Председателствали: Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Кристиан Вигенин
Секретари: Филип Попов и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Едно съобщение преди да започнем работа:
Уважаеми колеги, по повод 30-ата годишнина от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето в Народното събрание ще бъде поставена Капсула на хилядолетието. В нея ще бъдат поставени предмети и символи, носещи послания за доброто към младите българи през 2030 г.
Церемонията ще бъде от 10,00 ч. в източния кулоар. Всички народни представители са поканени да оставят своите послания към идните поколения.
Продължаваме с Програмата ни за работа.

Точка първа за днес е:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ДЪРЖАВНИ ПАРИЧНИ НАГРАДИ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И НАЦИЯТА.
Доклад на Комисията по културата и медиите.
Уважаеми господин Рашидов, кой ще представи Доклада?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допуснат Румен Димитров – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 140 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министър Димитров в залата.
Моля, продължете с представянето на Доклада, уважаеми господин Рашидов.
ДОКЛАДЧИК ВЕЖДИ РАШИДОВ:
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 902-03-16, внесен от Министерския съвет на 4 ноември 2019 г.
На редовно заседание, проведено на 14 ноември 2019 г., Комисията по културата и медиите обсъди Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 902-03-16, внесен от Министерския съвет на 4 ноември 2019 г.
В заседанието от Министерството на културата участваха: Румен Димитров – заместник-министър, и Весела Щерева – парламентарен секретар.
Проектът на решение беше представен от господин Румен Димитров.
Проектът на решение се предлага на основание чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията.“ (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: За мъничко спрете, уважаеми господин Рашидов.
Колеги, изключително шумно е в залата, много Ви моля, запазете тишина! Трудно се работи.
ДОКЛАДЧИК ВЕЖДИ РАШИДОВ: „Законът регламентира държавните парични награди за особени заслуги да бъдат – пожизнени, периодични и еднократни.
С Решение № 646 от 4 ноември 2019 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пожизнено държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, за изключителни постижения в цялостния принос в областта на културата: професор Анатоли Добрев Кръстев – виолончелист, музикален педагог; Анжел Раймонд Вагенщайн (Джеки) – режисьор, сценарист, писател, общественик, професор Георги Димитров Дюлгеров – режисьор, сценарист и продуцент; Иван Петков Стайков – композитор; Иван Цанев Иванов – поет; Лили Иванова Петрова – поппевица; Христо Костадинов Ганев – филмов деец, сценарист и режисьор; Андрей Петков Дреников – композитор, певец, цигулар и текстописец.
Средствата, необходими за изплащането на пожизнените държавни парични награди за особени заслуги, се изплащат чрез бюджета на Министерството на културата.
В резултат на проведеното гласуване единодушно – с 15 гласа „за“, Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 902-03-16, внесен от Министерския съвет на 4 ноември 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Рашидов, бихте ли представили Проекта на решение?
ДОКЛАДЧИК ВЕЖДИ РАШИДОВ: Разбира се, господин Председател.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията
РЕШИ:
1. Отпуска държавни парични награди пожизнено за особени заслуги към българската държава и нацията:
а) в размер 700 лв. месечно на:
Анатоли Добрев Кръстев
Анжел Раймонд Вагенщайн
Георги Димитров Дюлгеров
Иван Петков Стайков
Иван Цанев Иванов
Лили Иванова Петрова
Христо Костадинов Ганев
за изключителните им постижения и за цялостния им принос в областта на културата;
б) в размер 500 лв. месечно на Андрей Петков Дреников за изключителните му постижения и за цялостния му принос в областта на културата.
2. Възлага изпълнението на решението на министъра на културата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Това беше Проектът на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията.
Имате думата за изказвания. Не виждам.
Подлагам на гласуване Проекта на представеното Ви решение.
Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Продължаваме с втора точка за днешния ден:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ФАКТИТЕ И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, СВЪРЗАНИ С ПРЕКЪСВАНЕ НА ИЗЛЪЧВАНЕТО НА ПРОГРАМА „ХОРИЗОНТ“ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО, КАКТО И НА ТВЪРДЕНИЯТА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ НАТИСК ВЪРХУ РЪКОВОДСТВОТО И ЖУРНАЛИСТИ ОТ БНР.
До Председателя на Народното събрание е постъпило предложение:
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 88, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме Проект на решение за удължаване срока на действие на Временната комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио с мотиви към него.“
Ще Ви представя:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за удължаване срока на действие на Временната комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио
Народното събрание на основание чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Удължава срока на действие на Временната комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио до 3 февруари 2020 г.“
Имате думата за изказвания. Няма
Подлагам на гласуване представения Ви Проект на решение.
Гласували 129 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ.
Уважаема госпожа Савеклиева, заповядайте да продължим с представянето на Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
„Чл. 16 – Ограничаване на правото върху марка“.
Има предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров:
В чл. 16, т. 1 се изменя така:“ (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинете.
Колеги, моля Ви!
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „1. своето име и адрес.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христиан Митев.
В чл.16 т. 1 се изменя така:
„1. своето име или адрес.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16, като в т. 3 думите „в качеството им на“ се заменят с „като“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Жельо Бойчев и група народни представители.
Гласували 121 народни представители: за 46, против 39, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Христиан Митев.
Гласували 113 народни представители: за 32, против 15, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 16 с предложението за заместване, направено от Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17, като в ал. 1 думите „съответно на Европейското икономическо пространство“ се заличават.
„Член 18 – Съвместно притежание на право върху марка“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
„Член 19 – Посочване на регистрацията“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за чл. 17 с редакционните поправки, предложени от Комисията, и текста на вносителя за членове 18 и 19, подкрепени от Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 19.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Член 20 – Включване на марка в справочни материали“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
„Включване на марка в справочни материали
Чл. 20. Когато включването на марка в речници, енциклопедии или други справочни материали създава впечатлението, че марката представлява родовото наименование на стоките или услугите, за които е регистрирана, издателят при искане на притежателя ѝ е длъжен при електронни публикации веднага, а при печатни материали – най-късно в следващото издание на съответния материал да посочи, че това е регистрирана марка.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията, за текста на чл. 20 по вносител.
Гласували 110 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Задължение за използване на марката – чл. 21“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
„Срок на действие на регистрацията – чл. 22“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване два текста: текста на вносителя за чл. 21 и текста на вносителя за чл. 22, подкрепени от Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Раздел III – Марката като обект на собственост“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІІ.
„Прехвърляне на правото върху марка – чл. 23“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23:
„Прехвърляне на правото върху марка
Чл. 23. (1) Правото върху марка може да се прехвърля независимо от прехвърлянето на търговското предприятие за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана.
(2) При съвместно притежание правото върху марка се прехвърля с писмено съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях в писмена форма е уговорено друго.
(3) Прехвърлянето се вписва в Държавния регистър на марките по искане на една от страните, към което се прилагат доказателства за прехвърлянето и за платена държавна такса.
(4) Договор за прехвърлянето не се прилага, когато искането за вписване на прехвърлянето е подписано и от двете страни с изрично посочване на имената и качеството на лицата, които го подписват.
(5) Прехвърлянето има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър на марките.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване два текста: текста на вносителя за наименованието на Раздел III, подкрепен от вносителя, и редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 23 по вносител.
Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Лицензионен договор – чл. 24“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24, като в ал. 5 и 6 след думите „Държавния регистър“ се добавя „на марките“.
„Правото върху марката като обект на обезпечение – чл. 25“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25 и предлага да се създаде ал. 6:
„(6) Правото върху марка може да бъде обект на обезпечение и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване два текста: текста на вносителя за чл. 24 с предложението за добавяне от Комисията, и текста на вносителя за чл. 25 с предложението за добавяне на ал. 6 с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 109 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 12.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Правото върху марка като обект на принудително изпълнение – чл. 26“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.
„Правото върху марката като обект на особен залог – чл. 27“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27, като:
1. В ал. 2 думите „прилагат съответно разпоредбите на“ се заменят с „прилага съответно“.
2. В ал. 3 думите „в Патентното ведомство“ се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване два текста: текста на вносителя за чл. 26, подкрепен от Комисията, и текста на вносителя за чл. 27 с редакционните поправки, предложени от Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Включване на правото върху марката в масата на несъстоятелността – чл. 28“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.
„Заявката като обект на собственост – чл. 29“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29:
„Заявката като обект на собственост
Чл. 29. Разпоредбите на чл. 23 – 28 се прилагат и относно заявките за регистрация на марки.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване два текста: текста на вносителя за чл. 28, подкрепен от Комисията, и редакцията, предложена от Комисията за чл. 29 по вносител.
Гласували 98 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Отмяна или промяна във вписването – чл. 30“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30:
„Отмяна или промяна във вписването
Чл. 30. В Държавния регистър на марките се вписва отмяна или промяна по вписано обстоятелство по чл. 24 – 29 по искане на лице с правен интерес, към което се прилагат доказателства, че вписаното обстоятелство е прекратило действието си или по него са настъпили промени.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за чл. 30 по вносител.
Гласували 95 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Производство по разглеждане на искания за вписване“ – чл. 31“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31, като в ал. 2 думата „недостатъци“ се заменя с „нередовности“, а думата „недостатъците“ се заменя с „нередовностите“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 31, подкрепен по принцип от Комисията с предложението за заместване, направено от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Раздел IV –
Прекратяване действието на регистрацията, отменяне и заличаване на регистрацията“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV, като думата „отменяне“ се заменя с „отмяна“.
„Прекратяване действието на регистрацията – чл. 32“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32, като в ал. 2 накрая се добавят думите „придружено с доказателства“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване два текста: текста на вносителя за наименованието на Раздел IV с предложението за заместване, направено от Комисията, и текста на вносителя за чл. 32 с предложението за добавяне, направено от Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Прекратяване на регистрацията на марки, в които се съдържа регистрирано географско означение – чл. 33“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33, като в началото на изречението преди думата „регистрацията“ се добавя „Действието на“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 33 с предложението за допълнение, направено от Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Отказ от право – чл. 34“.
По чл. 34 има предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Христиан Митев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34:
„Отказ от право
Чл. 34. (1) Притежателят може да се откаже от правото си върху марка за всички или за част от стоките или услугите, за които тя е регистрирана, с писмена декларация до Патентното ведомство.
(2) Отказът има действие от вписването му в Държавния регистър на марките.
(3) Когато отказът от право върху марка се предхожда от искане за отмяна или заличаване на регистрацията й, той се разглежда след влизане в сила на решението по искането, освен ако лицето, подало искането за отмяна или заличаване, не представи писмено съгласие за вписване на отказа.
(4) Когато има вписан лицензионен договор, отказът от право се вписва, след като притежателят представи доказателство, че е уведомил лицензополучателя за намерението си да се откаже от правото върху марката. Вписването се извършва след изтичането на едномесечен срок от представяне на доказателството.
(5) Отказът на един или няколко от съпритежателите на правото върху марка не води до прекратяване действието на регистрацията по отношение на останалите съпритежатели.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 34 по вносител.
Гласували 87 народни представители: за 81, без против, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Отменяне на регистрацията – чл. 35“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35, като в заглавието и навсякъде в текста думата „отменяне“ се заменя с „отмяна“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 35 с предложението за заместване, направено от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Заличаване на регистрацията – чл. 36“.
По чл. 36 има предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров:
„В чл. 36 ал. 7 отпада“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христиан Митев:
„В чл. 36 ал. 7 се заличава“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36:
„Заличаване на регистрацията
Чл. 36. (1) Регистрацията на марка се заличава, когато е извършена в нарушение на изискванията по чл. 2 и 11.
(2) Когато марката е регистрирана в нарушение на:
1. чл. 11, ал. 1, т. 2, 3 или 4, регистрацията не се заличава, ако притежателят докаже, че преди датата на подаване на искането за заличаване в резултат на използване марката е придобила отличителност за стоките или услугите, за които е регистрирана;
2. чл. 11, ал. 1, т. 12, регистрацията не се заличава, ако притежателят е вписан ползвател на съдържащото се в нея по-рано регистрирано по реда на този закон географско означение;
3. чл. 11, ал. 1, т. 12, 13 и 14, регистрацията не се заличава, ако притежателят ограничи списъка на стоките, за които марката е регистрирана, до тези, отговарящи на спецификацията на регистрираните съгласно законодателството на Европейския съюз или международни споразумения, по които Европейският съюз е страна, географски означения, храни с традиционно специфичен характер и традиционни наименования за вина.
(3) Регистрацията на марка се заличава и когато:
1. марката е регистрирана в нарушение на чл. 12;
2. използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно право на трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон, и по-специално:
а) право на име и портрет;
б) авторско право;
в) право на селекционер върху наименование на сорт или порода;
г) право на индустриална собственост.
