Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Александър Ненков и Джейхан Ибрямов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, във връзка с вчерашното приключване на заседанието. Сутринта бяхме на Председателски съвет и след като проведохме разговори, решихме, че господин Гърневски ще бъде наказан по чл. 156 с порицание. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Колеги, моля Ви, изчакайте мъничко.
Разбрах, че господин Гърневски иска да вземе думата и да каже няколко думи по повод вчерашното събитие.
Господин Гърневски, заповядайте.
Колеги, лично обяснение иска да направи. (Шум и реплики.)
Господин Гърневски, по начина на водене, да речем.
Господин Гърневски, заповядайте. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Колеги, нека да запазим тишина!
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, вчера действително беше един ненормален парламентарен ден, когато се приема бюджетът на страната. През целия ден бяхме свидетели и на провокации, и на обиди. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски, кажете! (Силен шум, реплики и тропане по банките от „БСП за България“.)
Изчакайте, колеги! Колеги, моля, моля, моля, изчакайте!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Ето, Вие показвате пак поведението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: В края на парламентарния ден вчера се случи нещо, което не бива да се случва в този парламент – да бъде обградена трибуната на Народното събрание (реплики от „БСП за България“), хора да призовават председателя да се отстрани от мястото, от което води заседанието.
Това ме провокира и аз си позволих реплики, които не трябваше да правя – съжалявам за това.
След всичко, което се случи, Ви призовавам всички днес и утре най-отговорно и като достойни народни представители хладнокръвно и спокойно да обсъдим и приемем бюджета на България.
Още веднъж – съжалявам! (Реплики.) Надявам се, че няма да има повече поводи за подобни думи.
Ако някой се е почувствал засегнат от това, което казах, съжалявам, че се е припознал и му се извинявам. (Шум, викове и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гърневски. (Народни представители от „БСП за България“ искат думата.)
Колеги?
Господин Гьоков – по начина на водене.
Нека да продължим и след малко да Ви разкажа какво още се случи на Председателския съвет.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Господин Гърневски, госпожо Председател, не се извини, защото аз не чух думата „извинявайте“… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каза: „Съжалявам!“
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Не ме интересува за какво съжалява господин Гърневски, аз искам извинение, защото съм се почувствал обиден от това, което направи той. Докато не се извини и Вие не му наложите адекватно наказание, няма да продължим. Разбирате ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Той се извини и каза: „всички, които…“
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Не, не се е извинил – не чухме думата „извинявай“. Когато чуем думата „извинявайте“ от тази трибуна, тогава се е извинил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гьоков, каза: „Извинявам се на всички, които са се почувствали засегнати.“ (Реплики от народния представител Георги Гьоков встрани от микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, аз не го приех по този начин.
По начина на водене – господин Ченчев, заповядайте.
Все пак за първи път налагаме наказание на господин Гърневски и затова трябва да има градация. По принцип не наказваме така.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Според мен господин Гърневски има наказания и от предишни заседания.
Тук едно „извинявай“ не оправя нещата. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Каза го, каза го, но не оправя нещата, защото, първо, е адски непристойно да обижда по този начин, чак и със скандирания – има записи. Това е най-малкото.
Второто, това е едно порицание. Ако утре някой от нас, защото той употреби епитети, които не приличат на нито един народен представител, но ако аз се обърна към някого със „син боклук“, Вие ще ми дадете едно порицание, а това отива ли на българския парламент?!
Затова държим Спас Гърневски да бъде отстранен от пленарната зала поне за едно заседание. Имате право да го отстраните от три. Но ние настояваме за това, защото утре някой друг народен представители ще си го позволи и ще се размине с порицание. Разберете, че въпросът е принципен. Вчера беше мината граница. (Шум и реплики.)
Хубаво е, че го е осъзнал Гърневски. Много е хубаво, че го е осъзнал, въпреки че, както започна сутринта своето извинение, все пак добре, че накрая каза думата „извинявай“. (Шум.)
Държим на наказание с отстраняване от заседание. Това е справедливост, госпожо Председател. Това е нещото, което той си е заслужил категорично, и ние настояваме той да бъде отстранен от заседание. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, госпожо Министър! Мисля, че навлязохме в етап, който не е продуктивен за нашата работа, и отново се занимаваме с последствията. В основата на това, което вчера се случи, беше отказът на председателстващия заседанието – господин Емил Христов, да подложи на гласуване предложението, което беше направено от БСП, за гласуване със ставане от място и обявяване на това как съответният народен представител ще гласува по конкретна точка. Отказът на господин Христов не беше мотивиран, беше направен доста неумел опит за позоваване на Правилника.
Ако някой трябва да поднесе извинение, мисля, че на първо време това трябва да бъде причинителят на ситуацията и след това, в хаоса, господин Гърневски наистина прекрачи някои граници на нашето общуване – той се извини.
Предлагам да продължим работата си. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Колеги, нека да продължим след това, което каза господин Жаблянов.
Само да продължа, да разкажа какво се случи на Председателския съвет във връзка с решението на господин Христов във вчерашния ден. Процедурата, която беше направена от господин Попов, ще бъде допусната днес на заседанието.
Разбрах обаче, че преди това от ДПС искат прегласуване на тяхното предложение. Така че ще допуснем прегласуване на Вашето предложение. (Реплики от ДПС.) Разбрах, че ще бъде така и след това ще дам думата отново на господин Попов. (Народни представители от „БСП за България“ искат думата.)
Само да доразкажа и ще Ви дам думата.
Ще дам думата на господин Попов да направи предложение за гласуване със ставане. (Реплики.)
В Програмата първа точка е държавното обществено осигуряване. (Реплики.)
РЕПЛИКИ: Не сме гласували Програмата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Понеже влязохме в процедурни въпроси и не сме гласували Програмата. Да гласуваме Програмата!
Колеги, простете, пропускът е мой, тъй като започнахме много емоционално. Надявам се да ми простите. (Реплики от народния представител Мустафа Карадайъ.)
Господин Карадайъ!
Проект на програма за работата на Народното събрание от 4 до 6 декември 2019 г.
Няма постъпили предложения от парламентарните групи. Днес е първата сряда на месеца и има възможност за предложения от парламентарните групи – такива няма за тази седмица.
„1. Второ гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. Вносител е Министерският съвет на 31 октомври 2019 г. Приет е на първо гласуване на 12 ноември 2019 г. – продължение.
2. Второ гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. Вносител е Министерският съвет на 31 октомври 2019 г. Приет е на първо гласуване на 13 ноември 2019 г.
3. Законопроект за ратифициране на Международен договор (LOA) BU-B-UCA „Лицензи и техническа поддръжка на системата за конструктивни симулации JCATS (Joint Conflict&Tactical Simulation), включващи лицензи за операционна система Linux, версия Red Hat Enterprise Linux (RHEL) и обучение за усвояване на новото оборудване. Вносител е Министерският съвет на 22 ноември 2019 г. – точка първа за петък, 6 декември 2019 г.
4. Законопроект за ратифициране на Договор за покупка и доставка между правителството на Република България и правителството на държавата Нидерландия за закупуване на минен ловец „Мааслуис“, клас „Трипарти“, с бордови № М 856, и минен ловец „Хелевутслайс“, клас „Трипарти“, с бордови № М 859. Вносител е Министерският съвет на 22 ноември 2019 г. – точка втора за петък, 6 декември 2019 г.
5. Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България, като Гарант, и Европейската инвестиционна банка, като Бенефициер, във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция – България“. Вносител е Министерският съвет на 21 ноември 2019 г. – точка трета за петък, 6 декември 2019 г.
6. Парламентарен контрол, включващ:
6.1. Разисквания по питане от народния представител Антон Кутев към министъра на културата Боил Банов относно политиките на правителството за гарантиране свободата на словото в България;
6.2. Отговори на въпроси и питания.“
Моля, режим на гласуване на представената Програма.
Гласували 217 народни представители: за 152, против 1, въздържали се 64.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Първо, искам да информирам, че докато представителите на „БСП за България“ присъствахме на Председателския съвет, не беше постигнато съгласие господин Гърневски да бъде наказан с порицание.
Ние ясно заявихме нашата позиция, че господин Гърневски трябва да бъде отстранен минимум от едно заседание – по Правилника е до три. Ваше право е да прецените с колко ще го накажете.
Искам да напомня на всички народни представители и на българските граждани, които гледат, че господин Гърневски не прави това нещо за първи път. Той обиждаше парламентарната група многократно от тази трибуна, публично от залата, пращайки ни в Сибир, наричайки ни „крадци“, а вчера – наричайки ни „червени боклуци“. Само че зад тази парламентарна група стоят един милион български избиратели. Ако считате, че обиждате само Георги Свиленски или Корнелия Нинова, не е така, господин Гърневски.
По-лошото в цялата ситуация, уважаеми колеги, е, че господин Гърневски е член на парламентарната Комисия по парламентарна етика. Това е човекът, който трябва да ни казва, да ни следи, да ни напътства да спазваме Правилника, да не го нарушаваме, да държим етичен тон, да се уважаваме помежду си, да уважаваме и българските граждани. Поставяме и този въпрос: редно ли е такъв човек да бъде член на Комисията по парламентарна етика?
Госпожо Председател, от името на парламентарната група настояваме, решението на парламентарната група е господин Гърневски да бъде наказан с отстраняване от пленарната зала. (Шум и реплики.) За да възстановим доверието и парламентаризма в тази зала, всеки трябва да си понася наказанието.
Ако аз вчера съм нарушил, а вероятно съм нарушил Правилника (реплики), моля също да бъда наказан с наказанието, което ми се налага, за това, че съм дошъл и съм потърсил правата на парламентарната група по спазване на Правилника. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура – госпожо Дариткова.
И Вие процедура, господин Шопов?
Да, ще Ви дам думата, нека госпожа Дариткова да каже.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Направихме всичко възможно днес на Председателския съвет да възстановим диалога, да потърсим консенсус, за да можем да продължим с работата по гледането на бюджета на държавата. За нас като управляващи това е изключително важно, защото ние носим отговорност за приемането на този закон.
Разбирам, че колегите от опозицията са решили по всякакви начини да пречат. Аз смятам, че ако извадим стенограмите, може да намерим много поводи от всяка една страна от залата да се сърдим, затова че са ни наричали с най-различни обидни епитети. Имало е такива ситуации и ако извадим стенограмата, може и ние да имаме поводи да искаме на много колеги от Вас отстраняване от пленарната зала, имало е такива поводи. Само че, ако се опитаме наистина да се променим и да се загрижим за рейтинга на това Народно събрание, ще направим всичко възможно да възстановим диалога, да продължим работата в дух на парламентаризъм и смятам, че не е редно да нарушаваме Правилника, като даваме възможност на парламентарна група да определя степента на наказанията.
Аз предлагам да се съберем наново и да обсъдим, но в никакъв случай тук групата с диктатура да не налага на председателя наказание, което тя е преценила за съизмеримо към нарушението. Защото вербалното обръщение е не по-малко тежко като обида от физическото – това, което направихте Вие вчера с присъствието на тази трибуна. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Моля наистина да не се пречи на работата и да продължим, защото това по никакъв начин не ни повишава рейтинга в очите на избирателите. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Господин Шопов, заповядайте за процедура.
След малко ще обявя 10-минутна почивка и ще събера председателите на парламентарните групи в моята стая.
Заповядайте, господин Шопов, само да приключим с процедурите.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Грешка, госпожо Председател, грешка, много голяма грешка е! Грешка е и това, което правим в момента. Несъществуващ проблем – думи, думи, думи, които създават някого, защото кой щеше да бъде господин Гърневски, ако не изричаше периодически, вече двадесетина години, едни такива думи.
В България ние тук сме представителна извадка на българския народ, така е в обществото, има такива и такива – има червени комунисти, има сини комунисти, сигурно има „сини боклуци“, има и „червени боклуци“ – и това е бедата ни. Много пъти съм Ви говорил тук как господарите, колониалните началници искат да се мразим и да продължаваме ли да го правим? Явно, че има почва това да продължи да се прави. Тук най-мъдро беше изказването на господин Жаблянов.
Днес, когато трябва да гледаме най-важния за държавата Закон за бюджета, ние започваме деня по този начин. Сериозният дебат, смисленият дебат беше вчера, първо, за избора на новия министър – госпожа Сачева, и след това разговорът, битката беше за тристата лева минимална пенсия – да или не. Изказаха се становища, гласувахме и се стигна дотук.
Искам да успокоя младите колеги от БСП – да не бъдат толкова категорични, и да не правят тази излишна легитимация, която те правят в момента някому. Защото днес това пак ще стане темата. Колеги, това не е парламентаризъм, това не е парламентарна зрялост – вече на тридесетата година от началото на промените. Тук сме няколко стари парламентаристи, и господин Марков е тук, от БСП, има колега от Великото народно събрание. Докога ще продължи тази детска болест на българския парламентаризъм?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Наказание, някой се извинил тук… Аз мисля, че някои млади колеги от БСП също като че ли се опитват пък да се легитимират като някак си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова – никакви председателски съвети. Влизаме в темата – в чл. 1, от бюджета и да продължаваме напред. Какво се е случило вчера толкова страшно и драматично? Това са банални парламентарни практики, включително излизане тук на парламентаристи, и това се е случвало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова Ви призовавам към мъдрост, парламентазиръм и демократично отношение към разни изказвания, разни мнения, разни становища, ако щеш, и обидите са такива. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Шопов, за балансираното изказване.
Господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз съм един от обидените от Гърневски – „червен боклук“. При него това е рецидив. Тук беше, когато каза: по-добре фашист, отколкото комунист.
Пълзящият фашизъм влиза и в тази зала, не само по „Витоша“, когато е Луковмарш, където идват фашисти от цяла Европа. Не бива да се допуска. Колко пъти е казал, че тази парламентарна група, комунистите са потънали до лактите в кръв? Колегата Славчо Велков ходеше с черни ръкавици, за да не капе кръв от ръцете му. Действително, господин Гърневски, това е българският парламент – Вие сте от една гражданска квота, не се правете на острие и по-голям католик от папата, от хората от ГЕРБ. Все пак сте били и кмет на Пловдив, знаем цялата Ви дейност, знаем пролетарската Ви поезия…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедурата?
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Процедурата е да бъде наказан поне с едно отстраняване от залата. (Ръкопляскания от „БСП за България“. Възгласи и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, 10 минути почивка.
Моля председателите на парламентарни групи да дойдат в моя кабинет.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми колеги, моля, заемете местата си.
На Председателския съвет не беше постигнато единодушие по отношение на наказанието на господин Гърневски. Остава такова, каквато е, каквото съм го наложила, по чл. 56, т. 3 – „порицание“. Извинението, което той направи от трибуната, се приема от една част от председателите на парламентарните групи.
Хубавото е, че се разбрахме за едно – оттук нататък, уважаеми колеги, от залата да отсъства езика на омразата, да не се използват обидни квалификации и за всяка обидна квалификация лично аз поемем ангажимента да наказвам народните представители с цялата строгост на Правилника.
Заповядайте, господин Вигенин, по начина на водене.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Въпреки усилието да намерим приемливо решение на случая от вчера, това не се получи. Нашата парламентарна група приема намерението оттук нататък в залата да не присъства такъв език – да има обиди към колеги или към цели парламентарни групи.
Ние обаче не приемаме това, което каза господин Гърневски като извинение. Нормално е, тези, които не са били обидени от неговите викове вчера, да приемат това като извинение. За нас това не е. Съжаляваме, че парламентарната група на ГЕРБ не разбира тежестта на това, което се случи вчера, и не могат да разберат защо нашата парламентарна група, зад която стоят близо един милион избиратели, не смята, че подобно действие трябва да бъде оценено просто със „забележка“. Ние продължаваме да настояваме господин Гърневски да бъде отстранен за едно заседание в рамките на тази парламентарна седмица. Разбираме Вашия проблем с кворума и с гласуването на бюджета. Нека той остане и гласува своите предложения, и на парламентарната група на ГЕРБ в рамките на днешното и утрешното заседание, но държим, ако това не може да стане днес или утре, той да бъде отстранен в петъчното заседание.
Считаме, че българският парламент трябва да даде ясен знак, че подобна риторика, подобно отношение към народните представители е недопустимо. Заедно с това предлагаме и настояваме парламентарната група на ГЕРБ да направи предложение за изваждането на господин Гърневски от Комисията по парламентарна етика, тъй като това е системно поведение (Шум и реплики).
Това е предложение, уважаеми колеги от ГЕРБ. Вие ще се съобразите или не – Ваша работа. Ние Ви даваме съвети (шум и реплики), имаме право на това, без да Ви обиждаме. Не смятаме, че този човек може да бъде в тази комисия, която би следвало да следи за парламентарната етика в Народното събрание, освен ако не сте го поставили там именно с тази цел. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода 27 ноември – 3 декември 2019 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Внесен е от Корнелия Нинова. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Внесен е от Министерския съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда, социалната и демографска политика, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Проект на декларация във връзка със 100-годишнината от подписването на Ньойския договор. Внесен е от Искрен Веселинов и група народни представители. Разпределен – на Комисията по външна политика и на Комисията по политиките за българите в чужбина.
Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията от квотата на Народното събрание, представяне и публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, както и процедурата за избор от Народното събрание. Внесен е от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Предложение за разисквания по питане, № 954-05-39, от 17 септември 2019 г. от народния представител Антон Кутев към министъра на културата на Република България Боил Банов относно политиките на правителството за гарантиране свободата на словото в България. Вносен е от Корнелия Нинова и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон. Внесен е от Министерския съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията за наблюдение на приходните агенции, борба със сивата икономика и контрабандата, Комисията по европейските въпросите и контрол на европейските фондове.
Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидати за председател и членове на Комисията за защита на личните данни, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и процедурата за избор от Народното събрание. Вносител е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

Колеги, преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2020 Г. – продължение.
Господин Попов, заповядайте за процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Моята процедура е за пряко излъчване на днешното пленарно заседание по БНТ и БНР. (Шум и реплики.) Гледаме важни текстове, касаещи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина в залата!
ФИЛИП ПОПОВ: …развитието на България за следващата година и години наред, така че разглеждането на държавното обществено осигуряване и големия бюджет нека да бъде пряко излъчвано по БНТ и БНР, за да се запознаят българските граждани с това какво ги очаква през следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Подлагам на гласуване процедурата, която току-що направи господин Попов, за пряко излъчване на днешния ден по БНТ и БНР.
Гласували 211 народни представители: за 99, против 64, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Господин Летифов, заповядайте.
Гласували сме предложението на народния представител Мустафа Карадайъ, което не е подкрепено от Комисията. По този повод господин Летифов прави процедура.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Моля, процедура по прегласуване на предложението на господин Мустафа Карадайъ и група народни представители в чл. 10, тъй като липсваше ред в залата снощи при това гласуване и много от колегите не успяха да гласуват. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за прегласуване на неподкрепеното предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Гласували 215 народни представители: за 101, против 52, въздържали се 62.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Недялков.
Заповядайте за процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Както вчера, така и днес подновяваме предложението си за начина на гласуване, а именно със ставане от място и заявяване на вота. Това ще покаже пред българските граждани, пред избирателите на всички тук представени парламентарни групи кой лично, индивидуално, народен представител как ще гласува по предложението на господин Недялков и на „БСП за България“ за увеличаване минималната пенсия на 300 лв. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Подлагам на гласуване предложението, което направи господин Попов.
Гласували 210 народни представители: за 87, против 88, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Милко Недялков.
Гласували 215 народни представители: за 100, против 50, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията за чл. 10 по Доклада на Комисията.
Гласували 214 народни представители: за 137, против 61, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги, продължаваме с чл. 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
По чл. 12 има предложение на народния представител Кръстина Таскова и група:
„§ 1. Чл. 12 се изменя по следния начин:
„Чл. 12. Определя се размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване за 2020 г. да бъде в размер на минималната работна заплата за 2020 г.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група:
„В чл. 12 числото „380“ се заменя с „650“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12. (Реплика от „БСП за България“: „А член 11?“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Може да се изказвате по членове 11 и 12. Пропуснах чл. 11, защото нямаше предложения.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! С чл. 12 се определя размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Има три предложения. Едното е на вносителите – 380 лв., тоест замразяване на същите нива, на които е било до момента обезщетението. Другото предложение е на колегите от „Воля“, което да бъде равно на минималната работна заплата, тоест 610 лв. Третото предложение е на парламентарната група на „БСП за България“. То е за 650 лв. и де факто следва логиката на предложението и на колегите от „Воля“, които казват, че трябва да бъде равно на минималната работна заплата, но тъй като ние предлагаме минималната работна заплата за следващата година да бъде 650 лв., затова нашето предложение е майчинството за отглеждане на дете през втората година да бъде 650 лв.
Ще се опитам да мотивирам нашето предложение. Мотивацията на предложението произтича от това, че паричните обезщетения за майчинство и бащинство се изплащат на осигурени родители. Обръщам внимание на всички народни представители, че това са обезщетения, а не помощи за родителите. Обезщетенията трябва да заместват трудовите доходи, когато настъпи осигурителното събитие, в случая – докато осигурените са в отпуск по майчинство или бащинство. Това обезщетение, тази социална защита трябва да е адекватна както по размери на заместващите доходи, така и по продължителността на получаването им. Трябва да е съразмерно и с доходите от труд, върху които се е осигурявала майката. И хайде сега ми кажете как 380 лв. заместват доходите например на една млада жена, която се е осигурявала на средна за страната работна заплата от 1200 лв.?! Тоест правителството предлага коефициент на заместването на доходите от труд 31%. С този заместващ доход трябва да се отглежда и детето, а това въобще не е лесна работа, защото детски храни, облекла и така нататък са скъпи, а дори не желаете да обсъждаме намаляване на данък добавена стойност за тези стоки.
Затова не ми е известна логиката и не ми е понятна упоритостта на съставителите на бюджета за държавното обществено осигуряване да замразяват за поредна година обезщетението на майките за отглеждане на дете от 1 до 2 години на 380 лв. Всички цени растат, животът поскъпва, даже и минималната работна заплата расте. Ако бяхте предложили да се вдигне това обезщетение с процента, с който се вдига минималната работна заплата например, пак нямаше да съм съгласен, но поне щях да отчета, че следвате някаква логика. А сега как определихте тези 380 лв., на никого в тази зала не му е ясно, за съжаление, и извън залата също не е ясно на хората как се определя размерът на обезщетенията.
Разходите в бюджета за обезщетение за отглеждане на дете, включително и след първата година, намаляват. Заради демографската криза размерът на обезщетението остава 380 лв., и аз смятам, че това е цинично. Как това се връзва с декларацията Ви, че виждате демографския проблем в България и че ще работите за преодоляването му, че приоритет на този бюджет е повишаване на доходите на българите?! А тези млади майки не са ли българи, не са ли български граждани?! Как се отглежда дете с 380 лв. за родителя при граница на бедност 363 лв.?!
Мотивите, които чувам – че замразяването на обезщетенията за майчинство е нещо добро, тъй като при тази криза на пазара на труда майките не трябва да бъдат мотивирани да стоят безработни или в платени отпуски, граничи с цинизъм и показва пълно непознаване на процесите на пазара на труда.
Само адекватни условия за отглеждане на децата и по-добро, мотивиращо заплащане би ги върнало по-рано на работа, а не санкциониращото Ви поведение за замразяване на обезщетенията.
Предложете атрактивни бонуси, облекчения, предложете им законова възможност за по-кратък работен ден, за да имат време да полагат грижи за децата си, предложете им добро обслужване на децата им в детските градини и места в детските градини и те сами ще се връщат на работа.
Предложението на парламентарната група на „БСП за България“ – да се създадат по-добри условия за отглеждането на децата чрез увеличаване размера на майчинството през втората година до размера на минималната работна заплата, го виждате в Доклада на Комисията. То не е подкрепено от Комисията, но това не пречи на залата и на народните представители да размислят по въпроса и да го подкрепят.
В заключение ще кажа, че това обхваща около 60 хиляди майки, които са се осигурявали. Необходимите допълнителни средства са в размер на 75 милиона – сума, която е изключително достижима и ненатоварваща бюджета. Смятам, че всички народни представители, които са загрижени за бъдещите поколения, са длъжни да подкрепят това предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Желева, за изказване.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Нашето предложение в чл. 12 е: определя се размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете от една до двегодишна възраст, да бъде променен чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване, така че минималната работна заплата да бъде обвързана с това обезщетение или, както казахме, ние искаме това обезщетение за 2020 г. да бъде 650 лв.
Подобни искания и предложения сме имали и в предходни години. Защо? В предходни години, когато ние управлявахме, това обезщетение може би не формално, но с гласуването на бюджета, се увеличаваше спрямо увеличението на минималната работна заплата. Трябва да се има предвид, че обезщетението за отглеждане на дете от една до двегодишна възраст е за майки с осигурителна история, тоест в миналото срещу тях стоят направени осигурителни вноски, които се полагат на майките до включването им в пазара на труда. Това са осигурителни права, които сега се орязват. За съжаление, няма инструмент и механизъм, който справедливо да регламентира това обезщетение през годините, но в никакъв случай това не бива да бъде оправдание или по този начин да се пренебрегват тези осигурителни права и да се замразява отново обезщетението до такива ниски, безумно ниски нива.
Нищо че в момента говорим, след това ще говорим и в държавния бюджет, за увеличаването на работната заплата; осигуровките се увеличават, инфлацията расте, но в случая ние пак замразяваме, въпреки че осигурителните вноски за всяка майка, за всеки баща, за всеки работещ се увеличават на база минималната работна заплата, защото всички ние – както майките, така и бащите плащат тези осигуровки до момента на това майчинство и след това до края на целия си трудов стаж.
Майките имат право на това обезщетение, след като е приключила отпуската им за бременност и раждане. Осигурителните вноски в „Общо заболяване и майчинство“, пак казвам, ги правим до края на живота си. Трябва ли това обезщетение да бъде замразено, още повече че, искам да подчертая, това обезщетение не бива да се разглежда като насърчаване? Осигурителните плащания са заместващо плащане на доходите. Какво се случва? Вместо това осигурително плащане да замества дохода от една до две години на майката, която отглежда малкото си дете, тя получава за поредна година 380 лв. Изключително безсрамно ниски нива, близки до линията на бедност.
Накрая искам да се обърна към Вас, госпожо Министър. Искам Вие да коментирате този въпрос – дали това е справедливо? Искам да дадете Вашето мнение като експерт и като жена. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Желева.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Считам, че трябва да дебатираме по това наше предложение, защото имаме проблем от национална сигурност – ние просто изчезваме като нация. Няма друга държава, която толкова бързо да се топи. Считаме, че когато един човек се е осигурявал – това не е за хората, които чакат на банкомати на 27-мо число да си получат помощи, но когато един човек се е осигурявал за този осигурителен риск, който настъпва от една до две години, за да си гледа детето, е нормално държавата да отговори подобаващо, защото този човек е бил коректен към осигурителната система.
Тук, уважаеми дами и господа, става въпрос за отглеждане на дете от една до две години. Аз не смятам, че това е голям проблем на бюджета и да не можем да осигурим тези средства, защото в крайна сметка става въпрос за бъдещето на тази страна.
Искаме да вдигнем тази помощ за деца от една до две години от смешните 380 лв. на минималната работна заплата. Защо на минималната работна заплата, колеги? Защото винаги, когато БСП е била на власт, винаги така се е случвало – това обезщетение е било равно на минималната работна заплата. Това се случи дори и по време на краткия период, в който беше правителството на Орешарски. Така ли е? Така е!
Желаем да продължи тази практика, защото тя е за абсолютно всички българи, за абсолютно всички млади хора, за абсолютно всички, които се нуждаят от подкрепа. Да, някои ще кажат: това не е достатъчен стимул или, едва ли това е необходимо. В крайна сметка, разбира се, че за едно младо семейство, за млада майка, за да си отглежда детето, има значение дали ще взима 380 лв. или 650 лв. Разбира се, че има разлика и че тези средства са необходими, за да се купуват на детето нужните продукти. И ако толкова сме загрижени за фиска – факт е, че тези пари няма да се спестяват, а 20% веднага ще се върнат под формата на ДДС, защото те ще влязат в потреблението, не разбирам защо се инатим, при положение че имаме такъв проблем. Разбирам, да имаме някаква огромна раждаемост, вече да гоним 10, 11, 12 милиона, да се чудим какво да правим… Ние обезлюдяваме! Ние изчезваме! Сега е моментът да покажем, че наистина имаме някакво конкретно предложение.
Добре, не това… Хайде тогава кажете кои ще бъдат другите? Не може на младите хора и семейства да им казваме: по никакъв начин не се грижим за Вас. Разбира се, че това е комплексен подход, разбира се, че това е свързано и със системата ни на образование, и със системата ни на здравеопазване, и какви комунални услуги се предлагат, и на общинско ниво каква е ролята на самата община – доколко тя е ангажирана с политиката именно за децата. Но в крайна сметка, когато един човек се е осигурявал и когато му се е случило това щастие и той продължава да отглежда детето си от една до две години, е съвсем нормално да има това обезщетение.
Друг е въпросът, че той може да желае да се върне бързо на работа. Да, има стимул, който ние приветстваме – до първата година да се получава част от обезщетението, но тази майка може да прецени, че иска да остане вкъщи и да продължи да си гледа детето до две години. Само че ние казваме: „Не, не може! Ние ще замразим това обезщетение. То ще продължава да бъде 380 лв.“ За нас това е неразбираемо и не виждам смисъл да продължаваме всяка години да се инатим. Разбирам да предлагате някаква страхотна програма за справяне с демографския проблем, за да казвате: „Е, Вие от БСП търсите някакъв повод да се заяждате.“
Уважаеми дами и господа, проблемът е, че Вие просто нищо не предлагате за справяне с демографската криза. Ето това е проблемът. То си зависи от Вас, от всеки един народен представител, но в крайна сметка тук става въпрос за бъдещето на страната, при положение че имаме такъв огромен проблем. Жалко е, че сме… Дори бих се замислил какво ли би казал „Стандарт енд Пуърс“ за начина, по който обезщетяваме българските майки за отглеждане на дете от една до две години. (Реплики от ГЕРБ.) Толкова много се хвалим, но сме на последно място по икономическите показатели, които показват наистина начина, по който живеят българските граждани, но това е друга тема. Не искам да навлизам в нея. В крайна сметка тук става въпрос, пак казвам, за хора, които са били коректни към осигурителната система, които са се осигурявали и е съвсем нормално държавата да бъде съпричастна към тяхната радост и да ги стимулира, защото наистина проблемът не са тези семейства, не е ГЕРБ, не е БСП, не е ДПС, тук става въпрос за бъдещето на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания.
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо новоизбран Министър! По начина, по който тече дебатът, виждам, че голяма част от залата е дезинтересирана по един от най-важните социални въпроси, които днес обсъждаме през бюджета за държавното обществено осигуряване – бюджет, който разглежда един от основните социални проблеми, свързани не само с размера на пенсиите, но, разбира се, и с основната политика по отношение на демографското състояние на България.
Всички знаете таблиците, които отреждат България начело на всички негативни класации по отношение на демографските показатели, по отношение на смъртност, раждаемост, миграция, доходи, бедност, размер на пенсии – всичко това, което определя състоянието на България в демографска криза.
Днес ние заявяваме пред Вас нашето желание за справяне с тези въпроси, като предлагаме пакет от мерки и сме последователни в нашите действия и желания, като участваме в работата на това Народно събрание и вече трета година поред предлагаме нашата законодателна дейност
И днес в бюджета за държавното обществено осигуряване предлагаме увеличаване на обезщетенията за майките за отглеждане на деца от една до две години, като считаме, че това е един от много сериозните и важни въпроси, свързани с демографското състояние на България.
Мога да кажа, че състоянието на майките и на младите семейства в малките общини е изключително тревожно – там, където липсват детските градини, където липсва възможност за работни места. С начина, по който днес Вие участвате в тази дискусия – неучаствайки, показвате отказ от желание за справяне с най-важните въпроси пред България.
И аз искам тук, уважаема госпожо Министър, тъй като виждам нежеланието на Вашата парламентарна група от управляващото мнозинство, Вие като неин политически представител, поне Вие да излезете и да участвате в този дебат, да кажете каква е Вашата политическа воля. Имате ли желание да се справите с този въпрос, защото той е дългосрочен процес? Няма как с еднократни усилия да се увеличат, няма как със замразяването на всички тези социални плащания да се разрешат тежките демографски проблеми. Заявете Вашата политическа воля как да се справим. Къде са разписани в бюджета за държавното обществено осигуряване, който днес обсъждаме, и за следващия бюджет, който ще обсъдим? Искам да ги чуем от Вас като политическа воля, изразена през Вашите политики и мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Лечева.
Реплики? Не виждам.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Благодаря Ви, госпожо Лечева, за този въпрос. Мисля, че мерките, които се взимат за насърчаване на раждаемостта и за подкрепа на майките, далеч не се изчерпват само с този предложен текст. Оставам с впечатление, че наистина в дебата в момента по-важни са числата, а не е важен като че ли разумът и смисълът.
Добре съзнавате и вчера също изтъкнах… (Реплика от „БСП за България“.) Мисля, че Вие поставихте дебата за етиката, нали? Нека да изпълним този дебат за етиката със съдържание.
Вчера споменах, че качествата в моята биография са именно, че съм работила в три сектора. Затова и днес, когато поставяте въпроса за майките, държа да Ви кажа, че, разбира се, на първо място, стимулирането да имаш деца не минава само и единствено през пари. То минава и през перспектива за съответните млади хора, и за това какво искат младите хора в България. Майките в по-голямата част от случаите биха искали да се върнат обратно на работа. Разбира се, този бюджет, философията на този бюджет е насочена именно към това – хората да се връщат по-скоро на работа и да не зависят толкова много от социалните услуги и от социалните плащания.
Беше споменато и от Вас, господин Стойнев, за това, че е дадена възможност за добавка за връщане и когато майките се завърнат, да получават 50% от обезщетението. Наред с това, знаете, че правителството обяви съвсем скоро, че в следващите три години – всяка година, 70 млн. лв. ще бъдат отделяни за строеж на детски градини. Също така вече започна проект за плащане на такси на детски градини за деца от социално слаби семейства. Затова са насочени 22 милиона от този проект и още 10 милиона допълнително ще бъдат дадени от правителството за покриване на такси за детски градини. В момента има работна група, която заедно с Националното сдружение на общините обсъжда как ще се случи това и по какъв начин ще бъде стимулирано.
По отношение на малките населени места – там, където няма да могат да бъдат разкрити детски градини по разбираеми причини, допълнително ще бъдат насочени възможности за мобилни услуги и включително за осигуряване на почасово гледане на деца както през бюджетите на Оперативната програма за развитие на човешките ресурси в Министерството на труда и социалната политика, така и през програмите на Министерство на образованието. Смятам, че правителството има цялостна политика в това отношение, която не се изчерпва единствено и само с числата в този бюджет.
Последното, на което бих искала да обърна внимание, е, че този бюджет действително трябва да прави баланс между всички интереси, между приходи и разходи и между интересите на абсолютно всички хора, които зависят от бюджета, който ще приемете днес. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Сачева.
Господин Жаблянов е заявил изказване, госпожа Клисурска и господин Таско Ерменков.
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители, госпожо Министър! От дебата върху бюджета за общественото осигуряване за мен възниква един голям въпрос, на който Вие преди малко направихте, госпожо Министър, опит да отговорите.
Каква е философията на социалната политика в България, към какво е насочена тя? Вчера правилно отбелязахте, че Министерството освен на социалната политика е и на труда. Мисля, че първото, което трябва да се подчертае, е, че между тези две области, да го наречем така, трябва да има връзка. Трудът и социалната политика трябва да са свързани по някакъв начин, за да има смисъл българските граждани да полагат труд, да се осигуряват, за да може в моментите, в които не могат да полагат труд, да живеят достойно. Горе-долу да приемем, че това е общата цел на социалната политика.
Целта на социалната политика не е да изравни гражданите – говоря, да ги изравни в социален смисъл. И по това сме наясно. Следователно накъде да е насочена социалната политика, какво искаме да постигнем с нея? Току-що във Вашето изказване Вие казвате, че целта на социалната политика е да се постигнат някои баланси. Балансите в обществото по отношение на доходите и неравенството са изначално нарушени. Те са нарушени от господството на пазарните отношения, от неравенството в доходите, във възможностите и в експлоатацията на човешкия труд – азбучни неща в политикономията.
Е, тогава поставям следния въпрос, след като казвате, че в бюджета са важни не числата, а разумът: добре, след като не може за пенсионерите и след като не може за майките, не може за старите, не може и за младите, към кого е насочена социалната политика? Да накараме майките по-бързо да се върнат на работа, така Ви разбирам Вас, като ги стимулираме с разликата в заплащането или в социалната помощ, която се предоставя. Вижте какво, по този начин нито една социална политика, където и да било, не е дала никакъв резултат. Казвам Ви го с ясното съзнание за ограниченията, които стоят пред Вас – бюджетни, политически, наследена инерция в сферата на социалната политика.
Смисълът на днешния дебат го виждам в това – ние като народни представители и Вие като представител на изпълнителната власт, Вашите колеги министри, да се опитаме да променим разбирането си, защото вече на няколко пъти стана дума за демографското състояние в България.
Тук мисля, че няма съмнение какво е положението по този въпрос. Е, добре, разсъждаваме с финансови параметри или Вие предлагате да разсъждаваме с разума. Тогава да разсъждаваме с разума на обикновения български гражданин, който стои от другата страна и който вижда какви са цените например на детските стоки. Освен сумата, която отделя държавата през бюджета, има и реалностите на пазара. Е, знаете ли какви са цените на детските стоки? Всеки от нас го знае. Как изглежда този пазар? Ами на облеклото са по-високи, отколкото на стоките за възрастни, на отделни артикули и на всички останали пособия. И ние какво казваме на българските майки? Че няма да им дадем тези пари, защото те искат по-бързо да се върнат на работа.
Вижте, това за мен е унаследена инерция от ранните времена, когато се формираха принципите на българската политика и на социалната политика, която смяташе, че ще коригира недостатъците на пазара с някакви държавни плащания. Това вече е невъзможно, защото разликите и в пазара на труда от гледна точка на заплащането, и на пазара на стоки и услуги са такива, че те трудно могат да бъдат компенсирани с инерционните финансови параметри, залагани в бюджета за общественото осигуряване. За това става дума, за преосмисляне на философията. Защото тези финансови рестрикции, за които ни говорите, вече не се основават дори и на елементарната финансова логика, защото, ако вярваме на премиера, нашата държава в момента се намира в добро финансово състояние, в икономически възход и в растеж на доходите на гражданите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Сега е моментът да се отделят средства…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, завършете изказването, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: …за финансиране на майчинството. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплики? Не виждам реплики.
Заповядайте, госпожо Клисурска.
Имате думата.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Във вчерашния дебат взех отношение по фонда, който осигурява обезщетението за отглеждане на дете между първата и втората година, но ще повторя някои неща и в днешния ден. И те са такива, нека да говорим с факти. В момента около 12 хиляди български майки ще получават такова обезщетение за отглеждане на дете между първата и втората година. От 2013 г., вече шест години, обезщетението за отглеждане на дете е почти замразено. През 2018 г. направихме една плаха стъпка от 340 лв. на 380 лв. Увеличението беше с 40 лв., което се равнява на 1,33 лв. увеличение за месеца за това обезщетение. Вече за трета поредна година майките ще получават обезщетение в размер на 380 лв.
Обръщам внимание на всички, колегите го казаха, но е важно да го кажем много пъти, че през целия си трудов опит всички активни и работоспособни майки и бащи в България внасят в този фонд, за да получат реално някакво адекватно обезщетение, когато има риск. Именно поради тази причина има и такъв фонд. Всеки от Вас, който е запознат с осигурителните системи в държавите в Европейския съюз и който е прочел, най-вероятно знае, че има 11 държави – членки на Европейския съюз, в които няма такъв фонд, в които държавите поемат този риск за тяхна сметка, защото имат грижа за младите семейства, за активните и работоспособните.
