Председателствали: заместник-председателите Емил Христов и Кристиан Вигенин

Секретари: Симеон Найденов и Стоян Мирчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната Програма за работа на Народното събрание следната допълнителна точка: Проект на декларация на Четиридесет и четвъртото народно събрание на Република България във връзка с разширяването на Европейския съюз и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания.
Вносители са народните представители Даниела Дариткова, Драгомир Стойнев, Джема Грозданова, Юлиан Ангелов и Полина Цанкова. Предлагам да бъде включена като точка първа за днешното пленарно заседание – 10 октомври 2019 г. Останалите точки съответно се преномерират.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 130, против 3, въздържали се 11.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ НА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗШИРЯВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ПРОЦЕСА НА СТАБИЛИЗИРАНЕ И АСОЦИИРАНЕ НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ И РЕПУБЛИКА АЛБАНИЯ.
За запознаване с Проекта на декларацията – имате думата, уважаема госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От името на вносителите ще Ви запозная с текста на декларацията.
„Проект!
ДЕКЛАРАЦИЯ
на Четиридесет и четвъртото народно събрание на Република България във връзка с разширяването на Европейския съюз и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания
Като изтъква ключовото значение, което Република България придава на добросъседските отношения с Република Северна Македония и Република Албания;
Като припомня обусловената подкрепа за двете страни за европейската и евроатлантическата интеграция, включително по време на първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.;
Като изразява подкрепа за едновременно започване на предприсъединителните преговори на Европейския съюз с Република Северна Македония и Република Албания, основавайки се на принципа на индивидуалните усилия за изпълнение на критериите от Копенхаген и условностите на Процеса за стабилизиране и асоцииране, включително на добросъседските отношения, които имат хоризонтално значение за Република България;
Като отчита тясното сътрудничество и очакваното развитие на още по-силни съюзнически връзки в рамките на НАТО;
Като изразява очакване за засилване на икономическото сътрудничество и ускорено изграждане на стратегически инфраструктурни проекти и за подобряване на свързаността на страните от нашия регион;
Като подчертава, че започването на преговори не следва да се интерпретира като гаранция за членство за Европейския съюз, а като стимул за ускоряване на реформите, укрепване на върховенството на закона и поддържане на добросъседски отношения;
Като се противопоставя по категоричен начин на евентуална европейска легитимация на идеология от миналото с подчертано антибългарски характер, потискаща правата на българските граждани и такива с българско самосъзнание, и противоречаща на съвременните европейски ценности;
Като отбелязва, че пренаписването и присвояването след 1944 г. на историята на част от българския народ е сред стълбовете на антибългарската идеологическа конструкция на югославския тоталитаризъм;
Като ясно заявява, че подкрепата на Народното събрание за европейска интеграция няма да бъде за сметка на изопачаване на историческите събития, документи и артефакти, както и на ролята и възгледите на личности от българската история,
ПРИЗОВАВА:
1. Официалните представители на Република Северна Македония:
- да прилагат ефективно, без забавяне и на добра воля Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г.;
- да се придържат стриктно към чл. 8 от Договора, а именно към „обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития“;
- да се въздържат от действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на така нареченото „македонско малцинство“ в България, включително в международни организации като Съвета на Европа и многостранни формати;
- да бъдат реабилитирани жертвите и репресираните от югославския комунистически режим заради българското им самосъзнание;
- да се придържат стриктно към установената и ратифицирана от парламентите на двете страни клауза по отношение на официалния език на Република Северна Македония;
- да прилагат изцяло договореностите, постигнати в рамките на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, като същите бъдат отразени в учебните програми и материали в най-кратки срокове;
- да се прекрати всякаква форма на „говор на омразата“ по отношение на България и на гражданите на Република Северна Македония с българско самосъзнание, включително в медии, надписи на паметници, паметни плочи и други.
2. Официалните представители на Република Албания:
- да приемат своевременно вторичното законодателство относно прилагането на Закона за малцинствата;
- да гарантират в максимална степен правото на българското национално малцинство да изучава без поставяне на административни пречки книжовния български език като майчин в регионите, традиционно населявани от тях, като Голо Бърдо, Гòра, Преспа, Корча, Кукъс, Елбасан, Поградец и навсякъде другаде на територията на Република Албания, където те живеят понастоящем;
- да проведат преброяването на населението съгласно най-високите европейски стандарти.
Четиридесет и четвъртото народно събрание на Република България призовава настоящото и всяко следващо правителство и всички български институции да следят стриктно за изпълнението на условията от настоящата декларация по време на преговорния процес с Република Северна Македония и Република Албания.
На тази основа и при тези условия Четиридесет и четвъртото народно събрание на Република България подкрепя започването на предприсъединителните преговори на Европейския съюз с Република Северна Македония и Република Албания. В тази връзка Народното събрание подкрепя приетата от Министерския съвет на 9 октомври 2019 г. Рамкова позиция.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Грозданова.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания.
Имате думата, уважаеми господин Цонев. (Шум и реплики.)
Процедура? Заповядайте, господин Шопов.
Извинете, господин Цонев.
ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Като сме заговорили: история, та история! Македония била история – както каза един президент, тя била най-романтичната част от българската история, и сега говорим за една комисия на български историци и македонски историчари, където спорят точка по точка Самуил какъв цар бил. Ами, то е ясно какъв цар е Самуил – той е български цар! Гоце Делчев българин ли бил, македонец ли бил? Тази декларация страда отново от този дефект.
Уважаеми колеги, братя българи! За нас, за мен, Македония не е част от историята. Тя е…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедурата каква е, уважаеми господин Шопов?
ПАВЕЛ ШОПОВ: …и настояща. Затова тази декларация…
Уважаеми господин Председател, в тази декларация, ако не бъде вкарано, не бъде вмъкнато, ако не бъде упоменато най-важното, тази декларация ще бъде поредното предателство спрямо българската кауза. И това, което трябва, и моята процедура е да намери своето място…
Декларацията не ни е раздадена, иначе, ако беше пред мен, щях точно да назова, да кажа, но тук е систематическото място, вносителите нека помогнат за това и да намерят точното място, да бъде упоменато, че трябва в отношенията с Македония – и македонската страна трябва да приеме правилото да бъде признато, да бъде вменено като задължение на македонската страна, и ние, българите, да разглеждаме, че става въпрос за един народ в две държави! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Настоявам да влезе в тази декларация това положение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов. Вие…
ПАВЕЛ ШОПОВ: Нека ми бъде дадена Декларацията.
Междувременно аз и ще пожелая, ще държа това да бъде гласувано в пленарната зала!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършете мисълта си.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ако това не приемем, това ще бъде поредното предателство спрямо България и спрямо българския национален интерес…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Приключете!
ПАВЕЛ ШОПОВ: …срещу българската доктрина! (Народният представител продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Шопов, благодаря Ви. Много надвишихте времето. Освен това аз не чух конкретно процедурно предложение така, както е формулирано в Правилника. Вие трябваше да направите процедурно предложение съгласно Правилника! Съжалявам.
ПАВЕЛ ШОПОВ (встрани от микрофоните): Аз го направих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, това не беше – това беше пожелание от Ваша страна нещо да се направи.
ПАВЕЛ ШОПОВ (встрани от микрофоните): Декларацията не ни беше раздадена!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте, уважаеми господин Цонев. (Шум и реплики.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „Движението за права и свободи“ и парламентарната група на „Движението за права и свободи“ ще подкрепи Декларацията във връзка с разширяването на Европейския съюз и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания. Нещо повече от това. Във всички документи на „Движението за права и свободи“ – програми, декларации, ние винаги сме поставяли акцента върху разширяването на Европейския съюз и присъединяването на страните от Западните Балкани. За нас, от „Движението за права и свободи“, това е въпрос с първостепенно значение за мира, стабилността и сигурността в нашия регион.
През цялото това време ДПС е подкрепяло процеса на разширяване, процеса на асоцииране на държавите от Западните Балкани към НАТО и към Европейския съюз. Нещо повече, ние сме водили проактивна политика в това направление – във всички наши програмни документи процесът на разширяването на Европейския съюз със страните от Западните Балкани е заемал много съществено място.
Искам само да Ви припомня, че „Движението за права и свободи“ първо формулира като основна цел на първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз темата за присъединяването на страните от Западните Балкани към Европейския съюз, темата за стартирането и разширяването на този процес.
Ние смятаме, че няма как в региона да има стабилност, да има мир, да има сътрудничество и просперитет без присъединяването на държавите от Западните Балкани, в това число и на най-голямата, най-мощна във военно и икономическо отношение държава на Балканите – Република Турция. Ние смятаме, че и там преговорите, трябва да продължат, защото сме убедени, че без присъединяването и на тази най-голяма държава стабилността на Балканите винаги ще бъде под някакъв въпрос. Така искам да изразя нашето категорично становище, че подкрепяме и Декларацията, разбира се, и целия процес.
В края да отбележа, че нашите представители в Европейския съюз, в Европейския парламент водят доста активна политика в това отношение. Например господин Илхан Кючюк като вицепрезидент на АЛДЕ (Алианса на либералите и демократите за Европа) развива много активна дейност в тази посока във всички институции, в които работят нашите представители.
„Движението за права и свободи“ ще гласува „за“ Декларацията, подкрепя този процес и ще продължи да участва активно на всички нива и във всички институции, в които имаме представителство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Господин Жаблянов – процедура.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Господин Председател, настоявам да се раздаде текстът на Декларацията, която разглеждаме и която би трябвало да приемем. Не допускам възможността народните представители в Четиридесет и четвъртото народно събрание да не знаят какво гласуват. Текстът се работеше до вчера. Имаше предложения за поправки. Не съм видял да е разпространен по някакъв начин. И ако смятате, че тайното приемане на декларации с явна процедура в българското Народно събрание е европейска практика, то тогава се подпишете под това твърдение.
Моля да прекъснете заседанието за пет минути – да се раздаде текстът на всички народни представители, за да сме наясно с отговорността, която поемаме. Четиридесет и четвъртото събрание в това отношение се различава от всички останали. Отговорността пред всеки един от нас не е нито партийна, нито някаква друга, а индивидуална, гражданска, пред неговите избиратели и в рамките на неговия парламентарен мандат. Така че много моля да се раздаде текстът и да се дадат поне пет минути на народните представители преди да се премине към механичното гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Поставихте въпрос, който постави и народният представител господин Шопов, на който аз не реагирах, защото не исках да уличавам господин Шопов в някои неща. Но тъй като Вие много упорите го казахте – на народните представители вчера са изпратени декларациите. Декларацията е публикувана на сайта, така че тя е известна отдавна. Тези, които са искали да се запознаят с текста, вече са запознати.
С това завършвам, което искам да кажа. Не мога да дам почивка. Почивка би могла да поиска от името на парламентарната група на БСП госпожа Нинова. Но до този момент…
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми господин Председател, смятам, че всички сме достатъчно отговорни хора, пред себе си и пред това, което вършим. Да, твърдите, че Декларацията е била разпратена, сигурно е така, Вие сте по-информиран, тъй като сте ежедневно в документооборота на Народното събрание, но не всички народни представители са постоянно на електронната си поща. Както знаете, в момента е и предизборна ситуация – колегите пътуват, някои се връщат късно. Със сигурност има поне две обективни обстоятелства, които са попречили на голяма част от народните представители да се запознаят с нея.
Въпросът не е дали е била разпратена Декларацията като някакво безадресно писмо, а е дали народните представители, които днес ще гласуват по текста, са запознати с нея. Иначе чиновническият подход, който ни предлагате, е известен, но в случая не върши работа.
Затова, след като нямам право да направя предложение за почивка и тъй като моята парламентарна група не е поискала такава, Ви предлагам да раздадете в движение текста. Предполагам, че има техническа възможност в Народното събрание да се отпечатат екземпляри от Декларацията, за да може всеки от колегите, който ще гласува, да го направи с пълното съзнание, прочитайки това, което ние ще приемем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Да, вече се отпечатват декларациите. Ще бъдат раздадени на народните представители.
Аз самият не поставям под съмнение тяхното желание, намерение и възможност за запознаване с всички документи, по които те са длъжни да вземат отношение и по които ще гласуваме.
Процедура – господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене, тъй като, в опита си да проявите уважение към народните представители, пропуснахте да отбележите, че още в Четиридесет и третото народно събрание, с неговото конституиране, взехме решение материалите за пленарната зала да не се печатат повече с оглед най-малкото да пестим хартия и всичко да се изпраща по електронните пощи и през електронна комуникация.
Това решение важи и за Четиридесет и третото народно събрание и при Четиридесет и четвъртото – съответно, материалите и самата декларация още в 14,00 ч. е изпратена на всички пощи на народните представители, публикувана е на сайта на Народното събрание, на интернет страницата. За тези, които не знаят какво е сайт и, за съжаление, че някои хора, четири години по-късно, още не знаят къде да си намерят материалите, не е проблем на председателя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гаджев.
Затова не поставих под съмнение… (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Колеги, ако искате – трета процедура.
Господин Жаблянов, отново ще вземете думата по процедура.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): По процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Аз бих искал все пак да се изкажете по същество, ако… Но Ви моля, само с процедурни въпроси.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Председател, на този телефон моята колежка Надя Клисурска отвори сайта на Народното събрание, където няма такава декларация.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Хайде стига се излага, сядай си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, разбрах Ви.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Може ли да направите забележка, ако трябва, и наказание, на господин Ципов… (Народният представител Христо Гаджев става от мястото си.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, господин Гаджев, седнете на мястото си.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Първо, не приемам да ми говори на ти, и, второ, да не крещи от първия ред! Беше заместник-министър на вътрешните работи, протоколът би следвало да го е научил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП, от място): Може ли уточнение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уточнение – под формата на какво, господин Шопов? Ако искате процедура, не мога да Ви откажа. Но Ви моля, ако ще вземете думата по процедура, придържайте се по Правилника, иначе ще бъда принуден съгласно чл. 58, да Ви прекъсна.
ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Точно ще се придържам към това да се спазва Правилникът. Затова, уважаеми господин Гаджев, към Вас, да се обърна и да Ви уточня по процедура, за да спазваме Правилника – всяко Народно събрание изработва свой правилник и свързаните с него, под правилника, актове. Четиридесет и третото народно събрание, ако е взело такова решение, то си е за Четиридесет и третото народно събрание. Ние работим по друг Правилник за организацията на работата на Четиридесет и четвъртото народно събрание. В Четиридесет и четвъртото народно събрание такова решение не е взимано. Това уточнявам. Вие сте млад народен представител и да ги знаете тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, продължаваме с изказванията.
