Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев

Секретари: Александър Ненков и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Колеги, ще Ви изчета Програмата за работа на Народното събрание за извънредното пленарно заседание на 16 юли 2019 г., вторник, от 14,00 ч., което току-що започна:
„1. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Изборния кодекс. Внесен е от Даниела Дариткова и група народни представители на 9 юли 2019 г.
2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за железопътния транспорт. Внесен е от Министерския съвет на 25 юни 2019 г.“
Преди това господин Цонев заяви декларация от името на група, изчакваме го.
Госпожо Александрова, ще имаме ли допуск в залата? Не.
Няма да има декларация, така ли, господин Цонев?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): После.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, първа точка за днес е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС.
За Доклада на Комисията по правни въпроси давам думата на нейния председател госпожа Александрова.
Моля, заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 954-01-48, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 9 юли 2019 г.
На свое заседание, проведено на 10 юли 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 954-01-48, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 9 юли 2019 г.
На заседанието присъстваха: от Централната избирателна комисия – госпожа Стефка Стоева – председател, госпожа Мария Бойкинова – член, господин Александър Андреев – член, и господин Димитър Димитров – член; от Министерството на правосъдието – господин Данаил Кирилов – министър.“ (Шум, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Александрова, само за момент.
Колеги, моля Ви! Много е шумно в залата.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „От Министерството на външните работи – госпожа Елисавета Паунова – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“; от „Информационно обслужване“ АД – професор Михаил Константинов – председател на Съвета на директорите, и господин Ивайло Филипов – член на Съвета на директорите и изпълнителен директор; госпожа Мая Манолова – Омбудсман на Република България; от Политическа партия Движение „България на гражданите“: господин Димитър Делчев – председател, господин Стоил Стоилов – консултант по организация и наблюдение на избори; и от „Български машини за гласуване“ – господин Александър Чобанов.
Законопроектът беше представен от госпожа Александрова, която посочи, че с него се предлага машинното гласуване да не се прилага при избори с многомандатни изборни райони, като и избори за общински съветници и кметове. Тя добави, че изборите за общински съветници и кметове са значително по-усложнени от другите видове избори, тъй като при тях се произвеждат до четири вида избори, като бюлетините за всеки вид избори са различни, което налага и използването на по-сложен софтуер и различна база данни.“ (Шум, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля! Много е шумно в залата.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Госпожа Александрова отбеляза, че съгласно данните от анализа на Централната избирателна комисия за изборите за членове на Европейския парламент от Република България, произведени на 26 май 2019 г., машинното гласуване е неоправдано скъпо, като цената за един глас с него е 59 лв., а с хартиена бюлетина е 0,77 лв. за глас. Отбеляза се, че цената ще бъде значително по-висока при избори за общински съветници и кметове, за които се предвижда да се гласува машинно в 6000 секции, тъй като се изисква специфична настройка на отделните машини за всеки вид избор, като в отделни изборни райони трябва да се настроят за три, а на някои места и за четири вида избори. Подчерта се, че за тези избори предстои отпечатване на 265 вида бюлетини за общински съветници, 265 вида бюлетини за кметове на общини, 35 вида бюлетини за кметове на райони и 3187 вида бюлетини за кметове на кметства.
Предложените изменения целят преди пълното въвеждане на машинно гласуване да се проведе широко обсъждане и да може да се гарантира в максимална степен сигурността му, точното отчитане на подадените гласове и в най-висока степен да се защитят правата на избирателите, като се изработят съответните механизми, които да отразят многобройните препоръки на Венецианската комисия, Службата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за демократични институции и човешки права, Централната избирателна комисия и специалистите в областта.
Госпожа Александрова акцентира, че в повечето държави – членки на Европейския съюз, не се произвежда машинно гласуване, в други страни е провеждан експеримент, но са отчетени проблеми и то е обявено за неуспешно или резултатите от изборите, където е проведено, са обявени за недействителни и то е преустановено, а в трети държави се произвежда само в отделни избирателни секции, които са мобилни и в които гласуват избиратели, намиращи се в болници, възрастни хора и лица в неравностойно положение.
В обсъждането взеха участие представителите на Централната избирателна комисия и „Информационно обслужване“ АД, които посочиха, че са длъжни като експерти да посочат констатираните затруднения при гласуването с машини на изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2019 г. Те отбелязаха, че в нито една държава в света не се гласува паралелно с машини и с хартия, като в Европа само 1% гласуват с машини.
Госпожа Мая Манолова и господин Димитър Делчев заявиха, че следва да се запази машинното гласуване и на предстоящите избори за общински съветници и кметове през 2019 г.
Господин Данаил Кирилов изрази становище в лично качество, като отбеляза, че не следва да се отправя критика върху дейността на Централната избирателна комисия на последните избори и посочи, че следва дебатът да се фокусира върху дистанционното електронно гласуване.
В дискусията взеха участие народните представители Анна Александрова, Йордан Цонев, Александър Иванов, Хамид Хамид, Крум Зарков, Филип Попов, Христиан Митев, Емил Димитров, Пенчо Милков и Смиляна Кръстева.
Народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид подчертаха, че няма да подкрепят предложения законопроект, като отбелязаха, че ще направят предложения между първо и второ гласуване. Те изразиха позиция, че следва да се премахне човешкият фактор при броенето на бюлетините от членовете на секционните избирателни комисии и да се премине изцяло към машинно преброяване.
Народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ изразиха категоричното си несъгласие със Законопроекта и посочиха, че няма да го подкрепят, като се противопоставят на ограничаването на възможността за машинно гласуване.
Господин Митев и господин Димитров отбелязаха, че ще подкрепят Законопроекта. Те заявиха, че не следва да се правят експерименти с гражданите и демокрацията, тъй като машините за гласуване трябва да бъдат сертифицирани и одитирани. Изразиха резерви относно възможността за манипулиране на софтуера и хардуера на машините за гласуване и посочиха, че от всички избиратели 73% са гласували с хартиена бюлетина.
Господин Александър Иванов отбеляза, че със Законопроекта не се предлага отпадане на машинното гласуване по принцип, а единствено да не се произвежда на избори за общински съветници и кметове, като допълни, че гражданите не следва да стават заложници на болезнената амбиция на определени лица. Той добави, че обществото заслужава дебат относно различните видове гласуване и управляващото мнозинство ще го осигури след предстоящите избори.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, 9 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 954-01-48, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 9 юли 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Александрова.
За мотивите давам думата на председателя на парламентарната група на ГЕРБ доктор Дариткова – заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! (Шум, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Дариткова, за момент.
Колеги, за трети път Ви моля да запазите тишина, а тези, които са прави, нека да заемат местата си в залата или да не пречат.
Заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С Проекта на Закон за изменение на Изборния кодекс предлагаме машинното гласуване да не се прилага при избори с многомандатни изборни райони, като избори за общински съветници и кметове.
Предлаганият от нас Законопроект е продиктуван от многобройните констатации за несъвършенствата на машинното гласуване, установени във времето както от водещи експерти по изборно право, така и от представителите на административните органи, които се занимават с произвеждането на изборите в Република България.
През 2015 г. в Общинската избирателна комисия – София, са били използвани 50 броя машини за реално гласуване, като софтуерът е бил настроен само за избор на общински съветници. През 2016 г. при проведените избори за президент и вицепрезидент на Републиката машинно гласуване се е състояло в 500 избирателни секции, разположени в различни области на територията на страната. На първия тур 23% от избирателите са избрали да гласуват машинно, на втория тур този процент се е увеличил на 33.
При изборите за членове на Европейския парламент през тази година са използвани 3000 брой машини за гласуване, като само 27,7% от избирателите в тези секции са избрали да гласуват с машини, в 146 секции, или 4,9% от тях, няма подаден глас през машината, а в още 295 секции, или 9,9%, машинно са гласували под 10 гласоподаватели. Останалите 72,3% от гласоподавателите са предпочели да гласуват с хартиена бюлетина, в това число и знакови защитници на машинното гласуване.
Като се сумират разходите – за наемане на машини, за сертифицирането им, за провеждането на пазарно проучване, за обществена поръчка, за разпределение на секциите на случаен принцип и така нататък, цената на глас с машинно гласуване е 59 лв. срещу 0,77 лв. за хартиена бюлетина. Представителите на Централната избирателна комисия и „Информационно обслужване“ АД констатираха редица слабости в изборния процес при използване на машинното гласуване, които създават риск за коректното произвеждане на предстоящите избори за местна власт.
Съгласно действащия Изборен кодекс, при предстоящите избори за местна власт през есента на 2019 г. трябва да се използват 6000 броя машини и те да бъдат разположени в секции с над 300 избиратели. Ако приемем, че около 9000 секции са такива, машинно гласуване трябва да се произведе в 67% от секциите в населените места.
Трябва да припомним, че това са едни от най-сложните избори, защото предстои да се гласува: за общински съветници с 265 вида бюлетини; за кметове на общини с нови 265 вида различни бюлетини; за кметове на райони с 35 вида бюлетини и за избор на кметове на кметства с 3187 различни бюлетини. По данни на експертите дължината на протокола от машинното гласуване за някои от секциите заедно с отразените в тях преференции ще достигне 10 – 15 м. Ще има и други рискове и затруднения, свързани с организацията по придобиването, актуализацията на софтуера за всеки вид избори, транспортирането до секциите и обратно с надлежната охрана, наемането на складове за съхранение, на транспорт, охрана на машините между двата тура.
Местните избори се произвеждат в два тура – в две последователни недели, и в случай че се налага балотаж, всички машини трябва да се върнат, да се настроят отново с актуалните параметри за конкретните секции, да се сертифицират и изпратят обратно в секциите в изключително кратки срокове.
Сумирането на данните от машините – машинните протоколи, заедно с данните от хартиените бюлетини, ще предизвикат значително забавяне заради огромния обем информация. Възможно е допускане на множество пропуски и грешки, което пък ще се отрази и на качеството на протоколите, и ще доведе до затруднение при обработката им – въвеждане на данни, сканиране и публикуване, защото ние нямаме машинно преброяване на вота, а само машинно гласуване с ръчно сумиране на резултата. Оборимо е и твърдението, че машинното гласуване улеснява избора на гражданите и го прави по-бързо.
По време на изборите за Европейски парламент максималният брой гласували машинно в една секция за един вид избор с национална листа е 329, или средно – един гласувал на две-три минути. Ако допуснем, че заради няколкото различни листи на местния вот на един избирател му трябват пет минути, за да подаде своя глас, при 13 часа продължителност на изборния ден, максимум 156 човека могат да се възползват от възможността да гласуват машинно на една машина, и то само в случай че гласуват непосредствено един след друг.
На изборите за Европейски парламент е отчетено некоректно отразяване на преференциите при машинното гласуване, без това обаче да се отрази на окончателното подреждане на избраните кандидати. Съществува сериозна опасност на местните избори при такова некоректно отразяване на преференциите да се нарушат изборните резултати и те да бъдат оспорвани. Това особено силно важи за София, където ще се избират 61 общински съветници, с възможности за преференциално гласуване.
Каква е европейската практика по отношение на машинното гласуване? Само в един процент от Европа се гласува машинно. В повечето държави – членки на Европейския съюз, не се произвежда машинно гласуване, а в други страни е правен експеримент, но са отчетени редица проблеми. Има страни, в които резултатите от изборите с машинен вот са обявени за недействителни и то е преустановено, а в трети държави, както вече беше споменато, машинното гласуване се прилага само в отделни избирателни секции за избиратели с физически затруднения, възрастни и болни.
От изложеното дотук става ясно, че се очертава риск от загуба на доверието в изборната система на България и риск за законосъобразното протичане на изборния процес. Затова предлагаме на изборите за общински съветници и кметове през 2019 г. да не се прилага машинното гласуване. Налага се да продължим обществената дискусия и дебата, защото е важно да чуем експертите и трябва да имаме за цел максимално да гарантираме сигурността и коректността на вота, да защитим правата на избирателите, като се съобразят и препоръките на Венецианската комисия, Службата на организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за демократични институции и човешки права, Централната избирателна комисия.
С изложените аргументи и факти искам да Ви убедя, че ако наистина ценим демократичното право на всеки българин да гласува за свои представители в местната власт, трябва да преосмислим прилагането на машинното гласуване. Ще помоля защитниците му да не внушават фалшиви надежди на обществото, че това е панацея срещу купения и контролиран вот, защото така се отклонява вниманието от отговорността на нас, политиците, да водим честна игра в изборните битки. (Шум и реплики.)
И понеже сме доказали многократно, че сме отговорни, стоим с колегите от „Обединени патриоти“ и „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ зад това предложение, защото не искаме да подложим на риск бъдещия местен вот с безконечни съдебни процедури на оспорване и държим да се произведат избори с легитимен резултат. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доктор Дариткова.
Процедура имаше господин Иванов.
След господин Иванов откриваме разискванията по темата. Подгответе се за изказвания.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! След пробива на системата на „Митниците“, през която бяха източени милиони левове от българския данъкоплатец, които трябваше да са влезли в държавния бюджет, след пробива и разпадането на Търговския регистър, след като се наляха 2 млрд. лв. в електронното управление, след като приехте неработещ Закон за киберсигурност, след като приехте неработещ Закон за борба с тероризма, днес сме свидетели на най-мощната и най-сериозната хакерска атака спрямо българската държава – личните данни на стотици български граждани са източени по неизвестен за нас начин. Държавата гърми, уважаеми дами и господа! На фона на всичко това ни предстои тази и следващата седмица да гледаме доклада за състоянието на националната сигурност, който, бих казал, меко казано е трагичен.
В тази връзка, уважаема госпожо Председател, моля да поканите господин Бойко Борисов – министър-председател на Република България, персонално отговорен за националната сигурност в тази страна. Да поканите Младен Маринов – министър на вътрешните работи, който изпълнява задачите по националната сигурност, и министър Горанов, който е принципал на Националната агенция за приходите, да дойдат тук и да обяснят на народните представители какво се случва в момента. До каква степен е пробита системата на Националната агенция за приходите? Има ли опасност да бъдат изнесени данни, които да увредят финансовите интереси на страната? Има ли опасност български граждани да бъдат с източени сметки, на български граждани да бъдат начислени допълнителни данъци? Каква е опасността към днешна дата за държавата?
Щом тази сутрин се събра Съветът по сигурност към Министерския съвет, в момента е крайно наложително господин премиерът да дойде тук и да даде обяснение пред народните представители, пред най-висшия орган на държавата – Народното събрание какво се случва и до каква степен са увредени обществените интереси? Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Ще информирам министър-председателя за Вашето желание.
Имате думата за разисквания, колеги.
Господин Цонев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Кога ще се обадите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изчакайте да стартираме процедурата по дебати и ще изляза да се чуя с министър-председателя.
Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на „Движение за права и свободи“ няма да подкрепи предложения законопроект със следните мотиви.
Първо, ние сме автори на предложението за машинно гласуване с 30 – 60% и на следващите парламентарни избори – 100% без хартиени носители.
Второ, искам да разкрия пред Вас още веднъж, защото го направихме в предния дебат и в Комисия сме го правили, кое ни накара да прибегнем към това предложение – с всички резерви, които бяха изложени от специалисти относно машинното гласуване – че го нямало никъде в Европа, и така нататък, и така нататък.
Основният ни мотив е следният: от началото на демокрацията най-слабото звено в целия изборен процес са секционните избирателни комисии. Казаха го и специалисти, казаха го и политици – в годините това е повтаряно многократно с много, много примери.
