Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев

Секретари: Юлиан Ангелов и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.

Колеги, продължаваме с първа точка за днес:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
С Доклада на Комисията по енергетика кой ще ни запознае?
Господин Николов, заповядайте за Доклада.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-43, внесен от Валентин Алексиев Николов и група народни представители на 19 юни 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 юни 2019 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува горецитирания законопроект.
На заседанието присъстваха: от Генерална дирекция „Енергетика“ към Европейската комисия – господин Клаус Дитер Борхард; от Министерството на енергетиката – госпожа Теменужка Петкова – министър; от Комисията за енергийно и водно регулиране – господин Иван Иванов – председател; от Български енергиен холдинг – господин Петьо Иванов – изпълнителен директор; от „Булгартрансгаз“ ЕАД – господин Владимир Малинов – изпълнителен директор; от „Булгаргаз“ ЕАД – господин Николай Павлов – изпълнителен директор, както и представители на неправителствени организации и асоциации, имащи отношение към промените, заложени в Законопроекта.
От страна на вносителите мотивите бяха представени от народния представител Валентин Николов. Предложените промени осигуряват изпълнение на задълженията по Регламент (ЕС) 312/2014 на Комисията от 26 март 2014 г. за установяване на мрежовия кодекс за балансиране на газопреносни мрежи. Измененията и допълненията целят създаване на условия за ефективна либерализация на пазара на природен газ и установяване на ликвиден пазар, включително чрез конкретен пакет от мерки за преодоляване на ниската текуща ликвидност. По този начин ще бъде създадена конкурентна среда за добивните предприятия, търговците и потребителите на природен газ, чрез сключване на сделки на организирано място за търговия с ясни и единни правила и съответни устойчиви ценови сигнали за постигане на справедлива пазарна цена, основана на търсенето и предлагането.
Чрез измененията и допълненията се създават нови възможности за търговците да реализират допълнителни количества в качеството им на участници, формиращи пазара (маркетмейкъри) и доставчици на ликвидност, в резултат на текущите проекти за доставка на природен газ от нови източници.
Въвежда се също така наречената Програма „Gas release“, чрез която общественият доставчик освобождава определени количества газ, съответстващи на определен процент от потреблението за всяка предходна година с цел да се постигне по-конкурентен пазар на природен газ.
Предложените норми позволяват плавното и постепенно преминаване от пазар по регулирани цени към организиран пазар на природен газ по свободно договорени цени.
В хода на дискусията изказвания в подкрепа на Законопроекта изказаха министър Теменужка Петкова, както и изпълнителните директори на „Българския енергиен холдинг“ ЕАД, „Булгаргаз“ ЕАД и „Булгартрансгаз“ ЕАД. Промените в концептуално отношение приветстваха и представителите на работодателските организации, както и частните компании в газовия сектор, които наблегнаха на необходимостта от по-нататъшно прецизиране на текстовете.
Народният представител Валентин Николов увери участниците в заседанието, че Комисията по енергетика ще организира широка обществена дискусия, както и работни групи, в които да вземат участие заинтересованите страни, с оглед на това да бъде създаден добър механизъм за работата на организирания борсов пазар на природен газ.
Гост на дискусията беше заместник-генералният директор на Генерална дирекция „Енергетика“ към Европейската комисия Клаус Дитер Борхард. Според него развитието на страната ни като газов разпределителен център е от национална и регионална значимост. Европейската комисия изказва своята пълна подкрепа към предложения законопроект, тъй като това е една от началните стъпки за реализацията на газов разпределителен център на територията на България и диверсификацията на източниците на природен газ.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 12 гласа „за“, 3 гласа „въздържал се“ и без „против“ предлага на Народното събрание на приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-43, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 19 юни 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Мотиви ще има ли?
Заповядайте да се аргументирате.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, спомняте си, че чрез Доклад от Министерския съвет – Докладът е изготвен от министър Петкова, ни бяха предоставени възможности да променим Енергийната стратегия на България – знаете, че е действаща до 2020 г., с цел именно в частта „Газ и енергетика“ да променим новите обстоятелства, които се налагат геополитически, геостратегически и, разбира се, национално, така че да можем да бъдем адекватни на съответната политическа обстановка, съответната търговия с газ и да може България да стане един от незаобиколимите фактори в региона, за да не станем от транзитираща страна само потребяваща страна.
Именно с тези изменения в Стратегията заложихме няколко принципа и няколко важни неща. Едно от тях е изграждането на тръба, която да свързва от българо-турската граница като точка до българо-сръбската граница като точка, за да можем да предоставим капацитети за така наречения „Турски поток“, който от наша страна вече го наричаме „Балкански поток“.
Друга част от това, което заложихме като стратегия, беше да участваме с до 20% в „Ел Ен Джи терминал“ в Александруполис и по този начин – чрез втечнен газ, да можем да диверсифицираме източниците и да имаме достатъчно ликвидност за бъдещия газов хъб „Балкан“.
Третата точка е да можем да реализираме газов хъб „Балкан“, тоест да имаме платформата, която да реализираме със свободно договаряне с различни продукти под формата на газова търговия и да можем да ги регламентираме.
След извършване на съответните търгове, знаете, че бяха закупени и всички активи от „Южен поток – България“ от страна на Булгартрансгаз и съответно реализирахме чрез търгове и предстои подписването на договор, за да може тази тръба да бъде изградена по трасето на „Южен поток – България“.
Второто нещо – разбира се, преговорите продължават във връзка с „Ел Ен Джи терминал“ в Александруполис и очакваме да можем и ние да участваме там чрез реализацията на собственост в „Ел Ен Джи терминал“ в Александруполис.
Премиерът Бойко Борисов и премиерът на Гърция Ципрас направиха първа копка в „Ай Си Джи Би“ – тоест тръбата, която свързва Гърция с България, по която ще потече и азербайджански газ към нашата територия.
Всичко това: интерконекторната връзка, която е с Румъния, предстоящата със Сърбия, реверсивната връзка с Гърция в съществуващия електропровод и тази въпросна тръба, за която говорим – с Турция, ни даде възможност вече да мислим и за реализацията на тази платформа, върху която да има свободни количества газ.
Търгът, който беше извършен в Булгаргаз за реализацията на допълнителни и липсващи количества газ, които бяха нужни на страната, показаха, че ние можем вече да имаме и диверсификация на източниците – първите физически потоци, които потекоха по тръбата с Гърция – физически потоци от втечнена американска газ към България. Това неминуемо поражда съответната необходимост, залегнала в Стратегията, да направим законовата рамка и съответните регламенти, по които да се търгува газ в България.
България е една от малкото страни, която няма такова законодателство и организиран газов пазар. Именно поради тази причина нямаме достатъчно опит. Използвахме опита, разбира се, на Булгартрансгаз, който контактува с аналога на Трансгаз в Австрия, с организираната борса – един от най-големите хъба в Европа – Баумгартен, имаме опит с Електрическата борса в България – стъпки, които направихме през годините. Разбира се, поучихме се от тях във връзка с изработването на този законопроект.
Благодаря на колегите от Булгартрансгаз, които съответно дадоха рамката, върху която работихме и припознахме като законопроект с моите колеги народни представители, които се подписахме под Законопроекта.
Смятам, че този законопроект е важен и стратегически за България като страна и държава, за да можем да развием тази свободна търговия на газ. Знаем, че 80% от инфраструктурата на Балканите е съсредоточена в България заедно с компресорните станции, които се подновиха. Фактически ние искаме да направим така, щото България да бъде важен фактор в региона в преноса и транзитирането на газ от Южна към Северна Европа, от южната част на света към Северна и Централна Европа, разбира се, и от Северна Европа на юг.
С този законопроект лицензираме компания, която очакваме да бъде 100% дъщерна на Булгартрансгаз и с лицензирането тя да направи правилата, по които да се търгуват различните продукти и доставчици, добивни компании, търговци, маркетмейкъри на тази платформа. Там ще се осъществява и балансирането на пазара. Тази платформа ще кореспондира и с платформата на Булгартрансгаз за даването на капацитети, така че тя да бъде достатъчно мобилна и логистична, за да може при покупката на конкретни количества газ на виртуална точка в България да може до всяка една друга точка да закупувате капацитети от Булгартрансгаз.
С този законопроект реализираме съответно и „Gas release“ програма, по която общественият доставчик с определени количества в годините да може да осигурява ликвидност на тази борса. Задължаваме и добивните компании.
Дай боже, в България в офшорните зони, които са дадени на концесия от Министерството на енергетиката, да имаме основание и радост те да имат такива количества, които да си заслужават икономически да бъдат добивани и част от тези количества да се реализират на тази борса, тоест да осигуряват още по-голяма ликвидност, като това не пречи на техните програми и техните инвестиционни намерения за възвръщаемост на инвестициите, които са направени. Съобразили сме се общо взето още в първоначалния законопроект със забележките, които са направили тези компании.
Много от организациите на търговците направиха своите възражения във връзка с лицензирането на участниците на тази борса. Знаем, че всички страни, които са граничещи с България, наистина са лицензирани, но ние в крайна сметка, при условие че не сме реализирали такава газова борса и тя още не е факт, да им сложим един тежък лицензионен режим, наистина не е добро предложение, затова още в първоначалния вариант сме се насочили към това те да бъдат на… (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Те да бъдат на уведомителен режим, регистрационен.
Това е най-общо казано в Законопроекта, който сме предложили. Виждате, че това е един от законопроектите, който се подкрепя на такова ниво – от заместник-генералния директор на Департамент „Енергетика“ на Европейската комисия господин Борхард. На кръглата маса пак беше пратен представител на Европейската комисия. Бяха направени изявления от премиер-министъра Бойко Борисов, заедно с председателя на Европейската комисия Юнкер, което показва, че Европейската комисия е съпричастна с политиките, които ние съответно сме въвели. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина!
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: С този законопроект те очакват България да играе роля на важен фактор в региона и да реализира платформата на свободен пазар, така че да бъдем съответно с фокуса на Европейската комисия като бъдещи газови пазари и газови трасета, които ще минат през България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания. (Реплики от „БСП за България“.)
Декларация от името на група.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър!
През последните седмици и месеци сме свидетели на пълзящ протест в страната от страна на специалистите по здравни грижи, известни като медицински сестри. Днес протестират медицинските сестри в болницата в Троян.
Повод за нашата декларация е изявление на министъра на здравеопазването вчера. За да реши проблема със специалистите по здравни грижи, които имат две основни искания, а това е увеличаване на заплащането и премахване на търговския статут на болниците, министърът на здравеопазването прави срещи в страната, на които се запознава със състоянието на всеки регион на България. Малко учудващо е, защото той е министър вече от доста време.
Вчера срещата касаеше Северозападна България – регионът Видин, Монтана, Враца и Болница „Св. Анна“ в София. На тази среща министърът направи едно предложение за гениално решение на проблема със заплащането на медицинските сестри. Той казва, че болниците не могат да изпълнят своите задължения като обем от медицинска помощ. Те не могат да стигнат лимитите, които са им определени и тогава каза, че тези отделения, които не могат да получат достатъчно финансово заплащане и сестрите съответно да си получат заплатите, които искат, да бъдат закрити. Това касае закриване на болнични отделения в областни болници, пак повтарям, във Видин, Монтана, Враца.
С това си предложение за решение министърът нарушава най-малко две неща: първо, конституционното право на всеки български гражданин да получи своевременна медицинска помощ, защото ако неврологичното отделение във Вадин не е с добри финансови резултати и го закрием, пациентите от Брегово трябва да получат медицинска помощ във Враца, в неврологичното отделение в областната болница във Враца. Това са над 150 км при ясно какво състояние на пътищата.
На второ място, областните болници в България са гръбнакът на българското здравеопазване. Те са една система. Те са многопрофилни. Е, не можеш да закриеш едно отделение, защото нарушаваш нормалния ритъм на получаване на медицинска помощ, на консултации в другите отделения.
