 г. всъщност няма максимален осигурителен доход, преди 1997 г. няма регистър на осигурените лица. Това дава възможност, без да казвам, че това е масова практика, за манипулиране на трудова биография и осигурителен стаж. Практиката и действията на прокуратурата, МВР и Националния осигурителен институт показаха, че такива случаи, за голямо съжаление, има. Затова беше приета идеята след 2000 г. осигурителният доход да се зачита при изчисляването на индивидуалния коефициент. Няма нова формула, няма нова методика – формулата е една и съща. Има единствено и само нов начин за изчисляване на индивидуалния пенсионен коефициент. Какво означава това? Ако преди края на миналата година при изчисляването на индивидуалния коефициент се взимаха три последователни години, от годините 15, преди 1997 г. плюс всички останали след 1997 г. индивидуалният пенсионен коефициент се изчисляваше върху средномесечния осигурителен доход. След нова година нещата са малко по-различни – има нови параметри. Новите параметри се изчисляват с индивидуалния пенсионен коефициент на базата на всички години след 2000 г. – единствено и само те. Нещо ново – индивидуалният пенсионен коефициент се изчислява върху среднодневния осигурителен доход. Какво означава това? Различно е да си работил през един месец и 10 дни да си се осигурявал върху високи доходи, различно е да си работил през целия месец и да си се осигурявал. Затова новата формула, по-точно новият начин за изчисляване на индивидуалния пенсионен коефициент дава малко по-пряка връзка между осигурителния принос и размера на индивидуалния пенсионен коефициент.
И сега какво се случи? Оказа се на базата на една симулация на Националния осигурителен институт, че ако индивидуалният пенсионен коефициент се изчислява по новия начин, тогава какво се случва? Една голяма част от хората, които преди 1997 г. са работили в държавни предприятия или след 1997 г. до 2000 г. са работили в банки, в големи промишлени предприятия, в сериозни фирми с високи доходи, тъй като няма максимален осигурителен доход, те са се осигурявали върху реалния доход, който са получавали. Но, ако след 2000 г. са имали епизоди от своята трудова биография, когато са се осигурявали върху минимални осигурителни доходи, пенсионният им коефициент рязко спада. И това са хората, които влизат в групата на тези 37%.
Искам дебело да подчертая, че публичната дискусия по този въпрос беше изкривена. Какво се случи? Намаляване пенсиите на 37% от бъдещите пенсионери – няма такова нещо. Първото нещо, което е важно да се отбележи, е, че намаляването на индивидуалния пенсионен коефициент в никакъв случай не означава на 100% намаляване на размера на бъдещата пенсия. Защо? Защото във формулата за изчисляване размера на пенсията освен индивидуален коефициент има и други компоненти, като единият от тях е изключително динамичен – средният осигурителен доход за страната 12 месеца преди датата на пенсиониране. Тоест във формулата, като се насложат тези нови елементи, се оказва, че над 60% са тези, които ще имат по-висок индивидуален коефициент, тоест по-висок размер на пенсията. Но за тези 37%, за които е намален индивидуалният пенсионен коефициент, все още не можем да кажем със сигурност колко от тях ще имат намален размер на пенсията. Националният осигурителен институт са казали, че 0,1% е сумарният ефект. Затова те твърдят за тези девет милиона, които са предвидени в бюджета на държавното обществено осигуряване.
Държах да Ви кажа това нещо, защото се появиха най различни информации и в медийното пространство – дискусията по някакъв начин става псевдоекспертна. Затова исках да кажа тези неща, които са много важни. Иначе е много важно това, което каза преди малко госпожа Ангелова – да направим така, че да улесним предстоящите пенсионери – тези 90 хиляди човека, да могат те да не изпитват затруднения. Убеден съм, че Националният осигурителен институт ще направи такава организация, която да позволи на всички, които са кандидати, да са информирани предварително. Но съгласете се, че това веднага ще отвори пазар на услуги на хора, които ще си предоставят услугите срещу заплащане, за да могат да дават информация. Аз не искам това да се случва. Искам българските граждани да бъдат улеснени – ако това е възможно. Защото отварям една голяма скоба и казвам: изчисляването на два индивидуални пенсионни коефициента с осигурителен доход преди 1997 г., с трите години, и след това е трудоемка процедура. Експертите от НОИ са тези, които трябва да кажат дали това е възможно. Гарантирам, че това ще удължи периода на пенсионното производство. Какво означава това? В рамките на тези четири месеца, които са по закон, експертите от НОИ трудно биха могли да се справят. Затова ние сме се разбрали вчера на заседанието на Комисията да направим така, че да предложим възможния вариант. Възможният вариант е да няма хора, които да бъдат по какъвто и да е начин ощетени от това, което се получи като фактология.
