Председателствали: заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер

Секретари: Филип Попов и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ (звъни): Имаме кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната Програма за работата на Народното събрание следната допълнителна точка – Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, с вносители народните представители Искрен Веселинов, Александър Ненков, Емил Христов, Красимир Ципов и Танер Али. Предлагам това да бъде точка първа за утрешното пленарно заседание – петък, 27 октомври 2019 г., като останалите точки съответно се преномерират.
Моля, режим на гласуване за направеното предложение.
Гласували 156 народни представители: за 147, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.

Продължаваме с първа точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ.
От Комисията по бюджет и финанси – имате думата, уважаема госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, моля да бъдат допуснати в залата представителите на Министерството на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър, Надя Даскалова и Елена Петрова – експерти в дирекция „Регулация на финансовите пазари“; от Комисията за финансов надзор: Мария Филипова – заместник-председател, и Милен Милев – началник на отдел „Нормативна дейност и методология“, както и Васил Големански – изпълнителен директор на Централния депозитар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата.
Гласували 145 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Моля, продължете с представянето на Доклада.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.
На заседание, проведено на 18 септември 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.
На заседанието присъстваха: представителите на Българската народна банка Десислава Деянова – съветник на управителя, и Елена Панева – експерт в дирекция „Надзорно-правна дейност“; на Комисията за финансов надзор: Мария Филипова – заместник-председател, Десислава Ласкова – началник отдел „Инвестиционни посредници, предприятия за колективно инвестиране и пазари на финансови инструменти“, и Милен Милев – началник отдел „Нормативна дейност и методология“; на Министерството на финансите: Христина Пендичева и Надя Даскалова – експерти в дирекция „Регулация на финансовите пазари“; на „Централния депозитар“ АД: Васил Големански – изпълнителен директор, Добри Варадов – директор на дирекция „Правна“, и Георги Караджов – директор на дирекция „Регистри и сетълмент“; на Българската фондова борса – доцент доктор Маню Моравенов.
Законопроектът беше представен от госпожа Филипова.
С предлаганите изменения в Закона за пазарите на финансови инструменти се прецизират разпоредби, с които вече са въведени през 2018 г. изискванията на Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти.
Новата регулаторна рамка на ниво Европейски съюз във връзка с дейността на централните депозитари на ценни книжа, произтичаща от Регламент № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа (Регламент № 909/2014), налага мерки по прилагането на регламента в следните насоки:
- отстраняват се констатирани непълноти в правната уредба на института на обвързания агент в случаите, когато обвързаният агент е юридическо лице, въвеждат се изисквания към лицата с квалифицирано участие в обвързания агент, както и последващо одобрение на членовете на неговия управителен орган;
- въвеждат се разпоредби, прецизиращи Закона за пазарите на финансови инструменти в съответствие с Директива 2014/65/ЕС за регламентиране на предлагането на структурирани депозити от страна на инвестиционните посредници и банките, както и се въвеждат съответни надзорни и мониторингови правомощия на Комисията за финансов надзор и Българската народна банка;
- с оглед значимостта на дейността на централните депозитари на ценни книжа и с цел гарантиране на защитата на финансовите пазари и създаване на увереност в пазарните участници, че сделките с финансови инструменти се извършват надлежно и навременно, дори в ситуации на извънредно натоварване, със Законопроекта се въвеждат мерки, чрез които се цели да бъде осигурена непрекъснатост на дейността на централните депозитари на ценни книжа в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 909/2014;
- в Законопроекта се предлагат и конкретни административно-наказателни разпоредби и други мерки, приложими при посочените в член 63 от Регламент (ЕС) № 909/2014 обстоятелства, по отношение на лица, отговорни за нарушения на неговите разпоредби;
- предложени са и изменения в Закона за кредитните институции, чрез които да се посочат ясно правомощията на БНБ по осъществяването на надзор в определените от Регламент № 909/2014 случаи.
Във връзка с Регламент (ЕС) № 909/2014 се изменя и Законът за публичното предлагане на ценни книжа. Към настоящия момент статутът, дейността и корпоративната организация на „Централен депозитар“ АД са уредени в този закон, като частноправен субект с държавно участие в капитала в лицето на Министерството на финансите.
Промените целят да уредят нормативното отделяне на функцията по водене на централен регистър на безналичните ценни книжа от дейността на централен депозитар на ценни книжа, извършвани от „Централен депозитар“ АД. На „Централен депозитар“ АД не се вменяват нови функции, а се обособяват съществуващите с оглед осигуряване на свободата на емитентите да впишат книжата си в друг централен депозитар за целите на сетълмента.
С оглед посочените по-горе промени е направен преглед на разпоредбите на други закони, които препращат към Закона за публичното предлагане на ценни книжа и дейността на „Централен депозитар“ АД, и са предвидени изменения с цел адаптиране към въведената с Регламент (ЕС) № 909/2014 терминология.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти е изцяло съобразен с Директива 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 909/2014, и делегираните директиви и регламенти към тях, уреждащи в пълнота обществените отношения, свързани с търговията на ценни книжа и пазарите на финансови инструменти.
След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 17 народни представители, без „против“ и „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
С Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм ще ни запознае госпожа Савеклиева.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 септември 2019 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти.
Със Законопроекта, представен от Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, се въвеждат изискванията на Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (Регламент (ЕС) № 909/2014), с който европейското законодателство регламентира сетълмента на безналични ценни книжа и дейността на централните депозитари на ценни книжа.
Предвижда се изискване централните депозитари на ценни книжа да изготвят и поддържат план за възстановяване със съдържание съгласно чл. 8, § 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 2017/392 от 11 ноември 2016 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти относно лицензирането, надзора и оперативните изисквания за централни депозитари на ценни книжа, чрез който се осигурява непрекъснатост на дейността на централния депозитар на ценни книжа.
Направени са и необходимите за тези цели изменения в Закона за кредитните институции, ясно се посочват правомощията на Българската народна банка по осъществяването на надзор в определените от регламента случаи.
В Закона за публичното предлагане на ценни книжа са уредени статутът и дейността на „Централен депозитар“ АД като частноправен субект, създаден със закон, с държавно участие в капитала и корпоративната организация на институцията в лицето на Министерството на финансите.
Измененията в Закона за публичното предлагане на ценни книжа целят да уредят нормативното отделяне на функцията по водене на централен регистър на безналичните ценни книжа от дейността на централен депозитар на ценни книжа, извършвани от „Централен депозитар“ АД, с което ще бъде осигурена правна сигурност на тези обществени отношения. Създава се централен регистър на ценни книжа, воден от „Централен депозитар“ АД, в който се вписват безналични ценни книжа, издадени от дружества със седалище в Република България, както и от емитенти, чиито ценни книжа са емитирани съгласно законодателството на Република България.
С цел адаптиране към въведената с Регламент (ЕС) № 909/2014 терминология се предвиждат изменения в Търговския закон, Гражданския процесуален кодекс, Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, Закона за съдебната власт, Закона за особените залози, Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането, Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и други.
В хода на дискусията Васил Големански – изпълнителен директор на „Централен депозитар“ АД, отговори на въпрос на народния представител Димитър Данчев относно функцията на Централния регистър на безналичните ценни книжа, неговото съдържание и необходимостта от отделянето му.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 12, без „против“ и „въздържал се“ – 4 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Савеклиева.
Доклад за първо гласуване на Комисията по правни въпроси.
Кой ще представи Доклада?
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.
На свое заседание, проведено на 18 септември 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите – госпожа Маринела Петрова – заместник-министър, госпожа Христина Пендичева и госпожа Надя Даскалова – държавни експерти в дирекция „Регулация на финансовите пазари“; от Комисията за финансов надзор – госпожа Мария Филипова – заместник-председател и ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, госпожа Десислава Ласкова – началник в отдел „Инвестиционни посредници, предприятия за колективно инвестиране и пазари на финансови инструменти“, госпожа Мартина Савчева – главен експерт в отдел „Надзор на инвестиционни посредници, пазари на финансови инструменти и разследване на пазарни злоупотреби“, и господин Милен Велев – началник в отдел „Нормативна дейност и методология“.
Законопроектът беше представен от госпожа Филипова, която посочи, че с него в българското законодателство се въвеждат мерки по прилагането на Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012.
Със Законопроекта се регулира дейността на централните депозитари на ценни книжа, като се обезпечава надлежното, своевременното и непрекъснато приключване на сделките с ценни книжа и се въвеждат изисквания за предоставяне на финансова и бизнес информация чрез изготвяне на финансови отчети, бизнес план и план за възстановяване.
В изпълнение на Регламент (ЕС) № 909/2014 Комисията за финансов надзор е определена да осъществява функциите по лицензиране и надзор на дейността на централните депозитари на ценни книжа, като при извършване от тях на банкови и спомагателни услуги от банков тип тази задача е възложена на Българската народна банка.
Предлага се създаването на централен регистър на ценни книжа, воден от „Централен депозитар“ АД, в който се вписват всички ценни книжа, издадени от дружества със седалище в Република България и пуснати в обръщение съгласно законодателството на Република България. Предвижда се „Централен депозитар“ АД да вписва информация за централните депозитари на ценни книжа и регистрираните от тях емисии безналични ценни книжа, като регистрацията, воденето, съхраняването и достъпът до регистъра ще се осъществяват по правила, предварително одобрени от Комисията за финансов надзор.
Законопроектът съдържа административнонаказателни разпоредби и мерки, обезпечаващи прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 909/2014, урежда института на обвързания агент и въвежда изискванията на Директива 2014/65/ЕС относно предлагането на структурирани депозити от страна на инвестиционни посредници и банки, като предвижда и контролни функции на Комисията за финансов надзор и на Българската народна банка.
В обсъждането взе участие народният представител Александър Иванов, който изрази подкрепата си към Законопроекта.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Имате думата за представяне на Доклада, господин Стойнев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 септември 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г. Законопроектът беше представен от Маринела Петрова – заместник-министър на финансите. В заседанието участие взеха и Христина Пендичева – държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“ към Министерството на финансите, Надя Даскалова, държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“ към същото Министерство, и Елена Петрова – държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“ към същото Министерство. Участие взеха и представители на „Централен депозитар“ АД: Васил Големански – изпълнителен директор, Добри Варадев – директор на дирекция „Правна“, Георги Караджов – директор на дирекция „Регистри и сетълмент“, Мария Теодосиева – юрисконсулт, както и представители от Комисията за финансов надзор, Мария Филипова – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Десислава Ласкова – началник отдел „Инвестиционни посредници, предприятия за колективно инвестиране и пазари на финансови инструменти“, Мартина Савчева и Милен Милев.
С Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти в българското законодателство се въвеждат мерки по прилагането на Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на Директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012, с който европейското законодателство регламентира сетълмента на безналични ценни книжа и дейността на централните депозитари на ценни книжа.
Въвежда се изискване централните депозитари на ценни книжа да изготвят и поддържат план за възстановяване със съдържание съгласно чл. 8, параграф 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 2017/392 от 11 ноември 2016 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти относно лицензирането, надзора и оперативните изисквания за централни депозитари на ценни книжа, чрез който се осигурява непрекъснатост на дейността на централния депозитар на ценни книжа.
Към настоящия момент статутът и дейността на „Централен депозитар“ АД са уредени в Закона за публично предлагане на ценни книжа, като частноправен субект, създаден със закон, с държавно участие в капитала и корпоративната организация на институцията в лицето на Министерството на финансите. Същевременно, тъй като е в сила Регламент № 909/2014, с който установяват редица изисквания към дейността на централните депозитари на ценни книжа, се налагат изменения в националното законодателство, регламентиращо тези отношения.
Със Законопроекта се отстраняват и някои пропуски при транспонирането на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС и се прецизира въвеждането ѝ в българското законодателство.
В резултат на въвеждането на измененията се очаква да се постигне подобряване на нормативната регулация, тъй като обезпечаването на прилагането на Регламент № 909/2014 води до по-високо ниво на сигурност и прозрачност на финансовите пазари и по-високо ниво в защита на потребителите на финансови услуги. Същевременно с въвеждането на прецизираната правна уредба, с която се цели отстраняване на пропуски при въвеждането на Директива 2014/65/ЕС, се очаква установяване на по-висока степен на защита на инвеститорите.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 6 гласа „за“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.“ Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев.
Откривам разискванията по Законопроекта.
Имате думата за изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансовите инструменти с № 902-01-45, внесен от Министерския съвет.
Гласували 131 народни представители: за 123, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Продължаваме с втора точка от дневния ред за работата ни днес:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА РАБОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРЕЗ ОКТОМВРИ 2019 г.
Ще Ви представя:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за работата на Народното събрание през октомври 2019 г.
Народното събрание на основание чл. 74 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Народното събрание не провежда пленарни заседания във времето от 16 до 25 октомври 2019 г. включително.
2. В периода по т. 1 се провеждат заседания на парламентарните комисии.
3. В периода по т. 1 на народните представители се признават транспортни разходи, извършени само по повод участие в заседанията на парламентарните комисии.“
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване представения Ви Проект за решение.
Гласували 132 народни представители: за 99, против 29, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Вносител е Министерският съвет. Приет е на първо гласуване през месец юли 2019 г.
Процедура – заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя лично предложение, като предлагам Народното събрание да вземе решение за отлагане на тази точка от дневния ред за следващата работна седмица. Мотивите ми са следните: първо, Законът за публичните предприятия е нов. Разгледан е само в три постоянни комисии и засяга широк обхват от обществено икономическите отношения.
Второ, със Закона се създава нов правен субект – публично предприятие, предоставящо обществена услуга, като не е изрично упоменато преобразуване и прекратяване на този вид правен субект.
Трето, считам, че е необходимо повече време за запознаване на народните представители с предложения законопроект и Доклада на водещата Комисия за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Обратно мнение, обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 134 народни представители: за 47, против 61, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Госпожо Савеклиева, моля, представете Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, първо, правя процедура на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата от Министерството на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката; от Министерството на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, и Галин Желев – началник на отдел към дирекция „Държавни помощи и реален сектор“; от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Петя Александрова – изпълнителен директор, и Михаил Владов – председател на Надзорния съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата.
Гласували 126 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Доклад относно Законопроект за публичните предприятия, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2019 г., приет на първо гласуване на 3 юли 2019 г.
„Закон за публичните предприятия“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
„Глава първа – Общи положения“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за наименованието на Закона, текста на вносителя за наименованието на глава първа и текста на вносителя за чл. 1.
Гласували 112 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По чл. 2 има предложение от Десислав Чуколов и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Господин Председател, позволете ми да направя редакция на ал. 2 в чл. 2.
Във връзка с подготовката на Проектозакона и след дискусия с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие предлагам в чл. 2, новата ал. 2 да се измени така:
„(2) Изискванията на този закон не се прилагат за Българската банка за развитие.“
Мотивите за предложението са най-вече с оглед по-голямата яснота и недопускане на разширително тълкуване на разпоредбата. По този начин ясно се казва, че единственото изключение от обхвата на Закона е Българската банка за развитие като национална банка, подпомагаща икономическото развитие на страната, като не се създават предпоставки за разширяване на изключенията от обхвата на Закона в противоречие с неговите цели. Още повече че Българската банка за развитие като национална банка е под надзора на Българската национална банка и съответно банков надзор. Там изборът на управители е регламентиран много точно и ясно, и в Закона за кредитните институции.
Тук трябва да кажа, че предложението е съгласувано и с Министерството на икономиката, и с Министерството на финансите. Те са за тази промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Как ще звучи текстът на целия чл. 2?
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:
„Чл. 2. (1) Публични предприятия са:
1. търговските дружества с над 50 на сто държавно/общинско участие в капитала или в които държавата/общината по друг начин упражнява доминиращо влияние;
2. дъщерните дружества на търговските дружества по т. 1 и предприятията по т. 3, ако чрез тях държавата/общината контролира повече от 50 на сто от дяловете/акциите с право на глас или по друг начин упражнява доминиращо влияние;
3. държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
(2) Изискванията на този закон не се прилагат за Българската банка за развитие.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата за изказвания.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители! По принцип ние подкрепяме голяма част от текстовете, които са предложени в този закон, по простата причина, че БСП от дълги години настоява за създаването на такъв закон, който да има ясни принципи и правила на управление на държавните общински предприятия, съответно с 50% държавна и общинска собственост.
Дълги години БСП предлага такъв закон, но той не беше възприеман от управляващото мнозинство от ГЕРБ. Сега под натиска на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие все пак законът беше вкаран на вниманието на Народното събрание. Въпреки това обаче ние не подкрепяме откровено лобистките текстове. Един от тези текстове е точно този в ал. 2.
В своето изказване исках да направя пояснение за какво точно става въпрос, но докладчикът го каза – Българската банка за развитие да бъде изведена от обхвата на този закон. Това за нас е неправилно, да не кажа – недопустимо, защото Българската банка за развитие е банка, създадена, за да подпомага малкия и средния бизнес, а тя не изпълнява функциите, за които е създадена.
Преди две години принципал на банката беше Министерството на финансите. Тогава кредитополучатели от тази банка бяха четири пет човека, които са добре познати и в тази зала, които са добре познати и на българското общество.
Тогава, преди две години, ние подкрепихме предложението принципал на Банката да стане Министерството на икономиката, защото вярваме, че то се занимава с инвестициите, с инвеститорите и банката по-добре би изпълнявала функциите, за които е създадена, а именно да подпомага работата на малките и средните предприятия, на малкия, и средния бизнес в България.
Уви, това продължава да не се случва. Уви, Банката продължава да е източник на свежи средства на тези четири-пет човека, които се явяват собственици и на Банката, и на държавата. Както казах, тези пет човека Вие много добре ги познавате, както ги познава и цялото българско общество.
Когато беше назначен новият Управителен съвет на Българската банка за развитие, те бяха на изслушване в Комисията по икономическа политика и туризъм. Тогава на новия изпълнителен директор зададох следния въпрос: като ново ръководство имате ли идея да сложите таван на кредитите, които отпускате? Защото нали Банката е предназначена за малкия и средния бизнес! Дадох примерна цифра – 1 млн. лв.
Той ми отговори следното: „Българската банка за развитие не е фирма за бързи кредити“, макар че 1 млн. лв. е една доста сериозна сума за размерите и мащабите на българския бизнес и би подпомогнала доста сериозно малки предприемачи. Уви, това не се случи и продължава да не се случва. Поради тази причина ние сме против текста на ал. 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Проданов.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване редакционните поправки, които предложи госпожа Савеклиева.
Гласували 117 народни представители: за 89, против 23, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага, за текста на чл. 2 с гласуваните вече редакционни поправки.
Гласували 107 народни представители: за 81, против 18, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за чл. 3 и чл. 4.
Гласували 110 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Глава втора – Принципи на упражняване на държавната собственост върху публични предприятия“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава втора.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване три текста: първият е текстът на вносителя за наименованието на глава втора; и текстът на вносителя за чл. 5 и чл. 6.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По чл. 7 има предложение от Петър Кънев и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. (1) На публичните предприятия може да бъдат възлагани задължения за извършване на обществена услуга или за изпълнение на цели на публичната политика от органите, упражняващи правата на държавата/общината, в рамките на техните компетенции или по ред, определен със закон.
(2) Задълженията по ал. 1 се конкретизират чрез посочване на задълженото публично предприятие, съдържанието на задължението, срока и условията, при които то следва да бъде изпълнено, както и други условия, ако има такива. Информацията се публикува на интернет страницата на Агенцията за публичните предприятия и контрол.
(3) Разходите на публичните предприятия, в изпълнение на задължения по ал. 1, се финансират от държавния/общинския бюджет или по ред, определен със закон, и се оповестяват в годишния финансов отчет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложената от Комисията редакция на чл. 7
Гласували 106 народни представители: за 104, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 8 и чл. 9.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По чл. 10 има предложение от Петър Кънев и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
„Чл. 10. (1) Министерският съвет одобрява политика за участието на държавата в публичните предприятия. Политиката съдържа обосновка на причините държавата да притежава участие в публичните предприятия и целите, които си поставя това участие, ролята на държавата в ръководенето на публичните предприятия, изпълнението на политиката, както и ролята и отговорностите на министрите, упражняващи правата на държавата и другите държавни организации, участващи в изпълнението.
