Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев

Секретари: Николай Александров и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! Има кворум. (Звъни.)
Откривам заседанието.
Колеги, ще представя на Вашето внимание Проект на програма за работата на Народното събрание за 10 –12 април 2019 г.:
„1. Прекратяване пълномощията на народен представител – подадена оставка от народния представител Делян Добрев на 9 април 2019 г.
2. Избор на заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ на Комисията за финансов надзор. Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание на 22 март 2019 г.
3. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Вносител е Министерският съвет на 27 март 2019 г.
4. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 31 декември 2018 г. Вносител е Съветът за електронни медии на 28 март 2019 г.
5. Изслушване на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно изявлението на външния министър на Република Турция Чавушоглу за турска намеса при приемане на Закона за вероизповеданията. Вносители са народните представители Волен Сидеров, Валери Симеонов и Искрен Веселинов на 3 април 2019 г.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносител е Министерският съвет на 22 февруари 2019 г. – точка първа за четвъртък, 11 април 2019 г.
7. Законопроект за ратифициране на Административно и техническо споразумение към Споразумението между Република България и Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улеснение на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата. Вносител е Министерският съвет на 2 април 2019 г. – точка втора за четвъртък, 11 април 2019 г.
8. Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2017 г. и отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2018 г. Вносител е Надзорният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, на 22 юни 2018 г. и на 12 октомври 2018 г. – точка трета за четвъртък, 11 април 2019 г.
9. Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г. Вносител е Комисията за защита от дискриминация, на 29 март 2019 г. – точка четвърта за четвъртък, 11 април 2019 г.
10. Изслушване на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно развитие на процеса на либерализация на пазара на електрическа енергия – точка пета за четвъртък, 11 април 2019 г.
11. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносител е Министерският съвет на 19 февруари 2019 г., приет на първо гласуване на 20 март 2019 г. – точка първа за петък, 12 април 2019 г.
12. Парламентарен контрол.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 143 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекти за решения от 3 до 9 април 2019 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбраната, разпределен е на Комисията по правни въпроси, Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по икономическата политика и туризъм.
Закон за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, вносител е Александър Койчев Иванов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, вносители са Мустафа Карадайъ и група народни представители. Водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Разпределен е и на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Проект на решение за обявяване на град Велико Търново за историческа и духовна столица на България. Вносител е Станислава Стоянова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по културата и медиите.
Проект на решение за предсрочно прекратяване на правоотношенията на Пламен Георгиев Димитров като председател и член на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители. Разпределен е на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика и на Комисията по правни въпроси.
Проект на решение за предсрочно прекратяване на правоотношенията на Антон Томов Славчев като заместник-председател и член на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители. Разпределен е на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика и на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността по предоставяне на услуги. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Законопроект за ратифициране на актове на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията, на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по правни въпроси.
Годишен доклад за дейността на Държавна агенция „Национална сигурност“ за 2018 г. и Проект за решение. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
На Вашето внимание ще представя още две съобщения:
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили със своя заповед е разрешил преминаването и пребиваването на военнослужещи от въоръжените сили на Румъния, Република Северна Македония, Армения и Украйна с поддържаща и осигуряваща техника за участие във военно-полицейско учение „Отвъд хоризонта 2019 г.“ с международно участие. Учението ще се проведе в района на българо-американското съоръжение Учебен полигон „Ново Село“ за времето от 13 до 17 май 2019 г. включително. Същото се провежда в изпълнение на Плана за подготовка на Щаба на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната през 2019 г. и не е свързано с провеждането на военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други, на друга държава или организация, въоръжени сили. Уведомлението е постъпило на 8 април 2019 г., вх. № 903 09 17 и е предоставено на Комисията по отбраната.
Последно съобщение:
На 9 април 2019 г. в Народното събрание е постъпил препис от Решение № 4 от 9 април 2019 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 15/2018. С Решението си Съдът обявява за противоконституционни разпоредбите на чл. 22 от Закона за местните данъци и такси и чл. 9, ал. 4, изречение второ и ал. 5, изречение второ от Закона за митниците.
Колеги, ще Ви изчета Решение на ЦИК:
„РЕШЕНИЕ
№ 87-НС, София, 7 април 2019 г.
относно: обявяване на Ралица Трилкова Добрева за народен представител от Петнадесети изборен район – Плевенски, в 44-тото Народно събрание
С Решение № 5148-НС от 6 декември 2018 г. Централната избирателна комисия е обявила Ралица Трилкова Добрева за народен представител в 44-то Народно събрание от листата на политическа партия ГЕРБ, от Петнадесети изборен район – Плевенски, за времето, през което Цецка Цачева Данговска изпълнява функциите на министър на правосъдието на Република България.
С писмо с вх. № НС-02-5 от 5 април 2019 г. на ЦИК е получено заверено копие на препис от Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България, прието на 5 април 2019 г., с което Цецка Цачева Данговска е освободена като министър на правосъдието.
Постъпило е заявление с вх. № НС-10-5 от 5 април 2019 г., от Цецка Цачева Данговска, с което заявява, че не желае да бъде обявена за народен представител от листата на ПП ГЕРБ от Петнадесети изборен район – Плевенски.
С оглед подаденото заявление от Цецка Цачева Данговска, която е под № 2 от листата на ПП ГЕРБ, и обстоятелството, че следващият от листата на ПП ГЕРБ е Ралица Трилкова Добрева, която е № 5 от листата на ПП ГЕРБ, Централната избирателна комисия приема, че тя следва да замести овакантения постоянен мандат на Ивайло Ангелов Московски. Тъй като Ралица Трилкова Добрева вече е обявена за народен представител за времето, през което Цецка Цачева Данговска изпълнява функциите на министър на правосъдието на Република България, следва да се измени само основанието, на което е обявена за избрана за народен представител, а именно чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс.
Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява Ралица Трилкова Добрева, ЕГН…, за народен представител в 44-тото Народно събрание от листата на Политическа партия ГЕРБ, от Петнадесети изборен район – Плевенски.“
И още едно Решение:
„РЕШЕНИЕ
№ 102-НС, 8 април 2019 г.
относно обявяване на Лиляна Друмева Радева за народен представител в Двадесет и трети изборен район – София, в 44-тото Народно събрание
С писмо вх. № НС-02-5 от 5 април 2019 г. на ЦИК е получено заверено копие от препис на решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България, прието на 5 април 2019 г., с което на основание чл. 84, т. 6 и чл. 108 от Конституцията на Република България народният представител Данаил Димитров Кирилов от Двадесет и трети изборен район – София, издигнат от партия ГЕРБ, е избран за министър на правосъдието.
Съгласно чл. 68, ал. 2 от Конституцията на Република България народен представител, избран за министър, прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър, като се замества по съответния ред.
Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 302, ал. 2 от Изборния кодекс във връзка с Решение на ЦИК № 101-НС от 8 април 2019 г. Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за народен представител от Двадесет и трети изборен район – София, Лиляна Друмева Радева, ЕГН …, под № 14 от листата на партия ГЕРБ, за времето, през което Данаил Димитров Кирилов изпълнява функциите на министър на правосъдието.“
Моля, поканете новите народни представители в залата.
Колеги, моля да се изправим за полагане на клетвата. (Всички стават.)
Заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен.
РАЛИЦА ДОБРЕВА, ЛИЛЯНА РАДЕВА: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания. Оживление.)
Да изчакаме залата да се успокои.
Колеги, моля да заемете местата си!
Заповядайте, моля да седнете.

Преминаваме към първа точка от дневния ни ред:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Подадена е оставка от народния представител Делян Добрев на 9 април 2019 г. Ще Ви изчета заявлението от господин Добрев:
„ЗАЯВЛЕНИЕ
от Делян Александров Добрев, народен представител от Двадесет и девети изборен район – Хасковски
Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка като народен представител, избран в мандата на Четиридесет и четвъртото народно събрание.
Желая да бъдат прекратени пълномощията ми като народен представител с решение на Народното събрание.“
Ще Ви прочета и служебния Проект за решение:
„Служебен проект!
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Делян Александров Добрев като народен представител от Двадесет и девети изборен район – Хасковски.“
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Господин Марков, заповядайте.
Ще Ви отчетем служебно времето, ако не можете да намерите картата.
Моля, отчетете служебно времето на господин Марков.
Заповядайте, господин Марков.
ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги! Може би в тази зала съм най-наясно с решение на Конституционния съд, с което не съм съвсем съгласен, но то е задължително за всички: когато се гласува оставка на народен представител, ние нямаме друг изход, освен да я гласуваме – така наречената обвързана компетентност. Просто сме длъжни да го направим.
Въпреки това решение на Конституционния съд аз ще се ползвам от прякото действие на българската Конституция, която ме задължава да гласувам по съвест, поради което няма да гласувам за тази оставка на Делян Добрев.
Гледах го сутринта по bTV. Имам 45 години юридически стаж, от които 9 години като конституционен съдия, 5 години като преподавател по административно право. Едно време учехме по един учебник на професор Вакарелски по криминология, където, като завърти страниците, се виждат криминогенните типове, тоест такива, за които и без съд и присъда можеш да кажеш: този май че е престъпник. Сутринта по излъчването на Делян Добрев видях, че е едно чудесно момче, с буден и честен поглед, което се чувства политически убито. Това за втори път го казвам. И точно затова няма да гласувам тази оставка.
Другият вариант е: тук, в пленарната зала, като се върнат другарките и другарите от БСП, защото в техните времена беше ЗСГ – Законът за собствеността на гражданите, ние всички, като политически ангажирани хора, които сме народни представители и на всички български граждани, трябва да решим – да върнем ли ЗСГ? Понеже има много млади народни представители, се чудят какво е ЗСГ – това е Законът за собствеността на гражданите.
Въвеждаме, 30 години след 10 ноември, само едно жилище в семейството, само едно. Ако имаш второ, може – само по наследство. Като го получиш, трябва в двугодишен срок да го прехвърлиш на децата си. Ако нямаш деца, се развеждате – в клетата България, дето вече няма и бракове. Майната ѝ на неприкосновеността на частната собственост! Майната ѝ на стопанската свободна инициатива… (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Марков, моля Ви.
ГЕОРГИ МАРКОВ: Долу пазарът на имоти! Долу пазарът на имоти! Долу свободното договаряне! Да живее ЗСГ! Viva 60 квадрата!
Ако Митко Главчев иска да Ви продаде апартамента си, през Община „Триадица“ – да я кръстим Благоевски райсъвет и да се върнем в комунизма! То бива, бива вече с тези апартаменти – в колиби ли да живеят народните представители?! Какъв е този садизъм?! Аз ще гласувам „против“. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Марков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Проекта на решение за прекратяване пълномощията на народния представител Делян Александров Добрев.
Гласували 106 народни представители: за 96, против 7, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка:
ИЗБОР НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ, РЪКОВОДЕЩ УПРАВЛЕНИЕ „НАДЗОР НА ИНВЕСТИЦИОННАТА ДЕЙНОСТ“, И ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ, РЪКОВОДЕЩ УПРАВЛЕНИЕ „ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН НАДЗОР“, НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР.
Процедурата по избор е съгласно Правила, приети с Решение на Народното събрание от 22 март 2019 г.
Ще Ви изчета Правилата за избор на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление в Комисията за финансов надзор, от Народното събрание:
„1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати.
2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя – до две минути.
4. Провеждат се разисквания по кандидатурите по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване.
6. За избран се смята кандидат, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители.
7. Ако кандидат не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор за съответната длъжност.“
Преминаваме към Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Моля, първо, за процедура – да подложите на гласуване допуск в залата на: господин Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор, госпожа Мария Филипова – кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ в КФН, и госпожа Илиана Христова – кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ в КФН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Моля, продължете, уважаема госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно изслушване на предложените кандидати за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор: Мария Асенова Филипова – за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и Илиана Илиева Христова – за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“
На открито заседание, проведено на 4 април 2019 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси проведе изслушване на предложените кандидати за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор по реда на Раздел IV от приетите Процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание, наричани по-нататък „Процедурни правила“.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси госпожа Менда Стоянова отбеляза, че, видно от представените от кандидатите документи, същите отговарят на изискванията на Закона за Комисията за финансов надзор за членове и следва да бъдат допуснати до изслушване.
Съгласно Раздел III от Процедурните правила становището на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е, че към настоящия момент за госпожа Илиана Христова не са открити документи, установяващи принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
По отношение на госпожа Мария Филипова становището е, че съгласно чл. 26, ал. 4 от горецитирания закон лицата, родени след 16 юли 1973 г., не подлежат на проверка.
Кандидатурите на госпожа Мария Филипова и госпожа Илиана Христова бяха представени от вносителя на предложенията – председателя на Комисията за финансов надзор господин Бойко Атанасов.
Той подробно запозна Комисията по бюджет и финанси с образованието, професионалния опит и личните качества на всеки един от кандидатите, като в заключение отбеляза, че и двете кандидатури притежават необходимото образование, професионален опит и публична репутация за заемане на съответната длъжност като заместник-председатели на Комисията за финансов надзор и изрази увереност, че ще допринесат за по-нататъшното развитие и продължаване на политиката на укрепване на регулаторния орган.
След представянето на кандидатурите се премина към представянето на концепциите за дейността им в Комисията за финансов надзор.
Първа своята концепция представи госпожа Мария Филипова – кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“.
В началото на своето изложение госпожа Филипова посочи, че концепцията ѝ за дейността на управление „Надзор на инвестиционната дейност“ е в синхрон със Стратегическата концепция за развитие на Комисията за финансов надзор. В този смисъл тя подчерта, че усилията ѝ за развитието на сектора ще бъдат насочени към повишаване на ликвидността на капиталовия пазар, осигуряване на възможност за финансиране на нови дружества чрез него, ускоряване на растежа на икономиката в средносрочен план и подобряване имиджа на България на международната карта на регулаторните органи в небанковия финансов сектор, както и по доброто позициониране на България на „инвестиционната карта на Европа“.
В хода на изложението си госпожа Филипова посочи три проблемни области, върху които ще насочи своите усилия, а именно:
- Намаляване на инвестициите в България и най-вече оттегляне на инвеститори спрямо останалите държави в Централна и Източна Европа. Елемент в актуалната ситуация е липсата на иновативни инструменти за привличане на компании-инвеститори, както и механизми за привличане на инвестиции през фондовата борса.
- Наличие на инвестиционен ресурс вътре в държавата, основно в пенсионни и застрахователни дружества, но поради ниска ликвидност и нормативни ограничения се инвестира извън държавата ни.
- Липса на достатъчна финансова грамотност.
Концепцията ѝ представя три основни сфери на развитие с оглед на посочените проблемни области.
1. Регулаторна дейност и контрол: подобряване на съществуващите и внедряване на нови мерки за осигуряване на активен контрол от страна на Комисията за финансов надзор и за активиране на осъзнатост за самоконтрол в поднадзорните лица в сектора на капиталовия пазар, а именно:
- Фокусът ще бъде върху риск базиран надзор, както и върху осъществяване на координиран надзор в ситуации, където са включени и други институции, като се предвижда продължаване със стрес-тестовете при поднадзорните лица с цел превенция на възможни проблеми, фокус върху контрола към инвестиционните посредници и към дружествата, предоставящи инвестиционни услуги.