В резултат на това изявление на министъра от вчера ние сме бомбардирани с множество обаждания от разтревожени граждани от регионите предимно на Видин и Враца, затова, госпожо Председател, ние предлагаме да поканим министъра на здравеопазването и той да представи пред нас какво е имал предвид с това предложение за решение и как той ще обезпечи медицинската помощ на българските граждани от Северозападна България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, доцент Йорданов.
Ще се свържа с министъра на здравеопазването и ще Ви информирам.
Продължаваме с разискванията по Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Имате думата за изказвания, колеги.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Добър ден!
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С този законопроект по същество ние изпълняваме част от ангажиментите си към съответното европейско законодателство и вносителите предлагат да се премине към демонополизация на пазара на газ в България. Целта е постепенно преминаване от пазар на регулирани цени към пазар, към търговия с природен газ със свободно определяни цени.
Тази необходима либерализация на газовия пазар ще даде този сигнал, който нашата страна трябва да отправи към Европейската комисия, към европейските институции за съответна подкрепа за реализиране на големите енергийни проекти в страната.
Всичко това – добре, обаче ние имаме определени притеснения, появили се в хода на обсъждането на предлаганите промени в Закона за енергетиката и ми се струва, че дебатът днес няма да бъде пълноценен, ако те не бъдат казани от тази трибуна.
Притесненията ни са в няколко основни посоки.
Първо, да не повторим този негативен опит в реализирането на пазара и създаването на електроенергийната борса.
Второ, много внимателно и ясно да се уточни ролята и мястото на обществения доставчик „Булгаргаз“ оттук нататък от гледна точка, от една страна, на съхранение на неговия обществен ангажимент като доставчик и, от друга страна, предвижданата в закона роля оттук нататък и като доставчик по ликвидност.
Много важно за нас ще бъде да се уточни ясно и ролята на „Булгаргаз“ при продължаване действието на дългосрочните договори за доставка на газ, вносител на които от българска страна е той.
Предвижда се една много сериозна роля и място на енергийния регулатор, а това трябва да бъде придружено със съответните действия за разширение на капацитета на регулатора. Тук отново можем да направим препратка към функциите, които той изпълнява към момента за енергийната борса и да видим, че имаме редица проблеми от това естество.
Всичко това отваря един още по-голям въпрос и това е големият въпрос за мястото и ролята на нашата страна в газопреносната и газоразпределителната карта в Европа и в частност в региона.
Добрите намерения в този законопроект, госпожо Министър, няма да могат да бъдат реализирани, ако ние не подобрим, ако не мобилизираме целия ресурс – и на правителството, и на всички институции, ако искате, и на страната, за реализиране на всички инфраструктурни проекти за свързаност. В момента говоря за газова свързаност, както и за диверсификация на източниците на доставка.
Смея да твърдя, че правителството в момента не реализира тези проекти с нужното темпо. Вие сте получавали подкрепа и от нас в тази зала при приемането на промените в Енергийната стратегия за развитие на България именно в частта за големите газови инфраструктурни проекти, но към днешна дата аз мисля, че има известно забавяне по тяхната реализация. Без своевременното и бързо реализиране на тези междусистемни връзки с всичките ни съседи, интерконектора с Гърция, вярно е, че имаме вече газ оттам, но интерконекторът, знаете, е много важен за реализацията на азерския газ.
По същество имаме връзка с Румъния, но тя реално не може да бъде ползвана. И така е с реверсивните връзки и с Турция, и със Сърбия.
През следващата една година предстоят да се случат много важни неща в този сектор. Трябва да стартираме големия проект за модернизация и разширение на газовата инфраструктура на България. Това всичко ще стане буквално в следващите месеци. Трябва да се дадат реалните стартове на това и нямаме право на никаква грешка в момента тук!
Трябва да разширим капацитетите и да модернизираме газовите хранилища на страната, ако искаме да бъдем наистина този реален газов разпределител за региона.
За всичко това Вие ще получавате подкрепа, но това означава пълна мобилизация на усилия, така че България да съхрани, да запази своята роля на газоразпределителен център в региона и в Европа и то в условията на все по-голяма и растяща конкуренция на всички съседи.
В момента ние ще се въздържим от подкрепа на първо четене, ще направим съответните предложения за промени между първо и второ четене в работната група, но искам да Ви кажа, че ще следим много внимателно всяко едно от тези действия, немалка част от които Ви бяха възложени и с решение на Българския парламент и които ще определят и перспективата, и ролята на България на газовата карта на Европа. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бойчев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, госпожо Министър! На мен ми хареса изказването на колегата Николов. Определено от визия, от визионерство, и от хоризонт се нуждае българската енергетика, само че когато приемаме закони, колеги, ние трябва да ги оценяваме като добри или лоши в контекста на това в каква ситуация се намира конкретната обществена, икономическа, пазарна, социална ситуация и дали този инструмент работи.
Както каза и колегата Бойчев, ние категорично ще подкрепяме всички мерки, които и като визия, и като конкретни действия правят така, че България да бъде с наистина едно от конкурентните ѝ предимства – транзитирането, доставката, складирането и разпространението на природен газ. Само че аз искам да споделя с Вас именно към този обективен критерий в каква ситуация в момента се намираме и как оценяваме това положение.
Имайте предвид, че, за съжаление, България отново е на опашката. Ние сме вероятно последната страна, мога да бъда поправен, която по отношение на Третия енергиен пакет и по отношение на газа прилага тази либерализация.
Освен това знаете, че България и пострада от неприлагането на тези мерки. Казвам го с упрек не към колегата Николов, разбира се, а към всички управляващи от момента, в който този пакет е факт.
Имайте предвид, че преди много дълго време, може би десетина-петнадесет години, се бях учудил, че под 3% е разпространението на газовата инфраструктура сред бита и населението. Колко голямо беше учудването ми, когато разбрах, че този процент, колеги, не е мръднал!
Директор Бурхард от Европейската комисия каза: „Хора, повярвайте в това, че освобождаването на този пазар и доставката на газ, и потреблението на газ може да генерира за Вашата индустрия и икономика много положителни ефекти!“.
Ние не сме повярвали все още в тази възможност и затова сме с 2,5 – 2,7% достъп на битовите потребители до газова инфраструктура, което означава, че никакъв приоритет няма правителството да се разширява не само транзитът, а и да се увеличи потреблението сред населението и икономиката.
Имайте предвид, че има една сериозна опасност, и ще се позова защо я виждам в Закона на първо четене. Има сериозна опасност прекрасната идея за газовия хъб да остане само едно алиби, за да можем да транзитираме свободно и безпроблемно по европейски правила газ, но не и за да развием истински тази конкурентна възможност, така че ние не трябва да си позволим подобно действие.
Минавам към конкретиката, защото разговорът е много дълъг и малко се отклонявам от същността, но това са много важни въпроси. Имахме и добра възможност. По моя оценка около 80% от това, което е направено като законово предложение – английската дума е „копи-пейст“, е пренесено от модела на Закона в Българската независима енергийна борса.
Само че с цялото ми уважение, знаете най-кратката формулировка за това кой е най глупавият човек – този, който всеки път прави нещата по един и същи начин и всеки път очаква различен резултат. Ние сме в самото начало на един дълъг път към либерализация в газовия сектор чрез законодателство, тъй като приложеното законодателство в Електроенергийната борса дава вече резултати, които ни карат да променим ситуацията. Има фалити на търговци, има съмнения за манипулирани цени в сектора „Ден напред“ и така нататък, и така нататък. Има пазарни абсурди, които този модел в Електроенергийната борса позволява. Ние не можем да оставим нещата така и не можем да не подобрим системата за търгуване.
Не на последно място трябва да кажа, разбира се, това са коментари и на част от Българската газова асоциация, и на други браншови структури, че не са решени въпроси за клиринга и за вторичния пазар на газ, което, колеги, както каза колегата Бойчев, когато освобождаваме и либерализираме пазара, все пак ние либерализираме услуга с висока публична стойност. Няма защитен механизъм, при който при специфичната търговия с газта и с газа, ако някой понесе финансови корекции, санкции или загуби, това да не се отрази на битовите и индустриалните потребители.
С едно изречение мога да Ви кажа следното: ако не нанесем коректните промени и не се обединим, колеги, около това да има наистина работещ механизъм, защото освен либерализирането, трябва да има и елемента на регулиране за всяка публична услуга, тези два компонента трябва да създадат свободната пазарна схема, която е справедлива за гражданите, можем да осъмнем след 24 часа, не след дълго, с непосилни абсурдни цени на газа и за индустрията, и за битовите потребители. Това е нашата голяма отговорност, и тук не става въпрос за никакви политически въпроси, а за много умни, разумни и мъдри решения.
Не на последно място, всъщност на предпоследно, защото още нещо искам да Ви кажа, е и фактът, че не знам защо и по каква логика Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, която е официалният орган за такъв тип пазари, не е регулиращият орган по отношение на Независимата газова борса, а е Комисията за енергийно и водно регулиране?
По отношение на това как Булгаргаз и неговата функция поетапно 15 – 20 – 25 – 30% да освобождава за свободен пазар своите капацитети, може би Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да се произнася, но да караме КЕВР да лицензира стокова, борсова търговия, това смятам, че трябва да го помислим още веднъж.
Това са основните причини, поради които ние на първо четене ще се въздържим най-вероятно да подкрепим това законодателство не заради друго, а за да вдигнем флагчето, или по-скоро, за да Ви подадем ръка за всички разумни неща, които можем да направим на второ четене – да ги направим, а да не застанем пак от едната и от другата страна на въпроса. Сега е направена малка крачка с десния крак, защото говорим, разбира се, за либерализация, нека да направим и малка крачка с другия крак, за да се движим малко по-устойчиво.
Правя това изказване със следното послание: ако ние, и по мнението на господин Борхард от Европейската комисия, не повярваме и не оценим рационално възможностите, които би дала либерализацията на газовия пазар, пак няма да направим, колеги, нищо с Вас и ще останем с една печална слава в историята.
Давам Ви пример и с това завършвам. От месец май 2018 г. Европейската комисия – това го казах и при срещата с госпожа Петкова, в казуса на антитръстовите въпроси има решения по отношение на Газпром, в които попада и България. Тя задължава Газпром да осигурява, при поискване от държавата, намаляване на цените на своите доставки до ниво на пазарни европейски цени, но ако държавата го иска. Извинявайте много, но ние от май месец 2018 г. проучваме тези въпроси. България не се е позовала на това решение на Европейската комисия. Предполагам, че Булгаргаз продължава да сключва частични договори за доставки примерно на LNG. Това е въпрос, с който няма сега да се занимаваме. Давам този пример по следната причина: ако не повярваме в това, че искаме да направим реална борса и свободен пазар, много трудно ще стане. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов.
Колеги, имате думата за реплика.
Господин Ненков, заповядайте за изказване.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, госпожо Министър! Безспорно темата е изключително важна и съществена. От думите на преждеговорившите колеги от опозицията, изключвайки момента, че все пак парламентът изисква да има управляващи и опозиция, горе-долу това, което казахте във Вашите изказвания, се препокрива почти на 100% с това, което сме говорили и в неформални разговори. Естествено, Вие казвате, че няма да подкрепите на първо гласуване Законопроекта, но по-скоро го отдавам на това, че все пак етикетът изисква да има и управляващи, и опозиция. Не може всички да сме единомислещи в един такъв момент.
Важни теми се засегнаха и мисля, че ние трябва да обърнем много сериозно внимание относно някои неща.