(2) Политиката за участието на държавата в публичните предприятия се разработва от Агенцията за публичните предприятия и контрол в сътрудничество с органите, упражняващи правата на държавата в предприятията и другите държавни организации, участващи в нейното осъществяване.
(3) Политиката за участието на държавата в публичните предприятия се актуализира при необходимост, но най-малко на всеки 4 години, въз основа на предложения, представени от Агенцията за публичните предприятия и контрол.
(4) Политиката за участието на държавата в публичните предприятия се публикува на интернет страниците на Министерския съвет и на Агенцията за публичните предприятия и контрол.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложената от Комисията редакция на чл. 10.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Глава трета – Координиране на участието на държавата в публичните предприятия“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
„Чл. 11. (1) Агенцията за публичните предприятия и контрол изпълнява функциите на звено, което осъществява координацията на държавната политика по отношение на публичните предприятия, наблюдава и докладва на Министерския съвет за нейното изпълнение.
(2) Изпълнителният директор на Агенцията за публичните предприятия и контрол се отчита пред Министерския съвет и работи под надзора на министър-председателя или на определен от него заместник министър-председател.
(3) За членове на изпълнителния съвет на Агенцията за публичните предприятия и контрол се назначават лица с висше образование – магистър, с минимум 10 години професионален опит в областта на финансите, държавното управление и/или реалния сектор на икономиката, от които най-малко три години на ръководна длъжност.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на глава трета и предложената от Комисията редакция на чл. 11.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По чл. 12 има предложение от Петър Кънев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1. Предложението по т. 2 и 3 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
„Чл. 12. Агенцията за публичните предприятия и контрол осъществява функциите по чл. 11, ал. 1, като:
1. разработва политиката за участието на държавата в
публичните предприятия;
2. извършва мониторинг на изпълнението на политиката за участието на държавата в публичните предприятия и изготвя актуализация на политиката;
3. подпомага органите, упражняващи правата на държавата при определяне на общите стратегически цели на предприятията и ключовите показатели за изпълнение на финансови и нефинансови цели в бизнес програмите на предприятията;
4. извършва мониторинг на дейността на публичните
предприятия и изготвя обобщен доклад за предходната година във
формат и обхват, определени в закона;
5. осъществява сътрудничество с други държавни
администрации, неправителствени и международни институции по
въпроси, свързани с ръководенето на публичните предприятия;
6. публикува актуална информация и отчети за дейността на публичните предприятия, включително финансова и нефинансова информация за предприятията;
7. извършва мониторинг на конкурсните процедурите за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол;
8. извършва оценка на изпълнението на одобрените бизнес
програми на публичните предприятия и прави предложения за
подобряване на тяхното управление;
9. при делегиране от Министерския съвет упражнява правата на държавата в публични предприятия;
10. при поискване оказва съдействие на общините по отношение на ръководенето на общинските публични предприятия;
11. изготвя оценка и анализ на одобрените бизнес програми на публичните предприятия и на тяхното изпълнение, както и препоръки по отношение на рисковете и ефектите върху публичните финанси, включително за потенциалните ефекти и рискове върху показателите за консолидирания дълг и дефицит/излишък на сектор „Държавно управление“;
12. дава указания по прилагането на закона.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложената от Комисията редакция на чл. 12.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Глава четвърта – Правомощия на държавата в публичните предприятия“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четвърта.
По чл. 13 има предложение от Петър Кънев и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
„Чл. 13. Министерският съвет упражнява правата на държавата в публичните предприятия. Министерският съвет може да делегира тези права на министрите съобразно отрасловата им компетентност и/или на Агенцията за публичните предприятия и контрол.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване два текста: първият е наименованието на Закона по вносител; вторият е предложената от Комисията редакция на чл. 13.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
„Чл. 14. Министерският съвет:
1. одобрява политика за участието на държавата в публичните предприятия, както и нейната актуализация въз основа на предложенията на Агенцията за публичните предприятия и контрол;
2. създава нови търговски дружества с държавно участие;
3. одобрява общата дивидентна политика.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване три текста: предложената от Комисията редакция за текста на чл. 14; текстът на вносителя за чл. 15 и чл. 16, подкрепени от Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
„Чл. 17. (1) Органът, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала или съдружник/акционер, със съдействието на Агенцията за публичните предприятия и контрол определя общите стратегически цели и оценява резултатите от дейността на предприятието и ръководните му органи.
(2) Органът, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала, съответно общото събрание, одобрява бизнес програмите и включените в тях ключови показатели за изпълнение на финансови и нефинансови цели, приети от надзорния съвет, съответно от съвета на директорите, със съдействието на Агенцията за публичните предприятия и контрол.
(3) Агенцията за публичните предприятия и контрол извършва оценка на изпълнението на одобрените бизнес програми на публичните предприятия. Резултатът от оценката се предоставя на органа, упражняващ правата на държавата, заедно с предложения за подобряване на управлението на публичното предприятие.
(4) Редът за сключване на договори за възлагане на контрола с членовете на надзорния съвет, когато това е приложимо, и на договори за възлагане на управлението с членовете на съвета на директорите се урежда с правилника за прилагане на закона.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване три текста: предложената от Комисията редакция на чл. 17; текста на вносителя за чл. 18 и чл. 19, подкрепени от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Глава пета – Изисквания към органите на управление и контрол и номиниране на кандидати“.
Предложение от Петър Кънев и група народни представители:
„Наименованието на Глава пета се изменя така: „Изисквания към органите за управление и контрол“.“
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на глава пета: „Изисквания към органите за управление и контрол“.
По чл. 20 има предложение от Петър Кънев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
„Чл. 20. (1) Управител или член на колективен орган за управление и контрол на публично предприятие може да бъде български гражданин или гражданин на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, който:
1. има завършено висше образование;
2. има най-малко 5 години професионален опит;
3. не е поставен под запрещение;
4. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер;
5. не е лишен от правото да заема съответната длъжност;
6. не е обявен в несъстоятелност като едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, обявено в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
7. не е бил член на управителен или контролен орган на дружество, съответно кооперация, прекратени поради несъстоятелност през последните 2 години преди назначаването, ако са останали неудовлетворени кредитори;
8. не е съпруг/съпруга или лице във фактическо съжителство, роднина по права линия, по съребрена линия – до четвърта степен включително, и по сватовство – до втора степен включително на управител или член на колективен орган за управление и контрол на същото публично предприятие;
9. не заема висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 38, 41 – 45 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, не е член на политически кабинет и секретар на община.
10. не извършва търговски сделки от свое или от чуждо име;
11. не е съдружник в събирателни, в командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност;
12. не е управител или член на изпълнителен или контролен орган на друго публично предприятие;“
Тук има техническа грешка. Не трябва да се взима предвид това „не“ в началото, а точка 13 трябва да бъде:
„13. отговаря на други изисквания, предвидени в устава на дружеството.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, правите редакционна поправка на т. 13.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:
(2) Забраните по ал. 1, т. 10 и 11 се прилагат, когато се извършва дейност, сходна с дейността на дружеството.
(3) Не могат да бъдат управители и изпълнителни членове на съветите на директорите и на управителните съвети лица, които работят по трудов договор или по служебно правоотношение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Първо ще подложа на гласуване предложената редакционна поправка.
Гласували 90 народни представители: за 88, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване два текста: първият е предложената от Комисията редакция на наименованието на глава пета; вторият е предложената от Комисията редакция на чл. 20 с вече гласуваната редакционна поправка.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
По чл. 21 има предложение от народния представител Александър Сабанов.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Петър Кънев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21:
„Чл. 21. (1) Всички членове на органите за управление и контрол се избират и назначават след провеждане на конкурс. Условията и редът за провеждане на конкурса се уреждат в правилника за прилагане на закона.
(2) Членовете на органите за управление и контрол са лица с разнообразна квалификация и професионален опит, съответстващи на спецификата на осъществяваните от съответното публично предприятие дейности, отговарят на определени критерии по отношение на репутация и почтеност и могат да отделят достатъчно време за изпълнение на възложените им задължения.
(3) Всички представители на държавата в органите на управление и контрол на публичните предприятия е необходимо да отговарят на изискванията по ал. 2. Представителят на държавата има същите права, задължения и отговорности като останалите членове на органите на управление и контрол, включително правото да получава възнаграждение и задължението да не разкрива търговски тайни на публичното предприятие.
(4) Съветите на директорите, управителните и надзорните съвети могат да създават специални комитети измежду своите членове, като комитети по възнагражденията или за управление на риска. Комитетите подготвят решения, които се приемат от съответните съвети. Правомощията за вземане на решения не се делегират на комитети. Комитетите се председателстват от независим член на съвета.
(5) Всички съвети изготвят годишни самооценки на своята дейност и ефективност, които се представят на органа, упражняващ правата на държавата и на Агенцията за публичните предприятия и контрол.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Александър Сабанов.
Гласували 82 народни представители: за 21, против 16, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложена от Комисията редакция на чл. 21.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По чл. 22 има предложение от Петър Кънев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
„Чл. 22. (1) В съветите на директорите и в надзорните съвети на публичните предприятия независимите членове трябва да са не по-малко от една трета, но не повече от една втора от състава.
(2) Съветите на директорите и надзорните съвети на публичните предприятия, категоризирани като „големи“, се състоят най-малко от петима членове. Председателят на съвет трябва да е независим член.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за чл. 22.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По чл. 23 има предложение от народния представител Петър Кънев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23:
„Чл. 23. (1) Независимите членове трябва да отговарят на изискванията по чл. 20.
(2) Независим член не може да бъде:
1. служител в публичното предприятие;
2. акционер/съдружник в същото публичното предприятие;
3. лице, което лично или чрез свързани лица има търговски отношения с публичното предприятие;
4. едноличен търговец, акционер или съдружник в търговско дружество, което има същия или сходен предмет на дейност като публичното дружество;
5. свързано лице с друг член на управителен или контролен орган на публичното предприятие.
(3) Не са независими членове представителите на държавата в органите на управление и контрол.
