Председателствали: заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер

Секретари: Станислав Иванов и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ (звъни): Имаме кворум. Откривам заседанието.
Ще започна с едно съобщение:
Министър-председателят на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 63, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България Министерският съвет е приел решение за разрешаване изпращането и използването на военнослужещи от въоръжените сили на Република България за развръщане на национална разузнавателна клетка в състава на българския военен контингент, участващ в операцията на стабилизиращите сили на НАТО в Косово. Това ще позволи ефективно и в пълна степен да се изпълняват поставени задачи от национален интерес. Уведомлението, заедно с приложеното решение на Министерския съвет, е постъпило на 5 септември 2019 г. с входящ № 902-00-30 и е предоставено на Комисията по отбрана.

Продължаваме с първа точка от Програмата за работа за днес:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА.
Вносител: народният представител Александър Сабанов.
Заповядайте, уважаема госпожо Белова, да представите Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде гласуван допуск до заседанието на Народното събрание на господин Атанас Добрев – заместник-министър на земеделието, храните и горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 156 народни представители: за 151, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министър Добрев в залата.
Моля, продължете с представянето на Доклада.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 954-01-59, внесен от народния представител Александър Сабанов на 6 август 2019 г., приет на първо гласуване на 5 септември 2019 г. – Проект за второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: По § 1 има предложение от народния представител Мария Белова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изречение второ се заличава.
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) При усложнена епизоотична обстановка по смисъла на Закона за ветеринарномедицинската дейност, като част от мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните, министърът на земеделието, храните и горите, по предложение на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните и/или на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и след съгласуване с министъра на околната среда и водите, със заповед може да:
1. ограничава или забранява лова на някои видове дивеч;
2. прилага санитарен отстрел на диви животни;
3. променя сроковете за ловуване на дива свиня;
4. разрешава групово ловуване на дива свиня в не повече от три дни, включително събота и неделя, от 7 последователни дни за един ловностопански район, като ловуването се извършва по график, утвърден от директора на съответното държавно горско или ловно стопанство.“
3. Алинея 12 се изменя така:
„(12) При свръхпопулация на хищници министърът на земеделието, храните и горите издава заповед за регулиране на числеността им по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и след съгласуване с министъра на околната среда и водите.“
4. Създава се ал. 13:
„(13) Обжалването на заповедта по ал. 5 и 12 не спира изпълнението ѝ.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 1.
Гласували 148 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: „Заключителна разпоредба“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Моят въпрос е към § 2, който гласи, че Законът влиза в сила от деня на обнародването му, тоест веднага. Създава се някакво усещане за бърза реакция, за пожароопасност – веднага трябва да влезе Законът в сила, дори не могат да се изчакат тези три дни съгласно Закона за нормативните актове, така нареченият вокацио легис, за да се запознае обществото със Закона и той да влезе в сила нормално.
Защо се прави това бързане? Защо, след като веднъж това Народно събрание прие Закон, с който възложи на министъра подобни правомощия, той се отказа от тях, влезе африканската чума в България и сега постфактум бързаме този закон да влезе веднага в сила? Ние го подкрепяме. Той принципно е добър като текстове, но не е навременен. Отново не се знае дали министърът и този път ще издаде тази заповед. Но дори и да издаде, вече всичко е, както се казва, след дъжд качулка. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Има ли реплики?
Други изказвания?
Имате думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Първо, нека да е ясно на всички, че гледаме Законопроект, който не е внесен от Министерския съвет. Тоест Министерският съвет отново прехвърля топката към Народното събрание, а Народното събрание няма абсолютно никаква вина за разразилата се африканска чума. Това е изцяло вина на Министерството на земеделието, защото наистина преди две или три години то проспа този момент.
Какво имам предвид? В продължение на три-четири години се знаеше, че тази африканска чума настъпва към страната. Ние не предприехме абсолютно никакви мерки, освен да построим една телена ограда. Нито предупредихме стопаните в Северна България, нито им забранихме да отглеждат свине, нито предприехме някакви мерки да има нужните екарисажи, нито подготвихме страната за тази африканска чума и когато се създаде хаосът, правителството, както винаги, тича в парламента и чрез народни представители се опитва да реши проблема. Този хаос е създаден, тази криза…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Стойнев, моля Ви, придържайте се към обсъжданите в момента текстове!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Точно така.
Именно тази криза е създадена от Политическа партия ГЕРБ, хората трябва да го знаят, и те не могат да намерят решение на този въпрос. Сега се предлагат по 300 лв. на…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Стойнев, Вие се отклонявате.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Момент, не ме прекъсвайте, след това можете да ми направите забележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, съгласно чл. 58 съм длъжен да прекъсна изказването Ви. (Шум и реплики.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Защо? Откъде накъде ще ми прекъснете изказването?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, направете усилия, за да се включите…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ама как ще ми прекъсвате изказването? След това ми направете забележка. Аз тук говоря от името на тези хора…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не Ви правя забележка, връщам Ви към темата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …които Вие проспахте, които ги оставихте да избият животните си, защото в страната има напрежение. Това напрежение е именно заради некомпетентността на правителството и на това Народно събрание и хората трябва да го знаят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Кажете ми какво Вие предприехте именно тази чума…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Приключете изказването си, Вие не сте по темата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …да бъде така и да настъпи в страната? (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони. Възгласи: „Еее!“ от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Стойнев, извинете ме, но Вие се отклонихте значително от обсъжданите текстове. (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Разбирам Ви. Господин Стойнев, моля Ви!
Ще Ви дам думата. (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Господин Стойнев, моля Ви! (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Разбирам Ви, но Вие се отклонявате значително.
Направете, колеги, справка с Правилника. Ако аз действително спазвам Правилника, съм длъжен да отнема думата. (Шум и реплики от „БСП за България“.) И то не е съгласно наказателната част, а съгласно чл. 57.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Не може да му вземате думата!
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Създава се излишно напрежение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви! Господин Стойнев, можете да продължите. Обърнете ми внимание.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (встрани от микрофоните): Аз имам право да се изкажа и ще се изкажа по Законопроекта, който касае именно този основен проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Но Ви моля по текстовете.
Добре, продължете.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По текстовете. Защо? Защото, когато вече кризата е факт, ние правим едно законодателство – бързаме, на крак, бързаме Законопроектът да влезе в сила. Ние сме съгласни и ще го подкрепим, но тези мерки не са навременни. Тези мерки трябваше да бъдат взети преди две години. Защо се стига до това бързане? Защото няма последователна стратегия, защото държавата се управлява по начин, че всеки един проблем в държавата се превръща в криза и тази криза наистина се дължи на Политическа партия ГЕРБ. Това е! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев.
А сега моля всички, включително и Вие, които протестирате – прочетете първа алинея на чл. 57, защото оттук нататък аз наистина много твърдо ще спазвам точно това.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, от място): Ама го прилагайте върху всички! (Оживление в „БСП за България“. Реплики от народния представител Иван Ченчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Седнете на мястото си.
Има ли други изказвания?
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението и редакцията, която Комисията предлага за § 2.
Гласували 149 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Белова.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ с вносител – Министерския съвет.
Доклад на Комисията по околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Грудев.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГРУДЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Госпожо Председател, позволете ми най-напред на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да предложа в пленарната зала да бъде допусната госпожа Атанаска Николова – заместник-министър на околната среда и водите, и господин Георги Михайлов – държавен експерт в дирекция „Опазване чистотата на въздуха“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Гласуваме процедурното предложение за допуск в залата.
Гласували 115 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят допуснатите лица в залата.
Продължете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГРУДЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г.
На редовно заседание, проведено на 5 септември 2019 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите – госпожа Атанаска Николова, заместник-министър, и господин Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха“.
От името на вносителя Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от заместник-министър Атанаска Николова. Тя поясни, че Законопроектът има за цел изпълнение на одобрени мерки за промяна на модела на административно обслужване в България в законодателството по опазване чистотата на въздуха.
Част от мерките са свързани с опростяване и привеждане на услугите за бизнеса в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Чрез промените се въвеждат правила за издаване на решение за освобождаване от задължението за спазване на норми за неорганизирани емисии и определяне на нови норми за неорганизирани емисии. Операторите на инсталации могат да се освобождават от прилагането на съответните норми само при условие, че това няма да доведе до значително увеличаване на риска за човешкото здраве или околната среда.
Със Законопроекта се предвижда по-дълъг срок за оправомощаване от Българския институт по метрология (БИМ) на лица за проверка на ефективността при улавяне на бензиновите пари. Регламентира се осигуряването по служебен път на документ за калибриране на еталони и средства за измерване, свързани с процедурата за оправомощаване на лица, в случаите, когато свидетелството за калибриране е издадено от БИМ. Урежда се срок за извършване на проверката за оправомощаване.
Прецизират се и разпоредби, свързани с два европейски регламента, относно веществата, които нарушават озоновия слой и флуорсъдържащите парникови газове, като ясно се разграничава терминът „унищожаване“ по отношение на посочените регламенти.
Очакваните резултати от прилагането на Законопроекта са свързани с намаляване на административната тежест за бизнеса и постигане на правна яснота чрез прецизиране на разпоредби, свързани с прилагане на законодателството в областта на опазване на чистотата на атмосферния въздух.
Председателят на Комисията госпожа Ивелина Василева изрази подкрепа на основните цели, залегнали в Законопроекта.
По отношение на въпроса: има ли представени искания от страна на оператори за промяна на изискванията за нормите за неорганизирани емисии и има ли давани разрешения до този момент госпожа Атанаска Николова поясни, че тези разпоредби са свързани с транспониране на европейското законодателство и към момента са установени в подзаконов нормативен акт, а именно Наредба № 7 от 2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух, в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации. До този момент не са постъпвали искания от страна на оператори и съответно не са издавани разрешения за промяна на нормите за неорганизирани емисии.
След дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 12 гласа „за“, без „против“ и 4 „въздържали се“ подкрепи Законопроекта и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Грудев.
Следва Доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заповядайте да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН МИХОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 11 септември 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39.
На заседанието присъстваха: от Министерството на околната страна и водите – Атанаска Николова, заместник-министър, и Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха“; Паун Илчев – и.д. председател на Българския институт по метрология.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Николова.
Според вносителя целите на предложения законопроект са: приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване в законодателството по опазване чистотата на атмосферния въздух; уреждане на по-дълъг срок за оправомощаване от Българския институт по метрология на лица за проверка на ефективността на улавяне на бензинови пари на бензиностанциите; прецизиране на разпоредба, свързана с контрола на твърдите горива, както и на дефиниция за прилагането на Регламент (ЕО) № 1005/2009 или на Регламент (ЕС) № 517/2014.
Според вносителя за изпълнението на дейностите по Законопроекта не са необходими допълнителни разходи/трансфери и други плащания по бюджетите на Министерството на икономиката и на Министерството на околната среда и водите.
Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 15 гласа, без гласове „против“ и „въздържал се“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Миховски.
Следва Доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, господин Председател на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
„На свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Законопроектът беше представен от госпожа Атанаска Николова – заместник-министър на околната среда и водите.
На заседанието присъства и господин Георги Михайлов – държавен експерт в дирекция „Опазване на околната среда“ в Министерството на околната среда и водите.
Съгласно мотивите Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух си поставя редица цели. В частта, засягаща дейността на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, се предвижда чрез § 2 от Законопроекта да се транспонира чл. 59, параграф 2 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността. В тази връзка вносителите посочват, че изискванията и особените правила за издаването на решение за освобождаване от задължение за спазване на норми за неорганизирани емисии (ННЕ) за летливи органични съединения и определяне на нови ННЕ, които в момента са установени в подзаконов нормативен акт – Наредба № 7 от 2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух, в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации, следва да се администрират в Закона за чистотата на атмосферния въздух.
С Проекта на закон се предвижда и прецизиране на разпоредба, свързана с контрола на твърдите горива, както и на дефиниция за прилагането на Регламент (ЕО) № 1005/2009 или на Регламент (ЕС) № 517/2014. Промяната на дефиницията се налага поради необходимостта за ясно разграничаване на термина „унищожаване“ по отношение на посочените регламенти, от една страна, и по отношение на твърдите горива, от друга страна.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 5 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Ще има ли становище на вносител? Няма заявено желание.
Уважаеми колеги, откривам разискванията.
Има ли изказвания по представения законопроект? Няма.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата за гласуване.
Пристъпваме към първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 118 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 28.
Законопроектът е приет.

Продължаваме нашата работа със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.
Господин Летифов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Правя процедура за допуск в залата на основание чл. 49, ал. 2, моля да бъде допуснат заместник-министърът на транспорта – госпожа Андреана Атанасова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Направено е процедурно предложение за допуск в залата.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министъра в залата.
Продължаваме с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания по § 1? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението и параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, като в т. 1 относно ал. 3, т. 2 думите „непредоставяне на информация на потребителите по“ се заменят с „нарушение на“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 2 с току-що изчетеното предложение за промяна.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Заключителна разпоредба“.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага да бъде отхвърлено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за неподкрепа на текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Гласували 98 народни представители: за 96, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 3 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 3.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Благодаря Ви, господин Летифов.

Уважаеми народни представители, продължаваме с докладите по точката, която остана от вчера:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2018 Г. – продължение.
Продължаваме с Доклада на Комисията по отбрана.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
На редовно заседание, проведено на 11 септември 2019 г., Комисията по отбрана обсъди Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
В заседанието участваха 17 народни представители. Присъстваха: секретарят на Съвета по сигурността към Министерския съвет Георги Кръстев и заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов.
Годишният доклад беше представен от секретаря на Съвета по сигурността Георги Кръстев, който представи целта, основното съдържание и технологията на изготвянето.
Заместник-министър Атанас Запрянов представи становището на Министерството на отбраната, според което Докладът отразява обективно състоянието, проблемите и начините за решаването им по отношение на отбраната и отбранителната политика.
Основното съдържание на Годишния доклад отразява анализи и оценки за рисковете, опасностите и заплахите за Република България в процеса на реализиране на държавната политика в защита на националната сигурност. Направен е анализ на основните процеси от вътрешен и външен характер, оказващи съществено влияние върху нейното състояние. Чрез оценката на рисковете и заплахите е изведено влиянието им върху стабилността на цялостната финансова и икономическа система, енергийната сигурност, образованието, правосъдието и вътрешния ред, отбраната, киберсигурността, противодействието на корупцията, както и заплахата по отношение на миграционните процеси и бежанските потоци. Представени са дейностите, резултатите и постиженията от първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Отчетени са националната политика за борба с тероризма, както и реалните резултати от противодействието и сътрудничеството с партньорските служби в Европейския съюз и НАТО. Подробно е представена и анализирана цялостната дейност на Министерството на вътрешните работи за опазването на вътрешния ред и сигурност.
Отбраната е отразена и в трите раздела на Доклада. Направен е изводът, че състоянието на отбранителните способности позволява на българските въоръжени сили да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения за гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в национален формат и в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз, но при съществуването на известни ограничения.
Показани са основните направления на работа, резултатите и проблемите при реализиране на отбранителната политика през 2018 г. Не са скрити сериозните затруднения по отношение на окомплектоването на формированията, мотивацията на личния състав, финансовият и материален недостиг по отношение на сертифицираните декларирани формирования в изпълнение на приетите от България цели за способностите за НАТО, намаления летателен ресурс на ВВС, занижените основни технически параметри на Радиолокационните комплекси поради постоянно възникващи неизправности, водещи до съществени проблеми с формираното радарно покритие, незавидното състояние на част от зенитно-ракетната техника, експлоатираща се в условия на остър недостиг на резервни части.
В Доклада са описани и предприеманите усилия до края на 2019 г., основните от които са:
• Провеждане на преглед на отбраната като част от процеса на „Стратегически преглед на системата за защита на националната сигурност и на стратегически преглед на отбраната“, в резултат на който да бъде разработена дългосрочна, всеобхватна и финансово осигурена Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили до 2032 г.;
- Изпълнение на финансовата рамка на Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г. при ефективно и ефикасно изразходване по предназначение на предвидените средства;
- Реализация на трите основни модернизационни проекта за Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили съгласно одобрените от Народното събрание проекти за инвестиционни разходи;
- Изпълнение на дейностите по пакет „Цели за способности 2017“ на НАТО;
- Реализация на ефективен пакет от мерки за задържане на служба на подготвен и мотивиран личен състав и за повишаване на интереса към военната професия;
- Изграждане на способности за киберотбрана и разработване на концептуалната и доктриналната база в областта на киберотбраната.
По време на дискусията се изказаха народните представители Таско Ерменков, Николай Цонков, Борис Вангелов и Валентин Радев. В изказванията си първите двама народни представители изразиха несъгласие с изводите и оценките в Доклада, като посочиха, че що се отнася до сектора за отбрана проблемите са много, основани са на недофинансиране и грешна политика, която е довела до огромен некомплект, лошо състояние на въоръжението и техниката и ниска мотивация на личния състав. Беше поставен и въпросът за реалната оценка на състоянието на отбраната, като основа на националната сигурност, която на практика отсъства в Доклада.
Народните представители Борис Вангелов и Валентин Радев изразиха несъгласие с изразената оценка, като посочиха, че националната сигурност следва да се оценява комплексно, държавата е стабилна по отношение на икономика и финанси и се отчита реален ръст на доходите. Те отбелязаха, че страната стои стабилно на международната сцена. Според тях Докладът убедително показва реалното състояние, не замита проблемите и посочва предизвикателствата, по които се работи отговорно и усилено.
Народният представител Владимир Тошев като председателстващ заседанието в заключение отбеляза значението на Доклада за националната сигурност, даващ обстойна картина за успехите, проблемите и предизвикателствата. Той посочи, че предвид винаги проявяваната отговорност от Комисията при разглеждането на въпросите на отбраната и националната сигурност е редно Докладът да бъде оценен по достойнство и призова за подкрепа от всички членове на Комисията.
При проведеното гласуване с 11 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тошев.
Продължаваме с Доклада на Комисията за контрол над службите за сигурност.
Имате думата, уважаеми господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност в Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен
от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
На свое закрито заседание, проведено на 11 септември 2019 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа и обсъди Годишния доклад за състоянието на националната сигурност в Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
На заседанието присъстваха: господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерски съвет; господин Димитър Георгиев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“; господин Димитър Гърков – директор на дирекция в ДАНС, господин Атанас Атанасов – председател на Държавна агенция „Разузнаване“; полковник Велко Атанасов, изпълняващ длъжността Директор на Служба „Военна информация“; и господин Иван Павлов – заместник-председател на Държавна агенция за сигурността на информацията.
Докладът бе представен от господин Георги Кръстев. Правното основание за неговото внасяне в Народното събрание е чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и на т. 185 от Актуализираната стратегия за националната сигурност на Република България.
Докладът за 2018 г. е систематизиран в три основни раздела, увод и заключение. Той обхваща основните проблеми и решения в сферата на националната сигурност през 2018 г., изпълнението на част от които се наблюдава в началото на настоящата година. В него са представени основните резултати от дейността на службите за сигурност.
Като основна цел на Доклада се сочи представянето на оценките на изпълнителната и законодателната власт за рисковете, опасностите и заплахите, за ефективността и ефикасността на политиката за национална сигурност, за действията, които институциите на държавната власт планират да предприемат през следващия период.
В Раздел I от Доклада е дадена оценка на рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност на Република България. С оглед ресора на Комисията следва да се отбележат няколко групи заплахи относно киберсигурността, защита на класифицираната информация, системата за защита на националната сигурност и дейността на чужди специални служби.
През 2018 г. са се увеличили честотата, обхватът и разнообразието на киберпрестъпленията в Република България. Актуални остават деянията, свързани с нерегламентиран достъп и хакерски атаки към интернет сайтове на лица, държавни и частни организации, потребителски профили в различни социални мрежи и нерегламентиран достъп до пощенски кутии. Като основни заплахи се сочат вирусите и шпионските програми и зловредни кодове. Запазена е тенденцията към нарастване на киберизмамите, в това число посегателствата от типа „социално инженерство“ и phishing, чрез които се цели придобиване на неоторизиран достъп до системи или информация, чрез които се предоставя възможност за опериране с чужди банкови сметки, кредитни карти и други. Сривът на Търговския регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел през 2018 г. е пример за реализиран риск в информационната сфера. В резултат на неправомерния достъп бяха блокирани важни за обществото системи.
Докладът анализира основните аспекти на дейността по защита на класифицираната информация. Отбелязва се, че през изминалата година сигурността на класифицираната информация се обуславя от непрекъснати промени в средата за сигурност. Констатира се, че Националната система за защита на класифицираната информация е ефективна и способна да минимализира рисковете и вредните последици от тях за националната сигурност. Предприетите действия от компетентните органи са постигнали високо ниво на защита на класифицираната информация по отделните видове сигурност.
Разгледано е и състоянието на системата за защита на националната сигурност. Във връзка с финансовото осигуряване на сектор „Сигурност“ се отчита, че той е останал недофинансиран по някои от съществените направления на законовоопределените функции, задачи и дейности. Констатира се, че наличното финансово осигуряване не позволява изпълнението в пълен обем на законовите функции, решаването на проблемите с кадровия дефицит, кадровото израстване и професионалната квалификация на служителите, както и материално-техническото обезпечаване.
Що се отнася до дейностите на чужди специални служби се отбелязва, че през 2018 г. разузнавателната активност спрямо Република България е свързана с протичащите в региона процеси и членството на страната в НАТО и Европейския съюз, с акцент върху ротационното Представителство на Съвета на Европейския съюз през първото тримесечие на годината.
