Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Александър Ненков и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги!
Има кворум. (Звъни.)
Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание Проект на програма за работа на Народното събрание за 15 – 17 май 2019 г.:
„1. Проект на решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България. Вносител – министър-председателят на Република България, 14 май 2019 г.
2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (Общ проект изготвен от Комисията по правни въпроси, въз основа на приетите на първо гласуване на 8 май 2019 г. законопроекти с вносители: Александър Ненков и група народни представители, 16 април 2019 г.; Младен Шишков и група народни представители, 17 април 2019 г.).
3. Проект на решение за работата на Народното събрание през май 2019 г.
4. Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2018 г. Вносител – Министерският съвет, 25 април 2019 г.
5. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносители: Пламен Нунев, Менда Стоянова, Маноил Манев и Александър Иванов, 23 април 2019 г. Приет на първо гласуване на 25 април 2019 г. – точка първа за четвъртък, 16 май 2019 г.
6. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Вносител – Министерският съвет, 3 април 2019 г. Приет на първо гласуване на 24 април 2019 г. – точка втора за четвъртък, 16 май 2019 г.
7. Проект на решение за определяне на комисия за одитиране на Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2018 г. Вносител – Комисията по бюджет и финанси, точка трета за четвъртък, 16 май 2019 г.
8. Парламентарен контрол.“
Моля, гласувайте така прочетения Проект за програма.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 8 до 14 май 2019 г.:
Законопроект за допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Вносители – Волен Сидеров и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на магистър фармацевтите. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката.
Годишен доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България през 2018 г. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Отчет за изменение на бюджета за държавното обществено осигуряване за 2018 г. Вносител – Националният осигурителен институт. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Проект на решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България. Вносител – Министерският съвет.
Съобщения.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили за времето от 15 до 23 май 2019 г. на територията на Република България ще се проведе съвместна подготовка на 68 Бригада „Специални сили“ със Силите за специални операции на Република Гърция.
В подготовката ще участват сили и средства от въоръжените сили на Република България, както и военнослужещи от Силите за специални операции на Република Гърция със снаряжение и екипировка.
Подготовката не е свързана с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи военни операции, както и с извършване на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други (на друга държава или организация) въоръжени сили.
В изпълнение на разпоредбите на закона са уведомени съответните компетентни държавни органи.
Уведомлението е постъпило на 14 май 2019 г. с вх. № 903-09-23 и е предоставено на Комисията по отбрана.
На 14 май 2019 г. с вх. № 920-00-12 в изпълнение на разпоредбата на чл. 261а, ал. 5 от Закона за електронните съобщения Комисията за защита на личните данни е предоставила на Народното събрание Обобщена информация по чл. 261а от Закона за електронните съобщения, януари – декември 2018 г.
С писмо на председателя на Народното събрание материалът е изпратен на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
И последното съобщение за днес: от Националния статистически институт е постъпила Информация за индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно без търговията с автомобили и мотоциклети“ през март 2019 г., Индекси на промишленото производство през март 2019 г., Индекси на строителната продукция през март 2019 г., Наблюдение на потребителите, април 2019 г., Наети лица и средна брутна работна заплата през първото тримесечие на 2019 г.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Колеги, преминаваме към първа точка от днешната програма:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПЕРСОНАЛНИ ПРОМЕНИ В МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител е министър-председателят на Република България.
Давам думата на заместник министър-председателя господин Дончев, за да ни представи Проекта за решение.
Заповядайте, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри!
Министърът на земеделието, храните и горите господин Румен Порожанов подаде оставка пред министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов и поиска да бъде освободен като член на правителството.
Във връзка с подадената оставка и на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България от името на министър-председателя представям на Вашето внимание предложение към Народното събрание за освобождаване на министъра на земеделието, храните и горите господин Румен Порожанов и за избирането на госпожа Десислава Танева като министър на земеделието, храните и горите.
Госпожа Десислава Жекова Танева е икономист и юрист.
През годините работи в частния сектор, в сферата на хранително-вкусовата промишленост и селското стопанство.
Политическата й кариера започва през 2007 г. като председател на общинския съвет в град Сливен.
През 2009 г. е избрана за народен представител в Четиридесет и първото народно събрание, по време на което оглавява Комисията по земеделието и храните.
През 2013 г. е избрана в Четиридесет и второто народно събрание и става член на Комисията по бюджет и финанси.
През 2014 г. е назначена за министър на земеделието и храните.
От 2017 г. до момента е народен представител в Четиридесет и четвъртото народно събрание, председател на Комисията по земеделието и храните и член на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
На основание гореизложеното и поради факта, че в годините госпожа Танева се е утвърдила като експерт в областта на земеделието, предлагам на Народното събрание да приеме Проекта на решение за избирането на госпожа Десислава Жекова Танева за министър на земеделието, храните и горите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Колеги, имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Ще Ви прочета Проекта за решение в неговата цялост, който ще гласуваме.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за персонални промени в Министерския съвет на Република България
Народното събрание на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България и във връзка с Решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България от 4 май 2017 г., Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България от 10 ноември 2017 г., Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България от 20 септември 2018 г., Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България от 21 ноември 2018 г., Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България от 20 декември 2018 г. и Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България от 5 април 2019 г.
РЕШИ:
Освобождава Румен Андонов Порожанов като министър на земеделието, храните и горите.
Избира Десислава Жекова Танева за министър на земеделието, храните и горите.“
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 121, против 5, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Честито, госпожо Танева! (Ръкопляскания.)
Заповядайте да положите клетва.
Повтаряйте след мен!
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Честито! (Госпожа Танева получава поздравления от членове на Министерския съвет и от народни представители.)
Благодаря на колегите от Министерския съвет. Да им пожелаем ползотворна работа.
Успех на Вас, госпожо Танева. (Шум и реплики.)
Колеги, моля да заемете местата си, за да можем да продължим работа.

Преминаваме към втора точка от днешния дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ (ОБЩ ПРОЕКТ, ИЗГОТВЕН ОТ КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА 8 МАЙ 2019 Г. ЗАКОНОПРОЕКТИ С ВНОСИТЕЛИ: АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 16 АПРИЛ 2019 Г.; МЛАДЕН ШИШКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 17 АПРИЛ 2019 Г.).
Заповядайте, госпожо Александрова, за да ни запознаете с Доклада за второ четене.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание „Доклад относно Общ законопроект на приетите на 8 май 2019 г. на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост, № 954-01-24, внесен от Александър Руменов Ненков, Искрен Василев Веселинов, Георги Колев Колев, Евгения Бисерова Алексиева, Александър Койчев Иванов, Младен Николов Шишков и Николай Веселинов Александров на 16 април 2019 г., и Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 954-01-25, внесен от Младен Николов Шишков и група народни представители на 17 април 2019 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 1 има предложение от народния представител Александър Ненков.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1, подкрепен от Комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 2 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Александър Ненков.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, подкрепен от Комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 3 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Александър Ненков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 39б се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1, 2, 3 и 4 се изменят така:
„(1) В седемдневен срок от постъпване на искане от органа, издал акта за отчуждаване и/или от инвеститора, съдът в закрито заседание допуска предварително изпълнение на акта за отчуждаване, когато това се налага, за да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при наличието на следните условия:
1. с влязъл в сила подробен устройствен план имотът е отреден за изграждане на национален обект или обект с национално значение по смисъла на Закона за устройство на територията;
2. имотът не е единствено жилище на собственика;
3. определеното с акта обезщетение е внесено по сметка на
правоимащите лица, а в случаите по чл. 39а, ал. 1, както и в случаите, в които не е предоставена сметка от правоимащите лица – по сметка на областния управител.
(2)С определението по ал. 1 съдът определя и парична гаранция в размер на една трета от внесеното обезщетение. Гаранцията се дължи от инвеститора.
(3)Определението по ал. 1 е окончателно.
(4)Инвеститорът може да бъде въведен във владение и да получи разрешение за строеж, след като гаранцията бъде внесена по сметка на областния управител. Въводът на инвеститора се извършва по следния ред:
1. въводът на инвеститора във владение на имота се извършва по негово искане от областния управител или от оправомощено от него длъжностно лице;
2. преди въвода се съставя протокол, в който се описва
фактическото състояние на имота от комисия, която включва оправомощен представител на областния управител и на инвеститора, а когато се отнася за земеделска земя или горска територия – и представител на Министерството на земеделието, храните и горите; в състава на комисията се включва и оценител, вписан в регистъра към Камарата на независимите оценители, в зависимост от предназначението на имота; разходите за извършване на описа на имота са за сметка на инвеститора;
3. областният управител издава заповед, с която определя състава на комисията и посочва вида, местонахождението и номера на имота, собственика на имота и датата и часа на извършване на описа на имота, която се съобщава на собственика на имота по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс не по-късно от 7 дни преди датата, на която ще се извърши описът;
4. протоколът се подписва от членовете на комисията и от собственика на имота; при отказ на собственика да подпише протокола това обстоятелство се удостоверява с подписите на двама свидетели, като в протокола се вписват трите им имена, точен адрес и единен граждански номер и той се смята за връчен от датата на съставянето му;
5. когато собственикът на имота е надлежно уведомен за извършване на описа и не се яви, действията могат да се извършват и протоколът да се състави в негово отсъствие; копие от протокола се връчва на собственика по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като фактическите констатации, отразени в него, се приемат за верни до доказване на противното;
6. заповедта на областния управител по т. 3 и протоколът по т. 2, 4 и 5 не подлежат на обжалване.“
2. Създават се нови ал. 5, 6 и 7:
„(5) Определената от съда гаранция служи за изплащане на увеличения от съда размер на обезщетението по акта за отчуждаване, както и на обезщетенията по ал. 7 и 12.
(6) При влязло в сила допуснато предварително изпълнение на инвеститора на обекта се издава разрешение за строеж. Разрешението за строеж се издава на инвеститора на обекта – възложител по смисъла на Закона за устройство на територията.
(7) Инвеститорът на обекта дължи на собствениците на имотите по ал. 1 обезщетение за пропуснати ползи от датата на влизане във владение на имота до влизане в сила на решението за отчуждаване на съответния имот.“
3. Досегашната ал. 5 става ал. 8 и в нея думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 7“.
