Председателствали: заместник-председателите Емил Христов и Кристиан Вигенин
Секретари: Станислав Иванов и Николай Александров
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Здравейте, колеги!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Ще Ви запозная с две съобщения:
В Народното събрание са постъпили Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 22 август – 21 септември 2019 г. и Протокол № 36 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 24 септември 2019 г., на което Отчетът е разгледан и обсъден.
С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 24 септември 2019 г. в Народното събрание е предоставена разработената и приета от Икономическия и социален съвет резолюция на тема: „Предизвикателства пред българските граждани от рисковете на глобалната цифрова среда“.
С писмо на председателя на Народното събрание материалът е предоставен на: Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по здравеопазването, Комисията по бюджет и финанси, и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Продължаваме с единадесета точка от Програмата ни за работа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Внесен е от народните представители Искрен Веселинов, Александър Ненков, Емил Христов, Красимир Ципов и Танер Али.
Заповядайте, господин Ненков, да представите Доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 954-01-71, внесен от Искрен Веселинов, Александър Ненков, Емил Христов, Красимир Ципов и Танер Али
На свое извънредно заседание, проведено на 25 септември 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 954-01-71, внесен от Искрен Веселинов, Александър Ненков, Емил Христов, Красимир Ципов и Танер Али на 18 септември 2019 г.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Искрен Веселинов.
Целта на предлаганите промени е да се създаде правна възможност за назначаване на кметски наместници, в които няма да се произведат избори за кметове на кметства на предстоящите избори за общински съветници и кметове и е в отговор на въпроси и предложения, постъпили в Комисията от редица общини в страната, и от Националното сдружение на общините.
С последните промени в Закона за административно-териториалното устройство на Република България бе прието, че за създаване на кметство е необходимо населеното място или населените места, включени в състава на кметството, да имат население над 350 души. Съгласно разпоредбите на Изборния кодекс избори за кметове на кметства се произвеждат само в кметствата, които към датата на обнародване на указа на президента за насрочване на общи избори за общински съветници и за кметове отговарят на изискванията на чл. 16, т. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
На последните избори, преди предстоящите, изискванията за население в кметствата бяха над 100 души и в тези населени места бяха произведени избори за кметове на кметства. Съобразно новите изисквания в голям брой населени места, не само че няма да се произведат избори за кметове на кметства, но в тях няма да могат да се назначат и кметски наместници, тъй като съгласно разпоредбите на Закона за местното самоуправление и местната администрация кметски наместници могат да се назначават в населени места, които не са административен център на кметство. Съществуващите към момента кметства, в които няма да се произведат избори за кметове на кметства, не могат да бъдат закрити, тъй като законът изисква това да стане чрез допитване до населението, а това е тромава и практически трудно реализуема процедура.
С предлаганите промени се дава възможност в тези населени места, които ще продължат да имат статут на кметство, но в тях няма да се произведат избори за кметове на кметства, да могат да се назначат кметски наместници в съответствие с утвърдената от общинския съвет структура и обща численост на администрацията – тоест общинският съвет е органът, който ще определи в кои населени места могат да се назначават кметски наместници. С оглед осигуряване на приемственост и по аналогия с други разпоредби на закона е предвидено кметовете на кметства в тези населени места след изтичане на мандата им да изпълняват временно функциите на кметски наместници до освобождаването им от новоизбрания кмет на общината.
В Комисията е постъпило становище от Националното сдружение на общините в Република България, в което е изразена подкрепа за Законопроекта.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 12 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 954-01-71, внесен от Искрен Веселинов, Александър Ненков, Емил Христов, Красимир Ципов и Танер Али, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Ненков.
Становище на вносителите – заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Този законопроект е изцяло в отговор на желанието на Националното сдружение на общините в Република България да уредим материята, свързана с кметските наместници преди провеждането на предстоящите избори. Както знаете, една доста спорна поправка с повишаване на броя на изискуемите жители в едно населено място, за да има кметство и да се проведат съответно избори, мина преди около две години, дори малко повече – в предишния мандат на Народното събрание. Законодателят тогава реши този казус, без обаче да предвиди какво ще се случи с кметствата, които като всяка една административно-териториална единица се откриват и закриват по определен ред. Сега ние имаме кметства в населените места, но няма да имаме никакви представители на местната власт.
Народни представители от парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление от различни политически сили, държа да подчертая, внесохме този проект за изменение на Закона, за да решим конкретния казус. Смятам, че дебатът по същество за съществуването на тези кметства и за границата като население, в която трябва да има или да няма кметства, тепърва ще предстои. Тепърва трябва да уредим въпроса генерално, нека така да го кажем, но във всеки случай не можем да оставим над 1000 населени места без всякакви представители на местната власт. В това отношение аз се надявам да получим една консенсусна подкрепа в залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Откривам разискванията.
Колеги, имате думата за изказвания.
Уважаема госпожо Янкова – имате думата.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Много късно, но макар и късно днес разглеждаме Законопроекта за изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, при положение че ние знаехме, че реално общините и кметствата са в това положение. Тоест сигналът на Сдружението на общините звучеше около месец, месец и половина като проблем, който щеше да създаде изключително голяма и сериозна процедура пред общините и пред гражданите да се стои във висящо положение какво се случва с кметството – дали да се закрива с референдум, или с по-дълга процедура.
Аз лично, и нашата парламентарна група, ще подкрепим в момента този законопроект, но с едно голямо съжаление, уважаеми колеги, които сте вносители, от управляващата коалиция с това, че ние на два пъти направихме предложение – и в Закона за местното самоуправление, и преди – в Закона за бюджета, и по-късно в един законопроект, който дори не достигна до Комисията и до залата, в Закона за административно-териториалното устройство.
Ние искахме Народното събрание да осъзнае, че когато хората избират кметове до 100 – 150 човека, се акумулира един допълнителен граждански ресурс, който в момента го няма. Една допълнителна емоция на хората, които живеят в малките населени места, когато са обединени около естествения си лидер – кмета, могат да постигат повече. Това го отрекохме и сега на финала, буквално в първия ден – днес започват изборите за местна власт и за местно самоуправление, ние ще направим тази макар и малка промяна.
Искам преди всичко да се обърна към колегите от Политическа партия ГЕРБ: имайки предвид опита в община Смолян, че от 15 кметски наместници, които бяха закрити и правата бяха предоставени на изборен кмет да бъде кмет и на кметски наместници на кметствата, които са много отдалечени от населеното място. Фактически Вие създадохте условие да няма достъп до административно обслужване на голяма група население. Не го правете това и с този закон – нека всички партии се обърнат към кметовете, които ще бъдат избрани след това, макар и в малкото населено място.
В Закона за бюджета има достатъчно средства, които са в местни дейности за кметски наместници, да се консумират, и то да се ползват, за да могат хората да имат административно обслужване.
Много пъти сме казвали, че в малките населени места няма лекар, не се изпълни пожеланието, което лансирахте тук, да има полицай във всяко селище, и когато няма кметски наместник, няма аптека, няма публични услуги и временно се появява в такъв един момент от време на време представител на местната власт от друго село – това е обидно към хората. Тоест ние сме ги оставили на самоорганизация, а там реално няма местна власт, която пълноценно да функционира. Именно на старта на местните избори за следващия сезон – да, ние ще подкрепим това предложение, и то в момента е полезно. То е закъсняло, но в момента пак решава нещо.
Уважаеми колеги, искам да Ви кажа, че в рамките на повече от година се опитвахме да Ви кажем, че точно в тези малки населени места, за които всички говорим, че има демографски проблеми, има хора с много проблеми, има нужда от човек, който да им предоставя публичните услуги. Вие избягахте от такова едно решение, затова поне с кметските наместници нека направим тази компенсация, с която, дай боже, новоизбраните кметове, които населението ще овласти, да имат по-добро отношение, по-добро чувство към тях, за да бъдат действително ангажирани и да получават публични услуги от местната власт. Това исках да споделя с Вас по повод Закона за местното самоуправление, който се внася днес. Благодаря Ви, господин Председател. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова.
Реплика, уважаеми господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Янкова, вземам реплика, не защото не съм съгласен с казаното, а защото в началото имаше едно обръщение към вносителите. Част от вносителите, включително аз и политическите сили, които представляваме, и ВМРО, сме отстоявали същото виждане като Вашето – по-малка трябва да е границата за избираемост на населените места. В това отношение Ви подкрепяме, но сега адхок трябва да решим проблема. Благодаря за отговорното поведение на БСП в случая, че ще подкрепи Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Втора реплика – господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Госпожо Янкова, аз се съгласявам с Вашето изказване. Дебатът е много по-сериозен от това колко е целесъобразно да се правят избори в населени места с живеещи 100 или 350 души. Този дебат винаги сме го водили през последните години. Вярно е, че има пропуск в Закона и законодателят, естествено, не е съвършен. Точно с такъв мотив сме внесли този законопроект. Да, считаме, че е хубаво тези населени места да имат своите представители на местната власт, които да подпомагат тези хора в тези проблеми, за които Вие вече споменахте.
От наша гледна точка считаме, че не е целесъобразно да се правят избори на населени места със 100 души. Приели сме някаква граница от 350, която считам, че горе-долу е нормална, а може да се поспори и по нея. Точно защото не трябва и не бива да смесваме целесъобразността с необходимостта, която хората имат в тези населени места, хубаво е да има кметски наместници.
Считам, че и по-лесно организируемо – и за държавата, и за ресурса, е да има такива кметски наместници, да се избират и да бъдат част от екипа на съответния кмет, разбира се, след решение на общинския съвет.
По-лесна процедура е, отколкото да се стига до избори и после всеки да се бие в гърдите колко населени места е спечелил на такива предстоящи местни избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Дуплика – госпожо Янкова, имате думата.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Да, господин Веселинов, в парламента имаше групи – групата на БСП, на ВМРО, на Патриотите и на ДПС, които искахме да свалим броя. Тоест ние сме радетелите за онова европейското, истинското местно самоуправление, което е по-близо до гражданите.
Факт е, че уважавам господин Ненков, но толкова лековато погледнахте в момента – ей така едни 100 жители, които живеят някъде там. Знаете ли колко е трудно? Ние имаме около 5500 населени места и тази година, дори с тази поправка, около 1400 – 1500 населени места няма да избират своите кметове, а ще имат кметски наместници. Преди това около 1600 в по малките населени места загубиха своето представителство.
Ще Ви попитам, господин Ненков. В село Кремене едно семейство почина една зима – възрастният родител, другият възрастен родител, а синът, който имаше психично отклонение, се чудеше какво да прави с двата трупа, защото няма кметски наместник, няма полицаи. Няма кой да обиколи тези хора, далече е. Какво ще им кажете на тези хора? Ей там, от Могилица, може би на месеца един път ще дойде някой да Ви каже: „Добър ден!“ Какво им казваме? Изоставяме хора, особено в избирателен район като моя – планинския, които трудно живеят, ги изоставяме без грижата на местната власт. Ако кметът на общината е безхаберник, още по зле.
Затова смятам, че – да, имаме необходимост от същностен дебат по въпросите за местното самоуправление и нека сега изберат новоизбраните кметове заедно с новия състав на Сдружението. Нашата Комисия е изключително практична и делова и да видим онези слаби моменти, които са необходими, за да направим промените, защото действително има необходимост местното самоуправление да отиде по-близо до хората. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 954-01-71.
Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Веселинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тъй като Законът е консенсусен и не бяха направени заявки, че ще има предложение за подобряването му между първо и второ четене, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника предлагам да бъде приет и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 147 народни представители: за 143, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: „Закон за изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация
§ 1. В чл. 46а, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В изречение първо думите „населено място, което не е“ се заменят с „населените места, които не са“, думата „кметство“ се заменя с „кметства“, а думата „наместник“ се заменя с „наместници“.
2. В изречение второ думите „Кметският наместник“ се заменят с „Кметските наместници“, а думата „отговаря“ се заменя с „отговарят“.
Заключителни разпоредби
§ 2. (1) В населените места – административен център на кметства, в които на изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г. не са произведени избори за кметове на кметства, могат да се назначават кметски наместници при спазване на останалите изисквания на чл. 46а, ал. 1.
(2) След изтичане на мандата им кметовете на кметствата по ал. 1 изпълняват временно функциите на кметски наместници до освобождаването им от новоизбрания кмет на общината.
§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 2, който влиза в сила от 28 октомври 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване следните текстове: първо, наименованието на Закона; второ, съдържанието на § 1 по вносител; наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби“; текстовете на § 2 и § 3 по вносител.
Гласували 149 народни представители: за 149, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Продължаваме със следващата точка от Програмата за работа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Доклад на Комисията по правни въпроси – първо гласуване.
Имате думата за представяне на Доклада, уважаема госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Преди да представя Доклада на Вашето внимание, моля за процедура за допуск. На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване процедура за допуск на госпожа Ахладова – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск за залата.
Гласували 140 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Моля, поканете допуснатите.
Продължете, уважаема госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване, вх. № 953-03-66 от 25 септември 2019 г., относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2019 г.
На свое заседание, проведено на 25 септември 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2019 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: Данаил Кирилов – министър, и Десислава Ахладова – заместник-министър; от Висшия съдебен съвет: Боян Магдалинчев – представляващ, и Вероника Имова – член; от Инспектората към Висшия съдебен съвет: Теодора Точкова – главен инспектор, и Игнат Георгиев – инспектор.
Законопроектът беше представен от господин Кирилов и госпожа Ахладова. Тя посочи, че с него се създават помощни атестационни комисии към съдилищата, които да подпомагат работата на Комисията по атестирането и конкурсите при съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Госпожа Ахладова добави, че с него се предвиждат условия и ред за избор на членовете на помощните атестационни комисии, като при спазване на принципа на случайния подбор за всяко конкретно атестиране се предлага помощната атестационна комисия да се състои от трима редовни и един резервен член.
С Проекта се прецизират правомощията на действащите магистрати в състава на комисиите по атестирането и конкурсите, като тяхното участие се ограничава до атестирането, без да се предоставя възможност за намеса в дейността на кадровия орган.
Предложените законодателни изменения предлагат редуциране на предварителното атестиране и намаляване на извънредните атестации, като по този начин видовете атестации се ограничават до такива за несменяемост, периодични и извънредни, но същевременно се търси обективно установяване на действителните квалификации, способности и постижения на съдията. Създава се правна възможност за съответната колегия да приеме директно комплексна оценка, когато атестираният магистрат възрази срещу изготвената комплексна оценка, като се предоставя възможност на комисията по атестирането и конкурсите да изрази писмено становище по възражението.
Предложените изменения прецизират процедурите за разглеждане на заявления срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, конкретизират правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет и въвеждат нови основания за отхвърляне на заявленията като неоснователни. В допълнение се предвижда анализът на причините за констатираните от Инспектората към Висшия съдебен съвет нарушения и приемането на мерки за тяхното отстраняване да се осъществява поотделно от съответната колегия в съответствие с тяхната професионална насоченост.
Законопроектът предвижда отпадане на изискването към кандидатите за младши магистрати за представяне на препоръки от юристи, конкретизира съдържанието на законовата разпоредба относно оценките от писмения изпит и прецизира критериите при класирането на кандидатите. С него се въвежда изискването за оценка, не по-ниска от много добър „4,50“ на писмения изпит, когато кандидатът участва в конкурс за повишаване в длъжност и за преместване в органите на съдебната власт.
Подобрява се правната уредба относно производството по проверка на имуществените декларации, като се конкретизират изискванията за деклариране на средствата при предсрочно погасяване на кредит и моментът, към който следва да бъде посочено притежаваното имущество. Измененията в Закона предвиждат правомощие на Инспектората към Висшия съдебен съвет да иска разкриване на данъчна и осигурителна информация и прецизират уредбата за извършване на допълнителни проверки на имуществените декларации и подобряват изискванията към тяхното съдържание.
