Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Стоян Мирчев и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Добър ден, колеги!
Има кворум. Откривам заседанието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 г. – продължение.
Заповядайте за изказване по чл. 16.
ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, господин Министър! Няколко са акцентите, върху които ще направим своите предложения за завишаване на средствата в сектор „Средно образование“ в бюджет 2020. Надяваме се да бъдем разбрани и подкрепени, защото отговорността ни пред образованието е обща.
Факт е финансирането в системата на средното образование, но то е само в частта за широко рекламираното процентно увеличение на учителските заплати.
Факт е, че в много от училищата това увеличение не може да достигне прословутите 20%, но този факт остава неглижиран в целия информационен поток с поне два-три пъти годишно претопляне на новините за увеличение на учителските заплати.
С това шумно прокламиране се нанасят щети на цялото учителско съсловие и, ако целта е професията да стане привлекателна за младите хора, това не се случва, защото процентите увеличение не могат да компенсират огромното количество бумащина и администриране, с които са натоварени педагозите в образователния процес, а резултатите ще стават все по-стряскащи и ужасяващи за нивото на грамотност на българските ученици. Това не е необходимо да ни го казват изследвания на PISA, сами виждаме нивото на подготовка по новата философия, новата политика за системата „парите следват ученика“ с тази формула и по този начин.
Първият акцент е липсата на грижа за изявени деца. Факт е финансирането на програми за изоставащи ученици, както и финансиране на механизмите за връщане на отпадналите ученици в училище чрез екипи, в които по адреси обикалят отново само учителите. Загърбва се грижата за успелите и талантливи деца и ученици. Държавата остава глуха за финансовото обезпечаване на ученици с национални и международни отличия. На гърба на всяко семейство остава финансирането на децата им, за да се изявят в конкурси, олимпиади или състезания в страната и чужбина. Това много често води до разочарования и отказване от участие, и доказване на таланта на българските ученици. Липсата на достатъчно пари лишава държавата ни от престижни награди, отличия и призови места.
Втори акцент – отново се налага да коментираме щетите, които нанася Законът за предучилищното и училищното образование. В стремежа за интегриране и изваждане от институциите на деца със СОП (специални образователни потребности) стигаме до абсурдни примери и ситуации, в които системата на образованието не може да бъде полезна. Немощна е – не може да помогне нито на детето, нито на семейството. Истината е една и тя е ясна – системата не беше подготвена, сега не е готова и ще продължава да не е подготвена за подпомагане на децата със СОП, ако финансирането не се увеличи. Липсват достатъчен брой ресурсни учители, методически елементарни нагледни средства за ресурсните кабинети. Учителите закупуват със собствени средства от увеличените си заплати нагледни средства, материали и оборудване за кабинети.
Трети акцент – липсата на работа по обща платформа за училищата в чужбина – така наречените неделни училища, тоест училищата на българските общности в чужбина. Затруднява се работата с образованието на все повече българчета, раждащи се в чужбина. Около 400 са откритите неделни училища в чужбина и това се случва благодарение на усилията, ентусиазма и безплатния труд на българите в чужбина, но все още липсва грижата, категоричната грижа на държавата за бързо и достатъчно финансиране на откриващите се всяка година училища извън границата ни…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: …за сметка на затворените тук, в България. За всичко изброено са необходими 20 милиона. Нашето искане е 50 милиона за един безплатен учебник от I до XII клас. Това е възможно, защото така или иначе до VII клас са безплатни, всичко това е основание за нашето предложение по чл. 16: политиката в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно образование и учене през целия живот, числото 650 милиона да се замени със 720.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Българското образование има нужда от Вашата подкрепа и ние разчитаме на това. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители! Аз ще поставя позитивно начало на днешния ден. Само за образование в бюджета на Република България за следващата година са отделени почти 5 млрд. лв. Увеличение от 14,5% на разходите за образование до 4 млрд. 813 млн. лв., което е 3,8% от брутния вътрешен продукт за 2020 г. Това е ръст от 610 милиона спрямо 2019 г.
От бюджета на Министерството на образованието и науката в областта на всеобхватното достъпно и качествено предучилищно и училищно образование и за учене през целия живот ще бъдат насочени 653,421 млн. лв. Други над 90 млн. лв. са планирани за политики в областта на равния достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал. Повече средства държавата планира за наука – 571 млн. лв., което е 0,5% от брутния вътрешен продукт спрямо 0,4% от брутния вътрешен продукт за тази година.
Инвестициите в научно-изследователската и развойната дейност нарастват от 1,3% на 1,5%, а в следващите две години ще надхвърлят 1,6% от брутния вътрешен продукт. За 2020 г. е подписано споразумение възнагражденията на педагогическите специалисти да станат между 17 и 18% увеличение, при което минималната учителска заплата ще стане 1085 лв., а средната – 1540 лв. Затова са планирани допълнително 360 млн. лв., или с 30 млн. лв. повече от тази година. Същият ръст се предвижда и за 2021 г. Целта е да се повиши привлекателността на учителската професия и повече млади специалисти в нея.
