Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Александър Ненков и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, днес на Председателския съвет по предложение на колегите от „Обединени патриоти“, тъй като снощи са вкарали Проект на решение за избиране на заместник-председател на Народното събрание, по тяхно настояване решихме това да бъде втора точка в днешната програма.
Сега ще Ви изчета Програмата за работа на Народното събрание за 20 – 22 ноември 2019 г.:
„1. Освобождаване на член на Комисията за защита на личните данни. Подадено е заявление за освобождаване от Цветелин Софрониев на 13 ноември 2019 г.
2. Проект на решение за избиране на заместник-председател на Народното събрание. Вносители са Валентин Касабов и Искрен Веселинов, 19 ноември 2019 г.
3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносител е Министерският съвет, 9 октомври 2019 г. Приет е на първо гласуване на 6 ноември 2019 г.
4. Проекти на решения за промени в постоянни комисии. Вносители са Валентин Касабов и Искрен Веселинов, 26 септември 2019 г., 13 ноември 2019 г., 14 ноември 2019 г. и 15 ноември 2019 г.
5. Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствието на предоставената от Министерството на отбраната към НАТО информация, свързана с разходите за отбрана на България съгласно класификацията и изискванията на НАТО. Вносител е Комисията по бюджет и финанси, 15 ноември 2019 г.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносител е Министерският съвет, 6 ноември 2019 г.
7. Второ гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Общ проект, изготвен от Комисията по правни въпроси въз основа на приетите на първо гласуване на 29 май 2019 г. законопроекти, с вносители: Иглика Събева, Анна Александрова, Мария Илиева и Димитър Лазаров, 12 април 2019 г.; Хамид Хамид, 18 април 2019 г.
8. Второ гласуване на Законопроекта за марките и географските означения. Вносител е Министерският съвет, 6 юни 2019 г. Приет е на първо гласуване на 27 юни 2019 г.
9. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма. Вносител е Министерският съвет, 26 август 2019 г.
9. Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията. Вносител е Министерският съвет, 4 ноември 2019 г. – точка първа за петък, 22 ноември 2019 г.
11. Парламентарен контрол.“
Моля, режим на гласуване по така предложения Проект на програма.
Гласували 184 народни представители: за 134, против 17, въздържали се 33.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекти на решения за 13 – 19 ноември 2019 г.
Заповядайте, господин Шопов, да ми кажете каква процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Процедурата е следната.
Уважаема госпожо Председател, така както се предоставят програмите за работа на Народното събрание, от тях много често от известно време, а не е било така в предишни издания на Народното събрание имаше конкретизация. В такива уж формални точки, като точка втора и четвърта, се даваше и някаква визия на народните представители за какво се отнасят. А така както са формулирали: „Проект за решение за избор на заместник-председател на Народното събрание“ – кой, що?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имате документи, които са раздадени. Раздадени са документи, господин Шопов, имате ги на сайта.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не са ни раздадени, не знаем.
Точка четвърта: „Проект на решение за промени в постоянни комисии“. Нека тук да бъде отбелязвано това и за в бъдеще да се знае, защото не знаем. Влизаме в пленарната зала, намираме на банките програмите и оттук нататък много от нас гадаем. Да, някои знаят, на някои е съобщено, някои са чували, но някои не знаят, а не е било винаги така – това имам предвид. Нека да се отбелязва и да се казва какво съдържат тези точки. Иначе гласуваме всичките…
Значи, вижте, във всяка една от следващите точки, има някакво пояснение – законопроект, проект на решение, във връзка с какво, наименованието и ние сме наясно какво гласуваме като дневен ред. Сега много от колегите, аз съм сигурен, ако ги запитам: какво гласувате, колеги, какво се има предвид в тези точки, няма да ми отговорят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
На имейлите на народните представители има разпратено точно какви ще бъдат материалите, разглеждани през тази седмица, така че проверете на имейл адреса си. Надлежно са изпратени документите по Вашите имейли, също ги има и на сайта на Народното събрание.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода 13 – 19 ноември 2019 г.:
Проект на решение за промяна в състава и ръководството на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Вносители са Валентин Касабов и Искрен Веселинов.
Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-процесуалния осигурителен кодекс. Вносител е Министерският съвет. Водещата комисия е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Проект на решение за попълване на състава и ръководството на Комисията по околната среда и водите. Вносители са Искрен Веселинов и Валентин Касабов.
Проект на решение за попълване на състава на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Проект на решение за промяна в състава на Комисията по културата и медиите.
Проект на решение за попълване на състава на Комисията по културата и медиите.
Проект за решение и промяна в състава на Комисията по културата и медиите. Това са предложения на господин Веселинов и господин Касабов.
Проект на решение за изменение на решението на Народното събрание за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствието на предоставената от Министерството на отбраната към НАТО информация, свързана с разходите за отбраната на България съгласно класификацията и изискванията на НАТО. Вносител е Комисията по бюджет и финанси.
Проект на решение за избиране на заместник-председател на Народното събрание. Вносители са Валентин Касабов и Искрен Веселинов.
Съобщения:
1. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, че за времето от 18 до 27 ноември 2019 г. на територията на Република България ще се проведе съвместна подготовка с формирование от Съвместното командване на специалните операции с формирования от Силите на специалните операции на Румъния. В подготовката ще участват сили и средства от въоръжените сили на Република България, както и военнослужещи от силите за Специални операции на Румъния със снаряжение и екипировка. Подготовката не е свързана с провеждане на военни операции и подготвителни действия за водене на предстоящи военни операции, както и с извършване на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други (на друга държава или организация) въоръжени сили.
В изпълнение на разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са уведомени компетентните държавни органи.
2. В изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, със своя заповед е разрешил:
1. Изпращането и използването на вертолет и екипаж от военнослужещи от състава на Военновъздушните сили за изпълнение на полети за осигуряване на въздушен транспорт и на автобус за осигуряване на надземен транспорт за военнослужещи от военното формирование – Крумово, по маршрут: летище Крумово, летище Петровац – Скопие, Република Северна Македония, летище Крумово, на 2, 6, 9 и 13 декември 2019 г.
2. Изпращането на военнослужещи от военното формирование – Крумово, в Центъра за обучение на пилоти на Република Северна Македония, летище Петровац – Скопие, в периода 2 – 6 декември и от 9 до 13 декември 2019 г.
В изпълнение на разпоредбите на закона са уведомени съответните компетентни държавни органи.
Уведомленията са постъпили на 15 ноември 2019 г., с входящ № 902-09-74, входящ № 902-09-75, и са предоставени на Комисията по отбрана.
В Народното събрание на 19 ноември 2019 г. е постъпил Програмният формат на бюджет на Министерството на отбраната за 2020 г., чийто параметри съответстват на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. и на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021 – 2022 г.
Материалът е предоставен на всички постоянни комисии и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка:
ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ.
От председателя на Комисията господин Караджов до мен е пристигнало писмо относно подадено заявление за освобождаване от длъжност на член на Комисията за защита на личните данни:
„Уважаема госпожо Караянчева,
Приложено Ви изпращам подадено в Комисията за защита на личните данни заявление, с входящ № РД-07-1 от 13 ноември 2019 г., от господин Цветелин Софрониев за предсрочно прекратяване на мандата му като член на Комисията за защита на личните данни с решение на Народното събрание по негова молба.“
Имаме и
„ЗАЯВЛЕНИЕ
от Цветелин Николов Софрониев – член на Комисията за
защита на личните данни
Уважаема госпожо Караянчева,
Моля да бъда освободен от длъжността „член“ на Комисията за защита на личните данни на основание чл. 8, ал. 4, т. 2, буква „а“ от Закона за защита на личните данни.“
Ще Ви изчета и служебния Проект на решение на Народното събрание, след това ще дам думата за изказвания.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за освобождаване на член на Комисията за защита на личните данни
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Закона за защита на личните данни и подадено заявление за освобождаване
РЕШИ:
Освобождава Цветелин Николов Софрониев като член на Комисията за защита на личните данни.“
Колеги, имате думата за изказвания. Не виждам желание за изказване.
Подлагам на гласуване така изчетения Проект на решение за освобождаване на господин Софрониев като член на Комисията за защита на личните данни.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 170 народни представители: за 170, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЗАМЕСТНИК ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Вносители: Валентин Касабов и Искрен Веселинов на 19 ноември 2019 г.
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме Проект за решение за избор на заместник-председател на Четиридесет и четвъртото народно събрание.“
Вносители: Валентин Касабов и Искрен Веселинов.
Ще Ви изчета:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на заместник-председател на Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 4, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Решение за приемане на процедурни правила за избиране на заместник-председатели на Четиридесет и четвъртото народно събрание
РЕШИ:
Избира Валери Симеонов Симеонов от парламентарната група „Обединени патриоти“ (реплика от ДПС: „Кой?!“) за заместник председател на Четиридесет и четвъртото народно събрание.“ (Възгласи: „Еее!“, народните представители от ДПС напускат пленарната зала. Реплика от народния представител Хамид Хамид: „Не Ви е срам!“)
Колеги, някой ще представи ли господин Симеонов? Не виждам.
Изказвания?
Господин Шопов има изказване.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! За разлика от ДПС, ние от „Атака“ няма да излезем от залата, няма да напуснем, а оставаме да кажем това, което имаме.
Ние оставаме да кажем, че всъщност това напускане е един мним конфликт със Симеонов и НФСБ за неговото легитимиране. Това, което става днес с предложението за избирането му за заместник-председател на Народното събрание, е логично продължение на всичко онова, което се правеше в последните месеци от НФСБ и ВМРО, а и от ГЕРБ, които през цялото време им угаждаха и се съгласяваха с всичко, което те поискаха от тях.
Бяха направени флагрантни нарушения на Правилника и на Конституцията със свалянето от заместник-председател на Народното събрание на изключително уважавания и парламентарист, и юрист господин Нотев. След това стъпка по стъпка се стигна до безчестието днес да бъде предложен за заместник-председател на българското Народно събрание един провалил се вицепремиер. Не знам хилядите, които протестираха миналата година против него и които искаха неговата оставка – това бяха национални протести, може би най-мощните протести в мандата на този парламент – какво ще си помислят и какво ще кажат?
Стана нещо като в комунистическо време: беше свален от вицепремиер господин Симеонов, за да премине, както се казваше, на друга работа. Каква? Заместник-председател на българското Народно събрание. Ние ще продължим работата на Четиридесет и четвъртото народно събрание на тръни, казвам Ви, очаквайки поредния гаф, очаквайки поредния провал.
Имаше някога един народен представител, който в Берово време – Ненчо се казваше, мисля – беше задал емблематичния въпрос: „Каква е тази държава, на която аз ще бъда вицепремиер?“ Същото е! Още повече важи за това: каква е тази държава, на която господин Симеонов, с цялото му минало и настояще, ще бъде заместник-председател?
В това Народно събрание така се правят промените с ръководството на Народното събрание. Имаме светли примери за това: и заместник-председателят от БСП, ей така, и предишният наш уважаван колега господин Главчев, ей така, защото на Цветанов му хрумнало, защото някой в тази зала решил. Ще продължаваме явно до края на това Народно събрание да сваляме и качваме по приумица, с лека ръка, без да се спазва Правилник, без да се спазва Закон, без да се спазват коалиционни споразумения, които имат огромно значение, защото те са въпрос не само политологически, те са и морален. Те са императиви, които трябва да ни научат като политици да се спазват, да работим по тях, защото явно не сме достигнали до това ниво.
Благодаря Ви изключително много, госпожо Председател, че ми дадохте все пак думата. Защото миналия път тук по подобен повод и въпрос, при една оставка на господин Волен Сидеров, господин Христов – Вие не бяхте тогава в залата, ако сте забелязала, не даде думата за изказване. (Силен шум и възгласи: „Еее!“)
Тогава, когато не беше дадена думата на господин Сидеров да се изкаже, за да стане може би ясно на много от Вас и на много българи за какво ставаше дума – че беше въпрос на чест, беше въпрос на доблест. (Шум и реплики.) Беше въпрос да се…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, времето.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …покажат морални качества. Да се види някои политически действия и дела защо се правят, какви са съображенията?! Не се даде думата. Затова Ви благодаря, че в момента все пак ми дадохте думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Шопов. Винаги ще имате думата.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на Вашето внимание Проекта за решение, който току що изчетох, за избора на Валери Симеонов Симеонов от парламентарната група „Обединени патриоти“ за заместник председател на Четиридесет и четвъртото народно събрание.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 118, против 6, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Честито, господин Симеонов!

Преминаваме към трета точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Вносител е Министерският съвет на 9 октомври 2019 г., приет на първо гласуване на 6 ноември 2019 г.
Госпожо Стоянова, Вие ли ще ни запознаете с Доклада?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, моля за процедура за допуск: в залата да бъдат допуснати госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, и господин Георги Александров – заместник директор на Агенция „Митници“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за допускане на лицата, които госпожа Стоянова изчете.
Гласували 135 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 902-01-52, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2019 г., приет на първо гласуване на 6 ноември 2019 г. – Проект второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието и § 1, подкрепен от Комисията.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, подкрепен от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 82, против 2, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нов § 2а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В глава седма се създава чл. 33а:
Разходи за ремонт на елементи на техническа инфраструктура – публична държавна или публична общинска собственост
Чл. 33а. (1) Признават се за данъчни цели разходи за ремонт на елементи на техническа инфраструктура, които по силата на закон са публична държавна или публична общинска собственост и са свързани с дейността на данъчно задълженото лице, включително и в случай, че елементите на техническата инфраструктура са достъпни за ползване и от други субекти.
(2) В случаите, в които за ремонт по ал. 1 е договорено възнаграждение, включително когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, се прилага общият ред на закона.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 3, подкрепен от Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на § 2б.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. В чл. 43, ал. 4, т. 1 се създават изречения второ и трето:
„В случай че лизингът/кредитът е гарантиран или обезпечен едновременно от лизингополучателя/кредитополучателя и от свързано лице, в разходите за лихви не се включва частта от разходите за лихви по финансовия лизинг/банковия кредит, определена, като общият размер на разходите за лихви по лизинга/кредита се умножи по съотношението между пазарната цена на обезпечението, предоставено от лизингополучателя/кредитополучателя, определена към датата на предоставяне на обезпечението и размера на лизинга/кредита, като в случай че съотношението надвишава 1, същото се приема за равно на 1; при промяна в обема на обезпечението или размера на лизинга/кредита, предходното изречение се прилага съответно от момента на промяната.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 4, който Комисията подкрепя.
Гласували 99 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на § 2в.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 47в се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 1, т. 2 в началото след думите „действително платеният корпоративен данък върху печалбата“ се поставя запетая и се добавя „включително и чрез внесени авансови вноски или надвнесен корпоративен данък,“.
2. В ал. 4:
а) в т. 1 след думите „което се облага“ се добавя „за дейността си или за част от нея“.
б) точка 2 се изменя така:
„2. Контролирано чуждестранно дружество, което е:
а) чуждестранно образувание и за дейността си в държавата, в която е местно лице за данъчни цели или в друга държава, се облага с алтернативни форми на облагане;
б) място на стопанска дейност в чужбина, което за дейността си се облага с алтернативни форми на облагане.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 5, подкрепен от Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 27.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 3 по вносител има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3, който става § 6, и предлага следната редакция:
„§ 6. В част втора се създава глава девета „б“ с чл. 47е – 47к:
„Глава девета „б“
Специфични правила при определяне на данъчния финансов резултат в случаите на хибридни несъответствия и на несъответствия с данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели на повече от една юрисдикция
Хибридни несъответствия
Чл. 47е. (1) Хибридно несъответствие е налице в случаите, когато:
1. плащане по финансов инструмент води до приспадане без включване и:
а) същото плащане не е включено в данъчния финансов резултат на получателя в данъчния му период, който започва в срок 12 месеца считано от края на данъчния период на платеца, и
б) несъответствието се дължи на разликите в квалификацията на инструмента или плащанията по него съгласно законодателствата на юрисдикциите на платеца и на получателя;
2. плащане към хибридно образувание води до приспадане без включване и несъответствието е резултат от разлики при определяне на получателя на плащането между законодателството на юрисдикцията, в която хибридното образувание е учредено или регистрирано, и юрисдикцията на всяко лице, което има участие в това хибридно образувание;
3. плащане към образувание с едно или повече места на стопанска дейност води до приспадане без включване и несъответствието е резултат от разлики в законодателствата на юрисдикциите, в които образуванието осъществява дейност, при определяне на получателя на плащането между централното управление на образуванието и мястото на стопанска дейност или между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание;
4. плащане към непризнато за данъчни цели място на стопанска дейност води до приспадане без включване;
5. плащане от хибридно образувание води до приспадане без включване в резултат на непризнаване за данъчни цели на плащането съгласно законодателството на юрисдикцията на получателя;
6. условно плащане между централното управление на образувание и негово място на стопанска дейност или между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание води до приспадане без включване в резултат на непризнаване за данъчни цели на плащането съгласно законодателството на юрисдикцията на получателя;
7. води до двойно приспадане.
(2) Плащане, представляващо базовата възвръщаемост на прехвърлен финансов инструмент, не води до хибридно несъответствие по ал. 1, т. 1, когато е извършено от финансов търговец във връзка с пазарен хибриден трансфер и съгласно законодателството на юрисдикцията на платеца финансовият търговец включва в данъчния си финансов резултат всички суми, получени във връзка с прехвърления финансов инструмент.
(3) Хибридно несъответствие съгласно ал. 1, т. 5 – 7 е налице, доколкото законодателството на юрисдикцията на платеца позволява приспадане срещу доход, който не е двойно включен доход.
(4) Несъответствие се третира като хибридно несъответствие само когато възниква между данъчно задължено лице и негово свързано предприятие, между други свързани предприятия, между централното управление на образувание и негово място на стопанска дейност, между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание или в рамките на структурирана договореност.
Непризнати за данъчни цели счетоводни разходи и суми, свързани с плащания при хибридни несъответствия
Чл. 47ж. Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, а със сумите се увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, доколкото счетоводните разходи и сумите, свързани с плащания при хибридни несъответствия:
1. водят до двойно приспадане, с изключение на случаите на двойно включен доход в текущия или в следващ данъчен период, когато данъчно задълженото лице е:
а) инвеститор;
б) платец и приспадането не е отказано в юрисдикцията на инвеститора;
2. водят до приспадане без включване, когато данъчно задълженото лице е платец;
3. пряко или непряко финансират подлежащ на приспадане разход, водещ до хибридни несъответствия в резултат на сделка или поредица от сделки между свързани предприятия или като част от структурирана договореност, освен когато съгласно законодателството на някоя от юрисдикциите, участващи в сделката или в поредицата от сделки, е извършена еквивалентна корекция, но само до размера на корекцията.
Счетоводни приходи и суми, водещи до увеличение на счетоводния финансов резултат, свързани с плащания при хибридни несъответствия
Чл. 47з. (1) Когато данъчно задължено лице е получател на плащане при хибридно несъответствие, водещо до приспадане без включване, за данъчни цели се признава размерът на плащането или като счетоводен приход, който е признат за данъчни цели, или като сума, с която се увеличава счетоводният финансов резултат, при определяне на данъчния финансов резултат, доколкото същото е приспаднато в юрисдикцията на платеца.
(2) Алинея 1 не се прилага в случаите на чл. 47е, ал. 1, т. 2 – 4 и 6.
(3) Доколкото хибридно несъответствие включва доход на непризнато за данъчни цели място на стопанска дейност, който не подлежи на данъчно облагане в страната, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат на данъчно задълженото лице се увеличава с размера на дохода, който се причислява към непризнатото за данъчни цели място на стопанска дейност. Изречение първо се прилага, в случай че доходът не е освободен от данъчно облагане по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава.
