Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер

Секретари: Александър Ненков и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! Моля, заемете местата си. (Звъни.)
Има кворум, откривам заседанието.
Госпожо Александрова, заповядайте за процедура.
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моята процедура е следната. Правя предложение точка четвърта за днес: Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел да стане точка първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова.
Останалите точки се изместват с една назад.
Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 125 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Колеги, имаме Решение на Централната избирателна комисия.
„РЕШЕНИЕ
№ 209-НС/София 23 април 2019 г. относно обявяване на Митко Костадинов Полихронов за народен представител от 29 изборен район – Хасковски.
С писмо вх. № НС-02-7 от 10 април 2019 г. в ЦИК е получено Решение на Народното събрание от 10 април 2019 г., с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България са предсрочно прекратени пълномощията на Делян Александров Добрев като народен представител на 29 изборен район – Хасковски, издигнат от листата на Политическа партия ГЕРБ в Четиридесет и четвъртото народно събрание.
Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 247, т. 6 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс и във връзка с Решение на ЦИК № 208-НС от 23 април 2019 г. Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява Митко Костадинов Полихронов, със съответното ЕГН, за народен представител от Четиридесет и четвъртото народно събрание от листата на Политическа партия ГЕРБ от 29 изборен район – Хасковски.“
Моля, поканете народния представител в пленарната зала за полагане на клетвата.
Господин Полихронов, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички стават.)
МИТКО ПОЛИХРОНОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Съобщение:
На 24 април 2019 г. на Народното събрание е предоставено разработено и прието от Икономическия и социален съвет становище на тема „Възможности за развитие на политиката за младите хора в България“.
С писмо на председателя на Народното събрание материалът е предоставен на Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по образованието и науката и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Колеги, продължаваме с първата точка, която гласувахме днес:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР И РЕГИСТЪРА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ.
Вносител е Министерският съвет на 29 март 2019 г., приет е на първо гласуване на 17 април 2019 г.
Госпожо Александрова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 902-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 март 2019 г., приет на първо гласуване на 17 април 2019 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1, който Комисията подкрепя.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепеното от Комисията наименование на подразделението.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) в чл. 536, ал. 3, изречение първо думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“, а накрая се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 2 по Доклада на Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3, подкрепен от Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ.
Вносители са народният представител Пламен Нунев и група народни представители на 23 април 2019 г.
С Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Манев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо искам да предложа процедура.
На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в пленарната зала да бъдат допуснати Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, Димитър Георгиев – председател на Държавната агенция за национална сигурност, Георги Попиванов – директор Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“, и Цветелина Стоянова – специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Манев.
Моля, режим на гласуване по така направената процедура за допуск.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, господин Манев.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 954-01-30, внесен от народните представители Пламен Нунев, Менда Стоянова, Маноил Манев и Александър Иванов на 23 април 2019 г.
На свое заседание, проведено на 24 април 2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 954-01-30, внесен от народните представители Пламен Нунев, Менда Стоянова, Маноил Манев и Александър Иванов на 23 април 2019 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи: Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, и Христина Маркова-Митова – главен юрисконсулт в Главна дирекция „Национална Полиция“; от Държавната агенция „Национална сигурност“ – Георги Попиванов – директор на Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“, Таня Каракаш – директор на Специализирана административна дирекция „Правно-нормативно обслужване“, Райна Христова-Янева – Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“, и от Висшия адвокатски съвет – адвокат Ралица Негенцова.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Маноил Манев.
В изложението си вносителят отбеляза, че основната цел на Законопроекта е предприемане на действия за намаляване на административната тежест за задължените по Закона субекти чрез отпадане на режима за утвърждаване на вътрешните правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма от Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“. Задължителното утвърждаване на вътрешните правила се заменя с възможността контролните органи от състава на Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ да извършват проверки по документи за спазване изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Със Законопроекта се въвежда дефиниция за „имущество“. По този начин ще бъдат определени ясно активите и оценимите права, които се включват в това понятие, като по този начин ще се улесни прилагането на разпоредбите на Закона както от страна на посочени в Закона за мерките срещу изпирането на пари задължените субекти, така и от страна на компетентните органи по Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Със Законопроекта се предлагат промени в Раздел I на Глава осма от Закона, чрез които се внася допълнителна яснота относно приложимостта на разписаните в него правила, процедури и изисквания и по отношение на финансирането на тероризма.
Със Законопроекта се прави изменение, което предвижда, че по отношение на упражняващите регламентирана в Закона за адвокатурата дейност няма да се прилагат правилата за разкриване на информация при съмнение за изпиране на пари, по отношение на информацията, която тези лица получават от или относно някои от своите клиенти в процеса на установяване на правното му положение, или при защита или представителство на този клиент във или по повод на производство, регламентирано в процесуален закон, което е висящо, предстои да бъде образувано или е приключило, включително при предоставяне на правна консултация за образуване или избягване на такова производство, независимо дали тази информация е получена преди, по време на или след приключване на производството. Това изключение не се прилага, когато упражняващият адвокатска дейност взема участие в дейностите по изпиране на пари или финансиране на тероризма или знае, че клиентът търси юридически съвет за тези цели. По този начин е уредено транспонирането на Директивата в страните – членки на Европейския съюз, като Германия, Англия, Швеция, Гърция, Словакия, Полша, Испания и други. Тази практика бе констатирана от работната група, в която участваха и представители на Висшия адвокатски съвет чрез отправените въпроси до държавите – членки на Европейския съюз, за уеднаквяване на законодателството във връзка с транспонирането на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година.
Предлагат се и промени в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за кредитните институции, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за хазарта, които имат за цел да се адресират установени от Европейската комисия пропуски при транспониране на изискванията на Директива 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година.
Предвиденото изменение в Закона за Комисията за финансов надзор, чрез което се гарантира изрично възможността за сътрудничество от страна на Комисията с посочените в Закона европейски органи и по въпросите относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
С допълнението в Закона за кредитните институции се урежда предоставянето на информация на европейските надзорни органи от Българската народна банка във връзка с предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Чрез измененията в Закона за хазарта се внася яснота по отношение на контролните функции на Държавната комисия по хазарта по отношение на спазване на изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма от страна на поднадзорните на Комисията лица, които попадат в обхвата на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
С отделни текстове от Законопроекта се преодоляват неясноти, установени в практиката по прилагане на Закона, както и от Европейската комисия във връзка с оценката на съответствието на българското законодателство с изискванията на Директивата.
Предложеният законопроект има за цел да внесе яснота и по отношение на компетентността на органите за надзор за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления.
В съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета измененията в Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за кредитните институции, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за хазарта се доразвиват контролните правомощия на Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Държавната комисия по хазарта в качеството им на органи за надзор. При осъществяването на надзор върху дейността на поднадзорните им лица и установяване на административни нарушения на Закона за мерките срещу изпирането на пари, тези органи ще имат правомощия да ангажират административнонаказателна отговорност. С промените се обезпечава и задължението на Българската народна банка и Комисията за финансов надзор да публикуват на своите интернет страници административните санкции и мерки, наложени при осъществяването на контрол по спазване изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. Наличието на административнонаказателна функция на органите за надзор е предпоставка за положителна оценка за повишаване на ефективността на надзора, което от своя страна се очаква да бъде оценено положително при предстоящата оценка за България от Пети оценителен кръг на Комитета MONEYVAL към Съвета на Европа.
В получените становища от ДАНС и МВР се изразява подкрепа за Законопроекта.
В разискванията взе участие народният представител Валентин Радев, който изтъкна значението на Законопроекта, свързан с изпирането на пари и борбата с тероризма.
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 954-01-30, внесен от народните представители Пламен Нунев, Менда Стоянова, Маноил Манев и Александър Иванов на 23 април 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, откривам разискванията.
Господин Иванов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Една от основните цели на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари е предприемане на действие за намаляване на административната тежест за задължените по Закона субекти чрез отпадане на режима за утвърждаване на вътрешните правила, за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма от Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавната агенция „Национална сигурност“. Задължителното утвърждаване на вътрешните правила се заменя с възможността контролните органи на Агенцията да извършват проверки по документи за спазване изискванията на членове от 101 до 105 от Закона.
Друга основна цел е приемането на ефективни, отчитащи спецификата на националната правна система транспониращи мерки по отношение на лицата, упражняващи адвокатска дейност. Отчетено е, че адвокатурата и адвокатската професия е предмет на уредба в Конституцията на Република България, където според чл. 134, ал. 1 от Конституцията тя е свободна, независима и самоуправляваща се, като същевременно е конституционно определена и нейната основна функция е да подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законови интереси, с оглед постигане на по-висока степен на хармонизация с особеностите на националната правна уредба. По тези въпроси се предлагат прецизирани текстове с допустимост съгласно Директива ЕС 2015/849 и въведени със Закона изключения по отношение на лицата, упражняващи регламентираната в Закона за адвокатурата дейност.
Промяната в чл. 2 на Закона е с оглед изясняване на процеса на установяване на някои от елементите на въведената за целите на този закон дефиниция за изпиране на пари. Предлага се също изрична дефиниция за имущество, чрез която ясно да се определят активите и оценимите права, които се включват в това понятие, което ще улесни и правоприлагането именно на този закон.
Като се включи това понятие, както казах, ще се улесни прилагането на Закона както от страна на задължените субекти, така и от страна на компетентните органи. Чрез промените в Раздел I на Глава осма от Закона се внася допълнителна яснота относно приложимостта на разписаните в него правила, процедури и изисквания по отношение на финансирането на тероризма.
Предлагат се и промени в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, Закона за Комисията на финансов надзор, Закона за кредитните институции, също така в Закона за платежните услуги и платежните системи и в Закона за хазарта. Всички тези промени, колеги, имат една цел – да адресират установени от Европейската комисия пропуски при транспониране на изискванията именно на гореспоменатата Директива 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г.
Чрез предвиденото изменение в Закона за Комисията за финансов надзор се гарантира изрично възможността за сътрудничество от страна на Комисията с посочените в Закона европейски органи и по въпросите относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Ще спомена само и едно допълнение, което в така предложения Закон за изменение и допълнение на Закона срещу изпирането на пари – в чл. 65, ал. 2 от Закона за кредитните институции, се урежда предоставянето на информация на европейските надзорни органи от Българската народна банка във връзка пак с предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Отделно с текстове от Законопроекта се преодоляват неясноти, установени в практиката по прилагане на Закона, както и в Европейската комисия във връзка с оценка на съответствието на българското законодателство с изискванията на гореспоменатата Директива. Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Реплики към изказването на господин Иванов? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Нунев, заповядайте за изказване.
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, аз искам да акцентирам на вниманието Ви връзката между приетия вчера Закон за оръжията и приетите Преходните и заключителни разпоредби за изменения в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Те имат две основни цели. Първата цел е намаляване административната тежест на задължените лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари, и то във връзка с приемането на Вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Втората промяна касае случаите, в които обстоятелствата за действителните собственици не се заявяват за вписване в Търговския регистър, регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и регистър БУЛСТАТ.
Първата промяна касае § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Преди промяната – това е важно да се знае – задължените по Закона субекти следваше да приведат вътрешните си правила в съответствие със Закона в срок до 12 май от приемането на Правилника за прилагането на Закона. С промяната обаче с тази разпоредба административната тежест на задължените субекти се намалява чрез обвързване на началния момент, от който започва да тече срокът с публикуване на интернет страницата на Държавна агенция „Национална сигурност“, и то на резултатите от националната оценка на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма. Съгласно приетите промени правилата следва да се приемат вече в срок до 6 месеца от публикуването. Така че Директива 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма установява една минимална хармонизация на националното законодателство и изискванията на европейското законодателство. Надявам се с приемането на предложения законопроект да въведем всички правила в съответствие с изискванията на Директивата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Нунев.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания, колеги?