4. Досегашната ал. 6 става ал. 9 и в нея думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 7“.
5. Досегашната ал. 7 става ал. 10 и в нея думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 7“.
6. Досегашната ал. 8 става ал. 11 и в нея думите „ал. 7“ се заменят с „ал. 10“.
7. Досегашната ал. 9 става ал. 12.
8. Досегашната ал. 10 става ал. 13 и в нея думите „ал. 4 и 9“ се заменят с „ал. 7 и 12“, а в изречение второ навсякъде думите „ал. 1, т. 2“ се заменят с „ал. 4, т. 2“.
9. Досегашната ал. 11 става ал. 14 и в нея думите „ал. 10“ се заменят с „ал. 13“.
10. Досегашната ал. 12 става ал. 15 и в нея думите „ал. 11“ се заменят с „ал. 14“.
11. Досегашната ал. 13 става ал. 16 и в нея думите „ал. 12“ се заменят с „ал. 15“.
12. Досегашната ал. 14 става ал. 17 и в нея думите „ал. 13“ се заменят с „ал. 16“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Александрова.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, както и при разглеждането на първо четене в пленарната зала от направените заявки за промени между първо и второ гласуване в Закона за държавната собственост, и тогава стана дума, че е важно да се прецизира, и мисля, че сме прецизирали текста, когато става въпрос за допълнителната гаранция от една трета, която съдът трябва да постанови евентуално, ако оценката на инвеститора при отчуждителните процедури се окаже, че е по-ниска от пазарната.
В първоначалния си вариант ние бяхме предложили текст, който казваше, че съдът трябва да постанови в рамките на една седмица до една трета – освен паричното обезщетение, да предвиди и до една трета като гаранция за собствениците на частни имоти. Аргументите са, че в такъв вариант за една седмица няма как съдът да постанови или няма как да направи такава експертиза, че да реши самият той в рамките до една трета дали не е една пета, една шеста, а пък ние, от друга страна, искаме процесът да върви по-гладко, по-бързо и все пак да бъде защитен основно и частният интерес. Заради това тук сме променили текстовете, така че тази гаранция да не бъде до една трета, а в размер на една трета. Следователно и самите собственици на частни имоти ще бъдат много по-защитими от гледна точка да бъдат равностойно парично обезщетени.
В целия чл. 39б мисля, че сме направили много по-добри редакции именно с цел да запазим баланса между държавния интерес, защото всички искаме по-бързо да се случват големите инфраструктурни обекти от национално значение. От друга страна обаче, Конституцията ни е рамкирала, че частната собственост е неприкосновена и когато държавата иска тя трябва да бъде обезщетена равностойно – било чрез парично обезщетение или чрез равностойни имоти.
Много ясно сме разписали и конкретни процедури – когато държавата предварително влезе във владение на имота, ако съдът постанови това, разбира се, да има и конкретни обезщетения за периода от влизането в предварително владение до окончателното влизане в сила на акта за отчуждение.
Ако е земеделска продукция на територията на отчуждителния имот, ако е горски фонд, ако има някакво производство – някаква сграда, евентуално приходите, които за този период от предварителното влизане във владение до акта на отчуждение биха могли да се реализират от собственика на имота, държавата да му ги възстанови, а ако пък се случи – има и тази хипотеза, евентуално актът за отчуждение в някакъв етап да падне, то имотът на собственика да бъде възстановен по начина, по който държавата е влязла предварително. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Колеги, подлагам на гласуване редакцията на § 3 по Доклада на Комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 4 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Александър Ненков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 42а се създава ал. 3:
„(3) Алинея 2 не се прилага при отчуждаване на имоти – собственост на едно физическо или юридическо лице, както и на имоти на едни и същи съсобственици, с обща площ над 50 дка.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване редакцията на § 4 по Доклада на Комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народните представители Тома Биков, Станислав Иванов и Николай Александров за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В § 1 от Допълнителните разпоредби след думите „разполагането им“ се добавя „индустриални зони или технологични паркове с необходимата техническа инфраструктура за привличане на инвестиции“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това предложение цели да улесни инвестиционния процес и да направи така, че инвеститорите в България – и външните, и вътрешните, да имат много по-лесен вход за инвестицията си. Това е в синхрон с Управленската програма, като още в началото на този мандат една от целите, които правителството, управляващото мнозинство си постави, е да привлече сериозни инвеститори, да увеличи инвестициите в българската икономика, което да доведе, разбира се, и до спад на безработицата, а оттам и до увеличаване на доходите. Защото това е начинът да бъдат увеличавани доходите – колкото повече са работните места и колкото повече работодателите се конкурират за работници, толкова по-високи ще бъдат доходите.
Нашето предложение със сигурност ще се възприеме като позитивен знак от всички, които имат намерение да инвестират в българската икономика, и по този начин българската държава ще покаже, че е добро място за инвестиции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И аз Ви благодаря, господин Биков.
Имате ли реплики към изказването на господин Биков?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Биков, уважаеми колеги! Господин Биков, може би трябваше да споменете във Вашето изказване, че за периода 2009 – 2018 г. средните инвестиции в страната са 1,5 милиарда, докато през 2014 г. са 350 милиона. Може би трябваше да споменете, че по това време – 2014 г., управляваше кабинетът на господин Орешарски с партията БСП.
Съгласен съм с Вас, че инвестиционният процес е много важен, че инвестициите в страната са много важни, но когато се говори за инвестиции, трябва да се споменават и фактите – такива, каквито са. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Господин Биков, заповядайте за дуплика.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, разбира се, че само един закон или един знак не е достатъчен за привличане на инвестиции. Годините и цифрите, които цитирахте, показват, че когато в страната има нестабилност, когато има неяснота кой управлява и кой поема ангажименти към инвеститорите, тогава инвеститорите просто не идват.
През 2014 г., освен че беше характерна с това, че в първата половина на годината управляваше господин Орешарски, помним, че имаше и предсрочни избори, имаше и фалирала банка – най-различни знаци, които бяха, меко казано, лоши за инвеститорите. Вероятно все още част от тези бели, които се направиха тогава, въздействат върху част от инвеститорите, които се замислят дали да идват в една страна, която е давала подобни лоши сигнали. Затова е добре отвъд законите, които приемаме, да гарантираме на инвеститорите, че политическата и икономическата среда в България ще бъдат стабилни и ще бъдат подходящи за инвестиции и за правене на бизнес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Биков.
Други изказвания?
Госпожо Стоянова, заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз също искам да кажа няколко думи за тези изменения в § 5. Те са изключително важни, защото всички ние в залата или поне голямата част от народните представители знаят, че развитието на индустриалните зони е стратегически държавен приоритет, който е залегнал в Програмата както на предходното, така и на настоящото правителство. Индустриалните зони са изключително важна предпоставка за привличането на инвестиции в производството. Наличието на терени с производствено предназначение и с изградени елементи на съответната инфраструктура всъщност е ключово за избора на определена дестинация – България, а и не само като държава, но и определени региони.
Неслучайно в политиката на правителството е заложено стимулиране развитието на Северна и Северозападна България. Ако там държавата не инвестира в подобни индустриални зони и технологични паркове, да ги обособи като такива, да изгради определена част от инфраструктурата, няма как инвеститорът да дойде, да хареса дестинацията и независимо от добрите икономически условия в нашата държава, независимо от добрите условия на данъчно облагане в страната ни, той просто няма как да построи своя завод.
Развитието на индустриалния сектор е много важно. То има водеща роля за повишаване на икономическия растеж – бих казала, че това е една устойчива инвестиция. И когато нашите опоненти говорят за това, че спрямо 2008 г. имаме спад в преките чуждестранни инвестиции, трябва да кажа, че може да имаме спад, но за сметка на това през последните години преките чуждестранни инвестиции са изключително и само в промишленост – в преработваща промишленост.
Има данни и цифри за това. През 2017 г. 60% от нетните – от нетните означава плюс/минус, преки чуждестранни инвестиции са в производство. През 2018-а те са вече 70%! Това е истинската инвестиция, а не онези спекулативни инвестиции през 2008-а, 2009 г., които идваха тук като депозити в банки, за да вземат високите лихви, които тогава се даваха в българските банки, и да ги изнесат навън! Това не са истински инвестиции.
Когато дойде един инвеститор и построи в България завод, влага милиони, за някои от тях – милиарди. Тази инвестиция е дългосрочна и устойчива – той не може да си вземе чантичката и да си замине на другия ден, когато примерно някъде другаде се появят по-добри условия за печалба от подобна инвестиция. Затова е изключително важно и държавата се е съсредоточила върху това… (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
МЕНДА СТОЯНОВА: …да развива тези индустриални зони, да разширява дейността на държавното предприятие „Индустриални зони“. Всъщност това е важно да се подкрепи и с определени промени в Закона. Промените се налагат, защото в хода на изпълнение на тази програма се виждат дефицитите в Закона.
Какво казваме с тези промени? Казваме, че индустриалните зони или технологичните паркове с необходимата техническа инфраструктура за привличане на инвестиции са също национален обект, което е така. Само със словосъчетанието, че това е национален обект, казваме, че това е приоритет за нас, казваме, че това е водещо в политиката на правителството за привличане на инвеститори.
Като говорим, не бива обаче единствено и само да говорим за чуждестранни инвеститори, тези условия се създават за всички инвеститори. И ако има български инвеститор, който е решил да създаде или да разшири своето производство и няма достатъчна собствена база, той също може да се възползва от така изградените индустриални зони или технологични паркове.
Колеги, за разлика от общите приказки и голословни обещания, които се дават от опозицията, особено сега, в предизборния период – чета днес едни страхотни заглавия за едни заплати – невероятни, за едни пенсии – невероятни, тук ние правим реални неща. С едно дребно изменение в Закона отваряме още по-голяма, широка възможност държавата да прави реални стъпки за повишаване на брутния вътрешен продукт, на стопанството на България и в крайна сметка за повишаване и на работните заплати.
