Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Станислав Иванов и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги!
Добре дошли на колегите от БСП! (Шум и реплики.)
Моля да се регистрираме.
Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната Програма за работата на Народното събрание следната допълнителна точка – Проект на решение за попълване състава и ръководството на Комисията по земеделието и храните. Вносител е Даниела Дариткова на 28 май 2019 г. Предлагам това да стане точка първа за утрешното пленарно заседание – петък, 31 май 2019 г.
Моля режим на гласуване.
Гласували 190 народни представители: за 188, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Колеги, след тази точка в утрешния ден ще продължим веднага с парламентарен контрол.
Разпределение на Законопроекта за изменение на Закона за политическите партии, постъпил на 28 май 2019 г. Внесен е от Министерския съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Съобщение:
Заместник-министър председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България уведомява Народното събрание, че със свои заповеди е разрешил: изпращането на формирования военнослужещи с щатно оръжие, снаряжение, екипировка и техника от сухопътните войски за участие в многонационално учение, което ще се проведе на военен полигон Ожеше, Република Полша, за времето от 1 до 25 юни 2019 г. и изпращането на военнослужещи от сухопътните войски, военновъздушните сили и Военна академия „Георги Раковски“ за участие в многонационално учение, което ще се проведе в Република Полша за времето от 3 до 13 юни 2019 г.
В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени компетентните държавни органи.
Уведомленията са постъпили на 29 май 2019 г. с вх. № 903 09 26 и вх. № 903-09-27 и са предоставени на Комисията по отбрана.

Колеги, продължаваме с първа точка от днешния дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ.
Кой ще ни запознае с Доклада за второ четене?
Господин Кънев, заповядайте. (Частични ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника моля да гласуваме допуск в залата от Министерството на икономиката Лъчезар Борисов – заместник министър, и Десислава Георгиева – началник на отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 181 народни представители: за 177, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 902-01-18. Внесен е от Министерския съвет на 8 април 2019 г. Приет е на първо гласуване на 9 май 2019 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията.
Гласували 168 народни представители: за 166, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1, подкрепен от Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В глава четвърта, раздел III се създава чл. 23а:
„Чл. 23а. Единното звено за контакт и Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите оказват практическо съдействие и помощ на получателите на услуги във връзка с информацията по чл. 23, ал. 1.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 2.
Гласували 143 народни представители: за 142, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от Комисията за § 3.
Гласували 153 народни представители: за 152, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, като предлага в чл. 29б, ал. 2 думите „по смисъла на чл. 2, т. 12 от Регламент (ЕС) 2018/302“ да се заличат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от Комисията за § 4, с редакционните поправки, предложени от Комисията.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията предлага да се създаде подразделение „Допълнителна разпоредба“ с нов § 5:
„Допълнителна разпоредба.
„§ 5. С този закон се предвиждат мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на подразделение „Допълнителна разпоредба“ с нов § 5, като текстът на § 5 е съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за наименованието на подразделението.
Гласували 138 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
„§ 6. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения:
1. В глава пета, раздел III се създава чл. 129а:
„Чл. 129а. Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите оказва съдействие на потребителите в случай на спор между потребител и търговец, възникнал от прилагане на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО (OB, L60/1 от 2 март 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2018/302“.“
2. В чл. 186, ал. 2 се създава т. 12:
„12. Регламент (ЕС) 2018/302.“
3. В чл. 191 се създава ал. 7:
„(7) Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/302 в случаите, когато клиентът е потребител.“
4. Създава се чл. 225г:
„Чл. 225г (1) На търговец по смисъла на Регламент (ЕС) 2018/302, който не спази изискванията на чл. 3, 4 и 5 от регламента в случаите, когато клиентът е потребител, се налага глоба от 500 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. за всеки отделен случай.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 6000 лв., а имуществената санкция е в размер от 2000 до 10 000 лв.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 5, който става § 6.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „§ 6. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за § 6, който става § 7.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
С това завършихме точка първа за днешния ден от Програмата за работа.
Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.

Преминаваме към следващата точка:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ЗА 2018 Г.
Вносител е председателят на Българската академия на науките.
Заповядайте за представяне на Доклада на Комисията по образованието и науката.
Госпожо Дамянова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля, преди да представя Доклада, да гласуваме допуск в залата на академик Юлиан Ревалски – председател на Българската академия на науките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете академик Ревалски.
Продължете с представянето на Доклада.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2018 г., № 905-00-2, внесен от председателя на Българската академия на науките на 19 април
2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 май 2019 г., Комисията по образованието и науката обсъди Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за
2018 г.
На заседанието присъстваха: Карина Ангелиева – заместник-министър на образованието и науката, член-кореспондент Константин Хаджииванов – заместник-председател на Българската академия на науките, професор Евдокия Пашева – главен научен секретар на Българската академия на науките, която представи Доклада, и професор Лъчезар Аврамов – директор на Института по електроника в Българската академия на науките.
През 2018 г. в Академията са работили 2728 учени. Публикационната активност включва 3101 заглавия в международни реферирани списания, като 36% са в най-високата категория Q1 при 28% за предходната година. Традиционно най-висок дял имат направление „Нанонауки, нови материали и технологии“ и направление „Информационни и комуникационни науки и технологии“.
Бюджетната субсидия през 2018 г. достига 99 млн. 448 хил. лв. Почти цялата субсидия се изразходва за заплати, за осигурителни вноски, за обезщетения и за стипендии. Собствените приходи и трансфери през 2018 г. са 61,993 млн. лв. Те се формират от договори по международни програми и споразумения, от договори с министерства и ведомства, с български и чуждестранни фирми, от продажба на продукция, услуги, дарения и други. Към тях се прибавят и трансфери от Фонд „Научни изследвания“, от министерства и ведомства, от оперативни програми и други програми на Европейския съюз.
Министерството на образованието и науката представи положително становище по Доклада и направи препоръки за по-активно представяне на обществените ползи от дейността на Българската академия на науките със специален акцент върху различните консултантски и експертни становища, които БАН е предоставила на министерства, правителствени и обществени служби, както и за по-детайлен отчет на работата на регионалните академични центрове, които са правителствен приоритет през следващите години.
В дискусията се включиха народните представители Милена Дамянова и Станислав Станилов. Те отбелязаха необходимостта от преразглеждане на функциите на дейността на Съвета на настоятелите, за да бъде подобрена неговата работа, както и за намирането на справедлив баланс между възнагражденията на утвърдените учени и на младите учени, който да стимулира приемствеността в науката.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” – 12, без „против” и „въздържал се“, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме следния:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2018 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Уважаеми академик Ревалски, моля за представяне на Доклада.
Имате думата.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Уважаеми господин заместник-председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете да Ви представя Годишния доклад за дейността на Българската академия на
науките за 2018 г.
Нека започна с един цитат от нашия първи председател професор Марин Дринов, който казва: „Навярно можем да очакваме, щото не подир много време да се превърне дружеството в българска Академия на науките и да стане един от най-великолепните всенародни храмове на българската наука.“ Това е казано преди 150 години. Тази година Българската академия на науките отбелязва своята 150-годишнина като наследник на българското книжовно дружество, създадено през 1869 г. в Браила, Румъния. По-късно действително думите на професор Дринов се реализират и през 1911 г. дружеството прераства в Българска академия на науките.
Годишният доклад следва едно съдържание, което е стандартно, така че днес няма да се спирам на него. Преди да тръгна обаче по точките на това съдържание и да Ви представя основни акценти от работата на Българската академия на науките ми позволете да спомена за няколко събития, които се случиха миналата година, които маркират някои по-важни елементи от нашата работа, извън чисто научната ни дейност. (Започва компютърна презентация.)
По време на Българското председателство в България беше проведено Общо събрание на Федерацията на европейските академии (ALLEA), на което БАН беше домакин и съорганизатор на съпътстващото научно мероприятие, което беше посветено на „Обществено доверие, експертна и институционална отговорност“.
Споменавам това събитие, защото то изразява волята на европейските академии да служат като основен фактор при експертните мнения в съответните страни или на ниво Европейски съюз и да подпомагат взимането на решения от политиците.
Второто нещо, което бих искал да отбележа, е, че като следствие от Националната стратегия за развитие на научните изследвания, които Вие приехте през 2017 г., ние разработихме своя собствена стратегия, която се основава на Националната стратегия и същевременно отчита спецификите на работата в Българската академия на науките. Нашата стратегия също е за дълъг период – 2018 – 2030 г., и в нея сме маркирали основни етапи в нашето развитие, като, разбира се, целта е да се превърнем отново не само във водещ регионален лидер – в региона, в който се намираме, но и да сме на високо европейско ниво.
Миналата година започнахме в някакъв смисъл тържествата за 150-годишнината с отбелязването на 180 години от рождението на един от основателите на Академията – професор Марин Дринов – с тържества, които бяха в София, в Панагюрище – неговия роден град, както и в Харков – Украйна, където той е бил професор.
Традиционно една немалка част от нашите учени са носители на различни награди. На този слайд съм дал седем от нашите колеги, които миналата година получиха най-високата награда в България, която се дава от Министерството на образованието и науката – наградата „Питагор“. Те са в различни области на нашите научни изследвания и показват високото качество на работата ни в областта на науката и иновациите.
Нека да отбележа още две неща. Младите ни хора също се радват на голямо признание. Миналата година един от нашите колеги – доцент доктор Мария Спасова, от лаборатория „Биологично активни полимери“ на Института по полимери получи висока, престижна международна награда за нейните разработки в областта на полимерите и особено на приложенията на тези разработки, които са в различни области, основно в медицината и биомедицината.
Българската академия на науките се старае да стимулира силно и високите научни постижения. Поради тази причина ние вече традиционно, и занапред, ще учредяваме награди за най-високи научни постижения. Обикновено около 1 ноември, когато е Денят на будителите, те ще бъдат връчвани. Миналата година това се случи за първи път и, както Ви казах, ще се превърне в традиция в бъдеще, защото смятаме да го продължим, а именно да отбелязваме постиженията на най-добрите ни учени по тяхното признание в световната наука.
Нещо, което е важно и искам да се спра на него, въпреки че няма да показвам много слайдове – само този, който е в момента. Ние искахме да разберем каква е ролята на науката в българското общество и респективно ролята на Българската академия на науките. Беше направено такова национално представително проучване и от него бих искал да отбележа три неща.
Първото е: като цяло анкетираните отбелязват, че науката, както и в другите европейски страни, трябва да се превърне в приоритет. Забележете, че 66% от анкетираните се обявяват в подкрепа на тази теза. Аз се възползвам от случая да се обърна към Вас – народните представители, с апел да издигнете науката, научните изследвания, иновациите като приоритет, заедно с образованието. Винаги образованието и науката са вървели заедно. Не можем да си представим, в никоя страна не можем да видим, че само едното се поддържа, а другото не. Те винаги вървят заедно – или вървят заедно нагоре, или вървят заедно надолу. Моят апел отново е Вие, като народни представители, също да издигнете науката, научните изследвания и иновациите като приоритет, заедно с образованието.
Второто нещо, което бих искал да подчертая, е, че почти 50% от анкетираните имат доверие в институцията Българска академия на науките, а само 5% нямат доверие. Тоест съотношението между тези, които имат доверие, и онези, които нямат – това го няма на този слайд, не е сложено, но го има в това проучване, съотношението между одобрение и неодобрение е 9:1, което говори за авторитета на Българската академия на науките.
Третото нещо, което се вижда на този слайд, е, че голямата част от анкетираните – 67%, припознават Българската академия на науките като научен и повече от 50% като експертен център.
Сега нека да започна по съдържанието. Традиционно започваме с дейността на Събранието на академиците и член-кореспондентите. Без да навлизам в подробности, мога да Ви кажа, че около половината от това академично тяло са работили и работят в институти на Академията, около половината са колеги, които са в други научни и културни институции. Дейността му се равнява и даже надхвърля дейността на един голям институт в Българската академия на науките във всяко едно отношение – както в публикационна дейност, така и в проектна, и в преподавателска, и в експертна дейност. Така че това събрание допринася съществено за издигане на имиджа на българската наука и на Българската академия в частност.
Сега ми позволете да премина към четири стълба, общо взето, на нашата дейност, а именно публикационната, проектната, експертната и, разбира се, какво правим в духовната сфера, защото ние имаме претенцията да бъдем и духовен център на страната. Основното, което искам да отбележа във връзка с научните изследвания и с публикационната дейност, е това, че в работата си учените от институтите на Българската академия на науките се водят от основните наши документи, а именно Националната стратегия за развитие на научните изследвания, която, както казах, Вие актуализирахте през 2017 г., и Иновационната стратегия за интелигентна специализация.
Основното, което може да се отбележи по отношение на научната публикационна дейност, е, че от онези статии, които са публикувани от учени на БАН и които са видими в световната база данни, 36% са в първата четвърт – най-високата категория по тези бази данни, което е значително над средното световно ниво, което е около 25%. Мисля, че това е сигурен белег, че в Българската академия на науките се извършват изключително качествени научни изследвания на високо, световно ниво. От тези публикации съм отбелязал, че 26 оглавяват ранглистата в съответната научна област. На следващия слайд е дадено разпределение на тези 26 публикации по институти. Искам специално да отбележа две неща: имаме публикации, и то немалко – 5, за страна като България това е изключително много, в най-престижното научно списание в света – Science. Има два института, които имат такива публикации – Институтът по обща и неорганична химия и Институтът по астрономия, което е много радващо.
Тук има една графика, която показва няколко данни, свързани с публикации – научни статии, монографии, учебници и учебни помагала, научнопопулярни произведения. Като бройка имаме лек спад по отношение на предходната 2017 г., но като качество имаме подобрение и това е радващо. Този спад се дължи и на това, че все пак ние устойчиво, макар и с по малко, всяка година намаляваме.
На тази графика бих искал да отбележа само тенденцията през 2018 г. на засилване на броя на научни публикации, които са в най-високата първа четвърт на световните бази данни. Сравнете ги с 2016 и 2017 г. и ще видите, че процентът на тези, които са в първата четвърт, се е увеличил от 28 на 36%, което, както казах, е белег за повишаване на качеството на научните изследвания, което е наша първостепенна задача.
Тук е картината в страната ни. Българската академия на науките, както виждате от този слайд, продължава да бъде научната организация, която произвежда повече от половината от научните публикации в България, които са видими в световните бази от данни, следвани от нашите колеги от няколко университета, които са дадени тук.
Мисля, че това отново е характерно за Българската академия на науките. Ние сме около една четвърт от всички учени в България и с тази даже по-малко от една четвърт, както виждате, произвеждаме повече от половината научна продукция на страната.
Когато се говори за наукометрия, винаги учените дават така наречената цитируемост, защото тя е белег за това как другите учени по света възприемат нашите резултати. Както забелязвате в тази графика, която е свързана с цитатите, имаме устойчиво нарастване в последните години на цитируемостта на публикации на учени от Българската академия на науките, което отново е белег на признание от световната научна общност към нашите резултати.
