Председателствали: председател Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев

Секретари: Станислав Иванов и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, съгласно чл. 47 от нашия правилник всяка парламентарна сесия се открива с химните на Република България и на Европейския съюз.
Моля да станем на крака, за да изслушаме химните.
(Всички стават. Звучат химнът на Република България и химнът на Европейския съюз. Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, отминаха светлите великденски празници. На всички християни: Христос воскресе! (Отговор от народни представители: „Воистина воскресе!“)
Използвам възможността да поздравя и българските мюсюлмани с началото на свещения за тях месец Рамазан! Нека да им пожелаем здраве, мир и благополучие!
Отбелязахме Деня на храбростта и празника на Българската армия 6 май. Изключително успешно премина и посещението на папа Франциск в България.
Уважаеми колеги, днес започва Седмата сесия на Четиридесет и четвъртото народно събрание.
През април чествахме една важна за нас годишнина – 140 години от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция, която беше повод за преклонение пред делото на учредителите, но и преди всичко за равносметка. А когато обръщаме поглед към стореното от нас, трябва да отбележим, че изминаха две години от работата на Четиридесет и четвъртото народно събрание и преполовихме неговия мандат.
Оценките за нашата дейност през този период често са различни, дори и противоположни и крайни, но ако погледнем цифрите, ще видим, че от началото на мандата на това Народно събрание то е приело 260 закона, 379 решения, две декларации и едно обръщение. Това показва, че е извършена сериозна по обем законодателна работа. Изключително интензивен беше и парламентарният контрол, като общо за него от началото на мандата е отделено над 280 часа пленарно време.
Уважаеми колеги, надявам се, че през тази сесия, въпреки предизборната кампания, ние ще продължим да изпълняваме задълженията си на народни представители, за което са ни гласували доверие избирателите, да се отнасяме отговорно към работата си и да се водим от обществения интерес. Това очакват и изискват те от своите избраници. Нека не забравяме, че всеки един от нас със своите действия и морал, с поведението си тук, в тази зала, и извън нея, със законодателните си предложения и своята компетентност дава общия облик на съвременния народен представител.
Нека си пожелаем успешна сесия! Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
Колеги, ще Ви запозная с Проекта за работа на Народното събрание за 8 – 10 май 2019 г.
Постъпило е предложение от парламентарната група на „Обединени патриоти“ по чл. 53, ал. 8, знаете, че днес е първата сряда от месеца:
1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители: Искрен Веселинов и група народни представители на 18 април 2018 г.
От останалите парламентарни групи няма постъпили предложения.
2. Първо гласуване на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Вносители: Александър Ненков и група народни представители на 16 април 2019 г.; Младен Шишков и група народни представители на 17 април 2019 г.
3. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Вносител: Министерският съвет на 1 март 2019 г. Приет на първо гласуване на 21 март 2019 г.
4. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. Вносител: Министерският съвет на 11 април 2019 г.
5. Законопроект за ратифициране на актовете на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз. Вносител: Министерският съвет на 8 април 2019 г.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Съвета на министрите на Босна и Херцеговина и правителствата на другите страни – членки на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (правителствата на Република България, Република Хърватия, Република Македония, Черна гора, Република Словения, Република Сърбия, Република Турция, Република Албания и Румъния), относно договореностите със страната домакин за Секретариата на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа, подписано на 4 април 2018 г. в Анкара, Република Турция. Вносител: Министерският съвет на 16 април 2019 г.
7. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносители: Делян Добрев и Валентин Николов на 22 март 2019 г. Приет на първо гласуване на 4 април 2019 г. – точка първа за четвъртък, 9 май 2019 г.
8. Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна. Вносител: Министерският съвет на 15 април 2019 г. – точка втора за четвъртък, 9 май 2019 г.
9. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Вносител: Министерският съвет на 8 април 2019 г. – точка трета за четвъртък, 9 май 2019 г.
10. Проект на решение за откриване на Медицински факултет в структурата на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас. Вносител: Министерският съвет на 18 април 2019 г. – точка първа за петък, 10 май 2019 г.
11. Парламентарен контрол.
Моля, режим на гласуване за приемане на Програмата за работа на Народното събрание тази седмица.
Гласували 116 народни представители: за 115, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Постъпили проекторешения от 1 април 2019 г. до 7 май 2019 г.:
Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2018 г. Вносител: Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по отбрана.
Годишен отчет на Българската народна банка за 2018 г. Вносител: Българската народна банка. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Съобщения:
На 25 април 2019 г. в Народното събрание е постъпил препис от Решение № 5 от 19 април 2019 г. на Конституционния съд по Конституционно дело № 12 от 2018 г.
С решението си Конституционният съд обявява за противоконституционни и за несъответстващи на международни договори, по които България е страна, чл. 217, ал. 2, ал. 3 в частта „Когато в този кодекс или в специален закон е предвидено делото да се разглежда в открито заседание или когато съдът реши то да се разглежда по този ред“ и ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс, както и § 111, с който в Закона за опазване на околната среда в чл. 99 се създава ал. 12, и § 149, ал. 2, изречение първо в частта „закрито заседание“ от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс.
От Министерския съвет на основание чл. 105, ал. 3 от Конституцията на Република България в Народното събрание са постъпили за сведение:
- Конвергентна програма на Република България (2019 – 2022 г.), одобрена с Решение № 242 на Министерския съвет от 2019 г.;
- Актуализация за 2019 г. на Националната програма за реформи на Република България в изпълнение на Стратегия „Европа 2020“, одобрена с Решение № 240 на Министерския съвет от 2019 г.
С писма на председателя материалите са предоставени на всички постоянни комисии и са на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
В изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили министър-председателят на Република България уведомява Народното събрание, че с Решение № 238 на Министерския съвет от 2019 г. е разрешено за времето от 1 май до 31 юли 2019 г. преминаването и пребиваването на територията на Република България с невоенен характер на съюзнически и чужди въоръжени сили във връзка с провеждането на военни учения от въоръжените сили (военнослужещи, въздухоплавателни средства и сухопътна техника и въоръжение) на Съединените американски щати, Република Албания, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Гърция, Италианската република, Канада, Северна Македония и Украйна.
Ученията се провеждат в изпълнение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната, Плана за подготовка на въоръжените сили на Република България през 2019 г., Плана за съвместна българо-американска подготовка в страната и в чужбина през 2019 г.
В изпълнение на разпоредбите на Закона за решението е уведомен и Президентът на Република България.
Уведомлението е постъпило на 25 април 2019 г., с вх. № 902 00-10, и е предоставено на Комисията по отбрана.
В изпълнение на планове за двустранно военно сътрудничество между Министерството на отбраната на Република България и министерствата на националната отбрана на Румъния и Република Гърция през 2019 г. в периода от 6 до 20 май 2019 г. ще се проведе съвместна летателна тренировка „Тракийска звезда 2019“. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил преминаването и пребиваването на територията на Република България на съюзни сили и средства (самолети с техните екипажи, офицери за координация и взаимодействие и инженерно-технически състав) от Военновъздушните сили на Румъния, Република Гърция и Република Италия.
Тренировката не е свързана с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други (на друга държава или организация) въоръжени сили.
Уведомлението е постъпило на 25 април 2019 г., с вх. № 903 09-20, и е предоставено на Комисията по отбрана.
В изпълнение на „План за подготовка на въоръжените сили на Република България през 2019 г.“ в периода от 12 до 24 май 2019 г. на летище Отопени, Румъния, ще се проведе летателна тренировка на самолети.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили уведомява Народното събрание, че със своя заповед на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 3 от същия закон, и чл. 31, ал. 1, чл. 64, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е разрешил участието на самолет и военнослужещи от Военновъздушните сили на Република България и на военнослужещи от съюзнически въоръжени сили на борда на българското военно въздухоплавателно средство в летателната тренировка.
Учението не е свързано с провеждане на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършване на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други (на друга държава или организация) въоръжени сили.
Уведомлението е постъпило на 30 април 2019 г., с вх. № 903 09-21, и е предоставено на Комисията по отбрана.
В Народното събрание са постъпили Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 22 март 2019 г. – 21 април 2019 г., и Протокол № 17 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 22 март 2019 г., на което Отчетът е разгледан и обсъден.
С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От Националния статистически институт е постъпила информация за:
- Индекси на цените на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността, март 2019 г.;
- Стопанска конюнктура, април 2019 г.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми колеги, тъй като предстоят изявленията на председателите на парламентарни групи, предлагам пряко предаване по БНТ 2 и БНР.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Доктор Дариткова, от името на парламентарната група на ГЕРБ, заповядайте да направите своето обръщение.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Настоящата сесия на Народното събрание започва в разгара на кампанията за изборите за Европейски парламент, а краят ѝ ще бъде неформално начало на кампанията за изборите за местна власт. Със сигурност това обстоятелство ще се отрази на работата на парламента, който освен законодателен орган, е и място за изразяване на политически позиции, сблъсък на идеи, формиране на обществено мнение.
Като народни представители от управляващото мнозинство ние сме длъжни да осигуряваме законодателния процес, който е в основата на провеждането на политики в различни области на обществения живот. В същото време – отвъд предизборните кампании, имаме и ангажимент да гарантираме изпълнението на програмата на правителството, като създаваме нормален ритъм на работа на Народното събрание. Затова още в началото на тази сесия от името на парламентарната група на ГЕРБ държа да препотвърдя нашия ангажимент към правителството и функционирането на парламента и да дам ясен знак, че активното ни участие в предизборната кампания по никакъв начин няма да попречи на работата ни в пленарна зала и в различните парламентарни комисии.
Парламентът е и мястото, от което опозицията оказва контрол върху управлението, има възможност да заяви своите алтернативни позиции по различни обществени въпроси. В този смисъл сме обезпокоени от продължаващото няколко месеца отсъствие на най многочислената опозиционна партия – БСП. Обезпокоени сме не защото парламентът е блокиран и не е в състояние да изпълнява задълженията си на законодателен орган, през последните няколко месеца заседанията на Народното събрание се провеждат редовно и законодателната работа се осъществява ритмично, обезпокоени сме, защото българските граждани, гласували за БСП на последните парламентарни избори, са оставени без своето политическо представителство, а парламентарният дебат и политическият диалог са подменени със самоцелна конфронтация, която се осъществява извън тази зала. Липсата на основната опозиционна сила в парламента не е проблем за мнозинството, а за демократичния процес.
Не приемаме тезата, че с присъствието си в парламента БСП легитимира управлението на ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Нашето управление е легитимирано от близо 1,5 милиона български граждани, които са ни подкрепили на последните парламентарни избори и които очакват от нас да изпълняваме предизборните си ангажименти. Припомням, че ГЕРБ е в управлението на страната от позицията на първа политическа сила и това е възможно най-силната легитимация, която може да получи една политическа партия, защото едно управление не се легитимира от опозицията, а от онези, които са му дали кредит на доверие. Делигитимирането на парламента като място, в което българският народ е представен в своята цялост и многообразие, е действие, което руши основите на демокрацията и подкопава устоите на държавността. Подобни действия имат своята политическа цена и тази цена предстои да бъде платена.
По този повод от името на парламентарната група на ГЕРБ бих искала да благодаря на народните представители от „Обединени патриоти“, ДПС, ВОЛЯ и независимите депутати за това, че изпълняват ангажиментите към избирателите си съвестно и коректно и с присъствието си тук засвидетелстват своето уважение към парламентаризма и волята на българския народ. Като част от управляващото мнозинство парламентарната група на ГЕРБ не може и няма право да предаде хората, които са избрали настоящото управление. Затова ще продължим да изпълняваме управленската програма, около която се обединихме с коалиционните партньори от „Обединени патриоти“ след изборите на 26 март 2017 г.
И през тази парламентарна сесия сред основните ни приоритети ще бъде икономическото развитие на страната, което да гарантира повече приходи в държавния бюджет, а оттам и възможности за по-високи социални разходи. Ще продължим да полагаме усилия за максимално висока заетост, която да доведе до увеличение на доходите в публичния и частния сектор.
Потвърждаваме ангажимента си да не увеличаваме данъците и да продължим успешната политика по отношение на борбата с контрабандата и сивата икономика. Ще продължим да изпълняваме последователно стъпките за присъединяване на страната към валутния механизъм ERM II и към Банковия съюз.
Образованието ще продължи да бъде сред основните приоритети на управлението. Стабилността на системата изисква предвидимост и избор на качествено образование за всеки ученик и студент, което да осигури перспектива за личностно развитие. За нас образованието е инвестиция в бъдещето на България, която след години ще се върне чрез житейския успех на настоящите български деца.
Сред приоритетите на парламентарната група на ГЕРБ за този парламентарен сезон е и разглеждането на изменение на Закона за висшето образование, като поправките ще усъвършенстват акредитацията и управлението на висшите училища и ще гарантират по-доброто качество на образованието.
Ще поставим силен акцент върху продължаването на реформата в съдебната система. Предстоят изменения на Закона за съдебната власт, които предвиждат развитие на системата на дисциплинарната отговорност на магистратите. Вече заявихме подкрепата си и за развитие на режима за предсрочно прекратяване на правомощията на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на Главния прокурор. Нашето убеждение е, че в България не може и не трябва да има недосегаеми граждани, независимо от статута и позицията, която заемат.
Ще продължим работа по трите основни процесуални кодекса – Наказателнопроцесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс и Административнопроцесуалния кодекс. Предстоят промени в материалното наказателно право за нова наказателна политика, включително надграждане на режима на борба с домашното насилие и защита на личните права на жените и децата чрез изменение в Наказателния кодекс и в Закона за борба с домашното насилие.
Ще направим промени в търговското законодателство с цел повишаване на правната сигурност на търговския оборот и защита на инвестициите както на българските търговски дружества, така и на чуждестранните инвеститори. Ще довършим проверката по прилагането на новия антикорупционен закон чрез изготвяне на оценка на въздействието, за да бъдат отразени становищата на всички институции и предложенията за неговото оптимизиране и подобряване.
В рамките на настоящото изказване няма как да обхвана всички промени, които ще се случат през настоящата сесия, но мога да кажа, че те ще са в секторите на енергетиката, здравеопазването, транспорта и земеделието. Обект на особено внимание на парламента ще продължат да бъдат и дейностите, свързани с модернизацията на отбранителните способности като ратификацията на договора за придобиване на нов тип боен самолет и контрол по изпълнение на проектите за инвестиционни разходи на Сухопътните войски и на Военноморските ни сили. За нас инвестицията в отбраната не е просто модернизация, но и препотвърждаване на стратегическия избор, който страната ни направи преди 15 години с пълноправното си членство в НАТО.
Уважаеми госпожи и господа, като най-голямата парламентарна група в Народното събрание, ние ясно съзнаваме своята отговорност и най-силно усещаме върху себе си тежестта на управлението. В ГЕРБ сме достатъчно самокритични, за да видим собствените си проблеми, и достатъчно решителни, за да се опитваме да ги решим бързо и безкомпромисно.
Нашето присъствие в парламента не е нито самоцелно, нито е опит да избягаме от проблемите на реалния живот. Наясно сме с политическия факт, че високото обществено доверие е най-важният фактор за ефективното функциониране на една политическа сила. Затова ще продължим линията на поведение, която ни задължава да съхраняваме доверието на онези български граждани, които са гласували за нас, и чрез политически действия да предотвратяваме всеки опит това доверие да бъде разрушено със съмнения за корупция и злоупотреби.
Тази линия на поведение в ГЕРБ няма да приключи в деня на изборите. Независимо от изборния резултат ние ще продължим да демонстрираме висока обществена чувствителност и да реагираме бързо и решително както чрез законодателни промени, така и чрез личен пример за носене на политическа отговорност. Желанието ни е по този начин да формираме нов стил на политическо поведение, който стои отвъд рамките на прехода. Надяваме се този стил да бъде възприет и от останалите политически сили, защото само така ще можем да гарантираме пред българския народ, че властта не е привилегия, а отговорност и висок личен ангажимент. За нас съхраняването на доверието в институциите, а оттам и в демократичния процес, стои над предизборните лозунги, над тяснопартийния интерес и над злободневните политически сблъсъци.
