Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Стоян Мирчев и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Колеги, на Председателския съвет решихме, че във вторник ще има извънредно заседание за приемане на малките бюджети, така че ще предложа на Вашето внимание решение за гласуване.
Предлагам да се приеме решение на основание чл. 48, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както следва: „Народното събрание да проведе извънредно пленарно заседание на 3 декември 2019 г., вторник, от 11,00 ч. до 20,00 ч. при следния дневен ред:
1. Второ гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. Вносител е Министерският съвет на 31 октомври 2019 г., приет на първо гласуване на 12 ноември 2019 г.
2. Второ гласуване на Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2020 г. Вносител е Министерският съвет на 31 октомври 2019 г., приет на първо гласуване на 12 ноември 2019 г.“
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 165, против 3, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Колеги, искам да представя на Вашето внимание още едно предложение.
На основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната Програма за работа на Народното събрание следната допълнителна точка: Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. Вносител е Министерският съвет на 7 октомври 2019 г., приет на първо гласуване на 14 ноември 2019 г., като предлагам да стане точка първа за днешното пленарно заседание, 28 ноември 2019 г., като досегашната точка първа – Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, вносител е Министерският съвет на 26 август 2019 г., да стане съответно точка втора за днешното пленарно заседание, 28 ноември 2019 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 150, против 3, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Две съобщения:
Уважаеми колеги, на основание чл. 14 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание бе проведено общо събрание на народните представители, избрани от многомандатните избирателни райони с регистрация на Политическа партия ГЕРБ на проведените парламентарни избори на 26 март 2017 г., което
„РЕШИ:
Избира Красимир Георгиев Ципов за заместник-председател на парламентарната група на политическа партия ГЕРБ.
Моля да бъдат извършени необходимите действия съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Председател на парламентарната група: Даниела Дариткова.“
В Народното събрание са постъпили Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 22 октомври 2019 г. – 21 ноември 2019 г. и Протокол № 42 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 25 ноември 2019 г., на което Отчетът е разгледан и обсъден.
С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Колеги, преминаваме към гласуваната първа точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ.
Заповядайте, госпожо Димова, да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да бъде гласуван допуск до заседанието на Народното събрание за лицата: Лозана Василева – заместник-министър на земеделието, храните и горите; Галин Николов – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, гласувайте така направеното предложение за допуск.
Гласували 143 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 902-01-50, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2019 г., приет на първо гласуване на 14 ноември 2019 г., за второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 128 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 26.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Предложение от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2 В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 5 и 6 се изменят така:
„(5) Любителският риболов през светлата част на денонощието се разрешава през всички дни на седмицата, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1.
(6) Любителският риболов през тъмната част на денонощието се разрешава само от брега през всички дни на седмицата, в периода от 1 април до 1 ноември, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1 и само в рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на ал. 9.“
2. Създава се ал. 9:
„(9) Редът, условията и обектите по ал. 6, в които се разрешава любителският риболов през тъмната част на денонощието, се определят ежегодно със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, по предложение на изпълнителния директор на ИАРА.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1, подкрепен от Комисията, и създадения нов § 2.
Гласували 133 народни представители: за 104, против 21, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Предложение от народния представител Йордан Апостолов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3.В чл. 66, ал. 3 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 5, 6 и 9“.“
Предложение от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 4:
„§ 4. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 48 думата „средствата“ се заменя с „белезници и палки“.
2. Създава се точка 53:
„53. „Тъмна част на денонощието“ е периодът:
а) от 18,30 часа до 06,30 часа – за месеците ноември, декември и януари;
б) от 20,30 часа до 06,00 часа – за месеците февруари, март и април;
в) от 22,00 часа до 05,00 часа – за месеците май, юни и юли;
г) от 21,00 часа до 06,00 часа – за месеците август, септември и октомври.“
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване новите параграфи 3 и 4; наименованието на подразделението и текста на вносителя за § 2, който става § 5, всичките подкрепени и предложени от Комисията.
Гласували 128 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 29.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Предложение от народния представител Мария Белова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 6:
„§ 6. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 9а, т. 2 думите „букви „а“ и“ се заменят с „буква“.
2. В чл. 9б, т. 1 думите „букви „а“ и“ се заменят с „буква“.
3. В § 12 от преходните и заключителни разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 2 от 2018 г.) се създават ал. 3 и 4:
„(3) За започналите и недовършени производства по ал. 1, при които се извършва подбор на заявления по мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.:
1. не се извършва плащане на ползватели и получатели на помощта, за които са налице обстоятелства за отстраняване по чл. 54, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки или които не са изпълнили разпореждане на Европейската комисия за възстановяване на предоставената им неправомерна и несъвместима държавна помощ;
2. не се извършва плащане на ползватели и получатели на помощта – общини или местни поделения на вероизповеданията, за които са налице обстоятелства за отстраняване по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 6 и 7 от Закона за обществените поръчки или които не са изпълнили разпореждане на Европейската комисия за възстановяване на предоставената им неправомерна и несъвместима държавна помощ; основанията по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 7 от Закона за обществените поръчки се отнасят за представляващия общината или представляващия местното поделение на вероизповеданията;
3. не се извършва плащане на ползвател и получател на помощта – местна инициативна група, на която членове на управителен съвет или контролен орган са общини, по отношение на които са налице обстоятелствата за отстраняване по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 6 и 7 от Закона за обществените поръчки или които не са изпълнили разпореждане на Европейската комисия за възстановяване на предоставената им неправомерна и несъвместима държавна помощ; основанията по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 7 от Закона за обществените поръчки се отнасят за представляващия общината;
4. не се прилагат нормативните изисквания към ползватели и получатели на безвъзмездна финансова помощ, свързани с прилагането на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (OB, L 298/1, 26 октомври 2012 г.), включително изискванията за прилагане на документи.
(4) Министърът на земеделието, храните и горите може да определи в наредбата по чл. 9а, т. 3 условия и ред за предоставяне и плащане на помощта в производствата по ал. 1:
1. при промяна в Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.;
2. при промяна в нормативен акт, свързан с програмата по т. 1;
3. за изпълнение на влезли в сила съдебни решения;
4. във връзка с резултатите от проведени одитни проверки.“
Предложение от народния представител Мария Белова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 7:
„§ 7. В Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (обн., ДВ, бр. …) в чл. 74, ал. 1 думите „чл. 63, 64 и 73“ се заменят с „чл. 63, 64, 73 и 73а“.“
По § 3 има предложение от народния представител Мария Белова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създадения нов § 6, подкрепен от Комисията; новия § 7, отново подкрепен от Комисията; и текста на вносителя за § 3, който става § 8, също подкрепен от Комисията.
Гласували 130 народни представители: за 102, против 3, въздържали се 25.
Предложението е прието, с това и Законопроектът на второ четене.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА.
С Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм ще ни запознае госпожа Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Представям:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 14 ноември 2019 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Законопроектът беше представен от министъра на туризма Николина Ангелкова.
Със Законопроекта се цели осигуряване на допълнителни условия за устойчиво развитие на туризма и успешно провеждане на държавната политика в областта на туризма; оптимизиране на процедурите по предоставяне на административни услуги и гарантиране качеството на туристическите дейности и услуги.
Детайлизира се правната уредба по отношение на приложимите критерии и изискванията към дейността на територията на националните курорти. Националните курорти ще се обявяват за такива с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на туризма. За лицата, които ще извършват дейност в местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения на територията на националните курорти, се предвиждат двойно по-кратки срокове за извършване на административните услуги.
С наредба за националните курорти ще се уредят: критериите, на които следва да отговарят курортите, за да бъдат обявени за национални; редът за обявяване на национален курорт; организацията и управлението на туристическите дейности на територията на националните курорти. Предвижда се в националните курорти да се извършва така нареченото продуктово зониране – обособяване на функционални зони. Продуктовото зониране и условията за осъществяване на туристически дейности в обособените зони следва да бъдат определени в наредба, приета от съответния общински съвет.
Със Законопроекта се въвежда изискване общинският съвет да определя политиката за развитие на туризма на територията на общината, като в програмата за реализация на общинския план за развитие се включи самостоятелен раздел, съдържащ програма за развитие на туризма.
Засилва се ролята на консултативните съвети по въпросите на туризма, в това число обсъждане и одобряване на проекта на общинската програма за развитие на туризма.
Туристическите сдружения, чрез които представителите на туристическия бизнес имат възможност да участват в работата на органите за управление на туризма, ще се вписват в Националния туристически регистър, при условие че сдружението е осъществявало дейност не по-малко от 3 години от вписването му по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Прецизират се понятията „местно“, „регионално“, „продуктово“ и „професионално“ туристическо сдружение.
Съществуващата към момента Експертна комисия по категоризация и сертификация на туристически обекти се разделя на две отделни комисии: Експертна комисия по категоризация на туристически обекти и Експертна комисия по сертификация на туристически обекти. Промяната отчита спецификата на двата режима и необходимостта от своевременното приключване на отделните процедури по категоризация и по сертификация на туристически обекти. Оптимизира се и работата на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти.
След проведени разговори с вписаните в Националния туристически регистър сдружения в областта на зимните спортове се установява необходимостта от прецизиране на правилата за извършване на дейност.
Подробно са регламентирани правилната и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на плувните басейни – самостоятелни или прилежащи към места за настаняване.
Със Законопроекта се предвижда да се определя уникален идентификационен код на категоризираните места за настаняване, който ще се генерира от Националния туристически регистър и ще съдържа данни за категоризирания туристически обект.
Създава се Национален регистър на туристическите забележителности, фестивали и събития, който да включва двата съществуващи регистъра – Регистъра на туристическите атракции и Регистъра на туристическите фестивали и събития.
Допълват се разпоредбите, уреждащи административнонаказателната отговорност при повторно извършено нарушение.
В свое писмено становище от Министерството на вътрешните работи настояват за отмяната на чл. 28, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България, тъй като систематичното място на правната норма е в Закона за туризма.
Председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов изрази подкрепа по Законопроекта и изказа мнение, че с предвидените разпоредби се оптимизира санкционният режим и се създават условия за по-добра координация между КЗП и Министерството на туризма.
От сдружение „Българско ски училище“ настояват, по отношение на професионалната правоспособност и квалификацията на ски учителите, да не се препраща към наредбата по чл. 97, ал. 6 от Закона за физическото възпитание и спорта.
От Българска туристическа камара изразиха притеснение, че с текстове от Законопроекта се ограничава участието им в експертните комисии. Със Законопроекта се предвижда браншовите туристически сдружения да са отделни – за хотелиерство и ресторантьорство и за туроператорска и туристическа агентска дейност, а Камарата е регистрирана като професионално туристическо сдружение. Ето защо те настояват за прецизиране на чл. 55, с което да е ясно, че браншово туристическо сдружение може да включва лица и от двата сектора. Настояват и за промяна в определението за „професионално туристическо сдружение“, от което да се заличат юридическите лица, предоставящи допълнителни туристически услуги, свързани със съответната професия. Според тях те не трябва да бъдат включени в професионалните сдружения, тъй като са търговски дружества.
От Асоциация на българските туроператори и туристически агенти се обявиха против отмяната на чл. 98, ал. 3, с която е въведено задължение на интернет страницата на Министерството на туризма да се публикува информация относно договор за задължителна застраховка „Отговорност на търговеца, улесняващ предоставяне на свързани туристически услуги“. Настояват да не се подкрепи създаването на нова т. 13 в чл. 50, с която се предвижда поддържане на публичен списък на лицата, изключени поради нарушаване на етичния кодекс на дадено туристическо сдружение. С мотива дублиране и несъразмерност на санкциите искат отпадане или намаляване на някои от тях.
В хода на дискусията народният представител Валери Симеонов изрази съмнение относно целесъобразността на текста обявяването на национални курорти да се извършва по предложение на министъра на туризма с решение на Министерския съвет.
Членовете на Комисията се обединиха около мнението, че текстът на чл. 56в относно продуктовото зониране, което може да се извършва на територията на националните курорти, и условията за осъществяване на туристически дейности в обособените зони, определени с наредба на общинските съвети, трябва да бъде внимателно прецизиран.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 11, без „против“ и „въздържал се“ – 8 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Савеклиева.
Следва Докладът на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ДИНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 октомври 2019 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г.
На заседанието присъстваха: господин Асен Марков – главен секретар на Министерството на младежта и спорта, госпожа Сабина Кръстанова – директор „Правно административно обслужване“ в Министерството на младежта и спорта, госпожа Ирена Георгиева – заместник-министър на туризма, и госпожа Лиляна Арсова – директор „Туристическа политика“.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Ирена Георгиева – заместник-министър на туризма. С този законопроект се прецизира и усъвършенства нормативната уредба в сферата на туризма. Законопроектът залага три основни цели: осигуряване на допълнителни условия за устойчиво развитие на туризма и успешно провеждане на държавната политика в туризма, оптимизиране на процедурите по предоставяне на административни услуги и гарантиране качеството на туристическите дейности и услуги.
Нормативните разпоредби от Законопроекта, които са в рамките на компетенцията на Комисията, са новата Глава 9а „Ски училища“. Текстовете в тази глава определят, че обучението на туристи по зимни спортове се извършва само от ски училища, вписани в Националния туристически регистър, а професионална правоспособност и квалификация за обучение по снежни спортове имат лицата, които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 97, ал. 6 от Закона за физическото възпитание и спорта.
Регламентират се изискванията, на които трябва да отговарят ски училищата, за да бъдат вписани в Националния туристически регистър, както и случаите, в които се прекратява регистрацията.
За целите на процедурата по регистрация се предвижда създаването на нова експертна комисия, която извършва преценка дали са изпълнени изискванията за вписване от заявителя.
В състава на Комисията участват представители на Министерството на младежта и спорта. Регистрацията на ски училищата е безсрочна.
Предвид важността на материята относно ски пистите и ски зоните и тяхното обезопасяване, вносителят предвижда създаване на комисия, която да определя степента на сложност на ски пистите, както и тяхната безопасност. Разширява се обхватът с включването на детските ски зони и снежните паркове и се прецизират видовете ски писти и ползването им.
В състава на Комисията влизат представители на Министерството на младежта и спорта, на Българска федерация „Ски“ и на туристически сдружения в сферата на снежните спортове.
