Председателствали: заместник-председателите Емил Христов, Кристиан Вигенин и Нигяр Джафер

Секретари: Александър Ненков и Джейхан Ибрямов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, ще Ви представя Проекта за програма за работата на Народното събрание за периода от 2 до 4 октомври 2019 г.:
„1. Предложение по чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от парламентарната група на „БСП за България“: Проект на решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители: Корнелия Нинова и група народни представители на 5 септември 2019 г.
Няма предложение от парламентарната група на „Движение за права и свободи“.
2. Предложение по чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от парламентарната група на „Обединени патриоти“: Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания. Вносители: Искрен Веселинов и група народни представители на 12 април 2019 г.
Няма постъпило предложение от парламентарната група на „Воля – Българските Родолюбци“.
Няма постъпило предложение от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
3. Законопроект за денонсиране на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи и за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболните мачове и други спортни мероприятия. Вносител: Министерският съвет на 22 юли 2019 г.
4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Вносител: Министерският съвет на 23 юли 2019 г. Приет на първо гласуване на 12 септември 2019 г. – точка първа за четвъртък, 3 октомври 2019 г.
5. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора. Вносител: Министерският съвет на 8 юли 2019 г. Приет на първо гласуване на 18 септември 2019 г. – точка втора за четвъртък, 3 октомври 2019 г.
6. Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за кинематографичната копродукция (ревизирана) 30 януари 2017 г., Ротердам. Вносител: Министерският съвет на 19 септември 2019 г. – точка първа за петък, 4 октомври 2019 г.
7. Парламентарен контрол – след приключване на законодателната част за петък, 4 октомври 2019 г.“
Моля, режим на гласуване за Програмата за работата на Народното събрание.
Гласували 152 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
По начина на водене, заповядайте, господин Шопов.
Аз все още не съм навлязъл в същността, но имате право по Правилник.
ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Има причина, господин Председател, и причината е много съществена. Втори месец продължава тази спекулация, която се прави и в пленарната зала, и в българското Народно събрание изобщо – да се говори за един от субектите, които съставляват настоящото Народно събрание като политическа сила и парламентарна група.
Стига сте продължавали да спекулирате и да лъжете обществото – от ръководството и тук участниците, че има парламентарна група „Обединени патриоти“. Такава парламентарна група няма. Такава политическа сила в Четиридесет и четвъртото народно събрание не съществува от всякаква юридическа гледна точка съобразно нашия правилник и съобразно чл. 16 на Коалиционното споразумение, с което е създадена такава предизборна коалиция, и в последствие парламентарна група.
Изпратили сме две писма, аргументирани по всички правила, до ръководството на Народното събрание да се произнесе по този въпрос. Отговор до този момент, вече втори месец, няма и продължава лъжата, че тази група има свои представители в комисии и в ръководството на Народното събрание – някои хора участват на Председателски съвет, който е много важен орган в работата на всяко Народно събрание.
Нека най-после да се изясни проблемът, който сме поставили, защото в момента не се касае до седем независими народни представители от „Атака“, касае независими народни представители, всички онези, които бяха членове на парламентарна група „Обединени патриоти“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов. Завършете мисълта си.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Най-после нека получим отговор по този много важен въпрос, по който ние от „Атака“ считаме, че сме се аргументирали и ни се дължи поне обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще получите.
Благодаря Ви, господин Шопов.
Ще Ви запозная с постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 25 септември до 1 октомври 2019 г.:
Проект на решение за налагане на мораториум върху всички действия на разпореждане с недвижими имоти, частна държавна собственост. Вносител е народният представител Веселин Марешки и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Проект на решение за промяна в състава и ръководството на Комисията по бюджет и финанси. Вносители са народните представители Валентин Касабов и Искрен Веселинов.
Проект на решение за промяна в състава на Комисията по околната среда и водите. Вносители са народните представители Валентин Касабов и Искрен Веселинов.
Проект на решение за промяна в състава на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата. Вносители са народните представители Валентин Касабов и Искрен Веселинов.
Проект на решение за промяна в състава на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Вносители са народните представители Валентин Касабов и Искрен Веселинов.
Проект на решене за промяна в състава и ръководството на Комисията по културата и медиите. Вносители са народните представители Валентин Касабов и Искрен Веселинов.
Проект на решение за промяна в състава и ръководството на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Вносители са народните представители Валентин Касабов и Искрен Веселинов.
Проект на решение за промяна в състава на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Вносители са народните представители Валентин Касабов и Искрен Веселинов.
Проект на решение за промяна в състава и ръководството на Комисията по икономическа политика и туризъм. Вносители са народните представители Валентин Касабов и Искрен Веселинов.
Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносители са народните представители Анна Александрова, Красимир Ципов и Димитър Лазаров. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Постъпило е уведомление: „Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения от нас на 25 юли 2019 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, № 954 01 54.“ Следват подписите на вносителите на Законопроекта.
Съобщение:
Вчера, на 1 октомври 2019 г., е постъпил и изпратен на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приети на първо гласуване на 25 септември 2019 г. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България уведомява Народното събрание, че със заповед на Началника на отбраната е разрешено изпращането на формирование от военнослужещи от Сухопътни войски с лично въоръжение и екипировка, без боеприпаси и техника, за участие в тактическо учение, което ще се проведе в район източно от град Брашов, Румъния, за времето от 4 до 18 октомври 2019 г. В изпълнение на разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са уведомени компетентните държавни органи. Уведомлението е постъпило на 1 октомври 2019 г. с входящ № 902-09-64 и е предоставено на Комисията по отбрана.
От Сметната палата в Народното събрание е постъпила Актуализирана програма за одитната дейност на Сметната палата за 2019 г. Програмата е внесена с писмо, № 924-00-15, от Председателя на Сметната палата. Материалът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От Националния статистически институт е постъпила информация за: брутен вътрешен продукт през второто тримесечие на 2019 г.; производителност на труда, заети лица и отработено време за второто тримесечие на 2019 г.; индекси на оборота в Раздел „Търговия на дребно, без търговия с автомобили и мотоциклети“ през месец юли 2019 г.; индекси на промишленото производство през месец юли 2019 г.; индекси на строителната продукция през месец юли 2019 г.; инфлация и индекси на потребителските цени за месец август 2019 г.; индекси на цените на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността за месец август 2019 г.; стопанска конюнктура за месец септември 2019 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Процедура.
Имате думата, уважаема госпожо Александрова.
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, моля на основание чл. 83, ал. 1, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за предложения между първо и второ четене на Общия законопроект по допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 953-01-68, да бъде намален на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 154 народни представители: за 153, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Започваме с предложението за включване в дневния ред по реда на чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Първа е парламентарната група на „БСП за България“.
Господин Зарков, имате думата за представяне.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за възможността да представя мотивите към Проекта на решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
С Проекта предлагаме да засилим парламентарния контрол чрез възстановяване на така наречения блицконтрол. По съществото си това представлява задължение на министър-председателя и заместник министър-председателите да се явяват веднъж в месеца пред Народното събрание и да отговарят на въпросите на народните представители. Както е известно, тази форма на парламентарен контрол съществуваше преди в Четиридесет и второто и Четиридесет и третото народно събрание. Вие добре познавате нейната ефективност, тъй като, когато се е налагало на сегашното мнозинство да бъде в опозиция, широко се е възползвало от тази възможност.
Конкретно, предлагаме в последните до два часа на заседанието на всяка първа сряда на месеца министър-председателят и заместник министър-председателите да се явяват, за да отговарят на актуалните въпроси на народните представители. Въпросите засягат общата политика на правителството и не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни.
В случаите, когато по уважителни причини премиерът или неговите заместници не могат да се явят в залата, председателят на Народното събрание в диалог с тях определя най-скорошна дата, на която те да отговорят на поставените въпроси.
Тази форма на парламентарен контрол, съществуваща в предишните две издания на Народното събрание, бе несъмнено едно от постиженията на българската парламентарна демокрация. Тя се яви от практиката като противовес на ясно отчетлива тенденция на отстъпление от парламентаризма и преминаване на по-едноличен, тоест по-авторитарен премиерски тип на управление. Затова и, когато бе отменена в началото на този мандат, това предизвика критики и спорове.
Нека да се върнем към дебата, който имахме преди две години и половина, и да видим дали мотивите за отмяната на блицконтрола се оказаха верни.
Основният мотив беше, че на министър-председателя така или иначе могат да бъдат поставени въпроси в рамките на редовния парламентарен контрол. За съжаление, този мотив се оказа несъстоятелен. Практиката е съвсем красноречива – чрез разпределяне на различни ресори и строго пазен от различните председателства на парламента, министър-председателят се е явил едва няколко пъти в Народното събрание от началото на мандата.
Всъщност налице е парадокс – упорито в общественото мнение се налага виждането, че министър-председателят решава всичко. В същото време пред Народното събрание той не отговаря за абсолютно нищо. „Не е в неговите компетентности, обърнете се към друг министър“ е отговорът, който получаваме на всичките си въпроси.
Заслужава внимание и друг от аргументите за промяна и за отмяна на блицконтрола. Този аргумент гласеше горе-долу следното: и без това навсякъде има журналисти, и без това е много публично и прозрачно, всеки може да пита всеки всичко, който и да е министър, и дори министър-председателя. Не се наемам да кажа дали към момента на отмяната това беше така, но оттогава нещата сериозно се влошиха. Станахме свидетели на странни практики – на пресконференция без преса, на брифинг пред отвинтени микрофони, а напоследък и на отстраняване на журналисти именно защото задават въпроси към министър-председателя и изпълнителната власт.
Тъй като говорим за поставяне на въпроси и търсене на отговори, когато взимаме това решение, трябва да вземем предвид и цялостната медийна среда. Истина е и Вие я знаете, че много от частните медии са се отдали на откровена, понякога граничеща с абсурд проправителствена пропаганда. Нещо повече – те яростно атакуват всеки дръзнал да постави неудобен за правителството въпрос, бил той опозиционен депутат, кандидат за изборен пост или дори техен колега журналист от друга медия.
Колкото до обществените радио и телевизия, те са в безпрецедентна криза. Първото беше поставено под силен натиск, за който, между другото, има и парламентарна комисия, а второто – Националната ни телевизия, е на път да изгуби всякакъв кредибилитет.
Блицконтролът и парламентарният контрол не могат и не бива да се опитват да заменят независимата журналистика, но трябва да съзнаваме, че във време като днешното народните представители имат специална отговорност да не оставят правителството да избегне който и да е важен за гражданите въпрос. Това всъщност е сърцевината на конституционно установения парламентарен контрол. В ситуация, в която е все по-непосилно за хората да получават качествена, тоест истинска информация от медиите, прекият диалог между опозиция и власт, директният отговор на директни въпроси тук – от тази висока трибуна, е от особено значение.
Уважаеми дами и господа народни представители, възстановяването на механизма на така наречения блицконтрол ще допринесе за по-добро изпълнение от парламента на неговата изконна контролна функция. То също ще създаде пряк канал за комуникация между правителството, опозицията и гражданите, без пиари и без напудрени публикации. И ако има с какво да се похвалите – направете го. Но ако отхвърлите нашето предложение, това ще е ясно доказателство, че имате малко за показване и много какво да криете. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, странно е, че по такъв важен въпрос, касаещ основните функции на народните представители в една парламентарна република – освен законодателна, знаете, че другата основна функция е контролната функция, а именно да контролира изпълнителната власт – няма никакъв дебат. Това показва отношение към работата и дейността на Народното събрание и може би затова рейтингът на същото, за съжаление, вече години наред е на дъното.
В парламентарна република живеем, уважаеми народни представители! И тук – в парламента, се решават основните държавни политически въпроси, а не в изпълнителната власт. Няма логика в комисии да идват ресорните министри, а тук, при по-голяма публичност, при прозрачност, при липса на тази опосредена връзка и директната връзка между опозиция, както каза моят колега Зарков, управляващото мнозинство и българските граждани да се крие министър-председателят.
Не може министър-председателят, уважаеми народни представители, вече колко време съществува тази регислатура, да е идвал само няколко пъти в Народното събрание. Живеем в динамични времена както във вътрешен, така и в международен план. Най-малкото това изисква да се възстанови така нареченият блицконтрол. Той съществуваше, изигра своята роля и има своето бъдеще, но то зависи от Вас. Има такъв контрол и в други европейски държави. Въпросът е дали ние ще се поучим от тях, или ще си останем отново на нивото на криене на изпълнителната власт и превръщане на парламента в един гумен печат на същата. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Реплики? Няма.
Имате думата за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, цяла революция направихме със слоганите за повече прозрачност. Каква прозрачност? Има министри, които не сме виждали от месеци тук. Блицконтролът беше прекрасна форма за контрол – една от основните функции, които парламентът има и по Конституция, и по Правилник.
Аз разбирам, че на опозицията им е най-много и го правят, за да се привиква по-често самият министър-председател, а управляващите не са съгласни и ще окажат съпротива по въпроса, за да не се вика Бойко Борисов често тук и да не му се задават въпроси. Ние от „Атака“ по този въпрос няма да се произнасяме. Не е това най-важният въпрос във връзка с блицконтрола. Въпросът е тук, на тази трибуна да идват и да отговарят на въпроси самозабравили се министри и вицепремиери, които също от месеци не са се явявали тук и не са отговаряли за безобразията, които вършат с поголовни сделки с недвижими имоти, като са превърнали ведомствата си в агенции за недвижими имоти. Завчера – в петък, от „Атака“ най-после се открехна леко завесата по въпроса за така наречената Стратегия за детето, не знам как беше наречена, след месеци недоволство, след месеци протести на българи по тази тема. Хората не знаеха за какво точно протестират, имаше нещо казано.
Години вече нищо не се прави в цели насоки и области като демографията, по въпросите за доходите, за циганската престъпност, където се прави в момента някаква фамозна стратегия, да се отмести проблемът и да се започне като че ли оттук нататък – направихме стратегията, оттук нататък ще се борим за пълното фиаско, пълния крах по въпроса за циганската престъпност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Шопов, моля Ви, малко по-близо до темата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Тук трябва да идва и да отговаря вицепремиерът по този въпрос и по тази тема.
Затова ние от „Атака“ сме за приемане и връщане на блицконтрола като средство за оказване на контрол върху правителството, върху работата на министрите и ще гласуваме за това предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Има ли реплики? Не виждам.
Продължаваме с изказванията.
Господин Ченчев, имате думата.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, от тази трибуна неведнъж българският министър-председател господин Бойко Борисов заявяваше, че ще идва винаги, когато бъде любезно поканен. В отговор на въпроси, които сме отправяли многократно, той или неговата администрация ги пренасочваше към други министри или вицепремиерите. След като такава официална покана според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно чрез отправен въпрос, той не приема за любезна, смятаме, че любезна покана е да бъде записано в този правилник да бъде възстановен блицконтролът и той да идва и да отговаря на въпроси.
Още повече, припомням на Народното събрание факта, господин Шопов каза преди малко, че разбира опозицията, която иска българският премиер да отговаря на въпроси. Само че в момента опозицията, тогава – в 2013-а, 2014-а, беше управляваща, когато въведе този блицконтрол за собствения си премиер. Така че сега няма нищо лошо в това.
А това, уважаеми колеги, че Вие криете премиера, е ясно на всички, защото, ако си спомняте, с приемането на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – на това Четиридесет и четвърто народно събрание – Вие гласувахте освен да няма блицконтрол, да няма и излъчване на дебатите по основния канал на обществената телевизия. И това е потвърждение, че Вие скривате българския министър-председател. Затова, за да има тази прозрачност, за която говорим, да си понесе и отговорността и да отговори на хората и на задачите, които има, най-нормалният начин е да се възстанови този блицконтрол и той да се явява и да отговаря. Още повече, че тук въпросите, които са отправени към него, са от първостепенно значение. Никой не го вика за водопровода и канализацията, доколкото си спомням. Важно е присъствието на българския премиер.