В момента младите педагогически специалисти са 11% от общия брой, а през следващите 8 години предстои пенсионирането на около 36% от българските учители.
В изпълнение на политиките за осигуряване на всеобхватно, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование е предвидено да продължат дейностите по Механизма за обхват, по който досега в образователната система са върнати 44 хиляди деца и ученици. Делът на преждевременно напусналите образователната система трябва да намалее от 11,6% през 2019 г. на 11% догодина, а в следващите две години той трябва да е най-много 10,6%.
Особено внимание се обръща на мерките за разширяване на професионалното образование. Част от тях е включването на по-голям брой ученици в дуална форма на обучение. Предвидени са 3 млн. лв. за подобряване на условията в ученическите общежития към професионалните гимназии.
Още 2 млн. лв. ще се инвестират в образователни ресурси за професионална подготовка. Предвидени са 3 млн. лв. за допълнително финансиране на професионални гимназии, обучаващи ученици по защитени професии и такива с бъдещ недостиг на специалисти и 2 милиона за стипендии на такива ученици.
Увеличение – 4 млн. лв. за транспорт на учениците, над 3 млн. лв. се запазват средствата за стипендии в училищата. Преди малко се каза една неистина – запазват се за стипендии на училищата на базата на постигнатите и запазени резултати от националните външни оценявания.
За финансиране на Програмата за насърчаване на иновативните методи на преподаване, обмяна на практики и промени в образователната среда са предвидени 4 млн. лв. С 1,2 млн. лв. ще се реализира програма за подобряване на условията в общежитията; 20 млн. лв. ще бъдат вложени догодина в подобряване на оборудването на иновативни стаи, STEM кабинети и иновативни практики.
В областта на висшето образование ще продължат реформите към специализация на държавните висши училища и тяхното профилно оптимизиране, преструктуриране на приема с очаквано по-високо търсене на пазара на труда, насърчаването на усилията на автономните висши училища за непрекъснато развитие на качеството на предлаганото обучение.
За първа година ще има Национална програма във висшето образование в размер на 9 млн. лв., с които средства ще бъдат стимулирани ефективни политики в тези области.
За периода 2020 – 2022 г. са предвидени допълнителни средства в размер…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Тодорова, времето!
ТАНЯ ПЕТРОВА: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
И на госпожа Ненчева отпуснахме толкова.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Цонков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Бих искал и аз да взема отношение по бюджета за образование, който се предвижда за 2020 г.
Моето изказване ще бъде концентрирано в частта за висшето образование. Иска ми се да започна с една теза, която ние от „БСП за България“ постоянно казваме, но все още никой не ни чува, че когато говорим за реформи в образователната система, ние трябва да мислим заедно за всички системи, защото те са взаимно свързани – и предучилищно, и училищно образование, и висше образование.
Висшето образование е последната степен на образование, която всъщност влияе върху училищното и предучилищното образование. Средното образование влияе също, от друга страна, на висшето образование с потенциалните студенти, с кандидатите да влязат в системата на висшето образование.
Тук чух много хубави неща, сложили сме розовите очила, когато говорим за системата на образование, но, уважаеми управляващи, висшето образование под хубавите думи, че го реформираме, ние системно го недофинансираме. Нямаме стимул, нямаме мотивация чрез политиките, които предлагаме във висшето образование.
За следващата година се предлагат само едни 47 млн. лв. за увеличение на парите за висше образование. И, забележете, мисля, че е емблематично – студентските общежития, които са пряко свързани с условията на живот на студентите, са най-важните и в бюджета са заложени едни минимални средства за поддръжка и за ремонт на тези общежития. Това е все пак средството, базата, която също не е без значение, когато говорим за студентите и за тяхната мотивация.
Ние постоянно говорим за качеството на образованието, но, от друга страна, реформата така се прави, че отново акцентът е студентът, но не качеството на студентите, а отново броят на студентите излиза на преден план.
Тук да припомня, че има едно съотношение, което се гледа – брой на записали се в държавните висши училища и брой на завършващите. Тогава защо искаме и как искаме да има качество?
Ние предлагаме в чл. 16 да бъдат отделени повече средства за държавните висши училища в размер на 25 млн. лв., което, между другото, не е достатъчно. Тук трябва да говорим и за средствата за наука, които трябва също да се увеличат. Държавата там отдавна отсъства от развитието на научните изследвания и това се показва и в бюджета за следващата година, от отношението на държавата.