(4) Исканията по ал. 1 може да се подадат от всяко лице.
(5) Исканията по ал. 3 може да се подадат от следните лица:
1. по т. 1 – от лицата по чл. 52, ал. 1, които не са упражнили правото си да подадат опозиция или опозицията им е отхвърлена като недопустима;
2. по т. 2 – от притежателя на по-ранното право.
(6) Регистрацията на марка може да се заличи и служебно от Патентното ведомство, когато е регистрирана в нарушение на чл. 11. Редът за образуване, провеждане и приключване на производството за служебно заличаване на регистрацията на марка се определя с наредбата по чл. 69, ал. 4.
(7) Когато искането е по ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 4, действителното използване на нерегистрираната марка преди датата на подаване на заявката за регистрация или датата на приоритета на по-късната марка трябва да е продължило до подаването на искането.
(8) В случаите по ал. 3, т. 1, когато това е приложимо, регистрацията не се заличава, ако по-ранната марка не е била реално използвана.
(9) В случаите по ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2, чл. 12, ал. 3, 4 и 7 и чл. 36, ал. 3, т. 2 регистрацията не се заличава, ако в производството по заличаване се представи съгласие на лицето с по-ранната марка, съответно с по-ранното право.
(10) В случаите по ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 6 регистрацията не се заличава, когато:
1. агентът или представителят обоснове своите действия, или
2. заявката се прехвърли на действителния притежател по негово искане.
(11) Когато основанията за заличаване се отнасят за част от стоките или услугите, регистрацията се заличава само за тези стоки или услуги.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Господин Митев, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Опозицията, респективно заличаването, за което се говори в ал. 7 на тази разпоредба, подадено на основание на по-ранна нерегистрирана марка, е една от най дискутираните материи сред професионалистите в областта на Патентното право. Факт е, че близо седем години след приемането на тази норма и в сега действащия закон Патентното ведомство има разнопосочна, бих казал, противоречива практика по този въпрос. Не е налице единно виждане дали в случая се касае за търговско или номинално използване на знака преди подаване на марката, обект на опозиция, а това са съществени елементи на нормата, които, с оглед правната сигурност, следва да бъдат разглеждани и прилагани еднозначно.
Възприемането по аналогия на европейската практика също е неудачно, тъй като Регламентът на Европейския парламент на Съвета от 14 юни 2017 г. относно марката на Европейския съюз не съдържа аналогична норма. Именно поради това, че в ал. 7 на чл. 36 не се отчита, че притежателят на регистрирана марка разполага с иск за преустановяване на нарушението, и дори нещо повече – възможност за допускане и налагане от съда на привременни мерки, забрана за използване на марката, предмет на нарушение, посредством които при новото изискване да се осуети подаването на искане за заличаване, предлагам тази разпоредба да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров.
Гласували 88 народни представители: за 28, против 6, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Христиан Митев.
Гласували 90 народни представители: за 15, против няма, въздържали се 75.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията, за текста на чл. 36 по вносител.
Гласували 89 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Член 37 – Ограничения на правото на притежателя“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37, като ал. 4 се измени така:
„(4) Притежателят на по-ранна марка няма право да се противопостави на използването на по-късна марка на Европейския съюз, ако по-късната марка не би била обявена за недействителна съгласно чл. 60, параграф 1, 3 или 4, чл. 61, параграф 1 или 2 или чл. 64, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 37 с предложените от Комисията редакционни поправки за ал. 4.
Гласували 84 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Правни последици от отменянето и заличаването на регистрацията – член 38“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38, като в ал. 3 накрая се добавя „за регистрация“, а в заглавието и навсякъде в текста думата „отменяне“ се заменя с „отмяна“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 38 с предложенията за допълнение и замествания, направени от Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Раздел V – Колективни и сертификатни марки“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
„Член 39 – Колективни марки“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Раздел V и текста на вносителя за чл. 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 86 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:
„Член 40 – Сертификатни марки“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40, като в ал. 4 думите „Раздел І и ІV“ се заменят с „Раздели І и ІV на тази глава“, а в ал. 5 след думата „правилата“ се добавя „по ал. 2“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 40, подкрепен от Комисията със съответните промени в текста.
Гласували 84 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:
„Специални разпоредби“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41:
„Специални разпоредби
Чл. 41. (1) Заявителят, съответно притежателят, на колективна или сертификатна марка представя в Патентното ведомство правилата за използване и всички промени в тях. Тези промени имат действие по отношение на трети лица от вписването им в Държавния регистър на марките.
(2) В случаите на международна регистрация на колективна или сертификатна марка правилата за използване по ал. 1 се представят в превод.
(3) Регистрацията на колективна или сертификатна марка може да се отмени освен при условията на чл. 35 и когато притежателят ѝ е разрешил или е търпял използване, което противоречи на правилата за използване.
(4) За използване по смисъла на чл. 21 на колективна и сертификатна марка се счита използването от което и да е лице, имащо право на това.
(5) Колективна или сертификатна марка, чиято регистрация е отменена или прекратена, представлява пречка за регистрацията на идентична или сходна марка за идентични или сходни стоки или услуги на името на друго лице в тригодишен срок от публикуването на отмяната или прекратяването.
(6) Патентното ведомство осигурява достъп до правилата за използване на колективните и сертификатните марки чрез Държавния регистър на марките.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване редакцията на чл. 41 по Доклада на Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, предлагам да прекъснем заседанието до 11,00 ч., когато ще започне парламентарният контрол.
Каня Ви във фоайето на Народното събрание за поставянето на Капсулата на хилядолетието по случай 30 години от Конвенцията на ООН за правата на детето. Заповядайте!

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 15 ноември 2019 г. до 21 ноември 2019 г.:
Постъпило е питане от народния представител Корнелия Нинова, Манол Генов, Атанас Костадинов и група народни представители към Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за предотвратяване на опасността от воден режим в някои населени места и необходимостта от инвестиции в инфраструктурата във ВиК сектора с цел подобряване на качеството на услугата, предлагана на потребителите, и финансовите инструменти, предвидени за това. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 ноември 2019 г.
Постъпили писмени отговори от:
- министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос на народния представител Диана Саватева;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на два въпроса от народния представител Анна Славова;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Любомир Бонев;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на народния представител Лало Кирилов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Първи ще отговаря Бойко Борисов – министър-председател на Република България. Той ще отговори на питане от народния представител… (Реплики от народните представители Корнелия Нинова и Елена Пешева.)
Декларации ли имате?
Заповядайте.
Коя от двете, понеже и госпожа Аксиева има декларация?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Път на младите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, заповядайте, госпожо Аксиева.
Декларация от името на…
ЕЛЕНА ПЕШЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци, встрани от микрофоните): Вече Пешева!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, госпожо Пешева.
ЕЛЕНА ПЕШЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Декларация от името на парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, колеги! Използвам случая, че министър-председателят е сред нас, за да отправя декларацията на парламентарната група на „ВОЛЯ“ и към него.
Господин Премиер, много се радвам, че сте тук, за да чуете тази декларация, която е по-скоро призив на „Жени – ВОЛЯ“ към парламента и правителството. Ще припомня, че от два месеца ние работим по пакет законопроекти, който нарекохме „Майка и дете“. Той е в подкрепа на родителството, семейството и децата.
Българският избирател в този мандат не ни постави в ролята на управляващи, а на опозиция, но въпреки това не можем да стоим безучастно, като гледаме как се топи нацията. За съжаление, Вашият ресорен вицепремиер от НФСБ вече трета година не предприема никакви мерки в тази посока. Затова ние подехме инициативата „Пътна карта на детското щастие“, чрез която ще предложим модерни управленски политики за защита и благоденствие на нашите деца. Както разбирате, тази тема за нас е приоритет.
Искам да уверя всички, че ние работим с огромно желание и ентусиазъм по тези проекти не само защото сме майки, но отговорни политици и най-вече родолюбци.
За тези проекти тепърва ще говорим, но днес взимам думата по конкретен повод, отново свързан с положението на децата. Той е провокиран от Вашето съобщение, че правителството отпуска по 40 лв. коледна надбавка за всички български пенсионери. Въпреки че това са крайно недостатъчни пари за нашите бащи и майки, ние Ви подкрепяме в тази стъпка, но от името на парламентарната група на „ВОЛЯ“ Ви призовавам да направите същото и за българските деца. Така ще покажете, че Коледата е празник, на който държавата трябва да се погрижи и за най-малките си граждани.
Ние сме сигурни, че дамите в правителството, както и „Жени – ГЕРБ“ ще ни подкрепят в този призив. Вие сам казахте, че държавата е в отлично финансово състояние, и предполагаме, че няма да има проблем да се разпоредите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Пешева.
Втората декларация е от името на парламентарната група на „БСП за България“.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господин Министър-председател, господин Вицепремиер, дами и господа народни представители! В последните седмици ни заливат няколко скандала и тревоги: скандал с начина на провеждане на изборите; с водния режим в редица градове; проблеми в здравната система; напрежение около решението за болничните листове; корупционните скандали не спират – от 288 къщи за гости само 23 се оказват изрядни; ще се окаже, че и тези, които са се осигурявали за две пенсии, ще получат по-малко отколкото една. Всичко това буди тревоги и поставя въпроси.
Първият е за управлението на държавата. Една криза се потушава с друга. Прехвърля се отговорността на слънцето, на дъжда, на другите, на лошите от опозицията, които искат да счупят държавата. Кризите не се решават, а се замитат и това ги задълбочава. Искам да говоря за всяка една от тях с факти заради Вас най-вече, господин Премиер.
Кризата с водата. Вчера Ваши министри ни съобщиха, че близо 320 хиляди българи бедстват във воден режим. По-странно е поведението им, което говори много за Вашето управление. Вчера министър каза, ще цитирам, за да не се налага после да се обясняваме кой трябва да си купи слушалки за уши. Това беше негова арогантна реплика, затова цитирам стенограмата от вчера. Та той каза: „Ще дам обобщена информация по отношение на водната криза в община Перник , а вчера разбрах от медиите – не само в община Перник, а и в други райони в страната, където в момента имаме нарушен режим на водоподаване.“
Господин Премиер, Ваши министри разбират от медиите, че 320 хиляди българи бедстват!
Втори цитат. Решихте да уволнявате шефа на ВиК – Перник. Добре, това си е Ваше решение. Министрите ни информираха, че лицата, осъществяващи техническа експлоатация на язовирите и съоръженията, цитирам: „Ежедневно, по десетдневки и месечно са информирали министерствата, давали са справки и баланси на съответното количество вода в язовира“. Освен това са предупредили писмено през април. Същото направили и през месец август.
Вашите министри и правителството очевидно е бездействало през това време и не е обърнало внимание на тези факти. Още по лошо е, че вчера министър произнесе следното изречение – министър от ГЕРБ, за областен управител от ГЕРБ, каза: „Аз леко се изненадах, че вчера областният управител не знаеше, че предоставените права за управление на язовира са в нейния патримониум, но това е друга тема“ – цитат, затварям. Не, не, това не е друга тема. Това е темата за управлението на държавата, темата за калинките, темата за това къде са парите на хората от увеличената цена на водата.
Министърът на регионалното развитие, който отговаря за това, е в отпуск и не намира за необходимо да го прекъсне въпреки тези 320 хиляди бедстващи. Областният управител не знаел за какво става дума, не знаел, че той отговаря за това.
Ще Ви припомня, че когато стана течът в НАП, тогава директорът на НАП каза, че е взел „най-трудното решение – да не си прекрати отпуската“, въпреки кризата в НАП.
Господин Премиер, Вие министър-председател на държавата ли сте, или управител на летен лагер за отпуски и почивки от калинки в администрацията? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Вие как карахте отпуска три месеца?!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Втора криза – в здравеопазването. (Шум и реплики.) В здравеопазването смъртните случаи в последните седмици – не месеци дори, показаха още веднъж, че здравната система е в колапс. Колкото и пари да наливате там, докато не променим модела на здравеопазване, резултатът ще е този. Самият Вие го казахте вчера: „Постоянно даваме пари, а резултатът е почернени хора и родители.“ Но и там некомпетентността и нежеланието да промените системата води до този резултат.
Пак въпросът е същият: къде са парите на хората от здравните осигуровки? Може ли цял живот да се осигуряваш и когато ти се наложи да се лекуваш, да умираш по пътищата на България?
Кризата с болничните листове. Неспособността да се справите със злоупотребите и с фалшивите болнични листове Ви доведе до това да посегнете на основни трудови права на хора, които също цял живот са си плащали осигуровките. Сега, когато се разболеят, не могат да си получат обезщетението. И тук въпросът е: къде са парите на тези хора, които са си внасяли обезщетения? (Шум и реплики.)