Знам, че има противници на това, което правим в момента. Те имат своите аргументи, защото отлагаме с още четири години и не е ясно дали през 2023 г., няма пак да отложим този срок. Защото трудовата биография на тези, които тогава ще се пенсионират на практика, ще включва годините след 2000 г., тоест ще бъдат 23 години. Това е долу-горе релевантен период, защото средната възраст за получаване на пенсия на един човек е около 17 години и няколко месеца, затова се смята, че това ще бъде адекватен период.
Мога да Ви кажа практиката от европейските страни. В Германия например целият осигурителен стаж, което е най-обективно и най-реално, влиза при определяне на размера на пенсията. Във Франция е съвсем друг начинът – 20 най-благоприятни години от трудовата биография са тези, които участват при формирането на размера на пенсията. Ние трудно можем да си позволим такъв подход, затова европейският социален модел е контролиран по начин, по който всяка държава членка определя правилата за пенсиониране и в това няма нищо лошо. Но цялата тази дискусия е разположена в полето на търсенето на справедливост, защото няма как да има 100% справедливост в тази система, уважаеми дами и господа народни представители. Желанието ми винаги е било да направим така, че да има по-малко несправедливост – изключително важно нещо.
Затова казвам и завършвам, че трябва да се търсят възможности за възстановяване на справедливостта. В полето на справедливостта е разположена и цялата дискусия, тоест търсенето на адекватност между осигурителния принос и размера на пенсията, който получаваш. Ако постигнем това, ще означава, че сме направили крачка напред в пенсионното производство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Други изказвания?
Ако няма други изказвания, закривам разискванията.
Моля, квесторите, поканете народните представители от кулоарите – предстои гласуване.
Гласуваме на първо четене Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 954-01-17, внесен от народните представители Светлана Ангелова, Менда Стоянова, Румен Генов, Клавдия Ганчева, Юлиян Папашимов, Димитър Гечев, Николай Сираков, Галя Желязкова, Ралица Добрева и Лиляна Павлова на 27 март 2019 г.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението за приемане на първо гласуване на Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 954-01-17, внесен от народния представител Светлана Ангелова и група народни представители на 27 март 2019 г., е прието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА
Вносители – народните представители Делян Добрев и Валентин Николов на 22 март 2019 г.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
на Комисията по енергетика относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-16, внесен от Делян Добрев и Валентин Николов на 22 март 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 27 март 2019 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-16, внесен от народните представители Делян Добрев и Валентин Николов на 22 март 2019 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на енергетиката – господин Жечо Станков – заместник-министър; от Комисията за енергийно и водно регулиране – господин Иван Иванов – председател; от Българския енергиен холдинг – господин Петьо Иванов – изпълнителен директор.
От страна на вносителите мотивите към Законопроекта бяха представени от народния представител Валентин Николов. Той посочи, че след успешното интегриране на част от производителите на електрическа енергия, получаващи преференциални цени на свободния пазар на електроенергия през 2018 г., е необходимо процесът по либерализация на електроенергийния пазар да бъде продължен.
По-високата конкуренция ще доведе до предлагането на по голям брой и по-разнообразни борсови продукти. С предлаганите изменения производителите на електроенергия с инсталирана мощност между един мегаватчаса и четири мегаватчаса от 1 юли 2019 г. ще преминат от преференциални цени към пазарна цена и договор за компенсиране с премия, като не се предвижда да има преходен период, в който общественият доставчик да изкупува по преференциална цена от тези производители произведената електроенергия и да я продава на електроенергийната борса, за което да бъде компенсиран от Фонда „Сигурност на електроенергийната система“.
Промените ще засегнат 12 броя централи с високоефективно комбинирано производство с обща инсталирана електрическа мощност 27,6 мегаватчаса и 360 броя централи с възобновяеми енергийни източници с обща инсталирана мощност 723 мегавата. Годишно тези 372 броя централи произвеждат около 1 млн. 500 хил. мегаватчаса електроенергия. Централите, които влизат в обхвата на промените, следва в срок до 30 юни 2019 г. да подпишат договор за компенсиране с премия с Фонда „Сигурност на електроенергийната система“. Премията ще представлява очакваната разлика между преференциалната цена и определената от регулатора прогнозна пазарна цена. За ВЕИ производителите премията ще се предоставя до изтичане на съответния договор за дългосрочно изкупуване, а размерът на количеството електроенергия, което ще бъде компенсирано с премия, е определено нетно специфично производство.
Други промени в законодателството предвиждат да бъде въведено конкурсното начало за предоставяне на преференциална цена или премия за новоприсъединяващите се производители на електроенергия чрез високоефективно комбинирано производство. Тези конкурси са съобразени със законодателството на Европейския съюз по отношение на предоставянето на държавна помощ.