Данъчен кредит за удържан данък при източника по плащане, свързано с хибриден трансфер
Чл. 47и. Данъчно задължено лице има право, пропорционално на нетния облагаем доход по плащането, на данъчен кредит за удържан данък при източника по плащане, свързано с хибриден трансфер, при който повече от една от страните по трансфера имат право на данъчен кредит за същия данък.
Несъответствия с данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели на повече от една юрисдикция
Чл. 47к. (1) Доколкото суми, свързани с плащане, разходи или загуби на данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели и на друга юрисдикция, водят до намаление на данъчния финансов резултат и в другата юрисдикция, същите не се признават за данъчни цели, доколкото законодателството на другата юрисдикция позволява приспадането им срещу доход, който не е двойно включен доход.
(2) В случаите по ал. 1, когато другата юрисдикция е държава – членка на Европейския съюз, сумите по плащането, разходите или загубите не се признават за данъчни цели, в случай че данъчно задълженото лице е местно за другата държава членка по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 3, който става § 6, по Доклада на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2 .
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на § 3а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. В чл. 48 се създава т. 5:
„5. разходите за изграждане или подобрение на елементи на техническа инфраструктура, които по силата на закон са публична държавна или публична общинска собственост по чл. 69а, ал. 3.“.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на § 3б.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 8:
§ 8. В чл. 53 ал. 1 се изменя така:
„(1) Данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива. В случаите по чл. 64, ал. 1, чл. 67 и чл. 69а, ал. 3 данъчната амортизируема стойност е сумата на:
1. последващите разходи - в случаите по чл. 64, ал. 1;
2. непризнатите за данъчни цели разходи – в случаите по чл. 67 и чл. 69а, ал. 3.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 7 и 8 с текста на двата параграфа съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на § 3в.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 9:
„§ 9. В глава десета се създава чл. 69а:
„Специфично данъчно третиране на разходи за изграждане или подобрение на елементи на техническа инфраструктура – публична държавна или публична общинска собственост
Чл. 69а. (1) Счетоводните разходи за изграждане или подобрение на елементи на техническа инфраструктура, които по силата на закон са публична държавна или публична общинска собственост и са свързани с дейността на данъчно задълженото лице, включително и в случай, че елементите на техническата инфраструктура са достъпни за ползване и от други субекти не се признават за данъчни цели.
(2) За разходите по ал. 1, които са капитализирани като част от стойността на актив или са заведени като самостоятелен актив, се прилагат редът и изискванията на този закон.
(3) Разходите по ал. 1, които не са капитализирани като част от стойността на актив или не са заведени като самостоятелен актив, за целите на този закон, се третират и се завеждат като самостоятелен данъчен амортизируем актив. Данъчният амортизируем актив по предходното изречение се завежда в данъчния амортизационен план от началото на месеца, през който са завършени елементите на техническата инфраструктура. За целите на чл. 55 този данъчен амортизируем актив се разпределя в категорията, в която би бил разпределен, в случай че активът беше собствен и се отписва от данъчния амортизационен план при условията и по реда на чл. 60, ал. 1.
(4) За последващи разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани със заведен по ал. 3 самостоятелен данъчен амортизируем актив се прилага чл. 63.
(5) В случаите, в които за изграждане или подобрение на елементи на техническа инфраструктура – публична държавна или публична общинска собственост е договорено възнаграждение, включително когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, ал. 1 – 4 не се прилагат и се прилага общият ред на закона.“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 9 с текст съгласно Доклада и текста на вносителя, подкрепен от Комисията за § 4, който става § 10.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 5 по вносител има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага на основание чл. 50, ал. 1 от Указ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове да се създадат нови § 11 – 15:
„§ 11. Наименованието на глава двадесета се изменя така:
„Глава двадесета – Данъчно регулиране при трансфери между част на едно предприятие, разположена в страната, и друга част на
същото предприятие, разположена извън страната.“
„§ 12. Член 155 се изменя така:
„Трансфер на активи/дейност към друга част на предприятието, разположена извън страната
Чл. 155. (1) Данъчно задълженото лице прилага чл. 155а – 155д и чл. 157 в случаите, когато Република България губи изцяло или частично правото за облагане на резултата от последващо разпореждане с трансферирани активи/дейност при:
1. трансфер на активи/дейност от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност, разположено извън страната;
2. трансфер на активи/дейност от свое място на стопанска дейност в страната към друга част на предприятието, разположена извън страната;
3. трансфер на активи/дейност при промяна на юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели от Република България към друга юрисдикция; тази точка не се прилага по отношение на активите, които продължават да са ефективно свързани с място на стопанска дейност в страната;
4. трансфер на дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност в страната, към друга юрисдикция.
(2) Република България губи изцяло правото за облагане на резултата от последващо разпореждане с трансферирани активи/дейност в случаите, когато данъчно задължено лице:
1. трансферира активи/дейност от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност, разположено извън страната и съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, по отношение на печалбите, реализирани чрез съответното място на стопанска дейност, се прилага метод „освобождаване с прогресия;
2. трансферира активи/дейност от свое място на стопанска дейност в страната към друга част на предприятието, разположена извън страната;
3. променя юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели от Република България към друга юрисдикция, включително за активите, които са в други части на предприятието, разположени извън страната.
(3) Република България губи частично правото за облагане на резултата от последващо разпореждане с трансферирани активи/дейност, когато данъчно задължено лице трансферира активи/дейност от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност и приложимият метод за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на печалбите, реализирани чрез съответното място на стопанска дейност, е метод на данъчен кредит.“
„§ 13. Създават се чл. 155а – 155д:
„Трансфер на активи
Чл. 155а. (1) В случаите на трансфер на активи по чл. 155, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се:
1. увеличава с положителната разлика между пазарната цена и стойността за данъчни цели на трансферирания актив към момента на трансфера;
2. намалява с отрицателната разлика между пазарната цена и стойността за данъчни цели на трансферирания актив към момента на трансфера.
(2) Стойност за данъчни цели на трансфериран актив е:
1. за данъчните амортизируеми активи – данъчната стойност на актива към момента на трансфера;
2. за активи, които не са данъчни амортизируеми активи –счетоводната стойност на актива към момента на трансфера:
а) намалена със сумата на данъчната временна разлика, свързана с актива, в случаите, когато с нея би се увеличил счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, ако данъчно задълженото лице се беше разпоредило с актива, съответно увеличена със сумата на данъчната временна разлика, свързана с актива, в случаите, когато с нея би се намалил счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, ако данъчно задълженото лице се беше разпоредило с актива, и
б) намалена със сумата на резерва от последваща оценка (преоценъчния резерв) за актива, когато резервът е положителна величина, съответно увеличена със сумата на резерва, когато резервът е отрицателна величина; тази буква не се прилага за резерва от последващи оценки на финансови активи на финансовите институции, когато счетоводният финансов резултат е бил преобразуван по реда на чл. 97 с печалбите и загубите от тези последващи оценки.
(3) В случаите, когато в резултат на трансфера трансферираният актив се отписва:
1. с данъчната временна разлика, свързана с трансферирания актив и възникнала преди трансфера, не се преобразува счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат (не се признава за данъчни цели), и
2. не се прилагат чл. 45 и чл. 66, ал. 1 и 2 по отношение на трансферирания актив.
(4) В случаите, когато в резултат на трансфера трансферираният актив не се отписва, към момента на трансфера се извършат следните корекции:
1. за данъчните амортизируеми активи – извършва се корекция в начислената данъчна амортизация за актива, така че след корекцията данъчната стойност на актива да е равна на пазарната му цена към момента на трансфера; в случай че начислената данъчна амортизация за актива е недостатъчна за постигане на равенството по предходното изречение, с размера на недостига се коригира и данъчната амортизируема стойност на актива; когато активът не е наличен в данъчния амортизационен план, данъчно задълженото лице завежда актива в данъчния амортизационен план с данъчна амортизируема стойност, равна на пазарната му цена към момента на трансфера;
2. за активи, които не са данъчни амортизируеми активи – разликата между пазарната цена на трансферирания актив и стойността му за данъчни цели към момента на трансфера формира данъчна временна разлика от последваща оценка или с нея се коригира данъчната временна разлика, свързана с актива и възникнала преди трансфера.
„Трансфер на дейност
Чл. 155б. (1) В случаите на трансфер на дейност по чл. 155, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се:
1. увеличава с положителната разлика между пазарната цена на трансферираната дейност и стойността за данъчни цели на трансферираните активи, намалена със стойността за данъчни цели на трансферираните пасиви към момента на трансфера;
2. намалява с отрицателната разлика между пазарната цена на трансферираната дейност и стойността за данъчни цели на трансферираните активи, намалена със стойността за данъчни цели на трансферираните пасиви към момента на трансфера.
(2) Стойност за данъчни цели на трансфериран актив е стойността, определена по реда на чл. 155а, ал. 2.
(3) Стойност за данъчни цели на трансфериран пасив е счетоводната стойност на пасива към момента на трансфера, намалена със сумата на данъчната временна разлика, свързана с пасива, в случаите, когато с нея би се намалил счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, ако данъчно задълженото лице беше погасило пасива, съответно увеличена със сумата на данъчната временна разлика, свързана с пасива, в случаите, когато с нея би се увеличил счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, ако данъчно задълженото лице беше погасило пасива.“
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА:
„(4) В случаите, когато в резултат на трансфера трансфериран актив/пасив се отписва:
1. с данъчната временна разлика, свързана с трансферирания актив/пасив и възникнала преди трансфера, не се преобразува счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат (не се признава за данъчни цели), и
2. не се прилагат чл. 45 и чл. 66, ал. 1 и 2 по отношение на трансферирания актив.
(5) В случаите, когато в резултат на трансфера трансфериран актив/пасив не се отписва, към момента на трансфера се извършат следните корекции:
1. за данъчните амортизируеми активи – корекцията се извършва по реда на чл. 155а, ал. 4, т. 1;
2. за активи, които не са данъчни амортизируеми активи – корекцията се извършва по реда на чл. 155а, ал. 4, т. 2;
3. за пасиви – разликата между пазарната цена на трансферирания пасив и стойността му за данъчни цели към момента на трансфера формира данъчна временна разлика от последваща оценка или с нея се коригира данъчната временна разлика, свързана с пасива и възникнала преди трансфера.
Временен трансфер на активи
Чл. 155в. (1) Член 155 не се прилага, когато трансферът на активи е за срок, не по-дълъг от 12 месеца, и при условие че трансферът:
1. е свързан със сделки за финансиране на ценни книжа, или
2. е свързан с активи, предоставени като обезпечение, или
3. се извършва с цел изпълнение на пруденциални капиталови изисквания или управление на ликвидността.
(2) В случай че активите по ал. 1 не се трансферират обратно в Република България в рамките на 12 месеца от момента на трансфера, разпоредбите на чл. 155 и глава дванадесета се прилагат съответно.
Внасяне на частта от корпоративния данък, свързан с трансфер на активи към държава – членка на Европейския съюз, или към друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство
Чл. 155г. (1) Данъчно задълженото лице може да разсрочи внасянето на частта от корпоративния данък, дължима в резултат на трансфер с инцидентен или нерегулярен характер на активи/дейност по чл. 155, но не повече от дължимия корпоративен данък за съответния данъчен период, когато:
1. трансферира активи/дейност от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност, разположено в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. трансферира активи/дейност от свое място на стопанска дейност в страната към друга част на предприятието, разположена в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
3. трансферира активи/дейност при промяна на юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели, от Република България към държава – членка на Европейския съюз, или към друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
4. трансферира дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност в страната, към държава – членка на Европейския съюз, или към друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
(2) Алинея 1 се прилага за други държави, които са страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, само при наличието на сключено и влязло в сила с Република България или с Европейския съюз споразумение за взаимна помощ при събиране на данъчни вземания, равностойно на взаимната помощ, предвидена в Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки (OB, L 84/1 от 31 март 2010 г.), наричана по-нататък Директива 2010/24/ЕС.
(3) Частта от корпоративния данък, дължима в резултат на трансфер на активи/дейност по ал. 1, се определя, като сборът от превишението на увеличенията над намаленията по чл. 155а, ал. 1 и превишението на увеличенията над намаленията по чл. 155б, ал. 1, за трансферираните активи/дейности през годината, за които е приложено разсрочване, се умножи по данъчната ставка.
(4) Разсрочената сума за внасяне по ал. 1 се разпределя между трансферираните активи/дейности по следната формула:
А = Б х В/Г
- „А“ е частта от разсрочената сума за внасяне по ал. 1, разпределена за съответния трансфериран актив/дейност;
- „Б“ е разсрочената сума за внасяне по ал. 1;
- „В“ е положителната разлика по чл. 155а, ал. 1, т. 1 за съответния трансфериран актив, съответно положителната разлика по чл. 155б, ал. 1, т. 1 за съответната трансферирана дейност;
- „Г“ е сборът от положителните разлики по чл. 155а, ал. 1, т. 1 и положителните разлики по чл. 155б, ал. 1, т. 1 за всички трансферирани активи/дейности през годината, за които е приложено разсрочване.
(5) Разсрочената сума за внасяне по ал. 4, разпределена за всеки трансфериран актив/дейност, се внася на пет равни годишни вноски. Първата вноска се внася в срока за внасяне на корпоративния данък за годината на трансфера. Останалите вноски се внасят през следващите четири последователни години в срока за внасяне на корпоративния данък за съответната година. За вноските по предходното изречение данъчно задълженото лице дължи лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
(6) Данъчно задълженото лице упражнява правото на разсрочване по ал. 1 с годишната данъчна декларация за годината на настъпване на обстоятелството по ал. 1, като в нея декларира наличието на това обстоятелство. При поискване от орган по приходите лицето е длъжно да представи доказателства за наличие на обстоятелството.
(7) Разсрочената сума за внасяне по ал. 4, разпределена за съответния актив/дейност, която не е станала изискуема, става незабавно изискуема при настъпване на едно от следните обстоятелства:
1. лицето продаде или се разпореди по друг начин с трансфериран актив/дейност;
2. лицето извърши последващ трансфер към държава извън Европейския съюз на трансфериран актив;
3. извършена е последваща промяна на юрисдикцията, на която лицето е местно лице за данъчни цели, или последващ трансфер на дейността към държава извън Европейския съюз;
4. лицето е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
5. лицето не внесе дължима вноска в рамките на 12 месеца от изтичането на срока за внасяне по ал. 4 за съответната вноска.
(8) Алинея 7, т. 2 и 3 не се прилагат, когато последващият трансфер или последващата промяна е към държави, които са държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и които имат сключено и влязло в сила с Република България или с Европейския съюз споразумение за взаимна помощ при събиране на данъчни вземания, равностойна на взаимната помощ, предвидена в Директива 2010/24/ЕС.
(9) При настъпване на някое от обстоятелствата по aл. 7 лицето уведомява писмено териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или мястото, където е била регистрацията му като данъчно задължено лице, в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.
(10) Алинеи 1 – 9 не се прилагат по отношение на трансфериран актив/дейност, за който/която годината на трансфера по ал. 1 и годината на настъпване на обстоятелство по ал. 7 е една и съща.
Трансфер на активи от друга част на предприятието,
разположена извън страната
Чл. 155д. (1) При трансфер на данъчен амортизируем актив от част на предприятието, разположена извън страната, към част на предприятието, разположена в страната, данъчната амортизируема стойност, с която активът се завежда в данъчния амортизационен план, е пазарната му цена към момента на трансфера.
(2) При трансфер на данъчен амортизируем актив от част на предприятието, разположена извън страната, към част на предприятието, разположена в страната, в случай че същият е наличен в данъчния амортизационен план към момента на трансфера и трансферът на актива е участвал в облагане с данък в друга държава – членка на Европейския съюз, в съответствие с чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (ОВ, L 193/1 от 19 юли 2016 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2016/1164“, данъчно задълженото лице извършва корекция в начислената данъчна амортизация за актива, така че след корекцията данъчната стойност на актива да е равна на стойността, използвана като пазарна цена при прилагането на Директива (ЕС) 2016/1164 в другата държава членка.
В случай че начислената данъчна амортизация за актива е недостатъчна за постигане на равенството по предходното изречение, с размера на недостига се коригира и данъчната амортизируема стойност на актива.
(3) При трансфер на актив, който не е данъчен амортизируем актив, от част на предприятието, разположена извън страната, към част на предприятието, разположена в страната, и в случай че към момента на трансфера е налице разлика между пазарната цена на актива и счетоводната стойност, с която активът се признава в резултат на трансфера, съгласно счетоводното законодателство в страната, разликата формира данъчна временна разлика от последваща оценка.
(4) При трансфер на актив, който не е данъчен амортизируем актив, от част на предприятието, разположена извън страната, към част на предприятието, разположена в страната, в случай че същият е признат за счетоводни цели преди трансфера съгласно счетоводното законодателство в страната и трансферът на актива е участвал в облагане с данък в друга държава – членка на Европейския съюз, в съответствие с чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/1164, разликата между пазарната цена на актива при прилагането на Директива (ЕС) 2016/1164 в другата държава членка и пазарната цена на актива по чл. 155а, ал. 1 към момента на предишния трансфер от страната формира данъчна временна разлика от последваща оценка или с нея се коригира данъчната временна разлика, свързана с актива и възникнала преди трансфера.
(5) В случаите по ал. 1 – 4, когато между цената, определена за пазарна в другата държава, и цената, определена за пазарна от орган по приходите, е налице разлика, се прилага цената, определена за пазарна от органа по приходите.
(6) Алинеи 1 и 3 се прилагат и когато в резултат на трансфера на активи възниква място на стопанска дейност в страната.
§ 14. Член 156 се изменя така:
Трансфер на услуги
Чл. 156. (1) В случаите на трансфер на услуга от част на предприятието, разположена в страната, към друга част на предприятието, разположена извън страната, при определяне на данъчния финансов резултат за годината на трансфера счетоводният финансов резултат се увеличава с превишението на пазарната цена на услугата към момента на трансфера над себестойността й, съответно се намалява с превишението на себестойността на услугата над пазарната й цена към момента на трансфера, в случаите когато в резултат на трансфера не е отчетен счетоводен приход по пазарна стойност и:
1. конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки, извършвани чрез тази част на предприятието, разположена в страната, и насочени към трети лица, или
2. обичайната дейност, извършвана чрез тази част на предприятието, разположена в страната, се състои от подобни трансфери към другите части на предприятието, или
3. услугата е предназначена за реализиране в променен или непроменен вид към друго лице.
(2) Когато в резултат на трансфер на услуга от част на предприятието, разположена в страната, към друга част на предприятието, разположена извън страната, който не попада в случаите по т. 1 – 3 от ал. 1, е отписан актив, с данъчната временна разлика, свързана с актива и възникнала преди трансфера, не се преобразува счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат (не се признава за данъчни цели).
(3) В случаите на трансфер на услуга от част на предприятието, разположена извън страната, към друга част на предприятието, разположена в страната, когато е налице разлика между пазарната цена на услугата към момента на трансфера и отчетения разход или този, който ще бъде отчетен във връзка с услугата, с тази разлика се:
1. намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на признаване за данъчни цели на счетоводния разход във връзка с услугата, когато разликата е положителна величина;
2. увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на признаване за данъчни цели на счетоводния разход във връзка с услугата, когато разликата е отрицателна величина.
(4) Алинея 3 се прилага в случаите, когато:
1. конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки, извършвани чрез тази част на предприятието, разположена извън страната, и насочени към трети лица, или
2. обичайната дейност, извършвана чрез тази част на предприятието, разположена извън страната, се състои от подобни трансфери към другите части на предприятието, или
3. услугата е предназначена за реализиране в променен или непроменен вид към друго лице.
