Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер

Секретари: Юлиан Ангелов и Филип Попов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум.
Откривам заседанието.
Колеги, днес ще работим по приетата миналата седмица Програма за извънредно пленарно заседание:
„1. Първо гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. Вносител е Министерският съвет на 31 октомври 2019 г.
2. Първо гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. Вносител е Министерският съвет на 31 октомври 2019 г.“
Първо, колегите, които тепърва ще бъдат народни представители, ще положат клетва.
„РЕШЕНИЕ
№ 1674-НС
11 ноември 2019 г.
относно обявяване на Полина Александрова Шишкова за народен представител от Тринадесети изборен район – Пазарджишки в 44-тото Народно събрание.
С писмо вх. № НС-02-21 от 8 ноември 2019 г. в ЦИК е получено Решение на Народното събрание от 8 ноември 2019 г., с което, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, са прекратени пълномощията на Йордан Стоянов Младенов като народен представител от Тринадесети изборен район – Пазарджишки, издигнат от коалиция „БСП за България“ в Четиридесет и четвъртото народно събрание.
Постъпило е заявление с входящ № НС-01-11-1 от 11 ноември 2019 г. от Гурко Георгиев Митев, с което заявява, че не желае да бъде обявен за народен представител от листата на коалиция „БСП за България“ от Тринадесети изборен район – Пазарджишки.
С оглед на подаденото заявления от Гурко Георгиев Митев, който е под номер три в листата на коалиция „БСП за България“ и след извършена проверка на списък А и списък Б по многомандатни изборни райони, се установи, че следващият кандидат в листата на коалиция „БСП за България“ е Полина Александрова Шишкова. Централната избирателна комисия приема, че тя следва да замести овакантения постоянен мандат на Йордан Стоянов Младенов, предвид предсрочното прекратяване на пълномощията му.
Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 247, ал. 1, т. 6 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява Полина Александрова Шишкова с ЕГН… за народен представител в 44-тото Народно събрание от листата на коалиция „БСП за България“ от Тринадесети изборен район – Пазарджишки.“
Следващото:
„РЕШЕНИЕ
№ 1673-НС
11 ноември 2019 г.
относно обявяване на Добрин Ненов Данев за народен представител в Деветнадесети изборен район – Русенски, в 44-ото Народно събрание
С писмо вх. № НС-02-21 от 8 ноември 2019 г. в ЦИК е получено Решение на Народното събрание от 8 ноември 2019 г., с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, са прекратени пълномощията на Пенчо Пламенов Милков като народен представител от Деветнадесети изборен район – Русенски, издигнат от коалиция „БСП за България“ в 44-тото Народно събрание.
Централната избирателна комисия следва да обяви за народен представител следващия в листата, предвид предсрочното прекратяване на пълномощията на Пенчо Пламенов Милков. След извършена проверка на списък А и списък Б по многомандатни изборни райони се установи, че следващият кандидат в листата на коалиция „БСП за България“ е Добрин Ненов Данев.
Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 247, ал. 1, т. 6 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява Добрин Ненов Данев с ЕГН… за народен представител в 44-тото Народно събрание от листата на коалиция „БСП за България“ от Деветнадесети изборен район – Русенски.“
Следващото е:
„РЕШЕНИЕ
№ 1672-НС
11 ноември 2019 г.
относно обявяване на Мартин Стефанов Обрешков за народен представител от Осемнадесети изборен район – Разградски, в 44-ото Народно събрание
С писмо вх. № НС-02-21 от 8 ноември 2019 г. в ЦИК е получено Решение на Народното събрание от 8 ноември 2019 г., с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, са прекратени пълномощията на Денчо Стоянов Бояджиев като народен представител от Осемнадесети изборен район – Разградски, издигнат от коалиция „БСП за България“ в 44-ото Народно събрание.
Централната избирателна комисия следва да обяви за народен представител следващия в листата, предвид предсрочното прекратяване пълномощията на Денчо Стоянов Бояджиев.
След извършена проверка на списък А и списък Б по многомандатни изборни райони се установи, че следващият кандидат в листата на коалиция „БСП за България“ е Мартин Стефанов Обрешков.
Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и чл. 247, ал. 1, т. 6 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява Мартин Стефанов Обрешков с ЕГН… за народен представител в 44-ото Народно събрание от листата на коалиция „БСП за България“ от Осемнадесети изборен район – Разградски.“
„РЕШЕНИЕ
№ 1671-НС
11 ноември 2019 г.
относно обявяване на Евдокия Славчова Асенова за народен представител в Четиринадесети изборен район – Пернишки, в 44-ото Народно събрание
С писмо вх. № НС-02-21 от 8 ноември 2019 г. в ЦИК е получено Решение на Народното събрание от 8 ноември 2019 г., в което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, са прекратени пълномощията на Станислав Иванов Владимиров като народен представител от Четиринадесети изборен район – Пернишки, издигнат от коалиция „БСП за България“ в 44-ото Народно събрание.
Централната избирателна комисия следва да обяви за народен представител следващия в листата, предвид предсрочното прекратяване пълномощията на Станислав Иванов Владимиров.
След извършена проверка на списък А и списък Б по многомандатни изборни райони се установи, че следващият кандидат в листата на коалиция „БСП за България“ е Евдокия Славчова Асенова.
Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и чл. 247, ал. 1, т. 6 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява Евдокия Славчова Асенова с ЕГН… за народен представител в 44-ото Народно събрание от листата на коалиция „БСП за България“ от Четиринадесети изборен район – Пернишки.“
И последният народен представител, който трябва да се закълне днес:
„РЕШЕНИЕ
№ 1670-НС
11 ноември 2019 г.
относно обявяване на Десислав Петров Тасков за народен представител в Трети изборен район – Варненски, в 44-ото Народно събрание
С писмо вх. № НС-02-21 от 8 ноември 2019 г. в ЦИК е получено Решение на Народното събрание от 8 ноември 2019 г., с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, са прекратени пълномощията на Анелия Димитрова Клисарова като народен представител от Трети изборен район – Варненски, издигната от коалиция „БСП за България“ в 44 ото Народно събрание.
Централната избирателна комисия следва да обяви за народен представител следващия в листата, предвид предсрочното прекратяване пълномощията на Анелия Димитрова Клисарова.
След извършена проверка в списък А и списък Б по многомандатни изборни райони се установи, че следващият кандидат в листата на коалиция „БСП за България“ е Десислав Петров Тасков.
Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 247, ал. 1, т. 6 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява Десислав Петров Тасков с ЕГН… за народен представител в 44-ото Народно събрание от листата на коалиция „БСП за България“ от Трети изборен район – Варненски.“
Моля, квесторите да поканят народните представители да се закълнат.
Колеги, моля да станем на крака. (Всички стават.)
Повтаряйте след мен.
ПОЛИНА АЛЕКСАНДРОВА ШИШКОВА, ДОБРИН НЕНОВ ДАНЕВ, МАРТИН СТЕФАНОВ ОБРЕШКОВ, ЕВДОКИЯ СЛАВЧОВА АСЕНОВА, ДЕСИСЛАВ ПЕТРОВ ТАСКОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Честито! (Ръкопляскания.)
Колеги, ще Ви запозная с две съобщения.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили за времето от 12 до 16 ноември 2019 г. на територията на Република България ще се проведе съвместна българо-американска подготовка на 68-а бригада „Специални сили“, с армейската авиация от Сухопътните войски на САЩ в Европа.
В подготовката ще участват сили и средства от въоръжените сили на Република България, както и вертолети от Сухопътните войски на САЩ в Европа. Подготовката не е свързана с провеждане на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи военни операции, както и с извършване на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други държави (на друга държава или организация) въоръжени сили.
В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени съответните компетентни и държавни органи.
Уведомлението е постъпило на 11 ноември 2019 г. с входящ № 903-09-73 и е предоставено на Комисията по отбрана.
Следващото съобщение:
От Сметната палата в Народното събрание е постъпила Актуализирана програма за одит на дейност на Сметната палата за 2019 г.
Програмата е внесена с писмо вх. № 924-00-19 от председателя на Сметната палата.
Материалът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Колеги, преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2020 г.
Вносител е Министерският съвет на 31октомври 2019 г.
Първи ще ни запознаят с Доклада си Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Първо, моля за процедура за допуск – в залата да бъдат допуснати госпожа Жени Начева – заместник-министър на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, и доктор Дечо Дечев – управител на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 174 народни представители: за 167, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
На заседание, проведено на 7 ноември 2019 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите – Владислав Горанов – министър; от Министерство на здравеопазването – Кирил Ананиев – министър, Жени Начева – заместник-министър и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса; доктор Дечо Дечев – управител на Националната здравноосигурителна каса; представители на съсловните, работодателските и пациентските организации, както и представители на синдикатите.
Законопроектът беше представен от господин Кирил Ананиев.
Основната цел на Законопроекта е да се осигури достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ на здравноосигурените лица и равнопоставен достъп на лечебните заведения, отговарящи на условията за сключване на договори с Националната здравноосигурителна каса.
Основните показатели на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. са следните:
І. Приходи и трансфери.
В приходната част на бюджета за 2020 г. се очаква да постъпят общо приходи и трансфери в размер на 4 744,7 млн. лв., или с 445,1 млн. лв. повече от 2019 г. Здравноосигурителните приходи се предлага да бъдат в размер на 4 640,7 млн. лв. или с 403,9 млн. лв. повече от 2019 г. От общата сума на здравноосигурителните приходи в размер на 4 640,7 млн. лв. от здравноосигурителни вноски сe очаква да постъпят 3 107,1 млн. лв., или 264,9 млн. лв. повече от 2019 г., и от трансфери за здравно осигуряване от централния бюджет 1 533,6 млн. лв., или с 139,0 млн. лв. повече от трансфера за 2019 г. От неданъчни приходи: глоби, санкции и наказателни лихви за 2020 г. е предвидено да постъпят 20,6 млн. лв. Предвидени са трансфери от Министерството на здравеопазването за финансиране на разходите за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето в размер на 4,2 млн. лв.; за дейности за здравно неосигурени лица, включващи: интензивно лечение, комплексно диспансерно наблюдение при пациенти с психиатрични заболявания и комплексно диспансерно наблюдение при пациенти с кожно-венерически заболявания в размер на 2,1 млн. лв.; за дейности за здравно неосигурени жени по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето в размер на 6,7 млн. лв.; за сумите по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване в размер на 18,4 млн. лв.; за дейностите във връзка с лечение на деца до
18-годишна възраст в размер на 12,0 млн. лв.; за дейности във връзка с лечението на лица над 18 годишна възраст по чл. 82, ал. 1а и 6 от Закона за здравето в размер на 2,0 млн. лв. и медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване в размер на 38 млн. лв., тоест общо за 2020 г. са предвидени 83,4 млн. лв. или с 40,4 млн. лв. повече от 2019 г.
ІІ. Разходи и трансфери.
Общо разходите и трансферите за 2020 г. са разчетени в размер 4 744,7 млн. лв. Тази сума е с 394,7 млн. лв. повече от сумата за 2019 г. В рамките на предложената сума за общо разходи и трансфери само за разходи са предвидени 4 739,2 млн. лв. и за предоставяне на трансфери на Националната агенция за приходите по чл. 24, т. 6 от Закона за здравното осигуряване и към бюджетни организации, сключили договори за извършване на медицински услуги с Националната здравноосигурителна каса са 5,5 млн. лв. От общата сума на разходите за текущи разходи се предлагат 4 595 млн. лв., като тази сума е по-голяма с 382,1 млн. лв. от същите разходи за 2019 г.; за придобиване на нефинансови активи за 2020 г. са планирани 5,0 млн. лв. От сумата за текущите разходи 4 595 млн. лв. с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания, които за 2020 г. са разчетени на сума 4 454 млн. лв., или повече с 337,6 млн. лв. от закона за 2019 г. Тези средства се разпределят, както следва:
1. за първична извънболнична медицинска помощ 244,0 млн. лв.
2. за специализирана извънболнична медицинска помощ – включително за комплексно диспансерно наблюдение 264,7 млн. лв.
3. за дентална помощ 179,8 млн. лв.
4. за медико-диагностична дейност 94,3 млн. лв.
5. за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, в условията на болнична медицинска помощ, които Националната здравноосигурителна каса заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги – 1 243,8 млн. лв., или със 126,0 млн. лв. повече от 2019 г.
6. за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ 110,0 млн. лв.
7. за болнична медицинска помощ 2 247,3 млн. лв.
8. за други здравноосигурителни плащания със Законопроекта се предлага сума в размер на 70,1 млн. лв., или с 90,3 млн. лв. по-малко в сравнение с 2019 г., в това число цялата сума е за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност.
В бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. са предложени разходи за персонал в размер на 45,4 млн. лв. Тази сума е по-голяма от сумата на разхода за персонал за 2019 г. с 4,1 млн. лв. За издръжката на административните дейности по здравното осигуряване за 2020 г. се предлага да се изразходва сумата 12,1 млн. лв.
За 2020 г. плащанията за сметка на средствата от трансфера на Министерството на здравеопазването са в размер 83,4 млн. лв., или с 40,4 млн. лв. повече от 2019 г. Тази сума е предназначена да се разходва за:
1. лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им – 4,2 млн. лв.
2. дейности за здравно неосигурени лица, включващи: интензивно лечение, комплексно диспансерно наблюдение при пациенти с психиатрични заболявания и комплексно диспансерно наблюдение при пациенти с кожно-венерически заболявания – 2,1 млн. лв.
3. дейности за здравно неосигурени жени се предвижда разход от 6,7 млн. лв.
4. суми по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване се предвижда увеличение с 2,4 млн. лв., а именно в размер на 18,4 млн. лв.
5. дейности във връзка с лечение на лица до 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а, 3 и 6 от Закон за здравето сума в размер на 12 млн. лв.
6. дейности във връзка с лечение на лица над 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а и 6 от Закона за здравето в размер на 2 млн. лв.
7. медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване – 38,0 млн. лв.
През 2020 г. се запазва и размерът на разходите за придобиване на нефинансови активи от 5,0 млн. лв. За резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи, са предвидени 139,2 млн. лв.
Със Законопроекта се предлага трансферите за Националната агенция за приходите и към бюджетни предприятия, сключили договори за извършване на медицински услуги с Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., да бъдат в размер на 5,5 млн. лв.
Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. е подготвен при сега действащата задължителна здравноосигурителна вноска от 8 на сто, като не се предвижда нейната промяна.
Със Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2020 г. се предвижда балансирано бюджетно салдо.
По Законопроекта се проведе дискусия, на която бяха изказани различни становища.
Председателят на Българския зъболекарски съюз доктор Николай Шарков изрази принципна подкрепа за Проекта за бюджет, като посочи, че увеличението от 12 млн. 800 хил. лв. за дентална помощ се отнася за получаването на безплатни протези от всички пациенти над 65-годишна възраст. Той посочи, че денталната медицина се нуждае от двойно по-голям бюджет и призова за следващата 2021 г. бюджетът да бъде по-адекватен за здравноосигурените лица над 18-годишна възраст, тъй като пакетът от дентални дейности за тези лица е изключително беден и включва единствено поставянето на пломби и изваждане на зъби.
В изказването си заместник-председателят на Българския лекарски съюз доктор Брънзалов изрази задоволство от предложеното увеличение за медицински дейности в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., като посочи, че настояват да не се увеличават обемите в болничната помощ, а да се поставя по-голям акцент на извънболничната медицинска помощ.
Според председателя на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари доцент Любомир Киров бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. е палиативен и поддържащ жизнените функции, но не и креативен, тъй като с него се предвижда увеличение от 19 млн. лв., или с 6 млн. лв. по-малко от тяхното предложение за увеличение.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България господин Васил Велев се изказа в неподкрепа на Проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса, тъй като с него се задълбочават диспропорциите, които съществуват към настоящия момент. Съотношението между разходите за болнична помощ и за медикаменти и лекарства към разходите за здравна превенция е 8:1, докато в Европейския съюз това съотношение е 2:1. С настоящия Проектобюджет тази диспропорция се задълбочава, като разходите за болници и лекарства се увеличават с 12%, а разходите за здравна превенция растат средно със 7%.
В неподкрепа на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. се изказа и господин Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата, тъй като предложеното от тях увеличение на бюджета е свързано със засилване на контрола при разходването на публичните средства и въвеждането на електронното здравеопазване, които не са налице към настоящия момент.
Господин Пламен Димитров – председател на Конфедерацията на независимите синдикати в България, посочи, че от 1998 г. търговската логика в здравеопазването намира отражение върху параметрите и структурата на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Той приветства увеличението на функцията здравеопазване с близо половин милиард лева и посочи, че между първо и второ четене ще настояват допълнително за 6 – 7 млн. лв., за да се изпълни ангажиментът на правителството по отношение на медицинските специалисти, финансирани през единните разходни стандарти.
Народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ доцент Георги Йорданов и професор Георги Михайлов се изказаха в неподкрепа на Законопроекта, тъй като това е десетият бюджет, в който продължава основен приоритет да бъде електронното здравеопазване, което ще засили контрола върху разходването на публичния ресурс и ще позволи да се извършва обективно и актуално планиране; не е налице намаляване на доплащанията в системата на здравеопазването; не е налице остойностяване на медицинските дейности, така наречените клинични пътеки, както и остойностяване на труда на медицинските специалисти. Освен това България продължава да отделя за здравеопазване около 2% от брутния вътрешен продукт за разлика от останалите държави – членки на Европейския съюз, които отделят между 6 – 11%. Наред с това 50% от средствата за публично здравеопазване отиват за болнична помощ при 30% в Европейски съюз. Докато разходите за първична извънболнична и първична специализирана медицинска помощ в България намаляват от 5,8% през 2018 г. до 5,2% през 2020 г., то тези разходи в Европа са между 20 и 30%.
Народният представител доктор Нигяр Джафер от Парламентарната група на ДПС отбеляза, че с всяка година се увеличава бюджетът на НЗОК, но е налице устойчиво неразрешаване на проблемите в здравеопазването, а именно: ниско заплащане на медицинските специалисти; българските пациенти са най-доплащащите в Европейския съюз; общинските болници са без перспектива и фалират; неразплащане на надлимитните дейности. Според нея това отново е бюджет на отдалечаващата се реформа.
Народните представители доктор Калин Поповски и Георги Колев от парламентарната група „Обединени патриоти“ и доцент Лъчезар Иванов от парламентарната група на ГЕРБ се изказаха в подкрепа на бюджета, като подчертаха, че е налице устойчиво увеличаване на средствата в областта на здравеопазването, като при сравнение с останалите държави – членки на Европейския съюз, следва да се направи съпоставка колко заплащат европейските граждани за здраве и колко българските граждани. Освен това здравеопазването е изключително тежка сфера за реформи, като те трябва да се осъществяват бавно, но сигурно, за да се запази устойчивостта на системата.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 13 народни представители, „против“ – 7, без „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Следва Доклад на Комисията по здравеопазване.
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Предоставям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
На съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по здравеопазването, проведено на 7 ноември 2019 г., беше разгледан и обсъден Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна за 2020 г., № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
На заседанието присъстваха: министърът на финансите господин Владислав Горанов, министърът на здравеопазването господин Кирил Ананиев, заместник-министърът на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса госпожа Жени Начева, управителят на НЗОК доктор Дечо Дечев, представители на Министерството на финансите, синдикатите, работодателите, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на здравеопазването господин Кирил Ананиев, който запозна народните представители с основните финансови параметри, заложени в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г.
Предвидените приходи и трансфери са в размер на 4 744 704 900 лв. Разчетените средства са при допускане на здравноосигурителна вноска в размер на 8 на сто, като в разчетите са отразени ефектът от увеличаване на минималните осигурителни доходи по икономически дейности и групи професии за наетите лица и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, както и ефектът върху размера на трансферите за здравно осигуряване от увеличаване на частта от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за лицата, осигурявани за сметка на държавния бюджет от 55 на сто от 2016 г. и 5 на сто годишно от всяка следваща година до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица по реда на чл. 40, ал. 4а от Закона за здравното осигуряване. Съотношението на заплащане от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за 2020 г. е 60 към 40.
Предвидените разходи и трансфери са в размер на 4 744 704 900 лв., от които 4 453 976 800 лв. са за здравноосигурителни плащания. С планираните средства е предвидено закупуването на медицинска помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване, гарантиранa от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Господин Ананиев подчерта, че през 2020 г. се увеличават средствата за здравноосигурителни плащания за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, медико-диагностична дейност, болнична медицинска помощ, дентална помощ и за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.
Резервът, включително за непредвидени и неотложни разходи, съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, е три на сто от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравно осигуряване от други бюджети и е в размер на 139 222 000 лв.
Със Законопроекта се предлагат изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване, с които се цели усъвършенстване на механизмите, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК и създаване на нов механизъм, при който НЗОК да заплаща регулярно на аптеки и лечебни заведения отпуснатите, респективно приложените лекарствени продукти, като при липса на резултат от прилаганата терапия се предвижда притежателите на разрешенията за употреба на продуктите да възстановяват заплатените от НЗОК средства. Предлага се и изцяло нов подход при определяне на механизма за гарантиране на предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за лекарствени продукти, като вместо с наредбата по чл. 45, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване се предвижда ежегодно приемане на механизма с решение на Надзорния съвет на НЗОК, съобразно средствата за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, предвидени в Закона за бюджета на НЗОК за следващата календарна година.
Становището на Българския лекарски съюз беше представено от доктор Николай Брънзалов, който изрази подкрепа за увеличението на разходната част на бюджета, с което ще се даде възможност за повишаване цените на недофинансираните клинични пътеки в болничната медицинска помощ. Същевременно за поредна година не са взети предвид препоръките в докладите на Световната банка и заложеното в Националната здравна стратегия – 2020 управление за справедлива, устойчива и ефективна здравна система, ориентирана към качество и резултати, и бе подчертано, че предвидените в бюджета средства за извънболнична медицинска помощ са крайно недостатъчни за изпълнение на тези препоръки. Доктор Брънзалов уточни, че цените на медицинските услуги в специализираната извънболнична медицинска помощ, с изключение на първичния преглед, не са актуализирани от почти 10 години, а цените на медико-диагностичните дейности не са променяни от началото на 2008 г., с изключение на малка актуализация на пакет „Микробиология“. Той поясни, че недостатъчните средства, предвидени в законопроекта за извънболнична медицинска помощ, ще влошат достъпа и качеството на медицинската услуга, ще генерират напрежение между пациенти и лекари и ще намалят регулативните стандарти за профилактика.
Отново беше поставен и въпросът за таксата за посещение при лекар, като предложението на съсловната организация е при децата до навършване на 18-годишна възраст или до приключване на средно образование потребителската такса да се заплаща, както при лицата, които са упражнили правото си на пенсия, а разликата до пълния размер да се осигурява от държавния бюджет.
В заключение доктор Брънзалов подчерта, че Българският лекарски съюз настоява средствата по бюджета в частта за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност да бъдат преразгледани и увеличени с цел гарантиране потребностите на населението и на здравната система като цяло.
Председателят на Българския зъболекарски съюз доктор Николай Шарков информира народните представители, че въпреки номиналното увеличение предвидените в бюджета на НЗОК за 2020 г. средства за дентална помощ са недостатъчни спрямо обема дейности, който се предвижда да се изпълнява през следващата година, което, от своя страна, ще затрудни работата на зъболекарите и ще има негативно влияние най-вече върху денталното здраве на българските граждани. Той посочи, че предлаганото увеличение е предимно свързано с премахване на горната граница от 69 години на здравноосигурени лица, които имат право на дейности по възстановяване функцията на дъвкателния апарат. В същото време пакетът дентални лечебни дейности за лица над 18-годишна възраст остава изключително оскъден и не включва основни дейности, свързани с усложнението от зъбен кариес, като пулпит и периодонтит. Беше обърнато внимание и на факта, че денталните лекарствени продукти и денталните материали са включени в цената на денталните дейности по задължителното здравно осигуряване, а не в бюджета за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти.
В заключение доктор Шарков подчерта, че при изготвянето на бюджета на НЗОК за 2021 г. тези проблеми следва да бъдат решени, за да може лекарите по дентална медицина да предоставят навременна и качествена грижа на лицата над 18 годишна възраст.
Председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България доктор Любомир Киров информира народните представители, че предвидените средства за първична извънболнична медицинска помощ са не само крайно недостатъчни, но и разпределението им е нерационално. Той посочи, че публично заявените ангажименти от страна на отговорните институции за поставяне на акцент върху извънболничната помощ не са подкрепени със съответните действия в Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2020 г. Според него нерационалното разпределение на средствата ще влоши достъпа и качеството на медицинската помощ и здравно-икономическите показатели на страната. Сдружението предлага бюджетът за първична извънболнична медицинска помощ за 2020 г. да бъде увеличен с 25 000 000 лв. спрямо 2019 г., за да бъдат осигурени нормални условия на труд за лекарите и медицинските специалисти и навременна и качествена медицинска помощ на българските граждани.
В обсъждането взеха участие и господин Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, и господин Васил Тодоров – главен секретар на Българската търговско-промишлена палата. Беше посочено, че за поредна година не се променя структурата на бюджета на НЗОК и отново най-голям ресурс се предвижда за болнична медицинска помощ и лекарствени продукти, а недофинансирани остават превенцията и профилактиката, като тази тенденция допълнително задълбочава съществуващите диспропорции в системата на здравеопазването. В законопроекта не се предвиждат конкретни мерки за развитие на електронното здравеопазване, за засилване на контрола при разходването на средствата, както и липсват мерки за ограничаване на злоупотребите при лекарствата. Беше отправена препоръка за своевременно изготвяне на Стратегия за реформиране на сектора, като се обърне специално внимание на броя на лечебните заведения за болнична помощ в страната.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването обсъдиха предлаганите в Законопроекта финансови параметри и отправиха конкретни въпроси във връзка с възможността НЗОК да гарантира осигуряването на достъпна и качествена медицинска помощ на всички здравноосигурени български граждани в рамките на предлагания за 2020 г. бюджет. Те подчертаха, че увеличаването на финансовия ресурс само по себе си няма да доведе до съществена промяна във функционирането на здравноосигурителната ни система без създаването на механизми за адекватно разпределение и разходване на средствата от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Беше обърнато внимание на факта, че за поредна година при разпределението на средствата не е извършено реално остойностяване на клиничните пътеки и на труда на лекарите и другите медицински специалисти. Постави се и въпросът, че въпреки официалните становища на Сметната палата и на Фискалния съвет на България през 2020 г. Националната здравноосигурителна каса ще продължи да заплаща на Националната агенция за приходите такса за обслужване събирането на здравноосигурителни вноски. Народните представители се обединиха около становището, че между първо и второ гласуване на Законопроекта следва да се обсъдят основните проблеми и да се потърсят възможностите за тяхното разрешаване.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 12, „против“ – 8, без „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, преди да започна своето изказване, позволете ми от мое лично име да Ви поздравя с връщането на работа и да се надявам, че в този толкова сериозен дебат, който сега ще направим, Вие също ще вземете активно участие като активен потребител на здравната ни система в последните два месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Това, разбира се, с най-добри пожелания и с най-добро чувство, че сте се върнали между нас.
Уважаеми господин Министър, преди две години – в началото на Вашите срещи с нас, Вие обявихте съвсем откровено от тази трибуна, че системата ни е болна. Тя се нуждае от сериозно преформиране, нуждае се от нов начин на работа и Вие ще предложите такъв. Две години по-късно – тук цитирам госпожа Стоянова, която в едно интервю по БНР заяви точно това, което сега ще споделя, че получаваме повече от същото. И това в никой случай не може да удовлетворява парламентарната група на Българската социалистическа партия, тъй като влизайки сега в детайлите вече на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, аз ще се аргументирам защо този бюджет няма да реши няколкото основни въпроса, които българската здравна система трябваше да реши през тези почти изтичащи вече четири години. Остава една година, година и нещо до следващите избори, ако няма предсрочни, разбира се, но това е в рамките на политическото предвиждане.
На първо място, тук трябва да поправя госпожа Стоянова, тя заяви в своя доклад, че България е отделяла два процента и половина от своя брутен вътрешен продукт за здравеопазване. Слава богу, че не е толкова, госпожо Стоянова, а е четири процента и половина. Но тези четири процента и половина са далеч по-ниски, отколкото между шест и единадесет процента, както Вие добре знаете и Ви го казах и в Комисията, която обсъждаше настоящия бюджет, още повече, господин Министър, на фона на брутен вътрешен продукт като абсолютна цифра и на фона на брутен вътрешен продукт на глава от населението, който, меко казано, е несъпоставим с много от държавите в Европейския съюз!
На второ място – това, което беше изтъкнато и от Фискалния съвет, това, което беше изтъкнато и от Асоциацията на работодателите, това, което беше изтъкнато и от КНСБ, има проблем с държавното участие в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който е парадоксален. За хора, които са по трудови правоотношения – 80 лв. здравно осигуряване, за деца, пенсионери, учащи се – няма нужда на Вас да говоря като човек, който е участник в системата повече от 20 години, кои боледуват най-много в България – боледуват пенсионерите, боледуват децата – се отделят 30 лв. Това е заключение, което е написано официално и което не подлежи на коментар, освен негативен такъв. (Реплики от ГЕРБ.)
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Лъжа е!
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Имате възможност за реплика, госпожо Дариткова.
И влизаме в конкретиката на бюджета на НЗОК. Имахме две шумно рекламирани от Вашата институция съвещания лятото на 2018 г., лятото на 2019-а и началото на есента на 2018 г. Нищо от тях практически не произлезе, но на тези съвещания представители на Световната здравна организация и на Световната банка обърнаха внимание на нещо, с което мисля, че Вие сте съгласни и досега, и тогава сте били съгласни: че в България 50% от публичните средства за здравеопазване отиват за болнично здравеопазване при най-висок брой хоспитализации в Европейския съюз на глава от населението в България, при огромен брой болници. Във всички страни от Европейския съюз тенденцията е за средства за болнична помощ да отиват не повече от 30%. Същият парадокс е в доболничната помощ – първична извънболнична и първична извънболнична специализирана помощ. Във всички страни от Европейския съюз вървят проценти, които са между 25 и 30%, в България процентът е далече под 20 и това е тенденция, която устойчиво се запазва в рамките на сегашния мандат на правителството и която по никой начин не решава проблемите на здравеопазването като в един съвременен, глобален, модерен свят. Гръбнакът на здравеопазването и основните му задачи, които той трябва да решава, трябва да бъдат в доболничната помощ и затова държавите от Европейския съюз се мъчат да ги изравнят.
На следващо място, много сериозно впечатление ми направи разходът за лекарствени средства и аз го споделих тогава в Комисията. Сега ще си позволя да го повторя пред уважаемата аудитория.
Господин Министър, базова онко- и онкохематологична терапия, коагулопатии да се слагат в един кош с редките заболявания и за това да се отделят 99 млн. лв., е, меко казано, непрофесионално. България е поела своя ангажимент чрез Лисабонския договор към пациентите с редки заболявания. Създадена е от Ваш предшественик Комисия по редки заболявания директно към Министерството на здравеопазването, но проблемите на редките заболявания, за съжаление, се решават чрез медиите, които поставят един или друг въпрос за една или друга група, определен обществен натиск, и тогава постфактум някои от проблемите тръгват да бъдат решавани.
Затова ние имаме едно предложение между първо и второ четене, официално го споделям с Вас сега, аз го споделих и с госпожа Начева и с доктор Дечев – редките заболявания, както и Синдромът на придобитата имунна недостатъчност, както туберкулозата, да преминат под контрола на държавата. И аз съм Ви споделял в личен разговор, че в Република Полша коагулопатиите са продукт на Национална програма на Министерството на здравеопазването и ефективността се е качила сериозно нагоре, а разходите са намалели с 50% в рамките на четири години.
На следващо място, нещо, което е изключително важно и което ми направи много сериозно впечатление, и по този въпрос аз искам да обърна внимание на уважаемата аудитория, това е рязкото намаляване на средствата за координационните програми между държавите от Европейския съюз, тоест възможността български граждани да отиват за лечение в чужбина, при положение че в Здравна комисия управителят на Националната здравноосигурителна каса заяви със своя авторитет, че има тенденция към увеличаване на желанието на български граждани за лечение в чужбина. Това е един сериозен въпрос, при който смъкването на този бюджет е с повече от 50%, и това, според мен, ще създаде изключително сериозно напрежение при решаването на всеки отделен казус от институциите на Националната здравноосигурителна каса.
На следващо място, искам да Ви обърна внимание на един проблем, който е твърде сериозен, който върви от началото на тази година, при който се споделиха много обещания, те не се изпълниха до момента и който няма да бъде решен чрез сегашната структура на бюджета.
Споделял съм с Вас тук, въпросът е принципен, няма отношение към бюджета на Касата, затова ще бъда съвсем лаконичен. С това увеличение, колкото и лева да е то, колкото и милиона да е то, и за болнична помощ, и за всички пера от НЗОК, Вие не можете да осигурите императивно и няма как да накарате системата при сегашната структура – търговски дружества, финансиране чрез клинични пътеки, да бъдат адекватно заплатени – наистина са гръбнакът на българското здравеопазване, а това са специалистите по здравни грижи.
Направихте поредна наредба, но Вие много добре знаете, а и аз го знам като бивш изпълнителен директор, когато срещу Вас стоят контрагентите на съответното лечебно заведение и Вие имате сериозни задължения, а задълженията в рамките на системата са огромни – няколкостотин милиона лева, не искам да ги прецизирам, тъй като даже ми е неприятно да казвам тази цифра, то Вие няма как… И тезата, че в лечебните заведения над 50% трябва да отидат за възнаграждения, е абсолютно неиздържана, тъй като в повечето общински болници отиват над 80% и въпреки това възнагражденията на медицинските специалисти са категорично недостатъчни, да не кажа по-тежка дума тук, в тази сериозна аудитория.
Затова целият този бюджет няма как да бъде подкрепен от парламентарната група на Българската социалистическа партия. Ние ще внесем свои конкретни, реални предложения между първо и второ четене, и Ви моля да се съобразите с тях. Иначе проблемите на здравеопазването по никой начин през следващата година няма да бъдат решени.
Завършвайки, искам да споделя с Вас. Аз съм изключително изненадан, че минаха три години от функционирането на този парламент, от функционирането на това правителство, и от основните идеи, с които Вие се явихте на изборите, не Вие лично, а политическата партия, която е ръководител на тази коалиция, нито една от тях в края на третата година не е изпълнена. Нищо не се е случило с електронизацията на здравеопазването. Каквото и да говорим, каквито и тръжни процедура да са стартирани, забавени, на нас ни остават почти 12 месеца, малко повече, до евентуалните редовни парламентарни избори. Да не говорим за тръжните процедури за лекарства и за медицински изделия, да не говорим за отлагането на стандартите за шест месеца, сега за 2020 г., за плащането на медицински изделия. Да не говорим за реекспорта, не искам и там да влизам в подробности – за системата за контрол на реекспорта, така наречената електронна система за реекспорта.
Тоест, поглеждайки към този бюджет, а след малко поглеждайки и към бюджета изцяло на Министерския съвет в областта на здравеопазването, ние наистина оставаме не неудовлетворени, а натъжени от това, че нацията не получава своето решение на един от най-важните проблеми за нея.
Не искам тук да влизам и в темата за трансплантациите. Аз съм Ви поставил един въпрос, по който не можем да се видим още в парламентарен контрол. България предвиждаше трансплантация на бял дроб 2021 г. Тя беше извършена 2019 г. тук, на територията на страната, и по този въпрос ръководството на Министерството няма реален коментар. Ако това може да става в България, нека да става господин Министър! Но това е само един фрагмент от всичко, което се случва в здравеопазването и това нас, като политическа формация, сериозно ни тревожи. Затова и ние ще имаме своите конкретни предложения и няма да подкрепим този бюджет. Благодаря Ви, госпожо Председател. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михайлов.
Реплики, колеги? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Бюджет 2020 на Националната здравноосигурителна каса беше презентиран като устойчив и предвидим бюджет.
Ще се опитам да изложа нашето становище защо предимствата, според управляващите, на този бюджет са недостатъци според нас. Съгласяваме се с това, че този бюджет е устойчив, това е така, факт. Ние обаче смятаме, че този устойчив бюджет устойчиво утвърждава едни устойчиви тенденции, а те са негативни – негативни за българските пациенти, негативни за хората, които работят в здравната система.
На първо място, утвърждава се негативната тенденция в системата да работят нископлатени медицински специалисти. Факт е, че медицинските сестри и акушерки, лаборанти протестират почти цяла година и няма надежда да получават повече.
Утвърждава се тенденцията пациентите в България да бъдат най-доплащащите в целия Европейски съюз, най-доплащащите и късно диагностицирани поради липса на определени мерки, които трябваше да се предприемат до този момент.
Утвърждава се тенденцията общинските болници да бъдат без перспектива и без да има надежда за укрепване на областните лечебни заведения.
Утвърждава се и следващата тенденция надлимитната дейност да не бъде заплащана и в момента Касата да бъде поставена в ситуация да разсъждава как да плаща лихвите по съдебните дела, които болниците спечелиха.
Утвърждава се още една тенденция и тя е устойчива – повишаването на средствата, които са неразплатени, които дължим на чужди лечебни заведения.
Да, бюджетът е устойчив и той е устойчив с тези устойчиви тенденции.
Тоест отново се натъкваме на едно дежа вю – нов бюджет, стари затлачени проблеми и няма сякаш надежда и с този бюджет и през тази година това да бъде решено.
Могат да бъдат използвани много названия на този бюджет, сигурно това ще се случи след малко в изказванията на колегите – бюджет на отдалечаващата се реформа, бюджет на безхаберието и нарастващите разходи, бюджет на купеното временно спокойствие от управляващите, защото все пак повече пари дават някакви по спокойни месеци, в които да няма напрежение. Дали това ще се случи, предстои да видим.
Бих искала за колегите, които не са в Здравната комисия и не следят проблемите с бюджета на Здравната каса, да направя една ретроспекция. През 2018 г. ние в тази зала гласувахме 407 милиона повече. През 2019 г. за бюджет на здравеопазването и на Здравната каса гласувахме с 490 милиона повече. Тази година са предвидени 404 милиона повече в бюджета на Здравната каса, а те, заедно с парите и увеличението за Министерството на здравеопазването, стават около 450 милиона повече. И какво от това, уважаеми колеги?!
Какво от това, ако няма отговор на следните въпроси или по-скоро има: ще доведе ли този бюджет до по-добра ефективност? Ефективност значи да постигнем ефектите, които бихме желали да наблюдаваме в здравната система. По-добра профилактика – едва ли. По-добро заплащане на персонала – отговорът е: едва ли. Подобряване на състоянието на лечебните заведения – едва ли. Ще доведе ли до намаляване на дължимите средства към чужди клиники, които според заместник-министър Жени Начева са 280 милиона към настоящия момент – едва ли.
Тогава кога ще наблюдаваме положителни тенденции и обрат на тези тенденции?
Какво става с Единната информационна система, така, както попита и професор Михайлов?
Докъде я докарахме с електронното здравеопазване?
Има ли аналитични звена в Здравната каса или в Министерството на здравеопазването, защото беше казано, че такива ще бъдат създадени и всъщност тези анализи трябва да бъдат правени там?
Заработи ли мегаагенцията? Какво прави тя, какво свърши, какво анализира, какъв е ефектът от създаването? Мегаагенция, която създадохме през преходните разпоредби на миналия бюджет на Здравната каса.
Какво става с изплащането на надлимитната дейност?
Всъщност Националната здравноосигурителна каса изнемогва от задълженията, които ѝ възлагаме всяка година. Миналата година там беше прехвърлен Фондът за лечение на деца в чужбина. Тази година ще възложим да се заплащат медицинските пособия на хората с увреждания – все задължения, които всъщност трябва да бъдат покрити със сумата, за която преди малко говорих, че ще увеличи бюджета на Здравната каса.
Ето затова ние предлагаме промяна в някои от политиките, като си даваме сметка, че много малко от така наречената реформа и реформаторски стъпки могат да бъдат направени тук през този бюджет.
Всъщност Националният рамков договор – най-важният договор за всеки гражданин на България, защото буквално касае здравето и живота на българските граждани, може да предприеме стъпки.
Първо, трябва да се преосмисли профилактичният пакет. Той трябва да е ефективен, скринингов, насочен към ранна диагностика, не формални прегледи, за които колегите лекари се чудят как да усвоят едни средства, а пациентите не проявяват никакъв интерес към тях просто защото са формални и фиктивни.
Преосмисляне на ролята на така наречените регулаторни стандарти, така наречените направления. Ето тук няма място за никакво лимитиране. Няма как да намалим хоспитализациите, ако няма достатъчно средства за първична извънболнична помощ, за прегледи при специалисти извън болниците или за медико-диагностична дейност. За съжаление, балансът на средствата за извънболничната помощ и тези, които се дават за болнична помощ, се запазва същият с тенденция към увеличение на парите за хоспитализации.
Трябва да се помисли най-накрая за заделяне на ресурс – достатъчно ресурс, за долекуване и продължително лечение, за хосписите. Не е тайна, че лечебните заведения в момента изпълняват и социални функции. Ако един пациент с инсулт бива изписван на петия ден, защото клиничната пътека изисква това, остава открит за обществото въпросът за неговото семейство, какво се случва с него. Много по-евтино е той да бъде в звено за долекуване, в хоспис, но трябва да се обезпечи финансово този ресурс.
Иначе, параметрите бяха споменати. Може би трябва да споменем, че от тези 404 млн. лв. всъщност 260 млн. лв. идват от увеличение на размера на минималната работна заплата, от минималните осигурителни прагове, от повишението на заплатите.
Увеличението на приходите от здравноосигурителни вноски ще бъде 9,3%, само че Фискалният съвет е изчислил, че това увеличение е надценено и най-вероятно няма да бъде достигнато.
Само припомням, че за болнична помощ в България се отделят 50% от ресурса, при 30% – средно за Европейския съюз, за лекарствени препарати се отделят 30% от бюджета, при 18% за Европейския съюз. Въпреки всичко отново основното увеличение ще отиде за тези две пера. За профилактика в България се отделят 12%, при 25% средно европейски стойности. Доплащанията обаче, които всеки пациент плаща, са 50% при 20% в Европейския съюз. Ето тези последни два показателя предопределят българския пациент да бъде квалифициран като най-доплащащият и късно диагностициран.
Уважаеми господин Министър, съгласяваме се с Вас, че устойчивостта и предвидимостта са характеристики на бюджета. Въпреки всичко продължаваме да твърдим, че има място за по-смели реформи. Ние ще Ви подкрепим. Тези реформи обаче не са в този бюджет. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема доктор Джафер.
Реплики? Не виждам.
Следващо изказване беше заявил господин Иванов.
ЛЪЗЕЧАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! През последните десетилетия в България и в световен мащаб разходите за здравеопазване нарастват значително във връзка с постиженията в областта на медицината – както диагностична, така и терапевтична. Българските граждани получават всички постижения в областта на медицината, като се започне от образната диагностика през персонализираната медицина. Нашите сънародници имат по-добър достъп до медицински услуги от много европейски страни.
Тук трябва да отбележим, че стартовата позиция на България в областта на финансирането, съпоставено със страните от Европейския съюз, стартира от изключително ниски нива след 10 ноември 1989 г. Нашата страна достигна икономическите си възможности, които имаше до 1989 г., едва през 2002 г. – 13 години падения, лутания и безвремие в икономическото развитие на нашата страна. Другите страни от посткомунистическия период за тези 13 години поставиха икономиката си в правилните релси на икономически растеж и развитие. Именно това определя догонващата функция на нашата държава в Европейския съюз в сферата не само на здравеопазването, а и във всички други области.
Разходите за здравеопазване като процент от брутния вътрешен продукт са в размер на 4,5%. Тук трябва да направим и кратък анализ на икономическия растеж на България и брутния вътрешен продукт. За 2018 г. той 3,6%, за 2019 г. – 3,4%, за 2020 г. се очаква да бъде 3,3%. Казано по друг начин, България бележи ръст средно с 3,3% устойчиво, докато икономически страните в Европа имат средно 1,7%. Всяка година в опита си да подобрим качеството и достъпа на здравеопазване на всички български граждани ние увеличаваме обема дейности в лекарствени продукти и медицински изделия, които се заплащат от бюджета на Здравноосигурителната каса, съответно полагаме необходимите усилия за тяхното финансово обезпечение. Не може да не отбележим, че България е една от малкото страни в Европейския съюз, която има толкова всеобхватен основен пакет, гарантиран достъп до навременна медицинска помощ – първична, специализирана и високоспециализирана. В същото време няма листа на чакащите, колеги! България е една от четирите страни в Европейския съюз, която въвежда своевременно иновативни лекарствени продукти – това също не трябва да забравяме, които са доста скъпи.
Сега ще се спра малко по-подробно на финансовите параметри за 2020 г. През следващата година разходите по бюджета на НЗОК нарастват с 394 млн. лв. спрямо 2019 г. Увеличават се средствата за първична медицинска помощ с 19 млн. лв.; специализираната извънболнична медицинска помощ – с 14 млн. лв.; медико-диагностичната дейност – с 4,3 млн. лв.; денталните дейности – с 12,8 млн. лв.; болничната медицинска помощ – 233,8 млн. лв.; за лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни и специализирани медицински изделия – със 126 млн. лв.; за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – с 6 млн. лв. С предвидените средства се цели осигуряване на достъпна качествена и своевременна медицинска помощ за здравноосигурените лица и равнопоставен достъп на лечебните заведения, отговарящи на условията за сключване на договори с НЗОК, за предоставяне на медицински и дентални дейности на по-високо ниво. НЗОК ще закупува медицински дейности от лечебните заведения – акцентувам! – ще закупува дейности през 2020 г., че ще се явява единствен платец за извършени услуги. През 2020 г. в областта на първичната извънболнична медицинска помощ – или ПИМП – се увеличава обхватът на здравноосигурените лица с профилактични прегледи и имунизации по имунизационния календар. Предвижда се допълнително стимулиране на общопрактикуващите лекари на базата на качество на оказана медицинска помощ.
В областта на специализираната извънболнична медицинска помощ са предвидени допълнително средства за две нови за отделно заплащане високоспециализирани дейности за специалността „Акушерство и гинекология“. Това са колпоскопия, без прицелна биопсия, абразио на цервикален канал. Осигурява се по-голям обхват на консултативните прегледи при специалистите акушер-гинеколози.
В областта на болничната помощ в предстоящия договорен процес между Българския лекарски съюз и НЗОК – искам да кажа, че Министерството на здравеопазването е заявило своята готовност – ще бъдат увеличени цените на клинични пътеки, от 200 до 215 клинични пътеки. Това се случва за първи път, където логиката за заплащането на клиничните пътеки ще измести лобитата. Това ще се осъществи чрез прилагането на европейски коефициент за остойностяване.
Нов момент в НЗОК ще бъде осъвременяваният контрол, въвеждането на верификационни кодове в болничната помощ при изписването на лекарства. Това ще има двустранен ефект – един път, намаляване преразхода на лекарства, и, второ, намаляване и спиране на реекспорта.
Друг метод на контрол ще бъде QR-код, който ще бъде въведен при извършването на операции в областта на офталмологията, тоест запис на операциите.
По отношение на генетичните тестове ще се затегне контролът за лечението на онкоболните и онкотерапиите, прилагани в нашата страна.
През следващата година ще се разширява и достъпът на здравноосигурените лица по прилагане в условията на болнична медицинска помощ и медицински изделия, както следва: интрамодуларни титаниеви заключващи пирони на бедрена кост, раменна кост и тибия, саморазгръщаща се биологична протеза за изцяло безшевно позициониране, изработване на телешки перикард, система за стимулация на nervus vagus за лечението на медикаментозно резистентна епилепсия. А и кардиовертер дефибрилатори ще бъдат осигурени на 300 здравноосигурени лица с риск от внезапна сърдечна смърт.
Планира се за стомирани пациенти да бъде осигурено повишаване на нивото на заплащане на медицинските изделия, прилагани в условията на извънболнична медицинска помощ.
За диабетно болните пациенти се предвижда включването на нова подгрупа медицински изделия, система за продължително мониториране на нивото на кръвната захар.
Със Законопроекта се предлагат изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване, с които се цели усъвършенстване на механизмите, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК и създаване на нов механизъм, при който НЗОК да заплаща регулярно на аптеки и лечебни заведения отпуснатите, респективно приложените, лекарствени продукти. При липса на резултати от прилагана терапия се предвижда притежателите на разрешение за употреба на продуктите да възстановяват заплатените от НЗОК средства.