Като управляващо мнозинство, заедно с колегите от „Обединени патриоти“, ние сме длъжни да загърбим междуличностните и междупартийните конфликти и да преодоляваме заедно различията по отношение на политиките, които провеждаме. Ще припомня, че мотото на настоящата управленска конфигурация е „България над всичко“ – това означава, че България е и над дребните спорове, и над изкушенията за печелене на евтини политически дивиденти, и над всеки един от нас. Ние сме длъжни да търсим и да намираме единство по стратегическите за страната въпроси и да бъдем максимално отворени към диалог с опозицията по тези теми. Най-вече сме длъжни да чуваме, да разбираме гласа на обществото и да превръщаме този глас в адекватни политически действия.
В същото време, като отговорна политическа сила, ГЕРБ сме призвани да се противопоставяме последователно и категорично на опитите за дестабилизация на страната и на желанието на определени политико-икономически кръгове да хвърлят българското общество в хаос и безвластие. Знаем, че от осъществяването на подобни революционни авантюристични сценарии ще спечелят само онези, които не са в състояние да се развиват в нормална среда на ред и законност. Цената за подобни авантюри обаче ще бъде платена, както винаги, от всички честни и достойни български граждани, независимо от техните политически пристрастия и идейни убеждения. Затова и от парламентарната трибуна, и в законодателния процес ще се противопоставяме на опитите българското общество да бъде разделено и отслабено. Няма да се поддадем на изкушението да използваме омразата като политически аргумент срещу своите политически опоненти. Разбирането ни за политика е, че тя трябва да лекува раните на обществото, а не да отваря нови рани.
Желая на всички успешна сесия и Бог да пази България! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема доктор Дариткова.
От името на „Обединени патриоти“? Няма да имате декларация.
От името на „Движението за права и свободи“? Няма.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А БСП?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: БСП не ги виждам.
Заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми български граждани! Христос воскресе!
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ, от място): Воистина воскресе!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Най-голямата опозиционна партия я няма в залата, но има най-ефективната, най-прагматичната и най-конструктивната, а именно партия ВОЛЯ. Ние, като истински български родолюбци, с воля препотвърждаваме нашия ангажимент към българския народ и в тази сесия да осветяваме, да принуждаваме, да разобличаваме всички недъзи, всички негативи, грабежите, корупцията и да принуждаваме правителството и управляващото мнозинство да си изпълняват предизборната програма и предизборните обещания.
Само за да покажем още веднъж необходимостта в българския парламент и в българския политически живот да съществува нашата политическа партия и нашата парламентарна група „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“, ще Ви дам един пример от реалния живот. Хората, изнемогнали, почти пред предаване, знаете, като последна инстанция, като последна надежда, се обаждат и викат неволята. Неволята идва, поглежда проблемите и казва: „Не могат да се оправят – викайте „ВОЛЯ-та“. (Весело оживление, смях.)
Ние ще бъдем тук и ще помагаме на българите да живеят все по-добре, ще помагаме на България да просперира. Благодаря Ви. Бог да пази България! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Марешки.

Колеги, продължаваме по Програмата. Както Ви запознах, има предложение на основание чл. 53, ал. 8 от Правилника за включване в седмичната програма на Народното събрание на:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 854-01-23, от 18 април 2018 г., внесен от Искрен Веселинов и група народни представители.
Заповядайте да ни запознаете с мотивите, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Няма да чета мотивите към Законопроекта, които са известни на всички народни представители, тъй като той отлежава повече от година в Деловодството на Народното събрание. Искам да кажа няколко думи защо внесохме този законопроект и какви са неговите цели.
От години един от големите бичове за българското общество е битовата престъпност – някои я наричат „циганската престъпност“, но нека не използваме етнически епитети в тази посока. Този тип престъпност се характеризира с особена наглост и интензитет по цялата територия на страната, където има маргинализирани групи – кражби на дребно имущество, на движими вещи, на реколта, от една страна; проникване в домовете на хората – всички сме гледали покъртителни филми и репортажи за възрастни хора, оставени без синовна подкрепа, които са жертва на подобни издевателства. Доста популярност набра случаят с една възрастна жена, която разполага с огнестрелно оръжие, за да се защитава от крадци. Лошото е, че до момента Законът не е достатъчно толерантен към тези, които защитават собствеността си.
Ние предлагаме изменение на Наказателния кодекс в две посоки. Първо, институтът на неизбежната отбрана – институт, който съществува в нашето право и за разширяването на който вече са правени постъпки, опити. Запознали сме се с практиката на Конституционния съд, тъй като един такъв опит беше в голямата си част обявен за противоконституционен. В момента неизбежната отбрана се допуска, когато има нападение срещу човек – той трябва да отвърне с интензитета, с който е нападението. Не е ясно какъв калкулатор трябва да носи в себе си, за да изчислява какъв е интензитетът на това нападение и колко силно трябва да отвърне. Единственото изключение, когато се казва, че пределите на неизбежната отбрана не са надхвърлени, е когато бъде проникнато в жилището му с взлом или с прилагане на сила.
Очевидно е, че тези текстове, въпреки че сами по себе си са добри, далеч не изчерпват хипотезите, които трябва да бъдат обхванати от Закона, и всеки способен да защити себе си, когато няма кой друг да го защити – имам предвид органите на реда, да се чувства спокоен да използва своята сила, своето оръжие, ако има такова, и да противодейства на нападателя.
В случая ние предлагаме всяко противозаконно проникване в жилище да бъде наказуемо, тоест ако проветряваш примерно апартамента си и някой проникне през прозореца, за нас е не по-малко опасно, отколкото ако разбие прозореца и влезе. Ако по някакъв начин чрез измама или чрез специални средства – шперцове и прочее, отвори вратата и проникне, нима това е по-малко опасно? И ще се стреснеш по-малко, когато видиш неканен гост в апартамента си, който със сигурност не е дошъл, за да ти направи някакво благодеяние? Това е първата хипотеза, която искаме да се разпише в Наказателния кодекс.
Втората е обща и тя включва нападение, което е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се – когато нападателят е въоръжен, когато е повече от един нападател или когато това нападение е нощем. Защо? Защото нападателят избира сам да нападне – той е подготвеният, знае какво прави, докато жертвата – онзи, който е нападнатият, очевидно е в стрес и очевидно при тези обстоятелства, особено когато вижда срещу себе си озверяла тълпа или когато е нападнат през нощта, не може да прецени интензитета на нападението, ако щете, дори не може да прецени дали оръжието, което е насочено срещу него, е истинско. Тогава той да може да се защити, без да носи отговорност за интензитета на тази защита.
Смятаме, че това ще възстанови една естествена справедливост в отношенията и ще даде възможност на всеки добросъвестен гражданин да защити своя живот, своята чест, своето здраве, всъщност най-ценните неща, които човешката личност има.
Втората част на Законопроекта се отнася за маловажните кражби. В момента имаме един член – 218б, който казва, че в случаите на така наречените „маловажни кражби“, както и някои по-тежко квалифицирани състави на кражбите, когато са до две минимални работни заплати – знаете, две минимални работни заплати в момента са над 1100 лв., тя непрекъснато расте, производството може да се приключи с административно наказание – глоба на стойност между 100 и 300 лв. Това може да се повтори и потрети, ако общата стойност – за престъпленията, извършени в рамките на една година, е под 150 лв.
За нас това е парекселанс толериране на така наречените „маловажни кражби“, които, вярно, не са може би толкова популярни по криминалните филми, обаче в замяна на това отразяват ежедневието на хората, които са тероризирани всеки ден от маргиналната престъпност, от чиито дворове всеки ден се отмъква някакъв инвентар или дребни вещи. И когато крадецът бъде заловен, той казва: „Ето Ви вещта, връщам кокошките примерно, дайте да се разберем – с наказание глоба да мина, а пък на следващия ден пак мога да ги открадна. И така, докато не ме хванат“.
На този порочен кръг трябва да се сложи край. Всяко второ престъпление трябва да бъде разследвано по общия ред и крадецът да влиза в затвора. За първото трябва да бъде намалена стойността, която определя неговата маловажност, до една минимална работна заплата според нас. Склонни сме между първо и второ четене да коментираме и по-ниска граница.
Това са нашите предложения, които са изцяло фокусирани върху борбата с битовата престъпност и които дават право на честните и почтени хора да защитят живота, имота и достойнството си. Надяваме се да бъдат подкрепени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Всички юристи в залата са наясно, че сме пред голямо предизвикателство, защото институтът за „неизбежна отбрана“ е класически в наказателното право. По него са работили поколения юристи – теоретици и практици. Нито едно общество, не само в България, но и в света, не е стигнало до съвършеното намиране на баланса и до удовлетворителен краен резултат. Написани са томове от трудове, излети са реки от мастило по темата. Ние от „Обединените патриоти“ в лицето на различните формации през годините неколкократно сме правили опити да решим този проблем, да придвижим и актуализираме законодателството с оглед динамичната и много опасна криминологична обстановка в страната.
Пред мен са внесените от нас промени през 2012 г., после през 2014 г. В интерес на истината в пленарната зала сме намирали отклик от различните политически сили. Различните издания на Народното събрание активно са участвали в дебата. Получавали сме немалка подкрепа от други политически сили, включително и от ГЕРБ.
Така или иначе, след 1997 г., когато са направени съответните промени в Закона, до този момент няма промяна в института на „неизбежната отбрана“, визирана в общата част на чл. 12 от Наказателния кодекс. И тогава тази промяна беше половинчата, далеч не изпълни своята роля и не успя да реши въпросите, особено с циганската престъпност, във връзка с която най-често се стига до използване на института на „неизбежната отбрана“. Криминогенната обстановка в страната е динамична, изключително усложнена и са необходими нови промени след 1997 г. Тези промени предлагаме ние. Дали те са най-добрите, не мога да кажа. При предишните наши предложения се допитахме, съветвахме и нашите предложения не минаха без участието на видни юристи от Софийския университет – направихме консултации с тях. Сегашните промени не са кой знае колко по-различни, но целта на предложението, което правим ние от „Обединените патриоти“, е да предизвикаме дебат. Между двете четения могат да бъдат направени всякакви промени. Ще се консултираме с най-добрите юристи. Това е висша материя от областта на правото. Всички трябва да си даваме сметка за това. Трудно можем да претендираме за някаква инстанция за крайна и вярна оценка на ситуацията, на проблематиката и трябва да подходим много внимателно.
Колеги, хайде да дадем шанс на този опит за първи път след 1997 г. да бъдат направени промени. Знаете ли, мисля, че този парламент ще остане с едно от най-важните неща, които е направил. Много е важна тази материя и не бива повече да се неглижира. Шанс може да бъде даден, ако гласувате „за“ законопроекта, който внасяме от „Обединените патриоти“, и между двете четения да бъдат въвлечени, след един много задълбочен дебат, авторитети в областта на наказателното право, с които да достигнем до един добър резултат във връзка с чл. 12 от общата част на Наказателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът, който е предоставен на Вашето внимание, е извървял сравнително дълъг път, тъй като такива текстове подготвяхме още през 2015 г. със съдействието и след консултации с Главна прокуратура, с представители на съдебната власт. За съжаление, материята действително е сложна и носи риска от даване на възможност за извършване на престъпление под прикритие за неизбежна отбрана. Текстовете, които Ви предлагаме, повярвайте, са добре обмислени, балансирани, съгласувани и в никакъв случай не носят заплаха или риск от извършване на такова криминално подготвено престъпление. Ако внимателно се запознаете, текстовете са прости, категорични и ясни. Единственото, което биха постигнали, е целта, за която са създадени, а именно защита на живота на хората. Забележете, засега, на този етап не Ви предлагаме защита на имуществото на хората, защото в тези текстове, които предлагаме – чл. 12, ал. 3, там например по никакъв начин, за съжаление, не сме съумели да защитим имуществото на хората, защото, ако нямаме елемента на противозаконно влизане в жилище, или пък акт на противозаконно влизане в жилище, ако нямаме заплаха срещу живота, здравето, свободата и половата неприкосновеност от едно или повече лица, въоръжени или пък нощем, тогава ние не защитаваме имуществото. Като законодателен орган до известна степен не спазваме Конституцията. Осъзнаваме това. Някой ще каже: какво може да стане? Много просто – позвъняват двама здравеняци на вратата и казват: ние сме инкасатори от ВиК и искаме да видим колко Ви е разходът на топла вода. Отваряш, пускаш ги вътре, а те с благопожелателни усмивки отиват и започват да събират скъпите картини, които сте имали неблагоразумието да колекционирате – на стойност всяка от тях по няколко десетки хиляди лева, и с усмивка излизат от къщата. Това например не е санкционирано в тези текстове, но се надявам с Ваше съдействие, в обсъждането между първо и второ четене да помислим и върху това.
От друга страна, зачестилите случаи на посегателства върху живота за дребни суми ни правят длъжници на обществото. Колкото и да не ни е приятно, в един момент трябва да вземем тази категорична наказателна мярка. Трябва да приложим твърдата желязна санкция и сила на Закона, за да започнем да въвеждаме ред и законност в България. Искам да Ви припомня, че в XVIII век в центъра на Лондон са били издигани бесилки и са бесени слугини, които са откраднали едно пени от господаря си. Не, тогавашна Англия не е била по-законова от България, нито пък тогавашните или сегашни английски граждани са по-дисциплинирани от българите – нищо подобно. Чисто и просто санкцията на Закона е въвела този ред и тази законност в сегашна Великобритания, и не само там.
Така че, колкото и да не ни се иска, рано или късно трябва да минем през тези засилени санкции, за да спре това изтребване, особено на възрастните хора по провинцията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Симеонов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Доживях да чуя от трибуната на Народното събрание решение да се променя чл. 12 в Наказателния кодекс.
Прав беше преждеговорящият колега, като каза, че ние в момента с предложението на колегите от „Обединени патриоти“ отваряме един от най-тежките, най-сложните, най-предизвикателните текстове и институти в Наказателния кодекс.
Господин Шопов, Вие сте абсолютно прав. Това е много тежка материя. Единственото, което ме притеснява във Вашето лично изказване, беше това, че за пореден път ориентацията към дебата по темата с неизбежната отбрана се ориентира към научната правна мисъл, а аз смятам, че задължително, на всяка цена трябва да бъде и правоприлагащата мисъл – съдиите и прокурорите трябва да са много, много, много ангажирани към този институт и при промяната му.
По отношение на самия законопроект, колеги, имам няколко неща, които ме притесняват и възпират да го приема на прима виста такъв, какъвто сте го предложили. Господин Симеонов току-що каза част от тези неща. Част от тях ще кажа и аз. В текста за промени в чл. 12, ал. 3 чисто и просто пропускаме още по-страшния вариант – да влезеш законно в жилището и тогава върху теб да не влияе ал. 3. Проблем! В Законопроекта, който предлагате, говорите за неща, които аз трудно си обяснявам. Надявам се, че тук има хора, които ще ни обяснят на по-късен етап защо премахваме термина „проникване“ и го заменяме с „влизане“? Според мен това е основен проблем в предлагания текст. Но текста ще го гледаме по-нататък, сега – идеята.
В тази зала има достатъчно мои колеги, които знаят, че съм привърженик на още по-крайна промяна в ал. 3 – изчистването на ал. 3 без изброяването на каквото и да било. Казването, че ако нападението е извършено в жилището Ви, не позволява да сте в ситуация на превишаване на неизбежната отбрана. Това е моето мнение. Сигурно има колеги с други мнения. Затова, колеги, тъй като по този текст от Наказателния кодекс има много мнения, той освен чисто правен се превръща и в политически. Не може да си позволяваме предложения за промени по такива текстове в основни правни статути при липсата на половин зала. Не може да си позволяваме с лека ръка не само заради това, а поради простата причина, че приемайки този текст, той ще трябва да бъде прилаган, а когато говорим за чл. 12 от Наказателния кодекс, ние говорим за тежки физически увреждания и смърт. При прилагането на този текст се оправдават или обвиняват хора за убийство и за тежки телесни повреди. Тук дебатът трябва да бъде и политически, широко подкрепен от всички експерти и от всички хора. Това ме притеснява в момента, в който приемаме такова нещо, но иначе съм безкрайно доволен, че отваряме дебата точно по ал. 3 на чл. 12, която, между другото, превръща нашия институт на „неизбежната отбрана“ – българския институт на „неизбежната отбрана“, в един от най-добрите – духът на тази ал. 3.
Предлагам много внимателно да работим в много широк мащаб и широк дебат – професионален и политически, с обществото и с хората, които тук защитаваме – бабата с оръжието, но не точно. Защото, ако проникне някой в дома ѝ, тя не може да го използва, а ние пък ще въоръжим този някой. Дебатът е много сложен и трябва да преценим кога го правим, как го правим и защо го правим – дали за да работи, или заради нещо друго. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Манев.
Реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Моята реплики ще бъде съвсем кратка, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега, дайте шанс, подкрепете този законопроект, за да продължи дебатът. Ако не го гласуваме на първо четене, очевидно дебатът ще приключи. Няма оправдание, че залата е полупразна, защото тя може да остане такава до края на мандата. Няма да спрем работата на Народното събрание. Както виждате, стоим тук и носим своята отговорност. Дайте шанс на този дебат да се случи. Всъщност това предложение отлежава една година в Народното събрание, без изобщо да бъде погледнато от Правната комисия или от някоя от другите комисии, до които е адресиран. Това ми е молбата. Между другото, то е внесено на база десетки хиляди подписи от цялата страна. Тогава нашата група „Обединени патриоти“ пое ангажимента и внесе Законопроекта. В края на краищата виждате – това е минимумът. Самоограничили сме се от много неща, които искахме да направим, за да бъдем изцяло в духа на конституционното решение – това, което отмени промените по времето на Костов. Смятаме, че текстът е абсолютно конституционно коректен и сме абсолютно съгласни да разширяваме пределите на неизбежната отбрана в много посоки, включително за собствеността, както каза господин Симеонов, и за това, за което Вие говорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Втора реплика?
За втора реплика – господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Манев, аз също не съм съгласен с това, че разчитате на евентуално присъствие и евентуална подкрепа във формата на широк политически дебат на народните представители от БСП. До момента в Народното събрание не видях в никое от техните гласувания и действия някакви принципи, някаква идея. В този състав, не е добре да се говори в отсъствие, но мисля, че е безспорна констатация, в този състав на Народното събрание групата на БСП няма нищо общо с групата от Четиридесет и третото народно събрание, където можеше да се потърси разум, разбирателство, съгласие – тук няма такова нещо. Има категорично сляпо отхвърляне на всяко предложение, така че дали ще бъдат тук, дали няма да бъдат, те няма да поемат политическа отговорност, защото не са израсли, не са на това политическо ниво да поемат отговорност. Мога отсега да прогнозирам какво ще е действието и на президента. Да, ще го отхвърли. Но какво от това?
Всеки един от нас – Вие, аз, нашите колеги и колежки, е тук по силата на народния избор, на избора на избирателите, на гласоподавателите. Ние носим ли своята отговорност за своите действия? Носим я. Тя обвързана ли е с постъпките, с присъствието или неприсъствието на останалите народни представители? Не е обвързана.
Молбата ми е да поемем своята отговорност, да гласуваме на първо четене и евентуално да обсъдим Закона разумно – ако трябва с максимално отсрочване на второто обсъждане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов.
Трета реплика ще има ли? Не виждам.
Заповядайте, господин Манев, за дуплика.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, по първата реплика само ще кажа, че неслучайно не дебатирах конституционното решение с отмените като противоконституционни на определените текстове. Не случайно, защото просто не разглеждаме сега по същество Законопроекта. Там имаме какво да кажем. Ясно и точно Конституционният съд е посочил къде беше нарушен балансът, по който сигурно ще се води спор, когато влезем в дебат – дали вещи, имущество, могат да бъдат измервани в риск за човешкия живот и така нататък. Но това е теорията, която можем да дебатираме във всякакви форми на работни групи, на комисии, на второ четене, преди второ четене и така нататък.
По втората част от репликата за колегите от лявата част на залата. Прав сте, колега Симеонов, това е най-безотговорната, най непродуктивната, най-вредната за България опозиция, която е виждал парламентът. Това е факт, но факт е, че тя е и най популистката партия. И като популистка партия по този текст тя ще се упражнява върху Вашите и нашите глави и ще прави популизъм от това, което Вие с грижа за Вашите избиратели, събрани казахте колко хиляди подписа, и върху отговорното, държавническо решение, което предстои на хората, които сме в залата, да вземем. Защото, пак казвам, приемането на такъв текст сега е отговорност, която още от следващия ден, от влизането му сила, започваме да го прилагаме, а е свързано с човешки животи и със здравето на хората. Когато популистите – тези, които не идват в залата, крият се от отговорността си, не са казали нищо тук, те няма да спазят принципа – като не си казал навреме, да замълчиш, а ще бълват своите популистки идейки и лъжи всеки божи ден. Това имах предвид, когато казах, че ние, приемайки го в празна зала от ляво, ще имаме проблем с текста.
Точно аз никога няма да бъда адвокат на тази част от залата и на сегашното ѝ ръководство, а че има експерти там – има експерти, и тяхното мнение щеше да се чуе в комисиите, със сигурност щеше да се чуе! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Манев.
За лично обяснение – господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Манев, с отговора – лично обяснение, не влагам някакъв негативизъм за това, че Вие ме разкритикувахте, едва ли не съм казал, че само теоретиците и преподавателите от Софийския университет трябва да се включат в това, което правим.
Въпросът е строго практичен – от практиката, от живота и се стоварва непрекъснато върху българските граждани с ужасна сила. Затова, господин Манев, тук трябва да бъдат привлечени практици, хора от Главната прокуратура, прокурорите, от съдилищата. Това ще бъде голям, тежък дебат в обществото, в който ще бъдат въвлечени много участници. Чака ни огромна работа.
На пръв поглед само един текст – 12-и от Наказателния кодекс, но си представям, ако сега гласуваме на първо четене Законопроекта, какво ще последва оттук нататък.
Не сте прав, че колегите от БСП няма да се включат. Те са ни подкрепяли при предишните внасяния от Атака на законопроектите и много от тях имат положително мнение към тази идея – двадесет и две години са минали от последното изменение.
Представям си и друго, че може да бъде върнат и от президента. Може би има жалба в Конституционния съд. Предишния път през 1997 г., когато юристите със затаен дъх следяхме тези промени, имаше конституционна жалба, по силата на нея произнеслият се Конституционен съд оряза радикалността на Законопроекта, както беше приет тогава – спомняте си. Сега това не е изключено, но хайде да имаме мъжеството да тръгнем по този път. Предложеният законопроект е стартът, началото на този трънлив път, бих казал, за юристите. Представям си каква работа ще бъде, но в това е силата и историята се пише от един парламент, да даде решения по сложни казуси, не да се плъзгаме по повърхността. Тук задълбаваме в светая светих на правото, в дълбините на нещата.
Сигурен съм, че между двете четения колегите от БСП ще вземат отношение и ще обогатят тези идеи, не могат да не го направят. Знаем отношението на господин Михов, на професор Стоилов, които са преподаватели в Софийския университет, с тях сме коментирали и беседвали по тези въпроси – бъдете сигурни, те също ще се включат.
Вие говорихте за това, че въпросът е политически. Да, той е политически, защото това е засилване на репресията. Винаги съм пледирал да се засили репресията, господин Манев, по българското Наказателно право, в противовес на либералния подход и идеята за занижаване на репресията и за защита на престъпниците, а не на тези, които са потърпевшите от престъпления. Спомняте си случая с господин Опиц, човекът беше в затвора – лежа в затвора, и не беше само той. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Понеже времето ми свършва, нямаме противоречие, няма смисъл да си противостоим и да си опонираме, но моля Ви всички да гласуваме за Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Господин Ангелов, заявихте желание за изказване – заповядайте, имате думата.
Да удължим ли времето?
Моля, удължете времето!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа! Предложенията, които ние от „Обединени патриоти“ сме направили в Наказателния кодекс, имат една цел – да решат огромен тридесетгодишен проблем в България. Тридесет години, най-вече в малките населени места, безчинстват определени групи върху възрастните хора, имуществото, собствеността, личността. Тридесет години, за съжаление, българската съдебна система и българските политици реагираме твърде толерантно на тези проблеми. Вече е крайно време българският парламент и българските политици да поемат своята отговорност и да застанат зад сигурността на хората – да може всеки един българин да защити живота си и собствеността си.
Не може да влизат определени хора от определени общности в селския двор – да крадат кокошки и агнета, да пребиват възрастни хора, и после да кажем – това е маловажно престъпление, и да му наложим парична глоба.
Не, тези хора трябва да лежат в затворите. Някои казват: „Ние нямаме достатъчно места в затворите“. Ами ще направим! Не може тези хора да са по улиците на България и ежедневно да тормозят всеки български гражданин. Не може някой да изнасилва, да убива и да краде и ние да си затваряме очите.
Затова ние от „Обединени патриоти“ искаме всички парламентарни групи, включително и тези, които днес ги няма – от ДПС и БСП, дори и не от залата, да заявят на пресконференция или отнякъде да кажат: „Ние подкрепяме тези предложения, защото 30 години българите не са защитени.“
Вярно е, че последните години прокуратурата и МВР предприеха редица мерки срещу битовата престъпност и тези престъпления. Вярно е, че вече има ефект – вижда се, намаляват тези престъпления, но ние трябва да дадем законовата форма да можем да се справим с тези проблеми, защото някои казват: „Не може да обвързваме имуществото с това дали човешкият живот е застрашен.“ Е, как да не можем?! Когато той влезе да открадне на бабата зимнината и я срещне на прага на вратата, какво ще ѝ се случи? Точно те трябва да знаят, че не могат да откраднат един буркан, когато знаят, че ще лежат в затвора дори за един буркан, и бабата няма да пострада.
Ние призоваваме всички – Политическа партия ГЕРБ и другите партии в българския парламент, да подкрепят на първо четене Законопроекта, да покажем на българите и на българското общество, че наистина искаме да решим техните проблеми и заставаме зад сигурността им.
Между двете четения нека да има дебати, да има други текстове, да бъде всичко точно и изрядно, за да може текстовете да работят, но не бива да оставяме тези проблеми – от 30 години насам нерешени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Има ли реплики? Не виждам.
Господин Лазаров поиска думата за изказване – заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който е внесен, е кратичък, но, както беше отбелязано, първият параграф касае една много важна материя, която е може би от 50 – 60, че и повече години, има трайна и стабилна практика по прилагането на института на неизбежна отбрана и в случая, като че ли повече става въпрос за превишаване пределите на неизбежна отбрана. Няма да се спирам на този параграф, още повече че след като е внесен Законопроектът, има становища на Върховния касационен съд, на Върховна касационна прокуратура, на Министерството на правосъдието, има и решения на Конституционния съд по предишни изменения в този институт. Мотивите са достатъчно ясни, категорични от хора, които са уважавани съдии и преподаватели, уважавани юристи, членове на Конституционния съд.
Всички тук говорим да има дебат, широк дебат, да се обсъжда, да се прецизират текстовете. Да, явно такъв трябва да бъде подходът. Може би трябваше да бъде такъв преди да бъде внесен Законопроектът, но то е факт.
Вторият параграф. Уважаеми колеги, чл. 218б. Дадено е на един чл. 424 в Наказателния кодекс, който посочва още осем състава, освен чл. 218б, който касае кражбите, и чл. 206 – обсебванията и вещното укривателство и свързаните с тях още осем състава, при които се предвижда да се налага административно наказание „глоба“. Те са свързани със здравето, околната среда – няма да ги изброявам, написани са, със стандартизацията, със случаите, когато, разбира се, маловажен случай са всички тези девет с чл. 218б, когато се пускат в експлоатация предприятия, топлоцентрали без пречиствателни станции и т.н., и т.н.
Какво се предлага в този законопроект? Само за чл. 218б глобата да се завиши. Аз сега ще попитам: на колко? В другите състави – от 100 до 300, както е и в момента по чл. 21б. Съставите са посочени. Но на колко предлагате да се завиши, колеги? В текста, който сте внесли – § 2, т. 1, думите „от 100 до 300“ се заменят с „от 500 до 1000“. Другите си остават от 100 до 300.
Да, колеги, но в мотивите, които сте внесли, защото в тази част те са и много кратки, макар и институтът по първия параграф наистина да е много сложен, но приемаме това.
В мотивите Вие сте посочили увеличаването на глобата – „от 100 до 300 да се налага глоба от 300 до 500“. Кое сега ще обсъждаме – това, което сте посочили в мотивите – „от 300 до 500“ или това, което сте посочили в текста – „от 500 до 1000“? Може би, ако имаше преди обсъждане на това, което смятате, нямаше да се допусне това противоречие между мотивите и текста. Но да приемем „от 500 до 1000“ или, както сте записали в мотивите, „от 300 до 500“.
Но, вижте, получава се дисбаланс с това увеличаване на наказанията с предвидените административни наказания „глоби“ по другите състави. Къде те се оставят „от 100 до 300“? Е, касаело здравето и живота на хората, касаело стандартизацията – един асансьор, ако бъде пуснат и не отговаря на стандартите, може да паднат, да загинат или да получат телесни увреждания хора. Ето този дисбаланс сте предложили. Това, първо.
Второ, предлагате да се премахне стойността на предмета, който е над 150 лв. Тоест сега чл. 218б предвижда, ако е извършил две и повече деяния, няма да се прилага чл. 218б, тоест административно наказание „глоба“, а ще се отиде на друго наказание, ако стойността е над 150 лв.
Колеги, Вие, като махнете това – такъв законопроект имаше внесен от БСП – да се махнат маловажни случаи при кражбите като наказание, ще се прилага чл. 9. Просто ще се прилага чл. 9! Няма да се образува досъдебно производство, наказателно или образуването ще се прекрати. Това, първо.
Второ, в Закона за административните нарушения и наказания също е предвидено, че административно наказващият орган може да прилага чл. 9. Тоест тези хипотези ще останат ненаказани. Между първо и второ четене ще го дебатираме.
Съгласен съм с предложението в първата Ви част – две минимални работни заплати. Наистина минималната работна заплата тогава, когато текстът е променян, последните изменения са от 2000 г. в тази част, беше много ниска. Сега тя расте, тя е висока – 560 лв., ще става още по-висока и има резон двете минимални работни заплати да се заменят наистина с една минимална работна заплата.
Подкрепям в тази част Законопроекта, макар че тук има много други проблеми, уважаеми колеги.
В какво се състоят проблемите? Няма единна система по прилагането на чл. 424 с всички изброени, включително чл. 21б. Няма! Ако някой направи едно от тези деяния – най-дебатираното тук е чл. 218б, кражба в единия окръг, и го направи в другия окръг, няма единна система. Да, отразява се в системата, защото глобата може да я наложи и кметът, ако му възложи прокуратурата. Да, в прокуратурата има за всеки един такъв случай, но тя не е в единна система. Ако Вие искате да проверите прилаган ли е чл. 218б, трябва във всяка една районна прокуратура да правите, да правите, да правите справка. Това, първо.
Второ, по борбата с дребното хулиганство или Закона за борба с дребното хулиганство, където се налагат 15 денонощия при дребно хулиганство в поделенията на МВР, също няма единна система. Вие не може да направите справка за това лице прилагано ли е такова осъждане, или не е. Това е другият проблем.
Ние наистина искаме да въведем ред при прилагането на чл. 218б и останалите по чл. 424. Трябва да говорим да има такава единна система, това да бъде отразено някъде, защото сега не се отразява нито в свидетелство за съдимост, както и в Закона за борба с дребното хулиганство.
Проблемите са сериозни. Мисля, че е време, хубаво е, че се поставя този въпрос. Той трябва да бъде решен, но все пак трябва малко по-обхватно, а не на парче. Наказателният кодекс, колегите и юристите знаят, е все пак една стройна система и ние, някъде пипайки нещо, нарушаваме тази система. Пак Ви казвам, останалите осем текста от чл. 424, където се предвижда административно наказание „глоба“ – прилага се, така е посочено в чл. 424, не касаят здравето, някои от тях касаят и живота на хората. А ние тук само пипаме, дигаме.
Пак казвам, няма да се спирам на противоречието. То няма още кой знае каква обосновка в тази част на мотивите на Законопроекта. Получила се е тази грешка, не е толкова фатално. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Реплики има ли?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Лазаров, изключително уважавам Вашата експертиза в областта на наказателното право и процес, но смятам, че голяма част от Вашите аргументи всъщност са аргументи за второ четене, а не са по отношение на общи принципи и философията на предлагания законопроект.
Това, което казахте по отношение на съотношението на промените в чл. 218б от Наказателния кодекс и чл. 424 от Наказателно-процесуалния кодекс, е вярно, но този пропуск е отстраним при второто четене на Законопроекта със създаване на съответната разпоредба, така че да има синхрон между двете.