Четвърто, пенсионната криза. Ще се окаже, че осигуряващите се за две пенсии ще получат по-малко, отколкото една, но по-лошо – няма ги парите в Сребърния фонд. Трябваше през 2019 г. да са 10 милиарда, а са три. Къде са парите на хората за Сребърния фонд?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Това не е истина!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ще Ви отговоря: всички тези пари изтекоха в нечии джобове.
Ето Ви примера от последната седмица: от 288 къщи за гости по Ваша проверка – не на опозицията, не друга – само 23 са изрядни. От 288 – 23! А другите? Кражби и корупция по време на управлението на ГЕРБ! (Шум и реплики.)
От Българския футболен съюз с 2 милиона от държавния бюджет си поръчали униформи в Афганистан във фирма фантом! В размирния район – два милиона от държавния бюджет?!
И така, изводът: цели системи се разпадат по две причини. Вие сте некомпетентни да управлявате, некомпетентни да контролирате процесите, а корупцията е Ваша емблема. (Реплики от ГЕРБ.)
Бих искала да кажа няколко думи и към премиера. Как реагирате вече 10 години? Играете танго – две напред, една назад. Така беше с болничните миналата седмица – ту ще ги махате, после видяхте напрежение – не, няма да ги махате.
Така беше с тежките случаи в здравеопазването – не искам да злоупотребявам с тях – отстраняване временно на директори, като че това ще реши проблема. След две-три седмици ще ги върнете тихомълком, като отмине напрежението. Сутрин – едно, вечер е друго.
Така не се управлява държава – напред, назад. Уволнявате светкавично, за да потушите напрежението, но проблемите остават и се задълбочават. Следващата калинка продължава постарому до новата криза и пак оставка, и пак същото. Даже повече от същото.
И така – 10 години танго на премиера, 10 години разпад на системите в държавата. Не можете да избягате от личната си отговорност с оставки и прехвърляне на слънцето, лошата опозиция и други причини просто защото управлявате вече 10 години. Всички грешки на предишните имахте време да ги коригирате.
Самозабравянето, чувството за безнаказаност, самодържието, което демонстрирате, вчера бе описано в Европа, така: „България заедно с Румъния и Хърватия е сред бедните страни – членки на Европейския съюз. Австрия е пък сред по-богатите страни. Затова е интересно да се сравнят две фотографии, които показват пълното разминаване в харченето на държавни пари, когато става дума за политици – австриец и българин, дошли за Конгреса на Европейската народна партия в Загреб“, пише загребският вестник „Ютарни лист“. Там го пишат, уважаеми колеги.
Първата снимка показва младия Себастиан Курц, пътуващ в икономична класа на общите авиолинии.
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Той не е канцлер, той е като теб! (Смях.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Втората: „Има възможност да видим и пристигането на българския премиер Бойко Борисов, който реши да дойде в Загреб с държавната „птица“, способна да превози повече от 150 пасажери.“
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не, 80!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: „Това е самолет, носещ националните символи на Република България“, пишат хърватските медии. Държавната машина с държавните символи пътува на партийно мероприятие на Европейската народна партия. Изводите оставям на зрителите, слушателите и на българския народ.
Нашите са: хвалите се, че увеличавате минималната пенсия на 250 лв. при праг на бедност 360 лв., тоест казвате на тези хора: няма да можете да живеете! И това си го приписвате като голям актив. Хвалите се, че ще давате 40 лв. на пенсионерите за Коледа. Колко такива добавки за колко пенсионери струва този полет на държавни разноски за партийно мероприятие? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Чухте ли, че социалните работници се вдигат на протест, защото нямат течаща вода в помещенията и защото заплатата им е 500 лв., и защото си купуват сами билетите за градския транспорт, за да стигнат до своите клиенти? Това чухте ли го? И на фона на всичко това тази бодряческа реакция тук е абсолютно неадекватна на реалния живот в страната. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Реалната картина за нас е разпад на здравната…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Свършвайте, госпожо Нинова, времето изтече.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …на пенсионната и на социалната система; десет години некомпетентност и безсилие сега да се решат въпросите; продължаващи кражби със самозабравяне и арогантност на властта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Приключвам, последно изречение.
Господин Премиер, никакви оставки по веригата надолу не могат да променят тези факти и да отменят отговорността от първия. Вие обичате народния език, да говорите достъпно. Народният език е казал: „Рибата се вмирисва от главата“! (Председателят изключва микрофоните. Народният представител Корнелия Нинова продължава да говори при изключени микрофони. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова, благодаря. Времето изтече. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Колеги, продължаваме с парламентарния контрол.
Питане към министър-председателя Бойко Борисов от народния представител Корнелия Нинова относно политика по национална сигурност, свързана с приемането на страната в Шенген.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Не се чу последното ми изречение, което беше, че отговорността (шум и реплики от ГЕРБ) на първия се носи с оставка. (Шум и реплики от ГЕРБ.) И така питането ми е, първо да уточня, уважаеми колеги, че е от 13 септември – два месеца и половина. Знам господин Борисов какво ще каже, че веднъж е идвал и мен ме е нямало. Да, веднъж ми се е случило да боледувам. (Реплика от ГЕРБ: „Само веднъж!“) Но това са два месеца и половина по-късно. Въпреки това въпросът е актуален, защото е продиктуван от едно изказване на премиера за влизането на България в Шенген.
Уважаеми колеги, знаете, че това е национален приоритет на всички ни. Написахме го в програмата за Европредседателството – управляващи, опозиция, извънпарламентарни партии, обществен, национален консенсус, че България трябва да влезе в Шенген. За тази цел са работили най-различни политически и партийни правителства, защото тя е обединителна и е важна за България и за гражданите на България, но и за Европа – за бъдещето на Европа.
Но на 3 септември 2019 г. в Германия изненадващо, без решение на парламента, че отменя своето решение за Шенген, без такова на Министерския съвет, които са институционалните органи в държавата, министър-председателят на своя глава заявява следното: „ В момента не знам дали е изгодно за България да влиза в Шенген. Дори да съм в опозиция, няма да приема влизане в Шенген. Какво ще загубим от това? Ми просто няма да си показваме картите на границата.“ Това е оценката на премиера какво представлява Шенген.
Оценката на Европа е: „функционирането на това общо пространство носи значителни икономически ползи за Европа“. Според оценката евентуалното затваряне на вътрешните граници би донесло разходи от между 100 милиарда евро и 230 милиарда евро за десет години и би попречило на пътуването през граница на около 1 млн. и 700 хил. души. Това е оценката на Европа. На господин Борисов – „не ни трябва Шенген, много важно, няма да си показваме картите“.
И сега въпросът ми е: кое Ви накара да произнесете тези думи? Кой Ви упълномощи? След като се върна господин Борисов, стана напрежение в България, стана обществена реакция и на 12 септември го чуйте какво каза в едно изказване – всичките следващи изречения.
Първо: „Аз не съм казвал, че се отказваме от Шенген.“ Второ изречение: „Искаме да сме в Шенген.“ Трето: „Ние отдавна сме в Шенген с всичко, което правим.“ Четвърто: „Някой ден все пак ще влезем в Шенген.“ Вие разбрахте ли какво ще прави България според министър-председателя? (Реплика от ГЕРБ: „Да!“) В едно изказване четири различни намерения, въпреки решенията на парламента и на Министерския съвет.
Та въпросът ми е: господин Премиер, предпоследно какво е мнението на българското правителство за бъдещето на България в Шенген и за бъдещето на Европа в общото шенгенско пространство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Господин Премиер, заповядайте да отговорите на питането.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, първо, аз използвам случая да Ви поздравя за последното представяне на местните избори (ръкопляскания от ГЕРБ) – поредно добро представяне. Мисля, че демокрацията много ясно е определила и на изборите хората преценяват кой да ги управлява и кой не, така че не мога да приема Вашите оценки. То не е един, не е два, не е три, не е пет, не е десет пъти. Така че – интересува ме оценката, която са ми дали хората – не Вие.
Себастиан Курц в момента не е никакъв, той не е канцлер на Австрия. Канцлерът на Германия беше с правителствен самолет, премиерът на Гърция беше с правителствен самолет, а, за съжаление, ние щяхме да се пребием с този „Фалкон“ и беше свободен само „Еърбъс“.
Но нека да напомня, този абсолютно ненужен тогава на държавата самолет, който струва близо 100 млн. лв. – докарани са два такива правителствени, с куп мъки върнахме единия, и този остана. Понеже ми задавате такъв въпрос: колко струва примерно на президента Радев да отиде до Китай с него, за колко заплати или пенсии? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) И нали за това са купувани от Вашата партия тези самолети? За това! И всички държави в Европа това го правят с едно или две изключения. То пести време, пътуват делегации, върши се работа. Не казвам защо е пътувал, просто да Ви покажа колко сте дребнава. И моите хора могат да излязат с декларация за заменките по Ваше време, които 80 милиона сега трябва да връщаме.
Освен това аз се радвам, че Вие много внимателно наблюдавате къде ходя и какво говоря. Въпросните думи, за които ме питате, защото аз мога да Ви отговоря с едно изречение: всичко, което е било необходимо да се направи за Шенген, е направено и всички институции в Европа са казали, че България трябва да бъде в Шенген. Това е заслуга и на Ваши правителства, и наши – едно и също е направено за тези години. И всички институции – Европейската комисия и парламентът са се произнесли по тази тема.
Бях специален гост в Бундестага, където нашите приятели от политическите семейства в Германия задаваха въпроси как пазим границата, искат навсякъде така да бъде – като добър пример. Специален гост! И накрая казват: ние много Ви подкрепяме за Шенген, което много ме ядоса, защото който, където и както излезе на някаква трибунка, започва да приказва, че ни подкрепя за Шенген. Ама ние сме изпълнили всички критерии, за какво ни подкрепяте? И аз им се ядосах и казах: „Отдавна ние сме в Шенген. Ние пазим прекрасно границата – Шенгенското пространство, в сравнение с нашите съседи, които са в Шенген. Стига сте ми бърборили, че ни подкрепяте за Шенген. Ние сме изпълнили всички критерии.“ Точка. И Вие сега се хващате за някакви думи и ги повтаряте. А и самолетът не е сто и петдесетместен, осемдесетместен е. Той е поръчан тогава от нискотарифна компания, за да се вземат някакви комисиони, така както и заменките на земите. Явно това е Вашата марка. И когато лепите така етикети, все пак се съобразете с истината.
Говорите за болничните листове. Ние на коалиционните съвети с колегите си обсъждаме всякакви проблеми, които трябва да решим. Защо лъжете хората, че ще се внася или е внесено, или говорите като постфактум вече взето решение за първия ден от болничните. Това не е истина! Няма такова внесено предложение и няма да има!
Днес е бил Вашият кмет от Перник при мен – в 9,00 ч. Два милиона и 700 хиляди за утаители днес му прeвеждаме, и говорите за 300 хиляди. В Плевен и Ловеч кметовете си въведоха режим, когато сушата е безспорна – виждате в цялата страна какво е състоянието на язовирите. Те си въведоха режим и си спечелиха изборите. В Перник се направиха на хитри и загубиха изборите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И ние по същия начин помагаме и на тях.
Така че, моля, когато отправяте обиди и нападки, да знаете, че не по-малко са подготвени в тази област. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Премиер.
Два уточняващи въпроса – госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Малко объркахме питането с декларацията, но така. (Шум и реплики от ГЕРБ)
Господин Премиер, не можете да ми оспорвате правото да Ви искам оставката като правителство, и Вашата, защото аз не говоря тук в лично качество, говоря от името на един милион българи, които са подкрепили „БСП за България“ и тя е тук с 80 народни представители. (Шум и реплики от ГЕРБ)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина! Моля, към двата въпроса, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не отнемайте на тези един милион българи правото да имат мнение, различно от Вашето, и да Ви искат оставката.