Вторият стълб, който искам да дискутирам с Вас, е проектната ни дейност. Винаги сме казвали, че за нас проектите са приоритет и активността на Българската академия на науките в тази област е изключително голяма, както ще видите на следващите слайдове.
На тази графика виждате проектната ни дейност като бройка на проекти. Първите три стълба са за Фонд „Научни изследвания“, вторите три стълба са от други източници от България и третата група от три стълба е от чужбина. Има нарастване – общият брой за миналата година е някъде над 1700 проекта – на броя на проектите в последните години, устойчиво, бих казал, се вижда това нещо. Мисля, че тази бройка е впечатляваща, при положение че ние не сме чак толкова много, както ще видите след малко, за Българската академия на науките.
Проектната дейност – на тази графика – през миналата година ни е донесла допълнително 55,5 милиона. Има известна устойчивост – от време на време има малки разлики в последните четири-пет години, но това се дължи на факта, че по някой път има години, в които пристига финансиране по даден проект по-масивно, пък в следващите години няма. Миналата година беше много успешна, както забелязвате, защото 55,5 милиона от проекти никак не са малко.
За успехите на Българската академия на науките в областта на проектната дейност говори фактът, че в проведения конкурс по Оперативна програма „Наука и образование“ се получиха резултати, в които ние сме водещи в два от четирите центъра за върхови постижения и сме в частта „Центрове за компетентност“ – също сме водещи в два от центровете. Същевременно имаме изключително активно участие във всички останали проекти – както центрове за върхови постижения, така и центрове за компетентност. Те са в модерни области, като мехатроника и чисти технологии, информатика и информационни и комуникационни технологии, индустрия за здравословен живот и биотехнологии, и отново – информатика и информационни и комуникационни технологии.
На тази графика няма да се спирам много подробно – тя показва успеваемостта във Фонд „Научни изследвания“ по различни науки. Ще отбележа само, че имаме изключително висока обща успеваемост, която е около 60% – нещо, което действително е впечатляващо като резултат.
Нека сега засегна нашето участие в европейски програми. Като цяло бих отбелязал, че в Програмата „Хоризонт 2020“ – тя още не е завършила, но имаме доста успехи. Миналата година бяха сключени 10 нови договора на стойност над 2 млн. лв., като по този начин общият брой на договорите нарасна на 66.
През 2018 г. искам да отбележа, че най-активно участие беше по отношение на структурните фондове на Европейския съюз. Има известно намаляване, ако сравняваме с предишната програма, която предхождаше „Хоризонт 2020“. Тук специално искам да обърна внимание, че успехът на България като цяло не е много добър в тази програма и бих се обърнал към Вас, като народни представители, да се направи всичко възможно, щото за следващия програмен период да бъдат приети специални мерки по отношение не само на нашата страна, а и на тези 13 страни, които се представят по-слабо, за да може да се подобри тяхното участие в европейските научни програми.
На тази графика виждате основните ни източници на финансиране по проектите, които са в допълнителните научни проекти, които са извън бюджетната субсидия. Както виждате, една голяма част идва от министерства и ведомства, друга идва от Фонд „Научни изследвания“, разбира се, има немалко постъпления от търговски дружества – над 8 млн. лв. От чужбина също имаме значителен успех – както Ви споменах, над 11 млн. лв. идват от чужбина, от които по програмите от Европейския съюз идват около 42%, от други организации – 28, и от търговски дружества, забележете, също имаме немалък успех – над 3 млн. лв. от проекти с търговски дружества, които са в чужбина. Мисля, че това показва, че Българската академия на науките е ценен партньор и за фирми от чужбина.
Сега Българската академия на науките как се вписва в европейското изследователско пространство, както и в световното? Бих казал, че ние сме ценен и практически търсен партньор от редица организации от целия свят.
На следващите няколко слайда е дадена една извадка, според нас от най-важните проекти, които имаме в международен план, и аз няма да мога всичките да ги изброя, защото не искам да отнемам много време, но искам да спомена, че диапазонът на тези проекти е изключително широк – практически покрива всички области на научни изследвания, които се извършват в Българската академия на науките. Като се започне от информационни и комуникационни технологии, мине се през физика, ядрена енергия, металознание, проекти в областта на химическите науки, нови материали, нови технологии, в областта на нанонауките, на биологията, биомедицината, геологията, геофизиката, космическите изследвания.
Нашият институт продължава да бъде един много силен институт, който работи в областта на космическите изследвания, търсен партньор с разширяване на международното му сътрудничество, но също така и в областта на хуманитарните и социалните науки, и на литературата, и в областта на археологията, философията, социологическите науки, на демографските науки. Тоест виждате, че като отношение към международното сътрудничество нашето участие е изключително активно и сме търсен партньор, защото във всички тези проекти, които тук бяха изброени, ние сме партньор с други научни организации от Европа и от останалата част на света.
Третият стълб, който е свързан с експертния ни потенциал, защото Българската академия на науките, извършвайки научни изследвания на високо ниво, формира специалисти, които са способни да дават експертни мнения на държавните институции в различни области. Ще спомена последните постижения.
През изминалата година, както знаете, следвайки Националната стратегия за развитие на научните изследвания, Министерството на образованието и науката обяви около десетина национални програми, които са свързани с разширяване на проблеми, изискващи научни изследвания с голям обществен интерес. Ние активно участвахме в подготовката на тези програми и подпомогнахме Министерството на образованието и науката в тяхното изработване и бих искал да кажа, че в четири от тях, които са свързани с нисковъглеродна енергия и транспорт за бита, иновативни и нискотоксични биологични активни средства, опазване на околната среда, млади учени, постдокторанти – ние сме водеща организация, а в други пет сме основен партньор. Те са свързани отново с важни, както казах, проблеми с голямо обществено значение в областта на информационните и комуникационни технологии, здравословни храни, културно и историческо наследство, електронно здравеопазване и в областта на биотехнологиите.
По отношение на патентната дейност, нека спомена само като числа, че имаме регистрирани 48 изобретения, които притежават патент и съответно 12 полезни модела, които имат потенциала да се превърнат също в изобретения с патент.
Нека сега се спра на един изключително важен въпрос, а това е какво е състоянието на човешкия научен потенциал в Българската академия на науките, защото, както знаете, без този потенциал няма да има, разбира се, никаква дейност, колкото и инфраструктура да имаме.
Първо, ще започна от младите. Ние сме една от организациите, която има право да обучава докторанти, и това го правим с успех, както ще видите на следващия слайд – в почти всички области на науката, използвайки съвременни методики и подходи. Това е една от дейностите ни, свързана с обучение.
Второто нещо, което искам да спомена, е, че ние сме изключително притегателни с нашата уникална инфраструктура и с учените, които имаме за младите хора – имам предвид студентите, защото Българската академия на науките е абсолютен шампион по отношение на проблема със студентските практики. Над 2600 студенти в тази програма са преминали през институтите на Българската академия на науките, възползвайки се, както казах, от уникалната апаратура и от научния потенциал на нашите колеги. Както виждате, другите организации са доста след нас в това отношение. Това показва нашия потенциал за обучение на млади кадри.
Ние имаме и съществено присъствие в областта на образованието в училищата. Ще се спра само на един акцент, няма да имам време да се спирам на всички дейности, които са свързани с образованието в училищата. Това е нашият ученически институт към Българската академия на науките, който дава възможност на ученици с интерес към изследователската професия, както и, разбира се, които имат афинитет към творчеството, както ще видите след малко, да представят свои проекти пред компетентно жури и съответно да бъдат оценени. Това, което е приятно и искам да споделя с Вас от миналата година, е, че освен традиционните природни науки се разшири към социалните науки. От миналата година има вече и участници в областта на изкуството и изкуствознанието, което придава един особен колорит на нашия ученически институт.
По отношение на докторантите отново ще се върна – регистрирахме един известен спад през 2017 г. Сега нещата през 2018 г. идват на своето нормално състояние или тръгват нагоре – защитили са над 110 докторанти, и тук на тази графика може да видите разпределението им по различни науки. Това се превръща в изключително важен елемент от нашата работа, и не само при нас, а и във висшите училища. Тук отново искам да се обърна към Вас с апел да се направи така, щото стипендиите на младите ни колеги докторанти и редовни докторанти да бъдат значително завишени. Сега има стъпки в това отношение – в Министерството на образованието и науката, с постановление на Министерския съвет бяха дадени добавки към стипендиите, но формално те все още не са увеличени, а за да може да привличаме докторанти, все пак те трябва да имат възможност да имат стипендия, която отговаря на икономическото състояние на страната.
Тази картина показва възрастовата структура на учените, които през миналата година са били малко над 2700. Както виждате на графиката, която в някакъв смисъл ние определяме като двугърба камила е притеснителна, защото след шест, седем години дясната част, която виждате – последните три стълба, това са колеги, които предполагам, че ще се пенсионират и виждате, че започваме да оставаме с критично малко учени, които да водят младите ни колеги.
Апелът тук отново е, няколко пъти ще го отправя към Вас, да се формира една устойчива политика за развитието на научния потенциал не само в Българската академия на науките, ще подчертая, но и за висшите училища. Показвам Ви каква е картината при нас и тя е обезпокоителна. Висока е средната възраст и тази част, която, както казах, е в дясно – след шест-седем години това ще бъдат колеги, които ще са извън нашата структура.
Нека накрая да кажа няколко думи, преди да мина към сухите числа на финансите, затова че ние все пак сме един от духовните центрове на България. Вие сте ни съседи тук и предполагам често виждате, че практически всеки ден в нашата сграда има някакво, да го наречем, мероприятие или събитие по-скоро, което е от характер, свързан с културата, изкуството, духовността. Няма да Ви изброявам всичко, което сме направили, но ние сме организация, която отбелязва редица годишнини на наши достойни членове и на редица изтъкнати българи както в областта на науката, така и в областта на изкуството, културата, държавници, общественици. Тук са изброени част от годишнините, които миналата година чествахме. Вие знаете, че ние имаме интересни неща за показване – редица изложби се организират. Знаете, че имаме четири музея, които са впечатляващи, три от които са тук в центъра – Археологическият, Ентографският, Природонаучният музей, така че кипи активен културен и духовен живот в Българската академия на науките. Правим изложби в чужбина, за да покажем достиженията на България в областта на науката и културата.
Предполагам, че повечето от Вас със сигурност знаят, но все пак да кажа, че нашият съгражданин, знаменит алпинист – Боян Петров, беше и наш колега. Повече от двадесет години той работи в Българската академия на науките и миналата година представихме неговото научно творчество, защото уникалната колекция, която е получена по време на неговите експедиции, колегите от Природонаучния музей дълго време ще трябва да обработват, докато я класифицират, но тя наистина е уникална. Така че успяхме да се види и тази страна от живота на Боян Петров, който миналата година, както знаете, остана под единия от осемхилядниците.
Нека сега все пак да кажа и няколко думи за частта, която е свързана със субсидията и приходите ни.
На тази графика виждате субсидията на Българската академия на науките за периода 2013 – 2018 г. Като казвам субсидия, имам предвид бюджета, който Вие гласувате в пленарната залата, плюс допълнителните средства, които се превеждат от министерствата. За тази година, която виждате – 2018 г., имаше и допълнителни 15 млн. лв., отпуснати от правителството, едно съществено увеличение по отношение на 2017 г., но както ще видите по-късно, все още е недостатъчно.
Важно е да се види и графиката, която показва общите наши постъпления. Тук е субсидията плюс всичко, което ние сами намираме по линия на проекти и договори. Както виждате, субсидията е около 60%, останалото е около 40%. Тази тенденция е устойчива в последните години. Общият ни бюджет миналата година е бил над 160 млн. лв. при 99,5 млн. субсидия и 60 към 40 субсидия собствени приходи.
По-интересно е да видим тук за по-дълъг период какво е състоянието. Както ще видите в синьо, от 2008 г. до 2018 г. е дадена субсидията, тоест това, пак повтарям, получаваме като бюджет, гласуван от Народното събрание, плюс допълнителни трансфери от министерства, а в жълто са собствените приходи. Две неща ще отбележа.
Първо, това съотношение 60 към 40 практически го има навсякъде, с малки пунктуации някъде, както ще видите през 2012 г. е било едва ли не почти равно. По-важното е да се отбележи, че като се увеличи субсидията, почти навсякъде се увеличават и собствените приходи. Тоест за всеки вложен лев от държавата ние намираме повече – ако вложите повече средства в Българската академия на науките, ние съответно намираме повече средства допълнително. Това е много важно да се знае – за да знаете, че когато гласувате бюджет, той ефективно допринася за намирането на допълнителни средства.
Третото нещо, което искам да отбележа, е важно. Вижте, че 2018 г. е първата година след 2008 г. и 2009 г., в която имаме по голям бюджет. През всичките тези години след 2009 г. до 2017 г. ние сме имали по-малък бюджет, отколкото 2008 г. и 2019 г. по малка субсидия и съответно по-малко приходи, което показва, че все още се намираме в ситуация на недофинансиране, защото за 10 години си представяте какво стана, как се измени икономическата ситуация в България – минималната заплата, средната заплата. Това е важен елемент да се отбележи, въпреки че за тази и миналата година ние получихме повече отколкото през 2008 г. и 2009 г., все пак тенденцията за недофинансиране беше до 2017 г. и занапред трябва да се вземат мерки, за да се обере това изоставане, което е получено.
Длъжен съм да Ви кажа как се разпределя и субсидията, защото тук е бюджетът, който гласувате Вие като народни представители. Както виждате, това в последните години е традиционно, и това вече не е много добро – над 66% всъщност са за работни заплати, и много по-малко остава, имаме много други дейности, голяма част от които покриваме със собствени средства, особено в областта на инфраструктура, научни изследвания, капиталово строителство, както ще видите по-късно.
По отношение на капиталовото строителство картината също не се е променила. В последните години всичките ни разходи, свързани с капитално строителство, са от собствени приходи.
Мисля, че може би вече е време да се мисли как и държавата да подпомогне тази част, защото ако в инфраструктурно отношение, свързано с научна апаратура, ние можем да намерим средства по програми и го правим, и можем да кажем, че сами може да се справяме що се отнася до капиталовото строителство, свързано с поддръжка на сградния фонд – не можем да намерим други средства.
Ако държавата не ни подпомогне в това отношение, разбира се, с наша помощ също, ние няма да можем да се справим със сградния фонд, който имаме, който се нуждае от сериозни инвестиции, за да се подобри. Ние засега извършваме само аварийни и текущи ремонти, с които просто да го поддържаме.
Какви изводи могат да се направят, така както Ви представих нещата, в кратко резюме?
Първо, по отношение на научната ни продукция. Можем да отбележим, че имаме висококачествена продукция, защото сме значително над средното ниво по отношение на възможно най-качествените ни научни публикации. Както споменах, 36% е в първата категория от публикациите ни, които са в световните бази данни.
