Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Явор Нотев

Секретари: Станислав Иванов и Филип Попов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Колеги, ще представя на Вашето внимание Проект за програма за работа на Народното събрание 5 – 7 юни 2019 г.
Днес е първа сряда от месеца. Знаете, че се правят предложения от парламентарните групи по чл. 53, ал. 8 – няма постъпили такива предложения.
„1. Проект на решение за попълване състава на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Вносител е Даниела Дариткова, 31 май 2019 г.
2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вносител е Министерският съвет, 22 май 2019 г.
3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Вносител е Министерският съвет, 26 февруари 2019 г. Приет е на първо гласуване на 27 март 2019 г.
4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносители са Мария Белова и група народни представители, 31 май 2019 г.
5. Изслушване на министъра на здравеопазването на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно текущо състояние, проблеми и перспективи на трансплантационната дейност в България. Вносител е Даниела Дариткова, 4 юни 2019 г. – точка първа за четвъртък, 6 юни 2019 г.
6. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносители са Гергана Стефанова и група народни представители, 16 юни 2017 г.; и Министерският съвет, 28 май 2019 г. – точка втора за четвъртък, 6 юни 2019 г.
7. Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин. Вносител е Министерският съвет, 20 май 2019 г. – точка трета за четвъртък, 6 юни 2019 г.
8. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Унгария за уреждане на въпросите относно недвижимите имоти за нуждите на дипломатическото представителство на Република България в Будапеща. Вносител е Министерският съвет, 27 май 2019 г. – точка четвърта за четвъртък, 6 юни 2019 г.
9. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи. Вносители са Андон Дончев и група народни представители, 27 февруари 2019 г.; Министерският съвет, 5 април 2019 г.; и Министерският съвет, 30 май 2019 г. – точка пета за четвъртък, 6 юни 2019 г.
10. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносител е Министерският съвет, 22 май 2019 г. – точка първа за петък, 7 юни 2019 г.
11. Парламентарен контрол – петък, 7 юни 2019 г., след приключване на точка първа на заседанието.“
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 29.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, бих искала в началото на днешното заседание да поднеса най-искрени поздрави към нашите колеги и приятели мюсюлмани по повод Рамазан байрам. Пожелавам Ви сърцата Ви да са изпълнени с доброта, състрадание. Пожелавам Ви здраве и благополучие на семействата. И най-важното – пожелавам Ви дните да бъдат изпълнени с обич, защото обичта е най-висшият дар на всички ни, независимо от религия, етнос и политическа принадлежност. Честит празник!
Господин Цонев, заповядайте за декларация от името на парламентарната група. (Ръкопляскания.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ честитя големия мюсюлмански празник Рамазан байрам на нашите братя и сестри мюсюлмани в България. Искам да им пожелая от името на парламентарната група и лично от свое име да бъдат живи и здрави, да бъдат все така толерантни, все така обичащи, да бъдат все така патриоти – и те да са живи и здрави, и техните семейства.
Големият мюсюлмански празник Рамазан байрам идва след месеца Рамазан – свещения месец Рамазан. Тази година той съвпадна с предизборната кампания. Ние имахме възможност на стотици срещи с българските мюсюлмани да се убедим в добродетелите, които те притежават, да се убедим в толерантността още веднъж, да се убедим в това, че обичта, милосърдието и смирението са издигнати в начин на общуване за българските мюсюлмани, и да им кажем, че България е благодарна за тяхната толерантност, за мира и за съзиданието, а както каза и господин Ханс ван Баален – президентът на АЛДЕ, на събора на „Демир баба“, обръщайки се към българските мюсюлмани: „Европа има нужда от Вашата толерантност!“
Както Вие, скъпи братя и сестри мюсюлмани, се обръщате към нас, християните, на Великден с „Христос воскресе“, позволете ми и аз да Ви честитя празника с Вашето „Байрам мубарек олсун“, скъпи братя и сестри мюсюлмани! (Продължителни ръкопляскания от ДПС, единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Господин Адамов, заповядайте – декларация от името на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
АЛТИМИР АДАМОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Позволете ни и ние да се присъединим към поздравленията по случай Рамазан байрам.
Позволете ми да отправя от името на нашата парламентарна група най-сърдечни поздравления по случай празника Рамазан байрам, като пожелаваме на всички мюсюлмани здраве, щастие и благоденствие. Нека този празник, който ни учи на мъдрост, да ни направи още по-добри, още по-отговорни, да расте взаимното ни уважение и заедно да работим за нашето общо бъдеще.
Пожелавам на Вас, на Вашите семейства здраве, благополучие и сплотеност. Вярваме, че всички мюсюлмани посрещат Рамазан байрам с достойнство и оптимизъм, като отворят сърцата си за ближния. Нека настъпилият Рамазан байрам да донесе на всички много приятни емоции, да бъдете заедно с най-близките си и да дадете, и да получите прошка! Честит празник! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Адамов.
Продължаваме с постъпилите законопроекти и проекторешения от 29 май до 4 юни 2019 г.:
Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2018 г. и Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2018 г., част от който е и Отчетът за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2018 г. Вносител е Комисията за финансов надзор. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Следва Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2018 г. Вносител е Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Разпределен е на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електроните съобщения.
Годишен доклад за дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електроните съобщения през 2018 г. Вносител е Димитър Лазаров.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносители са Мария Белова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по земеделието и храните и на Комисията по бюджет и финанси.
Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2018 г. Вносител е Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2018 г. Вносител е Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2018 г. Вносител е Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Проект на решение за попълване състава на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Вносител е Даниела Дариткова.
Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г. Вносител е Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата и медиите. Разпределен е и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Съобщения:
Вчера, на 4 юни 2019 г., е постъпил и изпратен на народните представители Общ проект – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, приет на първо гласуване на 29 май 2019 г. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България уведомява Народното събрание, че със свои заповеди е разрешил:
- участието в учение на военнослужещите с щатно въоръжение, снаряжение и екипировка, с бойна техника и транспортни автомобили от служба „Военна полиция“ за времето от 10 до 24 юни 2019 г. включително в районите на тренировъчните центрове Слобозия и Бордушани, Република Румъния. Учението се провежда в изпълнение на Плана за съвместна българо-американска подготовка и учение в страната и чужбина през 2019 г. и не е свързано с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други – на друга държава или организация, въоръжени сили;
- участието в многонационално учение за времето от 6 до 18 юни 2019 г. и изпращането на военнослужещи от Въоръжените сили на Република България на територията на Република Северна Македония със снаряжение, боеприпаси и екипировка;
- участието в многонационално учение в Република Сърбия за времето 2 до 18 юни 2019 г. и изпращането на формирование „Военнослужещи“ от Въоръжените сили на Република България.
В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени компетентните държавни органи. Уведомленията са постъпили на 30 и 31 май 2019 г., с входящ № 903-09-28, входящ № 903-09-29, входящ № 903-09-30 и са предоставени на Комисията по отбрана.
На 3 юни 2019 г. е постъпил Доклад относно извършена от Националния център за парламентарни изследвания последваща оценка на въздействието на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, възложена от Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на основание чл. 28, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Съгласно изискванията, заложени в чл. 17 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Докладът ще бъде публикуван на сайта на Националния център за парламентарни изследвания.
На 31 май 2019 г., с входящ № 911-00-4, в Народното събрание е постъпил Доклад за финансовото управление, контрол и вътрешния одит във Висшия съдебен съвет за 2018 г. Материалът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Съгласно Закона за Фискалния съвет и автоматичните корективни механизми в Народното събрание е постъпило Становище на Фискалния съвет относно Отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. С писмо на председателя на Народното събрание материалът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда, социалната и демографската политика и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА, БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ.
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 88, ал. 1 от ПОДНС внасям Проект на решение за попълване състава на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.“ Внесен е от Даниела Дариткова – председател на парламентарната група на ГЕРБ.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Васил Цветков Цветков за член на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 140 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Кой ще ни запознае с Доклада на Комисията по бюджет и финанси?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, моля за процедура – да подложите на гласуване в залата да бъдат допуснати следните лица: госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, и госпожа Ирена Христова – началник-отдел в дирекция „Данъчна политика“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 124 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май
2019 г.
На заседание, проведено на 30 май 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите.
Със Законопроекта се предлага:
1. Въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2017/1852 на Съвета от 10 октомври 2017 г. относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане в Европейския съюз.