Госпожо Стоянова, заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, искам да привлека малко Вашето внимание и да Ви кажа две важни неща, които се случиха в този закон, макар и вчера, и които касаят изключително много български юридически лица, търговци, всички лица, които съгласно чл. 4 на този закон са задължени да изпълняват определени функции по идентифициране на риск за изпирането на пари в своята дейност и в дейността на своите клиенти.
Привличам вниманието Ви, защото предполагам, че когато се върнете във Вашите избирателни райони, ще имате въпроси в тази посока и е хубаво да знаете за какво става дума.
Това, което трябва тези задължени лица, а обхватът на тези задължени лица е доста голям, което предстоеше те да направят в следващия месец май, беше именно да изготвят своите правилници, чрез които за всяка отделна фирма, съобразно нейната дейност, да идентифицират рисковете и набележат начините, по които техните служители ще идентифицират тези рискове и трябваше тези правилници да бъдат изпратени до 12 май на Държавна агенция „Национална сигурност“ за одобрение. Сега ние казваме, че това няма да се случи до 12 май, че за да има ефективност и тези правилници наистина да изпълняват своята роля е нужно преди това Държавна агенция „Национална сигурност“ да направи и оповести своята национална оценка за риска. В тази оценка за риска Държавна агенция „Национална сигурност“ ще фокусира рисковете, предполагам и по различни видове дейности, така щото хората, когато се запознаят с тази национална оценка на риска – фирмите, техните управители, които имат задължение, да могат да използват този фокус и да го пренесат в своите правилници.
Освен това Държавна агенция „Национална сигурност“ след тази национална оценка за риска ще разработи примерно правилници, така че да улесни административно хората и така, както сме го записали, те ще имат 6-месечен срок след публикуването на тази национална оценка да изготвят своите правилници, но няма да я представят в Държавна агенция „Национална сигурност“ за одобрение.
Одобрението в Държавна агенция „Национална сигурност“ на стотици хиляди правилници е абсолютно трудоемка задача, която и без това малобройната агенция ще хвърли всичките си сили в тази посока, която отново няма да има ефект. Но по-важното е, че всички фирми трябва да знаят, че тяхното задължение, независимо че няма да имат срок за представяне в ДАНС, е налице, те трябва да имат такива правилници и при проверки, и при случаи, в които се налага да информират ДАНС, те трябва да имат не само правилниците, а и всички документи, които изисква Законът за тях.
Така че, когато говорите с фирмите от Вашия регион, кажете им това, но им обърнете внимание, че трябва наистина сериозно да се запознаят със задълженията, които имат по този закон, и да изпълняват тези свои задължения добросъвестно, събирайки необходимите документи.
Второто, което направихме, е по отношение на действителните собственици. Всяка фирма следва да идентифицира своя действителен собственик. Съгласно определението за действителния собственик, това е физическо лице – краен собственик на фирмата, дали на конкретната фирма, дали физическо лице – собственик на фирма, съдружник в конкретната фирма, и така по веригата на фирмата.
Действащият до момента текст всъщност беше доста общ и доста неясен. Ако трябва да бъда откровена, той беше даден от Агенцията по вписванията и абсолютно всяко българско юридическо лице или едноличен търговец трябваше да подаде до 31 май такава декларация, независимо че в голяма част от случаите съдружниците на конкретното юридическо лице са физически лица и те са вписани по партидата им в Търговския закон. Това поражда една несъразмерна административна тежест, така че, моля, кажете на хората от Вашия регион, на фирмите от Вашия регион – нека внимателно да прочетат текста и на практика да преценят дали трябва да подават подобна декларация, ще я подават само тогава, когато в българския Търговски регистър, в българския регистър БУЛСТАТ или в българския регистър на лицата с нестопанска цел няма вписани физически лица – действителни, крайни собственици не само по тяхната партида, но и по партидата на веригата от юридически лица.
Но по отношение на акционерните дружества, там абсолютно всяко акционерно дружество, независимо дали е с акции на приносител или с поименни акции, трябва да подаде такава декларация за действителен собственик, както и онези дружества, чиито собственици са чуждестранни юридически лица, тъй като там по никакъв начин – в нашия Търговски регистър, или в другите два регистъра, за които споменах, няма данни за тези действителни собственици – физически лица.
Друго важно, на което искам да спра вниманието Ви, е правомощията, които чрез този закон даваме на Българската народна банка, на Комисията за финансов надзор и на Комисията по хазарта, а това са правомощия, имащи за цел да повишат ефективността на контрола. Отново казвам, че ДАНС е малка структура и не би могла изцяло и навсякъде да огрее – така да се каже, независимо че всички тези лица по чл. 4 имат задължение да дават информация на ДАНС в случай на идентифициране на риск от пране на пари. Но давайки тези правомощия, ние на практика повишаваме ефективността на надзора, като Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Комисията за хазарта не само ще имат задължение да проверяват всяка една сделка, всяка една транзакция, която тези финансови, банкови и небанкови финансови институции, които контролират, надзирават и извършват, но и при констатиране на нарушение от тяхна страна по Закона за мерките срещу изпирането на пари ще могат да констатират тези нарушения и да налагат съответните наказания. Това значително ще повиши ефективността на контрола, ще повиши въобще контрола и аз много се надявам, че го направихме, защото фокусът при мерките за изпирането на пари трябва да бъде концентриран, така да се каже, в банковите, небанкови финансови институции и хазартните оператори, където и без националната оценка на риска, всички знаем, че този риск за изпирането на пари е най-голям и е съвсем нормално техните надзорни органи, които познават спецификата на тяхната дейност, познават в детайли отчетността, която се води и начина, по който тя се води, да осъществяват този контрол по документи и съответно, казвам, да налагат съответните санкции.
Разбира се, има и много други промени за уточняване на определени понятия и дефиниции, но аз няма да се спирам на тях. Смятам, че това, което споменах пред Вас и към което привлякох Вашето внимание, всъщност е най-важното, което касае голяма част от българските фирми, юридически лица и еднолични търговци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Реплики? Не виждам.
За изказване – господин Манев, заповядайте.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз искам да спра вниманието Ви по така внесения от нас Законопроект в онази му част, касаеща адвокатите в България, адвокатурата като цяло, и трябва да направим една много важна отметка, че ние, работейки в работни групи дълго и спазвайки традицията с работните групи, всъщност много често и много положителен е този опит да достигаме до истините, свързани с един закон.
Виждате ли, транспонирането на едно европейско законодателство в нашето българско законодателство е супер, задължени сме, приемаме го, правим го, но когато Конституцията на страната е отбелязала особен режим за адвокатите, когато в Конституцията на Република България адвокатската професия е защитена и е направена такава, че да защитава интересите на всички граждани на обществото, ние сме длъжни с това да се съобразим. Тук приветствам и експертизата на представителите на ДАНС и активното участие на Висшия адвокатски съвет, и на всички онези колеги, които бяха в работните групи, за да получим възможност да изчистим и да получим текстове, които да съобразят и да направят точно тази хармонизация, този баланс – балансът от прилагането на мерките срещу изпирането на пари и финансиране на тероризма като закон, като законодателство, като реални мерки и, от друга страна, интересът на българските граждани и на българските адвокати.
Българските адвокати с така внесените сега промени в закона вече получават своята защита, за да могат да изпълняват, тоест гарантира се тяхната правова възможност да изпълняват всички онези функции, които са им дадени от специалните им закони, от Конституцията и от обичайността на това, което правят – да пазят правата и интересите на своите клиенти.
Тук е мястото да си кажем и другото, че правенето на закони според мен в 44-тото Народно събрание с широки работни групи – една практика, наложена във Вътрешната комисия 100%, за другите комисии просто нямам поглед, но съм сигурен, че и там се практикува много широко, доказва, че правенето на политика през законодателство, а не през празно говорене е начинът, по който ние можем да гарантираме държавността и спазването на принципите на държавността в България. Благодаря Ви за вниманието, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Манев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам други изказвания.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносители са народните представители Пламен Нунев, Менда Стоянова, Маноил Манев и Александър Иванов на 23 април 2019 г.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Колеги, преминаваме към трета точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Внесен е от народните представители Менда Стоянова, Мария Илиева и Александър Иванов на 22 април 2019 г.
С Доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Стоянова.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 954-01-29, внесен от народния представител Менда Стоянова и група народни представители на 22 април 2019 г.
На заседание, проведено на 23 април 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 954-01-29, внесен от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Законопроектът беше представен от народния представител госпожа Менда Стоянова.
С Проекта на Закон за допълнение на Закона за местните данъци и такси се уреждат правните последици, възникнали от Решение № 4 от 9 април 2019 г. на Конституционния съд на Република България – обн., ДВ, бр. 32 от 2019 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 22 от Закона за местните данъци и такси.
С разпоредбата на чл. 22, т. 2 от Закона за местните данъци и такси е предвиден по-висок размер на данъка за жилищни имоти, разположени на територията на населени места, включени в Списъка на курортите в Република България, определяне на техните граници и отговарящи на определени условия.
Данъкът върху недвижимите имоти е годишен данък. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 от Закона към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. Във връзка с това дължимият данък върху недвижимите имоти за 2019 г. вече е определен и съобщен на данъчно задължените лица, съответно в някои случаи е платен въз основа на чл. 22, т. 2 от Закона за местните данъци и такси в редакцията до 20 април 2019 г.
Със Законопроекта се предлага ясна правна уредба по отношение на данъка върху недвижимите имоти за цялата 2019 г. и се цели да бъдат предотвратени евентуални административни и съдебни спорове между общините и данъчно задължените лица.
С оглед на правната сигурност, гарантиране правата на данъчно задължените лица и еднаквото им третиране, със Законопроекта се предвижда данъкът върху недвижимите имоти, независимо от вида и местонахождението им, за цялата 2019 г. да се дължи в размер, за който със съответната наредба на Общинския съвет вече е определен размер в границите от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка. С предлагания законопроект се гарантира, че не е необходима промяна в наредбите на общинските съвети за определяне на конкретния размер на данъка върху недвижимите имоти за съответната община за 2019 г. С предлаганата промяна данъчно задължените лица за 2019 г. ще дължат за всички недвижими имоти данък в еднакъв размер в определените от съответната община граници от 0,1 до 4,5 на хиляда, наложен върху съответната данъчна оценка.
Предвижда се също така данъкът за жилищните имоти за 2019 г., определен съгласно чл. 22, т. 2 в редакцията до 20 април 2019 г., да се преизчисли служебно и да се съобщи на данъчно задължените лица. Лицата, предплатили до 30 април 2019 г. данъка за такива имоти за цялата 2019 г., ползват отстъпка от 5 на сто върху преизчисления данък.
Предвидено е изрично, че след преизчисляване на дължимия данък по ал. 2, надвнесените от данъчно задължените лица суми за данък върху жилищните имоти, определен съгласно чл. 22, т. 2 в редакцията до 20 април 2019 г., ще подлежат на прихващане или възстановяване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Със Законопроекта се гарантира еднаквото третиране и недопускане на дискриминация на данъчно задължените лица във връзка с вече платени данъци по реда на Закона за местните данъци и такси до влизането в сила на Решението на Конституционния съд.
