Председателствал: заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Слави Нецов и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ (звъни): Имаме кворум. Откривам заседанието.

Ще започнем с първа точка за днес:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ЗА КИНЕМАТОГРАФИЧНАТА КОПРОДУКЦИЯ (РЕВИЗИРАНА) 30 ЯНУАРИ 2017 Г., РОТЕРДАМ.
Вносител – Министерският съвет.
Доклад за първо гласуване на Комисията по културата и медиите.
Кой ще ни представи Доклада?
Имате думата, господин Будинов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедура на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – моля в залата да бъде допуснат Румен Димитров – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване предложението за допуск в залата.
Гласували 122 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, представете Доклада на Комисията по културата и медиите.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за кинематографичната копродукция (ревизирана) 30 януари 2017 г., Ротердам, № 902-02-25, внесен от Министерския съвет на 19 септември 2019 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 26 септември 2019 г., беше разгледан Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за кинематографичната копродукция (ревизирана) 30 януари 2017 г., Ротердам, № 902-02-25, внесен от Министерския съвет на 19 септември 2019 г.
В заседанието участваха – от Министерството на културата: Румен Димитров – заместник-министър, Аксения Бонева – държавен експерт в дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“, Весела Щерева – парламентарен секретар; и Карин Янакиева – главен експерт „Филморазпространение и кинопоказ“ в Изпълнителна агенция „Национален филмов център“.
Законопроектът беше представен от господин Румен Димитров.
По същество предложеният текст е ревизиран текст на Европейската конвенция за кинематографската копродукция от 2 октомври 1992 г., подписана от Република България на 9 септември 2003 г. в Страсбург. На 1 април Конвенцията е ратифицирана със закон от 39-ото Народно събрание и влиза в сила за страната от 1 август 2004 г.
Началото на подписването на Конвенцията на Съвета на Европа за кинематографичната копродукция (ревизирана) е поставено на 30 януари 2017 г. в Ротердам и оттогава вече 29 държави са я подписали, а 14 са ратифицирали новия текст. Ревизираната конвенция на Съвета на Европа е в сила от 1 октомври 2017 г. България подписва ревизирания текст на Конвенцията на 12 юни 2019 г. в Страсбург.
Целта на Конвенцията на Съвета на Европа за кинематографичната копродукция (ревизирана) е да насърчава развитието на международната кинематографична копродукция, като отчита днешната технологическа, икономическа и финансова еволюция във филмовата индустрия.
Сред промените, които целят по-голяма гъвкавост за копродуцентите, са максималните и минималните участия в многостранна копродукция, които стават съответно 80% вместо 70% и 5% вместо 10%. В двустранната копродукция – минималното участие става 10% вместо 20%, а максималното 90% вместо 80%. Намалените минимални проценти за участие при многостранни двустранни копродукции няма да доведат до необходимост от допълнителни средства за филмопроизводството.
Важна промяна е отварянето на новата конвенция за подпис и ратификация от страни извън Европа. Така в бъдеще всяка страна по Конвенцията ще може да получава официален статус на копродукция със страна извън Европа, която също е участник в Конвенцията, без да се налага двете страни да имат помежду си двустранен договор.
България е участвала на всички етапи от работата по промяна на Конвенцията, като е била представена от експерти от Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ и е одобрила окончателния вариант, който е предложен за ратифициране.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България Споразумението трябва да се ратифицира със закон.
В резултат на проведеното гласуване единодушно с 13 гласа „за“ Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за кинематографичната копродукция (ревизирана) 30 януари 2017 г., Ротердам, № 902-02-25, внесен от Министерския съвет на 19 септември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Будинов.
Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Май няма да има други изказвания.
Уважаеми колеги, аз съм доста учуден от всичко, което правим. Тук – в културата, в кинематографията – отново реглажи, отново конвенции, спуснати от Съвета на Европа, от Големия брат, от началниците ли, господарите ли, не знам как да ги нарека.
Ще изкажа „некои съображения“, както казваше някога другарят Тодор Живков, който тук, в залата, има много фенове. Аз не съм му фен – да не ме разбирате, че го цитирам, но…
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България, от място): Недей се оправдавай!
ПАВЕЛ ШОПОВ: …сигурно и другарят Тодор Живков, ако беше жив, щеше много да се учуди. Няколко пъти използвам тази фраза: нали „цела революция“ направихме, за да оставим културата да се развива свободно, тя да има своя устрем, творците да бъдат независими? Слушаме тук за едни проценти – 10%, 20%, едни страни, които участват.
И тук ли е реглаж, уважаеми колеги? Това прилича на краставиците – прочутия регламент за кривите и правите краставици. То е същото. Когато правим тези безумия и отново всички единодушно, без да се замисляме, гласуваме и ще гласуваме явно – какво пречи тук, трябва да си даваме сметка докъде е стигнало това безумие да се регулира всичко в живота. Ами то при комунизма не беше толкова бе, колеги! Сега, не знам, както е тръгнало, ще се регулира и въздухът, който дишаме!
За мен едно от най-големите безумия с тези регламенти, с всичко, което гласуваме, е Европейският съюз, тоест Европейската комисия – номер. Дотук стигнахме и аз не виждам повече накъде. Мислете за какво става дума и какво правим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Имате думата, господин Будинов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Някои колеги не са чули точно това, което прочетох, и каква е целта на Конвенцията на Съвета на Европа за кинематографична копродукция. Целта е тя да бъде съобразена с днешната технологическа, икономическа и финансова еволюция във филмовата индустрия, защото филмовата индустрия се развива.
„Важна промяна е отварянето на новата конвенция за подпис и ратификация от страни извън Европа. Така в бъдеще всяка страна по Конвенцията ще може да получава официален статус на копродукция със страна извън Европа, която също е участник в Конвенцията, без да се налага двете страни да имат помежду си двустранен договор.“
Става въпрос за това да станат по-гъвкави и по-лесни копродукциите и това да помогне за развитието на киното в цял свят, а ние да бъдем адекватна част от него, защото смятам, че българското кино напоследък много се развива – както виждате, печелим много добри международни фестивали и награди. Мисля, че това, което правим, е много добро и не бива да търсим под вола теле. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Будинов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за кинематографичната копродукция (ревизирана) 30 януари 2017 г., Ротердам, № 902-02-25.
Гласували 140 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Процедура – господин Будинов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми господин Председател, многоуважаеми колеги народни представители!
Правя процедурно предложение на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приемем на второ гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за кинематографичната копродукция (ревизирана) 30 януари 2017 г., Ротердам, № 902-02-25, внесен от Министерския съвет на 19 септември 2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 134 народни представители: за 130, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Представете Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за кинематографичната копродукция (ревизирана) 30 януари 2017 г., Ротердам
Член единствен. Ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за кинематографичната копродукция (ревизирана) 30 януари 2017 г., Ротердам, подписана от българската страна на 12 юни 2019 г. в Страсбург.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона по вносител и съдържанието на член единствен по вносител.
