Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Станислав Иванов и Джейхан Ибрямов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: (звъни) Има кворум. Откривам заседанието.
Преди да започнем, колеги, тъй като вчера от парламентарната група на „БСП за България“ поискаха тук да бъдат министър Нено Димов и министър Петя Аврамова, за да дадат информация за ситуацията в Перник, днес двамата министри имат възможност да са тук. Госпожа Аврамова е в отпуск, затова ще допуснем в залата заместник-министър Николай Нанков.
Моля, режим на гласуване за допуск на заместник-министър Николай Нанков.
Искам да информирам народните представители, че процедурата е даване на информация, така че няма да давам думата за изказвания или за позиции след изказванията на министрите.
Гласували 154 народни представители: за 150, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министър Николай Нанков в залата.
Господин Министър, заповядайте да информирате народните представители за ситуацията в Перник.
Думата има министърът на околната среда и водите господин Нено Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на околната среда и водите съгласно изискванията на Закона за водите определя начина за използване на води на 52 комплексни, значими язовири, в това число и на язовир „Студена“.
Язовир „Студена“ е годишен изравнител с общ обем от 25,2 млн. куб. м и с мъртъв обем от 2,4 млн. куб. м. Водите от язовира се използват приоритетно за питейно-битовото водоснабдяване на град Перник и на околните населени места. В месечните заявки ВиК – Перник, заявява води за промишлени цели съгласно сключени договори, които могат да се използват и за производство на електроенергия.
През 2018-а и 2019 г. ВЕЦ „Студена“ не е работила на енергиен режим. ВЕЦ е преработвала единствено води за ползване за питейно-битово и промишлено водоснабдяване, както и води за осигуряване на минималния допустим поток в реката след язовира. Регистрираният приток към язовира от началото на 2019 г. до края на месец октомври е едва 11,9 млн. куб. м. Това определя притока в язовир „Студена“ до настоящия момент като приток за много суха година. Язовир „Студена“ е с приоритетно ползване на питейно-битово водоснабдяване с оператор ВиК – Перник, и принципал МРРБ.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредбата за ползване на повърхностни води до 26-то число на предходния месец ВиК – Перник, за да бъде включен в месечния график, представя в МОСВ актуална месечна заявка за обема вода, който е необходим за предстоящия месец. Предвид качеството му на ВиК оператор необходимите водни маси, заявени от ВиК от началото на 2019 г. до месец октомври включително, са удовлетворени приоритетно в пълен размер, като в тази заявка не са включвани алтернативни източници.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредбата за ползване на повърхностни води собствениците или операторите на язовирните стени и съоръжения към тях предоставят на Министерството на околната среда и водите сведение за водостопанския баланс на язовирите в Приложение № 1 от Закона за водите – ежедневно и по десетдневки – на следващия работен ден, и месечно – в първия работен ден на следващия месец.
През 2019 г. притокът е характерен за много суха година. През този период разходът се запазва, като ВиК – Перник, подава ежемесечни заявки за изпълнение на водите, планирани в средна по влажност година. ВиК – Перник, е титуляр на над 25 разрешителни за водовземане от други повърхностни и подземни водоизточници, за които няма информация дали са използвани в този период. ВиК – Перник, трябва да осъществява реален и ежедневен контрол на използването на питейната вода по предназначение, но в условията на засушаване и намаляване на резерва на язовира, би следвало да е изготвена програма за включване на алтернативно водоснабдяване с цел недопускане на воден режим.
Предприети мерки – държавата, естествено, носи своята отговорност. В тази връзка и предвид компетенциите на Министерството на околната среда и водите са предприети следните действия: през 2018-а и 2019 г. ВЕЦ „Студена“ не е работила на енергиен режим, както вече казах, а са преработвани само водите, които са предоставени за питейно-битово и промишлено водоснабдяване, както и за оттока след язовирната стена. Ежемесечно в графика за използване на води от язовирите „Студена“ е единственият язовир, на който се поставя условие за осигуряване на минимален допустим отток в реката от язовира, само след осигуряване на вода за питейно-битово водоснабдяване; максимално е ограничено ползването на води за други цели, за които се ползва язовирът. Заявката на „ВиК“ ООД – Перник, за месец ноември е удовлетворена с количество за много суха по влажност година, одобрена в годишния график.
Освен това през август 2019 г. между Министерството на околната среда и водите и „ВиК“ ООД – Перник, беше подписан Договор за изграждане на водна инфраструктура с „ВиК“ ООД – Перник. Проектът се финансира по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“. С реализацията на дейностите ще бъдат увеличени събиранията и третираният товар за замърсяване при заустването на отпадъчните води, ще се намали загубата на вода във водоснабдителните мрежи и ще бъде подобрено водоснабдяването за гражданите. По данни на регионалното прединвестиционно проучване и в резултат от инвестициите във водоснабдителната мрежа на агломерациите Перник и Радомир загубата на вода ще намалее с близо 2,8 млн. куб. м. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина!
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Само тази загуба би снабдила тези две агломерации за месец и половина. Ще се осигури непрекъснато водоподаване, ще се рехабилитират около 24 км, ще се изгради около 3 км нова инфраструктура за подаване на вода. Реализираните дейности ще подобрят също така екологичното състояние на река Струма, като ще спомогнат за възстановяване на биологичното разнообразие и качеството на местообитанията. Общият размер на инвестицията е близо 105 млн. лв., от които малко под 79 са по Оперативната програма.
Промишленост. През 2019 г. заявките на ВиК – Перник, за промишлено водоснабдяване на „Стомана индъстри“ и „Топлофикация – Перник“ от язовир „Студена“ са за количества, отговарящи на средна по влажност година, но след проверка на Басейнова дирекция е установено, че дружествата са ползвали по-малки водни количества, отговарящи на суха година.
С измененията на месечния график е преустановено подаването на вода на язовирите за промишлено водоснабдяване, за което „Стомана индъстри“ и „Топлофикация – Перник“ са уведомени да използват алтернативни водоизточници от река Струма, за което имат комплексни разрешителни от Басейнова дирекция, съответно от 2010-а и 2014 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря за участието, уважаеми господин Министър.
Давам думата на заместник-министър Николай Нанков да ни информира по същата тема.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Ще дам обобщена информация по отношение на водната криза в община Перник, а вчера разбрах от медиите – не само в община Перник, а и в други райони в страната, където в момента имаме нарушен режим на водоподаването. Какви са причините? Може би министър Димов по-добре ги резюмира.
С две думи ще обобщя каква е логиката на сектор „ВиК“, компетенциите на Министерството, респективно на ВиК операторите, които обслужват населението и промишлеността с питейни или промишлени води.
ВиК операторите като търговски дружества по смисъла на Търговския закон – било то с общинско, държавно или смесено държавно-общинско участие, купуват вода. Купуват вода от държавата, респективно това е таксата за водоползване, която плащат на колегите от Басейнова дирекция към МОСВ, пречистват тази вода, осигуряват необходимото качество, количество, доставят я до потребителите, а там, където има изградени пречиствателни съоръжения за отпадни води, канализации, канализационни системи, я пречистват и отвеждат, включително и дъждовните води, за която услуга заплащат българските граждани, потребители и абонати. Това дали има водни количества, дали има респективно вода, съгласно нормативните разпоредби на Закона за водите и неговите подзаконови нормативни актове, е регламентирано в правомощията на компетентните институции: Министерството на околната среда и водите, Басейнова дирекция, колегите от ВиК дружествата.
Начинът на използване на водите на комплексните значими язовири – ще мина на темата с Перник и язовир „Студена“, е определен в чл. 53 от Закона за водите, Приложение № 1. Съгласно разпоредбите на чл. 53, Приложение № 1 министърът на околната среда и водите утвърждава годишен и месечни графици за тяхното използване.
В годишния график се определя стратегията за използване на водите от тези язовири за съответната година. Месечният график се изготвя, като се вземат предвид: актуалната информация за състоянието на язовира през предходния месец; определената с годишния график стратегия; прогнозата за очаквания приток; хидрометеорологичната обстановка и преценката на исканията в месечната заявка от титулярите на разрешителните за водовземане. В Перник имаме два такива – промишлени, за които мисля, че министър Димов спомена, не успях да чуя, а това са „Стомана индъстри“ и „Топлофикация – Перник“ с отделни разрешителни за водовземане, издадени от МОСВ.
Месечните графици се публикуват на интернет страницата на МОСВ и са публично достъпни. Лицата, осъществяващи техническата експлоатация на язовирите и съоръженията към тях, в случая операторът ВиК – Перник, представят в Екологичното министерство информация – ежедневно, по десетдневки и месечно, за водно-стопанския баланс в язовирите съгласно Приложение № 1, за което споменах в Закона за водите. ВиК – Перник, е предоставял ежедневните, десетдневните и ежемесечните справки, балансите съответно на водните количества в тялото на язовир „Студена“.
Две думи за язовир „Студена“. Той е публична държавна собственост съгласно Акт за публична държавна собственост от 18 декември 2018 г., актуван за пореден път, с предоставени права за управление на областния управител на област Перник. Аз леко се изненадах, че вчера областният управител спомена нещо друго и не знаеше, че предоставените права за управление на язовира са в нейния патримониум, но това е друга тема.
Изграден е през 1953 – 1955 г. с цел да регулира водите на река Струма и притоците на река Мътница и река Кладница с язовирите, изградени с едногодишен изравнител. Какво ще каже това? Язовирът разчита основно на снеготопенето като главен приток на вода във водното тяло: 70 – 75% от снеготопене, 25 – 30% от дъждове, като черпи водите си от водосбора на така наречения Витошки водосбор. Язовирът е с едногодишен изравнител с обем от 25 млн. куб. м, като водата прелива през преливниците при обем от над 20 милиона. Това е много важно да го спомена и ще кажа защо. През 2018 г. се появиха спекулации сред местната общественост в Перник, че заради ремонта на стената през 2018 г. язовирът е източван.
Уважаеми народни представители, аз ще предоставя и справка от всички парламентарни групи. Язовирът е източван през 2018 г. единствено и само тогава, когато е бил с обем от над 20 млн. куб. м, каквито са предписанията и на колегите от Басейнова дирекция, и от МОСВ, каквито са и правилата за безопасност и за адекватна, нормална експлоатация на язовирната стена.
На второ място, трябва да кажа, мисля, че министър Димов изнесе информацията по отношение на притока на вода в язовир „Студена“. Аз само ще повторя, че през първите 10 месеца на 2019 г. постъпилите количества от снеготопене, от дъждовни води и от всички притоци в язовир „Студена“ са почти четири пъти по-малко спрямо същия период на 2018 г.; три пъти по-малък е притокът спрямо същия период на 2016 г.; два пъти и половина по-малък от същия период от десетмесечието на 2017 г. Неслучайно казвам тези факти.
В Министерството на регионалното развитие и благоустройството извършихме проверка след всички сигнали. Тя установи, че управителят на ВиК – Перник, е предприел почти всички необходими действия по нормативните изисквания във връзка с водоподаването. Уведомил е още април месец всички заинтересовани страни. Знаете кой разрешава водния режим в населените места.
Затова е уведомил, първо, кмета на общината, после областния управител. Април месец 2019 г. е уведомил кмета, областния управител като председател на Асоциацията по ВиК за предприемане на необходимите действия по преустановяване водоподаването за поливни нужди, подчертавам – за поливни нужди, за дезинфекция на улици, МПС-та и така нататък. Същото прави и август месец. Аз ще Ви предоставя във вид на доклад на Министерството, който днес трябва да одобря в качеството ми на заместващ министър Аврамова, одитния доклад на колегите от Министерството, там се съдържа много фактология и хронология назад във времето.
Втори път – август месец, трети път – с искане вече за воден режим октомври месец, 7 октомври. За мен, малко късно. Вчера споменах и пред журналистите в Перник, че това би трябвало да стане в средата или в края на месец септември. Седми октомври е уведомен. Не знам какви са били причините това предложение на управителя на ВиК дружеството да не влезе в сила, да не бъде разгледано от местната администрация, както впрочем са постъпили колегите – управителите на ВиК дружествата, и представителите на местните власти в Ловеч и в Плевен. В Ловеч – 24 октомври, три дни преди първия тур на изборите, се въведе воден режим, а в Плевен на 15 септември, малко преди началото на предизборната кампания. Ако приемем, че хипотезата – предизборна кампания, местни избори по някакъв начин може да повлияе на представители на местната власт да разгледат, да преценят, да обосноват необходимостите и да издадат заповед за започването на воден режим, защото чух аргументи че, видите ли, трябва да искаме оставките и на други ВиК оператори – в Ловеч, в Плевен, затова защото въвеждат воден режим. Ами, за съжаление, от водостопанска група „Черни осъм“ например, от която се водоснабдяват основно двата областни града – Ловеч и Плевен, с над 200 000 души население в Централна Северна България, притокът, който получава ВиК дружеството, това е открит водоизточник, горното течение на река Черни осъм, е под 400 литра в секунда. Падне ли под 400 – към днешна дата е 310 литра в секунда, двете ВиК дружества ще са длъжни да преустановят, съответно след мотивирани предложения и след съответните заповеди на кметовете на двете общини, водоподаването към двете населени места в определени часови диапазони, за да гарантират необходимите количества в рамките на следващите четири до пет месеца, когато по съответно хидроложки и климатоложки прогнози се очаква, веднъж, активно снеготопене март – април месец, втори път – пролетното пълноводие на реките, за да можем да гарантираме нормалното, макар и преустановено в определени часови диапазони на денонощието водоподаване.
В Перник въпросът не е бил трябва ли, или не трябва да има воден режим. Трябвало е да има воден режим. Може би, споменах, е трябвало да бъде въведен месец по-рано. За перничани основният въпрос не е: трябва ли, или не трябва да има воден режим? В отговор към местната общественост, към представители на местната власт – това вчера и с Владимиров коментирахме, и не само вчера, а и миналата седмица с кмета на община Перник, че воден режим трябва да има, за да се гарантират необходимите количества в язовир „Студена“ в рамките на следващите четири до пет месеца.
Ще кажа какви алтернативни варианти за водоснабдяването и за увеличаване притока в язовир „Студена“ сме решили да предприемем в рамките на следващия месец до месец и половина. Дали е най-добрият и най-удачен като часови диапазон и режим, ще прецени и кметът, инженерите на ВиК дружеството, разбира се, съвместно с нашите инженери на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Не че имаме правомощия, не че имаме задължения, но ще помогнем с експертиза, за да може в рамките на следващата седмица, до 10 дни, да установим дали това е най-добрият режим за перничани – веднъж, като технико-експлоатационно състояние на водостопанската мрежа на водната система на град Перник, която, между другото, е най-силно амортизираната ВиК мрежа в страната. Без да прехвърлям нито топката, нито да казвам какви са причините, Перник остана единственият областен град в България без така наречения воден цикъл, без реализирането на воден цикъл в предния програмен период по Оперативна програма „Околна среда“. В Перник не се реализира инвестиционен проект, повтарям, по една или друга причина, можете да се поинтересувате защо, по Оперативна програма „Околна среда“ 2007 – 2013 г. Над 75% са водозагубите от язовир „Студена“ по трасето на водата в рамките на град Перник, 76% в цялата община. Малките населени места, които се водоснабдяват от язовир „Студена“, реализират водозагуби по 90%.