Регламентира се редът относно провеждане на паралелните процедури при утвърждаване на новите и изменение на действащите цени. Разпоредбата има за цел да конкретизира правомощието на КЕВР да утвърждава цените на топлинната и електрическата енергия, цените за пренос и разпределение на електрическа енергия, цената или компонентната цена по чл. 30, ал. 1, т. 17 от Закона за енергетиката и да определя премии по чл. 33а от Закона за енергетиката, както и да ги изменя в случай на необходимост.
Облекчава се административната тежест при работата на производителите на електрическа енергия по чл. 30, ал. 2 от Закона за енергия от възобновяеми източници с Фонда „Сигурност на електроенергийната система“ и Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Предлага се ред, при който малките централи веднъж годишно ще декларират информация и ще внасят съответни вноски за предходната година във Фонда „Сигурност на електроенергийната система“.
Също така се премахва съществуващата към момента неяснота относно лицата, които дължат цени за достъп и пренос до/през съответната мрежа, както и се гарантира, че изнесената електрическа енергия с произход България няма да бъде третирана различно от тази, реализирана на вътрешния пазар, в съответствие с европейското законодателство.
Предоставя се възможността за поставяне на интелигентни измервателни системи с безплатен достъп до данни в реално време, което би спомогнало за по-добър енергиен мениджмънт от страна на крайните клиенти и търговците на електроенергия. Ползата би била за постигане на по-ниски разходи за балансиране. С тази промяна се прави опит за интегриране на пазара и на клиентите с такива средства за търговско измерване. Разходите по монтирането на системата ще са за сметка на крайния клиент, а самото средство за търговско мерене остава собственост на съответния оператор.
Предлага се промяна в правомощията на енергийния регулатор, с която от новия ценови период да бъде определяна прогнозна месечна разполагаемост. Разпределянето на количествата по месеци ще даде възможност за по-коректно планиране на необходимото количество електроенергия за нуждите на регулирания пазар, а оттам производителите ще имат по-ясна представа за свободните количества, които да предложат на свободния пазар.
Създава се нов пазарен механизъм, който да насърчи инвестициите в зелени проекти и изграждането на нови мощности от възобновяеми източници. Механизмът не предвижда ангажимент от страна на държавата – предоставяне на договор за задължително изкупуване на енергията, преференциална цена, договор за разлика, корпоративна гаранция и/или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията, или приоритетно диспечиране. Предлаганата разпоредба предвижда крайните клиенти да бъдат освободени от заплащането на такса „задължение към обществото“ за доставена електроенергия от ВЕИ централа чрез директен електропровод.
От страна на КЕВР председателят господин Иван Иванов подкрепи предложения законопроект. В становището си изрази позиция за необходимост от приемането му като следваща стъпка в процеса на либерализация на електроенергийния пазар в Република България.
От страна на Министерството на енергетика господин Жечо Станков изрази принципна подкрепа по така предложения законопроект, като Министерството ще внесе в писмен вид предложения за редакционни промени в отделни текстове между първо и второ гласуване.
Господин Диан Червенкондев – председател на Фонда, сподели, че Фондът е напълно готов в срок до 30 юни 2019 г. да обработи съответната документация и да подпише договори за компенсиране с премия на производителите, предвидени за интегриране на свободния електроенергиен пазар.
От страна на присъстващите гости мнения изказаха:
Господин Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България и господин Константин Стаменов – представител на КРИБ. Позицията на работодателските организации винаги е била за по-голяма конкуренция и стабилност на електроенергийния пазар, като желаят това да се случи възможно най-скоро.
Госпожа Меглена Русинова – председател на Българската фотоволтаична асоциация. Българската фотоволтаична асоциация подкрепя Законопроекта и счита, че няма проблеми за подписването на договори за премия и съответните законови процедури за смяна на координаторите на балансиращи групи от страна на производителите, с което да излязат от регулиран на свободен пазар и да се осъществят до 30 юни 2019 г.
Госпожа Габриела Тодорова – административен директор на Българската ветроенергийна асоциация, принципно подкрепи Законопроекта, но изрази необходимост от въвеждане на преходен период, през който производителите да имат достатъчно време за подписването на договор за компенсиране с премия и съответните законови процедури за излизането от регулиран на свободен пазар.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 12 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-16, внесен от Делян Добрев и Валентин Николов на 22 март 2019 г.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Тодорова.
Становище на вносител – господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, мисля, че с този закон продължаваме добрата традиция, а и задължението да либерализираме пазара. Миналата година направихме такива големи крачки – производителите, които са с над четири мегаватчаса, ги задължихме да отидат на Българската независима електроенергийна борса, дадохме им гратисен период до края на годината да подпишат договори за компенсиране с Фонда за енергийна сигурност, като дадохме възможност на Комисията за енергийно и водно регулиране да дава прогнозни цени за пазара, който ще бъде осъществен. По този начин ние дадохме повече субекти и повече ликвидност на тази борса, създадохме възможност борсата да заработи и да поражда конкурентни цени.