След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: с 12 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 954-01-29, внесен от народния представител Менда Стоянова и група народни представители на 22 април 2019 г.
След проведеното гласуване членовете на Комисията се обединиха около предложението Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 954-01-29, внесен от народния представител Менда Стоянова и група народни представители на 22 април 2019 г. по изключение да бъде гласуван в едно заседание, за което се прилага Проект на Доклад за второ гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Сираков.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 954-01-29, внесен от Менда Стоянова, Мария Илиева и Александър Койчев
На редовно заседание, проведено на 24 април 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси № 954-01-29, внесен от Менда Стоянова, Мария Илиева и Александър Койчев на 22 април 2019 г.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от госпожа Мария Илиева. Със Законопроекта се уреждат правните последици, възникнали от Решение № 4 от 9 април 2019 г. на Конституционния съд на Република България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 22 от Закона за местните данъци и такси. Предлага се ясна правна уредба по отношение на данъка върху недвижимите имоти за цялата 2019 г. и се цели да бъдат предотвратени евентуални административни и съдебни спорове между общините и данъчно задължените лица.
С оглед правната сигурност, гарантирането правата на данъчно задължените лица и еднаквото им третиране, със Законопроекта се предвижда данъкът върху недвижимите имоти, независимо от вида и местонахождението им, за цялата 2019 г. да се дължи в размер, за който с наредбата на общинския съвет вече е определен размер в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка. Не е необходима промяна в наредбите на общинските съвети за определяне на конкретния размер на данъка върху недвижимите имоти за съответната община за 2019 г.
С предлаганата промяна данъчно задължените лица ще дължат за всички недвижими имоти данък за 2019 г. в еднакъв размер в определените от съответната община граници от 0,1 до 4,5 на хиляда наложен върху съответната данъчна основа.
Предвижда се данъкът за жилищните имоти за 2019 г., определен съгласно чл. 22, т. 2 в редакцията до 20 април 2019 г., да се преизчислява служебно и съобщава на данъчно задължените лица. Лицата, предплатили до 30 април 2019 г. данъка за такива имоти за цялата 2019 г., ползват отстъпка от 5 на сто върху преизчисления данък. След преизчисляване на дължимия данък, надвнесените от данъчно задължените лица суми за данък върху жилищните имоти, определен съгласно чл. 22, т. 2 в редакцията до 20 април 2019 г., подлежат на прихващане или възстановяване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 10 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси № 954-01-29, внесен от Менда Стоянова, Мария Илиева и Александър Койчев да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сираков.
Изказвания, колеги?
Госпожо Стоянова, заповядайте за изказване.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги! Пак искам да привлека Вашето внимание за няколко минути, защото това, което в момента ще гласуваме – което ще приемем – е изключително важно и касае жителите на над 106 български общини, включени в списъка на селищата национални курорти на Република България. Всеки един от нас, от Вас, защото аз не съм в община от този списък, всеки един от Вас, който има община от списъка на общините в курортите трябва ясно и категорично да знае и да каже на своите избиратели какво трябва да направят.
Тъй като Конституционният съд се произнесе и отмени нормата на чл. 22 на Закона за местните данъци и такси, общините, въз основа на предишния неотменен текст, със своите наредби миналата година са определили по-висок данък за онези имоти, които се намират на територията на тези общини, които не са основно жилище или които не се отдават под наем от собствениците им, или които не са регистрирани като туристически обекти – не изпълняват функция на туристически обект. (Шум.)
Уважаеми колеги, много е важно това, което казвам, искам да го разберете – там колегите, които са отзад… Защото е важно за хората, а Вие сте проводниците към тях на това, което се случва тук – в залата. Тези общини определиха по-висок данък, съобщиха го на хората, голяма част от тях си го платиха, включително с отстъпка от 5%, сега Конституционният съд отменя разпоредбата, но с дата от 20 април. Както всички знаем, конституционните решения важат занапред, което означава, че за периода, в който е определен този данък за 2019 г., съобщен, платен и така нататък, хората, които са направили това, не биха могли да се възползват от решението на Конституционния съд.
Затова се налага днес бързо и спешно да приемем тези три разпоредби, в които да кажем, че тази отмяна на Конституционния съд важи от 1 януари 2019 г. и общините следва служебно да преизчислят данъка на всички тези хора, които са засегнати от отменената разпоредба – да им го съобщят, и ако тези хора са си платили данъка, да им го възстановят или прихванат, ако желаят това, за други техни задължения.
Така че е много важно да кажете на хората две неща: този данък, който сега са платили, ще бъде намален – изчислен служебно от общините в размера, в който се плаща данъкът и за останалите – основно жилища или други жилища.
Второ, ако са го платили и са ползвали 5% отстъпка, те няма да загубят своята отстъпка – ще я ползват и в новия размер на данъка.
И трето, трябва да получат съобщение от общините за новия намален размер на данъка, но съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс те имат право и веднага да отидат до съответната община и да заявят искат ли сумата да им бъде възстановена, като покажат и банкова сметка за това, или да заявят, че искат тази сума да бъде прихваната от следващите им задължения по данък сгради или такса смет. Това всеки един трябва да го направи, за да може общината да знае по какъв начин да действа и да възстанови тази надвесена сума.
И понеже сроковете са кратки, всички знаем, че от утре Народното събрание излиза във ваканция, неслучайно в Доклада Бюджетната комисия препоръча на Народното събрание и приготви доклад за второ гласуване, за да можем, ако няма други предложения, ако няма колеги, които са против или искат да правят някакви предложения и изменения на текста между първо и второ четене, при условията на нашия правилник да гласуваме днес и на второ четене Законопроекта, така щото той да може да влезе в сила и да се използва от общините и гражданите максимално бързо.
Моля всеки един от тази зала, който има някакви възражения или предложения за промени, ясно и категорично да стане и да го заяви тук и сега. В противен случай, ще Ви предложа да използваме възможността на чл. 80, ал. 2 от нашия правилник и да гласуваме на второ четене същия законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносители са народните представители Менда Стоянова, Мария Илиева и Александър Иванов.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, уважаема госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Моля за процедура – да подложите на гласуване моето предложение Законопроектът за допълнение на Закона за местните данъци и такси да бъде гласуван и на второ четене съгласно чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от госпожа Стоянова.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към второто гласуване на Законопроекта.
Моля, представете Доклада на Комисията, уважаема госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Независимо че Докладът на Комисията беше приложен като проект към Доклада за първо гласуване, ще изчета текстовете за протокола.
„Закон за допълнение на Закона за местните данъци и такси“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „§ 1. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 4в:
„§ 4в. (1) За 2019 г. за жилищните имоти по чл. 22, т. 2 в редакцията до 20 април 2019 г. се прилага размерът на данъка както за всички останали недвижими имоти, определен в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка в съответната наредба по чл. 1, ал. 2.
(2) Данъкът за жилищните имоти за 2019 г., определен съгласно чл. 22, т. 2 в редакцията до 20 април 2019 г., се преизчислява служебно и дължимият данък се съобщава на данъчно задължените лица. Лицата, предплатили до 30 април 2019 г. данъка за такива имоти за цялата 2019 г., ползват отстъпка от 5 на сто върху преизчисления данък.
(3) След преизчисляване на дължимия данък върху недвижимите имоти за 2019 г. надвнесените от данъчно задължените лица суми, определени съгласно чл. 22, т. 2 в редакцията до 20 април 2019 г., подлежат на прихващане или възстановяване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като в ал. 3 думата „определени“ се заменя със ,,за данък, определен“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1, с редакционната поправка, предложена от Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 78, против 5, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Заключителна разпоредба“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Гласували 81 народни представители: за 80, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „§ 2. Законът влиза в сила от 20 април 2019 г.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, подкрепен от Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 84, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието, с което завършихме и второто гласуване на Законопроекта.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ (СВЕТОВНА БАНКА) ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОДКРЕПА ЗА ОФИС НА СВЕТОВНАТА БАНКА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител – Министерският съвет.
Има Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Имате думата, уважаеми господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Първо, процедура за допуск в залата на госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, и на госпожа Гергана Беремска – директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“ в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 74 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, поканете госпожа Велкова и госпожа Беремска в залата.
Имате думата за представяне на Доклада, уважаеми господин Иванов.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Колеги, представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) за предоставяне на подкрепа за офис на Световната банка в Република България, № 902-02-12, внесен от Министерския съвет на 19 април 2019 г.
На заседание, проведено на 23 април 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) за предоставяне на подкрепа за офис на Световната банка в Република България, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Маринела Петрова – заместник- министър на финансите, и Гергана Беремска – директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“ в Министерството на финансите.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова.
На заседание, проведено на 10 април 2019 г., Министерският съвет е одобрил Проекта на Споразумение между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) за предоставяне на подкрепа за офис на Световната банка в Република България, като е упълномощил министъра на финансите да проведе преговорите и да подпише Споразумението при условия на последваща ратификация от Народното събрание. Споразумението е подписано на 12 април 2019 г. във Вашингтон, САЩ.
Споразумението предвижда правителството на Република България да окаже финансова подкрепа на Международната банка за възстановяване и развитие за дългосрочно позициониране и функциониране на офис на Световната банка за споделени услуги и други функции в София за периода на неговото действие на територията на страната.
Очаква се офисът на Световната банка да включва голям брой специалисти по информационни технологии, които ще заменят и разширят услугите и продуктите, доставяни от Вашингтон.
Планира се в офиса да бъдат структурирани и други функционални звена, като се използват споделените услуги в региона и аутсорсинга на висококвалифицирани и мотивирани специалисти, включително в областта на финансите, човешките ресурси, здравните услуги и други.
Установяването на подобна структура в България ще способства за осигуряването на работни места за високотехнологични специалисти и за надграждането на потенциал в сектори с висока добавена стойност. Освен това ще се издигне престижът на страната ни пред международната инвеститорска общност като атрактивна дестинация за бизнес и инвестиции.
Планира се изпълнението на проекта да е поетапно, като първата фаза ще стартира през юли 2019 г. и ще достигне пълния капацитет от 300 заети места в петгодишен срок. Международната финансова институция прогнозира нетните приходи за държавата от дейността да достигнат 2,3 млн. евро през петата година.
Прилагането на проекта на акт изисква допълнителни индикативни средства от държавния бюджет, както следва: за 2019 г. – 1 466, 9 хил. лв., за 2020 г. – 3 520, 5 хил. лв. за дейности по осигуряването на подкрепа за функциониране на временна локация на офиса на Световната банка в Република България. Необходимите средства за осигуряване на подкрепа за функциониране на дългосрочна локация на офиса на Световната банка в Република България са съответно: за 2021 г. – 2 151, 4 хил. лв. и за 2022 г. –2 347, 0 хил. лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България, Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира Споразумението със закон.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване със следните резултати: „за“ – 11 народни представители, без „против“ и „въздържал се“ – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) за предоставяне на подкрепа за офис на Световната банка в Република България, № 902-02-12, внесен от Министерския съвет на 19 април 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Колеги, имате думата за изказване.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказване, уважаема госпожо Илиева.
МАРИЯ ИЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще дам една кратка ретроспекция за това как се стигна до сключването на Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) за предоставяне на подкрепа за офис на Световната банка в Република България.