Уважаема госпожо Министър, когато говорехте преди малко за баланса, аз смятам, че по никакъв начин не може да се наруши балансът по отношение на обезщетението за отглеждане на дете между първата и втората година, ако бъде прието нашето предложение, защото майките, решили да отглеждат децата си между първата и втората година, са незначително малко.
За мое голямо съжаление, ако погледнем статистиката, много голям процент от българските семейства не взимат решение за раждане на второ дете. Големият проблем е, че Вие, в лицето на управляващите, не вземате абсолютно никакви адекватни стъпки по отношение на стимулиране на активния живот, по отношение на съвместяването на този активен живот с личния и семейния. Защото какви преференции предлагаме ние за младите семейства, какви данъчни облекчения предлагаме? Нашата парламентарна група за втора поредна година в алтернативния бюджет прави комплекс от такива мерки, с които първо да стимулираме възможностите за увеличаване на доходите на активните и работоспособните, от една страна, и, от друга страна, да стимулираме възможността те да решат да родят дете в България.
Погледнете статистиката. Всяка година се раждат все по-малко деца, всяка година българските семейства не взимат решение за раждане на второ дете. Трябва да е сигнална лампичка на всички, сигнална лампичка да обърнем посоката по отношение на политиките за отглеждане, за раждане, за стимулиране на семействата за активния и работоспособния живот, защото, ще кажа още една цифра и ще я повтарям днес до края на дебата – милион 688 хиляди български граждани получават близки до минималната работна заплата и след като те си платят осигуровките, данъците, през потреблението и ДДС, техните средства отиват на прага на бедността. В това положение са поставени активните, младите и работоспособните.
Така че нека да дадем възможност поне на 12 хиляди български майки да получат адекватно обезщетение за отглеждане на дете. Не смятам, че осигурителната система ще пострада.
Приемете нашето предложение, а то е да има един ефективен инструмент – обвързване с минималната работна заплата. Ние смятаме, че нейният ръст трябва да бъде по-значителен, съобразен с икономическата ситуация – на 650 лв., които са значително по-добра сума за отглеждане на българско дете. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Когато осигурите достатъчен брой места за деца в детските градини, тогава, уважаеми дами и господа управляващи, когато осигурите детегледачки на всички български майки, които нямат възможност да си настанят децата в детски градини, тогава замразявайте обезщетението за майчинство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Господин Ерменков, имате думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Министър, бюджетът не са числа, числата в бюджета са инструмент за политики. Няколко пъти го казвам и ще го повтарям от тази трибуна. Защото, ако Вие превръщате бюджета в числа, става ясно и Вашето отношение – колкото по-малко разходи, по-малко числа в стойността на разходите, толкова по-добре за бюджета.
За съжаление, това не може да бъде политиката на една държава, на която в Конституцията ѝ е записано, че е социална. Няма как Вие да говорите за това, че майчинството, едва ли не го приравняваме към хайлазуване и му плащаме едни 380 лв. ей така, колкото майките да получават нещо да не е без хич. Майчинството е труд, тежък труд, и то във възрастта, в която детето за първи път се приспособява към света и където майчинската ласка е най-необходима.
С това, което ние предлагаме, даваме възможност на майките да избират дали да стоят вкъщи и да си гледат децата, защото децата се нуждаят от техните грижи, или да решат да отидат да работят.
С това, което Вие предлагате във Вашия бюджет, този избор го няма. Този избор говори така: колкото по-бързо отидете да работите, толкова по-добре. Колкото повече отидете да бъде експлоатиран Вашият труд, толкова по-добре за работодателя, толкова по-добре за фиска, толкова по-добре за онази държава, която се нарича неолиберална. Няма нищо общо със социалната държава, за която ние говорим, защото тези пари се дават, за да може да расте нормално поколение, което да бъде обгрижено и възпитавано от самото начало от майките. Неслучайно една от гордостите в България беше дългото майчинство. Но аз съм убеден, че понеже за Вас всичко е числа, нищо чудно в най-скоро време да посегнете и на срока на майчинството, за да може още по-бързо – вече не с право на избор, а по закон да накарате майките да отидат по-рано да работят. Това не може да бъде политика, това не може да бъде борба с демографската криза.
Призовавам Ви да подкрепите нашето предложение. Нашето предложение не решава кардинално въпроса с демографската криза, катастрофа даже бих казал, но е първа и необходима крачка към решаването, част от комплекса мерки, които трябва да бъдат взети.
Вярно е, само с пари това не става, но и само с лозунги: „Ще борим катастрофата“, също не става. Затова трябва да започнем с малки стъпки да решаваме тези проблеми и първите малки стъпки са имено това, което предлагаме – обезщетението за майчинство да бъде равно на минималната работна заплата, а ние предлагаме тази минимална работна заплата да бъде 650 лв. В противен случай с всичко, което се прави, Вашият баланс е на гърба на бедния. Балансираме да вземем от бедния, за да дадем на богатия, балансираме бедният да бъде още по-беден, за да може богатият да бъде още по-богат и накрая да отчетем някакви макроикономически успехи, които въобще не греят обикновения човек на улицата.
Вие знаете какво е състоянието, можете да отидете да питате всеки първи срещнат дали е доволен от живота в България.
Още един път Ви призовавам, нека да се върнем към това, че държавата ни е социална, и да помогнем на майките да имат правото на избор дали да си гледат децата вкъщи през двете години, в които ще получават нормално обезщетение, или ако искат да отидат да работят, но не да ги заставяме чрез ниски обезщетения да ходят да работят. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Реплики? Няма.
Господин Генов, имате думата.
РУМЕН ГЕНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз няма да влизам в пространни изказвания относно това предложение на БСП, което гласи: в чл. 12 числото 380 да се замени с 650, което на практика означава през втората година за отглеждане на дете месечната сума да е равна, както предлагате Вие, на минималната работна заплата.
Тук се получиха няколко, как да кажа, неточни термина. Говорим за осигурителни права. Това, че някой се осигурява, не означава по дефолт, по задължение, втората година за отглеждане на дете от една до две години по принцип да бъде поето от държавата. Не означава това.
Нека да видим в другите държави как е. Предполагам, Вие сте запознати, че от целия Европейски съюз в България майчинството, като майчинство от нула до първата година е платено и е една година. Във всички други държави в Европейския съюз майчинството е три, четири, пет месеца максимум, в Италия е 22 седмици. Това можете да го видите на страницата на Евростат.
В България майчинството за първата година… (Реплики от „БСП за България“.) Говорим за втората, да.
За първата година е 45 дни преди раждането и след това една година след раждането.
След това, втората година – 380 лв. Всички казват: това е малка сума. Да, малка е, така е. Обаче аз имам един въпрос към БСП: смятате ли Вие, че ако направим тази сума 650 лв., това ще доведе до повишаване на раждаемостта? Или може да се подходи в друга посока, каквато е идеята и на Министерството? Смисълът на това е точно да се дадат възможности майките да се стимулират да се върнат на работа и да изкарват доста по-добър доход и да имат стандарт за отглеждането на детето.
Тези възможности бяха казани. Аз ще повторя двете основни възможности: едната е да се получава освен заплатата, половината от полагаемото им се майчинство.
Само мога да кажа като статистика, че за първите девет месеца, когато влиза тази мярка, са се възползвали 12 300 жени. Сега се предполага, че са над 20 000. Какво означава това? Това означава, че майките искат да го направят това нещо.
След това, другата мярка – схема „Родители в заетост“, която се финансира с европейски средства. Единият въпрос е, че повечето родители биха се върнали на работа, обаче нямат места в детските градини или няма кой да им помага за отглеждането на децата. Ето тук, в тази мярка, могат да разчитат на помощ родители, чиито деца не са приети в градината и чрез тази схема им се осигурява детегледачка за 18 месеца, като това може да бъде близък роднина, стига да е регистриран на борсата. Като цяло майчинството в Европейския съюз е кратко. Вярно, с по-големи суми, добре платено, но е кратко.
Пак ще повторя, в повечето европейски държави то е от порядъка на 3, 3 и половина до 4 месеца, в България е една година. Много често се прави сравнение с нашата северна съседка Румъния. Там е 126 дни, това е по-малко от шест месеца, като майките получават 85% от заплатата и отпуската си.
Във всички случаи заложените в европейските държави модели са такива, че те стимулират по-скорошно връщане на майките на работа и точно това е смисълът на предложението в чл. 12 на Проектобюджета за тази година. Още повече, че националното ни законодателство достатъчно добре защитава и обръща специално внимание на бременните жени, родилките, кърмачките, като се фокусира върху закрила срещу уволнение, регламентиране на нощния труд, трудоустрояване и така нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов.
Реплики?
Госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, госпожа министърката я няма, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, много внимателно слушах Вашето изказване и статистиката, която Вие ни представихте. Да, обаче българските деца не са статистика, българските майки не са статистика. Дванадесет хиляди човека се върнали на работа. Как няма да се върнат, когато Вие ги обричате на бедност с 380 лв. и как се оцелява с 380 лв. – 17 лв. над прага на бедност?! Унизително, нали?
В Европа майките имат много бонуси, които в България нямат. Нещо, което вчера Вие отхвърлихте – безплатните лекарства за деца до 14 години, в Европа го има, в България го няма. В Европа има гъвкаво работно време за родителите. Къде е гъвкавото работно време в България, питам аз, или една майка, която два пъти отсъства от работа поради заболяване на детето, е помолена да напусне работа завинаги?! Как се отнасят българските работодатели към младите майки, с разбиране ли?! Нищо подобно, нищо подобно!
Как се влиза в детска ясла в София, в Бургас, във Варна – трудно. И защо, господин Генов, смятате, че по-добре за българските деца ще се грижат бавачки, детегледачки, отколкото собствените им родители? Най-хубаво за детето между една и две години е да се гледа от майката. И го знаете много добре.
В момента с това си решение на инат Вие обричате българските деца. Никаква съпричастност от страна на държавата към родителите, никаква! Геноцид се нарича това. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Сидорова.
Госпожо Клисурска?
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Генов, да, действително в България майчинството е високо – майката може да ползва 410 дни, само че, уважаеми господин Генов, Вие прочетохте фактите, но не докрай. За да получи майката обезщетение за отглеждане на дете и тези 410 дни, Вие знаете, преди две години, заедно с бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на държавата ние изменихме правилата – въведохме изисквания майките да са се осигурявали две години назад и доходът, който получават в рамките на тези 410 дни, не е на сто процента.
Аз искам да задам въпрос на госпожа министърката, съжалявам, че я няма, но в дъното виждам представители на НОИ, нека да кажат колко български майки нямат прекъсване в осигурителния стаж две години назад и какво реално обезщетение те получават в рамките на тези 410 дни? Така че нека да погледнем европейската статистика и европейските данни такива, каквито са. В последния европейски доклад, имам го при мен, мога да Ви го дам да го прочетете, да видите за големите данъчни преференции на семейства с деца в цяла Европа, да не говоря в света.
Ние нямаме такива преференции. Да, Вие прочетохте европейските проекти, които в момента се развиват, но много ще ми е интересно да ми дадете колко родители са се възползвали от тях. В малките населени места и там, където няма никаква достъпност до администрация, която да подпомогне тези млади семейства, които искат да се върнат на работа, но не могат да се възползват от тези европейски проекти, кой им помага? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Да, в големия град – в София, ако покажем извадката, най-вероятно тук са се случили нещата с детегледачките, но в онези бедни населени места едва ли майките могат да се възползват от тези програми и проекти, а обезщетението е толкова ниско, че действително майките…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: …по никакъв начин не могат да отглеждат нормално децата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: За трета реплика – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Генов, доктор Генов, тук Вие направихте няколко странни неща в изказването си. Например това, че някой се осигурява, не означава, че през втората година трябва да получава обезщетения, и то адекватни обезщетения.
Много странно изказване. Преди няколко години, даже то при ГЕРБ постоянно е така, се връщахме 24 месеца назад при определяне на обезщетението за майките. Значи можем при определяне на обезщетението изкуствено да го намаляваме през първата година, връщайки се 24 месеца назад, защото при нарастващите доходи това си е живо намаляване на обезщетението, при нормално 12 месеца да се върнеш назад, защото това е заместващ доход, не е наказание на майката да получава по-ниско обезщетение, а заместващ доход, който да осигури адекватно обезщетение, съразмерно на това, което е получавала преди да настъпи осигурителното събитие.
Така че тук въобще не сте прав. Повтаряхте да видим как е в другите държави. Ами, господин Генов, дайте на всяко наше изказване да видим как е в другите държави с размера на пенсиите, дайте да видим как е с размера на заплатите, дайте да видим как е със стандарта на живота, дайте да видим как е с продължителността на живота. Само че не бива да цитирате тогава, когато на Вас Ви е удобно, че в България само в едно нещо имаме по-добри условия от другите европейски страни – едно добро майчинство по продължителност, не по размер на обезщетението, и да го вземем. Сега казвате: дава им се възможност да се връщат на работа и да получават заплати. Знаете ли, господин Генов, колко от българите получават минимална работна заплата? Защо да се върне майката на работа, за да получава минимална работна заплата?! Тези 12 хиляди, цитирате – сигурно получават едно добро заплащане и се връщат на работа. Окей, добре! А другите какво ще ги правим?
Според нас, ако осигурите мотивиращо заплащане на хората, а не санкциониращо поведение на замразяване на обезщетенията, а атрактивни бонуси, облекчения и законови възможности за по-кратък работен ден…
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето, времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …детски градини, детегледачки, тогава ще стане работата.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето, времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Със санкции за замразяване – трудна работа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършете изказването.
Дуплика – уважаеми господин Генов.
РУМЕН ГЕНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Аз няма да използвам съответно думи, аналогични на геноцид и така нататък, за да направя репликата. Просто искам да кажа – нали Вие ме упреквате тук, че се сравняваме с европейските държави. Мисля, че България върви в посока, в която е необходимо да се сравнява с европейските държави. (Реплика от „БСП за България“.)
Така че във всички държави нещата са така – има стимули. Във всички държави по еднакъв начин младите майки биват насърчавани да се върнат на работа, за да не избягат от своя професионализъм и своите професионални умения. Защото, предполагам, много от Вас са работили в най-различни колективи, където се извършва такава специфична дейност и когато някоя майка се върне след две или след две години и половина, защото знаем, че малко повече може да отсъства от работа, тогава нещата са доста сложни. Това е що се отнася до въпроса на госпожа Сидорова.
Що се отнася до госпожа Клисурска – да, променихме правилата по този начин, заради множеството злоупотреби. Вие много добре знаете, че имаше дотогава служителки или работнички – няма значение, които дълго време не се осигуряват, предпочитат да си получават в плик цялата сума и нямат нищо общо с осигурителния си принос към системата. В следващия момент, когато разберат или когато решат да имат дете, те правят осигурителни вноски и след това получават тази държавна помощ.
Относно господин Гьоков. Господин Гьоков, Вие казвате да не се сравняваме с другите държави чак толкова прецизно, обаче те там осигуряват ли се? Осигуряват се!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, от място): А връщат ли 24 месеца назад?
РУМЕН ГЕНОВ: А защо тогава отпускът по майчинство е примерно 3 месеца и половина и след това следващият период, който е най-често около 60 или 70% от сумата, им се заплаща? Примерно то е още 3 – 4 месеца, тоест максимумът, който могат да достигнат с отпуск по майчинство и следващият период е не повече от година. Това е, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов.
Продължаваме с изказванията.
Има ли други изказвания? Не виждам желаещи за изказвания.
Прекратявам разискванията и преминаваме към гласуване.
Моля, квесторите да поканят народните представители в залата. (Шум.)
Разглеждаме чл. 11 и чл. 12 от Законопроекта.
Ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение към чл. 12 от народния представител Кръстина Таскова и група народни представители.
Гласували 193 народни представители: за 91, против 4, въздържали се 98.
Предложението не е прието. (Реплики от „БСП за България“.)
Какво има, господин Гьоков?
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Прегласуване, прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Ченчев!
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Влезнаха колеги народни представители в залата, които не успяха да гласуват, затова предлагам процедура по прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Прегласуване на неподкрепеното предложение на народния представител Кръстина Таскова и група народни представители.
Гласували 200 народни представители: за 96, против 7, въздържали се 97.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 200 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 104.
Предложението не е прието.
Сега ще подложа на гласуване текста на вносителя за чл. 11 и чл. 12, подкрепени от Комисията.
Гласували 201 народни представители: за 117, против 77, въздържали се 7.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: От чл. 13 до чл. 17 са по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 13 до чл. 17 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? (Реплики от „БСП за България“.)
Елате и направете предложения, ако искате. (Реплики от „БСП за България“: „Нямаме, нямаме.“) Не Ви разбирам какво искате да ми кажете! (Реплики от „БСП за България“: „А член 11, член 11?!“)
Да, гласуваме членове 13, 14, 15, 16, 17.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Гласувахме. Те казват, че не сме гласували чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не е вярно! Член 11 е гласуван съвместно с чл. 12, двата текста бяха гласувани едновременно.
Ако няма изказвания, прекратявам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване следните текстове на вносителя за членове 13, 14, 15, 16 и 17, подкрепени от Комисията.
Гласували 193 народни представители: за 125, против 68, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Параграф 1 и § 2 – по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 1 и 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението – текст на вносителя, и текст на вносителя за параграфи 1 и 2.
Гласували 178 народни представители: за 123, против 49 въздържали се 6.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 3 има предложение на народния представител Кръстина Таскова и група народни представители:
„1. В Преходните и заключителните разпоредби, в § 3, т. 7 се създава буква „в“ със следното съдържание:
„в) ал. 5 се отменя.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В Преходни и заключителни разпоредби да се направят следните изменения:
1. Създава се нов чл. 14а:
„В чл. 100, ал. 1 думите „от 1 юли“ се изменят с думите „от 1 януари“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В Преходни и заключителни разпоредби, § 3 се създава т. 22а:
„22а. В Преходни и заключителни разпоредби се създава § 7г:
,,§7г. (1) Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2016 г., се преизчисляват от 1 септември 2020 г., като индивидуалният коефициент на лицето се умножи по средномесечния осигурителен доход за страната за 2016 г., след което размерът на пенсията се определя при условията и по реда на чл. 70, 75 и 79.
(2) Преизчисляването на пенсиите по ал. 1 се извършва, ако това е по-благоприятно за лицето.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4а, ал. 6, т. 4 след думите „или в неперсонифицирани дружества“ се поставя запетая и се добавя „лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица“.
2. В чл. 5:
а) алинея 7 се изменя така:
„(7) Осигурителят е длъжен:
1. да съхранява за срок 50 години считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят, ведомости за заплати, трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за назначаване, допълнителни споразумения/заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск общо над 30 работни дни в една календарна година, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения; документите се съхраняват по реда, определен в Закона за Националния архивен фонд;
2. по искане на осигурено лице или негов представител да издава безплатно, в 14-дневен срок, документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд за периоди преди 1 януари 2000 г.;
3. по искане на длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 да издава безплатно, в 14-дневен срок, документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд на осигурени при него лица, както и да удостоверява факти и обстоятелства, свързани с такива документи;
4. до 25-о число на месеца, следващ месеца на прекратяване на осигуряването, да представи на Националния осигурителен институт документ, удостоверяващ продължителността на осигурителния стаж от първа и/или втора категория труд, придобит при него от лицето; в документа осигурителят вписва и съответната разпоредба от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) и/или от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, по която предлага да се зачете осигурителният стаж.“;
б) алинея 8 се изменя така:
„(8) Съдържанието на документите по ал. 7, т. 2, 3 и 4 и редът за тяхното представяне се определят с инструкция, издадена от управителя на Националния осигурителен институт. Данните в документите се използват за отпускане и изчисляване на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.“;
в) в ал. 10 изречения първо и второ се изменят така: „При прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, документите по ал. 7, т. 1, както и неполучените от осигурените лица трудови книжки, издадени удостоверения за трудов/осигурителен стаж и осигурителен доход и други съхранени от осигурителите документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт въз основа на писмено заявление по образец, освен ако в закон е определен друг ред за съхраняването им. Заявлението се подава по ред, определен с инструкцията по ал. 13.“;
г) в ал. 12, изречение първо думите „разплащателните ведомости“ се заменят с „ведомостите за заплати“.
3. В чл. 6, ал. 11, т. 3 след думите „или в неперсонифицирани дружества“ се поставя запетая и се добавя „лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица“.
4. В чл. 9а:
а) в ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „ако не е зачетен на друго основание“ се добавя „и са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3“;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) За осигурителен стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, но не повече от 5 години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3.“;
в) в ал. 3 се създава изречение второ: „Вноските са изцяло за сметка на лицата, като се изчисляват към датата на внасянето им в размера, определен за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.“;
г) алинея 6 се отменя.
5. В чл. 13в, ал. 1, т. 4 навсякъде след думите „отглеждане на дете“ се добавя „до 2-годишна възраст“.
6. В чл. 33:
а) в ал. 5 се създават т. 16, 17 и 18:
„16. води регистър на данните от документите по чл. 5, ал. 7, т. 2, 3 и 4;
17. води регистър на лицата с осигурителен стаж по чл. 9а;
18. води регистър на решенията на медицинските комисии по чл. 98, ал. 4.“;
б) създава се ал. 8:
„(8) Националният осигурителен институт осъществява текущ обмен на информация с Националната агенция за приходите във връзка с изпълнение на правомощията им по ред, определен с инструкция, издадена съвместно от управителя на Националния осигурителен институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.“
7. В чл. 40:
а) в ал. 3, изречение първо думите „лична банкова сметка“ се заменят с „лична платежна сметка, обозначена с Международен номер на банкова сметка, водена от доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната“;
б) в ал. 4, в текста преди т. 1 след думите „отглеждане на дете“ се добавя „до 2-годишна възраст“.
8. В чл. 49, ал. 2 след думите „отглеждане на дете“ се добавя „до 2-годишна възраст“.
9. В чл. 54ж, ал. 4 думите „лична банкова сметка“ се заменят с „лична платежна сметка, обозначена с Международен номер на банкова сметка, водена от доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната“.
10. Член 69г се отменя.
11. В чл. 70, ал. 17 се създава изречение второ: „Преизчисляването се извършва от датата на подаването на заявлението.“
12. В чл. 75 се създава ал. 6:
„(6) Лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. съгласно чл. 70, ал. 17.“
13. В чл. 79 се създава ал. 5:
„(5) Лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. съгласно чл. 70, ал. 17.“
14. В чл. 98, ал. 1:
а) в т. 1 се създават изречения второ и трето: „Разпореждането се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл. 106. В случаите на прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и данни.“;
б) в т. 2 се създава изречение второ: „Разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и данни.“
15. В чл. 101, ал. 4 думите „чл. 68“ се заменят с „чл. 68, ал. 1“.
16. В чл. 106 думите „уреждат с акт на Министерския съвет“ се заменят с „определят с наредба на Министерския съвет“.
17. В чл. 110 ал. 4 се изменя така:
„(4) Разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се връчват на отговорните лица лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен адрес или на съответния адрес по чл. 18а, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс или по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Когато връчването не може да бъде извършено по реда на изречение първо, за съставянето на съответния документ се поставя съобщение на таблото за обявления в териториалното поделение на НОИ или на интернет страницата на НОИ за срок от 7 дни, след изтичането на който документът се смята за връчен.“
18. В чл. 114, ал. 5 думите „по ал. 3“ се заменят с „по ал. 3 и 4“.
19. В чл. 158 изречение първо се изменя така: „Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят в сроковете по чл. 7.“
20. В чл. 343в:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Лице, родено след 31 декември 1959 г., което не подлежи на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, чието правоотношение с институция или орган на Европейския съюз, по което е било осигурявано в пенсионните схеми на Съюза, е прекратено, има право по свой избор да прехвърли средствата, представляващи придобитите от него в тази схема пенсионни права:
1. във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване; за лице по чл. 127, ал. 5, родено след 31 декември 1959 г., което не е упражнило правото на избор на осигуряване по чл. 4б, средствата се превеждат във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване, както и в универсален пенсионен фонд, или
2. във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, който изплаща пожизнени пенсии, или
3. на застраховател, който има право да извършва дейност по т. 1, раздел I, буква „б“ – „анюитети“, от приложение № 1 към Кодекса за застраховането.“
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „ал. 1, т. 1“ се добавя „и ал. 2, т. 1“.
21. В чл. 343г:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Когато лицето направи избор по чл. 343в, ал. 2, т. 1, Националният осигурителен институт разпределя средствата, получени от пенсионната схема на Съюза, в следната последователност:
1. в случаите, когато са прехвърлени средства в пенсионната схема на Съюза по реда на чл. 343а, сумата, равняваща се на размера на прехвърлените средства, актуализирани към датата на трансфера, се превежда обратно във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване; в случаите, когато за лица по чл. 127, ал. 5, които не са упражнили правото на избор на осигуряване по чл. 4б, са прехвърлени средства по чл. 343а, ал. 1, т. 2 в пенсионната схема на Съюза, средствата се превеждат обратно във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване и в съответните видове фондове за допълнително пенсионно осигуряване, от които са били прехвърлени;
2. от сумата, останала след разпределяне на средствата по т. 1, съответно – получените средства, в случаите, когато не са прехвърлени средства в пенсионната схема на Съюза по реда на чл. 343а, се прехвърлят средства, както следва:
а) за лице, което към датата на избора по чл. 343в, ал. 2 не подлежи на задължително осигуряване за допълнителна пенсия - във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване; прехвърлят се средства, изчислени на базата на възнаграждението, върху което лицето е осигурявано към момента на прекратяване на правоотношението му с орган на Европейския съюз, размера на вноската към момента на прехвърлянето и осигурителните периоди на действителна служба в Съюза, както и всички други осигурителни периоди, зачетени от Съюза, без тези от Република България;
б) за лице, което към датата на избора по чл. 343в, ал. 2 подлежи на задължително осигуряване за допълнителна пенсия – във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване и в избрания от лицето универсален пенсионен фонд; прехвърлят се средства, изчислени на базата на възнаграждението, върху което лицето е осигурявано към момента на прекратяване на правоотношението му с орган на Европейския съюз, съответните размери на вноската към момента на прехвърлянето и осигурителните периоди на действителна служба в Съюза, както и всички други осигурителни периоди, зачетени от Съюза, без тези от Република България.“
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „ал. 1, т. 1“ се добавя „и ал. 2, т. 1“.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „ал. 1“ се добавя „и 2“.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.“
22. В останалите текстове думите „отглеждане на малко дете“ се заменят с „отглеждане на дете до 2-годишна възраст“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Уважаеми колеги, в Клуба на народния представител ще бъде открита изложбата „С България в сърцето“ на художника Данаил Игнатов. Експозицията представя 30 платна от пейзажи и жанрови картини. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
Обявявам 30 минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме с дебатите.
Откривам разискванията по § 3.
Господин Гьоков, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Министър! Освен всички други неща в § 3 е и нашето предложение за преизчисляване на пенсиите. Позволявам си да взема думата, първо, за да представя нашето предложение и, второ, да кажа, че това предложение не е възникнало спонтанно от нас – то е последователно, принципно и е от много време насам.
Искам да кажа, не знам дали в момента госпожа министърката следи тези неща, но в страната текат много протести от пенсионерски организации. Те събират подписки и искат това преизчисляване, пишат призиви. Само да взема един такъв призив (народният представител отива до мястото си), изпратен от участниците в протестния митинг на пенсионерска организация в Шуменска област. Те твърдят, че са събрали до момента с искането 1800 подписа. (Връчва на министър Сачева листове.) Искам да Ви кажа, че това не е идея, спонтанно възникнала от БСП – искат го и пенсионерските организации.
Ще се опитам да я мотивирам по някакъв начин. Ще започна с това, че проблемът с ниските доходи е най-сериозен сред пенсионерите. Предполагам, това никой в тази зала няма да го отрича. Пенсиите за осигурителен стаж и възраст в нашата страна са неадекватно и неоправдано ниски, а в пенсионноосигурителната система са натрупани проблеми и деформации, за които този бюджет на държавното обществено осигуряване не предлага решение. За сметка на това, предлаганите тук бюджетни политики, на фона на все по нарастващия брой възрастни хора и на все по намаляващия брой осигурени, на практика ще доведат до все повече пенсионери, които ще живеят под прага на бедността, разчитайки на пенсионната система за своята издръжка.
Отново ще обърна внимание, че 6,7% увеличение на пенсиите, и то чак от 1 юли 2020 г., когато вече инфлацията ще го е изяла, не решава проблема с неадекватно ниските пенсии, които българите получават, няма да компенсира инфлацията и няма да е достатъчно за 2 милиона 150 хиляди български пенсионери да живеят поне, както са живели през изтеклата вече 2019 г.
За 11 години – след преизчисляването на пенсиите през 2008 г., в някои случаи се получи изоставане в пъти на размерите на старите пенсии в сравнение с новоотпуснатите при равен принос в осигурителната система. Това е, защото се нарушават принципите в осигурителното законодателство и при политиките за актуализация и индексация на пенсиите, особено на отпуснатите преди 2002 г. Това доведе до изоставане на доходите от пенсии от ръста на икономическо развитие, от нарастването на годишния осигурителен доход и въобще на жизненото равнище в страната.
Ние като парламентарна група, а гледам и призивите на пенсионерите, считаме, че се изискват неотложни мерки, които да не нарушават основните принципи на осигуряването и да демотивират младите българи въобще да се осигуряват.
Една такава мярка е преизчисляването на пенсиите. Затова предлагаме пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2016 г., да се преизчислят, като индивидуалният коефициент на лицето се умножи по средномесечния осигурителен доход за страната за 2016 г., след което размерът на пенсията да се определя при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване. Разбира се, преизчисляването на пенсиите да стане само ако това е по-благоприятно за пенсионера. Последното и единствено такова преизчисляване датира от 2008 г. със средноосигурителния доход за 2007 г., който тогава е бил 398,17 лв. Всички знаете от кого беше предложено и реализирано това предложение. Сега предлаганото преизчисляване на пенсиите със средноосигурителен доход за 2016 г. би изчистило частично проблемите с неравнопоставеността, но трябва да се планират и следващи стъпки за адекватни размери на пенсиите.
Аз лично смятам, че това е само една от необходимите стъпки за търсене на трайно решение, но тя е важна, защото в противен случай проблемът с един от основните принципи на осигуряването, какъвто е равнопоставеността на осигурените лица, ще се задълбочава.
Смятам, че нашето предложение за преизчисляване на всички пенсии в смисъла на предложението, което сме направили между първо и второ гласуване, заслужава да му се обърне внимание, защото съдържа решения както за повишаване на доходите на пенсионерите, така и за преодоляване на разликите между старите и новите пенсии.
Обръщам се към залата: след като нямаме друго предложение за решаване на проблемите в пенсионната система, да обсъдим това наше предложение и да вземем най-правилното решение, но аз мисля, че сме го направили между първо и второ гласуване на бюджета за държавното обществено осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Асенова.
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, госпожо Министър! На практика бюджетът на държавното обществено осигуряване няма да реши нито един от социалните проблеми на пенсионната ни система. И през 2020 г. българските пенсионери ще продължават да получават най-ниските пенсии в Европейския съюз, независимо от това, че през миналата година бедните възрастни хора са се увеличили с 30%, а повече от 1 милион 300 хиляди българи получават пенсии, които са под линията на бедността, от параметрите, които са заложени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, тази ситуация няма да се промени. Напротив, тя може и да се влоши. Доходите на пенсионерите няма да се увеличат, но в същото време линията на бедност ще стане 363 лв.
В същото време колегите отдясно гласуваха минималната пенсия да стане 250 лв., а социалната 141 лв. – тоест възрастните хора ще продължат да живеят в риск от бедност и социално изключване. Немалка част от нашите родители ще изпитват затруднения с пенсиите си да покриват разходите си за лекарства, за битови сметки и за най-необходимите им хранителни продукти. И ние с Вас, уважаеми колеги, най-малкото би трябвало да изпитваме неудобство от това, че не можем да постигнем съгласие и политическа воля, за да им осигурим едни достойни старини.
Предложението, което правим, за преизчисляването на пенсията ще струва някъде около 560 млн. лв. (реплика от народния представител Светлана Ангелова), което на фона на разходите, които правим, за закупуването на неизработени самолети са незначителни.
Уважаема госпожо Ангелова, после ще имате възможност да ме репликирате. Вчера, Вие самата казахте, че нямаме спор по това, че преизчисляването трябва да се случи, а спорим кога да стане това, къде и как да се води разговорът.
Новоотпуснатите пенсии в момента са два пъти по-високи от старите пенсии. Например учител, който се е пенсионира преди 2000 г., получава 300 лв. пенсия, а негов колега, който се е пенсионирал в последните години, получава 600 лв. пенсия и това различие ще се увеличава с всяка година. Преизчислението, което предлагаме, е малка стъпка за преодоляването на тази несправедливост.
Уважаеми колеги, предложението е финансово обосновано, навременно, разумно и справедливо и заслужава да бъде подкрепено. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Асенова.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Христова.
ДОРА ХРИСТОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Искам да Ви представя предложението, което направихме. Още през месец юли внесохме законодателни промени в Кодекса за социално осигуряване, с което предлагахме първите три дни от временна неработоспособност – така наречените болнични, да се поемат от фонд „Държавно обществено осигуряване“. Това наше предложение за пореден път възбуди духовете в страната. Започнаха да валят и други предложения от едната в другата крайност.
Първо, искам да кажа, че през 2010 г. задължението, тоест административната тежест, беше прехвърлена на работодателите – на база споразумение между държавата и бизнеса. Това беше една временна антикризисна мярка. Мотивите за тази мярка бяха финансовата криза. Тоест бизнесът да се съгласи да подпомогне държавата по време на финансова криза.
Другата причина, с която беше въведено това, беше и дисциплиниращият ефект, тъй като всички знаете, че наистина много фирми злоупотребяваха с това, караха своите служители да вземат болнични листове и по този начин си правеха икономии на фонд „Работна заплата“.
Според нас тази временна мярка трябваше да бъде за една година, след това беше удължена за две години, а след това с промяната, която ние предлагаме да бъде отменена – тази ал. 5, се въведе като законодателна мярка. Работодателите вече почти 10 години плащат първите три дни от временната неработоспособност, независимо от това, че и работодателите, и работниците внасят своите осигуровки.
Според нас тази мярка вече трябва да отпадне или поне да се върне старото положение, когато първият ден беше за сметка на работодателите, които плащаха 100% от обезщетението за временна неработоспособност, а следващите се поемеха от Фонд „Държавно обществено осигуряване“ на 80% – даже да бъде, както е сега, на 70%. Защо смятаме така?
Първата причина за въвеждането беше икономическата ситуация в страната – финансовата криза. Вече години наред управляващите казват, че България има добро икономическо развитие, имаме добър икономически растеж, години наред се подценяват приходите, накрая на годината се генерират около два – три милиарда излишък, който се разпределя в края на годината с министерски постановления по избор на управляващите, така че първата причина е отпаднала.
Втората причина, поради която беше въведена тази антикризисна мярка, беше тя да допринесе за това да намалеят така наречените фалшиви болнични листове, но от три години вече те не намаляват, а напротив – драстично се увеличават. Ето защо смятаме, че причината за множеството фалшиви болнични листове и увеличаването на разходите за тяхното изплащане, не е в това кой ще ги плаща – фонд „Държавно обществено осигуряване“ или бизнесът, а причината е в контрола, в генезиса на процеса по самото изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност. Какво се получава на практика? Работодатели и работници си внасят осигуровките. В процеса участват три страни – първо, работодатели и работници, които си плащат осигуровките; второ, те се изплащат от фонд „Държавно обществено осигуряване“, който ги изплаща на база на болничните листове, издадени от лекари.
Според нас, за да се справим с този проблем трябва да се направят промени в здравната система и да се намерят начини държавата, със своята възможност, чрез трудовото и здравното министерства да осъществява контрол върху процедурите по издаване на болничните листове и тяхното изплащане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Христова.
Реплики? Не виждам.
Господин Адемов, заповядайте за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Нашата парламентарна група имаме предложение по чл. 3 от Преходните и заключителни разпоредби и то е за създаване на нова т. 14а. Предлагаме осъвременяването на пенсиите вместо от 1 юли да става от 1 януари всяка година. Това е предложението, което правим, защото в многократните срещи с избиратели винаги ни задават един и същи въпрос: защо осъвременяването е от 1 юли, а не е от 1 януари?
Искам обаче да засегна и другата тема, за която говориха преди малко колегите от „БСП за България“ – вечната тема, ако мога така да се изразя, за преизчисляването на пенсиите. Искам да припомня, господин Гьоков ме провокира в това, да припомня какво се случи в 2008 г. Преди това обаче искам да кажа, че от 1 октомври 2008 г. бяха преизчислени пенсиите с осигурителния доход за 2007 г. Втората мярка, която беше предприета, от 1 април 2009 г. се увеличи тежестта на всяка година стаж от 1 на 1,1. Следващата мярка от 1 април беше увеличение на минималната пенсия и на социалната пенсия за старост с 10%. Следващата мярка беше увеличение на максималната пенсия от 490 на 700 лв. И следващата мярка беше от 1 юли увеличение на пенсиите с 9,7%. Това увеличение на минималната пенсия и на всички пенсии беше разделено умишлено на две – 10% плюс 9,7%, защото иначе по швейцарското правило осъвременяването трябваше да бъде с 19,7%.
Дотук с ентусиазма, защото всички, които си мислят – и Вие, колеги вляво, и Вие, колеги в тази страна на пленарната зала (сочи вдясно), ако смятате, че по този начин печелите електорална подкрепа, много се лъжете и ще Ви кажа защо. Защото в 2009 г. знаете кой спечели изборите точно след тези мерки. Веднага след тези мерки в 2009 г. изборите спечелиха колегите от ГЕРБ. Тоест да се разчита единствено и само на тази политика не е достатъчно условие, за да спечелиш доверието на избирателя.
Казвам това неслучайно, а защото политиците по дефиниция се изкушават от това да подпомогнат с всички възможни средства своите избиратели и в това няма нищо лошо. Само че искам да кажа нещо много важно във връзка с предложението на колегите. Вие, колеги, предлагате преизчисляване на пенсиите от 1 септември 2020 г. За септември, октомври, ноември и декември – за четири месеца изчислявате разходи, преди малко ги казахте, в размер на 560 млн. лв. Само за четири месеца допълнителни 560 млн. лв.
С тези допълнителни 560 млн. лв. обаче какво казвате на над два милиона и сто и няколко хиляди български пенсионери? Казвате: ние изразходваме на базата на солидарността, защото тези пари ще дойдат не от осигуровки, а от данъци. Увеличавайки трансфера, Вие им казвате: ние предлагаме да изхарчим от солидарните пари на държавата допълнително 560 млн. лв., като 937 хиляди, ако не ме лъже паметта за числото, ще бъдат изключени от тази мярка. От 2 млн. 100 и няколко хиляди пенсионери, 937 хиляди няма да получат преизчисляване на пенсията.
Кои са тези групи? – Тези, които са на минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст; тези, които получават максималния размер на пенсията; тези, които са се пенсионирали след 2016 г., защото те се осигуряват с по-голям осигурителен доход – знаете, че във формулата за изчисляване на дохода влиза средният осигурителен доход за страната за 12 месеца преди датата на пенсионирането, умножени по индивидуалния пенсионен коефициент; и пенсиите, несвързани с трудова дейност.
937 хиляди пенсионери няма да се възползват от Вашето желание да се скъси ножицата между пенсиите с един и същи индивидуален коефициент, отпуснати в различно време.
