Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев

Секретари: Николай Александров и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъдат включени в седмичната Програма за работа на Народното събрание следните допълнителни точки.
Проект на решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България. Вносител е министър-председателят на Република България на 4 април 2019 г.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Вносител е Министерският съвет на 4 април 2019 г.
Предлагам те да бъдат включени съответно като първа и втора точка за днешното пленарно заседание, а другите точки в Програмата на заседанието съответно се преномерират.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 137 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПЕРСОНАЛНИ ПРОМЕНИ В МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител е министър-председателят на Република България на 4 април 2019 г.
Моля, господин Дончев, да запознаете народните представители с предложението на Министерския съвет.
Думата има вицепремиерът Томислав Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги министри! Министърът на правосъдието госпожа Цецка Цачева подаде оставка пред министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов и поиска да бъде освободена като член на правителството.
Във връзка с подадената оставка и на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България, от името на министър-председателя представям на Вашето внимание предложение към Народното събрание за освобождаването на министъра на правосъдието госпожа Цачева и за избирането на господин Данаил Кирилов за министър на правосъдието.
Данаил Димитров Кирилов е магистър по право от Софийския университет. От 1997 г. до 2001 г. е практикуващ адвокат, както и в периодите 2003 – 2009 г. и след 2013 г.
От средата на 2001 г. до 2003 г. е началник на Политическия кабинет на заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Костадин Паскалев.
През 2007 г. е избран за общински съветник и оглавява Стопанската комисия в Столичния общински съвет, както и Временната комисия по преструктурирането на общинските дружества.
В периода от август месец 2009 г. до месец май 2013 г. господин Кирилов е областен управител на област София.
Господин Кирилов е народен представител в Четиридесет и второто, Четиридесет и третото и Четиридесет и четвъртото народно събрание.
От месец март 2017 г. до месец април 2019 г. е председател на Комисията по правни въпроси, както и член в Комисията по енергетика. Владее английски и руски език.
На основание гореизложеното и факта, че в годините господин Кирилов се е утвърдил като безспорен експерт в областта на правото, натрупал е богат опит, предлагам на Народното събрание да приеме Проект за решение за избирането на господин Данаил Кирилов за министър на правосъдието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания.
Не виждам желание. Закривам разискванията.
Ще Ви прочета
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за персонални промени в Министерския съвет на Република България
Народното събрание на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България и във връзка с Решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България от 4 май 2017 г.; Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България от 10 ноември 2017 г.; Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България от 20 септември 2018 г.; Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България от 21 ноември 2018 г.; и Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България от 20 декември 2018 г.
РЕШИ:
Освобождава Цецка Цачева Данговска като министър на правосъдието и избира Данаил Димитров Кирилов за министър на правосъдието.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 135 народни представители: за 120, против 15, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Кирилов, заповядайте да положите клетва.
Повтаряйте след мен, господин Кирилов. (Всички стават.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Честито, господин Кирилов! Успех!
Благодаря на колегите от Министерския съвет, които днес уважиха гласуването на господин Кирилов.
Желая успешна работа и успешен ден!

Колеги, преминаваме към втора точка от днешния дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ.
С Доклада на Комисията по бюджет и финанси кой ще ни запознае?
Господин Иванов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, на Вашето внимание е Докладът на Комисията по бюджет и финанси.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), № 902-02-8, внесен от Министерския съвет на 4 април 2019 г.
На редовно заседание, проведено на 4 април 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), № 902-02-8, внесен от Министерския съвет на 4 април 2019 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите.
Присъединяването на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е кауза с високо значение за страната, тъй като дейността на тази организация обхваща почти всички аспекти на социално-икономическия живот. Правителството на Република България е декларирало ясно намеренията си за засилено сътрудничество с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, като с Решение № 789 на Министерския съвет от 2017 г. е създаден постоянно действащ Междуведомствен координационен механизъм по кандидатурата на Република България за членство в организацията.
Споразумението между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е одобрено от Министерския съвет като основа за водене на преговори с т. 1 от Решение на Министерския съвет по т. 6 от Протокол № 6 от правителственото заседание, проведено на 6 февруари 2019 г. С т. 2 от същото решение Министерският съвет е упълномощил министъра на финансите да проведе преговорите и да подпише споразумението с ОИСР при условия за последваща ратификация. Споразумението беше подписано на 7 март 2019 г. в София и на 21 март 2019 г. в Париж.
Споразумението включва извършване на бюджетен преглед на България, който ще се осъществи съгласно подхода и практиките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Целта на тези прегледи е провеждането на цялостен обзор на бюджетния процес на дадена страна за оценка на националния опит през призмата на международните добри практики, като се дават специфични препоръки за усъвършенстване на бюджетния процес. Прегледите съдържат също и мнения и препоръки на страни-партньори.
В този смисъл бюджетните прегледи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие са уникални по рода си по отношение на обхвата, начините на представяне и широката експертиза.
Прегледите се обсъждат и дискутират на организирани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие срещи на висши бюджетни служители и се публикуват в специализирано издание OECD Journal on Budgeting. За България такъв преглед е правен през 2008 – 2009 г. и е публикуван в трети том на посоченото издание.
Новият преглед ще оцени многогодишните усилия на нашата страна за въвеждането на реформи в областта на бюджета и постигнатите резултати от тях. По този начин ще се даде положителен сигнал за ангажираността ни по прилагането на международни стандарти и добри практики в процеса на бюджетиране и управление на публичните финанси.
Споделяйки своя опит, България ще има възможността да се сравнява с най-добрите достижения в областта на управлението на бюджета и да получи реалистична оценка за текущото състояние спрямо принципите, които са заложени в препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, което би мотивирало реформи, ако това е необходимо.
Предвид обстоятелствата, че Споразумението предвижда финансови задължения, същото на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание.
След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати:
С 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), № 902-02-8, внесен от Министерския съвет на 4 април 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Пристъпваме към обсъждане на Законопроекта.
Има ли изказвания? Не виждам заявки за изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване на Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това на първо гласуване и разглежданият законопроект.
Процедура – заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Господин Председател, уважаеми колеги! Моля на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание така предложената ратификация, приета на първо гласуване, да я приемем и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Налице са основанията да подложим на гласуване Вашето предложение за приемане и на второ четене в днешното заседание.
Гласуваме предложението на господин Иванов за разглеждане на второ четене на току-що приетия законопроект.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, господин Иванов, да започнете Доклада.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Господин Председател, уважаеми колеги!
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОМСР)
Член единствен. Ратифицира Споразумението между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), подписано на 7 март 2019 г. в София и на 21 март 2019 г. в Париж.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Законът е приет от 44-ото народно събрание на 5 април 2019 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на Закон за ратифициране на Споразумението между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – заглавие и член единствен на Закона.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
С това приемаме Закона за ратифициране на Споразумението между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Преминаваме към следващата точка от днешната програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване на 27 март 2019 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 902-01-6, внесен от Министерския съвет на 22 февруари 2019 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 954-01-9, внесен от народните представители Данаил Кирилов, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Христиан Митев на 26 февруари 2019 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. ...)“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на наименованието на Закона по вносител.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 12а се правят следните изменения:
1. В ал. 2, т. 11 думите „чл. 60 и 60а“ се заменят с ,,чл. 60, чл. 60а и чл. 60б“.
2. В ал. 4 думите „и чл. 60, ал. 4“ се заменят с „чл. 60, ал. 4, чл. 60а и чл. 60б“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 1.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова да се създаде нов § 2.
Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 2:
§ 2. В чл. 39, ал. 1, т. 13 думите „и чл. 60а“ се заменят с „чл. 60а и чл. 60б“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението за създаване на нов § 2.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението за създаване на нов § 2 е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова за нов § 3.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 46, ал. 1, т. 7 думите „и чл. 60а“ се заменят с „чл. 60а и чл. 60б“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Менда Стоянова, подкрепено от Комисията, и редакция, предложена от Комисията за нов § 3.
Гласували 98 народни представители: за 198, против и въздържали се няма.
Предложението за нов § 3 е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 1 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Не виждам заявки.
Гласуваме предложението на Комисията за § 1, който става § 4.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 2 по вносител – предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 5:
„§ 5. В чл. 59, ал. 7 изречение първо се изменя така: „По исковете по ал. 3 и 5 и в производствата по обжалване не се събира предварително държавна такса от лицата по чл. 62, ал. 1.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията за редакция на § 2, който става § 5.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението за нов § 5 е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 3 по вносител има предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 6:
„§ 6. В чл. 60 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите „синдика, както и от фонда при бездействие на синдика“ се заменят с „временния синдик или синдика, както и от фонда при бездействие на временния синдик или синдика“.
2. В ал. 4 изречение първо се изменя така:
„(4) По исковете по ал. 1, 2 и 3 и в производство по обжалване предварително държавна такса не се събира от лицата по чл. 62, ал. 1.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Изказвания? Не виждам заявки от залата.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на Комисията за редакция на § 3, който става § 6.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 4 по вносител има предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 7:
„§ 7. В чл. 60а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, в текста преди т. 1 след думата „връщане“ се добавя „в масата на несъстоятелността“.
2. В ал. 2 изречение първо се изменя така: „По иск по ал. 1 и в производство по обжалване не се събира предварително държавна такса от лицата по чл. 62, ал. 1.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на редакцията, предложена от Комисията за § 4, който става § 7.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам заявки.
Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа на текста на вносителя за § 5, който става § 8.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 6 има предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 9.
„§ 9. В чл. 62 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 в изречение първо след думите „и по тях“ се добавя „както и в производство по обжалване“, а накрая се добавя „от лицата по ал. 1“.
2. Създава се ал. 3:
„(3) В случаите по ал. 1 процесуалното представителство на банката се осъществява от временния синдик или синдика.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на текста по вносител в редакция, предложена от Комисията за § 6, който става § 9.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 7 има предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 10:
„§ 10. В чл. 62а се създава ал. 3:
„(3) В случаите, в които по образувани от лицата по чл. 62, ал. 1 дела съдът назначава особен представител на разноски на ищеца, възнаграждението на особения представител се определя по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя в редакция, предложена от Комисията за § 7, който става § 10.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 8 има предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 11:
„§ 11. В чл. 78 се създават ал. 10 и 11:
„(10) Вещите и правата по ал. 4, т. 4 се включват в програмата за осребряване допълнително, ако заложният кредитор в тригодишен срок от одобряване на списъка на приетите вземания не е поискал продължаване на изпълнението по реда на чл. 21, ал. 4.
(11) При продажбата на вещите и правата по ал. 4, т. 4 се прилага чл. 101.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на вносителя, подкрепено от Комисията, и в редакция, предложена от Комисията за § 8, който става § 11.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 12:
„§ 12. В чл. 83, ал. 7 думите „в един централен ежедневник“ се заменят с „на интернет страницата на банката“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 12.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 13:
„§ 13. В чл. 85 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 7:
„(7) Разрешението по ал. 6, т. 2 се издава, когато вещите и правата, включени в програмата за осребряване, не са продадени, след като поне три пъти са предлагани на публична продан по реда на ал. 6, т. 1. Продажбата чрез пряко договаряне или чрез посредник се извършва с първоначална продажна цена, не по-ниска от 30 на сто от оценката, посочена в описа, като цената се намалява съответно до реализиране на вещта или правото съгласно изготвени от синдика въз основа на методически указания от фонда правила за извършване на продажба чрез пряко договаряне, оповестени на интернет страницата на банката. Съобщение за започване на процедура по продажба чрез пряко договаряне или чрез посредник се публикува на интернет страницата на банката.“
2. Досегашната ал. 7 става ал. 8.
3. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „ал. 1 – 7“ се заменят с „ал. 1 – 6“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 13 в докладваната редакция.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Изказвания има ли? Не виждам заявки.
Преминаваме към гласуване на предложението на вносителя за § 9, подкрепено от Комисията, който става § 14.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 15:
„§ 15. В чл. 99 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) Синдикът изпълнява одобрената от фонда и неоспорена част от сметката за разпределение и при постъпили жалби по ал. 3, в случай че в масата на несъстоятелността са събрани достатъчно допълнителни парични средства, от които се заделят суми за обезпечаване на претенциите по жалбите до произнасяне на съда по тях с влязъл в сила съдебен акт.“
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложената от Комисията редакция за създаване на нов § 15.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Предложението за създаване на нов § 15 е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 16, като предлага в т. 2, относно § 2а думата „разпоредбите“ да се замени с „изискванията“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията в подкрепа на текста на вносител за § 10, който става § 16, с предложението за замяна на думата „разпоредбите“ с думата „изискванията“.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 17.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма заявки.
Преминаваме към гласуване на: текста на вносителя за § 11, който става § 17; предложението за наименование на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“; и текста на вносителя за § 12, който става § 18.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 19:
„§ 19. За висящите производства по одобрение на частичната сметка за разпределение до влизането в сила на този закон се прилага чл. 99, ал. 4.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаването на нов § 19.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По §13 по вносител има предложение от народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 20:
„§ 20. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. …) се създава чл. 722а:
„Особени правила относно реда на вземанията
Чл. 722а. Когато длъжникът е инвестиционен посредник по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти, финансова институция, финансов холдинг със смесена дейност или холдинг със смесена дейност по смисъла на Закона за кредитните институции, при разпределение на осребреното имущество всички вземания с ред след този по чл. 722, ал. 1, т. 7 се удовлетворяват по реда на чл. 94, ал. 1, т. 8 – 15 от Закона за банковата несъстоятелност.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията в подкрепа на текста на вносителя и редакцията на § 13, който става § 20.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 21:
„§ 21. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения:
1. В чл. 4, т. 6 се създава изречение второ: „За пури и пурети продажната цена е цената, изписана върху бандерола, по която тютюневите изделия се продават на дребно на краен потребител, в която са включени разходите за производство и реализация на производителя (вносителя), дължимите мита, вноски, такси, акциз и данък върху добавената стойност.“
2. В чл. 47:
а) в ал. 5 се създават т. 4 и 5:
„4. производство на смазочни масла;
5. производството на добавки за моторни горива и/или за смазочни масла“;
б) създава се ал. 6:
„(6) Изискванията на ал. 4 не се прилагат по отношение на:
1. лицензираните складодържатели, които осъществяват дейности с енергийни продукти с кодове по КН 2707 10 00, 2707 20 00, 2707 30 00, 2707 50 00, 2710 12 21, 2710 12 25, 2901 и 2902;
2. местата за директна доставка на лицензираните складодържатели.“
3. В чл. 57г се създават ал. 5 – 7:
„(5) В Агенция „Митници“ се води електронен регистър на регистрираните получатели, който съдържа:
1. идентификационен номер на регистрирания получател;
2. наименование, седалище и адрес на управление, единен идентификационен код на регистрирания получател;
3. адрес на обекта, в който се получават и разтоварват стоките;
4. видовете акцизни стоки, които могат да бъдат получавани в обекта;
5. дата на връчване на удостоверението за регистрация на регистрирания получател;
6. дата на прекратяване на удостоверението за регистрация на регистрирания получател.
(6) На вписване в регистъра подлежат и всички настъпили последващи промени в обстоятелствата по ал. 5.
(7) Информацията по ал. 5, т. 2 – 6 е публична.“
4. В чл. 58б се създават ал. 3 – 5:
„(3) В Агенция „Митници“ се води електронен регистър на временно регистрираните получатели, който съдържа:
1. идентификационен номер на временно регистрирания получател;
2. наименование, седалище и адрес на управление, единен идентификационен код на временно регистрирания получател;
3. адрес на обекта, в който се получават и разтоварват стоките;
4. видовете акцизни стоки, които могат да бъдат получавани в обекта;
5. дата на връчване на удостоверението за регистрация на временно регистрирания получател;
6. дата на прекратяване на удостоверението за регистрация на временно регистрирания получател.
(4) На вписване в регистъра подлежат и всички настъпили последващи промени в обстоятелствата по ал. 3.
(5) Информацията по ал. 3, т. 2 – 6 е публична.“
5. В чл. 64:
а) в ал. 5 се създава изречение второ: „Върху бандерола на пури и пурети се обозначава и продажната цена“, а досегашното изречение второ става трето и в него накрая се добавя: „и цената на единична бройка“;
б) в ал. 20 накрая се добавя „а за пури и пурети и продажната цена“;
в) създава се ал. 25:
„(25) Бандеролите за пури и пурети се заявяват по последната регистрирана цена“.
6. В чл. 99, ал. 2, т. 1 накрая се добавя: „или върху бандерола – за пури и пурети.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението за създаване на нов § 21 в редакция, предложена от Комисията.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Слушаме само за пури и пурети. Кога ще има нещо от Транспортната комисия?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Другата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 22:
„§ 22. Лицензираните складодържатели могат да освобождават за потребление акцизни стоки – пури и пурети, облепени с бандерол по отменения образец, след датата на въвеждане на новия образец на бандерола не по-късно от 31 декември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуваме предложението за създаване на § 22 в редакцията, предложена от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народния представител Менда Стоянова за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 23:
„§ 23. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. …), в чл. 80 се създава ал. 4:
(4) За целите на ал. 1, т. 3 при определянето на 20-годишния срок за недвижими имоти, съответно за целите по ал. 1, т. 4 при определяне на 5-годишния срок за стоки или услуги, които са или биха били дълготрайни активи, не се включват в календарните години, за които срокът спира да тече на основание чл. 79а, ал. 8 и чл. 79б, ал. 7.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Има ли изказвания? Няма заявки за изказвания.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на § 23 в редакция, предложена от Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народния представител Менда Стоянова за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в § 24.