Гласували 130 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Благодаря Ви, уважаеми господин Будинов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Декларация от името на парламентарна група.
Имате думата, уважаема госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Утре, 5 октомври, честваме Международния ден на учителя. На хората, които са ни учили не само на знания и на умения, но и да отстояваме себе си, на хората, които днес учат децата ни, можем да кажем голямо „благодаря“.
„Препоръки, засягащи статуса на учителя“ – така е наречен документът през 1966 г., който се подписва в Париж, и така се слага началото на Международния ден на учителя, който днес се отбелязва в над 100 държави по света.
Статусът на учителя е в основата на нашата управленска програма, на ГЕРБ, защото резултатът от пренебрежението към него и към системата на образованието в годините на прехода, поставянето му на дъното на социалната стълбица, и то основно по време на червени правителства, го виждаме сега – и го плащаме сега.
Ето защо ГЕРБ избра в основата на промените, които заявихме и защитаваме, именно издигането на статуса на учителя. За нас от ключово значение е по-високото възнаграждение на учителите заедно с постоянното повишаване на тяхната квалификация. Решението за двойното увеличение на заплатите до края на настоящия мандат не е внезапно решение, а част от последователната политика, която водим през годините, за качествено образование, за мотивирани учители и за преодоляване на неграмотността. Винаги сме работили с ясното съзнание, че без грамотни хора не може да има икономическа стабилност и перспектива.
През 2019 г. за първи път средната брутна учителска работна заплата изпреварва средната за страната, като има региони, в които тя достига 1500 лв. През 2021 г. се очаква тя да бъде близо 1750 лв. Ръстът на минималната работна заплата за учител по наредба за периода 2009 – 2019 г. е 104%. Ще отбележа, че за този 10-годишен период единствено през 2014 г. по време на правителството на Орешарски не бяха предвидени средства за увеличение на заплатите на учителите в държавния бюджет. За двойното увеличение на възнагражденията са предвидени допълнително 1 млрд. 380 млн. лв. в рамките на четиригодишния мандат на ГЕРБ. Подобен ръст е безпрецедентен за държавния бюджет.
За 2020 г. с бюджетната прогноза са разчетени допълнително 360 млн. лв. за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти, което е с 30 млн. лв. повече от 2019 г. Възнаграждението обаче е само една от мерките, които предприемаме за подкрепа на учителите в България. От 2009 г. инвестираме над 65 млн. лв. за квалификация, от 2019 г. стартира нова Национална програма „Мотивирани учители“ с общ бюджет милион и 700 хил. лв. Със средства по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ през 2018 г. стартира изпълнението на Проект „Квалификация на педагогическите специалисти“ с общ бюджет близо 20 млн. лв.
Колеги, аз зная, че повечето данни в една декларация тежат, но трябва да отбележим, че това не са просто числа. Важно е, когато споделяме каква е нашата философия, нашата визия и стратегия за защита и развитие на учителската професия, да напомняме крайната ни цел. Важно е и пътят, по който вървим, да не се затрупа от предизвикателствата на ежедневието. Ето защо ще подчертая, че вече разширихме възможностите за финансиране на разходи за транспорт и за наем на учителите при преподаване в друго населено място. Регламентирахме възстановяване на разходи при пътуване с личен автомобил. Чрез въвеждането на безплатните занимални само от I до IV клас открихме над 8 хил. работни места за възпитатели. Още в началото на първия ни мандат през 2009 г. въведохме системата за кариерно развитие на учителите.
Уважаеми колеги, това е само началото, основата на политиката на партия ГЕРБ за образование, подчинено на традициите, и такова на бъдещето, в което ще живеят нашите деца. Ако не правим тези промени, ако не се борим активно за всяка промяна, няма да успеем да преодолеем предизвикателствата, които са натрупани в годините, защото всяка една промяна се случва в образованието изключително бавно и дава резултатите след години. В противен случай България ще стои в докладите на Европейския съюз с препоръка, че нуждата от по-добра подготовка на преподавателите с цел справяне с предизвикателствата в класните стаи е голяма.
Категорично мога да заявя, че преодоляването на предизвикателствата в образованието става само с конкретни решения, с последователни стъпки и финансиране, и разбиране от всички ни за това, че е необходимо. Имаме тези три фактора, имаме и механизмите за тяхното реализиране. Осигуряването и защитата на социалния и професионалния статус на учителя е първостепенна задача, защото това е начинът той да бъде лидерът в новата класна стая. Лидерът, който знае пътя към верния отговор и може да насочи децата към него. Лидерът, който е напълно свободен и професионално отговорен в своята работа. Лидерът, който има достатъчно време да твори, да изследва и да работи с децата, а не с чиновниците. Лидерът, който има родителите за партньори. Лидерът, който е държавната гаранция, че образованието, и то качественото образование, е достъпно за всяко едно дете. Защото голямата задача е да имаме образовани и адекватни на времето си поколения, а това без учител не може да се получи. Необходимо е заедно да работим за това, за да можем да постигнем образованието, което ще ни гарантира държавата, която искаме – държава на сигурност, държава на спокойствие и държава с икономическа стабилност.
Честит празник, уважаеми учители! Поклон пред труда Ви! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дамянова.
Има нещо символно – 5 октомври е празникът и на Стара Загора, и на образованието. (Ръкопляскания, шум и реплики.)
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ, от място): Браво!
Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ, от място): И ние благодарим.

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 27 септември – 3 октомври 2019 г. от:
- народния представител Николай Цонков към Красимир Каракачанов – заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната относно политиката на Министерството на отбраната към модернизация на Военновъздушните сили на Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 октомври 2019 г.;
- народните представители Александър Симов, Александър Паунов и Георги Гьоков към Младен Маринов – министър на вътрешните работи, относно политиката на Министерството на вътрешните работи по противодействие на дейността на чужди разузнавателни централи от страни от Европейския съюз и НАТО срещу националната сигурност на Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 октомври 2019 г.
Имаме писмени отговори от:
- министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Йордан Йорданов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Станислав Владимиров;
- министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Никола Динков;
- министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народните представители Никола Динков и Виолета Желева;
- министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Димитър Данчев;
- министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Надя Клисурска;
- министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Надя Клисурска;
- министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народния представител Михаил Христов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представител Лало Кирилов и Радослав Стойчев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Лало Кирилов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Филип Попов и Цветан Топчиев.
Преминаваме нататък.
Господин Кирил Ананиев – министърът на здравеопазването, ще отговори с общ отговор на въпроси от:
- народните представители Георги Йорданов и Илиян Тимчев относно повишаване на възнагражденията на медицинските специалисти по здравни грижи;
- народния представител Георги Михайлов относно искания за повишаване на възнагражденията на медицинските сестри и здравните работници.
В процедурата ще дам думата последователно, по реда, по който бяха представени народните представители, за развиване на въпроса, след което министър Ананиев ще има шест минути за общ отговор, тъй като въпросите засягат една и съща тема, и ще продължим с реплики по указания вече ред.