Неслучайно Националният статистически институт излезе с данните за първото тримесечие – може би някои от Вас са ги видели, някои – не са ги видели. Само за първото тримесечие на 2019 г. имаме увеличение на средната работна заплата спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. с 3,2%. Разбирате, че това като тенденция означава 10 и над 10% в годишен размер.
Пътят за постигането на това е устойчиво развитие, пътят за постигането на това е и изграждането на индустриални зони и привличането на инвеститори в производство и не само в производство, а във високотехнологично производство, защото с производството, което имаме в момента – ишлемеджийското производство, няма как да постигнем ръст нито в работните заплати, нито в нивото на живот на обикновения българин. Производствата, които идват в България и ще бъдат разположени в тези индустриални зони, всъщност са високотехнологичните производства, които могат и ще генерират допълнителна добавена стойност и, естествено, ще създадат не само работни места и конкуренция за тези работни места, но са и основен фактор за повишаване на работната заплата в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Реплики към изказването на госпожа Стоянова?
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Стоянова, понеже засегнахте темата за преките чуждестранни инвестиции и политическото говорене на нашите опоненти, които вече трети месец не идват в пленарната зала, само ще извадя суровата статистика от сайта на БНБ – порових се за секунди, докато коментирахте именно ръста.
И 2007-а, и 2008 г., които те съпоставят и ни упрекват, че има спад в преките чуждестранни инвестиции в България, именно тогава – в периода, в който инвестициите бяха в имоти, както казахте, и в други, в закупуване на финансови институции в България, а не в преки чуждестранни инвестиции, в дълготрайни материални активи, които наистина да добавят стойност в българското производство, да видим този ръст на брутния вътрешен продукт – за десет години от 55 млрд. лв. през 2008 – 2009 г. до този през 2018 г., който се равнява на 110 млрд. лв.
В тази връзка: 2010 г. – преки чуждестранни инвестиции 1 млрд. 170 млн. евро; 2011 г. – 1 млрд. 476 млн. евро; 2012 г. – 1 млрд. 321 млн. евро; 2013 г. – 1 млрд. 384 млн. евро. И дупката, забележете, колеги, 2014 г. – спад на преките чуждестранни инвестиции в пъти. От милиардите, които коментирах досега – 347 милиона. Браво на правителството на Орешарски! 2015 г. – 2 млрд. 399 млн. евро; 2016 г. – 1 млрд.; 2017 г. – 2 млрд. 314 млн. евро, 2018 г. – 1 млрд. 744 млн. евро.
И пак коментираме, че това са преки чуждестранни инвестиции в заводи, в работни места, в нови технологии – именно превръщането на българската икономика не в преработвателна и добивна промишленост, а наистина в продукти с висока добавена стойност и с нови технологични производства. Ставаме свидетели, и вече го приемаме за даденост – всеки ден откриваме работни места и нови заводи, както споменахте, свързано с инвестициите в България. Мисля, че сме на прав път и тази законова поправка, това допълнение на Закона наистина ще отпуши още повече инвестициите в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Дуплика ще има ли, госпожо Стоянова? Съгласна сте с репликата. (Оживление.)
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 5, който Комисията предлага и подкрепя.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението, което Комисията подкрепя.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 5 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Александър Ненков – предложението е оттеглено.
Предложение на народните представители Тома Биков, Станислав Иванов и Николай Александров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Хамид Хамид – създава се нов §… :
„Създава се чл. 216 със следното съдържание:
„(1.) Индивидуалните административни актове на главните архитекти на общини (райони), като отказите за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и разрешенията за строеж, заедно с одобрените инвестиционни проекти, и отказите за издаването им, когато не са съставна част на комплексен проект за инвестиционна инициатива, подлежат на обжалване за валидност и законосъобразност пред началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол, с изключение на специалните обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Жалбите се подават от заинтересованите лица, в 14-дневен срок от съобщението за издаването им.
(2.) Жалбите и протестите срещу актовете по ал. 1 спират изпълнението им.
(3.) Началникът на РДНСК или упълномощено от него длъжностно лице се произнася по допустимостта и основателността на жалбата или протеста с мотивирана заповед в 15-дневен срок от постъпването им заедно с административната преписка по издаване на обжалвания акт.
(4.) Заповедите по ал. 3 могат да се обжалват по реда на чл. 215 или заповедите по ал. 3, по които има произнасяне по същество на жалбата или протеста, могат да се обжалват по реда на чл. 215.“
2. Създава се нов § …:
„В чл.146 се правят следните допълнения към изречение 3:
„След израза „може да бъде обжалван“ се добавя „пред органа по реда на чл. 216, ал. 1, при което изречение 3 придобива следната редакция: „Отказът може да бъде обжалван пред органа по реда на чл.216, ал.1, в 14-дневен срок от съобщението за издаването му“.“
3. Създава се нов § …:
„В чл. 215, ал. 1, изречение първо се правят следните допълнения:
„В чл. 215, ал. 1, изречение първо след израза „оставени в сила“ се добавя „с изключение на тези по чл. 216, ал. 1“, при което изречение 1 придобива следната редакция: „Индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, с изключение на тези по чл. 216, ал. 1, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот“.“
4. Създава се нов § ...:
„В чл. 215, ал. 5 се правят следните изменения и допълнения:
„(5) Органът, издал акта по чл. 216, ал. 1, има право да обжалва заповедта по чл. 156, ал. 3 и по чл. 216, ал. 3. В производството пред съда се призовават жалбоподателят, органът, издал акта по чл. 216, ал. 1, по чл.156, ал. 3 и по чл. 216, ал. 3, и заинтересованите лица.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5, който става § 6:
„§ 6. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения:
1. В чл. 144, ал. 6 след думите „Закона за общинската собственост“ се добавя „или доказателства за осъществен въвод във владение в полза на инвеститора на обекта“.
2. В чл. 205 се създава т. 6:
„6. за изграждане на индустриални зони или технологични паркове с необходимата техническа инфраструктура за привличане на инвестиции, определени за национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост с решение на Министерския съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Ще обърна внимание по отношение на неподкрепеното предложение на колегата Хамид. Всъщност с него се прави промяна във връзка с оспорването на индивидуалните административни актове на главните архитекти на общини, като отказите за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и разрешенията за строеж, заедно с одобрените инвестиционни проекти и отказите за издаването им, когато не са съставна част на комплексен проект за инвестиционна инициатива, подлежат на обжалване за валидност и законосъобразност пред началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол.
Тук колегата Хамид е предложил да имаме предварителен контрол пред съответния административен орган в лицето на началника на ДНСК, съответно на началника на РДНСК, тоест ние променяме съществуващия в момента ред за директно оспорване пред административния съд, като повтаряме своеобразна нова инстанция в лицето на органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Според мен това е интересна идея и следва да бъде обсъдена, но не по този начин и не в обхвата на този законопроект.
Обхватът на този законопроект е съвсем различен от това, което предлага колегата Хамид. Неговата идея трябва да бъде оформена в отделен законопроект според мен, да мине през първо четене, да мине през второ четене, през детайлно обсъждане, със съответните становища и от страна на Върховния административен съд, и от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и едва тогава да пристъпваме към подобен род изменения в Закона. Не ми се струва удачно сега да бъде подкрепено едно такова изменение, с което се предвижда различен ред за оспорване, след като този ред за оспорване е променен от законодателния орган. Най-малкото, спазвайки Закона за нормативните актове, трябва да се съобразим, че там е предвидено минимум една година да бъде прилагана съответната норма преди да вървим към нейното изменение и допълнение или най-малкото, ако пък не е прилагана поне една година, то поне да имаме последваща оценка на въздействието за нейното приложение, каквато в случая нямаме. Нямаме и становище, пак казвам, на Върховния административен съд по този законопроект, така че да можем да съобразим и тяхното мнение, нито пък становище на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което според мен налага това предложение да не бъде прието.
В Комисията по правни въпроси се обединихме около това становище и се надявам в този случай да подкрепите становището на Комисията и да не подкрепяте предложението на колегата Хамид, което иначе е интересно, но пак казвам, не по този начин, не в този момент следва да бъде направено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Има ли реплики? Други изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Хамид Хамид.
Гласували 65 народни представители: за 8, против 11, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 5 по вносител, който става § 6.
Гласували 64 народни представители: за 64, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Александър Ненков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 7:
„§ 7. В Закона за кадастъра и имотния се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 51:
а) създава се нова ал. 4:
„(4) За започване на производството по изменение на Кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1, т. 2 и 3 за територии, в които попадат повече от 50 поземлени имота, уведомяването на заинтересованите лица се извършва от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, чрез обявление, обнародвано в „Държавен вестник“. Обявата се разгласява на подходящи места с публичен достъп в сградите на Службата по геодезия, картография и кадастър, общината и кметството, по местонахождение на имотите. Обявяването в сградите на Службата по геодезия, картография и кадастър, общината и кметството, по местонахождение на имотите, се извършва в 5-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“.
б) досегашните ал. 4, 5, 6 и 7 стават съответно ал. 5, 6, 7 и 8.
2. В чл. 54, ал. 5 думите „чл. 51, ал. 4“ се заменят с „чл. 51, ал. 5“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Господин Ненков, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, предложението, което съм направил в Преходните и заключителни разпоредби, касаещо Закона за кадастъра и имотния регистър, е изцяло насочено върху желанието на държавата, респективно на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, да покрие максимално бързо цялата територия на страната с Кадастрална карта. Това е процес и реформа, която започнахме преди няколко години с някои сериозни промени в Закона за кадастъра и имотния регистър, и всъщност, ако трябва да съм максимално точен и обективен, това е текст, който трябваше да бъде приет в последните изменения на Закона за кадастъра и имотния регистър, но буквално сме го изпуснали.
Целта на този текст е улесняването на Агенцията, като, когато става въпрос за територии, свързани с над 50 обекта, над 50 имота, обявяването да не става към всеки един от собствениците по реда на АПК, а да става чрез обявяване в „Държавен вестник“ и – както беше изчетено предложението – тези обявления да бъдат поставени на публични места така, както изисква Законът.