Предложение от народния представител Менда Стоянова за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 24:
„§ 24. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 21, т. 1, 3, 4, 5 и 6 и § 22, които влизат в сила от 20 май 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме подкрепеното предложение от народния представител Менда Стоянова за създаване на нов § 24 в редакцията, предложена в Доклада на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това и на второ гласуване е приет Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност – проект, изготвен от Комисията по бюджет и финанси въз основа на приетите на първо гласуване на 27 март 2019 г. законопроекти с вносители Министерски съвет от 22 февруари 2019 г., Данаил Кирилов, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Христиан Митев от 26 февруари 2019 г.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Председател, моля за процедура. При второто гласуване на Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие с вносител Министерския съвет не е подложена на гласуване Заключителна разпоредба и параграф единствен.
Моля да подложите на гласуване наименованието и текста на параграф единствен, а именно:
„Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Действително това е мой пропуск при обявяване на гласувания текст.
Подлагам на второ гласуване наименованието на Заключителната разпоредба и текста на параграф единствен.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Първо трябваше да подложите на гласуване процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Прав е господин Цонев, извинете.
Гласуваме процедурата, предложена от госпожа Стоянова, тъй като така беше направено предложението. Ние разглеждахме и току-що гласувахме друг законопроект.
Първо гласуваме процедурното предложение да се гласуват пропуснатите текстове.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Процедурата е приета.
Моля да гласуваме самите текстове, докладвани от госпожа Стоянова.
Гласували 80 народни представители за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заседанието ни ще продължи в 11,00 ч. със следващата точка от дневната ни програма.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, започваме работа.

Продължаваме с:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ РУМЕН ПОРОЖАНОВ.
Изслушването е по предложение от народния представител Десислава Танева. Тя предлага да се проведе изслушване на министъра на земеделието, храните и горите господин Румен Порожанов относно подпомагане на земеделския сектор и общата тенденция в Общата селскостопанска политика през новия програмен период.
Заповядайте, уважаема госпожо Танева, да изложите предложението за изслушване.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Българското земеделие е основен сектор в българската икономика, дава една значителна част от брутната добавена стойност и е основен икономически отрасъл в селските райони. Развитието на българското земеделие предопределя и социалния живот в населените места от селските райони. Изключително важен сектор, осигуряващ прехраната на населението. Освен това трябва не без гордост да отбележим, че през последните години българското зърнопроизводство е в топ 10 на производствоизносители и българската страна се нареди сред най-големите износители и търговци на зърнени суровини.
Българското земеделие в неговата история назад е преживяло много форми на управление. До 1989 г. всеки знаеше под каква форма се развива земеделското производство – през ТКЗС-та и аграрно-промишлени комплекси. След демократичните промени, настъпили през 1989 г., всички страни от социалистическия блок проведоха съответни реформи по отношение раздържавяването на икономиката, в това число и земеделският сектор. Всяка от страните прие нейна правна форма за тази реформа, която доведе до съответни резултати.
Какво беше направено в нашата страна? Земята беше върната в реални граници – нещо, което няма да коментирам, защото не това е темата на предложената от мен тема за изслушване и покана към министъра на земеделието днес и тук. Земеделието пое своето развитие изцяло по собствена частна инициатива на собствениците на земеделски земи, съответно ползвателите.
Първият момент на значителна подкрепа и тласък за развитието на земеделието в България в новия демократичен период, последен от нейното развитие, става през 2007 г. и присъединяването на страната ни към Европейския съюз. Тогава българското земеделие, българските земеделски производители за първи път получават значителна финансова подкрепа. В първия си програмен период директните плащания, директната подкрепа на дохода дава силен тласък на земеделието в България и от многото необработваеми полета, които всеки можеше да види, пътувайки из България, земята започва масово да се обработва. Българското зърнопроизводство навлезе в своя етап на конкурентоспособност със своите европейски колеги.
Изостанаха чувствително животновъдство, трайни насаждения, зеленчуци – традиционни сектори, в които България е имала много добри резултати преди 1989 г. и е била нетен износител. Годините след 1989 г. и ликвидацията на ТКЗС-тата я превръщат от производител на много от тези суровини в нетен вносител.
Идва вторият програмен период. Той е по-добър от настоящия, по-добър от предходния. Страните членки, включително и България, имат възможности за повече национални решения според регионалните специфики на земеделието си. България започва, разбира се, съгласно регламентите и законодателството на Европейския съюз да прилага схеми за обвързана подкрепа и да подкрепя традиционните за българското земеделие отрасли, като животновъдство, трайни насаждения и зеленчукопроизводство. Ефектът от всичко това е, че в България дори тези производства, които бяха недофинансирани в голямата си част по продуктов профил, започват и бележат значителен ръст.
На какъв етап сме в момента? Преговорите и съответните процедури ще помоля министърът по-късно да обясни в своето изложение. Причината да отправя своята покана към него днес тук е договарянето на правилата за новия програмен период след 2021 г. – тема, която изключително много вълнува българското земеделие. Миналата година Европейската комисия представи Многогодишната финансова рамка в условията наистина на други приоритети на Европейския съюз, като миграция, сигурност и отбрана. За земеделието бюджетът беше намален. За България приоритетите, които бяха наистина консенсусно определени от Министерството на земеделието, храните и горите заедно с бранша, бяха и до момента защитавани в този процес. За България е изключително важно как ще бъде определен таванът на плащанията, обвързаната подкрепа, националната преходна помощ – все детайли, които биха помогнали трендът на традиционните за страната ни производства да продължи да бъде положителен.
Уважаеми господин Министър, поводът да отправя моята покана към Вас наистина е времето, в което се намираме – предстоят европейски избори, но процедурите си вървят, Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент гласува съответните предложения по отношение на трите регламента.
Моля да информирате народните представители и заинтересованите граждани и земеделски стопани какви са към момента договореностите и тенденциите за подкрепа в новата Обща селскостопанска политика, която ще се прилага след 2021 г.
Искам да подчертая, че това наистина е основно и ключово за българското земеделие, тъй като основната финансова подкрепа се получава на практика по линия на европейските фондове. Днес е денят след последното заседание на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ и искам да подчертая, че държавата отделя максимално средства, според възможностите на националния бюджет, за подкрепа на производствата си – особено недофинансираните. Доказателство за това е вчерашното заседание на Управителния съвет на Фонд „Земеделие“, където четири сектора бяха подкрепени. Надявам се, че отговорът ще задоволи интереса на заинтересованите лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Танева.
Уважаеми господин Министър, имате думата да информирате народните представители по въпросите, които са предмет на изслушването.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Танева, уважаеми дами и господа народни представители! Не мога да не се съглася с всичко, което госпожа Танева сподели от гледна точка на сектор „Земеделие“ и от гледна точка на това, че той е пред един много важен, не бих казал кръстопът, но е в много важна точка за определяне на неговото бъдеще, а именно дебатът по новата обща селскостопанска политика.
Позволете ми преди това да Ви запозная много накратко с настоящия програмен период – какво се прави по него, какви средства се финансират в българското селско стопанство и в хранителната промишленост, разбира се.
Директните плащания в настоящия програмен период са инструмент, който създава обща база за прилагане от всички страни в Европейския съюз. В същото време има определени елементи, които позволяват отчитане на националните особености посредством вземането на национални решения.
По отношение на схемите на директните плащания. Основна е схемата за единно плащане на площ. Тя се утвърди като ефикасна и ясна за прилагане схема за директно подпомагане. Прилага се като основна схема на директни плащания в България до 2020 г. Именно тази схема комулира някъде около 42 – 43% от общия бюджет за директни плащания, с който страната разполага. В момента той е 800 млн. евро, считано от 2016 г. до 2020 г.
Другият инструмент е преразпределителното плащане. По ефикасен и ефективен начин средствата се насочват към малките и средни по размер земеделски стопанства – подпомагането се насочва към първите 30 хектара на стопанствата. С цел максимално опростени условия се прилага едностепенна ставка за всички първи хектари. Основен елемент за директните плащания за България е обвързаната с производство подкрепа на доходите. За периода 2015 – 2020 г. от бюджета за директни плащания се отделят 13% за обвързано производство с производството за подпомагане в животновъдството, зеленчукопроизводството и трайните насаждения, и 2% за протеиновите култури. От 2015 г. размерът на финансирането за обвързана подкрепа в страната беше значително увеличен в сравнение с предходните години – повече от три, близо четири пъти.
С цел стимулиране навлизането на млади хора в сектора от 2015 г. беше въведена отделна схема за млади земеделски стопани, които започват дейност в земеделието. По този начин фермерите на възраст до 40 години, получаващи директни плащания на площ, имат добавка над плащането по схемата за единно плащане на площ. От миналата година тя беше 25%, а след измененията, които Регламентът позволи, допълнителната добавка към директното плащане вече е 50%. Разбира се, и схемата за прилагането на дребните земеделски стопани, а именно с размер на стопанства от 5 дка нагоре – със субсидия до 1250 евро. Тя цели подпомагане повишаването на конкурентоспособността на малките стопанства и осигурява допълняемост на доходите за най-дребните земеделски стопанства.
За настоящия програмен период 2014 – 2020 г. до момента са изплатени средства за директни плащания в размер на 6 млрд. 560 млн. лв. С вчерашните близо 102 млн. лв. стават близо 6 млрд. 660 млн. лв. Вчера, както споменах, бяха разплатени преразпределителните плащания за първите 30 хектара на земеделските стопани. За периода на управление на правителството платеният финансов ресурс по схемите за директни плащания до момента надвишава 2,5 млрд. лв. След приключване на всички плащания за кампанията общият размер на директната подкрепа в отрасъла за периода 2017 – 2018 г. ще възлезе над 3 млрд. лв.
Годишното усвояване на директните плащания традиционно надхвърлят 96% от предвидения от тях бюджет. Ежегодно изплатените от националния бюджет средства надхвърлят 300 млн. лв. – това е добавката към компонента на директните плащания в гаранционния фонд. Именно в тези 300 млн. лв. са преходните национални помощи. В момента България плаща по много схеми за животновъдство и за тютюн и държавна помощ, и помощите минимис. Изплатеният ресурс по мерките на пазарна подкрепа за периода 2017 – 2018 г., възлиза на 184 млн. лв. Това включва средствата по двете национални програми – подпомагане на пчеларството и лозаро-винарския сектор, схемите за училищно мляко и плод, групи производители, както и извънредната помощ за мляко и промоционални програми. За периода 2014 – 2018 г. изплатеният финансов ресурс по мерките за пазарна подкрепа възлиза на 450 млн. лв.
Бюджетът на Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор се усвоява във висока степен, а именно близо 90% годишно. Неговият размер е около 26 млн. евро в годишен аспект.
По отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Най-висок процент договаряне спрямо наличния бюджет, а именно 93% има подходът, воден от общностите местно развитие – това са местните инициативни групи. Реално по тази мярка са договорени почти всички налични ресурси. Следват компенсаторните мерки от втора ос, при които средният процент оторизации е над 50%, но като калкулираме и поетите ангажименти, които са петгодишни, във всичките ни направления по втора ос, над 90% от бюджета е ангажиран по мерки 10, 11, 12 и 13.
Мярката относно инвестициите в публична инфраструктура е със 73% договаряне спрямо целия наличен към момента бюджет, а тази за инвестиции в стопанствата и хранително-вкусовата промишленост е 72% договаряне спрямо бюджета. Само по тези две мерки договореният ресурс е в размер на 1 млрд. евро и над 2000 договора. Основният акцент на Програмата за развитие на селските райони за 2014 – 2020 г. са младите земеделски стопани. С оглед обновяване на поколенията в земеделието и преодоляване на застаряването на заетите в сектора над 5400 стопанства са финансирани по инвестиционните мерки, от които 3200 са млади фермери и малки стопанства. През програмния период 2014 – 2020 г. до момента мярката за стартова помощ е помогнала на над 1330 млади фермери да стартират свой земеделски бизнес, като изплатената досега субсидия е в размер на 47 млн. евро. За улеснение и допълнително подпомагане за младите специално е предвидена услуга – безплатна подготовка на бизнес-плановете за кандидатстване, което се извършва от Службата за съвети в земеделието.
И не на последно място, бих искал да отбележа, че с всички стартирали приеми до момента вече е започнало създаването на над 4000 броя нови работни места, с което се надяваме да намалим отлива на млади хора от тези райони.
Бих искал да обърна внимание и на това, че в началото на 2018 г. беше извършена административна реформа с цел преход към електронно кандидатстване и управление на проекти по Програмата за развитие на селски райони, което беше отчетено от бенефициентите като огромно облекчение. Същото има и съществен положителен принос към ускоряване процеса на обработка на постъпилите проектни предложения. Проведените приеми до момента по електронен път са по 18 процедури и 11 мерки от Програмата на обща сума над 400 млн. евро, за което, разбира се, бих искал да благодаря на българския парламент за направените през 2017 г. и в началото на 2018 г. промени в Закона.
Като цяло, от началото на прилагане на Програмата за развитие на селските райони – за програмния период 2014 – 2020 г. до месец март на тази година, са договорени 3 млрд. 320 млн. лв., което представлява 58,3% от бюджета на Програмата. Като калкулираме и поетите петгодишни ангажименти по втора ос те надхвърлят 70% от Програмата. Изплатеният ресурс за периода възлиза на 1 млрд. 562 млн. лв. Значителна част от тях, а именно 76%, представляващи сумата от 1 млрд. 200 млн. лв., са разплатени в периода от 2017 г. до началото на 2019 г. – през последните две години. За тази година сме предвидили стартиране на нови процедури на обща стойност над 100 млн. евро публични средства, като мерките са много много и няма да ги упоменавам в момента.
Преминавам към общата селскостопанска политика след 2020 г. В момента се намираме в период на интензивни преговори по законодателните предложения на Европейската комисия във връзка с Общата селскостопанска политика за след 2020 г. Процесът на преговори се усложнява от факта, че предстоят избори за Европейски парламент, а в края на месец май избор на нова Европейска комисия. Проектите на регламенти се дискутират и се правят предложения за изменения в работните групи към Съвета на ниво експерти, в Специалния съвет по селско стопанство на ниво земеделски аташета, и в Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство на ниво министри. Всяка държава членка има възможност да изрази своята позиция и чрез адекватни предложения да повлияе на законодателния процес. Тези дискусии целят изготвянето на финални ревизирани текстове, които да бъдат разгледани от новия състав на Европейския парламент през есента на тази година, когато се очаква да бъдат финализирани и решенията по многогодишната финансова рамка. След приемане на многогодишната финансова рамка, което се очаква да се случи не по-рано от месец декември – това заяви комисар Хоган при посещението си в България, ще знаем окончателния бюджет за Обща селскостопанска политика. Комисията по земеделие и развитие на селските райони на Европейския парламент гласува измененията на свое заседание на 2 април 2019 г. Новият състав на Европейския парламент ще приеме позиция по регламентите на Общата селскостопанска политика в пленарната зала най-рано в началото на 2020 г. и едва след това, и с приета позиция от страна на Съвета, ще могат да стартират тристранните преговори на Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета. Знаете позицията на Комисията, но разглеждане в пленарната зала на Европейския парламент няма да има, така че няма да има окончателно становище на Европейския парламент. В момента единствено ще продължат разговорите на техническо ниво в рамките на Съвета. Разбира се, Румънското председателство много активно работи по основните теми.
Ще отворя една скоба за Многогодишната финансова рамка. Госпожа Танева много правилно подчерта – за първи път в рамките на подготовката на бюджета на Европейския съюз имаме първи стъпки към външна конвергенция за бюджетите, основна тема и по време на нашето председателство. В нарочни срещи, които сме имали с почти всички парламентарни сили, включително и с господин Жозеф Дол в рамките на срещата с господин Хоган, сме настоявали именно за тази външна конвергенция.
При 5-процентното намаление на бюджета за земеделие, подобно процентно намаление има за структурните фондове – това сме го дебатирали с Вас, затова няма да влизам в дебата как премина целият този процес, имаме 4% намаление на Гаранционния фонд и 15 – 16% на Развитие на селските райони.
Това, което е за България. Благодарение на външната конвергенция по алгоритъма, който е направен за страните с под 90% от средните, за следващия програмен период по Гаранционния фонд България ще има с 0,7% повече бюджет в абсолютна сума, или 5,7 милиарда при 5,3 млрд. евро в настоящия програмен период. Всички стари страни членки, които, разбира се, са с по-високи субсидии, са с 3,9 до 4% намаление.
По отношение на бюджета за развитие на селските райони. Намалението, както Ви споменах, е близо 16% – нарочно обаче регламентът дава възможност тези 16% да бъдат компенсирани с досъфинансиране от националния бюджет. Подобни разговори сме водили в рамките на правителството – с финансовия министър, с ресорния вицепремиер по европейските въпроси. Нашата визия е да не се намалява бюджетът за развитие на селските райони, той да бъде запазен в настоящите си размери – без малко 3 млрд. евро, така че да бъде компенсиран с допълнителни 300 млрд. евро за следващите седем години и да нямаме намаление за развитието на селските райони.
Разбира се, България е подкрепила – веднага след Председателството, защото по време на Председателството нямахме право за активни позиции, активно мнение – двата основни документа за увеличаване на бюджета за Общата селскостопанска политика: Меморандума, който подписаха в Мадрид Франция, Финландия, Гърция, Ирландия, Португалия и Испания, и една Обща позиция, България е част от нея, именно за запазването на този бюджет. Подобна тема беше обсъдена и при посещението на господин Хоган в България с господин Бойко Борисов – премиера на Република България.
Надяваме се при разглеждането на Многогодишната финансова рамка да се стигне до решение за увеличение на общия размер на бюджета за Общата селскостопанска политика.
Няколко са основните въпроси, свързани с темите, които вълнуват прилагането на ОСП и подпомагането в земеделския сектор. Това са: първо, бюджетът – ние го коментирахме; второ, таваните на плащанията и обвързаните производства. Може би тях ще ги дебатираме допълнително, но това са теми, които са изключително важни, за да може да имаме адекватно финансиране както в чувствителните сектори, като плодове и зеленчуци, разбира се, животновъдство и биологично производство, така и по отношение на плащанията на площ, за да имаме конкурентоспособно земеделие, което в частта на зърненото производство например се конкурира със страните от Черноморския басейн.