Обърнато е внимание на основните предизвикателства пред сигурността в Черноморския регион, които се характеризират с изостряне на конфронтацията в Източна Украйна. Рисковете за евроатлантическата сигурност се засилват в резултат на продължаващото неизпълнение и избирателно прилагане от Руската федерация на международни договори в областта на контрола на въоръженията. Нападението на семейство Скрипал е прецедент за употреба на отровно вещество, разработвано като химическо оръжие в Европа след Втората световна война.
Друг вид заплахи за сигурността са свързани с миграционния натиск към Република България. През 2018 г. тенденцията за неговото намаляване се запазва. Заявените трансфери са 424, а реално осъществените са 85.
В Раздел II на Доклада е направен обзор на политиките за защита на националната сигурност на Република България през 2018 г. В контекста на вътрешния ред и сигурност се сочи противодействието на чуждите специални служби. За тази цел се прилага широк инструментариум в непосредствено сътрудничество със съюзническите и партньорските служби. Те са в непрекъснат режим на уведомяване и провеждане на съвместни операции.
В Доклада е отделено внимание на противодействието на екстремистката дейност, където водещ е превантивният подход. Чрез него компетентните органи, в това число ДАНС, планират и провеждат мероприятия за предотвратяване на екстремистки действия. Отбелязана е превенцията на риска от тероризъм. Създадени са механизми за междуведомствена координация с цел проверка на всеки сигнал, съдържащ признаци на терористична дейност. В тази връзка от изключителна важност е дейността на Националния контратерористичен център в ДАНС. Чрез него се осъществява непрекъснат обмен на информацията с компетентните органи на други държани от Европейския съюз и НАТО. През 2018 г. със заповед на председателя на ДАНС са наложени принудителни административни мерки на 15 лица, съпричастни към терористична дейност.
От края на 2017 г. в ДАНС функционира Националното звено за получаване и обработка на резервационни данни на пътниците по въздух (PNR). Неговата цел е да се предотвратяват, разкриват, разследват и наказателно преследват лица, свързани с тероризъм и други тежки престъпления.
Противодействието на тероризма се осъществява и чрез ефективното прилагане на влезлия в сила през март 2018 г. Закон за мерките срещу изпирането на пари, с който се правят изменения и в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
В края на 2018 г. е приет Закон за киберсигурност, който регламентира задълженията на отделните институции, в това число и на ДАНС. Приемането на този нормативен акт ясно изразява желанието на държавата за противодействие на киберпрестъпността и за изпълнение на поетите ангажименти по линия на членството в Европейския съюз. ДАНС оказва съдействие в процеса на идентифициране и възстановяване на компютърно-информационните системи на държавните ведомства, засегнати от кибератаки.
Господин Кръстев обърна внимание на дейностите на държавните институции по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, чиято сигурност и охрана са осигурени от Националната служба за охрана. Подчерта и важната роля на ДАНС и Служба „Военна информация“ за информационната осигуреност на Председателството.
Отбелязано е, че през 2018 г. системата за защита на националната сигурност е осъществявала своята дейност в съответствие с нормативната уредба. Съветът по сигурността е провел общо пет заседания – две редовни и три извънредни.
На заседанието, проведено на 21 юни 2018 г., е взето решение да предложи на Министерския съвет провеждането на Стратегически преглед на системата за защита на националната сигурност, който да продължи до 30 април 2020 г.
През 2018 г. в Република България функционират научно-изследователски звена, осъществяващи научна дейност в областта на националната сигурност. На практика обаче няма достатъчно ясна и координирана държавна политика за стимулиране на научните изследвания в областта на националната сигурност.
В Доклада са очертани перспективите за укрепване на сигурността на страната в национален и международен контекст, произтичащи от Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Отчита се, че променената среда за сигурност изисква подобряване на механизмите за взаимодействие между институциите от сектор „Сигурност“ и разработване на координирани политики и стратегическа концептуална рамка за противодействие на съвременните заплахи. Що се отнася до борбата с тероризма, то там несъмнено е необходимо сътрудничество на международно ниво.
Прегледът на системата за защита на националната сигурност показва, че е необходимо да се разработи нова Стратегия за национална сигурност. Тя следва да формира стратегическата рамка за усъвършенстване на нормативната уредба и за изграждане на Национална система за управление при кризи. В тази връзка е необходимо и щатно осигуряване на Национален ситуационен център за управление при кризи, както и разработването на проект за усъвършенстване на комуникационно-информационната инфраструктура на всички институции от Системата за защита на националната сигурност.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения с 4 гласа „за“, 2 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., ведно с Проект на решение,
№ 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Лазаров.
С Доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика ще ни запознае господин Адемов.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за приемане на Годишен доклад
за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет
на 11 юли 2018 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 24 юли 2019 г., разгледа и обсъди Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
На заседанието присъства господин Георги Кръстев, секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, който представи Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г.
В изложението си господин Кръстев отбеляза, че внасянето в Народното събрание на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 г. е в изпълнение на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и на т. 185 от актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България, приета с Решение на Народното събрание.
Основна цел на Доклада е да представи оценките на изпълнителната власт за рисковете, опасностите и заплахите, за ефективността и ефикасността на политиката за национална сигурност през 2018 г., за действията, които институциите на държавната власт планират да предприемат през следващия период. Беше отбелязано, че Годишният доклад има съществено значение за информирането на публични институции и граждански организации в други държави, както и на структури на НАТО и Европейския съюз, на международни организации относно политиката за сигурност на Република България.
Съществено място в Доклада е отделено на проблемите в сферата на демографията и на някои особено важни аспекти от социалната сигурност като политиката за връщане в училище на деца, които по една или друга причина са отпаднали от образователната система.
В Доклада подробно са представени дейностите, резултатите и постиженията от първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Направен е извод, че поставените цели са успешно постигнати.
Отбелязано е, че по общо признание на съюзническите и партньорските страни активната политика на нашата страна за добросъседство, разбирателство, междудържавен диалог със страните от Западните Балкани са създали авторитет на Република България като уважаван и търсен фактор в региона за трайно решаване на дългосрочни проблеми и за формиране на стратегически перспективи за двустранни и многостранни отношения.
В първия Раздел „Оценка на рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност на Република България“ се съдържат обобщени констатации относно факторите с дълготрайно негативно въздействие върху социалната сигурност.
През 2018 г. населението в България продължава да намалява. По данни на НСИ към 31 декември 2018 г. населението на България е 7 000 039 души, което представлява 1,4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2017 г. населението на страната намалява с 49 995 души, или с 0,7%.
Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 21,3% от населението на страната. В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,3 процентни пункта.
Към 31 декември 2018 г. общият коефициент на възрастова зависимост е 55,5%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2017 г. този коефициент е бил 54,5%.
Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40,4 години през 2001 г. нараства на 43,8 години в края на 2018 г.
Коефициентът на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 години), показва тревожна тенденция на намаляване на възпроизводството на трудоспособното население. Към 31 декември 2018 г. това съотношение е 66. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.
Броят на починалите лица през 2018 г. е 108 526, а коефициентът на обща смъртност – 15,4%. Спрямо предходната година броят на умиранията намалява с 1265, или с 1,2%. Равнището на обща смъртност на населението в Република България е най-високо сред държавите – членки на ЕС.
Във втория Раздел „Политики за защита на националната сигурност“ се съдържа информация относно политиките по заетостта, повишаването на квалификацията и демографските въпроси, провеждани през 2018 г.
През 2018 г. активната политиката на пазара на труда приоритетно е насочвана към целевата група на безработни младежи на възраст до 29 години с подгрупа до 25 години, младежи, които нито се обучават, нито са заети, безработни на възраст над 50 години, продължително безработни лица, безработни с ниска квалификация и недостиг на ключови компетентности, хора с увреждания, неактивни лица, желаещи да работят, в това число обезкуражени лица.
В резултат от цялостната дейност на Агенцията по заетостта близо 230 хиляди безработни започват работа, от които на първичния пазар – над 196 хиляди. Общо по програми и мерки за обучение и заетост, и обучение на възрастни по Националния план за действие по заетостта към 31 декември 2018 г. е осигурена заетостта на 21 297 лица, от тях в нова заетост са включени 14 730 лица и в обучение – 10 533 безработни. По проектите, финансирани по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“, през 2018 г. 12 206 безработни лица са включени в заетост, а 9342 са включени в обучение.
В третия Раздел „Основни изводи за състоянието на националната сигурност и насоки за развитие“ в областта на социалната сигурност са очертани насоките на политиките.
Особено внимание е отделено на необходимостта от постигането на дългосрочно политическо съгласие за изпълнение на набелязаните мерки, смекчаващи негативните демографски въздействия върху всички сфери и области на обществения живот и съдействащи за адекватно посрещане на демографските промени през настоящия век.
Поради силно инерционния и трудно обратим характер на демографските промени и тенденции в Република България, подобно на много други страни от ЕС, официалните прогнози на развитие на населението в следващите десетилетия са неблагоприятни. И предвид процесите на засилено развитие на икономиката и създаване на нови работни места е важно да се наблегне както върху краткосрочното намиране на работна сила от трети държави, така и на мерки за дългосрочно задържане на собствена работна сила и привличането ѝ обратно от чужбина.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители Хасан Адемов, Весела Лечева, Георги Гьоков, Надя Клисурска-Жекова и Виолета Желева.
От парламентарната група на „БСП за България“ заявиха, че няма да подкрепят Доклада и отбелязаха, че той изглежда формален и не са отчетени препоръките от предишните години.
В заключение Георги Кръстев отбеляза, че отправените препоръки ще бъдат взети предвид при изготвянето на следващите доклади.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 9 гласа „за“, 1 глас „против“ и 8 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902 00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Адемов.
Продължаваме със следващия доклад – на Комисията по здравеопазване.
Заповядате, имате думата, уважаема госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Предоставям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
относно: Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
На извънредно заседание, проведено на 11 септември 2019 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването – госпожа Светлана Йорданова, и господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет.
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност се внася в Народното събрание на основание чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Докладът има съществено значение за информирането на публични институции и граждански организации в други държави, на структури на НАТО и ЕС, както и на международни организации относно политиката за сигурност на Република България. Основна цел на Доклада е да представи оценките на изпълнителната власт за рисковете, опасностите и заплахите; за ефективността и ефикасността на политиката за националната сигурност; за действията, които държавните институциите планират да предприемат през следващия период.
Господин Кръстев представи Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на основание Решение № 401 от 11 юли 2019 г. на Министерския съвет. В своето изложение той акцентира основно върху проблемите, приоритетите и постигнатото в сферата на здравеопазването като част от политиката за националната сигурност на страната.
Усилията на правителството за изпълнението на програмите и стратегическите документи, законодателните промени и инициативи, свързани с развитието на системата на здравеопазването през 2018 г., са насочени към опазване на здравето на гражданите, устойчиво развитие на дейностите в лечебните и здравните заведения, осигуряване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, трансплантация, медицинска експертиза, държавен здравен контрол, стационарна психиатрична помощ.
