Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер

Секретари: Александър Ненков и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Колеги, ще направя няколко съобщения:
Заявление до председателя на Народното събрание от Явор Божилов Нотев – народен представител:
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заявявам ясното си желание да напусна парламентарната група, в която членувам към момента.“
Следва заявление от Маргарита Николаева Николова – народен представител:
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заявявам ясното си желание да напусна парламентарната група, в която членувам към момента.“
Следва заявлението на Николай Веселинов Александров:
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заявявам ясното си желание да напусна парламентарната група, в която членувам към момента.“
Последното заявление е от Станислав Тодоров Станилов – народен представител:
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заявявам ясното си желание да напусна парламентарната група, в която членувам.“
Съобщения:
Първо, заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили със свои заповеди е разрешил:
1. Преминаването през териториалното море, пребиваването с невоенен характер към вътрешните морски води и посещение на пристанище Варна за периода от 18 до 22 август 2019 г. включително на кораби от състава на Военноморските сили на Украйна. Посещението е във връзка с провеждането на учебно плаване в акваторията на Черно море, включено в Програмата за обучение на кадетите от Академията за подготовка на офицерски кадри за Военноморските сили на Украйна в Одеса.
2. Преминаването през териториалното море на военен кораб от състава на Военноморските сили на Украйна. Преминаването през териториалното море на Република България на кораба от състава на Военноморските сили на Украйна е свързано с плаване от Грузия до Украйна.
3. Времето от 17 до 25 август 2019 г. на територията на Република България – провеждане на съвместна българо-американска подготовка на 68-а бригада „Специални сили“ с армейската авиация от Сухопътните войски на САЩ в Европа. В подготовката са участвали сили и средства от въоръжените сили на Република България и вертолети от Сухопътните войски на САЩ в Европа.
4. Преминаването през териториалното море, пребиваването с невоенен характер във вътрешните морски води и посещение на пристанище Варна за периода от 14 до 19 септември 2019 г. включително на учебен кораб от състава на Военноморските сили на Република Турция. Визитата се осъществява в рамките на Програмата „Морски учения и усъвършенстване 2019 г.“, която се организира и провежда от Висшето военноморско училище към Университета за национална отбрана на Република Турция.
5. В изпълнение на План за двустранно военно сътрудничество между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на националната отбрана на Република Гърция за 2019 г. в периода от 2 до 5 септември 2019 г. ще се проведе съвместно българо-гръцко учение на територията на двете държави. В учението ще вземат участие самолети с техните екипажи с щатно въоръжение и при необходимост военнослужещи инженерно-технически състав с транспорт, екипировка, оборудване и без въоръжение за оказване на техническа помощ и отстраняване на откази на въздухоплавателните средства на ВВС на Република Гърция и ВВС на Република България. В тази връзка е разрешено преминаването и пребиваването на сили и средства съответно от ВВС на Република Гърция на територията на Република България и ВВС на Република България на територията на Република Гърция.
Второ, заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че със свои заповеди е разрешил:
1. За времето от 9 до 20 септември 2019 г. включително да се проведе съвместна българо-американска подготовка в района на учебен полигон „Бабадаг“ – Румъния. В подготовката ще вземе участие формирование от Сухопътните войски на Република България с личен състав, военнослужещи с щатно въоръжение, снаряжение и екипировка от Военно формирование – Шумен.
2. За времето от 8 до 18 септември 2019 г. включително да се проведе многонационално учение в района на учебен полигон „Виза“ – Република Албания. В учението ще вземе участие формирование на Сухопътните войски на Република България с личен състав военнослужещи с транспортна техника, снаряжение и екипировка без бойни припаси от Военно формирование – Казанлък. Многонационалното учение се планира във връзка с отбелязването на десетата годишнина от приемането на Албания като пълноправен член на НАТО.
3. За времето от 9 септември 2019 г. до 1 октомври 2019 г. включително в центровете за съвместна подготовка на Силите на САЩ в Германия да се проведе съвместна ротационна подготовка (учение). В подготовката ще вземат участие формирования от сухопътните войски и 68-а бригада „Специални сили“ с личен състав от военнослужещи с щатно въоръжение, снаряжение, екипировка и техника.
4. За времето от 1 до 29 септември 2019 г. да се проведе многонационално учение в Международния център за мироопазване и сигурност в Република Украйна. В учението ще вземе участие и формирование от Сухопътните войски на Република България с личен състав, военнослужещи с лична екипировка без оръжие и боеприпаси. Уведомленията са постъпили в периода от 8 август до 2 септември 2019 г. с входящи номера от 903-09-44 до 903-09-52 и са предоставени на Комисията по отбрана.
Съобщения:
В Народното събрание на основание чл. 133, ал. 3 от Закона за публичните финанси са постъпили отчети за изпълнение на програмните бюджети към 30 юни 2019 г. от: Министерския съвет, Министерството на туризма, Министерството на правосъдието, Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на енергетиката, Министерството на младежта и спорта, Министерството на външните работи, Министерството на културата, Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на икономиката, Държавна агенция „Национална сигурност“ в резюме. В пълен обем Отчетът на ДАНС се намира в регистратурата за Национална класифицирана информация, отдел „Сигурност на информацията“, площад „Княз Александър I“, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, Държавна агенция „Технически операции“, Държавен фонд „Земеделие“, Държавна агенция „Електронно управление“. Отчетите са предоставени на Комисията по бюджет и финанси и на съответните ресорни комисии и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В периода от 14 до 22 август 2019 г. в Народното събрание са постъпили:
- Одитен доклад за извършен одит за съответствието на изпълнението на Плана за действие към Визията за деинституционализация за периода от 2009 до 2015 г. Одитът е възложен на Сметната палата на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата с решение на Народното събрание, прието на 7 септември 2016 г., обявено в „Държавен вестник“, бр. 71 от 2016 г.;
- Одитен доклад със становище на Сметната палата за извършен одит по бюджетните разходи на Българска народна банка и тяхното управление за периода от 1 януари до 31 декември 2018 г.;
- Одитен доклад със становище на Сметната палата за извършен одит по Отчета за изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г.;
- Одитен доклад със становище на Сметната палата за извършен одит за съответствието при финансовото управление на „Център за градска мобилност“ ЕАД за периода 1 януари 2014 г. до 30 юни 2016 г. С писма на председателя на Народното събрание материалите са изпратени на Комисията по бюджет и финанси и на съответните ресорни комисии и са на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание са постъпили: Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 22 юли 2019 г. до 21 август 2019 г. и Протокол № 31 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 23 август 2019 г., на което Отчетът е разгледан и обсъден. С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 31 юли 2019 г. от Националния център за парламентарни сведения са постъпили: Доклад от проведено изследване на тема „Обществени нагласи към насилието“, проведено в периода 4 – 12 юли 2019 г., и Доклад от проведено изследване за законодателната дейност на Четиридесет и четвъртото народно събрание за периода от 19 април 2017 г. до 26 юли 2019 г. Съгласно чл. 17 от финансовите правила по бюджета на Народното събрание, приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, докладите и приложенията към тях са публикувани на сайта на Националния център за парламентарни изследвания.
И последното съобщение за днес – от Националния статистически институт е постъпила информация за индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно“ без търговия с автомобили и мотоциклети през юни 2019 г.; индекси на промишленото производство през юни 2019 г.; индекси на строителната продукция през юни 2019 г.; наблюдение на потребителите юли 2019 г.; наети лица и средна брутна работна заплата през второто тримесечие на 2019 г.; брутен вътрешен продукт през второто тримесечие на 2019 г., експресни оценки; основни резултати от наблюдението на работната сила през второто тримесечие на 2019 г.; инфлация и индекси на потребителските цени за юли 2019 г.; стопанска конюнктура август 2019 г.; индекси на цените на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността юли 2019 г. Материалите са на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
Колеги, преминаваме

към следващата точка – първа точка за днес:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ, приет от Народното събрание на 26 юли 2019 г. и върнат за ново обсъждане с Указ № 195 от 7 август 2019 г. на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
Давам думата на председателя на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения – господин Лазаров, да ни запознае с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„ДОКЛАД
относно Указ № 195 на Президента на Република България, постъпил на 7 август 2019 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване, приет от Народното събрание на 26 юли 2019 г., и мотивите към Указа
На заседание, проведено на 4 септември 2019 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа Указ № 195 на Президента на Република България и мотивите към него.
На заседанието присъстваха: професор Емилия Друмева – секретар по правни въпроси на Президента на Република България, бригаден генерал Стефан Янев – секретар по отбрана и сигурност на Президента на Република България, генерал-лейтенант Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната, и народният представител Милен Михов.
Указът на Президента и мотивите към него се представиха от професор Емилия Друмева и бригаден генерал Стефан Янев.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България Президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване, приет от Народното събрание на 26 юли 2019 г.
В мотивите на Указа се сочи, че Служба „Военна информация“ ръководи методически цялата разузнавателна общност във въоръжените сили, планира разузнавателната дейност във видовете въоръжени сили, специфицира информацията, която би следвало да се добие в интерес на отбраната на страната и изискването ръководителят на Службата да е военнослужещ е важна гаранция за изпълнението на основните задачи на Службата, очертани в чл. 12 от Закона за военното разузнаване. Ръководството на Службата трябва да притежава необходимите специфични познания и професионален опит в специфичната област на военното дело.
Посочва се, че ако ръководителят на Служба „Военна информация“ е военнослужещ, през целия му професионален път за него ще важи забраната да членува в политически партии, движения или коалиции с политическа цел. За директор, който е цивилно лице, такова ограничение ще се прилага едва от назначаването съгласно чл. 26, ал. 1, т. 8 от Закона.
Според мотивите допълнението в ал. 4 на чл. 24 от Закона внася несъгласуваност със Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, а новата ал. 5 и свързаните с нея промени в ал. 6, 7 и 8 на чл. 24 от Закона създават прецедент във въоръжените сили, водещ до неравно третиране с другите военнослужещи.
В изказването си заместник-министърът на отбраната генерал-лейтенант Атанас Запрянов изрази мотивирано подкрепата си за Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване.
При обсъждането на Указа и мотивите към него народните представители Филип Попов и Георги Вергиев подчертаха, че мотивите на Указа са основателни и се споделят от тях, и поради това ще гласуват „против“ при повторното разглеждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване.
Народният представител Веселин Марешки изрази аргументи в подкрепа на Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване.
Народните представители Лазаров, Касабов, Михов и Кълков не подкрепят мотивите на Указа и ще гласуват повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване. Те се обединиха около следното становище:
Министърът на отбраната осъществява непосредственото ръководство на военното разузнаване на стратегическо ниво и общото ръководство на оперативно и тактическо ниво в Българската армия.
Със Законопроекта в правомощие на министъра на отбраната се възлага да избира и предлага лицето, което да заеме длъжността „директор“ на Службата. С тази промяна се постига възможността министърът на отбраната да прави избора си и да предлага на Министерския съвет директора на Службата. Оценката за професионалните качества и опит на ръководителя на Службата ще е възложена на личното право и отговорност на министъра като пряк ръководител на Службата.
Възможността за довършване на 5-годишния срок и за заемане на длъжността за още 5 години след прекратяване на пълномощията на директора при навършване на пределна възраст за съответното военно звание не е пример за неравно третиране с всички други военнослужещи, както се сочи в мотивите на ветото, а цели да се постигне стабилитет в ръководството на Службата, както и в изграждането и запазването на доверието между партньорските служби.
Не намира подкрепа и тезата, че ако директорът на Службата е цивилно лице, то се крие сериозен риск от политизиране на военното разузнаване. За директор и заместник-директори на Службата могат да бъдат назначавани лица, които притежават 10-годишен професионален стаж в системата за защита на националната сигурност или въоръжените сили съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона. Това изискване гарантира политическия неутралитет, който е основен и общ принцип на управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност, прогласен в чл. 4, т. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и изведен като изрична забрана в специалните закони на службите за сигурност и обществен ред.
След проведената дискусия Комисията с 5 гласа „за“, 2 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване, приет от Народното събрание на 26 юли 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Откривам разискванията.
Напомням, че времето за разисквания е по чл. 58 от Общите правила на Правилника.
Имате думата за изказвания, колеги.
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Ние ще подкрепим ветото на президента за предложените изменения в Закона за военното разузнаване. Между другото, за пореден път обсъждаме такъв важен въпрос, свързан със службите за сигурност.
Тук става въпрос не само за нормалното функциониране на една служба за сигурност, каквато е „Военна информация“, но и за начина, по който се подхожда към системата за национална сигурност. Има няколко причини, поради които ние не приемаме така предложените промени в Закона за военното разузнаване.
На първо място ми се иска да изтъкна, че „Военна информация“ е част от системата на отбраната, част от Министерството на отбраната, част от системата на въоръжените сили. Като такава тя трябва да функционира според определени принципи. Такива принципи са например централизирано управление, да има единоначалие, контрол на управлението и не на последно място, политически неутралитет.
Тази служба е най-старата разузнавателна служба в България с установени традиции, които се спазват през годините. Винаги Службата е била ръководена от военнослужещ, който е израснал в йерархията на Службата, въобще е израснал в системата на въоръжените сили.
Ние всички знаем, особено тук присъстващите, които са минали през системата на отбраната, че военнослужещите имат определени подготовка, умения, знания, кариера, които са придобили. Затова именно ръководителят на тази служба трябва да бъде военнослужещ. Защото задачите и мястото на Служба „Военна информация“, които тя изпълнява, изискват от ръководителя не само да бъде военнослужещ, но да има определена експертиза, определени знания, умения, които са свързани с добиването, с обработката, с анализа, оценката, ако щете, на тази информация и не просто предоставянето на тази информация, но тя се използва за защита на националната сигурност.
„Военна информация“ или „Военното разузнаване“, както си го знаем ние всъщност, е един от стълбовете на националната сигурност. Това е важен елемент от структурите на тази система. Като такава тя участва активно при изработването на ефективни мерки за защита на националната сигурност. Военнослужещият има определени качества, особено ако е минал през цялата система на Служба „Военна информация“, а преди това и през системата на въоръжените сили.
Разбира се, тук трябва да имаме предвид и нещо друго. И в Закона за отбраната и въоръжените сили, и в Закона за военното разузнаване има изисквания и заложен принцип за политически неутралитет, за ненамеса от политически партии и други структури в работата на системата за отбраната и от Служба „Военна информация“.
Ето защо, ако бъде назначено цивилно лице, това означава, че той преди това може да е бил член на някаква партия например. Тук поставяме въпроса: тогава спазваме ли този принцип на политически неутралитет? Как ние сме сигурни и създаваме условия, че този човек ще бъде неутрален, равноотдалечен от всички и ще си върши съвестно в интерес на държавата, в интерес на системата на националната сигурност своите задължения?!
Очевидно тук има една друга идея. На първо място, разбира се, е тази система да бъде овладяна. Тя да бъде част от концентрацията на контрол върху службите за сигурност, защото тя е единствената, която се намира извън прекия обсег на Министерския съвет и е в структурите на Министерството на отбраната. Това е първото.
Второто, разбира се, ние тук сигурни ли сме, че това цивилно лице няма да обслужва и частни интереси, ако той не е военнослужещ и е някакъв парашутист?
Искам да Ви припомня нещо. Йордан Бакалов – Вие може би си спомняте, но имаше доста неприятни слухове, доста неприятно възприемане на този човек от партньорските служби, от гилдията в НАТО и Европейския съюз, защото очевидно този авторитет, който е граден, започна да се понижава.
Когато назначим цивилно лице, ние поставяме под въпрос и риск работата на Службата и нейния авторитет, който е граден, между другото, не с години, а с десетилетия назад. Затова ние смятаме, че тази промяна се прави точно и конкретно за определен човек. Тоест нямаме принципно предложение за промяна на Закона, както виждаме, между другото, във всички закони, които предлагате до момента.
Затова ние изказваме нашите притеснения. Още веднъж Ви призоваваме да преразгледате, да преосмислите Вашето предложение за промяна в Закона.
Още нещо, което ми се иска да кажа. Да Ви припомня 2015 г. Вие самите управляващи от ГЕРБ сте настоявали и сте предложили директорът на Служба „Военна информация“ да бъде военнослужещ. Е, добре, четири години по-късно какво всъщност налага да се преориентирате, да се завъртите на 180 градуса и да предложите точно обратното и като алтернатива да може да бъде назначен на тази позиция и цивилно лице?!
Господа от управляващото мнозинство, колеги народни представители, не потъпквайте системата за национална сигурност.
С постоянните промени, които правите, касаещи функционирането, работата на службите за сигурност, в случая, говорейки за Служба „Военна информация“, ние показваме, че в България нямаме стабилност, сигурност точно на системата за национална сигурност на тази важна част от държавата, която гарантира нормалните условия в страната – и за развитие на икономиката, и за нормалното развитие на всички процеси в България, включително и сигурността на всеки един от нас, на всеки един български гражданин. Само преди четири години сте предложили едно, сега променяте своето решение. Това генерира нестабилност и несигурност на системата, излъчва несигурност и очевидно липсата на дългосрочна визия за развитие на тази система, извън България в партньорските служби, в НАТО и в Европейския съюз – помислете върху този въпрос. На нас ни е необходима стабилност и сигурност, затова ние от „БСП за България“ Ви призоваваме да подкрепите ветото на президента! Нека не правим поредната абсурдна промяна, която да обслужва нечий интерес, и да поставяме под контрол една толкова важна служба, която очевидно с назначаването на цивилно лице няма оттук нататък да си върши работата в интерес на националната сигурност и на националния интерес, а по-скоро ще изпълнява други цели. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонков.
Има ли реплики?
Господин Марешки, имате думата.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонков, и днес, като слушах Вашето изявление, и вчера в Комисията на госпожа Друмева и на господин Янев, така и не ни убедихте, че трябва да подкрепим ветото, защото, първо, спомняте си голяма част от Вас времето, когато всички служби и шефовете им от горе до долу бяха партийни членове и тогава те работеха много добре. Тоест аргументът, че ако някой е симпатизант на някоя партия или е партиен член, вече неговите качества нямат никакво значение, тоест той е по-добър от някой друг по-некадърен, но със звание, който примерно не е цивилен, и ние трябва да изберем този, който е със звание, вместо професионалист, но с някакви пристрастия, според мен, издиша.
Второто, което също издиша – ако някой иска да овладее някоя служба, мисля, че не е толкова трудно да намери кандидат с пагон, с който да направи това нещо. Тоест тези аргументи на нас не ни вдъхват никакво доверие и според нас не трябва да ги подкрепяме. И ще Ви дам само един пример, който нас много ни отвращава в живота: когато даваш възможност на един човек да израства до заместник на някаква служба и той има право да бъде всякакъв и да стане заместник, но му трябва само една крачка да направи и той за заместник става, обаче ние с някакви законодателства тук да му пречим да стане директор, това нас не ни окуражава, че е правилно.
Ще Ви дам и още един пример, който сега е много актуален с избора на главен прокурор. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Няколко години господин Гешев е заместник главен прокурор и няма никакви протести, и никой нищо не коментира. И изведнъж сега, когато трябва да направи само една крачка и да стане главен прокурор, определени среди се активират. Това не е достатъчно, за да го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Марешки.
Втора реплика? Не виждам.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Марешки, Вие показахте за пореден път една установена практика, че всеки се занимава с това, което не му е работа, и където няма компетенции очевидно. (Възгласи: „Еее!“ от дясно.) Трябва да познавате системата на отбраната…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Цонков, моля Ви!
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: …за да може все пак да говорите по този въпрос.
И, между другото, искам да Ви питам – дайте тогава да направим промяна в Закона за аптеките, защо трябва управители на аптеки и работещите там да бъдат фармацевти – това е същото.
Ще Ви дам още един пример: в системата на отбраната, знаете, че се намира Военномедицинска академия – тогава дайте да направим и началника на ВМА също цивилен по тази логика! Логиката е същата, да (реплики), може и на военните училища, принципът е същият. И началника на отбраната също може. Тогава няма смисъл от въоръжени сили и от системата, която е специфична, с определена строга йерархия, с централизирана система на управление, военнослужещи, които израстват в кариерата, които придобиват определени компетенции, и тази служба също е много специфична и трябва да се познава отвътре и да сте минали от най-ниското стъпало до най-високото, да сте работили извън България, да знаете как функционира тази служба, за да може после да я ръководите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонков.
Продължаваме с разискванията.
Изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Този дебат едва ли ще допринесе нещо ново в аргументацията на двете тези. Ние пак ще повторим своите позиции.
Вчера на Комисията направих един паралел, че този спор ми прилича на спора каква да е котката – бяла или черна? Източните народи, китайците, отдавна са намерили отговор на този въпрос: не е важно какъв цвят е котката, важно е да лови мишки.
В тази посока бих искал да кажа няколко думи по твърдението, че шефът на Служба „Военна информация“ задължително трябва да бъде военен и само военен, като припомням, че корекцията е не че не може да бъде военен или не трябва да бъде военен по служба, а че може да бъде и цивилен гражданин. Ако обърнем внимание на Закона, който променяме, ще видим, че той не се казва Закон за Служба „Военна информация“, а Закон за военното разузнаване. Много ясно е написано, че то се осъществява от две институции – Служба „Военна информация“ и разузнавателните структури в командните щабове да го кажем и структурите на въоръжените сили, тоест оперативното, тактическото разузнаване за преките нужди на нашите въоръжени сили.
А защо казвам, че това предложение, че ръководителят на Служба „Военна информация“ може да бъде и цивилен гражданин, не противоречи на текста на Закона? В чл. 12 са изписани основните задачи на Военното разузнаване, включително и на онези структури в състава на въоръжените сили. Ще си позволя да прочета текста, защото той е много красноречив: „добавяне и анализ на стратегическа разузнавателна информация, необходима за отбраната на страната и защитата на националната сигурност от външни посегателства, рискове и заплахи; осъществяване на непрекъснато наблюдение, редовно откриване и предупреждение за рисковете и заплахите за националната сигурност; развиване на информационно и оперативно сътрудничество – обърнете внимание – с разузнавателните структури в най-широк смисъл на НАТО и Европейския съюз, с разузнавателните органи на страните членки – пак в най-широк смисъл – на НАТО и Европейския съюз и с партньорски служби в интерес, обърнете внимание, на националната и колективната отбрана и сигурност.“
Няма да влизам в анализ какво означава военна и какво означава национална сигурност. Очевидно е, че разглеждането на Служба „Военна информация“ изключително и само като структура, свързана с добиването на оперативна или стратегическа информация от военен характер, е някак си от миналото. Заплахите, включително и за въоръжените ни сили, включително и военната ни сигурност и отбраната, са от най-разнообразен характер. В този смисъл и Законът позволява в структурите на „Военна информация“ да работят не само по служба, подчертавам, военнослужещи, но и цивилни граждани.
Бих искал да кажа и още нещо. Миналия път говорехме за процедурата, която Законът определя за назначаването на началника на тази служба. Тази процедура не се променя и ще кажа образно, да не се повтаряме, при назначаването на тази важна длъжност е необходимо да се постигнат три да-та. На белия лист, написан на името на кандидата, трябва да се поставят три „да“, на три институции – министъра на отбраната, Министерския съвет и президента. Промяната законодателно не стеснява възможността за избор на добър кандидат, а дава възможност да се избегне от ограничението при търсене на най-компетентния кандидат, който да заеме тази длъжност, избягвайки формалното, подчертавам, обвързване той да бъде военнослужещ, защото и сега в структурите на „Военна информация“ могат да работят цивилни по служба граждани, включително и до заместник-председател.
Няма да влизам в историята, но в историята има десетки примери на успешни военни разузнавачи, включително и ръководители на структури, без никакво военно образование. Като започнем от Лорънс Арабски, Ким Филби, Зорге и стигнем до нашата история. В този смисъл аз мисля, че тази промяна и сега, и в бъдеще дава възможност на българската държава и на органите, които са отговорни за сигурността, включително и за ръководството на Служба „Военна информация“, да подбират възможно най-добрите и квалифицирани кандидатури за заемането на тази служба от редовете на военнослужещите в българските въоръжени сили, така и от хората, квалифицирани в специалните служби. Не приемам, че се прави в момента някаква промяна за някого си, такава не ми е известна на мен, защото това означава, че в заговора трябва да включим този проект, да кажем, не заговор, за персонално назначение, и военния министър, и министър-председателя, и президента.
И накрая, за ветото. Достоверно научихме вчера, че това е стотното поред вето не на президента Радев, а откакто действа тази Конституция. На президента Радев това е деветнадесетото по ред. Чистата статистика показва, че петият президент, който упражнява шестия мандат на третата година от своето управление, вече е реализирал деветнадесет пъти своето право на вето. Остават му още две години. Пак статистически погледнато, очевидно той ще бъде рекордьор по използването на това конституционно право.
И тук следва въпросът: защо се постига този рекорд? Песимистите в тази зала ще кажат: „Ами, калпаво е законодателното производство, затова президентът връща“. Оптимистите ще кажат другата страна. Аз не искам да споря по въпроса докъде е пълна чашата, но се присъединявам към оптимистите в тази зала. Очевидно статистически президентът Радев използва своето конституционно право в твърде голям размер. Разбира се, това е негово право. Както казаха вчера някои хора, президентът Радев откри своята предизборна кампания вчера, посещавайки за първи път парламента след полагането си на клетва, и ние очакваме, че в най-скоро време юбилейното 20-о вето ще дойде отново за преразглеждане. Затова няма да подкрепим деветнадесетото вето на господин президента и ще гласуваме „за“ повторно предложения за гласуване законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов.
Реплики?
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (БСП за България): Господин Председател, колеги! Военното разузнаване е създадено преди 128 години. Военното разузнаване е топ едно в специалните служби на България. Военното разузнаване е в топ едно на специалните служби на всяка една страна. 128 години – това е въпрос на традиция. Военното разузнаване е единствената специална служба, която в работата си противодейства на реален противник. То, за разлика от всички други специални служби, е непрекъснато в състояние на война. Това трябва да е ясно, въпреки че гласност не се дава.
В момента ние искаме да направим промяна, която е извън традициите. Нека си отговорим на следния въпрос: ако тази промяна не е в наша полза, а тя не е, в полза на НАТО ли е, на нашите съюзници от НАТО ли, или в полза на някой друг? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Господин Манев, имате думата – втора реплика.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колега Михов, аз си позволявам лукса, без да съм военнослужещ, да Ви направя реплика по тази тема. Далеч съм от мисълта и от желанието да настроя военната общност в това Народно събрание срещу себе си – заместник-председателят зад гърба ми, Вие – на първия ред.
Аз разбирам желанието на голяма част от колегите, на първия изказал се колега, но не разбирам и не приемам отношението, че ако не си военен, за нищо не ставаш. Ами дайте този, който няма военна служба, този, който въобще няма военна служба, да не е нито депутат… Обяснете ми, Вие съгласен ли сте с това – да не е депутат, да не е председател на Събрание, да не е никакъв, защото няма военна служба?
Това обаче е едната страна на репликата, която исках да Ви направя. Моля Ви, обяснете подробно тук, от тази трибуна, че системата на сигурността, на опазване на сигурността, системата на разузнавателната борба не е само „Военна служба“ и не е само военна работа. Експерти в тази област не са само военните специалисти в тази област, защото примерно колегата, който преди малко Ви направи реплика, също е специалист и то много добър експерт и специалист по национална сигурност, пък не е военнослужещ. Аз примерно съм обиден от това, че ако не сме военни, не може да бъдем някой.
Разбирам, че на БСП много им харесва това. Значи, президент – военен, председател на Народното събрание – военен, всеки, който трябва да е – военен. Ами, който няма военна служба, пък се изказва от тази трибуна? Кажете ми Вашето мнение по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Манев.
Имате думата, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Съвсем накратко ще изчета някои неща: „Необходимо е тук да бъдат поставени сериозни изисквания както към професионалната квалификация, подготовка, израстването на този, на когото ще бъде поверено такова важно специфично разузнавателно звено. Ето защо поставяме на дебат изискването не само по квалификация, подготовка, но и по своята служебна йерархия това да бъде военен разузнавач, както се казва, от кариерата. Ние подхождаме към този дебат не въз основа на сега упражняващия тази длъжност, не въз основа на някакви персонални или политически пристрастия, а единствено и само водени от съзнанието, че тази институция „Военно разузнаване“ е един от основните елементи за гарантиране на националната сигурност и в зависимост от нейното управление, от нейната дейност е в пряка зависимост с живота на българските войници и военнослужещи както в България в мирно време, така и при изпълняването на военните мисии зад граница. Благодаря Ви“.
Това изказване е Ваше, уважаеми господин Михов, от 2015 г.
Какво се случи оттогава досега? Каква е тази метаморфоза? Ето, тук наистина убедено, аргументирано защитавате тезата защо ръководителят на службата следва да бъде военен. Сега – точно обратното!
Военнослужещият, уважаеми господин Михов, се подчинява на военен устав. Цивилният на какво се подчинява? Вие знаете ли какво е становището на министъра на отбраната по този въпрос и какво е предлагал? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Попов.
Имате думата за дуплика, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Първо, за историята на военното разузнаване. Да, прав сте, това е най-старата разузнавателна служба. Бих обаче си задал въпроса: ако следваме този принцип, тя никога нямаше да се роди, защото първите военни разузнавачи не са били военни разузнавачи, не са учили за военни разузнавачи. Една част от тях са били учители в българските училища в Македония, някои от тях са били войводи в нашата организация. По тази логика и досега нямаше да имаме военно разузнаване.
Що се отнася до това, което е обидно за военните – че задължително трябва да бъде военен. По тази логика и главнокомандващият ни би трябвало да бъде действащ офицер. Действащ офицер! Защото, уважаеми господа, по тази логика върховният главнокомандващ, който трябва да води война, не е военнослужещ в момента. Той е генерал от резерва, както аз съм ефрейтор от резерва. Е, тази логика, казвам, е абсурдна логика.
На последната Ви реплика – тя е важна. Животът показа следното: да, един военнослужещ, един офицер, който навършва пределна възраст, трябва да си отиде от заеманата длъжност. Въпросът е: това добре ли е? Какво е станало примерно на 5 март, примерно на рождения му ден, че той трябва да напусне службата, ако я ръководи добре? Защо държавата и обществото, и сигурността трябва да бъдат пожертвани на 6-и примерно, затова че той е навършил някаква възраст? Вие предложихте, Вие се съгласихте с принципа, че назначен и действащ по формалното – добър ръководител на тази служба трябва да продължи изпълнението на своя мандат, независимо че е навършил пределна възраст във военно служене. Е, това на практика е съгласие с принципа, който ние формулираме в тази част.
Вие използвате, че, видите ли, възможността да се прави по-широк подбор на кадрите в сектор „Сигурност“ е персонифицирана за един и същи човек. И по този начин обвинявате президента, когото защитавате, че той е в този проект.
Дали знам какво е мнението на военния министър? Вярвайте ми, много добре знам какво е мнението на военния министър. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов.
Господин Марешки, имате думата.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Когато си некомпетентен, обикновено те избива в лични нападки. Аз, естествено, няма да падна на това ниво и да отправям такива, но съм длъжен като самокритика да отбележа една своя голяма некомпетентност. Една от най-големите ми некомпетентности е, че не знам всъщност по какво е компетентен колегата Цонков. (Реплика от народния представител Николай Цонков.) Признавам си, не знам по какво сте компетентен.
Но това си е моя грешка. Сега ще вляза в интернет и ще се опитам да се образовам и да стана компетентен и по това. А по други теми можем да спорим, естествено, спокойно, ако имате някакви компетентности.
Тук обаче, благодарение на това, което не знам за Вашите компетентности, Вие показахте, че не знаете нищо и по принцип…
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България, от място): Господин Председател, по същество, за Закона.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: …по същество, за Закона. Ето, Вие дори не разбирате какво Ви говоря. Ако се опитате да вникнете, ще разберете. Некомпетентността, която е проведена в предишни години в основата на Закона за лекарствените средства, който коментирахте Вие, доведе дотам, че управител на бизнес трябва да бъде магистър-фармацевт, както сега ни казвате, че трябва да бъде само военен. Точно тази некомпетентност създава един огромен проблем в тази сфера и едно голямо неравноправие в живота. Няма изискване управител на авиокомпания, което е нещо много важно, да бъде пилот. Няма такова изискване! Няма изискване за шеф, за собственик на хлебарница – а хлябът е най-голямото, най-великото нещо – няма изискване шеф на хлебарница, собственик на хлебарски завод да бъде хлебар. Няма изискване и за човек, който се занимава с други търговски дейности, да бъде конкретен специалист в определената област. И това е правилно. Какво разбира един магистър-фармацевт от управление на бизнеса?! Той разбира от това, което е учил, и той трябва да прави това, което може да прави.
Точно тук вече Ви правя и съпоставката със Закона, който разглеждаме. Ако един човек е много по-подготвен – колеги, които са от бранша го казаха – но не е военен, той какво? Не може да израства, няма да му дадеш шанс, защото просто няма определено или специално звание?! Да го направим някъде лейтенант набързо, за да може да има някакво звание и да тръгва да расте и да стане накрая шеф на разузнаването. Тези аргументи издъхват, показват една некомпетентност, която в годините е довела до създаване на некомпетентни закони, които в момента объркват и доста други системи в държавата. Точно в това виждаме и ние нашата роля – да не допускаме, доколкото зависи от нашата малка, естествено, парламентарна група, такива неща да продължават да се случват. Така че ще Ви помоля и за този закон, а и да използваме този закон, за да се вгледаме и в други такива некомпетентни неща, които са правени през годините, да променим тези закони и да създадем наистина правила и ред и в бизнеса, и в политиката, и в разузнаването, и в МВР. Ще Ви дам пример последно и със здравните заведения – също имаше такъв дебат: лекар ли да ги ръководи, или мениджър? Естествено, че мениджър. Лекарят трябва да оперира, трябва да преглежда хората по специалността, и то по тясната специалност, която разбира. Каква подготовка има лекарят да води бизнес мероприятия? Молбата ми е наистина да осмислите Вашата подкрепа на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Марешки.
Има ли реплики?
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Марешки, Вашето изказване и това на преждеговорившия е още едно доказателство защо не може цивилен да бъде ръководител на „Военно разузнаване“. Защото „Военно разузнаване“, господин Марешки, и това, с което не съм съгласен с Вас, не е търговска дейност, както правихте сравненията досега с аптеки и болници. Между другото, една от причините болниците да са в това състояние е, че са търговски, а не са лечебни заведения, които да ги управлява лекар, а е специфична дейност, която изисква своята подготовка, образование, кадрово израстване и запознаване в нейната дълбочина. Няма как да станеш компетентен в областта на военното разузнаване, ако не си компетентен в областта на военната наука, ако не си бил този, който си служил като военен и знаеш за какво става въпрос. Иначе се получават тези изказвания, които Вие и преждеговорившият направихте.
Именно заради това ние ще подкрепим ветото на президента, защото той налага професионализма в една дейност, която е част от националната сигурност, част от тази сигурност, която се нарича „военна сигурност“. За другата, за която Вие говорите, си има Държавна агенция по разузнаване. Неслучайно се говори за цивилно и за военно разузнаване. И понеже говорим и даваме пример с нашите партньорски служби, да Ви кажа, че няма нито една партньорска служба в света, в НАТО, с която ние да общуваме, и там шефът на „Военно разузнаване“ да не е военен. А иначе Вие си говорете за компетентност, много Ви моля, там, където сте компетентни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Марешки, за Ваше улеснение, понеже разбрах, че искате да видите в какво е компетентен колегата Цонков, да Ви кажа – когато търсите в интернет, добавете отпред доцент Цонков – научен работник (шум и реплики), по-лесно ще го намерите по какво е компетентен. (Реплика от народния представител Веселин Марешки.)
Не, отговарям Ви.
По отношение на останалата част от Вашето изказване, интересна е логиката. Хубаво би било по тази Ваша логика ръководител на съд или прокурор да бъде, да речем, аптекар. Защо не? По Вашата логика би могло.
Уважаеми господин Марешки, няма нищо общо между аптеките, бизнеса и „Военно разузнаване“. И наистина, прав е колегата Ерменков, това е още едно доказателство защо цивилен не трябва да ръководи тази служба, още повече че има такъв злополучен опит. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Трета реплика има ли? Няма.
Господин Марешки, заповядайте – имате думата за дуплика.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Попов, хубаво е, че сте голяма група, че има кой да ни обясни каква е компетенцията на някой друг, защото явно никой друг не знае какви са компетенциите. Но да спрем дотам, да говорим по същество.
Нали точно Вие, преди ние от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ да станем част от този парламент, сте гласували Закона, в който заместникът на този, за който сега говорим, че не може да бъде невоенен, може да бъде военен. (Реплики.) Тогава каква е логиката? Човекът, който е стигнал до върха, тоест е най-компетентният, тоест ние считаме, че щом човекът е стигнал до заместник, той е минал цялата тази верига, за която Вие ми говорихте, и че трябва да познава военното дело и военното разузнаване, и така нататък. Стигнал е до върха, тоест е един от най-компетентните по темата и ние му забраняваме той да направи последната крачка и всъщност да застане там, където е най-логично да бъде точно такъв човек.
Аз виждам, че в почти всички области в държавата едно от най-нормалните неща е заместниците, тези, които са извървели целия път и са стигнали до върха, някой от заместниците да наследява и да заема следващия пост, дали било от подзаместник – от директор да стане заместник или от заместник да стане директор. Това е най-нормалното нещо и точно заради това ние още веднъж ще подкрепим Закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Марешки.
Продължаваме с изказвания.
Заповядайте, господин Зарков – имате думата.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Още в началото на мотивите на своето вето, а и тук прозвуча няколко пъти припомнянето, че в последните няколко години Народното събрание най-малко два пъти се е произнасяло по въпроса – трябва ли задължително директорът на Служба „Военна информация“ да бъде военнослужещ?
Всъщност, за да бъдем конкретни – два пъти тук, на 1 октомври и на 5 ноември 2015 г. – подчертавам, защото това е Народно събрание, доминирано от партия ГЕРБ, се е стигнало до решението, че трябва задължително този човек да бъде военен. Съвсем не е чудно защо това предложение се е наложило, въпреки че в първоначално внесените законопроекти за Закона за военното разузнаване това не е било така. Вие, мнозинството на ГЕРБ от миналото Народно събрание, по предложение на БСП сте приели това решение.
Достатъчно е да си припомним този дебат. Тук някой се усъмни в нашата компетентност, но са се изказали от тази трибуна и са достъпни в Библиотеката на Народното събрание изказвания на авторитетни народни представители и безспорни експерти в областта, като генерал Михо Михов, бившия началник на Генералния щаб, освен всичко друго, Ангел Найденов – бивш министър на отбраната, хора, които разбират това нещо. И като споменах господин Ангелов и понеже се заговори и за историята на военното разузнаване в България, ще си позволя само да отпратя и към становищата, които в момента са на разположение, изготвени от експерти на Центъра за изследване на отбраната и сигурността, където детайлно е обяснено що е то военно разузнаване, каква е ролята на Служба „Военна информация“ и защо е напълно абсурдно директорът му да не е военнослужещ.
Всъщност повечето аргументи са доста ясно изразени и в мотивите към ветото, а и в това, което прозвуча днес от колегите. Няма смисъл да ги повтарям, а и честно казано, не чух някой сериозно да ги оспорва.
Ще си позволя да сведа до вниманието Ви само още един аргумент. Многократно е подчертано и отбелязано във ветото, че Служба „Военна информация“ е интегрална част от въоръжените сили на Република България. Освен нея и, разбира се, Българската армия, такива са и други структури – Военномедицинска академия, Стационарната комуникационно-информационна служба, Военно-географската служба, Военната академия, военните училища. За нито една от другите служби на никой и през ум не му минава, че директорът може да е нищо друго, освен военен. Единствено за Служба „Военна информация“, и то периодично, се поставя въпросът: не може ли да е цивилен? Защо това е така според Вас? Според мен е заради характера на нейната дейност, който е много по-интересен за определени политически среди, отколкото този на Военно-географската служба например. Тук стигаме до същността на въпроса. Нека бъде ясно, че в случая зад невинното понятие „цивилен служител“ се крие понятието „политическо лице“. Въпросът, пред който президентът ни изправя повторно, не е гражданин или военен, а е безпартиен или политик. Неслучайно дебатът и през 2015 г., и сега стига винаги до конкретни имена.
Не толкова личностите са важни тук и с това аз искам да взема отношение – защо не трябва да е цивилен, да дам още едно обяснение. Въпросът не е в личностите, въпросът е в йерархията, която стои зад съответния човек.