Но има и нещо друго, което си мисля, че е актуално по този въпрос и може би затова и Вие не го викате, а именно фактът, че всеки път, когато Бойко Методиев Борисов дойде и застане тук, на тази трибуна, той Ви казва какво да правите пред целия български народ, как да гласувате – нещо, което прави и от кабинета си, и през есемеси, и през джиесеми. Това е ясно, но на Вас Ви става малко неудобно, когато идва тук, застава и Ви казва пред целия български народ какво да правите. И Вие го правите, въпреки че сте били против него, да кажем, само преди един час. Затова Ви е неудобно.
Отговорете на висотата на институцията Народно събрание и гласувайте да се възстанови блицконтролът. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Реплики? Не виждам.
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Председател! Първото нещо, което искам да Ви кажа: не си мислeте, че искаме да виждаме всеки месец премиера тук, защото ни е много приятно да го слушаме с неговите лъжи и неговите измами...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Ерменков, моля Ви, не ме принуждавайте…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: ...извинявайте, с неговите говореници.
Прав сте, прав сте, господин Председател! Съгласен съм, думата „лъжи“ ще си я взема назад, с казването невинаги на истината.
Така че не е това нашето желание, за да бъдем ощастливени от неговото присъствие тук. Единственото нещо, което искаме, е да възтържествува парламентаризмът в България. Защото тя е парламентарна република, парламентът е този, който избира правителството, и правителството е това, което трябва да се отчита пред парламента воглаве с председателя на Министерския съвет.
За съжаление, това не се случва. Министър председателят на Република България ни ощастливява с присъствието си тук само и единствено, когато може да каже няколко хвалебствени думи за себе си, само и единствено тогава, когато смята, че може да ни унизи по някакъв начин, бидейки чрез директно даване на указания на управляващото мнозинство какво да прави, въпреки че то не е било съгласно преди това да го направи, бидейки с това да отправя необосновани обвинения към опозицията.
В нито един от случаите, когато към него са отправени писмени въпроси, свързани с тежки проблеми в областта на социалната политика, в областта на енергетиката, в областта на екологията, в областта на икономиката, въпроси, които са били от неговата компетентност като председател на Министерския съвет, който координира, информира политиката на това правителство, той не е благоволил да дойде тук. Винаги пренасочва въпросите към някого, който най-вероятно трябва да се черви заради него – и в областта на енергетиката е било така не един път, и в областта на екологията, и в областта на социалната политика, тоест няма нито една област, ако погледнете въпроса, за която той да се чувства компетентен и да дойде тук.
Според мен това е или проява на некомпетентност, тоест страх да се прояви тази негова некомпетентност пред парламента, или още един път е опит за показване на това, че парламентът за него е нищо, че изпитва алергия, влизайки в тази сграда. Между другото, когато беше и председател на парламентарната група на ГЕРБ в опозиция, почти не го виждахме да присъства тук. (Реплики от ГЕРБ.)
Поради тази причина ние считаме, че е необходимо да се върне онази практика, която беше през 2013 – 2014 г. Забележете, тогава, въпреки протестите, които не ставаха без Ваша помощ извън парламента, премиерът идваше тук и отговаряше, без да се страхува от това, че навън има протести, без да се страхува от това, че вътре в парламентарната зала можеше да бъде нападнат за политиките си. Защото това беше достоен премиер, който отговаряше за политиката на правителството. Този, за съжаление, не го прави. Този в момента прехвърля отговорностите върху министрите си, за да излезе винаги в бяло на фона на техните грешки, да не казвам в какъв цвят.
Много Ви моля, дайте да възстановим парламентаризма в България. Дайте да направим така, че поне един път месечно премиерът да се чувства и да бъде задължен да дойде и да отговаря на неудобни въпроси, а не на онези въпроси, които му отправят платени, хайде да не казвам платени, но услужливи журналисти и услужливи колеги.
Още един път, призовавам Ви да гласуваме за това решение, защото с това ще покажем, че ние сме парламентаристи и поставяме парламента и интересите на България над всичко. Благодаря Ви. (Ръкопляскане от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Ерменков, започнахте Вашето изказване по недопустим начин! Само преди по малко от час на Председателския съвет обсъждахме и стигнахме единодушно до извода, че изказвания, насочени към достойнството, нарушаващи по някакъв начин Правилника…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): Извиних се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, разбирам Ви, просто обръщам внимание и затова не прилагам нищо.
Господин Попов, заповядайте за реплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Ерменков, Вие казахте на няколко пъти, че министър-председателят пренасочвал въпросите си и прехвърля отговорността към друг ресорен министър.
По същество сте прав, но на практика председателят на Народното събрание е този, който филтрира въпросите към съответния министър, разбира се, към министър-председателя. Но именно срещу това усещане ние се борим и внасяме промяната в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В която и да е парламентарна република е недопустимо, в случая България, на който и да било министър-председател, парламентът да му бъде администрация. Недопустимо е! Защото парламентът е върховен орган в една парламентарна република. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Има ли друга реплика?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Прав сте, господин Попов, с това, че пропуснах да спомена този факт, но искам само да обърна внимание, че едва ли в тази зала има един наивник, който да смята, че председателят на Народното събрание преди да върне съответния въпрос или да го отклони, не е звъннал на премиера да го пита: „Абе, да ти пусна ли въпроса, или да не ти го пусна?“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Сега отново влизате в една хипотеза, господин Ерменков, и то към председателя на Народното събрание.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Какво обидно съм казал?! Попитах дали има някой, който тук…. Вярвайте, аз съм убеден, че няма…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Внушения правите, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не, коментирам собствено мнение и Вие не можете да ме лишите от това право тук.
Второ, което искам да Ви кажа. Наистина е недопустимо да имаме такова филтриране на въпросите от страна на председателя на Народното събрание, но това вече не е внушение. Какво очаквате, когато премиерът с едно посещение в парламента сменя председателите на Народното събрание?! Съвсем логично е и да филтрира въпросите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Имам усещането, че свършихме цялата работа в държавата, имаме свободно време и сега да си направим някакви безсмислени дебати, в които да въртим тема, която считам, че е абсолютно несериозна и ще Ви кажа защо.
Първо, премиерът, както всички знаете, обича медиите, медиите го обичат и той най-обстойно ни информира по всички злободневни теми, по които трябва да чуем мнението му. (Смях.) Между другото, го казах абсолютно сериозно, ако някой не го е разбрал.
Второ, ако днес има злободневна тема, по която трябва да чуем премиера, обаче сме гласували той да се изказва пред нас на 27-ми, ние ще чакаме края на месеца той да ни направи някакъв обзор, темата да е заминала и да е безсмислена?!
От опита, който имаме, във всеки случай, в който се е налагало по наистина важни теми премиерът да се изказва пред Народното събрание, мисля, че с наше решение това се е случвало и той е пристигал веднага.
Трето, представете си, че решите отново няколко месеца да напуснете и да отсъствате от парламента. Тогава недейте да оставяте на нашите плещи, на моите и на моите съратници от ВОЛЯ, тежката задача ние да седим единствени тук като опозиция да изпитваме и слушаме премиера. (Възгласи: „Еее!“)
Ще Ви помоля да подходите сериозно, да прекъснем по принцип безсмислените дебати и да не подкрепим това решение. А иначе, във всеки случай, в който има злободневна тема, можете да разчитате, че ние ще подкрепяме премиера да идва и да ни информира, ако наистина това е толкова важно за държавата.
Виждате, хората събират капачки, за да оправят здравеопазването. Утре ще събираме найлонови торбички за образованието, а в момента се занимаваме с безсмислени препирни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте, господин Кутев, имате думата за изказване.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Изслушването на премиера е една, бих казал, от ключовите характеристики на парламентарната демокрация и, между другото, е нещо, което в парламентите на европейските държави се случва постоянно или поне в тези, в които става дума за развита демокрация. Аз не мога да си представя, че примерно в английския парламент премиерът няма да се появи за изслушване по каквито и да било въпроси повече от два или от три месеца, както се случва в България, а да не говорим, че може би има и по дълги периоди на липса на премиера в парламента.
Защо там е така, а тук не е? Ами, защото там имат развита парламентарна демокрация, те не са парламентарна демокрация, но имат развита демокрация и парламентът работи както трябва и прави това, което трябва в случая, тоест опитва се по някакъв начин да контролира министър-председателя.
Това, разбира се, се случва с много други държави и никога, и по никакъв начин не се случва в България.
За мен важното е защо не се случва в България? И моят най откровен извод, който през последните няколко месеца се опитвам да наблюдавам и да търся изход като политик в тази държава, е, че ние имаме много тежки проблеми с парламентарната демокрация. Това, че имаме проблеми с парламентарната демокрация не е тайна според мен за никого нито в залата, нито извън нея. Проблемите на парламентарната ни демокрация опират през цялото време според мен в много голяма степен, до това, че Конституцията такава, каквато я имаме – според мен добра, според други – лоша, на практика не работи и не се изпълнява в свои ключови части.
В една нормално функционираща парламентарна демокрация, където законите и Конституцията имат значение, няма как човек, който се е обявил и който очевидно не разбира разделението на властите, да се кандидатира за главен прокурор. Няма как да стане в един работещ обществен механизъм, където наистина парламентарната демокрация работи.
Няма как министър-председателят да управлява директно всички обществени механизми, през телевизора, пред очите на всички, нарушавайки на практика Конституцията, защото има парламент и ние сме парламентарна република или република с парламентарно управление, но не в парламента се взимат решенията. И Вие мнозинството десетки пъти тук сте променяли Ваши решения след идването или след обаждането на министър председателя, с което всички ние, но основно дясната част на залата, тоест групата на ГЕРБ, променяте на практика смисъла на нашата демокрация такава, каквато е записана в Конституцията. И не вярвам някой от Вас да може да го отрече, защото това са факти, които всички знаем и всички българи знаят. Тоест имаме ли проблеми с това, че конституционните записи на парламентарната демокрация в България не работят? Според мен имаме – очевидно е, и никой не може да каже друго.
Може ли, извиквайки задължително веднъж месечно премиера в залата на Народното събрание, ние по някакъв начин да поправим този огромен според мен проблем за работата на Конституцията ни, на обществото ни и на парламентарната ни демокрация? Според мен не можем да го оправим изцяло, но можем да направим крачка във вярната посока.
Мислейки си през последните месеци как може да бъде изведено обществото от тежката институционална дупка, в която се намира, стигнах до извода, че е напълно достатъчно просто Конституцията да заработи така, както е написана. Напълно достатъчно е парламентът да заеме своето място там, където му е мястото, правителството да стане подконтролно на парламента, защото парламентът е избран, защото така пише в Конституцията и защото това е формата на управление, която нашият народ, с всичките законни средства, е избрал.
И когато ние направим всичко това, когато най-накрая институциите си дойдат на мястото барабар с главния прокурор, който, разбира се, трябва да знае, че разделение на властите има и това е ключова негова функция, но не само това, защото тук проблеми има и по отношение на съдебната система, на прокуратурата. Тоест всички власти в държавата в момента не отговарят изцяло или влизат в зависимости, които са недопустими за парламентарната демокрация.
И това всичкото започва от тази зала, а по-точно започва от тази част на залата, където стои групата на ГЕРБ!
Съжалявам, че го казвам директно, колеги, без никакво желание да бъда ехиден или агресивен, но за мен българската демокрация през последните 30 години винаги е имала проблеми и никога не е била развита! Аз свързвам най-тежките деформации на демокрацията и на парламентарната демокрация с управлението на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов. Той е човекът, който от нарушаването на практика на Конституцията направи норма! Това в момента е нещо нормално, то се случва постоянно и вече дори не е новина! За пореден път премиерът отнякъде се е провикнал, че Вие трябва да направите нещо и Вие започвате да го правите. Но това е нарушение на Конституцията!
Редът е обратният. Ако ние сложим реда във вярната му последователност и ако решенията започнат да се вземат там, където трябва – от името на народа и в интерес на народа, както сме се клели, нещата в държавата няма да изглеждат така.
Въпросът на днешната гледна точка, господин Марешки, изобщо не е някакво си губене на време! Той е принципен въпрос на демокрацията! И ако някой от залата не го разбира, няма място в залата – извинявам се, че съм малко груб.
Така че, колеги, онова, което разглеждаме днес, е въпрос на това как ще продължи да работи българската демокрация. Аз нямам съмнение как ще гласува ГЕРБ – казвам Ви, че през последните 10 години свързвам дефектите на демокрацията с Вашата парламентарна група и лично с Бойко Борисов. И имам всички основания за това, без да се съмнявам, че Вие сега отново ще го подкрепите по същата причина, по която преди това сте го правили много пъти. Това е крахът на демокрацията ни, това е крахът на парламентаризма – във Ваше лице! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплика?
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Кутев, в моето изказване предупредих да не изпадате в това – Бойко Борисов, та Бойко Борисов. Като че ли заради Бойко Борисов трябва да се направи този полезен иначе блицконтрол.
Тук става въпрос, че зад широкия гръб на Бойко Борисов се крият други с още по-широки гърбове и върлуват. Наистина върлуват.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Кой?!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да дойдат тук, за да отговорят какво става в Агенцията за българите в чужбина, за паспортите, заради които се плащаше (реплика от ДПС: „За оградата.“), да отговорят на ред такива въпроси. Те наистина се крият, защото ако беше блицконтролът, знаете, обикновено тук идват вицепремиерите и те отговарят на въпросите, включително за комисионите за изтребителите – бих продължил този списък до безкрай.
Затова ще бъде полезно, и това го казвам на ГЕРБ, да се въведе блицконтролът и тук да идват да отговарят тези, които трябва да отговарят, а не всички вини да се хвърлят по презумпция върху министър-председателя, който в огромната част от случаите няма никаква вина и не е негова работа да отговаря! Има други, които по Конституция са назначени и са оправомощени да отговарят по всички тези въпроси.
Блицконтролът е нещо комплексно – не се касае да бъде бит министър-председателят, да бъде непрекъснато обвиняван. Аз съм сигурен, че ако самият министър-председател осъзнае сложността на проблема и възможностите, които се предоставят с блицконтрола (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), сам ще се съгласи той да бъде въведен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Втора реплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Кутев, Вие казахте, че този въпрос е принципен. И това е така, защото когато се касае за принцип и принципна позиция, отстояването на такава, тя влече след себе си последователност, предвидимост и в крайна сметка доверие. Но така поставен въпросът е и: защо тогава голяма част от колегите от ГЕРБ, които бяха тук и в Четиридесет и второто народно събрание, с председател на парламентарната група – сегашния министър-председател господин Борисов, когато ние внесохме в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание така наречения блицконтрол, го подкрепиха – като опозиция?! Обаче сега, като управляващи, явно за тях въпросът изобщо не стои принципно.
Иначе сте прав, че това е принципен въпрос, и съществен в една парламентарна република. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Трета реплика? Не виждам.
Дуплика – имате думата, уважаеми господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Попов, цялата парламентарна история на човечеството е свързана с една борба, в която някакви сили в обществото извоюват по един или друг начин някакви демократични придобивки. Последните 200 – 250 години от човешката история минават в тази борба. Тя има една закономерност – изключително трудно се правят някакви демократични пробиви и изключително лесно след това те се развалят. Въпреки всичко, демократичните пробиви пак побеждават. Това, че навремето имаше блицконтрол, да, прав сте, въведен по наша инициатива тогава и гласуван от опозицията с радост, беше един от тези пробиви, защото тогава имаше друго управление, което мислеше по друг начин. В момента това е крачка назад – тя беше направена преди две години, когато се махна блицконтролът.
Блицконтрол отново ще има. Няма демократичен пробив, който в хода на днешната история, на сегашната история на света накрая да не е победил. Няма да е при това мнозинство очевидно, и то ще си понесе резултатите от това. Факт е обаче, че съпротивата срещу демократичните пробиви е огромна, консервативна и тя е налице в залата.