Ето това е голямото притеснение във Вашето предложение. Иначе аз оценявам мярката и притеснението ми е, че и в този бюджет въпросът с ножицата между така наречените стари пенсии и новоотпуснатите пенсии се разширява все повече. Това е проблемът на пенсионния модел. Пак повтарям, няма да се уморя да повтарям дефиницията за пенсия: пенсията не може да реши всички проблеми на социалната политика в България, защото пенсията е заместващ доход на доходите от труд. Това е дефиницията за пенсия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
В този смисъл аз уважавам Вашето предложение, но при тези обстоятелства Вие помислете дали е разумно да бъде подкрепено или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Адемов.
Реплика – госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Уважаеми господин Адемов, не бяхте прав. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Да, защото аз ще Ви кажа: с това преизчисление ще бъдат преизчислени пенсиите на милион и 300 хиляди български пенсионери.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): А останалите?
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Това е много по-голямо число от това, което правим в момента с увеличението на минималната пенсия. Това е една разумна мярка, която смятам, че ако погледнем петте принципа, заложени в Кодекса за социално осигуряване, къде отива солидарността, и ако говорим за заместващия доход, който получават българските пенсионери и за това, което правим с минималната пенсия, нека да помислим и за тези милион и 300 хиляди български пенсионери, които ще бъдат засегнати от нашето предложение.
Нека да бъдем точни в цифрите. Вие казахте 700 хиляди човека ще останат извън обхвата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не, 937 хиляди. Преди малко го проверих.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Това не е така. Половината от тях ще останат извън обхвата, защото ние имаме писмо от Националния осигурителен институт в средата на годината, когато направихме това предложение. Всеки може да отвори и да види становището. Действително 400 хиляди български пенсионери ще останат извън обхвата. Но това, което ние правим, е солидарното отношение към всички, които живеят под прага на бедността – милион и 300 хиляди български пенсионери получават пенсии под 363 лв. Това е възможност наистина да поемем един по-сериозен ангажимент към пенсионерите, а Кодексът за социално осигуряване ни го позволява, защото това е правено, Вие го казахте, в 2007 г. се случва. И в управленската програма на ГЕРБ е заложено такова преизчисление. Уважаеми господа от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, поне изпълнете своето обещание, което сте написали в управленската си програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Господин Гьоков, заповядайте за втора реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Уважаеми доктор Адемов, с голяма част от изказването Ви съм съгласен. Няма да се съглася с цифрата, която споменахте, 900 и колко хиляди, защото наистина са някъде около 400 – 500 хиляди и това е нормално при едно преизчисляване на пенсиите със средноосигурителен доход не от последната година, а някъде от по-предна година. Ние направихме това към 2016 г., за да не поставяме в риск бюджета на фонд „Пенсии“ и така нататък.
Мисля си, че това е една от стъпките, които могат да се направят в тази посока за преодоляване на ножицата между старите и новоотпуснатите пенсии. Далеч не казвам, че това е единственото решение. Дори когато мотивирах нашето предложение си позволих да кажа, че трябват и други адекватни стъпки, например увеличаване на тежестта на всяка осигурителна година.
Аз си спомням в 2007 г., когато съм следил тези процеси вън от парламента, когато Вие бяхте председател на Комисията по труда и социалната политика. И всички пенсионери сега трябва да Ви благодарят, включително на тогавашния министър Емилия Масларова, включително на Вас като председател на Комисията по труда и социалната политика за това адекватно за онова време решение, защото при нашия пенсионен модел, каквото е записано в Кодекса за социално осигуряване в чл. 100, далеч не отразява индексирането по начина, по който трябва да се случва в пенсиите. Затова староотпуснатите пенсии изостават от новоотпуснатите.
Даже Вие имахте едно интересно предложение в тази посока – да се променя тежестта на нарастването на осигурителния доход и на инфлацията в зависимост от това кое е по-голямо като цифра. То също е интересно предложение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Свършва ми времето, въпреки че искам още много неща да Ви кажа. Представете си, ако не беше направено преизчислението на пенсиите през 2007 г., какви щяха да бъдат нивата на сегашните пенсии. И си представете, ако Симеон Дянков не беше нарушавал българското законодателство три години да не прилага чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, какви щяха да са пенсиите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Трета реплика ще има ли? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз никога не съм казвал, че такъв проблем няма. Такъв проблем има между старите и новите пенсии. И той всяка година се задълбочава. По този въпрос имаме съгласие.
Що се отнася до бройката, аз никога от тази трибуна не съм изричал числа, които да не съм ги проверил преди малко. Актюерите на НОИ са тук, могат да потвърдят числата. Това, първо.
Второто нещо, уважаеми колеги, солидарността, на която разчитаме всички, е изключително важен елемент от публичните отношения във всяка една държава. Солидарността обаче, когато прекрачи една невидима граница, минава в полето на така наречената свръх солидарност и започва да дразни тези, които са засегнати от тази свръх солидарност. Това е изключително важно да разберем, защото българските граждани са солидарни в пенсионната система към различните социални групи – солидарни са към сектор „Сигурност“, солидарни са към миньори, металурзи, химици, към отделните групи земеделски производители. Солидарността идва малко в повече. И когато искаме да преразпределим солидарността през Кодекса за социално осигуряване, трябва да си зададем въпроса дали останалите български граждани са съгласни с такъв тип предложение.
А иначе, господин Гьоков, аз Ви благодаря за напомнянията за 2007 г., но Вие изпуснахте нещо много важно, нека да го чуят колегите: в 2007 г. по време на Тройната коалиция мандатоносител беше „Движението за права и свободи“. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Адемов.
Други изказвания? Не виждам. (Реплики от „БСП за България“: „Има!“)
Колеги, като питам, вдигайте ръка, за да мога да виждам и да Ви записвам.
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! В тази зала прозвуча нещо, бих казала, много тревожно и интересно. Смея да твърдя, че се съгласявам с това, което каза и нашият колега от „Движението за права и свободи“ за това, че през един от успешните мандати – успешни спрямо политиката за българските пенсионери, за мерките, които предложихме в този мандат 2005 – 2009 г., с преизчислението и с увеличаването на пенсиите ние наистина не срещнахме тази масова подкрепа от възрастните хора. Явно от ГЕРБ и отдясно са разбрали много точно тези знаци, затова и последващите десет години нищо не направиха.
Но вече е факт и за всички български граждани, че имаме на власт една политическа партия, която в днешното си управление се ръководи само от това как да се задържи на власт, а не да отговаря за основните проблеми и въпроси, които стоят пред българските граждани. Това е отличителната черта на това управление, защото то се характеризира и с липсата на всякакви реформи във всички социални системи и сфери, дори в пенсионната система, към онези въпроси, които касаят милион български граждани, като днешния въпрос за пенсиите, който обсъждаме. Отличава се и с политика, правена на парче, и с политика по начина, по който се разходват средствата на българските данъкоплатци – изключително непрозрачно и най-вече неефективно, така че да могат да се достигнат средните европейски стандарти като качество на живот, като размер на пенсии и доходи, там, където сме в дъното на таблицата.
Ето защо смятам, че това е единствената причина – от политически инат, а не защото има липса на възможност през бюджета да се осигурят тези средства на българските пенсионери.
Между другото съм сигурна, че във Вашата дейност извън парламента се срещате с много български пенсионери, пенсионерски организации, клубове. Специално бях на такава среща на едно общо събрание заедно с моите колеги от „Обединените патриоти“ в областната великотърновска пенсионерска организация. Разбира се, техният доклад започна с това: кога ще бъдат осъвременени, кога ще бъде намалена тази драстична несправедливост между старите и новите пенсии? Накрая казаха: „Моля Ви, обединете се там горе!“ Понеже знам, че довечера новините ще започнат с: „Парламентът реши“, искам да кажа, че „БСП за България“ няма как да се обедини около предложението на „Обединени патриоти“ и ГЕРБ за увеличението на пенсиите само с 6,7%.
Както виждате, ние показахме през разчетите и с предложенията си в бюджета, че има възможност да бъдат преизчислени пенсиите и да се направи първата крачка, за да се намали тази дълбока несправедливост. Така че, уважаеми български пенсионери от Великотърновска област, и всички Вие, няма как да се обединим около това предложение на тези, които ни го предлагат – от управляващото мнозинство, вече трета поредна година. Ние ще останем на нашата идея, независимо дали ще получим Вашата масова подкрепа на изборите, защото Вие сте хората, понесли най тежко българския преход, Вие сте най-бедните хора в Европейския съюз с мизерните пенсии. Има възможност този бюджет, стига да се харчи ефективно, стига да се харчи политически правилно и с воля, за решаването на най-важните социални проблеми пред българското общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Лечева.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да взема отношение по въпроса за преизчисляването или осъвременяването на пенсиите.
Уважаеми колеги, не считам, че този въпрос е обект или предмет на желание на правителството или парламента. Считам, че ние сме конституционно задължени да преизчисляваме периодично пенсиите. Убеден съм, че 10 години неизчисляване на пенсиите поставя Народното събрание в неизпълнение на Конституцията и ще Ви обясня защо.
Според чл. 51 от Конституцията гражданите имат право на обществено осигуряване. Тази разпоредба има смисъл само ако се чете: „гражданите имат право на адекватно обществено осигуряване“, тоест такова, което им осигурява изпълнение на чл. 4 от Конституцията, а именно, че: „Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността“.
Абсолютно недопустимо е да се оставят хора, които са изпълнили законовите изисквания, за да придобият едно право, това право да се изчерпи от съдържание с изтичане на времето. Формулата, с която се определя пенсията, е такава, каквато го позволява бюджетът, такава, каквато го позволяват параметрите, но тя трябва да бъде осъвременявана с индексите на развитие на икономиката, за да не изпадаме в ситуация, когато някой, който е правил абсолютно всичко каквото трябва, който е спазвал всички законови изисквания, се оказва в незавидната ситуация да мизерства.
Оставям дори настрана факта на несправедливостта, която съществува между това едни хора, работили една и съща професия, в едно и също предприятие по едно и също време да взимат пенсия, в пъти различна, само заради датата, на която са се пенсионирали. Това според мен също е конституционно неиздържано.
Какво е единственото нещо, което трябва да се направи, и то трябва да се прави редовно? Пенсиите трябва да се преизчислят. Казвате: „Ама това ще струва много пари!“ Ще струва точно 1 млрд. 700 млн. лв., ако приемете нашето предложение. Всяка година ще струва все повече и повече, защото тази мярка все някога трябва да бъде направена и това е единственият начин да имаме системност на разходите. Тук е въпросът и за стабилността на самата система. Рано или късно под натиска на улицата, поради промяна на мнозинството или поради простото връщане на здравия разум, мярката ще бъде предприета. Всяко нейно отлагане ще бъде по голям риск за следващия бюджет, тъй като ще представлява по голямо натоварване.
Ще кажете: „Хубаво, обаче кажи откъде да ги вземем тези милиард и 700 млн. лв.?“ Ще Ви кажа: според Министерството на финансите – и то го обяви преди три дни, към месец ноември 2019 г. се очаква превишението на приходите над разходите по консолидираната фискална програма да бъде в размер, знаете ли на колко? На 1 млрд. 700 млн. лв.! Този излишък не трябва да бъде както досега – пакетиран, скриван в следващия бюджет, за да позволява в последните седмици на годината безразборно харчене без санкцията на парламента, а трябва да бъде разчетен. Трябва да бъде вписан именно в това перо! Това няма да бъде победа за някой друг, освен за над милион и половина български граждани, които очакват тази мярка. Повярвайте ми, ще настояват за нея!
Казвате, че проектобюджетът е балансиран. Не, не е балансиран. От него липсват тези милиард и 700 млн. лв., които се дължат на пенсионерите. Това е все едно някой от Вас да има да взима 10 и да дава 20 и да реши, че ще даде само 10, за да му се балансира сметката. Не, дефицитът от милиард и 700 млн. лв. съществува. Просто Вие правите така, че той да не се появява в бюджета, а в джоба на българските граждани. Това също е противоконституционно.
В крайна сметка това, което се нарушава, уважаеми дами и господа народни представители, е чл. 29 от българската Конституция, според който никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно и унижаващо отношение. От години българските пенсионери са подложени на такова! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики? Не виждам.
Госпожо Нинова, заповядайте за изказване.
След това господин Кутев.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, госпожо Министър, дами и господа народни представители! За пореден път от парламентарната група на „БСП за България“ правим такова предложение за преизчисляване на всички пенсии в бюджета на държавата и по-скоро в бюджета на ДОО.
Тук господин Адемов се позова на тяхното предложение на следното основание: „Няма среща, в която да не са ни попитали нашите избиратели защо актуализацията се прави от месец юли, а не от месец януари?“ Сигурна съм, че няма среща на нито един от нас, независимо от коя политическа партия сме тук, на която пенсионери да не са ни питали: „Кога ще ни увеличите пенсиите?“ Този въпрос няма партиен цвят, защото и в ГЕРБ сигурно членуват и гласуват възрастни хора, и в ДПС, и в БСП – сериозна тема на разговор, за да отговорим на всички тях, които очакват от нас решение за подобряване на стандарта им на живот.
Защо го правим ние? Можем много да говорим за актюерски разчети, за осигурителни прагове – това е важно, но го правим заради следното: не може, не може да се живее с 200, 250 и 300 лв. Каквито и експертни обяснения да даваме, каквито и пътища да търсим – не може! И Вие го знаете. Значи на тези хора трябва да дадем решение на въпроса.
Какво предлагаме ние? Преизчисляване с нов средно осигурителен доход – нещо, правено от нас. Тоест доказано, че е възможно, не е популизъм, и е дало е ефект. Преценили сме с дохода от 2016 г., за да не се срине финансовата стабилност и сигурността на бюджета на ДОО, да няма драстичен дефицит. Тоест направили сме го разумно. Какви основания ползваме? Ще се позова на думите на министър-председателя. Той постоянно повтаря, че имаме сериозен ръст в икономиката, тоест и в брутния вътрешен продукт. Значи ние, работещите, всяка година произвеждаме повече и брутният вътрешен продукт се увеличава. Той казва, че безработицата е рекордно ниска. Следователно максимален брой българи работим и си внасяме осигуровките. Казвате, че имате рекорден излишък – още един приход за увеличаване на пенсиите. Тогава защо не искате?! Имате един отговор – няма пари. Ние Ви предлагаме откъде да дойдат парите – от увеличаването на максималния осигурителен доход, от излишъка. И още от едно място, за което се изненадвам, че никой не поставя въпроса: уважаеми управляващи, къде са 10-те милиарда от Сребърния фонд? Когато беше създаден по прогнози, заради приватизация и концесионни такси, днес в него трябваше да има 10 млрд. лв. и те трябваше да бъдат буфер за проблемите в пенсионната система. Има между два и три.
Днес говорим за един милиард необходими средства за преизчисляване на всички пенсии, а в Сребърния фонд ги няма седем-осем. Къде са?! Те щяха да стигнат за седем години напред за преизчисляване на всички пенсии. Пари има! Важно е каква цел си поставяш? Какъв избор правиш? Какъв проблем искаш да решиш?
Вие поставяте избора така: дефицит в НОИ или геноцид, както самите пенсионери са написали в петицията си до нас, на тези близо 2 милиона българи. Е, между избора дефицит или геноцид ние предлагаме трети – разумно финансово, аргументирано бюджетно и справедливо решение за тези, които са дали целия си живот за градежа на България и на които ние днес дължим най-малко това.
Приемете нашето предложение и ще получите онова уважение, което би трябвало да заслужава парламентът за такова решение. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Кутев заяви изказване.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, госпожо Министър! Не само по тази точка, днес ще имаме много точки, в които директно ще става дума за справедливост и за това как протича животът на милиони хора в държавата.
За мен един от най-големите дефицити на съвременното общество, натрупано през последните 30 години, е всъщност справедливостта. Ако има нещо, което всички ние – и гражданите на България, усещаме с фибрите си в обществото и е постоянна тема на разговор, това е несправедливостта.
Тази точка и това наше предложение за актуализиране на пенсиите безспорно е част от проблема за несправедливостта. Не очаквам сега от речите Вие да се възторгнете ужасно и да го гласувате, след като очевидно имате нареждане да не го правите.
Въпросът обаче е какво е значението и каква е цената на този разговор? Защото несправедливостите, които нито започват, нито завършват с актуализацията на пенсиите, са втъкани в структурата на обществото ни, всъщност водят до ситуацията, в която се намираме – до обезсмисляне на елитите. Трябва да Ви кажа, че ако има елити в момента, Вие сте в доста по-голяма степен такива. С тези си действия Вие обезсмисляте преди всичко себе си, защото олицетворявате властта в момента.
Ще решим ли проблемите с несправедливостта, ако Вие сега вземете, та по някакво чудо гласувате този текст? Не, няма да ги решим. Но ще направим поне една важна крачка. Между другото, в рамките на днешния ден имаме поне 20-ина такива крачки, които бихме могли да направим.
Някой вече каза – това, че навремето ние сме актуализирали пенсиите, не е довело пенсионерите до това да гласуват за нас. Именно затова предложението не е популизъм. Това, че ако Вие го приемете, то няма да доведе до това някой да гласува за БСП, за ДПС или за ГЕРБ – то ще доведе до намаляване на усещането за несправедливост, което няма да е достатъчно намаляване, за да не ни мразят всичките, и особено Вас, защото Вие сте начело.
Тоест тук големият проблем за мен е в това – в състояние ли сме като политическа класа, като Народно събрание, като някакъв елит в тази държава, ако изобщо хора като нас могат да представляват такова нещо, в състояние ли сме по някакъв начин да покажем на хората, че нещо се променя, че има някакви крачки, които вървят в друга посока?! Пак казвам, това не е единственият текст.
Откъде да вземем парите? Казаха се много доводи. Само че този проблем ние сме го поставяли и миналата година. И миналата година доводите, за да не се актуализират пенсиите по същия начин, бяха същите! Само че междувременно в рамките на тази година имаме 3,25% от брутния вътрешен продукт за военни разходи! Ние дадохме милиарди за военни разходи през тази година, а пенсиите на хората останаха неактуализирани! В рамките на НАТО в момента, след Съединените американски щати, България е следващата държава по процент от брутния вътрешен продукт за военни разходи и единствената с над 3%! По-голямата част от държавите в НАТО имат под 2% за военни разходи – ние имаме 3,25%! И сме на 18-о място по абсолютен размер на военните разходи!
Тоест Вие с Вашия глас, с Вашето управление през тази година – 2019-а, заменихте актуализирането на пенсиите с пари, които отидоха директно във Вашингтон за американски самолети, които ще получим друг път! (Реплики от ГЕРБ.) Това е резултатът от онова, което направихте!
Тук чувам подвиквания – ако някой смята, че не е така, да дойде да ми го каже – ще влезем в разговор. Общо взето, подвикванията са каруцарски прийом – не вярвам, че е подходящ за тук.
Та да се върнем сега на основата. Вместо военните разходи, това, което Ви предлагаме, е малко повече справедливост! И уверявам подвикващите, че тази справедливост Ви е необходима на Вас, защото Вие сте тези, които носят тази отговорност и Вие сте тези, които ще я понесете накрая. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Реплика – господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър! Уважаеми господин Кутев, с една част от Вашето изказване аз съм съгласен. Не съм съгласен с какво? Вие търсите някакъв чрезвичаен, инцидентно възникнал или законово възникнал разход да го прехвърлите като разход към държавното обществено осигуряване. Разликата между купуването на самолети, харченето на пари за нещо друго – примерно за саниране, е, че пенсионната система изисква устойчиво финансиране! Ако тази година сме купили самолети, догодина откъде ще ги вземем тези пари? Въпросът с устойчивостта, с постъпленията в пенсионната система е изключително важен, защото в противен случай тази система ще фалира, защото няма да има източници на финансиране.
От тази трибуна съм казвал: ако примерно султанът на една от арабските държави реши да подари на българските пенсионери тази година 10 млрд. лв., колкото е бюджетът на фонд „Пенсии“, българските пенсионери ще бъдат изключително щастливи, защото пенсиите им ще бъдат увеличени със 100%. Само че догодина трябва да търсим другия султан. Разбирате ли? Ето това е големият проблем. Основният въпрос е в устойчивостта на финансирането на пенсионната система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Адемов.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Госпожо Председател, госпожи и господа! Господин Адемов, Вие казахте това, което може би щях да го кажа по-непрофесионално. Но не мога да се съглася с аргументите – не на оръжията, да на пенсиите. Ще завърша с една пословица, че народите, които изковаха от мечовете плугове, днес работят за народите, които си запазиха мечовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов.
Трета реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Михов, тази войнствена позиция не ме учудва, честно казано, но ме възмущава. В смисъл – ако сте тръгнали да воювате с някого в момента, това си е Ваш проблем и не мисля, че е нещо, което трябва да налагате на мнозинството. Даже ми се струва некоректно към колегите Ви, защото тук виждам доста хуманитарни хора, които не вярвам да са чак толкова любители на въоръжението като Вас.
По отношение на това дали оръжие, или пенсии и дали е постоянна политика – господин Адемов, аз съм съгласен с Вас. Разбира се, че основният проблем е това да е постоянна политика и че всъщност нашият голям проблем в този случай, може би най-големият, е в това, че, подлагайки на съмнение функционирането на пенсионната система, ние постоянно обезкуражаваме участващите в нея, с което все повече я затрудняваме и я правим невъзможна. Пенсионната система си има собствени проблеми във връзка с демографските проблеми, тоест тя сама по себе си влиза във все по-трудна фаза. А с това, че много хора остават неосигурени поради недоверие в пенсионната система, ние го правим още по-драстичен проблема. И това е нещо, което бъдещите поколения ще трябва да решават задължително. Тук сте абсолютно прав.
Проблемът обаче е, че ние в петък сутринта ще гласуваме като точка от дневния ред някакви минни ловци – два на брой. В смисъл – ние, като купихме самолетите, сега ще купуваме кораби от Нидерландия! Те сигурно не са много скъпи – най-вероятно са втора ръка и сигурно са важни за отбраната, с което аз по принцип съм съгласен. Но искам да Ви кажа, че това не е еднократно действие – това е политика, и то не е случайно, защото от покупката – военни разходи, ще Ви посрещнат я във Вашингтон, я някъде другаде, някой ще ни се зарадва, може пък и комисиона да се вземе – знам ли какви са мотивациите. Докато от плащане на пенсии тези работи ги няма! Не е случайно, че се минава към съвсем други разходи. Така че цялата тази последователност на пенсионната политика е важно да се прави година след година – ние сме длъжни да го правим.
Пак се обръщам към мнозинството: скъпи колеги, Вие ще платите цената на това, че в момента – гледам, че две трети даже не ме чуват, не е за първи път! И не за първи път виждам, когато се обръща цялата тази система – много от Вас след това остават с равносметката си. Надявам се да има повече хора, които накрая поне да си направите равносметката. Че няма да гласувате сега, ми е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Желева. После – господин Недялков.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Съдейки по дебата, който се проведе вчера и днес – по отношение на пенсиите, е необнадеждаващо това, че може би няма да се съгласите с нашето предложение за преизчисляване на пенсиите; съдейки по това, че в предни години логиката е такава – каквото определи финансовият министър като рамка, такова трябва да излезе от тази зала. Но дебатът е нужен – нужен е, защото чрез бюджета на държавата ние заявяваме своите политики. И вчера, и днес Вие заявихте Вашата, като се съгласихте едвам-едвам, видиш ли, колко много ще дадем на пенсионерите, на едно 250 лв. минимална пенсия.
Нашата политика е по-справедливата – тази, за която казахме, че се борим от години – това е преизчислението на пенсиите на много голяма част от пенсионерите.
Тук няма да се съглася с това, което казахме преди малко, господин Адемов, че по този начин ние се борим за избиратели – видиш ли, това е някакво състезание за следващи избори. Не, това не е така. Независимо кой е гласувал за нас или за друга политическа сила, ние сме народни представители. Всички са се клели да се водим от интересите на народа. Ето затова ние днес правим това предложение – защото защитаваме правата и достойния живот на възрастните хора.
Много се изговори по тази тема днес от моите колеги – няма да продължа с мотивирането на нашето предложение. Но искам накрая като израз на волята на пенсионерите и защото ние сме избрани да бъдем техният глас в Народното събрание, да прочета едно писмо или част от него, защото е дълго, от името на много голяма група пенсионери. Длъжна съм да го направя, защото съм призована за това.
„Уважаеми господа и дами депутати! Решихме да Ви пишем това писмо, провокирани от последното изказване на госпожа Менда Стоянова. За пореден път сме омерзени от лъжите, които поднесе тя така хладнокръвно. Тя твърди, че минималните пенсии се получават само от хора, които нямат пълен осигурителен стаж или са осигурявани на минимална заплата. Може и да има такива пенсионери, но всички ние, които сме работили дълги години, имаме и сме се осигурявали справедливо и достойно в този трудов стаж от 38 – 40 години.“
Извинете ме, че някъде може би не се разбира добре, но това е написано собственоръчно от някой възрастен човек. (Показва писмото.)
Продължавам нататък: „Госпожа Стоянова и министър Горанов твърдят, че ние с минималните пенсии получаваме ниски доходи, защото сме неквалифицирани хора, с неквалифициран труд или некомпетентни.
В коя друга държава се отнасят по този начин и по този начин говорят за пенсионерите – така безмилостно за възрастните хора, работили честно и достойно през целия си живот и отдали се на труд към държавата?! Управляващите толкова ли нямат сили да се справят с кражбата във всички сектори на държавата, за да може поне пенсиите ни да достигнат прага на бедност, за да може да имаме достойни старини и да поемем глътка въздух?“
И накрая те призовават да гласувате по съвест, защото тази огромна несправедливост спрямо пенсионерите трябва да бъде поправена.
Уважаеми дами и господа управляващи, гласувайте по съвест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева.
Господин Ангелов, заповядайте. После – господин Недялков, нека да редуваме групите. (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов.)
Правилна забележка. Реплики има ли? Не виждам.
Благодаря Ви, господин Ангелов. Заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа! Радвам се, че в последните два дни най-активната тема са пенсиите – увеличаването размера на пенсиите, минималната пенсия – теми, които наистина са важни. На всички ни е известно и знаем, че възрастните хора в България се справят трудно с доходите, които получават. Но това е факт, който се дължи на управлението на различни политически партии през последните 30 години, а и 45 години преди това. Всички забравяме тези моменти. Всеки е много добър в опозиция, когато предлага, иска, неговото предложение е най-доброто, то е в унисон с исканията на хората – да, така е. И ние искаме и затова го предлагахме.
Но къде бяхте Вие, когато „Обединени патриоти“ предложиха индексациите, тоест преизчисляването на всички пенсии, и минимална пенсия от 300 лв.? Защо Вие, като социална партия, не го бяхте вкарали в Програмата си тогава?
Радвам се, че днес всички партии в българския парламент са припознали тези наши предложения и Вие ги браните със зъби и нокти – много сме щастливи за това! (Реплика от народния представител Надя Клисурска.) Много сме щастливи за това!
Явно „Обединени патриоти“ сме направили така, че да променим мирогледа на всички политически партии в българския парламент! (Реплика от народния представител Георги Гьоков.)
Днес всички: и ДПС, и ВОЛЯ, и БСП – едно към едно нашите предложения! Да. Защо не ги направихте през годините – искам да Ви попитам? (Реплика от народния представител Георги Гьоков.)
Защо 2013 – 2014 г. не ги направихте, когато минималната пенсия беше 150 лв.? С колко я вдигнахте? С 4,50. (Реплика от народния представител Георги Гьоков.)
С колко индексирахте пенсиите 2014 г.? С 3%! Защо сте забравили тези моменти? Защо лъжете хората?
Вие се възползвате от нещастието и бедността на хората, за да ги заблуждавате – това е истината. Защото, когато управлявате, всички тези неща, които ги говорите сега, не ги правите! А за разлика от Вас, „Обединени патриоти“ стъпка по стъпка си изпълняват ангажиментите, които са поели. И не го правим заради гласове и заради избори, защото на последните парламентарни избори 10% от гласоподавателите за „Обединени патриоти“ са пенсионери. Но за нас това няма значение – ние сме последователни и работим за това.
Така че може да погледнете Вашето управление, може да ги видите и да разберете как пенсиите стават 3 долара, как минималната пенсия е 150, за разлика от нашето управление в момента, което е общо с ГЕРБ, и ще стане 250 лв. Защо не ги направихте тези неща? Къде бяхте? Нали сте социална партия?!
А в днешно време Вие говорите едва ли не, че ще бъдете спасителите на бедните и отрудени хора в България. Ами това е пълна лъжа! Ако искахте да се погрижите, за тези 30 години, когато участвахте в управлението, можехте да ги направите тези неща.
Аз съм сигурен, че дори и да дойдете да управлявате държавата отново, пак няма ги направите тези неща, защото приказките са едно, работата е друго. А това, което ние като „Обединени патриоти“ сме поели като ангажимент, го правим – не заради избори, не заради избиратели, а защото такива си ни принципите. Защото за нас е важно да се грижим не само за възрастните хора, а е важно да се грижим и за младите български семейства. Затова сме предложили освобождаване от следващата година от такси за децата – четири и пет-шестгодишните в детските градини, за да помогнем на младите български семейства! И ние го правим последователно. Ние не дрънкаме само тенджерите като Вас и да излъчваме цял ден по Вашата партийна телевизия дебатите, да се хвалим и да се гледаме. Не си споделяме във Фейсбука цял ден лъжи, които предварително са Ви подготвени като опорни точки и са раздадени на всеки един от Вас, и цял ден ги споделят във Фейсбука, за да настройват хората. Толкова можем да направим – сега сме 21 депутати, толкова можем да направим, но го правим, за разлика от Вас, които сте осемдесет и няколко и нищо не правите! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ангелов.
Господин Гьоков – първа реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Ангелов, тук изнесохте пламенна реч – не Ви виждам къде сте, защото трябва да Ви гледам, като Ви правя реплика, но тази пламенна реч и това словоизлияние надали ще промени нещата и факта, че дължите отговор на това, че по време на предизборната кампания 2017 г. казахте на българския народ, че ще направите преизчисляване на всички пенсии и увеличаване на минималната пенсия на 300 лв.
Нашата партия също в предизборната си програма записа това: преизчисляване на всички пенсии. Сега ние предлагаме такова преизчисляване и Ви даваме възможност да си изпълните обещанието. Преди няколко точки тук се гласува минимална пенсия от 300 лв. Вие не подкрепихте това. Аз не мога да разбера Ваше предложение ли е или друго предложение?
А това какво не е направила БСП е ясно. Вие може да кажете, че нищо не е направила, само че преди малко в репликата си или в изказването си доктор Адемов каза какво е направила Тройната коалиция, в която част от управлението беше и БСП, и изреди ред по ред какво е направила. И аз твърдя, че тогава пенсиите на българските пенсионери се вдигнаха с около 120 – 130, до 150%. (Шум и реплики от народния представител Юлиан Ангелов.) Само че това, че Вие казвате, че нищо не е направила БСП и подвиквате…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имате право на дупликата, господин Ангелов.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …оттам няма да казвам като какво, за да не ме накаже председателката. Като подвиквате, не омаловажавате тези неща, които направи БСП.
Мислите си, че с това неглижиране на чуждите предложения, изпъквате Вие. Ами не изпъквате! Просто не си изпълнявате обещанията и трябва да го заявите от трибуната. Няма да стане по-лесно, ако неглижирате предложенията на БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гьоков.
Господин Кутев – втора реплика.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Ангелов, аз целенасочено се опитвам в редките вече случаи, когато се изказвам от трибуната на Народното събрание, да внуша идеята за отговорността, за личната отговорност и за това, че аз виждам много случаи, в които всеки от нас може да се изкаже, но не вярвам, че трябва да го прави всеки път, когато може да вземе думата.
Аз лично винаги съм предпочитал да кажа нещо, така че да тежи и да има смисъл, някак си да е всеобщо признато. Не да скочиш на трибуната и да развееш байрака – това можем да го правим много хора сигурно, ама няма полза от него. Това е част точно от оня загубен рейтинг на елитите и парламента, заради която хората общо-взето доста сурово гледат на нас.
Та, като развявате байрака, да Ви кажа.
Първо, не е вярно, че БСП нищо не е направила. През цялото време, години подред, ние сме правили това предложение, включително по времето на Масларова, и го изпълнихме. Тоест ние там сме последователни.
По-непоследователни бих казал, че са колегите във Ваше лице от „Обединените патриоти“, защото, скъпи господа, Вие седите в тази зала, избрани от хора, които гласуваха срещу ГЕРБ. Вашите гласове, цялата Ви предизборна парламентарна кампания беше с риторика, която беше насрочена срещу ГЕРБ, след което Вие директно предадохте Вашите избиратели и отидохте да управлявате заедно с тях. Всичко, което говорихте тогава, включително за пенсиите, е обратното на това, което те правят. Това е един добър инструмент за ГЕРБ. Те го правят не за първи път – беше Яне Янев, бяха реформаторите, беше АБВ – сега сте Вие. Те винаги управляват с гласове на хора, които не са гласували за тях. Вие сте тези, които носите отговорността, че предадохте избирателите си и че онези, които не искаха да гледат Бойко Борисов и ГЕРБ, Вие сега, с техните гласове гласувате за това управление. Защо? Ами, защото Ви е добре да стоите на местата, да сте вицепремиер и заместник-председатели на Народното събрание, да разменкате някакви договорчета. Много е хубаво, но това е предателство! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кутев.
Господин Костадинов, заповядайте – трета реплика.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги! Господин Ангелов, имам една реплика с три тирета към Вас.
Уважаеми господин Ангелов, благодаря Ви за подкрепата. Благодаря Ви за това, че днес в този момент ще подкрепите предложението за преизчисляването, за това, че Вие извървяхте един доста дълъг и труден път в това предложение, и се надявам сега, както и заявихте от трибуната, макар и с много критичен тон към нас, че Вие ще го подкрепите.
Подкрепата, още веднъж Ви благодаря за това, което ще направите, е естественият завършек на всичко това, което твърдяхте на Вашите избиратели в предизборната кампания и във всички Ваши действия, ориентирани към българските граждани в неравностойно положение.
По отношение на така наречената наша телевизия – тя е отворена, господин Ангелов. Всеки, който иска да каже нещо, да покрие част от аудиторията – ние имаме специфична аудитория – е добре дошъл, така че не се притеснявайте, заповядайте, чувствайте се нормално, тъй като, пак казвам, още веднъж ние днес с Вас сме в една посока.
А по отношение на това, което е правила БСП в дългата си история и което не е правила, това е един много дълъг разговор, на който не му е сега времето.
Ние можем да поемем и поемаме отговорността за това, което не е правила БСП по отношение на образование, на култура, на обучение, на първите седем години, на поведението на хората, защото плодовете са изключително, изключително ясни и видими. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Костадинов.
За дуплика – господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Само, госпожо Председател, да Ви попитам: ако спомена имената на репликиращите, нали после няма да им дадете лично обяснение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, на репликиращите няма дам лично обяснение.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Защото те ще поискат сигурно лично обяснение – затова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вие трябва да се обърнете към тях, разбира се.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Предварително да се уточним, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, да.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Към господин Гьоков.
Господин Гьоков, по време на Тройната коалиция, когато умножиш една нула дори и с 300%, пак е нула, нали? Ако ще и с 300% нулата да я увеличиш, пак е нула. Колко стана минималната пенсия тогава, че не помня? Имаше ли 100 лв.? (Шум и реплики.)
Друго. По времето на Тройната коалиция единственото, с което ще Ви запомнят хората, са целувките на Орлов мост. (Шум и реплики.) С целувките на Орлов мост! (Шум и реплики.) С целувките на Орлов мост – това е! Това свършихте. (Шум и реплики.)
Това свършихте! И хората затова Ви и наказаха и Ви наказват на всеки един избор.
Към господин Кутев.
Господин Кутев, не сте Вие човекът да ми държите сметка от трибуната…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не е обиждал, не е казал...
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: …какво аз ще искам да кажа и дали имам право да го кажа! Аз мога да кажа като народен представител каквото мисля. Аз не съм излязъл, за разлика от Вас, да се държа двулично…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Но в рамките на допустимото!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: …и да лъжа. Нали така? Аз съм изказал позиция, която смятам, че е правилна. И не е правилно хора, които твърдят, че могат да направят нещо и да помогнат на хората, а са имали тази възможност, не го правят.
И другото, което ще Ви кажа: не се притеснявайте за електората на „Обединени патриоти“! Ние в предния парламент също бяхме част от мнозинството, но явно сте забравили. И подкрепяхме. И не сме излъгали нашите избиратели. Явно, Вие и това не помните.
Още нещо ще Ви кажа. На европейските избори, ако ние бяхме излъгали нашите избиратели, нямаше да има двама евродепутати, избрани от нашата листа. Нямаше на местните избори от 120 общински съветници ВМРО да има 240 общински съветници и шест общински кмета – двоен резултат. Така че избирателите сами могат да си направят преценката кой ги лъже и кой не. Защото Вас са Ви гледали сеира 30 години! (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ангелов.
Господни Недялков, после господин Апостолов е заявил изказване. (Шум и реплики.)
Спазваме добрия тон, нали колеги?
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Разбира се, госпожо Председател. Винаги трябва да се спазва добрият тон. Той беше леко предизвикващ в предишното изказване…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Емоциите.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: …но да се върнем към темата.
Аз не мога да приема аргументите – моето изказване ще е в тази посока – че съхраняването на стабилността на системата без нейното надграждане в случая е един от аргументите да не се прави нищо. Да не се прави нищо нито с минималните пенсии, нито с осъвременяването или така нереченото индексиране, или така нареченото преизчисляване. Вижте народът колко термини е измислил и ние сме ги привнесли тук.
Аз мисля, че една система е създадена да решава някакви проблеми, а общественото осигуряване е система, която е призвана да реши точно проблемите в сферата на общественото осигуряване. И пенсиите са една част от него. Говорим точно за тази част. Всички имат съгласието – едва ли не, че проблемът с преизчисляването, осъвременяването, индексацията на пенсиите е един голям проблем, който с годините нараства. В същото време искаме да запазим системата в тези параметри – да не би тя да се гътне случайно или да се влошат нейните параметри, без да разрешаваме проблема. Това е един затворен кръг на управлението, който не ражда добри резултати. Тази система е призвана да реши тези резултати.
Сами знаете, държавното обществено осигуряване е едно, имаме вече и частно осигуряване. Е, какъв беше ефектът от това, което беше направено? За първите, които ще получат пенсии от двата стълба на общественото осигуряване, сборът от пенсиите ще бъде по-малък, ако това е само в държавното обществено осигуряване.
Що се отнася до разрешаването на проблема, който изцяло е признат между новите и старите пенсии – един проблем на несправедливостта в системата, той трябва да бъде решен именно в тази система, но с предизвикване на някаква шокова терапия. Не може друго! Самата система е показала, че може да оцелее, показала го е, когато един път пенсиите са били осъвременявани – няма да Ви говоря от кое правителство, под чие управление. Тя е издържала и е продължила да се развива. Плюс това говорим за едно стабилно развитие на страната. Постоянно се хвалим с повишаване на кредитния рейтинг, а не предприемаме никакви действия точно за разрешаване проблемите на най-бедните слоеве – милион и триста, милион и четиристотин хиляди българи.
Хайде да направим тази шокова терапия или поне от днес да я започнем в някаква посока! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Недялков.
Реплики?
Господин Апостолов, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, колеги! Вие сте свикнали, излизайки на тази трибуна като многострадална Геновева само да ревете в полза на Вашите избиратели, на които обаче реално по никакъв начин не защитавате правата.
И само да Ви напомня като наследница на една стара, стара Ваша партия, откъде е започнал проблемът с пенсиите? Проблемът с пенсиите – кучето е заровено, както казват хората, е в един елементарен обир, който е станал веднага след 1944 г. Да, с двата милиарда по разказите на главния касиер на БНБ – двата милиарда лева пенсионни пари, които са изнесени от трезора на БНБ и са заминали за Съветския съюз заедно с шест вагона златен резерв на страната. Това са документи, срещу които не може да говорите!