Определяйки, че директорът ще е военен с висше военно звание, Законът го вписва в рамките на строгата и деполитизирана йерархия на въоръжените сили. Обратното, така нареченият цивилен служител стои отвън тази система, той се вписва в друга чисто политическа рамка, в съвсем различна йерархия и най-яркото доказателство за това е конюнктурното поведение на партия ГЕРБ по този въпрос.
Преди четири години подкрепиха изискването за военнослужещ, за да махнат един директор, днес го отменят, за да назначат друг директор – това е голямата разлика. И в двата случая решението им е продукт на неизказани политически сметки и на сложни коалиционни взаимоотношения с Реформаторския блок тогава, с „Обединени патриоти“ днес. Очевидно е и неудобството на министъра на отбраната Красимир Каракачанов, който през 2015 г. е направил изрично предложение в Закона – не за какво да е, а директорът на Служба „Военна информация“ да бъде с ранг заместник-началник на Генералния щаб. Нали разбирате, че това не може да е цивилно лице? Днес той най-вероятно се чувства неудобно и затова отсъства от този дебат.
Уважаеми народни представители, уравнението, пред което сме изправени, е сравнително просто – подкрепяйки ветото на президента, ще подкрепите разума и експертизата, в която повечето от Вас са убедени, сигурен съм. Отхвърляйки ветото, съзнателно ще допринесете за политизирането, а и оттам, до голяма степен, за компрометирането на поредната институция. Това вето не е противопоставяне, то е шанс да не се стигне до това. Не изпускайте този шанс, моля Ви! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Реплики има ли?
Реплика – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Зарков, много Ви моля, след като правите преглед на това какво е било в миналите обсъждания по темата за „Военно разузнаване“, да ми отговорите дали сте забелязали, че в тогавашните предложения предложението на „Българската социалистическа партия“ беше и заместниците да са военни, именно изхождайки тук от някои спекулации, че заместник може да бъде цивилен, а пък не може да бъде директор на Служба „Военна информация“. Погледнете, искам да ми кажете дали това е вярно.
Вие пропуснахте, господин Зарков, и нещо друго, което според мен е много важно в аргументацията. Когато този човек отиде да присъства на събирания на началниците на партньорските служби, ще бъде единственият с цилиндър, а не с фуражка, ще бъде единственият цивилен, а не военен.
Моля да ми отговорите дали това е нещо, което е иновативно в отбранителната политика на страните – членки на НАТО, които искаме да въведем, да бъде повсеместно, или ще се научим от чуждия опит, за да не правим такива грешки? Ще Ви помоля да ми отговорите, а иначе сте абсолютно прав за лупингите, които се правят, и най-вероятно наистина конюнктурата в някои случаи е водеща пред разума. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ерменков, аз няма да взема отношение по нещата, от които не разбирам. Не знам какви точно са военните структури в НАТО. Това, което прочетох по въпроса, е, че няма друг случай на цивилен в момента. Това, на което бих искал да Ви обърна внимание, потвърждавайки всичко казано от Вас, е, че, първо, стенограмите са достъпни и всеки може да се запознае, вярвам колегите са го направили, но, второ, и това, което пропуснах да кажа – президентът Плевнелиев връща Закона именно в тази му част. Тук още веднъж обсъждате, Вие сте били тук с колегите, обсъждате го както и сега, между другото – те мълчат, в стенограмата няма техни изказвания, но гласуват откровено и категорично, че това трябва да бъде военен. Техни тогава коалиционни партньори от „Реформаторския блок“ защитават обратна теза. Днес това, което се случва, не може да избяга от политическата конюнктура. Казахме, че това е стотното вето – едно от тези сто е било именно на президента Плевнелиев по този въпрос.
Това поставя и другия въпрос за устойчивостта на нашето законодателство. Няма да се уморим да повтаряме, че един закон и един въпрос, когато бъде решен, трябва да има някаква трайност, а не може всеки път, за да удовлетворим един или друг коалиционен явен или неявен партньор, да отваряме законите. Това е вредно не само за тази служба, това е вредно за цялата ни държавност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, съвсем кратка процедура.
Служба „Военна информация“ е пряко подчинена на министъра на отбраната. Виждаме от колегата Зарков – какво предложение е направил министърът на отбраната. Правилно, като временно изпълняващ длъжността „ръководител“ на тази служба, министърът на отбраната е назначил професионалист човек от кариерата.
Моята процедура е – нека тук да дойде министърът на отбраната, пряко подчинена му е Службата, важен закон, касаещ развитието на Службата. Моля да бъде поканен министърът на отбраната господин Каракачанов тук в залата. Да видим, да защити своите позиции – защо преди това от „Обединени патриоти“ 2015 г. са имали едно становище, сега имат друго становище, защо са тези назначения, защо са тези предложения? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Обратно становище.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Аз имам по-логична процедура, господин Попов. Когато гледахме Закона по същество на първо и второ четене, тук бяха и заместник-министърът, и министърът. Сега опонираме с президента.
Аз правя процедура – да дойде президентът тук и да защити тезите.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, от място): Може шефът на НАТО да дойде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Попов, ще уведомим вицепремиера.
Уважаеми господин Сидеров, заявихте изказване – заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, колеги! Аз подкрепям и двете процедури. Между другото, колегата Попов ме изпревари, щях да предложа същото – и министърът на отбраната, и президентът трябва да са тук, тъй като ние днес обсъждаме дали да приемем ветото на президента върху един очевидно лобистки закон – поправка в закон, и по тази тема нямаше обществена дискусия.
Аз и моите колеги от „Атака“ ще се посъветваме как да гласуваме, но е необходима дискусия, дискусия нямаше. Това, което чухме тук, не беше дискусия по същество. Дали да е цивилен, или военен шефът на „Военното разузнаване“, не знам дали е тема? То имаше цивилен – Йордан Бакалов, смениха го с поправка в Закона. Сега е военен, иска се отново поправка, за да бъде отново цивилен.
Аз питам: кой ще е новият цивилен, поставен като шеф на военното разузнаване? Затова тук е нужно да бъде министърът на отбраната, за да го запитам директно в лицето: кой ще бъде това – отново Йордан Бакалов, който вече е бил и има опит, или бате Харо, който вече е на свобода? (Смях.) Той е длъжен да отговори, защото това е важен въпрос.
Тук един колега каза, че Военното разузнаване съществува от 128 години, преживяло е всички превратности на българската трагична и драматична история, преживя и годините на прехода към хаоса, сега обаче при управлението на министъра на отбраната Каракачанов военното разузнаване е пред фалит, пред срив. Същият този министър, който с лека ръка даде два милиарда, за да купува чертежи, на които са нарисувани самолети, но не знам дали са ѝ нарисувани. Същият този министър, който разпродава вкусни и апетитни парчета по Черноморието от българската земя – не знам на кого – може би на чужденци, може би на олигарси, и превърна Министерството на отбраната в агенция за недвижими имоти. Не за това гласуваха избирателите на „Обединени патриоти“, не за това говорехме пред избирателите, когато бяхме на митинги, когато аз издигнах господин министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Сидеров, моля Ви, влезте в темата. Отклонявате се в нарушение на Правилника.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Да, това е в темата.
Ако искате, спрете ми микрофона. Това вече се е случвало. Няма проблем, ще го кажа другаде.
Когато издигнах за президент сегашния министър на отбраната, когато му правих митингите и когато съдействах да стане министър на отбраната и вицепремиер, нямаше обещание към избирателите да даваме два милиарда за ненужни скъпи самолети, а да ги даваме за пенсии; нямаше обещание да продаваме парчета от българската земя на незнайно кого – на олигарси и чужденци; нямаше обещание да даваме Военното разузнаване на някой нов бате Харо, така че ние ще помислим как да гласуваме. Това ще се види на електронните резултати.
Въпросът е в това, че ние имаме един министър на отбраната, един вицепремиер, който трябва да подаде оставка, ако правителството иска да оцелее. Това е моето мнение.
Господин Председател, ще си оставя малко време, ако все пак господин министърът на отбраната благоволи да дойде, господин президентът също е поканен – те да кажат своите аргументи, защото аз във ветото на президента не прочетох същината на въпроса: за кого се готви това място, което сега се освобождава със съдействието на ГЕРБ? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сидеров.
Има ли реплики?
Заповядайте, уважаеми господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Господин Председател, госпожи и господа! Господин Сидеров, не мога да не се съглася с Вас, че Вие сте издигнали господин Каракачанов и сте го направили вицепремиер, министър на отбраната, може би и председател на ВМРО сте го направили Вие, поради простата причина, че господин Каракачанов участва във ВМРО във времето, когато Вие бяхте активист на СДС и пишехте редакционни материали в „Демокрация“ във възхвала на мощта на НАТО и Съединените американски щати, срещу което сега протестирате.
Но същността на моята реплика е, че Вие хвърлихте една бомба тук, казвайки, че военното разузнаване е във фалит. Много държа, много настоявам да се изясните в какво отношение имате предвид тази думичка „фалит“ – финансов, ресурсен, кадрови или оперативен, защото това е нещо, което трябва да тревожи всички български граждани, и то под ръководството на господин Каракачанов. Какво имате предвид?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов.
Втора реплика – господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Сидеров, аз, когато назнача някой някъде, си го викам при мен, а даже не го викам, ами звънкам и му разпореждам какво трябва да направи. За всички от публичното пространство е ясно, а и Вие сте твърдели многократно, че освен за кандидат за президент Вие сте направили господин Каракачанов военен министър и вицепремиер.
Така че молбата ми е да не използваме парламента сега и да го викаме тук, а му звъннете, извикайте го, даже му разпоредете какво да направи. Така се постъпва с хората, които са на пряко подчинение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Трета реплика няма.
Уважаеми господин Сидеров, ще използвате ли дуплика? Не. Благодаря Ви.
Продължаваме със следващи изказвания.
Имате думата, уважаеми господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първоначално нямах идея да се изказвам днес, но поради дебатите, които се състояха до момента, бих искал да направя някои пояснения, за да разсея съмненията, които се изказаха няколко пъти в залата.
Първото е, че едва ли не ще се назначи политическа фигура или човек, който ще е политически обвързан. Все пак да имаме предвид, че тук не важи толкова Законът за държавния служител, а по-скоро разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили, които предвиждат освен деполитизация на военнослужещите, а деполитизация и на цивилния състав към въоръжените сили и Министерството на отбраната, включително и забрана за извършване на каквато и да е политическа агитация на територията на Министерството на отбраната. Така че и да се назначи, винаги ще бъде деполитизиран, такива каквито са и цивилните служители във всички структури на Министерството на отбраната – те са деполитизирани, единствените политически фигури са кабинетът на министъра на отбраната. Беше споменат един цивилен директор на Службата, но нека не забравяме, че имаше и друг цивилен директор.
Забелязва се една тенденция за особен интерес от страна на президентската институция в различни мандати точно към Служба „Военна информация“. Аз си спомням и президента Първанов с неговите желания да назначава и да контролира избора на директор на Службата, после споменахте ветото на президента Плевнелиев, сега поредно вето на президента Радев. Така че определено президентската институция в различни мандати има своя особен интерес към Служба „Военна информация“.
Относно предния цивилен директор – нека не забравяме и господин Веселин Иванов, полковник от резерва от военното разузнаване, също така нов цивилен служител. Не съм чул някой да казва лоша дума по време на неговото управление. Той впрочем попадна точно по време на Арабската пролет и на най-интересни от гледна точка на Службата действия и години.
Спомена се тук от един уважаем колега преди мен, че, видите ли, за други структури от системата на въоръжените сили не се предвижда подобна разпоредба – да може да се управлява или от военнослужещ, или от цивилен служител. Простата причина е, че това е записано единствено в Закона за военното разузнаване. В Закона е записано, че може да е военнослужещ. Всичките други останали длъжности се определят с указ на президента, така нареченият указ за длъжностите, изискващи военни звания, които, между другото, може да проверите колко често се променят. Последната му промяна е от тази година и от 2018 г., когато се вкарват и изкарват различни длъжности, които могат да се заемат от военнослужещи. Примери са дирекции в Министерството на отбраната, различни щабове и така нататък, и така нататък. Броят на генералите, между другото, се мени постоянно и това става с указ на президента, разбира се, по предложение на Министерския съвет и на министъра на отбраната.
Едно нещо не мога да разбера тук и ми е малко странно. Нека да кажем много ясно: дали ще е цивилен, дали ще е военен, ръководителят на Служба „Военна информация“ се назначава от президента и по предложение на министъра на отбраната. Нали не очаквате сериозни хора като министъра на отбраната, като министър-председателя, който съгласува, и президента, който назначава, да предложат човек, който не разбира какво да работи. Разбира се, че те ще предложат човек, който знае какво да прави, и президентът ще назначи човек, който знае какво да прави в тази служба, независимо дали е военнослужещ, или цивилен. В крайна сметка и военнослужещите не са едни и същи. Има различни специалности, както и тук бивши военнослужещи – някои са пилоти, други са артилеристи. И там има различни професии. Така че и тогава винаги е в прерогатив на министъра на отбраната да предложи дали военнослужещ да е подготвен за тази служба и за спецификата на Службата. Пак ще кажа – дали ще е военнослужещ, или цивилен, президентът накрая го назначава, никой не му отнема правомощията в това отношение.
Аз съм дълбоко убеден, че независимо дали е цивилен, или военнослужещ, следващият началник на Службата ще бъде висококвалифициран и ще знае как да си изпълнява задълженията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гаджев.
Реплики?
Реплика – господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гаджев, Вие работите в тази сфера, познавате я добре. Като мен и Вие сте първи мандат народен представител. Затова си позволих да се реферирам към онези, които са обсъждали тези теми десет пъти преди това тук и са стигнали до определено решение. Политическа фигура не значи, че това ще бъде някой изявен политик. Политическа фигура означава, че това е човек, който идва отвън изграждането на една специфична система, която Вие познавате по-добре и която е системата на въоръжените сили. Разликата в йерархиите и в разбиранията е коренно различна.
За да го кажа по-просто: до такава степен законодателят през 2015 г. е решил, че Служба „Военна информация“ трябва да е защитена от политическо влияние, че въпреки че ранга ѝ не го предполага, са направили мандат на този директор – определили са му петгодишен мандат, за да не може дори висшето политическо ръководство в лицето на министъра на отбраната да прави чистки вътре спрямо тази фигура или да оказва натиск. До такава степен е била издигната в разбирането на законодателите преди нас, доминирано от Вашата партия, идеята, че Служба „Военна информация“ трябва да има самостоятелно извънполитическо значение.
Още нещо. Не е аргумент това, че президентът и тези министри ще се намесят в това назначение или в друго, Законът ще важи занапред дълго време. Президентите се сменят, министрите на отбраната се сменят. Този президент може да не назначи цивилен, другият може да назначи цивилен. Въпросът е ние, законодателите, какви рамки поставяме и рамките, които са поставени, означава, че трябва да бъде военен.
Ако излезете извън Вашата експертиза, извън това, което си говорим, извън стенограмите и питате първия човек на улицата: „Господине или госпожо, абе директорът на Служба „Военна информация“ според Вас военен ли трябва да бъде?“ Ще Ви погледнат неразбиращо. Понякога трябва просто да се уповаваме на здравия разум. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Втора реплика?
Имате думата за дуплика, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Зарков, през 2015 г. се прие не само Законът за военното разузнаване, който не е закон за Служба „Военна информация. Прие се цялостният пакет закони, урегулиращи службите за сигурност, включително за Държавна агенция „Разузнаване“, включително общият закон, включително и Законът за НСО. Впрочем, преди да бъдат приети, ръководителите и на Държавна агенция „Разузнаване“, и на НСО бяха военнослужещи, а сега са цивилни. Между другото, тогава БСП ги подкрепи да станат цивилни.
Ако не ме лъже паметта, през 2012 г. тогавашното Четиридесет и второ народно събрание подкрепи възможността да бъде цивилен ръководителят на Служба „Военна информация“. Въпреки че е цивилен, ръководителят си свърши работата и успя да ръководи Службата. Тогава нямаше никакви критики от страна на натовските и партньорските служби за сигурност. Впрочем ако отворите на NATO's Military Intelligence Community, или по-скоро разузнавателната общност на НАТО, включително и по снимките може да се види колко са костюмите, колко са униформите. Не отричам капацитета на военнослужещите. Напротив, те абсолютно разбират спецификата на работата си, но не подценявайте, че има и в цивилния сектор достатъчно капацитетни хора, които могат да свършат тази работа, включително бивши военнослужещи. Така че не е нещо толкова извънредно, че да става такъв проблем, какъвто предполагате, че ще стане.
Пак казвам, наистина президентската институция има някаква фикс идея към тази служба. И не този президент, а говоря по принцип, защото трети подред президент има своя особен интерес към Служба „Военна информация“, а не толкова към целия сектор „Сигурност“. В момента има и много цивилни служители, които са в Службата – те не са по Закона за държавния служител, те са по специфичен ред и със специфични умения и знания. Нека не подценяваме и техния капацитет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гаджев.
Продължаваме с разискванията.
Имате думата, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, развихме отново темата в един според мен доста сериозен дебат. Доста сериозни аргументи се изказват и в двете посоки – и да бъде, и да не бъде директорът на военното разузнаване цивилен или военен, само че се използват и манипулативни аргументи, които или са неточни, или не са истина.
По отношение на няколко пъти цитираната 2015 г. – какво е било дотогава и какво е било след това. Основното, което трябва да се спомене, е, че преди това не е имало Закон за военното разузнаване и службата е работила по вътрешни правилници, наредби и по военните устави.
В 2015 г. изработваме Закона, между другото, за първи път и за другите специални служби. Наистина се развива сериозен дебат дали да бъде, или да не бъде военен шефът на военното разузнаване.
Тук трябва да обясня на хората, които не са в темата „Национална сигурност, Българска армия и въоръжени сили“, няколко неща.
Военното разузнаване е на три степени – тактическо, оперативно и стратегическо. Това, за което основно се говореше тук, е стратегическото военно разузнаване – Служба „Военна информация“. Във всяко поделение и подразделение на Българската армия едно от задължителните неща е да има разузнавач, само че те са военни, военнослужещи с различни звания и продължават службата си.
И тук още една манипулация – ние не решаваме дали да бъде само военен, или само цивилен. Ние разширяваме обхвата на компетенциите на трите органа, които го предлагат. Това е министърът на отбраната, съгласувано с Министерския съвет и утвърдено от президента, който и да е той, които и да са те.
В този случай не бих искал да кажа, че преодоляваме една дискриминация с този закон, но искам да кажа, че разширяваме потенциала, защото в ДАНС по трудовоправни отношения могат да работят като директори, като ръководители до 63 години и няколко месеца, в ДАР по Закона за държавния служител – до 64 години. Защо генералът, който ръководи Служба „Военна информация“ и му остават примерно 3 години от мандата, трябва, като навърши 58 години, ние да го пенсионираме, да го уволним от Службата? Никъде не е казано, че задължително от днес или от когато бъде публикуван Законът, че трябва да бъде цивилен.
Следващото нещо – няколко пъти беше споменато от моите колеги с факти и имена, че точно между 2010 г. и 2015 г. директорът на Службата е бил цивилен и наистина я е ръководил добре.
Следващото – не е вярно, че в момента в партньорските служби от НАТО са само генерали. В повече от половината закони на държавите – членки на НАТО, е дадена тази възможност и никъде не е казано, че трябва да бъде задължително цивилен. Ние също не казваме това нещо.
И последна манипулация – колеги, не можем да сложим аптекар, не можем да сложим хлебар за директор на Служба „Военна информация“, понеже, отворете Закона, не е дълъг, не променяме критериите за назначаване на директора. Критериите остават същите, само че даваме възможност и цивилен да отговаря на тези критерии. Ето това е! Разберете го и не се опъвайте само заради това, че президентът за пореден път ще бъде наказан тук, от тази трибуна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тошев.
Реплики?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Тошев, най-малкото на Вас, като военнослужещ от резерва, трябва да Ви е ясно, че това нещо, което се прави днес, най-малкото уронва честта и престижа на пагона. И не сте прави!
Не сме опозиция, защото президентът го иска това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, удължете времето на групата.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря.
И не се прави, защото президентът го иска или защото някой друг го иска, а защото ние сме установили в своята работа тук като народни представители, аз не съм първи мандат народен представител, работя доста години и съм установил от собствен опит и досег с тази служба, че тя е работещата служба на разузнаването в България. Да не влизам в повече подробности.