2. Въвеждане на правила за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване.
3. Прецизиране на разпоредби в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във връзка с получено от Европейската комисия официално уведомително писмо относно процедура за нарушение № 2018/2111 за неправилно транспониране на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административно сътрудничество в областта на данъчното облагане.
4. Уеднаквяване на прага за подаване на отчети по държави от многонационални групи предприятия, като се възприема прагът, предвиден в Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г., за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане.
Предложенията във връзка с Директивата за разрешаване на спорове имат за цел подобряване на съществуващите механизми за разрешаване на спорове, възникнали между държавите – членки на Европейския съюз, по прилагането и тълкуването на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане и Арбитражната конвенция на Съюза. Към настоящия момент споровете се разрешават в рамките на процедурата за уреждане на спор по взаимно споразумение, основана на разпоредби в спогодбите и Арбитражната конвенция на Съюза. Конвенцията предвижда и арбитражна процедура за разрешаване на спорове от консултативна комисия, до която се стига изключително рядко.
Въпреки че тези механизми функционират добре, те следва да станат по-ефективни и да бъдат преодолени някои слабости, като липсата на ясни правила относно достъпа на лицата до процедурата, продължителността й и задължителното решаване на спора по обвързващ начин. Подобряването на съществуващите процедури е начин да се гарантира на ниво Европейски съюз, че държавите членки разполагат с по-подробни процесуални разпоредби за предотвратяване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане, както и че засегнатите лица получават повече права, по-добра информираност за процедурата и възможност да разчитат, че страните ще бъдат принудени да постигнат обвързващи резултати. С предлаганите изменения действащите процедури и механизми се подобряват, без да бъдат заменяни.
Със Законопроекта се предлагат правила, с които се надграждат и подобряват съществуващите механизми, като се регламентират правата и задълженията на засегнатите от спорния въпрос лица и на компетентните органи на заинтересованите държави членки, сроковете и условията, при които следва да се осъществяват отделните етапи от процедурата, правото на лицата да се обърнат към компетентния административен съд при отказ на компетентния орган да приеме жалбата, когато органът не определи независим експерт за участие в консултативната комисия или не приложи постигнатото разрешение на спора, както и в други случаи на бездействие.
Обхватът на процедурата, предложена със Законопроекта, е по-широк в сравнение с този на Арбитражната конвенция на Съюза, който е ограничен до спорове, свързани с трансферно ценообразуване и причисляване на печалбите към местата на стопанска дейност. В предложените правила се предвижда да се прилага по отношение на спорове, свързани с тълкуването и прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане и Арбитражната конвенция на Съюза най-вече в случаите, когато един и същ доход или имущество се облагат с данъци в две или повече държави.
С Проекта се предлага и въвеждането на правила за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване във връзка с необходимостта от усъвършенстване на данъчното законодателство в тази област. Документацията за трансферно ценообразуване ще се изготвя за доказване от страна на данъчно задължените лица на пазарния характер на търговските и финансовите взаимоотношения със свързани лица. Задължение за доказване съществува и към настоящия момент в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, но липсват ясни и конкретни правила относно начина за доказване и необходимото съдържание.
При създаването на националните правила за изготвяне на документацията са възприети препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в тази област, както и препоръките на Кодекса за поведение по отношение на документацията за трансферното ценообразуване за свързани предприятия в Европейския съюз, приет на 27 юни 2006 г. от Съвета на Европейския съюз.
До момента в българското данъчно законодателство няма специални правила относно информацията, която следва да се събира и предоставя от задължените лица за целите на определяне на пазарните цени, когато осъществяват сделки със свързани лица. Разпоредбата на чл. 116, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс единствено задължава лицата да доказват съответствието на техните цени с пазарните, но не е указано по какъв начин да стане това и каква информация би била необходима за тази цел.
Документацията за трансферно ценообразуване се състои от местно досие, в което се включва информация за дейността, контролирани сделки (сделките със свързани лица) и прилаганите методи за определяне на пазарните цени. Когато лицата са част от многонационална група предприятия, те следва да разполагат и с обобщено досие, което съдържа информация за групата, включително за организационната структура, дейността, контролираните сделки, функциите на лицата от групата и прилаганата политика на трансферно ценообразуване.
С Проекта се определят и срокове за изготвяне за отделните части на документацията (местно и обобщено досие). Местното досие трябва да бъде изготвено до 31 март на годината, следваща годината, за която се отнася. Този срок е съобразен със срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Този срок е съобразен и с препоръките на Ръководството на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации от 2017 г., в които се отбелязва, че местното досие трябва да бъде готово „не по-късно от крайния срок за подаване на данъчната декларация за въпросната финансова година“.
С Проекта се предлага и прецизиране на разпоредби в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във връзка с получено от Европейската комисия Официално уведомително писмо относно процедура за нарушение № 2018/2111 за неправилно транспониране на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административно сътрудничество в областта на данъчното облагане.
Предлага се и уеднаквяване на прага за подаване на отчети по държави от многонационални групи предприятия, независимо от това дали крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели на Република България или на друга държава или юрисдикция, като се възприема прагът, предвиден в Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане и Мярка 13 от проекта BEPS (Base Erosion and Profit Shifting) относно прилагане на мерки срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати:
С 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Следва Докладът на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Кой ще ни запознае с този доклад?
Заповядайте, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Уважаема госпожо Председател!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май
2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 30 май 2019 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г.
На заседанието присъстваха – от Министерството на финансите: госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, господин Георги Стойков – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“, госпожа Десислава Калудова – и.д. директор на дирекция „Спогодби за избягване на двойно данъчно облагане“, и госпожа Наталия Чернева – заместник-директор на дирекция „Данъчна политика“.
Законопроектът беше представен от госпожа Велкова, която подчерта, че основните му цели са: въвеждането в българското законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2017/1852 на Съвета от 10 октомври 2017 г. относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане в Европейския съюз; въвеждането на правила за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване; прецизиране на разпоредби в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във връзка с получено от Европейската комисия официално уведомително писмо относно процедура за нарушение № 2018/2111 за неправилно транспониране на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административно сътрудничество в областта на данъчното облагане; уеднаквяване на прага за подаване на отчети по държави от многонационални групи предприятия, като се възприема прагът, предвиден в Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане.
Предложенията във връзка с Директивата за разрешаване на спорове целят подобряване на съществуващите механизми за разрешаване на казуси, възникнали между държавите – членки на Европейския съюз, по прилагането и тълкуването на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане и Арбитражната конвенция на Съюза.
Към настоящия момент споровете се разрешават в рамките на процедурата за уреждане на спор по взаимно споразумение, основана на разпоредби в спогодбите и Арбитражната конвенция на Съюза. Конвенцията предвижда и арбитражна процедура за разрешаване на спорове от консултативна комисия, до която се стига изключително рядко.
Тези механизми функционират добре, но следва да станат по-ефективни и да бъдат преодолени някои слабости, като липсата на ясни правила относно достъпа на лицата до процедурата, продължителността ѝ и задължителното решаване на спора по обвързващ начин. Подобряването на съществуващите процедури е начин да се гарантира на ниво Европейски съюз, че държавите членки разполагат с по-подробни процесуални разпоредби за предотвратяване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане, както и че засегнатите лица получават повече права, по-добра информираност за процедурата и възможност да разчитат, че страните ще бъдат принудени да постигнат обвързващи резултати.
С предлаганите изменения действащите процедури и механизми се подобряват, без да бъдат заменяни. Това е начин да се гарантира на ниво Европейски съюз, че, от една страна, държавите членки разполагат с по-подробни процесуални разпоредби за предотвратяване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане, но от друга страна, разполагат с достатъчно гъвкавост, за да се договарят помежду си относно механизъм по свой избор.
Със Законопроекта се предлагат правила, с които се надграждат и подобряват съществуващите механизми. Регламентират се правата и задълженията на засегнатите от спорния въпрос лица и на компетентните органи на заинтересованите държави членки. Определят се сроковете и условията, при които следва да се осъществяват отделните етапи от процедурата, правото на лицата да се обърнат към компетентния административен съд при отказ на компетентния орган да приеме жалбата, когато органът не определи независим експерт за участие в консултативната комисия или не приложи постигнатото разрешение на спора, както и в други случаи на бездействие. Обхватът на процедурата, предложена със Законопроекта, е по-широк в сравнение с този на Арбитражната конвенция на Съюза, който е ограничен до спорове, свързани с трансферно ценообразуване и причисляване на печалбите към местата на стопанска дейност.