А иначе за господин Шопов и за отговорностите на министър-председателя, който, видите ли, това не било негова работа – не, не, господин Шопов, не е така. Кое не е негова работа? Самолетите ли не са негова работа?!
Извинявам се, но в Правилника на Министерския съвет този път господин Борисов, който е трети мандат министър-председател, е нахитрял – извинявам се за израза, който използвам, единствената отговорност, за която си е писал да отговаря, е сигурността. За всичко друго, видиш ли, отговарят другите министри – той отговаря само за сигурността според Правилника на Министерския съвет!
И всеки път, когато пуснеш въпрос – сигурно с Корнелия Нинова сме хората, които най-много сме викали и сме успявали да извикаме Борисов в контрола. Знам много добре как се преодоляват стъпките, за да може да се направи тази работа. Много е хитро да си пишеш само сигурността и това да е единствената сфера, за която отговаряш!
Не, той отговаря за всичко, включително за поне десетте, които споменах вече, случая, в които мнозинството е решило едно – да не ги изброявам, че нямам време, той се е обадил по телефона и им е казал да гласуват друго! Тогава за какво отговаряше, като им връщаше законопроектите – на парламентарната група, която съответно гласува? За какво отговаряше, когато кажеше, че ще им се обади, за да гласуват нещо за радиото?! Това в неговите правомощия ли е, или за това трябва да отговаря друг?! Защо се изказва за него по Вашата логика той? Защото му е в правомощията и защото той се занимава с всичко; защото той управлява държавата еднолично, което противоречи на българската Конституция!
Всичко друго – това Ваше измъкване, защото, вярно, досега бяхте във властта с тях, пък сега не сте, аз я разбирам тази логика. Не искам да кажа нищо – това си е Ваша позиция. Но няма как да се съглася с нея! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин Председател.
Тоест господин Борисов е човекът, който отговаря за всичко в тази държава, защото е министър-председател, по негово собствено решение – в смисъл: той отговаря по негово собствено решение, защото той самият се държи като човек, от когото зависи всичко. Ами хайде да си поеме отговорността официално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Изказване – господин Марков.
ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Интересна тема се отвори, най-общо казано, за кризата в българската парламентарна демокрация. Едва ли щях да взема думата, но в последно време има доста противоречиви сигнали за състоянието на парламентарната демокрация от самите колеги от Българската социалистическа партия. Доста време се развиваше тезата, че ние в парламента сме нотариат, който слага само печати, когато Борисов прати съответната заповед.
Сега се оказва обаче, ако чуваме кандидата за кмет на Българската социалистическа партия, ярката звезда на българския социализъм в последните 30 години – госпожа Манолова, че не сме нотариат и не удряме печати. Тя признава, че не господин Борисов я е сложил за омбудсман, а ние в парламента. Е, какъв по-голям плурализъм, каква по-голяма демокрация, всички заедно – „Дружна песен днес да екне“, избрахме госпожа Мая Манолова за омбудсман?! Значи не сме нотариат! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) То няма как да сме нотариат, когато слагаме червени хора по върховете, а да сме нотариат, когато избираме някой друг – ето ги двойните стандарти.
Второ, за голям проблем на българската парламентарна демокрация считам, че не се съобразяваме с гласа народен и божи – пряката демокрация. Засега човечеството, поне аз девет години съм бил конституционен съдия, назначен от президента Желев, не познава нищо по-висше от пряката демокрация.
Ами два милиона и половина българи поискаха този парламент, следващите парламенти да се избират мажоритарно – глас народен, глас божи! Водихме го този дебат. Първия законопроект, който внесохме, беше този – Вие го отхвърлихте.
Единствено Веско Марешки – поклон на партия ВОЛЯ, винаги съм казвал, че сте много интелигентни, се съобразихте с този народен вот. (Ръкопляскания от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.)
Но Вие тук обещахте на всички нас, а ние сме народни представители на всички българи – аз съм избран от София, вчера бях в Тетевен – хората ме посрещнаха като свой, Вие казахте, че ще внесете законопроект за смесена избирателна система. Даже президентът Радев, когото уважавам, беше споменал в своята предизборна програма за смесена система. Този законопроект още не е внесен – месеците минават, ще минат местните избори, ще дойде Коледа и ще се събудим в предизборна година! Кога ще го внесете? Този закон е справедлив, той примирява недостатъците и преимуществата на пропорционалната и на мажоритарната система, нека сме 120 на 120, частично да удовлетворим българските избиратели.
Трето, казвате, че е в криза нашата парламентарна демокрация. И то си беше една парламентарна агония, когато Вие напуснахте парламента. Беше грешка, голяма грешка за българската парламентарна демокрация. Аз съм участвал в напускането на парламент – имаше голяма кауза тогава и българските избиратели през 1991 г. ни дадоха два милиона гласа. Както се видя, Вие загубихте за осми пореден път парламентарни избори.
Дали сме добра парламентарна демокрация и дали е добър Борисов, или не решава само един – суверенът, и това го показват резултатите от изборите. Няма друг в Европа, освен Виктор Орбан и Ангела Меркел, който да е побеждавал осем пъти поред – четири парламентарни и четири европарламентарни избори.
Накрая, вземам мисъл от изказвания на колеги от БСП – имаме криза в парламентарната демокрация, има криза и в съдебната власт. Най-големият позор е това, което се случи с освобождаването на един убиец по писмо на неправителствена организация. Като че ли сме в годините след 9-и септември и ОФ-то дава бележки за благонадеждност, или за неблагонадеждност на този или онзи! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Българските НПО-та по чл. 12 от българската Конституция не могат да извършват политическа дейност, а те извършват политическа дейност много често с пари отвън и подменят основния характер на парламентарната демокрация!
Да, ние сме парламентарна демокрация – ние излъчваме и контролираме правителството. Не сме държава с неправителствено управление! Не може Хелзинкският комитет на Сорос да дава бележки на българския съд и да се освобождават убийци – това е безобразие, това е голяма криза на третата власт! Тук си заслужава след местните избори, защото сега сме обладани в предизборна ситуация, да направим един голям дебат и да имаме консенсус по този въпрос.
Виктор Орбан – моят любимец, затова се изчерпа книжката, сега в петък ще пуснат нова – в неделя в прав текст на конгреса на „Фидес“ каза на Брюксел: прибирайте си политическите активисти, прибирайте си НПО-тата, оставете ни на мира – карайте си там с мигрантите и се оправяйте!
Ние сме суверенна държава – няма да позволим НПО-та да казват къде да има лифт! Утре може да решат да няма зала „Армеец“, която ГЕРБ направи, а Вие не направихте! Утре може да решат да закрият булевард „Витоша“, който ние направихме, а Вие не направихте! Да няма метро – да се дундуркаме пак с рейс 84! Това ли е парламентарната демокрация?!
Това е големият проблем на България, че НПО-тата, които не са избрани, извършват дейност, която българската Конституция не им позволява!
Накрая за българския премиер Бойко Борисов. Голяма чуваемост има този човек към българската опозиция. Аз лично, като народен представител, бях впечатлен от телефонния разговор на госпожа Нинова с господин Борисов. Тогава госпожа Нинова беше права – когато тук със Закона за бюджета оплескахме нещата за онкоболните. Телефонира шефката на опозицията – Корнелия Нинова, която уважавам, защото е против Истанбулската конвенция и Пакта за миграция на ООН, обажда се на премиера, той се коригира! Е, ето това е демокрация. Кажете в коя друга страна премиер и лидер на опозиция толкова добре се разбират?! (Оживление, ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплика ли имате, господин Жаблянов? Имате думата.
Втора реплика – господин Кутев.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Марков, трудно може да бъде направена реплика на това многостранно изказване – аз ще се опитам да се съсредоточа върху няколко пункта.
Първият е Вашата констатация, че най-съвършеното нещо било пряката демокрация. Аз поне не познавам политически режим, където в момента да има пряка демокрация. Има форми на пряка демокрация. Навсякъде демокрацията е представителната демокрация и предполагам, че сте допуснали грешка на езика.
Вторият аспект на Вашето изказване, който засегна състоянието на демокрацията в България – считам, че днешният дебат надхвърли рамките на нашето предложение за промяна в Правилника на Народното събрание. Ние нямаме претенцията, че с блицконтрола в Народното събрание ще подобрим някои изначални недостатъци на нашето политическо и конституционно устройство, защото такива има. Ние просто настояваме да се възстанови една парламентарна процедура, която функционираше, която доказа, че е ефективна, доказа своята гъвкавост. Не сме акцентирали, че тази процедура е насочена срещу министър-председателя. Няма такова нещо – тук споделям голяма част от аргументите в дебата на господин Шопов. Да, това е една парламентарна процедура, която разширява възможностите за парламентарен контрол. Нищо повече.
Що се отнася до състоянието на демокрацията, тя не е съсредоточена само в парламента нито в изначалния принцип за разделението на властите. Нейното предназначение е преди всичко гарантиране правата на гражданите – политически, социални и други, предвидени в Конституцията и редица международни документи.
Това е същностният въпрос за демокрацията в България: до каква степен правата на българските граждани – чрез законите, които ние приемаме тук, дейността на българските правоохранителни и правораздавателни институции, изпълнителната власт, са защитени? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това е критерият за оценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Жаблянов!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Мисля, че той е съвсем ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Време за реплика…
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: И най-накрая да Ви кажа, може би сте забравили, освен автобус № 84 имаше бърз автобус № 284 до летището, който караше за почти същото време като метрото. (Шум, реплики, смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Жаблянов.
Господин Кутев, имате думата.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Марков, за мен Вашето изказване е ключово, тъй като Вие не сте случаен човек. Вие сте човек, който, доколкото си спомням, беше велик депутат, тоест от хората, които са създавали тази Конституция. Между другото лично Вие, доколкото си спомням, сте гласували против нея. Фактът, че след като сте гласували против нея и след това сте станали конституционен съдия, за да я пазите, оставям на Вашата съвест. Това е Ваш личен избор. Оттам нататък доводите, които днес слагате на фона на това променливо Ваше отношение към Конституцията, защото аз наистина се опитах да поставя принципен въпрос – конституционен, и парламентарна демокрация, той е принципен, а доводите, които изказахте днес, са последователни по отношение на Вашето отношение към Конституцията. Защото това, което разбрах от Вашето изказване, е, че опозицията, видите ли, е виновна за някакви…
Да, има някакви проблеми с парламентарната демокрация, но два от доводите бяха за това, как опозицията Ви пречи да спазвате парламентарната демокрация. Казвате го Вие, бившият конституционен съдия и човекът, който е гласувал против Конституцията, която после защитава. (Шум и реплики.)
Другата причина за тези деформации беше Мая Манолова, която всъщност е кандидат за кмет – също опозиционен човек. Включи се и някакво енджио, което се оказа, че възпрепятства парламентарната демокрация в България.
Извинявам се, господин Марков, с цялото уважение към Вас, Вие имате дълъг политически опит, но за мен това е част от проблема. Аз не казвам, че Вие сте част от проблема, но този начин на мислене, в който всяка теза може да бъде обърната спрямо конюнктурата, която в момента ни е удобна, е проблем, защото това позволява, позволява да бъде обърната парламентарната демокрация! Малодушието, липсата… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин Председател.
Липсата на характер, липсата на съпротива, липсата на отговорност – личната отговорност за това, което правим, това е нещото, което довежда до резултата, в който се намира тази държава. И това е проблем на политическата класа, независимо от коя партия е била в парламента, защото Вие сте били и от други партии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кутев.
Трета реплика – господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Марков, говорихте за мажоритарната система, за Мая Манолова, за нашето отсъствие от парламента, за пряката демокрация, за неправителствения сектор, за автобус № 84, но нито една дума за блицконтрола, който предлагаме.
Тук има достатъчно депутати, чиято единствена цел е да пречат на всеки дебат да се проведе по същество. Има депутати, които са тук, за да пречат на парламента да дебатира. Винаги съм вярвал, че Вие не сте от тях. Знам какви са вижданията Ви – много от тях не споделям, но както беше казал Волтер: „Готов съм на всичко да имате право да ги кажете.“
И затова да се възползваме от Вашата експертиза, от Вашия конституционен опит. Кажете ни: добре ли е за парламентаризма и за конституционно установената функция на контрол да съществува блицконтрол един ден в месеца, два часа, при които предварително е ясно, че министър-председателят и заместник министър-председателите се явяват тук, за да отговарят на по два въпроса от всяка група? Мнозинството може да подаде темите, които реши, за да ги вдигне до тази трибуна, опозицията може да зададе въпросите, по които мисли, че правителството не работи.
Не знам как е в Унгария, но споменахте Ангела Меркел. Представяте ли си дебата в Германия, ако Ангела Меркел каже на Бундестага, че ще отмени блицконтрола там? Имате ли представа какво ще се случи като дебат?
Моля Ви, под формата на дуплика – и затова взимам репликата си, кажете какво мислите конкретно за предложението, което правим? Това ще е от полза на всички, които ще вземат своето информирано решение. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Марков.
ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ): Наистина, уважаеми колеги, търпя известни критики, че се отклоних точно от темата на дневния ред. Много уважавам Крум – често си говорим, и затова той ме призова откровено да кажа какво мисля. Аз ще кажа съвсем откровено какво мисля, тъй като имам право по Конституцията, даже и по нашия Правилник, на десет минути свободно време извън това на парламентарната група – в случая няма да го ползвам.
Разбира се, че е възможно да има блицконтрол и не виждам с това демокрацията особено много да пострада. Моето мнение обаче по въпроса, който Вие зададохте, е, че ние трябва да възприемем унгарския модел след 2012 г. и да заседаваме на сесии. Моето мнение е, че не следва – това е личното ми мнение, не ангажирам ГЕРБ, не следва да сме постоянно действащ орган, непрекъснато да идваме тук, всеки ден да променяме закони, или едни и същи закони. Считам, че унгарският модел на две сесии е много добър.
Съгласен съм, че няма лошо да има блицконтрол. Целият въпрос обаче е дали тези, които са на блицконтрола, добре си вършат работата? Колеги ми казаха, че по Ваше време е имало блицконтрол, а господин Орешарски спря часовника на България и една година загубихме – много време за българската демокрация. Въпросът не е в блицконтрола, въпросът е в това как се управлява.
Колкото до това, че не подписах Конституцията – разбира се, че не я подписах, защото бях политик. Не се предвиди да отпадне давността за престъпленията от комунизма. ДПС също не я подписа, много, милиони българи не са я подписали, а я правоприлагат. И аз съм бил длъжен като конституционен съдия да я правоприлагам и не се срамувам от гласуванията си в Конституционния съд. И президентът Желев ме назначи с един мотив – той беше само един, че имам самостоятелно мислене. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Марков.
Продължаваме с изказванията.
Имате думата, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Нека да опитаме да върнем дебата към неговата същност и да направим анализ на някои факти.
От началото на мандата на това Народно събрание към министър-председателя Борисов са били зададени 11 питания и 26 въпроса, ако не бъркам. Какъв е проблемът обаче? Половината от тях са в несъответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Защо обаче, уважаеми народни представители, колко от Вас, които сте задавали тези въпроси, са прочели какво пише в Правилника? Тези въпроси трябва да са от актуален характер и да засягат политиките на правителството. Отговорете от тази трибуна, колко от тези въпроси са били свързани с политиките на правителството? Защо са били върнати? С какви мотиви? Прочели ли сте мотивите, с които да бъдат върнати? Какво пречи да задавате въпроси, които да съответстват на изискванията на Правилника и тогава да дойде премиерът Борисов тук да Ви отговори? А междувременно, какво се случва напоследък? Задавате въпроси, той идва да отговоря, а Вас Ви няма – така, както Ви нямаше три месеца в началото на годината.