В заключение трябва да отбележим, че българското здравеопазване се намира пред промяна на модела. За да бъде избран този модел и да имаме визия за следващите 20 – 30 години, той трябва да мине през задълбочен анализ и диалог с обществото и всички работещи в сферата на здравеопазването. Този подход не може да бъде осъществен бързо, както ни се иска на повечето от нас. Той трябва да мине през няколко подготвителни етапа. Първо, въвеждане на единна информационна система. Второ, въвеждане на индивидуално досие. Трето, актюерски разчет и необходимост от финанси за извършване на промяна. Четвърто, намиране на баланс между интересите на пациентите, на изпълнителите на медицинска помощ и държавата.
Изброените етапи ни карат да бъдем изключително внимателни и предпазливи, дори консервативни при избора на модел за бъдещите поколения. Ние ще търсим максимална подкрепа от обществото за промяна на модела, с който ще спомогнем да запълним съществуващите празноти и пропуски при финансиране на нашата система.
Въз основа на всичко, което изложих тук, пред Вас, аз считам, че така предложеният бюджет от НЗОК за 2020 г. ще гарантира устойчивост на здравната система и предоставяне на навременна качествена и достъпна медицинска помощ за всички български граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Реплика – господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми доктор Иванов, Вие ни представихте една според Вас съвременна и развиваща се здравна система с добри перспективи. Аз обаче имам към Вас два въпроса. Първият въпрос е: как ще коментирате факта, че случаите с предотвратима смърт в развитите страни е 70%, а при нас – 30%? Това означава, че при 100 пациенти с риск за живота в развитите страни спасяват 70 от тях, а в България само 30.
На второ място, една от най-големите язви, за която, за съжаление, външните експерти трябваше да ни кажат – отново! – е доплащането. Как с този бюджет ние ще намалим това огромно 40-процентно, а в някои случаи и повече, доплащане на българските граждани при ползването на медицинска помощ? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Михайлов – реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги, уважаеми доктор Иванов! Аз внимателно изслушах Вашето изказване, независимо от това че в него имаше текстове и конкретика, която изобщо не е подходяща за парламентарната зала – не искам да се връщам към това, но уважавайки Вашето политическо желание да защитите бюджета, искам да Ви кажа няколко неща, за да ме разберете добре.
Първо, по отношение на широко прокламирания от Вас достъп до персонализирана медицина. Искам да Ви попитам: Вие имате ли представа, че в момента няма базови медикаменти за онкотерапия в България, като например винкристин? Обадете се където искате в лечебните заведения да попитате как стоят нещата с базовите терапии по отношение на онкологията, за да видите колко сериозен проблем е лекарствената политика в страната.
На второ място, доктор Иванов, прокламираната от Вас липса на листа на чакащи. Ами Вие не знаете ли колко е листата на чакащи за един от най-фражилните за българската нация проблеми – трансплантацията на органи, тъкани и клетки? Колко чакат за бъбречна трансплантация, колко чакат за сърдечна трансплантация, колко чакат за чернодробна трансплантация, колко за белодробна и ако вървим с темповете, с които вървим досега, след колко години ще стигнем до решаване на този проблем?
На следващо място, доктор Иванов, по отношение на имунизационния календар. Имунизационният календар! Вие сигурно сте получили писмата от дружествата по превантивна медицина, и от много други дружества, и техните, меко казано, учудвания за това, как е променен бюджетът за превенция на заразните заболявания през 2020 г.
И не на последно място, искам да Ви кажа за това, което Вие основно поставяте като проблем – стартовата позиция на България. Аз ще Ви кажа като хематолог: 2002 г. Румъния беше далеч зад нас във всичките си възможности на високотехнологична медицина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Времето отдавна изтече, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Седемнадесет години по-късно, доктор Иванов, ние сме в незавидно положение спрямо Румъния, а камо ли спрямо останалите страни от Европейския съюз. Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Има ли трета реплика? Не виждам.
Господин Иванов, имате думата за дуплика.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми доктор Йорданов, по първия въпрос искам да споделя, че откакто в България в областта на кардиологията се въведе инвазивната кардиология, смъртността за последните 10 години – понеже Вие дадохте пример, ще говоря с цифри, смъртността в България рязко се е намалила – с около 18% от мига на въвеждането на инвазивната кардиология като дисциплина.
Второто нещо, което искам да дам като аргумент, е, че за последните 10 години продължителността на живота на българските граждани в България се е увеличила с две години. Считам, че това като грижа на държавата за нашите пациенти е добър показател.
Друго, на което искам да се спра – това е към доктор Михайлов, тъй като говореше за персонализираната медицина, мога да дам примери, че българската държава активно участва в така наречената европейска програма за персонализирана медицина и мисля, че Вие пък много добре знаете, че имаме така наречения европейски център в областта на неврологията. Към Вас е, доктор Михайлов.
След това за персонализирана медицина ще говорим изключително в областта, в която Вие се занимавате – хематологията. Мисля, че изборът там специално на препарати и медикаменти, особено за хора с генетични заболявания, също има доста широко място, което е застъпено в персонализираната медицина. Така също в България се работи в гастроентерологията и в неврологията.
Така че считам, че България като една малка страна с, да кажем, скромни икономически възможности, участва активно в развитието и за мен това е бъдещето на персонализираната медицина.
Второ, Вие казахте за листа на чакащите. Аз ще Ви отговоря, доктор Михайлов: може ли да ми кажете държава в света, където да няма листа на чакащи за трансплантация? Вие от тази трибуна правите изключително лоши внушения на българските граждани и не виждам усмивката защо е, при положение че ние тук сме хората, които трябва да дадем сигурност на българските граждани и да им кажем, че държавата работи да защити техните интереси.
Аз искам тук да се изправите – като реплика, или като намерите подходящата форма, и да ми кажете: в коя държава няма листа на чакащи? За бял дроб ли няма листа на чакащи, за черен дроб, за бъбреци? Моля Ви се, недейте да спекулирате със страха на хората и тук да правите внушения. Освен това искам да кажа, че Вие много добре знаете какви огромни усилия се полагат за хематологията и онкохематологията като бивш ръководител на клиниката.
Аз много внимателно слушах Вашето изказване и мисля, че що се отнася за пациентите, които са с онкохематологично заболяване и говорите за пари, и разход на пари… Нека тук Вие да излезете от трибуната и да кажете: какъв процент от парите, които се дават, от онкология отиват за онкохематология, и спекулирате с незнанието на хората за винкристина? Те не са длъжни да познават препаратите като първа генерация за избор на лечение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, господин Председател, но това са важни теми.
Вие спекулирате от тази трибуна, насаждате страх и несигурност в системата, докато с бюджета, за който ние говорим, искаме да подсигурим едно спокойствие на всички граждани, че съответно при нужда те ще бъдат обслужени по най-добрия начин. Затова, когато се изказваме и когато правим политически изказвания от тази трибуна, мисля, че те трябва да отговарят на реалността и да не създаваме страх у населението. Благодаря Ви. Извинявайте за превишеното време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: За лично обяснение –имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това е реплика. Какво лично обяснение? Това е реплика, дуплика, какво е това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, изказване е, но Ви моля, само ако се чувствате засегнат.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това е дуплика. Какво е, какво е това? Това е дуплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги от залата! Уважаеми доктор Иванов, непознаването на проблемите не позволява взимането на категорично отношение по тях. Вие питате тук всички, и мен включително, в коя държава няма листа на чакащи за трансплантация на органи? Ама Вие давате ли си сметка, че от началото на годината – тук разговаряхме в тази зала, уважаемият господин Министър призна, че у нас проблемите с органната трансплантация са на изключително сериозно ниско ниво …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Михайлов, не откривам елементи на лично обяснение.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: …че нещата вървят в една много лоша посока.
А по отношение на…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинете ме, но тук няма лично обяснение.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Как да няма лично обяснение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: С това вече излизате. Извинете ме…
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Насаждан бил страх. Вие имате ли представа въобще от това как стоят проблемите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършете изказването, моля Ви.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: …как стоят проблемите и как ще ги решим…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, завършете изказването.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: …с политически изказвания, че искаме спокойствие? (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори на изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинете ме, извинете ме, господин Михайлов! Излизате извън рамките на личното обяснение.
Следващо изказване – господин Поповски, заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Бюджетът 2020 наистина е увеличен с нови 400 милиона при едно намаляващо население на България, така че се надявам най-после в рамките на този мандат да станат някои реформи, за които отдавна си мечтаем.
Реформи трябва да станат за това, че има два-три много сериозно насложени проблема през годините, които са станали, разбира се, и в предни правителства, за които министър Ананиев няма пряка вина. Само цитирам, че сборният дълг на болниците в момента е над 500 милиона, неразплатените надлимитни задължения на Касата към болниците е над 150 милиона. Това са едни много сериозни цифри, които никога не трябва да ги забравяме и трябва вече с този бюджет да се търсят начини тези суми да бъдат намалени колкото е възможно.
В този бюджет има и едни неспазени съотношения, които са по препоръка на Фискалния съвет – особено за лекарствата, където префинансираме доста сериозен процент. Тридесет процента –цитира Фискалният съвет, въпреки че аз ги смятах с обикновен калкулатор – 26% са, не са 30, но все пак препоръката е 15 – 18%. Тоест ние префинансираме с около 400 милиона сумата, която можем да разпределим в други пера на този бюджет, за да изравним едни неправилни съотношения, създадени през годините. Всичко това рефлектира в ниските заплати, особено на държавните болници.
Припомням на аудиторията, че държавните болници са гръбнака на българското здравеопазване – в момента те са около 65 в държавата, 28 областни болници с приоритет на държавно участие, и 30 и няколко – 100% държавни болници, това са университетските болници. Без тези болници здравеопазване няма. Дори да направим един клиничен експеримент: да затворим за един месец останалите три вида болници – общински, частни и ведомствени по чл. 5, държавните болници няма да разберат, че другите са затворени. Обратното би било страшно. За един месец да спрат да работят държавните болници, в държавата настъпва един апокалипсис. Това го припомням само на аудиторията, защото точно държавните болници са тежко недофинансирани от този модел на системата.
Надявам се Министерството и с някои подзаконови нормативни актове, и след това при договорния процес между Касата и Българския лекарски съюз, някои проценти, някои съотношения в цените на клиничните пътеки могат да бъдат регулирани по един простичък начин – да се вземе съотношението примерно на цените на пътеките в Германия Франция, Холандия, в западноевропейските държави. През годините сме станали свидетели на това, че някои от пътеките са доста финансирани спрямо възможностите на българския бюджет, пак казвам, а някои са тотално недофинансирани и заради това част от болниците поемат тези негативни дългове, които, пак казвам, са повече от 500 милиона сборен дълг на всички болници на България.
Големият проблем е също в свръххоспитализацията, която е ненормална за България – между два и три милиона, тоест на двама български граждани поне един постъпва за хоспитализация през съответната календарна година, което е много. Имаме препоръки от Световната здравна организация за този процент, който е ненормално висок. Затова е ненормално висок и процентът за финансиране на болничното здравеопазване – идва точно от това, че имаме свръххоспитализация на нашата система, която е тотално либерална и пациентите постъпват за неща, които могат да бъдат лекувани в амбулаторни условия. Това е един тежък недъг на нашата система, който се натрупва с годините и се стига до тези пропорции.
Малка защита на министъра от опозицията. Мога да кажа това, че ние все още сме на 8% здравна вноска и затова финансираме горе-долу половината от българското здравеопазване през осем- процентната здравна вноска, затова се доплащат сериозни цифри в частните болници и затова на аптеките почти всичко си плащаме, с изключение на малко диагнози и лекарства, всичко си плащаме на 100%. Всичко това идва от осемпроцентната здравна вноска. Ако е 15%, както е в Германия, лекарствата и в аптеките ще бъдат почти 100% безплатни, но трябва да изменим един друг закон, който добре го знаете. Така че не можем да претендираме, че в България лекарствата се доплащат точно поради това, че ние, припомням, сме само на осемпроцентната здравна вноска.
Затова апелирам към министъра и администрацията да се помисли – вече с този общ бюджет от 4 милиарда 744 милиона, какво може да бъде направено през следващата година? Предстоят бързи мерки, нов колективен трудов договор, нов рамков договор, който е между договарящите страни, да се изправят някои от наистина неправилните съотношения в цените – и на пътеките, и на финансирането на Касата по отделните пера. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Поповски.
Реплики? Не виждам.
Изказване – имате думата, уважаеми господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Основният извод, който може да бъде направен, е, че бюджетът на държавата за 2020 г. не предвижда реформи в здравеопазването.
Аз смятах да посоча някои други аргументи, но основното, което можем да кажем, е, че настоящият бюджет специално за системата на здравеопазването повтаря структурата на бюджета от 2018 – 2019 г., като и за тази година няма промяна – както колегите преди мен посочиха, в подобряване на диспропорцията между доболничната и болничната помощ, финансирането и парите за лекарства. В рамките на Европейския съюз ние отново сме страната, която ще бъде с този огромен дисбаланс, въпреки препоръките на Европейската комисия и на докладите с препоръки, които се отправят от компетентни наши партньори от международни структури.
Колегата Иванов и колегата Поповски от управляващото мнозинство посочиха, че за здравеопазването са предвидени 4,5% от брутния вътрешен продукт на страната. По-скоро трябва да посочим коректно, че нашата страна „се изравнява“ с европейските страни по отношение на средствата, които са част от брутния вътрешен продукт и достигат до 8,2%. Как се получава това? Това се получава с доплащането, което нашите съграждани извършват в лечебния процес и при функционирането на системата на здравеопазването, само че до 30% доплащането е посочено като критична граница, а при нас доплащането е 44%. Това е изключително притеснително и в това отношение наистина е необходимо всички ние да се замислим.
Това, което бих искал да кажа, е, че нееднократно от тази висока трибуна и не само при разглеждането на бюджета нашето поведение е не само опозиционно, а е с изключителна загриженост с оглед на това, че тези реформи наистина са потребни. Отново ще цитирам колегата Поповски, който каза, че през следващата година ще се балансират системите вътре в здравеопазването и след това ще се предвидят съответните реформи.
Аз питам: кога, след като в този бюджет в предпоследната година от управлението на този мандат, ако всичко е нормално, не са заложени съответните реформи? Реформи се извършват основно чрез структурата на бюджета и чрез предвиждане на съответните реформи така, както нееднократно сме посочвали. Нашата позиция винаги е била, че по отношение на здравноосигурителната система е добре да има конкуренция и демонополизация на Националната здравноосигурителна каса. Отново, нищо подобно не е предвидено за следващата година. Намеренията и плахите стъпки, които бяха посочени, трябва да намерят своя реален израз.
Също така Вие, от управляващото мнозинство, посочихте, че по отношение на клиничните пътеки има огромен дисбаланс, за съжаление. Правят се първи стъпки, но те трябва да бъдат още по радикални, за да може системата да функционира адекватно и да има едно балансирано финансиране на всички клинични пътеки.
Ние сме загрижени, както и доктор Джафер посочи, по отношение на заплащането на труда на всички, които работят в системата на здравеопазването. С това, което се предлага, надали ще има подобрение на заплащането. Това е много притеснително не само с оглед на протестите, които се извършват, а с оглед на това, че огромна част от нашите квалифицирани, компетентни медицински кадри именно поради тази причина напускат страната, а не трябва да забравяме, че това е много важен елемент и на националната сигурност.
Може още много компоненти да бъдат посочени като дисбаланси. Всички ние трябва да се обединим наистина да има надпартиен политически консенсус, да стартират реформите, но явно настоящото управляващо мнозинство няма политическа воля да се проведат съответните реформи, да не говорим даже за радикални реформи в здравеопазването и за подобряване функционирането на системата, защото това е важен елемент от националната сигурност, а не само да се оправдаваме, тъй като с една-две години се е удължил животът в нашата страна – да, трябва още повече да се удължи, за да достигнем нормалните параметри такива, каквито са в Европейския съюз. Необходими са сериозни реформи, които отсъстват и не присъстват в Проекта на бюджета за следващата година, които трябва да бъдат реализирани в системата на здравеопазването.
Ние ще продължим да отстояваме нашите предложения, такива, каквито са заложени в предизборната програма и платформа на ДПС, защото това е правилният подход. Ще направим и съответните предложения, но едва ли, след като знаем по какъв начин ще се гласува, ще се постигнат съответните цели. Трябва да продължим и да се реализират реформите в системата на здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Чакъров.
Има ли реплики? Не виждам.
Господин Йорданов, имате думата за изказване.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! По традиция на първо четене дискутираме върху философията на съответния бюджет, в случая бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Този бюджет, който дискутираме, е двадесет и първият.
От създаването на Националната здравноосигурителна каса през 2000 г. досега в тази зала са дискутирани 21 бюджета и се правят, за съжаление, едни и същи грешки, въпреки числовото нарастване на средствата, които се отделят за здравеопазване.
Как се съставя един бюджет? Той преминава през изучаване на потребностите от медицинска помощ, през изучаване и остойностяване на медицинските дейности, които са необходими, и оценяване на възможностите за финансиране.
Първо, установяване на потребностите от медицинска помощ.
Уважаеми колеги, най-отговорно мога да Ви заявя, че ние не знаем какви са актуалните потребности от медицинска помощ в нашата страна. Защо? Защото липсва здравно-информационна система. Без здравно-информационна система ние стигнахме дотам, че този демон на българското здравеопазване, наречен клинична пътека, наложи шаблон върху заболяванията на българските граждани при приемането им в болниците и вече не се отчита конкретното заболяване на пациента, а се отчита алгоритъмът на така наречената клинична пътека, която Националната здравна каса следва да заплати.
На първо място, трябва да бъде изградена съвременна здравно-информационна система – без нея всички други усилия ще ударят в камък. Толкова години говорим, че тя трябва да бъде изградена, а не се изгражда и вече подозирам, че тя нарочно не се изгражда, защото представянето на истинското състояние на българската система от лечебни заведения, на българското здравеопазване не е много положително. Защото ако имаме, трябва да обясним защо достъпността на пациенти от географски отдалечените територии на страната не се зачита за сметка на тези, които са в централните ѝ части в големите градове, а по Конституция те имат равни права за достъп към здравната система.
На второ място, остойностяване на медицинските дейности. Парадоксално е, че в днешния свят една дейност няма как да бъде остойностена. След малко ще кажа колко важно значение има един от основните ѝ параметри, наречен труд – труд на медицинските специалисти, а и не само на медицинските специалисти. Но аз мисля, че е доста лесно да бъде остойностена клиничната пътека, защото в случая се установява, че едни клинични пътеки са с нереално високи стойности и водят до високо заплащане на медицинските специалисти, които ги работят, а други – не по-важни за пациентите, са с ниски стойности. Един пример само. Ние много дискутирахме педиатрията. В педиатрията този изключително важен труд на колегите се оказва, че е финансово подценен. Как да искаме от тях да се отдадат на лекуване здравето на бъдещето на нацията?
Трудът на медицинските специалисти по всички категории. Това е основно нещо и без него ние не можем. В момента той е хвърлен на отделните лечебни заведения, на отделните звена. Така повече не може да продължава, защото случаят в Пазарджик не е единствен и ако държавата в лицето на министър-председателя реагира по един адекватен начин, трябва да бъде направено, трябва да има справедливост при заплащането на медицинските специалисти. В крайна сметка всеки труд на медицинския специалист е важен, независимо от това къде го полага.
Недооценяването на труда на медицинските специалисти доведе до това, че имаме две основни категории, отсъствието на които води до катастрофа за българското здравеопазване. Първата е така наречените семейни лекари или джипита. Недооценяването на техния труд доведе до това, че в значителни региони в страната имаме ваканции – нямаме достатъчно хора, които искат да работят като джипита. Това е основен проблем, защото в тези територии джипито е практически единственият – наред със Спешната медицинска помощ, фактор на здравеопазването, при който пациентът може да отиде. Тук трябва да се вземат спешни мерки, още повече на фона на липсващите семейни лекари – не само в България, а и като световна тенденция.
На второ място, медицинските специалисти – сестри, акушерки, лаборанти. Уважаеми колеги, в Европа вече се затварят клиники, защото нямат медицински сестри. Тук ние сме си заровили като щрауса главата в пясъка и използваме оставащите в България медицински сестри, някои от които са на преклонна възраст – да са ни живи и здрави, да се трудят по две или три смени една след друга, въпреки че са над 70-годишни, защото физически те нямат възможност да покрият всичките потребности от тяхната дейност.
На трето място, възможност за финансиране. Да, възможността за финансиране най-добре може да я каже с неговата експертиза нашият здравен министър. Виждаме, че по други причини всяка година тя се увеличава с повече или с по-малко. Въпросът е, че при това състояние на бюджета на Здравната каса, с това мърдане само на редовете на числата, без реформата, за която доцент Чакъров говори, ние не можем да постигнем съвременно и адекватно здравеопазване. Това трябва да стане!
Но аз разбирам и министъра. Как да стане, когато нямаме информационна система? Как да стане, когато нямаме стойност на медицинската дейност, а също и възможност за финансиране? Тук доктор Джафер вече постави въпроса, че държавата самостоятелно решава колко да заплати на определени категории граждани на страната, която тя осигурява. Тя си е решила, че тук ще плати по-малко – там повече, но медицинската услуга за тези категории – деца и възрастни най-вече, и държавни служители, е сравнително най-оборотна. Там най-много медицински дейности се използват.
Уважаеми колеги, аз мисля, че не можем да подкрепим този бюджет. Бюджетът ще доведе до това, на което сме свидетели – обезлюдяване на периферията на България и запълване на Терминал 2. Затова бих искал всички ние заедно да изработим адекватен бюджет с необходимите реформи, за които министърът на нашата надежда – министър Ананиев, така хубаво започна да работи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Йорданов.
Реплики? Не виждам.
Господин Тимчев, имате думата за изказване.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Ако може да удължите времето на групата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Вече е удължено!
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Като пряк участник и свидетел на случващото се в здравеопазването в България и поредният бюджет на Националната здравноосигурителна каса, който разглеждаме в тази зала, аз достигнах до извода, че нашата здравна система не е здравноосигурителна, тя е бюджетна и оттам са проблемите в здравеопазването като лошо качество и затруднен достъп. В този бюджет и отношенията са същите, и относителните дялове са същите, тоест нищо не се случва. Разпределението е същото, както и в миналогодишния Законопроект.
Но какво прави впечатление? Договорено е разсрочено плащане на дължимите към 30 юни плащания към чужди здравноосигурителни фондове в размер на 271 млн. лв. и просрочени 135 млн. лв. Но какво става с дълга на общинските и на областните болници, лошите мизерни условия, както и за работещите там, така и за пациентите?
Уважаеми господин Министър, мислите ли, че някой вярва, че в оставащото време на този мандат ще направите нещо към подобряване на здравеопазването в България и някаква реформа, промяна в модела на финансирането на системата?
От началото на годината здравната система се тресе от нестихващи протести. Протестират общински и областни болници, работещи в отделни лечебни заведения и граждани от населени места. Протестират заради ниските си възнаграждения и лошите условия на труд, срещу затворени отделения, западащи болници, оставени без загриженост за бъдещето им. Ако през 2018 г. протестираха няколко населени места, то тази година протестите обхванаха цялата страна.
В годините на изборите Вие управляващите дадохте всичко от себе си, за да закърпите положението, но години наред отлагате реформата в системата и вече всеки ход е грешен. И в този бюджет решихте да не пипате нищо. Предлагате една затворена бюджетна рамка. А какво постигате с това? Постигате една нееднородна система, в която едни специалисти протестират за по-високи възнаграждения, но има и такива, които получават по няколко десетки хиляди. Ефективността на харченето на средствата е поставена под въпрос. Въпреки увеличението на парите за здраве с близо 400 млн. лв., парите изтичат в една нереформирана система. Ние знаем решението и то е коренна промяна в модела на управление на системата.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! В този бюджет липсва основният фактор, заради който съществува системата – това е пациентът. Той ще продължи да си плаща от джоба повече от 50% от стойността на здравната услуга. Този бюджет няма да работи в полза на пациентите и затова ние няма да го подкрепим. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тимчев.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Имате думата, уважаеми господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, в малкото време, което ни остава, с риск да внесем безпокойство в системата, искам да кажа аргументите, с които няма да подкрепим предложения бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г.
На първо място, предложеният Проект за бюджет на Касата за следващата година не решава нито един от наболелите проблеми на системата на здравеопазването. Аз не казвам, че те са от днес, от вчера, от тази година или от няколко години. Те са системни за сектора и, за съжаление, те не намират решение в предложения Проект за бюджет на Касата за следващата година.
