Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Нигяр Джафер и Кристиан Вигенин

Секретари: Стоян Мирчев и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Колеги, ще представя на Вашето внимание Програма за работата на Народното събрание за 11 – 13 май 2019 г.:
„1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносители – народните представители Искрен Веселинов и Емил Христов, 13 юни 2018 г.
2. Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни. Вносител – Министерският съвет, 5 август 2019 г.
3. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г. Вносител – Министерският съвет, 11 юли 2019 г.
4. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча. Вносител – народният представител Александър Сабанов, 6 август 2019 г. Приет на първо гласуване на 5 септември 2019 г. – точка първа за четвъртък, 12 септември 2019 г.
5. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Вносител – Министерският съвет, 23 юли 2019 г., точка втора за четвъртък, 12 септември 2019 г.
6. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносител – Министерският съвет, 15 юли 2019 г. Приет на първо гласуване на 4 септември 2019 г., точка трета за четвъртък, 12 септември 2019 г.
7. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление. Вносител – Министерският съвет, 5 август 2019 г., точка първа за петък, 13 септември 2019 г.
8. Парламентарен контрол.“
Колеги, правя едно уточнение за т. 3 – Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г.
По решение на Председателския съвет ще изчетем докладите днес. Остават докладите на Комисията по отбрана, Комисията на господин Лазаров и Комисията по здравеопазване, които ще заседават днес. Утре ще продължим с четенето на докладите на тези комисии, с дебатите и гласуването по тази точка.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред с уточнението, което направих.
Гласували 162 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 39.
Решението е прието. (Шум и реплики.)
Госпожо Дариткова, изчакайте да положи клетва народен представител и ще Ви дам думата за процедура.
„РЕШЕНИЕ
№ 997-НС
София, 7 септември 2019 г.
относно промяна в Решение № 895-НС от 5 септември 2019 г.
С писмо, вх. № НС-02-16 от 5 септември 2019 г., в ЦИК е получено Решение на Народното събрание от 4 септември 2019 г., с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България са прекратени пълномощията на Иван Киров Генов като народен представител от Шести изборен район – Врачански, издигнат от листата на коалиция „БСП за България“ в Четиридесет и четвъртото народно събрание.
Централната избирателна комисия следва да обяви за народен представител следващия в листата, предвид предсрочното прекратяване пълномощията на Иван Киров Генов. След извършена проверка на списък А и списък Б по многомандатни изборни райони се установи, че следващият кандидат в листата на коалиция „БСП за България“ е Цветан Минков Ралчовски.
С Решение № 985-НС от 5 септември 2019 г. ЦИК го обяви за народен представител.
При допълнителна проверка в Национална база данни „Население“ се установи, че лицето е починало, поради което е необходимо Централната избирателна комисия да промени Решение № 985-НС от 5 септември 2019 г., като обяви следващия кандидат от листата на коалиция „БСП за България“ Атанас Маринов Попдимитров.
Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 247, ал. 1, т. 6 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Променя Решение № 985-МИ от 5 септември 2019 г., както следва:
Обявява Атанас Маринов Попдимитров с ЕГН … за народен представител в Четиридесет и четвъртото народно събрание от листата на коалиция „БСП за България“ от Шести изборен район – Врачански.“
Моля квесторите да поканят народния представител за полагане на клетва.
Колеги, моля да станем при полагането на клетвата.
Моля, повтаряйте след мен.
АТАНАС МАРИНОВ ПОПДИМИТРОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Честито! (Ръкопляскания.)
Госпожо Дариткова, заповядайте за процедура.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение във връзка с вчерашния брифинг на Прокуратурата да бъдат изслушани в Народното събрание председателят на ДАНС и министърът на вътрешните работи и поради големия обществен интерес да изнесат актуална информация по темата пред народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Разбира се, нека да дойдат в парламента господата, споменати от тази трибуна, но тук, в парламента, би следвало да дойде и министър-председателят като отговарящ и за националната сигурност на България (шум и реплики), за да ни запознае с тази информация, която имат в правителството, а я нямаме в парламента.
При чувствителност на тази информация дори може да са затворени вратите на парламента.
Моля той също да бъде поканен в Народното събрание, за да даде информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Ще информирам лицата за предложението да участват в днешното заседание на парламента, за да дадат актуална информация.
Постъпили законопроекти и проекторешения.
Законопроект за защита на правата и интересите на възрастните хора. Вносител – народният представител Искрен Веселинов. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика. Разпределен е и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносители – Веселин Марешки и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Вносители – Атанас Славчев Стоянов и група народни представители. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Анна Александрова и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за изменение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия. Вносител – Славчо Атанасов, Боряна Георгиева, Йордан Йорданов и Маноил Манев. Водеща е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Доклад за изпълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2017 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Проект на решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събраните. Вносител – Корнелия Нинова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Съобщение: във връзка с постъпилите и регистрираните на 4 септември 2019 г. заявления от народния представител Явор Нотев, народния представител Маргарита Николова, народния представител Николай Александров и народния представител Станислав Станилов за напускане на парламентарната група „Обединени патриоти“, обявени по време на пленарното заседание на 5 септември 2019 г., Ви информирам, че – първо, съгласно чл. 5, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, заместник-председателите на Народното събрание се освобождават предсрочно при напускане на парламентарната група, която ги е предложила. На това основание е освободен народният представител Явор Нотев като заместник-председател на Народното събрание.
Второ, съгласно чл. 23, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно при прекратяване членството си в парламентарната група, от която квота са избрани в комисията. На това основание са освободени Маргарита Николова като заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм, народният представител Николай Александров като заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси и народният представител Станислав Станилов като заместник-председател на Комисията по културата и медиите.
Съгласно чл. 5, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание освобождаването в тези случаи се обявява, без да се обсъжда и гласува.
Съобщение: заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България със своя заповед е разрешил изпращането на самолети с екипажи от военнослужещи от състава на Военновъздушните сили за изпълнение на полети за осигуряване на въздушен транспорт на групи военнослужещи от формирования в Граф Игнатиево по маршрут от летище София – летище Граф Игнатиево – авиобаза „Батайница“, Република Сърбия – летище София, на 9 септември 2019 г. и обратно на 13 септември 2019 г., и на 24 септември 2019 г. и обратно на 27 септември 2019 г.
В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени съответните компетентни държавни органи.
Второ, заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на План за подготовка на въоръжените сили на Република България през 2019 г. в периода от 30 септември до 4 октомври 2019 г. на територията на Република България ще се проведе тренировка на сили и средства за противовъздушна отбрана, за работа в условия на радиоелектронни смущения. В тази връзка за периода от 29 септември до 4 октомври 2019 г. е разрешил пребиваването на територията на Република България на военнослужещи от състава на Центъра на НАТО за радиоелектронна война с апаратура за създаване на смущения. Тренировката не е свързана с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяването на военни действия, водени от други (на друга държава или организация) въоръжени сили.
Трето, за времето от 8 до 20 септември 2019 г. включително ще се проведе тактическо учение със 101-ви Алпийски полк „Родопи – 2019 г.“ в района на град Смолян. В учението ще вземат участие военнослужещи, техника и оборудване на Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Съвместното командване на силите, Сухопътните войски с щатно въоръжение, снаряжение и екипировка, Военновъздушните сили на Република България – вертолет и личен състав, осигуряващи и обслужващи средства, формирования от Австрия, Румъния, Република Полша и Чешката република с щатно въоръжение, бойни припаси, екипировка и необходимото оборудване и Центърът за изследване, изграждане и усъвършенстване на способностите на НАТО за водене на „Планинска война“ в град Полче – Словения. Участието е по линията на Европейската инициатива за обединение и споделяне в областта на военно-планинската подготовка и не е свързано с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършване на дейности за предотвратяването на военни действия, водени от други (на друга държава или организация) въоръжени сили.
Уведомленията са постъпили съответно на 3 и 4 септември 2019 г. с входящи номера от 903-09-53 до 903-09-55 и са предоставени на Комисията по отбрана.
И последното съобщение: на 9 септември 2019 г. с писмо на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в Народното събрание е постъпил Отчет за изпълнението на програмния бюджет на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията към 30 юни 2019 г. С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Колеги, продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
С Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Нунев.
Заповядайте, господин Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-53, внесен от народните представители Искрен Веселинов и Емил Христов на 13 юни 2018 г.
На свое заседание, проведено на 19 септември 2018 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-53, внесен от народните представители Искрен Веселинов и Емил Христов на 13 юни 2018 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на вътрешните работи – заместник-министър Красимир Ципов, и от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) – Благой Станчев, парламентарен секретар.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от народните представители Искрен Веселинов и Емил Христов. В изложението си вносителите отбелязаха, че предлаганите изменения и допълнения в Закона за местното самоуправление и местната администрация имат за цел изграждането към общините на звена за контрол като правна възможност по изпълнение актовете на общинския съвет и на кмета на общината, свързани с опазване на обществения ред, опазване на общинското имущество, организацията на движението в населените места и други дейности, регламентирани в наредбите. Служителите към тези звена ще подпомагат контролната и административнонаказателната дейност на общината. Нормите в Законопроекта не са императивни. Те създават правна възможност за общините за повишаване ефективността на контролната им дейност.
Със Законопроекта се предоставят правомощия на служителите за изискване на документ за самоличност на нарушителите, съставяне на протоколи за предупреждение, временно ограничаване правото за придвижване на лице-нарушител до явяване на полицейските органи и връчването на предписания за отстраняване на извършеното нарушение. Новите правомощия няма да доведат до допълнително натоварване на общинските бюджети, тъй като в по-голяма част от общините съществуват общински звена за контрол и опазване на общинската собственост. Законопроектът обаче създава условия за по-ефективно изпълнение на дейността на тези звена, а също така и за увеличаване постъпленията от приходи от наложените глоби и санкции.
Предвидените промени не отменят и възможността на общините, които разполагат с ресурс, да ползват структурата „Общинска полиция“ по Закона за Министерството на вътрешните работи за по-сложни и комплексни задачи, които изискват прилагането на полицейски функции.
Предвижда се с акт на Министерския съвет да се определят редът и дейността на изградените местни комисии по обществен ред и сигурност. Предложението за законова норма за тези комисии ще направи по-устойчива дейността им и в същото време ще създаде предпоставки за по-добра координация и сътрудничество с другите съществуващи органи, като безопасност на движението, противообществени прояви на малолетни, наркотици, прекурсури, трафик на хора и други.
С оглед подобряване на пътнотранспортната обстановка в населените места в Законопроекта е предвидено изменение и допълнение в Закона за движението по пътищата за ускорено изграждане на мрежа от технически средства и системи за контрол и наблюдение в населените места. С тази цел в Заключителните разпоредби на Законопроекта се предлага възможност контролът за пътищата в населените места да се осъществява от общинските власти. Използването на тези системи за контрол на движението се основава на самофинансирането им от събираните глоби, както и натрупването на средства от други източници за разширяване прилагането им. Целта е повишаване ефективността на контролната дейност и подобряване безопасността на движението в населените места.
Въвеждането на повече технически средства и системи за контрол при нарушаване правилата на движение е създаването на възможност за ускорено изграждане на интелигентните транспортни системи, за интеграция на съвременните комуникационни и информационни технологии и автоматизация на транспортната инфраструктура, превозни средства и участници в движението. Предвижда се общините да увеличат значително броя на техническите средства, а това ще даде отражение в резултатността в борбата с пътнотранспортните произшествия и злополуките.
Беше подчертано, че със Законопроекта се постигат ползи в областта на превенцията, както и нова мотивация за увеличаване на приходите за разрешаване на важни обществени проблеми на територията на общините. Предвидено е и специално обучение на общинските служители.
В дискусията се включи и господин Благой Станчев – парламентарен секретар на НСОРБ, който допълни, че съществуващите в общините служители ще получат правомощия за по-добро изпълнение на задълженията си.
В Комисията е получено становище от Министерството на вътрешните работи, с което се подкрепя по принцип Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация и се предлага прецизиране на нормите.
Получено е и становище от Националното сдружение на общините в Република България, в което отбелязват, че Законопроектът е резултат от многогодишното сътрудничество при разработването му между НСОРБ, МВР и вносителите. Изразяват категорична подкрепа на Законопроекта.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 9 гласа „за“, 6 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-53, внесен от Искрен Веселинов и Емил Христов на 13 юни 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Нунев.
Следва становището на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заповядайте да представите Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям Ви:
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-53, внесен от народните представители Искрен Веселинов и Емил Христов на 13 юни 2018 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 26 септември 2018 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-53, внесен от народните представители Искрен Веселинов и Емил Христов на 13 юни 2018 г.
На заседанието присъстваха: господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, и комисар Росен Рапчев – началник на отдел „Пътна полиция“.
Законопроектът предвижда промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, които създават правна възможност, а не задължение общините да изграждат звена за контрол по изпълнението на актовете на общинския съвет и на кмета на общината, свързани с опазването на обществения ред, опазването на общинското имущество, организацията на движението в населените места и други. Предлага се служителите от тези звена да подпомагат цялостната контролна и административнонаказателна дейност на общината, опазване на собствеността и на реда, регламентиран в наредбите. За тази цел им се предоставят минималните необходими правомощия:
1. да изискат документ за самоличност на граждани при констатирано нарушение;
2. да съставят протоколи за предупреждение;
3. временно да ограничават правото на свободно придвижване на лице до пристигане на полицейските органи, когато бъде хванато на място да извършва нарушение или уврежда общинско имущество, или с поведението си нарушава реда, или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;
4. да връчват предписания за отстраняване на извършено нарушение.
Според вносителите предложените промени ще създадат условия за подобряване на контролната и административнонаказателната дейност на общините, като няма да доведат до допълнително натоварване на общинските администрации, съответно на бюджетите им.
В Заключителната разпоредба на Законопроекта са предвидени изменения и допълнения в Закона за движението по пътищата. Съгласно мотивите един от начините за подобряване на пътнотранспортната обстановка в населените места е ускорено изграждане на мрежата от технически средства и системи за контрол и наблюдение в населените места. По тази причина в Заключителната разпоредба на Проекта на закон се предлага възможност за този вид контрол в населените места да бъде предоставена и на общинските власти. Използването на тези системи се основава на самофинансирането им и натрупването на нови средства за разширяване на прилагането им на други места. Целта е повишаване ефективността на контролната дейност и подобряване безопасността на движението в населените места. Внедряването на по-голям брой технически средства ще генерира допълнителни средства, които общините ще събират и ще инвестират в насока подобряване на сигурността и безопасността на гражданите.
Приходите от събраните глоби от автоматизирани технически средства и системи ще постъпват в общинския бюджет и по този начин предвиденият допълнителен щат за работа по това направление ще се самофинансира и няма да натоварва допълнително бюджета на общината.
В Комисията е получено становище от Министерството на вътрешните работи, с което се подкрепя по принцип Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната власт и се предлага прецизиране на част от нормите.
Получено е и становище от Националното сдружение на общините в Република България, в което изразяват подкрепа на предложените промени в Закона за местното самоуправление и местната власт. В своето становище Министерството на регионалното развитие и благоустройството отбелязва, че нямат предложения по Законопроекта.
В състоялата се дискусия взеха участие народните представители Георги Свиленски, Димитър Данчев и Халил Летифов.
След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за“, 1 глас „въздържал се“ и 4 гласа „против“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-53, внесен от народните представители Искрен Веселинов и Емил Христов на 13 юни 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Вълков.
Имат думата вносителите за представяне на Законопроекта.
Господин Веселинов, заповядайте за представяне на Доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-53, внесен от Искрен Веселинов и Емил Христов
На редовно заседание, проведено на 20 септември 2018 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-53, внесен от Искрен Веселинов и Емил Христов на 13 юни 2018 г.
В заседанието на Комисията взеха участие господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, и господин Благой Станчев – парламентарен секретар на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител господин Емил Христов. Предложените промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация създават правна възможност, а не задължение общините да изграждат звена за контрол по изпълнението на актовете на общинския съвет и на кмета на общината, свързани с опазването на обществения ред, опазването на общинското имущество, организацията на движението в населените места и други. Служителите от тези звена ще подпомагат цялостната контролна и административнонаказателна дейност на общината, опазване на собствеността и на реда, регламентиран в наредбите, като за тази цел им се предоставят минималните необходими правомощия.
Предложените промени ще създадат условия за подобряване на контролната и административнонаказателната дейност на общините по прилагането на местната нормативна уредба – по специално превантивната и актосъставителската дейност. Новите правомощия няма да доведат до допълнително натоварване на общинските администрации, съответно на бюджетите им. В общия случай тези дейности ще се извършват, както и досега, от съществуващите общински звена за контрол и опазване на реда и общинската собственост. Законопроектът създава условия за по ефективно изпълнение на работата на звената с контролни функции, като се очаква да се увеличат общинските приходи от наложени глоби и санкции по извършени нарушения.
Създават се също така и предпоставки за подобряване на мерките по опазване на общинската собственост, включително и публичната инфраструктура. В практиката досега някои общини използват частни охранителни фирми за охрана на обекти общинска собственост. Пречка за по-широкото прилагане на такава практика, от една страна, е цената на тези услуги. От друга страна, в немалко случаи общини, използващи частни охранителни фирми, се отказват от техните услуги поради ниското им качество, както и невъзможността да осъществяват пряк оперативен контрол над дейността на изпълнителите.
Предвидените законови промени не отменят възможността на общините, които желаят и имат необходимия ресурс, да ползват структурата „Общинска полиция“ по Закона за Министерството на вътрешните работи за по комплексни задачи по опазване на обществения ред, като се възползват от пълните полицейски правомощия на съответните служители.
В Заключителна разпоредба са предвидени изменения и допълнения в Закона за движението по пътищата, с които се дава възможност на общините да упражняват по-добър контрол за пътната безопасност в населените места.
Законопроектът се подкрепя от Националното сдружение на общините, които са и основните инициатори за изработването и внасянето на проекта. Положително становище бе изразено и от страна на Министерството на вътрешните работи, като в писмено становище са направени и някои предложения за прецизиране на разпоредбите на Законопроекта.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха предложените промени. От страна на отделни народни представители бе изразено опасението, че с предоставянето на общинските служители на предложените в проекта допълнителни функции са възможни злоупотреби, поради което няма да го подкрепят на първо гласуване.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 10 гласа „за“, 1 глас „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-53, внесен от Искрен Веселинов и Емил Христов, да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Преминаваме към становище на вносителите.
Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разработването на предложените промени започна преди много време – 2011 г., след приемането на измененията на Закона за Министерството на вътрешните работи, когато беше установено, че тези законови промени не способстват общините да се възползват от тях и да изпълняват ефективно задълженията си по охрана на обществения ред и опазване на общинското имущество.
Изготвеният законопроект беше многократно съгласуван с Министерството на вътрешните работи – 2012 г., 2014 г., 2016 г., като през месец януари 2018 г. на свое заседание Управителният съвет на Сдружението на общините решава да подкрепи Законопроекта, като е подкрепен единодушно от кметовете на общините.
От своя страна представителите на Народното събрание – и ние като вносители, на 14 март 2018 г. в Народното събрание инициирахме широк форум с участието на председателите на водещите комисии, на Сдружението на общините, на Националната асоциация на председателите на общински съвети, кметове и представители на други общини. Целта на Законопроекта е да се допълнят и разширят съществуващите законови възможности за контрол на обществения ред и спазването на наредбите на общинския съвет, заповедите на кмета и опазването на общинското имущество на територията на общините.
В дейността на общините по контрола на изпълнението на местната нормативна уредба, административнонаказателната дейност, охраната на общинското имущество и контрола при паркирането, основен проблем е липсата на адекватни правомощия на общинските служители. В повечето случаи при упражняване на контролните си функции те са принудени за извършват съвместни проверки заедно с органи на Министерството на вътрешните работи, за да използват техните правомощия – най-малкото, за да се идентифицира нарушителят, като се изиска личната му карта, което е основна предпоставка за започване на административнонаказателно производство. Дори когато пред очите им се извършва посегателство върху общинска собственост, единственото, което общинските служители могат да направят, е да организират и сигнализират полицейски органи и да чакат пристигането им.