Преждеговорившите казаха колко добре протичал парламентарният блицконтрол по времето на 2013 – 2014 г., правителството Орешарски, как той идвал тук да отговаря в тези трудни условия. Ами, ако говорим за парламентарна демокрация, нека да припомним, че тогава тук имаше парламентарна демокрация в обсада, уважаеми народни представители! Имаше едни заграждения, които пречеха на народните представители да влязат в парламента и да задават тези въпроси и питания в блицконтрола.
Така ли беше, уважаеми народни представители?
Всъщност какво се случи тогава? Май и юни 2013 г. господин Орешарски идваше и после, когато нарасна интензитетът на протестите, до края на 2013 г. – почти ноември или декември месец, ако не ме лъже паметта, въобще не му стъпи кракът тук. Изпращаше само вицепремиерите, които да отговарят на неудобните въпроси на обществото, не на неудобните въпроси, които задавахме от ГЕРБ като опозиция. Трябва ли да припомня кои бяха тези неудобни въпроси?
Каква е всъщност същността на дебата днес? Трябва или не трябва да има парламентарен блицконтрол? Защо трябва да има парламентарен блицконтрол? Ние не чухме абсолютно никакви аргументи. Чухме аргументи как трябва тук да идва премиерът Борисов, за да отговаря на Вашите въпроси.
Ами, задайте ги в рамките на редовия парламентарен контрол, уважаеми народни представители, и той ще дойде да Ви отговори! Бъдете убедени в това! Спазвайте обаче изискванията на Правилника! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Реплика – господин Кутев.
Втора реплика – господин Попов.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Ципов, аз се опитах да вдигна на по-високо ниво дебата, но той все си пада на ниското – не знам защо. Сигурно такъв е съставът на Народното събрание. (Реплики и възгласи от ГЕРБ: „Еее!“)
Не, не – най-сериозно. Вие видели ли сте въпросите и питанията, които сме задали? Защото голяма част от тези, които са върнати, са включително и мои. И Вие искате да кажете, че не познавам Правилника на Народното събрание ли? (Реплики от ГЕРБ: „Да!“) Или искате да ми кажете, че по някакъв начин не мога да задам правилния въпрос? (Реплики от ГЕРБ: „Да!“)
Дайте да влезем в по-директен разговор, ако искате. Мога да го направя, няма проблем. Мога да Ви цитирам и въпросите, които са върнати. Последният въпрос примерно, който ми беше върнат преди два месеца, беше абсолютно парекселанс за Бойко Борисов – касаеше сигурността, беше по отношение на външната политика, няма да цитирам конкретно нещата, но беше парекселанс.
Няма как Вие да ми докажете, че това е бил въпрос, който не отговаря на Правилника на Народното събрание. Не се опитах да оспорвам решението на Цвета Караянчева, просто защото ми беше ясно, че тя така ще направи. Не че не съм го очаквал – аз знам как работи този механизъм. Само че въпросът – то беше питане, и си беше директно към Бойко Борисов, и точно там му беше мястото.
Извинявам се, ама, ако Вие отново правите същото, което направи Георги Марков преди малко…
Ние говорим за това, че Вие, начело с Бойко Борисов – заради Бойко Борисов, отменяте парламентарния блицконтрол, и на Вас виновни Ви стават, първо, депутатите от опозицията, второ, самата опозиция. Те стават виновни за това, че, видите ли, Вие не искате да вкарате реални инструменти на парламентарната демокрация, вече вкарвани веднъж в България. Нали разбирате колко е нелепо? Нелепо е като лично мнение, като професионално мнение.
Сега Вие може би ще наговорите куп неща след това, но аз знам въпросите, които съм задавал, и знам, че тези въпроси отговарят на Правилника независимо от това…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Времето Ви, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Приключвам, господин Председател.
...че над Цвета Караянчева няма никой. И когато Цвета Караянчева, с извинение, или който и да е председател ти върне въпроса, няма сила, с която това да може да бъде по някакъв начин ревизирано. Това означава отговорността на председателя на Народното събрание, тоест разрухата не започва отдолу, а отгоре и именно липсата на отговорност на председателя на Народното събрание е причината Вие да имате, това, как да го кажа – неадекватно поведение, сега. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Попов? Отказвате се.
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Кутев, ще Ви дам примери, както поискахте. На 23 септември 2018 г. сте задали въпрос към министър-председателя относно функциите на Министерския съвет. На този въпрос Ви е отговорено. Малко преди това обаче, тоест малко след това – през месец май 2018 г., сте задали въпрос относно Единадесетата сесия на заседание на държавите – страни по Конвенция на ООН, проведена еди-кога си в Съединените американски щати. Това ли е въпросът, свързан с политиката на правителството? (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Това ли Ви е примерът, че задавате адекватни въпроси? (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.) Това ли Ви е примерът?! Проверете какви въпроси сте задали и тогава говорете от трибуната дали е необходимо да спазваме парламентарните процедури, или да ги нарушаваме, уважаеми господин Кутев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Продължаваме с изказванията.
Имате думата, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, аз се радвам, че наистина дебатът стана и започнахме да говорим по темата, а именно промяна в Правилника и хубаво е този дебат да го водим тогава, когато приемаме Правилника, а не да го гласуваме и след това да се ядосваме защо не сме приели един или друг текст.
Много се зарадвах, като видях господин Марков на трибуната и наистина тогава реших, че той ще каже на българския парламент, има ли нужда от блицконтрол, или няма нужда от блицконтрол. Сега Вие, колеги, се опитвате да изкарате това наше предложение като някаква наказателна акция на опозицията към управлението. Опозицията в този блицконтрол ще има два въпроса, а управляващото мнозинство в рамките на тези четири партии, които го подкрепят, ще има осем въпроса. Тоест тезата, че опозицията иска да накаже министър-председателя или вицепремиерите с това да идват тук или да ги унижи, може би си мислите – не.
Това, което искаме, уважаеми колеги, и което се опитваме да го правим, и днес на Председателския съвет с госпожа Дариткова говорихме, е да вдигнем авторитета на българския парламент, да вдигнем авторитета на държавата.
Ние предлагаме на народните представители – 240 на брой, да имат възможност да попитат министър-председателя, и от тези 240 народни представители, 160 може би или по-малко, не знам, казват: не, ние не искаме тази възможност. Защо, колеги? Не мога да разбера. Ако не искате, не задавате въпроси – няма проблем. С всичко сте съгласни, ясна Ви е политиката на правителството, ясна Ви е политиката на държавата, нямате въпроси и не питате. Идва господин Борисов или който и да е министър-председател, застава тук – два въпроса от опозицията, нула от управлението, отговаря на българските граждани, става и си отива. Какво страшно има? И нека един наистина да излезе и да каже.
Господин Марков в репликата си подкрепи блицконтрола и аз му благодаря. Каза, че няма нищо опасно, че няма нищо страшно. Да, няма да допринесе за развитие на парламентарната демокрация може би, но със сигурност ще даде възможности на българските граждани, на опозицията, която и да е тя, да задава въпросите, които касаят българските граждани.
И понеже господин Ципов даде пример с господин Кутев. Господин Ципов, кой по-добре и кой по-ясно може да отговори на въпроса за позицията на България за Шенген от министър-председателя? Кажете ми кой? Може би министърът на земеделието или министърът на транспорта. Кой?!
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Никой не Ви е развил тази тема. Това е само във Вашите глави.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Така че ето такива въпроси. Аз съм сигурен, че господин Борисов ще иска да застане на тази трибуна, защото той обича микрофоните, той обича камерите, обича българските граждани, иска да го слушат и да го гледат, а по-висока трибуна от тази – няма. Тези интервюта отвън, които се вземат, те са друг тип интервюта. Нека да застане на тази трибуна. Той казва: „Вие ме каните, ама неучтиво. Викате ме, привиквате ме“.
Ето сега по най-учтивия начин, записан в Правилника на Народното събрание, където той ще има право да бъде тук всяка първа сряда на месеца, медиите ще знаят, че той всяка първа сряда ще бъде, заедно с вицепремиерите. Българското общество ще знае и ще го очаква по телевизионните екрани и Вие го лишавате от тази възможност. Може би преди две години сте решили, че така ще подобрите по някакъв начин работата на Народното събрание. Е, факт е, че не се подобрява.
Сега Вие вадите аргументи какво било през 2013 г. Ами аз бях 2013 г. тук, господин Ципов, заедно с Вас. И господин Орешарски, и вицепремиерите – всичките идваха, бяха подложени наистина и на критични въпроси от тогавашната опозиция, и от управляващите. И нещо лошо случи ли се с парламентарната демокрация? Защо? Не мога да разбера. Наистина Ви казвам не чух, между другото, освен от господин Марков, в подкрепа на предложението аргументи „против“. Говореше се, както се казва, за Орбан, за рейса 84, за какво ли не друго, за Конституцията кога, как била приемана. Но сега имаме Конституция, която ни казва на нас народните представители, да си изпълняваме конституционните задължения и част от тях е парламентарният контрол. И когато предлагаме да си вършим работата, Вие сега може би казвате: а, бе не, не искаме да си вършим работата, дайте по-рано да си ходим. Нека да работим.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Три месеца Вие не искахте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Иванов, понеже няколко пъти от Вашата парламентарна група казвате: три месеца не искате да работите. Да, ние искаме да работим в работещ парламент, където се спазват парламентарната демокрация и законите, където министър-председателят присъства, където идва и отговаря, а в такъв парламент, какъвто го бяхте превърнали, няма смисъл, господин Иванов. Да Ви напомня, че през 2013 г. Вие бяхте два месеца на море – същата парламентарна група.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Това не е вярно.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: То нищо ново не се случва. Парламентът е една институция, в която нещата през година, през две, през три се повтарят, така че не виждам какъв аргумент Ви е това, че опозицията е била три месеца извън парламента – в парламент, в който министър-председателят не иска да дойде. Ами министър-председателят е две години извън парламента. Идвал е шест пъти министър-председателят тук за две години, а за четири години сигурно е идвал пет пъти или осем пъти, не знам.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не е вярно.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Така че, колеги, наистина без да се заяждаме, съвсем чистосърдечно Ви призовавам в името на това да вдигнем авторитета на тази институция, с оглед на снощните събития в телевизионните предавания, където хората вече не могат, хайде да не казвам тежка дума, нека да направим така, че да вдигнем нашия авторитет, авторитета на институцията, авторитета на министър-председателя, авторитета на Министерския съвет и нещата да тръгнат вече в една нормална парламентарна демокрация и процедура. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Реплика?
Продължаваме с изказванията. (Шум и реплики.)
Колеги, запазете тишина.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията. (Народният представител Даниела Дариткова иска думата.)
Извинете, не Ви видях.
Имате думата, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Приех за искрена загрижеността на колегите от БСП за авторитета на парламента. Тази загриженост беше изразена още сутринта на Председателския съвет и всички ние заедно поехме ангажимент, който се надявам, че ще се спазва, че ще въздържаме емоционалните си изблици и наистина ще гарантираме с едно балансирано поведение парламентаризма, така че институцията да стане в очите на гражданите, които са ни избрали, достатъчно стабилна и представителна.
Само че от днешните дебати останах с впечатление, че Вие искате да се възползвате от високия рейтинг на премиера и да черпите от него, за да повишим рейтинга на Народното събрание. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Наистина искаме да се върнем към същността на дискусията, защото доста еклектични и разнопосочни бяха изказванията, връщане назад в историята, намерения, но да се върнем към фактите. Аз имам травматичен спомен от парламента 2013 – 2014 г., когато тук на фона на едни нестихващи граждански протести и обсаден парламент, ние демонстрирахме с безкрайни отчети на месеци, на тримесечия, на шестмесечия и месечен блицконтрол, че всичко е прекрасно в държавата, а всъщност демокрация означава народовластие. Народовластието тогава изискваше да се чуе гласът на народа. Кажете ми има ли друг премиер, освен Бойко Борисов, който да е по-близо до народа, да бъде по-достъпен до него и да чува наистина това, което очакват хората от това управление? (Ръкопляскания от ГЕРБ, шум и реплики от „БСП за Българя“.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Тодор Живков.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Смятам, че в рамките на сегашния Правилник на Народното събрание има достатъчно възможности, ако Вие коректно спазвате Правилника, да се явява министър-председателят винаги по актуални теми, а не планово – един път месечно. И най-обидното, е, че тогава – миналия петък, когато министър-председателят беше готов да отговори на Вашите въпроси, председателят на Вашата партия не дойде на работа, и не даде възможност на министър-председателя да ѝ отговори. Това ли е отношението, което ние трябва да демонстрираме като парламентаристи към изпълнителната власт? Нали също това руши авторитета на парламента?
Уважаеми колеги, аз получих и друго прозрение днес – най-после разбрах какво Ви е отнела демокрацията. Отнела Ви е блицконтрола. (Шум, смях и частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Надявам се, че ще подходим достатъчно разумно и тогава, когато Вие с тримесечно отсъствие от парламента наистина помогнахте авторитетът му достатъчно да се срине, сега отговорно да подходим към дейността си и като законодателна, и като парламентарен контрол, да спазваме Правилника, който сме гласували в началото на Народното събрание, и да отговорим на очакванията на хората – тук, в парламента, дебатът да бъде в посока на това как да направим живота на хората по-добър. Това е същността на нашия ангажимент към нашите избиратели. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплики?
Имате думата, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Господин Председател, уважаема госпожо Дариткова, колеги народни представители! Демокрацията не се състои в това премиерът, генералният секретар или някой друг да бъде близо до народа. По този критерий всички политически системи, където монархът, генералният секретар, премиерът или някой друг се чувства близо до народа, са демократични.
Съжалявам, че трябва го кажа, но това е абсурдно. Министър председателят в една парламентарна република няма никакво значение колко е близо и колко е далече от народа, защото Конституцията, правата на гражданите, уредбата на държавата и разделението на властите са инструментите, които гарантират правата на народа, независимо от това кой е министър-председател и независимо в коя част на неговото сърце се намира абстрактното понятие „народ“, което мисля, че и Вие ще изпитате затруднение да опишете, ако някой Ви попита.
Срещите по телевизията, контактите със строителни работници, замисленото изражение покрай някой конвейер, разходките по новоизградени улици и тротоари – това не е близо до народа. Това са кадри от филмови репортажи отпреди 50 години, когато прохождаше телевизията. Това не е близост до народа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, завършете репликата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Днес въпросът, който обсъждаме, е съвършено различен. Съжалявам, че по този начин трябва да Ви правя реплика. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Втора реплика? Не виждам.
Дуплика – имате думата, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Жаблянов, така е, друг е смисълът на дебата днес.
Забравих да припомня, че все пак ежемесечният блицконтрол в комисиите съществува и всеки може да задава на ресорните министри всякакви въпроси в рамките на заседанията на Комисията. Смятам, че това е наистина рационалното, защото тогава могат да се коментират експертно теми, които са резултат от политиката на цялото правителство. В същата тази ситуация ние наистина тук трябва да обсъждаме и да слушаме отговори на въпроси към министър-председателя, които касаят цялостна политика.
Това е действащият Правилник. Той дава достатъчно възможности и инструменти на народните представители. Иначе, тук да правим заключения кой е близо до народа, кой не, какво е народовластие така или иначе това се решава на избори. Хората избират и подкрепят тези, които са разбрали, че ще работят именно в интерес на гражданите.
Тази оценка ние скоро я получихме. Надяваме се да я получим и на следващите избори. Това е наистина мотивиращото. Аз вярвам, че тук ние всички ще се върнем и към смисъла на общия ни призив днес – да търсим заедно начини да повишим авторитета на Народното събрание, когато изпълваме със смисъл и съдържание пленарните заседания, не с дебати, които да бъдат с остро политическо и личностно противопоставяне, а именно с дебати за това как да се търси по-добър живот за хората в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дариткова.
Господин Веселинов – заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Днешният дебат беше обогатяващ на тема „Демокрация“, „Дефекти на демокрацията“. На практика може би не повече от 10% от него се състоеше върху реалната тема, която обсъждаме днес, а именно има или няма смисъл от блицконтрол?