Процедура – господин Касабов.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ОП): Моята процедура, уважаеми колеги... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, моля, запазете тишина!
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: …искаме 15 минути почивка, наистина да се запознаем с тази декларация – да се разпечата, за да може колегите в крайна сметка да вземат отношение по Декларацията – това е изключително важен акт. Това е моята процедура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: От името на парламентарната група?
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Именно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Но, господин Касабов... (Реплики от ГЕРБ: „Гледайте Правилника.“) Да, това гледам! Нямате право на такова искане, тъй като трябва да мине един час съгласно Правилника от началото. Не бих могъл. Не бих могъл.
Продължаваме с изказванията, уважаеми колеги. Има ли?
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Няма изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Няма изказвания.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): Има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не виждам! Добре, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам процедура по начина на водене.
Господин Председател, ще аргументирам защо искам от Вас това да го направите, тъй като Вие сте в правото си на председател на Народното събрание по всяко време да дадете почивка. Не е необходимо да чакате един час, както трябва да чака парламентарна група. От Вас и от Вашето разбиране зависи дали и как се води заседанието на парламента, да дадете почивка или да продължим да работим по извънредна точка, която някога, някъде в страницата на Народното събрание, аз мога да Ви кажа – да, има я Декларацията, има я там, където е написано „Проектодекларации“, но я няма като документ към дневния ред на днешното събрание.
Затова Ви моля, дайте почивка, няма да загубим нищо и без това имаме само една точка от дневния ред. По Ваша инициатива я дайте тази почивка, за да могат хората да се запознаят с Декларацията. Не става въпрос за нещо, което е маловажно. Става въпрос за национален интерес на България. Става въпрос за нещо, за което са умирали дедите ни. Става въпрос за един национален идеал, който ние трябва да прочетем като текст, за да можем да го видим и съвсем информирано да вземем нашето решение. Нито ще се срути държавата за тези 15 минути, нито ще се случи нещо страшно.
Затова Ви моля – влезте си в правомощията, дайте 15 минути почивка, дайте да се запознаем с текста на Декларацията и да продължим по същество, да не си губим времето. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков. (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.)
Поиска процедура – извинявайте, доцент Иванов. Да, той поиска преди Вас процедура, затова я получава.
Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): По начина на водене, господин Председател.
Допускате нарушаване на Правилника и аз Ви моля да не го допускате. Всички тези процедури да бъде раздадена декларацията, за почивка и така нататък, нямат своето основание.
Аз ще Ви приведа само още един аргумент.
Декларацията е подписана от представители на всички парламентарни групи с изключение на ДПС. Тук държа да уточня, ние също бихме я подписали, просто вчера физически нашите представители отсъствахме от столицата и аз затова съм тук сега, за да заявя категоричната подкрепа и вече го направих.
Но при положение че представител на парламентарна група е подписал декларацията, се предполагат поне две неща. Първото от тях е, че той се е запознал и е запознал парламентарната си група, защото такъв документ не се подписва, без да е запозната парламентарната група на всяка една от парламентарно представените партии и без да е получено съгласието на парламентарната група. Така че аз тук не виждам какви са тези процедурни хватки, бавене, когато целият процес може да върви гладко и да дебатираме по същество? Подписана е от представители на абсолютно всички парламентарни групи, тоест ако нещо някой някъде не си е свършил, моля да не го пренася тук и да прави панаири в Народното събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз имам процедурно предложение, което ще помоля да поставите на гласуване. Предлагам, докато документът бъде раздаден на народните представители, да преминем към втора точка и да запазим добрия тон, с който започнахме Декларацията. (Реплика: „Раздадена е.“) А, тя раздадена ли е?
В такъв случай, господин Председател, оттеглям това предложение, тъй като не видях, че вече се раздава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Да, раздава се в момента, господин Иванов. Декларацията се раздава.
Продължаваме с изказвания.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедура – имате думата, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Председател! Аз също настоявам за 15-минутна почивка и не виждам защо е необходимо това упорство, което доведе вече до явна конфронтация, а ние се опитваме да създадем впечатлението, че ще бъдем единни по отношение на един много важен за България документ – гласуването на този документ.
Времето, което загубихме до момента в препирни, беше повече от 15 минути. Мисля, че Народното събрание нищо няма да загуби, ако прекъсне работа, проведе се допълнително вътрешно обсъждане, ако е необходимо. Ние имаме някои предложения, които бихме искали да представим на Вас, на нашите коалиционни партньори. Нека колегите от БСП, от други партии, които не са се запознали, да се запознаят. Нищо лошо няма в това. Не виждам смисъл от това упорство. То не носи нищо за единството на Народното събрание по евентуално изработване на единна позиция. Защото, ако не направим това, в процеса на обсъжданията ще загубим много пъти по 15 минути. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
За да прекъсна спекулациите, ще прочета дословно чл. 64, ал. 2: „Всяка парламентарна група може да поиска прекъсване на заседание за не повече от 30 минути веднъж на заседание. Председателят прекъсва заседанието веднага, след като това бъде поискано и определя продължителността на прекъсването, което не може да бъде по-малко от 15 минути. Прекъсване на заседанието не може да се иска по-рано от един час след започването му и по-късно от един час преди приключване на работното време. Интервалът между две прекъсвания не може да е по-малък от един час“. С това завършвам.
Продължаваме с изказванията.
Госпожо Грозданова, имате думата.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не исках да влизам в хронологията на предложенията за тази декларация и въобще в целия процес по нейната работа, защото мислех, че вчера сме се уговорили, разбрали, съгласили, стигнали до обща позиция, след като Министерският съвет прие една от най-добрите си рамкови позиции до момента по външнополитически въпрос. Явно не можахме да издържим на напрежението, че все пак ни гледат по телевизора и затова стигнахме до тази разправия.
Няма как да не се спомене, че процесът на работа по този документ започна миналата седмица, в понеделник, когато се събрахме представители на всички парламентарни групи с човека, който работи от българска страна в мултидисциплинарната комисия – професор Димитров. Обсъждахме много подробно всички възможности, седнахме, разбрахме се и изпълнихме това, което се разбрахме.
Министерството на външните работи представи на Вас Проекта си на рамкова позиция миналия петък, като тази позиция беше разпространена с официални писма от председателя на Народното събрание до всички председатели на парламентарни групи.
След това в понеделник около 15,00 ч. беше разпространен от мен по всички пощи Проектът на декларация, която в момента гледаме. Искахме тази декларация да бъде приета вчера сутринта, преди Министерския съвет, защото това е логиката на парламентаризма – парламентът първи да подкрепи правителството в неговата позиция. Не можахме да се разберем във времето, защото политическите групи искаха да направят предложения. Вчера сутринта се събрахме на Председателски съвет и решихме, че ще се правят предложения, ще се дискутират в рамките на председателите на групи, техни представители и представители на Комисията по външна политика. Дойдоха предложения, тези предложения подобриха текста, който беше представен първоначално.
Благодаря на групата на „БСП за България“ за предложенията, които направи, на „Обединени патриоти“ – в частност на ВМРО, защото от другите фракции не дойдоха предложения.
Вчера сутринта на Председателския съвет НФСБ присъства, но се оказа, че не са чели Рамковата позиция. Добре, имаха време да я прочетат, имаха време да прочетат и Проекта на декларацията.
Вчера всичко това беше подкрепено, за да може днес да направим така, че най-накрая да излезем с ясна, категорична позиция по тема, с която много от нас са ангажирани, по която много от нас дълги години са работили. Някои хора са твърде обсебени от тази тема, други – не са, но темата е важна за България и не само за България, а и за нашата позиция в международен аспект като цяло.
За мен е неприятно, че все още в международните европейски документи се цитира основно срещата на върха в Солун през 2003 г. Много постоянство и работа трябва, за да може срещата на върха в София през 2018 г. да влезе, така да се каже, в историята, за да можем да докажем нашата роля в този процес. Навсякъде Преспанското споразумение се цитира като стандарт в политиката. Аз искам и българската роля в целия този процес да започне да се цитира като стандарт в политиката и стандарт за качество.
Искам да се върна на Рамковата позиция. Такава позиция досега не е приемана от Съвета по европейски въпроси и след това от Министерския съвет. Рамковата позиция е много добре аргументирана, много добре структурирана и е написана със самочувствие. Самочувствие, което би трябвало да дава и на нас увереност за бъдещата ни работа в сферата на външната политика, защото се оказва, че в някои моменти правим импровизации по тези въпроси. Когато тези импровизации са интелигентно направени, те работят, но когато не са, водят до проблеми, а пък в развитите демокрации импровизациите не са характерни за тази сфера.
Самочувствието, което се вижда в тази рамкова позиция, все пак трябва да ни говори, че ние демонстрираме и национално достойнство, което, уважаеми обединени патриоти, смятам, че е Вашата цел. Така че, ако сега тръгнем в разнопосочни позиции, с правене на нови предложения по текста, няма да имаме дори… Всяка една дума в такъв документ е важна! Призовавам Ви да не правим импровизации, както говорих досега, а да се придържаме към това, по което дълго време работихме.
Искам да благодаря, първо, на Министерството на външните работи, че удържа на думата си. Нека да не си мислим, че тази рамкова позиция е изработена от петък до следващия петък. Тази рамкова позиция е работена повече от няколко месеца.
Искам да благодаря и лично на министър Захариева, и на двете дирекции, които реално изработиха тази позиция.
Има много хора, които също участваха в дооформянето на този текст. Нека на 17 октомври, когато ще се проведе Европейският съвет и когато вече разберем дали ще има стартиране на тези преговори, да имаме чувството, че ние сме дали това, което сме могли на този етап.
Защо сега се приема тази декларация? Защото на 17 октомври ще има съвет, който преди това ще е предшестван от Съвет по общи въпроси. Решението няма да бъде лесно. Възможно е двете държави да продължат в пакет, възможно е да се разделят. Шансовете за Република Северна Македония са по-големи, но тъй като всичко ще се решава с единодушие, тоест, ако една държава е против стартирането на преговори, няма да има решение. Мисля, че за нас по-добрият вариант е и двете държави да стартират преговори заедно, в пакет. Това го има заложено в нашата декларация, но в Рамковата позиция има заложено и това, че е необходимо представителите на тези съвети да имат гъвкавостта да решат на момента дали да подкрепят пакетно стартиране, или стартиране поотделно на една от двете държави, или с условия, които ще бъдат поставени. Смятам, че за региона и за всичко, което сме направили до момента, е важно днес да говорим по-балансирано и по-умерено и да подкрепим текста, който всички сме предложили. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Грозданова.
Реплики?
Имате думата за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (нечленуващ в ПГ): Колегата Грозданова каза колко велики специалисти, колко служби, колко министерства и така нататък са работили върху Декларацията. Аз ще Ви обърна внимание на втората страница, където призоваваме официалните представители на Република Македония да прилагат това и онова, четвъртата точка: „…да бъдат реабилитирани жертвите и репресираните от югославския комунистически режим заради българското им самосъзнание“.
Колеги от ВМРО, къде останаха жертвите на Кралство Югославия между двете световни войни, които са повече от тези на режима?! Написана е книга от френски журналист, Вие я превеждахте и разпространявахте. Куп документи има. Жертвите са десетки хиляди! Избивани са цели семейства! Тях няма ли да реабилитираме, като са толкова велики колегите от Института по история и всичко знаят?! Да се засрамят! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Станилов.
Има ли друга реплика?
Имате думата господин Шопов за процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги, друго е сега с Декларацията в ръце. Сега ще Ви представя моето предложение в годен вид, после да бъде подложено на гласуване и да бъде подложено на обсъждане. Надявам се, особено ВМРО да изкаже становище… (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Шопов, в изказване можете да направите предложение. В процедура не можете да правите предложение.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Може да се направи. Защо? Процедурата е да се прави…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Защото по Правилника процедурата е ясно… (Реплики от ГЕРБ.)
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не е реплика това. Това е процедурно…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ако искате да направите изказване, бих могъл да Ви дам думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Добре, нека премине в изказване.
Това предложение е в предпоследния абзац, страницата завършва: като има предвид, че подкрепата на Народното събрание, преди това да бъде вмъкнат следният абзац и следното „като“: „като се ръководи – тоест Народното събрание, разбирано в контекста на така представената Проектодекларация – от убеждението, че българският народ в настоящия исторически момент обитава две държави – Република България и Република Северна Македония“. Това е моето предложение. Всичко друго за мен е отстъпление от българския национален идеал, какъвто е формулиран от българските възрожденци и който е – да Ви го формулирам, ако младите не знаят: всички българи в едно Отечество. Това, което правим тук с няколко акта, поредица от няколко предателски акта, е голямо предателство към този български национален интерес, и забравяме, че българският народ обитава и територията, и земите, и това, което в момента представлява Република Македония. Всичко друго е еквилибристика, всичко друго е ала бала, всичко друго е да мине тази декларация под диктовката на чужди господари, които имат своя интерес на Балканите, а той е да бъде вкарана Република Македония в една орбита – всички знаем каква е, за да бъде обкръжавана Русия, Сърбия, за да бъде осъществен контрол на Балканите по съответния начин.
Нас, българите, ни интересува да бъдем верни на заветите на своите деди, прадеди, които са се борили, умирали са за тази земя. Това е нашият дълг. Всичко друго, хайде, каквото и да е, може да мине според възгледите на сегашните управляващи България.
Ние обаче за пореден път не назовем ли, че в Република Северна Македония живеят българи – това е същественото, това е важното! И недейте ми цитирайте тук Споразумението на Гърция с Македония, и не ми го давайте за пример. Гърция получи от това – бяха ѝ опростени дългове, цифром и словом, 180 милиарда долара, с много по-малко основания от тези, които ние имаме по отношение на тези земи. На следващия ден премиерът Ципрас, както беше обещал, реши ли тези проблеми, след Споразумението сложи вратовръзка. Спомняте ли си? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това беше неговият символ за полученото от Република Гърция на много по-малко основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършете мисълта си, уважаеми господин Шопов, времето изтича.
ПАВЕЛ ШОПОВ: А ние, какво? Нищо! Комисия на „историчари“ и български историци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Поредният предателски акт! Аз няма да гласувам за това споразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли реплики?
Продължаваме с изказванията.
Имате думата.
Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Председател! В началото на изказването ще изразя несъгласие с едно друго изказване на госпожа Грозданова, че едва ли не парламентът трябва да бъде един механичен печат на предварително договорени текстове. Смисълът на парламента е да се обсъждат всички решения, които ще бъдат взети, свободно, прозрачно и да се изразява мнението даже на някои хора, които не са съгласни с този документ.
В случая ние подкрепяме този документ като една много сериозна, решителна, смела крачка, за разлика от всички досегашни документи, свързани с отношенията между двете страни – говоря от страна на България.
По отношение на конкретния текст на декларацията смятаме, че има два пропуска. Не говоря от името на група, не искам да засегна колегите от ВМРО – говоря от името на НФСБ. Тези два пропуска са съществени.
Първият е, че във финалния текст след първа и втора точка се казва: „Четиридесет и четвъртото народно събрание на Република България призовава настоящото и всяко следващо правителство и всички български институции да следят стриктно за изпълнението на условията от настоящата декларация по време на преговорния процес с Република Северна Македония и Република Албания“.
Мисля, че правителството не е партньор на парламента, а е длъжно да изпълнява неговите решения, така че тук думата „призовава“ трябва да бъде „задължава“ – настоявам за това. В парламентарна република най-висшият орган е парламентът.
Втората забележка, може би пропуск, както би казала госпожа Грозданова, импровизация върху декларацията, защото тя определя, че това са импровизации. Не трябвало да има повече импровизации. Обаче къде е текстът? Не видях текста! Нито в Рамковата позиция на правителството, нито в декларацията видях текст, който да задължава македонската държава да съдейства за възстановяването на българските военни гробища и паметници. Не видях такъв текст!
Според Вас не би ли трябвало да има? Костите на моя дядо не е известно къде са, може би и на Вашите. Двама човека жертваха целия си живот, целият им жизнен път отиде за това – на Божидар Димитров и на Красимир Узунов, да възстановяват български гробища и паметници, къде със съдействието, къде без съдействието на нашата държава. Мисля, че такъв текст задължително трябва да присъства, ако ще и да бъде в графата „импровизации“. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Реплики има ли? Не виждам.
Господин Жаблянов, имате думата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! С основание всеки път, когато този въпрос се повдига в залата на Народното събрание, има по-особена атмосфера и по-силно звучене, за разлика от всички други въпроси, върху които ние спорим, вълнуваме се, водим словесни битки и така нататък.
Отговорът за това емоционално състояние на всички ни е именно това, че и до днес, независимо от историческите превратности и от времето, което изминава, когато тези части, населявани от българи, са били откъснати от територията на държавата, ние продължаваме да чувстваме емоция към тях. Това е напълно естествено и нормално. Въпросът е: какво да се прави с емоцията в съвременните политически реалности? Това е най същественият въпрос, на който не можа да отговори онзи предшественик държавен глава, за който вече стана въпрос, който употреби това понятие по отношение на тази част от историята. Той не можа да отговори на този въпрос, може би защото беше свързан с музиката и се занимаваше повече с емоцията в нейната музикална форма.
Не беше изсъхнало мастилото от подписите под Договора за приятелство между България и Република Македония, когато министър-председателят господин Заев на официална церемония, говорейки за героите от Илинден и за Илинденското въстание, разбира се, там въобще не става въпрос за Илинденско-Преображенското въстание, изреди участниците в това въстание – революционерите, вдъхновителите, жертвите и народите, които са го организирали. Това стана в присъствието на български официални представители, няколко месеца след ратификацията на Договора, и в творците, идеолозите и революционерите на Илинденско-Преображенското въстание нямаше нито един българин според господин Заев, месец и половина след ратификацията, два месеца. Това не беше ли достатъчно на българското правителство, на министърката на външните работи, която днес, така както пише в медиите, открива консулство на България в Барселона?!
Обърнете внимание, уважаеми народни представители! Става въпрос за Вашата министърка, колеги от ГЕРБ! Не знам какво трябва да направи външният министър във Вашето правителство, за да се сетите Вие да му поискате оставката, не ние.
Къде е госпожа Захариева? Къде е госпожа Захариева? Ако се вярва на медиите, в Барселона. Когато ние тук с Вас наистина разсъждаваме върху един изключително важен въпрос: какво да направим днес така, че в бъдеще отношенията ни с най-братската държава, която може да има на Балканите, да влязат в друг етап и да излезем от тресавището на ХХ век – на войни, противопоставяния, десетки хиляди жертви и постоянно политическо напрежение на Балканите.
Днес българският външен министър отсъства, тъй като тази тема е маловажна за българската външна политика. Със същата лекота въпросната персона се отнесе към Договора за приятелство. Съжалявам, че и ние се отнесохме по този начин.
Само няколко месеца след подписването на нашия договор за приятелство, нашите южни съседи показаха как се подписва договор, който беше споменат и от госпожа Грозданова като преспанския процес, преспанското събитие, преспанското чудо, само че подписването на този договор също беше на неслучайно историческо място.
Е, уважаеми колеги народни представители, какво ще ни донесе предложеният Проект за декларация днес? Морално успокоение, пречистване на съвестта, по-бързо да забравим позорния договор, да доуточним онова, което в Договора не беше уточнено, да кажем на нашите другари и приятели от Скопие, че не сме будали с днешната декларация?! Ама всичко това е известно, нищо ново няма да кажем.
Какъв е смисълът тогава от тази декларация? По повод на нашите усилия и на дебата, който започна при президента преди две седмици, президентът на най-братската ни държава Стево Пендаровски каза, че това бил вътрешнополитически български въпрос. Може и да има основание. И кое е основанието да го каже? Ами това, че Договорът вече е подписан. Нашата декларация – така, както я предлагаме, няма такова гигантско значение, каквото ние в момента си представяме. Тя има значение за нас и само за Четиридесет и четвъртото народно събрание, защото съм убеден, че нашите следовници ще имат и повече мъжество, и повече мъдрост, и повече политически умения да се справят с това, с което ние днес, за съжаление, не можем да се справим.
Какво би следвало да има в една такава декларация, както вече бяха направени предложения към нея?
На първо място, ахилесовата пета на, така да се каже, нашата политическа болка – изопачаването на историческите събития. Ама в каква посока, уважаеми колеги, кой ги изопачава, как ги изопачава, накъде ги изопачава, кои исторически събития се изопачават, за какъв период, от какво се изопачават? Може ли изопачаването на исторически събития да влезе като изискване в една такава декларация? Аз го намирам за наивно, безсъдържателно, даже смешно.
Какво би могло да се поиска в една такава декларация от нашите другари в Скопие? Например да се признае българският характер на националното революционно освободително движение в Македония. Българският характер на националното освободително революционно движение в Македония! И също така да признаят българския характер на революционната организация, която го осъществи – Вътрешната македоно одринска революционна организация тогава. Скопие да признае, че това е българска по своите цели, по своя състав, по своя дух революционна организация – част от революционната организация на българското национално освобождение до Освобождението на България през 1878 г. Ето едно такова изискване, мисля, че поставя нещата на мястото им, защото няма да водим спора Даме Груев какъв е бил, Гоце Делчев, неговите предшественици, Питу Гули – със странното име Питу Гули за много българи.
Е, тогава, уважаеми колеги народни представители, какво искаме да направим с тази декларация? Не смятам, че така, както сме призовали в точка първа от нашия призив официалните представители на Република Северна Македония, ние сме изчерпали най-същностните въпроси, които стоят пред нашите две държави. Напротив, най-същностният въпрос, който струва ми се току-що бегло засегнах, не е поставен.
Следващият, бих казал, въпрос – за езика, за културата и за литературата. Чия е тази литература? Кой я е създал? Ние можем ли с лека ръка да подминем това? И тук, този въпрос може ли да влезе в тирето „изопачаване на историческите събития“? Ясно е, че не може. Ясно е, че става въпрос за материалния изразител на духа на една нация, който ние не можем да изоставим, включително излезе извън рамките на тази декларация.
Как се стигна до днешния ден? Понеже госпожа Грозданова с основание направи хронология на събитията и мисля, че трябва да бъде направена такава, но мисля, че трябва да бъде обогатена – стигна се, след като Президентът на Републиката господин Радев свика при себе си един необичаен формат за обсъждане на позицията на България с оглед предстоящата покана за членство на Република Северна Македония.
Ако инициативата на президента не беше предприета, аз съм убеден, че днес нямаше да има декларация и нямаше да се говори за онзи фундаментален документ, разработен в Министерството на външните работи пет месеца, защото всичко щеше да мине и да замине. Ние нямаше дори да се сетим как да постъпим в ситуацията, в която правителството в Скопие и други официални представители, като например всички представители на Република Северна Македония в Комисията, създадена с Договора, изразяват вече откритото си мнение и отношение и към българската история, и към това какво представлява македонската история в техните очи, всички онези въпроси, които би следвало вътре в тази комисия, да намерят разрешение.
Какво разрешение може да намери тази комисия, след като премиерът на Република Северна Македония господин Заев каза, че Илинденското въстание е направено от македонци в името на македонската свобода. Е, какво да каже една Историческа комисия? Стратегическа грешка в нашия договор, когато най-жизненоважните въпроси от нашите двустранни отношения, това не са исторически въпроси, това са въпроси на актуалното политическо ежедневие и затова ние се сблъскваме с тях днес, не защото сме обсебени от историята, хареса ми тази дума, не сме обсебени! Историята е в нас, в ежедневието ни, диктува ни бъдещето, определя ни поведението, отношенията със съседите. Тя е и бъдеще.
С лека ръка господин премиерът каза да оставим историята на историците, ама това го направихме ние, а от македонска страна историята я взеха политиците. И сега ние се намираме в една комична ситуация – нашите историци да решат политическите въпроси заедно с македонските политици, тъй като ние доброволно се отказахме от тази работа, от аргументите си в този спор и отговорността на външния министър госпожа Захариева е огромна.
Днес тази декларация трябваше да бъде предшествана от нейната оставка, защото тази декларация е признание за целия гигантски провал на така наречения Договор за приятелство. Гигантски провал, случил се пред очите на цяла България през последната година и половина, и всичко това в една ужасяваща обществена тишина и парламентарна тишина. Защото всички коментираха, даже господин военният министър, който също, не знам защо, го няма днес? Той, освен всичко, е и председател на партията, за която става въпрос. (Шум и реплики.)
Мисля че би следвало да е тук – хайде, да не ставаме съвсем на дребно заядливи. Би следвало да е тук председателят на ВМРО… (Реплика: „А Вашият председател къде е?“)
Не мога да Ви отговоря. (Шум и реплики.)
Най-малкото, за да покаже на колегите от Скопие, че българската държава и изпълнителната власт, и законодателният орган активно се вълнуват от прилагането на този договор, който с явни недостатъци, все пак е Договор за приятелство, и че този Договор за приятелство ние не сме го подписали с тези пропуски, защото сме будали, а защото сме щедри, защото знаем, че става въпрос в някаква степен за част от нашия народ, че не можем да бъдем жестоки като някои други, които да им кажат: от това се откажете, от това се откажете, това запишете, тази табела махнете, онази качете и това е недопустимо за нас – такова издребняване, такава вътрешна, бих казал, свада, за радост на всички околни наблюдатели.
Затова такава декларация има своето място за нас като парламент. Тя няма да има никакво значение и никакви последствия за това какво ще направят в Скопие. Там дори договорите, както виждате, трудно влизат в сила. Неслучайно призоваваме да се придържат към Договора.
Трудно ще бъде на българската държава да отстоява тези позиции в хода на преговорите, не за друго, а защото аз съм убеден – ние нямаме правото да отказваме възможността на една част от българския народ да се ползва с постиженията, достоянията на една такава общност като Европейския съюз и най-малкото – да се противопоставяме на тяхната воля те да бъдат част от тази общност.
Но, ако днес е денят за размисъл, аз мисля, че все още не е дошъл, много е скоро, ако днес е денят за размисъл по повод на Договора и по повод на всичките ни усилия през последните две години да придвижим тази братска държава в някаква посока, то би следвало да кажем, че не сме го направили по най-добрия начин, а политическата отговорност трябва да се носи, тъй като изводите, заключенията, равносметката се прави от хора с по-друго призвание. Но госпожа Захариева, съжалявам, за кой път вече споменавам, но отсъствието на госпожа Захариева днес е фрапантно, уважаеми колеги.
Обръщам се към ГЕРБ – замислете се какво да направите с този външен министър, нещо трябва да се направи. Наистина, трудно е на българското Външно министерство, някак си все не може да случи. Там от Стоян Ганев тръгна така работата, обаче трябва нещо да се направи. Не може да има непрекъснато гафове, непрекъснато да се подвежда министър-председателят в една или друга посока – например Декларацията, която беше публикувана от Външно министерство по друг повод в началото на септември. Какво донесе – излишно напрежение, една безсмислена декларация. Какво донесе на някого – нищо. Това е едно отклонение по повод на компетентността на външния министър. (Реплики от „БСП за България“.)
Понеже господин Стойнев ме призова да бъда по-кратък, а аз с него няма как да не се съобразя, все пак има йерархия в нашата партия, искам да обърна внимание върху някои моменти още от тази декларация.
Предпоследният абзац, някой се спря върху него и с това смятам да приключа: Четиридесет и четвъртото народно събрание, което „призовава“, тук, мисля, че господин Симеонов предложи да стане „настоява“.
Уважаеми колеги, всяко Народно събрание, както каза господин Шопов, е отделен мандат и това е парламентарната демокрация. Тук искам да направя една лека корекция на господин Симеонов – тоест, то се простира в рамките на своя мандат, а ако иска да ангажира обществото и бъдещите политици с някои свои решения, би следвало да го направи по друг начин, но не и по този, чрез този текст, той не казва в случая нищо.
И накрая, не като личен въпрос, но все пак като нещо, което би следвало да бъде отбелязано: уважаеми колеги от ГЕРБ, в Проекта за решение на моето отстраняване от заместник-председател на Народното събрание, като трета точка е записана моята позиция по Договора с Македония. Това е единият от Вашите основни аргументи тогава. Емоцията беше друга в залата, нямах никакво намерение да се разправям по този въпрос. Поне на този етап единият от Вашите аргументи отпадна обективно и исторически. Останаха първите два аргумента за моето отстраняване. Те ще отпаднат по-бързо, отколкото очаквате. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
Реплики?
Госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Можех да поискам и лично обяснение, защото много ме споменавате в този дебат. (Шум и реплики.)
Господин Жаблянов, ще изслушаме и Вашата дуплика, няма проблем в това.