Комисията може да извършва и текущи проверки за обезопасеност и информационна обезпеченост на ски пистите, на детските ски зони и снежните паркове, на ски пътищата и маршрутите, представляващи връзка между ски пистите и участъци за придвижване на туристите, както и предоставянето на туристически услуги на територията им. Проверките се извършват в периода на експлоатацията им.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 9 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми Динев.
Госпожо Стоянова, заповядайте да ни запознаете с Доклада на Комисията по здравеопазване.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 19 септември 2019 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Христина Гетова – директор на дирекция „Правна“ към Министерството на здравеопазването, госпожа Ирена Георгиева – заместник-министър на туризма, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Георгиева. С този законопроект следва да се прецизира и усъвършенства нормативната уредба в сферата на туризма. За целта се поставя постигането на три основни цели: осигуряване на допълнителни условия за устойчиво развитие на туризма и успешно провеждане на държавната политика в туризма, оптимизиране на процедурите по предоставяне на административни услуги и гарантиране качеството на туристическите дейности и услуги.
Предлаганите промени в Закона за туризма са от съществено значение за по-добрата регулация на туристическия сектор и съответно за повишаване качеството на туристическите услуги. Със Законопроекта се детайлизира правната уредба по отношение на приложимите критерии и изискванията към дейността на територията на националните курорти. С това се цели изпълнението на „Мярка 790: Създаване на съвременна правна регулация за статута и управлението на националните курорти“, която е част от Програмата на Правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г.
В представянето на Законопроекта се акцентира и върху това, че с предложената конкретна уредба на изискванията, на които трябва да отговаря националният курорт, се създава по-добра възможност за осъществяване на държавната политика за развитие на националните курорти като туристическа дестинация. Новата глава в Законопроекта – четвърта „а“ „Национални курорти“, регламентира, че националните курорти се обявяват за такива с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на туризма. Съгласно изменената дефиниция в Закона за туризма, „национален курорт“ e урбанизирана територия по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, обявена по реда на чл. 76, ал. 2 от Закона за здравето за курорт, който може да е разположен на територията на една или повече общини и за който е прието решение по чл. 56а, ал. 1. Националните курорти са курорти от значение за устойчивото развитие на туризма, в които е изградена необходимата туристическа инфраструктура на национален курорт и които са общодостъпни и разполагат с природни, антропогенни и културно-исторически ресурси за осигуряване на рекреативни, лечебни, възстановителни, познавателни, делови, развлекателни или други услуги и имат основно предназначение да привличат туристи.
Със Законопроекта се предвижда министърът на туризма съвместно с министъра на здравеопазването да разработят и внесат за приемане в Министерския съвет проект на наредба за националните курорти, с която да се уреждат: критериите, на които следва да отговарят курортите, за да бъдат обявени за национални курорти; редът на заявяване за обявяване за национален курорт; организацията и управлението на туристическите дейности на територията на националните курорти и други. Предвидена е възможност на територията на националните курорти да се извършва така нареченото продуктово зониране – обособяване на функционални зони.
В Комисията по здравеопазването е постъпило становище от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), с което се изразява подкрепа по разглеждания Законопроект. Националното сдружение на общините в Република България изразява специална подкрепа относно: предвидената възможност за продуктово зониране на територията на националните курорти, с което ще се даде възможност за адекватно развитие на туристическия продукт съобразно местните условия и специфики; измененията в чл. 11, с които се предвижда програмата за развитие на туризма да стане част от програмата за изпълнение на общинския план за развитие; въведеното изискване за незабавно вписване на нощувките в регистъра за настаняване, което представлява предпоставка за осъществяване на реален контрол от страна на общините; създаването на Национален регистър на туристическите забележителности, фестивали и събития – нова глава петнадесета „а“, с което ще се създаде възможност за по-широко разгласяване и реклама на събитията от общинските културни календари и местните туристически забележителности.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 15 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Колеги, откривам разискванията.
Заповядайте, госпожо Савеклиева, за изказване.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Искам да обърна внимание към един основен момент в така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма и той касае уреждане статута на курортите. Макар и в действащия Закон за туризма да съществува дефиниция за национален курорт с предложената конкретна уредба на изискванията, на които трябва да отговаря национален курорт, с новите изменения се създава по-добра възможност за осъществяване на държавната политика за развитие на националните курорти като туристическа дестинация.
Към настоящия момент е ясно, че са налице проблеми, свързани с управлението на националните курорти. От доста време се обсъжда и механизъм за управлението им и липсва детайлна уредба на статута. С така представения Законопроект се правят стъпки в правилната посока за решаване на констатираните проблеми. Постига се устойчивост на провежданите политики за извеждане на туризма като приоритет и в изпълнение на Програмата на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г. и по-конкретно „Мярка 790: Създаване на съвременна правна регулация за статута и управлението на националните курорти“, се постига и устойчивост.
Определението за национален курорт в Закона за туризма се различава по смисъл и има по-широк обхват от понятието курорт от национално значение и селищно образувание с национално значение за задоволяване на курортни нужди, предвидени съответно в Закона за здравето и Закона за административното и териториалното устройство на Република България.
С конкретните разпоредби се осигурява и възможност за устойчиво развитие на националните ни курорти, устойчиво развитие на туризма и конкурентоспособен национален туристически продукт.
Със създаването на Глава четвърта „а“ „Национални курорти“ се дава правната възможност курортите след изпълнението на определени условия, основно свързани с изграждане на необходимата туристическа инфраструктура, да получат статут на национален курорт. Този специален статут ще се отрази положително на развитието на икономиката им и ще доведе до повишаване на качеството на предлагания туристически продукт. Това от своя страна ще доведе до по-добрата регулация на туристическия сектор и повишаване качеството на туристическите услуги.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма се предлага Министерският съвет с решение да определя за национален курорт курорт, обявен в списъка на курортите по реда на Закона за здравето. Предложението да се прави от министъра на туризма след кандидатстване от местната власт. Предвижда се и възможността националният курорт да бъде разположен на територията на една или повече общини. Тук е мястото и да се отбележи, че процедурата по обявяване на един курорт за национален включва всички членове на Министерския съвет, но тъй като те са курорти с национално значение за развитието на туризма, предложението за тяхното обявяване като такива следва да идва и от министъра на туризма.
Националните курорти са курорти, които имат значение за устойчивото развитие на туризма, в които е изградена необходимата туристическа инфраструктура, които са общодостъпни и разполагат с природни, антропогенни и културно-исторически ресурси за задоволяване на рекреативни, лечебни, възстановителни, познавателни, делови, развлекателни или други потребности и имат основно предназначение да привличат туристи.
Насърчителна мярка по отношение на лицата, които ще извършват дейност в местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечение на територията на националните курорти, да получават административни услуги по Закона за туризма в срокове, по-кратки от предвидените. Предстои да бъде изготвена и наредба съвместно от министъра на туризма и министъра на здравеопазването за националните курорти, с която да се уреждат критериите, на които следва да отговарят курортите, за да бъдат обявени за национални, редът за заявяване и обявяване на национален курорт, организацията и управлението на туристическите дейности на територията на националните курорти.
В Комисията бяха чути много мнения, различни от браншовите организации, от засегнатите от Закона лица и аз смятам, че това беше правилният начин – чрез диалог да постигнем по-добро прецизиране и това може да стане между първо и второ четене съответно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Савеклиева.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, парламентарната група на БСП на първо гласуване ще се въздържи при гласуването си. Причините са следните: в Закона има някои положителни неща, но по-голямата част от предложенията за нас са, меко казано, съмнителни и доста спорни. Ще дам няколко примера от това, което се предлага в Закона.
Първо, същината на предложението в Закона е създаването на национални курорти, както казаха и преди мен изказалите се, а така също и от докладите на комисиите стана ясно, че национален курорт съществува и към момента и той е по смисъла на § 1, т. 13 от Закона за здравето. Според нас не са необходими допълнителни утежняващи определения и правомощия в този смисъл. Както казах, ще дам няколко примера за положителните и отрицателните предложения в този законопроект.
Първо, предложението за създаване на националните курорти. Положителното в това е, че се предлагат почти два пъти съкратени срокове за административно обслужване на икономическите оператори, които оперират в националните курорти. Дотук с добрите новини за националните курорти.
Отрицателното – предлага се продуктово зониране в националните курорти, тоест определят се зони, в които може да има шум примерно до 1 и 2 часа през нощта, защото да не се лъжем, това е основният замисъл на това продуктово зониране.
Колеги, представяте ли си, правата за решаване на правилата в тези национални курорти се дават на общинските съвети?
Първо, ако даваме на общинските съвети тези права, защо тогава тези курорти ги наричаме национални? Ако са национални, те би трябвало да се регулират на национално ниво, а не на ниво общински съвети.
Второ, току-що приключиха местните избори. Всички ние сме свидетели как в общинските съвети в много общини влязоха чисто местни структури, сдружения, които са изцяло икономически групи – групи по интереси. На тези групи не бива да им се дава право да определят кой в коя зона попада в националния курорт, защото по тази логика, ако Вие имате заведение някъде в националния курорт, ще попаднете в правилната зона, като си платите. Като имаме предвид, че общинските съвети в националните курорти в голямата си степен са малки – с численост от 10 – 15 общински съветници, то няма да бъде скъпо да си платите, за да попаднете в правилната зона, тоест създава се среда за корупция.
Относно въпроса с експертните комисии. Разделянето на Експертна комисия по категоризирането и Експертна комисия по сертифицирането е положително, защото към момента имаме доста сериозно забавяне в прекатегоризирането и пресертифицирането на обектите, което подкрепяме.
В същото време не подкрепяме създаване на Експертна комисия за регистрация на ски училища, защото това по-скоро е от компетенциите на Министерството на младежта и спорта.
Другото предложение – за създаване на друга Експертна комисия за определяне на сложността на ски пистите, това също според нас е от компетенциите на Министерството на младежта и спорта, защото Министерството на младежта и спорта се занимава с професионалисти, със спортисти, докато Министерството на туризма се занимава по-скоро с туристи.
Относно предложението за ски училищата. Положителното в това предложение е, че професията се упражнява само чрез ски училища. Отпада възможността свободно да се упражнява професията „ски учител“, което е положително, защото по този начин се избягва възможността случаен турист да си наеме случайно попаднал ски учител със спорни компетенции, така че ски училището носи някаква отговорност и дава някаква гаранция за това, че ски учителят има необходимите компетенции. Това го подкрепяме.
Относно отрицателното въздействие – предложенията за приравняването на професията „ски учител“, с професията „ски треньор“ е ясно, че ски треньорът се занимава с професионални спортисти, които възпитава във високо спортно майсторство и ги подготвя за състезания, докато работата на ски учителя е да се занимава с туристи любители, които са отишли да се опитват да се учат на този спорт, така че за тях не е необходима такава компетенция, каквато е на ски треньорите. Това предложение също не го подкрепяме. Колегите ще кажат и за някои други предложения, които също не подкрепяме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Проданов.
Реплики има ли? Не виждам.
Господин Янков искаше, господин Бойчев също искаше изказване, после господин Симеонов и госпожа Алексиева.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! По отношение на така направените предложения за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Първо, това, което предлагате, е скелет. Скелет, който тепърва ще изграждате чрез подзаконови нормативни актове; празна кутия, черна кутия, в която не е ясно какво точно ще има и по какъв начин ще се извършва цялостната регулация, която според мен след като предлагате чрез подзаконови нормативни актове – наредби, тя ще бъде утежняваща в правенето на бизнес в този сектор, защото прекалената регулация пречи на устойчивото развитие на туризма и провеждането в същото време на държавна политика в сектора.
Реторичен е въпросът: защо криете какво точно ще направите по отношение на този сектор?
Вторият реторичен въпрос е какво направихте за три години като министър, като министерство и администрация, за да подпомогнете сектора, след като към днешна дата сте стигнали до това, че секторът се нуждае от допълнителна регулация. Не решавате проблеми, свързани с оптимизиране на процесите по регистриране на туроператори, туристически агенти, категоризиране на местата за настаняване и заведенията за хранене.
Разделянето на две на Експертната комисия по категоризация и сертификация на туристически обекти е административна мярка, която не компенсира липсата на капацитет. Или прикривате, или не знаете затрудненията, които се създават от тази експертна комисия към този момент, или не чувате препоръките на бранша?
Съкращаването на сроковете така, както сте записали, не е императивно. Отново е оставена възможността и се предвижда издаването на временно удостоверение.
И задавам въпроса: знаете ли какви затруднения предизвикват тези временни удостоверения заради неспазването на сроковете и невъзможността – липсата на капацитет на Министерството на туризма, и по-конкретно на тази експертна комисия?
Тези, които са заети в бранша, знаят какви са проблемите и в същото време Вие какво казвате с така направените предложения: всичко си остава постарому – пожелателен характер, чрез разделянето на тази експертна комисия да се очаква нещо да се подобри.
Репресията на държавата – това, което е задължителен елемент в управлението на правителството на Бойко Борисов от първия кабинет 2009 г., отново се увеличава. Само че давате ли си сметка, че чрез репресията на държавата се пречи на свободната инициатива за правене на бизнес, развитието на туризма?
Увеличаването на размера на санкциите и техния обхват, подчертавам, сте записали, че: „при първо нарушение глоба или имуществена санкция. При второ нарушение и двете – и глоба, и имуществена санкция.“ До какво ще доведе? До подпомагане на тези, които са ангажирани в сектора, предоставят услугата, изграждат образа на България като туристическа дестинация и имат съществен принос при осигуряването на бюджета на Република България. Какво точно ще постигнете? Вие пречите на този сектор.
Въпреки че сте записали в мотивите, аз твърдя, че чрез така направените предложения не осигурявате допълнителни условия за устойчиво развитие на туризма и успешно провеждане на държавна политика, не оптимизирате процедурите по предоставяне на административни услуги, които са в компетентността на Министерството на туризма и зависещите органи под Ваше ръководство и не гарантирате качеството на туристическата дейност и услуги. Пречите с така направените предложения на целия сектор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Алексиева.
ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Аз ще взема отношение по темата за намаляване на административната тежест в Закона за туризма, което е обратно твърдение на колегата, който се изказа преди мен. Не знам кой Закон за туризма е прочел и кои промени.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Къде видяхте това облекчение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имате възможност за реплика.
ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Ние не предлагаме прекалена регулация, а с настоящия законопроект реализираме поредната стъпка по изпълнението на мерките за намаляване на административната тежест на гражданите и бизнеса и развитието на електронното управление. Това са приоритети, които са заложени в Програмата за управлението на господин Борисов и на правителството.
Отчетена бе необходимостта от оптимизиране на съответните експертни комисии, както и за намиране на механизъм за постигане на индивидуализация на туристическите обекти, като се оптимизират три от процедурите в Закона за туризма: по регистриране на туроператори и туристически агенти, категоризиране на местата за настаняване и заведенията за хранене, както и сертифициране на прилежащите към местата за настаняване и самостоятелни центрове в курортна и градска среда за балнеолечебни, СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги.
Документите във връзка със заявената регистрация, категоризиране или сертифициране ще бъдат разглеждани в рамките на 14-дневен срок от постъпването им от определени от министъра на туризма длъжностни лица относно съответствието им с изискването на Закона за туризма. Едва след преценката на редовността на документите от длъжностните лица те се представят пред съответната експертна комисия за разглеждане и произнасяне. Така че смятам, че с тези промени се оптимизират административните услуги и се гарантира качеството на предоставяните услуги. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Алексиева.
Реплики?
Господин Проданов, заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Алексиева! Във Вашето изказване твърдите, че с този законопроект се намалява административната тежест – нищо подобно. Напротив, увеличава се административната тежест и се създава корупционна среда. Тук в тази зала много си говорим и за корупция, и за борба с корупцията. Даването в ръцете на общинските съветници и на общинските съвети да решават и да управляват националните курорти, сертифициране и категоризиране на местните обекти е точно това – създаване на корупционна среда. Така че не съм съгласен с Вашето твърдение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Проданов.
Друга реплика ще има ли?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Многоуважаема госпожо Алексиева, това че подготвено изказване трябва да прочетете от парламентарната трибуна, не значи, че то е изпълнено със съдържание и аргументи. Вие знаете ли какво представлява намаляване на административната тежест – не облекчаване на режима, а намаляване на административната тежест? Не знаете. Затова говорите откровени лъжи, прийом, който прилагате при всяко предложение, което трябва да мине като гласуване…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Янков, моля Ви!
КРАСИМИР ЯНКОВ: …от мнозинството, без да чуете аргументи. Това, което се предлага, е възможността държавата да упражнява репресия над цял бранш и намаляване на административната тежест няма. Има създаване на условия за корупция, увеличаване на корупционната среда, но Вие явно това не го разбирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Трета реплика ще има ли? Не виждам.
Госпожо Алексиева, дуплика.
ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми репликиращи! Господин Проданов в изказването си, което направи преди мен, също призна, че намаляването на административната тежест и съкращаването на сроковете на разглеждане на молбите, които се подават от браншовите организации, също е положително в този законопроект. Така че мисля, че по тази тема трябва да се съгласите с мен.
Също искам да кажа, че този закон беше широко обсъждан и това, което и в Комисията сме коментирали в присъствието на всички браншови организации на заинтересованите лица и организации в този бранш, е, че наистина ще има прецизиране на част от текстовете между първо и второ четене. Мисля, че това са много добри предложения, които са направени – особено в тази сфера, и няма как да говорим за корупционни практики и за репресия или за увеличаване на административната тежест. Напротив, говорим за обратното. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Алексиева.
За изказване – господин Бойчев, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ние категорично ще подкрепим на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, защото той отговаря на съвременните нужди на бранша, на този динамично развиващ се бранш и попълва празноти в Закона. Акцентът на Закона са националните курорти, и бих казал, запълване със съдържание функционирането на тези национални курорти, които са много важни за развитието на нашия туризъм.
Само бих обърнал внимание на Министерството, че при създаването на наредбата, която е делегирана като права на министъра на туризма и на министъра на здравеопазването, да има малко повече комуникация със Сдружението на общините и с кметовете, защото при контакти с кметовете, имаха доста въпроси при ситуирането и регламентирането на тези национални курорти и съответно определянето им с решение на Министерския съвет. За мен всичките разпоредби са положителни и ще дадат добра регламентация на този бизнес.
Категоричен съм, че има и намаляване на административната тежест в разпоредбите, но бих искал да обърна внимание, че и на мен ми се искаше да видя текстове, които да регламентират реинвестирането на средства в тези национални курорти. Какво имам предвид?
Национални са курортите, които се намират на територията на общините и те формират, бих казал, една доста голяма част от бюджетите на съответните общини. Ще дам пример конкретно със Слънчев бряг. Той все пак е една от емблемите на нашите национални курорти и емблема на летния ни туризъм само по себе си и като бранд. Той, условно казано, може би формира около 30% от бюджета на община Несебър, но съответно, понеже в тези национални курорти няма постоянно живеещи жители, от тази гледна точка не са толкова атрактивни като избиратели на дадени избори за съответната община и за съответния кмет. При добронамереност на кмета се реинвестира в инфраструктурата. Бих казал, че вече Слънчев бряг е на един критичен минимум с поддържането на базовата си инфраструктура, на алеите, на озеленяването, на осветлението, което зависи от общината и е пожелателно.
Да, и в сега действащите разпоредби на Закона бюджетът, който се формира от туристическа дейност, като: туристическия данък, като част от концесиите на плажовете, 40% от които влизат в бюджетите на общините, трябва да се разходват за дейности, свързани с развитието на туризма, но уви, това на практика не го виждаме и е пожелателно. Искаше ми се да има регламентиране – част от тези данъци, които формират националните курорти, да се реинвестират в инфраструктури. Според мен и за в бъдеще трябва да помислим в тази посока.
Между първо и второ четене също бих искал да обърна внимание – трябва да помислим заедно с Министерството, и в работната група, за продуктовото зониране. Аз също съм скептичен, че тези разпоредби могат да сработят от гледна точка на това, че вече има изграден сграден фонд и не мисля, че практически могат да се създадат някакви зони, които да са извън регламентирането, ако става въпрос за нощни заведения, извън обхвата на Закона за шума, който действа. Ако говорим за новосъздавани такива и новостроящи се национални курорти, да, но не мисля, че тази разпоредба би сработила и между първо и второ четене трябва да се помисли в тази посока.
Има доста други положителна неща, както казаха и колегите. Намаляването на административната тежест според мен е много добро обединяване на Националния регистър за туристически забележителности, което ще даде по-ясна регламентация на тези забележителности, които се намират в съответните региони, и възможността за тяхното развитие. В разпоредбите, които са ни предложени, има и регламентация за поддържането на инфраструктурата, което е положително. Както казах, ние на първо четене ще подкрепим Закона и той отговоря според нас на изискванията на бранша. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бойчев.
Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Янкова, за първа реплика.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Колега Петров, с голям интерес слушам въпросите, с които постоянно казвате: „национални курорти“ и „курорти с национално значение“.
Искам да задам следния въпрос. С Постановление на Министерския съвет през 2005 г. са определени осем курорта с национално значение – два планински и шест морски. По-късно с Постановление на Министерския съвет през 2012 г. по Закона за здравето, и тук е моята тревога, предполагам, че Вие ще го развитие, защото сте човек, който е избран от район, който е морски, с това постановление № 153 климатичните морски курорти с национално значение са 18, и във Вашия избирателен район са записани: Ахтопол – община Царево; Бургас – град Бургас; ваканционно селище „Дюни“; след това – град Китен; Приморско; Несебър; Обзор; курортен комплекс Слънчев бряг – той е записан в първите; Созопол и Царево. И сега разширяването на този статут?!
Първото е по Закона за административно-териториалното устройство. Второ, сега в Закона е записано, че Министерството на туризма с Министерството на здравеопазването ще правят предложения в Министерския съвет. Е, от 18 колко ще ги направим? Дайте да обявим цялото Черноморие за национален курорт с този закон.
Просто бих искала да чуя Вашия коментар: от два на колко във Вашия избирателен район, на над осем във Вашия избирателен район и това как го виждате в следващия Законопроект, какво ще се случи в този, който сега разглеждаме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика – господин Бойчев, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Янкова, аз не мисля, че тези разпоредби в Закона са за създаване на повече национални курорти. Напротив, според мен разпоредбите дават по-детайлно разписани възможности за ситуирането на такива курорти, когато се ситуират, да има възможност тези курорти да действат като национални курорти и да действат като емблема за развитието на нашия туризъм.
Въпросът Ви беше: колко повече курорти ще създадем? Не мисля, че това е целта на Законопроекта. Напротив, целта на Законопроекта е точно обратно – да се дадат по-детайлно разписани разпоредби със създаването на такива национални курорти и съответно след създаването им те да бъдат емблема на нашия туризъм и да функционират наистина като такива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бойчев.
Господин Симеонов, заповядайте за изказване.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на „Обединени патриоти“ няма да подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма по редица съображения, но най-вече по принципни различия и схващания, свързани с философията, по която е изготвен този текст.
На първо място, в него се залага едно капсулиране, основно по темата „Национални курорти“, която е една от основните предложени промени, капсулиране само в рамките на Министерството на туризма. Променен е текстът на т. 5 в чл. 6, който е доста по-разширен и досега предвиждаше националните курорти да бъдат определяни с решение на Министерския съвет, но по предложение на Министерството на туризма, съвместно с други държавни органи, организации и така нататък, и така нататък.
С други думи, прехвърлянето на правото за предлагане кои да бъдат и кои не национални курорти в Министерството на туризма всъщност представлява една своеобразна форма на туристическа диктатура, диктат.
Аз не мога да приема и не само аз, а и моите колеги не можем да приемем, че курорт, който има рехабилитационно предназначение, свързан с възстановяване на здравето и така нататък, може да бъде компетентно определен от специалисти на Министерството на туризма, което, както знаем, няма и 100 човека, няма и такива специалисти. Същото се отнася и по отношение на необходимостта от ангажираност на Министерството на регионалното развитие, Министерството на околната среда и водите и така нататък, и така нататък.
Всички тези институции, министерства, държавни органи са изключени с новия текст и правото за предлагане на Министерския съвет кои да бъдат национални курорти е само на Министерството на туризма. Заложено е в чл. 6, както и в чл. 56а и чл. 56б, където се определя и Наредбата за националните курорти и пак се предлага само по предложение от министъра на туризма, като са изключени Министерството на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие, Министерството на околната среда и водите. Това, според мен, не е в полза на професионалната туристическа организация в Република България по никакъв начин.
Второто, с което изразяваме категорично несъгласие, това е пак в чл. 6, т. 5 – новото предложение за нова точка 37. Тя заслужава да бъде прочетена и върху нея да поразсъждаваме малко.
Тя гласи следното: „Министерството на туризма обявява списък на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна за сферата на дейността на Министерството на туризма и структурите на пряко подчинение на министъра на туризма.“
Разбирате ли? Става въпрос за въвеждане на пълно информационно затъмнение, а липсата на информация е най добрата среда за пораждане и развитие на корупцията. Такъв текст в ХХI век, в 2019 г., аз мисля, че не само не е европейски, той е недопустим. Недопустим!
Искам да Ви припомня, че с гласовете на болшинството в тази зала, след неколкократни неуспешни опита, най-сетне – преди няколко месеца, бяха приети промени в Закона за концесиите, като концесионирането на плажовете беше прехвърлено в правомощията на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
Там имаше един много важен детайл, че в Закона за концесиите пълната документация по провеждането на конкурси за концесии беше публична и достъпна в интернет. По Закона за устройство на Черноморското крайбрежие обаче, свързан с концесиите на плажовете, тази информация е определена като конфиденциална, поверителна и всеки участник във всеки конкурс се подписва, че няма право да разпространява и изнася тази информация.
Ето, с т. 37 сега, с новите предложения за промени в Закона за туризма, се разширява възможността, не става въпрос вече само плажовете, а и за всякаква информация, която Министерството на туризма прецени, че трябва да остане тайна. Значи, имаме двете необходими условия за пълна диктатура – съсредоточаване на предложения и на инициативата в ръцете на Министерството, в ръководството на Министерството, от една страна, и, от друга страна, въвеждане на информационна завеса. Напомня ми за едни други времена, както казах в Комисията, няма да повтарям, да не се политизираме чак толкова.
Оттук нататък има и редица други, по-дребни такива необясними предложения, неогледани текстове, които, вероятно, надявам се, да бъдат преосмислени и поправени, като например, че в Експертната комисия за категоризация на туристически обекти с равен брой гласове трябва да влизат представители на Министерството на туризма и представители на браншовите организации, хотелиери и ресторантьори, но са вкарани и продуктови туристически сдружения – но, да речем, това подлежи на промяна.
Следващото, върху което ще насоча Вашето внимание, е това, което колегите, които се изказаха преди мен, подробно анализираха, съвсем основателно – текстът, който прехвърля така нареченото продуктово зониране за осъществяване на туристически дейности, да се определя с наредба на общинския съвет. Недопустимо! Национална собственост, особено национални курорти, наредбата за тяхното зониране и условията за осъществяване на дейността да се извършват от общински съвети.
Това, което ще се получи, отсега мога да Ви го кажа, тъй като и аз съм от област, в която има развит туризъм – един от най големите курорти е там, може би най-големият – мога да Ви кажа, че ще се стигне до, както има една приказка народна: „бой на негри в тъмна нощ“. Няма да има никаква информираност, общинските съвети ще решават коя част от курорта да бъде зона шумна и зона тиха и питам какво ще стане с този собственик на хотел, който е предназначил неговия хотел, примерно за семейна почивка, и попадне в шумна зона? (Реплики.) Ще започне едно боричкане, както казваше Чърчил, на булдози под килима, за пренасочване на зоните към тези туристически обекти, на които им е изгодно това да бъде така и във всички случаи ще има засегнати интереси. Това ще предизвика, пак повтарям, една война на хотелиери, туроператори и участниците в туристическия процес. С това държавата по никакъв начин не допринася за развитието на туризма, повярвайте ми.
Хората – собственици, инвеститори, са изградили своите заведения, своите хотели, места за настаняване. Насочвате ги към определена категория и сега, при съществуващата инфраструктура, разпределение в близост до море или пък до писти и така нататък, да се прави ново разпределение е просто безумие според мен. Не знам кому е нужно това.