В много от случаите в населените места обаче има недостиг на униформен полицейски състав, като особено сериозно е положението в малките населени места. Създадената през 2009 г. възможност в общините да подкрепят своята дейност в тази сфера чрез създаване на звено „Общинска полиция“ на база на договор със съответния областен директор на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи се оказа с ограничена приложимост поради високата цена на издръжката на един полицай на звеното. Това могат да го декларират на място и кметове и представители на общински съвети, поради това към момента от тази възможност са се възползвали едва 9 общини в страната – столицата и по-големите градове.
Предложените промени в Закона създават правна възможност, а не задължение общините да изграждат звена за контрол по изпълнение на актовете на общинския съвет и на кмета на общината, свързани с опазването на обществения ред, опазването на общинското имущество, организацията на движението и контрола на движението в населените места.
Служителите на тези звена ще подпомагат цялостната контролна и административнонаказателна дейност на общината, опазването на собствеността и на реда, регламентиран в наредбите. За тази цел им се предоставят минимално необходими правомощия като:
1. Да изискват документ за самоличност на граждани при констатирано нарушение;
2. Да съставят протоколи за предупреждение;
3. Временно да ограничават правото за свободно придвижване на лице до пристигане на полицейските органи, когато бъде хванат на място да извършва нарушение или уврежда общинско имущество, или с поведението си нарушава реда или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;
4. Да връчва предписания за отстраняване на извършеното нарушение.
Уважаеми колеги, по време на разискванията в комисиите бяха поставени въпроси, свързани точно с тези четири правомощия, които се предлагат да бъдат вменени на служителите от охранителните органи на общините.
Изтъквани бяха редица причини, доводи и аргументи. За сведение обаче ще Ви направя едно сравнение, че в Закона за частната охранителна дейност от 2004 г. – в чл. 30, 32 и 34, тези правомощия са дадени на частните охранители.
В Закона за частната охранителна дейност от 2018 г. – в чл. 56, 58 и 59, тези правомощия, които ние предлагаме да бъдат на общински служители, съществуват. Неаргументирано е оспорването на даването на тези пълномощия на общински служители. След като можем да дадем подобни правомощия на частните охранители, мисля, че е съвсем естествено, разбираемо и нормално те да бъдат присъщи и на служителите на общинската администрация. Предложените промени ще създадат условия за подобряване на контролната и административнонаказателната дейност на общините по прилагането на местната нормативна уредба. Тези дейности ще се извършват, както и досега, от съществуващите общински звена за контрол и по опазване на реда на общинската собственост. Това са общинските предприятия – инспекторати, например за контрола на паркирането, и така нататък.
Законопроектът създава условия за по-ефективно изпълнение на работата на звената с контролни функции, като се очаква да се увеличат общинските приходи от наложени глоби и санкции по извършени нарушения. Особено важен в случая е превантивният ефект – ще има наличие на контролиращи административни служители на терени. Общините, които преценят, че имат необходимост и възможност, ще могат след съответно решение на общинските съвети да създадат тепърва такива звена. Създават се също така и предпоставки за подобряване на мерките по опазване на общинската собственост, включително и публичната инфраструктура. В практиката досега някои общини използват частни охранителни фирми за охрана на обекти общинска собственост. Пречка за по-широкото прилагане на такава практика, от една страна, е цената на тези услуги, а, от друга страна, в немалко общини, използващи частни охранители и фирми, се отказват от техните услуги поради ниското им качество, както и на възможността да осъществяват пряк оперативен контрол на дейността на изпълнителите.
Предвидените законови промени не отменят възможността на общините, които желаят и имат необходимия ресурс – най-вече финансов, да ползват структурата „Общинска полиция“ по Закона за Министерството на вътрешните работи, за по-комплексни задачи по опазване на обществения ред, като се използват и пълните полицейски правомощия на съответните служители.
Същевременно функционирането на тези общински звена с новите им правомощия ще даде възможност на органите на Министерството на вътрешните работи да концентрират усилията си върху други по-важни същности задачи, като: битовата престъпност, разпространение на наркотици, антитероризъм, охрана на масови мероприятия и други.
По същия начин общините, създали звена „Общинска полиция“ по Закона за МВР, ще могат да използват наетите полицаи за други основни действия, като ги освободят от контрола по прилагане на местната нормативна уредба.
В Заключителната разпоредба са предвидени изменения и допълнения в Закона за движение по пътищата. В Националната стратегия за подобряване на безопасността на движението през периода 2011 – 2020 г., приета от правителството с Решение № 946 от 22 декември 2011 г., е поставена конкретна цел в съответствие с насоките на Европейския съюз до 2020 г. да бъде намален броят на загиналите при пътнотранспортни произшествия с 50% спрямо данните за 2010 г., като заложената прогноза е техният брой към 2020 г. да бъде под 400.
Важно е да се упомене, че положителна и важна превантивна роля за намаляване на високия пътнотранспортен травматизъм се дължи до голяма степен на започналото от 2009 г. преоборудване на органите по контрол на пътното движение със стационарни и мобилни автоматични камери.
Един от пътищата за подобряване на пътнотранспортната обстановка в населените места е ускореното изграждане на мрежа от технически средства и системи за контрол и наблюдение в населените места.
С тази цел в Заключителната разпоредба на Проекта се предлага възможност този вид контрол в населените места да бъде предоставен и на стопаните на пътищата в населените места, тоест общинските власти, които реално са пряко ангажирани с целия процес, свързан с финансиране, изграждане, развитие, поддръжка и експлоатиране на съответните системи, включващ обработване на генерирана от тях информация за констатираните нарушения, уведомяване на адресатите и събиране на съответните глоби, които следва да постъпват като местен приход към съответната община.
Колеги, на практика тези изменения са част от процеса на децентрализация, първо, в сферата на управлението и контрола и, второ, във финансов аспект. Те дават възможност за нарастване на собствените приходи на общините, като същевременно засилват значението на органите на местното самоуправление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Преминаваме към разисквания по Законопроекта – две заявки са дадени досега.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми вносители, само преди година се опитахте да реализирате този закон и съвсем закономерно срещнахте отпор. Сега, в навечерието на местните избори, се мъчите да създадете допълнителни лостове за вечно въдворяване на властта си в общините чрез лични кметски преторианци.
С предложените промени се създава предпоставка за възникване на силови структури под личното разпореждане на кметовете за налагане с репресивни методи на властовия им капацитет. Представяте ли си един кмет като Ценко Чоков, как би привел в изпълнение този закон? Зад този закон се прикрива и неспособността да се изпълни предизборното обещание на управляващите за постоянно полицейско присъствие във всяко населено място. С него се демонстрира и поредно оттегляне на държавата от функциите ѝ за обезпечаване на сигурността и обществения ред чрез Министерството на вътрешните работи.
Този закон ще постави личността на кмета над закона. Как си представяте примерно представител на тази структура, на това звено в ролята на санкциониращ неправилно паркирал кмет, на когото всъщност е пряко подчинен? Не ми се мисли дори и каква ще е ролята на тези структури по време на избори, предвид и преобладаващото наличие на кметове от две политически сили, всяка със своята специфика на властови параметри в отделните общини.
Преди време се опитахте да трансформирате една ведомствена структура във второ МВР. Имам предвид „Военна полиция“, залагайки ѝ в Закона безконтролни права. Опитахте и чрез промени в Закона за частната охранителна дейност да създадете особен подход за осигуряване на обществения ред и сигурност в страната, които всъщност щяха да ни върнат в средата на 90-те години – така наречените „мутренски охранителни времена“. На това поставиха край заседателите от пленума на Висшия административен съд, обявявайки текстовете от Закона за частната охранителна дейност като противоречащи на Конституцията. В мотивите, с които бяха атакувани тези текстове, се твърдеше от вносителя: на законово ниво се позволява неограничено въздействие от страна на частни охранители върху живота в населените места, независимо дали се касае за извършване на действия, засягащи личния живот, имуществото, упражняването на политически права, икономически действия или друго.
Сега отново правите опит да създадете частно-кметски силови структури за сметка на общинските бюджети, но чрез друг закон.
Категорично съм против този законопроект. Той е пореден етап от плана Ви за намаляване на капацитета на Министерството на вътрешните работи до пълното му обезличаване чрез трансформация на дейностите и отговорностите му към параструктури или частни формирования. Това не е нарастване ролята на местното самоуправление, а механизъм за пълен контрол от управлението по места върху населението.
Къде е границата между това общината да гарантира сигурността на гражданите, обществения ред, движението на моторни превозни средства и правоприлагането на всички общински разпоредби? Като пример за такава безконтролност, прераснала в произвол над гражданите, са така наречените „сини зони“, уважаеми дами и господа. От един механизъм за регулация на движението прерасна в тенденция за повсеместен общински данък на територията на града – засега в проект, но вероятно съвсем скоро ще е факт. И отново това ще се осъществява от тази новосъздаваща се структура, която изцяло ще аутсорсва дейностите на Министерството на вътрешните работи, но на гърба на гражданите с всякакви глоби, санкции и такси.
На предстоящите избори е време гражданите да се събудят и да дадат със своя глас отпор на това, което им причинява така наречената Ви местна власт.
Вярвам, че няма да успеете да наложите този узаконен произвол, въпреки гласуването тук, защото текстовете ще отпаднат отново като противоречащи на Конституцията. На всичките Ви опити да подмените легитимни държавни структури, които са в услуга на данъкоплатците, гласувам и ще гласувам „против“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Реплики? Не виждам.
Думата има господин Али – заповядайте.
ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Групата на „Движението за права и свободи“ ще гласува „против“ този законопроект, защото нас ни притесняват няколко акцента, които са заложени в Законопроекта. Изказалият се преди мен колега също спомена някои от тях, затова няма да се спирам конкретно на детайлите, които бяха изказани преди малко.
Уважаеми колеги, говорим за децентрализация на властта по населените места – може би тази дума ще я употребяваме вече като неадекватна. Тук се твърди – господин Христов, Вие го казахте: „По този начин децентрализираме властта и даваме правомощия на кметовете“. Тук не става въпрос за никаква децентрализация, уважаеми колеги. Когато говорим за децентрализация, не става въпрос само да даваме права, правомощия и да налагаме на кметовете определени задължения, но трябва да ги обезпечим и със средства от държавния бюджет, ако искаме да има такива звена, които в истинския смисъл да си вършат работата.
Имаме вече опит с общинските полиции. Какво се получи? Разходът за един общински полицай, който трябва да бъде оборудван, облечен, който трябва да бъде обучен в специализирани институции или в Министерството на вътрешните работи, е 24 000 лв. на година. В един момент единствено и само от 266 общини в България 9 общини се възползваха от този закон.
Защо другите общини не можаха да създадат общински полиции? Именно поради този факт – да, ние Ви даваме права, Вие подпомагате Министерството на вътрешните работи, обаче се оправяйте със средствата, които са от приходите към общинския бюджет. Коя община може да си го позволи? Много малко – казах Ви, освен областните градове, нито една по-малка община в Република България.
Може би идеята със звената, които се създават, е съвсем друга, но пак отиваме към същото статукво. В общините има много недобори, които, може би 60% от общините не могат да си ги съберат години наред. Всякакви механизми се ползваха от страна на кметовете – дали чрез фирми, които да събират задължения, дали чрез своите си служители, които работят към данъчните служби, дали чрез общинска полиция. Сега създаваме нещо ново, което или да събира недобори, или да направи така, че да има нови приходи към общините. Като идея – да, но с този законопроект, по начина, както е предложен, е абсурдно да се реализира. Защо го казвам? Поради причината, че именно и кметовете на общини, когато подпомагаха Министерството на вътрешните работи – дали с автомобили, дали с гориво в дейностите си, с които контролират обществения ред по места, в един момент министърът на вътрешните работи тогава, преди няколко години, сигурно си спомняте, забрани да има дарения към Министерството на вътрешните работи от страна на общините или от кметовете на общини с идеята да няма конфликт на интереси, и да може Министерството на вътрешните работи да ползва всичките си права като контролиращ орган и към институцията община.
Какво правим сега с този законопроект? В един момент пълно взаимодействие между кмета на община и шефа на РПУ или на РДВР в определената област. Как ще се контролират и как ще си взаимодействат? Кметът ще има правата де факто на шеф или директор на РДВР, или на РПУ. В следващия момент се връщаме на онова, което бившият министър на вътрешните работи беше забранил, за да не се получават конфликти между двете институции – държава и общинска администрация.
Така че, когато говорим за децентрализация, трябва да говорим в истинския ѝ смисъл: права и задължения, но и средства за подпомагане на структурите към общините, които се очаква да бъдат създадени с този законопроект. Това може да се случи единствено и само, ако има синхрон, но без определени права, които в момента Министерството на вътрешните работи има, обучавайки се с години върху своята дейност. Не може да обучим служител за един месец, когото сме назначили, да има същите правомощия както служител на Министерството на вътрешните работи, който е учил пет години, да речем, в школата в Пазарджик. Това няма как да се случи! Именно поради този факт „Движението за права и свободи“ няма да подкрепи този законопроект с идеята той да бъде в съвсем друга насока предявен в бъдещите предложения, за да има ефект от цялата дейност – и общината да има права, да може да си събира недоборите; общината и кметът да имат също права, но да не са такива, каквито има Министерството на вътрешните работи – да може да контролира съответните общински служители дори и кмета на общината.
С това искам да завърша. Благодаря Ви. Дано с разум да направим така, че да не гласуваме сега този законопроект, уважаеми колеги, а да седнем да го обмислим добре, за да не стане така, както стана и със Законопроекта за общинската полиция, и да няма ефект. Този закон се прави единствено и само за общини, които в момента имат такива служители и които, за съжаление, понякога използват и репресивни мерки срещу определени граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Али.
Първа реплика – господин Христов, заповядайте.
ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! То стана малко опасно вече, защото смисълът и същността на Законопроекта започна да се изкривява. Ако е нормално някои да правят чисто политически изявления, не би трябвало да променяме същността, като представяме една изкривена картина.
Първо, питам господин Али: нали знаете, че в Управителния съвет на Сдружението на общините има представители на всички политически сили и всички те са подкрепили този законопроект? На кого не вярваме? Вие вярвате ли на Вашите представители в Сдружението на общините в Управителния съвет, които са подкрепили този проект? Тоест, ако Вие не им вярвате, защо ги издигате отново за кандидати за кметове? Ако им вярвате, какво правим в момента? Защо всявате недоверие към тях и към всички останали?
Не приемам и обвинението, че, виждате ли, натоварваме общините с нови финансови тежести и трябва да им се отпуснат допълнителни средства. Вижте, общините и досега имат такива структури, които изпълняват тези функции, и Вие отлично го знаете. Имат инспекторати, имат други звена по контрол, така че изследванията показват – и това е потвърдено от самите кметове, представители в Сдружението, от Асоциацията на председателите, че няма да внесе допълнителни финансови тежести при изпълнението на тези функции, ако бъдат създадени, защото те не са задължителни. Имам предвид за контрол. Тези звена за контрол не са за събиране на приходи, те са за контрол.
Не бих могъл да приема още нещо и ще Ви моля да се обосновете малко по-добре: защо в Закона за частната охранителна дейност ние сме дали такива правомощия, а на представителите на общините не ги даваме?
Ще обобщя въпросите отново: Вие вярвате ли на Вашите представители в местната власт, които издигате за кметове, че няма да злоупотребят? Ако им вярвате, защо в момента сте против тях, тъй като това е тяхно мнение?
Второ, защо можем да делегираме права на частни охранители, а не можем да делегираме същите права на представителите на държавата и на местната власт? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Али, за дуплика.
ТАНЕР АЛИ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Христов, ние вярваме в нашите представители в местната власт! Също така вярваме, че законодателният орган в Република България е парламентът, а не Националното сдружение на общините.
В същото време искам да акцентираме върху нещо друго. Ако си спомняте миналата година, когато обсъждахме подобен законопроект относно местното самоуправление и местната администрация, Ви споменах, че Министерството на вътрешните работи в момента има незаети щатни бройки. Защо трябва да създаваме нещо – дори и тогава стана въпрос, когато се създаваха общинските полиции – вместо да се попълнят щатовете, които са свободни? Примерно само за област Търговище – мисля, че са около 28 свободните щатни бройки, както и премиерът беше казал – във всяко едно село – полицай, за да може да се изпълни това негово обещание към гражданите на Република България, но не се случи. Сега трябва да измисляме и още повече да натоварваме кметовете на общините с бюджети, с които най-малкото би трябвало да оборудват тези служители, които ще са в тези звена – да ги облекат, да имат инициали, които да респектират съответния гражданин, когато отиват да му направят един акт. Така че има неща, които трябва да се коментират.
Ние не сме против да има такъв законопроект, но сме против начините и правата, които ще бъдат дадени на кметовете на общините. Аз съм бил кмет на община, знаете. Против сме по този начин да може да се разполага и гражданинът да се притеснява, меко казано, от този служител, който ще дойде в къщата му, за да му връчи примерно определен акт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Али.
За изказване думата има господин Аталай.
Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, искам да припомня, че не беше далече времето, когато този законопроект щеше да влезе в залата и при консултация при председателя на Народното събрание на парламентарните групи Законопроектът беше изтеглен, защото скандализираше обществото.
Законопроектът беше изтеглен и поради още една причина. (Народният представител Красимир Ципов излиза от залата.)
Господин Ципов, моля да ме чуете само.
Законопроектът, господин Христов, беше изтеглен. Тук искам да Ви задам въпроса, така както го зададохте на колегата Танер Али: Вие в господин Ципов и в Министерството на вътрешните работи ли вярвате, или на доклада на господин Цветанов, който беше четен от господин Нунев по този законопроект?
Аз Ви уважавам, уважавам и господин Веселинов за възможностите и желанието Ви да въведете онзи ред, който е необходим в общините, но не този особен ред, който Вие искате да въведете. Ние за това сме против – за особения ред! Аз Ви приветствам, че сте много сериозни народни представители. Представете си, цял Министерски съвет не можаха да се сетят за такъв законопроект. Вие предложихте и за пореден път обсъждаме този законопроект, в който Вие противоречите и на министър-председателя. Министър-председателят излезе и каза, че иска във всяко село милиционер. Вие казвате – не, във всяко село няма да има... (Шум и реплики: „Полицай!“) Добре, полицай! Сега това, което Вие предлагате за пазачи, само си приличат с „п“-то.
Ако във всяко село и във всеки квартал ще има полицай, Вие с назначаването на трима, обслужващи кмета, ще свършите всичко онова, което полицията не можа да приключи досега ли?! Какво ни предлагате?! С такава гордост излизате, че едва ли не сте ни предложили иновации и ново общинско предприятие, през което общината ще забогатее и ще придобива средства. А Вие ни предлагате как да глобите тези хора, които живеят в тази община, как с интелигентната система – вместо да създадете по какъв начин да не се получават задръстванията, Вие ми говорите за камерите, чрез които кметовете ще наказват хората, които живеят в тази община, за да вземат да събират средства. Вие върнахте полицаите – ще ползвам още една дума с „п“ – като партизани ги криете в храсталаците в момента. Вижте какви триноги слагат – ей така облечени, покрити с клони и клонки, за да засечете някой, който се движи по правилата или, не дай си боже, по една или друга случайност да не може да го глобите. Престанете с тези камери!
Уважавам всяка Ваша законодателна дейност! Уважавам Ви, когато искате в една община да има приходи, но приходи от производство! Уважавам всичко онова, което искате да въведете – ред и дисциплина, което би трябвало да има в общините, но Вие в тези общини освен общинска полиция, освен данъчни и хора, които ще събират наново още наказателни акции – какво предлагате, уважаеми колеги? Нищо съществено, нищо друго!