(4) Членовете на управителните съвети в акционерните дружества с двустепенна структура са независими от държавата, съответно от общината.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за чл. 23.
Гласували 88 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По чл. 24 има предложение от народния представител Петър Кънев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24:
„Чл. 24. (1) Договорът за управление и контрол на управител или на член на колективен орган за управление и контрол на публично предприятие се прекратява предсрочно при:
1. смърт;
2. подаване на молба за освобождаване;
3. обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
4. осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер;
5. несъвместимост с изискванията по чл. 20 и чл. 23, ал. 2;
6. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения;
7. влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
(2) Освен в случаите по ал. 1, договорът може да се прекрати предсрочно и при освобождаване от длъжност поради неизпълнение на заложените показатели в одобрената бизнес програма.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за чл. 24.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Член 25 – Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 22.
Член 26 – Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 21.
Член 27 – Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на членове 25, 26 и 27, тъй като са отразени на систематичните им места.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Глава шеста – Счетоводство и одит“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава шеста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на глава шеста.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По чл. 28 има предложение от народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 25:
„Чл. 25. Счетоводството на публичните предприятия се извършва в съответствие със Закона за счетоводството. Публичните предприятия съставят финансовите си отчети на базата на Националните счетоводни стандарти или на Международните счетоводни стандарти в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, ние от парламентарната група на „БСП за България“ сме против текста на този чл. 28 – нов чл. 25, защото той предлага следното: публичните предприятия, категоризирани като големи, задължително да прилагат международните счетоводни стандарти. С този текст ги освобождаваме от тази отговорност.
Уважаеми колеги, в Народното събрание всеки ден ратифицираме международни договори, договори с различни международни финансови институции, европейски нормативи, директиви и регламенти, цитираме международни агенции за това как се развива българската икономика, как се развива държавата по принцип. В същото време с текстовете на този закон освобождаваме държавните предприятия, категоризирани като големи, да спазват международните счетоводни стандарти. Поради тази причина ние сме против това предложение и няма да го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Проданов.
Реплики? Няма.
Изказвания?
Госпожо Стоянова, заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, искам да защитя този текст и да Ви обясня за какво става дума, включително и на Вас, колеги отляво. Ние никого от нищо не освобождаваме с промяната на този текст, а казваме, че се спазва българският Закон за счетоводството. Българският Закон за счетоводството е всъщност основният, специалният закон, който е уредил кои предприятия по какъв начин и кои стандарти следва да прилагат. Чрез този закон е ясно, че българските предприятия могат по желание да прилагат националните стандарти или международните стандарти, като задължение за прилагане на международните стандарти имат: предприятията, които са листвани на борсата; предприятията, които вземат международни кредити; банките; финансовите предприятия; застрахователните компании. Ясно са изброени тези предприятия, които задължително трябва да прилагат международните стандарти. Искам да кажа, че повечето европейски държави също прилагат режим и на национални, и на международни стандарти, по начина по който това е уредено и в българския Закон за счетоводството.
От друга страна, искам да кажа, че националните стандарти до голяма степен отговарят на международните стандарти. Нещо повече, в момента – до края на годината, ще има одобрени нови национални стандарти, които ще бъдат изцяло съобразени и с промените, които междувременно са настъпили в международните стандарти, но те са много по-ясни, много по-точни и много по адаптирани към българската действителност. Колкото и да Ви звучи неприятно, но международните счетоводни стандарти са изключително общи, дават изключително голяма свобода на това конкретното предприятие по един или друг начин да оценява – разликата основно е при оценката на активите, и много по-голяма е възможността да се правят манипулации при тази оценка. Неслучайно надзорните органи на банки, на застрахователни компании – в лицето на КФН, на пенсионните дружества, на компаниите, листвани на борсата, специално проверяват начина, по който се оценяват активите, защото там е основната разлика между международните счетоводни стандарти. Така че, препращайки тези публични предприятия с над 50% държавно участие да водят своето счетоводство съгласно българския Закон, ние не освобождаваме никого, а точно обратното – правим равнопоставеност между всички видове предприятия, които следва да се подчиняват на специалния български Закон за счетоводството, и това за мен е по-правилната позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 28, който става чл. 25 по Доклада на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 72, против 19, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29, който става чл. 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30, който става чл. 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 29, който става чл. 26, и текста на вносителя за чл. 30, който става чл. 27.
Гласували 98 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 3.
Предложенията са приети. (Реплика от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Процедура?
Отрицателен вот – заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласувах отрицателно по последните три члена, които приехме, и искам да Ви кажа защо. В тях спрямо публичните предприятия няма нито едно специфично изискване, което да се различава от общите закони в страната или просто приехме три безсмислени текста, които по своята същност казват, че публичните предприятия изпълняват Закона за счетоводството, те се водят по националния и по международните стандарти, също така изпълняват Закона за одита. Какво ново казахме с този закон? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Недялков.
Има ли друг отрицателен вот? Няма.
Продължаваме с текстовете – госпожо Савеклиева!
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Глава седма – Публично оповестяване“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава седма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31, който става чл. 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на глава седма, както и текста на вносителя за чл. 31, който става чл. 28.
Гласували 94 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32, който става чл. 29:
„Чл. 29. (1) Публичните предприятия изготвят тримесечни и годишни финансови отчети, анализи и доклади и ги предоставят на органа, упражняващ правата на държавата и на Агенцията за публичните предприятия и контрол, по ред, формат, съдържание и срокове, определени в правилника за прилагане на закона. Към публичните предприятия, категоризирани като „големи“, се прилагат завишени изисквания за разкриване на информация.
(2) Агенцията за публичните предприятия и контрол публикува получената по ал. 1 информация на своята интернет страница.
(3) Финансовите отчети съдържат най-малко счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за собствения капитал, отчет за паричните потоци и приложенията към тях, изготвени в съответствие със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, придружени с анализ на дейността.
(4) Нефинансовата информация включва най-малко елементите от нефинансовата декларация по чл. 48 от Закона за счетоводството, както и отчети за оценка на риска, човешките ресурси и трудовите отношения, устойчивостта, въздействието върху околната среда, сделките между свързани лица и отчет за членовете на управителните и контролните органи, включително отчет за тяхното възнаграждение, отчет за изпълнението на възложените задължения за извършване на обществени услуги и на целите на публичната политика.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за чл. 32, който става чл. 29.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33, който става чл. 30:
„Чл. 30. Агенцията за публичните предприятия и контрол отговаря за изготвянето на годишен обобщен доклад за държавните публични предприятия. Обобщеният доклад прави преглед на резултатите от дейността на предприятията, както и анализ на дейността на предприятията по сектори и на всички публични предприятия, категоризирани като „големи“. В обобщения доклад се прави и оценка на спазването от публичните предприятия на приложимите стандарти за корпоративно управление и оповестяване. Обобщеният доклад съдържа и информация относно изпълнението на държавната политика по отношение на публичните предприятия.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма желание за изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя в редакцията на Комисията за чл. 33, който става чл. 30.
Гласували 92 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 31:
„Чл. 31. (1) Агенцията за публичните предприятия и контрол ежегодно представя обобщения доклад за съответната година за одобрение от Министерския съвет в срок до 31 октомври на следващата година. Министерският съвет представя пред Народното събрание обобщения доклад в едномесечен срок от одобряването му.
(2) Агенцията за публичните предприятия и контрол публикува обобщения доклад на интернет страницата си и го издава на хартиен носител.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, госпожо Савеклиева.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя в редакция на Комисията за чл. 34, който става чл. 31.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Допълнителна разпоредба“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Гласували 89 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Бизнес програма“ е документ за планиране на дейността на публичното предприятие за период най-малко три години, съдържащ и ключови показатели за изпълнение на заложените финансови и нефинансови цели.
2. „Доминиращо влияние“ се предполага в случаите, в които държавата пряко или непряко притежава повече от 50 на сто от записания капитал на предприятието, контролира мнозинството от гласовете, свързани с акциите/дяловете, емитирани от предприятието, или може да назначи повече от половината от членовете на управителния или надзорния орган на предприятието.
3. „Максимална стойност за обществото“ означава постигането на добавена стойност за гражданите посредством осигуряване на дългосрочна стойност на инвестициите и приходи за държавния бюджет от търговската дейност на публичните дружества или чрез най-ефективно разпределение на ресурсите при извършване на обществени услуги или изпълнение на цели на публичната политика.
4. „Нефинансови цели“ са цели на публичното предприятие, които произтичат от общата стратегическа цел, определена за публичното предприятие, и от нормативни актове и документи за планиране на политиката и са свързани с осъществяване на функциите, определени за публичното предприятие.
5. „Обществени услуги“ са образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности.
6. „Общи стратегически цели“ са цели, които държавата/общината желае да постигне чрез участие в публичното предприятие и които произтичат от нормативни актове и документи за планиране на политиката.
7. „Орган, упражняващ правата на държавата“ е:
а) административен орган, който по закон или съгласно разпореждане на Министерския съвет упражнява правата на държавата в капитала на публично предприятие по чл. 2, т, 1 и 3;
б) публично предприятие по чл. 2, т. 2, когато упражнява правата на собственост в друго публично предприятие.
8. „Пазарни дефекти“ са случаите, в които разпределението на стоки и услуги на свободния пазар е неефективно и неефикасно.
9. „Представители на държавата в органите на управление и контрол на публичните предприятия“ са държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, които са избрани или определени в органите за управление и контрол.
10. „Стандарти за добро корпоративно управление“ са стандартите, включени в Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за корпоративно управление на публичните предприятия.
11. „Финансови цели“ са цели на публичното предприятие, свързани с финансовата му дейност (включително рентабилност, структура на капитала, оборот, печалба и дивиденти).
12. „Цели на публичната политика“ са тези, които облагодетелстват широката общественост в рамките на специфичната компетентност на публичните предприятия, различни от постигането на максимални печалби и стойност за акционерите, например предоставянето на обществени услуги – пощенски, транспортни, както и други специални задължения поети в обществен интерес.
