Председателствали: заместник-председателите Емил Христов и Кристиан Вигенин

Секретари: Юлиан Ангелов и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ (звъни): Имаме кворум. Откривам заседанието.
Преди да започнем работа по Програмата, ще Ви запозная с едно съобщение.
На 18 септември 2019 г. в Народното събрание е постъпил препис от Решение № 7 от 17 септември 2019 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 7 от 2019 г. С решението си Конституционният съд обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изречение второ от Закона за митниците, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 15 от 1998 г., последно изменение в бр. 32 от 2019 г.
Уважаеми народни представители, във връзка с прилагането на чл. 50, ал. 1, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по точки 6, 7, 8 и 9 от Програмата за работа на Народното събрание за времето от 18 до 20 октомври 2018 г. Ви припомням следното:
Съгласно приетата програма по тези точки са предвидени за разглеждане и обсъждане годишните доклади за дейността на Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Служба „Военна информация“ и Държавна комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България през 2018 г., които са класифицирана информация с нива на класификация съответно „секретно“ и „поверително“ съгласно Закона за защита на класифицираната информация.
С оглед изложеното обявеното и приемането на Програмата и на основание чл. 50, ал. 1, т. 2 от ПОДНС заседанието в частта разглеждане на тези точки е закрито, като това не се обсъжда и гласува. Напомням на народните представители и на другите ангажирани лица, че обсъждането и протоколът от закритото заседание са класифицирана информация и обвързват със съответните задължения всички народни представители и лицата, които имат достъп до тях. Предвидената в чл. 50, ал. 6 от ПОДНС публичност на актовете, приети на закрито заседание, ще се осигури, като същите ще бъдат обнародвани в „Държавен вестник“ по предвидения за това ред. Съгласно изискванията на чл. 50, ал. 4 от ПОДНС моля всички външни лица да напуснат залата и балконите, както и да бъде преустановено прякото предаване по медиите и излъчването по интернет, след което заседанието ще продължи на закрито.
Моля да бъдат изпълнени изискванията. (Следва закрито заседание.)

(След закритата част на заседанието.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Колеги, струва ми се, че сме готови да преминем към точка десета от дневния ред за тази седмица:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТОКОВИТЕ БОРСИ И ТЪРЖИЩАТА.
Вносител – Министерският съвет.
Заповядайте, госпожо Савеклиeва, да представите Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Преди да изчета Доклада, моля за процедура по Законопроекта за изменение на Закона за стоковите борси и тържища – на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да бъдат допуснати в залата от Министерството на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, и Владимир Велков – държавен експерт в дирекция „Външноикономическа политика“; от Държавната комисия за стоковите борси и тържища – Владимир Иванов, председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Моля да обявите гласуване за допуск в залата.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Моля да поканите гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Савеклиева, да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2019 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата.
Законопроектът беше представен от Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката.
За гарантиране на задълженията на страните по сключени фючърсни и опционни сделки, които не са финансови инструменти по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти, стоковата борса създава специален клирингов механизъм, като условията за действието му се регламентират в борсовия правилник на съответната стокова борса. Всички останали сделки с финансови инструменти се сключват съгласно приложимото законодателство.
В хода на дискусията на въпрос, зададен от народния представител Румен Гечев, председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов поясни, че Законопроектът касае уреждането на клирингов механизъм само за търговия на стоковия пазар и не касае пазара на финансови инструменти.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за“ – 9, „против“ – 4, „въздържал се“ – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Савеклиева.
Вносителите на Законопроекта, искат ли да го представят? Не виждам.
Откривам разискванията по Законопроекта.
Желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Гечев, за изказване.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Това предложение на Министерския съвет е едно от най-странните. Просто в момента си губим времето и ще Ви кажа защо.
Основната причина в мотивите на Министерския съвет да се иска да няма лицензионен режим и да няма клиринг хауз на българската – по-точно основната е Софийската стокова борса, макар че има и Българска стокова борса, но основната е Софийската стокова борса, е да се намали административната тежест, но не това е обяснението.
Каква административна тежест ще намалявате, след като представителите на държавата обясниха, че към момента няма нито една молба за лиценз на клиринг хауз? Какво облекчават, след като няма нито една молба? Не знам колко души са в Държавната агенция – 17 ли са, 27 ли са? Те не са разгледали нито една молба, а искат от нас да им облекчим административната тежест. Тук нещо не е така. Причината е някаква друга.
Причината е, че целият свят, всички страни на Европейския съюз имат клиринг хауз за изравняване на сметките, за намаляване на банковите гаранции, за улесняване на фирмите, които търгуват. Тук е обратното – искат Софийската стокова борса сама да си прави правилниците на клиринг хауз. Извинете, идеята е да се изравняват, да се балансират интересите на продавачите и купувачите, не да се задоволяват интересите, които невинаги могат да бъдат обективни на съответната стокова борса.