- Своевременно информиране на обществеността за предвижданите промени в регулаторната политика и за осъществявания надзор и приетите надзорни практики; засилване диалога с компетентните органи, институции, браншови организации и заинтересовани лица, провеждане на разяснителни кампании към различните групи поднадзорни лица; изготвяне и внедряване на практики и указания за единно прилагане на законодателството, както и идентифициране и даване на публичност на най-често срещаните пропуски при подготовката на документи във връзка с лицензионните и разрешителни режими от компетентността на Комисията за финансов надзор.
- Работа по създаване на нови подходи в нормативната база за това компаниите да бъдат публични, базирайки се на Стратегията за развитие на капиталовия пазар в България, като се включват и дейности по хармонизиране на нормативната уредба с европейската правна рамка, както и решаване на съществуващи нормативни противоречия.
- По отношение на комуникацията следва да се направи одит на съществуващите към момента комуникационни потоци от Комисията за финансов надзор към поднадзорните лица и към потребителите в България. В следствие на одита ще се установят пропуските в комуникационния режим и ще се предприемат нужните действия по отношение на качеството на предлаганите услуги и продукти в инвестиционния сектор. Развитието на българския капиталов пазар включва активна комуникация с бизнеса, провеждане на срещи и създаване на съвместни стратегии и оценяване на добри бизнес практики, които да бъдат включвани в нормативната база за регулиране на сектора.
2. Административна тежест на капиталовите пазари. Мерките за оптимизация на процесите и дигитализация включват:
- Анализ на предложения за оптимизации от поднадзорните лица в посока нови регулации с цел намаляване на административна тежест, особено в частта с новоприети регулации в синхрон с европейското законодателство, но също така и с възможности за намаляване на изискуеми административни срокове.
- Активни действия в подкрепа на иновациите в небанковия финансов сектор, като ще се насърчи участието на Комисията за финансов надзор в тези процеси, а именно чрез провеждане на консултации с пазарните участници за проучване на иновативни решения за подобряване на ефективността на пазарите и търсенето на технологични решения, насочени към намаляване на разходите и разширяване на достъпа към финансови продукти и услуги.
- Анализ и оптимизиране на бизнес процесите и съответно изясняване и посочване кои конкретно процеси могат да бъдат дигитализирани под формата на електронни услуги. В средносрочен план целта е да се разшири взаимодействието по електронен път, като се изгради единен портал за подаване на информация от публичните дружества едновременно до Комисията за финансов надзор, Централния депозитар, Българската фондова борса и обществеността и обратно, като финалният резултат трябва да е намаляване на административната тежест.
3. Международно сътрудничество и обмен на добри практики и международно позициониране на България с цел привличане на нови инвеститори и на работа на екипи по европейски програми за развитие на капиталовите пазари в ЕС. Усилията на госпожа Филипова ще бъдат насочени към тясно сътрудничество с Европейските надзорни органи в посока анализ на добрите практики на други европейски държави при синхронизирането на политиките на Европейския съюз със съществуващото локално законодателство и норми; участие на екипа на Комисията за финансов надзор в регулярни срещи на международно ниво, основно през дигиталните комуникационни канали, за да се осигури ежедневно сътрудничество на по-голям брой служители в дискусионен режим по актуални казуси; работа по проекти на международно ниво с цел познаване на актуалните тенденции, рискове и възможности за развитие на капиталовите пазари под формата на ефективни практики на други държави; повишаване на финансовата грамотност чрез специализирано образование в учебните заведения, касаещо капиталовите пазари. Ключов момент е комуникацията с медиите за създаване на интерес към капиталовите пазари и информация, касаеща борсите.
В заключение госпожа Филипова посочи, че ще има ангажимент да работи в сътрудничество и комуникация с браншовите организации за постигане на най-важния краен резултат – подобряване имиджа на България като място за добри инвестиции, предизвикващо интереса на частните инвеститори.
Следващият кандидат, представил своята концепция, беше госпожа Илиана Христова – кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.
Като благодари за номинацията, госпожа Христова представи своята концепция за бъдещата си дейност в Комисията за финансов надзор.
Тя посочи, че секторът на застраховането е сектор от национално значение. Според нея с оглед на сериозните кризисни ситуации през изминалата година с казуса „Олимпик“ и с предложението „бонус-малус“ секторът все още се намира в сериозна турбулентна ситуация. За изпълнение на крайната цел – повишаване на доверието на гражданите в осъществявания от държавата контрол, госпожа Христова очерта четири основни направления в своята дейност, а именно: кризисна превенция, контрол, комуникация и дигитализация.
По отношение на първата област на действие – кризисна превенция, е необходимо да се предвиждат рисковете, за да се изготвят предварително съответните стратегии за тяхното преодоляване. По този начин слабите точки ще бъдат превърнати в силни страни и проблемите в предизвикателства. Според госпожа Христова заради задължителния характер на някои видове застраховки застрахованите лица не са достатъчно добре информирани за какво плащат, какви са техните ангажименти, отговорности и/или права и съответно всяка информация извън нормата се явява като първопричина за възникване на ситуация, която може да доведе до криза. Във връзка с това тя предлага да се осигурят достатъчни по вид и количество платформи, за да може ползвателите на услугите да бъдат по-добре информирани.
Що се отнася до втората област на действие – контрол, госпожа Христова посочи, че той следва да се подобри чрез дистанционен надзор, който се базира на периодични справки, отчети на застрахователите, презастрахователите, застрахователните групи, застрахователните брокери и Гаранционния фонд, както и на изисквана допълнителна информация за определени сфери от тяхната дейност.
Именно дистанционният надзор е в основата на последващия активен контрол, осъществяван чрез проверки на място. Според нея следва да се засилят контролът и проверките за наличие или липса на обстоятелства, свързани със заплаха за националната сигурност, отнасящи се до опасност за икономическата и финансовата сигурност на държавата. По време на проверките ще се извършва анализ на достатъчността на резерва за предявени, но неизплатени претенции по Наредба № 53 спрямо информацията, която се отчита от застрахователите в Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ще се проследява процесът на първоначално регистриране на претенциите в Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска по отношение на размера на първоначално заделения резерв по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ще се извършва проверка на инвестициите и вземанията на застрахователите, на предявените и отказани претенции през периода на обхват на проверката, ще се разглеждат презастрахователните договори по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и системата на управление.
Наред с представените две мерки за контрол – дистанционен надзор и проверки на място, според госпожа Христова внимание следва да се обърне и на други две мерки, а именно: извършване на проверки на застрахователни посредници и пълни проверки на застрахователни брокери, както и административно наказателна дейност и проверки по постъпили жалби, сигнали, запитвания от потребители на застрахователни услуги.
По отношение на третата голяма област за действие – комуникацията, госпожа Христова посочи, че подобряването на дейността в тази област ще се осъществява чрез:
- Предприемане на мерки/действия за намаляване броя на незастрахованите моторни превозни средства посредством организирането на ежемесечни тематични кампании за проверка по пътищата относно наличието на задължителната застраховка.
- Създаване на Център за експертиза под формата на платформа, както дигитална, така и дискусионна на живо, с цел събиране на различни мнения, гледни точки и перспективи относно нужните регулации, контрол и промени в сектора на застраховането.
Що се отнася до последната четвърта област на действие – дигитализацията, госпожа Христова отбеляза, че след оптимизация на процесите следва дигитализация, която да осигури постоянна свързаност. Дигитализацията дава не само бързина, но и сериозна видимост и прозрачност в информацията, като тук съществен момент е да не се загуби човешкият елемент и контакт с поднадзорните лица. В тази връзка е много важно прилагането на добри практики да е съобразено с нуждите на крайните потребители и целите на Комисията за финансов надзор.
В края на изложението си госпожа Христова отбеляза, че политиката и усилията на Комисията за финансов надзор в областта на застрахователния сектор следва да продължат да бъдат насочени към преодоляване на последиците от фалита на кипърския застраховател „Олимпик“ и мониторинга над Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, и заздравяване на компенсационните механизми в българската застрахователна система.
Според нея обществената дискусия е показала, че проектът за системата „бонус-малус“ се нуждае от усъвършенстване, за да постигне своите цели, а именно: от една страна, за образуване на индивидуалната премия по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в зависимост от причинените щети и поведението на пътя на водача и премирането на водачите без щети и нарушения, и от друга страна, без да нарасне средната цена на застраховката в сектора. В сътрудничество с другите две институции, оправомощени да приемат съответната наредба – Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, се изработват нови редакции на Наредбата и се преценяват нормативните промени, които да отговорят на обществените очаквания и да постигнат стратегическите цели на системата.
Съгласно т. 5, от Раздел IV от процедурните правила по отношение на кандидатите не бяха поставени въпроси и изказани мнения от народните представители.
Съгласно т. 6 от Раздел IV от процедурните правила госпожа Менда Стоянова информира народните представители, че не са постъпили становища и въпроси от лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по отношение на кандидатурите на госпожа Мария Филипова и госпожа Илиана Христова.
Комисията по бюджет и финанси установи, че предложените кандидати отговарят на законовите изисквания за заемане на длъжността заместник-председател на Комисията за финансов надзор. Натрупаният експертен, административен и управленски опит от предложените кандидати, както и придобитите от тях квалификации са положителни предпоставки за осъществяването на компетентно и отговорно управление на Комисията за финансов надзор.
Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува по реда на Раздел V от процедурните правила предложените кандидатури на Мария Асенова Филипова за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и на Илиана Илиева Христова за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ на Комисията за финансов надзор, за което прилага към настоящия доклад проекти на решения за избора им.“
Ще Ви запозная и с тях:

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор във връзка с Решение на Народното събрание за предсрочно прекратяване на мандата на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“
РЕШИ:
Избира Мария Асенова Филипова за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“.“
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор във връзка с Решение на Народното събрание за предсрочно прекратяване на мандата на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“
РЕШИ:
Избира Илиана Илиева Христова за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Ще помоля господин Атанасов да представи кандидатурите на госпожа Филипова и на госпожа Христова.
Имате думата, уважаеми господин Атанасов.
БОЙКО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам удоволствието накратко да Ви представя двете кандидатури за заместник-председатели в Комисията за финансов надзор.
Ще започна с моето предложение за заместник-председател на Комисията, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, а именно госпожа Мария Филипова.
Госпожа Филипова е магистър по право, с множество следдипломни квалификации и специализации. Нейната експертиза е в областта на правната сфера, откъдето произтичат и нейните познания по отношение анализирането, проучването и прилагането на добри практики както в нормотворческата сфера, така и по отношение на действащите процедури, които следва да бъдат оптимизирани.
Вярвам, че със своя опит, който тя е придобила в Комисията по хазарта, Агенцията по вписванията, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно и в Министерството на правосъдието и Министерството на финансите, където също е работила, тя ще бъде безценна за работата на управление „Надзор на инвестиционната дейност“ както по отношение на международното сътрудничество, предстоящите предизвикателства с приемането на нашата страна в ERM II, така и по отношение реализирането на Стратегията за развитие на капиталовия пазар.
Вярвам, че с нейните способности ще развие комуникациите както с поднадзорните лица, така и с браншовите организации, а и с обществото като цяло. Считам, че тя има опита, познанията, квалификацията да бъде заместник-председател, управляващ „Надзор на инвестиционната дейност“. С диалогичност и прагматичност ще бъде един достоен заместник председател на Комисията за финансов надзор.
Следващата ми кандидатура е за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“– госпожа Илиана Христова. Нейната професионална кариера е изцяло насочена в приходната администрация. Винаги се е занимавала с контрол върху това данъчно задължените лица да спазват законодателството. Нейната кариера изцяло е в Териториалната дирекция на Национална агенция за приходите – София. Започва като инспектор по приходите, била е ръководител на отдел „Координация“, след това на дирекция „Контрол“, докато през 2013 г. става териториален директор на София – град.
Управлявала е над 2000 човека. Нейната задача е да се среща съответно с множество задължени лица, които да бъдат призовавани да изпълняват своите задължения към фиска и съответно да спазват задълженията си по закон. Ще подчертая, че Териториална дирекция – София, която тя ръководи до настоящия момент, дава над една трета от бюджета, който изпълнява Националната агенция за приходите.
Също така вярвам, че поради факта, че сме изправени пред предизвикателството да създадем системата бонус-малус, както и да се справим с последиците от фалита на кипърската застрахователна компания „Олимпик“, ни трябва лидер с нейните качества по отношение на силата на характера, способността да комуникира добре с бизнеса и с обществото, както и да има много добър опит, който тя всъщност притежава – има опит в управлението на процесите.
В нейното изложение ми хареса това – тя каза, че трябва да се направи формулата за нормализиране на застрахователния сектор чрез контрол, комуникация и превенция – комуникация на превенцията.
С това ще приключа представянето на двете кандидатури. Искам само да кажа, че в крайна сметка с това ще започне и началото на моето вярване, че пътят към успеха на Комисията за финансов надзор минава през създаване на добър и сплотен екип от професионалисти, добра и навременна комуникация с обществото и стриктен надзор в трите управления, които Комисията наблюдава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз.
Колеги, сега Ви предлагам да изслушаме накратко концепциите на госпожа Филипова и госпожа Христова.
По реда на представянето – моля, госпожо Филипова, имате думата.
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря Ви за доверието да представя концепция за дейността на направление „Надзор на инвестиционната дейност“, както и в детайл визията ѝ за развитието в следващите години.
Визията, представена в настоящия документ, за посоката на действие в направление „Надзор на инвестиционната дейност“ за развитие на капиталовия пазар е към повишаване ликвидността на капиталовия пазар, осигуряване на възможност за финансиране на нови дружества чрез него, ускоряване на растежа на икономиката в средносрочен план и подобряване имиджа на България на международната карта на регулаторните органи в небанковия финансов сектор и, разбира се, като изключително важна причинно-следствена връзка – по-доброто позициониране на България на „инвестиционната карта на Европа“.
Накратко, основните казуси в сферата към актуална дата в България са следните:
Намаляване на инвестициите, специфично в България, и най-вече оттегляне на инвеститори спрямо останалите държави в Централна и Източна Европа. Елемент в актуалната ситуация е липсата на иновативни инструменти за привличане на компании-инвеститори, както и механизми за привличане на инвестиции през фондовата борса.
На второ място, наличие на инвестиционен ресурс вътре в държавата, основно в пенсионни и застрахователни дружества, който поради ниска ликвидност и нормативни ограничения се инвестира извън държавата ни.
Липса на достатъчна финансова грамотност.
Концепцията представя три основни сфери на развитие спрямо посочените по-горе казуси и тяхната значимост за капиталовия пазар в България.
На първо място, основната сфера е регулаторната дейност и контрол: подобряване на съществуващите и внедряване на нови мерки за осигуряване на активен контрол от страна на Комисията, както и за създаване на осъзнатост за самоконтрол в поднадзорните лица в сектора на капиталовия пазар. Това ще стане чрез риск базиран надзор, както и чрез осъществяване на координиран надзор в ситуации, където са включени и други институции. Предвиждам продължаване със стрес-тестовете при поднадзорните лица с цел превенция на възможни проблеми, фокус върху контрола към инвестиционните посредници и към дружествата, предоставящи инвестиционни услуги.