На второ място, никой не оспорва правото Ви да пътувате с държавния самолет. Затова са купени тези самолети – държавният глава, Вие да пътувате, но на държавни посещения, а не на партийни мероприятия на ГЕРБ в Европейската народна партия.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: То е държавно!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: То е партийно!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Държавно е!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Конгрес на Европейската народна партия било държавно посещение на България?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: И двете.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Така че пътувайте си, когато сте на държавно посещение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросите, госпожо Нинова, времето изтича!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …но не използвайте парите на хората за партийните си нужди в ГЕРБ и в ЕНП. (Шум и реплики от ГЕРБ)
Що се отнася до заменките. Ма, заповядайте, господин Борисов, ще Ви помогнем с каквото можем да разкриете всички злоупотреби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Нинова, моля за двата въпроса, времето Ви изтича! (Шум и реплики от ГЕРБ)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Госпожо Караянчева, господин Борисов не ми отговаряше на въпроса, отговаряше на декларацията. Позволете да вляза в същия режим. Ще си задам и въпроса накрая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма да Ви остане време! Шум и реплики от ГЕРБ)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Нямаме нищо против да разследвате и разкривате заменки и не ги прехвърляйте на това ръководство и на тази група. Търсете ги там, където са правени в миналото. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Ние няма да носим отговорност, докато сме живи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не е вярно, не е вярно!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …за минали грешки. Но Вие сте десет години в управлението – едни и същи, така че отговаряйте за тези десет години. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Казвате, че сте превели пари в Перник? Ама защо сега, след като кризата е поне от четири години?! Къде проспахте това време?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Двадесет секунди до задаването на въпроса, госпожо Нинова! Толкова съм дала на господин премиера. (Шум и реплики то ГЕРБ.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Добре, успокойте залата. Спокойно, колеги. Много сте нервни, спокойно. (Шум и реплики то ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Въпросът ми е само един. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Премиерът ме обвини, че го цитирам, разбрахте ли? Аз цитирах негови думи, а той каза: „Абе защо ги говориш тези работи?“ Ами аз цитирах неговите думи за Шенген.
Въпросът ми сега е един. Господин Премиер, на 5 юни 2019 г. Вие приехте в България, в София, външния министър на Холандия Стеф Блок. Веднъж казахте, че Холандия не ни иска в Шенген по егоистични причини. Е, техният външен министър беше тук, разговаряхте надълго и нашироко. Моля да информирате и нас, и българската общественост какво Ви каза той по въпроса за приемането на България в Шенген, тъй като Холандия е една от държавите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …които са твърдо против? Кажете какъв Ви беше разговорът и какво Ви каза той!? Каква е причината да не ни приемат в Шенген?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Господин Премиер, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, разбира се, че имате възможност и право да ми искате оставката. Аз, за разлика от Вас, два пъти съм си я давал и съм напускал управлението. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Два пъти! А Вие излъгахте този един милион, че ще си дадете оставката (оживлениe и смях в ГЕРБ) и след една седмица казахте: „Няма да си я дам.“ (Смях от ГЕРБ и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, господин Премиер!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Има една хубава поговорка, че в къщата на обесения въжето не трябва много да се размахва и думата „оставка“ от Ваша страна (реплики от „БСП за България“), когато я употребявате, винаги трябва да се сещате за това, което направихте Вие.
А иначе, с външния министър на Холандия, не знам дали знаете, че преди две седмици госпожа Естер – ръководител на дясната партия в Холандия, направи си труда, ходи на границата – и на българската, и на турската, и на черноморската ни, за да може да информира холандския парламент и своите колеги там какъв огромен напредък има България в тази посока. Вие казахте за Холандия, но Холандия по егоистични причини счита така, аз съм го казвал и друг път на глас – както Гърция е в Шенген, ако България и Румъния са в Шенген, 2000 мигранти на ден влизат в Гърция. Две хиляди! Те официално казват, че са 500, службите казват – 2000. Но и по петстотин да са и ако това цялото е Шенгенско пространство, те ще стигнат до Холандия, без да има къде да ги спрат.
За съжаление, България е единствената държава, която се справя добре с миграционния поток, и затова сме модел. Така че Холандия като цяло изцяло подкрепя България – имаме перфектни отношения, даже сега купихме два кораба от тях за военните, те не само към България, не само към Румъния, не само към Балканите са много скептични.
Включително, за да отговоря на нападката Ви, аз съм бил и на двустранно посещение в Хърватия с всички официални срещи с техния премиер по темите, по които България догодина е домакин – „Акаба“, заедно с краля на Йордания. Това е процес, който има две събития. Едното е контратероризма, другото е контрарадикализма. Плюс, домакини сме на Берлинския процес, в който участват канцлерите на Германия и Австрия, президентът на Франция, премиерът на Великобритания, на Полша и лидерите на Западните Балкани. Тъй като Хърватия по същото време е и Председател на Европейския съюз и също се вдигат тези теми, ние с хърватите в момента изготвяме графика на всички тези мероприятия как да бъдат проведени, че да се вдигат, а не да се сбият в конфликт по едно и също време или много близко, че да няма смисъл от тях. Това сме работили с Пленкович.
А на Конгреса – ето, питайте журналистите: отидох, гласувах в рамките на 10 минути сутринта и веднага си тръгнах след посещението.
Не знам кое Ви е нервирало за участието! Може би това, че Мария Габриел я избраха с най-много гласове от всички. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ.) Съжалявам – винаги съм се отнасял с голямо уважение към Вас, но… (Реплика от „БСП за България“.) Да, сега този кмет на Перник дойде и постави проблемите – и не само тях, а и още няколко, които ще му бъдат решени. Това, че е от БСП, за мен няма никакво значение – нека е Ваш успех, важно е да бъде успех за перничани, затова съм го направил. Старата кметица не можеше да си прокара своите проекти, защото не можеше да ги защитава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Премиер.
Госпожо Нинова, заповядайте за отношение – 2 минути.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Премиер, по въпроса за оставките, излъгах не един милион българи, излъгах Вас и няколко бизнесмени в България. (Смях и ръкопляскания от „БСП за България“, викове от ГЕРБ: „Ооо!“)
Искате ли поименно да Ви кажа с кого и как разговаряхте да ме смените от поста председател на БСП?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Абсолютно с никой.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Искате ли да кажа колко пари хвърлихте в този процес за смяната на председателя на БСП? (Шум и реплики от ГЕРБ и от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Отношение към питането, госпожо Нинова.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Напротив! Напротив, не искаме да Ви сменят.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Така че не българските граждани, гласували за БСП, а Вас, уважаеми, и няколко бизнесмени, които си знаят в какви разговори участваха за овладяването на БСП, останахте излъгани. Е, съжалявам…
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не е вярно.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Няма да овладеете БСП, поне не в скоро време! (Реплика на министър-председателя Бойко Борисов.)
Що се отнася до Мария Габриел, не сте прав – не се дразним, когато българи са на високи постове, това е признание и за България. Дразним се, когато в тази беднотия харчите парите на хората за личните си и партийни цели. Това са две много различни неща. (Реплики от ГЕРБ.)
И сега за Шенген. Питах Ви какво Ви е казал министърът на Холандия и Вие отговорихте, че подкрепят България. Ами, не! Цитирам министъра на Холандия след срещата с Вас: „Бяха ми показани многобройни снимки за охрана на границата. Но има още една част – как се справя правителството с корупцията, контрола на трафика на хора и има ли допълнителни системи за това. Нужно е за приемането Ви в Шенген допълнителен напредък в борбата с корупцията и по-стриктна система.“ Цитирам, това беше външният министър на Холандия.
А сега баварският външен министър – с Бавария имате добри отношения, прекрасни. Йоахим Херман каза така: „В никой случай Шенгенското пространство не бива да се разширява за сметка на сигурността на германските граждани.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Той вижда опасност „заради миграция…
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не отговаряй, а питай.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …и ширеща се корупция в България и Румъния“. Причината да не влезем в Шенген и България да пострада от това, и българските…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Нинова!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …граждани да пострадат от това е корупцията на правителствата на Бойко Борисов… (Председателят изключва микрофоните. Народният представител Корнелия Нинова продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето изтече, благодаря Ви.(Шум и реплики от „БСП за България“.) Цяла минута дадох предния път. На отношението дадох цяла минута, която компенсирахме сега.
Благодаря, госпожо Нинова.
Благодаря на господин премиера за участието в днешния парламентарен контрол. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Преминаваме към въпрос от народния представител Станислав Станилов към заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Той ще отговори на въпрос относно възнагражденията в българската военна наука и военно образование.
Заповядайте, професор Станилов, да развиете въпроса си.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Заместник министър-председател, миналия път с Вас се разминахме на парламентарния контрол по моя вина и аз публично Ви се извинявам за това, че тогава не се срещнахме.
Няма съмнение, че развитието на света през XXI век отправя редица предизвикателства пред подготовката и квалификацията на всички служещи в структурите на Българската армия и особено пред нейния команден състав. Тук можем да посочим както стремително нарастващата роля на науката и технологиите, така и новите методи за управление на човешките ресурси и така нататък. Водеща роля в решаване на тези предизвикателства се пада на националната военно образователна система. Българското общество очаква във Военната академия и във висшите военни училища академичните длъжности да се заемат от най-подготвените и най-мотивираните офицери и генерали, каквато е дългогодишната традиция и практика на Третата българска държава.
На този фон останах дълбоко изненадан от информацията, че формирането на основните и допълнителни месечни възнаграждения в Министерството на отбраната е структурирано по начин, който предполага за едно и също офицерско звание да се получава сумарно по-високо възнаграждение, ако се служи в бойно поделение, отколкото ако се преподава във Военната академия например. Битовата логика предполага, че подобен механизъм отблъсква най-талантливите и амбициозни офицери от академична кариера. Не отричам необходимостта от това преподавателите да имат и реален боен опит, но тя изисква да се постигне и с други средства – например с изискване през определен срок преподавателите да бъдат откомандировани в съответните армейски поделения.
Оказва се също, че добавката за притежаване на „образователната и научна степен“ от военнослужещи е в размер едва на 42 лв. Подобно отношение определено не стимулира българските офицери да повишават своята квалификация. Искам само за пример да посоча, че в Българската академия на науките и свързаните с нея научни организации това възнаграждение е в границата между 200 и 600 лв.
В тази връзка моля да ми отговорите: какви мерки ще предприемете за финансовото стимулиране на лицата, които развиват българската военна наука и образование? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Станилов.
Имате думата за отговор, господин Вицепремиер, в рамките на 3 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, нормално е при ангажимент или други причини – миналия път не можахме да се срещнем на парламентарния контрол, но темата, която засягате, е важна. Затова се радвам, че ще имам възможност сега да Ви отговоря.
Съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България военно образователните институции и военните формирования са неделима част от въоръжените сили и като такива те изграждат и изпълняват задачите си на организационната подчиненост, единоначалие и йерархия в правомощията на командирите и началниците, определени в уставите на въоръжените сили. Тези основополагащи принципи се прилагат и в проектирането на всички длъжности за военнослужещи, независимо от определеното им кариерно поле или област – командно, професионално или академичен състав.
Военнообразователната система поддържа постоянно обратна връзка с военните формирования и актуализира съдържанието на учебните планове в съответствие с предизвикателствата на средата за сигурност в съвременните условия, в които се намираме. Това се постига основно чрез провеждане на войскови стажове във военните формирования от военнослужещи – членове на академичния състав. Всяка длъжност във въоръжените сили има своите специфични особености, изискващи и отговорности, за които военнослужещите получават допълнително възнаграждение, регламентирано в нормативната уредба на Министерството на отбраната.
Военнослужещите от академичния състав получават и допълнително възнаграждение за придобитата образователна и научна степен „доктор“ или научна степен „доктор на науките“, като възнаграждението за първото е 42 лв. и 95 лв. – за второто.
С моя заповед съм упълномощил ръководителите на структурите от военнообразователната система за сметка на собствени приходи да определят по-големи допълнителни възнаграждения на членовете на академичния състав по решение на съответните академични съвети.
Политиката на Министерството на отбраната е насочена към развитие на военното образование и науката в дългосрочен план. С цел търсене на възможности за допълнително финансиране и стимулиране на военнослужещите от академичния състав в провеждащия се преглед на отбраната е заложено преразглеждане на вътрешноведомствената нормативна уредба, касаещо висшето образование и наука. Благодаря Ви, господин Професоре.
Само да добавя, че с моята научна степен „доктор“ в Народното събрание на Република България получавах едно възнаграждение, а в Министерството на отбраната в началото беше 12 лв., а сега е 42 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Каракачанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Това, което е за академичния състав, е и за министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря за точността.
Заповядайте сега, господин Станилов, за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (нечленуващ в ПГ): Значи, допълнението, че каквото е за министъра, това е и за военния състав, е похвално, но не е похвално, че е толкова ниско.
Вие по-добре от мен, убеден съм в това, познавате историята на Българската армия и на българската военна наука, Вие просто сте професионалист в тази работа. Вие много добре знаете генералите, генерал-щабните офицери в Българската народна армия от началото на нейното модерно съществуване къде са получавали и как са получавали своето образование – в Русия, Руската генерал-щабна академия, Италианската генерал-щабна академия, Германската генерал-щабна академия и така нататък. Във войните, които българската армия е преживяла, тя само е побеждавала по тези причини, защото българското правителство и българското командване е полагало извънредни усилия в тази насока. А явно в политиката не са се полагали тези усилия, че да загубим всички политически битки за сметка на армията.