(5) При трансфер на услуга от част на предприятието, разположена извън страната, към друга част на предприятието, разположена в страната, извън случаите, посочени в ал. 4, когато е налице разлика между сумата на отчетения разход или този, който ще бъде отчетен във връзка с услугата и себестойността на услугата, с тази разлика се:
1. увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на признаване за данъчни цели на счетоводния разход във връзка с услугата, когато разликата е положителна величина;
2. намалява счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на признаване за данъчни цели на счетоводния разход във връзка с услугата, когато разликата е отрицателна величина.
(6) Когато трансферираната услуга по ал. 3 и 5 е капитализирана в стойността на данъчен амортизируем актив, преобразуването на счетоводния финансов резултат по реда на ал. 3 и 5 се извършва при определяне на данъчния финансов резултат за годината на трансфера.
(7) Алинеи 1 – 6 се прилагат и в случаите на други трансфери, извършени между части на едно предприятие, разположени в страната и съответно извън страната, които не са трансфери на активи/дейност по чл. 155 или трансфери на услуги.
§ 15.Чл. 157 се изменя така:
Непризнаване на счетоводни приходи, разходи,
печалби или загуби
Чл. 157. (1) В случай че в резултат на трансфер по чл. 155а и чл. 155б са отчетени счетоводни приходи, разходи, печалби или загуби, същите не се признават за данъчни цели.
(2) В случай че в резултат на трансфер, който не е трансфер по чл. 155а и чл. 155б от част на предприятието, разположена в страната, към друга част на предприятието, разположена извън страната, са отчетени счетоводни приходи, разходи, печалби или загуби, същите не се признават за данъчни цели, когато:
1. счетоводният финансов резултат е преобразуван по реда на
чл. 156, ал. 1, или
2. не са изпълнени условията на чл. 156, ал. 1, т. 1 – 3.
(3) Алинея 2, т. 2 не се прилага за счетоводни разходи, отчетени от данъчно задължено лице в резултат на трансфер от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност, разположено извън страната.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нови параграфи от 11 до 15, с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Госпожо Нинова, имате думата от името на парламентарна група.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България):Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Както знаете, три области в страната са в режим на вода и пред водна криза – Перник, Плевен и Ловеч. Пред същата заплаха са и други области и от регионален проблемът може да стане национален.
Вашето обяснение е, че няма достатъчно валежи и язовирите са празни. Едно разследване в Перник доказа, че това не е вярно, че последните години валежите там са доста повече от предишни, когато не е имало режим на водата. Причините са други: остарялата водопреносна мрежа с големи загуби, довеждащите водопроводи в изключително лошо състояние, също с огромни загуби за водата, използването на питейните води за промишлени нужди, защото така е по-евтино на определени икономически субекти.
Това, което Ви казвам, ще подкрепя с официални данни от Комисията за енергийно и водно регулиране. Тя отчита следното: през 2016 г. загубата на вода е 60%. Шестдесет процента, колеги! През 2017 г., за съжаление, расте и стига до 61,24%. Това са близо 550 млн. кубически метра според Националния статистически институт. В същото време ремонтите по водопреносната мрежа според тези официални данни са 0,5%. В последните години постоянно увеличавате цената на водата за хората.
От 1 януари тази година в Шумен тя стигна до 3,40 лв., във Варна – 3,00 лв., в Добрич – 3,35 лв., а във Враца и Монтана самата Комисия по енергийно и водно регулиране признава, че цената достига социално непоносими равнища и въпреки това я увеличава. Какво се получава? Загубите на вода растат успоредно с повишаването на цената на водата. Събирате повече пари от хората, уж за инвестиции във водопреносната мрежа и в качество на водата, но вместо инвестиции получават легени – легени и кофи, в които да си носят вода. Как Ви звучи това в ХХI век?!
Защо се случва това? Защото десет години управлението на правителствата на Борисов се отнасяха абсолютно безхаберно към този проблем.
Уважаеми управляващи депутати от ГЕРБ, знаете ли в момента кой от Вашето правителство отговаря за водната реформа? Май не. Беше Нанков, после беше Малина Крумова, като сменихте Нанков, после като върнахте Нанков – пак Нанков. Сега кой е? Не знаете, нали? Не само че не знаете кой управлява тази реформа, просто реформа няма! Постоянно събирате от хората все повече и повече пари – никакви инвестиции, влошено качество на доставката, влошено качество на водата. Подозираме, че това ще се случи и през 2020 г. Отново ще кажете на хората: за да имате по-добро качество и редовна вода в ХХI век, трябва да платите още повече. Е, докога така?
Настояваме днес тук да дойдат за изслушване министърът на регионалното развитие и министърът на околната среда и да кажете какво правите. Три области са в криза, застрашени са още няколко. И така ли ще стоите и ще гледате това безхаберно? Ние имаме своите предложения, ще внесем питане с подписи за дебати. В рамките на тези дебати ще предложим своите промени и действия, които трябва да направите най-накрая – след десет години. И не си и помисляйте за ново повишение на цената на водата на фона на състоянието на водопреносната мрежа, на безхаберието на правителството и на безсилието, което в момента демонстрирате, да се справите с този проблем. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Заповядайте, госпожо Ангелова, продължаваме.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 16.
По § 7 има направено предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7, който става § 17:
„§ 17. В чл. 173 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „дължи“ се добавя „в пълния му размер“.
2. Създава се ал. 6:
„(6) В случаите на данъчно облекчение, представляващо минимална помощ или държавна помощ за земеделски стопани, корпоративният данък по ал. 1 се дължи по общия ред на закона, в следните размери:
1. за данъчно облекчение, представляващо минимална помощ – в размера на превишението на преотстъпения данък над инвестицията по чл. 188, ал. 3;
2. за данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани – в размера на превишението на преотстъпения данък над 50 на сто от настоящата стойност на активите по чл. 189б, ал. 2, т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта; лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на активите е референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината на преотстъпване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване два текста: текста на вносителя за § 6, който става § 16, и текста на вносителя за § 7, който става § 17 с допълненията, предложени от Комисията. (Уточнение между председателя и експерта.)
Корекция: текстът на вносителя за § 7, който става § 17 – това е редакцията съгласно Доклада на Комисията, предложена от Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 8 има направено предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 18, като предлага в ал. 4, т. 3 думите „услугата е предназначена“ да се заменят с „предметът на трансфера е предназначен“.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на § 8а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 19:
„§ 19. Създава се чл. 262б:
„Чл. 262б. (1) Данъчно задължено лице, което не изпълни задължението си по чл. 155г, ал. 9, не го изпълни в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до неприлагането на чл. 155г, ал. 7, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 6000 до 10 000 лв.“
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Дотук. Изчакайте, не представяйте предложението.
Изказвания по предложения досега текст? Няма.
Ще подложа на гласуване два текста: текста на вносителя за § 8, който става § 18 с предложението за замяна в текста, направено от Комисията, и предложението на Комисията за създаване на нов § 19 с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
Създават се § 8а – 8е:
„§ 8а. В чл. 204, ал. 1, т. 2, б. „б“ накрая се добавя „и нощувки“.“
„§ 8б. В чл. 209 в заглавието и навсякъде в текста думите „ваучери за храна“ се заменят с „ваучери с храна и нощувки“.“
„§ 8в. В чл. 214 в заглавието накрая се добавя „и нощувки“.“
„§ 8г. В чл. 277а. навсякъде в текста думите „ваучери за храна“ се заменят с „ваучери за храна и нощувки“.“
„§ 8д. В чл. 277б. след думата „храна“ се добавя „и нощувки“.“
„§ 8е. В чл. 277в. след думата „храна“ в двете ѝ употреби се добавя „и нощувки“.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Господин Проданов, имате думата.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Това, което предлагаме ние – тези ваучери, които са познати и се раздават на работниците за храна, да важат и за нощувки, тоест искаме да дадем право на избор на работещите как да харчат ваучерите си.
Какво се случва в момента с ваучерите? Получават ги работниците. И къде ги харчат обикновено? В големите търговски вериги за храна. Какво правят обаче големите търговски вериги? В голяма част те изнасят парите и печалбите извън България.
Смисълът на нашето предложение е част от тези средства, чрез ваучерите, да останат в България и по този начин да се опитаме да помогнем на малкия и средния туристически бизнес.
Какво се случва в едно двучленно семейство, което получава ваучери – мъжът 60 лв. и жената 60 лв.? Това са 120 лв. на месец, което на годишна база означава около 1500 лв. Това са пари, които са достатъчни това семейство през лятото да отиде и да си плати лятната пакетна почивка на някой от българските курорти – черноморски, планински, къщи за гости и така нататък. По този начин, подкрепяйки това предложение, тези средства остават в българската икономика, остават в българския бизнес, не се изнасят в чужбина и до голяма степен това е една изключителна помощ за този вид бизнес.
Какво казва дори и министър-председателят? „Границата е задръстена за Гърция и Турция с българи, които пътуват да почиват в Гърция и Турция.“ Какво казва министърът на туризма? „Ние правим всичко възможно, за да стимулираме и подкрепяме, да накараме българите да останат да почиват в България.“ Е, точно това наше предложение е в тази посока – да накараме българите, да им дадем възможност на избор, за да ги накараме голяма част да останат в България, да почиват в България, да харчат парите си в България и да стимулират българската икономика. Така че призовавам Ви да помислите още веднъж и да подкрепите това наше предложение, защото то наистина би помогнало до голяма степен на туризма. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Проданов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 116 народни представители: за 44, против 32, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 9 има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В § 9 се създават т. 1а – 1в:
„1а. В т. 35 след думата „храна“ се добавя „и нощувки“.“
„1б. В т. 36 думите „Ваучери за храна“ се заменят с „Ваучери за храна и нощувки“, съюзът „и“ преди думите „обекти за търговия с храни“ се заменя със запетая, а след тях се добавя „места за настаняване, регистрирани в ЕСТИ“.“
„1в. В т. 61 и 62 думите „ваучери за храна“ се заменят с „ваучери за храна и нощувки“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, който става § 20, и предлага следната редакция:
„§ 20. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 15 се отменя.
2. В т. 84, в текста преди б. „а“ след думите „чл. 47в“ се добавя „и на глава девета „б“ и накрая на разпоредбата се добавя:
„За целите на глава девета „б“:
В случаите на чл. 47е, ал. 1, т. 2 – 5 и т. 7 и чл. 47ж, т. 3 изискването за 25 на сто се променя на 50 на сто.
Лице, което действа заедно с друго лице по отношение на правата на глас или на собствеността върху капитала на образувание, се третира като имащо участие във всички права на глас или собственост върху капитала на това образувание, които има другото лице.
Свързано предприятие е: и образувание, което е част от същата консолидирана група за целите на финансовото отчитане като данъчно задълженото лице; предприятие, в което данъчно задълженото лице има значително влияние в управлението; или предприятие, което има значително влияние в управлението на данъчно задълженото лице.“
3. В т. 85 след думите „глава девета „а“ се добавя „и глава девета „б“.
4. Създават се т. 87 – 113:
„87. „Несъответствие“ за целите на глава девета „б“ е двойно приспадане или приспадане без включване.
88. „Приспадане“ и „подлежащ на приспадане“ за целите на глава девета „б“ е разходът или сумата, водещи до намаление на данъчния финансов резултат съгласно правото на юрисдикцията на платеца или на инвеститора.
89. „Включване“и „включен“ за целите на глава девета „б“ е приходът или сумата, водещи до увеличение на данъчния финансов резултат съгласно правото на юрисдикцията на получателя. Плащане по финансов инструмент не се счита като включено, доколкото плащането отговаря на условията за данъчно облекчение съгласно правото на юрисдикцията на получателя.
90. „Данъчно облекчение“ за целите на т. 89 е освобождаване от облагане с данък, намаляване на данъчната ставка или всякакъв данъчен кредит или възстановяване на платен данък (различен от данъчен кредит за платен данък в чужбина).
91. „Двойно приспадане“ за целите на глава девета „б“ е приспадане на едно и също плащане, разход или загуба в юрисдикцията, която е източник на плащането, в която е направен разходът или в която е възникнала загубата (юрисдикция на платеца), и в друга юрисдикция (юрисдикция на инвеститора). В случай на плащане от хибридно образувание или място на стопанска дейност юрисдикцията на платеца е юрисдикцията, в която е учредено или регистрирано, или се намира хибридното образувание, или в която е установено или се намира мястото на стопанска дейност.
92. „Приспадане без включване“ за целите на глава девета „б“ е приспадане на плащане или условно плащане между централно управление на образувание и негово място на стопанска дейност или между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание, във всяка юрисдикция, в която плащането или условното плащане се третира като направено (юрисдикция на платеца), без да има съответното включване на същото плащане или условното плащане в юрисдикцията на получателя. Юрисдикция на получателя е всяка юрисдикция, в която плащането или условното плащане е получено или се счита като получено съгласно законодателството на друга юрисдикция.
93. „Двойно включен доход“ за целите на глава девета „б“ е всеки доход, който е включен съгласно законодателството на двете юрисдикции, където е възникнало несъответствието.
94. „Лице“ за целите на глава девета „б“ е физическо лице или образувание.
95. „Хибридно образувание“ за целите на глава девета „б“ е образувание или договореност, всяко от които се счита за подлежащо на данъчно облагане образувание съгласно законодателството на една юрисдикция и чиито приходи или разходи за данъчни цели се считат като такива на едно или повече други лица съгласно законодателството на друга юрисдикция.
96. „Финансов инструмент“ за целите на глава девета „б“ е всеки инструмент, доколкото води до възвръщаемост на финансирането или на собствения капитал, която се облага съгласно правилата за данъчно облагане на дългови инструменти, дялови инструменти или деривати в съответствие със законодателството на юрисдикцията на получателя или на платеца, и включва хибриден трансфер.
97. „Хибриден трансфер“ за целите на глава девета „б“ е всяка договореност за прехвърляне на финансов инструмент, когато базовата възвръщаемост на прехвърления финансов инструмент се третира за данъчни цели като получена едновременно от повече от една от страните по тази договореност.
98. „Пазарен хибриден трансфер“ за целите на глава девета „б“ е хибриден трансфер, сключен от финансов търговец по занятие, а не като част от структурирана договореност.
99. „Финансов търговец“ за целите на глава девета „б“ е лице, което извършва по занятие сделки с финансови инструменти за собствена сметка с цел печалба.
100. „Структурирана договореност“ за целите на глава девета „б“ е договореност, включваща хибридно несъответствие, когато резултатът от това несъответствие е взет предвид при определянето на условията на тази договореност или договореност, с която се цели хибридно несъответствие. Договореност, отговаряща на условията, посочени в изречение първо, не се счита за структурирана договореност, ако както от данъчно задълженото лице, така и от свързано предприятие не би могло да се очаква, че знаят за хибридното несъответствие и не са се възползвали от данъчното предимство, произтичащо от това хибридно несъответствие.
101. „Непризнато за данъчни цели място на стопанска дейност“ за целите на глава девета „б“ е всяка договореност, която води до възникване на място на стопанска дейност в друга юрисдикция съгласно законодателството на Република България и която не води до възникване на място на стопанска дейност съгласно законодателството на тази друга юрисдикция.
102. „Консолидирана група за целите на финансовата отчетност“ за целите на глава девета „б“ е група, състояща се от всички образувания, които са изцяло включени в консолидираните финансови отчети, изготвени в съответствие с Международните счетоводни стандарти или националната система за финансово отчитане на държава членка.
103. „Плащане“ за целите на глава девета „б“ включва всеки разход или сума, действително платени или за които е налице задължение да бъдат платени и които съгласно законодателството на юрисдикцията на платеца са разход, признат за данъчни цели, или сума, водеща до намаление на данъчния финансов резултат.
104. „Трансфер на активи/дейност“ за целите на чл. 155 – 155г е операция, вследствие на която Република България губи изцяло или частично правото на облагане на резултата от последващо разпореждане с тези активи/тази дейност, като същите активи/същата дейност остават/остава правна или икономическа собственост на същото лице.
105. „Промяна на юрисдикцията, на която лице е местно лице за данъчни цели“ за целите на глава двадесета е налице, когато лице престава да бъде местно лице за данъчни цели на Република България и става местно лице за данъчни цели на друга юрисдикция.
106. „Трансфериране на дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност“ за целите на чл. 155, ал. 1, т. 4 е налице, когато чуждестранно юридическо лице престава да подлежи на облагане в Република България чрез място на стопанска дейност за трансферираната дейност и започва да подлежи на данъчно облагане в друга юрисдикция.
107. „Себестойност на услуга“ за целите на чл. 156 е себестойността на услугата, определена съгласно приложимите счетоводни стандарти от частта на предприятието, разположена в страната.
108. „Актив“ за целите на глава двадесета е ресурс, контролиран от данъчно задълженото лице.
109. „Дейност“ за целите на т. 104 и т. 106 е съвкупността от активи и пасиви на данъчно задължено лице, с които от организационна, функционална и финансова гледна точка може да се извършва самостоятелна стопанска дейност.
110. „Елементи на техническа инфраструктура“ са тези по смисъла на чл. 64 от Закона за устройство на територията.
111. „Ремонт“ за целите на чл. 33а е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с елементи на техническа инфраструктура, които не водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената им стандартна ефективност.
112. „Подобрение“ за целите на чл. 48 и чл. 69а е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с елементи на техническа инфраструктура, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената им стандартна ефективност.
113. „Изграждане“ за целите на чл. 48 и 69а е дейност по създаването на нови елементи на техническа инфраструктура, която включва проучването, проектирането и строителството на нови или реконструкцията на съществуващи елементи на техническата инфраструктура.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Да припомня, че още по време на първото четене обърнах внимание, че някои от текстовете крият не рискове, а със абсолютна сигурност ще губим бюджетни приходи.
В Брюксел са се постарали да ни предложат текстове, които, ако ние одобрим, означават, че големите европейски и други компании, които оперират в България, ще увеличат бюджетните си приходи поради тези промени в данъчното законодателство за сметка на приходите в нашия бюджет.
Затова в Бюджетната комисия и при първото четене обърнах внимание, че нашето Министерство на финансите не Ви е представило, уважаеми колеги, на всички като народни представители никакви разчети какви ще са ефектите върху бюджета. Затова ще гласуваме „против“ и Ви приканваме Вие също да гласувате „против“, защото нямаме право да нанасяме загуби на българския бюджет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гечев.
Реплики?
Други изказвания? Няма.
Прекратявам разискванията и ще подложа на гласуване първо неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Корнелия Нинова и и група народни представители.
Гласували 100 народни представители: за 26, против 55, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текст на § 9, който става § 20.
Гласували 102 народни представители: за 77, против 23, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 21.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на § 10а:
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 22:
„§ 22. (1) Когато счетоводните разходи за изграждане, подобрение или ремонт на елементи на техническа инфраструктура, които по силата на закон са публична държавна или публична общинска собственост, изцяло или частично са третирани за данъчни цели като разходи несвързани с дейността или непризнати разходи за дарения, с размера на непризната част от тези разходи може да се заведе самостоятелен данъчен амортизируем актив за целите на този закон, в случай че са изпълнени едновременно следните условия:
1. разходите са начислени/отчетени в периода от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2019 г.; и
2. изграждането или подобрението на елементите на техническа инфраструктура са свързани с дейността на данъчно задълженото лице, включително и в случаите когато са достъпни за ползване и от други субекти.
(2) Данъчният амортизируем актив по ал. 1 се завежда в данъчния амортизационен план към 1 януари 2020 г.