За демокрацията може да си говорим много. За дефектите ѝ в българския вариант – също много. Те, безспорно, произтичат от Конституцията, която беше спомената, и от нейния характер, от характера на управление на държавата, който сме приели и прочие.
Може би един от големите недостатъци е хиперактивността на депутатите и постоянното произвеждане на закони и предложения, само за да сме във фокуса на медийното внимание, вместо да се свърши реална работа. Между другото, аз от години изповядвам тезата, споделена от господин Георги Марков, че прекалено много работи нашият парламент. Ако работи по-малко, може да се окаже по полезно за държавата ни, но това е друг въпрос.
Основният мотив и основният въпрос, който ни задават колегите отляво, е: „А, защо не? Защо да го няма?“. Ами, защо пък да го има?
Аз ще кажа три прости довода, които според мен, анихилират тезата за необходимостта на този инструмент за парламентарен контрол, не защото съм против парламентарния контрол, аз съм за парламентарния контрол, за присъствието в залата, включително на министър-председателя. В това отношение имате съмишленик в мое лице, но конкретният инструмент не работи.
Вие говорите много за Четиридесет и второто народно събрание – обсади и прочие. Аз не съм бил в него, но в Четиридесет и третото бях и трябва да Ви кажа, че този институт не работеше.
Тук господин Борисов, който толкова желаете да виждате, пак не се явяваше. Той винаги имаше командировка в съответната сряда, така че няма да постигнете желания ефект да си говорите с него очи в очи.
Същевременно беше един доста прост напън да се измислят теми, с които да се привлече внимание. Честно казано, той наистина не работеше, не вършеше това, за което Вие пледирате, че ще свърши. Ще изяде обаче времето за законопроектите, които са забавени. (Реплики.)
Точно така – два часа, обаче като сложим обедната почивка, като сложим различни процедури и хватки, покрай тези два часа, на практика половината ден отива.
Трябва да Ви кажа, че много законопроекти не минаха в предишния мандат, именно защото остават само за следобедната част от заседанието. Това е проблем. Казвам Ви го съвсем колегиално, защото важни законопроекти, знаете, залежават в комисиите. Вие ползвате този инструмент и ние ползваме този инструмент. Не виждам защо един сериозен законопроект да го държим във фризера, за да си говорим общи приказки с министър-председателя или по-скоро с вицепремиерите и да трупаме точки пред медиите. Наистина не го разбирам.
Това, че ще бъдат един път месечно тези въпроси, също е недостатък, защото на практика силните теми се губят, нещата, които са за дебат се губят, те остават някъде по трасето и остават просто текущите, ежедневни неща.
Аз си спомням, че навремето госпожа Нинова имаше един апел към господин Борисов да излязат навън да се разберат като мъже, сега явно е решила да го покани вътре да се разберат като мъже. Обаче тези лични отношения смятам, че не трябва да бъдат обективизирани в едни законодателни инициативи, затова не виждам нито една причина да подкрепя внесеното предложение. Правя го не защото съм против парламентарния контрол, а защото не смятам, че тази форма на парламентарен контрол ще донесе какъвто и да е полезен резултат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Има ли реплики? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Преди това ще Ви запозная с текста:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от „Допълнителните разпоредби“ на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Параграф единствен. Създава се чл. 107а:
„Чл. 107а (1) Последните до два часа от заседанието всяка първа сряда от всеки месец министър-председателят и заместник министър-председателите се явяват пред Народното събрание и отговарят на актуални устни въпроси, които се отнасят до общата политика на правителството, отправени от народни представители на самото заседание. Отправените въпроси не могат да съдържат искане за предоставяне на подробни числови данни.
(2) Право на по два актуални устни въпроса има всяка една парламентарна група, а народни представители, нечленуващи в парламентарна група, имат право общо на два въпроса.
(3) Министър-председателят и заместник министър председателите, към които е отправен въпрос, отговарят веднага след задаването му. В случай на отсъствие на министър председателя и заместник министър-председателите по уважителни причини председателят на Народното събрание съгласувано с тях определя заседанието, на което ще отговорят на актуални устни въпроси.
(4) Редът за задаване на актуални устни въпроси по ал. 1 се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред, като последен в реда е народен представител, нечленуващ в парламентарна група. Задаването на вторите въпроси е по същия ред, след изчерпването на процедурата по зададените първи въпроси.
(5) За процедурата по актуалните устни въпроси се прилагат разпоредбите на чл. 97, ал. 2 и 3.
(6) Парламентарните групи не могат да се възползват от правото си по чл. 54, ал. 6 във времето за отговори на актуалните устни въпроси.“
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 68, против 85, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
От името на парламентарна група – имате думата, уважаеми господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, първият ден на месец октомври е обявен за Международен ден на възрастните хора. Това е решение на Общото събрание на ООН от 14 декември 1990 г. На този ден всички ние отдаваме почитта си към хората от третата възраст и техния принос към обществото. На този ден всички трябва да се радваме и празнуваме заедно с тях, но има ли повод за радост?
Подкрепата на възрастните хора и на хората въобще през целия им жизнен цикъл е една от основните цели на социалната политика. Невинаги обаче по-младите поколения съумяват да дадат заслужената благодарност и разбиране на предишните поколения за техния принос за съграждането и икономическия растеж на страната. Принципите на солидарност, равнопоставеност и достъпност не биха имали тази значимост в социалната политика на България, ако не бяха съпътствани от реални мерки и политики за подкрепа на всички – от най-младите до най-старите.
Неминуемо социалната политика на България в последните години е сериозно повлияна от развиващите се процеси и тенденции в държавите – членки на Европейския съюз, с които заедно изграждаме европейския социален модел. В рамките на този модел е отделено сериозно внимание не само на въпроси като удължаване на трудовия живот и запазване на активността, но и на тези, като солидарността между поколенията, качествената дългосрочна грижа за възрастните хора и осигуряването на достоен стандарт на живот на тези, които вече не участват на пазара на труда. За съжаление, България като че ли е още далеч от тези цели.
Към края на 2018 г. общият брой на хората над 60 години у нас е 1 милион 973 хиляди и 616, близо 30% от общия брой на населението и по-голямата част от тях живеят в бедност. Това ясно показва нуждата от промяна на старите и намиране на нови законодателни инициативи за тази уязвима група от населението, инициативи за целенасочени мерки и програми, чрез които да смекчим последиците от тяхното уязвимо положение.
Действащите към момента мерки не са достатъчни и не водят до желаното повишаване на качеството на живота им. Социалните услуги за възрастните хора, така както се реализират днес, не допринасят в необходимата степен за изваждане на възрастните хора от групата на най-уязвимите в обществото ни.
Съвремието, в което живеем, ни налага и все повече ще ни налага да обръщаме по-голямо внимание на възрастните хора между нас. Демографската катастрофа и ниската раждаемост, имиграцията и желанието на младите хора да търсят реализация в чужбина водят до постоянна тенденция на застаряване на обществото ни. Обезлюдяват се българските села и градове. Все повече от тях остават с преобладаващо възрастно население, факт, който навява на обреченост.
Възрастните хора наред с материалните трудности се сблъскват и с друга несгода – самотата, защото са оставени с болката и тъгата по младостта, сами да се справят с проблемите си, самотата не само в буквалния смисъл на думата, а и с това, че се превръщат в забравени от обществото хора, които тихо и полека угасват в един див и хищнически свят, в който значими са само финансовата стабилност, печалбата и успехът на всяка цена – един свят без грижа за тях, който ги е превърнал в статистическа група и в нищо повече. Близо милион и 200 хиляди пенсионери получават пенсии, чийто размер е по-нисък от линията на бедност. За тази година тя е 348 лв.
Днес българският пенсионер получава на месец горе-долу толкова, колкото средните пенсионери в по-богатите страни в Европейския съюз получават за един ден.
В България от всички европейски страни пенсиите са най ниски. Но ние от парламентарната група на „БСП за България“ се обръщаме към Вас, българските пенсионери: не се смятайте за бедни, защото Вашите сърца са богати и ни боли, че нашите майки и нашите бащи, бабите и дядовците ни – хората, които с неуморния си труд градиха родината ни, хората, които отгледаха и осигуриха съществуването на днешното поколение българи, са с пенсии под прага на жизнения минимум.
Оставили сме ги да мизерстват. Оставили сме ги с пенсии, крайно недостатъчни не за здравословно, а въобще за хранене, недостатъчни не за лукс и разкош, а да не им е студено през зимата, недостатъчни за лекарства, недостатъчни за плащане на битови и други нужди, недостатъчни дори и за най-лошото медицинско обслужване. Обществото ни ги е обрекло на ранна смърт. Неслучайно България е с най-ниската продължителност на живота в целия Европейски съюз.
В своята близо 14-вековна история България не е била поставяна в такова състояние. Тя е доведена до последното място по всички положителни показатели и на първо място по всички отрицателни. Българският пенсионер е с най-ниската пенсия, при най-нисък праг на бедност. Да си възрастен човек в България е трагично. Затова простете, мили възрастни хора!
От парламентарната група на „БСП за България“ се обръщаме към Вас като към хора, които, въпреки всичко, продължават да участват активно в обществения живот, и Ви благодарим за Вашата всеотдайност и принос за развитието на нашата родина – Република България!
В навечерието на този ден, или по-скоро ден след Вашия празник – Денят на възрастните хора, като народни представители в парламента на страна – членка на Европейския съюз, е необходимо и трябва да заявим решимостта си да изградим един по-добър живот за българския пенсионер.
Затова от това най-високо място – трибуната на Народното събрание, от парламентарната група на „БСП за България“ се обръщаме към всички парламентарни групи: в тежка демографска криза сме, бленуваният висок и стабилен икономически растеж не е цел, а само средство за постигане на цел от по-висок ранг – по доброто жизнено равнище и качество на живот на всички българи. Възрастните хора имат нужда от нова перспектива. Досегашните политики не са адекватни на техните реални проблеми и на тяхното положение и крият системни проблеми, които следва да се решават. Задълбочават се неравенствата, увеличават се хората, живеещи под прага на бедност. Това означава други политики за здравеопазване, за образование, за култура, за доходи, за социална и правова защита.
Заслужава ли българският пенсионер да живее – безспорно, да – по-добре? За да постигнем това, предлагаме да се обединим около следните бъдещи действия:
На първо място, законово да създадем един единен електронен данъчен регистър, обединяващ информация за всяко лице какво имущество има, какви доходи има и какви помощи получава. Това ще ни даде реална възможност да оценим и усъвършенстваме системата за социално подпомагане, да разграничим пенсиите от социалните помощи и да направим нова пенсионна реформа, която справедливо да разпределя социалноосигурителните приходи според приноса на тези, които са ги внасяли.
Да работим за увеличаване на доверието в социалната система, като направим пенсионна реформа, която да повиши адекватността на пенсиите, увеличаване на приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване, което ще постигнем чрез комплекс от мерки:
На първо място, преизчисляване на пенсиите. Последното преизчисляване е от 2008 г. Всички пенсионери очакват едно такова действие.
Премахване на максималния месечен размер на социалния и здравноосигурителния доход и на максималния размер на пенсията.
Увеличаване на приноса на стажа във формулата за размера на пенсията. Процентът за всяка година осигурителен стаж да е поне 1,33, колкото е стандартът на Международната организация на труда, а след това да продължи плавното му увеличаване до 1,5%. Разширяване на съществуващите гъвкави елементи за насърчаване на по-дългото оставане на пазара на труда. Всяка година стаж след придобиване правото на пенсия да носи по-голям процент.
Всички плащания, които не са свързани с осигурителния принос, да бъдат извадени от държавното обществено осигуряване и да се поемат от държавния бюджет.
На следващо място, създаване на допълнителен фонд за дългосрочна грижа за възрастните хора и, разбира се, за хората с увреждания.
И не на последно място, приемане на Закон за възрастните хора.
Трябва да имаме морал да направим тези неща. Оправданието, че няма пари, е несъстоятелно пред нашите майки и бащи.
Уважаеми народни представители, старостта е естествена част от живота на всеки един човек. Нека с общи усилия направим така, че тя да бъде изживяна достойно. Възрастните хора заслужават внимание и уважение не един, а 365 дни в годината. След вчерашния празник, в който всички по света отдават почит на хората от третата възраст, поднасяме своето уважение и своята обич към Вас! Не сме безразлични, имате нашата признателност, нашата любов и ангажираност и обещанието ни: с работата си да допринасяме за Вашето по-добро съществуване и добруване.
Време е вече да преклоним глава пред тези, които са ни създали, отгледали са ни с любов, направили са ни достойни хора, лишавайки се от всичко, за да можем ние да получим образование, квалификация и старт в живота, и по стара българска традиция отглеждат и възпитават и децата ни.
Макар и на патерица, честит да е празникът Ви, многоуважаеми възрастни българи! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.

Продължаваме законодателната работа с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ, № 954-01-23.
Внесен е от Искрен Веселинов и група народни представители.
Започваме с Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Кой ще го представи?
Господин Ципов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
„На свое заседание, проведено на 24 април 2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 954-01-23, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 12 април 2019 г.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от Искрен Веселинов. В изложението си вносителят отбеляза, че причините, които налагат приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, е да се въведат в системата на административните наказания по чл. 13 от Закона следните два вида наказания: безвъзмезден труд в полза на обществото и задържане в териториална структура на Министерството на вътрешните работи.
Проектът предлага приложното поле на безвъзмездния труд в полза на обществото и задържането в териториална структура на МВР да бъдат ограничени. Наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото да се налага само за повторно извършено административно нарушение или за така нареченото системно нарушение. По отношение на задържането в териториална структура на МВР се предлага то да бъде наложено само за административни нарушения, свързани с нарушаването на обществения ред.
Проектът съдържа подробна уредба относно наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото. Предлага се размерът на това наказание да бъде не по-малко от 40 часа и не повече от 200 часа годишно за не повече от две последователни години.
Предвидено е и допълнение на Глава трета, Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с влизането в сила на решенията за налагане на наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото.
Относно изпълнението на това наказание предложението е то да се възложи на пробационните служби по настоящ адрес на наказания. В тази насока се предвижда, че при неизпълнение на наложено наказание безвъзмезден труд в полза на обществото без уважителна причина пробационният съвет ще прави предложение за замяната му със задържане в териториална структура на МВР за срок до седем денонощия.
С Проекта на закон се предлага изменение и допълнение в Указа за борба с дребното хулиганство, като се предлага наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“ да се налага като кумулативно наказание при повторно извършване на дребно хулиганство.
Законопроектът предвижда и промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и в Закона за горите.
В постъпилото становище от МВР е изразено, че Министерството подкрепя по принцип Законопроекта, но има необходимост да бъдат направени предложения за прецизиране на текстовете между първо и второ гласуване.
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 954-01-23, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 12 април 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ципов.
Следва Доклад на Комисията по земеделието и храните.
Има ли представител на Комисията в залата?
Моля квесторите да издирят председателя на Комисията или някой от ръководството.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РОСЕН ИВАНОВ: Уважаеми колеги, ще Ви представя:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 954-01-23, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 12 април 2019 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 18 април 2019 г., на което обсъди цитирания законопроект.
В заседанието на Комисията взеха участие: доктор Фатме Демирова – директор на дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси“, и инженер Николай Пиронков – директор на дирекция „Контрол по охрана на горските територии“ в Изпълнителната агенция по горите.
Законопроектът беше представен от господин Росен Иванов, който обясни, че в масовите случаи на административни нарушения глобата се налага на лица, които декларират липса на доходи или доходи под социалния минимум.
В тази връзка със Законопроекта се предлага в системата на административните наказания по чл. 13 от Закона да се въведат наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се налага за повторно или системно извършвано административно нарушение, и наказанието задържане в териториална структура на Министерството на вътрешните работи за административни нарушения, свързани с нарушаването на обществения ред.