13. „Членове на органи за управление и контрол“ са членовете на надзорните съвети и управителните съвети в акционерните дружества с двустепенна структура, членовете на съветите на директорите в акционерните дружества с едностепенна структура, управителите и контрольорите в дружествата с ограничена отговорност и членовете на управителните съвети и изпълнителните директори в държавните предприятия, образувани със закон.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя в редакцията на Комисията за § 1.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:
„§ 2. (1) Не може да се създават държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, ако се предвижда те да извършват предимно стопанска дейност, която може да се осъществява от частен оператор с цел печалба.
(2) Министерският съвет възлага на Агенцията за публичните предприятия и контрол изготвянето на анализ на създадените със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон държавни предприятия за изясняване на характера на осъществяваната от тях дейност – предимно търговска или предимно публични функции и политики. Анализът се представя на Министерския съвет в срок до 12 месеца от влизането в сила на закона. Въз основа на анализа Министерският съвет в срок до три години приема програма за преобразуване.
(3) Държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които осъществяват предимно търговска дейност, се преобразуват в еднолични търговски дружества по реда на част втора, дял трети, глава шестнадесета, раздел III на Търговския закон.
(4) Държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които осъществяват предимно публични функции и политики, се реорганизират в административни структури при спазване на действащата нормативна уредба или се включват в консолидираната фискална програма съгласно чл. 13, ал. 4 или чл. 171 от Закона за публичните финанси.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, от групата на БСП сме против текстовете на § 2. За нас те ще доведат до ускорено ликвидиране на държавните предприятия.
Първо, каква е разликата между държавното предприятие и търговското дружество? Търговското дружество оперира на свободния пазар, реализира печалба и съществува.
Държавното предприятие е организация, създадена с цел да работи в обществена полза, да работи и да изразходва пари от бюджета на държавата или на общината, и да извършва услуги, които са в полза на обществото.
В тази връзка в текста на ал. 1: „Не може да се създават държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, ако се предвижда те да извършват предимно стопанска дейност, която може да се осъществява от частен оператор с цел печалба“, първо, какво значи стопанска дейност?
Правенето, асфалтирането на пътища стопанска дейност ли е? Да, стопанска дейност е. Може да я осъществява частна фирма с пари, спечелени от обществена поръчка, от бюджета и да реализира печалба.
Държавното предприятие, каквото е „Автомагистрали“, на което Вие миналата година, управляващите, преведохте по сметките милиард 350 милиона, може да изразходва тези пари без печалба, като строи пътища и магистрали.
Така че, първо, какво значи стопанска дейност, къде е уточнено и как се определя това?
Второ, за тригодишен срок всичките тези държавни предприятия, които съществуват до момента и работят, след доклад на Агенцията по приватизацията ще бъдат преместени и реорганизирани в административни структури към разните министерства и агенции, което е потвърждение на това, че за няколко години всички тези държавни предприятия ще бъдат унищожени. Затова ние сме против текстовете и няма да подкрепим § 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, господин Проданов.
Разбрахме Вашите тези.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Заповядайте, заместник-министър Борисов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! „Автомагистрали“ АД е търговско дружество и не е държавно предприятие. Това не беше най-добрият пример, който използваме.
По отношение на държавните предприятия, което предвижда Законопроектът – една част от тях, които наистина имат публични функции, в бъдеще, след анализа, който е предвиден в Законопроекта, ще бъдат реорганизирани и ще станат изпълнителни или държавни агенции.
Примери с такива държавни предприятия: например новосъздадено такова е Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. Ако след анализа се окаже, то просто ще се превърне в агенция. Подобни държавни предприятия, за които се сещам в момента, е Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“.
Тези, които осъществяват стопанска дейност и могат да се самоиздържат, ще бъдат преобразувани в търговски дружества, каквито са всички действащи на пазара. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Има ли други изказвания, уважаеми народни представители? Няма.
Гласуваме текста на вносителя в редакцията на Комисията за § 2.
Гласували 92 народни представители: за 79, против 11, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на закона, Министерският съвет приема устройствен правилник на Агенцията за публичните предприятия и контрол.
(2) В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема правилник за неговото прилагане.
(3) В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет привежда в съответствие с него подзаконовите нормативни актове.
(4) В едногодишен срок от влизането в сила на закона съставите на органите за управление и контрол на публичните предприятия се привеждат в съответствие с изискванията му.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя в редакция на Комисията по Доклада на Комисията за § 3.
Гласували 90 народни представители: за 83, против 3, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. Агенцията за публичните предприятия и контрол дава указания по прилагането на закона.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 4 в редакция на Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 83, против 2, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По § 5 има предложение от Десислав Чуколов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция § 5:
„§ 5. (1) Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол се преименува на Агенция за публичните предприятия и контрол.
(2) Дейността, бюджетът, активите, пасивите, архивът и другите права и задължения на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол преминават към Агенцията за публичните предприятия и контрол. Висящите дела към датата на влизането на закона в сила се продължават от Агенцията за публичните предприятия и контрол до тяхното приключване във всички инстанции.
(3) Трудовите и служебните правоотношения на ръководителите и служителите в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол се уреждат при условията на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител.
(4) Извън случаите по ал. 3 служебните и трудовите правоотношения на служителите от администрацията по ал. 1, чиито функции не преминават към Агенцията за публичните предприятия и контрол, се уреждат от изпълнителния директор на Агенцията за публичните предприятия и контрол при условията и по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, съответно при условията и по реда на чл. 106, ал. 1, т. 2 или чл. 106, ал. 1, т. 5 и 6 от Закона за държавния служител.
(5) Агенцията за публичните предприятия и контрол встъпва в правата и задълженията на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по сключените от нея договори, включително по оперативни програми, финансирани със средства от Европейския съюз.
(6) Надзорният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол продължава да упражнява правомощията си като Надзорен съвет на Агенцията за публичните предприятия и контрол от датата на влизането в сила на закона.
(7) Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол продължава да упражнява правомощията си като Изпълнителен съвет на Агенцията за публичните предприятия и контрол от датата на влизането в сила на закона.
(8) В случай че член на изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 3, правомощията му се прекратяват от датата на влизането в сила на закона. Членовете на изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, които отговарят на изискванията по чл. 11, ал. 3, продължават да упражняват правомощията си като членове на изпълнителния съвет на Агенцията за публичните предприятия и контрол.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване на текста на вносителя в редакцията на Комисията за § 5, който току-що беше представен от госпожа Савеклиева.
Гласували 90 народни представители: за 86, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По § 6 има предложение от Десислав Чуколов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Валентина Найденова:
„В § 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1, в чл. 1 на предложената нова ал. 5, след думите „по чл. 3а“ се поставя запетая и се добавя следният текст: „с изключение на включените в списък – приложение № 1, по чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол“.
2. В т. 2 на чл. 3, ал. 3, точка „бб“ отпада.
3. В т. 14:
а) буква „в“ отпада.
б) буква „г“ отпада.
4. Точка 15 отпада.
5. Точки 16 и 17 стават съответно точки 15 и 16.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Сабанов:
„В §6:
1. Създава се т. 8а:
„8а. В чл. 22в, ал. 1 придобива следната редакция:
(1) Надзорният съвет се състои от 7 членове, които се избират и освобождават от Народното събрание. Всяка парламентарна група, както и призната представителна организация на работниците и служителите на национално равнище по чл. 34 от КТ може да предложи до три лица за членове на надзорния съвет, които имат завършено висше образование отговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 3 от Закона за публичните предприятия. Най-малко един от членовете на Надзорния съвет следва да бъде лице, предложено от призната представителна организация на работниците и служителите на национално равнище по чл. 34 от КТ.“
2. Точка 10 отпада.
3. Точка 11 отпада.
4. Създава се нова т. 11а, с която в чл. 22д, ал. 1 се създава нова т. 8:
„8. одобрява предложенията за назначаване и освобождаване на независимите членове в надзорните съвети и съветите на директорите на публичните предприятия, както и води публичен регистър на независимите членове.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1 се създава ал. 5:
„(5) Продажбата на обособени части по ал. 2, т. 3 и 4 може да се извършва чрез електронната платформа по чл. 3а.“
2. В чл. 3, ал. 4 се изменя така:
„(4) В случаите на новообразувано дружество с държавно участие решение за приватизация се приема от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. В случаите на новообразувано дружество с общинско участие решение за приватизация се приема от общинския съвет.“
3. В чл. 4, ал. 2 думите „търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала в други търговски дружества“ се заменят с „търговски дружества, чийто капитал е собственост на други търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала“.
4. В чл. 5, ал, 2, след думата „представителство“ се добавя „или на дейности, свързани с функциите ѝ по Закона за публичните предприятия“.
5. В чл. 11 ал. 2 се отменя.
6. Заглавието на глава трета „а“ се изменя така: „Агенция за публичните предприятия и контрол“.
7. Член 22а се изменя така:
„Чл. 22а. (1) С този закон се определят функциите на Агенцията за публичните предприятия и контрол, наричана „Агенцията“.
(2) Агенцията за публичните предприятия и контрол е администрация към Министерския съвет за осъществяване на приватизация и следприватизационен контрол в случаите, предвидени в този закон, и за осъществяване координацията на държавната политика по отношение на публичните предприятия съгласно Закона за публичните предприятия. Агенцията за публичните предприятия и контрол извършва дейности по чл. 42 от Закона за концесиите.
(3) Агенцията за публичните предприятия и контрол е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(4) Органи за управление на Агенцията за публичните предприятия и контрол са:
1. надзорен съвет;
2. изпълнителен съвет.“
8. Член 22б се изменя така:
„Чл. 22б. (1) Агенцията организира и осъществява процеса на приватизация, осъществява следприватизационен контрол по договори за приватизация, сключени от оправомощени държавни органи в случаите, предвидени в този закон, извършва дейности по чл. 42 от Закона за концесиите и осъществява координацията на държавната политика по отношение на публичните предприятия съгласно Закона за публичните предприятия.