Считаме, че с една такава промяна за изработване, възлагане от председателя на Агенцията за изменение или допълване на кадастралните карти и регистри на такива големи територии няма да се накърни правото на всеки един от собствениците да бъде запознат, че такава процедура е започнала, тъй като пак говорим за над 50 имота, респективно за голяма територия. Естествено, всичките тези обявления ще бъдат поставени така, както Законът го изисква, за да може инвестиционният процес да върви по-гладко. Знаем, без максимално покритие, бързо покритие на 100% от държавната територия с Кадастрална карта и регистри инвестиционният процес се забавя, а нашето желание е той да бъде ускорен максимално бързо. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
Реплики? Други изказвания, колеги? Не виждам.
Ще подложа на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 7 с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 74 народни представители: за 73, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народните представители Тома Биков, Станислав Иванов и Николай Александров за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 8:
„§ 8. В Закона за насърчаване на инвестициите се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 10, ал. 2 се създава т. 9:
„9. внася в Министерския съвет предложения за определяне на индустриални зони или технологични паркове с необходимата техническа инфраструктура за привличане на инвестиции за национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост.“
2. В Допълнителните разпоредби:
а) в § 1 т. 12 се изменя така:
„12. „Индустриална зона“ е съвкупност от един или няколко съседни поземлени имота, разположени на територии, за които съгласно устройствен план е определено предназначение за производствени дейности.“
б) създава се § 1а:
„§ 1а. Индустриалните зони или технологичните паркове с необходимата техническа инфраструктура за привличане на инвестиции могат да бъдат определяни за национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 8 с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 6 – текст на вносителя – има предложение на народния представител Александър Ненков.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 9:
„§ 9. Започналите производства по отчуждаване на имоти – частна собственост, се довършват по новия ред.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 6 по вносител, който става § 9.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
С това завършихме второто гласуване на Закона.
Благодаря, уважаема госпожо Александрова, за представянето на Проекта.

Преминаваме към трета точка от Програмата за работа на Народното събрание:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАБОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРЕЗ МЕСЕЦ МАЙ 2019 г.
Ще прочета Проекта на решение.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за работата на Народното събрание през май 2019 г.
Народното събрание на основание чл. 74 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Народното събрание не провежда пленарни заседания на 22 и 23 май 2019 г.
2. В дните по точка първа се провеждат заседания на парламентарните комисии.
3. В периода от 20 до 23 май 2019 г. включително, народните представители не ползват служебен транспорт от Народното събрание с изключение на дните, в които са участвали в заседания на парламентарните комисии.“
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Няма такива.
Подлагам на гласуване представения Ви Проект за решение.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2018 Г.
Уважаеми господин генерал Попов, Вие ли ще представите Доклада на Комисията по отбрана?
Заповядайте, имате думата.
Уважаеми колеги, надявам се, че докато изслушаме Доклада, ще има елементи на военна дисциплина в пленарната зала. Или се заблуждавам?
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Моля за процедура за допуск до залата на генерал-лейтенант Димитър Илиев – заместник-началник на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете генерал Илиев в залата.
Моля, продължете с представянето на Доклада, уважаеми господин Генерал.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по обрана относно Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2018 г., № 902-03-10, внесен от Министерския съвет на 25 април 2019 г.
На заседание на 9 май 2019 г. Комисията по отбрана обсъди Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2018 г., № 902-03-10, внесен от Министерския съвет на 25 април 2019 г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на отбраната Анатолий Величков, началникът на отбраната генерал Андрей Боцев и директорът на дирекция „Отбранителна политика и планиране“ бригаден генерал Радостин Илиев.
Председателят на Комисията по отбрана Константин Попов посочи, че Докладът за състоянието на отбраната и Въоръжените сили е изготвен в изпълнение на чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Поясни, че в съответствие с този член от Закона Народното събрание се произнася по Доклада с решение. Подчерта, че с Доклада се отчита една година, през която са се случили важни неща в отбраната.
От името на вносителя Докладът и мотивите към него бяха представени от заместник-министъра на отбраната Анатолий Величков. Фокусът в аналитичната част на Доклада е поставен върху идентифициране на очерталите се проблеми. Едновременно с това са дефинирани оптимални управленски решения за поддържане и изграждане на отбранителните способности на въоръжените сили, които са базирани на Програмата за управление на правителството на Република България за 2017 – 2021 г. и са в съответствие с Програма 2020 и План 2020. Основният извод в Доклада е, че състоянието на отбранителните способности позволява на въоръжените сили да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения, но с ограничения. Ограниченията са свързани с разполагаемия ресурс, състоянието на въоръжението и бойната техника и сроковете за реализация на проектите за модернизация. Запазват се високи нивата на некомплекта от военнослужещи, но усилията за набиране и задържане на подготвен личен състав започват да дават резултат. Увеличението на заплатите на военнослужещите и очакваното следващо увеличение се отразяват положително върху мотивацията на военнослужещите.
По мисия „отбрана“ в Доклада се акцентира върху подготовката на въоръжените сили и усилията за поддържане на въоръжението и бойната техника за изпълнение на задачите. През 2018 г. са проведени 301 учения, което е с 4% повече от предходната година. По мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност“ формирования и отделни военнослужещи са участвали в 11 мисии и операции зад граница с общо 1420 човека, което е повишение от 47%. По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“ формирования от Българската армия са участвали в 103 операции в подкрепа на населението при бедствия с общо около 728 военнослужещи и 229 единици техника. Проведени са и 85 операции по неутрализиране на невзривени боеприпаси.
През 2018 г. разходите за отбрана са в размер на 1592,88 млн. лв. и представляват 1,48% спрямо брутния вътрешен продукт за 2018 г. Наблюдава се увеличение на реално изразходваните средства с 0,2% от брутния вътрешен продукт спрямо 2017 г. Тази цифра е близо, но не достига заложеното за годината в Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г. Причината е, че не са изразходени заложените в централния бюджет средства за трите основни модернизационни проекта на въоръжените сили. Независимо от това голяма част от тези средства са пренасочени към ремонт и възстановяване на въоръжение и бойна техника. През 2019 г. усилията ще бъдат насочени към по-нататъшно развитие на Министерството на отбраната като модерна институция и изпълнение на дейностите по Програма 2020 и План 2020. Започнал е Стратегически преглед на отбраната, за което са отдадени организационните заповеди по направленията на прегледа и се очакват основните изводи към септември 2019 г.
Народният представител Борис Вангелов изрази подкрепа за Доклада. Подчерта, че Докладът е изключително обективен, като не са спестени и недостатъците. Детайлно, ясно и разбираемо е показано състоянието на отбраната и въоръжените сили. В същото време за положителните неща, които са се случили във всички области на отбранителната политика, се говори доста скромно. Смята, че е важно да се подчертае, че благодарение на загрижеността на министър-председателя, министъра на отбраната, парламентарното мнозинство и на обществената подкрепа са извършени важни неща за отбраната – от подготовката на командирите, през грижата личния състав да получи достойно заплащане, до поддръжката, възстановяването и модернизацията на въоръжението и бойната техника.
Народният представител Емил Христов посочи, че Докладът има много положителни страни и прави връзка с предишни доклади. Изрази загриженост по отношение на основния Доклад и помоли да бъде уточнено за Комисията по отбрана какви са ограниченията при изпълнение на мисиите на въоръжените сили, за да се търсят адекватни подходи за тяхното отстраняване.
Народният представител Валентин Радев благодари за Доклада и начина, по който е подготвен. Обърна внимание, че Министерството на отбраната не трябва да се натоварва с допълнителни несвойствени функции, а следва да се фокусира върху отбранителните способности. Приветства усилията на правителството за грижа за хората в отбраната, мерките за преодоляване на некомплекта от личен състав и увеличаване на бюджета. Препоръча да не се допускат дисбаланси в заплащането в сектор „Сигурност“. Предложи да се обмисли дали е наложително да се достигнат 2% до 2024 г., както и дали са целесъобразни инвестициите за ремонт и възстановяване на стара руска техника, или да се увеличат усилията за реализиране на модернизационните проекти и закупуване на ново въоръжение и бойна техника.
Народният представител Пламен Манушев посочи, че за пореден път е представен качествен Доклад и отбеляза, че докладите за отбраната и въоръжените сили стават все по-добри по отношение на анализите и изводите. Смята обаче, че като съдържание Докладът е по-подробен, отколкото е необходимо. Изказа съображение, че следва да се търси оптимален баланс в провежданите учения. Предимство да се дава на командно-щабни и компютърно подпомагани учения, като се отчита, че ученията на тактическо ниво са свързани с разходи и амортизация на въоръжението и бойната техника.
В отговор на поставените въпроси заместник-министърът на отбраната Анатолий Величков поясни, че по мисия „Отбрана“ се полагат съществени усилия за преодоляване на ограниченията чрез подготовката, окомплектоването с личен състав и поддържането в готовност на въоръжението и бойната техника. Счита, че докато не се придобие ново въоръжение и бойна техника, сме длъжни да поддържаме наличните. В тази насока, в сравнение с предишни години, през 2018 г. е направено много, като докови ремонти за средства на ВМС, ремонти на основния боен танк, на самолетите Су 25, МиГ-29 и други. Даден е добър тласък на поддържането на отбранителните способности, което е допринесло за подобряване състоянието и на предприятията от отбранителната индустрия. Съгласи се, че все още се извършват разходи, които не носят отбранителни способности. Като пример посочи охраната на складове и военни райони. В хода на стратегическия преглед на отбраната ще се направи детайлна оценка и ще се търсят възможности за окрупняване, въвеждане на технически средства и по-оптимално използване способностите на военната полиция.
Началникът на отбраната генерал Андрей Боцев допълни, че по всяка една от мисиите въоръжените сили могат да изпълнят задачите си, но ако се наложи едновременно и паралелно изпълнение, възникват ограничения. При сертифициране на декларираните формирования също се появяват ограничения. При подготовка за мисии се налага пренасочване на личен състав и бойна техника от други подразделения. Смята, че сключените договори с допълнително отпуснатите средства през 2018 г. ще дадат резултат за подобряване на състоянието на въоръжението и бойната техника, което следва да се прояви в края на 2019 г. Положително е също така, че е спряна негативната тенденция и за първи път през 2018 г. са приети около 180 военнослужещи повече от напусналите.