Своевременно информиране на обществеността за предвижданите промени в регулаторната политика и за осъществявания надзор и приетите надзорни практики.
Създаване на нови подходи в нормативната база за това компаниите да бъдат публични, базирайки се на Стратегията за развитие на капиталовия пазар в България. Хармонизиране на нормативната уредба с европейската правна рамка, както и решаване на съществуващи нормативни противоречия.
Регулации и контрол към подобряване на инструментите за работа с търговските дружества за по-добро корпоративно управление и даване на публичност на очакваната от тях информация.
Втората сфера, в която ще работя, и конкретните мерки, които предвиждам относно административната тежест на капиталовите пазари, са мерките за оптимизация на процесите и дигитализация, а именно:
- анализ на предложенията за оптимизация от поднадзорните лица в посока нови регулации с цел намаляване на административната тежест;
- подкрепа на иновациите в небанковия финансов сектор;
- оптимизиране на бизнес процесите и съответно изясняване и посочване кои конкретно процеси могат да бъдат дигитализирани под формата на електронни услуги;
- изграждането на Единен електронен портал за подаване на информация от и до Комисията за финансов надзор, Централен депозитар, Българската фондова борса и обществеността, като финалният резултат трябва да е намаляване на административната тежест. Проектът се нарича Единна входна точка. Освен намаляване на административната тежест, ефект ще има и на ниво прозрачност и по-стриктна регулация на поднадзорните лица, както и много по-добра инфраструктура на капиталовия пазар.
След представените две основни сфери на развитие, следва и третата, в която вярвам, че мога да имам много сериозен принос, а именно осъществяването на международното сътрудничество. Това включва обмен на добри практики и международно позициониране на България с цел привличане на нови инвеститори и на работа на екипи по европейски програми за развитие на капиталовите пазари в Европейския съюз чрез следните мерки:
- по-сериозно сътрудничество с ЕСМА – независимия европейски орган за осигуряване на стабилността на финансовата система на Европейския съюз;
- работа по проекти на международно ниво с цел познаване на актуалните тенденции, рискове и, разбира се, възможности за развитие на капиталовите пазари под формата на ефективни практики на други държави;
- анализ на практиките за въвеждане на специализирано образование, касаещо капиталовите пазари;
- комуникация и диалогичност с медиите за създаване на интерес към капиталовите пазари и информацията, касаеща борсите;
- диалог на локално ниво с браншовите организации.
В заключение искам да подчертая, че най-важният краен резултат е подобряване имиджа на България като място за добри инвестиции.
Дами и господа, бих искала да заявя своята готовност да работя активно и последователно за постоянното усъвършенстване на регулаторната и надзорна дейност на Комисията за финансов надзор, отговаряйки на предизвикателствата в инвестиционния сектор в защита на интересите на потребителите на небанкови финансови услуги.
Заявявам намерението си Комисията за финансов надзор да продължи да предприема активни регулаторни действия, да осъществява ефективен риск-базиран надзор върху небанковия финансов сектор с цел осигуряване на стабилни финансови пазари. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Филипова.
Уважаема госпожо Христова, имате думата за представяне на Вашата концепция.
ИЛИАНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за възможността да представя концепция за дейността на направление „Застрахователен надзор“.
Към днешна дата секторът на застраховането е сектор от национално значение. През последните години активите, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, плюс активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват до 7,7 млрд. лв. – един несъмнено значителен обществен и финансов ресурс.
Комисията има за цел да осигурява надзор върху него и крайният резултат от работата трябва да бъде сигурност за потребителите на застрахователни услуги и доверие на гражданите в осъществявания от държавата контрол.
С оглед на сериозните кризисни ситуации през изминалата година с казусът „Олимпик“ и с предложението „бонус-малус“ вярвам, че секторът се намира все още в сериозна ситуация и е необходимо предприемането на действия във връзка с преодоляването им.
Концепцията, разработена от мен, е в три основни направления: кризисна превенция, контрол и комуникация.
Първата област на действие, която предлагам, е кризисната превенция. Вярвам, че е необходимо да предвиждаме рисковете, за да можем предварително да изготвим съответните стратегии, с които да ги преодолеем и да превърнем слабите точки в силни страни и проблемите в предизвикателства. Заради задължителния характер на някои видове застраховки застрахованите лица не са достатъчно добре информирани за какво плащат, какви са техните ангажименти, съответно отговорности и/или права и съответно всяка информация извън нормата се явява като първопричина за възникване на ситуация, която може да доведе до криза.
За да превентираме подобни ситуации, е необходимо да осигурим достатъчни по вид и количество платформи, за да запознаем ползвателите на услугите в дълбочина какво стои зад задължителния характер на една застраховка.
Вторият акцент е върху още по-засилен контрол. Контрол е необходимо да има и той трябва да бъде достатъчно силен, за да има доверие в Комисията за финансов надзор както от даващите услуги по застраховане, така и от получаващите ги.
Визирам да работим в посока на четири конкретни мерки за подобряване:
- засилване на дистанционния надзор, като в тази връзка е необходимо да предприемем действия за информационното обезпечаване на процеса на надзорен преглед;
- осъществяване на още по-качествен контрол чрез проверки на място;
- на трето място, акцент поставям върху извършване на проверки на застрахователните посредници и пълни проверки на застрахователните брокери;
- и на последно място, в сферата на контролните действия, засилване на административно-наказателната дейност и проверки по постъпили жалби, сигнали, запитвания от потребители на застрахователни услуги.
Третата голяма област на действие в концепцията е тази за комуникацията. Посоката, която ще следвам и имам за цел, е създаване на клиентцентриран подход в сферата на застраховането, при който основният акцент е върху видимостта на новите идеи, осведомеността за посоките за действия и възможностите за бърза двупосочна комуникация с гражданите по основни, важни за обществото теми.
Конкретните инструменти и мерки, които предлагам, са:
- предприемане на мерки и действия за намаляване броя на незастрахованите моторни превозни средства чрез организирането на ежемесечни тематични кампании за проверка по пътищата относно наличието на задължителна застраховка;
- като втора мярка за подобряване на комуникацията е създаването на платформа – както дигитална, така и дискусионна, на живо, с цел събиране на различни мнения, гледни точки и перспективи относно нужните регулации, контрол и промени в сектора на застраховането.
Тъй като представената от мен концепция е основно на стратегическо ниво, си позволявам да отбележа и две важни за обществото теми, а именно: казусите с фалита на „Олимпик“ и предложението за системата „бонус-малус“. Вярвам, че е абсолютно задължително политиката и усилията на Комисията в областта на застрахователния сектор да продължат да бъдат насочени в следните направления:
- преодоляване на последиците от фалита на кипърския застраховател „Олимпик“ и мониторинга на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, заздравяване на компенсационните механизми в българската застрахователна система;
- и, второ, обществената дискусия на проекта за системата „бонус-малус“ показа, че тя се нуждае от усъвършенстване, за да бъде възприета от обществото и ефективно прилагана.
За да постигне своите цели, а именно: да подобри безопасността на пътя чрез насърчаване на разумно управление на превозните средства и да доведе до намаляване на броя на смъртните случаи и телесните наранявания, инструментът е системата „бонус малус“, която цели образуване на индивидуалната премия по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в зависимост от причинените щети и поведението на пътя на водача, от една страна, и премирането на водачите без щети и нарушения, от друга. Ангажирам се в сътрудничество с другите две институции, оправомощени да приемат съответната наредба, да изработим нови редакции на наредбата и да преценим нормативни промени, които следва да отговорят на обществените очаквания и да постигнат стратегическите цели на тази система.
Дами и господа, благодаря Ви за вниманието и възможността. За мен ще бъде чест и привилегия да отговоря на доверието, което ми е гласувано с представянето на моята кандидатура. Вярвам, че имам необходимия опит и експертиза да вляза в Комисията за финансов надзор и уверено да следвам стратегията, която Ви представих, заедно с екипа от професионалисти, работещи там. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз, уважаема госпожо Христова.
Уважаеми колеги, откривам разискванията за избор на заместник-председатели на Комисията за финансов надзор. Имате думата за изказвания.
Ако няма изказвания, преминаваме към гласуване на предложените кандидатури. Проектите за решения вече бяха представени от председателя на Комисията.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в пленарната зала.
Подлагам на гласуване Проекта на решение за избиране на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ направление „Надзор на инвестиционната дейност“ – госпожа Мария Асенова Филипова.
Проектът за решение в неговата цялост беше представен от председателя на Комисията госпожа Стоянова.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 113, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Проекта на решение за избиране на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ направление „Застрахователен надзор“ госпожа Илиана Илиева Христова.
Проектът за решение беше представен в неговата цялост от председателя на Комисията госпожа Стоянова.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 113, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте за полагане на клетва и повтаряйте след мен. (Всички стават.)
МАРИЯ АСЕНОВА ФИЛИПОВА И ИЛИАНА ИЛИЕВА ХРИСТОВА: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяване на целите на Комисията за финансов надзор, като се ръководя от принципите на независимост, обективност и добросъвестност при изпълнението на задълженията, възложени ми от Закона. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Честито и успех!

Продължаваме с втора точка от Програмата за работа на Народното събрание:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА КРЕДИТНИ ИНСТИТУЦИИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ПОСРЕДНИЦИ.
Вносител е Министерският съвет на 27 март 2019 г.
Доклад на Комисията по Бюджет и финанси.
Кой ще ни запознае с Доклада?
Заповядайте, уважаема госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.

„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 902-01-14, внесен от Министерския съвет на 27 март 2019 г.
На заседание, проведено на 4 април 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 902-01-14, внесен от Министерския съвет на 27 март 2019 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова – заместник–министър на финансите.
Република България стартира процедура за установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка и присъединяване към Единния надзорен механизъм и произтичащото от това присъединяване към Единния механизъм за преструктуриране в Европейския съюз. В тази връзка е необходимо в националното законодателство да се въведат разпоредби, свързани с прилагането на Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяване на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 806/2014“, който урежда създаването и функционирането на Единния механизъм за преструктуриране, статута и функциите на Единния съвет по преструктуриране, създаването на Единния фонд за преструктуриране, разпределянето на компетенциите между Единния съвет по преструктуриране и националните органи за преструктуриране в рамките на Единния механизъм за преструктуриране, сътрудничеството между Единния съвет по преструктуриране и националните органи за преструктуриране, както и разпоредби, изискващи националният орган за преструктуриране да спазва указанията, насоките, мерките или исканията, издадени от Единния съвет по преструктуриране по отношение на кредитните институции, лицензирани в нея. Регламент (ЕС) № 806/2014 ще се прилага по отношение на България от датата на установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници не предвижда изменения по отношение на вече транспонираните текстове на Директива 2014/59/ЕС, а по скоро регламентира правомощията на Българската народна банка като национален орган за преструктуриране на кредитни институции и на Комисията за финансов надзор като национален орган за преструктуриране на някои инвестиционни посредници по смисъла на Регламент (ЕС) № 806/2014.
Така разпоредбите на Закона в по-голямата си част ще се разглеждат едновременно с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 806/2014, който се опира на пълното транспониране в националното законодателство на Директива 2014/59/ЕС, като същевременно допуска в определени ситуации правомощията на органите за преструктуриране съгласно Директивата да се изпълняват от Единния съвет по преструктуриране или пък органите за преструктуриране да изпълняват своите правомощия въз основа на инструкции и насоки от Единния съвет по преструктуриране. Законопроектът предвижда при изпълнение на задачите и упражняване на правомощията си националните органи за преструктуриране да прилагат Регламент (ЕС) № 806/2014 и Закона. В допълнение, Българската народна банка и Комисията за финансов надзор като органи за преструктуриране, съответно национални органи за преструктуриране по смисъла на Регламент (ЕС) № 806/2014, следва да изпълняват задачи и да приемат решения за преструктуриране, като спазват насоките и общите указания, издадени от Единния съвет по преструктуриране до органи за преструктуриране, и да предприемат необходимите действия за изпълнение на решенията по Регламент (ЕС) № 806/2014.
Една от основните последици от присъединяването към Единния механизъм за преструктуриране е съпътстващото присъединяване към Единния фонд за преструктуриране. Съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 806/2014 националният орган за преструктуриране (в случая Българската народна банка – по отношение на кредитните институции, и Комисията за финансов надзор – по отношение на инвестиционните посредници, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 806/2014) отговаря за събирането и прехвърлянето на вноските към Единния фонд за преструктуриране след първоначалното прехвърляне на средства при присъединяването съгласно Споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране.
В тази връзка, както и предвид на това, че във Фонда за преструктуриране на банки се набират средства освен от кредитните институции, и от клонове на кредитни институции от трети държави, които са извън обхвата на Единния механизъм за преструктуриране, Законопроектът предвижда прехвърляне на Фонда за преструктуриране на банки към Българска народна банка и обособяването в него на два подфонда, съответно подфонд с цел финансиране на прилагането на инструментите и правомощията за преструктуриране по този закон само по отношение на клонове на кредитни институции от трети държави, и подфонд за набиране на вноски по членове 69, 70 и 71 от Регламент (ЕС) № 806/2014 и прехвърлянето им към Единния фонд за преструктуриране. Доколкото към момента в Република България сред инвестиционните посредници, които попадат в обхвата на Закона, няма такива, които попадат в обхвата и на Регламент (ЕС) № 806/2014, подобна промяна не е предвидена за Фонда за преструктуриране на инвестиционни посредници. Независимо от това обаче са предвидени правила във връзка с необходимостта от събиране и прехвърляне на вноски от инвестиционни посредници, които биха попаднали в обхвата на Регламент (ЕС) № 806/2014, към Единния фонд за преструктуриране.
В резултат от присъединяването на Република България към Единния надзорен механизъм функцията по изчисляване на вноските на кредитните институции, лицензирани в Република България, и инвестиционните посредници, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 806/2014, преминава към Единния съвет по преструктуриране.
С оглед на предвиденото прехвърляне на Фонда за преструктуриране на банки от Фонда за гарантиране на влоговете в банките към Българска народна банка се предвижда и прехвърляне на функциите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките по учредяване на мостова банка и дружество за управление на активи към органа за преструктуриране.
Предложени са и някои изменения, които целят коригиране на съществуващо към момента несъответствие между Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и Директива 2014/59/ЕС относно финансирането на капитала на мостовата институция и дружеството за управление на активи. Предвидено е капиталът на мостовата банка, на мостовия инвестиционен посредник, на мостовия финансов холдинг и на дружеството за управление на активи да може да се финансира не само със средства от Фонда за преструктуриране на банки, съответно от Фонда за преструктуриране на инвестиционни посредници, но частично и чрез преобразуване на приемливи задължения на институцията в режим на преструктуриране в обикновени акции на мостовата институция или по друг начин.
С Преходна разпоредба в Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници се обезпечава възможността за обмен на информация преди датата на присъединяване на Република България към Единния механизъм за преструктуриране, от една страна, между Българската народна банка и Единния съвет по преструктуриране, и от друга страна, между кредитните институции и Единния съвет по преструктуриране по искане на Българската народна банка в качеството ѝ на орган за преструктуриране.