Хубаво е, че за този проблем сме намерили решение. В рамките на настоящия програмен период, министър Димов спомена за проекта по Оперативна програма „Околна среда“ с бенефициент този път не община Перник. Знаете каква реформа се извърши по отношение на програмирането в екологичната му компонента по линия на Оперативна програма „Околна среда“. Бенефициенти вече са ВиК операторите, ВиК дружествата. Бенефициент ще бъде ВиК операторът – неслучайно го казвам, и неслучайно казвам кой ще бъде бенефициент на бъдещия проект, но финансирането е осигурено. Има договор съответно с управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“, тоест в рамките на следващите две години 2020 – 2021 г. огромният проблем пред Перник ще бъде решен с намаляване на водозагубите. Отделно в Проекта е включено изграждането на нови четири алтернативни водоизточника и тяхното привързване към водоснабдителната мрежа на град Перник.
Отделно е още по-глобалният проблем с язовир „Студена“. Неговата технико-експлоатационна годност, неговата устойчивост в рамките на следващите 30 до 40 години се гарантира от Министерството на регионалното развитие и благоустройството в рамките на последните три години с Проекта, за който министър Димов спомена, а именно реконструкцията и рехабилитацията на язовирната стена на язовир „Студена“ и рехабилитация на Пречиствателната станция за питейни води.
Тук отново е спекулацията, че заради този ремонт са източвани водите на язовир „Студена“ и перничани нямат вода. Всички данни, всички графици показват, че язовирният обем е намаляван единствено и само тогава, когато е бил над 20 млн. куб. м, каквито са всички предписания на контролните институции по безопасната експлоатация на язовира, каквито са предписанията на колегите от Министерството на околната среда и водите – нищо свързано с ремонта на язовирната стена, каквито спекулации има. Тук е и голямата вина на местния ръководител на ВиК дружеството, тъй като той не успя да разсее тези спекулации, тези внушения сред местната общественост. Нищо общо няма с извършването на ремонта, за който е избран най-скъпият способ – именно с водолази, говорейки за поставянето на хидроизолация на язовирната стена.
Още няколко минути ме изтърпете – не повече от три.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: С удоволствие Ви слушаме, господин заместник-министър. Говорете спокойно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: С кмета обсъдихме още миналата седмица в кабинета на министър Аврамова някои идеи, за които към момента се вижда, че практическото им приложение трудно ще бъде изпълнено. Язовир „Долна Диканя“ – собственост на „Напоителни системи“ с принципал Министерството на земеделието, храните и горите, със свободен обем от 2,5 – 2,7 млн., които евентуално биха могли да бъдат прелети в язовир „Студена“, образно казано, с изграждането на водопровод. Трябва да изградим съответно помпи и тласкатели, тъй като денивелацията е сериозна – над 80 м. между двата язовира. Набързо сметната, инвестицията е около 12 млн. лв. Но проблемът по-скоро в случая е, че водата не е годна за пиене съгласно пробите, които излязоха от първата лаборатория – тази на ВиК – Перник. Чакаме в понеделник да излязат пробите и на най-добрата – това е субективно мнение, акредитирана лаборатория в страната, тази на „Софийска вода“ ЕООД. Така че този източник, който кметът предложи, според нас трудно ще бъде реализиран и въведен в експлоатация.
На второ място, обследваха местните водоизточници – тези, които към момента са консервирани, които са в задната тераса на река Струма. Всички те са с дебити от 10 до 20 литра в секунда миналата година и по-миналата година. В момента като водни количества са разконсервирани, проверени, изследвани. Като дебит водните количества в тях са под литър в секунда. Това отново е потвърждение за изключително ниските нива на речното тяло на река Струма, на ниските подпочвените води в плитката заливна тераса, респективно и в другите водоеми, включая и язовир „Студена“.
Най-сериозната алтернатива е Владайският канал, заедно с други водоизточници от Витошкия водосбор. Четвърти ден с колегите от „Софийска вода“ обследваме тези варианти. Владайският канал е с дебит 15 литра в секунда и понастоящем в пълноводие увеличава своите водни количества от три до четири пъти. Това би могло да е една от алтернативите и ще бъде привързан към язовир „Студена“ в рамките на следващия месец до месец и половина. Само да отбележа, че притокът в момента към язовир „Студена“ е не повече от 30 литра в секунда, тоест нови 15 литра в секунда от Владайския канал.
Отделно се обсъждат варианти за алтернативното използване на физическото водохващане, което към момента осигурява питейна вода за Кладница, „Делта Хил“, Долно Драгичево. Те не са на режим. Предполагам, че там трябва също максимално бързо да минем на режим – с кмета вчера го обсъдихме, за да може част от обемите, които те потребяват, да бъдат пренасочени към язовир „Студена“, респективно към населените места, включително и град Перник, които се водоснабдяват от язовир „Студена“.
Отделно от това виждаме, че през 2019 г. авариите към
10-месечието на 2019 г. във водоснабдителната система на град Перник са се увеличили двойно спрямо цялата 2018 г. – от малко под 1300 през 2018 г., в момента към 31 октомври 2019 г. имаме над 2700 аварии поради ниските нива на язовир „Студена“, поради ниските количества и трайното засушаване през настоящата година. Неминуемо авариите ще се увеличат и с водния режим.
Каква кризисна мярка предприехме тук? Като принципал на другите съседни ВиК дружества, съвместно с ВиК – Благоевград, и ВиК – Кюстендилска вода, ще използваме техния потенциал и техните аварийни екипи, за да отстраняваме надлежно и неминуемо авариите в рамките на няколко часа, които неминуемо ще се случват в Перник. Между другото, сутринта имаше много тежка авария в района на болницата на Перник.
Затова може би следващата седмица, когато с кмета получим необходимите данни, с инженерите на общината, с инженерите на ВиК дружеството би трябвало да се вземе решение да бъде преустановено подаването в рамките на две части в денонощието, тоест да имаме воден режим само с прекъсвания в рамките на една честотна смяна, тоест или сутрин например от 5,00 ч. до 12,00 ч., или във вечерните часове, каквото беше първоначалното предложение миналата седмица на министър Аврамова – от 16,00 ч. до 22,00 или 23,00 ч. Между другото, този режим ще гарантира безспорно водните количества в язовир „Студена“ до месец април.
Още нещо да подчертая, уважаеми дами и господа народни представители, и с това ще приключа по темата Перник. След това ще кажа две изречения за ситуацията в страната. И към момента ВиК операторът – в лицето на неговото ръководство, не си е позволило да надвиши дори с литър утвърдените от колегите от МОСВ водни количества. Нито с литър!
От друга страна, трябва да спомена, че промишлените нужди, промишлените предприятия, спрени вече като водоподаване от 1 ноември – отново според мен късно, са с конкретни, отделни водоразрешения за водовземане – няма да цитирам номерата, ще Ви предоставя тази информация на Вас, и ВиК операторът би изпаднал в неизпълнение. Той е един преносител на услугата и на водата в случая на тези разрешения за водоползване, тоест има разрешени обеми, има разрешени количества. Ние не можем да ги надвишим и никога не сме го правили. Казвам „ние“ – цялата система на ВиК сектора, съответно с всички ВиК дружества в страната. Напротив, винаги подаваната вода е била по-малко от разрешените обеми, камо ли в тази 2019 г., в която наистина засушаванията са повсеместни в цялата страна.
И малко за цялата картина в страната. Към момента нарушено водоснабдяване има в 17 области на страната – 40 общини, 12 града. В градовете живеят 241 хиляди души. 160 села също са с нарушен режим със засегнати в селата 73 хиляди жители. Общият брой на засегнатото население понастоящем от водния режим е 315 хиляди души. По-големи градове: споменах Ловеч, Тетевен – отново от месец октомври има воден режим, за Плевен споменах, Перник, Добрич – тук ми подсказват, чух Краси Янков, Котел, Омуртаг – всяка година на воден режим.
Две комплексни мерки. Не знам дали сме на едно мнение с колегата Димов по отношение на глобалното затопляне и климатичните промени, но виждаме, че климатичните промени са факт и все по-често се сблъскваме с капризите в кавички на природата. Пред нас стоят две предизвикателства.
Първото е в максимална степен да усвояваме европейските фондове и да намираме по-точни, по-социално щадящи, разбира се, механизми ефективно да разходваме публичен ресурс в рехабилитация на ВиК мрежата, тоест водата не трябва да се пилее по водопреносната мрежа, която в повечето случаи е изграждана преди 50 – 60 години, както и в Перник. В Перник водопреносната мрежа на града е изграждана 60-те години. Вчера ме питаха и журналисти: кога е основно реконструирана? Ами, никога не е реконструирана основно. Палиативни, частични аварийни ремонти. Няма как да стане! Ето, вече сме осигурили финансиране за цялостна подмяна на водопреносната мрежа на Перник. Тоест максимално и ефективно разходване на ресурса във ВиК системата в страната, колкото и насочен да е той.
И на второ място, разбира се, по отношение на подобни климатични аномалии виждаме, макар тази година да не е най засушливата, както много климатолози се изразиха, като общо количество на валежите, което, между другото, е с 35 до 40% по¬-малко във водосбора на язовир „Студена“ спрямо миналата година на същия период – около 480 литра при 690 литра в 2018 г. Виждаме какво се случва – интензивни валежи с огромна честота в рамките на няколко часа за няколко дена и после огромни периоди – пет, шест, седем месеца на засушаване. Тоест без изграждането на нови язовири, без рехабилитация на съществуващите язовирни стени България, за съжаление, в дългосрочен план е изправена пред една много сериозна криза, свързана с нормалното осигуряване на питейно битово водоснабдяване за голяма част от населението.
Хубаво е, че тези усилия вече дават ефект. За първи път от повече от 30 години се строят нови язовири – „Пловдивци“ до Рудозем, виждам Дани Дариткова, „Луда Яна“. Макар и с проблеми „Луда Яна“ ще бъде завършен в регламентираните срокове до Панагюрище, там ще се водоснабдяват над 100 хиляди души, тъй като може да се превърже и водостопанската система на град Пазарджик, освен Панагюрище и околната ѝ среда.
Рехабилитацията на язовир „Студена“, язовир „Кюстендил“ – следващият, който трябва да бъде започнат, трябва да бъде финансиран, язовир „Черни Осъм“. Плевен и Ловеч без язовир „Черни Осъм“, не искам да съм лош пророк, но трудно ще гарантираме, който и да е на власт, разбира се, в подобни климатични и хидроложки условия, трудно ще се гарантира нормалното водоподаване в аспекта на местните локални водоизточници, които пресъхват. И не само пресъхват, дебитите им са с 20, 30, понякога до 100% по-ниски спрямо предходни години. Ловеч беше преди две години на воден режим, само че зимните месеци, когато отново водостопанска група „Черни Осъм“ беше под 400 литра в секунда като дебит.
Разбира се, „Черни Осъм“ и в други населени места в страната, местната общественост е твърдо против. Но дали интересът на местната общественост, тоест на две-три-четири хиляди човека, аз също бях народен представител от този избирателен район, или интересът и потребността на повече от 200 хиляди потребители на ВиК услуга е по-голям, това ще преценят всички управленци – и местните, разбира се, и ние като национални такива.
Благодаря Ви за вниманието. Бях прекалено дълъг може би, извинявайте за което. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Заместник-министър, за изчерпателната информация.
От името на група?
Заповядайте за декларация от името на група.
Благодаря, господин Заместник-министър. Лека работа!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Може да остане.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, господа министри, дами и господа народни представители! Какво разбрахме от това изслушване? Шокирани сме, че заместник-министър…
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Няма право по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Декларация от името на група, но нямате право по темата, която е в момента. (Шум и реплики.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, встрани от микрофоните): Тя не е в дневния ред. Няма я в дневния ред на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги, четете ги тия правилници. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И Вие също понякога. Всички трябва да четем Правилника.
Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Шокирани сме от факта, че заместник министър тук каза, че е разбрал от медиите, че освен в Перник, и в други градове има режим. Ми то това изречение казва всичко! И потвърждава вчерашните ни думи за безхаберие и безсилие. Министри четат от медиите къде има проблем с водата!? (Реплики от ГЕРБ.)
Второто признание, което казва всичко – областният управител на Перник, от ГЕРБ, вчера чак, на третата година от управлението си, според заместник-министъра била разбрала, че има правомощия и задължения по въпроса със снабдяването с вода в Перник. И това казва всичко – какви хора назначавате, знаят ли за какво са там и какви са им отговорностите! И това си го признавате Вие в лицето на заместник-министър, не само го казахме ние вчера.
Трето, прехвърлихте вината на ВиК операторите и директорите, на кметовете.
Отварям една скоба: вчера, господин Нанков, си позволихте да обвините за националната криза с водите кмет на БСП. Щях да Ви питам вчера кметът на Перник чий беше? Кметът на Шумен какъв е? А на Ловеч – и преди и сега – какъв е? Хайде поне в тази огромна национална криза да не подхождате така, защото няма никакво значение какъв е кметът, когато 315 хиляди души, по Ваше признание, са в криза и на воден режим.
Връщам се на предишния ми аргумент. Прехвърлихте вината освен на ВиК, на кметове, разбира се, на времето – на дъждовете и снега, но не поехте никаква отговорност за политиката на правителството на национално равнище във водния сектор. Сега ще вземете една-две оставки, за да потушите напрежението сред хората в Перник и в други населени места, но това не решава проблема.
Помните ли, уважаеми колеги, когато преливаха язовири и заливаха Варна, заливаха Мизия, да не споменавам и други места, какво отговори министър от правителството, дама беше тогава? Ами, свиквайте, уважаеми българи, има глобални климатични промени, оттук нататък ще е така, язовирите ще преливат и ще Ви давят. Сега обратно – няма вода в язовирите, а причината е същата. Ами, свиквайте, уважаеми българи, ще носите легени години наред, защото има климатични промени и засушаване!
Не можете докрай да се оправдавате с това, защото и Вие сам казахте каква е една от основните причини – 75% от водата се губи, изтича, защото няма подменена и рехабилитирана водопреносна мрежа. Чия отговорност е това? На правителствата на Бойко Борисов в последните десет години. Какво говорите тук? Отсега нататък трябва да подменим ВиК системата, трябва това да направим, започваме проекти. А къде бяхте десет години? Да не би сега да идвате първи ден на власт и да ни казвате на нас какво трябвало да стане? Защо не се случи десет години това „трябва“? Колко пари изтекоха в тази система и къде са парите на хората, най-малко от увеличението на цената на водата? Къде са парите от оперативните програми?
По Ваша официална информация, статистика на държавни институции, сте подменили 0,5% от водопреносната мрежа в страната – 0,5 за десет години! И сега Ви е виновен дъждът, снегът, слънцето, засушаването и глобалното затопляне. Не! Виновно е безхаберието Ви в последните десет години, безсилието сега да решите проблема и ужасяващите данни, които изнасяте за първи път днес тук – 320 хиляди души вече на режим. Вероятно ще станат повече. И отговорът, поне за Перник, е: след две години ще се реши проблемът. Две години ли ще ги държите на режим?
Казвате: сега от четири дена проучваме алтернативни източници. Проблемът в Перник е поне от две години и половина – три. Вие сега – в последните четири дена, проучвате алтернативни източници. Казвате, че са подавани годишни, месечни, ежедневни прогнози и отчети от ВиК – Перник. Е, десет години, като ги четохте тези годишни прогнози, какво направихте, та в последните четири дена се усетихте, че има Владайски канал и оттам може да се взима вода?