Аз Ви призовавам от тази трибуна, господин Министър, да започнете да повтаряте този опит – да бъдат изпращани генерал-щабни офицери в чужди академия, дори и в руската, независимо от геополитическите противоборства, за да се запознаем със световния опит в това отношение.
И още нещо. Наскоро в известното Ви списание „Геополитика и геостратегия“ прочетох интересна статия от български геополитик, където обръщаше внимание, че снабдяването на Българската армия с тези видове оръжия, с които Вие сега я снабдявате, е похвално, но Българската армия трябва да се развива и в друга посока – в онези интеграционни войни, в онези високотехнологични начини за водене на войните, а това става само с високото развитие на науката в цялата страна и научните организации. Ето, на това българското военно командване, българското правителство и българското общество би трябвало да обръщат внимание. Бъдещите войни не са тези, които бяха. Те ще бъдат съвсем други и няма да ни помогнат нито модерните кораби, нито модерната авиация. Ще ни помогнат съвсем други структури, които другите държави развиват, а доколкото аз наблюдавам, у нас все още не са настъпили. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Станилов.
Желаете ли думата за дуплика?
Заповядайте, господин Вицепремиер!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми професор Станилов, всъщност нямаме разминаване в тезата с Вас. Както казах, при подготовката на стратегическия преглед това е заложено – възнагражденията в научната сфера. Така е.
Другото, което пропуснахте, а ние го правим като практика, е учебните заведения, военните учебни заведения. Вие много правилно споменахте, там са се възпитавали онези офицери, които ковяха победите по бойните полета на България през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Но, за съжаление, години наред част от тези учебни заведения се бяха превърнали малко или много в един постоянен пристан. Тоест, отиваш там и от там не мърдаш. Много важно е не само да си получил образование или специализация в чужбина – само ще Ви подчертая, че нашите офицери се обучават не само на Запад, а и в Китай – в Академията, тоест не е едностранчиво. По този начин се обобщава опитът, който другите натрупват.
Това, което правим – вижте го, и с последния началник на Военното училище във Велико Търново, е да изпращаме по-млади офицери с опит в действащи формирования, а не да става едно застояване и цялата кариера на един научен преподавател да мине от кабинета до вкъщи, тоест той да е загубил връзката с реалните условия, при които работят самите военнослужещи.
Това е изключително важно пак по същия пример, който Вие дадохте. Преди 9 септември за началници на военните училища са изпращани най-добрите офицери – с опит, с постижения, които служеха като началници на Военното училище, но след това продължаваха да се развиват и се връщаха в строя. Точно това се опитваме да правим и сме го направили. Вземете началника на Военната академия – бивш командир на бригада, настоящия началник на Военното училище във Велико Търново, на Университета във Велико Търново. Такава ни е идеята и за бъдещия началник на Военновъздушното училище.
По отношение на заплащането Ви казах, че това е въпрос, който не сме го подминали, не го подценяваме. В предстоящия преглед, който се готви, това е една от темите, които, както вече Ви отговорих в моя въпрос, са заложени. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Каракачанов.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме на въпросите към министъра на икономиката – Емил Караниколов.
Първият въпрос е от народния представител Николай Александров относно състоянието на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“.
Господин Александров, имате думата да развиете въпроса – две минути.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър! През следващата година предстои да навлезем в последната година, нещо като зимата на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК), на Многогодишната финансова рамка. Това представлява основната Програма, с която българският бизнес черпи ресурс, външен ресурс, основната Програма, по която ние разчитаме да има икономически растеж, която да повиши покупателната способност и да променим изцяло икономическите показатели на страната.
Във връзка с гореизложеното към Вас, задавам следните въпроси, а именно: какво е изпълнението на Програмата „Иновации и конкурентоспособност“ към момента, какво предстои до края на самата програма? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Александров.
Заповядайте, господин Министър, да отговорите – имате три минути за отговора.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Първо, искам да благодаря за въпроса, както и за всичките въпроси, които са ми отправени. Във връзка с поставените от Вас въпроси Ви информирам за следното. Обявени са 13 процедури за предоставяне на безвъзмездни финансови помощи чрез конкурентен подбор, 15 процедури за директно предоставяне на такива помощи, 7 бюджетни линии.
Обявените процедури и финансовите споразумения с Фонд „Мениджър на финансови инструменти в България“ са на обща стойност 2 млрд. 375 млн. лв. – 91,91% от бюджета на Оперативната програма. Сключени са общо 2453 договора, включително финансово споразумение с Фонда и 74 договора по инициативата „Водено от общностите местно развитие – 2“ – ВОМР-2, с общ размер на предоставена помощ над 2 млрд. лв.
В изпълнение са 819, включително три бюджетни линии по техническа помощ, договора за безвъзмездна финансова помощ. С приключена верификация по окончателни искания за плащания са 1569 договора. Извършените плащания са в размер на 1 млрд. 15 млн. лв., а именно 44,39% от бюджета на Програмата.
Верифицираните средства по Програмата са в размер на 1 млрд. 13 млн. лв.; сертифицираните средства по Програмата са в размер на 1 млрд. 8 млн. лв., а именно 41,70% от бюджетната програма.
Изпълнение на подхода ВОМР по ОПИК. Сключени са 31 споразумения с местни инициативни групи с общ бюджет в размер на 57 млн. лв.; обявени са 52 процедури за подбор на проекти на обща стойност 49 млн. лв., което е 86% от общия финансов ресурс по сключените споразумения. Към момента отворени за кандидатстване са 23 процедури за подбор на проекти. Подписани са 74 броя договори на обща стойност в размер на 18 млн. лв., от които 6 договора вече са приключили и изпълнени.
В изпълнение на финансовите инструменти по ОПИК в рамката на Програмата, в три от приоритетните оси е предвидено финансиране за шест финансови инструмента с общ бюджет 235 млн. евро.
Към момента са сключени три оперативни споразумения с финансови посредници на обща стойност 60 млн. евро, които са в етап на структуриране и набиране на инвестиционен капитал. Понастоящем се провеждат и са оценени процедури по две обществени поръчки за избор на Фонд „Мениджър“ за дялови инвестиции на обща стойност 60 млн. евро.
До края на програмния период предстоят обявяване на процедури по Закона за обществените поръчки за избор на финансови посредници по предвидените дългови инструменти на обща стойност 85 млн. евро.
Предстоящи за обявяване процедури по ОПИК до края на периода: процедура „Стимулиране внедряването на иновации в предприятията“ с бюджет 60 млн. евро; процедури за подобряване на бизнес средата и развитие на иновационната инфраструктура с бенефициенти: София Тех Парк, Държавната агенция по метрология и технически надзор и Българският институт по метрология. До края на периода предстои обявяване на процедури в изпълнение на подхода ВОМР съгласно графиците. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, господин Министър.
Действително от данните е видимо, че това е Оперативната програма със сериозен ресурс, която е може би към финала си – тя към момента е приблизително 92% в изпълнение на средствата. Годишният темп, който се предвижда, е около 15%, който може да изпълни – тоест през следващата година преспокойно можем да кажем, че тази ще бъде може би една или единствената от големите оперативни програми, която ще бъде почти изцяло изчерпана и изпълнена, което е похвално за екипа на Министерството на икономиката и управляващия орган като цяло, и за всичките, които са не само под Ваше ръководство за целия 7-годишен период.
Радвам се, че имаме такава програма, която може да служи за такъв пример. Хубаво би било, ако можеше да се постигне и предоговаряне, тоест увеличаване на ресурса, за да можем да покажем и да изпратим сигнали към нашите партньори в Европа и към българския бизнес, че Министерството на икономиката и българското правителство работят за по-голям ресурс, следователно той да достигне до по-голям брой кореспонденти в България откъм бизнеса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Александров.
За дуплика, господин Министър – две минути.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“ е една от програмите, които наистина вървят добре. Считам, че няма да е само тази програма, която ще бъде изпълнена. Все пак, когато предоставяме програмите, усвояването на средства не е единственото и най-важното, ние трябва да посочим и ефекта. Това, с което българският бизнес може да се похвали и за което съм сигурен, че се е получило и през политиките, които се осъществяват от Европейския съюз от тези средства, е именно само за тази календарна година.
Първо, ние с 11 места подобрихме мястото си по свобода на икономиката и с 11 позиции подобрихме мястото си по дигитализация на българската икономика, което означава, че тези средства имат и ефективно усвояване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър, включително и за спестеното време.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Христо Проданов относно Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“.
Имате думата да развиете въпроса си за две минути.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, първо, позволете ми да изкажа огромната си признателност и благодарност към Вас, че най-сетне ще ми отговорите на въпроса. Казвам „най-сетне“, защото въпросът ми е зададен на 17 септември, сега вече почти сме декември.
Какво ме провокира да задам въпрос през месец септември към Вас? Това е един акт на Министерския съвет, който се случи през месец август – отпускарския сезон, в който Министерският съвет отпусна допълнително 13 милиона за Държавното предприятие за стопанисване на язовирите. И в мен възникна въпросът: какво стана с тези 500 милиона, които бяха предоставени през месец юли 2018 г., пак такъв отпускарски месец, на ДКК – точно пак за това Държавно предприятие за стопанисване на язовирите?
Информацията, която е почти общоизвестна, е, че предприятието сега, към този момент се създава – беше назначен Управителен съвет, мисля, че преди четири-пет месеца, и сега в момента, доколкото имам информация, се набират кадри за окомплектоване на екипа на Държавното предприятие.
През 2018 г. мотивът за отпускане на тези 500 милиона беше авариен ремонт на 400 язовира, които застрашават сигурността на гражданите, които живеят в обхвата на тези язовири. Няма информация да са правени аварийни ремонти по тези язовири – аварийно – аварийно, спешно – спешно. Колко да е спешно? Година и половина, доколкото знам, нищо не е започнато.
Въпросът ми към Вас е: какво наложи отпускане на тези допълнителни 13 милиона, след като преди това бяха отпуснати, както казах, 500 милиона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Проданов.
Имате думата за отговор, господин Министър, в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Проданов, благодаря.
И аз от септември чакам да Ви отговарям, но все не ми идва редът, включително и миналата седмица. Но в интерес на истината сега пък ще получите актуална справка. Аз не съм си подготвил отговора към септември, за да Ви кажа какво е било към септември, а ще Ви кажа каква е справката към днешна дата.
Както Ви е известно, през миналата година се наложи да бъдат предприети спешни мерки за решаване на натрупани през годините проблеми по поддържане и изправност на язовирите в България, като основно се насочиха в три направления. От Народното събрание бяха приети промени в Закона за водите и се създаде Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“. На него бяха възложени извършването на комплексно управление на язовирите – публична и частна държавна собственост, както и за финансиране на тези дейности се осигуряват средства основно от държавния бюджет.
Реално предприятието започна да функционира в края на месец юли 2019 г. За ресурсно осигуряване на дейността му с Постановление на Министерския съвет от 15 август 2019 г. от държавния бюджет беше извършен трансфер в размер на 12 млн. 140 хил. 400 лв. Веднага след предприемане на изменението в Закона за водите от изпълнителите на местната власт започнаха действия по уточняване на статута и промяна на собствеността на язовирите. Този процес продължава и до момента – след малко ще дам допълнителна информация.
С Решение № 495 от 13 юни 2018 г., допълнено с Решение № 698 от 4 октомври 2018 г., Министерският съвет одобри списък от 418 язовира, нуждаещи се от спешен ремонт.
В изпълнение на § 4, буква „в“, ал. 1 от Закона за водите с първото решение Министерският съвет определи Държавна консолидационна компания като търговско дружество със 100% държавно участие в капитала, което да възлага ремонта и реконструкцията на посочените 418 язовира. Обръщам внимание, че е възложено на Държавната консолидационна компания да извърши съответните дейности – след малко ще посоча и какви са те.
По този начин се осигури възможността да се предприемат спешни действия и да се провери техническото и експлоатационното състояние и, съответно, отговаря ли на нормативните изисквания по отношение на язовирите. Осигуряването на средства за реализирането на тази дейност беше извършено от държавата под формата на непарична вноска в размер на 500 млн. лв. от капитала на Компанията.
Сега по същество. Към момента от тези 418 язовира са възложени 182 обекта от тях. Тук става въпрос за паспортизация, намиране на документи и съставяне на документи. Това всичко се извършва от Държавната консолидационна компания. Защо?
Ако си спомняте, още преди година и нещо имахме дебати и тук за създаването на Държавното предприятие. Аз още тогава мисля, че коректно посочих и това сега се случва, че създаването на Държавното предприятие като взимане на решението за неговото създаване, няма по никакъв начин да реши проблема, тъй като и до ден днешен в момента това предприятие се занимава с прехвърлянето на собствеността с цел то да стане собственик и оттук нататък да управлява тези язовири. Паралелно с това – и това беше изказано публично, ние осигурихме пари от държавния бюджет Държавната консолидационна компания да започне още от миналата година анализ на състоянието на тези 418 язовира. Към момента 182 от тях вече имат подготвени анализи.