На следващо място, понеже бюджетната рамка е финансов план за реализиране на политиките, които са разписани в съответните специални закони, понеже ги няма иновативните – креативни мерки, както Вие се изразихте, господин Министър, в политиките, които предлагате през съответното законодателство, няма как да има разписани финансови мерки в бюджетната рамка за следващата година. Когато приемем всички мерки, за които Вие говорите отдавна, когато въведем модела, за който говорите, тогава вероятно ще има и финансово отражение на тези политики.
На следващо място, по отношение на приходната част. Уважаеми господин Министър, приходната част е разписана по начин, по който се изпълняват предложенията в съответните закони – нищо от сърце, нищо по волята на министъра на финансите или на министъра на здравеопазването, защото тези 400 млн. лв., които са предложени, са отражението на увеличението на минималната работна заплата, на увеличението на заплатите в бюджетния сектор, на увеличението на минималните осигурителни прагове във връзка с увеличението на минималната работна заплата. Всичко това ме кара да си мисля, че дори и този допълнителен финансов ресурс е отражение единствено и само на мерките, които са предвидени.
Не искам да си мисля, уважаеми господин Министър, че приемаме приходите, при положение че не сме приели минималната работна заплата, а Вие знаете, че минималната работна заплата се приема с постановление на Министерския съвет и това ще се случи след Нова година. Ами ако, не дай си боже, работодателите оспорят, защото вече сме приели Конвенция за МОТ 132, която урежда механизма за приемане на минималната работна заплата, и ако Административният съд реши, че трябва да отпаднат тези текстове? Какво ще се случва с приходите? Това е един изключително сериозен въпрос, който трябва да намери своето решение.
На последно място, за голямо съжаление, предложеният бюджет, въпреки увеличените средства за бюджета за болнична помощ, не дава отговор на въпроса: какво се случва със заплатите на медицинските сестри? Да се надяваме, че този въпрос ще бъде решен с Националния рамков договор. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз.
Реплики има ли? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители! Нека си кажем някои истини! Първо, от началото на приемане на Закона за здравното осигуряване, в сила от 1 януари 1999 г., и въвеждането на задължителното здравно осигуряване, както и структурирането на Националната здравноосигурителна каса, до днес настъпиха множество промени както от правно-технически естество, така и от финансово.
През годините под една или друга форма са реализирани промени в структурата на бюджета на Националната здравноосигурителна каса по видове дейности, повечето от които са извършвани на основа на промени в Закона за здравното осигуряване. През 2008 г. обаче прави впечатление, че пак със законови текстове започват да се прехвърлят дейности за администриране от Националната здравноосигурителна каса, нямащи нищо общо със здравното осигуряване, а по Закон са функции на Министерството на здравеопазването. Такива са изрично изброените в приходната част в ред 3 на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, цитирам: „получили трансфери от Министерство на здравеопазването“, и в разходната част, в ред 1, т. 1, т. 1.4 цитирам: „плащания от трансфери от Министерството на здравеопазването“, като за тази дейност за 2020 г. е предвиден ресурс в размер на 83,4 млн. лв. Процесът обаче продължава и сега в нашето Четиридесет и четвърто народно събрание.
През 2019 г. със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса се възложи тя да администрира и заплащанията с публични финансови ресурси на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Второ, никъде в докладите включително и този за отчета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. няма актюерски разчети за наличие на административен, финансов и кадрови капацитет за качествено и своевременно реализиране на тези нови функции, възложени на Националната здравноосигурителна каса.
Трето, при предложените ни параметри за разходи за персонал – малко над 45 млн. лв., за издръжка на административните дейности в размер малко над 12 млн. лв. административният капацитет на Касата не е гарантиран. Нещо повече, за значителните суми за капиталови разходи и издръжка, които и сега ще гласуваме, нямаме гаранция, че вместо да отидат по предназначение, за пореден път – пак с решение на Надзорния съвет, те могат да отидат за здравноосигурителни плащания.
Ние гласуваме на една организация да управлява ефективно, ефикасно и икономично публичен финансов ресурс в големи размери – 4 млрд. 745 млн. лв., и от този ресурс ние народните представители не осигуряваме достойни възнаграждения за работещите в тази организация. Нивото на експертизата в Националната здравноосигурителна каса е пряко в нашите ръце. Пряка е отговорността на Народното събрание относно защитата на личните данни на пациентите, защото никой в тази зала, при това отношение към Националната здравноосигурителна каса, не може да гарантира, че случаят с Националната агенция за приходите няма да се повтори.
Четвърто, споменавайки за Националната агенция за приходите, е недопустимо Националната здравноосигурителна каса да продължава да плаща на Националната агенция за приходите за това, че събира здравноосигурителните вноски, а Министерството на здравеопазването да не плаща за администриране на дейности.
Ето защо между първо и второ гласуване ние ще предложим някои изменения, които ще касаят и работата на Националната здравноосигурителна каса с цел оптимизиране на нейните функции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Има ли реплики? Не виждам.
Изказвания?
Заповядайте, господин Борисов, имате думата.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Със Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. се цели преди всичко да се осигури достъпна качествена и своевременна медицинска помощ на здравноосигурените лица. Той е съставен в съответствие с бюджетната рамка и постига гарантиране на пакета здравноосигурителни дейности в обхвата на задължителното здравно осигуряване.
В Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. са предвидени 394 млн. 700 хил. лв. повече спрямо 2019 г. Увеличението на средствата по приходната и разходната част напълно отговарят на потребностите и тенденциите в страната и дават повече сигурност на здравноосигурените лица и операторите в системата. Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. е съобразен с нормативната уредба, очертаваща приоритетите и политиките в сферата на здравеопазването и задължителното здравно осигуряване. Заложените параметри създават стабилна финансова рамка за процеса на преговори по Националния рамков договор за 2020 г.
Предвижда се здравноосигурителните плащания за първична и извънболнична медицинска помощ да нараснат до 244 млн. лв. или с 19 млн. лв. повече от предвидените за 2019 г. Това ще гарантира оказването на първична медицинска помощ за всички здравноосигурени лица.
Цели се увеличаване на здравноосигурените лица с профилактични прегледи и имунизации по имунизационния календар с цел ранно откриване и превенция на заболяванията.
Болничната медицинска помощ. Средствата за болнична медицинска помощ, които се предвиждат в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., са в размер на 2 млрд. 274 млн. 282 хил. лв. Увеличението е в размер на 246 млн. лв. Целта е да се разшири достъпът на здравноосигурените лица до модерни, високотехнологични и високоефективни методи на лечение. С предвидените средства е разчетено да се осигурят финансово около два милиона и двеста хиляди хоспитализации по клинични пътеки годишно и над един милион и половина клинични и амбулаторни процедури.
В Проектобюджет 2020 на Националната здравноосигурителна каса са предвидени и 126 млн. лв. повече от предходната година за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни. Предвидената сума цели да обезпечи лечението на българските граждани с достъпни, съвременни, ефикасни и ефективни медикаменти. Към аптечната мрежа се очаква да се обърнат над един и половина милиона пациенти, за получаване на лекарствени продукти за домашно лечение. Наблюдава се занижаване на предвидените средства за заплащане на лекарствени продукти с протокол, за които се изисква експертиза. В Проектобюджета за 2020 г. са предвидени средства в размер на 365 млн. лв. Отделно са предвидени средства в размер на 99 млн. 900 хил. лв. за базова терапия на онкологични и онкохематологични заболявания, коагулопатии, и други редки заболявания. Най-чувствителен е ръстът на предвидените средства при лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ. Тъй като и в момента има ръст на разходите по това перо на бюджета, в Проектобюджета за 2020 г. се предвиждат 466 млн. 600 хил. лв. повече. Увеличението от близо 80 млн. лв. цели да осигури на пациентите съвременно и адекватно лечение.
В бюджета за 2020 г. са предвидени 17 млн. лв. за лекарствени продукти с нови международни непатентни наименования.
При медицинските изделия предвиденият ръст е от 6 млн. лв., като сумата нараства до 110 млн. лв. Естествено, засиленият контрол върху предписването и отпускането на лекарствени средства ще продължи. Механизмът за контрол върху разходите, който ще се прилага през 2020 г., е договарянето на отстъпки от Националната здравноосигурителна каса за всички лекарствени продукти в Позитивния лекарствен списък.
Проектобюджетът на Здравната каса за 2020 г. в никакъв случай не е революционен. Той е по-скоро консервативен, но цели да гарантира предвидимост и устойчивост на системата на здравеопазването. И ако във всеки един бюджет от едната страна седят числа, от другата страна са възможностите за провеждане на политики. В случая имаме проектобюджет, предлагащ над 400 млн. лв. повече за здраве.
Предлагам да подкрепим така предложения бюджет, а всеки, който има конструктивни предложения, да ги направи между първо и второ четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Борисов.
Има ли реплики? Не виждам.
Изказване – имате думата.
АННА СЛАВОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, колеги! Пореден бюджет гледаме на механично увеличение без съблюдаване на никакви политики.
Няма да се спирам на всички неща, които колегите преди мен споменаха във връзка със запазването на 50-те процента болнично лечение, във връзка с липса на профилактиката, която казвате като приоритет да бъде остойностена в този бюджет. Искам да се спра на един-единствен съществен въпрос и това е детското здравеопазване – нещо, което Вие казвате, че Ви е приоритет, и аз искам да попитам: за какво ще бъдат похарчени увеличените средства за детско здравеопазване? Ще увеличите обемите, тоест ще лекуваме повече деца, защото упорито, господин Министър, отказва Министерството Ви да въведе каквито и да било нови скринингови програми и защото бюджетът в част „Профилактика“ не е изведен като приоритет в цифрите, а само като приоритет в думите. Или може би ще се замислите за реалното остойностяване на пътеките.
Тъй като господин Иванов каза, че 13 години има падение в здравеопазването, а Вашите три мандата, господа управляващи, които приближават 12 години, какво направихте за детското здравеопазване в тях? Знаете ли, господин Министър, че една неврологична пътека в детското здравеопазване е 400 лв. и от тях 350 лв. Детската болница дава на съседната „Иван Рилски“ за скенер или ядрено-магнитен резонанс? В 21 век болни деца – извинете за думата – се пренасят в студ и сняг по улиците в колички, за да им бъде направено необходимото изследване в съседната болница, защото Детската педиатрия, Детската педиатрична болница няма апаратура за образна диагностика.
И ако ще ми посочите, господин Министър, 30-те милиона, които отделяте в бюджета за 2020 г. за нова детска болница и това отъждествявате като приоритет в детското здравеопазване, моля, спестете ни го. Начинът, по който стартира и процедурата, и идеята Ви за нова болница, са обречени от началото на провал. Оставаме още поне година в дълг на нашите деца! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Славова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, искам да благодаря на всички народни представители, които се изказаха днес по отношение на Проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса и дълбоко се надявам тези неща, които бяха споделени с нас, да намерят материален израз в коректни, конструктивни, работещи предложения, които да гледаме между първо и второ гласуване, защото в противен случай биха останали само като едни политически изказвания, което не е необходимо точно в този напрегнат момент.
Доктор Джафер, професор Михайлов, нямаме никакви различия по отношение на това, че профилактиката, ранната диагностика, лекуването в доболничната помощ, продължителното лечение, долекуването трябва да бъдат приоритет. В това нямаме никакво различие. Това обаче, което искам да кажа аз, е, че трябва да правим това много внимателно, защото ние работим в момента при действащо законодателство и при определен здравноосигурителен модел. Всяко едно по-рязко движение би довело до хаос или объркване в системата.
Тези резултати, за които Вие говорите, аз съм убеден, че ще ги постигнем, когато приложим новия здравноосигурителен модел и направим съответните промени в законодателството, което регламентира здравеопазването. (Народни представители влизат в залата, шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По-близо до микрофона, господин Министър.
Колеги, моля Ви, по-тихо заемайте местата си.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Тук се поставиха въпроси: защо 50% е за болнична помощ или защо 30% се дават за лекарства? В същото време, когато докладваме Проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (шум) и има предложения, да речем, за 30 или за 40 нови молекули и ние преценим, че някоя молекула още не е тествана (шум) и не трябва да влиза като лекарство…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Министър, прощавайте само за момент!
Колеги, моля да заемете местата си и моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Професор Михайлов, Вие си спомняте миналата година, когато говорихме за новите молекули и за това, че не всичките са доказали своя ефект, Вие в тази пленарна зала от тази трибуна така ме притеснихте, че може да Ви стане лошо за това, че не са осигурени парите за лекарства. В същото време сега ми казвате, че парите за лекарства са много.
Друг въпрос – парите за болнична помощ са били 50%. Да, много са. При действащия модел наистина са толкова. А в същото време се обаждат или на управителя, или на председателя на Надзорния съвет, или на мен много хора от тази зала: ако обичаш, увеличи лимита на тази болница за този месец, до края на годината. Тоест трябва да имаме принципи, когато защитаваме дадена теза.
Много от нещата, за които говорихте и въпросите, които поставихте, Вие ще видите, че ще бъдат направени предложения за тяхното решаване с няколкото закона, които всеки момент ще влязат в Народното събрание, свързани с основното законодателство в областта на здравеопазването. Други от тях ще бъдат решени в Националния рамков договор, по който се работи в момента, заедно с Българския лекарски съюз. Това са действия по отношение на ефективно разходване на разходите, по отношение на контрола, по отношение на лекарствената политика, по отношение на възнагражденията в лечебните заведения. Ние ще се върнем отново на тези въпроси, когато станат на Ваше разположение проектите на закони, или Ви запознаем с Рамковия договор, който ще действа оттук нататък за три години.
Задълженията към другите каси, професор Михайлов. Тази година бюджетът ни позволява да се разплатим с другите каси, към които дължим съответните плащания в един особено голям размер, който сега не искам да казвам, тъй като още не е дошло самото приключване на годината. Това ни дава основание да освободим ресурс през 2020 г., който да отиде за лечебната дейност на нашите лечебни заведения. Мисля, че разбрахте какво имам предвид. Тоест ние няма да изоставяме и да нарастват задълженията към другите здравноосигурителни каси. Напротив, тази година авансово ще погасим един значителен размер от тези задължения, за да може догодина този ресурс да се усети от българските лечебни заведения.
По отношение на трансплантациите, да, аз казах, че в края на 2020-а или началото на 2021 г. ще направим първата българска трансплантация от екип изключително от български лекари, но в същото време категорично заявих, че ще използваме абсолютно всички възможни мерки, форми, за да стане това по-рано. Какви бяха те? Ползване на наши колеги от чужди трансплантационни центрове, които да ни помогнат, и това, което се случи сега в Болница „Лозенец“, или пък възможността, ако няма трансплантационен център, който да поеме български граждани в рамките на Европейския съюз, това да го направим и в други държави, извън Европейския съюз. Тоест няма противоречие между това, което заявих, и това, което се случва в действителност.
На следващо място, надлимитната дейност. Надлимитната дейност в момента има различна съдебна практика. В едни съдилища казват, че трябва да се разплати тази надлимитна дейност за 2015-а, 2016-а, 2017 г., други казват, че не трябва. Това ни даде основание да се обърнем през Инспектората на Висшия съдебен съвет до Върховния касационен съд, за да може тяхното Общо събрание да приеме позиция, която да се отнася практически за всички случаи. В противен случай всеки един лев, който бихме платили, означава… Става въпрос за незавършените дела. Там, където има вече завършени дела, ние ще ги платим, няма как да бъде. Но за незавършените дела трябва да има решение на ВКС, тъй като утре ще трябва и управителят на Националната здравноосигурителна каса, и председателят на Надзорния съвет, и министърът на здравеопазването да обикаляме по съдебните зали и да доказваме защо сме платили тези пари.
Хубавото, което ще се случи тази година, е, че ние ще заплатим цялата извършена дейност в лечебните заведения за болнична помощ. Няма да оставим дейност, която да остане неплатена през 2019 г. И даже, ако остане ресурс до края на годината, ще направим всичко възможно да платим част от декемврийската дейност, която по принцип се плаща през януари 2020 г. Тоест отново търсим инструментариум, с който да създадем по-добри условия ресурсът, който ще остане за следващата година, да бъде най-ефективно използван.
Много се злоупотребява с това, че в този бюджет не виждаме реформите, които всички ние очакваме. Е, няма как да ги видим и недейте да политизирате този въпрос. Вие знаете, че дори да сме готови като правителство с проектите на нормативни актове, ние ще ги гледаме заедно с Вас в парламента поне 6 – 7 месеца. След това трябва да създадем съответната организация, да подготвим системата, за да може да работи най-рано от 1 януари 2021 г. Недейте злоупотребява – няма ги реформите! Няма как да ги има и Вие го разбирате много добре. Но за сметка на това с тези проекти на закони, които вкарваме в момента в Народното събрание, Вие ще видите, че имаме практически мерки, които ще Ви покажат, че ние създаваме условия наистина този процес да се ускори и през 2020 г. да успеем да създадем цялата организация, за да влезе промяната в здравноосигурителния модел и не само в него от 1 януари 2021 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г.
Гласували 208 народни представители: за 120, против 88, въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това и Законопроектът на първо четене.
Заповядайте за отрицателен вот, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Гласувах „против“, защото предложеният бюджет на Националната здравноосигурителна каса е отказ от реформиране на системата и запазване на сегашното състояние на здравеопазване.
Ще продължи ръстът на личните плащания на хората, делът на които към момента е най-висок в европейските страни заради запазената тенденция за финансово подценяване на извънболничната медицинска помощ. (Министър Кирил Ананиев си тръгва от пленарната зала.)
Довиждане, господин Министър, не искате да чуете аргументи! Медиците ще продължат да напускат страната, господин Министър! Ще се засилват регионалните диспропорции в осигуреността със специалисти и лечебни заведения, което ще задълбочи неравенството на българите в достъпа до здравеопазване.
Бюджет 2020 за НЗОК няма да реши проблема с недоволството от ниските работни заплати. До днес протестираха медицинските сестри, специализиращите лекари, работещите в общинските болници, но от утре към тях ще се присъединят общопрактикуващите лекари, специалисти от диагностично консултативните и медицинските центрове, от лабораториите, ангажираните в училищното здравеопазване и други.
Против съм небалансирания здравен бюджет за 2020 г. Той е израз на експертна немощ и зависимости. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Янков.
Има ли друг отрицателен вот? Не, няма желание да се изрази такъв.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2020 Г.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси – имате думата, госпожо Димова.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Уважаема госпожо Председател, моля за процедура за допуск на господин Ивайло Иванов – управител на Националния осигурителен институт, Весела Караиванова – подуправител на НОИ; Драгомир Драганов – директор на дирекция „Анализ, планиране и прогнозиране“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Гласуваме предложението за допуск в залата.
Гласували 156 народни представители: за 147, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят допуснатите лица в залата.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
на първо гласуване относно Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 902-01-55, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
На заседание, проведено на 7 ноември 2019 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2020 г.
На заседанието присъстваха: Владислав Горанов – министър на финансите; Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика; Ивайло Иванов – управител на Националния осигурителен институт; представители на синдикатите и работодателските организации.
Законопроектът беше представен от управителя на Националния осигурителен институт господин Ивайло Иванов. Той изтъкна, че Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. се основава на тригодишната бюджетна прогноза на правителството за 2020 – 2022 г. и в него са заложени следните политики:
1. По приходите:
- Запазва се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ и фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на ДОО на нивото от 2019 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица.
- За 2020 г. не са договорени минимални осигурителни доходи. Без налагане на административно увеличение на максималните осигурителни доходи при планирано увеличение на минималната работна заплата с 8,9 на сто средното увеличение на минималния осигурителен доход през 2020 г. е около 5,4 на сто.
- Увеличава се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 560 лв. на 610 лв.
- Увеличава се минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 400 лв. на 610 лв.
- Запазва се максималният осигурителен доход за всички осигурени лица на 3000 лв.
- За 2020 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
- Определят се за приход в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) 81 000 лв. от приходите на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – за дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Общата сума на приходите и трансферите за 2020 г. от консолидирания бюджет за държавното обществено осигуряване се предлага в размер на 12 455,7 млн. лв. или с 696 млн. лв. повече в сравнение с 2019 г.
В рамките на общата сума с най-голям относителен дял са приходите от осигурителните вноски, които са предвидени в размер на 8 054,7 млн. лв.
Планирани са неданъчни приходи в размер на 89,5 млн. лв., които са повече с 33,5 млн. лв. от 2019 г. и трансфери от централния бюджет за бюджета на ДОО за изплащане на пенсии и добавки, които са за сметка на държавния бюджет в размер на 178,3 млн. лв., или по-малко с 119,3 млн. лв. от размера им за 2019 г. Предвиден е допълнителен трансфер от държавния бюджет за покриване недостига от средства в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. в размер на 4 134,3 млн. лв. или с повече с 200,2 млн. лв.
2. По разходите:
- Повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за работещите при условията на трета категория труд и минималната възраст за пенсиониране на лицата по чл. 69, чл. 69а и чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване.
Процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва на достигнатото през 2019 г. ниво от 1,2 на сто.
От 1 юли 2020 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември 2019 г. включително, се увеличават с 6,7 на сто, определен по чл. 100 от Кодекса на социалното осигуряване.
Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и социалната пенсия за старост, както и свързаните с тях пенсии и добавки, се увеличават от 1 юли с 6,7 на сто.
Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 1200 лв. (40 на сто от размера на максималния осигурителен доход за същата календарна година – 3000 лв. за 2020 г.).
- Запазват се минималният дневен размер на обезщетението за безработица – 9,00 лв., и максималният дневен размер – 74,29 лв.
Запазват се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, и размерът на обезщетението за отглеждане на дете от една до двегодишна възраст – 380 лв.
И през 2020 г. продължава да действа въведената през 2017 г. възможност за майките (осиновителките), които имат право да ползват отпуск при бременност и раждане до навършване на едногодишна възраст на детето, но не го използват, да се върнат на работа и да получават обезщетение от ДОО в размер 50 на сто от полагащото им се обезщетение при бременност и раждане.
- Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от Кодекса на социалното осигуряване – първите три работни дни от временната неработоспособност се изплащат от осигурителя, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността – от ДОО.
- Запазва се периодът, доходът за който се взема предвид при изчисляване размерите на краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност – 18 календарни месеца, и при бременност и раждане и безработица – 24 месеца.
- Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв.
- Определя се максимален размер на гарантираните вземания – 1525 лв.
Разработването на Проекта на Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по приходите и разходите за 2020 г. се основава и на очакваното изпълнение на бюджета на ДОО за 2019 г.
Очакваният излишък по Консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2019 г. е в размер на 153,9 млн. лв. Общият размер на разходите и трансферите за 2020 г. е 12 455,7 млн. лв. и тази сума е по-голяма с 696 млн. лв. от 2019 г. С най-голям относителен дял са разходите за пенсии в размер на 10 577,7 млн. лв., което възлиза на 85 на сто от всички разходи в Държавното обществено осигуряване. Относителният дял на разходите за пенсии от брутния вътрешен продукт е 8,3 на сто, като предвидените средства за пенсии са с 588 млн. лв. повече в сравнение с размера им в бюджета на ДОО за 2019 г.
Политики по отношение на размерите на пенсиите за 2020 г.:
Процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва на достигнатото през 2019 г. ниво от 1,2 на сто.
- От 1 юли 2020 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември 2019 г. включително, се увеличават с 6,7 на сто.
- От 1 юли 2020 г. минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 219,43 на 234,13 лв. (увеличение с 6,7 на сто).
- От 1 юли 2020 г. социалната пенсия за старост се увеличава от 132,74 на 141,63 лв. (увеличение с 6,7 на сто).
- Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на достигнатото през 2019 г. ниво от 1200 лв.
Посочените по-горе параметри и политики в областта на пенсиите оказват влияние върху броя на пенсионерите и върху размерите на пенсиите, които определят разходите за пенсии за 2020 г. Средният брой на пенсионерите за 2020 г. се очаква да намалее до около 2 137,8 хиляди. По-ниският брой на пенсионерите се обуславя от промените в изискванията за придобиване право на пенсия според Кодекса на социалното осигуряване.
Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2020 г. се предвижда да достигне 412,28 лв., като номиналното нарастване е 8,0 на сто при очакван среден размер за 2019 г. – 381,74 лв., за 2019 г. е бил – 386,27 лв. Очаква се положителен реален ръст на пенсиите от 5,8 на сто през 2020 г. при прогнозирана стойност на средногодишната хармонизирана инфлация за 2020 г. от 2,1 на сто.