Имаме изключително високи постижения, когато става въпрос да бъдем шампиони. Не е малко това, макар че числото изглежда малко – 26, да имаме 26 публикации, които да са на първо място, така да се каже, да бъдем шампиони в съответните области. Имаме, разбира се, устойчивост и затова няма да говоря за този h-индекс, защото ще отнеме малко време, за да Ви обясня, но този индикатор показва, че имаме устойчивост в това отношение – вървим устойчиво нагоре.
Разбира се, нека да отбележа, че имаме и патентна дейност. Може би сме научната организация с най-много патенти. Не сме се сравнявали с другите, но съм сигурен, че сме с най-много патенти – 48 през миналата година.
Нещо, което искам да отбележа, е, че ние съзнаваме нашата отговорност, че сме научна организация, която обучава само докторанти, тоест в сравнение с нашите колеги от висшите училища нямаме такава голяма педагогическа натовареност и затова искам да отбележа, че когато обсъждахме в нашето общо събрание Правилника за придобиване на научни степени и академични длъжности като следствие от Правилника, който беше приет от Министерството на образованието и науката, в частта, където бяха приети нови национални критерии за израстване, ние завишихме нашите критерии в сравнение с националните във всички науки, отново повтарям, съзнавайки нашата отговорност, че сме все пак изследователи, нямаме педагогическа натовареност и в този смисъл нашите критерии за израстване трябва да бъдат – в научно отношение говоря, а не в педагогическо – по-високи, отколкото в националните.
По отношение на втория стълб „Проектното финансиране“. Отново ще спомена няколко ключови факта. Изключително висока успеваемост на национално нивото – 60%. Нашите успехи в партийната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, както споменах, в два центъра за върхови постижения ние сме водеща организация и в два центъра за компетентност.
Отново в изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания на Република България, както споменах, Министерският съвет одобри национални научни програми, в четири от които сме водещата организация, а в пет сме основен партньор. В частта „Хоризонт 2020“, тоест нашата проектна дейност, по отношение на европейските програми отбелязваме отново ръст – 10 нови договора, както споменах, като общият им брой нарасна на 66 на стойност над 15 млн. лв.
Няма да скрия – имаше един тежък момент през миналата година, това е безпрецедентно в нашата нова история, един институт пожела да напусне Българската академия на науките, като основната причина за недоволството беше недостатъчното му финансиране. Разбира се, в областта на климата, атмосферата и въздуха не можем да останем без звено за научни изследвания в тази част, така че ние създадохме пък и ново звено, което ще се занимава с изследвания в тази област.
Какво ни предстои през 2019 г.? Като казвам предстои, ние го правим вече. Както Ви казах, навършват се 150 години от създаването на Българското книжовно дружество, което е предшественик на Българската академия на науките. Ще има, разбира се, редица дейности, и тържества, и мероприятия, които започнаха още от началото на годината, текат и в момента. Кулминацията ще бъде на 12 октомври, когато ще честваме на самия ден, на който е създадено Българското книжовно дружество.
Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че ние се опитваме, свързвайки го и с това, което Ви казах по време на анкетата, че голяма част от българското общество смята, че науката трябва да бъде приоритет, ние се опитваме, ще продължим и занапред, а не само през тази година, да убеждаваме обществото, всички Вас, че науката трябва да се превърне в приоритет. Науката, научните изследвания, иновациите трябва да се превърнат в приоритет наравно с образованието в България.
Другото нещо, което ще спомена и което през последните години е наша непрекъсната грижа, е, че ще продължим и занапред с нашите усилия за повишаване на качеството на научните изследвания. Ние правим това, въвеждайки редица критерии и конкурсен принцип. Искам специално да подчертая пред Вас, че бюджетът на Българската академия на науките, който Вие гласувате, една част от него се разпределя по критерии, които са свързани с нашата дейност – научни, в областта на проектите, както и в областта на експертната дейност. Така че всеки лев, който е даден допълнително, знайте, че той се разпределя не просто поравно, както на редица места съм чувал да се казва, а по определени критерии, които са свързани с дейността на Българската академия на науките.
И, разбира се, една дейност, която е от изключително важно значение, която в последните години също засилваме, това е популяризиране на нашите резултати сред широката българска общественост.
Едно нещо, което все още не е на ниво, което желаем, е активизирането на връзките ни с бизнеса, за което, разбира се, сега особено ще помогне участието ни в центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, защото те са свързани с нашата стратегия за интелигентна специализация. Така че с тези центрове, както и с нашата национална академична мрежа, която имаме по страната, ние ще подпомогнем развитието на този процес.
Експертният потенциал, разбира се, е нещо постоянно, което е в услуга на държавата. Ние сме готови под всякаква форма да предоставяме експертни мнения на наши специалисти във връзка с важни въпроси на българското общество.
Младите учени остават и през тази година наш приоритет. Аз се надявам, и с Ваша помощ интересът на младите учени към науката ще бъде засилен, защото, повярвайте ми, имаме нужда от млади попълнения, които да продължат нашата работа.
Не на последно място, нашите връзки с висшите училища и съвместната дейност са изключително добри в този момент. С всички водещи университети имаме съвместна дейност и това нещо ще продължи за в бъдеще – и в центровете за компетентност, и в центровете за върхови постижения, и в националните научни програми.
Общо взето ще завърша с няколко изречения, които отразяват същността на Отчета, който Ви предоставих. Вие видяхте от това, което изложих като данни, че ние сме водещият научен център в България. Както споменах, с около една четвърт или даже с по-малко от учените ние произвеждаме повече от половината научна продукция в България. Тези научни постижения са на изключително високо, световно ниво според базата данни, които са световни и в които се отразяват научните постижения в цял свят. Видяхте, че всичко това е направено в последните десетина години при едно продължаващо недофинансиране на Българската академия на науките. Аз се надявам, че трендът, който беше започнат миналата година, на значително увеличение на субсидията на Българската академия на науките, ще продължи и занапред.
Ние обаче държим високо летвата за академичното израстване на изследователите, както видяхте, за да може да се запази като „един от най-великолепните всенародни храмове на българската наука“, ако трябва отново да цитирам професор Марин Дринов. Времената си остават трудни, искам да го подчертая това, много все още има за правене, въпреки че, както Ви споменах неколкократно, ние сме доста успешни при привличане на средства за научна инфраструктура. В това отношение нещата се подобриха. Сега е време с общи усилия да подобрим състоянието на човешкия потенциал.
Всъщност със заключението, което е на този слайд, искам отново да отправя апел към Вас, че един от най-съществените проблеми не само за нас, за цялата наука в България – имам предвид и във висшите училища, и за страната като цяло, е възпроизводството на научния потенциал на България. Винаги сме казвали, че разглеждаме наличието на висококачествен научен потенциал в една страна като част от националната сигурност. Всички ние имаме нужда от такъв научен потенциал, защото, когато дойде моментът и е необходимо някаква нова технология да бъде трансферирана в България, ново познание да бъде трансферирано, в този момент имаме нужда от висококачествен научен потенциал. А ние все още нямаме пълна визия и най-вече нямаме устойчива програма за финансиране на учените, нисък е социалният статус на изследователите, както видяхте от възрастовата графика – излизането от системата на високо квалифицирани учени поради възраст.
И не на последно място, все още е много силен, както е модерно да се казва, brain drain – ние готвим млади хора, подготвяме ги на едно високо ниво и те след това напускат страната. Така че моят апел към Вас като народни представители, защото от Вас зависят почти всички тези неща, след като се започна със Стратегията, която я приехте през 2017 г., което е много добро начало, тя беше актуализирана, нека да продължим и напред – да възвърнем качеството и достойнството на българските учени. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, това беше Годишният доклад за дейността на Българската академия на науките, който предстои да разгледаме.
Откривам разискванията.
Професор Станилов поиска думата.
Имате думата, уважаеми господин Професор.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Председател на Академията на науките! Законодателният ред, по който Отчетният доклад на БАН се разглежда в Народното събрание, беше предложен от мен и приет с пълно единодушие преди години от Народното събрание. Това беше направено с умисъл, че като го разглежда Народното събрание, като разглежда тези доклади, ще обърне повече внимание на познанието в България, на което от промяната насам се гледа с определен негативизъм.
Много пъти съм излизал тук пред Вас, не само когато се обсъжда докладване, когато се обсъжда законодателство, свързано с познанието, с науката, за да кажа, че в България познанието не е поставено на необходимото обществено равнище. Наскоро четох един американски анализатор, който твърдеше, че една заблуда цари в световното общество, че икономиката движи живота – казва той. Икономиката не движи живота, а живота го движи познанието и всичко зависи от познанието, икономиката само се възползва от неговите постижения. Защото, ако англичаните не бяха изобретили парната машина през XIII век, днес капитализмът нямаше да бъде развит в това състояние и човечеството нямаше да бъде това, което е.
По Доклада на председателя на БАН. В тези доклади се изтъква положителното, което е в Академията, а отрицателното е на по-заден план – това донякъде е и правилно, и оправдано, но аз искам да се спра само на един-единствен въпрос относно този доклад: става дума пак за заплати и за пари.
Много пъти съм излизал оттук да призовавам да се поправят, да се повишат заплатите на учените, правил съм сравнения със западните научни организации, носил съм документация и съм я чел от трибуната, когато беше вторият мандат на ГЕРБ, не, първият, да чета на финансовия министър – например в Германия в Групата „Макс Планк“ как науката се финансира. Обикновено в чужбина това е 80 – 85% държавна субсидия, 10% са проектите и 5% е частният бизнес. Това е устойчиво число, но у нас, както виждате, работата е изкривена. Но това не е въпросът ми.
Въпросът е, че опираме пак до младите учени, тъй като аз продължавам да работя в Националния археологически институт при БАН, който е най-старата изследователска организация в България, и ако питате сега председателя, ще каже, че е един успешен институт, един от успешните институти на Академията – имам двама докторанти, участвах в журито за приемане на докторанти. Това, което каза председателят, е вярно, че започва да се качва качеството, но въпреки това е крайно незадоволително и причината не е в стипендиите, в парите, които получават докторантите, а в перспективата, която им предлага нашата държава.
Сега с тази програма, за която председателят спомена и се предвижда увеличение на докторантските и постдокторантските пари – те са някъде от 1000 до 1500 лв., което в сравнение с останалото и досегашното е доста голяма сума, обаче се поставя следният въпрос – защо казвам, че цялата работа е изкривена, цялата политика и практика се изкривяват: този докторант, който постъпи срещу тези пари и ги получава три години, като стане главен асистент вместо 1500 лв. ще получи 750 лв. Затова той няма да постъпи в докторантура, а ще замине за чужбина, за да постъпи там, защото, като погледне класификатора на съответния институт, той ще види, че като стане професор ще получава 800 лв., тоест наполовина от това, което е получавал като постдокторант, и пак няма да постъпи и затова качеството на хората, които взимаме за доктори, не е високо и скоро не може да бъде толкова високо. Това трябва да се поправи.
В Комисията много пъти съм разговарял с министъра, с неговите заместници и няма да се получи реално увеличение и реално заплащане в Академията на науките, докато не се изработи класификатор. Не знам дали всички знаят какво означава това. Общ класификатор на изследователската наука в България може да бъде направен и може да се отнася и за университетите, и за Академията. Разговаряйки със заместник-министърката, която отговаря за науката – скоро се разправяхме пак, тя твърди, че такъв класификатор се работи. Засега нямам особени реални наблюдения, че се прави нещо по този въпрос, а на каква база се прави е друг въпрос, но казвам, че без класификатор нищо няма да се случи, така че заплащането на учените в Българската академия на науките е крайно недостатъчно. Науката не може да се развива без кадри, които според един мъдрец са решавали всичко, и ако ние не вземем мерки в следващите години и не престанем да се отнасяме към изследователската наука по този начин, по който се отнасяме сега, всички усилия ще бъдат напразни – ще продължава да се говори, че икономиката движи света, докато света го движи познанието. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Професор.
Има ли реплики? Не виждам заявки.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Цонков, имате думата за изказване.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми академик Ревалски! Ние от „БСП за България“ ще подкрепим Доклада за дейността на Българската академия на науките за 2018 г. и бихме искали да поздравим във Ваше лице ръководството на Българската академия на науките, както и цялата научна общност на Академията, за постигнатите научни постижения и резултати през 2018 г. Те са значими на фона на науката, която се прави в България, и състоянието на българската държава.
Приетата Стратегия за развитие на Българската академия на науките до 2030 г. показва, че Вие имате воля, желание за развитие, мисъл за бъдещето в контекста на социално-икономическото развитие на държавата, още повече че Българската академия на науките е основният духовен и най-голям научен център в България. Това показват и данните, изнесени в Доклада – над 50% от цялата видима научна продукция в България, която е видима за европейската научна общност, е произведена точно при Вас в Академията.
Разбира се, тук бих посочил и един коефициент, един показател, който е важен – съотношението на инвестираните средства за наука и каква е тяхната възвръщаемост, като по мои данни Българската академия на науките има висок коефициент, което показва и висока степен на научна ефективност, в случая дейността на Българската академия на науките.
Тези резултати, без да ги омаловажаваме, могат да бъдат много по-големи, имайки предвид потенциала на Българската академия на науките, а те се дължат най-вече на дейността на Българската академия на науките. Тук моето разочарование идва от това, че не виждаме отношението на управлението на държавата към развитието на науката, към развитието на научните изследвания, което е важно. Трябва да се заздрави повече връзката държава и система на науката, бизнес – научни изследвания, което, за съжаление, не виждаме все още да бъде правено.
Не виждаме и нещо друго, което е важно и е записано в Стратегията за развитие на научните изследвания, което е свързано с начина, по който се финансират науката и научните изследвания – основно конкурсния принцип, основно европейско финансиране и много по-малко национално, европейски проекти, а тук основна роля трябва да играе управлението на държавата за развитието на науката, а оттам и за икономическото развитие на България.
Затова мога спокойно да кажа, че всъщност политиката на сегашното управление в областта на науката и научните изследвания показва една висша степен на лицемерие, защото в последните години по-скоро виждаме намаляване на разходите за наука от брутния вътрешен продукт, които са минимални – 0,2%. Ние знаем, че когато говорим за фундаментални, приложни изследвания, това изисква време и един период от три-четири години, в който трябва да се инвестира в тези изследвания, за да постигнем едни добри научни резултати и да направим научен пробив. Тук е мястото на държавата и на бизнеса, разбира се, да подпомогне този процес, а това не го виждаме. След като вече имаме готовия резултат, възвръщаемостта е в полза и на държавата, и на бизнеса. Затова казвам, че не може да очакваме само с европейски средства да развиваме на много високо ниво, макар и с всички условности, науката.