Трите законодателни предложения – те са огромни, се разглеждат в момента, очаква се ревизираните предложения да бъдат представени както пред Комисията, така и на страните членки. Но това, което Ви споменах – тристранният диалог може и ще започне след приемането на позицията на Европейския парламент, което определено няма да бъде по-рано от началото на следващата година.
Така че формирането на Европейския парламент, структурирането на комисиите – дали те ще подкрепят настоящия доклад, който е изготвен, или ще го ревизират, или ще направят нов, това вече е решение на Европейския парламент.
България се подготвя, независимо от това кога ще бъдат одобрени, а именно – подготовката на Стратегическия план, който е основополагащ документ за финансиране в новата Обща селскостопанска политика. Стратегическият план трябва да обхваща всички цели, които се поставят и които се финансират – не само по развитие на селските райони, но вече и по директните плащания.
Предварителна работа – това са три SWOT анализа, които трябва да представят състоянието, разбира се и финансовото, на всички различни сектори в българското земеделие и храни, за да могат да бъдат определени приоритетите. Първият SWOT анализ, най-важният – именно земеделие и храни, вече е възложен, срокът за неговата подготовка е до края на май, след което ние ще го подложим на публично обсъждане, разбира се, и с българския парламент. Другите два анализа – за регионалното развитие в селските райони и екологичният. Това са три SWOT анализа, които са неразделна част от подготовката на Стратегическия план.
Така че България ще извърши всички предварителни процедури преди одобрението на окончателните текстове на регламентите. За да не губим време и след като бъдат одобрени, да можем да ги адаптираме със съответните промени и да бъдат предложени за одобрение в съответните нива в нашата република.
Предполагам, че ще има допълнителни въпроси, затова ще оставя част от много голямата информация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Уважаеми колеги, продължаваме с въпроси по реда на парламентарните групи, както е регламентът в Правилника.
Започваме с първия въпрос – от името на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, според представената информация бюджетът за развитие на селските райони в новата Обща селскостопанска политика претърпя сериозно намаление, което ще се отрази върху мерките в новия програмен период.
В условията на намален бюджет за Програмата за развитие на селските райони кои следва да бъдат приоритетните за България мерки, теми, за които да се отдели повече финансиране? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мацурев.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Мацурев, уважаеми дами и господа! Бюджетът, като първоначални разчети, е намален с близо 16%. Надяваме се с национално решение, ако се запази глобалният бюджет, да покрием с национални средства и дофинансиране, и запазване на бюджета в България, но това не означава, че ние не трябва да насочваме парите към най-приоритетните сектори.
Безспорно, трябва да се съсредоточим върху онова, което ще покаже SWOT анализът, онова, което ще заложим в Стратегическия план, и целите, които ще бъдат финансирани в рамките на Стратегическия план. Безспорно, тук има много приоритети, които трябва да бъдат заложени – те са изискуеми по регламент. Но това, което сега имаме като необходимост, са именно инвестиции в производство и преработка, защото и в момента имаме дисбаланс в инвестициите, особено за преработка, в секторите на плодове и зеленчуци, частично в земеделието, съхранение на плодове и зеленчуци.
Неслучайно вчера взехме и решение за новата държавна помощ, която откриваме с бюджет от 7 млн. и 200 хил. – 3 млн. и 600 хил. тази година и следващата още толкова, именно за инвестиции за преработка и съхранение на плодове и зеленчуци.
Инвестиции, разбира се, публична общинска структура в чувствителните сектори, които нямат възможност, а трябва да бъдат запазени и развити като браншове. Това ще бъде изведено в съответните SWOT анализи, но не е някаква тайна – и сега е видимо, че това ще бъдат чувствителните сектори, които и в момента изпитват своите трудности. Разбира се, те трябва да бъдат финансирани в рамките на съответните правила от гледна точка на икономическата ефективност на всеки един проект.
Безспорно, младите производители, обновяването на поколението отново трябва да бъде приоритет в Програмата за развитие на селските райони. Имаме изрични задължения за екологизацията, изрични задължения за дигитализацията или цифровизацията в земеделието. Така че това са параметри, които отново ще намерят своето място във финансирането на Програмата.
Още веднъж – надявам се ние да успеем да имаме размер на бюджета, съпоставим с настоящия, и разбира се, в оптимизиране на разходите, особено в различните компенсаторни мерки, които имаме по Втора ос. Смятаме, че може да се постигне – в момента е много добра ефективността, но и по-добра ефективност в усвояването на средствата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Продължаваме със следващия въпрос.
Уважаеми господин Министър, днес няма да имате въпроси от парламентарната група на „БСП за България“, тъй като те отсъстват от парламента, както знаете.
Затова следващият въпрос е от името на парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Заповядайте, уважаеми господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с едно питане, което беше на 26 януари 2018 г., относно тютюнопроизводители от Североизточна България като цяло за това, че 2010 – 2011 г. не са им изплатени средствата от „Исперих-БТ“ АД. Всички знаем, в понеделник премиерът присъства на една среща с тютюнопроизводители, към които имат задължения от гръцка фирма – „Михайлидис“, ако не се лъжа, но така и не стана въпрос за „Исперих-БТ“ АД.
Във Вашия отговор тогава, преди година и няколко месеца, Вие казвате, че няма как да бъдат покрити средствата от държавата – нито от бюджета, нито по какъвто и да било друг начин. След намесата на господин Борисов, за което му благодарим – от мое име и от името на всички тютюнопроизводители от Североизточна България, доколкото ми стана известно от самите тях, има някакво раздвижване по въпроса не само за „Михайлидис“, но и за „Исперих-БТ“ АД.
Моля да ни информирате какво се е случило всъщност вчера – доколкото ми е известно, на заседание на Държавен фонд „Земеделие“ има някакво развитие по въпроса. Въпросът е за отговор както към мен, така и към хората, които чакат някакъв отговор и решение на техния проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сабанов.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Сабанов, дами и господа народни представители! Определено има раздвижване. В контекста на темата днес е този въпрос, който ми задавате.
Това, което бихме могли да направим като възможност за подпомагане, е именно индивидуално подпомагане по de minimis на всеки един производител – за претърпени финансови щети от предходни периоди. Всеки един, за да можем да направим това подпомагане, трябва да се регистрира и да бъде тютюнопроизводител и в момента, защото ние не можем да плащаме пряко задължения. Той трябва да бъде регистриран тази година – в момента тече срокът за заявленията и за регистрациите.
Единият проблем е, че „Исперих-БТ“, което е частно дружество, искам да подчертая това, след приватизацията и ликвидацията си вече е заличено. Трудно ни е да вземем наличните документи за дължимото към хората – търсихме, срещи със синдик, но то вече е заличено.
По отношение на другия казус: там е малко по-лесно – на база на протоколи, договори, които са налични; по подобен начин беше платено на тези, които бяха с цесия – едната част от „Михайлидис“; но изискуемите документи ние ще ги посочим в указанията, които се надявам до края на другата седмица да одобря, след като съм упълномощен от Управителния съвет, за да могат хората да представят своите документи, за да бъдат компенсирани за понесените финансови щети от предходни години. Така че в указанията ще бъде описан редът.
Ние ще направим публично известяване. Днес в 11,00 ч. има среща със синдика на „Михайлидис“. Следобед очаквам асоциациите на тютюнопроизводителите, именно за да коментираме и тези дебати. Ако трябва, за „Исперих-БТ“ ще направим и малко по-дълъг срок за кандидатстване, защото тук документалният момент може би ще бъде основен проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос е от името на парламентарната група на „Движението за права и свободи“.
Имате думата, уважаеми господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! От дебатите досега по повод новата Обща селскостопанска политика стана ясно, че една от основните промени, радикалната промяна, която се предлага, е възможността да се даде на страните членки да интегрират националните си интереси в рамките на Общата селскостопанска политика, регламентирана от директиви и регламенти. С други думи казано: дава се възможност на страните членки да разработят национални стратегически планове за развитието на земеделието в новия програмен период.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: каква е визията, какви са мерките, каква е идеята на Министерството по разработването на този важен документ в национален стратегически план за развитието на българското земеделие след 2020 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Абазов.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Абазов, уважаеми дами и господа! Маркирах това, което правим по подготовката на стратегическите планове. Нашата визия е до края на годината да имаме – след изготвянето на SWOT анализите, след тяхното публично обсъждане, особено за първия, който е свързан със земеделие и храни, разбира се, и втория, също регионите – регионалният анализ, той също е изключително важен, екологичен е не по-малко, но там е малко по-специализирана материята, на база на публичното обсъждане, трябва да направим приоритетите, да заложим целите, и на тези цели, заложени в регламента, да определим интервенциите, за които ще кандидатстваме. В момента каквото и да кажа, ще бъде много неофициално. Както Ви споменах, първият анализ е възложен вече на Института по аграрна икономика към Селскостопанската академия. Те разполагат с много информация. Каквато информация допълнително им е необходима, ще бъде дадена от Министерството, за да можем да направим тази снимка и перспектива на сектора в следващите години.
Разбира се, тъй като това е една нова материя – Регламентът за стратегическите планове, бяха направени много обучения. Направил съм контакт с други три държави, с които да обменяме опит на чисто експертно ниво в подготовката на тези стратегически планове. Вече наши експерти посетиха две от тях. Онзи ден и с румънския министър – знаете, имахме посещение на правителството, съвместно заседание, също сме се уточнили да си сътрудничим в тази област.
Това, което трябва да направим предварително, преди да изчакаме и регламентите, ние ще го работим. Първият анализ ще го представим може би в края на месец май, началото на месец юни, а той ще бъде разковничето за чувствителните сектори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
От името на парламентарната група на ВОЛЯ? Няма въпрос.
От името на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ – заповядайте, уважаема госпожо Стоянова.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Господин Министър, преди малко споменахте, че младите и обновяването на поколенията са приоритет в концепцията на новата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз поради застаряването на хората, ангажирани със земеделска дейност, и обезлюдяването на селските райони.
В тази връзка е и моят въпрос, а именно: какви мерки трябва да се предприемат в България за привличане на младите хора в сектор „Земеделие“?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Уважаеми господин Министър, имате думата, за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Стоянова, дами и господа народни представители! Общата селскостопанска политика има значителен потенциал за стимулиране влизането на млади земеделски стопани в сектора на земеделието. Въпреки това продължават да се наблюдават процеси на влошаване на демографската структура на заетите със земеделски дейности и обезлюдяване на селските райони, което не е само предизвикателство за България, а и тенденция във всички държави от Европейския съюз, и не само на Европейския съюз – дори и в Китай го има този процес.
Една от реалните възможности за противодействие на тези негативни процеси наред със стимулиране на придобиването на образование, различни обучения, повишаване квалификация, както и безвъзмездно предоставяне на съвети и консултации е извършването на ускорена цифрова трансформация на българското земеделие. Младите земеделски производители са носители на потенциал за осъществяване на прехода към цифрово земеделие. Автоматизацията на производствените процеси ще даде силен тласък на производителността на труда и ще допринесе за по ефективно оползотворяване на ресурсите и формирането на стабилни доходи.
Министерството вече представи Проект на стратегия за цифрово земеделие, което ще стимулира приоритетите и целите на политиката в областта на цифровата трансформация на земеделието, и ще заложи конкретни мерки и дейности за тяхната реализация. Допълнение на ниво Европейски съюз, дефинирането на конкретните нужди на младите земеделски стопани и прилагането на взаимно допълващи се мерки по двата стълба в рамките на бъдещата Обща селскостопанска политика, съчетани с мерките на национално равнище, които да улеснят достъпа на младите хора до кредитиране, облекчение при стартиране на бизнеса, възможности за придобиване на земя и евентуални данъчни облекчения, ще се отрази благоприятно на процеса на обновяване на поколенията.
Безспорно е, че не само Общата селскостопанска политика трябва да бъде инструментът, а би следвало да бъде съчетано и с национални мерки. Знаете, че работихме по Законопроект за поземлените отношения. В момента е в доработка с вече формирана голяма работна група. Там също бяхме заложили приоритетно оземляване на млади земеделски стопани. Разбира се, начинът те да бъдат финансирани с определени – дори, ако щете, и данъчни облекчения или кредитиране, също смятаме, че трябва да бъде съчетан с мерките по Общата селскостопанска политика.
Безспорно в самия стратегически план освен финансирането ние трябва да разработим и нарочен раздел, свързан именно с регенерацията на поколенията в земеделието. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Нямаме втори въпрос от групата на „Обединени патриоти“ и групата на „Движението за права и свободи“.
Преминаваме към изразяване на отношение по получените отговори от министър Порожанов.
АНДРИАН РАЙКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да благодаря на министър Порожанов за неговото изчерпателно изложение за постигнатите успехи в прилагането на Общата селскостопанска политика в България и бъдещите предизвикателства, пред които сме изправени при прилагането на тази политика в новия програмен период.
Последното развитие по реформата на Общата селскостопанска политика е одобряване позицията на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент на 2 април по отношение на Регламента за стратегическия план, който е основният от пакета за контактни предложения за обща селскостопанска политика след 2020 г.
Одобрението на позицията на Комисията е основна стъпка за утвърждаване позицията на Европейския парламент за тристранни преговори с Европейската комисия и Съвета по регламента.
Следващата стъпка е гласуването в пленарната зала, което ще стане, след като се формира новият парламент. На теория това дава възможност на новия състав на Комисията по земеделие в Европейския парламент евентуално да ревизира някои елементи. Над 600 са измененията, предложени от Комисията, като някои от основните елементи на тези изменения са: задължителен таван от 100 хил. евро, но без еко схеми и млади фермери и след приспадане на 50% от декларираните заплати, допълнителната подкрепа за младите фермери за седем вместо пет години плюс грантове за стартиране на земеделски бизнес с по-висока сума, за младите фермери се опростяват задължителните екологични условия, увеличаване на подкрепата за организации на плодове и зеленчуци при някои условия, както и 15% за мерки за околната среда с възможности за изключение при полагане на поне три дейности.
По отношение развитието на селските райони са включени някои нови типове интервенции – участие на жени и дигитализация. Дава се възможност за доброволно прилагане на инструментите за управление на риска.
По отношение на секторите „Пчеларство“ и „Вино“ се залага повишаване интензитета на подкрепа в сравнение с предложението на Европейската комисия в сектор „Пчеларство“, като за сектор „Вино“ се включва минимален бюджет за мерки за околна среда – 20% от първия стълб да са предназначени за еко схеми. Новият модел на прилагане се отлага с една година – до 2022 г.
От изказването на министър Порожанов относно позицията на България, изразявана до момента, може да се направи заключение, че ключовите теми, които следва да продължим да отстояваме на активно ниво в Европейския съюз, са тези за доброволните тавани на плащането по първи стълб, увеличаване нивата за обвързаната подкрепа, както и намирането на алтернативно решение за заместване на преходната национална помощ. Всички тези елементи, най-вече обвързаната подкрепа, гарантират избягването на срив в подпомаганите сектори, които имат критична необходимост от това финансиране.
Освен това потенциалното намаление не би оправдало легитимните очаквания на земеделските стопани за стабилна тенденция на финансиране и би било крачка назад от целта да поддържаме конкурентноспособен, устойчив и качествен сектор. Те са гаранция за насочване на подпомагането към сектори с трудности и осигуряване на справедливи доходи за фермерите, заети в тежки и непривлекателни земеделски производства.
Бих искал да обърна внимание, че поставянето на горна граница на директните плащания не трябва в никакъв случай да поставя в риск нашите земеделски стопани и устойчивостта на фермите, които имат принос за осигуряването на брутна добавена стойност и са в основата на сектора в страната.
Заедно с това не бива да забравяме, че за да отговорим на увеличените бъдещи предизвикателства и засилена екологична амбиция, трябва да имаме адекватен и силен бюджет в Общата селскостопанска политика, както опростен и гъвкав модел на прилагането ѝ. От изключителна важност са амбициите, свързани с екологизирането и околната среда в Европейския съюз да бъдат постигнати по възможно най-опростен и ефективен начин. Поради това държавите членки трябва да разполагат с достатъчно свобода, за да вземат решение относно разработване на ефективни мерки в съответствие с конкурентната ситуация, в която се намират.
Бих искал да подчертая, че е необходимо да се разработи опростена политика в полза на земеделските стопани, държавите – членки на Съюза и околната среда. Много е важно да намерим единомислещи държави, за да можем да отстояваме ефективно своите общи позиции на всички нива на обсъжданията. Смятам, че е важно да продължим да се включваме в общите декларации и изявления, което, както чухме от изказването на министър Порожанов, се прави и в момента.
В наш интерес е да останем активни и да работим интензивно на българската позиция, тъй като сега идва най-натоварената част от преговорите – предстоящо формиране на общ подход на Съвета и започването на тристранни преговори с Европейския парламент и Комисията. Същевременно работа на национално ниво за изготвяне на стратегическия план на България се идентифицира многократно с оглед поставения срок след началото на 2020 г.
Надявам се както и досега Министерството на земеделието, храните и горите да продължи ползотворното си и активно сътрудничество със своите партньори от сектора, които досега винаги са имали възможността да изразят своите позиции и да бъдат чути. Благодаря Ви още веднъж, министър Порожанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Райков.

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Няма новопостъпили питания за периода от 29 март до 4 април 2019 г. Имаме един писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Георги Колев.
Продължаваме с въпросите към министър Порожанов:
Първият въпрос е от народния представител Кръстина Таскова относно форум „Двойният стандарт при храните в Европейския съюз – да сложим проблема на масата!“, който се проведе на 30 април 2018 г.
Уважаема госпожо Таскова, имате думата да зададете въпроса.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги! Уважаеми господин Министър, на 30 април 2018 г. под егидата на премиера Бойко Борисов се проведе Международна конференция „Двойният стандарт при храните в Европейския съюз – да сложим проблема на масата!“. Организатор на събитието беше Омбудсманът на Република България – Мая Манолова, в партньорство с Министерството на икономиката, Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на здравеопазването, Комисията за защита на потребителите и Българската агенция по безопасност на храните.