Приемам този аргумент, но, пак казвам, този пропуск е отстраним между двете четения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Има ли други реплики?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Лазаров, най-малко тази тема е подходяща за теоретизиране, защото докато сте против приемането на закони на парчета, някой възрастен човек става на парчета в момента. Утре може да сте и Вие.
Не можах да чуя Вие по принцип приемате ли идеята да се въведат промени, които да са възпиращи по отношение на този тип ширещи се престъпления, или не? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Не виждам желаещи за трета реплика към изказването.
Заповядайте, господин Лазаров, имате думата за дуплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Симеонов, ще започна отзад напред. Очевидното слушане на парчета е това, което ви отърва и не чухте, че казах: да, подкрепям условието две минимални работни заплати да бъде заменено с една. Но така е, когато човек слуша това, което иска да чуе. Това е първо – слушали сте на парчета, не сте слушали това, което казах.
Що се касае за теоретизирането. Уважаеми колеги, какво предлагате да направим сега – между първо и второ, на едно четене да завишим наказанията или административните наказания, да вдигнем санкцията между първо и второ четене? Първо, Правилникът не допуска да изредим сега всички основни текстове. Второ, извинявайте, колеги, но все пак говорим за наказания, за наказателна репресия, за административнонаказателна санкция. Как само на едно четене – между първо и второ, ще вдигнем санкциите? Това имах предвид.
А иначе, господин Симеонов, да, казах: подкрепям Законопроекта в тази част и ще гласувам „за“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Лазаров.
Заповядайте за изказване, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, ще бъда кратък. Няма значение дали в залата са БСП, или не са, няма значение дали ДПС са в залата, или не са, важното е, че българският парламент работи и българският парламент има право да взима решения.
Трябва да вземем това решение, защото е в интерес на българските граждани. Ясно Ви е, че 5, 10, 100 човека сега да попитаме на улицата, ще кажат: „Да, това трябва да се промени“.
С това предложение на „Обединени патриоти“ ние отваряме точно този въпрос. Естествено, че между първо и второ четене ще се направят съответните промени. Ясно ми е, че петима юристи да питам, петимата ще имат различно мнение. Такива са юристите, не се засягайте. Но петима български граждани да питаме, и петимата ще имат еднакво мнение. Те ще кажат: „Да, това трябва да се промени, защото това безразборно грабене трябва да спре“.
Затова моят призив към Вас е: нека сега да го подкрепим на първо четене, а след това в Правната комисия да се затворят всички юристи, ще ги заключим отвън, ако трябва, да излязат след няколко дни, ако искат, и бял пушек да пуснат, сега с Папата са модерни тези неща, но след това да излязат и да кажат: „Ето, тези промени са направени, тези алинеи са променени, тези точки са променени, отсега нататък работим по този начин и българските граждани могат да бъдат спокойни“. Сега обаче, приемайки на първо четене този текст, ние ще отправим и посланието. Да, българският парламент иска да се съобрази с гражданите на България и да, българският парламент ще промени нещата по този начин, че няма да допуска те да бъдат бити, грабени, убивани и т.н. Всичко останало са подробности.
Естествено, че на всеки текст може да се намери някое несъвършенство, кусур, маанá, както се казва на някои езици – няма да го казвам, че е смешно, но превърне ли се един юрист в маанджия, по-добре да не се съобразяваме с това, а да се съобразяваме с онова, което българският народ иска. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Александрова.
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми вносители, както разбрахте и от колегите, ние ще подкрепим Законопроекта на първо четене. Искаше ми се обаче този законопроект да бъде разгледан в Правната комисия. Знам, че отстоява дълго време, но да бъдат чути всички гледни точки. Както заяви и колегата Шопов, материята е изключително сложна и сериозна. Затова в резюме само ще изразя по отношение на чл. 12, ал. 3 своите съображения.
Законопроектът има три отрицателни становища – от Прокуратурата на Република България, от Министерството на правосъдието и от Върховния касационен съд, също така има и тълкувателно решение. В тази връзка бих искала да кажа, че правната теория и съдебната практика отдавна са дефинирали института на неизбежната отбрана и са дали критериите за оценка – дали тя да се прилага правомерно, или е налице нейното превишаване.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наказателния кодекс изисква защитата да съответства на характера и опасността на нападението. Съдебната практика по тези въпроси е последователна и непротиворечива.
Именно в Решението на Пленума на Върховния съд № 12 от 1973 г. по наказателно дело № 11 от 1973 г. се сочи, че превишаване пределите на неизбежна отбрана има само, когато защитата явно надхвърли необходимото за отблъскване на нападението.
Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво съмнение. Съответствието между защитата и нападението се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата и значимостта на защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападение и други такива.
Именно от това следва, че за всеки конкретен случай трябва да се извърши задълбочена преценка след изясняване на релевантните факти, налице ли е съответствие между защитата и нападението, има ли превишаване пределите на неизбежна отбрана, защото смятаме, че това е фактически, а не правен въпрос и не е възможно многобройните и разнообразни признаци, определящи характера на опасността на всяко конкретно нападение, да бъдат казуистично регламентирани в законовите норми. Затова мислим, че в няколко от посочените признаци, характеризиращи нападението, като се презюмира, че няма превишаване пределите на неизбежна отбрана, са именно тези в чл. 12, ал. 3, не се изисква цялостна преценка въз основа на установените факти дали защитата съответства на нападението.
Съгласно Решение № 19 от 1997 г. по Конституционно дело № 13 от 1997 г. Конституционният съд е имал възможност подробно да се произнесе по тези проблеми във връзка с промените в чл. 12, ал. 3 от Наказателния кодекс. Тогава са били предложени няколко признака, при наличието на които се е приемало, че няма превишаване пределите на неизбежна отбрана.
Конституционният съд е посочил, че в тези хипотези всъщност е изключено явното несъответствие между нападението и защитата и по този начин е изключена обществената опасност на всички деяния, чрез които е отблъснато непосредственото противоправно нападение, отличаващо се със съдържащите се признаци.
Били са анализирани всички признаци и е прието, че те не изчерпват целия фактически състав на конкретните особености на отделните случаи, които в своята съвкупност определят характера и опасността на нападението.
Вносителите на промените в чл. 12, ал. 3 от Наказателния кодекс са запознати с Решението, което цитирах преди малко, и в мотивите си са написали, че тяхното предложение не възпроизвежда редакцията на този текст от 1997 г. и че те са се съобразили с Решението, като са изтъкнали, че според тях отменените промени в чл. 12, ал. 3 от 1997 г. не са съдържали достатъчно ясно очертаване на характера и опасността на нападението.
Ние смятаме, че такова ясно очертаване за всяко конкретно нападение не е възможно да стане с правна норма от предлагания вид. Колегите отново са предложили същите признаци, които са били вече отхвърлени от Конституционния съд като противоконституционни – нападението да е извършено от две или повече лица или от въоръжено лице, да е извършено нощем, така че колегите са обединили няколко признаци и изискват тяхното комулативно наличие, което нищо не променя по същество, затова смятаме, че Законопроектът подлежи на голямо обсъждане, на голям дебат. Да си дадем достатъчно време между първо и второ четене, за да се включат всички заинтересовани страни и да успеем! Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Има ли реплики? Няма реплики към изказването на председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Александрова.
Други изказвания?
Заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, драги колеги! Аз се радвам, че малко повече от година, след като беше внесен Проектът, ние днес го гледаме на първо четене и още повече от факта, че колегите от ГЕРБ казаха, че са готови да подкрепят на първо четене Проектозакона.
В последните години за българското общество наистина този въпрос е важен. За обикновения български гражданин, за обикновения земеделски производител сигурността на собствеността, битовата престъпност са много важни въпроси, защото, за съжаление, не само че Законът не защитава в достатъчна степен тях, нашите сънародници, а и защото институциите не винаги успяват да се справят с този проблем.
Аз високо ценя експертизата на колегата Лазаров, на госпожа Александрова и няма да влизам в детайли за това до колко има разминаване в Проекта на закона и съществуващия, действащия Наказателен кодекс.
Истина е, че във времето между първо и второ четене много от тези въпроси могат да бъдат доуточнени. Аз искам да кажа, че в последните години сме свидетели на това, че често стават промени в законодателството и ако и този път нещо изпуснем, не е фатално след няколко месеца да го допълним, но хората очакват от нас да има промяна и ние сме длъжни да я направим в интерес на българските граждани.
На мен много ми се искаше в този закон да има още нещо, което да касае сигурността на българския полицай, на българския военнослужещ. Аз се срамувам като българин от това един въоръжен полицай да няма възможност да отговори на нападение на отделна личност или група хора и да запази и своя авторитет, и службата, която изпълнява. Мисля, че сме в дълг и към тези хора. Ние трябва и в това отношение час по-скоро да вземем мерки. Имаме примери и от Европа, и от Америка.
Собствеността, сигурността са важни фактори, зависят от законодателството и ние като законотворци трябва да направим всичко възможно, за да може изпълняващите служебните си задължения да се чувстват спокойни, работейки и защитавайки нас, нормалните граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Панчев.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Изчерпихме изказванията.
Закривам разискванията.
Моля квесторите да поканят народните представители от кулоарите – предстои гласуване.
Преминаваме към първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители са Искрен Веселинов и група народни представители на 18 април 2018 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания.)
Преминаваме към следващата точка от Програмата, а тя е Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
Постъпили са доклади, с които ще ни запознаят… (Шум и реплики.)
Заповядайте, госпожо Александрова.
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, моля за процедура по току-що гласувания законопроект – за максимално удължаване на срока между първо и второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Връщаме се към току-що гласувания законопроект.
Гласуваме предложение за максимално удължаване на срока между първо и второ четене.
Гласували 81 народни представители: за 80, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Отново обявявам следващия законопроект, който ще е на вниманието на народните представители:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Заповядайте, за да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост, № 954-01-24, внесен от Александър Руменов Ненков, Искрен Василев Веселинов, Георги Колев Колев, Евгения Бисерова Алексиева, Александър Койчев Иванов, Младен Николов Шишков и Николай Веселинов Александров на 16 април 2019 г., и Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 954-01-25, внесен от Младен Николов Шишков и група народни представители на 17 април 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 24 април 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост, № 954-01-24, внесен от Александър Руменов Ненков и група народни представители на 16 април 2019 г., и Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 954-01-25, внесен от Младен Николов Шишков и група народни представители на 17 април 2019 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – господин Данаил Кирилов, министър; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – госпожа Веселина Терзийска, главен секретар; госпожа Даниела Петрова, началник отдел „Държавна собственост“, и госпожа Ивелина Минчева, държавен експерт в отдел „Държавна собственост“.
Законопроектът за изменение на Закона за държавната собственост, № 954-01-24, беше представен от господин Шишков, който посочи, че с него се оптимизира процедурата, свързана с отчуждаването на частни имоти по Закона за държавната собственост. Предлага се в седeмдневен срок от постъпване на искането съдът да допуска предварително изпълнение на акта за отчуждаване, когато това се налага, за да се защитят особено важни държавни или обществени интереси при реализирането и изграждането на значими национални обекти и обекти с национално значение.
Предвижда се допускането на предварително изпълнение, когато е налице влязъл в сила подробен устройствен план, с който имотът е отреден за изграждане на национален обект или обект с национално значение, имотът не е единствено жилище на собственика и определеното обезщетение е внесено по сметка на правоимащите лица или по сметка на областния управител.
Със Законопроекта се запазва възможността за въвод на инвеститора във владение в имота и за получаването на разрешение за строеж, като се предвижда при допускане на предварителното изпълнение съдът да определи и парична гаранция в размер до една трета от размера на внесеното от инвеститора обезщетение.
Запазва се действащият ред за определяне и изплащане на обезщетения и се прецизират разпоредбите относно съобщаването на отчуждителния акт чрез отпадане на задължението за изготвяне на протоколи, подписани от съседи, чиято цел е да удостоверяват, че заинтересованите лица не са намерени на съответния адрес. С цел да се гарантират правата и интересите на собственика на отчуждения имот и да се обезпечи правото на съдебна защита със Законопроекта се предлага уведомяването на заинтересованите страни да се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, която процедура по уведомяване обезпечава правото на защита на собствеността на гражданите и организациите.
От името на вносителите Законопроект, № 954-01-25, беше представен от господин Шишков, който посочи, че действащите разпоредби на Закона за държавната собственост предвиждат възможността за имотно обезщетяване на собственици на принудително отчуждени земеделски земи или горски територии и уточни, че има забрана за обезщетяване с имот, когато отчуждаваният имот е с размери по-малки от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади, 1 дка за трайни насаждения и 1 дка за гора. Той посочи, че с предложения законопроект се предлага създаването на разпоредба, с която да отпадне забраната за имотно обезщетение, когато отчуждените имоти са на един собственик и техният общ размер е повече от 50 дка.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството посочиха, че подкрепят и двата законопроекта, като изразиха увереност, че с приемането им ще се постигне бързина и ефективност при изграждането на инфраструктурни и други проекти с национално и регионално значение.
Министърът на правосъдието посочи, че предложените законопроекти са обосновани и с тях е намерен баланс между публичния интерес и частния интерес на собственика на имота.
В дискусията взеха участие народните представители Христиан Митев и Димитър Лазаров, които изразиха подкрепата си към внесените законопроекти и добавиха, че между първо и второ четене могат да направят предложения, които да прецизират някои от текстовете.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси:
- с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост, № 954-01-24, внесен от Александър Руменов Ненков и група народни представители на 16 април 2019 г.;
- с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 954-01-25, внесен от Младен Николов Шишков и група народни представители на 17 април 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Събева.
По разглеждания законопроект е постъпил Доклад и от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. С него ще ни запознае господин Искрен Веселинов.
Заповядайте, господин Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост, № 954-01-24, внесен от Александър Ненков и група народни представители
На редовно заседание, проведено на 18 април 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост, № 954-01-24, внесен от Александър Ненков и група народни представители на 16 април 2019 г.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Александър Ненков.
С приемането на предложения законопроект се цели оптимизиране и ускоряване на процеса по изграждане на значими национални обекти и обекти с национално значение.
В Проекта се прецизират текстовете на чл. 39б, ал. 1 и 2, като се регламентира възможността в седемдневен срок от постъпване на искане от органа, издал акта за отчуждаване и/или от инвеститора, съдът в закрито заседание да допусне предварително изпълнение на акта за отчуждаване, когато това се налага, за да се защитят особено важни държавни и/или обществени интереси.
Предварителното изпълнение на акта се допуска при наличието на задължителните предпоставки – с влязъл в сила подробен устройствен план имотът може да е отреден за национален обект или обект с национално значение; имотът да не е единствено жилище на собственика, и определеното с акта обезщетение да е внесено по сметка на правоимащите лица, а в случаите по чл. 39а, ал. 1 – по сметка на областния управител.
Предвидено е съобщаването на отчуждителния акт да се извършва само по реда на Административнопроцесуалния кодекс, което гарантира в достатъчна степен правото на защита на гражданите.
Предлага се с определението за допуснато предварително изпълнение на акта съдът да определя и парична гаранция в размер до една трета от внесеното обезщетение, която се дължи от инвеститора. Инвеститорът може да бъде въведен във владение и да получи разрешение за строеж, след като гаранцията бъде внесена по сметка на областния управител.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 9 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост, № 954-01-24, внесен от Александър Ненков и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Ще чуем ли представяне на внесените законопроекти от техните вносители?
Господин Шишков, заповядайте. Вие ще представите Законопроекта под № 954-01-25, внесен на 17 април 2019 г.
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Със Законопроекта за допълнение на Закона за държавната собственост се предлага в случаите на принудително отчуждаване на имоти, представляващи земеделски земи или горски територии, собственост на едно физическо или юридическо лице, с обща площ над 50 дка, за изграждането на национален обект, да може да се предостави имотно обезщетение, като ограниченията по чл. 42а, ал. 2 относно минималния размер на имотите да не бъдат прилагани.
Този законопроект е подготвен вследствие на наложила се практика през последните години при отчуждаването на имоти – държавна собственост, и то основно за изграждането на важни, значими обекти за държавата. Когато се получават противоречия между начина на обезщетенията, тъй като начините на обезщетения са няколко, понякога се случва така, че имотите са с малка площ и не могат да бъдат заменени равностойностно с други имоти, тъй като Законът за собствеността и ползването на земеделските земи ограничава видовете начини на трайно ползване по определени площи. По този начин исканията на някои от собствениците, които предпочитат да бъдат обезщетени със замяна на имотите вместо с парични суми, не могат да бъдат удовлетворени, и точно в тази посока са промените. Именно в случаите, когато общата площ на отчуждаваните имоти е значителна – в случая сме предложили 50 дка, което е една сравнително, бих казал, балансирана стойност, защото под тези 50 дка влизаме във възможности за злоупотреби – когато тази обща площ е над 50 дка, да има възможност за замяна вместо за парично обезщетение. Това е смисълът на промените на този закон.