През миналата година – 2018-а, екип на Световната банка стартира предварителни консултации и проучвания за условията в няколко държави в региона, като целта беше да се установи къде има най-добри условия за установяване на изнесен офис за споделени услуги на територията на Източна Европа, така че да може да се осигури непрекъсваемост на дейностите по предоставяне на услуги в областта на информационните технологии, финансовия мениджмънт, управлението на човешки ресурси и услуги, предоставени от офиса на Световната банка.
България се открои сред предпочитаните страни за разкриване на офис на Световната банка за споделени услуги по няколко причини: от една страна – стратегическото си местоположение, от друга – стабилната политическа и икономическа среда. Наличието на висококвалифицирана работна ръка е също фактор, който не е за подценяване, освен това и много добре изградената инфраструктура бяха факторите, които допринесоха за вземането на решенията от Борда на Световната банка през месец януари тази година, когато на заседание на Висшия ръководен мениджмънт на институцията се взе решение за установяване на офиса на Световната банка именно в София.
Непосредствено след това, през месец март тази година, Министерският съвет подкрепи намерението за създаване и функциониране на Изнесен център за споделени услуги на Световната банка в София и упълномощи министъра на финансите да проведе необходимите консултации с Банката по установени параметри.
Със свое решение от началото на април тази година Министерският съвет даде на министъра на финансите мандат за преговори и го упълномощи да подпише Проекта за Споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие. Споразумението бе подписано на 12 април във Вашингтон и е предложено за ратифициране от Народното събрание с Решение на Министерския съвет от 19 април тази година.
Какво предвижда това Споразумение? То предвижда правителството на България да окаже финансова подкрепа на Банката за дългосрочно позициониране и функциониране на офис на Световната банка за споделени услуги и други функции в София за периода на неговото действие на територията на страната при параметри, които са съобразени с международните стандарти за обезпечаване функционирането на международни финансови институции от ранга на Световната банка. Тази практика е прилагана и в другите страни, в които Банката има подобни структури и предоставя изнесени услуги.
Какви са накратко параметрите за петгодишния период?
Първо, Споразумението ще се изпълнява на няколко етапа, като първоначалната фаза ще стартира през месец юли тази година до достигане на пълния капацитет от над 300 заети места в петгодишен хоризонт, като се започне с откриване на 120 работни места. Очаква се да се наеме офис с площ около 1200 кв. м., като първоначално това ще бъде в София Тех Парк, а след 2020 г. се предвижда новата структура да увеличи капацитета си и наетите помещения, като достигне площ от 4000 кв. м. Очаква се офисът на Световната банка да включва голям брой IT специалисти, които ще заменят, разширят услугите и продуктите, които се доставят до голяма степен от Вашингтон, като впоследствие се очаква тук да бъдат привлечени и други специалисти като счетоводство, трежъри, човешки ресурси, здравни услуги, управление на сигурността и така нататък.
Защо е важно за България? Установяването на подобна структура в България ще има положително влияние върху икономическата среда в страната, ще способства за откриването на нови работни места за високотехнологични специалисти и за надграждане на потенциал в сектори с висока добавена стойност. Безспорно това е от изключително значение за развитието на нашата икономика и за увеличаването на брутния ни вътрешен продукт.
Присъствието на авторитетна организация в лицето на Световната банка в България ще издигне допълнително нашия авторитет пред международната инвеститорска общност като атрактивна дестинация за бизнес инвестиции. IT секторът безспорно е ключова индустрия, която подкрепя развитието на останалите икономически дейности за оптимизиране на производствените процеси и, както вече казах, той обхваща висококвалифицирани работни места с относително високи доходи и има силен потенциал както да задържи висококвалифицираните хора в България, така и да покаже, че има благоприятна среда за развитие и на тези млади хора, които се имигрирали, които в момента работят в чужбина, и създава предпоставка за тяхното завръщане в България.
Отново напомням, че в петгодишния период за развитие на Споразумението се очаква да се наемат 300 души на пълно работно време, висококвалифицирани специалисти, и съответно откриването на този офис да спомогне за подобряване повишаване на икономическата и бизнес среда на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Илиева.
Реплики? Няма.
Продължаваме с изказванията. Не виждам желаещи.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Ще подложа на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) за предоставяне на подкрепа за офис на Световната банка в Република България, № 902-02-12, внесен от Министерския съвет.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, уважаеми господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Моля, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласуваме на второ четене току-що приетия Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Ще подложа на гласуване направеното процедурно предложение.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ гласуване на Законопроекта.
Имате думата, уважаеми господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: „Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) за предоставяне на подкрепа за офис на Световната банка в Република България“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложеното наименование на Закона.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: „Член 1. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) за предоставяне на подкрепа за офис на Световната банка в Република България, подписано на 12 април 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване представеният Ви текст за чл. 1.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: „Член 2. Разпорежда Споразумението по чл. 1 да не се обнародва в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване представеният текст за чл. 2.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: „Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Първо ще подложа на гласуване наименованието на подразделението, което Ви беше представено – „Заключителна разпоредба“.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега ще подложа на гласуване представеният Ви текст за параграф единствен.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, с което Законът е приет и на второ гласуване.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МАСЛОДАЙНАТА РОЗА.
Вносител е Министерският съвет.
Докладът на Комисията по земеделието и храните ще ни представи госпожа Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, първо правя процедурно предложение за допуск в залата на госпожа Вергиния Кръстева – заместник-министър на земеделието, храните и горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете госпожа Кръстева в залата.
Продължете, уважаема госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за маслодайната роза № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 18 април 2019 г., на което обсъди цитирания законопроект.
В заседанието на Комисията взеха участие от Министерството на земеделието, храните и горите: Вергиния Кръстева – заместник-министър, Елеонора Куцарова – главен експерт в дирекция „Растениевъдство и биологично производство“, и Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“. Присъстваха и представители на браншовите организации в сектора.
Законопроектът беше представен от Вергиния Кръстева.
Със Законопроекта се уреждат обществените отношения, свързани с регистрацията на розопроизводителите, розопреработвателите и обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза. Регламентира се още създаването, отглеждането и идентификацията на насажденията, изкупуването и преработката на цвета, производството и етикетирането на продуктите от него, както и контрола върху дейността на розопроизводителите и розопреработвателите.
За компетентен да провежда държавната политика в сектора е определен министърът на земеделието, храните и горите.
Предвидено е в Министерството на земеделието, храните и горите да бъде създаден публичен електронен регистър на розопроизводителите, розопреработвателите и обектите за производство на продукти от маслодайна роза. За вписването ще може да се подава единно заявление в общинската служба по земеделие. Вписването ще се извършва по реда на подаване на заявленията. Регистрацията ще е безсрочна, като за издадените удостоверения няма да се дължи държавна такса. За първоначална регистрация ще се изисква проверка на място на заявените площи и обекти. Отказът ще може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Информацията за вписването или постановените откази ще се изпраща по служебен път до компетентното звено в Министерството на земеделието храните и горите.
Подробно е разписана процедурата по регистрация, изискуемите документи и изискванията към розопроизводителите, розопреработвателите и обектите за производство на продукти от маслодайна роза. При регистрация розопроизводителите ще предоставят документи за правния си статус, сключените към момента договори за изкупуване на цвета, когато има такива, правното основание за ползване на земеделската земя, а за новосъздадени насаждения – и документ за произход на посадъчния материал. При регистрация розопреработвателите също ще представят документи за правния си статус, сключените договори за изкупуване, освен ако не преработват цвят от собствени насаждения и договори за преработка, когато преработката не се извършва в собствен обект. При регистрация на обекти за производство на продукти от цвят на маслодайна роза освен данните за собственика или ползвателя ще се предоставя информация за влязло в сила разрешение за ползване на обекта, правното основание за неговото ползване, местонахождението и площта на обекта, включително производствена и складова площ, броя и капацитета на дестилационните инсталации и технологична документация за произвежданите продукти. При първоначалната регистрация ще се извършва идентификация и проверка на обекта за съответствие с информацията в подаденото заявление.
Промяната във вписаните обстоятелства или заличаването от регистъра ще се извършва въз основа на подадено заявление или при установени несъответствия с нормативните изисквания. Разписани са текстове, регламентиращи процедурата по отстраняване на непълноти и неточности. При прекратено производство по регистрация, заявителят ще има право да подаде ново заявление не по-рано от един месец.
Регламентирано е създаването на насаждения от маслодайна роза. Те следва да се създават от сертифициран посадъчен материал с доказан произход, отговарящ на изискванията на Закона за посевния и посадъчния материал. Розопроизводителите ще са длъжни да уведомяват общинската служба по земеделие и Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол за новосъздадени или изкоренени насаждения. Ще подават и декларация за количествата произведен и реализиран цвят по сключените договори. Регламентиран е редът за извършване на проверки.
Изкупуването на цвета ще се извършва в регистрирани обекти за преработка или пунктове на розопреработвателя въз основа на писмен договор, сключен между вписани в регистъра розопроизводители и розопреработватели. Розопреработвателите ежегодно ще подават информация относно броя, местонахождението и работното време на пунктовете за изкупуване на розов цвят, въз основа на която кметът на общината ще определя часови период, извън който ще бъде забранено брането и изкупуването.
Разписани са изискванията към производството и етикетирането на продуктите от маслодайна роза и производството на продукт със защитено географско указание „Българско розово масло“.
Предвидено е създаването на Консултативен съвет по маслодайната роза към министъра на земеделието, храните и горите, който да консултира министъра при провеждането на държавната политика в областта на розопроизводството и розопреработването и да го подпомага при решаването на проблеми в сектора. Разписани са съставът и функциите на съвета.
Подробно са регламентирани контролните органи, техните функции и правомощия, както и правата и задълженията на проверяваните лица. Разписани са съответните административнонаказателни разпоредби.
В преходните и заключителните разпоредби е предвиден едногодишен срок за разработване и пускане в експлоатация на публичния регистър, като в едномесечен срок от неговото пускане розопроизводителите и розопреработвателите ще могат да подават заявления за вписване. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол ще следва в тригодишен срок да извърши първоначалната идентификация на насажденията и да издаде констативен протокол за идентифицираните площи, вида и сорта на маслодайната роза, който да удостоверява произхода на розовия цвят.
В последвалата дискусия от парламентарната група на „Обединени патриоти“ поставиха въпроса доколко Законопроектът ще успее да гарантира изкупуването на произведения розов цвят, предвид проблемите, констатирани в предишни години. Определиха като притеснителна легалната дефиниция на понятието защитено географско указание „Българско розово масло“, според която маслото трябва да е произведено в географския район, включващ конкретни, изрично изброени общини. Според тях това изискване ще постави в неравностойно положение производителите от останалите райони в страната, които също имат подходящи условия да произвеждат розово масло с качество, което отговаря на необходимите стандарти. Предвид изложеното, заявиха, че ще се въздържат да подкрепят Законопроекта, но между първо и второ гласуване ще направят предложения за прецизиране на текстовете.
От Министерството на земеделието, храните и горите обясниха, че вписването на наименования в Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания се извършва по стриктни правила. Процедурата е изцяло съгласно европейското законодателство, свързано със схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, и в този смисъл по никакъв начин не зависи от нормите в националното законодателство. За да бъде вписан продукт в европейския регистър, той трябва да премине през процес на предварително проучване на климатичните условия и почвите, провеждат се органолептични и физико-химични анализи на продукта, представят се редица документи, включително исторически данни, че този продукт с неговите конкретни качества се произвежда именно в тези райони.