(3) За целите на чл. 55 този данъчен амортизируем актив се разпределя в категория I и се прилага чл. 69а, ал. 3 – 5 съответно.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване следните текстове: текста на вносителя за § 10, който става § 21; текста на вносителя за наименованието на подразделението, и предложението на Комисията за създаване на нов § 22, съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 28.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 11 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В Преходни и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
„1. В § 11 се правят следните изменения и допълнения:
а) преди т. 1 се създават две нови точки:
„… В чл. 13, ал. 1 се създава т. 30:
„30. доходите от трудови правоотношения на лицата ненавършили 26 години.“
… В чл. 22в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 двоеточието след думите „чл. 17“ се заличава и текстът до края на алинеята се заменя с „6000 лв. за всяко ненавършило пълнолетие дете“.“
2. Създава се ал. 10:
„(10) Месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения на лица, ползващи данъчно облекчение за деца се намалява с 500 лв. за всяко едно дете.“
б) създават се точки 2а – 2е:
„2а. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 се създава т. 3:
„3. данъчното облекчение за деца по чл. 22в, ал. 10.“.
2. Ал. 4 се изменя така:
„(4) Размерът на дължимия данък се определя върху месечната данъчна основа по ал. 3 по следната таблица.“
Следва таблица.
2б. В чл. 43, ал. 3 думите „умножи по данъчна ставка 10 на сто“ се заменят с „обложи съгласно таблицата по чл. 48, ал. 1“.
2в. В чл. 44 се правят следните изменения:
1. Ал. 3 се изменя така:
„(3) Размерът на дължимия данък се изчислява като разликата по ал. 1 се обложи съгласно таблицата по чл. 48, ал. 1.“
2. В ал. 4 изречение второ думите „умножи по данъчна ставка 10 на сто“ се заменят с „обложи съгласно таблицата по чл. 48, ал. 1“.
2г. В чл. 44а, ал. 1 изречение второ думите „умножи по данъчна ставка 10 на сто“ се заменят с „обложи съгласно таблицата по чл. 48, ал. 1“.
2д. В чл. 46 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Ставката на данъка за доходите по чл. 37 и чл. 38, ал. 1, 5, 10, 12, 14 и 15 е съгласно таблицата по чл. 48, ал. 1.“
2. В ал. 2 цифрата „7“ се заменя с „8“, а в края на изречението, след думата „години“ се поставя запетая и се добавя „както и за доходите по чл. 38, ал. 11 и 13.“
3. Алинеи 3 и 4 се отменят.
2е. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност, за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, доходи от други източници по чл. 35, както и върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 се определя съгласно следната таблица.“
Приложена е таблица.
2. Създават се алинеи 9 – 11:
„(9) При определяне на размера на данъка върху общата годишна данъчна основа за необложените с авансов данък доходи от трудови правоотношения се прилага чл. 42, ал. 3.
(10) Ако лицето не е получавало доходи от трудови правоотношения, другите му доходи, включени в общата годишна данъчна основа се намаляват преди облагането със 6000 лева за всяко ненавършило пълнолетие дете, ако задълженото лице има деца и не е лишено от родителски права. Намалението се декларира и ползва от единия родител по избор.
(11) Надвнесеният за данъчната година данък може да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за този данък, дължим от едноличен търговец. Когато се установи, че едноличният търговец без основание приспада данък за невнесените авансови и годишни вноски, се дължат лихви по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Откривам разискванията.
Процедура по начина на водене.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, вземам процедура по начина, защото начинът, по който беше изложено предложението на госпожа Корнелия Нинова и група народни представители, не съответства на това, което е записано в това предложение. Всъщност липсва най-важната част – таблицата и числата, по които ние предлагаме да се въведе пропорционалното подоходно облагане, останалото е един текст. Ако Вие не огласите точно какви числа предлагаме за всеки вид доход какъв данък да бъде предложен, както сме го направили, всъщност Вие не правите нищо. По този начин Вие криете от обществеността какво предлагаме – какъв данък се плаща, върху какви доходи, по какъв начин ние защитаваме доходите на бедните и средното население и облагаме най-богатите.
Другото, което в момента се направи, е опит да замазваме, така че много Ви моля, нека този, който е докладчик, да прочете и конкретните числа в таблицата, и скалата, по която предлагаме данъците да бъдат преизчислени. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Нямаме практика досега да четем таблици, таблици да се представят, но и не бих искал да принизявам народните представители, че не са запознати с текста на предложението, при положение че е обсъждано в Комисията. (Реплики от ГЕРБ и „БСП за България“.)
Процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Тук преди малко бяха поканени от председателя на нашата парламентарна група госпожа Корнелия Нинова двамата министри – на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите, във връзка с водната криза, която има в България.
Моля да ни информирате дали сте се свързали с тях, ще дойдат ли в Народното събрание във връзка с поканата им за изслушване по темата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Длъжен съм да се извиня, защото явно има неразбиране. Останах с впечатление, че Вие ги каните на разискванията и очакваме да внесете документа за разискване. Не останах с впечатление, че трябва да дойдат сега. Това разбрах аз – че ще внесете предложение за разискване, и очакваме предложенията да дойдат, за да ги поканим. (Шум и реплики.) Добре, сега ще ги информирам.
Продължаваме с разискванията.
Господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! С първата промяна, предлагана от „БСП за България“ в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, се цели премахването на данъка върху доходите от трудови правоотношения на лицата, ненавършили 26-годишна възраст. Целта на тази промяна е да се намалят фискалните тежести за младите хора, които работят на базата на трудово правоотношение. Намаляването на данъчната тежест ще позволи на младите хора да започнат работа по-лесно и в същото време ще даде възможност да се върнат на пазара на труда тези от тях, които работят в сивия сектор. Това ще допринесе за подобряване на коефициента на професионална активност на младите хора и намаляване на безработицата сред тази възрастова група.
Не бива да се забравя, че младите хора, когато започват работа, често напускат семейния дом, създават ново домакинство, което генерира допълнителни разходи, като например такива за наемане на самостоятелно жилище, за неговото поне минимално обзавеждане, за довършване на образованието си или за придобиване на нови умения и други.
Затова положението на младите хора често е по-трудно, отколкото положението на хората, които вече са успели да се установят на пазара на труда. Обръщам внимание, че по-рано тази година почти същата мярка за намаляване на данъчната тежест за лицата до 26 години е приета в полското законодателство и, разбира се, намира изключителна подкрепа сред младите хора в Полша.
По актуална информация, дадена ни от Министерството на финансите, за 2018 г., между другото, редактирана два пъти за по-малко от една седмица от самото Министерство, лицата до 26 години са внесли данък в размер общо на 161 млн. 222 хил. лв. Най-голям дял в тази сума, както може да се сетите, се пада на лицата с доходи от трудови правоотношения до 1000 лв. на месец. В тази група подгрупата на лицата, които получават до 560 лв., е също с най-голям дял.
Предвид тежката демографска ситуация в страната и все по-големия брой млади хора, които напускат страната, за да търсят по-добри социални условия за себе си и за своите семейства, ние считаме, че подобна мярка си струва и би могла да бъде от изключително значение за преодоляване на растящата емиграция сред тази възрастова група.
Вярвам, че всички, които споделят мнението ни, че демографската криза е един от онези проблеми, началото на чието решаване не бива да бъде отлагано, ще подкрепят днес това наше предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Данчев.
Реплики? Няма.
Госпожо Желева, заповядайте – имате думата.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нашите предложения за изменение в § 11 са свързани с данъчни облекчения към млади хора, млади родители и младежи, а именно: освобождаване от данък върху доходите от труд за навършилите 26 години, на всички млади хора до 26 години; месечна данъчна основа за доходи от трудови правоотношения на лица, ползващи данъчно облекчение за деца, се намалява с 500 лв. за всяко дете, или на месец едно семейство може да получи около 50 лв. за едно дете и съответно 100 лв. за следващо.
Много пъти сме критикувани, че предлагаме стимули за младите семейства през социалната система, когато се е коментирала така актуалната тема за България – демографската криза. Ние сме последователни, защото сме казвали, че освен социални стимули трябва да има и други инструменти. Именно затова днес предлагаме това изменение чрез данъчната политика, защото е по-ефективно – не само е по-ефективно, а и по-доброто в случая. Ще Ви дам няколко примера, защото напоследък, тези дни, много често ни давате примери за това какви политики има в другите страни.
Относно данъчната политика се спомена за Полша. Искам да кажа, че там, освен Полша, в Италия има 5-годишни данъчни облекчения за тези млади хора, които са работили извън страната. И ако се върнат и изберат да работят в съответната страна, примерно както е в Италия, те ще получат за следващите две години това облекчение. Унгария – всички знаем за тяхната социална политика и за облекчаването от данъци на многодетни майки. В САЩ и Великобритания има данъчен кредит за лица със значителна сума, много по-голяма оттук, защото сигурно след малко и такъв довод ще има, че и тук има данъчни облекчения.
Великобритания също така има данъчен кредит за всяко дете до навършване на 17 години. И там, както в Съединените американски щати, той е доста по-значителен и достига до 2780 паунда. На фона на това нашата политика в момента – да има данъчно облекчение за млади семейства и за родители, е, забележете, 1,66 лв. на месец.
Защо е по-добре да има такива стимули и това да се случва чрез данъчната система? Защото така се стимулират отговорните родители и не се създават групи от общности, които живеят на гърба на социалната система – на социални помощи. Тези групи след това много по-трудно се интегрират на пазара на труда. И на второ място, защото чрез данъчните облекчения това е най-лесният начин да се справим с един основен проблем за България, а точно това са ниските доходи.
И не на последно място искам да спомена едно мое лично убеждение, че това е правилният начин, защото на всяка една приемна въпросът от младите хора е: „Защо ние не получаваме така наречените детски добавки? Ние сме млади хора, които също плащаме данъци за тази страна и имаме право да имаме някакво поощрение или облекчение за това, че отглеждаме децата си в България.“
Ето това е справедливият начин. Смятам, че всички тук ще ни подкрепите тези млади хора също да получават подкрепа – да не е чрез социалната система, чрез така наречените детски добавки, а чрез данъчни облекчения.
Искам да попитам как ще гласуват тук колегите от „Обединени патриоти“, защото в преден мандат на Народното събрание те са имали същото предложение за данъчни облекчения на млади семейства? Интересно ми е днес дали Вие ще подкрепите нашето предложение? Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Желева.
Реплики? Не виждам.
Имате думата, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нашите аргументи за въвеждането на прогресивно данъчно облагане са съвсем ясни. Първо, от страните – членки на ООН над 90% са с прогресивно данъчно облагане. Няма нито една, не е имало, няма и не може да има развита страна с плосък данък. Такъв случай няма и не е възможен икономически.
Второ, по данни на Евростат, уважаеми колеги, България е страната с най-висока социална поляризация. За колегите, които не са икономисти, има един индекс, който използват Евростат и Еврокомисията, наречен на италианския икономист Корадо Джини – Индексът Джини, който показва как се разпределя националното богатство: колкото е по-нисък индексът, толкова по-справедливо и равномерно се разпределя – сравнително, не по равно. В Европейския съюз е около 30, в България е 40, Чехия, Полша, Унгария, Словакия – 27, 28, 31 – България е рекордьор в негативния смисъл на думата.
Преразпределението на данъчните постъпления, използването на бюджетните механизми е задължително условие за недопускането на крайна прекомерна поляризация.
Трето, не е необходимо човек да е учил икономика, за да знае, че когато преразпределиш данъците така, че оставиш повече средства в по бедните и в долната част на средната класа, ти стимулираш потреблението в икономиката за сметка на спестяванията. В момента в България банките за задръстени от спестявания, тъй като икономиката няма сериозни инвестиционни програми нито от държавата, нито са достатъчни и в частния бизнес.
Преразпределението на бюджетните постъпления в полза на българските семейства с по-ниски доходи ще стимулира потреблението на хранителни стоки и на други стоки от първа необходимост, което би стимулирало икономическия растеж. Затова Ви предлагам да излезем от групата на следните страни, които са изключение в ООН и в света като плосък данък, една впечатляваща група от Киргизстан, Узбекистан, Казахстан и Монголия – много романтични, много приятелски страни.
Желая Ви на добър път при Вашия избор!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гечев.
Реплики? Не виждам.
Госпожо Клисурска, имате думата.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! България е най-бързо топящата се нация в Европейския съюз – не само най-бързо топящата се, но и най-бедната. Социалното разслоение е изключително тежко, защото 75% от българското население получава доходи, близки до минималната работна заплата.
Демографската криза няма как да не е на фокуса на всички нас и това го казвам всеки път, когато заставам на тази трибуна. За съжаление, и с днешните предложения, които разглеждаме, по никакъв начин не виждам във фокуса на управляващите как ще решим проблемите в бързо топящата се българска нация.
Демографската криза, уважаеми дами и господа управляващи, се бори с данъчна политика. Ако в момента погледнем статистиката, какво се случва? Отчисленията за подоходен данък и различни видове осигуровки достигат 42%. От тях 23,78% са за сметка на наемния работник, от които 13,78% са осигуровки, 10% са данък върху дохода, а останалите 18,52% са осигуровките, които плаща работодателят.
Винаги от тази трибуна, уважаеми дами и господа управляващи, Вие се хвалите с ниските данъци заради плоския данък, но когато сравним общото данъчно-осигурително облагане на семействата у нас, се вижда, че българите плащат много повече данъци от осигуровки, отколкото повечето държави в Европейския съюз. Картината драстично се променя, когато се говори за семейства с деца. Какво е положението в България?
В момента политиката на Вас, уважаеми дами и господа управляващи, е свързана с подкрепа на нискодоходните групи през Закона за семейни помощи за деца. Това обаче не дава никакво отражение върху активните, работоспособните семейства, които са избрали да работят в България.
Миналата седмица, когато разглеждахме бюджета на държавното обществено осигуряване, аз Ви посочих отговора на финансовия министър за това, че милион 680 хиляди души в момента получават минималната работна заплата. Това са активни работоспособни хора, които не получават никакви данъчни преференции заради това, че отглеждат децата си в България. И тежестта се увеличава. Тези 42% са от данъчно-осигурителната система, но когато добавим и разходите на тези семейства за ДДС, разходите на всеки един върху минималната работна заплата, която е изключително ниска, отиват под прага на бедност. Така че ние в момента поставяме всички работещи на дъното на социалната таблица и не даваме никакви данъчни преференции.
Нашето предложение е свързано с данъчни преференции за всички, които отглеждат своите деца, всички, които работят, и 50 лв. ще остават във всяко семейство, което отглежда дете. В момента 1,66 лв. се прави облекчение на месец за всяко семейство, което работи и внася в данъчно-осигурителната система.
Позволете ми, вкарала съм си една цифра, която показва Отчета на Финансовото министерство, и то е, че общо взето такива данъчни преференции за миналата година възлизат на около милион лева, или 0,03% от общата данъчна приходна част на държавата. Представяте ли си каква данъчна политика имаме ние за младите семейства?!
Ще кажа и няколко думи по отношение на нашето предложение за всички на възраст до 26 години да не бъдат облагани с 10-процентния данък. Такова предложение беше направено в Полша. На 1 август то беше гласувано и влезе в сила. Искам да посоча обаче още няколко държави, които са в Европейския съюз и предлагат такива данъчни преференции. В Италия в момента от юли месец действа една политика за връщане на всички напуснали млади, активни и работоспособни хора, която политика дава възможност на всички в следващите пет години, ако се завърнат в Италия, да получават облекчения до 70% от доходите си, да не бъдат облагани.
Във Великобритания, в САЩ има такива данъчни преференции за млади, активни и работоспособни семейства. Само ние, независимо от крещящата демографска криза, ниското социално разслоение в крайна сметка трябва да се борим с такива политики от тази трибуна. Така че, моля, преразгледайте своята позиция и подкрепете нашето предложение! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Реплики?
Имате думата за реплика, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Решил съм да вземам всеки път реплика, когато някой от тази зала с висок глас започва да говори неистини на народните представители, не се е подготвил и започва да ни убеждава в нещо, което е абсолютно невярно. България не е страната с най-жестока демографска криза. България не е на първо място по емиграция. Пред България са редица европейски страни. Сега ще Ви кажа веднага: проверете в Евростат, още сега си отворете компютъра, да видите къде е Литва, да видите къде е Латвия, Гърция – Гърция е преди нас. Отворете също Евростат, за да видите какво е положението с безработицата сред младежите до 29 години. В Гърция е 39%, във Франция е 20%, в Хърватия е 23% и така нататък. България е сред последните страни по младежка безработица. Какви са тези работи?
Какво е това, което – и професор Гечев го няма сега тук…
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): Тук съм.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Тук ли е? Извинявайте много. Извинявайте! Когато започва да говори: „България е най-бедната страна...“
Абе, господин Професор, сто пъти вече Ви репликираме, кога България е била по-напред от Унгария, кога е била по-напред от Румъния – само когато ядяха кокошите крака при Чаушеску – седем, осем години. Тогава бяха… (Шум и реплики.)
България винаги е била на това място, на което е в момента. България никога не е била по-напред нито от Полша, нито от Словакия, нито от никоя от страните. Винаги е била по-надолу. Какви са тези просто пораженчески… И това нещо го говорите?! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Имате ли представа, че в България…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Моля, завършете мисълта си.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: …брутният вътрешен продукт днес е шест пъти по-висок, отколкото през 90 а година. Шест пъти!
Господин Професор, проверете 1991 г. и сега – шест пъти е по-висок брутният вътрешен продукт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Петров, моля, завършете. Благодаря Ви.
Друга реплика?
Реплика, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нямах намерение да правя тази реплика, но като чувам какво е разбирането на някои хора в тази зала за социално и икономическо развитие и какви високи цели очевидно си поставят някои хора тук, не мога да не го направя. Защото, когато говорим, е хубаво да си служим с данни. А данните са пак от Министерството на финансите и показват наистина дълбоките социални неравенства в нашата страна.
Ще обърна внимание, че по регизираните от Министерството на финансите данни 76% от хората в България, плащащи данък върху доходите на физически лица, са с доходи до 1000 лв. месечно – 76%! Тези хора, които плащат този данък, внасят повече от 35% от целия данък върху доходите на физически лица, които се събират в държавната хазна. Нормално ли е най-бедните да носят най-високата тежест? Не е по-добро положението при лицата до 26 години. Там 98% от лицата до 26-годишна възраст получават доходи до 2000 лв. Най голямата данъчна тежест пада всъщност върху тези хора.
Така че, нека да търсим начини как да решим социалните неравенства, защото те са факт у нас, а не да търсим оправдание с това, как трябва да догоним третия свят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Данчев.
Трета реплика има ли? Не.
Дуплика, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, аз недоумявам Вашата реплика. Явно Вас не Ви притеснява, че България се топи средногодишно между 60 и 40 хиляди души. Аз не искам да сме на дъното. Искам да отлепим от дъното. Искам да имаме такава данъчна политика, в която младите хора да имат възможности за по-високи доходи.
Уважаеми господин Данчев, благодаря Ви за репликата, която ми направихте. Няма как да не Ви стряскат цифрите, че 80% от българското население едва оцелява.
Нашите предложения са свързани с България, с подкрепа на младите, активните и работоспособните хора в България и това, което Вие казахте, по никакъв начин не кореспондира нито с данните на Националния статистически институт, нито ще подобри положението. Надявам се разумът в тази зала да надделее и тези наши предложения в един момент да получат разумната подкрепа, от която се нуждаем всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Изказване от господин Тишев.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, от място): Нали се редуваме?
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България, от място): Има списък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, прав сте.
Господин Тишев, Вие бяхте преди него. Ще спазя Правилника – нека да редуваме парламентарните групи. Благодаря Ви за разбирането.
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Дами и господа, изказването ми е по повод преждеговорившите колеги от опозицията – от БСП, които разбрахме, че са най-големите експерти в решаването на демографската криза. Всички примери, които дадоха с техните предложения по този закон как ще решат демографската криза, просто не са верни, защото всички тези държави, които цитирате, които са направили данъчни облекчения, отделят и средства, не са решили демографската криза.