Естествено, нямам нищо против този текст да остане, но за новите курорти, които тепърва ще бъдат изграждани, защото, когато е изграждан Слънчев бряг, когато е изграждан Свети Константин и Елена, когато са изграждани Златни пясъци и така нататък, те са проектирани и изграждани като едни монолитни комплекси, те не са създадени с различно предназначение на отделните зони и райони в тях.
Също така разчитам, че други текстове, които са свързани, например със ски училищата, с издигането им в една категория, едва ли не на елемент от общото образование и към Министерството на образованието и науката, едва ли не трябва да бъдат прехвърлени, за разлика от останалите спортове, мисля, че това може да бъде коригирано и трябва да бъде коригирано.
Но, в заключение, озадачава ме например в § 38, чл. 129, ал. 1, където в правомощията на Министерството на туризма са вменени следните задължения, забележете: „номер, дата, орган за издаване на разрешение за ползване или документ за въвеждане в експлоатация на обект, когато такъв се изисква, съгласно Закона за устройство на територията или номер, дата, издадено разрешение за ползване на повърхностен воден обект и на свидетелства за годност на заведенията за хранене или развлечения, разположени върху понтони и други закотвени близо до брега плавателни съдове“ – всичко това не е в правомощията на Министерството на туризма. Няма място такива текстове да бъдат оставени, защото пак допълнително въвеждат правото на некомпетентни, по отношение на стопанисването на водни обекти, чиновници да определят правото за категоризация – става въпрос за правото на категоризация.
Това са основанията, а най-вече несъгласието с философията на предложения закон, поради които парламентарната група на „Обединени патриоти“ няма да подкрепи този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов.
Реплики? Не виждам.
Следва изказване на госпожа Дора Янкова.
Заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Гледам изключително сериозно на Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма, тъй като си направих една справка. От януари до август тази година по данни на БНБ от международен туризъм около 2 млрд. 800 млн. евро са били в оборот в България, тоест това е един от отраслите, който е жив и който е необходимо ние като членове на парламента да дадем възможност да се подкрепя. Дестинацията България – дали национални, дали локални, или други курорти или зони да може да бъдат стимулирани и развивани.
Очаквах от министъра на туризма по-смел подход по отношение на политиката, свързана с националните курорти, и ще кажа защо.
Тъй като си давам сметка, че за мен лично е в сила Постановлението на Министерския съвет от 2005 г., според което в страната има осем национални курорта, които са селищни образувания и които по Закона за административно-териториалното устройство на България имат такъв статут и се процедират по този начин.
И това, което ме тревожи в новия раздел, който се предлага от министъра или от министър-председателя, тъй като Законът е внесен от него. Тук ни се декларира, че ще има графа „национални курорти“. Декларира се, че те ще се обявяват с решение на Министерския съвет. И досега е било така.
По-нататък, че министърът на туризма и министърът на здравеопазването ще напишат наредба за националните курорти. И прав е Валери Симеонов, който казва, че тук се изключват много институции.
Колеги, главните архитекти и сега процедират на територията на националните курорти. Когато беше бумът, правителството на Сакскобургготски прибра тази дейност в Министерството на регионалното развитие и всеки главен архитект, упълномощен от Националния експертен съвет при МРРБ, процедира на територията на националните курорти. Дори устройствените планове на националните курорти минават на дискусия в общинските съвети, но те задължително са на санкция от Националния експертен съвет към МРРБ.
И аз имам голямото безпокойство, не ми се иска да подозирам война между министерства, но не мога да разбера занапред как ще бъде. Ще остане ли този статут, защо само двамата министри – на туризма и на здравеопазването, тук задължително трябва да бъде и министърът на регионалното развитие?
Неслучайно направих реплика на колегата Петров от Бургас, защото със следващото решение на Министерския съвет от 2012 г., подписано от заместник министър-председател Дянков и Росен Желязков, има определяне на курорти с национално значение, както споделих, планински климатични – 5, и с национално значение морски климатични – 18.
И моята тревога е по отношение на това как ще се развиват, как ще бъде устройството и ще функционират националните курорти. Тяхното устройство задължително трябва да е по ЗУТ – да, макар че те са много различни.
Аз следя внимателно изявленията на министъра, скоро даде подобно интервю, че различен е статутът на Албена, Златни пясъци, Пампорово, Боровец, Слънчев бряг. Но ако министри ще обявяват курорти с национално значение, моето очакване беше да се формира и определя и политиката на държавата към тези национални курорти.
Каква ще е политиката по отношение на модернизирането на националните курорти, защото инфраструктурата там е много тежка и много скъпа? Ние какво казваме: общините да си направят планове и с таксата за туризъм нещо да се направи там.
Необходимо е, госпожо Министър, може би между първо и второ четене и ние ще направим малко по-смело предложение. Ще предложим междуинституционален правителствен съвет за националните курорти.
Необходими са пари, за да могат те да станат още по-добри, необходима е политика, свързана с функциониращата инфраструктура – водоснабдяване и пречистване на водата, необходима е политика, свързана с ел. захранването.
Помните, миналата зима, блокирането на Пампорово, поради липса на ток и елементарното спиране на водата, поради липса на агрегат на водохващането на Мугла.
Необходима е политика – цялостна, комплексна. Публични държавни инфраструктурни политики са необходими, държавата да заделя в бюджета пари и да надгражда, и да развива, защото, колкото и да са богати общините, каквито и да са общините, те това не могат да го направят.
Ето, тази тревога! Аз очаквах тук една по-голяма стъпка. И в този бюджет ние нямаме пари за политика в инфраструктурата за националните курорти, камо ли за развитие на нови туристически дестинации, и в този законопроект я няма тази смела стъпка.
Аз не разбирам защо Вие се свивате само във Вашето Министерство? Напротив, Вие трябва да отваряте интересите и на другите министерства – партньорство и с Министерството на енергетиката, и с Министерството на регионалното развитие, и с Министерството на здравеопазването по отношение именно на националните курорти.
Много силно ме смути нещо, което колегите изказаха като голяма радост, че когато ще си на територията на националния курорт, ще получиш административна услуга по този закон в срокове, по-кратки с една втора от предвидените. Това може ли някой да обясни какво е? Тоест ние искаме да провокираме и малките да заживеят, искаме да развием България като туристическа дестинация, националните курорти почти са институционализирани и изградени. И сега вместо всички да кажем, че през този закон ще създадем условия за по-бързо административно обслужване, може би по сертифицирането и категоризирането, когато касае Министерството, ние казваме: за националните. Тук за мен е неразбираемо, може би министърът ще каже: в срокове, по-кратки с една втора от предвидените. Тоест, ако е за 14 дни, за седем дни ще бъде може би за национални. Ето тази тревога, тъй като на територията на моя избирателен район има национален курорт, е голяма.
По отношение на общините. Аз нямам притеснение, че общините по отношение на продуктовото зониране ще направят нещо, но не е тяхна работа. Ако ние спазваме Закона, че това са селищни образувания от национално значение, трябва в териториално-устройствената схема двамата министри – на туризма и на регионалното развитие, с двамата кметове, или с единия кмет, да определят тези зони. Министърът не бива тук да бяга от тази отговорност, и това трябва да е ясно като политика. Прави са колегите, че кметовете няма как да се набъркат в националните курорти по този начин, с изключение да правят две заповеди – заповед за спиране на строителството по отношение на зимното и лятното време.
Вторият въпрос, който насочвате през този закон. Видите ли, през Плана за развитие на общината да има програма „Туризъм“ – да, винаги има Раздел „Туризъм“, и повечето пари от туристическата такса да отиват едва ли не за националните курорти. Това са малко пари, колеги! Има места, където са много, където не се събират, но тук аз очаквах, ако е селищно образувание от национално значение и оттам се събира туристическата такса, тогава да има борд, който да стимулира тези пари да се съберат и съответно там да се инвестират. Но на територията на една община тези парички отиват, те са малко, да направят информационни центрове и да предизвикат нови локализации.
Още два въпроса, които искам да поставя по отношение на въпросите, които са развити в Законопроекта. Четох внимателно голямото обществено обсъждане, което е приложено към Законопроекта. Няма да решим въпросите със ски зони и със ски пистите с този законопроект. Необходима е по-смела стъпка. С възстановяването на земите и горите, по отношение на ски пистите ние имаме нужда от много по-смела държавническа писта, и още един въпрос по отношение на ски училищата.
Накрая, искам да се обърна към председателя на парламента.
Госпожо Председател, ако погледнете този законопроект и останалите законопроекти, искам да Ви кажа, че това е един микс от наредби и правилници. Ако ние гледаме закони, нека те да бъдат регулация на обществените отношения, а министрите да си правят наредбите и правилниците отделно. Опитайте се да намерите начин да проведете разговор с Министерския съвет, да не ни се предлага в част от Закона микс от наредби и правилници. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Реплики? Не виждам.
Господин Кърчев – изказване.
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Искам да взема отношение по един проблем, който може да се отчете като недостатък в сегашния Закон за туризма. И това е активната роля на консултативните съвети по туризъм към общините при определяне на политиките в сектора на местно ниво.
С предложените промени в сегашния законопроект се засилва ролята на консултативните съвети по въпросите на туризма. Въвеждат се допълнителни възможности за обсъждане и одобряване на проекта на общинската програма за развитие на туризма, в това число и отчета за изпълнение на програмата за предходната година. Създава се възможност за отправяне на предложения към кмета на общината и становища по въпроси, свързани с развитието на туризма на територията на общината.
Също така се създава възможност представители на местната власт и общност да бъдат активно ангажирани в прилагането на националната политика за развитие и стимулиране на туризма и създаване на по-добри условия; възможност за консултативните съвети да подготвят предложения и становища относно размера на туристическия данък и неговото разходване; членството на общината в организациите за управление на туристически райони; приоритетното разделяне и решаване на въпросите, свързани с изграждането и поддържането на туристическата инфраструктура на територията на общината, и привличането на инвестиции в сферата на туризма; подобряване състоянието на транспортното обслужване; опазване, поддържане и развитие на зелените площи на територията на общината, свързани с туризма; както и кадровото обезпечаване в развитието на туризма на територията на общината и необходимостта от обучение.
Важно е да се отбележи, че когато на територията на общината има национален курорт, съответният консултативен съвет може да бъде ангажиран да проучва, обсъжда и прави предложения пред общинския съвет за предприемане на необходимите мерки за устойчиво развитие на националните курорти като туристическа дестинация.
В тази връзка мисля, че тези промени са изключително полезни и трябва да подкрепим Закона на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кърчев.
Реплики?
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията.
Имате думата, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Първо, бих искала да благодаря на всички за направените коментари, направените предложения, както и критики във връзка с някои от текстовете във внесения Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Искам да припомня, че повече от три години се обсъжда този законопроект в частта за статута на националните курорти, която глава е и основна в този ЗИД. Разбирам Вашите забележки, но нека да припомня, че самостоятелно Министерство на туризма бе създадено на 7 ноември 2014 г. Именно като фокус и приоритизиране на туристическия отрасъл като един от основните и ключовите за българската икономика е важно това министерство да се фокусира върху основните дейности, свързани с туризма.
Несъмнено националните курорти са лицето на българския туризъм и в рамките на това дълго обществено обсъждане, и в рамките на всички съгласувателни процедури с всички други ведомства се стигна до тези предложения, защото е изключително важно да има ясен правен статут що е то национален курорт и какви са правата и задълженията, свързани както с неговия облик, така и с инфраструктурата, така и с рекламата, така и с предлагането на конкретните туристически продукти, изобщо всички елементи от дейността на националните курорти.
Не приемам тезите, че няма как Министерството на туризма да отговаряло. Министерството на туризма затова е създадено, за да може да бъде основен двигател в сектор „Туризъм“. Искате да ми кажете, че Министерството, или което и да е друго министерство, сяда и си пише наредбите, без да има обществено обсъждане, без да съгласува с колегите министри, без да съгласува с туристическите организации?! Извинявайте, но това е абсолютна манипулация. Всички Вие сте запознати пределно добре как се изготвя един законов и подзаконов нормативен акт. Абсолютно всички реквизити – както на общественото обсъждане, така и на съгласуването с колегите министри, които в рамките на това съгласуване дават предложения, дават коментари, съответно дават предложения както за приемане на текстове, така и за отхвърляне на конкретни текстове, които по някакъв начин имат връзка с техните конкретни секторни правомощия. От тази гледна точка смятам, че този ред е изключително ясен и показва кой носи отговорност.
Вие как си представяте четири, пет, шест или десет министерства да разработват една наредба?! Кога това ще се случи и какви текстове ще се появят и накрая кой носи конкретна отговорност?! Да, ресорният министър, когато вече има създадено такова ресорно министерство, защото всички постановления, които Вие цитирахте за националните курорти, са били приети във време, когато Министерство на туризма не е съществувало. Нормално е, особено когато секторът има необходимост от това, да има ясни правила за статута на националните курорти.
Съгласна съм, че по някои от предложенията, например с продуктовото зониране, е необходимо между първо и второ четене да се прецизира текстът, разбира се, и с други, които предлагате, за да може текстовете, които приемаме, да бъдат работещи. Сигурна съм, че в срока, който Вие ще определите, ще се създаде работна група и ще се изчистят всички конкретни предложения за това, но в крайна сметка е изключително ключово както за сектора, така и за българската икономика да има статут на националните курорти.
От една страна, чух аргументи защо Законът прилича едва ли не на текстове за правилници и наредби, от друга страна, защо правите този закон, като после ще правите наредби? Вижте, целта е да се създаде максимално балансирана законодателна база, за да създаде рамката. Това по никакъв начин не е свързано с утежняване на положението, а със създаване на ясни правила, ясни права и задължения за националните курорти, които са имиджът на българския туризъм.
Да припомня, Министерството на туризма беше първото, което въведе електронни услуги 24/7 за всички такива, които се предлагат по Закона за туризма. Продължаваме и с този законопроект да намаляваме и да облекчаваме административната тежест за гражданите и бизнеса. В предишното му изменение 19 документа отпаднаха, в момента продължаваме и със съкращаването на сроковете.
Не мога да приема, без никакви аргументи, а само с крилати фрази и внушения, че това било създаване на корупционна среда, че това било липса на капацитет и така нататък. Много е лесно да се говори по този начин, но нека да си припомним фактите и цифрите. Откакто е създадено Министерството на туризма, има 31% ръст на международните туристи, които са посетили нашата страна. И тази година, независимо от всички предизвикателства в сектора, към момента за първите девет месеца имаме над 7 млн. 800 хил. чуждестранни туристи.