Нито дългото говорене, нито високият тон, могат да доведат до позитив за Вашата партия, според мен, в този дебат.
Имате достатъчно исторически познания, но явно днес моята дума е „импровизация“ – човек, колкото повече знае, толкова повече умее да импровизира. И тъй като Вие сте член на Комисията по външна политика и сега сте неин заместник-председател, аз съм проследила Вашето поведение по този въпрос и Вашите позиции през целия процес. Истината е, че Вие, когато говорихте против Договора в тази зала, всъщност не гласувахте „против“, а въобще не гласувахте.
Договорът е такъв, какъвто можеше да бъде подписан в онзи момент, за да има положително развитие за Република Северна Македония и за влизането ѝ в НАТО. Днес Ви призовавам да гласувате „против“ тази декларация, за да покажете позиция. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика, уважаеми господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Грозданова, благодаря за репликата.
Аз смятам, че моята позиция по отношение на Договора в целия процес на неговото обсъждане не е била тайна за никого.
Второ, мисля, че моята позиция е била последователна.
Трето, моята партия е с огромен принос в развитието на българо-югославските отношения след Втората световна война. На българо-югославските отношения!
Българската социалистическа партия, като наследник на Комунистическата партия, е приела в документите си всички положителни и негативни исторически моменти.
Грешката, за която често обичат да говорят колегите от ВМРО по отношение на Македония, е недопустима, осъдителна и исторически безперспективна. Не мога да разбера защо Вие искате да я повторите днес? Това не ми е ясно. Като трябва, учете се от грешките на другите.
Въпросът за моята позиция по отношение на Договора.
Нямам намерение да се връщам към онези дискусии и дебати. Очаквах, че в резултат на днешния дебат ще стане ясно, че Договорът беше слаб, набързо подготвен и по никакъв начин не гарантираше интересите на Република България в хода на политическия процес и на предстоящите преговори за присъединяване към Европейския съюз. По никакъв начин не гарантираше нищо! Всички го виждаме днес.
Предлагам да не влизаме в остри дебати, от които няма смисъл. Предлагам да подкрепим членството на Република Северна Македония и Албания така, както се призовава в Декларацията. Как да бъде подкрепено това нещо – текстът на Декларацията, който не съдържа конкретни изисквания – говоря за тези, за които не бяха вписани и в Договора?! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Струва ми се, че Декларацията трябваше да се ограничи до подкрепата за членство и до общите изисквания относно българския характер на революционно-освободителните борби в Македония. Мисля, че това е напълно достатъчно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Приключвам, господин Председател.
За съжаление, подготовката на подобни документи продължава да се осъществява в някакви много странни формати…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, надвишихте времето значително.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: …докато накрая се появи някакъв не съвсем изчистен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършете.
Изказване?
Имате думата, уважаеми господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа! Обсъждаме Декларация на Народното събрание, а не Декларация на ВМРО, на БСП, или на която и да е друга партия.
Голямата част от политическите партии, които са представени в днешния парламент, са дали съгласието и са редактирали тази декларация, за да има възможно най-голяма подкрепа за нея, за да покажем единна позиция като Народно събрание на България. Винаги можем да намерим нюанси, винаги можем да тълкуваме и да критикуваме. Въпросът е друг. Въпросът е да покажем, че българското Народно събрание има единна позиция, че подкрепя братска Македония, но не безусловно. Това е целта! Аз не виждам как може в една декларация на Народното събрание на Република България да решим историческите спорове или да решим някакви други спорове, които няма как да се случат!
Външното министерство и правителството на България по принцип определят външната политика. Те са изработили Рамкова позиция, която, бих казал, че е изобщо една от най-добрите позиции на българското правителство за последните 30 години, касаеща Западните Балкани, защото не говорим само за Македония, говорим и за Албания, но това се пропуска, като коментираме тук с определени неща, с определени изисквания какво трябва да се случи.
Ние като държава имаме механизмите и нашето правителство – и сегашното, и бъдещото, каквото дойде, с механизмите за това Македония и Албания да водят преговори и да отварят различни глави занапред, да изискваме какво да се случи там и как да се решат нещата. Ако ние не го направим, няма да очакваме от тях да го направят. Ние имаме добрата позиция да го направим.
Тук се говори колко лош бил Договорът за добросъседство. Няма да споменавам имена, за да няма лично обяснение. (Реплики от „БСП за България“.) Повече от 12 години този текст на Договора за добросъседство стои почти един и същ. В него са участвали всички външни министри, без значение от коя политическа сила са били, включително и от БСП. Включително от БСП! (Реплики от „БСП за България“.) Договорът е подготвян 12 години. Сигурно 99% от тези текстове са подготвяни от 12 години. Само че това правителство успя най-накрая да убеди властите в Македония да подпишем този договор, предните не успяха да го направят. Това е факт!
Другото, което е. Ако в Договора за добросъседство бяхме заложили хиляди изисквания и неща, каква е гаранцията, че утре в Македония няма да дойде друго правителство и да каже, че прекратява еднократно Договора? Този Договор за добросъседство и България, и Македония могат да го прекратят по всяко време. Не е ли по-добре Договорът за звучи така, че да има компромис, за да може в Македония да се подобряват нещата? Защото слушам празни приказки от тази трибуна – как едва ли не две години нищо не се е променило.
Аз Ви предлагам, дами и господа, които не ходите често до Македония – ами разходете се, вижте. За две години обществото там и мисленето на хората в голяма част има коренна промяна към България. Голяма част от хората вече ясно, без да се притесняват, казват своя произход и никой не ги тормози за това. Това е факт и това е благодарение на този договор. В много градове в Македония млади хора отварят културни центрове – „Иван Михайлов“, „Тодор Александров“ и така нататък, които изразяват своя български характер и никой не тормози и не преследва тези хора. Вие ли ще ми кажете, че Договорът нямал ефект? Ами вървете да видите, ходете при хората в Македония да видите дали няма ефект, или има! Много е лесно да стоиш ей там на банката, да четеш книги и да мислиш, че знаеш всичко за Македония.
Още повече, всички забравяме да споменем, че с този договор и тази комисия, която се създаде, бяха изчистени доста въпроси от средновековната история, където беше ясно и категорично заявено от историците, или историчарите, както някой им вика, от двете страни – и за цар Самуил, и за други български личности от Средновековието, че са хора, които са българи.
Няма как една идеология, която 75 години е набивана в главите на хората в Македония да я пребориш за един ден! Въпросът е как ние като политици да правим така, че нещата да се случват там.
Аз искам да се разбере и от хората, които гледат днешното заседание в Македония. Нашата декларация, изискването на правителството не са насочени към обикновените хора. Ние нямаме нищо против обикновените хора, които живеят в Македония –нямаме претенции към тях, нямаме претенции и дори към това как те се чувстват – всеки има право да се чувства, както си иска. Ние имаме претенции към политиците и към властите в Македония, защото подобен дебат, който се води тук, ние даваме повод на хората в Македония да си развалят мнението за България или за българските политици, защото не разделяме двете неща – трябва да разделяме политиците в Македония и обикновените граждани на Македония. Това е много важно! Това е много важно!
Другото, което е по повод проблемите изобщо, които съществуват и днес отново дебатираме по тях, свързано с историята между България и Македония, с езика и така нататък. Аз ще кажа пак – казвал съм го и от тази трибуна: България все още не е направила така, включително и Вашата партия, която казвате, че е наследник на БКП, не сме направили така, дори и парламентът няма приета декларация. Аз не казвам, че Вие трябва да поемете цялата вина. Трябва ние да направим така, че да има декларация и българският парламент да каже, че тази политика, която е провеждана по времето на тоталитарния режим за определен период – за това насилствено да кара хората да бъдат македонци, да има училища на македонски език и така нататък, и така нататък, е нещо, което е в ущърб на националния интерес, и нещо, което е чужда, фалшива идеология. Ние това не сме го направили още, а имаме претенции към Македония.
Ние – нашата държава, в момента, години наред вече от 2013 г. насам, основно не признаваме огромна част от хората в Македония, които идват в България – било то за гражданство, или да учат, или по някаква друга причина, нашите институции им отказват българския произход. И ние после искаме от Македония да признае, че те са българи. Е, как да стане? Вицепрезидентката, която е от Вашата партия, аз говоря за всички институции, не говоря за конкретна институция и конкретна партия, вицепрезидентката от Вашата партия – 600 òтказа на хора, които са минали през Съвета по гражданство. Тя отказва! Двама братя с едни и същи документи – на единия подписва, на другия му отказва, без никакви други причини. Тук говорим за Министерството на правосъдието, Агенцията за българите в чужбина – търсят доказателства – между 1900-а и 1903 г. трябвало да представят хората доказателство от Македония, че били българи. Ами преди 1900-ната година в Македония няма българи ли, или след 1903 г.? Тук говорим за проблем, който ние сме си създали като държава. Ние, реално нашите институции, бойкотират българския произход на хората от Македония, а ние искаме Македония да го признае. Как да стане? Вината не е само там, вината е и при нас. Това е факт и трябва да си го признаем всички. Не сме направили достатъчно в нашата държава, в нашите институции, да направим така, че да гарантираме националния интерес на българите, без значение къде живеят – дали в Македония, или в Албания. Същият проблем го има в Албания.
Като коментираме и тази декларация, и решението на правителството – тук става въпрос не само за Македония и за Албания. Ами, благодарение на това мнозинство и благодарение на това правителство след 108 години Албания призна българско малцинство. Това не е ли победа за българските национални интереси? Това не забива ли нож на македонизма в гърба? Какъв по-важен аргумент от това да разбиеш една фалшива теория, когато друга държава, през една държава, призна, че там живеят българи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Времето на групата изтича, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Удължаваме го.
Така че тези неща са направени. В тази декларация има изредени регионите в Албания, което за първи път се случва от българското Народно събрание – регионите, в които живеят българи, което българското Народно събрание заявява ясно и категорично пред албанските власти – в тези райони – този, този, този и този, живеят българи и ние искаме да се приеме подзаконова уредба съгласно Закона за малцинствата, който беше приет там, за да може тези наши сънародници в Албания да се почувстват българи, да бъдат защитени техните права, въпреки че Албания в тази посока наистина показа една достойна позиция – включително вече има новини на български език в националната телевизия. Защо трябва да отричаме напредъка и тези неща, които са се случили? Те са факт.
По повод изказването на някои от независимите народни представители, с цялото ми уважение към единия и с неуважение към другия, бих казал следното: когато е предложено в текста на тази декларация за жертвите и репресираните от режима на Югославия след 1944 г., става въпрос, че след 1944 г. вече има федеративна република, част от която са Югославия и Македония. Преди 1944 г. в Кралска Югославия няма такова животно. Няма как да поискаш от властите на Македония нещо, което те нямат, дори чисто правно свързване или наследство.
Другото, което е: след 1941 г., когато днешната Република Македония е част от България, всички хора, които са били репресирани, вкарани в затворите, са освободени или помилвани. Всички, на които са им били конфискувани имуществата – на тези българи в Македония, българската държава им ги възстановява. Каквото се е случило преди 1941 г. в Кралска Югославия, българската държава след това е направила към хората, така че, когато се говорят определени факти, трябва малко да се помисли и да се види в исторически план как е било.
Към другия независим народен представител, който също се изказа, аз мисля, че към ВМРО да има критики за това дали сме един народ с Република Македония, или с голямата част от хората в Република Македония, няма как да има. Защото ние сме хората, които 30 години сме го заявявали това нещо, без да се притесняваме от конюнктурата, без да се крием и без да правим дипломация – сега го правим! Не го правим по политически причини, не го правим за популизъм, както някой се мъчи в момента да трупа точки, а го правим, защото това е нашата кауза. Не нашата – каузата на ВМРО от 1893 г., когато е създадена и за това се е борила винаги тази организация – за българщината в Македония и Одринско. И някой тук, който не е прочел два реда или не е стъпил в Македония, да ми говори за Македония, просто е смешно и жалко!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов.
Реплики? Не виждам.
Продължаваме – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Кратко редакционно предложение във връзка с това, което и професор Станилов каза. Нека да не ограничаваме броя на жертвите и репресираните само до комунистическия режим. Има и такива, които наистина са били жертви и репресирани преди това. Ако българската държава след 1941 г. е възстановила имотите на някои от тях, тя не е възстановила живота и името им.
Поради тази причина Ви предлагам тире четвърто от т. 1 да звучи така: „да реабилитират жертвите и репресираните заради българското им самосъзнание“.
С госпожа Грозданова уточнихме това. Мисля, че няма никакъв проблем – не е нито комунистическо, нито антикомунистическо, просто удължаваме периода, в който е имало българи, които са били унищожени на тази територия, защото са били българи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Реплики? Няма.
Продължаваме с изказванията.
Господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Част от изказванията внушаваха, че едва ли не с тази декларация или, ако щете, с договора за приятелство, ще бъдат решени всички проблеми, които са наслоявани в продължение на десетилетия, а дори в продължение на един век. Ако някой смята, че с един договор за приятелство или с една декларация ще решим всички тези проблеми, той бърка. Това е част от процес и ние трябва да говорим за тенденции и процеси, а не за конкретните актове и конкретните стъпки, които ще направим, за да постигнем нашите цели и да защитим нашия национален интерес.
През последните 150 години тези процеси са претърпявали обрати, като се започне от очертаването на българското културно пространство с признаването на Българската екзархия, мине се през националния идеал за Санстефанска България, която да събере всички българи в една държава, мине се през разделянето на Княжество България, Източна Румелия и Македония, през първата национална катастрофа вследствие на Междусъюзническата война, в която България държи безкомпромисна позиция и това става причина да загуби войната – много по-безкомпромисна позиция дори от тази на господин Жаблянов. Тази безкомпромисност ни лиши тогава от възможността да получим част от това българско културно пространство. Тя минава през Първата световна война, минава през опита за асимилация от страна на сръбската държава на българското население в Македония, минава през югославския комунизъм и решението на Комунистическия интернационал българското културно пространство да бъде унищожено през създаването на изкуствени нации – тук не говоря само за македонската, минава през признаването на Македония като държава от страна на България. В този акт има изключително дълбок смисъл, той цели да очертае това пространство като неюгославско. Мина се през замразяване на отношенията на България с Македония – тези отношения бяха, или по-скоро започна процес на възстановяване именно от сегашното правителство с подписването на Договора за приятелство с Македония.