Разпределението на разходите за основните групи краткосрочни обезщетения по КСО е следното:
- обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството и карантина и нетрудови злополуки – 632,8 млн. лв.; планирани са обезщетения за 18 234,1 хиляди дни при среднодневно обезщетение от 34,70 лв.;
- обезщетения за трудова злополука и професионална болест – 12,7 млн. лв.; планирани са обезщетения за 287,6 хиляди дни за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест при среднодневно обезщетение от 44,34 лв.;
- обезщетения за бременност и раждане – 442,3 млн. лв.; планирани са обезщетения за 13 898,8 хиляди дни за временна неработоспособност поради бременност и раждане при среднодневно обезщетение от 31,83 лв.;
- обезщетения за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 187,7 млн. лв.; планираните обезщетения за отглеждане на дете до двегодишна възраст са 10 367,4 хиляди дни при среднодневно обезщетение от 18,10лв.
- обезщетения за осиновяване на дете до петгодишна възраст – 2,4 млн. лв.
- парични обезщетения за безработица – 438,3 млн. лв.; планираните обезщетения са за 66 696 правоимащи лица средно за годината, със средномесечен размер на обезщетението от 547,62 лв.;
- финансиране на дейността по профилактика и рехабилитация – 20,1 млн. лв.
Планираните разходи за дейност „Социално осигуряване“ са 131,1 млн. лв. Относителният дял на разходите за дейността спрямо всички разходи на Кодекса на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. е 1,05 на сто.
Разходите за персонал са 75,6 млн. лв. и са разработени при средносписъчен брой на наетите лица по трудови (930) и служебни (2 537) правоотношения. Разходите за административна издръжка са 45,7 млн. лв. За 2020 г. Проектът на средствата за капиталови разходи е 9,1 млн. лв. или са увеличени с 1,5 млн. лв. в сравнение с 2019 г.
Консолидираният бюджет на държавното обществено осигуряване за 2020 г. се очаква да приключи с нулево бюджетно салдо.
По проектобюджетите на отделните фондове за 2020 г. резултатите са следните:
- фонд „Пенсии” – дефицит от 3 918,4 млн. лв.;
- фонд „Пенсии за лицата по чл. 69” – дефицит от 147,5 млн. лв.;
- фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност” – дефицит от 0,02 млн. лв.;
- фонд „Трудова злополука и професионална болест” – остатък от 177,5 млн. лв.;
- фонд „Общо заболяване и майчинство” – дефицит от 49,9 млн. лв.;
- фонд „Безработица” – недостиг от 94,9 млн. лв.;
- бюджет на НОИ – остатък от 4 033,2 млн. лв.;
Общият резултат по фондовете и по бюджета на НОИ се балансира на нула.
В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предлагат изменения и допълнения в част първа “Държавно обществено осигуряване” на Кодекса за социално осигуряване, свързани с изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване, както и промени, свързани с прецизиране на разпоредби относно правата на осигурените лица и редакционни промени.
По Законопроекта се проведе дискусия, в която народните представители и гостите, участващи в заседанието, изказаха своите становища.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България – Васил Велев, се изказа в неподкрепа на Законопроекта, тъй като продължава администрирането на въпроси, които следва да се решават в хода на социалното партньорство, в диалог между работодатели и синдикати – минималната работна заплата, наличието на минимални осигурителни доходи; липсата на реформа в медицинската и трудова експертиза; запазването на ситуацията със заплащането на болничните. Той подчерта, че следва да се отбележат и достойнствата на бюджета на ДОО за 2020 г., които се изразяват в това, че за първи път от повече от десет години субсидията от държавата е сведена до под една трета; аргументирано и амбициозно са планирани приходите; запазен е минималният и максималния размер на обезщетенията за безработни, както и за втората година майчинство.
Председателят на Конфедерацията на независимите синдикати в България – Пламен Димитров, изтъкна като политически изключително позитивен знак, че за поредна година се намалява дефицитът в ДОО, който се финансира от бюджета като собствените приходи на системата надминават 65% от общите ѝ разходи. Според него приходите в бюджета на ДОО за 2020 г. са подценени с около 200 млн. лв., имайки предвид ръста на доходите, борбата със сивата икономика, намаляване на индекса на сивата заетост. В тази връзка прави две предложения – за увеличаване на максималната пенсия в размер на 1350 лв., и автоматичен подход при планирането на приходите и разходите на ДОО въз основа на швейцарското правило.
Васил Тодоров от Българската търговско промишлена палата изрази неподкрепа за Законопроекта поради липсата на изравняване на разходите за осигуровки между работодателите и работниците, и служителите, тъй като в момента съотношението е 60:40, както и липсата на въвеждане на лична осигурителна вноска за държавните служители.
Представителят на Съюза на пенсионерите в България – Георги Русанов заяви, че не подкрепят бюджета, тъй като заложеното увеличение на пенсиите с 6,7 ще се компенсира с ръста на инфлация. Освен това искат пенсиите за пълен осигурителен стаж и възраст да бъдат преизчислени по пенсионния доход за 2015 г.
Народният представител Калин Поповски от група „Обединени патриоти“ се изказа в подкрепа на Законопроекта, тъй като е налице добра макрорамка, която расте спрямо предходната година, както и приличен процент на допълнително финансиране от държавния бюджет.
Народният представител Виолета Желева от парламентарната група на „БСП за България” заяви, че представителите на „БСП за България” няма да подкрепят предложения законопроект, като изтъкна следните причини: първо, в него липсва визия за ограничаване на негативните демографски тенденции, намаляване на бедността; второ, не е достатъчно увеличаването на пенсиите с 6,7%; трето, не са съгласни със замразяването на всички останали социални плащания. С предложения бюджет се продължава тенденцията за затвърждаване на най-ниските нива на бедност и на неравенство в Европейския съюз. Народният представител доктор Хасан Адемов от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ изрази неподкрепа на Законопроекта, тъй като с него остава нерешен един от системните проблеми на социалното осигуряване, а именно всички фондове на държавното осигуряване с изключение на един малък фонд „Трудова злополука и професионално заболяване” са с дефицит; не са видими резултатите от реформата, която стартира през 2016 г.; от една страна, намалява зависимостта на бюджета на ДОО от държавния бюджет, като се увеличава делът на осигурителните вноски и неданъчните приходи, а от друга се увеличава с около 200 млн. лв. трансферът от държавния бюджет към бюджета на ДОО. Кое от двете неща е вярно е важният въпрос, който трябва да бъде уточнен?
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 13 народни представители, „против” – 7 народни представители, и без „въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 902-01-55, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. ”
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Димова.
Следва Доклад на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Заповядайте, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми гости, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 902-01-55, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
Законопроектът бе представен от управителя на Националния осигурителен институт господин Ивайло Иванов.
Проектобюджетът е разгледан и утвърден от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт на 23 октомври 2019 г. На 30 октомври 2019 г. се е състояло обсъждането му в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Параметри на Проекта на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2020 г. :
1. Основни социалноосигурителни показатели:
- средногодишен брой осигурени лица 2 млн. 796 хил. и 3 хил. и 300;
- среден осигурителен доход, за определяне на процента по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване – 1 063 лв.;
- брой безработни лица с право на обезщетение 66 хил. и 700;
- средномесечен брой пенсионери 2 млн. 137 хил. и 800.
2. Политики по приходите:
- Запазва се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ и фонд „Пенсии за лицата“ по чл. 69 на Държавното обществено осигуряване на нивото от 2019 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица.
- За 2020 г. не са договорени минимални осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи професии. Без налагане на административно увеличение на Минималния осигурен доход и при планирано увеличение на минималната работна заплата с 8,9 на сто средното увеличение на МОД през 2020 г. е около 5,4 на сто.
- Увеличава се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 560 лв. на 610 лв.
- Увеличава се минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 400 лв. на 610 лв.
- Запазва се максималният осигурителен доход за всички осигурени лица на 3 000 лв.
- За 2020 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, като се запазва разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) относно максималния месечен размер на гарантираното вземане, който не може да бъде по-малък от 2,5 минимални работни заплати.
3. Политики по разходите:
- Повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за работещите при условията на трета категория труд и минималната възраст за пенсиониране на лицата по чл. 69, чл. 69а и чл. 696 от Кодекса за социално осигуряване.
- Процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва на достигнатото през 2019 г. ниво от 1,2 на сто.
- От 1 юли 2020 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември 2019 г. включително, се увеличават с 6,7 на сто – процент, определен по чл.100 от Кодекса за социално осигуряване.
- Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване и размерът на социалната пенсия за старост, както и размерите на свързаните с тях пенсии и добавки се увеличават от 1 юли с процента, определен по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване.
- Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 1 200 лв.
- Запазват се минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица, съответно – 9,00 лв., и 74,29 лв.
- Запазват се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, и размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 380 лв.
- Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване – първите три работни дни от временната неработоспособност се изплащат от осигурителя, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността – от Държавното обществено осигуряване;
- Определя се максимален размер на гарантираните вземания – 1 525 лв.
Приходи и разходи по Консолидирания проект на държавното обществено осигуряване за 2020 г.
Към края на годината се очаква приходите, без трансферите, да бъдат 7 млрд. 664 млн. и 300 хил. лв. и изпълнението спрямо плана да бъде с 136 млн. и 200 хил. лв. повече – 1,8 на сто. Разходите, без трансферите, за 2019 г. се очаква да бъдат 11 млрд. 609 млн. лв., с 1,2 на сто по-малко от планираните или 142 млн. и 900 хил. лв. икономия. Очакваните трансфери за 2019 г. са в размер 4 млрд. 99 млн. лв., което е със 125 млн. лв. по малко съгласно промените на §7, ал. 1 и ал. 4 от Закона за хората с увреждания.
Очакваният излишък по Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2019 г. е в размер на 153 млн. и 900 хил. лв.
1. Приходите по Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване са, както следва:
- 2019 г. – 7 млрд. 528 млн. лв.;
- 2019 г. – 7 млрд. 664 млн. и 300 хил. лв. очаквано,
- 2020 г. – 8 млрд. 143 млн. и 200 хил. лв. като проект.
Общият размер на приходите и получените трансфери за 2020 г. е 12 млрд. 455 млн., в това число получените трансфери от централния/държавния бюджет - 4 312,5 млн. лв.; за пенсии, добавки и обезщетения, финансирани от държавния бюджет – 178 млн. лв. и за покриване на недостига от средства – 4 млрд. 134 млн. 300 хил. лв.
2. Разходите по Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване са:
2019 г. - 11 млрд. 752 млн. по Закона за държавното бюджетно осигуряване.
2019 г. – 11 млрд. 609 млн. лв. очаквано,
2020 г. – 12 млрд. 448 млн. лв.
Общият размер на разходите за пенсии, краткосрочни обезщетения, службите по социално осигуряване и предоставените трансфери за 2020 г. е 12 млрд. 455 млн. лв., в това число предоставени трансфери в размер на 7 млн. 400 хил. лв., от които 3 млн. и 150 хил. лв. за Министерството на здравеопазването, 4 млн. лв. за Министерството на труда и социалната политика и 250 хил. лв. за Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Разходи по отделните социално осигурителни програми.
1. Пенсии
- по чл. 68, ал. 1 и 2 на Кодекса за социално осигуряване през 2020 г. необходимите условия за пенсиониране за работещите при условията на трета категория труд са 61 години и 6 месеца навършена възраст и 35 години и 10 месеца осигурителен стаж за жените, и 64 години и 3 месеца навършена възраст, и 38 години и 10 месеца осигурителен стаж за мъжете;
- чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване през 2020 г. необходимата възраст за пенсиониране при непълен стаж е 66 години и 6 месеца, при наличие на 15 години действителен осигурителен стаж;
- чл. 69, алинеи 1, 2, 3, 5, 5а и 6 на КСО през 2020 г. необходимите условия за пенсиониране на лицата от сектор „Отбрана и сигурност“ са 53 години и 6 месеца навършена възраст и 27 години осигурителен стаж и за двата пола;
- чл. 69б през 2020 г. необходимите условия за отпускане на пенсия от ДОО за лицата, работили при условията на първа и втора категория труд, които не отговарят на условията за пенсиониране от професионален пенсионен фонд по чл. 168 на КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от Кодекса за социално осигуряване, са както следва:
а) работа 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд;
б) навършена възраст 49 години и 4 месеца за жените и 53 години и 6 месеца за мъжете, работещи при условията на първа категория труд, и 54 години и 4 месеца за жените и 58 години и 6 месеца за мъжете, работещи при условията на втора категория труд.
Политиките по отношение на размерите на пенсиите за 2020 г. са следните:
- Процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва на достигнатото през 2019 г. ниво от 1,2 на сто.
- От 1 юли 2020 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември 2019 г. включително, се увеличават с 6,7 на сто – процент, определен по чл.100 от Кодекса за социално осигуряване.
- От 1 юли 2020 г. минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 219,43 на 234,13 лв. – увеличение с 6,7 на сто).
- От 1 юли 2020 г. социалната пенсия за старост се увеличава от 132,74 на 141,63 лв. – увеличение с 6,7 на сто).
- Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на достигнатото през 2019 г. ниво от 1 200 лв.
Средният брой на пенсионерите за 2020 г. се очаква да намалее до около 2 млн. 137 хил. и 800. По-малкият брой на пенсионерите се обуславя от промените в изискванията за придобиване право на пенсия според КСО.
Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2020 г. се предвижда да достигне 412,28 лв. като номиналното нарастване е 8,0 на сто при очакван среден размер за 2019 г. – 381,74 лв. Очаква се положителен реален ръст на пенсиите от 5,8 на сто през 2020 г., при прогнозирана стойност на средногодишната хармонизирана инфлация за 2020 г. от 2,1 на сто.
Брутният коефициент на заместване на дохода за 2020 г. се очаква да бъде 38,8 на сто, а нетният коефициент се очаква да бъде 50 на сто.
Планираните разходи за пенсии за 2020 г. са 10 млрд. 576млн. В тази сума са включени разходите за пенсии от ДОО и държавния бюджет, както и добавките към пенсиите на ветераните от войните, добавките към пенсиите на репресираните лица и други. Предвидените средства за пенсии са със 729 млн. и и00 хил. лв. или със 7,4 на сто повече средства за пенсии в сравнение с очакваното изпълнение на разходите за пенсии на база на отчета за месец юли 2019 г.
Разходът за пенсии през 2020 г. се очаква да бъде около 8,3 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт за същата година.
2. Парични обезщетения и помощи
За 2020 г. общият разход за парични обезщетения и помощи възлиза на 1 739,3 млн. лв., което е с 6,2 на сто повече спрямо очакваното изпълнение на база месец юли 2019 г.
Разходите за основните групи краткосрочни обезщетения и парични помощи по КСО са:
- обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството и карантина и нетрудови злополуки – 632,8 млн. лв. Планирани са обезщетения за 18 234,1 хиляди дни при среднодневно обезщетение от 34,70 лв.;
- обезщетения за трудова злополука и професионална болест;
- обезщетения за бременност и раждане;
- обезщетения за отглеждане на дете до двегодишна възраст;
- обезщетения за осиновяване на дете до петгодишна възраст;
- парични обезщетения за безработица;
- финансиране на дейността по профилактика и рехабилитация – 20,1 млн. лв.
3. Дейност „Социално осигуряване“
Планираните разходи за дейност „Социално осигуряване“ са 131,1 млн. лв. Относителният дял на разходите за дейността спрямо всички разходи на Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2020 г. е 1,05 на сто.
4. Резултати по проектите на бюджетите на отделните фондове на държавното обществено осигуряване за 2020 г.
По проектобюджетите на отделните фондове за 2020 г. резултатите са следните:
- Фонд „Пенсии“ – недостиг от 3 918,4 млн. лв.
- Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ – недостиг от 147,5 млн. лв.
- Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ – недостиг от 0,02 млн. лв.
- Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ – остатък от 177,5 млн. лв.
- Фонд „Общо заболяване и майчинство“ – недостиг от 49,9 млн. лв.
- Фонд „Безработица“ – недостиг от 94,9 млн. лв.
- Бюджет на НОИ – остатък от 4 033,2 млн. лв.
Общият резултат по фондовете и по бюджета на НОИ се балансира на нула.
Според Управителя на Националния осигурителен институт Проектобюджетът на държавното обществено осигуряване е прагматичен, изпълним, предвидим и не носи допълнителни финансови и икономически рискове. Той е израз на последователните усилия едновременно за укрепване на финансовата стабилност на държавното обществено осигуряване и за подобряване социалната защита на осигурените лица и пенсионерите.
В Комисията по труда, социалната и демографска политика бяха получени становищата на синдикалните и работодателските организации.
След представянето на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване се състоя обсъждане, в което се включиха Пламен Димитров – президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България, Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата, Георги Русанов от Съюза на пенсионерите.
В обсъждането на проектобюджета взеха участие народните представители Калин Поповски, който заяви, че групата на „Обединени патриоти“ на първо четене ще подкрепи бюджета на държавното обществено осигуряване заради добрата макрорамка, която расте спрямо миналата година; Виолета Желева, която заяви, че в проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване за 2020 г. липсват каквито и да е ангажименти и политики, насочени към справяне със някои проблеми. Тези проблеми са: ограничаване на негативните демографски тенденции, намаляване броя на населението, увеличаване на доходите чрез заетост и по-висока производителност на труда, стабилна пенсионна система и повишаване доходите на пенсионерите, устойчиво нарастване на доходите и повишаване на жизнения стандарт, намаляване на бедността; Павел Шопов, който обяви, че депутатите от „Атака“ са внесли проектозакон за отмяна на Закона за социалните услуги. С този акт ще бъдат спестени много милиони, които могат да бъдат изразходвани за по-добра социална политика; Хасан Адемов обърна внимание на това, че в НОИ работят около 3500 човека, които администрират 12 милиарда и половина лева. Тези служители трябва да бъдат стимулирани с по-голямо от 10% увеличение на заплатите. Доктор Адемов заяви, че парламентарна група на ДПС няма да подкрепи бюджета на държавното обществено осигуряване, защото с предложения Проект на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване не се решава нито един от проблемите на социалното осигуряване от системните проблеми на осигурителната политика. Друга причина за неподкрепата е фактът, че всички фондове на държавното обществено осигуряване, с изключение на един малък Фонд „Трудова злополука и професионална заболяване“, са с дефицит. На следващо място, не са видими резултати от реформата, която стартира в началото на 2016 г. Например вследствие на тази реформа средногодишното намаление на броя на пенсионерите, очаквано през следващата година, когато става въпрос за пенсии за осигурителен стаж и възраст е с около 7000, а общият брой на новите пенсионери е около 12 хиляди. Друга слабост на Проектобюджета е, че, от една страна, се увеличава делът на осигурителните вноски и неданъчните приходи, от друга страна, се увеличават трансферът към осигурителната система. Освен това, сериозният ръст на приходите от осигурителни вноски с около 580 милиона и ръстът на разходите от 730 милиона не дават ефект върху средния размер на пенсиите, който е около 30 лв., при минималната пенсия ръстът е с 14 лв., а социалната пенсия за старост расте с 8 лв. Доктор Адемов засегна и проблема с дебалансирането на принципа на солидарността между различните групи осигурени лица. За пример той посочи групите на земеделските производители и осигурените лица от сектор „Сигурност“.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати 11 гласа „за“, 8 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 902-01- 55, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Следва Доклад на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Заповядайте, господин Лазаров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване на Република България за 2020 г., № 902-01-55, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
На редовно заседание, проведено на 7 ноември 2019 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване на Република България за 2020 г., № 902-01-55, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
На заседанието присъстваха господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Пламен Русев – началник на отдел „Държавни разходи“ към Министерство на финансите, господин Димитър Георгиев – председател на Държавната агенция „Национална сигурност“, бригаден генерал Красимир Станчев – началник на „Национална служба за охрана“, господин Атанас Атанасов – председател на Държавната агенция „Разузнаване“, господин Борис Димитров – председател на Държавната комисия по сигурността на информацията, господин Бисер Борисов – заместник-председател на Държавната агенция „Технически операции“, и полковник Велко Атанасов – изпълняващ длъжността директор на Служба „Военна информация“.
Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване на Република България за 2020 г. се представи от господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика. Той се спря детайлно на двете разпоредби в Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта, с които се правят изменения, касаещи дейността на Националната служба за охрана.
Първата е свързана с така наречения „пренос на осигурителни права“, придобити в друга държава – членка на Европейския съюз, от лица, които по действащото законодателство не се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален фонд и касаят служители от службите за сигурност. Във връзка с това с § 3 от Преходните и заключителни разпоредби се изменя чл. 343в и чл. 343г на Кодекса за социално осигуряване.
Втората промяна касае пределната възраст за служба на сержантите от Националната служба за охрана, която от 53 години се увеличава на 55. Тя се съдържа в § 6 от Законопроекта, с който се променя чл. 116, ал. 1 , т. 3, б. „в“ от Закона за националната служба за охрана.
Предложените промени се подкрепиха от бригаден генерал Красимир Станчев – началник на Националната служба за охрана, както и от представителите на останалите служби за сигурност.
При обсъждането на Законопроекта се разгледа въпросът относно пределната възраст за заемане на служба в службите за сигурност. Изложиха се аргументирано мотиви от господин Димитър Георгиев – председател на Държавната агенция „Национална сигурност“ относно необходимостта от увеличаване на пределната възраст за заемане на служба в Държавната агенция „Национална сигурност“ от 60 на 63 години, с което и ще се уеднакви пределната възраст за заемане на служба по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ с тази по Закона за държавна агенция „Разузнаване“.
По време на обсъждането народните представители изразиха становище в подкрепа на Законопроекта и направеното предложение за увеличаване на пределната възраст за служба в Държавната агенция „Национална сигурност“.
В резултат на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията с 4 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване на Република България за 2020 г., № 902-01-55, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Няма да има становище на вносител.
Откривам разискванията. Има ли изказвания?
Господин Гьоков, заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване показва философията и политиката на управляващите в социалната и осигурителната сфера и до каква степен правителството и мнозинството, което го подкрепя, изпълняват Конституцията на Република България, която ни дефинира като „демократична, правова и – забележете – социална държава“!
Бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2020 г. и липсата на съществени промени не отговарят на очакванията на обществото за справедливост в осигуряването и адекватност на осигурителните обезщетения. Той не предлага нови политики, мерки, решения и можем да го определим с много малко изключение като повторение или както е модерно да се казва „копи-пейст“ на предишните бюджети от управлението на Борисов от 10 години насам. Няма нищо ново, никаква нова политика, водеща до реформа в социалната сфера или поне до промяна в посока подобрение.
Бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2020 г. отхвърля всяка възможност за социално развитие във възходящ аспект и ни отдалечава тотално от разбирането за социална държава. Той не решава насложените през годините проблеми в държавното обществено осигуряване и не подобрява адекватността на социалните плащания. Утвърждава прилагането на вредната неолиберална политика, която е в дъното на всичките ни проблеми, включително и в социалната сфера, и то в момент, когато цяла Европа поставя под съмнение този неолиберален подход.
В Бюджета за 2020 г. продължава наложената при управлението на ГЕРБ тенденция за подценяване на приходите и тяхното нарастване, въпреки постоянното говорене за повишаване на събираемостта на осигурителните и данъчните вноски.
За да се нарече социална държава България, е важно да има предвидени адекватни решения в социалната сфера и адекватни социални защити както в държавния бюджет, така и в бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Здравната каса. За съжаление, такива липсват.
Прави впечатление, че не се предвиждат промени в подхода за пенсии и майчинство, за болничните и за другите осигурителни плащания. Видно е, че за пореден път няма промени нито в политиките по приходите, нито по разходите.
Не отричам, че има увеличение на доходите през последните години, но достатъчни ли са темповете, защото трябва да отбележим и липсата на някакво значимо и осезателно подобрение на благосъстоянието на българина?! Напротив, богатите стават все по-богати, бедните – все по-бедни. Според статистиката у нас само за една година има 90 нови българи с влогове над 1 млн. лв. и милионерите са вече 916. Тоест от всеки 7500 българи един е милионер, но за сметка на това 3500 са крайно бедни или са в риск от бедност.
Характеристиката на обществото ни е: нарастваща бедност и неравенство, неефективно здравеопазване, висока смъртност и най-ниска продължителност на живота. Този бюджет я затвърждава, дори може би я влошава, въпреки че социалната система на България е поставена под все по-голям натиск за модернизиране и достигане на висока степен на справедливост, въпреки че всички до един в тази зала осъзнаваме какъв огромен проблем и предизвикателство пред социалната система остават все по-задълбочаващите се бедност и неравенство.