Предлагаме също така 15 млн. лв. да бъдат заложени за създаването на един специализиран фонд, който да е за специализации в научноизследователски институти в чужбина. Очевидно в една голяма конкуренция с европейските, с университетите от другите континенти, ние трябва по някакъв начин да постигнем по-високо качество. Това може да стане чрез сътрудничество с други университети в общото европейско научно пространство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Завършвам, госпожо Председател.
Така че, моля Ви, не подценявайте за пореден път висшето образование. То е много важно. Давайте повече пари за висше образование, иначе няма как да мотивираме и младите преподаватели, които тепърва започват да работят в системата на висшето образование и да се развиват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонков.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване.
АСЯ ПЕЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Позволете ми да върна дебата за образованието отново към предучилищното и училищното образование, затова защото не мога да подмина неистините, които бяха изказани от тази трибуна.
Първо, по въпроса за учениците с изявени дарби, искам да подчертая, че за подпомагането им, например в областта на музиката, към средствата за стандарти за финансиране на издръжка за обучението и възпитанието на учениците са осигурени 1,3 млн. лв. Те ще се предоставят чрез нов, допълващ стандарт за ученик с разширено изучаване на музика. С тези средства ще се обезпечат дейностите по възпитание и обучение на 123 192 деца в детските градини, 108 164 деца в задължителна предучилищна подготовка, 665 173 в неспециализираните училища, 14 887 в специализираните училища за изкуство, култура и спортни училища, 2042 деца в специалните училища и 25 500 ученици във вечерна, задочна, самостоятелна и индивидуална форма.
За 2020 г. са предвидени и 4,4 млн. лв. за защитените училища, 2 млн. лв. за диференцирано заплащане на директорите в системата на предучилищното и училищното образование.
По отношение политиките на правителството за учениците със СОП (специални образователни потребности) – за деца и ученици със СОП са предвидени 76,4 млн. лв., от които 65,5 млн. лв. са за ресурсно подпомагане на деца и ученици, интегрирани в масови училища и детски градини.
За дейности за развитие на интересите, способностите и компетентностите, изявите на деца и ученици в областите на науките, технологиите, изкуствата и спорта, осъществявани в центровете за подкрепа на личностното развитие и специални обслужващи звена в бюджета, са заделени 17,2 млн. лв.
Всички ние с гордост споделяме световните достижения на нашите ученици в различни международни олимпиади, турнири и състезания, но за да е възможна допълнителната индивидуална работа с тях са необходими допълнителни средства. В бюджета за образование за 2020 г. са предвидени 2 млн. лв. за ученици с изявени дарби, за занимания по интереси – 24,7 млн. лв.
Беше споменато и за обучението по български език в българските общности в чужбина. Числата, заради които бюджетът за образование трябва да бъде подкрепен, са и тези 12,5 млн. лв., които са предвидени за съхраняване и развитие на културната идентичност на децата и учениците в българските общности в чужбина чрез подпомагане на обучението по учебни предмети български език и литература, история и география в частта им, която се отнася до обучението по история и география на България, организирано в неделните училища в чужбина. Затова са разчетени 12,5 млн. лв.
Нарастващият брой на българските неделни училища и на децата и учениците от българските общности в чужбина, желаещи да изучават български език и литература, история и география на България, определя ръст за 2020 г. с 4,5 млн. лв. за средствата, предоставени от страна на българската държава за финансиране на неделните училища зад граница.
По Националната програма „Роден език и култура зад граница“ се увеличава броят на училищата, броят на обхвата на учениците, разширяват се дейностите, финансират се в по-голяма степен ученици в гимназиален етап. С това се стартира тенденция за популяризиране на българската система за висше образование и се мотивират децата за продължаване на висшето образование в България. Това е и част от политиката на правителството за подпомагане на връщането на младите семейства в България.
В бюджета предвидените добри политики за задържане на децата в училище са заниманията по интереси – 24,7 млн. лв., за кариерни консултанти – 1,7 млн. лв., за равен достъп до личностното развитие…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Пеева.
АСЯ ПЕЕВА: Благодаря, приключвам.
Бюджетът за образование, от една страна, продължава стартирали политики, които трябва да се подкрепят, а от друга страна, стартира нови политики, които трябва да бъдат подкрепени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Пеева.
Реплики?
Заповядайте.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Пеева, и Вие, и госпожа Петрова се опитахте да представите сумите и конкретните политики, които ще изпълняваме в определената посока през следващата година в сферата на образованието, но на мен много ми се иска, провокирана от поредните изказвания и връщане на топката назад, и аз да я върна малко назад и да Ви помоля да споделите тук, пред залата, и да припомните къде бяхме в 2007 г. и колко глуха или колко чуваща беше държавата тогава към системата на образованието.