(2) При осъществяване на функциите си по ал. 1 Агенцията:
1. събира необходимата информация за всички подлежащи на приватизация обекти от нейната компетентност;
2. извършва маркетинг;
3. възлага на трети лица извършването на дейности съгласно чл. 5;
4. подготвя и сключва сделките за приватизация;
5. осъществява действия по предявяване и събиране на предвидените в договорите за приватизация неустойки, лихви, обезщетения, предявяване на банкови гаранции, претендиране на суми по доверителни сметки и други действия в случаите на неизпълнение; може да предприема действия за разваляне на приватизационните договори, когато са налице основанията за това;
6. контролира и приема всички плащания по приватизационни договори, включително сключени по реда на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия;
7. извършва проверки относно изпълнението на поетите с приватизационни договори задължения в приватизираните обекти и изисква информация в случаите на постъпили сигнали за неизпълнение на приватизационните договори;
8. дава разрешение, съгласие и одобрение от името на продавача в случаите, когато това е предвидено в приватизационни договори;
9. издава удостоверения за извършените плащания и при поискване за изпълнение на други поети с приватизационните договори задължения;
10. сключва спогодби или споразумения за разсрочване на поети с приватизационните договори задължения в случаите, предвидени в този закон;
11. може да предявява искове за реално изпълнение на неизпълнени парични или имащи парично изражение задължения, поети с приватизационните договори, за които в приватизационните договори не са предвидени неустойки или обезщетения в случай на неизпълнението им;
12. може да предявява искове, свързани със или произтичащи от сключени приватизационни договори или от сключени спогодби, или споразумение по т. 10 във връзка с чл. 22б1, ал. 1 – 4, или от договори за доверителни сметки, банкови гаранции или други документи по сделките, както и може да бъде ответник по такива искове пред съд или арбитраж;
13. в случаите, предвидени в Закона за концесиите, Агенцията извършва независим контрол на изпълнението на определени концесионни договори и извършва действия по възлагане на държавна концесия и по изпълнението и прекратяването на концесионния договор за тази концесия;
14. разработва политиката за участието на държавата в публичните предприятия;
15. извършва мониторинг на изпълнението на политиката за участието на държавата в публичните предприятия и изготвя нейната актуализация;
16. извършва мониторинг на конкурсните процедури за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол;
17. извършва мониторинг на дейността на публичните предприятия и изготвя обобщен доклад за предходната година във формат и обхват, определени в Закона за публичните предприятия;
18. подпомага отрасловите министри при определяне на общите стратегически цели на предприятията и ключовите показатели за изпълнение на финансови и нефинансови цели в бизнес програмите на предприятията;
19. осъществява сътрудничество с други държавни администрации, неправителствени и международни институции по въпроси, свързани с ръководенето на публичните предприятия;
20. публикува актуална информация и отчети за дейността на публичните предприятия, включително финансова и нефинансова информация за предприятията;
21. извършва оценка на изпълнението на одобрените бизнес програми на публичните предприятия и прави предложения за подобряване на тяхното управление;
22. при делегиране от Министерския съвет упражнява правата на държавата в публични предприятия;
23. изготвя оценка и анализ на одобрените бизнес програми на публичните предприятия и на тяхното изпълнение, както и препоръки по отношение на рисковете и ефектите върху публичните финанси, включително за потенциалните ефекти и рискове върху показателите за консолидирания дълг и дефицит/излишък на сектор „Държавно управление“;
24. при поискване оказва съдействие на общините по отношение на ръководенето на общинските публични предприятия.
(3) Агенцията осъществява правомощията си по следприватизационен контрол и в случаите на сключени приватизационни сделки по реда на чл. 32, ал. 1, т. 5, когато купувачът освен заплащането на покупната цена е поел допълнителни задължения.
(4) Когато в приватизационен договор не е предвиден срок за упражняване на правомощието по чл. 22б, ал. 2, т. 8, Агенцията упражнява това правомощие до пълното и окончателно изпълнение на всички задължения, предвидени в договора.“
9. Създава се чл. 22б1:
„Чл. 22б1. (1) По искане на купувачите по договори за приватизация на дружества, за които не е открито производство по несъстоятелност или които не са в производство по ликвидация и спрямо които Агенцията има вземания за неустойки и/или вземания за цена, присъдени с влязло в сила съдебно решение, или за които е издаден изпълнителен лист, Агенцията може да сключи с тях спогодба или споразумение за разсрочване на вземането при наличие или представяне на обезпечение, което покрива размера на вземането и дължимите лихви за периода на разсрочването. Спогодба или споразумение може да се сключи и за неустойки, начислени от и предявени на купувачите за доброволно плащане, заедно с дължимите лихви.
(2) Периодът на разсрочване по ал. 1 може да е до 5 години, считано от датата на подписването на спогодбата или споразумението, като при подписването на спогодбата или споразумението купувачът трябва да е заплатил не по-малко от 5 на сто от задължението.
(3) При сключване на спогодба или споразумение по ал. 1 се съставя погасителен план, определящ размера на вноските в рамките на периода на разсрочване и падежите на вноските. При изпадане в забава от страна на купувача за заплащане на три вноски, съответно на която и да е от последните три вноски, на определените им падежи в погасителния план цялото задължение става незабавно изискуемо.
(4) От деня на сключването на спогодбата или споразумението по ал. 1 образуваните изпълнителни дела за събиране на вземанията – предмет на спогодбата или споразумението, се спират, като делата се възобновяват по искане на Агенцията при изпадане в забава от страна на купувача за заплащане на три вноски, съответно на която и да е от последните три вноски, на определените им падежи в погасителния план. Периодът, през който изпълнителното производство е спряно, не се отчита с оглед прилагането на чл. 433, ал. 1, т. 8 от Гражданския процесуален кодекс.“
10. В чл. 22г ал. 4 се отменя.
11. В чл. 22д, ал. 1 т. 7 се отменя.
12. Членове 23 и 24 се отменят.
13. В чл. 25 ал. 1 се отменя.
14. В чл. 28, ал. 10 накрая се добавя „като продажбата им може да се извършва чрез електронната платформа по чл. 3а, ал. 1“;
15. В чл. 31, ал. 3 текстът „най-малко в два централни
ежедневника“ се заменя с „на интернет страницата на Агенцията за
публичните предприятия и контрол“.
16. В чл. 32, ал. 3 се създава т. 3:
„3. електронен търг.“
17. Член 43 се отменя.
18. Навсякъде думите „Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол“ и „Агенцията за приватизация и
следприватизационен контрол“ се заменят съответно с „Агенция за
публичните предприятия и контрол“ и с „Агенцията за публичните
предприятия и контрол“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева, отдъхнете си.
Има ли изказвания, уважаеми колеги?
Доктор Найденова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!
Считам, че с така предложената нова ал. 5 в чл. 1 се създава практическа възможност за разпродажба на лечебните заведения с повече от 50% държавно участие в капитала по метода на обособени части. Затова считам, че трябва изрично да бъде записано в Закона „с изключение на включените в списък Приложение 1 по чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол“.
В този смисъл са и направените по-надолу от мен предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема доктор Найденова.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Найденова, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 18, против 40, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Александър Сабанов, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 11, против 31, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме текста на вносителя в редакция на Комисията за § 6.
Гласували 85 народни представители: за 66, против 11, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По § 7 има направено предложение от народния представител Десислав Чуколов и група народни представители.
Параграф 7 се изменя така:
„§ 7. В § 6 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр. …) думите „В едногодишен срок от обнародването на този закон“ се заменят с „До 3 ноември 2019 г.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 7 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Десислав Чуколов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 9, против 46, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на текста на вносителя за § 7.
Гласували 86 народни представители: за 75, против 3, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7:
„§ 7. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. ...) чл. 7, ал. 3 накрая се добавя „освен в случаите, предвидени в Закона за
публичните предприятия“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 8, който става § 7.
Гласували 88 народни представители: за 74, против 3, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По § 9 има направено предложение от народния представител Александър Сабанов:
„В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
В чл. 7 от КТ се добавя ново съдържание на ал. 3 и се създава нова ал. 4, както следва:
а) „ (3) Представители на работниците и служителите като
членове на всеки един от органите за управление и контрол в публичните предприятия със списъчен състав над 50 души се определят от националните ръководства на представителните организации на работниците и служителите при спазване изискванията на чл. 22, ал. 1 от ЗПП, както следва:
По предложение на представителните синдикални организации от предприятието след обсъждане с работниците и служителите в съответното предприятие.
По предложение на представителите на браншови/отраслови синдикални организации след обсъждане с работниците и служителите в съответното предприятие, в което няма изградени представителни синдикални организации.
б) „(4) Броят на членовете във всеки един от органите на
управление и контрол на публичните предприятия по ал. 3 със списъчен състав на работниците и служителите до 250 човека е 1 член, а за предприятия с над 250 човека са 2-ма членове“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 8:
„§ 8. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. …) чл. 107а, ал. 2 накрая се добавя „освен в случаите, предвидени в Закона за публичните предприятия“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Александър Сабанов, неподкрепено от членовете на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 15, против 28, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме текста на вносителя в редакция на Комисията за § 9, който става § 8.
Гласували 82 народни представители: за 71, против 2, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 9:
„§ 9. В Закона за сделките с компенсаторни инструменти (обн., ДВ, бр. …) навсякъде думите „Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол“ се заменят с „Агенцията за публичните предприятия и контрол“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 10:
„§ 10. В Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 12а, ал. 2 думите „Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол“ се заменят с „Агенцията за публичните предприятия и контрол“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 11:
„§ 11. В Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн., ДВ, бр. …) в чл. 6, ал. 1, т. 20 думите „Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол“ се заменят с „Агенцията за публичните предприятия и контрол“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 12:
„§ 12. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 44, ал. 1 думите „Агенцията за приватизация и
следприватизационен контрол“ се заменят с „Агенцията за
публичните предприятия и контрол“.
2. В чл. 45а ал. 2 и 3 се отменят.
3. В чл. 57 ал. 1 се отменя.
4. В чл. 78, ал. 2 думите „Агенцията за приватизация и
следприватизационен контрол“ се заменят с „Агенцията за
публичните предприятия и контрол“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 13:
„§ 13. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. …) в чл. 3, ал. 1, т. 13 думите „Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол“ се заменят с „Агенцията за публичните предприятия и контрол“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 14:
„§ 14. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. …) навсякъде думите „Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и нейното съкращение (АПСК) и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол“ и абревиатурата „АПСК“ се заменят с „Агенцията за публичните предприятия и контрол“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме редакциите на Комисията за § 10, който става § 9, за § 11, който става § 10, § 12, който става § 11, § 13, който става § 12, и § 15, който става § 14.