До голяма степен това се дължи на факта, че тези хора работят за честта на пагона, защото те са военнослужещи в Българската армия, като започнем от най-нисшия чин до най-висшия чин – генерал. И в момента ние уронваме престижа на тази служба, най-малкото.
Неслучайно тя се нарича Служба „Военна информация“, не е Държавна агенция „Разузнаване“, а е „Военна информация“. Данните, с които те разполагат, и апаратът, с който те разполагат, е изключително ефективен. Мисля, че колегите от съответните комисии могат да го потвърдят. По този начин ние ще демотивираме тези хора да работят оттук нататък.
В никакъв случай аз не възприемам Вашия подход и разсъждение, че, видите ли, като сложим един цивилен, нещата ще се очупят вътре и ще станат по-добре. Напротив, няма да се случат по-добре и няма да тръгнат по-добре, защото аз не разбирам каква е Вашата градация от 2015 г. насам, защото Вие сте защитавали позицията да бъде военен ръководителят на тази служба, а сега в момента какво се случва? Защо го правите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
За втора реплика – заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тошев, не сте прав! Променяме изискванията към този, който ще заема поста „директор“ на Служба „Военна информация“. Променяме ги, защото в момента в Закона, изисквайки това той да бъде военен, сме записали, че трябва да бъде деполитизиран. В момента, в който ние пуснем възможността да бъде цивилен, той няма как да бъде деполитизиран, защото с това ще нарушим гражданските му права на цивилен човек. Ето това е един от проблемите, който съществува в момента – дали ще допуснем политиката да се намеси във „Военно разузнаване“, или ще оставим нещата такива, каквито са: във военното разузнаване деполитизирани да служат на Република България и на българския народ, а не да обслужват отделни политически интереси, независимо на коя партия са.
И другото нещо, което искам да Ви кажа е, че когато говорим за това, че този генерал трябва да се пенсионира на 58 години, ами нека така да направим, че тези, които номинират съответния директор на Служба „Военна информация“, да бъдат така добри да номинират човек, който няма да се пенсионира предварително, защото възрастта ще му бъде достатъчна, за да отговаря на званието, което заема – въпрос на кадрова политика, въпрос на кадрова подготовка, въпрос на изграждане на кадри – военни! Повтарям: военни!
И още един път искам, господин Тошев, да ми отговорите: в коя държава – членка на НАТО, шефът на военно разузнаване е цивилен? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Трета реплика ще има ли? Не виждам.
Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Наистина съм военнослужещ от Българската армия и честно да Ви кажа – за себе си мисля, че стана по-добре тогава, когато дадохме възможност военният министър да бъде не генерал, а и цивилен, но това няма нищо общо със Служба „Военна информация“.
Пак Ви повтарям, колеги, няма да слагаме нито хлебари, нито аптекари, нито лекари – чест и почитания за тези професии, за шефове на „Военна информация“. Напротив, от Службата израстват. И точно тук, мисля, че господин Ерменков го каза, няма политик да сложим там. Генералът, който навършва 58 години и има три години от мандата си още, продължава. Девоенизира се и продължава като цивилен да бъде директор на Службата, за да може да си използва пълния капацитет и пълната подготовка, която е имал до този момент като шеф на Службата.
Това, което е важно да се знае – правим допълнение на нов закон. Този закон е само на четири години! Ние променяме закони, по които има десетилетен опит, десетилетна практика, а тук променяме нещо, което сме го написали преди пет години. Защо Вие преди това не го написахте? Колко години управлявахте? Защо държахте специалните служби без закони – за да може с един подпис на секретна наредба за тяхното ръководство да се променят условията?
Ние го правим това тук, но с часове дебати, с часове разговори и с часове излагане на аргументи в двете посоки! Недейте да пипате там, където не разбирате! Благодаря Ви. (Реплики и провиквания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тошев.
Моля за тишина!
Господин Иванов, заповядайте за процедура.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Предлагам да подложите на гласуване процедурата за удължаване на пленарното заседание, на времето за работа в днешния ден до приключване на приетата от нас програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: До приемането на т. 7, а след това продължаваме с парламентарен контрол, тъй като е фиксиран часът за парламентарен контрол.
Моля, гласувайте по така направената процедура от господин Иванов.
Гласували 157 народни представители: за 122, против 15, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Господин Лазаров – изказване.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да бъда съвсем кратък. Дебатът беше доста дълъг и достатъчен. Направиха се ретроспекции.
Аз просто искам да припомня на колеги, които бяха тук в 2015 г., а някои не бяха, но повдигнаха тази тема, имаше още един закон – за обединяване тогава на службите. То нямаше Служба „Военно разузнаване“, имаше „Военно разузнаване“ към Разузнавателното управление на Генералния щаб. Министърът на отбраната, който е политическо лице, си ги назначаваше и си ги уволняваше. Имаше обединяване на военното разузнаване и политическото разузнаване. Това беше внесено от колегите от „Обединени патриоти“. И ние, и БСП гласувахме „против“.
Искам да го припомня, понеже се спомена кой как тогава е гласувал по текста, за който сега говорим. Коректно беше споменато, че – да, Законопроектът беше внесен с предложение да бъде цивилно или военно лицето. Това, първо.
Второ, за първи път тогава във всичките служби от системата на националната сигурност направихме така наречените мандати, срокове за службата, за да има стабилитет. Това също беше казано.
Хайде сега обяснете ми какъв е стабилитетът, когато поради навършване на пределната възраст за съответното звание – 58 години, един директор на Служба „Военна информация“, след като е работил година и половина или две години, бива отзоваван и идва нов? След две години идва нов, идва нов, идва нов… За този ли стабилитет говорим? А ние сме дали възможност – два пъти по пет години, за да има стабилитет в Службата, защото в партньорството с всички останали служби, партньорски служби и в НАТО, и в страните от Европейския съюз, и в нашите служби важното е, уважаеми колеги, доверието между службите, а то се гради със стабилитет, а не с честата смяна. Ето това правим с тази промяна – даваме възможност на един, който е бил директор на тази служба.
Ние не променяме реда за назначаване. Ако е достоен, ако си е вършил работата, да може да си завърши и да има стабилитет в Службата. За това става въпрос основно, с което и част от колегите от БСП се съгласиха и внесоха такъв законопроект.
А що се касае до това военен или цивилен – беше цитиран Законът за отбраната и въоръжените сили. Е, ами то и Националната гвардейска част е част от въоръжените сили и там също са военнослужещи, нали? Никой не спори по това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Ще имаме ли реплика на изказването на господин Лазаров? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата, предстои гласуване.
Уважаеми колеги, подлагам на повторно гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване, приет от Народното събрание на 26 юли 2019 г.
Гласували 197 народни представители: за 134, против 57, въздържали се 6.
Законът за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване е повторно приет.
Законът ще бъде изпратен на Президента на Републиката за обнародване в „Държавен вестник“ в 7-дневен срок от получаването му съгласно чл. 101, ал. 3 от Конституцията.

Колеги, преминаваме към:
КЛЕТВАТА НА НОВИЯ ОМБУДСМАН.
Уважаеми народни представители, припомням Ви, че по време на вчерашното заседание, 4 септември 2019 г., предсрочно бяха прекратени пълномощията на омбудсмана при условията и реда на чл. 15, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 6 от Закона за омбудсмана – чрез прочитане и обявяване на подадената оставка. (Шум и реплики.)
Колеги, моля, заемете местата си!
Също така бяхте информирани, че на основание чл. 17, ал. 2 от Закона за омбудсмана заместник-омбудсманът встъпва в длъжността на омбудсмана до избирането на нов такъв.
С Решение на Народното събрание, прието на 28 януари 2016 г., за заместник-омбудсман е избрана госпожа Диана Петрова Ковачева. Съгласно чл. 12 от Закона за омбудсмана встъпването в длъжност като омбудсман става след полагане на клетва пред Народното събрание. Уведомих Ви, че на днешното заседание тя ще направи това.
Квесторите, поканете госпожа Ковачева да положи клетва. (Всички стават.)
Госпожо Ковачева, моля, повтаряйте след мен.
ДИАНА ПЕТРОВА КОВАЧЕВА: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и да защитавам правата на човека и основните свободи, като изпълнявам добросъвестно и безпристрастно правомощията си. Заклех се!“ (Бурни ръкопляскания. Председателят поздравява омбудсмана: „Честито!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля, седнете по местата си, госпожа Ковачева иска да каже няколко думи.
Заповядайте, госпожо Омбудсман.
ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Положих клетвата със съзнание за голямата отговорност, която поемам, и за важното значение на правозащитната функция на институцията на Омбудсмана. Ангажирам се с това моя основна грижа да бъдат правата и свободите на гражданите, както и задълженията срещу нарушения и неправомерни посегателства върху техните права.
Дневният ред на институцията на Омбудсмана, както и досега, ще се определя от хората и от техните проблеми. Широкият правозащитен мандат на омбудсмана, определен от Конституцията и Закона за омбудсмана, е в съответствие с най-високите правозащитни стандарти, определени от ООН. Именно по тази причина тази година институцията на Омбудсмана получи признание и най-високия правозащитен стандарт от ООН, което е признание и за България.
За мен това не е първият ден в институцията на Омбудсмана и аз съм наясно, че насърчаването и защитата на основните права и свободи на гражданите е доста широко понятие. Затова аз се ангажирам омбудсманът да е там, където са проблемите на гражданите, където има нарушени права, и с всичките си сили да отстоявам принципа и чл. 1 от Всеобщата декларация за правата на човека, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнства и права.
Наред с това, както и досега, разчитам на сътрудничеството на всички институции, включително и на сътрудничество от страна на Народното събрание и народните представители, защото институцията на Омбудсмана е така замислена, че омбудсманът може да посочи проблема, може да посочи решението, може да бъде упорит и настойчив в убеждаването на институциите да предприемат действия, но тяхно е задължението да го направят. По тази причина аз залагам на приемствеността, стъпвам на постиженията на трима силни омбудсмани, залагам на активността, залагам на добронамереността и на безпристрастността със съзнанието, че омбудсманът е винаги, винаги на страната на гражданите. Благодаря Ви за доверието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ковачева.
Ние всички Ви желаем успех!
Декларация от името на група.
Заповядайте, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Още в първия ден на есенната сесия на Народното събрание стана ясно, че пребоядисаните комунисти от БСП не са си взели никаква поука от загубата на евроизборите и в партизански план са възобновили своята жажда за власт. Днес в червената предизборна одисея показно и арогантно се хвърля червен кадър от най-висок ранг. Това е Омбудсманът на Републиката госпожа Мая Манолова, по-известна като госпожа Афера Костинбродска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Бившият вече.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: След провала на дамския тандем от пролетните избори Нинова – Йончева, очевидно в боя е призована да влезе третата в партията най-изкусна манипулаторка на общественото мнение и, забележете, представена като независим кандидат.
Едно е безкрайно ясно обаче: след като лидерката на лявата пустиня Нинова прибягна до този ход, краят на левицата в това си издание е настъпил. Да бъде издигнат кандидат за кмет – уж защитник на слабите и онеправданите, от партия като БСП, която винаги е потъпквала с демагогия, терор и грабежи съдбите на обикновените българи, е върхът на политическия цинизъм, а може би омбудсманът се завръща просто в истинското си амплоа.
Преди това трябва да отговоря на няколко въпроса, свързани с политическото ѝ битие като народен представител от БСП в периода 2005 – 2015 г.
Първо, при приемането на новия Граждански процесуален кодекс кой прокара текстовете в пленарната зала, свързани с изпълнителното производство срещу длъжниците, изцяло в полза на кредитори, банки и така нататък?
Второ, кой бе персоналният депутат на братя Галеви и кой пропагандираше налагането на бандитския модел на печално известните бизнесмени, като казваше, че той трябва да бъде приложен в много от населените места в страната? Ако случайно станете кмет на София, госпожо Манолова, ще приложите ли модела на братя Галеви на столичани?
Кой е вносителят на промените в Наказателния кодекс, станали известни като поправката „Ванко 1“? Тук трябва да се изясни, че ролята на Татяна Дончева е силно преувеличена, тъй като тя просто е защитавала текстовете така, както са изработени от вносителя Манолова. Кой внасяше поправките в Закона за Търговския регистър, с които три години подред се отлагаше влизането му в сила, за да могат определени фирми да го доработят? Кой защитаваше един митничар пред ръководството на МВР, че е станало някакво объркване и той нямал нищо общо с крупна контрабанда на цигари? Кой подаде сигнал в предизборния ден за размисъл на парламентарните избори през 2013 г., каква от изнесената информация в сигнала се оказа вярна? И най-вече: къде са моторните и въздухоплавателните средства с двойни дъна, които за броени часове преди изборите тогава трябваше да превозят нелегални бюлетини, включително и до чужбина? Отговорът е ясен.
Има още много въпроси, на които може би ще бъде даден същият отговор. Трябва да се напомни и начинът, по който се е водила кампанията на Мая Манолова при избора на омбудсман. При него не са подбирани никакви средства, за да печели подкрепа и тя най-добре може да обясни какви точно са били тези средства.
В заключение, още един интересен факт, касаещ юридическата грамотност на кандидат-кметицата. Откакто е встъпила като омбудсман са предявени десетина искания пред Конституционния съд на Република България за обявяване на противоконституционност на определени разпоредби от действащото законодателство. Интересно е колко от тях са били уважени.
Нека помолим медиите да направят тази справка, за да разберем как са били защитавани интересите на гражданите и трябва ли този съд да бъде причисляван към институциите, които са възпрепятствали изпълнението на задълженията на омбудсмана.
Уважаеми столичани, очевидно госпожа Мая Манолова е най-доброто, което БСП може да Ви предложи като кандидат-кмет за иначе прекрасния Ви град. По-добро от нея биха били единствено Елена Йончева и, разбира се, лидерката Корнелия Нинова, само че и двете в момента са заети – Йончева тръпне в очакване в Европарламента да ѝ бъде свален имунитетът заради проблеми с правосъдната ни система, Нинова пък актуализира новата си визия, заради която изключително успешно загуби евроизборите, включително в секция „Първа“ в родната ѝ Мизия. Още днес е ясно, че това ще ѝ се случи и на 27 октомври в избирателните секции на българската столица. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гърневски.

Продължаваме с последната точка за днес:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА.
Процедура.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Процедурата ми е към Вас, към Вашите функции и задължения като председател на Народното събрание и по осигуряване на възможността народните представители да изпълняват своите задължения съгласно Конституцията. За какво става въпрос?
Хора, които са допуснати в сградата в качеството си на съветници, но се представят за журналисти, системно ходят, пречат, спъват, бутат и се опитват да предизвикат скандал, като в последния случай. Аз един път идвах при Вас и обясних, че такъв проблем има, че се опитват да провокират колеги, за да стане бой и после едва ли не някой бие журналисти и се държи некултурно и неучтиво към тях.
В момента, в който Вие натиснахте звънеца за предстоящото гласуване на Закона за въоръжените сили и военното разузнаване, аз бях в кафето и идвам тук, той седи, държи ме за ръката, за да не мога да вляза в залата.
Извинявам се, аз трябва ли да бия някой, за да вляза в залата и да мога да гласувам? От едната страна държи камерата, от другата страна държи микрофона, опънал кабела в средата, за да стане скандал.
Господа, аз не искам, идвайки на работа, да се налага да се бия с когото и да е – било от опозицията като колега, било от управляващите, било от хора, които са допуснати по една или друга причина тук, в залата. Утре ще отида към кафето или към тоалетната, някой от тези хора ще вземе да падне, защото ще се престори, че е бит, и ще излезе, че народни представители бият някакви хора, представяйки се за журналисти или други хора, дошли в качеството им на съветници. Омръзна ми, идвайки на работа, да се съобразявам с всеки, който има кеф да си прави сензация или да си прави предаванията. Не може на влизане на входа, ето на тази врата, преди пет минути да седят двама души, представяйки се за журналисти, и да не ми дават възможност да вляза, а аз бързах да гласувам, защото все пак за мен кворумът е важен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: От коя медия са журналистите?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не искам да правя реклама. Ще Ви я кажа в лично качество. Не искам да създавам конфликт между политически сили, но това нещо се случва в няколко поредни случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Досещам се от коя медия са.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ще Ви кажа: колега имаше рожден ден и влезе в парламентарната група да почерпи, както правим всички нормални хора. Дойдоха, бутаха го, закачаха го само и само да не му издържат нервите, за да изгони този човек, който нито е канен там, нито нищо, само и само да стане скандал.
В момента трябва ли да пребия един съветник тук, в Народното събрание, за да си изпълня задълженията, и после ще кажете: как не те е срам, ти си изпратен там, за да правиш други работи, а не скандали и побоища?!
Добре, този човек се чуди какво да направи, за да стане скандал или да стане проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрах, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ако Вие не можете да се справите с тези задължения, да изберем друг председател, който може, но не искам, идвайки на работа, да се карам с когото и да е. На вратата ме спряха и се наложи да ги бутам, за да вляза да си изпълня задълженията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще взема мерки. Благодаря.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не е редно! Много се извинявам, но това става за пореден път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Наистина не е редно, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Три пъти съм идвал при Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Така е наистина. Благодаря Ви.
Още една процедура?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ОП): Взимам думата по същия проблем. Това, за което говори колегата, всъщност е проблем от година и половина. Две жалби изпращаме от народни представители от НФСБ и ВМРО срещу съответния човек. До този момент този човек не е отстранен. Скандалите, насилието и тормозът продължават и Вие, госпожо Председател, благосклонно гледате на всички тези безобразия. Явно този човек е много скъп за Вас, но ние мислим, че оттук нататък ще искаме Вашето отстраняване, защото не може да се работи по този начин. Мислим по този вариант.
Няколко пъти аз и колегите идвахме и Вие казахте: „Да, ще вземем мерки“. Тези мерки продължават от година, година и нещо. През това време ние сме обект на насилие, тормоз, провокации и удари от човек, който се представя за журналист, но той няма нищо общо с журналистиката и с журналистическата етика. Аз съм журналист от 35 години – такова нещо не съм видял! Ако за Вас, във Вашия край това е нещо нормално – по селата и в горите се борите с глигани, тук е Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля да се държите по-почтително от трибуната на Народното събрание, господин Касабов.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Или ще влезете в ролята си на председател, или Вашето място не е тук! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Касабов.
Има много хора, на които мястото им не е тук.
Ще взема мерки.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ОП, от място): Кога?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще разберете.
Заповядайте, госпожо Белова, да изчетете Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде гласуван допуск до заседанието на Народното събрание на доцент доктор Янко Иванов – заместник-министър на земеделието, храните и горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за допуск на заместник-министъра.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 954-01-59, внесен от народния представител Александър Сабанов на 6 август 2019 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 3 септември 2019 г., на което обсъди цитирания законопроект.
В заседанието на Комисията от Министерството на земеделието, храните и горите взеха участие Атанас Добрев – заместник-министър, и Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“. От Изпълнителната агенция по горите: доктор Фатме Демирова – началник отдел, и инженер Юлиян Русев – главен експерт. На заседанието присъстваха и представители на Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“.
Законопроектът беше представен от народния представител Александър Сабанов, който припомни, че подобно предложение е било внасяно в началото на годината и е имало за цел предприемането на превантивни мерки срещу разпространението на заболяването африканска чума по свинете, но поради обществената реакция е било отхвърлено. Затова новото предложение е по-скоро, за да подпомогне Министерството на земеделието, храните и горите в ограничаване на разпространението на заболяването в незасегнатите засега райони на страната.
В тази връзка със Законопроекта се предлага министърът на земеделието, храните и горите да може със заповед да променя сроковете за ловуване и да регулира числеността на дивечовите запаси при дивата свиня в случай на епизоотия. Заповедта ще се издава както и досега след съгласуване с министъра на околната среда и водите, по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Обжалването на заповедта няма да спира нейното изпълнение.
Министерството на околната среда и водите няма възражения по Законопроекта.
Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя по принцип текста на Законопроекта и предлага конкретни редакции за прецизиране на текстовете.
В последвалата дискусия народните представители от парламентарната група на „БСП за България“, от „Обединени патриоти“ и от „Движението за права и свободи“ подкрепиха Законопроекта, като заявиха, че според тях разпоредбата на чл. 54 следва да бъде по-обща и да не се конкретизира, че се прилага само при епизоотия при дива свиня, за да дава възможност за предприемане на мерки при всички случаи на поява на заболяване, независимо от вида дивеч. Същото становище беше изразено и от Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“.
