Председателствал: заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Симеон Найденов и Джейхан Ибрямов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ (звъни): Имаме кворум. Откривам заседанието.
Господин Кънев – процедура.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП за България): Колеги, по процедура – имам предложение точка четвърта от днешния ни дневен ред да отпадне. Ние сме водеща комисия по точката – вчера единодушно взехме решение, че Законопроектът трябва да се доработи. Затова молбата ми е да гласуваме отлагането на точка четвърта и отпадането ѝ от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Колеги, моля да гласуваме предложението второто гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата да отпадне от Програмата ни за работа – от дневния ред.
Гласували 173 народни представители: за 169, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, предлагам да се приеме решение на основание чл. 48, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както следва:
Народното събрание да проведе извънредно пленарно заседание на 12 ноември 2019 г., вторник, от 13,00 ч. при следния дневен ред:
1. Първо гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., с вносител Министерския съвет.
2. Първо гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 177 народни представители: за 133, против 12, въздържали се 32.
Предложението е прието.
Ще Ви запозная с няколко съобщения:
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че:
1. В изпълнение на Плана за двустранно сътрудничество между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Република Сърбия през 2019 г. в периода от 7 до 14 ноември 2019 г. ще се проведат полети на военни въздухоплавателни средства от състава на Военновъздушните сили на Република Сърбия до Военно формирование Граф Игнатиево и обратно. В тази връзка със своя заповед е разрешил преминаването и пребиваването на територията на Република България на въздухоплавателни средства, военнослужещи и инженерно-технически състав от въоръжените сили на Република Сърбия. Провеждането на полетите не е свързано с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяването на военни действия, водени от други (на друга държава или организация) въоръжени сили.
2. В изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили със своя заповед е разрешил преминаването през териториалното море и пребиваването с невоенен характер във вътрешните морски води и посещение на пристанище Варна за периода от 4 до 6 ноември 2019 г. включително на Втора постоянна група противоминни кораби на НАТО, включваща кораби от Военноморските сили на Република Италия, Румъния и Кралство Испания. Визитата е с невоенен характер, свързана е с безопасността на корабите и се обуславя от малката мореходност на противоминните кораби и очакваното влошаване на времето през посочения период.
Уведомленията са постъпили на 6 ноември 2019 г. с входящи номера 902-00-71 и 902-00-72 и са предоставени на Комисията по отбрана.
В Народното събрание е постъпил Одитен доклад за извършения одит на Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2018 г. със Становище на Сметната палата по Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2018 г. С писмо на председателя на Народното събрание материалът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
Съгласно Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми в Народното събрание е постъпило Становище на Фискалния съвет относно Проект на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. С писмо на председателя на Народното събрание материалът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда, социалната и демографската политика и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.

Започваме разглеждането на първа точка от Програмата ни за днес:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЕЗОПАСНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ, с вносител Министерския съвет.
Господин Николов, имате думата да ни запознаете с Доклада на Комисията по енергетика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата следните лица от Агенцията за ядрено регулиране: Деяна Досиева – директор на дирекция „Радиационна защита“, и Илияна Карамфилова – юрисконсулт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата.
Гласували 172 народни представители: за 164, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Моля, продължете, уважаеми господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен на 2 септември 2019 г. от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 10 октомври 2019 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува горецитирания законопроект.
Присъстващи на заседанието бяха: от Министерството на енергетиката: Марина Кадрева – главен експерт в дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“; от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР): Алексей Алексиев – заместник-председател на Агенцията, Теодора Рибарска – главен секретар, и Деяна Досиева – директор на дирекция „Радиационна защита“.
Законопроектът беше представен от господин Алексей Алексиев – заместник-председател на АЯР, който разясни основните изменения и допълнения, направени в изпълнение на Решение № 704 на Министерския съвет, във връзка с намаляване на административната тежест на лицата, които съчетават дейности по Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
Областите, в които се предлагат изменения, са следните:
- Предлагат се изисквания за отстраняване на нередовности в представяните заявления за издаване на лицензи и разрешения.
- Предлагат се съществени изменения в Глава шеста и в Глава осма на Закона, касаещи зоните с особен статут и зоните за аварийно планиране. Целта е да се ограничи административната тежест, избягвайки неяснотите на разбирането, което понастоящем съществува от лицензиантите, при прилагането на изискванията на тези две глави от Закона.
Изискванията, свързани с така наречените зони с особен статут, които по същество се припокриват със зоните за аварийно планиране, да бъдат поставени на систематичното си място в текста на Закона.
- Предлагат се изменения в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, което също е свързано с ограничаване на административната тежест. Предлага се да отпадне досегашното изискване за съгласуване от страна на Агенцията за ядрено регулиране, тъй като при търговията на едро с радиофармацевтиците е извън компетенциите на председателя на Агенцията за ядрено регулиране.