Гласували 92 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 8.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По § 16 има направено предложение от народния представител Десислав Чуколов и група народни представители:
„Параграф 16 се отменя.“
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 16 и предлага да бъде отхвърлен.
По § 7 има предложение от народния представител Десислав Чуколов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 17 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме отхвърлянето на параграфи 16 и 17.
Гласували 92 народни представители, за 78, против 2 и въздържали се 12.
Предложенията са приети.
С това, уважаеми народни представители, приключихме с второто гласуване на Законопроекта за публичните предприятия. (Частични ръкопляскания и възгласи: „Браво!“)
Следва 30-минутна почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, продължаваме работата.
Преди да преминем към осма точка от Програмата за работа, ще Ви предложа да гласуваме текст по § 13 от Законопроекта за публичните предприятия, който е представен на Вашето внимание, но е пропуснат при гласуването – това е редакцията, която Комисията предлага за § 14, който става § 13.
Отново ще обявя – това е редакцията на § 14, който става § 13 от Законопроекта за публичните предприятия, който е представен на Вашето внимание, но при гласуването е изпуснат.
Гласували 70 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.

Ще продължим с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЮТЮНА, ТЮТЮНЕВИТЕ И СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ ИЗДЕЛИЯ.
Имате думата за представяне на Доклада за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните.
Госпожо Белова, моля.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, моля за процедура по допуск в залата на господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на Министерството на икономиката, госпожа Симонета Бонева – началник на отдел „Търговски механизми“ към Министерството на икономиката, и на госпожа Нина Христова – държавен експерт в отдел „Търговски механизми“ към Министерството на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, поканете допуснатите лица в залата.
Моля, продължете с представяне на Доклада.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, № 902-01-43, внесен от Министерския съвет на 19 август 2019 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 19 септември 2019 г., на което обсъди цитирания законопроект.
В заседанието на комисията взеха участие от: Министерството на икономиката – Нина Христова – държавен експерт, и Светослава Малчева – главен експерт в дирекция ,,Външноикономическа политика“; Министерството на земеделието, храните и горите – Петър Кировски – началник отдел в дирекция „Растениевъдство и биологично производство“; Института по тютюна и тютюневите изделия – доцент доктор Мария Къшева – директор, и професор доктор Христо Бозуков.
Присъстваха и представители на Националната асоциация на тютюнопроизводителите – 2010; Българската асоциация на тютюневата индустрия; Българската асоциация на търговците с тютюневи изделия и Асоциацията „Български тютюн“.
Законопроектът беше представен от Нина Христова, която подчерта, че промените целят привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз и намаляване на административната тежест за икономическите оператори в сектора.
В тази връзка, със Законопроекта се предвижда данните и информацията за тютюневите и свързаните с тях изделия да се представят само от производителите и вносителите на съответните изделия, като отпада необходимостта подобна информация да предоставят лицата, които въвеждат на територията на страната такива изделия от друга държава – членка на Европейския съюз. Всички изискуеми данни и информация вече ще се предоставят чрез Общия електронен портал на Европейския съюз. В тази връзка се прецизират правомощията на Института по тютюна и тютюневите изделия, който към момента е отговорен за тяхното съхранение и за осигуряването на достъп до тях на Европейската комисия и на другите държави – членки на Европейския съюз.
Разписана е информацията, която следва да поддържат публичните регистри на новите тютюневи изделия, на изделията за пушене, различни от тютюневите, и на електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене. За вписани в регистрите обстоятелства и данни от заявителите няма да се изисква представяне на доказателства, като съответните органи следва да приемат тяхното удостоверяване с писмено посочване в документа, с който започва производството.
Въвежда се изрична забрана за пускането на пазара на тютюневи изделия и изделия за пушене, различни от тютюневи изделия, за които не са предоставени изискуемите данни, както и за нови тютюневи изделия и за електронни цигари и контейнери за многократно пълнене, за които не е представено уведомление.
Предвидено е от 1 април 2020 г. разрешенията за изкупуване на суров тютюн от безсрочни да станат със срок от четири години.
Лицата, получили разрешение да извършват промишлена обработка на тютюн, както и организациите за научни изследвания и висшите училища, осъществяващи дейност в областта на тютюна и тютюневите изделия, ще имат право да разполагат с лабораторно оборудване за рязане на тютюн.
Въвежда се изрично изискване изображенията на потребителските опаковки и на всякакви външни опаковки на тютюневи изделия, насочени към потребителите, да отговарят на изискванията на закона.
Върху всяка потребителска опаковка на тютюневите изделия ще следва да се посочва броят на късовете от съответното изделие или теглото на тютюна, както и наименованието на производителя или вносителя.
В административнонаказателните разпоредби се завишават санкциите за лица, изкупуващи суров тютюн в нарушение на изискването да притежават валидно разрешение и да са сключили договор за изкупуване с тютюнопроизводител, или когато не са предоставили на съответната комисия по тютюна изискуемата информация. Предвижда се санкцията да е не по-малко от 30 на сто от стойността на тютюна, а самият тютюн да се отнема в полза на държавата. Подобно изискване се въвежда и по отношение на невписани в регистъра лица, съхраняващи суров тютюн. Отнетият в полза на държавата тютюн ще се унищожава чрез изгаряне от комисия, определена със заповед на директора на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи.
Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя Законопроекта.
В последвалата дискусия представителите на браншовите организации единодушно подкрепиха Законопроекта, като направиха предложение за прецизиране на текста на § 35 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. Във връзка с предложението разрешенията за изкупуване на суров тютюн от безсрочни да станат с 4-годишен срок предложиха с преходна разпоредба да се предвиди, че за лицата с вече издадени такива разрешения този срок ще започне да тече от влизането на Закона в сила, тоест от 1 април 2020 г. Изразиха опасението, че задължението върху потребителските опаковки на тютюневите изделия да се посочва наименованието на производителя или вносителя би могло да породи нееднозначно тълкуване.
От парламентарната група на „БСП за България“ отбелязаха, че в Закона твърде често се правят промени и че в конкретния случай предлаганите изменения в голямата си част са чисто редакционни.
От парламентарната група на „Движението за права и свободи“ се съгласиха с тази констатация, отбелязаха, че предлаганите промени са по-скоро от компетентността на Комисията по икономическа политика и туризъм и препоръчаха между първо и второ гласуване на Законопроекта предложенията на браншовите организации да бъдат взети предвид.
След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните със 17 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, № 902-01-43, внесен от Министерския съвет на 19 август 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Белова.
Комисията по икономическа политика и туризъм – имате думата за представяне на Доклада, госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, № 902-01-43, внесен от Министерския съвет на 19 август 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 септември 2019 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.
Със Законопроекта се цели намаляване на административната тежест за икономическите оператори в сектора на производството и търговията с тютюневи и свързаните с тях изделия, както и привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз, регламентиращо производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързаните с тях изделия.
Предвижда се данните и информацията за тютюневите и свързаните с тях изделия да се представят само от производителите и вносителите на съответните изделия и посредством общ електронен портал за представяне на данни, а именно – чрез Общия портал на Европейския съюз (EU-CEG).
Въвежда се разпоредбата на чл. 8, § 8 от Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО. Изображенията на потребителските опаковки и на всякакви външни опаковки на тютюневите изделия, насочени към потребителите в Европейския съюз, следва да отговарят на разпоредбите от Глава II „Етикетиране и опаковане“. Независимо, че разпоредбите на Глава II са въведени с чл. 35е и следващите от Закона, Европейската комисия счита, че разпоредбата на чл. 8, § 8 изрично следва да бъде въведена.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 12, без „против“ и „въздържал се“ – 4 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, № 902 01-43, внесен от Министерския съвет на 19 август 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Савеклиева.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Имате думата за представяне на Доклада, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, № 902-01-43, внесен от Министерския съвет на 19 август 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 септември 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, № 902 01-43, внесен от Министерския съвет на 19 август 2019 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Симонета Бонева – началник-отдел „Търговски механизми“ в Министерството на икономиката. На заседанието присъстваха и госпожа Нина Христова – държавен експерт в същия отдел, и господин Петър Кировски – началник-отдел в дирекция „Растениевъдство и биологично производство“ в Министерството на земеделието, храните и горите.
Вносителите посочват, че така предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия има за цел намаляване на административната тежест за икономическите оператори в сектора на производството и търговията с тютюневи и свързани с тях изделия, както и привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз, регламентиращо производството, предоставянето и продажбата на тютюневи изделия.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага единодушно с 6 гласа „за“ на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, № 902-01-43, внесен от Министерски съвет на 19 август 2019 г.“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев. Заслужено получихте аплодисменти.
Откривам разискванията, колеги.
Имате думата за изказване.
Госпожо Бъчварова – имате думата.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Вземам думата за коментар по отношение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия по причина, че лично аз бях силно възмутена от предложения пореден законопроект в сферата, касаещ търговията с тютюн.
От 2016 г. досега, когато Директивата действа, тя е от 2014 г. – от 2014 г., това е тринадесетата промяна на Закона относно прилагането на Директивата. Всеки път имаме някакви основания да коригираме, променяме приети текстове, които съответно са били в съответствие с европейското законодателство, незнайно защо са довели до увеличаване на административната тежест или до неприлагане с необходимото внимание на текстовете на Директивата, които са задължителни, и ние сме възприели. Така че тринадесет пъти сме променяли Закона и това е четиринадесетият път, в който отново водещо е промяна в Директива 2014 г.
Не съм съгласна с мотивите на вносителите, че те първо, започват с това, че се намалява административната тежест – нищо подобно. Административната тежест не се намалява, защото най-малко двете основни промени, които се правят, са свързани с увеличаване на административната тежест. Говорим, първо, за електронния портал, който изисква информацията за новите изделия и въобще това, което е свързано с реализацията и търговията на тютюневи изделия, да бъде предоставена освен на хартиен носител, също така да бъде представена и в електронен вид, което допълнително изисква едно усилие от тези, които се занимават или работят на тези пазари.