С Проекта се предлага и въвеждането на правила за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване във връзка с необходимостта от усъвършенстване на данъчното законодателство в тази област. Документацията за трансферно ценообразуване ще се изготвя за доказване от страна на данъчно задължените лица на пазарния характер на търговските и финансовите взаимоотношения със свързани лица. Задължението за доказване съществува и към настоящия момент, но липсват ясни и конкретни правила относно начина за доказване и необходимото съдържание.
До момента в българското данъчно законодателство няма специални правила относно информацията, която следва да се събира и предоставя от задължените лица за целите на определяне на пазарните цени, когато осъществяват сделки със свързани лица. Разпоредбите единствено задължават лицата да доказват съответствието на техните цени с пазарните, но не е указано по какъв начин да стане това и каква информация би била необходима за тази цел. Тази празнота в законодателството създава неяснота и несигурност в задължените лица при обосноваването на пазарния характер на цените по сделките между свързани лица, още повече че тежестта на доказване е върху задълженото лице.
Документацията за трансферно ценообразуване се състои от местно досие, в което се включва информация за дейността, контролирани сделки – сделките със свързани лица, и прилаганите методи за определяне на пазарните цени. Когато лицата са част от многонационална група предприятия, те следва да разполагат и с обобщено досие, което съдържа информация за групата, включително за организационната структура, дейността, контролираните сделки, функциите на лицата от групата и прилаганата политика на трансферно ценообразуване.
С Проекта се определят и срокове за изготвяне на отделните части на документацията – местно и обобщено досие, предлага се и прецизиране на разпоредби в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във връзка с получено от Европейската комисия официално уведомително писмо относно процедура за нарушение № 2018/2111 за неправилно транспониране на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административно сътрудничество в областта на данъчното облагане.
Предлага се и уеднаквяване на прага за подаване на отчети по държави от многонационални групи предприятия, независимо от това дали крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели на Република България или на друга държава или юрисдикция, като се възприема прагът, предвиден в Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане.
След обсъждането и проведеното гласуване с 12 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“ Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Следва Докладът на Комисията по правни въпроси.
Господин Калфин, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ КАЛФИН:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май
2019 г.
На свое заседание, проведено на 4 юни 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г.
На заседанието присъстваха – от Министерството на финансите: госпожа Наталия Чернева – заместващ директор „Данъчна политика“, и госпожа Анна Бъчварова – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“; и от Националната агенция за приходите: госпожа Десислава Калудова – и.д. директор на дирекция „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане“.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Чернева, която посочи, че с него се цели въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2017/1852 на Съвета от 10 октомври 2017 г. относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане в Европейския съюз, както и правила за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване. Прецизират се разпоредби в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с получено от Европейската комисия официално уведомително писмо относно процедура за нарушение № 2018/2111 за неправилно транспониране на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административно сътрудничество в областта на данъчното облагане. Със Законопроекта се предлага уеднаквяване на прага за подаване на отчети по държави от многонационални групи предприятия, като се възприема прагът, предвиден в Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане.
Тя допълни, че с него се предлагат правила, с които се уреждат правата и задълженията на засегнатите от спорния въпрос лица и на компетентните органи на заинтересованите държави членки; сроковете и условията, при които следва да се осъществяват отделните етапи от процедурата; правото на лицата да се обърнат към компетентния административен съд при отказ на компетентния орган да приеме жалбата, както и в други случаи на бездействие. Предложените правила се предвижда да се прилагат по отношение на спорове, свързани с тълкуването и прилагането на Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане и Арбитражната конвенция на Съюза, в случаите, когато един и същ доход или имущество се облагат с данъци в две или повече държави членки.
Със Законопроекта се въвеждат правила за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване във връзка с необходимостта от усъвършенстване на данъчното законодателство, като са възприети препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в тази област, както и препоръките на Кодекса за поведение по отношение на документацията за трансферното ценообразуване за свързани предприятия в Европейския съюз.
В дискусията взеха участие народните представители Крум Зарков и Пенчо Милков.
Господин Крум Зарков посочи, че подкрепя целите на Законопроекта, но ще се въздържи, тъй като отделни разпоредби следва да бъдат прецизирани между първо и второ гласуване, и отбеляза, че ще работи конструктивно за прецизиране на текстовете.
В отговор на поставен въпрос от господин Милков представителите на Министерството на финансите посочиха, че целта на Законопроекта е създаването на ясни критерии, улесняване на процеса и анализ на риска.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Калфин.
Ще имаме ли мотиви на вносителя? Не виждам.
Откривам разискванията.
Колеги, заповядайте за изказване.
Госпожо Стоянова, Вие ли първа? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря, уважаеми колеги.
Докладите бяха много подробни, все пак те със своята подробност обхващаха всички промени, които се правят в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, но искам в своето изказване да се фокусирам върху две основни неща, които се променят и всъщност са същината на този законопроект.
На първо място са текстовете, които са свързани с прилагането на Директива на Европейския съюз относно механизми за разрешаване на спорове в данъчното облагане. Такива механизми съществуват и в момента – механизми за преговори, разговори, в крайна сметка уреждане по взаимно съгласие между държавите членки на тези спорове. Макар и не толкова чести, такива спорове има. Този механизъм е положителен както за всяка една от страните, участващи в него, така и за засегнатите фирми, защото, ако такъв механизъм не работи правилно, ако той въобще не се използва, това означава всички спорове да преминават през Съда на Европейския съюз, което е трудоемко, финансоемко и в крайна сметка удължава времето за уреждането на тези спорове. Този механизъм го има, съществува, но при него, за съжаление, до момента не са достатъчно точно и ясно разписани стъпките, които трябва да се извървят, процедурите, които трябва да се случат, сроковете, в които те трябва да се случат. Това именно е целта на промяната в Директивата – респективно на нашия Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, така че, регламентирайки го точно, наистина еднозначно да се спазва от всички страни.
Другото, което е важно, освен подобряване и най-подробно разписване на процедурата и сроковете, е, че се въвежда задължителност на решенията, до които стига този арбитраж. Досега нямаше ясни текстове в тази посока. Много често, независимо че се стига до определено споразумение, на практика то не се прилагаше. Сега вече има изисквания за задължителност на решенията, които се вземат по тези споразумения.
Третото важно в тази посока е, че досега разписаното в Директивата и Правилата, които се прилагаха, се отнасяха единствено и само за трансферното ценообразуване между различните държави – членки на Европейския съюз, а сега, с това допълнение разширяваме обхвата до всички данъци – не само до данъците върху печалбата, а до всички данъци, които са обект на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане между различните държави. Това е важно както за фирмите, така и за държавите членки – важна промяна, която има за цел именно да облекчи решаването и това да се случва по-бързо и ефективно.
Второто, което има голям дял в тези изменения, е въвеждането на правила за изготвяне на документацията за трансферното ценообразуване. Всички знаем, че трансферното ценообразуване е всъщност механизмът, чрез който се прехвърлят печалби най-често при мултинационалните компании – от една държава в друга, тогава, когато имаме различно данъчно облагане в едната и в другата държава. По този начин много често и фирми, които се намират и са регистрирани в България, но са част от мултинационални компании и са собственост на мултинационални компании, именно чрез подобно трансферно ценообразуване на стоките и услугите, които ползват, прехвърлят част от печалбите си някъде другаде, а не ги облагат в България.
И досега в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс имаме текстове, които изискват при проверки и ревизии данъчно задължените лица да доказват съответствието на техните цени с пазарните, но досега не сме имали ясно разписан начин как това да стане и какви документи се изискват. Регламентирането на начина и на документите, разбира се, е в полза на лицата и на данъчната администрация, защото предварително ще има яснота за техните взаимоотношения, няма да се налага в хода на ревизията да се изискват и още, и още документи или да се признават, или да не се признават едни или други документи.