Аз мисля, че господин Ципов ще излезе след мен и ще си прочете становището, което е дадено тогава. Това становище, с което тогавашното Министерство на вътрешните работи не са съгласни с тази разпоредба в този законопроект. (Реплики.)
Тогава, господин Христов, излезте на трибуната, кажете, че си оттегляте Законопроекта, защото имам още много неща да Ви казвам, но не искам да всявам онова разделение сега в групата на ГЕРБ, че господин Цветанов си отиде, докладът му остана и сега се чудите как и по какъв начин да подкрепите господин Цветанов, или Законопроекта – не кметовете на ДПС, които са подкрепили този законопроект. За това става въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Аталай.
Реплики?
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Към Вас, господин Аталай. Много добре обяснихте същността и механизма на движение на този закон, но трябваше ярко да подчертаете – господин Цветан Цветанов го няма, но цветановщината още витае някъде тука при законодателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Господин Манев има думата за втора реплика.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги! Господин Аталай, аз също много Ви уважавам, държа да го отбележа оттук. Нямаше да се изказвам по този законопроект въобще, само че тук, от тази трибуна, забъркахте една каша от невероятни твърдения. Като започнем от това, че милиция няма от сто години насам и че колегите полицаи се обиждат на темата „милиционер“, защото милиционер е друго, и свършим дотам, че едва ли не тук се правят някакви дружества, отряди и така нататък. Всъщност става въпрос за контролна, а не за наказателна дейност на кметовете. Става дума за това, че имаше не една, не две, а не знам колко срещи с инициаторите на този и на подобни законопроекти.
Моята реплика към Вас е насочена към това: Вие можете ли да отречете от тази трибуна, че във връзка със задълженията, които имат кметовете, ние трябва да работим и да мислим по темата как те да ги изпълняват в тази област – в охраната на обществения ред? Тук не става въпрос за престъпления, разкриване и така нататък – това, което е приоритет единствено и само на МВР, а че трябва най-накрая да намерим инструментариум, с който кметовете да си изпълняват задълженията. Можете ли да го отречете това? Аз не мога. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Манев.
Трета реплика – господин Веселинов, имате думата.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Аталай, и аз Ви уважавам много – като ще се уважаваме и ще правим такива обяснения от трибуната, обаче не съм съгласен с Вас. Вие какво искате: да превърнем парламента в гумен печат на министър-председателя?! Така излиза! Министър-председателят каза, следователно Вие трябва да направите нещо в тази посока. Моля Ви се! Ние трябва да уважаваме институцията, която представляваме!
Така че изказването на господин Борисов нас не ни ангажира като народни представители, ангажира ни обаче идеята, че във всяко село трябва да има полицай и смятам, че това е общото виждане на всички нас тук и трябва да спорим за начина, по който това ще стане. Доколкото ми е известно, може би господин Ципов ще каже по-точно, но поне с по 1000 полицаи годишно нараства численият състав, но това е бавен процес, тъй като има нужда от обучение и трудно се попълват редиците на полицията.
Това, което ме смущава най-много във Вашето изявление, господин Аталай, е плъзгането по една плоскост, нека да го нарека, опасен популизъм – значи трябва да има закони, обаче не трябва да има начин за спазването им. Всъщност Вие размахвате като някаква заплаха за гражданите това, че ще има инструмент, чрез който да се наложи спазването на закона. Ето това не мога да го приема и смятам, че никой, който претендира, че е държавник, не трябва да си позволява да го твърди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
За дуплика – господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Като чух и тримата колеги, не видях някой от тях да направи опит да обори моята теза и моето виждане за този законопроект. Вие всички сте съгласни, че опитите, които правите в момента, няма да донесат никаква полза освен събиране на средства в хазната на общината, и то чрез актове, наказания на същите хора, които живеят в тази община.
А ако думичката „уважавам“ Ви е засегнала, може би има защо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Аталай.
Лично обяснение – господин Христов, имате думата.
ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Изказването на господин Аталай беше насочено основно към мен и нямаше как да не взема отношение.
Първо, господин Аталай, Вие отлично знаете, че законопроектите се обсъждат не само тук, в тази зала. Колкото повече хора участват в обсъждането на един законопроект, толкова той е по-качествен и точно заради това ние сме изискали становището на Сдружението на общините, което аз използвах.
Освен това становището на Министерството на вътрешните работи е това, и то е положително, уверявам Ви в това. Да, имат бележки по формулирането на някои от текстовете, но становището е положително. А що се отнася до Доклада на Комисията – ами той беше положителен. Този доклад беше положителен! Да, между двете четения могат и ще бъдат внесени промени, ние очакваме и от Вас да бъдат внесени промени. Но Вие едва ли не ме изкарвате мен, че съм взел този законопроект просто ей така и се стремим да го наложим с цел да дадем допълнителен инструмент за терора в ръцете на кметовете, което самите кметове отрекоха в Сдружението на общините и го отрекоха и на срещата на 14 март, когато ние се срещнахме с тях публично! Така че извинявам се, обаче това не е вярно.
Това не е първият опит действително в тази зала това нещо да намери своето решение. Ние не търсим механизъм за наказание, ние търсим механизъм, който да дадем в ръцете на кметовете, за да изпълняват по-ефективно своите задължения по контрола на обществения ред и опазването на общинското имущество. Това е смисълът на този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Христов.
За изказване има думата господин Иван Иванов.
Заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Да Ви кажа честно, изненадан съм, че водим дискусия по подобен законопроект. Личното ми усещане беше, че веднъж оттеглен, той е минал в историята и с него повече няма да се занимаваме и няма да го дискутираме.
Тук се говори за дискусията, която беше направена през месец март миналата година под егидата на господин Цветанов. Разбира се, спомените, които така се възвръщат в мен, беше докарването на килограм на представители на кметове от ГЕРБ, които да обясняват радушно как чакат този закон…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не само от ГЕРБ, и от Самоков имаше!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: …как очакват този закон и му се радват и искат на всяка цена да стъпят в правомощията си, за да могат да управляват обществения ред и сигурността в съответните общини. Правилният ход тогава беше, който Вие направихте, да оттеглите този законопроект. Днес е изключително притеснително, че точно в навечерието на местните избори, две седмици преди старта на кампанията на местните избори, тук, в тази зала, ние разглеждаме проблеми в Закона за местното управление и местната администрация, с които се дават права, бързайки, на кметовете да организират едни групи, които и така и така ги има в общината, но нямат необходимите правомощия, да получат допълнителни правомощия. Това е едната страна на въпроса.
Само да отворя една скоба – представете си в изборния ден в секции, където примерно има компактно ромско население, как тези групи, оправомощени да задържат, тези групи, оправомощени да проверяват лични документи, насочват и обясняват именно на тези гласуващи български граждани по какъв начин трябва да мине техният изборен ден и по какъв начин не трябва да нарушават обществения ред, влизайки в секциите, и съответно биват респектирани. Но това е едната страна на въпроса, която никак не е маловажна, и ще се върна пак на нея.
На второ място, уважаеми колеги, дискусията за начина, по който трябва да функционира Министерството на вътрешните работи, изобщо отношенията между тази част на правоохранителните органи и обществото, не я водим от днес, не я водим от вчера.
Само да Ви припомня, че само преди няколко седмици имаше протест на служителите на Министерството на вътрешните работи по отношение на заплащанията – по отношение на заплащането на нощния труд, по отношение на увеличение на техните трудови възнаграждения и изисквания, които години наред не се изпълняват. Виждаме, че има една тенденция, която се налага вече от началото на този мандат много сериозно – за концесиониране на функциите на Министерството на вътрешните работи по отношение както на частни структури, така вече и на общинските структури.
Само да Ви припомня, че Законът за частно-охранителната дейност акостира в Конституционния съд именно поради подобни текстове и беше спешно променян, защото тогава се направи един много сериозен опит да се даде възможността на частни фирми да извършват същите работи, които изпълнява Министерството на вътрешните работи. А в същото време Министерството на вътрешните работи е недофинансирано, не се изпълнява Вашата предизборна програма, където има много точно и ясно разписано какви ангажименти Вие поемате до края на мандата. Искам да разбера и какво е Вашето виждане по отношение на Бюджет 2020, който предстои. Какви пари ще бъдат дадени на Министерството? По какъв начин ще се отговаря на изискванията на служителите и на очакванията на обществото спрямо това Министерство? Защото, само да Ви припомня: тогава, когато гласувахме Бюджет 2019, ние тези необходимости ги набелязахме като парламентарна група, дадохме ги тук като предложение, Вие не ги приехте, та трябваше служителите тогава да излязат на улицата да протестират, за да им ги даде министър-председателят през бездънната яма на така наречения бюджетен излишък или резерв, който той има да си разпределя. Тази година пак ли ще станем свидетели на подобно нещо?
Да се върнем на общинските служители. Какви са изискванията към тези общински служители? Само да Ви припомня, че в Закона за частно-охранителната дейност Вие написахте изрично изисквания дори и към селските пъдари да имат средно образование. Каква е гаранцията, че тези общински служители, които ще получават такива правомощия, включително и да задържат до идване на служител на Министерството на вътрешните работи… (Реплика от народния представител Красимир Ципов.)
Моля Ви се, прочетете внимателно текстовете! Не ме репликирайте от място! Не ме репликирайте от място, защото дисциплината на народния представител изисква да дойде тук на трибуната и да говори. Очевидно Ви е неприятно да слушате подобни неща, но това е самата истина.
Така че кой ще гарантира общинският служител дали ще има основно образование, когато кметът го назначи, при положение че пъдарят трябва да бъде със средно специално образование, да е минал съответния курс, а към общинския служител няма никакви изисквания!?
Обяснете ми също как ще стане това съвместяване на системите за контролиране на скоростта примерно на населените места, между системата, която е изградила Министерството на вътрешните работи, и кмета, по какъв начин ще го прави това нещо? Ще им раздадете онези старите радари, които са без камери да спират от всеки ъгъл ли? Нали разбирате за какъв произвол става въпрос?
Уважаеми колеги, проявете малко разум и не го правете това нещо. Аз виждам, че Вие бързате днес да го направите, може би следващата седмица да мине на второ четене и бързичко общинските кметове там, където е необходимо, да направят съответните команди, които да се подготвят, инструктират, да минат, да респектират съответните групи от гласуващи, за да може да се гарантира една победа. Аз разбирам притеснението, което има във Вас по отношение на местните избори, виждаме какви неща се случват, виждаме определени медии с какви публикации ги занимавате, виждаме, че шпионажът дойде на дневен ред, включихте го във вътрешната политика, но днес минава всякакви граници това нещо – тотално да обсебите местната власт посредством натиск, който ще се окаже върху хората, които ще гласуват! Какъв ред се създава в този закон за контрол на именно тези хора, които ще упражняват подобни функции? Разбира се, в голяма част от европейските държави това нещо го има, но те са надраснали, там демокрацията е придобила необходимите размери, придобила е необходимото развитие и гражданско самосъзнание. Но, за съжаление, тук, при Вас, нещата седят по друг начин. Ние сме виждали как се правят избори, без да давам конкретни примери. Вие много добре знаете какво се е случвало, но защо на това нещо сега трябва да му даваме допълнителен стимул и допълнително развитие?
Написали сте в мотивите, уважаеми колеги, че нямало да натовари с допълнителни разходи общинските администрации. Е, как няма да ги натовари? Нито едно предложение на опозицията не приемате, пък и на Ваши кметове, да увеличите сумите за държавно делегирани дейности на общините по време на гласуване на бюджетите, а сега искате да им натоварите допълнително правомощия да вземат повече служители, да ги натоварят с нови функции, да ги оборудват с униформи, с какво ли не друго, да могат да им се накупят техники за контролиране скоростта примерно на движението, нови знаци и какви ли не други дейности, които те трябва да изпълняват с цел в кавички да бъде въведен някакъв ред в обществените отношения по места, а в същото време пари не им се дават.
И в цялата тази работа къде е Министерството на вътрешните работи, пак питам? Защо не се създават по-добри условия? Защо не се наемат нови служители? Защо не се прави това, което е записано като изискване към тези хора, да им се осигури нормален ред на работа? Защо не си изпълнявате – пак да се върна на Вашата предизборна програма, да увеличавате бройката на тези служители?
Аз няма да забравя, господин Радев беше министър и ни четеше от трибуната една статистика как увеличил с 1500 души служителите на МВР. (Реплика от народния представител Красимир Ципов.) Хиляда и петстотин, господин Ципов, и ни обясняваше и как те са се преквалифицирали в момента, как ги обучавали, и ще се влеят веднага в редиците на правоохранителните органи и ще осигуряват обществения ред. И в същото време ние казваме: извиняваме се много, ама вече нямаме нужда от нови полицаи, общинските служители от Наредба № 1 ще свършат тази работа, но, между другото, ще ги пуснем да ги тестваме по време на изборите да видим как вършат работа и те дали могат да респектират. Това се случва днес.
Уважаеми колеги, нормалното и разумното е този законопроект днес да приключи в тази зала и повече да не се занимаваме с него! Предстоят избори на нови кметове, предстои избор на ново Сдружение на общините, където не се знае какво ще бъде представителството, не се знае какво ще бъде тяхното становище! Няма как една седмица или две преди края на мандата на всички тези, които са подкрепили този закон, сега да им изкарваме тук становищата и да ни говорите: виждате ли, те го подкрепят!? Ами те го подкрепят, ама не се знае гражданите дали ще ги подкрепят! И тези граждани, които ще гласуват за тях, дали го искат това нещо, това не е ясно. Разбирате ли, много е тенденциозно днес внасянето на подобен законопроект и разглеждането му буквално две седмици преди изборите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Първа реплика – господин Юлиан Ангелов.
Заповядайте.
Втора реплика – господин Танев.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа! Господин Иванов, какво е това пораженческо мислене от Ваша страна? Пак се гласите да загубите местните избори ли? (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.) Тези хора, които бъдат назначени по общините, най-вероятно, когато законът влезе в сила, ако Вие спечелите изборите по места, Вие ще ги назначавате. Тогава защо се притеснявате, че някой ще репресира някого? Но явно вече Ви е ясно, че ще загубите изборите на много места и това Ви притеснява. Нормално. Видяхме колко надъхани бяхте и на европейските избори, всички видяхме резултата. Нормално е да се притеснявате.
Но когато говорите за системата на МВР и когато говорите и за тези хора, и ги наричате пъдари, някак си не е логично тези хора, които наистина трябва на местно ниво все пак да гарантират някаква сигурност и наистина да намалят и да респектират битовата престъпност, Вие да ги наричате пъдари. Не е уважително.
И другото, което искам да Ви кажа. Когато говорите за МВР, може да погледнете през последните две години и половина, че в МВР има повишаване на доходите, в МВР има подобряване на материалната база, в МВР и миналата, и тази година бяха обучени над хиляда души – и миналата и тази година по хиляда души, които се включиха в мобилните групи, именно за респектиране и предотвратяване на битова престъпност в България, и Вие го знаете много добре – в рисковите райони. И резултатите са налице, битовата престъпност спада, за съжаление, не с темповете, които ние всички искаме да се случи, но това са реални мерки, които бяха взети от българското правителство, и Вие много добре го знаете. Може да не са достатъчни, но са много повече, отколкото сте го правили Вие като управлявате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Ангелов.
Господин Танев, имате думата.
РАДОСТИН ТАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Иванов! Първо, осигуряването на нормалното протичане на изборите ясно е записано в Изборния кодекс, и то е поверено единствено и само на МВР.
Второ, говорейки за това колко би струвал един такъв общински служител на общината, ясно показва, че не сте запознат колко струва в момента един служител на общинска полиция на дадена община.
Колеги, до момента…
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Тройно е.
РАДОСТИН ТАНЕВ: Тройно е, да.
До момента се казаха изключително много неща от тази трибуна, които водят към едно единствено нещо, че един нормален гражданин ще си каже следното: ние искаме да спрем органите на общината да ни следят дали спазваме законите. Какво означава това?
Говореше се къде били слагани триногите. Ама, колеги, с триноги, без триноги законът е един и същ. Ние трябва да спазваме Закона за движение по пътищата. В общината трябва ли да минаваме на червено? Какво се случва в момента, ако даден автомобил е на червено и камерата го засече? Аз ще Ви кажа – нищо!
Целта на този законопроект е да се даде възможност на общините да упражняват закона такъв, какъвто е. И ако за Вас упражняването на законите, които Вие сте гласували, означава, че ние по един или по друг начин заставаме срещу гражданите си, много съжалявам. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Танев.
Трета реплика? Не виждам.
Господин Иванов, заповядайте за дуплика.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Или не слушахте внимателно тук какво се говори, или в главите Ви се върти нещо друго.
Първо, не ме разбрахте и сега го чуйте внимателно: в Закона за частната охранителна дейност се въведе изискване за селските пъдари. „Пъдари“ Вие наричате тези хора – говоря за селските пъдари, да имат средно образование. Никъде в този закон Вие не поставяте изискване към общинските служители да имат каквото и да било образование, да изпълняват дейност, която е над дейността на селските пъдари, защото им давате полицейски правомощия и Вие сте хората, които непрестанно унижават служителите на Министерството на вътрешните работи.
Забравяте, че само преди няма и месец те протестираха пред Министерския съвет заради това, че не получават достатъчно заплащане за техния извънреден труд. Само след няколко дни ще имат отново протест заедно с медицинските работници именно поради лоши условия. Заради това хората се чувстват несигурни, защото Вие не изпълнявате Вашите предизборни ангажименти навсякъде да има полицай, ние ще Ви подкрепим за това нещо. Увеличете средствата за Министерството на вътрешните работи, направете тази реформа, която трябва да се направи, за да бъдат служителите – тези, които са на терен и които изпълняват патрулно-постовата дейност, да бъдат достатъчно обезпечени със средства, за да могат да осигуряват реда в съответните населени места, а не да прехвърляте функции на общински служители, които по спорен начин според мен именно в тази предизборна обстановка биха изпълнявали тези ангажименти. Защото ангажимент на Министерството на вътрешните работи по Конституция е да изпълнява именно тези задължения по охраняване на обществения ред и на никой друг. Нашето общество очевидно не е дорасло, за да създава такива правомощия на частни лица, на общини и така нататък.
Връщам Ви пак към този дебат, който се води за частната охранителна дейност. Вие го забравихте това нещо. Върнаха Ви го с вето, отиде в Конституционния съд и така нататък. Спрете с това нещо! Дайте да се възстанови честта на пагона на служителите на Министерството на вътрешните работи. Обединете се около това нещо. Не правете такива неща.
Вие говорите – другият колега, че е нямало как да се включат в изборния процес. Колеги, как няма да се включат в изборния процес, като им дадете правомощия да проверяват документи, да задържат? Ами, те само да обиколят вечерта преди изборите да проверят някои други граждани как се държат, как почиват и как се подготвят в деня на размисъл, то е достатъчно бе, абсолютно достатъчно е на другия ден да бъдат респектирани.
Изборите не се готвим да ги загубим, Вие ще ги загубите именно поради подобни действия, които правите в навечерието им. Те са изключително непремерени и са с една единствена цел: да се гарантира – и то по най-неприятния начин – спечелването на изборите, защото някои кметове със сигурност се страхуват вече за своите места. Не го правете това нещо, не отваряйте кутията на Пандора, защото връщането няма да бъде никак лесно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Госпожо Янкова, заповядайте, имате думата за изказване.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В края на мандата сме за местно самоуправление, на органите за местно самоуправление и е логично да има подобен законопроект. За нас като законодатели стоят много въпроси по този законопроект.
Единият въпрос, който се поставя със Законопроекта, е относно стопанисването на публичната собственост и по какъв начин актовете на кметовете на общини, на общинските съвети могат да съдействат обществените отношения да бъдат по-спокойни в общините.