След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 20 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 954-01-59, внесен от народния представител Александър Сабанов на 6 август 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Белова.
Ще има ли мотиви? Не.
Откривам разискванията.
Колеги, заповядайте.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложеният законопроект от колегите е свързан с възможността при сложна епизоотична обстановка – на каквато сме свидетели в България през 2019 г. с африканската чума по свинете, със заповед на министъра на земеделието и на околната среда да се променят сроковете за лов, като съответно това се съобрази с предложения, направени от Агенцията по храните, а също и от Изпълнителната агенция по горите.
Поне за трети път обсъждаме тази тема в Комисията по земеделието. Успехът е променлив. Не знам дали и промените, които в момента се предлагат за гласуване, ще решат въпроса предвид факта, че кризата с африканската чума в България е факт. Загубите са огромни и съответно намаляването на популацията на дивата свиня, защото така, както е записано, регулира числеността. Тя и сега се регулира. При епизоотична обстановка означава, че спрямо плановете тя трябва да бъде на много повече, отколкото при нормална обстановка. Съответно затова се изисква огромна координация между институциите, за да може Законът да изпълни своето предназначение.
Ние подкрепихме в Комисията предлаганите промени с усещането, че са необходими обаче много повече усилия между първо и второ четене – да се дефинира задачата, която се поставя с промяната в Закона и тя да реши именно въпрос, който, ако беше поставен миналата година, и беше реализиран, може би нямаше да стигнем до тази ситуация в момента. Даже не знам към настоящия момент колко са огнищата на африканската чума по свинете при дивите прасета. По едно време бяха 34 – 35, но почти всеки ден или в седмицата има промяна в бройката.
Така че това решение е закъсняло, но все пак като хора, които сме отговорни затова, което се случва в икономиката на държавата, особено в сектор „Свиневъдство“, ние го подкрепяме.
Искам да поставя един въпрос. Не ги виждам вносителите. Той възникна при мен след заседанието на Комисията и е свързан с прилагането на Директива 2009, която определя задължението на всяка държава при промяна на сроковете задължително да изпрати уведомление и необходимата информация за предлаганите промени в Европейската комисия. Това е ангажимент на страната и съответно искането веднага със заповедта тя да влезе в сила, ако няма съответното уведомление към Европейската комисия, направено по съответния ред, да не ни вкара в процедура, която съответно би застрашила прилагането на Закона. Защото съгласете се, че при такива промени, които са свързани с европейското законодателство и са под особения надзор на Европейската комисия, е възможно да се достигне до ситуация, в която влизането на заповедта в сила веднага, да създаде след това проблеми на държавата. Това е един въпрос, който между първо и второ четене трябва да намери своето решение и прецизиране, за да може идеята на Закона, която има в момента, да бъде реализирана. В противен случай ще бъде промяна, която няма да изиграе своята роля, така както на нас ни се иска, особено в ловния сезон, който започва стандартно от 1 октомври, но има възможност да бъде коригиран с промяната в Закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Реплики? Не виждам.
Продължаваме с изказванията.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както чухте от Доклада на председателката на Комисията, ние подкрепихме това предложение, този законопроект по принцип. За състоянието в страната с африканската чума не искам да се връщам. На всеки от нас е ясно докъде я докарахме.
За проблемите, които се причиниха с това заболяване, също няма да се връщам. На всеки от нас е ясно, че трябва да се предприемат много бързи и много адекватни мерки.
Предложените промени не са първи. Доколкото си спомням, на два-три пъти разисквахме този проблем в продължение на две-три години. Така или иначе този текст не намери реализация досега, поради което считам, че дори и днес, и на следващото заседание да гласуваме такива подобни текстове те ще са отново закъснели, но все пак по-добре късно, отколкото никога – както казва народът.
Така че идеята е хубава, за да може да се преборим с африканската чума по свинете при дивите прасета. При тези от задния двор и промишлените фирми успяхме донякъде да решим въпроса. Как го решихме? Ликвидирахме гостоприемника на болестта, тоест избихме всички прасета, но, за съжаление, случаите на африканска чума при дивите прасета в горите продължават. Колеги, ако имаме известен успех при питомните прасета – домашните и тези от големите ферми, то успехите при борбата с африканската чума при дивите свине в горите не са на същото ниво. Така че намирам идеята за хубава и полезна. Да се реализира колкото може по-бързо, за да можем да постигнем известен напредък и успех и там.
Това, което ме притеснява, е, че текстовете са много конкретни и за конкретния случай, както изразих становище и на самата Комисия. Между първо и второ четене вносителите или някой друг – трябва да се уточним… Законът би трябвало да има по-универсален характер, да не засяга точно определена ситуация, точно определена болест, защото не е ангажимент на Закона да решава конкретната ситуация. Според мен Законът трябва да бъде по-универсален и да обхваща динамичните обществени отношения, които се развиват. Днес говорим за африканска чума, утре можем да говорим за птичи грип, вдругиден за някакво друго заболяване. Това означава за всяко едно заболяване, за всеки вид животни ние да променяме Закона.
Молбата ми към вносителите е между първо и второ четене да се съобразят със становището, което беше изразено и от Министерството на земеделието, там са залегнали такива текстове, да се съобразят със становището на Националното сдружение на ловците и риболовците, където също има такива текстове, за да може този текст, който ще се гласува, предполагам, другата седмица, да придобие един по-универсален и по-общо действащ характер.
Втората ми забележка към Законопроекта е да се вземе предвид и тази празнота, която в момента съществува. Колеги, с тези предложения в Закона за лова ние не обхващаме едни много големи територии в нашата страна. Имам предвид защитените територии и резерватите. Законът няма приложение в тези територии. Това означава, че всички животни от горските територии, където важи Законът за лова, животните ще се изместят в защитените територии и резервати. Така че предложението ми е между първо и второ четене да решим и този въпрос, за да можем да обхванем колкото се може по-голяма част от територията на нашите гори.
С тези забележки и с тези очаквания за такива промени между първо и второ четене ние ще подкрепим предложения законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Абазов.
Има ли реплики? Не виждам.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Динков, заповядайте.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Проблемът с африканската чума се коментира от 2014 г., когато бяха първите примери в Прибалтийските държави. Типично по нашенски и администрацията, и населението, и ловците си мислеха, че при нас ще се размине, а тя нахлу с голяма сила.
През изминалата година и през тази година пролича липса на координация, променяне на условия и ред други разпоредби във връзка с мерките, които се прилагат за ликвидиране на африканската чума. Вярно е, че при нас са обхванати доста повече територии, но има и примери, където държави като Чехия са се справили много бързо, макар и на по-малка територия. Опитът на други държави би трябвало да се ползва в това отношение.
През миналата година имаше много проблеми по отношение на загробването на животните, по отношение даването на проби, по сроковете за връщане на пробите, по съхранението на животните в хладилни камери и така нататък. Да се надяваме, че през тази година с това, че вече има повече лаборатории за изследване, този въпрос ще бъде компенсиран и решен в добри срокове.
Има европейски държави, където се използват и други методи като специални контейнери, където се слагат животните, и които се извозват на автомобил в екарисажи. По разчетите на Съюза на ловците около 3000 контейнера биха свършили работа за ловните райони в България.
Много се разчита и на индивидуалния лов, като за него се дава определена компенсация от държавата, но за нашите условия индивидуалният лов не може да свърши работа, защото условията, в които трябва да се ловува сега, не са подходящи за такъв лов, пък и ловните дружинки обикновено гледат песимистично на индивидуалния лов, тъй като си мислят, че по време на такъв лов могат да бъдат отстрелвани и друг вид животни.
Считам, че координацията между отделните институции и Съюза на ловците, и мерките, които се предлагат, трябва да бъдат разглеждани ежемесечно, независимо от това, че сега приемаме този проектозакон, за да може да има наистина ефективност при борбата с африканската чума и за да могат ловците наистина да помогнат.
Ние се надяваме, че с мерките, които ще бъдат възложени, трябва да се намали популацията до 0,5 прасета на 100 хектара, даже някои коментират и 0,3, което е твърде оптимистична цифра, но, ако наистина няма координация, тези желания няма да бъдат постигнати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Динков.
Има ли реплики? Няма.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние разглеждаме този законопроект, който, за съжаление, не влиза за първи път в тази зала. По някаква причина, неясна за мен, той беше отхвърлен досега, въпреки мотивите, разговорите, примерите, които сме давали през годините, защото говорим за години назад. Алармата за африканската чума по свинете беше подадена много, много отдавна, а тук се възприемаше като нещо имагинерно, нещо, което по никакъв начин няма да ни засегне, но една сутрин се събудихме и тя се оказа в нашите дворове, в нашите стопанства и един цял отрасъл е заплашен от съществуване.
Безспорно е, че нашата парламентарна група ще подкрепи този закон, но не трябва да си затваряме очите за това, което мина, и това, което предстои, защото основният проблем, който аз набелязвам и съм го набелязал през предходни периоди, е прилагането на Закона. Аз не съм убеден, че този закон ще бъде прилаган в тази степен, в която се очаква, за да даде необходимите резултати.
Няма да забравя тук с предходния министър Порожанов на контрол колко сме си говорили на тази тема и как господин Порожанов упорито бягаше срещу необходимите мерки, които трябва да се вземат, за да се ограничи разпространението на тази тежка болест, която в момента е тук, и никой не знае как да се справим с нея.
Уважаеми колеги, аз не съм убеден и че след приемането на Закона Министерството на земеделието ще тръгне в пълна степен да вземе необходимите мерки да се ограничи популацията на дивите прасета. Както тук колегата Абазов постави въпроса за защитените територии, аз поставям въпроса и за частните ловни стопанства – как ще се процедира в тях? Как ще се уредят взаимоотношенията между стопанисващите подобни участъци и Министерството на земеделието, което получава пари от тези гори?
МАРИЯ БЕЛОВА (ГЕРБ, от място): Има договори, договорни отношения.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Именно подобен род разсъждения ни поставят в ситуация да се съмняваме в ефективността от това, което се случи. Искрено се надявам в дебата между първо и второ четене всички тези подробности да бъдат изчистени. В противен случай ще бъде един пореден неработещ закон, защото и за началото на ловния сезон вече е изтървано да се удължава срокът. Може би се има предвид да се удължи срокът на ловния сезон. Въпреки заповедите на министър Танева да се допуска индивидуален лов, да се намалява популацията – такова нещо, мога да Ви кажа, не се случва. Никъде не се намалява в момента популацията на дивата свиня, а тя е основният разпространител на тази болест и в частните стопанства. Сериозно поставя под съмнение ефикасността на администрацията изобщо и нейното желание да се справи с този проблем.
Колегата Динков постави въпроса за екарисажите. Какви екарисажи бе, колеги! Те не работят, тях ги няма. Целенасочено тези екарисажи се закриха, отнема се лицензът, на някои се върна и продължава Министерството и Българската агенция по безопасност на храните да не контактуват с тях и да не подписват договори с тях, при положение че това е най-сигурният начин да се обезопасят тези опасни отпадъци от трупове на животни, които се евтаназират в съответните ферми.
Именно по тази причина всичко, което се прави тук, го считаме и за закъсняло и че едва ли ще даде необходимия ефект. Затова отговорността ще бъде търсена изключително сериозно както от Министерството на земеделието и храните, така и от Българската агенция по безопасност на храните, които неслучайно в момента и Прокуратурата проверява заради бездействия и действия, които са ощетили и продължават да ощетяват българските стопани. И никой не взима отношение по тази тема. Никой не се интересува и темата не се повдига. Вие много добре знаете, че тази агенция е под личното командване на господин премиера. Дори министърът не е отговорен за действията на служителите на тази агенция.
Колеги, искрено се надявам това, което гласуваме днес, да даде някакъв ефект, но, за съжаление, съмненията остават. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 954-01-59, внесен от народния представител Александър Сабанов.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Приема се.
Процедура – госпожа Белова.
МАРИЯ БЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, на основание чл. 83, ал. 1, моля срокът за предложения между първо и второ гласуване да бъде съкратен на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Мария Белова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 31 юли 2019 г. до 4 септември 2019 г.:
Постъпило е питане от народните представители Атанас Стоянов, Александър Сиди и Калин Поповски към Нено Димов – министър на околната среда и водите, относно политиката на Министерството на околната среда и водите относно термичното третиране на отпадъци в страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 септември 2019 г.
Писмени отговори от:
- министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народните представители Георги Стоилов, Димитър Данчев и Иван Иванов;
- министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на два въпроса от народния представител Кристина Сидерова;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Александър Мацурев;
- министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Иван Вълков;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народните представители Анелия Клисарова и Нона Йотова;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Милен Михов;
- министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народните представители Манол Генов и Георги Гьоков;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Румен Гечев и Валентина Найденова;
- министъра на финансите Владислав Горанов на 10 въпроса от народния представител Дора Янкова;
- министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народния представител Николай Цонков;
- заместник министър-председателя Томислав Дончев на въпрос от народния представител Николай Тишев;
- министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Севим Али.
Започваме с отговорите на въпроси.
Първа ще отговаря госпожа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи, на питане от народния представител Антон Кутев относно правителствените политики в областта на националната сигурност в контекста на изострящата се глобална геополитическа среда.
Заповядайте, уважаеми господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Едно от най-важните неща според мен, които се случват в света през последната половин година, е излизането на двете ключови държави – на Съединените щати и на Русия, от Договора за ликвидиране на ракети със среден обсег на действие. Както знаем, това беше направено на 1 февруари 2019 г. от Съединените щати. В отговор на това действие на 2 февруари 2019 г. от Договора за ракети със среден обсег на действие излезе и Русия. Това според мен променя външнополитическата обстановка в почти същата степен, в каквато тя беше преди около 30 години променена, когато е подписан този договор. Това според мен е изключително важно за всички участници в глобалната политическа игра, особено пък за държава като България.
Защо казвам, че е важно особено за държава като България? Безспорно като членове на НАТО и на Европейския съюз имаме определени ангажименти, определена доза, надявам се, на гаранции за нашата сигурност. В същото време ние сме достатъчно малка сила в цялата тази игра и определено фактът, че глобалното равновесие на силите се нарушава, няма как да не се отрази на нашата собствена сигурност. Между другото, в контекста на това през юли 2017 г. на една конференция на ООН се изработва правно обвързващ документ за забрана на ядрените оръжия, който може да доведе до тяхното пълно премахване – цел, която се споделя от 122 държави. Договорът е открит за подписване и ратификация от страна на различните държави – членки на ООН, от 20 септември 2017 г.
В тази връзка, както и във връзка с изтеглянето на двете държави – на САЩ и на Русия, от Договора за ракети за среден обсег, като пряко действие Европейският парламент с резолюция относно бъдещето на Договора за ликвидиране на ракети със среден обсег на действие и въздействието върху Европейския съюз, излиза с Резолюция № 2574 от 2019 г., гласувана на 14 февруари 2019 г., където призовава многостранното ядрено разоръжаване да бъде приоритет на външната политика и политиката на сигурност на държавите членки. Преди действията на САЩ и Русия по Договора резолюцията подчертава, че подобно развитие на ситуацията представлява заплаха за едни от най-важните приоритети на Европа в областта на сигурността, както и за европейската и световната сигурност и мир.
Пак там се обръща внимание, че европейската сигурност следва да стане неделима и се призовава всички държави – членки на Европейския съюз, както и държавите – членки на НАТО, да действат съобразно с това. Тоест очевидно е, че отказът на Русия и САЩ от Договора поставя заплахи пред европейската, респективно пред българската сигурност. Това е доказано както от документите на европейските институции, така и от чистата логика на това какво правим през последните 30 години с нашата държава и с нашата Концепция за сигурност.
Във връзка с това моето питане е: какви са конкретните политики на правителството, с които ще гарантираме националната сигурност на България в очевидно изострящата се глобална геополитическа среда, като имате предвид, че този въпрос беше зададен преди повече от два месеца? Междувременно през месец август този договор вече беше денонсиран. Аз се опитах да задам въпроса в някакъв контекст преди това да се случи, но, за съжаление, се оказа твърде мудно цялото това наше взаимодействие, и то не по друга причина… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Последни думи, госпожо Председател.
…а по тази, убеден съм, че въпросът не е към Вас, а е към Бойко Борисов, и това, че в момента Вие стоите тук, а не Борисов, според мен е част от нарушение на Правилника на Народното събрание, но това е друга тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кутев.
Заповядайте за отговор, уважаема госпожо Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Заместник-председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, безспорно питането Ви е изключително актуално. Съгласна съм с Вашата оценка и с това, което цитирахте като резолюция на Европейския парламент, че международната система по отношение на сигурността и разоръжаването е изправена пред нови предизвикателства след денонсирането и прекратяването на Договора за неразполагане на ракети със среден и малък обсег, по който договор всъщност бяха тези две страни. Това беше двустранен договор, а не многостранен.
Но, тъй като питането Ви е доста по-широко, доколкото засяга целия спектър от политики за гарантиране, които са геостратегически, политически, икономически, военни, инфраструктурни, финансови, информационни и така нататък, в рамките на пет минути ще маркирам само основните, съвсем телеграфно, политики за сигурност на Република България. Ще се спра малко по-подробно на двата договора, които споменахте.
Политиката за национална сигурност на България се ръководи от приетата от Народното събрание, от Вас, Актуализирана стратегия за национална сигурност, като основните акценти от Стратегията са разписани и в Програмата за управление на правителството на Република България 2017 – 2021.
Целта на нашето правителство е да води миролюбива, активна и ефективна външна политика на база взаимноизгодно сътрудничество в защита на националните интереси. Тя, разбира се, е в съответствие с принципите и целите на Устава на ООН, а и също в унисон с ценностите на съюзите, в които членуваме – основно Европейския съюз и НАТО, като целта е защита на мира, сигурността, стабилността, развитието и просперитета. Всъщност това са целите, изведени на челно място.
Отдаваме приоритетно значение на многостранния подход, като считаме, че членството на Република България в НАТО е стратегически избор и един от основните гаранти за националната сигурност.
Друг такъв елемент – нещо, което Вие споменахте във Вашето питане, е участието ни в ревизирането на обща политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз.
Инициативите и действията на Европейския съюз и НАТО остават определящи за укрепването на международната сигурност. Отстоявайки нашите собствени интереси, ние сме активен участник в процесите на развитието на двете организации.
Не знам дали имам време да маркирам конкретни политики, които са в унисон с това. Едното е изключително активната ни работа по отношение на европейската и евроатлантическата интеграция на държавите от Западните Балкани – знаете, че това са съседни държави и тяхната сигурност и просперитет е пряко свързана с нашата; усилия по привличане на инвестиции, както и напредък в сферата на енергийната сигурност и диверсификацията на доставките на енергийни ресурси. В тази връзка бих посочила конкретни инициативи в отношенията с големите страни от Европейския съюз – САЩ, Япония, Руската федерация, Китай, Египет и други. Същото се отнася и за страните от Централна Азия и Кавказкия регион.
Това наистина са много малка част от нещата. За съжаление, нямаме достатъчно време.
Но сега по двата конкретни договора – споменатият от Вас и касаещ ядреното оръжие, контрола и средства за неговата доставка. Нашата политика е открита и последователна и се осъществява в съответствие с членството на двете организации. Ние сме страна по всички ключови международноправни инструменти в областта на контрола, на въоръженията и неразположението, и разоръжаването.
По отношение на ядреното разоръжаване. Още от самото начало ние сме изцяло ангажирани с изпълнението на Договора за неразпространение на ядрено оръжие, който за нас влиза в сила през месец март 1970 г. До момента към него са се присъединили 190 държави, почти всички държави – членки на ООН, пет от които са официално признати за ядрени сили: САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай. Това всъщност са и членките на Съвета по сигурност – постоянните членове към ООН. Всъщност три ядрени държави не са се присъединили. Северна Корея излезе официално, но излизането не беше признато от международната общност.
С този договор се създава съществуващата система за неразположение на ядрено оръжие и ефективно действаща система за контрол. С него е създадена Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), която, освен че почти 50 години допринася за развитието на мирния атом, осъществява и верификационния процес върху ядрената програма на Иран.
Както вероятно Ви е известно, Договорът за неразположение на ядреното оръжие всъщност за първи път поставя крайна цел – постигане на свят без ядрени оръжия.