Откакто е създадено Министерството на туризма, има 34% ръст на приходите от международен туризъм. Всички тези факти и това, че България се позиционира ясно на туристическата сцена показва, че – да, може би не със скоростта и стъпките, които всички ние желаем, но нещата се случват.
Наистина разчитам в рамките между първо и второ четене предложенията, които Вие направите, да ги изчистим, за да можем да намерим баланса в сектора както по отношение на продуктовото зониране, така и по отношение на ски учителите, ски пистите, ски училищата, за да може да има работещ сектор. Вярвам, че всички в тази зала искате България да бъде предпочитана целогодишна туристическа дестинация с качествен туристически продукт. Благодаря за всички направени конструктувни предложения и, повтарям за трети път, в рамките между първо и второ четене това, което предложите, ще бъде изчистено и може да разчитате както на моето съдействие, така и на всички експерти от Министерството на туризма. Благодаря на всички за подкрепата и за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. (Народният представител Дора Янкова иска думата.)
Госпожо Янкова, нямате право нито на реплика, нито на изказване.
Процедура по начина на водене – заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, искам да се обърна към Вас. Народните представители много добре знаем кой е министърът на туризма. Паралелно с това е редно пък и Вие, когато се правят такъв тип изявления, да правите корекция.
Да, министърът на туризма ръководи такова министерство, но по отношение на Закона за устройство на територията има друг министър, който ръководи строителството и съответно собствеността е регулирана с друг закон. Така че внушенията, които се опитаха да ни се направят преди малко… Тук има осъзнати членове на парламента, които си знаят мястото. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
По начина на водене – заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Христов, дами и господа народни представители! Към Вас, господин Христов, е процедурата ми по начина на водене.
Вие закрихте дебата и след това давате думата на министъра на туризма. След като се изказа министърът на туризма, Вие на практика по никакъв начин не давате възможност за реакция от страна на народните представители към думите, които се изричат от парламентарната трибуна, при условие че по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не е изчерпано времето на отделните парламентарни групи.
Моля Ви, господин Председател, не налагайте цензура с прийом за закриване на дебата и след това предоставяне думата на присъстващ министър, който и да е той, и да няма възможност да бъде уличен в лъжа, манипулация или неистини. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Мисля, че малко са Ви напразни ръкоплясканията, колеги. Ще се въздържа от отговор, само ще препоръчам на господин Янков още веднъж да види процедурите в Правилника. Няма нарушение и са съобразени с утвърдилата се към момента добра парламентарна практика.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет.
Гласували 185 народни представители: за 104, против 13, въздържали се 68.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, госпожо Министър! Правя процедура срокът между първо и второ четене за така приетия законопроект да бъде максималният – 21 дни. Чуха се много предложения, имаше коментари, така че да има достатъчно време между първо и второ четене да бъдат обмислени по-обстойно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 174 народни представители: за 168, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ – продължение.
Заповядайте, госпожо Шевкед, имате думата за представянето на Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: Предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров:
„Създава се чл. 117а:
„Защита срещу незаконосъобразна регистрация на марка в производството по нарушение
Чл. 117а (1) В срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, с който да поиска заличаване на регистрацията на марката, предмет на основния иск, когато регистрацията е извършена в нарушение на изискванията на чл. 2, чл. 11 или чл. 12, или използването на марката може да бъде забранено на основание по-ранно право по чл. 36, ал. 3, т. 2.
(2) По искане на ответника съдът информира Патентно ведомство за предявения иск, като му изпраща препис от исковата молба с всички последващи уточнения по нейния предмет. За образуваното производство по насрещния иск се прави вписване в Държавния регистър на марките, което съдържа данни за ищеца по насрещния иск, номер на делото и съда, пред който е предявен искът и основанието за заличаване, което се претендира, като се извършва и публикация в Официалния бюлетин на Патентно ведомство.
(3) Когато регистрацията на марката, предмет на основния иск, е извършена в нарушение на изискванията по чл. 2, чл. 11 или чл. 12, или използването на марката може да бъде забранено на основание по-ранно право по чл. 36, ал. 3, т. 2, съдът с решението си заличава регистрацията, като същевременно отхвърля иска за нарушение.
(4) По искане на всяка от страните по делото или по свой почин, първоинстанционният съд изпраща на Патентно ведомство заверен препис от влязлото в сила решение за заличаване на марката или за отхвърляне на иска за нейното заличаване, което се вписва в Държавния регистър на марките. За извършеното вписване на всяка от страните се издава удостоверение като се извършва и публикация в Официалния бюлетин на Патентно ведомство.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христиан Митев – предложението е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров.
Гласували 102 народни представители: за 32, против 25, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: „Определяне на обезщетението – чл. 118“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 118.
„Особени случаи на обезщетение – чл. 119“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 119.
„Изземване на вещи – предмет на нарушение – чл. 120“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 120.
„Носене на отговорност – чл. 121“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 121.
„Осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства – чл. 122“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 122.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за членове 118, 119, 120, 121 и 122, подкрепени от Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 24.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: „Искане на информация за произхода и разпространителските мрежи при нарушение – чл. 123“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 123:
„Искане на информация за произхода и
разпространителските мрежи при нарушение
Чл. 123. (1) Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение за решаване на делото.
(2) Трето лице по смисъла на ал. 1 е всяко лице, което:
1. държи стоки или вещи – предмет на нарушение, или
2. предоставя услуги, водещи до нарушение, или
3. ползва услуги, които съставляват нарушение, или
4. е посочено от лице по т. 1 – 3, като участник в изработването, производството или разпространението на тези стоки или услуги.
(3) Данните по ал. 1 могат да включват:
1. имената и адресите на производителите, разпространителите, доставчиците и други лица, които са били преди това държатели на стоките, вещите, предмет на нарушението или услугите, както и на предполагаемите разпространители на едро и дребно търговците на едро и на дребно, за които са били предназначени;
2. данни за произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и за приходите, получени от въпросните стоките, вещи или услугите, предмет на нарушението.
(4) Алинея 1 не се прилага, когато изпълнението ѝ може да доведе до нарушаване на разпоредба на друг закон.
(5) Алинеи 1 и 3 се прилагат само за действия, които се извършват за пряка или непряка икономическа или търговска изгода.
„Член 124 – Привременни мерки“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 124 като в ал. 1 т. 2 се изменя така:
„2. изземване на вещите, предмет на нарушението, за които се твърди, че неправомерно носят нарушават правото върху марка или географско означение, както и на други доказателства от значение за доказване на нарушението;“
Господин Председател, заличават се думите „неправомерно носят“, тъй като това е техническа корекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това е редакционна поправка. Ще я подложа на гласуване.
ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: „Член 125 – Подсъдност“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 125.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Ще подложа на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 123, и текста на вносителя за чл. 124 с редакционните поправки, предложени от Комисията в ал. 1, т. 2, и текста на вносителя за чл. 125.
Гласували 103 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 22.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: „Раздел II – Мерки за защита от страна на митническите органи“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 126, като:
„1. В ал. 1 текста след думите „Регламент (ЕС) № 608/2013“ се заличава.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) При прилагането на мерките митническите органи събират такси за покриване на разходите по съхранението на стоките в размер, определен от Министерския съвет по реда на чл. 12 от Закона за митниците.“
„Раздел III – Административнонаказателни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
„Административни нарушения и наказания“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 127:
„Административни нарушения и наказания
Чл. 127. (1) Лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв.
(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на лице, което без съгласието на притежателя на регистрирана марка:
1. поставя знак, идентичен или сходен на марката, върху опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или върху всякакви други средства и материали;
2. предлага за продажба, пуска на пазара, съхранява или държи с тези цели, внася, изнася опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или върху всякакви други средства и материали, върху които е поставена марката, с цел да се използват тези опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или всякакви други средства и материали, за стоки или услуги в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2.
(3) Наказанията по ал. 1 се налагат и на лице, което:
1. въвежда на територията на Република България стоки по чл. 13, ал. 3 без съгласието на притежателя на регистрираната марка;
2. използва означение, което не се различава съществено от регистрирано географско означение;
3. използва регистрирано по този закон географско означение, без да е вписано като негов ползвател.
(4) При повторно и всяко следващо нарушение по ал. 1 – 5, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на предходното наказателно постановление, на лицето се налага глоба от 3000 до 15 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 5000 до 30 000 лв.
(5) Предметът на нарушението по ал. 1 – 4, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи, като притежателят на марката или упълномощено от него лице може да присъства на унищожаването.
(6) Когато знакът по ал. 1 е използван за предлагане или предоставяне на услуги, на нарушителя се указва да го премахне.
(7) При системни нарушения мястото, в което те се извършват, се запечатва за срок от три до 6 месеца.
(8) Предходните алинеи се прилагат и по отношение на стоки, които преминават транзитно през територията на Република България.
(9) Алинеи 1 – 8 се прилагат независимо дали е налице някое от обстоятелствата по чл. 37. “
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за наименованието на Раздел II; текста на вносителя за чл. 126 с редакционните поправки, предложени от Комисията; текста на вносителя за наименованието на Раздел III; и редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 127.
Гласували 108 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 24.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: „Проверка за нарушения – чл. 128“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 128:
„Проверка за нарушения
Чл. 128. (1) Проверка за установяване на нарушенията по чл. 127 се извършва по:
1. инициатива на Патентното ведомство;
2. искане на прокурор или на органите на МВР;
3. сигнал на притежателя на правото върху марка или на вписания ползвател на регистрирано географско означение;
4. сигнал на съпритежателя на правото върху марка без съгласието на другите съпритежатели;
5. сигнал на лицензополучателя на изключителна лицензия;
6. сигнал на лицензополучателя на неизключителна лицензия със съгласието на притежателя, освен ако друго не е предвидено в договора;
7. сигнал на лице, което има право да използва колективна марка със съгласието на нейния притежател.
(2) Сигналът за проверка трябва да съдържа:
1. идентификационни данни за лицето, което го е подало – име, адрес за кореспонденция, факс и електронен адрес, ако лицето разполага с такива;
2. идентификационни данни за марката или географското означение, правата, за които се твърди, че са нарушени;
3. идентификационни данни за притежателя на марката или ползвателя на географското означение;
4. идентификационни данни за предполагаемия нарушител;
5. точен адрес и вид на обекта, където се извършва предполагаемото нарушение.
(3) Към сигнала за проверка се прилагат:
1. пълномощно, когато сигналът е подаден чрез представител по индустриална собственост;
2. доказателства, установяващи обстоятелствата за лицата по ал. 1, т. 5 – 7.
(4) Проверка не се извършва, когато сигналът не отговаря на изискванията по ал. 2 и 3 и след дадени указания нередовностите не са отстранени.
(5) След произнасяне по административнонаказателната преписка, наказващият орган уведомява лицата по ал. 1, т. 2 – 7 за резултатите от извършената проверка.“
„Член 129 – Установяване на нарушенията и връчване на акт за установяване на административно нарушение“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 129, като в ал. 1 думата „съобразно“ се заменя със „съгласно“.
„Член 130 – Правомощия на длъжностното лице“.
Предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров.
Комисията подкрепя по принцип предложението и то е отразено на систематичното му място в чл. 128.
Предложение на народния представител Христиан Митев.
Комисията подкрепя по принцип предложението и то е отразено на систематичното му място в чл. 128.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 130:
„Правомощия на длъжностното лице
Чл. 130. (1) Длъжностното лице по чл. 129 има право да:
1. изисква достъп до подлежащите на контрол обекти;
2. изисква необходимите документи във връзка с осъществяваните проверки и да взема образци за експертна оценка;
3. изготвя фотоснимки от подлежащите на контрол обекти.
(2) Длъжностното лице е длъжно да:
1. отразява точно и пълно фактите при извършената проверка в акта за нарушение;
2. опазва служебната, производствената и търговската тайна, станала му известна във връзка с извършените проверки;
3. не разгласява данни от проверките, освен в случаите по чл. 128, ал. 5;
4. използва информацията от проверките само за целите на производството по нарушението.“
„Член 131 – Протокол за изземване“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 131.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 128; текстът на вносителя за чл. 129 с предложените от Комисията в ал. 1 текстове за заместване; редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 130 по вносител; и текстът на вносителя за чл. 131 по вносител.
Гласували 109 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 21.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: „Задължение за съдействие – чл. 132“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 132, като в т. 3 думата „стоки“ се заменя с „вещи“.
Предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 128.
Предложение на народния представител Христиан Митев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 128.
„Налагане на административните наказания – чл. 133“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 133, като в ал. 2 думите „могат да се обжалват“ се заменят с „подлежат на обжалване“.
„Изпълнение на административните наказания – чл. 134“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 134. като в ал. 3 думата „стоките“ се замени с „вещите“.
„Прилагане на Закона за административните нарушения и наказания – чл. 135“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 135.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване следните текстове: текст на вносителя за чл. 132 с предложения текст за заместване от Комисията; текст на вносителя за чл. 133 с предложения текст за заместване, направен от Комисията; текст на вносителя за чл. 134 с предложения текст за заместване, направен от Комисията; и текста на вносителя за чл. 135, подкрепен от Комисията.
Гласували 112 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 25.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: „Допълнителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Вътрешноведомствени документи“ са документите, създадени от председателя, заместник-председателите или от длъжностно лице от администрацията на Патентното ведомство в хода на производствата по този закон, както и документи на ведомството и/или администрацията, свързани с оперативната дейност, като заповеди, становища, доклади, докладни записки, и други подобни.
2. „Представител по индустриална собственост“ е лице, вписано в регистъра на представителите по индустриална собственост на Патентното ведомство, или лице с право да упражнява същата дейност в друга държава – членка на Европейския съюз.
3. „Представяне на марката“ е формата ѝ на обективиране, която позволява чрез използването на общодостъпна технология да бъде възпроизведена по ясен, точен, автономен, лесно достъпен, разбираем, устойчив и осезаем начин.
4. „Общоизвестна марка“ е марка по смисъла на чл. 6, второ от Парижката конвенция.
5. „Официална или официално призната изложба“ е изложба по смисъла на Конвенцията от 22 ноември 1928 г. за международните изложения, организирани в държавите – членки на Парижката конвенция, с нейните изменения и допълнения.