С предложения текст на новата ал. 3 в чл. 42а се дава възможност за защита в достатъчна степен на интересите и правата на собствениците, както и на държавата, чрез последващо рационално използване на имотите съобразно предназначението им на земеделски земи или горски територии с оглед осъществяване на тяхната дейност. Това означава, че собствениците, които реално искат да се занимават със земеделие, и хората, на които това е тяхното, бих казал, професионално призвание, ще имат възможността да получат равностойностни имоти вместо парични средства, които тепърва трябва да влагат отново в някакви земеделски земи или горски територии. По този начин се облекчава и тяхната дейност, не се създават допълнителни административни пречки. Преследваната цел на предложените промени е в пълно съответствие с разпоредбите на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България, както и, разбира се, с чл. 21 от разпоредбите на Конституцията, съгласно която земята е основно национално богатство, което се ползва от особена закрила на държавата, а обработваемата земя се използва само за земеделски цели.
Надявам се, колеги, че ако има някакви забележки между първо и второ гласуване, те ще бъдат внесени и подложени на коментари и съответно на предложения, така че текстовете наистина да бъдат максимално изчистени и оптимални. Текстовете са изключително важни и искам да Ви призова да подкрепим този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Шишков.
Ще чуем ли представяне на Законопроекта, внесен от народния представител Александър Руменов Ненков и група народни представители под № 954-01-24?
Заповядайте, господин Ненков – становище от вносител.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Следващият законопроект относно промените в Закона за държавната собственост, с който искам да Ви запозная, смея да твърдя, че е един основополагащ законопроект, или по-скоро промените в него. Търсенето на баланс между общия интерес, желанието ни по-бързо да изградим важни инфраструктурни обекти, както и баланс спрямо частната собственост и нейната неприкосновеност, както в Конституцията е записано, е много труден и тънък. Промените, които предлагаме в Закона за държавната собственост, са именно желанието ни да намерим този баланс. От една страна, общественият интерес да бъде запазен, да имаме по-добра инфраструктура – говорим за обекти от национално значение – и от друга страна, собствениците на имотите, които подлежат на отчуждаване, да бъдат предварително справедливо обезщетени, както е залегнало и в Конституцията в чл. 17.
Законопроектът, който сме внесли с колегите, регламентира именно начина, по който това трябва да се извършва, когато говорим за обекти от национално значение, обявени спрямо Закона за устройство на територията, тяхното отчуждаване и процедурата – възможността инвеститорът, респективно държавата, да влиза в тези имоти и да започне да строи, да получи строително разрешение, когато е изпълнил конкретно определени, записани в Закона, обстоятелства, без които няма как съдът да позволи евентуално предварително влизане в имота на съответния частник.
Първото и най-важно условие да бъде въведен инвеститорът в имота и да получи строително разрешение е, че трябва да има влязъл в сила подробен устройствен план. Второто неприкосновено условие е това да не бъде единственото жилище на собственика на имота. Третото съществено обстоятелство е предвиденото в отчуждителната процедура обезщетение на собственика да бъде преведено по негова сметка, или ако той не бъде намерен, тогава тази сума да бъде преведена по сметка на областния управител, единствено и само собственикът да бъде обезщетен в обозримото бъдеще.
Знаете, има Решение № 6 на Конституционния съд от 2013 г., което обяви за противоконституционни предишните промени в Закона за държавната собственост, регламентиращи предварителното влизане в имота, поради две причини.
Първата причина беше – тук мога да кажа, че Конституционният съд правилно е взел това решение – начинът на уведомяване на собствениците. Преди Конституционният съд да излезе с това решение, в предишния закон излизаше, че собствениците на имотите трябва да следят едва ли не „Държавен вестник“, за да разберат, че е започнала отчуждителна процедура, и те нямат възможност да се защитят пред съда. Така че основателно е решението на Конституционния съд.
Другото съществено в решението на Конституционния съд е именно предварителното обезщетение, което трябваше да получат собствениците, тъй като това много ясно и точно е разписано и в Конституцията – чл. 17.
Какво се опитваме да направим с този законопроект? Разбира се, както и преди малко казах, от една страна, да защитим националния интерес, без обаче по никакъв начин да накърняваме правото на частната собственост и на справедливото обезщетение, което всеки един от тези собственици по Конституция е длъжен да получи.
Второто, естествено, да защитим и да удовлетворим решението на Конституционния съд, както е разписано. Затова двете основни, важни точки в този законопроект са, от една страна, това, което сме приели – уведомяването на собствениците на частни имоти, засегнати от отчуждителни процедури, да се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а именно чл. 61 от него, където ясно и точно се регламентира начинът, по който собствениците на имотите трябва да бъдат уведомени. Следователно няма да е необходимо собствениците на имоти да следят „Държавен вестник“, за да се запознаят със започнатите отчуждителни процедури.
Второто, също не по-малко съществено, е начинът на влизане предварително в имота. Какво правим? На първо време, след като бъдат изпълнени важните условия: да има влязъл в сила подробен устройствен план, да не бъде единствено жилище на собственика, през който ще мине един инфраструктурен обект, както и предварителната оценка за съответния имот и превеждането на тази оценка по сметка на заинтересованото лице – когато тези три условия бъдат изпълнени, тогава инвеститорът, респективно разбираме държавата, може да поиска, единствено и само тогава може да поиска от компетентния съд да издаде предварително влизане в сила на отчуждителния акт, а именно с разрешение на съда да получи право на строеж и да влезе в имота, за да може да започне да се строи съответният голям инфраструктурен обект от национално значение.
Ще Ви дам пример: примерно сега южната дъга – от 220 имота, които подлежат на обезщетение, 50% са влезли в сила, другите 50% чакат решение на съда за окончателната оценка за отчуждителната процедура на собствениците. „Хемус“ е горе-долу еквивалентно на южната дъга – от 310 имота, които трябва да се отчуждят, в момента има 124, които чакат решение на съда.
Какво сме предвидили и смятаме, че това наистина удовлетворява решението на Конституцонния съд? Най-важната задача е да намерим баланса между обществения и частния интерес. Ако при тези условия съдът постанови, че може да влезете в съответния имот, отделно предвиждаме и гаранция – ние сме записали в Законопроекта до 1/3, която евентуално съдът може в бъдеще да постанови над сумата, направена за частния имот в предварителната оценка – дори мога да кажа от тази трибуна, че между първо и второ гласуване ще променим това и няма да бъде до 1/3, защото така ще поставим съда в ситуация, в която той трябва да определи какъв да бъде размерът – до 1/3. Много по-коректно и много по-щадящо, ако щете и в съдебната практика, ще бъде тази сума да бъде 1/3 и тя да бъде фиксирана. Ако съдът постанови впоследствие, че оценката, направена за съответния имот, е по-ниска от пазарната, тогава тази 1/3 ще се дължи и ще бъде като гаранция за собствениците, че ще получат по-високо възнаграждение.
Второто нещо, което е много съществено и се различава от предишните законопроекти, е механизмът, по който собствениците ще бъдат обезщетени за периода, от който държавата влезе в техния имот до окончателното влизане в сила на акта за отчуждение.
Предвиждат се няколко различни хипотези, които, смея да твърдя, задоволяват наистина частния интерес. Ако примерно земята е земеделска, прави се оценка и се вижда каква част евентуално от производството на земеделската продукция би се реализирала на пазарни цени и периодът от влизането на държавата в имота до окончателното влизане в сила на акта за отчуждение. Тази продукция, ако биха я продали, сумата от нея също ще бъде възстановена на собствениците.
По същия начин, ако е производствена сграда, евентуално ако самата сграда произвежда продукция, каква би била печалбата от нейната реализация за периода, който преди малко споменах. Ако пък сградата е просто сграда и не се произвежда нищо в нея, тогава собствениците ще получат обезщетение за това, ако евентуално биха я отдавали под наем; какъв пазарен наем биха постигнали и за периода, в който до влизането в сила на акта за отчуждение биха получили компенсация, затова че държавата си е позволила, разбира се, с решение на съда да влезе в съответния имот и да започне да строи. Разбира се, има и други хипотези, които, според мен и според нашите колеги, изцяло защитават частния интерес.
Много ми се иска между първо и второ гласуване, ако трябва, да се направят съответни промени, и се надявам на активност от всички народни представители. Наистина търсенето на един балансиран подход относно запазването на частния интерес, но същевременно това да не трябва да забавя и общия интерес – изграждането на такива големи инфраструктурни обекти по смисъла на Закона за устройството на територията, е много важен и всяко разумно предложение на базата и на решението на Конституционния съд от 2013 г. би било допринесло за запазване на този баланс. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря.
Всъщност, ако мога да си взема от времето за изказване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Нека открием разискванията, господин Ненков, и веднага ще Ви дам думата.
Това бяха двата законопроекта, които стоят на вниманието ни в тази точка от дневния ред: Законопроект № 954-01-24 и Законопроект № 954-01-25 за изменение на Закона за държавната собственост и бяха представени от вносителите.
Откривам разискванията по двата законопроекта.
Има ли желаещи?
Господин Ненков, заповядайте за изказване.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Ще си довърша няколко важни мисли относно Законопроекта. Тук е мястото да спомена и това, че в предишния законопроект, който Народното събрание беше гласувало и който беше обявен за противоконституционен от Конституционния съд – някои от неговите текстове, тогава бяхме включили и промени по същия начин да може да се влиза в имот, когато става въпрос и за частна общинска собственост, бяхме направили и промени в Закона за общинската собственост.
Сами разбирате, че сега сме се ограничили до това да търсим предварително влизане в един имот единствено и само когато става въпрос за проекти от национално значение и те да бъдат обявени като такива по смисъла на Закона за устройство на територията.
Вярвам, че Законопроектът, който сме написали, наистина е достатъчно отговарящ на един висок стандарт за защита на частния и на държавния интерес и се надявам всички да подкрепим този законопроект, защото безспорно, когато говорим за такива – било магистрали, било други важни национални обекти от такова значение, няма как да очакваме държавата да върви икономически напред и да се развива повече. Ето примерно магистрала „Хемус“, един толкова значим за България проект, ще се забави с неопределен период от време. По същия начин е южната дъга, по същия начин е пътят от София с всичките му лотове до Видин, така че наистина трябва да намерим този балансиран подход. Мисля, че сме се постарали да го направим с промените в Закона за държавната собственост и се надявам да подкрепите Законопроекта, който Ви го представих. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Има ли други изказвания по двата обсъждани законопроекта? Не виждам заявки за изказвания.
Закривам разискванията – преминаваме към гласуване.
Ще гласуваме двата законопроекта по реда на тяхното постъпване.
Гласуваме Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост, № 954-01-24, внесен от Александър Ненков, Искрен Веселинов, Георги Колев, Евгения Алексиева, Александър Иванов, Младен Шишков и Николай Александров на 16 април 2019 г.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Гласуваме втория от разглежданите законопроекти – Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост, № 954-01-25, внесен от Младен Николов Шишков и група народни представители на 17 април 2019 г.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
С това гласуване на първо четене са приети и двата законопроекта за допълнение на Закона за държавната собственост: Законопроект № 954-01-25, внесен от Младен Шишков и група народни представители, и Законопроект № 954-01-24, внесен от Александър Ненков и група народни представители.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР.
Кой ще ни запознае с Доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление за второ четене?
Господин Веселинов, имате думата – заповядайте да започнем разглеждането.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, преди да започнем разглеждането, бих предложил процедура за допуск в залата на заместник-министър Йовев, за да вземе участие в нашите разисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Гласуваме предложение за допуск в залата.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете заместник-министъра в залата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма изказвания.
Гласуваме наименованието на Закона.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предложение от народния представител Искрен Веселинов – предложението по § 1 в частта му по ал. 2, т. 5 и по § 3, т. 1 и 2 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип предложението в останалата му част.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 1, 2 и 3:
„§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават и поддържат в актуално състояние с цел:
1. документиране на местоположението, границите, трайното предназначение на територията и начина на трайно ползване на недвижимите имоти;
2. създаване и водене на имотния регистър;
3. изработване на устройствени планове;
4. създаване и поддържане на специализирани карти, регистри и информационни системи, на други регистри, предвидени в закон, както и осигуряване на достъп до данните в тях;
5. предоставяне на услуги за нуждите на държавното управление, данъчното облагане на недвижимите имоти, устройственото планиране и инвестиционното проектиране.
§ 2. В чл. 2, ал. 5 думите „по ал.1 и 2“ се заменят с „по ал.1 и по ал. 2, т. 3“ и се създава изречение второ: „Данните по ал. 2, т. 1, 2 и 4 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, доколкото източникът на тези данни има доказателствено значение.“
§ 3. В чл. 7 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите „за обмена на данни между тях и“ се заменят с „достъпът до данните в тях, както и достъпът до данните в“.
2. В ал. 4 думите „Обменът на данни между“ се заменят с „Достъпът до данните в“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 1, 2 и 3 в редакцията им, предложена от Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на § 1 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението за § 1 е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 2 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 5:
„§ 5. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4 накрая се добавя: „както и на дейностите по изработването на специализираните карти и регистри по чл. 34“.
2. Точка 11 се изменя така:
„11. осигурява координацията с централните и териториалните органи на изпълнителната власт и с юридическите лица по чл. 32, ал. 1 при осъществяване на дейностите по създаване на специализираните карти и регистри; води регистър на създадените специализирани карти и регистри;“.
3. Създават се т. 14 и 15:
„14. осъществява връзка с други специализирани регистри и информационни системи за предоставяне на данни, съхранявани и поддържани при изпълнението на дейностите по кадастъра съгласно този закон;
15. осигурява достъп до поддържаните от нея данни, метаданни и услуги по Закона за достъп до пространствени данни чрез Националния портал за пространствени данни.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя в редакция на Комисията за § 2, който става § 5.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 3 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 6:
„§ 6. В чл. 16, ал. 3 думите „скици на поземлени имоти и сгради, схеми на самостоятелни обекти в сгради“ се заменят с „проекти за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Гласуваме предложения от вносителя текст в редакция на Комисията за § 3, който става § 6.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме подкрепения от Комисията текст на § 4, който става § 7.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 8:
„§ 8. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите „се застрахова само за времето на своята дейност по този закон“ се заменят със „сключи застраховка „Професионална отговорност“.
2. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Правоспособното лице е длъжно да преминава курс за поддържане и повишаване на професионалната си квалификация на всеки две години след края на годината, в която е придобило съответната правоспособност или е преминало курса.
(5) Курсовете за поддържане и повишаване на квалификацията на правоспособните лица по кадастър се провеждат по програма, одобрена от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Курсовете се провеждат от университетите, в които се обучават студенти по професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“, от неправителствените професионални организации в областта на геодезията, картографията и кадастъра и от лица с квалификация и опит за провеждане на обучения в областта на кадастъра.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на текста на вносителя в редакция на Комисията за § 5, който става § 8.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 6, който става § 9.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в § 8, поради което предлага § 7 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 7, който е отразен на систематичното му място.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поради обема на следващия параграф ще продължим с него след прекъсването за почивка.
Съобщение: уважаеми колеги, в Северното фоайе ще бъде открита първата у нас фотографска изложба, посветена на сътрудничеството между Република България и Конфедерация Швейцария. Експозицията с авторски снимки на фотографа Иво Данчев е с надслов „Хора за хората“. Изложбата се организира от Дирекция „Централно координационно звено“ в Министерския съвет и посолството на Конфедерация Швейцария у нас.
Всички народни представители сме поканени да присъстваме на откриването.
Заседанието ще продължи в 12,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме работата, колеги.
Имате думата, уважаеми господин Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов. Предложението в частта му за създаване на нови параграфи от 7а до 7д включително и за 7к е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип предложението в останалата му част.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 10, 11, 12, 13 и 14:
„§ 10. В чл. 31а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Зони на ограничения върху поземлени имоти, които произтичат от сервитут или ограничение, възникнало въз основа на нормативен акт, административен акт или договор, се отразяват в кадастъра и/или в специализираните карти и регистри по чл. 32.“
2. В ал. 2 след думите „по реда на“ се добавя „чл. 32 и/или на“.