Къде бяхме във времето, в което обичат да претоплят манджата? Дали казването всеки път за увеличението на заплатите не ядосва достатъчно много нашата опозиция, за да смятат, че това е претопляне? Не, това не е претопляне! Това е факт, който ние сме длъжни да повтаряме и да казваме, защото, уважаеми колеги, никога досега в последните десет години не е имало такова отношение на държавата към системата на образованието. Никога не е имало толкова много средства, обезпечаващи заплатите, възнагражденията на колегите, обезпечаващи учебния процес във всички училища и образователни институции.
Друг е въпросът, че ако има изключения и има места, в които някои нередности се срещат, то не бих казала, че е въпрос на държавно отношение, а е въпрос на мениджърство и на подготовка на кадрите, но за това пък също има предоставени средства в новия бюджет, така че, колега Пеева, ако имате желание, можете да споделите с колегите какво се случваше в годините назад и какво ще се случва оттук нататък, защото за нас е ясно – ние ще продължаваме да даваме достатъчно средства за образование, ще продължаваме да приоритизираме сектора, защото грижата за всяко едно българско дете е особен акцент в Програмата на ГЕРБ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Захариева.
Госпожа Ненчева – втора реплика.
ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господа министри, колеги! Уважаеми колеги, чудесно е, че Вие направихте ретроспекция на всичко онова, което прави Министерството. Нека още веднъж да се чуят големите суми, големите цифри, с които парадирате, за увеличаване на финансите конкретно в сферата на средното образование. Това е чудесно!
Аз не разбрах къде е разминаването. В случая ние искаме допълнителни 70 млн. лв. Кое не разбрахте? Може би искате да го подкрепите, само че акцентът, който слагате, е важен да се чуе от трибуната. Добре, чухме – много средства в образованието. Резултатите обаче са плачевни, за съжаление, така че не виждам проблем да подкрепите нашето предложение за 70 млн. лв. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ненчева.
Господин Атанасов, заповядайте за трета реплика.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Изхождайки точно от тази система на образованието, трябва да Ви кажа, че наистина в последните години няма правителство, което да е отделяло толкова много пари за образованието. Това е безспорен факт.
Но трябва да Ви кажа, че имаме и някои пропуски. Ето например вчера отхвърлихме едни 3 млн. 200 хил. лв. за спортни принадлежности за децата от детските градини и училищата. Знаете ли колко щеше да коства на бюджета тази сума от 3 млн. 200 хил. лв.? 0,000068%! Надявам се след тази грешка, която вчера направихме, правителството да намери начин да подсигури тези пари. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Атанасов.
Госпожо Пеева, заповядайте за дуплика.
АСЯ ПЕЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, колеги! С възможността си да се изкажа тук ще обърна внимание на искането за увеличаване на средствата за учебници на учениците след VII клас. Досега са безплатни учебниците на учениците, но за тези, които се обучават до VII клас. Подкрепата на образованието за учениците в етапите след VII клас се изразява не само във възможността да ползват безплатни учебници. Осигуряват се повече стипендии, общежития, транспорт на учениците до училища, в които могат да се обучават по професии, и не само. Това, което госпожа Захариева засегна, от 30 години досега не са подновявани учебните програми за много професионални направления, и дори няма нови учебници по професии, което в този бюджет това правителство залага да осигури – нови учебници, и то по професионалните направления. Така че политиката за задържане на учениците и за поощряване на професионалното образование, за подготовката на кадри за пазара на труда е повече от ясна, включително и с този бюджет.
За средствата, заделени за спорт, има предвидени допълнителни програми, с които това се финансира, както и по занимания по интереси, и други национални програми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Пеева.
Други изказвания?
Заповядайте.
АННА СЛАВОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, колеги! Както госпожа Захариева и госпожа Пеева казаха, оттук нататък да видим какво ще става. Ще цитирам отново колега, която каза: повече от същото. Както през последните 10 години, така и нататък ще получим повече от същото – бюджет с цифри и с числа, но бюджет без политика.
Ще използвам в сферата на приобщаващото образование да Ви дам една статистика, която получих преди 10 дни от министър Вълчев.
За децата със специални образователни потребности, само регистрираните, защото има много такива, които все още въобще не са регистрирани като деца със СОП, и това го виждат всички родители, чиито деца са в детски градини и в училища, та каква е статистиката? 35 ресурсни учители средно статистически за областен център, или един ресурсен учител за 20 деца, един психолог за 27 деца и един логопед за 39 деца със СОП. Това е политиката в сферата на приобщаващото образование.
Каква е политиката за един учител в детска градина, който се занимава с 30 деца, и в голяма част от групите поне две-три деца са със СОП? Изпраща се един психолог и един ресурсен учител, който за един или два пъти в седмицата по половин час се занимава с това дете, но отново всичко е хвърлено върху плещите на учителя. На учителя му вменихме да се занимава с децата със специални образователни потребности, на учителя вменихме да ходи по къщите, за да връща децата обратно в училище, вместо съответните институции, които са длъжни да го правят, да си вършат работата. И после се чудим защо изпадаме в класациите, защо учителите не могат да си вършат работата, за която наистина са призвани – да обучават децата в училищата и в градините.