Във връзка с този форум и ясно заявените позиции от всички, от които зависи това българите да се хранят с висококачествени храни, еднакви по състав и качество, бих допълнила и по цени в Европейския съюз, моля да ми отговорите на следните въпроси: една година по-късно какви са резултатите след форума и Вашата визия за решаване на този проблем в съответствие с политиката на Министерството на земеделието, храните и горите в тази област, и можете ли да се ангажирате със срок, след който европейските граждани няма да се разделят по критерии и качество на храната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Таскова.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Таскова, няма как да не Ви благодаря за въпросите, които ми задавате – този, и другия. Винаги те са актуални и за мен е удоволствие да мога да отговоря на тях.
Хубаво е, че вече имаме визия – на 16-ти този месец в Европейския парламент ще бъдат разглеждани четирите директиви, а именно за пакета, който е предложен от комисар Вера Юрова.
Малко повече информация. Форумът на високо равнище „Двойният стандарт при храните в ЕС“ беше проведен в София на 30 април, в рамките на Българското председателство на Съвета, като участие взе комисарят по правосъдие Вера Юрова, която представи вижданията на Европейската комисия за предстоящи промени в няколко европейски директиви. Промените ще могат да подпомогнат процеса на елиминиране на практиките на производство на храни, продавани под една и съща марка, но с различни съставки на различните пазари в отделните държави членки. Едва след приемането на директивите ще може да се премине към стъпки за налагане на санкции на производителите, които продължават да прилагат нелоялните практики – подвеждащи потребителите.
През месец април 2018 г. Европейската комисия предложи пакет от законодателни промени с цел по-добра защита на потребителите. Пакетът, наречен „Нова сделка за потребителите“, включва предложения за изменение на четири директиви – Директивата на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, Директивата относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите, Директивата относно правата на потребителите и последната, но може би най-важна за нас – Директивата относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители, която изрично определя като подвеждащо предлагането на пазара на продукти под една и съща търговска марка, но с различен състав.
Отново през миналата година Европейската комисия чрез Съвместния изследователски център JRC разработи хармонизирана методология за подбор и анализ на храни, позволяваща на националните органи да провеждат изследвания, сравняващи състава и характеристиките на хранителните продукти, продавани със сходни опаковки в Европейския съюз. Проучвателната методология ще помогне на националните органи да проверят дали хранителните продукти се търгуват в пълно съответствие със законодателството на Съюза. Методологията се основава на ключови принципи като прозрачност, сравнимост, избор на подобни проби и продуктови опити.
През месец юли миналата година България официално бе поканена от Съвместния изследователски център JRC на Европейската комисия за участие в европейската кампания за оценка на свързаните с качеството характеристики на марки храни, продавани под определена марка – по-популярна като проучване на наличие на двоен стандарт при храните. Впоследствие Българската агенция по безопасност на храните взе мостри за анализ от 96 продукта, след което изпрати до Съвместния изследователски център в Белгия цялата обработена информация. Пробите са от зърнени закуски, мляко, месни продукти, шоколад и n на брой проби – над 15 компонента, но няма да ги изброявам всичките. Основната работа занапред зависи от това кога ще се приемат законодателните досиета на ниво Европейски съюз? Както вече отбелязах, преговорите стартираха през Българското председателство – месец април 2018 г.
За съжаление, през втората половина на миналата година по време на Австрийското председателство имаше известно затишие във връзка с това досие. В началото на тази година стартираха интензивни преговори по предложението в рамките на Румънското председателство. В много кратък период от време Румънското председателство успя на 1 март тази година да получи мандат от Корепер за водене на преговори с Европейския парламент, който беше приел своята позиция месец по-рано. На 11 март стартираха официалните преговори между Съвета и Парламента.
След като Българското председателство постави въпроса на най-високо ниво, Румънското председателство си е поставило цел и програма да финализира стартиралите преговори в Европейския парламент до края на месец март. Разбира се, и двете страни – Парламентът и Съветът, са амбицирани да доведат преговорите до успешен край, което обаче не означава, че това ще бъде твърде лесно. Едва след приемането на тези досиета може да започне работата по транспонирането им в българското законодателство, както и във всяко друго, на всички държави – членки на Европейския съюз. Както знаете, това е повече за нашите зрители, регламентите се прилагат пряко, докато директивите, в случая говорим за пакет от четири директиви, те трябва да бъдат транспонирани в законодателството на всяка европейска страна, за да могат да бъдат прилагани.
Междувременно не мога да не отбележа, че Европейската комисия одобри Пилотен проект за борба с двойните стандарти на храни в Европейския съюз, предложен от българските евродепутати от ЕНП – Емил Радев и Андрей Новаков. Той е одобрен с най високата възможна оценка клас А и Проектът представлява програма, която ще подпомага всички потребителски организации в контактите им с държавните органи и провеждането на тестове за борба с двойния стандарт. Това е Програма, по която потребителските организации ще могат да кандидатстват и която е на стойност 1,3 млн. евро. С отпуснатите средства се очаква да повишат своя капацитет, закупуване на оборудване и така нататък.
Добрата новина съвсем от последните дни е, че на 16-и този месец ще има разглеждане на Пакета от четирите директиви в Европейския парламент, така че ако Европейският парламент го одобри, да може да се стартира финализирането на директивите.
В заключение, това, което в Българското председателство активирахме като процес, тук трябва да благодарим, разбира се, и на ресорния комисар госпожа Юрова за Пакета, който е предложен, да благодарим и на Румънското председателство. Миналия петък обсъждах тази тема с румънския министър с лична молба да направят всичко възможно да се финализират директивите. Надяваме се, че преди затваряне на мандата на този Европейски парламент, можем да имаме одобрени директиви, след което по най бързия начин, съвместно с българския парламент, да ги транспонираме в нашето законодателство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, уважаема госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Не мога да не кажа, че съм доволна, че работите по въпроса. Присъствах на този форум и си спомням гръмките заглавия, че българските деца няма как да обичат повече какао, а не шоколад и че това ще бъде прекратено. Всички си даваме сметка, че храната е основна не само като вкусови качества, а е основна за здравето на нацията ни. Всъщност по мои спомени премиерът беше учуден защо постоянно дава толкова много средства в сектор „Здравеопазване“, а то било защото се храним некачествено.
Искам да Ви напомня също така, че поставих този въпрос пред Вас още в началото на Четиридесет и четвъртото народно събрание и ние от ВОЛЯ определихме разделението на критерий храна като стоков расизъм за гражданите на Европейския съюз. Една година след това бях обнадеждена, че най-после ще намерим бързо и ефективно решение, защото на форума изразиха подкрепа, както и Вие казахте, и представителите от страните членки, и Вера Юрова – европейски комисар по правосъдие, и бяха предприети такива стъпки и решения, че сякаш нещата ще се движат по-бързо.
Разбирам, че всички прожектори, ако мога така да се изразя, са насочени към Вас, защото в крайна сметка Вие трябва да свършите цялата работа. Мога само да Ви пожелая успех! Вашият колега от Румъния да финализира това, защото е важно за всеки един български граждани и дано стане в рамките на Европредседателството на Румъния. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Таскова.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Неслучайно Ви благодарих за тези въпроси – когато Вие поставихте въпроса, това беше едно от първите парламентарни питания. Само едно уточнение искам да внеса: тези директиви не се отнасят само за храни, те имат хоризонтално измерение. Отнасят се за абсолютно всички продукти, като вземем перилни препарати и каквото се сетите нататък. Водещи в тях са колегите от Министерството на икономиката, тъй като имат хоризонтален характер. Разбира се, храните са може би най-чувствителната тема и обръщаме специално отношение към нея. Тук не мога да не вмъкна една скоба, в която да обърна внимание – нека да транспонираме директивите, те не се отнасят само за производителите от западните концерни, ами се отнасят и до българските производители. Така че те също много стриктно ще трябва да си гледат рецептурата и това, което пише на етикета както на българския пазар, така и на всичките останали. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос отново е от народния представител Кръстина Таскова относно намаляване на хранителните отпадъци.
Имате думата, уважаема госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Министър, във връзка с мой въпрос от 2017 г. за намаляване на хранителните отпадъци у нас и в Европа заявихте готовност да бъдат предприети мерки това да се случи, но тъй като темата беше сравнително нова, уверихте ни, че тепърва ще работите по нея. Към ден днешен моля Ви да ми отговорите: какви мерки бяха предприети за справяне с този сериозен проблем от Министерството на земеделието, храните и горите до момента и има ли вече постигнати положителни резултати в тази посока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Таскова.
Имате думата, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Таскова, според Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации ФАО годишно една трета от произведените в света храни, или това са 1,3 милиарда тона, се изхвърлят, като само в Европейския съюз количеството е близо 88 милиона тона на стойност 143 милиарда евро.
През 2015 г. Общото събрание на ООН прие цели за устойчиво развитие до 2030 г. Съгласно Цел 12.3 в глобален мащаб до 2030 г. следва да се намалят половината хранителни отпадъци на глава от населението на ниво търговия на дребно и домакинства, също така да се намалят загубите на храни по веригата за производство и доставка на храни, включително загубите след прибиране на реколтата. С оглед подпомагане изпълнението на поетия от страната ни ангажимент за постигането ѝ, както и приоритетите на Европейския съюз в посочената област Министерството на земеделието, храните и горите предприе редица действия и инициативи.
С цел подпомагане дейността и успешното функциониране на Българската хранителна банка, след нормативните промени, които бяха направени в Закона за данък добавена стойност и Закона за храните, със заповед на министъра на земеделието и храните през 2017 г. беше утвърден списък на храните – обект на хранително банкиране. С нея освен подлежащите на дарения храни бяха уредени и аспектите, свързани със срока на минималната трайност и срока на годност на храните, което на практика даде възможност за реално извършване на дейностите, свързани с хранителното банкиране. По данни на Българската хранителна банка, с които Министерството разполага, през последните седем години са дарени и обслужени над 1540 тона хранителни продукти.
Министерството на земеделието, храните и горите и Българската агенция по безопасност на храните активно работят и подпомагат всички организации, които, спазвайки Закона за храните и изискванията за безопасност, разписани в европейските и национални правни норми, допринасят за намаляване изхвърлянето на годна храна.
Друга много важна инициатива на ведомството е насочена към предприемането на комплекс от мерки за намаляване загубата и разхищението на храни и образуването на хранителни отпадъци.
С моя заповед от 21 ноември миналата година е създадена Междуведомствена работна група за изработване на Национална програма с план за действие към нея във връзка с визирания по горе проблем.
Към настоящия момент е изготвен Проект на Национална програма за предотвратяване и намаляване загубите на храни. Предложеният период на действие на Програмата е 2019 – 2024 г. В зависимост от постигнатите резултати, се предвижда разработването на национална програма и за следващия петгодишен период.
Проектът на Националната програма включва следните области на действие: предотвратяване образуването на загуби на храни; преразпределение на излишъка от годни храни за консумация от хора в нужда; осведоменост и информиране на обществото за проблема с разхищението на храни.
В Проекта са представени възможни причини на загубите на храни, като се посочват както предизвикателствата, така и областите на предприемане на мерки и дейности за предотвратяване и намаляване на загубите на храни по хранителната верига, включително и в домакинствата.
Няколко са основните цели.
Първа цел – създаване на национална база данни, свързани с нивата на загубите на храни.
Втора цел – подкрепа на фирмите по хранителната верига за предприемане на ефективни мерки за предотвратяване и намаляване на загубата на храни.
Трета цел – промяна в поведението и отношението на потребителите към храни. Почти 53% от генерираните в Европейския съюз хранителни отпадъци възникват в домакинствата, което предлага огромен потенциал за борба с разхищението на храни.
Четвърта цел – прилагане на мерките за предотвратяване на загубите и разхищението на храни при източника. Предвидени са мерки за насърчаване на правилната употреба от производителите на храни на маркировката върху етикета, обозначаваща срока на годност или трайност на храните, както и за повишаване на знанията на потребителите относно значението на тази маркировка за различните видове храни.
Пета оперативна цел – оптимизиране на даряването на годни храни за консумация от хора в нужда. Голяма част от нереализираните храни са безопасни за консумация и могат да бъдат дарени на благотворителни организации, вместо да бъдат пропилявани.
Резултатите от дейността на Българската хранителна банка и Българския червен кръст показват, че има голям потенциал за увеличаването на дарението на храни.
На 12 февруари тази година Проектът на Националната програма бе представен на заинтересованите страни на организирана от Центъра за оценка на риска по хранителната верига кръгла маса, която беше с тема „Обсъждане на борбата със загуба на храни в България“. Участие във форума взеха представители на Министерството, Агенцията по храните, Министерството на околната среда и водите, НСИ, Българската хранителна банка, сдружения, браншови съюзи, асоциации на производители и търговци на храни и медии.
Успешното прилагане на мерките за предотвратяване и намаляване на загубите на храни може да се постигне единствено чрез съвместяване на усилия на държавните органи и всички заинтересовани страни, като производители и търговци на храни, потребители, научни институти, неправителствени организации с интерес към проблема.
В заключение следва да се отбележи, че безопасността на храните е приоритет и че мерките за предотвратяване и намаляване на загубите на храни не трябва да излагат на риск настоящите стандарти за безопасност на храните. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Реплика, госпожо Таскова? Нямате.
Следващият въпрос към министър Порожанов е от народния представител Красен Кръстев относно промяната на категоризацията на язовир „Дъбника“, находящ се в близост до град Враца, от „Аквакултури“ на „Любителски риболов“, съгласно Наредба № 37 от 2008 г. за ползване на язовирите – държавна собственост, в рибностопанско отношение и правила за извършване на стопански и любителски риболов и аквакултури в обектите – държавна собственост, по чл. 3, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите.
Имате думата, уважаеми господин Кръстев.
КРАСЕН КРЪСТЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми министър Порожанов, въпросът ми е относно промяна на категоризацията на язовир „Дъбника“, находящ се близо до град Враца, от „Аквакултури“ на „Любителски риболов“, съгласно Наредба № 37 от 2008 г. за ползването на язовирите – държавна собственост, в рибностопанско отношение и правила за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите – държавна собственост, по чл. 3, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите.
Уважаеми господин Министър, съгласно чл. 2, ал. 4 от цитираната наредба в язовирите с посочено по-горе предназначение не може да се извършва любителски риболов. Единственото изключение е посочено в чл. 15, ал. 3 – в язовири и държавна собственост, предназначени за аквакултури, когато няма извършена регистрация по реда на чл. 25 от Закона за рибарството и аквакултурите, любителският риболов е разрешен.
В конкретния случай, ако язовир „Дъбника“ бъде отдаден под наем или концесия, такава регистрация задължително ще бъде извършена и отново ще бъде създадена пречка за осъществяването на любителския риболов.
След проведена среща на 22 март тази година с кмета на град Враца, заместник-областния управител на област Враца и управителя на „Напоителни системи“ ЕАД – клон Мизия, стана ясно изразеното желание на присъстващите граждани, представители на риболовни организации, да се промени статутът на язовира, като се възвърне старото положение – тоест от „Аквакултури“ да се категоризира на „Любителски риболов“.
Уважаеми господин Министър, в тази връзка въпросите са ми следните: ще бъде ли предприемана процедура по отдаване под наем или концесия на посочения язовир? Възможно ли е да се промени статутът на язовир „Дъбника“ и от предназначение за „Аквакултури“ да бъде променен за „Любителски риболов“, каквото становище изразяват хилядите любители на риболова в областта? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кръстев.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кръстев, тук са ми подготвили един много аналитичен отговор, който не кореспондира с това, което аз ще Ви отговоря сега, и госпожа Аврамова току-що ме убеди – ще бъде променено предназначението. Трябва да е ясно, че има разходи по язовира. Не смятам, че те са толкова големи, че „Напоителни системи“ не може да си ги покрие – те, разбира се, са свързани с язовирната стена.
Трябва да се има предвид, че когато има отдаване на концесионер или наемател, той се грижи за аквакултурите вътре, така че в един момент да не остане без наличен ресурс за рибарите. Ще направя всичко възможно да променя предназначението му и да бъде за „Свободен риболов“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Кръстев, имате думата за реплика.
КРАСЕН КРЪСТЕВ (ГЕРБ): Господин Председател, госпожи и господа министри, колеги! Това е отговорът, който очакват всички. Аз съм упълномощен от името на няколко организации и граждани да предам копие на подписка, която официално и оригинално ще дойде при Вас.
За пореден път правителството на господин Борисов и Вие – двамата министри, които сте в момента, показахте как се работи и как се взимат добри и правилни решения.
Благодаря от името на хората, които необезпокоявани ще ловят риба в язовир „Дъбника“. Нещо е поправено, смятам, че е полезно. (Народният представител Красен Кръстев връчва папка на министър Румен Порожанов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кръстев.
Уважаеми господин министър Порожанов, благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол, както и за компетентните и пълни отговори, които дадохте по време на изслушването.
Уважаеми колеги, продължаваме с госпожа Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството, която ще отговори на три въпроса.
Първият от тях е на народния представител Димитър Бойчев относно рехабилитация на път I-6 София – Бургас, в участъка изхода на магистрала „Тракия“ към квартал „Ветрен“.
Заповядайте, уважаеми господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Поддръжката и рехабилитацията на пътищата от републиканската пътна мрежа са едни от първостепенните политики и цели на държавата. По този начин се осигурява безопасно и комфортно пътуване на българските граждани, както и се развиват различните региони на нашата страна. Един от участъците с постоянно интензивен трафик в област Бургас е път І-6 София – Бургас или както всички я знаем магистрала „Тракия“.
През 2018 г. бе извършен належащ ремонт на горепосочения път в участъка в посока от квартал „Ветрен“ към Бургас, който е входът на магистрала „Тракия“ към Бургас и е част от магистралата. Целта бе идващите от запад автомобили да влизат в Бургас по значително по-удобен и безопасен път, което към настоящия момент е постигнато. Община Бургас също имаше самоучастие при осъществяването на ремонта през месец юни миналата година.