Конкретно, вече имаме започнати строителства, ще дам и количествено-стойностни сметки. Първият е до селото – това е в Бургаска област, като стойността, без ДДС ще посочвам стойности, е около 1 млн. 900 хил. лв.; втори язовир, започнат, „Мъчови ливади“, това е в Хисаря – 2 млн. 600 хил. лв.; „Дарка 2“, това е в Асеновград – 1 млн. 800 хил. лв.; „Конска“ в Брезник – 1 млн. 800 хил. лв.
Язовири с открити строителни площадки: „Дражинци“, това е в Ружинци, размерът на тази стойност на ремонта – като под ремонт разбирам създаване на документация, тъй като се оказа, че те нямат такива първични документации или са изгубени – 2 млн. 900 хил. лв.; „Мишковец“, това е в Берковица – 4 млн. 800 хил. лв. (Реплика от народния представител Христо Проданов.)
В момента имаме пет язовира, на които сме започнали строителни дейности, на пет са разкрити строителни площадки. До края на тази година се очаква още пет до 10 обекта да бъдат започнати. Аз ще Ви посоча и стойностите в отговора, който ще получите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, аз съм наясно със сагата, която преминаваха и общинските съвети, и така нататък. Мога да Ви кажа: 106 общински съвета прехвърлиха 2318 язовира в активите на новото предприятие. Всичко това ми е известно.
За спешността казах, че спешно, спешно, колко да е спешно, след като година и половина не са започнати или се проучва и анализира състоянието на тези язовири?!
Анализирани 126 язовира. Аз не знам анализирането да струва някакви сериозни средства. Изброихте няколко язовира, които са там, за по милион два три-пет. Хайде, всичките, които казвате, че са започнати или са извършени някакви дейности по тях, нека да са 20 – 30 милиона. Само че ние тук говорим за едни вързани 500 милиона държавни пари, които стоят незнайно къде, може би Вие ще кажете в отговора си, и спят. Тези пари спят! Тъй като сега, в момента, се намираме в бюджетна процедура и ние от Българската социалистическа партия предлагаме различни социални политики за преизчисление на пенсиите, за детски надбавки и така нататък – този дебат ще го водим, когато влезе в залата, отговорът на управляващото мнозинство е: „Няма пари! Няма пари за това, няма пари за онова!“
Ето ги парите, господин Министър. Петстотин милиона са някъде вече година и половина. Милиард триста и петдесет милиона миналата година бяха прехвърлени в Държавното предприятие „Автомагистрали“. И горе-долу с тях е същата работа.
Ето Ви от миналата година 2 млрд. лв., които стоят някъде и са непокътнати, а в същото време, защото това е политически въпрос – ние тук сме политически орган, въпрос на това тези пари да влязат в оборот, да влязат в потребление, за да може нещо да се развива в българската икономика. Разбирате ли? Това, освен че е въпрос на прозрачност – къде са тези пари и какво се случва с тях, е въпрос и на доброто стопанисване на тези средства от страна на държавата, което очевидно не се случва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Проданов.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Проданов, анализите струват пари. На 182 язовира да създадеш документи, паспортизация, документи за собственост, технически документи, проекти – струва пари. Тези 500 милиона бяха дадени целево само и единствено за ремонт на тези язовири и отчетите, които ще получите накрая, ще посочат, че те са извършени точно и за тази дейност.
В момента имаме проблем с това, че няма вода. Но, знаете, предишни години имахме други проблеми и язовирите са проблем, който и Вие сте поставяли много често. Аз Ви уверявам, че тези пари са дадени целево. За съжаление, на мен ми се иска вече да ги ремонтираме всичките. Не става лесно, и то защото липсват документи. Знаете го, в общините нямат документи за тези язовири. Ние не знаем тяхната цел. Целта е била да се събира вода, да се напоява или е имало някаква друга стратегия? Всичко това трябва да го анализираме. Това изисква много време.
Важното е, че ремонтите започнаха. Важното е, че ремонтите започнаха, защото това е може би най-важното. Аз Ви уверявам, че наистина тези 182 язовира, с които вече сме готови, но все пак се чака – имаше общински избори, трябва да ти дадат разрешение за строеж, повярвайте ми, два-три месеца и това ни забави, колкото и странно да звучи. Сигурен съм, че другата година ще бъде изключително активна и българският бизнес, работещ в този сектор, ще може да покаже своите възможности. Разбира се, ще му бъде платено за всичко това, но тези пари ще бъдат за основната им цел – да няма бедствени положения с язовирите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос към Вас от народния представител Георги Гьоков относно намеренията за бъдещето на летище Стара Загора.
Имате думата да развиете въпроса.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители!
Господин Министър, моят въпрос към Вас е относно намеренията Ви за бъдещето на летище Стара Загора. Наложително е да отговорите на него, заради това че през последните месеци, включително и заради местните избори, по някакъв си начин темата за летище Стара Загора отново стана актуална. Това е напълно разбираемо, защото въпросът за бъдещето на летището винаги е бил от изключително голям обществен интерес за гражданите на Стара Загора.
На този фон на повдигнатите въпроси старозагорци са обезпокоени от липсата на точна информация за намеренията на държавата, от друга страна, и на местната власт спрямо този стратегически важен и за общината, и за страната регион.
Многото земя, събрана на едно място – на стратегическо място, също обуславя важността на този въпрос. Позицията на държавата и местната власт по отношение на летището се мени постоянно.
В Програмата си за управление спечелилите местните избори през далечната 2015 г. обещаваха бъдеще за летище Стара Загора, с идеята то да се превърне в международен карго център. Дори го обявиха за един от приоритетите за развитие на региона, към който има интерес от инвеститори, като дейността му може да бъде възобновена на база на публично-частно партньорство. Аз разглеждам това по-скоро като предизборен трик, защото нищо такова не се случи тогава.
Сега след изборите, които бяха спечелени отново от същата партия, ще има ново ръководство, може би същото, то също ще трябва да формира позиция по въпроса. Но Вие също трябва да отговорите на въпроса за бъдещето на летище Стара Загора. Самият Вие през миналата година обявихте, че се подготвя проект за логистичен хъб между Европа и Азия, съчетан с използването на пистата на летище Стара Загора. Независимо от поредицата Ваши и на други отговорни фактори изявления, този нееднократно обявяван като приоритетен проект остана само серия от медийни изяви и напразни обещания към старозагорци. В момента дори статутът на летище Стара Загора поставя въпроса и усещане за неяснота. Не са ясни мотивите и логиката това дружество да е част и да е погълнато от Държавната консолидационна компания към Икономическото министерство.
Във връзка с това моля да отговорите на въпроса: каква е ситуацията около летище Стара Загора и какви са намеренията на собственика за бъдещето на летището? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Имате думата за отговор, господин Министър, в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, и Вашият въпрос е от септември месец, но Вие поне сте свидетел, че се опитах няколко пъти да...
Първо искам да Ви благодаря. Знаете, че Министерството на икономиката, разбира се, както и в други области, прави всичко възможно за развитие на Стара Загора. Знаете, ние участвахме с финансиране на новата индустриална зона, по която съвсем скоро започнахме копка, но в момента въпросът е за един изключително важен за Стара Загора актив, който съм сигурен, че отново ще бъде ползван.
В изпълнение на една от основните цели на Министерството на икономиката за насърчаване на инвестициите в подкрепа на регионалното икономическо развитие летище Стара Загора се промотира активно сред потенциални инвеститори за изграждане на международен карго център или логистичен хъб между Европа и Азия – нещо, което и Вие споменахте.
Освен възможностите за възстановяване на дейностите си като летищна инфраструктура, обръщам внимание – възстановяване на дейностите, защото това ние го наричаме летище, но то в момента няма и такива документи, няма и право там да каца, нито да излита нещо. Това го знаете много добре, не че не може да се случи. Това е изключително добра потенциална локация за осъществяване на голям инвестиционен проект, както и за развитие на индустриална зона поради голямата площ и изградената инфраструктура – ток, газ, вода, канал, позволяващи бърз старт на инвестиционен проект. Такива обекти са от интерес за стратегически инвеститори, особено в индустрията, и Министерството на икономиката предоставя предимство на летище Стара Загора, като организира огледи на място, предоставяне на инвеститорите.
Същевременно изборът на локация се обосновава и от много фактори в крайното решение на инвеститора, а Стара Загора е едно от най-добрите места като локация в момента за инвестиции. Предвид предимствата на локацията отчитаме сериозен интерес от страна на заинтересовани потенциални инвеститори и се надявам в скоро време да бъде иницииран конкретен проект, който да се развива на летище Стара Загора.
Терените на летище Стара Загора, благодарение на Министерството на отбраната, са доста по-големи, тъй като ги взехме и отново ги приобщихме към тях. Към момента имаме трима инвеститори, които разглеждат възможността за инвестиция на територията на летище Стара Загора. Миналата седмица имахме неофициален разговор, аз Ви споменах, но това, което имам като ангажимент, е, че ще запозная обществото в Стара Загора, аз съм имал среща там и го поех като ангажимент, преди да вземем каквото и да е решение. Към момента основният ни приоритет остава това да бъде логистичен хъб за стоки между Европа, Азия и Африка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Гьоков, в рамките на две минути.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Господин Министър, аз Ви благодаря за отговора и за загрижеността, с която ми отговаряте.
Искам да Ви кажа от какво е продиктуван моят въпрос. Убеден съм, че бъдещето на Стара Загора е свързано със сериозна реорганизация на регионалната икономика и с бъдещите инвеститори в Стара Загора. Сега няма да развивам, поради ограниченото време, теорията, че източникът на енергия – въглищата в Мини „Марица изток“ са изчерпаеми и има директиви, които пречат за по нататъшното усвояване на ресурса. Рано или късно на Стара Загора ще се наложи да реорганизира цялата си икономика и да се обръща към инвеститори.
От друга гледна точка летището наистина е една огромна площ на стратегическо място, с изградена инфраструктура. Може би неподходяща за инвеститорите, но я има тази инфраструктура, затова тя представлява богатство и ценност за Стара Загора като град, като община, пък и за цялата област. На мен не ми се иска с лека ръка да проиграем, как да кажа, шанса на Стара Загора да се сдобие с такъв инвеститор, който да определи бъдещото икономическо развитие на Стара Загора. Както откриването на въглищните находища преди 50 – 60 години са дали едно направление на икономиката в Старозагорско, да намерим такъв инвеститор, който да направи възможно бъдещото икономическо развитие на Стара Загора мощно икономическо развитие, защото Стара Загора го заслужава, защото Стара Загора има потенциал, защото Стара Загора се намира в центъра на България и редица неща. Аз, разбира се, съм пристрастен и затова говоря с такъв ентусиазъм за Стара Загора.
Хубаво е, че има трима инвеститори. На мен много ми се иска, когато разговаряте с инвеститорите, наистина да се говори да остане логистичен хъб за връзка между Европа и Азия. По някакъв начин да се използва дадеността, защото все пак това летище е изградено още през 1939 г. със съдействието на немски експерти и специалисти и е намерено подходящо място за него. Не ми се иска да изпускаме възможностите това по някакъв начин да си остане и такава връзка като летище. Знам, че сега няма качествата на летище, само името му е такова, но при малко усилия от всички страни – от местната власт, от държавната власт, ще може да тръгне и това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Дуплика, господин Министър – две минути.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Съвсем накратко, още един път благодаря Ви.
Уверявам Ви, че разбирам точно и ясно това, което ми казвате и проблемът, който Ви притеснява. Ние също го оценяваме, без да влизам в детайли.
Обръщам внимание, че и в отговора, който посочих, аз изрично казах „стратегически инвеститори“. За тази локация, за това място наистина трябва да намерим стратегически инвеститор, поради това че е хубава локация и поради бъдещи събития, които могат да се случат, и Ви уверявам, че ще се работи. Не е никакъв проблем да възстановим летището. Не е никакъв проблем и да се извадят пари и да се направи летище. Би било проблем да направим един паметник. Хубаво е да намерим оператор, инвеститор, имаме такива писма, задействали сме такива процедури и Ви уверявам, че обществото в Стара Загора ще вземе последното решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към последния въпрос към Вас в днешния парламентарен контрол. Той е от народния представител Александър Сабанов относно изграждане на Индустриален парк в Силистра.