В Доклада се констатира, че наслагването на отрицателни тенденции в здравеопазването налага предприемането на спешни и целенасочени усилия за мобилизиране на всички ресурси, които държавата и обществото могат да предоставят, за преустановяването им в системата на здравеопазването и да се подобри здравното състояние на населението.
В подраздел „Политики по здравеопазването“ обстойно се обръща внимание на предприетите през 2018 г. нормативни промени в здравната сфера и на различните видове здравни политики.
В Доклада се акцентира и върху положителната тенденция, която се наблюдава през 2018 г., свързана с намаляване на броя на атакуваните по съдебен ред подзаконови нормативни актове в системата на здравеопазването, както и намаляване броя на отменените от Върховния административен съд нормативни актове, издадени от министъра на здравеопазването, и съответно нарастване броя на влезлите в сила съдебни решения, с които се отхвърлят жалбите, подадени срещу нормативни актове в сферата на здравеопазването. Това води до установяването на състояние на относителна стабилност и елиминиране на някои от рисковете за националната сигурност.
През 2018 г. не са регистрирани значими епидемични взривове на територията на страната. Не е допуснат внос на заболявания, представляващи опасност за общественото здраве, съгласно критериите на Международните здравни правила.
За разлика от миналогодишния Доклад за състоянието на националната сигурност в Доклада за изминалата 2018 г. е засегнат проблемът с осигуряването на непрекъснато водоснабдяване с безопасна и съответстваща на нормативните изисквания питейна вода; разгледан е държавният здравно-радиационен контрол; обърнато е внимание на бъдещите приоритети в областта на трансфузионната хематология, както и на проблемите на психиатричната помощ в страната.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 11 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902 00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
И последният от докладите е на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ТИНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
Представям Ви
„ДОКЛАД
Относно: Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 17 юли 2019 г., съвместно с Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата обсъди Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
На заседанието присъстваха: господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет; господин Стефан Балабанов – заместник-министър на вътрешните работи, госпожа Наска Алипиева – директор на дирекция „Анализ и политики“ към Министерството на вътрешните работи; господин Николай Ненков и господин Борислав Гърков от Държавна агенция „Национална сигурност“.
Докладът беше представен от господин Кръстев. В него се съдържа информация относно работата на приходните агенции, мерките срещу сивата икономика и контрабандата като част от вътрешната сигурност, щетите на държавния бюджет от престъпленията против митническия режим, данъчната, паричната и осигурителната система, оказващи пряко въздействие върху стабилността на фискалната система.
Прилагането от страна на специализираните органи на решението за ограничаване на незаконния пазар на тютюневи изделия в страната е довело до рекорден спад в потреблението на тютюневи изделия без платен акциз. С това Република България се нарежда сред страните в ЕС с най-малък пазарен дял на цигари без акцизен бандерол. През годината разпространяваните на територията на страната тютюневи изделия без акцизен бандерол са предимно незаконно произведени цигари. Република България продължава да бъде транзитна държава за контрабанда на цигари, предназначени за страни от ЕС, като произходът на повечето тютюневи изделия без бандерол, преминаващи през страната, е от трети държави.
При алкохолните продукти проблем остава неотчитането през дебитомер на произведения спирт и дестилат. Незаконното производство се осъществява чрез манипулиране на „точката за контрол“ в данъчния склад и използване на „байпасни връзки“ за заобикаляне на контролните уреди.
Незаконното потребление на гориво води до най-съществени загуби на приходи от акциз и данък върху добавената стойност за държавния бюджет. Запазва се тенденцията по-голямата част от лицата, занимаващи се с производство и търговия с енергийни продукти, да извършват реална търговска дейност и паралелно с това да прилагат различни престъпни схеми, свързани с избягване заплащането на пълния размер на дължимия акциз и ДДС.
Един от основните приоритети на правителството на Република България е повишаване на бюджетните приходи чрез ефективна превенция и борба с митническите, данъчните и осигурителните измами, отклонението от данъчно облагане и намаляване дела на сивата икономика.
За изпълнение на правителствения приоритет през 2018 г. са предприети както действия за законови промени, така и действия на приходните администрации в областта на събирането и контрола.
Направени са промени в данъчните нормативни актове, свързани с оптимизиране на контролната дейност на приходната администрация, с оглед предотвратяване на възможностите за укриване и невнасяне на данъци и отклонение от данъчно облагане.
В Закона за акцизите и данъчните складове е приета разпоредба, която въвежда солидарна отговорност за събиране на задълженията за акциз, в случаите на потребление на енергийни продукти извън условията за освобождаване от заплащане на акциз. Целта е да се избегне възстановяването на акциз при неизпълнение на условие по отношение на крайното предназначение и в случаите на доставката на енергийни продукти за зареждане на плавателни съдове и въздухоплавателни средства.
Направено е изменение с цел създаване на законова регламентация относно условието за заплащане на пълното задължение за акциз при надвишаване на годишното допустимо производство от 200 000 хектолитра бира от лице, което е получило удостоверение за независима малка пивоварна.
Прецизирани са текстове в Закона за акцизите и данъчните складове относно забраната за публикуването на обяви и съобщения, включително в електронен вид, чрез които се предлагат за продажба акцизни стоки, както и отпадъците от тютюн. Забраната не се отнася за търговци, предлагащи алкохолни напитки чрез електронен магазин, когато стоките са с бандерол, когато такъв е задължителен, или дължимият акциз е заплатен.
Продължава изпълнението на доказалите ефективността си за повишаване на приходите от данъци постоянни мерки на данъчната политика, като: Осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск. Списъкът на стоките с висок фискален риск се определя със заповед на министъра на финансите, която се публикува на интернет страниците на Министерството на финансите и Националната агенция за приходите; Прилагане на механизъм, насочен към предотвратяване на възможностите за злоупотреби и данъчни измами с ДДС при търговията с течни горива. В периода след 2011 г. е въведен цялостен контрол върху процеса, свързан с доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител и обмен на данни между информационните системи на двете приходни агенции.
Предвид съществуващите рискове и заплахи, произтичащи от контрабандата на акцизни стоки и данъчните престъпления на национално и европейско ниво, дейността на МВР по тяхното противодействие е хармонизирана с политиката и приоритетните цели на българското правителство и с тези на Европейския съюз. Усилията са насочени в посока прилагане на стратегически, тактически и оперативни мерки за ограничаване на криминалните пазари и за разбиване на престъпните мрежи и механизми за контрабанда, митнически измами и измами с ДДС, нанасящи значителни щети на републиканския бюджет и бюджета на Европейския съюз.
През 2018 г. дейността на Междуведомствения координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари на ГДБОП е насочена към осигуряване на ефективно оперативно взаимодействие между структури на МВР и представените в Центъра външни служби, с цел противодействие на нарушенията и престъпленията в сферата на данъчното и митническото законодателство, оказващи неблагоприятно влияние върху фискалната политика на държавата.
Осъществен е контрол при търговията и разпространението на течни горива, като са координирани 12 специализирани операции за противодействие на нарушения и престъпления в сектора, извършен е комплексен контрол на 130 обекта (бензиностанции, газстанции, данъчни складове) и 580 автоцистерни. Наложени са 303 обезпечения на 129 задължени лица, опериращи с енергийни продукти, на обща стойност 739 985 лева. Извършени са 79 планови входящи контроли на плавателни средства при въвеждане на енергийни продукти на територията на пристанищата в Бургас, Варна и Русе.
През 2018 г. се наблюдава значителен спад на контрабандата на цигари, което е в резултат от засилени мерки по границите и във вътрешността на страната от МВР и Агенция „Митници“. При съвместните им действия и самостоятелно са иззети 81 818 011 къса цигари и 78 965 тона нарязан тютюн – над 60% повече от 2017 г. и за двете категории акцизни стоки.
На територията на Република България са разкрити четири нелегални фабрики за производство на цигари и един нелегален цех за рязане на тютюн. Пресечени са два канала за контрабанда на цигари. Продължава осъществяваният от началото на 2018 г. от страна на държавните органи засилен физически контрол във фабриките за производство на тютюневи изделия в страната. Всички тези мерки създават условия за завишаване на пазарния дял за легалните цигари, което води и до повишаване на постъпленията от платения за тях акциз.
В края на 2018 г. са предприети законодателни мерки за решаването на въпроса с източниците на контрабандни цигари и алкохол, като с извършени промени в Наказателния кодекс са криминализирани нелегалното производство на акцизни стоки. Криминализира се също така укриването на тютюн, машини и материали за производство на акцизни стоки и са увеличени наказанията за разпространение на цигари и алкохол без бандерол.
Полагат се усилия за налагане на общ контрол от МВР, Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ спрямо данъчните складове с цел преодоляване на проблема с незаконното производство на алкохол.
Създадена е координация между отделните институции, ангажирани да обслужват финансовите и данъчните отношения и възможността своевременно чрез терминални връзки и единна информационна система да се проверява актуалното състояние и статус на икономическите субекти при търговията с горива. От февруари 2019 г. е осигурен достъп на Междуведомствения координационен център до Интегрираната система за видеонаблюдение на морските пространства „Синя граница“ на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, която позволява извършването на контрол със съвременни технически средства в реално време на цялостната надводна обстановка. Тези действия от приходната администрация и правоохранителните институции ограничават значително щетите от престъпна дейност в сферата на търговията с горива и резултатът е ръст на акцизните и ДДС приходи.
След обсъждането и проведеното гласуване: с 10 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Тинчев.
Това беше последният доклад, преминаваме към обсъждане.
Откривам разискванията.
Господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Просто съм принуден с това, че очевидно интересът към националната сигурност на Република България не е особено висок и полупразната зала, мисля, не отговаря на важността на темата, която ще се опитаме да обсъдим днес, но може би има логика и в това.
Да започнем със самия доклад. Самият факт, че в средата на септември обсъждаме Доклад за националната сигурност през 2018 г. само по себе си показва, че в голяма степен това е и безсмислено упражнение, тъй като, ако близо година по-късно обсъждаме минали събития, актуалността на темата отдавна е загубена.
Затова една от основните ни препоръки към съставителите на Доклада и респективно към правителството е да се опитат в Доклада за 2019 г., ако трябва всъщност да направим едно специално изискване от страна на парламента, да се изготвя и изнася още в първото тримесечие на следващата година, за да има смисъл не само да обсъждаме какво пише в Доклада, а да обсъдим и възможните препоръки за това какво да се прави в страната във връзка с този доклад през настоящата година.
По самата структура също смятаме, че качеството на един доклад се измерва не с неговата обширност, 220 страници е един много сериозен труд, но в него няма изведени акценти, няма изведени политики, които да са ключови по отношение на националната сигурност – там, където и рисковете са най-сериозни, и в този поток от информация, която съдържа този доклад, малко се губят и самите изводи, а липсват и препоръки.