3. В ал. 5 се създава ново изречение първо: „Агенцията по геодезия, картография и кадастър води регистър за зоните на ограничения.“, а досегашният текст става изречение второ.
§ 11. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1:
а) в текста преди т. 1 след думата „общините“ се добавя „експлоатационните дружества“.
б) в т. 1 буква „б“ се изменя така:
„б) строежи, съоръжения и други обекти в поземлените имоти, включително за линейните обекти (надземните и подземните проводи и съоръжения) на техническата инфраструктура и техните сервитутни ивици, без сградите и съоръженията със самостоятелните обекти в тях;“
в) в т. 2 след думата „създават“ се добавя „и поддържат в актуално състояние“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Специализираните карти, регистри и информационни системи се изработват и поддържат въз основа на данните от кадастъра и във формата на записа по чл. 12, т. 5.“
3. В ал. 5 в изречение първо след думите „се предава“ се добавя „безвъзмездно“.
4. Алинеи 6 и 7 се отменят.
5. В ал. 8 думите „чл. 34, ал. 1“ се заменят с „ал. 1, т. 1“;
6. Алинея 9 се изменя така:
„(9) Лицата по ал. 1 са длъжни да предоставят публичен достъп до специализираните карти, регистри и информационни системи за извършване на справки и проверки, както и за получаване на специализирани данни, които набират и поддържат в актуално състояние съобразно характера на своите функции. Достъпът до данните по ал. 1, т. 1 се осъществява по електронен път чрез информационния портал на Единната информационна точка.“
7. Алинея 10 се отменя.
§ 12. Член 34 се изменя така:
„Чл. 34. (1) За нуждите на устройственото планиране и инвестиционното проектиране, както и за други благоустройствени дейности в урбанизираните територии, се изработват специализирани карти за устройствено планиране.
(2) Специализираните карти по ал. 1 се изработват във формата на записа по чл. 12, т. 5 чрез съвместяване на данните от кадастралната карта, данните от специализираните карти по чл. 32, чрез отразяване на водни площи и течения, озеленени площи и други подземни и надземни обекти на благоустройството, данните от одобрен подробен устройствен план, както и други данни по чл. 115 от Закона за устройство на територията. Изработването на специализираните карти по ал. 1 може да се извършва едновременно или отделно от създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри.
(3) Специализираните карти по ал. 1 служат като техническа основа за изработване на устройствените планове и техните изменения, когато съдържат необходимите данни по глава седма, раздел първи от Закона за устройството на територията.
(4) Агенцията по геодезия, картография и кадастър и/или общините възлагат изработването на специализираните карти по ал. 1. Възложители на специализирани карти по ал. 1 могат да бъдат и лицата по чл. 124а, ал. 3 и 4 от Закона за устройство на територията, както и лицата по чл. 124а, ал. 5 от същия закон, на които е издадено разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план.
(5) Специализираните карти по ал. 1 се поддържат от общините.
(6) Съдържанието и редът за създаване и поддържане на специализираните карти по ал. 1 се определят с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.“
§ 13. Член 40 се изменя така:
„Чл. 40. Разходите за отстраняване на непълноти или грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри са за сметка на собствениците на недвижими имоти само ако липсващите или неточно отразени данни за имотите не съществуват в източниците по чл. 41 и без изпълнение на задълженията им по чл. 36 и чл. 38, ал. 1 – 3 не биха могли да се включат в кадастъра.“
§ 14. Член 44а се изменя така:
„Чл. 44а. Когато в производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри се констатират несъответствия, получени при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, в кадастралната карта се нанасят границите на обектите на кадастъра, които са материализирани на място, в съответствие с документите за собственост. Когато границите на обектите на кадастъра в урбанизираните територии не са материализирани на място, те се отразяват съобразно границите, заснети в кадастралния план, а за частите с приложена регулация – съобразно границите по приложения регулационен план.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложенията на Комисията за създаване на нови параграфи 10, 11, 12, 13 и 14 с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 8 е направено предложение от народния представител Искрен Веселинов – § 8 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията § 8 по вносител да бъде отхвърлен.
Гласували 63 народни представители: за 63, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 9 е направено предложение от народния представител Искрен Веселинов – § 9 на вносителя да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 15:
„§ 15. В чл. 51, ал. 5 в изречение първо думите „и в графичен вид“ се заличават и се създава изречение трето: „Изработеният проект се подава в цифров вид по електронен път.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Ще подложа на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 9 по вносител, който става § 15.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 10 е направено предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 16:
„§ 16. В чл. 54а ал. 3 се изменя така:
„(3) Строежите, обекти на кадастъра, не се въвеждат в експлоатация, ако не са нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри. Строежите, които не са обекти на кадастъра, но създават зони на ограничения, не се въвеждат в експлоатация, ако зоните на ограничения не са нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри. Агенцията по геодезия, картография и кадастър предоставя достъп до информационната система на кадастъра на органите, които въвеждат обектите в експлоатация, за извършване на служебна проверка относно наличието им в кадастралната карта и кадастралните регистри. Строежите по чл. 32, ал. 1, т. 1, букви „б“ и „ж“, които създават зони на ограничения, не се въвеждат в експлоатация, ако не са нанесени в съответните специализирани карти и регистри по чл. 32.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 10 по вносител, който става § 16.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 11 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 17:
„§ 17. В чл. 55 се правят следните изменения:
1. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Документите по ал. 2, предоставени чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра, имат силата на официален документ, издаден от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.“
2. В ал. 6 изречение първо се изменя така: „Орган на съдебната власт, административен орган, лице с публични функции или организация, предоставяща обществени услуги, получили електронен документ по ал. 2 чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра или предоставен им от заинтересовано лице, могат да го разпечатат на хартиен носител и да удостоверят идентичността на съдържанието на оригинала с разпечатаното копие.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 11 по вносител, който става § 17.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 18:
„§ 18. Създава се чл. 55а:
„Чл. 55а. Удостоверения за идентичност на недвижим имот се издават от общините, когато е необходимо освен данните от кадастралната карта да бъдат използвани и данните от карти и планове по чл. 41, ал. 1, т. 1, както и данни, които се съдържат в предходни кадастрални и регулационни планове.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 18 с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 12 има предложение от народния представител Младен Шишков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 19:
„§ 19. Създава се нов чл. 56:
„Чл. 56. (1) Правоспособни лица по кадастър, които са търговци или лица, упражняващи свободна професия, могат да подпомагат службите по геодезия, картография и кадастър при административното обслужване на потребителите на кадастрална информация за териториите с одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, като предоставят на хартиен носител документите по чл. 55, ал. 2, получени чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра. За предоставените документи правоспособните лица по кадастър събират таксата, определена в тарифата по чл. 8, ал. 2.
(2) Документите по ал. 1, предоставени на потребителите на кадастрална информация от правоспособните лица по кадастър на хартиен носител, имат силата на официален документ.
(3) Условията и редът за осъществяване и прекратяване на дейността по ал. 1, контролът върху нея и видовете документи, които предоставят правоспособните лица по кадастър, се определят с наредбата по чл. 58, ал. 1. Обстоятелството по ал. 1 се отбелязва в регистъра по чл. 12, т. 8.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 12, който става § 19.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 13, който става § 20.
Гласували 73 народни представители: за 72, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 14 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 21:
„§ 21. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните допълнения:
1. Създава се т. 1а:
„1а. „Линеен обект на техническата инфраструктура“ са подземни и/или надземни преносни (довеждащи и отвеждащи) проводи (мрежи) и други елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 от Закона за устройство на територията, включително принадлежащите им трайно прикрепени към земята конструктивни елементи и/или съоръжения.“
2. Създава се т. 22:
„22. „Повторно нарушение“ е нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предлаганата от Комисията редакция на текста на § 14 по вносител, който става § 21.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименование на подразделението.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Предложението по § 14а е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип предложението в останалата му част.
Комисията предлага да се създадат параграфи 22, 23, 24, 25 и 26:
„§ 22. За нуждите на възлагането, изработването и поддържането в актуално състояние на специализираните карти, регистри и информационни системи Агенцията по геодезия картография и кадастър предоставя безвъзмездно на лицата по чл. 32, ал. 1 данните от кадастралната карта и кадастралните регистри. Общините предоставят копия от кадастралните планове на подземните проводи и съоръжения, копия от одобрени инвестиционни проекти и екзекутивни документации за изградени подземни и надземни линейни обекти на техническата инфраструктура, както и други специализирани данни, включително за кадастрално заснемане и нанасяне на съществуващи и новоизградени линейни обекти на техническата инфраструктура, както и данните, постъпили по реда на § 36 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 57 от 2016 г.)
§ 23. (1) Наредбите по чл. 32 и чл. 34 се приемат в едногодишен срок от влизането в сила на този закон.
(2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон експлоатационните дружества, които набират и поддържат в актуално състояние специализирани данни по чл. 32, ал. 1, т. 1, буква „б“, са длъжни да възложат изработването на специализирани карти, регистри и информационни системи по чл. 32, ал. 1, т. 2.
§ 24. До приемането на наредбата по чл. 7, ал. 3 експлоатационните дружества предоставят данните по чл. 32, ал. 1, т. 1, буква „б“ по електронен път чрез осигуряване на достъп до информационните си системи, по предварително оповестени пропорционални, недискриминационни и прозрачни условия, а при липса на техническа възможност – по досегашния ред.
§ 25. (1) До изработването на специализираните карти за устройствено планиране, за нуждите на устройственото планиране и на инвестиционното проектиране собственик или друго заинтересувано лице може да възложи на правоспособно лице по чл. 16, ал. 1 изработването на частична специализирана карта по чл. 34.
(2) Съдържанието и минималният обхват на частичните специализирани карти за устройствено планиране по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 34, ал. 5.
§ 26. (1) До предаването на специализираните карти и регистри на Агенцията по геодезия, картография и кадастър по реда на чл. 32, ал. 5 строежите, които не са обект на кадастъра, се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение от съответната община, че възложителят е изпълнил задълженията си по § 36 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 57 от 2016 г.)
(2) До осигуряване на функционалности в информационната система на кадастъра за отразяване на зоните на ограничения в кадастралната карта и кадастралните регистри, зоните на ограничения се нанасят в съответните специализирани карти и регистри по чл. 32.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 22, 23, 24, 25 и 26 с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Комисията предлага да се създадат параграфи 27, 28 и 29:
„§ 27. В тримесечен срок от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ Министерският съвет приема измененията в Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитите и благоустройството и от областните управители.
§ 28. В тримесечен срок от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ министърът на регионалното развитие и благоустройството привежда подзаконовите нормативни актове по прилагане на закона в съответствие с този закон.
§ 29. Двугодишният срок за преминаване на курс за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на лицата, придобили правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър до влизането в сила на този закон, започва да тече от влизането в сила на този закон.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 27, 28 и 29 с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 15 има предложение от народния представител Александър Ненков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 30:
„§ 30. В Закона за геодезията и картографията (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7:
а) в ал. 4:
аа) в т. 1 думите „поддържа възложените от държавата“ се заменят със „създава“;
бб) в т. 2 преди думата „поддържа“ се добавя „създава и“;
вв) създава се нова т. 3:
„3. създава и поддържа държавната гравиметрична мрежа на територията на страната.“
гг) досегашните т. 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 стават съответно т. 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11;
б) създава се ал. 6:
„(6) Научното осигуряване, окончателната обработка и анализ на резултатите от измерванията на Държавната гравиметрична мрежа и Държавната нивелачна мрежа се извършват съвместно от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Министерството на отбраната, Геодезическия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия и от Националния институт по геофизика, геодезия и география при Българската академия на науките.“
2. В чл. 9, ал. 1:
а) в т. 4 думите „поддържането на основната гравиметрична мрежа и“ се заличават;
б) създава се нова т. 5:
„5. извършването на нивелачните и гравиметричните измервания на точките от държавната геодезическа мрежа;“
в) досегашната т. 5 става т. 6.
3. В чл. 13:
а) в ал. 3 думите „ал. 1, т. 1, 3 и 5“ се заменят с „ал. 1, т. 1 и 5“;
б) в ал. 4 думите „ал. 1, т. 2 и 4“ се заменят с „ал. 1, т. 2, 3 и 4“.
4. В чл. 14, ал. 4 числото „7“ се заменя с „10“.
5. В чл. 19, ал. 1, т. 2 думите „т. 6“ се заменят с „т. 7“.
6. В чл. 20, ал. 3:
а) в т. 1 думите „и държавната гравиметрична“ се заличават;
б) в т. 2 след думите „за мареографните станции“ се добавят „и държавната гравиметрична мрежа“.
7. В чл. 23, ал. 1, т. 4 думите „т. 4“ се заменят с „т. 5“.
8. В чл. 34:
а) в ал. 1 думите „чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 5“ се заменят с „чл. 13, ал. 1, т. 1 и 5“;
б) в ал. 2 думите „чл. 13, ал. 1, т. 2 и 4“ се заменят с „чл. 13, ал. 1, т. 2, 3 и 4“.
9. В чл. 35, ал. 1 думите „т. 4“ се заменят с „т. 5“.
10. В чл. 49:
а) в ал. 1 думите „чл. 13, ал. 1, т. 2 и 4“ се заменят с „чл. 13, ал. 1, т. 2, 3 и 4“;
б) в ал. 2 думите „чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 5“ се заменят с „чл. 13, ал. 1, т. 1 и 5“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 15 по вносител, който става § 30.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 16 има предложение от народния представител Десислав Чуколов:
„В § 16 на Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 151, ал. 1 се създава т. 16:
„16. монтаж, демонтаж, подмяна или допълване, поддръжка и/или подобряване на елементи от радиопредавателната система на приемо-предавателните станции, както и тяхната подмяна и/или допълване с елементи и оборудване от същия и/или друг вид технология в същия или друг честотен обхват, в случай, че не се налага извършването на изкопни работи, не се променят съществено конструкцията, видът на конструктивните елементи и/или натоварвания на съответните съоръжения, при спазване на противопожарните и здравните норми и изисквания.
2. В чл. 177, ал. 1 от Закона за устройство на територията в изречение второ след думите „т. 10“ се добавя „и т. 16“, а накрая на изречението да се постави запетая и се добавя „съответно пред органите на държавния здравен контрол.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 31:
„§ 31. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 117а:
„Чл. 117а. (1) При създаване на цифров вид на подробен устройствен план, одобрен в графичен вид, в който поземлените имоти са урегулирани по имотни граници в графичния план, местоположението на регулационната линия в цифров вид съвпада с местоположението на имотната граница, установена при преобразуването в цифров вид на кадастралния план, послужил като основа за изработването и одобряването на подробния устройствен план.
(2) При трасиране на място на регулационна линия, на поземлени имоти, урегулирани с вътрешни регулационни линии по имотните граници, ако се получат разлики спрямо съществуващите на място материализирани имотни граници в рамките на допустимата точност, определена по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, вътрешните регулационни линии са по съществуващите на място имотни граници.“
2. В чл. 177, ал. 1:
а) в изречение първо думите „и документ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че е изпълнено изискването по чл. 175, ал. 5“ се заменят с „и посочва идентификатор на обекта на кадастъра, подлежащ на въвеждане в експлоатация“.
б) създава се ново изречение второ: „За строежите по чл. 32, ал. 1, т.1, буква „б“ и буква „ж“ от Закона за кадастъра и имотния регистър, които създават зони на ограничения, възложителят представя удостоверение от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че са нанесени в специализираните карти и регистри по чл. 32 от Закона за кадастъра и имотния регистър.“
в) досегашното изречение второ става изречение трето.
3. В § 22 от заключителните разпоредби ал. 2 и 3 се отменят.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания по досега представения ни текст? Няма.
Подлагам на гласуване първо неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Десислав Чуколов.
Гласували 85 народни представители: за 7, против 2, въздържали се 76.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 16 по вносител, който става § 31.
Гласували 79 народни представители: за 78, против и въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Комисията предлага да се създаде § 32:
„§ 32. (1) При служебно изменение на плановете по § 8, ал. 1 от преходните разпоредби на Закона за устройство на територията въз основа на заповед на органите по чл. 135, ал. 1 във връзка с ал. 5 от същия закон, ако не е реализирана нито една от възможностите за прилагане на заварените дворищнорегулационни планове по § 8, ал. 2 от преходните разпоредби на Закона за устройство на територията, поземлените имоти се урегулират по правилата на чл. 17 от Закона за устройство на територията.