И оттам насетне искам да Ви попитам: нашите баби и дядовци, на които начислявахте тъй наречения слънчев ден, който аз съм виждал в тетрадката на моята баба, и насреща пишеше: „21 стотинки – слънчев ден“, срещу който получаваше 0,2 стотинки пенсионно удържане. С тези пари ли трябва да плащаме пенсиите?
Много добре Ви е известно, че в момента тези, които работят, плащат пенсиите на настоящите пенсионери, а не отделят средства за техните си пенсии за следващи времена. Вие сте допуснали тази система да бъде пробита десетилетия назад и тя не може да стъпи на краката си. В момента тук излизате на трибуната и, замазвайки собственото си поведение, декларирате пред Вашите избиратели, че защитавате правата им, а в същото време им натискате главите в блатото. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Апостолов.
Заповядайте за реплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Съвсем кратка реплика. Уважаеми колега, делата не лъжат! Да излъжеш с постъпка е невъзможно. Вие се опитвате да го правите от вчера и днес. Няма как да стане! Постъпката Ви беше да натиснете зеленото бутонче за това, което сте обещали, а всички приказки и демагогия просто ги запазете за вкъщи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Втора реплика – господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър! Колега, това, в което обвинявате в момента нашата партия, показва, че Вие не познавате пенсионното осигуряване въобще. Начинът, по който трудещите се плащат пенсионното осигуряване, хората ще Ви кажат, че е приет от Ото фон Бисмарк през 1862 г., ако не се лъжа. Още тогава работещите са осигурявали хората, които са били в пенсионна възраст.
Така че това не е на Българската социалистическа партия. Запознайте се с историята на пенсионното осигуряване и тогава правете Вашите съждения върху него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Йорданов.
Трета реплика ще има ли? Не виждам. (Реплики.)
За дуплика?
Господин Апостолов, ще направите ли дуплика?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, много е радостно да се говори за натискане на зеления бутон. И аз обичам да натискам зеления бутон и не обичам да търкам, за разлика от Вас, червените килими тук, защото ние сме дошли да свършим нещо, а не като някои от Вас – десетилетия да стоят на тези банки.
Така, но да Ви отговоря по същество. Ако Вие през 2016 г. бяхте натиснали зеления бутон и една част от Вас не бяхте се изнизали от залата, тогава щяхме да имаме пенсия от 300 лв. и в момента щяхме да говорим за надминаване на прага на бедност, защото с преизчисленията по Швейцарското правило сега тя щеше да бъде 378 лв. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Апостолов.
Господин Шопов за изказване – заповядайте.
Има ли други изказвания, колеги? Господин Свиленски.
Други? Не виждам други.
След господин Свиленски ще закрия разискванията.
ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Не Ви ли прави впечатление как мъдро и умно си мълчат от ГЕРБ?! (Реплика.)
Ами мълчат си, какво да кажат?! И как им вадят кестените от огъня едни други. Какво да ги правим? Не можахме да ги научим и бъдещето им е ясно, като водите на рилските езера.
Та тази приказка с това как някой отнесъл преди 30, 40 или 50 години Пенсионния фонд на България съм я разправял и аз в зората на демокрацията, във времето на синьо-червената мъгла и е част от оня фолклор, от който бяха и днес тук обидите за сини и червени боклуци и някои продължават да живеят и пилеят на тази кълка и да бъдат някакви в България.
Аз няма да се връщам толкова назад – вярно ли е, не е ли вярно?! Може да е вярно, може и да не е вярно – нещата са по-актуални.
Само преди две години и половина в предизборната кампания и аз го говорих, признавам си, записахме го в предизборната програма на „Обединени патриоти“. С третия в листата на Хасковския многомандатен избирателен район Николай от ВМРО – не знам защо му отрязаха главата от ВМРО – изключително страстно говорихме как ще се преизчислят, дето Ви казвам, един от източниците, по който може да стане това преизчисляване на пенсиите. Ние го говорихме, непрекъснато го говорехме как ще се преизчислят пенсиите – като се направят драстични промени в осигуровките, извадят фалшивите болнични на 600 хиляди души. Така ли беше, колеги, от „Обединени патриоти“? (Реплики от ОП.) Точно така беше, какво Ви задавам въпроса?! Проглушихме ушите на хората – това беше един от източниците.
И какво стана през това време, когато господин Симеонов беше вицепремиер точно по тези въпроси, когато НФСБ в момента има вицепремиер точно по тези въпроси – госпожа Мариана Николова, когато ВМРО има заместник-министър в Министерството на труда и социалната политика и, както се вижда, госпожа Сачева е кадър на господин Симеонов. На всички нас това ни е ясно и трябва да го знаем. (Шум и смях от ОП.)
Аз се учудвам защо е този ехиден смях, господин Симеонов. Трябва да бъдете горди, трябва да го заявите и да го кажете в прав текст.
И така, ето Ви нещо, което не беше направено, което не беше свършено и това беше една от причините ние от „Атака“, когато напомняхме и говорихме за това наше предизборно обещание, да бъдем толкова мразени.
Затова, госпожо Председател, с Вашата решаваща помощ ни бяха отрязани главите и в момента сме независими в кавички народни представители.
И аз Ви казвам, ето един от източниците, когато в 2020 г. пенсиите не се индексират. Ето, това е един от източниците, това е едно от перата, по които това можеше да стане, колеги.
И други неща, които сме говори, които сме разправяли – фискалният резерв, който е много милиарди, скоро го уточнявахме – над шест, който стои срещу нищожна лихва. Това са парите за Сребърния фонд, нали парите от приватизациите отиваха там?! Тези пари се съсредоточаваха, заради пенсиите на българските граждани. Това е една от причините.
От „Атака“ говорихме за естествените монополи – петнадесет години го говорим! Петнадесет години – че ВиК – София, можеше да работи за българските пенсионери, а не за чешките, не за английските, кой знае в момента за коя народност в Европа се труди. Безброй предприятия можеха да бъдат държавни, но те бяха потрошени, най-вече по времето на управлението на Костов, който тогава също се оправдаваше с това, че пенсионните фондове били изядени, били профукани и незнайно къде отнесени от някакви предишни управляващи.
Това са все теми, теми, теми и ще продължим да социализираме бедността, да се дрънкаме едни други, да се мразим, да се обвиняваме, докато не вземем стратегически, решителни, генерални мерки да се опънем най-после на този Валутен борд по отношение на Международния валутен фонд и кажем: стига!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Шопов!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Защото ни е определено какви да бъдат пенсиите, Вие какво си въобразявате?! (Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Шопов – можете да довършите в дупликата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Мислите, че нещо ще промените, ако Вие управлявате? Ами, рамката Ви е сложена, моделът е зададен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Реплика ще има от господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Шопов, два дни се упражнявате и Вие върху пенсиите. Вчера господин Веселинов каза една истина, която е факт и аз ще я потвърдя, защото съм бил на преговорите, когато се водиха с ГЕРБ, за общата ни програма. Тогава Вашият лидер господин Сидеров беше съгласен на 180 лв. минимална пенсия и казваше: ние ще кажем на хората, че няма повече пари в бюджета. Ако не бяха господин Симеонов и господин Каракачанов тогава да настояват да се вдигне прагът на пенсията още, това нямаше да се случи.
След това, на всички коалиционни съвети през тези години, даже съжалявам, че по-рано не Ви освободихме от групата, когато се повдигаше въпросът или от Валери Симеонов, или от Каракачанов за увеличаване на минималната пенсия и индексацията на останалите пенсии, господин Сидеров пак бойкотираше и правеше така, че това да не се случи и не го подкрепяше на коалиционни съвети. И ГЕРБ казваше: разбира се, първо трите партии и тогава нека говорим.
Това е истината! Наистина съжалявам, че по-рано не се отървахме от Вас, защото вече пенсията щеше да е 300 лв. – това е истината. (Шум, реплики, ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ангелов.
Друга реплика има ли?
Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Шопов! Първо, пенсията можеше да бъде 300 лв., ако вчера „Обединени патриоти“ бяха гласували. И българските граждани трябва да знаят, че единствено „Обединени патриоти“ бяха против пенсията да стане 300 лв. (Шум и реплики.) Това е, това е, всички други, ако бяха съгласни, пенсията щеше да бъде 300 лв., просто „Обединени патриоти“ не изпълниха обещанието.
Второ. Господин Шопов, не сте прав тук за едни източвани фондове и така нататък. Никога, никога не е имало такова източване, защото системата ни никога не е била на капиталов принцип, тя е на разходно покриване. Така че тази мантра, че едва ли не навремето са били източвани – тук се говореше, не искам пак да квалифицирам техните знания, но това никога не е било. Просто сегашните работодатели, с тези, които сега са работещи, плащат пенсиите на сегашните пенсионери.
Това е, колеги, разходно-покривен солидарен принцип! Друг е въпросът обаче, уважаеми колеги, какво се случва с втория стълб?! Какво се случва и с третия стълб?! Какво имаме там, какви са партидите на хората, стимулираме ли ги хората по някакъв начин? Ето това трябва да бъдат големите дебати – в смисъл ние усещаме, че влакът идва към нас, но ние върху тях трябва да дебатираме, защото това наистина е един огромен, огромен проблем, на който до една-две години трябва да намерим конкретно решение. В крайна сметка 300 лв. щеше да бъде пенсията, но „Обединени патриоти“ отказаха да я гласуват. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Още една реплика – заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин и госпожо министри? Уважаеми господин Шопов, ами да върнем годините назад. Преди 10 години какъв беше относителният дял на минималната пенсия спрямо минималната работна заплата? Относителният дял преди ГЕРБ да дойде на власт беше около 53%, сега относителният дял е около 39% и ще стане около 40. (Шум и реплики.) Това показва отношението на ГЕРБ към българските пенсионери. (Шум.)
Нещо, което Вие казахте, и аз ще Ви опровергая. Вие казахте: „Вашата партия няма да направи промяната, когато дойде на власт.“ А аз твърдя, че ние ще направим промяната, ще направим преизчислението на пенсиите и тези алтернативни бюджети, които предлагаме в последните три години, показват отношението на парламентарната група, отношението на БСП към всички социалноуязвими групи, защото всички ние в тази зала сме днес и сега, всички ние в тази зала днес трябва да променяме, а не в миналото, когато Вие говорите за минали решения на минали парламентарни групи. Ние ще направим това преизчисление, когато дойдем на власт! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Сега – господин Шопов.
Това с рилските езера беше много хубаво!
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Наистина ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Много хубаво сравнение, много красиво, поетично.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да не ми се зачита от времето, но ме накарахте да върна малко нещата. Винаги съм казвал, че един български мъж трябва да иде на три места в живота си поне по веднъж: на рилските езера, за които Вие казахте, на Зографския манастир и на Рилския манастир.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Шопов, давайте сега с дупликата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: На господин Стойнев няма какво да отговоря, няма какво да оспорвам – да, господин Стойнев, днес минималната пенсия щеше да бъде факт за българските пенсионери – 300 лв., ако от ВМРО и НФСБ бяха гласували вчера „за“. Оттук щеше да се вдигне базата за всички останали пенсии и днес щяхме да преизчисляваме, както в момента дебатираме, защото дебатът за преизчисляването на пенсиите е пряко свързан и с това, защото, като се вдигнеше минималната пенсия, щяха да влязат едни пари в икономиката. Според Кейнс завърта се чекръкът, завърта се колелото, икономиката тръгва и всичко тръгва нататък.
И тук, госпожо Клисурска-Жекова, не съм съгласен с Вас, че Вие щяхте да го направите, ако бъдете управляващи, защото Вие не сте радикални противници на колониалния модел, защото и Вие щяхте да се съобразявате с Международния валутен фонд и с Борда, който беше наложен в България и който определя параметрите на този бюджет.
Но как може така да се лъже, как може така да се фалшифицира? Това е гнусно, господин Ангелов, че Сидеров искал минималната пенсия да бъде 180 лева. Понеже сте оцапани до ушите с този дебат…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов!
ПАВЕЛ ШОПОВ: …защото съвсем се дискредитирахте, защото рухнахте. За да угодите, се чудихте какви опашати лъжи да измислите вчера.
Господин Чуколов Ви говореше за една махала в Русе. В Пловдив има три-четири такива аналогични. Едната, най-емблематичната от тях, е Столипиново – и там не се лъже така бе, Ангелов! (Шум и реплики, смях.) И ако всичко казвано от тази трибуна не беше защитено и имаше абсолютен имунитет и затова никой от нас не носи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма да обиждаме.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …наказателна отговорност, не беше така. Вие бяхте за съд, да бъдете осъден за това. Сидеров е този, който от 2005 г. говори за доходите на гражданите и в плана Сидеров се говори за пенсия от 500 лева (реплики от ОП.) Това, което направихме с Вас – за 300 лв., беше компромис, и то огромен наш компромис. И ние посочвахме източниците за това пенсията да стане 500 лева. Ние по пера защитавахме нашата теза и казвахме откъде ще се вземат парите. Така че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Приключвайте вече.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …спрете се вече и недейте да продължавате да петните патриотичната и националистката идея и да ставате за резил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Мисля, че в тази зала всички сме патриоти.
Господин Свиленски – за изказване. Това е последното изказване за този член.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, наистина е важно в духа на добрия тон и етичните изказвания да говорим истини от тази трибуна.
И тук се обръщам към колегите от „Обединени патриоти“ и по-скоро към колегата, който вчера в „Референдум“ произнесе една лъжа. Днес от тази трибуна я произнесе още веднъж и си мисли, че като я каже десет пъти, хората ще забравят, че именно „Обединени патриоти“, управлявайки вече повече от три-четири години България (реплики от ОП), повече от три-четири години, да, от 2014 – 2015 г. насам, не направиха така, че пенсията да стане 300 лева.
И давам факти: записвайте си, колеги, и ги запомнете или ги извадете от стенограмата – 21 човека група „Патриотичен фронт“, 21 човека! Говорим за онова предложение, онова предложение в Четиридесет и третото народно събрание, когато го предложихте. (Шум и реплики.) Отворете – „Атака“ – 11 човека, общо – 32; може да има малка грешка, прави сте, тъй като стенограмата на парламента дава всички, които са се завъртели в групата. Може да са били и 17 – прав сте. Така, прав сте за това. 17 и 11 е 28.
Предложението тогава за повишаване на пенсия знаете ли от колко човека беше подкрепено от тези 27 човека? Знаете ли от колко беше подкрепено? Беше подкрепено от 7 човека, уважаеми колеги, а не бяха стигнали и не можа да мине с 4 гласа. Тоест не БСП, която е в опозиция и която няма как да Ви подкрепи предложението, е виновна за това, че Вашите 300 лева не минаха. Вашето двулично поведение и тогава, и вчера, и днес показва, че Вие искате да лъжете българските граждани, искате да лъжете тези милион и двеста български пенсионери, защото даже и тогава да сте се двоумели между властта и това да бъдат задоволени българските граждани, вчера всичките 19 човека бяхте „против“ и нито един от кумова срама не гласува „за“, поне да има сега очи да излезе и да ми направи реплика. Всички до един гласувахте – 19 човека. Лъсна Ви лицето – това двуличие. Цяла кампания на гърба на пенсионерите и накрая тук два пъти, три пъти гласувания, три предложения гласувахте „против“ тристата лева.
Много е важно не да се връщаме в 1945 г. и какъв бил фондът? Много е важно сега, 2019 – 2020 г., да направим нещо. Аз вчера призовах и се опитах нещо да направя, за съжаление, няма чуваемост в тази зала.
След няколко часа ще гледаме големия бюджет, където предлагате петстотинте милиона от концесията на летище София да отидат някъде другаде. Ето Ви 500 милиона бе, колеги…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Сега сме още надолу.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …500 милиона, Сребърен фонд, пенсии – една стъпка. Другите колеги казаха другите предложения: самолети, кораби, миноносци, рогоносци и какво ли не друго не купуваме. Хайде сега с гласуването всеки един да покаже отношението към българските пенсионери. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
Реплики? Не виждам.
Реплика. Няма повече изказвания. Да.
Последно изказване беше това.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми колеги, продължават от трибуната на Народното събрание изказвания, които мога да окачествя като откровени лъжи. Предишният изказващ се първо определи, че в миналия мандат „Обединени патриоти“ са били управляваща политическа сила. (Реплики от ОП.) Абсолютна, абсолютна лъжа, ВМРО не е участвала в управлението в миналия мандат.
Втора лъжа определено беше, че имаме 21 народни представители в миналия парламент. Абсолютно невярно! Абсолютно невярно! „Обединени патриоти“ влязоха с 19 народни представители. Към момента на гласуване на бюджета и предложението за 300 лв., което беше наше, групата съставляваше 17 народни представители.
Следващата лъжа е свързана с гласуването. При прегласуването за 300 лв. – от 17 народни представители от „Обединени патриоти“ са гласували 14, трима са отсъствали в този ден, не са били по уважителни причини тук. Така че проверете стенограмите, проверете протоколите и нека да не манипулираме общественото мнение, тъй като ще бъде излъчен дебатът от днешното заседание на Народното събрание. И това, което Вие се опитвате да внушите на българските граждани, е абсолютна лъжа и не отговаря по никакъв начин на истината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Богданов. (Ръкопляскания от ОП.)
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика, господин Свиленски, ще има ли?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Аз благодаря, госпожо Председател, за предоставената възможност, още веднъж да кажа на българските граждани защо нямат днес 300 лв. пенсия.
Господин Богданов, поправих се – не сте 21, 17 сте, така е, но е факт, че с четири гласа не мина, и четири гласа ги нямаше от Вас. Четири гласа ги нямаше от Вас! Това е факт! Има ги стенограмите.
Оставете го това. Вчера колко човека бяхте в залата? (Реплики от ОП.) Деветнадесет. Знаете ли с колко гласа не мина предложението за 300 лв.?! Със седем.
Е, български граждани, ясно ли Ви е защо нямате 300 лв. пенсия – защото тези 20 човека Ви излъгаха. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Защото те Ви подведоха, защото те гласуваха против това да има 300 лв. минимална пенсия. Продължавайте да им вярвате, защото с Вашите гласове те правят след това…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какво?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …пазарлъци. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, закривам разискванията.
Процедура, господин Иванов?
Аз закрих разискванията, да.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Госпожо Председател, предлагам да подложите на гласуване процедурата за удължаване на времето на днешното пленарно заседание до 20,00 ч. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: До 20,00 ч.
Процедура? Имаме такова разбирателство на Председателския съвет. (Реплики отляво.)
Нека да изгласуваме тази процедура и ще Ви дам думата. Щом не е свързана с обратна процедура, ще Ви дам думата.
Моля, режим на гласуване по така направената процедура от господин Иванов за удължаване на времето за работа на Народното събрание до 20,00 ч.
Гласували 217 народни представители: за 176, против 17, въздържали се 24.
Предложението е прието.
Господин Ченчев, заповядайте за процедура.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря за възможността.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин и госпожо министри, дами и господа народни представители! Процедурата наистина ще ми бъде съвсем кратка и тя се състои в следното.
Госпожо Председател, тъй като предстоят отсега нататък много важни гласувания, за да няма подвиквания от задната част на залата, моля Ви, след като показвате резултатите от гласуванията, да давате резултатите от гласуването и по групи, на всяко едно гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ченчев.
Моля, това да бъде на всяко гласуване, да се пуска по групи, без да обявявам непрекъснато, защото може да пропусна.
Колеги, започваме с гласуването.
Първо, подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Кристина Таскова и група народни представители.
Колеги, понеже всички гласуваме отведнъж, системата блокира. Изчакайте мъничко, всеки ще успее да гласува. Просто не че има проблем, задръства се системата. Нали така? Спокойно. И при мен има проблем.
Отменете гласуването, аз също имам проблем, както и много от колегите. Отменете това гласуване.
Моля, режим на гласуване по неподкрепеното предложение на госпожа Таскова и група народни представители. (Шум и реплики.)
Отмених гласуването и сега гласуваме наново. В редки случаи залата е толкова пълна и толкова много народни представители искат да гласуват, затова се получават тези проблеми. Ще изчакаме колегите.
Виждам вече, че всички са успели да гласуват.
Гласували 219 народни представители: за 104, против 12, въздържали се 103.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Гласували 215 народни представители: за 102, против 12, въздържали се 101.
Предложението не е прието.
Преминаваме към предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Моля да гласуваме.
Гласували 218 народни представители: за 106, против 28, въздържали се 84.
Предложението не е прието.
Заповядайте за процедура, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Аз искам процедура по прегласуване, защото групата на „Обединени патриоти“ май се обърка при гласуването. (Реплики.)
Искаме прегласуването, за да няма след една година спорове кой е присъствал в залата, колко човека са били, кой какво е подкрепил и какво не е подкрепил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гьоков. Разбрах…
ГЬОРГИ ГЬОКОВ: В момента присъстват 20 човека от „Обединени патриоти“ и нито един човек от тях не подкрепя… (Народният представител продължава да говори на изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, господин Гьоков, процедурата е ясна! (Шум и реплики.)
Процедурата е ясна! Моля за ред в залата!
Подлагам на повторно гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 221 народни представители: за 108, против 44, въздържали се 69.
Предложението не е прието. (Шум и реплики. Възгласи.)
Преминаваме към гласуване.
Моля за ред в залата!
Преминаваме към гласуване на редакцията на § 3 по Доклада на Комисията.
Гласували 216 народни представители: за 129, против 74, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. Подадените до влизането в сила на § 3, т. 10 заявления по отменения чл. 69г от Кодекса за социално осигуряване за отпускане на пенсия се разглеждат по досегашния ред.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. Подадените до влизането в сила на § 3, точки 21 и 22 заявления по Част втора „А“ от Кодекса за социално осигуряване за прехвърляне на пенсионни права се разглеждат по новия ред.“
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представител.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 6 и 7:
„§ 6. При превишение над предвидените разходи по бюджета на държавното обществено осигуряване Министерският съвет може да одобри допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване по реда на Закона за публичните финанси.
§ 7. В едномесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник" Министерският съвет съвместно с Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса извършва анализ и разработва мерки за ограничаване на злоупотребите при получаване на краткосрочни парични обезщетения по Кодекса за социално осигуряване.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 8:
„§ 8. В Закона за Националната служба за охрана (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 116, ал. 1, т. 3, буква „в“ думите „53 години“ се заменят с „55 години“.“
Предложение на народния представител Димитър Николов Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 9:
„§ 9. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 110, ал. 1, т, 1 числото „60“ се заменя с „63“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване: редакциите на параграфи 4 и 5 по Доклада на Комисията; създаването на нови параграфи 6 и 7, подкрепени от Комисията; редакцията на § 6, който става § 8 по Доклада на Комисията; създадения нов § 9, подкрепен от Комисията; текста на вносителя на § 7, който става § 10, и § 8, който става § 11, подкрепени от Комисията.
Гласували 122 народни представители: за 103, против 19, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Първо, моля за прегласуване и за отделно гласуване по параграфа, касаещ… (Уточнения между народния представител Филип Попов и председателя Цвета Караянчева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще подложа на гласуване процедурата за повторно гласуване, обаче тогава те са две отделни процедури…
Първо, трябва да подложим на гласуване отделното гласуване на всички параграфи, тоест всички параграфи да бъдат гласувани поотделно.
ФИЛИП ПОПОВ: Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре. (Шум и реплики.)
Обаче, господин Попов, ние ги гласувахме в цялост. Можем само да прегласуваме, само процедура по прегласуване можем да гласуваме.
Подлагам на прегласуване параграфите, които изчетох преди малко – от § 4 до § 8, който става § 11.
Гласували 122 народни представители: за 102, против 18, въздържали се 2.
Предложението е прието.
За отрицателен вот – господин Янков, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Гласувах „против“ и се обосновавам конкретно – против съм увеличаването на годините за пенсиониране на служителите от Национална служба „Охрана“ от 53 години на 55 години, и на служителите от Държавна агенция „Национална сигурност“ от 60 на 63 години. Това предложение с Преходни и заключителни разпоредби на бюджета, без обсъждане, без да се вземе мнението и на редовия състав, просто е Ваше решение, без да се съобразите с реалността в тези две силови служби. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Янков. (Шум и реплики.)
Госпожо Ангелова, заповядайте да предложите и приложенията за гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги! Следват приложения с номера от 1 до 5, които Комисията подкрепя по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Ангелова.
Моля да гласуваме за приложения от 1 до 5 по вносител, които Комисията подкрепя.
Гласували 115 народни представители: за 103, против 12, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Попов, заповядайте за процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Във връзка с правилното отчитане на моя вот заявявам от трибуната, че по параграфи 8 и 9 съм гласувал „за“, каквото е било моето желание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Колеги, приключихме работата по бюджета на държавното обществено осигуряване.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание искам да направя предложение да бъде увеличен срокът за писмени предложения по Закона за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 902-01-61, на максималния срок, на три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Искате максимален срок, добре.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 105, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
И втората процедура, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, пак на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника срокът за предложения по Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, 902 01 62, да бъде удължен с още шест дни, тоест до 10 декември включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Моля, режим на гласуване по процедурата, която господин Иванов направи.
Гласували 110 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 Г.
Процедура – заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурното предложение при гледането на този закон да бъде поканен поне министърът на финансите. Благодаря Ви. (Реплика от ГЕРБ: „Той е тук.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Министър Горанов е тук, така че можем спокойно да продължим.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, моля за процедура по допуск в залата от Министерството на финансите: Росица Велкова Желева – заместник министър на финансите, Добрин Пенджуров – директор на дирекция „Бюджет“, Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи“, и Надежда Генова – директор на дирекция „Финанси на общините“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, поканете допуснатите лица в залата.
Моля, продължете с представянето на Доклада.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: „Закон за държавния бюджет на Република България за 2020 г.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 109 народни представители: за 101, против 6, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 1 има предложение на народния представител Васил Антонов и група:
„В чл. 1 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, ІІ Разходи, в т. 5 числото „81 400,0“ се заменя с „80 500,0“.
2. В ал. 1, ІІ Разходи, в т. 5,1 числото „80 000,0“ се заменя със „79 100“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Юлиан Ангелов и Георги Йорданов:
„В чл. 1 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в раздел І „Приходи, помощи и дарения“:
- на ред І. Приходи, помощи и дарения числото „28 044 582,7“ се заменя с „28 044 882,7“;
- на ред 1. Данъчни приходи числото „25 029 770,0“ се заменя с „25 030 070,0“.
2. В ал. 2, раздел ІІІ „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“:
а) на ред ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето числото „12 238 541,5“ се заменя с „12 238 841,5“;
б) на ред 1. Предоставени трансфери за: числото „12 257 473,7“ се заменя с „12 257 773,7“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Весела Лечева и Иван Ченчев:
„В чл. 1, ал. 2 в раздел ІІІ „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“ се правят следните изменения и допълнения:
1. На ред 1. „Предоставени трансфери за“ числото „12 257 473,7“ се заменя с „12 260 673,7“.
2. Създава се ред 1.6:
„1.6. Допълнителни средства за изпълнение на ПМС 129 от 2000 г. за определяне на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическо възпитание и спорт 3 200,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Красимир Богданов и Юлиан Ангелов:
„1. В чл. 1 се правят следните изменения:
а) в ал. 1, в раздел I „Приходи, помощи и дарения“:
- на ред I. Приходи, помощи и дарения числото „28 038 582,7“ се заменя с „28 040 384,1“;
- на ред 1. Данъчни приходи числото „25 029 770,0“ се заменя с „25 031 571,1“;
б) в ал. 2, раздел III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“:
- на ред III. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето числото „12 238 541,5“ се заменя с „12 240 342,9“;
- на ред 1. Предоставени трансфери за: числото „12 257 473,7“ се заменя с „12 259 275,1“;
- на ред 1.1 Общините числото „4 202 545,5“ се заменя с „4 204 346,9“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мария Цветкова и група:
„I. В чл. 1 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, в раздел I „Приходи, помощи и дарения“:
а) на ред I. Приходи, помощи и дарения числото „28 038 582,7“ се заменя с „28 038 637,7“;
б) на ред 1. Данъчни приходи числото „25 029 770,0“ се заменя с „25 029 825,0“.
2. В ал. 2, раздел III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“:
а) на ред III. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето числото „12 238 541,5“ се заменя с „12 238 596,5“;
б) на ред 1. Предоставени трансфери за: числото „12 257 473,7“ се заменя с „12 257 528,7“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група:
„В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) на ред І. Приходи, помощи и дарения числото „28 044 582,7“ се заменя с „29 842 678,7“;
б) на ред 1. Данъчни приходи числото „25 029 770,0“ се заменя с „26 827 866,0“;
в) на ред 1.1. Корпоративен данък числото „2 731 100,0“ се заменя с „3 042 378,2“;
г) на ред 1.2. Данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на юридически лица числото „84 000,0“ се заменя с „94 094,2“;
д) на ред 1.3. Данъци върху доходите на физически лица числото „4 358 470,0“ се заменя с „5 567 678,9“;
е) на ред 1.4. Данък върху добавената стойност числото „11 730 000,0“ се заменя с „11 844 997,5“;
ж) на ред 1.5. Акцизи числото „5 685 100,0“ се заменя с „5 805 017,3“;
з) на ред 1.7. Мита и митнически такси числото „237 200,0“ се заменя с „269 800,0“.
2. В ал. 2:
а) в раздел ІІ. Разходи:
- на ред ІІ. Разходи числото „14 346 274,3“ се заменя с „15 896 574,3“;
- на ред 1. Текущи разходи числото „11 327 108,1“ се заменя с „11 934 951,6“;
- на ред 1.1. Персонал числото „5 768 103,0“ се заменя с „6 096 973,8“;
- на ред 1.2. Субсидии и други текущи трансфери числото „1 079 877,9“ се заменя с „1 080 969,1“;
- на ред 1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия числото „980 140,6“ се заменя с „981 213,8“;
- на ред 1.4. Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата числото „1 388 293,2“ се заменя с „1 486 555,6“;
- на ред 2. Капиталови разходи числото „2 890 353,1“ се заменя с „3 032 509,6“;
- на ред 2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт числото „2 468 493,8“ се заменя с „2 610 650,3“;
- ред 5. се изменя така:
„5. Резерв за устойчиво развитие на регионите, непредвидени и/или неотложни разходи 881 400,0.“;
- създава се ред 5.4:
„5.4. Национален фонд за инвестиции 500 000,0“;
- създава се ред 5.5:
„5.5. Фонд за Северозападен регион 300 000,0“;
б) в раздел ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето:
- на ред ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето числото „12 238 541,5“ се заменя с „13 969 937,4“;
- на ред 1. Предоставени трансфери числото „12 257 473,7“ се заменя с „13 988 869,4“;
- на ред 1.1. Общините числото „4 202 545,5“ се заменя с „5 316 081,3“;
- на ред 1.2. Държавното обществено осигуряване числото „4 312 531,4“ се заменя с „4 905 391,5“;
- създава се ред 1.6.:
„1.6. Държавни висши училища 25 000,0“;
в) в раздел IV. Вноска в общия бюджет на Европейския съюз:
- на ред IV. Вноска в общия бюджет на Европейския съюз числото „1 397 382,3“ се заменя с „1 417 742,7“.
3. В ал. 3, ред V. Бюджетно салдо числото „62 384,6“ се заменя с „1 441 575,7“.
4. В ал. 4, ред VІ. Операции в частта на финансирането – нето числото „-62 084,6“ се заменя с „1 441 575,7“.
5. Създават се ал. 5 – 8:
„(5) Средствата от резерва по ал. 1, раздел ІІ, ред 5.4. и 5.5. се разходват въз основа на акт на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.
(6) Фондът за Северозападен регион се управлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(7) Националният Фонд за инвестиции се управлява от министъра на икономиката.
(8) Източниците на средства за фондовете по ал. 5 се планират в централния бюджет и се управляват по ред и начин като сметка със средства от Европейския съюз. За целта министърът на финансите внася проект за наредба, която се утвърждава от Министерския съвет.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група:
„1. В чл. 1, ал. 1 Раздел I Приходи, помощи и дарения т. 1 числото „25 029 770,0 хил. лв.“ се променя с „25 189 770,0 хил. лв.“ и
1.1 В т. 1.5. числото „5 685 100,0 хил. лв.“ да се замени с числото „5 845 100,0 хил. лв.“.
2. В чл. 1, ал. 2 Раздел II „Разходи“, т. 1.2. числото „1 079 877,9 хил. лв.“ да се замени с числото „1 199 877,9 хил. лв.“.
3. В чл. 1, ал. 2 Раздел III Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето, т. 1 числото „12 257 473,7 хил. лв.“ да се замени с „12 417 473,7 хил. лв.“.
3.1 В т. 1.1 „4 202 545,5 хил. лв.“ да се замени с „4 362 545,5 хил. лв.“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Илиева Янкова:
„I. В чл. 1, ал. 2, II на ред 5.1. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия числото „80 000, 0“ се заменя с числото „130 000,0“ – 50 млн. лв. за речните корита в градовете и населените места“.
II. В чл. 1, ал. 2 III на ред 1.1. за общините числото „4 202 545,5“ се заменя с числото „5 202 545,5“ – за общински пътища и комунален фонд“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димитър Лазаров, Пламен Нунев и Валентин Касабов:
„В чл. 1, ал. 2, т. II. Разходи, в т. 1.1 „Персонал“ сумата се увелича с 47,0 хил. лв.“
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мария Белова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Янкова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2020 г. по приходите, помощите и даренията, както следва по приложена таблица.
(2) Приема държавния бюджет за 2020 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва по приложена таблица.
(3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2020 г., както следва по приложена таблица.
(4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет за 2020 г., както следва по приложената таблица.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, откривам разискванията – имате думата за изказвания.
Процедура – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение – чл. 1 от Закона за държавния бюджет да бъде гласуван като последен член. Мотивите са: тук е философията на този закон, тук са заложени основните политики и от него зависи оттук нататък как ще се разпределят всички средства в отделните членове.
Знаете, водили сме този спор много пъти през годините. Знаете, че сме внасяли наши предложения за изменение на Закона за публичните финанси, които бяха отхвърлени, знаете и че промени, правени по-нататък, в други членове, когато са били приемани в предходни бюджети, са отхвърляни с мотива, че именно приемането на чл. 1 обезсмисля подобни дискусии.
Правя процедурно предложение – чл. 1 да бъде гласуван накрая, след гласуването на всички останали членове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Обратно предложение – заповядайте, уважаеми господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, правя обратно предложение. Не би следвало да го правя, но ще кажа защо ще подкрепя нормалния ход на гласуване и защо е нормално чл. 1 да се гласува подред и след това, естествено, да бъдат разгледани останалите предложения, направени от народните представители отляво и от цялата зала.
Уважаеми колеги, първо, има и конституционно решение в тази връзка и Вие много добре го знаете, затова мисля, че е съвсем нормална логиката на предложения от Министерския съвет бюджет, който преди няколко седмици гледахме на първо гласуване, след това и в Комисия. Мисля, че е нормално да… (Реплики.)
Извинявам се, колеги, не ме чувате. (Реплики.) Разбрах Ви. Благодаря.
Все пак, колеги, исках да завърша и да кажа защо смятам, че трябва да остане нормален редът и да бъде гласуван първо чл. 1 в Закона за държавния бюджет на Република България. Защото наистина там са отразени приходите и разходите, които се очаква да направи държавата. Мисля, че това е нормалният ход и система на гласуване на бюджета, както и досега, в предходни години винаги така е било. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 146 народни представители: за 55, против 74, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Прегласуване – заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Искам прегласуване. Очевидно беше, че се правят опити да се съберат хората в залата, нека да се съберат всички народни представители в залата. Припомням само, че преди година и половина-две, когато отхвърлихте такова предложение, след това малка промяна по-нататък в текста на бюджета направи така, че беше три пъти гласуван, и отидохме на Конституционен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Аргумент само за прегласуване, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Дебатите могат да се състоят сега, гласуването трябва да бъде последно и това е нормалната процедура. Другото не е нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Прегласуване.
Гласували 154 народни представители: за 59, против 82, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Процедура – заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Моля да подложите на гласуване в пленарната зала да бъдат допуснати по обсъждането на Законопроекта за държавния бюджет за 2020 г. Георг Георгиев – заместник-министър на външните работи, Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната, и Николай Павлов – заместник-министър на младежта и спорта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата.
Гласували 143 народни представители: за 128, против 2, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Моля, поканете допуснатите в залата.
Продължаваме с изказванията.
Господин Гечев, заявихте изказване, имате думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще започна необичайно краткия анализ с това, че са напълно неоснователни критиките към Партия ГЕРБ и техните сателити по отношение на ефективността на тяхната бюджетна политика. И причината е много проста: те нямат бюджетна политика и няма как да се оцени ефективността от тази гледна точка като политика. Има бюджет, има счетоводен подход, има изравнен бюджет, но политика няма.
Какви са аргументите? Продължаване действието на плоския данък – да, приет от Тройната коалиция – е отказ от бюджетна и фискална политика, тъй като данъкът е плосък. Няма значение –бедни и богати, няма значение – млади и стари, няма значение – износители и вносители, няма значение какви групи стоки се потребяват, данъкът е плосък по отношение доходите на физически лица и по отношение доходите от корпоративен данък. Няма нищо обвързано с икономическото развитие на България от гледна точка на икономически растеж и на решаване на регионални проблеми, поради което ние предлагаме конкретни решения.
Първо, не сме съгласни с твърдо и умишлено налаганите песимистични прогнози за брутен вътрешен продукт – справка, в последните три години разминаване между прогнозите на управляващата коалиция с водач ГЕРБ за равнището на брутния вътрешен продукт и реално отчетения брутен вътрешен продукт. Искам да напомня, че нашите аргументи се оказаха реални, защото отчетеният брутен вътрешен продукт през 2017 г., 2018 г., очевидно и в 2019 г. ще бъде дори по-висок от нашите прогнози.
Умишленото занижаване на брутния вътрешен продукт, респективно на бюджетните приходи, се прави с различни цели, в това число да може така нареченият изкуствен излишък да бъде преразпределян от управляващите без санкцията на българския парламент.
Какво предлагаме ние? Ключови предложения в чл. 1, които касаят целия бюджет.
Първо, ние категорично предлагаме прогресивно данъчно облагане. Прогресивното данъчно облагане е господстващо в Европейския съюз. Сто пъти сме казали, че няма развита страна, няма страна, която да е била развиваща се и да е станала развита без прогресивно данъчно облагане. Ние предлагаме умерено прогресивно данъчно облагане, фактически половината от средните показатели на развитите страни в Европейския съюз. Тази стъпка е необходима, тъй като ние не сме съгласни със задълбочаващата се социална поляризация. Индексът на Джини, по италианския икономист Корадо Джини, за България е 40, средният за Европа –28,9; за източноевропейските страни, бивши социалистически, е под 30. България е не само най-бедната, но най-социално поляризираната страна.
С въвеждането на прогресивен данък ние ще решим икономически проблеми, ще решим социални проблеми и ще възстановим социално-икономическата справедливост.
Втората група предложения са свързани с бюджетна и фискална политика чрез диференцираната ставка по ДДС.
Уважаеми колеги, какви са фактите за Европа? Франция – 20% ДДС общо; 10% за групи хранителни стоки, безалкохолни напитки, културни и спортни събития, 5,5% за медицинско оборудване, за някои видове храни, за книги; 2,1% за други групи лекарства. Република Франция има 5-степенна диференцирана ставка.
Федерална Република Германия – 19% общо ДДС; 7% за храни, книги и медицински услуги, култура, спорт; нулева ставка за определени услуги, свързани с транспорта.
Какво правят нашите посестрими? Чехия – четири диференцирани ставки на ДДС – общо 21%, след това 15, 10, нула процента; Унгария – четири ставки – 27%, 18%, 5%, нула процента.