Конкретното, защитеното географско указание „Българско розово масло“ е вписано в европейския регистър от група български производители през 2012 г. и съответно то може да бъде използвано точно по начина, по който е регистрирано. Същевременно наличието на подобна регистрация не възпрепятства и в други райони на страната да се произвежда розово масло, което ще може да бъде продавано като розово масло, произведено в България.
От Българска национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика“ подкрепиха Министерството и обясниха, че вписването на защитеното географско указание „Българско розово масло“ е изключително постижение, което е резултат от десетгодишния труд на голяма група производители. Подчертаха, че в хода на процедурата е било направено всичко възможно, включително от страна на Министерството, производителите, разполагащи с необходимите доказателства, да бъдат включени в обхвата на защитеното географско указание.
В заключение председателят на Комисията Десислава Танева заяви, че липсва възможност чрез национални мерки да бъдат променени обхватът и критериите на вече вписани продукти със защитено географско указание, тъй като процедурата е изцяло регламентирана в европейското законодателство. Призова Законопроектът да бъде подкрепен и отбеляза, че предложената регулация ще позволи да се гарантира поддържането на традиционното качество на произвеждания розов цвят, съответно на българското розово масло.
В заключение, след проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 9 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за маслодайната роза, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Танева.
С Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм ще ни запознае госпожа Савеклиева.
Заповядайте да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на Вашето внимание представям:
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическа политика и туризъм по Законопроект за маслодайната роза, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 24 април 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за маслодайната роза, № 902-01-20.
На заседанието присъстваха: от Министерството на земеделието, храните и горите – Вергиния Кръстева – заместник-министър, Елеонора Куцарова – главен експерт в Дирекция „Растениевъдство и биологично производство“, и Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“. От Министерството на икономиката: Десислава Георгиева – началник на отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“, и Елиза Дилова – държавен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Кръстева.
Според вносителя целта на предложения законопроект е да се създаде обща правна рамка, която да регламентира същността на всички елементи на производствения процес на българското розово масло и съпътстващите продукти. Да се постигне разграничаване на компетенциите и функциите на отделните органи, осъществяващи политиката и контрола на процеса на производство на българско розово масло и продуктите от маслодайна роза. Да се осигури и взаимодействие, и координация между контролните органи на национално и местно ниво. Добрите агрономически практики и използването на сертифициран посадъчен материал при създаване на нови насаждения да осигурят качеството на българското розово масло.
Със Законопроекта се предвижда създаване на публичен регистър за производители, преработватели и обекти за производство на продукти от маслодайна роза, облекчения за малките производители и условия за проследимост и прозрачност на различни етапи от производството и преработката на маслодайната роза.
С въвеждането на изискване за сключване на договори между регистрираните розопроизводители, розопреработватели и собствениците на обекти за преработка на цвят от маслодайна роза при изкупуването на розовия цвят ще се подобри пазарната среда и взаимоотношенията между тях.
С прилагането на унифицирани процедури при осъществяването на официален контрол ще се постигне по-голяма сигурност на участниците в процеса на производство и преработка на маслодайна роза. Определят се подходящи и възпиращи по размер санкции за лицата, извършващи нарушения, свързани с отделните елементи на производствения и преработвателния процес.
Наличието на хармонизирана национална законодателна рамка за осъществяване на контрол по цялата верига на производство и преработка на маслодайната роза е необходимо, за да се гарантира еднакво прилагане на правилата в сектора и за ефективно функциониране на вътрешния и международния пазар.
Производството, етикетирането и контролът на продукта със защитено географско указание „Българско розово масло“ ще се осъществяват съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ, L 343/1 от 2012 г.), Регламент за изпълнение (ЕС) № 1020/2014 на Комисията от 25 септември 2014 г. за вписване на наименование в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания (Българско розово масло (Bulgarsko rozovo maslo) (ЗГУ) (ОВ, L 283 от 2014 г.).
Приемането на Закона за маслодайната роза няма да доведе до допълнителни разходи по бюджета на административните органи, провеждащи държавната политика и контрола в сектора на производството и преработването на маслодайната роза.
Към Законопроекта е приложена Цялостна предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки.
Народният представител Йордан Апостолов изказа съображения по предложения законопроект и заяви, че са защитени само интересите на розопреработвателите, но не и на розопроизводителите. Той коментира и проблемите в технологията на работа на дестилериите.
Народният представител Валери Симеонов предложи Законопроектът да не се приема, да се отложи и преработи, като се защитят и розопроизводителите.
Народният представител Адлен Шевкед подкрепи Законопроекта, като посочи необходимостта от гарантиране на изкупуването на розовия цвят и максимален срок между двете гласувания в залата.
На поставените въпроси отговори заместник-министър Кръстева, която увери народните представители, че съображенията на двата бранша от публичното обсъждане са взети предвид и са отразени в разглеждания законопроект.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 10 народни представители, 2 гласа „против“ и без „въздържал се“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за маслодайната роза, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Савеклиева.
От името на вносителите заместник-министър Кръстева ще представи Законопроекта.
Имате думата, уважаема госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители! Приемането на Закона за маслодайната роза има за цел регулирането и уреждането на обществените отношения в сектора на розопроизводството и розопреработването в Република България.
През последните години се наблюдава масово създаване на насаждения с маслодайна роза, за които се използва посадъчен материал с неустановен и разнороден сортов състав, а оттам и с различни стопански качества. Смесването на розов цвят от различни сортове и видове води до получаване на розово масло с влошено качество и ниска търговска стойност.
Свръхпроизводството на розов цвят чувствително затруднява изкупуването и преработката на свеж розов цвят. Голямото количество цветове не може да бъде обработен технологично в съществуващите към момента обекти за преработка. От друга страна, е засилената конкуренция от страни като Афганистан, Турция, Иран и Китай.
С оглед постигане на пълна проследимост по веригата от производство и преработка на розов цвят до получаването на крайните продукти се предвижда контрол при създаване на нови насаждения. Тук подчертавам, че съществуващите трайни насаждения няма да бъдат унищожени – те, разбира се, се запазват. Целта на този контрол е да се гарантира качеството на сертифицирания посадъчен материал, който да отговаря на изискванията на Закона за посевния и посадъчен материал, създаването и поддържането на публичен електронен регистър, в който ще се вписват всички розопроизводители, розопреработватели и обектите за производство на продукти от маслодайна роза.
Предвидени са и договори, които да се сключват между розопроизводителите и розопреработвателите, като това е необходимо, за да бъдат гарантирани и розопроизводителите, че в крайна сметка техният цвят ще бъде изкупен, а и не само, но че ще бъде и заплатен накрая.
Въведени са и задължителни изисквания при производство и етикетиране на продукти със защитено географско указание „Българско розово масло“. Разписана е и контролната дейност върху обектите, в които се произвеждат продукти от маслодайна роза, както са определени контролните органи и техните правомощия.
Не на последно място е предвидено създаването на консултативен съвет по маслодайна роза, който има за цел комуникиране и разрешаване на проблемите по цялото ниво на производство – от розопроизводители, през продажба и до краен продукт, тоест и преработка. Чрез създаване на правна рамка за доказване произхода и качеството на произвежданите продукти от маслодайна роза, държавата ще защити своите розопроизводители и розопреработватели.
Пазарният интерес през последните години направи така, че се получиха дисбаланси. Това повлия върху качеството на произвеждания розов цвят, оттам на продукцията, оттам върху крайната цена на готовата продукция. Нормално е и беше комуникирано със сектора, че държавата ще предложи правила за регулация на обществените отношения по начин, който да позволи задържането на традиционното качество.
Становища, както на розопроизводители, така и на розопреработватели, са отразени в предложения законопроект. Мисля, че са намерени добри норми по отношение на посадъчния материал, както и производителите да имат устойчивост в дохода, който получават.
Нека да не забравяме, че българското розово масло е известно в цял свят. Това налага намесата на държавата в защита на качеството на крайния продукт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник-министър.
Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказване.
Господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, колеги! Закон действително трябва да има. Абсолютно належащо е този закон да бъде приет, тоест такъв закон за розата да бъде приет, защото този сектор трябва да се регулира, тъй като видяхме на какво бяхме свидетели миналата година по време на изкупуването по време на кампания – 800 действащи дестилерии с по 2500 тона произведен цвят на ден. Тези дестилерии нямат никаква възможност и начин да преработят този цвят в рамките на технологичния срок от 12 – 14 часа след набиране.
Уважаеми колеги, този закон не ни трябва в такъв вид, тоест нарушен е политическият диалог между управляващата партия ГЕРБ и нас, като участници в това управление – „Обединени патриоти“. Не бяха зачетени нито наши доводи, нито имаше някакъв диалог, за да може да се постигне балансираност и този закон да бъде коригиран, а се наложи, както виждате, в извънредно краткия срок – няма и 12 дни, откакто за първи път е внесен, а той вече е в залата за първо четене. На всички други закони им пожелавам такъв бърз път на развитие – за по-малко от 12 дни да стигат до залата. Заради липсата на този диалог нашата група няма да подкрепи този закон на първо четене.
Вчера в изказването си в Икономическата комисия пределно ясно и точно обяснихме кой кого защитава – защитава една шепа хора розопреработватели, а дребни производители на портала за обществено обсъждане са дали своята ясна и категорична оценка. Сега не искам да коментирам терминологията, която те са използвали, всеки може да се запознае с тези материали.
Вчера също не беше представено и становището на Министерството на икономиката, което е отрицателно по този закон. В момента становището на Министерството на икономиката го няма качено към този закон, но, ако желаете, можете да се запознаете с това становище на Министерството на икономиката и да видите, че то е абсолютно отрицателно по внесения Законопроект.
Моля Ви, колеги, нека да проявим разумност! Казваме, че трябва да има такъв закон, нека Законът да бъде оттеглен, поправен, балансиран, да участват всички заинтересовани страни и наистина да влезе, за да можем да защитим достойно този продукт, с който България се гордее от столетия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Апостолов.
Реплики?
Имате думата за реплика, уважаема госпожо Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Апостолов, не мога да се съглася с Вас за отношението на Политическа партия ГЕРБ към коалиционния си партньор. В момента Законопроектът е на първо четене. Влизайки в зала, той няма как предварително да бъде коригиран, поправен, приемайки определена позиция с консенсус. Всичко това се случва в процедурата между първо и второ четене с предложения, които, ако Вие имате воля и желание, може да входирате.
По отношение на бележката Ви за краткия срок. По Правилника, по който работи Народното събрание, нито един срок не е бил съкращаван. Ако има такава възможност към момента, независимо от резултата от гласуването, няма да се предлага съкращаване на срока от ГЕРБ. В този смисъл ходът на този законопроект е съгласно процедурата, която е обичайната по Правилник – след внасянето от Министерския съвет.
Трето, Вие дадохте едно обобщение, че Законопроект трябва да има. Категорично трябва да има! Правителството пое такъв ангажимент към розопроизводителите и преработвателите още миналата година и си изпълнява ангажимента, но Вие не дадохте конкретни доводи, които не приемате, и призовахте за отхвърляне на Законопроекта, при условие че общото наше становище е, че трябва такъв законопроект. В крайна сметка целта е да защитим производството на продукта, който излиза от България, защото неговата защита означава цена – пазар, съответно доход върху всички по веригата, за да може всеки да вземе своето информирано решение как да участва в гласуването. Вие казахте само едно изречение. Аз мисля, че ако всички наистина смятаме, че трябва и има нужда от такова регулиране на обществените отношения, има достатъчно време между първо и второ четене – никой няма да съкращава сроковете, те са по нашия правилник – те да бъдат направени, обсъдени и приети така, както смятаме, че трябва да бъдат.