6. „Внос или износ на стоки“ е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим.
7. „Агент или представител“ е лице, което действа или трябва да действа в интерес на действителния притежател на марка въз основа на правна или фактическа връзка с него по отношение на стоките или услугите, означени с марката.
8. „Държавен експерт“ е експерт по смисъла на чл. 83, ал. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели.
9. „Фирма“ за целите на чл. 12, ал. 7 не включва вида на търговеца.“
Комисията подкрепя текста на вносителя на § 2, като думата „държави от“ се заменя с „държави – страни по Споразумението за“.
Комисията подкрепя текста на вносителя на § 3, като думата „разпоредбите“ се заменя с „изискванията“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Няма.
Преди да подложа на гласуване текстовете, да изчистя текста – една редакционна поправка в т. 4, § 1: „Общоизвестна марка“ е марка по смисъла на чл. 6, второ от Парижката конвенция.“ Това, което и Вие отбелязахте по време на представянето – без „второ“. Има ли нещо „второ“ там? (Реплика: „Така трябва да се запише.“) Така ли трябва да бъде? (Реплика.) Добре, разбрах. Значи текстът е съгласно представянето.
Подлагам на гласуване следните текстове: текст на вносителя за наименованието на подразделението; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 1; текст на вносителя, подкрепен от Комисията за § 2 с предложения за заместване текст от Комисията; текстът на вносителя за § 3, с предложения текст за заместване от Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 24.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Предложение на народния представител Румен Георгиев:
„В § 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 и 2 на края след думата „решение“ се добавя „на Патентното ведомство на Република България, извън случаите, предвидени в Глава четвърта и Глава пета от този закон.“
2. В ал. 3 се създава изречение второ: „Не се прекратяват регистрациите, които са във връзка със започнала или завършила процедура по гГлава четвърта или Глава пета от този закон.“
3. В ал. 4 се правят следните изменения и допълнения:
а) след думата „решение“ се добавя „на Патентното ведомство на Република България“.
б) създава се изречение второ: „Не се прекратяват производствата, които са във връзка със започнала или завършила процедура по Глава четвърта или Глава пета от този закон.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Процедура, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение текстовете по § 4 да бъдат обсъждани и гласувани поотделно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Всеки един от текстовете по § 4? Ние не сме стигнали до § 4, той не е представен.
Други изказвания има ли, колеги? Не виждам.
Ще подложа на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Гласували 94 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Румен Георгиев, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 26, против 5, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Ще помоля след прочитането на текста, уважаеми господин Сабанов, да представите Вашето предложение. А сега едно съобщение.
Уважаеми колеги, в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба, която е посветена на 100-годишнината от Ньойския договор. Авторът на изложбата е Димитър Шалапатов, който представя фотоси на българските християнски храмове в Беломорска Тракия, останали извън пределите на родината. Всички народни представители са поканени на откриването.
Тридесет минути прекъсване.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, продължете с представянето на редакцията на § 4, госпожо Шевкед.
ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 4. (1) Този закон се прилага за заявките за регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила.
(2) Този закон се прилага за исканията за отмяна и заличаване на регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила.
(3) Регистрациите на географските означения по отменения Закон за марките и географските означения за спиртни напитки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 110/2008, за продукти по чл. 92, § 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и за ароматизирани лозаро-винарски продукти, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 251/2014, се прекратяват от деня на влизането в сила на този закон.
(4) Производствата по заявките за регистрация на географско означение за спиртни напитки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 110/2008, за продукти по чл. 92, § 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и за ароматизирани лозаро-винарски продукти, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 251/2014, или по заявките за вписване на ползвател на такова географско означение, по които до влизането в сила на този закон няма влязло в сила решение, се прекратяват.
(5) Производствата за нарушения на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, по които няма влязло в сила решение до влизането в сила на този закон, се прекратяват.
(6) Притежател на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, не може да предявява иск за нарушение, извършено до влизането в сила на този закон.
(7) Не се образуват административнонаказателни производства, а образуваните се прекратяват, за нарушения на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, извършени до влизането в сила на този закон.
(8) В тридневен срок от влизането в сила на този закон, Патентното ведомство уведомява Международното бюро за прекратяването на националните регистрации на географски означения, въз основа на които са направени международни регистрации.
(9) До 6 месеца от влизането в сила на този закон всички обстоятелства, подлежащи на вписване в Държавните регистри на марките и на географските означения, се публикуват и в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания?
Сега вече имате думата, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение текстовете по този параграф да се обсъждат и да се гласуват поотделно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това са девет алинеи. Бихме ли могли да групираме или държите девет алинеи една по една?
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз съм в Комисията по икономическа политика и туризъм, направих предложение пета и шеста да отпаднат, така че до пета и шеста нямаме проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще гласуваме алинея по алинея текстовете от § 4.
Има ли други изказвания?
Сега ще подложа на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 110 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на ал. 1 от § 4 от предложената редакция от Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване ал. 2 от предложената редакция на § 4 в редакция от Комисията.
Гласували 121 народни представители: за 98, против 2, въздържали се 21.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на ал. 3 от § 4 съгласно предложената редакция.
Гласували 121 народни представители: за 96, против 5, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на ал. 4 от § 4.
Гласували 116 народни представители: за 95, против 5, въздържали се 16.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложения текст за ал. 5.
Гласували 118 народни представители: за 19, против 27, въздържали се 72.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложения текст за ал. 6.
Гласували 120 народни представители: за 6, против 24, въздържали се 90.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложения текст за ал. 7.
Гласували 114 народни представители: за 96, против 7, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложения текст за ал. 8.
Гласували 113 народни представители: за 98, против 7, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на ал. 9.
Гласували 121 народни представители: за 98, против 8, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Моля, продължете с представянето на текста.
ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД:
„§ 5. Законът за марките и географските означения“ (обн., ДВ, бр. ...) ...“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4.
„§ 6. В Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (обн., ДВ, бр…) …“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 1 изречение първо думата „местен“ се заличава.
2. В Глава първа се създава чл. 5б:
„Досие
Чл. 5б. (1) Патентното ведомство поддържа за всяко изобретение, полезен модел и сертификат за допълнителна закрила досие на хартиен и електронен носител, което включва цялата документация по издаването на защитния документ и последващите вписвания. В случаите на чл. 67, чл. 72а, чл. 72б, ал. 2 и чл. 72в досието включва цялата документация във връзка с действията, предвидени в този закон.
(2) Право на достъп до досието на изобретението, полезния модел и сертификата за допълнителна закрила имат заявителят, притежателят, представителят по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или притежателя, както и адвокат, писмено упълномощен от заявителя или притежателя. Достъп до досието има и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от заявителя или притежателя.
(3) Право на достъп до административната преписка по образувано производство по спорове имат страните, участващи в тях, представителите по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя, притежателя или искателя, адвокат, писмено упълномощен от заявителя, притежателя или искателя, както и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от тях.
(4) Всяко лице има право на информация за данните, съдържащи се в досието на изобретението, полезния модел и сертификата за допълнителна закрила, които подлежат на вписване.
(5) След публикацията по чл. 51 всяко лице има право да получи достъп до заявката за издаден патент, така както е подадена.
(6) След публикацията по чл. 77, ал. 1 всяко лице има право да получи достъп до заявката за регистрация на полезния модел, така както е подадена, и по доклада по чл. 75е, ал. 3.
(7) Трети лица, по отношение на които са вписани допустими от закона обстоятелства, имат право на достъп само до документацията, въз основа на която е извършено вписването.
(8) Правото на достъп до досие включва правото на оправомощените по този закон лица да се запознаят и да получат копия от всички материали и документи, които се съхраняват в съответното досие, с изключение на вътрешноведомствените документи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за марките и географските означения.
(9) Редът за предоставяне на достъп до досиетата и за получаване на справки или извлечения от регистрите се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство.”
3. Членове 51а и 77а се отменят.
4. Наименованието на Глава осма „а“ се изменя така:„Мерки за защита от страна на митническите органи”.
5. Член 83а се изменя така:
„Основания и приложно поле
Чл. 83а. (1) Митническите органи прилагат мерки спрямо стоки под митнически надзор или митнически контрол, за които се предполага, че нарушават патент, сертификат за допълнителна закрила или регистриран полезен модел, при условията и по процедурите на Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета (OB, L 181/15 от 29 юни 2013 г.).
(2) Алинея 1 се прилага и спрямо стоки, независимо дали по отношение на тях е задействан митнически режим, които са открити в резултат на проверка, осъществявана от митническите органи при упражняване на правомощията им, на територията на Република България.
(3) При прилагането на мерките митническите органи събират такси за покриване на разходите по съхранението на стоките в размери, определени от Министерския съвет по реда на чл. 12 от Закона за митниците.“
6. Член 83б се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Ще Ви прекъсна за момент, уважаема госпожо Шевкед.
Колеги, едно съобщение.
Гости на парламента днес са депутати от комисиите по външна политика на Сената и на Камарата на депутатите на Румъния и на Великото национално събрание на Турция. Те са в България за участие в тристранна среща на народните представители от парламентарните комисии по външна политика на България, Румъния и Турция по покана на председателя на парламентарната Комисия по външна политика Джема Грозданова.
Моля да ги приветстваме с „Добре дошли!“. (Всички стават. Ръкопляскания.)
Моля, продължете с представянето на § 7.
ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: Параграф 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В Закона за промишления дизайн (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 5 навсякъде думата „местен“ се заличава.
2. Член 7 се изменя така:
„Досие
Чл. 7. (1) Патентното ведомство поддържа за всеки промишлен дизайн досие на хартиен и електронен носител, което включва цялата документация по регистрацията и последващите вписвания. В случаите по чл. 50 – 53 досието включва цялата документация във връзка с действията, предвидени в този закон.
(2) Право на достъп до досието на промишления дизайн имат заявителят, притежателят, представителят им по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или притежателя, както и адвокат, писмено упълномощен от заявителя или притежателя. Достъп до досието има и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от заявителя или притежателя.
(3) Право на достъп до административната преписка по образувано производство по спорове имат страните, участващи в тях, представителите им по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя, притежателя на промишления дизайн или искателя, адвокат, писмено упълномощен от заявителя, притежателя на промишлен дизайн или искателя, както и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от тях.
(4) Всяко лице има право на информация за данните, съдържащи се в досието на промишления дизайн, които подлежат на вписване.
(5) Трети лица, по отношение на които са вписани допустими от закона обстоятелства, имат право на достъп само до документацията, въз основа на която е извършено вписването.
(6) Правото на достъп до досие включва правото на оправомощените по този закон лица да се запознаят и да получат копия от всички материали и документи, които се съхраняват в съответното досие, с изключение на вътрешноведомствените документи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за марките и географските означения.
(7) Редът за предоставяне на достъп до досиетата и за получаване на справки или извлечения от Държавния регистър на промишлените дизайни се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство.”
3. Наименованието на Глава шеста се изменя така: „Мерки за защита от страна на митническите органи“.
4. Член 62 се изменя така:

„Приложно поле
Чл. 62. (1) Митническите органи прилагат мерки спрямо стоки под митнически надзор или митнически контрол, за които се предполага, че нарушават право върху промишлен дизайн, при условията и по процедурите на Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета (OB, L 181/15 от 29 юни 2013 г.).
(2) Мерките за защита се прилагат за всички представени пред митническите органи стоки, независимо дали са поставени под митнически режим, в това число по отношение на стоки, които са придвижвани под режим транзит.
(3) Алинея 1 се прилага и спрямо стоки, независимо дали по отношение на тях е задействан митнически режим, които са открити в резултат на проверка, осъществявана от митническите органи при упражняване на правомощията им, на територията на Република България.
(4) При прилагането на мерките митническите органи събират такси за покриване на разходите по съхранението на стоките в размер, определен от Министерския съвет по реда на чл. 12 от Закона за митниците.“
5. Членове 63, 63а, 64 и 64а се отменят.
6. В член 66 ал.2 се отменя.
7. В § 1 от Допълнителните разпоредби:
а) в т. 4 думата „местен“ се заличава, а думите „Закона за патентите“ се заменят със „Закона за патентите и регистрацията на полезните модели“;
б) в т. 5 думите „Закона за патентите“ се заменят със „Закона за патентите и регистрацията на полезните модели“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване – ще подложа на гласуване следните текстове: текста на вносителя за § 5, който става § 4; редакцията, предложена от Комисията за § 6; и редакцията, предложена от Комисията за § 7.
Извинете, но не се ли преномерират? (Реплика: „Не, само се разменят.“) Само размяната на местата, добре.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 113 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 17.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 5, ал. 1 думата „местен“ се заличава.
2. Създават се чл. 5а, 5б и 5в:
„Регистър на сертификатите за нови сортове растения и породи животни
Чл. 5а. (1) Патентното ведомство поддържа Регистър на сертификатите за нови сортове растения и породи животни.
(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:
1. номер и дата на подаване на заявката;
2. номер на издадения сертификат;
3. AXON код;
4. номер на Официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация на заявката;
5. номер на Официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация за издадения сертификат;
6. наименование на сорта растения/породата животни;
7. латинско наименование на сорта растения/породата животни;
8. име и адрес на заявителя;
9. име на автора;
10. начало на действие на сертификата;
11. заплатени годишни такси за поддържане действието на сертификата – дата на плащането и поредната година, за която се отнася;
12. актуален статус на сертификата;
13. име и адрес на представителя по интелектуална собственост, когато е упълномощен такъв.
Достъп до регистъра
Чл. 5б. (1) Регистърът по чл. 5а е електронен и публичен. Той се публикува на интернет страницата на Патентното ведомство.
(2) Патентното ведомство събира, организира, оповестява публично и съхранява данните, подлежащи на вписване, включително всички лични данни, необходими за целите на поддържане на регистъра и изпълнение на дейностите си по този закон.
(3) Всяко лице може да иска справка или извлечение от съдържанието на регистъра.
Досие
Чл. 5в. (1) Патентното ведомство поддържа за всеки нов сорт растения и порода животни досие на хартиен и електронен носител, което включва цялата документация по издаването на защитния документ и последващите вписвания.