С направените предложения се разширява кръгът от лицата, които могат да бъдат избирани за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет, като се предвижда такава възможност за районните съдии и районните прокурори.
Законопроектът усъвършенства разпоредбите, свързани с дисциплинарното производство, като посочва ясни критерии за определяне на дисциплинарните наказания, прецизира разпоредбите относно сроковете за разглеждане и произнасяне на съответните органи и конкретизира давностните срокове.
Проектът на закон подробно урежда процедурата по обжалване заповедите на административните ръководители, с които се обръща внимание на съдии, прокурори и следователи за допуснати от тях нарушения по движението на делата и организацията на работата им. С него се предлага промяна в ранга на Административен съд – София област, и приравняването му с този на апелативните съдилища, както и се осигурява достъп на Прокуратурата на Република България до автоматизираните информационни системи на Министерството на вътрешните работи.
Представителите на съдебната власт изложиха пространни мотиви в подкрепа на Законопроекта, като господин Магдалинчев представи детайлно становището на Комисията по правни въпроси към Пленума на Висшия съдебен съвет.
Госпожа Точкова и господин Магдалинчев изразиха резерви по отношение на разширяването на кръга на лицата, които могат да бъдат избирани за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Министърът на правосъдието подчерта, че Законопроектът е бил подробно обсъден и подложен на обществен дебат от експерти в работна група в продължение на повече от година и Европейската комисия е била уведомена за неговото изработване.
В обсъждането взеха участие народните представители Христиан Митев и Крум Зарков.
Господин Зарков отбеляза, че ще се въздържи от подкрепа на Законопроекта, като посочи, че някои от предложенията имат необходимост от допълнително обсъждане.
Господин Митев изрази подкрепата си към Законопроекта и добави, че относно предложението за промени в чл. 42, касаещи разширяването на кръга на лицата, които могат да бъдат избирани за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет, не следва да бъде прието.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Преминаваме към разискванията.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги.
Господин Митев, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, ние ще подкрепим на първо четене така представения законопроект. Този законопроект беше готвен повече от една година в Министерството на правосъдието. Очаквахме приемането на първо четене да се случи още през миналата година, но поради обективни и субективни причини това не стана факт. Сега пред нас вече е готовият законопроект.
Ще се спра на два основни момента в него. Първият е решаването на проблема с атестирането. Практиката показа, че от промените през 2016 г. до този момент, колкото и да е добро намерението, заложено през 2016 г., което тогава всички подкрепихме, част от съдийското самоуправление, което пък е част от Актуализираната стратегия за удължаване на реформата в съдебната власт, се оказа, че тази система на атестации, както е развита в момента и се прилага при стриктното спазване на Закона за съдебната власт, е неадекватна и всъщност води до процес на непрекъснато, непрестанно атестиране. Едната атестация приключва, започва следващата, след това продължава трета. На това непрестанно атестиране се слага край с предложените промени.
На следващо място, което също е много важно, ускорява се процесът на атестиране, като се предлага създаването на комисии адхок за конкретния случай за атестиране на магистратите, които ще подпомагат работата на Комисията по атестиране и конкурси към Висшия съдебен съвет, тъй като макар и от 17 члена към момента, работейки непрекъснато, Комисията от общо 353 процедури през 2018 г. е успяла да проведе и да приключи 176 процедури за атестиране. Останалите процедури практически не са приключили, не са завършили, което затруднява и пречи за кариерното развитие на магистратите. Смятам, че дори само това да беше промяната, която се предлага в Закона за съдебната власт, тя трябва да бъде подкрепена.
На следващо място, твърдо подкрепям това, което е предложило Министерството на правосъдието по отношение отстраняването от длъжност на съдии, прокурори и следователи. Това решение всъщност дава и отговор на поставените с Решението на Конституционния съд бележки и въпроси, свързани с тази процедура и с отмяната, ако си спомняте, частично на част от разпоредбите на чл. 230 от Закона за съдебната власт, като тук се предлага процедурата да бъде такава, каквато е уредена в Наказателно-процесуалния кодекс, без значение дали става дума за магистрати, или става дума за всеки редови български гражданин. За мен това решава кардинално и окончателно този въпрос.
Разбира се, останалите промени – промените по отношение на така наречената проверка за интегритет, допълненията в дисциплинарните производства, само ще подобрят и ще усъвършенстват работата на съответните органи за съдебната власт, прилагащи тези промени. Тук основно става въпрос за Инспектората при Висшия съдебен съвет.
Единствено, няма как да подкрепим и ще направим съответни промени между първо и второ четене на предлаганата промяна в кръга на лицата, които могат да бъдат избирани за главен инспектор и инспектори, да бъдат допълнени и да бъдат включени от районните съдилища и прокурорите от районната прокуратура. Бяха представени достатъчно добре обосновани аргументи от страна на главния съдебен инспектор и бележки от представляващия Висшия съдебен съвет защо това законодателно решение не е удачно.
В останалата част обаче Законопроектът следва да бъде подкрепен на първо четене и Ви призовавам да сторите това! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Има ли реплики?
Имате думата, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Митев, вземам реплика, защото Вие ясно пояснихте, че Законът е готвен повече от година, че много пъти е ставало дума за него. Това е така, защото той е сложен. Само че ние – това Народно събрание, се занимаваме с него едва от петък. Той беше внесен следобед миналия петък и нямаше никакво време нито да се видят, нито да се обмислят становищата на институциите. Бяха изразени притеснения не само от главния съдебен инспектор, за който Вие споменахте, но и от Върховния касационен съд. Това е сложен закон, който касае деликатни теми.
Темата за атестацията, на която Вие обърнахте внимание, беше тема, която се е разсъждавала в Народното събрание през 2016 г. – една широко прокламирана реформа, която по една или друга причина не е проработила и се налагат поправки. Това бързане в законодателството поради други причини прави така, че на всеки три години се преразглеждат ключови въпроси за съдебната система, създават се срокове, които после се отлагат. Между другото, този закон в Преходните разпоредби прави именно това – отлага с още година и нещо въвеждането на електронното правосъдие или пълноценното му въвеждане. Просто, когато има такъв тип законодателство, бързането на първо четене може много сериозно да затрудни окончателното му приемане на второ четене. Каквито и да са причините за това, струва ми се, че не са оправдани. Трябваше да оставите достатъчно срок на народните представители от Правната комисия и от залата да могат да изпълнят ролята си на арбитър там, където работните групи, които са свършили добра работа иначе по този закон, не са стигнали до единно становище.
Това е работата ни тук, а не просто да констатираме докъде са стигнали експертите и след 2 – 3 години да се наложи да правим обратното, както често се случва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Друга реплика?
Имате думата, уважаеми господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Митев, може би пропуснахте да кажете, че в Правната комисия стана въпрос, а както каза и репликиращият преди мен, да, този закон е работен в продължение на една година в Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, в Съвета по правна реформа и народните представители от всички парламентарни групи са имали покани да участват в този съвет. Кой както иска в тези работни групи, които са се състояли наистина от представители на Висшия съдебен съвет и на магистратските среди. Ако са искали, народните представители са могли непрекъснато да участват в тези формати. Те и сега могат, когато има такива формати, да се запознават и да дават своите идеи.
Стана въпрос и на Правна комисия, а може би е хубаво да го напомните още един път: да, сега сме на първо гласуване. Един законопроект се гласува в цялост – принципът на законопроекта, а дали ще се приеме, или отхвърли е друга тема. Ако се приеме, да, работни групи пак ще има и те ще бъдат в същия формат, където народните представители също ще имат възможност да участват в тях, и в изготвянето на съответните предложения между първо и второ четене – нещо, което Вие казахте, че ще направите. Ще изпаднем в хипотезата, като дойде второто четене, пак някои колеги да кажат: ами, ние нямахме време да се запознаем. Е, имахме възможност да участваме в работните групи заедно и наред с експертите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Трета реплика? Не виждам.
Дуплика – имате думата, уважаеми господин Митев
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Първо, отзад напред. Уважаеми колега Лазаров, да, напълно сте прав, така е. Към Министерството на правосъдието има специално създаден Съвет по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, в който участват и се изпращат покани към всички председатели на парламентарни групи, които могат да упълномощят колеги, интересуващи се съответно от тази материя и от промените в този закон, да участват.
Защо една или друга група не е проявила интерес и не е участвала – аз няма как да отговаря на този въпрос, но факт е, че при съвсем прозрачна и публична процедура са изготвени тези промени. Нещо повече, това, което ми е известно, е, че голяма част от тях са приети при широк консенсус от страна на магистратите, които участват в тях.
По отношение на казаното от колегата Зарков. Не смятам, че се бърза. Смятам, че се забавя, даже прекалено се забави този законопроект, защото проблемът с атестирането не е от днес, не е от тази година, не е и от миналата година. Пак казвам, доброто намерение за прокарване в пълнота на съдийското самоуправление се оказва, че на практика няма как да бъде осъществено в тази рамка. Добри идеи, но на практика нереализуеми с начина, който беше разписан в така наречената голяма реформа през 2016 г. в Закона за съдебната власт.
Що се отнася до Преходните и заключителните разпоредби и за отлагането на въвеждането на електронното правосъдие, мисля, че беше ясно казано от представляващия Висшия съдебен съвет господин Магдалинчев, че това се налага с оглед изпълнението на проект, по който се кандидатства във Висшия съдебен съвет и това отлагане е свързано с изпълнението на този проект от Висшия съдебен съвет. Те са го наследили, проекта имам предвид, от предходния състав на Висшия съдебен съвет и въпреки че се налага да го поемат, образно казано, от средата, в ускорени темпове беше декларирано, че се работи по изпълнението му. Вярвам, че това отлагане, което е разписано от Преходните и заключителните разпоредби, ще е последно по отношение на електронното правосъдие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Имате думата за изказване, уважаеми господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! През две-три години тази материя се експонира пред нас и се правят съответните промени. Чудесно! И сега да приемем, че предлаганите промени са за добро – и атестирането, и новият по различен начин, не кой знае колко, за извършването на проверки на магистратите.
В други случаи, когато с поставените въпроси, които общо взето касаят статуса на магистратите, се поставя още един много важен, който този път не е внесен. Една година са готвени промените, но като че ли от Министерството на правосъдието, съответно и във внесения от Министерския съвет законопроект, който стои пред нас, не се поставя въпросът за участието на магистратите в така наречените професионални организации. Мега въпрос! Всички ние сме наясно и всеки от нас съвсем първосигнално си мисли за онова, което сполетя страната последните дни, което до голяма степен е по причина именно на тази фамозна професионална организация, наречена Съюз на съдиите в България. Организация, която прави протести пред Съдебната палата, пред самата Съдебна палата – парадокс. Извади най-висши магистрати – визирам особено един, да протестира пред собствената си институция, която ръководи!
В моя роден град Пловдив съм много горд, че на подобен протест излезе само един магистрат. Всички други бяха подставени лица. И защо отново не се поставя този въпрос? Най-после да приключим с тези измислени организации, които се опитват да се институционализират, и от най-високото място на правната експертиза и морала да се противопоставят на истинските институции – на нас, като законодатели, да ни диктуват правила, на Висшия съдебен съвет, който има изключително важна роля в правосъдната система, включително и на Министерството на правосъдието, което също не е безучастно по тези проблеми. Неслучайно, господин Министър, Вие сте тук.
Не може – ние от „Атака“ го заявяваме – от 15 години в тази система, подобно на системата на МВР, на МНО, да има такива организации, които да се опитват в кавички да правят реформи – уж за добро, а всъщност да овладеят една от малкото все още неовладени и несъсипани системи в България. Това беше истинският проблем в изменението, уважаеми колеги, и той трябваше да бъде поставен. Не е късно въпросът да бъде внесен и осъществена тази забрана между двете четения. Правили сме го много пъти, нека да постигнем един консенсус и най-после да кажем: не на тези опити, защото те периодично, те непрекъснато ще раждат ситуации, подобни на тази, в която всички ние се намираме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Господин Попов, имате думата за реплика – заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Шопов, в голяма част съм съгласен с това, което казахте, но Вие пропуснахте още един съществен и много важен момент, който тук отново не е засегнат в неговата цялост, а именно – конфликтът на интереси. Тогава, когато един съдия и да речем един адвокат, който е негов роднина, близък, се явява по дела пред него – много пъти се е случвало, или съдията е в роднински или близки отношения с прокурори, никъде не се декларират тези отношения. Самата форма на декларация не ги предвижда в такава степен, а има такива зависимости. Тук Законът също не е обхванал и тези зависимости, а би следвало да се разшири конфликтът на интереси и понятието във връзка с магистратите и по специално със съдиите.
Затова и този въпрос също е много важен, но не го подчертахте във Вашето изказване и аз се старая да го допълня. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Втора реплика? Няма.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми господин Попов! Това беше реплика от типа на градивните, която надгражда и внася нови елементи. Няма какво да Ви възразя. Опитвах се да акцентирам на този мега проблем. Това са все проблеми, проблеми и проблеми, които трябва да решаваме. Ето, виждате с така нареченото външно финансиране, чужди енджиота, през български финансират програми, финансират кадруване, финансират в кавички обучение на български магистрати. Може ли това да бъде съдебна система на автономна, независима и на суверенна страна?! Ясно е – това са абсурдни неща. Но ще Ви приканя всички, без значение откъде ще дойдат тези поправки. Ние от „Атака“ в качеството си на независими, като способи, като средства, като инструментариум имаме по-малки възможности – разбирате ме добре. За мен ще бъде важно да бъде направена тази поправка, защото следващият момент ще бъде пак след две-три години в някой друг парламент, както това става. И дотогава тези хора ще върлуват и ще осъществяват черното си дело по съсипването, разграждането, подмяната и фалшифицирането на съдебната система. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Други изказвания? Няма.
Процедура – заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, правя предложение от името на групата на „БСП за България“ в 10,00 ч., след като гласуваме Закона, да дадете почивка от 30 минути. Искаме да се възползваме от факта, че министърът на правосъдието е тук и по време на тази почивка да направим извънреден Председателски съвет. Подаваме Ви ръка съвсем добронамерено, не партизирано, да се съберем и разумно да решим въпроса с няколкото взаимоизключващи се законопроекта, които приехме онзи ден, касаещи съкратеното производство, в частност случая в Сотиря.
Уважаеми дами и господа, виждате, че днес там има гражданско неподчинение. Полицията прави изявление, че няма да допусне гражданите до съда в Сливен. Напрежението нараства, националната подписка вече стига близо 50 хиляди подписа. Призовавам Ви за разум и за аргументи. Не можем да оставим два взаимоизключващи се закона да вървят едновременно. Трябва да решим спешно въпроса за сливането на тези закони.
На 14-и излизаме във ваканция, не бива да оставяме този въпрос нерешен дотогава. Рискувате да нарасне напрежението в страната и, естествено, след това да прехвърлите вината на опозицията, която яхала протеста. Почивка – 30 минути, Председателски съвет, докато министърът е тук. Искаме той да участва и да решим въпроса днес – как ще действаме по тази тема, за да успокоим хората и да отговорим на очакванията им за справедливо решение от Народното събрание. Имаме право след 10,00 ч. да се възползваме от правото си за почивка. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Госпожо Дариткова – процедура.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не оспорвам правото на парламентарната група на БСП да поиска почивка в рамките на Правилника – един час след началото на заседанието.
Оспорвам обаче механизма, по който се използва, защото ние днес имаме сериозна законодателна програма, включително и точки, които са предложени от Вас, по други общественозначими казуси. За мен беше по-разумно, след като приключим законодателната програма, да направим този Председателски съвет. Сигурна съм, че министърът на правосъдието щеше да се отзове. Няма никаква ситуация на екстремност и внеочередност и затова смятам, че по скоро тук се нагнетява допълнително напрежение. Важно е наистина съществените законодателни решения да не се взимат под влияние на емоциите. Затова ние ще се включим в този Председателски съвет, но категорично възразявам по начина, по който се използва казусът – мъката, неволите на хората и ситуацията, за да се трупат политически дивиденти.