Бих искал да взема отношение по Вашите думи за това, което подчертахте – че образованието е неразривно свързано с науката, но приетите наскоро приоритети за социално-икономическото развитие на България показват нещо различно, защото в тези приоритети и анализа, който е направен преди това, се казва, че учениците в образователната система трябва основно да развиват най-вече умения. Вие ми кажете: как ще правим, как ще създаваме млади учени и ще ги стимулираме да се развиват, как ще правим наука, когато развиваме само уменията? А знанията са много важни и са свързани с уменията, и трябва да вървят ръка за ръка.
И в този ред на мисли, разбира се, не мога да пропусна въпроса за възрастовата структура на Българската академия на науките и за стимулирането на младите учени, привличането на младите учени. В последните години виждаме, че вследствие на недофинансиране, недооценяване на науката Българската академия на науките трудно задържа младите учени, още повече с ниските възнаграждения, които получават в контекста на българския пазар на труда, а да не говорим в контекста на общото европейско научно пространство. Всичко това зависи и от управлението на държавата, за съжаление, когато говорим за младите учени.
Да, тук мога да похваля все пак управлението, че са отпуснали 2 млн. лв. по Програмата за подпомагане на млади учени в БАН, но това е работа на парче. Нямаме политика за цялостно решаване на проблемите, които в момента дискутираме, нямаме ясна стратегия, в която да се вижда и държавата – да подкрепя повече развитието на науката, Българската академия на науките, развитието на научните изследвания. И макар че БАН функционира в условията на много голяма конкуренция в контекста на европейското научно пространство, Вие все пак имате много добри резултати, но това не е достатъчно, за да се задържат висококвалифицираните кадри.
В резултат на всичко това може да се заключи, че поради активното отсъствие на държавата и липсата на поставянето на науката като стратегически приоритет, който е свързан с икономическото развитие на държавата, БАН е постигнала високи научни резултати през 2018 г., но в условия на недофинансиране, в условия на изтичане на висококвалифицирани кадри и, разбира се, недооценяване на експертния труд на учените.
Ние от „БСП за България“, пак казвам, ще подкрепим Доклада за дейността на БАН за 2018 г., но апелираме към управлението на държавата, към управляващото мнозинство да променят отношението към науката, към научните изследвания – само така може да се спаси България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, имате думата.
ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми академик Ревалски! От Вашия доклад всички разбрахме, и това е безспорен факт, че Българската академия на науките е най-големият научен център в страната не само с потенциал, но и с налична съвременна и модерна инфраструктура. Дейността на Българската академия на науките се оценява високо от обществото според национално представително проучване, направено през периода май – юни 2018 г. Българските граждани оценяват водещата роля на Академията като научен център – 67,9%, но тя заема достойно място и като експертно-консултативен център – 52,6%. Над две трети от анкетираните споделят тезата, че постиженията на учените от БАН са повод за гордост и национално самочувствие – над 68%.
Един от най-съществените проблеми, за които говори колегата преди мен, е проблем не само в Българската академия на науките, но и за страната като цяло и е възпроизводството на научния потенциал на България. Привличането и задържането на млади учени чрез включването им в атрактивни научни проекти и осигуряването на перспектива е водещата цел за годините напред. Това казахте в изводите и в насоките за развитието на Академията за следващите години.
Проучване за проблемите сред младите учени откроява пет основни бариери: липсата на ментори със съвременни разбирания; трудното публикуване на научни статии; липсата на яснота какво се очаква от младите учени; липсата на яснота как да направят бизнес от получените резултати; и липсата на колаборация с други колеги учени.
Като проблеми се поставят още – недостатъчното финансиране, недостатъчното популяризиране на научните постижения и проекти у нас, и слабото обществено позициониране въобще на научните работници. Не е за пренебрегване и самочувствието, тъй като младите учени не оценяват собствените си успехи.
Мислейки за перспективите в развитието на науката, много важен аспект, който трябва де се подчертае, е смяната на поколенията и стимулирането на младите хора още от училище да се занимават с наука. Успешен модел за това, проект на академик Петър Кендеров, е Ученическият институт на Българската академия на науките, който дава възможност на ученици с интерес към изследователската професия, както и с афинитет към творчеството, да представят свои проекти пред научно жури и публика. По този начин от ранна ученическа възраст се придобиват умения и опит за събиране и анализиране на факти, ситуации, явления, получават се насоки и оценки от специалист за постигнатите резултати. Учениците презентират своите постижения по време на двудневно събитие на Българската академия на науките.
През 2018 г. Петата юбилейна сесия на Ученическия институт беше включена и в Националния календар на Министерството на образованието и науката. Ученическият институт съдейства за провеждането на редовни консултации със специалистите на БАН по темите на изследванията. Нов момент за 2018 г. беше включването на изкуството и изкуствознанието сред областите, в които учениците могат да представят свои проекти.
Годината, която отчитаме – 2018 г., в сесията на Ученическия институт на БАН взеха участие ученици от 15 града – Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Вършец, Вълчи дол, Гоце Делчев, Габрово, Кърджали, Монтана, Правец, Пловдив, София, Русе и Ямбол. Учени от Българската академия на науките, университетски преподаватели, признати специалисти в своята научна област, представители на бизнеса, ръководствата на фирми за производство на иновативна техника се включиха с желание в помощ на екипите с ученици. Отличените в Петата сесия на Ученическия институт на БАН получиха множество награди и специални грамоти.
Тъй като имам лично пристрастие към математиката, и като народен представител от Варна, ще изброя отличените ученици от Варна за последната година. Тези ученици са ученици на Математическата гимназия и двама от тях са включени в Лятната изследователска школа по математика на Масачузетския университет – Виктор Велев и Марк Драгнев.
Ако обобщим – негативният извод е, че относително малко хора в днешно време се интересуват от наука, което е съществен риск през следващите години човешкият потенциал в науката рязко да намалее, а с това и общата образованост и информираност на хората, което от своя страна да доведе до намаляване на подкрепата за развитието на науката.
Позитивният извод е, че оптимизъм за бъдещето ни дават научните центрове, центровете за върхови постижения и институти като този, за който говорих, а именно: Ученическият институт на БАН с доказания си престиж в българското общество.
Безспорно е, че всичко значимо, което правим, трябва да бъде споделяно, за да се проследи цялостният напредък и активността на младите хора, на българските учени и по този начин да се даде и обективна оценка за научния потенциал на страната ни. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам заявки.
Закривам разискванията по обсъждания доклад.
Ще Ви запозная с Проекта за решение, който предстои да гласуваме:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Годишния доклад за дейността на
Българската академия на науките за 2018 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2018 г.“
Предстои гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Гласували 133 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 2.
Предложеният Проект за решение е приет.
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател на Българската академия на науките.
Поздравления за това. Поздравления и към всички, чиято дейност и работа е отразена с Решението в току-що приетия доклад. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, предстои да се запознаем и да приемем решение по още един доклад – този на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Прекъсвам заседанието за 30 минути, след което ще пристъпим към разглеждането на Доклада.
Работата си ще продължим в 11,10 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ ЗА 2018 Г.
Вносител е Комисията за енергийно и водно регулиране.
Господин Бойчев, заповядайте с Доклада на Комисията по енергетика.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата следните лица: Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, Евгения Харитонова… (Шум и реплики.)
„ДОКЛАД
относно дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2018 г., № 920-00-10, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 28 март 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 29 май 2019 г., Комисията по енергетика разгледа и гласува Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2018 г., № 920-00-10, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 28 март 2019 г.
На заседанието присъстваха: от Комисията за енергийно и водно регулиране доцент доктор Иван Иванов – председател; госпожа Евгения Харитонова, госпожа Светла Тодорова, господин Георги Златев, господин Ремзи Осман, господин Александър Йорданов, господин Владко Владимиров, господин Димитър Кочков и госпожа Пенка Трендафилова – членове; господин Пламен Младеновски – директор на дирекция „Ценово регулиране и лицензи“, и господин Ивайло Касчиев – директор на дирекция „ВиК“.
Докладът беше представен от господин Иванов, който сподели, че през изминалата 2018 г. Комисията за енергийно и водно регулиране проведе регулаторна политика, насочена към подкрепа на общите усилия на държавните институции за ускорено провеждане на реформите в българската енергетика. Основен фокус на усилията на регулатора беше стимулирането на по-нататъшната либерализация на електроенергийния пазар и развитие на борсовата търговия с електроенергия, създаването на предпоставки за регионална свързаност на пазарите на електроенергия и природен газ и в перспектива – включване и активно участие на страната ни в интегрирания европейски енергиен пазар.
В сектор „Електроенергетика“ през 2018 г. Комисията за енергийно и водно регулиране определи последователно премии за електрическата енергия от Възобновяеми източници и от ВЕКП, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 4 MW и над 4 MW, прогнозна пазарна цена по групи производители, в зависимост от първичния енергиен източник, както и прогнозна пазарна цена за технологични разходи на оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи.
Промените в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници през 2018 г. наложиха промяна и в подзаконовата нормативна рамка и в тази връзка Комисията за енергийно и водно регулиране прие изменения в Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическата енергия и в Правилата за търговия с електрическа енергия. С цел постигане на трансгранична свързаност Комисията за енергийно и водно регулиране и Регулаторният орган за енергия на Република Гърция – RAE, приеха общо Решение за Споразумение за трансгранично разпределение на разходите за Проект от общ интерес „Нов междусистемен електропровод между „Марица изток 1“, Република България и „Неа Санта“, Република Гърция, даващо възможност „ЕСО“ ЕАД да получи безвъзмездно 58 млн. лв. по Механизма за свързване на Европа.
За да бъде постигнат синхрон на национално ниво с европейското законодателство, Комисията прие и решения във връзка с прилагането на регламентите и мрежовите кодекси на единния европейски електроенергиен пазар. С промените в Закона за енергетиката в изпълнение на европейския регламент REMIT, Комисията за енергийно и водно регулиране придоби нови правомощия за осъществяване на мониторинг и контрол на борсовата търговия с електроенергия. Те откриват възможността регулаторът да провежда разследвания на сделки на енергийната борса с цел да се гарантира прозрачността и интегритета на пазара и в случаи на доказани манипулации – да налага ефективни санкции срещу пазарни участници.
В тази връзка Комисията предприе действия за създаване на специализирано административно звено от експерти и предстои доставка и интегриране на специализиран софтуер за мониторинг на борсовите сделки.
В сектор „Природен газ“ през 2018 г. Комисията за енергийно и водно регулиране изпълни ангажиментите си за приемане на необходимата регулаторна рамка с цел създаване на условия за конкурентност и за либерализацията на българския пазар на природен газ като част от пазара в Европейския съюз и в Източна Европа, за отваряне на националния газов пазар и за осигуряването на достъп до него за всички участници.
Във връзка с изменението на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., включващо концепция за изграждане на газоразпределителен център – хъб, у нас Комисията за енергийно и водно регулиране прие решение, с което одобри документацията за провеждане на ангажираща фаза 3 от процедурата Open season за „Проект за развитие и разширение на газопреносната система на „Булгартрансгаз“ ЕАД“ от българо-турската граница до българо-сръбската граница.
Българският регулатор даде принос за създаване на регионален газов пазар посредством изграждане и въвеждане в експлоатация на инфраструктурни проекти в региона. В тази връзка Комисията прие окончателно съвместно решение с Регулаторния орган за енергия на Гърция и предостави временно освобождаване на „Ай Си Джи Би“ АД за интерконектора Гърция – България от изискванията на Директива 2009/73/ЕО и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ.
Комисията през 2018 г. осигури регулаторна подкрепа за отлаганите реформи във водния сектор за постигане на европейско качество на предоставяните ВиК услуги. Регулаторът извърши голяма по обем и сложност работа по анализ на внесените 5 годишни бизнес планове на ВиК операторите за регулаторния период 2017 – 2021 г.
През изминалата година бяха одобрени бизнес планове и цени на услугите на 11 ВиК дружества. С това общият брой на дружествата с одобрени бизнес планове достигна 27, което покрива над 77% от населението в страната.
В изпълнение на изискванията на нормативна уредба регулаторът приложи ценообразуване, основано на изпълнението на заложените 29 показатели за качество на ВиК услугите и стриктно отчитане на прага на социалната поносимост на цените. Разглежданите бизнес планове на ВиК операторите бяха задължително одобрявани от съответните общински съвети и от Асоциацията по ВиК и едва след това бяха обсъждани от Комисията. Много от бизнес плановете бяха нееднократно връщани за преработка и по настояване на КЕВР от тях отпаднаха всички икономически необосновани разходи, което позволи регулаторът да ограничи повишението на цените на услугите.
Отчитайки важността на работата с жалбите на гражданите и с цел подобряване на достъпа до информация и облекчаване на подаването на заявления, през 2018 г. КЕВР разработи и въведе специализиран Единен портал за предоставяне на информация и услуги. Той осигурява на потребителите 24-часов достъп по електронен път до административни услуги, в това число подаване на жалби и искания за достъп до обществена информация, проверка по статуса на подадена жалба, достъп до публични регистри на лицензи и договори и други. В изпълнение на мерките за облекчаване на административната тежест за бизнеса Единният портал дава възможност на дружествата да внасят заявления за издаване, изменение и прекратяване на лицензи, а ВиК операторите могат да подават изискваните от тях отчетни данни.
Активното международно сътрудничество през годината в рамките на двустранните контакти с енергийни и водни регулатори и участията в европейските и регионални форуми показаха нарасналия международен авторитет на КЕВР. Продължи изпълнението на програмите съгласно действащите споразумения за сътрудничество с регулаторите на Румъния, Албания, Косово, Гърция, Македония, Черна гора, Грузия, Турция и Сърбия.
През месец май КЕВР беше домакин на 15-ата среща на Общото събрание на Мрежата на водните регулатори в Европа (WAREG) с участието на водни регулатори от 22 държави. С цел разширяване на многостранното сътрудничество в региона КЕВР издигна инициатива за учредяване на Регионален форум на регулаторите от Балканите като постоянно действаща платформа за обмен на регулаторни практики и хармонизиране на регулаторните рамки за страните членки.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 10 гласа „за“, 5 гласа „против“ и без „въздържал се“.
В резултат на проведеното обсъждане и последвало гласуване, Комисията по енергетика предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за приемане на Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2018 г., № 920-00-9, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 28 май 2019 г.:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2018 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 10, ал. 3 от Закона за енергетиката
РЕШИ:
Приема Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Господин Председател, моля Ви да подложите на гласуване за допуск в залата на следните лица: господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, госпожа Евгения Харитонова – член, Владко Димитров – член, Пенка Трендафилова – член, Ремзи Осман – член, Александър Йорданов – член, Георги Златев – член, Димитър Кочков – член, и Светла Тодорова – член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете членовете на Комисията в залата.
Преди да открием разискванията, ще помоля председателя на Комисията господин Иванов да представи Доклада.