Тези предложения са коректни и според мен ще бъдат в полза и на двете страни – на контролните органи и на данъчно задължените лица. Това, за което обаче става дума тук, е за предварителна документация, оформена в така нареченото „местно досие“, в което всяко данъчно задължено лице над определен праг, разбира се, осъществява сделки между свързани лица, следва да изготвя такова досие. Освен това за досието има и срок – 31 март на следващата година, и доста сериозна санкция за липсата му.
Мисля, че трябва внимателно да помислим между първо и второ четене, независимо че прагът е висок, дали това е необходимо изискване и дали то няма да бъде допълнителна административна тежест към онези данъчно задължени лица, които не са част от мултинационални компании, а са си само свързани български лица. В този смисъл дори в някакъв момент да има елемент на трансферно ценообразуване, фискът не е застрашен от него, тъй като прилагат една и съща данъчна ставка. Тя в крайна сметка е приложена от едното или другото лице и сумата на данъка върху печалбата е внесена в бюджета. Това, разбира се, не изключва проверката и прилагането на трансферното ценообразуване, защото може да има случаи, в които предприятия на загуба поемат част от печалбите на други предприятия, с цел избягване.
Това, за което говоря, е тогава, когато и двете свързани данъчно задължени лица наистина облагат своята печалба с 10%, колкото е българският данък. Освен това глобата за липсата на местно досие, което не се представя пред данъчните, но трябва да бъде на разположение във всеки момент, в който бъде поискано, е доста сериозна. Наистина трябва да помислим и да проверим дали в изискванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие задължително са предвидени подобни изисквания и за онези данъчно задължени лица, които не са част от мултинационални компании. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Госпожо Христова, заповядайте.
ДОРА ХРИСТОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да представя нашите резерви относно някои текстове в Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които, между другото, съвпадат с несъгласията от страна на бизнеса – които са участвали в общественото обсъждане на този законопроект.
Първото, с което не сме съгласни, и бизнесът не е съгласен, тъй като сме поели ангажимент да защитаваме малкия и среден бизнес, това е, както и госпожа Стоянова каза, включването в изискването за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване и на юридическите лица – местни и чуждестранни, които осъществяват своята дейност в Република България, да изготвят такава за сделки между свързани лица, които са вътрешни сделки, а не само за трансграничните. Според нас това не е необходимо, тъй като те подлежат на едно и също данъчно облагане, а това трябва да бъде задължително за юридическите лица, които осъществяват трансгранични сделки със свързани лица.
Искам да обърна внимание, че даже самите вносители на Законопроекта в своите мотиви са изтъкнали като предпоставка за неговото въвеждане следния факт: в последните години трансферното ценообразуване се превръща в основен приоритет за държавите от цял свят в условията на все по-глобална икономика.
Понастоящем в рамките на многонационалните групи се осъществяват около 60% от световната търговия със стоки и услуги. В резултат на отклонение от цените по сделките в транснационалните групи може сериозно да се застраши данъчната основа на държавите. Ето защо справедливото разпределение на данъчната основа между отделните юрисдикции, в които функционират отделни подразделения на тези групи, се превръща в ключов въпрос. Тоест и самите вносители подчертават, че основната роля, основната презумпция на тази промяна, която е заложена в Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, е, за да се избегне прехвърлянето на облагаеми приходи при многонационалните компании от държави с по-висока данъчна ставка към държави с по-ниско данъчно облагане.
Искам да обърна внимание, че тези промени се въвеждат на база Ръководството на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, но това не е задължително да се прави и за вътрешните сделки, тъй като например в Германия и в Белгия изискванията за тази документация за трансферното ценообразуване е задължителна само за трансграничните сделки със свързани лица.
Второто, с което не сме съгласни, е много краткият и нереалистичен срок, който е посочен в промените – 31 март на следващата година, след годината, за която се изготвя тази документация. Бизнесът също не е съгласен с тези срокове. Те съвпадат с доста административна работа от страна на фирмите по изготвяне на отчети, данъчни декларации. Предлагаме този срок да бъде до 30 септември, когато е крайният срок за предоставяне на корекционните данъчни декларации.
Не сме съгласни също с високите санкции, които са заложени при неизготвяне на такава документация – от 0,5% до 0,1%, обърнете внимание, върху общата стойност на всички сделки между свързани лица, което е много високо като стойност. Предлагаме да има горна граница на тази санкция. Искам да обърна внимание, че много от текстовете са неясни. Според мен те са направени като буквален превод от английски, има много спорни моменти, които трябва да бъдат уточнени и доизяснени. Това още повече е предпоставка и за намаляване на санкцията, тъй като може да бъде осъществяван и натиск от страна на данъчната администрация към фирмите, които са длъжни да изготвят такава документация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Има ли реплики по повод изказването на народния представител Дора Христова? Няма заявки за реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Търновалийски – имате думата за изказване.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чухме подробните доклади за предлаганите промени, чухме и преждеговорившите. Промените наистина са важни – да, специфични са, но решават или правят опит да решат сериозни проблеми. Бих ги разделил в две групи.
Първата група – проблеми, които се опитват да бъдат решени чрез транспониране изискванията на Директива ЕС 2017/1852 за подобряване на механизмите за решаване на международни данъчни спорове, както и прецизиране на вече въведени текстове с предходни изменения в ДОПК по Директива 2011/16 на Европейския съюз.
Втората група промени, които са предложени, са свързани с препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие във връзка с документацията по трансферното ценообразуване – много важна тема, която ще реши доста сериозни проблеми, но ние имаме доста забележки по това, което е предложено, и в тази посока ще бъде моето изказване.
Целта на предложените изменения е въвеждане на изисквания за подобряване на механизмите за решаване на спорове във връзка с данъчното облагане в Европейския съюз и за постигане на по-голяма ефективност и преодоляване на някои слабости в законодателството.
С предложения Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се регламентират правата и задълженията на засегнатите от спорния въпрос лица и на компетентните органи в съответните държави членки, сроковете и етапите на процедурата, правото на лицата да обжалват решението на компетентния орган пред Административния съд, когато не е приета жалбата, както и да обжалват случаите, в които компетентният орган не е допуснал независим експерт или други случаи на бездействие.
Според вносителя с предложените текстове трябва да се гарантира правната сигурност на данъчно задължените лица и да се избегне нежеланото двойно данъчно облагане. Считам, че това ще бъде напълно вярно, ако вносителят беше доразвил процедурата и беше въвел възможност, която я има в другите държави членки, а именно процедура за издаване на предварително споразумение за ценообразуване в България, с което щеше да се постигне пълна ефективност на процеса и наистина по-голяма правна сигурност на данъчно задължените лица.
Въвеждането на такива сериозни промени в данъчното законодателство изискват сериозен и задълбочен анализ, за да могат да се постигнат поставените цели за ефективност на процедурата, за намаляване на административната тежест, разбира се, и за правна сигурност на данъчно задължените лица.
Едва ли между двете четения, колеги, ще можем да предложим и да въведем процедурата за предварителна оценка на ценообразуването в България, но аз се обръщам към вносителите: нека да бъде направен задълбочен анализ, да бъде прегледана практиката в другите държави – членки на Европейския съюз, които са въвели тази процедура, и в най-кратки срокове да бъде предложена такава промяна и такава възможност, защото считаме, че това ще облекчи и бизнеса, и административната тежест, и ще направи много по-лесен процеса по тези спорове.
Втората група промени, свързани с препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие: като философия – да, ние го приемаме. Българското данъчно законодателство не е доразвито в областта на трансферното ценообразуване и сделките между свързани лица. Единствено чл. 116, ал. 2 от ДОПК казва, че при сделки между свързани лица трябва да имаме пазарни цени – имаме наредбата, с която се определя методиката на пазарните цени. Това наистина не е достатъчно и в това отношение трябва да имаме промени.
С направените предложения за една тежка процедура по съставяне на местно обобщено досие, с едни много кратки срокове – 30 март, когато е срокът за годишно данъчно приключване, с едни необясними санкции, смятам, че не постигаме нито правна сигурност, нито намаляване на административната тежест – напротив, тези проблеми се задълбочават. Смятам, че те не са нужни, защото българското данъчно законодателство – ДОПК, изисква от данъчно задължените лица да доказват сделките между свързани лица и пазарните цени. В българския закон има предвидени санкции в това отношение и не е необходимо да има нови санкции само защото на 1 април едно дружество не разполага с изготвено местно досие, каквато е била препоръката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Също така смятам, че можем да помислим и ние ще направим предложения между първо и второ четене по отношение както на сроковете, така и на кръга от лица, които да бъдат задължени да изпълняват тази процедура. За размера на санкциите вече казах.