Ние ще се включим в Председателския съвет, но на всички е ясно какъв е механизмът за обсъждане на законопроектите – не става на Председателския съвет, става в Комисията по правни въпроси. Това е механизмът. Ако Вие искате да промените Правилника или да накарате по някакъв друг начин да определяме по какъв механизъм ще се определят законите, тогава внесете предложение за промяна в Правилника. Иначе този Правилник, който имаме, трябва да се спазва, особено от големите парламентарни групи с претенции за това, че има добри юристи в групата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дариткова.
Процедура ли?
Уважаеми господин Министър, Вие ще имате ли възможност да присъствате? Да. (Реплики от ГЕРБ.)
Имате думата, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Часът е вече след 10,00 ч., мина един час, така че подновяваме нашето процедурно предложение, което не може да бъде отхвърлено. То е изключително важно и трябва да се състои сега, защото, уважаема госпожо Дариткова, какво да направим в Правната комисия, когато два законопроекта, които се изключват един друг, се гласуват един срещу друг?! Какво да направим, когато не само опозицията, а всеки човек, който присъства там…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Зарков, моля Ви!
КРУМ ЗАРКОВ: …и разбира от наказателен процес, казва, че това, което предлагате, е невъзможно и Вие въпреки това гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Зарков, господин Зарков!
КРУМ ЗАРКОВ: Какво да направим, когато гласувате днес едно и след две минути – точно обратното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Зарков, моля Ви! (Шум.) Колеги, запазете тишина!
КРУМ ЗАРКОВ: И грешите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Зарков, бихте ли ми обърнали внимание?
КРУМ ЗАРКОВ: Извинявайте, господин Председател, приключвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не е въпросът до приключване.
КРУМ ЗАРКОВ: Грешите, когато казвате, че процедурата не е екстремна. Именно, за да не излезе тя от контрол…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Зарков, излязохте извън тази процедура.
КРУМ ЗАРКОВ: ...ние трябва да дадем решение още днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Излязохте извън процедурата, господин Зарков, моля Ви. (Реплики.)
Колеги, може би наистина е добре да подложа Законопроекта на гласуване. (Шум и реплики.)
Госпожо Нинова, Вие предложихте след гласуването, нали? Да, след гласуване, затова ще подложа на гласуване в момента.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт с № 902-01-49, внесен от Министерския съвет.
Гласували 137 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 47.
Предложението е прието.
Петнадесет минути прекъсване.
Моля, участниците в Председателския съвет – в кабинета на Председателя.
(След прекъсването.)
Колеги, моля, заемете местата си, продължаваме работа.
Преди да преминем към следващата точка искам да Ви запозная с няколко думи за решението, което беше взето на Председателския съвет.
След изключително добронамерения разговор, беше постигнато консенсусно решение – законопроектите, които засягат разглеждания въпрос, да бъдат обединени. На извънредно заседание следващия вторник Правната комисия се ангажира с това да работи бързо, така че в най-кратки срокове – в рамките преди излизането и прекъсването работата на парламента, този законопроект да бъде представен на народните представители за второ гласуване.
Считам, че сигналите, които бяха дадени на Председателския съвет, трябва да стигнат до хората, за да бъде успокоена обстановката там, където има напрежение.
Продължаваме със следващата точка от Програмата за работа:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ФАКТИТЕ И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, СВЪРЗАНИ С ПРЕКЪСВАНЕ НА ИЗЛЪЧВАНЕТО НА ПРОГРАМА „ХОРИЗОНТ“ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО, КАКТО И НА ТВЪРДЕНИЯТА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ НАТИСК ВЪРХУ РЪКОВОДСТВОТО И ЖУРНАЛИСТИ ОТ БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО.
Вносители са народният представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Имате думата за представянето му, уважаеми господин Попов.
ДОКЛАДЧИК ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, темата за безпрецедентното прекъсване на Българското национално радио и опитите за посегателство върху свободата на словото в обществената медия предизвиква бурна обществена редакция. Редколегията излезе на протест срещу действията на директора на Българското национално радио. Много журналисти от Радиото свидетелстваха пред СЕМ за оказан силен политически натиск върху тях от страна на ръководството.
От друга страна, самото ръководство в лицето на директора на БНР – господин Костов, също се е оправдало за своите действия с натиск, оказан върху него.
Заради това е необходимо да се разкрие цялата истина за случилото се в Националното радио. Това не е въпрос само на прокурорска проверка, но и ясна политическа реакция.
Народното събрание трябва да изясни защо прекъсна Българското национално радио, имало ли е политически натиск върху радиото и, ако е имало, кой го е осъществил?
Ето защо ние предлагаме следния:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио.
2. Комисията се състои от 10 членове – по двама от всяка парламентарна група, в това число председател и заместник-председател.
3. Избира ръководство и състав на Комисията, както следва:
Председател:
Заместник-председател:
Членове:
4. Комисията се създава за срок от два месеца.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Първо ще подложа на гласуване предложението за създаване на Временната комисия.
Подлагам на гласуване първа точка, ще я прочета: „Създава Временна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио.“
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Целия проект!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Искате целия проект?
Трябва да гласуваме тогава да се предложат членовете. (Реплики.)
Разбрах Ви, Проектът е представен.
Подлагам на гласуване Проекта за решение.
Гласували 124 народни представители: за 120, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте за предложение за състав от Вас.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
От името на парламентарната група на „БСП за България“ предлагаме за председател Александър Симов и за член на Комисията Иван Ченчев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Политическа партия ГЕРБ предлагаме за председател на Комисията Тома Биков и за член Диана Саватева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: От „Движение за права и свободи“.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ предлага за членове на Комисията народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: От парламентарната група на „Обединени патриоти“.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): От групата на „Обединени патриоти“ предлагаме Красимир Богданов и Росен Живков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: И от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“?
ДОРА ХРИСТОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От парламентарната група на ВОЛЯ предлагаме за членове на Комисията Боряна Георгиева и Симеон Найденов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имаме десет предложения – толкова, колкото гласувахме, и две предложения за председатели на парламентарните групи.
Ще подложа първо на гласуване предложените десет души като членове на Комисията, след което ще подложа на гласуване двете кандидатури за председател на Комисията.
Гласуваме общия брой членове на Комисията.
Гласували 135 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Сега ще подложа на гласуване по реда на постъпването двете кандидатури за председател на Комисията.
Подлагам на гласуване предложението за председател – господин Александър Симов.
Гласували 132 народни представители: за 43, против 45, въздържали се 44.
И сега ще гласуваме кандидатурата на господин Биков.
Гласували 134 народни представители: за 94, против 39, въздържал се 1.
Това предложение е прието.
Господин Биков е председател.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Отрицателен вот.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Гласувах против господин Биков да е председател, не от неуважение към него, не бих си го позволил. Гласувах против, защото главното, което трябва да направи тази Комисия освен, разбира се, всичко, което е записано в дейността ѝ, е, че трябва да отговори на въпроса: кой? Има ли политическо въздействие върху радиото и, ако има, кой го прави – в най-директния смисъл на този въпрос? Кои са хората, които са осъществили политическото въздействие?
Предполагам, че разбираме, че хора, които са осъществили политическо въздействие, особено в контекста на събитията в радиото, не са от опозицията – няма как да бъдат оттам, те са от управляващите. (Шум и реплики.) Ако някой е достатъчно весел, да излезе да ме убеди в обратното. Да каже как опозицията е въздействала върху шефа на радиото, как е въздействала опозицията, с кои точно средства? И как, като си сложите Вашия човек, човекът, който в момента е депутат от управляващите и който очевидно няма как да е депутат от управляващото мнозинство и да не е зависим от него, той как ще търси вината в своите колеги? А ако се окаже, че е някой от тези, дето са говорили всъщност и са натискали шефа на радиото, е в тази зала? Как ще го направи човек от управляващото мнозинство? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Така че, пак казвам, не е от неуважение към господин Биков. Тук се съмнявам, че човек, който представлява управляващото мнозинство, не само че може, а ще поиска да отговори на главния въпрос: кой въздействаше върху медиите и кой го прави, особено върху Националното радио, със съответния отговор, защото този „кой“ най-вероятно е „той“. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кутев.
Въздържах се да взема отношение, но поставихте под съмнение работата на един народен представител.
Процедура – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Тъй като колегата Александър Симов не беше подкрепен, а това беше разумното решение за председател на Комисията, предлагам същия за заместник-председател, тъй като и до момента такъв не е предложен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, благодаря Ви. (Реплика от ГЕРБ: „Това е по подразбиране.“)
Не, не е по подразбиране. (Реплики от „БСП за България“: „Трябва да го гласуваме!“)
Съгласен съм с Вас, ще го подложа на гласуване.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Къде е Симов, дали е съгласен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедура – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, нямам нищо против, но тъй като предложението беше господин Симов да бъде председател, сега има предложение да бъде заместник-председател, аз ще гласувам „за“. Разбира се, казвам си моето мнение. Но не виждам господин Симов (реплика от „БСП за България“: „Командировка е.“), да каже дали той е съгласен – него го няма. Ние гласуваме, нашата част в залата е пълна, все пак би било редно, или формално, ако сте говорили с него, тъй като отсъства господин Симов – може би прави предизборна агитация някъде, и е изразил съгласие, да каже, че е съгласен да бъде заместник-председател.
Ако е така, аз ще гласувам за господин Симов да бъде заместник-председател, но добре би било да бъде в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Подлагам на гласуване направеното предложение господин Александър Симов да бъде заместник-председател на Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 91, против 9, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Господин Симов е заместник-председател на Комисията, с което завършихме работата и по тази точка от дневния ред.
Продължаваме със следващата точка от Програмата ни:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ДА ИЗВЪРШИ ОДИТ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕТО ПРИ ФИНАНСОВОТО УПРАВЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО ЗА ПЕРИОДА ОТ 1 ЯНУАРИ 2017 Г. ДО 30 СЕПТЕМВРИ 2019 Г.
Вносители са народните представители Даниела Дариткова, Александър Ненков и Красимир Ципов. (Реплика от ГЕРБ: „Има ли доклади?“)
Да, има Доклад на Комисията по бюджет и финанси, има и на Комисията по културата и медиите – два доклада имаме.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствието при финансовото управление на Българското национално радио за периода от 1 януари 2017 г. до 30 септември 2019 г., № 954-02-89, внесен от Даниела Дариткова-Проданова, Александър Ненков и Красимир Ципов на 20 септември 2019 г.
На заседание, проведено на 26 септември 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения проект за решение.
На заседанието присъства Цветан Цветков – председател на Сметната палата.
В мотивите към Проекта за решение вносителите посочват, че последните дни в общественото пространство е повдигнат дебат, свързан с временното спиране на излъчването на Българското национално радио, за което Прокуратурата и Комисията за регулиране на съобщенията извършват проверка. В същото време, Съветът за електронни медии изслуша ръководството на радиото във връзка със свалянето от ефир на журналист от медията. И двата случая предизвикват широк обществен и медиен отзвук, което според вносителите налага да бъде извършен анализ на финансовото управление на Българското национално радио.
След проведеното обсъждане на Комисията по бюджет и финанси със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствието при финансовото управление на Българското национално радио за периода от 1 януари 2017 г. до 30 септември 2019 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата
РЕШИ:
1. Възлага на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Българското национално радио за периода от 1 януари 2017 г. до 30 септември 2019 г.
2. Извършването на одита да започне от 1 октомври 2019 г. и срокът за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад на Сметната палата е 31 януари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
От Комисията по културата и медиите кой ще представи Доклада на Комисията?
ДОКЛАДЧИК БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствието при финансовото управление на Българското национално радио за периода от 1 януари 2017 г. до 30 септември 2019 г., № 954-02-89, внесен от Даниела Дариткова, Александър Ненков и Красимир Ципов на 20 септември 2019 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 26 септември 2019 г., беше разгледан Проект на решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствието при финансовото управление на Българското национално радио за периода от 1 януари 2017 г. до 30 септември 2019 г., № 954-02-89, внесен от Даниела Дариткова, Александър Ненков и Красимир Ципов на 20 септември 2019 г. В заседанието участва Цветан Цветков, председател на Сметната палата на Република България.
Проектът за решение беше представен от господин Красимир Ципов.
Предложението за възлагане на одит се основава на дебата в обществото в резултат на спирането на излъчването на програма „Хоризонт“ на БНР на 13 септември 2019 г. – нещо, което не се е случвало и по време на Втората световна война.
Съветът за електронни медии извърши изслушване на ръководството на Националното радио по друг казус, свързан със свалянето от ефир на журналист от медията. От своя страна Прокуратурата и Комисията за регулиране на съобщенията извършват проверка по казуса със спирането на излъчването на БНР. И двата случая предизвикаха широк обществен и медиен отзвук.
В тази връзка възлагането на Сметната палата на одит за съответствието при финансовото управление на БНР ще даде възможност обществото да бъде информирано за управленските решения.
След проведено гласуване Комисията по културата и медиите единодушно с 13 гласа „за“ предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствието при финансовото управление на Българското национално радио за периода от 1 януари 2017 г. до 30 септември 2019 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата
РЕШИ:
1. Възлага на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Българското национално радио за периода от 1 януари 2017 г. до 30 септември 2019 г.
2. Извършването на одита да започне от 1 октомври 2019 г. и срокът за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад на Сметната палата е 31 януари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Георгиева.
Изказвания? Не виждам.
Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Решението, което сега ще гласуваме, аз лично бих го подкрепил. Бих искал обаче да внеса яснота, поне за мен яснота, какво правим в момента!
В това решение за последните две години – от 2017 г. до септември 2019 г., Сметната палата да прави проверка, първо, тя вече за периода до 1 януари 2019 г. трябва да я е направила, защото това е задължение на Сметната палата. Тя така или иначе го прави.
Между другото, проблемът на финансирането, изобщо на системата, по която работят общественото радио и обществената телевизия, е, че единственият механизъм, по който могат да бъдат проверявани те, е през финансовия контрол, тоест за това дали са законосъобразно изхарчени средствата. Този механизъм така или иначе си работи и поредната проверка на това дали те са законосъобразни няма да ни доведе според мен доникъде. Това е опит да пуснем малко повече пушек в системата и по някакъв начин да покажем колко сме загрижени. Резултатите от тази проверка в огромната си част ще отговарят на резултатите от предишните проверки, които така или иначе се правят.
Проблемът в това финансиране е дали се изразходват не законосъобразно, а целесъобразно средствата. В момента ние нямаме никакъв механизъм, по който да контролираме това, защото вече от двадесет и кусур години в Закона стои така нареченият Фонд „Радио и телевизия“, който не работи. А не работи, защото никой не смее да го пусне да работи, включително всички правителства – от 1998 г., мисля, че е приет този закон, досега.
Сега, след няколко месеца, същите Вие отново в Преходните и заключителните разпоредби на бюджета ще гласувате да бъде отложено с още една година, както всяка година досега, действието на Фонд „Радио и телевизия“. Това става всяка година от 20 години насам! И това е нещото, което всъщност може да осигури реален контрол върху разходите на Националното радио, Националната телевизия и Българската телеграфна агенция, пак казвам, не по законосъобразност, а по целесъобразност, което е изключително важно. Да не говорим, че подобно действие, ако заработи Фонд „Радио и телевизия“, той може да се финансира по различен начин. Изобщо не е задължително Фондът да се финансира по начина, който досега е предвиден в Закона – през таксите, защото очевидно тези такси са проблемът.
Ние сме говорили много пъти за това, че финансирането, изобщо обществената функция на медиите, не се изчерпва само с Националното радио, Националната телевизия – тя е по-широка. Фондът е това, което може да реши проблемите. Това е въпрос на законодателна инициатива, която би трябвало да дойде от мнозинството, по простата причина че като Ви я предложим ние, от опозицията, което ще направим, Вие най-вероятно няма да я приемете.