Този договор е начало. Ако търсите краен резултат още при самото му подписване, бъркате. Такъв няма да видите, защото наслоенията са много големи и вероятно ще бъдат необходими десетилетия, за да можем да постигнем дори част от това, което искаме. Но, за да постигнем дори част от това, което искаме, би трябвало да демонстрираме единство и съгласие по посоката, по която вървим, за да не се случи така, че след някоя друга година отново да се окажем в изходна позиция на кота нула. За съжаление, от днешните изказвания аз виждам, че има такъв потенциал и това би било грешка.
Ние трябва да търсим възможност да постигнем възможното. Аз споделям голяма част от тезите на господин Жаблянов, но не смятам, че голяма част от тези неща могат да бъдат постигнати сега и веднага. Внушението, че те могат да бъдат постигнати сега и веднага според мен цели да обслужи геополитическия контекст, защото има и такъв. Отношенията между България и Македония и отношенията изобщо между държавите в нашето пространство не са сами по себе си.
В момента има геополитически прозорец, от който ние можем да се възползваме и да разрушим границата между България и Македония. Това ще бъде много важна стъпка за очертаването на българското културно пространство или по-скоро за неговото възстановяване в цялост. Такива възможности има много рядко и аз съжалявам, че колеги използват подобни важни теми за обслужване, ще го кажа директно, на интересите на други държави, които в момента не съвпадат с интересите на България. Българският национален интерес в различни периоди от време съвпада с интересите на различни геополитически сили. Накрая ще Ви призова да обичате повече България, отколкото другите си родини. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Има ли реплики?
Лично обяснение, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Господин Председател! Господин Биков, открай време си обясняваме всички наши и национални неблагополучия с някакви геополитически фактори. Вижте какво, отношенията са тук и между нас, в това Народно събрание – в нас е силата! Ако някой смята, че е жив, защото някой друг му е казал, че живее, защото някой друг се разпорежда с него, това е начин на мислене и изразявам своето дълбоко съжаление към този начин на мислене.
Въпросът за геополитическите прозорци. Моля Ви, много е ефектно, но през геополитическия прозорец единственото, което можете да направите, е да скочите и да си счупите главата, което най-вероятно ще направим, защото неведнъж сме го правили. Колкото пъти сме видели геополитически прозорец, винаги сме свършвали на паважа – между паважа и бордюра. Приемете го най-приятелски, а не като нещо дребно. Най-приятелски го приемете – няма нищо геополитическо, има поредица от политически грешки на български политици в сегашното правителство, подкрепени от техните депутати в Народното събрание – за да не Ви казвам името!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Продължаваме с изказванията.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, ще направя предложение за допълнение в Декларацията.
В т. 1 да се добави нов пункт, който да е със следния текст: „да съдействат за издирването, възстановяването и опазването на българските военни паметници и гробища на територията на Република Северна Македония в духа на европейските ценности“. Става въпрос за македонските власти. Мотивите бяха изразени в изказването на господин Валери Симеонов, така че аз няма да се спирам подробно повече на тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Продължаваме с изказванията.
Господин Вигенин, имате думата.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, може би в днешната дискусия се каза повече, отколкото беше нужно. Може би и поводът излишно беше направен по-голям, отколкото е реално.
Аз искам само да припомня, че всъщност тази декларация е свързана с две неща. Първо, с подкрепа от страна на българския парламент на решението на българското правителство да не спира, да даде зелена светлина за преговорите за членство в Европейския съюз на Република Северна Македония и на Република Албания и с подкрепа за условията за това членство в преговорния процес, които трябва да бъдат изпълнени, а също така поставени в Рамковата позиция на правителството.
Емоциите и романтиката винаги са съпътствали дискусиите около Македония. Това е още от периода на Освобождението ни, та и до днес. Винаги обаче, когато сме се поддавали на романтиката и емоциите, сме бъркали и сме стигали до катастрофи. Може би с мъдростта на времето сме стигнали до момента, когато тази романтика и тези емоции можем да ги облечем в прагматични решения, защото това, което ни предстои в следващите години не е боксов мач, а една сложна шахматна партия, в която е много важно да сме добре подготвени, да я играем умно и да не сме разделени. Именно заради това парламентарната група на „БСП за България“, БСП като партия се опитва и прави възможното от своя страна да търси съгласието по тези въпроси и да подхожда отговорно. Въпреки че не сме безкритични към това, което се направи до момента, правим това усилие да вървим заедно напред и разчитаме на чуваемост от страна на управляващите.
Защо това е важно? Защото преговорният процес няма да приключи с това правителство в този мандат, няма да приключи сигурно и със следващото. Това правителство ще го започне, сигурно ще го продължи и правителство на БСП, след това някое друго, но е много важно да има национална позиция, да има стратегически подход от страна на България, който да бъде следван в този процес.
Към критиците и част от предложенията, които бяха направени днес, ще кажа, че трябва да четем внимателно. На първо място, Рамковата позиция, която беше предложена и приета от правителството вчера, защото в нея се съдържат категорично част от въпросите, които не е необходимо задължително да присъстват в нашата декларация, но ние ги приемаме. И аз, и от името на нашата парламентарна група, мога да приветствам инициативата на президента да ни събере в този ключов момент, но заедно с това не можем да кажем на бялото черно – да приветстваме и факта, че правителството се съобрази с идеите, които бяха разменени там, и на практика тази позиция, нейната категоричност беше допълнително окуражена от това, че зад нея стои президентът и основните политически сили. Така трябва да бъде и занапред в преговорите, които предстоят, защото активната работа по разясняването на нашата позиция и на декларацията, която ще приемем днес, ще продължи с месеци, с години. Преди всичко тя ще бъде водена от правителството, но е и наша отговорност като политически формати и с нашите партньори да разясняваме какви точно са проблемите, защо България поставя тези теми в преговорния процес и защо е толкова категорична по отношение на тяхното изпълнение, защото въпреки усилията в последните години, нашите партньори не разбират все още тази чувствителност и, пак подчертавам, защо това е важно за България и за българите.
На второ място, с днешното решение ние все пак даваме и сигнал към нашите партньори, че ние искаме Република Северна Македония, съответно и Република България, да бъдат част от Европейския съюз. Дали ще го наречем геополитически прозорец, но ние за пръв път имаме шанса да бъдем заедно с днешната Република Северна Македония в един съюз. Това се случи, макар и не в такава дълбочина, с членството ѝ в НАТО, но това, което можем да постигнем заедно в Европейския съюз, е една уникална възможност за нас като държава, като народ, да постигнем поне частично онзи национален идеал, който се роди още през 1878 г.
Но заедно с това да кажем на нашите партньори, че ние даваме тази зелена светлина, ние ги искаме като част от Европейския съюз, но няма да допуснем в Европейския съюз да влязат страни, които не са добронамерени към нас, които, както тук заявяваме и в нашата декларация, преиначават, присвояват нашата история. Очакваме мъдрост от тях, защото не искаме от тях да правят компромиси с истината. Ние искаме да потвърдят истината, такава, каквато е, без да поставяме под съмнение устоите на държавността и държавата Република Северна Македония днес.
И на трето място, нещо към правителството. Ние подкрепихме Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Спомням си, че го направихме, първо, защото политиката е изкуство на възможното. Да, той беше резултат от дългогодишни усилия. Това беше договорът, възможен към онзи момент. Както казах, той беше началото. Как този договор се реализира е отговорност както на Република Северна Македония, така и на българското правителство и подхода му към него.
Ние заявихме, че подкрепяме този договор, ратифицираме го, но и с едно условие, че резултатите от неговото прилагане ще бъдат правени достояние и обсъждани в Народното събрание. Към този момент това не се е случило. Имаше едно заседание на Съвместната междуправителствена комисия, което специално обърна внимание и се занима с резултатите от постигнатото през юни тази година. Резултатите от него не бяха представени в българския парламент. Тук нямаше дискусия по това.
Обръщам се към Вас, нека това повече не бъде така, защото, както виждате, парламентът стои зад правителството по ключовите за България въпроси в тези отношения. Не избягвайте тази позиция на парламента! Ние трябва да бъдем съпричастни към този процес.
Впрочем само искам да добавя, че ние не възразяваме да се включи текстът за военните гробища, но, между другото, специален текст присъства в заключенията в протокола от това първо заседание на Съвместната междуправителствена комисия, където двете правителства с ратифицирането на тези протоколи са се ангажирали да ускорят процеса по възстановяването и работата по целия кръг от проблеми, свързани с идентифицирането и възстановяването на тези гробища.
На второ място, смятаме, че не е достатъчно нашите отношения с Република Северна Македония да вървят през техния процес на присъединяване към Европейския съюз. Ние имаме нужда от една всеобхватна, цялостна стратегия за отношенията между България и Република Северна Македония, защото дори след подписването на договора и големите възможности, които се отвориха тогава – непосредствено след неговата ратификация, ние не направихме почти нищо по отношение на културата, медиите, икономическото проникване, свързаността, откриването на контролно-пропускателните пунктове и така нататък.
Вярно е, господин Биков, че не може да се постигне всичко бързо и веднага. Но трябва да имаме възможността, идеята, стратегията, визията за бъдещето и да се опитаме да работим по-широко и по мащабно. Всичко това, което казвам, изисква и необходимото финансиране, финансово осигуряване. Ако това е приоритет, ако това е десетилетна, столетна българска мечта за все по-близки отношения с Република Северна Македония и свързване на хората от двете страни на границата, нека да се опитаме да изработим тази стратегия и да я финансираме.
На трето място, което е пак в контекста на това – вярно е, че Българското председателство се фокусира върху Западните Балкани, изграждането на отношенията вътре в самия регион, на региона с Европейския съюз, но нека това не остава само на думи, нека не остава една инициатива в рамките на Председателството, а да се опитаме като държава, като национална политика да продължим това с наши собствени инициативи и мерки, които да прилагаме както към Република Северна Македония, но като цялост в региона.
С това искам да подчертая още веднъж, че парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепи тази декларация. Ние работихме конструктивно по нейното изработване. Тя не е съвършена. В нея могат да се включат още въпроси. Още веднъж подчертавам и това, че ние се присъединяваме към нея, ние сме съвносители, ще я подкрепим, но държим българското правителство да ангажира в по-голяма степен парламента, нашата добронамереност тук да не бъде еднопосочна. Наистина приемаме отсъствието на представител на правителството днес, било то външен министър, а смятам, че е от ранг, който изискваше присъствието дори на самия премиер в днешната дискусия, но приемаме това за неуважение към парламента и за неуважение към темата, която е толкова важна, и която обсъждаме днес. И много моля в бъдеще това наистина да бъде един урок и да не се повтаря. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Реплики има ли? Не виждам.
Длъжен съм да попитам за други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Ще спазим изискванията на Правилника за реда на гласуването. Имаме две редакционни поправки и две предложения за допълнение. Ще ги гласуваме по реда на тяхното постъпване.
Първо, редакционните поправки – чл. 69, след което предложенията за допълнение в текста.
Първата редакционна поправка е на господин Симеонов и тя беше представена. (Реплики.)
Да, господин Симеонов направи редакционна поправка. Тя беше „призовава“ да бъде заменено със „задължава“. Тя не беше оттеглена.
Гласуваме първата предложена редакционна поправка от господин Симеонов.
Гласували 140 народни представители: за 60, против 6, въздържали се 74.
Предложението не се приема.
Втората редакционна поправка е на народния представител Таско Ерменков. Тя е в пункт четвърти от т. 1 и беше представена.
Колеги, пункт четвърти, т. 1 в редакцията, предложена от господин Ерменков, е: „Да бъдат реабилитирани жертвите и репресираните заради българското им самосъзнание“.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 141, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението за допълнение, направено от народния представител Павел Шопов. То е като предпоследен абзац на първа страница.
Гласували 114 народни представители: за 28, против 57, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
И по второто допълнение на народния представител Христиан Митев е като последен пункт от първа точка.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложения Ви текст за Декларация с вече приетите поправки и допълнения.
Гласували 134 народни представители: за 129, против 4, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към второ гласуване на:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ.
Вносител е Министерският съвет. Приет е на първо гласуване на 26 септември 2019 г.
Комисия по бюджет и финанси – имате думата, уважаема госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Председател, моля за процедура. Допуск в залата на госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите; госпожа Христина Пендичева – държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“; госпожа Мария Филипова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор; господин Васил Големански – изпълнителен директор на Централен депозитар; госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки, и Галя Манасиева – директор в дирекция „Правна“ в същата Агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете допуснатите лица в залата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 1 и 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за параграфи 1 и 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 3 има предложение на народния представител Менда Стоянова:
„Параграф 3 да отпадне.“
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Моля да подкрепите с гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 3.
Гласували 67 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 2.
Предложението на Комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3, като в ал. 1 след думата „пазари“ се добавя „(ЕОЦКП)“, а след думите „банков орган“ се добавя „(ЕБО)“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението на Комисията.
Гласували 65 народни представители: за 64, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4:
„§ 4. В чл. 5 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 10:
аа) текстът преди буква „а“ се изменя така: „лицата, които извършват търговия за собствена сметка, включително маркет мейкърите, със стокови деривати или квоти за емисии или техни деривати, с изключение на лицата, които извършват търговия за собствена сметка, когато изпълняват нареждания на клиенти, както и лицата, които предоставят инвестиционни услуги, различни от търговия за собствена сметка, със стокови деривати или квоти за емисии или техни деривати, на клиенти или доставчици в обхвата на основната им стопанска дейност, при условие че:“;
бб) в буква „в“ думите „ал. 7 – 9“ се заменят с „ал. 7“;
б) точка 13 се отменя.
2. Алинея 3 се отменя.
3. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Лицата по ал. 1, т. 10 уведомяват комисията, че ще се възползват от освобождаването на основание ал. 1, т. 10 при възникване на основание за това, в срок до 15 април на календарната година, за която се иска освобождаване. Към уведомлението се прилага обосновка на основанията, поради които същите считат, че съответната дейност по ал. 1, т. 10 е допълнителна към тяхната основна стопанска дейност в съответствие с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2017/592.“
4. В ал. 8, изречение първо думата „двумесечен“ се заменя с
„едномесечен“.