Между първо и второ четене ние ще направим нашите предложения, но като цяло приемаме това като правилен подход, като част от борбата с данъчните измами. Заедно с Вас в тази зала трябва да направим тази процедура по-ефективна и по-добра, за да има ефект от нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Има ли реплики?
Други изказвания? Няма други изказвания по повод разглеждания законопроект – не виждам желаещи народни представители.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г.
Гласували 121 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 36.
Предложението е прието, а с това и на първо гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г.
Процедура – заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Моля за процедура – срокът за предложения между първо и второ четене да бъде удължен със седем дни или общо – 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Гласуваме предложението на госпожа Стоянова за удължаване на срока между първо и второ четене на 14 дни – удължаването е със седем дни.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневната програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Госпожо Александрова, заповядайте да ни запознаете с Доклада за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за процедура за допуск на господин Румен Димитров – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Гласуваме предложението за допуск до залата на господин Димитров.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете госта в залата.
Имате думата, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме заглавието на Закона.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 1 – текст на вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 94б1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 т. 6 се изменя така:
„6. заверени копия от два или повече договора, по които носители на права упълномощават заявителя за колективно управление на права, а когато заявлението е за регистрация по чл. 94в, ал. 3 – заверени копия от два или повече договора, по които носители на права упълномощават заявителя за колективно управление на всички авторски и сродни права върху произведенията и другите обекти на закрила, посочени в договорите;“.
2. В ал. 6 след думите „(OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.)“ се добавя „наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 910/2014“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на текста на вносителя за § 1 в редакция, предложена от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Предложението за § 1 е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 94р се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 изречение четвърто се изменя така: „Членовете на комисията избират председател и може да приемат правила за работа.“
2. В ал. 7, изречение второ думата „Комисията“ се заменя с „Председателят на комисията“.
3. В ал. 8 след думите „ал. 6“ се добавя „председателят ѝ“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на текста за § 2 по вносител в редакция, предложена от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Предложението за текста на § 2 е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението по вносител за § 3.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 94ш, ал. 1 думите „съгласуван с регистрираните организации по чл. 94б и представителните организации на ползвателите“ се заличават и се създават изречения второ, трето и четвърто: „Преди вписването министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър изисква становище от регистрираните организации за колективно управление на права и от представителните организации на ползвателите. Становището се предоставя в 14-дневен срок от получаването на искането. Липсата на становище не спира процедурата по вписването.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Изказвания? Не виждам желаещи.
Гласуваме § 4 по текст на вносител в редакция, предложена от Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 94щ, ал. 2 след думите „дружество за колективно управление на права“ се добавя „или не бъде предоставена информацията или документите по ал. 1“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по предложението за § 5? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на текста на вносителя в редакцията, предложена от Комисията за § 5.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Има предложение от народния представител Анна Александрова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 6:
„§ 6. В чл. 95в, ал. 2 изречение второ се изменя така: „Организациите за колективно управление на права, когато предявяват искове или искат налагането на мерки, не трябва да установяват индивидуални права на управление, съответно за защита, на техните членове, оповестени в списъка по чл. 94у, ал. 1, т. 10, и на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията за създаване на нов § 6 с представения текст.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 6 има предложение от народния представител Христиан Митев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7:
„§ 7. В чл. 98 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Нарушенията по чл. 97 се установяват с акт, който се съставя от длъжностни лица, определени със заповед на министъра на културата.
(2) Длъжностните лица по ал. 1 имат право да:
1. извършват проверки на място и по документи;
2. изискват достъп до подлежащите на контрол обекти;
3. изискват документите, необходими за извършването на проверки;
4. изземват трайни материални носители, съдържащи закриляни от закона обекти, свързани с нарушението;
5. използват автоматизирани средства за контрол при констатиране на нарушенията по чл. 97;
6. използват специалист – технически помощник;
7. дават задължителни разпореждания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона;
8. изискват съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи, общините и кметствата при или по повод проверките по т. 1.“
2. Създава се ал. 4:
„(4) Използването на автоматизираните средства за контрол по ал. 2, т. 5 се определя със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 6, който става § 7 в подкрепа на текста на вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
„§ 8. В чл. 98а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата „доказателства“ се добавя „включително трайните материални носители, които се изземват“.
2. В ал. 3 думите „лицето, извършило действията“ се заменят с „длъжностното лице по чл. 98, ал. 1“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Гласуваме текста по вносител в редакция, предложена от Комисията, на § 7, който става § 8.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9:
„§ 9. Член 98б се изменя така:
„Задължение за съдействие
Чл. 98б. Проверяваното лице е длъжно да:
1. осигури безпрепятствен достъп до проверяваните обекти;
2. окаже съдействие на длъжностните лица по чл. 98, ал. 1;
3. предостави исканите от длъжностните лица по чл. 98, ал. 1 документи, трайни материални носители, съдържащи закриляни от закона обекти, както и други доказателства.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 8 в редакция, предложена от Комисията в подкрепа на текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 9 има предложение от народния представител Христиан Митев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10:
„§ 10. Създава се чл. 98б1:
„Връчване на акт за установяване на административно нарушение на еднолични търговци и юридически лица
Чл. 98б1. (1) Когато нарушителят е едноличен търговец или юридическо лице, актът за установяване на административното нарушение се връчва срещу подпис на търговеца, на законния представител на юридическото лице или на упълномощено от него лице.
(2) Когато е съставен в отсъствие на нарушителя, актът се изпраща:
1. на хартиен носител по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса на управление или кореспонденция, вписан в съответния регистър, воден от Агенцията по вписванията или
2. като електронен образ на хартиения носител чрез електронно съобщение, подписано с квалифициран електронен подпис, съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, на електронен адрес, посочен в нормативно уреден регистър, в който е вписан адресата или на адрес в информационна система за сигурно връчване. Изпращането на електронното съобщение се удостоверява чрез електронен времеви печат по глава III, раздел 6 от Регламент № (ЕС) 910/2014 или възпроизвеждане на електронния образ на съобщението на хартиен носител, като идентичността му се удостоверява с подпис на служителя на всяка страница и се прилага към преписката.
(3) Актът, изпратен по пощата, се смята за връчен на датата, на която обратната разписка е подписана от търговеца, от законния представител на юридическото лице или от техен пълномощник или служител, определен да получава книжа и съобщения.
(4) Актът, изпратен с електронно съобщение, се смята за връчен, когато в 7-дневен срок от изпращане на електронното съобщение адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационна система за сигурно връчване.
(5) Когато актът е връчен с обратна разписка и с електронно съобщение, за дата на връчване се смята по-късната дата.
(6) Когато актът не може да бъде връчен по реда на ал. 2 – 5, съобщение за съставянето му се поставя незабавно на таблото за обявления и на специална секция на интернет страницата на Министерството на културата, видима при първоначалното й зареждане. В съобщението се посочва и датата на поставянето му.
(7) Когато в 14-дневен срок от поставянето на съобщението по ал. 6 лицето не се яви в Министерството на културата за предявяване и подписване на акта, актосъставителят отбелязва това в акта, същият се прилага към преписката и се смята за редовно връчен в деня на отбелязването.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по предложението за текст на § 9, който става § 10? Не виждам.
Гласуваме предложението на вносителя в редакция на Комисията за § 9, който става § 10.
Гласували 101 народни представители: за 99, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 10 има предложение от народния представител Христиан Митев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11:
„§ 11. В чл. 98в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „министъра, отговарящ за културата, или от упълномощено от него длъжностно лице“ се заменят с „министъра на културата или от оправомощен от него заместник-министър“.
2. Създават се нови ал. 2 и 3:
(2) Препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя.
(3) Когато наказателното постановление не може да бъде връчено на едноличния търговец или юридическото лице на посочения от него адрес или на адреса на управление или кореспонденция, вписан в съответния регистър, воден от Агенцията по вписванията, се прилага съответно чл. 98б¹, ал. 6 и 7, включително при отказ да се получи препис от наказателното постановление, и отбелязването се извършва от органа по ал. 1.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 4“.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 6.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя в редакция, предложена от Комисията, за § 10, който става § 11.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12:
„§ 12. В чл. 98в¹ се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се заглавие: „Правомощия на кметовете на общини“.