По отношение на подготовката на Законопроекта. Има достатъчно данни за участие на неправителствения сектор – организации, включително и присъствали на Комисията по земеделие, участвали в неговото обсъждане.
Категорично между първо и второ четене ще се направят определени допълнения и притеснителните моменти ще бъдат изчистени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Танева.
Има ли втора реплика?
Заповядайте, господин Митев, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Апостолов! Аз не съм съгласен с Вашето изказване по причина, която беше изразена и от госпожа Танева в нейната реплика. Действително Вие не посочихте конкретни недостатъци и слабости на Закона, а доколкото чухме от Доклада на Комисията по земеделие, храни и гори, в заседанието Вие сте изразили становище, че всъщност този законопроект се прави не толкова за производителите на роза, на розово масло, колкото за преработвателите.
В този смисъл би следвало, след като изразявате несъгласие, да развиете тази своя теза и да обясните защо стигате до тези изводи, тъй като, ако това е вярно, то в този случай Законът в този си вид действително ще постави в дискриминационно положение едната група в сравнение с другата група, тъй като ще създаде условия за развитие само на розопреработвателния бранш, без да се обърне достатъчно внимание на розопроизводството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Митев.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, първо, да отговоря на госпожа Танева. Да, прави сте, госпожо Танева, че Законопроектът трябва да влезе на първо четене и тогава да правим бележки по него, но той можеше да бъде подготвен по-добре, разбирате ли? В момента този закон защитава шепа хора преработватели, без въобще да се отчете това, което искат розопроизводителите.
В контакти с хора от този район – дребни производители, не искат този закон в този му вид. Това го знаят и Вашите колеги от ГЕРБ, които са от тези места. Вие много добре знаете, че те знаят това нещо. Така че, ако трябва да влизаме в конкретика, първо, искам да попитам: какво значи терминът „идентификация“ в този закон? Да попитам вносителя? Няма такъв термин „идентификация“! Агенцията, която трябва да извършва този контрол, няма нито метод за идентификация на насаждението, защото съгласно Наредба № 24 за посадъчния материал от маслодайни и етерични култури, там има точно определена методика и думичката „идентификация“ въобще отсъства. Да не говорим и да не изземвам правото на колегите от ДПС и да кажа, че този закон е пълно копие на Закона за тютюна, едва ли не само са подменени определени текстове. Затрудняваме хората и вместо да ходят да си гледат насажденията, ги обременяваме с тежести, глоби, административни срокове – да отиват да се регистрират, декларират, за това глоба, за онова глоба, а това представлява абсолютна административна тежест.
Вие мислите, че едва ли не ние сме против да има закон, който да регулира тези взаимоотношения. Напротив, трябва да го има този закон, защото видяхме миналата година какво се случи, но това, което ни е предложено, не е добро, не казвам: най-добро, не е въобще добро за бранша. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Позволете ми да Ви прочета една информация, преди да продължим с изказванията:
„На основание чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения от нас на 23 април 2019 г. Законопроект за Закон за трюфелите, № 954-01-31.“ Вносители са народните представители Александър Сабанов, Красимир Богданов, Калин Поповски, Йордан Йорданов, Искрен Веселинов и Атанас Стоянов.
Продължаваме с изказванията.
Има ли изказвания? Заповядайте, имате думата.
ЗАПРЯН ЯНКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Безспорен е фактът и всички ние знаем, че нашата страна има вековни традиции в отглеждането на маслодайната роза и производството на различни продукти от цвят на маслодайна роза. Българското розово масло е много добре разпространено, известно и с големи традиции не само в страните от Европейския съюз, но също така в САЩ, Австралия, Япония и Средния Изток.
В тези райони, в които наистина има развито отглеждане на маслодайна роза, това се е превърнало в една традиция и в семеен бизнес, който е техен поминък.
Искам да Ви припомня, че миналата година в Комисията по земеделието и храните беше проведено изслушване по искане на представители на розопроизводители във връзка с така създалото се напрежение по време на изкупната кампания. По време на изслушването министърът на земеделието, храните и горите изрази позиция, че проблемите в розопроизводството и в частност свързани с ниските изкупни цени на розов цвят, се дължат на наслагването на различни обстоятелства във времето. От една страна, предвид пазарната атрактивност на розопроизводството през последните две години имаше ръст на насаждения с 22% дори без да бъдат включени площите, в които пълно плододаване ще настъпи през следващите години.
Към 2018 г. розовите насаждения в нашата страна са били 41 хил. декара, обработвани от регистрирани земеделски стопани, но е имало и доста площи, които са обработвани от нерегистрирани стопани.
В резултат на добрите климатични условия през миналата година, освен че имаше изключително добра реколта на рози, цъфтежът и плододаването настъпиха почти едновременно. Това създаде изключително голям натиск предвид необходимостта този цвят да бъде обран, предаден и преработен от дестилериите в рамките на същия ден, за да не си губи своите маслодайни качества.
От друга страна, дневният капацитет на дестилериите за обработка на изкупеното количество цвят е недостатъчен. Тогава министърът обясни, че практика на преработвателите е да сключват договори с традиционни производители, ползващи сертифициран посадъчен материал от българска маслодайна роза, като тези договори на практика покриват капацитета им за преработка. Съответно основният проблем е с розопроизводителите без договори, за които в преходните години е имало пазар предвид дефицита на розовия цвят.
Всички изброени обстоятелства доведоха както до невъзможността да бъде изкупена и преработена цялата реколта, така и до намаляване изкупните цени спрямо предходните години.
Други проблеми според розопроизводителите са тези, които са свързани със специфичния характер на работата, с ограниченото търсене и предлагане на оригинални и висококачествени продукти от българска маслодайна роза на пазара.
Отбелязано беше, че страната ни все още държи едно от първите места по качество на розово масло, но на пазара се появяват сериозни конкуренти от Афганистан, Турция, Иран и затова следва да бъдат предприети необходими мерки за гарантиране качеството на розовото масло.
В тази връзка още по време на изслушването розопроизводителите настояха за изработване на законопроект, който да регулира отношенията по цялата верига – от производството до преработката на маслодайната роза, и който да регламентира договорните отношения между розопроизводителите и дестилериите за гарантиране, че насажденията ще бъдат единствено от сертифициран посадъчен материал от българска маслодайна роза, както и да разграничи коректните дестилерии от тези, които работят с вносна суровина.
В хода на обществените консултации своето мнение по Законопроекта са изразили както представителите на розопроизводителите, така и представителите на розопреработвателите. Като основен проблем отново е изтъкнато подбиването на цените и кражбите на розов цвят, което от своя страна води до срив в доверието на участниците в процеса и до силно напрежение в сектора. Оказва се, че посредници и спекуланти участват активно в нерегламентирани мобилни изкупвателни пунктове по време на кампаниите и компрометират цената и качеството на розовия цвят.
Затова в Законопроекта са заложени процедури и мерки, чрез прилагането на които ще се елиминира голяма част от тези лица, които изкупуват и преработват розов цвят, тъй като е предвидено изискването за предварително сключване на договори между регистрираните розопроизводители и розопреработватели.
Предвидени са и допълнителни изисквания и към самите дестилерии, и към пунктовете за изкупуване на розов цвят. Заложено е изкупуването на розов цвят да се извършва само в регистрирани обекти за преработка или в пунктове на преработвателя въз основа на писмени договори, сключени между вписани в регистъра на Министерството производители и розопреработватели, което също ще допринесе за повишаване качеството на произвежданите продукти.
С други думи, с помощта на този закон ще се уредят отношенията с изкупуването и преработването на розовия цвят, като това ще се извършва само от представители на преработвателните дружества и ще се елиминират прекупвачите. По този начин и при наличие на благоприятни климатични условия и нормални пазарни отношения производителите ще бъдат спокойни и защитени благодарение на сключените с преработвателите договори за сигурността на изкупването на розовия цвят.
С предвиденото в Законопроекта включване на Института по розата и етеричномаслените култури в извършването на проверки за идентифициране на насажденията с маслодайна роза ще се гарантира обективен, всестранен и строг контрол върху производството на висококачествен и чист продукт, какъвто е розовото масло.
В Законопроекта е предвидено министърът на земеделието, храните и горите да бъде компетентният орган, който да провежда държавната политика в областта на регистрация на дейността на обектите, в които ще се преработва цвят от маслодайна роза, както и в областта на производството, етикетирането и контрола на продукт със защитено географско наименование „Българско розово масло“.
Предвидено е още към министъра на земеделието, храните и горите да се създаде Консултативен съвет по маслодайната роза, в състава на който ще се включат представители на организации на розопроизводители, розопроизводители и търговци на продукти от цвят на маслодайната роза, които ще подпомагат министъра при решаването на въпроси в областта на розопроизводството и розопреработването.
С представителността и участието на всички заинтересовани страни дейността на Консултативния съвет ще гарантира обективност и вземане под внимание на всички гледни точки в процеса на идентифициране на слабите места, възникналите проблеми и намирането на адекватни решения за тях.
Като се има предвид гореизложеното, уважаеми колеги, призовавам Ви да подкрепим на първо гласуване предложения Законопроект за маслодайната роза, защото той е един изключително важен Законопроект, който трябва да реши казуса, създаден през изминалата календарна година и миналата реколта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Има ли реплики?
Заповядайте, първа реплика, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Янков, аз съм много доволен от това, което чух от Вас, както сигурно ще бъда доволен от другите речи, написани от Министерството и раздадени на народни представители, които тук да ги изчетат с цел колко е хубав Законът. Не, Законът наистина не е хубав и ние твърдо няма да го подкрепим. Така че дали ще се изкажат още трима народни представители – ще изчетат едни листчета, които са подготвени от Министерството, няма никакво значение.
Все пак между първо и второ четене, ако мислите, че днес ще мине Законът, ние ще имаме своите предложения, но не се хабете. Затова излязох да Ви кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Сабанов.
Има ли втора реплика?
Заповядайте, господин Янков, за дуплика.
Все пак да припомним, че никой не може да ограничава народните представители да четат, да представят свои тези така, както намерят за добре.
ЗАПРЯН ЯНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Сабанов, мисля, че много добре знаете, а ако не, да Ви кажа, че аз съм от избирателен район, където маслодайната роза има големи традиции и история. Миналата година, когато беше създаден този казус, не казвам проблем, присъствах и съм ходил на място, за да се запозная как стоят нещата и какъв е проблемът, какъв е казусът и как може да се излезе от тази ситуация. Така че в случая от това, което Вие казахте, се чувствам и малко засегнат, защото това, което аз изложих тук, от тази трибуна, съм си го подготвил и знам какви са проблемите и какъв е…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): За разлика от някои, които не са чели Закона!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля Ви!
ЗАПРЯН ЯНКОВ: Това си е техен проблем. Така че не съм съгласен с това Ваше изказване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Янков.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, имате думата.
Заповядайте, уважаема госпожо.
Ще продължат изказванията.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Едва ли има някой, който да оспори известността и авторитета на българското розово масло. От години розовото масло наред с киселото мляко е възприето като емблема на продукт, известен и отъждествяван с България.