Средствата за държавното обществено осигуряване през 2020 г. са увеличени. Друг е въпросът на какво се дължи това и достатъчно и адекватно на очакванията ли е това увеличение, ще допринесе ли то за положителното развитие на социалната сфера.
Дефицитът във Фонд „Пенсии“ не расте, но всичко това, трябва да сме наясно, че е временно и е вследствие на благоприятното състояние на икономиката. Това е плах индикатор за подобряване на финансовата стабилност на Фонд „Пенсии“, но отново повдига въпроса: за чия сметка е тази финансова стабилност? И отговорът е: за сметка на най-уязвимите групи от населението и лишаването им от права, за сметка на неадекватните и мизерни пенсии на нашите майки и бащи.
Тежестта на всяка година осигурителен стаж и пенсионната формула и през следващата година отново ще остане 1,2%, въпреки че обещанията бяха да се отчита в по-висока степен осигурителният принос и тази тежест да стигне до 1,5%. С 6,7% ще е увеличението на пенсиите и то чак от 1 юли 2020 г., когато вече инфлацията два пъти ще го е изяла. Минималната пенсия ще се вдигне с 14 лв. и ще стане 234 лв., социалната за старост ще се повиши с 9 лв. и ще стане 141 лв., а средната ще достигне 412 лв.
Не Ви съобщавам някаква статистика на пенсиите в някоя държава от Третия свят, а на Европейска България – член на Европейския съюз, където и средни, и минимални пенсии и заплати са далеч по-високи и адекватни отколкото при нас.
От 1 януари 2020 г. линията на бедността ще стане 363 лв., тоест минималната пенсия е под линията на бедност със 130 лв. и в никакъв случай няма да изпълнява функцията си за социална защита и достойно съществуване, а ще генерира бедност. Средната пенсия след евентуалното ѝ увеличение с 30-на лева, забележете, от 1 юли догодина, отново ще е съизмерима и опасно близка до линията на бедност в страната. Няма да има промяна в стандарта на хората, които разчитат само на пенсия.
Няма как с предвиденото 6,7-процентно увеличение на пенсиите, и то чак от средата на следващата година, да се компенсира инфлацията и да е достатъчно за 2 милиона и 150 хиляди български пенсионери да живеят поне както са живели през 2019 г.
Това е крайно неприемливо не само за Българската социалистическа партия и парламентарната група на „БСП за България“, а е крайно неприемливо и за българското общество като цяло. Държавното обществено осигуряване е форма на организирана материална защита на работещите и осигуряващите се в случай на загуба на доход. Тази защита трябва да е, ама тя не е, адекватна както по размера на заместващите доходи, така и по продължителността на получаването им.
От левицата настояваме, че тези символични 6,7% са крайно недостатъчни и не решават проблема с нарастващите разлики между стари и нови пенсии. Създава се несправедливост и конфликт между поколенията и продължават да нарастват разликите между най-ниските и най-високите пенсии, а броят на пенсионерите, които получават пенсии под линията на бедност, расте.
По-голяма част от доходите на повечето възрастни българи идват от социалното осигуряване – от пенсиите. По моя оценка 90 – 95% нямат други доходи освен пенсията. Социалноосигурителната система трябва да бъде организирана по такъв начин, че да осигурява стабилност и сигурност на доходите на бъдещите пенсионери, които днес са активни участници в осигурителния процес. Ще се случи ли това с този бюджет? Според мен – не.
Днешните пенсионери са онова поколение, което градеше България, наред с това отговорно плащаше осигуровки, и то в размери по-големи от днешните, за да осигури пенсиите на тогавашните пенсионери. За двадесетина години обаче се получи изоставане в някои случаи в пъти на размерите на старите пенсии в сравнение с новоотпуснатите при равен принос в осигурителната система и всичко това, защото се нарушават принципите в осигурителното законодателство и при политиките за актуализация и индексация на пенсиите и особено на пенсиите, отпуснати преди 2002 г. Това доведе до изоставане на доходите от пенсии от ръста на икономическото развитие, нарастването на годишния осигурителен доход и въобще от жизненото равнище в страната.
През целия мандат 2005 – 2009 г. тройната коалиция предприе адекватни действия за актуализиране на пенсиите, включително и преизчисляване, които, ако бяха продължени в същата посока, положително сега положението щеше да бъде значително по-добро. За съжаление, следващото правителство и всички по-следващи от десет години насам, все на Борисов, с хаотичните си политики по отношение на реалната актуализация на старите пенсии и привеждането им към настоящата или близка до нея осигурителна база, доведе до това сериозно изоставане.
Системното пренебрегване на предложенията на БСП за преизчисляване на пенсиите са в синхрон с другите неадекватни действия на управляващите. Излишно е да казвам, че при предоставяне на нашия алтернативен бюджет на държавното обществено осигуряване отново ще предложим преизчисляване на всички пенсии, като се отчита личния осигурителен принос на всеки един от пенсионерите. И трябва да го приемете, защото вече сме закъснели и ако не го направим сега, утре няма да има накъде и ще струва много скъпо.
Още нещо – 27 хиляди пенсионери, които вземат максималния размер на пенсията 1200 лева, ограничен от така наречения таван на пенсията, на практика няма да получат и стотинка увеличение, както при останалите пенсионери, защото максималният осигурителен доход си остава замразен на 300 лв., и тези хора ще продължат да бъдат пример как се губи доверие в осигурителната система. А замразеният размер на максималния осигурителен доход облагодетелства лицата с по-високи доходи и не създава възможност те да натрупат по-качествени осигурителни права, а осигурителната система – повече средства.
Минималната работна заплата от догодина ще е 610 лв. и това ще бъде размерът и на повечето минимални осигурителни прагове. Въпреки че увеличението е отново механично на база пазарлъци, а не на изработен механизъм, основан на социално-икономическа логика, това означава повече приходи в държавното обществено осигуряване. След няколко неуспешни опита сега отново се прави опит да се вдигне минималният праг от 400 на 610 лв. за земеделците и тютюнопроизводителите. Мотивите за това са ясни, но това е неприемливо рязко увеличение с 52% и повдига въпроса, въпреки че, увеличавайки осигурителния доход, няма да им гарантираме пенсии, различни от сегашните.
Няма промяна в повишението за безработица, което остава минимално 9 лева на ден и максимално 74. Хубаво е поне, че на работещите им се размина вероятността първите дни при изплащането на болничните да са за тяхна сметка – тоест никой да не им ги плаща, и засега първите три дни ще се плащат от работодателя, а след това – от Националния осигурителен институт.
И през следващата година няма радост за майките, които ще отглеждат децата си от една до две години, защото обезщетението отново ще е колкото беше тази година – 380 лв. Нищо, че има ръст на заплати и на осигуровки в абсолютна стойност, нищо, че има инфлация, но те свикнаха вече на такова отношение, защото замразяването на осигурителните и социалните плащания е запазена марка на правителствата на Борисов.
Твърденията – най-вече на работодателски организации, и на част от политиците от десния спектър, че замразяването на обезщетенията за безработица, за майчинство и така нататък е нещо добро, тъй като при тази криза на пазара на труда хората не трябва да бъдат мотивирани да стоят безработни или в платени отпуски, граничи с цинизъм и показва пълно непознаване на процесите на пазара на труда.
Расте минималната работна заплата, расте средната работна заплата и дори при запазването на процента на внасяните осигуровки има увеличаване на размера на осигурителните плащания. Затова е недопустимо замразяването на осигурителните плащания – било то за майчинство, за безработица или за каквото ѝ да е друго осигурително събитие, защото заради инфлацията и поскъпването на живота това замразяване на практика означава намаляване на тези плащания.
Като цяло за пореден път сме свидетели на разминаване с обществените нагласи и очаквания по редица въпроси, свързани с устойчивото нарастване на трудовите доходи и пенсиите. Затова моята оценка за този бюджет е „слаб“. Вадете молива и записвайте предложенията на Българската социалистическа партия и на парламентарната група (оживление и реплики: „Еее!“), за да може малко от малко да се отсрамим към българите, които изцяло зависят от осигурителните плащания.
Няма да подкрепим бюджета за държавното обществено осигуряване за 2020 г. и никак не е смешно, че не се вслушвате в това, което Ви се говори – просто е трагично. Помислете за тези хора, които разчитат на Вас като народни представители и са гласували доверие към Вас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Има ли реплики?
Госпожо Ангелова, заповядайте за първа реплика.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, слушах много внимателно Вашето изказване. Тези приказки сме ги чували и друг път при обсъждане на бюджета на държавното обществено осигуряване в предходни години, но на мен ми направи впечатление едно Ваше изречение и затова си позволих да взема думата за реплика.
Вие казахте, че ако през следващата година не се съобразим с Вашето решение, което ще внесете явно между първо и второ четене за преизчисляване на пенсиите, вероятно визирате преизчисляването на пенсиите, които са отпуснати до 31 декември 2016 г. със средномесечния осигурителен доход за 2015 г., защото такова предложение имахте като отделен законопроект през тази година, че ако ние не се съобразим с това Ваше предложение сега, то след време това ще струва скъпо. Направиха ми много впечатление тези думи.
А сега, господин Гьоков, моят въпрос към Вас е: евтино ли ще бъде това преизчисляване на пенсиите? Знаете ли разчетът за преизчисляване на пенсиите със средноосигурителен доход за 2015 г. колко ще струва на държавното обществено осигуряване, а именно за 2020 г. това е 1 млрд. 730 млн. лв., за 2021 г. –1 млрд. 810 млн. лв., а за 2022 г. – 1 млрд. 900 млн. лв.? Това ли е евтиното, господин Гьоков, и за чия сметка ще стане това увеличение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Гьоков, заповядайте – имате думата за дуплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, казвате, че сте ме слушали внимателно. Не сте ме слушали много внимателно, иначе щяхте да разберете за какво става въпрос. Казвате, че това нещо сте го слушали много пъти. Ако бяхте слушали внимателно, щяхте да забележите, че няколко пъти в изложението си казах, че сме последователни и предлагаме адекватни решения за решаването на проблемите в пенсионната и осигурителната система. Само че Вие на инат или заради друго не приемате тези наши предложения – дори и частично. Аз не виждам там има много от нещата, които могат да се направят, без да има проблем в това, без да се нарушава стабилността на финансовата система, в смисъл на осигурителната система, или поне не в такава степен, В каквато Вие апокалиптично я представяте, но не, Вие не приемате едно такова наше решение.
Вижте, аз ще Ви кажа, че ние говорим за преизчисляване на пенсиите не само сега с този бюджет. Ние сме го правили като партия 2007 г. Можете ли да си представите залата тук и да направите сметка, ако не бяха преизчислени тогава пенсиите, какво щеше да бъде тяхното ниво сега? Вие представяте ли си, ако например финансовият министър Симеон Дянков беше спазвал закона, българския закон, Кодекса за социално осигуряване – чл. 100, и беше индексирал пенсиите за четири години управление, хайде – три години управление на ГЕРБ, с колко процента лиши пенсионерите от увеличение на пенсиите? Затова сега Ви казвам, че ще бъде все по-скъпо решение, отлагайки го всяка година. Ако тогава той ги беше увеличавал адекватно и както пишеше в Закона, сега щяхме да искаме по-малко увеличение. Сега категориите „евтино“ и „скъпо“ са много относителни – за един е скъпо, за друг е евтино. Няма да Ви казвам българската поговорка: „Евтини на брашното и скъпи на триците“. Нещо такова правите. Ние хвърляме пари по разни проекти, такива, които са с незнаен ефект, и съжалявам, че пак ще го повторя, но като например санирането на частни сгради – се хвърлят милиони там, а в същото време държим хората на полусъединител, на ръба на оцеляването в пенсионната система.
Сигурно ще получите точен разчет при нашите алтернативни предложения – кои пенсии предлагаме да се увеличат, колко ще струва, откъде ще дойдат парите и къде ще отидат тези пари? И най-важното е, че няма да правим увеличаване на минималната пенсия, което да доведе до дисбаланс в цялата пенсионна система, а предлагаме увеличаване на всички пенсии, преизчисляване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Така че, между другото, в цялото общество в България започва да се говори за преизчисляване на пенсиите. И към Вас, и към господин министъра – ще Ви се наложи рано или късно да го направите. Няма как да държите хората – милион и половина-два българи под прага на бедност. Официално признавате, че има в България праг на бедност и тези хора да стоят под този праг. Няма как да стане. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Трябва да е пределно ясно на всички, че „Обединени патриоти“, такава каквато беше коалицията, докато партия „Атака“ беше в противоречие с Правилника, законите на страната, Конституцията и Изборния закон, изключена от тази коалиция, влезе във властта. То беше с няколко основни послания и най-основното, най-важното от тях беше за решително вдигане на дохода на българските граждани. Тук говорим за пенсиите. Тоест по градове и села в цялата предизборна кампания говорихме за едни 300 лв. минимална пенсия. И ние от „Атака“, въпреки че стоим на друго място, въпреки че сме далеч от вицепремиера, който отговаря по социалните въпроси, включително и този за размера на пенсиите на българските граждани, не сме забравили за това, за което говорихме.
Сега правим трети бюджет от този мандат и увеличението се състоя с около 22% от онова, което обещавахме. До 300 лв. – има някъде грубо изчислено около 80 лв., които трябва да бъдат наваксани.
От „Атака“ участваме във властта, влязохме във властта, за да се направят няколко добри и важни за българите неща. Ние сме силно разколебани, притеснени и разтревожени, че на третата година едно от тези неща все още е в начален вид на промяна, тоест това увеличение, което се състоя първата година от мандата, с около 22% на минималните пенсии.
Ние си даваме сметка, че и този бюджет е монетарен, и този бюджет е рестриктивен, под влияние на онова, което диктува Международният валутен фонд, което е абсолютна аномалия – страна от Европейския съюз 2019 – 2020 г., да продължава да бъде във валутен борд, но все пак има някакви толеранси и някакви възможности това с мизерните пенсии на българските граждани да се промени, това все пак е в нашите компетенции. Въпросът е неподчинение до някаква степен на тази обща мярка, която ни е дадена и в която се намираме от чуждите финансови институции.
В тази връзка аз бих препоръчал за следващия, последен, четвърти бюджет, който ще се готви и сега трябва да си го кажем, защото това няма да се състои видно през 2020 г., е да се помисли не за индексиране, за каквото и от БСП говорят. Не, колеги от БСП, не говорете за индексиране на пенсиите, говорете за радикално, голямо, законово променяне на базата на философията, на логиката. Вие, като системна партия, сте склонни да правите промени малко по към добро или малко към по-лошо.
Става дума тук, ние говорим от „Атака“, за коренно преобразование, радикално вдигане на пенсиите, а оттам това следва и за всички доходи на българските граждани. Това не ни се позволява от Международния валутен фонд, така наречена международна финансова институция, но ние като български народни представители трябва да имаме волята да тропнем по масата и най-после да кажем: това да стане, това да се състои.
Аз ще Ви посоча и на опозиция, и на управляващи, и на господин министъра, и на министъра на финансите един резерв. Този резерв е фискалният резерв, който стои – милиарди левове, не може никой да каже в какъв размер е той в момента. Някога се говореше за 6 – 7 милиарда долара. (Реплики.)
Да, след малко свършвам.
Милиарди, да! Които стоят без лихва! Бих казал, без лихва, толкова символична е тя!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Шопов, моля завършете мисълта си!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Тоест там отидоха парите от приватизацията в този, така се наричаше, „Сребърен фонд“. Той е предназначен точно за вдигане на пенсиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Завършете мисълта си!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е една възможност тези пари да се привлекат и да бъде променен радикално размерът на пенсиите, иначе ще се провалим всички ние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики? Не виждам.
Продължаваме с изказванията.
Имате думата, уважаеми господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов, госпожо Караиванова, господин Драганов! Все пак да се върнем към бюджета на държавното обществено осигуряване, който гледаме днес.
Веднага искам да отбележа, че трябва да благодарим за пореден път на колегите от екипа на господин Иванов, от екипа на Националния осигурителен институт, които са представили на нашето внимание един високо професионално и експертно подготвен бюджет, с всички допълнителни аргументи, които са в подкрепа на факти и доказателства, които подкрепят предложения Законопроект.
С няколко думи как може да бъде охарактеризиран предложения бюджет на държавното обществено осигуряване за следващата година?
На първо място, ние смятаме, че това е един спокоен инерционен бюджет, лесно изпълним при това, който, за съжаление, не предлага нови политики, не предлага нови решения, не решава нито един от наболелите проблеми на системата за социално осигуряване. Какво имам предвид?
На първо място, всички фондове на държавното обществено осигуряване продължават да са в условия на дефицит, с изключение на един малък фонд „Трудова злополука и професионална болест“.
На следващо място, ножицата между така наречените стари пенсии и нови пенсии продължава да се разтваря и в предложения бюджет няма политики, които да стеснят тази разлика между пенсиите, които са отпуснати при еднакви условия, само че са отпуснати в различни години, заради това че осигурителният доход през годината на пенсиониране задължително е по-висок.
На следващо място, не са, за голямо съжаление, видими резултатите от реформата, която беше приета през 2015 г. Какво имам предвид? Независимо от това, че положихме усилия за предлагане на хронограма за увеличаване на възрастта и стажа за пенсиониране, през следващата година средномесечният брой на пенсионерите се предлага да бъде намален само със седем хиляди. Забележете, при 2 милиона 137 хиляди и 800 средно месечно брой на пенсионерите в България, през петата година след реформата само 7 хиляди по-малко пенсионери, когато говорим за пенсии за осигурителен стаж и възраст.
На следващо място, няма напредък в реформата за медицинската експертиза, да не говорим за трудовата експертиза. Трудно намираме съгласие между социалните партньори, между асоциациите на хората с увреждания, но на тази тема ще говоря малко по-късно.
Неизпълнени предизборни обещания – също ще говоря малко по-късно на тази тема.
Нека да хвърлим поглед върху макрорамката на бюджета. Радваща е тенденцията за намаляване зависимостта на бюджета на държавното обществено осигуряване от държавния бюджет. През следващата година 65,4% от приходите са за сметка на осигурителни вноски и неданъчни приходи, което подчертава дебело все повече нарастващия приход на осигурителните вноски, тоест моделът става по-осигурителен, отколкото беше досега.
Но веднага искам да отбележа и едно друго обстоятелство. Независимо от това, че приходите от осигурителни вноски и неданъчни приходи са вече 65,4%, не намалява, напротив през следващата година се предлага увеличение на трансфера от държавния бюджет към бюджета на държавното обществено осигуряване с 200 млн. лв. От една страна, осигурителните вноски и осигурителния приход, тоест изземването от осигурените лица се увеличава, от друга страна, трансферът, който е за сметка на данъци от държавния бюджет към бюджета на държавното обществено осигуряване, се увеличава. Тук трябва да има отговори на всички тези въпроси.
По отношение на приходната част няколко думи.
За 2020 г. приходите без трансферите се увеличават с 615 млн. лв. Предложението е за увеличение с 615 млн. лв., като прибавим и неданъчните приходи, приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване се увеличава със 700 млн. лв. Това е една доста амбициозна цел. Да се надяваме, че тя ще бъде изпълнена, но независимо от това ние смятаме, че отново приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване са подценени.
Защо смятаме така? Миналата година от тази трибуна, когато обсъждахме бюджета на държавното обществено осигуряване, казахме, че приходите са подценени поне със 150 млн. лв. Това, което виждаме сега като отчет на приходите към края на месец септември, увеличението е с малко над 136 млн. лв., което означава, че приходната част и сега според нас е подценена.
Увеличението на учителските заплати с близо 20%, увеличението на заплатите в бюджетната сфера с 10%, увеличение на броя на заетите с 2000, ще стане малко по-късно въпрос за това, увеличението на ръста на брутния вътрешен продукт с 3,3%, средномесечният ръст на заетите, повече с около две хиляди, както казах преди малко.
Уважаеми колеги, господин премиерът казва, че всеки месец откриваме заводи, всеки месец откриваме предприятия. Това означава, че в тези предприятия някой трябва да работи, а не само две хиляди човека средномесечно да е увеличението на броя на заетите. Тоест и тук имаме определен резерв, затова казвам, че според нас приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване са подценени.
По отношение на разходните политики.
Спрямо изпълнението на разходите за 2019 г. ръстът е с внушителните, забележете, близо 730 млн. лв. Как е устроен този модел на пенсионно осигуряване, на социално осигуряване в България, при положение че той е приет с прилично ниво на консенсус през 1990 г.? Тази система като своеобразен сюнгер, като своеобразна гъба поема огромни разходи. За съжаление, ефективността от тези разходи на изхода на системата не е на очакваното равнище – от една страна, приходи, увеличени с 730 млн. лв., а вижте какво става с разходите. При тези разходи от 730 млн. лв. увеличението на средната пенсия е с 30,54 лв.! Увеличаването на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст е с 14,70 лв., на социалната пенсия за старост – с 8,89 лв. Тоест минималните нива на пенсионна защита, на социална защита вместо да гарантират нормално съществуване – гарантират мизерия, генерират бедност и възможност от социално изключване. Ето това е големият въпрос, върху който трябва да помислим!
Не само това, което обещаха колегите от „Обединените патриоти“, не го виждаме като изпълнение сега. Няма ги 300 лв. минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст, но дори и тези нива, с които увеличаваме средната пенсия, все още са незадоволителни, и пак повтарям, въпреки внушителните 730 млн. лв. повече разходи в системата на пенсионното осигуряване.
Няколко думи по какъв начин могат да бъдат увеличени пенсиите.
Според „Движението за права и свободи“, за да разчитаме на значително увеличение на размера на пенсиите, трябва да има високи нива на заетост, от една страна, и то заетост в икономически дейности с висока принадена стойност, във високотехнологични дейности.
На следващо място, трябва да има високи заплати, трябва да има високи доходи, трябва да има сериозни, реални, а не част от доходите да отидат в сивия сектор, постъпления във фондовете на държавното обществено осигуряване, за да разчитаме на сравнително високи нива на социална защита, на високи нива на пенсии.
Разбира се, има и друг малко по-ексцентричен начин на мислене по тази тема. Възможни са и други инструменти, като например преизчисляването на всички пенсии, за което говорят колегите от „БСП за България“. Това са скъпи инструменти, те са възможни, но за тях би трябвало да се потърси солидарност, както между поколенията, солидарност между всички осигурени лица, за да може да се стигне до това решение.
Другият инструмент, за който сега колегите от „Обединените патриоти“ говорят в новото предложение на Закона за възрастните хора, е да се структурира един фонд, който да може да финансира минималните пенсии за стаж и възраст до размера на линията на бедност, който размер през следващата година е 363 лв.
На следващо място, искам да кажа няколко думи и за това какво покриват всъщност тези 730 млн. лв.
Уважаеми колеги, това, което приехме с бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. – осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2019 г. с 5,7%, на практика поема 270 млн. лв. за целогодишното изплащане на размера на увеличените пенсии през 2020 г. – 270 млн. лв. А това увеличение, което се предлага за следващата година с 6,7%, на практика поема 360 млн. лв. от тези допълнителни приходи, за които говорих. Ето, с двете мерки само: 5,7% увеличение, осъвременено от тази година, целогодишно изплащане през следващата година и това увеличение от 6,7% за 2020 г. на практика се изяжда увеличението на приходите в осигурителната система.
Уважаеми колеги, 8,34%, казваме, от брутния вътрешен продукт са парите, които са за социално осигуряване. Какво имам предвид? 12 млрд. 455 млн. лв. са разходите в бюджета на държавното обществено осигуряване. От тях 10 млрд. 577 млн. лв. са за пенсии.
Сами можете да си отговорите на въпроса: достатъчни ли са тези пари, трябва ли да преминем психологическата граница от 10% брутен вътрешен продукт, заделян за пенсии, или не трябва? Каква цена трябва да платим за това при тези нива на заетост, при тези доходи, при тези постъпления в осигурителната система? Всички тези въпроси чакат своите отговори през следващите години.
Няколко думи, уважаеми колеги, за сюжетната линия инвалидни пенсии, актуална и през последните дни.
Уважаеми колеги от „Обединените патриоти“, аз си спомням много добре, че през 2017 г. Вие от тази трибуна и във Вашите предизборни обещания говорихте за това, че ще направите преглед на всички инвалидни пенсии, ще направите така, че ще икономисате от тях милиони, за да не кажа милиарди, с които да увеличите инвалидните пенсии.