2. В ал. 6 думите „ал. 2, изречение първо и ал. 3“ се заменят с „ал. 4, изречение първо и ал. 5“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Гласуваме предложението на вносителя в редакция, предложена от Комисията, за § 11, който става § 12.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 12 – текст на вносител. Има предложение от народния представител Христиан Митев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13:
„§ 13. В § 2 от Допълнителните разпоредби се създава т. 21:
21. „Автоматизирани средства за контрол“ са стандартизирани или сертифицирани от независима организация, установена на територията на Европейския съюз, уреди и/или компютърни програми, които автоматично констатират използването на закриляни от закона обекти в присъствие или отсъствие на контролен орган и в присъствие или отсъствие на проверяваното лице.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по този текст? Не виждам.
Гласуваме предложението на вносителя за § 12, който става § 13, в редакция, предложена от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по повод предложеното наименование на подразделението? Не виждам.
Гласуваме наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14:
„§ 14. Образуваните и неприключили пред министъра на културата до влизането в сила на този закон административни производства по дял втори „а“ се довършват по новия ред.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението по вносител за § 13, който става § 14, в редакция, предложена от Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 14 – текст на вносител. Има предложение от народния представител Христиан Митев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Анна Александрова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 15:
„§ 15. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 38:
а) в ал. 1:
аа) текстът преди т. 1 се изменя така: „Комисията изготвя и приема годишен доклад, който внася в Народното събрание до края на второто тримесечие на следващата година. В същия срок докладът се предоставя и на президента на републиката и Министерския съвет. Докладът съдържа:“;
бб) точка 4 се изменя така:
„4. преглед на състоянието и оценка за развитието на конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и/или услуги;“
б) създава се нова ал. 3:
„(3) Освен данни, предоставяни от предприятията, при изготвяне на доклада по ал. 1 комисията може да използва и друга публично достъпна информация от официални източници, както и публично достъпни пазарни проучвания. Пазарните проучвания по изречение първо трябва да са представителни и количествени, данните в тях да са съпоставими с данни, събирани от комисията, да са осъществени в съответствие с принципите и критериите на статистическата дейност и по методика, съгласувана с комисията, и публикувана на страницата й в интернет.“;
в) досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) Комисията публикува доклада на страницата си в интернет.“
2. Член 337 се изменя така:
„Чл. 337. (1) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания, доколкото с този закон не е установен друг ред.
(2) Нарушенията по чл. 324 – 335 се установяват с актове, съставени от оправомощените по чл. 312, ал. 1 служители.“
3. Създава се чл. 337а:
„Чл. 337а. (1) Когато нарушителят е едноличен търговец или юридическо лице, актът за установяване на административното нарушение се връчва срещу подпис на търговеца, на законния представител на юридическото лице или на упълномощено от него лице.
(2) Когато е съставен в отсъствие на нарушителя, актът се изпраща:
1. на хартиен носител по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса на управление или кореспонденция, вписан в съответния регистър, воден от Агенцията по вписванията, или
2. като електронен образ на хартиения носител чрез електронно съобщение, подписано с квалифициран електронен подпис, съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, на електронен адрес, посочен в нормативно уреден регистър, в който е вписан адресата или на адрес в информационна система за сигурно връчване. Изпращането на електронното съобщение се удостоверява чрез електронен времеви печат по Глава III, Раздел 6 от Регламент № (ЕС) 910/2014 или възпроизвеждане на електронния образ на съобщението на хартиен носител, като идентичността му се удостоверява с подпис на служителя на всяка страница и се прилага към преписката.
(3) Актът, изпратен по пощата, се смята за връчен на датата, на която обратната разписка е подписана от търговеца, от законния представител на юридическото лице или от техен пълномощник или служител, определен да получава книжа и съобщения.
(4) Актът, изпратен с електронно съобщение, се смята за връчен, когато в 7-дневен срок от изпращане на електронното съобщение адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационна система за сигурно връчване.
(5) Когато актът е връчен с обратна разписка и с електронно съобщение, за дата на връчване се смята по-късната дата.
(6) Когато актът не може да бъде връчен по реда на ал. 2 – 5, съобщение за съставянето му се поставя незабавно на таблото за обявления и на специална секция на интернет страницата на комисията, видима при първоначалното й зареждане. В съобщението се посочва и датата на поставянето му.
(7) Когато в 14-дневен срок от поставянето на съобщението по ал. 6 адресатът не се яви в комисията за предявяване и подписване на акта, актосъставителят отбелязва това в акта, същият се прилага към преписката и се смята за редовно връчен в деня на отбелязването.“
4. Създава се чл. 337б:
„Чл. 337б. (1) Въз основа на актовете по чл. 337, ал. 2 председателят на комисията или изрично оправомощено от него длъжностно лице – член на комисията, издава наказателни постановления или мотивирани резолюции за прекратяване на административнонаказателното производство.
(2) Препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя.
(3) Когато наказателното постановление не може да бъде връчено на едноличния търговец или юридическото лице на посочения от него адрес или на адреса на управление или кореспонденция, вписан в съответния регистър, воден от Агенцията по вписванията, се прилага съответно чл. 337а, ал. 6 и 7, включително при отказ да се получи препис от наказателното постановление, и отбелязването се извършва от наказващия орган.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по предложенията за § 14?
Заповядайте, господин Митев, за изказване – имате предложение по този текст.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, всъщност по този текст в Комисията и на второ четене, и в работната група бяха водени доста продължителни и съдържателни дебати. В действителност той претърпя радикална промяна. Първоначално на Комисията ѝ беше вменено императивно, задължително, при всички положения да ползва друга публично достъпна информация. Такава беше редакцията на текста по вносител – информация, която не е от официален източник, която е изработена незнайно от кого, незнайно къде, незнайно как. В течение на дискусията обаче все пак беше възприето, че тази информация трябва да е от официални източници, и допуснато включително информацията да е от публично достъпни пазарни проучвания.
Текстът е допълнен, както виждате, тези пазарни проучвания трябва да отговарят на определени критерии и да са представителни, количествени, данните в тях да са съпоставими с данни, събирани от Комисията, да са осъществени в съответствие с принципите и критериите на статистическата дейност, което, разбира се, в голяма степен дава гаранции за това, че няма да бъдат проучвания, които да пораждат съмнения в себе си.
Все пак остава съмнение и това беше ясно изразено от представители на платформените оператори в дискусията в Правната комисия при гледане на второ четене на текста. Затова е тази добавка, това допълнение, което е различно от текста по вносител, а именно – добавя се, че тези проучвания трябва да бъдат направени по методика, съгласувана с Комисията и публикувана на страницата ѝ в интернет. И в Комисията, и сега тук смятам, че това не е достатъчно, за да може да имаме достатъчно доверие от всички участници на пазара на електронни съобщителни услуги. Затова предлагам след думите „съгласувана с Комисията“ да бъде добавено „след проведени обществени консултации“. Тези обществени консултации ще имат за цел да бъде чуто и да бъде съобразено и становището на тези лица, които ще бъдат обект на изследване. Прекалено много примери имаме, поне в социологическите проучвания, които се извършват по отношение на изборни резултати и доверие в политически партии, за това, че те не отразяват реалната ситуация, обективната истина такава, каквато е, за да можем да си позволим да всяваме съмнения в участниците на пазара на електронни съобщителни услуги, затова че съответното пазарно проучване, което ще бъде официализирано, тъй като то ще стане част от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията, и по този начин всъщност ще имаме едно проучване, което от неофициално се превръща в официално и в становище на практика на самата Комисия за регулиране на съобщенията – Комисия, която към този момент има статута на независим регулатор, и ние нямаме съмнения до момента в работата ѝ като такъв.