Мисля, че няма нужда опозицията да говори при това, което изнесоха министърът и заместник-министърът. То е самоубийство. Вие сами си отрязахте главите днес с това изказване. Вижте, аз цитирам само техните факти, които потвърждават нашите думи. Не Ви е слънцето, не Ви е водата виновна, нито ВиК дружествата, нито кметовете. Виновно е безхаберното и некадърно управление в последните десет години – десет! – и безсилието на същото управление днес да реши проблема. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Продължаваме с дневния ред.
Уважаеми народни представители, след постигнато съгласие на Председателския съвет, предлагам към четвърта точка от седмичната Програма – проекти за решения за промени в постоянните комисии, да бъдат включени, обсъдени и гласувани и проектите на решения, внесени от парламентарните групи през вчерашния ден. Предложените промени са свързани с новообявените народни представители.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 132 народни представители: за 131, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам включване на нова точка в седмичната ни Програма – Проект на решение за удължаване срока на действие на Временната комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио, вносители – Тома Биков и група народни представители, като точка втора за пленарното заседание в петък – 22 ноември 2019 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 129 народни представители: за 116, против 5, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Едно съобщение:
„На основание чл. 88, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения Проект за решение за промяна в състава на ръководството на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с вх. № 954-02-106 от 13 ноември 2019 г.
Вносители – Искрен Веселинов и Валентин Касабов.“

Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ – продължение.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги! Продължаваме с четенето на § 37, т. 13:
„13. В чл. 57, ал. 3:
а) точка 3 се изменя така:
„3. копие от разрешението за въвеждане в редовна експлоатация на обекта или друг документ, удостоверяващ предназначението му, издадено от съответния компетентен орган, или се посочват индивидуализиращите данни на издаденото разрешение и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път;“
б) в т. 6 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на издадените документи и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път“.
14. В чл. 57б, ал. 6, т. 6 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на издадения документ и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път“.
15. В чл. 57в, ал. 2:
а) в т. 3 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на издадения документ и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път“;
б) в т. 4 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на съответния документ, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път чрез справка в средата за междурегистров обмен“.
16. В чл. 58, ал. 2 след думата „изпълнение“ се добавя „от датата на издаването му“.
17. В чл. 58а, ал. 2:
а) в т. 3 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на издадения документ и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път“;
б) в т. 4 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на съответния документ, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път чрез справка в средата за междурегистров обмен“.
18. В чл. 58з, ал. 2 след думата „изпълнение“ се добавя „от датата на издаването му“.
19. В глава четвърта „а“ се създава раздел III с чл. 76е:
„Раздел III
Доставяне на акцизни стоки в случаите по чл. 131г от Закона за данък върху добавената стойност
Чл. 76е. В случаите по чл. 131г от Закона за данък върху добавената стойност и при условие че доставяните стоки са акцизни, се прилага процедурата по чл. 76в при отчитане на съответната специфика.“
20. В чл. 82, ал. 1 се изменя така:
„(1) При поставяне на стоки под митническа процедура пълният размер на дължимия акциз се обезпечава с депозит в пари или с банкова гаранция по определения с митническото законодателство ред за обезпечаване на митата.“
21. В чл. 87, ал. 5 думата „удължи“ се заменя с „продължи“ и се създава изречение трето: „При продължен срок за подаване на декларация, срокът за внасяне на дължимия акциз не се продължава.“
22. В чл. 90ж, ал. 4 след думата „изпълнение“ се добавя „от датата на издаването му“.
23. В чл. 91б:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Разтоварването на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз се извършва на мястото на получаване, посочено в електронния административен документ, или на разрешеното място на директна доставка, а в случаите, когато стоките се получават от регистриран получател или от временно регистриран получател, разтоварването се извършва само в обектите, посочени в съответното удостоверение или разрешение.“;
б) създават се ал. 5 и 6:
„(5) Разтоварването на акцизни стоки, изпратени до освободен от акциз краен потребител, се извършва само в обектите, посочени в съответното удостоверение.
(6) Промяна на транспортното средство, превозващо акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, както и акцизни стоки, предназначени за освободен от акциз краен потребител, се извършва само след предварително писмено или по електронен път уведомяване на компетентната териториална дирекция.“
24. В чл. 93, ал. 14 след думата „изпълнение“ се добавя „от датата на издаването му“.
25. В чл. 99а:
а) в ал. 1 думите „Изпращането чрез пощенската мрежа“ се заменят с „Ползването на пощенски услуги за изпращане или получаване“.
б) ал. 2 думите „извършване на пощенски услуги, свързани с“ се заменят с „изпращане на“;
в) алинеи 3 и 4 се изменят така:
„(3) Подателите и получателите са длъжни да представят документ за самоличност, като при поискване от пощенския оператор отварят лично или предоставят пратката за преглед и проверка. За предотвратяване на приемането, пренасянето и доставянето чрез пощенската мрежа на забранени акцизни стоки и отпадъци от тютюн, пощенският оператор може да изисква от подателите документи, свързани с произхода на изпращаните стоки, както и препоръчана от митническите органи информация.
(4) За предотвратяване и разкриване на нарушения по закона и за обезпечаване на сигурността на пощенските пратки митническите органи си взаимодействат със съответните структури по сигурността на пощенските оператори, като си предоставят в писмен или в електронен вид:
1. информация за рискови податели и/или получатели;
2. информация за рискови пратки, включително данни от превозните документи;
3. информация за извършени плащания, от които може да се предположи дали в стойността на изпращаните или получавани стоки е включен акциз;
4. информация от използваните от пощенските оператори технически устройства и софтуер.“;
г) в ал. 5 думите „пратката съдържа акцизните“ се заменят с „приета пратка съдържа забранените акцизни“, а думите „незабавно най-близкото митническо учреждение“ се заменят с „митническите органи незабавно“;
д) алинея 7 се изменя така:
„(7) След разпореждане от митническите органи пощенският оператор може да отвори рискова пощенска пратка и без съгласието на подателя. Пратката се отваря в помещение с постоянно видеонаблюдение, като се съставя протокол в присъствието на свидетели. При установено наличие на забранени стоки по ал. 1 пратката се задържа за извършване на проверка по реда на ал. 6.“;
е) създава се ал. 10:
„(10) При изготвяне на превозния документ подателят отбелязва дали пощенската пратка съдържа акцизни стоки, или отпадъци от тютюн. Пощенският оператор може да изисква пояснение или тяхното по-детайлно описание.“
26. В чл. 103 се създават ал. 8 – 12:
„(8) В случаите по чл. 69, ал. 5 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс собственикът или ползвателят на местата, където се оставят доказателствата, има задължението на техен пазач. Веществените доказателства се предават за пазене срещу подпис.
(9) Пазачът по ал. 8 е длъжен да пази оставените на съхранение вещи като добър стопанин, да не се разпорежда с тях и да предприеме всички мерки за тяхното съхранение.
(10) При обезпечаване на доказателства, представляващи акцизни стоки, митническите органи могат да налагат предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на проверяваните лица, вследствие на които събирането на публичните вземания ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
(11) Обезпечителните мерки по ал. 10 се налагат с постановление на митнически служители, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“.
(12) Налагането и обжалването на предварителните обезпечителни мерки се извършва по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс. Обжалването е пред директора на териториалната дирекция на Агенция „Митници“ по местоизвършване на действията за обезпечаване на доказателствата.“
27. В чл. 104:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) За целите на ал. 1 митническите учреждения, определени в § 1, т. 25, буква „в“ от допълнителните разпоредби на Закона за митниците, имат компетенциите на териториални дирекции на Националната агенция за приходите, директорът на Агенция „Митници“ има правомощията на изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, а директорите на териториалните дирекции на Агенция „Митници“ имат правомощията на директори на териториални дирекции в Националната агенция за приходите.“;
б) в ал. 3 се създава второ изречение: „В случаите на чл. 114, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, когато правомощията по чл. 112, ал. 2 от същия кодекс се упражняват от оправомощени от директора на Агенция „Митници“ лица, мотивираното предложение се изготвя от органа, възложил ревизията.“
28. В чл. 112а:
а) в ал. 3 след думата „Който“ се добавя „изпраща или“;
б) създава се ал. 4:
„(4) Физическо лице, което изпраща, пренася или превозва за друга държава членка тютюневи изделия или алкохолни напитки в количества с търговски характер, се наказва с глоба в размер от 1000 до 4000 лв., а при повторно нарушение – с глоба в размер от 3000 до 6000 лв. За количества с търговски характер се считат количествата, надвишаващи равнищата, посочени в правилника за прилагане на закона.“
29. В чл. 114а ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Лице, което разтовари на място, различно от посоченото в чл. 91б, ал. 1 и 5, или промени транспортното средство без предварително уведомяване на компетентната териториална дирекция по реда на чл. 91б, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в двоен размер на акциза, но не по-малко от 4000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в двоен размер на акциза, но не по-малко от 8000 лв.“
30. Създава се чл. 122б:
„Чл. 122б. (1) Лице, което наруши чл. 47б, ал. 2 – 10 и ал. 13, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., като при повторно нарушение санкцията е в размер от 2000 до 8000 лв.
(2) Лице, което наруши чл. 47б, ал. 1, 11 и 12, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв., като при повторно нарушение санкцията е в размер от 5000 до 10 000 лв.“.
31. В чл. 124, ал. 1 след думите „чл. 123б, ал. 2“ се добавя „чл. 123в“.“
32. В чл. 124б ал. 2 се изменя така:
„(2) Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на директора на компетентната териториална дирекция или на оправомощено от него длъжностно лице по местонахождението на обекта.“
33. Създава се чл. 126в:
„Чл. 126в. (1) Който наруши чл. 103, ал. 8 и 9, се наказва с глоба за физическите лица в размер от 1000 до 5000 лв., или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 2000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 7000 лв., а имуществената санкция – в размер от 5000 до 15 000 лв.“
34. Навсякъде в закона думите „директорът на компетентното митническо учреждение“ и „директора на компетентното митническо учреждение“ се заменят съответно с „директорът на компетентната териториална дирекция“ и „директора на компетентната териториална дирекция“.“
Уважаема госпожо Председател, във връзка с оттегленото от народния представител Менда Стоянова и група народни представители предложение за чл. 47б, ал. 4 по време на заседанието на Комисията в Доклада е направена преномерация на алинеите в чл. 47б, но корекцията не е отразена при препратките към съответните алинеи в текстовете на чл. 47б и чл. 122б. Ето защо искам да направя следните правно-технически поправки:
„В т. 10 относно чл. 47б, в ал. 4 думите „ ал.3 и 4“ се заменят с „ал. 3“.
В ал. 7 и 10 думите „ал. 7“ се заменят с „ал. 6“.
В ал. 11, 12 и 13 думите „ал. 11“ се заменят с „ал. 10“.
Също в т. 30 относно чл. 122б, в ал. 1 думите „ал. 2 – 10 и ал. 13“ се заменят с „ал. 2 – 9 и ал. 12“.
В ал. 2 думите „ал. 1, 11 и 12“ се заменят с „ал. 1, 10 и 11“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания, колеги?
Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще оставя настрана процедурата, която се е възприела по същество с Преходните и заключителните разпоредби, да направите толкова значителни промени в Закона за акцизите и данъчните складове и така да заобиколите всички негативни и отрицателни становища, които има внесеният подобен законопроект, внесен от Министерския съвет и отлежава в Народното събрание.
Но искам да обърна внимание на един факт, който изключително много ме смущава, а именно: промените, които преди малко бяха изчетени, в чл. 24е, ал. 2; чл. 58, ал. 2; чл. 58з, ал. 2, с които по същество, какво се променя – че при различните документи, издавани от директора на съответната компетентна митническа дирекция, които подлежат на предварително изпълнение, добавяте думите „от датата на издаването му“.
По същество това означава, че всички тези документи, които се издават по Закона за акцизите и данъчните складове, различните регистрации по този закон – различните удостоверения на освободен от акциз краен потребител или разрешение за търговия с тютюневи изделия или съответно отнемането на такъв тип разрешения, влизат в сила от датата на издаване от митническия директор.
Аз разбирам, че най-вероятно мотивът за това Ви е бил, че имате проблем с връчването на тези документи. Има различни казуси относно датата, от която се приема предварителното изпълнение.
Но, забележете, в края на 2018 г. със заповед на директора на Агенция „Митници“ се въвеждат правила за електронно връчване на такъв тип документи и се вменява на Държавна агенция „Електронно управление“ това да се изпълнява.
Има различни режими по Закона за акцизите и данъчните складове, по които се контактува с лицата по електронен път. С тази промяна по същество всичките усилия, които са в посока на въвеждане на електронното управление, Вие ги зачертавате и оттук нататък правите най-лесното – документът да започне да важи от датата на издаване от митническия директор.
По същество ще внесете много тежки казуси и ситуации към всички лица в тяхната търговска дейност. Защото по същество те могат да бъдат некоректни и към фиска, и към своите потребители, вършейки своята търговска дейност, тъй като най-малкото няма да са наясно, че дадена регистрация или даден режим им е бил отнет. Това ще доведе до много трудни ситуации в тяхната работа и ще ги постави в невъзможност да бъдат коректни.
Преди буквално часове приехме промени в Закона за ДДС – това е друг косвен данък, подобен на Закона за акцизите и данъчните складове. Там такъв режим НАП не е поискала за предварителното изпълнение. Знаете, както е разписано в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Административнопроцесуалния кодекс (ДОПК и АПК), там си важат нормалните правила.
Какво накара в Закона за акцизите и данъчните складове да въвеждаме такъв изцяло нов режим? Искам да Ви обърна внимание, че правите голям прецедент и погазвате основни принципи в ДОПК и АПК с тези промени – ще създадете доста смущения във всички субекти, които искат да бъдат коректни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване, колеги.
Моля, режим на гласуване за редакционната поправка, която госпожа Ангелова направи.
Гласували 99 народни представители: за 70, против 28, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Сега гласуваме целия параграф с приетата току-що редакционна поправка и редакцията на § 24, който става § 37 по Доклада на Комисията.
Гласували…
Прегласуване – процедура. Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, моля за процедура по прегласуване. Гласуването беше прекратено – под една минута, и имаше доста колеги, които не можаха да гласуват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Повторете гласуването по този параграф.
Гласували 111 народни представители: за 77, против 33, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 38:
„§ 38. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда в съответствие с него правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове и наредбите по чл. 103а, ал. 2 и ал. 4 от същия закон.
(2) В тримесечен срок от влизането в сила на измененията и допълненията в наредбите по ал. 1 лицата, получили удостоверения по чл. 24б, ал. 6 от Закона за акцизите и данъчните складове, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 24а, ал. 3, т. 8 – 11 от същия закон, като за целта подават уведомление до директора на териториалната дирекция по местонахождението на обекта.
(3) До влизането в сила на съответния акт на директора на териториалната дирекция за привеждане в съответствие с изискванията на чл. 24а, ал. 3, т. 8 – 11 от Закона за акцизите и данъчните складове лицата, подали уведомление по ал. 2, продължават дейността си като освободен от акциз краен потребител.
(4) В тримесечен срок от влизането в сила на измененията и допълненията по ал. 1 на правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове лицензираните складодържатели подават искане за съгласуване на изграждането на системата за видеонаблюдение по чл. 47б от Закона за акцизите и данъчните складове.