Към настоящия момент всички производители, които са в този диапазон – равни или по-големи от един мегаватчас и съответно до четири мегаватчаса, ще извървят абсолютно същата пътека, ще отидат, ще подпишат тези договори за компенсации, ще излязат на българската борса, ще могат да се състезават с другите производители на електрическа енергия и съответно да продават и да увеличават тези конкурентни субекти.
Ние говорим за 12 броя високоефективно комбинирани производители и съответно 360 броя ВЕИ централи, като общата им мощност е 750 мегаватчаса или годишно това прави около 1 млн. 500 хил. мегаватчаса. Към настоящия момент те участват в регулирания пазар чрез Националната електрическа компания. Сега този регулиран пазар ще се лиши от тази енергия и Комисията за енергийно и водно регулиране ще има възможността да вкара други участници в него. Това дава възможност да дадем достатъчна ликвидност, защото знаете, че имаше моменти през зимните месеци, когато цената нарастваше необосновано много нагоре. Работодателите с право поискаха да има повече субекти и повече енергия на тази борса, така че наистина да имат доверие в нея, за да може за цената, която се постига, да има равновесие между търсенето и предлагането и да се намери равновесната точка. Така че аз мисля, че тази стъпка е добра за либерализирането на този пазар.
Впоследствие поради излизането на субекти от договорите за компенсиране, които имат с Фонда за сигурност на електроенергийната система, да се създаде възможност да бъдат компенсирани с нови високоефективни комбинирани производства, които могат да бъдат инвестирани и създадени в България. По този начин ще се създаде възможност и за конкурсно начало, и да кандидатстват за преференциални цени от този фонд. По този начин ще можем да предоставим възможност за наистина добри инвестиции с добра ефективност, да могат да кандидатстват за компенсиране и да участват на пазара, без да имат сигурност от тази конкретна цена, която законът да позволи.
Даваме възможност също, като намаляваме административната тежест на малките централи, които са на покриви, дадохме им възможност да бъдат изграждани, да намалим тяхната административна тежест и да нямат задължението всеки месец да подават данни в Агенцията за устойчиво енергийно развитие и съответно да внасят вноската към Фонда, а по този начин да плащат на счетоводства, да плащат на друга администрация, при условие че техните постъпления са доста малки и нямат тази възможност. Ние им даваме възможността един път годишно да внасят тази вноска и съответно да подават нужните документи към Агенцията за устойчиво енергийно развитие.
Като страна имаме задължение да премахнем таксите на тези субекти, които изнасят енергия към съседните страни. Досега те плащаха такса към електросистемния оператор и по този начин имаше разлика, диференциация между потребителите във вътрешния и външния пазар на България. Сега това го изравняваме, защото вече имаме европейски пазар и всъщност премахваме тази такса. Това също е направено в този закон и изпълнихме това наше задължение спрямо европейските ни партньори.
Даваме възможност на Комисията за енергийно и водно регулиране да прави месечни прогнози във връзка с регулирания пазар. Досега те бяха годишни и фактически нямаше прогнозируемост каква енергия ще бъде необходима на Националната електрическа компания, за да може да изпълни своето задължение като доставчик на електрическа енергия за потребителите на регулиран пазар. Така създаваме прогнозируемост на пазара и на съответните производители, които участват в регулирания пазар, за да може тя да не създава дисбаланси в предлаганата електрическа енергия както на борсата, така и съответно в сигурността на Националната електрическа компания.
Това, разбира се, ще бъде оценено и в двете посоки – положителна и отрицателна. Положителна от гледна точка на това, че всеки ще може да си направи съответните калкулации, но отрицателна във връзка с това, че някои от производителите искаха да изпълнят част от квотите си в тази част от денонощието, в която нямат достатъчно купувачи на електрическа енергия, и се опитваха да предоставят всичко на Националната електрическа компания.
Новият пакет, който ще бъде приет в Европейския съюз във връзка с насърчаване на възобновяемите източници, към 2030 г. трябва да достигне горе-долу около 33% от крайното потребление. При всички случаи ще вървим в посока да ги насърчим. Част от това насърчаване правим в този закон, като предоставяме възможност индустриалци и фирми, които имат производство и се нуждаят от електрическа енергия, да изградят собствени или да поканят такива инвеститори, които да направят възобновяеми източници, които с директен кабел да бъдат свързвани към тези предприятия, да не плащат съответните задължения към обществото – такса пренос и такса доставка. По този начин те ще имат достатъчно конкурентна цена спрямо пазарната. От друга страна, ще насърчим развитието на този сектор, ще повишим, разбира се, и ефективността, ще повишим съответно и нашите ангажименти, които ще имаме до 2030 г. – да увеличаваме възобновяемите източници в България.