Заповядайте, господин Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Напрежението в общността на медицинските специалисти по здравни грижи ескалира повече от шест месеца. По указание на премиера Вие обявихте, че сте намерили средствата в размер на 50 млн. лв., които ще предоставите на лечебните заведения за увеличаване възнагражденията на тези специалисти. По думите на премиера предоставените средства обаче са 86 млн. лв. В същото това време протестиращите твърдят, че възнагражденията им не са вдигнати.
Въпросът ми към Вас: колко са предоставените средства на лечебните заведения с цел увеличаване възнагражденията на медицинските специалисти по здравни грижи и за сметка на кое перо от бюджета, какъв е механизмът на увеличаване, който лечебните заведения трябва да приложат съгласно Вашите указания, и защо към момента увеличението на възнагражденията не се случи? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тимчев.
Господин Михайлов, имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз няма да се спирам на изключително нелицеприятната за мен логистика, която в последните 36 часа върви по всички медии в страната. Вие дадохте своите обяснения в медиите, предполагам сега ще го повторите.
Искам да Ви попитам от името на нашата парламентарна група и от името на специалистите по здравни грижи, от името на лекарите в България, като народен представител мисля, че мога да представлявам поне известна част от тях: какво мислите Вие всъщност след всичко това, което се случва, след като две години говорим по този въпрос, че системата е болна, Вие го признахте тук, в тази зала, след като говорихме за това, че нямат специалистите по здравни грижи и лекарите в България достойни възнаграждения, след като всичко това, което се направи като конструкция дотук в последните шест месеца, не работи, те показват фишовете, които са не на границата на бедността, господин Министър, а на границата на унижението, което е още по-страшно за една от професиите, които осигуряват националната сигурност? Какво мислите Вие като човек, който 20 години управлява Националната здравноосигурителна каса?
Няма да говоря и за това, че бъркането на два бюджета, които се гласуват поотделно в уважаемия парламент – бюджетът на Министерството на здравеопазването и бюджетът на Касата, да се смесват механично от Вас, който сте водещ финансист в държавата, е абсолютно неуместно.
Питам Ви с цялото си уважение към Вас и всичките години, които сте прекарали в българското здравеопазване по силата на Вашите постове: какво мислите да правите, защото нещата са дошли така, както казва българският народ – „ножът до кокала“?
Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми професор Михайлов, доцент Йорданов и доктор Тимчев! Ръстът на възнагражденията на персонала в лечебните заведения за болнична помощ, медицински специалисти по здравни грижи, лекари и други е приоритет на правителствената политика в сектор „Здравеопазване“.
Министерството на здравеопазването полага системни усилия за създаване на възможности в държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ за актуализиране на възнагражденията на медицинските специалисти.
С цел финансова подкрепа на лечебните заведения от началото на 2019 г. Министерството на здравеопазването инициира и бяха приети няколко постановления на Министерския съвет, с които се одобриха допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването, с което се създаде възможност да се увеличат стойностите за дейностите извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, които се субсидират от Министерството на здравеопазването по Наредба № 3 от 2019 г. По този начин държавните и общинските болници получиха допълнителен финансов ресурс в размер на 36 млн. лв., част от който следва да даде отражение и върху размера на възнагражденията на персонала. Допълнително за спешна помощ на центровете за спешна медицинска помощ и спешните звена в областните болници са разпределени 15 млн. лв. също за разходи за персонал.
Отделно от това с Анекс към Националния рамков договор с 50 млн. лв. от резерва на Националната здравноосигурителна каса за непредвидени и неотложни разходи от 1 юни се увеличиха цените на повече от 120 клинични пътеки, което даде възможност на болниците да получават повече средства по реда на договорите за медицинска дейност. Ефектът от тази мярка ще проличи най-ясно след отчета за деветмесечието.
Очакването е, че всички тези действия ще допринесат за стабилизиране на финансовото състояние на държавните и общинските болници и медицинските специалисти, включително и медицинските специалисти по здравни грижи в тях ще могат да разтичат на по-добри възнаграждения през второто полугодие на 2019 г.
Както нееднократно съм заявявал, ролята на министъра на здравеопазването е да създаде механизъм, по който най-справедливо да се разпределят парите за възнаграждения на заетите в сектора. С тази цел Министерството на здравеопазването утвърди Методика за образуване на разходите за персонал и работните заплати на медицинския и немедицинския персонал в държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ.
Методиката е разработена така, че на базата на правила да се постигне баланс между финансовите възможности на лечебното заведение и равнището на възнагражденията на медицинските специалисти, както и справедливост и прозрачност при определянето на индивидуалния размер на възнагражденията.
В много от лечебните заведения за болнична помощ са направени стъпки за увеличаване на възнагражденията, разбира се, в зависимост от финансовото състояние на конкретното лечебно заведение. Въпрос на политика на ръководството на лечебното заведение е какъв конкретен подход да се приложи при формирането на заплатите на медицинския и другия персонал.
По последни отчетни данни за месец септември средната основна заплата в момента при медицинските сестри е между 700… (Шум и реплики.)
Професор Михайлов, казвам неща, които искахте да чуете! Извинявайте!
По последни отчетни данни за месец септември средната основна заплата в момента при медицинските сестри е между 700 и 900 лв., а средната брутна работна заплата се движи между 1100 и 1500 лв. За да има прозрачност, предвиждаме към пакета от ключови медико-статистически и финансови показатели на болниците, който започнахме да публикуваме на интернет страницата на Министерството на здравеопазването да добавим и информация за достигнатите основни и средни брутни работни заплати в държавните болници.
Още веднъж бих желал да подчертая, че работодател на медицинските специалисти по здравни грижи са изпълнителните директори, съответно управителите на болниците, но в качеството ми на министър на здравеопазването съм създал необходимите условия с Методиката като механизъм и правила и с допълнителните финансови средства по бюджета на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса работодателите да актуализират възнагражденията, което в редица лечебни заведения вече е факт и се надявам до края на годината това да бъде в по-голямата част от държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ.
Исканията на медицинските сестри за увеличаване на възнагражденията са справедливи, но това може да стане постепенно и при отчитане интересите на останалите участници в лечебно диагностичния процес, както и съобразяване с финансовото състояние на лечебните заведения. Искането на медицинските сестри за две минимални заплати като основно възнаграждение на този етап ще създаде неравнопоставеност в заплащането между отделните категории персонал в някои от болниците и ще доведе до допълнително напрежение в лечебните заведения.
В заключение, бих желал още веднъж да отбележа по повод коментарите в последните дни за извършената промяна на постановления, с които се одобриха допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването, и връзката със средства, които НЗОК насочи за увеличаване на цените на клиничните пътеки. Независимо от двата източника, сумарно като резултат, допълнителните средства дават възможност за увеличаване на приходите на лечебните заведения и респективно възнагражденията на заетия в тях персонал. Решението е както на правителството, така и на Надзорния съвет на НЗОК и по този начин законосъобразно са осигурени повече публични финансови ресурси. Това е една от стъпките за решаване на проблема с възнагражденията.