Демографската криза се решава с мисленето в главите. Това е истината. Каквито и средства да се отделят, няма как да се случи. Нима българите по времето на турското робство са живели по-добре, а са имали повече деца? Или тогава са имали данъчни облекчения? Или някакви други? (Реплики от „БСП за България“.) Всичко е в главите на хората и на нас. И всичко е в главите на политиците, защото ние задаваме настроението на хората. Ние рисуваме, особено Вие, рисуваме черната картина в България непрекъснато – как всичко е най-лошо, как всичко е най-порочно, а не поглеждате Вашите управления на тази държава в последните 30 години. Какво хубаво направихте Вие за решаване на демографската криза, когато стотици хиляди българи напуснаха страната? Какво направихте Вие? Сега сте най-добрите експерти.
Аз ще Ви кажа какво правим ние. Може да не е достатъчно, но го правим. Дори в новия бюджет сме предложили това родителите да бъдат освободени за четири-, пет- и шестгодишните от такси за детските градини, за да може тези средства да останат в семейния бюджет. Защо Вие не го направихте, когато управлявахте? Това не е ли помощ? Нима в последните години не вдигаме стипендиите на студентите, за да може младите хора да учат в България, да живеят тук и да имат сравнително приличен доход, докато учат? Защо не го направихте Вие? Нима ние не направихме така, че все повече, хиляди студенти от чужбина – българи, да идват да учат в България? Над 2000 души вече е бройката, която държавата отпуска със стипендии, с всичко, за да може тези деца да идват в България от чужбина, българчета, включително и от новата емиграция, да се записват в нашите университети и да остават тук. Защо не го направихте Вие?
А ще Ви кажа какво направихте Вие, за да е тежка демографската криза. Ако помните – 2 долара за пенсия, 5 долара заплата. Така помогнахте за разрешаването на демографската криза. Другото, което направихте в 2013 г. с Орешарски и с ДПС – спряхте да признавате българския произход на хората от Македония, Албания, Украйна, Молдова и така нататък и спряхте да давате на тези хора българско гражданство. Проблемите стоят до ден-днешен. Отказвате да признаете, че тези хора са българи и не им дават право да идват в нашата държава. Ето това направихте Вие! И Вие ще говорите за морал, за решаване на демографската криза? С какви очи?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): А при Вас е платено.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: С какви очи?
Платеното е ясно къде е, господин Стойнев. Вие много добре знаете. Много добре знаете, защото всички тези чиновници са наслагани от Вас там и много добре знаете през годините. (Смях и оживление в „БСП за България“.)
Така че, когато говорите за демографските кризи, за предложенията, които правите, говорете малко по-обективно, защото не ми дадохте пример какъв ще е ефектът върху демографската криза с Вашите предложения. Какъв ще е ефектът точно? Колко деца ще се родят? Колко по-малко хора ще починат? Колко хора ще се върнат? Защото в последните години можем да видим и другата статистика. Колкото и лошо да е това управление, то не е най-прекрасното, няма прекрасно управление никъде по света, но е много по-добро от Вашите управления, които са били през годините.
Можете да видите данните от националната статистика за последните години, че тенденцията е все повече и повече хора българи – емигранти от чужбина, да се връщат обратно в България. Това е факт, това не е измислица. Всяка година броят нараства и е достигнал вече по 30 хиляди души годишно, които се връщат в България, а около 40 хиляди души заминават – тенденция, която започва да се обръща и в следващите няколко години ще бъде обратна. Това е начинът да се решава демографската криза, а не с популизъм, с дребни политически сметки и с викане от трибуната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Първа реплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега, несериозно е да говорим, че демографската криза и катастрофа е само в главите на някакви хора, било то и народни представители. Защо тогава още в предишни народни събрания приехме нарочна стратегия за справяне с демографската катастрофа? Може би само защото е в главата на някои хора, може би на предишни народни представители.
Хубаво е да дойдете в Северозападна България, елате във Видин да видите какво е демографска катастрофа, да видите, че този регион се обезлюдява тотално, той се превръща в един резерват. И това е в последните десет години насам.
Когато говорите за българско гражданство, Вие от така наречения патриотичен блок, мисля, че нямате право да говорите по тази тема, особено след скандалите, които се чуха в цяла Европа с българското гражданство и с министерствата и министрите, които Вие управлявате в това управление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Клисурска – втора реплика.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ангелов, аз искам отговор на един въпрос: какво ще отговорите на министър Бисер Петков, който през месец юли в свое интервю казва, че е крайно време държавата да помисли за семейно стимулиране чрез данъчни преференции за семействата? Какво ще отговорите на министър Бисер Петков?
Следващият ми въпрос е свързан с предложението на „Движението за права и свободи“, което след малко ще разглеждаме, защото те правят предложение да няма такси за детските градини: ще го подкрепите ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега, две неща.
Първо, стотици пъти се повтаря една и съща лъжа, която не съществува в Евростат и в българската статистика, за някакви 2 и 5 долара пенсии. Това е било в дните след държавния преврат и разбиването на парламента, тъй като даже към Коледа на 1996 г. при тежка банкова криза курсът беше към 450 лв. за долар. Това не е вярно, колеги, защото, ако пенсията е била 2 лв., първо, нашите пенсионери не ядат долари. И второ, сега средната пенсия колко е? Ако речем, че е 200 долара средната пенсия, има ли някой разумен човек да излезе пред хората и да каже, че сто пъти по-добре живеят пенсионерите, защото е 200 долара пенсията в сравнение с март месец, да речем, 1997 г.? Това противоречи на здравия разум. Стига с тези безсмислени и отровни шеги.
Второ, Вие не споменахте нещо положително. Аз не казвам коя партия е, но младите хора – 2 милиона, са напуснали страната от 1990 г. досега. Петдесет-шестдесет хиляди годишно. Вие не споменахте положителния ефект от една партия, която с кадровия си потенциал в паспортно дело решава демографския ни проблем – вкарва пакистанци, балканци и други, които нямат нищо общо с България. Това е първият ефект. Вие решавате нашия демографски въпрос. Браво на тази неназована партия!
Трябваше обаче да кажете, че това има положителен социален ефект, тъй като с тези пари преди изборите тази партия финансира определени малцинствени групи и им вдига стандарта за по три-четири дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Движите се по ръба, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви. Продължавайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата за дуплика, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател! Господин Гечев, аз не съм цитирал Евростат, не знам, явно бъркате изказването на предните колеги, може би. Явно не сте слушали какво съм говорил, но хората не са толкова късопаметни и помнят двата долара пенсия и петте долара заплата.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): От коя дата?
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Трябва или да живеете в друг свят, или да не знаете къде се намирате, за да не ги помните тези неща. Аз помня, бях студент в Свищов и помня как курсът стигна 2000 лв. за долар и нагоре. Явно може би е било моментно, за няколко дена, но стигна. Аз не казвам сега, че хората живеят много по-добре отпреди, но със сигурност с 200 долара се живее по-добре, отколкото с 2 долара. В това съм просто убеден. Няма кой да ми докара такава икономическа логика като Вашата, че хората с два долара са живели по-добре, отколкото сега с 200. Това разсъждение граничи малко с… да не казвам определени думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, не казвайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Другото, което ще кажа на господин Попов, излезе ли от залата? Той все цитира Видин. Аз един път му казах за Видин и предния председател на БСП какво направиха те там – нищо за този район, докато управляваха и страната, за да няма тежка демографска криза. Нищо! Пълно нищо! Ремонтирали били читалища. Ама за кого ги ремонтираш, като то няма никой? Какво направихте да ги върнете?
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): Кажи за паспортите.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Ще кажа и за паспортите, защото и там не сте в час. Вашата вицепрезидентка разписва указите за гражданства. И също господни Попов трябва да знае, че няма министерства, които ВМРО управлява, имащи отношение към българското гражданство. В Министерството на правосъдието ВМРО никога не е имало министър или ресорен заместник-министър, който да отговаря за българско гражданство. Защо лъжете непрекъснато? Институцията, която разписва указите и прави откази, е вицепрезидентът на Република България. Ако твърдите, че там има нещо, защото аз помня и прокуратурата, помня и временната комисия, не видях някъде да има доказателство, освен няколко хора, нарочно накарани… Включително от Вашата група във Временната комисия поеха ангажимент да доведат тези свидетели да ги изслушат, те не дойдоха.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): Кого арестуваха? Вашия директор!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Защо не дойдоха? Защото Вие сте ги назначили на работа, но хората нямат очи да дойдат и да лъжат, както го правиха по медиите, за да можете да удряте по ВМРО, защото това е целта. Това е целта – ВМРО да бъде сривано, но не се случва, както виждате. И няма да се случи!
Към госпожа Клисурска мога да кажа: аз нямам нищо против предложенията как да бъде намален ефектът от демографската криза, но имам против, когато излезете от трибуната и казвате, че едва ли не това ще реши демографската криза и едва ли не мнозинството и българското правителство не са взели никакви мерки за нейното решаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов.
Моля, завършете изказването си.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Затова съм направил изказване, пак не сте ме разбрали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Продължаваме с изказванията.
Господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Този дебат тече изключително интересно – въпреки че обсъждаме важните данъчни закони, които след това ще имат отражение върху държавния бюджет, въпреки че обсъждаме изключително важни предложения, активни са само лявата част, дотук имаме едно изказване на „Обединени патриоти“ и една реплика, а ГЕРБ ги няма в дебата. Колегите бяха по-активни в Комисията по бюджет и финанси, отколкото тук.
Сега по същество съвсем накратко за нашите предложения, за част от които вече стана дума.
На кого друг да помогне държавата с данъчно облекчение, ако не на младите хора, които тепърва излизат на трудовия пазар било то след завършване на средно образование или след завършване на висше образование? Естествено, че на тях им е най-трудно. Първо, те не получават високи доходи, защото са в началото на кариерата си. Второ, точно в този момент те се отделят от семействата си и започват да плащат по-големи разходи, както стана дума и за наем на квартира, въобще за собственото си съществуване. Ако не помогнем на тези млади хора и след това като втора стъпка, когато имат първо, второ дете с облекчение, така нареченото семейно подоходно облагане, държавата няма как да защити тезата си, която я има в предизборната платформа на всяка една политическа партия. Всички ние заявяваме, че искаме да задържим младите хора в България, искаме те да останат тук и да работят за нашата родина, искаме те да раждат децата си тук, а не в чужбина. И като резултат от това какво виждаме? Няма нито една мярка както в тези данъчни закони, така и в Проекта за държавния бюджет, за да свършим всичко това.
Много малко от Вас знаят и затова ще го цитирам, но в момента в Закона за данъците върху доходите на физическите лица има облекчение за деца – облекчение в кавички. Ще го цитирам: „местни физически лица и чуждестранните физически лица, установени за данъчни цели“, и така нататък, „ползват облекчение за дете“. Вижте сега, намаляване на годишната данъчна основа с 200 лв. за едно дете! Тук стана дума, че като разбием тези 200 лв., получаваме 1,66 лв. намаляване на месечната данъчна основа на едно физическо лице, тоест на родител. Това са 1,66 лв. данъчно облекчение на месец!
Искам да излезе тук някой и да ми каже с този 1,66 лв. какво може да купи един родител на своето дете? Той един шоколад не може да му купи! Затова нашето предложение е 500 лв. намаляване на данъчната основа на месец, което значи да остават 50 лв. повече във всяко семейство. На годишна база това са 600 лв. – една минимална заплата. Това е социална политика – политика, която може да бори демографската криза.
Във връзка с последното ни предложение за прогресивния данък. Плоският данък беше въведен с определени цели и той ги изпълни. Отдавна е време и ние говорим за това, че трябва да възстановим прогресивното подоходно облагане. Само за някои, може би доста от хората не знаят, имайте предвид, че и в Съединените американски щати подоходното облагане на физическите лица е прогресивно, което позволява на нашите студенти, които отиват и работят три или четири месеца, след това като се върнат в България, да си възстановяват данъците – така нареченият Tax Refund. Това е, защото там имат прогресивно подоходно облагане – в Америка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тишев.
Реплики има ли?
Господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Тишев, Вие пропуснахте да споменете нещо важно във Вашето изказване, а то е, че БСП предлага тези мерки, защото ние видяхме миналата седмица при обсъждането на бюджета на Държавното обществено осигуряване, че всъщност правителството се готви през следващата година да замрази практически всички социални плащания, в това число и базата за определяне на семейните помощи, която също остава непроменена.
Също така пропуснахте да кажете в своето изказване, че само преди по-малко от месец или около месец Министерството на труда и социалната политика в своя експертен доклад прогнозира, че ако не се вземат мерки за подобряване на качеството на живот при домакинствата и ако не се улесни отглеждането на деца, за което Вие споменахте, все по-малко българи ще се осмеляват да създават семейства и все повече ще мигрират към държави с по благоприятна социална политика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Друга реплика има ли? Няма.
Господин Тишев – имате думата за дуплика.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Данчев, не само тази година в Проекта за бюджета, а от няколко години социалните мерки, които касаят младите семейства, са замразени и винаги в нашия алтернативен бюджет предлагаме актуализация или осъвременяване на тези мерки. За съжаление, те не са приети.
Ние и тази година ще вкараме алтернативните си предложения за държавен бюджет 2020 г. и този път се надявам – и това, което каза преди малко господин Ангелов, представителите на „Обединени патриоти“, а защо не и представителите на ГЕРБ, да ги подкрепят, защото тези предложения не ги правим за нас тук, ние ги правим за българските семейства, за младите семейства и за хората, които искаме да останат в България, а не да отидат и да създават добавена стойност в чужбина, децата им да се раждат там и България малко по малко да се обезлюдява. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Продължаваме с изказванията.
Имате думата, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще си позволя – неподценявайки Ви, а с цел да Ви напомня, да Ви прочета какво предлагаме като прогресивно подоходно облагане, като таблица, защото Вие пропуснахте да кажете това нещо по време на изложението на нашето предложение.
Ние предлагаме въвеждането на пропорционално подоходно облагане, за да върнем справедливостта в обществото и чувството за това, че както по Конституция е написано, че държавата е социална, така и в своята бюджетна политика е социална.
Поради тази причина, изхождайки от даденостите на обществото и от доходите, които имаме и които не са никак високи – да не казвам пак, че сме на едно от последните места в Европейския съюз, колкото и да е неприятно на някого да го чуе, ние предлагаме хората, които получават до 3 хил. 900 лв., да не им се променя данъкът от 10%. Може да си направите сметка колко хора в България живеят с 390 лв. месечен доход и как нашето предложение ще се отрази върху тях! Тоест те ще си останат със същия доход и няма да бъдат ощетени.
За сметка на това хората, които получават от 3 хил. 900 лв. и една стотинка до 5 хил. 200 лв., ще плащат данък 12,5% за горницата над 3 хил. 900 лв. Това на практика означава 32 лв. повече данък. Катастрофална сума за хора, които получават 5 хил. 200 лв., нали?! Ще ги ударим толкова жестоко с този данък, че те няма да могат съществуват, ще се приравнят с тези, които живеят под линията на бедността – пенсионерите сигурно!
Предлагаме от 5 хил. 200 лв. и една стотинка до 6 хил. 500 лв. данъкът да бъде 15% за горницата над 5 хил. 200 лв. – увеличение на данъка за тези хора с 97 лв. Катастрофално, нали? Убиваме ги! Просто сме едни страшни мракобесници, които взимаме от богатите и даваме на бедните – 97 лв. увеличение на данъка на хора, които получават 6 хил. 500 лв.!
По-нататък – 6 хил. 500 лв. и една стотинка до 7 хил. 800 лв. данък по предходния ред плюс 17,5% за горницата над 6 хил. 500 лв. Увеличение на данъка за тези хора със 195 лв. За хора, които ще получават 7 хил. 800 лв., 195 лв. са страшно голяма сума, с която им увеличаваме данъка! Не знам как ще живеят нататък!
Седем хиляди и осемстотин лева и една стотинка до 9 хил. 100 лв. данък по предходния ред плюс 20% за горницата над 7 хил. 800 лв. – увеличение на данъка с 305 лв. Триста и пет лева увеличение на данъка за хора, които ще получават 9 хил. 100 лв.! Много голяма сума е за тях! Не знам как и те ще свържат двата края!
Нататък продължаваме – няма да Ви казвам с колко се увеличава данъкът, защото той е прогресивно растящ, разбира се, предлагаме от 9 хил. 100 лв. и една стотинка до 100 хил. 400 лв. 22,5% за горницата над 9 хил. 100 лв., и за суми над 10 хил. 400 лв. данък по предходния ред плюс 25% за горницата над 10 хил. 400 лв.
Колеги, това не са само числа! Това е политика и това е, което отличава едно управление, което желае да бъде социално, което иска да бъде чувствително, което иска да помогне на бедните и на средните да запазят и да подобрят своя начин на живот, управление, което се нарича неолиберално и което уж, облагайки справедливо всички с еднакъв процент данък доход, на практика облагодетелства най-богатите. Защото на 610 лв., когато вземеш 61 лв. и оставиш хората да живеят с 470 лв., и на 1 млн. лв., когато вземеш 100 хил. лв. и им оставиш 900 хил. лв., с които да охолстват, няма справедливост в това, няма социалност. Има облагодетелстване на богатите за сметка на бедните!
Аз Ви съветвам, ако наистина искате да се вслушате в гласа на обществото, приемете нашето предложение, изпълнете конституционното си задължение да превърнем България в социална държава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Първо, ще подложа на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 127 народни представители: за 49, против 33, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Подлагам текста на вносителя за § 11, който става § 23.
Гласували 128 народни представители: за 84, против 2, въздържали се 42.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, в Северното фоайе е представена изложбата „Морето сближава всичко далечно.“ Тя е част от съпътстващата програма в рамките на 54-та Генерална асамблея на ПАЧИС, на която българският парламент е домакин в периода от 19 до 21 ноември 2019 г. Експозицията ни запознава с 20 дигитални копия на стари географски карти на Черно море, представляващи важността и значението на региона с европейската картография и история.
Всички народни представители са поканени да разгледат изложбата.
В Източното фоайе ще бъде открита изложба „Културен Бургас в парламента“. Инициативата е на народни представители, община Бургас и Дружеството на бургаските художници. Експозицията представя скулптури и фотоси на пластики от градската среда в Бургас. Участници са 12 изявени бургаски творци.
Всички народни представители са поканени на събитието.
Обявявам 30 минути прекъсване.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 24, като думите „Параграф 11, т. 1“ се заменят с „Параграф 23, т. 1“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 25, като думите „Параграф 11, т. 3“ се заменят с „Параграф 23, т. 3“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 12, който става § 24, като думите „Параграф 11, т. 1“ се заменят с „Параграф 23, т. 1, който е подкрепен от Комисията; същото уточнение важи и за § 13, който става § 25, като думите „Параграф 11, т. 3“ се заменят с „Параграф 23, т. 3“ по Доклада на Комисията; и текстът на вносителя за § 14, който става § 26, подкрепен от Комисията.
Гласуват 93 народни представители: за 70, против 10, въздържали се 13.
Предложението е прието. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Процедура, госпожа Нинова.
Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Караянчева, два пъти или три пъти вече задаваме въпрос: ще дойдат ли министрите за изслушване във връзка с водната криза в Перник? Все още нямаме ясен отговор. Тук в парламента е и кметът на Перник.
Искаме да ни се каже ясно и категорично: ще дойдат ли, или няма да дойдат? Ще дойдат ли да търсим решение на проблема, или отново парламентът ще бъде неглижиран тотално като най-висшия орган в парламентарната република? Толкова ли е трудно да ни кажете: да или не? Не може да ни премятате вече втори час без ясен отговор. Свързахте ли се с тези хора и ще дойдат ли тук да обяснят не само на нас, а и на българското общество какво става в държавата с водната криза?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Да, свързах се с госпожа Аврамова. Тя е в платен годишен отпуск, а господин Димов в момента няма възможност да дойде. Те са ангажирани с решаването на проблема.