Прилагането на предложените промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници не е свързано с разходването на публични финансови и други средства.
Наред с прехвърлянето на първоначални средства и последващите вноски от кредитните институции във Фонда за преструктуриране на банки към Единния фонд за преструктуриране, с присъединяването на Република България към Единния механизъм за преструктуриране ще се въведе задължение за кредитните институции, лицензирани в Република България, да правят вноски в бюджета на Единния съвет за преструктуриране в съответствие с разпоредбите на Делегиран регламент (ЕС) 2017/2361 от 14 септември 2017 г. относно окончателната схема за вноските за покриване на административните разходи на Единния съвет за преструктуриране.
След провелата се дискусия, членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 902-01-14, внесен от Министерския съвет на 27 март 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Това беше Докладът на Комисията по бюджет и финанси по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.
Няма постъпили доклади от други комисии.
Откривам разискванията по Законопроекта.
Има ли желаещи за изказване?
Госпожо Ангелова, заповядайте.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, разглежданият Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници цели с измененията, предложени в него, да приведе националното законодателство в съответствие с разпоредбите на Европейския регламент ЕС № 806 от 2014 г.
Идеята е да бъде регламентирана ролята на Единния съвет по преструктуриране и на Националния орган за преструктуриране в Националната рамка за преструктуриране с оглед присъединяването на България към Единния механизъм за преструктуриране.
Всички предложени в Законопроекта промени произтичат от правото на Европейския съюз. Както знаем, България стартира процедурата за установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка и присъединяване към Единния надзорен механизъм, и от това следва и присъединяване към Единния механизъм за преструктуриране в Европейския съюз.
В националното ни законодателство обаче липсва нормативна база за присъединяване на страната ни към Надзорния механизъм и към Механизма за преструктуриране. Затова е необходимо в националното законодателство да се въведат разпоредби, свързани с прилагането на Регламент № 806 от 2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г.
Този регламент урежда създаването и функционирането на Единния механизъм за преструктуриране, статута и функциите на Единния съвет по преструктуриране, създаването на Единния фонд за преструктуриране, разпределянето на компетенциите между Единния съвет за преструктуриране и националните органи за преструктуриране в рамките на Единния механизъм за преструктуриране. Въвеждат се разпоредби, свързани със сътрудничеството между Единния съвет за преструктуриране и националните органи за преструктуриране; разпоредби, изискващи Националният орган за преструктуриране да спазва указанията, насоките, мерките или изискванията, издадени от Единния съвет за преструктуриране, по отношение на кредитните институции, лицензирани в нея. Толкова по идеята и целта на Законопроекта.
Сега ми се иска в резюме да припомня какво гласи Регламент № 806 от 2014 г., който се споменава на няколко пъти, и е причината за промените, които се предлагат в законодателството. Какво е действието на този регламент? Той определя структурата на Единния съвет за преструктуриране, който се състои от председател, заместник-председатели, четирима постоянни членове и органите на всички участващи държави от Европейския съюз, като функционира посредством изпълнителни и пленарни сесии. Изпълнителните сесии включват председатели и четиримата му независими щатни членове и постоянни наблюдатели, определени от Комисията и от Европейската централна банка. Пленарните сесии включват пълния състав на Съвета.
Какви са основните аспекти, които са заложени в Регламент № 806 от 2014 г.? Основен аспект е Единният орган за преструктуриране. Когато се прецени, че една банка е в кризисна ситуация, Съветът за преструктуриране изготвя схема за преструктуриране, която се предава на Европейската комисия за официално одобрение. Ако Комисията няма възражения, схемата следва да се приеме в рамките на 24 часа. В някои специални случаи Комисията може да поиска от Съвета, тоест от правителствата на Европейския съюз, да одобри измененията на плана.Там също има схема за преструктуриране и когато трябва да се изтеглят по-малко от 5 млрд. евро от Единния фонд за преструктуриране, се одобрява или не на заседанията на Изпълнителния съвет, тоест в ограничен състав, който включва единствено националните органи от държавата, в която банката евентуално се намира в криза.
Когато са необходими повече от 5 млрд. евро, решенията се вземат на пленарна сесия, тоест в пълен състав на Съвета за преструктуриране. Единният фонд за преструктуриране е финансиран от банките и би следвало да достигне 1% от осигурените депозити във всички държави от Европейския съюз – общо с 55 млрд. евро през 2024 г. Успоредно с Регламента е било подписано и Междуправителствено споразумение между участващите държави от Европейския съюз, което позволява трансфер на вноските от банките към националните подразделения на Фонда и постепенното взаимно използване на вноските в него.
Единният механизъм за преструктуриране, който е друг аспект от Регламент № 806 от 2014 г., новият орган за преструктуриране и Единният фонд за преструктуриране съвместно съставляват Единен механизъм за преструктуриране. Тази система и Единният надзорен механизъм, който дава надзорни правомощия на Европейската централна банка, са основите на банковия съюз, който се отнася за страните от Еврозоната. Разбира се, също могат да участват и други държави от Европейския съюз.
Друг аспект, включен в Регламента, е кои са обхванатите банки. Единният орган за преструктуриране е отговорен за преструктурирането на всички банки, които са надзиравани от Европейската централна банка. Що се отнася до Единния надзорен механизъм, Бордът е пряко отговорен за най-големите банки, които са пряко надзиравани от Европейската централна банка, и за трансграничните банки. Другите банки остават на пряка отговорност на националните органи, въпреки това те остават на непряка отговорност на Съвета за преструктуриране. Във всеки случай, ако планът им за преструктуриране включва необходимостта от използване на Единния фонд за преструктуриране, Единният орган за преструктуриране може да им помогне.
С приемането на този законопроект ще бъдат осигурени необходимите законови положения, които да обезпечат присъединяването на България към Единния механизъм за преструктуриране и прилагане на разпоредбите по Регламент № 806 от 2014 г., за който вече Ви казах. Промените, които се правят в Законопроекта, са най-общо свързани с регламентиране на ролята на Единния съвет по преструктуриране и националния орган за преструктуриране и обмена на информация и сътрудничество между тях. С присъединяването на страната ни към Единния механизъм за преструктуриране ще се породи задължение за кредитните институции да правят вноски в бюджета на Единния съвет по преструктуриране с цел покриване на административните разходи на този съвет. По регламент вноските се изчисляват от Съвета, а не от националния компетентен орган, но националният компетентен орган ще събира тези вноски и ще ги прехвърля към Единния съвет по преструктуриране.
С оглед на предвиденото прехвърляне на Фонда за преструктуриране на банките от Фонда за гарантиране на влоговете в банките към Българската народна банка, се предвижда и прехвърляне на функциите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките по учредяване на мостова банка и Дружество за управление на активи към органа за преструктуриране. Предложени са някои изменения, които целят коригиране на съществуващото към момента несъответствие в Закона и в Директива 2014/59 на ЕС относно финансирането на капитала на мостовата институция и дружеството за управление на активи. Предвидено е капиталът на мостовата банка, на мостовия инвестиционен посредник, на мостовия финансов холдинг и на Дружеството за управление на активи да може да се финансира не само със средства от Фонда за преструктуриране на банките, съответно от Фонда за преструктуриране на банките, но частично и чрез преобразуване на приемливи задължения на институцията в режим на преструктуриране в обикновени акции на мостовата институция или по друг начин.
С Преходна разпоредба в Проекта на закона на изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници се обезпечава възможността за обмен на информация, преди датата на присъединяване на Република България към Единния механизъм за преструктуриране – от една страна, между Българската народна банка и Единният съвет за преструктуриране, от друга страна, между кредитните институции и Единния съвет за преструктуриране по искане на Българската народна банка в качеството ѝ на орган за преструктуриране. Такъв обмен на информация следва да бъде осъществяван за целите на подготовка на присъединяването към Единния механизъм за преструктуриране и касае информация относно възстановяването и преструктурирането на институции и субекти по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, както и относно процеса на подготовка и планиране на преструктурирането, включително информация, която представлява професионална, банкова и търговска тайна.
В заключение трябва да отбележим, че прилагането на предложените промени в Законопроекта не са свързани с разходването на публични, финансови и други средства и че Регламент № 806 от 2014 г. ще се прилага по отношение на България от датата на установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка, а действащата в момента Национална правна рамка в областта на преструктурирането, както вече казахме, не регламентира промяната, която ще настъпи в ролята на Националния орган за преструктуриране с приложението на регламентите. Затова е необходимо приемането на този законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Има ли реплики? Няма заявки за реплики.
Други изказвания?
Господин Иванов, заповядайте за изказване – имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, изказвам се във връзка с настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Накратко, искам да дефинирам необходимостта от тази промяна, а именно, че Република България стартира процедура за установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка и присъединяване към Единния надзорен механизъм и произтичащото от това присъединяване и към Единния механизъм за преструктуриране в Европейския съюз. В националното законодателство към момента липсва нормативна база за присъединяването на страната към Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране.
Налице е необходимост от въвеждането в националното законодателство на разпоредби, свързани с прилагането на Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г., за установяване на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единен фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент № 1093/2010, който урежда създаването и функционирането на Единния механизъм по преструктуриране, статута и функциите на Единния съвет по преструктуриране, създаването на Единния фонд за преструктуриране, разпределянето на компетенциите между Единния съвет за преструктуриране и националните органи за преструктуриране в рамките на Единния механизъм по преструктуриране, сътрудничеството между Единния съвет и националните органи за преструктуриране, както и разпоредби, изискващи Националният орган за преструктуриране да спазва указанията, насоките, мерките или изискванията, издадени от Единния съвет по отношение на кредитните институции, лицензирани в нея.
Регламент № 806/2014 ще се прилага по отношение на България от датата на установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка. Действащата в момента Национална правна рамка в областта на преструктурирането в България не регламентира промяната, която ще настъпи в ролята на националния орган за преструктуриране, вследствие прякото приложение на Регламент № 806/2014 и ролята на Единния съвет по преструктуриране в Националната рамка за преструктуриране.
Понастоящем дейността по възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници у нас е регламентирана със Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, който въвежда изискванията на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета. Подготвеният Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на преструктурирането на кредитни институции и инвестиционни посредници цели да обезпечи пряко прилагане на разпоредбите, а именно на Регламент № 806/2014.
Предложените законодателни промени, залегнали в Проекта на Закона, на настоящия закон за изменение и допълнение, са посочени към Регламента по начина, по който Националният орган за преструктуриране изпълнява правомощията си по Регламент № 806/2014 и взаимодейства с Единния съвет по преструктуриране. Промените произтичат от необходимостта да се осигури прилагането на разпоредбите на Регламент № 806/2014, като липсва възможност това да се осъществи в рамките на съществуващото законодателство.
Пред нас стоят двата варианта.
Единият вариант е да бездействаме и да не приемаме този закон за изменение и допълнение. При този вариант няма да бъде приета промяна в Националната нормативна уредба, която да осигурява присъединяването на Република България към Единния механизъм за преструктуриране и прилагането на разпоредбите от Регламент № 806/2014. Налице ще е празнота в националното ни законодателство, относно която може да взаимодействаме и изпълняваме указанията и насоките на Единния съвет по преструктуриране. Няма да може да бъде предоставена информация и да си сътрудничим тясно при планирането и изпълнението на действията по преструктуриране.
Следва и вариант, при който ние приемаме този закон за изменение и допълнение, а именно при този вариант ще бъдат осигурени необходимите предложения и законови промени, които да обезпечат присъединяването на Република България към Единния механизъм по преструктуриране и прилагането на разпоредбите на така споменатия Регламент № 806/2014. Законодателните промени са насочени към регламентирането на ролята на Единния съвет по преструктуриране в контекста на Националната правна рамка, свързана с преструктурирането на кредитни институции, на обмена на информация и на сътрудничество между Националния орган за преструктуриране и този на Европейския съвет по преструктуриране.
С присъединяването на Република България към Единния механизъм по преструктуриране ще се породи пряко или косвено задължение за кредитните институции, лицензирани на територията на Република България, да правят вноски в бюджета на Единния съвет по преструктуриране, в съответствие с разпоредбите на делегиран Регламент (ЕС) № 2017/2361 от 14 септември 2017 г., относно окончателна схема за покриване на административните разходи на Единния съвет по преструктуриране. Вноските ще се изчисляват от Единния съвет, а не от Националния орган. Регламент № 806/2014 предвижда обаче вноските да се събират от Националния орган за преструктуриране и да се прехвърлят от него към Единния съвет.
Приемането на този Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционните посредници цели именно този процес да бъде нормативно осигурен. Крайната цел на предложения Законопроект е да се преведе националното ни законодателство още веднъж в съответствие с разпоредбите на гореспоменатия Регламент № 806/2014 и да бъде регламентирана ролята на Единния съвет по преструктуриране и Националния орган за преструктуриране в националната ни рамка, с оглед присъединяването на Република България към Единния механизъм по преструктуриране.
Именно затова, колеги, Ви призовавам да подкрепим на първо гласуване предложения законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли реплики към изказването?
Госпожо Илиева, заповядайте – имате възможност за реплика.
Имате думата, слушаме Ви.
МАРИЯ ИЛИЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, от Вашето изказване и от изказването на колегите преди Вас стана ясно, че всъщност една от основните последици от присъединяването ни към Единния фонд за преструктуриране е това, че трябва да се дефинират функциите на БНБ като национален орган по отношение на кредитните институции и на Комисията за финансов надзор като такъв орган по отношение на инвестиционните посредници. Не стана ясно обаче дали преди датата на присъединяването ни ще можем да обменяме информация с Единния механизъм за преструктуриране по отношение на всички процеси, които протичат? Моля да изясните това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли други реплики? Няма.
Господин Иванов, заповядайте за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Илиева, благодаря Ви за интересния въпрос. Наистина в момента с Преходната разпоредба в Законопроекта за изменение и допълнение се обезпечава възможността за обмен на информация и преди датата на самото присъединяване на Република България към Единния механизъм за преструктуриране, от една страна, между БНБ и Единния съвет по преструктуриране и, от друга страна, между кредитните институции и Единния съвет по искане на БНБ, в качеството ѝ на орган за преструктуриране и в момента.
Такъв обмен на информация следва да се осъществява за целите на подготовка на присъединяването ни към Единния механизъм по преструктуриране и касае информацията относно възстановяване и преструктуриране на институции и субекти по чл. 1, ал. 1, т. 5 в настоящия закон. Благодаря Ви за въпроса. Надявам се да съм бил изчерпателен в отговора си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Има ли други изказвания? Не виждам заявки.
Закривам разискванията.
Моля, квесторите, поканете народните представители от кулоарите, защото предстои гласуване.
Гласуваме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 902-01-14, внесен от Министерския съвет на 27 март 2019 г.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо разглеждане.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ЗА ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ – 31 ДЕКЕМВРИ 2018 Г.
Вносител е Съветът за електронни медии.
По тази точка е постъпил Доклад от Комисията по културата и медиите.