Общоизвестен факт е, че до края на 1989 г. всички производствени и преработвателни мощности са държавна собственост. Износът на розово масло е държавен монопол, а преобладаващата част от насажденията с маслодайна роза е кооперативна собственост.
След извършената промяна – собствеността върху земята и преработващите предприятия, съвсем естествено е профилът на розопроизводствената промишленост да се променя. Днес производството на розов цвят и съответно розово масло и продукти от маслодайна роза вече е семеен бизнес и проблемите, свързани с търсенето и предлагането на оригинални крайни продукти, както и конкуренцията със страни като Афганистан, Иран, Турция и Китай, налагат намесата на държавата чрез създаване на правна рамка, с която да се гарантира произходът на произвежданите продукти от маслодайна роза, различни от тези със защитено географско указание „Българско розово масло“.
Настоящата законодателна инициатива е необходима и особено важна поради настъпилите през последните години процеси за масово създаване на насаждения от маслодайна роза с разнороден сортов състав и с различни качества. Често в определени периоди се наблюдава и свръхпроизводство на розов цвят, който не може да бъде обработен технологично от съществуващите обекти за преработка.
Констатирано е, че за обектите, в които се осъществява преработката, няма единни изисквания по отношение на дестилационните инсталации и технологичната документация за производство, което от своя страна води до разнородно качество на продукцията и претенции за наименованието, с което се предлагат продукти на крайните потребители.
Всички тези доказателства доказват наличието на основния проблем, а именно липсата на нормативна регулация при създаването на насаждения от маслодайна роза, като е необходим пълен контрол за различните етапи за производството на хранителни и козметични продукти, които се влагат в преработката на розов цвят, както и координацията и взаимодействието между компетентните контролни органи на национално и регионално ниво.
Към момента в разпоредбите на Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и в Регламент за изпълнение ЕС № 1020/2014 на Комисията от 25 септември 2014 г. за вписване на наименование в Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания е регламентирано само производство на продукта със защитено географско указание „Българско розово масло“. Извън обхвата на тези документи са всички останали продукти от маслодайната роза.
След проведените многобройни обсъждания е станало ясно, че е налице необходимостта от регистрация на розопроизводителите, розопреработвателите и на обектите за преработка на цвят от маслодайна роза, за да се гарантира безопасността на получените продукти от маслодайна роза в случаите, когато те се влагат в храни, козметични или лекарствени продукти.
С предприемането на конкретни действия, посочени в Законопроекта, се очаква предотвратяването на нелоялни практики, свързани с предлагане на имитиращи продукти от маслодайна роза, като такива, произведени в България.
С предложения Проект на Закон за маслодайната роза се цели да се осигури прозрачност, проследяемост и предвидимост на производството и преработката на маслодайна роза в страната. Това ще се постигне чрез създаването на публичен регистър за розопроизводителите, розопреработвателите и обектите за преработка на цвят от маслодайна роза и с въвеждането на единни изисквания за розопроизводителите, розопреработвателите и обектите за преработка на розов цвят.
Едновременно с това се урежда координацията между контролните органи на национално и местно ниво и се разграничават компетенциите и функциите на ведомствата, осъществяващи политиката и контрола при производството и преработката на маслодайната роза, както и получаването на продукти от маслодайна роза, различни от продукта със защитено географско указание „Българско розово масло“.
Особено важно е, че се въвежда изискването за използване на сертифициран посадъчен материал при създаването на нови насаждения с маслодайна роза, което ще гарантира качеството на суровината. За съществуващите насаждения е предвиден в 3 годишен срок от влизането в сила на Закона.
Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол ще извърши първоначална идентификация на насажденията от маслодайна роза. В резултат на това ще бъдат идентифицирани площите, видът и сортът на маслодайната роза. Изпълнителната агенция ще издаде констативен протокол, с който ще се удостовери произходът на розовия цвят при неговото изкупуване в кампанията през следващата календарна година.
Друг съществен и важен елемент от новата правна регулация е регламентирането на взаимоотношенията между производители и преработватели чрез включването на предварителни договори, с което се очаква да се подобри предпазарната среда, да се планира и гарантира изкупуването на розовия цвят и проследяемостта на произведеното розово масло и продуктите от цвят на маслодайна роза.
В Проекта на Закон за маслодайната роза е предвидено и налагането на санкции за лицата, извършили нарушения, свързани с отделните елементи на производствения и преработвателния процес на цвят на маслодайна роза.
По данни на Министерството на земеделието, храните и горите засегнатите от този законопроект към момента са физически и юридически лица с 1159 броя стопанства с насаждения от маслодайна роза.
Със създаването и приемането на този нов законодателен акт ще се въведе по-ефективна регулация, контрол и изсветляване на сектора на производството и преработката на маслодайната роза в България, както и създаване на обща рамка, с която да се регламентират и контролират всички елементи на процеса на отглеждането и получаването на крайния продукт.
Очаква се пълният ефект от предприетите действия, заложени в Закона, да бъде постигнат най-рано след три стопански години, когато, освен изтъкнатите уредени взаимоотношения между производители и преработватели, ще е налице и друг съществен резултат – ще има достатъчно количество произведен сертифициран посадъчен материал от маслодайна роза.
Уважаеми колеги, вярвам, че всички ще се съгласите, че наличието на хармонична национална законодателна рамка за осъществяването на контрол по цялата верига на производство и преработка на маслодайна роза е изключително важно и необходимо, за да се гарантира еднаквото прилагане на правилата в сектора и за ефективното функциониране на външния и международен пазар.
Ето защо Ви призовавам да подкрепите представения на първо гласуване Проект на Закон за маслодайната роза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Има ли реплики? Няма реплики.
Заявени са още няколко изказвания – ето защо давам 30 минутна почивка, след което разискванията ще продължат.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме работа с разискванията.
Декларация?
Имате думата за декларация, уважаеми господин Биков. (Народният представител Павел Шопов иска думата.)
Господин Шопов, ще Ви дам думата след декларацията.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Намираме се в навечерието на най-светлия християнски празник – Възкресение Христово, когато всички православни християни се вглеждат в себе си. В тази Страстна седмица трябва да си дадем сметка за това, което нашият Господ Исус Христос е направил за нас, а не за себе си.
Ние поздравяваме всички християни и пожелаваме светло посрещане на Възкресение Христово! Използваме повода да подчертаем нашата ангажираност и нашето уважение към православната религия, която за нас е в центъра и на българската национална идентичност.
Християнската религия беше онова, което съхрани българската нация през последните над 1000 години, когато българската държава не съществуваше. Християнството беше единствената светлина, която ни вдъхваше надежда, че някой ден българската държава може да възкръсне. И българската държава възкръсна благодарение на усилията на онези православни духовници, които застанаха в началото на Възраждането и си спомниха откога и защо съществува българската национална общност.
В основата си българската държавност е изградена от хора, които днес наричаме светци. Святото дело на братята Кирил и Методий, които са монаси и религиозни мисионери, е в сърцевината на българската национална идентичност. Тяхното дело беше повод българската нация да възкръсне в средата на XIX век. Българският език е плод на усилията на християнски духовници, на книжовните школи по времето на Симеон Велики.
Новата българска държавност не забрави Православната църква и в последните 140 години. В добри и лоши времена Българската православна църква беше винаги с българския народ и даваше надежда в тежките времена, а във времената на успехи празнуваше заедно с него.
От името на парламентарната група на ГЕРБ пожелавам светло посрещане на този светъл празник! Призовавам всички нас за повече смирение, за това да разберем къде сме сбъркали, защото всеки бърка, да се разкаем истински и да не повтаряме грешките си. Ние живеем със съзнанието, че сме грешни, и това е съзнанието на всеки християнин.
Светло посрещане на празниците! Желаем здраве и успехи и на всички останали представители на българската нация, които не изповядват християнството, но заедно с православните християни ще отбележат този празник! Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Биков.
Имате думата за изказване, уважаеми господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Най-после – след толкова години, стигаме до този закон.
Бях млад юрист – още през комунизма се говореше за необходимостта от Закон за маслодайната роза. После, когато бях народен представител от СДС в началото на прехода, също се говореше за такъв закон.
През миналата година приемането на Особени правила за берачите на рози беше добра индикация, като ние от „Атака“ повторихме онова, което сме говорили и коментирали по този проблем в Четиридесетото народно събрание. Още през 2005 г. в различните издания на Народното събрание ние повдигахме въпроса и говорихме за приемане на такъв специален закон.
Учудвам се, че днес има обструкции. Вярно, от ДПС не ги интересува този закон. Ако беше нещо във връзка с тютюнопроизводителите, те щяха да бъдат тук всички, начело с формалния си лидер. БСП уж имат за емблема българската роза, а тях ги няма. Мисля, че те щяха да бъдат много полезни за приемането на този закон.
В крайна сметка всички юристи знаят, че когато едни обществени отношения са много важни за обществото и за един народ, те се извеждат пред скоба със специален закон. Това, че българското земеделие е интензивно земеделие, съобразно престъпните правила за присъединяването ни към Европейския съюз, не означава, че ние не можем целево и специално да се погрижим за някои от селскостопанските браншове. Такова е положението и розопроизводството, което е специализирано и особено производство, попада в общия интензивен модел на селскостопанско производство.
Това са двете най-големи престъпления на прехода, всъщност на последните десетилетия в България.
Първото е насилствената колективизация на земята след 9 септември 1944 г. и второто страшно престъпление против българското земеделие са възприетите с Присъединителните правила екстензивни модели и виждания за българското селско стопанство.
Изцяло не съм съгласен със становищата и обструкциите на моите колеги Сабанов и Апостолов. Те са от равна Добруджа, където земеделието по своите същност и характер е екстензивно земеделие. Двадесет лева на декар: 100 дка – 2000 лв.; 1000 дка – 20 хиляди; 1 млн. дка – 20 млн. лв. Сметката е проста – едни фирми ги инкасират. Вярно, и това е мизерия, като имаме предвид тези 20 лв. в сравнение с общо взето четирикратно по-големите пари и суми, които се получават от другите европейски държави. Такава е грубата сметка, но там нещата са ясни. Може би в равна Добруджа и в този край не ги е еня, не ги интересува за другите десетки страдащи в селското ни стопанство браншове, които са недофинансирани и пренебрегнати.
Ако приемаме за някои от браншовете специални закони, то е точно затова – да ги изведем на по-добри позиции, да интензифицираме земеделието като цяло въпреки това, което ни е натресено от Европейския съюз, което е престъпно и което в най-скоро време трябва да бъде коригирано с анекс, да се погрижим за онези браншове, които са емблематични и изключително важни за България.
Ако в Добруджа формулата е такава и тях не ги интересува за всички други десетки браншове, аз ще Ви кажа, че в пловдивския и особено в старозагорския край този въпрос се разглежда вече десетилетия. Българските народни представители от различни народни събрания чакат неговото решаване. Най-после се стига явно и до това решаване на проблема.
Някои неща са минали през комисия и не се харесват на някои колеги, но такава е технологията на законотворческия процес – между двете четения много от нещата могат да бъдат променени, да бъдат поправени и Законът, така както е внесен и приет от съответните комисии, да стане по-добър.
Какво му е на Законопроекта в този му вид? Законопроектът разглежда най-важните аспекти от производството на розово масло, отглеждането на рози, като се започне с площите, предвидени за това, посадъчния материал, брането на рози, преработката им в специализираните предприятия – розоварните, търговията.