Госпожи и господа народни представители, голяма част от Вас са и учители. Не забравяйте, че след като спрете да бъдете народни представители, ще се върнете обратно в класните стаи, където ще изпълнявате законите, които самите Вие сте изковали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Славова.
Реплики? Не виждам.
Господин Мехмед, заповядайте за изказване.
ЕРОЛ МЕХМЕД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! От тази трибуна се изговориха доста числа и цифри. Те по принцип трябва да бъдат уплътнени, те трябва да имат и стойност.
Ние сме хора, които на бялото казват, че е бяло, но животът е цветен, и в сферата на образованието има и други цветове. Не бих искал да злоупотребявам с онова, което е заложено като бюджет, и онова, което е много видимо като устойчива политика за увеличаване на средствата в сферата на образованието. Има обаче един интересен въпрос, който не е получил своя интересен отговор, и сякаш е увиснал в онова интересно време, в което живеем: водят ли количествените натрупвания до качествени изменения? (Шум и реплики.) Съотносете го към системата на образованието.
За зла участ в този бюджетен маратон, в който се намираме през последните дни, международно проучване за качеството на образованието доказва едни слаби резултати. Срамно е за България, срамно е за българското училище, но това не значи, че ние няма да ги признаем. Въпросът е: какви усилия ще положим, за да променим нещата, за да повдигнем нивото с тези средства, които са отпуснати?
Моите колеги, почти всички, засегнаха финансирането на българските училища зад граница. Добра политика ли е? Да, разбира се, че е добра политика. Всички говорим за българщина и всички я разбираме в най-добрия смисъл на тази дума.
Но аз ще Ви дам един лош пример, господин Министър. Може би ще се сетите за какво става въпрос, защото и миналата година имаше достатъчно заделени средства, моите колеги говориха, за издаването на учебници зад граница. Лошият пример от нас ще бъде, че Вие отказахте да финансирате учебниците по майчин език, но в същото време българското Министерство на образованието издаде и финансира учебници по френски език, учебници по английски език, учебници по немски език. Факт!
Когато говорим за заделени средства в сферата на образованието, хубаво е да помислим и за условията в съвременното българско училище. Радвам се, че сте заделили средства за ремонт на професионалните гимназии. Крайно време беше, защото, колкото и да не ни се иска да признаем, общинските училища сякаш са на по добро ниво, сякаш общините успяха да изготвят по-добри проекти и сякаш са по-добри стопани. Но какво искам да кажа? Навън е зима, а през 2019 г. има училища, които все още се отопляват на дърва и въглища, и в Министерството трябва да има списък на такива училища.
Въпросът ми е: не е ли крайно време да се изработи програма, да се намерят пари, да се организира един фонд – специален, и това нещо да не продължава, защото е анахронизъм? Когато говорим за нови технологии, когато говорим за съвременно обучение със съвременни дидактически пособия и добри европейски условия, се оказва, че насред класната стая, по време на учебен час чистачката идва да слага кюмюр в печката. Не е добра картина.
В същото време, когато има една добра устойчивост по отношение на увеличаването на средствата, и не само за увеличение на заплатите на учителите, няма как това да не получи нашата подкрепа. Нека това бъде добър стимул и наистина всички народни представители да оценим тази политика и тази част на бюджета да получи нашата обща подкрепа. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Мехмед.
Реплики? Не виждам.
Господин Станилов, заповядайте за изказване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз няма да пея дитирамби за финансирането на образованието в България, а ще набележа някои слабости, за които съм говорил в Комисията и съм разговарял с министъра много пъти.
Първо, в последните години управляващата партия ГЕРБ отделя наистина най-много средства за образованието. Това е похвално, и както се вижда, всички го приветстват, независимо от бележките.
Второ, не го разглеждайте като някакво лично мое отношение, но такъв министър на образованието ние не сме имали от промените досега.
Наистина се дават добри пари и се проявява разбиране, но въпросът е: какво ще получим след това срещу това? Кои са слабостите на сегашното образование, какво би трябвало да се направи?
Първо, през 90-те години, за което малко хора се сещат, само отбраните специалисти го знаят, основното и средното образование по математика, физика, биология и химия – това са основните фундаментални природни дисциплини, с постоянно съкращение на програмите беше снизено с пъти от това, което беше при комунизма. Ние изостанахме в обучението по математика и тези деца, които сега печелят награди навън, представляват само едни, да не казвам жалки, но много малки останки от онова високо образование по тези дисциплини. Ние се концентрирахме върху това, че от литературата и историята отпада класиката, изкривяват се някои исторически истини и прочее, и прочее, но главните поражения, които понесохме, това са природните науки.