(5) В тримесечен срок от датата на издаване на съответния акт за съгласуване на искането по ал. 4 лицензираните складодържатели привеждат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 47б от Закона за акцизите и данъчните складове.
(6) До влизането в сила на съответния акт на директора на Агенция „Митници“ за привеждане в съответствие по ал. 5 с изискванията на чл. 47б от Закона за акцизите и данъчните складове лицата, подали искане по ал. 4, продължават дейността си като лицензирани складодържатели.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 38, подкрепен от Комисията.
Гласували 114 народни представители: за 85, против 15, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 25 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 25, който става § 39, и предлага следната редакция:
„§ 39. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 34:
а) в ал. 2, т. 7 след думите „лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове“ се добавя „и предприятия за колективно инвестиране“;
б) алинея 5 се изменя така:
„(5) Предприятията, които съставят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти, могат да преминат към съставянето им на базата на Националните счетоводни стандарти, с изключение на предприятията по ал. 2.“;
в) в ал. 6 накрая се поставя запетая и се добавя „освен когато това се изисква от закон“.
2. В чл. 38:
а) в ал. 9:
аа) в т. 1 след думата „одит“ се добавя „и еднолични търговци, които не са осъществявали дейност през отчетния период“;
бб) точка 2 се изменя така:
„2. всички останали предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период; това обстоятелство се декларира еднократно за първия отчетен период, в който не е осъществявана дейност, с декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите; декларацията се публикува в срок до 31 март на следващата година, както следва:
а) от лицата по ал. 1, т. 1 и 2 – в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;
б) от лицата по ал. 1, т. 3 – чрез икономическо издание или чрез интернет.“;
б) създават се нови ал. 10 и 11:
„(10) Едноличните търговци по ал. 9, т. 1 не подават декларация, че не са осъществявали дейност през отчетния период.
(11) Такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за публикуване на декларациите по ал. 9, т. 2 не се дължат.“;
в) досегашната ал. 10 става ал. 12;
г) досегашната ал. 11 става ал. 13 и се изменя така:
„(13) Агенцията по вписванията предоставя в електронен вид на Националната агенция за приходите списъци с предприятията, които:
1. не са заявили за обявяване годишните си финансови отчети за предходната година в сроковете по ал. 1 и 2; списъкът се предоставя в срок до 31 юли на текущата година;
2. са заявили за обявяване в търговския регистър и регистъра за юридическите лица с нестопанска цел декларация по ал. 9, т. 2; списъкът се предоставя в срок до 30 април на текущата година.“;
д) създават се ал. 14 и 15:
„(14) Списъците по ал. 13 следва да съдържат наименованието на предприятието и ЕИК от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
(15) В двумесечен срок от получаване на списъците по ал. 13 Националната агенция за приходите предприема необходимите мерки за извършването на проверки и установяване на нарушения по ал. 1 – 12.“
3. В Допълнителните разпоредби:
а) в § 4 думите „с изключение на приложимата счетоводна база“ се заличават;
б) параграф 5 се отменя;
в) създава се § 5б:
„§ 5б. В случай че съгласно приложимите счетоводни стандарти разходите за развойна дейност са признати за нематериален актив, не се разрешава разпределянето на дивиденти от предприятието до пълното амортизиране или отписване на този нематериален актив, освен ако стойността на резервите (фондовете) на предприятието, за които е допустимо разпределение съгласно изискванията на нормативен акт, и неразпределената печалба от минали години е най-малко равна на балансовата стойност на признатия нематериален актив.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Има ли изказвания по този параграф? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване редакцията на § 25, който става § 39 по Доклада на Комисията.
Гласували 120 народни представители: за 94, против 13, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 26, който става § 40, като думите „параграф 25, т. 2“ се заменят с „Параграф 39, т. 2“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 26, който става § 40 със съответните корекции, подкрепен от Комисията, и текста на вносителя за § 27, който става § 41, също подкрепен от Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 89, против 9, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нов § 27а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 42:
„§ 42. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 71б, ал. 2 т. 3 се изменя така:
„3. лицата, които към 31 декември на предходната година не надвишават поне два от следните показателя:
а) балансова стойност на активите – 38 000 000 лв.;
б) нетни приходи от продажби – 76 000 000 лв.;
в) средна численост на персонала за отчетния период – 250 души;“.
2. В чл. 162, ал. 2 т. 8 се изменя така:
„8. за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване новосъздадения § 42, подкрепен от Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 94, против 10, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за създаване на нов § 27а:
„Създава се § 27а:
„§27а. В Закона за публичните финанси в чл. 52, ал. 1, т. 1 се създават букви „е“ и „ж“:
„е) една пета от размера на внесените данъци върху доходите на физическите лица от лицата с постоянен адрес на територията на съответната община;
ж) една десета от размера на внесения данък върху добавената стойност от търговските обекти за търговия на дребно, регистрирани на територията на съответната община.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нов § 27б.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 43:
„§ 43. В Закона за кредитните институции в чл. 62, ал. 11 накрая се добавя „както и по чл. 25, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, изказвания?
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложението, което сме направили, е една пета от размера на данъците върху доходите на физическите лица с постоянен адрес да остава в общините и една десета от размера на внесения ДДС от обекти за търговия на дребно.
Защо правим това предложение?
Всяка година, в края на данъчната година, се оказва, че държавният бюджет винаги е на излишък, а общинските бюджети винаги са хронично недофинансирани. В предизборната програма на всяка една от партиите, които се намират в този парламент, е записано, че ще работи за реална децентрализация, което означава повече права и повече правомощия за българските общини, също така, както Брюксел говори за Европа на регионите. За да имат обаче повече права и да могат да си изпълняват правомощията, общините трябва да имат и допълнително финансиране, което, за съжаление, не се случва. Затова ние предлагаме, както беше и преди години, ако си спомняте, имаше период, в който данък печалба беше разделен на две – по голямата част от него за държавата, по-малка част за общините – имаше период, в който част от данък общ доход също оставаше в общините, и общините бяха много по-финансово независими.
Това, което се случва в последните години, е, че всяка година държавата делегира все повече и повече задължения на общините, особено в социалната сфера, така или иначе социалните дейности в полза на населението – 80% от тях се изпълняват от българските общини, без това да е подплатено с каквото и да е финансиране. И затова, както казах преди малко, българските общини, включително големите такива, са хронично недофинансирани. За да изпълняват функциите си, те трябва да станат финансово независими. Затова правим това предложение, за да не се налага всяка година кметовете на общините да се нареждат на редичка пред Министерството на финансите и пред Министерския съвет да просят средства за допълнително финансиране. И за да не се налага министър председателят с тези прословути постановления на Министерския съвет да отпуска милостиня за българските общини, и то за определени от тях – тук един милион, там два милиона, там да си направят площада…
Това не е правомерно. Ние сме протестирали винаги срещу това и винаги сме твърдели, че общините трябва да станат финансово независими, и това трябва да стане с промени в Закона. Затова предлагаме тези промени и очакваме Вие да ги подкрепите, ако наистина говорим за реална, а не за фиктивна децентрализация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тишев.
Реплики? Няма.
Господин Ерменков? Отказвате.
Изказване?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! По време на дебатите по приемане на Законопроекта за държавния бюджет на Република България казахме, че ще представим нашите предложения по време на второто му четене за една по-голяма финансова независимост на българските общини.
Тези предложения са свързани не само с осигуряването на допълнителни средства за капиталови разходи, за поддържане на общинска пътна мрежа, за финансиране на социални услуги, за всички местни дейности, които са от голямо значение за всеки един гражданин на българска община, но са и предпоставка за обвързване на политиките на общините за по-голяма икономическа активност и разкриване на работни места.
Призовавам Ви, колеги, сериозно да обсъдим това наше предложение, защото в дългосрочен план то ще бъде от огромно значение за развитието на българските общини. Тогава може да обсъдим сериозно и възможността за една по-гъвкава общинска данъчна политика, но със сигурност подобно споделяне на приходите между държава и община ще даде основа за по спокойна общинска политика, насочена към приоритетите на гражданите на българските общини.
Ще дам един пример какво отражение ще направи приемането на подобно предложение за общините от моя избирателен район – област Враца.
Съгласно статистиката при около 11 хил. лв. средна годишна работна заплата на наети по трудово и служебно правоотношение и при около 38 хиляди заети годишно това ще осигури над 8 млн. 800 хил. лв. допълнителни средства за общините от област Враца, или около 53 лв. допълнително на човек от всички общини от територията на област Враца.
За една малка община с население около шест хиляди души, а такива има няколко в област Враца, които са в изключително тежко социално-икономическо положение, това ще осигури допълнително за местни дейности около 300 хил. лв. годишно. Първо, това не е кой знае какво усилие за националния бюджет, второ – това ще позволи на една малка община с такъв ресурс да осигури например финансиране за целия спектър от социални услуги, които развива на територията на общината, или да направи възможен един сериозен ремонт, или рехабилитация, на общинската пътна мрежа на територията на тази община.
Този пример само показва колко значимо е това наше предложение. Надявам се, то ще бъде обсъдено сериозно в дебата. Призовавам Ви заедно да направим много сериозна крачка по отношение осигуряването на една не толкова финансова независимост, колкото едно финансово спокойствие за бъдещето на местното самоуправление в Република България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от „БПС за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Госпожо Янкова, заповядайте – имате думата.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нашето предложение е в синхрон с настроението на най голямата организация в България – Сдружението на българските общини. В края на изминалия мандат на последната си годишна среща българските общини – една от основните тези, като послание към следващия мандат, този, който започна – отправиха, че е добре, във финансовите отношения, тъй като общините, тези две трети от публични услуги, които представят, те предлагат и споделени услуги с държавата, да се дадат два процентни пункта от подоходния данък.
Точно в петък, в деня, в който тук имахме дебат – парламентарно питане с финансовия министър, отново Сдружението на общините, експертният състав на общините, експертите по финанси от този мандат, заедно с Института по пазарна икономика отново дебатираха точно това.
Уважаеми колеги, тоест, ако Вие чуете, а Вие претендирате в момента да сте получили едно голямо одобряващо мнозинство в местните власти като позициониране, и ако чувате гласа на най голямата неправителствена организация – Българските общини, и ако чувате финансовите експерти по отношение на намалелия публичен ресурс, който справедливо се разпределя за българските общини, то днес трябва да подкрепите това наше предложение.
Смятам, че тук поведението на министър Горанов беше безотговорно, който каза – а, надявам се, че Вие не го споделяте, или ако го споделяте, нека някой да излезе да го каже – не, ще си бъде 10-процентни пункта, ако искат общините да сложат два отгоре. Защото си спомням в кампанията как министър председателят фино успя да ограничи говоренето на Томислав Дончев по отношение на това, който се беше увлякъл в тези два процентни пункта отгоре.
Каква е сметката – 750 милиона общо за българските общини, 19 500 километра четвъртокласна мрежа. Пари няма. Вие сте видели какъв е капиталовият списък в бюджета, който ние сега събираме. Има демографски проблеми. В местните власти няма финансов ресурс. Ако разчитате, че справедливо ще се разпредели това, което ще бъде като излишък или което ще бъде събрано в повече и ще се излее като звезден дъжд, то пак няма справедливо да отиде до българските граждани.
Затова се обръщам към Вас, осъзнавайки Вашето парламентарно поведение в българския парламент, подкрепете това предложение. Не че ние го предлагаме, опозицията, то звучи от обществото, то звучи от българските общини, то звучи от финансовите експерти. Самите експерти казват, че повече общините не могат да бъдат държани с такъв малък финансов ресурс. Затова мисля, че има възможности. Още повече, когато кметът е ангажиран с този данък, той ще бъде по-свързан с това да се интересува каква е заплатата в предприятията, има ли сив сектор, ще бъдат стимулирани отношенията между кмета и предприемачите, тези, които именно заработват тези средства, които се разпределят и сега влизат в централния бюджет.
По отношение на средствата от ДДС.
Ами, ако си спомняте ранния Борисов като кмет на София, аз си го спомням, той първи дойде с една папка на събрание на Сдружението на общините и каза: „Моят приятел, кметът от Щутгарт, ми каза да вземаме процент от ДДС-то, защото парите са малко.“ Представяте ли си? Тогава, с големия финансов ресурс на кмет на София, Борисов настояваше за процент от ДДС за общините?! И след това – аз знам как се променят хората, защото познавам и Комитет на регионите, местни и други власти, обикновено, за съжаление, се случва така: когато сме в местните власти, искаме децентрализация, формула, която ние сега предлагаме, защото Вие де факто сте я замразили, а когато сте в централните власти, искате централизация.
Хайде, малко да направим една справедлива регулация. И ако Вие сте за такава справедлива регулация, за отношение не само към общините, към българските граждани е преди всичко този публичен ресурс, подкрепете това наше предложение. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Реплики?
Други изказвания?
Господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, ще бъда изключително кратък, защото не мога да се примиря с това – твърденията от лявата страна на залата.
Първо, колеги, когато искате да изменяте Закона за публичните финанси, запознайте се с § 4 от същия закон, който гласи, че Законът за публичните финанси може да бъде изменян единствено със ЗИД на Закона за публичните финанси, а не чрез Преходни и заключителни разпоредби на други закони. (Шум и реплики.) Това е записано в Закона, защото чувам реплики от залата. Колеги, после може да ме репликирате.
Първо това, тоест Вашето предложение е незаконосъобразно, но, ето, разглеждаме го в залата и аз донякъде приемам Вашите доводи.
Ще Ви кажа следното: Вашето предложение, което има в Закона и разглеждаме днес, за мен ще доведе до още по-голям дисбаланс. Защото, колеги, съгласете се, къде се събират повече данъци? Където, естествено, има повече икономически оборот. Това са големите центрове на България. Големите градове – четири-пет града, ще получат стотици милиони повече от това преразпределение, което искате Вие чрез задържането на събраните данъци, и няма да има за по-малките общини. Съгласете се, че Вашето предложение няма да доведе до нищо, напротив – задълбочаване на дисбалансите.
Именно политиката на правителството, насочена в тази насока, я гледахме миналата година, колеги, в бюджет 2018. Там какво направихме? Може да ме репликирате пак. За мен приетите тогава промени в механизмите за преразпределение на капиталовите разходи и на изравнителната субсидия за общините е много положителна стъпка, колеги. Там какво казахме? От големите общини, които наистина имат икономически оборот, се събират данъци, няма да взимат толкова преразпределителна субсидия и от капиталови разходи за сметка на тези по-малки общини, които дали поради проблеми в администрацията, по-малък персонал, не толкова големи специалисти в приходната им част и така нататък, събират по-малко от 120% на глава от населението, отколкото останалата част от държавата.
Това е насочена политика, колеги, към промяната на такъв дисбаланс. Наистина помагаме на такива общини, които сами не могат да се справят, затова аз не бих подкрепил Вашето предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Реплики?
Имате думата, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Така или иначе всички говорим за финансова децентрализация, но такава няма. Ако това не Ви харесва, предложете Ваш модел. Този модел функционира в голяма част от европейските държави членки. Да, факт е, че може тези, които са в големите градове, да получават повече средства, но също така трябва да мислим и за по-малките градове, в които, разбира се, хората да бъдат стимулирани и наистина да има изсветляване на ДДС – реално плащане на данъците върху доходите на физическите лица, защото в крайна сметка парите ще останат именно в тези общини.