(2) Правилата на ал. 1 се прилагат и при създаване на нови подробни устройствени планове за урегулиране на населени места или на части от тях.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 32 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Параграф 17.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в § 27, поради което предлага § 17 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 17 по вносител.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Параграф 18.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в § 28, поради което предлага § 18 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 18 по вносител.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Параграф 19.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 33:
„§ 33. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 19 по вносител, който става § 33.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Параграф 20 – предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 20 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 20 по вносител.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Предложение от народния представител Десислав Чуколов:
„Създават се § 21 и 22:
„§ 21. В тримесечен срок от обнародване на закона в „Държавен вестник“ министърът на здравеопазването привежда наредбата по чл. 19, ал. 4 от Закона за здравето в съответствие с този закон.
§ 22. В тримесечен срок от обнародване на закона в „Държавен вестник“ министърът на вътрешните работи привежда наредбата по чл. 125, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи в съответствие с този закон.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Десислав Чуколов.
Гласували 87 народни представители: за 5, против 2, въздържал се 80.
Предложението не е прието.
С това завършихме и второто гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър.
Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов и уважаеми господин Ненков, господин Тодоров.

Преминаваме към следващата точка от Програмата за работа на Народното събрание:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ.
С Доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае господин Иван Вълков.
Уважаеми господин Вълков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 902-01-19, внесен от Министерския съвет на 11 април 2019 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 24 април 2019 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 902-01-19, внесен от Министерския съвет на 11 април 2019 г.
На заседанието присъстваха: господин Росен Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Иван Димитров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, господин Деян Дънешки – главен изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД, госпожа Неда Койчева – директор на дирекция „Правна“ в Комисията за регулиране на съобщенията, и господин Димитър Димитров – изпълняващ длъжността „директор“ на дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Господин Димитър Димитров представи Законопроекта, като поясни, че се създава нова правна уредба с цел осигуряване на изпълнението на Регламент (ЕС) 2018/644 на Европейския парламент и на Съвета относно услугите за трансгранична доставка на колетни пратки на национално ниво. Държавите членки са длъжни не по-късно от 23 ноември 2019 г. да нотифицират пред Европейската комисия правните норми, които приемат по отношение на установяването на система от санкции, приложими при нарушаване на разпоредбите на Регламента.
В тази връзка е предложен чл. 105г, който определя вида и размера на санкциите, гарантиращи, че при прилагането им ще бъдат постигнати посочените в Регламент 2018/644 цели. Комисията за регулиране на съобщенията е определена като национален регулаторен орган по смисъла на същия регламент.
На следващо място господин Димитров изтъкна, че се прецизират и актуализират разпоредби на Закона за пощенските услуги, свързани с изискванията на европейската рамка относно държавните помощи за услуги от общ икономически интерес. Със Законопроекта се променя моделът на компенсиране на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, като се предвижда компенсирането да се осъществява авансово за текущата година на базата на компенсацията, определена през предходната година.
Предвидени са мерки за възстановяване на свръхкомпенсацията (ако има такава) от оператора, а за случаите, в които предоставените средства за съответната година са по-малко от определения размер на компенсацията за същата година, се предлага средствата да бъдат възстановени през следващата година. Прецизира се също така и процедурата по доказване на нетните разходи от задължения оператор, както и процедурата за определяне на размера на средствата за компенсиране на несправедливата финансова тежест от извършване на универсалната пощенска услуга.
Законопроектът предвижда също така и изменения, свързани с разграничаването на универсалната пощенска услуга от услугите, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, с цел избягване на неправилното тълкуване на двете понятия. Към съществуващите понятия „универсална пощенска услуга“ и „неуниверсални пощенски услуги“ за яснота е добавена категорията „услуги, попадащи в обхвата на универсалната пощенска услуга“ като трети вид услуги, различни от първите две категории. Целта е да се подчертае същността на универсалната пощенска услуга като услуга от общ икономически интерес, задоволяваща минимални потребности на обществото от основни пощенски услуги.
На следващо място господин Димитров изтъкна, че са прецизирани и разпоредби, отнасящи се до броя и разположението на точките за достъп до пощенската мрежа на задължения пощенски оператор. Също така са отстранени противоречия, създаващи нееднозначно тълкуване на текстовете, и са запълнени празноти по отношение на изпълнението на регулаторните функции на Комисията за регулиране на съобщенията.
След представянето на Законопроекта се състоя дискусия, по време на която бяха обсъдени промените в модела на компенсиране на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, както и въпроси относно броя и разположението на точките за достъп до пощенската мрежа на задължения пощенски оператор.
След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 12 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 902-01-19, внесен от Министерския съвет на 11 април 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вълков.
Имате думата за Доклада на Комисията по бюджет и финанси, уважаема госпожо Димова.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 902-01-19, внесен от Министерския съвет на 11 април 2019 г.
На заседание, проведено на 18 април 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 902-01-19, внесен от Министерския съвет на 11 април 2019г.
Законопроектът беше представен от господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги е изготвен в изпълнение на законодателните инициативи за 2018 г. към Програмата на правителството за 2017 – 2021 г., които имат за цел да актуализират правната рамка в съответствие с новостите в правото на Европейския съюз, както и във връзка с промени в тенденциите в икономиката и обществото да решат възникналите в процеса на правоприлагане проблеми.
В този контекст се създава изцяло нова правна уредба с цел осигуряване на изпълнението на Регламент (ЕС) 2018/644 на Европейския парламент и на Съвета относно услугите за трансгранична доставка на колетни пратки на национално ниво. Държавите членки трябва не по-късно от 23 ноември 2019 г. да нотифицират пред Европейската комисия правните разпоредби от тяхното право, които приемат по отношение на установяването на система от санкции, приложими при нарушаване на разпоредбите на Регламента.
Прецизират се и се актуализират разпоредбите на Закона за пощенските услуги (ЗПУ), свързани с изискванията на европейската рамка, свързана с държавните помощи за услуги от общ икономически интерес, както и с процедурата по доказване на нетните разходи и определяне на размера на средствата за компенсиране на несправедливата финансова тежест от извършване на универсалната пощенска услуга. Законопроектът съдържа изменения, целящи промяна на модела на компенсиране на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга.
В Законопроекта са включени изменения, свързани с разграничаването на универсалната пощенска услуга от услугите, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, с цел избягване на неправилното тълкуване на двете понятия.
Прецизирани са разпоредби, отнасящи се до броя и разположението на точките за достъп до пощенската мрежа, на задълженията на пощенския оператор и на принципите, с които следва да бъдат обвързани правилата за образуване на цените по видове услуги от универсалната пощенска услуга. Отстранени са противоречия, създаващи нееднозначно тълкуване на текстовете, и са запълнени празноти по отношение на изпълнението на регулаторните функции на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) чрез прецизиране на съществуващите текстове.
Въвежда се изискване към пощенските оператори да изискват, обработват и съхраняват идентификационни данни на податели на вътрешни пощенски пратки с наложен платеж, както и на податели на изходящи международни пощенски пратки с наложен платеж и без наложен платеж. С предлаганата разпоредба се цели компетентните органи да разполагат с данни, необходими за извършване на контрол както по спазване на данъчното и осигурителното законодателство от страна на лица, извършващи търговска дейност в интернет чрез пощенската мрежа, така и за осъществяване на дейността на правоохранителните органи в областта на защитата на националната сигурност, прането на пари и разследването на престъпления. По предложение на Националната агенция за приходите и Министерството на финансите са създадени допълнителни правила, които да дадат възможност за допълнителни санкции спрямо лицата с непогасени публични вземания.
След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“. Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 902-01-19, внесен от Министерския съвет на 11 април 2019 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Димова.
Процедура – господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Правя процедура за допуск в залата на заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Геновски и госпожа Людмила Василева от същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 63 народни представители: за 63, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Откривам разискванията. Имате думата за изказвания, колеги.
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги предлага изменения в няколко основни направления, като те са свързани главно с транспониране на европейското законодателство. Става дума за Регламент 2018/644/ЕО, който основно се отнася до услуги, които са свързани с транспонирането на доставки на колети за вътрешния пазар, но не на тях ще се спра.
Ще се спра на въпроса за универсалната пощенска услуга и по точно за компенсирането на универсалната пощенска услуга, което е отразено в чл. 29 на същия закон. Какво имаме до момента? До този момент компенсацията на универсалната пощенска услуга се извършваше с две години закъснение, което изключително много утежняваше работата и беше непосилна финансова тежест за пощенския оператор, в случая „Български пощи“ ЕАД.
Смятам, че това, което се предлага, е напълно уместно, справедливо и лично аз го адмирирам. Какво се предлага? Предлага се в същата година да се изплащат компенсациите, като размерът на компенсациите бъде съобразен с размера на предходната година. Механизмът, който е разписан, е в посоката – ако компенсациите надвишават предходната година, те ще бъдат удържани, ако имаме по-ниска стойност, те ще бъдат давани в повече, така че този механизъм е абсолютно справедлив. Смятам, че като народни представители трябва да го подкрепим.
Освен това много точно са разписани и механизмите за 2018 г. и 2019 г., тъй като това се явява един междинен период, в който тази финансова тежест, която е за „Български пощи“, ще бъде дадена на пет равни вноски и по този начин ще може да бъде обезпечена работата на пощенския оператор.
Освен тези въпроси в Комисията бяха разгледани още два въпроса, на които искам да се спра. Първият е за въвеждането на едно ново понятие, което е свързано с услуги, попадащи в обхвата на универсалната пощенска услуга. Това е един трети вид услуга, тъй като до момента в Закона бяха разписани само услугите, които бяха за универсалната пощенска услуга и за неуниверсалната пощенска услуга. Другите са свързани с това ново понятие, което е разграничаване между обхвата на универсалната пощенска услуга и тези услуги, които не попадат в обхвата, както знаете, имат предимство при изплащането на ДДС и така нататък, а пък услугите, които не са в обхвата на универсалната пощенска услуга, би следвало да бъдат обложени с тези данъци. Това е една от причините да се дефинира това понятие, което улеснява работата и на регулатора, и на органите, които са свързани с планирането на бюджета.
Другият въпрос, който беше повдигнат, е въпросът, който е свързан с идентификацията на личните данни или данните, които са на подателите на пощенски пратки с наложен платеж, които трябва да се събират. Това е изключително важно, тъй като те ще започнат да се събират, след като се въведат текстовете на европейския регламент след есента на тази година. Това е свързано с редица изисквания на Националната агенция по приходите и на Министерството на финансите. Изключително важен е и проблемът, който е свързан с интернет търговията и проследяването на паричните потоци и ценни пратки, които към този момент не са достатъчно добре обхванати.
Уважаеми колеги народни представители, затова Ви призовавам да подкрепите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги на първо четене, а ако има съответно необходимост от корекции, между първо и второ четене те могат да бъдат направени. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вълков.
Реплики? Не виждам.
За изказване – господин Кърчев, заповядайте.
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Вълков, моето изказване ще се припокрие отчасти с Вашето, но искам да обобщя Законопроекта. Този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги урежда обществените отношения, свързани с извършването на пощенски услуги в Република България.
През 2010 г. се осъществи заключителният етап от провеждането на законовата уредба в Република България в съответствие с изискванията на Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и Съвета за изменение на Директива 87/67/ЕО с оглед пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенските услуги по честота. От 1 януари 2011 г. пазарът на пощенските услуги в страната беше напълно либерализиран и отворен за конкуренция.
Изготвянето на настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги е в изпълнение на законодателните инициативи през 2018 г. към Програмата на правителството за 2017 – 2021 г., които имат за цел да актуализират правната рамка в съответствие с новостите в правото на Европейския съюз, както и във връзка с промените в тенденциите в икономиката и обществото и решават възникналите в процеса на прилагането проблеми.
Проектът предвижда следните по-съществени промени.
На първо място, с цел осигуряване изпълнението на Регламент на Европейския съюз от 2018 г., № 644 на Европейския парламент относно услугите за трансгранична доставка на колетни пратки, в които са дефинирани санкции за нарушение на правилата на Регламента, свързани с осъществяването на ефективен и последователен регулаторен надзор по отношение на пазара на трансгранични доставки на колетните пратки, поръчани онлайн. Същите следва да бъдат нотифицирани пред Европейската комисия не по-късно от 23 ноември 2019 г.
На второ място, както споменахте, променен е моделът за компенсиране на пощенския оператор, който има задължение да извършва универсалната пощенска услуга. Компенсирането на оператора ще се осъществява авансово през текущата година на база на компенсацията, определена от предходната година. Предлага се тези изменения да влязат в сила от 1 януари 2020 г. Чрез тази промяна се постига пълно съответствие с условията за съвместимост на държавната помощ във вид на компенсации за обществена услуга, предоставена от определени предприятия, натоварени с извършване на услуга от общ икономически интерес, включително с оглед предлагането на правила за изключване на изискването за уведомление, посочено в чл. 108, § 3 от договора, при условията на европейското право.
Средствата за компенсиране на пощенския оператор за задължения за извършване на универсална пощенска услуга за 2018 г. и 2019 г., определени съгласно сега действащия модел на компенсиране, ще се превеждат разсрочено през следващите пет бюджетни години с цел намаляване на финансовата тежест върху държавния бюджет. Това е координирано с Министерството на финансите.
С цел компетентните органи да разполагат с данни, необходими за извършване на контрол при спазване на данъчното и осигурителното законодателство от страна на лица, извършващи търговска дейност в интернет чрез пощенската мрежа, както и при осъществяване на дейността на правоохранителните органи в областта на националната сигурност, свързано с прането на пари и преследването на престъпления, е предвидено изискването пощенските оператори да събират, обработват и съхраняват лични данни на податели на вътрешни пощенски пратки и на изходящи международни пощенски пратки с наложен платеж.
Също така пощенските оператори ще събират, обработват и съхраняват идентификационни данни на получателите на суми в брой от наложен платеж.
Прецизирани са разпоредби, разграничаващи, от една страна, универсалната пощенска услуга като пакет от основни пощенски услуги и, от друга страна, услугите, включени в нейния обхват, с цел преодоляване на установените затруднения при тълкуването на двете понятия от правоприлагащите органи, особено при възлагането на обществените поръчки.
Регламентирано е изискването за добро разположение на точките за достъп на пощенската мрежа. Това задължение на пощенския оператор е с цел оптимизиране на броя на градските стационарни пощенски станции на този оператор, което ще даде възможност за по-гъвкаво управление на пощенската мрежа спрямо развитие на микрорайоните. Тази програма няма да повлияе на съществуващата мрежа на пощенския оператор в малките населени места, където „Български пощи“ е единственият оператор, предоставящ пощенски услуги. Оптимизирането на броя на градските пощенски станции представлява резерв за намаляване разходите на дружеството, без да се отразява на качеството на предоставяните услуги.
Създават се и правила, чрез които се дава възможност за санкции спрямо лицензираните пощенски оператори с непогасени публични вземания.
Във връзка с това и аз, уважаеми колеги, предлагам да подкрепим на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кърчев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 902-01-19, внесен от Министерския съвет на 11 април 2019 г.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка пета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АКТОВЕТЕ НА ВТОРИЯ ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА ВСЕМИРНИЯ ПОЩЕНСКИ СЪЮЗ.
Вносител е Министерският съвет на 8 април 2019 г.
Заповядайте, госпожо Ганчева.
ДОКЛАДЧИК КЛАВДИЯ ГРИГОРОВА-ГАНЧЕВА: Госпожо Председател, колеги! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на актовете на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 902-02-9, внесен от Министерския съвет на 8 април 2019 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 24 април 2019 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на актовете на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 902-02-9, внесен от Министерския съвет на 08 април 2019 г.
На заседанието присъства господин Димитър Димитров – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който представи и Законопроекта.
Проектът на закон за ратифициране на актовете на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз, проведен в Адис Абеба през 2018 г., е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като страна – членка на Съюза, и в изпълнение на чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България, чл. 15, ал. 1 от Закона за международните договори и чл. 13, т. 3 от Закона за пощенските услуги. С него се ратифицират следните актове:
1. Десетият допълнителен протокол към Устава на Всемирния пощенски съюз;
2. Вторият допълнителен протокол към Общия правилник на Всемирния пощенски съюз;
3. Допълнителният протокол към Всемирната пощенска конвенция;
4. Заключителният протокол към Допълнителния протокол към Всемирната пощенска конвенция.