Като резултат на Вашите усилия през последните три години вижте какви са резултатите. Ако през 2017 г. за инвалидни пенсии са заделяни 1 млрд. 400 млн. лв. от бюджета на държавното обществено осигуряване, през 2019 г. те са вече 1 млрд. 800 млн. лв., а през следващата година се предлага да бъдат 1 млрд. 900 млн. лв. Това е записано в Проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване.
Благодаря Ви за това, което направихте – хората с инвалидни пенсии вече получават малко по-сериозни доходи!
И последното нещо, с което искам да завърша моето изказване, виждам, че напредваме с времето…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да го увеличим?
ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, обсъждане на бюджет на държавното обществено осигуряване, без да засегнем щекотливата тема за минималните осигурителни доходи на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, като че ли няма как да мине. Затова искам да кажа следното нещо по този въпрос: 88 161 са регистрираните през стопанската 2019 – 2020 г. от регистъра на Министерството на земеделието. Който иска, може да направи справка. Това са регистрираните земеделски производители, като още 5076 човека са регистрираните тютюнопроизводители. От тях при 400 лв. минимален осигурителен доход, забележете, се осигуряват само 36 000 земеделски производители, като една част от тях се осигуряват за всички осигурителни рискове, друга, по-голяма част, се осигуряват само за фонд „Пенсии“.
Уважаеми колеги, големият проблем не е в това, че тези земеделски производители и тютюнопроизводители не искат да си плащат осигурителните вноски, за да имат адекватен принос от гледна точка на осигурителен принос, осигурително плащане. Дори и при 610 лв. техният индивидуален пенсионен коефициент е някъде около 0,5%. Пак не могат да покрият тези 324 лв. минимална пенсия.
Но, когато се фокусираме и акцентираме, темата за земеделските производители я извеждаме като тема, която подрива солидарността между осигурените лица, между поколенията. Трябва да обърнем внимание на един друг фонд – фонд по чл. 69 на сектор „Сигурност“. Колеги, там осигурителната вноска е 60,8%. При 60,8% в приходната част, в разходната част на този фонд на сектор „Сигурност“ – нямам нищо против този сектор, те са хората, които гарантират националната сигурност, но дефицитът при тях е 147 млн. 700 хил. лв. за следващата година. Така че, когато говорим за търсене на солидарност и на справедливост, не трябва да противопоставяме единия на другия фонд. Не трябва да противопоставяме, а да търсим възможности за решаване на проблемите на тези хора.
Искам да кажа няколко думи за издръжката на структурите на Националния осигурителен институт.
Колеги, 3467 работещи, по-голямата част по служебни правоотношения, по-малката – по трудови, в системата на Националния осигурителен институт администрират изразходването на 12 млрд. 500 млн. лв. със 75 млн. 600 хил. лв. Това са 1,05% от разходите за издръжка.
Искам да се възползвам от случая да помоля народните представители да направим предложение между първо и второ четене, да увеличим тази сума за хората, които правят възможно нашите пенсионери да получават дори и този размер на пенсиите, който е в момента.
И накрая искам да се възползвам от възможността, че вчера беше Денят на социалното осигуряване, да поздравя всички работещи в тази сфера и да им пожелая да бъдат здрави! Да бъдат упорити в преследването на своите цели и нека Свети Великомъченик Мина да закриля тях и техните семейства! Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Адемов.
Има ли реплики?
Продължаваме с изказванията.
Госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Обсъждаме закон – Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, който в частта си за пенсии, пенсионери, касае 2 млн. 150 хил. българи. Сигурно тези хора имат различни партийни, политически убеждения и пристрастия, и това е нормално. Общото между тях е, че са работили по 20, по 30, по повече години, тоест дали са своя принос за изграждане на икономиката на България и своя осигурителен дан в осигурителната система на България – своите осигурителни вноски. Общото между тях е, че почти всичките днес живеят трудно с размера на пенсиите, които им осигуряваме, дори и през Закона за бюджета на ДОО.
В парадоксалната ситуация сме правителството да определи праг на бедност от 363 лв. за догодина, и същото правителство да определи минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст от 234 лв. Замислете се какво означава това? Правителството казва: „Не може да се живее с доходи под 363 лв. Просто е невъзможно. Ежедневните – лекарства, разходи, ток, вода и така нататък, не може“. И в същото време казва на тези хора: „Еми, добре, ама Вие трябва да го правите с 234 лв. Не може да се живее така, ама Вие ще трябва да живеете така.“
Разбирате ли противоречието и парадоксалната ситуация, в която се намираме – житейска? Защото ние можем цял ден и цяла нощ да се замеряме с числа, с актюерски разчети, с консолидирана фискална рамка и така нататък. Човешки да го обясним на хората – как при този праг на бедност да живеят с тези пенсии.
И сега, има ли изход от тази ситуация? Разбира се, господин Адемов е прав: дългосрочната визия за излизане – работни места, високи доходи, високи осигурителни вноски, но това изисква години усилия за осигуряване на икономически растеж, за нови работни места и високи доходи, и събираемост на приходите от осигуровките. Тоест, борба със сивия сектор.
Това може да отнеме години, а възрастните хора сега, днес, имат нужда от тази актуализация. Едното не пречи на другото. Нека да се стараем да осигурим този икономически растеж, работни места, но да вземем мерки сега.
Какво предлагаме от Коалиция „БСП за България“ години наред? Преизчисляване на всички пенсии с нов средномесечен осигурителен доход. Можем да седнем и да разговаряме за коя година да бъде той – за 2013 г., за 2015 г., за 2016 г., но е наложително да се преизчислят пенсиите. Няма изход, хора! Няма изход за тях. За нас има, ние ще намерим как да го направим.
Постави се въпросът за фондове, които да гарантират по някакъв начин пенсионната система, нови такива или въпросът за Сребърния фонд. Искам да отворим темата за Сребърния фонд, защото това е една от възможностите да се гарантира пенсионната система, да не се допуска срив в пенсионната система, да се покриват дефицити до определени количества и така нататък.
Уважаеми колеги в днешното Народно събрание, Сребърният фонд беше създаден през 2007 г. от правителство на БСП. Целта беше в него да влизат вноски от концесии – концесионни такси, приватизация – сумите, получени при приватизация на предприятия, и излишъците в бюджета.
Какво се случи за десет години Ваше управление? Фондът стартира тогава с близо 2,5 милиарда. Днес Министерството на финансите, тоест не днес, преди един месец, отчете, че във Фонда има 3 милиарда и 67 милиона. За десет години половин милиард е влязъл във Фонда, при прогноза, когато той се създаваше – финансово разчетена, аргументирана и умна прогноза, днес във Фонда трябваше да има между 10 и 15 млрд. лв., а има 3 милиарда.
Можеха ли тези 10 – 15 милиарда да помогнат на пенсионната система и сега да не гадаем откъде да дойдат пари? Можеха!
Защо не се случи? Защото, уважаеми управляващи, грубо погазихте всички закони на България за тези десет години по следните начини. Още Симеон Дянков, за да избегне законовото задължение на правителството да внася парите от приватизация в Сребърния фонд, извади държавните дружества в така наречената Консолидационна компания и всички приходи от продажбите ги внасяше в държавния бюджет като дивидент вместо в Сребърния фонд за пенсии.
Продължихте в следващите години по следния начин: за 2016 г. правителството на Борисов отчита 1 милиард и 470 милиона излишък; за 2017 г. – 800 милиона; за 2018 г. – 2 милиарда и 800 милиона излишък по консолидираната рамка. Вместо този излишък да влиза в Сребърния фонд, както Ви задължава Законът, месец преди края на годината премиерът Борисов го раздава с постановление на Министерския съвет, извън всички бюджетни процедури на парламента. Раздава го еднолично, както вече много сме говорили, с джипа, през прозореца за партийно политически цели и не изпълнява Закона – излишъкът от бюджета да влиза в Сребърния фонд, където да се трупа, за да подпомогне пенсионната система. И сега обяснявате: „Ама няма начин, ама много е скъпо, ама откъде пари?“ Ето, от тук пари, само при едно условие – че спазвате законите на България, които Ви задължават концесионни такси, приватизационни средства и излишъкът от бюджета да отиват за пенсионери.
В тази връзка питаме за пореден път: защо отново парите от концесията на летище София, срещу която много пъти сме се обявявали, 480 милиона не отиват в Сребърния фонд, а отиват за покриване на дългове на БДЖ? Защо?! Променете Закона, ако не искате да отиват в Сребърния фонд. Кофти е положението, да излезете и да кажете на хората: „Ще премахнем Сребърния фонд, защото тези пари ще ги вкараме в общия държавен бюджет, за да покриваме дългове, за да ги харчим безразборно“. Не е добре, нали? Просто тихомълком Законът си действа, Вие не го изпълнявате. Ето Ви откъде да дойдат средства – едната възможност, разбира се. Това не е единствената.
Във връзка с всичко това, което говорихме повече от час с колегите от „БСП за България“, между първо и второ четене ще го внесем – аргументирано, финансово обосновано, морално и справедливо изговорено, защото не е въпрос само на сметки, на скъпо или евтино. Въпрос е и на справедливост към възрастните хора, които са дали своя принос за изграждането на България, за съществуването и стабилността на осигурителната система, и днес живеят мизерно. Не просто е скъпо да им помогнем, справедливо е да решим този въпрос. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
Реплики?
Имате думата, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, дебатът за пенсиите винаги е свързан с много емоции. Системата е натоварена с много очаквания. Всички искаме хората да получават по-високи доходи, особено за нашите майки и бащи, но едно са желанията, друго са възможностите на държавата.
Българската пенсионна система, повтарям, работи на принципа, свързан с личния осигурителен принос на всяко едно лице, затова има и различен размер на пенсиите. Няма как всички пенсионери да получават еднакъв размер на пенсиите. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Размерът на пенсията на всяко едно лице е на база осигурителните вноски, които е плащало през годините. Естествено, ако едно лице през годините е било на минимална работна заплата, ще получава и минимален размер на пенсията. Няма как да компенсираме тези хора. По какъв начин да стимулираме хората да се осигуряват на реален доход? Няма как.
Също така не подкрепям преизчисляването на пенсиите, което непрекъснато внасяте, защото, от една страна, то ще струва много пари и по този начин изкривяваме пенсионния модел, защото автоматично влизаме в спиралата на дефицитите. Ние знаем, че Вие сте царе на дефицитите и на фалитите. Това ли искате да стане от следващата година?
Когато поехме управлението през 2009 г. пенсионният фонд беше с огромен дефицит. Две трети от парите за пенсии се плащаха от държавния бюджет, през 2020 г. само една трета от парите за пенсиите ще се покриват от държавния бюджет. Няма как да се съгласим обаче с това, което предлагате Вие. Всичко отива в сферата на популизма. Нека да говорим с реални числа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Втора реплика? Не виждам.
Госпожо Нинова, имате думата за дуплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Ангелова, естествено, че не може да има еднакви пенсии за всички пенсионери. Много елементарно е твърдението, че някой от нас е искал изравняване на пенсиите на всички пенсионери. Естествено, че пенсията зависи от личния осигурителен доход. Ние говорим обаче те да бъдат преизчислени с нов коефициент, което означава, че по-ниските пенсии ще се увеличат пропорционално на средните, пропорционално на други… За уеднаквяване изобщо и дума не може да става!
Предстои ни поне, сигурно още две седмици разговор по бюджета. Моля Ви да не говорим с аргументите, че това е популизъм, страшно е, ние получихме дефицити, Вие – фалити. Ако продължаваме така да правим политика, особено по тема, която засяга 2 милиона и 150 хиляди души…
Неслучайно започнах с това – тези хора имат различни политически убеждения, едни са Ваши членове и симпатизанти, други – наши. Ако така ще водим дебата, на нито един от тях няма да помогнем. Общото между тях е, че живеят зле и ние тук общо трябва да решим как да направим така, че да живеят по-добре. Ако искате, този разговор можем така да го водим. Не е популизъм нещо, което вече се е случвало. Популизъм е да обещаеш нещо невъзможно.
През 2007 г. Българската социалистическа партия вече е преизчислявала по този начин пенсиите, по който предлагаме сега, и хората го помнят. Какво им казвате? Че това не е вярно и е популизъм? Те го знаят, нали ни гледат и ни слушат. Те помнят, че БСП така е преизчислявала пенсиите и, надявам се, вярват, че това е възможна политика и че ще се повтори отново, ако БСП има мнозинство. Темата „популизъм – антипопулизъм“ не е разумният начин за подхождане в този случай.
За дефицитите – кой колко дефицити е получил при управлението си? Посочихме Ви един от начините за намаляване на дефицитите при решаване на този проблем – Сребърният фонд. По него нищо не казахте в репликата си. Обяснете къде са парите! Десет или петнадесет милиарда трябваше да има там?! Има три! Ето Ви един източник на средства за тази политика, а не да ми говорите, че това е популизъм и не е възможно. Възможно е! Стига да се намери разум и, пак казвам, при едно условие: ГЕБР, започнете да спазвате законите на държавата! Или имайте смелостта да излезете пред хората и да кажете: „Отменяме ги – Сребърния фонд, и няма да внасяме там пари“, но не просто да ги заобикаляте заради партийния и едноличния интерес на човека в Министерския съвет на „Дондуков“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Господин Сиди, имате думата за изказване.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, Проектозаконът за държавното обществено осигуряване за 2020 г. е разработен на високо професионално ниво и отразява тенденциите по отношение на финансовите параметри, адекватността и стабилността на системата. В разчетите на бюджета се предвижда ръст на броя на осигурените лица за 2020 г., но ръстът, заложен в бюджета, е доста скромен и във всички случаи с резерви, защото в прогнозите на правителството е заложено повишаване на нивото на заетост, както и по-ниска безработица. Ето защо считаме, че приходите в Проектобюджета са подценени.
От друга страна, е предвидено осъвременяване на пенсиите, отпуснати до края на 2019 г., с 6,7% като този процент е по-висок спрямо първоначалната прогноза и това безспорно е позитивна тенденция, но тя остава все още далеч от предвиденото. Равнището на минималната трудова пенсия е 243,13 лв. и то е с повече от 100 лв. от линията на бедност.
От 2017 г. досега съотношението между линията на бедност и минималната пенсия се запазва в рамките на 63% – 64%. В Програмата за управление ГЕРБ и „Обединени патриоти“ се ангажирахме да търсим възможности да намалим разликата между линията на бедност и минималната пенсия. Както вече казах, според нас приходите са подценени и затова вярваме, че има възможност между първо и второ четене да увеличим минималната пенсия на 250 лв. като част от изпълнение на ангажиментите ни за подобряване на живота на най-възрастните български граждани.
Ние ще подкрепим предложения Законопроект на първо четене и между първо и второ четене ще предложим промени за увеличение на минималната пенсия на 250 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Сиди.
Реплики? Не виждам.
Госпожо Желязкова, заповядайте.
ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Благодарение на добрата работа на институциите днес можем да говорим за бюджет, в който се осигуряват и гарантират по-високи доходи. Това обаче предполага и много големи задължения и затова ние водим толкова отговорна политика на база доходите на българските граждани.
Трябва да бъдем реалисти и да отбележим, че в бюджета на държавното обществено осигуряване правителството продължава да се придържа към две основни теми, два основни приоритета в него – политиката за стабилност и политиката за поетапно повишаване на пенсиите.
Слушайки преждеговорившите по темата „пенсии“ и всички красиви на пръв поглед думи, които се отбелязаха, мога да кажа следното. Ние никога не сме си позволявали да заблуждаваме хората и да ги подвеждаме. Нашата политика е да сме открити и да не заблуждаваме хората. Пенсионната система не е нещо, с което политиците трябва да се заиграват. Всички ние искаме да има по-високи доходи, повече пари за пенсии и нашето правителство и институциите работят, за да се развива и надгражда финансовата политика в България.
Разглеждайки Проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. не може да не споменем основните акценти в него. Планираното за 2020 г. увеличение от 6,7% на пенсиите е най-високото увеличение през последните години. От 1 юли 2020 г. минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличава на 234 лв., увеличава се и пенсията за старост. През 2020 г. се запазва и минималният размер от 2019 г. за получаване на една или повече пенсии от 1200 лв. Средният размер на пенсията на един пенсионер през следващата година се предвижда да достигне 412,28 лв., което е 8 на сто номинален ръст и 5,8 на сто реален ръст спрямо очакваното ниво от 381 лв. за тази година.
Общата картина в сравнение с 2019 г. е, че бюджетът на държавното обществено осигуряване за следващата година е по-добър и, въпреки че се предвижда инфлация, тя няма да се отрази осезаемо на доходите на българските граждани. За първи път за пенсии ще бъдат дадени над 10,5 милиарда, като близо 40% от тях ще дойдат от държавния бюджет. Досега сме имали 50% – 60%, които идват и от бюджета, което означава, че е индикатор за добра финансова стабилност на бюджета.
През следващата година се предвиждат 721 млн. лв. повече в сравнение с очакваните пенсии през 2019 г. Важно е да отбележим, че прогнозите през 2020 г. са средният осигурителен доход да достигне до 1063 лв., което също е ръст със 7,8% в сравнение с очакванията му през настоящата година.
За социални помощи и обезщетения също са предвидени 99,5млн. лв., или с 6,1% повече от настоящата година. Увеличава се и максималният размер на гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност от работодателя от 1400 лв. на 1525 лв.
Не на последно място, говорейки за бюджета на държавното обществено осигуряване, трябва да отбележим, че институциите и правителството спазват своя ангажимент да осигурят стабилна и сигурна финансова политика. Всеки от нас си дава сметка, че само с поддържането на добра фискална политика и работа в посока повишаване на инвестициите, изграждане на една благоприятна среда на живот можем да гарантираме увеличаването на доходите в страната. Предстои ни още много работа в тази сфера, но знаем, че вървим в правилната посока и всички показатели до момента го показват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желязкова.
Реплики? Не виждам.
Госпожо Желева, имате думата за изказване.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Проектобюджетът на държавното обществено осигуряване ни беше представен от управляващите като прагматичен, реалистичен, предвидим. Аз ще го определя като бюджет на застой, защото отново липсват каквито и да са реформи, политики за справяне със задълбочаващите се социални проблеми. Някои от тях са негативните демографски тенденции и намаляване на населението, пенсионна система, която не гарантира достойно нарастване на доходите на пенсионерите. България неотлъчно заема последно място в класацията на страните от Европейския съюз по жизнен стандарт. На този фон се предлага бюджет, който няма да подобри живота нито на пенсионерите, нито на майките, нито на безработните.
Дефицитът в бюджета на държавното обществено осигуряване за догодина е приблизително 4 млрд. лв. Има малко подобрение на тази сума, но отново продължава да бъде една трета от цялата сума.
Не може да се подмине и фактът, че за пореден път във всички фондове, с изключение на малкия фонд „Трудова злополука и професионално заболяване“, има недостиг, като най-голям е дефицитът във фонд „Пенсии“. Затова остава странно решението на управляващите максималният осигурителен доход да бъде замразен на 3000 лв., още повече че това поражда и усещане за чувство на несправедливост в обществото.
Ще започна с уж положителното. Заложеният за 2020 г. общ размер за разходите за пенсии, краткосрочни плащания и трансфери, ще бъде около 700 млн. лв., но като дял от брутния вътрешен продукт те намаляват от 9,9% на 9,8%. Това се запазва като тенденция и при разходите за пенсии като дял от брутния вътрешен продукт.
Разходите за 2020 г., предвидени в бюджета на държавното обществено осигуряване, са 8,3%, забележете, при 9,2% за 2015 г., което показва, че няма никакво подобрение на социалните плащания. Не само че няма подобрение, а има задържане, намаляване и спад на този процент.
Така гръмко афишираното осъвременяване на пенсиите от 6,7% от 1 юли 2020 г. е далеч от необходимото, при условие че се очаква 3% инфлация. Обществото очаква по-адекватни мерки.
Какво ще направим с пенсионерите, които получават около 200 – 300 лв. мизерна пенсия месечно, онези, които са се осигурявали 40 години честно и които на старини очакват достойна социална закрила? Ясно е че това осъвременяване няма да има осезаема промяна в стандарта на хората, които разчитат само на пенсии.
От друга страна, има още един голям проблем – отварянето на, както се казва, ножицата между най-ниските пенсии и високите пенсии.
Предвиденото увеличение от 6,7% какво ще направи? Тези пенсии, които са приблизително на тавана от 1200 лв., тези които получават такава пенсия, ще получат увеличение около 70 – 80 лв.
Увеличението на минималната пенсия за трудов стаж и възраст е едва с 14 лв., а за социалната – 8,89 лв. Това още веднъж показва, че мнозинството пенсионери в никакъв случай нито ще забогатеят, нито ще живеят по-добре. Те просто ще продължават да бъдат ужасно бедни, ще искат преизчисляване на пенсиите, ще продължат да протестират, да веят лозунги. И какво от това? В крайна сметка пак ще си кажем, както се казва: „Дано, ама надали!“
Ние от групата на „БСП за България“ смятаме, че, за да осигурим достойно съществуване на българските пенсионери, трябва да се намери справедливо и адекватно решение по отношение размера на пенсиите. Тоест, всички пенсии да бъдат преизчислени така, че те да са почти или близки до линията на бедност. Това предложение ще направим, както разбрахте, между първо и второ четене.
По повод на останалите социални плащания. Само в Проекта на Държавното обществено осигуряване в мотивите осем пъти се споменават думите „запазва се“. Замразяват се и другите социални плащания, които са чрез държавния бюджет. Няма да ги изреждам всичките. Ще спомена минималното обезщетение за безработица, което остава 9 лв. на ден или едва 180 лв. месечно. При условие че се увеличава минималната работна заплата, незнайно защо управляващите го запазват на миналогодишните нива. При това, искам да напомня, че то се получава не само от тези, които са се осигурявали на минимална работна заплата, а и от тези работници и служители, които са се осигурявали на максимален осигурителен доход. Справедливостта изисква това да се промени.
Ние ще направим нашето предложение между първо и второ четене – минималното обезщетение за безработица да бъде 60% от минималната работна заплата или, ако минималната работна заплата за 2020 г. е 610 лв., то да бъде минимум – 18 лв. на ден.
Не приемам и обезщетението за отглеждане на дете за втората година от майчинството отново да бъде замразено на 380 лв. Много пъти сме говорили на тази тема и в доводите от управляващите се казва: „Това да решиш да имаш дете и да го отглеждаш не зависи от финансовите стимули, които ще предлага държавата“.
Искам само да спомена едно – 380 лв. за втората половина от майчинството и 363 лв. линия на бедност. Мога да кажа само едно: срамно е!
В заключение ще заявя: да, бюджетът е балансиран. Бюджетът не е само баланс, не е жонглиране на числа – едното да е равно на другото. Бюджетът, трябва да бъде и политика, която да предлага поне минимални реформи и така да се променят затвърждаващите най-ниски нива на бедност. С този бюджет на застой това няма да се промени. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Желева.
Реплики към изказването на госпожа Желева? Не виждам.
Следващият записан е господин Валери Симеонов.
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин министър Петков, уважаеми колеги! До голяма степен това изказване е провокирано от нелепото политическо и професионално говорене на представителя на ДПС и неоснователните упреци, които бяха отправени към политическата сила „Обединени патриоти“ или „Патриотичен фронт“. Това са същите хора, които седят вляво от Вас и вдясно от нас.
Искам да припомня на тези, които имат къса памет, защото те са доста, или пък имат памет, обаче нямат съвест, защото отправят упреци, които нямат нищо общо с фактологията. През късните часове, когато се приемеше бюджета на 2017 г., това беше през декември 2016 г., точно „Патриотичният фронт“ постави на гласуване въпроса, свързан с повишаването на минималната пенсия на 300 лв. Точно ние бяхме политическата сила, тъй като преди това имахме договореност с колегите отляво, отдясно, така наречените наследници на БКП – БСП, които не изпълниха своя ангажимент и при гласуването на общата рамка на бюджета не ни подкрепиха. С други думи, не бяха предварително осигурени сумите за едно такова увеличаване, като откъснаха от собствената си плът – партийна плът, само четири гласа. После, на второто гласуване, пуснаха пестеливо, някъде около половината си парламентарна група. Същите сега да ми говорят, че са имали последователна политика е неоснователно.
Нашата политика беше последователната. Връщам пак лентата през декември месец 2016 г., когато се приемаше Бюджет 2017 г. Ако тогава бяхме получили подкрепа, щяхме да ги имаме тези пет шест гласа, с които не мина предложението ни и минималните пенсии щяха да са 300 лв. за 2017 г. Сега щяхме да говорим за други измерения на сумите за минимална пенсия и за индексирана пенсия.