Друга важна стъпка по пътя към ядреното разоръжаване би била започване на преговори по договори за забрана на бързо разпадащи се материали и производството на ядрени взривни устройства в рамките на Конференцията по разоръжаване.
Не съществуват преки пътища за постигане на пълно и необратимо ядрено разоръжаване. То е възможно единствено с участието на всички ядрени държави и ядрени технологии, при отчитане на различните аспекти на сигурността и след създаване на универсална и надеждна система за проверка за верификация. Поради това подписаният през месец септември 2017 г. в Ню Йорк и цитиран от Вас Договор за забрана на ядрени оръжия не би могъл да доведе до краен резултат.
Първо, защото държавите, притежаващи ядрени оръжия, не са и няма да бъдат страна по него – всичките държави, дори и тези пет, които са се присъединили и са страна по договора от 1970 г.
Второ, нито едно ядрено устройство – глави, преносители и така нататък, няма да бъде премахнато, с което няма да бъде постигната и целта му.
Трето, подкопава системата за неразположение и неразпространение на ядрено оръжие, създадена с договора от 1970 г.
Четвърто, не създава надеждна система за контрол върху унищожаването на такъв тип оръжие.
Пето, не е договорен в рамките на установените форуми за разоръжаване на ООН, с което отново се подкопава съществуващата архитектура на международната сигурност.
С други думи, той е мъртвороден и няма да допринесе за свят без ядрени оръжия, поради което България не може да се присъедини. Не се е присъединила нито държава, съюзник в НАТО, нито една от ядрените държави.
По отношение на втория договор – за премахване на ракети със среден и малък обсег на действие, както казахте и Вие, че през последните 30 години този договор бе сред основните стълбове на европейската сигурност, преди всичко на европейската сигурност. С него бяха премахнати цял клас ракети. Следва да се има предвид обаче, че страните бяха само две, както казах – САЩ и Руската федерация като приемник на СССР. За да съществува обаче един договор, той трябва да се прилага и от двете страни. Още от 2014 г. има официални призив и данни от страна на НАТО Руската федерация да се върне към изпълнение на Договора. За съжаление, и на последната среща в НАТО всичките външни министри, не само от Европейския съюз, призовахме и двете страни да се придържат към изпълнението, защото този договор е наистина важен основно за европейската сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Много просрочихме времето, госпожо Вицепремиер. Има и уточняващи въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Знам, но толкова много въпроси…
Така че заедно със съюзниците в НАТО оставаме отворени и ангажирани с диалог с Русия. Надяваме се в бъдеще да започнат преговори за нов подобен договор, в който да бъдат ангажирани не само САЩ и Русия, но например и Китай, и други държави.
Не желаем нова надпревара във въоръжаването и насърчаваме запазването на постигане на Договора за премахване на ракети със среден и малък обсег. Ще участваме и продължаваме да участваме в консултациите по темата на всички нива в рамките на Европейския съюз и НАТО.
Съжалявам, имам още какво да кажа, но наистина просрочихме много времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Ще имате такава възможност.
Заповядайте, господин Кутев, за два уточняващи въпроса.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, колеги!
Госпожо Захариева, ние всъщност с Вас дотук направихме едно нещо: констатирахме, че ситуацията не е добра и че се влошава. Мисля, че тук нямаме различия в мнението си.
Проблемът в цялата тази работа е, че – да, ние сме партньори и в НАТО, и в Европейския съюз, но в същото време България е особено засегната именно от отпадането и от денонсирането на този договор, защото ракетите със среден и малък обсег са точно тези ракети, които на практика стигат до нашата територия, ако говорим за някакъв бъдещ конфликт.
Политиката на сигурност е политика, която предлага това. Тя предполага бъдещи конфликти, в които ние търсим начин, по който да гарантираме нашата сигурност. Именно в този контекст, именно в държава като България, която се намира на специфично географско положение и в която точно тези ракети със среден и малък обсег стигат до нас – защото те не стигат до Германия на практика поради чисто географски причини, и в случай, че в България имаме и купуваме едни осем или девет самолета, тоест нашата политика за отбрана е изключително ограничена, а в същото време на практика се оказваме цел, защото имаме бази на НАТО, тоест ние сме особено уязвими в контекста на европейската политика и на участието ни в НАТО по отношение на този договор.
Именно затова Ви зададох това питане. Защото проблемът тук не е в това дали и до каква степен участваме в общите системи на НАТО. Ние участваме, слава богу, и това, разбира се, е единственият шанс, който имаме, но ние би трябвало да предприемем други допълнителни действия, за да гарантираме сигурността, защото рискът за България е много по-голям, отколкото за Съединените щати при денонсирането на този договор. Затова Съединените щати си позволяват много по-лесно да излязат от него. И именно затова моите два въпроса са – аз не съм машинистът и не съм натоварен с отговорността да водя тази политика, но си представям поне два пътя, които са всъщност уточняващите ми въпроси.
Първият път е: имаме ли някакви специални отношения към Русия? Ако приемем, че от гледна точка на НАТО тя е основната заплаха за България в случай на конфликт, ние имаме ли специални отношения към Русия? Имаме ли някаква специална политика, с която да гарантираме, че евентуални военни заплахи могат да бъдат най-малкото обсъждани или по някакъв начин да сме третирани с друг аршин, а не с аршин, с който третираме Германия или Съединените щати? Това е първият въпрос.
И вторият е: имаме или нямаме – какъвто и да е отговорът на първия – ние търсим ли начини в рамките на НАТО да си гарантираме нашите възможности и нашата сигурност по друг особен начин? България не е малка държава…
Приключвам, госпожо Председател.
България не е малка държава за рамките на Европейския съюз. Ние сме средна държава в рамките на Европейския съюз и това трябва да се знае. Държави като нашата обаче в едни глобални, военни и политически конфликти винаги са ставали жертва. Но са ставали жертва, защото сме били недалновидни и това нашата история много често го доказва. Липсата на далновидност, липсата на предвиждане на това какво може да се случи, липсата на подходящо позициониране – защото, окей, членове на НАТО и на Европейския съюз, това обаче в дадения случай – на повишен риск за България, не ни гарантира.
Затова моите въпроси са тези: какво правим в конкретната си политика по отношение на Русия? Какво правим в конкретната си политика по отношение на осигуряване на специална сигурност за България в рамките на НАТО, благодарение на това че ние сме подложени на повишен риск?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кутев.
Госпожо Вицепремиер, заповядайте за отговор на уточняващите въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Господин Кутев, ще си позволя да Ви поправя – всъщност ракетите стигат до територията на цяла Европа, не само на Германия, но и на Франция, и на по-далечните държави.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България, от място): На 500 километра са.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Петстотин са малките, за среден и малък обсег. Но така или иначе, този спор е излишен.
Това, което България прави, както самият Вие казахте, е част от един отбранителен съюз. Решенията, в които България активно участва при формирането, не само при обсъждането им, на НАТО, е наистина призоваване за започване на преговори за нов договор, ако трябва и многостранен. Най-голямата гаранция и защита е просто да се въздържим, въпреки липсата на договор, да се разполагат такива ракети и от страна на Руската федерация по същия начин в близост до границите на НАТО.
Така че към настоящия момент са, разбира се, стъпките, които сме предприели заедно със съюзниците – съвместни учения, засилване на разузнаването и обмена на информация, въздушни и противоракетна отбрана и така нататък. Това са по-скоро нещата в сферата на отбраната, но най-важното е дипломатическите усилия за връщане на преговори, започване на преговори по нов договор.
Истината е следната: договор, който не се спазва от една от страните, няма как да бъде договор. В един момент като че ли интересите и на двете страни по него съвпаднаха, тоест неговото прекратяване. И тук не беше толкова по отношение на Европа и заплахата от Европа, а по-скоро от заплахата от Китай. Така че неслучайно и призивите на съюзниците в НАТО, мисля, че се присъедини и Русия към тях, е за преговори на многостранен договор с включване на Китай в него.
Готова съм много по-дълго да говорим за това и считам, че тук, по отношение на интересите на България, всички трябва да обединим усилия. Някои от нещата няма как да кажа открито – нека, ако желаете, да обсъдим това в блицконтрол на Комисията по външна политика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер.
Господин Кутев, възможност за изразяване на отношение към отговора – заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Вицепремиер! Да, аз очаквах така да се развие разговорът. Безспорно усилията за търсене на нови договори оттук нататък са важни – всъщност това е основното, което трябва да се гарантира отново. Пробивът, който беше направен преди 30 години, не вярвам скоро да се повтори. Действително са повече международните играчи.
За мен обаче е важно все пак, аз се опитах да наведа на тази мисъл, за мен важни са две неща. Първото е, че в края на краищата в целия този контекст България според мен, независимо от всичко друго – между другото резолюцията на Европейския парламент показа достатъчно добре, че това е възможно, трябва да поддържа различни политики, особено към Русия. Защото ключов фактор като Русия в момента, няма никакъв смисъл да бъде изнервян, особено пък в контекста на последните наши два-три дена с Вас, където аз лично не видях никакъв смисъл от това изостряне на дипломатическия тон, най-малкото не е в наш интерес. Това обаче е подробност, това е малката част от цялата тази работа. По-голямата е ние имаме ли план за действие за това как да се гарантираме в максимална степен с държава като Русия, в която между другото ние в момента имаме пряк интерес. Ние очакваме част от „Турски поток“ да дойде в България. За последната година няма институция, която да не е била в Русия – в смисъл президент, министър-председател, председател на Народното събрание. Ние всички се изредихме на срещи да ходим, да гледаме, да си договаряме някакви интереси. И въпреки това ние продължаваме по някакъв начин да си изостряме отношенията там.
А по отношение на сигурността това пък е ключово, тоест аз това не го разбирам. Мисля, че там на нас ни трябва особено специална политика по много причини, най-вече икономически и на сигурността. Това е едната част от нещата.
И втората част от тези действия според мен на нас ни трябват конкретни действия по отношение на НАТО. Аз не претендирам да знам какви са, но пак се връщам на това: ние трябва да си гарантираме с особена сила нашите интереси в НАТО по простата причина, че ние сме подложени на по-голям риск. Ние сме много близо до Русия, ние сме държава със съответните бази на НАТО и в същото време сме с много малки възможности за самоотбрана от гледна точка на отбраната. Именно затова между другото бях насочил този въпрос не към Вас, а към министър-председателя. Защото това не е въпрос, по който трябва да отговаря само външният министър, защото той касае и Министерството на отбраната – касае поне две-три ключови ведомства.
Приключвам, госпожо Председател.
Ако сега отговаряше министър-председателят, аз съм сигурен, че щеше да имаме много по-пълноценен отговор на това, което е и моята забележка към ръководството на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кутев.
Позволете ми да благодаря на госпожа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи.
Продължаваме с въпрос към господин Бисер Петков – министър на труда и социалната политика. Той ще отговори на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов относно помещаване на дирекция „Бюро по труда“ в Шумен.
Заповядайте, господин Иванов, да зададете въпроса.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, въпроса го зададох още юли месец, но поради ваканция и важни ангажименти може би днес дискутираме тази тема.
Въпросът е продиктуван от следното: съгласно обявление на частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд – Шумен, е обявена за публична продан сградата, в която се помещава дирекция „Бюро по труда“ – Шумен. Датата, която е отбелязана там за публична продан, беше 31 юли. Може би днес ще ни осветлите какво се е случило, защото все пак това касае работата на една дирекция от Вашето ведомство. Моля да ми отговорите: какви мерки са предприети, за да не се отрази това на дейността на цитираната структура от Агенцията по заетостта, а именно започналото изпълнително производство? Какви разходи са предвидени за излизане от създалата се ситуация и за чия сметка са? Може ли да ни отговорите: знае ли се за това нещо, взети ли сa предварително някакви мерки да се избегне този казус, за да не бъдат ощетени най-вече гражданите и служителите? Влизал съм вътре, знам какви инвестиции са направени, най-вероятно от Министерството на труда и социалната политика, за да се преустрои сградата, за да бъде използвана за тази цел и, разбира се, притеснението за бъдещето остава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Съгласно обявление от 22 април 2019 г. на частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд – Шумен, е обявен за публична продан партерен етаж от административна сграда, в която се помещава дирекция „Бюро по труда“ – Шумен. В тази връзка Агенцията по заетостта потърси съдействието на областния управител на област Шумен и кмета на община Шумен за предоставяне на друга подходяща сграда. След кореспонденция и проведени разговори с двете институции с писмо отговор до Агенцията по заетостта кметът на община Шумен изразява готовност за съдействие с предложение за сграда общинска собственост, за която има и решение на Общинския съвет, град Шумен.
В тази връзка Агенцията по заетостта е предприела следните действия: извършен е оглед на предложената сграда с цел осигуряване на помещение за изпълнение функциите на Бюрото по труда и е възложено изготвяне на техническо задание за извършване на строително-ремонтни работи в сградата в частта електро, ВиК, структурно окабеляване, отопление, ВЕИ инсталация, както и ремонтни работи, на базата на което ще се изготви количествено-стойностна сметка.
Извършване на основен ремонт се налага поради състоянието на предложената сграда и с оглед спецификата на предоставените от дирекция „Бюро по труда“ услуги, а именно: обособяване на зони за обслужване на търсещите работа лица и работодателите, създаване на Център за работа на групово и индивидуално информиране, консултиране и професионално ориентиране, както и осигуряване на съвременно техническо оборудване.
След изготвяне на количествено-стойностната сметка ще бъдат предприети действия за осигуряване на необходимите средства за капиталови разходи по бюджета на Министерството на труда и социалната политика, тъй като в бюджета на Министерството на труда и социалната политика за тази година няма предвидени капиталови разходи за основен ремонт на предложения имот. В случай, че средствата за капиталов ремонт на сградата бъдат осигурени, ще се предприемат последващи действия за сключване на договори за предоставяне на сградата за нуждите на дирекция „Бюро по труда“ – Шумен, между община Шумен и Агенцията по заетостта.
Същевременно, отчитайки че недвижимият имот е собственост на УНИВЕРС ЕАД в ликвидация, дружество, чийто едноличен собственик на капитала е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в средата на месец юли се обърнах писмено към министъра на регионалното развитие и благоустройството с молба да не бъде допусната продажбата на държавна собственост, както и да бъде защитено предоставеното на дирекция „Бюро по труда“ – град Шумен, безвъзмездно право на ползване и стопанисване на обособените части от сградата.
На база на разменената кореспонденция се проведоха и експертни срещи по въпроса. Усилията ни за намиране на решения за проблема в тази насока продължават.
Междувременно в отговор на част от Вашия въпрос за сроковете на подаване на писмени наддавателни предложения в двете проведени процедури със срокове съответно 22 май и 31 юли не са постъпили такива, като към настоящия момент не е обявена нова публична продажба на имоти. Това не ни успокоява. Работата ни за намиране на решение продължава. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Иванов, заповядайте – имате думата.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Изключително притеснително е, когато от трибуната се чува от член на кабинета, че държавата не полага усилия и грижи за собствената си недвижима собственост. Не говоря за Вас като министър на труда и социалната политика, защото тази сграда, както и Вие казахте, е собственост на дружество – собственост на Министерството на регионалното развитие. Това е, меко казано, безстопанственост, защото една сграда на три етажа се продава от частен съдебен изпълнител за 300 хил. лв.
Слушах Ви внимателно и разбирам къде ще настаните тази сграда и какво Ви предлага общината. Това е едно бивше училище, така нареченото Пето основно, което е в окаяно състояние, ама наистина в окаяно състояние. Там ще трябват милиони, уважаеми господин Министър, за да бъде направено годно за ползване от дирекция „Бюро по труда“ – град Шумен, и гражданите. Първо е неудобно за достъп.
Не разбирам каква е сложността да се направи необходимата комуникация и ако трябва решение на Министерския съвет, да може да се запази тази сграда, защото 330 хил. лв. – не знам по каква причина и как се е стигнало дотам държавно дружество да бъде сложено на масата за продан. Изключително брутално е една такава институция като Бюрото по труда да бъде сложено на тезгяха и да бъде продавано от частен съдебен изпълнител. Имали сме случай болница да се продава от частен съдебен изпълнител, което е изключително неприятно. Надявам се това нещо да не остане като дежурно в политиката на това правителство. Нека да се вземат някакви мерки. Предложете ако трябва на Министерския съвет между двете министерствата да се направи съвместна работна група, да се покрият тези задължения и да остане тази служба там.
В противен случай ще се видите принуден да харчите милиони, които няма да Ви дадат и следващата година да ги изхарчите, защото това е едно изоставено училище от години – поне от шест, седем години е изоставено, за нищо не се ползва, то се руши. Не знам какво ще направите вътре. Наистина нека да не остава като белег, нека да не бъде емблема, защото очевидно в тази посока се върви – нестопанисването на държавната собственост от самите министерства, което е един лош знак за всички служители надолу по веригата – министерства и различни структури, да не се грижат за собствеността си.
Изключително сме притеснени за случващото се и се надявам да вземете мерки в тази посока, защото на следващата публична продан съм убеден, че цената ще бъде драстично намалена и някой ще го вземе на безценица, и ще се чудите какво да правите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов.
Да чуем Вашата дуплика, господин Министър – заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, разбирам, че Вие сте добре запознат с проблема и с търсените решения. Както казах, два варианта на решение всъщност разглеждаме и сме предприели като действия. От една страна, от Агенцията по заетостта, чието поделение се намира там, и от друга страна, усилията на Министерството на труда и социалната политика да намери решение, доколкото се касае за имот, който е държавна собственост и е обявен на публична продан за погасяване на едно задължение, което е значително по-малко от стойността му. Така че неслучайно подчертах в отговора, че усилията ни по втория вариант продължават и аз лично ще се концентрирам в тази посока. Надявам се да бъде намерено решение в тази ситуация, което, от една страна, да запази възможността на дирекция „Бюро по труда“ да ползва помещенията, които, както Вие потвърждавате, са добре оборудвани за целта, и същевременно държавата да си запази един имот, който е държавна собственост.
Моите усилия ще бъдат в тази посока, но другите действия бяха предприети като един допълнителен вариант за решаване на проблема, ако другото решение не бъде постигнато по причини, които не зависят само от Министерството на труда и социалната политика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Позволете ми да благодаря на господин Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, за неговото участие в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпросите към госпожа Десислава Танева – министър на земеделието, храните и горите.
Първо, тя ще отговори на въпрос от народния представител Васил Антонов относно компенсиране на загубите на фермерите в резултат на констатирани огнища на африканска чума по свинете в селища от община Никопол и други дунавски общини в Плевенска област.
Заповядайте, уважаеми господин Антонов – имате думата.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема министър Танева! Правя уточнението, че моя въпрос го внесох в канцеларията точно преди два месеца – на 5 юни 2019 г., но това не го прави по-малко актуален днес.
В началото на месец юни Българската агенция по безопасност на храните потвърди наличието на огнища на африканска чума при свинете в Плевенски регион. В резултат на това институциите предприеха незабавно мерки за контрол и ликвидиране на заболяването.
На 4 юли започна принудителното убиване на свине в личните стопанства в селата Жернов, Въбел, Муселиево и Евлогиево. Това са всъщност първите четири огнища, в които се появи африканска чума по свинете. След това масово тези огнища се разпространиха много бързо в съседни области и съседни населени места. Това са тежки загуби за хората, които живеят в един от най-бедните райони на Европейския съюз.
Моля, госпожо Министър, да отговорите в какъв срок и какви мерки ще предприемете Вие и повереното Ви Министерство за ликвидиране на бедствието, както и за пълното компенсиране на фермерите и личните стопанства за унищожените животни?
Към днешна дата знае ли се колко са огнищата на поражение с африканска чума по свинете? Благодаря Ви и очаквам Вашия отговор, и имам още допълнителни, уточняващи въпроси към тази тема. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Антонов.
Уважаема госпожо Министър, заповядайте – имате думата за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Антонов, да, и аз ще започна моя отговор с уточнението, че отговарях на парламентарни въпроси и питания на последното заседание на парламента преди лятната ваканция. Сега и на първото, така че на всички, които бяха на последното заседание, отговорих на въпросите. Няма значение в крайна сметка ние можем да дадем и актуалната информация към днешна дата.