Разбира се, има и още неща, но мисля, че в дискусията ще можем да отговорим на тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Уважаеми колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Имате думата, уважаеми господин Аталай – виждам, че се подготвяте за изказване.
Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Първо, искам да отбележа, че разглеждаме изменение и допълнение на Закона за енергетиката и основният вносител не е в залата. Даже мислех да предложа да отложим разглеждането на този законопроект, но все пак господин Николов е тук. Смятам, че по време на разглеждането на Законопроекта на първо четене отбелязахме някои съществени неща. Разбира се, в този законопроект има положителни неща, но има много параграфи и членове, които би трябвало основно да претърпят промяна между първо и второ четене.
Основният мотив – да либерализираме пазара, звучи много добре, защото който днес чуе за енергия и за либерализиране на пазара, оттам веднага светва лампичката за намаляване цената на крайния потребител и всеки е съгласен, както и ние, разбира се. Либерализирането на пазара би трябвало да се случи. Този път опитът ни с извеждането на възобновяемите енергийни източници над един мегават на борсата ще даде яснота, когато измине една година, откакто направихме либерализирането на пазара с възобновяемите енергийни източници с над четири мегавата. Тогава ще имаме анализа и от Фонда, разбира се, и от Борсата как, по какъв начин и дали изменението на плащането на преференциалните цени с прогнозната цена не е довело до плащане на повече средства към производителите на електроенергия, отколкото ако сме платили само преференциалната цена, защото се прокрадват такива виждания. Либерализирането на пазара в момента само с ВЕИ-та с мощност над един мегават обаче няма да даде отражение на недостига на енергия, което се случваше през зимните периоди, колеги. Затова исках господин Добрев да е тук. Липсата на енергия се случи точно когато нямаше слънце. Сега казваме, че ще доставим повече енергия на борсата и оттам ще увеличим ликвидността, знаейки, че слънцето не е онази енергия, която ще допринесе за повече количества на борсата.
Господин Николов, смятам, че сте съгласен с това? С този мотив обаче вече се правят някои предложения и изменения, които правят много сериозно впечатление, че има намеса в Законопроекта и той не е подготвен от Министерството на енергетиката. Явно, че енергетиката в България се управлява и от някои други места. Заставам зад думите си, колеги, защото нито ТЕЦ-2 – държавният, а също и АЕЦ-ът в становището, което писмено са представили в Министерството на енергетиката и при господин Добрев, не са съгласни с нито едно изменение и предложение, което е направено в този закон. Обаче търговците са доволни, доволни са и индустриалците. Изведнъж възниква въпросът: намерили ли сме онзи баланс, който е необходим за енергетиката? За мен, за да се изразя малко по-меко, измененията в интелигентните системи за измерване, които трябва да се направят между първо и второ четене, трябва да бъдат много сериозно погледнати, ако ще угодим на търговците и ще накараме от 10 киловата нагоре да се слагат смарт електромерите. Преди да се сложат тези смарт електромери, да се направят онези интернет и кабелни системи до всеки електромер, който ще влезе във всеки един апартамент и впоследствие отчитането и даването на данни обратно от ползвателя до разпространителя, всичко това, колеги, ако сметнете като разходи, ще влезе в цената на електроенергията, която крайният потребител ще плати – така сте го записали. Даваме възможност на търговците по някакъв начин да се ориентират, да видят кой е най-добрият клиент, на който могат да продават електроенергия, а същевременно караме всеки клиент да извади от джоба си и да плати за онези разходи, които би трябвало да се направят. Колеги, много сериозен проблем! Смятам, че тези, които са Ви предложили този текст, трябва да се замислят не само за собствените си приходи.
Другият въпрос, колеги, е във връзка със състоянието, в което ще оставите електросистемния оператор. Разбира се, чрез директивите няма как да не премахнем съответните такси пренос за износа, но същевременно оставаме за вноса, което е в рамките на около 5% за запазване на общата енергия от вътрешната консумация, вътрешното производство, което да се ползва, но 84 милиона е недостигът на електросистемния оператор. Откъде ще дойдат тези пари? По какъв начин електросистемният оператор да намери средства за развитието на мрежата си? Изведнъж достигаме до извода, че предложеният текст пак е: производителите и крайните потребители ще трябва да намерят как и по какъв начин да се включат в погасяването на недостига от 84 милиона. Затова Ви казах, че имам съмнения, че има сериозна намеса, и то не от Министерството на енергетиката.