Имате думата, уважаеми господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! В съответствие с чл. 20, т. 4 от Закона за енергетиката Комисията за енергийно и водно регулиране ежегодно представя до 30 март отчетен доклад за своята дейност за предходната година. По този повод Комисията със свое решение от 28 март гласува и съответно представи в Народното събрание Доклада за 2018 г.
Докладът, който прочетоха от името на Комисията по енергетика, до голяма степен показва в резюме нашата дейност. Затова аз ще си позволя да спра Вашето внимание върху няколко аспекти, които считам за най важни от дейността на КЕВР.
На първо място, Комисията посвещава голяма част от своите усилия, решения, които взима, и подзаконови нормативни актове на действия, свързани с либерализацията на електроенергийния и газов пазар. Това е дейност, която ни приближава към създаването на обединен регионален пазар на електроенергия и природен газ.
На второ място, Комисията създава предпоставки със свои нормативни документи за постепенно либерализиране и най-вече диверсификация на доставките на природен газ за Република България. В отделните сегменти на нашата дейност накратко искам да отбележа, че в областта на електроенергетиката през изминалата 2018 г. Народното събрание, тоест Вие, уважаеми госпожи и господа народни представители, гласувахте промени в Закона за енергетиката, които направиха възможни по-нататъшни действия в областта на либерализацията. По този повод Комисията в своите ценови решения извади на свободния пазар, а той в момента в България е единствено организираният борсов пазар на Българската независима енергийна борса, всички производители на електрическа енергия, които имат инсталирана мощност четири мегавата и над четири мегавата. Това повиши ликвидността на Борсата.
От друга страна, нещо, което също е много важно за националния електропреносен оператор, както и за четирите електроразпределителни дружества, бяха въведени изисквания всичката енергия, която им е необходима, за да покриват своите технологични разходи, да се купува именно от Борсата. Резултатът беше, че чувствително се намали тази енергия за технологични разходи, която се консумира от отделните дружества.
По отношение на един важен сегмент, а той е ценовите решения на Комисията за енергийно и водно регулиране, ще отбележа, че по същество тази дейност на Комисията би трябвало постепенно да отпадне при пълната либерализация и тя ще продължи след няколко години единствено да определя регулирани цени за енергийно уязвимите потребители – това, което е изискване на Европейската комисия и е заложено в Директивата още от 2009 г.
Комисията за енергийно и водно регулиране в своите ценови решения винаги се ръководи от два принципа: решенията да бъдат прозрачни и, второ, да бъдат балансирани, защото, за да имаме една устойчива енергийна система, не трябва да се допуска да фалират енергийните дружества. Евентуален фалит на дружествата би довело до катастрофални резултати за обществото. Затова Комисията отчита в определена степен необходимостта те да поддържат и развиват мрежите, услугите, които предоставят. В същото време, отчитайки нивото на приходите на българските граждани, Комисията не допуска резки изменения на цените както на електроенергията, така и на природния газ и топлинната енергия.
В днешния глобализиран свят искам да отбележа, че все повече тези цени ще зависят от фактори, които не са в национален аспект, а заедно с това са незаобиколими. Имам предвид цената на емисиите въглероден диоксид, които съгласно решенията на Европейската комисия всички енергийни дружества, работещи на въглища и на природен газ, са длъжни да купуват – цена, която нарасна близо пет пъти в рамките на година и половина, и цена, която по необходимост трябва да я включим в разходната част на бюджетите на тези дружества. Тя не може да не дава отражение и върху цената на съответната енергия за крайните потребители.
Другият фактор, също незаобиколим, е цената на природния газ. Той е пряко свързан с цената на петрола на свободните международни пазари, а неговата цена зависи от редица събития извън България. Разбира се, това, което се случва около Иран, във Венецуела, в Либия и всяко сътресение в някоя от тези страни – големи производители на суров петрол, води до повишаване на цените на петрола и оттам на деривата мазут и газьол, които са ценообразуващи във формулата, по която „Газпромекспорт“ продава на България природен газ. Затова в нашите решения сме задължени да отчитаме и тези промени.
По отношение на природния газ същественото, което искам да отбележа като направено през годината, е нашият принос нормативно да обезпечим изграждането на интерконектора с Гърция – Комотини – Стара Загора, изключително важен елемент от нашата междусистемна свързаност, защото ще позволи да изпълним изискването на Европейския съюз България да има три независими външни доставчици на природен газ.
Едновременно с това, поради отпадането – всъщност, вече в тази година, навременните мерки за балансиране, Комисията съответно разглежда и понастоящем предстои да гласува промени в Правилата за търговия, Правилата за балансиране и Методиката за определяне на дневната такса за дисбаланс и таксата за неутралност при балансирането.
По отношение на водния сектор. В изпълнение на изискванията на двата определящи закона за водата и за регулиране на ВиК услугите и двете съпътстващи наредби – едната особено е изключително важна – за качеството на водата за българските потребители – Комисията за енергийно и водно регулиране вече прие бизнес плановете на 27 ВиК оператори, като по този начин покри, с приети бизнес планове, 77% от населението на страната. Зная, че има упреци по повод на това, че все още има ВиК оператори, чиито бизнес планове не са приети. Комисията изпълнява стриктно изискванията на Закона, поради което многократно част от тези бизнес планове са връщани на заявителя за съответни корекции, докато стигне до фаза, в която те напълно отговарят на нормативните изисквания. И затова, когато тези бизнес планове се приемат, те наистина благодарят на експертите на Комисията за енергийно и водно регулиране за оказаната от тях експертна помощ.
По отношение на международното сътрудничество. Комисията за енергийно и водно регулиране има двустранни и многостранни договори с почти всички страни в района на Югоизточна Европа. Това е до голяма степен в съответствие с политиката, която провежда Република България, с поглед към Западните Балкани. Нашите договори за сътрудничество със Сърбия, с Република Северна Македония, с Албания, с Косово, с Черна гора – всички тези страни, които не са членки на Европейския съюз, ни позволяват да им дадем добрите практики, които въвеждаме, и съответно да ги подпомогнем за изпълнение и хармонизиране на тяхното енергийно законодателство с това на Европейския съюз.
В заключение, уважаеми госпожи и господа народни представители, бъдете сигурни, че и в настоящата 2019 г. Комисията за енергийно и водно регулиране в своите решения, във всички свои действия, ще защитава обществения интерес. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Откривам разискванията.
Господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, това, което изложихте, го слушаме всяка година в този регулярен, но доста банален доклад. Нищо ново. И е така, както казвате, и не е така.
Но българските граждани трябваше да чуят от Вас ще се увеличат ли цените на тока? Това ги вълнува най-много. Аз Ви заявявам: не трябва да се увеличават, защото няма причини. А ако се увеличат, това ще бъде въпрос на несвършена работа, на приоритети, които не са осъществени, политиците не са си свършили работата. Трябва ясно и честно да си кажем, че за това да не се увеличават цените на енергоносителите има няколко неща, които трябва да се направят, или да се стремим да ги направим, или в годините оттук нататък да се свършат. Най-важният въпрос, на всички ни е ясно, е да се построи новата ядрена мощност в АЕЦ „Белене“. Правителството е тръгнало да го прави, и дано да стане, което, разбира се, е все още под въпрос. Защото трябва ясно да си кажем – не се ли случи, няма ли нов АЕЦ „Белене“, ние приключваме с последната останала ни висока технология, ставаме треторазрядна държава и отиваме, образно казано, при маймуните.
Вторият въпрос. Не е толкова въпросът да минат интерконекторните връзки с Гърция през страната, откъдето ще получаваме хипотетичния течен газ или газопроводи, които с никого не са свързани. Спомняте си цялата история с „Набуко“ как безславно приключи. Хайде да не си правим илюзии, чудесно е да се открие газ по Българското Черноморие, но божа работа дали ще се случи, или не, това е друг въпрос.
През България трябва да мине отново, както минаваше досега, газопровод, по който да тече руски газ, нито повече, нито по малко, без значение дали това се харесва на някои геополитически фактори, или не. Така както мина през Северно море – един, втори, така и през България трябва да мине газ, който да ни направи отново значими, защото в момента ние вече не получаваме онова, което получавахме за газа, който преминаваше през Украйна.
Третият въпрос. Най-после да се реши и да се разцепи този цирей, който са двете американски централи, които качват, вдигат микса и въпреки 4,3 – 4,5 стотинки от на практика безплатния ток, който идва от „Козлодуй“, цената на тока е непрекъснато под въпрос, най-вече с оглед на тези два източника.
Тук миналата година, това е отговорност на правителството, допуснахме още един теч и още една причина за увеличаването на цената на тока – топлият резерв във Варна, много се изписа по какви причини, беше харизан. Трябва оттук нататък да отчитаме, че цените на тока ще вървят нагоре и по тази причина.
Във водното регулиране, ако не хвърлим масирано в близките пет-десет години няколко милиарда лева в изграждането на съоръжения, които да носят и да отвеждат вода, в много градове, като Враца – казвам един от най-хипотетичните, най-показателните примери – ще бъдат в ХХI век, в европейска държава, непрекъснато на режими. Време е този въпрос да се реши.
Започва да се вижда краят на периода на концесията на „Софийска вода“. Дано цялата тази драма и това безчестие да бъде свършено, започнало по времето на управлението на разни така наречени демократични сили, усмихващи се премиери, в качеството на кметове, които са абсолютно оневинени от българските съдилища за извършени престъпления – знаете за какво говоря. И никой, хубавото е, че вече не смее, защото само допреди три-четири години въпросът беше актуален и на ръба – много хора в тази зала не си спомнят – да се започнат концесии и да се дават на наши и чужди гости водите по региони, на отделни градове и села.
Това са големите проблеми. Така ще бъдат запълнени дупки, течове. Цената на тока и енергоносителите могат не само да останат същите, те могат да бъдат сваляни и надолу, стига да бъде постигнато да се работи по тези въпроси, другото е от Лукаваго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Има ли реплики? Няма.
За изказване – имате думата, уважаеми господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, уважаеми комисари, колеги! Днес обсъждаме Доклада на Комисията за енергийно и водно регулиране – това, което е свършено през 2018 г. Разбира се, Комисията е призвана да изпълнява Закона за енергетиката и в това си качество аз мисля, че те точно и ясно спазваха този закон.
Но не само това, те трябваше да постигнат някакъв баланс на интересите си. Трябваше да постигнат баланс на интересите на участниците в енергетиката, така че те да не се декапитализират, да не се получи някакъв срив или да хармонизират и да балансират интересите както на потребителите, така и на доставчиците на електрическа енергия, на газ, на топлоснабдяване, във ВиК сектора дори.
Ако започна да Ви говоря за ВиК сектора, понеже всички говорим за реформи, искаме да създадем някакви реформи на база Закона, който всички сме приели. Отчитаме, че тази реформа трябваше да бъде осъществена точно във ВиК сектора, така че да могат да бъдат усвоени и европейски средства, да се създадат тези ВиК асоциации и да се окрупни ВиК секторът.
Но какво наблюдаваме? Виждаме едно голямо затруднение, съпротива именно в тези реформи. Съпротивата идва отдолу, идва на база интереси и виждаме колко време трудно се случват защитата на бизнес плановете в Комисията за енергийно и водно регулиране, въпреки че Комисията прави всичките усилия и помага, за да могат да бъдат създадени тези бизнес планове, защото на тази основа и на тази база ще могат те да получат и съответните средства за обновяване на ВиК структурите.
Съпротивата е голяма, за съжаление трудно върви, но все пак върви. При условие че вече отчитат 77%, аз мисля, че това е един добър процент на база всичката съпротива, която, дори и политическа, съществува. Но ние нямаме друг път за развитие. Тази инфраструктура е тотално остаряла и тя се нуждае от обновяване, нуждае се от милиарди левове, за да могат потребителите да получават качествена услуга. Аз приветствам това.
Разбира се, диалогът трябва да върви заедно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, обещани са ни някои промени или нов закон за ВиК сектора, който ние чакаме. Аз се надявам това да стане бързо, за да можем да помогнем всичко това да се случи, да бъдат усвоени тези пари и качеството на услугата, разбира се, да бъде повдигнато многократно.
В газовия сектор, слава богу, се направиха много добри неща. Не говоря от името на Комисията, а от името на правителството, което насърчи тихо и бавно, но 100% си свърши работата така, че да не бъдем заобиколени, да бъдем транзитираща страна. Вече виждаме, че се действа, имаме решение от онзиден на „Булгартрансгаз“ за преговори с втория участник, понеже първият не можа да изпълни всички по закон действия във връзка с подписването на договора. Надяваме се скоро да бъде подписан договорът и да бъде изградена тази инфраструктура, която ще доведе „Турски поток“ до вече известния „Балкански поток“, както го нарича и премиерът, за да може България да не бъде заобиколена от газовите потоци, които тепърва се създават на база геополитически интереси.
Но не само това. Ние търсим и диверсификация. Знаем вече трасето, което е изградено с Румъния, направихме първа копка и с Комотини, където трябва да се свърже България с така нареченото Ай Си Джи Би с Посейдон, така че да може България да получава азерска газ.
Ние вървим и вече е създадена компания, която е хъб „Балкан“ с платформа, на която ще се търгува и газ. Така че предстои пред парламента да извърви и следващата стъпка – да можем да създадем условията именно тази газова борса да се развива. Разбира се, че е необходимо на участниците в тази борса да бъдат дадени лицензии, защото те към настоящия момент нямат. Те могат съвсем свободно, като независими търговски дружества, да си търгуват по някакъв начин, нерегламентиран все още в закона, помежду си газ, не че в България все още има различни количества газ.
Най големият доставчик на газ, разбира се, е „Булгаргаз“, на база договора, който е сключил с „Газпром Експорт“. Но предвид всичките връзки, които изброихме, предвид, дай боже, намирането на находища в офшорните зони на Черно море, ние се надяваме тази газова борса да заработи. Очакваме да имаме, както каза и господин Иванов, поне три източника на доставка, различни трасета, които именно ще създадат възможност да кажем, че газовият хъб „Балкан“ работи усилено.
Това предстои – и аз мисля, че Комисията по енергетика трябва да бъде един от инициаторите да регламентираме цялата тази дейност в Закона за енергетиката. Ние трябва да ползваме един модел – освен на държавите, които имат добре развит газов пазар, този модел може да бъде, разбира се, електрическата борса, с която имаме вече достатъчно опит, и да я предлагаме в разработването на модела и за газова борса, така че предстоят промени и там.
От гледна точка на либерализацията на пазара, където бих казал, че парламентът е и най-активният участник със своето законодателство, и където, мисля, че и цялата комисия, независимо от партиите, които подкрепят именно този модел и вървим към него, необходима е вече все по-голяма либерализация. Последната стъпка – либерализирахме всички участници и производители, които са над един мегават.
Така или иначе обаче и домакинствата трябва да минат на регулиран пазар. Румъния вече доста усилено върви и е изпреварила в тази стъпка.