След приключването му пътят в едната посока бе рехабилитиран, а другата половина остана без нужния ремонт. Тази артерия е изключително важна, тъй като е, както казахме, част от автомагистрала „Тракия“. Тя отвежда и извежда автомобилния трафик от един от най-големите градове на територията на страната.
Към момента нерехабилитираният участък е в посока от изхода на Бургас към квартал „Ветрен“, по който всеки ден пътуват стотици жители на бургаския квартал към домовете си. Като част от автомагистралата, той не отговаря на изискванията за добра и безопасна инфраструктура.
С приближаващия летен сезон се увеличава значително и трафикът по посочения участък, чието състояние към момента е незадоволително за комфортното пътуване и крие риск от пътнотранспортни произшествия.
В тази връзка отправям към Вас следните въпроси:
Кога се очаква да започне рехабилитацията на пътния участък от изхода на Бургас в посока квартал „Ветрен“? Има ли заложени средства за изпълнението на ремонта от Агенция „Пътна инфраструктура“? Какви са предвидените срокове за неговото изпълнение? Благодаря Ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Имате думата, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, републикански път І-6 София – Карлово – Бургас, в участъка от квартал „Ветрен“ до град Бургас с дължина 7,8 км от км 488+335 до км 496+160 се намира в урбанизираната територия на града. Отсечката представлява две пътни платна с ширина по 8 м и разделителна ивица с ширина 2 м. Участъкът е връзка между автомагистрала „Тракия“ и град Бургас, както Вие току-що споменахте.
Основната причина за незадоволителното състояние на асфалтовата настилка на пътя са тежкотоварният трафик, преминаващ по автомагистралата в посока към и от граничните пунктове за Република Турция, Република Гърция, Южното Черноморие, както и значително по-интензивният през летните месеци транспортен поток към и от курортен комплекс „Слънчев бряг“ и град Варна.
Вложените значителни финансови средства за текущо поддържане през последните години не доведоха до трайно подобряване на качествата на асфалтовата настилка. Отчитайки това състояние и нуждата да се гарантира безопасно движение по първокласния път, Агенция „Пътна инфраструктура“ и община Бургас сключиха през 2018 г. Споразумителен протокол за съвместно финансиране за преасфалтиране на двете пътни платна на републикански път І-6 в участъка от км 488 до км 496 – квартал „Ветрен“ – Бургас. Отговорностите между двете институции съгласно подписания протокол са разпределени както следва: Агенция „Пътна инфраструктура“ участва дялово във финансирането на обекта със средства в размер на 8 млн. 300 хил. лв., община Бургас участва във финансирането на обекта със средства в размер 1 млн. 500 хил. лв., като общината трябва да извърши организирането, възлагането и контрола на дейностите по изпълнението. Срокът на Споразумителния протокол е до изпълнение на предвидените работи, но не по-късно от 31 октомври 2019 г.
През 2018 г. бяха извършени ремонтни дейности на дясното пътно платно в участъка от края на квартал „Ветрен“ към входа на град Бургас. Възложените строително-монтажни работи включваха фрезоване на асфалтова настилка, направа на втори битумен разлив, машинно полагане на плътна асфалтова смес с дебелина 4 см, полагане на неплътна асфалтова смес с дебелина 4 см, полагане на геомрежа, трошен камък, направа на механизиран изкоп, доставка и монтаж на ограничителни системи и други.
Предвидено е през тази година ремонтът да бъде завършен, като се възложат ремонтни дейности и в лявото пътно платно от изхода на Бургас до началото на квартал „Ветрен“. Общата стойност за ремонта на асфалтовата настилка на двете платна е 9 млн. 800 хил. лв. На този етап от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ съгласно Споразумителния протокол в срок до 30 май 2019 г. трябва да бъдат разплатени 4 млн. 350 хил. лв. За осигуряването на останалите средства ще се разгледат възможностите в бюджета на Агенцията за 2019 г. или ще се търси целево финансиране от държавния бюджет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Имате думата за реплика, уважаеми господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз искам да Ви заявя, понеже разговарях с общината и с кмета – те имат готовност ангажиментите, които са поели, да ги изпълнят със самоучастие и с другите ангажименти, които имат по организация на движението. Сами разбирате, че сме на прага на летния туристически сезон и е много важно този ремонт да започне и да завърши преди да се увеличи трафикът, защото той става наистина много интензивен през летния туристически сезон. Надявам се този ремонт да започне в обозримо бъдеще и да завърши преди активния сезон, защото освен всичко друго, на първо място, естествено, е безопасността на пътната инфраструктура, но този път със своята интензивност е предпоставка и за увеличаване на икономическия растеж както за региона, така и за всички нас.
Благодаря Ви за отговора. Настина се надявам преди началото на летния туристически сезон да имаме един завършен ремонт, който да е адекватен на пътната инфраструктура, която предполага една магистрала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Продължаваме със следващия въпрос към министър Аврамова, а той е от народния представител Александър Мацурев и е относно финансиране на пътни участъци с държавни и европейски средства на територията на област Бургас.
Ще продължим с въпрос от народния представител Сергей Кичиков относно рехабилитация на републикански път III-379 (Пещера – Батак) село Нова махала – местност Вълча поляна.
Заповядайте, уважаеми господин Кичиков.
СЕРГЕЙ КИЧИКОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, при проведени мои срещи с жители на селата Нова махала и Фотиново, община Батак, беше поставен въпросът относно състоянието на път III-379 (Пещера – Батак) село Нова махала – местност Вълча поляна. Същият в отсечката от км 0 до км 10+051 е с ежедневно преминаване на множество тежкотоварни автомобили, превозващи дървен материал, вследствие на което е в много лошо техническо състояние, с множество локални повреди. На места има опасност от свличания, затрудняващи движението по него.
Вследствие на системно неподдържане на пътя и прилежащите терени асфалтовата настилка от двете страни е обрушена и на места липсваща, което прави движението опасно и е предпоставка за ПТП та с фатален край. Гореописаната отсечка е тясна, стръмна, с множество остри завои и липсва видимост. Поради факта, че пътят е тесен и липсват мантинели, често колите се озовават в коритото на реката или в дерето, а това от своя страна е силна заплаха за здравето и живота на ползвателите на пътната отсечка.
Същият е и единствена пътна връзка от и до селата Нова махала и Фотиново, поради което спешно се нуждае от основен ремонт, включващ работите по отстраняване на повредите и полагането на нов асфалт, както и от осъществяването на системни грижи за осигуряване на целогодишната му нормална експлоатация. С цел предотвратяване на нежелани инциденти, където е необходимо, трябва да бъдат поставени мантинели, защото такива липсват.
В тази връзка въпросът ми към Вас, госпожо Министър, е: има ли предвидени средства в бюджета на ръководеното от Вас Министерство през настоящата 2019 г. за извършване на основна рехабилитация и ремонт на гореописания път? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кичиков.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Кичиков, уважаеми госпожи и господа народни представители! Третокласен път III-379 (Пещера – Батак) село Нова махала – местност Вълча поляна с дължина 10 км от км 0 до км 10+051 се намира изцяло на територията на община Батак. За привеждане на пътя в добро състояние е необходим цялостен ремонт. Вие правилно отбелязахте, че неговото състояние не е добро и посочихте всички дефекти по пътната настилка, които Вие самият сте наблюдавали. За оправяне и за ремонтиране на този път е необходим основен ремонт с прогнозна оценка около 7 млн. 500 хил. лв. За съжаление, бюджетът на Агенцията към настоящата година, както и в последните почти 20 години е ограничен, с голямо недофинансиране, и подобно на предходните години това ни възпрепятства да планираме извършването на основен ремонт в посочения участък.
С оглед обезопасяване на движението по третокласния път по линия на текущото поддържане ще бъдат предприети следните мерки: Областно пътно управление – Пазарджик, е изготвило заявка за възстановяване на унищожена ограничителна система 56 м вследствие на настъпило пътнотранспортно произшествие в началото на пътя при село Нова махала, която предстои да бъде одобрена и възложена от Агенция „Пътна инфраструктура“.
До края на месец април ще бъдат предприети действия и изкърпени дупките по настилката и обрушената настилка, като към момента поради високата надморска височина на терена настилката е все още влажна и това възпрепятства асфалтовите работи.
Дейности по изкърпване на компрометираните участъци от пътя ще бъдат планирани и през летния сезон съобразно бюджета за поддържане. Недостигът на финансови средства за основен ремонт на всички нуждаещи се от такъв по републиканската пътна мрежа налага приоритизиране в изготвянето на програмата за основен и текущ ремонт на Агенция „Пътна инфраструктура“, като в това приоритизиране се вземат предвид както състоянието на пътната настилка, така и трафикът, който преминава по съответния път. През 2019 г. Агенцията може да направи текущ ремонт и изкърпване на настилката, както и обезопасяване и възстановяване на ограничителните системи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, господин Кичиков.
СЕРГЕЙ КИЧИКОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, за съжаление, не съм удовлетворен от отговора Ви, тъй като мисля, че изкърпването и ремонтът само на пътната настилка не е достатъчно. Пътят действително е в окаяно състояние. Пътувам непрекъснато в района при моите избиратели, така че съвсем наскоро съм бил там.
При Вас има също папка, която Ви показвам, с над 1300 подписа на жители на град Батак, Нова махала и село Фотиново. Това е единственият път до селата Фотиново и Нова махала. Там живеят над 3 хиляди жители, на които това е единствената им връзка с другите градове. Жителите на тези три населени места изразиха пред мен мнение, че ако не се стигне до нормално поддържане на пътя, те са готови и на по-крайни действия – затваряне на главния път Пещера – Батак.
Надявам се поне ремонтът да бъде качествен, за да може да се предостави добра пътна настилка и за камионите, и за хората, пътуващи по пътя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кичиков.
Госпожо Министър? Няма да вземете отношение.
Уважаеми колеги, връщаме се към въпроса от народния представител Александър Мацурев. Вече е в залата. Той е относно финансиране на пътни участъци с държавни и европейки средства на територията на област Благоевград.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин министър и госпожо Министър! Моят въпрос е относно финансиране на пътни участъци с държавни и европейски средства на територията на област Благоевград.
Госпожо Министър, Министерството на регионалното развитие и благоустройството финансира, управлява и осъществява множество инфраструктурни проекти в Република България.
В тази връзка имам два въпроса към Вас, а именно:
Кои приоритетни пътни участъци втори и трети клас ще се финансират с държавни средства през 2019 г. на територията на област Благоевград и за каква сума?
Благодаря Ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Госпожо Министър, заповядайте. Имате възможност да отговорите на въпроса на народния представител Александър Мацурев.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Мацурев, уважаеми госпожи и господа народни представители! На територията на област Благоевград Агенция „Пътна инфраструктура“ стопанисва 623 398 км републикански пътища, автомагистрално трасе първи, втори и трети клас. По данни от обследване на Областно пътно управление – Благоевград, към 31 декември 2018 г. второкласната пътна мрежа с обща дължина 152 км е изцяло в добро състояние. Третокласната пътна мрежа е с обща дължина 417,9 км, като от тях в добро състояние са 157 км, останалите се нуждаят от извършване на ремонтни дейности.
Агенция „Пътна инфраструктура“ е запозната с незадоволителното състояние на третокласната републиканска мрежа в област Благоевград и нуждата от трайно подобрение на нейното експлоатационно състояние. Чрез бюджетни средства, целево финансиране и европейско съфинансиране Агенцията полага усилия за подобряване на техническите характеристики на пътищата в областта. По Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 между Агенция „Пътна инфраструктура“ и управляващия орган на Програмата е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за Лот 25 „Път III-109 – Мелник“ от км 0+528 до км 12+815, с обща дължина 12,29 км на стойност 9 196 732 лв.
След проведена процедура по реда на Закона за обществените поръчки е избран изпълнител на строителния надзор за обекта. В момента тече срокът на обжалване и в случай, че до 8 април 2019 г. не са постъпили жалби, ще се сключи договор с избрания изпълнител. Относно обществената поръчка за строителство, в момента комисията оценява представените от участниците технически предложения.
С осигурени средства от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ ще се извърши основен ремонт на тунел „Кривия“ при км 388+897 на път I-1 (Е – 79) София – Кулата. Подписан е договор с избран изпълнител за проучвателно-проектантски работи и строителство на стойност 3 212 722 лв., също така е подписан договор за възлагане на консултантска услуга – строителен надзор, на стойност 54 720 лв. Техническият проект е разгледан от Експертния технико-икономически съвет към Агенцията. Във връзка с внесена оценка на рисковете при изпълнение на обекта, без отбиване на движението, е възложено на изпълнителя да изготви проект за временна организация на движението с използване на обходни маршрути. Към момента тя е внесена в Агенция „Пътна инфраструктура“ и се очаква становище от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Благоевград. Строително-монтажните работи ще стартират след въвеждане на временната организация на движението и след издаване на Протокол № 2а за откриване на строителна площадка.
През 2018 г. е обявявана обществена поръчка с предмет „Изработване на технически проекти за извършване на основен ремонт (рехабилитация) на път III-1906 (Гоце Делчев – граница Гърция) – Копривлен – Нова Ловча – Парил – Голешево – Петрово – Катунци“ в две обособени позиции. Обособена позиция № 1 – от км 0 до км 18, от км 30 до км 50, и Обособена позиция № 2 – от км 18 до км 30. Към момента комисията разглежда подадените оферти. След приключване на работата на комисията ще се обяви класиране на участниците. При положение че не постъпят жалби, ще се пристъпи към подписване на договори с избраните проектанти и прогнозната стойност за двата участъка е 790 хил. лв.
В инвестиционната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ е заложено през тази година да се обявят обществени поръчки за изработване на технически проект за следните обекти: мост над река Канина на път III-1905 и мост над река Струма на път III-1008, като прогнозната стойност на двата обекта е около 140 хил. лв. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Да довърша ли, господин Председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Нека за остане за дупликата. Вероятно ще има нужда от допълнение, след като имате още информация. Просто просрочихме времето за отговора.
Заповядайте, господин Мацурев.
Имате реплика, с която ще дадете възможност на госпожа Аврамова да завърши.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Госпожо Министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор, но надявам се в отговора на моята реплика да довършите.
Ще предам тази информация, която получих днес, на жителите в общините от моя избирателен регион, Вашата лична ангажираност и тази на правителството за реализирането на тези проекти и за финансирането на пътните участъци с държавни и европейски средства.
Ние като жители на този регион ще следим за реализирането им и за осъществяването на тези проекти, за което Ви благодарим. Благодаря за информацията, която ни предоставихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Мацурев.
Госпожо Министър, имате възможност в допълнително време от две минути за дупликата да завършите Вашия отговор.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
В допълнение, господин Мацурев, ежегодно по републиканската пътна мрежа в област Благоевград се извършват текущи ремонти, дейности по отводняване, ландшафтно оформяне, полагане на хоризонтална маркировка, подмяна на повредени ограничителни системи. Разходените за 2018 г. средства са в размер на 3 млн. 451 хил. лв.
През изминалите няколко години поради системен недостиг на средства се налага Агенцията внимателно да планира своята инвестиционна програма, а за да се постигне подобряване на пътната инфраструктура и да се гарантират безопасността и комфортът на пътуващите, ще търсим възможности за поетапно изпълнение на необходимите ремонтни дейности по третокласната пътна мрежа в област Благоевград. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Това беше последният въпрос към Вас. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпрос от народния представител Боряна Георгиева към министъра на вътрешните работи господин Младен Маринов. Въпросът е относно сериозен пропуск в условията на труд на служители от Министерството на вътрешните работи.
Заповядайте, уважаема госпожо Георгиева. Имате думата да развиете въпроса.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Във връзка с постъпили сигнали от граждани в София, живущи в близост до дипломатическите мисии на страните, с които България поддържа международни отношения, бяхме информирани за сериозен пропуск в условията на труд на служителите от Министерството на вътрешните работи.
След направена проверка на посочени от гражданите места установихме, че няма разминаване в техните думи и фактите. Служителите на МВР, които охраняват дипломатическите представителства, не разполагат с подвижни санитарни условия за нормално изпълнение на своите работни задължения. Никъде в периметъра на външната охрана на посолството на Руската федерация, например, не е поставен какъвто и е да е подвижен санитарен възел. Същото се отнася и за други дипломатически представителства, охранявани от служители на МВР, които няма да изброяваме поименно.
В тази връзка моля да ми отговорите: каква е причината служители на Министерството, които освен охранителна, изпълняват и представителна функция, да не разполагат с условия на труд, задължителни според трудовото законодателство на Република България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Господин Министър, заповядайте. Имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Георгиева, дами и господа народни представители! Със заповед на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ относно разпределение на работното време и за осъществяване на отделни служебни дейности Дирекция „Жандармерия“, включително и териториалните ѝ звена, е определено, че всички държавни служители в Дирекция „Жандармерия“ ползват по 10 минути физиологична почивка на всеки два часа.
В изпълнение на разпореденото в Дирекцията е създадена необходимата организация за осигуряване на физиологични почивки на служителите, осъществяващи охрана на дипломатическите представителства. Подвижни полицейски групи осъществяват периодични обходи на обектите и при необходимост от физиологична почивка на постовете служителите от подвижните полицейски групи поемат и изпълняват временно техните задължения. Въпросният ред е регламентиран със заповед и в конкретните указания на нарядите, като информирането за необходимост от смяна на служителя се осъществява координирано чрез оперативен дежурен център на Национално жандармерийско управление – София.
С оглед на горното считаме, че създадените условия за труд на служителите на Дирекция „Жандармерия“, осъществяващи охрана на дипломатически представителства, са в съответствие с трудовото законодателство на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Ще има ли реплика, госпожо Георгиева?