Имате две минути да развиете Вашия въпрос, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Въпросът ми е продиктуван от една среща, която с Вашето любезно съдействие организирахме в Силистра, мисля, че беше май месец 2018 г., във връзка със започването на процедура за направата на така наречената Индустриална зона или Индустриален парк – Силистра, който да бъде част от индустриалните паркове на България, тъй като това дава доста обширни възможности Министерството да рекламира тази дестинация – Силистра, като дестинация за инвестиции, да покани инвеститори, по-лесна да бъде срещата с инвеститорите и да им бъде обяснено, че реално безплатната реклама от страна на държавата за този на последно място регион по инвестиции в България, е много важна.
Силистра е град, който се намира на река Дунав, тоест има евтин воден транспорт, има железопътен транспорт и терените, които тогава коментирахме, заедно с индустриалните зони са на много добро комуникативно място – близо до газ, близо до големи мощности електроенергия, канал, вода, всичко е – как да кажа – на място.
Въпросът е: какво се случи от месец май 2018 г. досега и дали са стигнали някакви преговори, докъде са те с община Силистра. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Сабанов.
Имате думата за отговор на въпроса в рамките на три минути, господин Караниколов.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сабанов, благодаря за въпроса.
Ще спестя всичко за срещата, защото го знаете по-добре. Срещата беше на 10 май 2018 г.
Към момента. След като получихме информация за терените, за която благодаря, ние започнахме маркетинг. Към момента възможните терени са предложени на 14 инвеститори, без след това от тях да бъде проявен интерес.
Направо ще мина по същество какво трябва да направим, за да започнат да се случват нещата. За съжаление, минаха времената, когато водихме инвеститорите на едни хубави зелени терени, земеделски земи най-често. Инвеститорите, за съжаление, вече искат, и то не за съжаление, това е тяхно право, искат вече изградени индустриални зони и да им се предоставят терени с необходимата инфраструктура.
Трудно можем да убедим един инвеститор да дойде някъде на зелено поради много причини. В момента се подготвя и Закон за индустриалните зони. Там ще има много допълнителни и права, и задължения за инвеститорите, които ще са в тези индустриални зони.
От тази гледна точка, аз мисля да Ви предложа това, което направихме в някои общини. Давам пример със Стара Загора, а именно – общината да създаде общинско дружество, в което да апортира тези терени, които, още веднъж казвам, са добри, но не са изградени. След това, Национална компания „Индустриални зони“ да влезе в тази общинска компания през увеличение на капитала, тоест с кеш. Този кеш да остане в компанията и тя да започне проектиране и изграждане на Индустриална зона.
Конкурентите, които са наши приятели, наши съседи, това правят – готови индустриални зони. В много моменти те стоят празни, но когато дойде инвеститор, те предлагат готова възможност.
Това е единственото решение. Правим го вече с много общини. Това е и бъдещето на Силистра – първо, да се направи общинска компания, в която да се апортират тези имоти и след това държавата да влезе с участие. Трябва просто да имаме изградена инфраструктура, иначе няма да дойде инвеститор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, мисля, че не разбрахте въпроса ми. Въпросът ми беше: докъде стигнаха? На тази среща коментирахме точно това – изграждането на Индустриална зона, с община Силистра и „Индустриални зони“ ЕАД, което е собственост на държавата, точно по реда, по който Вие току-що казахте. Това беше казано на тази среща, на която, разбира се, участва и кметът на община Силистра и оттам насетне би трябвало да са направени такива действия в тази посока.
Думите, с които Вие ми отговаряте, става ясно, че реално нищо не е правено, не знам даже за какви 14 имота става въпрос, защото аз в тази среща, тогава бяхте възпрепятстван да дойдете, но господин заместник-министър Лъчезар Борисов беше там. Не знам за какви 14 терена става въпрос. Става въпрос за съвсем друго нещо – за изграждане на Индустриална зона с помощта на държавата и участието на общината с терени, а не за някакви 14 терена, които някой явно е подал и, естествено, че няма как да има интерес за зелени площи, при положение че на всички ни е ясно, че някои наши съседи правят даже и халетата, не само парцелите и индустриалната зона. Правят и халета по желание на инвеститора, който казва, че желае примерно 1000 квадратни метра или 2000 квадратни метра, което минава за сметка на държавата или на индустриалната зона. Напълно наясно съм с това.
Въпросът ми беше точно този: има ли действия от страна на община Силистра към Министерството за създаване на Индустриален парк в Силистра – нищо повече? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Сабанов.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Съгласно българското законодателство Министерството на икономиката не може да вземе решение за създаване на общинско дружество. Това е единствено в правата на общинския съвет.
Отговорът е: към момента няма такова. Трябва да има, за да влезе държавата.
Само ще помоля за една корекция. Аз не казах 14 имота, а казах, че на 14 инвеститори са предложени терените, които тогава, на въпросната среща, са предложени като локация, но нямаме последващ интерес.
Ще се свържем с общината. Тя трябва да направи дружество, да апортира терена и чак тогава Министерството на икономиката през собствените дружества може да влезе в това изпълнение. Ще Ви помоля и Вас за съдействие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Караниколов, за отговора, както и за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към следните три въпроса към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.
Първият въпрос е от народния представител Станислав Станилов относно бюджетното финансиране на научните изследвания през 2019 г.
Господин Станилов, заповядайте да зададете Вашия въпрос към министър Вълчев – имате две минути.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Министър, от няколко години Министерството на образованието и науката провежда реформа, която има за официална цел да направи българската изследователска и университетска общност пълноценен участник в европейското академично пространство. Прилагат се различни инструменти за повишаване на видимостта на българската наука. Един от тези инструменти насърчава български учени да публикуват в издания реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация. Подобен инструмент дава добър резултат в силно глобализираните области като медицината, природни и технически науки, за които езиковите и културни граници нямат съществено значение.
Едновременно с това има опасност да се получи обратен ефект при хуманитарните и социалните науки, които по своята същност следва да творят на родния си език и да проучват теми, които не са интересни за външната публика, но са изключително важни за националната идентичност.
В тази връзка като особено остра се идентифицира нуждата от система, която да проследява цитирания на публикации на български език. Проблемът е поставен през последната година на няколко дискусии, на които участва и заместник-министър Ангелиева.
От името на Министерството тя е изразила готовност за създаване на Национална система за проследяване на цитиранията, Национален индекс на цитируемост.
Положително становище е изразил и заместник-министър Николов, който отговаря за прилагането на Закона за академичния състав.
Подобен подход не е прецедент. Две големи научни школи – руската и южнокорейската, които не пишат на латиница, са създали свой национален индекс и едновременно с това са го интегрирали в световноизвестната база данни за научна информация Web of Science.
Представителите на същата база данни у нас са запознати с дискусията и са дали принципно съгласие за интегриране на евентуален български индекс в тяхната система за проследяване на цитиранията.
В тази връзка моля да ми отговорите: какво е направено от Министерството на образованието и науката досега за създаване на Национален индекс на цитируемост и какви средства се планират в бюджет 2020 за финансовото му осигуряване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Станилов.
Имате думата за отговор на въпроса, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Станилов, на един предходен парламентарен контрол до голяма степен Ви отговорих на този въпрос. Днес очаквах да ме попитате за процента на средствата за научни изследвания от бюджета и брутния вътрешен продукт. Признавам си, за този въпрос се бях подготвил, а на този Ви отговорих подробно, но все пак ще повтаря отговора си.
Факт е това, което казвате. Международните реферативни бази данни действително са насочени, в по-голяма степен отразяват публикационната активност в природните, техническите науки – тези, които, образно казано по друг начин, са с по-голяма конвертируемост на цитиранията.
Ние имаме нужда от национална реферативна база данни. Предприели сме действия в тази посока. Изграждането ѝ няма да бъде толкова лесно. На европейско ниво също се готви база данни за отворена наука. Надяваме се и по-голяма част от нашите национални списания в областта на хуманитарните науки да бъдат реферирани.
Също така трябва да насърчаваме и това, което правим, е да насърчаваме повече списания да бъдат реферирани в тези бази данни, които са международни.
Не мога да се ангажирам с конкретен срок, но може би реалистично е до година и половина – две, да имаме такава национална база данни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (нечленуващ в ПГ): Аз се извинявам за повторението, станало е случайно, но всъщност това е повод да кажа нещо допълнително към този проблем.
Аз присъствах в БАН на едно заседание, където една група математици и библиографи – библиотекари, бяха разработили подобна система и казаха, че за да се превърне в обща за цялата ни наука, са им необходими някъде към половин милион – да се направи проектът.
Мисля, че това не са кой знае какви пари, които могат да се отделят, и ще бъде изключително полезно, тъй като при атестацията на учените в хуманитарните организации и хуманитарните университети настава голяма бъркотия, когато трябва да се оценяват учените кой е и на какво ниво е, кой как да бъде оценен и така нататък и това продължава да ни създава големи трудности.
Иначе в международната система една част от хуманитарните науки имат място и се реферират. Тук вече става много сложно и затова да се надяваме, че след южнокорейците и руснаците, все пак ние ще сме третите, които се класират, и това ще ни направи доста голяма чест в международен план.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Станилов.
Желаете ли дуплика? Не.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Нона Йотова, в който участва и нашата бивша колега Анелия Клисарова. Той е относно предприемане на необходимото по възстановяване и съхраняване на Националния студентски дом.
Имате думата да развиете Вашия въпрос, госпожо Йотова, в рамките на две минути.
НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Нашият въпрос е с професор Анелия Клисарова. Бяхме заедно, но тя вече не е в нашата парламентарна група, защото стана общински съветник във Варна. Въпросът ни е от месец септември.
Уважаеми господин Министър, ние Ви благодарим за писмения отговор на въпроса относно Националния студентски дом. Посоченото от Вас звучи добре на хартия, но, за съжаление, не виждаме ангажираност с определени средства и срокове за възстановяване и съхраняване на сградата. Факт е, че все още липсва инвестиционен проект. Ползването на партерния етаж за редица културни събития стана възможно благодарение на усилията на Националното представителство на студентските съвети и на самите студенти.
Въпросът ни към Вас е: в какви срокове ще бъдат подготвени необходимите документи и ще бъдат извършени ремонтно-възстановителните работи на сградата? Не получихме отговор и на един друг въпрос, затова отново ще Ви попитаме: дали необходимите средства за ремонт на сградата ще залегнат в бюджета за 2020 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Йотова.
Господин Вълчев, имате думата за отговор в рамките на три минути.
Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Йотова, съжалявам за забавянето, което се е получило. Изпълнението на изброените дейности и мероприятия, посочени в моя предишен отговор от 1 август, изискват дългосрочно планиране, като е необходимо осигуряването на значителен финансов ресурс и съобразяване с технологичните срокове за изпълнение на отделните етапи.
През 2019 г. осигурихме средства за извършване на обследване за техническите характеристики на сградата на Националния студентски дом, съставяне на техническия паспорт с препоръки по отношение на конструктивната ѝ устойчивост. Необходимо е и предстои да бъде извършено обследване на енергийната ефективност и издаване на енергиен сертификат на сградата. След наличието на двете обследвания ще бъде възможно да се формира работна група към директора на Националния студентски дом. В нея ще участват експерти от Министерството на образованието, представители на Националното представителство на студентските съвети, дейци на културата и изкуството, архитекти, специалисти, инженери, които да изготвят техническо задание за основен ремонт на цялата сграда. След одобряването на заданието ще се пристъпи към избор на проектантски колектив за изготвянето на инвестиционен проект на всички части, включително за енергийна ефективност на сградата.
На този етап ще бъде възможно да се конкретизират сроковете за изготвяне на инвестиционните проекти, които да бъдат съгласувани с Министерството на културата. След изготвянето на инвестиционен проект ще е необходимо да се остойностят конкретно заложените в тях ремонтно-възстановителни дейности и да се извърши планиране с конкретни финансови параметри и етапи на изпълнение. Изборът на изпълнител и извършването на самото строителство ще се осъществи на следващ етап. Междувременно се извършват текущи ремонти.
През 2019 г. отпуснахме средства и беше извършен необходим частичен вътрешен ремонт на централното фоайе и санитарните възли. Министерството на образованието и науката е извършило предварителни проучвания в посока планиране на цялостен ремонт и възстановяване на Националния студентски дом, идентифицирало е горепосочените дейности за институцията като приоритетен проект и ги е включило в листата на приоритетните инвестиционни проекти, предвидени за изпълнение в рамките на „Разходи“ в проектобюджета за 2020 г. Актуализираните бюджетни стойности за 2020 г. и 2021 г., както и прогнозните стойности, са както следва: 1 млн. лв. за 2020 г., 2021 г. – милион и половина, общата прогнозна стойност е 2,5 милиона. Тъй като със Закона за държавния бюджет се определят рамките на бюджетите на първостепенните разпоредители, с Постановлението за изпълнение на бюджета се конкретизира колко са капиталовите разходи по бюджета на Министерството, а с инвестиционната програма на Министерството става разпределението по обекти.