В заключение, председателят на Комисията по отбрана Константин Попов посочи, че Докладът е обективен и критичен по отношение на слабостите. Необходимо е да се подчертае огромното количество работа, което е извършено, и показаното отношение на правителството с предоставянето на значително повече възможности за поддържане и развитие на отбранителните способности по всичките им компоненти.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения, членовете на Комисията по отбрана с 13 гласа „за“; 1 глас „против“ и без „въздържал се“ приеха следното становище:
Комисията по отбрана предлага на Народното събрание на основание чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да приеме с решение Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2018 г., № 902-03-10, внесен от Министерския съвет на 25 април 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Генерал.
Процедура.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля за още една процедура за допуск до залата на началника на отбраната генерал Андрей Боцев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск до залата.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете генерал Боцев да влезе в залата.
Декларация от името на парламентарна група – заповядайте, уважаеми господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да Ви запозная с позицията на парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ относно провала на преговорите за закупуване на F-16.
Вчера военният министър призна, че преговорите за така желаните от него скъпи самолети не вървят, че е твърде вероятно и да няма сделка и делегацията му не може да договори във Вашингтон приемлива цена – с други думи, най-после си призна, че няма капацитета да защити националния интерес.
Преди няколко дни американският посланик каза, че е наясно колко е непосилна цената, която ни се предлага за F-16, за нашата малка държава – красива, но ограбена България, но пък сме щели да станем стратегически партньор! Не знам за колко наивни ни взима – и със самолет, и без самолет България е така разположена на Балканите, че винаги ще имаме геостратегическа роля. Въпросът е как я използваме – в интерес на нашата държава и народ, или е в интерес на чужди държави и чужди народи?
Един бивш военен министър, военен експерт, казва в интервю, че самолетът към момента не съществува – на хартия е, и ще започнат да го произвеждат, ако платим предварително, тоест лъсна поредната лъжа, че ще се плаща разсрочено. Друг факт – с нашите, българските, на българския народ пари ще бъдат отворени четири хиляди работни места в Америка. Четири хиляди работни места в Америка с нашите български пари на отрудения, окрадения, ограбения, лошо живеещия в собствената си родина български народ! Това признава в свой пост в социалните мрежи съветникът на Тръмп Джон Болтън. Даже той говори за, цитирам: „приноса на България за осигуряването на работа на четири хиляди американци и за усилията, които полага народът ни да си купи този самолет“. Представяте ли си?! Възхищават ни се и в Съединените щати, че българският народ полага огромни усилия, за да създаде тези работни места в Съединените щати за добруването на американския народ! Не, господа, народът не иска да полага усилия за такава покупка. Иска политиците да положат усилия народът ни да има пари в джоба си. Защо бедният и изстрадал български народ, голяма част от който живее на прага и под прага на бедността, да дава милиарди, за да има работа за други народи?! Къде във всичко това виждате държавническо мислене, а още по-малко патриотизъм?!
Тук ще отворя една скоба – може би е неслучайно, че след обругаването на думата „патриотизъм“ вече така наречените Патриоти започват да използват думичката „родолюбие“, бягат панически и се опитват да се спасяват, щяха да бъдат консерватори, сега изведнъж стават родолюбци. Добре дошли в нашата коалиция!
На военния министър ще му кажа едно: слаби сте в големите сделки, не Ви бива. Има много да учите. Явно силата Ви е в кокошкарските.
Така че предлагам от името на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ парламентът да отмени решението за започване на преговорите за закупуване на F-16. Делегацийката на Каракачанов във Вашингтон спешно да бъде върната обратно и да не правят повече нищо, защото и дотук се изложиха много, при това изхарчиха и много български пари. Ще искаме отчет колко пари са изхарчени за тези безсмислени и безплодни преговори.
Настояваме правителството спешно да се заеме с много по-важните задачи – спешни мерки за повишаване стандарта на живот на българския народ, а не на американския. Ние от „ВОЛЯ – Българските родолюбци“ искаме спешни мерки за повишаване стандарта на живот на българския народ – това е истинската родолюбива мечта, цел, кауза, посока на развитие на държавата ни. Няма да се уморя да повтарям – първо българите и техните доходи, после всичко останало. Благодаря Ви. Бог да пази България! (Ръкопляскания от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Марешки.
Продължаваме с дебатите по Доклада.
Уважаеми господин Вангелов, имахте заявка за изказване.
БОРИС ВАНГЕЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще говоря по същество, а няма да правя политически изказвания и декларации.
Докладът, който е представен на вниманието на Народното събрание, е поредният такъв, който разглеждаме в този мандат. Както и предишният, така и този се отличава със своята изключителна обективност. Всички знаем, че когато администрацията иска да замаже или да покаже как не върши работа, тя прави обемисти, нищо неозначаващи доклади с много думи, в които човек се чуди какво тя иска да каже. В случая обаче имаме един, бих казал, перфектен Доклад, в който не са спестени нито отрицателните тенденции, нито положителните постижения и успехи.
Много е важно, че Докладът е предназначен за народните представители, но и за широката общественост, написан е разбираемо, дори и за не-специалисти. Всеки, който го прочете, може да придобие ясна представа за състоянието на нашите въоръжени сили. В този смисъл Докладът е и достъпен. Тази негова обективност, достъпност и разбираемост са негови големи качества, които са видими, пак казвам, за всеки, който си направи труда да го прочете.
Аз мисля обаче, както бе посочено и в Доклада на генерал Попов, че много скромно са изтъкнати и са казани положителните тенденции и процеси в сферата на отбраната, които са факт, благодарение на сегашното управление. Недостатъците са показани ясно и подробно, но постиженията някак си са казани много скромно.
Какво имам предвид? След десетилетия разгром на Българската армия, която е един от стожерите на българската държавност, ние имаме последователни години на повишаване, и то не символично, на заплатите на всички военнослужещи, като тази тенденция ще продължи и през следващите години, ако България реализира все още такъв добър икономически растеж и ръст на брутния вътрешен продукт, който достигна 105 млрд. лв. за 2018 г.
Друго голямо постижение, споменато в Доклада, което трябва да се каже като аргумент против такива неща, които чухме преди малко от преждеговорившия, е, че все пак Народното събрание, управляващото мнозинство и други народни представители и групи подкрепиха трите проекта за модернизация. След десетилетия на никаква модернизация, след десетилетия, през които не сме придобивали никаква бойна техника, сега тези три проекта се движат, като по единия в момента вече се водят преговорите за покупката; по другия пък се отварят офертите и се оценяват; третият също напредва. Макар и с различна скорост, те все пак се движат в общ времеви диапазон от по няколко месеца. Така че това е нещо, което не се беше случвало през последните десетилетия – тук например ще прескоча такива неща като новите униформи на армията.
Но много важно нещо, на което искам да се спра, е, че за първи път се отделиха средства от това правителство и това мнозинство за ремонт на самолетите МиГ-29 и СУ-25 – съществуващата наша техника, която, тук ще отворя една скоба – задължително трябваше да бъде ремонтирана, тъй като, докато дойде новата, съществуващата също има своите способности и тя трябва да дава приноса си за гарантиране на суверенитета и териториалната цялост на България.
Тъй като модернизацията ще бъде едно десетилетие – това е само нейният начален етап, то съвсем нормално е в един момент да съществува и нова, и по-стара бойна техника, но старата бойна техника въобще не е за подценяване и тя също има своите способности за защита на страната ни.
Няма как да не споменем отличните резултати на Военноморското училище, което е на европейско ниво, да не кажа на световно, и в това се убеждават всички, включително и чуждестранни президенти и държавни глави, които посещават училището.
Голямо достойнство на това управление и на политиката в сферата на отбраната е възстановяването на Военновъздушното училище след неговото абсолютно престъпно закриване през 2002 г. – няма да казвам кой е бил и е управлявал тогава.
Отлични резултати има и Военномедицинска академия, но ще се опитам да не изброявам всичко, защото само това, което до момента казах, е достатъчно – при сегашното управление и сегашното управляващо мнозинство политиката в сферата на отбраната най-после започна възходяща тенденция по укрепване на отбранителните способности на България. Какво трябва на една армия? На една армия ѝ трябват добри командири, добра техника, достойни заплати и политическа воля за реализиране на тези политики.
Добри командири Българската армия е имала винаги, има ги и днес. Те са доказали своите способности и качества на бойните полета, а съвременните ни командири и генерали са доказали своите качества в съвместните учения с партньорите от НАТО и мисиите зад граница. Трябва ни и добра техника – вече казах, че по този въпрос се работи не само по трите големи модернизационни проекта, но и по десетки други по-малки, за които по-малко се говори и знае в обществото. Повишава се и е налице и политическата воля.
Всъщност ние имаме едно много рядко съвпадение за последните десетилетия, да не кажа, че такова май не е имало досега, на волята, загрижеността както на премиера, така и на министъра на отбраната, на Министерския съвет, на парламентарното мнозинство, и не на последно място – на мнозинството от българския народ. Доказателство за последното, че българският народ подкрепя политиката в сферата на отбраната, е фактът, че армията все още има много висок рейтинг, въпреки опитите тя да бъде маргинализирана през първите десетилетия на прехода.
В заключение искам да кажа на някои политици в България, че след като 500 години хранихме и издържахме чужда армия, е крайно време да проявим държавническо мислене и да започнем да издържаме и да се грижим за своята собствена армия. Благодаря. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вангелов.
Има ли реплики? Няма.
Изказване – имате думата, уважаеми господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми генерали! Всяка година до края на месец март се дава такъв доклад в Народно събрание и обществеността се запознава със състоянието на въоръжените сили и на отбраната. Както каза и колегата преди мен, тази година не е изключение – втори път вече приемаме такъв Доклад за състоянието на отбраната.
Какви са разликите? Ще отбележа някои особености на Доклада, като част от тях отбелязах и в изказването си в Комисията по отбрана.