Следващият проблем. Ще наблегна само на тези проблеми, които са очевадни, а има и много други. Следващият проблем, колеги, е във връзка с когенерациите. „Топлофикация София“ снабдява половината, или поне две трети, от топлинната мощност на София и една част от електроенергийната мощност. Мисля, че госпожа Фандъкова трябваше да обърне много сериозно внимание на Инвестиционната програма на „Топлофикация София“ за когенерациите, които в момента търсят инвеститори в рамките на около 300 мегавата. Смятам, че след като приемем този законопроект, „Топлофикация София“ ще си остане със старите ръждясали тръби, „Топлофикация София“ ще остане със старата си когенерационна мощност, която не е толкова високоефективна, за което говорим, а пък искаме топлофикациите да инсталират високоефективните.
Разбирам, че конкурсното начало е във връзка с Директивата на Европейската комисия, но там казват: конкурсното начало е над един мегават – до един мегават не е необходимо. Намерили сте една възможност, че едва ли не има купчина пари в България. Тези пари за други когенерации, освен за тези, които са построени в момента, се ползват като студен резерв и ще се включат, както каза господин Николов, с прекия кабел за свързване към собствените си производства, а останалата мощност я продават като студен резерв. Те са основните противници да развиваме по-нататък когенерационната си мощност. Трябва да намерим баланса, колеги! Не съм за това да повишим цената на електроенергията чрез даване на преференциални цени на което и да е, а когато е нова мощност, с по-голяма ефективност, която е полезна за обществото. Такива закони би трябвало да направим.
Иначе мога да Ви кажа, че от този законопроект, когато на първо четене го разглеждахме, най-доволни бяха индустриалците, защото с промените, които се правят тук, те ще получават електроенергия с по-ниска цена. Приветствам ги за опита им да бъде така. От тези промени бяха доволни търговците – да видите с какъв глас, но не бяха доволни производителите – нямаше ги нито ТЕЦ-2, нито АЕЦ – по време на изказването пиха по една студена вода.
Приключвам, колеги. Има и положителни неща, разбира се, достъпът с прекия кабел, свързването, без да се минава през електросистемния оператор, да отпаднат определени такси към тези производители – разбирам, но всичко друго да прецизираме, колеги, да намерим баланса, за да имаме сигурна и стабилна енергетика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай.
Реплики?
Имате думата, уважаеми господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Аталай, благодаря за градивните критики, които направихте. Разбира се, Вие като опитен политик добре манипулирате от време на време някои съществени неща от Закона, но все пак съм длъжен да кажа някои неща във връзка с така наречените, както казахте Вие, умни електромери, тоест измервателните уреди.
По никакъв начин няма да натоварят потребителите, защото това го потвърди и Комисията за енергийно и водно регулиране. Реално погледнато, ние имаме следния парадокс – една дискотека примерно, която знаем, че работи логично нощно време, профилът ѝ да е дневен. Обикновено от електроразпределителните дружества с осем до десет дни се забавят графиците към търговците, независимо какви са те. Това дава възможност те да си правят графици горе-долу близки до техните желания, не до истинските реалности.
Когато сте потребител на електрическа енергия и смятате, че Вашият график, който Ви е подаден, не е действителен, в този случай може да инвестирате в такова измервателно устройство. Собственик ще бъде електроразпределителното дружество, но Вие ще инвестирате, знаейки после, че със засичане онлайн ще може, първо, да следите и да постигнете нужната ефективност. Тоест да манипулирате, в добрия смисъл на думата, Вашето производство така, че да постигнете равнище на потребление на електрическата енергия в желания часови диапазон и съответно да намалите своята цена на тока. И Вие ще плащате това, което сте потребили, а не което са Ви написали като график.
Мисля, че това е добра промяна, която не засяга по никакъв начин производителите на ток. Може да засяга електроразпределителните дружества, може да засяга търговците, но не и потребителите на ток – те няма да платят за това нещо.
Относно производителите – имате предвид ТЕЦ-2, АЕЦ „Козлодуй“. За никого не е тайна, че АЕЦ „Козлодуй“ е основният гръбнак на нашата електроенергетика. Реално погледнато, той плаща всички грешки, той плаща всички проблеми. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Тези промени ще засегнат и АЕЦ „Козлодуй“, ще засегнат и ТЕЦ-2, но ще засегнат и всички производители. Алтернативата на това, което казахте за дупката, която се получава в Електросистемния оператор, е потребителите да платят. Мисля, че и Вашите избиратели няма да искат това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Втора реплика? Не виждам.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Господин Николов, може да извадим от всички мои изказвания дотук, откакто Вие сте в това Народно събрание, и да ми покажете едно място, където съм манипулирал, и че това, което съм Ви казал, не се е случило, свързано с енергетиката. Да не ме вземете за Ванга – не врачувам, но в енергетиката нещата, които се записват, остават. Помните от първите дни, когато намалихте броя на КЕВР, какво Ви казах, и продължавам да Ви казвам.