Първо, не мисля, че Законопроектът е толкова закъснял. Той е достатъчно добре разписан. Не е толкова смел може би, колкото беше във връзка с въвеждането на свободния пазар на електроенергия поради ред причини. Най-малкото, защото имаше много източници на електроенергия и много малко източници на този етап – един или два, на газ. Логично беше, естествено, когато подготвяхме и мислехме относно Законопроекта и „Gas release“ програмата, която вече беше упомената от господин Николов, да е с много малки темпове в годините напред, така че наистина да не се получи едно сътресение на газовия пазар.
Това не означава, че ние не трябва да вървим в тази посока. Това, че Електроенергийната борса има своите недостатъци и кривини, които трябва да се изправят, което е несъмнено, и неслучайно дори с Вас, колеги, в законопроектите и промените, които сме правили в Закона за енергетиката, и в другите законопроекти, винаги сме търсили баланса. Опитваме се да направим така, че в тази електроенергийна борса да няма съмнение, първо, за манипулирани цени и, второ, да бъде максимално ликвидна. С последните промени, които направихме, освободихме още електроенергия, която да се продава на тази борса.
Естествено, най-вероятно и в бъдеще ще има такива въпроси, които ще излизат. Виждате, че постоянно сме в контакт с работодателските организации, с големите консуматори на електроенергия. Според мен тук газовата борса и създаването на този пазар най-вероятно ще имат своите затруднения в бъдеще. Затова, пак казвам, доста внимателно се подхожда към това, което ще се случи евентуално на тази газова борса. Ситуацията изисква да не губим повече време. Най-вероятно проблемите, които биха се породили, наша задача е да търсим тяхното решение.
Но понеже се каза и за забавените проекти, ако се върнем преди десетина години назад във времето, ще видите, че ако тогава България е била изцяло зависима от един доставчик, то от гледна точка на сигурността на доставената газ България в момента е на много различно ниво. Първо, защото има възможност за реверсивна връзка с Гърция, по съществуващия газопровод може да доставяме газ. За първи път България достави газ от LNG терминала в Гърция – американски LNG газ. Имаме възможности да се правят доставки и от Румъния. България даде старт с много усилия на възможността за проучване на добив в акваторията на Черно море, така че тя е изминала нелек път за тези десет години. Да, сигурно може и повече. Да, и на мен ми се иска, и на всеки сигурно България да има много повече възможност за доставка на газ, но в крайна сметка невинаги зависи само и единствено от нас. Зависи и от геополитическата ситуация, в която се намира светът, регионът, и ние няма как да избягаме от нея.
Сега сме на един много важен етап, в който България има подписан договор за още един милиард през Южния газов коридор, който може да доставя през българо-гръцката връзка, на която се даде старт за нейното изграждане. Аз вярвам, че България в следващите няколко години наистина ще бъде изключително независима от гледна точка на сигурността на доставките, и в тази връзка ние сме длъжни да предприемем стъпката за създаване на възможност за търговия на газ. Няма значение как ще се нарича: Балкански газопровод, хъб ли ще бъде, газоразпределителен център ли ще бъде, в крайна сметка идеята е, че в следващите години ще имаме много повече възможности за доставки на газ, което ще даде възможност тази търговия на пазарен принцип да даде най-справедливата и най-добрата цена за потребителите и за големите консуматори.
И последната тема, която искам да отбележа, това сме го говорили даже на изнесеното заседание на Комисията по енергетика. След като преминем през този важен момент – легализирането на създаването на газовата борса, ние като народни представители в Енергийната комисия трябва да поставим въпроса и да видим защо всичките лицензианти до този момент, които са взели лицензи за развиване на газоразпределителната мрежа в страната, не са изпълнили своите ангажименти? Какъв е бил техният проблем, ако е имало такъв?
Смятам, че 3 – 4%, колкото е газифицирано буквално населението, са изключително малко. Вярвам, че колкото повече възможности за доставки от различни източници ще имаме и ще могат да се търгуват на нашата газоразпределителна борса, толкова повече ще има и смисъл тези газоразпределителни дружества, които биха развили и инвестирали в създаването на нова мрежа, би им излязла и сметката, за да го правят. Това е втора тема, която трябва да бъде поставена – да видим как да разширим обхвата и тези 3 – 4%, които ползват газ, да се увеличат многократно в следващите години. Надявам се заедно да намерим най-добрия вариант за това. Ако трябва допълнително да се променят законодателство или нормативни документи, в най-скоро време да се започне в тази насока.
Надявам се да подкрепите Законопроекта. Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ненков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Стойнев.
Доцент Йорданов, само да Ви информирам. Свързах се с министър Ананиев, но той има ангажимент в момента, а след това пътува в провинцията, така че може би ще подновите искането си другата седмица. Благодаря Ви.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Но преди да продължа по темата, нашето искане за министър Ананиев е изключително важно и е ключово – някой от Министерството да дойде и да обясни как така се решават проблемите на медицинските сестри, като се затварят цели отделения? Наистина молбата е, тъй като напрежението ескалира и е доста сериозно, особено в Северозападна България, нека да има представител на Министерството и да обясни точно думите на министъра, ако той самият е толкова зает и не може да дойде и да обясни какво се случва. Защото протестите продължават и не е вярно, че толкова се увеличиха, дали въобще се увеличиха заплатите на медицинските сестри, защото май това е една манипулация. (Шум и реплики от ГЕРБ: „По темата!“)
Относно по темата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да отговоря само. Не мисля, че е редно някой друг да коментира думите на министъра. Когато има възможност, той ще дойде, но днес такава възможност няма, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Да се върна на темата.
Но в крайна сметка бях длъжен да подкрепя моя колега, защото наистина темата е от висока социална значимост.
Относно темата, по която дебатираме в момента.
Аз благодаря на министър Петкова, че е тук. Доста рядко е министри да идват в пленарната зала. Наистина трябва да се насърчава. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Моля?
Ето примерно, когато има важна тема, министър Ананиев бяга от залата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в разговор със залата, господин Стойнев. Нека по темата…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Но в крайна сметка за този законопроект, който ще гледаме – Закона за енергетиката, такива очаквания имаше, че не беше приет на първо четене още в Комисията, а го хвалехме и обявявахме колко е хубав за страната.
Разбира се, колеги, че е важен подобен законопроект, че България има нужда от подобен законопроект. Ние от опозицията казахме, преждеговорившият, че ще се въздържим наистина, защото имаме определени съмнения. Това не означава, че не подкрепяме усилията в тази област наистина за плавното преминаване от пазар на регулирани цени към пазар на свободно договорени цени, поетапно, хубаво е, европейско е, правилно е и така трябва да бъде.
Колеги, още повече ние подкрепихме последните промени, спомняте си, в енергийната стратегия – тук, в пленарната зала, всички бяхме „за“ и считам, че когато става въпрос за такива важни казуси, ние трябва да бъдем обединени, защото в крайна сметка това е добро за българската страна. Само че няма как да не сме притеснени, че все още ние нямаме енергийна стратегия. Ние като че ли работим на парче, от месец за месец или от година на година, появяват се проекти, идва се в залата, ние разбираме политиката на правителството, но в същото време е важно да има и дългосрочен хоризонт.
Още повече, отварям една скоба за напрежението в Маришкия басейн – бъдещето на централите, които произвеждат електроенергия от въглища, има притеснение и неяснота какво ще се случи следващите 7 – 8 години и реалните действия на правителството. Считам, че в една стратегия можем да ги маркираме и също така да предложим и съответни решения за какво трябва да се борим – дали ще направим всичко възможно да ги запазим, или ще търсим алтернатива. В крайна сметка, ние от БСП сме изцяло за запазване на тези централи и изцяло подкрепяме действията на българските миньори.
Тук бе споменато преди няколко дни за старт на интерконекторната връзка, изключително важна връзка за диверсификацията на страната, правят се усилия от много правителства. Преди изборите се направи първа копка, само че, колеги, дали и в момента се работи? Аз мисля, че не са толкова ентусиазирани строителите, така както бяха преди изборите. Ще се радвам наистина да имаме положителен отговор, защото тази връзка е важна, а договорът, който бе подписан през 2013 г. с Шах Дениз 2, е изключително важен и оттам ще дойде тази прословута диверсификация, за която всички сме наясно, че трябва да я има и работим за нея, е нещо наистина хубаво.
Газовият хъб, за който толкова много правителството на ГЕРБ се хвали – газовият хъб „Балкан“, уважаема госпожо Министър, все още е медиен проект. Все още, колкото и усилия, колкото и да си говорим, от 2014 г. ние сме на един медиен проект, който обсъждаме, описваме, все е приоритет на Брюксел, от 2015 г. е приоритет на Брюксел, вече сме 2019 г., тази година също ще отмине, и 2020 г., той си остава медиен проект. Разбира се, че ние го подкрепяме, разбира се, че искаме България да бъде газов хъб, но все още сме на приказки и за проекти, на които, за съжаление, не виждаме реалната им реализация, освен даден старт на интерконекторната връзка, но оттук нататък докога ще бъде готова вече зависи изцяло от правителството.
Защо имаме съмнения по този законопроект, уважаеми дами и господа? Защото наистина, ако се следва енергийната борса, имаме проблем. Вярно е, че навремето се създаде тази енергийна борса, като имаше определен натиск и от страна на Европейската комисия, и определено дело за създаването на енергийната борса. Това дело наистина отпадна, тя има своите си функции, но, уважаеми колеги, няма как да не се притесняваме от пазарни манипулации. Особено през последните дни се говори за пазарни манипулации.
Оставям настрана, това е работа на Българския енергиен холдинг да свърши своята работа, но казвам едно голямо „но“ и моля за внимание. Вчера в 13,20 ч. и в 16,20 ч. на енергийната ни борса бяха закупени от клиент два пъти по 50 мегавата на базов товар електрическа енергия от „ЧЕЗ Трейд“ на цена 91 лв. и „EVN Трейд саут ийст юръп“ на цена 85 лв.
Странно защо толкова ниска цена съвпада с обявената планова ремонтна програма на „АЕЦ Козлодуй“? Тоест на две западни компании, доста мощни компании, предлагаме една изключително евтина енергия при планиран ремонт на „АЕЦ Козлодуй“, което след това ще има и големи печалби за тези компании. Нещо повече, три часа преди да се получи тази цена на ЧЕЗ, дадена компания има спечелен търг на цена 115 лв. Само че след това от „ЧЕЗ Трейд“ по-късно печели търг за 50 мегавата на цена 91 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Стойнев, това какво общо има с обсъжданата тема днес?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Това е общо, госпожо Председател, със следното: има връзка със Законопроекта защо ние ще се въздържим. Защото манипулациите на енергийната борса, а тази газова борса, която ще създадем, ще бъде пълно копие на енергийната борса, ще доведат тези манипулации и в газовата борса. Ние искаме Българският енергиен холдинг и най-вече Комисията по енергийно и водно регулиране да започнат проучвания дали няма наистина пазарни манипулации, защото това е подсъдимо и за нас това е изцяло недопустимо…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вие правите внушение в момента, господин Стойнев!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не, не, не правя внушение, защото по Законопроект ние така или иначе ще създадем по подобие на енергийната ни борса и газова борса. И затова ние сме толкова притеснени и го давам като пример, че колкото и да се борим с манипулацията, явно се борим само на хартия, защото от вчера са подобните примери. Две големи дружества купуват базова мощност от 50 мегавата два пъти на изключително ниски цени, при положение че за 2019 – 2020 г. Комисията по енергийно и водно регулиране е определила цена примерно от 89 лв. Е, кой производител ще продаде на 85 лв. ми кажете?!
В крайна сметка подобни изкривявания не трябва да има и наистина Енергийният холдинг трябва да си свърши работата и тази борса, колкото и да е независима, явно се случват там неща, които не отговарят на пазарните принципи и неслучайно българският бизнес, българските производители са притеснени, защото за тях не остава евтина енергия. Затова по този законопроект ще се въздържим, ако изцяло ще следва това, което се е случило преди години с Енергийната борса. Искаме да ни се гарантира наистина, че ще бъде на прозрачен принцип, на пазарен принцип, и че наистина най-конкурентната цена ще спечели този, който може да я предостави както на бизнеса, така и на потребителите – хората да бъдат доволни от дадената услуга.