Някъде към края на 70-те и 80-те години с много разбиране, много политика и много средства българските студенти бяха настигнали и надминали средното световно ниво на образование по природните дисциплини. Сега ние сме близо до дъното. На това трябва да се сложи край, а това не е въпрос само на пари, въпрос е и на време.
Министърът е прав, когато в едно изказване, не помня къде, беше казал, че сегашното финансиране, сегашните мерки ще дадат резултати след няколко години, ние не можем да имаме тези резултати сега.
Следващата ми бележка е за елитното образование в България, което също запада и много малко хора се сещат за какво става дума. Става дума за училищата – специализираните училища, които трябва да имат специални, отделни връзки и да бъдат подчинени на програмите на висшите училища, които имат висок рейтинг по изследователска наука. Има един техникум, как да го нарека, професионална гимназия – не помня точно наименованието, който е към Техническия университет. В Комисията бяха дошли петимата преподаватели от Техническия университет, които отговарят за това знание, и от тях за първи път с изненада научих, че 90% от учениците в това средно училище остават да учат в МЕИ и от завършилите Техническия университет 90% остават да работят в България. Тази връзка ще ни даде резултат, ако ние обърнем специално внимание – знам, че сред профсъюзите, които са в ресора, има много противници на тази теория, но това няма значение, ние или вървим със световния елит, или се отказваме изобщо от себе си.
Ние сме просветена държава, у нас има писменост в най-бедните села дори през Ранното Средновековие, когато аристокрацията в Западна Европа не знае да чете и да пише. Мога да Ви дам безброй примери от собствената си професия, но е излишно, няма смисъл да говоря.
И не на последно място, макар че е последното, което ще говоря, ние губим връзката между изследователската наука, преподаването във висшите училища и преподаването в средните училища. Много пъти съм казвал, ще го кажа още веднъж: слабият изследовател е слаб преподавател и не може да увлече след себе си студентите – тези студенти, които трябва да водят след себе си всичко останало. Това го знае много добре и господин министърът, и господин финансовият министър, и така нататък. Ако не се сложи акцент на всичко това, няма никаква полза от вложените пари. Парите, които се дават, трябва да работят, а не да удовлетворяват нечии потребности. В дъното на нашите неуспехи в образованието е дълбоката дезинтеграция на българското общество. От семейството започва училището, от семейството, от първите четири, пет, шест, седем години! Оттам започва, за да може да продължи нагоре. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Станилов.
Реплики? Не виждам.
Господин Гечев, заповядайте за изказване.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Позволявам си на базата на 39-годишен опит в наши и чужди университети да направя някои препоръки. Чудесно е, че по стечение на обстоятелствата министърът на образованието и министърът на финансите са тук.
Уважаеми колеги, всички се гордеем, че нашите деца печелят, в малка България нашите ученици и студенти печелят олимпиади по химия, физика, математика, компютри, нали така?! Какво коства на българската държава да формираме специализиран фонд за тези деца, да финансираме тяхното образование във водещи университети? Чуждите нации много се радват на българските деца, които печелят олимпиади, финансират ги, те остават и работят за тях. Толкова ли е трудно да систематизираме и да формираме един фонд, с който да финансираме тези деца, да финансираме тяхното завръщане в България, да има специализиран фонд за продължаване на техните контакти с водещи университети за специализация и за участие в конференции? Такъв фонд няма и най-добрите наши деца, които ние финансираме с последните левчета – правилно увеличаваме финансирането, са за радост на чужди университети, за радост на чужди икономики.
Второ, какво правим за младите ни научни работници? Те са с ниски заплати, нямат достатъчно стимули.
Уважаеми колеги от правителството, толкова ли е трудно? Българската държава може да си позволи да направим специализирани фондове за тези хора. Трудно ли е да строим по няколко десетки апартамента годишно, които да предоставяме на перспективни млади научни работници? Има система от критерии и показатели за тяхното оценяване и това може да бъде изключително полезно.
На трето място, който и да управлява, ние нямаме възможност за три, четири години да настигнем водещите университети – първите триста, да не говорим за първите сто. Ние предложихме, няма нищо партийно в това, да създадем изнесени български центрове във водещи университети, които да финансираме. Гърците са направили в Лондонската икономическа школа – имат Елиниски център, където минават докторанти, преподаватели, специализанти в най-развитата икономическа школа в Европейския съюз. България би могла да започне с един, два, три центъра. Може да не е по икономика, може да е по инженерни науки, но да дадем тласък и възможност на водещи български факултети и специалности да тръгнат напред, защото ние нямаме ресурс да влагаме и да настигаме световните стандарти във всички университети в България, във всички факултети и във всички специалности.