В личен план ще Ви кажа, че от изборите за Велико народно събрание досега съм участвал във всички избори, които са се провеждали в страната – къде като кандидат, къде като член на предизборен щаб и така нататък, и така нататък, и мога да Ви кажа, че действително там е най-слабото звено. Там се извършват множество нарушения на Закона. Някои от тях са от некомпетентност, други поради невнимание, трети поради умора, четвърти поради пропуски в процедурите, и пети, но не на пето място, поради умишлени манипулации и фалшификации. С това не твърдя, че тези манипулации и фалшификации непременно са организирани през годините от политическите партии, достатъчно е да бъдат организирани от пристрастия на участниците в секционните комисии. Това също е достатъчно основание да не приемаме много партийно тази констатация, но да я приемем обективно, защото тя съществува.
От тази гледна точка ние от „Движението за права и свободи“ искаме всички заедно да намерим модел, при който секционните избирателни комисии фактически да не участват в броенето. Пак казвам, това е големият порок на изборния процес, независимо какви изборни правила са действали от 1990 г. до днес. Това създава недоверие, а огромна част от недоверието в системата се създава от това, което се случва в секционните избирателни комисии, защото хората се сблъскват с изборния процес в секционната избирателна комисия. Хората не се сблъскват с пороците, да кажем, на алгоритъма или с това кой изчислява изборните резултати, или какво става в Районната избирателна комисия, или какво става в Централната избирателна комисия, но те виждат какво става в секционните избирателни комисии. Затова недоверието към изборния процес тръгва оттам и свършва там и ние трябва заедно да намерим решение на този въпрос. Затова от ДПС казахме, че не само ще настояваме за машинно гласуване, но ще настояваме и за машинно броене.
По повод на дебата, който водим тук, разбира се, такъв дебат се води и в медиите, тези дни прочетох от един виден десен професор – няма да го цитирам, за да не му придавам излишна важност, с моите уважения към всички, които са участвали в този дебат – той бил „за“ машинното гласуване, но не знаел какво е това „машинно броене“. Ще посъветвам всички, които не знаят, за да добият някаква представа, да отидат, да си пуснат един тото фиш в първия тото пункт. Там ще видят една форма на чекиране и броене, отчитане, защото си пускат фиша и машината отчита всичко, каквото пише в този фиш, и го пренася в съответната база данни.
Разбира се, по света има машинно броене в двете най-големи страни – Съединените щати и Русия, и там има машинно броене на резултатите. Можем да вземем как става в Щатите, за да не вземаме как става в Русия, защото ще скочат пак една кохорта срещу това, но можем да видим как става в Съединените щати, макар че от същите хора ще чуем: ние тук, в България, не сме Съединените щати, ние не можем да пренесем техния модел.
Да видят как става в тото пунктовете. Толкова е проста работата: пускаш си изборната бюлетина и машината отчита какво е написано на нея и когато свърши изборният ден, резултатите в цялата страна ще излязат и няма да броят СИК-ове, и няма да има невалидни бюлетини. Тоест ние настояваме за тези неща – или и двете да се случат, или едно от двете, за да избегнем пороците на досегашния изборен процес.
От името на групата искам да кажа още няколко неща. Нашата констатация е, че машинното броене на тези избори беше умишлено компрометирано, категорично!
Първо, държавата има Агенция за електронно управление, а тя нямала капацитет да сертифицира. Можете ли да си представите? Аз не мога. Има Държавна агенция по националната сигурност, а тя пък не можела да одитира резултатите от машините след това. Ние смятаме, че това е саботаж от страна на държавните органи. Дали някой го е поръчал? Не можем да кажем, но държавата има капацитет да се справи и с одитирането, и със сертифицирането, и с всички останали проблеми. Има и други органи в държавата, които могат да го направят и имат нужния капацитет.
На второ място, защо смятаме, че е саботаж? „Движението за права и свободи“ изрично предложи, когато приемахме Изборния кодекс, да не се наемат машини на стойността на нови такива – ако може, тази далавера да я пропуснат тези, които я правят, поне тази – а да се произведат такива.
Колеги, това не представлява никаква сложност. Предложихме „Информационно обслужване“, което има капацитет, и вече е правен софтуер за машинно гласуване още в далечната 2009 г., ако не ме лъжат спомените. Да се направи софтуерът, защото софтуерът на тези машини, направен от доставчика, сега беше компрометиран. Това не беше чуто и не беше прието, така че ние имаме своите основания… Да не говорим, че това стана по-късно, да не говорим, че в хода на самия процес нямаше достатъчно разяснение, нямаше достатъчно информация или късно бе подадена информацията, и така нататък.
Ние не споделяме изводите, че машинното гласуване е провал. Това беше предизвестен, предизвикан до голяма степен провал, но това не значи, че не може да бъде поправен. Единственото нещо, с което от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ сме съгласни, е, че може би няма време на тези местни избори да бъде приложено в обем от 6000 машини, защото наистина няма време всички тези пороци, пак да подчертая, според нас съзнателно предизвикани, да бъдат отстранени. Но това не Ви дава никакво основание с лека ръка да изключите машинното гласуване от двата най-важни избора в страната – парламентарните и местните. Добре, за местните имате аргументи – няма време, има пороци, няма време да се отстранят. Защо завинаги ги изключвате? Та в кюпа – и парламентарните.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, това насочва вниманието към Вас в една много лоша перспектива. Искам да Ви го кажа директно от тази трибуна – че искате да запазите ръчното броене в секционните комисии и да приемете всички дефекти, които се случват там, върху себе си.
Не го правете! Аз смятам, че е излишно. Дайте да седнем между първо и второ четене и да решим отделно проблема за тези избори, но да решим проблема и занапред, така че да има време машините да се произведат, софтуерът да се създаде, организацията да се създаде, евентуално да има и машинно броене, защото това не е… Няма нужда да откриваме топлата вода. Има технологии, които вече са измислени, ще видим какви са и ще го правим. Българските софтуеристи вече участват в създаване на изкуствен интелект в много мощни софтуерни компании в целия свят, а ние сега се чудим дали ще може някой да произведе софтуер за избори, в които имало 27 или 37 компонента. Това, ако го кажете на един сериозен софтуерист, ще Ви се смее.
Дайте да подходим наистина отговорно. „Движението за права и свободи“ ще подходи така – ще гласуваме „против“ този законопроект, който сте внесли, с тези аргументи, и между първо и второ четене ще Ви направим предложенията, за които говорих. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Реплики?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Цонев, изказването Ви беше пространно. Поставихте правилно въпроса за машинното гласуване в контекста на демокрацията и на представителното отчитане на гласовете на българските граждани – така трябва да се гледа на него, убеден съм в това. Имам няколко бележки по изказването Ви и по заключенията, които представихте, за това, че проблемите са в СИК-овете.
В най тежките периоди на политическо противопоставяне в България до 2009 г. поне аз не си спомням да са оспорвани избори, с изключение на тези от 10 януари 1990 г. и Града на истината. Нямам спомен, в който изборите да са били оспорени и да е казано, че СИК-овете не работят. Дори изборите след погрома на Народното събрание през 1997 г., струва ми се, тогава бяха през месец април, се проведоха в много усложнена социалнополитическа обстановка. Всички политически партии – БСП тогава беше в много тежка обстановка – признахме резултатите от изборите. Знаете какви мнозинства се формираха до 2009 г., какви сложни избори се провеждаха, включително за връщането на представителя на бившата династия в България. Нямаше проблеми около изборите. Всички тези въпроси възникнаха след 2009 г. Нищо не искам да кажа, но те се появиха след 2009 г. Може би най-спорните в това отношение бяха местните избори през 2011 г., което означава, че въпросът не е свързан със СИК-овете – това е моята хипотеза.
Тук правя репликата: считам, че СИК-овете са политически представителни структури за преброяване на гласовете. Имаме представители на всички политически партии в СИК-овете. Спомняте си, имаше, наричам ги „екстравагантни“, идеи за формиране на нарочна изборна администрация. Политическите партии разни, НПО-та предлагаха да се оттеглят от преброяването на резултатите, за да може някой друг професионално да се занимава с тях. Считам го за ненормална идея. Политическите партии са гарантът на демокрацията, гарантът за собствените си гласове и техническите средства в случая са помощни. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам.
Допълнително само един въпрос: софтуерът, за който споменахте. В това има един-единствен софтуер – демократичното политическо съзнание на управляващите. Това е софтуерът. Ако този софтуер го няма, никакъв друг софтуер не може да помогне. Затова смятам днешния дебат за полезен.
Не смятам, че машините ще решат дефекта на българската демокрация.
Не можем да свалим отговорността от нас като политически парламентарно представени партии – управляващи и опозиция. Да намерим най-верния път към автентичния изборен резултат – това е призивът ми!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Господин Тошев – втора реплика.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Цонев, инженер съм и съм учил пълния курс математика. При над 12 хиляди СИК-ове вероятността за грешка е статистически много по-малка, отколкото при трима или при пет човека, които правят софтуера. За една процедура, която трябва да се проведе с машинно гласуване или с машинно броене, колеги, е достатъчно да влезе човек да гласува 30 секунди с една флашка и оттам нататък всичко ще бъде за ДПС или за ГЕРБ, или за когото той реши, или за никого.
Второ, нямаме време сега – изборите са насрочени за 27 октомври. Нямаме време да сменяме модела на гласуването (реплики), можем само да отменим грешки от предишния.
Трето, това, което казахте: в Европейския съюз. В Европа само в Шотландия броенето е машинно и там в момента отчитат при всички избори само между 10 – 13% грешка при машинното броене. Фамилията ми живее в Щатите, а там начинът няма нищо общо с никой от европейските, най-малко с българския. Там гласуват няколко дни по пощата, две седмици преди това по интернет, три дни в самите дни на изборите. И между другото, ако си изберем президент така, както те избираха – с три ръчни гласувания, нас ще ни разформироват като държава.
Това бяха сериозните ми въпроси към Вас. Считате ли, че можем да реализираме това, което предлагате? Иначе има… Аз съм от малък регион и изпитваме изключителни затруднения с членовете на СИК – при тяхното подбиране и при тяхното обучение. Изключително трудно е. Разбирам Ви напълно, само че сега нямаме време да решим този проблем.
Вече в малко по-шеговит тон. Не ни давайте пример за тотото, защото по същата математика, която съм учил, няма никаква вероятност да се спечели, а камо ли в две поредни седмици – шестицата и някой да стане милиардер с тези пари.
Казахте, че ръката на ГЕРБ е лека. Не е лека ръката на ГЕРБ. Никак не е лека – изпитвали сте я.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тошев.
Трета реплика?
Заповядайте, господин Ебатин.
ЕРДЖАН ЕБАТИН (ДПС): Уважаеми колеги, моята реплика е като допълнение към изказването на господин Цонев, защото и те, и Вие, колеги от ГЕРБ, и ние знаем защо искаме да има машинно гласуване, да се отмени ръчното броене и то да е машинно.
Само от последните избори във Варна мога да Ви кажа, че ни липсват повече от 1000 гласа. Трудно могат да се осигурят хора, които да са във всички секции и да може да се контролира този процес. Ако искате доказателство за това, дайте да отворим чувалите от последните избори за Европейски парламент, за да видите, че има разлика между това, което е реално отчетено и което е всъщност. Затова настояваме да има машинно отчитане на резултата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ебатин.
Господин Цонев, заповядайте, имате думата за дуплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Жаблянов, господин Тошев и господин Ебатин, ще отговоря и на трима Ви с конкретен отговор дали дефектът е в секционните избирателни комисии – там е големият дефект, но аз казах – има и други дефекти. Доказателство за това от 1990 г. досега е, че има много жалби, а има и доста касирани избори, поради грешки в секционните избирателни комисии. Има решения на съда за касиране на местни избори, за съветници, за кметове – да не ги изброявам, защото са много. Това е едно от доказателствата.
Другото доказателство се съдържа в следния факт: през 2013 г. ние с Вашата партия БСП организирахме паралелно преброяване на изборните резултати. Само 67% от официалните протоколи бяха сгрешени. Не нашите – тези, които бяха подадени в РИК и в ЦИК, защото при нас пристигаха копията от тях. Просто не можете да си представите какви парцали бяха протоколите от секционните избирателни комисии, извинявам се за термина от тази висока трибуна, но не мога да намеря друга дума. Подписвано, преподписвано, прекроявано, преброявано. И сега е така. И сега поправените, сгрешените и нагласените протоколи са повече от две трети. Какво още искате като аргумент, за да отнемем правото на секционните комисии да броят? Нека да следят за изборния процес, нека да правят всичко, което е необходимо, задачите, които са им възложени от законодателството и от наредбите на Централната избирателна комисия, но фактите говорят и ние трябва да ги гледаме такива, каквито са.
Колкото до това, господин Жаблянов, коя партия носи отговорността и да търсим политически дивиденти, ние се отказваме да търсим политически дивиденти, като не обвиняваме никоя партия – не за друго, а с надеждата, че ще намерим консенсус да решим проблема, защото проблемът е много голям. Иначе, да, можем да си говорим на тази тема, при това с голяма доза конкретика.
Още нещо към господин Тошев – теорията на вероятностите няма нищо общо с факта, че в спортния тотализатор се използва подобна машина, която регистрира всичко, което е написано на един фиш. Съгласете се, че изборният лист, който подаваме, съдържа определен тип информация, която е записана – за кого си гласувал, за кого си дал преференция. Това е лесно да бъде регистрирано, да бъде прочетено и сложено в съответната база данни, а след това преброено. Това е съвсем елементарно. По тази причина не смятам, че някой от направилите ми реплика даде съществени аргументи против нашата позиция. Напротив, това бяха аргументи в подкрепа на позицията, че трябва да търсим решение на този въпрос.
Да, господин Тошев, няма време на тези избори да бъде поправен този дефицит, този хаос, който, да потретя, се създаде умишлено според „Движението за права и свободи“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Продължаваме с изказванията.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, ще се опитам да направя анализ, дисекция на спора, доколкото е възможно. Какво имаме? От една страна, предимно технически аргументи, че машините не могат да се доставят, да се препрограмират и така нататък, че малко хора на последните европейски избори са се възползвали от машинното гласуване, че никъде в Европа нямало такова чудо, видите ли, машинно гласуване. Това са основните твърдения, които чухме и които прозират в голяма степен и в Доклада на Централната избирателна комисия, който е използван като флагман на атаката срещу машинното гласуване.
От друга страна, какви са нашите аргументи и доводи, или поне голяма част от тях? На първо място, те са политически, последователни и се изграждат върху неопровержими факти – в България се опитваме да въведем машинното гласуване преди повече от 5 – 6 години експериментално с 1000, с 3000 машини, по Ваше предложение, след това трябваше да е с 6000 и в цялата страна с 12 000 машини. Тоест това не е някаква новост или някаква екзотика, на която тепърва се откриват недостатъците. За тези недостатъци се е знаело още преди години.
На следващо място, при машинното гласуване има нула процента недействителни бюлетини. За сравнение, при последните парламентарни избори броят на недействителните бюлетини надхвърля 160 хиляди, което прави парламентарна група и половина тук, в това Народно събрание. Около 7% са недействителните бюлетини. Та нали една от основните цели на представителната демокрация е всеки един глас да се чувства представен в представителните органи на държавата, а не 160 хиляди гласа в кошчето за боклук?