На първо място искам да кажа, че Докладът е умерен, няма излишни неща в него. Петдесетте страници са в посока на това да бъдат убедени или да бъде разказано на българските граждани какво прави Българската армия, въоръжените сили и Министерството на отбраната за гарантиране на чл. 9. Както спомена в Комисията и присъстващият заместник-министър на отбраната господин Величков, изпълнението на чл. 9 е гарантиране на суверенитета, сигурността и териториалната цялост на страната. В Доклада, а и в предишните доклади е казано, че това се извършва при определени ограничения. Много се тълкува и от опозицията, и от експерти в областта какво точно означава „ограничения“. Да, с известни ограничения, поради това че бихме искали отговорностите, които се изпълняват от въоръжените сили и Министерството на отбраната, да бъдат много повече, или поне повече от тези, но в момента възможностите са такива. Това накратко означава думата „ограничения“.
И в Комисията споменах, че на този фон бях леко изненадан от желанието на Министерството на отбраната да се натоварва с допълнителни функции, свързани със защита не само на границите, както разрешихме ние, нашият парламент, по чл. 57, когато помагат на Министерство на вътрешните работи, а и с допълнителни функции. Достатъчни са им тези според нас. Повтарям, това тепърва допълнително предстои да бъде дебатирано при тези ограничения, при тези възможности, които осигурява държавата. Докладът според мен е обективен, без излишни неща в него.
Отчетливо се вижда грижата за хората в отбраната – нещо във фокуса на правителството, на колегите от „Обединените патриоти“ и на ГЕРБ, като управляващи, и на Министерството на отбраната. Това е видимо в целия сектор, не само в сектор „Отбрана“ – хората са поставени във фокуса. Знаете, че един от мотивите за служене в Българската армия, въобще във въоръжените сили, е заплащането. Трайно се увеличава заплащането – с по 10-11%, на места те са и повече, говоря общо за въоръжените сили, за Българската армия, както вече беше докладвано от генерал Боцев в Комисията. Тази тенденция е важно да бъде запазена и всяка година да има такова нарастване.
Не може заплатите в частния сектор на места, където има и са дислоцирани военни подразделения, да са по-високи от тези в Министерството на отбраната. Естествено, че ще има теч на хора. Например от 48-ма бригада всички или голяма част от военнослужещите, които искат или са били в редовете на Българската армия, отиват във военните заводи в Казанлък. Това успяваме поне дотук да го пресечем по някакъв начин с повишаването на заплатите. Това е пътят, но не само с повишаването на заплатите.
От тази трибуна трябва да кажа и нещо, което в момента пак върви и за което се сещам – за отнемането на възнагражденията, на 20-те заплати при завършването на службата. В момента пак има брожение в армията. Добре е от народното представителство да бъде казано, че такова нещо нито е обсъждано, нито някъде го има в главите на някого! Това пак са някакви фантазии или пак опит на опозицията да всее смут в главите на военнослужещите. Няма такова нещо, по ред причини! Достатъчно е да обявим оттук, че няма такова нещо. В Доклада този въпрос не се разглежда, но аз го споменавам във връзка с това, че става дума за пакет социални услуги, освен заплатите, които задържат или привличат младежи и девойки в редовете на Българската армия.
Числото, което чух, като за първи път се обръща тенденцията – браво на ръководството на Министерство на отбраната, е, че над 150, в Доклада виждам 180, но все едно е над 150, числото се движи, са в повече военнослужещите, които влизат в редовете на Българската армия, от тези, които напускат. Оценявам много високо тази тенденция. Подобно нещо е и в целия сектор „Сигурност“.
Парите – много ли са, малко ли са? 1 млрд. 592 милиона за 2018 г. Аз забелязвам тенденцията. В Доклада на стр. 8 има много хубава графика – дадени са парите за Министерство на отбраната през 2014-а, 2015-а, 2016-а, 2017-а и 2018 години. Виждаме запазване на тенденцията – 2015-а и 2016 г. са равни, след това 2017-а и 2018 г. отиват към 1,27% от брутния вътрешен продукт и стигат до 1,48% през 2018 г. Знаете, че целта е 2024 г. да достигнем 2%. Това е цел, имаме още време. Сега тенденцията, която постига нашето правителство с нашите коалиционни партньори, е добра. Тя се оценява и от нашите партньори в НАТО.
Нещо много важно, на което обърнахме внимание в Комисията и което години наред настоявахме да направим, е съотношението между персонал, издръжка и капиталови разходи – тези пера в бюджета. За мен това е по-важно дори от увеличаването на средствата за отбрана, защото от години наред освен че е купувана техника, която не е била нужна на въоръжените сили, отивала към капиталовите разходи, това съотношение беше нарушено. Съотношението в НАТО е 60:20:20, а тук чух числа, че стигаме до 29 за капиталови разходи в момента. Подминаваме дори границата, тоест има пари за купуване на техника.
Тук е мястото да спомена, че третото правителство на ГЕРБ успя да направи така заедно с „Обединените патриоти“, с нашите коалиционни партньори, разбира се, че освен образование, на първо място, и следващи приоритети икономика и така нататък, почти негласен приоритет стана сигурността и отбраната. Заделят се огромни средства.
Различни са мненията на различните политически сили. Чухме изказването на господин Марешки. Едни са „за“, други – не съвсем, трети са откровено „против“ такива средства, заделяни за въоръжените сили. Считам това за правилно.
По-правилното и най-доброто нещо, което забелязвам, е съотношението, за което стана дума. Най-вече това, за какво точно се дават парите. Не е достатъчно да бъдат дадени много финансови средства, а и как те да бъдат употребени по най-правилния начин.
Винаги сме давали пример, който отново ще подчертая, защото е много фрапантен. Имало е над 2,5 – 2,6% от брутния вътрешен продукт преди десетина години – с такъв процент са разполагали правителствата и Министерство на отбраната. И какво от това, като са купувани транспортни средства? Споменавал съм го: и „Спартан“-и, и „Кугър“-и – транспортни средства, кораби и други средства. Така са купувани корабите, освен фрегатите. Купувана е най-вече транспортна техника от Германия, Италия, Франция – споменах основните договори, които първото правителство изплати. Така се случи тогава. Сега по-важното е, че се набляга на това да се купува бойна техника. Като говорим за F-16 – боен самолет, говорим за кораби, говорим за бойни машини на пехотата, тоест се съсредоточаваме в посока за купуване на необходимото на въоръжените сили. Не говоря за пропуските, говоря за това, че правилно трябва да бъдат изразходвани средствата. Това ми прави добро впечатление и то е отчетено в тазгодишния Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили.
Нещо важно, което също искам да подчертая. Казахме го няколко пъти, то беше и нишка, която народните представители от ГЕРБ се опитвахме да прокарваме, да подканваме и буквално да принуждаваме министрите – включително министър Ненчев, сега и министър Каракачанов, да внимават какво правят и къде изразходват средствата. Освен за бойна техника, което казах, да се прави много добър баланс и да се намери мярата между това какви средства трябва да се дават за поддържане на съществуващата основно съветска, дори не руска техника, и да се търсят възможности да се купува съвместима с нашите коалиционни партньори НАТО и Европейския съюз, с армиите на Европа техника – това е много важно.
Средствата, които се дават в последно време, помолих заместник-министър Величков, той се защитаваше, но този баланс отново трябва да бъде погледнат буквално под лупа. Не е добре да се дават средства за техника, която не е съвместима с тази на НАТО, за стара техника. Да, има такива приказки, но според мен ние трябва да се уповаваме най-вече на военната експертиза. Те да казват, да внимават и буквално да подтикват министрите, политическите ръководства да отиват и да търсят нова техника, както в момента прави делегацията в Щатите за F-16.
Не знам дали трябва да се говори по тази тема. Според мен – точно обратното – винаги трябва да се внимава. Когато става въпрос за военни сделки, трябва да има малко по-голяма тишина. Тук и господин Марешки направи декларация по въпроса. Аз ще се въздържа.
Само ще припомня, че какъвто и доклад да напише, каквото и да направи политическото ръководство, ще останат в историята, ако успеят поне един от трите проекта да доведат докрай.
Вече трето правителство на ГЕРБ, сега вече коалиционно, разбира се, и втория път, се опитваме да направим нещо в тази посока. Не се получаваше по различни причини. Сега тишината ни е необходима. Добре е да стане това, което правят в момента делегациите в НАТО: да придобием нова техника, нов тип боен самолет, какъвто е F-16; да се отиде към втория проект – за корабите; да се отиде и към третия проект, който все още се бави, но това е посоката. Хвърлянето на пари за съветска техника, за поддържането ѝ – в тази посока трябва много да се внимава.
В заключение, ние и в Комисията казахме, и там всички бяхме „за“, ще подкрепим Доклада. Надявам се и Вие в залата да го подкрепите.
Завършвам отново с това – Докладът е достатъчно информативен, достатъчно достъпно написан – съгласен съм с господин Вангелов, който говори преди мен, така че обществеността ще е наясно какво е състоянието на отбраната и въоръжените сили. Да бъдем по-умерени в оценките за това какво точно прави правителството и Министерството на отбраната в посока на новите проекти. Нека им дадем време и възможности. Много е трудно, когато става въпрос за толкова много средства да бъдат изхарчени отговорно. Аз разчитам и вярвам, че това ще бъде направено от правителството. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Радев.
Има ли реплики? Не виждам.
Изказвания?
Заповядайте, господин адмирал Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, господин Генерал, господин Генерал-лейтенант! Ще кажа няколко думи по Доклада.
Както казах и в Комисията, първо трябва да отбележим, че Докладът е направен изключително професионално. С всяка измината година Министерство на отбраната и Щабът на отбраната правят доклади, които отговарят изцяло на изискванията на Закона. И в Комисията казах, че тези доклади са доста подробни и не са за такова публично обсъждане, защото имат информация, която е чувствителна и която офицерите в своята дейност са ограничени да изнасят и показват, а в този доклад са показани доста такива неща. Може би в това направление, по тази тема трябва да помислим дали точно с такива подробности да бъде отразен животът на Българската армия, тенденциите в развитието ѝ, проблемите и всичко останало, макар че обществото има право да знае.