Ние предлагаме европейски практики. Ние искаме да прилагаме европейския опит за прогресивно данъчно облагане и за диференциран подход в ДДС.
Освен това третото ключово предложение на БСП е свързано с обвързването на бюджета с икономическото развитие. Ние на практика сме против двукратното намаляване на капиталовите разходи и, завършвам, предлагаме инвестиционен фонд с 800 млн. лв., който ще намали регионалните различия, ще задържи младежите и населението в изоставащите региони и ще направи възможен растежът от 4,5%.
Има алтернатива, тя е разчетена в конкретни данни и е проевропейска. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли реплики?
Господин Шопов – реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Господин Гечев, с такъв апломб говорите, така ни убеждавате – абсолютно прав сте. И ние искаме, сигурно и от ГЕРБ искат, и от други политически сили, в България да има диференцирана ставка на ДДС. Само че на Вас ли да обяснявам като сте един от хората, които най-добре в тази държава знаете, за какво става дума. Не зависи от нас, господин Гечев, хайде да го кажем честно от трибуната. Аз винаги съм напомнял, че почти половината от времето на прехода сте управлявали Вие от БСП. Защо нещо не мръднахте, защо нещо не направихте през това време?
Спомняте си, че данък добавената стойност беше въведен в далечната 1994 г. на 1 март. Оттогава та досега има сили, които бдят над това – това да бъде основен данък, защото той е върху населението, върху потребителите, защото най-лесно се събира и по много други съображения, които до известна степен са теоретични, до известна степен са продиктувани от практиката така и все така. Това е един от критериите, по които се съди коя партия е системна и коя не е системна.
Какво значи системна партия всички ние знаем много добре, която се е подчинила на определени отвън условия, които са ни наложени като на победена държава в несъстоялата се трета световна студена война и няма накъде. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Хайде, недейте лъжете! Както и преди малко стана дума, че ако БСП дойде на власт, щяло да увеличи пенсиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това са неща, които имат параметри, зададен е моделът…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Шопов, моля завършете!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Такъв е моделът и ако всички въстанем, всички решим да не бъде така, само в такъв случай с общи усилия можем да се отървем от това положение. Какво да направи уважаемият господин Министър? Той също много добре знае за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Втора реплика? Не виждам.
Дуплика, уважаеми господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Шопов, частично съм съгласен с Вас. Това, което не съм съгласен, е: първо – да, наистина ДДС е въведено 1994 г. Оттогава досега то не е променяно, а трябва да бъде променяно. Не съм съгласен с извода, че някой ни налага недиференцирано ДДС. Няма никакви политически и други причини, няма никакъв аргумент западноевропейските страни или нашите партньори да не приемат диференцирана ставка. Ако имате предвид Паричния съвет, това е друг разговор, на който не му е мястото тук, в бюджета. Ако има ограничения, те са със Закон за Паричния съвет, който беше въведен – въведохме го заедно с Международния валутен фонд, но в случая обсъждаме бюджета.
Уверявам Ви, няма никакви политически, външни или вътрешни причини, които да задължават България да поддържа данък върху добавената стойност, с единственото изключение за туризма от 9%. Разбира се, в продължение на Вашия въпрос, като казах, че частично съм съгласен, то е свързано с диспропорцията между преки и косвени данъци и защо богатите страни имат нужда от това ние да събираме повече косвени данъци и да имаме интерес. Преките данъци са върху доходите на физическите лица и фирмите. Косвените – основните са ДДС, акцизи и някои други, но тези са основни.
Колкото повече сме обвързани с пълненето на бюджета с косвени данъци, толкова повече пълненето ще зависи от търговския оборот. Ако задам въпроса от търговския оборот, в това число и колегата Горанов, като влезем в супермаркета – питам и нашите студенти – какви стоки виждате, колко от стоките вътре са български? От хранителните стоки са само 20%. Да, някои неофициално има интерес така да си пълним бюджета. Ние нямаме такъв интерес. Ние искаме да видим повече български стоки на рафтовете, което ще рече, че искаме бюджетът на България да е обвързан с икономическото ни развитие, както е в Чехия, Полша, Унгария, Франция и другите страни. Така че вината си е основно наша, българска. Няма защо да корим нашите партньори за нещо, за което те не носят отговорност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте, господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, господа министри! Предложението, което заедно с колегата Юлиан Ангелов правим в приходната част на бюджета, е свързано с чл. 50 в разходната част, което засяга дейността на народните читалища и на регионалните библиотеки.
Мотивите, които ме карат да направя това предложение, ще изложа в разходната част, но все пак с няколко думи да обрисувам причината за това предложение. Факт е, че двадесет и седемте регионални библиотеки към предложените цифри в бюджета от Министерския съвет до момента успяват да покрият част от предвидените увеличения във фонд „Работна заплата“, но те не могат да догонят десетте процента, които се предвиждат в бюджетния сектор. Смятам, че регионалните библиотеки като изключително важни, а и в крайна сметка, отговарящи на административното деление на страната, не са толкова голям разход за един бюджет, какъвто е този на държавата, могат да бъдат поети тези разходи, които се равняват на 263 хил. лв.
По отношение на народните читалища. Това, което към момента е заложено, разбира се, е една добра стъпка, съобразено с цифрите, които са през настоящата 2019 г., но ние смятаме за недостатъчно условие за изпълняването на пълноценната работа на читалищата. Да, тези средства ще стигнат за фонд „Работна заплата“, вероятно за някакви обезщетения и за средства, които ще са свързани с други разходи – режийни и така нататък, но по никакъв начин няма да имаме средства, които да подпомогнат читалищата в тяхната конкретна дейност по изпълнение на културната програма, които те са си заложили. Знаем, че по-големите общини успяват да дофинансират дейността на читалището, но в по-малките населени места, където тези средища на културата са единствената културна институция, там почти не остават средства за развитие на някаква културна дейност.
Затова правим и предложенията в Приходната част, като в чл. 1, ал. 1 на ред първи: „Приходи, помощи и дарения“ предлагаме числото „28038582,7“ да се замени с „2804038,1“. Това е увеличение с 1 млн. 801 хил. 400 лв. в Приходната част, което съответно се пренася и в ал. 2, Раздел III „Бюджетни взаимоотношения, трансфери и нето“, където се променят цифрите със съответния 1 млн. 801 хил. 400 лв.
Смятам, че това предложение ще даде една възможност и глътка въздух на читалищата и на регионалните библиотеки да имат по-добри условия и по-добри възможности за развитие на своята дейност, а именно една качествена културна услуга към жителите на населените места, които са потребители на културната услуга на читалищата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Богданов.
Реплики? Не виждам.
Господин Попов, имате думата.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, аз ще обърна внимание на един изключително тежък въпрос, който десетилетия наред е неглижиран от това управление, касае се за Северозападния регион – това са Видин, Враца и Монтана. В нашите предложения по бюджета сме предложили да се създаде един нарочен, специален фонд „Северозапад“, в който да има едни 300 млн. лв. Предвидили сме и откъде ще дойдат тези пари, защото в Северозапада без целенасочена нарочна политика и финансиране регионът ще продължава да се отчуждава от България и пропастта между него и Европа ще продължава да расте, въпреки че географски той е най-близо до Запада, до Европа, но финансово, икономически и социално той е най-далече и се намира в страните от Третия свят. Без развитие на този стратегически за България регион самата България като държава не би имала нужното развитие и подем, защото той е изключително важен, той е входът и изходът на България към Западна Европа.
Северозападът, за съжаление, е на дъното по всички класации – по бедност, по доходи, по безработица, по демографска катастрофа. Няма как да излезем сами от този Параграф 22, защото в Северозапада няма инвестиции, защото няма хора, кадри и няма кадри, защото няма инвестиции. Така се въртим вече десетилетия в този омагьосан кръг. Хората от Северозапада направиха подписка и събираме подписи за създаването на този фонд. Без ясна визия, политика, очертаваща грижата на държавата за десетилетия напред за този регион, пропастта между него и останалата част на България ще продължава да се задълбочава. Това е недопустимо, защото Северозападният регион също е част от България, и то съществена, важна част. Там все още живеят, макар и като в един резерват, достойни българи, достойни хора, даващи своя дан, своята лепта за развитието на България. Те заслужават държавата да се погрижи за тях.
Ето защо ние сме създали този текст в нашите предложения и се надявам да го подкрепиме – поне тези колеги, които сме от Северозапада и от останалите политически сили, а „БСП за България“ категорично ще подкрепи този текст, защото то е и наше предложение, за създаването на такъв фонд – нарочен фонд за Северозапада, в този размер от 300 млн. лв. Мисля, че той не само е необходим, той е задължителен. Знаете, че тук преди една година имаше инициатива – в Монтана, мисля, че беше или в Северозапада, част от този регион да премине към Румъния. Това е един вик за помощ на хората от Северозапада, това е един апел към Вас, управляващите и към това правителство, да се обърне специално внимание на Северозападна България, защото тя, както казах, по последни данни е на дъното на всички възможни негативни класации.
Затова, моля Ви, подкрепете това наше предложение, касаещо Северозапада. Обръщам се и към хората от Северозапада: Вие няма да останете забравени поне от „БСП за България“! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Реплики? Няма.
В реда на подадените заявки за изказвания следва господин Лало Кирилов, след това е господин Иванов, господин Тишев, Николай Иванов, Дора Янкова, Димитър Данчев.
Заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще обърна внимание на няколко фундаментални данни, с които през следващата година се планират приходите и макрорамката на бюджета. В актуализираната бюджетна прогноза виждаме, че за 2019 г. брутният вътрешен продукт е в размер на 3,4%. Както и Министерството споменава, основният двигател на брутния вътрешен продукт – на ръста, това е вътрешното потребление, което Вие сте записали, че е 5,7%. Но тук, като погледнем малко по-надолу, се вижда, че основен двигател на това потребление е вносът на стоки и услуги, но за разлика от други години, през 2019 г. той е 0,2. Като гледам тези данни, при мен идва и въпросът: дали това не е някаква стъкмистика и дали данните са реални, защото в предходните години винаги вносът на стоки и услуги е изпреварвал вътрешното потребление?
Оттам идват още няколко въпроса за приходите през следващата година.
Знаете, господин Министър, че основен двигател на икономиката в България е строителството. То е нещо като автомобилостроенето за Германия и винаги, когато строителството е в ръст, данъчните приходи лесно се събират и винаги бюджетната хазна е пълна. Виждаме, че строителството намалява своя темп на растеж, което не е и няма да бъде проблем тази година, но ако продължава така следващата година, и то в края ѝ, ще бъде застрашена приходната част от бюджета.
Господин Министър, Вие в приемането на пакета на данъчните закони не можахте да прокарате някои Ваши рамки и норми, с които да събирате по-ефективно данъците от сектор „Строителство“, така че се притеснявам дали ще можете да си изпълните и приходната част в края на годината, а и следващата 2021 г.
Следващата точка, която ще е последна в моето изказване, това е ефективността на разходите. Всеки път Вие казвате, че този бюджет е повече от същото. Да, вижда се, че в бюджета наистина давате повече по сектори, но ефективността на разходите не виждам да се отразява и това се наблюдава в сектора на здравеопазването. Смятам, че с тези фундаментални проблеми през следващата година наистина ще има проблем в бюджета, и по-точно в приходната част. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Има ли реплики?
Господин Иван Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Неслучайно в началото на гледането на Закона за държавния бюджет предложихме чл. 1 да се гледа накрая. Причината за това ще я повторя още веднъж: това е философията, това е рамката на бюджета и гласувайки го и приемайки го в този му вид, до голяма степен обезсмисляме по-нататъшните коментари и разговори по тази тема, дори да имаме гласуване, което да доведе до някаква промяна и приемане на предложения на опозицията, това нещо няма да даде необходимия ефект.
Именно по тази причина аз ще се опитам, макар и краткото време, което имаме на второ четене, с изказвания да Ви убедя да подкрепите именно нашите предложения. Неслучайно сме разгледали всеки един детайл от бюджета и сме заложили различни параметри от тези, които предлага Министерството на финансите, разбира се, с една-единствена цел: в този бюджет да влязат действително политики. Да влязат политики, които да бъдат обърнати именно към тези сектори, които през годините сме забелязали, че имат необходимите липси, необходимите дефицити, които се отразяват до голяма степен и пагубно на някои от ресорите.
Аз мисля, че господин Горанов до голяма степен би могъл да се съгласи, защото по този начин с нашите предложения за увеличаването на някои от приходните части на бюджета ще развърже до голяма степен и ръцете му по отношение на това, което трябва да се направи, както в сектор „Здравеопазване“, в сектор „Води“ и във всички останали сектори, които са в недостиг.
Аз ще направя аналогия със завършването на тази година. Онзи ден излязоха данни, че има една немалка част, която предстои да бъде изхарчена, тоест излишък в държавния бюджет, а именно нашите предложения дават възможност тези излишъци да бъдат предвидени още в самото гласуване на бюджета по съответните министерства, в съответните отрасли, където през годината е забелязан недостиг. Тук само преди няколко часа гласувахме Закона за държавното обществено осигуряване, вчера гласувахме Закона за Здравната каса и коментирахме какви липси има, какви недостатъци. До голяма степен това ще облекчи и Министерството на финансите, и министър-председателя, когато разпределя средствата от този излишък, за да могат всички бенефициенти, тоест общините, до които не са достигнали пари, с това, което предлагаме, при тях да може действително да има финансов ресурс, който да може да посрещне техните нужди, които никак не са малки, както се оказа. Ние говорихме тук в един дебат с господин Горанов по отношение на водите.
Господин Горанов, мисля, че с нашето предложение даваме възможност да ревизирате и тези политики, защото увеличаването на приходите примерно с акцизи, с мита – косвени, преки данъци, които сме направили, ще Ви дадат една наистина сериозна възможност да изпълните това, което и опозицията иска, което и Вашите избиратели, разбира се, Ви го поставят като акценти, като ангажименти в разговорите за тях. Защото, знаете, във всяка една сфера си има своите искания, своите недостатъци, които Вие търсите начин да реализирате.
Така че, уважаеми колеги, аз Ви призовавам много внимателно да прегледате всичко това, което е предложено от опозицията като текстове, като варианти в чл. 1, защото, още веднъж да напомня, гласувайки чл. 1, гласувайки общата рамка на бюджета, оттук нататък каквото и да говорим, ще остане като празни приказки.
Наистина един призив, един апел: да се приемат всички тези предложения, които са направени тук в момента, за да може в крайна сметка да имаме един работещ бюджет, който да удовлетворява, разбира се, не на 100% исканията на всеки, но до голяма степен да се доближи до нуждата, както на съответните министерства, така и на обикновените граждани, където министерствата трябва да положат необходимите усилия да се постигнат и резултатите, които се търсят. В крайна сметка нито един тук в тази зала не търси нещо да се направи, което да бъде в ущърб на един или друг, а мисля, че предложенията на БСП в тази посока са, да не кажа, най-работещите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Реплики? Не виждам.
Господин Тишев, имате думата.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Ние за поредна година предлагаме в чл. 1 на Закона за държавния бюджет, където е рамката на приходите и разходите, да има увеличение на приходите, съответно на предвидените разходи.
Защо предлагаме увеличение на приходите? На първо място, защото, както всички в тази зала знаят, накрая на годината бюджетът така е сметнат, че ще излезе на излишък. Това го знаят дори децата извън тази зала: че откакто ГЕРБ управлява министрите на финансите, може би с изключение на Дянков, винаги залагат така параметрите, че накрая в държавния бюджет, в хазната, да влизат повече пари, отколкото са заложени в този документ, който ние в момента обсъждаме. И дори в края на миналата година, няколко дни след като приехме държавния бюджет за 2019 г., в предаването „Панорама“ господин Горанов призна, че той реално очаква по-висок брутен вътрешен продукт, разбирайте по-високи приходи в държавния бюджет, и той посочи такива цифри, точно такива, каквито ние впрочем бяхме заложили в нашия алтернативен бюджет за 2019 г. И това след това във времето се потвърди.
Второ, защото смятаме, че се изтърка технологията да подценяваме приходите, съответно да даваме реални или надценени разходи и накрая на годината да събираме повече пари. И след това започваме всички, разбирайте Министерството на финансите и Министерският съвет, да се тупат по гърдите и да казват как приходните агенции работят толкова добре, че събират повече приходи, как правителството създава такива добри условия на живот и на бизнес среда, че, от една страна, бизнесът работи все повече и плаща повече данъци, от друга страна, се увеличават заплатите на българските работници и съответно оттам автоматично преките и косвените данъци растат, съответно бюджетът се пълни.
Ясно е, че нито едно от тези три неща не е вярно. Първо, по заплати сме последни в Европейския съюз. Имаме драматичен спад на преките чуждестранни инвестиции, а доколко събират данъците и колко добре работят приходните агенции, при положение че около 30% е сивият сектор в България, тоест оттам никакви данъци, нито преки, нито косвени не се събират, включително от ДДС, мисля, че всеки сам може да си отговори.
На следващо място, защото с увеличаването на държавните разходи, след като увеличим приходите и ги преразпределим през разходите, по този начин директно стимулираме българската икономика, което автоматично в следващия момент ще се върне като увеличение на приходите в държавния бюджет. Защото чрез увеличаването на приходите в държавния бюджет даваме възможност за увеличаване на доходите на българските граждани и то на тези с най-ниски доходи. Имайте предвид, че това също автоматично ще подкрепи икономическото развитие на България, защото хората с най-ниски доходи, било то пенсии или заплати, няма да тръгнат това увеличение да го спестяват. Те ще го вкарат директно в търговията, и то местната търговия, което ще стимулира икономиката и най-накрая ще доведе до икономически растеж – това, от което имаме изключително нужда.
Не на последно място, защото чрез увеличението на приходите и после разпределението на тези пари през разходите, искаме да помогнем на българските общини – тези, които са най-близко до българското население. И в предни дебати е ставало дума, че така се залагат параметрите в държавния бюджет, че в крайна сметка винаги той е на излишък, а общинските бюджети са хронично недофинансирани. А общините – ето един пример – осигуряват 80% от социалните услуги в полза на населението, с какви пари да го направят това? Ами дайте да ги подкрепим!
И може би на последно място, защо предлагаме това увеличение на приходите? Защото ние просто искаме да изпълним Закона за държавния бюджет на Република България, където се казва, че Народното събрание разпределя приходите и разходите, и то реалните приходи и разходи, а не постфактум с постановление на Министерския съвет министър-председателят.
В заключение: държавният бюджет не е някаква бакалска сметка, в която просто трябва да изравним приходи и разходи и сме готови. Държавният бюджет е инструмент, той е политика за това как ще се развива страната в следващата година, в какви посоки, кои са ни приоритетите, а в по-дългосрочен план, в тригодишния финансов период. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Да, приключвам.
И тъй като не Министерството на финансите е това, което гласува или определя държавния бюджет, а това Народно събрание, ние сме хората, които ще определим разпределението, ще определим размера на приходите и разходите. Аз смятам, че наше призвание е да коригираме прогнозата на господин Горанов и да приемем един по-справедлив, реален бюджет…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, уважаеми господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: …и по-реално разпределение на приходите и разходите на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики?
Имате право на изказване. Имате думата, уважаеми господин министър Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги народни представители! Искам да изнеса статистическа информация за последните няколко години по отношение на планираните по държавния бюджет приходи и тяхното изпълнение. Защото факт е, че правителството в съответствие със Закона за публичните финанси и ролята му по Конституция да изпълнява бюджета има възможност да размества по реда на Закона за публичните финанси определени разходни показатели.
Но искам да изнеса статистика по отношение на плана и изпълнението на приходите по държавния бюджет в съответните години за последните няколко, за да канализирам дебата по отношение на грешното планиране на приходите и използването на така наречения излишък, който ние наричаме текущо превишение на приходите над разходите в съответните периоди на изпълнение на консолидираната фискална програма.
За 2016 г. по закон в тази зала сме планирали да постъпят по държавния бюджет 20 млрд. 623 млн. 591 хил. 500 лв. В резултат на изпълнението на бюджета по държавния бюджет в същата година са постъпили 20 млрд. 688 млн. 341 хиляди, или преизпълнение на приходите с 64 млн. 749 хил. 500 лв., или отклонението от прогнозата е 0,3%.
През 2017 г. в държавния бюджет сме предвидили да постъпят 21 млрд. 932 млн. 5 хил. 400 лв., отчетът е показал 22 млрд. 232 млн. 227 хил. 200 лв., или превишение с 300 млн. 271 хил. 800 лв., процент и четири десети.
За 2018 г. в Законопроекта за държавния бюджет е предвидено да постъпят 23 млрд. 515 млн. 773 хил. 100 лв. В резултат на изпълнението в държавния бюджет са постъпили 23 млрд. 816 млн. 393 хил. 300 лв., или 300 млн. 620 хил. 200 лв. повече, което е 1,3%.
За 2019 г., колеги, в държавния бюджет е предвидено да постъпят 25 млрд. 693 млн. 229 хил. 800 лв. Нашите очаквания са към днешна дата в държавния бюджет да постъпят 25 млрд. 639 млн. 469 хил. 300 лв., или с 53 млн. 830 хил. 500 лв. по-малко, което е неизпълнение с 0,2%.
Искам да Ви уверя, че текущата статистика за изпълнението на бюджета дава възможност за определена гъвкавост по отношение разходната част на бюджета. Тя иманентно е присъща не само от делегацията на чл. 105 и чл. 106 от Конституцията, а и от това, че в края на краищата изпълнителната власт е длъжна да има възможност да реагира при определени ситуации.
Искам също да Ви уверя, понеже това често е център на дебат, че в нито един миг правителството не е нарушило Закона за държавния бюджет, доколкото в нито един миг правителството не е изхарчило, за разлика от предишни години, когато подобна възможност съществуваше в Закона за държавния бюджет и в Закона за устройството на държавния бюджет, правителството не е изхарчило нито един лев, нито една стотинка, нито една десета от стотинката от преизпълнение на приходите.
Големият дебат за качеството на планиране, ако се свежда до 1,4% – най-голямата грешка, която сме допуснали през 2017 г., извинявам се на народните представители, но все пак 1 – 2% грешка в планирането може да се допусне, особено когато говорим за такива огромни агрегати и за такива дългосрочни периоди, при които икономиката може да вземе каквато посока прецени.
Това, в което искам да Ви уверя, е, че за следващата година бюджетът е планиран по същия консервативен начин. Очаквам да наваксаме това неизпълнение от тази година от 0,3%. Надявам се следващата година да го уцелим до нула. Но Ви уверявам, че всички предложения, които сте направили, колеги – повече по чл. 1 отношение няма да взимам, водят по наши оценки, може да бъркаме, но все пак в Министерството на финансите работят по-добри експерти, отколкото в различни партийни централи, които и да са били те – към 4,5% дефицит спрямо консолидираната фискална програма. До това, колеги, водят всички мерки, които Вие сте предвидили.
Всъщност грешка! 4,5 млрд. лв. – по-малко от 4,5 на сто дефицит, 4,5 млрд. лв. е разминаването между приходите и разходите, ако всички предложения на колегите от левицата бъдат инкорпорирани в чл. 1 на Закона. Не че предложенията, които сте направили, нямат своя логиката и резон, но най-доброто изражение на политиката на правителството е да търси баланс между приоритетите. Не може, колеги, всичко да е приоритет.
И преизпълнение на приходите – няма, има изпълнение на приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: По начина на водене! То друг начин няма.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
По начина на водене. Когато уважаемите колеги министри се изказват в тази зала, те трябва да са добросъвестни.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: И да говорят истината.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И да говорят истини.
Когато дават данни за бюджетните приходи, не е ли логично, че той, господин министърът, трябваше да каже данните за брутния вътрешен продукт и да обясни защо расте с 1,5 – 2 млрд. лв. повече от прогнозата, а бюджетните приходи са същите или намаляват? Това е много интересно.
Второ, излиза една голяма лъжа.
РЕПЛИКИ ОТ ОП: По начина на водене!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Именно по начина на водене да обясня.
Какви са тези фискални резерви, които растат, уважаеми колеги от ГЕРБ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не намирам моето място тук, уважаеми господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Откъде идват тези фискални резерви…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Но ако не влезете и не намерите Вие моето място…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не, и по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, добре.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не позволявайте на министрите да правят оценки за партийни централи и други. Защото освен партийни централи, има доктори, има доценти, има професори в УНСС, в Икономическия институт на БАН, а те разбират повече от Вашите експерти в Министерството на финансите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Гечев. (Реплика на министър Владислав Горанов.)
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателю, извинявам се, ако нечия експертиза е накърнена. Аз представих държавна финансова статистика, която се извършва не само от Министерството на финансите, а и от Националния статистически институт. Мога да представя данни и за брутния вътрешен продукт. Не знам защо някой се припозна за член на нечия централа, аз изнесох статистика. Неслучайно върнах няколко години назад, за да няма спекулации с проявления на някакви конюнктурни и еднократни фактори.
Не приемам Министерството на финансите да бъде квалифицирано с думата „лъжа“. Днес съм министър аз, утре ще е някой друг. Използването на понятието „лъжа“ към стожера на държавата в лицето на Министерството на финансите е обидно, когато се изрична от парламентарната трибуна.
Аз няма да влизам в риториката на партийни лидери и да боравя с понятието „наказателна отговорност“, но не прави чест на хората, които обучават младежите, да внасят такъв език и такова отношение към стожера на финансовата стабилност в държавата. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
В контекста на взетото решение на Председателския съвет, господин Гечев…
РЕПЛИКИ ОТ ОП: Наказание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Търновалийски, Вие? Изказване? Изчакайте, има преди Вас, ще Ви запиша.
Господин Николай Иванов.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Процедура, процедура!
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България, от място): Понеже е по тази…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Кой иска по начина на водене? Вие! Добре.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, господин Министър, господа и дами министри, уважаеми колеги! Ако изпълнявахме това, което е записано в нашия Правилник, и това го казваме всяка година при бюджета, и правихме обсъждане на изпълнението на бюджета тук, в тази зала, този дебат сега нямаше да се води.
Какво правим ние? Всяка година седим по цели нощи, за да дебатираме бюджет, който бюджет може би утре ще го приемем и от новата година той ще бъде променян, така както намери за нужно министърът на финансите или премиерът.
РЕПЛИКА ОТ ОП: По начина на водене!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Каква е процедурата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинявам се, господин Търновалийски – намерете моето място във Вашето изказване.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не виждаме изказване.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Обръщам се към Вас, като в момента изпълняващ функцията…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, водя заседанието.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: …да бъде изпълняван Правилникът и да бъде внасян Отчетът за изпълнението на държавния бюджет и той да бъде обсъждан. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
До момента аз не съм нарушил Правилника.
Господин Иванов, заповядайте – имате думата.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Аз също ще се присъединя към обосновката, която представи колегата ми Филип Попов за създаването на Фонд „Северозапад“ в чл. 1 на Законопроекта за държавния бюджет на Република България. Едва ли е необходимо да Ви убеждавам колко важно за този регион е осигуряването на подобна публична инвестиция, защото бедността, лошата инфраструктура, безработицата, миграцията, рискът от социално изключване на големи групи хора, са безспорно характеристики, много видими и значими за този регион, в който сме и ние с него като народни представители, избрани в този парламент.
Ще върна малко времето назад и ще припомня, че подобно усилие беше направено в периода 2014 – 2016 г., когато с усилията на всички публични власти – от общините до държавните институции, и с огромна част от неправителствения сектор беше създадена една целенасочена инвестиционна програма, касаеща не само Северозападния район, но и други изостанали райони на страната. Тази целенасочена инвестиционна програма в крайна сметка потъна в небитието, не беше приета от Министерския съвет и не беше финансирана. Аз знам много добре какво е мнението на уважаемия господин министър на финансите за тази програма по повод една информация, която поискахме от Комисията по регионално развитие за съдбата ѝ. Неговото становище, ако мога с едно изречение да го формулирам, беше, че вероятно ефектът от финансирането ѝ би бил спорен.
Затова, уважаеми господин Министър, ние сега предлагаме обратния подход – разбира се, с приоритети, които според нас трябва да бъдат: финансиране на интегрирани проекти, които носят и икономическия ефект; естествено, подобряване на инфраструктура; развитие на регионален туристически продукт; инвестиция в човешки капитал – парламентът да осигури тези средства в държавния бюджет. А Вие, Министерството на финансите, разбира се, в диалог с местните власти и с регионалните институции да формулирате и критериите, по които те да бъдат ефективно изразходвани.
Аз ще дам пример с моя избирателен район – Враца, която в момента развива два много важни икономически проекта, които ще доведат до създаването на хиляди работни места. Ако в този момент с подобен фонд бъде подпомогнат областният град, ще бъде развита една промишлена зона, една индустриална зона, която ще даде перспектива за още подобни инвеститори, за още повече работни места в един изключително тежък от социално-икономическа гледна точка район.
Заедно с това от години стои като възможност реализацията на проекта за моста Оряхово – Бекет, който при всички случаи ще внесе едно огромно икономическо оживление в цялата област, в целия избирателен район.
Това са само примери за това как подобен фонд, ако бъде подкрепен от всички народни представители при днешното гласуване на Законопроекта за бюджет, и аз апелирам към моите колеги от Северозапада, в което не се съмнявам, че ще го подкрепят, но апелирам и за това те да убедят своите колеги от своите парламентарни групи да подкрепят това наше предложение. Сигурен съм, че с това ще дадем един огромен шанс на този регион и на хората, които живеят в него, да останат там и да видят перспектива и надежда, че и Северозападна България е част от възможността за едно бъдещо развитие, догонващо другите райони и даващо европейски перспективи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Има ли реплики?
Имате думата за реплика, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП за България): Искам само една много кратка реплика и едно предложение – като слушам колегите, сега се сетих.
Първо, на всички е ясно, че разпределението на така наречения излишък не се дължи на сериозно преизпълнение на приходите, а се дължи на неизпълнение на разходите. Всяка година, години наред 1,5 – 2 млрд. лв. са неусвоени, неизразходвани, се харчат.
В тази връзка искам да се върна към 2008 г. в Четиридесетия парламент, когато водихме преговорите за асоцииране към Евросъюза, бяхме задължени от Брюксел да имаме комисия или подкомисия по контрол на бюджета. Ние през 2008 г. я създадохме, тя заработи, беше подкомисия към Комисията по бюджет и финанси. В почти всички европейски държави има или комисия, или подкомисия. Защото колегите са прави – ние се събираме, трепем се три дена, разпределяме парчетата от баницата, след това разчитаме на Сметната палата да проверява. Една проверка на Сметната палата е между година и година и половина, едва след това излизат резултатите, поредният министър си е заминал – пито/платено, най-много някоя глоба да отнесе. Тогава тази комисия започна да работи.
Между другото, в унгарския парламент и в още шест парламента, си спомням, това са комисии, които се дават на опозицията, големи опозиции.
И моето предложение тук не е към министъра на финансите и не е към правителството, а е към ръководството на българския парламент. Вижте каква е практиката и дайте да се върнем към това! Иначе три дена разправии и една година – власт на министъра на финансите и на правителството. (Възгласи: „Браво, браво!“ и ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Други реплики? Няма.
Дуплика – господин Иванов. Няма.
Продължаваме с изказване на госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожо и господин Министър, уважаеми госпожи и господа членове на парламента! Естествено е, от изказването на министъра ние да имаме друг възглед по приходната част и по разходната. Затова ние представляваме граждани, хора по-бедни и, естествено, с по-голяма тревога гледаме на развитието на нашата страна. Може би с годините и с повечето стоене в управлението се губят сетивата и чувствителността по това как се развива България.
В първата част – чл. 1, в приходите, подкрепям философията на колегите, които я развиха и е разписана в нашето предложение –на господин Гечев и на господин Тишев. Ще се спра на разходната част от гледна точка на политиките, които липсват. Ние предлагаме друг възглед относно намаляване на политическата и фискалната зависимост на местните власти от централната власт и предлагаме да се засили институтът на местната демокрация. Това го разписваме на две места като политика в бюджетните отношения на общините. Ние не искаме общините да имат подаяния или разпределение като звезден прах според настроението на правителството и като разпределение, което не дава устойчиво и регионално развитие, а предлагаме около един милиард и повече увеличение на средствата за българските общини, защото си даваме сметка, че тези 19 800 км общински пътища с 200 милиона не могат да се финансират.
Още повече засилваме вниманието на парламента, че има територии на страната, пак ще повторя от тази трибуна, особено периферията на областните градове, за които няма европейски средства. Няма европейски средства от Програмата за селските райони и няма европейски средства от „Региони в растеж“ и тук вече 14 години правим един голям регионален контраст.
На следващо място, с изключително голяма чувствителност в момента – и климатична, и друга, са проблемите, свързани с политиката за безводие, за инфраструктурата, за води и канализации на територията на страната, където отново няма европейски средства. И като казвам, че ние имаме друг възглед, защото капиталовите разходи, инфраструктурата на страната – с малки изключения, политиката на ГЕРБ я насочва само със средства от Европейския съюз, поради тази причина нашето увеличение е доста драстично, но сме посочили и приходоизточника – двата процентни пункта от подоходния данък. Паралелно с това имаме голяма тревога, че системно не се изпълняват капиталовите разходи за страната като цяло, в това число и тази година. Ще се обърна отново към политиката за регионалното развитие на страната като цяло и за контрастите, които се създават.
Ние изоставаме с политиката за цялостно изпълнение на магистралния пръстен – 2021 г. няма да има средства по отношение на европейското финансиране на държавните пътища и магистралите, ние вървим с бавни темпове по отношение на въвеждането на тол системата. И сега в Регионалното министерство тези пари ги няма – те са тук, но са предвидени около 450, а трябваше на бъдат милион, трябваше да бъдат много повече.
Ние изоставаме и с политиката, която е за водната реформа. С изключение на парите от оперативни програми „Околна среда“ и „Селски райони“ има огромни територии – те сега се появяват, започват да гърмят бомба по бомба, ще има проблеми с водния сектор. Поради тази причина ние сме предложили увеличаване на средствата за капиталовите разходи на страната. Защото един от основните изводи, в това число и на Комисията по регионално развитие, и на самото министерство, и на Комисията по еврофондове е, че с европейското финансиране досега ние задълбочихме междурегионалното различие. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И още две предложения: едното, което правя всяка година, и приключвам, господин Председател, в средствата за последиците от бедствия, няма да спра да повтарям и, дай боже, някога управляващото мнозинство да се убеди, че са необходими средства за речните корита, защото с данъците и с намаляването на населението в определени градове няма средства именно да бъдат почистени речните корита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Затова Ви моля да видите другия възглед, който е полезен, за да може страната да се развива балансирано и действително общините…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, завършете.
ДОРА ЯНКОВА: …да могат да бъдат свободни български общини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли реплики? Не виждам.
Господин Данчев, имате думата.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! БСП предлага не просто промени в числата, а прави предложения за реформи през бюджета, така че да се гарантира икономика за решаване на основните проблеми за нашето общество. Догодина ще бъдат преразпределени спрямо предложението, което сме получили от Министерския съвет, повече средства през държавния бюджет в сравнение с настоящата година. Без нужните реформи обаче в публичната сфера несъмнено огромната част от тези пари просто ще потънат.
За поредна година за нас от БСП липсват реформи и активни мерки за ускорено сближаване с другите държави в Европейския съюз. Всъщност за непредубедения наблюдател това е бюджет на добрите икономически времена, но големият въпрос е дали настоящата година не е вероятно последната спокойна година за държавните финанси преди очакваното забавяне на глобалната икономика да се усети и при нас.
Дори в публикуваната от Министерството на финансите само преди дни есенна макроикономическа прогноза се казва, че глобалната икономика ще се забави повече от очакваното през тази и следващата година. Ръководеното от господин Горанов министерство работи при хипотеза за леко забавяне на растежа догодина до 3,3% от брутния вътрешен продукт, но тази прогноза за 2020 г. е дори над оптимистичните очаквания на други институции, като Международния валутен фонд, Световната банка и някои наши банки.
През първото полугодие на тази година търговското салдо е положително, но това не е заради по-голям ръст на износа, а заради по-голям спад на вноса. В резултат нетният експорт имаше положителен принос за икономическия растеж, но това надали ще се повтори през втората половина на тази година, както и през останалите няколко години до 2022-а. Това е още по-вярно и заради това, че основните търговски партньори на България от Европейския съюз – Германия, Италия, Франция, показват забавяне в своето икономическо развитие през цялата 2019 г. и това несъмнено ще се отрази на търсенето на български стоки в тези страни. Практически във всички макроикономически прогнози за България се подчертава негативната роля на нестабилната геополитическа среда и нарастващият протекционизъм, както и забавянето на икономиката на Китай.
Всички тези фактори, както и продължаващата несигурност около Брекзит, несъмнено могат да повлияят негативно на българския износ. Апропо – несигурната външна среда несъмнено означава и по-ниски частни инвестиции. Между другото, това се потвърждава от самото Министерство на финансите. Ако преди половин година то залагаше ръст на инвестициите от 9,9% през 2019 г., сега очакванията са снижени до 1,9%. Премиерът каза: „Завод след завод строим“, но числата на Министерството на финансите упорито отказват да го потвърдят. Всъщност, имайки предвид, че България продължава за поредна година да върви надолу в класацията Doing Business на Световната банка, аз също смятам, че няма как да очакваме висок инвеститорски интерес.
За съжаление, никъде в този бюджет не се адресира решаването на нито един от важните проблеми за страната ни, въпреки че ние от БСП на първо четене обърнахме специално внимание за тези проблеми. Решаването на тези проблеми е единственият гарант, както казах в началото, за икономически растеж и по-добър стандарт на живот на българските граждани. Затова в БСП изготвихме нашия алтернативен бюджет, в който сме предложили решения или поне даваме началото на решаване на най-важните проблеми за нашето общество и икономика, разбира се.
Никъде в предложенията на правителството, въпреки уж стабилния растеж на икономиката, не се говори за намиране на решения за излизане от демографската криза, защото за всички е ясно, че демографията остава истинското дългосрочно предизвикателство за растеж. Ясно е, че в следващите години заетостта ще намалява поради намаляването на населението в трудоспособна възраст. Не смятате ли, колеги, че демографските предизвикателства ще доведат до затормозяване на потенциалния растеж, тъй като и работната сила в страната продължава да намалява поради застаряването и емиграцията?
Според нас именно демографските предизвикателства подчертават необходимостта от реформи. Например мерките за справяне с функционалната неграмотност и за превръщането на знанията в умения, биха могли поне частично да облекчат недостига на работна ръка, но в бюджета се говори само за увеличаване на заплати в бюджетната сфера, а не за решаване на конкретни и стратегически проблеми. Между другото, освен за стимулиране на потреблението, в бюджета не се предвиждат никакви стимули за икономиката – намаляват капиталовите разходи. Ето защо, както казаха колегите, ние сме предложили създаването на специален национален инвестиционен фонд в размер на 800 млн. лв. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател.
Това намаляване на капиталовите разходи за мнозина анализатори означава, че държавата рискува да забави икономическия растеж. Причината за това според мен е липса на капацитет за подготовка на проекти. Всъщност държавните инвестиции са най-сигурното средство за повишаване на потенциала на една икономика. Те могат да създадат инфраструктура, но и да подготвят квалифицирана работна ръка и като цяло да привлекат интереса на частния сектор. Дори мерките за създаване на благоприятна бизнес среда…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Имам още пет секунди само. Моля Ви да изчакате.
Дори мерките за създаване на благоприятна среда, като електронно управление и облекчаване на административната тежест, също са вид държавни инвестиции. Затова в дългосрочен план… (Реплика от ГЕРБ.)