В зависимост от тези срокове сме готови да включим в инвестиционната програма за 2020 г. средства за ремонт на Националния студентски дом. Както Ви казах, такива се предоставят и през 2019 г. Големият разход е възстановяването на опожарените части на сградата. Вие знаете, че те са от 2001 г. Там през годините не е имало дори и инвестиционен интерес, с изключение на последната година и половина, но съобразявайки се с мнението на Националното представителство на студентските съвети, които държат това да остане за управление изцяло на Националния студентски дом, ние сме пристъпили към отдаване под наем. Тук не става въпрос за развлекателно заведение, а за център за провеждането на събития. Със сигурност, независимо от това кога ще бъде готов този проект, за който говорим, най-вероятно през 2020 г. ще отпуснем допълнителни средства за модернизация на част от помещенията.
Министерството има 400 второстепенни разпоредители. Малко или много полагаме грижа и за всички 3700 образователни институции, които са общински. Две хиляди обекта имаме към Министерството на образованието. Никога средствата не са достатъчни, но сме се отнесли отговорно към всеки един проблем. Разбира се, има по-приоритетни проблеми. Училищата и детските градини винаги са по-приоритетни, тъй като ежедневно голям брой деца и ученици пребивават в тях, особено ако става въпрос за проблеми, свързани с отоплителна инсталация, аварийни ремонти и така нататък, сме длъжни да приоритизираме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Госпожо Йотова, желаете ли реплика?
Заповядайте.
НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, надявам се това, което казвате, да се случи, защото, ако погледнем реално – от 2001 г., много скоро ще станем 2020 г., а това са двадесет години. Аз съм убедена, че сегашните студенти изобщо не знаят какъв е бил преди време Студентският дом. Самата аз си спомням, че преди 30 години съм имала някакви изпълнения там на мои първи произведения с китара. Според мен точно в това днешно време, в което действително младите хора са изключително капсулирани в свой собствен свят, в интернет и така нататък, това е изключително необходимо – да има място, където да се общува, където да се обменят идеи, защото, мисля, че бъдещето е именно в тези млади хора и това е нашата надежда. Затова искрено се надявам тези процеси да се ускорят колкото се може повече, защото животът минава. Хайде, минали са двадесет, но да не минат още доста години, докато се осъществи ремонтът на Студентския дом и той наистина да започне да работи като културно средище на младите хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Йотова.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Само едно уточнение: Националният студентски дом работи, не работят опожарените части и то е такова средище. Вътре се провеждат събития, имаме офиси на студентски организации, така че той все пак работи. Ние през тези години сме отпускали средства. През всичките тези 19 години малко или много са отпускани средства. Може би някоя година не е имало такива отпуснати средства. Моят спомен е, че почти всяка година, макар и за нещо малко, са отпускани средства на Националния студентски дом. Основният, големият проблем е опожарената част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Стигаме до последния въпрос в днешния парламентарен контрол от народния представител Ирена Анастасова относно дейността на началника на Регионално управление на образованието – Пловдив.
Заповядайте да развитие Вашия въпрос, госпожо Анастасова, в рамките на две минути.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Повод за моя въпрос са сигнали от директори на училища, както и от училищни колективи от област Пловдив. В тези сигнали се твърди, че Министерството на образованието и науката също е сезирано, както, че е сезиран и премиерът господин Борисов.
От месеци в този град се коментират по медиите, в педагогическите колективи и сред обществеността всевъзможни „подвизи“ на началника на РУО – от обвързаност с определени обучителни организации, до, меко казано, филмови „приоми“ за преследване и тормоз на директори на училища.
В тях се описват действия на началника на РУО – Пловдив, Иванка Киркова като системен натиск за избор на определени фирми за обучение на учителите или последващи многобройни проверки на осмелилите се да направят неправилния избор. Цитират се извършвани проверки в тази връзка на дейността на госпожа Киркова и Регионалното управление на образованието от Прокуратурата по сигнали на директори на училища.
Господин Министър, регионалните управления на образованието са териториални администрации към министъра на образованието и науката за управление и контрол на системата на предучилищното и училищното образование. Ваше право и Ваше задължение по закон е да назначавате, но и да контролирате дейността на началниците на регионалните управления. Още повече, когато човекът, който реализира политиките на Министерството на образованието и науката в посочения регион, да е със славата на прегрешения, а това ерозира доверието не само в регионалното управление, но и в Министерството на образованието и науката, чиято териториална администрация се явяват регионалните управления.
Във връзка с това въпросът ми към Вас е: каква е оценката Ви за дейността на началника на РУО – Пловдив, и считате ли използваните от нея методи и практики на управление за приемливи; какъв контрол е осъществен от Ваша страна и какви мерки сте предприели за изясняване на случая и последващи действия; кои органи са проверявали дейността на Регионално управление – Пловдив; какви са резултатите от проверките; запознато ли е Министерството на образованието и науката с тях; и какви мерки е предприело? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Анастасова.
Имате думат за отговор, господин Министър, в рамките на три минути.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Анастасова, откакто съм министър на образованието няма сигнал, който да не сме процедирали в Министерството на образованието и науката.
През 2017 г. и 2018 г. не са получавани сигнали по отношение на госпожа Киркова. През 2016 г. е получен сигнал от директора на училището, на когото му е било прекратено правоотношението. По всички сигнали са извършени проверки, това Ви уверявам. През 2019 г. получихме такъв сигнал. Най-вероятно Вие визирате него, като използвате в множествено число думата „сигнали“. Трябва да уточните дали става въпрос за един или за повече сигнали. Много се надявам да уточните: имате ли повече от един сигнал? Защото, ако става въпрос за един сигнал от последния месец, ние го имаме и става въпрос, доколкото разбрах, за Ваш партиен член, който е освободен и който е написал този сигнал.
Лично мен ме притесни това, че от началото на годината е бил 168 дни в болнични. Ако нямате други сигнали, то подобни намеци, които казвате, граничат с клевета. Това не означава, че не допускам, че началникът на регионалното управление няма такива практики. Дайте ми конкретни сигнали.
Да, има други проверки. Включително аз съм сезирал Инспектората по една публикация. Той е, кажи речи, същият сигнал във вестник „Марица“. Инспекторатът на Министерството провери това. Има възложена проверка от Прокуратурата на Икономическа полиция и ГДБОП, за която още нямам резултати. Само те могат да установят фактите, които са в сигнала. Очакваме техните резултати.
Мога да Ви уверя, че във всички случаи ще бъдем безкомпромисни, ако има такива нарушения, но не мога да стъпя на принципа на презумпцията за виновност. Готов съм да препратя сигналите или Вие препратете тези сигнали. Много се надявам сигналите, които са към РЗИ за болничните, също да препратим. От наша страна по никакъв начин няма безотговорно отношение към госпожа Киркова.
Забранил съм на всички началници на регионални управления да организират обучения с частни обучителни организации. Ако имате такива сигнали, също моля да ми ги дадете. Вярно, тази забрана се случи последните дни, но не е провокирана само и единствено от Вашия отговор. Провокирана е от това, че направихме промяна в колективния трудов договор и записахме, че минимум 50% от средствата за квалификации трябва да се разпределят за вътрешноинституционални, междуинституционални квалификации, взаимно учене, обмяна на добри практики. Очаквам от регионалните управления, предимно за този вид обучения, да съдействат, да организират повече такива методически семинари, в които учителите да обменят практики. Вие неведнъж сте ми поставяли въпроса за квалификациите. Знаете, че принципно съм съгласен с Вас, че една голяма част от проведените квалификационни обучения не са достатъчно ефективни, а ние регламентирахме относително отворен пазар на квалификационни услуги, на който влязоха много доставчици, но сега няма да повтарям целия отговор, който съм Ви давал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги! Относно сигналите. Ако беше само един сигнал и, както Вие твърдите, от наш партиен член, който ме познава, знае, че в годините аз съм доказала това в действията си, че изобщо не се интересувам дали човекът, който ми сигнализира, е партиен член на БСП или не.
Мога да Ви припомня само сигнал за Центъра за специални образователни потребности в Каварна, на който Вие отговорихте. Знаете там кой беше кметът, знаете цялата ситуация. Това мен не ми попречи да питам и да се интересувам защо се нарушават законови положения.
От месец сигурно знаете също така за действията на директора на Средно училище „Христо Проданов“ в Карлово, отново РУО – Пловдив, която директорка успя да фалира, образно казано, училището и в средата на годината вече да нямат пари за заплати. Засега незнайно защо. В този случай, за който Вие говорите, става дума за директора на Основно училище „Пенчо Славейков“ в Пловдив – госпожа Делинова.
Позволявам си да Ви кажа, че и двата случая са на територията на РУО – Пловдив. Имам и други сигнали, разбира се, устни. Знаете, че по изборите сме обикаляли много в цялата страна, част от хората се страхуват да ми подадат писмен сигнал. Моята работа като народен представител е аз да задавам въпроси на министрите, независимо кои, независимо дали до мен има писмен сигнал, или просто хората устно са ми обяснили проблема си.
Специално за Основно училище „Пенчо Славейков“, за което твърдите, че директорката е взимала не знам си колко болнични дни. Може и да е взимала. За това има съответните проверки. Правилно, сезирайте органите, за които става дума. Само че да се твърди по медиите, че този директор е злоупотребил финансово и при одит да се окаже, че няма такова нещо и това не отговаря на истината – ето това вече е клевета.
Искам да Ви кажа, че специално съм се запознала със случая, прочела съм всички протоколи от проверките, които са правени в това училище, които са безбройни в рамките на шест месеца. Искам да Ви кажа, че ако за това се уволняват директори, значи половината от директорите в България трябва да бъдат уволнени, ако това е причината. Защото там, в тези протоколи от проверки, както и в заповедта за уволнение, вече не фигурират финансови нарушения просто защото такива няма. Само че по този начин се спекулира в медиите.
Двойният аршин, господин Министър: единият директор в Карлово фалира училището и хората нямат заплати. Той излиза в заслужена пенсия срещу 30 хил. лв., както е редно в системата, за 10 работни заплати.
Другият директор, който работи при изключително тежки условия в квартал „Столипиново“, прави едно добро училище, е тормозен по този начин. Не казвам дали госпожа Делинова има вина или не. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) С това ще се справите Вие и Вашите органи. Просто казвам, че не може в дейността на един началник на Регионално управление да се проявява такъв двоен аршин. Нямам време да обяснявам, че става дума за някакви…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Госпожо Анастасова, приключвайте.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: …такива милиционерски методи на работа, преследване по домовете, преследване на членове от семействата, което аз, извинете, като работещ в системата на образованието, не мога да приема за нормално. Извинявам се, настоявам да бъда информирана за проверките, които извършвате там и за мерките, които предприемате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз, госпожо Анастасова.
Заповядайте, господин Министър, за дуплика – две минути.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Вие казахте: „Не знам дали госпожа Делинова е извършила нарушение“, но в същото време презюмирате, че действията спрямо нея не са базирани на професионална основа.
Говорихте за натиск във въпроса Ви. Искам от началниците на регионалните управления да упражняват натиск, натиск върху директорите за изпълнение на основните политики за подобряване на образователните резултати, за обхващане, задържане, приобщаване на всяко едно дете, за налагане на културата на професионализъм и отдаденост, за по-добро взаимодействие с родителите, за подобряване на възпитателната работа. Дали го правят на професионална основа всички началници на регионални управления – не. Не мога да Ви гарантирам, че го правят на професионална основа, но ако не го правят на професионална основа и аз усетя това, се опитвам да бъда безкомпромисен към тях. Разбира се, не мога да ги наказвам и непропорционално на деянието, което са извършили.
По всеки един случай, който сте ми дали, съм възложил проверка. Вие настоявате, аз пък настоявам да дадете тези сигнали, да ги проверим и да видим дали има конкретни неща в тях. Да, сигурно има и директори, които се опасяват. Това също го допускам. Допускам, че не всичко, което е направила госпожа Киркова, е на професионална основа, но не можем свободно, лековато да обвиним когото и да е за неговата работа само защото няколко неформални сигнала са ни се натрупали.
Пак Ви казвам: най-важното е, че има проверка на специализирани органи. Тази проверка може да стигне много по далеч от проверката, която нашият Инспекторат може да направи. Обещавам Ви – Вие настоявате – обещавам Ви, че ще Ви запозная с резултатите от нея, които ми бъдат предоставени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Вълчев.
С това се изчерпва и парламентарният контрол за днес. Благодаря Ви за участието.
Благодаря и на Вас, уважаеми колеги, за участието и за присъствието.
Следващото заседание ще се проведе в сряда, 27 ноември 2019 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 12,51 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Кристиан Вигенин

Секретари:
Филип Попов
Юлиан Ангелов