Така че, пак казвам: нужен Законопроект, необходим Законопроект, но в същото време сме притеснени и затова ще гласуваме „въздържал се“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, вижте как прави впечатление, когато сте в залата! Да поздравя и Вас, госпожо Председател, свършихте добра работа разбрах в Москва…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: …свързано със самолетите. Доколкото разбрах и с енергетиката се занимавахте.
Взимам думата в момента за това да се опитам да се върнем към Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Разглеждаме един законопроект. Разбира се, всички тези въпроси, които и опозицията, и управляващите поставиха към министър Петкова, са реалност и би трябвало да им се даде съответният отговор.
Но действащият Закон за енергетиката не предвижда възможност за лицензиране и създаване на борсов пазар за природен газ, за разлика от пазара на електроенергия. Борсата за електроенергия преди малко от господин Стойнев беше сериозно охарактеризирана като институция, която не си върши работата, с което аз няма да се съглася.
Колеги, когато създаваме определена институция, ние трябва да имаме особеното търпение и като политици да създадем доверие към тези институции. Сигурно всичко това, което описахте, господин Стойнев, е точно така, но дали предварително Вие проучихте и да видите защо борсата точно така е реагирала за базова енергия, защо преди това е продала ¬– преди три часа, на час напред е продала друга енергия. Колеги, молбата ми е, ако народните представители от трибуната постоянно ще се опитваме да доказваме как нашите институции не са в състояние да либерализират пазара, ние трябва да се върнем наново на онези години, когато всичко трябва да бъде регулирано, за което и с което ние не сме съгласни.
Идеята за създаването на борсов пазар на природен газ налага да се приемат впоследствие и съответните изменения в нормативната база и затова правим измененията в Закона за енергетиката. Разбира се, чрез създаването на борсата ще се позволи да се създаде и да се развие свободен ликвиден пазар на природен газ и поетапното отпадане на регулирането на продажната цена на природния газ, за което от толкова време мечтаем.
Аз не искам да говоря за закъснението на приемането на този закон, не искам да говоря за онези дела, които се водеха против България, заради закъснението на приемането на Директива 314/2014 г., как все още се мъчим, няма да казвам как и по какъв начин и Сашо Дончев отиде и ни осъди. Заради тези закъснения, разбира се, имаме определена вина и ние и днес да нямаме свободен пазар. Разбира се, тук няма как да обвиня всички наши енергийни газови експерти, защото политиката, която водехте Вие, управляващите, доведе до тази ситуация.
Трябва ли да либерализираме пазара? Трябва. Трябва ли да вдигнем 3%-ното газоразпределение в страната? Трябва, разбира се. Но, ако не приемем свободния борсов пазар, ако не направим така, че да осигурим онези средства и построяването на онези тръбопроводи, чрез които ще направим възможни двустранните договори, възможност за реализирането на хъб „Балкан“, ние няма как и по какъв начин да увеличим и тези 3% газоразпределение.
Госпожо Министър, ако не обърнем внимание, ние вчера говорихме с господин Николов, и да направим едно заседание с тези газоразпределителни дружества в България, където в осемте територии, завладени от тях, в момента други не могат да влязат, да може да създадем и там съответните възможности и други участници на пазара да тръгнат да разширяват газоразпределителната мрежа, ние все още ще тъпчем на едно място и ще се чудим дали имаме диверсификация, или нямаме.
Разбира се, в Закона има определени неща, с които и аз не съм съгласен. Особено в чл. 176, където има едни конкретни числа, определящи размера на участието на обществения доставчик в предлагането на газ за продажба на организирания борсов пазар най малкото поради индикативния им характер и липсата на санкции при неизпълнението им.
Смятам, че между първо и второ четене ще се прецизират тези членове. Убеден съм, че ще има и други предложения в посока за развиването на свободния газов пазар.
Доколкото до диверсификацията – усилията, които полага правителството, усилията, които полагаме и ние като народни представители с изменението и допълнението на законите, са факт, но закъсненията са реалност. Аз ще помоля управляващите да не се надпреварвате да се опитате да налагате, дали да се нарече „Балкански поток“, ако искате го наречете „Герберски поток“. Както искате, така го наречете, но моля Ви, направете всичко възможно диверсификацията и доставките на газа в България да се случи. Защото закъсненията, които в момента притесняват народните представители с интерконектора на Гърция и със строителството на тръбопровода до сръбската граница, доказват, че ние се борим с дребните неща, опитваме се да убедим господин Путин как „Балкански поток“, като го наречем, Европа ще прегърне тръбите и ще ни разреши да ги построим. През това време смятам, че закъснявате достатъчно и би трябвало да направите всичко възможно, защото до края на 2019 г., ако не се реализира построяването на тръбата, за която всички говорим и с трепет очакваме, тогава диверсификацията няма да се случи, свободният борсов пазар за природен газ ще бъде излишен.
Не искам да съм пророк, но като че ли закъснението, което е в момента и опитите Ви да преодолеете всичко онова, което се случва, свързано със законите за обществените поръчки, вредят на България.
Така че, уважаеми колеги, връщайки се на Закона, разчитайки на нашите газови енергетици, на всеки един народен представител, който може да направи предложение между първо и второ четене, да направим всичко възможно да създадем борсовия пазар, за да може впоследствие да не бъдем обвинени в неизпълнението на проектите за доставките на газ в България. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай.
Реплики? Няма.
Изказване – господин Николов, имате думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Първо, искам да благодаря на опозицията, че беше конструктивна. Наистина при една такава деликатна тема, при която си признаваме, че нямаме достатъчно опит, трябва да се действа плавно, трябва да се огледат всички конструктивни предложения, затова каня ги в работната група, която ще създадем, да дадат представители, разбира се, със заинтересованите страни и най-вече газовите дружества при всички случаи ще участват, както и експерти от Министерството, за да огледаме Закона и да направим достатъчно ефективен закон, който да действа.
Разбира се, имаше и малко политика, но то е нормално, все пак сме в парламента и затова искам да направя някои разяснения, да опровергая някои неща, които бяха казани. Понеже се прави аналогия с електрическата борса в България, искам да кажа за доста големите разлики. Все пак търговия с електрическа енергия има от 2007 г. – колегата Генов знае. Тогава даже нямаше платформи, но имаше четири-пет фирми, които бяха лицензирани, и които всъщност правеха първите стъпки в това, което ние никога не сме практикували – именно да се продава електрическа енергия. Сега вече лицензираните фирми са над 200. Имаме действаща, независима енергийна борса, тя има ликвидност. Все пак в България има достатъчно и много производители, макар че за жалост, нямат този капацитет и потенциал, който имат другите борси – в Унгария, в Лайпциг, или където и да е другаде, но поради това страда самата борса, защото няма достатъчно енергия, която да бъде предложена или тя се изнася бързо, защото знаем, че имаме тази година над 40% повече износ на електрическа енергия.
Но да Ви кажа честно нито в Българската конституция, нито в нашия Правилник пише, че българският депутат трябва да бъде пъдар. Ние не сме пъдари, за да можем да отиваме и да отстраняваме дефекти или ефекти от борсата. Понеже господин Стойнев каза, че евентуално може да има манипулации, ами самите изказвания от тази трибуна са манипулации, особено когато се изказват за сделки на дружества, които са листвани на борсата, е вид манипулация. Когато казваш от трибуната, че има някаква сделка, в която имаш съмнения, това е вид манипулация на борсата. Затова има изработени правила, лимит, които ние ги приложихме в Закона за енергетиката, където КЕВР би трябвало, има възможност с абсолютно всичката, бих казал, не само строгост, има достатъчно възможности, които Законът му дава, така че той да проследява имейли, да влиза в офиси и така нататък, и така нататък, за да може да установява тези борсови манипулации. Не е работа на народния представител това. Тоест и аз мисля, че Законът е добър, защото ако не беше добър досега щяхме да имаме предложения и от Ваша, и от наша страна. Аз също изразявам тревога във връзка с някои сделки. Работодателите сами сигнализират за някои сделки, но не виждам как ние можем да помогнем със законова промяна. Това трябва да се извърши от регулатора или от самите правила на борсата. Разбира се, ние може да провокираме, може да направим, ако искате една кръгла маса за това, но не Законът е виновен, тоест не е основание това да кажем, че понеже там имаме съмнение в едната борса, затова за другата ще се въздържим.
Така че от тази гледна точка мисля, че не сте прав, но, разбира се, е хубаво да го обсъдим и да търсим варианти, да можем да ограничим евентуални такива спекулации. Разбира се, че при една газова борса, когато досега имаше един доставчик на една входна точка – на Исакча, където се извършваше и транзитирането в България и съответно разпределението в нашата страна, няма как да направиш борсова търговия – много трудно може да стане. Затова досега нямаше възможност и условия да създадем такава търговия. Но когато вече са готови интерконекторни връзки, когато знаем, че следващата година, живот и здраве ще бъдат завършени два инфраструктурни проекта, които ще докарат и други източници, не само трасета, диверсификация, но източници, това вече създава предпоставки за такава борсова търговия. И сега именно е моментът да създадем този регламент, когато няма да има достатъчно ликвидност да го тестваме, така да се каже, разбира се, оглеждайки от всички страни, за да може в един момент вече, когато се развие тази борса, ние да сме спокойни, че има кой да регулира, кой да осъществява надзора на този процес, да се избягват борсовите манипулации и съответно да знаем и да сме спокойни, че цената, която се постига, наистина е пазарна.
Понеже се спомена и във връзка с делото, което беше образувано срещу „Газпромекспорт“ и възможността, която всяка една от страните може да предоговаря, искам да кажа, че господин Павлов специално каза, пък и всеки видно може да разбере, че до края на миналата година цената, на която България получаваше газ, беше много по-ниска от квотовите пазари. Тоест ние нямахме условия и не си заслужаваше да влезем в договорки във връзка с намаляването на цената на газа. Знаете, че цената на газа беше намалена през 2012 г. с директния разговор между премиера тогава Борисов и премиера тогава Путин във връзка с постигането на целта за даване на окончателно инвестиционно решение във връзка с „Южен поток“. Ние се възползваме от тази възможност и цената на газа беше смъкната с големи проценти и фактически България получаваше газ на много по-ниска цена отколкото нашите съседи. Те искаха и търсеха вариант по какъв начин да купят газ от „Булгаргаз“, за да могат да я изнесат за Гърция или за Турция от излишните количества или въобще по принцип каквито количества могат да достигнат.
Така че такива условия нямаше, а сега вече знаем, че 20, 30, даже 40% стигат по-ниско от спотовите пазари. Знаем, че имаме ново искане от „Газпром“ за промяна на точката за доставка на газ, което дава възможност на „Булгаргаз“ да преговаря вече за по-ниски цени и заслужаваме по-ниски цени. Ние трябва да се грижим за това българската икономика да има по-нисък енергиен ресурс, който, разбира се, влиза и в конкурентоспособността ѝ. Това е отчетено от министър Петкова и тя го определи, съответно и газовите дружества, така че ние очакваме резултати и, дай боже, да се постигнат тези резултати. Знаем, че е много трудно България да преговаря с такъв огромен мастодонт като „Газпром“. Много е трудно! Лично съм бил на преговори, така че наистина ще е трудно на Министерството. Разбира се, Европейският съюз е зад нас, но когато Европейският съюз преговаря, е съвсем различно, така че ние трябва да се стремим наистина Европейският съюз да е преговарящ, да не е самата България. Но това е отделен въпрос.