Добре, ще продължа в следващото си изказване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Колеги, прекъсваме работа за 30 минути. Както беше съобщено в началото на пленарното заседание, днес ще имаме две прекъсвания на работата.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Първа реплика към господин Данчев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Данчев, във Вашето изказване дълго и подробно описахте макрорамката на бюджета, всичките нейни несъвършенства, но не засегнахте по никакъв начин това, което предлагаме от БСП, а именно как ще стимулираме българското производство, по какъв начин българското производство ще се реализира и най-вече ще защитим интереса му именно през бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Бонев.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Данчев, за дуплика.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Бонев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз наистина благодаря за тази реплика, защото бях прекъснат и не можах да доразвия това, което исках да кажа.
Всъщност на някои от колегите тук в залата това мое изказване прозвуча като изказване за първо четене, но логиката му беше свързана с това, че някои от предложенията, които правим ние от БСП, са свързани, не са отделни числа, не са част от някакъв счетоводен баланс, а са част от една обща рамка, от една обща философия на бюджетната ни политика. В тази философия много важно място заемат държавните инвестиции. Неслучайно аз направих един преглед на това, което се случва в последната една година в нашата икономика, за да покажа, че рискът от допълнително намаляване на частните инвестиции в нашата икономика е съществен. Именно затова тук ролята на държавата при стимулиране на икономическия растеж чрез свои инвестиции е изключително важна.
Затова ние от БСП предложихме и предлагаме в този бюджет да бъдат заделени допълнителни средства в размер на 800 млн. лв. в рамките на един национален инвестиционен фонд, в това число 300 млн. лв. за допълнително стимулиране на икономическото развитие на Северозападна България. Но, пак казвам, предупрежденията за забавяне на глобалната икономика нарастват, а в бюджета не са предвидени буфери за сценарий, при който приходите спадат и се налага държавата да компенсира със своята активност липсата на такава в частния сектор.
Между другото, в наскоро публикуван доклад на една рейтингова агенция се казва, че до 2022 г. повишаването на инвестициите ще изостава спрямо вдигането на текущите разходи, в частност на тези за заплати. В дългосрочен план за мен такъв процес предполага създаването на добра или поне на предвидима среда, в която частният сектор да инвестира, или потенциалният икономически растеж ще започне да се ограничава. Именно затова са необходими допълнително средства, които да стимулират икономическото развитие, но тъй като тази задача наистина е комплексна, няма как да не се обърнем към мерките за намиране на решение за проблемите с демографската ситуация в страната. Това беше другата част от моето изказване, на която, надявам се, сте обърнали внимание.
Затова в този бюджет ние предлагаме допълнителни стимули за работещи родители, като гарантиране необлагаем минимум от 500 лв. месечно за всяко дете ненавършило 18-годишна възраст. Също така предлагаме освобождаване от данък върху доходите по трудови правоотношения на лицата до 26-годишна възраст.
Всичко това са мерки, които целят да стимулират така или иначе вече задъхващия се и прегряващ пазар на труда, защото няма как да не стимулираме развитието на хората, на трудещите се и да очакваме, че пазарът на труда у нас някак си с магическа пръчка ще се подобри. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Данчев.
Следващият, заявил изказване, е Георги Йорданов.
Заповядайте, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Вземам думата, за да мотивирам предложението, което направихме с господин Юлиан Ангелов и което касае минимална държавна помощ за три организации, които са в челото на тези, които защитават българската национална кауза, наречена Тракия и Македония. Става дума за Съюза на тракийските дружества в България, Научния македонски институт и Българското сдружение на родовете в Македония. Тези три организации имат основно научна, културна и просветна дейност. Плод на тази дейност са значими научни проучвания, издаване на книги, запазване на фолклора, народни обичаи в тези области на тогавашна България, за съжаление, поставяне на паметници, бюстове, паметни плочи.
Мога да Ви кажа, че преди две седмици на граничния контролно-пропускателен пункт „Капитан Петко войвода“ беше поставен един много хубав паметник на Капитан Петко войвода, който е отправил своя взор към Западна Тракия – тази изконна българска територия.
Тези организации са регистрирани като граждански сдружения и ние предлагаме минималната държавна помощ да премине през бюджета на Министерството на културата. Трябва да Ви кажа, че до миналата година имаше такава помощ в същите малки размери, но поради някои нормативни изисквания днес се налага да направим с господин Ангелов това предложение. Мисля, че България трябва да защитава своята кауза – Тракия и Македония, и мисля, че трябва да я подкрепим, още повече че средствата са пренебрежимо малки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Йорданов.
Реплики? Не виждам.
Следващото изказване е на господин Богдан Боцев.
Заповядайте.
БОГДАН БОЦЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, колеги! За поредна година бюджетът, предложен от правителството, е копие на бюджета от предходната година – в него, освен че са заложени повече средства в някои от секторите, което е логично заради повишението на брутния вътрешен продукт, няма реформи в нито един от тях.
В образованието например имаме увеличение на заплатите на учителите, което ние подкрепяме, но това не е реформа и не води до повишаване на неговото качество.
В здравеопазването има отново повече средства, но също без никаква реформа – фалиращи болници, протестиращи медицински сестри, липса на млади лекари и медицински специалисти.
В социалната сфера за пореден път имаме замразяване на разходите. Надяваме се поне да подкрепите нашето предложение за повишаване на заплатите на социалните работници, както направихте в Бюджетната комисия.
Нашите предложения съдържат реформи в три от основните бюджетни сектори: публичните финанси, социалната сфера и здравеопазването. Предлагаме една десета от данъка върху добавената стойност и една пета от данъка за облагане на доходите на физически лица да постъпват в бюджета на общините. Това е реална стъпка в посока на финансовата децентрализация на българските общини. Предлагаме намаляване на ДДС за лекарствата в размер на 9%, на хляба, млякото и другите основни хранителни продукти в размер на 5%. Според нас това ще намали цените на лекарствата, ще намали частта от цената, която плащат пациентите. По отношение на храните мярката, която предлагаме, ще доведе до намаляване на техните цени, но това ще е и стимул за развитие на българското производство.
Предлагаме първа стъпка към семейното подоходно облагане – намаляване с 50 лв. от данъка за всяко дете, който дължат неговите родители. Предлагаме доходите на младите хора до 26 години да не се облагат с данък за облагане на доходите на физическите лица. Предлагаме замяна на плоския данък с прогресивен подоходен данък. В социалната сфера предлагаме еднократна помощ в размер на 6500 хил. лв. при раждане на второ и трето дете. Предлагаме да се увеличи помощта за майките студентки от 2880 лв. да се увеличи на 6500 лв. В здравеопазването предлагаме повече средства за достъпа за лечение в отдалечени и труднодостъпни райони, но най-важното е болниците да не са търговски дружества. В образованието предлагаме безплатни учебници до ХII клас, а също така отпадане на таксите за детски ясли, детски градини и детски кухни. По отношение на бизнеса и развитието на регионите нашите предложения са свързани със създаването на национален инвестиционен фонд и фонд за развитие на Северозападния регион.
Нашите предложения целят България да постигне по-висок икономически растеж и една голяма част от населението да почувства подкрепа и грижа от страна на държавата. Надяваме се да подкрепите поне част от нашите предложения, с които да подобрим живота на българските граждани. (Реплики: „Браво!“, ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Боцев.
Реплики? Не виждам.
Давам думата на госпожа Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, Уважаема госпожо Министър! Съжалявам, че тук липсва министърът на спорта, пък дори и министърът на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Министърът на финансите е в сградата.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми дами и господа, предлагам Ви една изключително важна и отговорна тема за дискусия и дебат в Народното събрание, когато обсъждаме бюджета на България – тема, политика, свързана със здравето на българските деца и здраве чрез спорт. Тук ще Ви покажа (народният представител показва доклад) и това е програмният формат на бюджета, който представя и предлага правителството на управляващата коалиция, който е в рамките на 75 страници. Това са всички онези програми и областни политики, които предлага правителството. Основната цел, основната мисия на този бюджет е цялостна реформа на българския спорт, като се насърчава укрепване на здравето чрез двигателна активност, физическа активност, спорт и спортно-туристическа дейност.
Прави впечатление, че в последните няколко години, макар нарастването на брутния вътрешен продукт да е налице и да е факт, процентното съотношение на бюджета за спорт намалява. Ще Ви кажа, че за последната година и прогнозната стойност на бюджета за 2020 г. е 0,069% от брутния вътрешен продукт. Само за сравнение ще Ви кажа, че в страните, към които ние сме се насочили да стигнем техния среден стандарт на развитие и качеството на живот, бюджетът за спорт е в рамките на процент, процент и половина. А днес не можем да достигнем последните години и отстъпваме от десетата на единицата като процент от брутния вътрешен продукт.
Ще Ви кажа и смея да твърдя, че правителството го е отбелязало като факт – недостигът и недофинансирането на определени сектори, а 70% от сумата, която се заделя за спорт в България, се отделя за спорт за високи постижения. Знаете, че спортът за високи постижения е функция за развитието на спорта за всички или на спорта за подрастващите, спорта за всички учащи и млади хора.
Предлагам това, което е предложено и в новия закон за спорта в чл. 132, ал. 1 – постановление на Министерския съвет, което определя минималните диференцирани размери на паричните средства, които се отделят за спорт за всяко дете в детска градина, за всеки ученик в предучилищна и училищна форма на обучение, за всеки студент във висше учебно заведение и за всеки курсант, дава възможност на всяка детска градина, всяко училище, всяко висше учебно заведение да има собствен, самостоятелен бюджет, който може да се разходва за спорт, за спортна дейност, за спортни пособия, за спортни уреди и за спортни съоръжения – една изключително важна инвестиция в нашите деца.
За съжаление, това постановление не е актуализирано от далечната 2006 г., вече 13 години. Тринадесет години! А знаете, че са се увеличили цените на спортни съоръжения, на спортни продукти, баскетболни и футболни топки и така нататък, може да изброяваме безкрай. Функциониращо по този начин, това постановление не дава възможност за развитие на основната му функция, а именно възможност за спорт на всяко българско дете.
Ето защо ние предлагаме актуализация на това постановление и средствата за спорт да бъдат актуализирани: за всяко дете – от два лева да бъдат пет лева; за всеки ученик – от три лева на пет лева; за всеки студент – шест лева за спорт; за всеки курсант – шест лева за спорт. Сумата, която се получава, е индикативна, разбира се, и е в рамките на 3,2 милиона, защото винаги зависи от броя на децата, на учениците и студентите за текущата година. Три милиона и двеста хиляди са една сума, с която всяко дете ще разполага за спорт за цялата година.
Ще Ви кажа за какво става дума тук. Големите училища, които разполагат и които имат по хиляда ученика, имат добра възможност за развитие на спорт с тези средства, но малките училища в малките населени места са най-страдащи, те са най-зависими от актуализацията на това постановление. Надявам се, че тук няма да има политически предразсъдъци, а спортът като възможност може да ни обедини в тази зала, така че да подкрепим това предложение, което предлагаме: актуализация на това толкова важно постановление на Министерския съвет за всяко българско дете и всеки млад човек. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Лечева.
Реплики? Няма.
Господин Атанасов, заповядайте.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами министри, уважаеми колеги народни представители! Обръщам се и към моята съгражданка госпожа Менда Стоянова, защото не виждам финансовия министър. Като председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта Ви призовавам искрено да подкрепим това предложение. Става въпрос за Постановление на Министерския съвет № 129 от 2000 г., което е за определяне на диференцираните размери на паричните средства за физическо възпитание и спорт. Колеги, забележете, това са 2 лв. за дете от детска градина, 3 лв. за ученик, студент и курсант годишно. Тези средства се използват за детските градини, училищата и висшите учебни заведения за спортни уреди, забележете, за спортни уреди и пособия за спортно-състезателна дейност.
Искам да подчертая, че от 2008 г., колеги народни представители, обърнете сериозно внимание – цели 11 години, тези средства не са променяни! Депутати от тази зала, които и преди са били депутати, са приемали Националната стратегия за развитието на физическото възпитание и спорт 2012 – 2022 г., в която е заложена оперативна цел – увеличаване на средствата по Постановление № 129 на Министерския съвет, но, колеги, това все още не е станало факт. Забележете, предложението е за завишаване с 1 лв. за децата от детската градина – от 2 лв. на 3 лв., за учениците – от 3 лв. на 5 лв., а за студентите и курсантите – от 3 лв. на 6 лв. Общото увеличение, колеги, е 3200 млн. лв. Нашият бюджет в момента е 43 857 млрд. лв. Предложението е за завишаване с 1 лв. за децата от детските градини, тоест ние ги качваме с 1 лв. – от 2 лв. на 3 лв., за учениците от 3 лв. стават на 5 лв., и за студенти и курсанти от 3 лв. на 6 лв. Общото увеличение, колеги, при 43 млрд. лв. бюджет е само от 3200 млн. лв.
Колеги, всички говорим, че децата са с наднормено тегло и трябва да спортуват. Нека да помислим за тяхното здраве.
Колеги, нека да кажа и нещо друго: нали второто гледане на бюджета е затова, за да направим някои корекции?! Затова е второто гледане на този прословут бюджет, да направим някои корекции в него, колеги. Повтарям, тук не става въпрос за 15, 20, 30, 40 млн. лв., а става въпрос за 3 млн. и 200 хил. лв. за нашите деца.
Знаете, че обичам римските сентенции: Pacta clara boni amici, казват римляните. Преведено означава: „Справедливи сметки – добри приятели.“ Е, как да не бъдем добри приятели към нашите собствени деца? Как да не бъдем такива добри приятели?!
Последно ще кажа, обръщам се към Вас, госпожо Стоянова: моля Ви, нека да подкрепим това предложение, защото то касае нашите деца. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Атанасов.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Един от най-важните коментирани въпроси е въпросът за капиталовите разходи на общините, тъй като чрез тях се реализират много от политиките, които хората поставят ежегодно пред ръководствата на общините, в това число общинските пътища и общинската пътна мрежа. Едно от условията за намаляване на демографския срив, една от подходящите политики е подобряване на общинската пътна мрежа, тази инфраструктурна свързаност между селата и малките градове, от една страна, и с близките икономически центрове, от друга.
От анализ на Института за пазарна икономика се вижда, че миграцията не е голяма и хората се задържат в селото и малкия град, когато има и лесна връзка с близкия голям град, в който работят и пътуват ежедневно. Тази ежедневна трудова миграция осигурява доходи, които се харчат в родното място, и това поддържа селото и малкия град жив, поддържат се най-необходимите услуги, развиват се културата, търговията и така нататък. Тази мобилност е ключова и към забавяне процеса на обезлюдяване.
Общинската пътна мрежа е с дължина почти колкото републиканската пътна мрежа, но ресурсът, който се отделя чрез държавния бюджет е изключително малък. Кметовете освен да поддържат общинската пътна мрежа, трябва да поддържат и 57 хил. км улици, тротоари и други части от линейната инфраструктура. От 19 500 км около 6 хил. км са в много лошо състояние, 7 хил. км са в лошо и само 6,500 км са в добро състояние. Това говори много за това каква трябва да бъде държавната подкрепа.
Отварям една скоба – тези реконструкции, ремонти и поддръжка на пътната мрежа, могат да бъдат финансирани от общините, освен от държавата, но техният ресурс е изключително малък. Приходите на местните администрации от данъци у нас са над два пъти и половина по-ниски от средните стойности за Европейския съюз като съотношение към брутния вътрешен продукт.
Другото, на което искам да обърна внимание, е това, че сме царе на приемане на документи от много страници, които да не се изпълняват. Един от тези документи е Стратегията за децентрализация на общините. Отчетено е, че Стратегията от 2006-а до 2015 г. е изпълнена на 10%, а тази, която е от 2016-а до 2025 г. се изпълнява незадоволително.
Подобряването на що-годе добра инфраструктура на местно ниво осигурява по-добър достъп и до здравните услуги. Средствата по кохезионните политики на Европейския съюз достигат до всички малки населени места. Целта на тези политики и на отделените средства е да дадат шансове за сближаване на регионите, но ако искаме истинска кохезия, собствената ни държава трябва да отделя много повече средства в това отношение. В този контекст е и изпълнението на целенасочената програма за развитие на Северозапада, на пограничните и граничните райони, на Родопите и на Странджа-Сакар, която трябва да даде тласък на около 235 общини в това отношение. Ресурсът обаче, който е предвиден по тази програма – около 400 млн. лв. на година, не се изпълнява, а се предоставят средства от държавния бюджет не повече от 100 млн. лв.
Аз мисля, че този въпрос е сериозен. Предложението на БСП в това отношение е добро. Това е предложение, което ще реши много проблеми на общините. Предлагам да бъде подкрепено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Динков.
Реплики? Не виждам.
Господин Тимчев, заповядайте за изказване.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми колеги! Северозападна България стана нарицателна като най-бедния и изостанал регион не само в България, а и в Европейския съюз. Той тотално обезлюдява и изостава драстично по много показатели. Присъединявам се към колегите, които говориха от областите Видин и Враца.
Ще дам няколко показателя за област Монтана като народен представител от тази област: брутният вътрешен продукт, заплатите и доходите в област Монтана са най-ниските за България, а в същото време безработицата е най-висока. Монтана е с най-ниската икономическа активност до момента и с най-малко привлечени чуждестранни и национални инвестиции. Населението в областта е намаляло от 2000 г. досега с 50 хиляди души. Само община Монтана е намаляла с над 15 хиляди души, а реално цифрите сигурно са повече. Най-застаряващото население на страната, с най-ниска раждаемост.
В областта има недостиг на лекари специалисти.
Резултатите на учениците, които завършват средното си образование и полагат матури по български език и литература, са най-ниските в страната.
С най-ниското покритие сме в кадастрално отношение на кадастралната карта на България. Искам да Ви кажа, че имаме региони, които изчезват от картата на България.
Монтана е една от малкото области, в която няма висше учебно заведение, или поне филиал на такова.
За съжаление, Народното събрание и в предишния бюджет не прие да бъде създаден фонд за инвестиции или подпомагане на слабо развитите региони в България. Поради тази причина на 7 октомври тази година беше създадена гражданска инициативна група, която започна да събира подписи с предложение да бъде създаден такъв национален инвестиционен фонд за подпомагане на Северозапада. Затова прегърнахме идеята и я предлагаме в нашия алтернативен бюджет със сумата от 300 млн. лв., която ще бъде първоначалната инвестиция, и държавническото отношение по отношение на такива слабо развиващи се региони в България.
Искам да призова всички народни представители да подкрепят това наше предложение и да Ви припомня, че в много изказвания и интервюта министър-председателят е казвал, че приоритет на това управление ще бъде Северозападна България.
Подкрепете нашето предложение! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Тимчев.
Господин Ламбев, заповядайте за изказване.
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В публичното пространство преди време излезе едно обобщение от страна на госпожа Менда Стоянова, че Проектобюджетът за 2020 г. е повече от същото. Внимателният преглед на цифрите – консолидирано и отделно по министерства, не ни дават основание да припознаем този извод, а по-скоро да направим друг извод, който в последните години се налага като такъв за бюджета на Република България, а той е: още от същото.
Липсата на реформи, структурните проблеми в българската икономика, съчетани с номиналното увеличение на приходите в държавния бюджет, но не и реалното увеличение, не дават възможност за ускорен ръст на българската икономика, а по-скоро за един срамежлив, но изключително удобен публичен ръст от около 3%, който е крайно недостатъчен за догонване на онези държави от Европейския съюз, към които ние се стремим и които, между другото, са наши основни търговски партньори.
В глобален план заплахите за световната икономика са твърде много. Няма да ги изброявам, известни са на всички ни. Липсата на бюджетен дефицит само на пръв поглед изглежда успокояващо, но анализът на цифрите подсказва, че в края на 2020 г. навярно отново ще имаме едно безконтролно харчене на огромен ресурс, който може да надмине и рекорда от тази година – близо 3 млрд. лв. без правила и без одобрение на Народното събрание.
Един съществен въпрос, който заслужава вниманието на всички ни, е тази мантра за финансовата децентрализация на българските общини, на всички онези региони, от които ние идваме, и в които работим постоянно и се сблъскваме с изключително голям брой проблеми, повечето от които корелират в ограничените финансови възможности на българската община.
Пътната мрежа, която поддържат българските общини, е 20 хил. км с по-малко от 100 млн. лв. Уличната мрежа е близо 60 хил. км, а тротоарната и ВиК мрежата е над 90 хил. км. Ресурси за поддръжката на всичката тази инфраструктура няма, тъй като българската община съгласно действащото законодателство, не може да разходва повече от 12% от държавните трансфери. Ето защо, ако ние като политици нямаме консенсус, че трябва да оставим на българската община по-голяма част от данъците, които ние събираме, няма как да очакваме да изгладим регионалните различия, нито пък можем да спрем тенденцията от последните години за свръх концентрация на българското население в три до пет големи развити града и обезлюдяването на цели региони в България, превръщането им в региони, които са преминали точката на незавръщане. Няма нужда да давам примери със Северозапада, като и Североизтокът се е отправил към бездната.
Ето защо този бюджет не ни предлага никакви реформи, а структурните проблеми стоят и в здравеопазването, и в образованието, и в публичния сектор. Анализът на над 1000 одитни доклада на Сметната палата за последните 20 години показват неефективно разходване на държавни средства във всички сфери, непрозрачност, неяснота на критериите или липса на такива. И оценката на Сметната палата е, че над 50% от разходите са похарчени неефективно. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам. Тоест средства има, но големият проблем е за ефективността на разходването на тези средства и докато не реформираме нереформираните сектори в България, колкото и да са средствата, те никога няма да достигат до крайното си предназначение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ламбев.
Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Разбира се, че бюджетът, както сме свикнали да го мислим, е ключов закон за държавата, защото в края на краищата през него се фокусират всички политики. И аз съм убеден, че ние така и трябва да го мислим. Всяка една политика, проведена или непроведена, има отражение в тези стотина страници, които стоят пред нас и които ще гласуваме днес и утре. Именно затова за мен беше важно да си дадем сметка всъщност какъв е този бюджет и какво правим с него, отговаря ли на това, което в момента българските граждани очакват от Народното събрание и от политиците в България?
С риск за втори път да повторя едно и също нещо, за мен една от основните думи, които в момента българското общество усеща с фибрите си, са неравенствата и несправедливостта. Това са неща, които според мен стоят в основата на всякаква форма на обществена организация в момента. Дали те преминават в протести, по какъв начин хората оценяват кой е носител на неравенството, по какъв начин оценяват кой ще го изведе от неравенството и дали има политически сили, които да отговарят на виждането му – това е съвсем друг въпрос.
Въпросът е, че усещането, че животът в България е несправедлив и че ние имаме огромни неравенства в обществото, което се потвърждава от цялата статистика, между другото, и от всички възможни сравнителни показатели, е факт. Затова за мен основният проблем тук е дали този бюджет отговаря на основните проблеми, които стоят пред обществото. Тоест по някакъв начин намалява ли неравенствата и по някакъв начин намалява ли усещането за несправедливост в обществото? Това според мен е ключовото, за да разберем дали е адекватен бюджетът.
За мен въпроси като преразпределението през бюджета, като например прогресивното данъчно облагане, като нивото на косвените данъци, като ориентирането на разходите – това са ключови въпроси за съвременното общество. Те показват до каква степен държавата може и е в състояние да изиграе своята роля на регулатор. Дали това, което ние предлагаме с бюджета, отговаря на това, което всъщност очакват българските граждани и което ние като политици трябва да им предложим? Дали Народното събрание отговаря на изискванията на времето си с това, което прави?
За мен отговорът е абсолютно ясен. За мен е ясно, че хората в България в момента искат промяна, а единственото, което ние им даваме, е още от същото. Не ние – Вие им го давате. Хората искат друг начин на разпределяне. Те искат друга роля на държавата. Те искат друга динамика на развитие на икономиката. Това, което Вие им давате, е повече от същото. И това е проблемът на този бюджет.
Ако ние продължим в това Народно събрание или в следващото още няколко години да вървим по същата скала на това да не променяме общата картинка, а да си държим на нещата, които Влади Горанов ни обясняваше преди известно време, резултатите ще бъдат драматични за всички ни, защото усещането за нуждата от промяна, усещането за неадекватност на политическата система има конкретни измерения. И тези измерения стоят в живота на гражданите, които ни оценяват през цялото време. Затова те системно ни мислят за неадекватни, защото решенията, които имаме, не отговарят на идеите, които те имат за това как да се развива животът им. Това зависи от нас. Ние като политици сме онази връзка на гражданите с реалността, с политиката, с това по какъв начин се променя животът, която може да им даде перспектива или да не им я даде. Това, което правите с този бюджет, е повече от същото, което ще рече никаква промяна. Продължим ли в същия дух, по-скоро – продължите ли, защото Вие представлявате властта в момента, това, което ще срещнете, е съпротивата на гражданите оттук нататък. Засилваща се. Дали гражданите ще формулират точно кой е виновен, дали ще насочат гнева си точно към някой от Вас или към всички заедно – това е съвсем друг въпрос. Въпросът е, че ако имаме малко разум на политици, ще променим подхода, а с този бюджет не го променяме. Още веднъж казвам – вместо да удовлетворим желанието за промяна на българските граждани, ние просто им сервираме повече от същото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Реплики? Не виждам.
Господин Ерменков, заповядайте за изказване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Уважаеми господин Министър, ще помоля за малко внимание, защото имам конкретен въпрос към Вас, ако можете да ми отговорите. Няма да правя предложение или да защитавам нашите предложения, колегите го правят достатъчно аргументирано и професионално. Имам към Вас един въпрос в следния аспект.
Много добре знаете, че с продължаване на възможността въглищните централи да работят, България пое ангажимента да либерализира електроенергийния пазар, което на практика ще доведе до увеличаване на цената на електроенергията за населението с около десетина до 20% – въпрос, който КЕВР ще изчисли, но там са процентите.
Въпросът, който задавам, е: какво има предвидено в бюджета за покриване на така наречените разходи за енергийно бедни? Не говоря за социално слаби, не говоря за тези помощи, които в момента се отпускат, а говоря за онова, което трябва да гарантира държавата на енергийно бедните. По много различни критерии, но този, който е на Световната банка и чиято стратегия ние следваме при либерализацията на пазара, енергийно бедни са тези, които плащат за енергия над 10% от своите доходи. По скромни сметки, които са правени от експертите при най-различни методологии, броят на тези хора като процент варира между 20 и 30% от населението на страната. Става въпрос за един финансов ресурс, който не го виждам в бюджета и с който не знам как Вие ще се справите, когато се наложи да започнат да се изплащат такива помощи.
Въпросът ми, господин Министър, е: какво мислите и каква е политиката, която сте заложили в бюджета по този проблем, който касае между 10 и 20% от населението на България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Господин Министър?
Продължаваме с изказванията.
Господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги! Ние – колегите от Северозападния район, сме в ролята на нашия колега от Римския сенат Марк Порций Катон Старши с неговите думи: Картаген трябва да бъде унищожен. И се надяваме тази стратегия да бъде витална и сега.
Аз имам думи към финансовия министър, въпреки че не е тук, предполагам, че ще ги отбележи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Тук е. Ето го там. (Министър Владислав Горанов е седнал при народните представители от ОП.)
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Съжалявам, здравейте!
Искам да дам два сериозни довода за това наше предложение за фонд от 300 млн. лв. Първият довод е малко неикономически. Има внесени в парламента подписи на над 2000 граждани, които застават зад този фонд. В момента се извършва процедурната проверка по ЕСГРАОН и ще бъдат докладвани в комисиите. Твърдото и ясно желание на тези над 2000 човека от Северозапада е да има такъв фонд и те са го обосновали с мотиви.
Вторият ми довод, господин Министър и уважаеми колеги, е доста по-сериозен и той иска да подпомогне и Вашето решение за подкрепа, и подкрепата на финансовия министър относно следното. През 2015 г. Националният център за териториално развитие по поръчка на Министерския съвет прави и финализира Целенасочената програма за развитие на четири региона – на Северозападния, на Родопите, на Странджа и на полупланинските и планински слаборазвити райони. Имайте предвид, че тази програма има абсолютно всичко в нея, тя е добра. Има стратегии, същност, цели, задачи, индикатори, обхват, обаче, за съжаление, тя е мъртва програма.
Ние искаме чрез нашето предложение да направим работен инструмент – инструмент, който да прилага тази програма. Защото, колеги, вижте в Целенасочената програма как изглежда България: 149 български общини, 30% от населението и 54,5% от територията е обхваната от тази програма и е обявена за райони и хора, които живеят в изостанали райони. Или иначе казано, в повече от половината български общини всеки трети българин и половината от територията се намира в изостанал район. Така че предизвикателството е много голямо. Най-ярко това е изразено, разбира се, в Северозападния район.
Става въпрос за пет области, 51 общини и 646 населени места – отворете Целенасочената програма. Те са обявени за обезлюдяващи райони. Нямаме право да не предложим такъв инструмент, който да преодолее депопулацията и демографските проблеми. Смятам, че без да променяме Целенасочената програма за развитие на тези слабо развити райони, ние ще съберем подкрепата не само на тези над 2000 човека, които постоянно се увеличават като подписка, а и на нашите колеги от всички парламентарни групи.
Не знам дали е лошо, дали е случайност или просто е едно добро следване на логиката, но тази целенасочена програма и тези мерки бяха заложени и в Програмата на правителството 2014 –2018 г. Аз не виждам нищо лошо, без да политизираме въпроса, да има приемственост в мерките.
В заключение ще Ви кажа, уважаеми господин Министър на финансите, уважаеми колеги, че имаме и план за действие към Целенасочената програма, имаме разписани мерки, имаме и цифри, имаме числа, имаме суми: Цел № 1 – съживена икономика; Цел № 2 – укрепен човешки ресурс, и Цел № 3 – инфраструктура и екология.
Извинявайте, но става въпрос за около 5 млрд. лв., които държавата е обещала целенасочено да вложи в този регион, по тези три целеви стратегии, групи или сектори. Така че отговорността ни е изключително висока, изключително сериозна и аз се надявам, че Вие ще чуете нашия призив по отношение и на нови инвестиции, на социален капитал, на икономическа среда, на привличане на млади хора и инвестиции в цялостна инфраструктура, и ще подкрепите искането за този фонд.
Благодаря Ви много, че ме изслушахте.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Костадинов.
Господин Ченчев, заповядайте за изказване.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Първо, искам да благодаря на господин Славчо Атанасов, председателят на Комисията по въпросите на децата, младежка и спорта за неговата наистина достойна, човешка и гражданска позиция по това Постановление № 129.
Благодаря му и за това, че в Спортната комисия винаги сме разглеждали въпросите, особено когато става дума за деца, в дух на разбирателство.
Бързам и към госпожа Менда Стоянова – да ѝ кажа, че би трябвало заедно да предотвратим едно недоразумение. Защото в прогнозния бюджет – Вашия и на Министерството на младежта и спорта, самите Вие сте записали, че трябва да бъдат увеличени парите за децата, учениците, студентите и курсантите. Самите Вие го пишете! И аз ще си позволя да прочета какво точно сте записали във Вашия прогнозен бюджет: „Предстои изготвянето на постановление, което следва да гарантира изпълнението на приоритетите за създаване на възможности за физическа активност и спортно-туристическа дейност на всички деца и учащи, както и за материално-техническото обезпечаване на спортните занимания в образователните институции.“
И сега внимание: „Към момента размерът на средствата за физическо възпитание и спорт е регламентиран в чл. 1 на Постановление на Министерския съвет, № 129/2000 г. и е 2 лв. за дете в детска градина и 3 лв. за ученик, студент, курсант – посочените размери не са променяни от 2006 г. С оглед насърчаването на децата, учениците и младите хора, обучаващи се в образователни институции към двигателна активност и системни занимания със спорт като средства за здравословен начин на живот, предлагаме увеличение на средствата за децата в детските градини, ученици в дневна, комбинирана форма на обучение и обучение чрез работа, студенти и курсанти“.
Това сте записали във Вашия прогнозен бюджет! Затова казах, че би трябвало да предотвратим недоразумението и да гласуваме тези 3 млн. 200 хил. лв. повече, защото съм сигурен, всъщност убеден съм в това, че всички ние тук имаме такава достойна гражданска позиция, каквато изрази и господин Атанасов преди 20 – 30 минути от тази трибуна.
И аз Ви призовавам, наистина. Тук става дума за това, че можем да помогнем на нашите деца да не са склонни към затлъстяване – всяко трето дете, знаете негативната тенденция, негативната статистика. Можем да помогнем в тази посока на децата, не само на децата, а и на студентите, и на учениците да се занимават със спорт, като при това тук спортът, разбира се, ще има и своята много добре изразена социална функция.
Благодаря Ви за вниманието и се надявам всички да осъзнаем колко е важно и да го подкрепим. Все пак 3 млн. 200 хил. лв. на фона на целия държавен бюджет не са нищо, особено когато става дума за бъдещето на България.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ченчев.
Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри! Господин Ченчев, към Вас имам два въпроса. От този бюджет, който в момента гласуваме, знаете ли колко ще касае това да помогнем на нашите деца със спортни принадлежности в детските градини и в училищата? Аз ще Ви помогна – 0,4% от бюджета. Повтарям, цифрата е 0,4% от бюджета.
Господин Ченчев, хубаво повдигнахте въпроса за затлъстяването на българските деца. Знаете ли на кое място сме в Европа по затлъстяване на българските деца? Отговорете ми, господин Ченчев. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Атанасов.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Господин Ченчев няма да има дуплика.
Колеги, с това изказванията приключиха. (Реплики от ДПС.)
Заповядайте, господин Али.
ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всяка година, от последните три на това Народно събрание, разглеждаме бюджета на Република България. Залагаме основни приоритети и в частта за общините, имайки предвид, че общините, кметовете, съветниците – скоро имаше избори, знаете, са най-близо до хората и най-добре познават проблемите на населението.
Може би ще се повторя и от миналата година с няколко неща, които са важни обаче за нашите граждани и избирателите в Република България, защото все пак сме политици и тук трябва да вземем политически решения.
Уважаеми колеги, спомняте си, че миналата година, когато се изказвахме относно Програмата за тол системата и че държавата няма право да финансира местни дейности или общински пътища от четвърти клас, коментирахме. От тези заделени средства, тази прословута тол система, която все още, надяваме се, да тръгне в пълен капацитет и да заработи както трябва, да има някакви финанси и те да бъдат заделени само за републиканската пътна мрежа и тези субсидии, които са за общините, да бъдат увеличени, за да може и общините да заделят средства за рехабилитация на пътната инфраструктура или тези, които са от четвърти клас.
Миналата година също коментирахме, че за следващата, тоест за тази година, ще има увеличение в капиталовата субсидия. Заложени са съвсем леки мерки, които са крайно недостатъчни, имайки предвид, че общинската пътна мрежа е наравно с републиканската или 20 000 км на 20 000 км. Но поглеждайки бюджета, това не се случва. Тоест тези средства, които са заложени и тази година, са крайно недостатъчни, няма да имаме никаква рехабилитация на общинската пътна мрежа.
Очаквахме и нашето предложение ще бъде, когато дойдем до този параграф, минимум 120 милиона допълнителна капиталова субсидия в бюджетите на общините, за да могат общинските кметове малко да си вземат въздух и наистина най-неотложните ремонти да бъдат изпълнени през 2020 г.
Ние ще предложим такъв вариант от 120 милиона увеличаване на капиталовата субсидия, като поне 100 милиона да бъдат именно за пътна инфраструктура, а 20 милиона за други дейности.
Общата изравнителна субсидия също ще бъде крайно недостатъчна, уважаеми колеги, спрямо общините, имайки предвид, че те си вдигнаха данъците и таксите преди три години и колкото и да настояваме да бъдат вдигани и тази година, никой няма да си позволи да го направи, защото не са се увеличили доходите на хората, живущи по населените места, особено в малките населени места.
Направим ли това, ако вдигаме данъци и такси, за да увеличаваме собствените си приходи, това ще бъде също крайно недостатъчно без подкрепата на държавната субсидия. Именно в тази връзка общата изравнителна субсидия също трябва да бъде поне минимум 20 милиона за всички общини в Република България най малкото, за да се покрият тези разходи, които са за местни дейности, и за служителите, които работят в параграф „Местни дейности“, за да има ефект и при увеличаване на минималната работна заплата, която гласувахме, тези средства да бъдат достатъчни, за да компенсират разходите.
Уважаеми колеги, ние от „Движението за права и свободи“ ще настояваме за тези наши предложения и се надявам всички Вие сериозно да погледнете, не както всяка година да си ги говорим и накрая да няма ефект, защото общините това го очакват от нас – от всички народни представители. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, госпожо Председател.
Искам наистина да отбележа, че тези капиталови разходи за общините и общата изравнителна субсидия въпреки формулата, която е направена, са крайно недостатъчни и ще настояваме в бюджета да бъдат заложени тези средства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Али.
Последно изказване – господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Използвам възможността при обсъждане на бюджет 2020 г. в частта „Приходи“ да изоблича изречени неистини от тази трибуна от министъра на финансите господин Горанов. Той манипулира залата, а чрез представянето на конкретните данни пред нас – народните представители, и цялата общественост, изнасяйки данни за държавния бюджет.
Но какво сочи поисканата справка от БНБ по отношение на данни за целия бюджет, по консолидираната фискална програма?
За бюджет 2016 г. приети прогнозни приходи – 33 млрд. 17 млн. Според отчета на БНБ след приключване на годината – 33 млрд. 955 млн., близо милиард повече приходи.
За 2017 г. гласувани приходи – 32 млрд. 827 млн. По отчета на БНБ след приключване на годината – 35 млрд. 317 млн. В повече 2,5 милиарда.
За 2018 г. прогноза, гласувана от Народното събрание по предложение на Министерския съвет – 38 млрд. 213 млн. Според отчета на БНБ – 39 млрд. 651 млн. Повече от милиард и 400 милиона. Очаквани в повече приходи за 2019 г. – над 2 милиарда.
Защо са занижени приходите при предложението за гласуване на бюджета? Въпрос с много отговори: за да се отчете преизпълнение, за да има буфер според изявлението на господин Горанов по така предложения бюджет за 2020 г., ако наистина опасенията, че предстоят неблагополучия в икономиката... И той разяснява, че ако има спад на икономическия растеж с 3%, то в края на годината този дефицит да е в рамките на 3%.
Чии указания изпълнява министър Горанов? Има ли някой съмнение, че това са указанията на този, който го е предложил да бъде министър на финансите, а именно на министър-председателя Бойко Борисов?
Защо Бойко Борисов възлага на министър Горанов да бъдат гласувани занижени приходи за всички бюджети, които изготвя Владислав Горанов? За да се застрахова от евентуална рецесия, от евентуална криза, в каквато хипотеза сме сега – за следващата година. Само че от 2016 г. справката от БНБ от днес показва, че това е практика. Тази практика дава основание на всички от управляващото мнозинство да игнорират човека – този, който се нуждае от подкрепа на държавата по отношение на социални придобивки, по отношение на подкрепа при отглеждане на деца или при повече средства за възрастните хора. Манифестирането с увеличени доходи за 2020 г. всъщност е догонване на тези 44% от средноевропейските, колкото са и за 2019 г.
Разберете, уважаеми дами и господа народни представители, увеличението на доходите отново е повече от два пъти по-малко, отколкото средноевропейските. Къде ни нарежда това в солидарна Европа? Преценете Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Колеги, закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване неподкрепеното предложение от народния представител Васил Антонов и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 212 народни представители: за 88, против 55, въздържали се 69.
Предложението не е прието.
Заповядайте за процедура.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Правя процедура за прегласуване. Тук става въпрос за 900 хил. лв. Това е тема, която сме коментирали многократно – става въпрос за манастира „Зограф“ в Света гора. Моля Ви, тук е моментът патриотизмът, честността и почтеността на хората да бъдат потвърдени.
Моля Ви, правя процедура за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Антонов.
Прегласуване, моля.
Гласували 213 народни представители: за 99, против 25, въздържали се 89.
Предложението не е прието.