Вторият въпрос, който струи от този законопроект и който многократно се разви от колегите – членове на парламента, е за взаимоотношенията на общините и Министерството на вътрешните работи. Тук не сме намерили мярката и нямаме правилно решение. Беше времето, когато в мандата 1999 – 2003 г. кабинетът Костов извади, оттегли МВР от сътрудничество с общините и този период все още дава своето отражение. Първата стъпка беше общинските полиции да се решат, но се оказва, че това е работа за богати общини и е извод по какъв начин си хармонира МВР и самите общини. Тук нямаме решение. Оставяме общинските полиции, а паралелно с това създаваме звено за контрол – дали е инспекторат, общините ще преценят как да бъде. Стои въпросът с видеонаблюдението, с парите, с отношенията на територията на една община. Това са въпроси, по които с този законопроект не намираме решение. Те са много общи, много комплексни.
Стои въпросът: създаваме ли като законодатели единни стандарти за общините? Не. И с Общинската полиция не създадохме единен стандарт. Факт е, че само девет общини се възползваха, защото те имат пари. И сега няма да създадем единен стандарт. Аз съм привърженик на такъв законопроект с промени, но ако министърът на финансите дойде тук и каже: да, за всяка българска община ще има пари в увеличението на „Местни дейности“ в частта за общинската администрация, за да имаме такова звено.
Сега някой тук сподели – дали вносителят, или от изказващите се, те ще се самоиздържат от глобите. Ами, няма да се самоиздържат, няма да се съберат толкова такси, глоби, санкции, за да може това звено да се самоиздържа. И сега в края на мандата ние казваме: има проблем – с местното самоуправление, с контрола и актовете, със стопанисването, с държавните пътища, с пътното движение и с контрола, но с този законопроект ние не решаваме проблемите. Аз съм „за“ днес да започнем тази дискусия в края на мандата. Дори в края на мандата на този парламент стоят още много крещящи проблеми по финансови и други въпроси. Този законопроект – добре, че председателят на Комисията и заместникът са го подписали, да бъде генератор какви промени ние да направим за следващия мандат заедно с кметовете, които ще бъдат избрани. Защото сега Вие виждате ли какво решаваме?
Ще дадем право, ако Законопроектът се приеме – макар че много групи заявихме, че той няма да бъде подкрепен, какво се получава? И сега в общините има инспекторати под различна форма. Те какво правят? Контролират според решенията на кмета и на общинския съвет. Сега обаче ще дадем възможност те да имат право да изискват документ. Сега се изисква документ, когато се прави актът за кучето в парка или когато се правят определени актове за административни нарушения. И сега инспекторатите на общините искат документ за самоличност, и сега се правят протоколи за предупреждение – и за етажната собственост, и за един куп други неща – по волята на кмета.
Има обаче две неща, по които ние не сме съгласни, защото не е намерена мярката: ограничаване правото за свободно придвижване на лицето до пристигане на полицейски орган. Тук за нас е доста спорно защо. Защо ще се ограничава това право, когато ние досега сме го делегирали само на МВР? Този въпрос нас ни притеснява. Това е може би един от основните въпроси, който е притеснителен.
И тъй като поставяте въпроса, че едва ли не с този законопроект ще решим въпроса за движението по пътищата, ами, уважаеми колеги, в първия планов период имаше средства, за да може да се направи комплексно видеонаблюдение в общините по регионално развитие, след това – отпадна. В момента това е сигурност и гражданите имат нужда от нея. Дайте да мислим. Сега върви дебатът за европейските фондове и това да дойде от европейските средства, а не постоянно да изстискваме, изстискваме общините с малкото данъци и такси и с малкото население, което е останало, а те нямат пари. Една голяма част от българските общини са в обективен структурен дефицит, защото това, което те събират, и това, което трябва да похарчат, не стига. Вие виждате, че ние имаме нужда от социални и други правомощия. И така като че ли малко на полицейщина звучи.
Затова аз се обръщам към моите колеги Искрен Веселинов и Емил Христов – нека този законопроект да бъде началото на дебата какви са изводите затова как функционираше местното самоуправление през четирите години, кои са местата и тънките неща, които трябва да бъдат направени, но да го направим сериозно и отговорно, а не сега набързо по този начин. То дори няма и да се приложи, защото де факто общинските съвети вече са в избори, а в следващия мандат ще го отчетат като нещо много палеативно – и сега общините могат да си направят инспекторати и всякакви други служби за контрол.
Така че тези мантри, тези добри намерения не са направени в добър законопроект. Въпросите си стоят, те няма да бъдат решени, а ние ще бъдем наречени лошите законодатели – просто хора, които не са си свършили добре отношението към местната власт, към местното самоуправление и към гражданите, които представляваме под различна форма.
Обръщам се с уважение към моите двама колеги – това да бъде началото на дебата, да го оттеглят, за да не стане така, че ние да го отхвърлим. Има неща, които могат да се направят като изводи и като решение, но сега палеативно, частично той няма да свърши работа на българското общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Други изказвания?
За изказване – заповядайте, господин Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Общо взето мога да разделя изказванията до момента на две групи. Едните стриктно изпълняват партийната повеля и прокламират тезите, които съответната политическа сила явно е приела от гледна точка на моментната си ориентация, и такива, които се опитаха да разберат проблематиката, да покажат, че проблемите съществуват и че този законопроект предлага решаване на голяма част от тях.
Естествено, в едното звено са хората, които не са се занимавали с местно самоуправление. В другата роля са хората, които години наред са били в общините, знаят какви са проблемите, какви са нуждите на българските общини, а не са сега действащите кметове или сега действащите общински съвети. Защото този законопроект не се прави и не се предлага за сега действащите администрации. Той реално ще започне да действа с избора на нови.
Не е прибързано, закъсняло е гледането на този законопроект. Една година той се блокира от „Движението за права и свободи“ и не влиза в залата. Между другото, господин Цветанов беше човекът, който не го допускаше и да се говори за това, че цветановщината е била останала след него е нелепо, поне за хората, които знаят фактите.
В това отношение фактите са такива: имаме консенсус в Националното сдружение на общините в Република България и ми е много интересно примерно ДПС да говорят напоследък във всяко телевизионно участие затова как политическите сили трябвало да се съберат, да има консенсус за развитие и така нататък, но всъщност всяка форма на консенсус се бламира по някакви причини – всъщност с размахване на някакви несъстоятелни доводи, със заплахи към гражданите, с опити да бъдат поставяни в положение да се страхуват и сякаш някаква неясна сила заплашва тяхната свобода.
Няма такова нещо в Законопроекта, който предлагаме. Законопроектът, който предлагаме, има една основна цел – да направим приложими общинските наредби и съответно актовете на кмета. Не може да има нарушаване на обществения ред, след което не следва наказание. Това е базисно, това възпитава всъщност в послушание към закона. Това, че ние допуснахме десетилетия да има цели общности, които смятат, че законът, наредбата, изобщо правният ред е нещо странично и могат да си го нарушават когато си искат, и никой няма право да им търси отговорност, ето това е един от огромните проблеми в нашето общество. Законопроектът прави малка стъпка за решаването на този проблем.
Този законопроект предлага редът да бъде отстояван от общинските служители за общинските наредби. Какво по-логично има от това? В момента госпожа Янкова каза и в това е права – общинският служител има право да поиска документ за самоличност, за да състави акта, обаче лицето, на което се иска, не е длъжно да му го даде. Вие го знаете, госпожо Янкова. В това отношение каква е всъщност възможността на общинския служител да наложи, да състави акт и след това да бъде наложена санкцията? Ами, никаква. Всъщност всеки общински служител, за да наложи общинската наредба, трябва да ходи с полицай до себе си. Това някакъв вид ограничение, някакъв вид репресия ли е? Не, не е.
Писменото предупреждение. Извинявайте, но когато цяла нощ една циганска сватба е тероризирала целия квартал и на другия ден отиде общински служител и писмено предупреди, че на следващата вечер не трябва да се случва същото, това лошо ли е за обществото? Не, лошо е само за тези, които нарушават обществения ред. Да, и полицията може да ги предупреди, факт е, но не навсякъде има достъп до тази полиция, тоест това не вреди, а допълва възможностите да наложим ред.
Гражданският арест, задържането, когато се извършва престъпление. То и в момента съществува, казва се „граждански арест“ в наказателното ни право. Тук допълваме „само при нарушаване на общинската собственост и при извършване на нарушение на общински наредби“. Ако заловим някой, че чупи примерно пейките в парка, няма ли право общинският служител, който, държа да отбележа, е минал специално обучение, одобрен е от МВР, тоест е квалифициран, а тук се говорят разни глупости как ние ще пратим едва ли не сульо и пульо да налага обществения ред, та този човек е квалифициран, не е ли естествено, като залови такъв човек, да сигнализира на органите на МВР и да го задържи, докато те дойдат, за да го арестуват за хулиганство? Ами, естествено!
Всъщност цялата работа и целият дебат е да се надуе един балон за една заплаха, за една идваща диктатура и за някакви ужасни неща, които искат да се случат чрез този закон. Не, няма такова нещо и всъщност законът е израз на философията, която ние, Патриотите, винаги сме изповядвали, че срещу хаоса трябва да противостои редът и това е закон, който налага реда.
Колкото до притесненията как ще бъде използван за изборите – да Ви кажа честно, няма технологично време да бъде използван, но ако толкова това е темата, която безпокои колегите от БСП и ДПС, аз съм склонен да сложим срок за влизане в сила на закона, примерно от нова година. Няма пречка общините да планират, ако щете и бюджет на тези звена, за да могат да функционират нормално. Нещо повече, хубаво е, че сега влиза за дебат този закон, защото, кандидатирайки се за кмет, общински съветник, всеки ще може да се позове на правомощията, които, макар и за в бъдеще, този закон ще му даде.
Така че, колеги, подкрепете този закон. Това е закон, който ще направи живота на хората по-спокоен, ще ги научи тези, които не обичат да спазват закона, да спазват закона и ще бъде от полза за всички. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Реплика.
Колеги, само да съобщя, че министърът на вътрешните работи – Младен Маринов, и председателят на ДАНС ще дойдат в 11,00 ч.
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Веселинов, бих се съгласил с част от аргументите, които Вие предлагате. Аз също имам доста опит по местното самоуправление в тази област, но искам директно да Ви кажа, че текстовете, които сте разписали, не дават тези възможности. Например Вие говорихте за следното, че и досега служителят на общината е можел да изисква, но може другият да не изпълни тази молба да му предостави документ за самоличност. В Проекта за закон, който предлагате, се възпроизвежда тази ситуация. Там даже не се казва от кого да се изиска документът за самоличност – от нарушителя ли, или от свидетеля, просто няма никаква яснота. Вижте си члена, който е „б“ във Вашия проект.
И второто, което искам да кажа, Вие също наблегнахте също на него. Наистина в този нов законопроект няма никакво разграничаване на функциите на това звено и на органите на МВР по прилагането на общинските наредби и заповедите на кмета. Излиза следният парадокс, че при установяване на самоличност това звено става администратор на лични данни и всеки един, който ги спира, става администратор на лични данни. Този проблем също не е решен. Затова не можем да подкрепим такъв законопроект. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Недялков.
Други реплики? Не виждам.
Дуплика – господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Аз благодаря на господин Недялков за репликата, защото тя беше конструктивна, всъщност тя беше по същината на закона, а не създаваща някакви страхове и вменяваща някакви мними цели на закона, които не са такива.
Преди всичко не смятам, че ще станат администратори на лични данни, проверявайки документите за самоличност, защото те няма да ги записват и няма да ги съхраняват по някакъв начин, така че от формална гледна точка това е невярно твърдение.
По отношение на записа за снемане на самоличността аз съм склонен, ако смятате, че има нужда от усъвършенстване, да го коментираме, макар че в случая, създавайки това правомощие на съответния орган, според мен доста категорично създаваме и задължението гражданинът да се легитимира – все едно дали е в качеството си на свидетел, дали е в качеството си на нарушител – във всеки случай.
Между другото, защото и това трябва да е ясно, това няма да са случайни хора, които се разхождат, да речем, с един бадж, а човекът, който е в униформа, който се легитимира като служител на това звено, ще има право да снема самоличността и съответно да използва това за целите на актосъставянето и за спазването на наредбите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Нека да опитам да внеса някои разяснения, с които да опровергая доста твърдения, които чухме от преждеговорившите народни представители, които нямат нищо общо с така внесения законопроект.
На първо място, уважаеми народни представители, трябваше все пак да прочетете какво се предлага, след като излизахте и с лека ръка давахте тези твърдения, които чухме в дискусията до момента. Правомощието на органите на местната власт и най-вече на кмета на общината и кмета на населеното място, съществува в Закона за местното самоуправление от неговото приемане. Това правомощие е свързано с опазване на обществения ред. Няма абсолютно никаква промяна с този законопроект, освен че се допълват тези правомощия по отношение на кмета на населеното място. За това става дума.
Другата основа част от Законопроекта е, след като има възможност за създаване на звена за общинска полиция по Закона за Министерството на вътрешните работи, след като има възможност в други общини, които нямат възможност да създадат такива звена за общинска полиция, да създадат с Правилника за организацията и дейността на общинската администрация инспекторати, сега се появява възможността за по-малките общини да създадат едно такова звено. И, забележете, стана дума, че това е ставало от кмета.
Уважаеми народни представители, какво гласи § 4, чл. 44а, ал. 1? „С решение на общинския съвет в общината може да се създаде звено“. Може – това не е ангажимент на кмета, това е решение на общинския съвет. В този общински съвет всички политически сили имат своите представители и те ще вземат решение – има я и тази възможност, съгласно бюджета, който ѝ е предоставен. Къде видяхте, че тези служители ще могат да задържат? Нека да обърна внимание, че служителите на това звено имат право да изискват документ за самоличност при констатиране на нарушения на актове на общинския съвет и могат да предупреждават писмено тези лица, когато се възпрепятстват изпълнението на задълженията им и да ограничават правото им на придвижване до идването на полицейските органи. (Реплики от „БСП за България“.)
Третата заблуда въобще не е задържане, третата заблуда, която се опитахте да внесете. Трябва ясно и конкретно да се отбележи, че изискванията за всички общински служители са в Закона за държавния служител и Кодекса на труда. Няма нужда в този закон да се записват такива изисквания. Да, по Закона за частната охранителна дейност има такава необходимост, но по Закона за местното самоуправление и местната администрация изискванията за служителите са записани в други нормативни актове.
В заключение, по отношение на това какво беше казано за становището на Министерството на вътрешните работи. Становището на Министерството на вътрешните работи е положително, бележките са за прецизиране на текстовете по отношение на това кметовете да председателстват общинските комисии за опазване на обществения ред. Такова правомощие към момента не съществува в Закона за местното самоуправление и местната администрация.
По-сериозните бележки, които бяха дадени от Министерството на вътрешните работи, бяха по втората част на Законопроекта, защото са предвидени текстове в новото законодателство – Проекта на нов закон за движение по пътищата, с един много по-ясен и конкретен механизъм как общините да получат средства през Фонда за пътна безопасност за изграждането на такъв тип инфраструктура, а именно: чрез представителя на Сдружението на общините в Съвета по пътна безопасност да бъде внесено съответното предложение от съответната община и този съвет да вземе решение и решението да бъде предоставено на министъра на финансите, който се разпорежда със средствата във Фонд „Пътна безопасност“. Така че, уважаеми дами и господа народни представители, като говорим от тази трибуна, все пак е добре да прочетем за какво точно става дума, а не да заблуждаваме не само народните представители, а да заблуждаваме и българското общество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Реплика – господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Ципов, не мога да разбера кога конкретно и искрено говорите пред народните представители – когато бяхте заместник-министър или сега, когато сте народен представител?
Не ми отговорихте на няколко основни въпроса. Ако може да има дуплика, да ми кажете: защо се прави точно в навечерието на местните избори, преди последните заседания на общинските съвети, когато те могат да вземат удобни решения, свързани с този закон, ако той влезе в сила и бъде приет, а не след изборите, когато новите кметове и новите общински съвети могат да преценят дали тази необходимост е належаща, да ми обясните защо? Въпреки това, което Вие прокламирате, включително имате свежи примери с Ваши кметове, които само и само да уязвят своя опонент, закриха цели инспекторати, за да накажат своите опоненти, да изчистят неудобни хора, свързани с техните опоненти, закриха инспекторати на големи общини, да ми обясните защо се опитвате да ни убедите, че е нямало никаква връзка между частни охранители и тези общински служители, защото и частните охранители се назначават по Кодекса на труда и за тях има изисквания за образование, ценз и обучение, а за общинските служители няма.
Къде е истината? Това искаме да разберем.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Те са държавни служители.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Не, господин Ципов, не ме репликирайте! Репликирам Ви, защото изискванията за тези служители са по Кодекса на труда. Те са назначени по Кодекса на труда, по който ще работят и ще изпълняват тези охранителни функции, а не по Закона за държавния служител.
Пак казвам: защо четете Закона като дявола Евангелието? Как тълкувате задържането на място до идването на служители на МВР? Това не е ли задържане? Как го тълкувате? Обяснете ни тук на нас, които очевидно, според Вас, не разбираме тълкуванието на закона. Това е основно право и свобода на българския гражданин да се придвижва свободно, което общинският служител ще му ограничи. Не е ли задържане? Обяснете ни го. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви.
Господин Ципов, Вие сте се специализирали в Министерството на вътрешните работи, за да можете да прочетете закона, така както на Вас Ви е изгодно. Аз даже щях да Ви предложа…
Колеги, господин Емил Христов и господин Веселинов казаха от тази трибуна, че те ще задържат тези хора, докато дойде, хайде да не казвам пак милиционерът, че ще се ми разсърдите, полицаят. Вие представяте ли си това задържане – хора, назначени от кмета, се движат с прангите на коланите си? Не знам вече дали няма да предложите някой ден и народните представители да вземем с по някоя пранга да ходим и ако видим някой нарушител, да го задържим. Недейте по този начин!
Прочетох становището, което даде Министерството на вътрешните работи. Тогава с Вас коментирахме цялостната теза. Стигнахме до извода, че има преувеличаване правата на кметовете от предишни законопроекти досега. Нали беше така? А сега да излезете и да кажете, че ние не сме чели Законопроекта, за който ще гласуваме след малко?! Е, може би има и такива, но не са от нашата парламентарна група. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай.
Трета реплика? Не виждам.
Има ли?
Господин Янков, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ципов, със защитата, която чухме от Ваша страна за така предложения законопроект, признавате ли, че Министерството на вътрешните работи е неспособно да обезпечи обществения ред и да предприеме необходимите действия за опазване на общинското имущество? Има ли капацитет Министерството на вътрешните работи, или Вие сте неспособни да осигурите прилагането на законите в Република България? Така предложените промени в Закона за местното самоуправление и местната власт показват, че Вие аутсорсвате дейност, присъща на Министерството на вътрешните работи в ръцете на местната власт. Това дублиране на дейността показва липса, невъзможност, некомпетентност Вие да управлявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Янков.
Дуплика – господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ще се опитам да бъда кратък. За двете години или малко повече от две години от началото на мандата на това правителство ангажиментите, заложени в Програмата, се изпълняват стриктно. Тези ангажименти са свързани с това, че за 2017-а, 2018-а и 2019 г. общата численост на Министерството на вътрешните работи, включително и на полицията, нарасна с две хиляди. С две хиляди! Нещо, което само за шестте месеца – от началото на 2014 г. до средата на 2014 г., се случи с точно обратен знак. Тогава за по-малко от шест месеца по време на правителството на Орешарски бяха освободени над четири хиляди служители на Министерството на вътрешните работи и бяха съкратени над 5500 щата само за 18 дни. Лошото е, че по всяка вероятност голяма част от тези щатове са били за полицаи и пожарникари. Сега трябва да минат може би още няколко години, за да може Министерството да попълни щата си. Виждате, че се предприемат и действия по отношение на обезпечаване и на технически средства. Само за последната година има над 600 нови автомобили за Министерството на вътрешните работи. Над 600 нови автомобили! Така че това е признакът по какъв начин управлява правителството и как изпълнява своята програма. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов. Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-53, внесен от Искрен Веселинов и Емил Христов.