Вие обаче ми излизате с един аргумент. Не знам коя е тази дискотека, аз не ходя на дискотеки. Явно, че ГЕРБ посещавате много тази дискотека. Кажете ми: тази дискотека 10 киловата електроенергия ли ползва? А всеки апартамент започва от 10 киловата.
Колеги, ако проблем Ви е само тази дискотека?! Проблемът в Закона Ви го казах – дайте да го направим от 100 киловата. Веднъж завинаги да направим пробния период, никой не е против. Вие знаете, 2020 г. е срокът, където би трябвало да започнат да се инсталират по европейските директиви интелигентните системи, но Вие искате в рамките на един месец да се случи до 10 киловата – там е проблемът.
Иначе ще посетя тази дискотека. На първо четене беше тази дискотека, и сега тази дискотека.
А колкото за АЕЦ-а. Кой взе парите от АЕЦ-а, за да плати ниската цена, която определихте с КЕВР, на ТЕЦ-а? Триста и шестдесет милиона само тази година. Догодина, казахте, че ще вземете от АЕЦ-а още 460 милиона. Декапитализирате и АЕЦ-а, и ТЕЦ-а.
Колеги, връщате енергетиката пак в онова състояние, където в предишния мандат тук седнахме, направихме няколко закона и бяхме нулирали загубите в енергетиката. Това Ви е ясно. Сега, в стремежа си да се задържите непременно на власт, вкарахте енергетиката в колапс.
Пак Ви казвам: не са виновни само от Министерството. Намесата в тази система отвън, в тази дебалансирана система, за да бъде облагодетелствана само една част от обществото, не води към добро, колеги. За това ми е апелът. Вие иначе сте на власт, както искате, така направете. След един месец, след два месеца ще говорим колко смарт или интелигентни електромери сте инсталирали в апартаментите. Кой си е платил за онази част, където вътре, в къщата си, ще сложи и ежедневно ще гледа колко ток е изразходвал, дали да си изключи пералнята, дали да си включи котлона, къде и по какъв начин да гледа как да глади. Ако разходите, които ще направи за всичкото това нещо, не може да ги плати – да не казвам с колко заплати. За това ми е въпросът, колеги. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Аталай.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Понеже не можах да приключа с репликата докрай, затова ще се възползвам и като изказване.
Да не останат с впечатление нашите колеги и зрителите, които се интересуват от това, че е задължение. Не, това е по желание. Всеки, който пожелае, може да инвестира в тези измервателни уреди. Не е необходимо и не е задължително това да се случи във всеки един дом. Даже аз не бих посъветвал никой, който има ниска консумация, да инвестира в такива уреди за измерване, защото няма да има никаква възвръщаемост. Това ще го направят предприятия евентуално, ще го направят големи производители, които нямат такива. Толкова по тези измервателни уреди.
Мисля, че вървим в правилна посока с либерализацията, стъпка по стъпка. В един момент България, слава богу, ще се озове в абсолютен конкурентен пазар. Всяко едно домакинство с кликване на компютъра ще може да си купува електрическа енергия от всеки, който пожелае, на цена, която му се предлага от различни търговци. Така че ще дойде, и то не е много далече, и този въпрос – няма да има регулиран пазар, а ще има само свободен пазар. Ще има достатъчно много производители, поради факта че Европейският съюз върви натам – да насърчава производители от възобновяеми източници, ще насърчава съхранението на електрическа енергия – дали чрез батерии, дали чрез други способи за съхранение на електрическата енергия. Ще имаме като субекти, произвеждащи електрическа енергия, достатъчно много, които съответно ще предлагат тази електрическа енергия на свободния пазар, така че ние вървим именно натам. Тази стъпка беше задължителна, дори бих казал, че сме закъснели с либерализацията на пазара.
Що се отнася до другите промени във връзка с дефицита, който се поражда от Електросистемния оператор, да, така е, но това е наше задължение. Ние достатъчно много го забавихме, така че няма как да имаме възможност повече да удължаваме срока за премахване на таксите във връзка с износа на електрическа енергия. В крайна сметка пазарът вече не е само български. Пазарът е общ, европейски, и поради тази причина трябва да се съобразяваме именно с този общ европейски пазар. Това носи в някои моменти негативи за дадени производители, но като общо потребителите печелят от този общ европейски пазар.