Тук се цели нещо друго. Някой иска да контролира стоковата борса в България, което не е приемливо. Никаква административна тежест, нулева. Така че Министерският съвет ни лъже.
Второ, те ни казват, че клиринг хауз имало само в САЩ и в Индонезия – отворете мотивите на правителството. Като професор по икономическа политика ми стана много любопитно: каква ще е тази Индонезия? Изведнъж виждам там лодки, канали, острови, екзотика. Индонезия и САЩ. Ами брутният вътрешен продукт на Индонезия е 1 трилион долара и 26 милиона плюс. Правителството ми пише, че в Индонезия имали стокови пазари за трилиони долари.
Ама тези хора са имали трудно детство. Каква Индонезия, какви Съединени американски щати?! Между двете страни няма нищо общо. Индонезия е на 45 място в света по конкурентоспособност. Какъв пример за стокови борси? За какво става дума? Тоест нещата не са така, както ни ги представят. Мотивите не са истински – тези, които ни представя правителството, поради което ние не можем да ги защитим.
Второ, това, което ме изненада много неприятно, е, като видях статистиката. Казах си, да отида, да прегледам внимателно, както съм задължен като народен представител от Комисията – статистиката на Софийската стокова борса. За около 350 милиона са сделките, които е осъществила Софийската стокова борса при 115 милиарда лева брутен вътрешен продукт. По данни на нашата Държавна агенция над 90 на сто от сделките, които се осъществяват на Софийската стокова борса, знаете ли какви са? Държавни поръчки. Тоест някой иска обществените поръчки, държавните поръчки, защото с това се занимава стоковата борса – само с държавни поръчки, да им уреди един хубав клирингов механизъм вътре, който да не е с отделна институция, а да е по вътрешни правила на борсата. Много интересно, за разлика от цяла Европа.
Какви са тези 345 милиона само на държавата? Това означава, че, първо, Стоковата борса в България въобще не е мръднала в последните 20 години на практика.
Второ, това означава, уважаеми колеги, че частният бизнес на България, знаете ли какво значи това – бойкотира, не иска да търгува през Софийската стокова борса. Не искат!
Говорих с над 15 души – основни вносители и износители на ключови стоки, които по принцип са борсови стоки. Да говоря с хората и с фирмите – да, питам: защо? Нямат доверие, не искат през Софийската стокова борса, има проблеми със структурата на българското селско стопанство, с прекалено големите фирми в земеделието.
Въобще проблемът е системен не само на Софийската стокова борса. Вината не е в самата Борса, тя е в сбърканата икономическа структура на България в селското стопанство и в това число и в Борсата.
Преминах през борсите на цяла Европа да видя хората какви обороти правят спрямо брутния вътрешен продукт.
Няма да Ви говоря за Унгария. Унгарската стокова борса се е сляла вече с Виенската в Австрия и са третите в Европейския съюз.
А първата в Южна Европа, знаете ли коя борса е? Борсата в Букурещ, Румъния. Сто и петдесет милиона долара в България, 4,5 милиарда в Румъния, а ние сме последни в Европейския съюз, те са предпоследни.
Тук ние търгуваме само със стоки. Румънците са вкарали фючърси, вкарали са опции, вързали са с ценни книжа. Ние в момента сме сто години след Румъния по борсова търговия.
Ще Ви кажа следното: какво каза в Икономическата комисия представителят, шефът на нашата Държавна агенция за тържищата.
Цитирам: „В момента 85% от сделките са държавни поръчки. Има сделки със зърно. Въпреки слабата търговия единствената цена, която има от сделка на зърно, е от Стоковата борса. Имаме само спот пазар.“
Слушайте сега какво казва тук присъстващият:
„Ние сме на такова ниво на борсовата търговия, каквото е било през XIX век в Съединените американски щати.“ Добро утро!
По-нататък той казва: „Няма нито една сделка или опит да се сключи такава срочна борсова сделка. Има само форуърди, които са на 10 дни. Сделки, които са направени в Генуа още от XIX век.“
Здравейте, как сте, уважаеми колеги!? Ние сме в XVIII и в XIX век с борсовата търговия.
Румънците са 30 години напред. Унгарците са се слели с Австрия.
Тук само държавата си върти някакви сделки в Софийската стокова борса. Това са фактите, оценките на нашите държавни органи – аз слушам внимателно и пиша.
И отворете Доклада за миналата година на Софийската стокова борса – с това смятам да завърша. А шефът на Софийската стокова борса е шеф и на една голяма банка, която се управлява от една известна българска дама, тоест той не е човек, който така да се каже, се обвързва с опозицията, да речем.
И какво пише в този доклад на Софийската стокова борса на първа страница – влезте в интернет.