(2) Право на достъп до досиетата на новите сортове растения и породи животни имат заявителят, притежателят, представителят им по интелектуална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или притежателя, както и адвокат, писмено упълномощен от заявителя или притежателя. Достъп до досието има и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от заявителя или притежателя.
(3) Право на достъп до административната преписка по образувано производство по спорове имат страните, участващи в тях, представителите им по интелектуална собственост, юрисконсулт от администрацията им, адвокат, писмено упълномощен от заявителя, притежателя или искателя, както и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от заявителя, притежателя или искателя.
(4) След публикацията по чл. 41 всяко лице има право да получи достъп до заявката за нов сорт растения или порода животни, така както е подадена.
(5) Всяко лице има право на информация за данните, съдържащи се в досието на сорта растения или породата животни, които подлежат на вписване.
(6) Трети лица, по отношение на които са вписани допустими от закона обстоятелства, имат право на достъп само до документацията, въз основа на която е извършено вписването.
(7) Правото на достъп до досие на нов сорт растения или порода животни включва правото на оправомощените по този закон лица да се запознаят и да получат копия от всички материали и документи, които се съхраняват в съответното досие, с изключение на вътрешноведомствените документи по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за марките и географските означения.
(8) Редът за предоставяне на достъп до досиетата на сортовете растения или породите животни и за получаване на справки или извлечения от регистъра се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9:
„§ 9. В Закона за топологията на интегралните схеми (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 4 навсякъде думата „местен“ се заличава.
2. Член 6 се изменя така:
„Досие
Чл. 6. (1) Патентното ведомство поддържа за всяка топология досие на хартиен и електронен носител, което включва цялата документация по регистрацията и последващите вписвания.
(2) Право на достъп до досието на топологията имат заявителят, притежателят, представителят им по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или притежателя, както и адвокат, писмено упълномощен от заявителя или притежателя. Достъп до досието има и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от заявителя или притежателя.
(3) След публикацията по чл. 29 всяко лице има право на информация за данните, съдържащи се в досието на топологията, които подлежат на вписване.
(4) Трети лица, по отношение на които са вписани допустими от закона обстоятелства, имат право на достъп само до документацията, въз основа на която е извършено вписването.
(5) Патентното ведомство не предоставя достъп на трети лица до материала, идентифициращ топологията, или до частите от него, определени от нейния притежател като търговска тайна, освен по разпореждане на съда, когато тези лица са страни в съдебен процес по заличаване на регистрацията или нарушаване на изключителното право.
(6) Правото на достъп до досие включва правото на оправомощените по този закон лица да се запознаят и да получат копия от всички материали и документи, които се съхраняват в съответното досие, с изключение на тези по ал. 5 и на вътрешноведомствените документи по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за марките и географските означения.
(7) Редът за предоставяне на достъп до досиетата и за получаване на справки или извлечения от регистъра се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство.
3. В § 1 т. 3 от допълнителните разпоредби се изменя така:
„3. „Представител по индустриална собственост“ е лице, което е представител по смисъла на чл. 3 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10:
„§ 10. В Закона за авторското право и сродните му права (обн., ДВ, бр. 56 …) се правят следните изменения:
1. В чл. 94с, ал. 2 думите „чл. 95д, 95е, 96б и 96г“ се заменят с „чл. 95д, 95е и 96б“.
2. Наименованието на глава дванадесета „а“ се изменя така: „Мерки за защита от страна на митническите органи“.
3. Член 96б се изменя така:
„Основания и приложно поле
Чл. 96б. (1) Митническите органи прилагат мерки спрямо стоки под митнически надзор или митнически контрол, за които се предполага, че нарушават закриляно от този закон право, при условията и по процедурите на Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета (OB, L 181/15 от 29 юни 2013 г.).
(2) Алинея 1 се прилага и спрямо стоки, независимо дали по отношение на тях е задействан митнически режим, които са открити в резултат на проверка, осъществявана от митническите органи при упражняване на правомощията им, на територията на Република България.
(3) При прилагането на мерките митническите органи събират такси за покриване на разходите по съхранението на стоките в размер, определен от Министерския съвет по реда на чл. 12 от Закона за митниците.“
4. Членове 96в, 96г и 96д се отменят.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията, за § 8, предложената от Комисията редакция на § 9, и предложената от Комисията редакция за § 10
Гласували 125 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 29.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: Комисията предлага да се създадат нови параграфи 11 и 12:
„§ 11. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) в чл. 518а, ал. 6 думите „чл. 21“ се заменят с „чл. 23“.
§ 12. В Закона за транслитерацията (обн., ДВ, бр. …) в чл. 3, ал. 3 думите „чл. 51“ се заменят с „чл. 85“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става §13:
„§ 13. Министерският съвет в 6-месечен срок от влизането в сила на закона приема подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. До приемането им се прилагат подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за марките и географските означения, доколкото не противоречат на закона.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване следните текстове: предложението на Комисията за създаване на два нови параграфа – 11 и 12, с текст съгласно Доклада на Комисията; редакцията, предложена от Комисията за § 11, който става § 13; и текста на вносителя, подкрепен от Комисията за § 12, който става § 14.
Гласували 116 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 27.
Предложенията са приети.
Благодаря Ви, госпожо Шевкед, за представянето на дългите текстове.

Колеги, продължаваме със следващата точка от програмата за работа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАПАСИТЕ ОТ НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ.
Вносител е Министерският съвет.
Започваме с Доклада на Комисията по енергетика.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ СТОЯНОВ: Уважаеми господин Председател, моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допуснат в залата господин Станимир Пеев – председател на Държавна агенция „Държавен резерв“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата.
Гласували 103 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Пеев в залата.
Моля, продължете с представянето на Доклада.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ СТОЯНОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г.

На свое редовно заседание, проведено на 21 ноември 2019 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г.
На заседанието присъстваха от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“: господин Станимир Пеев – председател, и госпожа Койна Харбова – началник-сектор „Правно-нормативно обслужване“.
Господин Станимир Пеев – председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, представи мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.
Предложеният законопроект въвежда в българското законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2018/1581 на Европейската комисия от 19 октомври 2018 г. за изменение на Директива 2009/119/ЕО на Съвета относно методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите.
С предложените изменения и допълнения се акцентира върху актуализиране на позоваванията на Регламент (ЕО) № 1099/2008 относно статистиката за енергийния сектор. От съществено значение е въвеждането на определение за „нефтени продукти“, нова редакция на определението за „брутни вътрешни доставки“, и по-детайлното идентифициране на различните петролни продукти, които се включват при изчисляване на задължението за поддържане на запасите и при отчитане изпълнението на вече създадените запаси. Възприета е и представената промяна на Приложение 1 на Директивата, като методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите са представени по-ясно, а сумата на нетния внос на първичните компоненти се намалява с най-голямата от съответно представените три възможни величини.
Преразгледани и прецизирани са текстовете, които се отнасят до изчисляване на нивата на запасите по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, които задължените лица трябва да създават и поддържат. При изчисляване на среднодневния нетен внос и вътрешно-общностни пристигания са включени видовете енергийни продукти, които се вземат предвид при изчисляване и определяне на нивата на запасите, като са включени всички енергийни продукти.
Предложена е промяна в периода, в който задължените лица трябва да създават и поддържат индивидуално определените им нива на запаси така, както е посочено в Директивата за изменение; чрез тази промяна се осигурява по-дълго технологично време за задължените лица за организиране на изпълнението на задълженията им по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Предложена е възможност за по-гъвкава промяна от вид запас в друг вид запас по Закона, с което се счита, че се създава по-рационална възможност за изпълнение на задълженията.
В последвалата дискусия отношение взеха народните представители Валентин Николов, Димитър Бойчев и Рамадан Аталай. От страна на гостите се включиха представители на петролната и газова асоциация.
В хода на дискусията беше решено в срока между двете гласувания на Законопроекта да се проведе работна група с представители на вносителите на Законопроекта, представители на заинтересованите асоциации и народни представители от Комисията по енергетика, която да прецизира текстовете в Законопроекта, така че да бъде създаден механизъм, работещ за всички заинтересовани страни.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 14 гласа „за“, без гласове „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Следващият Доклад е на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заповядайте, госпожо Димитрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 27 ноември 2019 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.
Законопроектът, представен от Станимир Пеев – председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, е изготвен с цел въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива за изпълнение (ЕС) 2018/1581 на Комисията от 19 октомври 2018 г. за изменение на Директива 2009/119/ЕО на Съвета относно методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите.
Предвижда се автоматично изчисляваният нетен внос и вътрешнообщностни пристигания, чрез софтуерния продукт на Европейската комисия, да бъде представян на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ от Националния статистически институт.
При изчисляване на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания са включени видовете енергийни продукти, които се вземат предвид при изчисляване и определяне на нивата на запасите, като са включени всички енергийни продукти, посочени в Приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 г., и тежки горива при изчисляване по метода на нетния внос, при спазване изискванията на Директивата.
С цел предоставяне на технологично време на задължените лица за изпълнение на задълженията им по Закона, е предложена промяна в периода, в който трябва да създават и поддържат индивидуално определените им нива на запаси.
Дава се възможност за по-гъвкава промяна от вид запас в друг, с което се цели по-голяма рационалност при изпълнение на задълженията.
С допълнителните разпоредби на Законопроекта се актуализират позоваванията на Регламент (ЕО) № 1099/2008 относно статистиката за енергийния сектор и по-детайлно се разписват различните петролни продукти, които се включват при изчисляване на задължението за поддържане на запасите и при отчитане изпълнението на вече създадените запаси.
От Асоциацията на търговците на битум и битумни продукти изразиха становище, че изпълнението на предвиденото със Законопроекта задължение за съхранение за всяко лице, което внася или произвежда битум, ще доведе до допълнително оскъпяване на продукта, съответно и на изграждането на всички национални инфраструктурни обекти. Те възразиха и срещу предвижданото поддържане на запаси за произведените и внесени количества битум за 2019 г., което на практика означава „влизане в сила на Закона със „задна дата“ и настояха за изключване на този продукт от обхвата на Законопроекта като се позоваха на практика от държава – членка на Европейския съюз.
Председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ Станимир Пеев заяви, че от 2017 г. битумът е включен като продукт с акт на Европейския съюз и допълни, че с изменение между двете гласувания на Законопроекта ще се предложи поддържане на запаси в размер на 100% от друг вид нефтопродукт.
В хода на дискусията народният представител Христо Проданов попита: „Има ли капацитет за съхраняването на такива количества запаси и как ще се отрази това на цената на битума?“
Народният представител Стоян Мирчев попита: „Защо, ако държавата няма възможност да инвестира в изграждането на складове, изисква това от задължените лица?“
Народният представител Димитър Бойчев зададе въпрос: „Защо в хода на съгласувателната процедура не е взето предвид мнението на всички заинтересовани страни, за да бъде решен този проблем с бизнеса преди внасянето на Законопроекта?“
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ 10, „против“ 7, без „въздържал се“ народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Димитрова.
Доклад на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Имате думата за представяне на Доклада, уважаеми господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Господин Председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019г.
На свое редовно заседание, проведено на 14 ноември 2019г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019г.
На заседанието присъстваха от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ господин Станимир Пеев – председател, и госпожа Койна Харбова – началник-сектор „Правно-нормативно обслужване“.
Законопроектът беше представен от господин Пеев. Той запозна народните представители с внесения Проектозакон, който транспонира изискванията на Директива за изпълнение (ЕС) 2018/1581 на Комисията от 19 октомври 2018 г. за изменение на Директива 2009/119/ЕО на Съвета относно методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите, наричана по-нататък „Директива за изпълнение“. Адресати по нея са държавите членки, които трябва да приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за хармонизирането на националното им законодателство с изискванията ѝ.
С оглед на изпълнение на задълженията, произтичащи от правото на ЕС, Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, като отговорна институция за прилагането на този европейски нормативен акт, предприе съответните мерки и действия за изготвяне на Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, с който да бъдат въведени в националното законодателство разпоредбите на Директивата за изпълнение.
Поставен е акцент върху актуализирането на позоваванията на Регламент (ЕО) № 1099/2008 относно статистиката за енергийния сектор. От съществено значение е въвеждането на определението за „нефтени продукти“, нова редакция на определението за „брутни вътрешни доставки“ и по-детайлното идентифициране на различните петролни продукти, които се включват при изчисляване на задължението за поддържане на запасите и при отчитане изпълнението на вече създадените запаси.
Възприета е и представената промяна на Приложение 1 на Директивата като методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите са представени по-ясно, а сумата на нетния внос на първичните компоненти се намалява с най-голямата от съответно представените три възможни величини.
Прецизирани са текстовете, които се отнасят до изчисляване на нивата на запасите по Закон, които задължените лица трябва да създават и поддържат:
- предвидено е автоматично изчисляваният нетен внос и вътрешно общностни пристигания чрез софтуерния продукт на ЕК за докладване на Генерална дирекция „Евростат“ към Европейската комисия относно достигнатите нива на запаси от нефт и/или петролни продукти да бъде представян на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ от Националния статистически институт; чрез промяната ще се избегнат отчетени различия между изчисленията, правени до момента от Агенцията, и тези на европейския софтуерен продукт; ще се постигне пълно съответствие по отношение на методите за изчисляване, които следва да се прилагат от държавите членки;
- при изчисляване на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания са включени видовете енергийни продукти, които се вземат предвид при изчисляване и определяне на нивата на запасите, с включени всички енергийни продукти, посочени в Приложение А, Глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008г., и тежки горива при изчисляване по метода на нетния внос, съгласно изискванията на Директивата; чрез тази промяна се постига пълно съответствие с методите за изчисляване, представени в Директивата за изпълнение;
- променя се периодът, в който задължените лица трябва да създават и поддържат индивидуално определените им нива на запаси, така, както е посочено в Директивата за изменение, като се осигурява по-дълго технологично време за задължените лица за организиране на изпълнението на задълженията им;
- след общественото обсъждане и проведени обществени консултации със заинтересовани лица е предложена възможност за по-гъвкава промяна от един вид запас в друг вид запас по Закона, с което се счита, че се създава по-рационална възможност за изпълнение на задълженията.
Предложените промени ще доведат до изпълнение на задълженията на страната ни като пълноправен член на Европейския съюз, в областта на създаването и поддържането на запаси от нефт и нефтопродукти за минимум 90 дни, за случаите на затруднения и/или значителни прекъсвания на снабдяването, в контекста на сигурността на доставките, попадащи в приоритетите на енергийните политики на Европейския съюз и спазване на изискванията на правото на Европейския съюз.