- Друго изменение, което се предлага, е за осъществяването на техническия надзор върху съоръженията с повишена опасност на територията на ядрена централа, приведени в съответствие с установената с годините десетилетна практика – с изискванията на Закона за безопасно използване на ядрената енергия и на Закона за техническите изисквания към продуктите.
- Следващата област на изменение е във връзка със Закона за здравето. Предлага се чрез Закона за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия да бъдат внесени изменения и в Закона за здравето, касаещи по-ясно разграничаване на правомощията и компетенциите на Министерството на здравеопазването и на председателя на Агенцията за ядрено регулиране. Тези предложения произтичат от мисия на Международната агенция за атомна енергия, проведена преди три години.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика, със 17 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен на 2 септември 2019 г. от Министерския съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Имате думата да ни запознаете с Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще Ви представя:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.
На свое заседание, проведено на 6 ноември 2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.
На заседанието присъстваха от страна на Агенцията за ядрено регулиране: Алексей Николаев Алексиев – заместник-председател на АЯР, Теодора Кунчева Рибарска – главен секретар, Деяна Стоянова Досиева – директор на дирекция „Радиационна защита“; от Министерството на вътрешните работи: директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ главен комисар Николай Николов и старши комисар Александър Джартов – директор на дирекция „Държавен контрол и превантивна дейност“ в ГДПБЗН.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от Алексей Николов Алексиев. В изложението си отбеляза, че предложените промени в Законопроекта са в изпълнение на Решение № 704 на Министерския съвет за приемане на мерки за трансформация на модела на административното обслужване. Главна цел на предложените промени е да се намали административната тежест върху предприятията, които експлоатират ядрени съоръжения и използват източници на йонизиращи лъчения; да се прецизират формулировките, отнасящи се до зоните с особен статут; да се оптимизира прилагането на единните изисквания на Европейския съюз при осъществяване на технически надзор върху съоръженията с повишена опасност на територията на ядрена централа.
В изпълнение на поставените цели Законопроектът предвижда въвеждането на срок за отстраняване на нередности в заявления и документи за издаване на административни актове за предвидените в Закона дейности.
Предвидено е изискването по чл. 109, ал. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина да се отмени, тъй като в правомощията на председателя на Агенцията за ядрено регулиране не е предвидено издаването на становища за търговия на едро с радиофармацевтици.
С отпадането на Глава шеста „Зони с особен статут“ и изменението на Глава осма „Аварийно планиране и аварийна готовност“ ще се избегнат неясноти по отношение на зоните, създавани за целите на аварийното планиране и защита на населението в случай на ядрена или радиационна авария.
Създаденото през 1999 г. специализирано звено към АЕЦ „Козлодуй“, на което е възложен технически надзор за спазване на правилата и нормите за безопасна експлоатация на надзорните съоръжения, е предложено да приеме статут на Ведомствена служба към АЕЦ, която да извършва дейност под методическото ръководство на председателя на Агенцията за ядрено регулиране.
В Законопроекта е разграничена и отговорността при ядрена вреда и осигуряване на финансова защита на засегнати лица, предизвикана от ядрена авария в ядрена инсталация от неядрена вреда, която се предизвиква от източник на йонизиращо лъчение извън ядрена инсталация и обезщетение за нея се дължи по общия законов ред. Новата регламентация е в унисон с разпоредбите на Виенската конвенция за гражданска отговорност при настъпила ядрена вреда.
Изискванията по отношение на зоните, създавани около ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения за целите на аварийното планиране и защита на населението в случай на ядрена или радиационна авария, се поставят на систематичното им място с цел да се избегнат неяснотите и двусмислието при прилагане на нормите.
Позиция по Законопроекта изрази главен комисар Николай Николов, като подчерта, че регламентираната в Закона рамка, основаваща се на стандарта на МААЕ, ще подобри разбирането от всички участници в процеса, ще намали административната тежест за бизнеса и ще се избегне разработването на многобройни външни аварийни планове, които, ако станат неделима част от Националния план за защита при бедствия, ще го превърнат в изключително тромав и неработещ документ. Поясни, че е необходимо да бъде подложено на широка дискусия въведеното правило „замърсителят плаща“. Изискването за финансиране на дейности, свързани с външния авариен план, предполага значителен финансов ресурс от множество институции, ангажирани с тези процеси. Необходимите финансови средства следва да се осигурят от държавния бюджет. Подчерта, че следва да се изгради ясна концепция по отношение на аварийното планиране и аварийната готовност, за да се постигне ефективното действие на Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за“, 1 глас „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петрова.
По Доклада на Комисията по здравеопазването – имате думата, уважаема госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 19 септември 2019 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.