И тук аргументът Ви за Европа автоматично отпада според мен, защото никъде в Европа няма 7% недействителни гласове, никъде в Европа няма такъв тежък дефицит на доверие и усещане за манипулация на изборните резултати. В почти цяла Европа, и не само, а и в света, или е въведено машинното гласуване, или в близко бъдеще то ще бъде въведено, вече е подготвено. Само ще спомена Англия, Италия, Франция, Холандия, САЩ, Португалия, Русия. Във всички тези държави или в близко бъдеще – до една година, ще има машинно гласуване, или вече го има, уважаеми колеги!
Има тежък дефицит на доверие в България при преброяването и отчитането на гласовете в дадени избори. И този дефицит е напълно основателен. Той се потвърди на практика от самите машини в последните европейски избори, защото в една трета от секциите, повече от 1000 секции, при 3000 секции с машинно гласуване, е установен проблем. И то не по вина на неподкупните машини. В повече от 1000 – една трета, от секциите с машинно гласуване има проблем. Това е много сериозно нещо – една трета от секциите!
Къде е прозрачността и демократичният изборен процес? Къде е доверието в изборния процес? Няма го. Когато липсва доверие в изборния процес, липсва и доверие в органите, излъчени чрез този изборен процес, ерозира доверието и подкрепата във властта, а тя, от своя страна, подхожда агресивно и брутално, за да се запази като власт. Първата жертва, разбира се, е демокрацията във всичките й измерения, като свобода на словото, основни права и свободи на гражданите. Тези белези са видими и ясни. Можете да видите рейтинга на Народното събрание, на изпълнителната власт, мястото на България в края на опашката по свобода на медиите и така нататък.
При всички тези факти да се поставят като пречка за въвеждане на машинното гласуване някакви технически проблеми, които са и разрешими, звучи обидно към интелекта на всички български граждани, абсолютно несериозно и неиздържано, мисля.
Тогава да надникнем какви са истинските причини за този завой на 180 градуса с ръчна спирачка. Да си зададем резонния въпрос:
Плашат ли се управляващите, плаши ли се ГЕРБ, от честни избори, от избори без възможност за манипулация? Плаши ли се ГЕРБ от неподкупните машини, които няма да си пишат съчинения по картинка на изборните протоколи?
Очевидно – да! Няма друг логичен отговор. Това е причината да се носи от сто кладенеца вода – само и само да не се въведе машинното гласуване, както е записано в Закона, както Вие сте го гласували.
Следващият неадекватен аргумент – само 8% от имащите право на глас използвали машинното гласуване. Че Вие на колко процента от имащите право на глас осигурихте възможност, достъп до машини, за да могат да гласуват? Само в 3000 от 12 000 секции, и то не във всичките 3000. Тоест хем не давате възможност всички да гласуват с машини, а им забранявате на практика, хем отчитате, че било само 8%. Коректното число тук е 27. Двадесет и седем процента от хората гласуваха в секциите, където има машина, с гласуване с такава. Това не е малък процент, и то при тази ниска активност.
Затруднения е имало и в предишни години при преминаване от различните по цвят бюлетини към интегралната, после с преференциите, но ние следва да се развиваме, уважаеми народни представители. Процесът се казва „еволюция“.
Следващият поред е финансовият аргумент – машините излизали скъпо. Ами, скъпо ще излязат, когато се наемат със 70% от стойността им на закупуване. Аз го казах: това е като да си наемеш автомобил за един ден за 2100 лв. при покупна цена 3000 лв. Естествено, че ще излезе скъпо. Обаче ако тези машини се използват в 15,20,30 поредни избора, те няма да излязат никак скъпо. Напротив!
Освен това, някак си арогантно е при тези постановления на Министерския съвет за стотици милиони, без ясни критерии и правила да оценяваме колко по-скъпо ще излезе по-честното отчитане на изборния резултат. И всичко това при тази фрапиращо ниска избирателна активност, което, струва ми се, е основният проблем на България.
Тук отново се връщаме на въпроса с доверието в изборния процес и липсата му от страна на българските граждани, което е една от основните причини за ниската избирателна активност, а оттук и за легитимността на всяко едно управление, тоест нямам доверие, че гласът ми ще бъде отчетен правилно, съответно нямам доверие на така избраните органи, аз няма и да гласувам.
Доверието в случая е ценност, която определя и легитимността на държавното управление. Машинното гласуване е инструмент за връщане на доверието в изборния процес, а оттук и за повишаване на избирателната активност и легитимността на държавните институции. Държава, която си играе на „проба – грешка“, на „иди ми – дойди ми“, и то с основополагащи норми, каквито са тези в изборното законодателство, повярвайте ми, не е модерна, не е привлекателна и в никакъв случай не е и правова.
Усещането за свобода на националност, за принадлежност към модерния демократичен свят е възможно, само ако човек дълбоко в себе си е убеден, че тъкмо в демокрацията има свободата да бъде равноправен, отговорен и обществено активен гражданин.
С тези действия, уважаеми управляващи, Вие посегнахте не само на тази вътрешна убеденост на българите, а оттук и на тези ценности, като свобода, демокрация, равенство. Превърнахте апатията и страха в добродетел, а това, уважаеми, е заявка за диктатура. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Реплики? Не виждам.
Изказвания?
Заповядайте. Имате думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Кръстева, заповядайте.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! През 2016 г. Централната избирателна комисия отчете успешно проведено машинно гласуване. Сега – през 2019 г., Централната избирателна комисия проведе успешно изборите за членове на Европейския парламент от Република България в 3000 секции с машинно гласуване. Какво налага промяна на изборните правила три месеца преди провеждането на местни избори, и то при препоръките на Венецианската комисия да не се променя изборното законодателство поне шест месеца преди избори? Защо така бързо? Защо като пожарна команда, колеги от ГЕРБ, внасяте тези промени в Изборния кодекс с предложение да отпадне машинното гласуване?
Аз не приемам мотивите на вносителите, че „е много вероятно да се стигне до обявяване на избора за недействителен и намаляване на доверието в изборния процес, ако не се премахне машинното гласуване“. Напротив, машинното гласуване увеличава прозрачността и демократичността на изборния процес. Но нека видим цифрите.
Гласувалите с машина са около 159 хиляди избиратели. Над 27% от избирателите в 3000 секции, в които можеше да се гласува с машина, са предпочели този начин, при 23% на първия тур на президентските избори през 2016 г. Цифрите показват, че се увеличава броят на гласувалите с машини и доверието на гражданите в този вид избор.
Гласуването с машини се осъществи в секции на територията на цялата страна от 31 изборни райони. За първи път бе осигурено в такъв мащаб право на българските граждани да гласуват с машини и една трета от гласувалите са реализирали това си право да гласуват с машини, а не както някъде манипулативно се сочи – 8% от гласувалите. Да, 8% от гласувалите са една трета от гласувалите граждани, а не от гражданите, имащи право на глас.
Доби се безценен опит и ноу-хау, които различните нива на изборната администрация – Централната избирателна комисия, районните избирателни комисии и СИК-овете, натрупаха относно организацията, приемането и обработката на изборните резултати от машинното гласуване. Цифрите показват нарасналото доверие на гражданите при машинното гласуване. И сега Вие предлагате машинното гласуване да отпадне.
Гласуването е форма на изразяване на политическа воля на избирателите, с която те определят кой да бъде избран. Гласуването с машини позволява бързо, лесно да бъде обявен резултатът от проведения вот и гаранция, че вотът ще бъде отчетен правилно.
Основните доводи в мотивите са технически проблеми. Защо заради технически проблеми, които могат да се решат, да се променя Законът, и то в посока да се лишат гражданите от демократичното им право да гласуват с машина? С това изменение се прави крачка назад и това нарушава доверието в изборния процес. Може би защото машинното гласуване дава възможност за редуциране на контролирания вот, който е един от основните пороци на изборния процес. Посочените затруднения при отчитането на преференциалния вот, несъответствията и грешките в протоколите на СИК могат да се решат с навременното осъществяване на разяснителна информационна кампания.
На заседанието на Правната комисия председателят на ЦИК заяви, че машинното гласуване може да бъде проведено и сега в 6000 секции. Предстоящите избори за общински съветници и кметове могат да бъдат проведени успешно при машинно гласуване поради: първо, готовност на техническата спецификация с известни козметични подобрения; веднага да се обяви обществена поръчка и съзнание какво да се подобри в съдържанието на този договор за обществена поръчка. При своевременното решаване на тези организационни въпроси избраният изпълнител ще има много повече време да организира изпълнението, в това число инсталиране на софтуер, обучение на СИК, извършване на дейностите по одитиране и сертифициране на всяка машина. Вече е налице и опитът, който 20 хиляди членове на СИК-ове, провели машинното гласуване, са натрупали в изминалите избори. Може да се премине и към целенасочено увеличение на възнаграждението на членовете на СИК, в които ще се проведе машинно гласуване. Ранно изготвяне на Методическите указания за машинно гласуване и коригиране на изборната книга. Протоколът на СИК, с въвеждане на отделни редове на резултатите от гласуването чрез хартиени бюлетини, машини, и сумарният резултат, което ще доведе до премахване на получилите се несъответствия.
Неочакваните затруднения при така наречените сложни избори, за каквито се посочиха изборите за кмет и общински съветници, могат да бъдат минимизирани с одитиране и сертифициране на машините за гласуване от посочен в Изборния кодекс държавен орган. Второ, олекотяване на изискванията към секционния протокол. Трето, в случай че машините ще бъдат закупувани, организацията по придобиването, съхраняването и стопанисването между изборите да бъде възложено на администрацията на Министерския съвет. Може да се предвиди и административнонаказателен състав на ръководствата на СИК, които не са отразили дадените преференции. Така че могат да се намерят решения на техническите въпроси, но нека не лишаваме изборния процес от прозрачност и демократичност и защитим в най-висока степен правата на избирателите, като не подкрепим предложения Проект за закон за изменение на Изборния кодекс. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Кръстева.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Алексиева.
ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще взема отношение по темата за промените в Изборния кодекс като човек, който от 12 – 13 години се занимава с темата избори.
Ние от ГЕРБ сме притеснени и загрижени относно провеждането на предстоящите местни избори след анализа на Централната избирателна комисия с всичките констатации, които бяха направени, след становищата на водещи експерти и анализатори в областта относно проблемите с машинното гласуване при европейските избори.
Целта, която си поставихме с въвеждането на тези 3000 машини при европейските избори – улесняване на изборния процес, улесняване работата на секционните избирателни комисии и намаляване на грешките в протоколите, не бе оправдана. Напротив, машините затрудниха още повече работата на секционните избирателни комисии и доведоха до множество грешки и несъответствия в протоколите. При 3000 машини 1200 показаха грешки и неточности в изборния ден. Местните избори са най-тежките, най-трудните избори, които провеждаме. Имаме гласуване с три, на места с четири вида различни бюлетини. Ще дам пример със София, откъдето съм народен представител: гласуваме за кмет на община, за районни кметове, в 32 населени места за кметове на кметства на първи и втори тур, и за общински съветници с 61 кандидати в листата за общински съветници с преференции.
Знаете, че все повече избирателите предпочитат да гласуват с преференции – и за всеки един избирател и за всеки един кандидат е много важно преференциите да бъдат правилно отчетени. Само протоколът от машината за общинските съветници за град София ще бъде дълъг над 10 – 15 метра, а има и населени места в страната, където няколко гласа и преференции са решаващи за изборния вот. С увеличаване на машините на местните избори на 6000 има възможност и за увеличаване на грешките и несъответствията в протоколите, затрудняване на работата на секционната избирателна комисия и предаването и обработката на протоколите в общинската избирателна комисия и в „Информационно обслужване“.
И тук не говорим за грешки, които са технически, тук не говорим за това, че този вот е по-скъп, тук не говорим и за практиката на другите държави. Тук говорим за доверието на българските избиратели, тук говорим за правилното отразяване на гласовете. И ако при европейските избори тези грешки не дадоха отражение на гласовете и при резултата, който бе получен, то на местните избори има опасност от касирането им, има опасност от обявяване на резултата за недействителен и провеждане на други такива нови избори. (Шум, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Нашата роля е да защитим правата на гласоподавателите, на кандидатите, на членовете на тези изборни комисии, на всички български граждани. Мерките трябва да гарантират законни, успешни, прозрачни и честни избори, успешна и по-лека работа на секционните избирателни комисии и предаване на протоколите по принцип, а не само успешно машинно гласуване. С увеличаване на броя на машините на 6000 на предстоящите местни избори дори има опасност да няма възможност да се попълнят съставите на секционните избирателни комисии. Хората няма да искат да участват като членове и да заемат ръководни позиции. Този проблем стои пред всички партии, дори и срещу по високо заплащане от държавата.
Така че доверието, както казах, на българските граждани в изборния процес е най-важно, а сигурността на машинното гласуване и тайната на вота, за която всички говорим, при машинното гласуване са ключов фактор за това и стоят на дневен ред. Ние не сме против машинното гласуване, а искаме да не усложняваме така или иначе най-тежките избори – местните.
В крайна сметка всяка една парламентарно представена партия има поне по един член в секционните избирателни комисии, има членове и на партиите и коалициите, които са представени и в Европейския парламент – имаме застъпници, имаме представители на партиите и коалициите, които са регистрирани за участие в изборите, имаме наблюдатели. Тези хора могат да гарантират демократично, прозрачно, честно и законно провеждане на изборите.
Не съм съгласна тези хора да се обиждат и да се обвиняват постоянно във всякакви неща. Отговорността за провеждането на изборите се пада на нас, управляващите. Затова поставяме този проблем на дневен ред, затова правим тези предложения и искаме да очертаем всичките проблеми, които стоят с машинното гласуване на предстоящите местни избори. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Алексиева.
Първа реплика – господин Гьоков, втора – госпожа Клисурска. На господин Ибрямов ще дам третата реплика, защото станаха две от БСП.
Колеги, по повод процедурата на господин Иванов само да информирам, че господин премиерът има предварително поет ангажимент, но тук ще дойде господин Младен Маринов – министърът на вътрешните работи, и господин Владислав Горанов – министърът на финансите.
Заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, първо, да удължим времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Удължете времето на всички групи.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Алексиева, ще Ви направя реплика, когато говорихме за преференциите като цяло. В по-голямата си част членовете на ЦИК са некомпетентни да изпълняват задълженията си по време на избори, не са подбрани на професионален принцип, а на политически. Аз си мисля, че с въвеждането на машинното гласуване тази некомпетентност до голяма степен се елиминира.
По повод на преференциалното гласуване,– където Вие казахте, че с машините се бъркало. Сега трябва да Ви кажа, че членовете на СИК при отчитане на преференциалното гласуване въобще не си изпълняват задължението да отразяват тези преференции в протокола. Да не Ви говоря, че десетина процента въобще не ги отразяват, а на другите – на всяка група от представителите в комисията, се оставят да броят преференциите. При машинното гласуване това изцяло се елиминира и се отстранява този проблем.
Вие искате да кажете от тази трибуна, че секционните комисии си изпълняват задълженията по преференциите, а аз твърдя обратно – и че при машинното гласуване ще има грешки при отчитане на преференциите, което не е така. Дайте някакви аргументи за това, което казвате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Госпожа Клисурска – втора реплика.
Заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Госпожо Председател, да удължим времето на групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Удължихме го вече.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! (Шум и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Уважаема госпожо Алексиева, през цялото време в аргументите Вие говорихте за ефективността и провеждането на нормален вот наесен – става въпрос за местните избори, концентрирахте се върху работата на ЦИК и в това, че сте смятали в крайна сметка, че машините ще облекчат тяхната работа.