От компетентността на Комисията по земеделието и храните е предложението, свързано с измененията в Закона за горите, с които при повторност на някои от административните нарушения по Закона, освен че се въвеждат глоби, се предлага да се предвиди и възможността за налагане на наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото. Наказанието ще бъде налагано на лице, извършващо дейност в горските територии, без да притежава правоспособност; на лице, извършващо лесовъдска практика, без да е вписано в регистъра или е вписано, но осъществява дейност, която е извън обхвата на удостоверението за регистрация, както и на лице, което сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти, в нарушение на Закона и на подзаконовите актове по неговото прилагане.
В последвалата дискусия от парламентарната група на „Обединени патриоти“ призоваха Законопроектът да бъде подкрепен, тъй като така ще се даде възможност на съответните компетентни органи да налагат на извършителите на административни нарушения наказания, които да бъдат изпълнени в пълния им размер.
В заключение, след проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 11 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 954-01-23, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 12 април 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Господин Веселинов – становище на вносител.
Имате думата за представяне на становището.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Този неголям като съдържание и като обем Законопроект е един от най-важните, които парламентарната група на „Обединени патриоти“ внася, тъй като той атакува един от най-важните проблеми за нашето общество, а именно чувството за безнаказаност, което, за съжаление, се превъплъти в нашето ежедневие чрез десетки ежедневни случаи на вандализъм, на дребни престъпления, на едно безотговорно поведение – понякога на цели общности, които не се съобразяват със закона, не смятат, че трябва да го спазват и смятат, че обществото трябва да се настрои спрямо неговите привички, а не обратното – то да споделя ценностите на обществото.
Ще започна оттам, че Законът за административните нарушения и наказания е направен през 1969 г. – доста далечно време, и на практика той работи, когато говорим за социализираните групи от българското население и категорично не работи, когато говорим за несоциализираните такива. Нямам предвид, разбира се, само маргинализираните цигански общности. Тук, в този списък, е всеки, решил да злоупотребява с празнините в Закона и с неговите слабости. Само огромното количество глоби, които са несъбрани и които продължават да не могат да се съберат в различните администрации, свидетелства именно за този парадокс.
В този закон имаме три вида наказания. Първото от тях е „лишаване от право да се упражнява определена професия“, което за определени категории хора, разбира се, представлява голям проблем, но за определена категория хора, които нямат специфична професия, е абсолютно безсмислено.
Второто е „обществено порицание“, което наказание към днешния момент изглежда като анахронизъм. Представете си в едно циганско гето да влезе представител на някаква администрация, за да порицае обществено лицето – примерно Хасан Исмаилов, който е сякъл незаконно дърва в гората. Това ще предизвика бурно веселие в цялата общност за години напред.
Третото е глоба, която също към определени категории граждани изобщо не работи. Не работи, защото те обявяват, че нямат доходи. Като нямат доходи, значи могат многократно да извършват един и същи тип административни нарушения, без да бъдат санкционирани, култивират в себе си това чувство за безнаказаност, за което говорим, и следващата стъпка вече е, разбира се, престъпленията и други постъпки с по-висока обществена опасност.
Тръгвайки към този законопроект, към изменение на Закона за административните нарушения и наказания, ние съобразихме неговите слабости и предлагаме в него да бъдат включени два типа нови наказания – „безвъзмезден труд в полза на обществото“ и „задържане в териториалните структури на Министерството на вътрешните работи“. Трябва да отбележим, че такива наказания вече съществуват в българското право – в Указа за борба с дребното хулиганство и в Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия. Тук те са изведени като административни нарушения и съответно наказания за тези нарушения.
Процедурата по изготвяне на настоящия законопроект е доста дълга. Тя започна с декларираните принципи на вицепремиера Каракачанов в Концепцията за справяне с проблемите с маргинализираните цигански общности. Беше насрочено заседание на специална работна група, в която бяха поканени представители на всички заинтересовани ведомства, включително на съответните парламентарни комисии. Министерството на труда и социалната политика, Министерството на правосъдието, МВР, затворническите администрации, Националното сдружение на общините в Република България и още много участници имаше на тези кръгли маси, които се проведоха в две заседания. Междувременно по Законопроекта постъпваха множество предложения и всъщност голяма част от тях бяха отразени.
По Законопроекта има внесени официални становища. Те, разбира се, са достъпни до всички Вас, но все пак искам да спомена, че и Министерството на правосъдието, и МВР, подкрепят по принцип Законопроекта. Министерството на правосъдието дори предлага да се разшири приложното поле, тъй като ние, като по-умерени хора, можем да кажем – предлагаме да започнем пробата с този нов институт в един по-ограничен обем от случаи – става дума за повторни нарушения и съответно нарушения на системно извършване.
Имаме положителното становище на Националното сдружение на общините в Република България даже там имаме бурна подкрепа, нека да кажа.
Естествено, имаме и едно негативно становище, иначе би било скучно – Българският хелзинкски комитет, няма изненада и в него.
Какво предлагаме? Предлагаме всяко второ нарушение – започнах с примера за незаконната сеч, защото знаем, че цели цигански махали се топлят на база на резерва от дърва, които намират в съседните гори. Многократно са залавяни тези представители на циганския етнос в горите, многократно са им налагани наказания, впрочем те трябва да са съобразени с тяхното имуществено състояние, а те горките, разбира се, са на социални помощи. В края на краищата, лека-полека горите оредяват или изобщо изчезват в полза на съответната общност. Ако след първия случай, в който съответните горски предупредят лицата, че вършат тежко нарушение, а те не се поправят, втория път, със съответната процедура през районния съд лицето, което е извършител, ще бъде задължено да отработи определени дни в полза на обществото в съответните районни пробационни служби.
Разбира се, стои въпросът: какво би се случило, ако това лице не отиде да полага съответния общественополезен труд? В този случай ние предвиждаме отново пробационният служител, който отговаря за него, да изготви предложение и мярката, която му е наложена – „общественополезен труд“, да бъде заменена със „задържане в районното поделение на МВР“.
Наясно сме, че не всички районни поделения на МВР имат арести. Наясно сме също, че тези, които имат, са доста малко, затова и въвеждаме по-предпазливо тази мярка. Факт е обаче, че съобразявайки този тип нова административнонаказателна политика, българската държава ще трябва да инвестира определено количество, за да прилага Закона и смятам, че това ще бъдат едни от най-добре инвестираните средства, защото те са средства във възпитание към следване на закона.
Смятам Законопроекта за много важен. Надявам се на общата му подкрепа, защото всички живеем в общество, в което постепенно силата на правото ерозира, всеки мисли, че има право да направи всичко, а въвеждането на този тип административно наказание, което, между другото, е широка практика както в Съединените щати, така и в Западна Европа, със сигурност ще покаже на системните нарушители, че наказание има, че следва да бъдат по дисциплинирани и да отговарят на изискванията на обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Нитова.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Предизборната кампания вече е в ход, регистрирани са субектите, участниците в нея, партии, коалиции, кандидати за кметове, общински съветници и аз смятам, че влизането на тази точка в днешния дневен ред на заседанието на Народното събрание е чисто предизборен, популистки ход. Защо?
Законопроектът е внесен месец април, тази година. Той е минал на разглеждане през две комисии – Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по земеделието и храните. Той не е разглеждан в Правната комисия, а именно Правната комисия е водещата комисия по отношение на този законопроект.
Аз съм съгласна с част от мотивите на вносителите с това, че в масовия случай на констатирани административни нарушения се налага санкция „глоба“ и в това, че голяма част от глобите са несъбираеми. Представените предложения днес ще решат ли тези въпроси? Според мен – не. Ето например предлаганата втора санкция – „задържане в местните структури на МВР“. Какво ще реши това ново, предложено наказание и обръщам внимание – това е предложено наказание за извършване на административно нарушение, а не на престъпление. По този начин ще се ограничат конституционните права на гражданите, но няма да реши нито един от поставените въпроси, защото това няма да доведе нито до намаляване на броя на административните нарушения, нито до увеличаване събираемостта на глобите, нито до реализиране на превантивната функция на предложените наказания, особено за един етнос от българските граждани.
Да, трябва да се вземат мерки за ограничаване на броя на административните наказания и това може да стане например, когато държавата влезе в своята роля, а именно – не само да гарантира, но и да създаде условия за реализиране на едно основно право на гражданите, а именно правото на труд. Така за голяма част от гражданите, ангажирани в трудови правоотношения, това ще доведе и до намаляване на броя на административните нарушения, и до увеличаване събираемостта на глобите.
Затова, уважаеми колеги, ние от БСП няма да подкрепим Законопроекта в този му вид. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нитова.
Реплики има ли?
Реплика – господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Кръстева, не съм съгласен с почти всичко, което казахте във Вашето изказване.
Първо, по отношение на това, че това било предизборен ход. Щеше да е предизборен ход, ако Законопроектът беше внесен преди два или преди три месеца и ние сега да искаме неговото разглеждане. За съжаление, отдавна изтекоха всички срокове за разглеждане в постоянните комисии, включително във водещата комисия и, ако спазваме принципа, че трябва да се произнася водещата комисия по всички проекти за решение, то в този случай защо гледахме Вашия Проект за решение за промяна в Правилника? Комисията по правни въпроси трябва да се произнесе и по него.
Що се отнася до съществото на изложените от Вас аргументи, че този механизъм, който е предвиден в настоящия законопроект, няма да проработи. Министерството на правосъдието смята, че не само че ще проработи, но дори стига до извода, че предложенията трябва да бъдат доста по-радикални, и не при втори път, а още при първото, извършено нарушение, да бъдат прилагани предвидените административни наказания.
Освен това, не смятам, че трябва да чакаме някъде в далечното бъдеще да приемаме нов Кодекс на административните нарушения и наказания, за да решим този въпрос, а трябва още сега да въведем принципа за необратимост на наказанието – основен принцип и в наказателното, и в административнонаказателното право. Няма как да постигнем индивидуалната превенция, няма как да постигнем генералната превенция тогава, когато нарушителят се смее на контролния орган, затова че ще му наложат глоба и той няма да я плати.
В заключение, не си мислете, че само лица, които работят или не работят, извършват престъпление и административно нарушение и работещи, и не работещи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Втора реплика – господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Нитова, аз съм изненадан от Вашата позиция, но най-вече съм изненадан от позицията на БСП. Всъщност БСП е за беззаконието и безнаказаността – така ли?
Вие говорите държавата да влезе в своята роля. Ето така ще влезе държавата в своята роля, когато нарушителят усети, че има и тояга, не само права.
Държавата трябвало да търси работа на хората и след това да ги наказва. Ама моля Ви се, ясно е, че изборите идват, както сама казахте, ама Вие – БСП, на циганския вот ли ще разчитате на тези избори, тях ли ще браните? Значи, докато на всички не им намерим работа, те имат право да не спазват закона – така ли?
Аз просто съм скандализиран от тази логика и не мога да я приема. Много Ви моля, осъзнайте се, защото става дума за един проблем, който скоро ще взриви социалния мир в страната – проблемът за безнаказаността. Започнете да го решавате, а не да търсите, да сте опортюнисти за всичко правилно, което се предлага в тази зала. (Ръкопляскане от народния представител Христиан Митев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Трета реплика? Няма.
Дуплика, уважаема госпожо Нитова – заповядайте, имате думата.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Най-напред се обръщам към Вас, господин Митев. Това че са минали сроковете и Законопроектът не е разгледан по съответния ред във всички комисии, е въпрос на организация на Вашата коалиционна политика и въпрос на организация на работата на Народното събрание. Това не може да ни вмените като вина.
Второ, господин Веселинов, не съм казала това. Вие преиначавате моя изказ. (Реплика от народния представител Искрен Веселинов.)
Не. Съжалявам, ако не сте разбрали каквото съм казала, но… (Реплика от „БСП за България“: „Всички цигански секции са на ГЕРБ.“ Шум и реплики от ГЕРБ. Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, не влизайте в пререкания.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА: Ние заявихме нашето становище, ще видим подкрепата на ГЕРБ по отношение на този законопроект. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Нитова.
Господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Господин Председател, уважаеми колеги вносители! На сто процента съм съгласен с доводите, които изказахте за това, че в крайна сметка и най-накрая трябва да се намери справедлив начин за въвеждане на някакъв ред и дисциплина за хора, които смятат себе си за ненаказуеми и над закона. На сто процента съм съгласен с всички доводи, че времето и обстоятелствата са ни притиснали да нямаме крачка назад и да трябва на всяка цена да търсим решение по темата с хора, които могат да заобикалят или проспиват закона. Знаете, че тук нямаме абсолютно никакви различия, говорили сме и Ви подкрепям на сто процента.
Единственото нещо, което винаги съм казвал по идеята за промяната на административнонаказателния закон, е, че на тези хора им е малко. На тези хора с административнонаказателни разпоредби и мерки, ако наистина сме преценили тук, в Народното събрание, хората по улиците, хората в селата, МВР, съдът, прокуратурата и всички до един знаем и приемаме, че те са достигнали границата на търпението и Законът за административните нарушения и наказания им е малко, Наказателният кодекс е мястото, където трябва да съсредоточим усилията си за решаване на този проблем.
Да, ще ми кажете сега, че първата стъпка може би е тази. Аз съм съгласен с Вас, съгласен съм, но много, много искам да получим ефект от такова законодателство, да получим реални резултати от такова законодателство.
Във връзка с това имам една огромна молба към вносителите и към всички нас – нека да направим дебата на Вашия закон в един широк и хубав формат във всички комисии, заинтересовани от това и касаещи тази тема, защото в него има и други аспекти. Нали всички си представяме какво може да стане, ако в един сравнително малък град в полицейското управление влязат десет човека за седем дни и по условията, които в момента са разписани – задължителните условия за местата, в които могат да бъдат задържани, и това, което трябва да им бъде предоставено като условия, МВР за колко време ще го фалираме? Нека да минем през една икономическа обосновка, през комисиите, през всички експерти и да приемем този закон така, че да е действащ и да не създаде проблеми.
Иначе ние Ви подкрепяме, аз лично също Ви подкрепям. Крайно време е и крачка назад в тази посока не трябва да има, но нека да го направим така, че да сработи. Дали замяната на общественополезния труд с местата за задържане в МВР е действащо, дали трябва другаде да разпоредим да бъдат задържани и под друга форма, по друг ред – мен единствено тези технически подробности ме притесняват? Затова апелирам към Вас да ги направим в дълъг период между първо и второ четене, в който да може всеки да даде своята експертиза в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Манев.
Реплики?
Господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Господин Манев, първо, приемам Вашия апел. Съгласен съм, че дебатът трябва да бъде достатъчно изчерпателен, за да убедим и себе си като хора, които ще го гласуват, и обществото, че тези мерки са необходими. Съгласен съм, че дебати трябва да има и по втората мярка, но смятам, че ако философията бъде приета, ще имаме достатъчно възможности, за да моделираме тези детайли.
Това, което основно исках да кажа е, че – да, и Наказателният кодекс трябва да бъде променен. Ние говорихме за нова наказателноправна политика и това е записано в нашата управленска програма. ВМРО и НФСБ правят своите усилия в тази посока. Вие помните не само институтът на неизбежната отбрана, помните, че ние въведохме предложения за промени за така наречените маловажни кражби, които тероризират голяма част от населението. Те са минали на първо четене, но отново чакаме адекватно случване на дебат, за да влязат на второ.
Аз приемам и двете предложения, но все пак дайте да се движим делово и да отмятаме задачите, а не просто да отлагаме. Разчитам на Вашата подкрепа на първо четене, за да стигнем до второто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Имате думата за дуплика, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Колега Веселинов, пак казвам, Вие подкрепата ще я получите. Въпросът не е в това, въпросът е, че наистина трябва да изчистим мерките, за да бъдат работещи. Това може да се случи с участието на всички в тази зала, които имат представа по темата – не само като прависти и не само като хора, имащи досег с административнонаказателното право, а и хора, които на практика са се досягали до това как се прилага и как ще работи полицията примерно по места.