Защото, уважаеми дами и господа, не е приемливо кметове да зависят от желанието на министъра на финансите или от благословията на министър-председателя, защото така се получава. Някои кметове даже са унижавани да отиват в кабинета на министър-председателя, някои ходят дори и с национални носии, за да се покажат колко големи родолюбци са, само и само да получат финансиране за конкретен инфраструктурен обект.
Ние казваме, че това унижение не трябва повече да се повтаря и предлагаме конкретна мярка. Добре, Вие, както винаги, отхвърляте тази мярка, но не предлагате нищо. Нека да остане всичко постарому и, както каза госпожа Менда Стоянова, „още от същото“. Да, но това „още от същото“ породи тези огромни регионални неравенства и затова ние се опитваме да предлагаме именно конкретни мерки.
Оставям настрана фонда – смятаме, че трябва да има отделен фонд за Северозападна България. Убеден съм, че Вие и това ще отречете, но в крайна сметка как я виждате тази финансова децентрализация? Ето, ние предлагаме конкретна мярка. Вие казвате: не, това не ни харесва. Вие какво предлагате? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Клисурска – втора реплика.
Госпожо Янкова – трета.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, Вие сте наясно за финансовия ресурс, който държавата в крайна сметка заделя за общините – 7 млрд. 200 млн. лв. От тях около 5 милиарда и повече са трансфери от държавата, от които само 2 милиарда са собствени приходи на общините.
Това ли е фискалната децентрализация – нали за нея говорим? Смятам, че Вашите аргументи, които в момента изразихте за малките общини, имат своето основание. Действително трябва сериозно да се замислим върху дискусията как да направим така, че малките общини да имат работещ механизъм, който да подпомага тези общини, защото голяма част от тях са декапитализирани, в голяма част от тях няма икономика, в голяма част от тях няма достатъчно работни места.
Тази финансова разбивка, която Ви посочих, господин Иванов, показва, че общините нямат адекватен собствен ресурс и са изцяло зависими от трансфери. Липсата на такъв адекватен собствен ресурс не позволява на общините да провеждат разумна, самостоятелна политика, да отговорят на нуждите и на приоритетите на своите общини.
Така че аз мисля, че всички ние в тази зала трябва да направим първата стъпка – да подкрепим това наше предложение и да го доразвием. Мисля си, че в Закона за публичните финанси миналата година, когато предлагахме и гледахме Закона за държавния бюджет, го изменихме в Преходни и заключителни разпоредби, така че нека проследим каква е практиката и на Вас, уважаеми дами и господа управляващи, когато с Преходни и заключителни разпоредби изменяме други закони. По отношение на незаконосъобразното вкарване на изменение в Закона за публичните финанси имате вина и Вие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Иванов, по отношение на измененията с Преходни и заключителни разпоредби, Вие знаете, че това е масова практика при Вас. Ако ще трябва да Ви репликираме и започнем от всички закони оттук насетне, то означава, че ние трябва постоянно да Ви задаваме въпроси и да Ви питаме – това не издържа.
Вижте това, с което се гордеете! Да, някакви малки стъпчици, за малки трохички, всеки бюджет има. Сдружението и сега има протокол за разногласие, че не е доволно, че иска още, но ще Ви задам един въпрос. Представете си, че сте кмет на Борино и получите от финансовия министър 270 хиляди капиталова субсидия. Е, много ли ще бъдете щастлив, дори и да сте от ГЕРБ? Ще кажете: ама страшна радост – 270 хил. лв. капиталова субсидия, а приходите са не повече от 100 хиляди, и започваш – имаше едни села Чала, Ягодина, Кожари, Буйново и самото селище. Е, голяма радост! Какво се случва?
Тук не става въпрос, че със средствата, които в момента ще бъдат събрани – това дава възможност самата държава да направи по-справедливо разпределение вътре в самите публични финанси, ние предлагаме още една стъпка за намиране на допълнителен финансов ресурс за българските общини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Имате думата за дуплика, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми репликиращи, благодаря Ви за репликите.
Колеги, пак не видях Вашите доводи защо да подкрепим Вашето предложение, но ще бъда още по-ясен и категоричен в това защо няма да го подкрепя.
Първо, защото тук от тази трибуна, когато говорим, трябва самооценката ни да е положителна и да знаем какво сме направили, преди.
Когато говорим, особено за пътища в малки населени места, ще Ви припомня за състоянието на пътищата през 2007 – 2009 г. и да ми кажете, тогава в България дали имаше една завършена магистрала, колеги? Една магистрала от началото до края, когато имаме изградени магистрали и когато магистрала „Хемус“ ще бъде изградена – 2013 г…. (Реплики от „БСП за България“: „С какво качество са лотовете?“)
…Ако говорите за некачествени лотове, Вие кажете по кое време са направени, защото ме репликирате от залата? Благодаря Ви.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Коя е завършена?
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: „Марица“, „Тракия“, „Струма“. (Реплики от народния представител Драгомир Стойнев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Стойнев, моля Ви!
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Продължавам. Понеже, колеги, говорите за събиране на данъци, за средства в държавата, изсветляване на икономиката – да, колеги, 3% е контрабандата. Спомнете си по Ваше време колко е била, тогава давайте оценки. Колко е брутният вътрешен продукт на България? Колко се събира от ДДС? Какви са данъчните приходи в държавата и какъв е от държавното обществено осигуряване данък общ доход?
Погледнете тези неща, колеги. Тогава нека да ги коментираме. Това сигурно ще го направим по време на бюджета, но пак Ви обяснявам стъпките, които са предприети от миналата година. Покажете ми Вие една стъпка, която сте предприели като управляващи. Казах Ви нашата стъпка, която е предприета. (Реплика от „БСП за България“: „Малки стъпки.“) Някой от репликиращите каза: малки стъпки. Може да са малки, но са в правилната посока.
Затова, пак Ви казвам, специално за този закон, за който споменахме – Законът за публичните финанси, § 4 няма право да бъде променян. Ето, чухме Вашите доводи, но пак Ви казвам, че аз не бих ги подкрепил. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Продължаваме с изказване – господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Използвам възможността да изложа аргументи по отношение на предложението, което е част от една възможна политика – политика за децентрализиране на финансовия ресурс от възможностите, които предоставя държавният бюджет.
Според практиката, установена от управленията на ГЕРБ, възможностите – лично на министър-председателя, към всяка отделна община, за да може с тези средства местното самоуправление да компенсира в някаква степен липсата на държава, липсата на услуга към отделния човек в различните общини според условията, в които живеят нашите съграждани, тъй като аз лично смятам, че местната власт, кметът, общинските съветници са най-близо до проблемите на хората и са тези, които трябва да имат възможността и със съответен финансов ресурс да решават проблемите, които са на техните съграждани.
Вие отхвърляте категорично една такава философия на децентрализиране на финансовия ресурс. В същото време периодично прехвърляте ангажиментите, които изискват такъв финансов ресурс, на местното самоуправление, без да го обезпечавате.
Като резултат в момента всички общини в Република България са със задължения. Някои от тях са и във фактически фалит. Не чувате аргументите, които се излагат от Националното сдружение на общините в Република България, независимо от увеличените трансфери за бъдещия период, че има недостиг от над 400 млн. лв., и си я карате постарому, включително и с аргументите, които чухме. Отхвърляйки тази философия, Вие говорите за магистрали, говорите за преборване на контрабандата – едни и същи аргументи, които мислите, че на принципа на капката или на принципа на сто пъти повторената лъжа, тя ще стане истина. (Реплика от ГЕРБ: „Кое е лъжа?“) Понеже подвиквате – кое не е лъжа? Нито по отношение на строителството на магистрали Вие може да манифестирате с качество и с постигане на това, което е необходимо на Република България за осигуряване на транспортните коридори, нито по отношение на борбата с контрабандата. Ще Ви дам конкретен пример. Лично аз, задавайки въпрос чрез председателя на Народното събрание за изявление на министър-председателя Бойко Борисов на форум – национално съвещание, на Политическа партия ГЕРБ, обяснявайки, че по време на служебния кабинет има над 100 тира цигари контрабанда, да даде факти, да разясни как е установено? Има ли виновни лица, или има прикриване? Отговор няма, няма и да има, защото Вие по примера на Вашия председател, Вашия лидер – едноличен на партия ГЕРБ, в момента министър-председател, лъжете. Лъжете и не искате…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Янков, в момента изричате нещо, което е в нарушение на Правилника.
КРАСИМИР ЯНКОВ: …да приемете никакви мерки, с които да промените живота на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Длъжен съм да Ви обърна внимание.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Уважаеми господин Председател, моля да не ме прекъсвате, това е Ваш прийом и начин на ръководене – да прекъсвате говорещия от трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Янков, обвинявате цяла парламентарна група.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Благодаря затова, че ме изслушахте. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви да бъдете внимателен.
Реплики? (Шум и реплики.)
Други изказвания има ли?
Прекратявам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 135 народни представители: за 48, против 55, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 43 с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 126 народни представители: за 84, против 30, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители за създаване на нов § 28:
„Създава се нов § 28 със следното съдържание:
„В Закона за предучилищното и училищното образование чл. 298, ал. 2 добива следния вид:
„Родителите на децата не заплащат такси за издръжка на дейности, които не се финансират от държавния бюджет, а на децата в задължително предучилищно образование – само такси за дейностите по хранене, извън финансирането от държавата.“
Параграф 28 става § 29.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 44:
„§ 44. В Закона за безмитната търговия (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 19, ал. 4 думите „Териториалното митническо учреждение, в което“ се заменят с „Териториалната дирекция, в която“.“
Предложение на народния представител Менда Стоянова по § 28.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28, който става § 45, и предлага следната редакция:
„§ 45. Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на § 30, т. 28, букви „а“, „б“, „в“ и „г“, т. 35, буква „а“, подбуква „гг“ и подбуква „дд“ относно т. 96 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, които влизат в сила три дни след обнародването на Закона в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Гласували 128 народни представители: за 31, против 48, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Сега ще подложа на гласуване два текста: първият е предложението на Комисията за създаване на нов § 44 с текст съгласно Доклада на Комисията, и вторият е редакцията, която Комисията предлага за текста на § 28 по вносител, който става § 45.
Гласували 124 народни представители: за 92, против 27, въздържали се 5.
Предложенията са приети, с което завършихме Законопроекта.

Продължаваме със следващата точка от Програмата за работа:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
Вносители са народните представители Искрен Веселинов и Валентин Касабов.
Представям Ви:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава и ръководството на Комисията по културата и медиите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Красимир Богданов като член на Комисията по културата и медиите и избира Мария Цветкова за член и заместник-председател на Комисията по културата и медиите.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Представям Ви следващия:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по вероизповеданията и правата на човека
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Мария Цветкова за член на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 105 народни представители: за 105, без против и въздържали се.
Предложението е прието.
Представям Ви следващия:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава и ръководството на Комисията по околната среда и водите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Красимир Богданов за член и заместник-председател на Комисията по околната среда и водите.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Представям Ви следващия:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава и ръководството на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Александър Сиди като член и заместник-председател на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава и ръководството на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Александър Сиди за член и заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Представям следващия:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава и ръководството на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Стоян Божинов за член и заместник-председател на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Представям следващия:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Стоян Божинов за член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по образованието и науката
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Емил Серафимов Тончев като член на Комисията по образованието и науката.
2. Избира Данка Евстатиева Зидарова-Люртова за член на Комисията по образованието и науката.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Представям следващия:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по външна политика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Евгения Даниелова Ангелова като член на Комисията по външна политика.
2. Избира Руслан Здравков Тошев за член на Комисията по външна политика.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Представям следващия:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по политиките за българите в чужбина
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Десислава Йорданова Костадинова-Гушева като член на Комисията по политиките за българите в чужбина.
2. Избира Руслан Здравков Тошев за член на Комисията по политиките за българите в чужбина.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Представям следващия:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава и ръководството на Комисията по околната среда и водите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Младен Николов Шишков за заместник-председател на Комисията по околната среда и водите.
2. Избира Данка Евстатиева Зидарова¬-Люртова за член на Комисията по околната среда и водите.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Представям следващия:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Евгения Даниелова Ангелова за член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Представям следващия:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по правни въпроси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Десислава Йорданова Костадинова-Гушева за член на Комисията по правни въпроси.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Представям следващия:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по здравеопазването
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Емил Серафимов Тончев за член на Комисията по здравеопазването.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Представям следващия:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване на ръководството и състава на Комисията по образованието и науката
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 1, т. 3, ал. 3, т. 2 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Ирена Тодорова Анастасова за заместник-председател на Комисията по образованието и науката.
2. Избира Евдокия Славчова Асенова за член на Комисията по образованието и науката.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Представям следващия:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по външна политика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 3, т. 2 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Иво Ангелов Христов като член на Комисията по външна политика.
2. Избира Полина Александрова Шишкова за член на Комисията по външна политика.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Представям:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 3 т. 2 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Надя Спасова Клисурска-Жекова като член на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
2. Избира Цветан Борисов Топчиев за член на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Представям:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по правни въпроси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 1 и 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Надя Спасова Клисурска-Жекова за член на Комисията по правни въпроси.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 107 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Представям:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по икономическа политика и туризъм
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал.1 и 3, и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Иво Ангелов Христов за член на Комисията по икономическа политика и туризъм.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 110 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Представям:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по здравеопазването
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 1 и 3, и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Десислав Петров Тасков за член на Комисията по здравеопазването.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Представям:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по вероизповеданията и правата на човека
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 1 и 3, и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Илиян Ангелов Тимчев за член на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Представям:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 1 и 3, и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Мартин Стефанов Обрешков за член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.“
Моля, режим на гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата.
Гласували 105 народни представители: за 59, против няма, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Имате думата за процедура.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, моля да възложите прегласуване на това предложение. Ние вече може би половин час гласуваме предложенията на колегите от БСП. Досега подкрепяхме всички предложения – това е нормално, но те са само 22 човека в залата. Те не подкрепят собствените си предложения. Моля, прегласуване. Разбира се, поканете колегите да се съберат, за да гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изчаквам. Ето, колегите влизат.
Прегласуване на предложението.
Гласували 122 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Колеги, има само още две предложения.
Представям:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 1 и 3, и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Смиляна Николова Нитова-Кръстева за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
2. Избира Добрин Ненов Данев за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Представям последния:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по земеделието и храните
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 1 и 3, и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Добрин Ненов Данев за член на Комисията по земеделието и храните.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Тридесет минути прекъсване.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с Програмата за работата на Народното събрание.
Следващата точка е:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ДА ИЗВЪРШИ ОДИТ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРЕДОСТАВЕНАТА ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА КЪМ НАТО ИНФОРМАЦИЯ, СВЪРЗАНА С РАЗХОДИТЕ ЗА ОТБРАНА НА БЪЛГАРИЯ, СЪГЛАСНО КЛАСИФИКАЦИЯТА И ИЗИСКВАНИЯТА НА НАТО.
Уважаема госпожо Илиева, имате думата за представяне на Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Проекта на решение за изменение на Решение на Народното събрание за възлагане на Сметната палата да извърши одит на съответствието на предоставената от Министерството на отбраната към НАТО информация, свързана с разходите за отбрана на България, съгласно класификацията и изискванията на НАТО
На заседание, проведено на 14 ноември 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения проект на решение.