По отношение на огнищата в Плевенска област, и на практика едно от първите огнища, за които е зададен въпросът, няма да изброявам мерките, които са предприети – това стана преди два месеца на практика по отношение на ликвидиране на огнищата в Плевенска област, които бяха регистрирани. Предприети бяха всички мерки съгласно европейското законодателство, съгласно Пътната карта за борба с африканската чума по свинете, която е материализирана в Европейската стратегия за борба с африканската чума по свинете от 2015 г.
Също така всички действия по отношение на компенсиране на собствениците на унищожени животни, така както е по законодателството – всичко е предприето.
По отношение на актуалната обстановка, разбира се, че имаме точни данни за всички огнища. Какъв е актуалният статус към днешна дата? Тридесет и пет са общо регистрираните огнища, като: при тип домашна свиня са 33, при тип източнобалканска свиня, които бяха открити преди седмица, са 2 – те са в Шуменска област.
От тези 33 огнища при домашна свиня в индустриални ферми са 7, във фамилни ферми са 3 и в лични стопанства са 23. Общият брой на засегнатите животни е 131 961 свине, от тях 161 източнобалкански.
Към момента на практика единственото огнище, на което продължава унищожаването му, е Голямо Враново, в което остават още 1000 свине майки и 3600 броя подрастващи към вчерашна дата като информация, като планът е в понеделник да приключи и огнището в Голямо Враново.
Тези данни, които споменавам в момента и които са актуални, мога да кажа, че от 22 дни нямаме регистрирано огнище на домашна свиня.
За последните близо 40 дни от всичките тези 33 огнища при домашната свиня, или от 1 август, днес сме 5 септември, имаме регистрирани на практика само едно огнище при домашна свиня и източнобалканска – две.
Интензитетът на огнищата беше през юли месец. Безспорно, факт за това намаление оказаха мерките, които взехме, макар и изключително тежки и непопулярни. Засегнати от всички тези огнища са общо 12 области на страната.
Случаите при диви свине. При дивите свине са 57 случаите. Засегнати са общо 80 броя диви свине в 18 области на страната. Определени са 43 инфектирани зони, които са с различен режим на забранителни дейности. В последния месец – август, в който, пак казах, ние имаме на практика три огнища при домашните свине. Две от тях при източнобалканските, всички останали са случаи на диви свине, където интензитетът е висок.
По отношение на решенията, които взе правителството за обезщетение на стопаните, които се включиха в борбата на всички институции на държавата срещу африканската чума по свинете, и доброволно усвоиха отглежданите от тях домашни свине в нерегистрирани обекти – пак казвам, в нерегистрирани обекти и без мерки за биосигурност, започна изплащането на това подпомагане.
Каква е ситуацията към днешна дата или информацията от сутринта: 7430 подадени заявления в 90 общини и 562 места са получили това подпомагане на обща стойност 2 млн. 229 хил. лв. Продължава изплащането на това подпомагане с организация, прилагана от Българската агенция по безопасност на храните, във всяко населено място по определен график и по подадени заявления за подпомагане, отговарящи на критериите за взетите решения.
Правителството отпусна от момента, в който аз встъпих в мандат, допълнителни средства по две постановления, последното от които за 28 млн. лв., и първото постановление от юли месец за малко под 4 милиона подкрепа за финансиране на мерките за борба с африканската чума по свинете.
Отделно от това самото Министерство на земеделието, храните и горите със собствени ресурси осигури, и осигурява, разбира се, графика за изплащане на финансовата подкрепа на стопаните в личните стопанства, които бяха нерегистрирани и които приложиха мерки за борба със заболяването. Както виждате, интензитетът на огнищата при домашните свине от 1 август е драстично намален.
Ще отговоря на допълнителни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Танева.
Заповядайте, господин Антонов, за реплика.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Уважаема госпожо Танева, не съм доволен от отговора на Вашия въпрос. Действително имахме дискусии в Народното събрание. Едната бе по инициатива на наши народни представители и най-вече на професор Бъчварова. Това беше в самото начало на кампанията. Поставихме редица въпроси. Не оставяйте с впечатление, че ние поставяме тези въпроси с цел злепоставяне. Нещо повече, искахме да бъдем полезни и по-бързо да можем да удовлетворим исканията на хората, съответно да се приемат необходимите мерки, съответно да бъдат направени необходимите обезпечения на хората.
Ясно е, че имаше и Програма за африканската чума още преди няколко години, имаше много мерки. Имаше едно обучение в началото на януари в Пловдив 2018 г. за споделяне на опита на Литва, което смятаме, че беше най-благородно и е най-добре да се постъпи по този начин, но този период беше отминал вече безвъзвратно и смятаме, че е невъзможно да се случи.
Това, което Вие коментирате за отпуснатите средства, мога да кажа, че е крайно недостатъчно. Не само е недостатъчно, но няма и система, по която се работи принципно.
Първо, искам да кажа, че на 5 август Вашето Министерство обеща по 300 лв. помощи за всички стопани в 3-километровата и 20 километровата зона на изрична пресконференция в Министерството.
На 21 август също във Вашето министерство стана на въпрос и се изнесе информация, че вече става въпрос за компенсации само на тези стопанства, които са в 20-километровата зона на свинекомплексите. Тук се яви фактически една разлика в 3 километровите и 20-километровите зони, защото тези 20 километрови зони, разбира се, обхващат населените места около тях, но цели общини останаха извън тези 20-километрови зони, които попадат в 3-километровите зони.
След това постановлението на Министерския съвет, което излезе, за 28 милиона на 28 август е точната дата – съвпадение на сумата и датата, в него не се каза нищо (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) по методиката, по която ще се правят тези обезщетения. Оттук произтекоха другите неблагополучия. Подават се молби за компенсация, но искам да Ви кажа, че при нас има много сигнали от общини, от много населени места, че те изпадат. Няма компенсации, няма пари – има ликвидирани животни.
Приключвам с още едно изречение. Не бива да противопоставяме хората, които гледат свине в личния двор. Не бива да ги противопоставяме на тези, които са в свинекомплексите. За едните са малки загуби, но за личното стопанство на тези хора са огромни загуби. Защото това са хората с най-ниски доходи.
А за някои от свинекомплексите е унищожително. Те са направили съвременни комплекси, теглили са огромни кредити. Дори някои да са по програми, те имат свое участие. Как ще възстановим техните щети? Как ще възстановим свиневъдството в България в следващите месеци? Това са въпросите, които Ви поставям. Разбира се, и на дребните стопани, как ще направим компенсациите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Антонов.
Госпожо Министър, заповядайте, за дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Антонов, отговарям конкретно на всеки въпрос. За всичко си има ясни правила, разписани в законодателството – европейско, национално. Единствената национална мярка, която въпреки философията ѝ беше оборвана от много страни, включително и външни за страната ни, е по отношение на мярката за тези 300 лв. за подкрепа на личните стопанства. Всичко останало е по европейски и национален законодателен ред.
И започвам. По отношение на свинекомплексите има ясни правила и принципи в европейското законодателство, в националното, наредба как се обезщетяват не само свинекомплексите, всички регистрирани свиневъдни, а и други животински обекти в случаи на епизоотии, как се унищожава огнището и за какво могат да се дадат средства. Министерският съвет е приел сумата от 28 милиона за осигуряване на тези обезщетения, които са разписани по строг ред не специално за африканската чума по свинете, а за всички епизоотии. По този ред и до момента държавата е изплащала компенсациите на регистрирани животновъдни обекти, например при птицевъдните комплекси, когато има инфлуенца в стопанствата.
Тази помощ е без значение, дали обектът е свинекомплекс, фамилна ферма, или лично стопанство – за всички регистрирани. Това позволява европейското законодателство. В националното е разписан много ясно редът. Никой не взема различни решения по това.
Втора тема – личните стопанства, които не бяха регистрирани и не са. Въпросът и проблемът от гледна точка на епизоотичния риск за разпространение на болестта не е дори във формалната им регистрация, а в условията, в които се отглеждат домашните свине. Когато няма елементарни мерки за биосигурност – епизоотичният риск е висок. Затова с оглед спиране наистина на изключително високия интензитет в началото на месец юли – той започна в края на месец юни, бяха предприети и най-непопулярните мерки заради липсващите мерки за биосигурност, което направи изключително висок епизоотичния риск от разпространение на болестта. В крайна сметка общата рекапитулация към днешна дата за обема виждате, че е изключително висок.
Въпреки това, с оглед съпричастността, разбирането ние определихме наистина форма за подкрепа, за почистване на всички тези стопанства. Ако приложихме цялата строгост за Закона, на практика дори това не следваше да го има. Това е истината! Това е по законодателството.
Тази подкрепа е за съпричастността и благодарността на хората. Използвам случая наистина да благодаря. Защото този интензитет на африканската чума по свинете намаля драстично благодарение на всички хора, които изпълниха тази препоръка. Намалихме поголовието в обектите, в които няма биосигурност и свалихме епизоотичния риск. Това го казва науката, не го казвам аз. За тези мерки има становище на Центъра за оценка на риска. Ползвали сме всички практики, всички становища за всяко предложение, решение. По тази криза сме искали становища от европейските власти. Това е продуктът на световната наука, който е определил тази стратегия за борба с африканската чума по свинете. Тя не е наша. Всичко това е написано. (Смях.) Не, не се смейте – четете!
Важното е да говорим истината на хората, за да можем да не изпадаме в такива ситуации. Важни са мерките за биосигурност, в които се отглеждат свинете, не регистрацията или нерегистрацията. Регистрацията е следствие на условията, в които се гледат тези свине.
Какво правим оттук нататък извън подкрепата? Казах по какъв ред се действа – 300 лв. е подкрепата за всички хора, които приложиха доброволно препоръките да намалим популацията, която беше без мерки за биосигурност, която увеличи епизоотичния риск. Това е!
Как продължаваме оттук нататък? Ние сме комуникирали това и с бранша. В момента експерти – наши и външни, работят по отношение на актуализиране законодателството по отношение на биосигурността и мерките, които трябва да бъдат в различни видове стопанства, за да свалим и минимизираме епизоотичния риск за африканската чума по свинете. След това ще пристъпим към съответните промени в законодателството – законодателство, съответни наредби, изисквания.
За да подкрепим всичко това, работим върху отварянето на няколко целеви приема. По Мярка 4.1 за големите стопанства – целеви прием за подкрепа; изграждане мерките за биосигурност, които се актуализират и до края на месец септември от работната група в Агенцията по храните, пак казвам: с наши и външни експерти. Има държави, в които африканската чума по свинете е от 12 години и имат индустриално производство с изключително високи нива на биосигурност. Ще го подкрепим с Мярка 4.1.
За фамилните стопанства и малките стопанства – Мярка 6.3. Също готвим целеви прием, обяснен по изключително обикновен начин какви са мерките за биосигурност в отделните стопанства. С тези приеми ще подкрепим финансово изграждането им. Разбира се, ще регистрираме свиневъдните обекти, когато те отговарят на условията за биосигурност – актуални, такива, които съответстват на епизоотичната обстановка не само у нас, а в половин Европа и на Балканите. Както знаете, африканската чума по свинете вече е в Сърбия, Северна Македония при изключително висок интензитет на откриване на огнища във всички европейски страни, в които вече е влязъл.
Искам само да кажа, че практика, която се получи в този сезон в страни, в които африканската чума по свинете е няколко години, което, между другото, поставя въпроса: какви трябва да бъдат мерките за биосигурност и контролът по унищожаване на огнищата, че нови огнища са възникнали в териториите на старите огнища от миналата година? Това означава, че унищожаването е било със съответен пропуск или има друг пропуск по отношение на всички взети мерки. Ние не сме в тази хипотеза. Казвам практика, която е възникнала, тъй като ние сме вече в ситуация, навлязла в такава епизоотия и трябва да вземем мерки.
Това са мерките, с които ще ги подкрепим. Отделно от това започна обучителна кампания на Националната служба по съвети в земеделието, заедно с представители на научната общност. Използвам случая да благодаря и на университетите в България – на Тракийския университет, на Ветеринарния факултет на Лесотехническия университет, за подкрепата, която оказаха на държавата в тези летни месеци, тъй като голяма част от специалистите прекратиха отпуските си и бяха на терен при хората да обясняват какво се случва, какво трябва да се направи, защо трябва да се направи.
В 26 населени места направихме такова обучение, тъй като мерките за биосигурност по отделните тип стопанства – лично, фамилна ферма и индустриален обект, по сега действащите норми бяха направени с примерни чертежи. Беше направена разяснителна кампания оттук нататък как трябва да продължим да отглеждаме домашни свине.
Националният интерес е ние да запазим националното си месно производство, независимо от щетата. Тя може да се репопулира. Включително ни предстоят разговори с Комисията за тези целеви приеми да ползваме част от ресурса за репопулация там, където е имало огнище и са проведени мерките. Нашият процент загуби се приема за нисък за такава мярка. Разрешен е на Румъния, където поголовието е било засегнато на 30%. Все пак предстоят тези комуникации и да не може за репопулация по Мярка 4.1, а за всички мерки, които са за увеличаване на биосигурността, ще е възможна такава мярка и работим в тази посока.
Трябва да сме наясно, че оттук нататък продължаването на отглеждането на домашни свине, без значение в какъв обект – лично стопанство, фамилна ферма или индустриална ферма, трябва и е възможно на практика продължаването на производството му само ако е в съответните нива на биосигурност. Това е! Ще положим всички максимални усилия тези мерки да станат изключително ясни, казани на хората на достъпен език, когато те се изградят – да няма епизоотичен риск за съответните райони, територии, те могат да бъдат и ще бъдат регистрирани. Ако се открие вече съответно ново огнище, те вече ще бъдат компенсирани по общия законодателен ред, който съществува и в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Преминаваме към питане към министър Танева от народния представител Кристиан Вигенин относно последиците от предприетите от правителството мерки за справяне с предполагаемото наличие на чума по дребните преживни животни.
Имате думата, уважаеми господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Преди малко казахте, че е важно да говорим истината. Приветствам това.
Да видим сега каква е истината за една друга чума – от миналата година, за дребните преживни животни.
Повече от година измина след като правителството, респективно Българската агенция по безопасност на храните, предприе масово избиване на овце и кози в Странджа под предлог, че за първи път е идентифицирано навлизане на заболяването чума по дребните преживни животни в България.
Тестовете през изминалата година показаха наличие на антитела в десетки стада в областите Бургас, Ямбол и Хасково, но от въпросното заболяване не умря нито едно животно. Единственият случай в село Воден, който стана оправдание за поредицата действия на Българската агенция по безопасност на храните, очевидно се оказа грешка, тъй като и до момента вирус не е изолиран, следователно не може да се определи щам, който да даде индикация откъде е влязла болестта, ако такава изобщо е имало.
В тази връзка бих желал да Ви попитам: първо, направена ли е оценка на щетите, нанесени от чумата по дребните преживни животни и респективно действията на Българската агенция по безопасност на храните, както преки, така и косвени?
Направен ли е анализ в Министерството на земеделието, храните и горите за адекватността на действията на отговорните институции във връзка с чумата?
Второ, какъв е размерът на средствата – национални и европейски, които бяха използвани за обезщетяване на собствениците на избити стада и животни, за тестове и за другите мерки, свързани със справянето с чумата?
И трето, какви мерки е предприела държавата за възстановяване на животновъдството в засегнатите райони и за подобряване на системата за обезщетяване и подпомагане на стопаните? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Имате думата, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Вигенин, да – този случай е много известен.
Преди да започна с отговорите на въпросите, ще кажа, че искам да бъдем достатъчно коректни в изказа си и термините, които използваме.
Искам да Ви запозная с окончателния доклад на CIRAD – Референтна лаборатория на Европейския съюз по чумата по дребните преживни животни от 16 май 2019 г., а именно:
„Референтната лаборатория на Европейския съюз (CIRAD) установи наличие на вируса на чумата по дребните преживни животни в 24 кръвни проби, получени през юни и юли 2018 г. от поставените под подозрение огнища на чумата по дребни преживни животни в областите Ямбол и Бургас, използвайки за целта два различни метода – RT-PCR и RT QPCR.
Лабораторията откри също и наличие на антитела срещу чумата по дребни преживни животни в 60 серума от дребни преживни животни, взети като проби от ферми в областите Ямбол и Бургас. Пробите са получени през август 2018 г.
Тези резултати предоставиха ясно потвърждение за това, че чумата по дребни преживни животни е влязла в България, защото получихме ясни положителни резултати от кръвните проби, използвайки RT QPCR-тест, който е един много силен и високочувствителен метод, използван от всички международни и национални референтни лаборатории за откриване на чумата по дребни преживни животни.
Получихме положителни серологични резултати, потвърдени чрез теста с вирусна неутрализация, техника „Златен стандарт“, препоръчана от ръководството за сухоземни животни на Световната организация за здраве на животните (OIE).
В заключение – получени бяха ясни положителни резултати за наличие на вируса на чумата по дребни преживни животни в България, но получените проби нямаха достатъчно високи нива на рибонуклеинова киселина, за да се установи секвентност.
Установяването на типа на щама при всички случаи не се отразява върху мерките, които следва да се приложат в съответствие изискванията на законодателството на Европейския съюз за овладяване и ликвидиране на болестта.“
Това е от Референтната лаборатория на Европейския съюз за чума по дребните преживни животни (CIRAD), както казах. То е на разположение в Българската агенция по безопасност на храните и Вие можете да получите това съобщение.
По поставените въпроси.
По първия от тях – възникването на болестта чума по дребните преживни животни в България през 2018 г., възлиза на над 666 хиляди евро преки разходи, от които около 423 хиляди за компенсация на умъртвени, унищожени животни и малко над 243 хиляди за оперативни разходи, свързани с огнища, почистване, дезинфекция, вземане на проби и изследване.
В тази сума не влизат непреките загуби, претърпени от забрани за движение на живи животни и продукти от тях, наложени от страна на Европейския съюз и търговски партньори.
Предприетите действия от страна на Българската агенция по безопасност на храните са изцяло съгласно европейското и националното законодателство.
На основание националното законодателство и националния контингенс-план за ограничаване на разпространението на заболяването със заповеди на изпълнителния директор на Българската агенция за безопасност на храните са предприети всички необходими мерки за контрол и ликвидиране на болестта, като част от мерките включват формиране на ограничителни и предпазни зони – 3 километра и 10 километра, забраняващи извеждането на животните на пашуване и водопой, както и търговията със сурово мляко.
Налагането на тези ограничителни мерки задължи стопаните да преминат в оборен режим на отглеждане на животните, при който изхранването им се осигурява с фуражи. Това от своя страна завиши разходите по отглеждане и породи допълнителна финансова тежест за земеделските стопани, ангажирани с отглеждането на този вид животни.
В тази връзка Министерството на земеделието, храните и горите предприе мерки за компенсиране на част от оперативните разходи, възникнали в резултат на появата на заболяването.
На заседание на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ е било взето решение за подпомагане на засегнатите стопани съгласно правилата на европейското законодателство в областта на държавните помощи посредством минимална помощ „де минимис“ в размер на 2 млн. 926 хил. 429 лв. по следните направления, както следва: пострадалите земеделски стопани с издадена заповед на 3 километра ограничителна зона, забраняваща извеждането на животните на паша, както и търговията със сурово мляко са компенсирани чрез минимална помощ „де минимис“ за пропуснати ползи от реализация на първична земеделска продукция – овче и козе мляко, за периода на действие на забраната до края на лактационния период на животните в размер на 48 лв. за овце майки и кози майки. Ставките са формирани на база „Прогнозен реализиран остатък от сурово мляко по средна пазарна изкупна цена“.
Следва да отбележа, че към тази група спадат и земеделските стопани, чиито животни са евтаназирани и респективно са претърпели пропуснати ползи от реализиране на земеделска продукция от датата на евтаназиране до края на лактационния период.
Пострадалите земеделски стопани с издадена заповед за 10 километра ограничителна зона в област Ямбол, община Ямбол, община Стралджа, община Тунджа с наложена едноседмична възбрана за продажба на сурово мляко са компенсирани за пропуснати ползи от реализация на първична земеделска продукция – овче и козе мляко, чрез минимална помощ „де минимис“. Разчетът е формиран при единична ставка в размер на 15 лв. обезщетение за брой животни.
Засегнатите земеделски стопани от 3 километра и 10 километра ограничителни зони са се възползвали допълнително и от помощта „де минимис“ в размер на 7 лв. за дребно преживно животно, която е предоставена на всички овцевъди и козевъди за компенсиране намалението на изкупната цена на суровото мляко през 2018 г. спрямо 2017 г.