Ако утре имате надлежно направено искане, ще направим всичко възможно те да бъдат тук, но в момента не могат да се явят, тъй като не е предварително заявено Вашето искане за това да привикаме тук двамата министри. (Реплика от народния представител Румен Гечев: „Процедура.“)
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, не е приемливо това, което правите в момента. Какво значи, че се намира в платен отпуск?! Ако е в България, може да си прекъсне отпуската така, както бедстват десетки хиляди български семейства. Ако е извън България, има назначен заместник-министър, който изпълнява длъжността – това го знае всяко дете.
Второ, бил зает господин Димов! Това не е сериозно в парламентарна Република България по Конституция. Стига сте крили премиера и министрите! (Шум и реплики от ГЕРБ.) В страната са останали три големи града без вода и хората бедстват, а Вие ни разправяте, че единият е някъде в отпуска, а другият е зает с не знам си кого – с леля си, или не знам.
Ако обичате, изпълнете Конституцията и ги поканете настойчиво, което ще рече да си съберат багажа и да дойдат в парламента. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
Говорила съм с министрите и това е техният отговор. Аз уважавам отговора им, защото в момента Вие правите искане за информация, която вече знаете, и има такава информация. Направете надлежна процедура и при предварителна заявка те ще могат да дойдат, но имат поети ангажименти, които няма как да предотвратят. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Господин Данчев, заповядайте за процедура.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Госпожо Караянчева, обръщам се към Вас, защото Вие сте тази, която трябва да изпълни именно това, което е записано в Правилника на нашето Народно събрание, че при важни за страната въпроси министрите са длъжни при Ваше настойчиво повикване да дойдат, което, надявам се, че Вие сте направили, а ако не сте, да го направите сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Направила съм, да.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Те са длъжни да се явят и да дадат информация по тези въпроси, които, както каза и господин Гечев, засягат три големи български града с няколкостотин хиляди човека население.
Затова Ви моля да не се криете зад процедурата, а да спазваме Правилника и министрите да дойдат още сега, за да дадат тази важна информация пред нас и пред всички български граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Данчев.
Не се крия зад Правилника, казвам Ви какъв е бил разговорът ми с министрите. Утре ще имат възможност да дойдат. Аз призовавам и Вас: използвайте възможностите на Правилника и поканете министрите по начина, по който е записано там. (Шум и реплики от „БСП за България“: „Процедура.“)
Пак ли същото? (Шум и реплики.)
Заповядайте.
ЛЮМОБИР БОНЕВ (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми народни представители, правя настоящата процедура с искане в залата да присъстват заместник-министър Нанков и министър Нено Димов, защото аз все пак съм депутат от Перник – от Четиринадесети многомандатен избирателен район, и знам за какво става въпрос относно състоянието на водата и водоподаването към града ни. Така че в належащ ред е необходимо да дойдат и да дадат обяснение, защото в Перник се генерира безкрайно напрежение от водния режим, който по един или друг начин бе предизвикан и от областен управител, и от управител на „ВиК“, така че е необходимо в най-кратки срокове да дойдат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Бонев.
Параграф 15.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 15 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В § 15 в Закона за местните данъци и такси се правят следните изменения и допълнения:
1.1. Създава се нова точка 11 със следното съдържание:
В раздел II „Местни такси“
В чл. 6, ал. 1, т. в) думите „детски ясли, детски кухни, детски градини“ се заличават.
1.2. Създава се нова точка 12 със следното съдържание:
В раздел III „Такси за детски ясли, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери и други общински социални услуги“:
Чл. 81 се изменя, както следва: „За ползване на детски ясли и детски градини не се събират от родителите или настойниците месечни такси.“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15, който става § 27 и предлага следната редакция:
„§ 27. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 5а т. 6 се отменя.
2. В чл. 10 ал. 1 се изменя така:
„(1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.“
3. В чл. 14:
а) в ал. 2, изречение второ след думите „възложителя на строежа“ се добавя „в 2-месечен срок“;
б) в ал. 7 се създава изречение второ: „Подадените данни по ал. 2 от един възложител ползват останалите възложители.“
4. В чл. 18, ал. 2 думите „служби на бюджетна издръжка“ се заменят с „административни органи“.
5. В чл. 21 ал. 4 се изменя така:
„(4) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. Данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация и при наличие на счетоводни данни, определени в нарушение на приложимото счетоводно законодателство. Определянето на данъчната оценка се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“
6. В чл. 37 ал. 2 се отменя.
7. В чл. 48, ал. 1, т. 4 думите „със статут в обществена полза“ се заменят със „за осъществяване на общественополезна дейност“.
8. В чл. 49 се създават нови ал. 3 и 4:
„(3) При безвъзмездно придобиване на имущество, с изключение на случаите по ал. 2, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му.
(4) Декларация по ал. 3 не се подава в случаите по чл. 44, ал. 5 и 6 и чл. 48, ал. 1, т. 5, 6, 8 и 9, както и за получени и предоставени дарения от юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.“
9. В чл. 54:
а) в ал. 3 се създава нова т. 5:
„5. са налице основания за ползване на данъчни облекчения по чл. 59, ал. 4.“;
б) в ал. 4 изречение трето се изменя така: „При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32, като в случай че същата не е подадена в посочения срок, служител на общинската администрация образува служебно партида за превозното средство въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението.“;
в) в ал. 7 изречение второ се заличава.
10. В чл. 61з, ал. 1, т. 2 след думите „на регистрация“ се добавя „при доставки на услуги по чл. 97а и“.
11. В чл. 61с:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) Размерът на дължимия данък за календарния месец се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от Единната система за туристическа информация, поддържана от Министерството на туризма, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал. 1.“;
б) създава се нова ал. 3:
„(3) Министерството на туризма непосредствено след изтичане на календарния месец, както и след изтичане на текущата година предоставя автоматизирано по електронен път на Министерството на финансите необходимите данни от Единната система за туристическа информация чрез системата за обмен на информация, поддържана в изпълнение на чл. 5а.“;
в) създава се ал. 6:
„(6) Данните по ал. 3 се предоставят от Министерството на финансите на общините в срок до три дни след получаването им от Министерството на туризма:
1. чрез изградена и функционираща автоматизирана връзка между системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а, и софтуерния продукт за администриране на местните данъци и такси на съответната община, или
2. чрез предоставен оторизиран достъп на съответната община до получената информация от Единната система за туристическа информация.“;
г) досегашната ал. 3 става ал. 7.“
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на § 15а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 28:
„§ 28. За новопостроени сгради, които подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията и които са завършени в груб строеж към 31 декември 2019 г., но не са въведени в експлоатация или за тях не е издадено разрешение за ползване, данните по чл. 14, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси се подават от възложителя в срок до 29 февруари 2020 г.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо Председател, правя предложение за отпадане от § 15 т. 4 – чл. 21, ал. 4, а именно където е разписано, че след думите: „При липса на счетоводни данни – се поставя запетая и се добавя – както при наличие на счетоводни данни, определени в нарушение на приложимото счетоводно законодателство“ и се поставя запетая“.
Развих своите мотиви на първо четене на Законопроекта с едно притеснение, че – да, има проблеми със занижените счетоводни данни по отношение на собствеността на определени фирми, не на физически лица.
Но тук моето притеснение е за един сблъсък и субективизъм на местната власт по отношение на взаимоотношенията общини/бизнес. Споделих и примери от работата ми като кмет, че действително има такова изкривяване по придобиване и по счетоводни данни. Тук председателят на Комисията госпожа Стоянова на страница 51 се е опитала да слее двете неща и да даде едно продължение, един коментар, но не смятам, че ние намираме правдата в това решение.
Затова поддържам предложението си по чл. 21, ал. 4 в т. 4 – да отпадне. Тъй като съм взела думата, искам да подкрепя предложението на народните представители Мустафа Карадайъ, Йордан Цонев, Ахмед Ахмедов, Адлен Шевкед и Сергей Кичиков по отношение на политика, свързана с местните данъци и такси към детските ясли, детските кухни, детските градини в цялостното му записване. Искам да споделя, че ще го подкрепя, а се надявам и доста колеги също. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, става дума за ал. 4 – „в чл. 21, ал. 4 се изменя така“.
ДОРА ЯНКОВА: Да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Янкова.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще взема отношение по предложението на представителите на ДПС, свързано с изменение на Закона за местните данъци и такси, а именно в частта, свързана с това таксата за детски градини да отпадне.
Нашата парламентарна група ще направи такова предложение в своя алтернативен бюджет, но ние днес ще подкрепим предложението на „Движението за права и свободи“.
Надявам се, уважаеми господа от „Обединени патриоти“, след като преди малко и Вие сте защитници на тезата, че всяко българско дете има право на образование и проблемът е, че голяма част от българските семейства не могат да си позволят таксата и поради тази причина децата не могат да посещават детски градини, да го подкрепите. Ние ще го направим в алтернативния бюджет. Недоумявам защо представителите на ДПС, които са радетели на тази идея, в момента ги няма в залата, за да я защитят.
За децата, които посещават детска градина и детска ясла, и сумата, необходима за тази мярка възлизат на не повече от 66 млн.лв. годишно, които смятам, че при тези излишъци, които в момента генерира държавата, през това, че изключително при всеки бюджет се занижава приходната част, че можем да си позволим този разход. Така че, уважаеми дами и господа народни представители, крайно време е да направим първата стъпка и да подпомогнем младите семейства на България всички.
Ще кажа в заключение нещо, което госпожа Марияна Николова, като вицепремиер, в средата на годината повдигна като въпрос. Тя каза, че до 15 юли работна група от Вас, управляващи, ще изработи редица мерки за справяне с демографската криза. Една от водещите мерки, които госпожа Марияна Николова посочи, беше свързана с отмяна на таксата за детски градини. Така че се надявам всички ние заедно да подкрепим това предложение, защото смятам, че е правилно и в правилната посока – за децата на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам други изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Гласували 117 народни представители: за 41, против 21, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Дора Янкова за отпадане на т. 5 – в чл. 21, ал. 4 и нейното изменение.
Гласували 119 народни представители: за 37, против 58, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията на § 15, който става § 27 по Доклада на Комисията, създаването на нов § 28 и текста на вносителя за § 16, който става § 29, подкрепен от Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 85, против 15, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Параграф 17.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В § 17 се създава т. 13а:
„13а. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата „ставка“ се добавя „за лекарствени продукти, включени в позитивния списък по чл. 262 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, заплащани със средства от бюджета на НЗОК, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, както и“.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Данъчната ставка за месо, мляко, яйца, брашно и хранителни продукти от брашно е в размер на 5 на сто.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ, Йордан Цонев, Ахмед Ахмедов, Адлен Шевкед и Сергей Кичиков:
„В § 17 В Закона за данък върху добавената стойност се правят следните допълнения и изменения:
Създава се нова точка 14 със следното съдържание:
В Част Втора – Облагане на доставките, глава трета „Облагаеми доставки с нулева ставка на данъка“, се създава нов чл. 36б със следното наименование:
Доставка на свързани с издаване, разпространение и продажба на художествена, научна и учебна литература
„Чл. 36б, ал. 1 Облагаема доставка с нулева ставка е издаване, разпространение и продажба на художествена и научна литература, познавателни книжки, учебници и учебни помагала.“
В § 17 В Закона за данък върху добавената стойност т. 2, буква „б“ – да отпадне.
Комисията подкрепя предложението относно т. 2, буква „б” и не го подкрепя в останалата част.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, който става § 30 и предлага следната редакция:
„§ 30. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 3, т. 1 съюзът „или“ се заменя със запетая и накрая се поставя запетая и се добавя „или по всяко друго правоотношение, което създава взаимоотношения, подобни на тези на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя”.
2. В чл. 6:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.”;
б) в ал. 3:
аа) в т. 1 след думите „служители или“ се добавя „по-общо“;
бб) в т. 3 се създава изречение второ: „това не се прилага при прехвърляне на стоки под режим на складиране на стоки до поискване.“;
в) създава се ал. 7:
„(7) Алинея 3, т. 3 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, определени в правилника за прилагане на закона, че вътреобщностното придобиване е обложено в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им. Когато за доставката е приложена ал. 3, т. 3 и впоследствие лицето докаже, че вътреобщностното придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, лицето коригира резултата от прилагането на ал. 3, т. 3. Документите, удостоверяващи тези обстоятелства, и редът за извършване на корекцията се определят с правилника за прилагане на закона.“
3. В чл. 7:
а) в ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика“;
б) в ал. 5 се създава т. 11:
„11. доставката по ал. 1, когато доставчикът не е подал VIES–декларация по чл. 125 или когато подадената VIES-декларация не съдържа точните данни за съответната доставка, освен ако доставчикът може да обоснове причината за допуснатите от него пропуски или грешки, включително, когато в следваща VIES-декларация лицето е отстранило същите.“
4. В чл. 9:
а) в ал. 2 т. 4 се изменя така:
„4. извършването на услуга от държател/ползвател за:
а) ремонт на нает или предоставен за ползване актив.
б) подобрение на нает или предоставен за ползване актив.“.
б) в ал. 3 т. 1 и 2 след думите „служителите или“ се добавя „по-общо”.
5. Създава се чл. 10б:
„Липса на доставка при безвъзмездно изграждане, подобрение или ремонт на елементи на техническа инфраструктура – публична държавна или публична общинска собственост
Чл. 10б. (1) Не е доставка безвъзмездното предоставяне от данъчно задължено лице на изградени, подобрени или ремонтирани за негова сметка елементи на техническа инфраструктура, които на основание на закон са публична държавна или публична общинска собственост и се използват от данъчно задълженото лице в рамките на неговата независима икономическа дейност, включително и в случай, че елементите на техническа инфраструктура са достъпни за ползване и от други субекти.
(2) Данъчно задълженото лице има правото на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона, когато направените разходи за изграждане, подобрение или ремонт на елементи на техническа инфраструктура по ал. 1 са част от общите разходи на лицето и/или са елемент, формиращ цената на възмездни облагаеми доставки на стоки или услуги, извършени в рамките на икономическата дейност на това лице.
(3) Алинея 1 не се прилага за изградените, подобрените или ремонтираните елементи на техническа инфраструктура по ал. 1, за които е договорено възнаграждение, включително когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги.“
6. В чл. 13, ал. 1 след думите „придобиването на правото на собственост върху стока“ се добавя „и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик“.
7. Създава се чл. 15а:
„Режим складиране на стоки до поискване
Чл. 15а. (1) Данъчно задължено лице може да прехвърля стоки, представляващи част от неговите стопански активи, от територията на една държава членка до територията на друга държава членка под режим на складиране на стоки до поискване.
(2) Прехвърлянето по ал. 1 под режим на складиране на стоки до поискване не е възмездна доставка на стоки, когато са налице едновременно следните условия:
1. стоките са изпратени или транспортирани от данъчно задълженото лице или за негова сметка от трето лице от територията на една държава членка до територията на друга държава членка с цел извършване на последваща доставка на друго данъчно задължено лице в държавата членка, в която стоките са пристигнали или превозът им е завършил, при наличие на договор между двете данъчно задължени лица, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост или на всяко друго право на разпореждане със стоките като собственик;
2. данъчно задълженото лице, което прехвърля стоките, не е установено и няма постоянен обект на територията на държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва;
3. данъчно задълженото лице, за което стоките са предназначени да бъдат доставени, е идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, и неговият идентификационен номер по ДДС, издаден му от тази държава членка, е предоставен на данъчно задълженото лице, посочено в т. 2, към момента, в който започва изпращането или транспортирането на стоките;
4. стоките са вписани в регистъра по чл. 123, ал. 5 към момента, в който започва изпращането или транспортирането им от данъчно задълженото лице по т. 2;
5. идентификационният номер по ДДС на данъчно задълженото лице, посочено в т. 3, издаден му от държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, е включен във VIES-декларация за данъчния период на изпращането или транспортирането на стоките от данъчно задълженото лице по т. 2.
(3) Когато са изпълнени условията на ал. 2, към момента на прехвърляне на правото за разпореждане със стоките като собственик на данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 3, при условие че прехвърлянето се извърши в рамките на 12-месечен срок от пристигането или завършването на превоза на стоките, се счита, че е налице:
1. вътреобщностна доставка на стоки, извършена от данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 2 в държавата членка, от която стоките са изпратени или транспортирани;
2. вътреобщностно придобиване на стоки, извършено от данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 3, на което тези стоки са доставени в държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва.
(4) Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза на стоките в държавата членка, в която стоките са пристигнали или превозът им е завършил, данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 3 бъде заместено от друго данъчно задължено лице, при изпълнение на всички други приложими условия на ал. 2 и вписване на заместването от данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 2 в регистъра по чл. 123, ал. 5, се продължава прилагането на режим на складиране на стоки до поискване до изтичането на този срок.
(5) Не е доставка на стоки връщането на стоките в държавата членка, от която са били изпратени или транспортирани, когато правото на собственост или всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик не е било прехвърлено в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза на стоките и връщането им е отразено в регистъра по чл. 123, ал. 5 от лицето по ал. 2, т. 2.
(6) Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза на стоките някое от условията по ал. 2 и 4 вече не е изпълнено, към този момент се счита, че е налице:
1. вътреобщностна доставка на стоки, извършена от данъчно задълженото лице, посочено в ал. 2, т. 2, в държавата членка, от която стоките са изпратени или транспортирани;
2. вътреобщностно придобиване на стоки, извършено от данъчно задълженото лице, посочено в ал. 2, т. 2, в държавата членка, в която стоките са пристигнали или е завършил превозът им.
(7) Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза стоките не са били доставени и не са възникнали обстоятелства по ал. 5, 9 или 10, се счита, че условията по ал. 2 не са изпълнени в деня, следващ изтичането на 12-месечния срок, като към този момент се прилага ал. 6.
(8) Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза стоките са доставени на лице, различно от данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 3 или ал. 4, се счита, че условията по ал. 2 не са изпълнени непосредствено преди тази доставка, като към този момент се прилага ал. 3.
(9) Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза стоките са изпратени или транспортирани до държава, различна от държавата членка, в която стоките първоначално са пристигнали или превозът е завършил, се счита, че условията по ал. 2 не са изпълнени непосредствено преди да започне това изпращане или транспортиране, като към този момент се прилага ал. 6.
(10) Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза стоките са унищожени, липсват или са бракувани, се счита, че условията по ал. 2 и 4 не са изпълнени на датата на възникване на съответното обстоятелство, или ако е невъзможно да се определи тази дата – датата на установяването му, като към този момент се прилага ал. 6.
(11) Данъчното събитие при вътреобщностна доставка и вътреобщностно придобиване по ал. 6 възниква на датата на съответното обстоятелство. В тези случаи се прилагат чл. 51, ал. 3 и чл. 63, ал. 3.“
8. В чл. 16, ал. 5 думите „когато стоките престанат да са под съответния режим на територията на страната“ и запетаята пред тях се заменят със „само когато стоките се допуснат за свободно обращение“.
9. В чл. 17, ал. 1 след думите „прехвърляне на собствеността“ се добавя „и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик“.
10. В чл. 22 ал. 6 се отменя.