Затова аз смятам, че едно такова допълнение – да бъдат проведени обществени консултации, да бъдат чути становищата на субектите, които ще подлежат и ще бъдат обект на такова пазарно проучване, без да се препраща към съответна процедура в Закона за електронните съобщения – било то чл. 37, където има предвидена такава по отношение на решения, които се вземат от страна на Комисията, е със съществено значение за развитие на сектора на електронните съобщителни услуги. Смятам, че в такава форма, без да имаме задължително следване на процедурата в Закона, а това е и достатъчна възможност за оперативна самостоятелност от страна на Комисията, от друга страна, дава възможност и за по-голямо доверие от страна на участниците на пазара на електронните съобщителни услуги, и по-специално платформените оператори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Не виждам желаещи за реплики.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на вносителя в редакция, предложена от Комисията за § 14, който става § 15… (Уточнения.)
Извинете, господин Митев, аз бих искал да посочите конкретна редакция и място за тази поправка, която предлагате, защото изхождах от това, че Вашето предложение е разгледано и прието от Комисията. Конкретното Ви предложение, моля.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Конкретното предложение е: в т. 1 буква „б“ на чл. 38, ал. 3 след думите „съгласувано от Комисията“ да се добавят думите „след проведени обществени консултации“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Първо, преминаваме към гласуване предложението на господин Митев, което той направи в днешното заседание – в т. 1, буква „б“, чл. 38, ал. 3 да се добави текстът „след обществено обсъждане“.
Гласували 130 народни представители: за 14, против 5, въздържали се 111.
Предложението не е прието.
Сега преминаваме към гласуване на текста, предложен от вносителя, за § 14, който става § 15 по Доклада на Комисията.
Гласували 128 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 31.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията предлага да се създаде § 16.
„§ 16. В Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. …) в чл. 31, т. 1 думите „чл. 98в, ал. 2“ се заменят с „чл. 98в, ал. 4“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма изказвания.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на § 16 с текст, докладван от председателя на Правната комисията.
Гласували 129 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 27.
Предложението е прието, а с това и на второ гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г. и приет на първо гласуване на 27 март 2019 г.

Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневната ни програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.
С Доклада на Комисията по земеделието и храните ще ни запознае народният представител Мария Белова.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да бъде гласуван допуск до заседанието на Народното събрание за лицата: господин Иван Боянов – директор на дирекция „Правна“ в Държавен фонд „Земеделие“, и госпожа Марияна Стойчева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“ в Държавен фонд „Земеделие“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Белова.
Моля, режим на гласуване за допуск в залата.
Гласували 118 народни представители: за 108, против 5, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям Ви:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 954-01-36, внесен от народния представител Мария Белова и група народни представители на 31 май 2019 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 4 юни 2019 г., на което обсъди цитирания законопроект.
В заседанието на Комисията взеха участие: от Министерството на земеделието, храните и горите – министър Десислава Танева, Аделина Стоянова и Надежда Петрова, държавни експерти в дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделски парцели“, и Христо Рангелов – старши юрисконсулт в дирекция „Правна“; от Държавен фонд „Земеделие“ – Иван Боянов, директор на дирекция „Правна“, и Марияна Стойчева – главен юрисконсулт.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Мария Белова, която отбеляза, че предлаганите промени са свързани с наличието на противоречива съдебна практика и с необходимостта от прецизиране на някои текстове, основно свързани с установяването на недължимо платени суми и с правомощията на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да сключва административни договори, да издава актове за установяване на публични държавни вземания и решения за налагане на финансови корекции, както и да делегира правомощия на своите заместници и на директорите на областните дирекции на Фонда.
В тази връзка е прецизиран текстът, свързан с начина, по който се уреждат отношенията между Фонда и получателите на кредити, държавни помощи, безвъзмездна финансова помощ и субсидии, като се уточнява, че това става с административни договори или административни актове.
Разширява се кръгът от правомощия, които изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ има право да делегира на своите заместници и на директорите на областните дирекции на Фонда, като към тях се включват и тези, произтичащи по силата на договора, с който Управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. делегира част от функциите си по прилагане на Програмата на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция.
Изрично е посочено, че изпълнителният директор на Фонда издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на Глава пета, Раздел III от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Тези правомощия изпълнителният директор на Фонда също ще може да делегира на своите заместници и на директорите на областни дирекции на Фонда, като с преходна разпоредба е предвидено това негово право да се прилага и по отношение на вече издадени до влизането в сила на Закона актове и решения.
Повишава се минималният праг за подлежащите на възстановяване суми по схемите за плащане и проекти, изплатени от европейските фондове от 100 на 250 евро.
Изрично е посочено, че вземанията на Държавен фонд „Земеделие“, които възникват въз основа на административен акт или административен договор, представляват публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съответно е предвидено обжалването на тези актове да не спира тяхното изпълнение.
Разграничени са хипотезите, в които дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, от случаите, които не попадат в обхвата на ЗУСЕСИФ и при които установяването става с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане. Съответно с преходна разпоредба се предлага този ред за установяване на дължимостта на вземанията да се отнася и за издадени до влизането в сила на Закона решения и актове.
Създава се правно основание изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, да одобри методика за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушения на нормативни или договорни задължения от страна на бенефициенти по мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Министерството на земеделието, храните и горите съгласува Законопроекта, като прави конкретни предложения за прецизиране на текстовете. Предлагат минималният праг за подлежащите на възстановяване суми по схемите за плащане и проекти да важи и за изплатените от държавния бюджет. По отношение на методиката за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ предлагат между първо и второ четене на Законопроекта да се предвиди, че тя подлежи на обнародване в „Държавен вестник“.
Предлагат и да бъде прецизиран текстът на преходната разпоредба, като се посочи, че правомощието на изпълнителния директор на Фонда да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на решения за налагане на финансови корекции по реда на ЗУСЕСИФ, както и неговото право да делегира това свое правомощие, се отнасят и за вече издадени до влизането на закона сила актове и решения.
В последвалата дискусия от парламентарната група на „БСП за България“ заявиха, че очевидно има необходимост от коригиране на част от текстовете на Закона, но изразиха съмнение, че конкретните промени ще доведат до целения резултат. Поставиха въпроса защо методиката не е издадена от Управляващия орган и отбелязаха, че основният проблем са решенията, издадени въз основа на методиката, обявена за нищожна от Върховния административен съд. В заключение заявиха, че ще се въздържат да подкрепят Законопроекта.
От Държавен фонд „Земеделие“ обясниха, че правомощието за издаването на решения за налагане на финансови корекции е изцяло на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, и няма как Министерството в лицето на Управляващия орган на Програмата да издадат подобен акт. Обясниха, че в случаите, в които евентуално съдът се произнесе, че определено решение за налагане на финансови корекции, по което дължимата сума е определена въз основа на отменената методика, е нищожно, Фондът има възможност да го издаде въз основа на новата методика.
От парламентарната група на ГЕРБ заявиха, че ще подкрепят Законопроекта, и подчертаха, че обратното действие ще важи единствено по отношение на правомощието на изпълнителния директор на Фонда да издава актове за установяване на публични държавни вземания и решения за налагане на финансови корекции и на възможността да делегира това свое правомощие на своите заместници и на директорите на областни дирекции на Фонда.
От парламентарната група на „Обединени патриоти“ заявиха, че ще подкрепят Законопроекта, но между първо и второ четене текстовете следва да бъдат прецизирани.
След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 11 гласа “за“, без “против“ и 6 гласа “въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 954-01-36, внесен от народния представител Мария Белова и група народни представители на 31 май 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Белова.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Димова.
ИРЕНА ДИМОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, аз искам да привлека вниманието Ви върху предложението за вменяване на ангажимента на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да приеме методика, с която да може да определя размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ от бенефициентите по двата програмни продукта по Програмата за развитие на селските райони, съответно Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013, и Програма за развитие на селските райони
2014 – 2020 г.
С промените, които се предлагат в настоящия законопроект, се предвижда дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушения от страна на бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция. Това нещо е посочено в чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕСИФ да се установява с издаването на решения за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, като за целта трябва ясно да се разграничат случаите, при които се издава решение за финансова корекция по чл. 70 от ЗУСЕСИФ от случаите, които са основание за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане.
Практиката показва, че са налице решения на съда, съгласно които след приемането на ЗУСЕСИФ Държавен фонд „Земеделие“ може да издава решения единствено за налагане на финансова корекция. Определено едно такова тълкуване на Закона е неправилно, защото по отношение мерките по Програмата за развитие на селските райони за двата програмни продукта съществува задължение за спазване на редица специфични изисквания, критерии и ангажименти, свързани с условията за предоставяне на помощта, предвидени в секторното законодателство в областта на селското стопанство, при неспазването на които Фондът разполага с правомощия да търси връщане на платената от тях финансова помощ.