Накрая, една практическа препоръка. Правилно, колега Велчев, отбелязахте, че присъствието на студентите на лекции не е голямо. Вие отлично знаете, че за много от нашите студенти вторият семестър на практика е разсипан. В какъв смисъл? От началото на месец април много от нашите студенти заминават да берат ягоди във Великобритания или в САЩ. Искам да бъда разбран правилно. Чудесно е, че нашите млади хора могат да имат допир до чужди култури, да видят други страни. Не е ли обаче нередно, според мен, мълчаливо българската държава да се съгласява да си разбиваме вторите семестри във висшите учебни заведения, за да ходят нашите студенти да берат ягоди? Има ли студенти от Германия, от Франция или от САЩ през втория си семестър да берат ягоди в България или в Албания? Сигурно няма. Това са неща, свързани с организацията на учебния процес и неговата ефективност.
Завършвам с това: можем да повишим ефективността и на висшето образование – аз се изказвам за него, тъй като е свързано с моята професия. Можем да седнем и заедно да решим проблемите не с много ресурс, което да е в полза най-вече за нашите млади и перспективни хора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гечев.
Реплики? Не виждам.
Господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! Ще започна с едно сравнение. Вчера метафорично бях определен като милитарист, но сега ще направя едно пояснение, което беше казано вече, но да бъде изведено. В този бюджет правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ дава два пъти и половина повече за образование, отколкото за отбрана. Два пъти и половина повече за образование, отколкото за отбрана!
Не приемам тезата на колегите от опозицията, че и в тази му част бюджетът е олицетворение на максимата „повече от същото“. Мога да се аргументирам дълго, а и безпристрастното мнение ще оцени, че в областта на образованието в последните няколко години това правителство и министър Вълчев направиха съществени промени, не искам да използвам думата „реформи“, тъй като тя вече е придобила негативно значение. Надявам се в края на дебата, и апелирам министър Вълчев да покаже някои от тези реформи.
Спомням си, бях свидетел и участник в изнесено заседание на Комисията по образование във Велико Търново, когато за първи път беше представен Проектът на бюджет 2018 и реформите, които бяха предложени тогава в системата, за финансиране на средното образование.
Спомням си, така ми е останало, възторжените оценки на представителите на опозицията в тази комисия. Бяха възторжени – с такива впечатления съм останал, може би се лъжа в спомените си, че това, ако стане, ще бъде много добре за образованието. Разбира се, в залата оценките бяха съвсем други и различни.
Ще кажа няколко неща: какво стана и какво продължава да става. Забравихме, че беше променена съществено системата на финансиране на институциите в предучилищното и училищното образование. Максимата „парите следват ученика“ вече е доста трудно защитима.
Увеличението на заплатите и възнагражденията в тази система, излишно е да го повтаряме, за трета поредна година е факт. Като историк не се сещам поне от моя житейски опит, който е над 30 години в образованието, да се е случвало някога това – дали във времето на прехода, дали в предишното време, което за някои е по-добро, за някои – не чак толкова добро. Няма друг случай в близките години на подобна политика в системата на образованието. И ако това не е проява на политиката, че образованието е приоритет, истински приоритет, аз не виждам какво друго може да бъде.
Не приемам тезата, че правителството и мнозинството не полагат грижи и не водят политика за развитието на българските училища зад граница. Категорично не я приемам! Дори лично не я приемам, защото отношенията ни с Асоциацията на българските училища зад граница надхвърлят рамките на този мандат. И в предходния, не го приемайте като комплимент към министър Вълчев, тогава той беше висш служител като главен секретар на Министерството, той проявяваше лична ангажираност и подкрепа, а сега като министър води активна политика, с която ние не просто сме съгласни, активно я подкрепяме за развитието на тази, нека да я наречем, образователна система зад граница. Развитието на системата, която правилно беше отбелязана от Вас, се дължи именно на грижата на държавата и правителството.
По въпроса за висшето образование. За първи път ще трябва да отбележим, че средствата за висше образование надхвърлят половин милиард – над 500 млн. лв. Не приемам общо тезата, че заплатите във висшето образование са по-ниски от тези в средното, защото те са функция на работата на едните и другите университети. Има университети, в които заплащането е по-ниско, но има и университети, които дават много добри заплати на своите преподаватели, и се надявам при обсъждането на Закона за висшето образование, още веднъж да го кажа, на активна и позитивна работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михов.
Реплики? Не виждам.
Госпожо Анастасова, заповядайте за изказване.
След госпожа Анастасова има ли други изказвания?
Ще закрия разискванията след госпожа Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, колеги!
Няма да влизам в тона на госпожа Захариева нито на господин Михов, няма да се връщам назад във времето. Всеки, който ме познава, знае, че винаги съм отстоявала позицията, че българското образование ще бъде това, което заслужаваме да имаме, само ако по проблемите на образованието се постигне национален консенсус, включително и партиен такъв.