Ще анализираме внимателно ситуацията и достигнатите равнища на възнаграждения в държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ всеки месец и ако е налице възможност за следваща стъпка в тази насока – ще я предприемем, тъй като винаги съм подчертавал, че това не е еднократно действие на правителството, а стратегическа цел на политиката в сектора.
Следва да се подчертае, че Министерството на здравеопазването финансира едва 147 лечебни заведения за дейности в обхвата на болничната медицинска помощ, а Националната здравноосигурителна каса – над 350 лечебни заведения.
От разговорите, които съм водил, не виждам никакво напрежение сред лечебните заведения за болнична помощ. Имаме подкрепата в предприетите действия и от страна на съсловната организация на българските лекари. Всички са доволни за това, че е направена една нова крачка, за да решим проблема със заплатите.
Винаги пред Вас съм споменавал, че това не е еднократно решение на правителството. Ние искаме да решим този проблем и докато не го решим ще търсим всички възможни инструменти, за да създадем спокойствие сред медицинските сестри и лекарския персонал да работят така, както те желаят в условия, които те желаят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, уважаеми доктор Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, аз Ви благодаря, че все пак признахте, че протестът на медицинските специалисти е справедлив, но това, което се случва в последните дни, и по Вашите отговори в мен се затвърждава усещането, че продължава Здравната каса да бъде филиал на министъра на финансите.
Преди години се отклониха милиард и половина от Касата, сега защо да не отклоните 50 милиона? Дори и тази счетоводна еквилибристика да сте я направили, тя не доведе до реалното увеличение на възнагражденията на медицинските специалисти. За пореден път заблуждавате обществото и медицинските специалисти с цел да се намали напрежението.
Предложихме Ви да направим междупартийни консултации, защото за нас този модел на финансиране на здравеопазването е порочен. Такова нещо не се случи. За нас това е приоритетно и е надпартиен въпрос.
Сега предстои да се гласува бюджетът на държавата и на Националната здравноосигурителна каса. Очакваме законодателни инициативи и промени от Ваша страна. Няма такива! Какво смятате да направите по този въпрос? Каква е тази методика, която казахте на управителите на медицинските заведения, след като те са търговски дружества? Как ще им повлияете?
Говорите, че сте увеличили и цената на някои клинични пътеки. На кои точно клинични пътеки? Някои от болниците може да не работят и да нямат договори по тези клинични пътеки. Тоест ножицата между финансирането на различните болници ще се увеличава и едни болници ще трупат задължения, а други ще богатеят. За кои болници става въпрос? Само за частните лечебни заведения или за държавните и общинските болници? Стоят много неясни отговори по този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тимчев.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми доктор Тимчев, безспорно Националната здравноосигурителна каса има самостоятелен бюджет, тя е публична организация, има своя Надзорен съвет, който взима решенията за разходване на средствата на Националната здравноосигурителна каса. Надзорният съвет е направил това, когато взима решението за увеличаване цените на 121 клинични пътеки.
В последно време чувам от различни медии, че едва ли не са увеличени само детските специалности. Пред Вас е списъкът на 121 клинични пътеки, които са променени и увеличени. От тези 121 клинични пътеки, педиатричните са 14 и като прибавим неонатологията – 11, са 25 клинични пътеки. Останалите са в целия спектър на медицинските специалности.
В никакъв случай не бива да считате, че ние сме решили само един проблем. Напротив, ние се опитахме да увеличим цените на повечето клинични пътеки, които в продължение на години бяха подценявани и не можеха да осигурят нормални условия за работа на медицинския персонал в лечебните заведения.
Въпреки това обаче не искам да подценявате значението на клиничните пътеки, свързани с детското здравеопазване. Те наистина бяха много подценени. Сега ние създадохме условия не само да работят добре медицинските специалисти в тези детски лечебни заведения или отделения, но и да се извършва качествено лечение, което искаме всички ние – и родителите, и близките на тези деца.
В никакъв случай не може да твърдите, че Националната здравноосигурителна каса едва ли не е някакъв второстепенен разпределител или част от Министерството на здравеопазването, защото, знаете, че в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса има представители както на работодателите, на синдикатите, на пациентите и на държавата. Тоест вземат се колективни решения, които отчитат интересите на всички тези страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Имате думата, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Виждам, че вниманието към този толкова невралгичен проблем от залата, особено от дясната ѝ страна, е много сериозен в кавички.
Искам да Ви обърна внимание съвсем откровено и съвсем остро на няколко неща. Вие продължавате две години ревниво да пазите гръбнака на системата чрез търговски дружества и клинични пътеки. Тук, пред българските зрители, пред българските граждани, Ви казвам като лекар с 36-годишна практика: здравеопазването не е дюкян. Няма как, когато увеличавате цените на клиничните пътеки и заявявате официално в медиите, че, видите ли, болниците не могат да си изпълнят – тези, които нямат пациенти. Тук не става дума за шивач и за негова клиентела. В цяла Европа схемата за заплащане на доходите на кадрите в здравеопазването, в полицията, в армията, в образованието е на принципа, че те пазят националната сигурност на страната.
Не се говори за оборот, господин Министър. Не се говори, че ние увеличихме пътеките и създадохме методика. Методика създадохте и в началото на своето управление, срещу която скочиха най близките Ви сътрудници – шефовете на областните болници, така наречената финансова конституция. Затова Ви моля! Не искам да влизам в подробностите сега кои пътеки са увеличени, колко процента. Каза Ви се тук от уважаемия заместник председател на Народното събрание в една от комисиите. Нали виждате колко процента от бюджета на НЗОК кои болници консумират? Нали виждате кои болници остават задлъжнели и кои болници са без задължения? Всичко това го виждате, но Вие наследихте една болна здравна система, в която обаче нямаше поголовни оставки, нямаше напрежение по улиците.
Сега, след две години, след всички мерки, които взема екипът, ръководен от Вас, нещата стоят по съвсем различен начин. Затова Ви моля като лекар, позволявам си да го повторя, с административен опит, с дългогодишна практика в една от най-тежките специалности, вслушайте се в гласа на медицинските специалисти, вслушайте се в гласа на лекарите, които казват, че тази система трябва да бъде променена. Иначе лавината, която е тръгнала, ще помете всички ни, защото няма да се решат нещата по начина, по който сега, в момента, Вие се опитвате да ги решите. Благодаря Ви, господин Председател. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов.
Заповядайте, господин Ананиев.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми професор Михайлов, наистина през последните 20 години много малко неща се направиха, за да се промени системата, но да се обръщате със забележка и с укор към мен, точно към мен, мисля, че е несправедливо. Защото аз съм човекът, който, още когато поех този пост, си поставих основна задача да променя модела на финансиране и въобще организацията и функционирането на здравеопазването в България.