Но не отговорихте на основните въпроси. На 21 май, госпожо Алексиева, бяха публикувани Методическите указания за работа с машините. Каква разяснителна кампания беше проведена? И аз твърдя от тази трибуна, че умишлено ЦИК, и Вие в качеството си на управляващи, саботирахте машинното гласуване.
Всичко това, което излагате в момента като аргументи, че в Европа не се гласува машинно, че стойността на един глас е доста висока, по никакъв начин няма да покаже и не доказва на българските граждани, че Вие не целите манипулация на вота наесен. Защото само и единствено – аз го казвам като обикновен човек, а не като народен представител, машината е тази, в която, първо, можеш да провериш вота си и да не допуснеш грешка и, второ, моят глас да бъде отчетен – само и единствено. В нашата държава, където 6 – 7% е броят на недействителните бюлетини, говори, че ние действително трябва да се обърнем към машинното гласуване, защото то е начин да не бъде манипулиран вотът на хората.
Така че, госпожо Алексиева, облекчаването на работата на СИК… Ако погледнете протоколите по начина, по който беше въведен Образец № 85 за машинно гласуване, и видите мъничките колонки, в които трябва да се прехвърлят – ами, от Обществения съвет Ви казаха как да решите този проблем, госпожо Алексиева, казаха Ви резултатите от машинното… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето!
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: …гласуване да не се отнасят в протокола. (Председателят изключва микрофоните. Народният представител продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Колеги, ще бъда стриктна с времето.
Трета реплика – господин Ибрямов.
Моля, следете времето – когато Ви изтича, ще Ви давам сигнал.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Госпожо Председател, колеги! Госпожо Алексиева, нормално е – три пъти повторихте в изказването, да сте загрижени за местния вот. Може би има защо.
Машинното гласуване. Ако не ме лъже паметта, точно от тази трибуна почти всички парламентарни групи защитавахме в среднощни заседания изменения в Изборния кодекс и казахме, че това гарантира един вид демократичност на избора. Но се оказва, че по един основен закон, който е изработен през 2013 г., ние постоянно правим кръпки и тези кръпки довеждат до рестриктивност на този закон.
Мога да Ви дам много примери, един от които е невъзможността да се откриват по-голям брой секции в страни, извън Европейския съюз, за да имат българските граждани право на глас. Например на парламентарните избори през 2017 г., когато нямаше машинно гласуване, в този вид колко бяха недействителните бюлетини именно по онова ръчно броене, за което Вие твърдите от тук, че в ЦИК е било най-гарантирано, когато се брои ръчно? И аз така разбирам Вашите думи. Не плашете българския избирател с машинното гласуване. После този страх Вие ще им го предадете.
Факт е, че местните избори са най-важните – те избират местните кметове, районните кметове, общинските кметове. Но няма как да ме убедите, защото среднощните броения до 12,00, до 01,00 ч., дори до по-късно, и накрая подпис само на председател и на секретар на секция – говорим за секционни избирателни комисии, където стават най-големите проблеми при попълването на протоколите, това да бъде най-достоверната информация?!
От тази трибуна господин Цонев спомена – 67%...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Приключвам, госпожо Председател.
…67% сгрешени протоколи. Така че, моля Ви, бъдете обективни в изказванията си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, госпожо Алексиева.
ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Ще се опитам да отговоря максимално на всички поставени въпроси.
Само искам да кажа, че БСП има представител в ръководството на всяка една секционна избирателна комисия, така че да кажете, че тези хора са некомпетентни и не могат да отразят правилно преференциите – не знам точно как и Вие успявате с хората, които са и в секционните комисии, и в районните избирателни комисии, в общинската избирателна комисия и в Централната избирателна комисия.
В крайна сметка искам да кажа, че проблемът, който очертаваме и за който говорим, са тези грешки, които се получиха дори при сумирането на данните от протокола на машините с протокола от гласуването с хартиените бюлетини. Аз не мисля, че този микс от гласуване може да бъде успешен, демократичен и улеснен.
И в крайна сметка ние предлагаме в година, когато няма да има избори, след проведените местни, да има един широк дебат, задълбочен анализ – да се видят абсолютно всички гледни точки и наистина да подходим… (Шум, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: …експертно по темата и по проблема, а не абсолютно да политизираме тази тема. Не мисля, че ние се заиграваме със страховете и насаждаме, че машинното гласуване, видиш ли, е много лошо и много страшно. Но наистина с въвеждането на тези 3000 машини при управлението на ГЕРБ, защото преди това имаше доста малък брой експериментално правени машини, се показаха грешките, най-вече говоря за грешките в протоколите, с отразяването на резултатите.
Така че това мога да отговоря на Вашите въпроси, които поставихте. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Алексиева.
Други изказвания?
Господин Зарков, заповядате за изказване.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Този дебат го водим за трети път в последните три месеца и няма нужда от високи децибели, има нужда от разум.
Има ли трудности при въвеждане на машинното гласуване? Да, има. Преодолими ли са тези трудности? Да, преодолими са. Преодолими ли са още за сегашния вот? Да, преодолими са още за сегашния вот и ще Ви кажа защо.
Трудностите, които бяха предизвикани с последното въвеждане на машинното гласуване, бяха най-вече заради такива дебати – заради факта, че в последния момент отворихме Изборния кодекс, заради факта, че начертаната пътна карта от 2014 г. насам – преди пет години, не беше спазена, а пътят беше опорочен именно с искане за отмяна на машинното гласуване в последния момент.

Това е основната причина машинното гласуване да не се състои по най-ефективния начин. Цената на гласа – моля Ви, не спекулирайте с тази тема. Цената на гласа, сметната за ограничен брой машини, които са наети само за едно гласуване, не може да бъде оповестена по никакъв начин.
Ако Вие, госпожо Дариткова, като вносител на Законопроекта, купите апаратура за кабинета Ви, която да ползвате десет години, тя ще има една цена. Ако наемете само за един пациент, ще има друга цена. Цената на вота в случая е абсолютно ирелевантна. (Реплики от ОП: „Говори на български.“)
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП, от място): Какво означава „ирелевантна“?
КРУМ ЗАРКОВ: Второ, процесът – това, което се случи с грешките, беше заради факта, че протоколът на ЦИК не беше подготвен качествено. Той не беше същият като за президентския избор, където пак имаше машинно гласуване, но нямаше същия проблем – сумирането не се случваше там. (Реплики от ГЕРБ: „Да бе!“)
Всички трудности имат решения и ще Ви докажа – не го казвам само аз.
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, от място): Боже, Господи! Боже, Господи!
КРУМ ЗАРКОВ: Във Вашия законопроект основен мотив е доклад на ЦИК, но един доклад на ЦИК – за трудностите. Защо не залегна в мотивите Ви Докладът на Обществения съвет към ЦИК? Защо не залегна в мотивите Ви предложение за усъвършенстване на изборното законодателство в ЦИК, където всички тези проблеми са разгледани и са начертани начините (реплики от ГЕРБ), по които да се…
Подвикват ми, госпожо Председател, защото няма време.
Време никога няма да има, уважаеми господа и дами народни представители, ако Изборният кодекс се отваря преди всеки избор! Времето трябва да се счита от 2014 г. досега, когато за първи път беше залегнало машинното гласуване.
Нямало никъде в Европа машинно гласуване. Не е вярно! (Шум.) Навсякъде в Европа се върви към този метод – и към машинно гласуване, и към машинно преброяване. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви.
КРУМ ЗАРКОВ: И във Франция, и…
Вижте, казах, че няма нужда от високи децибели, а от разум. Ако погледнем с разум, трябва да кажем следното. Машинното гласуване не е панацея за всички недъзи на изборния процес, но то е крачка напред и ние трябваше да продължим по този път, а не да се опитваме да го блокираме. Големият проблем на българската демокрация не е начинът, по който се гласува, а фактът, че хората не намират вече смисъл да гласуват. Те не намират смисъл да гласуват, защото тези, които изпращат чрез гласа си – народните представители, вместо да вървят напред, се въртят в кръг. Това правим и ние сега – говорим за едно и също нещо трети път и вместо да вървим напред, се връщаме назад във времето. Утре, вдругиден, по-вдругиден и машинното гласуване ще бъде факт, той е неизбежен. Така както въведохте електронната винетка, от началото имаше проблем, това не Ви накара да я отмените, а Ви накара да я подобрите. Едно е по един начин да вземате на други хора парите, а по друг начин да им отчитате гласа.
Второто не е по-малко важно, разберете го! Този дебат не е изгоден нито за Вас, нито за когото и да било!
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, от място): И за Вас не е.
КРУМ ЗАРКОВ: Този дебат е вреден като цяло. Ние трябваше да си го спестим и можеше тук да има друго нещо. Можеше тук да разглеждаме онези мерки, които ще помогнат на изборния процес, включително на машинното гласуване. Такива предложения съществуват и можеха да бъдат направени.
Вие избрахте пътя на конфронтацията, с което се отдалечихте не от нас, а от българските граждани! (Ръкопляскания и възгласи от „БСП за България“: „Браво, Зарков!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Марков, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да излезем от този, станал вече много технически дебат. Понеже преполовихме мандата на този парламент, мога да направя една констатация, че в този парламент има два субекта, които са обсебени.
Признавам си, че единият съм аз – от сутрин до обяд си говоря за Орбан, книжка написах за него, сега направи мост Варшава – Рим – Будапеща – Прага и отсвири Тимерманс. Това ми носи удоволствие. Човекът е най-добрият победител в Европа – 52%.
Другият обсебен в този парламент са уважаемите колеги от Социалистическата партия. Казвам го с уважение към Вас, защото Вие сте силна партия, Вие сте в топ пет по резултат на тези евроизбори – с 6% са френските социалисти; 15% – германските; 6% – унгарските; полските са извън сейма, а в Чехия Свободка, който беше премиер, е слязъл на 4%. Вие сте обсебени от идеята за машинно гласуване и аз Ви разбирам. Много пъти загубихте избори – много пъти! От пленум на пленум, от конгрес на конгрес, по средата Бузлуджа и нито един път не си направихте равносметка за Вашите грешки. За мен дебатът е политически. Вие считате, че тези перманентни победи на ГЕРБ се дължат на манипулация на вота.
Гледах едно много интересно предаване – виден социалист, много симпатичен човек, с който си говорим в кулоарите, участва при видна журналистка. Тя го пита: „Добре де, в Германия и Франция няма такъв вот.“ Той казва: „Да, няма, ама в Германия и Франция няма ГЕРБ.“ Без да подозира колко е прав – няма ГЕРБ във Франция и Германия! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Няма!
Няма нито в християндемократите на Франция, нито в християндемократите на Германия, нито в социалистическите партии човек, който се е явил гол като пушка, без партия, без субсидии, без международна подкрепа за кмет на София и да победи стогодишна партия със 70% на 30%, и то със силен кандидат (ръкопляскания от ГЕРБ), добър юрист – Таня Дончева, шеф на щаба, много богат, много опитен и много хитър социалист, като Румен Овчаров. Сам Ви би Бойко! Трябваше да направите един партиен форум и да си зададете въпроса защо е така. (Реплика от „БСП за България“: „Направихме го!“)
Понеже говорите за манипулация на вота и че има феодализация в България, нека да видим фактите: град Бургас – Бургас, морето и трудовите хора (реплика от „БСП за България“: „И неговите трудови хора.“) – над 200 000 души, 84% на 5% Ви бие ГЕРБ. Не 84 гласа повече – 84% на 5%. Вие искате да кажете, че ако има машини, Вашият кандидат ще вземе 84%, а Митко Николов – 5%. Ами не са толкова дебили бургазлии – да не знаят за кого да гласуват. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Марков!
ГЕОРГИ МАРКОВ: Ами другият Черноморски красавец – Варна. Портних – 62%, Вие сте близко до нулата! Ами да навлезем в средата – в Централна България: Търново – 65% – Панов; Стара Загора – това хубаво момче Живко – 79% на 9%. Каква манипулация на вота? Убийствен резултат!
Хайде да отидем в Пиринска Македония към Битоля – 58%. Да не обидим Дунава, а да видим – 53% Стоилов печели в Русе, Искрен е втори, а Вие сте едва трети. Как не си зададохте въпроси за 30 години демокрация? Защо? Нито един път в София и Пловдив – не да спечелите кмет, а не можете да доближите резултатите навремето на СДС, сега на ГЕРБ.
Опитахте се да превърнете машинното гласуване в национална кауза – това е Ваше право. Аз Ви уважавам и уважавам много силните прояви на Корнелия Нинова. Аз лично съм ѝ стискал ръката в кулоарите и публично съм я поздравявал за Истанбулската конвенция, и ще се наложи пак да Ви поздравявам, защото госпожа Урсула Майер днес май пак говори за Конвенцията.
Поздравих Ви за Пакта за миграция, но не се получи национална кауза, напуснахте парламента и направихте най-грубата политическа грешка, която някога съм виждал в новата история на България.
Казвам на Митко Главчев: „Митко, няма нито един плакат бе, братко – ма-шин-но“, а той ми вика: „Иди оттатък да видиш да не би да има.“ Отивам – и Йоло Денев го няма, това дете на демокрацията, с тази свръхчувствителност. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Дори той не се запали. Дори професионалните протестъри не дойдоха.
Трябва да се види истината в очите. (Реплики от „БСП за България“.) Това е заболяване на европейските социалисти, не е само Ваше.
Питат го печално известния Дюрчан: „Абе, господин Дюрчан, защо пак Ви би Орбан с две трети?“ И той вика: „Дайте една цигара – пропуши човекът. – Не знам как ги прави тези работи.“
Аз питам Йожи – редовият социалист, той Йожи си е комунист: „Йожи, ще биете ли Орбан?“ Йожи вика: „Не можем, господине, народът е с него.“ Е, същата работа и тук – машинно, машинно, има машинно – пак загубихте изборите.
За мен, уважаеми господин Президент, и Вие имате един ангажимент – на президента беше предизборен, на Вас – тук в тази зала. Дайте да видим големия проблем на избирателното право в България и това е поне да има свестна избирателна система, да имаме мнозинства, стабилни политически парламентарни мнозинства, защото правителството е еманация. А не да има агония. (Реплики от „БСП за България“.)
Вижте, не е лесно да се прави коалиция на победила партия с коалиция от партии. Все един ден ще дойде и Вашият ред. Ами, тя, демокрацията, е ротация.
Понеже говорих за Орбан, ще си позволя да Ви дам един съвет – да се учите от него. Не за семейната политика, не за тази на границата и всичките му успехи. Когато беше в опозиция, показа велико търпение. Осем години – търпение му е майката, а не да се напуска парламентът, без никаква кауза, да се счита, че в България се подменя вотът на избирателите само защото ГЕРБ е победител.
Затова Ви предлагам този дебат да остане в миналото, а да се концентрираме върху това – стабилни парламентарни мнозинства.
Сега си дойдох с един автобус. Единадесет часа се клатушкаш от Унгария, клатушкаш заради госпожа Дариткова, заради ГЕРБ. Абе, завидях им на колегите, ама мнозинство имат. Приеха бюджета, 12 юли – готови са с бюджета, разцелуваха се, опозицията си чете декларация. Кой на Балатон, кой откъде хване, ама имат мнозинство и затова имат 105 милиарда износ. Затова са там БМВ, затова там е „Мерцедес“, там е „Сузуки“, там е „Опел“. Има политическа стабилност. Ние тук си играем на политически агонии толкова години наред.