Заповядайте.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора, но, за съжаление, от него на мен лично не ми става ясно дали се очакват промени в условията на труд на служителите на МВР.
Смятате ли, че тези 10 минути на два часа са достатъчни, ако в близост те нямат санитарен възел, където да могат да извършат своята нужда? Дали това време им е достатъчно? Какво се прогнозира като промяна? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Господин Министър, ще уточните ли Вашия отговор?
Заповядайте.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, госпожо Георгиева, дами и господа народни представители! Да уточня какво представлява подвижната полицейска група – това е наряд от четири или пет служители, които се придвижват с моторно превозно средство. При необходимост служител остава да замести този, който има нужда. С моторното превозно средство този, който има нужда, може да бъде превозен, където може да получи възможност да се облекчи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Георгиева, така приключваме процедурата по Вашия въпрос.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Димитър Бойчев Петров и народния представител Диана Саватева относно нивото на нелегалната миграция и превантивните мерки за сигурност по българската граница.
Госпожо Саватева, Вие ще развиете въпроса. Имате думата, заповядайте.
ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Темата за нелегалната миграция не губи актуалност, независимо каква е фактическата обстановка в момента. Особено чувствителна е тя за хората, които живеят в пограничните райони, които с особено внимание следят всички новини, свързани не само със ситуацията в България, но и със ситуациите в Европа.
Като народни представители от Бургаски регион, заедно с моите колеги и конкретно с господин Бойчев, периодично поставяме въпроса както за нивото на миграцията и за бежанския натиск, така и за мерките, които Министерството превантивно предприема, а ако се налага – оперативни, за да реагира на тези събития. Нормално е да поставяме въпроса през няколко месеца, защото ситуацията е динамична и това, което се е случило, например през есента на миналата година, сега вече да има други измерения.
Особено чувствителна е темата за довършване на цялостната система за охрана и наблюдение. В предни отговори е ставало ясно, че камери са разположени в три зони – едните, на които срокът за поддръжка беше изтекъл, в другите предстоеше поръчка, а в третата зона всъщност имаше действащи камери. Тоест на три части имаше различна картина.
Затова и сегашният ни въпрос е разделен на няколко части.
Единият акцент е: може ли да ни информирате какво е състоянието на цялостната система за интегрирано наблюдение и охрана по българската граница, в частност и сензорните мрежи?
Вторият ни въпрос е: бихте ли ни предоставили актуални данни за мигрантския натиск за цялата минала година и първите месеци на тази? Ако може да ни кажете как върви усвояването на 160-те млн. евро, които България получи през 2016 г. от Европейската комисия? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Саватева.
Господин Министър, заповядайте. Имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Саватева, уважаеми господин Бойчев, уважаеми дами и господа народни представители! В дейностите по осъществяване на граничното наблюдение и по границата с Република Турция активно се използват възможностите на изградената интегрирана система за наблюдение. Първата фаза на интегрираната система за наблюдение е разположена в участък от държавната граница между ГКПП Капитан Андреево и ГКПП Лесово и е въведена в гранично наблюдение през 2013 г.
Втората фаза е разположена в зоната между Гранично контролно пропускателен пункт Лесово до устието на река Резовска на отделни участъци и направления от границата. Тази част е в работно състояние и се използва активно в граничното наблюдение.
За следгаранционното поддържане на функциониращата част от интегрираната система за наблюдение са осигурени средства по Фонд „Вътрешна сигурност“, като предстои, а някои са в процес на провеждане на обществени поръчки. Към момента се изпълнява договор за разширение на интегрираната система за наблюдение по българо-турската граница или Трета фаза. Проектът се реализира със средствата на Фонд „Вътрешна сигурност“, като след завършването ще бъде осигурено наблюдение на нови 59 км от държавната граница. Към интегрираната система за наблюдение по границата с Република Турция допълнително ще бъдат интегрирани и нови стационарни постове за техническо наблюдение.
За обезпечаване на граничното наблюдение в районите, непокрити от елементи на интегрираната система за наблюдение или такива, където е установена повреда в оборудването, се използват мобилните системи за наблюдение по протежение на държавната граница и в дълбочина на граничната зона се осъществяват полети с хеликоптери на специализирания отряд за въздушно наблюдение към Главна дирекция „Гранична полиция“, които са оборудвани със системи за наблюдение. Също така се извършват гранични полицейски наряди, осигурени с ръчни и термовизионни камери, преносими системи за наблюдение и прибори за нощно виждане.
През последните години се наблюдава намаление на миграционния натиск, което е в резултат от изграденото временно възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница, засиления граничен контрол, добрата координация и взаимодействие на компетентните институции по ограничаване и противодействие на незаконното преминаване на държавната граница, ползотворното сътрудничество с „Фронтекс“, както и от сключеното споразумение между Европейския съюз и Турция за спиране на миграционните потоци.
През 2018 г. на вход на държавната граница са задържани 689 незаконни мигранти, което е със 7% по-малко в сравнение с 2017 г., или тогава са били 743 лица. Сред задържаните преобладават граждани на Афганистан – 28%, Ирак – 20%, Сирия – 15%, другите са от различни други дестинации. Най-динамична на вход е българо турската граница – 53% от общия миграционен натиск по границите на страната, където 5311 лица са направили опит да навлязат незаконно в страната, от които 350 са задържани от българските гранични власти, а за останалите е предотвратено незаконното им преминаване при взаимодействие с турските гранични власти. Отчитат се 23% намаление спрямо 2017 г., когато на българо турската граница са установени общо 6904 лица.
През 2018 г. се наблюдава засилване на миграционен натиск към българо-гръцката граница – 47% от общия миграционен натиск по границата на страната. Там са регистрирани 4662 лица, направили опит да преминат незаконно в страната: 293 лица са задържани от българските гранични власти, а за останалите незаконното им пребиваване е предотвратено с гръцките гранични власти. Отчита се 6 пъти увеличение в сравнение с 2017 г., когато на българо-гръцката граница са установени общо 803 лица.
През 2018 г. на изход на държавната граница са задържани 634 незаконни мигранти, което е със 74% по-малко спрямо 2017 г., когато са били 2413. Тук също преобладават гражданите на Афганистан – 41%, и Ирак – 30%. През периода 1 януари – 31 март 2019 г. на вход на държавната граница общият миграционен натиск е 692 лица, от които са задържани общо 112 граждани на трети страни, а за останалите е предотвратено незаконното им преминаваме. Преобладават отново гражданите на Афганистан – 19%, и Ирак – 18%.
От началото на годината на българо-турската граница са задържани 43 незаконни мигранти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Нека да оставим за дупликата да довършите отговора, за да се придържаме към процедурата.
Виждам, че госпожа Саватева има още нещо, което да допълни към въпроса.
Благодаря, господин Министър, за разбирането.
Заповядайте, госпожо Саватева, да уточните и допълните въпроса.
ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги! Всички сме наясно, че ситуацията по границата и миграционният натиск са сред темите, които са най-благодатни за създаване и разпространение на фалшиви новини, още по-лошо – и за дезинформация. Казвам „по-лошо“, защото при дезинформацията се получава смесване между верни и неверни факти. Това е доста зловредно и често се използва от, да речем, опозиционни сили, с което хората се вкарват в объркване.
Благодаря Ви за готовността да изнасяте точна и конкретна информация, за да може хората да се информират, както се казва, от първа ръка, за това какво се случва по границата и какъв е действителният миграционен натиск.
Специално искам да поздравя Министерството, че много бързо реагира, когато се появиха фейкове за построяване на бежански лагери в граничните райони и много подробно оповести за какво става дума.
От днешните медии става ясно, че сте получили покана от кмета на Малко Търново да посетите региона. Надявам се да я приемете. Той има интересна идея за камери на входовете на населените места, които са по границата. Не знам доколко това е възможно да бъде изпълнено със средства от тези 160 млн. евро, за които споменах, които получихме за подсилване на охраната? Може би Вие ще отговорите на този въпрос.
Друга тенденция, която ми направи впечатление – Вие подчертахте, че докато натискът по българо-турската граница чувствително спада в пъти, се появяват повече мигранти, които правят обходен маршрут, така да го наречем, влизат в Гърция и след това се опитват да проникнат в България през българо-гръцката граница, където всъщност няма ограда. Би било интересно да чуем взети ли са някакви допълнителни мерки за подсилване на тази част от границата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Саватева.
Господин Министър, заповядайте.
Отчитаме, че въпросът изисква доста обемен отговор – имате тази възможност. Интересни са фактите.
Заповядайте.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Саватева, господин Бойчев, уважаеми дами и господа народни представители! Получих искането за среща от кмета на Малко Търново. Естествено, такава ще бъде направена. Ще бъде обяснено и не само там, на всички местни жители ще бъде обяснено какво се цели с извършването на тази дейност, а то е, че в момента, когато можем да кажем, че натискът е малък, ние трябва да се подготвим за евентуални кризи, тъй като в световен аспект проблемът с миграцията не е решен. Така че ние имаме намерение там да бъде подготвена инфраструктурата за действия при евентуална криза, когато ще се наложи да действаме в кризисна ситуация – с оглед нелегално, или опит за нелегално преминаване да не се допусне свободно движение в страната. Пак казвам, на този етап миграционният натиск по нашата граница с Турция и с Гърция е в рамките на нормалното и ние се справяме с този проблем.
Следим сериозно ситуацията в Гърция. Както и Вие отбелязахте, и от цифрите става ясно, че към момента по-сериозният проблем ни е границата с Турция, тъй като там няма изградено възпрепятстващо съоръжение – всичко се извършва на база на физически и на технически контрол. Естествено, ние сме усилили постовете, изпратили сме допълнително техника там – термовизионни камери, уреди за нощно виждане, видеонаблюдение, постове, подвижни патрули, така че на този етап бързо прихващаме опитите, и бързата комуникация с гръцките власти довежда до това те да не преминат незаконно на наша територия. Пак казвам, този процес винаги може да се обостри, затова ние трябва да сме готови за всякакви ситуации.
По отношение на възможността да се изгради видеонаблюдение със средствата, отпуснати по спешните мерки в рамките на 160 млн. евро, от които вече за около 78% са проведени обществени поръчки и те са усвоени или са в процес на усвояване – разпоредил съм да се направи анализ дали това е допустимо по условията за тези спешни мерки и, ако това е възможно, след разговор с кмета на Малко Търново ще предприемем съответните действия. Пак казвам, нашата цел е при криза да не допуснем свободно и безконтролно придвижване на такива лица на територията на страната и да избегнем кризата от 2014 – 2015 г., когато столицата и други региони на страната бяха пълни с незаконно пребиваващи мигранти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Саватева, господин Петров, надявам се, че сте доволни и от отговора, и от допълнително предоставеното време за този въпрос, който наистина беше интересен и важен за всички.
Следващият въпрос е от народния представител Александър Сабанов, който ни праща на северната граница и се отнася до речната граница между България и Румъния.
Заповядайте, господин Сабанов, да развиете въпроса.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е продиктуван от ред други въпроси.
Първият е зададен на госпожа Захариева на 2 март 2018 г. и касае Софийската конвенция, която регулира отношенията между България и Румъния, или по-точно речната граница между България и Румъния.
Тогава госпожа Захариева каза, че няма информация за извършвани проверки на талвега, който е най-дълбоката част на река Дунав, във връзка със Софийската конвенция, подписана в 1908 г. между България и Румъния.
В тази връзка зададох въпрос към министъра на транспорта – тогава господин Московски. Той ми отговори и идва ред на Министерството на вътрешните работи, тъй като „Гранична полиция“ е службата, която реално знае коя граница, тоест границата между България и Румъния къде и кои острови засяга.
В тази връзка държа да спомена, че в чл. 2 е описано: островите от лявата страна на талвега ще съставляват неразделна част от румънската територия, а островите, поставени в дясната част на талвега, тоест към българската страна, ще съставляват неразделна част от българската територия. В чл. 6 и във връзка с чл. 14 от същата конвенция на всеки десет години е предвидено да бъдат правени съвместни работни групи, които да разпознаят талвега и да определят кой остров към коя държава отива.
Това е въпрос, който, пак казвам, 110 години никой не беше задавал. Оказа се, че 110 години от подписването на Софийската конвенция не са правени никакви съвместни работни групи между България и Румъния.
Задавам този въпрос именно във връзка с последващо питане, което ще направя и към госпожа Захариева, която е външен министър, за действия в тази посока.
Цялата сага започна от остров Ветрен, намиращ се на км 396 от река Дунав и по думите на местни жители, които познават много добре историята на този остров, той се е образувал доста след 1908 г. и не е описан в тази конвенция, не е отбелязано чий ще бъде островът, но впоследствие, през 70-те години на миналия век румънски граничари го превземат, така да се каже, и оттогава той се води румънски, тоест има си пост на румънски граничари. Само за сведение, когато в гугъл мапс погледнем острова – там е български, а реално е румънски.
Надявам се да ми отговорите не какво е Софийската конвенция, защото, пак казвам, от 110 години аз съм първият, който задава този въпрос, а какво реално е свършила „Гранична полиция“. Приложено съм Ви изпратил картите на островите и на талвега по река Дунав, които са правени през 2017 г. Надявам се на изчерпателен отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Сабанов.
Господин Министър, заповядайте за отговор – имате думата.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Сабанов, дами и господа народни представители! Границата по река Дунав е била предмет на регламентация на следните международни договори: Конвенцията за определяне на границата по река Дунав от 1908 г.; Ньойския договор от 1919 г. и Парижкия мирен договор от 1947 г.
По отношение собствеността. Към момента отделни острови се третират като спорни. Конкретен пример е и остров Ветрен, който Вие посочихте във въпроса.
Изясняването на териториалната им принадлежност не е от компетентността на „Гранична полиция“ или на МВР. В преходни периоди не са предприемани действия, вероятно предвид общите евроинтеграционни процеси, протекли в двете държави и стремежа към общото ни членство в Шенген.
Поради нерешаването по траен начин на въпроса през 2008 г. на проведена среща между граничните представители от двете държави румънската страна бе запозната с обстоятелството, че българските гранични органи не считат остров Ветрен за безспорно притежание на Румъния, но водени от желанието за успешно и ползотворно сътрудничество, включително и в рамките на съвместното патрулиране по реката със смесени екипи, както и в отговор на очакванията на местната общественост, на румънските гранични органи бе предложено – конкретно за остров Ветрен, да се приеме за изпълнение следното: никоя от двете държави и техните институции да не изграждат каквито и да било съоръжения на острова; на същия да не се извършват каквито и да било стопански дейности; органите на българската и румънската гранична охрана да имат право да слизат на брега на острова след предварително уведомяване на другата страна; българската страна да представи на румънската поименен списък на лица, български граждани, предимно от лодкостоянка и рибарско селище Ветрен, които да имат право по време на извършване на риболовна дейност да преминават от северната страна на острова в близост до челото на същия. Обстоятелството, че същите риболуват с рибарски мрежи от найлон, да не се счита за нарушение на румънското законодателство, за което риболовът с такива мрежови уреди се счита дори за престъпление срещу околната среда.
Според сведения за развитието на островните образувания в българо-румънския участък от река Дунав, съставено на база на картите и лоцманските материали за периода 1908 – 1994 г., изготвени от Управлението за поддържане и проучване на река Дунав – сега Изпълнителна агенция за проучване и поддържане на река Дунав в град Русе, такива острови са и остров Кичу – румънски, речен км 710 до 712 и 500, остров Голям Бръшлен – неустановен, разположен от речен км 449 до 454, остров Върещи – румънски речен км 398 до 400, както и редица новообразувани острови след 1908 г. – около 29 вдясно от талвега и 26 вляво от талвега, водещи се сега безименни.
При осъществяване на гранично наблюдение по река Дунав структурите на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе, Гранично полицейско управление и База „Гранични полицейски кораби“ съобразяват именно посочената от сведението териториална принадлежност, като следва да се отбележи, че единствено по отношение на остров Ветрен има несъгласие между граничните органи на Република България и Румъния по отношение на териториалната принадлежност на острова. Както обаче бе посочено по-горе, са предприети действия за недопускане възникване на напрежение и за разрешаване на възникнали гранични инциденти по начин, удовлетворяващ и двете страни.
По отношение на евентуално бъдещо обследване на речната граница между Република България и Румъния – колко от островите, които сега са с румънска териториална принадлежност, ще станат български и обратно, не би могло да се даде точен отговор, преди да бъде извършено. Причина за това обстоятелство е, че подобно преминаване от териториална принадлежност на едната държава към другата, ще стане ясно едва след прилагане от правителствата на двете държави на разпоредбата на чл. 6 от Конвенцията от 1908 г. за определяне на границата на река Дунав, а именно: двете правителства ще признаят, че един остров е преминал по един очевиден и траен начин от едната от страните на талвега към другата и ще се съгласят за промяната на неговото владение, когато двете минимални сонди при най-ниските води, вземани върху линиите на най-големите дълбочини от едната и от другата страна на острова, биха достигнали да се различават помежду си с поне 30% от величината на най-голямата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Сабанов, заповядайте за реплика и отношение към отговора.
Имате думата.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Не мога да не изразя задоволството си от отговора, който ми предоставихте. Както Ви е известно най-вероятно, имах писмен отговор на същия въпрос от предходни министри, заради което и зададох този въпрос.
Благодаря за обстоятелствения отговор. Мисля, че оттук насетне единствено е в ръцете на госпожа Захариева, която трябва да състави реално тази комисия, заедно с румънския си колега.
Много благодаря за отговора, беше изключително изчерпателен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Сабанов.
Господин Министър, ще изразите ли отношение? Не.
Преминаваме към следващия въпрос, който е от народните представители Таня Петрова и Емилия Милкова, отнасящ се за Проект за превенция на детската престъпност.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! По информация през 2018 г. в страната са извършени общо 96 хиляди престъпления от деца, в София са извършени най-много, а в Смолян – най-малко. Като причина на първо място статистиката сочи кражбите, след тях се нареждат престъпленията, свързани с наркотици, и хулиганските прояви в училищата и на улицата. Според Министерството на вътрешните работи причините за агресията са подменени морални ценности, социални проблеми, липса на достатъчно програми за ангажиране на младите хора, отказ от училище в ранна възраст и семейни проблеми. Според същата статистика най-сериозен ръст на детската престъпност има в графата на малолетните – с 6% спрямо 2017 г.