5. Алинея 9 се изменя така:
„(9) Комисията за финансов надзор по предложение на заместник-председателя извършва преценка дали е налице основание за прилагане по отношение на лицето на изключението по ал. 1, т. 10, като прилага критериите съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2017/592 и уведомява писмено лицето в едномесечен срок от получаването на уведомлението по ал. 7, а когато е изискана допълнителната информация – в едномесечен срок от получаването ѝ, съответно от изтичането на срока по ал. 8, изречение второ.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Обявявам гласуване по предложението на Комисията за § 5, който става § 4.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Обявявам гласуване по предложението на Комисията за § 6, който става § 5.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението на Комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 7 има предложение на народния представител Валентин Ламбев:
„В §7 се създава т. 3:
„3. В ал. 4 в т. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „както и когато са минали повече от пет години от влизане в сила на акта за отнемане на лиценза“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6:
„§ 6. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. В заглавието думите „добра репутация, професионална квалификация и опит“ се заменят с „пригодност“.
2. В ал. 3 в текста преди т. 1 думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 2“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Ламбев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Бих искал съвсем накратко да Ви представя философията на това предложение за редакция на този член.
Към момента в България функционират голям брой инвестиционни посредници, които са в сивия сектор. Единствената възможност този сектор да изсветлее е да дадем възможност на Комисията за финансов надзор отново да ги лицензира, за да може да упражнява контрол върху тяхната дейност. Ето защо мисля, че тази редакция е наложителна от гледна точка на обхващането на големия брой инвестиционни посредници, които сега не се регулират, не се контролират от Комисията. Мисля, че тази поправка е в духа на промените, които правим в момента, за по-силна регулация и въвеждане на правила и контрол в сектора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Ламбев.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Стоянова, за реплика.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Господин Ламбев, аз подкрепям Вашето предложение. Искам да обясня на колегите в залата, че вчера в Комисията ние го отхвърлихме, но имахме друга интерпретация на текста. След като задълбочено направихме анализ с експерти от Комисията за финансов надзор и Министерството на финансите, съгласувахме, че Вашето предложение е резонно, че е нормално да се сложи един срок от пет години след отнемането на лиценза на лицата, които са участвали в управлението на този посредник, да могат отново да участват в управлението и да лицензират нов посредник. Така че аз призовавам залата да подкрепим Вашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Стоянова.
Предполагам, господин Ламбев, че нямате дуплика. Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентин Ламбев в § 7 да се създаде т. 3.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на Комисията в нейната редакция на § 7, който става § 6, с вече приетото предложение на господин Ламбев.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението на Комисията да бъде приет § 8, който става § 7.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 8:
„§ 8. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 навсякъде думите „15-дневен“ се заменят с „едномесечен“.
2. В ал. 6 думите „Европейски банков орган (ЕБО)“ се заменят с „ЕБО“.
3. Създава се ал. 8:
„(8) Комисията за финансов надзор по предложение на заместник-председателя извършва първоначална оценка в производството по ал. 1 на пригодността на членовете на управителния и контролния орган на инвестиционния посредник, поотделно и колективно, както и извършва последваща оценка на пригодността при условия и по ред, определени с наредба.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението на вносителя в редакцията на Комисията за § 9, който става § 8.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 10, 11 и 12, които стават съответно параграфи 9, 10 и 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението за параграфи 10, 11 и 12, които стават съответно параграфи 9, 10 и 11.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 12, като в ал. 2 думите „юридическо лице“ се заменят с „търговско дружество“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 14, 15, 16, 17, 18, 19 и 20, които стават съответно параграфи 13, 14, 15, 16, 17, 18 и 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване обявеното от госпожа Стоянова предложение за параграфи 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19 и 20.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 20, като думите „Европейския банков орган“ се заменят с „ЕБО“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 21, като в т. 1 думата „наименованието“ се заменя със „заглавието“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 22, като думите „Създава се чл. 60а:“ се заменят с „В Глава пета се създава чл. 60а:“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението на Комисията за параграфи 21, 22 и 23.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 24 има предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 23:
„§ 23. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) С разрешение на комисията по предложение на заместник-председателя инвестиционен посредник, който е определен като значим по ал. 1, може да обедини комитета по риска с одитния комитет по чл. 107 от Закона за независимия финансов одит, ако създаването на отделен комитет по риска не съответства на естеството, мащаба и сложността на дейността му и вида и обхвата на извършваните от него инвестиционни услуги и дейности.“
2. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Членовете на обединения комитет по ал. 3 трябва да притежават знанията, уменията и опита, необходими да разбират напълно и да наблюдават прилагането на стратегията и склонността към поемане на риск от инвестиционния посредник, както и такива за изпълняване на функциите по вътрешен одит.
(5) Редът за издаване на разрешението по ал. 3 се определя с наредба.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване § 24 в редакция на Комисията, който става § 23.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 25 до 37 включително, които стават съответно параграфи от 24 до 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението на Комисията за параграфи от 25 до 37, които стават съответно параграфи от 24 до 36.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 37:
„§ 37. В чл. 146 т. 1 се изменя така:
„1. за правото на собственост или други права върху финансови инструменти по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 50, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 575/2013, съществуването или прехвърлянето на които права предполага вписването им в регистър, в сметка или в депозитарна институция, която се намира или се води в държава членка – законодателството на държавата членка, където се намира или се води съответният регистър, сметка или депозитарна институция;“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението на вносителя с редакцията на Комисията по § 38, който става § 37.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 38:
„§ 38. В чл. 149 думите „централизирана“ и „друга“ се заличават.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41 и предлага следната редакция на § 41, който става § 40:
„§ 40. В чл. 158 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 след думите „се прилагат“ се добавя „съответно“, а думите „чл. 15“ се заменят с „чл. 15, ал. 1 и ал. 3 – 7“.
2. В ал. 5 думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1 – 4“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението на Комисията по параграфи 39, 40 и 41.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 42 до 48 по вносител, които стават съответно параграфи от 41 до 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението на Комисията по параграфи от 42 до 48, които стават съответно параграфи от 41 до 47.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 48, като:
„1. Думите „След чл. 227 се създава дял пети с глави двадесет и първа „а“ и двадесет и първа „б“ с чл. 227а – 227р:“ се заменят с „В част втора се създава дял пети с глави двадесет и първа „а“ и двадесет и първа „б“ с чл. 227а – 227р:“.
2. В чл. 227г, ал. 3 думите „подпараграф 2“ се заменят с „ал. 2“.
3. В чл. 227д, ал. 6 накрая се добавя „или на Българската народна банка“.
4. В чл. 227н, ал. 1 думите „Делегиран регламент № 2017/392 от 11.11.2016 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти относно лицензирането, надзора и оперативните изисквания за централни депозитари на ценни книжа (OB, L 65/145 от 10.03.2017 г.)“ се заменят с „Делегиран регламент (ЕС) 2017/392“.
5. В чл. 227п, т. 1 думите „чл. 227л, ал. 2“ се заменят с „чл. 227м, ал. 2“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за § 49, който става § 48.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на нов § 50.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 49:
„§ 49. В чл. 232 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Допълнителни изисквания към лицата по ал. 1 се определят с наредба.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 49.
Гласували 85 народни представители: за 84, против 1, въздържали се няма.
Предлагам сега да приключим, госпожо Стоянова.
Едно съобщение: в почивката в Северното фоайе ще бъде открита изложба „110 години от рождението на Димитър Димов“. Тя разкрива малко познати подробности от личния и творческия път на писателя, който е бил и народен представител.
В годината, в която честваме 140 години от Учредителното събрание и подписването на Търновската конституция, нека си припомним, че в българския парламент са работили и хора на духа – писатели, поети, журналисти и художници.
Всички народни представители са поканени на откриването на изложбата.
Обявявам почивка до 12,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, заемете си местата. Продължаваме работа.
Моля, продължете, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, като думата „наименованието“ се заменя със „заглавието“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 52, 53 и 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване следните текстове: текста на вносителя за § 50 с предложената редакционна поправка и текстовете на вносителя за параграфи 51, 52, 53 и 54.
Моля, отменете гласуването.
Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата.
Подлагам на гласуване предложените текстове.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, като в т. 1 буква „в“ се изменя така:
„в) в т. 4 думите „чл. 12, 13“ се заменят с „чл. 12, чл. 13, чл. 13а, ал. 1“, думите „чл. 122, ал. 3“ се заменят с „чл. 122, ал. 1 и 3“ и думите „225 и 226“ се заменят с „225, 226, 227, 227в и чл. 227г, ал. 1“;“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, като в ал. 6 думите „и еднолични търговци“ се заличават, а в ал. 8 думите „на физическото лице се налага“ се заменят с „физическото лице се наказва с“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 57 и 58.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Ще подложа на гласуване § 55 с предложените от Комисията изменения, текста на вносителя за § 56 с предложените от Комисията изменения и текста на вносителя за параграфи 57 и 58.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, като в текста преди т. 1 след думата „следните“ се добавя „изменения и“, а в т. 1 думите „по-горе“ се заменят с „в т. 1 – 4“.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 60 има предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 60:
„§ 60. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1, ал. 1:
а) точка 2 се изменя така:
„2. дейността на „Централен депозитар“ АД, включително водения от него централен регистър на ценни книжа“, както и изискванията към централните депозитари на ценни книжа съгласно Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (OB, …), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 909/2014“;“
б) създава се нова т. 4:
„4. дейността на Фонда за компенсиране на инвеститорите;“.
2. В чл. 2, ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така: „Ценните книжа са прехвърлими права, регистрирани по сметки в централния регистър на ценни книжа, съответно, когато е приложимо, и в централен депозитар на ценни книжа, а за държавните ценни книжа и за ценни книжа, емитирани от Българската народна банка – регистрирани по сметки в Българската народна банка или в поддепозитар на държавни ценни книжа, или в чуждестранни институции, извършващи такива дейности (безналични ценни книжа), или документи, материализиращи прехвърлими права (налични ценни книжа), които могат да бъдат търгувани на капиталовия пазар, с изключение на платежните инструменти, като:“.
3. В чл. 100а, ал. 8, изречение трето думите „регистрите на Централния депозитар“ се заменят с „централния регистър на ценни книжа“.
4. В чл. 100ж ал. 4 се изменя така:
„(4) „Централен депозитар“ АД предоставя информацията от централния регистър на ценни книжа, съдържаща се в книгата на облигационерите, по искане на довереника, който ги представлява, съответно на емитента в случаите по чл. 100г, ал. 5. Довереникът на облигационерите, съответно емитентът, може да получи информацията, съдържаща се в книгата на облигационерите, и чрез централния депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа.“
5. В глава седма раздел IV с чл. 109а се отменя.
6. В чл. 112б:
а) в ал. 1 изречение второ се изменя така: „Дружеството е длъжно да изпрати на комисията, на регулирания пазар, на централния депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани акциите на дружеството, протокола с решението за увеличение на капитала в срок до края на работния ден, следващ деня на провеждане на общото събрание, или деня на провеждане на заседанието на управителния орган.“ и се създава изречение трето: „Централният депозитар на ценни книжа, различен от „Централен депозитар“ АД, предоставя информацията по изречение второ по реда на чл. 127, ал. 2 на „Централен депозитар“ АД във връзка с водения от него централен регистър на ценни книжа.“;
б) в ал. 2 изречение второ се изменя така: „В срок до три работни дни от изтичането на 14-дневния срок, съответно на 7 дневния срок по изречение първо, централният депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа, открива сметки за права на лицата по изречение първо въз основа на данните от книгата на акционерите.“ и се създава изречение трето: „Централният депозитар на ценни книжа предоставя информацията по изречение второ по реда на чл. 127, ал. 2 на централния регистър на ценни книжа.“;
в) в ал. 8 думите „Централния депозитар“ се заменят с „централния депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа“;
г) алинея 9 се изменя така:
„(9) Публичното дружество организира подписката по начин, даващ възможност за дистанционно записване на акции чрез централния депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа.“;
д) алинея 10 се изменя така:
„(10) В началото на всеки работен ден по време на подписката централният депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа, публично оповестява информация за упражнените до края на предходния работен ден права и уведомява централния регистър на ценни книжа.“
7. В чл. 115б:
а) в ал. 1 думите „регистрите на Централния депозитар“ се заменят с „централния регистър на ценни книжа“;
б) в ал. 2 думите „Централният депозитар“ се заменят с „Централният регистър на ценни книжа“ и се създава изречение второ: „Информацията по изречение първо може да се предостави по искане на дружеството и чрез централния депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа и който предлага услугите по т. 2, буква „а“ от раздел „Б“ на приложението към Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (OB, ...), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 909/2014“.“
8. В чл. 115в:
а) в ал. 3 думите „регистрите на Централния депозитар“ се заменят с „централния регистър на ценни книжа“ и се поставя запетая;
б) в ал. 4 думите „Централния депозитар“ се заменят с „централния депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа“ и се поставя запетая;
в) в ал. 8 изречение първо се изменя така: „Изплащането на дивидента се извършва със съдействието на централния депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа и който предлага услугите по т. 2, буква „а“ от раздел „Б“ на приложението към Регламент (ЕС) № 909/2014.“
9. В чл. 116г, ал. 3, т. 5 думите „Централния депозитар“ се заменят с „централния депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа“.
10. В чл. 122, ал. 3, т. 2 думите „Централния депозитар“ се заменят с „Централен депозитар“ АД във връзка с водения от него централен регистър на ценни книжа, а накрая се поставя точка и запетая и се създава изречение второ: „Централен депозитар“ АД предоставя информацията по изречение първо на централния депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа.“
11. В чл. 124, ал. 2, т. 7 думите „до Централния депозитар по чл. 262ч, ал. 5 от Търговския закон“ се заменят с „по чл. 262ч, ал. 5 от Търговския закон до „Централен депозитар“ АД във връзка с водения от него централен регистър на ценни книжа“.
12. Наименованието на глава девета се изменя така: „Централен регистър на ценни книжа. „Централен депозитар“ АД“.
13. Член 127 се изменя така:
„Чл. 127. (1) Издаването и разпореждането с безналични ценни книжа, издадени от дружества със седалище в Република България, както и от емитенти, чиито ценни книжа са емитирани съгласно законодателството на Република България, има действие от регистрацията им в централния регистър на ценни книжа.
(2) Когато ценните книжа по ал. 1 след издаването им са регистрирани при централен депозитар на ценни книжа, различен от „Централен депозитар“ АД, централният депозитар на ценни книжа осигурява предоставянето на „Централен депозитар“ АД във връзка с водения от него централен регистър на ценни книжа на необходимата за вписването им информация до края на работния ден на приключване на сетълмента по сделката с ценните книжа или съответното вписване по сметките при централния депозитар на ценни книжа.“
14. Създава се чл. 127а:
„Чл. 127а. (1) „Централен депозитар“ АД е акционерно дружество с едностепенна система на управление, което управлява система за сетълмент на ценни книжа, посочена в раздел А, точка 3 от приложението към Регламент (ЕС) № 909/2014, и предоставя най малко още една от основните услуги, посочени в раздел А от приложението към Регламент (ЕС) № 909/2014.