Трябва да се примирите, че ГЕРБ има силен лидер, добри кметове. Първанов, Вашият президент, звъни на Бойко 2015 г. и вика: „Откъде ги намери тези хора бе?“ Видимо симпатични. Вие им викате феодали. Е кой е феодал? Смирената българска учителка, майка – Фандъкова, дето направи редовият социалист Иванчо да си купи билетче и оттук да отиде с метрото на летището, а социалистът Петърчо от Люлин да отиде в Младост, дето не го е мислил, дето Вие не сте го направили. (Смях.)
Сега, понеже тук има много приятели, интересуват се от спорта. В събота Симона Халеп – а бе просълзих се бе – Симона Халеп би Уилямс. Ама се просълзих не защото е румънка, а защото ей такова момиченце (показва с ръка) дойде в България и се класира на финала преди няколко години на известните наши турнири, и гледам го Настасе, идва в един автомобил. Тя започна кариерата си от зала „Армеец“, която ГЕРБ направи! (Шум и реплики.) И това винаги ще се помни – не от зала „Универсиада“, не от зала „Фестивална“, а от зала „Армеец“.
Отнасям се, пак казвам, с уважение към Вашите виждания, но считам нещо много важно, с това ще завърша. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
ГЕОРГИ МАРКОВ: Казвате: „в Европа, Европа“. Вие сте много привързани към Европа. Дойдохте тук, четохте декларация: „Европейската комисия удря шамари на Борисов“. Външният министър на Холандия, и той – шамари. Вие целувките не ги броите – че Меркел целуна Борисов повече, отколкото Хонекер Живков навремето. (Смях.)
Ама като сте толкова привързани, няма машинно гласуване в Европа. Защо е въпросът?
Професор Константинов, умен човек, вика: „глупост било“. Аз, понеже съм бил конституционен съдия, да не използвам този термин, казвам, германският Конституционен съд, имал съм честта да бъда в Карлсруе, той е в Карлсруе, за да се подчертава далечността от централната власт. Юта Линберг беше професор. През 2009 г. Конституционният съд на Германия отмени машинното гласуване като не-на-дежд-но – техническа Германия.
Ние навремето имаше идея да станем нация техническа. Явно още не сме. Така че има решение на Конституционен съд в Европа, че няма надеждност на вота.
Затова Ви моля – не напускайте повече парламента. Ние сега ще го отменим това машинно, не е кауза, и до 2021 г. да сме заедно и да решаваме големите проблеми, които ни предстоят. Това са: джендър идеологията, която се опитват да ни наложат; мигрантският пакт, който се опитват да ни наложат, и отново днес да изберат председател на Европейската комисия, която да говори за Истанбулската конвенция.
Благодаря, че ме изслушахте. Всичко беше доброжелателно и с уважение към Вас. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Първа реплика – господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Марков, в репликата си също ще бъда добронамерен. Първо, Вие казахте във Вашето изказване, че въпросът с провеждането… И дебатът е технически, а то въпросът бил политически.
Въпросът за провеждането на изборите наистина е технически въпрос, а резултатите от изборите е политически въпрос. Политически въпрос, с който спечелването на изборите изисква доверие. Когато едни избори са спечелени от Вас с изключително много съмнения за манипулации, с 300 000 недействителни бюлетини, толкова, колкото са гласовете за ДПС и за „Обединени патриоти“, тогава липсва доверие и липсва възможност правителството да прави реформи, от които България толкова има нужда в различните сектори. Тогава управлението се задържа по един-единствен начин – като премиерът на това правителство обикаля страната като чудодейна икона и помага на хората, като ги лекува, като им раздава пари, все едно са негови и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Много оригинално. Много оригинално.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: И така 10 години.
Така че въпросът с провеждането на изборите е технически, а резултатите са политически.
Вие казахте още нещо във Вашето изказване – че сте гледали по телевизията някакъв виден социалист, който не знам какво казал. Аз също гледах по телевизията видеоклипове с един виден гербаджийски кмет, който обясняваше на изборния актив на ГЕРБ как се постигат недействителни бюлетини, когато не са подадени правилно за ГЕРБ. Ето тук е проблемът – с липсата на доверие, и машините биха решили този въпрос. Благодаря Ви за вниманието. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Проданов.
Втора реплика – господин Попов, и господин Атанасов – трета реплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Марков, първо, Вие казахте, че проблем било, че ние сме напуснали парламента. Не е проблем кой е напуснал парламента – казах го в цялото си изказване. Проблем е, че хората вече не вярват в парламента.
Второ, казахте, че господин Борисов бил се явил гол като пушка на местните избори и бил спечелил. Ама самият господин Борисов си признава и благодари на „Конрад Аденауер“ и на „Зайдел“, благодари им пред медии, така че тази пушка си има каишчица, има си сиджимка, както се казва – не е бил толкова гол.
По отношение на твърдението Ви, че никъде в Европа нямало машинно гласуване. Белгия не се отказа от машинното гласуване, а тя закупи машини за 15 000 секции. В Белгия е предвидено да се гласува в следващите 15 години с машини.
В Англия от 2012 г. се използва машинното гласуване по системата e-counting, където беше проведен успешен конкурс за закупуване на машини за следващия четиригодишен период. Вече е решено да се изпълняват предстоящи избори за кмет на Лондон – Вие знаете Лондон колко милиона е.
Италия – през 2017 г. машинно гласуване.
Франция – към момента е нормативно уредено машинното гласуване да започне на общинско ниво.
Холандия – в момента приключва промяната на законодателството и въвеждането на машинното гласуване.
В Португалия е закрепено в закон, че през 2020 г. започва машинното гласуване.
В Русия, в САЩ – в Калифорния, изцяло гласуването е машинно. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам.
В Сингапур – над 2 милиарда човека гласуват с машини.
Затова Европа върви напред и се развива, не е застинала в миналото. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от БСП за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Господин Атанасов – заповядайте.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Запазете тишина и заемете местата си, моля!
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми господин Марков, с цялото ми огромно уважение към Вас като юрист и като човек, няма да се съглася с Вас и ще кажа, че, естествено, на изборите в България има фалшификации и манипулации. Това е просто ноторно известен факт и го казвам след опита си, защото сега есента това ще ми бъдат двадесет и вторите избори – от 1992 г. съм по избори.
Ще Ви припомня нещо, господин Марков – Вие като виден юрист трябва да го знаете. Когато в секционната избирателна комисия се случи това с печата на комисията, да се запечата чувалът с бюлетините и с протокола вътре, който дава резултатите, кой трябва да го отвори? Аз ще Ви кажа, че една много сериозна телевизия в България – лицензирана, направо ще я кажа, телевизия СКАТ, снима потресаващи кадри в един много голям град. В самата районна избирателна комисия ...
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: В Хасково ли е?
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Не е Хасково... в залата се разпечатваше чувала.
Първо, недопустимо е само един представител на комисията да го носи. Вадеше се протоколът и се подправяха вътре резултатите – това е снимано по телевизия СКАТ.
Знаете ли с колко завърши балотажът в този голям град? С разлика от 1416 гласа, което е 0,04 при 306 хиляди избиратели. Ето за това говорим, господин Марков. Благодаря. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Атанасов.
Дуплика ще има ли, господин Марков? Не.
Колеги, министър Горанов и министър Маринов са тук, така че моля, квесторите, поканете министрите да ни дадат информация за ситуацията с …
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Има дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Отказа дуплика, господин Марков.
Поканете министрите, уважаеми квестори!
Добър ден!
Един от двамата може дори да заеме мястото на трибуната.
Заповядайте, господин Маринов.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, дами и господа народни представители! Ще Ви запозная с информация, която имаме до момента, по отношение на получен сигнал на 15 юли 2019 г. за нерегламентиран достъп до компютърната информационна система на Националната агенция за приходите. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Запазете тишина!
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: В хода на извършените компютърно-разузнавателни и оперативно-издирвателни мероприятия бе установено следното: на 15 юли 2019 г. в 10,13 ч. неизвестно лице от електронна пощенска кутия е разпратил мейл до четири електронни медии. В съобщението е посочена препратка към сайт за споделяне на съдържание, където е наличен за сваляне архив с големина 1,84 гигабайта. Предоставена е и парола за достъп до данните в архива. След разархивиране, съдържанието на файла се разширява до почти 11 гигабайта с 57 броя дигитални папки, съдържащи стотици файлове. В съдържанието на тези файлове са налични фрагментирани данни за стотици хиляди български граждани, техните три имена, ЕГН (единен граждански номер), адреси и комбинации от цифри и имена на български фирми с техните ЕИК (единни идентификационни кодове) и адреси, мейли, регистрационни номера на автомобили, дати, часове, идентификатори за потребители и други.
След справка с наличните база данни в Националната агенция за приходите се установява, че данните са автентични и съдържат лични данни и неструктурирана данъчно-осигурителна информация, която е необходимо да се обработи допълнително и специфично, за да се идентифицира и асоциира с конкретен субект.
Съвместно с представители на Държавната агенция „Национална сигурност“, Държавната агенция „Електронно управление“ и IT отдела на Националната агенция за приходите и служители на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ са проведени първоначални действия за установяване начина и механизма на изтичане на данните. Съхранени са всички налични влогове и се извършва анализ на изтеклата информация за конкретизиране и идентифициране на броя лица и субекти. Предприети са действия за премахване на препратката за сваляне на изтеклата информация на сайта, която към настоящия момент е известна и достъпна само на четири медии – адресати на мейла.
Към момента продължават оперативно-издирвателни мероприятия и процесуално-следствени действия за разкриване на извършителя на деянието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Горанов, заповядайте и Вие да ни запознаете с обстановката.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Свидетели сме на най-сериозната засега известна хакерска атака, при която огромен обем от информация, около 3% от наличната база данни на Националната агенция за приходите се потвърждава, че е достъпен публично през информация в интернет, идваща от руски домейни, като тук не искам да разбирате по никакъв начин препратка към опит за упрекване на руската страна и руската държава, но това е фактологията за произхода на домейна. Това, което мога да информирам, е, че след анализ на данните от страна на Националната агенция за приходите – презентативно около 30 – 40% от данните, които са публично достъпни от файловете, разпространени незнайно от кого, засега се потвърждава, че данните се съдържат и в базата данни на Националната агенция за приходите. Те не са консистентни и представляват една от 60 бази данни, с които приходната администрация работи. И ми се иска да успокоя, макар и на твърде начален етап, българските граждани с това, че според нашите анализи информацията не е достатъчна, за да може да се направи ясен, обоснован и категоричен извод за имущественото състояние на лицата, за които е разпространена подобна информация. Изключително неблагоприятно за приходната администрация проявление, което според експертите се дължи на използването на уязвимост на една от 144-те публични услуги, които приходната администрация предоставя в полза на българските граждани като възможност за административно обслужване, свързана с една от системите, наречена по английското наименование ВАТ рифънд (VAT refund) – това е система, която дава възможност на български граждани, извършили покупки на територията на чужда държава, да разчитат или да използват административна услуга за възстановяване на данък добавена стойност.
Изключително неприятна ситуация – без да влизам в оправдателен режим, бих искал да кажа, че сме във връзка с Европейската комисия и с Европейската служба за кибератаки, която наскоро придоби законова регламентация и изгражда капацитет.
Ще извършим одит на всички системи на приходната администрация. Засега това, с което разполагаме по информация от процесуално-следствените действия, че по-голямата вероятност е нерегламентираният достъп да е извършен извън пределите на Националната агенция за приходите – дистанционно, но, разбира се, не са изключени все още и не са елиминирани възможностите това по някакъв начин да е станало с недобросъвестни действия отвътре. Няма нарушена или загубена информация в Националната агенция за приходите, а информацията, която е опубличена, представлява, за съжаление, освен лични данни, и данъчно-осигурителна информация с отделни фрагменти и периоди, добита по линията на деклариране от страна на данъчнозадължените физически и юридически лица.
Искам отново да обърна внимание, че инвестициите в информационните системи на Националната агенция за приходите са немалки и през цялото време, не само откакто съм министър, а и преди това основната идея на развитието на тези информационни системи е била да се намери оптималният баланс между защитата на информацията, която е данъчноосигурителна тайна и е защитена и от закона, и това всеки български гражданин да може безпрепятствено да се възползва от услугите на приходната администрация и да изпълни ангажиментите си, възложени му от закона, без да се налага физически да посещава офисите на приходната администрация.
За съжаление, и без да се оправдавам за случилото се, подобни пробиви могат исторически да бъдат възпроизведени в доста по-богати и доста пó информационно развити държави, което, пак повтарям, не е оправдание, а констатация. Предизвикателствата към системи, които са отворени към външната среда и външни потребители, нарастват експоненциално и тук усилията на изпълнителната власт и на всички органи – не може да бъдат проявени еднократно, така както днес на Съвета по сигурност към премиера обсъдихме редица мерки, които биха могли да помогнат, а трябва да бъде постоянно състезание с тези образовани млади хора от всякакъв произход, които, от една страна, искат да натрият носа на правителствата, от друга страна, искат да докажат собствената си способност да играят антисистемно и да уязвяват правителствата.
Искам да Ви уверя, че капацитетът на приходната администрация да продължава да изпълнява функциите си не е засегнат от тази злонамерена кражба на информация. Независимо от това се извинявам на всички български граждани, които са уязвени, и искам да ги уверя, че информацията, която е публично достъпна, продължава да бъде защитена, от една страна, дотолкова, доколкото всеки, който се изкуши да я използва, би попаднал под ударите на българското законодателство и, от друга страна, анализите дотук показват, че съдържанието на тази информация не е достатъчно, за да се направи обоснован извод за имущественото състояние на който и да е български гражданин.
Всеки един добросъвестен български гражданин, който изпълнява ангажиментите си коректно към държавата и е спазвал българския закон, декларирайки информацията, която законът изисква от него, няма причина да се притеснява от това изтичане, което по никакъв начин не омаловажава сериозния пробив в сигурността на Агенцията за приходите.
В информационните масиви се съдържат информации от страна на други администрации, тъй като тази база данни е използвана за комуникация между Националната агенция за приходите и други администрации, които са отправяли запитване към нея по реда на административния обмен за факти и обстоятелства, известни на приходната администрация, които са използвани за целите примерно – доказване на здравноосигурителен статус, в смисъл дали определено лице е здравно осигурено, или не, и други факти и обстоятелства, които държавните администрации обменят с оглед да се намали административната тежест. Тук именно ще бъде предизвикателството в бъдеще пред всеки един държавен орган, който иска да отвори и да разкрие в максимална степен възможността за административно обслужване по дистанционен ред с предизвикателството, че стоте хиляди справки и декларации на ден, които обработва приходната администрация, могат да бъдат използвани и като повод за злонамерено влияние.
Имаме насоки откъде е атаката, но не са изтекли 48 часа, откакто узнахме за подобно изтичане – нека още малко поработим и сме готови да участваме във всякакъв дебат по тази тема.
Със сигурност приходната администрация ще продължи да използва всички инструменти, които законодателят ѝ е дал, за да гарантира справедливостта в обществото чрез максимален обхват на публичните задължения, за да може българското обществото чрез преразпределителната роля на бюджета да изпълнява възложените на държавните органи функции. Това не прави безкритично отношението ни към информационната сигурност, това трябва да е червена лампа за всички държавни органи, които управляват големи информационни системи.