Използвам случая да Ви кажа, първо, че с това, което правим, само вдигаме пушилка. То няма да ни даде никаква нова информация за работата на Радиото извън тази, която вече имаме, или която бихме могли да имаме. По-важното тук е да помислим как като политици да решим проблема с контрола върху публичните средства и най-важното със свободата на словото.
Отново казвам, че въпросът как се осъществява политическо въздействие върху Националното радио и Националната телевизия като обществени медии е ключов – пак се връщам, това е въпросът: „Кой?“, и с тази точка, която сега приемаме, няма да го решим. Ние внасяме тази точка и я приемаме, точно за да не решим важния проблем – кой си позволява да въздейства върху журналистиката? Ето това е нещото, което е нашата задача, и това е пътят в момента.
Аз ще го подкрепя, защото искам да видя как ще мине проверката, но Ви казвам, че отговор на въпроса, който е важен, няма да получим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Реплика?
Имате думата за реплика, уважаеми господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кутев, в чиста форма Ви правя реплика, тъй като с частта, в която говорихте за Сметната палата, съм абсолютно несъгласен. Изказахте се абсолютно неподготвен.
Сметната палата има план, по който извършва одити за годината. По този план Българското национално радио не е проверявано. Отделно Народното събрание има право на извънредни пет одита, които да възлага със свое решение, какъвто е случаят, така че в тази част не казахте нещо, което е вярно – Сметната палата не е проверявала Българското национално радио за периода, за който се възлага одитът. Хубаво е, че сте съгласен да се разбере какво се е случило с финансовото състояние – то до някаква степен ще Ви даде и яснота.
По въпроса „Кой?“ – изказахте се по миналата точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Главчев.
Има ли втора реплика?
Дуплика – господин Кутев, имате думата.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Главчев, Вие сте счетоводител по професия, ако правилно си спомням? (Шум и реплики.) Одитор? Да, което очевидно предполага, че Вие би трябвало да знаете в тази част повече от мен, аз и не претендирам.
Вие сте представител, депутат от мнозинството, бивш председател на парламента – според мен бивши председатели на парламента няма. Председател на парламента е най-високата длъжност в държавата, тоест искам да Ви кажа, че се отнасям с цялото уважение към Вашата компетентност и към позицията, която заемате. Това обаче, че ми казвате в момента, че всъщност през последните три години никой в държавата не е проверявал как се харчат парите в Националното радио, не е плюс за мнозинството.
Не знам как го възприемате като извинение или по какъв начин според Вас това е важно, но ако тези милиони, които даваме на Националното радио, не са проверявани, значи е зле. А дали са проверявани от Държавен финансов контрол, дали от Сметната палата, Вие ще кажете – не е моя работа. Въпросът е само, че с това Вие дублирате проверки, които се правят, защото ежегодният баланс на Радиото все някой трябва да го е заверявал. И който и да го е заверил този годишен баланс на Радиото, той го е правил по същите критерии, по които ще го направи и Сметната палата. Аз не си представям други, по простата причина че Сметната палата няма други по-големи правомощия от другите.
Но нека да видим! Дано от проверката Ви – защото ще мине проверката на Сметната палата, след месец и половина ще влезе в парламента, аз се надявам да бъдете ентусиасти и тогава дано да даде други резултати. Ще се радвам, за мен това би било добре, но Ви казвам, че отменяте въпроса. Това е стара политическа тактика – в момента, в който искаш да прикриеш един проблем, започваш да решаваш другия. До момента, докато се чудехме дали Бойко Борисов е спрял проверката в бирената фабрика, ние проверявахме дали са истински записите – не дали той се е обадил, а дали са истински записите?!
В момента правите същото – не проверявате какво е политическото въздействие, което е важният въпрос за държавата, правите някаква проверка на Сметната палата, която много добре знаете как ще завърши. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Господин Иванов, имате думата за изказване.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък в своето изказване, защото мисля, че засегнахме предходната точка – вече приехме Проект за решение на такава комисия, която да разследва казуса, който възникна в Българското национално радио.
Колеги, а в сегашната точка, която гласуваме – обръщам се особено към преждеговорившите колеги отляво, става въпрос за съвсем друго нещо. Става въпрос за одит на съответствието. Финансовите резултати и отчетите, които е имало Българското национално радио, дали са проверявани, или не проверявани, може да се види в програмата на Сметната палата, която е независим орган, до която имаме абсолютен достъп – до нейните отчети, всички народни представители можем да се запознаем с тях.
Затова политизирането на тази тема, когато говорим между двете различни точки, мисля, че изказванията, които се чуха от залата, може да се отнасят до предната точка, която приехме абсолютно консенсусно, и ще има създаване на такава комисия – временна за разследването.
Колеги, сега точката, която подлежи на гласуване, и Проектът за решение, който трябва да вземем, е наистина за – прочитам го още веднъж: „Сметната палата да извърши одит за съответствието при финансовото управление на Българското национално радио“, а не на финансовия отчет.
Колеги, моля, направете тази разлика! Някои от преждеговорившите казаха, че не са специалисти в областта, но да не политизираме тази важна тема, която е широко повдигната в обществото, затова се надявам да получим тези отговори. С този проект за решение нека да видим какво е финансовото управление и одитът за съответствие, с което Сметната палата ще излезе. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Има ли реплики?
Имате думата, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, няма как темата да не бъде политизирана, при положение че самият министър-председател тук преди една седмица заяви, че парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи създаването на такава комисия, но при едно условие, ако се направи наистина и одит на Българското национално радио.
Ние продължаваме да търсим връзката. Предполагам, Вие я знаете. Предполагам, че Вие вече сте научени или Ви е подсказано точно какво трябва да се търси и защо се иска този одит, но, когато министър-председателят тук, от тази трибуна, заявява, че това ще бъде условието, няма как да не бъде политизирана темата и не се сърдете, че се политизира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Има ли друга реплика?
Дуплика, господин… (Реплики от народния представител Иван Ченчев.)
Не, той искаше изказване, господин Ченчев. (Шум и реплики.)
Втора реплика? Изчакайте господин Иванов, моля.
Имате думата, господин Попов. (Шум и реплики.)
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега, Народното събрание е политически орган – в една парламентарна република е най-висшият политически орган. Която и да е тема в Народното събрание, е политическа. Хубаво е да се престане с това: „Недейте политизира!“ Ами, щом е в Народното събрание, темата е политическа и винаги се политизира.
На второ място, аз не знам какво ще спомогне обследването на финансовия въпрос от Сметната палата във връзка с разрешаване на казуса имало ли е политически натиск върху журналисти и директора на БНР? Дори и да е имало нарушения – добре, нека да установят, това е хубаво, има и прокурорска проверка, но какво ще помогне това и има ли връзка с политическия натиск и с предходната тема? Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ, от място): Няма връзка.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Това са Ви мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Попов.
Дуплика – господин Иванов, имате думата. (Шум и реплики.)
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, репликиращи! Моля да не поставяте под въпрос почтеността на одиторската професия, защото засягате една голяма част от това съсловие, което в момента се опитвате да изкарате политизирано.
Напротив, колеги! Именно, давайки този проект за решение, да дадем тази възможност одиторите да отидат да си свършат работата. Аз мисля, че те са най-независими, нищо че залата ще ги подкрепи в това начинание. Мисля, че е важен отговорът, който точно трябва да получим – за средствата, разходвани, както казаха и преждеговоривши, от Българско национално радио, което е на бюджет, гласуван всяка година от българския парламент. Мисля, че ще запознаят всички народни представители с този доклад, който е важен.
Не го политизирам аз. Вие се опитвате да го политизирате и не знам защо правите връзка между единия проект за решение, който приехме на предходна точка, и този, който сега приемаме. (Шум и реплики.)
Ще завърша. Няма спор в това, което всички явно искаме да постигнем, защото и в комисиите колегите от Вашата парламентарна група също подкрепиха възлагането на Сметната палата на този проект за решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Господин Ченчев, имате думата за изказване.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Важно е залата да знае, че в 2015 г. има възложен одит на съответствие на Българското национално радио за годините 2013 – 2014 г., но доклад не е публикуван и до ден днешен по този въпрос. (Шум и реплики.)
Да, питаме защо и искаме да видим такъв доклад.
Няколко неща се казаха тук.
Съгласете се, колеги, малко ми е витиевато изказването на българския премиер от тук, че – да, ние ще подкрепим такава анкетна комисия, защото въпросът е свързан и всички го знаем. Е, като подкрепяме такава комисия, и Вие в частност, как тогава си слагате Ваш човек да я председателства? Малко е витиевато.
Каза го и колегата Кутев по отношение на Фонда, защото и това е свързано в Комисията и членовете – и Вашите представители мисля, че ще се съгласят с това, и генералният директор на Българската национална телевизия, и генералният директор на Българското национално радио казаха, че този фонд им е изключително нужен, дори и животоспасяващ.
Затова, както се каза тук, 20 години отлагаме въпроса – ами, дайте да не го отлагаме повече и да решим този наболял проблем! По отношение на това обаче, имайте го предвид – цялата зала: 2015 г. възложен одит на съответствие за 2013-а и 2014 г., вероятно е направен, със сигурност, и няма никакъв публикуван доклад. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Реплики има ли? Не виждам реплики.
Заповядайте, имате думата, уважаеми господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, аз се съгласявам с изразеното тук, в тази зала, мнение, че Народното събрание може да възложи всяка година на Сметната палата да направи по пет допълнителни, извън нейния план, одити. И ето, ние сега използваме този момент, като Народно събрание, и възлагаме на Сметната палата да направи одит за съответствие на Българското национално радио за един определен период. Дотук всичко е добре.
Но, когато Народното събрание извънредно възлага да се направи одит на една институция, то трябва да има мотиви. Чета Вашите мотиви – те мотивите за одит за съответствие ли са? Единият мотив е безпрецедентното спиране на излъчване на Българското национално радио, което спрямо общественото мнение не е въпрос за одит, а е политически въпрос. Още по-политически и, бих казал, въпрос на свободата на словото е отстраняването на журналист от ефира на Българското национално радио. Ето това са Ви двата мотива. И другото е – възникналият медиен интерес – опосредствен мотив.
Това са трите мотива, заради които българският парламент иска извънреден одит на Сметната палата за съответствие. Много интересно. Политическите мотиви, обръщам се тук към вносителите, са точно записани в мотивите, които са посочили те. Тук няма нито един мотив, който да е същностен за такъв одит, нито съмнения, които са изказани. И трите мотива са обществено-политически.
Нарасналият медиен интерес – много интересно. И тук се съгласявам с някои, говорили досега на трибуната, че това е само за размиване на проблема. Проблемът тук е: кой въздейства върху Радиото, кой ограничава свободата на словото, кой се опитва да диктува на колегите журналисти да бъдат покорни?
Искам да заявя така – дали този одит ще открие достатъчно аргументи за правото на сегашния директор на Българското национално радио, след възникналия скандал и заставането на журналистите срещу него, да каже, че от следващата година той ще се бори за 25% увеличаване на техните заплати?
Преди 20 години участвах в един такъв спектакъл между властта и журналистите, от който остана една много хубава реплика – „Нахранете журналистите“. Дано това не се повтаря като фарс. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Недялков.
Има ли реплики?
Реплика – господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Недялков! За мен основният мотив е, че Радиото е натрупало четири милиона дефицит и това е тенденция. Това е тенденция! В Националната телевизия се стига до 40 милиона дефицит.
Моето желание, като член на Медийната комисия, аз не съм сред вносителите на това предложение, но като член на Медийната комисия е впоследствие този доклад да спомогне затова да променим Закона за радиото и телевизията, защото трупането на дефицити, а това е структурен проблем, тук не става въпрос дори за последното ръководство на Радиото или последното ръководство на Телевизията, там има такъв структурен проблем. Той е много тежък и води до зависимост на тези две институции, защото когато имаш дефицит от четири милиона или дефицит от 40 милиона – ти откъде ходиш да искаш пари после, за да го покриваш? Къде отиваш? Идваш в парламента, когато се гласува бюджетът, при управляващите, няма значение кои са те.
И затова, нека да се възползваме от това предложение, нека да го погледнем от тази позиция, от това да се опитаме да разрешим този проблем с хроничния дефицит, който се допуска от 30 години насам, той не е отсега, да спрем да разглеждаме БНР и БНТ като някакви държавни предприятия от 90-те години, защото е такъв законът, който е приет 1999 – 2000 г., и да преминем, да прераснем, и да използваме този скандал в момента за една позитивна промяна и гарантиране на финансовата независимост на Радиото и Телевизията. Това е голямата цел, защото когато си финансово зависим от хронични, тежки дефицити, ти няма как да бъдеш свободен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Биков.
Втора реплика – господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Съвсем накратко.
Ще използвам правото си на реплика още веднъж да обясня, че наистина, което споменахме по програмата на Сметната палата, одитът, който ние днес искаме да възложим, казвам Народно събрание, е съвсем различен от този, който е в програмата и всяка година има задължение Сметната палата да одитира финансовите одити на Българското национално радио, които са, най-просто казано, дали счетоводството е водено правилно и финансовите отчети дали съдържат пълната и достоверна информация.
А ние, колеги, сега, днес с Проекта за решение, е да заложим одит на съответствието, тоест на финансовата култура, на вътрешния одит, на вътрешните процедури и правила, дали са следвали план за управление на бюджетните си средства, така че двата одита са различни в своята техника. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Има ли трета реплика?
Имате думата за дуплика, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми колеги репликиращи!
Първо, към господин Биков: господин Биков, не мога да се съглася с Вашата теза, че щом една медия като Българското национално радио е в дефицит, то тя зависи от тези, които дават парите, защото лично Вие в много свои изказвания сте подчертавали добрата опозиционност на Българското национално радио, свободата на печата. Значи, свободата на печата и в други медии има зависимост от това кой дава парите.
Тук би трябвало да отбележим наистина достойната работа, господин Биков, да се съглася с Вас, на много колеги журналисти, които са в Българското национално радио, в това радио, в което съществува плурализъм на мненията, и това е именно благодарение на тях. То не е благодарение на Народното събрание, което сега ще изисква одит, ще погледне одита и ще реши един път завинаги проблемите на Българското национално радио.
Що се отнася до подобряването на Закона за радиото и телевизията, мога да Ви кажа, че там въобще, може би, няма нужда от този закон, защото той и сега не се изпълнява в пълния си обем. Би трябвало, може би, да подходим към медиите, които са обществени медии и се издържат от бюджета, за всяка една от тях да има отделен закон, в който да се определят правилата, а не опосредствено да се възлага на един да избира генералните директори, а на друг – да дава средствата.
Това е само една моя позиция, защото се оказа, че регулаторът СЕМ невинаги изпълнява ролята си на независим регулатор – това е друг въпрос.
Що се отнася за това, господин Иванов, че се иска одит – няма тези мотиви, с които да се изиска одит, това подчертах аз. Мотивите са спирането и, бих казал, отстраняването на един журналист от ефир. Това не са мотиви, които са достатъчно силни, за да се поиска един такъв извънреден одит. Ние имаме право като Народно събрание да искаме извънпланови, извънредни одити. Може би бих се съгласил, ако бяхте записали дефицита, който има в бюджета на Българското национално радио, но в мотивите Ви го няма, бързо са писани, необмислено – тази забележка правя.
Иначе, ако обединим усилията си, можем да постигнем много неща в подобрението на, така да се каже, средата, която ние като парламент да предоставим на обществените медии. Това е нещо, което изискват журналистите и не само от нас, обществото и общественото мнение го иска. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков.
Продължаваме с изказванията. Не виждам изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Проекта за решение, който Ви беше представен в Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Няма новопостъпили питания за периода от 20 до 26 септември 2019 г.