11. В чл. 25:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) Данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена.“;
б) в ал. 3:
аа) в т. 1 думите „ал. 8“ се заменят с „ал. 9“ ;
бб) точка 6 се изменя така:
„6. датата на фактическото връщане на актива с подобрението от държател/ползвател при прекратяване на договора за наем или преустановяване ползването на актива, когато подобрението на наетия или предоставен за ползване актив не е предвидено като условие и/или задължение по договора;“
в) създават се ал. 10 – 12:
„(10) Данъчно събитие по ал. 1 е и поставянето под режим реекспорт на стоки, предназначени за континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с чл. 42 и/или чл. 47 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, които при въвеждането им на територията на страната са били временно складирани стоки или поставени в свободна зона или под митнически режими – митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, външен транзит.
(11) Данъчното събитие по ал. 10 възниква и данъкът става изискуем на датата, на която стоките са поставени под режим реекспорт.
(12) В случаите, когато стоките пристигат директно в континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с чл. 42 и/или чл. 47 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, от трета страна или територия, или от друга държава членка, когато за стоките не е налице вътреобщностно придобиване, данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем на датата, на която стоките са пристигнали в континенталния шелф и изключителната икономическа зона.“
12. В чл. 27, ал. 2 изречение четвърто се изменя така: „Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 3 е сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението на наетия или предоставен за ползване актив, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена.“
13. В чл. 53 ал. 2 се изменя така:
„(2) За прилагане на нулева ставка по ал. 1 доставчикът следва да разполага със:
1. документи за доставката, определени с правилника за прилагане на закона, и
2. документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (OB, L 311/10 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011” .“
14. Създава се Част четвърта „А“ с чл. 65а:
„Част четвърта „А“
Последователни доставки на стока
Определяне на вътреобщностната доставка при последователни доставки на стока
Чл. 65а. (1) Доставките на една и съща стока във верига, включваща и междинен доставчик, която се изпраща или транспортира от една държава членка до друга държава членка директно от първия доставчик до крайния получател във веригата, са последователни доставки на стоката.
(2) Междинен доставчик по ал. 1 е доставчик във верига от последователни доставки на стока, различен от първия доставчик във веригата, който изпраща или транспортира стоката сам или чрез трето лице от негово име.
(3) В случаите по ал. 1, за целите на чл. 53 изпращането или транспортирането се отнася само за доставката, извършена към междинния доставчик.
(4) Когато междинният доставчик е съобщил на своя доставчик идентификационния номер по ДДС, който му е издаден от държавата членка, от която стоката е изпратена или транспортирана, за целите на чл. 53, независимо от ал. 3, изпращането или транспортирането се отнася само към доставката на стоката, извършена от междинния доставчик.
(5) Мястото на изпълнение на останалите доставки във веригата се определя, както следва:
1. на доставките, извършени преди доставката, за която се отнася изпращането или транспортирането на стоката – мястото на изпълнение е в държавата членка, от която е изпратена или транспортирана стоката;
2. на доставките, извършени след доставката, за която се отнася изпращането или транспортирането на стоката – мястото на изпълнение е в държавата членка, в която стоката е пристигнала или превозът ѝ е завършил.
(6) При възникване на задължение за регистрация за целите на ДДС на някой от доставчиците в държавата членка, в която е мястото на изпълнение на доставката по ал. 5, се прилагат правилата на тази държава членка.
15. В чл. 70:
а) в ал. 1, т. 2 след думите „доставки или“ се добавя „по общо“;
б) в ал. 4 след думите „на основание чл. 97а, чл. 99“ се поставя запетая и се добавя „ал. 1 – 6“.
16. В чл. 71:
а) в т. 2 след думите „платец по чл. 82“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на ал. 6, т. 1“;
б) създава се т. 11:
„11. притежава митнически документ за реекспорт, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 – в случаите по чл. 82, ал. 6, т. 1.“
17. В чл. 78 се създават ал. 7, 8 и 9:
„(7) Корекциите по чл. 79, чл. 79а и 79б в случаите на извършена услуга по чл. 9, ал. 2, т. 4, б. „б“ срещу възнаграждение се извършват от наемодателя или лицето, предоставило правото на ползване на актива.
(8) Корекциите по чл. 79, чл. 79а и 79б в случаите на извършена услуга по чл. 9, ал. 3, т. 3 се извършват от държателя/ползвателя.
(9) За целите на ал. 7 и 8, корекциите се извършват според вида на наетия актив.“
18. В чл. 79 се създават ал. 9 и 10:
„(9) За целите на този член при извършено подобрение на съществуваща сграда, в резултат на което е налице нова сграда, се извършват отделни корекции, като:
1. за начисления данък за извършеното подобрение се брои нов 20-годишен срок, считано от:
а) началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит за начисления данък за извършеното подобрение, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че сградата след извършеното подобрение не е използвана повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит, или
б) началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато за извършеното подобрение на сградата не е упражнено право на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че сградата след извършеното подобрение не е използвана повече от една година след годината на изтичане на този срок.
2. в случаите на т. 1 НДДC по ал. 3, т. 1, ал. 5, т. 1 и ал. 6, т. 1 е начисленият ДДС за извършените разходи за извършеното подобрение;
3. за начисления данък при придобиването или изграждането на сградата преди извършеното подобрение не възниква нов 20 годишен срок.
(10) За целите на този член за начисления данък за направени последващи разходи, свързани с подобрение на стоки, включително недвижими имоти, различни от сграда и услуги, които са или биха били дълготрайни активи, не възниква нов 20-годишен срок, съответно 5-годишен срок.“
19. В чл. 79а се създават ал. 9 и 10:
„(9) За целите на този член при извършено подобрение на съществуваща сграда, в резултат на което е налице нова сграда, се извършват отделни корекции като:
1. за начисления данък за извършеното подобрение се брои нов 20-годишен срок, считано от:
а) началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит за начисления данък за извършеното подобрение, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че сградата след извършеното подобрение не е използвана повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит, или
б) началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато за извършеното подобрение на сградата не е упражнено право на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че сградата след извършеното подобрение не е използвана повече от една година след годината на изтичане на този срок.
2. в случаите на т. 1 НДДС по ал. 3, т. 1 е начисленият ДДС за извършените разходи за извършеното подобрение.
3. за начисления данък при придобиването и изграждането на сградата преди извършеното подобрение не възниква нов 20-годишен срок.
(10) За целите на този член за начисления данък са направени последващи разходи, свързани с подобрение на стоки, включително недвижими имоти различни от сграда, които са или биха били дълготрайни активи, не възниква нов 20-годишен срок, съответно 5-годишен срок.“
20. В чл. 79б се създава ал. 8:
„(8) За целите на този член за начисления данък за направени последващи разходи, свързани с подобрение на услуги, които са или биха били дълготрайни активи, не възниква нов 5-годишен срок.“
21. В чл. 80, ал. 1:
а) в „т. 1 се създава буква „г“:
„г) за получени стоки или услуги, използвани за изграждането, подобряването или ремонтирането на елементи на техническата инфраструктура по чл. 10б, ал. 1;“
б) създава се т. 6:
„6. за подобрение на съществуваща сграда, в резултат на което е налице нова сграда, ако са изминали 20 години, считано от:
а) началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит за начисления данък за извършеното подобрение, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че сградата след извършеното подобрение не е използвана повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит, или
б) началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато за извършеното подобрение на сградата не е упражнено право на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че сградата след извършеното подобрение не е използвана повече от една година след годината на изтичане на този срок.“
22. В чл. 82 се създава ал. 6:
„(6) За стоки, предназначени за дейности в континенталния шелф и изключителната икономическа зона, за които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с чл. 42 и/или чл. 47 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, данъкът е изискуем:
1. от регистрирано по този закон лице, за което тези стоки са поставени под режим реекспорт и при въвеждането им на територията на страната са били временно складирани или поставени в свободна зона или под митнически режими – митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, външен транзит;
2. от получателя – регистрирано по този закон лице, когато стоките пристигат директно в континенталния шелф и изключителната икономическа зона от трета страна или територия, или от друга държава членка, когато за стоките не е налице вътреобщностно придобиване.“
23. В чл. 96:
а) в ал. 1 след думите „данъчно задължено лице“ се поставя запетая и се добавя „което е установено на територията на страната“ и се поставя запетая;
б) в ал. 5 след думите „задължението за регистрация“ се добавя „за данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната“ и се поставя запетая;
в) създават се ал. 9, 10 и 11:
„(9) Независимо от облагаемия оборот по ал. 1 всяко данъчно задължено лице по чл. 95, ал. 2 е длъжно в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за облагаемата доставка на стоки или услуги става изискуем, да подаде заявление за регистрация по този закон, освен в случаите, в които този закон предвижда задължение за регистрация по чл. 97, 97б и 98.
(10) При последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.
(11) Не се приема, че е налице последователно извършване от две лица на еднородна дейност, ако е налице прекъсване на дейността за повече от един месец от датата на преустановяване на дейността от предходното лице и датата на започване на дейността от лицето, определящо оборота по реда на ал. 10.“
24. В чл. 99 се създават ал. 7 и 8:
„(7) Независимо от стойността на извършените облагаеми вътреобщностни придобивания по ал. 2, на регистрация по този закон подлежи данъчно задължено лице, установено в друга държава членка, което извършва вътреобщностно придобиване на стоки на територията на страната по чл. 15а, ал. 6 или чл. 65а.
(8) За лицата по ал. 7 възниква задължение за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на обстоятелство по чл. 15а, ал. 6 или чл. 65а чрез подаване на заявление.“
25. В чл. 101:
а) в ал. 5 се създава изречение трето:„Заявените електронни адреси за кореспонденция се считат за електронен адрес за получаване на съобщения съгласно чл. 28, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“;
б) в ал. 8 думите „чл. 97“ се заменят с „чл. 96, ал. 9, чл. 97“.
26. В чл. 108, ал. 1:
а) в т. 1 след думите „чл. 96“ се добавя „ал. 1“;
б) в т. 3 след думите „чл. 99“ се добавя „ал. 3“;
в) създават се т. 5 и 6:
„5. за лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 9, когато за последните 12 месеца преди текущия месец не е извършвало облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12;
6. за лице, регистрирано на основание чл. 99, ал. 7, когато:
а) за последните 12 месеца преди текущия месец лицето не е извършвало облагаеми вътреобщностни придобивания, и
б) към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация.“
27. В чл. 117, ал. 1, т. 1 думите „4 и 5“ се заменят с „4, 5 и 6“.
28. В чл. 118:
а) заглавието се изменя така: „Касови бележки, заместващи документи и подаване на данни“;
б) в ал. 3 изречение второ се изменя така: „В случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.“
в) създава се ал. За:
„(За) В случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта по продажби/доставки на стоки или услуги се допуска вместо фискален или системен бон да се издава и предоставя на получателя по електронен път документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Условията за прилагане на тази разпоредба, формата и съдържанието на документа, както и редът и начинът за издаване на документа и задълженията за предоставяне на данни от документа към Националната агенция за приходите се определят с наредбата по ал. 4.“;
г) в ал. 4 се създава т. 9:
„9. формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът за издаването им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта.“;
д) в ал. 11:
аа) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на доставки, извършени от обект, който не е краен разпространител и използва като средство за измерване на разход измервателна система или разходомер“;
бб) създава се т. 7:
„7. доставчика и получателя по доставки за битови нужди на гориво в бутилки с вместимост до 50 кг или транспортирано чрез изградена газопреносна мрежа.“
29. В чл. 123 се създават ал. 5 – 9:
„(5) Всяко данъчно задължено лице, което прехвърля стоки под режим на складиране на стоки до поискване по чл. 15а от територията на страната до територията на друга държава членка, води електронен регистър на тези стоки, който позволява на органите по приходите да проверяват правилното прилагане на този режим.
(6) Всяко данъчно задължено лице, за което стоките под режим на складиране на стоки до поискване по чл. 15а са предназначени да бъдат доставени и са изпратени до територията на страната, води електронен регистър на тези стоки.
(7) Всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, на което са предоставени за съхранение стоки, води детайлна отчетност за тези стоки, която задължително съдържа информация, позволяваща установяване на вида и количеството на стоките във всеки момент, за всяко от лицата, предоставили стоките за съхранение, както и идентифициране на лицата, изпратили, транспортирали или получили стоките при приключване на съхранението им.
(8) Структурата и съдържанието на електронните регистри по ал. 5 и 6 се определят с правилника за прилагане на закона. Информацията от регистрите се предоставя при поискване от орган по приходите по електронен път или на електронен носител в определен в правилника файлов формат.
(9) Лицата по ал. 5, 6 и 7 съхраняват отчетността по ал. 7 и информацията в електронните регистри по ал. 5 и 6 за срок от 10 години, считано от края на годината, през която е започнало съхранението на стоките по ал. 7, съответно прехвърлянето на стоките по ал. 5 и 6.“
30. В чл. 124:
а) в ал. 2 се създава изречение второ: „Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал. 5 в дневника за продажбите за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, включително при замяна на лицето по чл. 15а, ал. 2, т. 3 и връщане на стоките в държавата членка, от която са били изпратени или транспортирани, като съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона.“;
б) в ал. 4 се създава изречение второ: „Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал. 6 в дневника за покупки за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, като съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона.“
31. В чл. 125, ал. 2 се създава изречение второ: „Регистрираното лице, което прехвърля стоки, представляващи част от неговите стопански активи, от територията на страната до територията на друга държава членка под режим на складиране на стоки до поискване, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за данъчния период на изпращането или транспортирането на стоките под този режим и за данъчните периоди на настъпване на промяна през 12-месечния период от пристигането или завършването на превоза, включително при замяна на лицето по чл. 15а, ал. 2, т. 3.“
32. В глава четиринадесета се създава чл. 131г:
„Доставки на стоки, предназначени за дейности в континенталния шелф и изключителната икономическа зона
Чл. 131г. (1) При доставки на стоки на територията на страната, предназначени за дейности в континенталния шелф и изключителната икономическа зона, доставчикът прилага за тези доставки общите правила на този закон, включително за доставките на стоки, поставени под режим реекспорт или износ.
(2) Данъкът по чл. 82, ал. 6 се начислява с издаването на протокол. За начисления данък лицето по чл. 82, ал. 6 има право на данъчен кредит при условията на глава седма.
(3) Лицето по чл. 82, ал. 6, т. 1 и 2 уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, че ще начислява данък за стоки, предназначени за континенталния шелф и изключителната икономическа зона, по електронен път.“
33. В чл. 169, ал. 1, т. 4 думите „чл. 97а, 97б, 99, чл. 100, ал. 2 и чл. 151а“ се заменят с „чл. 96, 97, 97а, 97б, 98, 99, чл. 100, ал. 1 – 3 и чл. 151а“.
34. Създават се чл. 181б, 181в, 181г и 181д:
„Чл. 181б. (1) Лице, което, като е длъжно, не води електронен регистър по чл. 123, ал. 5 и 6 или не води електронния регистър съобразно изискванията на закона, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 181в. (1) Лице, което, като е длъжно, не отрази в дневника за продажби информацията от регистъра по чл. 123, ал. 5, съответно в дневника за покупки информацията от регистъра по чл. 123, ал. 6 за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в съответния регистър, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 100 до 1000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 200 до 2000 лв.
Чл. 181г. (1) Лице, което, като е длъжно, не предостави при поискване от орган по приходите електронния регистър по чл. 123, ал. 5 и 6, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 181д. (1) Лице, което, като е длъжно, не води отчетност по чл. 123, ал. 7 или не води отчетността съобразно изискванията на закона, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 10 000 лв.“
35. В допълнителните разпоредби:
а) в § 1:
аа) точка 1 се изменя така:
„1. „Територия на страната“ е географската територия на Република България, както и континенталният шелф и изключителната икономическа зона, в които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с чл. 42 и/или чл. 47 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.“
бб) точка 5 се изменя така:
„5. „Нови сгради“ са сградите:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж“, или
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, или
в) които отговарят на следните условия:
аа) представляват части, обособени като самостоятелни обекти от съществуващи сгради в резултат на извършено надстрояване и/или допълващо застрояване, и тези части може да бъдат обект на отделни доставки или представляват сгради, за които направените преки разходи за извършване на реконструкция, основно обновяване и/или преустройство са не по-малко от една трета от пазарната цена на тези сгради към датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, и
бб) към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.“;
вв) точка 32 се изменя така:
„32. „Подобрение“ е:
а) за сгради, които са или биха били дълготрайни активи – всяко надстрояване, допълващо застрояване, реконструкция, основно обновяване или преустройство, в резултат на което е налице „нова сграда“ по т. 5, б. „в“, подточка „аа“;
б) за стоки, включително недвижими имоти, различни от сгради, и услуги, които са или биха били дълготрайни активи – дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив.“
гг) точка 87 се изменя така:
„87. „Електронен магазин“ е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане
дд) създават се т. 91 – 97:
„91. „Регистър по чл. 123, ал. 5“ е регистър, който съдържа информацията от чл. 54а, параграф 1 от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912.
92. „Регистър по чл. 123, ал. 6“ е регистър, който съдържа информацията от чл. 54а, параграф 2 от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912.
93. „Лица, действащи съгласувано“ по смисъла на чл. 96, ал. 10 са лица, в управлението, контрола и/или капитала на които участват свързани по § 1, т. 3, букви „а“, „б“, „в“ и „л“ от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс лица или лица, от взаимоотношенията между които или между всяко от тях и трето лице според съществуващата между тях икономическа, организационна, семейна или друга обвързаност/свързаност може да се направи извод, че действат съгласувано и между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.
94. „Надстрояване“, „допълващо застрояване“, „реконструкция“, „основно обновяване“, „преустройство“ са понятия по смисъла на Закона за устройство на територията.
95. „Елементи на техническата инфраструктура” са тези по смисъла на чл. 64 от Закона за устройство на територията.
96. „Неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта“ е заплащане чрез платежна операция, инициирана по интернет и осъществена чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта или друг картово базиран платежен инструмент от виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal) без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купувача по продажби, при които предоставянето на стоките или услугите става на място, различно от търговския обект на търговеца.
97. „Битови нужди“ по смисъла на чл. 118, ал. 11, т. 7 е потреблението на втечнен нефтен газ (LPG) или природен газ от физическо лице за домакинството му.“;
б) в §1а се създават т. 13 – 17:
„13. Директива (ЕС) 2018/2057 на Съвета от 20 декември 2018 година за изменение на Директива 2006/112/ ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на временното прилагане на общ механизъм за обратно начисляване за доставките на стоки и услуги на стойност над определен праг (ОВ, L 329/3 от 27 декември 2018 г.).
14. Директива (ЕС) 2018/1695 на Съвета от 6 ноември 2018 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на срока на прилагане на незадължителния механизъм за обратно начисляване във връзка с доставките на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами, и на механизма за бързо реагиране срещу измамите с ДДС (ОВ, L 282/5 от 12 ноември 2018 г.).
15. Директива (ЕС) 2018/1910 на Съвета от 4 декември 2018 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на хармонизирането и опростяването на някои правила от системата на данъка върху добавената стойност за данъчно облагане на търговията между държавите членки (ОВ, L 311/3 от 7 декември 2018 г.).
16. Директива (ЕС) 2018/1713 на Съвета от 6 ноември 2018 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност за книги, вестници и периодични издания (ОВ, L 286/20 от 14 ноември г. 2018 г.).“
17. Директива (ЕС) 2019/475 на Съвета от 18 февруари 2019 година за изменение на директиви 2006/112/ЕО и 2008/118/ЕО по отношение на включването на община Кампионе д'Италия и на италианските води на езерото Лугано в митническата територия на Съюза и в териториалния обхват на Директива 2008/118/ЕО (ОВ, L 83/42 от 25 март 2019 г.).“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Изказвания? Не виждам.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): Има!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има ли? Господин Ерменков, моля Ви, по-активно вдигайте ръка. Не Ви виждам.