Ще търсим максимално добрия баланс между достъпност на тези системи от гражданите за административни услуги и невъзможността за злоупотреби, защото този, който е извършил това посегателство върху лични данни, донякъде ще уязви вероятно Финансовото министерство, финансовия министър, правителството, но със сигурност уязвява в много голяма степен тези невинни български граждани, чиято информация беше изложена на показ. Според мен целта на подобни – не че е в риториката на финансовия министър, но ще ги нарека „терористични посегателства върху информацията“, не правят услуга на никого и ние не трябва да толерираме такова поведение, най-малкото да хвалим такива хора, каквато именно е целта на тероризма в световен мащаб. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Горанов.
Колеги, да благодарим на министър Горанов и министър Маринов за това, че днес дойдоха да ни информират за ситуацията. Лека работа!
Продължаваме с дебатите.
Имате думата за изказвания.
Господин Симеонов, заповядайте, за изказване.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес ще бъде още един загубен ден за българския парламент, тотално провален, безсмислено заринат с празни приказки, политиканствания и не с особено съдържание. Това е моето мнение.
Това е така и надали е необходимо за пореден път и аз да привеждам аргументи срещу машинното гласуване – достатъчно убедителни.
Разбирам позицията на опозицията в лицето на БСП и ДПС – да се възползват политически от ситуацията, както го правят вече втора година, даже повече от две години. Това е тяхно право.
Не от всяка ситуация е добре за държавата опозицията или която и да било политическа сила да се възползва, и то стигайки до крайност, до крайно положение на натискане на амбреажа. Не беше необходимо чак дотам да се стига. Не беше необходимо! Защото това, което Вие целите, естествено, съвсем пресметливо и целенасочено, е провал на местните избори.
Само че какво ще последва след провала на местните избори? Какво ще стане? (Реплики.) Да, ще се предизвика криза, тежка политическа криза без ясен изход. По какъв начин ще приключи? Не мога да предвидя дали ще се отиде до поредните искания за вот на недоверие, то това е естествено, дали няма да се стигне до някои инспирирани вълнения с продължаване на насаждане в мисленето на хората и в обществото, че и тези избори са изключително порочни, и тези избори са манипулирани, че управляващите са неспособни да проведат едни избори, а това най-вероятно ще стане, ако вкараме машините, както искате всички Вие от опозицията.
Защото на всички Ви е ясно, че изборът ще бъде изключително сложен – на четири-пет фази. Освен това, ще има необходимост в рамките на седем дена да се изтеглят машините, да се препрограмират, пак да се поставят навсякъде, където има балотаж. Всичко това е свързано с неудобствата от ангажиране на членове на избирателните комисии да обясняват на хората, които за първи път упражняват това право на машинно гласуване; с всички неудобства, свързани с огромните струпвания на хора, които желаят машинно да гласуват, което ще блокира буквално по-големите секции; ще забави изборния процес; част от хората, натрупани навън на опашки, ще се откажат, ще се върнат. Това е ясно – провал на изборите.
Само че това, ако го постигнете или ако го постигнем всички, приемайки Вашата теза, при следващите избори ще се сгромоляса над главата на следващите управляващи, които може да сте Вие. Къде е държавата?! Къде е Вашето държавническо мислене?!
Ако позволите, аз бих Ви върнал в историята на машинното гласуване и електронното гласуване като теми за дебат в Народното събрание. Те се появиха през 2015 г. при промяната на Изборния кодекс, ако си спомняте. Машинното гласуване беше наложено от партньорите на ГЕРБ – Реформаторския блок. Това беше въпрос на сделка и доколкото си спомням, БСП тогава беше против. Ако бъркам, поправете ме! (Реплики от „БСП за България“.) Може да бъркам.
Не си спомням, но тогава Вие не бяхте активни участници в този процес на прокарването на машинно гласуване. Най-големите радетели бяха от Реформаторския блок – онази многоцветна и многогласа коалиция, ако си спомняте, която управляваше заедно с ГЕРБ. Ние тогава бяхме подкрепяща политическа сила, говоря за Патриотичен фронт – Национален фронт за спасение на България и ВМРО.
Още тогава ние категорично бяхме против въвеждането на машини по простата причина, че всяка машина представлява някакъв неособено сложен, но все пак компютър, който е със софтуер. Не само по тези причини – също така по причини на това, че въвеждането на машинно гласуване ще ощети бюджета безсмислено, без никакви гаранции. Защото, както видяхте на последните избори, в крайна сметка машинното отброяване на гласове се легализира и документално се нанася от хора. Имаше примери, когато машината отчита машинните гласове, но не са нанесени в протокола. В крайна сметка пак опира до това, за което господин Жаблянов говори – до администрацията, до хората, които всъщност са членовете на секционните комисии, които провеждат реално изборите. До това опира.
Ние бяхме категорично против тогава. Ние бяхме категорично против и три-четири месеца по-рано, когато за пореден път тук, в залата на Народното събрание, при последната промяна на Изборния кодекс беше наложено това машинно гласуване.
Тук ще отправя упрек към нашите колеги от ГЕРБ. Докато през 2015 г. те балансираха с гласовете и им беше необходима подкрепата на Реформаторския блок, сега беше чиста проба опит да се харесат на обществените тенденции и на общото приказване – популизъм. (Реплики от ГЕРБ.) Преди три-четири месеца затова подкрепихте и затова сега Ви е неловко да аргументирате обратната теза.
Ще ме извинява господин Марков, ама както убедително аргументира неприложимостта и рисковете от прилагането на машинно гласуване, така неговите колеги, не мога да си спомня той дали се изказваше тогава, но ни убеждаваха, че трябва да се прокара машинно гласуване – въпросното решение за шестте хиляди машини.
С други думи, непоследователността на нашите партньори от ГЕРБ наля вода във Вашата мелница, Вие се възползвахте, но аз мисля, че на това трябва да се сложи край, защото държавата и държавността ще отидат по дяволите.
Не е броят на машините това, което ще убеди хората в демократичността, в демокрацията, в прозрачността на изборите, не това, а общата отговорност на всички нас от парламента и като политици – по какъв начин ние водим битката помежду си, по какъв начин дискутираме, какво използваме като аргументи, като епитети един спрямо друг. Това е много по-важно и много по-силно влияе върху общественото възприемане на парламента, на политици и така нататък, оттам на рейтинга и възприемането на институциите. Навсякъде трябва да има някаква граница, навсякъде според мен трябва да има някаква норма.
Предлагам да приключваме с този дебат, защото машинното гласуване в края на краищата е използването на машина. В никакъв случай, никой по никакъв начин не може да ме убеди, че тази машина не може да бъде манипулирана. Абсолютно съм убеден!
Идвам сега от коридора и си пуснах едно кафе за 0,40 лв. Пуснах един лев и машината не ми върна ресто. (Реплики, оживление.) Може би така е заложено – да прибира еднолевовите монети. Същото може да стане и с другите машини.
Ако действително сме отговорни за изборите, нека да помислим за друго. За това, което, пак повтарям, господин Жаблянов пренасочи темата и акцентира вниманието върху този въпрос: как ще се проведат тези избори? Ще имаме ли хора – членове, председатели, секретари на изборни секционни избирателни комисии? Не съм сигурен в това. (Реплики.) Хората вече се отказват. Масово отказване има и в деня на изборите.
Пак ли ще поставим на изпитание цели секции да останат с по трима човека, членове на комисията? Оттам натоварването, оттам цялата тази неприятна сага с носенето на бюлетините, чакане и така нататък. Върху това трябва да разсъждаваме. Това са проблемите, а не дето ми говори господин Марков тук за Истанбулската конвенция и какво ли още не. Това няма отношение към нашите избори.
В момента темите са предстоящите избори и промяната в Изборния кодекс. Върху това трябва да помислим. Какви пари ще им плащаме на тези хора? За 100 лв. няма да дойдат! Извинявайте, че говоря малко прагматично и комерсиално. Трябва да се види какви пари да им дадем на тези хора, за да отидем и да ги мотивираме. Иначе няма да имаме секционни избирателни комисии, няма да има и избори. Ще бъдат провалени поради липса на хора и няма да има никакво значение дали навсякъде ще има машини, или няма да има машини.
Това е тежкият проблем. Нека да помислим също така в перспектива по какъв начин и следващите избори да бъдат обезпечени, по какъв начин да има прозрачност. Макар че прозрачност има и правилна беше забележката на колегите – не помня кой колега каза, че навсякъде има представители на БСП, във всяка избирателна секция. Навсякъде има представители на големите партии и не би трябвало да има съмнение. Всички много добре знаете и предполагам, ако сте вникнали в изборния процес, че изборите не се манипулират.
Изборите се печелят преди още избирателят да е влязъл в секцията с 20, с 50 лв. в джоба му, с обещания за работа на жена му, на сина му или на някой друг, или пък със заплахата, че ще загуби работата си. Там става манипулацията, върху това трябва да помислим. Има много ефикасни решения, които други държави прилагат. Мога да Ви дам такъв пример като повод за мислене за промяна на Изборния кодекс.
През 2016 г. група народни представители от Националния фронт за спасение на България бяхме на посещение в Армения. Кацнахме на летището в Ереван и след четири-пет дни пак отидохме на летището – да се връщаме в България. Взеха ни пръстови отпечатъци – за три дни Армения въведе пръстови отпечатъци на всички летища, на всички КПП-та, входно-изходни пунктове!
Половин година по-късно – импровизирам, може да е било и 10 месеца по-късно, в Армения имаше избори. Там също имаше машинка за пръстов отпечатък и всеки, който влизаше, си поставяше отпечатъка. По тази начин решиха въпроса с мъртвите души, с обхващането на КПП-тата и входно-изходните пунктове, обхванаха кой е в Армения и кой не е в Армения, за да няма манипулации с хора, които отсъстват – да не би случайно някой да импровизира гласуване от тях и така нататък. За три дни го направиха. За три дни!
Ето Ви също едно решение, което изключително много ще изчисти изборния процес. Така че нека да се насочим към чисто политиканско надприказване, хвърляне на обвинения на едните и на другите, за да не се получи в крайна сметка така, че всички ние да понесем отговорността за едни тотално провалени избори.
Ние няма да гласуваме за машини. Напротив, ще внесем предложение за тотална отмяна на машините и на изборите за президент, и за европарламент. Това, което е подготвено, да остане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Реплики към господин Симеонов има ли?
Господин Митев, заповядайте, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Симеонов, аз очаквах, освен анализа, който направихте, все пак да споменете някои факти, които да допълнят и да аргументират допълнително Вашата теза. Например да посочите една голяма част от държавите в Европейския съюз и в Европа, в които няма машинно гласуване, като Австрия, като Гърция, като Дания, като Естония, като Литва, като Полша, като Словашката република. Очаквах да се позовете на примера с Финландия, която въвежда машинното гласуване през 2008 г. в три общини, но поради технически проблем при гласуването резултатите от тези избори са обявени за недействителни и са касирани, тоест резултат, който, ако бъдат въведени сега на местните избори, ще се види не в три общини в България, а в много повече.
Очаквах също така да се позовете на анализа на ЦИК, в който се казва, че близо 40% от протоколите в секционни избирателни комисии с машинно гласуване съдържат грешки при отчитане на действителните гласове или на преференциите. Ако при европейските избори тези грешки не водят до промяна в окончателния резултат и няма как да се отразят, то в изборите за общински съветници и кметове те ще се отразят, тъй като там разликите, особено в общините с по-малък брой избиратели, са малки, малък брой гласове и веднага това се отразява на крайния изборен резултат и е основание за искане за касиране на изборите.
И накрая, очаквах да кажете основното, което е записано в Доклада на Централната избирателна комисия, а именно, че мнозинството от българските граждани, там където имаше машинно гласуване, не избраха машинното гласуване, те предпочетоха традиционния начин за гласуване – с хартиени бюлетини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Втора реплика? Няма.
Дуплика? Няма да има дуплика.
Продължаваме с изказванията.
Има ли други желаещи за изказване или да завършваме?
Господин Иванов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тридесет години се навършват, колеги, от първите демократични избори, проведени в новата история на България след промените и демокрацията. Множество избори – парламентарни, за местна власт, за президент, за Европейски парламент, и всички тези избори, колеги, са проведени с лист и химикал.
Докога? До провеждането на тези избори за Европейски парламент, където ГЕРБ се осмели да въведе тази новост и в три хиляди избирателни секции да въведе машинното гласуване. Ангажира се, рискува, проведоха се изборите за Европейски парламент и даже вече българските евродепутати са заели местата си в Европарламента.
Вие, колеги, за 30 години не го направихте. Множество промени в Изборния кодекс, множество промени в регламентирането и провеждането на изборите, множество избори от тогава, колеги. Вие не се наехте. ГЕРБ го направи и се справихме. Дотук добре.
По-важно е да си направим равносметката дали, колеги, машинното гласуване отговори на очакванията на избирателите, а и на нас законодателите. И тук ще Ви попитам, колеги, отидоха ли българите към машините да гласуват, да използват тази възможност да упражнят демократичното си право на глас на машини? Ами отговорът е „не“.
При сегашните избори за Европейски парламент имаше по ниска избирателна активност от предходни такива избори – 33% избирателна активност в 2019 г., колеги, срещу 36 – 2015 г.
По-безгрешен ли беше вота и отчитането на резултатите от изборите? За съжаление, пак отговорът е „не“, колеги. Допуснати бяха грешки на места при отчитането на преференциите във вота за изборите за Европейски парламент. И тук ще кажете: да, ама хората го искаха. И аз пак ще Ви кажа: не, колеги, три четвърти от хората, които са имали възможност да гласуват на машини на тези избори, в три хиляди секции, избраха листа и химикала пред машината. От това по-реална социология, от това какво желаят хората, колеги, здраве му кажи – 75% казаха „не“ на машината.
Ще кажете: по-евтини бяха. Без това да е водещо при провеждането и отчитането на вота на гражданите, ще кажа пак „не“ – 77 стотинки срещу 60 лв. при отчитането на глас от машинно гласуване.
Ще кажете: улеснени бяха гражданите. Ами, за съжаление, пак отговорът е „не“, колеги. Множество граждани се объркаха при гласуването с машини, дори, пак Ви казвам, ще се върна на три четвъртите, на тези 75%, които трябва да ни звънтят в главите и в ушите, че казаха „не“ на машинното гласуване, и избраха да гласуват с лист и химикалка.
Ще кажете: по-малко грешки направиха секционните избирателни комисии, по-лесно протече и за тях изборния ден, който, знаем всички, че е доста дълъг и тежък процес. Ами, пак отговорът е „не“, колеги. Пак отговорът е „не“.
Е, за финал ще ме оборите, предполагам, и ще кажете: ама така правят в Европа. Ами не, колеги, не правят така в Европа. В Холандия последно се отказаха от машинното гласуване преди две години, в Ирландия дори признаха грубата грешка, която бяха направили с 54 млн. евро пари на данъкоплатците и върнаха машините, закупени от държавата за провеждане на машинно гласуване, за скрап и върнаха по девет евро в хазната.
Да кажем, че сегашният текст от Закона ще остане и на есен ще имаме шест хиляди машини за гласуване. Ще ме попитате: реалистично ли е? Аз ще Ви отговоря: може би да, ако се намерят членове на секционни избирателни комисии, които да се ангажират при сложността и усложненията, които видяхме на изборите за Европейски парламент преди няколко месеца.
Ще ме попитате: прагматично ли е? Ами аз ще Ви кажа: не, колеги, и Ви изброих защо.