Имаме писмени отговори за връчване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Писмени отговори от:
- министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Красимир Богданов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Красимир Богданов;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народните представители Красимир Янков и Чавдар Велинов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народните представители Данаил Йорданов и Красимир Янков;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Цветан Топчиев;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на два въпроса от народния представител Димитър Танчев;
- министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Валентина Найденова.
С това преминаваме към устните въпроси и питания.
Първа ще отговаря госпожа Марияна Николова – заместник министър-председател по икономическата и демографската политика. Питане от народния представител Павел Шопов относно Стратегията за семейството и детето.
Имате думата, господин Шопов, ако сте в залата. Разбирам, че идва, може да изчакаме петнайсетина секунди. Бях информиран, че идва господин Шопов.
Заповядайте, господин Шопов, Народното събрание и зрителите ни изчакаха.
Заповядайте, за да развиете своето питане към заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Вицепремиер, отпреди година в публичното пространство, сред медиите, в тази зала, сред неправителствени организации, изобщо в цялото общество шества една тема, бих казал, темата за фамозната Концепция или Стратегия за детето. Всичко това започна още при Вашия предшественик, но нито за миг през това време темата не загуби своята острота.
Считам, че Вие сте най-компетентният човек в правителството, изобщо в страната като вицепремиер, отговарящ по тези въпроси, най-после да хвърлите светлина за българската общественост от най-високо и официално място за тази стратегия, която, между другото, все още никой не е виждал – Стратегия, която събира толкова злободневие, против която се правят протести, във връзка с която се произнесе и Светия Синод, тема, по която всички ние сме ангажирани.
Няколко са въпросите ми към Вас: каква е тази стратегия? Така ли се нарича, или се нарича концепция, или може да носи някакво друго наименование, но някой някъде я е нарекъл по този начин? Къде и от кого е взето решението за изработването на такава стратегия, изработва ли се изобщо такава стратегия или концепция? На кого е възложено, какъв е екипът, участват ли неправителствени организации? Какво е финансирането, откъде идва то, какви са грантовете, разпределени по участници в обсъждането или изработването на тази концепция?
Считам, че днес най-после трябва да бъде даден отговор на всички тези въпроси – отговор на родителите, които протестират, отговор на всички нас, които сме ангажирани с евентуално нейно приемане, какви са принципите, на които се основава, основни нейни положения?
Всички тези въпроси аз поставям като питане, не като въпрос, защото и като време, и като отговор могат да бъдат представени повече от обстоятелствата, от фактите, за да осветлим най-после този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Госпожо Николова, имате пет минути за отговор, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народи представители! Уважаеми господин Шопов, благодаря Ви за питането, за да може най-после да бъде изяснен този въпрос.
В началото бих искала да поясня изрично, че не съществува Стратегия за семейството и детето, а има разработен Проект на Национална стратегия за детето 2019 – 2030 г., който е спрян и не е факт в правния мир.
Националната стратегия за детето се създава в изпълнение на чл. 1, ал. 3 от Закона за закрила на детето. Стратегията по принцип трябва да задава държавната политика за закрила на детето в дългосрочен план. Приема се от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Въз основа на стратегическия документ ежегодно Министерският съвет приема и национална програма за закрила на детето, която се предлага от министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
След изтичането на периода на действие на Националната стратегия за детето 2008 – 2018 г., на 39-ото заседание на Националния съвет за закрила на детето, проведено на 9 май 2018 г., е взето решение за създаването на междуинституционална работна група за разработване на нов стратегически документ. Според Закона за закрила на детето закрилата се осъществява чрез председателя на Държавната агенция за закрила на детето, дирекциите „Социално подпомагане“ чрез министъра на труда и социалната политика, министъра на вътрешните работи, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието, министъра на външните работи, министъра на културата, министъра на здравеопазването и кметовете на общини. Със заповед на председателя на Държавната агенция за закрила на детето е създадена междуведомствена работна група за изготвяне на нова стратегия за детето.
Проектът „Национална стратегия за детето 2019 – 2030 г.“ е изготвен от тази междуведомствена работна група, в която участват по един представител на изброените по-горе държавни институции, представители на Националното сдружение на общините, както и представители на неправителствени организации с предмет на дейност „закрила на децата“. Към работната група са били привлечени и редица експерти с професионален опит в областта на правата на децата, университетски преподаватели, социолози, политолози и специалисти от международните организации в лицето на УНИЦЕФ и Световната банка.
В различните етапи от изготвянето на документа са участвали членове на Консултативния съвет по въпросите на децата, в който участват експерти от различни области, които се отнасят към политики за децата и се занимават със стратегическо планиране и формиране на политики.
Проведена е също отделна консултативна среща с членовете на Националния съвет за закрила на детето, представители на държавни институции на ниво заместник-министри и ръководители на държавни органи. Целта на срещата е синхронизиране на ключовите стъпки и ангажименти на държавните институции при разработването на стратегическия документ.
На 1 октомври 2018 г. в град Пловдив Държавната агенция за закрила на детето съвместно с Пловдивския университет е организирала национална консултативна среща. На тази среща са обсъдени политиките за децата във връзка с тематичните области на проекта на новия стратегически документ. В нея са взели участие над 150 представители на висши училища, синдикати, директори на училища и детски градини, ръководители на държавни институции и представители на организации от неправителствения сектор. Децата също са били включени в процеса на консултиране, като са представили и свои предложения преди началото на националната консултативна среща.
В процеса на подготовка на документа председателят на Държавната агенция за закрила на детето е провел срещи с представители на различни професионални области, свързани с политиките за децата, и над 30 двустранни срещи, включително и с народни представители от комисиите към Народното събрание. Целта е била Проектът за Национална стратегия за детето 2019 – 2030 г. да бъде съобразен с приоритетите на правителството, както и с ангажиментите на държавата ни като член на Европейския съюз и други международни организации, с глобалните цели за устойчиво развитие на ООН, Европейския стълб на социалните права, свързан с грижите и подкрепата на децата, Стратегията за правата на детето 2016 – 2021 г. на Съвета на Европа и основни принципи на Конвенцията за правата на детето на ООН.
Проектът на Национална стратегия за детето е представен и приет с решение на Националния съвет за закрила на детето на заседание, проведено на 19 декември 2018 г. Проектът е публикуван за обществено обсъждане в периода 10 януари – 8 февруари 2019 г. В рамките на посочения период обаче са получени значителен брой отрицателни становища. Поради тази причина Проектът на стратегията е спрян, не е даван абсолютно никакъв ход на междуведомствена съгласувателна процедура и не е внасян за разглеждане в Министерския съвет. Такъв документ, както вече посочих по-горе, не съществува в правния мир. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Вицепремиер.
Господин Шопов, заповядайте за два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, господин Председателю.
От отговора Ви, уважаема госпожо Вицепремиер, се вижда, че такъв документ наистина има, работено е по него и е работено дълго време без обществото да е разбрало и да е наясно – практика, която не е нова. Подобни документи се осъществяват, върху тях се работи по подобен начин – винаги вероломно, на тъмно, и в един момент се хвърлят в обществения мир, за да бъдат бързо приети и на тъмно.
Вижда се от Вашия отговор, че благодарение на активността на българските граждани се е стигнало до спиране на Проекта. Вашите думи бяха толкова добре премерени, бяха точно така фризирани и отговорът Ви е точно такъв, че да не излязат истинските факти.
Основният въпрос, който Ви зададох, е: кой го финансира? Вие говорихте за енджиота. Кои енджиота? Соросоидите енджиота, на които майка енджио е „Фондация за България“ ли?! Нищо не казахте за основни положения, срещу които гражданите протестират, срещу които Светият Синод излезе със становище, което е изключително по своя характер. Вие назовахте за първи път, това не беше ясно досега, точно периода 2019 – 2030 г. Спомням си за една такава стратегия преди десетина години, концепция за така нареченото ромско включване. Там подходът беше същият.
Моят уточняващ въпрос в процедурата, която имам към Вас, е: кои енджиота участват – конкретно да изброите наименования, какво са получили те като грантове, като пари? Не заявихте и не ми отговорихте на въпроса кой е инспирирал, с каква заповед, защото това беше и писменият ми въпрос, кой е инспирирал създаването на тази концепция или на тази стратегия, за която днес говорим? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Уважаема госпожо Вицепремиер, имате три минути за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Благодаря Ви.
Бих искала да обърна внимание на факта, че държавната политика за закрила на децата не е останала без правни основания. Тя се базира на Закона за закрила на детето и Правилника за неговото приложение. За такова финансиране, господин Шопов, което Вие посочвате, няма как да има никакви правни основания и въобще каквито и да било други основания, тъй като документите и нормативните актове се изготвят от представители на публичния сектор. Много ясно заявих и подчертах, че това е станало със заповед на председателя на Държавната агенция за закрила на детето и компетентните институции и ведомства, които са участвали в разработването на Проекта, както и с представители на неправителствения сектор, които са били канени за участие в работната група. Така че за финансиране въобще не може да говорим.
Искам да подчертая, че държавните органи за закрила на детето, които изброих в моя отговор, имат свой утвърден механизъм на взаимодействие и сътрудничество в съответствие със своите компетентности в областта на закрилата на децата и имат за цел да осигурят ефективна система по отношение на превенциите и контрола по опазване на правата на децата и подкрепа за полагане на грижите в семейна среда. Разработват се и качествени услуги, които са относими за подкрепа на семействата и децата, за децата с увреждания; осъществява се полицейска закрила за деца в риск; осъществява се също така и контрол при преминаване на деца през българската държавна граница; обезпечава се предучилищното и училищното образование; дава се подкрепа на деца с изявени дарби; полагат се специални грижи за майчиното и детското здраве. Кметовете на общините осигуряват прилагането на държавната политика за закрила на детето в общините и координират дейностите по закрила на местно ниво. Както вече подчертах, документът е спрян, той не е преминавал на междуведомствено съгласуване и не е внасян и приеман от страна на Министерския съвет.
Още веднъж подчертавам, че към момента такъв документ в окончателен вид не съществува в правния мир. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Господин Шопов, имате възможност да изразите отношение в рамките на две минути.
ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Всъщност, госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги, от отговора Ви най-важното и най-успокоителното е, че документът не е приет, защото тук намирисва на ужасни неща – подмяна на традиционни ценности, за вкарването на децата и родителите, на цялото общество в един режим на неолиберално мислене и подход. Много са случаите, чуваме по медиите, за това какво се прави в някои от скандинавските страни – как се взима дете от майка, защото всъщност това е целта и при нас.
През комунизма чл. 3 от Семейния кодекс имаше задължение децата да бъдели възпитавани в комунистически дух. Явно целта на този документ, който, виждам, че Вие подкрепяте и нямате нищо против него, е децата да бъдат възпитавани в неолиберален дух, начин, недопустим за нашия християнски морал и нашите традиционни възгледи.
В тази насока видяхме и документа от Светия Синод, който за мен е инстанция за вярност, инстанция за правилност, за което ние от „Атака“ ще се борим.
Изводът от Вашия отговор е, че българите трябва да бдят. Това, че документът е спрян на този етап и не се е превърнал в правопораждащ факт и източник, и задължение за осъществяване, е успокоително, но не е последната дума. Явно е, че управляващите и такива като Вас сте впрегнати да осъществите поредното престъпно дело спрямо българите, в случая децата... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Времето, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …в един смисъл и в една насока, които са чужди на българската традиция, на българската вяра. В тази насока този документ не съдържа, сигурен съм, възможността да бъде въведено вероучението в българските училища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Шопов, времето отдавна изтече. Моля да приключите.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, само последно, завършвам.
Ако имаше такова предвиждане вътре в този документ, това би било една негова положителна страна. Като виждам от кого се сътворява той и насоките, в които ни води, за мен е ясно, че този най-важен въпрос е отново пренебрегнат от местните, неглижиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
С това се изчерпи и парламентарният контрол към заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика. Благодаря Ви за участието, госпожо Николова.
Преминаваме към следващия представител на изпълнителната власт – министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори първо на въпрос от народния представител Станислав Владимиров относно състояние и ремонт на пътя от квартал „Княжево“ до пътен възел „Даскалово“.
Заповядайте, господин Владимиров, да развиете своя въпрос – имате две минути.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, за пореден път ще се обърна към Вас с въпрос за състоянието и ремонта на път I-1 от квартал „Княжево“ до пътен възел „Даскалово“.
Това по данни на трафик камерите е една от най-натоварените отсечки в България, като за изминалата година средната денонощна интензивност на автомобилното движение е преминали над 30 хиляди автомобила. Въпреки въведеното чрез знаци реверсивно движение, няколко дни от седмицата задръстванията и тапите продължават да са почти ежедневни в посока към София или обратно.
Отново припомням, че в края на 2017 г. и през 2018 г. в участъка от пътя, преминаващ през територията на Столична община, бе направен ремонт. Останалата част, която преминава през територията на община Перник, не е ремонтирана, въпреки уверенията на Вашия предшественик, както и на Вас, че ремонт на пътя ще има. През 2017 г. и 2018 г., тогава министърът, а сега заместник-министър Николай Нанков заяви, че за ремонта на тази част от пътя са отделени 6 млн. лв. Те ще са достатъчни, за да се завърши обновяването на пътя.
Моят въпрос към Вас е: предвижда ли се ремонт на път I-1 от квартал „Княжево“ до пътен възел „Даскалово“, преминаващи през територията на община Перник, както и въвеждането на реверсивно движение посредством светофарни уредби?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Владимиров.
Заповядайте за отговор, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Владимиров, уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“ отчитат значението на път I-1 София – Перник. Първокласният път в участъка от квартал „Княжево“ до пътен възел „Даскалово“ действително провежда голям пътен трафик.
През годините Агенцията е разглеждала редица варианти за облекчаване на интензивността на движението, сред които включително и изпълнението на основен ремонт, чрез който да се уширят пътните платна в трилентовите участъци.
Една такава реконструкция обаче би засегнала имоти и част от имоти в урбанизирана територия и неминуемо би наложила провеждането на отчуждителни процедури. По тази причина реализацията е отпаднала от инвестиционните намерения на Агенцията. Междувременно с построяване на автомагистрала „Люлин“, сега част от автомагистрала „Струма“, голям брой пътни превозни средства се пренасочи към автомагистралното трасе. Въпреки това път I-1 в участъка от квартал „Княжево“ до пътен възел „Даскалово“ продължава да е предпочитан маршрут от жителите на област Перник, тъй като осъществява най-пряката връзка със столицата.
Отчитайки това, през последните години сме се ангажирали с намерението за подобряване на състоянието на пътя от София до Перник чрез реализиране на цялостен ремонт на участъка от квартал „Княжево“ до пътен възел „Даскалово“.
Както вече Ви уведомих, през месец февруари след направена предварителна оценка на трасето се установи, че състоянието му в територията на област София значително е по-влошено, отколкото в област Перник. По тази причина, както и заради големия поток превозни средства, които се струпват на вход и изход на столицата, ремонтните дейности на пътя започнаха първо от участъка в област София от Александров мост до границата с област Перник.
Разбира се, не омаловажаваме състоянието на участъка в област Перник и сме наясно, че тази отсечка е изключително важна и трябва да бъде цялостно ремонтирана. Поех ангажимент към Вас и обсъдих с експертите от Агенция „Пътна инфраструктура“ възможностите за включване на обекта в Програмата за превантивен ремонт 2019 г.
За съжаление, и през настоящата година бюджетът за текущ ремонт и поддържане на републиканските пътища е силно ограничен, което възпрепятства реализацията не само на тази пътна отсечка – на нейния ремонт, но и на много други важни пътни отсечки, които се нуждаят от това.
Програмата за поддържане бе преструктурирана и голяма част от планираните обекти отпаднаха поради финансови причини.