Този доклад е и небалансиран, защото в него има теми, по които има ненужни детайли, а други теми са с най-общи констатации, а това са теми, които имат пряко отношение към националната сигурност. Сравнете статистиката и информацията, която е дадена примерно за програмите за пазара на труда и хората, които са получили в рамките на 2018 г. работно място във връзка с тези програми, и в същото време най-общи пожелания в сфери като отбрана и външна политика. Смятаме, че тези дисбаланси трябва да бъдат коригирани в следващия доклад.
Липсата на акценти всъщност показва, че самият доклад е най-общо отчетничество – можем да го наречем, в което има много информация, но липсата на акценти и препоръки го прави в голяма степен безсмислен.
Смятам, че трябва да променим и начина, по който изобщо тук, в парламента, обсъждаме и приемаме тези доклади. Всъщност ролята на парламента в какво се изчерпва? – В едно обсъждане в комисиите, в едно обсъждане в парламента и накрая едно приемане на доклад, в който ние не можем да направим никакви промени. Тоест от нашата дискусия не остава никакъв реален документ, никаква реална възможност ние като народни представители и като парламент да отправим препоръки към правителството.
Затова този тип доклади, защото има и други от този характер, които разглеждаме тук, трябва да видим дали не можем да ги приемаме с решение резолюция, декларация – да помислим върху формата, по която това да стане, в която ние като парламент можем да отправим своите реални препоръки към правителството. Иначе се превръщаме просто в една говорилня и един гумен печат за един доклад, който е изготвен от правителството и в него не можем да внесем никаква промяна. Ние искаме Народното събрание да може да дава своя принос не само чрез дискусията.
Ще маркирам няколко теми, които смятам, че са убягнали от съставителите на Доклада – работната група, която сама по себе си се е постарала да обобщи наистина това, което е дошло от министерствата, но, пак казвам, аналитичната страна малко липсва и препоръките към политиката отсъстват.
Струва ни се, че един от ключовите въпроси, които застрашават националната сигурност на България, е подминат и най-малкото не е осветен достатъчно ясно, а именно задълбочаващото се социално разделение в страната, задълбочаващата се социална пропаст, която вместо да се затваря в годините на членство в Европейския съюз, в годините, в които самият Европейски съюз има специални политики в тази посока за затваряне на тези различия, в България тези различия растат. Разликата в доходите и в благосъстоянието на най-бедните и най-богатите в България продължава да нараства и е най-голяма в процентно отношение в сравнение с всяка една друга страна – членка на Европейския съюз.
Заедно с това продължават да растат и регионалните различия и дисбаланси. Въпреки вече приближаващият край на Втори програмен период, който специално е насочен, особено в регионалната политика, към затваряне на тези дисбаланси, те се увеличават. Това не е получило своето подобаващо място в този доклад, но има други доклади на правителството, където това специално е отбелязано и аз бих препоръчал, когато се приемат такива доклади от правителството, нека да има известно синхронизиране. През пролетта на тази година Министерският съвет е приел анализ на социално-икономическото развитие на България за 2007 – 2017 г., който е имал за цел чрез него да се определят националните приоритети за периода и там тези неща са отбелязани. Аз смятам, че трябва да бъдем по-честни в своя подход и отново подчертавам – тези различия между регионите са определено риск за националната сигурност на страната, особено пък там, където става дума за обезлюдяването на пограничните райони.
Нищо няма за функционирането на институциите. Темата за електронното управление на практика отсъства от Доклада за националната сигурност. Това се превърна в тема през тази година още по-сериозно, но проблемите бяха идентифицирани още през 2018 г. Не знам защо не е анализирана темата например със срива в Търговския регистър миналата година и целият кръг проблеми, които бяха осветени около тази ситуация? Струва ни се, че това е един ключов въпрос – ключов и за националната сигурност, а вниманието към него е близък до нулата. Тук включвам и темата за киберсигурността, която е маркирана в Доклада, но в същото време няма почти нищо свързано с евентуалните препоръки и действия на правителството оттук нататък, които да гарантират тази сигурност.
Колегите ще коментират въпросите, свързани със земеделието, но от гледна точка и на моя личен интерес като народен представител от Ямболския регион се учудвам, че темата за епидемиите, които възникнаха през миналата година и бяха адресирани по доста неадекватен начин от страна на Българската агенция по безопасност на храните, не са намерили почти никакво място в този доклад. А това е свързано не само с въпроса за земеделието, но и с въпроса за обезлюдяването, с нуждата от специфична подкрепа за пограничните райони – все теми, които са убягнали от този доклад също.
Колегите ще коментират по-специално и въпроса за демографската политика – политика, която е намерила място в този доклад, но преди всичко с едни статистики, графики и сравнения, но твърде малко по отношение на възможната политика, която трябва да се води в тази посока от правителството. За БСП тази тема е ключова, нормално е да е така и за Вас. Уж имаме съгласие по въпроса, че демографските въпроси, демографската политика трябва да бъде център на вниманието на правителството, на парламента, но от действията на правителството, от решенията, които взимаме тук, а и от Доклада за националната сигурност не можем да направим този извод.
Накрая ще кажа, че почти отсъства темата Брекзит. Ясно е, че това е тема, която постоянно е в развитие и е много трудно да бъдат адресирани детайлите по нея, но ни се струва, че и през 2018 г., и през 2019 г. темата за правата на българите – има различни оценки по този въпрос, но са десетки, а може би и стотици хиляди във Великобритания и са свързани пък с още повече български граждани тук в България, трябва да получи по-особено внимание.
Тук искам да кажа, че не виждам основание в Доклада за националната сигурност през 2018 г. на Българското председателство да бъдат посветени 30 страници. Не омаловажавам темата, разбира се, но честно казано, не виждаме пряката връзка между Българското председателство и проблемите на националната сигурност на България още повече че част от темите, които бяха обсъждани по време на Българското председателство, не са намерили сериозен анализ в съответните части, да кажем, във външната политика – отношенията със съседите просто са маркирани.
Считаме, че там трябва да има отделено по-голямо внимание – и в Доклада за 2019 г. трябва да има малко повече не по принципи, общи приказки за външните заплахи за сигурността, но като ключов въпрос за националната сигурност отношенията и приоритетите в политиката към тези съседи.
Да спомена, че от Европейския съюз е посветено много по отношение на Българското председателство, но липсва анализ за това дали всъщност постигаме нашите приоритети и цели, които са дългосрочни и сме ги поставили още преди присъединяването ни към Европейския съюз. Непосредствено след това Механизмът за сътрудничество и оценка е споменат в едно изречение, но какво следва от това не става ясно.
Много внимателно четох дали ще видя нещо за Шенген. Може би съм пропуснал, но наистина не виждам някакви по-специфични усилия, защото за членството в Шенген, макар и да беше свалено като приоритет от министър-председателя преди няколко дни, смятаме, че е ключово за България, за българските граждани и в момента няма да се спирам защо. Тази тема трябва да продължи да бъде на вниманието на институциите, включително и на Народното събрание, и трябва да намери по-сериозно място в Доклада.
Приключвам с това, че по отношение на един много важен за националната сигурност въпрос – както вътрешна, така и външна, за България – корупцията, му е посветено твърде малко внимание. Не знаем защо това е така. Едно от обясненията беше, че по тази тема ще има отделен доклад на друга комисия. Но доколкото въпросът за борбата с корупцията, включително по високите етажи, е ключов въпрос за отношението към България и в рамките на Европейския съюз, той е ключов и по отношение на перспективите за икономическото развитие на страната и инвестициите. Тази тема трябва да присъства по-осезателно в Доклада.
С това мога да кажа, че парламентарната група на „БСП за България“ няма да подкрепи този доклад, но се надяваме въз основа на препоръките, които отправяме и които ще отправят колегите в следващите изказвания, те да бъдат съобразени, когато се изготвя следващия доклад, да го има предвид и мнозинството в парламента, когато го внася за обсъждане следващия път през 2020 г. – докладът за 2019 г., да се опитаме да направим една възможност народните представители да участват по-съдържателно в определянето на препоръките по отношение на националната сигурност и тогава можем да търсим и по-широк консенсус по тези теми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Има ли реплики? Не виждам.
Господин Гьоков, имате думата за изказване.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Това е изключително важен за държавата ни документ – както е важна националната ни сигурност, така и Докладът по проблемите на националната сигурност е важен.
Първо, ще изразя учудването си, че този доклад не беше разпределен на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Още в мотивите ни се съобщава, че основната цел на Доклада е по-скоро да представи оценките на изпълнителната власт за рисковете, опасностите и заплахите за ефективността и ефикасността на политиките за национална сигурност и за действията, които институциите на държавата планират да предприемат за следващия период, че той има съществено значение за информирането на публичните институции и, забележете, на гражданските организации, включително и в други държави относно политиката за сигурност на Република България, а не намираме за добре Докладът да бъде обсъден в Комисията, която осъществява връзка с тези граждански неправителствени организации.
Едва ли някой в тази зала има съмнение, че развитието на гражданското общество в България и значението на това развитие за националната ни сигурност, както и всички свързани с това рискове, заслужават вниманието на българския парламент. За мен не по-малко значение има в тази зала да се чуе становището на това гражданско общество в лицето на неправителствените организации от Обществения съвет към Комисията както по отношение на Доклада за националната сигурност, така и по отношение на самата национална сигурност и рисковете и заплахите, които стоят пред нея.
Ще си позволя да направя препоръка към председателя на Народното събрание да разпределя такива важни за страната ни документи към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, за да може народните представители да чуят гласа на гражданското общество по повод на тези документи.
Ще си позволя и втора препоръка към съставителите на Доклада: въпреки огромния му обем и огромната информация, която съдържа, да отделят малко място и за националната сигурност в аспекта на развитие на гражданското общество, защото е важно. Докладът съдържа изключително много информация, в това число и социална, а така събрана на едно място няма къде другаде да се намери. Той обективно показва тежки проблеми, които действително са заплаха за националната сигурност, но прави впечатление, че тези проблеми присъстват в по-малка или по-голяма степен във всички доклади от години наред назад във времето във всяка една сфера – здравеопазването, социалната политика, вътрешната сигурност, отбраната и така нататък. Тоест това правителство, което управлява повече от десет години страната ни, вижда проблемите, но трудно намира решение по тези проблеми и в голяма степен се опитва да ги представи в розова светлина.
Въпреки че съм си формирал мнение по всички направления на Доклада, ще си позволя да коментирам само още една сфера – там, където се чувствам по-компетентен, а именно националната сигурност в чисто социален аспект. Правилно е отчетено, че демографският проблем е заплаха за социалните и осигурителните ни системи, а оттам е заплаха за националната сигурност, защото намалява потенциала ни като нация в социален, научен и културен аспект. На държавата липсват адекватни политики за насърчаване на раждаемостта. Да оставим настрана факта, че нямаме ясно формулирана демографска политика, а имаме стратегии, имаме мерки, имаме екшън планове, имаме отчети, но нямаме резултати.