И тук ще си зададем най-важния въпрос: опасно ли е? Опасно ли е и застрашава ли това основното конституционно и демократично право на българските граждани да упражнят своя вот, той да бъде отчетен правилно и тайно? И тук, ние от вносителите, се вслушахме в гласа и докладите на Централната избирателна комисия, на експертите от „Информационно обслужване“, на експертите по провеждане на избори, ако искате на Венецианската комисия се вслушахме в съветите и констатациите, които направиха, вслушахме се и в членовете на секционните избирателни комисии.
Колеги, вслушайте се, и Вие имате членове, половината от членовете на секционните избирателни комисии, тези 90 хиляди български граждани са излъчени от опозицията или от извънпарламентарно представени партии.
И какво казват всички те: че проблемите с машините не се отразиха на резултатите от изборите за Европейски парламент, но в комплект машините са сложността на изборите за местна власт и няколкото избора, които трябва да се проведат тогава, а именно бяха изброени тези избори: за кмет, за районен кмет, за кмет на населено място, за общински съвет, за преференция на общински съветници, колеги, завещават и прогнозират на места провалянето на изборите, касирането на изборите, оспорването на изборите в съда и пак се връщам, тоест неотчитането на гласовете на демократично проведени избори от българските граждани и провалянето им. Може би тук търсите едно оправдание и затова така широко подкрепяте, неистово запазването на тези машини за предстоящия вот, защото провалът, естествено, колеги, ако има такъв, ще е в нашата кошница, в кошницата на управляващите.
Но, пак ще върна на това: защо 30 години Вие не го въведохте? Толкова приказки, толкова промени, толкова правене на нищо до тази година, когато, ето, ГЕРБ, проведохме ги и завършиха изборите, в една четвърт от всички изборни секции беше осъществен вотът със смесено, с машинно и с хартиено гласуване.
Затова, колеги, подкрепете отменянето на машините при провеждането на изборите за местна власт на 27 октомври тази година и не застрашавайте изборния процес. Дължим на хората този дебат, но нека да го проведем, не толкова близо, наистина, до гласуването и организацията на изборите, които многократно, и в дебата, и от всички страни в залата, се чуха съмнения за възможността за коректното провеждане на тези избори. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Реплики? Не виждам.
Продължаваме с изказвания.
Имате думата.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Слушах внимателно колегата, който говори, и неговото изказване ме предизвика да говоря – мислех дали да го репликирам или не.
Предлага ни се един Законопроект за изменение и допълнение със съответните мотиви. Всеки закон има своята цел и философия. Целта на този закон, който е приет още през 2014 г., е да има машинно гласуване, а не да няма по време на местни или парламентарни избори – нещо, което ни се предлага сега. Тоест, мотивите не си кореспондират с целта на първоначалния приет закон. Друг е въпросът, че въобще няма нищо общо с философията на Закона.
Вадят се много данни и анализи, направени от Централната избирателна комисия. Аз не знам дали становището, което прочете госпожа Дариткова, като вносител, е било подадено на ЦИК или обратно – анализът на ЦИК е ползван за становище, но данните се четат и интерпретират по коренно различен начин.
Цитирам: „От машинно гласуване са се възползвали само 27,5%“ и това било изключително малко, а никой не казва, че само 30% са отишли на изборите и са гласували. Да разбирам ли тогава, че след като 27% са основания за отменянето?… (Шум и реплики.)
Господин Александров, ще ме репликирате, не се обаждайте!
Да разбирам ли, че след като 27% са малко, 30% са достатъчно основание повече да не провеждаме избори за Европарламент?
Имало несъвършенства при машинното гласуване. Отново цитирам становище на вносителя. Несъвършенства има, това е вярно, но несъвършенствата не са от машините, няма нито една сгрешена бюлетина от машината, напротив, при пренасянето на данните от протокола на машината, в протокола на секционната избирателна комисия, тогава изпъква и избуява математическата школа на ГЕРБ, тази, която въвежда данни, които са различни от данните в протокола за машинно гласуване. Ако някой случайно е гледал в неделя една телевизия, там бяха извадени данни, конкретни, които ги посочиха.
Вие отново се опитвате да торпилирате Изборния кодекс, но трябва да Ви кажа, че в Европа, която Вие ни давате за пример, там сгрешените бюлетини са между един и два процента, а тук са между шест и седем процента, или преведено: в настоящия парламент, стоят между 14 и 17 народни представители, които нямат място тук. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байчев.
Реплики към господин Байчев? Не виждам реплики.
Изказване.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ще се опитам да бъда кратък и да се побера.
Уважаеми колеги, ако машините бяха много добри и нямаше възможност от хакерски атаки, защо днес прекъснахме нашето заседание, за да обсъждаме хакерска атака? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Ама много доверие имаме на машините днес – заседанието за въвеждане на машинния вот или за отмяната му беше прекъснато заради хакерска атака. Ако те бяха толкова добри, защо на последния конгрес БСП не използва машини, с които да гласува (ръкопляскания от ГЕРБ), или си излъчи хора, които да отидат, да преброят съответните гласове?!
Когато си избирате лидер… (Реплика: „Кой?“) Този, когото си изберете. Не излъчвате ли комисия, урни с именца, вписват се, после избрани от Вас хора ги проверяват, прочитат, сумират и казват: спечели еди-кой си. Значи Вие имате доверие на Вашите хора, когато трябва да проверяват урната за лидер, за устав или за някакви решения, които конгресът Ви избира, но когато същите тези хора ги упълномощите да отидат по секции в страната: нямаме доверие на тези хора. Те са си същите, които Вие сте избрали.
На този етап машините ще създадат повече проблеми, отколкото решения. На този етап машините се използват единствено за да има упреци към изпълнителната власт, че ще създаде, допускайки машините, огромни проблеми на страната.
Следващите избори може да спечели БСП. Да купи колкото иска машини, да ги въведе, да направи едни успешни избори и да ни вкара в ХХI век далеч преди цяла Западна Европа. На този етап, след като в Европа още има експерименти, нека да изчакаме Европа да въведе тези машини, да стигне до едни добри резултати – може даже да ни подарят и машините, и методиката, по която го правят, и ние да бъдем наравно с европейците. А сега някак си изпъкваме да сме първи сред всички останали. Нека да не се правим на по-голяма техническа нация от целия Европейски съюз, нека да не се правим на по-различни от останалите. Щом БСП досега не го е въвело, значи няма такава необходимост. Няма нужда и за следващите избори. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Реплики? Не виждам.
Продължаваме с изказванията.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Божанков.
Имате по-малко от две минути.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Колеги, смятате, че в мотивите няма задълбочен анализ. Не така смятахте, когато орязахте партийните субсидии, но тук очевидно пет години не Ви стигнаха.
Днес ли Ви стана ясно, колеги, че местните избори са сложни? Изненадаха ли Ви тези местни избори със сложност, за първи път ли ги видяхте? Цитирате в мотивите Кодекса за добрите практики, смесвате електронно и машинно гласуване, и това ми дава обяснение защо някои депутати от управляващите бъркат едното с другото и смятат, че хакери могат да хакнат машини, които са офлайн. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Други пък мислят, че влизат в тъмната стаичка с една флашка и хакват машина. (Смях и ръкопляскания от „БСП за България“.) Съжалявам, колеги, но проблемът тук е, че голяма част от хората в тази зала са перманентно офлайн. (Смях и ръкопляскания от „БСП за България“.)
Но бъдете спокойни, колеги, машините не могат да бъдат хакнати. Това не е НАП, та данните на милиони българи да циркулират в интернет, не е тол система, не е Търговски регистър, това дори не са плочки – да ги надигне слънцето, не е нещо сложно. Едно управление, което разполага с дигитални еврокомисари, с бели хакери, което разполага с хора, които могат да обърнат файл отгоре надолу, не би трябвало да го притесняват едни машини за гласуване. (Силни ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Божанков.
Има ли реплики? Длъжен съм да попитам. Не виждам.
Продължаваме с изказванията.
Уважаеми господин Ненков, заповядайте. (Шум и оживление в „БСП за България“.)
Радостно оживление, запазете тишина.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Това само може да ме радва.
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Няма по-важно нещо за една демократична държава от това да проведе едни честни, прозрачни и лесни, доколкото е възможно, технически избори. Затова в моето изказване няма да наблегна върху финансовите параметри. Аз мисля, че дори 50, 100 милиона, колкото и да даде държавата допълнително, но ако гарантира честни, прозрачни и лесни избори, може да си ги позволи държавата и никога нито едно правителство не трябва да жали от тази гледна точка.
Няма да се позова и на доклада от „Информационно обслужване“, на доклада на Централната избирателна комисия, защото все едно ще си търся аргумент заради това, че сме приели и сме направили тези предложения. Ще се опитам да говоря като човек, който от много години се занимава с избори. В тази зала има много хора, включително и от опозицията, макар и ревностни защитници изведнъж за въвеждането на машинно гласуване, с които сме правили избори вече толкова много години. Вие казахте някои много интересни факти, които до голяма степен са верни, но някак си не мога да се съглася с някои от тях като политическо внушение.
Едното от тях – Вие казвате: недействителните бюлетини. Останах с впечатлението, колеги, че всички недействителни бюлетини са в полза на БСП. Не, не е вярно това нещо! Както Вие страдате, така и ние страдаме, така и всяка една политическа партия страда, защото този феномен и този ефект го има.
Вие казвате: ГЕРБ ги е страх – записах си точно, плаши ли се ГЕРБ? Колеги, ГЕРБ са се явявали на избори по всякакви изборни правила, включително и 2009 г., когато Вие сте управлявали, включително по изборни правила на Мая Манолова и на всякакво мнозинство, което в годините е приемало различни изборни правила, и ние сме ги печелили.
И тук е най-големият проблем: понеже прекалено много се политизира и прекалено много се политиканства по тази тема, в последните години се вземат грешни решения. Няма как да обвините ГЕРБ, че по някакъв начин търси политически дивидент на предстоящите избори, и на които и да било. ГЕРБ винаги са били изключително компромисни, особено от гледна точка на изборните правила.
Темата с машинното гласуване никога не е била приоритетна за ГЕРБ, и ние никога не сме били най-големите радетели за това. Не че тя няма своите позитиви. Факт е, че има и позитиви, може би за в бъдеще. ГЕРБ прие едно такова предложение и наистина, както и колегите преди мен казаха, посмя да го направи, макар с всичките рискове, които още тогава ние сме коментирали помежду си. Факт е, че машинното гласуване имаше за цел две много важни неща: първото, да бъдат по-лесни, и второто, да бъдат по-честни и по изчистени от грешки. Е, факт ли е това нещо? Не! Аз считам, че машинното гласуване допринесе за тези две важни теми и цели.
Ние се намираме в навечерието на най-тежките възможни избори от чисто логистична гледна точка. Много варианти мислехме, какво предложение да направим, и не защото търсим някакъв политически дивидент, а го направихме с ясното съзнание, че, естествено, това ще породи сериозни полемики по темата. Но като човек прагматик, който вече толкова години се занимава с избори, сме живо притеснени от това какво ще стане на следващите местни избори в комбинация машинно и хартиено гласуване.
Говорихме много за цифри и за социология. Ще Ви дам един много елементарен пример. На предпоследните европейски избори, когато дори избирателната активност е била по-висока, в София например изборите приключиха някъде около един и половина през нощта. Сега приключиха в 10,00 ч. сутринта. Друг пример: 2015 г. – нямаше голям град, който да е влязъл в законоустановените срокове общинските избирателни комисии да предадат своите книжа. В София в 23-ти избирателен район изборите приключиха в сряда вечерта. Това са хиляди хора, които бяха принудени – заради правилата, които ние сме наложили, да прекарат от неделя сутринта до сряда вечерта в очакване да предадат своите протоколи.
Сега говорим за хибридно гласуване, където ще има и машинно, и хартиено гласуване, и на базата на 2015 г., припомням, сряда вечерта, аз искрено се притеснявам, че всякакви срокове и всякаква разумна работа за тези живи същества, които сме ангажирали на чисто доброволен принцип, макар че имат някакъв финансов стимул, да издевателстваме върху тях само защото сме решили, че нещо ни харесва или не ни харесва. Когато неексперти говорят по една чисто експертна тема, защото според мен правенето на избори трябва да е по-скоро експертна, а не толкова да се политизира, точно тези причини доведоха до това, че в последните години вместо изборните правила да стават по-лесни, вместо изборният процес да става по-лесен, той става все по-труден. Абсолютно безотговорно е, ако ние сега твърдим, че с 6000 машини октомври месец те ще бъдат по-лесни и няма да поставим под угроза самото провеждане на избори, честността на изборите, и ще дадем възможност за касиране на много места на изборите.
И тук, колеги от ляво, е най-големият проблем. Според мен заради това не можем да направим едни качествени, нормални правила, защото винаги търсите упование във Вашите неуспехи и в това, че едва ли не има манипулация на някакъв вот.
Кога, колеги, излязохте след някой избор и поздравихте ГЕРБ за това, че са спечелили изборите? Аз не си спомням такъв момент. Обаче си спомням, че когато президентът Радев стана президент, ГЕРБ беше първата политическа сила и премиерът Борисов беше първият човек, който поздрави президента Радев. Оттам нататък кампанията до парламентарните избори ни беше за това – и вътрешно, и политически сме заявявали, че грешките са в нас, и сме търсили причината в нас, а не в това, че изборните правила били едни или други. Най-лесно можехме да кажем: „Тогава и президентът Радев е избран с манипулиран вот!“ Били са същите изборни правила.
Нима очаквате, че сега на местните избори – там, където БСП печели, няма манипулация, няма фалшификация, всичко е цветя и рози, там, където ГЕРБ печели, там са фалшифицирани едва ли не изборите?!
Затова, колеги, призовавам към малко повече мъдрост и политическа отговорност, защото хората са гласували и са ни изпратили тук, за да вземаме най-далновидните решения. Няма как да се съглася, че на следващите местни избори с 6000 машини изборите ще бъдат по-лесни или по-прозрачни, защото, каквото и да си говорим, в крайна сметка отговорността пада винаги върху управляващото мнозинство. Утре Вие може да сте в обратната позиция, със същите правила – да търсим и ние оправдание, че не сме спечелили едни или други избори.
Познавам, както казах преди малко, много хора, с които сме правили избори. Ако искате, да направим много елементарна социология. Нека да направим проучване между всички секционни комисии – и в общински избирателни комисии, където имате представители във всяка една секция в ръководните позиции. Питайте: според тях по-лесни ли ще бъдат тези избори с 6000 машини, по-честни ли ще бъдат, по-малко грешки ли ще има? Аз ще знам какъв ще бъде отговорът. Безотговорно е да прехвърляме вината върху хилядите хора, които не са длъжни заради някои наши хубави идеи в кавички, да търпят всичките тези несгоди. Напротив, трябва да имаме толерантност към тях. Да ги поздравим, че въпреки всичко, въпреки че дори финансово държавата не отделя кой знае какво за тях, те са дошли – дали заради ГЕРБ, дали заради БСП, дали поради някаква друга причина, но са дошли и отговорно се опитват да свършат своята работа. Мисля, че трябва да проявим малко повече уважение към тях.