В Комисията по бюджет и финанси е постъпило писмо от председателя на Сметната палата – господин Цветан Цветков, с което моли да бъдe удължен срокът за извършване на одита – до 10 февруари 2020 г., и срокът за внасяне на окончателния одитен доклад – до 28 февруари 2020 г., като мотивите за това са следните:
Средната продължителност за извършване на одит за съответствие е от четири до пет месеца. В периода на изпълнение на възложената одитна задача има много неработни дни, което създава риск от забавяне на процеса на предоставяне на информацията, необходима за целите на одита.
На етапа на планиране на изпълнението на одитната задача одитният екип следва да извърши задълбочено проучване на документи, които са на английски език, като информацията, съдържаща се в тях, има конфиденциален характер. За изпълнението на одитните процедури и извършването на анализ на данни със специфичен характер и терминология е необходим по-голям времеви ресурс от първоначално предвидения. Също така свързаните с одита документи и информация се предоставят от длъжностни лица от няколко структурни звена в Министерството на отбраната и обработването и анализирането им изисква допълнително време.
След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 20 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за изменение на Решение на Народното събрание за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствието на предоставената от Министерството на отбраната към НАТО информация, свързана с разходите за отбрана на България, съгласно класификацията и изискванията на НАТО
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Изменя Решение на Народното събрание за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствието на предоставената от Министерството на отбраната към НАТО информация, свързана с разходите за отбрана на България, съгласно класификацията и изискванията на НАТО (ДВ, бр. 86 от 2019 г.), като:
1. в т. 2 думите „30 ноември 2019 г.“ се заменят с „10 февруари 2020 г.“;
2. в т. 3 думите „20 декември 2019 г.“ се заменят с „28 февруари 2020 г.“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Илиева.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване представения Ви Проект на решение.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
Комисия по правни въпроси – имате думата за представяне на Доклада, уважаема госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля за процедура за допуск на госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки, и госпожа Галя Манасиева – директор на дирекция „Законодателство и методология“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете допуснатите лица в залата.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 902-01-59, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г.
На свое заседание, проведено на 14 ноември 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 902-01-59, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г.
На заседанието присъстваха от Агенцията по обществени поръчки: госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор, госпожа Галя Манасиева – директор на дирекция „Законодателство и методология“, и госпожа Христина Денева-Кирчева – началник на отдел „Правна уредба и методология“.
Законопроектът беше представен от госпожа Миглена Павлова, която посочи, че измененията са свързани с поетапното въвеждане и прилагане на електронна платформа за възлагане на обществени поръчки. С въвеждането на електронната платформа в Регистъра за обществени поръчки (РОП) се предвижда публикуване и на документациите, разясненията, протоколите и докладите от работата на комисиите за провеждане на процедурите и журито – при конкурсите за проекти, договорите, рамковите споразумения и анексите към тях, както и договорите за подизпълнение. С цел разширяване на публичността се въвежда освен обявите за събиране на оферти в Регистъра по обществени поръчки да се публикуват и поканите до определени лица.
Госпожа Павлова отбеляза, че се предлага промяна, с която се допуска разпоредител от по-висока степен, а не само първостепенен, да възлага поръчки за нужди на негови разпоредители с бюджет от по-ниска степен.
Със Законопроекта се правят промени, свързани с начина за изчисляване на прогнозната стойност, която е продиктувана от установени в практиката затруднения на възложителите относно обхвата и приложимостта ѝ спрямо различните режими на възлагане, както и по отношение момента на определяне на прогнозната стойност. В определени случаи е обективно невъзможно прогнозната стойност да се определи чрез пазарни проучвания или консултации, предвид което новата редакция на разпоредбата не предвижда задължение, а регламентира възможност, чрез която възложителят може да определи актуалната пазарна стойност на обществената поръчка.
Съществени изменения са предложени в нормативната уредба на квалификационните системи, използвани от секторните възложители. Допълнени и прецизирани са правилата за създаване и действие на квалификационната система, както и за ползването на такава, създадена от друг възложител. Регламентира се начинът за възлагане на конкретните поръчки чрез квалификационна система и динамична система за покупки – с решение на възложителя, което подлежи на обжалване.
В Законопроекта са предложени изменения, които се отнасят до прецизиране на разпоредбите относно вътрешното (in-house) възлагане. Допълнено е едно от условията за неговото прилагане, свързано с наличието на пряко частно капиталово участие в контролираното юридическо лице. Посочва се, че наличието на частен капитал е допустимо, ако произтича от разпоредби на националното законодателство, които са в съответствие с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз. Целта на промяната е постигане на по-точно съответствие с изискванията на европейските директиви.
Госпожа Павлова отбеляза, че Законопроектът осигурява необходимите нормативни предпоставки за по-нататъшното развитие на процеса по въвеждане на изцяло електронно възлагане на обществени поръчки в страната. Същевременно прецизираната нормативна рамка ще улесни прилагането на Закона от субектите на възлагателния процес и ще спомогне за установяване на правилна и непротиворечива практика.
В дискусията взеха участие народните представители Христиан Митев, Хамид Хамид и Крум Зарков.
Народните представители Христиан Митев и Хамид Хамид изразиха своята подкрепа за Законопроекта.
Господин Зарков отбеляза, че изразява подкрепа относно принципа, свързан с електронното възлагане на обществени поръчки и електронното разплащане, но ще се въздържи от подкрепа на Законопроекта.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 902 -01-59, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 902-01-59, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20 ноември 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 902-01-59, внесен от Министерски съвет на 6 ноември 2019 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията за обществени поръчки. В заседанието участие взе и госпожа Галя Манасиева – директор на дирекция „Законодателство и методология“ към Агенцията за обществени поръчки.
Предлаганите със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки промени са свързани с процеса на поетапно въвеждане на електронно възлагане на обществените поръчки. То ще се реализира чрез централизирана електронна платформа. Във връзка с това със Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ДВ, бр. 86 от 2018 г.) са направени промени, част от които предстои да влязат в сила с планираното въвеждане на платформата. Други промени са свързани с констатирана от Европейската комисия непълнота при въвеждане на едно от условията за така нареченото „вътрешно (in-house) възлагане“.
Една от основните промени в Законопроекта е свързана с прецизиране на разпоредбите относно вътрешно (in-house) възлагане. То е възможно при наличието на изчерпателно посочени условия. Според едно от тях контролираното юридическо лице не трябва да има пряко частно капиталово участие. Изключение се допуска за форми на частно капиталово участие, когато се изискват от разпоредби на националното законодателство в съответствие с ДЕС и ДФЕС и те не са свързани с контролни или блокиращи правомощия и не оказват решаващо влияние върху контролираното юридическо лице – чл. 12, параграф 1, буква „в“ от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, съответно чл. 28, параграф 1, буква „в“ от Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО).
В досегашната уредба липсва условието частният капитал в юридическото лице да произтича от национални разпоредби, които са в съответствие с ДЕС и ДФЕС. С цел да се постигне пълно въвеждане на изискванията на директивите при прилагане на изключението и съгласно поетия ангажимент към Европейската комисия е направено допълнение в чл. 14, ал. 1, т. 5, буква „в“ и чл. 14, ал. 1, т. 7, буква „в“, както и в чл. 149, ал. 1, т. 13, буква „в“ от Закона за обществените поръчки.
За приемането на проекта на акт не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания по бюджета на Министерството на финансите.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 6 гласа „за“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 902-01-59, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Колеги, откривам разискванията.
Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 902-01-59, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г.
Гласували 95 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 19.
Предложението е прието.

Преминаваме към седма точка от днешната програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ (ОБЩ ПРОЕКТ, ИЗГОТВЕН ОТ КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ, ВЪЗ ОСНОВНА НА ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА 25 МАЙ ЗАКОНОПРОЕКТИ).
Вносители: Иглика Събева, Анна Александрова, Мария Илиева и Димитър Лазаров на 14 април 2019 г.; Хамид Хамид на 18 април 2019 г.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за процедура за допуск на госпожа Таня Куцарова и господин Марио Димитров – съдии от Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура по допуск.
Гласували 85 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание „Доклад относно общ Законопроект № 953-03-43 от 4 юни 2019 г. на приетите на 29 май 2019 г. на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-22, внесен от Иглика Иванова-Събева, Анна Александрова, Мария Илиева и Димитър Лазаров на 12 април 2019 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-26, внесен от Хамид Хамид на 18 април 2019 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„Закон за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на Закона:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя и предложеното наименование на Закона, което Комисията подкрепя.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 1, текст на вносител.
Предложение на народния представител Анна Александрова по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
„§ 1. В чл. 1, ал. 1 накрая се добавя „както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да заявя подкрепата си за този текст и задоволство, че най-накрая той срещна и подкрепата на Правната комисия, надявам се и на пленарната зала.
Текстът е внесен от колегата Хамид Хамид – поздравявам го за тази инициатива. Беше доработен заедно и с него ще преодолеем една несправедливост, смея да твърдя, наложила се в българската съдебна практика от 2016 г. насам.
Какво правим точно разширявайки обхвата на Закона, който казва кога и как гражданите могат да бъдат обезщетени, ако държавата или общините им нанесат вреди?
През 2016 г. Върховният административен съд в едно спорно тълкувателно решение, казвам спорно, защото то беше подписано и с „особено мнение“ от повече от 32-ма съдии от Първата и Втората колегия, възприе тезата, че „вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнение на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен, не подлежат на обезщетение“.
С думи прости това означава, че ако е приета една незаконосъобразна наредба, тя Ви е нанесла вреди, но ако органът, който е приел наредбата, успее да я отмени преди Вие да предявите своите искове, то това, че Вие сте пострадал няма никакво значение и не можете да предявите своите претенции.
С предложението на колегата Хамид, с подкрепата на мнозинството и с работата, която свършим, ще преодолеем тази пречка, за да може максимално много български граждани да могат да се ползват от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Това трябва да доведе и до дисциплиниране на администрацията и на съответните органи, които издават такива актове, и те трябва да знаят, че оттук нататък ще носят отговорност за своите действия.
Използвам случая и да насърча отговорните институции да търсят чрез регресни искове и отговорност от тези служители, заради които после държавата плаща обезщетения. Затова ние ще подкрепим текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики?
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Зарков, за да бъдем коректни докрай, трябва да обявим на народните представители, че автор на текста е самият господин Зарков. Аз само го взаимствах, когато трябваше да бъде внесен.
Репликата ми е във връзка с Вашите думи, че това ще дисциплинира администрацията. Това е така, затова го внасяме. Виждате в целия закон оттук нататък и в следващите параграфи стои открит въпросът за персоналната отговорност на чиновника, заради действието или бездействието, на който са нанесени тези вреди, за които държавата или общините заплащат тези вреди. Тоест регресната отговорност не е уредена и мисля, че това е голямото предизвикателство пред Народното събрание да уреди този тежък въпрос. Защото, съгласете се, че по общия исков ред аз не знам за случай, в който държавата или общините са тръгнали да търсят отговорност от безхаберния чиновник, който е нанесъл тези вреди с действията или бездействията си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Хамид.
Друга реплика ще има ли? Не виждам.
Господин Зарков, дуплика? Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Хамид, на първо място, трябва да заявим, че най-важното за нас трябва да бъде онези хора, които са понесли щети и вреди, да получат своето обезщетение от държавата. Държавата носи отговорност за всеки свой служител.
Прав сте обаче да подчертаете, че държавата в нейната йерархична структура има механизми отговорността да става възможно най-индивидуално. Идеята не е да наказваме който и да е чиновник, а всеки да знае, че носи пряка отговорност за действията си.
Обръщам внимание, че много от проблемите идват не от този или онзи чиновник, и когато казвам чиновник, не искам да слагаме пейоративно значение в това понятие – това са хора, които работят, за да изпълняват решенията на държавните органи, но много често идват и от колективни органи, които вземат неправомерни и незаконни решения – понякога под натиск, понякога в контекста на политическата игра, понякога, за да задоволят някой чужд интерес.
Това, което правим днес, е малка, но важна стъпка, за да може хората да бъдат по-добре гарантирани в правата си. Ще направим и други в този закон напред. Има и текстове за регресната отговорност, но аз съм готов да продължим работата колегиално, както по този текст, защото считам, че тук няма политически разминавания в общата цел на Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Колеги, подлагам на гласуване редакцията на § 1 по Доклада на Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 2 – текст на вносител.
Предложение от народните представители Анна Александрова и Хамид Хамид:
„§ 2. Член 2в се изменя така:
„Ред за отговорност на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз“:
Чл. 2в (1) Съдилищата разглеждат искове срещу държавата за обезщетения за вреди от нарушаване правото на Европейския съюз, причинени от нейни органи или длъжностни лица.
(2) Исковете се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, когато вредите са причинени от актове, действия или бездействия на Народното събрание, на органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и от правосъдната дейност на административните съдилища или на Върховния административен съд. В останалите случаи исковете се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) Иск може да се предяви и срещу няколко ответници. В този случай искът се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е Народното събрание, административен съд или Върховния административен съд, или юридическо лице, когато вредите са причинени при или по повод административна дейност.
(4) Дължимите такси и разноски се определят по реда на чл. 9а и чл. 10.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2:
„§ 2. Създава се чл. 2в:
„Ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз.
Чл. 2в. (1) Когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на:
1. Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд;
2. Гражданския процесуален кодекс – извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7.
(2) Когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховния административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност.
(3) За дължимите такси и разноски се прилагат чл. 9а и 10.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Първо, подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Анна Александрова и Хамид Хамид, което Комисията не подкрепя.
Гласували 92 народни представители: за 24, против 4, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията на § 2 по Доклада на Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Крум Зарков да се създаде нов § 3:
„§ 3. Създават се членове 2г и 2д:
„Отговорност за дейност на разследващите органи и органите на съдебната власт за нарушения на Конвенцията.
Чл. 2г. (1) Освен в случаите по чл. 2, ал. 1 и чл. 2б държавата отговаря и за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушения на други права, защитени от Конвенцията, извършени от разследващите органи или органите на съдебната власт.
(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Отговорност за дейност на администрацията за нарушения на Конвенцията
Чл. 2д. (1) Освен в случаите по чл. 1 държавата и общините отговарят и за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушения на права, защитени от Конвенцията, извършени от техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С § 1 на този закон направихме важна крачка за обезщетяване на вредите, причинени от държавата с подзаконови нормативни актове. С § 2 прецизирахме начина, по който се търсят обезщетения за тези вреди и когато е нарушено правото на Европейския съюз.
В тази логика аз предложих да направим ред, по който българските граждани да могат да търсят от българските съдилища обезщетение за вредите, които са им нанесени вследствие на нарушения на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.
Защо това е необходимо? Тази конвенция, която е ратифицирана в България преди 25 години – през 1992 г., има за цел да гарантира, че всеки човек има определени базисни правила и защитава, включително и чрез съд, тези правила от всяко едно правителство. За да функционира, тя действа на принципа на субсидиарност. Всички сте чували за съда в Страсбург. Там се ходи, стига се дотам, когато човек е изчерпал всички вътрешноправни механизми, за да защити своите права.