От следващата година трябва да помислим дали да не направим част от процента на домакинствата да мине на либерализиран пазар. Като казвам процент от домакинствата, нямам предвид част от домакинствата, а имам предвид процент от сметките им.
Или другият вариант, както и господин Ерменков е казал, ще го цитирам: „Другият вариант е съответно количество енергия, която защити уязвимите енергийно бедни потребители, да бъде защитена с конкретна цена от Комисията за енергийно и водно регулиране, а потребената над това количество да се дава от свободния пазар.“ Знаем, че ние, ако повишаваме цените, както КЕВР казаха в своя междинен доклад, със степента, даже и под степента на инфлация, в крайна сметка натоварваме по-скоро бедните хора, защото богатите се възползват от това кръстосано субсидиране и си греят големи къщи, басейни може би и така нататък, с ниска цена на електрическата енергия.
Разбира се, ние трябва да поискаме по-бързо да бъдат идентифицирани енергийно бедните от изпълнителната власт. Евентуално да се създаде фонд, с който да могат да се обезпечат флуктуациите от свободния пазар и евентуалната по-голяма цена на свободния пазар, за да можем да защитим енергийно бедните, но всички други хора трябва да си плащат на пазарна основа и на конкурентната цена на електрическата борса.
Ние трябва да разсъждаваме върху тази тема. Защитаваме енергийно бедните, но другите трябва да отидат на свободен пазар колкото може по-бързо, защото иначе чрез кръстосано субсидиране – дали бизнесът, дали енерго дружествата, ги субсидират, а това не е добър начин и добър модел.
Предстоят доста смели решения, които трябва да се вземат в този парламент, може би и в следващите, но ние трябва да не се плашим от тези стъпки и трябва да вървим упорито към целта, която сме набелязали – пълна либерализация на пазара, защита на хората, които не могат да си позволят да посрещнат предизвикателствата на свободния пазар, търсене на енергоизточници – дали в газ, дали по друг начин, свързване със съседните страни в единен електроенергиен пазар и търсене на нови източници на енергия, основани на нови технологии и зелени енергии, така че да можем да защитим и околното пространство, и въздухът ни да бъде чист за нашите деца. Предстоят предизвикателства.
Искам да благодаря на Комисията, че запазиха хармонията, слава богу, работи без скандали – винаги има очаквания от тях, явно успяха да балансират, колкото могат, интересите, така че да няма крайности, и това, че изпълняват стриктно Закона за енергетиката, ги прави абсолютно независими и устойчиви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте – доктор Найденова, имате думата.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми представители на Комисията за енергийно и водно регулиране, искам да споделя, че няма да бъда доволна от днешния доклад в личен аспект, защото в този доклад нищо не чух за тези ВиК дружества, които не са консолидирани. През 2016 г. те, спазвайки закона, съвсем чинно внесоха своите бизнес планове за 2017 – 2021 г.
Сега правите отчет за 2018 г. За съжаление, почти всички бизнес планове, касаещи държавните предприятия, държавните дружества, са разгледани, но има случаи, за които имаме сигнали, и то за такива дружества, които не са консолидирани, че Вие като Комисия или ги връщате, или не ги разглеждате.
Вие споменахте, че една от причините да регулирате водния пазар е това, че смятате, че някои от цените са раздути. Ще дам пример, че това в някои изключения не е вярно. Примерно ВиК – община Троян, работи с цени от 2013 г., тоест те не са променяни, но в същото време Вашата Комисия не намира време да разгледа бизнес плана. Нямам предвид, че работната заплата от 310 лв. стана 520 лв. Ако така продължавате да задържате нещата, знаете, дружеството просто ще бъде притискано, и вече е притиснато икономически – нещо, с което ние не можем да се съгласим.
Хубаво е, че отчитате 87% обхващане на ВиК дружествата, но Вие трябва да помислите и за тези, които все още не са обхванати, и да им дадете възможност да работят нормално.
Ето защо не мога да бъда доволна от Доклада, съжалявам, въпреки Вашия висок професионализъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Найденова.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, господин Генов, имате думата.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми колеги!
Уважаемо ръководство на Комисията за енергийно и водно регулиране, прегледах Вашия доклад подробно – Глава пета, за която стана въпрос. Колегата Николов спомена някои неща. Колежката прояви силна доза местен патриотизъм, сподели проблемите, които има ВиК Троян, но нейните упреци би трябвало да бъдат отправени и към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, не само към Вас.
Тук преди малко господин Николов каза, че имало съпротива отдолу за неслучваща се ВиК реформа.
Ами, господин Николов, аз имам само един-единствен въпрос: кой е принципалът на тези, които оказват съпротива, кой назначава ръководните кадри в този сектор?
Казахте, че имало различни интереси. Аз ще Ви допълня, може би има различни икономически интереси по места тази ВиК реформа да не се случи. Години наред си говорим за нов закон за ВиК операторите. Две години вече станаха, откакто започна така активно да се пропагандира този нов закон. Спомням си и бившия министър, и бившия заместник-министър, събирали сме се тук, обсъждали сме, имали сте нашата политическа подкрепа за обезпечаване на социалната поносимост на цената, това сме го заявявали в тези дискусии предварително, но някак си повече от година този закон някъде събира праха. Да не би същите икономически интереси да държат този закон на рафтчето на някого, защото ще мине още доста време и ще прашаса повече?!
По отношение на средствата.
Колежке, тези, които не са в асоциациите, могат да кажат „Сбогом!“ на европейските пари. Парите от Оперативна програма „Околна среда“ са само за тези, които членуват в асоциациите по ВиК, тези, които имат регионални планове.
Какво ми прави впечатление в Доклада?
Някак си съвсем безучастно, господин Иванов, Вие ставате съучастник, като Комисия, в неслучващата се ВиК реформа. Според мен би трябвало да имате по-активна позиция. И то доста по-активна! Да кажете ясно и открито в този доклад някой комуникира ли с Вас, защото реформата трябва да я направи Министерството на регионалното развитие и благоустройството и неговото ръководство. Вие сте един страничен участник и контрольор. Ама, Вие сте много наясно какво ще се случи след години! Говорим за едни 10, 12, 14 милиарда, които трябват. Колко обезпеченост има по оперативните програми? Двайсет, трийсет процента. Никой не дава отговор другите откъде ще се вземат, как, по какъв механизъм ще стане това финансиране? Пълно мълчание. И не че това, което сте написали в Доклада, не е вярно, но той е, както каза господин Шопов, скучен, има променени цифри от минали години, слушали сме ги тези неща.
Господин Иванов, относно ВиК реформата, мисля, че трябва да заявите една по-категорична и по-ясна позиция, за да стане ясно и на народните представители, и на българското общество кой и защо не си върши работата.
Мисля, че от нашата група повечето хора ще се въздържим при приемането на този доклад и това ще е една от причините. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Генов.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Ерменков, имате думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаемо ръководство на Комисията за енергийно и водно регулиране! Моето изказване ще бъде може би продължение на това, което преди мен говори господин Манолов, имайки предвид Доклада, който Вие сте ни предложили, като правим оценка на Доклада, а не на цялостната дейност на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Ще започна с едно сравнение, което сигурно няма да Ви хареса, но, господин Иванов, независима комисия не означава, че Комисията е такава, че от нея нищо не зависи. Вярно, че има една такава трактовка на „независимост“: независим е онзи, от който нищо не зависи. При Вас не е така. При Вас зависят много неща. И когато говорим за регулиране на обществени отношения, те включват не само тези, които предлагат услуги, и тези, които се ползват от тези услуги, те включват не само ценово регулиране, те включват цялостния комплекс от изграждането на тези отношения, започвайки от закони, през изпълнение, контролиране…
И според мен във Вашия доклад, както беше казано от господин Шопов, както беше споменато и от моите колеги, Вие сте се ориентирали повече към статистиката, повече към това какво сте свършили – колко доклада, колко неща. Статистика от 140 страници, в която, като в онзи известен филм „Загубени в превода“, сме загубили проблемите, които стоят пред сектора. А те не са малко – и във водния, и в енергийния сектор!
Аз тук съм си извадил Вашите правомощия според Закона за енергетиката и имам няколко въпроса, които според мен трябваше да намерят отражение в Доклада.
Първо, преди малко беше споменато от господин Шопов за така наречените американски централи – ТЕЦ-1 и ТЕЦ-3. В т. 6 на чл. 21 от Закона за енергетиката за Вашите правомощия е записано, че упражнявате контрол, анализирате, периодично разглеждате и имате право да поискате изменение и допълнение на механизмите за ценообразуване, когато те противоречат на правото на Европейския съюз и не са в съответствие с политиката на Европейския съюз. Във Вашия доклад не можах да разбера какво сте направили по този въпрос и във връзка с ТЕЦ-3.
Помните, че през 2013 г., при един състав на Комисията преди Вас, беше изпратено писмо до Европейската комисия – аз знам, че отговорът е изпратен до Министерството на финансите, но във Вашия доклад не се вижда каква е била Вашата заинтересованост от кореспонденцията между Министерството на финансите и Европейската комисия и къде сте Вие в цялата тази роля!
Следващото нещо, на което искам да Ви обърна внимание – ние даже правихме едно специално съвместно заседание на Комисията по енергетика, Икономическата комисия и Комисията по регионално развитие и благоустройство по повод така наречените Правила за присъединяване на малките и средни предприятия и безумната административна тежест, която стои върху тях. Сега, извинявайте, но в т. 6 е записано, че Вие определяте тези правила. Според мен трябваше най-малкото тук да споменете какви са пречките пред Комисията, за да може наистина да осигурим онзи инвестиционен климат и онези условия за работа на малки и средни предприятия, за да могат да имат лесен, бърз и качествен достъп до енергия. Това също не го виждам във Вашия доклад. Знам, че това е въпрос не толкова за Вас, колкото на законодателни промени и промени в съответните министерства, но Вашата роля е да сигнализирате като лампичка.
По-нататък! Спомняте си, че точно преди една година тук, от тази трибуна, се разви драмата „ЧЕЗ“. Приехме съответно изменения в Закона за енергетиката и въведохме т. 23а към ал. 1 на чл. 21 от Закона за енергетиката, както Ви казах, където пише, че разрешавате сделки по разпореждане с дялови акции – да не Ви занимавам, тук всички колеги сме го гласували, знаем за какво става въпрос. В резултат на проведения тогава разговор и Вашия почти отказ да изпълнявате закона, защото нямате критерии, стигнахме до извода, че такива критерии трябва да бъдат разработени. Министерството на енергетиката пое ангажимента да разработи тези критерии. Оттогава мина една година, но нищо не се случва и това пак не е отразено във Вашия доклад. Извинявайте, но ЧЕЗ пак е на тезгяха! Утре ще дойде времето, когато Вие пак ще трябва да изказвате становище и сигурно пак ще ни заявите, че понеже не са заявени критериите нищо не можете да направите. Сигурно е така, но това трябваше да бъде отразено в Доклада като проблем пред Вашата дейност, който трябва да бъде решен. Няма го!
Въведохме Ви правила и Ви възложихме ангажимента да контролирате сделките на независимата Електроенергийна борса. Дали са прозрачни, дали не са, но в края на 2017 г. възникна проблем с цената на тока, която скочи неимоверно много на независимата борса, макар че ние всички убеждавахме, че когато имаме свободен пазар, когато имаме борса, там цената ще е пазарна, ниска и не знам още какво. Тогава казахте, че нямате инструментариум. Сега имате този инструментариум и разбрахме, че вече сте организирали административната част на изпълнение на този закон. Извинете, но хората не ги интересува Вашата административна част, а ги интересуват изводите, препоръките и какво се е случило на борсата и какво ще предприемете, за да не се случва това и какво трябва ние, като законодатели, да предприемем, за да можем да Ви гарантираме необходимия инструментариум. Няма го в Доклада!
Нещо повече, аз мислех, че във Вашия доклад като един от проблемите, който ще поставите и така нареченото възникване на новата борса, която искаме да направим в България, е така наречената Газова борса с хъб „Балкани“ и прочие правилата. Кой ще контролира сделките там и дали ще са прозрачни и дали ще са законосъобразни?
Господин Иванов, наистина е една констатация на действията, но един доклад според мен за годишната дейност на една институция трябва да следва примера, който имахте преди малко от председателя на БАН – в него да бъдат поставени проблеми, не само статистически резултати какво, как, къде и как е направено, а да бъдат поставени онези проблеми, които според Вас са били идентифицирани от Вас през периода, които трябва да бъдат променени и да направите тези предложения, за да ги направим. Иначе наистина имаме една статистика, един доклад и аз не съм много сигурен дали господин Манолов беше прав, че ще се въздържим от приемането на този доклад. По-скоро мисля, че ще гласуваме „против“ него за съдържанието му, за пропуските, които са направени. Това е оценката на Доклада, който Вие ни предлагате. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Господин Ерменков, излизам не да Ви апострофирам, а да Ви благодаря за всичко, което казахте, защото сте абсолютно прав. След Вашето изказване и говорившите преди Вас Народното събрание заприлича на себе си. Това вече е Народното събрание. То наистина, както каза веднъж Волен Сидеров, работеше спретнато, но работата на Народното събрание е тук да има дебат. Такъв дебат щеше да има по много въпроси и много неща за България щяха да бъдат решени по друг начин, а не по този, по който бяха решени във Ваше отсъствие.
Но най-много оценявам изказването, защото то беше обърнато към господин Иванов – не към някой друг, и от тази трибуна, правейки изводи, дадохте му наставления. Да, господин Иванов е най-важният човек в тази сфера в държавата. Така е институционално, за това е избран – не правителството, а господин Иванов и съответната комисия.
Както и Вие го посъветвахте за някои неща, може би и аз искам да му кажа и да продължа Вашите думи.
Господин Иванов, Ваша е отговорността и да кажете: за да не се повишават цените на водата и енергоносителите, българското правителство трябва да направи пунктуално: това, това и това. Иначе не нося отговорността!
Господин Иванов трябваше да каже: през България – и да заеме позиция – трябва да минат четирите тръби на „Южен поток“, които да бичат газ и сега, в тази година, щях да разполагам с около 400 млн. евро – евро! – не лева! – които щяха да се получават като транзитни такси, с които да запушвам дупките. Кои дупки? Които произтичат от американските централи, които произтичат и произхождат от ВЕИ-тата, за да бъде токът на България по-евтин.
Господин Иванов може да каже: направете нефтопровода Бургас – Александруполис, защото оттам ще идват десетки милиони, които също ще запушват дупки - една възможност, която също пропуснахме с лека ръка тогава, по уж екологични съображения.
Значи по екологични съображение можеше да не мине Бургас – Александруполис, но могат да пътуват, да плуват по Черно море бойни кораби на всякакви държави, извън страните…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Отчита се от времето на групата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Значи тук има нещо, което не се връзва, което не е логично.