Защо КЕВР да лицензира борсата за газ, а не стокови борси и тържища? Ами електрическата енергия също е стока, между другото, тя също можеше да се продава на някои от стоковите борси, които са лицензирани в България. Само че нямат нито опит, нямат не само опит, те нямат и капацитет нито да контролират, нито да регулират, нито да седят зад борсовите манипулации. На това отгоре по лимит това е дадена възможност именно на Комисията за енергийно и водно регулиране, заради това сме дали – те, с опита, който през годините са регулирали този пазар от гледна точка на цени, поради опита който вече имат и във връзка с електрическата борса. Вече знаем, че на два пъти е сезирана Комисията, за да може да си изпълни задълженията по лимит за борсови манипулации, така че КЕВР е единствената институция, на която сме ѝ дали възможност и като бюджет да има достатъчно капацитет, да назначава компетентни хора, да им осигурява финансовите средства във връзка с тези разследвания, за да може да осъществява тази дейност. Затова мисля, че Комисията за енергийно и водно регулиране е естественото място, където трябва да дава лиценза на борсата и съответно да следи за борсови манипулации, които се дават и по регламент.
Мисля, че основата на този закон е добра. Има доста неща, които трябва да се огледат, трябва да се преговорят и всички, които сме заинтересовани страни, да търсим баланса, защото ние в този парламент търсим баланс.
Няма нужда, господин Аталай, да казваме, че гербаджийски е този или онзи проект – той е български проект. Ние за пръв път в България говорим за проект, който е български, защото тръбата, която ще бъде изградена от българо-турската до българо-сръбската граница, ще бъде изцяло българска. Преди, знаете, че за „Южен поток“ беше 50 на 50 с „Газпром“ и с Българския енергиен холдинг. Сега тя ще бъде собственост на „Булгартрансгаз“ и ще остане българска – дай боже, дълги години напред, както е и цялата инфраструктура в България. Успяхме да я запазим, знаете, с цената на много дори политически сривове в тази връзка, помним и „Топенерджи“, и така нататък, как по всякакъв начин беше искано, да бъде взета инфраструктурата на България. Дори и от Европейската комисия имаше настояване за вземането на големи части от тази инфраструктура. Но, слава богу, заедно се противопоставихме, приехме съответните задължения, които „Булгартрансгаз“ следва, така че да не даваме тази инфраструктура, за да можем ние да водим политики чрез това, да можем да знаем как да го направим. Разбира се, че има един проект хъб „Балкан“, но той, за да стане факт, трябва да се изпълнят определени инфраструктурни условия, тоест хардуерът трябва да е готов преди да бъде готов софтуерът след това, а хардуерът мисля, че вече е ясен и видим в перспектива година напред – не години, а година напред.
Така че, когато изпълним условията за диверсификация на трасета и източници – ние имаме поне три източника и, дай боже, да намерим. От години говорим, че чакаме да се намерят количества газ в офшорната зона на България, но още нямаме такива хубави новини, защото това е бавен процес. Виждаме, че само един сондаж струва 500 милиона, а мисля, че са направени три сондажа, но очакваме да бъдат направени още, което ни дава надежда, че сеизмиката, която са направили, дава такива надежди. Да се надяваме, че ще имаме и добивни предприятия. Знаем, че сме имали едно такова на „Мелроуз“ във Варна и, дай боже, да имаме още.
Това е от моя страна. Каня Ви и се надявам да участвате в тази работна група, за да огледаме Законопроекта, защото той не е политически проект на някоя партия, а е проект за България, за който всички сме работили, преговаряли и доста правителства са се мъчили в тази връзка. Виждате интерконекторните проекти колко трудно се осъществиха, така че това се е изстрадало от всички български правителства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията.
Уважаема госпожо Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми, на първо място, да благодаря на всички Вас за дискусията, да благодаря и за критиките от страна на колегите от опозицията, защото виждам, че те са добронамерени. Аз и моят екип сме склонни да приемаме всяка една критика, когато тя е градивна, когато тя ще доведе до постигане на добри резултати за България.
По отношение на предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката Министерството на енергетиката подкрепя изцяло предложения законопроект, защото това, което се цели да бъде постигнато с тези промени, е наистина изключително важно за българската енергетика. Това е един процес, който дълго време чакахме да се случи. И понеже се чуха изказвания, че сме закъснели с либерализацията на пазара на природния газ, аз ще кажа следното: може би на всички нас ни се иска този процес да се е случил много по-рано и затова сега смятаме, че има известно закъснение, но няма как да се либерализира пазарът, при положение че ние имаме един-единствен доставчик на природен газ. Ако ние имаме няколко различни източника, които да дадат възможност за предлагане на различни цени, на различни условия, то тогава ще имаме и пазар, тогава ще има и конкуренция, ще има и различни условия, на които целта е да бъдат в интерес на потребителите. Аз смятам, че този момент е назрял сега, защото няма как да търгуваме нещо, без реално да го имаме и то да е опция, от няколко места да можем да го доставяме, за да можем да сравним по-добрите условия и по-добрата цена.
С реализацията на инфраструктурните проекти – на изграждането на връзката с Гърция, на реализацията на разширението на газопреносната инфраструктура на територията на България от българо-турската до българо-сръбската граница, интерконектора с Румъния, интерконектора със Сърбия, наистина се създават условия ние да имаме възможност за доставка на природен газ от различни източници.
Следващият момент, който е необходим да се случи, е изграждането на борса за търговия с природен газ, тоест ние трябва да имаме инфраструктурата, която да ни даде възможност да доставяме природен газ от различни източници, от друга страна, трябва да имаме борса, на която този природен газ да бъде търгуван.
Аз смятам, че този момент е абсолютно адекватен на ситуацията и на развитието на газовата инфраструктура на България, и още веднъж благодаря на всички за предложения законопроект. Разбира се, Министерството на енергетиката ще участва в тази работна група, за която господин Николов спомена, че ще бъде създадена в рамките на парламента. Целият административен капацитет на Министерството ще бъде ангажиран в този процес, за да можем да постигнем един добър законопроект, който да даде възможност за либерализиране на пазара на природен газ.
Понеже на няколко пъти стана дума за аналогията с Българската борса за търговия с електрическа енергия, нека само да кажем това: как ще се развиват съответните пазари на електрическа енергия или на природен газ, не зависи от България. Това, уважаеми дами и господа народни представители, са регламенти на Европейския съюз, които ние стриктно трябва да следваме. Налице е Директивата за природния газ – Директива 73, налице е Директивата за електрическата енергия – Директива 72. Там много ясно са указани условията, при които трябва да се развиват този тип пазари. България, смея да твърдя, следва стриктно всички европейски правила.
Понеже беше изложена една информация във връзка със сделки на Борсата за търговия с електрическа енергия в рамките на вчерашния ден, аз ще кажа следното. Господин Николов поде темата, аз само ще си позволя да кажа, че миналата година беше направена промяна в Закона за енергетиката. Всички Вие си спомняте, че именно тогава, за да се разсеят всякакви съмнения за манипулации, бе взето решение и със закон бе определено, че всеки един производител на електрическа енергия трябва да търгува своята енергия единствено и само на борсов посредник. Аз мога да говоря за дружествата от държавната енергетика, дружествата в рамките на групата БЕХ. Всички те продават своята електрическа енергия на различни платформи на Борсата, но няма един мегават електрическа енергия, която да е продадена извън Българската независима електроенергийна борса.
Отделно от това, миналата година беше приета отново промяна в Закона, с който се транспонира регламентът. С него се дават правомощия на КЕВР да оказва контрол върху пазара именно в такава ситуация – когато има съмнения за манипулации, регулаторът има възможност да се намеси. Така че налице са всички предпоставки обществото, всички ние, да бъдем спокойни за това, че има необходимата законова рамка и че има необходимите институции, които притежават съответните права, за да елиминират всякакви подобни съмнения.
Аз разчитам на българския регулатор, че, ако има някакви подобни съмнения, той ще се сезира или ще се самосезира, за да може да направи такава проверка и да бъде спокойно обществото и бизнесът.
Благодаря още веднъж на всички за предложения законопроект.
Министерството на енергетиката го подкрепя и ще работи за неговата реализация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-43, внесен от народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Гласували 169 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 61.
Предложението е прието.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър, за участието днес.

Продължаваме със следващата точка от Програмата ни за работа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
С Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм ще ни запознае господин Кънев.
Заповядайте, уважаеми господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, на основание чл. 49 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да подкрепим влизането в залата на: Лилия Иванова – заместник-министър, и Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; от Патентното ведомство – Офелия Киркорян – заместник-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 126 народни представители: за 123, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете допуснатите в залата.
Продължете с представянето на Доклада, уважаеми господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
по Законопроекта за марките и географските означения,
№ 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 19 юни 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката: Лилия Иванова – заместник-министър, и Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; от Министерството на финансите – Цецка Дочева – началник отдел в Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“; от Министерството на земеделието, храните и горите – Павлин Белчев – държавен експерт в отдел „Схеми за качество“ към дирекция „Политики по агрохранителната верига“; от Патентното ведомство – Офелия Киркорян-Цонкова – заместник-председател; представители на национално представените работодателски организации и на неправителствения сектор.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Лилия Иванова.
Според вносителя целта на предложения законопроект е на първо място транспониране в националното законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките. Директивата приема, че е достатъчно да се определят основните принципи като на държавите членки се даде свобода да въвеждат по-детайлни правила. В същото време чрез нея се гарантира, че регистрираните марки се ползват с една и съща защита в правните системи на всички държави членки. Ключовите промени касаят премахването на изискването за графично представяне на определението за марки на Европейския съюз и националните марки; абсолютните основания за отказ на регистрацията; защита на наименованията за произход и географските указания; засилване закрилата срещу недобросъвестното заявяване на търговските марки; ефективна борба срещу фалшифицирането на марките.
Втората група предложения в новия законопроект произтичат от практиката на прилагане на действащия до момента Законопроект за марките и географските означения и Регламент (ЕО) 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на общността, кодифициран като Регламент 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно марката на Европейския съюз.
Законопроектът за марките и географските означения урежда условията и реда за регистрацията на марките и географските означения, правата, произтичащи от нея, както и защитата на тези права. Други проблеми, към които е насочен предложеният законопроект, са свързани с усъвършенстване на правната уредба в провежданите процедури, ускоряване процеса на регистрация и придобиване на права, засилване на правната защита, съкращаване на сроковете, улесняване на кореспонденцията със заявителите и притежателите на права.
Предвижда се съществуващият досега модел за заплащане на държавните такси, съгласно който плащането се извършва на всеки етап от процеса на регистрация, да бъде заменен с едно-единствено заплащане на обединената услуга, дължима в началото на процедурата. Заплащането на единна такса е целесъобразно и от гледна точка на процесуалната бързина и ефективност на производството.
Законопроектът предвижда увеличаване на размера на налаганите глоби и имуществените санкции, като те се уеднаквяват с тези, предвидени в Закона за авторското право и сродните му права, защото и в двата случая става дума за нарушения на права на интелектуална собственост.
Съкращават се и някои срокове във връзка с регистрациите както по отношение на Патентното ведомство, така и по отношение на заинтересованите страни.
С цел постигане на пълно съответствие с изискванията на европейското право от приложното поле на новия закон ще бъде изключена регистрацията на всички стоки и продукти, за които правото на Европейския съюз предвижда европейска регистрация и закрила на географските означения, а именно регистрациите на географските означения за спиртните напитки, лозаро-винарските продукти и ароматизираните лозаро-винарски продукти, която се осъществява по реда на Регламент (ЕО) № 110/2008, Регламент № 1308/2013 и Регламент (ЕС) № 251/2014. Регистрациите на географските означения за земеделски продукти по досегашния закон, които попадат в обхвата на цитираните по-горе регламенти, се прекратяват от датата на влизането в сила на този закон.
Действащият до момента Закон за марките и географските означения се отменя.