(2) „Централен депозитар“ АД извършва дейностите по ал. 1 след получаването на лиценз от Комисията за финансов надзор при условията и по реда на Регламент (ЕС) № 909/2014.
(3) „Централен депозитар“ АД води централния регистър на ценни книжа.
(4) Към дейността на „Централен депозитар“ АД като централен депозитар на ценни книжа се прилагат изискванията към централните депозитари на ценни книжа по Регламент (ЕС) № 909/2014, Закона за пазарите на финансови инструменти и този закон, както и актовете по прилагането им.
(5) „Централен депозитар“ АД не може да извършва търговски сделки, освен ако това е необходимо за осъществяване на дейностите по ал. 1 и 3.
(6) „Централен депозитар“ АД не може да:
1. дава заеми или да обезпечава вземания на трети лица;
2. издава облигации;
3. получава заеми при условия, по-неблагоприятни от пазарните за страната.
(7) „Централен депозитар“ АД формира фонд „Резервен“ по реда на чл. 246 от Търговския закон и създава и поддържа гаранционен фонд и механизъм за гарантиране на сетълмента на финансови инструменти по реда на чл. 132.
(8) „Централен депозитар“ АД трябва да разполага с квалифициран персонал, материално, техническо и програмно осигуряване, необходими за ефективно и сигурно извършване на дейностите по ал. 1.
(9) Към „Централен депозитар“ АД се създава арбитражен съд. Общото събрание на „Централен депозитар“ АД приема правилник на арбитражния съд и избира неговия председател и заместник-председател.
(10) „Централен депозитар“ АД не може да бъде прекратен по решение на общото събрание. За „Централен депозитар“ АД не се открива производство по несъстоятелност.“
15. В чл. 128 навсякъде думите „Централният депозитар“ се заменят с „Централен депозитар“ АД“, думите „Централния депозитар“ се заменят с „Централен депозитар“ АД“, а думите „чл. 131, ал. 1“ се заменят с чл. 131, ал. 2“.
16. В чл. 129:
а) в ал. 1 и 3 навсякъде думите „Централния депозитар“ се заменят с „Централен депозитар“ АД“;
б) в ал. 4:
аа) в текста преди т. 1 думите „Централния депозитар“ се заменят с „Централен депозитар“ АД“;
бб) в т. 1 думите „за устройството и дейността на Централния депозитар, съдържащ операционните правила на системата с окончателност на сетълмента, на която Централният депозитар е системен оператор“, се заменят с „на „Централен депозитар“ АД“;
вв) точка 2 се изменя така:
„2. приема правила за централния регистър на ценни книжа;“
гг) точка 3 се отменя;
дд) в т. 4 думата „членовете“ се заменя с „участниците“.
17. В чл. 130:
а) в ал. 1:
аа) текстът преди т. 1 се изменя така: „Правилникът на „Централен депозитар“ АД съдържа най-малко:“;
бб) точка 1 се отменя;
вв) в т. 2 думите „чл. 127, ал. 2“ се заменят с „по Регламент (ЕС) 909/2014 и актовете по прилагането му“;
гг) точка 3 се изменя така:
„3. операционните правила на системата с окончателност на сетълмента, на която „Централен депозитар“ АД е системен оператор;“
дд) точки 4 и 5 се отменят;
ее) точка 6 се изменя така:
„6. реда и начина за създаване и функциониране на гаранционен фонд за обезщетяване на вреди, възникнали при осъществяване на дейността на „Централен депозитар“ АД;“
жж) създава се т. 7:
„7. реда и начина за създаване и функциониране на механизъм за гарантиране на сетълмента на финансови инструменти.“;
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Правилата на централния регистър на ценни книжа уреждат регистрацията, воденето, съхраняването и достъпа до регистъра, и са неразделна част от правилника по ал. 1.“;
в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „на Централния депозитар“ се заменят с „по ал. 1, съответно в правилата по ал. 2“ и след тях се поставя запетая.
18. Член 131 се изменя така:
„Чл. 131. (1) Всеки инвеститор има право на достъп до централния регистър на ценни книжа само относно информацията, свързана с притежаваните от него финансови инструменти, както и информацията, свързана със сделки с финансови инструменти, по които той е страна.“
(2) Достъпът по ал. 1 се осъществява пряко чрез електронни средства или чрез:
1. инвестиционни посредници;
2. банки – инвестиционни посредници;
3. управляващи дружества;
4. централни депозитари на ценни книжа и клирингови институции.
(3) В централния регистър на ценни книжа се вписва информация за централните депозитари на ценни книжа, при които са регистрирани съответните емисии безналични ценни книжа.
(4) „Централен депозитар“ АД събира такси за услугите, които предоставя във връзка с воденето на централния регистър на ценни книжа. Таксите по изречение първо са недискриминационни и пропорционални на действително направените разходи за предоставянето на услугите и се оповестяват на интернет страницата на „Централен депозитар“ АД.“
19. Член 132 се изменя така:
„Чл. 132. (1) „Централен депозитар“ АД създава гаранционен фонд за обезщетяване на вреди, възникнали при осъществяване на дейността му, и механизъм за гарантиране на сетълмента на финансови инструменти, който включва фонд за гарантиране на сетълмента на финансови инструменти.
(2) Лицата по чл. 131, ал. 2 са длъжни да внасят встъпителна и годишна парична вноска в гаранционния фонд за обезщетяване на вреди, възникнали при осъществяване на дейността на „Централен депозитар“ АД, в размер, определен в правилника по чл. 130, ал. 1. Други източници за набиране на средства във фонда са отчисления от приходите от дейността на дружеството съгласно условията и реда, определени с правилника на „Централен депозитар“ АД, заеми, дарения, чуждестранна помощ и други.
(3) Участниците в системата за сетьлмент на „Централен депозитар“ АД са длъжни да внасят встъпителна и месечна парична вноска във фонда за гарантиране на сетълмента на финансови инструменти в размер, определен в правилника по чл. 130, ал. 1.“
20. В чл. 133:
а) алинея 1 се отменя;
б) в ал. 2 и 3 навсякъде думите „Централния депозитар“ се заменят с „Централен депозитар“ АД“;
в) в ал. 5:
аа) в текста преди т. 1 думите „Централният депозитар“ се заменят с „Централен депозитар“ АД“, а след думите „може да дава сведения“ се добавя „от централния регистър на ценни книжа“;
бб) точка 1 се изменя така:
„1. със съгласие на притежателите на финансови инструменти и на лицата по чл. 131, ал. 2;“.
21. В чл. 134:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) „Централен депозитар“ АД поддържа безсрочно архив на всички данни от централния регистър на ценни книжа, включително за погрешни и коригирани вписвания. Архивът по изречение първо включва електронната база данни на централния регистър на ценни книжа и документите, въз основа на които са извършени съответните вписвания.“;
б) в ал. 2 думите „Централният депозитар“ се заменят с „Централен депозитар“ АД“;
в) в ал. 3 думите „регистрите на Централния депозитар“ се заменят с „централния регистър на ценни книжа“.
22. Член 135 се изменя така:
„Чл. 135. Лицата по чл. 127, ал. 1 с емисия от безналични финансови инструменти са длъжни да регистрират и дерегистрират безналичните финансови инструменти в централния регистър на ценни книжа по ред, определен в наредбата по чл. 140.“
23. Член 136 се изменя така:
„Чл. 136. (1) „Централен депозитар“ АД вписва в централния регистър на ценни книжа имената на притежателите на безналични финансови инструменти по чл. 127, както и имената на чуждестранните лица по чл. 133 от Закона за пазарите на финансови инструменти, които държат от свое име по обща сметка безналични финансови инструменти на други лица.
(2) „Централен депозитар“ АД води книгите на притежателите на безналични ценни книжа по чл. 127, като редът за воденето им се определя с правилата по чл. 129, ал. 4, т. 2.
(3) Вписаните безналични финансови инструменти в централния регистър на ценни книжа се смятат за финансови инструменти на техните притежатели спрямо кредиторите на „Централен депозитар“ АД, на лицата по чл. 131, ал. 2 и всички останали трети лица.“
24. Създава се чл. 136а:
„Чл. 136а. Разпределянето на лихви, дивиденти, извършването на уведомления и други действия по администриране на финансовите инструменти, както и съответните отговорности на публичните дружества и другите емитенти, централния регистър на ценни книжа, на централните депозитари на ценни книжа и на лицата по чл. 131, ал. 2 се определят с наредбата по чл. 140.“
25. В чл. 137:
а) в ал. 1, изречение второ думите „регистъра на Централния депозитар чуждестранно лице по чл. 136, ал. 1“ се заменят с „централния регистър на ценни книжа лице, което държи от свое име по обща сметка безналични финансови инструменти на други лица“ и след тях се поставя запетая;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) Акт за регистрация на финансови инструменти се издава на лицата по чл. 127, ал. 1 или на лицата по чл. 131, ал. 2, т. 1 и 2, за които или чрез които е извършено вписването по чл. 127, ал. 1. „Централен депозитар“ АД не може да откаже на своите клиенти услугата по изречение първо.“;
в) алинея 3 се изменя така:
„(3) Лице, което държи от свое име по обща сметка безналични финансови инструменти на други лица, може да издаде депозитарни разписки на своите клиенти за придобитите за тяхна сметка финансови инструменти, след като разпореждането бъде ограничено в централния регистър на ценни книжа с тези финансови инструменти в страната.
26. В чл. 138:
а) в ал. 1 след думите „Придобиването на“ се добавя „ценни книжа и други“;
б) в ал. 2 изречение първо се изменя така: „Сключените и приети за регистрация сделки с финансови инструменти се регистрират от „Централен депозитар“ АД в централния регистър на ценни книжа съгласно правилата по чл. 129, ал. 4, т. 2, независимо от оспорвания и от предявени искове.“;
в) алинея 3 се изменя така:
„(3) Редът за поправяне на грешните вписвания в централния регистър на ценни книжа се определя в правилата по чл. 129, ал. 4, т. 2.“
27. В чл. 139:
а) в ал. 1 думите „Централния депозитар“ се заменят с „Централен депозитар“ АД по поддържане и водене на централния регистър на ценни книжа“;
б) в ал. 2 думите „Централният депозитар“ се заменят с „Централен депозитар“ АД“, а накрая се добавя „за дейността му по поддържане и водене на централния регистър на ценни книжа“;
в) алинея 3 се отменя;
г) в ал. 4 думите „Централният депозитар“ се заменят с „Централен депозитар“ АД“;
д) алинея 5 се отменя.
28. В чл. 141, ал. 2 думите „обездвижени в Централния депозитар“ се заменят с „обездвижени и вписани в централния регистър на ценни книжа“.
29. В чл. 145, ал. 3, изречение първо думите „Централния депозитар“ се заменят с „централния регистър на ценни книжа“.
30. В чл. 148в, ал. 1, т. 1 и 4 думите „Централния депозитар“ се заменят с „Централен депозитар“ АД, централния депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа на дружеството“.
31. В чл. 149, ал. 12, изречение първо думите „Централния депозитар“ се заменят с „централния депозитар на ценни книжа“.
32. В чл. 155 ал. 3 се изменя така:
„(3) Комисията незабавно уведомява за оттегляне на търговото предложение регулирания пазар, инвестиционния посредник или централния депозитар на ценни книжа, при който са депозирани удостоверителните документи за акциите. В 3-дневен срок от получаването на уведомлението инвестиционният посредник или централният депозитар на ценни книжа, при който са депозирани удостоверителните документи за акциите, осигуряват условия за връщане на удостоверителните документи на приелите предложението акционери.“
33. В чл. 156:
а) в ал. 1 думите „инвестиционен посредник или в Централния депозитар“ се заменят с „инвестиционен посредник или централния депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани“;
б) в ал. 4 думите „Централния депозитар“ се заменят с „централния регистър на ценни книжа“.
34. В чл. 212, ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „заместник-председателя“ се добавя „на одобрени от комисията вътрешни актове на „Централен депозитар“ АД“.
35. В чл. 221, ал. 1, т. 3 думите „чл. 127, ал. 3 и 4“ се заменят с „чл. 127а, ал. 5 и 6“, думите „чл. 133, ал. 1, изречение второ, и ал. 3, чл. 135, ал. 1“ се заменят с „чл. 133, ал. 3, чл. 135“.
36. В чл. 221а:
а) в ал. 1 думите „30 000 лв.“ се заменят с „4 000 000 лв.“;
б) в ал. 2 думите „50 000 лв.“ се заменят с „20 000 000 лв.“.
37. В допълнителните разпоредби:
а) в § 1 се създават т. 50 и 51:
„50. „Централен депозитар на ценни книжа“ е централен депозитар по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти.
51. „Участник“ е участник по смисъла на § 1, т. 82 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти.“;
б) в § 1г:
аа) досегашният текст става ал. 1;
бб) създава се ал. 2:
„(2) Законът предвижда мерки по прилагането на Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 59 с предложените от Комисията изменения, текста на вносителя за наименованието на подразделението и редакцията, предложена от Комисията за § 60.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 61 – 65.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 61 – 65 включително.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 66:
„§ 66. В Закона за особените залози (обн., ДВ, бр. …) в чл. 18 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „централния депозитар“ се заменят с „централния регистър на ценни книжа, воден от „Централен депозитар“ АД, както и, когато е приложимо – в съответния централен депозитар на ценните книжа, при който са регистрирани ценните книжа“.
2. В ал. 5 думите „Централният депозитар“ се заменят с „Централният регистър на ценни книжа, воден от Централен депозитар“ АД, съответно и централният депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа“ и се поставя запетая.“
По § 67 има предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 67:
„§ 67. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1, ал. 2 се създават т. 3 – 5:
„3. правомощията по издаване, отказ за издаване и отнемане на лиценз за извършване на банкова дейност на централните депозитари на ценни книжа и на определените от тях лица за предоставяне на спомагателни услуги от банков тип по чл. 54, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (OB, L 257/1 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 909/2014“;
4. надзор съгласно чл. 60, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на дейността по предоставяне на спомагателни услуги от банков тип и за изпълнение на пруденциалните изисквания по чл. 59 от Регламент (ЕС) № 909/2014 от централните депозитари на ценни книжа по чл. 54, параграф 2, буква „а“ и от определените за предоставяне на спомагателни услуги от банков тип банки по чл. 54, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 909/2014;
5. правомощията по чл. 39, параграф 3 и чл. 42 от Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) 648/2012 (OB, L 173/84 от 12 юни 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 600/2014“, по отношение на структурираните депозити.“
2. В чл. 29а, ал. 2 думите „Централният депозитар“ се заменят с „Централен депозитар“ АД“.