Вие лично участвахте в двете кръгли маси, които направих по този въпрос. Няма да спра, ще продължа, докато не се стигне до консенсус как точно да променим модела. И в момента работим по промяната на модела, по остойностяването на клиничните пътеки, по въвеждането на DRG, така че не съм спрял нито за секунда да работя в тази посока. Но аз ще спра тогава, когато получа консенсус и мога да застана пред Вас и да представя модел, който ще бъде приет от по-голямата част от българското обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Госпожо Нинова, имате думата от името на парламентарна група.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги! Уважаеми български граждани, по една изключително важна и актуална тема чухте от министъра на здравеопазването да произнася следните неща: „ще анализираме ситуацията“, „ако е налице възможност“, „всички са доволни от тази крачка за увеличаване на заплатите“ и „не виждам напрежение“.
Сами разбирате, че нито едно от тези изречения не отговаря на действителната ситуация в страната. Затова ще започна с факти и мисля, че не господин Ананиев е човекът, който трябва да е тук.
Първо, има постановление на Министерския съвет от 10 април 2019 г., в което е решено 50 млн. лв. да бъдат отпуснати от бюджета на Министерството на здравеопазването, а не на Здравната каса. Официален документ на Министерския съвет. (Показва.)
Има второ постановление от 9 май 2019 г., това е само един месец по-късно, тези 50 милиона стават шест. Официален документ на Министерския съвет. (Показва.)
От тогава до сега поне седем пъти по различни поводи Бойко Борисов заявява: дадохме 50 милиона, знаейки, че всъщност са дали шест, защото това е решение на Министерския съвет.
Последното изказване на господин Борисов е от 12 септември 2019 г. и казва така: „Ние сме ги пратили тези пари. И аз искам двойно, кой не иска двойно? Ние влагаме милиарди в инвестиции. Вчера съм се карал на Ананиев къде са 50-те милиона, които дадохме. Всъщност те не са 50 милиона, а са 86 милиона. Той да се оправдава“.
Значи, нито са 50, нито са 86, а са шест, както виждате от документите. Министър Ананиев да се оправдава, казва премиерът, и той, министърът, напълно безсилен да замаже тази лъжа, прехвърля на Здравната каса отговорността. Само че членове на Надзорния съвет на Здравната каса отрекоха този въпрос да е решаван при тях. Още повече, публикуваха протокола от заседанието на Надзорния съвет на Здравната каса, от който се вижда, че такава тема изобщо не е обсъждана там.
Отделен е въпросът, че бюджетът на Министерството на здравеопазването и този на Здравната каса са две различни неща, че са две различни институции – че едното е държавна политика, другата е независима институция, това настрана, но сме свидетели на поредица от лъжи – от премиер през министър и накрая се вижда в какво състояние са нещата.
Ние се срещнахме с медицинските сестри по тяхно искане, и от тяхно име задавам следния въпрос. Не към господин Ананиев, няма смисъл, чухме неговото мнение, че няма напрежение и всичко е наред.
Господин Борисов, защо излъгахте медицинските сестри и българските граждани? Решението не е на Министерството на здравеопазването, а на Министерския съвет. Доколкото зная, все още сте министър-председател и ръководите този Министерски съвет. Този път няма как да се скриете зад някой главанак, който Ви организира преврат. Отговорността е лична и Ваша, защото под тези постановления стои „министър-председател“.
Уважаеми здравни работници, Вие искате основно три неща:
Първо, Закон за съсловните организации, който ни представихте. „БСП за България“ го внесохме на 11 септември. Сега сме 4 октомври 2019 г. – близо един месец Вашият наш закон не е гледан още. Направете си извода за политиката на управляващото мнозинство към Вас и към здравеопазването. Един месец този закон не вижда никакво движение – това показва отношение към Вас.
Второ, искате болниците да не са търговски дружества. Няколко пъти от „БСП за България“ правим такова предложение, няколко пъти то е отхвърляно. Разбира се, ще продължим да го правим.
Трето, искате увеличение на заплатите на две минимални. Ще го внесем в новия бюджет за 2020 г. Но тук считаме, че този въпрос с възнагражденията не трябва да бъде решаван на парче във всеки бюджет всяка година различно. Тук трябва да има държавна политика и не споделяме, че това може да става чрез методики, които прехвърлят отговорността на болниците и на директорите – всеки директор да си определя заплатите.
Нашата политика, която сме предлагали и ще продължим, е правителството, държавата, който и да я управлява, да поеме отговорността и това да бъде държавна политика към здравеопазването – чрез наредба да се определи базова заплата за всички здравни работници независимо в какви болници работят. Върху тази базова заплата да се начисляват вече допълнителните – от клинични пътеки, от печалби и така нататък.
Скъпи здравни работници, не спирайте да търсите правата си. Мотото на протеста Ви е „Не на страха!“ Не се страхувайте, исканията Ви са справедливи. Болниците, лекарите, пациентите имаме нужда от Вас. Българското общество има нужда от Вас и аз съм сигурна, че в голямата си част то днес Ви подкрепя. Ние Ви подкрепяме и сме с Вас! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Нинова, министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов не е излъгал никого, нито аз съм излъгал. 86 млн. лв. бяха осигурени за системата, като преобладаващата част от тях отидоха за заплати. Казах в моето изказване, че с отчета за месец септември ние ще видим реалните цифри. Такава е счетоводната практика и отчетността, че на тримесечие се дават тези отчети.
Това, че Националната здравноосигурителна каса е осигурила 50 млн. лв., е факт, защото има решение на Надзорния съвет и има анекс към Рамковия договор.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Не е за това. Не е за заплатите. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: За това е, основно е за това. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Основно е за това.
Искам да Ви кажа, че Министерският съвет може да предоставя средства… (Шум и реплики от „БСП за България“.) Изслушайте ме, ако обичате. Министерският съвет може да предоставя средства само по законов ред. Когато отпуснахме първите 30 млн. лв., ние достигнахме едно ниво на финансиране на дейностите извън задължителното здравно осигуряване. Понеже протестът продължи да се провежда, Министерският съвет взе решение, че трябва да подкрепи медицинските сестри и взе бързо решение, като предостави допълнително до 50 млн. лв. Защо „до 50 млн. лв.“? Защото трябваше да съберем необходимата информация от лечебните заведения и да видим дали сме стигнали до тавана – до максималния размер, който законно можем да предоставим.
Тогава се установи, че единствената възможност е да предоставим тези 6 млн. лв., иначе щяхме да отидем в Европейската комисия като държавна помощ. В резултат на това, въпреки че моите колеги от Националната здравноосигурителна каса, които снощи, мисля, че са се изказали, от Българския лекарски съюз са казали, че няма нищо общо с 50-те милиона, които Министерският съвет беше приел. Това не е така. Как съвпадат точно тези 50 млн. лв. с тези 50 милиона, които правителството прие? Те обаче имат право да го направят и трябваше да го направят, защото, както споменах в моето изказване, Националната здравноосигурителна каса има договор с всичките лечебни заведения за болнична помощ. И това е инструментът, с който парите могат да отидат до всички. Ние имаме договори по Наредба № 3 само със 147 лечебни заведения. Няма как да подкрепим всички медицински сестри в държавата. Това решение е взето съвсем аргументирано и точно от нашите колеги от Националната здравноосигурителна каса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Ще продължим със следващия въпрос от народните представители Георги Йорданов, Георги Михайлов, Илиян Тимчев и Анелия Клисарова относно проблеми с трансплантациите и донорството в Република България.