Предложение от народните представители Юлиан Ангелов и Георги Йорданов. Комисията не подкрепя предложението.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 205 народни представители: за 92, против 32, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
Предложение на народните представители Весела Лечева и Иван Ченчев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 216 народни представители: за 111, против 33, въздържали се 72. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Предложението е прието.
Прегласуване – заповядайте. (Силен шум, реплики и възгласи: „Еее!“ от „БСП за България“.)
Прегласуване има! Колеги, има прегласуване!
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Имаше колеги в залата, които не можаха да гласуват. Моля за прегласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура по прегласуване за неподкрепеното предложение на народните представители Весела Лечева и Иван Ченчев.
Моля, режим на гласуване. (Оживление.)
Гласували 216 народни представители: за 106, против 55, въздържали се 55.
Предложението не е прието. (Шум и реплики.)
Колеги, много е шумно в залата.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Красимир Богданов и Юлиан Ангелов. (Шум и реплики.)
Много е шумно, не мога да се надвиквам. Колеги, моля за тишина!
Повтарям още веднъж за тези, които не са успели да чуят заради шума: неподкрепеното предложение на Красимир Богданов и Юлиан Ангелов. Гласуването върви.
Гласували 203 народни представители: за 80, против 50, въздържали се 73.
Предложението не е прието.
Преминаваме към следващото предложение, което е неподкрепено от Комисията – то е на народните представители Мария Цветкова, Борис Борисов и Красимир Богданов. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
Моля, режим на гласуване.
Гласували 209 народни представители: за 52, против 49, въздържали се 108.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 212 народни представители: за 78, против 61, въздържали се 73.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Гласували 214 народни представители: за 78, против 67, въздържали се 69.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Дора Янкова.
Гласували 214 народни представители: за 102, против 55, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 1 по Доклада на Комисията.
Гласували 215 народни представители: за 120, против 95, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, имаше колеги в залата, които влизаха – моля, процедура за прегласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Прегласуване по така направената процедура.
Гласували 214 народни представители: за 122, против 92, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 2 има предложение на народния представител Крум Зарков и група народни представители:
„І. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) В раздел ІІ „Разходи“:
- на ред ІІ. „Разходи“ числото „771 317,0“ се заменя с „777 537,0“;
- на ред 1. „Текущи разходи“ числото „746 347,0“ се заменя с „752 567,0“.
б) В раздел ІІІ „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“:
- на ред ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“ числото „655 317,0“ се заменя с „661 537,0“;
- на ред 1. „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет „числото „655 317,0“ се заменя с „661 537,0“.
2. В ал. 2:
а) На ред „Съдилища на Република България“ числото „378 277,8“ се заменя с „384 077,0“;
б) На ред „Инспекторат към Висшия съдебен съвет“ числото „8 510,4“ се заменя с „8 930,4“;
в) На ред „Всичко“ числото „771 317,0“ се заменя с „777 537, 0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания, колеги?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Знаете много добре процедурата, по която се съставя бюджетът за съдебната власт. Имаше два варианта на първо четене: единият, подготвен от Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет, другият – от Министерството на финансите. Както винаги, бе предпочетен този на Министерството на финансите.
Разликата между двата беше малко над 80 млн. лв. Имахме възможност да обсъдим и в Правната комисия, и тук в залата откъде идва тази разлика, защо трябва да се промени въобще философията на бюджетиране на бюджета на съдебната власт.
От тези 80 млн. лв. ние от БСП решихме да продължим да настояваме за шест. Пет милиона и 800 хил. лв. допълнителни са необходими за увеличаване на щатната численост на съдебните помощници. Става дума за един от най-тежките проблеми на съдебната ни система. Много често, когато се говори за съдебна реформа, дебатът се концентрира върху постове на началниците, но не началниците, не шефовете на съдилища, не шефовете на прокуратури правораздават. Това правят редовите съдии. Тези съдии имат нужда от съдебните помощници – да бъдат разтоварвани от ред дейности.
Още повече че в големия проблем, наречен „натовареност на съдиите“, една от пистите, които се разработва и във Висшия съдебен съвет, сигурен съм, и в Министерството на правосъдието, е да се натоварят тези съдебни помощници с още повече правомощия, така че съдията да може да се концентрира върху същността на работата си.
С 5 млн. 800 хил. лв. ще бъдат назначени още 100 такива съдебни помощници. Това моментално ще се изрази в повече време за работа на съдиите по същество, за по-бързо правораздаване, а само по себе си това ще насърчи гражданския оборот на страната и тези пари за година и половина-две ще се възвърнат многократно.
Много Ви моля да подходите сериозно към това предложение. То ще допринесе много бързо качествена промяна в съдебната власт.
Други 420 хил. лв., уважаеми дами и господа народни представители, са необходими да бъде увеличен предвиденият бюджет за Инспектората на съдебната власт. Това увеличение произтича от нас, от Закона, който приехме миналата година, за защита на личните данни, което възлага на този конституционно закрепен орган определени задължения във връзка със съдебната система. Те няма да могат да ги изпълняват в състава, в който са в момента.
Четиристотин и двадесет хиляди лева ще осигурят възможността да бъдат назначени нови 10 щатни бройки в Инспектората и този прословут регламент, който пък от своя страна е приложение на европейското законодателство, ще бъде реално въведен в съдебната система. Иначе за пореден път ще сме направили нещата наполовина.
Затова се надявам и на подкрепата на министъра на правосъдието за тези 6 млн. 200 хил. лв. от осемдесетте и кусур милиона, които не достигаха на съдебната система, да бъдат намерени днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
В основни линии становището ни беше изразено от нашия колега Крум Зарков. Само ще добавя, че правораздаването е едно скъпо занимание особено по граждански дела. Ако човек реши да защити свои законни права и интереси, първо, следва да плати една държавна такса, след това хонорар на юрисконсулт, на адвокат, разбира се, да си плати експертизите в съответното дело – първа, втора инстанция и трета понякога. В годините едно дело може да трае доста време. Накрая един съдебен акт на даден съдия, който е затрупан с дела, разбира се, че съдебното решение би могло да бъде в много по-голяма степен много по-качествено, ако този съдия има повече хора покрай него – така наречените съдебни помощници, които му помагат при формирането на крайния съдебен акт, чисто технически дори, ако щете.
Затова е и нашето предложение. Това ще доведе до много по-бързо и качествено правораздаване, от една страна, и, от друга страна, достъпът до правораздаването ще се отвори, защото то ще бъде по-атрактивно, ще бъде по-бързо и по-качествено. Това, разбира се, ще доведе до нови приходи в системата на съдебната власт, а оттам и в бюджета на държавата.
Увеличението, което ние искаме, на практика се разглежда като едно вложение, което впоследствие ще генерира печалба отново за държавата, ще има приход за държавата.
Моля да го подкрепите – става въпрос за някакви грандиозни суми, особено когато се касае за бързина и качество на правораздаването.
Знаете, че една от критиките към българското правораздаване, към системата на съдебната власт е именно тази. Не казвам, че тази мярка е панацея, че ще се изчистят всички проблеми в системата на съдебната власт, но тя е крачка в правилната посока. Ето защо моля да подкрепите това предложение и заедно да направим тази правилна крачка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Подкрепям казаното от колегите Крум Зарков и Филип Попов. Няма да го повтарям с цел процесуална икономия на време, но искам да Ви обърна внимание на нещо, а именно на фигурата на съдебния помощник, за чието назначение в момента правим предложение. Това е една сравнително нова фигура в нашата съдебна система и явно още не са направени обективни анализи относно плюсовете и минусите от нейната работа.
Бих искал да кажа, че виждам повече плюсове, отколкото каквито и да било минуси предвид това, че съдебните помощници работят с доста по-ниска заплата, отколкото магистратите, тоест те получават 90% от най-ниската магистратска заплата – налице е икономия на финансови средства.
От друга страна, освобождават магистратите да се занимават със същинската си работа, а те могат и се занимават предимно с проверка редовността на призовки и съобщения, следят за движението на книжа – дали са получени навреме и от кого. Всичко това ще доведе до един очакван резултат, а именно качествено правораздаване.
Бих искал да обърна внимание, че това ще даде възможност на магистратите по-бързо да решават делата, които са им възложени. Съгласен съм, че времето не е една от характеристиките за съдебния акт, който постановява съответният съд, но е от съществено значение за усещане за справедливостта на всеки един пострадал или на всеки, който е отнесъл своя проблем до съда.
Ето защо сумата, която ние предлагаме да бъде отделена и да бъде по предназначение за съдебните помощници и за Инспектората, не е толкова голяма, а именно в размер на 6 млн. 200 хил. лева. Мисля, че ще допринесе за увеличаването на качеството на работата на съдебните помощници, на магистратите и въобще на съдопроизводството и правораздаването. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Байчев.
Реплики? Няма.
Не виждам други за изказвания.
Закривам разискванията.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Министър! Ще се стремя да бъда максимално кратък. Благодаря на колегите от опозицията за предложението, което са направили. Смятам, че то отразява грижа към развитието на съдебната система и решаване на проблемите в съдебната система.
Действително много подробно дебатирахме обосновките по отделните проекти и по отделните потребности в съдебната система. Поздравявам Висшия съдебен съвет за преговорите с екипите на Министерство на финансите. Смятам, че те постигнаха един оптимален бюджет, благодарение на който се получи общо сумарно увеличение спрямо предходна година с повече от 80 милиона.
Смятам, че това увеличение ще обезпечи работата на съдебната система, включително ще послужи за увеличение на възнагражденията вътре в съдебната система средно аритметично с около 10%, освен обезпечаването на новите проекти и предизвикателства, които са пред съдебната система.
По въпроса за 5 млн. 800 хиляди за съдебните помощници. Сега аз не мога да бъда категоричен, че това е за 100 нови щатни бройки за съдебни помощници, защото би се получило едно възнаграждение от порядъка на 4800 лв. месечно на съдебен помощник. Тоест, каквито и да са разходите за видовете осигурявания, се получава едно много високо възнаграждение, което не съответства на статута на тези служители.
Разбира се, абсолютно всичко е вярно за това, че съдебните помощници могат съществено да повлияят за повишаване на качеството на магистратския труд и е хубаво, че в този бюджет дебатът се фокусира и върху тяхната работа.
Убеден съм, че Висшият съдебен съвет ще се справи и с тези показатели. Затова отчитам грижата и на колегите от опозицията, и на колегите от Правна комисия, но, уви, за пръв път и от тази трибуна ще си позволя да Ви призова към умереност и с молба да възприемете, че бюджетът, който е предложен, е достатъчен и помага да се постигнат заложените цели.
По отношение на Инспектората не за пръв път водим този дебат. Там действително винаги имаме предоставяне на нови функции и винаги Инспекторатът е изправен пред предизвикателството с по-малко средства да посреща по-висок обем от работа, но пък те досега са доказали, особено през последните три години, че това не е проблем и че се справят с изпълнението на функциите си.
Освен това ми се иска да дадем един друг положителен знак по отношение на колегите от Висшия съдебен съвет. Действително в бюджета на съдебната система има възможност за оптимизация, има възможност за съкращаване на разходи и самият Висш съдебен съвет в дебатите ми даде такъв пример във връзка с осъществяването и завършването на проекта за видеоконферентните връзки. Ще видим този проект до каква степен ще доведе до икономии, но аз смятам, че при всички положения ще доведе до един положителен ефект. Като уважавам труда на магистратите и смятам, че те винаги са получавали достойна подкрепа от законодателната и от изпълнителната власт, аз апелирам към Вас да подкрепите предложението, както е направено от правителството, тоест, както колегата Зарков каза – на Министерството на финансите. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване неподкрепеното предложение на Крум Зарков и група народни представители.
Гласували 172 народни представители: за 65, против 42, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 2, подкрепен от Комисията.
Гласували 174 народни представители: за 115, против 58, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Член 3, 4 и 5 са по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 3 до 5 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за членове 3, 4 и 5, подкрепени от Комисията.
Гласували 165 народни представители: за 114, против 51, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 6 има направено предложение на народния представител Васил Антонов и група народни представители:
„В чл. 6 се правят следните изменения:
„1. В ал. 1, ІІ Разходи, числото „118 730,2“ се заменя със „119 630,2“; числото „114 424,0“ се заменя със „115 324,0“ и числото „ 33 340,0“ се заменя с „34 240,0“;
2. В ал. 1, ІІІ Бюджетни взаимоотношения, числото „105 750,1“ се заменя със „106 650,1“ и числото „107 322,1“ се заменя със „108 222,1“;
3. В ал. 4, т. 1 се изменя така:
„1. За източноправославното вероизповедание: 26 900,0
1.1. За Българска патриаршия – 26 000,0
1.2.За Зографския манастир – 900,0.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Андон Дончев:
„В чл. 6, ал. 2, т. 7.1 да се създаде подточка 7.1.1 „Финансово подпомагане на българските културни организации и медии зад граница“ – до 100 000 лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване първо неподкрепеното предложение на народния представител Васил Антонов и група народни представители.
Гласували 163 народни представители: за 58, против 28, въздържали се 77.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Андон Дончев, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 146 народни представители: за 63, против 24, въздържали се 59.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 6, подкрепен от Комисията.
Гласували 163 народни представители: за 110, против 51, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Членове от 7 до 10 включително са по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 7 до 10 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за членове от 7 до 10 включително, подкрепени от Комисията.
Гласували 162 народни представители: за 113, против 49, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 11 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 11 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в раздел ІІ. Разходи:
- на ред ІІ. Разходи числото „1 514 065,2“ се заменя с „1 618 611,2“;
- на ред 1. Текущи разходи числото „1 367 769,2“ се заменя с „1 472 315,2“;
- на ред 1.1. Персонал числото „1 095 514,5“ се заменя с „1 200 060,1“;
б) в раздел ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери):
- на ред ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) числото „1 470 065,2“ се заменя с „1 574 611,2“;
- на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „1 501 546,2“ се заменя с „1 606 092,2“;
2. В ал. 2:
а) на ред 1. Политика в областта на отбранителните способности числото „1 423 636,6“ се заменя с „1 521 938,5“.
б) на ред 2. Политика в областта на съюзната и международната сигурност числото „90 428,6“ се заменя с „96 672,7“;
в) на ред Всичко числото „1 514 065,2“ се заменя с „1 618 611,2“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Милев. След това господин Кутев.
По начина на водене.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Приемаме бюджета на Министерството на отбраната. Уважаеми госпожи и господа, от Коалиция „БСП за България“ предлагаме да вдигнем базата за определяне на минималното възнаграждение на военнослужещите, която от 380 лв. вече пета година не се променя, да стигне до 430 лв. Това се налага от факта, че в бюджета приходите си остават същите – 44 милиона за тази и за следващата година, а разходите са основно за издръжката и за капиталови разходи – увеличението, за което става въпрос досега. За персонала – тези 10%, които се предлагат за увеличението на заплатите, считаме, че са недостатъчни, макар че инфлацията не е толкова голяма, все пак те намаляват възнагражденията на военнослужещите. С това изменение, което ние предлагаме, се цели да се повиши мотивацията на военнослужещите и това се отнася, разбира се, и за Министерството на вътрешните работи, и за всички служби. Промяната е в чл. 61 на Законопроекта за държавния бюджет.
Аз считам, че каквато и модернизация да правим на Българската армия и на въоръжените сили в частност, каквито и стратегии и прийоми да приема и да прилага Министерството на отбраната, ние не поддържаме ли на едно поносимо ниво заплатите – тази мотивация, няма да бъде така необходима и висока. В момента над 5 хиляди военнослужещи са извън Българската армия, местата са вакантни и дори опитът на Министерството на отбраната за попълването им са много плахи. Дори планираните 800 души за следващата година няма да бъдат приети, тъй като през тази година от приети 500, 300 вече са напуснали. Те напускат дори и по възраст и по неблагоприятни условия на труд.
Молим всички да подкрепите нашето предложение, защото дори и всички самолети да дойдат навреме, и модернизацията на фрегатите да стане навреме, минните ловци да закупим до края на годината, дори и бойните машини на пехотата да дойдат – трябва някой да се обучава, някой трябва да се подготвя и някой трябва да ги управлява. Това е нашето предложение. Благодаря Ви за разбирането. Надявам се да ни подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милев.
Реплики? Не виждам.
Господин Кутев, по начина на водене – заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Процедурата ми по начина на водене е свързана с малко бързане, което очевидно сигурно се налага, но все пак ми се струва проблемно в момента. Аз чух тук колежката да говори за § 7, и докато вдигнем ръцете, на които не обърнахте внимание, се оказа, че сме гласували § 10.
Оттук нататък има неща, по които аз искам да се изкажа, по някои параграфи, по които няма предложения. Моля Ви, за това, че няма предложения най-малкото ги гласуваме наведнъж, а погледнете ръцете, за да може да има мнение по този въпрос. Аз имах специално изказване по § 9 и ще се опитам в рамките на тази процедура просто да кажа за какво ставаше дума, за което се извинявам.
В § 9 т. 5.1. е бюджетната програма на Националния компенсационен жилищен фонд, за който по някаква причина са отделени едни 300 хил. лв. Това за мен е много важен въпрос, защото тук става дума за така наречените компенсаторни записи, които в края на тази година по Закона, който в момента действа, всъщност приключва действието. Какво ще плащаме за 300 хиляди през следващата година аз в момента не знам. Вероятно министърът или някой в Министерството може да ми обясни за какво ще служат тези 300 хил. лв. Искам да Ви обърна специално внимание, че „Обединени патриоти“ и ГЕРБ заедно, провалихте законопроект, който всъщност разсрочваше сроковете. И тук в тази графа вместо 300 хил. лв. трябваше да пише 30 млн. лв., с които всъщност да се разплащат задълженията към гражданите. Вие ги гласувахте преди две години почти на първо четене единодушно цялата зала. След което направихте Вие, групата на ГЕРБ начело с Менда Стоянова, която е председател на Финансовата комисия, всичко възможно, този законопроект да не влезе в сила и да не влезе в залата за разглеждане. Това е начинът, по който Вие ощетихте със 100 милиона българските граждани за неща, които те всъщност имаха право да получат – това са жилищно-компенсаторни влогове.
Сега на 31 декември тази година Законът, който беше досега, приключва. Вие тук сте предвидили 300 хиляди, а пак Ви казвам, че останаха 100 милиона за разплащане. В Законопроекта, който с колегите от ВОЛЯ бяхме предложили, пишеше, че още няколко години трябва да се разплащат по 30 милиона, за да се платят всички задължения към гражданите.
Реално погледнато държавата – с Вашето пряко съдействие, краде от гражданите си 100 млн. лв. Това е т. 5.1. в § 9. Оставам на гражданите, и на Вас самите, последствията и мисълта за това. В крайна сметка какви са последствията от действията Ви, какво значи натискането на бутоните? Във Вашия случай – кражба от 100 милиона от гражданите днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Господин Цонков, заповядайте за изказване.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Бих искал и аз да защитя нашето предложение в бюджета на държавата, свързан с разходите за отбрана на Министерството на отбраната.
Първо, бих искал да кажа положителните моменти в последните няколко години, които се наблюдават в бюджета на Министерството на отбраната, а те са свързани с повишаване на разходите не само защото сме поели такива ангажименти като съюзен член на колективната система за сигурност и отбрана, каквато е НАТО, а и защото очевидно има осмисляне на значението и ролята на сектор „Сигурност“ и отбраната като ключов отрасъл в този сектор „Сигурност“.
Освен повишаването на разходите за отбрана, които отиват основно в модернизация, в модернизационни проекти на въоръжените сили, ние поставяме отново един много важен въпрос, свързан с отбраната, а той е именно за хората в отбраната. Защото, каквито и въоръжения да придобиваме, каквито и нови отбранителни способности да придобиваме, да повишим съществуващите отбранителни способности, ние без хората в отбраната няма как да имаме една достатъчна боеспособна армия и видовете въоръжени сили да бъдат във висока степен на бойна готовност и техните отбранителни способности да са на достатъчно високо ниво.
Затова ние бихме искали да се преизчисли минималната база 380 лв., от която се формира възнаграждението на всички работещи в сектор „Сигурност“. Тук, между другото, не става въпрос само за военнослужещите, а става въпрос и за полицаите, за работещите в системата на затворите, работещите в специалните служби.
Защо е важно да има преизчисляване? Ние, между другото, предлагаме просто с 50 лв. да се увеличи тази минимална ставка, което не е достатъчно, но това е необходимо, защото в последните години в публичния сектор – Вие управляващите се хвалите как с 10% увеличавате възнагражденията, включително увеличавате възнагражденията на военнослужещите, но имайте предвид, че средната работна заплата, въобще заплатите и в частния сектор също растат. И се оказва така, че военнослужещите – и от Министерство на отбраната като цяло, не са достатъчно конкурентни на пазара на труда. Тоест ние трябва да помислим за по-голямо увеличение на заплатите, не говоря в случая за модернизацията, а на заплатите, защото това е начинът, по който можем да подобрим мотивацията на военнослужещите.
И още нещо, което е важно да добавя, свързано е с капиталовите разходи, те са важни и трябва достатъчно добре да се усвояват по една много проста причина. Тези капиталови разходи би трябвало да отидат за поддръжка, за възстановяване на сградния фонд и предполагам, че една голяма част от Вас тук в залата знаете или поне сте чували при какви условия служат военнослужещите, а те, уверявам Ви, не са много добри. Затова ние трябва да помислим в цялост за условията, при които служат на родината военнослужещите, хората в отбраната трябва да са акцентът. Затова помислете върху нашето предложение и, моля Ви, подкрепете го за преизчисляване на минималната ставка от 380 лв. на 430 лв. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Цонков.
Реплики има ли? Не виждам.
Изказване заяви господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда много кратък.
Ще подкрепя с няколко числа, а именно твърдението, че това е най-добрият бюджет, който България е имала за отбрана от 10 ноември насам.
Числата казват следното, много набързо ще ги кажа, защото не всеки е запознат с темата: средствата от увеличението за бюджета за Министерството на отбраната и висшите военни училища се увеличават със 103 млн. лв. в сравнение с предходната година; 100 млн. лв. за увеличаване на заплатите с 10% за поредна година; 3 млн. 300 хил. лв. за увеличение – увеличение, подчертавам – на субсидията за държавните висши военни училища.
За модернизацията на въоръжените сили и попълването на некомплекта за Министерството на отбраната в централния бюджет са предвидени 171 млн. лв. за придобиване на многофункционални модулни патрулни кораби; 100 млн. лв. за придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи; 100 млн. лв. за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояването на новите самолети F-16 Block 70; 125 млн. лв. за попълване некомплекта от личен състав или средствата за Министерството на отбраната, държавните военни училища и модернизационните проекти общо възлизат на 2 млрд. лв. и за да не се стряскат нашите колеги и приятели от ВОЛЯ да кажа, че все пак това е само 1,6% от брутния вътрешен продукт на България.
Както казах в началото, по-добър бюджет България не е имала от 10 ноември насам за отбраната, ние ще го подкрепим, а това важи и за бюджета на държавата. Ще го подкрепим и бюджета за отбрана, и бюджета на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплика?
Заповядайте, имате думата за реплика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Борисов, всичко сигурно е така. Днес слушахме всякакви сравнения, всякакви аргументи, всякакви доводи, но много Ви моля, когато правите сравнения за разходите, нека да бъдат в коректни параметри.
България има професионална армия от 2007 г. Какво значи „бюджета за отбрана от 1989 г.“? Той има съвършено различна структура, така че, когато се правят сравнения, да бъдат сравнения със съпоставими параметри и в рамките на съпоставими величини.
Иначе, ако трябва да се аргументира от тази трибуна със статистика, може да се аргументира всичко, но малко по-голяма задълбоченост. Става въпрос за едно наше предложение за увеличаване на заплатите на военнослужещите не с цифрата, която предлагате Вие, а с по-голяма. И мисля, че аргументите от наша страна бяха изложени напълно спокойно и разумно. Затова Ви призовавам да не правим неподходящи опити за сравнение, за да се докажат някакви разходи, а да се види реалният проблем, който съществува.
Обсъждаме цял ден структурата на пазара на труда, социалните разходи. Виждате какво е положението. Бюджетните сектори са неконкурентни на частния сектор, където се формират многократно по-високи заплати, особено за някои специалисти и специалности, които вече са необходими в армията, така че секторът трябва да бъде конкурентен в областта на заплатите, за да има и други цели, които да се постигнат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Втора реплика има ли? Няма.
Господин Вангелов, желаете ли дуплика? Отказвате.
Продължаваме с изказванията.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също ще бъда много кратък.
Мисля, че ако само на армията вдигнехме заплатата с 10%, може би имаше някакво основание да се гордеем с бюджета за отбраната и да кажем, че сме обърнали внимание на националната сигурност. Всъщност тези 10% са за вдигане на заплатите в целия държавен сектор, нищо по-различно от това!
И докато това отношение към армията и към военнослужещите продължава като към нормални държавни служители, некомплектът в армията ще си остане, защото нито им вдигаме статута, нито им вдигаме авторитета, нито им помагаме да бъдат социално по-осигурени.
Знаете, поне някои от Вас знаят спецификата на военната дейност и знаят много добре, че това, което в момента военните получават, е крайно недостатъчно и тези 10% няма да решат техните проблеми. Да, добре е да са 10, по-добре е от нула, но е по-лошо от това, което ние предлагаме. И затова съвсем човешки, отнасяйки се към военните като към онези, които са призвани да боравят с онази модерна техника, която, дай боже, някога да пристигне в България, нищо, че част от нея вече я платихме, но не сме я видели още на живо, само на чертеж, поне хората да получат една заплата, която заслужават.
Другото, което говорим тук, е – някакви числа, замерваме се, говорим, но не влизаме в дълбочината на проблема, а той е, че военнослужещият в България е недоплатен, службата е подценена и ако ние продължаваме така да се отнасяме към военнослужещите, в скоро време ще имаме модерна купчина желязо, но няма да има кой да я управлява. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! За втори път днес чувам в залата едно съмнение, че може би самолетите няма да дойдат. Първия път беше под формулата: „Ама друг път!“
Аз бих си задал въпроса: тук, в тази зала, има ли някой сериозно да мисли, че държавата Съединените американски щати няма да си изпълни международен договор? Ако има такъв – нека да дойде, да стане и да го каже директно, че той се съмнява, че нашият стратегически партньор ще ни излъже и няма да си изпълни договора.
Аз лично не се съмнявам и мисля, че никой разумен човек не би се съмнявал в изпълнението в срокове на този поет ангажимент, но бих искал да кажа още нещо съвсем накратко.
Не е вярно, че проблемът с некомплекта не се решава. И тук колегите от Комисията по отбрана ще ме подкрепят, че свидетелствата на военното ръководство са категорични и с цифри показват, че тази година отношението между напуснали по естествени причини – възраст, навършени години, и постъпилите на служба във въоръжените сили е 20% по-голямо в полза на постъпилите. Това не е мое мнение. Това е мнение на командирите, на началниците на нашата армия, казано по друг начин.
Не е верен и следващият факт, че с бюджета за следващата година са осигурени средства за 800 щатни бройки на военнослужещи. И за да го кажа по-разбираемо, това са приблизително два батальона. За следващата година са осигурени финансови средства за по-високи заплати за военнослужещи, равни на два батальона. Ако това се изпълни, ние за една година ще увеличим състава на нашите въоръжени сили с този ресурс.
Хайде, спомнете си три години назад кога се е случвало една десета от това? Нека да си зададем този въпрос. Да, много е лесно Вие да кажете: бюджетът е добър, да – добре е, за трета поредна година с 10% увеличавате заплатата на военнослужещите, но ние сме още по-бели, още по-добри и искаме още по-голямо увеличение.
Добре. Днес имаме една добра новина, казана от опозицията. На няколко пъти Вие казахте, че следващите избори ще бъдат през пролетта на 2021 г. И това е радостно, че най-после БСП се отказа от илюзията си за предсрочни избори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплика?
Имате думата, господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! Аз и в Комисията казах, уважаеми господин Михов, към Вас е репликата, да не бъдем такива оптимисти.
Не става въпрос дали са осигурени финансово желаещите за приемане в армията. Желаещи няма, там е проблемът. И аз това искам да Ви кажа, че тези 800 души, които са предвидени, колкото и пари да има за тях отделени, за приемането, просто ги няма. И тази еуфория, която от Вашите думи се чувства, недейте да бъдете такъв оптимист! Ще говорим догодина по това време, затова аз Ви моля да приемем това предложение, което сме направили. Става въпрос за 104 млн. 446 хил. лв., които са необходими именно тези, които в момента служат, да получават прилични възнаграждения и мотивацията да продължи да се повишава. Тогава тези 800 души можем да очакваме да се появят, защото ако попълним 500, казваме пак 300 са напуснали вече, така че този оптимизъм го няма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Друга реплика? Няма.
За дуплика имате думата, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Не бих казал, че това е някакъв необоснован оптимизъм, но ние сме реалисти. Не може за три години да бъдат поправени, особено във въоръжените сили и отбраната, неща, които са пропуснати от десетилетия, но не съм съгласен, че в България няма достойни мъже и жени, които преди всичко ще влязат в армията, за да изпълнят своя дълг.
Това го показва кампанията „Бъди войник!“ и утре в 14,00 ч. ще имате възможност да се срещнете с тези млади, бъдещи командири от Националния военен университет. Погледнете ги в очите утре и им кажете същото, което казахте тук! Те ще дойдат с новите си униформи и ще бъдат готови да Ви гледат в очите! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов.
Господин Попов, имате думата за изказване.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, колеги! Доста думи бяха казани, доста цифри бяха споменати. Аз се радвам, че разговорът върви съвсем нормално, с необходимите аргументи.
Аз може би ще повторя някои цифри, но ще се опитам и да им придам и малко по-друго значение.
Очевидно е, и всички тук сме съгласни, че армията не беше приоритет в продължение на десетилетия, но вече армията е приоритет. И тук това е ясно за всички и няма как да не го приветстваме.
За първи път, както беше казано, минаваме бюджет от 2 млрд. лв., увеличение с 202 млн. лв. По-важното обаче е, че ние изпълняваме това, което сме решили, за увеличаването на бюджета и си спазваме стриктно изискванията на 1,61 от брутния вътрешен продукт, и то независимо че бяха платени многоцелевите изтребители преди това. Можеше логично тази сума, която беше предвидена, да е отделена от този бюджет, но – не. Бюджетът е такъв, какъвто го виждате и смятам, че той е доста добър, може би не чак толкова радостен, но наистина е добър и съответства на политиката на правителството.
Хубавото е, че и разпределението на бюджета според мен е правилно по направления – и като персонал, и като текуща издръжка, и като капиталови разходи.
Що се отнася до личния състав, може би това е темата, която опозицията иска сериозно да засегне. Да, сигурно могат да се увеличат с още много парите, но не трябва да подминаваме факта, че това е третото увеличение, и то с 10%. Досега никога не се е случвало това. Тук има хора, които са служили в армията, нека да ми посочат периода в близките десетина-петнадесет години, когато това се е случило. Това очевидно е отношение на правителството към въоръжените сили и към българските военнослужещи.
Преди един месец изпратих запитване до министъра на отбраната. Понеже стана въпрос за коефициенти и за база, получих следните отговори, които ще Ви прочета: „Знам, че във Вашата платформа беше предвидена база не по-малко от 10%, и Вие изпълнявате това, което сте обещали. Поздравления за това, дори повече, което е достойно за уважение. Но коефициентите, така както са записани в Закона за отбраната и въоръжените сили, са: за най ниската офицерска длъжност – 2,3; офицерски кандидат – 1,75; сержанти – 1,75; за войници – 1,6. Ако тези коефициенти ги приложим към възнагражденията, които ще получат българските военнослужещи през 2020 г., това означава, че най-ниската база за офицери е 577; за офицерски кандидат – 629; за сержантския състав – 589; за войнишкия – 579. Между другото, тук не става въпрос за коефициент и цифри. Тук става въпрос за една положителна тенденция, която няма как да не приветстваме, и се надявам, че Вие ще ни подкрепите в тази си политика.“
Що се отнася за текущата издръжка, знаете, обсъждахме в Комисията по отбрана, ще се увеличат ученията на батальонно ниво, както Ви беше доложено там, но силата на този бюджет е в модернизацията, като модернизацията в бюджета на Министерството на отбраната е увеличена три пъти за три години. Три пъти! Не с 30%, не с 90%, а три пъти, което означава по-добри условия за работа, с ремонтирана техника и със закупуване на нова техника. Това е отношение също към личния състав. Ако видите и проектите, които са вкарани вътре, това означава, че се строи и се надгражда бъдещето на Българската армия. Това са двата акцента – личен състав и модернизация на бюджета, който виждаме пред нас. Това води до повече бойни способности. Нали това очакваме от армията и това е политиката, с която смятам, че би трябвало да се съгласим. Благодаря Ви за вниманието. Ако има въпроси, съм готов да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Има ли реплики?
Други изказвания?
Господин Радев, имате думата.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Аз само ще добавя нещо към общата картина относно това, което обсъждаме за отбраната. Много неща се казаха, включително и числа. Това наистина е най-големият бюджет. Ако вземем и от 2007 г., така е. България в момента е втората страна в НАТО с най-голям процент от брутния вътрешен продукт. Първи са Съединените американски щати, след това сме ние. Не знам дали това е повод за гордост. Може да се коментира в двете посоки, но това е истината.
Ние сме дали най-много пари, и то в последните години, след 2007 г., отново повтарям, за да не се притесняват някои от Вас. Това стана, както стана дума, приоритет на правителството. Поради изменената международна среда, поради ред други причини – 17% за учителски заплати, 10% за отбрана, за целия сектор „Сигурност“. (Реплика.) Да, и през последните години за цялата администрация. Това трябва да бъде признато от опозицията. Това не е правено от всички, които преди това са управлявали, нямам предвид само ГЕРБ. Така е направено сега и това е доброто.
Доброто е още нещо, което искам да подчертая и да се чуе ясно – че всичко това са вложения в бойна техника. Не в транспортна, не в други логистични средства, а в бойни средства, които повишават способностите на армията. Това е акцентът и е много важно да се знае.
И нещо, което искам да подчертая изрично – капиталовите разходи, уважаеми колеги, тук специалистите знаят за какво става дума, стават 30%. Преди това са били 5, 6, 7 максимум. 30%! Ние малко надминахме. Трябва да е 20% по натовските стандарти, ние стигаме до 30%. И това все е в посока бойна техника, включително и за хората в отбраната.
Допълнително към тези 2,41 милиона в бюджета, това е всъщност бюджетът на Министерството на отбраната, има едни 495 милиона в централния бюджет, където са заплатите, където са други плащания отново за бойни средства. Това трябва да се повтаря и трябва да се знае, че правителството на ГЕРБ заедно с нашите партньори е погледнало точно и е посегнало в най-важното нещо за боеспособността на армията.
И за хората в отбраната нека добавя още нещо. Между другото, това го има в нашите програми, и колегите тук от опозицията, които го споменават, аз им го казах и в Комисията – да, хората в отбраната са важни, но помислете кои се грижат за тях. Вие казвате сега: „Дайте да увеличим още заплатите.“ Нормално за опозиция. Да вдигнем вместо 10, малко повече или там с коефициентите. Да де, но аз няма да се срамувам да Ви попитам откъде ще се вземат? И мога да спекулирам, ако искате. Откъде? От пенсиите, от социално слабите?! Дори звучи грозно.
Опозицията, когато предлага, трябва да намери сили и да каже откъде. Вие имате алтернативен бюджет, покажете откъде ще прелеем тук. Това е направено от Министерството на финансите. Те са казали откъде. Затова тук парите са такива и те са много. Това е тънкостта да направиш бюджета. А Вие само казвате: „Дайте да увеличим!“ Да, но очевидно няма как да стане.
И още нещо накрая. Във Вашата визия има две други неща, които Вие не ги споменавате и които няма да топлят, нито ще се харесат на военнослужещите – да построим нови жилищни блокове там, където те служат. Извинявайте, това е несериозно.
И другото нещо, което се различава от нашите позиции, което го има в управленската програма, Вие споменавате, проверил съм го, да станем част от общоевропейската отбрана. Да, това е някаква перспектива, не става въпрос за хората в отбраната отново, въпреки че сега, в момента, в обсъждането на този дебат Вие споменавате точно тях.
Аз Ви призовавам да подкрепите този бюджет. Той е разумен, наистина е много голям. Предполагам, че няма да ни се случи даже в близко време. Но спазвайки Програмата, ако погледнете поне коефициентите, не искам да ги цитирам, да не губя време, за 2020 г., 2021 г., 2022 г. поддържат това, което е гласувало правителството за процент от брутния вътрешен продукт. И това е отговорната позиция на държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Радев.
Реплики?
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 200 народни представители: за 84, против 50, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 11.
Гласували 198 народни представители: за 114, против 82, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 12 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група:
„В чл. 12 се правят следните изменения:
„1. В ал. 1:
а) в раздел ІІ. Разходи:
- на ред ІІ. Разходи числото „1 669 575,5“ се заменя с „1 890 722,2“;
- на ред 1. Текущи разходи числото „1 654 628,5“ се заменя с „1 845 775,2“;
- на ред 1.1. Персонал числото „1 531 438,5“ се заменя с „1 677 585,2“;
- на ред 2. Капиталови разходи числото „14 947,0“ се заменя с „44 947,0“;
- на ред 2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт числото „14 947,0“ се заменя с „44 947,0“;
б) в раздел ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери):
- на ред ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) числото „1 444 575,5“ се заменя с „1 665 722,2“;
- на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „1 484 575,5“ се заменя с „1 705 722,21“.
2. В ал. 2:
а) на ред 1. Политика в областта на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред числото „967 441,2“ се заменя с „1 127 126,4“;
б) на ред 2. Политика в областта на защитата на границите и контрол на миграционните процеси числото „234 228,2“ се заменя с „254 731,42“;
в) на ред 3. Политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации числото „282 743,0“ се заменя с „307 493,0“;
г) на ред 4. Политика в областта на управлението и развитието на системата на Министерството на вътрешните работи числото „185 163,1“ се заменя с „201 371,4“;
д) на ред Всичко числото „1 669 575,5“ се заменя с „1 890 722,2“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Изказвания?
Господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Тази година за пореден път гледаме бюджета на Министерството на вътрешните работи и отново ще водим дискусията какво се случва там, какви средства се наливат и с каква цел се наливат.
Факт е, да, виждаме в тазгодишния бюджет, че са дадени средства за увеличаване на фонд „Работна заплата“. Факт е, че е предложена една програма в Закона за Министерството на вътрешните работи, но остава висящ въпросът кога ще се проведе реформата в Министерството на вътрешните работи – такава, каквато искат служителите, такава, каквато искат гражданите, и тези пари отиват ли в тази посока?
Ние сме направили няколко предложения, които касаят работата на Министерството на вътрешните работи, и според нас са крайно належащи. Едва ли някой тук дори и господин министърът или други колеги от Вътрешната комисия биха отрекли, че тези средства са ненужни, че тези средства не са необходими.
Най-общото в нашето предложение – влизат средства, които да отидат за капиталови разходи, тъй като, считаме, че тези средства са необходими на Министерството на вътрешните работи за обновяване на материалната база, за закупуване на още техника, която ще бъде необходима за следващата година при преиздаването на лични документи и за по-следващата година; средства, които ще подобрят начина на работа на служителите на Министерството на вътрешните работи, тяхното техническо обезпечаване, тяхната по-лесна работа и по-леко носене на службата. Всички тези неща са неизменно свързани и с резултатите от тяхната работа – сигурността на българските граждани. Когато един служител на Министерството на вътрешните работи изпълнява спокойно своите задължения, обезпечен е материално, технически, има необходимата подготовка, той ще даде максимума от своя труд при носенето на службата.