По този начин реалното подпомагане, което са получили, е съответно: попадащи в 3-километрова ограничителна зона – 55 лв., за една овца майка или коза майка, попадащи в 10-километрова ограничителна зона – 22 лв. за една овца или коза майка.
Към настоящия момент това са средства, изразходвани от държавния бюджет, като за същите Българската агенция по безопасност на храните е поискала съфинансиране от страна на Европейския съюз и съгласно техните правила и съответните срокове следва да се получат.
По отношение на компенсациите за унищожени животни съгласно действащото законодателство собствениците на идентифицираните и умъртвени животни от регистрираните обекти в засегнатите населени места подлежат на обезщетение по чл. 141 – 148 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове.
Като допълнение животновъдите с евтаназирани животни получиха обезщетения, изчислени по видове и категории животни, като е отчетена пазарната цена, теглото на животното, възрастта и неговата развъдна дейност. Така са формирани два вида обезщетения за стокови животни и такива за животни под селекционен контрол.
При стоковите животни обезщетенията са между 140 лв. и 190 лв., а при тези под селекционен контрол: за женски животни – между 234 лв. и 436 лв., за мъжки – от 690 лв. до 713 лв. Тук мога по категории да кажа всички цени, ако имате конкретен интерес.
При определяне на индивидуална цена на всяко животно под селекционен контрол са отчетени и племенната стойност на животните на база неговата млечност, поредността на лактацията, като за мъжките разплодни животни получената крайна стойност се удвоява. Също по категории мога да кажа цените.
Националната овцевъдна и козевъдна асоциация дари елитни, високомлечни животни – женски и мъжки, на 25 засегнати ферми от чумата по дребни преживни животни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Вигенин, имате думата, за да зададете уточняващи въпроси.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, разбира се, информацията, която предоставихте, вероятно тя е и статистическа, отговаря на истината, така както обещахте в началото.
Заедно с това трябва да кажа, че ще се запозная с Доклада на CIRAD.
Ще Ви задам допълнителен въпрос по-нататък по отношение на ролята на CIRAD и нейните действия, но това е отделна тема, която е индиректно свързана с това, което питам днес.
От уточняващите ми въпроси първият е: аз съм наясно, че Министерството и Българската агенция по безопасност на храните ще продължат докрай да твърдят, че предприетите действия са в съответствие с плановете за действие, с европейските правила, но все пак Вие сте нов министър, имате нов екип, няма ли все пак да признаете, че времето показа, че първите действия на Българската агенция по безопасност на храните са били твърде крайни, че във времето се доказа, че те са били ненужни, че Вие самите коригирахте действията на Българската агенция по безопасност на храните през късната есен на 2018 г., и че вероятно все някой трябва да носи отговорност, първо?
И второ, независимо от Доклада на CIRAD, самата Българска агенция по безопасност нахраните няма ли някакъв свой анализ все пак, някакви заключения повече от година по-късно, как се случи това с чумата по дребните преживни животни, откъде и как влезе, за ваксинален вирус ли става въпрос, тоест злоупотреба с ваксини, ако е така – какви мерки са предприети за подобряване на контрола?
На база на въпрос, който тук на Вашия предшественик съм задавал, се оказа, пак казвам, че десетки стада през есента на 2018 г. се оказа с животни, в които бяха открити антитела от вируса, включително не само Ямбол и Бургас, а и Хасково.
Вторият ми въпрос е: ще продължите ли да прилагате двойния стандарт? При аналогична ситуация, както казах, през есента на 2018 г. не бяха ликвидирани стадата, в които бяха открити животни с антитела. Бяха изтеглени и ликвидирани само животните, в които бяха открити такива антитела.
В същото време продължава да стои заповедта на БАБХ, с която се изисква санитарно клане на животните на Ана Петрова от Болярово. Към днешна дата няма ли да признаете, че в края на краищата тя се оказа права с това, че защити своето стадо, което през зимата се увеличи със сто агнета? Животното, което беше набедено за болно, имаше две агнета през тази година. Видях ги лично.
Имате ли намерение да намерите решение за стадото на Ана Петрова? Ще отмените ли заповедта? Ще поискате ли всъщност Дамян Илиев да отмени заповедта за санитарно клане на стадото и сваляне от регистрация на нейния обект? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Имате думата, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Вигенин, доколкото съм информирана по отношение на стадото на лицето, което цитирате, по отношение на издадената заповед, мисля, че тече съдебна процедура. В този смисъл Агенцията по храните ме е информирала, че ще очаква окончателното решение по това съдебно дело – ако в този смисъл беше зададен въпросът.
По отношение на предходните въпроси – аз мога да кажа само, че двоен стандарт не бива да се прилага, независимо за кой случай става въпрос.
Второ – по отношение на тези заболявания и на всички заболявания по животните. За съжаление – казвам, за съжаление, защото наистина това са едни много строги правила, много непопулярни за хората, много ощетяващи ги, но истината е, че ние трябва да изпълняваме законодателството такова, каквото е, независимо че то е болезнено за всички хора, тъй като това законодателство в крайна сметка е продукт на европейски, световни правила, на наука, която е стигнала до тези мерки за борба с болестите по животните. Това не го измисля никой оттук или който иска да навреди на някого.
Да, законодателството е много тежко. Аз мога само да заявя, че в обхвата на това законодателство, ако може да има по-лесни, по-щадящи мерки, пак казвам, но в обхвата на тези правила ние не можем да бъдем извън този обхват, извън тези правила по няколко формални причини, а и по няколко неформални причини. Формалните са за това, че сме пълноправен член на Европейския съюз, за това, че имаме европейска солидарност във финансирането, в разходите за мерките, за това, че имаме подкрепа после и по обезщетения, и по възстановяване. Това са причини, които правят България длъжна да изпълнява и европейските стратегии, и европейското законодателство.
Неформалните са такива, че, пак казвам, както и правилата на ОАЕ – Световната организация по здравеопазване на животните, това са създадени от практиката, където първи са възникнали заболяванията и впоследствие са се разпространили, какви са мерките и това практиката в света го е доказала като най-доброто. Ако те се променят, те наистина са много болезнени за хората, особено за личните стопанства, и ние ще ги променим, но дотогава очевидно това е най-добрият път, за да може като цяло за съответната страна да бъдат най-добри и възможно най-бързо ограничаващи пораженията.
За съжаление, за африканската чума по свинете няма ваксина и най-непопулярните мерки са единствените, които ограничават щетите.
Аз искрено се надявам, че ние ще успеем да убедим всички, които искат да продължат да гледат домашни свине, а в крайна сметка съм убедена, че това касае всички хора, да го направят в съответните мерки за биосигурност, регистриране, така че всеки по веригата да бъде защитен при едни епизоотии, защитен пазарно така, както регистрираните обекти, а от друга страна, наистина да продължим да имаме месно производство на свинско месо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Имате думата, господин Вигенин, за изразяване на отношение.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Много е коментирано за чумата по дребните преживни животни. Аз съм убеден, че в рамките на парламентарния контрол няма как да стигнем до конкретните детайли, защото, връщайки се назад, можем да кажем, че даже бяха надхвърлени европейските правила. Европейската директива не изискваше при наличие на откриване на такова заболяване да се избиват всички стада, включително и тези, в които няма намерени заразени животни, а в Директивата се говори за стадото, в което са открити такива животни. Сега да се връщаме е безсмислено. Аз единствено се надявам, че в Българската агенция по безопасност на храните са си направили някакви изводи, макар и да не си ги признаят публично.
Все пак имаме ситуация, която се развиваше във времето. Може би поради паника или по други причини бяха предприети възможно най-драстичните и крайни мерки преди година и няколко месеца в Странджа. С времето тези действия бяха променени, намериха се други форми, други решения. Както казах, вместо да се дават заповеди за избиване на стадата, в които се откриха животни с антитела, просто бяха изтеглени тези животни и само заразените – животните с антитела бяха евтаназирани.
На първо място, бих казал, че да, от гледна точка на чиновника в Агенцията нещата изглеждат по един начин, от гледна точка на хората на място, те имат друга представа за нещата, по друг начин ги усещат.
Аз не съм доволен от отговора, че тече дело. Да, тече такова дело, какъв ще бъде крайният резултат предстои да видим. Все пак очаквах някакъв ангажимент от Вас или поне опит, тъй като то не зависи пряко от Вас, да се намери някакво разумно решение, защото Ана Петрова е един млад човек – не са останали много в този край на България, с три деца, тя иска да живее там, да развива живота си там и към днешна дата, когато стадото ѝ е здраво видимо и не само видимо, ние чакаме година и нещо съдебни решения, които трябва да определят дали това здраво стадо ще бъде ликвидирано или не.
Аз наистина Ви моля, не само призовавам, моля Ви да намерите такова решение и си позволявам от името на жителите на Шарково да Ви поканя, утре е съборът в селото, случайно се получи това съвпадение на въпроса ми днес и техния събор утре, към 11,00 ч., може да дойдете и да разговаряте с хората. Не поемайте вината на хора, които не се справиха адекватно със ситуацията, независимо от това какво се твърди в отговорите днес. Имате възможност да коригирате тези действия и да покажете, че разбирате проблемите на този регион на страната, който е важен и за националната ни сигурност, но като че ли твърде малко се прави, за да бъдат създадени възможности там да останат хора, да останат българи и да имат възможност да развиват себе си, живота си там. Така че въпреки всичко, въпреки това, което днес си говорим публично, което се предава по телевизията, аз разчитам Вие, като жена и майка все пак, да намерите начин да решите проблема с Ана Петрова и нейното стадо. Убеден съм, че такъв начин има. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Заповядайте, госпожо Министър.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Няма право на отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, така е, но случаят е важен.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, но мога да поискам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Няма да отговарям пряко на Вашето отношение. Това са правилата на контрола, ще ги спазя, но може да поискам думата.
В предходното си изявление пропуснах да кажа, че по Мярка 6.3, която планираме да отворим в подкрепа на малките фермери за свиневъдството, ще бъдат включени и районите с чума по дребните преживни животни, и фермерите, които пострадаха от миналогодишната епизоотия в района, за който питате. Така че за целевия прием, който ще готвим, ще важи и за тях. Ако влязат в категорията за по-големи, ще станат допустими по другата мярка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Благодаря Ви за участието в контрола днес, за изчерпателните отговори.
Това беше и последният въпрос към министър Танева.
Продължаваме с въпроси към Емил Караниколов – министър на икономиката. Той ще отговори на въпрос от народния представител Никола Динков относно развитието на Индустриална зона – Свиленград.
Имате думата, уважаеми господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми министър Караниколов, въпросът ми е относно развитието на Индустриална зона – Свиленград.
Уважаеми господин Министър, Индустриална зона – Свиленград, е част и е един от проектите на Национална компания „Индустриални зони“. Разположена е на стратегическо място в град Свиленград, на два километра от границата с Република Гърция и на 15 км от границата с Република Турция. Отстоянието ѝ до автомагистрала „Марица“ е 4 км, което прави достъпа до нея изключително лесен. Зоната разполага с терен от 71 хиляди квадратни метра, 4250 квадратни метра покрита площ и 2500 квадратни метра открити складови площи. Самият терен на Зоната отстои само на 50 метра от жп линията, свързваща Република България с Република Турция и Република Гърция, и това е изключително добра предпоставка за изграждането на жп терминал в тази зона.
Преди няколко години Зоната имаше статут на свободна безмитна зона, а по-късно само свободна. Икономическата дейност тогава беше многообразна и Зоната беше печеливша. От няколко години обаче се трупат загуби по различни причини – както обективни, така и субективни.
Местоположението и доброто развитие на Зоната може да допринесе за по-добър икономически климат в община Свиленград и за разкриване на работни места.
В тази връзка е и въпросът ми към Вас, господин Министър – какви са перспективите за развитието на Индустриална зона – Свиленград? Какви мерки ще предприеме държавата, респективно Министерството, което ръководите, за привличането на потенциални инвеститори в тази зона? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Динков.
Имате думата, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Динков! Позволете ми, първо, да пожелая на Народното събрание успешен нов политически сезон, сигурен съм, че той ще е пълноценен и положителен за българския народ, както и за българската икономика, и не само.
Уважаеми господин Динков, първо, искам да Ви благодаря за въпроса. Знаете, че развитието, изграждането и подобряването на индустриалните зони е приоритет за Министерството на икономиката и за българското правителство. Ние винаги се радваме, когато говорим за индустриални зони, когато получаваме предложения, включително приемаме и градивна критика.
Свободна зона – Свиленград, е 100% собственост на Национална компания „Индустриални зони“. През 2018 г. е прекратен статутът на свободна зона, след което дружеството е преименувано на „Индустриална зона – Свиленград“.
Само тук, съвсем кратка информация. Докато съществуваше като свободна зона, има едно постановление на Министерския съвет, отдавна, отдавна, още преди така наречения преход, който забраняваше да се продават терени и да се отстъпва право на строеж. Знаете, в момента инвеститорите предпочитат да купуват терени или да им се отстъпва право на строеж. Затова 2018 г., това беше септември месец, предприехме действия за промяна от свободна зона в индустриална зона.
Натрупаните проблеми през годините са довели до лошо финансово състояние на дружеството и независимо от предприетите мерки за финансовото му оздравяване от страна на Национална компания „Индустриални зони“, Зоната продължава да реализира загуби от 2008 г. насам.
Към месец юли 2019 г. състоянието на дружеството е следното. През 2010 г. са предприети стъпки за приватизация на дружеството, но още същата година същите са приключили, тъй като е нямало никакъв инвеститорски интерес за цялата тогава свободна зона.
С Протокол от 2013 г. Национална компания „Индустриални зони“ е взела решение за прекратяване на процедурата за приватизация. Национална компания „Индустриални зони“ приема план и мерки за стабилизация и развитие на зоната и увеличаването на капитала. Основните причини за тежкото финансово състояние на зоната са липса на адекватна инфраструктура на територията на зоната. Потвърждавам това, което Вие казахте. Зоната като терен е на изключително добра локация, изключително комуникативна, но инфраструктурата в самата зона е в изключително лошо състояние. Това са водопровод, канализация и други. Това води до чести аварии. Лошо е състоянието и на наличните свободни складови помещения. Там има складови помещения, но те са в много тежко състояние. Липса на пътна връзка, която да свърза Индустриална зона – Свиленград, с магистралата от гръцката граница. За съжаление, това го констатираме при много държавни индустриални зони. Наблизо има много големи инфраструктурни локации като пътища, но по време на проектирането на зоните те не са свързани с пътя.
Заетостта на по-голямата част от складовете е със залежала, непотърсена стока под митнически контрол. Това, за съжаление, се оказва много тежък проблем, защото не можем да установим кои са собствениците, а и много трудно се унищожава чужда стока, но сме предприели тези действия. Липсата за невъзможност за освобождаване на залежалите стоки от страна на собствениците им води до редица проблеми за Зоната – намаляване на стойността на стоките във времето, тъй като те са повече от десет години; невъзможност да бъдат събрани вземания от собствениците на тези стоки, тъй като те са неизвестни; отписване на вземания като несъбираеми; пропуснати ползи и приходи от наеми на заетите от тези стоки площи.
През последните години Национална компания „Индустриални зони“ с разрешение на Министерството на икономиката няколко пъти е подпомагала финансово оздравяването на Зоната в Свиленград чрез отпускане на заеми и увеличаване на капитала, но поради горните причини не могат да бъдат привлечени инвеститори, независимо от съществуващия интерес. Тук вече споменах, че на 15 септември 2018 г. ние сменихме статута на Зоната, като целта беше да предлагаме на самите инвеститори възможност за покупка, както и отстъпване право на строеж.
За миналата година в Зоната в Свиленград са проявили интерес няколко фирми, те се занимават с логистика и производство. Осем от тях са български, осем турски, една китайска, една корейска и една гръцка, но поради описаните горе причини – най-важната е лошото състояние на инфраструктурата, те не са проявили интерес. В началото на тази година успяхме да отдадем под наем две производствени халета. Дотук с информацията какво е състоянието към момента на Индустриалната зона в Свиленград.
Сега ще Ви информирам какво правим оттук нататък.
Първо, с вицепремиера Томислав Дончев работим за ново законодателство. То е съвсем ново в частта за индустриалните зони. Вътре ще има, разбира се, насърчителни мерки, които да привличат интереса на инвеститорите в тези зони. Разглеждаме възможността през следващия програмен период за директно финансиране на индустриалните зони и от Европейския съюз като краен бенефициент. Разбира се, с право ще попитате: програмният период започва след няколко години и какво правим дотогава?
От тази трибуна искам да благодаря на всички работници в Национална компания „Индустриални зони“ и на мениджмънта, които миналата година за първи път, откакто е създадена индустриалната зона, излязоха на печалба. Тогава беше около 5 млн. лв. Разчетите за тази година показват, че ние ще имаме два пъти по-голяма печалба от индустриалните зони. Още преди три месеца стартирахме процедура за Рамков договор с няколко строителни фирми за изграждане, подобряване и възстановяване на инфраструктурата. До няколко дни стартираме процедура за изграждане на халета за складове, както и за производствена дейност. Уверявам Ви, че Индустриална зона – Свиленград, ще се възползва от всички тези дейности, така че ние да подобрим инфраструктурата. До този момент колегите от Зоната не са могли да го предприемат, тъй като не са били на печалба и са нямали финансовите възможности за това. Гарантирам Ви, че Свиленград е една от зоните, които ще разгледаме приоритетно.
Още нещо много важно. Разглеждаме и възможността, което е най-важното нещо, да свържем пътищата да влизат и да излизат в Индустриалната зона. Обръщам внимание и на това, което ми казахте. Ще поема ангажимент да проуча и възможността с жп коридора, тоест да се направи центърът, на който да се разтоварват стоки, тъй като казахте, че е близко, а, разбира се, и производствата там. Благодаря Ви за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Динков, имате думата.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Благодаря за отговора, господин Министър.
Вие бяхте доста обстоятелствен. Дано нещата, които споменахте тук, се случат. Аз си мисля, че и в тази зона може да бъде развита добра дейност както като държавна политика, така и като публично-частно партньорство. Между другото, връзката с Република Гърция е започнала да се прави преди време. Считам, че държавата може да отдели ресурс, с който да завърши тази връзка, а така също и лошата инфраструктура в района да бъде подобрена.
Моят въпрос беше и заради това, че преди време заместник-председателят на Министерския съвет Томислав Дончев каза в едно интервю, че в следващите една-две години държавата и правителството, а съответно и Министерството, което ръководите, ще обърнат изключително внимание на индустриалните зони. Надявам се това да се случи.
Преди време бях поставил и въпрос на министър Горанов, тъй като имаме изключително големи проблеми в Свиленград с митническия терминал, където става обмитяването на камионите. Пътната инфраструктура, уличната мрежа не са подходящи за тежкотоварни автомобили и аз поисках от него част от тази дейност по обмитяването, с изключение на онези автомобили, на които трябва щателна проверка, да бъде изместена в безмитна зона, която е държавна собственост. Той се мотивира с това, че трябва да се плаща наем и така нататък. В крайна сметка, когато имаме такава добра държавна собственост като индустриалната зона, какъв е проблемът отношенията между Министерството на финансите и Министерството на икономиката да бъдат урегулирани и част от тази дейност да бъде преместена там. Имам предвид, че там се осъществяваше такава дейност преди години и има необходимата база. Така че това може да бъде една от мерките за съживяване на дейността, а когато има дейност в една зона, тогава идват и други инвеститори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Динков.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Ще направя едно уточнение: Национална компания „Индустриални зони“ има финансовите средства и възможности. Няма да чакаме държавния бюджет за изграждане на инфраструктурата и за нейното подобряване в самата индустриална зона.
По отношение на връзката, която ще направим, ще се търсят пари от държавния бюджет. Ще се види дали тя ще бъде изградена от общината, съответно след финансиране от държавния бюджет, или от Агенция „Пътна инфраструктура“. Уверявам Ви, че това ще го разгледаме подробно. Аз лично предпочитам вътре в Индустриалната зона да има производство, разбира се, и логистика в по-малки етапи, но ако от митниците имат това желание, ще им представим необходимата локация – не е нужно да е възмездно, но наистина за мен е по-важно да има производство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
С това завършваме парламентарния контрол днес. Благодаря Ви за участието.
Следващото редовно пленарно заседание е на 11 септември 2019 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,09 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер

Секретари:
Александър Ненков
Николай Александров