Заповядайте, госпожо Чеканска.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да направя процедура на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля в залата да бъде допусната госпожа Бетина Жотева – член на Съвета за електронни медии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване на процедурното предложение за допуск на госпожа Жотева в залата.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете госпожа Жотева в залата.
Госпожо Чеканска, Вие ли ще ни запознаете с Доклада? Да.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 31 декември 2018 г., № 930-00-4, внесен от Съвета за електронни медии на 28 март 2019 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 4 април 2019 г. беше обсъден Отчетът за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 31 декември 2018 г., № 930-00-4, внесен от Съвета за електронни медии на 28 март 2019 г.
В заседанието участваха представители от Съвета за електронни медии: София Владимирова – председател, и членове: Бетина Жотева, Розита Еленова, Иво Атанасов; Емилия Станева – главен юрисконсулт и изпълняващ длъжността главен секретар; Анета Милкова – директор на дирекция „Специализирана администрация“; Лили Вецкова – финансов контрольор; Незабравка Кардашева – старши счетоводител и изпълняващ длъжността главен счетоводител.
Отчетът беше представен от госпожа София Владимирова.
Съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията Съветът за електронни медии представя за обсъждане и приемане от Народното събрание Годишен отчет за дейността си не по-късно от 31 март на следващата година и го публикува на своята интернет страница.
С него се представя информация за: аудио- и аудиовизуалния сектор у нас; осъществявания от него надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги; лицензиране и регистриране на радио- и телевизионни програми; правни дейности и съдебна практика; международна, финансова, информационна и административна дейност.
Основният критерий в надзорната дейност на регулатора е защитата на аудиторията от нарушения на Закона за радиото и телевизията в разпространяваните програми на доставчиците.
През 2018 г. СЕМ е извършил мониторинг на следните събития с голям обществен интерес: Българското председателство на Съвета на Европейския съюз; Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция); протестите на майките на деца с увреждания и изказването на заместник-министър председателя Валери Симеонов; Становище на Софийския районен съд (СРС) относно информация за съдия от СРС, който пуска на свобода „престъпник от Судан“; две интервюта на Андрей Слабаков по Нова телевизия съответно в предаванията „Събуди се!“ и „Здравей, България!“.
Съветът за електронни медии е извършил и мониторинг на програми със специализиран музикален профил, на риалити и лайфстайл формати, на кризисни събития, на излъчването на кадри с насилие, наблюдения във връзка с нормативните изисквания за търговското слово. През миналата година е извършил и мониторинг на програми на доставчици на медийни услуги (с политематичен и със специализиран профил) с оглед спазване на условията на издадените индивидуални лицензии за радиодейност. Продължава да извършва надзор по спазването на разпоредбите за силата на звука на рекламите, което включва програми, зададени по график, както и по постъпили сигнали от граждани.
Сред акцентите от дейността за отчетния период попада дейността на СЕМ по защитата на авторските и сродните права, както и защитата на детската аудитория от неблагоприятно съдържание.
През 2018 г. СЕМ е осъществил общ обем наблюдение на радио- и телевизионни програми в размер на 23 426 часа, от тях за телевизионни програми – 14 938 часа, а за радиопрограми – 8488 часа.
По отношение на другата основна дейност, която извършва СЕМ – лицензиране и регистриране, е отчетено, че съществена промяна в количествените измерения на радио- и телевизионната среда като брой на действащите радио- и телевизионни доставчици не се забелязва.
На пазара на аудио-визуалните медийни услуги работят 112 регистрирани български доставчици, които създават 145 програми. В радиосектора има 60 доставчици на медийни услуги, които имат индивидуални лицензии за доставяне на 84 програми чрез наземно аналогово радиоразпръскване. Все още съществува и кабелно разпространение на радиопрограми, където 23 регистрирани доставчици на радиоуслуги създават 24 кабелни радиопрограми.
С мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване, така наречените мултиплекси, се разпространяват 6 програми, създавани от 4 доставчика на аудиовизуални медийни услуги.
От административнонаказателната дейност на СЕМ за 2018 г. е видно, че са издадени 42 наказателни постановления, от тях 38 са обжалвани и са образувани или предстои образуване на дела пред съответните съдилища, 4 не са обжалвани. През отчетния период са постановени 48 съдебни решения, с които са приключени съдебни производства срещу наказателни постановления, издадени от председателя на СЕМ през 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. От тях потвърдени са 40 наказателни постановления, едно е изменено и 7 са отменени.
По време на обсъждането председателят на Комисията Вежди Рашидов засегна темата за авторските права върху образа и името на личността. Както и дискутиране на въпроса за деклариране на имуществото и доходите на публичните личности, които имат влияние върху обществото.
Заместник-председателят на Комисията професор Станислав Станилов се спря на преекспонирането на престъпленията от страна на медиите, фалшивите новини и манипулирането на обществото.
Народният представител Велислава Кръстева обърна внимание на отговорността на медиите при криминални инциденти и правомощията на разследващите органи. Постави въпроса и за деморализацията на обществото и липсата на коректив в медиите.
След проведената дискусия народните представители от Комисията по културата и медиите с 9 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлагат на Народното събрание да приеме Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 31 декември 2018 г., № 930-00-4, внесен от Съвета за електронни медии на 28 март 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Чеканска.
Това беше Докладът на Комисията по културата и медиите.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания?
Думата има председателят на Комисията по културата и медиите господин Вежди Рашидов.
Заповядайте.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Държа да Ви уведомя, че за първи път в Комисията по културата и медиите отчетът на СЕМ не мина така гладко, както винаги е минавал преди това по една проста причина – не защото Докладът е лош, а защото това е отчет в рамките на един закон, приет преди 20 години. Отчетът и Докладът – няма как другояче да бъде, защото са съобразени в правомощията на СЕМ.
Често пъти попадаме в дебати дали има нужда от друг независим регулаторен орган. Трябва да Ви уведомя, че СЕМ не е само регулаторен орган, защото думата „регулация“ е да търсиш чистота на говора, да регулираш говора, но и орган, който трябва да следи за поведението на медиите и основно, разбира се, да гарантира както свободата на зрителите, така и свободата на самите медии. Трябва да бъде орган, който е гарант за всичко това.
Лично аз смятам, че СЕМ сам по себе си е един орган, и то независим. И не виждам никакъв смисъл – както се прокрадват идеи, да се прави друг независим орган, пък то друго нещо щяло да прави…
Колеги, проблемът не е в СЕМ, проблемът е в законите, които им дават толкова права, колкото отчитат. Тук, разбира се, аз искрено искам да апелирам до СЕМ. Наистина това е много важен въпрос и това беше дебатът, в който ние влязохме, защото в дългите години един стар закон също помага за деморализиране на обществото.
Знаете, напоследък често стана мода да говорим за свободата на словото. Винаги обаче съм питал: кой български гражданин наруши свободата на словото? Или този проблем е в ръцете на самите медии?
Именно ролята на СЕМ е да се види дали това е популизъм, или сериозно търсим законови мерки, с които да гарантираме истинската свобода на словото, която принадлежи на всички нас, защото ние, искаме – не искаме, с медиите сме едно цяло. Ако няма зрители, ако няма слушатели, сами се сещате, че съществуването на медиите е абсолютно излишно, така че ние заедно съставляваме едно общо цяло. А в това цяло, за да не се правят грешки, СЕМ е органът, който ще трябва да контролира и в двете посоки – винаги да може да гарантира, не само да наказва с дребни пари някакво предаване за нарушение или нецензурни думи, но да регулира цели процеси, когато могат да бъдат накърнени човешки съдби. Това също е част от контрола докъде може да стига свободата.
Свободата е низ от порядки, и то законови. Не е хаос, не е безкрайна тази свобода. Свободата е изписана ясно и точно в българската Конституция. И на мен ми се кара хубава кола със 100, с 200 километра, но катаджията казва: „Господине, не можете със 140!“ Така е с всичко в живота. Законите казват колко и докъде сме свободни. И законите трябва да гарантират свободата на всички!
Всичко това, което се опитвам да Ви разкажа и обясня, е, че няма за какво да обвиняваме СЕМ. Нека не прозвучи като обвинение, а по-скоро – предлагаме за първи път да седнем всички заедно, и Комисията, разбира се, чакаме и предложения от СЕМ, за законови промени на един закон, който от 20 години не е пипан. Съвремието вече изисква бързо реагиране и по-гъвкаво отношение към тези закони, защото в противен случай всеки занемарен закон може да изроди нещата, за които говорим, и те да придобият друг вид, каквито смятам, че напоследък май че и добиват. Длъжни сме да съхраним и хигиената на обществото.
И тук на СЕМ ще кажа: вижте, колеги, в България едно нещо е невъзможно – да постъпим като Бернар Тапи преди седем години. Аз съм го казал – явно минава малко край ушите на някои хора, когато всеки е в правото си, има орган, който защитава правото. Наистина Бернар Тапи осъди една медия с 47 млн. евра, и то не за да бъде наказана една медия, а именно защото ние днес се борим страхотно много с лъжливите новини. Законът ни дава основание да бъдат част от битката срещу тези лъжливи новини нашите права, които като слушатели и зрители трябва да ги имаме.
Съгласен съм, няма начин да не приемем Доклада на СЕМ, Отчета на СЕМ, защото е направен по правилата на този закон, който съществува.
Последно апелирам обаче: моля Ви, докато още има Комисия, която желае да работи за по-добри закони, за обществени дебати, които сме готови, както и в Закона за собствеността на медиите направихме широки обсъждания – имаме смелостта да го правим, така и да търсим законовите форми, с които да имаме реално думата „контрол“. Тя именно затова съществува при Вас. Казано по-лежерно – регулация. Очакваме да внесете предложения и да седнем да направим необходимите, нужните поправки, които да гарантират всичко това, за което ние искаме да говорим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Рашидов.
Има ли реплики? Няма.
Има народен представител, желаещ изказване.
Заповядайте, господин Богданов. След това – Павел Шопов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Жотева!
Ние, разбира се, приемаме Отчета на СЕМ такъв, какъвто е. Наясно сме, че при тази финансова, кадрова и техническа обезпеченост, особено когато Народното събрание Ви вменява и други допълнителни задължения, това може да свърши СЕМ.
Използвам трибуната на Народното събрание все пак да призова и Министерството на финансите да обърне малко по-сериозно внимание на бюджета на СЕМ за следващата година, тъй като определено с новите неща, които Вие трябва да следите и да регулирате, имате нужда от средства, с които да обезпечите технически работата си.
Един друг въпрос обаче искам да поставя и този въпрос засяга начина, по който българските медии отразяват новините, които идват от Република Македония, или от държавата с новото име, както вече е позната.
Известен факт е и българската наука отдавна е доказала, че езикът, който се говори в тази държава, е регионална норма на българския книжовен език. Нещо повече, в една голяма част от съвременните граници на Република България се използва именно този диалект. Във връзка с това смятам за крайно неуместно централни български медии да продължават да използват субтитри, когато предоставят новини, свързани с Република Македония.
Нещо повече, в духа на Договора за приятелство и добросъседство, който беше сключен при признаването на общото минало, на двустранните срещи на най-високо равнище, които се правят, превод не се използва, субтитри не се използват. Има десетки може би вече и стотици културни взаимни прояви между двете страни и там не се използва такъв превод. Затова казах, че е крайно неуместно да продължава това ползване на субтитри, все едно че този език е абсолютно непонятен за гражданите на Република България.
Затова бих призовал Съвета за електронни медии да направи мониторинг на медиите, на телевизиите най-вече, които използват субтитри в предаването на новини, свързани с Македония, и да им обърне по-сериозно внимание, че в духа на новите отношения между двете държави това е крайно неуместно и трябва да бъде прекратено. Благодаря. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Богданов.
Има ли реплики? Не виждам.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С голямо задоволство от господин Рашидов чух преди малко, че за първи път Докладът в Комисията не е минал гладко – вътре е имало спорове и обструкции.
В тази връзка с голямо задоволство чух от него и становището му, че са нужни нови устройствени материални закони относно тази материя, защото не е въпросът да критикуваме СЕМ, въпросът е в законите, въпросът е в това, че СЕМ според тези закони си върши работата и не би могъл да се намеси и да отговори на онези потребности относно Българската национална телевизия и Българското национално радио, за които СЕМ отговаря и има особени правомощия.
Хубавото на тези доклади е, че през определен срок от време – всяка година, ние си казваме болките, проблемите по въпроси на много от институциите, в случая говорим за СЕМ.
След като отмина първоначалният период на надежди, които се възлагаха относно новото ръководство, а то вече не е ново – стана на две години, на Българската национална телевизия, считам, че тези надежди се оказаха нереални. Не се осъществиха мероприятията, действията и мерките, които да превърнат Българската национална телевизия в телевизия, която да отговаря на нуждите на обществото и да бъде тя истински обществена телевизия.
Не може една телевизия – тъй като разглеждаме периода на миналата 2018 г., в деня на националния празник, и то на 140 годишнината от Освобождението на България, да отбележи вечерта този ден с историческия, прекрасния, незабравимия филм „Съдилището“. Нямам нищо против филма, но има толкова много платна в историята на българската кинематография, толкова значителни, толкова сериозни, с които би трябвало да се отбележи този празник. Но това беше в контекста на цялото отбелязване, където се отбиваше през цялото време номерът и се чудеха хората от Българската национална телевизия – реално може би ръководещите телевизията, как да излязат със смачкването на темата на значимата годишнина вечерта на 3-ти март с няколко репортажчета оттук и оттам и едно предаване „История.BG“ за Освобождението на България, където основната тема беше как да се установи и докаже от едни другари – леви или либерали, че това не е никакво освобождение на България.
Аз Ви давам пример за един ден, но това тече непрекъснато, всеки ден с едни рубрики, които още живеят на екран, в които има едни хора, които са се сговорили. Понеже споменах една от рубриките – „История.BG“, там темите непрекъснато се поставят и се въртят около Освобождението на България – плюс минус 10, 20 години преди и 20, 30 години след това – да се докаже, че Русия не ни е освободила от турско робство и че турското робство не е робство. И там едни другари, господа – леви или либерали, за които Вие се досещате – знаете имената, да не цитирам –националноотвратни и изцяло изчерпани, фалирали като политици или като интелектуалци, за каквито претендират, се канят от водещите – един, двама души. Една рубрика за вярата, рубрика, която има за цел и комунизъм, която има за цел папищашство, която има за цел всякакви ереси, която има за цел по всякакъв начин да се дискредитират българските свещенослужещи – владици, Светия синод, но няма нищо общо наистина с нашата, Българската православна църква и вяра. И така продължава.
Всичко това е, защото СЕМ няма правомощия да спре тази вакханалия. А пък нашият закон също не може да осъществи ефективен контрол за това и тази телевизия се е превърнала в поделение на другаря или господин Сорос – не знам, и българските данъкоплатци плащат щедро милиони, и то десетки милиони, за да имат тези либерали или неолиберали – как да ги нарека, Българска национална телевизия, която и в най-невинните рубрики и предавания провежда техните идеи, тяхната политика, джендърството. Преди малко беше споменато тук за джендърската Истанбулска конвенция. (Реплики.)