При проведеното обсъждане се дискутира и предложи създаването на нов чл. 21а, регламентиращ случаите на форсмажорни обстоятелства и необходимост от избягване и/или снижаване на риска от прекъсване на производствения процес, при които задължените лица да могат да извършват замяна, без разрешение по предложения в Законопроекта чл. 21, ал. 16, само ако са възникнали в неработен ден, за срок не повече от 10 календарни дни. В рамките на деня, в който е извършена замяната задълженото лице уведомява писмено председателя на Агенцията и прилага всички изискуеми документи. Предложено беше и създаването на ал. 3 в чл. 68, където се определят размерите на глобата и имуществените санкции при нарушение на чл. 21а. Господин Емил Димитров заяви, че подкрепя направените предложения на заседанието и пое ангажимент да ги внесе между първо и второ гласуване на Законопроекта.
В дискусията взеха участие и народните представители Стефан Бурджев, Кольо Милев и Христиан Митев.
След обсъждането и проведеното гласуване: с 10 гласа „за“, 1 глас „против“ и 6 гласа „въздържал се“, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Последният доклад е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Имате думата, уважаема госпожо Мехмедова.
ДОКЛАДЧИК ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, на Вашето внимание представям Доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20 ноември 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът представиха господин Станимир Пеев – председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, и госпожа Койна Харбова – началник- сектор „Правно-нормативно обслужване“ в същата агенция.
Предложеният законопроект, въвежда в българското законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2018/1581 на Европейската комисия от 19 октомври 2018 г. за изменение на Директива 2009/119/ЕО на Съвета относно методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите. Срокът за нейното транспониране е 19 октомври 2019 г.
Вносителите посочват, че Законопроектът има за цел да прецизира и детайлизира определени разпоредби в сега действащата законова уредба, които пораждат редица административни и правни проблеми, от една страна, към субектите на Закона, а от друга, към контролните органи. Като такива проблеми вносителите посочват: неизпълнението от страна на задължените лица по чл. 17 ал. 1 и 2 от Закона за създаване и съхраняване на определените им с административен акт запаси; несъразмерността на налаганите санкции за неизпълнение на Закона за запасите на нефт и нефтопродукти, както и самото неизпълнение на административните актове, постановени от председателя на агенцията, поради удължената процедура по обжалване, която в повечето случаи надхвърля периода за изпълнение на решението.
В провелата се дискусия бяха обсъдени съдържателни несъответствия между оценката на въздействието, прилежаща към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, и мотивите към същия Законопроект, която се изразява в позоваване на погрешната директива. От страна на вносителите бе поет ангажимент за разглеждане на конкретния случай и отстраняване на несъответствията.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 2 гласа „за“, 2 гласа „против“, и 2 гласа „въздържал се“ на Народното събрание да не приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Мехмедова.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания. Не виждам.
Закривам разискванията. (Шум и реплики.)
Вдигнахте ръка след като бях закрил разискванията. (Шум и реплики.)
Господин Аталай, ще наруша Правилника заради Вас.
Заповядайте. (Шум и реплики.)
Аз поемам тази отговорност. Имате право да протестирате, господин Ченчев.
Надявам се, че няма да съжалявам за това.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Извинявам се, че нарушавате Правилника за един много сериозен Законопроект. Имайки предвид спора, който се водеше в Комисията, мислех, че от ГЕРБ ще бъдат активни и ще вземат думата, но все пак, да кажем няколко изречения, защото чухте три доклада. В единия от трите доклада се оказа, че не приемат Законопроекта, което е смущаващо. Смущаващо е, че Директивата, която трябваше да бъде транспонирана чрез този законопроект, трябваше да е приключила през октомври месец.
Затова, колеги, молбата ми е да приемем този законопроект на първо четене, за да нямаме съответните санкции, които вече са тръгнали от Европейската комисия.
Това обаче не означава, че не трябва да кажем за притесненията, които имаме по този законопроект. Един законопроект, който наистина е съставен, но има ред безсмислици. От този законопроект са недоволни както вносителите, така и тези, които по една или друга причина трябва да създадат онези 90 дневни запаси, които са необходими при тежки извънредни ситуации за България.
Притеснително е нововъведението, с което трябва веднага от Министерския съвет или от Министерството да се изисква дерогация за битума, иначе магистралите, които ще строим, ще се окажат двойно по-скъпи, отколкото са сега.
Особено изискванията и предложенията за замяна на запаса на един вид гориво с друг вид – онова, което предлагаме в момента на производителите, и производителите имат определени претенции в тази насока.
Затова взех думата, господин Председател, не толкова да оплюя самия законопроект, а да изразя загриженост, че трябва да сме в крак със законодателството, за да нямаме санкции от Европейския съюз. Същевременно не трябва да бъдем принудени да приемем такива недомислици, чрез които да повишим цената и на горивата, и на дериватите.
Все още в нашия законопроект има запаси за корабно гориво, което в момента в България никъде не се използва.
Затова моята молба, господин Председател, е да удължим срока между първо и второ четене за даване на съответните предложения, за да може Народното събрание, създавайки една работна група начело с председателя на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, да предложи след Нова година Законопроект, който е необходим за България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай.
Аз предполагам, че след като мине гласуването ще направите официално предложение за това, което току-що казахте.
Ще подложа на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтени продукти, с № 902-01-53, внесен от Министерския съвет.
Гласували 113 народни представители: за 87, против 10, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Имате право на процедура, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Взимам процедура по начина на водене, господин Председател, и се обръщам към Вас. Извинявайте, но имахме заявено желание за изказване. Дадохте възможност на колеги да се изкажат, а съответно не дадохте възможност на нас. Имахме да кажем нещо съществено, което касае Законопроекта, предложения, с които щяхме да убедим колегите, които акцентираха в своето изказване какви са проблемите на Законопроекта, предложения, които да направим между първо и второ четене. Затова мисля, че не е правилно да давате възможност на едни колеги да се изказват, а други да ги ограничавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Бойчев.
Да, имате основание. Наруших Правилника. Господин Аталай, съжалявам! Това беше заради изключението, което направих. Няма да го позволя втори път.
За свое оправдание само – аз действително изчаках достатъчно дълго всички, които са в залата. Господин Аталай влезе след това.
Заповядайте, господин Стоянов.
СТАНИСЛАВ СТОЯНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за удължаване на срока между първо и второ четене на три седмици, за да може работната група да изчисти всички спорни въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Подлагам на гласуване направеното предложение. (Реплики.)
Отменете гласуването.
Заповядайте, господин Стоянов.
СТАНИСЛАВ СТОЯНОВ (ГЕРБ): Извинявам се, господин Председател.
Да поясня за колегите – общо три седмици. Срокът да стане три седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 107 народни представители: за 105, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Продължаваме със следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕГЛЕД НА ИНВЕСТИЦИОННАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ (ОИСР), ОТ ДРУГА СТРАНА.
Доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Имате думата, уважаема госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20 ноември 2019 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна.
Законопроектът беше представен от Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката.
Извършването на преглед на инвестиционната политика на страната ни е задължително условие за членството ни в ОИСР и необходимо условие за присъединяване към Декларацията на ОИСР относно международните инвестиции и мултинационалните предприятия, което предшества присъединяването ни.
Целта на прегледа е да се привлекат повече чуждестранни инвестиции, които да доведат до икономически растеж и устойчиво развитие на страната ни. Етапите на прегледа са: организационен, създаване на работна група, която ще предоставя информация по въпросници, предложени от ОИСР и предоставяне на въпросниците на контактните лица от българска страна, за да се подпомогне Секретариатът на ОИСР при извършване на прегледа.
Споразумението съдържа клаузи, регламентиращи финансови задължения за Република България – в размер на 300 000 евро и уреждане на евентуални спорове между България и ОИСР в Постоянен арбитражен съд в Париж. Това налага ратифицирането му със закон.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 15 народни представители, без „против“ и „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Следващият доклад е на Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Илиева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2019 г.
На редовно заседание, проведено на 21 ноември 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2019 г.
Законопроектът беше представен от господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката.
Извършването на Преглед на инвестиционната политика на страната ни е една от задължителните стъпки по пътя на членството на България в ОИСР и е необходимо условие за присъединяване на България към Декларацията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие относно международните инвестиции и мултинационалните предприятия, което предшества присъединяването. Целта на прегледа е да мобилизира повече частни инвестиции, които да подпомогнат икономическия растеж и устойчивото развитие на страната и да допринесат за икономическото и социално благоденствие.
Прегледите на инвестиционната политика, извършвани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, представляват анализ на инвестиционните тенденции и политики, с цел да се установи дали дадена държава спазва принципите, споделяни от държавите – членки на ОИСР. Освен това ще даде и възможност страната ни да почерпи опит от държавите с най-добри икономики в света, което, от своя страна, ще подпомогне реформите във всички сектори на социално-икономическия живот на България и ще изпрати позитивно послание към инвеститорите за стабилността на икономиката и финансовата система.
Извършването на прегледа е на стойност 300 000 евро и ще се финансира чрез средства, осигурени от бюджета на Министерството на икономиката за 2019 г.
Споразумението като международен договор съдържа клаузи, регламентиращи финансови задължения за България и уреждане на евентуални спорове между България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в Постоянен арбитражен съд в Париж, Франция, което налага след сключването му Споразумението да бъде ратифицирано със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията.
След провелата се дискусия, членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати:
Със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Илиева.
Доклад на Комисията по правни въпроси.
Госпожо Иванова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет нa 12 ноември 2019 г.
На свое заседание, проведено на 20 ноември 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет нa 12 ноември 2019 г.
На заседанието присъства от Министерство на икономиката госпожа Елена Пищовколева – директор на дирекция ,,Насърчителни мерки и проекти“.
Законопроектът беше представен от госпожа Пищовколева, която посочи, че на 2 октомври 2019 г. е получено потвърждение за постигнато споразумение между Република България и Организацията за икономическо развитие и сътрудничество, с което ОИСР приема да извърши Преглед на инвестиционната политика и бизнес климат в страната ни, като целта на прегледа е създаването на условия за членството на Република България в Организацията за икономическо сътрудничество и оценка. Тя добави, че след ратифициране на Споразумението ще бъде създадена работна група в Министерството на икономиката, която да подпомогне процесите и да разпредели работата по изготвянето на оценката от екипа на Организацията за икономическо сътрудничество и оценка.
Госпожа Пищовколева уточни, че прегледът на инвестиционната политика, представлява доклад за инвестиционните тенденции и политики, въпроси от публичното управление и други отрасли, като след изготвянето му страната ни ще почерпи опит от държавите с развити икономики и ще изпрати позитивно послание към потенциалните инвеститори.
Споразумението предвижда изготвянето на експертен анализ и ангажираността на различни ведомства, като финансовите задължения за Република България са на стойност 300 000 евро, осигурени по бюджета на Министерството на икономиката за 2019 г. Предвидена е и арбитражна клауза при евентуални спорове между страните.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет нa 12 ноември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Иванова.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Има ли изказвания, колеги? (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Изчаквам, господин Лазаров, за да не се получи отново недоразумение.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга, № 902-02-27.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение Законопроекта за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2019 г. да бъде приет и на второ гласуване, тъй като и по време на обсъждането на първо гласуване не бяха направени предложения за изменение и допълнение на Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, представете за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна
Член единствен. Ратифицира Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, сключено чрез размяна на писма, подписани на 18 септември 2019 г. в София и на 2 октомври 2019 г. в Париж.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Ще подложа на гласуване следните текстове: първи –наименованието на Закона, втори – съдържанието на член единствен, трети – наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“, и четвърти – съдържанието на параграф единствен.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
Съобщения за парламентарен контрол на 29 ноември 2019 г., петък:
1. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на четири въпроса от народните представители Георги Михайлов и Десислав Тасков – два въпроса; Валентина Найденова и Десислав Тасков; Георги Йорданов и Георги Михайлов.
2. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на шест въпроса от народните представители Любомир Бонев, Николай Иванов, Дора Янкова, Васил Антонов, Георги Гьоков и Манол Генов.
3. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на един въпрос от народния представител Джевдет Чакъров.
4. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на два въпроса от народните представители Иван Ченчев, Александър Симов, Чавдар Велинов, Нона Йотова и Анастас Попдимитров; и Кристина Сидорова и Александър Симов; и на едно питане от народния представител Антон Кутев.
5. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на два въпроса от народните представители Михаил Христов и Милко Недялков.
6. Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на един въпрос от народния представител Георги Йорданов.
7. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков ще отговори на три въпроса от народните представители Кристина Сидорова, Георги Гьоков и Славчо Атанасов; и на едно питане от народния представител Дора Янкова.
8. Министърът на вътрешните работи Младен Маринов ще отговори на един въпрос от народния представител Антон Кутев.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на един въпрос с писмен отговор от народния представител Кристиан Вигенин;
- министърът на вътрешните работи Младен Маринов на един въпрос от народния представител Кристиан Вигенин;
- министърът на околната среда и водите Нено Димов на три въпроса с писмен отговор от народните представители Валентина Найденова; Георги Стоилов и Иван Димов Иванов; и Николай Иванов и Лало Кирилов;
- министърът на труда и социалната политика Бисер Петков на един въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на два въпроса с писмен отговор от народния представител Лало Кирилов; и на едно питане от народните представители Корнелия Нинова, Манол Генов, Атанас Костадинов, Любомир Бонев, Милко Недялков, Васил Антонов, Иван Валентинов Иванов и Таско Ерменков;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова на един въпрос от народния представител Елена Пешева;
- министърът на икономиката Емил Караниколов на два въпроса от народните представители Никола Динков и Виолета Желева; и Димитър Данчев;
- министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на един въпрос от народните представители Никола Динков и Виолета Желева;
- министърът на културата Боил Банов на два въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Гьоков и Лало Кирилов.
Следващо редовно пленарно заседание на 29 ноември 2019 г. от 9,00 ч. съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,44 ч.)




Председател:

Цвета Караянчева




Заместник-председател:

Емил Христов




Секретари:

Стоян Мирчев
Слави Нецов