Гласували 169 народни представители: за 96, против 69, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, тук са министърът на вътрешните работи господин Младен Маринов и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ господин Димитър Георгиев.
Моля, квесторите, поканете министъра на вътрешните работи.
Правя процедура за допуск на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 158 народни представители: за 156, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете председателя.
Заповядайте, господин Янков, само да информирам народните представители, че премиерът е уведомен, но не може да дойде поради предварително поети ангажименти.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Правя процедура изслушването да бъде на закрито заседание, тъй като в присъствието на медиите поканените – министърът на вътрешните работи и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“, не могат да използват информация, различна от тази, която вече са обявили на медиите. Ако смятате, че изслушването пред Народното събрание трябва да бъде повторение на изявленията пред медиите, то оставете заседанието да не бъде закрито, но аз правя предложение това изслушване да бъде на закрито заседание, за да бъдем информирани детайлно за работата и на Държавна агенция „Национална сигурност“, и на Министерството на вътрешните работи по конкретния случай. Благодаря Ви.
Моля да подложите на гласуване предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Разбира се, ще го подложа на гласуване.
Моля, режим на гласуване по направената от господин Янков процедура.
Гласували 163 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 83.
Предложението не е прието.
Прегласуване?
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Наистина, за да има смисъл от това изслушване, би следвало заседанието на парламента да бъде закрито.
Моля, поканете и колегите, които не се намират в залата, да дойдат да гласуват. Благодаря Ви.
Моля, за процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Моля, квесторите, поканете народните представители, които са в кулоарите, да влязат в залата.
Подлагам на гласуване процедурата по прегласуване, която току-що направи господин Попов.
Гласували 176 народни представители: за 85, против 11, въздържали се 80.
Предложението не е прието.
Господин Министър, заповядайте да ни запознаете с изнесените данни за шпионаж.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, дами и господа народни представители! В Министерството на вътрешните работи на 9 септември 2019 г. е постъпило постановление от Специализираната прокуратура за оказване в рамките на компетентността на Министерството на вътрешните работи съдействие при провеждане на действия по разследване от служители на Столична дирекция на вътрешните работи по досъдебно производство № 133 от 2019 г. по Описа на Специализирана прокуратура, образувано за престъпление по чл. 105, ал. 1 от Наказателния кодекс.
В изпълнение на същото служителите на СДВР са оказали такова съдействие на 10.09.2019 г. на Специализираната прокуратура, като са проведени различни по вид действия по разследването – огледи, претърсвания, изземване, лични обиски и други действия по разследването на територията на град София, град Перник и град Брезник.
В резултат на тези действия със заповед за задържане, съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи, до 24 часа са задържани осем лица, които са предадени на следствените органи в рамките на изпълнение на Постановлението.
В рамките на срока на задържането въпросните лица са конвоирани до сградата на Следствения отдел към Специализираната прокуратура, където са предоставени на следовател за продължаване на процесуалните действия с тях.
По отношение на конкретика по разследването, за съжаление, не мога да дам повече информация, тъй като Министерството на вътрешните работи е изпълнило в пълен обем Постановлението в рамките на своята компетентност.
Тъй като останалата информация представлява тайна по смисъла на това, че е част от разследване, аз нямам разрешение от наблюдаващия прокурор да я изнеса. Ще се огранича с информацията, която изнесох до момента. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“, провиквания „Браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Думата има председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ господин Георгиев – заповядайте.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще Ви запозная накратко с информацията относно случая, свързан с престъпление срещу Републиката, а именно поставяне на български гражданин в услуга на чужди организации. Както вече знаете, въпросният български гражданин е Николай Малинов, председател на Националното движение „Русофили“.
В хода на работата в Държавна агенция „Национална сигурност“ по изпълнение на постановления, възложени от Прокуратурата на Република България, свързани с разследване на престъпления против финансовата и кредитната система на страната, е установена изградена и функционираща схема за пране на пари.
При проведените мероприятия е придобита информация, че тази схема се използва за трансфер на финансови средства от руски гражданин, който е ръководител на чужда организация Общество „Двуглав орел“ с интереси в различни области на обществения и политическия живот на страната. Според данните, с които разполагаме, чрез изградената схема се финансират мероприятия, които пряко засягат националната сигурност на страната. Чуждите граждани, ръководители на двете засечени по случая организации, публично са декларирали, че водят хибридна война срещу Запада. (Шум и реплики отляво.)
Единият от тях е включен в списъци на САЩ и Европейския съюз по повод на неговите действия, насочени срещу териториалната цялост на Украйна, а другият е бивш кадрови служител с висок ранг в разузнавателна служба на чужда държава. Относно чуждите граждани е придобита информация, че развиват съвместна дейност и действат координирано.
При работата на Държавна агенция „Национална сигурност“ по случая са събрани данни, че Малинов поддържа дългогодишен контакт с тези чужди граждани, многократно пътува до Руската федерация, където провежда срещи с тях, получава задачи, а в някои случаи и финансови средства.
При проведените допълнителни мероприятия са придобити данни, че Малинов е изготвил докладна записка на руски език относно необходимостта от геополитическата преориентация на България и известния на всички Проект „България“. В същата се предлага да бъдат провеждани и редица мероприятия, свързани с определени действия в сферата на вътрешнополитическия живот в различните му аспекти – и медии, които да доведат до такава промяна в ориентацията на страната. Според докладната записка това е свързано с реализирането на Проект „България“ и за неговото извършване е необходима икономическа основа.
В документа се посочва, че следва да бъде и финансово осигурено изпълнението на този проект, като следва да се придобиват активи за повече от половин милиард евро, което да се извърши безвъзмездно от Константин Малофеев.
Придобиваната от Държавна агенция „Национална сигурност“ информация е предоставена своевременно на Прокуратурата с оглед на получените постановления, с което е извършена изцяло дейността по поставените изисквания от страна на постановленията на Специализираната прокуратура.
Не мога да предоставя повече информация по случая, тъй като нямам разрешение от наблюдаващия прокурор по делото с оглед извършваното досъдебно производство. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Благодарим на председателя на ДАНС и министъра на вътрешните работи за информацията, която изнесоха пред народните представители.
Господин Иванов, заповядайте за процедура.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо Председател, мисля че това, което се случи преди малко, беше, меко казано, подигравка с народните представители и с институцията Народно събрание.
Тук бяха поканени министърът на вътрешните работи и председателят на ДАНС, за да дадат информация на народните представители за един скандал и изобщо замесване на държавата в изключително тежко правонарушение като шпионажа. Ние бяхме в правото си да искаме необходимата информация да бъде предоставена тук, включително и на закрито заседание.
Моля, вземете мерки спрямо своите правомощия, това нещо да се случи и ако трябва да се върнат тук и да ни обяснят точно какво са намерили, с какво се занимават тези лица, действително националната сигурност заплашена ли е, защото в крайна сметка се оказва, че медиите получават повече информация, отколкото народните представители. Това е унизително за всеки един, присъстващ тук, в залата.
Не разбирам защо трябваше тук да идват и в телеграфен стил да ни изнесат лекция от по три изречения. Това е нещо, което вече знаем, дори повече знаем от изнесеното в медиите.
Процедурата ми е такава – да направите необходимото заседанието да бъде закрито, да чуем обективната истина за това, което се случва, за да не се правят спекулации в една или друга посока. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Аз направих необходимото и подложих процедурата на гласуване. Два пъти беше отхвърлена процедурата за закрито заседание, така че аз нямам възможност да направя друго.
Заповядайте за процедура, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, всички видяхме сутринта нивото на доверие към българския парламент – под 15%! Лошото е, че ние сами си го правим и сами правим така, че българските граждани да не ни уважават, а и самите ние да не се уважаваме.
Госпожо Председател, Вие като председател на българското Народно събрание, моля наистина да положите усилия за повишаване авторитета на институцията, за това народните представители да не се самоунижават и когато има такъв важен проблем в държавата, такъв важен проблем, който има и международен отзвук, ние тук да се скриваме между тези четири стени и да принуждавате министрите и директорът на ДАНС да говорят неща, които са ги казали вече по медиите, даже в ограничен обем.
Поискахме да дойде министър-председателят.
Имаме възможност, и Вие имате възможност, все още да поправим тази грешка, която направихме преди малко и в удобно време за господин Борисов, може да е по-късно през деня, може да е утре сутринта, когато няма ангажименти, да го поканите и наистина на закрито заседание да информира българското народно представителство какво става в държавата и как в 7,00 ч. сутринта се арестуват български граждани като свидетели – не като подсъдими, не като заподозрени, а като свидетели.
На тези въпроси някой трябва да даде отговор. Хората, които поканихте, не дадоха отговор. Български журналисти, достойни български граждани са отвеждани в 7,00 ч. сутринта пред техните семейства с белезници на ръцете.
Колеги, това може да се случи утре на всеки един от Вас, на всеки един от нас, на всеки един български гражданин и някой трябва да успокои българските граждани, че в България властва законът, властват правилата, а не властва своеволието. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Свиленски.
Господин Жаблянов, заповядайте за процедура. (Реплики.)
Авторитетът на парламента трябва да го пазим всички заедно! Това не е само задължение на председателя.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам във връзка с днешната практика, която имахме, куриозното посещение на двамата ръководители – министърът на вътрешните работи и директорът на Агенцията, да се разграничат процедурите в Правилника на Народното събрание и да имаме „изслушване“ и „посещение“. (Смях от „БСП за България“.)
В случая процедурата, която беше реализирана, беше „посещение“ в залата на Народното събрание и няма нищо общо с изслушването, госпожо Председател. Тогава нещата ще си дойдат на мястото, тъй като процедурата „изслушване“ предполага и съдържание в него. Тъй като в процедурата „изслушване“ нямаше съдържание, тя не беше реализирана и затова предлагам след посещението да бъдат поканени за изслушване. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Жаблянов.
По Правилник имате право да направите процедура по изслушване. Процедурата, която госпожа Дариткова направи, беше за даване на информация, така че има разлика в тези процедури. Има Правилник, по който могат да се канят министрите.
Заповядайте, господин Шопов.
Господин Кутев, прощавайте, но нека да дадем думата на господин Шопов, защото е от друга парламентарна група. Нека да редуваме парламентарните групи. (Шум и реплики.)
Той е независим, извинявам се. Приемам забележката.
ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Правилно отляво правят забележка. Не съм независим, аз съм зависим от Политическа партия „Атака“.
Колеги, тук се преплиташе многократно името, длъжността, позицията на Главния прокурор на Република България. И двамата, които изслушахме преди малко – шефът на ДАНС и министърът на вътрешните работи, се „оправдаха“ с това, че нямат разрешение от наблюдаващия прокурор да изнесат повече информация, на който началник е, разбира се, според единоначалието в Прокуратурата, главният прокурор.
Всички влязохме в залата в 11,00 ч. с огромното любопитство да чуем за какво става дума. В настоящия момент, след изслушването на двамата, информацията не е повече, отколкото когато влязохме в залата. Хайде да не си играем на отбиване на номер! Тук явно така се сложиха нещата и според йерархията, и законово, и институционално човек, от който можем да получим информация, е главният прокурор господин Сотир Цацаров. Ето защо да го поканим и да го изслушаме в закрито заседание, госпожо Председател.
Моето процедурно искане и това, за което вземам думата, е да поканим Главния прокурор на Република България, за да го изслушаме – да чуем, да видим за какво става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Ще информирам главния прокурор и ще го поканя в залата.
Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, посетилите ни току-що две лица, а именно вътрешният министър и председателят на ДАНС, всъщност Ви се подиграха, ако това Ви е харесало.
Най-малкото, аз имам въпрос към Вас. Единият каза, че са задържани осем лица, които са конвоирани. Другият каза, че са водени следствени действия срещу едно лице. Вие нещо разбрахте ли?
Вие сте председател на Народното събрание в парламентарна република, тоест в република с парламентарно управление. Вие би трябвало да сте над всички тези хора и всъщност по логиката на демокрацията Вие би трябвало да сте гарантът на това, че в държавата не се случва така, щото докато единият не знае, правили са я заедно… Единият е водил следствие срещу Николай Малинов само, а другият взел, че арестувал по някаква причина няколко професори, издатели и журналист… (Шум и реплики.)
И това, ако е демократична държава, госпожо Председател?! Вие сте отговорна за това в момента! Вие сте единственият човек, Народното събрание и Вие като председател, който трябва да наложи елементарните правила на демокрацията. В противен случай се губи смисълът и трябва да освободите мястото, на което се намирате, което мисля, че е наложително сега! Поне се сменете! Нямате право да останете тук! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кутев, няма как да накарам министърът на вътрешните работи и председателят на ДАНС да изнесат секретна информация!
Имаше процедура за закрито заседание. Тя беше отхвърлена. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Аз нямам ли право на мнение? (Провиквания и реплики от „БСП за България“.)
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Председател, Вие бяхте ням свидетел и съучастник на поредната подигравка, която изпълнителната власт направи със законодателната, на поредната подигравка, която си позволиха представители на органите, които са задължени да спазват националната сигурност, и бяхте безмълвен свидетел на това, което те направиха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какво трябваше да направя?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Сега ще Ви кажа какво направиха. Те смятат, че народните представители…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …не четат вестници. Те смятат, че народните представители са слепи и не знаят за какво става въпрос или че не гледат телевизия. Нещо повече, те смятат, че народните представители са по-малко умствено развити от останалите хора и затова им беше представена даже информацията, която беше в публичните средства за масова информация, в съкратен вид.
Ето, вижте какво пишат вестниците и колко много пишат по тези въпроси. (Показва материали от вестници.) Тук с три изречения се опитаха да ни заглавичкат и аз разбрах идеята на ГЕРБ каква е.
Идеята на ГЕРБ и това предложение беше тук, за да направим един фойерверк, и Вие позволихте този фойерверк да се случи, но фойерверките не решават проблемите на обществото и затова, госпожо Председател, много Ви моля следващия път, когато извикаме някой тук да ни предостави информация, да бъдете така добра да му напомните, че не се намира на брифинг пред журналисти, че не се намира в някаква си зала с микрофони, а стои пред висшия орган на държавата, на държавната власт – парламента на Република България, и е необходимо да се отнася с уважение към него, а не да ни подценява и да се подиграва с нас.
И Вие сте отговорна за това, което се случи! И Вие не можете да се отречете от тази отговорност. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Господин Чуколов, за да каже своето мнение по начина на водене.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедура по начина на водене, а именно: да, дойдоха тук шефът на ДАНС, шефът на МВР – всъщност не изнесоха никаква информация. Какво се случва обаче след това в залата, госпожо Председател, докато Вие водите? Колегите от БСП излизат и всъщност правят изказвания, не правят процедури, не правят нищо друго, освен да изразят свое становище за това дали е имало изслушване или не. Защо? Българското общество да си въобрази и да приеме, че те са някакъв тип защитник на русофилите в България или нещо подобно.
Само ще припомня думи на госпожа Нинова, изречени през 2016 г., която просто разкрива какво е отношението към всичко това, а именно…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен по начина на водене, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Да, именно и към колегите от БСП, защото те може би ще се почувстват засегнати или избирателно са забравили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз какво общо имам с това?
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Тя казва: „Няма повече да коментирам лъжите и твърденията на корумпиран руснак, изгонен от Кремъл за корупция и конфликт на интереси“. Това е по отношение на Леонид Решетников. Тогава го каза – в 2016 г.
И сега, госпожо Председател, Вие допускате тук, от тази трибуна, една фалшива загриженост за отношенията на Малинов с Решетников и с руската държава.
Моля Ви да прекратите това и Ви моля да не превръщате процедурите в средство за изказване на тези, които би трябвало да бъдат разглеждани по време на дадена парламентарна…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Много уместна забележка към мен, но няма как да прекратя процедурата по начина на водене.
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, нашата загриженост е и за хората, които бяха отведени с белезници – български журналисти, и за начина, по който се случва това. Отговарям на същата процедура преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене, за мен.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: По начина на водене към Вас, госпожо Председател – днес това изслушване или посещение, както искате, така го наречете, посещение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не е изслушване. Даване на информация.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: …беше искано от председателя на парламентарната група на управляващото мнозинство и на ГЕРБ в частност. Призовавам Ви Вие да призовете председателя на парламентарната група на ГЕРБ да каже от тази трибуна доволни ли са от отговора…
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Няма такава процедура!
ИВАН ЧЕНЧЕВ: …това ли е било целта на ГЕРБ – този фарс да се случи тук. Ако е било това целта – да го кажат. Ако не са доволни, нека тя – в качеството си на председател на парламентарната група на ГЕРБ, да съдейства пред нейната група за повторно изслушване и заедно с Вас…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене господин Ченчев. Какво е към мен?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Към Вас и с Вашия глас, и с Вашето настояване имате пълното право да върнете за изслушване – такова, каквото наистина трябва да бъде, закрито – министъра и шефа на ДАНС, за да ги чуем, а не този фарс, който се случи тук. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Само да поясня, че процедура по изслушване може да поиска всеки народен представител, всяка една парламентарна група по Правилник – чл. 113, колеги.
Колеги, обявявам 30 минути почивка.
Днес в 11,30 ч. в Клуба на народния представител ще бъде представена книга-сборник – спомени, разкази от първо лице, озаглавена „Живи разкази за Николай Хайтов“ – големия българин и писател, посветена на 100-годишнината от неговото рождение, организирана от господин Валери Симеонов. Заповядайте в Клуба.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, да започваме.
Благодаря Ви, че сте тук.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦАТА ПРИ АВТОМАТИЗИРАНАТА ОБРАБОТКА НА ЛИЧНИ ДАННИ.
Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – заповядайте, уважаеми господин Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, представям на вниманието Ви
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, № 902-02-24, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 4 септември 2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, № 902-02-24, внесен от Министерски съвет на 5 август 2019 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на външните работи: Константин Димитров – генерален директор на генерална дирекция „Политически въпроси“, и Мария Спасова – директор на дирекция „Права на човека“; от Комисията за защита на личните данни: Кристина Радкова – началник-отдел „Правни становища и международно сътрудничество“; и от Министерството на вътрешните работи: Мария Рангелова – длъжностно лице по защита на личните данни.
Законопроектът беше представен от Константин Димитров.
България е ратифицирала Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни на 18 септември 2002 г. Възникващите нови предизвикателства за защита на правото на личен живот, със засилващата се роля на новите информационни и комуникационни технологии, нарастващите потоци от лични данни и глобализацията на обработването им се налага Конвенцията да бъде актуализирана чрез приемането на Протокол за изменение на Конвенцията.
Преговорите по текста на Протокола финализират с приемането му от Комитета на министрите на Съвета на Европа и е открит за подписване на 10 октомври 2018 г. Документът е израз на постигнатия широк консенсус по въпросите, свързани със запазване на общия и технологичен неутралитет на разпоредбите на Конвенцията, запазване съвместимостта на Конвенцията с други правни инструменти, препотвърждаване на отворения характер на Конвенцията и утвърждаването ѝ като универсален стандарт за защита.
С разпоредбите на Протокола се въвежда принципът на справедлив баланс на интереси – публични и частни, а също и на засегнатите права и свободи. Особеност на Протокола е въвеждане на специална закрила по отношение на някои лични данни, като генетични данни, биометрични данни, лични данни, свързани с престъпления, наказателни производства и присъди, лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, здравен статус, сексуален живот, синдикални организации, религиозни или други убеждения. Предоставят се и възможности на физическите лица да се информират, разбират и контролират процеса на обработката на личните им данни, което е в основата на принципа на прозрачност, заложен в Протокола за изменение на Конвенцията.
На основание чл. 37, параграф 3 от Протокола държавите, които ще прилагат временно неговите разпоредби, следва да приемат декларации в този смисъл. България е подписала Протокола на 10 октомври 2018 г. в Страсбург, като е направила декларация за временното му прилагане до неговото влизане в сила.