Предлага се създаване на съответстващи нови разпоредби в Закона за патентите и регистрацията на полезните модели и в още четири закона, като изпълнението на Закона се възлага на председателя на Патентното ведомство.
Според вносителя Законопроектът няма да има пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Към Законопроекта е приложена Цялостна предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки.
Група представители на индустриалната собственост изразяват съображения относно текстовете в Закона, които са извън транспонирането в националното законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2436, които биха довели до сериозно накърняване на конституционното право на защита на лицата-заявители или притежатели на търговски марки до степен това право на защита изобщо да не може да бъде упражнявано – нито в основни административни производства в Патентното ведомство, нито в административното съдопроизводство пред компетентния по обжалваните актове на Патентното ведомство първоинстанционен съд Административен съд – София град.
Алиансът за интелектуална собственост в областта на фармацията, химията и биологията в свое становище изразява несъгласие с въвеждането на крайни, тоест преклузивни срокове в процедурите по възражение срещу регистрацията, искане за отмяна или заличаване регистрацията на марка, както и с въвеждане противопоставянето на марки и фирмени наименования.
Съюзът за стопанска инициатива настоява за запазване на досега действащия модел за заплащане на таксите в процедурата по регистрация и възразява срещу съкращаването на процесуалните срокове за представянето на становища и доказателства в производството.
Асоциацията на организациите на българските работодатели изразява притеснение, че Законопроектът сериозно ще навреди на икономическите интереси на представляваните от тях фирми и организации и ще урони имиджа на България като страна с добър инвестиционен климат. Част от новите разпоредби в Законопроекта, които не са свързани с транспониране на европейското законодателство, биха довели до сериозно накърняване на конституционното и европейското право на защита на лицата-заявители или притежатели на търговски марки, до степен това право на защита изобщо да не може да бъде упражнявано. Противоречащите на принципите на административния процес и оттам нарушаващите правото на защита предложения в Законопроекта изразяват приравняване на административния с гражданския процес, тоест подмяна на самата същност и цел на административното производство.
В последвалата дискусия народните представители Румен Гечев, Жельо Бойчев и Адлен Шевкед поставиха въпроси относно защитата на регистрираните в Патентното ведомство до момента географски означения за земеделски продукти и храни, които не попадат в обхвата на Законопроекта и чиято регистрация се прекратява след влизането в сила на Закона, както и за премахването на ограничението представителите на индустриалната собственост да бъдат само местни лица.
На поставените въпроси отговориха представителите на Министерството на икономиката, на Патентното ведомство и на Министерството на земеделието, храните и горите.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 10 гласа, „въздържал се“ – един и „против“ – 6 гласа, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г.“ (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Кънев, както винаги, събирате овации.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: С Доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае госпожа Мехмедова.
Имате думата, уважаема госпожо Мехмедова.
ДОКЛАДЧИК ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря, господин Председател.
Колеги, представям:
„ДОКЛАД
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 19 юни 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г. Законопроектът беше представен от госпожа Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката.
На заседанието присъстваха госпожа Десислава Георгиева – началник на отдел в дирекция ,,Техническа хармонизация и политика за потребителите“ в Министерството на икономиката, госпожа Елиза Дилова – държавен експерт в същата дирекция, госпожа Силвия Беркова – главен секретар на Патентното ведомство, и госпожа Антония Якмаджиева – директор на дирекция „Спорове и административно-наказателна дейност“ в същото ведомство.
Вносителите посочват, че необходимостта от изготвяне на проект на Закон за мерките и географските означения е във връзка с изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз, да транспонира в националното законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките.
Законопроектът цели и привеждане на законодателството в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1151/2021 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, както и да отстрани допуснатите несъответствия, констатирани с получено на 28 януари 2019 г. мотивирано становище по Процедура за нарушение № 2017/4062 по описа на Европейската комисия.
В мотивите се посочва, че с присъединяването на България към Европейския съюз съгласно чл. 5, параграф 11 от консолидираната версия на Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета, който е отменен, съществуващата национална закрила на географските указания и наименованията за произход на земеделски продукти и храни е следвало да бъде преустановена в срок 12 месеца от датата на присъединяването, тоест на 1 януари 2008 г. Единствената възможност да се получи закрила на земеделски продукти и храни след 1 януари 2008 г. е чрез регистрация на защитено наименование за произход или защитено географско указание по реда на Регламент (ЕС) № 1151/2012, който осигурява закрила на територията на всички държави – членки на Европейския съюз. Поради факта че това задължение не е изпълнено, Европейската комисия е започнала Процедура по нарушение № 2017/4062. През януари 2018 г. е било получено официално уведомително писмо № C (2018) 363 final, в което е посочено, че България не е изпълнила задължението си по Регламент (ЕС) № 115/2012.
За отстраняване на нарушението е бил изготвен Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, който е приет от Народното събрание на Република България и е обнародван в бр. 61 на „Държавен вестник“ от 2018 г. Приетите законодателни изменения не са удовлетворили Европейската комисия и на 28 януари 2019 г. е било получено мотивирано становище по Процедура № 2017/4062, в чиято правна оценка е посочено, че българското законодателство е несъвместимо с правото на Европейския съюз, доколкото то предоставя възможност за национална закрила на географски означения, попадащи под обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012. Отбелязано е, че действащият Закон за марките и географските означения (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; попр. бр. 82 от 1999 г.; посл. изм. и доп., бр. 61 от 2018 г.) все още запазва закрилата на географските означения в нарушение на Регламент (ЕС) № 1151/2012 макар и само за преходен период.
Целите, които си поставя Законопроектът, са насочени към привеждане на действащата в страната правна закрила на марките и географските означения в съответствие с изискванията на европейското законодателство и увеличаване на правната сигурност. За постигането на очертаните цели от вносителите се правят две групи предложения. Първата е свързана с транспониране на разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2436 и постигане на съответствие с изискванията на посочените регламенти, които представляват изменение по същество на досега съществуващите правни норми, както и въвеждането на нови спрямо националната система правила за правна закрила.
Втората група включва предложения за изменение и допълнение, произтичащи от практиката по прилагане на Закона за марките и географските означения и Регламент (ЕО) 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността, кодифициран като Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г., относно марката на Европейския съюз.
Разпоредбите от Законопроекта, предложени във връзка с транспониране на разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2436, са свързани с промяна на определението „марка“. Вносителите си поставят за цел преодоляването на досега съществуващото ограничение за придобиване на правна закрила за знаци, които притежават отличителна способност, но не могат да покрият изискването за графично представяне и други. Сред редицата мерки, предприети спрямо мотивираното становище на Европейската комисия по Процедура за нарушение № 2017/4062, получено на 28 януари 2019 г. са: прекратяване на направените по реда на действащия Закон за марките и географските означения регистрации на географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012 г., за спиртни напитки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 1308/2013; прекратяват се производства за нарушения на права, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, Регламент (ЕО) № 110/2008, Регламент (ЕС) № 1308/2013 и Регламент (ЕС) № 251/2014, по които няма влезли в сила решения, а влезлите в сила, но неизпълнени решения, няма да подлежат на изпълнение.
В последвалата дискусия се включиха народните представители госпожа Лиляна Павлова и господин Кристиан Вигенин. И двамата отбелязаха, че основната цел на Законопроекта е изпълнена, а именно да бъде транспонирано европейското законодателство. В същото време те подчертаха, че е необходимо някои текстове, които пораждат известни неясноти, да бъдат прецизирани между първо и второ четене.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 5 гласа „за“ на Народното събрание да приеме Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Мехмедова.
Продължаваме с Доклада на Комисията по външна политика.
Имате думата, уважаема госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г.
На свое заседание, проведено на 19 юни 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката – госпожа Десислава Георгиева – началник-отдел, и госпожа Елиза Дилова – държавен експерт в дирекция ,,Техническа хармонизация и политика за потребителите“; от Патентното ведомство на Република България – госпожа Силвия Беркова – главен секретар, и госпожа Антония Якмаджиева – директор на дирекция „Спорове и административно-наказателна дейност“; от Българската търговско-промишлена палата – господин Васил Руйков – адвокат, госпожа Магдалена Радулова – адвокат, и госпожа Михаела Михайлова – юридически експерт в дирекция „Правна“; господин Петър Калпакчиев, господин Васил Павлов и госпожа Александра Семерджиева – адвокати по индустриална собственост.
Законопроектът за марките и географските означения беше представен от госпожа Георгиева, която посочи, че с него се въвеждат в българското законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, като същевременно нашата правна уредба се привежда в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.
Въвеждането със закона на разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2436 цели уеднаквяване на правилата и процедурите относно предоставянето на правна закрила на марките в рамките на Европейския съюз чрез осигуряването на единна система, която да хармонизира и да унифицира различията в правните уредби на държавите членки.
Разпоредбите от Законопроекта са свързани с промяна на определението за марка и с прецизиране на основанията за отказ. В него подробно е уредена процедурата за достъп до досиетата на закриляните обекти и е разписана процедурата по регистрация на марки и географски означения, опозиция, обжалване на решенията по опозиции, заличаване и отменяне.
Законът конкретизира задължението и условията за използване на марка и определя обхвата на закрила, като се включват нови състави на административнонаказателната и гражданскоправната защита, създава се правна възможност за регистрация на колективна и сертификатна марка. В него се регламентира съдържанието на държавните регистри на марките и географските означения и се засилва служебното начало, като се допълват правилата, касаещи съдебния контрол. В допълнение е уредено производството във връзка с международните регистрации на марки и географски означения.
Със закона се предлага още въвеждането на еднократна такса за заявяване и експертиза и се предвижда увеличаването на размера на налаганите глоби и имуществени санкции за извършени административни нарушения спрямо марки и географски означения, като по този начин се уеднаквява уредбата на закона с предвидените административнонаказателни процедури в Закона за авторското право и сродните му права.
Сближаването на правилата в целия Европейски съюз и подобрената трансгранична правна закрила на търговските марки и географските означения ще насърчи икономическия растеж, свързан с по-ефективното разпределение на ресурсите от бизнеса и ще доведе до засилване на конкурентоспособността на предприятията. Законопроектът ще подобри правната уредба и ще улесни провеждането на процедурите по разглеждане на опозиции и на жалби по опозиции.
Представителите на неправителствените организации дискутираха въвеждането на крайни и преклузивни срокове за ангажиране на доказателства и забраната за представяне на доказателства в първоинстанционното съдебно производство, като изразиха позиция, че по този начин се ограничава правото на защита на заявителите и на притежателите на марки.
В дискусията взеха участие народните представители Христиан Митев, Пенчо Милков, Явор Божанков, Крум Зарков и Анна Александрова.
Народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ посочиха, че някои от предложените разпоредби следва да се прецизират и добавиха, че в новия закон се предлагат правила в несъответствие с принципите на административния процес.
Господин Митев и госпожа Александрова отбелязаха, че ще подкрепят Законопроекта, като добавиха, че той е необходим и с него се въвеждат изискванията на актове на Европейския съюз. Те заявиха, че между първо и второ гласуване може да се направят предложения, с които да се постигне баланс между интересите на заинтересованите страни.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за“, 6 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Уважаема госпожо Ангелова, имате думата за Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г.
На заседание, проведено на 13 юни 2019 г, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г.
На заседанието присъстваха – от Министерството на икономиката: Лилия Иванова – заместник-министър, и Десислава Георгиева – началник-отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; от Патентното ведомство: Силвия Беркова-Донкова – главен секретар; от Агенция „Митници" – Цецка Дочева – началник-отдел „Административно-наказателна дейност и разследващи органи“.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Лилия Иванова.
Целта на предложения законопроект е да транспонира в националното законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, както и да синхронизира националното законодателство с изискванията на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.
Приемането на Директива (ЕС) 2015/2436 е продиктувано от наличието на известно разминаване при правилата и процедурите относно предоставянето на правна закрила на марките както между отделните държави членки, така и между националните правни системи и законодателството на ниво Европейски съюз.