Тези нарушения излизат извън обхвата на чл. 70 от ЗУСЕСИФ и за тях не се издават решения за налагане на финансови корекции. Те се установяват чрез акт за установяване на публичното държавно вземане, което ще бъде безспорно уредено чрез предлаганото допълнение в посочената ал. 7.
С приемането на тези промени, с предложението изпълнителният директор на Фонда да одобрява методика, ще се уреди начинът за определяне на конкретните размери на подлежащата на възстановяване финансова помощ поради установени неспазвания, които попадат в обхвата и на двете хипотези, посочени в новосъздадените и предложени алинеи 6 и 7, доколкото за неспазването на ал. 7 не са въведени нормативно установени минимални и максимални размери на подлежащата на възстановяване финансова помощ и за случаите по ал. 6. С акта по чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ са предвидени само минимални и максимални размери на финансовата корекция.
Заедно с това от Министерството на земеделието, храните и горите обръщат внимание, че във връзка с разпоредбите на чл. 7а от Закона за нормативните актове и с оглед мотивите на Решение № 15-652 от 14.12.2018 г. на Върховния административен съд се налага, както знаете, изводът, че характерът на методиката е подзаконов нормативен акт и поради това следва изрично да се предвиди задължение за обнародването му в „Държавен вестник“.
Искам да се спра и на друг акцент от Законопроекта, свързан с обратното действие, което се предлага за някои норми.
По време на заседанието на Комисията по земеделието и храните, което се състоя вчера, се проведоха доста оживени дебати в тази връзка. Отделно от това Министерството на земеделието, храните и горите в своето становище е застъпило тезата, че по отношение на § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта текстът следва да се прецизира, като обратно действие се придаде само на разпоредбите, които уреждат правото за издаване на актове за установяване на публични държавни вземания и делегирането му на съответните длъжностни лица, а задължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, обстойно описана в алинеи 6 и 7 на чл. 27, считат, че не следва да се придава обратно действие, доколкото не е ясно кои правоотношения ще бъдат засегнати.
Заедно с това трябва да се вземе под внимание разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Закона за нормативните актове, според която не може да се придава обратно действие на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те не са по-леки от отменените.
С оглед на всичко казано дотук, колеги, аз Ви призовавам да подкрепим внесения законопроект на първо гласуване в неговата цялост, а впоследствие между първо и второ четене имаме възможност да внесем предложения за конкретни редакции за прецизиране на текстовете там, където е необходимо, така че в резултат на работата ни да приемем закон, с който, от една страна, да създадем яснота за характера на акта, с който се установява подлежащи на възстановяване вземания от бенефициенти от Фонд „Земеделие“, и, от друга страна, да създадем законова делегация за приемането на валидна методика за определяне на размера на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, тоест по силата на нормативен акт, който да гарантира равноправие, справедливост и публичност при определяне на размера на дължимата финансова помощ при сходни нарушения на бенефициентите. Благодаря Ви за вниманието и очаквам подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Димова.
Реплики към изказването на госпожа Димова? Няма.
Професор Бъчварова, заповядайте за изказване.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлаганите поредни промени в Закона за подпомагане на земеделските производители са резултат на констатирани пропуски в реда и начина на делегирани правомощия, а също така и на налагани финансови корекции през годините. Касае най-вече периода 2007 – 2013 г., на базата на който, и възражения спрямо Методиката за налагане на финансови корекции, ВАС определя, че методиката е нищожна.
Това означава, че тези финансови корекции за периода 2007 – 2013 г. на практика не могат да бъдат изискани или не могат да бъдат възстановявани към Фонда.
Прави впечатление, че в Законопроекта, освен 2007 – 2013 г., е включен и новият програмен период 2014 – 2020 г. Тук имаме възражения за включването на този период, защото, както е известно, Програмата за развитие на селските райони в новия програмен период в насоките, които са официален нормативен документ и по който съответно се разработват правилата и се приемат проектите, там са записани и тези финансови корекции, с които бенефициентите трябва да се съобразят и да изпълняват своите задължения. Тоест там няма драма и няма необходимост да имаме методика, която да установява тези корекции.
Факт е, че Методиката е отменена. Това, което правим в момента, ми се струва малко нелогично и доста прибързано. Защо? Защото с финансови корекции да се върнем към 2007 – 2013 г. с методика, която сега Фондът ще приеме и публикува като официален документ, независимо от това, че са правени проверки, няма да решат нито един проблем или въпрос за тези санкции, които следва да бъдат наложени или са наложени във времето.
Освен това, в Законопроекта се предвижда обратно действие на част от действията и механизмите – изпълнителният директор да утвърди методиката и тя да бъде публикувана в „Държавен вестник“. Но в решението на Върховния административен съд изрично е записано, че методика, ако бъде официален документ, трябва да бъде издаден или от министъра на земеделието, или да бъде акт на Министерския съвет. С това отново влизаме в някакво противоречие с решенията и установените норми и създава предпоставка да направим методика, да я предложим на обсъждане и в същото време тя отново да не бъде такъв нормативен документ, който да бъде полезен и възможен Фондът да установи нарушение.
Притеснява ме и един друг факт в същия този § 7, свързан с това, че обжалването на актовете по Методиката не спира тяхното изпълнение. Учудена съм от това предложение, защото Вие имате акт, с който изисквате финансови корекции. По предлаганите текстове те влизат веднага, независимо от решението на съда. Но това не е форсмажорно обстоятелство. Такива актове или такива спирания на изпълнението имаме единствено в законопроекти, които застрашават здравето на хората – в Закона за ветеринарномедицинската дейност, в Закона за защита на растенията има такива текстове, но тогава Вие затваряте даден обект, за да не се разпространи епидемия, болест. В Закона за защита на растенията имате съответно възможности, ако не сте направили и не сте санкционирали съответния обект, да се достигне до доста по-сериозни проблеми по отношение на здравеопазването при животни и здравето на хора. Тук защо го правим? Какво ще излезе от това, че налагаме санкции по методика, която ще е нова? Сега публикуваме за 2007 – 2013 г., ще изискваме тези санкции да бъдат върнати, а когато съдът реши, че те са неправомерни, което ще бъде факт, защото 2007 – 2013 г. е много далечен, вече преминал период, преминали са и петте години, в които ние имаме възможност да реагираме, тогава Фонд „Земеделие“ ще върне отново средствата или ще бъде санкциониран.
Затова ние се въздържахме от подкрепата на този законопроект.
Считам все пак, предвид факта, че има много нови моменти, свързани с прилагането, особено на Програмата за развитие на селските райони, особено в периода, когато премина към ИСУН, е добре да се направи един преглед на действащите текстове. Вече има механизми и правила, които се показа, че не действат и затрудняват както Фонд „Земеделие“, така и Министерството при изпълнението на техните функции. Този анализ, направен между първо и второ четене, ще коригира и други проблеми, възникнали именно в този период. Говорим за новия програмен период.
Повтарям, че това, което в момента се предлага, няма да реши въпроса, който е поставен като задача. Методика не ни трябва към този момент заради изтекъл давностен период, даже 2007 – 2013 г. Методика 2014 – 2020 г. не е необходима.
Ние ще се въздържим от подкрепата на Законопроекта. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво, браво!“ от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема професор Бъчварова.
Реплики ще има ли? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата – преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 954-01-36, внесен от народния представител Мария Белова и група народни представители на 31 май 2019 г.
Гласували 133 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 44.
Предложението е прието.
Преди да закрия заседанието, има процедура – заповядайте, госпожо Белова.
МАРИЯ БЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, моля да гласуваме процедура срокът за предложения между първо и второ четене да бъде 3 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Срокът за предложения между първо и второ четене да бъде 3 дни.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 106 народни представители: за 76, против 26, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Колеги, с това изчерпахме дневния ред за днес.
Утре, 6 юни 2019 г. от 9,00 ч., редовно пленарно заседание.
Закривам заседанието (Звъни.)


(Закрито в 11,23 ч.)



Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Явор Нотев

Секретари:
Станислав Иванов
Филип Попов