По отношение съдържанието на Доклада колегите говориха доста. Господин Радев каза как се развиват тенденциите за разходите в отбраната. Това е положително и е добре, тъй като ангажиментът ни за 2% от брутния вътрешен продукт до 2024 г. се изпълнява, такава е тенденцията.
Трябва да кажа на дамите и господа народни представители, че това не е самоцел. В тези 2% влизат разходи, които трябва да направят Българската армия наистина модерна, отговаряща на съвременните изисквания и надежден партньор на нашите съюзници. Така се планира и в Плана за развитие на въоръжените сили до 2020 г., а сега се разработва и в по-далечна перспектива сигурно ще приемем нов стратегически документ как да се развиват нашите въоръжените сили, а върви и стратегически преглед на сектор „Сигурност“, и преглед на „Отбраната“ в Министерство на отбраната.
В Комисията се спрях върху действията и провеждането на учения в Българската армия. В обществото има виждане, че колкото повече са ученията, значи армията работи по-добре, върши си работата по-добре. На мен, като човек прекарал живота си в нея, ми се иска съотношението на ученията да е малко по-различно, на техните мащаби, отнасящи се до нивото на провеждане на тези учения, както са отчетени – взводно, ротно, баталионно, баталионна бойна група, бригадно и по-нагоре.
В отчета е показано, че на ниво вид въоръжени сили и над него е провеждал учения само Флотът. Военноморските сили правят ежегодното си учение „Бриз“, в което участват целият Флот, Българската армия с подразделения и граждански организации – около 20 – 30 институции, министерства и организации. Това е нормално за един вид съвременна армия, тъй като предизвикателствата и евентуалните конфликти ще се развиват точно в тази светлина. Те няма да бъдат само военни – армията да си вземе шапките и да отиде да се строи някъде и да воюва с някоя друга армия. В конфликт, в кризисна ситуация вземат участие всички институции, цялата държава и население, ако те, естествено, се провеждат на територията на страната.
Моето пожелание е наистина да се прави така, че да се отработват щабовете с по-малко излизане на войските, за да се икономисват средства и да не се изразходва ресурсът на техниката. Винаги трябва да има баланс между двете неща – колко учения правиш и колко ресурс остава на техниката, с която разполагаш. Когато си правиш плана, можеш ли да я подмениш скоро, можеш ли да ѝ удължиш ресурса, трябва да има баланс, за да имаш въоръжение и техника, с които да изпълняваш конституционните си задължения. Използването на компютри, на командно-щабни учения, където няма толкова много ресурси, това категорично трябва да се прави особено в международна среда с използването на английски език, за да направим така, че нашите генерали и офицери, където и да отидат да служат, където и да бъдат призвани или изпратени в такава международна среда, те трябва да могат да изпълняват своите задължения, да са компетентни, да няма никакво значение в какъв международен състав е щабът му, в какъв състав са войските. Това е нормално за всички държави – членки на НАТО, и смятам, че на това трябва да обърнем сериозно внимание и да го правим.
Нормално е вече в едно учение на Българската армия работният език да е английски, да има офицери от много държави и всеки на своя пост да изпълнява задълженията си и да докладва това, което трябва да прави. По този начин се постига наистина сериозна оперативна съвместимост.
Не мога да не кажа добри думи и думи на благодарност към офицерите, генералите и войниците от Българската армия за това, което правят. Наистина го правят, наблюдавал съм лично голяма част от тях, с желание, със самочувствие и гордост, че са подготвени военнослужещи на страна – членка на НАТО, но в същото време често пъти го правят с техника, която е в състояние, което ги кара да влагат доста повече усилия от колегите си в НАТО. Огромна благодарност към тези български мъже и жени, които са се посветили на тази професия в служба на Родината, в служба на България и наистина я изпълняват с чест.
Затова и в годините, трябва да си признаем, сега в качеството си на политик, макар че не мога съвсем да се почувствам като такъв – оставам си офицер, сме длъжници на Българската армия. Трябва да направим така, в противовес на изказването в декларацията на колегата Марешки, че да дадем необходимото на Българската армия. Хората в нея да служат достойно, с гордост и наистина да изпълняват конституционните си задължения. И един ден, когато се правят тези отчети, да не казваме, че могат да изпълняват някои от задълженията си с ограничения. Ограниченията в голяма степен идват от това, че ние като политици, като Народно събрание не сме осигурили това, което е необходимо на Българската армия.
Българската армия се изгражда, изпълнявайки своите конституционни задължения във всички случаи във формата на чл. 5 от Вашингтонския договор, тоест винаги коалиционно, винаги със съюзниците. Тя не е направена и не е планирана сега да води кръгова отбрана. Погледнато исторически, България винаги е воювала в коалиции. В новата история, с изключение на Сръбско-българската война, във всички други случаи е била в някаква коалиция, в някакъв съюз. Държавите с размер като нашата винаги правят така. Сега е добре, че сме членове на Вашингтонския договор на НАТО, с което категорично гарантираме нашата национална сигурност.
Преди години не беше така наистина. Имаше години, когато се лутахме след Варшавския договор, чудехме се как да осигурим отбраната на страната и правехме планове за кръгова отбрана. Независимо че имаме добри отношения със съседите, това не изключва държавите да си имат армия като институция, която да гарантира във всякакви случаи и възможности, тъй като нещата се променят. България като държава трябва да осигури със своята армия суверенитет и националната си сигурност.
Инициативата „Бъди войник“ на Българската армия и Министерството на отбраната изключително много ми харесва. Макар че е от тази година, минава с огромен успех през градовете. Имам преки наблюдения в Шумен – има огромен интерес към това, което показва Българската армия не само като техника, а и като хора в армията. Повярвайте, това е пътят за промяната на това съотношение, за което говори господин Радев – колко човека влизат и колко излизат от армията. Активното търсене на военнослужещи показва и какво е Българската армия.
Сигурен съм, че българският дух е жив и той може да бъде събуден даже и на места, където не очакваме. Има българи, за които не е основно определящ размерът на заплатата. Сигурен съм, че има мъже и жени в България, които са готови да служат на отечеството, а то им плаща пари и средства, които трябва да бъдат повече, но не само за да ги задържа там, а за да живеят достойно както те, така и семействата им.
Дължим уважение към всички служещи в Българската армия. Министерството има планове как да се преодолее този сериозен проблем с непопълнението в Българската армия, но явно трябват още инициативи. Радвам се, че Министерството на отбраната и Българската армия ги правят, казах Ви – невероятно. Сигурно и в някой от Вашите градове ще дойде тази инициатива „Бъди войник“ и ще видите какъв огромен интерес има от гражданите, от децата, от младите хора. Търсенето на желаещи за армията в училищата даже е нормално. Във Великобритания го правят – минават, събират желаещи от самите училища, канят ги по-млади след 10-ти клас, обучават ги две години и отсяват кой може да остане в армията, когато станат на 18 години, тогава им дават и оръжие. Във Великобритания така се събират желаещи.
Господа генерали, трябва по-активно да се търси. Преодолим е въпросът. Българската армия е жива, служи, работи, изпълнява си конституционните задължения – прави учения, участва в операции, в мисии, в международни учения.
На прав път сте. Във Флота има една команда, от командния речник, която казва: „Тъй дръж!“ „Тъй дръж“ се казва, когато държиш правилния курс. На прав курс сте, господа генерали! Да живее Българската армия! Да живее България! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, адмирал Манушев.
Реплики? Не виждам.
Доцент Михов, заповядайте за изказване.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми генерали! Този доклад и днешното му разглеждане е важно, но не може да бъде осъществено напълно. Тази невъзможност се дължи на липсата на лявата страна.
Въпросът за състоянието на отбраната е част от големия въпрос за националната сигурност. Опозицията, трябва да го кажем, абдикира от своето конституционно задължение и своята политическа отговорност – да застане тук и от силата, с която разполага, да покаже кривиците на управлението и на армията. Нейно е задължението, водена от отговорността си пред държавата и нацията, да посочи къде бърка Министерството, къде бърка мнозинството, къде бърка правителството в този толкова важен елемент. Не казвам, че има грешки. Казвам, че опозицията в лицето на БСП днес абдикира от своето задължение и своята национална отговорност.
В декларацията се каза, че преговорите по придобиването на новия самолет са провалени и трябват пари не за оръжия, а за хората – една стара пропагандна теза, че на България не ѝ трябва армия, не ѝ трябва въоръжение, не ѝ трябват отбранителни способности. Винаги, когато се развива тази теза, се сещам за думите на гениалния български политик, държавник и революционер Георги Стойков Раковски, чието име носи днешната Военна академия. Преди близо 200 години той споменава нещо много важно: „Мечом са българите своята свобода загубили, мечом ще трябва отново да си я придобият.“ Ако трябва да кажем тази фраза днес, тя звучи така: „Мечом българите трябва да се защитават, да защитават своята държава и своята свобода, нещо, което е исторически законно, нещо, което е исторически правилно.“
Няма държава – нито просперираща, нито стабилна, нито социална, нито социалистическа, нито либерална, която да съществува без силна армия. Диспропорциите на Балканите са толкова значими в последните 30 години, че ние изоставаме в това отношение спрямо нашите съседи. Това е въпрос на национална сигурност.
Какво казва Докладът? Тук колегите доста подробно разясниха детайли от този доклад. Той казва, че проблеми има. Не хвърля вината върху предишните, върху миналите – посочва проблемите, но заедно с това посочва много важни тенденции от миналата година, които вървят в посока на преодоляването на тези проблеми, нещо което днес виждаме и което генерал Манушев спомена. С кампанията „Бъди войник“ проблемът за Военновъздушното училище е решен. Създават се условия за основа на модерно, динамично и развиващо се не само военновъздушно образование, но и висше училище, което да работи в гражданския сектор, подготвяйки пилоти, инженери и наземен състав за гражданската авиация. Ако това не е принос в българската икономика, то не знам какво е?!