Имате думата, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми министър Ананиев, дебатът стана доста сгорещен и нелицеприятен. Истината е, че влизайки в следващия въпрос, който отново е изключително конфликтен за нацията, аз си позволявам да Ви помоля: когато отговаряте – имате правото като министър винаги да вземете думата – на декларация на една политическа сила, бъдете достатъчно коректен към себе си, към всички останали в залата… (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, прави сте!
Господин Михайлов, моля да развиете Вашия въпрос.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Не става дума, госпожо Дариткова, с Вас да говорим в момента.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Спазвайте Правилника.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: И да не се поставяме винаги в условията – това, което желаят двама-трима души тук, в залата, да бъдем роби не на полемиката, не на интересите на нацията, а роби на Правилника. Това го виждам вече две години и половина – как определена група хора се опитват да превърнат всички парламентаристи в роби на Правилника.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Затова е Правилникът – да има демокрация и ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Професор Михайлов!
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Вие искате да има анархия!
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Не, оставете тези думи за анархия…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, госпожо Стоянова, не влизайте в разговор.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Твърде добре се познаваме, за да знаем какво е анархия и какво е желание да се представи всичко за анархия.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): И какво е лъжа…
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Боже, боже!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Професор Михайлов, продължете.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Господин Министър, въпросът, който Ви поставяме, сега отново не намира своето решение. Не знам какво ще ни кажете, но през месец февруари парламентът Ви задължи да направите промени в Програмата за трансплантации. Вие представихте една програма, казахме Ви, че това е програма на хартия, че нищо в нея не се е променило, излязохте с доброто желание да бъде сключен договор с…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършете въпроса си.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Свърши му времето.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Така ли?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, не влизайте в разговор помежду си.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Да Ви дадем на Вас тогава думата, за да говорите за трансплантациите, ако искате?! (Реплики от ГЕРБ: „Просрочи времето!“)
Господин Министърът като просрочи? (Реплики от ГЕРБ: „Не му позволявайте!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Няма да му позволя.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Имайте малко академичност. Това, че някой в тази зала не познава академичността, си е негов проблем.
Мина време, отново се оказа, че този договор не върви. Оказа се, че всички останали мерки, които уж се взимат, не са налице и сега ние отново се намираме в края на годината – девет месеца след поставената Ви задача, шест месеца след изтичането на срока за представяне на мерки.
Моят въпрос към Вас и на цялата ни парламентарна група е конкретно не само за белодробните трансплантации, които са в трагично положение. Тези идеи – и Ви го казвам като трансплантолог – да се прехвърлят болни…
Ще Ви кажа, в Щатите в последните шест месеца не е трансплантиран един човек с бял дроб. Много добре го знаете, сигурен съм, че го знаете. Идеята да се прехвърлят болни в други континенти няма да подобри ситуацията. Ситуацията, господин Министър, ще бъде подобрена само тук, ако тук се вземат мерки.
Какво е Вашето отношение като принципал?
Благодаря Ви, господин Председател, че ми дадохте възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Министър, имате думата. Можете да отговорите пълно.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми професор Михайлов, професор Клисарова, доцент Йорданов и доктор Тимчев! Решението за българските пациенти, нуждаещи се от белодробна трансплантация, е да повишим броя на органни донори в страната, да завърши обучението на български специалисти особено в сферата на следтрансплантационното наблюдение и да повишим информираността на обществото по отношение на донорството. В България равнището на органното донорство, в това число и на бял дроб, е ниско. Изпращането на орган от трупен донор до друга държава, в която желаем да бъдат приети българските пациенти за трансплантация, може да се приеме като предпоставка, за да се проведе белодробната трансплантация на наши граждани. Окончателните решения за евентуалните възможности за трансплантация на български пациенти се взимат от отделните държави. Всяка страна прави разграничение между национални и чужди реципиенти, като отдава приоритет на своите граждани, което е причина всички държави да развиват собствени трансплантационни програми и да разширяват донорската си база. Чуждестранните пациенти могат да получават достъп до системата при строго лимитирани условия, само в случай че приемащата страна има достатъчен капацитет, за да проведе интервенцията и въз основа на двустранно споразумение.
Предоставянето на орган е важна предпоставка, но не и единствена за изпълнението на белодробната трансплантация. Необходими са обучени специалисти, които могат да осигурят качествено следтрансплантационно наблюдение за трансплантираните български граждани.
От гледна точка на съвременната медицинска етика не е достатъчно за чуждестранните специалисти, които могат да проведат белодробната трансплантация, да приключат с хирургическата интервенция. Те настояват да се осигурят условия, че за транспортирания пациент да бъдат извършени съответните качествени предтрансплантационна подготовка и най-вече следтрансплантационно наблюдение в страната, която го изпраща.
През последните десет години – от 2009-а до 2018 г., общият брой органни донори е 251, от които 138 са реализираните трупни донори, а 113 са от живи донори.
В резултат на това са осъществени 512 трансплантации. Страната ни полага всички необходими усилия, за да засили сътрудничеството за обмен на органи и да се присъедини към „Евротрансплант“ като равноправен партньор. Присъединихме се и към „Фуедос“ – платформа за обмен на органи между членовете на организацията. По правило членството в партньорска организация за трансплантация не води до повишаване на броя органи и до промоция на донорството. Политиката на тези организации е страната – кандидат да е достигнала до определено ниво на органно донорство и да разполага с практикуващи специалисти в сферата. Считаме, че за България е възможно да стане член на международна организация в сферата на трансплантациите, след като бъдат изпълнени всички условия за наличие на необходимата инфраструктура за обмен на органи и бъдат изпълнени изискванията за качество и безопасност на трансплантациите, които налага Международната организация.
Отново отбелязвам, че с предложените промени в Наредба № 2 е облекчен достъпът на българските граждани до качествена и навременна медицинска помощ. Понеже Вие взехте отношение по този въпрос, аз няма да го развивам, макар че в моето изложение има развитие на темата. Искам само да Ви кажа, че Националната програма за донорство и трансплантации е на финала. Задържаме още малко, защото вкарахме специално представители на пациентските организации – двама души, които имат конкретни предложения и искаме да я направим така, че да е приемлива за всички български граждани, включително и за тези, които имат нужда от трансплантации. Затова леко я забавихме, иначе тя е готова, доста променена и Вие ще я видите, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Реплика – господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! От моя гледна точка като клиницист Вие като министър имате две различни задачи. Едната задача – не знам как ще я осъществите, е да се обърнете към тези повече от дузина български граждани, които се нуждаят от белодробна трансплантация, и да направите повече, отколкото можете, за това в следващите 12 до 18 месеца значителната част от тях да бъдат трансплантирани. Не направите ли това, каквито и обяснения да давате, това ще бъде едно много тежко петно върху здравеопазването, което няма как да бъде изтрито с методики, със създаването на програми. Това ще бъдат хора, които са си отишли по вина на обществото, което не се е погрижило за тях.