Основната битка за Истанбулската конвенция се проведе от Българската национална телевизия и тук много добре ме разбират някои хора, които и в редиците на ГЕРБ са либeралстващи, подсмихват се – чудесно, са наясно с това, което говоря.
Единственото може би добро нещо относно Българската национална телевизия в момента е това, че много малко хора я гледат и това всъщност е нещото, което е задоволително, положително и тя не може да внесе и да нанесе тоталните поражения, които всъщност има като цел с това, че е напълно превзета, контролируема и насочвана в тази насока.
Затова аз ще се върна на думите на господин Рашидов, който е председател на ресорната комисия. Знам, че има намерение, има някаква идея най-после след толкова години да се внесе нова регулация за Българската национална телевизия и Българското национално радио. В тази връзка говоря, не говоря за другите функции на СЕМ, които изпълнява или не изпълнява. Но и там, разбира се, има тенденциозност, защото и там ръководството е горе-долу подобно на това, което е на Българската национална телевизия. И едни телевизии – патриотичните телевизии, търпят непрекъснато едни наказания, налагат се едни глоби, и то страшни, за щяло и нещяло и в тази насока отново СЕМ осъществява или не осъществява онова, към което е задължен.
Друг е въпросът и безкрайна е темата относно регулациите по отношение на лъжливите новини, по отношение на изкривените новини, по отношение на премълчаванията на определени събития, при други – раздуването и тяхното хиперболизиране. Важна е медийната среда, разбира се – тя е основен елемент в обществото такова, каквото е. И да направим съответните промени в много скоро време, за което ще има отпор, уверявам Ви – затова може би и не се пипа тази материя, тази регламентация.
Преди малко, господин Богданов – колегата ми от „Обединени патриоти“, даде само един пример, но той е един от безбройните примери, които могат да бъдат дадени само по тази тема – отношенията с Македония или както сега я нарекохме Северна Македония.
Ясно е, че може би в рамките на това Народно събрание трябва да се направят тези промени, иначе ще наливаме и в СЕМ, и в Българската национална телевизия, и в Българското национално радио едни пари като в каца без дъно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Има ли реплики?
Заявки за други изказвания по обсъжданото Решение?
Заповядайте, госпожо Саватева.
ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Госпожо Жотева, когато става въпрос за Доклада на СЕМ, донякъде бих се противопоставила на колегите, че той минава спокойно. Обикновено се предизвиква дискусия, която е отворена за всички проблеми, свързани със свободата на словото най-общо казано. Докладът за отчета на СЕМ обикновено е част от голямата тема за свободата на словото, голямата тема за фалшивите новини и за дезинформацията.
Искам да Ви кажа, че този доклад е публичен, той е публикуван и в сайта на Народното събрание. Всеки от нас, всеки от Вас, както и от нашата аудитория може да го прочете и да види с какво всъщност се е занимавал регулаторът през последната година. Уверявам Ви, че ще видите доста сериозни мониторингови проучвания, които са само една страна от дейността на СЕМ.
Заедно с тези инспекции, които са задължителни, СЕМ трябва да бъде гарант и за свободата и независимостта на медиите. Разбира се, с уговорката, че никой не може по-добре да запази свободата и независимостта си, отколкото самите медии.
Ще се спра на един акцент от Доклада с две подточки. Това е медийното отразяване на събития, които са с обществена значимост, и на кризисни ситуации. Защо това е толкова важен акцент от работата на СЕМ? Най-вече защото отразяването на общественозначимите събития, както и на кризисните, е добра среда – добра в кавички, но и в прекия смисъл на думата за разпространение на – господин Рашидов използва термина, ако мога да го нарека „лъжливи новини“, мисля, че звучи добре в този случай, и още по-страшно е разпространението на дезинформации.
Неведнъж съм изразявала мнение, че дезинформацията е по-страшна от фейка, защото при нея има едно зловредно смесване на истина и неистина и зрителят, читателят, слушателската аудитория са още по-объркани.
Не трябва да забравяме, разбира се, когато говорим за СЕМ, че все пак регулаторът съблюдава спазването на Закона за радио и телевизия. Той няма ангажимент да съблюдава това, което се случва в сайтовете, въпреки че телевизията и радиото покриват голяма част от информационната среда, все пак това не е пълната медийна картина. Да не забравяме този момент.
От СЕМ няколко пъти са споменавали, че от 10 сигнала, девет поне са свързани с новини, свързани в електронните платформи в сайтовете, но все пак техните правомощия не засягат този тип медии.
Това донякъде е отправка към друга тема, която беше поставена тук – темата за промяна на законодателството и евентуално за разширяване правомощията на регулатора, но това е в малко по-странична плоскост.
Да се върна към това, което Ви казах в началото. На два акцента ще обърна внимание.
Що се отнася до отразяването на събитията с обществена значимост, СЕМ е направил в Доклада си, Вие можете да го проследите, много обстоен анализ на отразяването на Българското европредседателство, като е проследил, колегите преди това говориха основно за обществените медии, но да не забравяме, че в крайна сметка СЕМ не регулира само обществените електронни медии, регулира всички телевизии, всички радиостанции, така че задачата, която е имал Съвета за проследяване на отразяването на Европредседателството, наистина е доста мащабна.
Изводите, които е направил от този мониторинг, са, че доставчиците на медийни услуги, както терминологично се наричат този тип медии, широко са отразили Председателството, като е дадена възможност за различни и репортажи, и интервюта, и преки включвания от различни събития. Оценката е, че това отразяване е минало под позитивен знак, което в крайна сметка е добре от гледна точка на това, че електронните медии, имам предвид телевизиите, това, което те излъчват като информация, най-лесно и най-естествено се приема от зрителската аудитория, защото примерно информацията, която е публикувана в едно печатно издание или в един сайт, изисква по-голямо и активно отношение от потребителя, затова е важен този положителен знак, който е даден от електронните медии при отразяването на Европредседателството, и СЕМ го подчертава.
Друга тема, която е попаднала в обследването на СЕМ, е вече споменатата, доста щекотлива тема за Истанбулската конвенция. Тук също регулаторът отчита, че е дадена възможност за изразяване на различни мнения, включително някои от които – крайни. Заедно с това обаче има и препоръка към медиите. Като че ли се отчита дефицит при участието в предаванията на юристи, които да коментират по-задълбочено от юридическа гледна точка самия документ. Това е един съвет, който би могъл да се възприеме по-задълбочено от самите доставчици на медийни услуги.
Що се отнася до мониторинга за отразяването на кризисни новини, доста голяма част от Доклада на СЕМ е свързана с тях. Аз ще посоча само няколко събития. Те са доста, но в медиите широко бяха отразени две тежки пътно-транспортни произшествия.
Всички ние се интересуваме от тях, защото всички ние сме участници в движението по пътищата и всички ние искаме да получаваме адекватна информация, а не пресолена супа, както често се случва. Става въпрос за катастрофата с доста жертва, мисля че шест, на магистрала „Тракия“ през май миналата година, за катастрофата край Своге с доста повече жертви – три пъти повече, мисля, че накрая вече бяха станали 20, както и за убийството на Виктория Маринова от Русе. Това са три от най-значимите кризисни събития.
Регулаторът проследява поведението на медиите, като отчита положителни тенденции по отношение на бързината и на обективността, включването на различни гледни точки в представянето на съответните кризисни събития.
По отношение на отразяването на катастрофата на магистрала „Тракия“ имаше и забележка по поведението на репортерски екип на една от телевизиите най-вече заради това, че не се съблюдава спазването на лично пространство на част от свидетелите и последва и административно производство във връзка с това, че беше преценено, че един от репортерите е малко по-настойчив в искането и събирането на информация от свидетелите на катастрофата на „Тракия“.
По отношение на катастрофата край Своге изводите са общо взето позитивни за това, че в първите часове на произшествието медиите, електронните медии имам предвид, да не забравяме все пак, че говорим само за телевизиите и радиата, не са се изкушили да огласят лични данни на пострадалите, защото се предполага, че в първите часове на инцидента самите близки и роднини на хората, които са засегнати от катастрофите, все още нямат информация и е редно първо те да бъдат информирани от други източници на информация, а не от медиите за това, че техен близък е пострадал или, не дай си боже, е загинал.
Споменати и оповестени са данните на шофьора, който е причинил катастрофата, което е в реда на нормалното и регулаторът отчита, че това е коректното поведение.
Доста обстоен анализ е направен на отразяването на убийството на Виктория Маринова, като на мен лично ми направи впечатление в отчета, който е предоставил СЕМ, че българските електронни медии, предоставяйки доста подробна информация, включително и за начина, по който е извършено убийството, включително и за извършителя, не са минали границата на изкушението да говорят пикантно за това наистина тежко и драстично престъпление.
Другото, което е важно, ние го отчитаме като постижение – този баланс в българските медии, но го забелязахме в някои чужди медии, опитите за дезинформация по отношение на отразяването на това убийство. Прокраднаха се информации във връзка с мотивите за извършването, че е възможно престъплението да е свързано с работата на младата жена.
Българските електронни медии, според Отчета на СЕМ, са запазили тази граница на приличие и са се придържали изцяло към фактите, които, в интерес на истината, тук бяха и бързо огласени от разследващите органи.
Понеже говорим за това достатъчно обективен ли е, достатъчно пълен ли е Отчетът на СЕМ, аз мисля, че наистина той съдържа доста подробни факти, що се отнася до мониторинга за отразяването на тези две категории събития, за които Ви казах. Те са важни и избрах да говоря и поставя акцента върху тях, и пак ще повторя, защото за мен лично, пък и за моите колеги от Комисията, коректното, професионалното, точното отразяване на важните, общественозначими събития и на кризисните ситуации е най-добрата противоотрова срещу фалшивите новини или лъжливи, както каза господин Рашидов, и срещу дезинформацията.
И само едно изречение, предполагам, че темата малко по-късно ще се разисква, доста сериозна работа предстои на СЕМ – започнаха през 2018 г., предстои им през тази година, по отношение на транспонирането на Директивата за аудио-визуални услуги. Тя беше утвърдена и приета миналата година по време на Българското европредседателство.
Убедена съм, тъй като вече сме направили няколко срещи с представители на СЕМ, че работата там е много сериозна и трябва да започне активно отсега, за да може до есента на 2020 г. да бъдем готови, защото иначе ще се наложи да търпим санкции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Саватева.
Часът е вече 11,40.
Ще продължим след 30-минутно прекъсване. (Шум и реплики.)
Имаме процедура, включваща реплики и други изказвания, а и изявление от госпожа Жотева, която присъства на заседанието и вече даде знак, че желае да вземе отношение, така че ще продължим заседанието в 12,10 ч. Благодаря.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, заседанието продължава.
Имате възможност за реплики към изказването на госпожа Саватева, с което приключихме преди прекъсването.
Има ли желаещи за реплики? Не виждам заявки за реплики.
Други изказвания?
Господин Биков, заповядайте – имате думата.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Този дебат винаги е бил малко по-бурен и извън контекста на Доклада.
Днес имаме възможност да говорим и за Доклада, и по принцип за състоянието на българското публично пространство и на медийното пространство.
Обикновено от тази трибуна в такива моменти има речи на господин Симов и на други колеги от БСП, които днес са решили да не дойдат на работа, но въпреки това е добре да кажем някои неща.
Както и господин Рашидов каза – този Отчет в Комисията не мина протоколно. Напротив, имаше изказвания, имаше коментари. Това е една от възможностите от една политическа трибуна, каквато е парламентът, политиците пък да кажат своето мнение за медиите. Това се случва веднъж в годината и днес е дошъл този ден.
Днес не чухме за това прословуто 111-о място по свобода на словото, на което се намира България и ми беше интересно какво щях да чуя отляво в този момент, точно в този контекст, в който всички български медии са ангажирани с проверки, с журналистически разследвания, а понякога и с линч на политици, само и единствено на политици, не на публични лица! Всички публични лица, с изключение на политиците, са освободени от отговорности.
По отношение на Доклада и на очакванията към СЕМ, които винаги са нереалистични, защото се очаква СЕМ като институция да налага някакъв журналистически стандарт едва ли не, няма такава институция, която да е способна да направи това, ако самите медии не наложат стандарт на самите себе си.
През изминалата година станахме свидетели и на някои медийни репортажи, отразявания на събития, които излизаха директно от журналистическия стандарт. Медии издевателстваха върху хора, пострадали от катастрофи. Това се случи на магистрала „Тракия“. Репортери в борба за рейтинг притиснаха жертви на престъпления и не се съобразяваха със страданията и болката на тези хора.
Надявам се всички тези примери да не са забравени вътре в медиите, не сред нас и не сред публиката, но вътре в медиите те да се помнят, за да не се повтарят.
Когато говорим за свобода на словото, трябва да бъдем честни. Свободата на словото вече не се изразява в обективност и в показване на всички гледни точки. Това се случва не само в България, случва се по целия свят, където има свобода за собственост на медиите.
Свободата на словото вече се изразява в това всяка медия да има своята позиция и да я изразява свободно. Не смятам, че България е извън този световен стандарт. И в България има различни групи, медийни групи, различни собственици – всеки със своя интерес, и всеки, мислещ на първо място за своята печалба, защото, колеги, частните медии са преди всичко бизнес, бизнес, който трябва да бъде печеливш и това е може би един от нерешимите проблеми на всяка публична среда, в която медиите са свободни.
Това е цената на свободата.
Това не важи за обществените медии, които са длъжни да показват различните гледни точки. Лично аз нямам някакви големи претенции към Българското национално радио и Българската национална телевизия – там можете да чуете и критични позиции по отношение на управляващите, може да чуете и гледната точка на управляващите.
За съжаление, обществените медии едва ли са достатъчни, за да компенсират наводненото със сензации, лъжи или полуистини публично пространство. Доколко медиите ще могат да носят отговорност, това също е много сериозен въпрос и той пак не е към Съвета за електронни медии. Съветът за електронни медии може да налага глоби при определени нарушения на стандартите. Тези стандарти са твърде общи и засягат само някакви радикални нарушения, но не и въпроса за отговорността, която българските медии, трябва да носят пред обществото, защото, колеги, политиците носят своята отговорност на няколко нива – носят я през избори, на които се явяват и на които биват оценявани, носят я през подаване на оставки, както стана практика напоследък, носят я през понасяне на публичен линч, който се осъществява все по-поголовно и все по-масово.
Въпросът е, защото тук си говорим за доверие, което е най-важната тема за една демократична държава, понеже винаги обсъждаме колко е ниско доверието в българските институции, може би трябва да попитаме: колко е високо доверието в българските медии, защото рейтингът не води директно до извода?! Високият рейтинг на една телевизия не води директно до извода, че хората ѝ вярват. Много хора гледат телевизия, без да вярват на това, което се казва там. Това трябва да си го кажем. Ние трябва да водим откровено този разговор и да наричаме нещата с истинските им имена. Когато става въпрос за бизнес – трябва да говорим за пари, когато става въпрос за обществени каузи или за обществена отговорност – трябва да изискваме, защото медиите са четвъртата власт, а понякога са и първата. Не би могло ние да пропуснем тази отговорност. Според мен, медиите към този момент не носят достатъчно отговорност. Това не е критика – това е съвет, защото, колкото по-малко отговорност се носи, толкова по-ниско ще бъде доверието, а колкото по-ниско е доверието в едни медии, толкова по-лоша ще е и публичната среда.