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Много е дълъг текстът за четене и се забравя началото, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вие ще ни го припомните, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не, ние няма да го припомняме. Става въпрос, че затова се забавихме, защото, докато асимилираме 25 страници четене, за което поздравявам колежката – и за търпението ѝ, и за трудолюбието, което прояви…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И аз я поздравявам. Поздравявам и Вас за търпението, с което слушахте Доклада.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Искам да обърна внимание, че ние имаме предложения в този раздел, които не са подкрепени от Комисията. Искам да обърна внимание на това, което предлагаме, защото според мен то е важно и показва нашето отношение към онези нужди, които са свързани с живота на хората, с тяхното здраве и с удовлетворяване на техните насъщни жизнени потребности. Става въпрос за намаляване на данък добавена стойност, както сме го записали – той да стане нулева ставка за лекарствени продукти, включени в позитивния списък по чл. 262 от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина. Забележете – не за онези, които се продават на свободна продажба, а става въпрос за заплащане със средствата от бюджета на Националната здравноосигурителна каса на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.
И другото, което предлагаме, е данъчната ставка за месо, мляко, яйца, брашно, хранителни продукти от брашно да е в размер на 5%.
Естествено, това, което правим, не е, за да ударим фиска и да кажем да има недосъбираемост и недостатъчно приходи в бюджета. Става въпрос за това, че по този начин ще се опитаме да намалим цената и да увеличим достъпа на хора до лекарствени средства и до храни от първа необходимост – нещо, което според мен е изключително важно в една държава, която, пак ще повторя, за кой ли път, е на последно място по доходи в Европейския съюз и всяко облекчение, което е по отношение на цените, само може да помогне за повдигане, макар и минимално, на жизненото равнище и жизнения стандарт на тези хора.
Затова аз много Ви моля: подкрепете това предложение. С това ще покажем, че здравето на хората и техните основни жизнени нужди са ни присърце. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Имаме ли реплики? Не виждам.
За изказване – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ще се опитам още малко да мотивирам нашето предложение. Тези предложени от нас промени в Закона за данъка върху добавената стойност на практика целят намаляване на стандартната данъчна ставка за данъка върху добавената стойност за брашно, изделия от брашно, месо, мляко и яйца, и на лекарствата.
Намаляването на данъчната ставка за брашно и хранителни продукти от брашно, месо, мляко и яйца е мярка, насочена, на първо място, към насърчаване на родното земеделие и хранително вкусовата промишленост. Независимо от увеличението на доходите на населението в последните години, което е крайно недостатъчно и не позволява вътрешното потребление да даде тласък на родното производство в хранителния сектор, по данни на Националния статистически институт средното потребление на човек от населението слабо намалява през последните десет години.
На следващо място, мотив е облекчаване на ефекта от повишаването на цените на енергоносителите, който води до увеличаване на разходите на производителите, защото на фона на ниското търсене увеличаването на себестойността в хранително вкусовата промишленост допълнително свива търговските обороти. Съществува обективна реалност да се съкращават производства и така да се утежнява финансовото състояние на целия този сектор.
И не на последно място, намаляване на цената на стоките от първа необходимост, каквито са хлябът, продуктите и брашното и някои други продукти от първа необходимост за хората, е подоходното разслоение на населението, което се задълбочава до невиждани размери. Според Националния статистически институт сумата на доходите на малко под 34 хиляди богати българи се равнява на доходите на всички останали почти три милиона работещи.
В същото време застаряващото население в страната разчита все повече на доходи от пенсии, вместо от стопанска дейност или работна заплата. С това намаляване на ставката на данък добавена стойност върху тези основни групи хранителни продукти и суровини ние целим не само да ги направим достъпни за по-широк кръг от хора, но и искаме да направим хранително-вкусовата и преработвателната индустрия по-атрактивни за инвеститорите. Ще стимулираме българските производители да търсят нови технологии и да произвеждат продукти с по-висока добавена стойност, вместо да изнасят суровини. Мисля, че такъв подход ще направи продукцията в тези сектори по-конкурентоспособна, което ще даде предпоставки за разкриване на нови работни места в земеделието във високопланинските и в обезлюдените райони.
По отношение на намаляване на ставката на ДДС за лекарствата, мотивите са, че техните цени в България в сравнение с Европа сме с едни от най-високите нива на цени на лекарства. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Намаляването на ставката на данък добавена стойност за лекарствата ще доведе до повече възможности за въздействие в областта на лекарствената политика.
В момента е факт, че често цените на свободна продажба в аптеките почти са равни на това, което пациентът трябва да плати след частична отстъпка, която се поема от Здравната каса. Пациентите в България твърде много плащат за своя сметка и това не са мои твърдения, а са факти, посочени в няколко доклада на Световната банка.
Делът на фармацевтичните разходи от нас достига 38% при 25% средно за Европейския съюз. Това, естествено, е за сметка на болничната и извънболнична помощ и съответно, пак по тези доклади, 81% от разходите за лекарства се плащат от джоба на пациента.
Как ще се отрази това на държавния бюджет? Според нас приходите в бюджета от ДДС върху лекарствата ще бъдат по-малки, но и бюджетните разходи за лекарствени политики ще бъдат по малки, тоест ефектът за бюджета ще бъде близък до нула. Това ще предостави повече възможности обаче на Здравната каса и на Министерството на здравеопазването да въздействат на пазара на лекарствата.
На критиките по повод предложението отговарям така: намаляването на ставката на ДДС за хранителни продукти и лекарства и въобще за стоки от първа необходимост се прилагат в целия Европейския съюз и са нормална европейска практика. От всички 28 страни 19 имат въведени диференцирани ставки. Обичайната разлика между ниските ставки за ДДС и хранителни лекарства в Европа – общо за Европейския съюз, е от порядъка едно към четири, единствено в България има дисбаланс. Ставката на ДДС е сред най-високите в Европа, мащабът на икономиката ни е сред най-ниските, а населението най-бедното. Нежеланието да се диференцира данъкът върху потреблението не само че не е дългосрочна гаранция за повишаване на приходите в бюджета, а оттам и устойчивостта на финансовата система, но и ни отдалечава вместо да ни сближава с останалите европейски страни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Реплики?
Други изказвания?
Господин Гечев, имате думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Бих искал да направя няколко кратки уточнения.
Да, с намаляването на ДДС върху лекарствата някои казват, че се намаляват бюджетните приходи, а колегата обясни, че ще намалеят и бюджетните разходи, тъй като значителна част от лекарствата се плащат за сметка на бюджета през НЗОК. Но има още един важен икономически момент: къде е казано, че ще намалеят бюджетните приходи? Парите, които се спестяват от лекарства от българските семейства, ще отидат за покупка на други стоки. Просто приходите от ДДС няма да дойдат през лекарствата, а ще дойдат през останалите групи.
Не е вярно – някои колеги изтъкваха аргумента, че ако намалее ДДС на лекарствата и на другите стоки от първа необходимост, това може да увеличи печалбите на доставчиците, а не да се отрази на цените. Това е абсурдно, тъй като диференцирани ставки по ДДС се прилагат в цяла Европа. Между другото, да уточня: само две страни нямат диференцирани ставки, като изключим туризма – това са България и Дания. За Ваше сведение всички останали 26 страни имат по три, по четири скали на ДДС за различни групи стоки: основни хранителни стоки, лекарства, детски стоки. Това е масова практика в Европейския съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Така че, когато държавите си изпълняват функцията на регулатор на пазара – нито в Германия, нито във Франция, нито в Италия, нито в Съединените щати, където ставките по продажби също са диференцирани, там не е ДДС, а е продажна такса – няма такъв ефект да се увеличава печалбата за сметка на цените на стоките. Тъй като навсякъде цените на стоките се понижават при понижение на ДДС, ние ще можем да реализираме икономически и социални ефекти. Разбира се, преместването на разходите от лекарства в посока на други хранителни стоки беше обяснено, че ще повлияе благоприятно върху платежоспособното търсене на българските семейства.
В заключение, уважаеми колеги, няма как да се радваме, когато бюджетните приходи растат за сметка на здравето на българския народ. Не е ли парадоксално да се радваме, че колкото повече боледуваме ние и членовете на нашите семейства, бюджетните приходи са по-големи?! Това е изключително неморално и неприемливо! Затова болшинството от нациите по света са се ориентирали към диференцирана ставка.
Ние отново Ви предлагаме нищо повече от европейския опит, който, разбира се, има и социални ефекти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гечев.
Реплики?
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 125 народни представители: за 41, против 50, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители в неподкрепената от Комисията част.
Гласували 125 народни представители: за 13, против 63, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 17 по вносител, който става § 30.
Гласували 128 народни представители: за 91, против 32, въздържали се 35.
Предложението е прието.
Моля, продължете, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 31, като думите „Параграф 17, т. 3” се заменят с думите „Параграф 30, т. 3”, а думите „Параграф 17, т. 12” се заменят с думите „Параграф 30, т. 13”.
Комисията подкрепа текста на вносителя за § 19, който става § 32, като думите „Параграф 17, т. 13” се заменят с думите „Параграф 30, т. 14”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 33, като думите „надстрояване, допълващо застрояване, реконструкция, основно обновяване и/или преустройство” се заменят с „подобрение”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма изказвания.
Ще подложа на гласуване следните текстове: текста на вносителя за § 18, който става § 31 с предложението за заместване в текста от Комисията; текста на вносителя за § 19, който става § 32 с предложението за заместване в текста, направено от Комисията; текста на вносителя за § 20, който става § 33 с предложението за заместване в текста, направено от Комисията, и текста на вносителя за параграфи 21, 22 и 23, които стават съответно параграфи 34, 35 и 36.
Гласували 121 народни представители: за 89, против 12, въздържали се 20.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 24 има направено предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Предложението по т. 9 относно чл. 47, ал. 4 е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 24, който става § 37 и предлага следната редакция:
§ 37. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, т. 25, буква „вв“ думите „Кампионе диталия и италианските води на езерото Лугано“ се заличават.
2. В чл. 20, ал. 2 т. 6 се изменя така:
„6. извеждането от данъчен склад на акцизни стоки, облепени с бандерол, освен когато:
а) стоките се транспортират до друг данъчен склад на същия лицензиран складодържател и след разрешение на директора на Агенция „Митници“ по ред, определен с правилника за прилагане на закона;
б) се транспортират цигари и тютюн за ръчно свиване на цигари до данъчен склад, който е обект за безмитна търговия, в случаите по чл. 18, ал. 3 от Закона за безмитната търговия и след разрешение на директора на териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад, от който ще бъдат изведени стоките, по ред, определен с правилника за прилагане на закона.“
3. В чл. 21, ал. 2:
а) в т. 2 думите „по ал. 1, т. 2“ се заменят с „по ал. 1, т. 2 и 3“;
б) точка 3 се отменя.
4. В чл. 24а:
а) в ал. 3 се създават т. 8-11:
„8. използва автоматизирани системи за отчетност, които позволяват извършването в реално време на контрол на количествата енергийни продукти, които ще се получават и използват в обекта, както и на суровините, материалите, произведените или складираните стоки, вписани в искането му по ал. 5;
9. самостоятелно и за своя сметка осигурява интернет достъп на митническите органи до автоматизираните системи за отчетност по т. 8, в случаите по чл. 24, ал. 2, т. 4, когато ще се получават и използват в обекта енергийни продукти с код по КН 2710 12 до 271020;
10. в случаите по чл. 24, ал. 2, т. 4 използва средства за измерване и контрол:
а) на количествата енергийни продукти с код по КН 2710 12 до 2710 20, на местата на които ще се получават в обекта;
б) на количествата енергийни продукти с код по КН 2710 12 до 2710 20 на местата, в които постъпват в съответната производствена инсталация в обекта и/или се влагат в производствения процес;
в) на количествата произведени стоки, на местата на които стоките се извеждат от обекта.
11. средствата за измерване и контрол по т. 10 трябва да отговарят на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.“;
б) в ал. 6:
аа) в т. 7 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на съответния документ, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път, чрез справка в средата за междурегистров обмен“;
бб) в т. 8 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на издаденото разрешение и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път“;
вв) в т. 10 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на съответния документ и административният орган на издаването, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път“.
5. В чл. 24е, ал. 2 след думата „изпълнение“ се добавя „от датата на издаването му“.
6. В чл. 25:
а) в ал. 1, т. 3 след думите „Дневник на складовата наличност“ се добавя „за лицензираните складодържатели и в отчетността на регистрираните лица“;
б) създава се ал. 4:
„(4) За акцизните стоки извън обхвата на наредбата по ал. 2 до освобождаването им за потребление регистрираните лица не дължат акциз при загуби от естествени фири вследствие на промяна на физико-химичните свойства при съхраняването и транспортирането на акцизни стоки, като за прилагане на закона се прилагат нормите на естествените фири, установени съгласно Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им (обн., ДВ, изв., бр. …) и при условие, че същите са определени, отчетени и вписани в отчетността на лицата по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.
7. Създава се чл. 39б:
„Чл. 39б. (1) Акцизната ставка на пропорционалния акциз при продажба на цигари в условията на чл. 18, aл. 3 от Закона за безмитната търговия и при подадено уведомление за продажба на цигари на цена, по-висока от регистрирана цена по реда на Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, приета с Постановление № 191 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. …) е, както следва:
1. за цигарите, които имат регистрирана цена по реда на Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, е дължим съобразно цената, на която е извършена продажбата им, но не по-малко от дължимия пропорционален акциз върху регистрирана цена;
2. за цигарите, които нямат регистрирана цена по реда на Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, е дължим съобразно цената, на която е извършена продажбата им, но не по-малко от дължимия пропорционален акциз за цигари – 7,50 лв. за 20 къса.
(2) Уведомлението по ал. 1 се подава от лицензирания складодържател, който е получил и лиценз при условията и по реда на Закона за безмитната търговия, до директора на териториалната дирекция по местонахождение на обекта. Уведомлението се подава предварително, но не по-късно от 7 дни от датата, на която ще бъдат продавани цигарите на по-висока цена от регистрираната, и следва да съдържа информация за:
1. данни за лицето – наименование, ЕИК;
2. имена на представляващия;
3. адрес на обекта;
4. търговска марка на цигарите, които ще се продават на цена, по-висока от регистрираната за тях цена;
5. дата, от която ще се продава съответната търговска марка на цигарите и посочва съответната цена;
6. подпис на представляващия.
(3) След подадено уведомление по ал. 1 лицензираният складодържател, който е получил и лиценз при условията и по реда на Закона за безмитната търговия, е длъжен да уведоми писмено директора на компетентната териториална дирекция за всяка промяна на данните от уведомлението на цената, на която ще се продават. Уведомяването се извършва предварително, но не по-късно от 7 дни преди датата, от която ще се продават цигарите на друга цена, различна от тази, за която е подадено уведомлението по ал. 1 и съдържа информация за:
1. данни за лицето – наименование, ЕИК;
2. имена на представляващия;
3. адрес на обекта;
4. търговска марка на цигарите, които ще се продават на регистрираната за тях цена;
5. дата, от която ще се продава съответната търговска марка на цигарите и посочва съответната цена;
6. подпис на представляващия.
(4) За един данъчен период може да се подава едно уведомление по ал. 1 и/или по ал. 3.
(5) Уведомлението по ал. 1 и 3 може да се подава по електронен път по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона.“
8. В чл. 44, ал. 1, т. 6 се създава изречение второ: „При продължен срок за подаване на декларация, дължимият акциз се внася в срока, в който задълженото лице е било длъжно да я подаде, преди продължаването на срока за подаване на декларацията.“
9. В чл. 47, ал. 1 се създава т. 11:
„11. използва система за видеонаблюдение и контрол, отговаряща на изискванията на чл. 47б, в случаите на производство и складиране на енергийни продукти с код по КН 2710 12 до 2710 20.“
10. Създава се чл. 47б:
„Чл. 47б. (1) Лицензираните складодържатели в случаите по чл. 47, ал. 1, т. 11 са длъжни да използват в данъчните складове система за видеонаблюдение и контрол. Видеонаблюдението се извършва при спазване изискванията за защита на личните данни.
(2) Системата по ал. 1 трябва да предоставя възможност за:
1. визуален контрол в реално време;
2. непрекъснат запис на графични изображения (видеоизображения) върху цифров регистратор-сървър, позволяващ потвърждение на настъпилите (заснетите) събития;
3. разпознаване на номера за идентификация на транспортните средства.
(3) При изграждане на системата за видеонаблюдение и контрол, видеокамерите се монтират стационарно на всички места, през които в обекта влизат или го напускат транспортни средства. Видеокамерите се разполагат по начин позволяващ безпрепятствено ясно заснемане на номера за идентификация на транспортните средства, както и друга тяхна идентификация, като трябва да отговарят на изискването на ал. 2, т. 3. Данните за идентификация на транспортните средства се изпращат до Централното митническо управление по ред, начин и формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(4) Видеокамерите по ал. 3 и 4 е необходимо да са влагозащитени, да са с резолюция не по-малка от 1280х720 пиксела и да осигуряват ефективно видеонаблюдение, включително в тъмната част на денонощието. Видеокамерите следва да разполагат с функционалност за алармиране при настъпване на определени събития.
(5) В системата за видеонаблюдение и контрол постъпва и се съхранява информация за датата и часа на видеоизображението, идентификация и местоположение на отделните видеокамери, както и исторически данни за датата, часа и продължителността на прекъснатия сигнал между видеокамера и цифровия регистратор, и регистрираните други аларми.
(6) Информацията за извършваното видеонаблюдение се съхранява върху цифровите регистратори за срок не по-малък от един месец. Митническите органи могат да ограничат достъпа до цифровите регистратори по реда на чл. 102, ал. 3, т. 3.
(7) След изтичане на срока по ал. 7 информацията се архивира, като се съхранява в данъчния склад за срок не по-малък от два месеца. Митническите органи могат да правят копия на архива, когато за целите на контрола е необходим по-голям срок за съхранение на информацията.
(8) Изграждането на системата за видеонаблюдение и контрол се съгласува с митническите органи, които могат да дават предписания и/или да тестват нейната функционалност и ефективност. Искането за съгласуване на изграждането на системата за видеонаблюдение и контрол се подава по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.
(9) Системата за видеонаблюдение и контрол се използва в непрекъснат денонощен режим на работа, като следва да разполага с автономно електрозахранване за срок не по-малък от 24 часа.
(10) Лицензираните складодържатели са длъжни самостоятелно и за своя сметка да осигурят на митническите органи отдалечен достъп в реално време до видеоизображенията и възможност за отдалечен преглед на съхраняваната в системата им информация по ал. 7.
(11) Лицензираните складодържатели поддържат системата за видеонаблюдение и контрол винаги в изправност, в съответствие с изискванията към нея и съдействат за безпрепятствения отдалечен достъп на органите по ал. 11. Лицензираните складодържатели са длъжни да ограничат и предотвратят всяко манипулиране или друго неправомерно въздействие върху системата и нейните компоненти.
(12) При извършване на проверки лицензираните складодържатели са длъжни да предоставят на органите по ал. 11 цялата съхранявана информация от системата за видеонаблюдение и контрол.
(13) Условията и техническите изисквания за изграждане на системата за видеонаблюдение и контрол, както и редът за осъществяване на достъпа по ал. 11 се определят с правилника за прилагане на закона.“
11. В чл. 48, ал. 2:
а) в т. 6 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на издадените документи и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път“;
б) в т. 6а накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на издаденото разрешение и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път“;
в) в т. 7 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на съответния документ, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път чрез справка в средата за междурегистров обмен“.
12. В чл. 55в, ал. 2, т. 1 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на издадените документи и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Дотук. Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, с това ще завършим за днес.
Следващо редовно пленарно заседание – от 9,00 ч. на 21 ноември 2019 г. съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)



Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председатели:
Емил Христов


Секретари:
Александър Ненков
Симеон Найденов