Колкото до второто – Националната програма, искам да Ви споделя, че тя се нуждае, на първо място, от сериозно финансиране. И Ви моля, както много пъти, но досега не се е случило, поискайте експертно мнение, дайте и в Комисията това, което мислите, преди Бюджет 2020 в направление „Бюджет – Министерството на здравеопазването“, в направление – подточката, която касае трансплантационното лечение, за да можем да Ви кажем и като политическа сила, и с опита си като експерти кои неща могат да помогнат и как могат да помогнат.
И както тук се каза преди малко, в началото на месец септември ние внесохме промяна в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, която да Ви подпомогне като министерство, да подпомогне обществото в логистиката на трансплантациите. Отново през месец октомври, един месец по късно, тя не се гледа. Потънала е някъде в папките на деловодството. Аз не искам да мисля защо е така.
Проблемът, който касаете във Вашия отговор и в моите забележки в момента, е свързан с едно условие в българското здравеопазване – трансплантационното лечение, което покачва нивото на цялото здравеопазване. Ако Вие не се обърнете към този проблем, както трябва да се обърне целият екип на ръководството на Министерството на здравеопазването и на държавата, то България ще изостане не само в областта на трансплантациите, а и в областта на здравеопазването изобщо. Благодаря Ви, господин Председател
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми професор Михайлов, смятам, че и двамата мислим в една посока.
Първо, проведохме краткосрочно обучение на наши специалисти през лятото на тази година, а от 1 януари 2020 г. ще изпратим 16 български лекари в отделните специалности, свързани с трансплантация, за дългосрочно шестмесечно обучение.
Второ, с Проектобюджета на Министерството на здравеопазването, който е представен в Министерството на финансите, по който ще водим разговори следващата седмица, сме предвидили средства за всичките етапи на трансплантацията: предтрансплантационен, самата трансплантация и следтрансплантационния период както за апаратура, така и за дейности.
Също така сме предвидили и ресурс, с който да стимулираме нашите координатори на територията на страната, така че не може да твърдите, че има една Национална програма, срещу която няма финансови обосновки или финансови разчети. Има и те са точни. Надявам се в процедурата на защита в разговори с Министерството на финансите да защитим тези средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос към министър Ананиев е от народния представител Валентина Найденова и е относно съответствието на предлагания нов здравноосигурителен модел с актовете на паричното право на Европейския съюз и защита правата на пациентите при трансгранично правно обслужване.
Имате думата, уважаема госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Ние, народните представители от „БСП за България“, не изпускаме нишката с предложения от Вас нов здравен модел. Последният вариант, както виждате, е на фона на твърде сериозните проблеми, които имаме вътре в България. Не изпускаме и това, че имаме наши български граждани в чужбина, за които също трябва да се намери място и решение в този модел.
Ето защо моят въпрос към Вас е следният. В отговор на въпрос относно вида на Националната здравноосигурителна каса и новите финансиращи субекти в националната здравна система, осигурителни фондове и/или застрахователни дружества, в предложения от Вас, господин Министър, нов здравноосигурителен модел Вие заявихте, че Националната здравноосигурителна каса ще се лицензира и като застраховател, така че да има всички условия за конкуренция с останалите фондове.
Ако Националната здравноосигурителна каса бъде лицензирана и като застраховател, съгласно Вашия модел, в това си качество ще съответства ли на регламентите за координиране на системите за социална сигурност – Регламент (ЕО) № 883/2004, Регламент (ЕО) № 987/2009, Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, на константната европейска практика в сферата на социалната сигурност и как ще бъдат защитени правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател! Уважаема доктор Найденова, съгласно параграфи 4, 5 и 45 от въвеждащите текстовете на Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност целта на Регламента е именно поради особеностите и различията на националното законодателство да бъде изработена и въведена само система за координация, в рамките на която в Европейския съюз да се гарантира равно третиране на съответните лица, съгласно различните национални законодателства, както и че правото на свободно движение на хора може да се упражнява ефективно. Регламентът въвежда мерки за координация на системите за социална сигурност при отчитане на различията на тези системи, а не въвежда правила към системите.
В този смисъл правомощията на държавите членки е да организират националните системи за социална сигурност, като ангажиментът им е независимо от особеностите на системата да прилагат въведения с Регламента механизъм за координация между системите така, че на общностното ниво да бъде гарантирано равното третиране на съответните лица и свободното им движение, независимо от прилаганите към тях национални системи за социална сигурност. Механизмът за координация се реализира от съответни участници, за всеки от които с Регламента е въведено специфично унифицирано определение.
Сред участниците в механизма са и така наречените компетентни институции, в които заинтересованото лице е осигурено към момента на искането на обезщетение, институции по място на пребиваване и по място на престой. Следователно независимо от спецификите на модела, който ще бъде въведен в страната за нуждите на координационния механизъм, част от неговите участници ще отговарят за определянето на компетентните институции и институции по място на пребиваване на престоя.
С Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност се въвеждат като участници в механизмите по прилагане на основния регламент точка за достъп и орган за връзка, което следва да отговаря на исканията за информация и съдействие за целите на неговото прилагане.
Директива № 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване борави с понятията „доставчик на здравно обслужване“ и „национална точка за контакт“. Доставчик на здравно обслужване е всяко физическо или юридическо лице или всяка друга структура, законно представляваща здравно обслужване на територията на държавата членка.
По силата на Директивата всяка държава членка определя една или повече национални точки за контакт по въпросите на трансграничното здравно обслужване и съобщава техните наименования и данни за връзка на Комисията. Комисията и държавите членки оповестяват тази информация публично. Държавите членки гарантират, че националните точки за контакт се консултират с организациите на пациентите, доставчиците на здравно обслужване и здравноосигурителните институции. При поискване националните точки за контакт предоставят на пациентите данни за връзка с националните точки за контакт в други държави членки.
Видно от посоченото, и с това завършвам, България може да изпълнява ангажиментите си по Директивата независимо от спецификата и елементите на здравноосигурителния модел, който ще бъде възприет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, разбирам, че трябва да бъдем спокойни. Според Вас е направено необходимото и ще се базираме на договореностите в Европейския съюз, но има две неща, които след Вашия отговор не мога да получа и ще си позволя да Ви обърна внимание.
Първо, ако трябва да се възстановяват дължими суми на български граждани, получили медицинска помощ в държавите – членки на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, по кой закон ще се възстановяват сумите – по Закона за здравното осигуряване или Кодекса за застраховането?