Цитирам едно към едно от първа страница: „Вече повече от 10 години страната ни е член на Европейския съюз, но постигнатите резултати не са задоволителни. Не е нормално нашето развитие да е вследствие единствено от получените средства по линия на европейските проекти и програми, а икономическата активност у нас да се концентрира само в борбата за спечелване на повече обществени поръчки. Бизнес климатът се влошава, преките чуждестранни инвестиции намаляват, а малкият и средният бизнес трудно оцеляват на границата на фалита.“, казват в Годишния отчетен доклад на Софийската стокова борса и аз съм съгласен.
Така че дайте да гласуваме „против“ този закон. Това не е никаква промяна в Закона, това си е имитация и тук ни се губи времето. Ние не искаме да узаконяваме борса от XVIII век.
Министерството на икономиката – колеги, първото нещо, което ще искаме от министъра на следващата среща в Икономическа комисия, е да се направи кардинална промяна.
За Ваше сведение през 2014 г. Министерството на икономиката е искало да закрие Държавната агенция, да я прехвърли към Министерството, защото като няма никакви молби за развитие на Българската борса, за какво да стои тази агенция?! Какво лицензира тя всъщност?! Какво правят там?! Защо въобще ще харчим бюджетни средства тази година? Министерството само може да се справи с тържища или с брокери. Ама, какви брокери, като то няма сделки – сто и тридесет лицензирани брокери?!
Какво ще правят тези брокери? Там продават кофи с жито, така че трябва да се върнем на европейския път. Ние няма как да подкрепим политика, която връща България, по думите на председателя на Държавната агенция, в XVIII и XIX век в Щатите и в Генуа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Вносителите биха ли желали нещо да кажат? Също не.
Закривам разискванията и да преминем към гласуване.
Гласуваме на първо четене Закона за стоковите борси и тържищата.
Гласували 100 народни представители: за 62, против 27, въздържали се 11.
Не е приет. (Реплики за прегласуване.)
Спокойно!
Заповядайте.
Някой ще обяви ли защо иска прегласуване? Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Моля, процедура за прегласуване, тъй като имаше народни представители, които влизаха в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Така е, някои не тичаха достатъчно бързо, но мина едната минута по Правилника, затова обявявам процедура за прегласуване.
Гласували 116 народни представители: за 77, против 29, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
С това изчерпваме дневния ред за днес.
Парламентарният контрол ще бъде публикуван на сайта. (Уточнения между народния представител Емил Христов и председателя Кристиан Вигенин.) Господин Христов, просто не беше в папката, мога да ги изчета.
За Ваша информация ще прочета парламентарния контрол за утре.
1. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на единадесет въпроса от народните представители Валентина Найденова – три въпроса; Георги Михайлов – два въпроса; Джевдет Чакъров; Георги Гьоков; Георги Йорданов, Анелия Клисарова и Илиян Тимчев – два въпроса; Станислав Владимиров; и Антон Кутев.
2. Министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на едно питане от народния представител Антон Кутев – след 11,00 ч.
3. Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева ще отговори на един въпрос от народния представител Станислав Станилов.
4. Министърът на вътрешните работи Младен Маринов ще отговори на три въпроса от народните представители Георги Гьоков; Теодора Халачева и Иван Валентинов Иванов, и на едно питане от народния представител Антон Кутев.
5. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на десет въпроса от народните представители Джевдет Чакъров – три въпроса; Даниел Йорданов и Красимир Янков; Станислав Владимиров и Любомир Бонев; Николай Тишев; Павел Шопов; Смиляна Нитова-Кръстева – два въпроса; и Николай Иванов.
6. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на два въпроса от народните представители Станислав Станилов и Теодора Халачева.
7. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на два въпроса от народните представители Джевдет Чакъров и Станислав Владимиров.
8. Заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Марияна Николова – на един въпрос от народния представител Десислав Чуколов; и на едно питане от народния представител Павел Шопов;
9. Министърът на вътрешните работи Младен Маринов – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Георги Гьоков;
10. Министърът на финансите Владислав Горанов – на един въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
11. Министърът на културата Боил Банов – на един въпрос с писмен отговор от народните представители Красимир Янков и Чавдар Велинов;
12. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – на един въпрос от народния представител Станислав Владимиров;
13. Министърът на икономиката Емил Караниколов – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Михаил Христов;
14. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на два въпроса, с писмен отговор от народните представители Валентина Найденова; и Цветан Топчиев;
15. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков – на един въпрос от народните представители Кристина Сидорова и Димитър Данчев;
16. Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева – на три въпроса от народните представители Светла Бъчварова и Николай Пенев – два въпроса; и Никола Динков.
17. Министърът на околна среда и водите Нено Димов – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Георги Гьоков.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- едно питане от народния представител Корнелия Нинова към министър-председателя на Република България Бойко Борисов;
- един въпрос от народния представител Теодора Георгиева към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на икономиката Емил Караниколов.
Парламентарният контрол ще започне след изчерпване на точка първа от законодателната програма – и цялата законодателна програма.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,12 ч.)

Заместник-председатели:
Емил Христов
Кристиан Вигенин

Секретари:
Юлиан Ангелов
Симеон Найденов