За съжаление, не може да се говори за деца – престъпници, защото законът отказва да се използва тази терминология. Проблемите с децата се зараждат в семейната и социалната среда, но основната причина трябва да се търси и в родителите.
В България десетки институции се занимават с поведението на децата извън нормата, но всички те работят спрямо Закона за противообществените прояви, който е от 1956 г. В днешното демократично общество този закон не е способен да реши подобни проблеми.
Излагайки всичко това, моят въпрос е: какви са резултатите от финализирания петгодишен проект за превенция на детската престъпност и в зависимост от това предвижда ли се този проект или подобни инициативи да има и в бъдеще?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаема госпожо Петрова, уважаема госпожо Милкова, дами и господа народни представители! Постигнатите резултати от изпълнените дейности по Проект „Подобряване закрила на детето и превенция на детската престъпност“ са, както следва:
Създаден е специализиран уебсайт „Детска сигурност за превенция на насилието срещу деца и противодействие на детската престъпност“. Специализираният сайт има следните цели:
- да запознае децата с техните права и задължения, с основни правила за лична безопасност и с модели на поведение в конфликтни ситуации;
- да предостави достъпна, полезна и актуална информация на специалистите, работещи с деца;
- да информира родителите как могат да отглеждат и възпитават децата си в сигурна среда и им предложи средства за родителски контрол и координати на компетентните служби, към които могат да се обърнат, когато имат нужда от помощ или съвет.
Специфичната архитектура на сайта включва Приложение „Безопасен интернет и родителски контрол“, както и игри, и новини.
На второ място, актуализирана е Националната програма „Работа на полицията в училищата“, разработен е Наръчник за полицейски служители, работещи с деца. Националната програма „Работа на полицията в училищата“ е съществена част от превантивната работа на полицейските служители по отношение на престъпленията, извършвани от и срещу деца. Целите, заложени в Програмата, са: генерална превенция по отношение на децата в училищна възраст; изграждане на модели за безопасно поведение у подрастващите; създаване на положително отношение към Полицията и нейната дейност у децата; и запознаване на учениците, съобразно възрастта им, с първоначални, елементарни правни понятия.
Програмата е актуализирана със следните нови теми:
- престъпление в киберпространството;
- безопасно поведение в интернет; и
- трафик на хора.
На трето място, проведени са специализирани обучителни семинари на международно и национално ниво, като общо са обучени над 300 полицейски служители. Резултатът е повишаване на административния капацитет и професионалните умения на полицейските служители, работещи по линия на полицейската закрила и детската престъпност.
На четвърто място, разработена е Автоматизирана информационна система за противодействие на детската престъпност и закрила на детето. Информационната система се използва от специализираните полицейски служители за работа с деца и полицейски служители в домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, които работят с малолетни и непълнолетни извършители на престъпления и противообществени прояви с деца, жертви на престъпление, и деца, на които е предоставена спешна мярка „Полицейска закрила“. Системата дава възможност за оптимизиране на работата, повишаване контрола върху спазване правата на детето, възможност за сравнение с други европейски страни, тъй като индикаторите в нея са съобразени с изискванията на Комитета по правата на детето към ООН.
На пето място, проведена е обществена поръчка и са доставени 300 броя компютърни конфигурации и хардуерни сървъри, необходими за функциониране на базата данни, 200 броя мултифункционални устройства и 100 броя цифрови фотоапарати.
На шесто място, разработени са и са отпечатани информационни материали за превенция на учениците срещу употребата на наркотици, тютюн и алкохол, за безопасно поведение на обществени места и в интернет пространството, както и съвети за родителите. Брошурите са раздадени на учениците в училищата в цялата страна. Всички брошури са достъпни на сайта на Главна дирекция „Национална полиция“.
По отношение на бъдещи проекти и инициативи Ви предоставям следната информация:
Главна дирекция „Национална полиция“ разработи предварително дефиниран проект, финансиран по Норвежки финансов механизъм 2014 – 2020 г. на тема „Повишаване на полицейския капацитет и създаване на благоприятни условия и процедури за деца в конфликт със закона и деца, нуждаещи се от закрила“. Целите на Проекта са създаване на по-благоприятна среда за специфична работа с деца в конфликт със закона, извършители и пострадали от престъпления. Целевата група са полицейски служители от Главна дирекция „Национална полиция“ и областни дирекции на МВР в страната, като партньори са експерти от Министерството на правосъдието на Република България, УНИЦЕФ – България, Академията на МВР, Института по психология на МВР, Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане.
За изпълнение на целите са предвидени: изграждане на три специализирани центъра за работа с деца; реконструкция и модернизация на помещенията за полицейска закрила на деца; за провеждане на интервюта с деца; организиране на обучение; разработване на учебни програми за Академията на МВР и Практическо ръководство за интервюиране, съобразено с нуждите на децата, както и споделяне на опит и добри практики чрез включване на експерти от Норвежкото министерство на правосъдието и обществената сигурност.
Предвиждаме и продължаване на работата по актуализиране и развитие на Националната програма „Работа на полицията в училищата“, както и усъвършенстване и разширяване на Програмата „Детско полицейско управление“, което доказа своята ефективност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика и отношение към отговора.
ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, благодаря много за информацията, която предоставихте, по повод зададения от мен въпрос.
Актуалността на темата е значима и заради Вашето посещение вчера в Русе, където при срещата Ви с полицейски служители и направения анализ заявихте, че в Русе има изключително високо ниво на детска престъпност.
По повод на детската престъпност са изведени проблеми по отношение на работата както на служителите, които работят в детските педагогически стаи, така и на общинските комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни деца. В тази посока Вие сте дал информация за необходимостта от предприемане на спешни мерки и изключително актуалната информация, която представихте преди малко, ще допълни всички тези мерки, защото борбата с детската престъпност е задача не само на органите на МВР, но и на всички образователни институции и усилията трябва да бъдат обединени, за да се намали тази престъпност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Господин Министър, имате ли с какво да допълните изложението си?
Заповядайте.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание! Уважаема госпожо Петрова, дами и господа народни представители! Да, вчера проведохме среща с кметовете на област Русе и представители на Областна дирекция на МВР – Русе. Наистина прави впечатление, че там е тревожно състоянието на детската престъпност, за което вчера бяха набелязани съответните мерки, след анализ, от който стана ясно, че всички институции, които работят по този проблем, има какво още да направят и най-вече в самата комуникация и разпределение на задачите. Ще бъдат предприети и необходимите мерки, за да се изследват конкретните условия за конкретното място, тъй като обострянето на ситуацията в дадено населено място на фона на цялата страна показва, че може би има някакви проблеми, които са свързани и със служителите, и с организацията на работа.
Искам да споделя и един положителен пример. Във вчерашния ден посетихме село Балван, Великотърновска област, където пък показахме какъв е моделът за работа и за привличане вниманието на децата в общественополезни дейности и в дейности, които ще ги направят способни да се справят със сложната среда, в която живеят.
Искам и от трибуната на Народното събрание да похваля организаторите и „моторите“ на това събитие, тъй като там видях нещо уникално – един модел, който е събрал силите както на институциите, така и на неправителствени организации, така и на бизнеса, който смята, че това е важна дейност, и дават пари за обучение на децата. Наистина смятам, че трябва да черпим опит от този модел и да го прилагаме навсякъде. Това ще е най-добрата превенция на детската престъпност, освен информационните кампании, които провеждаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър, за това така важно допълнение.
За участието в днешния парламентарен контрол няма повече въпроси към Вас. Благодаря Ви.
Преминаваме към въпросите към господин Бисер Петков – министър на труда и социалната политика.
Първият от тях е от народния представител Галя Желязкова относно мерки, програми и проекти на Министерството на труда и социалната политика на територията на област Бургас.
Заповядайте, госпожо Желязкова.
ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Свидетели сме на многобройните усилия за повишаване на заетостта и квалификацията на работещите, както и борбата с безработицата. Това са основни приоритети на правителството, а освен това и комплексът от мерки, които предприемаме срещу социалното изключване, са също изключително важни за всеки един от нас.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: какви по-конкретно мерки и действия, програми и проекти Министерството на труда и социалната политика финансира и реализира на територията на област Бургас? Защото безспорно както за бургазлии, така и за всеки един народен представител, който е от този регион, е много важно да познава в близост и в детайли точно политиките, които конкретно се извършват на територията на областта му. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Желязкова.
Господин Петков, имате думата.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Желязкова, повишаването на заетостта и квалификацията на работната сила, борбата с безработицата и по-доброто социално включване са сред основните приоритети на Министерството на труда и социалната политика, в които то развива своите мерки, програми и проекти. Основни източници на финансирането им са: националният бюджет, бюджетът на фонд „Социална закрила“, Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд, както и Оперативна програма, финансирана от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се за периода 2014 – 2020 г., които работят и на територията на област Бургас.
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, чийто управляващ орган е Министерството на труда и социалната политика, както знаете, се реализира в цялата страна, като до края на месец март 2019 г. по Програмата са обявени общо 106 процедури за кандидатстване с бенефициенти от цялата страна, в това число от област Бургас.
В сферата на пазара на труда процедурите по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ са насочени предимно към неактивни и безработни лица с уязвимо положение на пазара на труда, с цел повишаване на шансовете им за заетост – първа работа за безработните младежи, нова заетост за безработните лица над 54 години, самонаемане за желаещите да създадат нови микро или малки предприятия, по-висока конкурентоспособност за уменията на работещите.
В сферата на социалното включване процедурите са насочени към услуги и допълнителна подкрепа за хора в неравностойно социално положение, в това число хора с увреждания, възрастни лица в невъзможност за самообслужване, лица, полагащи грижи за зависими членове на техните семейства, представители на маргинализираните общности в страната и други.
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ предоставя финансиране на множество инициативи чрез подбор на качествени проектни предложения. Специално в сферата на пазара на труда в област Бургас са сключени до момента 38 договора на обща стойност над 8 млн. 300 хил. лв. За подобряване на социалното включване и борбата с бедността Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ е подкрепила усилията на 26 общини и неправителствени организации в област Бургас с договори на обща стойност над 10 млн. 200 хил. лв.
В рамките на проекти на Агенцията по заетостта, която е конкретен бенефициент по някои проекти от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за реализацията на пазара на труда на младите хора до 29-годишна възраст, са сключени 852 договора с работодатели на стойност 8 млн. 200 хил. лв. в област Бургас.
По договори „Стажуване“ или „Обучение на работното място“, или пряко в „Заетост“ с или без предварително обучение са включени общо 2347 безработни младежи.
По Проект за стимулиране активността и мотивиране на младежите до 29-годишна възраст включително, които не са нито в „Образование“ или „Обучение“, нито в „Заетост“, в област Бургас са идентифицирани и включени в Проекта – 588 лица от шест общини.
За включване в „Заетост“ на 754 безработни, неактивни хора над 30-годишна възраст, в област Бургас са подписани общо 177 договора с работодатели на стойност – 6 млн. 300 хил. лв., 607 работещи лица са получили своите ваучери за включване в „Обучение за професионална квалификация“ и „Ключова компетентност“.
По Проект „Родители в заетост“ общо 337 заявления в областта са подадени от родители на деца до 12-годишна възраст за осигуряване на грижа за тяхното дете и 261 заявления от безработни, неактивни лица, за да предоставят грижата като детегледачи. Както е известно, сега е в ход втори прием по тази схема „Родители в заетост“. Говоря и изнесох данни за първия прием, който вече приключи.
Съгласно Националния план за действие по заетостта за тази година чрез Агенцията по заетостта се реализират в цялата страна 17 национални програми и проекти и 27 насърчителни мерки за заетост и обучение.
За област Бургас към 28 февруари 2019 г. за тях са утвърдени средства в размер на 2 млн. 85 хил. 716 лв. за осигуряване на заетостта на общо 443 безработни лица и за включване в „Обучение“ на 265 лица. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Към тази дата е осигурена заетост на 131 безработни лица. Разбира се, че има и други инструменти, с които се оказва подкрепа, включително и на хора от уязвимите групи в област Бургас, но предполагам с оглед изтеклото време ще мога да довърша в следващото включване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Благодаря Ви за разбирането.
Заповядайте за реплика, госпожо Желязкова, имате възможност да изразите отношение към дадения отговор.
ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, благодаря за изчерпателния отговор относно основните направления, с които работи Министерството на труда и социалната политика на територията на област Бургас.
Ако може в дуплика с няколко основни параметри да наблегнем както на фонд „Социална закрила“, така и на Проект „Красива България“, както и на действията на Агенцията за социално подпомагане, които също реализират множество програми на територията на нашата област, защото мисля, че това също е полезна информация, която трябва да достигне до по-широк кръг хора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Желязкова.
Господин Министър, очакваме допълнението на Вашия отговор. Заповядайте – имате тази възможност.
Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Желязкова, ще се опитам съвсем накратко да представя мерките, програмите и проектите, които се изпълняват чрез фонд „Социална закрила“ и Проект „Красива България“. Специално чрез фонд „Социална закрила“ на територията на област Бургас през 2018 г. и 2019 г. са отпуснати финансови средства за проекти и инициативи на обща стойност над 400 хил. лв.
По Проект „Красива България“, който знаете се изпълнява като част от Националния план за действие по заетостта през 2018 г. и 2019 г., на територията на област Бургас са одобрени пет проектни предложения на обща стойност – 570 хил. 670 лв., като три от тях през 2018 г. са вече реализирани. Обновени са детската градина в село Равнец, Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации в град Бургас и спортното игрище в училищен двор – село Кошарица, община Несебър.
С реализацията на проектните предложения на общините Бургас и Карнобат през 2019 г. се очаква да бъдат обучени 23 безработни лица. По отношение на подкрепата, която получават хората чрез Агенцията за социално подпомагане и реализираните от нея бюджетни програми, свързани с предоставяне на социални помощи, целева социална защита за отопление, интеграция на хора с увреждания и така нататък, ще кажа само, че през 2018 г. в област Бургас са изплатени около 42 млн. 500 хил. лв., а за тази година са предвидени над 48 млн. лв., като ще отбележа, че на територията на област Бургас функционират 33 социални услуги за деца, включително от резидентен тип, делегирани от държавата дейност с общ капацитет 648 места. Също така в област Бургас функционират и 36 социални услуги за пълнолетни лица.
Ще завърша с Оперативната програма, чиито управляващ орган е Агенцията за социално подпомагане – Програмата за храните, както е известна. Тя подпомага живеещите в най-висока степен на бедност и социална изолация лица с храни чрез индивидуални пакети хранителни продукти, и то по обяд.
През 2019 г. пакетите с храни са получили или ще получат, тъй като продължава раздаването – 10 хиляди 636 лица и семейства от уязвимите групи от област Бургас, а топъл обяд в трапезариите на пет общини получават 2520 потребители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
С тази подробна информация приключваме темата за област Бургас.
Преминаваме към въпрос на народния представител Александър Мацурев. Той е относно мерките, програмите и проектите на Министерството на труда и социалната политика на територията на област Благоевград.
Заповядайте, господин Мацурев.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господа министри! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е относно мерките, програмите и проектите на Министерството на труда и социалната политика на територията на област Благоевград.
Министерството на труда и социалната политика финансира, управлява и осъществява множество мерки, програми и проекти в областта на трудовата и социалната сфера в страната ни. В тази връзка моят въпрос към Вас е: какви мерки, програми и проекти от Министерството на труда и социалната политика се реализират на територията на област Благоевград през 2019 г.? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Мацурев.
Господин Министър, заповядайте за отговор – имате думата.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Мацурев, в отговора на предишния въпрос имах възможност да кажа кои са инструментите, чрез които Министерството на труда и социалната политика осъществява и финансира въпросните програми, мерки и операции, насочени към съответните целеви групи. За да не се повтарям, ще премина направо към конкретните измерения в област Благоевград.
Започвам с Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за настоящия програмен период, която се реализира и в общините на територията на област Благоевград. Като в рамките специално на проекта „Младежка заетост“, изпълняван от Агенцията по заетостта, за реализацията на пазара на труда на младите хора до 29-годишна възраст в област Благоевград са сключени 912 договора с работодатели на стойност 6 млн. 280 хил. лв.
По договори „Стажуване“ или „Обучение на работното място“, или „Пряка заетост“ с или без предварително обучение са включени общо 1627 безработни младежи. За включване в заетост на 1087 безработни и неактивни хора над 30-годишна възраст в област Благоевград са подписани общо 355 договора с работодатели на стойност 15 млн. 400 хил. лв.
По процедурата „Ваучери за заети лица“ в рамките на първия прием 3062 работещи са получили своите ваучери за включване в обучение за професионална квалификация или ключова компетентност. Тук ще подчертая, че от 1 април започна вторият прием по тази процедура – „Ваучери за заети лица“, където също съществува възможност заети лица по трудови правоотношения, които съответно са на възраст над 54 години, с висше образование или без ограничение на възрастта, но със средно или по-ниско образование, да повишат своята квалификация или да придобият нови компетентности чрез включване в тази процедура. Тоест преминаване през обучение.
По проект „Родители в заетост“ общо 260 заявления в област Благоевград са подадени от родители на деца до 12-годишна възраст за осигуряване на грижа за тяхното дете и 255 заявления от безработни, неактивни лица са постъпили, за да предоставят грижата като детегледачи. До момента са сключени 65 тристранни споразумения. Те осигуряват възможности за връщане на родителите на работа, на пазара на труда, за които по тази процедура е осигурена съответната заместваща грижа.