В момента имаме нужда от минимално количество честност. Имаме нужда от минимално количество човещина, когато става въпрос за отразяване трагични събития. Имаме нужда от проверка на новини и информации, които се раждат в интернет. Убийството на русенската журналистка Виктория Маринова беше брутален пример как една фалшива новина може да тръгне от България и да обиколи цяла Европа. Тази фалшива новина, колеги, беше пусната от сайт, който днес прави журналистически разследвания, който казва кой е добър и кой е лош в българската политика. Този сайт се нарича „Биволъ“.
Сигурно ще стана обект на критики, но моят призив е медиите да знаят, че когато се руши доверието в останалите три власти, те няма да бъдат отстрани – ще се руши и доверието в тях, а когато една медия не се ползва с доверие, тя спира да бъде медия. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Биков.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Госпожа Жотева поиска думата. Тя е представител на институцията, чиито Отчет разглеждаме, член е на Съвета за електронни медии.
Госпожо Жотева, заповядайте, имате думата.
БЕТИНА ЖОТЕВА: Благодаря.
Добър ден, уважаеми господин Председател, уважаеми депутати! Съвсем технологично поисках думата, защото бих искала да продължа това, което каза Тома Биков, от какво имаме нужда. Имаме остра нужда от нов закон, чисто нов или от фундаментални промени на сегашния, който е на 21 години – остарял е морално и технологично почти във всяка точка – от първата до последната. Бих казала, че ако можете да си представите как изглежда Законът, той в момента е като Съвета за електронни медии. Съветът за електронни медии е аналогов апарат сред айфони и айпади, които работят с 5G, а огромен телефон седи на средата и се опитва да контактува с другите – това е нашият закон, това е нашият орган.
Явно този проблем е стоял в цяла Европа, защото последните две години много активно се работеше и се изработи новата директива за аудио-визуални медийни услуги, която беше приета миналата година и качена на сайта на EUR-Lex на 14 ноември. Между другото, това се случва за първи път в Европейския съюз – за транспонирането на тази директива са дадени само 21 месеца на страните членки. Това означава, че тя трябва да се превърне в закон догодина септември – октомври месец.
Днес е първият ден, в който се събира работа група в Министерството на културата с представители на различни институции, включително и на нашата, с юристи, които започват дискусии по текстовете на нов или променен закон. Това, което предстои да се направи, е изключително важно. Първо, то е свързано с това Вие да припознаете сайтовете като електронни медии. Информацията, която идва от сайтовете, е много по-голяма и идва като вълна, отколкото тази, която идва от телевизията и радиата, тъй като страшно много хора се информират само от интернет.
Новата Директива предвижда наблюдение на интернет сайтове. Това, за което преди две години говорихме и беше табу и анатема в света на информационните технологии, в който всеки от нас на практика е информационна агенция в социалните медии, сега това ще бъде под контрола на регулаторните органи. Тоест всеки един сайт, който има аудио- и визуална информация, трябва да бъде под контрола на Съвета за електронни медии. Това е първата и най-голяма промяна в обхвата на Директивата.
Нататък това, което се предвижда като най-фундаментални промени, е насърчаване на европейските творби по каталозите за заявка – процентът се казва на 30%. Става въпрос и за рекламата – дава се повече гъвкавост кога операторите да си излъчват рекламите в телевизиите. Знаете, че сега на всеки кръгъл част те имат право да излъчват 12 минути. Сега с тази по-голяма гъвкавост сами ще преценяват по колко време да излъчват като спазват лимит.
Тук чух реплики доколко са състоятелни националните регулатори за електронните медии. Що се отнася до това, искам да Ви кажа, че новата директива дава още по-големи права на аудио-визуалните регулаторни органи. Независимостта трябва да бъде укрепена в правото на Европейския съюз и да се гарантира, че регулаторите са юридически самостоятелни и функционално независими от правителствата, от всеки друг публичен или частен орган. Вие сами разбирате, че Европейската комисия задава Директивата, но не казва как – тя не дава методология. Тоест имаме една година за обществени дебати, затова как точно тази нова директива трябва да бъде транспонирана, и трябва да бъде превърната в закон.
С това, с което разполага Съветът за електронни медии в момента, не можем нито да наблюдаваме сайтове, нито да пишем закони. Тенденцията в Съвета за електронни медии е да вземаме на работа вече пенсионирани хора, защото младите не се задържат заради липса на средства. Това, за което целият Европейски съюз говори в момента, а именно медийната грамотност – нещо, на което всички разчитат, е регулаторите да провеждат кампании за медийна грамотност. Това също не можем да си го позволим. Правим каквото можем, а то е твърде малко, тъй като повече от 80% от нашия бюджет отива за издръжка на нашите хора и за капиталови разходи.
И все пак, нека да се дигитализираме и ние, и Съветът за електронни медии, и законът. Много Ви благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Жотева.
Има възможност желаещи народни представители да вземат отношение под формата на реплика към това изложение.
Има ли желаещи? Няма заявки.
Има ли заявки за изказвания по обсъждания Проект за решение? Не виждам.
Закривам разискванията.
Ще Ви запозная с Проекта за решение.
Моля квесторите да поканят народните представители от кулоарите.
Предстои да гласуваме Решението.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2018 г. – 31 декември 2018 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията
РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2018 г. – 31 декември 2018 г.
Решението е прието от 44-то Народно събрание и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 95 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 4.
Предложеното решение е прието, а с това и Отчета на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2018 г. – 31 декември 2018 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме с:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ПО ПРАВОСЪДНАТА РЕФОРМА И МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 113 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ МИНИСТЪР НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ ЧАВУШОГЛУ ЗА ТУРСКА НАМЕСА ПРИ ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА.
Народните представители Волен Сидеров, Валери Симеонов и Искрен Веселинов предлагат да се проведе изслушване на министъра на външните работи госпожа Екатерина Захариева относно изявлението на външния министър на Република Турция Чавушоглу за турска намеса при приемане на Закона за вероизповеданията.
Уважаеми господин Веселинов, от името на вносителите Вие ли ще ни представите повода за изслушването?
Заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, буквално преди броени дни външният министър на Република Турция Мевлют Чавушоглу в публична реч изказа едно скандално и, смея да твърдя, обидно твърдение за нас – българите: „Турция беше принудена да се намеси и се наложи България да внесе промени в Закона за вероизповеданията“. Това изказване съвсем резонно предизвика вълна от негодувание в българското общество и едва ли можем да отдадем думите на господин Чавушоглу само на предизборната агитация, както се опитват да ни убеждават, или на грешки в превода, както ни уверява говорителят на турското външно министерство.
В същата реч първият дипломат на южната ни съседка заяви, че ако преди години Турция е била толкова силна, колкото е днес, събитията в края на 80-те и началото на 90-те години в България и Югославия нямало да се случат – разбира се, визира се така наречената голяма екскурзия и войната в Босна и Херцеговина. Говори се също за турската военна интервенция в Сирия, тоест един контекст, който е недвусмислена заплаха за суверенитета и териториалната цялост на България.
Всичко това, заедно с прословутите „сърдечни“ граници на президента Ердоган, действията на политическите сили в България за насаждане на етническа омраза чрез създаване на изкуствени малцинства, поставянето в привилегировано положение на едно конкретно вероизповедание, буди нашата тревога.
Изложените факти ни карат да мислим, че последните събития са част от целенасочена политика в изпълнение на неоосманистката доктрина на управляващата в Република Турция Партия на справедливостта и развитието.
Справедливостта изисква да отбележим, че това е един от редките случаи, в които нашето Външно министерство не си затвори очите. Последваха и изказвания, и съответно дипломатически актове, които недвусмислено показаха българската позиция, но от „Обединени патриоти“ смятаме, че от тази висока трибуна на българския парламент е редно да се чуе какво е направило българското правителство и какво мисли по този инцидент, който ние смятаме, че изобщо не е невинен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Имате думата, уважаема госпожо Захариева, да ни информирате по въпросите за изслушването.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми господин Веселинов, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се съглася с Вас, че това изказване е категорично неприемливо, както Министерството на външните работи обяви, разбира се, веднага след подробно запознаване с точните думи. Също така министър-председателят господин Борисов на среща с вицепрезидента на Република Турция направи и остър демарш. Още в същия ден по мое нареждане посланикът на Република Турция беше извикан на следващия ден. В разговор с генерален директор беше направен отново остър демарш.
Както споменахте, за съжаление, като че ли преди всеки избор в Република Турция вече се въвежда практика, бих казала, на предизборни митинги да се използват добросъседските отношения като залог и на карта.
Миналата година Министерството на външните работи също реагира на изказването на президента на Република Турция за широките граници на сърцето му.
Искам да подчертая, че във въпросния разговор, който, очевидно, министър Чавушоглу цитира в Текирдаг четири дни преди изборите, на предизборен митинг, очевидно визира разговор по негова инициатива, проведен през месец декември – нещо, което е нормална практика във външната политика, искам да подчертая. Разговори между външни министри, какъвто е нормалният канал на комуникация, се провеждат най-редовно и по телефон, и в кулоарите на различни международни форуми, тоест не само на двустранни срещи.
В този разговор министър Чавушоглу изрази притеснение, че Законопроектът е насочен към българските мюсюлмани. Моят отговор беше, че Законопроектът е насочен и неговата цел е по-скоро гарантиране равнопоставеност на всички вероизповедания в България и че ако беше насочен към българските мюсюлмани, нямаше да реагират всичките останали религии и че българският парламент е в правото си да приема закони, както счете за необходимо.
Освен тези демарши, също така и министър-председателят направи на посланика по официален ред. В кулоарите на срещата “Седемдесет години НАТО“ във Вашингтон аз имах възможност да проведа неформален разговор с Чавушоглу, като той отново подчерта това, което всъщност неговият говорител беше казал, че неправилно са тълкувани думите му, не е имал това предвид, това е нормален разговор между колеги.
Да предположим, че това е някакъв вид извинение. Така или иначе, политиката, която българското Външно министерство следва и ще следва и в бъдеще, е на равнопоставеност, ненамеса във вътрешната политика. Както ние не бива да се месим, така не желаем и на нас никоя държава да ни се намесва във вътрешната политика дори и преди избори с цел стягане на електората и печелене на гласове. Това не бива да става за сметка на добросъседските отношения и както ние не бива да си го позволяваме, така призоваваме и тях да не го правят повече в бъдеще. Така или иначе, извършени са всички необходими действия по дипломатически път. Също така и посещението на министър Чавушоглу, което трябваше да се състои вчера, беше отложено за в бъдеще, не сме определили дати. Това са ясни дипломатически знаци – и с острите демарши, и публични, и пред посланика, и министър-председателят, а и в мой разговор с министър Чавушоглу.
Пак казвам, отново подчертавам, че в изявлението, което направи неговият говорител, и в разговора с мен той подчерта, че неправилно са тълкувани думите му. Искам да вярвам, че такива изказвания няма да се случват повече в бъдеще и че това няма да попречи на добрите отношения между нашите две страни.
Контакти се осъществяват и в момента на всякакви нива – знаете, имаме данни за струпване на мигранти и около Одрин, както имаше и в Гърция. Разговори между министри и не само между министри, а и между местни власти, се случват. България, българската държава, българското Външно министерство и българското правителство няма да позволят намеса във вътрешната ни политика на която и да е съседна или несъседна държава. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Захариева.
Уважаеми колеги, оттук нататък съгласно Правилника започваме с въпросите.
Първият въпрос е от името на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ – няма да имаме въпрос.
От името на БСП няма да получите въпрос, уважаема госпожо Захариева, те отсъстват от залата.
„Обединени патриоти“ – имате въпрос.
Заповядайте, господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на външните работи! Аз също искам да се присъединя към казаното становище от колегата Веселинов, че наистина доста смело и адекватно постъпи Министерството на външните работи и лично Вие, за проявения характер и отмяната с вчерашна дата на посещението на турския външен министър в Република България. Това наистина са стъпки, които не се случват всеки ден и които показват отношение, характер на една цивилизована държава – членка на Европейския съюз, която трябва да има силата и волята да отстоява своите национални интереси и да защитава своите външнополитически позиции.
Това, с което не бих се съгласил, е, че това е изолиран случай и едва ли не единствено с предизборни цели са използвани такива изказвания, такава риторика, тъй като вече бяха приведени и доста примери в тази посока. Това не е нито първото, нито ще бъде последното изказване от високопоставени представители на Република Турция по отношение на България, Балканите или съответно региона, близък до Република Турция. Това е политика, която представлява доктрина, описана документално, и която цели точно определени насоки на действие, на въздействие, и виждаме, че в последните години, в които управлява партията на Реджеп Ердоган, отношението към България и Балканите е точно такова – еднозначно и никога не е било по-различно. Всъщност виждаме едно двулично отношение в някои насоки на Ердоган спрямо България и заявените приятелски жестове, заявените добронамерени, добросъседски отношения много пъти изпадат в такава конфузна ситуация, каквато е сегашната – да се предявяват необосновани претенции, да се чертаят карти, които засягат български територии, да се говори за граници на сърцето и за български градове, които едва ли не са много близки на сърцето на турския президент.
Затова ние поставяме още веднъж въпроса, макар че Вие дадохте чрез медиите отговори на тях: оказван ли е натиск от турска страна върху представители на българското правителство и политически партии – ако имате информация за това – за приемането на Закона за вероизповеданията?
Като подвъпрос: имаме ли достатъчна гаранция, че България е защитена от външни вмешателства в развитието на цялостните политически процеси в България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Богданов.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Захариева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател, дами и господа народни представители! Не го почувствах като натиск. Ако той е считал, че е натиск, не е мой проблем. Не само това, моят отговор беше, че, аз Ви казах вече, българското Народно събрание е в правото си да приема и да изменя закони, стига те да не противоречат, разбира се, на международни договори, по които сме страна.
Неслучайно в разговора с мен той отрече, че е използвал тази дума. Според него преводът е неправилен. Разбира се, че ние сме се запознали с точното изказване преди да направим острите демарши. Не че нямаме уважение към българските медии, но когато се предприемат такива тежки дипломатически стъпки, ти трябва да се запознаеш подробно с това кой какво точно е казал.
Така или иначе, аз лично забелязвам, че тези изказвания се случват на предизборни митинги – основно. Това в никакъв случай обаче не ги оправдава. Аз не казвам, че ги оправдавам и не бива по никакъв начин която ѝ да е държава да използва и да залага добросъседските си отношения, защото сме го виждали в други държави – съседна на нас държава също не рядко, и не само една, използва съседите си. Това не бива да го допускаме, не бива, разбира се, когато се случва и на нас, трябва да реагираме по начина, по който сме реагирали.
По отношение на натиск към българското Външно министерство – не е оказан и допускан. Не мога да отговарям от името на политическите партии.