Протоколът подлежи на ратифициране от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 и 7 от Конституцията на Република България.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред след обсъждане и гласуване с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ подкрепи внесения Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, № 902-02-24, внесен от Министерски съвет на 5 август 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Нунев.
Вие искахте процедура.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Да. Господин Председател, благодаря.
Уважаеми колеги, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля в пленарната зала да бъде допуснат Георг Георгиев – заместник-министър на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Отменете гласуването.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за допуск в залата.
Гласували 104 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министър Георгиев в залата.
Продължаваме със следващия доклад на Комисията по външна политика.
Кой ще представи Доклада?
Господин Танев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК РАДОСТИН ТАНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Протоколa за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, № 902-02-24, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
На заседание, проведено на 4 септември 2019 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Протоколa за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, подписан на 10 октомври 2018 г. в Страсбург.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от Петко Дойков – заместник-министър на външните работи. От Комисията за защита на личните данни присъства госпожа Мария Матева.
Конвенция № 108 за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни от 28 януари 1981 г. е първият правно обвързващ международен акт, приет в областта на защитата на личните данни. България е ратифицирала Конвенцията на 18 септември 2002 г. Поради постоянно възникващите нови предизвикателства за защитата на правото на личен живот, особено с напредването на научното развитие, бе прието, че за ефективното осъществяване на целите ѝ Конвенцията следва да бъде модернизирана в отговор на засилваща се роля на новите информационни и комуникационни технологии, глобализацията на обработването и нарастващите потоци лични данни чрез приемане на Протокол за изменение на Конвенцията.
Документът е израз на постигнатия широк консенсус за изменение на Конвенцията в следните аспекти: запазване на общия и технологически неутралния характер на разпоредбите на Конвенцията; запазване на единството и съвместимостта на Конвенцията с други правни инструменти; препотвърждаване на отворения характер на Конвенцията, чрез който тя има уникален потенциал да бъде универсален стандарт за защита.
С разпоредбите на Протокола се въвежда принципът на пропорционалност на намесата, а именно преследването на правомерна цел и постигането на справедлив баланс на интересите – публични и частни, а също така и на засегнатите права и свободи. Специална закрила се предвижда по отношение на определени категории лични данни, като: генетични данни; биометрични данни; лични данни, свързани с престъпления, наказателни производства и присъди, както и лични данни, разкриващи информация за расов или етнически произход, политически възгледи, членство в синдикални организации, религиозни или други убеждения, здравен живот.
На основание чл. 37, параграф 3 от Протокола държавите, които ще прилагат временно неговите разпоредби, следва да представят декларация в този смисъл, която поражда своето действие на първия ден от третия месец след получаването на дипломатическата нота от генералния секретар на Съвета на Европа. Българската страна подписа Протокола, като направи декларация за временното му прилагане до неговото влизане в сила.
Разпоредбите на Протокола са в съответствие с Конституцията, с българското законодателство, с международните задължения на Република България и с правото на Европейския съюз и не изискват мерки от законодателен характер с оглед на тяхното прилагане.
Протоколът за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни подлежи на ратифициране със Закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 и 7 от Конституцията на Република България.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни със следната декларация: „Република България ще прилага временно този Протокол в съответствие с член 37, параграф 3 от него.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Танев.
Откривам разискванията.
Колеги, имате думата за изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Ще Ви запозная с:
„Проект!
ЗАКОН
за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни
Член единствен. Ратифицира Протокола за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, подписан в Страсбург на 10 октомври 2018 г., със следната декларация:
„Република България ще прилага временно този Протокол в съответствие с член 37, параграф 3 от него.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет.
Заповядайте за процедура, уважаеми господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! На основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедура да преминем към второ гласуване по току-що приетия от пленарната зала Законопроект за ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни
Член единствен. Ратифицира Протокола за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, подписан в Страсбург на 10 октомври 2018 г., със следната декларация:
„Република България ще прилага временно този Протокол в съответствие с член 37, параграф 3 от него.“
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за наименованието на Законопроекта и за член единствен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване наименованието на Законопроекта по вносител и съдържанието на член единствен по вносител.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет.

Продължаваме със следващата точка от Програмата за работа на Народното събрание:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2018 Г.
Започваме с Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДИЛЯН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 юли 2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди внесения от Министерския съвет, № 902-00-19, на 11 юли 2019 г. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г.
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г. беше представен от Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурност към Министерския съвет. В изложението си той отбеляза, че внасянето на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност е в изпълнение на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. В Доклада се съдържа информация, анализ и оценки за рисковете, опасностите и заплахите за реализиране на ефективна политика в защита на националната ни сигурност. Годишният доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 г. има съществено значение за информирането на публичните институции и гражданските организации и в други държави, както и на структурите на НАТО, Европейския съюз и на международните организации относно политиката за сигурност на Република България. Анализирани са процесите от вътрешен и външен характер, които оказват съществено влияние върху националната сигурност и са направени изводи за състоянието и основните насоки за развитието ѝ.
В Доклада се съдържа оценка на рисковете и заплахите за националната сигурност в областта на финансовата и икономическата система, външната среда за сигурност, сигурността в областта на енергийната, образователната система, миграционните и бежански аспекти на националната сигурност. Анализирани са и политиките за защита на националната сигурност, в които са отразени и тези в областта на правосъдие и вътрешен ред, отбрана, киберсигурност, противодействие на корупцията и миграционните и бежански аспекти и влиянието им върху националната сигурност. Подчертано е, че борбата с корупцията е изведена на институционално ниво.
В Доклада подробно са представени дейностите, резултатите и постиженията от първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Направен е извод, че поставените цели са успешно постигнати. Отбелязано е, че по общо признание на съюзническите и партньорски страни, активната политика на нашата страна за добросъседство, разбирателство, междудържавен диалог със страните от Западните Балкани са създали авторитет на Република България като уважаван и търсен фактор в региона за трайно решаване на дългосрочни проблеми и за формиране на стратегически перспективи за двустранни и многостранни отношения.
Отчетено е активното участие на страната в световната антитерористична коалиция и създаването на организация за изпълнение и спазване на мерките, разработени в Националния план за противодействие на тероризма. Чрез Националния контратерористичен център Държавна агенция „Национална сигурност“ осъществява сътрудничество и непрекъснат обмен на информация в режим 24/7 с компетентните държавни структури и със службите, ангажирани с противодействие на тероризма във всички държави от Европейския съюз и НАТО. Обмен на информация се осъществява и в многостранен формат чрез участие в заседанията на Работната група „Тероризъм“ на Съвета на Европейския съюз и чрез създадената по инициатива на Европол мрежа за обмен на информация за пътуващи терористи.
Граничната сигурност и граничното управление са посочени като трайни приоритети в областта на сигурността и миграцията. Приетите изменения и допълнения в Закона за чужденците в Република България хармонизират българското законодателство с достиженията на Европейския съюз в областта на миграцията. Осигурява се и ефективна охрана на държавната граница. Ефективно работи съвместният тристранен контактен център за полицейско и митническо сътрудничество на Гранично контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“. Отбелязано е, че през 2018 г. Министерството на вътрешните работи активно работи по противодействие на контрабандата и контрола на движението на рискови стоки. При координирани съвместни действия са проведени 31 широкомащабни специализирани операции за противодействие на нарушения и престъпления във фармацевтичния сектор, търговията с месо, с петролни продукти, течни акцизни стоки и др.
В Доклада е отбелязано, че през 2018 г. е приет Законът за мерките срещу изпирането на пари. Активна е дейността, която е осъществена по подготовка на нов Закон за мерките срещу изпиране на пари, приет в началото на 2018 г., с който се цели превенция за изпирането на пари, финансирането на тероризма, борбата с корупцията, увеличаването на капацитета и анализ и обмен на информация.
С приетия през 2018 г. Закон за частната охранителна дейност се цели подобряване на професионалния капацитет на охранителните фирми и повишаване качеството на предлаганата охранителна услуга. Изграден е Единен автоматизиран централизиран регистър на лицензите на упражняващите охранителна дейност.
С цел подобряване организацията на работата и повишаване на ефективността от превенцията и опазване на обществения ред МВР работи по утвърдени правила и план за противодействие на конвенционалната престъпност в населените места, в които няма полицейско присъствие. Активизирана е конкретната работа по общата и индивидуална превенция по отношение на младежката и детската престъпност. Засилени са мерките и концентрацията на сили в районите на училищата. Активно се работи за укрепване на кадровия ресурс, ангажиран с противодействие на престъпността. Разработена е Стратегия за развитие на човешките ресурси в Министерството на вътрешните работи през периода 2019 – 2025 г.
В Доклада подробно са описани и усилията за постигане на резултати в дейностите по защита на населението и инфраструктурата при пожари, бедствия и извънредни ситуации, обучението на полицейските служители, информационното обезпечаване на Министерството на вътрешните работи за противодействие на престъпността. Посочено е, че Министерството на вътрешните работи разполага с първата по рода си в България цялостна система на база световно утвърдени иновативни ГИС технологии, която позволява сложна интеграция с други външни и вътрешноведомствени системи за изготвяне на криминални анализи, както и за представяне на обща оперативна картина в реално време за управление на кризи и бедствия.
Като заплаха за националната сигурност са посочени организираната престъпност, ДДС измамите, контрабандата на тютюн и тютюневи изделия, инвестирането на капитали със съмнителен произход, измамите с фондове на Европейския съюз, корупцията, трафика на наркотични вещества, трафика на хора, фалшификацията на електронни платежни инструменти, престъпленията против собствеността и личността. Отразено е, че битовата престъпност, кражбите, грабежите и противозаконното отнемане на автомобили оказват най-съществено влияние върху чувството за сигурност на гражданите. От посочените данни е направен извод, че спрямо 2017 г. общата престъпност отчита намаление, като спадът спрямо 2017 г. е с около 9,8%. През 2018 г. нивото на разкриваемост се е увеличило с 2,3% до 46% от всички регистрирани престъпления. Отчетен е спад на престъпността срещу собствеността, като през 2018 г. те са с 12,3% по-малко в сравнение с 2017 г., а намалението при грабежите е с 19%, при измамите с 16,2%, а при кражбите с 12,4%, като разкриваемостта е 33,6%, което е увеличение с 2,6 процентни пункта спрямо 2017 г.
Съществен проблем са телефонните измами, обект на които са предимно възрастни хора, но в сравнение с 2017 г. е отчетен спад със 17,2%. Основна заплаха за гражданите и демократичните основи на обществото в Доклада е посочена организираната престъпност. Основните ѝ проявления са свързани с посегателства върху фиска, незаконно превеждане на хора през граница, киберсигурността, трафика на наркотици, хора, оръжие, културни ценности, контрабандата и други. Направен е и анализ на рисковете и опасностите за националната сигурност от корупция, чиито проявления са в секторите с голям материален ресурс, в приходните администрации, участие на държавни и общински служители в паралелни частни сдружения и фирми.
Криминалният пазар на незаконно отнети МПС е свит значително и е на едно от най-ниските си нива през последните три десетилетия. През 2018 г. регистрираните посегателства са 2075, или е налице намаление от 12,4% спрямо 2017 г., а разкриваемостта е с 1,2 процентни пункта повече от 2017 г.
Независимо от наблюдаваното значително намаляване на миграционния натиск след „затваряне“ на Балканския маршрут на миграционния поток през 2017 г. страната ни е домакин на редица съвместни операции на Фронтекс и осъществява обмен на информации с Националните координационни центрове на страните – членки на Европейския съюз.
При проведени операции по противодействие на трафика на културно-исторически ценности е осуетен износът на предмети с висока културно-историческа стойност. Пресечени са 4 трансгранични канала за трафик на културно-исторически ценности.
В Доклада е отчетена добрата координация и сътрудничество между органите на Министерството на вътрешните работи, Агенция „Митници“, ДАНС, прокуратурата и партньорските служби в областта на борбата с контрабандата, както и в защита на вътрешните фискални интереси, които са изведени от Европол като приоритет на Европейския съюз.
Функциониращият под ръководството на Министерството на вътрешните работи Национален съвет по превенция на престъпността в отчетния период е разработил и изпълнява мерки за противодействие и превенция на конвенционалната престъпност, насочени към най-уязвимите групи от населението. Продължава действието си превантивната програма „Детски полицейски управления“ и по нея се обучават деца в три модула. Специално внимание е отделено и на полицейското присъствие в районите с висока концентрация на престъпност и в малките и средно населени места.
Очертани са и приоритетите на Министерството на вътрешните работи, като гранична сигурност, повишаване способностите за противодействие на тероризма и радикализацията, противодействие на престъпността, повишаване на ефективността на превантивната дейност, осъществявана от полицейските органи на МВР, международно сътрудничество и интегритет в борбата срещу рисковете и заплахите за националната ни сигурност.
В разискванията взеха участие народните представители Иван Иванов и Маноил Манев.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., ведно с Проект на решение № 902 00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Уважаеми колеги, по наша покана в 13,00 ч. тук ще дойде главният прокурор, за да даде разширена информация по въпроса, по който го поканихме.
Продължаваме със следващия доклад – Комисията по външна политика.
Заповядайте, уважаеми господин Манушев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Представям Ви:
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
На заседание, проведено на 4 септември 2019 г., Комисията по външна политика разгледа Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г. и Проект за решение за приемането му от Народното събрание.
Годишният доклад беше представен от секретаря на Съвета по сигурността към Министерския съвет Георги Кръстев. Частта „Външна политика и сигурност“ представи Петко Дойков – заместник-министър на външните работи. В обсъждането участваха господин Димитър Георгиев – председател на Държавната агенция „Национална сигурност“, и господин Атанас Атанасов – председател на Държавната агенция „Разузнаване“.
Годишният доклад е изготвен и внесен в Народното събрание в съответствие с разпоредбите на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1 ноември 2015 г.) и на основание т. 185 от Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България, приета с Решение на Народното събрание от 14 март 2018 г. (ДВ, бр. 26 от 2018 г.)
Докладът е съставен в три основни раздела – „Оценка на рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност на Република България“; „Политики за защита на националната сигурност на Република България“; и „Основни изводи за състоянието на националната сигурност на Република България и насоки за развитие“. Главната цел на Доклада е да представи обективна оценка за състоянието на националната сигурност и действията на компетентните държавни органи и структури за справяне с рисковете и заплахите в сферата на сигурността през 2018 г. Очертани са тенденциите за развитието на рисковете за националната сигурност и политиките, предприети за справяне с тях.
В Доклада се съдържат оценки на външнополитически събития в глобален и регионален план и в рамките на членството на страната в Европейския съюз и в НАТО. Представена е работата в секторните политики за противодействие на рисковете и заплахите за националната сигурност. Отчетено е първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз, като са представени и резултатите от шестте междупарламентарни конференции на Парламентарното измерение.
С Доклада са представени действията и мерките, предприети от българската държава за справяне с рисковете за националната сигурност от външнополитически характер. Подробно се анализира външната среда на сигурност, която през 2018 г. запазва своята сложност и динамика. Направените анализи се отнасят до: участието на Република България в процесите на сътрудничество в областта на отбраната в Европейския съюз и в НАТО; продължаващата българска позиция за подкрепа на териториалната цялост и суверенитета на Украйна; прякото участие чрез дейностите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в неразрешените кризи и процесите на дестабилизация.
От особено значение остава ролята на България за стабилизиране на междудържавните отношения и отстояването на принципа за ненамеса във вътрешните работи на други държави. Подчертана е позицията на Република България относно засиленото сътрудничество между НАТО и Европейския съюз при оказване на подкрепа за страните от Западните Балкани.
България продължава активната си ангажираност в многостранен план за противодействие на тероризма.
В рамките на дискусията народните представители взеха отношение, както следва: господин Кристиан Вигенин отбеляза, че форматът на Доклада е по-скоро стандартен и според него трябва да се наблегне за в бъдеще на препоръки по съдържанието. Също така е необходимо да се акцентира върху вътрешните аспекти на националната сигурност, като решаване на демографската криза и по-агресивна стратегия по този въпрос, което правителството не адресира в достатъчна степен.
Господин Владимир Тошев подчерта, че Докладът е структуриран консервативно и даде положителна оценка относно експертизата на Доклада. Той посочи, че по темите на външната политика и отбраната е работено много подробно, а въпроси като демографската криза могат да бъдат разглеждани в дългосрочен план. Господин Тошев призова членовете на Комисията да се отнесат надпартийно при разглеждането на Доклада в съответните парламентарни групи.
На свой ред господин Георги Михайлов отбеляза, че тенденцията е за закъснение във времето при обсъждането на подобни доклади предвид динамиката на събитията. В тази връзка стои въпросът за външната политика на България в Югоизточна Европа и по-специално по откритите въпроси, свързани с Република Северна Македония.
Господин Юлиан Ангелов също наблегна на демографската криза и проблемите с работната сила, като отправи препоръка към представителите на съответните служби да предложат механизми за по-съкратени процедури при разглеждането на документи за работа и гражданство.
В отговор на въпросите, повдигнати от народните представители, заместник-министър Петко Дойков подчерта, че страните от Югоизточна Европа присъстват осезателно в Доклада, както политиката ни за Западните Балкани, членството на Република Северна Македония в НАТО и прочее. Акцентът в Доклада не е съсредоточен върху двустранните отношения поради динамиката на събитията в региона.
Господин Георги Кръстев допълни, че за подготовката на Годишния доклад важна роля имат препоръките от комисиите, както и опитът, предаден от Европейския съюз при управление на кризи и прочее. В процес е провеждане на стратегически преглед на системата за национална сигурност и отбрана, в който ще се вземат предвид динамично развиващите се събития, като например в отношенията с Република Северна Македония, които са претърпели промени след приключване изготвянето на настоящия доклад.
В заключение господин Пламен Манушев изрази задоволство от така представения доклад, като подчерта широкия обхват от теми, засегнати в дълбочина.
Въз основа на проведеното обсъждане, като има предвид, че с Доклада се постига основната цел за обективна информираност на Народното събрание и обществото за резултатите от провежданата политика в областта на сигурността, Комисията по външна политика с 10 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме с решение Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Манушев.
Следващият доклад е на Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Ангелова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за приемане на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
На заседание, проведено на 17 юли 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
Мотивите към Проекта за решение бяха представени от господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет.
Основна цел на Доклада е да представи оценките на изпълнителната и на законодателната власт за рисковете, опасностите и заплахите, за ефективността и ефикасността на политиката за национална сигурност, за действията, които институциите на държавната власт планират да предприемат през следващия период. Годишният доклад за националната сигурност има съществено значение за информиране на публични институции и граждански организации в други държави, както и на структури на НАТО и Европейския съюз и на международни организации относно политиката за сигурност на Република България. Представянето на средата за сигурност по приоритети и политиката на българската държава са съобразени с динамиката на рисковете и опасностите, съответно с предприетите от институциите действия през разглеждания период.
Съществено място в Доклада е отделено на проблемите в сферата на демографията и на някои особено важни аспекти от социалната сигурност, посочени са предизвикателствата и постигнатите решения през 2018 г. в сферата на енергийната сигурност, а темата за противодействието на корупцията присъства на институционално ниво.
На основание чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност одобреният от Министерския съвет Годишен доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 г. е предложен за разглеждане и приемане от 44-тото народно събрание.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по бюджет и финанси с 11 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме с решение Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Докладът на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Имате думата, уважаеми господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 юли 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г. Докладът беше представен от господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността при Министерския съвет и съветник в политическия кабинет на министър-председателя. На заседанието присъстваха и господин Стефан Балабанов – заместник-министър на вътрешните работи, и госпожа Наска Алипиева – директор на дирекция „Анализ и политики“ в Министерството на вътрешните работи.
На основание чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност се предлага на Народното събрание на Република България да приеме Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г.
В мотивите по Годишния доклад се посочва, че основната му цел е да представи оценките на изпълнителната власт за рисковете, опасностите и заплахите, за ефективността и ефикасността на политиката за национална сигурност през 2018 г, за действията, които институциите на държавната власт планират да предприемат през следващия период.