Да, господин Ерменков, това са големите проблеми. Другото са подробности. Докладът може да мине днес на принципа като в казармата – ден да мине, самун да загине, доклад да мине, приет/неприет, „за“, „въздържал се“. Много впечатление Докладът няма да направи, но това са проблемите. Вие също ги очертавате и всички общо трябва да ги очертаем – господин Иванов да знае, че той е човекът, който носи отговорността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше първа реплика.
Просрочването на времето се отчете от времето на групата.
Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Шопов, благодаря за оценката, че нашето връщане в парламента му е придало пълноценен вид. (Реплики от ГЕРБ.)
Искам да Ви кажа, че нашето напускане на парламента беше не каприз, а в резултат на това да запазим парламентаризма и в резултат на това, че дебатите не се чуваха. (Реплики от дясно.) Ще направя връзката, не се притеснявайте!
Не си чувахме аргументите, не се разбирахме какво си говорим и си налагахме диктата на числата, а не диктата на разума. Надявам се, че тези три месеца, в които сме отсъствали, все пак да са били полезни и за общото разбиране какво е парламентаризъм, какво означава дебат, какво означава диспут и какво означава работа в интерес на хората, а не на числата! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря.
Има ли други изказвания?
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, първо, да приветствам присъствието на БСП в залата. Второ, да поздравя всички политически формации във връзка с участието в изборите за Европарламент.
Колеги, още две изречения извън темата. Колеги от БСП, преди малко чухте господин Шопов така пламенно да Ви приветства, че когато сте тук – има дебат, а когато Ви нямаше, говореше съвсем друго. (Оживление.)
Сега да говорим по темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: По темата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Нито Газовият хъб, нито четирите тръби, нито „Северен поток“, нито Бургас – Александруполис са темата днес, нито пък онези инвестиции, които би трябвало да се направят във връзка с изменението на цената на електроенергията, е така пряк ангажимент на Комисията за енергийно и водно регулиране. Непряко тя има ангажимент, но това е на правителството, на парламента и тогава вече включваме Комисията за енергийно и водно регулиране.
Уважаеми колеги, иска ми се да Ви кажа, че Докладът Ви е добър, но няма да мога да Ви кажа. Ще Ви помоля, господин Иванов, вземете докладите от предишните години и това, което Вие ни представяте в момента – разликата е само в определени цифри. Иначе самата рамка на докладите според мен не е правилна.
Разбира се, приемането или неприемането на един такъв доклад ще даде оценка и за Вашата дейност. Аз оттук приветствам, че всички политически формации успяхме да направим така, че тази комисия да не е политизирана, да е компетентна, да е квалифицирана. Но не успяхме да разширим, да дадем възможност на Комисията да има в численост, в брой толкова комисари, които да могат да подготвят материалите за този доклад не само с констатации, а със съответните изводи, въз основа на това, което сте направили, господин Иванов.
Накратко казано, не да Ви очерня, не да Ви оплюя, но в този доклад аз не можах да видя освен изброяване на факти, да се съсредоточавате върху крайните ефекти от дейността на Комисията и взетите от нея решения. Липсват такива, господин Иванов! Затова докладите са сухи. Затова нито един колега оттук (сочи вдясно) не ги чете. Четем ги определен кръг от хора, четем това, което се е случило през годините или през тези години, когато Вие сте били председател на тази комисия.
В този доклад липсва обяснение по какъв начин решенията на Комисията са подобрили средата, създали са предпоставки и са дефинирали посоката на развитие на процеса на пълната либерализация на електроенергийния пазар в съответствие с европейските политики и законодателството на страната.
Липсват изводи как сме въвели изискванията на Eлектрическата и газовата директива – приети са закони, дори през 2018 г. имаме изменения. Ако изискванията не са изцяло въведени, защо Комисията не е поискала съответно изменение и наново да ги попълним? Мога да Ви изброя по всички глави ред неща, които липсват, но да спрем дотук, за да не излезе, че съвсем нищо не сте свършили.
Само няколко изречения в частта „Електроенергетика“. В Доклада отбелязвате и прави впечатление констатацията на Комисията, че има спад на екологично чистите производства на електроенергия и давате енергията от ТЕЦ на въглища – с 5,04; на газ – с 4,05; от ВЕИ – със 7,96.
И оттук си задаваме въпроса: кои видове ВЕИ са намалили производството си и по какви причини? Нямаме анализ! (Реплики.) Същият въпрос можем да зададем и по отношение и на ТЕЦ-овете. От 10 години всички ние тук прокламираме идеята за нисковъглеродна икономика.
Чета Доклада и след прочитането не можем да не си зададем въпроса: как ще се развива нисковъглеродната икономика с участието на високовъглеродна енергетика и какви са действията на Комисията по този въпрос? Кои от решенията на Комисията подобряват производството на електрическата енергия и как тези решения се отразяват на икономическите отрасли и на гражданите? Защото виждам, че някои лидери от икономическите отрасли сериозно въздействат върху Комисията, както навремето въздействаха политическите формации – имаме смяна на въздействието. (Реплики.) Ако не е така, като излезете, да ни кажете.
Няколко думи за електропреносната мрежа. По отношение на ЕСО знаете, че десетгодишният план за развитие на електроенергийната системата е приет, обаче сега липсва анализ на извършените дейности от ЕСО в съответствие с утвърдения план – нямате такъв анализ. Освен изброяване на проекти, имате общ интерес за нов междусистемен електропровод и не е дадена информация за приключили успешно или неуспешно проекти, по които Вие сте се произнесли като Комисия. Спирам с този пазар.
Да Ви кажа няколко думи за борсовия пазар и само една цифра. От цифрите тук става ясно, че общият търгуван обем на базовата енергия бележи увеличение със 143% спрямо 2017 г. Липсва обаче коментар защо въпреки този ръст търгуваните количества са значително по-ниски в сравнение с търгуваните базови количества на борсите в региона. С какво се сравняваме и какво правим?
Минавам на няколко изречения за потребление на електрическата енергия. От Доклада се вижда какъв е пазарният дял на електроразпределителните дружества – дали сте поотделно и на ЕСО.
Възникват няколко въпроса и аз оттук ще Ви задам един-два. Как се отразява регулацията на цените върху енергийните дружества? Цените отразяват ли направените разходи за инвестиции, ремонти, емисии и в каква степен? Следващият ми въпрос е: как са намалили разходите си дружествата в резултат на мерките за енергийната ефективност?
Вие сигурно помните последното заседание на Енергийната комисия във връзка с енергийната ефективност и тогава с господин Николов взехме решение да се съберем на комисия и да решим какво правим с енергийната ефективност, защото тази година, знаете, приключват определени изисквания и ние догодина трябва да дадем съответен отчет, на което нито Вие, Комисията, сте готови, нито политиците са готови.
Мога да Ви кажа, че констатациите и въпросите за частта „Електроенергия, енергетика“ важат и за частта „Топлоенергетика“, както и за природния газ.
Този път реших да Ви задам няколко въпроса по една друга глава – „Жалби“. Вижда се, че Комисията е работила по жалбите – отработили сте една схема. До какви изводи е достигнала Комисията въз основа на изброяването и описаната бройка жалби? Има ли промяна в съдържанието на жалбите срещу дружествата в сравнение с преходния регулаторен период или предишната година поне? Няма описано, ако те се повтарят, какви санкции е предприела Комисията за преодоляване на негативната тенденция.
От писаното в Доклада не става ясно какви са вредите за клиентите и какви действия трябва да предприеме Комисията за подобряване на работата на дружествата. Или Вие сте създали една система, получавате жалбите, отговаряте на жалбите и „керванът си върви“?!
Жалбите и тази година пак ще са същият брой – няма да са по-малко. Пак ще са по същите теми, защото анализиране, предприети мерки и действия няма! (Реплики.) Ако има, кажете!
Колеги, Комисията е полезна, Комисията трябва да работи, Комисията е онази институция, която предпазва политиците от грешки. На Комисията обаче е необходим капацитет – много по-голям брой комисари, за да може народните представители да имаме такива доклади, въз основа на които да си правим политически изводи, въз основа на които да кажем, че цената на електроенергията не декапитализира ТЕЦ-2, цената на електроенергията не отнема част от инвестициите във ВЕИ-тата.
С последното изменение, което ни предложихте, където и Вие, господин Иванов, знаете, че с включването на малките ВЕИ-та в свободния електроенергиен пазар им намалихте приходите толкова много, че ще ги декапитализирате и в близко време и те ще кацнат пред Министерския съвет да протестират пред Бойко Борисов.
Иначе казано, Докладът като страници е добър – 140 и няколко ли беше? Много труд сте положили. Изводите са необходими за политическата класа, за изпълнителната власт – как и по какъв начин, откъде да тръгнат инвестициите и какво да направим, за да подобрим приходите на населението? Защото, колеги, аз още едно изречение ще Ви кажа: цената на електроенергията в България не е висока – приходите, доходите на населението са ниски. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Аталай.
Реплики?
Господин Шопов, заповядайте – имате думата за първа реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Господин Аталай, аз няма да Ви правя реплика по същество. Няма да се изказвам по професионалното Ви изказване. Искам да Ви опровергая в началото на изказването си за това, че ме обвинихте, че съм имал друго поведение и съм правил в друга насока изказване по отношение на колегите от БСП. Не считам, че го направихте злонамерено. Аз самият съм бил винаги добронамерен към Вас – специално към Вас и към още един член на ДПС, той знае кой е – в момента го няма в залата. Винаги съм считал, че сте прилични хора, за разлика от много други във Вашата партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Шопов, без квалификации – по същество!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Отдавам го на това, че „биете чивия“ – казано на Ваш майчин език. Много от колегите няма да разберат какво имам предвид – Вие ме разбирате. Няма лошо, приемам го като шега и закачка към мен.
Искам тука да заявя на колегите от БСП, че през цялото време, във всичките си изказвания, във всичките си действия като парламентарист, когато Ви нямаше, пледирах за това да бъдат гласувани Ваши закони, да бъдат вкарвани Ваши закони, да бъдат разглеждани. Всичко ценно и хубаво, което е произтичало от тях, да се превръща в законодателство в нашия парламент.
Много пъти съм изказвал съжаление, че Ви няма, колеги от БСП. Много пъти съм приканвал от тази трибуна да се върнете и да подкрепите една или друга добра кауза и да предпазим мнозинството от безумия, каквито бяха извършени в няколко случая. (Реплики.)
Винаги съм считал, и считам сега, че този безумен и контрапродуктивен бойкот доведе не само до тежки загуби във Вашата партия – той Ви навреди много, но за мен по-важното и по-фаталното е, че нанесе изключително тежки поражения на българския парламентаризъм, което сега трябва да наваксаме и да поправим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Това по същество беше лично обяснение, но се възползвахте от процедурата за реплика, така че питам: има ли следваща реплика?
Господин Николов, заповядайте, след което господин Аталай ще има думата за дуплика.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Господин Аталай, искам да засегна няколко теми, които Вие също засегнахте – както каза господин Шопов: професионално. От тази година имаме 40% по-голям износ на електрическа енергия, което показва, че в региона имаме добри цени, тоест конкурентни са на съседните пазари. От друга страна, ние наливаме пари в някои от дружествата. Това значи, че те се декапитализират, което показва, че ние субсидираме съседните страни с евтина електрическа енергия, което показва, че ние трябва да предприемем мерки в тази насока. Трябва да предприемем съществени мерки.
Слава богу, със заповед на база на Закона за енергетиката министърът на енергетиката предприе действия, така че ТЕЦ „Марица-изток 2“ да попълни разликата в квотите. Така поне не е застрашен енергийният пазар и дава възможност на ТЕЦ „Марица-изток 2“ да работи, без да губи.
Предстоят някои трудни решения, но, разбира се, ние трябва да работим в посока на намаляване на разходите на ТЕЦ „Марица- изток 2“ и повишаване на ефективността – по този начин да можем да запазим работата на много хора, които са в този сектор. Знаем, че пряко засегнатите са 10 хиляди души.
Бях споменат и ще се възползвам от репликата във връзка с ВиК сектора. Ще коментирам, че дори тези изказвания показват политическия риск, който се създава пред една реформа на ВиК сектора. Това е политическият риск. Не е важно кой как е назначен, важно е, че трябва да се осъществи реформата. Разбира се, че изпълнителната власт също трябва да си свърши работата. Не спестявам критиките към нея, трябва просто по-усърдно да се работи по тази тема.
Може би не е лошо нашата Комисия да предизвика такъв дебат – да видим по какъв начин да стимулираме, да провокираме изработването на новия закон за ВиК сектора и начините, по които да бъдат стимулирани дружествата да направят бизнес плановете, но преди това да направят своите асоциации.
С господин Аталай бяхме решили да направим дискусия. Господин Аталай, аз държа на своята дума. Ако искате, до края на следващия месец с Вас двамата да бъдем инициатори и може би с други колеги да провокираме дебата за енергийната ефективност, защото той е наболял. За съжаление, методиките още не са готови. Оценката на парите, които трябва да бъдат вложени, също не е ясна. Тоест ние трябва да провокираме. Явно парламентът е един от катализаторите за осъществяването на по-бързи реформи.
Нека ние бъдем този катализатор и да провокираме различните институции, които явно трудно се хармонизират, за да искаме това нещо. Сроковете текат – разбира се, ясно е кой плаща накрая. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли трета реплика?
Да припомня, че сме в режим на реплики към изказването на господин Аталай.
Няма трета реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, хубаво е, когато започнем професионално да водим дебати, впоследствие да излезем със съответните решения. За да вземем тези решения, пък са ни необходими сериозни доклади със съответни анализи. Това казах на КЕВР.
Колкото до въпроса на господин Шопов – господин Шопов, Вие сте човек, който често вземате отношение и по темата „Енергетика“, но Вие всичко политизирате. Разбира се, това трябва да е трибуната, от която да се политизира всичко, но понякога като че ли леко превишавате и казвате онова, което не би трябвало да се казва, затова закачката ми беше направена така.
По темата за енергийната ефективност, господин Николов – тя не е наболяла! Темата за енергийната ефективност е от 2008 г., тя е планирана и трябваше досега да върви по реда си. Тя изгни, тя мирише. Мирише и от тази гледна точка връщам обратно и Ви казвам: с инвестициите в енергетиката закъсняхме толкова много! С толкова време, колкото време управлявате Вие! С колко време – аз не знам. Може да управлявате още толкова, но бедите от това, че не инвестирахме в енергетиката, бедите от това, че не направихме вецовете на Силистра – Калъраш, Никопол – Турну Мъгуреле, бедите от това, че ние не дадохме възможност на зелената енергия и онова, което беше необходимо да се развива, затова че намалихме цената, натискайки, пак Ви казвам, онези финансово-икономически среди, натискайки господин Иванов да държим ниски цени, ние днес ТЕЦ-2 сме я декапитализирали.