По отношение дали в България е гарантирана ненамеса, очевидно е, че има опити и не може да бъде гарантирана. Въпросът е дали ще се поддаваме на тези опити и не говоря само за Република Турция. Така че по-важно е, има различни начини за комуникация по дипломатически път. Самите ние също, припомням, сме реагирали на законопроекти и на други държави, когато считаме, че те не отговарят на международни договори и стандарти. Това не означава намеса във вътрешната политика, това означава нормална дипломатическа комуникация. И ние сме го правили.
Ще Ви припомня Украйна и Законът за езика там. Знаете, че ние многократно, дори и писмено, и в разговори, сме искали да се защити правото за изучаване на майчин език в Република Украйна. Ние сме реагирали тогава, когато считаме, че трябва да реагираме, защото се нарушават международни договори или се нарушават правата на признатото там българско малцинство – едно от традиционните исторически малцинства в Република Украйна.
Много е важно, не само ние като министри и като политици, да изградим устойчивост за опитите за намеса, но да изградим такава и в българските граждани, защото, ако се случват – те много често се случват основно преди избори, е много важно ние с нашия пример да изграждаме устойчивост в нашето население, така че да не се поддават в различните опити и форми на намеса – дали чрез фалшиви новини, дали чрез пропаганда, дали чрез опити за подкопаване на демократичните ценности на нашето демократично семейство, каквото е Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Захариева.
Имаме ли въпроси от страна на парламентарната група на „Движението за права и свободи“? Нямаме.
От страна на парламентарната група на ВОЛЯ? Също нямаме.
Втори въпрос от страна на парламентарната група на ГЕРБ? Не виждам.
От „Обединени патриоти“?
Уважаеми господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Когато се гледаха в пленарната зала последните промени в Закона за вероизповеданията, запитах колегите от ГЕРБ защо го правят, като беше толкова непопулярно да се приемат тези промени и в трите им основни спорни главни точки. Въпросът за мен не беше реторичен, не беше и към тях. Аз имах отговор и знаех, че турската страна е оказала натиск. Още съжалявам, че тогава не го казах, защото следобеда избухна скандалът и информационните агенции разпространиха новината.
Тогава бях приятно изненадан, казвам го, от Вашите действия – че изобщо взехте отношение по проблема. Можеше нещата да се подминат. Даже и в първите един-два часа интензивността на информиране на обществото не беше така силна, нещата така щяха и да си отминат. Дойдоха оттам и скандалът се разду тогава, когато Вие реагирахте.
Тогава си зададох и въпроса: как обаче щеше да реагира нашата съседка Гърция в такъв случай? Как щеше да реагира Полша, ако Русия беше отправила подобно предизвикателство към Полша? Въпреки че господин Лавров като външен министър, искрено казано, считам, че никога не би си позволил подобно действие. Щяха да реагират много, много по-радикално, отколкото нашето Външно министерство.
Аз Ви казвам как: щяха да отправят нота, която е по-висока степен на дипломатическа реакция, а можеха да отзоват временно и посланика ни в Анкара за консултации в България, както се прави в други подобни случаи на флагрантна намеса.
Вие продължихте да говорите, на два-три пъти видях във Вашето изказване – избори, избори. Не са оправданията в изборите за турската страна. Тук се касае последователно до десетилетия, столетия и до тази държава, която е първоприемник на една империя вече 700 години, въпрос на цивилизационни отношения, на геополитически отношения, въпрос на това, че тази държава като тъмен облак е надвиснала над нас и чака всеки подобен повод, за да ни атакува по някакъв начин (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), както се случи в момента.
Моят въпрос към Вас е: не считате ли, че реакцията ни, в крайна сметка, след като се видя всичко, което се случи, и някои неща станаха безспорни, беше прекалено мека и неадекватна за предизвикателството и заплахата, която ни беше отправена?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател, дами и господа народни представители! Демаршът е най-острата реакция, която може да има – така изразена и пред посланика, и от името на министър-председателя пред вицепрезидента, и от мен, когато се видяхме.
Отмяна на посещение е една от най-тежките дипломатически реакции, която можем да имаме. Не, не мисля, че беше недостатъчно. Мисля, че беше достатъчно показателна реакцията на Министерството на външните работи с доста тежки дипломатически мерки.
Например днес Гърция, тъй като я споменахте, е казала, че няма да реагира на всяко изказване на представител на Република Турция. Буквално преди часове имаше отново едно, бих казала, много тежко изказване от страна на високопоставен представител в Република Турция срещу Гърция. Гърците отказаха да реагират. В зависимост от ситуацията се преценява в дипломацията кой е най-добрият начин за реакция.
На мен като външен министър много ми се иска така ревностно да браним защитата на България и ненамесата във вътрешната политика от всяка друга държава. За Турция – реагирахме адекватно, както винаги сме реагирали, когато който и да е се опитва, и то има примери, преди други избори, при посещения на президенти и изказвания, свързани с нашата история. Много ми се иска всеки път да реагираме всички така тогава, когато става въпрос за опити за намеса във вътрешната политика на страната, не само от държавите, с които имаме непосредствени граници.
Реакцията според мен беше, и според всички дипломати, защото ние сме го обсъждали след публичното изявление, извикването на посланика, разговорите на премиера, решението за отклоняване на посещението, но единодушното мнение е, че това е достатъчно остра реакция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви за отговора, уважаема госпожо Захариева.
Преминаваме към отношение по отговорите на министър Захариева.
Господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Захариева, още си спомням тези хубави часове, които прекарах заедно с Вас в Министерския съвет. Вие седяхте до мен…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: По темата, уважаеми господин Симеонов. (Ръкопляскания.)
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: …нежният парфюм, лекото докосване – незабравими спомени. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Лирични отклонения.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми колеги, сега вече доста сериозно.
Ние, „Обединени патриоти“, поискахме изслушването на вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева, защото думите на турския колега Мевлют Чавушоглу са, първо, недопустим акт на намеса във вътрешните работи на страната ни, както и да стоят те в контекста на изказването.
Припомням, че турският външен министър в публична реч в град Текирдаг заяви, че Турция е била принудена да се намеси и България да промени Закона за вероизповеданията.
Не само намеса във вътрешните работи, подобен акт е и нагъл опит за дискредитация на парламентаризма в България. Внушение, че Народното събрание на суверенна държава, каквато е България, пише закони под диктата на чужда държава – пълен абсурд!
Изслушването беше необходимо, за да се запознаем с всички действия на българското правителство като реакция, като отговор на думите на Чавушоглу, защото на подобни прояви трябва да се реагира категорично и безкомпромисно. Подобни прояви трябва да бъдат пресичани в зародиш. Още повече, това не е първият опит на Турция за намеса във вътрешните работи на Република България. През последните близо 30 години Турция дори не прикрива намерението си да участва в управлението на страната чрез подкрепа на определени политически партии.
Тук ще припомня ролята на „Обединени патриоти“ в този процес – борбата за изстъргването на ДПС от властта. Не само чрез ДПС обаче Турция опитва да влияе и се меси във вътрешните работи на страната, прави го и чрез още една противоконституционна и антибългарска партия ДОСТ, създадена под прякото ръководство на турските служби – партия, която се втурна на юруш към парламента, използвайки българските изселници за изборите през март 2017 г.
Кервани от рейсове бяха подготвени от турската държава и така наречените…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Симеонов, ще Ви помоля да влезете в отговорите на вицепремиера.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Е, аз съм го написал, как да вляза вече? (Смях.) Освен това аз трябва да се аргументирам за силния финал, който ще сервирам след малко. (Смях.)
…проправителствени изселнически организации да преминат българските граници при Малко Търново, Лесово и Капитан Андреево, Свиленград и да нахълтат в изборните секции с написан на дланите с химикал номер на бюлетината на ДОСТ – № 13. Наистина, подготвени от турската държава, защото те нямаха билети за пътуването и дори не знаеха колко струва този път. Довериха ни го при доброжелателен разпит на границата, пардон, при доброжелателен разговор на границата.
Почти всички от първата фаланга естествено бяха пенсионери, излъгани, че ако не гласуват за ДОСТ, ще им бъдат спрени пенсиите в България – приоми, до момента успешно използвани и от ДПС. Пенсионери, естествено, кой друг ще се подаде на такава пропаганда? Изселниците в работоспособна възраст естествено работят и в събота, и в неделя за хляба си и не им пука за изборите в България.
Ето така стигнахме, тук вече ще отворя една скоба, господин Председател, до една прословута сцена: и тя, бабичката, като всички останали, искаше послушно да си изпълни задачата и да направи България васална на Турция, но чрез демократичния механизъм на изборите. Баба камикадзе!
Но аз извърших своя човешки дълг да я изведа от взривоопасната зона на разгневените протестиращи българи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинявайте, господин Симеонов, не виждам връзката на тази баба с отговорите на госпожа Захариева.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Сега, две изречения и ще Ви лъсне връзката. (Смях.)
Спряхме тълпите от Истанбул, Измир, Одрин и Бурса, които следяха със затаен дъх дали ще бъде пробита блокадата.
Днес ДОСТ стигна до нагли опити да гази Конституцията ни и иска статут на етническо малцинство за турската общност у нас. Ние няма да допуснем разделение на българската нация, и то от чужда държава, поради което излязохме с остра политическа декларация и протест пред Турското посолство.
Ето по същество – категорични сме, ние от „Обединени патриоти“, че българският парламент не само трябваше да изслуша министър Захариева, но и да демонстрира твърди, принципни и безкомпромисни действия от страна на българската държава, които да покажат, че България не позволява и няма да позволи намесата на Турция в нашите вътрешни работи. Според нас Министерството на външните работи предприе плахи и нерешителни действия по повод провокацията. Нямаше нито категоричен протест, нито отзоваване на несъстоятелния български посланик Надежда Нейнски от Анкара, само унизителни неуспешни опити да се привика турският посланик Хасан Улусой на разговор. Скромен демарш имаше от страна на правителството и отлагане на посещението на Чавушоглу в България.
Ние и до момента не сме чули извинение от страна на Турция, а единствено упреци, че речта на Чавушоглу била извадена от съдържанието – контекста. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Последно изречение. За да отсрамим действията на българското правителство, госпожо Захариева, ние от „Обединени патриоти“ предлагаме Народното събрание на Република България да излезе с декларация, осъждаща поредната нагла намеса на Република Турция във вътрешните работи на суверенна България, като за целта предлагаме ръководството на „Обединени патриоти“ и ГЕРБ да проведат спешни консултации и до края на седмицата да излезем и предложим общ текст на декларацията. Да живее България! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
По начина на водене – заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател! Обръщам се към Вас с една молба: след като дойде ред за втория въпрос от нашата парламентарна група, след това трябваше също да се даде и на ДПС, ако имат да зададат въпрос, включително на Партия ВОЛЯ, а и на независимите – Вие не го направихте. За нас наистина е важно да сте по-настоятелен, когато се правят подобни изслушвания и да отправяте апел към всички политически партии в българския парламент, за да вземат отношение по този важен въпрос. Включително и ГЕРБ, включително и ДПС, които казват, че били български патриоти, включително и онези от ВОЛЯ, които казват, че са били родолюбци – те не взеха никакво отношение по въпроса за проблема с Република Турция.
За нас е важно като председател на това Събрание да настоявате всяка от политическите групи да вземе своето становище и да защити българските национални интереси, включително и тези, които не присъстват – от БСП, които пък изобщо не ги е грижа за българските национални интереси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов.
Участието в заседанието всъщност е резултат на свободната воля на всеки един народен представител.
Процедура ли?
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ, от място): И процедура, и отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Първо, по начина на водене и от моя страна. Парламентарната трибуна не бива да става място за даване на оценки за състоятелност и несъстоятелност. Тези оценки се дават преди някои позиции да бъдат заемани. И колкото да е висок градусът на настроението в залата, мисля, че въпросът, който обсъждаме днес, е сериозен.
Ако сега ми дадете възможност, да взема отношение и по темата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбира се.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! ГЕРБ не зададе въпроси, защото въпросът беше зададен в самата формулировка на искането за изслушване – има ли намеса във вътрешните работи на България, или няма? Според мен получихме категоричен отговор. Смятам, че освен категоричния отговор, бяха предприети и категорични действия.
Все пак искам да поздравя „Обединени патриоти“, че тази тема трябваше да бъде повдигната. По тази тема трябва да се пита и да се получават отговори. Въпреки това смятам, че трудно се говори публично по нея. Ако беше предизвикано заседание на Комисията по външна политика, щяхте да получите много повече детайли по темата. За мен не бива да има дори и съмнение за намеса във вътрешните работи и ако е имало опит такава да бъде направена – категорично е недопустима.
На всички международни срещи, на които съм била и са ме питали за нашите отношения с Република Турция, аз винаги съм отговаряла, че Турция е наш добър съсед и партньор в НАТО и го казвам абсолютно искрено. С Турция ни свързва както география, така и история, така и интереси. Смятам, че интересите би следвало да бъдат следвани и от двете страни. И тъй като съседството е дългосрочно взаимоотношение – то не може да бъде променено, смятам, че е необходимо да изясним и да разрешим този въпрос, който сега се прояви. За това, че ние продължително и последователно подкрепяме Турция за членството ѝ в Европейския съюз – и то най-искрено, а не лицемерно, мисля, че трябва да продължим да го правим.
Задължително трябва да има реакции на всякакви демонстрации на възможности от страна на Турция да показва, че би могла по някакъв начин да се меси във вътрешните работи на България. В случая турската страна направи няколко опита да обясни недоразумение вместо да поднесе извинения – аз не се учудвам на това. В крайна сметка българското правителство реагира адекватно на създалата се ситуация.
Аз също искам да поздравя и министър-председателя за проявеното търпение на срещата си с вицепрезидента на Република Турция. Оттук нататък едни могат да тълкуват изказването като опит за намеса, други като директна намеса, трети могат да казват, че няма такава. Така или иначе, нашите непосредствени съседи след българската реакция следва да решат ще допускат ли и занапред такива изявления на свои политици от най-висок ранг – подчертавам, или ще отстояват твърденията си за политика на добросъседство и ненамеса във вътрешните работи на суверенна съседна държава и член на НАТО, каквато е България.
В конкретния случай според мен ние сме поставени в ситуация, в която трябва да застанем пред нашите избиратели и ясно да заявим като народни представители, които сме гласували този закон, че върху нас персонално не е оказвана намеса и аз от свое име това мога да заявя. Благодаря Ви още веднъж, госпожо Министър, за ясните отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Грозданова.
Не виждам желаещи за отношение. (Реплика от народния представител Станислав Станилов.)
Професор Станилов, вече беше изразено отношение от името на парламентарната група, но бихте могли… (Реплики от народния представител Станислав Станилов.)
Не, мисля, че е по-добре в личен разговор… (Реплики от народния представител Станислав Станилов.)
Не, не бих си позволил да изляза извън рамките на Правилника. (Реплики от народния представител Станислав Станилов.)
Нека да е по друг повод, професор Станилов, разбирам Ви отлично.
Уважаеми колеги, с това завърши изслушването на министър Захариева.
Благодаря Ви за участието, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Благодаря и на Вас, уважаеми колеги.
Следващото редовно пленарно заседание – 9,00 ч., 11 април 2019 г.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,06 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев


Секретари:
Николай Александров
Слави Нецов