По-нататък. Благодарение на нашата настойчивост и предизборни ангажименти за първи път в новата история на България в началото на мандата на едно управление пенсиите бяха повишени различно – някъде между 30 и 20 процента, но минималната пенсия беше определена на 200 лв., с което бяха облагодетелствани 724 хиляди и 500 пенсионери – 724 хиляди пенсионери.
Искам да обърна внимание, че в момента правителството на България е коалиционно, в него участват две политически сили – едната е ГЕРБ, другата е „Обединени патриоти“. В продължилите около месец преговори това беше една от основните теми, толкова можахме да постигнем.
За целия период на прехода ДПС не са направили даже и опит да постигнат нещо в тази посока. Ние поне се опитахме и постигнахме нещо. Тези наши усилия няма да спрат, докато ние присъстваме в Народното събрание или докато присъстваме в политиката. Мога да Ви информирам, че и към настоящия момент ние вече сме внесли Законопроект за възрастните хора, с който предвиждаме повишаване на доходите на пенсионерите до прага на бедност, през социални помощи, подпомагане и така нататък.
Най-накрая нещо, което може би не го знае никой, но и към настоящия момент, точно в тези дни, водим доста сериозни преговори с нашите партньори от ГЕРБ в тази посока. Предстои ¬– буквално до няколко дни ще имаме заседание на Политическия съвет, точно с коментиране и обсъждане на въпроса за повишаването на пенсиите и намиране на съответния разумен механизъм, по който да не бъде съборен бюджетът, но, от друга страна, ние да изпълним своя предизборен ангажимент, така както сме го правили и до момента. Отговорната политическа сила, която работи в тази посока, е само в рамките на „Обединени патриоти“. Съжалявам, не искам да обидя никой, но изреждам факти.
Още една професионална некомпетентност, на която бяхме свидетели, беше коментарът, свързан с инвалидните пенсии. Някой, ако не е разбрал, точно ние бяхме хората, които последователно и с доста труд успяхме да променим Наредбата за медицинската експертиза, с която заложихме механизъм за оздравяване на ТЕЛК-овете. В ТЕЛК-овете и в момента има изключително големи кражби, злоупотреби и корупция. Предполагам, че не е нужно да Ви убеждавам. Достатъчно убедителни бяха многобройните репортажи на телевизии, сайтове и така нататък от цялата страна. В момента там се крадат огромни средства и в момента там има голям резерв, който продължаваме да твърдим, че трябва да бъде насочен към пенсиите, към обезпечаването на по-високи пенсии.
Слава богу, резултат вече има в тази посока – има промяна в ТЕЛК-овете, в работата, в състава вече на ТЕЛК-овете. Доста некомпетентно и несериозно, повърхностно, да не кажа, да даваш като пример затова, че не е проработила реформата в ТЕЛК-овете, с това, че се увеличавали парите за инвалидите за следващата година. Естествено, и брутният вътрешен продукт се увеличава, и минималната работна заплата се увеличава, и средната работна заплата се увеличава. Съвсем нормално е. Дай боже, колкото се може повече да се увеличават не само на инвалидите, но и на всички лица, които по някакъв начин трябва да бъдат подпомагани. Дай боже!
Това не е доказателство за несвършена работа. Когато една политическа сила, която в края на краищата не е от най-големите в парламента, се опитва да направи нещо, добре би било и останалите да окажат някаква подкрепа, защото това, което ние се опитваме да правим, го правим именно и само в името на интереса на българските граждани. Да стоиш отстрани, да иронизираш, да показваш, извинете, некомпетентност, това най-малкото в личен план е жалко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов. (Ръкопляскания от ОП.)
Реплики? Не виждам.
Госпожа Клисурска се е записала за изказване – заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Бюджетът на държавното обществено осигуряване е политически документ. Той Ви представя визията на управляващите в сферата на доходите, в сферата на борбата със социалното неравенство, бедността, грижата за социално уязвимите групи, майките.
Населението на България намалява с 50 хиляди души годишно.
Само по данни на Финансовото министерство и това са данни от преди един месец (показва графика на лист хартия), когато фактите говорят, всички в залата трябва да мълчим. Ние виждаме какво е състоянието на работещите българи. Състоянието на работещите българи е такова, че милион и 700 хиляди българи работят на минималната работна заплата.
Тези политики, които предлагаме с Бюджета на държавното обществено осигуряване, точно трябва да дадат отговор на въпроса: как да повишим доходите на хората така, че те да не бъдат работещи бедни?
Уважаеми господин Министър, уважаеми господа експерти! Бюджетът на държавното обществено осигуряване през тази година не предлага нищо. То е повторение на нищото от миналата година. Даже мога да кажа, че е много по-трагичен. Не знам защо и миналата година го казах от тази трибуна: защо изкуствено занижавате приходната част на бюджета? Защо?
Миналата година, когато застанах в тази зала, всеки може да провери стенограмата, аз казах: „Залагате 2000 души осигурени лица повече.“ Колко изпълняваме тази година? 50% отгоре. Сега пак залагаме само 2000 души осигурени лица увеличение спрямо миналата година. Защо правим това изкуствено занижаване на осигурените лица, след като от няколко години си говорим за крещяща безработица – след като либерализирахме режима за работници от трети страни? Защо?
Следващият буфер, който създавате с бюджета на Общественото осигуряване, е свързан със заложените пенсионери. Само със 7000 по-малко, при положение че тази година те са със 17 хиляди повече и на всички е ясно, че условията за пенсиониране ще затруднят много голяма част от пенсионерите. Броят на намаляване на пенсионерите ще е много по-голям. Тази година преизпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване беше значителен. Ето защо, аз Ви казвам: изкуствено занижавате приходната част, за да заложите по-малко в разходната.
Още няколко въпроса по приходната част. Какво ни спира да повишим максималния осигурителен доход? Това означава, че група лица с много високи доходи, допринасят в бюджета процентно с по-малък дял от своите доходи.
Отново се връщам на таблицата. Това е таблицата на Вашия финансов министър. (Отново показва същата графика.) Вижте ги – 111 хиляди души, получават доходи над 3000 лв. Тези 111 хиляди души само за фонд „Пенсии“ биха допринесли с 333 млн. лв. на година. Ето Ви една част от средствата, които са Ви необходими за политиките за пенсионерите.
Следващият ми въпрос е свързан с приходната част. Уважаеми господа управляващи, къде са политиките за ускорен ръст на минималната работна заплата? Съотношението в България към средната е само 43%, при положение че в Европа, в развитите европейски страни, процентът е към 60.
Още няколко въпроса: какво правим с минималните осигурителни доходи? Седемдесет и шест процента от минималните осигурителни доходи са на минималната работна заплата. Тази година даваме възможност на страшно много икономически групи да работят на минималната работна заплата – не да работят, да се осигуряват на нея, при положение че в ръцете на министъра на труда и социалната политика, в ръцете на Вас, управляващи господа и дами, извинете, е административното увеличение на минималните осигурителни доходи. Защо не го правите?
Сега ще кажа няколко неща по отношение на разходната част. Точно, защото Вие намалявате приходната част, в един момент какво виждаме в разходната? Ощетявате майките! Обезщетението за отглеждане на дете между първата и втората година остава за трета поредна година 380 лв. Как една майка в рамките на 12 лв. дневно ще гледа детето си и ще живее нормален живот?! Защо не отчитаме инфлационните индекси и защо не взимаме отношение по този въпрос – три години замразяване?!
Другото замразяване от три години е минималното обезщетение при безработица, което остава 9 лв. трета поредна година. Защо, при положение че в крайна сметка всички ние, които напускаме по свое съгласие и по Кодекса на труда, се дава възможност максимално или по-високо обезщетение за безработица да получават само тези, на които работодателят е прекратил правоотношението? Което, какво означава? – Че ощетяваме и тази уязвима група безработни лица.
Последното ми изречение ще бъде свързано с българските пенсионери. Четиринадесет, двадесет лева, уважаеми дами и господа управляващи – смятате ли, че ще са достатъчни на българските пенсионери, за да се справят с всички завишени цени, с този труден социален живот? Два милиона български пенсионери живеят под прага на бедността! Така че ние няма да приемем този бюджет, защото той е рестриктивен и не дава отговори как да се справим с бедността, с неравенствата, как да направим така, че животът на социално уязвимите групи да бъде защитен. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Реплики? Не виждам.
Госпожо Бъчварова, заповядайте за изказване.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Искам да Ви върна към темата за осигуряването на земеделските стопани. Трета поредна година Националният осигурителен институт предлага двойно увеличаване на осигуровките за земеделските стопани, като през 2018 г. те предлагат от 300 лв. на 480 лв., а в крайна сметка са 350 лв. През 2019 г. от 350 лв. на 560 лв. – 400 лв. е крайният ефект, а сега от 400 лв. на 610 лв. Хипотезата е, че с това ще се увеличат пенсиите. Вече беше споделено, че това няма да увеличи пенсиите на земеделските стопани.
Няма абсолютно никакъв икономически анализ как това ще се отрази на сектор „Земеделие“ и на тези, които са най-вече малките и средните земеделски стопани. За сведение, през 2018 г. осигурените земеделски стопани са 46 хиляди. Господин Адемов каза, че 36 хиляди са през 2019 г. С това темпо – да намаляват с 10 хиляди земеделските стопани и да не се занимават в този отрасъл с чувствителните сектори растениевъдство, животновъдство, а също така и овощарство, в края на периода – следващата и по-следващата година, намаленията ще бъдат с повече от 30%. Ние искаме ли малките земеделски стопани да останат да работят в България и да се занимават със земеделие?! Ако искаме, трябва да им осигурим условия за това. Те са приравнени към големите стопанства и нямат абсолютно никаква възможност да се развиват, защото изискванията към тях са такива, каквито са към големите стопанства.
Затова моят апел към Вас е: не злоупотребявайте и не търсете възможности да увеличавате осигуровките и по този начин да санкционирате земеделските стопани, които работят. Само малките са засегнати. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Само още едно число – 2019 г., спрямо 2018 г., намалението на заетите в сектор „Животновъдство“ на малки стопани е с 34%. Бъдещето за тези стопанства не е много розово. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова.
Колеги, други изказвания?
Госпожо Ангелова, заповядайте за изказване.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Силно се надявах в днешния дебат по отношение обсъждането на бюджета на държавното обществено осигуряване рационалните и подкрепени с доказателства аргументи да надделеят над емоционалните и, за съжаление, понякога популистки опити за преиначаване на фактите.
Защо трябва да се подкрепи бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2020 г.? Защото в него има редица положителни ефекти. Първото и най-важно сред тях е обстоятелството, че той продължава усилията за укрепване на финансовата устойчивост на държавното обществено осигуряване. За поредна година осигурителните приходи покриват все по-голяма част от разходите на държавното обществено осигуряване.
През 2017 г. – първата година от управлението на това правителство, те са били около 57% от разходите, а през 2020 г. се предвижда да бъдат над 65 на сто от разходите. Едновременно с това намалява значително и трансферът от страна на държавния бюджет за изплащане на пенсиите. Както казах в предходно мое изказване, през 2009 г., когато за първи път поехме управлението, дефицитът в пенсионния фонд беше изключително голям – над четири милиарда и половина, две трети от парите за пенсия се плащаха от държавния бюджет, а сега за 2020 г. по-малко от една трета от разходите за пенсия ще се покриват от държавния бюджет.
Какъв извод можем да си направим от тези данни? На първо място, че това е един положителен ефект от пенсионната реформа, която направихме през 2015 г.
На следващо място, благодарение на провежданите политики в икономиката пазарът на труда, политиките по доходите, както и благоразумните разходи, които се правят, икономиката на държавата расте, растат доходите, расте заетостта и всичко това се отразява положително върху баланса между приходите и разходите на държавното обществено осигуряване и финансовото му състояние се подобрява. Това са фактите и устойчивостта по отношение на намаляване на дефицита на държавното обществено осигуряване трябва непрекъснато да се подчертава и да се подкрепя. Това е една от силните страни на Проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г.
Второто голямо предимство на Проектобюджета е неговият принос към решаване на някои актуални социални проблеми. Както беше казано, от 1 юли 2020 г. се предвижда увеличение на пенсиите с 6,7 на сто. Нарастването отразява натрупаната инфлация и нарастването на средномесечния осигурителен доход за предходната година.
Бързам да отговоря на критиците, които биха казали, че след като увеличението е от средата на годината, то едва ли не ще бъде елиминирано от инфлацията през 2020 г., но ако си направим усилията да прочетем есенната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите за 2020 – 2022 г., която е част от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, то планираната инфлация за 2020 г. е 2,1 на сто. Процентът за осъвременяване на пенсиите е 6,7 на сто и независимо, че той ще бъде приложен от средата на годината, гарантира ръст на покупателната способност на всички пенсии. Това показват обективните данни.
На следващо място, със сигурност ще чуем много различни предложения между първо и второ четене за увеличение на пенсиите през 2020 г. Заявките бяха дадени и при предходни изказвания на колеги, но когато обсъждаме идеи по отношение на увеличение на пенсиите, призовавам техните вносители да изхождат от професионалния анализ, а това е да дадат аргументите защо техните предложения са по-добри за повишаване на пенсиите.
За да оценим тези предложения, предлагам да използваме два критерия. Първият е: дали те съдействат за запазване на финансовата устойчивост на държавното обществено осигуряване и, вторият, дали са съобразени с икономическото развитие и финансовото състояние на страната? Това е изключително важно, защото ако не се съобразим с тези два критерия, всички предложения, които ние ще видим между първо и второ четене, за повишаване размера на пенсиите и за актуализацията ще бъдат, както казах, в сферата на популизма и неминуемо ще доведат най-вече до увеличаване значително на дефицита на държавното обществено осигуряване.
По отношение на този проектобюджет можем да кажем, че той отговаря положително на тези два критерия. Както вече имах възможност да подчертая, продължава водената политика за съхраняване на устойчивостта и стабилността на държавното обществено осигуряване и, от друга страна, най-важното, че този бюджет е съобразен с икономическите и финансовите възможности на страната. Така че, ако има такива предложения, които предлагат по-добър цялостен подход към жизненото равнище на пенсионерите и развитието на пенсионната система от предложеното в Проектобюджета на Министерския съвет, ние сме готови да ги обсъдим, но не трябва да забравяме, че в пенсионното дело едни непреднамерени решения днес може да имат много тежки и сериозни последици години наред.
Много неща могат да бъдат казани по отношение на краткосрочните обезщетения и помощи. За 2020 г. е заложен ръст на разходите за краткосрочните обезщетения и помощи с 6,2 на сто, в сравнение с очакваното изпълнение на бюджета за 2019 г. Проектобюджетът за 2020 г. осигурява необходимите средства за пълна реализация на правата на осигурените лица, отчитайки нарастването на осигурителния доход.
Вече чухме от преждеговорившите критики, че нормативите за паричните обезщетения за безработица и размерът на обезщетението за майчинство за втората година не са променени и се нуждаят от увеличение. В контекста на тези разсъждения нека да отчетем факта, че през тази и следващата година имаме трайно намаление на безработицата в страната. В макрорамката за 2020 г. е предвиден коефициентът на безработицата да продължи да намалява, достигайки до 4,1 на сто. На практика само тези, които са най-уязвимите лица, няма да бъдат включени на пазара на труда, така че това предложение, което ще направите, уважаеми колеги от БСП, за увеличаване на обезщетението за безработица, е неприемливо, тъй като пазарът на труда се нуждае от работна сила, а не да караме хората да стоят безработни и да получават високо обезщетение за безработица. Не е ли по-добре тези хора да се квалифицират, да повишават своите умения и веднага да се включват на пазара на труда, отколкото да стоят вкъщи и да чакат на социални помощи?
Сходни са аргументите ни и по отношение на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст. Нека да припомним, че България има най-дългото майчинство в сравнение с всички останали европейски страни – 58 седмици, при едва 14 седмици, заложени като минимум за страните – членки на Европейския съюз, според Европейската директива. Така че е нужно много внимателно да се вземе предвид как увеличението на това плащане, тоест на майчинството през втората година, ще се отрази върху предлагането на труд и кариерната перспектива, която стои пред жените, и нуждата от работна сила.
Завършвам своето изказване с обобщението, че Проектобюджетът на държавното обществено осигуряване за 2020 г. е реалистичен и покрива всички критерии за стабилност на държавното обществено осигуряване за 2020 г. и затова заслужава да бъде подкрепен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Реплика?
Господин Атанасов, заповядайте.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, с огромното ми уважение към Вас! Преди малко говорѝ колежката Клисурска. Цялото нейно изказване се разходваше в тази част, че имаме занижена приходна част на ДОО. Колежката изкара девет аргумента, на които обаче аз очаквах да има отговори, на тези девет аргумента. Вие не отговорихте на нито един и се надявам господин министърът Петков да отговори точно на тези въпроси, защото…
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: На кои, на кои?
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Ама, чуйте ме внимателно! Защото тези въпроси, които повдигна колежката, изобщо не ме интересуват от коя партия са. Истината е, че това, което каза колежката Клисурска, е абсолютно вярно.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ, от място): На кои?
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Отговорете си! Аз взимам реплика към Вас! Отговорете! Отговорете на тези въпроси, защото се зададоха девет важни въпроса, на които досега не получих нито един отговор. Затова Ви моля! Или ако Вие не можете да отговорите, да отговори господин министърът. Толкова по въпроса! Има девет аргумента на Клисурска – нито един отговор по този въпрос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Репликата трябва да е към госпожа Ангелова.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“. Оживление вляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Ангелова? (Реплика на народния представител Светлана Ангелова.) Нямате отношение към репликата на господин Атанасов.
Други изказвания, колеги?
Лично обяснение – госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ето така решаваме бюджета на ДОО и аз благодаря за тази реплика. Защото когато на първо четене в комисии дебатирахме бюджета на ДОО, не получихме нито един отговор. Аз се надявам между първо и второ четене, когато дебатираме политики, да получим отговор, който да подкрепя една част от нашите предложения. Надявам се господин министърът да обясни, защото няма логика в това, което ни се предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Други изказвания? Не виждам, колеги.
Закривам разискванията.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги от Националния осигурителен институт! Слушах с внимание дебата по Проекта на Закона за бюджета на ДОО за 2020 г. Бюджетът на ДОО засяга интересите на близо пет милиона българи, 2 млн. 800 хил. осигурени лица, 2 млн. 150 хил. пенсионери и е нормално да бъде обект на сериозен дебат в българското Народно събрание.
Аз ще си позволя в края на тази, продължила дълго, дискусия да се опитам да посоча няколко достойнства според мен на предлагания Законопроект за бюджета на ДОО.
На първо място, бюджетът на ДОО за 2020 г. е изготвен на базата на действащото законодателство и с Проектозакона не се предвиждат съществени изменения в Кодекса за социално осигуряване. Това ми дава основание да твърдя, че предложения Проект на бюджет е реалистичен, изпълним и са минимизирани рисковете при неговото изпълнение.
На следващо място, още веднъж искам да посоча, че за първи път се планира събраните приходи от осигурителни вноски да превишат сумата от 8 млрд. лв. и да осигурят финансиране на две трети от разходите по бюджета на ДОО. Промяната в пропорциите на финансиране на разходите на ДОО за последните 10 години му дава финансова стабилност, намалява значително неговата зависимост от финансиране от държавния бюджет, връща го към осигурителния модел.
На трето място, считам, че с предвидените разходи за пенсии и краткосрочни обезщетения бюджетът на ДОО за следващата година осигурява необходимата социална защита на осигурените лица и българските пенсионери.
Искам да обърна внимание, че осигурителната система е така устроена, че осигурителните плащания са производни на доходите от труд. Тоест, те са заместващ доход. В тази връзка устойчивият ръст на осигурителните плащания минава единствено през ръст на заетостта и доходите от труд. Затова усилията на правителството са насочени именно в тези посоки – осигуряване на заетост и повишаване на трудовите доходи. Ще дам пример. Както беше споменато многократно, в Законопроекта беше предвидена актуализация на пенсиите от 1 юли 2020 г. с 6,7%. Този относително висок процент е възможен благодарение на високия ръст на средния осигурителен доход за 2019 г., който е 10,8%. Всъщност размерът на актуализацията надхвърля заложения процент в 3-годишната прогноза, който беше 5,3%. Това е пътят!
Съставителите на всеки проект на бюджетен закон са изправени пред дилемата, пред компромисния избор да запазят финансовата стабилност на осигурителната система и да осигурят повишаване на ликвидността на осигурителните плащания. Аз съм убеден, че този проект предлага един благоразумен баланс между тези две цели на осигурителната система.
На тази основа, на основа на достойнствата на Проекта на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, които посочих, ми дава основание да призова този проект да бъде подкрепен. В същото време сме отворени за обсъждане на всички предложения, които народните представители ще направят между първо и второ четене, и които биха подобрили внесения проект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към гласуване. Колеги, моля да заемете местата си.
Квесторите, поканете народните представители в залата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 902-01-55, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. (Шум и реплики.)
Отменете гласуването, колеги. Нека още веднъж да гласуваме. Имаше проблеми с пултовете.
Колеги, моля режим на гласуване Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г.
Отменихме гласуването, защото имаше проблем на някои пултове. Да стане ясно на всички защо гласуваме втори път. Просто имаме проблем със системата. Господин Нунев и госпожа Лечева имат проблем с пултовете, госпожа Клисурска, господин Марков.
Гласували 208 народни представители: за 121, против 87, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Имаше отрицателен вот – заповядайте, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Гласувах „против“ Проекта на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., защото хората, чиито доходи са само от пенсии, са обречени отново на мизерно съществуване. Запазва се ножицата между стари и нови пенсии и несправедливият подход за еднакво увеличение на всички пенсии. Това ще продължи да създава безспорно конфликт между поколенията, а преизчисляването, за което говориха и моите колеги, отново не се предвижда и това още повече обрича на недоимък и лишение хората, които разчитат само на тези доходи.
Като цяло бюджетът на държавното обществено осигуряване не предлага нови политики, мерки и решения. С него не се решава нито един от системните проблеми на социалното осигуряване. Замразяването на останалите социални плащания продължава тенденцията на затвърждаване на най-ниските нива на бедност и неравенства в целия Европейски съюз.
Минимална пенсия от 234 лв. и социална пенсия от 141 лв. е подигравка. Наистина записът в Конституцията, че България е социална държава, е без значение за управляващото мнозинство. Единственият резултат от този бюджет на общественото осигуряване ще е още повече бедност. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Втори отрицателен вот – господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Гласувах също „против“. Голяма част от аргументите вече бяха казани. Те се съдържат както в подценяването на приходите, ниската база на приходите, така и в неравенството, което има между стари и нови пенсии, така и в замразяването на тези плащания, които единствено, за да бъдат спестени, въвеждаме един термин, който е много хубав – средната хармонизирана инфлация, която никога не съответства на реалната инфлация в България.
Но аз гласувах „против“ и поради един друг мотив. Току-що приетият закон опровергава премиера Бойко Борисов, опровергава го в тази част, където той казва – много висококвалифицирани хора започнаха да се връщат в България. Тях ги няма в базата на бюджета. Тях ги няма в хората, които ще работят, за да се отчислява за пенсии. Те не са приети в държавната администрация, защото може би „калинките“ не им дават място там. Те може би са отишли в бюрата по труда и са се записали, за да черпят средства от НОИ. Или третото, което е – те са станали пенсионери. Така че тези хора не създават продукт, на който разчитаме всички ние. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Недялков.
И трети, последен отрицателен вот – господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах „против“ този закон, защото не е нужно да си икономист, за да разбереш, че когато ти трябват 360 лв. да живееш, не можеш да преживееш с 234 лв.
Гласувах „против“, защото не е нужно да си специалист по обществено осигуряване, за да разбереш, че не е справедливо двама човека, работили една и съща професия за еднакво дълго време, да взимат различна пенсия, защото са се пенсионирали един през една година, а друг – през друга.
Гласувах „против“, защото, без да си бюджетар, разбираш, че не можеш да се хвалиш, че бюджетът ти е балансиран, когато този баланс се крепи върху жертвата на повече от два милиона души, взимащи мизерни пенсии и с таван, за да бъдат спестени малко по-високи осигуровки на няколко хиляди души. Ако това Ви е балансът, аз предлагам да бутнем везните! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
С това днешното заседание приключва.
Утре – редовно пленарно заседание от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 17,47 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер

Секретари:
Юлиан Ангелов
Филип Попов