Колеги, тези, които са най-гръмогласните – не само в парламента, и извън парламента, аз съм убеден, смея да твърдя, че те в секционна комисия не са влизали. Много е лесно на чужд гръб да прехвърляш цялата тежест. Тежестта обаче е тук, в Народното събрание. Ние сме тези, които гласуваме правилата, по които тези хора трябва да изпълняват своите служебни ангажименти. Не казвам, че без машинно гласуване на 27 октомври изборите ще бъдат лесни – напротив, те са много трудни. Фактите доказват това в годините назад. Считам, че ако вървим към машинно гласуване, и обществото иска да се случи това нещо наистина, нека поне за тези местни избори да не бъде въвеждано, защото нямаме нито лукса… Трябва да сме абсолютно безотговорни хора – да си позволим да поставим под съмнение и угроза предстоящите местни избори. Ще причиним изключително голям хаос.
Ако правим наистина машинно гласуване, най-логичното и най отговорното е, когато минат местните избори, когато догодина имаме година без избори, да се намери експертното начало, да намерим начин да ги направим по-лесни, по прогнозируеми, по дългосрочно да има правила, които да не се пипат. Съгласен съм с това нещо, но и Вие сте го правили, и всяка друга партия го е правила, и ние сме правили промени в последната минута. Смятам, че това не е коректно и в година, когато няма избори, трябва да се направят едни по-качествени, по-стойностни правила, малко политиката да отиде на заден план, да излязат хора, които са експерти, които са прагматици, и да направят някакви качествени правила. Всичко останало е в сферата на демагогията, която няма да донесе позитив нито на едната, нито на другата страна.
Призовавам Ви за повече разум. Да подходим държавнически, с отговорна позиция и да не поставяме следващите местни избори под угрозата да бъдат провалени. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ненков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 954-01-48, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 9 юли 2019 г. (Голяма част от народните представители не успяват да гласуват. Оживление. Реплики и възгласи.)
Спокойно, колеги! Ще изчакам колкото е необходимо, за да могат всички колеги да гласуват.
Гласували 219 народни представители: за 122, против 96, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, моля на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът по току-що гласувания Законопроект да бъде намален на 3 дни. (Шум, възгласи и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Александрова. (Народният представител Милко Недялков иска думата.)
Отрицателен вот искахте? Мина процедурата, трябваше по-бързо да направите заявката за отрицателния вот.
Обратно предложение – господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Наистина не разбирам какво правите в момента?! Прецакахте веднъж машинното гласуване, прецакахте веднъж преференциалното гласуване, в момента искате да скапете срока до последно. (Силен шум и възгласи от ГЕРБ.) Защо правите това нещо? Българските граждани Ви казаха веднъж – върнете техните права!
В момента правите така, че да няма време да внесем нашите предложения. С три дни искате максимално бързо да прекарате едни текстове, максимално бързо да отнемете конституционни права на българските граждани и в крайна сметка преди ваканцията, спокойно да си отидете на море. Защо правите това нещо?
Машинното гласуване е важно! Когато отсъстваше групата на БСП от парламента, Вие премахнахте и преференциалното гласуване. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Защото на местните избори въвеждате такива правила, че се обезсмисля…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедурата каква е?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Процедурата е да се удължи максимално срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване процедурата на госпожа Александрова за намаляване на срока между първо и второ четене на три дни.
Гласували 216 народни представители: за 117, против 78, въздържали се 21.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка за днес:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.
С Доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае госпожа Ганчева. (Народният представител Халил Летифов иска думата за процедура.)
Госпожо Ганчева, заповядайте, през това време господин Летифов ще направи процедура.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Ако ми позволите, процедура за допуск в залата на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, и Мария Колева – началник-отдел в дирекция „Правна“ на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Летифов.
Гласуваме направената процедура за допуск.
Гласували 160 народни представители: за 150, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Ганчева.
ДОКЛАДЧИК КЛАВДИЯ ГРИГОРОВА-ГАНЧЕВА: Госпожо Председател, колеги, представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2019 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 10 юли 2019 г., бе обсъден Законопроект за изменение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-33, внесен от Министерски съвет на 25 юни 2019 г.
На заседанието присъства господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който представи и Законопроекта.
С предлагания Законопроект за изменение на Закона за железопътния транспорт се гарантира независимостта на органа за разследване на железопътни произшествия и инциденти спрямо оператора на инфраструктурата. С приемането му се изпълняват и задълженията на Република България, произтичащи от чл. 21, ал. 1 и 2 от Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 29 април 2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността и за изменение на Директива 95/18/ЕО относно лицензирането на железопътните предприятия и Директива 2001/14/ЕО относно разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура и за сертифициране за безопасност. Освен изменения в Закона за железопътния транспорт в Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предлагат и промени в Закона за гражданското въздухоплаване и Кодекса на търговското корабоплаване.
При представянето на Законопроекта господин Занчев отбеляза, че Република България е създала разследващ орган, който е част от дирекция „Звено за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Органът е на пряко подчинение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
През 2013 г. Европейската комисия е изпратила официално уведомително писмо до българските власти, в което се твърди, че разпоредбите от националното законодателство не са в съответствие с Директива 2004/49/ЕО.
Българските власти, от своя страна, са представили допълнителна информация по отношение на независимостта на специализираното звено за разследване и са се ангажирали да изменят Закона за железопътния транспорт и Наредба № 59 за управление на безопасността в железопътния транспорт.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: През 2015 г. Европейската комисия е изпратила мотивирано становище, с което са приканили Република България да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с твърдените от Европейската комисия несъответствия на българското законодателство с Директива 2004/49/ЕО. Република България е уведомила Европейската комисия за приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 59 от 5 декември 2006 г. за управление на безопасността в железопътния транспорт и Правила за разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт от специализирано звено в дирекция „Звено за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“.
Господин Занчев разясни пред членовете на Комисията, че през 2016 г. Европейската комисия е изпратила допълнително официално уведомително писмо, в което е изразено съмнение относно независимостта на разследващия орган по чл. 21, параграф 1 от Директива 2004/49/ЕО и съмнения относно независимостта спрямо достъпа на органа до финансови ресурси съгласно чл. 21, параграф 2 от Директива 2004/49/ЕО.
Република България е изпратила своята позиция, в която се посочва, че специализираното звено по чл. 115и, ал. 3 от Закона за железопътния транспорт е независимо в своята организация и при вземане на своите решения, и информира, че са извършени промени във Вътрешните правила на дирекция „Човешки ресурси“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, където е предвидено провеждането на конкурс за директор на специализираното звено да се извършва от независима агенция за подбор на персонала.
В края на 2017 г. Европейската комисия е изпратила мотивирано становище, в което е посочено, че Република България не е успяла да гарантира независимостта на специализираното звено за разследване от управителя на инфраструктурата и не е изпълнила задълженията си съгласно чл. 21, параграф 1 от Директива 2004/49/ЕО, както и че не са гарантирани достатъчно ресурси за разследващия орган, за да изпълнява функциите си независимо.
В края на 2018 г. Европейската комисия взема решение да предяви искова молба пред Съда на Европейския съюз, в резултат на която е образувано Дело С-33/19.
В молбата Европейската комисия е отбелязала на първо място, че „звеното за разследване на произшествия и инциденти не е независимо от управителя на инфраструктурата – Национална компания „Железопътна инфраструктура“, тъй като министърът на транспорта, от една страна, упражнява контрол над Национална компания „Железопътна инфраструктура“, а от друга страна, разследващото звено е част от Министерството на транспорта и не разполага с достатъчна организационна независимост и независимост относно вземането на решения“.
На второ място, Европейската комисия счита, че „бюджетът на специализираното звено се предоставя на министъра на транспорта и в българското законодателство няма гаранция, че нуждите на разследващия орган в случай на тежко произшествие, за което са необходими допълнителни средства, надвишаващи предвидения бюджет, ще бъдат адекватно удовлетворени“.
Господин Занчев подчерта, че включването на специализираното звено за разследване в структурата на Министерството на транспорта е практика в редица държави членки, като Австрия, Румъния, Испания, Латвия и Република Словения.
Вносителите обясниха, че за да се предотврати рискът Република България да бъде осъдена по Дело С-33/19, се предлага да се извършат промени в ЗЖТ, ЗГВ и КТК, като отпаднат текстовете, че звеното за разследване е в структурата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Със законовите промени ще бъдат подготвени и съответни актове на Министерския съвет, които ще предвиждат:
1. Създаването на Национален борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт като самостоятелно юридическо лице към Министерския съвет, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
2. Приемането на Устройствен правилник на административната структура;
3. Промяна на Класификатора на длъжностите в администрацията.
Административното, техническото и финансовото обслужване на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт ще се осъществява от администрацията на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Предвидено е бордът да се управлява от трима членове със съответната квалификация във въздушния, водния и железопътния транспорт и ще се състои само от разследващи инспектори.
Отделни текстове от Законопроекта предвиждат до влизането в сила на Правилника за дейността, структурата и организацията на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт функциите и дейностите по разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт да се изпълняват от дирекция „Звено за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по досегашния ред, а започналите и недовършени до влизането в сила на Правилника за дейността, структурата и организацията на Националния борд разследвания на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт да се довършват по досегашния ред.
Със Законопроекта се предлага трудовите и служебните правоотношения със служителите – инспектори в дирекция „Звено за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, да преминат към Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител и в съответствие с определените с Правилника за дейността, структурата и организацията на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт структура и числен състав.
В хода на дебатите по Законопроекта се изказаха народните представители: Халил Летифов, Станислав Иванов, Димитър Данчев и Николай Тишев, които поискаха допълнителни разяснения по него.
След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 13 гласа „за“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Летифов.
Постъпил е Доклад от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
С Доклада ще ни запознае председателят – господин Драгомир Стойнев. (Ръкопляскания от „БСП за България“. Шум и реплики.)
Заповядайте, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин Председател, моля въведете ред в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Аз не зная какво не Ви харесва в залата.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Шегувам се, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 10 юли 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2019 г.
Законопроектът беше представен от господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. На заседанието присъства и господин Илия Йорданов – държавен експерт в дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Вносителите посочват, че с Проекта на закон за изменение на Закона за железопътния транспорт се предлагат изменения в Закона за железопътния транспорт, Закона за гражданското въздухоплаване и Кодекса на търговското корабоплаване с оглед предприемане на мерки, необходими според Европейската комисия, за да се гарантира независимостта на органа за разследване на железопътни произшествия и инциденти спрямо оператора на инфраструктурата и за изпълнение на задълженията на Република България по чл. 21, параграф 1 и 2 от Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г.
Законопроектът си поставя за цел да се предотврати рискът Република България да бъде осъдена по Дело С-33/19, Европейската комисия срещу България, като бъдат изпълнени задълженията за въвеждане в българското законодателство на изискванията, посочени в разпоредбата на чл. 21, параграф 1 и 2 от Директива 2004/49/ЕО, и се гарантира независимостта и финансовата обезпеченост на специализираното звено за разследване, както и въвеждането на принципа на споделените услуги. Дело С-33/19, Европейската комисия срещу Република България, пред Съда на Европейския съюз е образувано по повод предявена искова молба, подадена в съответствие с чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
В последвалата дискусия господин Иван Иванов – член на КЕВКЕФ, поиска информация за причините, наложили забавянето на предвидените промени, така че да се стигне до наказателна процедура и дали инцидент, като този в с. Хитрино през 2016 година би бил избегнат, ако тогава работеше инспекцията, предвидена в Законопроекта. Господин Занчев отговори, че създаденото независимо звено към Министерския съвет функционира и в момента, то има пълна свобода по разследването на случаи по инциденти в инфраструктурата, железопътния, водния и въздушния транспорт и случаят в с. Хитрино не прави изключение.
Господин Драгомир Стойнев попита дали поредните законодателни промени гарантират, че ще се отговори на изискванията на Директивата, тъй като въпросът датира от 2013 г. и досегашните промени не са удовлетворили Европейската комисия. Заместник-министърът увери, че промените ще бъдат окончателни и ще изпълнят изискванията.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 6 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“ на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2019 г.“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Уважаеми народни представители, пристъпваме към разглеждането на Законопроекта за изменение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2019 г.
Откривам разискванията.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Летифов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, искам само да кажа, че ние ще подкрепим Проекта за решение. Водихме дълъг дебат и в Комисията, а и преди това при поредните промени, които бяха по създаването на това Бюро, тогава беше Отдел по разследване на катастрофи в железопътния, въздушния и корабния или морския транспорт.
Водихме и сега дълги разговори дали това решава този наболял въпрос, който всъщност от няколко години се оказва, че България като държава не може да реши и че не може да гарантира този независим орган за разследване.
Този път вярваме, че с изваждането на Независимото бюро за разследване или този така наречен Борд, въпросът ще бъде решен. Европейската комисия ще повярва в становището и в решението на българското Народно събрание и ще спре тази наказателна процедура или това дело, което е заведено като искова молба срещу страната.
Ще подкрепим с идеята, че, първо, няма да има санкции срещу страната ни. И второ, че ние ще гарантираме това независимо разследване и ще убедим нашите европейски партньори, че органът по разследване е независим.
Това ни гарантира и Велик Занчев, който беше представител на Министерството, изрично го питахме и го гледам сега убедено. С тази идея подкрепяме решението, за да прекратим наказателната процедура и, от друга страна, да гарантираме доверието в тази институция, че тя ще е независим разследващ орган. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Летифов.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Иванов, имате думата.
ИВАН ДИМОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател на Комисията, Вие изразихте така ясно убеждение, че сме получили достатъчно доказателства и аргументи от заместник министър Занчев, че това, което се е случвало в продължение на шест години, няма да се случи. Но аз не останах убеден в това, което...
Неговият отговор не беше толкова убедителен! И Ви казвам кое в документите, които четох по този законопроект, създава в мен опасенията, че отново няма да можем да излъжем Европейската комисия. Това е така наречената функция споделена услуга. Тази споделена услуга, която възлага функции от една администрация на друга администрация води до това, че стопанското, финансовото и техническото обезпечаване на споделената услуга към Борда ще се осъществява през контрола на Министерството на транспорта и информационните технологии.
Така ли е, господин Занчев? Така е.
И ми се струва, че отново няма да можем да избягаме от тази хипотеза на наказателна процедура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли друга реплика? Няма.
Господин Летифов, ще вземете ли отношение? Имате право на дуплика, разбира се.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги! Господин Иванов, спомняте си, че споделих Вашите притеснения в Комисията.
Искам да вярвам, че господин Занчев е прав и искам да вярвам, че сме си свършили работата. Искам да вярвам, че тази независимост, която се предвижда в Законопроекта, е чисто финансова и всъщност ще реши и независимостта на самата институция като разследване.
Правя го с надежда, че ние излизаме от една ситуация, в която сме – в наказателна процедура, и това ще ни излезе доста солено. Водихме този дебат. Вярвам, че уверенията и работата, която е свършена, и комуникацията, която е проведена и питахме за нея, ще дадат този резултат. Притесненията обаче, които изразихте, господин Иванов, аз също ги имам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Летифов.
Има ли други изказвания? Не виждам.
В залата гласувахме това обстоятелство. Поканихме господин Занчев – той е в залата.
Имате ли желание, господин Заместник-министър, да вземете отношение? Не.
Ако няма други изказвания, закривам разискванията по Законопроекта.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2019 г.
Гласували 156 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 42.
Предложението е прието, а с това на първо четене и Законът за железопътния транспорт, № 902-01-33.
Уважаеми народни представители, с това приключихме с дневния ред за днешното извънредно заседание.
Редовно заседание на парламента утре от 9,00 ч., 17 юли
2019 г.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,00 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев

Секретари:
Александър Ненков
Симеон Найденов