Липсата на хармонизация в процедурите за предоставяне на правна закрила на марки води до забавяне на процеса по получаване на регистрация, а правната несигурност изправя стопанските субекти пред необоснован риск, особено когато поради намален бюджет или недостиг на време те изключат от своята стратегия за развитие придобиването на право върху обектите си на индустриална собственост, в това число върху марки на територията на Европейския съюз.
Разпоредбите от Законопроекта, предложени във връзка с транспониране на разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2436, са свързани с промяна на определението за марка, допълнение и изменение на абсолютните и относителните основания за отказ, прецизиране на действащите текстове, касаещи марки, ползващи се с известност, с цел разширяване обхвата на закрила не само в случай на идентичност, но и на сходство, предлагат се разпоредби, свързани с ускоряване процеса на регистрация и придобиване на права, засилване на правната защита, оптимизиране на процесите и други.
Предлагат се изменения, касаещи обединяването на дължимите такси при заявяване на регистрация, както и тези, определящи размера на глобите и санкциите за извършени нарушения. Предвижда се сега съществуващият модел на заплащане на държавните такси, съгласно който плащането се извършва на всеки един от етапите на процеса по регистрация, да бъде заменен с едно-единствено заплащане за обединена услуга, наречена „Такса за заявяване и експертиза“, дължима в началото на процедурата.
Съгласно представената предварителна оценка на въздействието, ако бъде въведена единната такса за услугата, свързана със заявяването на марка или географско означение, на потребителите и бизнесът ще бъдат спестени административни и регулаторни разходи, както и ще бъде изпълнено по-адекватно изискването за разходоориентираност съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за държавните такси.
Прецизират се текстовете относно мерките, които прилагат митническите органи, спрямо стоки под митнически надзор или митнически контрол, за които се предполага, че нарушават право върху марка или географско означение. Уточнява се, че мерките се прилагат при условията и по процедурите на Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета.
Предвижда се увеличаване на размера на налаганите глоби и имуществени санкции, с което се уеднаквят санкциите за извършени административни нарушения спрямо марки и географски означения с тези, предвидени за нарушенията по Закона за авторското право и сродните му права.
Съкращават се някои от сроковете във връзка с регистрациите както по отношение на Патентното ведомство, така и по отношение на заинтересованите страни.
Очакваните резултати от приемането на Законопроекта са свързани с осигуряването на по-голяма правна сигурност по отношение на обхвата на закрила на тези обекти на индустриална собственост. Ще бъде насърчена и конкурентоспособността на предприятията, което ще увеличи преките ползи за българските предприятия.
Сближаването на правилата в целия Европейски съюз и подобрената трансгранична правна закрила на търговските марки и географските означения в дългосрочен план ще насърчи икономическия растеж, свързан с по-ефективното разпределение на ресурсите от бизнеса и ще доведе до засилване на конкурентоспособността на предприятията.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване със следните резултати: 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Няма постъпили доклади от други комисии.
Откривам разискванията.
Има ли народни представители, желаещи изказване?
Заповядайте, господин Бойчев
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът се разглежда за втори път, в наказателна процедура сме и трябва да коригираме законодателството си. Освен хармонизирането му с европейското, за съжаление, в Законопроекта има известни норми, които предизвикаха смущение. Това е отразено много ясно в становищата, които в частност и четирите работодателски организации изпратиха до Икономическата комисия, на която аз съм член и на която обсъждахме този законопроект.
Коригирани са в обществените дискусии редица постановки, но ми се струва, че в момента прибързваме с приемането на този законопроект, без да се отчетат, бих казал, основателни притеснения в българските работодатели и браншовите им организации. В крайна сметка бизнесът работи и се представя и чрез своите марки – това за тях никак не е без значение. Пипането в тези регламенти и правила би могло да доведе до много тежки загуби за българския бизнес, а оттам и в частност за реализиране на сериозни инвестиции в нашата страна.
Това, което ме смути в дискусията, бяха изложените аргументи за това, че Законопроектът по същество ще промени един режим, а именно: ще лиши стопанските субекти и гражданите от възможността да обжалват административните актове, които издава Патентното ведомство и в самия процес да предоставят нови доказателства. Така по същество ще се наруши и целият смисъл на административния процес, който трябва да следи издаването на законосъобразен административен акт, създаващ и променящ права.
Особеност на административния процес е именно, че административният орган трябва да съобрази с акта си всички свои обстоятелства, които са му станали известни по време на самото производство, и в този смисъл ограничаването на възможността да се предоставят нови доказателства противоречи на основните принципи на административния процес. Разбирам мотивите на вносителите, затова че са искали един по-бърз административен процес, но според мен по-важното е да се спазва и това, че самите административни актове в крайна сметка трябва да удостоверят истинността и коректността на всички факти. Струва ми се, че това е по-важният принцип, който трябва да следваме.
Като членове на Икономическата комисия, приемайки законодателство, винаги се стремим да не нарушаваме средата, в която бизнесът функционира в страната, и да не създаваме пречки пред него. Струва ми се, че приемайки Законопроекта, без да бъдат изчистени тези постановки от него, има сериозни рискове и основания да създадем проблем. Затова ние няма да подкрепим този законопроект на първо четене и ще се опитаме да внесем такъв тип корекции между двете четения, които да дадат спокойствие в работата на бизнеса в страната, същевременно да затворим и тази наказателна процедура, която в момента има нашата страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Бойчев.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Митев, имате думата за изказване – заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, аз ще се съглася с част от констатациите, направени от колегата Бойчев, но ще подкрепя Закона на първо четене, тъй като това е изцяло нов закон. Правилен е подходът на вносителя в този случай – Министерския съвет, с оглед на факта, че се транспонира Директивата, свързана със сближаване на страните членки относно марките, и се налагат многобройни изменения и допълнения в Закона за марките и географските означения в действащия закон, за да се пристъпи към приемането на изцяло нов закон.
Но аз също не съм съгласен с подхода, който е следван – не по отношение на транспонирането, там забележки нямам по Директивата, а по отношение на производствата пред Патентното ведомство и пред съда. За огромно съжаление, явно вносителят не е отчел спецификата на административното производство, което се развива пред Патентното ведомство, и съответно производство, което се развива пред съда впоследствие.
Административният процес е подчинен в голяма степен не на състезателното начало, а на служебното начало, което повелява да се установи неформалната истина в процеса. Тоест истината, съдържаща се между папките, между кориците на делото, а обективната истина е истината, която действително съществува, и затова се налага да бъдат събрани всички факти и доказателства, които са относими в конкретния случай.
За съжаление, с установените в Законопроекта преклузивни срокове и норми, които практически премахват служебното начало и въвеждат едно по-засилено състезателно начало, тази обективна истина – за фактическото и реалното положение в производството по опозиция и в производството по защита на търговска марка, няма как да се случи. Отделно от това, аз няма да влизам в теоретични разсъждения за принципите на административния и на гражданския процес, които недопустимо се смесват в този случай.
По отношение на забраната за представяне на нови доказателства – не се държи сметка за константната, трайна съдебна практика в административните производства, че нови доказателства в административния процес са не само новооткрити или нововъзникнали такива, а всички доказателства, които не са били събрани в административното производство, и това е практика не само в производствата пред Патентното ведомство, но и във всяко едно административно производство. Тук, за съжаление, е свидетелство за недопустимото сместване на правилата на административния и на гражданския процес, без да се отчита спецификата на административния процес, още повече че административният процес е двуинстанционен – доказателства се събират и се представят само в първата инстанция, а втората инстанция е касационна инстанция, тя не е инстанция по фактите, тя е инстанция по правото.
Смятам обаче, че тези недостатъци, които са допуснати, могат да бъдат коригирани със съответни промени между първо и второ четене. Аз също декларирам, че ще направя такива. Позволявам си да отправя един апел към Комисията по икономическа политика и туризъм за работна група между двете четения, така че да може в крайна сметка да се приеме един закон, който не ощетява правата на лицата, които участват в производства пред Патентното ведомство и в съдебни производства. Правя аналогия със Закона за авторското право и сродните му права, където – в резултат на работна група, смятам, че се получиха сравнително балансирани текстове, и макар че тук става въпрос за защита не на интелектуална, а на индустриална собственост, смятам, че би следвало да се използва същият подход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Митев.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Байчев, имате думата за изказване.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, виждам, че с колегите от Комисията сме постигнали някакво единомислие, както каза колегата Митев, а и всички, бих казал, изразихме едно становище, че има нужда от подобен нов закон, който да урегулира гражданскоправните отношения в тази област. Именно този законопроект, който ни се предлага, е точно такъв, тъй като предлага нови норми, а също така и норми, които регулират по нов начин досегашните взаимоотношения.
Дотук сме на едно мнение, но бих казал, че разликата между нас и господин Митев е, че ние ще гласуваме „въздържал се“, тъй като имаме определени притеснения по отношение на това как ще се развива административното производство впоследствие.
Ще подчертая, че от Българската социалистическа партия имаме сериозни притеснения относно някои разпоредби. Те не се отнасят до разпоредбите, въвеждащи европейското законодателство в националния закон, притеснява ни факта, че някои от разпоредбите, които създават преклузия, а именно невъзможността да се представят нови доказателства в съдебна фаза при обжалване на административния акт. Според нас това нарушава основни принципи на административния процес, не са съобразени въобще с целта на административния процес, който е издаване на законосъобразен административен акт, с който се създават, променят или прекратяват права. Прави впечатление, че Законът използва преклузиите на гражданския процес, без да се съобразява с особеностите на административния такъв. Няма да навлизам в подробности относно тези особености.
Ще отбележа, че съгласно административно-процесуалния кодекс в административния процес административният орган е длъжен да съобрази в акта си всички относими към случая факти и обстоятелства, независимо кога са възникнали, стига да са му станали известни. В тези преклузии вносителите обясняват мотивите си с необходимост от бързина на процеса и дисциплиниране на страните в него, но считаме, че дисциплинирането и бързината на процеса, първо, не могат да са в ущърб на правата на субектите и, второ, бързината на производството зависи главно от административния орган, тоест колко бързо ще разглежда преписките си. И на трето място, държа да подчертая, че бързината невинаги означава и качество на процеса.
Обвързването на преклузивния срок с възможността страните в производството да излагат доводи и да представляват доказателства би създало условия за издаване на административни актове при недоизяснена фактическа обстановка, което буквално означава условия за нарушаване на принципа на истинността. Оттук състезателното начало в административния процес принципно няма да има тежестта, която я има в гражданския процес, защото колкото повече се разчита на състезателното начало, толкова повече административният орган е застрашен да установи само формалната, а не обективната истина. Не всяка от страните в даден спор има интерес от установяване на обективната истина, а именно и за това спорят, тъй като всяка от страните твърди и представя своята истина пред административния орган.
Що се отнася до забраната за представяне на нови доказателства пред първоинстанционното съдебно производство – предложените в Законопроекта текстове допускат в съдебната фаза на един спор да се представят нови доказателства, само ако са били нововъзникнали или новооткрити. Тоест ако не са били известни на страните или не са съществували докато спорът е бил разглеждан от административния орган като нововъзникнали и новооткрити, е порочно заимствано от гражданския процес. Тук е налице опит за привнасяне в административния процес на правила, които са му чужди.
В комбинация с преклузивните срокове за представяне на доказателства в административното производство забраната за представяне на нови доказателства в съдебното производство води до ситуация, в която един абдикирал от служебното начало административен орган винаги може да издава административни актове, неотразяващи обективната истина, и в резултат на това да бъдат процесуално и материално незаконосъобразни. Ето защо ние си запазваме правото да направим между първо и второ четене предложения, които да могат да синхронизират сега действащото законодателство с нормативните актове, които се предлагат в новия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Байчев.
Има ли реплики към изказването на господин Байчев? Не виждам.