Подчертавам, че не липсата на желание, а недостигът на финансов ресурс е основната причина, поради която и тази година ремонтът на пътя в област Перник не беше възложен за изпълнение.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“ ще продължат да търсят възможности за изпълнение на ремонтните дейности на пътя в област Перник чрез включване на обекта в бъдеща инвестиционна програма на Агенцията.
Въвеждането на реверсивно движение като част от постоянната организация на движение в трилентовия участък на територията на област Перник не се предвижда към този момент от Агенция „Пътна инфраструктура“. От км 282+485 до км 285+600 пътят е четирилентов. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Благодаря за напомнянето, господин Председател, ще довърша в дупликата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Аврамова.
Заповядайте, господин Владимиров, за реплика.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, без да създавам напрежение с Вашия заместник, но с господин Нанков се работеше доста по-оперативно. Когато той даваше отговори от парламентарната трибуна, се стараеше да поема конкретни ангажименти със срокове, особено по въпроси, които касаят голям брой хора.
Пътят Перник – София, както и Вие споменахте, е една от най-интензивните отсечки в страната. Доближава се като трафик до магистрала „Тракия“ и е доста по-натоварен от магистрала „Люлин“.
Мисля, че Вашето Министерство, приоритизирайки пътните отсечки в страната, този участък трябва да бъде приоритетен и възможно най-бързо да се извърши ремонт, защото по данни на Вашия колега, министър на вътрешните работи, само за последните години имаме много тежки автомобилни катастрофи с около 10 смъртни случая.
Надявам се в дупликата си Вие да поемате конкретен ангажимент, да не ми отговаряте чиновнически, административно, в бъдеще неясно време, кога действително ще започне. Отсечката не е толкова дълга, не струва стотици милиони за ремонт. Кога Вашето Министерство ще направи процедурата и ще възложи за ремонт изключително натоварения участък и въвеждането на реверсивно движение? Вие казахте: „Отпадна разширяването на пътя“. Кога ще се случи реверсивното движение, но със светофарни уредби? Това, което се извършва като реверсивно движение в една част от дните през седмицата, е изключително трудоемко и не толкова ефективно – тапите, задръстванията и тормозът върху всички пътуващи продължава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Владимиров.
Имате думата за дуплика, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Владимиров, разбирам Вашите предпочитания към министър Нанков в качеството му на такъв, когато той е отговарял на Вашите въпроси 2017 – 2018 г. и е давал конкретни обещания, и е поемал конкретни ангажименти. От мен това няма да го чуете, ако не съм 100%-во сигурна в това, което поемам като ангажимент. Уважавам безкрайно много тази трибуна, за да поемам ангажименти, които не мога да изпълня.
Така че 2019 г., след като бъде подготвена ремонтната програма – Инвестиционната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“, лично ще Ви информирам за ангажимента, който мога да поема за ремонта на този път.
Относно реверсивното движение, разстоянието от Драгичево до Даскалово е 1 км. В тази част са осигурени две ленти за движение в посока София, поради което не е необходимо въвеждане на реверсивно движение като част от постоянната организация на движението. Това е мнението на пътните експерти, на специалистите от Агенцията, така че към момента това, което се изпълнява, е временно реверсивно движение, Вие знаете, в определени дни от седмицата и определени часове. Заповедта за тази временна организация е до 1 януари 2020 г. През останалото време от седмицата имаме постоянна организация на движението в участъка в област Перник, което осигурява две ленти в посока София и една лента в посока Перник. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Следва въпрос от народния представител Надя Клисурска относно състоянието на моста на река Марица, град Пазарджик, част от републикански път II-37.
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, на 18 октомври миналата година поставих към Вас въпрос за състоянието на моста на река Марица, град Пазарджик, част от републикански път II-37. В отговора Вие посочвате, че състоянието на моста е лошо – с пукнатини и коловози, като участъците при фугите са силно компрометирани, което позволява навлизане на вода по долната част на сечението.
Това от своя страна води до висока степен на обрушване по бетона и активиране на корозионни процеси по армировката. Посочвате също, че на 23 октомври 2018 г. е изготвено експертно становище за констатираните дефекти, както и че има предписания за отстраняването им с цел възстановяване на нормалното експлоатационно състояние на съоръжението.
За фактологията искам да изясня, че поддържането на моста се извършва от община Пазарджик съгласно подписан споразумителен протокол с Агенцията „Пътна инфраструктура“ за съвместно финансиране.
Мостовото съоръжение над река Марица се намира в участък, където трасетата на републикански път I-8 София – Пазарджик – Хасково и републикански път II-38 Етрополе – Пазарджик – Пещера – Доспат съвпадат. Съоръжението е построено през 1964 г. и от тогава до момента на него не е извършван основен ремонт. За съжаление, една година по-късно нищо не е предприето.
В тази връзка въпросът ми е: кога ще бъдат предприети конкретни мерки, свързани с неотложния ремонт на съоръжението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Имате думата за отговор, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, да, както Ви информирах в предходния отговор на 23 октомври, специалисти на Института по пътища и мостове към Агенция „Пътна инфраструктура“ извършиха обследване на моста на река Марица в град Пазарджик. При огледа са установени, както и Вие вече цитирахте от предишния ми отговор, редица недостатъци и повреди на мостова конструкция, които влошават нейното състояние.
Една част от проблемите произхождат от неточности в Проекта, по който е изграден мостът през 1964 г., тъй като проектната документация е изготвена въз основа на действащи към онзи момент норми за проектиране, изчислителни и технологични възможности.
Друга част от проблемите са резултат от дългогодишната експлоатация на съоръжението, съчетано с влиянието на интензивния трафик и околната среда. Най-общо констатираните проблеми по съоръжението могат да се разделят на повреди по пътното платно, по връхната конструкция и по долното строене.
Становището на експертите е, че съоръжението действително е с влошено експлоатационно състояние и е необходимо да бъдат извършени ремонтно-възстановителни работи по предварително изготвен проект.
Съгласно становището на специалистите през месец март тази година Областното пътно управление – Пазарджик, възложи на пътноподдържащата фирма в областта да изготви проект за ремонта на съоръжението, като се вземат предвид предписанията на специалистите от Института по пътища и мостове.
Предвид тежкото състояние на герберовите греди на моста и с цел набелязване на най-рационалното решение за тяхното възстановяване, което да залегне в проекта за ремонт, фирмата проведе няколко огледа на съоръжението със специалисти конструктори. В резултат на огледите са предложени два варианта за възстановяване на герберовите греди, като всеки от тях разглежда различен подход за ремонт. Предстои тези варианти да бъдат разгледани от специалисти на Института по пътища и мостове за преценка и вземане на окончателно решение по кой от тях да бъде изпълнено възстановяването на гредите. Пътноподдържащата фирма ще разработи проект за ремонт на съоръжението, включващо избрания вариант за ремонт, както и всички останали необходими рехабилитационни дейности по моста.
С оглед изложеното, до края на тази година ще имаме яснота какви видове обем строително-монтажни работи ще са необходими, на каква стойност ще излезе ремонтът на моста. Съобразно нужните средства Агенцията ще търси през 2020 г. вариант за включване на това съоръжение в ремонтната програма.
Както Ви уведомих в предходния отговор, както и Вие казахте, текущото поддържане действително е по Споразумителен протокол за 2019 г. между община Пазарджик и Агенция „Пътна инфраструктура“, както и зимното поддържане в района. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Заповядайте, госпожо Клисурска, за реплика в рамките на две минути.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, искам да Ви кажа, че не съм задоволена от отговора, който ни давате, защото отлагането във времето на този неотложен ремонт, който Вие коментирате, тези компрометирани греди ще доведат до едно много сериозно аварийно състояние. Вие казвате, че до края на годината ще бъдат разгледани всички варианти, а бюджетната процедура предстои точно след месец и половина. Моля да предприемете необходимите действия, по-рано да вземете решението и задължително да включите сума за следващата година за ремонта на това мостово съоръжение. Аз съм убедена, че това съоръжение ще продължава да бъде компрометирано, докато Министерството на регионалното развитие и благоустройството не предприеме конкретни действия по изграждането на Западния околовръстен път. Вие знаете, че има изработен такъв проект още през 2014 г. Съвпадането на две републикански трасета през централната част на града затруднява трафика. Целият този трафик е ориентиран през това мостово съоръжение, а има изградено алтернативно такова преди пет години.
Надявам се в следващата година в бюджетната процедура освен ремонтите на това мостово съоръжение да бъдат планирани и средства за изграждането на този западен околовръстен път, който е изключително необходим на града, защото големият трафик не само води до определени ситуации, свързани с безопасността на движението, но води до голямо замърсяване, запрашаване и висок шум.
Аз се надявам да ми отговорите в дупликата, че ще планирате следващата година и евентуални средства за изграждането на този така необходим западен околовръстен път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Сега ще разберем това от госпожа Аврамова.
Заповядайте за реплика, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Клисурска, разбирам Вашето притеснение относно техническото състояние на мостовото съоръжение. Искам да Ви уверя, че експерти на Агенция „Пътна инфраструктура“, както и Областното пътно управление, следят състоянието на моста, така че можете да бъдете спокойни. В момента то не е аварийно, така че след изготвянето на Проекта ще бъде възложен ремонтът на това мостово съоръжение.
Когато обсъждаме и готвим програмата за 2020 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, ще се опитаме да приоритизираме, в рамките на утвърдения бюджет на Агенцията, тези пътни отсечки в държавата, които са в най-тежко състояние и имат най-голяма нужда от ремонт. Моето желание също е да имаме средства за всички нужди и всеки петък, когато Вие ми задавате въпроси за неотложни ремонти в България по републиканската пътна мрежа, аз да имам възможност да отговоря на всички Вас, че ние ще започнем незабавно ремонт.
Разбира се, реалността е съвсем различна, имаме ограничен бюджет и трябва да се съобразяваме с него, така че ще приоритизираме с колегите това, което е най-неотложно и трябва да бъде започнато като ремонти 2020 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: С това се изчерпват въпросите към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Благодаря, уважаема госпожо Аврамова, за участието в парламентарния контрол.
Предстоят два въпроса към министъра на труда и социалната политика. Първият е от народния представител Светлана Ангелова относно промените, свързани с осигуряване на по-добра социална закрила на най-уязвимите групи през отоплителен сезон 2019 – 2020 г.
Заповядайте, госпожо Ангелова, да развиете Вашия въпрос.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, след влизане в сила на измененията и допълненията в Наредба № 5 от 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, обнародвани в „Държавен вестник“ от 28 юни 2019 г., и направените множество изявления, че промените са свързани с осигуряване на по-добра социална закрила за най-уязвимите групи чрез разширяване обхвата на подпомаганите лица и семейства, възможно ли е към момента да бъде отчетен положителен ефект спрямо същия период на предходната година? Наясно сме, че периодът на подаване на заявленията-декларации за отпускане на целева помощ за отопление все още не е изтекъл, тъй като срокът е до 31 октомври 2019 г., но има ли увеличение на показателите за подпомаганите лица и семейства от рисковите групи към настоящия момент? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Имате думата за отговор, господин Петков.
Колеги, да помоля, малко по-силен е шумът от залата, отколкото е приемливо.
Заповядайте, господин Петков.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, основен приоритет на Министерството на труда и социалната политика е да осигурява социална защита на най-уязвимите рискови групи, поради което и през тази година продължи гарантирането на социалната защита на най-нискодоходните и рискови групи от населението чрез отпускане на целева помощ за отопление.
В тази връзка бяха предприети действия за промени в Наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, чрез които се разшири обхватът на подпомаганите лица и семейства, увеличи се значително размерът на помощта, оптимизира се механизмът на отпускане на помощта, прецизира се диференциацията на бенефициентите, създаде се механизъм за стимулиране на участието на децата в образователния процес. Тук искам да спомена, че тези промени бяха възможни в резултат от осигурения значително по-голям бюджетен ресурс за тази програма в бюджета на Министерството за 2019 г. – с 50% повече, спрямо 2018 г.
По информация на Агенцията за социално подпомагане към 24 септември 2019 г. заявления-декларации за получаване на целева помощ за отопление са подали 247 552 лица и семейства и са издадени 189 361 заповеди за отпускане на целева помощ за отопление. Изплатените средства към 31 август 2019 г. за отоплителния сезон са 40 млн. 626 хил. 65 лв. на 92 171 лица и семейства.
За сравнение за същия период на 2018 г. са подали
заявления-декларации за получаване на целева помощ за отопление 203 401 лица и семейства и са издадени 154 982 заповеди за отпускане на целева помощ за отопление.
Към 31 август миналата година за отоплителен сезон 2018 – 2019 г. изплатените средства са били 23 млн. 668 хил. 378 лв. на 43 646 лица и семейства.
При съпоставяне на данните за отпуснатите целеви помощи за отопление в периода 1 юли 2019 г. до 24 септември 2019 г. и същия период на миналата година се отчита увеличение на отпуснатите помощи за целевите групи, чийто обхват беше разширен, а именно хората с увреждания, възрастните хора и особено онези от тях, които живеят сами, което увеличение е в диапазон от 1000 до 5000 лица за всяка една от тези целеви групи. Отчетените данни показват положителен ефект от предприетите действия за разширяване обхвата на целевите групи за енергийно подпомагане, който се доказва с увеличения брой на лицата и семействата, имащи право да получат помощта.
Също така във връзка с провежданата от правителството политика, насочена към стимулиране на връщането и задържането на децата в образователната система, се въведоха три нови целеви групи. Тези групи включват деца, които не ходят на училище; деца, които не ходят на училище, но са регистрирани в Дирекция „Бюро по труда“; и родители, отглеждащи деца, които не ходят на училище. За да се постигне стимулиращ ефект за връщането и задържането на децата в училище, се предвижда ограничаване достъпа до помощта, като за тях са определени рестриктивни граници за достъп.
Както и Вие споменахте, подаването на заявления-декларации за тази помощ е със срок до 31 октомври, така че представените данни не са окончателни, но те ясно очертават споменатите положителни тенденция.
Предвид гореизложеното считам, че с приемането на измененията и допълненията в правната рамка на Наредбата са оптимизирани и подобрени процесите по подпомагане лицата и семействата, имащи право на целева помощ за отопление. По този начин се гарантира възможността на все повече български граждани да имат право да получат необходимата социална подкрепа съобразно финансовите възможности на държавата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Петков.
Имате възможност за реплика, госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор, от който стана ясно следното: първо, че е налице увеличение на целевите помощи за отопление през отоплителен сезон 2019 – 2020 г. за лицата и семействата от най-нискодоходните и уязвими социални групи. Това са предимно самотно живеещи възрастни хора и лица с увреждания. Второ, че предприетите мерки от страна на Министерството на труда и социалната политика имат положителен ефект за социалната закрила на лицата и семействата от рисковите групи съобразно финансовите възможности на държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Имате ли желание за дуплика, господин Министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Ангелова, вземам правото на дуплика само да добавя, че нашите очаквания, които смятам, че са реалистични на база на данните, които отчетох пред Вас са, че тази година над 250 000 лица и семейства ще получат подкрепа, целева помощ за отопление за предстоящия отоплителен сезон, която е значително увеличена като размер. Ще кажа, че за петте месеца, за които се отпуска тази помощ – тя се отпуска наведнъж, в пълен размер, тази година семействата и лицата получават 455 лв. 50 ст., което е с 22% повече като размер от миналата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Клавдия Григорова относно възможности за запазване на трудовата ангажираност на лицата в пенсионна възраст.
Заповядайте.
КЛАВДИЯ ГРИГОРОВА-ГАНЧЕВА (ГЕРБ): Благодаря.
Господин Председател, господин Министър, колеги! Положителните тенденции на пазара на труда през последните години са свързани с ръст в заетостта и разкриване на нови работни места. Това създава благоприятни условия по-възрастните хора да останат на пазара на труда по-дълго време. Възрастните хора могат да допълват своите доходи, като работят.
Работещите пенсионери с умения са ценен ресурс за работодателите. Понякога те могат да приложат тези свои умения при специфични условия и при подобрени условия на труд. Работодателите са склонни да подобряват условията на труд, а знаем, че за това съществуват и много програми.