От началото на програмния период на територията на област Благоевград са изпълнени и се изпълняват 110 индивидуални административни договора за безвъзмездна финансова помощ на обща стойност над 25 млн. 400 хил. лв., сключени чрез конкурентен подбор на проекти, по които са влючени 8429 лица.
Това бяха резултатите от операциите и мерките по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
Специално Фонд „Социална закрила“ е реализирал на територията на област Благоевград през 2018 г. и 2019 г. проекти, за които са отпуснати финансови средства на обща стойност над 159 хил. лв., като тези проекти са реализирани в общините Банско, Хаджидимово, Сатовча и Благоевград.
През 2018 г. по Проект „Красива България“ на територията на област Благоевград са одобрени и реализирани пет проектни предложения на обща стойност 667 хил. 295 лв. През настоящата 2019 г. са одобрени и предстои да се реализират две проектни предложения на община Гоце Делчев и община Симитли на обща стойност 477 хил. лв.
Агенцията „Социално подпомагане“ чрез реализираните от нея бюджетни програми през 2018 г. е изплатила на съответните представители на целевите групи около 41 млн. 500 хил. лв. – става дума за различни форми на парична подкрепа, а за 2019 г. са предвидени за тази цел над 50 млн. лв.
Тук ще отбележа, че на територията на област Благоевград функционират 26 социални услуги за деца, включително от резидентен тип, делегирани от държавата дейности, с общ капацитет 581 места. Към 28 февруари 2019 г. на територията на област Благоевград функционират 55 социални услуги за пълнолетни лица, от които 49 социални услуги в общността, в това число и от резидентен тип, и шест специализирани институции. Ще си позволя да отбележа, че както в област Бургас, за която говорих в предишния въпрос, така и в област Благоевград, имаме значителен брой социални услуги и развита мрежа от социални услуги, която, разбира се, в рамките на новоприетия Закон за социалните услуги предстои също да бъде планирана и доразвивана.
Ще завърша своя отговор с това, което прави Оперативната програма, финансирана от Фонда за европейско подпомагане, за най-нуждаещите се лица, управлявана от Агенцията за социално подпомагане. Специално в област Благоевград по тази оперативна програма през 2019 г. пакети от храни ще получат 15 937 лица и семейства от уязвимите групи, а топъл обяд в трапезариите на 11 общини получават ежедневно 1620 потребители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви за този отговор, господин Министър.
Господин Мацурев, заповядайте за реплика.
Видях, че внимателно записвате данните, които изнася министърът. Не го прекъснах заради времето, защото информацията беше важна.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Министър, аз Ви благодаря за отговора и информацията, която получихме за нашия регион. За мен данните са доста впечатляващи, информацията е подробна.
Във връзка с това искам да благодаря за Вашата лична ангажираност и ангажираността на правителството за всичко това, което правите във Вашето министерство. Сигурен съм, че тази добра практика ще продължи до края на годината и съответно занапред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Мацурев.
Господин Министър, имате възможност за дуплика.
Ще вземете ли отношение? Не, благодаря.
Благодаря за цялата информация и за Вашето участие в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси към господин Боил Банов – министър на културата. Той ще отговори на въпрос на народния представител Емилия Веселинова Станева-Милкова относно насърчаването и развитието на библиотечния сектор.
Заповядайте, госпожо Милкова, да развиете въпроса.
Имате думата, заповядайте.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е във връзка с развитието на библиотечния сектор и насърчаване на четенето.
Уважаеми господин Банов, един от основните приоритети на развитото общество е свързан със стимулирането на хората към четенето и оттам към повишаване на тяхното ниво на образованост и осведоменост. Библиотеката е онова място, което има основна и водеща роля за насърчаване на четенето и формирането на навици за четене и култура от най-ранна детска възраст до зряла възраст. Разбира се, предоставят се разнообразни по вид материали – това са традиционната книга в печатен и електронен формат, бази данни и различни други източници на информация.
В този контекст от изключителна важност се явява необходимостта от обновяване на библиотечните фондове, визирам обществените библиотеки, с нови книги. Разбира се, хубаво е и приоритетно да бъдат от български автори, тъй като по този начин се подпомага и българският автор – един друг сегмент от културния ни бранш.
Знам за усилията, които полага Министерството на културата, и, разбира се, колегите от обществените библиотеки за дигитализиране на библиотечните фондове. Този процес се насърчава от всички, тъй като това е вариант за опазване на книжовното литературно богатство, от една страна, а, от друга страна, го прави по-леснодостъпно за всички читатели и видимо не само в страната, но и в цял свят.
В тази връзка е и моят въпрос към Вас: какви условия създава Министерството на културата с оглед насърчаване развитието на библиотечния сектор; инициирано ли е споразумение между Министерството на културата и Министерството на образованието и науката в областта, касаеща библиотеките?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Милкова.
Господин Министър, имате думата да отговорите на поставения въпрос.
Заповядайте.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Милкова, дейностите, свързани с подпомагане, насърчаване и развитие на обществените библиотеки са от съществено значение, тъй като дават възможност за повишаване на образованието и предоставят достъп до нова актуална информация. Мисията на библиотеките е свързана с ключови за развитието на всяко общество елементи, като грамотност, информация, образование, култура и гражданско участие.
В сравнение с предходни години съвременните библиотеки функционират в коренно различна информационна среда. Нарасна ролята на глобалната мрежа и влиянието от силното разпространение на социалните мрежи. Цифровизацията набира скорост, увеличи се обемът на дигитално създадените документи и на дигитализираните такива. Тук е мястото да отбележа, че мрежата от обществени библиотеки е изключително голяма. В същото време направеният анализ показва, че библиотеките в много случаи са единствен информационен център по места.
През годините Министерството на културата винаги се е стремило да подпомага процеса по попълване на библиотечните фондове с нови библиотечни единици, включително и да насърчава процеса по дигитализация.
През 2018 г. успешно е реализирана Програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“. Програмата имаше за цел да подкрепи обновяването на библиотечните фондове с нова актуална литература, културна и литературна периодика и други съвременни информационни източници, чрез което библиотеките да отговорят на нарастващите потребности на читателите. В резултат на обявената конкурсна сесия на обща стойност 1 млн. лв. бяха подкрепени 442 обществени библиотеки за обновяване на фондовете им с книги и други информационни източници.
През настоящата 2019 г. бюджетът на тази програма е двойно увеличен и е 2 млн. лв. Предстои актуализиране на правилата за тяхното предоставяне на обществените библиотеки.
В момента Министерството на културата е обявило покана до регионалните библиотеки за предоставяне на проектни предложения по реда на правилата за разпределяне на допълнителни средства за дейност. Максималният размер на исканията е до 5000 лв. Ежегодно се отделят средства в подкрепа на проекти и дейности за представяне на българската книга и литература у нас и в чужбина.
През изминалата година е подкрепено организирането на Софийския международен панаир на книгата, Българският културен институт в Москва организира представяне на страната ни в 31 я Международен московски панаир на книгата. Страната ни има традиционно участие в Международния панаир на книгата във Франкфурт, който е един от най-големите и престижни книжни изложения в света, и през годините е успявала успешно да представи българския книжен бранш и българската култура.
През настоящата година Министерството на културата отново ще подкрепи тези традиционни инициативи и България ще има честта да участва отново на панаирите във Франкфурт, Лайпциг, Москва и Истанбул. Създадени са и условия за осъществяване на превод на български автори в чужбина, както и за тяхното представяне пред българска публика.
През месеците юни и октомври 2018 г. по Програма „Помощ за книгата“ за подкрепа на творчески проекти в областта на книгоиздаването бяха въведени две конкурсни сесии и бяха подкрепени общо 67 проекта. В момента предстои обявяване на конкурсна сесия за 2019 г. по същата програма и мисля, че през май месец ще подпишем и споразумение с Министерството на образованието и науката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Милкова, заповядайте, имате възможност за реплика и отношение към дадения отговор.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Благодаря, господин Банов, за изчерпателния отговор. Искам да отбележа, че мястото на библиотеките в днешното общество е изключително важно и когато говорим, вече говорим не само и единствено за информационна грамотност, а за информационна компетентност, умения и знания, които могат да получат подрастващите именно в библиотеките.
Затова изключително много ме зарадва Вашето уточнение, че през май месец предстои подписване на споразумение между Министерството на културата и Министерството на образованието. Това ще бъде една стъпка във възможността за осъществяване на още по-добро партньорство по места между регионалните, обществените библиотеки и училищата.
Освен това, тъй като сме в седмицата, в която започна „Походът на книгите“ в цялата страна, искам да Ви поздравя и за това, че през тази година Министерството е успяло да осигури два пъти по-голяма сума в размер на 2 млн. лв. за обновяване на фондовете на обществените библиотеки. Предполагам, че това ще се усети в най-скоро време в цялата страна и ще бъде стъпка в положителна посока и изпълняване на приоритетите, които е заложило правителството в сферата на културата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Милкова.
Господин Министър, ще ползвате ли дуплика? Не по този въпрос.
Следващият е също от госпожа Милкова и той е относно финализиране на Националната стратегия за развитие на българската култура.
Заповядайте, госпожо Милкова.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан с изработване на Национална стратегия за развитие на българската култура, която е публикувана вече в рамките на месец.
Уважаеми господин Министър, през годините нееднократно е повдигана темата за изработване на един основен стратегически документ, насочен към начертаване на визията за развитие на българската култура. Важна е необходимостта, осезателна е, видима е, от формулиране на дългосрочна програма и управленски цели, които да водят до конкретни политики, които да донесат резултатите, които всички ние очакваме. В същото време е важно да се определят усилията и ресурсите, които трябва да бъдат разпределени за изпълнението на тези стратегически задачи.
Във връзка с това е и моят въпрос: на какъв етап е Проектът за Национална стратегия за развитие на българската култура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Милкова.
Заповядайте, господин Министър, да вземете отношение по този въпрос – за финализиране на Националната стратегия за развитието на българската култура. Имате думата.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Милкова, изработването на Стратегия за развитие на българската култура е сложен и продължителен процес. Той включва в себе си както анализ на съществуващата среда, така и набелязване на конкретни цели и приоритети за постигане на крайната цел, която е свързана с разработването на дългосрочна политика за подкрепа на културата като национален приоритет.
През годините многократно са правени опити за изготвяне на такъв стратегически документ. В началото на мандата бе обявено, че изработването на Стратегия за развитие на българската култура с хоризонт от десет години занапред, ще бъде един от основните ни приоритети. Бе създадена широка работна група, в която бяха включени повече от 150 представители на различни организации и гилдии в сферата на културата. Със свои предложения се включиха и различни културни дейци и изследователи на културни процеси. Бяха проучени и чужди практики. Проведоха се дискусии и в сформираните по-малки работни групи по отделните области.
В резултат от това, на базата и на изготвен ситуационен анализ, се изработи проект на стратегия, в който са заложени основните приоритети и стратегически цели, по които да се работи в период от следващите 10 години. Този подход предполага изработване впоследствие на конкретни стратегически документи с визия за всеки един сектор поотделно. Посочена е и визията за развитие на културата в периода 2019 – 2029 г.
Приоритетно се поставя виждането за развитие на нови форми и политики. Това е свързано с осъществяването на непрекъснат анализ на културните процеси и актуализация на заложените цели. Постигането на подобно състояние на културата изисква подкрепа на стратегически значими инициативи, като опазване и насърчаване на културното многообразие, творческа мобилност и защита на интелектуалната собственост в областта на културата, както и създаването на условия за развитие на опазването на културното наследство, съвременните форми на културно изразяване, културните и творчески индустрии и качествено образование в областта на изкуството и културата.
Към настоящия момент Проектът за Стратегия за развитие на българската култура е в етап на обществено обсъждане. С цел това обсъждане да бъде максимално ефективно Министерството на културата планира поредица от обществени дискусии по сектори, които целят прецизиране на документа и неговото финализиране. Първата дискусия ще бъде проведена на 17 април, зала 3 на НДК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Милкова, заповядайте, имате възможност за реплика.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Банов, уважаеми колеги! Искам да изразя моята удовлетвореност от отговора, който дадохте, и смятам, че е изключително важно, че Министерството на културата във Ваше лице успя най-накрая да създаде този стратегически документ, което е изключително важно за развитието на целия културен сектор.
Това, че предприемате стъпки за широко обсъждане, е изключително ценно, тъй като колегите от различните гилдии, от целия спектър на културния ни живот, както и представители на обществени, държавни и, разбира се, неправителствения сектор, който участва в създаването на българската култура, ще има възможност още един път да изкаже своето мнение и становище, защото всички сме наясно, че такъв сложен документ не може да се осъществи единствено и само с усилията на една от страните – говорим за разбиране от страна на всички и партньорство между различните представители в културния сектор.
Благодаря още веднъж и с удоволствие ще бъдем на 17 април в зала 3 на НДК, за да участваме в този дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Милкова.
Господин Министър, независимо от напредналото време, има още един въпрос – твърде интересен и значим. Предлагам да го разгледаме. Той е от народния представител Радослава Чеканска и е относно подобряване на инфраструктурата на училищата по изкуства и култура към Министерството на културата.
Заповядайте, госпожо Чеканска.
РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е относно подобряване на инфраструктурата на училищата по изкуства и култура към Министерството на културата.
Уважаеми господин Министър, през годините са изградени и функционират 22 специализирани училища по изкуства и култура. По същество те изграждат уникална система от специализирани учебни заведения, в които се обучават едни от най-изявените млади дарования на страната ни.
Предвид спецификата си училищата имат и определени нужди, които включват поддържане и модернизиране на материалната база, разработване на нови учебни програми, създаване на условия за изяви на младите дарования.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: какви мерки са предприети от Министерството на културата по отношение подобряването на инфраструктурата на училищата по изкуства и култура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Чеканска.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Чеканска! Подобряването и обновяването на материално техническата база на училищата по изкуства и култура е сред приоритетите на Министерството на културата. От особено значение е подобряване на качеството на подготовката, което е свързано и с физическата среда, и оборудването на специализираните зали и ателиета в училищата.
През 2018 г. от бюджета на Министерството на културата за капиталови разходи са предоставени, както следва: 23 хил. лв. на Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“ – София, за ремонт на кула с часовник в сградата на училището, което е паметник на културата; 323 хил. лв. на Националното училище по изкуства „Веселин Стоянов“ – Русе, за ремонт и адаптация на сграда, репетиционни помещения и физкултурен салон; 100 хил. лв. са изразходвани за изграждане на противопожарна инсталация в Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“ – София, както и ремонти в Националния учебен комплекс по култура – Горна баня.
За училищата по изкуства е закупена компютърна техника, подсигурени са безплатен безжичен интернет и интерактивни дъски. Осигурено е оборудването на ателиета за професионална подготовка – ателие за ситопечат, специализиран, широкоформатен принтер и 3D принтер в Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“ – София; кабинет по предпечатна подготовка и информатика в Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография – София, и оборудване на ателиета за всички специалности в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ – София.
Закупени са шкафчета за учениците от начален и прогимназиален етап в училищата по изкуствата. Осигурени са достъпна среда и допълнителни мерки за сигурност, като видеонаблюдение, системи за достъп на входа на училищата.
Подобрена е физическата среда на двора и прилежащи пространства в Националното училище по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“ – Казанлък; в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ – София; в Националното училище за музикално и сценично изкуство „Професор Панчо Владигеров“ – Бургас.
Предоставени са средства в размер на 83 384 хил. лв. на Националния учебен комплекс по култура в София за основни ремонти на сградата на училището.
По Програма „Обучение на кадри“ в областта на изкуствата и културата са предоставени близо 40 хил. лв. за ремонт на отоплителна инсталация в сграда на детската градина в Националния учебен комплекс по културата – София; 26 117 хил. лв. на Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ – Сливен, за изграждане на абонатна станция; 20 хил. лв. на Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ за аварийно-възстановителна дейност на отоплителна инсталация; 1400 лв. на Националното училище за фолклорни изкуства – Широка лъка, за аварийно-възстановителни дейности на отоплителна инсталация.
От Междуведомствената комисия за подпомагане и възстановяване са получени 58 550 хил. лв. за ремонт на покрив на Националната гимназия „Цанко Лавренов“ – Пловдив.
По национални програми за развитие на образованието от Министерството на образованието и науката за осигуряване на достъпна среда са получени средства за: Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ – Пловдив; Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ – Трявна, по модул сигурност в училище са получени средства за Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ – Пловдив, и Националния учебен комплекс по култура – Горна баня.
По Оперативна програма „Региони в растеж“ през 2018 г. е завършен ремонт и реконструкция, цялостна, на Националното училище по изкуства „Добри Христов“ – Варна.
През 2018 г. в Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ – Сливен, беше открита и започна да функционира галерия, а през 2019 г. продължава изграждането на общежитието към училището.
През 2019 г. по Оперативна програма „Региони в растеж“ предстои да започне ремонт и цялостна реконструкция на Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ – Котел.
През 2017 г. и 2018 г. много от училищата по изкуства и култура са извършили капиталови разходи в рамките на своите бюджети. Министерството на културата насърчава директорите да търсят и допълнителни средства за подобряване средата в училищните сгради и общежитията чрез участие в проекти и дарения, което те в голяма степен правят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
За реплика – народният представител Радослава Чеканска.
Заповядайте, госпожо Чеканска.
РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА (ГЕРБ): Уважаеми господин Министър, Вашата мисия като културна институция е да градите личности, заредени с талант, емоция, знания, и да осигурите необходимата подготовка за тях.
От Вашето изказване стана ясно, че Министерството на културата полага необходимите грижи и подкрепа за специализираните училища на Министерството на културата. Аз, като човек, който идва от сферата на образованието, искрено Ви благодаря за грижите и подкрепата, които оказвате към специализираните училища към Вашето министерство.
Благодаря Ви много!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Чеканска.
Господин Министър, с това приключва Вашето участие в днешното заседание с въпроси към министри по повод провеждане на парламентарен контрол.
Изчерпихме и седмичната програма.
Следващо редовно заседание – сряда, 10 април, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев

Секретари:
Николай Александров
Симеон Найденов