Други изказвания? Няма заявки за други изказвания.
Бях предупреден, че госпожа Иванова би искала да вземе отношение.
Заповядайте, госпожо Иванова, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да благодаря за изказаните коментари, мнения, съображения по Законопроекта и да акцентирам върху това, че представеният Законопроект за географските марки и означения е изключително Законопроект с европейски характер, който е призван в 80% от разпоредбите си да транспонира Директива 2436/2015 г. Целият законопроект е 134 члена, а 80% от тези разпоредби са процесуални норми и материално-правни норми, които са призвани да уеднаквят нашето законодателство с Директивата за географските марки и означения.
Освен това искам да подчертая, че в областта на марките срещу България вече има две процедури за нарушения: за нетранспониране в срок на спомената директива и за неправилно прилагане на Регламент 1151/2012 г. В тази връзка приемането на Законопроекта ще осуети санкционни механизми срещу нашата държава. Бяха изказани съображения относно така наречената преклузия, глобите, таксите. Искам да уверя всички народни представители, че ние сме поели ангажимент, като представители на вносителя, между първо и второ четене да прецизираме разпоредбите, които притесняват заинтересованите страни.
В етапа на общественото обсъждане бяха съобразени в голяма част направените предложения от бизнес организациите и бизнеса и не виждам никаква пречка в рамките на периода между първо и второ четене на Законопроекта да внесем прецизиращи текстове, които ще осигурят ефективно работещи механизми в областта на патентното право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Господин Кънев, заповядайте. (Шум и реплики.)
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП за България): Колеги, много кратко изказване.
По Законопроекта имаше много големи интереси основно от гилдията на неправителствените организации. Аз благодаря на господин Митев за предложението.
Не знам как е по другите комисии, но при нас задължително ще има работна група, където ще обсъдим всички тези предложения. Току-що коментирахме, че от народни представители ще постъпят предложения между първо и второ четене. Законопроектът на 80% е Европейска директива, както виждате, той не е ЗИД, а е чисто нов закон. Ние, като парламентарна група, ще се въздържим, защото определено мислим, че между първо и второ четене много неща трябва да се оправят.
Оттук нататък молбата ми е в едноседмичния срок да постъпят всички предложения, за да можем действително – разбрахте, в наказателна процедура сме, да можем в близките седмици да вкараме всички Ваши предложения в този законопроект. Благодаря Ви още веднъж за изключителната активност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, професор Гечев, имате думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! За пореден път виждаме как не трябва да се работи – приемаме закон на първо четене, след което го оправяме между първо и второ. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Какво приемаме, след като българският бизнес е против? Дойдоха всички представители, уважаеми колеги, четирите организации и казаха, че този закон работи против интересите на българския бизнес. Какво гласуваме?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Нали прекратихме разискванията?
РУМЕН ГЕЧЕВ: А това, че сме закъснели и сме в наказателна процедура означава, че администрацията, единствена в Европейския съюз, не си върши работата. Ние не можем да взимаме решения против интересите на българския бизнес, който е категорично против. Те са 20 процента разлики, но са фатални. Няма как! Аз ще гласувам „против“. (Реплики от ГЕРБ, ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Други изказвания?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Няма! Нали прекратихме разискванията?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Не, сега ги прекратявам.
Закривам разискванията. Не съм закрил до момента разискванията. Моля за спокойствие в залата!
Моля, квесторите да поканят народните представители в залата. Предстои да гласуваме.
Първо гласуване на Законопроекта за марките и географските означения, вносител Министерският съвет на 6 юни 2019 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 110 народни представители: за 74, против 3, въздържали се 33.
С това на първо гласуване е приет Законопроектът за марките и географските означения. Вносител е Министерският съвет на 6 юни 2019 г.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Заповядайте за процедура, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, правя процедура във връзка с нашия Правилник – да удължим срока на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-43, внесен от Валентин Николов и група народни представители, на максималния срок, тоест четири седмици.
Ако може да го подложите на гласуване, господин Председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Разбира се.
Гласуваме предложението на народния представител Валентин Николов за удължаване на срока между първо и второ четене на разгледания днес Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приет на първо гласуване.
Гласуваме удължаване на срока на четири седмици.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Определяме срока между двете четения на четири седмици за днес приетия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.

Следващата точка от Програмата е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОСЕВНИЯ И ПОСАДЪЧНИЯ МАТЕРИАЛ.
Ще чуем Доклада на Комисията по земеделието и храните – водеща комисия.
Заповядайте, имате думата да ни запознаете с Доклада, госпожо Белова.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде гласуван допуск до заседанието на Народното събрание за госпожа Бистра Павловска – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля, режим на гласуване.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите в залата.
Слушаме Ви, госпожо Белова.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 902-01-31, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2019 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 19 юни 2019 г., на което обсъди цитирания законопроект.
В заседанието на Комисията взе участие Бистра Павловска – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, която представи Законопроекта и отбеляза, че основните промени са свързани с намаляване на административната тежест.
В тази връзка със Законопроекта се въвежда минимален срок от десет работни дни за отстраняване на нередовности по всички видове заявления, които се подават и за които досега такъв срок не е бил предвиден. Това са заявления за получаване на разрешение за извършване на лабораторни анализи на посевните качества на семената и на анализи на здравното състояние на семената и посадъчния материал, заявления за вписване на сорт в официалната сортова листа, заявления за получаване на разрешение за сортоизпитване, заявления за издаване на удостоверение за сортоизпитатели и заявления за регистрация в публичния национален електронен регистър на лицата, които търгуват с посевен или посадъчен материал.
В Законопроекта е предвидено, когато при контролната официална полска инспекция се установят несъответствия по вина на инспектора, които не позволяват да продължи сертифицирането на посева, неговото разрешение да се отнема. Съответно лицето ще трябва да кандидатства за издаване на ново разрешение пред Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол.
По отношение на овощните растения отпада задължението те да отговарят на изискванията за биологични и стопански качества за почвено-климатичните условия на страната и изпитанията ще се провеждат само по преценка на селекционера. Запазва се изискването да са различими, хомогенни и стабилни. Заявленията за вписване на сорт в официалната сортова листа за следващата година ще се подават ежегодно до 20 декември. В 15-дневен срок Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол ще следва да уведоми възложителя на сортоизпитването за заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, с която се утвърждава окончателното решение за признаване и вписване на сорта в официалната сортова листа или се прави мотивиран отказ.
Прецизира се текстът, регламентиращ таксите, които се събират за сортоизпитване, като е предвидено техният размер да се определя по тарифа на Министерския съвет и по ценоразпис на услугите, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол.
Разрешенията за вземане на проби за лабораторни анализи ще се издават на лица, положили успешно изпит.
Предвижда се всеки производител да води книга за произхода и количеството на посевния и посадъчния материал, който произвежда.
Прецизират се текстовете, свързани с вноса и износа на посевен и посадъчен материал от и за трети страни. Въвежда се изискване семената и посадъчният материал, които се внасят, да отговарят на изискванията за еквивалентност на Европейската комисия, като отпада задължението за провеждане на грунтов контрол. Контролът върху достоверността на посочената информация е възложен на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол. Предвидени са съответните изисквания по отношение на етикетирането и сертификатите, с които следва да са придружени съответните видове семена и посадъчен материал. От обхвата на Закона са изключени семената и посадъчният материал, предназначени за износ в трети страни.
В последвалата дискусия народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ заявиха, че подкрепят голяма част от предложенията, свързани с прецизирането на процедурите и с намаляването на административната тежест. Поставиха въпроса доколко промените по отношение на вноса от трети страни ще гарантират качеството на внасяния посевен и посадъчен материал. Изразиха съмнение, че отпадането на задължението овощните видове да отговарят на изискванията за биологични и стопански качества, може да доведе до занижаване на защитата на традиционните български овощни сортове.
От парламентарната група на „Обединени патриоти“ изразиха опасението, че по-либералният режим на внос от страни със занижени критерии за качество би могъл да доведе до неравнопоставеност на българските производители на посевен и посадъчен материал и призоваха да бъдат предприети всички мерки за защита на техните интереси.
От Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол обясниха, че правилата за еквивалентност, представляват процедури, по които Европейската комисия извършва проверки на съответствието на законодателството и на практиките в съответната държава, подала заявление, за да удостовери, че тези практики отговарят на европейските изисквания. Съответно, въвеждането на задължението вносният посевен и посадъчен материал да отговаря на изискванията за еквивалентност на Европейската комисия, ще гарантира, че на територията на страната ще се внася материал единствено от държави и от производители, отговарящи на тези условия.
По отношение на отпадналото задължение овощните видове да отговарят на изискванията за биологични и стопански качества от Агенцията обясниха, че правната закрила на сортовете се осъществява изцяло по реда на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни, който изисква единствено изпитване за различимост, хомогенност и стабилност на сорта. Това изпитване остава задължително. В този смисъл, по никакъв начин правната закрила на традиционните български сортове няма да бъде накърнена. Същевременно, изпитването за биологични и стопански качества изключително оскъпява заявката за вписване на сорт в сортовата листа, затова заявителите все по-рядко искат да бъдат провеждани подобни изпитания. В рамките на Европейския съюз движението на стоките, включително на посадъчния материал, е свободно и допълнителните изисквания към българските производители ги поставя в неравностойно положение спрямо техните европейски конкуренти.
След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 20 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 902-01-31, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания по разглеждания законопроект? Не виждам желаещи народни представители. Няма изказвания.
Закривам разискванията.
Моля, квесторите, поканете народните представители от кулоарите. Предстои гласуване.
Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал. Вносител е Министерският съвет на 17 юни 2019 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал е приет на първо гласуване.
Уважаеми народни представители, преди да закрием заседанието, ще Ви запозная със съобщенията за парламентарния контрол на 28 юни 2019 г., петък. Той ще се проведе след приключване на точка първа на заседанието.
1. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на два въпроса от народните представители Димитър Георгиев; и Станислав Владимиров.
2. Министърът на правосъдието Данаил Кирилов ще отговори на три въпроса от народните представители Крум Зарков – два въпроса; и Пламен Нунев.
3. Министърът на вътрешните работи Младен Маринов ще отговори на два въпроса от народните представители Антон Кутев; и Георги Йорданов.
4. Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на четири въпроса от народните представители Валентин Милушев; Александър Мацурев; и Иван Ченчев – два въпроса.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на финансите Владислав Горанов – на един въпрос от народния представител Стефан Бурджев; и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Николай Тишев;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на три въпроса от народните представители Валентина Найденова – два въпроса; и Георги Михайлов; и на един въпрос с писмен отговор от народните представители Георги Гьоков, Георги Йорданов и Илиян Тимчев;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на четири въпроса с писмен отговор от народните представители Анелия Клисарова и Николай Цонков; и Ирена Анастасова – три въпроса;
- министърът на културата Боил Банов – на един въпрос с устен отговор и един въпрос с писмен отговор от народните представители Кристина Сидорова и Александър Симов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – на един въпрос от народния представител Георги Йорданов; и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Иван Димов Иванов.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- едно питане от народния представител Крум Зарков към заместник министър-председателя Томислав Дончев;
- един въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов към заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов;
- едно питане от народните представители Светла Бъчварова и Иван Валентинов Иванов; и на два въпроса от народните представители Румен Георгиев; и Пенчо Милков към министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева;
- един въпрос от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на околната среда и водите Нено Димов;
- осем въпроса от народните представители Николай Иванов и Иван Генов; Ахмед Ахмедов; Любомир Бонев; Николай Иванов; Джевдет Чакъров – три въпроса; и Севим Али към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова.
Следващото заседание ще е на 28 юни 2019 г., петък, от 9,00 ч.
Поради приключване на Програмата за деня закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,33 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев

Секретари:
Юлиан Ангелов
Слави Нецов