Колеги, мога да Ви кажа, че ТЕЦ-2 и тези 1600 – 1800 мегавата, ако в кратко време не се вземат мерки, ще излязат от строя. Ако минем като немската индустрия на водород, което не виждам в България как ще стане.
Ако пък, не дай си боже, да почнем да си купуваме коли на електроенергия, само при смяна на всичките коли в България са ни необходими 30 хиляди мегавата електроенергия, нови мощности, за да караме тези електрически коли.
Ние мислим още за това, което е било назад – какво е било по време на комунизма, как Иван Костов спря „Синия поток“, вместо да застанем на тази трибуна и да мислим какво ще се случи след 15 години, за да сме в крак с Европа.
Изпратихме в Европейския парламент наши представители. Дано тези 17 да го проумеят и както ние от ДПС получаваме всички доклади на Европейския парламент, свързани с енергетика, дано и Вие да се запознаете с тях. Не казвам, че ние сме най-умните, но Ви казвам, че това е необходимо да се направи за България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Аталай.
Други изказвания? Има ли други изказвания? Няма.
Господин Иванов, водихте си записки. Имаше въпроси към Вас.
Заповядайте, имате възможност да дадете отговори.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Бяха направени много изказвания, за което благодаря на всички, които взеха участие в дискусията. Очевидно интересът към дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране е голям.
В същото време в не малка част от изказванията бяха застъпени въпроси, които просто ме караха да мисля, че към мен се обръщате като към министър на енергетиката, защото част от тези въпроси засягат политиката в енергетиката, а съгласно Закона за енергетиката има ясно разписани и разграничени правомощия.
Народното събрание приема законите и приема Енергийната стратегия, която е всъщност коловозът, по който трябва да се следва политиката. Министерството на енергетиката провежда политиката и уплътнява Енергийната стратегия с конкретни обекти, които трябва да бъдат реализирани, за да се гарантира енергийната сигурност на страната и всичко, което е необходимо за нея.
Комисията за енергийно и водно регулиране е регулаторен орган. Той има 43 правомощия, които са ясно разписани в Закона в чл. 21. Те станаха 44, когато миналата година именно Вие, народните представители, ни възложихте допълнителни ангажименти, свързани с продажбата на големи енергийни обекти. Имаше се предвид ЧЕЗ.
Въпреки всичко, аз, макар и накратко, ще се постарая да отговоря, за да не се счита, че бягам от отговорите.
Ще започна с господин Шопов. Когато той говори за АЕЦ „Белене“, това наистина е въпрос, който не е свързан с Комисията за енергийно и водно регулиране. Господин Шопов предполагам знае, че тече вече 3-месечният срок след публикуване на обявата в официалния вестник на Европейския съюз и се търсят инвеститори, които, искам все пак да подчертая, трябва да предложат оферти, които са в строго съответствие с рамката, която зададе именно българското Народно събрание преди една година, през месец юни 2018 г.
По отношение снабдяването с природен газ. Господин Шопов каза, че трябва да разчитаме само на руския газ, защото той е сигурен, другите – я тръгнат, я не тръгнат.
Господин Шопов, когато разчитаме само на един външен доставчик, независимо дали е от Съединените щати или е от Русия, това подлага на голям риск енергийната и националната сигурност.
Вие си спомняте, предполагам, че почти всички в залата, със сигурност, когато в 2009 г. в продължение на 16 дни, поради конфликт в газовия сектор между Русия и Украйна, България беше лишена от доставки на природен газ от единствения доставчик. Това е „Газпром експорт“. Тогавашният министър на икономиката, енергетиката и туризма господин Петър Димитров официално съобщи тук, от трибуната на Народното събрание, че на икономиката на страната са нанесени загуби за 500 млн. лв. – загуби, които никой не покри. Затова в национален интерес е ние да имаме диверсификация на доставките на природен газ.
Още повече че това, което се случва в последните няколко месеца, цената на втечнения природен газ е по-ниска, между 20 и 10% по-ниска от тръбния газ, който в момента ние получаваме от „Газпром експорт“. В интерес на България е, ако има някакво спиране от единия доставчик, да можем от другите доставчици да осигурим суровина за индустрията и топлина за хората през зимните месеци.
В същото време Комисията изпълнява своите функции, защото ние направихме всичко необходимо да подкрепим документацията, която ни представи „Булгартрансгаз“ за разширение и изграждане на вътрешната ни газопреносна мрежа от турска до сръбска граница – от Малкочлар до Зайчар, така че Комисията дава своя принос.
По отношение на американските централи – тук не виждам също как може Комисията да направи нещо, което е различно от това, което ние направихме през годините. Да, вярно е, господин Боян Боев – един от предишните председатели, беше отправил запитване до Европейската комисия. Ние отговаряхме в кореспонденция на всички въпроси и запитвания на Европейската комисия. От нас запитването беше: кога те ще излязат със становище? Официално становище няма, но в крайна сметка считам, че правителството има ангажимент да води преговори относно настоящите договори с двете американски централи.
Ние – Комисията, сме длъжни да спазваме договорите, защото в една далечна 2014 г., по време на същия господин Боян Боев, беше административно намалена цената, по която се изкупува енергията от американските централи, в резултат на което за три месеца НЕК понесе загуби от 300 млн. лв. Този експеримент повече няма да се повтори!
По отношение на „Софийска вода“ – това е концесия между Столична община и дружеството „Веолия“. Тук няма начин Комисията за енергийно и водно регулиране да се намеси и да изменя концесията.
Аз неслучайно казвам: там, където отговорностите се носят от други държавни органи.
Подкрепям това, което каза господин Валентин Николов, че може би един проект, който беше лансиран преди около година време за Закон за ВиК операторите, трябва да намери своето място, за да може действително в много по-ясна нормативна рамка да се поставят функциите, задълженията на ВиК операторите, санкциите, които се налагат, когато те не изпълняват своите ангажименти.
За природния газ, понеже този въпрос беше повдигнат от част от взелите участие в дискусията оратори, искам да отбележа, че Комисията за енергийно и водно регулиране – първо, ще подкрепи всяка законодателна промяна, която да доведе до ускорено въвеждане на борса за природен газ. Това ще бъде първоначално една платформа за търговия с небаланси, която ще прерасне в платформа за търговия с природен газ.
Ангажиментът на Комисията е при наличие на заявка за такава борса, ние да издадем лицензия, така както издадохме лицензия за Българската независима енергийна борса и в отношение, както и всички съпътстващи документи за борсата. Този ангажимент Комисията ще го изпълни. Това е нейният ангажимент.
Разбира се, ще се използва опитът, който съществува в Европа. За Българската независима енергийна борса беше използван опитът на „Норд пул“ – Норвегия, а за Газовата борса – най-близкият голям европейски хъб, който представлява една голяма газова борса, това е борсата „Баумгартен“ край Виена. Надявам се да се ползва опитът на тази платформа, защото там нещата са решени по най-добрия начин.
По отношение на цената на електроенергията беше казано достатъчно, но все пак искам да отбележа нещо.
Господин Шопов настоява: „Не вдигайте цената на електроенергията!“ Той даже не уточни дали се касае за регулиран или за свободен пазар. Ако се говори да не се вдига цената на електроенергията само за регулирания пазар, то тогава разликата между цената на електрическата енергия на регулирания пазар и тази на борсовия пазар, откъдето черпи енергия българската индустрия, ще стане толкоз голяма, че реално всички ще започнат да се връщат на регулиран пазар, което е в абсолютно противоречие с необходимостта от либерализация на пазара. Ако ли пък говори да не се вдига цената на свободния пазар, това е невъзможно действие. Невъзможно! Това е едно мислене отпреди 40 години!
Защото, ако цената на Българската енергийна борса е ниска, цялото количество електроенергия ще бъде изнасяно в съседните страни. Ние фактически ще почувстваме дефицит на електроенергия, защото България вече не е изолирана страна по отношение на своята енергия – както електроенергия, така и природен газ, и топлинна енергия. Ние наистина вървим към общоевропейски пазар и в това отношение не можем изкуствено да задържаме цените – говоря отново, изкуствено. Ние търсим най-точния баланс, но не можем да ги задържаме изкуствено.
На следващо място, поздравявам Министерството на труда и социалната политика, които до голяма степен се вслушаха в препоръките, които даде министър Петкова и аз самият за въвеждане на повече и по-всеобхватни социални помощи за отопление. Фактически това са енергийни помощи. Семействата, които попадат в тази категория, от 210 хиляди сега, нарастват на 255 хиляди. Размерът на енергийните помощи нараства с 22%. Това е политиката, която трябва да следваме. Хората, които имат нужда и не могат да посрещнат тези насъщни разходи, да бъдат подпомогнати чрез система за социално подпомагане. Останалите трябва да плащат реалната цена на електроенергията, каквато е.
На госпожа Найденова искам да кажа, че ще проверя какво е състоянието с ВиК – Троян, но се надявам, че ясно чухте какво каза Вашият колега господин Манол Генов – че общинските дружества няма да получат европейско съфинансиране за проекти за подобряване на водопроводната и канализационна мрежа по причина, че изискването там е да бъдат окрупнени в рамките на всеки регион на страната и общинските ВиК дружества, за да се образува едно, бих казал, областно ВиК дружество.
Знам проблема, който възниква главно в планинските и полупланинските общини, поради това че досега те ползваха цени на вода по гравитачен принцип, а сега трябва да минат към единни цени. Това е изискване на Закона, който беше гласуван от Народното събрание – че цените се въвеждат единни за всеки ВиК оператор.
Господин Манол Генов по-скоро отправи своите забележки и критики към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Не бих желал да вляза в този разговор, но действително реформата се провежда от изпълнителната власт – това означа от ресорните министерства.
Последно за това, че сравнително дълго време се разглеждат бизнес плановете. Причината е, че се въведоха изисквания, които преди не съществуваха. Например Комисията за енергийно и водно регулиране проверява бизнес плановете – дали всяко дружество, на което ще одобрим бизнес плана, отговаря на 29 показателя за качеството на водата. И когато това не е така, се дават задължителни препоръки.
Второ, мога да Ви уверя, че благодарение на Националния статистически институт за всеки ВиК оператор се проверява дали цената на водата е под границата на социална поносимост. До момента Комисията не е гласувала нито една цена на ВиК оператор, която да надвишава социалната поносимост.
На част от въпросите, които ми зададе уважаемият господин Ерменков, мисля, че вчера в Комисията по енергетика проведохме разискване, независимо от това – понеже той спомена за газовата борса, тя ще бъде представена в следващия ни годишен доклад, защото газовата борса е за 2019 г., а нашият отчет е за 2018 г.
По отношение на критериите за продажба на електроенергийни дружества ние ще направим възможното от наша страна чрез интензивна кореспонденция с Министерството да ги призовем действително да представят проект на критерии.
Господин Ерменков, уверявам Ви, че дори и да нямаме критерии, които да са ни представени – независимо дали от Министерството, или от Народното събрание – имаше предложение за критерии от народни представители, ще изпълним нашия ангажимент по Закона. Това няма да бъде оправдание да не се произнесем, но, както е записано, ние сме последната институция, която се произнася, след като са се произнесли КЗК, МВР, ДАНС и други, които са сезирани.
Какво правим в случаите, когато се забавя присъединяването на бизнес обекти, изобщо на потребители към съответните електропреносни и най-вече електроразпределителни мрежи?
Господин Ерменков, тази година ние направихме една всеобхватна проверка на всичките електроразпределителни дружества в страната. Констатирахме хиляди неспазени срокове. Хиляди! Издадохме принудителни административни мерки, които трябва да бъдат спазени, защото в противен случай едни много тежки глоби заплашват всяко едно от електроразпределителните дружества. Повярвайте ми, след няколко месеца ще Ви кажа какъв е ефектът, но най-после те разбраха, че не може. Не искам да влизам в подробности, за да Ви кажа какъв е броят на неприсъединени без основание обекти или сериозно забавени обекти.
На второ място, ако ми позволите, ще допълня: за това до голяма степен имат вина и съответните общини, когато трябва да издават подробните устройствени планове, виза за проектиране и така нататък. Това са документи, които в по-голямата част от общините в България се бавят извън предвидените срокове.
Ако ми позволите, стигам до господин Рамадан Аталай.
Господин Аталай, понеже съм записал на три страници всички въпроси, се стремя да се спра на най-важните. Относно енергийната ефективност – не Комисията за енергийно и водно регулиране, има специален орган – това е Агенцията за устойчиво енергийно развитие, което заедно с Министерството, са двата органа, които трябва да се произнасят по изпълнение на изискванията за енергийна ефективност.
По отношение на жалбите. Най-напред ще отбележа, че има голямо нарастване на жалбите, по които Комисията се произнася – нещо, което преди не е било така.
На второ място, навсякъде, където жалбите са основателни, даваме задължителни предписания на електроразпределителните дружества за възстановяване, захранване, за нулиране на неправилно отчетена електроенергия. Това всъщност е и за всичките други дружества. В областта на топлоснабдяването обаче основните ангажименти са на Министерството на енергетиката, защото те са тези, които са създали и прилагат Наредбата за топлоснабдяване.
Във ВиК сектора много често жалбите ги отправяме именно към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото са в ресора на принципала на тези дружества.
Нека кажа, че много внимателно чух всяко едно от изказванията и въпреки че Комисията наистина работи много сериозно, уверявам Ви, уважаеми госпожи и господа народни представители, ще се постараем в следващия годишен доклад наистина изводите, препоръките и заключенията да бъдат изведени на едно друго ниво, за да бъдат действително разпознаваеми по отношение на цялата отчетна информация, която даваме. Много благодаря за активното Ви участие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов, за подробните и акуратни отговори.
Прекратяваме разискванията.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване следния Проект на решение:
„Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 10, ал. 3 от Закона за енергетиката
РЕШИ:
Приема Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2018 г.“
Гласували 128 народни представители: за 94, против 29, въздържали се 5.
Решението е прието, с което и Докладът.
Ще Ви изчета съобщения за парламентарен контрол на 31 май 2019 г., петък:
- заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Мариана Николова ще отговори на един въпрос от народния представител Таня Петрова;
- министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на два въпроса от народния представител Галя Желязкова;
- министърът на правосъдието Данаил Кирилов ще отговори на два въпроса от народните представители Иглика Иванова Събева и Радостин Танев;
- министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева ще отговори на два въпроса от народния представител Александър Мацурев;
- министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на пет въпроса от народните представители Даниела Димитрова, Александър Мацурев, Петър Христов Петров, Станислав Иванов и Борислав Борисов.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на един въпрос от народния представител Таня Петрова;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Красимир Богданов.
Поради ползване на отпуск по болест в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на младежта и спорта Красен Кралев.
Уважаеми народни представители, с това работата ни за днес приключи.
Утре, редовно заседание в 9, 00 ч. (Звъни.)


(Закрито в 13,01 ч.)



Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев
Нигяр Джафер

Секретари:
Станислав Иванов
Симеон Найденов