Второ, което може би с времето допълнително остава да уточняваме. Виждате, че в момента парите не достигат, правим разсрочено плащане за външните здравноосигурителни организации: имате ли готовност, работите ли по въпроса да се направят много строго разчетите в този нов здравен модел; ще стигнат ли парите, за да се изплащаме ние към външните здравноосигурителни фондове? Защото знаете, на последното заседание на Комисията и в отчета за бюджета на Националната здравноосигурителна каса се казаха следните данни, че има много българи – увеличава се бройката, които се лекуват в чужбина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема доктор Найденова.
Имате думата, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема доктор Найденова, какъв модел ще бъде възприет – няма нищо общо с това как ще се разплащаме с нашите партньори от другите европейски държави, тъй като организацията, която ще финансира тази дейност – дали ще бъде Националната здравноосигурителна каса, или друг частен фонд, те имат задълженията по тази система за социална сигурност, казан е пътят и механизмът, по който ще се разплащат с изпълнителите на медицинска помощ в съответната европейска държава. Това, първо.
Второ, проблемът, който е свързан със задълженията на българската държава към други държави, изпълнители на медицинска помощ за български граждани, които са я получили на територията на другата държава, е овладян. Ние сме подписали споразумения с нашите контрагенти от другите европейски държави, направили сме план за разплащане, който изпълняваме точно. Даже в края на миналата година, а това мисля, че се повтаря вече втора година, когато постъпват приходи в последния възможен работен ден на годината и те не могат да бъдат реализирани за други здравноосигурителни плащания, ние преизпълняваме даже съответния план и превеждаме допълнително средства, с което намаляваме своята тежест, да речем, за следващата година. Наистина нямаме никакъв проблем с разплащанията с нашите партньори от другите държави. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос към министър Ананиев е от народните представители Георги Йорданов и Илиян Тимчев относно европейско финансиране в областта на здравеопазването за следващия програмен период.
Имате думата, уважаеми господин Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В предишни програмни периоди бяха реализирани проекти с европейско финансиране от особено значение за българското здравеопазване, като например изграждането на онкологични центрове, което допринесе за ранната диагностика и намаляване на смъртността от онкологични заболявания. В средата на месец октомври в Европейската комисия предстои уточняване и договаряне на българските приоритети в здравеопазването.
Въпросът ми към Вас е: Министерството на здравеопазването има ли предвиден, разработен и уточнен голям стратегически проект, който да може да бъде осъществен с европейско финансиране? Ако няма такъв, има ли реална опасност да загубим възможността за европейско финансиране в областта на здравеопазването за следващия програмен период? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тимчев.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми доктор Тимчев, Министерството на здравеопазването ще предостави своевременно своите предложения за финансиране през следващия програмен период в съответствие със специфичните цели, които следва да осигурят европейските социални и инвестиционни фондове. Към настоящия момент процесът на договаряне се движи в предварително определените срокове и не съществуват индикации за забавяне и загубване на възможността за европейско финансиране в областта на здравеопазването за следващия програмен период.
Предвидените проекти по Оперативна програма „Региони в растеж“ са, както следва: първо, оборудване и обзавеждане на Многопрофилната болница за активно лечение за детски болести. Детското здраве е основен приоритет в сектор „Здравеопазване“. Отчитайки, че грижите за здравето на децата са инвестиция в бъдещите здрави поколения, усилията за подобряване на здравните услуги следва да се насочат към осигуряване на по-добър достъп и навременно насочване към необходимия вид диагностика и лечение.
Вторият проект, който сме подготвили, е подкрепата за развитие на трансплантацията и донорството, както и повишаване на качеството на живот на пациентите на диализно лечение с необходимост от трансплантации.
Повишаването на качеството на психично-здравните грижи в България, както и ремонт на обновлението на сградния фонд в държавните психиатрични болници е третият проект, който сме предвидили за европейско финансиране. Всеки един от тези проекти е описан в моето изложение подробно – какви са ползите и резултатите, които ще получим, но в рамките на трите минути няма да имам възможност да го споделя с Вас.
Четвъртият проект, създаване на 27 броя мобилни екипи към областните лечебни заведения за осигуряване на медицинска помощ в отдалечени и труднодостъпни места.
На следващо място, модернизиране на материално-техническата база на 27 държавни лечебни заведения, търговски дружества, чрез осигуряване на съвременна медицинска апаратура, свързана с основния предмет на дейност по осъществяване на болничната помощ.
На следващо място, необходимост от финансиране в областта на долекуването, продължителното лечение и изграждането на хосписи в 27 държавни лечебни заведения, търговски дружества.
Следващият проект, който сме предвидили, е необходимост от финансиране на нови условия за предлагане на услуги от общопрактикуващите лекари в труднодостъпни региони. Там, където няма интерес общопрактикуващият лекар да открие практика, поради невъзможността да осигури необходимия материален ресурс, за да изгради тази практика, ние ще му помогнем чрез този проект, който сме разработили.
На последно място, закупуване на три броя транспортни средства по въздух – това са медицински хеликоптери, с които наистина ще създадем много по-ефективни, бързи и реални условия за спасяване на човешкия живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика, уважаеми господин Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, доволен съм от отговора Ви. Очаквах това да бъде дебат в Комисията по здравеопазване, а не да Ви задаваме нарочен такъв въпрос.
В отговора Ви ми прави впечатление, че един от проектите е за педиатричната клиника, за която вече Министерството и Министерският съвет дадоха 100 милиона дотук. Не смятате ли, че така ще се дублира финансирането както от европейското, така и от държавното в тази насока, а плюс това и тези пари от Европейския съюз ще дойдат може би чак след две години? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми доктор Тимчев, дебат ще има по всички тези неща, когато е готов проектобюджетът и правителството го приеме, и, разбира се, влезе за дискусия и приемане в Народното събрание. Знаете, че европейските фондове имат и специална комисия, в която се разглеждат много подробно, където имаме възможност да обясним, разбира се, всичките ползи и как считаме, че ще постигнем изпълнението на този проект.
Що се отнася до детската болница, тези 100 млн. лв., за които казахте Вие – те са 95 млн. 400 хил. лв., са предвидени за проектиране, строителство и надзор над процеса на строителство на детската болница. Оттам нататък има две неща, които трябва да направим. Едното е да видим коя от апаратурите на отделенията, които ще влязат в тази детска болница, е наистина на съвременно равнище и ще я преместим в детската болница, но искаме и да надградим със съвременна, модерна техника, която може да осигури комплексно лечение на нашите деца. Няма съвпадение между парите, които е осигурила държавата – тя не ги е предоставила още, тъй като процесът ще започне може би в началото на новата година, и парите, които са за апаратура и техника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Благодаря за участието в парламентарния контрол днес.
С това завършваме парламентарния контрол.
Следващото редовно пленарно заседание е на 9 октомври 2019 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 10,31 ч.)

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Слави Нецов
Юлиан Ангелов