Окаяното положение, до което е доведено българското розопроизводство, до голяма степен се дължи на това, че не е имало специален закон, тоест специални грижи за него. И затова българското розопроизводство всяка година намалява като обем, като доходи, разоряват се селски стопанства, защото има натиск от чужбина – от страни като Китай, като Иран, като Турция, които се грижат за този бранш. Те са конкурентоспособни, натискат нашите производители и в крайна сметка виждаме резултата.
Най-добре ще ме разберат тези като господин Янков, който тук направи изказване. Той е от избирателен район, в който проблемът е известен, ясен и ще може гордо да заяви, че има своя принос в решаването на проблема пред своите избиратели. Това са повече от хиляда предприятия в бранша, в които са заети десетки хиляди българи.
Аз ще се обърна към Вас, уважаеми господин Председател, притеснявам се за кворума – дали ще успеем да съберем необходимия брой. Погрижете се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, също и времето напредва много…
ПАВЕЛ ШОПОВ: И управляващите от ГЕРБ също да си направят равносметка в това отношение, за да не се случи нещо фатално, което се е случвало в тази зала – желан законопроект да не може да мине и да се започне с фалстарт началото на неговото гледане. В тази зала преди празника това може да се случи. Имам тези опасения.
Аз ще завърша с пожелание към всички българи за светло посрещане на най-големия християнски празник. Живи и здрави!
Да продължим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Има ли реплики? Не виждам.
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте, уважаеми господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Шопов, този закон ни интересува и аз неслучайно съм тук.
Поне от Вас като юрист очаквах да използвате терминология чисто юридическа – с права, задължения и уреждане на обществени отношения. Поне от Вас!
От изказванията на колегите преди почивката имах усещането, че се намираме в литературен клуб за възхвала на българската роза и нищо по същество!
Уважаеми колеги, българската роза е получила своето достойно признание с и без този закон стотици години преди нас! Една поредица от сто прилагателни, в които няма действие, няма екшън, които не пораждат действие, няма да реши нищо. При условие че ние се намираме в законодателната зала на Република България, а се говори като в литературен клуб, като преобладават прилагателни, като преобладава една възхвала на българската роза, няма да се получи нищо по същество!
По същество – уважаеми колеги, този законопроект се роди по конкретен повод и по конкретен проблем. Колегите от Пловдивско, от Старозагорско много добре знаят историята на този законопроект. Той се роди от проблема с изкупуването на розовия цвят миналата година, в резултат на което беше обещано, че ще има закон, който да реши проблема и той да не се повтаря.
Направен е един опит, добър опит, добро начало. В този законопроект виждам две хубави неща. Едното е, че се задължават изкупвателните организации и преработвателите да купуват розов цвят само от производители, с които имат договори.
Второ, регистрираната в Европейския съюз емблема „Българско розово масло“ да се ползва по определен, регламентиран начин, което няма да позволи да се злоупотребява.
За съжаление, хубавите неща спират до тези два момента в Закона. Оттам нататък започват едни текстове с пожелателен характер.
Както каза колега, който говори преди почивката, че е забелязал, че са заимствани модели от Закона за тютюна и тютюневите изделия. Да, предвидено е да се направи регистър на производителите на розов цвят – много добре; регистър на изкупвачите на розов цвят – много добре; регистър на преработвателите на розов цвят, дестилерии – много добре, но всичко това, колеги, не отговаря на един единствен въпрос: и какво от това? И какво от това, като направим регистър на всички тези, които са в бранша, подредим ги в едни списъци, изпълняваме сто на сто за нуждите на статистиката; придобиваме яснота кои са в бранша поименно, по декари, по култури, по местности? И какво от това? Тези регистри се правят в момента и по съвсем други правила, примерно при регистрацията на земеделските производители.
Не се отговаря на въпроса заради какво е направен Законът – да уреди отношенията между купувачи и продавачи? Ще Ви дам пример.
Неотдавна Министерството на земеделието предприе една процедура за изплащане на неизплатените на тютюнопроизводителите пари от един купувач на тютюн. Колеги, тези тютюнопроизводители също имаха договори с Михайлидис. И като не плати Михайлидис на тютюнопроизводителите, реши ли Закона за тютюна и тютюневите изделия проблема? Не, не го реши! Тук също няма да го реши. Ако утре някоя от дестилериите изкупи розов цвят и не го плати, този законопроект няма да реши въпроса.
Вие много добре знаете – миналата година имаше проблем с реализацията на розовото масло. Нашите дестилерии имаха големи количества непродадено розово масло на склад и когато миналата година по това време настъпи новият сезон за купуването на цвят, естествено те купуваха по-малко цвят, естествено купуваха на по-ниски цени и естествено възникна проблемът!
Така както е разписан Законът, този закон решава ли този проблем? Не, не го решава!
Да, ще имаме регистри, ще имаме яснота, но проблемът си остава висящ. С въвеждането на тези регистри вкарваме допълнителна административна тежест на бизнеса. Сами чухте каква е процедурата за регистрацията – множество документи, които се представят през определено време, за да се регистрира като производител, като преработвател и така нататък. Много регулаторна тежест въвеждаме. Това е нов национален регистър. И всичко това – на фона на идеята да облекчим бизнеса, да облекчим производителите. Ние в момента правим точно обратното.
В Закона, колеги, никъде не виждам ролята на браншовите организации. Не се споменават два члена, два абзаца, две алинеи, в които да е ясно какво правят браншовите организации.
По-нататък – консултативният съвет, идеята за създаването на който е заимствана от Закона за тютюна и тютюневите изделия, е кух, има едни наблюдаващи функции, констатиращи и нищо повече.
Ако искате този закон да работи, предлагам така, както беше в Закона за тютюна и тютюневите изделия, този консултативен съвет да има право да предложи чрез министъра на земеделието до Министерския съвет отнемане на лиценз, отнемане на права на дестилерия, която не плати на розопроизводител. Нали това искаме? Такива клаузи няма в Закона!
Ако искаме наистина той да работи, моля вносителите да напълнят със съдържание Закона и този консултативен съвет наистина да има права, правомощия да решава неуредени отношения, доколкото може.
В Закона, колеги, никъде не виждам някакво специално, особено подпомагане на производството на розов цвят от страна на държавата. Както знаете, розопроизводството не се подпомага нито от европейските фондове, нито от националните фондове, но в същото време преждеговорившите един час говориха, че българската роза е емблемата на България!
Колеги вносители, емблемата на България, ако не я подпомагаме чрез този закон, чрез изрични национални средства, явно европейски няма да ни дадат, но чрез национални средства да подпомогнем емблемата и наистина това да е емблема, а не кухи приказки!
Защо дори не отидем и по-напред? Ето по-революционна идея: чрез преработвателите на розово масло, защото розовото масло е особен продукт, както тютюнът, да не направим един гаранционен фонд чрез отчисления от тях, който фонд, след като се акумулират средства при евентуално неплащане от страна на розопреработвател към розопроизводител, да се заплаща на този розопроизводител? Може и да са революционни идеите, но нали в края на краищата в това е смисълът на този законопроект?
И не на последно място – направих си труда да погледна обществените разисквания, които са били във времето. Колеги, Законопроектът е основан върху 90% предложения на Асоциацията на етеричните масла в България и само 10% предложения на розопроизводители!
Умолявам този законопроект да има особено внимание към подпомагане, насърчаване и облекчаване на дейността на розопроизводителите, защото те са малката част във веригата. Розопреработвателите, дестилериите са по-големият играч. Ние сме противопоставили Давид срещу Голиат и се чудим какъв ще е резултатът! Резултатът ще е същият – такъв, какъвто е в сектор „Тютюн“. За съжаление, нещата отиват натам – резултатът и тук да е същият!
И ако това е като тенденция, колеги, при всеки един протест, при всеки един проблем, за всяка една култура да правим отделен закон – мисля, че това не е правилният подход. Отсега Ви казвам, че догодина ще правим закон за лавандулата, защото догодина пък ще гръмне историята с лавандулата. Има лавандула от Подбалканските полета, колеги, има един милион декара в Добруджа, а там не ѝ е мястото! Няма да е със същото качество, французите ще откажат да купят маслото, пак ще има спад на цените, пак ще има протести и догодина ще пишем закон за лавандулата.
Дайте отсега да напишем закон за етерично-маслените култури, за да включим вътре и другите неща и да решим проблема по-глобално, а не за всеки протест, за всеки проблем да пишем закон!
Ако гръмне догодина в Родопите някакъв проблем с пазара, да не се налага да пишем и закон за картофите! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Абазов.
Има ли реплики?
Проверете времето на „Обединени патриоти“, мисля, че нямат време и може би трябва да го увеличим.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, господин Председателстващ.
Моля да бъде удължено допълнително времето на нашата група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реализирано е.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам да направя реплика на господин Абазов, защото много уважавам неговите мнения. Те обикновено са професионални, свързани с практиката. В случая той е абсолютно прав!
Аз сега се чудя защо ние не обсъждаме закон за българската мента?! Там проблемите също са много сериозни. Аз имам наблюдения върху това. Проблемите са много сериозни с българската мента, а ние не ги разглеждаме.
Може би е неточно названието „Българско розово масло“. Неточно е, защото то не упоменава кои сортове формират българското розово масло и тогава да говорим.
Смятам, че Законът наистина се внася под натиска на лобито на производителите, които наричат себе си „асоциация“ и не знам си какво. Това си е едно НПО и те нямат никакво правно значение, но са по-добре организирани от другите.
Господин Абазов, искам да Ви кажа, че всичко това, което градите като начин за въздействие и за подобряване от такъв вид закони, е свързано с липсата на браншови организации в България. В България няма закон за браншовите организации в селското стопанство, няма субекти, които да застанат и да бъдат, и то институциализирани, които да участват в обсъждането, а там, който повече вика, той съответно налага това становище.
Аз Ви питам, защото съм бил в такава френска дестилерия, която действа в България, тя какво изнася от България – българско розово масло или базово масло, което после продава като френско? Кой следи какво става с това масло? Никой.
Смятам, че засега трябва да спрем това вредно внасяне на този закон. То е вредно, защото, казвам, че е дискриминиращо за производителите на българска мента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
Други реплики? (Шум и реплики.)
Без дуплика, господин Абазов.
Продължаваме с изказванията.
Има ли други изказвания? Не виждам други изказвания.
Моля, заемете местата си. Да изчакаме колегите да влязат в пленарната зала.
Подлагам на гласуване Законопроект за маслодайната роза, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет.
Успяхте ли, господин Николов? На тези пултове се гласува все по-трудно и по-трудно.
Гласували 98 народни представители: за 88, против 8, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Процедура?
Заповядайте за процедура, уважаема госпожо Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, благодаря, първо, на всички, които подкрепиха Закона, за който всички бяха единодушни, че има необходимост от такъв закон. В хода на дебатите се изказаха предложения, които могат да намерят място между първо и второ четене, нека да дадем достатъчно време за това.
Предлагам да удължим срока до максималния между първо и второ четене, за да направим един добър финален законопроект. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Танева.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на срока. (Шум и реплики.)
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Пожелавам на всички светли и топли празници, да се вгледаме сами в себе си и да се върнем малко по-добри!
Следващото редовно пленарно заседание е на 8 май от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 12,36 ч.)




Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер


Секретари:
Александър Ненков
Симеон Найденов