Разбира се, че между първо и второ четене е хубаво да се изгладят текстовете. Неслучайно има две четения в този парламент, но като философия мисля, че Законът е добър. Нямаше нито един представител на асоциация, нито един представител дори на Българския енергиен холдинг, който да каже, че не е съгласен с този закон. Имаше критики, разбира се, но по конкретни текстове. Заедно ще седнем и ще ги огледаме. Трябва да сме прецизни, защото може да нанесем вреда. Но бъдете сигурни, че този закон няма да е причина да се създаде дисбаланс в енергетиката. Този закон няма да е причина, че в един момент може да се породи проблем най-вече в АЕЦ-2, защото принципно не го касае директно и пряко. Ако има такова нещо, то ще е породено от пазара на въглеродните емисии, на който така или иначе ще нараства цената и ще създава голям натиск и проблем в производството на електрическа енергия от въглища. Това е ясно на всички, затова трябва да се набележат мерки и стратегия.
До следващата година трябва да приемем енергийна стратегия на България до 2030 г. – в кратък период, и до 2050 г. – по-дълъг период. Именно там заедно трябва да набележим мерките в енергетиката, ако не искаме наистина да се получи голям проблем, който вече го виждаме. Виждаме дефицитите, които се създават в някои дружества, и другите, за съжаление, ги спасяват. Заедно трябва да помислим върху този въпрос, но това не е обект на този закон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Реплики?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Господин Николов, виждам неудобството Ви, даже и в цялата Ви парламентарна група, да подкрепите този законопроект. Самото изречение, че е пожелателно да се направи, примерно казахте за измервателните уреди, как ще го пишете в текста в Закона? Един закон се пише точно и ясно. Вие тук сте казали, че до един месец, или до три месеца впоследствие, до 10 киловата – това пише в Закона.
Иначе, колеги, пак Ви казвам: да подкрепим на първо четене, ако искате. Аз няма да подкрепя. Но между първо и второ четене, ако не се махнат лобистките текстове, ако не се намери балансът, този законопроект ще допринесе за много големи бели в енергетиката. За това ми е загрижеността. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай.
Има ли друга реплика? Няма.
Уважаеми господин Николов – дуплика.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Аталай, за да не излезе на първа страница, че задължаваме почитаемите потребители да си сменят устройствата, ще го изчета за всеки случай:
„В § 15, чл. 120:
„Клиент с обект с предоставена мощност 10 кW и над 10 кW може да поиска – може да поиска – от оператора на електропреносната или на съответната електроразпределителна мрежа подмяна на измервателен уред с интелигентна измервателна система по чл. 67, ал. 4 от Закона за енергийната ефективност. Подмяната се извършва в срок до 30 дни“, след като той заяви, а не, че всички трябва да сменят измервателните си уреди и така нататък – да не го изчитам цялото.
Тоест всеки един може да поиска и за да не се окаже безкраен срокът, в който ще му подменят уреда за измерване, даваме срок на съответния мрежови оператор да му подмени измервателния уред. Това е абсолютно пожелателно, както казах – може да поиска. Просто да го изчистим като проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Продължаваме с изказванията. Не виждам други желаещи.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Моля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-16, внесен от народните представители Делян Добрев и Валентин Николов.
Гласували 105 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Продължаваме със съобщения за парламентарния контрол на 5 април 2019 г.:
1. Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов ще отговори на три въпроса от народните представители Кръстина Таскова – два въпроса; Красен Кръстев.
2. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на три въпроса от народните представители Димитър Бойчев; Александър Мацурев; Сергей Кичиков.
3. Министърът на вътрешните работи Младен Маринов ще отговори на четири въпроса от народните представители Боряна Георгиева; Димитър Бойчев и Диана Саватева; Таня Петрова и Емилия Станева-Милкова; Александър Сабанов.
4. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на четири въпроса от народните представители Галя Желязкова; Александър Мацурев.
5. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на три въпроса от народните представители Емилия Станева-Милкова – два въпроса; Радослава Чеканска.
6. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на шест въпроса от народните представители Атанас Стоянов, Даниела Димитрова – два въпроса, Николай Александров; Евгения Алексиева; Христо Грудев.
7. Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на един въпрос от народния представител Кръстина Таскова.
8. Министърът на туризма Николина Ангелкова ще отговори на два въпроса от народните представители Александър Мацурев; Даниела Савеклиева.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на един въпрос от народния представител Елена Аксиева;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на два въпроса от народните представители Димитър Бойчев; Станислав Станилов; и на един въпрос с писмен отговор от народните представители Милена Дамянова, Галя Захариева, Светлана Ангелова и Венка Стоянова.
Поради отсъствие на народните представители по уважителни причини се отлага отговорът на един въпрос от народния представител Красимир Събев към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева.
Следващото редовно пленарно заседание – 9,00 ч., 5 април 2019 г., съгласно приетата програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 10,50 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев

Секретари:
Александър Ненков
Сергей Кичиков