В условията на демографските проблеми и свързаното с това намаляване на активната работна сила търсят ли се и какви възможности за запазване на трудовата ангажираност на лицата в пенсионна възраст? Какви са политиките на правителството в тази посока? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Григорова.
Имате думата за отговор, господин Петков, заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Ганчева, положителните тенденции на пазара на труда през последните години, свързани с ръст в заетостта и разкриване на нови работни места, създават благоприятни условия по-възрастните хора да останат по-дълго на работа.
По данни от наблюдението на работната сила през второто тримесечие на тази година заетите лица на възраст 65 и повече години са 97 700. Коефициентът на заетост за тази група е 6,6%, като ръстът в сравнение с второто тримесечие на 2018 г. е 1,3% по малко.
За сравнение равнището на заетост на лицата на 65 и повече години средно за Европейския съюз е около 6%. Възрастните хора могат да допълват доходите си от пенсия, като работят. В контекста на демографските тенденции, свързани със застаряването и намаляване на населението, съчетано с увеличаване продължителността на живот, са важни мерките, които подпомагат по-възрастните да останат по-дълго активни на пазара на труда.
Позитивен ефект за заетостта на лицата от тази група имат, първо, инвестициите за безопасни и здравословни условия на труд поради по-голямата вероятност от заболявания.
На второ място, възможностите за участие в обучение поради бързите промени, свързани с цифровизацията.
На трето място, ефективните посреднически услуги за заетост.
В Закона за насърчаване на заетостта са регламентирани посредническите услуги, които подпомагат пенсионерите да си намерят работа. Лицата, придобили право на пенсия, могат да се регистрират в бюрата по труда и да ползват следните услуги: информация за обявени свободни работни места, посредничество по информиране и наемане на работа и психологическо подпомагане.
Наблюденията на експертите в Агенцията по заетостта показват, че все по-често решаващи за избора на работодателите са доказаните умения на кандидатите – както професионални, така и личностни. Ангажираността, отговорността, дисциплината, навиците за труд се оценяват положително от работодателите. Все по-често работодателите приемат представените им профили на лица в пенсионна възраст. В условията на недостиг на кадри са мобилизирани усилията на Агенцията по заетостта за активиране и регистрация в бюрата по труда на хора в пенсионна възраст. За периода януари – август тази година общо 1486 регистрирани лица, придобили право на пенсия, са постъпили на работа със съдействието на трудовите посредници.
Работещите пенсионери с умения са ценен ресурс за работодателите. Много от уменията обаче, които са от решаващо значение за бизнеса и работниците днес, остаряват за кратък период от време и ще бъдат заменени от търсенето на нови. В този контекст е важно по-възрастните да притежават широк спектър от умения, за да останат по-дълго на работа.
Подобряването на достъпа и развитието на възможностите за обучение на работното място, които позволяват да съчетават работа и обучение, създават безспорни условия за високи нива на участие на пазара на труда.
В заключение, бих искал да подчертая, че важна роля за удължаване на трудовия живот имат и действията за популяризиране на опита и добрите практики на работодатели за използване потенциала на по-възрастните работници, включително и за предаване на натрупания опит на по-младите работници.
Важни са и мерките за създаване на позитивни обществени нагласи и повишаване на информираността относно ползите от по дългия трудов живот при по-възрастните. В този процес Министерството на труда и социалната политика ще продължи да бъде активен партньор за бизнеса и за хората. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Веднага се поправям – не желаете реплика. Добре.
С това се изчерпи парламентарният контрол към министъра на труда и социалната политика.
Благодаря, уважаеми господин Петков, за участието в парламентарния контрол.
Минаваме към последния за днес министър – Десислава Танева – министър на земеделието, храните и горите, която ще отговаря на три въпроса.
Първият е от народните представители Светла Бъчварова и Николай Пенев относно изплащането на обезщетенията на личните стопанства в страната заради африканската чума по свинете.
Заповядайте, госпожо Бъчварова, да развиете въпроса.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Една от мерките за ограничаване на африканската чума по свинете беше принудителното и за мен „доброволно“ умъртвяване на прасетата в личните стопанства.
Компенсирането с 300 лева за дезинфекция на тези, които поеха ангажиментите, създаде предпоставка да се ограничи болестта в страната, но в същото време създаде и доста проблеми, които искам с моя въпрос да уточним съществуват ли наистина и как ще бъдат преодолявани в бъдеще?
След като бяха изготвени списъци за компенсиране на тези стопанства, в много репортажи излезе информация, че в тези списъци, подготвени от кметовете, са включени хора, които нямат животни, или обратно – тези, които имат животни, не са в списъците, което означава, че усещането беше за проблем при идентифицирането на броя на стопанствата в задния двор във всяко едно населено място.
Отделно от това тези, които са получили компенсациите и са поели ангажименти да унищожат своите животни, се оказва, че може би не са го направили по начина, по който се изисква, защото преди няколко дни Областна дирекция по безопасност на храните – Добрич, започна да прави повторни проверки дали наистина животните са унищожени.
Моите въпроси към Вас са свързани първо с това – преди да се пристъпи към изпълнението на мярката, която приветстваме и която беше наложителна, беше ли събрана обективна информация за ситуацията във всяко едно населено място относно броя на стопанствата, също така и броя на животните в тях?
Вие, госпожо Министър, в едно свое интервю заявявате, че личните стопанства бяха оставени без контрол и Вашият ангажимент, Вашето желание това в следващите години да се промени, включително и с промяна на нормативната уредба, като се акцентира върху темата „Биосигурност“ като важна част за решаването на проблемите със сложната епизоотична обстановка в страната, включително с африканската чума по свинете. Коя институция ще упражнява контрол върху личните стопанства и ще следи за изпълнението на ангажиментите от тях в следващия период? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова.
Имате думата за отговор, госпожо Танева, в рамките на три минути.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаема професор Бъчварова, да започна от началото на Вашия въпрос – те бяха няколко в обхвата.
На въпроса за африканската чума по свинете мисля, че за нея казахме достатъчно и ще се огранича само с това, че тя наистина е силно заразно вирусно заболяване. Бяха взети много мерки. Благодаря на всички хора, които изпълниха препоръките на Агенцията за безопасност на храните, на областните епизоотични щабове и предприеха мерките, които засягаха личните стопанства с цел намаляване на епизоотичния риск и ограничаване щетите от заболяването. Без тяхното разбиране и изпълнението на тези мерки със сигурност щетите щяха да бъдат по-големи. Това е мнението на специалистите в тази област и на научните сътрудници.
Когато и преди да пристъпим при тази мярка, всички тези мерки бяха вземани със съответните консултации, с експерти от Комисията, от научната общност, Центъра за оценка на риска. Безспорно имаше такава предварителна информация, броят на стопанствата, които бяха подадени по списък в Министерството на земеделието, храните и горите, беше 34 821. Подадените заявления в областни дирекции по безопасност на храните са – 29 500; финансовото подпомагане е в размер в момента на 8 млн. 850 хил. лв., изплатени в 1691 населени места в 179 общини.
Тази информация беше събрана през областни епизоотични комисии от кмета на населеното място и официалния ветеринарен доктор.
Да, в интервюта съм казала – не мога да твърдя обратното, тези лични стопанства нямаха регистрация в системата на Агенцията по храните. Причините за това са много, включително и това, че те не отговаряха на изискванията за лично стопанство – а именно към момента по Наредба № 44 – отглеждане само на свине за угояване до 5 броя. По тази причина, разбира се, и по други, те не бяха регистрирани и инвентаризацията или преброяването за нуждите на ограничаване на епизоотичния риск беше направено лятото, когато се взе решение и за прилагане на тази мярка.
Извършват се и сега проверки. Всички сигнали, тъй като изготвянето на тези списъци беше направено от кметовете на населените места и ветеринарните доктори, бяха публични и всички, които са имали сигнали за това, че неправомерно са включени хора, са проверявани, там, където има съмнения, е спирано плащането. Имаме такива случаи на отказани заявления, мога дори и по общини да ги изброя. Да, проверки има и в момента, не само в Добрич. Това е по повод получени сигнали. Трябва да бъдем обективни. Тази мярка се прилага в навечерието на местните избори и не бих могла да отрека, че в някои населени места имаше установени опити тази мярка да се потребява в един или друг смисъл и с оглед на идващите избори.
Правим проверки и в момента на принципа на анализа на риска и в други области, за да установим дали всичко, което е подадено, потвърдено и подписано от кметовете и от ветеринарния доктор, отговаря на подадените данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Танева.
Имате думата за реплика, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаема госпожо Министър, проблем има, щом и Вие го осъзнавате. Предполагам, че оттук нататък системата на контрол и прилагането на законите в страната ще бъдат в сферата на изключително голямо внимание от Ваша страна, защото фактът, че няма инвентаризация на животните преди стартиране на мярката, създаде именно тези трудности при идентифицирането на личните стопанства, които следва съответно да изпълняват мерките по превенция от африканската чума по свинете. Но в Закона за ветеринарномедицинската дейност например е ангажимент на кметовете в началото на всяка година те да предоставят информация в Агенцията по храните по отношение на броя на животните по видове и това да бъде една основа, за да се знае в държавата все пак какво се случва.
Второ, много от личните стопанства споделиха, че те са имали желание да бъдат регистрирани, но това не се е случвало, защото частно практикуващите ветеринарни лекари са отказвали под каквато ѝ да било форма сключване на договори – това е една предпоставка оттук нататък те да не бъдат регистрирани като животновъдни обекти.
И може би трети – това е по-скоро въпрос, който е важен.
Вие говорите, че е необходимо да се засили биосигурността. Ясно е, че малките стопанства такива средства едва ли могат да отделят. Търсят ли се възможности и начини те да бъдат подпомогнати, за да могат да реализират в дългосрочен план тази биосигурност, която ще защити тези стопанства от възможността в бъдеще да търпят такива загуби, каквито в момента се наложи, и тази епидемия доведе до проблеми при тях, за да могат да отговарят на изискванията за реализация на своите намерения?
А това, че в личните стопанства се отглеждат животни, е традиция, която отдавна съществува, и не би следвало с лека ръка да я забравим, зачеркваме, само защото се е появил проблем с едно или друго заболяване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова.
Имате думата за дуплика, госпожо Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема професор Бъчварова! Само в продължение на предходния отговор да допълня, че за периода 9 – 26 септември 2019 г. инспектори от Българска агенция по безопасност на храните са извършили 2210 проверки в обект – тип „лично стопанство“, които са в обхвата на подпомагането по 300 лв., установени са 288 нарушения или малко повече от 10%. Разбира се, взети са съответните мерки и продължаваме с тези проверки. Това трябва да е ясно.
Заболяването африканска чума по свинете е влязло, то нанесе щети. Всички ние сме напълно наясно, а и нямаме желание, нито виждаме, нито искаме някой да променя своите традиции или бит, но трябва да знаем при какви условия можем да продължим. Нашите усилия оттук насетне ще са фокусирани върху това да обясним на личните стопани как и при какви условия да продължат отглеждането на домашни свине за лични нужди.
В тази връзка Българската агенция по безопасност на храните е направила съвсем на разбираем език изисквания, описани – дори има примерни чертежи, те са елементарни и с лични усилия могат да се направят тези неща, защото става въпрос повече за дисциплина, за спазване на хигиенни норми, отколкото за инвестиции в личното стопанство. Те са елементарни, а именно: свине за угояване да се отглеждат само в личните стопанства – в Наредба № 4, в която готвим промени, ще предложим те да са само до три броя, трябва да са оградени, не може да са пуснати свободно, да не се отглеждат заедно с други животни, тези свине за угояване да не напускат личното стопанство, те да се консумират само за лични нужди, да не се излиза от личния двор, трябва да има място за съхранение на фураж, който да не се дава в прясно състояние, и трябва да има ваничка за хигиенизиране и за смяна на дрехите, с които се хранят. Тоест повече от условията за биосигурност в личните стопанства при спазване на правила за хигиена и начин на отглеждане.
Ние трябва да сме наясно, че ако искаме, а смятам, че всички искаме да продължим нашите традиции да отглеждаме домашни свине за лични нужди, трябва да го правим с тези условия и да си наложим изпълнението на тези елементарни хигиенни навици и правила за отглеждане. В момента от цяла Европа 12 държави са с африканска чума по свинете и няма нито една държава, която все още е обявена за чиста зона след влизането на този вирус. Няма открита ваксина и ние трябва да знаем, че за да продължим живота си по стария начин по отношение на свиневъдството, то трябва да бъде направено по съответния начин, за да може епизоотичният риск да е нисък и да няма пострадали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Танева – дадох малко повече време, за да може да разясните тези важни за хората въпроси.
Следва въпрос отново от народните представители Светла Бъчварова и Николай Пенев относно одобрение на проекти на местните инициативни групи от Програмата за развитие на селските райони, 2014 – 2020.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, постъпват много сигнали от страната, които са тревожни, и те са свързани с дейността на местните инициативни групи. Причината за забавянето могат да са и обективни, но така или иначе към настоящия момент в по-голямата си част местните инициативни групи изразяват тревога, че нямат одобрение на проекти, финансиране и авансово плащане. Това създава определено напрежение и риск от гледна точка усвояването на средствата именно за тези местни инициативни групи, които са една изключително важна част от цялата Програма за развитие на селските райони, предвид факта, че те са насочени към съответното населено място да решат въпросите на малките стопанства и има вече натрупан опит и традиции в тяхната реализация.
Спомняте си в първия програмен период почти нямаше интерес към създаване на местни инициативни групи, но в този, в настоящия програмен период беше даже проведен конкурентен избор и много от стратегиите не бяха одобрени заради липсата на бюджет.
Към настоящия момент инициативните групи са 64, в два приема, но и тези, които бяха одобрени в първия прием преди две или три години, и тези, които бяха одобрени преди една година, изпитват трудности, които ни създават неудобството, че не могат да изпълнят стратегиите, които са записали в своите документи.
Нашият въпрос към Вас е свързан с това: каква е актуалната ситуация по отношение договорирането и финансирането на местните инициативни групи? Съществува ли риск от загуба на средства, като се има предвид, че според правилата на Европейския съюз, ако до 30 юни 2019 г. финансирането на проекти е под 50% от наличния ресурс, средствата могат да бъдат съответно намалени до 25% спрямо първоначално заложените средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова.
Имате думата за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Бъчварова! Съгласно справка от ИСУН проектните предложения, одобрени от местните инициативни групи, са 724, а такива в Резервен списък са 155. Общата стойност на субсидията, за която се кандидатства за финансиране за всички подадени проектни предложения, възлиза на 468 млн. 82 хил. лв. В дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони“ няма постъпили заявки за плащане по сключени договори с Фонд „Земеделие“ и бенефициенти във връзка с подадените проекти, поради което няма извършено плащане.
По отношение на мерките, предприети за преодоляване на натрупаното забавяне при обработката на процедурите на местни инициативни групи, Ви информирам, че са определени и командировани 38 служители от областни дирекции на Фонд „Земеделие“, които ще изпълняват задачи за централно управление на Разплащателната агенция по Подмярка 19.2 до края на 2019 г. Тяхното пълноценно включване в оперативната работа по Подмярката обаче става постепенно, макар и при възможно най-бързи темпове. Целият административен капацитет на Фонд „Земеделие“ е натоварен напълно с цел недопускане на увеличаване на риска от загуба на средства.
Използвам случая да отбележа, че забавянето на одобрението на процедурите на местните инициативни групи се дължи на факта, че до момента общо през ИСУН са приключили 17 приема по различни подмерки от Селската програма 2014 – 2020 г., поради което експертният състав на дирекциите по договориране и оторизация на мерките и областните дирекции на Фонд „Земеделие“ е затруднен.