В България, и това е констатация на Европейския съд, не съществува ефективно вътрешноправно средство за такава защита. Тоест Вие не може да поискате от български съд да присъди дали даден български орган е нарушил Вашите права, които Вие черпите от Европейската конвенция. Следователно редовно ни осъждат в съда в Страсбург и в много доклади Министерството на правосъдието – доклади, които сме приемали в тази зала – обръща внимание на законодателя, че в съответствие със субсидиарния характер на производство пред Европейския съд за правата на човека българската държава следва да въведе такова средство или комбинация от средства.
Това, което предлагам аз и мои колеги, е такова средство – чрез този закон за отговорност на държавата и общини за вреди да направим компетентни българските съдилища да решават тези въпроси и да присъждат, когато това се налага, обезщетения.
За съжаление, след като извървяхме дълъг път, след като на първо четене намерихме политически консенсус, след като една експертна работна група се събра и уточнихме текстовете, накрая, в последния момент, изведнъж Комисията се отказа от него.
Аргументите за този отказ най-вероятно са от прагматичен характер, но аз съм длъжен да се отнеса към тях сериозно. Твърди се, че тези средства не трябва да бъдат търсени в един общ закон, а във всеки закон поотделно, така както се е направило с няколко закона, например този за задържането под стража.
Само че истината, уважаеми дами и господа – и неслучайно Европейският съд говори за генерално средство, е, че Европейската конвенция за правата на човека обхваща огромен обем от материално право, че законите, които евентуално биха могли да бъдат приложени така, че да нарушат Вашите права, са неизбежни. Всеки един потенциално може да бъде такъв. Затова трябва една генерална мярка, един общ текст, а не да търсим специални закони. Така че този аргумент, според мен, не издържа.
Какво ще постигнем, ако приемете моето предложение? На първо място, делата, по които сме осъждани в Страсбург, чувствително ще намалеят, поради простата причина че много малко от тях ще стигат до Страсбург. Страсбург ще каже: „Имате ефективно средство да търсите това в българския съд“. Това, от една страна, естествено, ще спести много ресурс за държавата – и като публичен, и като имидж, който ни се нарушава с всяко едно такова осъждане.
Това, което е по-важно за мен, Европейската конвенция на правата на човека ще стане реално достъпна за всеки български гражданин, защото всеки един от тях ще може да се позове в съда, който му е достъпен, неговия роден съд. Иначе, в момента до Страсбург могат да стигнат само онези, които имат достатъчно време, достатъчно нерви и достатъчно пари, за да си позволят това скъпо производство. Да не говорим, че то отнема и години.
Затова, ако искаме Европейската конвенция за правата на човека да стане действително част от нашата правна система, тя трябва да може да бъде прилагана от българския съд и това е стъпка в тази посока.
Имате време да размислите и Вие, госпожо Председател, и да апелирате за подкрепа на този текст, защото той ще стане реалност в един момент. Да го направим сега, няма нужда да губим пак няколко месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Да, благородна е идеята на колегата Зарков. Да, рано или късно трябва да има такъв механизъм. Но аз ще припомня част от аргументите, които бяха изложени в дебатите пред Правната комисия, когато разглеждахме това предложение, и бяха изразени от представителя на Министерството на външните работи – постоянен представител на България точно пред Европейския съд. Бяха в посока на това, че в Италия е следван подходът, който ни се предлага от колегата Зарков, но резултатът, за съжаление, е бил изцяло непрагматичен, както той се изрази, а именно съдилищата в Република Италия са били буквално залети, задръстени, каквито други евфемизми може да се сетите за блокиране, от подобни жалби. Резултатът е бил, че хората, които действително се нуждаят от правна защита и съдействие срещу незаконосъобразни действия и актове на администрацията, не са могли да получат своевременна и адекватна защита на своите права и интереси от съда, тъй като съдът е трябвало да се занимава с всички жалби, подадени по този, бих казал, ускорен, бърз, но не достатъчно ефективен ред.
В този смисъл не трябва да поставяме едната група жалбоподатели, които биха подавали жалби по реда на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, с всички останали и да отнемаме право или да ограничаваме права за сметка на други граждани.
На следващо място, беше изразено твърдението, че едва ли не Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи не е част от вътрешния правов ред. Тя е такава по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, която казва, че всеки международен договор, всяка една конвенция, която е приета, обнародвана по съответния ред от Народното събрание и част от вътрешното правило на страната, има правата на тези норми от вътрешното законодателство, които ѝ противоречат. Освен това – да, по-труден е, по-дълъг е, по-сложен е пътят на защита, но път на защита и сега съществува при нарушаване на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Не смятам, че трябва бързо и ускорено, само за да се опитаме с бързи средства да решим този въпрос, да въвеждаме нов ред, който всъщност може не да помогне, не да насърчи и да улесни гражданите, а точно обратното – да затрудни една голяма част от тях, да забави и да стопира практически работата на административните съдилища, което едва ли е целено с това предложение, но това ще е резултатът и аз не смятам, че трябва да допускаме грешката на други държави, по-скоро трябва да търсим друг механизъм.
Да, не е удачен механизмът във всеки отделен закон да се търси отделен ред за реализиране на тази отговорност, но не смятам, че и този, който ни се предлага в предложението на колегата Зарков, е най-добрият. И това стана ясно по време на дискусията, затова и решението на Комисията беше такова. Всъщност всички, и аз вярвам, че никой от колегите от Комисията по правни въпроси не се е отказал от тази идея, но не тук е мястото и не това е начинът да бъде решен този въпрос, трябва да търсим друг механизъм. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Реплики ще има ли?
Господин Зарков, заповядайте за реплика.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Митев, дали е най-доброто това, което предлагам, естествено, не мога да се ангажирам да кажа, но мисля, че има само два варианта: единият е през Закона, който разглеждаме, другият е чрез специфични, отделни закони.
И двата варианта ще стигнат до българския съд. Тоест аргументът, че българският съд ще бъде задръстен или общият исков процес, но при всички случаи отиваме на съд, нали, господин Хамид? Тоест аргументът, че българският съд ще бъде задръстен, не издържа. Българската държава в лицето на Министерството на външните работи, което беше представила Комисията, е поела изричен ангажимент към Съвета на Европа, направила го е в Копенхаген на 13 април 2018 г., в който е казала, че се ангажира, заедно с други държави, в обща декларация, да създава и подобрява ефективни вътрешноправни средства за защита. Това са вътрешноправните средства за защита, няма други.
Защо те са важни? Защото, Вие сте прав, по силата на нашата Конституция Конвенцията е част от нашия правен мир. Но самата Конвенция постановява тези вътрешноправни средства за защита, защото тя трябва да бъде реална част от живота на гражданите и те реално да могат да повлияят, ако ние с Вас предприемем закон, който нарушава тази конвенция, реално трябва да могат под някаква форма да бъдат обезщетени за вредите, които им нанася, тъй като, пак по силата на нашата Конституция, Конвенцията има по-голяма сила. Тоест ефективните вътрешноправни средства за защита в тези, които са създавали в 1950 г. тази конвенция, е било начин да я направят наистина така, че да променя живота на хората, а не да е просто един вид пожелателна декларация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Зарков, да, Конвенцията е част от вътрешното право. Да, при всички положения ще се стигне до съд, няма как да не се стигне до съд. Тук обаче трябва да направим две уточнения.
Първото е, че всъщност и сега може да търсите отговорност по общия исков ред, по реда на Закона за задълженията и договорите – чл. 45 и следващи, така наречения състав на деликта в Гражданското право. Така че в този смисъл съществува вътрешноправно средство. Дали то е достатъчно ефективно, дали исковият процес с размера на таксите, с пропорционалната 4% такса дава достатъчно гаранции за достъп до съд, това е съвсем отделен въпрос. И този въпрос е не само за Европейската конвенция за защита правата на човека, а изобщо за защитата на правата и интересите на българските граждани в гражданския процес. Така че и сега съществува ред, макар и недостатъчно добър.
Това, което предлагате Вие, което беше казано и е важно да се повтори и тук от Министерството на външните работи, е всъщност за негативния опит на други държави. Негативен опит, който не е разрешил, не се е превърнал в ефективно правно средство. Не са удовлетворени и не са защитени в достатъчна степен правата и интересите на гражданите чрез този ред, който е бил въведен, и конкретно беше даден пример за Италия.
Трябва да се опитаме да се поучим от този чужд опит и да търсим някаква по-различна формулировка от това, което се залага тук по този ред. Дали ще е в отделен раздел на Закона, дали ще развием отделно производство в този закон, но очевидно и определено не е това начинът – този ред, който предлагате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Зарков, което Комисията не подкрепя.
Гласували 103 народни представители: за 24, против 14, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Има предложение на народния представител Крум Зарков да се създаде нов § 4:
„§ 4. В чл. 3 след думите „ал. 1“ се добавя „и чл. 2г, ал. 1“.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Крум Зарков, което Комисията не подкрепя.
Гласували 106 народни представители: за 31, против 10, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Анна Александрова по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Когато искът е предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 3, подкрепен от Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Крум Зарков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Емил Димитров по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Председател на Правната комисия! Радвам се, че предложението ми срещна разбирането на Комисията. То е предизвикано, за да внесе яснота в една хипотеза, за която наскоро страната ни беше осъдена в Страсбург.
Появи се случай, по-точно в Стара Загора, където българският съд, който трябваше да отсъди едно дело по този закон, се озова едновременно като съд, тоест като този, който трябва да се произнесе, но и беше от началото виновен за нанесената вреда, или поне така твърдяха ответниците. Това е делото „Господинов срещу България“ на 5 април 2018 г., което ни принуди да предложим нова разпоредба, за да уредим този въпрос – когато съдът едновременно се явява страна и съд по делото. Радвам се, че това намери бърза подкрепа.
Взимам думата, за да кажа: така по принцип, трябва да действаме, когато се стигне до осъдителни присъди, които водят до промяна на законодателството, да идентифицираме ясно проблема, да представим ясно решение, да намираме бързо съгласие. Това ще спести унижението от многото осъдителни присъди, които, за съжаление, често се случват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков.
Реплики? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението от Комисията – създаване на нов § 4.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Има предложение от народния представител Крум Зарков да се създаде нов § 6:
„§ 6. В чл. 8 думите „чл. 2а и чл. 2б, ал. 1“ се заменят с „чл. 2а, чл. 2б, ал. 1, чл. 2г, ал. 1 и 2д, ал. 1“.“
Комисията не подкрепя предложението.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Зарков го оттегля.
Има предложение на народните представители Анна Александрова и Хамид Хамид, което е оттеглено.
И следващото предложение на господин Зарков е оттеглено – за създаване на нов § 7 в чл. 9.
Има предложение на народните представители Анна Александрова и Емил Димитров по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 5:
„§ 5. В чл. 10, ал. 3, в изречение второ след думата „адвокат“ се добавя „или юрисконсулт“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, в § 5 относно чл. 10 искам да направя едно редакционно допълнение.
В чл. 10 да се създаде ал. 4 със следното съдържание:
„(4) Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“
Предложената уредба изцяло следва практиката при такива казуси, като следва при отхвърляне на иска ищецът изцяло или частично да дължи разноски съобразно отхвърлената част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има ли изказвания, колеги? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Александрова.
Гласували 93 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 5 със съответната редакционна добавка, която направи госпожа Александрова. Параграф 5 е подкрепен от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Има предложение на народните представители Анна Александрова и Хамид Хамид.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народните представители Красимир Ципов, Смилена Нитова-Кръстева и Емил Димитров по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 6:
„§ 6. (1) Този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила.
(2) Неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на „Преходни и заключителни разпоредби“ и създадения нов § 6, подкрепени от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 11.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 3 – текст на вносител, има предложение на народните представители Анна Александрова и Хамид Хамид.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народните представители Емил Димитров и Хамид Хамид по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 7:
„§ 7. В Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1, т. 3 накрая се добавя „както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд“.
2. В чл. 128, ал. 1, т. 6 накрая се добавя „както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд“.
3. В чл. 203:
а) в ал. 1 думите „или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз“ се заличават;
б) в ал. 2 накрая думите „както и стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на Европейския съюз“ се заличават;
в) създава се ал. 3:
„(3) По реда на тази глава се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.“
4. В чл. 204 се създава ал. 5:
„(5) За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс.“
5. В чл. 205:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Когато посоченият в исковата молба ответник не отговаря на изискванията на ал. 1, съдът указва на ищеца срещу кого следва да насочи иска, като му дава възможност в 7-дневен срок от съобщението да отстрани нередовността или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално посочения ответник. Ако в този срок ищецът не изпълни указанията, исковата молба заедно с приложенията се връща. Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.“
6. В чл. 212, ал. 2 след думата „осигуряване“ се добавя „и подпомагане“.
7. В чл. 213б:
а) алинея 3 се изменя така:
„(3) Лицата по ал. 2 оставят без разглеждане касационната жалба и прекратяват производството по делото, когато оспорването е просрочено, съдебният акт не подлежи на обжалване и оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него.“;
б) в ал. 4, изречение първо накрая се добавя „като държавна такса не се дължи“;
в) създава се ал. 5:
„(5) В случаите по ал. 2, 3 и 4 може да се присъждат разноски с разпореждането или определението, ако са поискани и са представени доказателства за заплащането им.“
8. В чл. 227а се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 2, изречение първо след думата „съда“ се добавя „или лицата по чл. 213б, ал. 2“, а в изречение второ думата „взема“ се заменя с „или лицата по чл. 213б, ал. 2 вземат“;
б) ал. 4 след думата „осигуряване“ се добавя „и подпомагане“.
9. В чл. 235а, изречение първо след думата „граждани“ се добавя „държавни и общински органи“, а в изречение второ накрая се добавя „и подпомагане“.
10. В чл. 236 след думите „чл. 227а“ се заменят с „чл. 227а, ал. 1, 3, 4 и 5“.
11. В чл. 242, ал. 4 след думата „осигуряване“ се добавя „и подпомагане“.
12. В чл. 242а, изречение първо след думата граждани се добавя „държавни и общински органи“, а в изречение второ накрая се добавя „и подпомагане“.
13. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 7:
„7. „Дела по пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане“ са и производствата, които се разглеждат по Закона за семейните помощи за деца, Закона за хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 3, който става § 7 по Доклада на Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 4 – текст на вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 8:
„§ 8. В Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (обн., ДВ., бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 27 ал. 7 се отменя.
2. В чл. 73, ал. 4 думите „ал. 5 – 7“ се заменят с „ал. 5 и 6“.
3. В § 10, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби думите „ал. 5 – 7“ се заменят с „ал. 5 и 6“.“
Предложение на народния представител Крум Зарков.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Хамид Хамид по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 9:
„§ 9. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. …) в чл. 63 се създават ал. 3, 4 и 5:
„(3) В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
(5) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“
Предложение на народните представители Анна Александрова и Хамид Хамид за създаване на нов § 5.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 10:
„§ 10. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 117 се правят следните изменения:
„1. В ал. 1:
а) точка 1 се отменя;
б) в т. 2:
аа) буква „а“ се изменя така:
„а) за пенсии, добавки и компенсации към тях;“;
бб) буква „б“ се отменя;
вв) в ал. 1, т. 2 буква „е“ се изменя така:
„е) за отказ за отпускане, изплащане, изменение, спиране и прекратяване на помощи и парични обезщетения по глава четвърта, спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях и ако размерът на сумата е до 1000 лв. за разпорежданията по чл. 114, ал. 3, 4 и 5;“.