Според вносителите приемането на Законопроекта за ратифициране на актовете на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз би довело до:
- потвърждаване на принадлежността и участието на Република България в единната световна пощенска територия, регламентирана от актовете на Всемирния пощенски съюз;
- създаване на правна основа за уреждане на взаимоотношенията между Република България и останалите страни – членки на Всемирния пощенски съюз, при осъществяването на международните пощенски услуги;
- осигуряване изпълнението на ангажиментите на Република България, свързани с прилагането на актовете на Съюза както от страна на органите, осъществяващи държавната политика и регулирането на пощенските услуги, така и от страна на избрания пощенския оператор, задължен съгласно чл. 27 от Закона за пощенските услуги да изпълнява актовете на Всемирния пощенски съюз, които са ратифицирани от Народното събрание на Република България;
- гарантиране на правото на потребителите да ползват международни пощенски услуги от и към всички 192 страни – членки на Всемирния пощенски съюз;
- гарантиране на правото на Република България да участва в качеството си на страна членка в цялостната дейност на Всемирния пощенски съюз, неговите ръководни органи и работните структури към тях.
На народните представители бе обяснено, че в рамките на Всемирния пощенски съюз взаимоотношенията между страните членки се уреждат чрез актовете на Съюза. Тези актове се изменят, допълват и приемат от всеки проведен конгрес, който съгласно чл. 14, ал. 1 от Устава е върховен орган на Всемирния пощенски съюз. В съответствие с чл. 30, ал. 2 от него измененията и допълненията на този акт, приети от следващите конгреси на Всемирния пощенски съюз, се включват в допълнителни протоколи. Такива допълнителни протоколи са приемани от конгресите, проведени последователно в Токио, Лозана, Хамбург, Вашингтон, Сеул, Пекин, Букурещ, Женева и Истанбул.
В мотивите към Законопроекта е посочено, че на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз са били направени изменения и допълнения в разпоредбите на Устава на Съюза, поради което е необходимо да бъде ратифициран Десети допълнителен протокол към него.
Актът, който съдържа всички разпоредби относно прилагането на Устава, цялостната структура и организация на дейността на Всемирния пощенски съюз, както и правилата за избор и работа на неговите постоянни и други работни органи, е Общият правилник. По решение на ХХV конгрес на организацията от 2012 г. този акт е с постоянно съдържание и всички последващи изменения и допълнения, внасяни в него от конгресите на Съюза, се включват в допълнителни протоколи. Те влизат в сила едновременно с влизането в сила на актовете, подновени от тези конгреси. Общият правилник и допълнителните протоколи към него са задължителни за изпълнение от всички страни – членки на Всемирния пощенски съюз. По време на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз е бил приет Втори допълнителен протокол към Общия правилник.
По отношение на Допълнителния протокол към Всемирната пощенска конвенция бе уточнено, че той е акт, който съдържа изменения в регламентацията и единните правила за извършването на международните пощенски услуги и урежда взаимоотношенията между страните членки и техните избрани пощенски оператори.
Господин Димитров изтъкна, че Заключителният протокол към Допълнителния протокол към Всемирната пощенски конвенция съдържа изричните уговорки, които са формулирани от съответните страни членки и са свързани с конкретните условия и начини на прилагане от тях на определени членове от този акт.
След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на актовете на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 902-02-9, внесен от Министерския съвет на 08 април 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ганчева.
Сега да ни запознае с Доклада на Комисията по бюджет и финанси има думата госпожа Димова.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на актовете на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 902-02-9, внесен от Министерския съвет на 8 април 2019 г.
На редовно заседание, проведено на 18 април 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на актовете на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 902-02-9, внесен от Министерския съвет на 08 април 2019 г.
Законопроектът беше представен от господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Всемирният пощенски съюз е междуправителствена агенция от системата на Организацията на обединените нации, специализирана в областта на пощенските услуги. В неговите рамки взаимоотношенията между страните членки се уреждат чрез актовете на Съюза. Тези актове се изменят, допълват и приемат от всеки проведен конгрес, който съгласно чл. 14, ал. 1 от Устава е върховен орган на Всемирния пощенски съюз.
Приемането на Законопроекта за ратифициране на актовете на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз ще доведе до:
- потвърждаване на принадлежността и участието на Република България в единната световна пощенска територия, регламентирана от актовете на Всемирния пощенски съюз;
- създаване на правна основа за уреждане на взаимоотношенията между Република България и останалите страни – членки на Всемирния пощенски съюз, при осъществяването на международните пощенски услуги;
- осигуряване изпълнението на ангажиментите на Република България, свързани с прилагането на актовете на Съюза както от страна на органите, осъществяващи държавната политика и регулирането на пощенските услуги, така и от страна на избрания пощенския оператор, задължен съгласно чл. 27 от Закона за пощенските услуги да изпълнява актовете на Всемирния пощенски съюз, които са ратифицирани от Народното събрание на Република България;
- гарантиране на правото на потребителите да ползват международни пощенски услуги от и към всички 192 страни – членки на Всемирния пощенски съюз;
- гарантиране на правото на Република България да участва в качеството си на страна членка в цялостната дейност на Всемирния пощенски съюз, неговите ръководни органи и работните структури към тях.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България, чл. 15, ал. 1 от Закона за международните договори и чл. 13, т. 3 от Закона за пощенските услуги актовете на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз подлежат на ратифициране със закон от Народното събрание. Тези актове са Десетият допълнителен протокол към Устава на Всемирния пощенски съюз, Вторият допълнителен протокол към Общия правилник на Всемирния пощенски съюз, Допълнителният протокол към Всемирната пощенска конвенция и Заключителният протокол към Допълнителния протокол към Всемирната пощенска конвенция, приети от Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз, подписани в Адис Абеба през 2018 г.
След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на актовете на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 902-02-9, внесен от Министерския съвет на 8 април 2019 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Димова.
И последният доклад е от Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, госпожо Събева.
ДОКЛАДЧИК ИРИНА СЪБЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на актовете на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 902-02-9, внесен от Министерския съвет на 8 април 2019 г.
На свое заседание, проведено на 24 април 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на актовете на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 902-02-9, внесен от Министерския съвет на 8 април 2019 г.
На заседанието присъстваха госпожа Красимира Стоянова – началник кабинет и директор дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Людмила Василева – началник отдел в дирекция „Съобщения“.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Красимира Стоянова, която посочи, че Всемирният пощенски съюз е междуправителствена агенция от системата на Организацията на обединените нации, специализирана в областта на пощенските услуги, и допълни, че взаимоотношенията между страните членки се уреждат чрез актовете на Съюза.
Проектът на закон предвижда ратифициране на актовете на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз, проведен в Адис Абеба през 2018 г., а именно: Десетия допълнителен протокол към Устава на Всемирния пощенски съюз, Втория допълнителен протокол към Общия правилник на Всемирния пощенски съюз, Допълнителния протокол към Всемирната пощенска конвенция, както и Заключителния протокол към него.
Госпожа Стоянова отбеляза, че приемането на Законопроекта ще доведе до потвърждаване на участието на Република България в единната световна пощенска територия, създаване на правна основа при осъществяване на международни пощенски услуги, гарантиране правото на потребителите да ползват международни пощенски услуги от и към всички 192 страни – членки на Всемирния пощенски съюз, както и гарантиране на правото на Република България да участва в цялостната дейност на Всемирния пощенски съюз, в неговите ръководни органи и в работните структури към тях.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на актовете на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 902-02-9, внесен от Министерския съвет на 8 април 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Събева.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Танев.
РАДОСТИН ТАНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Всемирният пощенски съюз е междуправителствена организация от система на организации на Обединените нации, специализирана в областта на пощенските услуги. В нея членуват 192 страни, които са част от този съюз. Тези актове се изменят, допълват и приемат от всеки проведен конгрес, който е върховният орган на Всемирния пощенски съюз.
Приемането на Закона за ратифициране на актовете на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз ще доведе до утвърждаване на участието на Република България в осигуряването на единна световна пощенска територия, основана и регламентирана чрез актовете на Всемирния пощенски съюз с даване на правна основа за осъществяване на международните пощенски услуги между Република България и останалите страни – членки на Съюза, и между техните избрани пощенски оператори; осигуряването на прилагането на актовете на Съюза са органите, които провеждат държавната политика и регулирането в областта на пощенските услуги; осигуряването на прилагането на актовете на Съюза от избран пощенски оператор, задължен съгласно чл. 27 от Закона за пощенските услуги да изпълнява актовете на организацията, които са ратифицирани от Народното събрание на Република България; гарантиране на правото на избирателите да ползват международните пощенски услуги от и към всичките 192 страни – членки на Всемирния пощенски съюз, и на последно място, гарантиране правото на Република България да участва в качеството си на страна членка в цялостната дейност на Всемирния пощенски съюз, неговите ръководни органи и работните структури към тях.
Искам да отбележа, че приемането на такъв закон се налага от изискването на чл. 85 от Конституцията на Република България, както и чл. 15, ал. 1 от Закона за международните договори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Танев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на актовете на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 902-02-9, внесен от Министерския съвет на 8 април 2019 г., първо четене.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Иванов за процедура.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам на второ гласуване да бъде подложен Законопроект за ратифициране на актовете на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 902-02-9, внесен от Министерския съвет на 8 април 2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на актовете на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз.
Член единствен. Ратифицира Десетия допълнителен протокол към Устава на Всемирния пощенски съюз, Втория допълнителен протокол към Общия правилник на Всемирния пощенски съюз, Допълнителния протокол към Всемирната пощенска конвенция и Заключителния протокол към Допълнителния протокол към Всемирната пощенска конвенция, приети от Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз, подписани в Адис Абеба през 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието и член единствен на тази ратификация.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към последната точка за днешния дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ СЪВЕТА НА МИНИСТРИТЕ НА БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА И ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ДРУГИТЕ СТРАНИ – ЧЛЕНКИ НА ИНИЦИАТИВАТА ЗА ГОТОВНОСТ И ПРЕВЕНЦИЯ ПРИ БЕДСТВИЯ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА (ПРАВИТЕЛСТВАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ, РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ, ЧЕРНА ГОРА, РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ, РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, РЕПУБЛИКА АЛБАНИЯ И РУМЪНИЯ), ОТНОСНО ДОГОВОРЕНОСТИТЕ СЪС СТРАНАТА ДОМАКИН ЗА СЕКРЕТАРИАТА НА ИНИЦИАТИВАТА ЗА ГОТОВНОСТ И ПРЕВЕНЦИЯ ПРИ БЕДСТВИЯ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА, ПОДПИСАНО НА 4 АПРИЛ 2018 Г. В АНКАРА, РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ.
С Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Нунев.
Заповядайте, господин Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, правя процедура за допускане в залата на заместник-министъра на вътрешните работи – господин Красимир Ципов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по направената процедура за допуск.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, господин Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Съвета на министрите на Босна и Херцеговина и правителствата на другите страни – членки на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (правителствата на Република България, Република Хърватия, Република Македония, Черна гора, Република Словения, Република Сърбия, Република Турция, Република Албания и Румъния), относно договореностите със страната домакин за Секретариата на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа, подписано на 4 април 2018 г. в Анкара, Република Турция, № 902-02-11, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г.
На свое заседание, проведено 24 април 2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението между Съвета на министрите на Босна и Херцеговина и правителствата на другите страни – членки на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (правителствата на Република България, Република Хърватия, Република Македония, Черна гора, Република Словения, Република Сърбия, Република Турция, Република Албания и Румъния), относно договореностите със страната домакин за Секретариата на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа, подписано на 4 април 2018 г. в Анкара, Република Турция, № 902-02-11, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи – Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от Красимир Ципов.
В изложението си той отбеляза, че Споразумението между страните – членки на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (DPP1 SEE), е подписано на 4 април 2018 г. в Анкара, Република Турция, и с него се установява тясно регионално сътрудничество между държавите от региона.
Споразумението има за цел да регламентира правния статут, привилегиите и имунитетите на Секретариата на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (DPPI SEE).
В Споразумението са регламентирани оперативни функции и задължения на Секретариата на DPPI SEE, чието седалище се намира в град Сараево, Босна и Херцеговина.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 7 от Конституцията на Република България Споразумението следва да бъде ратифицирано от Народното събрание, тъй като се отнася до участието на Република България в международна организация и надгражда ангажиментите, произтичащи от Меморандума за разбирателство относно Институционалната рамка на Инициативата за готовност и превенция при бедствия за Югоизточна Европа (DPPI SEE).
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Съвета на министрите на Босна и Херцеговина и правителствата на другите страни – членки на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (правителствата на Република България, Република Хърватия, Република Македония, Черна гора, Република Словения, Република Сърбия, Република Турция, Република Албания и Румъния), относно договореностите със страната домакин за Секретариата на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа, подписано на 4 април 2018 г. в Анкара, Република Турция, № 902-02-11, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Нунев.
Кой ще ни запознае с Доклада на Комисията по външна политика?
Заповядайте, адмирал Манушев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Законoпроект за ратифициране на Споразумението между Съвета на министрите на Босна и Херцеговина и правителствата на другите страни – членки на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (правителствата на Република България, Република Хърватия, Република Македония, Черна гора, Република Словения, Република Сърбия, Република Турция, Република Албания и Румъния), относно договореностите със страната домакин за Секретариата на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа
Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект на редовно заседание, което се проведе на 24 април 2019 г.
Мотивите по Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на вътрешните работи Стефан Балабанов.
Споразумението между страните – членки на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа, е подписано на 4 април 2018 г. в Анкара, Република Турция. То има за цел да регламентира правния статут, привилегиите и имунитетите, които са необходими за функционирането на Секретариата на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа.
Седалището на Секретариата е в Сараево, Босна и Херцеговина съобразно договореното в Меморандума за разбирателство относно институционалната рамка на Инициативата за готовност и превенция в Югоизточна Европа. Той е подписан от Съвета на министрите на Република Албания и правителствата на Република България, Република Хърватия, Република Македония, Черна гора, Република Словения, Република Сърбия, Република Турция на 28 ноември 2013 г., от Съвета на министрите на Босна и Херцеговина в Сараево на 18 април 2014 г. и от правителството на Румъния на 19 ноември 2015 г. в Сараево.
Настоящото споразумение се прилага временно от датата на неговото подписване, освен ако някоя страна – членка на Инициативата, не заяви, че нейните вътрешноправни изисквания не позволяват подобно временно прилагане. Съгласно член 30 това споразумение ще остане в сила за периода на валидност на Меморандума за разбирателство.
След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по външна политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене внесения от Министерския съвет Проект на закон за ратифициране на Споразумението между Съвета на министрите на Босна и Херцеговина и правителствата на другите страни – членки на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (правителствата на Република България, Република Хърватия, Република Македония, Черна гора, Република Словения, Република Сърбия, Република Турция, Република Албания и Румъния), относно договореностите със страната домакин за Секретариата на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, адмирал Манушев.
Колеги, имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законoпроекта за ратифициране на Споразумението между Съвета на министрите на Босна и Херцеговина и правителствата на другите страни – членки на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (правителствата на Република България, Република Хърватия, Република Македония, Черна гора, Република Словения, Република Сърбия, Република Турция, Република Албания и Румъния), относно договореностите със страната домакин за Секретариата на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура – господин Нунев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение Законопроектът да бъде приет на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по направената процедура.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ:
ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между Съвета на министрите на Босна и Херцеговина и правителствата на другите страни – членки на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (правителствата на Република България, Република Хърватия, Република Македония, Черна гора, Република Словения, Република Сърбия, Република Турция, Република Албания и Румъния), относно договореностите със страната домакин за Секретариата на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа, подписано на 4 април 2019 г. в Анкара, Република Турция
Член единствен. Ратифицира Споразумението между Съвета на министрите на Босна и Херцеговина и правителствата на другите страни – членки на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (правителствата на Република България, Република Хърватия, Република Македония, Черна гора, Република Словения, Република Сърбия, Република Турция, Република Албания и Румъния), относно договореностите със страната домакин за Секретариата на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа, подписано на 4 април 2019 г. в Анкара, Република Турция.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Нунев.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието, член единствен и заключителната разпоредба.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, с това изчерпахме дневния ред за днес.
Утре, 9 май, редовно пленарно заседание от 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев

Секретари:
Станислав Иванов
Николай Александров