Струва ми се обаче, че при оценка на рисковете опасностите и заплахите за националната сигурност, когато говорим за социална сигурност и наред с демографските, образователните, здравните, миграционните и бежанските аспекти, трябва да се отдели място на безпрецедентно високите равнища на неравенство, бедност и социално изключване. България е изправена пред значителни социални проблеми и предизвикателства. Поляризацията в обществото, значителната младежка и дългосрочна безработица, бедността остават сериозни и нерешими към момента проблеми и не бива да ги подминаваме с лека ръка. Липсват констатации и политики по отношение на социалните баланси и социалната политика, въпреки че е видна сериозна тенденция за нарастване на броя на социално изключените.
Липсва стратегия за намаляване на риска от разширяване на маргинализиращи се групи, към които се присъединяват все повече представители на средната класа – млади хора, самотни майки, възрастни хора, наркозависими, работещи в сивата икономика, хора с увреждания, енергийно бедни, хора, които са във физически личен фалит. Не ми се ще да мисля, че тези липси в Доклада са плод на ниската степен на осъзнатост от страна на правителството на рисковете за националната сигурност, породени от засилващата се маргинализация, но нямам отговор на въпроса: защо управляващите избягват какъвто ѝ да е бил дебат по темите, свързани с бедност, неравенства, обедняване, междуетническо противопоставяне, маргинализиране и така нататък? Тези болезнени за българското общество въпроси няма да се решат от само себе си, ако не говорим за тях, те няма да изчезнат.
Хубаво е поне по тези теми управляващите да се вслушат в опозицията в лицето на БСП, защото ние имаме решения по тези въпроси. Политиките за решаване на тези проблеми, които управляващите прилагат, са недостатъчно развити, недостатъчно финансово подкрепени, съсредоточени са единствено и само в Министерството на труда и социалната политика, изчерпват се почти само с програми за временна заетост, квалификационни и преквалификационни програми с нисък ефект и социални помощи за социално слаби хора, семейства и хора с увреждания. С това се изчерпват насоките, в които са насочени социалните политики. Само заради липсата на време няма да се спра на сериозните проблеми за националната сигурност от липсата на квалифицирана работна ръка. Това директно ни лишава от потенциал за растеж и благосъстояние.
Спирам дотук, въпреки че заплахите и рисковете за националната сигурност в аспекта на социалната сигурност не могат да се изчерпват в парламентарни дебати по един доклад. Необходим е консенсусен и комплексен подход към проблемите, рисковете и опасностите пред националната сигурност. Ще се въздържа да подкрепя Доклада. Предполагам, че групата на „БСП за България“ ще направи същото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Господин Гьоков, ще си позволя от името на ръководството – понеже имаше въпрос към нас за разпределението, можехте да използвате Разпоредбата на чл. 77. Убеден съм, че щяхме да погледнем с разбиране.
Има ли реплики? Не виждам.
Продължаваме със следващите изказвания.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение по Доклада.
Първо, искам да обърна внимание и да попитам: дали някой от Вас, след като прочете този доклад, който се нарича „Доклад за състоянието на националната сигурност на Република България“, разбра какво е състоянието на националната сигурност като оценка? Някъде в Доклада видяхте ли да има оценка на националната сигурност – дали е удовлетворителна, дали не е удовлетворителна, дали отговаря на съвременните изисквания, или има тепърва много неща, които да се желаят? Вчера това го казах и в Комисията по отбрана.
Ще прочета няколко извода, които Вие сте направили в заключенията, които са внесени тук. Те звучат така, чета от Доклада: „Финансовата стабилност и темповете на икономическо развитие са в основата на оправданите очаквания и непосредствена перспектива страната ни да се присъедини към Европейския валутен механизъм. Предприетите през 2018 г. мерки в насока за развитие на стратегическите проекти в сферата на енергетиката направиха възможно през първата половина на 2019 г. да започне осъществяване на дълго отлагани енергийни и инфраструктурни проекти. Успехите в сферата на образованието и социалната политика са в основата на формиращите се тенденции и повишаване на качеството“ и все такива дитирамби в това какви успехи сме постигнали.
Задавам един въпрос: когато приемат Доклад за националната сигурност, дали в Министерския съвет са прочели преди това техния си доклад, техния си документ, който се нарича „Социално и икономическо развитие на България 2007 – 2017 г.“? Защото, ако го бяха прочели, тези дитирамби в Доклада, който разглеждаме днес, сигурно нямаше да ги има.
Аз ще си позволя да прочета мнение не на опозицията, а мнение на Министерския съвет какво пише по отношение на социално-икономическото развитие, което е елемент от националната сигурност.
Първо, текущата демографска картина в страната и перспективите за нейното развитие в средносрочен и дългосрочен план като цяло ще компрометира възможността на икономическата система да генерира високия устойчив растеж и ще понижава ефективността на икономическата политика.
Следващата констатация от този доклад: образователната система не осигурява в адекватна степен необходимите умения, а мерките, насочени към отстраняване недостига на тези умения, са с ограничен обхват и ефективност.
По-нататък, от същото: социално-икономическо състояние и развитие на България публичните разходи за здравеопазване остават ниски, а преките плащания на потребителите са най-високи в Европейския съюз със значителни импликации върху достъпа до здравни услуги.
По-нататък говорим вече за социална сигурност: Относителният дял на лицата, изложени на риск от бедност, е сред най-високите в Европейския съюз, като нараства допълнително в годините след кризата. Значително по-голям е рискът от бедност при някои от най-уязвимите групи от населението – безработните и пенсионерите. Неравенството в доходите продължава да се увеличава.
По-нататък в Доклада сте написали колко добре се развиваме по отношение на научно-изследователската и развойната дейност. За състоянието, което самият Министерски съвет отчита за развитието на България през 2007 – 2017 г., е написано: ако в началото на века България е сред водещите страни в Централна и Източна Европа по показателя „дял от държавни разходи, предназначени за научно-изследователска и развойна дейност“, то сега се нарежда на 27-мо място в Европейския съюз, успявайки да изпревари само Малта.
По-нататък: България изостава спрямо другите страни – членки на Европейския съюз, по отношение на цифровизация на икономиката, въпреки че имахме комисар, който отговаряше за това в Европейския съюз.
По-нататък, понеже говорим колко помагаме на бизнеса и как се развива икономически, пише: правенето на бизнес в страната продължава да бъде възпрепятствано от регулаторната рамка в области, като издаване на разрешително за строеж, свързване с електричество, уредба на несъстоятелността и така нататък. Качеството на публичните инвестиции продължава да е лимитиращ фактор пред конкурентоспособността на икономиката.
Не искам да продължавам. Тук има и за селското стопанство, което продължава да намалява дела си в брутната добавена стойност на страната. Свиват се заетите там, продукцията се свива, поради ниската производителност на труда допълнително нараства изоставането. Да не говорим за лошата политика, довела до унищожаването на една четвърт от прасетата в България.
За туризма – същата трагична картина.
По отношение на енергетиката, където пишем колко сме напред, в изводите на същия този доклад от месец април пише: България продължава да е най-въглеродно интензивната държава членка. Ниската ресурсна и в частност енергийна ефективност остава водещо препятствие пред конкурентоспособността на икономиката.
Прехвалената Ви политика в областта на магистралите е оценена в същия доклад: структурата на пътната мрежа остава почти непроменена при незначително нарастване дела на автомагистралите, което е недостатъчно за преодоляване на същественото изоставане по отношение на покритието за скоростни пътища спрямо Европейския съюз. България изостава в процеса по трансформиране на икономиката си от линейна към кръгова и така нататък.
Господин Председател, ако е необходимо, удължете времето на групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, удължете времето на групата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Няма да продължавам да чета това. Вие си го прочетете, защото Вашето правителство го е приемало.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Коя година?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не, аз го чета, оценката не е моя. Това е оценка на Вашето правителство.
В тази връзка през месец април 2019 г. е приет този доклад. Малко по-съвременен е отколкото този, който гледаме в момента. Както господин Вигенин Ви обърна внимание, в края на годината разглеждаме националната сигурност за 2018 г.
Накрая, да се спра малко и на отбраната. В Доклада е написано, че Българската армия, българските въоръжени сили могат частично да изпълняват своите конституционни задължения, което, естествено, поражда въпроса: а частично кое не могат да изпълняват? След като изпълняват нещо частично, видимо не могат да изпълняват нещо друго.
В тази връзка много моля, когато следващия път пишете доклади, освен констатации, които до голяма степен са верни като фактология, в Доклада да правите онези изводи, които пак са правени преди това от това правителство на заседание на Министерския съвет, а не да се опитвате да променяте картината, за да ни я представите по-розова.
За съжаление, криенето на истината е политиката на щрауса, който, като си зарови главата, мисли, че нищо друго не се вижда. За съжаление, то лъсва още повече в този си вид. По тази причина ние няма да подкрепим този доклад. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Реплики?
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте, госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както вече разбрахте от моите колеги, ние няма да подкрепим предложения Проект за доклад за националната сигурност.
Има нещо позитивно в този доклад. То е, че за първи път темата за корупцията е разгледана на институционално ниво. Отделено ѝ е, макар и малко, някакво място в този доклад. И тук приключва всичко положително в него, свързано с борбата с корупцията.
Ще си позволя да Ви припомня, че корупцията е най значителният негативен фактор във всяка страна от гледна точка на икономическия растеж, политическата легитимност и човешката сигурност. Корупцията въздейства по няколко начина на националната сигурност, а именно: ликвидация на правовата държава, разпад на административните институции, криминализация на обществото, разхищение на обществен ресурс. Факт е, че основният риск за националната сигурност е неразкритата и ненаказаната корупция и то по високите етажи на властта.
Какво става ясно от Доклада и от това, което четем в него? Има ли корупция в България? Има. Има ли корупция по високите етажи на властта? Има. Ще Ви зачета само няколко факта, които са изнесени по ясен и категоричен начин в представения доклад: корупцията е в големи размери и то в държавните институции; има корупция при провеждането на обществени поръчки, дори и при малките обществени поръчки; има корупция при предоставяне на услуги от обществените институции; има корупция в Националната агенция за приходите; има корупция в гранично-пропускателните пунктове; има корупция в болничните заведения. Корупцията е навсякъде и тя е ненаказана.
Ефективна ли е борбата с корупцията? Според Доклада не е ефективна. Според Доклада има специално отделено внимание на антикорупционните планове в Държавен фонд „Земеделие“ и в Министерството на земеделието, храните и горите.