Вносителите посочват, че съществено място в Доклада е отделено на проблемите в сферата на демографията и на някои особено важни аспекти от социалната сигурност, като политиката за връщане в училище на деца, които по една или друга причина са отпаднали от образователната система.
Подчертава се, че за разлика от предишните годишни доклади за състоянието на националната сигурност на Република България в представения доклад за 2018 г. темата за противодействието на корупцията присъства на институционално ниво и основание за това става фактът, че през 2018 г. влиза в сила новият Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. С него е създадена Комисия, която представлява независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на политиката по противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Комисията се отчита за своята дейност пред Народното събрание на Република България.
Посочва се, че са представени в основни линии дейностите, осъществени от министерства и ведомства в съответствие с техните функционални задължения с оглед на изпълнението на Стратегията за национална сигурност на Република България.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 5 гласа „за“, 2 гласа „въздържал се“ и 2 гласа „против“ на Народното събрание да приеме Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев.
Продължаваме с Доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Доклада на Комисията по енергетика?
Продължаваме с Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, представям Ви:
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 юли 2019 г., съвместно с Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г.
Докладът, представен от Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерски съвет, се състои от три раздела – Оценка на рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност, Политики за защита на националната сигурност и Основни изводи за състоянието на националната сигурност, като икономическата сигурност е засегната във всеки един от тях. Анализирани са основните макроикономически показатели – БВП, брутната добавена стойност и средногодишната инфлация. Отчетена е и благоприятна динамика на пазара на труда, потвърдена и от намаляването на коефициента на безработица; повишаване на цените на храните с 1,8%, на енергийните стоки с 6,4% и на услугите с 4,3%; значително свиване на инфлацията на годишна база, повлияно от спада в международните цени на суровия нефт. Направени са изводи за изпреварващ ръст на вноса. Засегнато е влиянието върху икономиката ни на туризма, продължилата забрана на Руската федерация за внос на определени продукти, Brexit, преките чуждестранни инвестиции.
След представяне на Доклада се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 11, „против“ – 1 и „въздържал се“ – 6.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Александров.
Доклад на Комисията по правни въпроси – госпожо Илиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная със:
„СТАНОВИЩЕ
относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
На свое заседание, проведено на 23 юли 2019 г., Комисията но правни въпроси обсъди Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902 00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
На заседанието присъства господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурност към Министерския съвет.
Докладът беше представен от господин Георги Кръстев, който отбеляза, че основната цел на Доклада е да представи оценките на изпълнителната власт за рисковете, опасностите и заплахите, за ефективността и ефикасността на политиката за национална сигурност през 2018 г., както и за действията, които институциите на държавна власт планират да предприемат през следващия период.
В област „Правосъдие“ Докладът отчита дадената положителна оценка на Европейската комисия за напредъка на Република България по Механизма за сътрудничество и оценка, като три от показателите, а именно „Независимост на съдебната система“, „Правна рамка“, и „Организирана престъпност“, се считат за приключили, а по останалите три – „Продължаване на съдебната реформа“, „Корупция на високо ниво“ и „Корупция на местно ниво и по границите“, се отбелязва значителен напредък.
В Доклада се акцентира върху темата за противодействието на корупцията и влизането в сила през 2018 г. на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с който се създаде независим, специализиран и постоянно действащ държавен орган за осъществяване на политиката по противодействие на корупцията. Значими положения, уредени със закона, са разширяването на кръга от лицата, задължени да подават декларации, и прецизиране на обстоятелства за деклариране. С него се оптимизират правилата за деклариране и проверката на имущественото състояние, както и се дефинира обвързаността между проверката на имуществените декларации и производството по отнемане на незаконно придобитото имущество.
Във връзка с националната сигурност са отбелязани приетите на 12 юни 2018 г. промени в Закона за съдебната власт, с които се оптимизират разпоредбите относно проверката на имуществените декларации на магистратите, уеднаквяване на правилата по обжалване на кадровите решения за назначаване на административните ръководители и техните заместници и прецизиране на разпоредбите за атестирането на магистратите.
Обърнато е внимание и на законодателните промени в Наказателния кодекс относно въвеждането в националното законодателство на разпоредбите относно обезпечаване и конфискация на средства за облаги от престъпна дейност, правото на достъп до адвокат в наказателното производство и производството по европейска заповед за арест.
В обсъждането взеха участие народните представители Крум Зарков и Филип Попов. Те посочиха, че няма да подкрепят Доклада, като изразиха несъгласие с водената управленска програма и обърнаха внимание върху общото състояние на застрахователния пазар, миграцията на населението и риска от разпространение на африканска чума по свинете.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, 5 гласа „против“ и без „въздържал се“ подкрепи Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г., и предлага на Народното събрание да приеме Проекта за решение за приемане на Доклада.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Илиева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, искам да гласуваме процедура по допуск на Главния прокурор на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Караянчева.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля, поканете господин Цацаров в залата.
Заповядайте, уважаеми господин Цацаров, имате думата.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Уважаеми заместник-председатели на Народното събрание, уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако съм закъснял, моля да бъда извинен с няколко минути.
Темата на изслушването е такава, каквато ми е съобщена, и такава, каквато съм разбрал от медиите. Влизам в движение и, доколкото разбирам, темата на изслушването е свързана с осъществяването от прокуратурата разследване за престъпление против Републиката.
По отношение на информацията, която може да Ви бъде предоставена на този етап, а и въобще информацията, която може да Ви бъде предоставена: налице са две законови разпоредби, които я ограничават.
Първата е Разпоредбата на Закона за съдебната власт. По силата на Закона за съдебната власт и Разпоредбата на чл. 84, т. 16, както и Решението на Конституционния съд от 2017 г., Решение № 6, Народното събрание не може да изисква от главния прокурор доклад относно дейността на прокуратурата по конкретно наказателно производство. Същевременно действа и разпоредбата на чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс, която изисква разрешение от наблюдаващия прокурор. Независимо от тези две разпоредби и съответно със стремежа, и разбира се, задължението от моя страна, от една страна, законът да не бъде нарушен, но, от друга страна, да бъде оказано необходимото уважение и правото на информираност на Народното събрание, ще ми позволите да представя пред Вас възможните факти, които могат да бъдат представени, без да бъдат нарушавани тези разпоредби и, разбира се, те да са в границите на това, което е разрешено от наблюдаващия прокурор, с каквото разрешение, със съответни граници, разполагам писмено.
Както вече беше обявено, досъдебното производство е започнало на 3 юли тази година. До настоящия момент извършените действия по разследването по това досъдебно производство, което се води в Специализираната прокуратура, са следните: извършените са 11 претърсвания на помещения, адреси, всяко от тези претърсвания е извършено с предварително разрешение на съдия от Специализирания наказателен съд. В хода на претърсването са иззети компютърни конфигурации и документи.
На второ място, извършени са пет броя претърсвания на моторни превозни средства, тоест притежавани автомобили от лица отново с предварително разрешение на съдия; извършени са осем лични обиска на лица, като всеки от личните обиски е с предварително разрешение на съдия от Специализирания наказателен съд; разпитани са 15 свидетели – двама от тези свидетели са разпитани пред съдия; осем лица са били задържани по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи.
След като е направена преценка на целия обем доказателства в резултат на тези действия по разследването, като, разбира се, за всички е ясно, че действията по разследването продължават и към настоящия момент и ще продължават, в качеството на обвиняем е привлечено едно лице. Лицето е Николай Малинов – това вече е публично известно, български гражданин, който е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 105 от Наказателния кодекс. Взетата мярка за неотклонение е парична гаранция в размер на 50 хил. лв., наложена му е забрана да напуска страната.
Не по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, а по реда на Закона за чужденците в Република България вчера бе съобщено, че е наложена ограничителна мярка за едно лице. Това лице е руският гражданин Леонид Решетников, на когото председателят на ДАНС е забранил влизането в страната за срок от 10 години. Днес е наложена ограничителна мярка на още едно лице и това е Константин Малофеев със същата ограничителна мярка – забрана за влизане на територията на Република България за период от 10 години.
Това, което бе съобщено вчера. Разследването е започнало като разследване за пране на пари – канал на финансиране. В хода на това разследване са установени парични потоци, които парични потоци стигат до определено лице или определени търговски дружества, или до определени обществени организации. Конкретното лице, за което става дума, повтарям още веднъж, е лицето Николай Младенов – Малинов, извинявайте. Не сме събрали каквито и да е доказателства по отношение на други лица. Както казах, извършен е значителен обем действия по разследването, но преценката, а и цялостното разследване е била насочена именно по отношение на дейността на това лице.
Най-общо казано започналото разследване, което е било свързано със схема за финансиране – направо казано пране на пари, в крайна сметка е показало, че една немалка част от тези парични потоци са адресирани от чужда страна, адресирани са от чужди организации, адресирани са или са инициирани от ръководители на чужди организации и са насочени към обвиняемия. Насочени са към него, към търговски дружества, които са контролирани от него. Под „контролирани“ имам предвид негова собственост под една или друга форма.
Установено е, че тук не става дума за финансиране, което е с пряка или с единствена търговска цел, установено е, че това финансиране е насочено към реализиране на определени дейности на територията на Република България и изпълнение на определени задачи от обвиняемия. Основната част от тези задачи е свързана с преориентация на българската външна и вътрешна политика и задачи, които са свързани с информация за дейността на държавни органи с оглед на неговите широки обществени, политически, а, разбира се, и лични контакти.
Двете организации, за които става дума, които касаят обвинението, са със седалище в Руската Федерация. Това е Общество „Двуглав орел“ и другата организация – мисля, че тя там има статут на съответна институция, руският Институт за стратегически изследвания. Така че повтарям още веднъж, става дума за финансиране, което финансиране общо взето е предназначено, доколкото може да се каже с оглед спазване на всички законови ограничения, но съвсем ясно трябва да се каже, че това е трансфер на финансови средства, които са насочени за реализиране на определени интереси в Република България. Тези интереси, както казахме, са свързани с области от българския политически и обществен живот, с дейността на български държавни органи и най-общо казано представляват финансиране на мероприятия, които пряко засягат българската национална сигурност.
Достатъчно е да спомена само един доклад или един документ, който бе намерен при претърсването вчера и който бе публично оповестен, разбира се, в рамките, в които това е възможно, с разрешението на наблюдаващия прокурор. Въпросният доклад представлява докладна записка, изготвена от обвиняемия в качеството му на председател на Национално движение „Русофили“ в Република България относно необходимата геополитическа преориентация на България – текстът е на руски език, или това, което ние наричаме „Проектът „България“. Той съдържа комплекс от политически, икономически мероприятия, начин на финансиране на политическите мероприятия, които най-общо взето са свързани с промяна на съществуващата обществено-политическа обстановка, външна политика, поява на нов политически субект, който има определени цели и което е свързано с определени чужди интереси. Това мога да кажа на този етап.
Ако позволите, при цялото уважение към Народното събрание с оглед на всичко това, което се каза, би следвало да заявя и още нещо. Беше казано в публичното пространство, че това е преследване за идеи. Моето мнение и мнението на колегите, които работят по делото е, че това не е преследване за идеи, защото, когато идеите се налагат с пари и с влияние и са насочени срещу националната сигурност на България, това е престъпление.
На второ място, независимо от всичко онова, което е свързано в настоящата политическа обстановка – предстоящи местни избори и всичко друго, аз не мога да се съглася с твърдението, че това представлява политическа акция, която политическа акция е свързана с предстоящи местни избори, печелене на политически дивиденти или прочие. Не защитавам никого, нито обвинявам някого от политическите сили. Това, което ние правим, е да се опитваме да си вършим работата. Още нещо: 9-и, 10-и, такова е наказателното производство.
И още нещо – мога да го кажа съвсем ясно, това не е атака срещу Движение „Русофили“. Обвиняемият е председател на това Национално движение, но отговорността, която той следва да носи според нас, на практика е отговорност за неговите лични действия. Фактът, че Движението е било използвано от него за реализация на определени цели, които съответно са и финансирани, не означава, че ние трябва да хвърлим сянка или да преследваме за идеи членовете на това движение.
Това не е, извинявайте, че продължавам по този начин, разделение на българското общество или опит за разделение на русофили и русофоби, както бе казано. Защото в крайна сметка в случая става дума не за това на чии чужди национални интереси служиш, а става дума за това, че увреждаш българските национални интереси, и то в посока, която е доста различна, обратна и противна на тази, която и Вие сте приемали и гласували в тази зала като насоки, най-общо казано, на българското развитие.
Най-после бе направено искане да се представят неоспорими факти. При цялото ми уважение към това искане и към автора му по отношение на представянето на неоспорими факти, неоспорими факти се представят пред съд. Те не се представят пред други държавни органи, не защото тези органи трябва да бъдат омаловажавани и да не бъдат уважавани, а защото такава е Конституцията на страната. И още нещо, ако ние сме започнали това разследване, сме с ясната отговорност, че трябва да представим неоспорими факти пред българския съд и ще се опитаме да го направим.
Това са рамките, в които мога да предоставя информация. Ако има въпроси, пак в тези рамки, готов съм да отговарям. Ще предоставяме периодично информация за разследването дотолкова, доколкото това е възможно да бъде направено, но, уверявам Ви, опитваме се да покажем, а с действията си го показваме, защото зная какво правят моите колеги в момента, зная какво правят колегите от Държавната агенция „Национална сигурност“, зная какво правят и служителите от Министерството на вътрешните работи и стремежът ни е стриктно спазване на закона. Ние не можем да отговорим на всичко онова, което се казва в публичното пространство, но ние сме със съзнанието, че трябва да си свършим работата. Съзнанието, че трябва да си свършим работата означава да реагираме срещу всяко посегателство на националната сигурност, независимо от това от коя страна то идва.
Ще го повторя още веднъж, става дума за поставяне в услуга и получаване на финансови средства. Обвинението касае не чужда държава, а чужди организации. Обвинението, ще го повторя за трети път, не за Вас, а за българските граждани, не касае хилядите членове на Общественото движение, а касае едно лице, което е използвало и Движението да налага идеи, само че срещу пари.
Арестите са извършени в стриктно спазване на Закона за Министерството на вътрешните работи. Ако считате, че този закон нарушава човешките права, във Ваша власт е да го промените. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цацаров.
Колеги, с това завършваме.
Продължаваме по точката, която разглеждаме – това е Докладът на Комисията по земеделието и храните.
Имате думата, уважаема госпожо Белова.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и храните относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 17 юли 2019 г., на което обсъди цитирания доклад.
В заседанието на Комисията взеха участие: Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността при Министерския съвет, и Васил Ризов – директор на дирекция „Сигурност“ в Министерството на земеделието, храните и горите.
Докладът беше представен от Георги Кръстев.
В частта, която касае земеделието, рибарството и горите, Докладът представя основни констатации за състоянието в сектора, съществуващите рискове, извършените дейности и предприетите мерки.
Подчертана е ролята на селското стопанство за обезпечаване на достатъчно количество продукти и храни за населението и за безопасността на храните по хранителната верига.
Отбелязано е стабилното развитие на аграрния отрасъл. Посочен е ръст на годишна база на физическия обем на произведената продукция, с изключение на някои направления в растениевъдството, като маслодайни семена, протеинови култури и зеленчуци поради неблагоприятни за съответните култури агрометеорологични условия.
Отчита се спад от 4,3% спрямо 2017 г. на брутната добавена стойност от отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство“ поради по-ниските изкупни цени през годината на някои земеделски продукти.
Направена е констатацията, че стабилните производствени резултати на аграрния сектор и съществуващите възможности за доставка на хранителни продукти в условията на либерализиран пазар гарантират липсата на значими рискове за продоволствената сигурност на страната.
Особено внимание е отделено на заплахите за състава, структурата и функционирането на горските екосистеми като един от основните фактори за запазване на високото качество на околната среда и природните ресурси. Отчетено е, че за 2018 г. опожарените горски територии и преките щети от горски пожари са многократно по-ниски в сравнение със средногодишните показатели за последните години, благодарение на превантивната дейност и вложените финансови ресурси за специализирана техника, обучение и създаване на доброволни формирования. За сравнение, преките щети от пожари в горските територии през 2018 г. са оценени на 39,3 млн. лв., при средни стойности от около 5 млн. лв. за последните 10 години.
Благодарение на проведените санитарни сечи е отчетено намаляване на нападнатите от корояди и фитопатогенни гъби площи с иглолистни култури с 65% в сравнение с тези през 2017 г.
По отношение на рисковете, свързани с усложнената епизоотична обстановка, се отбелязва, че през 2018 г. са налице значими финансови щети за сектор животновъдство, нарастващи разходи за превенция и контрол и ограничен достъп на български производители до традиционни пазари в резултат на епидемии, като високопатогенна инфлуенца по птиците и чума по дребните преживни животни. През периода е следено развитието на африканската чума по свинете, което поради своите високи нива на смъртност, липсата на лечение и ваксина е едно от най-опасните заболявания при домашните и дивите свине.
Отделено е внимание на дейността на „Напоителни системи“ ЕАД, което поддържа и експлоатира Държавния хидромелиоративен фонд и стопанисва съоръженията за предпазване от вредното влияние на водите.
Отбелязва се, че се извършва редовно почистване на участъците около мостове и други пътни съоръжения. При пролетното пълноводие водните обекти са под наблюдение от служители на Дружеството, извършва се постоянен контрол на водните нива и при нужда се предприемат необходимите превантивни мерки. С цел повишаване сигурността по охраната на язовирите, определени като стратегически обекти или обекти от критичната инфраструктура, са предприети мерки по актуализация на аварийните планове и плановете за охрана, както и за разработване на планове за противодействие на тероризма.
По отношение на дейността на Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ е отбелязано, че през 2018 г. защитената територия е 17 млн. дка в осем области. Дейността е осъществявана чрез активни въздействия с противоградови ракети и наблюдение на атмосферните процеси с доплерови радарни станции, които осигуряват непрекъснат мониторинг на атмосферата, като получената информация служи за ранното предупреждение за опасни метеорологични явления. Отчетено е, че активният сезон през 2018 г. се е характеризирал с висока степен на градова активност.
Отбелязани са рисковете за здравето на населението и за екологичната и икономическата сигурност, свързани с употребата и разпространението на нелицензирани и на забранени в Европейския съюз препарати за растителна защита.
Посочено е, че продължават констатациите на контролни органи за наличие в търговската мрежа на храни, които не отговарят на стандартите за качество.
Продължават практиките за незаконен дърводобив в общински, държавни и частни гори, обусловени от наличието на нерегламентирани обвързаности между нарушители и контролни органи.
Като устойчив негативен фактор за развитието на целия селскостопански отрасъл остават неправомерните практики при усвояване на национални и европейски субсидии.
В последвалата дискусия от парламентарната група на „БСП за България“ заявиха, че няма да подкрепят Доклада и отбелязаха, че той изглежда формален и не са отчетени препоръките от предишни години. Обърнаха внимание, че в Доклада отново липсва анализ на рисковете, свързани със замърсяването на почвите с радиация, химикали и други и не е отчетена ролята на Селскостопанската академия, която има ангажименти към националната сигурност като структура, която може да направи експертиза и да отправи препоръки в случай на криза, свързана с подобно замърсяване. Заявиха, че в Доклада липсва баланс. Отделено е голямо внимание на проблемите, свързани с горските пожари, но липсва анализ на рисковете за земеделието и мерките за тяхната превенция.
В заключение Георги Кръстев отбеляза, че отправените препоръки ще бъдат взети предвид при изготвянето на следващите доклади.
След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 12 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ подкрепи Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г., и предлага на Народното събрание да приеме Проекта за решение за приемане на Доклада.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Белова.
Следва Доклад на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Заповядайте, господин Ячев.
ДОКЛАДЧИК БОРИС ЯЧЕВ: Уважаеми колеги,
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
Парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на свое редовно заседание, проведено на 18 юли 2019 г., разгледа Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г. беше представен от председателя на Комисията – господин Борис Ячев. Той наблегна предимно на частта, касаеща превенцията и противодействието на корупцията, включена в раздела „Политики за защита на националната сигурност на Република България“, направление „Правосъдие и вътрешен ред“.