2. В ал. 3, изречение второ думите „или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането“ се заличават.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания, колеги?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моето изказване е във връзка с § 10. На основание чл. 84, ал. 2, изречение второ от Правилника правя редакционна поправка:
„§ 10. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 117, ал. 1:
а) в т. 1 след думите „глава четвърта“ се поставя запетая и се добавя „раздели I и II“;
б) в т. 2:
аа) в буква „а“ думата „спиране“ се заменя със „за прекратяване“;
бб) в буква „б“ думата спиране“ се заличава;
вв) в буква „д“ накрая се добавя „по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5“;
гг) в буква „е“ след думите „глава четвърта“ се поставя запетая и се добавя „раздели I и II“;
дд) буква „ж“ се изменя така:
„ж) за спиране на производството по отпускането или изплащането на парични обезщетения по глава четвърта и на пенсиите;“.
2. В чл. 119 думите „по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „е“ се заменят с „по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква „б“, буква „д“ – за сумите до 1000 лв., букви „е“ и „ж“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова.
Подлагам първо на гласуване редакцията на § 4, който става § 8 по Доклада на Комисията, и създаването на нов § 9.
Гласували 92 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакционната поправка, която направи госпожа Александрова в създаващия се § 10.
Гласували 89 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване целия нов § 10 с редакционната поправка, която преди малко гласувахме.
Гласували 90 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията предлага да се създадат § 11, 12, 13, 14, 15 и 16:
„§ 11. В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (обн., ДВ, бр. …) в чл. 265, ал. 2 думите „чл. 61, ал. 2“ се заменят с „чл. 61“.
§ 12. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. …) в чл. 34б се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „чл. 61, ал. 1 и 2“ се заменят с „чл. 61“.
2. В ал. 3 думите „чл. 61, ал. 3“ се заменят с „чл. 61“.
§ 13. В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 25 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите „чл. 61, ал. 1 и 2“ се заменят с „чл. 61“.
2. В ал. 4 думите „чл. 61, ал. 3“ се заменят с „чл. 61“.
§ 14. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 279, ал. 2 думите „чл. 61, ал. 2“ се заменят с „чл. 61“.
§ 15. В Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 21, ал. 2 думите „чл. 61, ал. 2“ се заменят с „чл. 61“.
§ 16. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 152, ал. 2 думите „чл. 61, ал. 2“ се заменят с „чл. 61“.
2. В чл. 213, ал. 2 думите „чл. 61, ал. 2“ се заменят с „чл. 61“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова.
Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване създадените нови параграфи от § 11 до § 16 включително.
Гласували 92 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието, а с това и целият закон.

Колеги, преминаваме към осма точка от днешния дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ.
Вносител е Министерският съвет на 6 юни 2019 г., приет на първо гласуване на 27 юни 2019 г.
Госпожо Савеклиева, заповядайте, за да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, искам първо да направя процедура за допуск в пленарната зала. На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата:
От Министерството на икономиката – Лилия Иванова, заместник-министър; Силвана Любенова, директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; Десислава Георгиева, началник на отдел „Право на установяване и услуги“.
От Патентно ведомство – Давид Сукалински, заместник-председател; и Силвия Беркова, главен секретар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Савеклиева.
Моля, режим на гласуване за допуск на гостите от Министерството на икономиката.
Гласували 92 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Закон за марките и географските означения“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
„Глава първа – Общи положения“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4, като в ал. 1 думата „отменяне“ се заменя с „отмяна“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона, подкрепено от Комисията, наименованието на Глава първа, чл. 1, чл. 2, чл. 3 и чл. 4 със съответната промяна в ал. 1 на чл. 4 – всички тези членове са подкрепени от Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Член 5 – Държавен регистър на марките“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5, като в ал. 2:
1. Точка 9 се изменя така:
„9. списък на стоките и/или услугите, за които марката е заявена или регистрирана, и номерът на класа съгласно Ницската спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., с нейните изменения и допълнения, ратифицирана със закон (обн., ДВ, бр. …), (обн., ДВ, бр. …), наричана по-нататък „МКСУ“;“.
2. В т. 23 и 24 накрая се добавят думите „на марка“.
3. В т. 26 и 27 думата „отменяне“ се заменя с „отмяна“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 5 по Доклада на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Член 6 – Държавен регистър на географските означения“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6, като в ал. 2, т. 13 думата „отменяне“ се заменя с „отмяна“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 6 със съответната промяна, подкрепена в Комисията в съответната редакция.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Член 7 – Достъп до държавните регистри“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7, като в ал. 2 накрая се добавя „при спазване изискванията за защита на личните данни“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 7, който Комисията подкрепя, със съответната добавка, която изчете госпожа Савеклиева.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Член 8 – Досие“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
„Чл. 8. (1) Патентното ведомство поддържа за всяка марка досие на хартиен и електронен носител, което съдържа цялата документация по регистрацията и последващите вписвания. В случаите по чл. 107 – 110 досието съдържа цялата документация във връзка с действията, предвидени в този закон.
(2) Право на достъп до досието на марката имат заявителят, притежателят, представителят им по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или притежателя, както и адвокат, писмено упълномощен от заявителя или притежателя. Достъп до досието има и всяко лице, което е изрично упълномощено за това с нотариално заверено пълномощно от заявителя или притежателя.
(3) Право на достъп до административната преписка по образувано производство по опозиция или по спорове имат страните, участващи в тях, представителите им по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя, притежателя, опонента или искателя, адвокат, писмено упълномощен от заявителя, от притежателя, от опонента или от искателя, както и всяко лице, което е изрично упълномощено за това с нотариално заверено пълномощно от заявителя, от притежателя, от опонента или от искателя.
(4) Всяко лице има право на информация за данните, съдържащи се в досието на марката, които подлежат на вписване.
(5) Патентното ведомство поддържа за всяко географско означение досие на хартиен и електронен носител, което съдържа цялата документация по регистрацията.
(6) Информацията за всеки заявител, съответно вписан ползвател, представлява обособена част от досието по ал. 5.
(7) Всеки заявител или вписан ползвател, представителят им по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или на вписания ползвател, адвокат, писмено упълномощен от заявителя или от вписания ползвател, както и всяко лице, което е изрично упълномощено за това с нотариално заверено пълномощно от заявителя или от вписания ползвател, има право на достъп до съответната част от досието, която се поддържа за тях съгласно ал. 6.
(8) Всяко лице има право на достъп до частта от досието за заявеното или регистрираното географско означение, която съдържа данните по чл. 6, ал. 2.
(9) Трети лица, по отношение на които са вписани допустими от закона обстоятелства, имат право на достъп само до документацията, въз основа на която е извършено вписването.
(10) Правото на достъп до досие включва правото на оправомощените по този закон лица да се запознаят и да получат копия от всички материали и документи, които се съхраняват в съответното досие, с изключение на вътрешноведомствените документи.
(11) Редът за предоставяне на достъп до досиетата и за получаване на справки или извлечения от регистрите се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 9 по Доклада на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Глава втора – Марки“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
„Раздел I – Регистрация“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Глава втора и наименованието на Раздел I, подкрепени от Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Член 9 – Определение“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 9, подкрепен от Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Член 10 – Придобиване на право върху марката“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 10.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Член 11 – Абсолютни основания за отказ на регистрация“.
Има предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров:
„В чл. 11 ал. 3 се изменя така:
„(3) „Разпоредбите на ал. 1, т. 8, 9, 10 и 11 не се прилагат при съгласие на съответния компетентен орган, който отговаря на запитването на Патентното ведомство в двумесечен срок от получаването му. Предоставеното съгласие не освобождава заявителя от произтичащи от други закони задължения при използването на обектите по ал. 1, т. 8, 9, 10 и 11.“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христиан Митев:
„В чл. 11, ал. 3 се изменя така:
„(3) Разпоредбите на ал. 1, т. 8, 9, 10 и 11 не се прилагат при съгласие на съответния компетентен орган, който отговаря на запитването на Патентното ведомство в двумесечен срок от получаването му. Предоставеното съгласие не освобождава заявителя от произтичащи от други закони задължения при използването на обектите по ал. 1, т. 8, 9, 10 и 11.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11, като в ал. 1, точки 8 и 9 се изменят така:
„8. марка, която се състои от или включва гербове, знамена или други символи, както и техни имитации на държави – членки на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, от 20 март 1883 г., с нейните изменения и допълнения, съгласно Решение на Министерския съвет за присъединяване на Народна република България към Лисабонската редакция на Конвенцията, одобрено с Указ № 663 на Президиума на Народното събрание от 1965 г. (обн., ДВ, бр. …), наричана по-нататък „Парижката конвенция“, както и гербове, знамена или други символи, съкращения или наименования на международни междуправителствени организации, обявени по чл. 6, трето от Парижката конвенция;
9. марка, която се състои от или включва знаци, емблеми или гербове, различни от тези, обявени по чл. 6, трето от Парижката конвенция, и представляващи особен обществен интерес;“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Господин Митев, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, с представения на Вашето внимание текст на чл. 11, ал. 3 се въвежда изискване при необходимост от съгласие за издаване на индивидуален административен акт от друг административен орган, представянето му да е задължение на заявителя. В действащия, все още неотменен Закон за марките и географските означения, по-късно в Преходни и заключителни разпоредби на разглеждания законопроект той се отменя. Не се предвижда такъв специален ред за изискване на съгласието, следователно до момента за изискване на съгласие е бил приложим общият ред на чл. 55 от Административнопроцесуалния кодекс, независимо дали е бил спазен от Патентното ведомство или не.
Съгласно тази разпоредба на Кодекса, когато специален закон изисква съгласието или мнението на друг орган, и ако не е предвидено друго, административният орган, водещ производството, търси незабавно съдействието на този орган. Другият орган отговаря на запитването в срок, определен от водещия производството орган, но не по-дълъг от 14 дни. Ако другият орган не се произнесе в срок, това се приема като съгласие от негова страна, тоест до този момент Патентното ведомство следва да се обърне към този друг орган, а не да търси това от заявителя.
Считам, че съгласието, което до момента в действащия Закон за марките и географските означения се изисква от друг орган, следва и занапред да бъде търсено от страна на Патентното ведомство, не от страна на заявителя и да се спазва общото правило на Административнопроцесуалния кодекс, което цитирах. Въвеждането на специален ред за търсене на това съгласие от заявителя, а не от водещия производството административен орган, е в нарушение на обществения интерес. Представлява отстъпление от принципа на служебното начало, което е основа в административното производство. Производствата по марки и географски означения в голямата си степен са административни, а не някакви други по вид производства.
Нещо повече, цитираните в текста разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 8, 9, 10 и 11 защитават обществения интерес във връзка с използването на държавни символи, символи на международни и междуправителствени организации, официални гаранционни знаци, културни ценности и други знаци с висока обществена значимост, и в този контекст допускането на регистрация на марка, съдържаща такива знаци, също следва да защитава обществения интерес, а не частния интерес на заявителя.
Затова и в този случай тълкуването на чл. 11, ал. 3 от Закона за марките и географските означения в съответствие с неговата цел предполага съгласието да бъде търсено на институционално равнище. Решаващият орган не следва да абдикира от активното закриляне на обществения интерес, който му вменява принципа на служебното начало, или в замяна да прехвърля това си задължение на частни лица. Защитата на обществения интерес е функция на държавните органи, а не на частноправните субекти.
Отделно предназначението на съгласувателната процедура е предоставена обективна институционална преценка в област, в която решаващият орган няма нужната експертиза, а тази преценка също така трябва да съвпада с обществения интерес, откъдето е и неприемливо да се счита, че тя може да се повлияе в една или в друга посока от предложена от заявителя на марката обосновка в защита на неговите лични субективни интереси.
Органите, оторизирани да предоставят съгласие по чл. 11, ал. 3, трябва да проверят дали личният интерес на заявителя съвпада с обществения на база на тяхната експертиза, а не на базата на доводи и/или доказателства, посочени от заявителя.
Освен това следва да се има предвид, че с оглед високия обществен интерес, който представляват, посочените в чл. 11, ал. 1, т. 8, 9, 10 и 11 от Законопроекта международни и междуправителствени символи, гаранционни знаци, културни ценности и други, съответният орган, който предоставя съгласието си, е необходимо да разполага с един по-дълъг срок от предвиждания в Законопроекта двуседмичен. Затова считам, че такъв подходящ срок е двумесечният срок и смятам, че в този случай не следва да се прехвърля отговорността, която държавният орган, в случая Патентното ведомство, носи за охрана и защита на обществения интерес върху частноправните субекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Реплики?
Други изказвания?
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Танчев и Станислав Владимиров.
Гласували 94 народни представители: за 25, против 17, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Христиан Митев.
Гласували 90 народни представители: за 24, против 1, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 11 с предложените редакционни поправки от Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По чл. 12 „Относителни основания за отказ на регистрация“ има предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Христиан Митев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12, като в ал. 4 думите „е продължило и към датата на подаване на опозицията“ се заменят с „продължават до подаването на опозицията“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 12 с предложението за заместване, направено от Комисията.
Гласували 85 народни представители, за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Раздел II – Правни последици от регистрацията“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
По чл. 13 „Съдържание на изключителното право върху марка“ има предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Христиан Митев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13, като в ал. 2, т. 4 се изменя така:
„4. използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование;“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване два текста: текстът на вносителя за наименованието на Раздел II и текстът на вносителя за чл. 13 с предложението за заместване, направено от Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Право на забрана на подготвителни действия – чл. 14“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
„Забрана за използване на марка, регистриране на името на агент или представител – чл. 15“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване два текста: текстът на вносителя за чл. 14 и чл. 15, подкрепени от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
С това ще завършим с този законопроект за днес.
Ще направя съобщението за парламентарен контрол на 22 ноември 2019 г., петък:
1. Министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на едно питане от народния представител Корнелия Нинова.
2. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов ще отговори на един въпрос от народния представител Станислав Станилов.
3. Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на четири въпроса от народните представители Николай Александров, Христо Проданов, Георги Гьоков и Александър Сабанов.
4. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на три въпроса от народните представители Станислав Станилов, Нона Йотова, Анелия Клисарова и Ирена Анастасова.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на четири въпроса с писмен отговор от народните представители Анна Славова, Лало Кирилов, Теодора Халачева и Валентин Николов;
- министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на един въпрос с писмен отговор от народните представители Христо Проданов и Иван Валентинов Иванов;
- министърът на финансите Владислав Горанов на един въпрос с писмен отговор от народния представител Михаил Христов;
- министърът на околната среда и водите Нено Димов на два въпроса от народните представители Михаил Христов и Милко Недялков;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев на два въпроса от народните представители Георги Михайлов и Десислав Тасков, и на два въпроса с писмен отговор от народните представители Анна Славова и Десислав Тасков, Георги Михайлов, Илиян Тимчев и Георги Йорданов.
Поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Джевдет Чакъров се отлага негов отговор от министъра на околната среда и водите Нено Димов.
Поради ползване на годишен отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова.
Поради отсъствие от страна в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на вътрешните работи Младен Маринов, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков, министърът на младежта и спорта Красен Кралев и министърът на културата Боил Банов.
Следващо редовно пленарно заседание на 22 ноември 2019 г. от 9,00 ч. съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Станислав Иванов
Джейхан Ибрямов