Очакваме, разбира се, Вашата подкрепа за нашите предложения, защото дебатът за това какво трябва да се случи и какви промени трябва да има в Министерството на вътрешните работи не се води от вчера, не се води от онзи ден, всяка година говорим тук. Имали сме случаи, сещате се, да се правят извънредни промени на бюджета, за да може да се изплатят стари задължения, за да се покрият текущи нужди на служителите.
Мисля, че най-логичното и най-нормалното е да бъдат подкрепени тези наши предложения, за да не изпадаме в подобни ситуации в бъдеще, за да могат тези хора да носят спокойно службата си. Едва ли тук някой ще може да ми опонира в тази посока. Господин Маринов идва от тези среди, знае какви са нуждите и би трябвало да защитава тези наши предложения, защото те отговарят на обективната действителност.
Водихме дискусия още в чл. 1 по тази тема – че там трябваше да бъдат увеличени някои приходи на държавата, за да могат да се харчат по съответните секторни политики. Ето сега идваме на тема Министерство на вътрешните работи.
Уважаеми колеги, нищо по-логично и нищо по-нормално няма от това да подкрепите нашите предложения, за да могат действително функциите на Министерството да се изпълняват по начина, по който те да носят максимално удовлетворение както на работещите в Министерството на вътрешните работи, така и на гражданите, чиито интереси, чието здраве, живот се защитават от тези служители, още повече че сме водили нееднократно дебата за миграционната политика, която трябва да води Министерството. Виждате, че е неспокойно по нашите граници, в Близкия изток продължава да върви конфликт. Ние сме заложили средства, за да може да се засили политиката на Министерството на вътрешните работи.
От Вас очакваме разумното решение да подкрепите това, което сме внесли. В противен случай оставаме заложници с още една година на куп нерешени проблеми в това министерство, които са свързани съответно с недофинансиране, с недостатъчно възможности да се разгърне капацитетът на Министерството и ще продължаваме да тънем в блатото на всички тези нерешени проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други изказвания – господин Ципов, имате думата.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Ще бъда съвсем кратък и ще представя на Вашето внимание няколко факта.
За трета поредна година бюджетът предвижда увеличение в частта „Разходи за персонал“. Само да припомня, че за последните две години, включително и за следващата година, бюджетът в тази му част е нараснал с повече от 400 милиона лева. Това даде възможност да бъдат увеличени заплатите на служителите за някои длъжности, включително с близо 30%. Това, уважаеми народни представители, беше един от основните проблеми, който беше поставен на вниманието на ръководството на Министерството в началото на този мандат.
Първите стъпки, които се направиха, бяха в посока да бъдат увеличени допълнителните възнаграждения. През последните две години особено – бюджетът и за 2018 г., 2019 г., и 2020 г. предвижда едно сериозно увеличение на бюджета на Министерството именно в тази му част.
Нека да обърнем внимание и на едно друго обстоятелство, което остава някак си встрани. Бюджетите и за 2017 г., и за 2018 г., и за 2019 г. предвиждат изключително сериозни суми по отношение на съфинансирането по европейските средства, които се отпускат. Министерството на вътрешните работи от четири години управлява два фонда и благодарение на доброто управление на тези два фонда успяхме да осигурим техника както и за охраната на държавната граница, така и за едно реално противодействие на миграционния натиск.
Сумите, които бяха отпуснати по така наречената Спешна помощ в края на 2016 г., а именно 160 милиона евра, усвояването им надмина деветдесет и няколко процента, включително и за тази година е предвиден трансфер за съфинансиране от 40 млн. лв. Това ще даде възможност през тази година Министерството да реализира абсолютно всички проекти и да кажем, че сме усвоили може би и 100% от предоставените средства. Осигурени са средства за съфинансиране и по националните програми по тези два фонда не само по спешните мерки.
Да, има какво да се желае, но смятам, че показахме през последните няколко години, че работим в посока и за увеличаване на възнагражденията, и за подобряване на условията, и за предоставяне на едно ново техническо оборудване, което дава възможност за бърза и адекватна реакция за изпълнение на политиките на Министерството.
Уважаеми господин Председател, искам да завърша изказването си с една процедура – да бъде допусната в залата по следващите текстове заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Ще го подложа след гласуването на този текст.
Реплика – господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ципов, най-вероятно сте прав по отношение на средствата, които бяха привлечени от Европейския съюз, и то по спешност, защото действително миграционният натиск беше изключително сериозен и опасността, както казах по-рано, никак не е спаднала и трябва да се работи в тази посока. Едни допълнителни средства обаче в тази посока, отпуснати в държавния бюджет, никак няма да бъдат излишни.
Вие обаче пропускате най-важното, че механичното увеличаване всяка година на средствата за работна заплата на служителите не дава това удовлетворение, което се търси там, не се случва реформата. Това е наливане на пари и всяка година сме свидетели на избухване на един или друг конфликт вътре – искане на допълнителни средства.
Само да Ви припомня, че миналата година бюджетът, който ние предложихме тук за Министерството на вътрешните работи, беше отхвърлен в тази зала и само след един месец беше изпълнен – точно нашият бюджет, от министър-председателя, само че по друг ред. Защо тази година не приемете бюджета, който ние Ви предлагаме и който е правилният? Вие много добре знаете, че е правилният бюджет и това са необходимите средства за Министерството на вътрешните работи – да ги гласуваме, за да не се налага след Нова година господин премиерът пак на пожар да налива пари в този сектор.
Увеличението на заплатите по никакъв начин няма да допринесе да се подобри средата на работа, да се подобрят районните управления, да се закупи нова техника, да се повиши качеството на апаратурата, с която се работи, да се закупи нова апаратура. Затова искаме тези средства и затова ги залагаме в нашия бюджет. Сигурен съм, че времето ще докаже, че сме били прави, че нашият бюджет е правилният и пак той ще се реализира. Защо да правим тези резки движения след Нова година или след някой и друг месец, когато може днес, тази вечер да решим този проблем веднъж и завинаги? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Втора реплика има ли?
Дуплика – господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Господин Иванов, убеден съм, че с бюджета за следващата година ще бъдат удовлетворени всички необходимости и нужди на цялата система на Министерството на вътрешните работи, доколкото ръководството на Министерството – и политическото, и професионалното, работи целенасочено и фактите доказват какво се случи през тази година.
Вие говорите за бюджета от миналата година, когато имаше необходимост да бъдат повишени възнагражденията, но нека да добавя още няколко факти. Само през тази година са закупени и са раздадени над 450 патрулни автомобила за нуждите на полицията и „Гранична полиция“. Само за тази година бяха завършени проекти за обновяване на повече от 25 районни полицейски управления и районни служби на „Пожарната“. Този процес ще продължи и през следващата година, защото Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще задели още допълнителни средства, за да продължат тези процеси. Така че искам да Ви успокоя – ако се работи целенасочено, резултати се постигат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 188 народни представители: за 71, против 52, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 12.
Гласували 188 народни представители: за 110, против 78, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ДИМОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, колеги! Гласувах „против“ бюджета на МВР, защото за поредна година разходите, които са определени за МВР – около 90% от сумата на бюджета на МВР, отива отново за възнагражденията на служителите в МВР. Тук идва въпросът: чувства ли обществото сигурност, защита; чувства ли се ефективността на работата на органите на МВР? По-скоро бих казал – не. Веднага ще се аргументирам защо.
За изминалата година станахме свидетели на серия пиар операции с изключително висок разход на средства според мен. Примерът със залавянето на избягалия затворник, където бяха включени ловци, кучета, бронетранспортьори, вертолети в един момент в мен остана усещането, че тече операция по спасяването на ръководството на Министерството на вътрешните работи.
Друг съществен въпрос е това, че администрацията на Министерството на вътрешните работи най-вероятно вече надвишава броя на хората, които патрулират по улиците и които пряко се занимават с охраната на обществения ред. В Министерството има създадени сигурно над 20 дирекции със заместник-директори, началници на отдели и като сложим Академията на МВР, Института по психология и ред подобни служби, ще видите, че нещата не са толкова розови, колкото бившият заместник-министър господин Ципов представя. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Ангелова, преди да продължите, ще подложа на гласуване направеното от народния представител Красимир Ципов предложение за допуск в залата.
Гласували 149 народни представители: за 141, против 4, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, продължете, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 13 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
„В чл. 13 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в раздел II. Разходи:
- на ред II. Разходи числото „299 194,4“ се заменя с „320 389,1“.
- на ред 1. Текущи разходи числото „287 610,9“ се заменя с „308 805,6“.
- на ред 1.1. Персонал числото „222 094,2“ се заменя с „243 288,9“.
б) в раздел III. Бюджетни взаимоотношения (трансфери):
- на ред III. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) числото „237 694,4“ се заменя с „258 889,1“.
- на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „237 694,4“ се заменя с „258 909,1“.
2. В ал. 2:
а) на ред 1. Политика в областта на правосъдието числото „103 936,7“ се заменя с „111 299,5“.
б) на ред 2. Политика в областта на изпълнение на наказанията числото „ 185 047,4“ се заменя със „198 879,3“.
в) на ред Всичко числото „299 194,4“ се заменя с „320 389,1“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме с изказванията.
Има ли изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 175 народни представители: за 63, против 65, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 13, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 176 народни представители: за 105, против 70, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 14 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 14 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в раздел II. Разходи:
- на ред II. Разходи числото „1 490 368,1“ се заменя с „1 600 368,1“.
- на ред 1. Текущи разходи числото „1 488 248,1“ се заменя с ,,1 598 091,7“.
- на ред 1.1. Персонал числото ,,120 188,1“ се заменя със ,,129 058,9“.
- на ред 1.2. Субсидии и други текущи трансфери числото ,,14 784,0“ се заменя с „15 875,2“.
- на ред 1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия числото „10 080,0“ се заменя с „10 824,0“.
- на ред 1.2.2 Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел числото „4 704,0“ се заменя с „5 051,2“.
- на ред 1.3. Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата числото „1 331 338,0“ се заменя с „1 429 600,4“.
б) в раздел III. Бюджетни взаимоотношения (трансфери):
- на ред III. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) числото „1 464 368,1“ се заменя с „1 574 368,1“.
- на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „1 460 368,1“ се заменя с „1 570 368,1“.
2. В ал. 2:
а) на ред 5. Политика в областта на социалното включване числото „581 213,7“ се заменя със „691 213,7“.
б) на ред Всичко числото „1 490 368,1“ се заменя с „1 600 368,1“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Янкова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
„Чл. 14. (1) Приема бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2020 г., както следва: по приложена таблица.
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: по приложена таблица.
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2020 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2020 г. от Министерството на труда и социалната политика, както следва: по приложена таблица.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания, колеги?
Госпожо Янкова, господин Гьоков.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложението, което направих, касае промяна в бюджетните отношения на Министерството на труда и социалната политика. Благодаря на Бюджетната комисия, че се е съобразило и подкрепи това предложение на второ четене в Комисията.
Какво касае предложението? Това, колеги, е свързано с увеличение на основните заплати на социалните работници и служителите от дирекциите по социално подпомагане и всъщност е само 5 млн. лв. През месеца стачкуваха социалните работници и служители и искаха много по-високо увеличение – 40% и КНСБ, и „Подкрепа“. Това предложение от 5 млн. лв. е реално до 15% увеличение и касае около 4700 човека. Предполагам, че хората, заети с тази материя, знаят, че средната заплата за начинаещ в тази сфера е малко над минималната заплата.
Смятам, че тази подкрепа, която днес очаквам от народните представители – всъщност в чл. 1, се радвам, че предложението беше съобразено и бюджетните отношения не бяха нарушени, а бяха отразени и в самата рамка на чл. 1 като приходи и разходи, което е само една първа крачка като отношение към социалните работници.
Необходимо е това да продължи като политика на българския парламент и може би през следващата година да развием отношението си като увеличение на заплатите – и на заетите в Агенцията по заетостта, и в Държавната агенция за закрила на децата, както и в Инспекцията по труда.
Направих това предложение съзнателно, защото през годината правих питане към министър Петков, тогава като министър, по отношение на ниските заплати на хората, заети в социалната сфера – едни от най-ниските, и заедно с това миналата година правих стъпка за подкрепа и политика. Радвам се, че има възможност по определени политики парламентът да чува и опозицията, и синдикатите, и работещите. Това ще бъде една добра стъпка днес – да увеличим тези заплати с до 15%. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Госпожо Ангелова – изказване.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Темата за повишаване заплатите на социалните работници заслужава внимание. Като човек, който над 20 години е работил в тази сфера, знам колко е тежка и отговорна работата на социалните работници. Това са едни от хората, които получават най-ниски доходи в държавния сектор. Както и беше споменато, заплатата на начинаещ социален работник е близка до минималната работна заплата, а същевременно социалната сфера се товари непрекъснато с нови задължения, нови дейности предвид на приетите нови закони през тази и предходната година. Затова колегите социални работници, работещи в Агенцията за социално подпомагане – близо 4700 социални работници, заслужават по високо увеличение на заплатите от 1 януари 2020 г. от предвиденото 10-процентно увеличение в бюджетната сфера.
Ние ще подкрепим това предложение за повишаване на работните заплати на работещите в Агенцията за социално подпомагане. Става въпрос за 5 милиона лева. Не е необходимо допълнително да се увеличават средствата в бюджета на Министерството на труда и социалната политика, тъй като бюджетът на Министерството на труда и социалната политика е един милиард и 400 милиона лева приблизително, а тези пет милиона могат да намерят място във фонд „Работна заплата“ от вътрешно преструктуриране на бюджета на Социалното министерство и това е отразено в доклада за второ четене на бюджета на Социалното министерство. Това е един реверанс към тази тежка и изключително отговорна професия и по този начин ние ще можем да задържим социалните работници да останат да работят в дирекцията „Социално подпомагане“ и ще можем да мотивираме тези хора да работят, както и досега, със сърце и душа в тази изключително тежка и отговорна професия.
Затова призовавам всички народни представители да се обединим в това предложение и да подкрепим на второ четене предложението за повишаване на заплатите на социалните работници от 1 януари 2020 г. с до 15%. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Има ли реплики? И изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Господин Председател, уважаеми господа министри, уважаема госпожо Заместник-министър, господин Председател! На мен ми се щеше да покажа пред народните представители, че е добре да бъде тук министърът на труда и социалната политика, въпреки че не подценявам в никакъв случай участието на заместник-министъра в дебата. Но като нов министър може би тя щеше да каже нещо повече – доволна ли е, не ли е доволна от бюджета на Министерството на труда и социалната политика, защото наистина чл. 14 се отнася за бюджета на Министерство на труда и социалната политика. Дори тук наред с всичко останало са и средствата за персонал, за заплатите на работещи в социалната сфера, субсидии и текущи разходи, трансфери за юридически лица с нестопанска цел, тук са капиталовите разходи, тук са политиките в областта на пазара на труда и свободното движение на работници и трудовата миграция, тук се финансират политиките в областта на трудовите отношения, тук се финансират политиките в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете, политиките в областта на хората с увреждания, политиката в областта на социалното включване, политиката в областта на жизненото равнище, демографско развитие и социалните инвестиции. Тук на всички социални политики в социалната сфера са изразени финансите, с изключение на пенсиите, които са в държавното обществено осигуряване, и обезщетенията за майките. Така че това е много важно за мен – какво е отношението на министъра и какво е отношението на народното представителство към бюджета на Министерство на труда и социалната политика, много или малко са предвидените тук средства за реализиране на социалните политики.
Както казах още при приемането на бюджета на държавното обществено осигуряване на първо четене, пък и на второ четене, според Евростат България е страната, която дава най-малко пари за пенсии и помощи и се нареждаме сред седемте страни в Европейския съюз с най-ниски и най-малки социални разходи. Тези разходи у нас са само 17% от брутния вътрешен продукт. За сравнение за социални разходи във Франция се дават 34% от брутния вътрешен продукт, а средно за Европейския съюз делът е 27,9%.
Както в целия Европейски съюз, така и у нас основните източници на финансиране на социалната закрила са социалните вноски, които представляват около 55% от общите постъпления и трансфери от държавния бюджет, който се формира от данъци, акцизи, такси и осигуряват около 40% от социалните разходи. За да достигнат средното ниво в Европейския съюз като дял от брутния вътрешен продукт, разходите за пенсии и социално подпомагане трябва да нараснат с няколко милиарда. Поради краткото време, с което разполагаме за представяне на нашите предложения, няма да представяме и мотивираме всички наши предложения, чиято реализация изисква увеличаване на приходната част на бюджета. Само ще спомена това, което споменаха преди мене хората, които говориха – Дора Янкова и Светлана Ангелова, че експертите и специалистите, работещи в социалната сфера – Агенция за социално подпомагане и Агенция по заетостта, пък и другите агенции в рамките на Министерството на труда и социалната политика, са с най-ниски заплати в публичния, в обществения сектор.
В още по-незавидно положение са останалите социални работници, които работят по предоставяне на социалните услуги по общини. Реално ниското заплащане действа демотивиращо на работещите в социалната сфера и всичко това прави професията на социалния работник неатрактивна и нежелана и води до текучество. Това води до невъзможност да се повишава качеството на социалните услуги и удовлетвореността на хората, които ги предоставят, и на хората, които ги ползват. Затова е необходим ръст на разходите за персонал в социалната серия като предпоставка, от една страна, като инструмент за мотивация на работещите в нея, а от друга страна, като елемент от политиката по задържане на подготвени и мотивирани кадри за повишаване на интереса към професията социален работник.
Аз няма да коментирам малко ли са или са много средствата, с които увеличихме бюджета, за да се увеличат заплатите. Според мен са малко, но ще подкрепя и това увеличение, защото тези хора трябва да получат малко повече от останалите държавни служители, защото са с най-ниски възнаграждения.
Тук може би трябва да спомена и средствата, отделени в бюджета на Министерството труда и социалната политика, с които ще се реализират политиките в областта на пазара на труда. Тук попада Националният план за действие по заетостта. По всяка вероятност тази година, както и всички други неща, няма да има увеличение за този план за действие, въпреки че увеличава минималната работна заплата. Ето че не ми стигна времето да презентирам така нашите предложения, които са в областта на политиките за социално подпомагане. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Там са нашите идеи за увеличаване на средствата за подпомагане (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) за учебници за първи и втори клас, за помощите, които предвиждаме за…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …новородено второ и трето дете и така нататък. Аз се надявам да подкрепите нашите политики. Сега че превишихме времето с 20 секунди, няма да направи трагично положението, но вижте ги внимателно, тъй като не мога да ги спомена всички от трибуната, да ги подкрепим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Има ли реплики?
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! И аз ще изразя съжалението си, че в момента не виждаме министъра на труда и социалната политика, когато коментираме целия бюджет на Министерството на труда и социалната политика.
Ще кажа две изречения по отношение на предложението за увеличение на бюджета за заплати на социалните работници. В страната има 35 агенции за социално подпомагане и над 4000 души работят, но искам от тази зала да подчертая какво е възнаграждението на тези социални работници. Ако знаете, те получават възнаграждения в размер от 650 до 750 лв., които средства са приблизително равни на минималната работна заплата. Крайно време беше наистина да се сетим за социалните работници, които изпълняват едни изключително трудни ангажименти, с оглед на това че през миналата година ние приехме и новото законодателство за хората с увреждания и ги натоварихме с допълнителни задачи, които те трябва да изпълняват чинно.
Независимо от това аз се радвам, че днес в тази зала има разбирателство по отношение на техните възнаграждения, но се надявам това да бъде първа стъпка, защото нивата, от които те тръгват, и това увеличение, което те ще получат от 15% на своите възнаграждения, по никакъв начин няма да отговори на необходимостта от увеличаване на техните възнаграждения и през следващите години и те трябва да бъдат на фокус, защото тяхната работа е изключително важна. Те работят за социално уязвимите групи. И в тази връзка се радвам, че всички в тази зала консенсусно подкрепяме това предложение за увеличаване на възнагражденията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, аз не съм съгласна с Вашето изказване и нападки по отношение на това къде е министърът на труда и социалната политика, защото вчера тя беше избрана, след това започнахме да разглеждаме бюджета на държавното обществено осигуряване до 20 ч., тя беше тук – министър Сачева, днес до 14 часа беше, също до окончателното приключване на гласуването на бюджета на държавното обществено осигуряване. А сега в момента в залата има достоен представител на Министерството на труда и социалната политика, това е заместник-министър Зорница Русинова. Така че Вашите нападки са абсолютно неоснователни, има представител на Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Друга реплика?
Заповядайте за дуплика, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, господа министри! Нека всеки сам в тази зала си направи извода за това, което каза колежката Ангелова. Аз смятам, че независимо от времетраенето, решението е взето вчера, но длъжността министър на труда и социалната политика е такава – отговорността се носи всеки ден и всеки час. Така че това беше и моят апел – за такива важни въпроси присъствието на министъра да е обосновано и на място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Димитров, имате думата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Просто искам да направя заявление от името на нашата парламентарна група, че ние ще подкрепим този текст. Нашите колеги са го подкрепили в Бюджетна комисия не защото БСП го иска или някой не го иска, а защото тези хора наистина заслужават малко по-голяма заплата. Това няма да намери някакво рязко отражение в бюджета. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания и възгласи „Браво“ от „БСП за България“ и „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплика? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми колеги, случва се нещо, което рядко сме виждали в тази зала, откакто сме заедно. Аз искам да поздравя управляващите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ за това, че проявиха разум и подкрепят предложението на „БСП за България“. Това е първото, което подкрепяте в този бюджет, дано да повлече крак и да има и следващи, но това е предложение, което заслужава съгласие, тези хора заслужават съгласие. И макар и рядко да се случва, аз днес от трибуната от името на колегите от парламентарната група Ви поздравявам за решението да подкрепите предложението ни. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
Има ли други изказвания?
Прекратявам разискванията и преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 199 народни представители: за 83, против 36, въздържали се 80.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 14.
Гласували 199 народни представители: за 199, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания от ОП.)
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 15 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 15 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в раздел ІІ. Разходи:
- на ред ІІ. Разходи числото „662 051,9“ се заменя със „782 051,9“.
- на ред 1. Текущи разходи числото „640 096,5“ се заменя със „685 096,5“.
- на ред 2. Капиталови разходи числото „21 955,4“ се заменя с „96 955,4“.
- на ред 2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт числото „10 700,0“ се заменя с „85 700,0“.
б) в раздел ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери):
- на ред ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) числото „688 051,9“ се заменя със „788 051,9“.
- на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „748 301,9“ се заменя с „868 301,9“.
2. В ал. 2:
а) на ред 1. Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве числото „104 155,3“ се заменя със „115 155,3“.
б) на ред 2. Политика в областта на диагностиката и лечението числото „494 042,0“ се заменя със „603 042,0“.
в) на ред Всичко числото „662 051,9“ се заменя със „782 051,9 “.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Заповядайте, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Не мога и аз да не споделя впечатлението, че за един сериозен разговор по определяне бъдещето на съответния отрасъл през следващата година министърът, който отговаря, го няма, и това намалява нашето експертно начало. Още повече този бюджет е внесен от Министерския съвет и би трябвало вносителят в съответната област да бъде тук.
Аз искам да взема отношение по една от най-важните части на предлагания бюджет, това е за капиталовите разходи.
Капиталовите разходи в областта на здравеопазването определено не са на почит в бюджета за 2020 г. Ще маркирам само някои области.
На първо място, това е плачевното състояние на психиатричните болници. Тези, които имат в своите области психиатрични болници, знаят за какво става дума. Не искам да изказвам силните думи, защото не е тук мястото да правим черна статистика, но там положението е плачевно.
На второ място, силно са подценени капиталовите вложения в тези болници, за които отговаря Министерството на здравеопазването. Това са областните и университетските болници. Те не чувстват рамото на своя собственик с принципал министърът на здравеопазването или малкото средства, които са определени, се раздават по съвсем друг начин.
Има и някои специфични проблеми, които трябва да се решат, и предполагам, че колегите след малко ще говорят за тях. Един от тях е търсеното финансиране на така широко известната детска болница – Педиатричната болница, която трябва да намери достатъчно пари. За съжаление, към този момент не се знае колко струва тя. Колегите ще говорят за болницата в Ямбол.
Колеги, трябва да разберем, че ако искаме да имаме съвременно здравеопазване, то струва пари. Ако ние считаме, че нашият български народ не може да си плаща услугите, а ние от нашата парламентарна група определено считаме така, то ние трябва да осигурим изследвания и повече медицински дейности там, където хората да не вадят парите от джоба си и да не стигаме до тези 46,6% доплащане, които ни правят шампиони в Европейския съюз.
Аз предлагам увеличението в раздела за капиталови вложения да бъде подкрепено, защото това ще бъде за здравето на всички българи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Заповядайте, господин Пенев.
НИКОЛАЙ ПЕНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Предлаганото от нас увеличение в чл. 15, ал. 1, ред 2.2. Капиталови разходи, и съответно ред ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) със 75 млн. лв. е обосновано от необходимостта за осигуряване на финансов ресурс за извършване на неотложни ремонтни дейности в редица болнични заведения в страната. В своята цялост то включва и необходимите средства в размер на 30 млн. лв. за доизграждане на новия болничен комплекс на Многопрофилна болница „Св. Пантелеймон“ в град Ямбол. Защото още от 2012 г. управляващите от ГЕРБ са поели ангажимент пред ямболските жители за довършване на новата сграда на болницата с краен срок първата половина на 2014 г. Оттогава досега – почти нищо, освен подмяна на дограмата на сградата през 2013 г. на обща стойност 1,5 млн. лв.
Решението на Министерския съвет от началото на 2018 г. за осигуряването на необходимите средства за довършване на сградата като че ли е забравено, защото в продължение на вече почти две години при уж осигурено финансиране, не са реализирани никакви действия за довършване на сградата.
Докога ще се отлага този важен за жителите на Ямбол проблем? Многопрофилната болница в град Ямбол обслужва население от над 60 хиляди души от цялата област. Строена е на павилионен принцип и всичките ѝ отделения се помещават в 17 отделни сгради, строени в началото на ХХ век, които в момента са далече от стандартите на съвременната медицина, а някои от тях се нуждаят и от спешен ремонт.
Във връзка с гореизложеното, уважаеми дами и господа, предлагаме да бъдат увеличени средствата в политиките на Министерството на здравеопазването, както и в частта на капиталовите разходи, и Ви призовавам да я подкрепите. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Пенев.
Реплики?
Заповядайте, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ! Съжалявам, че не мога да кажа: „Уважаеми господин Министър!“ Даже не виждам никой от неговите заместници тук в залата – не знам по какви причини.
Бих искал да кажа в началото на моето изказване, независимо че бюджетът на Министерството на здравеопазването е несравним с този на НЗОК и той за тази година е увеличен със 118 млн. лв., Министерството на здравеопазването е основният – ще си позволя да цитирам тук един мой бивш колега, който е настоящ министър на правосъдието – основният конструкт, около който се завърта цялата логистика на здравеопазването. Без силни политики на Министерството на здравеопазването във всички изредени тук съвсем съвестно, но след малко аз ще си позволя да кажа как – финансирани програми, истинско здравеопазване, независимо колко пари се дават в НЗОК, не би могло да се реализира в интерес на нацията.
В този смисъл аз ще се обърна към някои от основните проблеми във връзка и с препоръките на Световната здравна организация и на Международната банка за развитие, които участваха в някои наши съвместни форуми, че основните проблеми на съвременното здравеопазване трябва да бъдат насочени в ХХI век към проблемите на превенцията на заболяването. Тук ние имаме отделни бюджетни програми, цитирам ги точно: „Промоция и превенция на незаразни болести“, които включват изключително важната социална група на онкологичните заболявания, и „Профилактика и надзор на заразните болести“. Там, за съжаление, има съвсем минимално увеличение в едната посока – в първата програма за заразни заболявания, а по отношение на „Промоция и превенция на незаразните болести“ даже има намаление на разходите за тази година.
Ако говорим по отношение на заразните болести, всички членове на Комисията, включително и нейният председател, получиха едно писмо от Асоциацията по превантивна медицина, които сериозно възразиха срещу нефинансирането през тази година на три направления ваксинационни програми. Аз си спомням колко трудно една от тях влезе в Националната ваксинационна програма. Това, разбира се, представлява проблем, който си заслужава да бъде решен с предложенията, които ние сме вкарали в различните направления на политиката на Министерството на здравеопазването.
Колкото до един изключително важен стожер за оформяне на целия диагностичен набор от политики в областта на заразните заболявания, бих искал да Ви споделя, че Центърът по заразни и паразитни болести, който е основата на цялостната ни политика в профилактиката, лечението, предпазването от заразни заболявания, изпитва остър недостиг от финансиране. Броят на лекарите, които работят в него, намалява стремително – по думите на неговия директор. Те се заместват от специалисти по биология, които колкото и да са добре подготвени, не могат да изпълнят задачите, които биха изпълнявали специалисти със специалността по клинична медицина за магистър и съответната специалност в областта, необходима за развитие на този толкова важен клон на превантивната и лечебна медицина, която се контролира от държавата, и това е съвсем уместно.
Искам да се обърна към един от много важните раздели и това е „Диагностика и лечение“ и специално в неговата бюджетна програма „Осигуряване на медицинска помощ на специфични групи от населението“.
Вие си спомняте, уважаеми колеги, че през месец февруари ние тук имахме едно продължително дебатиране на проблемите на трансплантационната програма във всичките ѝ направления в България. Сега виждаме, че там са отделени средства, но те по наша преценка, като се има предвид, че имаше готова програма за създаване на Национална донорска банка за стволови клетки в България, която струва, словом и цифром, 15 млн. лв., тези средства не са достатъчни и ние смятаме, че в това отношение може действително много да се пожелае. Още повече, в същата тази програма са включени жителите и лечебните заведения в труднодостъпни региони...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов – моля, завършете изказването си.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: …които заслужават много сериозно внимание. Благодаря Ви, господин Председател.
Има ли реплики? Не виждам реплики.
Изказване?
Заповядайте за изказване, господин Тасков.
ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз също много съжалявам, че няма представител на Министерството на здравеопазването и основно министърът. Искам да се аргументирам за нашите предложения за увеличаване на средствата в две области, а именно в „Политиката в областта на превенцията и контрола на общественото здраве“, а също така и в „Политиката в областта на диагностиката и на лечението“.
Относно второто – „Политиката в областта на диагностиката и лечението“. Смятам, че тук е редно да си зададем въпроса: какво става с общинското здравеопазване и дали то отново ще може да разчита на помощ от страна на Министерството на здравеопазването, а именно за оцеляване? Искам да Ви напомня, че в началото на миналата година с парите, които бяха осигурени – тези 30 милиона, от които 18 милиона достигнаха до общественото здравеопазване, то бе спасено. Определено с тези пари то бе спасено. Надявам се наистина това да се получи отново, още повече че от месец януари с вдигането на минималната работна заплата се поставя на карта директно оцеляването на тези болници.
Относно „Политиката в областта на превенцията и контрола на общественото здраве“. Уважаеми дами и господа, аз не видях никъде в предложените три скринингови програми за социално значими и ракови заболявания освен злокачествено образувание на млечната железа, шийката на матката и сигмата, и ректума, не видях никъде за карценом на простата. Тоест нямаме скрининг за рака на простатата, уважаеми колеги. Смятам, че едно заболяване, което… (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.) Моля? Къде?
Вижте, извинявайте, говоря за скрининг, а не за изследване на туморен маркер, абсолютно различни неща. Дори не туморен маркер, а простатно-специфичен антиген, който не е дори и туморен маркер, а само прогностичен белег. Така че, когато говорим за Национална профилактична програма, това трябва да включва и рака на простата, защото едно изследване на PSA не решава проблема. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми доктор Тасков.
Реплики?
Изказвания?
Заповядайте, господин Тимчев, имате думата.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Като продължение на изказването на доктор Тасков ще кажа, че проблемното общинско здравеопазване е отговорно и за националната сигурност на България. Да припомня ли за 10 години колко общински болници затвориха врати? (Шум и реплики.)
Не се чуваме в тази зала, господин Председател. Въобще никой не го интересува здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, моля Ви, запазете тишина!
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Запазете някаква тишина и да се слушаме все пак, колеги. Може да не Ви интересува и да чакате само момента, в който ще натиснете бутоните на пултовете си, ама, дайте да се чуваме. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не влизайте в диалог.
Колеги, наистина запазете тишина, моля!
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Все пак тук сме равностойни. (Шум и реплики.)
Но когато е блокирано общинското здравеопазване, за да се осигури някакво здравеопазване на това българско население, все пак трябва да имаме и една силна Спешна помощ. Години наред освен 10-процентното увеличение на заплатите на работещите в Спешната помощ държавата нищо не предприема по отношение модернизацията и осигуряването на кадрите на Спешна медицинска помощ – поне една линейка да купи държавата. Разчитате само на европейски проекти, които са защитени още преди години и не можете да ги довършите докрай. Това, с което се гордеете, с което спечелихте изборите и излъгахте българския народ, че ще защитите тази европейска програма за модернизация и усъвършенстване на кадрите в системата на Спешна медицинска помощ, удари на камък. (Шум и реплики.)
Тук го няма министъра за пореден път, за да му кажа, че Министерството на здравеопазването няма капацитета и необходимите кадри да ръководят здравеопазването в Република България, за пореден път искам да му кажа, че дори и една малка община в България със своя нисък капацитет защитава повече европейски програми, отколкото Министерството на здравеопазването.
България е длъжник към лекарите, които работят в системата на Спешна медицинска помощ, защото целият преход, който извървя България в системата на здравеопазването, го дължим на тези лекари. Те са буфера на недоволните пациенти от качеството и достъпността, за които се говори всеки ден в тази зала – нито има качество, нито има достъпност. Ако държавата няма отношение към лекарите, които са на фронта, които ежедневно се грижат за живота и здравето на хората, какво остава за останалата част от тези, които работят в сферата на здравеопазването. Няма да подкрепим бюджета особено в сферата на бюджета на Министерството на здравеопазването. (Шум и реплики, ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тимчев.
Реплики?
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Славова.
АННА СЛАВОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! И аз като преждеговорившите се учудвам как уважаемият господин Министър, който не обича да му казваме „уважаем,“ го няма в залата. Очевидно той не уважава нас, народните представители, когато гласуваме най-важния закон за неговото министерство.
В продължение на темата за социално значимите болести много бих искала да ми отговори някой от Министерството, въпреки че очевидно няма никой: как се изчислява скринингова програма за жените за рак на гърдата – предвидени 2000 бройки за годината, при статистика от 4000 ежегодно разболяващи се нови жени от тази страшна болест, и каква скринингова програма е тази, която не може да обхване дори половината от средностатистическата разболяемост? Какво правим отново с децата, за които поредна година няма нито една нова скринингова програма, а заболяемостта, както виждаме, се увеличава с всеки изминал ден?
След като не увеличихме и не намерихме достатъчно пари за медицинските сестри в училищата и в детските ясли, ние продължаваме по никакъв начин да не се грижим и за здравето на нашите деца. Затова в предложенията, които правим, сме заложили увеличаване на парите в две сфери – в „Политиката в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве“, и в „Политиката в областта на диагностиката и лечението“. Призовавам Ви, уважаеми колеги, така както направихте първата стъпка към съзнателното поведение да подкрепите добро предложение от нас, така направете и втората стъпка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Славова.
Реплики? Не виждам.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 199 народни представители: за 91, против 41, въздържали се 67.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 15.
Гласували 200 народни представители: за 113, против 86, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте за отрицателен вот.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Гласувах „против“ предложението, защото то изключва направените предложения от коалиция „БСП за България“ за увеличаване на капиталовите разходи на Министерството.
За съжаление, отново, както го правите всяка година, обещавате едни неща на ямболските граждани и гражданите на областта, след това не се случва нищо. Можехте да направите този жест – след шест или седем години празни обещания, да включите тези разходи в капиталовите разходи на Министерството на здравеопазването и да започне една последователна, постъпателна работа за изграждането на болницата. Още повече че непосредствено преди местните избори министър-председателят за четвърти или пети път обеща да бъде достроена ямболската болница, виждаме, че това няма да стане и сега. Аз предполагам, че и на следващите парламентарни избори пак ще дойдете и пак ще обещаете тази болница, но искам да Ви кажа, че все по-малко хора Ви вярват в Ямбол, с тази политика ще изчезнете. Аз го казвам това не за да Ви уязвя, а за да Ви кажа, че по този начин не бива да бъдат лъгани гражданите в която и да е област, а особено в Ямбол, където пък става въпрос буквално за живота и за здравето на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз също гласувах „против“ тази политика, направена в сферата на здравеопазването, която наблюдаваме вече десетина години в България, защото доведе до закриване и опасност от закриване на болници – на областни болници с държавно участие. Такава е болницата, за съжаление, във Видин и независимо от това какво е ръководството на болницата и колко добре се справя, самата политика е сгрешена. Вече падат отделения в болницата и не могат да съществуват, защото няма кадри във Видин и заплащането е ниско, защото обезлюдяването е на много високо ниво, демографската катастрофа там е със заплашителни размери.
Гласувах „против“, защото здравеопазването не е търговия, защото с болните не може да се води търговия – здравето не е търговия. Това е принципното различие между нашите предложения – тези на „БСП за България“ и политиката, която се води към този момент от управляващото мнозинство.
Затова гласувах „против“ и се надявам въпреки тази политика българското здравеопазване да оцелее и все пак да успее да даде някаква по-добра защита на болните, на нуждаещите се в България. Гласувах „против“ и пак ще гласувам „против“ дотогава, докато се води политика на геноцид спрямо цели области. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Попов.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 16 има направено предложение от народния представител Джевдет Чакъров, Нигяр Джафер и Хасан Адемов:
„В чл.16, ал. 4, ред 30 от таблицата, числото в трета колона на таблицата се променя от „22 853,8“ на „28 853,8“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в раздел ІІ. „Разходи“:
- на ред ІІ. „Разходи“ числото „750 177,4“ се заменя с „835 177,4“;
- на ред 1. „Текущи разходи“ числото „725 779,2“ се заменя със „810 779,2“;
- на ред 1.1. „Персонал“ числото „430 486,6“ се заменя с „469 486,1“;
- на ред 2. „Капиталови разходи“ числото „11 598,2“ се заменя с „37 598,2“;
- на ред 2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт числото „11 598,2“ се заменя с „37 598,2“;
б) в раздел ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери):
- на ред ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) числото „737 322,4“ се заменя с „822 322,4“;
- на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „1 345 270,3“ се заменя с „1 450 270,3“;
- на ред 2. Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации числото „-602 947,9“ се заменя с „-627 947,9“;
- на ред 2.2. „Предоставени трансфери“ числото „-604 822,9“ се заменя с „-629 822,9“.
- на ред 2.2.2. за държавните висши училища числото „-499 211,9“ се заменя с „-524 211,9“.
2. В ал. 2:
а) на ред 1. „Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот“ числото „650 177,9“ се заменя със „720 177,9“;
б) създава се ред 4:
„4. Специализации и научноизследователски институти в чужбина 15 000,0“.
в) на ред „Всичко“ числото „750 177,4“ се заменя с „815 177,4“.
3. В ал. 4 таблицата се изменя така: следва таблица.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
„Чл. 16. (1) Приема бюджета на Министерството на образованието и науката за 2020 г., както следва:
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: следва таблица.
(3) Утвърждава максималните размери и ангажименти за разходите, които могат да бъдат поети през 2020 г. и максималният размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2020 г. от Министерство на образованието и науката, както следва: (съгласно таблица).
(4) Определя трансферите от бюджета на Министерство на образованието и науката за Българската академия на науките и държавните висши училища, както следва: (съгласно таблица.).“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, остана по-малко време, отколкото дори за едно изказване. Смятам, че бихме могли да спрем.
Следващото редовно пленарно заседание е на 5 декември 2019 г. от 9,00 ч. съгласно приетата Програма за работа. (Звъни.)


(Закрито в 19,56 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева



Заместник-председател:
Емил Христов



Секретари:
Александър Ненков
Джейхан Ибрямов