Уважаеми дами и господа, тези две институции в последните месеци станаха известни с корупционните си скандали. Какви антикорупционни планове и каква ефективна борба?! Няма я. Скоро няма и да я има. Какъв е единственият механизъм, който е посочен за борба с корупцията в този доклад, който ни предлагат управляващите? Увеличаване на щата на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и нито дума за превенция, и нито дума как функционира новоприетият Закон за борба с корупцията. Още по-малко за Комисията за борба с корупцията, която заработи и много бързо остана без ръководство, тъй като знаете какво стана с шефа на тази комисия. Работи ли ефективно? Не работи. Пише ли нещо за нея в Доклада? Няма и дума.
Уважаеми господа управляващи, мисля, че Вашата гордост не сработи. Продължават схеми за лично облагодетелстване, това го пише вътре. Продължават големите корупционни скандали, а за това нито дума.
Устойчиви тенденции – това се казва в Доклада относно корупцията в България. Устойчиви тенденции?! Как Ви звучи? Като повсеместна корупция и корупция, която никой няма желание да пребори.
Уважаеми дами и господа, в този доклад Вие ясно заявявате на нашата общественост и на всички нас, че има корупция в огромни размери и че Вие нито знаете как, нито искате да я преборите. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Сидорова.
Има ли реплики? Няма.
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте, уважаеми господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Бих искал и аз да взема отношение по обсъждания доклад за състоянието на националната сигурност за 2018 г. Това, между другото, е може би един от най-важните документи, които би трябвало да обсъждаме тук, в Народното събрание, защото националната сигурност и нейната защита и опазване са от особено значение за функционирането на държавата и на всички нейни системи за нормалното протичане на социално-икономическите процеси в България.
Какво ми прави впечатление вече за трети път, откакто обсъждаме Доклада? На практика, ако сравним трите доклада за изминалите години, ще видим, че между тях няма съществена разлика. Още повече че Доклад в обем над 220 страници трудно може да бъде прочетен толкова внимателно, да се вникне в него и да се откроят най-важните моменти, които наистина касаят рисковете, заплахите и предизвикателствата пред държавата и нейната национална сигурност. В този смисъл съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност Министерският съвет приема и внася в Народното събрание Годишен доклад. В зададената рамка от Закона има основни реквизити, на които трябва да отговаря този доклад. Виждаме, че съгласно Закона нямаме тази съгласуваност и Докладът не кореспондира със съдържанието на Закона и изискванията, които трябва да има. Този доклад по-скоро наподобява един отчет на Министерския съвет за свършена работа и данните, които се изнасят в него, са доста логически несвързани, хаотично поднесени, за да може четящият Доклада очевидно да се обърка в данните, които вижда в различните сфери на държавата. Няма яснота каква всъщност е целта на Доклада, а именно: оценка на Системата за национална сигурност, кои са наистина основните заплахи, как ги решаваме за следващата година.
Вече беше казано, че ние късно обсъждаме Доклада за състоянието на националната сигурност за 2018 г., при положение че това трябваше да стане в началото на тази година, да се вземат своевременно мерки и да се предприемат политики за решаването на проблемите, които са посочени там.
За съжаление, виждаме в Доклада само констатации на базата на фактологията, която е дадена. Наистина липсва сериозна аналитичност, на която да стъпи и да се дадат правилните адекватни решения. Затова виждаме всъщност, че националната сигурност е на критично ниво – мога да Ви приведа много примери.
Тук мога да Ви кажа за киберсигурността. Ние от две години говорим, че изграждаме органи, изграждаме способности, трябва да привлечем висококвалифицирани експерти. И какво виждаме миналата година? Срив на Търговския регистър, касаещ цялото функциониране на държавата и на икономиката. Тази година виждаме един сериозен пробив в Националната агенция за приходите.
Доверието в институциите е на най-ниско равнище. Миналата година имаше протести на служителите на затворите и на полицаите. Всъщност каква национална сигурност имаме ние, уважаеми господа управляващи?
Виждам, че сте и особено заинтересовани от Доклада, който днес обсъждаме, при положение че нито един от управляващото мнозинство не изказа мнение, за да обори нашите аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Времето Ви изтече, уважаеми господин Цонков. Моля, завършете мисълта си. Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Продължаваме с изказвания.
Господин Радев, имате думата.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Кръстев и гости, които са тук! Ще започна с това, с което завърши колегата – управляващите, или поне ние, представителите на управляващите тук, не сме вземали думата. Ние сме взели думата с Доклада. Какво очаквате от нас? Досега слушах много внимателно всички забележки на 5 – 6 души от БСП, които се изказахте, и ще взема отношение по тях.
Това е нашето отношение – Докладът. Ние сме написали Доклад, трети пореден, както стана въпрос, и според нас той е добър. Нямало интерес към националната сигурност даже и залата не беше достатъчно пълна – няма, защото нямаме усещане, че я няма тази национална сигурност. Има национална сигурност, държавата е спокойна и хората не се вълнуват чак толкова от това, което Вие се опитвате да намерите в страниците на Доклада.
В началото още искам да благодаря на екипа, който се е занимавал с изготвянето на Доклада. Той, разбира се, е на основата на Доклада за състоянието на отбраната, който до края на всеки месец март се представя на вниманието на народните представители съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили. Благодарност на всички онези, които са се занимавали, отново казвам, не само на ръководителите – господин Кръстев от Министерския съвет и заместник-министър Запрянов от Министерството на отбраната, за събраните данни и събрания материал. Много е, тук съм съгласен със забележката на опозицията – близо 230 страници са много. Излишни подробности има – съгласен съм и с това. И на мен ми правеха впечатление неща, които няма смисъл да бъдат там, а по-скоро да има някакъв анализ на тези данни. По-сбито ще бъде по-добре за Доклада, но тези препоръки бяха дадени и доколкото разбрах господин Кръстев е получил такива и от представителите на президентството, и се съобразява с тях. (Възгласи от „БСП за България“: „Еее!“) Това той докладва в Комисията по отбрана. Предполагам, че след като го казва, е вярно.
Не съм съгласен, и в Комисията го казах – колегите от БСП казват: да, но ние няма да приемем Доклада за националната сигурност. Аз и тогава, и сега ще го повторя пред Вас, им казах: добре де, ама ако Вие бяхте на наше място и сте управляващи, какъв доклад мислите, че щяхте да напишете? Някакъв по-различен ли? Кое толкова глобално е различно, че вътре дори изводите да бъдат различни? Няма как. Администрацията или тези, които професионално се занимават с националната сигурност, са едни и същи, само променяме нюансите – едните на власт, другите на власт. Нюансите – да, но Докладът горе-долу 90% щеше да бъде същият. Така че аз не приемам повечето от Вашите забележки дори само по тази проста аналогия. Тези експерти, тези специалисти, които в отделните области са по-добри от всеки един от нас, те са едни и същи. Те дори са непартийно оцветени, особено в Министерството на отбраната по закон.
Какви са фактите? Казвате, че се хвалим. Да де, ама националната сигурност се опира на някакви фундаментални неща и ние трябва да ги знаем. Това, което говори господин Ерменков, в този доклад от 2007 до 2017 г., да де, ама там са фактите от 2007 г. Имаше криза след това в 2008 г. и постепенно нещата са нараствали.
Фактите сега какви са? Брутният вътрешен продукт в последните три години е увеличен почти три пъти. Извадил съм си числата: 107 975 млн. лв. Икономически растеж – 3,1%. „Стандарт енд Пуърс“ виждате, че в средата на 2018 г. казаха: нова степен плюс положителна ни дадоха. Инфлацията е 2,6%. Безработицата е под 5,2% – исторически нива, близки до тези през 2008 г. преди кризата. Кой от всички тези глобални фактори не Ви харесва и не са свързани пряко с националната сигурност, за да кажете с лека ръка: да, ама ние няма да го подкрепим? Няма да го подкрепите, ако беше Законът за бюджета – той е политически документ, може би най-политическият документ. И там съм съгласен. И ние така реагираме: не сме съгласни, защото нашата политика няма да бъде такава в много от сферите и парите няма да ги дадем там. Но тук става въпрос за националната сигурност, за онова, което Вие сами казахте: малко хора се интересуват от нея. Аз подчертавам: не се интересуват, защото я има тази национална сигурност. Това са фактите, уважаеми дами и господа.
И още нещо – националната сигурност не е само Министерството на отбраната, където, разбира се, и през 2018 г., заедно с нашите партньори от ВМРО, положихме усилия, модернизация, за първи път, в големи мащаби, за първи път закупуване на бойни средства и така нататък, няма да влизам в подробности. Тя е и друго нещо – тя е и вътрешна сигурност, тя е и миграция. Европа най-много се интересува в момента и се притеснява от тези преселнически процеси – миграцията. Там България през 2018 г., това в Доклада е посочено и в предишните години, но и в 2018 г., и по време на Председателството. Аз не съм съгласен, че няма пряко връзка между успешното Председателство на Република България и националната сигурност. Има. Там ние ударихме много силно камбаната и за първи път държавата ни се чувства толкова добре на Балканите, сред толкова добре приятелски настроени държави. Помислете назад през годините дали е било това – 10, 20, 50. Не е имало друг случай. Това не е ли национална сигурност? Какви са отношенията на България с Македония, със Сърбия, с Косово, на север, на юг, Гърция, Турция, ако искате? Никога ние не сме били в такава добра среда. Дори с Турция.
Защо в България няма миграция? Знаете ли, че капацитетът от тези 5160 човека на Държавната агенция по бежанците в момента е попълнен над 1100 човека. Тя е пред закриване буквално в кавички, защото има потенциална опасност и тези мигранти стоят в Турция. Знаете ли, че на Лесбос, тези дни излязоха данните, 5000 души е лагерът само на остров Лесбос – в момента са над 10 000 и гърците се чудят какво да правят, къде да отиват тези мигранти в Гърция. В България такова нещо да сте чули? А аз много добре си спомням силните викове от опозицията за Постановление № 208 – да го няма, че как да го има, какво да го ревизираме, служебно правителство. Не забравяйте тези неща – това също е елемент на националната сигурност. И там ГЕРБ се справи.
И още един акцент, с който ще завърша – корупцията. Тук говорихте, някои колеги от Вас се спираха за корупцията, и особено една от дамите. Абе Вие много бързо забравяте някои неща и аз ще Ви ги припомням постоянно. ГЕРБ идва на власт и прави законодателство обикновено там, където има слаби места. И казвам веднага: националната сигурност е свързана обикновено със службите. В службите четирите закона и единия устройствен го прие ГЕРБ в първото правителство още. Сега говорите за корупция. Кой прие Закона за борба с корупцията и отнемане на незаконното имущество в 2017 г.? ГЕРБ бе, уважаеми колеги! Кой създаде комисиите? Колко успешно работят – те оттук натам ще показват качество. (Реплики от „БСП за България“.) ГЕРБ бе, уважаеми колеги! Подкрепени от нашите коалиционни партньори, разбира се. Това го правим ние.
Колко успешно се борим и има ли корупция в България? Естествено, че има. И къде няма корупция? Въпросът е какви са нивата и това също е посочено в Доклада.