Прави впечатление, че на дейността, свързана с борбата с корупция, е отделено значително малко внимание в Доклада и много от нейните проявления не са намерили отражение в него. Особен акцент в Доклада е поставен на мероприятията, предприети от структурите на МВР, както и че са увеличени щатните бройки в специализирания му отдел, като с това се цели подобряване на организацията на работата по противодействие на корупцията в съдебната система, държавната и общинската администрация, както и предотвратяването и разкриването на корупционни престъпления.
Въпреки че са посочени настъпилите законодателни реформи под формата на приемане на нов антикорупционен закон (Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество), не е отделено място на специализирания, новосформиран през 2018 г. орган – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, и на осъществената от него дейност.
По Годишния доклад за състоянието на националната сигурност взеха отношение народните представители Борис Ячев, Спас Гърневски, Кристина Сидорова и Милко Недялков. Членовете на Комисията изразиха опасения, че Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество като орган, който следи и осъществява борбата с корупцията, трябва да бъде задължително отразен в Доклада, вземайки предвид факта, че той действа от началото на 2018 г., тоест попада в обхвата на Доклада.
Господин Ячев акцентира върху необходимостта от засилване на превенцията, която само е спомената мимоходом в Доклада.
Госпожа Кристина Сидорова изтъкна също, че е изключително притеснителен фактът, че 41 държавни служители са задържани през изминалата година.
Господин Милко Недялков добави, че и секторът „Конфликт на интереси“ не е влязъл в Доклада като приоритетна тема.
Господин Борис Ячев също изрази мнение, че липсва важен аспект, свързан с противодействие на корупцията, а именно информация за дейността на КПКОНПИ, отчетена в Годишния им доклад, който беше разгледан и приет от Народното събрание, като в него бяха посочени и отделни индикатори, които със сигурност биха оказали влияние върху националната сигурност.
След проведената дискусия Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика: с 5 гласа „за“; 2 гласа „въздържал се“ и без гласове „против“, предлага на Народното събрание да приеме Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ячев.
Следва Доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заповядайте, господин Милушев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям Ви
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 17 юли 2019 г., бе обсъден Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
На заседанието присъстваха: господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Георги Кръстев – съветник към политическия кабинет на министър-председателя на Република България и секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, който очерта и основните цели на Доклада.
Господин Кръстев заяви, че внасянето в Народното събрание на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 г. е в изпълнение на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и на т. 185 от актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България, приета с Решение на Народното събрание.
Основна цел на Доклада е да представи оценките на изпълнителната власт за рисковете, опасностите и заплахите, за ефективността и ефикасността на политиката за национална сигурност през 2018 г., за действията, които институциите на държавната власт планират да предприемат през следващия период.
Беше отбелязано, че Годишният доклад има съществено значение за информирането на публични институции и граждански организации в други държави, както и на структури на НАТО и Европейския съюз, на международни организации относно политиката за сигурност на Република България.
Съществено място в Доклада е отделено на проблемите в сферата на демографията и на някои особено важни аспекти от социалната сигурност, като политиката за връщане в училище на деца, които по една или друга причина са отпаднали от образователната система.
При представянето на Доклада бе споменато, че в подготовката му са били включени експерти от всички министерства, службите за разузнаване и сигурност и представители на академичната общност. Обърнато бе внимание и на основните дейности, осъществени от министерства и ведомства в съответствие с техните функционални задължения с оглед на изпълнението на Стратегията за национална сигурност на Република България.
По отношение на провежданите политики в сектор „Транспорт“ в Доклада е отбелязано, че и през 2018 г. основен приоритет на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е развитието на железопътната инфраструктура по Трансевропейските и основните национални транспортни оси и реализирането на железопътните проекти. Наблегнато е и на възможностите за ускорена модернизация и подобряване на предоставената услуга от „Холдинг БДЖ“ ЕАД, както и на погасяването на натрупаните задължения на Холдинга.
При прегледа на политиките в сектор „Съобщения“ е отчетено, че е приет Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура, чрез който се подобряват условията за развитие на високоскоростни мрежи и развитие на конкуренцията при осъществяване на електронни съобщения.
Отбелязан е и фактът, че е приета Национална пътна карта за изпълнение на задълженията на Република България по Решение (ЕС) 2017/899 на Европейския парламент и на Съвета за използването на радиочестотна лента 470-790 МНz в Съюза, с което са се създали условия за стартиране работата по предоставяне на 5G услуги в Република България и насърчаване на ефикасното ползване и гарантиране на ефективното управление на ограничените ресурси.
В хода на дебатите по Доклада отношение взеха народите представители Станислав Иванов, Георги Свиленски и Димитър Данчев. Дискусия предизвикаха темите, свързани с безопасността на движението по пътищата, сигурността в железниците, авиационната сигурност, въвеждането на ТОЛ системата за таксуване по платената пътна мрежа и нарушаването на функционалностите на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Милушев.
Следва Доклад на Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, господин Грудев.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГРУДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019г.
На редовно заседание, проведено на 5 септември 2019 г., Комисията по околната среда и водите разгледа и обсъди Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
На заседанието присъстваха: господин Георги Кръстев – съветник към политическия кабинет на министър-председателя и секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, и госпожа Атанаска Николова – заместник-министър на околната среда и водите.
Господин Георги Кръстев представи Годишния доклад за национална сигурност на Република България през 2018 г., като подчерта, че изготвянето на Доклада е утвърдена практика за запознаване на обществото и гражданите с оценката на правителството за основните рискове, опасности и заплахи за националната сигурност, за мерките, които са предприети в нейна защита, и очакваните тенденции. Той посочи, че темите за състоянието на околната среда след 2011 г. традиционно присъстват в Годишния доклад в раздела „Отношение човек-природа“. Това дава добра възможност за извършване на оценки за политиката по опазване на околната среда в интерес на гражданите и с оглед защита на националната сигурност.
От името на Министерството на околната среда и водите отношение взе госпожа Атанаска Николова, която поясни, че са участвали със свои представители в рамките на работната група по разработване на Проекта на годишен доклад и препоръчва на народните представители Докладът да бъде приет в този вид.
Господин Костадинов направи коментар, че не вижда в резюмето на представянето на Доклада информация за състоянието на водите и водните басейни, в това число и тези за питейно водоснабдяване, като поясни, че по негова информация част от тях са в недобро състояние. Предложи за тези, които към момента не са предназначени за питейни нужди да бъдат провеждани политики, за да се пригодят за питейно водоснабдяване, като уточни, че това има отношение не само към качеството на водите, но и в контекста на промените в климата.
Друг въпрос, който липсва в Доклада, според него е трансграничният елемент по отношение на националната сигурност, който е част и от външната политика по отношение на замърсяването, но и по отношение на транспорта на отпадъци.
Господин Кръстев подчерта, че безспорно темата за водите е важна и даде разяснения къде в Доклада може да се намери направената оценка за състоянието на сигурността в контекста на отношението човек-природа.
Госпожа Ивелина Василева подчерта, че за поредна година темите, свързани с околната среда и националната сигурност, са сериозно засегнати в Годишния доклад предвид рисковете и заплахите, произтичащи от климатичните промени и риска за човешкия живот и здраве от гледна точка на замърсявания, промишлени аварии и природни бедствия. Изрази мнение, че коментираните въпроси могат да бъдат взети предвид при подготовката на Доклада за следващата година. Изказа препоръка в Доклада за 2019 г., както и досега обстойно да се третират въпросите, свързани с опазване на околната среда, като по отношение качеството на въздуха се обърне внимание не само на замърсяването с фини прахови частици.
Господин Генов препоръча в Доклада за 2019 г. да се обърне по-голямо внимание на качеството на контрола.
След проведената дискусия и гласуване Комисията по околната среда и водите с 13 гласа „за“, без гласове „против“ и 6 гласа „въздържал се“ подкрепи Проекта за решение и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Годишния доклад за състоянието на национална сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19 , внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Грудев.
Следва Доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Веселинов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902- 00-19, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 17 юли 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерски съвет на 11 юли 2019 г.
Докладът е изготвен в изпълнение на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Структурата на Доклада е в съответствие със структурата на актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България, приета с решение на Народното събрание през март 2018 г.
В Доклада са представени оценките за рисковете, опасностите и заплахите за ефективността и ефикасността на политиките за националната сигурност и предприетите действия от държавните институции за справяне със заплахите в сферата на сигурността. Представени са и анализи за тенденциите за развитието на рисковете за националната сигурност и действията, които държавните институции планират да предприемат през следващия период за справяне с тях.
Направени са оценки на вътрешнополитически и външнополитически събития, на процеси по реализиране на международни проекти и на събития в конфликтни зони извън границите на страната.
Средата за сигурност е оценена в съответствие с дефинираните национални интереси, като е представена дейността в секторните политики за противодействие на рисковете и заплахите за националната сигурност. Очертани са основните задачи в прилагането на приетите нормативни и стратегически актове, както и съпътстващи мерки за противодействие на заплахите пред националната сигурност на страната.
По отношение на сигурността в областта на регионалното развитие в Доклада са разгледани въпросите, свързани с изпълнението на проекти, финансирани по Оперативна програма „Региони в растеж“, жилищната политика и изпълнението на програмата за саниране на жилищни сгради, реализираните проекти и състоянието на пътната инфраструктура, мерките за геозащита и справяне със свлачищата, състоянието на кадастралната карта и кадастралните регистри и предоставяните услуги в областта на кадастъра.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 11 гласа „за“, без гласове „против“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Следва Доклад на Комисията по културата и медиите.
Заповядайте, госпожо Чеканска.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 18 юли 2019 г., беше разгледан Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
В заседанието участваха от Министерството на културата: Амелия Гешева – заместник-министър, Татяна Цветанова – директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“, Весела Щерева – парламентарен секретар; от Съвета по сигурността към Министерския съвет: Георги Кръстев – секретар, и Любомила Станиславова – парламентарен секретар на Министерския съвет.
От името на вносителя Годишният доклад беше представен от господин Георги Кръстев.
Структурата на Годишния доклад е от три раздела. В първия е дадена оценка на рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност; вторият обхваща политиките за защита на националната сигурност на страната; в третия са основните изводи за състоянието на националната сигурност и насоки на развитие.
Характерното за Доклада е, че са представени дейностите, резултатите и постиженията от първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз.
За разлика от предходните годишни доклади в представения доклад за 2018 г. темата за противодействие на корупцията присъства на институционално ниво.
Рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност, свързани с културното наследство, се отнасят до физическото му опазване. Основните рискове са свързани с охраната на археологическите обекти, ограничените ресурси за опазване на културните ценности чрез навременна и качествена консервация и реставрация, документиране и дигитализация на културните ценности, извършването на постоянен текущ мониторинг и контрол.
В Доклада е отбелязано, че нараства потенциалът и престъпното сдружаване сред високите нива на организираните престъпни групи, занимаващи се с трафик на културно-исторически ценности. Увеличава се участието на чужди граждани в незаконния трафик. Наред с традиционните форми за нелегална търговия с ценни предмети се наблюдава и извършването на тази престъпна дейност чрез интернет.
При проведените операции по противодействие на трафика на културно-исторически ценности е предотвратен износът на 5566 движими културни ценности, от тях 3042 монети и 2524 антични и средновековни предмети с висока историческа, археологическа и номинална стойност, по предварителна оценка над 20 млн. евро. Пресечени са осем трансгранични канала за трафик на културно-исторически ценности.
За изпълнение на задачите по опазване на културното наследство и намаляване на рисковете е необходимо повишаване капацитета на специализираните органи в Министерството на културата, Министерството на вътрешните работи, Агенция „Митници“ и Министерството на отбраната. За да се намали рискът за културното наследство следва да бъде приета предвидената в чл. 5 от Закона за културното наследство Наредба за опазване на културното наследство при бедствия и въоръжени конфликти.
В Годишния доклад е посочено, че използването на фалшиви новини и факти цели упражняване на определен контрол и натиск върху обществото и неговите нагласи. Основни проводници и канали за фалшивите новини са социалните мрежи „Фейсбук“, „Туитър“ и интернет комуникациите.
По време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз на 26 април 2018 г. Европейската комисия публикува съобщението „Европейски подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн“. Въз основа на него е свикан многостранен форум по въпросите на дезинформацията, чиято главна задача беше изготвяне на общ за Европейския съюз Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията като средство за саморегулиране.
Заместник-министърът на културата госпожа Амелия Гешева взе отношение по Доклада за частта за развитие на културата и опазване на културно-историческото наследство.
По време на дискусията народните представители Нона Йотова и Диана Саватева зададоха въпроси, съответно за хакерските атаки и за извършване на изследвания на влиянието на социалните мрежи върху формирането на ценностната система, на които отговори секретарят на Съвета по сигурността към Министерския съвет.
След проведено гласуване Комисията по културата и медиите с 12 гласа „за“, без гласове „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Чеканска.
Следва Доклад на Комисията по труда, демографската и социалната политика.
Има ли представител на Комисията в залата? Няма.
Продължаваме с Доклад на Комисията по енергетика.
Заповядайте, господин Бойчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Госпожо Председател!
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 юли 2018 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
На заседанието присъстваха: от Министерския съвет – Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността; от Министерството на енергетиката – господин Иван Маринов – директор в дирекция „Сигурност на електроснабдяването и управление при кризисни ситуации“; господин Росен Симидчиев – съветник.
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г. беше представен от господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерски съвет.
В главата „Енергийна сигурност“ са изложени рисковете и потенциалните заплахи за енергийната сигурност на Република България. Те са породени от следните фактори:
- високата степен на зависимост на страната от един доставчик на енергийни ресурси. Местният добив на природен газ за 2018 г. осигурява под 1% от общото потребление на природен газ в страната;
- недостатъчната междусистемна свързаност на газопреносната мрежа на Република България с тези на съседните страни. През последните три години се наблюдава значителен напредък в реализацията на проектите за междусистемна свързаност със съседните страни, като през 2016 г. беше въведен в експлоатация интерконекторът България – Румъния, който на практика осигурява доставките на природен газ в направление от България към Румъния. За осигуряване на реверсивен капацитет е необходимо румънската страна да изгради необходимата инфраструктура.
Гарантирането на сигурността на енергийните доставки чрез диверсификация на източниците и на маршрутите е ключов приоритет за България и Европейския съюз. България е неразделна част от развитието на Южния газов коридор чрез проектите си за интерконектори с Гърция и Турция.
За повишаване на енергийната сигурност и за превръщането на България в значим регионален енергиен център съществена роля имат инициативите за енергийни коридори юг-север, северозапад, реализацията на проекта за газоразпределителен център „Балкан“, както и продължаване на процесите на проучване и добив на енергийни суровини от собствени находища.
Негативен фактор за енергийната система остава нерешеният все още въпрос, свързан с генерирания в миналото тарифен дефицит. Натрупаният ценови дефицит е най-значителен в обществения доставчик на електроенергия „Националната електрическа компания“ ЕАД, оценен в Доклада на Световната банка на 1,9 млрд. лв. към края на 2015 г. Натрупването на нов дефицит е преустановено в резултат на предприетите в периода 2015 – 2017 г. законодателни, регулаторни и управленски действия за ограничаването на разходите на обществения доставчик и за осигуряване на допълнителни средства в системата със създаването на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
Съществен риск представляват въведените нови екологични норми към централите, изгарящи твърди горива, в изпълнение на изискванията на Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността и значителното повишение на цените на квотите за емисии на парникови газове през 2018 г. Приетите нови емисионни нива могат да доведат до значителни разходи и/или до преустановяване на експлоатацията на някои от централите.
Риск представлява повишената аварийност в топлопреносните мрежи на топлофикационните дружества вследствие на недостатъчните инвестиции за тяхната рехабилитация и модернизация, както и голямата задлъжнялост на топлофикационните дружества към „Булгаргаз“ ЕАД. Характерно за топлофикационните дружества е, че поради спецификата на своята дейност консумират значителни количества природен газ през есенно-зимния период и не заплащат изцяло своите задължения в договорените срокове.
След проведената дискусия Комисията по енергетика с 11 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ подкрепи Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г., и предлага на Народното събрание да приеме Проекта за решение за приемане на Доклада.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Следва Доклад на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Господин Ченчев, заповядайте да го представите.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЧЕНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта
На свое заседание, проведено на 17 юли 2019 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
На заседанието присъстваха господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, и господин Асен Марков – главен секретар на Министерството на младежта и спорта.
Докладът е изготвен в съответствие с разпоредбите на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и беше представен от господин Георги Кръстев. Вносителят подчерта, че Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г. е значителното по обем представяне на дейностите, резултатите и постиженията от първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз и обхваща основните проблеми и решения в сферата на националната сигурност през 2018 г. Анализирани са процесите от вътрешен и външен характер, които оказват съществено влияние върху националната сигурност и са направени изводи за състоянието и основните насоки за развитието ѝ.
Съществено място в Доклада е отделено на проблемите в сферата на демографията и на някои особено важни аспекти от социалната сигурност, като политиката за връщане в училище на деца, които по една или друга причина са отпаднали от образователната система.
Оценена е средата за сигурност в съответствие с дефинираните национални интереси. Представена е работата в секторните политики за противодействие на рисковете и заплахите за националната сигурност.
Като един от основните рискове за националната сигурност на страната са посочени неблагоприятните демографски тенденции, както и недостатъчната конкурентоспособност на икономиката.
В частта, която попада в рамките на компетенцията на Комисията, вносителят акцентира върху Визията и дългосрочната политика на Министерството на младежта и спорта за качествено младежко развитие, което стимулира инициативността на младите хора и техните организации и структури за успешното им адаптиране и реализация в обществения живот. Отчита усилията на Министерството на младежта и спорта за преустройство на системата за физическо възпитание и спорт като задължителен компонент на политическите, икономическите и социалните промени в обществото. Изведен е изводът, че спортът е най масовото институционализирано социално движение в света, чиято основна функция е социализацията на лица от различни етноси и култури с главна цел осъзнаване и възприемане на единни норми и ценности, необходими за поддържане на социалния ред в национален, регионален и световен мащаб.
Националната стратегия за развитие на спорта 2012 – 2022 г. и Програмата за управление на правителството на Република България 2017 – 2021 г. на Министерството на младежта и спорта инициира и приведе в изпълнение Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта 2018 – 2020 г., чието главно предназначение е да обедини усилията на всички държавни, обществени, неправителствени и частни организации за утвърждаване на физическото възпитание, спорта и спортно туристическите дейности като средство за подобряване на здравето и физическата дееспособност на населението, но и да разшири кръга на обхванатите от „организирания спорт за всички“ социални групи. Важни цели на Програмата са издигането на спортния престиж на нацията чрез прилагане на успешните европейски и световни практики в областта на физическото възпитание и спорта, насърчаването на физическата подготовка и двигателната култура на населението, стимулирането на спорта за високи постижения, модернизацията на наличната спортна инфраструктура и привеждането ѝ в съответствие със завишените потребности на гражданите от системни занимания с физически упражнения и спорт.
През 2018 г. в дейността на Министерството на младежта и спорта на преден план е изведена сигурността на гражданите, без да се подценяват задачите по отбраната, външната политика, разузнаването, тъй като повече от всякога става очевидно, че същинският смисъл на понятието „национална сигурност“ са неприкосновеността, свободата и достойнството на отделния човек. В този смисъл политиката на Министерството на младежта и спорта е неделима част от националните приоритети по неутрализиране на рисковете и заплахите за страната и нейните граждани.
Въз основа на проведеното гласуване с 10 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Уважаеми народни представители, с това приключихме днешното пленарно заседание.
По тази точка Народното събрание ще продължи с изчитането на следващите доклади и разискванията.
Следващо редовно заседание – утре в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Кристиан Вигенин
Нигяр Джафер

Секретари:
Стоян Мирчев
Юлиан Ангелов