Процесите, свързани с решаването на проблема с некомплекта във въоръжените сили. Това, което е написано в Доклада, вече е минало. Военното командване, генералитетът показват, че обявените конкурси тази година се развиват по много различен начин спрямо миналата година. Ако прочетете Доклада, ще видите, че миналата година на всички конкурси са се явявали брой кандидати по-малко от един за едно място. Днес, буквално пет месеца след изтичането на 2018 г., за всички конкурси има много повече кандидати от броя на местата им и Министерството и командването увеличават броя на обявените конкурси.
И накрая бих казал нещо, което се случва пред очите ни – армията се връща на своето място в обществото, защото винаги Българската армия е била връзката между народа и държавата. И изразът „народна армия“ и „народна войска“ не е измислен след 9 септември. Той е използван и е изразявал същността на българската армия и българската войска в нейното модерно развитие в последните 150 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Доцент Михов, да удължим ли времето?
МИЛЕН МИХОВ: Да, удължете времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Удължете времето на групата.
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря за Вашата помощ.
В този смисъл днес ние виждаме и с тази кампания, и с официалните ритуални парадни изяви на армията, току-що миналия Гергьовски парад, тази вече осъществена връзка между народа и държавата. И неслучайно рейтингът на въоръжените сили днес превръща Българската армия в една от най-, да не кажа най-уважаваните институции в българското общество. И това, можем да кажем, е заслуга на всички, които стоят в този парламент, всички, които подкрепят действията на правителството и мнозинството в сектор „Отбрана“. Защото трябва да кажем: това е обща заслуга. И не приемаме обвиненията от определени лидери и определени политически сили, че средствата за отбрана са средства, които са хвърлени напразно, средства, които ощетяват българския народ, средства, които са ни ненужни, защото и народът, и държавата разбират, че без силна армия, без национална армия няма нация, няма българска национална държава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доцент Михов.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, господин Христов, за изказване.
ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа генерали! Беше казано много и бяха подчертани достойнствата на Доклада. Ще се опитам, ще се постарая да дам малко по-различен поглед върху Доклада в две посоки.
Едната е свързана с подробностите, които са дадени в Доклада. Вижте, Докладът е прекалено подробен. Това нещо го изтъкваме непрекъснато всяка година. Там са дадени данни, факти и сведения, които бихме се запитали преди дали не представляват някакви особени сведения. Аз оттук си позволявам да обърна внимание на тези, които съставят доклада за следващата година, а защо не и доклада за състоянието на сигурността – нека да не отиваме по-далеч от това, което прави докладите смислени и отговаря на нивото на Народното събрание.
Всъщност ние разглеждаме един изключително подробен Доклад, който може би надхвърля нашите възможности и нивото на Народното събрание. Не е това мястото, където трябва да броим проведените учения до този момент, и не сме ние хората, които трябва да даваме оценка как са минали ученията и да броим детайлите във въоръжените сили. Тук е друго нивото.
И тук ще мина на втората посока, в която трябва да говорим. Изграждането на армии за борба с тероризма вече приключи. Водещите световни сили във военното дело вече не само подсказаха, те подготвят следващите бюджети 2020 г., които ни водят към изграждането на армии, с които ние бяхме свикнали. Разбирате ли – това е спиралата! Не спирала на въоръженията точно. Това е спиралата. Ние се връщаме там, където бяхме преди много години. Тоест, опитвам се да кажа, че ние трябва да мислим за това, което правят световните сили.
В бюджетите за 2020 г. на Съединените щати, на Русия, а Китай изобщо не е правил никакви девиации в развитието на въоръжените си сили, ще видите нова структура, ще видите нови цели, ще видите нови задачи, които по същество са тези, които на нас са ни добре познати. Тоест те се готвят за друг тип война, те изграждат друг тип въоръжени сили.
Аз внимателно четох изводите и направленията, които ние имаме в нашия доклад. Бих искал да видя, или по-скоро ние, народните представители, бихме искали да се занимаваме точно с това – изграждането и състоянието на въоръжените сили, погледнати през призмата на утрешния ден, погледнати откъм това какво правят водещите световни сили във военното дело.
И в тази връзка ние в момента се опитваме и работим за изграждане на такива сили, без да го заявяваме публично, но ако проектът за закупуване на нов самолет работи в тази посока, за мен остава въпросът и ние трябва да говорим в тази посока: каква бойна машина за сухопътни войски търсим – дали бойна машина, която ще бъде подходяща преди всичко за борба с тероризма, или бойна машина, която ще е насочена към друг тип бойни действия?
Затова бих искал следващият доклад да отговори на тези два въпроса, които поставям. Нека да не бъдем толкова подробни. Нека да не правим това, което не се изисква от нас. Да направим доклад и Народното събрание да приеме решение, свързано с доклад, който отговаря на нивото на Народното събрание. В Комисията по отбрана ние бихме могли да разглеждаме и проведени учения, и недостатъци, и изобщо тези проблеми, които са присъщи към момента на въоръжените сили, но не бихме искали в Народното събрание да отиваме до тези подробности, въпреки че тези подробности са добре дошли за всички онези хора, които внимателно следят състоянието на отбраната на Република България.
И втората посока, в която ми се иска да поведем разговора, е: какви въоръжени сили изграждаме ние за утрешния ден, защото, изоставайки на този етап при планирането на средствата, изоставайки на този етап при поставянето на цели, ние вече сме си планирали следващия ден да бъде отново изпълнен със същите въпроси и да търсим отговори на тези въпроси, които търсим днес за това, което сме допуснали вчера. Избързахме преди години, бяхме много демократични, свалихме оградата от всички граници. Сега отново се опитваме да изградим нещо такова. Бих искал да не допускаме тази грешка – да пропуснем това, което днес можем да вземем като решение за развитие на въоръжените ни сили за утрешния ден, защото нито съседите ще ни чакат, нито приятелите, нито противниците. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Генерал Попов, заповядайте.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми генерал Боцев – началник на отбраната, уважаеми господин генерал-лейтенант Илиев – заместник-началник на отбраната!
По отношение на Доклада и по отношение на това, което се каза, аз мога с името си и с опита си да застана зад всичко това, което се каза, но преди това искам да благодаря за огромната работа, която се извършва от експертите, защото, за да се подготви един такъв доклад, участват стотици хора. Един такъв доклад не се пише за един ден. Започва се със събиране на информация, с обобщаване, анализи и в края на краищата виждаме този краен продукт. Искам да поздравя експертите, които са работили, от Щаба на отбраната, от Министерството на отбраната за този доклад.
Този доклад, както беше обявено вече, показва доста реална картина и добри усилия от военното ръководство, от Министерството на отбраната и от правителството за това въоръжените сили, Министерството на отбраната да заемат полагащо се място като структуроопределящо министерство в България. Израз на това е увеличеният бюджет, който е в рамките на 1 млрд. 592 млн. лв., който е с 2% повече от бюджета, който беше през 2017 г., и е 1,48 от брутния вътрешен продукт. Но тук хубавото е, че благодарение на усилията на правителството бяха отпуснати допълнителни ресурси, които да подпомогнат и възстановяването на въоръжението и техниката, и за мотивация на личния състав.
Огромно количество работа е свършено в самото министерство. Не знам дали имате представа какво означава да проведеш 301 учения. И това е повече, отколкото в 2017 г.
Искам да подчертая и още една цифра – 11 мисии и операции зад граница, което е с 47% повече, отколкото миналата година. Това показва ангажираност, но показва и участието на достойни, добре подготвени хора, които могат да оперират в такава среда. Разбира се, тук се присъединявам към всичко това, което беше казано и от господин Михов – добра работа за преодоляване на кризата, която имахме с попълването на личния състав, пречупване на негативната тенденция и увеличаване на бройките.
Като основен извод в Доклада е записано, че въоръжените сили изпълняват задачите си по мисии, произтичащи от конституционните задължения, но с ограничение. Лично приветствам такава оценка, която е изключително вярна, реалистична, която не крие проблемите, но която показва и усилията на хората да изпълняват своите задължения пред държавата.
Ще обърна съвсем накратко Вашето внимание и за направленията за работа през 2018 г., която е есенцията на този доклад, а именно:
- изпълнение на Националния план за увеличаване на разходите за отбрана 2024 г. и достигане до 2%. Това е ангажимент на правителството на премиера Борисов, което ще изпълним;
- реализиране на усилията за модернизацията и придобиването на нова съвременна боеспособна техника.
Наистина тук ще се присъединя към преждеговоривш, който каза, че по-малко трябва да се говори за това. Има време, когато ще се обсъжда, има време, когато ще се вземат решения. Преждевременното говорене за такива големи проекти не е много целесъобразно. А да се насърчат усилията на правителството, на Министерството е разумната политика, защото, ако няма модернизация, ние ще се изправим пред проблема след пет, шест, десет години да питаме каква армия имаме? Е, няма да имаме армия. Ако няма модернизация, няма да има армия.
Оценявам и усилията на Министерството, на правителството да се поддържа сега съществуващата техника.
Другото направление, което е отчетено в Доклада и се надявам там също така успешно да продължи работата, това е по мотивацията, и пак да подчертая – повдигане на бойния дух на военнослужещите и на Българската армия.
И, разбира се, трябва да отчетем и желанието на правителството да се извърши цялостен оглед на системата за сигурност и да се извърши така нареченият стратегически преглед на отбраната, който всъщност залага основите на бъдещата българска армия.
В заключение само искам да кажа, че тези направления са за работа през 2019 г., но всъщност тези направления не са само за 2019 г. Това са стратегически направления, които имат дългосрочен характер. Разбира се, че ние тук трябва да търсим съгласие и това съгласие се надявам да го намерим в този парламент. Затова Ви предлагам да гласуваме за този доклад, той е добър, критичен, реалистичен, с добри намерения, с добри разчети за бъдещето. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми генерал Попов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Ще Ви изчета:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2018 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
Приема Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2018 г.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 90 народни представители: за 88, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
С това, колеги, изчерпахме дневния ред за днес.
Утре - редовно пленарно заседание – 16 май 2019 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 12,39 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председател:
Емил Христов


Секретари:
Александър Ненков
Слави Нецов