Не мога да не се съглася тук с това, че и на мен ми се искаше, но аз също съм участвал в писане на такива доклади, много е трудно да се направят кратко, с ясни изводи, даже казвате – препоръки. Трудна работа, но може да се каже и нещо такова в тази посока. И тук съм съгласен – да, трябва да се подобри сбиването на материала и малко по-синтезирано представяне на това какво си мислим за състоянието за националната сигурност за миналата година.
Не съм съгласен с една друга Ваша теза, че Народното събрание, видите ли, не може само да приема доклади и да слага – мисля, че господин Вигенин го каза – гумения печат на Доклада. Ако ние правехме обратното и не правехме това, което правим сега – комисиите, коментари във всички комисии, обсъждаме го, след това го обсъждаме тук, правим си изводи, може да променяме законодателството сами или да притискаме правителството те да ги правят, а започваме да се намесваме, ние тогава няма да сме контролиращ орган, ще станем част от процеса. Всяко правителство ще каже: да, ама Вие променихте там някои неща, Вие ги променихте, сега какво се оплаквате от новия доклад, като нещата станаха каквито Вие казахте. Не, ние само контролираме и им казваме с кое не сме съгласни, но по-дълбоко не бива да влизаме в този процес. Ние контролираме изпълнителната власт и България е парламентарна република.
Колегите ми от ГЕРБ и аз лично ще подкрепим Доклада на правителството с тези бележки, някои от които приемаме. И оставам аз лично с недоумението за това, че една от големите политически сили така безпардонно ще отхвърли Доклада за националната сигурност на държавата ни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Радев.
Реплики?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплика ли? Но Вие нямате време в групата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Лично обяснение? Вие не бяхте споменати в някакъв негативен контекст. (Реплики от „БСП за България“.)
Заповядайте, господин Ерменков, но не излизайте, моля Ви, извън рамките на личното обяснение.
Имате думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Съвсем добронамерено.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам лично отношение по това, че господин Радев ме обвини, че аз съм говорил критично за състоянието на България. Само напомням – не съм говорил аз. Цитирах Ваш документ, на Вашето правителство, така че недейте да ме обвинявате в неща, които не съм направил. Аз, ако трябваше да бъда критичен, щях да бъда много по-критичен, много по-обстоятелствен с всички онези неща, които бих могъл да кажа, и по отношение на това защо няма емигранти в България. Може би това е единственият принос на ГЕРБ за това, че нямаме емигранти, че такова ни е икономическото развитие, че и емигрантите не искат да живеят у нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Излизате вече извън…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Но това няма да го казвам.
Затова много Ви моля, господин Радев, следващия път, когато говоря, недейте да ми вкарвате в устата чужди мисли. Аз цитирах не мое мнение. Цитирах дословно какво беше написано в онзи доклад за социално-икономическото състояние на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Продължаваме с изказванията.
Имате думата, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Този доклад се писа в продължение на няколко месеца от работна група с представители на всички институции, свързани с националната сигурност, и той дава много ясна и реалистична оценка на постигнатото през изминалата година и на състоянието на националната сигурност.
Да, чуха се много критики от тази трибуна по една или друга тема, свързана с националната сигурност, но следва да отбележим няколко изключително важни и сериозни постижения, които са факт от 2017 г. нататък. След сформирането на настоящото правителство, бе приета една много ясна и конкретна управленска програма, свързана с темата „Сигурност“, свързана и с темата „Национална сигурност“.
През 2018 г. трябва да се отбележат значителните успехи по отношение на противодействието на контрабандата. Нека да напомним, че всички мерки и действия, които бяха предприети от 2015 г. насам, дават своя изключително сериозен резултат. Ние постигаме нива, които не са характерни за старите демокрации и държави – членки на Европейския съюз. Започнахме от нива от порядъка на 25 и 30% само преди четири години, а сега вече се наблюдават резултати и тези резултати не ги дава това правителство. Тези резултати се дават от независими органи, които правят своите проучвания. И тези резултати показват, че нивото на контрабандата на цигари в България вече е около 5%. Пак отбелязвам, че само преди четири години нивата бяха 5, до 6, до 7 пъти по-големи.
Изключително важно е да се обърне внимание, че благодарение на мерките, които предприе българското правителство и по отношение на укрепване капацитета на Министерството на вътрешните работи, дадоха своя съвсем ясен резултат. Имаме много сериозно увеличение на разкриваемостта на престъпността, особено по отношение на престъпленията срещу личността.
В заключение, искам да обърна внимание на този раздел в Доклада, който дава много ясна, конкретна и детайлна картина на състоянието на пътната безопасност – тема, която е на дневен ред от години насам.
През 2018 г. следва да се отбележи, че инцидентите, пострадалите и жертвите след пътнотранспортни произшествия са намалели средно с 15%. Жертвите от 710 през 2017 г. са 612, а знаете, че точно тези пътнотранспортни произшествия предизвикват изключително сериозни проблеми и засягат много български семейства.
Нека да завърша с това: Докладът е реалистичен, аналитичен и дава наистина реална оценка на състоянието на националната сигурност, а не, както казаха преждеговорившите колеги, че ние не виждаме абсолютно никаква аналитична оценка или не знаем какво е състоянието на националната сигурност.
Ще Ви призова в заключение да подкрепим решението за приемане на Годишния доклад и тази практика трябва да продължи, тъй като само по този начин ние можем да си дадем реална сметка и за състоянието на държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Има ли реплики?
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Уважаеми господин Кръстев, имате думата.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, искам да благодаря за задълбочените обсъждания в постоянните комисии и тук в залата. Бих искал да изразя благодарност за внимателния прочит, за изразената подкрепа, а също и за отправените препоръки към Доклада.
Необходимо е да направя някои уточнения.
Първото от тях е, че Докладът е в съответствие със Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и бе разгледан в Съвета по сигурността, където представителите на Президентството на Републиката ни направиха някои предложения, отразени в последващата работа по Доклада.
Първото Председателство на Съвета на Европейския съюз от страна на Република България беше основанието да разширим Доклада с дейността на нашата страна в рамките на Европейския съюз именно от гледна точка на това председателство. Ние нямаше как да го пренебрегнем и то има пряка връзка с националната сигурност.
По отношение на текстовете за корупцията. При подготовката на Доклада бяха направени консултации – лично направих няколко, относно включването на текстове, касаещи изпълнението на Закона, от специално избраната за него комисия. Стигна се до извода, че изпълнителната власт няма как или би било неправилно в свой доклад да включва информация, оценки за дейност на независим орган от изпълнителната власт.
Определено мога да се съглася с тезата, че няма никакъв нюанс, никакъв стремеж за скриване на какъвто и да е проблем в нашата страна. Във всеки раздел – първия и основен, касаещ състоянието на националната сигурност, има проблем и той е дефиниран.
При подготовката на Доклада се стремим той да е готов в рамките на първото полугодие и на 11 юли беше внесен в Народното събрание. Практиката показва, че от самото начало на изготвяне на този тип документ няма Годишен доклад за състоянието на националната сигурност, който да е внесен преди месец юли.
На Вас най-добре Ви е известно, че необходимостта да се приемат приоритетно някои закони през месец юли отложи на практика обсъждането на този доклад. Но тук трябва да се има предвид следното: дебатите по него са важни, не само за оценка на конкретната политика, но и за оценка и даване на препоръки относно тенденции, които касаят не просто следващия едногодишен, а по-продължителен период.
Каза се, че няма ясна оценка за това какво е състоянието – в някои от комисиите това също беше отбелязано. Бих се съгласил с тезата, че е много трудно да се каже просто с едно изречение какво е състоянието – добро, стабилно, нестабилно. През последните няколко години и тук сме направили опит да бъде дадена такава оценка в мотото на Доклада – в уводната и в заключителната част. Мотото тук е: „Република България през 2018 г. – икономическа и финансова стабилност, социално ориентирана политика, успешно лидерство в ЕС, преодоляване на геополитически предизвикателства“. Смятам, че с него изразяваме оценката за състоянието на националната сигурност.
Накрая ще завърша с това, че дебатите в постоянните комисии и в пленарната зала са изключително важни за процеса на подготовка на Доклада, защото те са ориентир за работната група, която ще подготви Доклада за 2019 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Кръстев.
Ще Ви запозная с Проекта на решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г.“
Подлагам на гласуване прочетения Проект на решение.
Гласували 154 народни представители: за 97, против 47, въздържали се 10.
Предложението е прието.
С това завършваме Програмата.
Съобщения:
В Клуба на народния представител нашият колега – депутатът Георги Марков, ще представи книгата си „Феноменът Виктор Орбан“ по повод навършването на 30 години от официалното отваряне на границата на Унгария с Австрия. Всички народни представители за поканени за представянето на книгата.
Парламентарен контрол – 13 септември, петък:
1. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на два въпроса от народните представители Павел Шопов; и Иван Валентинов Иванов.
2. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на един въпрос от народния представител Виолета Желева.
3. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на един въпрос от народните представители Иван Ченчев, Чавдар Велинов и Александър Симов.
4. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на четири въпроса от народните представители Манол Генов; Десислав Чуколов; Виолета Желева и Никола Динков; и Станислав Владимиров; и на едно питане от народните представители Атанас Стоянов, Александър Сиди и Калин Поповски.
5. Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на един въпрос от народните представители Иван Ченчев и Георги Гьоков.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева – на един въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- министърът на вътрешните работи Младен Маринов – на два въпроса от народните представители Георги Гьоков; и Теодора Халачева;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на един въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – на четири въпроса от народните представители Павел Шопов; Даниел Йорданов и Красимир Янков; Станислав Владимиров и Любомир Бонев; и Николай Тишев; и на три въпроса с писмен отговор от народните представители Христо Грудев; Кристина Сидорова; и Георги Свиленски, Димитър Данчев и Любомир Бонев;
- министърът на икономиката Емил Караниколов – на един въпрос от народния представител Николай Александров;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на пет въпроса от народните представители Валентина Найденова; Теодора Георгиева; Георги Михайлов – два въпроса; и Джевдет Чакъров;
- министърът на околна среда и водите Нено Димов – на един въпрос от народния представител Станислав Владимиров; и на четири въпроса с писмен отговор от народните представители Христо Грудев; Кристина Сидорова; Пенчо Милков; и Станислав Владимиров и Любомир Бонев.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- един въпрос от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев;
- един въпрос от народния представител Теодора Халачева към министъра на вътрешните работи Младен Маринов;
- три въпроса от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова;
- един въпрос от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на околната среда и водите Нено Димов;
- един въпрос от народния представител Теодора Халачева към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.
Поради предварително планиран ангажимент от международен характер в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов.
Следващото редовно пленарно заседание е на 13 септември 2019 г. от 9,00 ч. съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,25 ч.)

Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер

Секретари:
Станислав Иванов
Сергей Кичиков