На заседанието присъстваха: господин Алексей Алексиев – заместник-председател на Агенцията за ядрено регулиране, доцент доктор Жана Джунова дм – директор на Националния център по радиобиология и радиационна защита, специализиран орган към Министерството на здравеопазването, госпожа Христина Гетова – директор на дирекция „Правна“ към Министерството на здравеопазването; представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентските организации и други.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Алексей Алексиев – заместник-председател на Агенцията за ядрено регулиране. Той посочи, че със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия се изпълняват мерки за промяна на модела на административно обслужване, одобрен с Решение № 704 на Министерския съвет от 5 октомври 2018 г., с цел привеждането му в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
С § 14 на Законопроекта, в съответствие с Решение № 704 на Министерския съвет, се предлага чл. 199, ал. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина да се отмени. Отмяната се предлага предвид правомощията на председателя на Агенцията за ядрено регулиране, определени в чл. 5 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, в които не е предвидено издаване на становища за търговия на едро с радиофармацевтици.
Със Законопроекта е направено предложение за допълнение на Закона за здравето, като в § 15 се предлага наредбите по чл. 65, ал. 1, т. 3 и 6 от Закона, касаещи радиационната защита при осъществяване на разрешени дейности, да се издават от министъра на здравеопазването съгласувано с председателя на Агенцията за ядрено регулиране.
В постъпило писмено становище до Комисията по здравеопазването изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата магистър-фармацевт Богдан Кирилов изразява положително становище по Законопроекта в частта по § 14, с който се предлага отмяна на чл. 199, ал. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
В свое писмено становище, представено на вниманието на членовете на Комисията по здравеопазването, директорът на Национален център по радиобиология и радиационна защита доцент доктор Жана Джунова предлага текстът на § 15 от Законопроекта да отпадне. Мотивите за това предложение са свързани с компетентността на Министерството на здравеопазването да провежда политиката в областта на опазване на общественото здраве, в това число оценка на здравния риск за населението, включително и при прилагане на подходящи мерки за радиационна защита. Предметът на наредбите, издавани в изпълнение на чл. 65, ал. 1, т. 3 и 6 от Закона за здравето, излиза извън компетентността на председателя на Агенцията за ядрено регулиране. Независимо от това при промяна на нормативни актове министърът на здравеопазването със заповед създава работна група, в която включва и представител(и) на Агенцията за ядрено регулиране.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 14 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дариткова.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Не виждам изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет.
Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура, уважаеми господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На база Правилника на Народното събрание предлагам срокът между първо и второ четене да бъде максималният, тоест триседмичен. Моля да го предложите за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбирам.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 141 народни представители: за 138, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Ще Ви запозная със съобщението за парламентарен контрол за 8 ноември 2019 г., петък, след приключване на законодателната част за деня:
1. Заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Марияна Николова ще отговори на един въпрос от народния представител Павел Шопов и на едно питане от народния представител Георги Гьоков.
2. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов ще отговори на два въпроса от народните представители Станислав Станилов и Павел Шопов и на две питания от народните представители Николай Цонков и Александър Симов.
3. Министърът на туризма Николина Ангелкова ще отговори на два въпроса от народните представители Борис Ячев и Румен Гечев.
4. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на един въпрос от народния представител Румен Гечев.
5. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на две питания от народните представители Дора Янкова и Иван Валентинов Иванов.
6. Министърът на вътрешните работи Младен Маринов ще отговори на четири въпроса от народните представители Александър Паунов, Лало Кирилов, Красимир Янков и Десислав Чуколов.
7. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на един въпрос от народния представител Надя Клисурска-Жекова и на едно питане от народния представител Георги Гьоков.
8. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на два въпроса от народните представители Георги Гьоков и Николай Тишев.
9. Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева ще отговори на четири въпроса от народните представители Георги Стоилов, Светла Бъчварова – два въпроса, Георги Йорданов и Ирена Атанасова и на едно питане от народния представител Дора Янкова.
10. Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на четири въпроса от народните представители Николай Александров, Христо Проданов, Георги Гьоков и Александър Сабанов.
11. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков ще отговори на два въпроса от народните представители Кристина Сидорова, Георги Гьоков и на едно питане от народния представител Дора Янкова.
12. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на едно питане от народния представител Антон Кутев.
13. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на два въпроса от народните представители Веска Ненчева и Валентина Найденова, и Георги Михайлов.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на финансите Владислав Горанов на един въпрос с писмен отговор от народния представител Валентина Найденова;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев на един въпрос с писмен отговор от народния представител Валентина Найденова;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на един въпрос от народния представител Христо Проданов.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлага отговорът на:
- един въпрос от народния представител Георги Гьоков към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова;
- един въпрос от народния представител Диана Саватева към министъра на вътрешните работи Младен Маринов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът-председателят на Република България Бойко Борисов и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
Следващо редовно пленарно заседание – 8 ноември от 9,00 ч. съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 9,31 ч.)


Заместник-председател:
Емил Христов


Секретари:
Симеон Найденов
Джейхан Ибрямов