Второ, това, което се казва в мотивите на вносителите, че икономическата тежест се намалява, защото се намаляват лицата – икономически субекти, които следва да предоставят информация за тютюневите изделия. Досега кръгът на лицата, които трябва да предоставят тази информация по действащия сега закон, са производителите, вносителите, а също така и лицата, които въвеждат на територията на страната на всяка държава – членка от Европейския съюз, тези изделия – говорим за страни от Европейския съюз. Предлага се да отпаднат лицата, които въвеждат информацията на територията на страна от друга членка на Европейския съюз. Да, но това се отнася само и единствено за цигари и тютюн за ръчно свиване и електронните цигари.
Общата информация, която трябва да предоставя новото изделие, която се изисква да бъде предоставена като уведомление в Министерството на икономиката на практика от тези лица, свързани с вносители от Европейския съюз, остава. Това е някакво противоречие – или всички вносители отпадат от страни – членки на Европейския съюз, или избирателно за един вид цигари и цигарени изделия да изискваме те да отпаднат от общия режим, а за други да продължават. Това е някакво недоразумение според мен, за което би следвало да се търси и становище на Европейската комисия, защото ако след два-три месеца отново променяме Закона в тази посока, ми се струва, че вече ще стане прекалено неразбираемо това, което се случва със законопроектите на Министерския съвет.
В Комисията дискутирахме един друг въпрос, свързан с етикетирането. Има цяла глава „Етикетиране“. Там е описано с приложение – какви картинки, какво да пише, къде да са сложени тези картинки, и всичко останало. Новото, което се предлага в Законопроекта, е, че опаковката и етикетирането трябва да съответстват на изискванията на Закона. Е, защо го пишем този закон, ако тези опаковки ние няма да ги въведем в съответствие с изискванията на Закона? Това нещо не е своеволие – всеки да прави, каквото си иска, точно са определени всички параметри, и то разписани много пунктуално.
Струва ми се, че това ще бъде поредният опит за прилагане на Директивата и с начина, по който е представен Законопроектът, отново ще имаме проблеми. И в Комисията ни направи впечатление, че цели текстове, които съществуват в сега действащия закон, се преписват, но се добавя някаква ал. 5 или 6, която променя например изискването за електронен портал – да има предоставяне на информация. На кого е необходимо да се преписва сега действащият закон, при условие че там имаме промяна – една запетая или една буква? Сигурно ние не разбираме за какво става въпрос, но когато смисълът е един и същ, когато няма никаква промяна, ние предлагаме един законопроект, който, първо, става много труден за разбиране какво точно, какви са тези промени, които се правят, и, от друга страна, създава прецеденти в законодателството, че действащи законови норми ние ги преповтаряме в промяна в действащия сега закон.
Лично аз, запознавайки се със Законопроекта и задавайки въпроси по време на обсъждането в Комисията, не останах удовлетворена от това, което ни беше представено, от защита на мотивите, които бяха представени в Комисията.
Считам, че ако трябва да въвеждаме Директивата и имаме забележки, има някаква спешност – да го направим, но ако няма спешност, добре е да се огледа този законопроект и между първо и второ четене да се направят такива корекции, които съответно да създадат предпоставки тази директива в края на краищата да я приложим и повече да нямаме нужда непрекъснато да се връщаме към нейните основни параметри и да се опитваме да побългаряваме това, което сме направили досега. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Реплики? Не виждам.
Продължаваме с изказванията.
Изказвания? Не виждам други изказвания.
Прекратявам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, № 902-01-43, внесен от Министерския съвет.
Гласували 116 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 26.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД ПРИ ПРОВЕЖДАНЕТО НА СПОРТНИ МЕРОПРИЯТИЯ.
Вносители са народните представители Славчо Атанасов, Боряна Георгиева, Йордан Йорданов и Маноил Манев. Законопроектът е приет на първо гласуване на 18 септември 2019 г.
Доклад на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта – имате думата, господин Апостолов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН АПОСТОЛОВ: „Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на закона:
„Закон за изменение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона, предложено от Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Има направено предложение на народния представител Иван Ченчев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл.11 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се отменя.
2. В ал. 5 изречение първо се заличава.
3. Алинеи 6, 7 и 8 се отменят.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Господин Ченчев, имате думата.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Направих това предложение, тъй като се съобразихме с изискването и становището на Министерството на вътрешните работи. Знаете, че в първото гласуване отменихме персонализирането на билетите. Сега в ал. 5, тоест в т. 5, отпада наистина персонализирането на билетите, но трябва да запазим изречението „Документите по ал. 2, т. 1 може да се продават и по електронен път.“ Важно е да го направим и мисля, че няма нищо притеснително в това. Подкрепено е на Комисия и трябва да знаем също така, че всичките други предложения са свързани с точката.
В МВР имаха известни притеснения по отношение на това, че го няма като текст за продажбата на билети по електронен път, но мисля че с това нещо решаваме въпроса. Друг е въпросът всъщност, че МВР можеше и през наредба да го направи. Така че предлагам да го приемем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ченчев.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 1.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по § 2.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Продължаваме с точка десета от Програмата за работа:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВА И РЪКОВОДСТВОТО НА КОМИСИЯТА ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ.
Вносител е народният представител Даниела Дариткова.
Ще Ви запозная с:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава и ръководството на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Нели Рускова Петрова за заместник-председател на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
2. Избира Владимир Славчев Вълев за член на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Ще Ви запозная сега със съобщението за парламентарен контрол за 27 септември 2019 г., петък:
1. Заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Марияна Николова ще отговори на един въпрос от народния представител Десислав Чуколов и на едно питане от народния представител Павел Шопов.
2. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на два въпроса от народните представители Станислав Владимиров; и Надя Клисурска-Жекова.
3. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на два въпроса от народните представители Светлана Ангелова; и Клавдия Ганчева.
4. Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева ще отговори на три въпроса от народните представители Светла Бъчварова и Николай Пенев – два въпроса; и Димитър Данчев.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на финансите Владислав Горанов – на три въпроса с писмен отговор от народните представители Лало Кирилов; Филип Попов и Цветан Топчиев; и Лало Кирилов и Радослав Стойчев;
- министърът на вътрешните работи Младен Маринов – на три въпроса с писмен отговор от народните представители Йордан Йорданов; Красимир Богданов; и Надя Клисурска-Жекова;
- министърът на културата Боил Банов – на едно питане от народния представител Антон Кутев;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на три въпроса от народните представители Георги Йорданов и Илиян Тимчев; Георги Михайлов; и Георги Йорданов, Георги Михайлов, Илиян Тимчев и Анелия Клисарова; и на един въпрос с писмен отговор от народните представители Цветан Топчиев и Филип Попов;
- министърът на околната среда и водите Нено Димов – на един въпрос от народния представител Георги Гьоков; и на четири въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов – три въпроса; и Георги Гьоков.
Поради отсъствие на народния представител Теодора Георгиева по уважителни причини се отлага неин въпрос към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министър-председателят на Република България Бойко Борисов, министърът на финансите Владислав Горанов, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и министърът на икономиката Емил Караниколов.

Колеги, продължаваме със:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Продължаваме с разискванията, колеги.
Ако няма изказвания, ще закрия разискванията.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Драгомир Стойнев.
Гласували 108 народни представители: за 29, против 53, въздържали се 26.
Предложението не е прието. (Реплики.)
Прегласуване ли искате?
Аргументирайте се.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Господин Председател, очевидно е защо трябва прегласуване, Вие почти закрихте заседанието, преди да минем към това гласуване. Съжалявам, това се случва за първи път за моя сравнително дълъг депутатски живот. Мисля, че съм трети мандат. За първи път се случва да закрием заседанието после пак да гласуваме. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Очевидно трябва прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Обратна процедура.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин председателят изобщо не е закрил заседанието! Камбаната не беше ударена, той беше пропуснал точката от вчера. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Така че, това не знам дали може да бъде повод за прегласуване, но не смятам, че колегите от 21 могат да станат 121.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Повторно гласуване.
Гласували 118 народни представители: за 38, против 59, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграф единствен. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, бихте ли запазили малко тишина?
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за параграф единствен.
Гласували 115 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Драгомир Велков Стойнев и група народни представители – параграф единствен става параграф 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Не го ли оттегляте, защото то е обезсмислено вече? (Реплика на народния представител Драгомир Стойнев.)
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Стойнев го оттегля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Оттегляте ли го, господин Стойнев? (Реплика на народния представител Драгомир Стойнев.)
Да го гласуваме, добре.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Драгомир Стойнев.
Гласували 116 народни представители: за 36, против 69, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народния представител Драгомир Велков Стойнев и група народни представители за създаване на нови параграфи от § 3 до § 6:
„Създават се § 3 – 6:
„§ 3. В чл. 42, ал. 3 се създава т. 3:
„3. данъчното облекчение за деца по чл. 22в, ал. 1.“.
§ 4. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Лице, ползващо данъчното облекчение за деца по чл. 22в, ал. 1, дължи авансово данък за доходи от стопанска дейност по чл. 29, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 6000 лв. за всяко едно ненавършило пълнолетие дете.“.
2. Досегашните ал. 3 – 9 стават съответно ал. 4 – 10.
§ 5. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Лице, ползващо данъчното облекчение за деца по чл. 22в, ал. 1, дължи авансово данък за доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 6000 лв. за всяко едно ненавършило пълнолетие дете.“.
2. Досегашните ал. 3 – 6 стават съответно ал. 4 – 7.
§ 6. В чл. 44а се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) Когато получател на дохода по чл. 35 е лице, ползващо данъчното облекчение за деца по чл. 22в, ал. 1, данък по ал. 1 се дължи, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 6000 лв. за всяко едно ненавършило пълнолетие дете. В тези случаи лицето, придобиващо дохода, удостоверява обстоятелствата и условията по чл. 22в, ал. 1 – 7 с декларация по образец, която се представя еднократно пред платеца на дохода, когато той е задължен да удържа и да внася данъка.“.
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение от народния представител Драгомир Стойнев.
Гласували 117 народни представители: за 40, против 50, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Следващото редовно пленарно заседание е на 27 септември 2019 г. от 9,00 ч. съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 12,55 ч.)

Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер

Секретари:
Филип Попов
Слави Нецов