Относно споменатото възможно съкращаване на 25% от бюджета по Подхода „Водено от общностите местно развитие“, в случай че по-малко от 50% от средствата са договорени до 30 юни, бих искала да направя следното пояснение. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Постановление № 161 на Министерския съвет от 2016 г. за определяне на правилата за координация между управляващите органи на програмите и местните инициативни групи и местните инициативни рибарски групи за прилагане на Подхода ВОМР предвижда, че в зависимост от договорените финансови ресурси в рамките на одобрените стратегии управляващите органи на програмите може да прехвърлят средства от одобрените стратегии към други мерки по съответната програма не по-рано от 30 юни 2019 г. Подобен трансфер на средства може да се извърши при следните условия: при изменение или прекратяване на споразумение за изпълнение на стратегия за ВОМР, при изменение или допълнение на финансовите условия на договора за проектите към мерките от Стратегията в резултат на промени в законодателството, при прекратяване на договора за проект към мерките от стратегии и искане на бенефициента, при едностранно прекратяване от управляващия орган на съответната програма, при несключени договори за проекти към мерките от Стратегията в срока по чл. 40, ал. 2 от същото постановление, когато след приключването на договарянето по обявени мерки, са останали недоговорени средства по тях, при под 20 на сто изпълнение на всеки от заложените общи индикатори по Стратегията за ВОМР в срока по чл. 40, ал. 2 от същото постановление.
Прехвърлянето на средства е възможност за съответната програма и не настъпва автоматично при наличие на някои от изброените хипотези. Такава възможност е обсъждана на срещи между представители на управляващите органи на програмите, финансиращи Подхода и местните инициативни групи, проведени в края на миналата и в началото на тази година.
Цитираният краен срок е изтекъл и нито един управляващ орган на програма не е заявил, че ще се възползва от тази възможност. Предвид това към настоящия момент не съществува риск от загуба на средства по Подхода „Водено от общностите местно развитие“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Танева.
Имате думата за реплика, госпожо Бъчварова. Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, това, което разбрах, е, че няма осъществени плащания или те са минимални, но причината е, че няма договориране, няма съответно одобрени обществени поръчки, особено за проекти, които касаят общините и оттук нататък процесът спира. Административният капацитет с това е проблем във всяка една програма – с нейното късно започване и струпването на мерки. Не за първи път се случва струпването на мерки на практика в една година, година и половина, техният прием. Но в този програмен период има и местни инициативни групи, които изпълняват проекти и по други оперативни програми.
Това, което може да се разбере от разговорите с представителите на местните инициативни групи, е, че организацията по прилагането на другите оперативни програми е много по-добра. Например в Оперативна програма „Човешки ресурси“ има представител на Министерството, който участва в комисиите, съответно след това автоматично с участието в комисията на самите представители на Министерството или на Програмата, се предоставят аванси, които съответно могат да доведат до стартирането на мерките.
Въпросът е, след като се обединят всички усилия – не само на Министерството на земеделието, храните и горите, но и на останалите министерства и се поемат най-добрите практики, които има при тяхното прилагане, да се направи така, че местните инициативни групи да заработят пълноценно, да изпълнят своите ангажименти и да не се компрометира Програмата. Още повече важното е тя да разширява своята дейност и през следващия програмен период, да се обхванат общини, които към този момент – 50% от тях или по-малко, мисля, не са включени в Програмата, но има интерес и той да бъде задоволен. Така че оттук нататък сигурно предстои още по-трудна и по-тежка работа в тази насока, но ако смятаме, че е приоритет местните инициативни групи да се развиват, ми се струва, че трябва да има и конкретни мерки да се спре изоставането в този програмен период. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова.
Имате думата за дуплика, госпожо Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема професор Бъчварова! Аз съм уверена, че взетите мерки, най-вече с допълнително ангажирания административен капацитет, ще даде своите резултати и ще има ускоряване на процедурите. Факт е, че те са забавени, и не само по тази мярка. Със значително време има и при други мерки, които също са с голямо забавяне. В никакъв случай няма да се допусне загуба на средства при този свръх интерес, даже към Програмата. Интересът към Подхода наистина е по-висок. В останалите страни членки по този подход се усвояват значително по-голяма част от средствата в Програмата за развитие на селските райони и в този смисъл Подходът може да претърпи още по-добро развитие предвид интереса в него. Има натрупана практика и опит за прилагането му и всичко това като подобрение в механизмите за управление може да се приложи за следващия програмен период, за политиката на който започна дебатът. Има такива предложения и от народни представители в тази посока и аз мисля, че и самите общини биха били по-доволни в тази посока да развиваме Подхода „Водено от общностите местно развитие“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
И стигаме до последния въпрос в днешния парламентарен контрол. Той е от народния представител Димитър Данчев относно одобрение на проекти по Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопанските продукти“, Подмярка 4.1.2 „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ и Подмярка 8.6 „Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията на горски продукти“ от Програмата за развитие на селските райони, 2014 – 2020 г. Дълго заглавие, но времето за развитие на въпроса пак е 2 минути.
Господин Данчев, заповядайте!
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател, ще се постарая да се вместя в предоставеното ми време.
Уважаема госпожо Министър! Господин Председател, първо към Вас, да Ви поздравя за начина на подредбата на днешния парламентарен контрол с въпросите към министър Танева, защото са наистина тематично свързани. Затова аз ще си позволя само една реплика към въпроса, който преди това зададе госпожа Бъчварова и който отговор чухме от госпожа Танева.
Госпожо Министър, всъщност коментарът ми е, че практически за всичките обявени приеми на проектни предложения в Централно управление на Държавен фонд „Земеделие“ не е спазен нормативно определеният срок за обработка на постъпилите проекти.
В тази връзка моля конкретно да ме информирате по какви конкретни причини – субективни и обективни, се бави одобряването на проектните предложения: по Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка, маркетинг на селскостопанските продукти“, Подмярка 4.1.2 „Инвестиции в земеделски стопанства, по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ и Подмярка 8.6 „Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията на горски продукти“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., които са подадени съответно през месец май 2018 г. по Подмярка 4.2, през месец юли и октомври 2018 г. по Подмярка 4.1.2 и през месец юни и юли 2018 г. по Подмярка 8.6. Моля да посочите на какъв етап от оценка са проектите по съответните подмерки към настоящия момент. (Шум и реплики.)
Господин Председател, обръщам се към Вас с молба да отправите апел към колегите, които днес присъстват така многобройно, да спазват все пак реда в залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да, прави впечатление присъствието на парламентарната група на ГЕРБ днес, но прави впечатление, че интересът към контрола не е много голям поради разговорите по двойки, но се надявам по последния въпрос да има малко повече тишина в залата.
Заповядайте, госпожо Танева. Имате три минути.
Сигурен съм, че колегите с голямо внимание ще слушат какво имате да кажете на господин Данчев.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Данчев, и в предходния отговор казах, че не само местните инициативни групи са в забава, а са всички и обясних какви са причините – да не ги повтарям и губя време от конкретните отговори. Направихме график, с който да наваксаме изоставането, а в крайна сметка и поредността на разглеждане на подадените проектни предложения, и ето в какво състояние сме към момента. По разглеждането на проектните предложения по Подмярка 4.2 от Програмата за развитие на селските райони с оценителен доклад предстои подписването на договори за отпускане на финансова помощ, а по останалите подмерки от Селската програма, за които е необходимо съобразяване на финансовата помощ с отпуснатата държавна помощ, предстои оценка за административно съответствие и допустимост.
Вторият прием по Подмярка 4.2 стартира на 9 февруари 2018 г. и приключи на 16 май 2018 г. В едномесечен срок Фонд „Земеделие“ извърши предварителна проверка на 593 проектни предложения, като публикува списък с оценката на електронната си страница. В определения 14-дневен срок са постъпили възражения от кандидатите по извършената предварителна оценка, като Управляващият орган се произнася по тях на 27 август 2018 г. Списък с окончателната оценка е публикуван на 10 септември 2018 г. На 18 март приключва административната оценка на проектните предложения, като се публикува списък с предложенията, недопуснати до етап техническа и финансова оценка. Забавата с повече от три месеца е свързана с провежданата междувременна процедура по акредитация за разглеждане на проекти на етап оценка за административно съответствие и допустимост. В седемдневен срок след това – с недопуснатите проектни предложения до етап техническа и финансова оценка, постъпват жалби от кандидатите, които жалби са разгледани от комисия, назначена от изпълнителния директор на Фонда.
Междувременно се установява казус, свързан с извършването на проверки и разписването на контролни процедури по отношение прилагането на Регламент 702/2014 относно наличието на държавна помощ. Казусът се разрешава след месец май 2019 г. и Фондът едва тогава получава пълна акредитация на контролните си процедури, като на 20 септември 2019 г. е издаден окончателният доклад за одобрение на проектните предложения. В този смисъл предстои подписване на договори с одобрените за финансиране 153 проектни предложения, оценени със 75 точки, на обща стойност 95 млн. евро. Към настоящия момент Фондът изготвя и изпраща уведомления до бенефициентите с информация за одобрени и неодобрени разходи, както и изисква от тях да представят документи, необходими за сключване на договор. С представяне на изискваните документи договорът ще се сключи, но решение кои ще се включат вече има.
В допълнение, Управляващият орган извърши анализ на остатъчните неусвоени разполагаеми средства по Подмярка 4.2, както и на подадените проектни предложения по проведената процедура по Подмярката втори прием на проектни предложения, за което е налице недостатъчен бюджет за финансиране.
Въз основа на извършения анализ Управляващият орган предложи на Комитета по наблюдение на Програмата да бъде увеличен бюджетът по тази процедура, като предложението бе прието единодушно от Комитета на 20 юни. Със заповед на ръководителя на Управляващия орган бюджетът беше увеличен с 38 млн. 320 хил. евро, което от своя страна ще позволи предприемане на действия от страна на Фонд „Земеделие“ за сключване на договори по още 83 проектни предложения по сектори, както следва: мляко, млечни продукти – 18; месо и месни продукти – 21; плодове и зеленчуци – 37; растителни и животински масла – един проект; технически и медицински култури – 12. Част от проектните предложения се отнасят към повече от един сектор.
По Подмярка 4.1.2 „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ към настоящия момент в качеството си на разплащателна агенция Фонд „Земеделие“ е получил частична акредитация на процедурата по Подмярката и предстои назначаване на оценителна комисия, която да извърши оценка за административно съответствие и допустимост и техническа и финансова оценка на постъпилите 244 заявления с обща стойност на заявената субсидия 7 млн. 182 хил. лв. Процедурата не е в хипотезата на ограничен бюджет и на проектните предложения няма да бъде извършвана предварителна оценка съгласно чл. 9в от Закона за подпомагане на земеделските производители. Срокът за извършване на посочените проверки на проектните предложения – след получаването на акредитация от компетентните органи, е три месеца, който изтича в края на годината.
По Подмярка 8.6 предстои назначаване на оценителна комисия за извършване на следващия етап от оценка за административно съответствие и допустимост и техническа и финансова оценка за проектите, попадащи в списъка на проектните предложения по чл. 9в, ал. 6, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделския производител, а именно проектните предложения, за финансирането на които е необходим бюджет, който не надвишава с повече от 30 на сто бюджета, определен в условията за кандидатстване за съответната процедура, включително проектните предложения, получили еднакъв брой точки, които са 97 заявления с обща стойност на субсидията в размер на 41 млн. 380 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Танева.
Понеже е последен въпрос, реших да не Ви ограничавам във времето – почти шест минути.
Заповядайте за реплика, уважаеми господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, действително от няколко дни по Подмярка 4.2 има обявен списък с одобрените проекти, но това, както се казва, не означава, че няма значително забавяне. Вероятно и забавянето тепърва ще се увеличи, защото, както отбелязахте, бенефициентите все още не са получили писма за одобрение, а да не говорим да има подписан договор, с който и да било от тях.
Безспорен факт е обаче, че има значително забавяне в обработката на Проекта и по Подмярка 4.1.2, и по Мярка 8.6, което Вие също споменахте. Странното е, че проектите се бавят поради очевидната, поне за мен, липса на експертиза по отношение на отчитането, обработването и натрупването на държавните помощи за съответния период.
Изведнъж, след като преди две години мина подобен прием по Мярка 4.2, без тогава да се повдига какъвто и да е въпрос за държавните помощи, по тези мерки се оказва, че има съмнение от страна на определени експерти за нерегламентирана държавна помощ и се извършват определени проверки. Тук може би е редно да се сподели и ограниченият административен капацитет на дирекция „Договориране по ПМРСР“ и дирекция „Оторизация на плащанията по ПМРСР“ в Държавен фонд „Земеделие“, което е предмет на друг мой въпрос, който съм задал в писмен вид и чийто отговор очаквам да ми бъде връчен.
Важно е да се уточни, че приемът по 4.1.2 обаче е обявен и без да има акредитирани процедури за контрол и проверка на Министерството на земеделието, храните и горите. Редно е да се признае, че Министерството със своите действия нарушава Закона за управление на средствата от европейските структурни инвестиционни фондове. Последното, вярвам, не може да отречете, тъй като разполагам с конкретни примери за това как контролни листове се акредитират от Министерството постфактум, след като условията по приема са били отдавна публикувани, а проектите са приети за одобрение. Освен обявените контролни листове, към условията за кандидатстване има и други контролни листове, които се разработват впоследствие от Държавен фонд „Земеделие“ и се акредитират от Министерството на земеделието, храните и горите.
Нещо повече, експертите ги попълват, както Вие сама споменахте, не само в ИСУН, но и в системата ИСАК. Между другото, преди повече от две години от тази трибуна лично предупредих, че е възможно да се случи това нещо и че системата ИСУН не е подготвена, за да отговори на нуждите на Държавен фонд „Земеделие“ и Програмата за развитието на селските райони. Очевидно нямаше кой да ме чуе и проблемите с одобрението на проектите сега са налице. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин Председател, благодаря Ви за търпението.
Между другото, сериозно забавяне има и при обработката на проектите по Подмярка 7.2, за която също Ви зададох отделен актуален въпрос. За съжаление, госпожо Министър, не сте отговорили колко проекта са спрени от обработка във връзка с получени сигнали за нередности, а неточно отговаряте само за броя на спрените заявки за плащания. Ясно е, че не е приятно да се признае, че има забавени проекти и че техният брой е значителен, но все пак Ви моля за точен и конкретен отговор и затова връщам дадения отговор за доработка, за което Ви благодаря предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Данчев.
Споменахте писмените въпроси – ето Ви отговорите.
Заповядайте за дуплика, госпожо Танева, ако имате желание.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател!
Уважаеми господин Данчев, Вие сам споменахте генезиса на причините за забавяния и промяна по начина на кандидатстване, което се гласува от Народното събрание. Безспорно в административния капацитет е много трудно намирането на атрактивните условия да предложиш на хора, които имат съответния капацитет. Предприели сме всички мерки в обхвата на възможностите, които има системата, за да бъде наваксано изоставането, и ще положим всички усилия да го направим.
По 7.2 има сключени договори. Поради сигнали ще допълним въпроса в конкретика за броя, но трябва да знаем и другата страна на тази тема – особено в предизборно време се пускат многобройни сигнали срещу опонента, а те може да нямат никакво основание. При подобен казус има правила за спиране на разглеждането съгласно регламент, който е отменен, и на неговото място има нов действащ регламент. В тази посока ние ще предложим законодателна инициатива, така че да не се злоупотребява с това право, знаейки, че като пуснеш сигнал, ще попречиш на опонента. Чакаме да минат събитията след Димитровден и при по-спокойна и обективна обстановка за дебат ще предложим съответните промени. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Танева, за участието в парламентарния контрол.
Благодаря и на колегите, които останаха до края на заседанието.
Следващото заседание е на 2 октомври, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 12,53 ч.)
Заместник-председатели:
Емил Христов
Кристиан Вигенин
Секретари:
Станислав Иванов
Николай Александров