3. В чл. 32, ал. 1 думите „Централният депозитар“ се заменят с „Централен депозитар“ АД“ и се поставя запетая.
4. В чл. 103:
а) в ал. 12 накрая се добавя „на Регламент (ЕС) № 909/2014 и на Регламент (ЕС) № 600/2014“;
б) алинея 13 се изменя така:
„(13) Българската народна банка може да приложи мерки по ал. 2 и в следните случаи:
1. когато съществува вероятност банката да наруши разпоредбите на този закон, на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на актовете по прилагането им в рамките на следващите 12 месеца;
2. когато въз основа на прегледа и оценката, извършени в съответствие с чл. 79в, прецени, че правилата, стратегиите, процедурите и механизмите, въведени от банка, начинът на тяхното прилагане, собственият ѝ капитал или ликвидните ѝ активи не осигуряват стабилно управление и покритие на рисковете.“
5. В чл. 145, т. 1 и чл. 148 навсякъде думата „централизирана“ се заличава.
6. В чл. 152:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон, на Регламент (ЕС) № 575/2013, на Регламент (ЕС) № 648/2012, на Регламент (ЕС) 2015/2365, на Регламент (ЕС) № 909/2014 или на нормативен акт по прилагането им или на Регламент (ЕС) № 1031/2010, или не изпълни или допусне неизпълнение на издаден индивидуален административен акт по този закон, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1000 до 4000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 12 000 лв.“;
б) създават се ал. 5 – 7:
„(5) При издадено искане от ЕЦБ на основание чл. 121г за налагане на имуществена санкция за нарушение на Регламент (ЕС) № 575/2013 или на други директно приложими актове на Европейския съюз от кредитна институция, финансов холдинг или смесен финансов холдинг на нарушителя се налага имуществена санкция в размер до двойния размер на реализираната печалба или избегнатата загуба вследствие на нарушението. Когато размерът на реализираната печалба или избегнатата загуба не може да бъде определен, в случаите по изречение първо се налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия годишен оборот съгласно годишния финансов отчет за предходната финансова година.
(6) При издадено искане от ЕЦБ на основание чл. 121г за налагане на имуществена санкция за нарушение или неизпълнение от кредитна институция, финансов холдинг или смесен финансов холдинг на административен акт, издаден на основание чл. 121б, ал. 1 или 2, на нарушителя се налага имуществена санкция в размера по ал. 5 или периодична имуществена санкция в размер до 5 на сто от среднодневния оборот на ден за периода на нарушението или неизпълнението, но за не-повече от 6 месеца от датата на връчване на наказателното постановление за налагането ѝ. Среднодневният оборот се определя, като общият годишен оборот съгласно годишния финансов отчет за предходната финансова година се раздели на 365.
(7) В случаите по ал. 5 и 6, когато юридическото лице е дъщерно дружество на предприятие майка, за общ годишен оборот се приема оборотът съгласно консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната финансова година.“
7. В чл. 153, ал. 1 думите „6 месеца“ се заменят с „една година“.
8. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 52:
„52. „Спомагателни услуги от банков тип“ са услугите по раздел В от приложението към Регламент (ЕС) № 909/2014.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 66, и редакцията, предложена от Комисията за текста на § 67.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 68 и 69.
По § 70 има предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 70:
„§ 70. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 431, ал. 3 думите „на Централния депозитар“ се заменят с „на централния регистър на ценни книжа, воден от Централния депозитар, на централните депозитари за ценни книжа“.
2. В чл. 516:
а) в ал. 1, изречение първо думите „Централния депозитар“ се заменят с „централния регистър на ценни книжа“, а изречение второ се изменя така: „Централният регистър на ценни книжа уведомява незабавно съответния централен депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа и съответния регулиран пазар за наложения запор.“;
б) в ал. 4 думите „Централният депозитар“ се заменят с „Централният регистър на ценни книжа и когато е приложимо – съответният централен депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа“ и след тях се поставя запетая.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 68 и 69 и редакцията, предложена от Комисията за § 70.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 71 – 73.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 71, 72 и 73.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 74:
„§ 74. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 13:
а) в ал. 1, т. 26 накрая се поставя запетая и се добавя „и приема
наредби и издава указания и други актове за въвеждане на изисквания,
критерии и условия, които произтичат от препоръките и насоките,
приложими спрямо поднадзорните лица“;
б) в ал. 7 думите „т. 1 и 3“ се заменят с „т. 1, 3 и 26“.
2. В чл. 14 се създават ал. 4 и 5:
„(4) Индивидуалните административни актове на председателя на комисията подлежат на обжалване по съдебен ред пред Административния съд – София област, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Обжалването по ал. 4 не спира изпълнението на индивидуалния административен акт. При обжалване чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс не се прилага.“
3. В чл. 15, ал. 1, т. 3 думите „Централния депозитар“ се заменят с
„Централен депозитар“ АД“.
4. В чл. 18 се създава ал. 11:
„(11) Обработването на лични данни от Комисията и нейните органи за целите на финансовия надзор се смята за въпрос от обществен интерес съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО и не може да бъде ограничено от изискванията на чл. 12 – 22 и 34 от същия регламент.“
5. В чл. 21, ал. 5 думите „стаж по специалност „Право“ се заменят с „юридически стаж по смисъла на Закона за съдебната власт и Закона за адвокатурата“.
6. В чл. 24, ал. 1 думите „изпълнението на нейните функции и която представлява търговска, банкова или друга защитена от закона тайна или чието разгласяване ще увреди търговския интерес на поднадзорните лица“ се заменят с „целите на финансовия надзор или във връзка с него“.
7. В чл. 30, ал. 1 т. 8 се изменя така:
„8. брокерите на финансови инструменти и инвестиционните консултанти.“
8. В приложението към чл. 27, ал. 1:
а) в Раздел I:
аа) в т. ІІ, на ред 9 думите „за признаване на придобита квалификация на инвестиционен консултант“ се заменят със „за признаване на придобита квалификация“;
бб) в т. V, на ред 43 думите „т. 35“ се заменят с „т. 33“;
б) в Раздел IV, т. IV думите „в 7-дневен срок от уведомяването за
решението за допускането му до изпит“ се заменят с „най-късно 5 дни преди обявената дата за провеждане на съответния изпит“ и думите „в срок един месец от получаване на решението, с което се признава“ се заменят с „при подаване на заявлението, с което се иска признаване на“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 74, и текста на вносителя за § 75.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 76, 77, 78 и 79:
„§ 76. В Закона за Българска народна банка (обн., ДВ, бр. …) в чл. 39, ал. 1 след думите „Фонда за преструктуриране на инвестиционните посредници“ се поставя запетая и се добавя „от „Централен депозитар“ АД за съхраняване на средствата на Фонда за гарантиране на сетълмента на финансовите инструменти“.
§ 77. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки се правят следните изменения и допълнения:
1. Параграф 131 се изменя така:
„§ 131. (1) Възложителите започват да изпълняват задължението за използване на централизираната електронна платформа по чл. 39а, ал. 1 съгласно график, приет с постановление на Министерския съвет.
(2) За обществените поръчки, чието възлагане е започнало до датата, определена в графика по ал. 1, се прилага редът за възлагане, действащ до 1 ноември 2019 г. Този ред се прилага и за сключване и изпълнение на рамковите споразумения и договорите, включително изпращане на изискуемата информация.“
2. В § 137 думите „от 1 ноември 2019 г.“ се заличават и накрая се
добавя „съгласно графика по § 131, ал. 1“.
§ 78. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 12а, ал. 1, изречение второ думите „ал. 7“ се заменя с „ал. 3“.
2. В чл. 30:
а) в ал. 3 думите „като процент от общата сума на осребреното от синдика през съответния месец имущество от масата на несъстоятелността и на събраните през месеца вземания на банката“ се заменят с „от управителния съвет на фонда по ред, определен в наредба на Централната банка.“;
б) алинея 7 се отменя.
3. В чл. 64:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Вземанията на лицата, които са извършили прихващания, обявени за недействителни по реда на чл. 59 с влезли в сила съдебни решения, се вписват служебно от синдика в списъка по ал. 1. За тези вземания се прилага чл. 100.“;
б) досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. В чл. 71, ал. 3 думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 1 и 2.“
5. В чл. 95, ал. 2 след думите „вещи“ се добавя „и права“.
6. В чл. 104, ал. 1 и 4 след думите „вещи“ се добавя „и права“.
§ 79. Разпоредбите на чл. 12а, ал. 1, чл. 30, ал. 3, чл. 64, ал. 2, чл. 71, ал. 3, чл. 95, ал. 2 и чл. 104, ал. 1 и 4 от Закона за банковата несъстоятелност се прилагат и за производствата по несъстоятелност на банки, открити до влизането в сила на този закон.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, който става § 80.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 77, който става § 81 и в него думите „3-месечен“ се заменят с „6-месечен“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания?
Имате думата, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нашето предложение касае § 77 по отношение сроковете за реализация на графика, който очакваме да разработи българското правителство.
Всички политически сили подкрепяме създаването на централизирана електронна платформа, но по ред причини може би повече от 15 години са изхарчени около два милиарда лева и този процес не е завършен, поради което постигнахме съгласие с колегите и с Агенцията за обществени поръчки (АОП).
Предлагаме в текста § 131, ал. 1 – тук, в този § 57, да се измени така: „Възложителите започват да изпълняват задължението на използване на централизирана електронна форма по чл. 39а, ал. 1 съгласно график, приет с постановление на Министерския съвет, в тримесечен срок от публикуването на този закон.“
Мисля, че времето е достатъчно. Те ще имат един месец за обществени обсъждания. С колегите постигнахме съгласие, че тримесечният срок е достатъчен.
Аз използвам случая обаче да кажа, че ние ще очакваме от българското правителство този график да бъде шестмесечен и още отсега приятелски и колегиално предупреждаваме, че към края на първото шестмесечие ще искаме отчет с парламентарна форма от правителството дали е реализирало тази препоръка, тъй като тя е в интерес на всички български граждани, на българските фирми и на инвеститорите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплика – имате думата, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Гечев, аз подкрепям това, което Вие направихте като предложение. Считам, че е нормално да сложим в Закона един срок, в който Министерският съвет да направи графика.
В разговорите, които имахме с колегите от АОП, те ще направят един максимално стеснен график, за да може максимално бързо да се реализира проектът, но от друга страна пък, започвайки с централните ведомства, ще може евентуално да се тестват, ако някъде има и слаби места.
Аз обаче искам да Ви предложа да не слагаме три месеца срок, а да сложим конкретна дата. Чисто правно-технически ми подсказват, че тъй като тази промяна е в „Преходни и заключителни разпоредби“, не е коректно и няма как да се изчисли този срок. Така че имаме два варианта: днес е дата 10-и – казваме 10-и или 15 януари, или казваме 31 декември. Аз предлагам 15 януари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Професор Гечев?
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Вие оттегляте Вашето предложение за допълнение и срокът става този, който предложи госпожа Стоянова – до 15 януари 2020 г. Благодаря.
Други изказвания има ли? Не виждам.
Ще подложа на гласуване, първо, предложението, направено от господин Гечев за допълнение към § 131, ал. 1, в срока, предложен от госпожа Стоянова. (Реплики от народния представител Менда Стоянова.) Той оттегли предложението за тримесечен срок и там срокът става този, който Вие предлагате – до 15 януари 2020 г.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега ще подложа на гласуване предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 76, 77, 78 и 79 с приетото допълнение към § 77, което вече гласувахме, а също и текстовете на вносителя за параграфи 76 и 77, които стават съответно параграфи 80 и 81.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова да се създаде § 77а.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място като § 79.
По § 78 има направено предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 78, който става § 82:
„§ 82. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:
1. параграф 60, който влиза в сила 6 месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“;
2. параграф 67, т. 6 и 7, които влизат в сила от деня, в който започва да се прилага решението на Европейската централна банка за тясно сътрудничество по чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции;
3. параграф 77, който влиза в сила от 1 ноември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 78, който става § 82.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Параграф 82 беше последен.
С това завършихме гласуването по Закона.
Съобщение за парламентарен контрол на 11 октомври 2019 г. Парламентарният контрол ще започне от 10,00 ч.
1. Министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на едно питане от народния представител Корнелия Нинова, което ще стане след 11,00 ч.
2. Заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Марияна Николова ще отговори на един въпрос от народния представител Десислав Чуколов.
3. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на два въпроса от народните представители Георги Гьоков и Николай Тишев.
4. Министърът на вътрешните работи Младен Маринов ще отговори на два въпроса от народните представители Александър Паунов и Красимир Ципов.
5. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на едно питане от народния представител Антон Кутев.
6. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на един въпрос от народния представител Надя Клисурска.
7. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на четири въпроса от народните представители Светла Бъчварова; Станислав Станилов; Александър Мацурев и Георги Динев; и Анелия Клисарова и Нона Йотова.
8. Министърът на туризма Николина Ангелкова ще отговори на два въпроса от народните представители Борис Ячев и Румен Гечев.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов – на едно питане от народния представител Николай Цонков;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Станислав Станилов;
- министърът на околната среда и водите Нено Димов – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Петър Христов Петров;
- министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Христо Проданов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – на един въпрос от народния представител Георги Гьоков и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Георги Йорданов;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на един въпрос от народния представител Румен Гечев;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на четири въпроса с писмен отговор от народните представители Мария Илиева; Нигяр Джафер; Анна Славова; и Иван Валентинов Иванов.
Поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Диана Саватева се отлага неин въпрос към министъра на вътрешните работи Младен Маринов.
Поради ползване на отпуск по болест в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на икономиката Емил Караниколов.
Поради предварително планиран ангажимент в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева.
Следващото редовно пленарно заседание е утре, 11 октомври 2019 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,07 ч.)

Заместник-председатели:
Емил Христов
Кристиан Вигенин

Секретари:
Симеон Найденов
Стоян Мирчев