Затова се обръщам към колегите от БСП с апел да се включат активно в работата между първо и второ четене с експертизата, с която разполагат, защото това е революционна стъпка в прилагането на наказателните разпоредби в България, свързани особено с административните наказания. В сегашните условия опитът в тази посока не сочи много добри резултати. Ние сме хората, които можем да измислим вариант това да сработи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Манев.
Господин Зарков?
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, като всяка законодателна инициатива, тази заслужава уважение и трябва да бъде разгледана внимателно.
Взимам повод да кажа едно по философията на Закона. Очевидно е, че философията на Закона е да се противодейства по-ефективно на определени явления, които тормозят българското гражданство. В това няма никакъв спор. Тя обаче няма да проработи! Никога няма да проработи и зад нея прозира едно безсилие, извинете ме, че трябва да го кажа, то е безсилие на концептуална основа. Твърде често ние променяме Закона за административните нарушения и наказания. Най-често го правим през други закони, които предвиждат различни начини и налагане на административно наказание за онези разпоредби, които нарушават. Така че превърнахме Закона за административните нарушения и наказания, от една страна, в една празна опаковка, тъй като има прекалено много специални закони, които регулират тази материя.
От друга страна, твърде често се занимаваме и с Наказателното право като цяло – било то в административната му част, или в Наказателния кодекс, както каза преждеговорившият, адхок, опитвайки се да отговорим на някакво очакване, опитвайки се да демонстрираме някаква активност, признавайки своето собствено безсилие, че не сме предприели нужното, за да постигне наказанието своята превантивна цел.
Решението на този въпрос, уважаеми колеги, и аз Ви поздравявам, че го поставяте тук, се нарича Концепция за наказателната политика на Република България! Тя трябва да идентифицира онези деяния, които трябва да бъдат наказани административно, и как, онези деяния, които трябва да бъдат наказани по линия на Наказателния кодекс, и как. Това е една цялостна работа, която би трябвало да бъде изградена върху огромно количество емпирични данни, които, между другото, са събрани в рамките на проект на Министерството на правосъдието, който се извършва от доста дълго време и чиято заключителна фаза трябва да е именно този документ, който веднъж завинаги да даде рамката, в която ще се движим напред.
Този документ трябваше да е готов към декември месец миналата година. Приемам, че той е достатъчно сложен. Приемам, че трябва страшно много експертиза за него. Поставили сме въпроса към министъра на правосъдието. Той се е ангажирал до края на тази година да разполагаме с тази рамка – тя да мине през Министерския съвет и да можем да я обсъждаме. Едва тогава ние ще можем сериозно да приемем мерки за създаване на текстове, които не само да отчетат една чавка в работата на определена работна група и на парламента, но да допринесат за по-голяма сигурност на българските граждани. Всичко друго, междувременно, е имитация на дейност. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Реплики?
Господин Митев.
КРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Зарков, няма как да се съглася, че всъщност едва ли не тези мерки са палиативни и че трябва да чакаме концепцията за нова наказателна политика. Не смятам, че един такъв сериозен проблем като неосъществяване на принципа за необратимост на наказанието при извършено административно нарушение в административнонаказателните производства е въпрос, който трябва да чака приемането на концепцията и едва някъде в бъдещото приемане на Проект за кодекс за административните нарушения и наказания, когато надълго и нашироко да се обсъжда там системата на наказанията.
В момента ние оставяме контролните органи, административнонаказващите органи в общините, в общинската администрация и в държавната администрация с вързани ръце, с инструментариум, който не постига нито една от целите на действащата административнонаказателна политика, като част от общата наказателна политика на държавата. Нали не си мислите, че България към момента няма никаква наказателна или административнонаказателна политика и че административнонаказателното производство не е подчинено на основни цели и принципи, разписани и в Закона за административните нарушения и наказания, и в Наказателния кодекс, който се прилага в случаите на административнонаказателни производства? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Друга реплика?
Заповядайте, господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Господин Зарков, няма как да се съглася с Вас, че трябва да чакаме и да правим нови стратегии, нов Наказателен кодекс и така нататък. Чакаме вече 30 години и българските граждани остават изцяло с усещането за несправедливост.
Да, може да е малка мярка, но тръгваме в някаква посока. Това се опитваме да правим от сума ти време. Ето защо още януари месец предложихме цялостна концепция за справяне с маргинализираните групи, продължаваме да чакаме тя да се случи. Това, разбира се, е разговор с нашите коалиционни партньори, но в крайна сметка ние чакаме вече 30 години да се случи някаква справедливост в държавата. Това е крачка в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Сиди.
Трета реплика има ли? Не.
Господин Зарков, имате думата за дуплика.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господа Митев и Сиди, благодаря Ви за направените реплики.
В направената реплика, тъй като по съществото си тя е една и съща, казвате, че не трябва да чакаме. Помогнете! Натискайте министъра на правосъдието, нека стане по-бързо. Можеше да е готово, трябваше да е готово по проект месец декември! Между другото, парите са усвоени, там не сме се забавили. Натискайте, помогнете! Съгласен съм, че няма време за губене.
Казвате „палиативни“ или „крачка напред“. Лошото е, че те не са палиативни, те може и най-вероятно ще се окажат вредни. Създавайки текстове, които са практически неприложими, ние даваме още едно обещание на българските граждани оттук, от телевизора, а в живия живот те ще видят, че то не се спазва. За пореден път чувството им на несправедливост не само че няма да бъде притъпено, напротив, то ще бъде ускорено и просто в един момент ще спрат да ни слушат и опасността е, че ще вземат нещата в свои ръце. И това е опасност, обществена опасност, еднакво измерима с тази, която решаваме днес.
Това не са малки стъпки в правилната посока, това е израз на невъзможността ни да отговорим на един доста сложен въпрос. Никой сам не може да го направи. Аз не обвинявам вносителите. Напротив, още един път им благодаря, че дават трибуна за този дебат. Това изисква да се впрегне целият капацитет не само на Министерството на правосъдието, а на научната общност, на правоприлагащите органи и едва когато ние имаме достатъчно добър първичен материал, тук в парламента можем да направим нещо полезно. Иначе пълним дневния ред и надуваме балони от очаквания, които ще се спукат в лицата ни. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Зарков.
Продължаваме с изказванията.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Аз ще си позволя тук с оглед и на част от правните аргументи, които бяха изложени от колеги от опозицията, да Ви запозная с част от мотивите на Министерството на правосъдието по отношение на философията и общите принципи на Законопроекта:
„Видно и от мотивите, а както е и добре известно, в много случаи наложеното наказание „глоба“ не се изпълнява поради липса на доходи или имущество на наказаното лице. Липсата на реално изпълнение на наказанията, което е завършващият елемент от реализирането на отговорността, води до нейното обезсмисляне и не постига превантивен ефект както по отношение на извършителя, така и по отношение на останалите членове на обществото. Това показва, че въвеждането на нови алтернативни мерки за контрол и въздействие върху нарушителите – физически лица, извън установените вече видове парични наказания, които да се прилагат самостоятелно или в съвкупност с другите наказания, би било удачно решение“.
Това го казва Министерството на правосъдието, не го казваме ние.
„Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи съдържа разпоредба – чл. 4, която забранява принудителния труд. Практиката на Европейския съд по правата на човека по тази разпоредба е оскъдна. Все пак Европейският съд по правата на човека последователно тълкува понятието „принудителен труд“ в смисъла, даден му в чл. 2 от Конвенция № 29 относно принудителния или задължителния труд от 1930 г. на Международната организация на труда, или взема това определение като отправна точка.
Съгласно определението, дадено в чл. 2, ал. 2, буква „в“ от Конвенция № 29 „По смисъла на тази конвенция изразът „принудителен“ или „задължителен труд“ не обхваща работа или служба, изисквана от лице като следствие от осъждане, постановено от съд, при условие че тази работа или служба бъде изпълнявана под надзор и контрол на държавните власти и че лицето няма да бъде отстъпено или предоставено на частни лица, частни компании, или частни юридически лица“.“
Тоест тук Министерството на правосъдието потвърждава, че предвиденото ново административно наказание общественополезен труд не отговаря и не влиза в рамките на определението „принудителен труд“, а когато се извършва под надзора на държавни органи, което е предвидено тук да се извършва от пробационните служители, от пробационната служба, няма нарушаване на международноправни актове, по които Република България е страна.
„По отношение на предложеното административно наказание „задържане в териториална структура на МВР“, считаме, че същото е допустимо и не противоречи на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, тъй като касае едно от изключенията, предвидени в чл. 5, т. 1, буква „б“ на Конвенцията. Съгласно цитираната разпоредба никой не може да бъде лишен от свобода освен в изрично посочените случаи и в съответствие с процедурите, предвидени в закона, като една от хипотезите е при законен арест или лишаване от свобода на лице за неизпълнение на законно съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнението на задължение, предписано от закона“, какъвто е този случай по отношение на неизпълнението на административното наказание „глоба“.
В този смисъл е и практиката на Европейския съд по правата на човека. Задържането в териториална структура на МВР за определен брой денонощия не противоречи на Конвенцията или практиката на Европейския съд, като това обстоятелство е установено и в решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Желязков срещу България“.
Подчертаваме, че – както е предвидено в настоящия вариант на Законопроекта, двете наказания следва да се налагат от съд, да са ограничени по време и да са пропорционални. Важна гаранция за тяхното справедливо налагане е и възможността за касационен контрол, което също е предвидено в Законопроекта.
В допълнение към предвиденото наказание „безвъзмезден труд“ в случаите на повторност или на системно извършване самостоятелно или кумулативно с друго наказание по чл. 13, ал. 1 от Проекта, бихме искали да добавим и следното: принципно считаме за допустимо и наказанието „безвъзмезден труд“ в полза на обществото да се налага самостоятелно не само в случаите на повторност или на системно извършване. Смисълът на въвеждането на това наказание, доколкото личи от мотивите, следва да се търси в неефективността от налагането на наказанието „глоба“.
Поради това изглежда няма пречка наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“ да се налага по преценка на съда, когато наказанието „глоба“ няма да постигне целите си в конкретния случай. Същото следва да се налага и когато се установи, че нарушителят няма доходи или същите са под социалния минимум, поради което не разполага с парични средства, за да заплати наложеното наказание „глоба“. Поради гореизложеното би могло да се обмисли и възможността за налагане на това наказание като самостоятелно и алтернативно на наказанието „глоба“ не само при повторност и системност на нарушенията. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 22 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, която предвижда алтернативно налагане на следните наказания: задържане в териториална структура на МВР; глоба; безвъзмезден труд в полза на обществото.
Също така безвъзмезден труд би следвало да се налага кумулативно и в случаите, когато не е било изпълнено наложеното наказание за първото административно нарушение поради същото основание – недобросъвестността на нарушителя. Считаме за целесъобразно, кумулативно, наред с другото административно наказание, да се налага и наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“ дори в случаите на повторност и системност, когато е изпълнено наложено наказание „глоба“ за първото административно нарушение.“
Тоест в този случай Министерството на правосъдието отива доста по-далеч от това, което ние сме заложили в нашия проект и настоява, или поне препоръчва между първо и второ четене да се обмисли и да се предвиди наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“ да се налага още и при първоначално извършено административно нарушение по преценка на съда, което смятам, че е абсолютно резонно и правилно дори смятам, че са били доста предпазливи в нашия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Има ли реплики? Не виждам.
Продължаваме с изказванията.
Изказване – госпожо Александрова, заповядайте.
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Веселинов, моето изказване ще бъде много кратко само и единствено по отношение на това, че така предложеният законопроект не е обсъден във водещата Комисия. Той не е обсъден и разгледан по една единствена причина: повече от шест месеца в Министерския съвет работи много широка Междуведомствена работна група по изцяло нова концепция за административните нарушения и наказания. Именно поради тази причина и с оглед на Вашето изказване, в което споменахте, че има положителни становища от страна на Министерството на правосъдието, и от Министерството на вътрешните работи, в становището на Прокуратурата и на Върховния касационен съд се казва, че „следва да обмислим измененията в Закона много внимателно, за да не се стигне до евентуална фрагментарност и противоречивост на законодателните решения“.
Поради тази причина Комисията по правни въпроси смята да обсъди законопроектите заедно с оглед на това да вземем мотивирано законодателно решение за цялостната политика на Закона за административните нарушения и наказания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Има ли реплики, изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване. (Реплика от народния представител Искрен Веселинов.)
Аз питах, господин Веселинов, ще има ли изказвания.
Аз създадох веднъж вече прецедент по моя вина, но в случая наистина трябваше да ми подадете знак.
Заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Съжалявам, господин Председател, ако знакът, който дадох, не е бил достатъчно видим, но няма как като цяло да не взема отношение вследствие на проведения дебат.
От една страна, имаме желание за цялостно решение на всички проблеми наведнъж, което желание е изключително позитивно. Проблемът на този тип желания е, че всъщност отлагат много решения, които са важни, необходими и които обществото очаква от нас днес да се случат.
Много сериозно впечатление ми направи в изказването на господин Зарков как хората в един момент ще вземат нещата в свои ръце. Да, и отлагането, и чакането на генералните решения общо взето води до това. Малко след нова година ще имаме концепция за нова наказателна политика, после 6 – 7 месеца, както е нормално, ще тече обсъждане, после стигнахме в края на мандата и не е хубаво да се вземат непопулярни мерки, ще отложим за следващото Народно събрание, пък то да го мисли вече колко му е приоритетно и как.
Колеги, има неща, които не трябва да се отлагат. В това отношение вече казах, че не приемам упрека за предизборност на Закона, защото за изготвянето си той е извървял една изключително дълга процедура. Тази процедура е включила дебат на всички заинтересовани страни, включително председатели на парламентарни комисии, които са от опозицията, бяха канени на работните срещи и навярно не всички от тях се отзоваха.
Но не там е въпросът. Въпросът не е в процедурата, въпросът е в целта. Нашата цел е да научим нарушителите да спазват закона. Не е малка поправката, а е радикална, защото за първи път ще въведем нов тип административни наказания, които на практика ще са приложими и към онези маргинални общности, които тероризират цялата страна. И точно за тази радикална поправка аз търся подкрепа и съжалявам, че не я намирам в БСП, които иначе сериозно афишират уж пристрастност към темата, включително с изменения в Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс, неща, които ние сме говорили и преди, но и те ги говорят сега и ги внасят. Значи, тук има една непоследователност, която аз не искам да я отдавам на предстоящите избори – флиртът, да речем, с циганските барони, защото се надявам на почтена и честна изборна борба.
Това, което обаче ние като народни представители от „Обединени патриоти“ искаме да кажем, е, че независимо има или няма избори, ние се водим от целите, с които сме влезли в този парламент. Тези цели изискват вземането на мерки. Тези мерки ние не искаме да ги съобразяваме с писането на концепции и усвояването на пари по европейски проекти.
Аз съм тук като народен представител, за да внасям закони и тези закони трябва да са в полза на обществото. А този закон смятам, че в най-висша степен е в полза на обществото, на налагане на реда и законността в това общество. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Реплики? Няма.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 954-01-23, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Гласували 94 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 28.
Предложението е прието.
Тридесет минути прекъсване на работата.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми колеги, започваме работа по следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЕНОНСИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА НАСИЛИЕТО И ЛОШОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ЗРИТЕЛИ ПРИ СПОРТНИ ПРОЯВИ И В ЧАСТНОСТ НА ФУТБОЛНИ СРЕЩИ И ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ЗА ИНТЕГРИРАН ПОДХОД КЪМ БЕЗОПАСНОСТ, СИГУРНОСТ И ОБСЛУЖВАНЕ ПО ВРЕМЕ НА ФУТБОЛНИТЕ МАЧОВЕ И ДРУГИ СПОРТНИ МЕРОПРИЯТИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Започваме с докладите на комисиите.
Първа е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Давам думата на заместник-председателя Стефан Апостолов, за да представи Доклада.
Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 25 септември 2019 г., разгледа Законопроект за денонсиране на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи и за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия, № 902-02-21, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2019 г.
На заседанието присъстваха господин Красен Кралев – министър на младежта и спорта, господин Радостин Любомиров и господин Георги Георгиев от Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“ към Министерството на младежта и спорта.
От името на вносителите министър Кралев информира народните представители, че внесеният законопроект цели да бъде денонсирана действащата към момента Европейска конвенция № 120 за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи, а в същото време се ратифицира новата конвенция на Съвета на Европа – № 218.
Вносителят поясни, че старата Конвенция № 120, която влиза в сила на 1 ноември 1985 г., поставя фокус предимно върху предотвратяване, пресичане и противодействие на инциденти, свързани с насилие и лошо поведение на територията на или в близост до стадионите, включвайки набор от разпоредби, свързани със сигурността. През последното десетилетие е установено, че съдържанието на Конвенцията не е в съответствие, а в някои аспекти е и в противоречие с подхода и добрите практики, изградени и утвърдени през годините.
Това налага изработването на нова конвенция, обвързваща правно страните – членки на Съвета на Европа, чрез която да се предложат адекватни решения на проблемите, свързани с насилието и противоправните деяния при провеждането на спортни мероприятия.
Конвенция № 218 на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и начин на обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия е отворена за подписване на 3 юли 2016 г., като България е една от първите държави, които я подписаха.
Господин Кралев поясни, че текстове на новата конвенция предлагат напълно нови и по-ясни цели, насочени към осигуряването на сигурна, безопасна и гостоприемна среда при провеждане на футболни срещи и други спортни мероприятия, а не единствено и само за контрол на насилието. В нея са залегнали основните принципи и мерки за намаляване на рисковете от различно естество при провеждане на спортни мероприятия – природни бедствия, терористични атаки, слабости на спортната инфраструктура и така нататък.
Новата конвенция отразява широко разпространения европейски опит, който свидетелства, че фокусирането само върху сигурността не представлява подходящо или ефективно средство за намаляване на рисковете, свързани с провеждането на спортното мероприятие и не гарантира безопасна, сигурна и приветлива атмосфера на територията на спортните обекти.
Министър Кралев акцентира върху това, че основната цел на Конвенцията № 218 е да се насърчи интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване, в прилагането на който участие да вземат всички агенции, държавни органи и организации, имащи отношение към организирането и провеждането на спортното мероприятие, като ролите и отговорностите на всяка от тях са ясни и допълващи се. Гарантирането на безопасност по време на спортни мероприятия се осигурява чрез всеобхватен подход, позволяващ ефективно взаимодействие между всички участници – правоприлагащите органи, спортните клубове и международните организации, ангажирани с осигуряването на безопасността. Ратифицирането на Конвенция № 218 ще бъде крачка напред за страната ни и ще помогне за разработването на ново законодателство в сферата.
От страна на вносителя бе обърнато специално внимание на факта, че Конвенцията представлява рамков документ, определящ основни принципи, които предоставят възможност на държавите да ги адаптират и приложат в своето национално законодателство, свързано с проблемите за безопасността и сигурността при провеждането на спортни мероприятия.
Към настоящия момент Конвенцията е ратифицирана от 10 държави. Тя е влязла в сила считано от 1 ноември 2017 г. След като Конвенцията е ратифицирана, предстои създаването на Постоянен комитет към Конвенция № 218, в който страните, които не са ратифицирали този международен акт, ще получат право само на наблюдатели, без да имат право на директно участие и въздействие при вземането на решения. След като нашата държава ратифицира Конвенцията, тя ще бъде пълноправен член.
В резултат на обсъждането и въз основа на проведеното гласуване с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроект за денонсиране на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи и за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия, № 902-02-21, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2019 г.“
Господин Председател, да направим процедурата за допуск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Сега ли да я направим или след като минат всички? Нека да минат трите доклада и тогава ще направим процедурата, господин Апостолов.
Сега следва Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Кой ще представи този доклад?
Заповядайте да представите Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за денонсиране на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи и за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия, № 902-02-21, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2019 г.
На свое заседание, проведено на 4 септември 2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за денонсиране на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи и за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия, № 902-02-21, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2019 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи: старши комисар Антон Златанов – заместник-директор на Столична дирекция на вътрешните работи, от Министерството на младежта и спорта: Стоян Андонов – заместник-министър, и Лилия Топалова-Мартинез – държавен експерт в отдел „Европейски програми и проекти“.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от Стоян Андонов. В изложението си отбеляза, че Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи, наричана за краткост „Конвенция CETS № 120“, е ратифицирана от Република България със закон, приет от 37-ото Народно събрание на 13 септември 1996 г., и е в сила за страната от 1 декември 1996 г. През последното десетилетие е констатирано, че съдържанието ѝ не съответства на добрите практики, а в част от разпоредбите се създава потенциална възможност по-скоро да ескалира заплаха от насилие и безредици.
За да отговори на новите предизвикателства и добрите практики, Съветът на Европа прие новата Конвенция за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване на футболни мачове и други спортни мероприятия, наричана за краткост „Конвенция CETS № 218“, подписана от Република България на 3 юли 2016 г.
Новата конвенция разписва нови и по-ясни цели за осигуряване на сигурност и безопасност при провеждане на спортни мероприятия, а не само контрол на насилието и лошото поведение на зрителите. Насърчава се комплексният подход при разрешаване и пресичане на проблемите, свързани с насилието и агресията, и пресичането на рискове от различен вид (например природни бедствия, терористични заплахи, недостатъци на спортната инфраструктура и всякакъв вид противоправно поведение). Голямо значение е отделено на интегрирания, междуведомствен подход при разрешаване на проблемите, свързани със сигурността, безопасността и обслужването на спортни мероприятия, но в същото време се насърчава и дух на партньорство между заинтересованите, имащи отношение към организирането на футболни срещи и други спортни мероприятия.
Предвидено е създаването на Комитет за безопасност и сигурност при спортни събития, който гарантира институционална основа за устойчивост, мониторинг и ефективно продължаване дейността на сега действащия Постоянен комитет.
Към настоящия момент Конвенция CETS № 218 е ратифицирана от 9 държави. При ратификация от 10 държави ще бъде създаден комитет за безопасност и сигурност и ратифициралите Конвенцията ще имат право на директно участие и въздействие при вземането на решения.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България Народното събрание със закон следва да денонсира Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи и да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия.
В разискванията взеха участие народните представители Иван Иванов и Валентин Радев.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за денонсиране на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи и за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия, № 902-02-21, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Манев.
Господин Апостолов, предлагам сега да направим процедурата за допуск – можем да си го позволим, като гледам залата, пък и да могат гостите да заемат местата си преди последния доклад.
Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
На основание чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедура по допуск на господин Асен Марков – главен секретар на Министерството на младежта и спорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Моля да обявите гласуване по процедурата за допуск.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля да поканите гостите, а ние преминаваме към последния Доклад на Комисията по външна политика.
Заповядайте, госпожо Грозданова, да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще Ви представя Доклада в резюме, защото повтаря голяма част от съдържанието на другите доклади.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за денонсиране на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи и за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия, № 902-02-21, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 4 септември 2019 г., Комисията по външна политика разгледа горепосочения законопроект.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от Николай Павлов – заместник-министър на младежта и спорта.
Внесеният от Министерския съвет законопроект съдържа две основни предложения.
Първото е за денонсиране на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност футболни срещи – Конвенция CETS № 120, която е била ратифицирана от 37-ото Народно събрание на 13 септември 1996 г.
Второто предложение в Законопроекта е за ратифициране на новата конвенция по тези въпроси, която замества досегашната европейска нормативна уредба – Конвенцията на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия – Конвенция CETS № 218.
Новата конвенция на Съвета на Европа е изработена и приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа след широко обсъждане и съгласуване, включващо получаване на становище от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), както и от Конгреса на местните и регионални власти в Европа.
Становището на ПАСЕ – № 290/2015 г., е изработено с докладчик от българската делегация в Асамблеята – господин Валери Жаблянов, Документ 13913/20 октомври 2015 г.
По този начин България е взела ключово участие в създаването на тази нова европейска нормативна уредба, свързана с интегрирания подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия.
Към настоящия момент, както досега беше казано, Конвенцията е ратифицирана от девет държави и е влязла в сила на 1 ноември 2017 г. след първите три ратификации. Очаква се след решението на Съвета на Европейския съюз държавите – членки на Европейския съюз, своевременно да придвижат ратификацията на Конвенцията в своите парламенти.
След 10-ата ратификация ще бъде създаден Комитет по безопасност и сигурност при спортни събития към Конвенция CETS № 218, в който страните, които не са ратифицирали Конвенцията, ще имат право да получат статут на наблюдатели, без да могат да участват във вземането на решения.
Като приема, че е в интерес на Република България да участва във вземането на решения по Конвенцията, Министерският съвет предлага на Народното събрание да я ратифицира чрез приемане на внесения законопроект.
В хода на разискванията бяха поставени следните въпроси: народният представител Кристиан Вигенин се поинтересува дали след ратификацията на Конвенцията ще се наложат промени в българското законодателство.
Народният представител Красимир Богданов попита дали изискванията на Конвенцията е възможно да бъдат приложени в нашите условия – например издаването на поименни билети.
Заместник-министър Павлов отговори, че в момента се изработва нов законопроект, който ще отрази принципите на Конвенцията в българското законодателство. Той изрази увереност, че България може да се възползва от добрите практики на други държави, включително при модернизирането на технологиите, използвани при провеждането на спортни мероприятия.
След проведените разисквания Комисията по външна политика проведе гласуване, при което „за“ Законопроекта гласуваха 15 народни представители, без „против“ и „въздържал се“.
На основание на резултатите от проведеното гласуване Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за денонсиране на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност футболни срещи и за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия, № 902-02-21, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Грозданова.
Да попитам вносителите дали биха желали да представят Законопроекта? Не виждам.
Преминаваме към разисквания.
Има ли изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Вземам думата по предложената за ратификация конвенция във връзка с няколко въпроса, които мисля, че би следвало да имаме предвид преди да гласуваме.
Най-напред, две думи за предисторията на този документ. Както се запознахте от докладите, Предложената конвенция подменя друга Конвенция, приета през 1985 г., която се появява на бял свят в резултат на трагичните събития, повечето от Вас може би си спомнят – в началото на 80-те години на белгийския стадион „Хейзъл“, когато загинаха хора по време на един футболен мач и това на практика за първи път постави въпроса за регулирането на сигурността на големи спортни състезания.
По тази причина тогава е приета Конвенцията, а днес в резултат на обширна дискусия в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа се стигна до заключението, че в държавите – членки на Съвета на Европа, са се променили в много голяма степен обстоятелствата. Нашите общества, организацията на спортните състезания, цялата инфраструктура около организацията на спортни състезания е много по-различна от тази опреди 30 години. Става въпрос за нови феномени, свързани с масовия спорт. Често пъти насилието, на което сме свидетели, се интернационализира. То вече не е съсредоточено само в рамките на стадионите. Искам да приветствам бързата реакция на Министерството на спорта и на изпълнителната власт в тази посока, защото България не е от най-добрите примери в Европа в това отношение. Ако се съпостави посещаемостта на спортни състезания в България и конкретно на футболни мачове с тези в големите държави и примерите за насилие и пострадалите от насилие, България може би ще се озове на едно от предните места. Затова считам, че не става въпрос само за една формална процедура, която българският парламент трябва да изпълни.
Няколко момента искам да откроя от Конвенцията и да призова изпълнителната власт, в частност Министерството на младежта и спорта, да се отнесат с необходимото внимание. Става въпрос за създаването на комитета, за който стана вече въпрос. Явно е, че България ще бъде една от първите държави, които ще имат представител в този Общ комитет към генералния секретар на Съвета на Европа, който ще съблюдава и прилагането на Конвенцията в националните законодателства, и по-прякото приложение на стандартите, които тази конвенция въвежда.
Беше споменат и интегрираният подход – две думи искам да кажа за него. Какво означава това на български език – че не полицията е единствената отговорна институция, която се занимава с това какво става на българските стадиони. Мисля, че в това отношение вече има натрупана някаква практика у нас, но Конвенцията обръща особено внимание на реда около стадионите, примерите на групово насилие – мисля, че съвсем наскоро даже имаше подобни примери.
Така че Конвенцията има отношение не просто към спортните състезания и реда на стадионите, а към социалното здраве на едно общество. Затова призовавам, мисля, че няма и нужда от това, но въпреки всичко да подкрепим ратификацията и да призовем Министерството на младежта и спорта да предприеме всички последващи действия, които се предвиждат в Конвенцията, за да може спортните състезания в България да протичат в друг дух и онова, което често пъти наблюдаваме по стадионите и извън тях, не искам да навлизам в част от скандиранията, идеите, лозунгите на запалянковците, не е необходимо човек да е тесен специалист, за да види какви типове поведение се имитират от отделни организирани групи по стадионите, каква символика се използва. Често пъти и нацистка символика, открита нацистка символика може да бъде видяна по българските стадиони. Ние сме наясно, че голяма част от организираните поддържащи групи на отделните отбори са във връзка и в тясна комуникация със собствениците на отборите.
Конвенцията предвижда активно участие на собствениците на спортните отбори, на футболните отбори във въвличането им в организирането на реда на спортните състезания. Темата не е второстепенна, затова се обръщам и към тези, които имат отношение към спорта, да предприемат необходимите действия и да прекратят прецедентите на нацистка символика, която се използва на спортните състезания в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
Реплики? Не виждам.
Изказване?
Господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители, ще бъда съвсем кратък. Тук се изказаха благодарности, разбира се, от моя колега на Министерството на младежта и спорта за адекватната реакция. Трябва да предхождаме малко тези благодарности и към работната група, която участва в изготвянето на спешните мерки по отношение на спортното и в частност на футболното хулиганство.
Много от нещата, за които говори моят колега, като например това, че и собствениците вече трябва да отговарят и да носят отговорността за опазване на обществения ред, живота и здравето на зрителите по стадионите, по спортните зали, бяха направени в тази работна група. Работи се в тази посока, има резултат от тези спешни мерки и аз се радвам, че продължаваме в тази посока.
Разбира се, като денонсираме тази конвенция и ратифицираме другата, ние ще направим и съобразени с българското законодателство съответните мерки, които ще ги коментираме пак заедно и в Комисията. Мисля, че съвсем навреме идва това нещо и вече с един напълно готов Законопроект, който да бъде обсъден, и ще бъде постигнат необходимият консенсус от всички парламентарни групи да може да влезе в сила. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Ченчев.
Други изказвания, колеги? Няма.
С това можем да закрием разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроекта за денонсиране на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви, в частност на футболни срещи и за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболните мачове и други спортни мероприятия.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте, господин Апостолов, за процедура.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедура по преминаване към второ гласуване по току-що приетия от пленарната зала законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Апостолов.
Подлагам на гласуване предложението за преминаване към второ гласуване на днешното заседание.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Заповядайте, господин Апостолов, за следващата процедура.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН АПОСТОЛОВ:
„Закон
за денонсиране на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия
Чл. 1. Денонсира Европейската конвенция на насилието и лошото поведение на зрителите при спортни прояви и в частност на футболни срещи.
Чл. 2. Ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия, подписана на 3 юли 2016 г. в град Сен Дени, Франция.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Апостолов.
Подлагам на второ гласуване обявения от господин Апостолов законопроект.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
С това Законопроектът е приет и на второ четене.
С това Програмата на Народното събрание за днес е изчерпана.
Следващо заседание – утре в 9,00 ч.
Закривам заседанието (звъни).

(Закрито в 12,48 ч.)

Заместник-председатели:
Емил Христов
Кристиан Вигенин
Нигяр Джафер

Секретари:
Александър Ненков
Джейхан Ибрямов