Не съм говорила нищо различно в Комисията и в залата. Нямам впечатление да сме оценявали безкрайно възторжено бюджетите. Просто сме коментирали проблемите и сме оценявали позитивите. Позитивен е и този бюджет за образованието. Казвам го с пълното съзнание, че се отпускат повече средства и че в последните три години наистина политиката е такава.
Изказвам обаче притесненията си – това казах и в Комисията, защото за училищата единният разходен стандарт се увеличава с 16%. Това беше заявено още април месец 2018 г., а заплатите на учителите се увеличават с минимум 17%. Това се случи и миналата година. Единият разходен стандарт беше увеличен със 17%, а заплатите на учителите с 20%. Знаем, че основната част от единния разходен стандарт са трудовите възнаграждения. Това накара директорите на училища, за да се съобразят с исканото увеличение на заплатите, да използват максимално, да изстискат максимално училищните бюджети и по този начин те бяха лишени от средства за други разходи.
В този смисъл казвам, че би следвало тази година училища, които няма да могат да достигнат това увеличение на заплатите, да бъдат подпомогнати по друг начин, за да може в крайна сметка да се достигне това увеличение без да страдат други пера.
И сега: къде отиват парите за образование? В системата. Ефективно ли се използват? Тук вече отговорът ни е малко по-различен. Да, добре е, че се увеличават средствата, но резултатите от последното изследване на PISA доказват, че сме далеч от ефективно използване на тези средства. Няма да коментирам всичките шест изследвания, тук трябва да се направи и задълбочен анализ, но се налагат следните изводи, които имат връзка с бюджетирането.
Първият извод от тези резултати е, че напълно се провали реформата в образованието… (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП: „Еее!“)
Не сте ме чули – от 2000-та година, когато управлението беше на СДС и министър беше Веселин Методиев. Тези резултати показват пълен провал на тази реформа!
Второто, което показват: имаме рязка разлика и това е много притеснително между качеството на образованието в различните училища, така наречените училища с най-добри постижения, и тези с най-ниски, разликата е 54%. Това говори не само за изкривен модел на финансиране. Искам да бъда правилно разбрана – не само. Изкривеният модел на финансиране в годините доведе и до това, и аз приветствам последните две години усилията на Министерството на образованието да коригира така наречената формула на делегираните бюджети, но виждаме, че все още има доста проблеми и тези усилия трябва да продължат, защото това вече е страшно, когато говорим, че и добри деца, ако попаднат в такива училища, няма да получат съответното качествено образование.
Следващият много притеснителен извод: че се скъсява числото между децата с много добри образователни резултати и децата с много ниски, но се скъсява за сметка на понижението на резултатите на добрите деца, а не обратното. Защо казвам всичко това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Защото, освен всичко останало, нивото на една система и качеството на постиганите резултати е резултат и от бюджетирането, с което искам да кажа, че трябва да се мисли за по-ефективното използване на отпусканите все повече средства за системата на образованието. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Анастасова.
Госпожа Дамянова за изказване.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз нямах намерение да се изказвам, но ще си позволя, тъй като засегнахме и резултатите на българските ученици от последното Международно изследване PISA, да кажа и аз няколко изречения.
Нека да си кажем ясно от тази трибуна и не само, че докато продължава тенденцията не всички да работят целенасочено за промени в образователната система, ние дори и не трябва да се надяваме, че ще имаме по-добри резултати на тези изследвания.
Права е госпожа Анастасова, че настоящото изследване е проверило резултатите на учениците, които учат по старата система. Проверяват се уменията на ученици, които учат по модели, твърде различни от тези, които проверява и оценява международното изследване. Въпросът е принципен. Няма как да искаме високи резултати от учениците, няма как да искаме нови умения в отворения вече пазар на труда и няма как да искаме по-добро представяне в практически и други ситуации, ако продължаваме да преподаваме по модел, който вече не е актуален.
Имаме изключително добри практики в детските градини и училищата вече – така е. Имаме училища, които работят добре, но докато тези практики се изпълняват схематично, наполовина и не от всички, резултатите ще са пак такива. И тук проблемът не е в учителите, уважаеми колеги. Проблемът е в цялостното ни разбиране за това, че моделът от края на миналия век и от началото на този, всъщност вече е неработещ. Докато не си зададем въпроса: защо този модел е неработещ, ние няма как да имаме промяна.
В различните изказвания имаше всъщност редица съждения за децата със специални образователни потребности, за материалната база. Аз ще си позволя да Ви цитирам само няколко числа. Например по отношение на материалната база. По Оперативна програма „Регионално развитие“ до 2013 г. имаме ремонтирани и с въведени мерки за енергийна ефективност 450 училища, 400 детски градини и 43 университета. Само за 2018-а и 2019 г. имаме инвестирани в материалната база близо 700 млн. лв., което дава възможност и даде възможност за ремонти в над 500 детски градини и училища.
По отношение на приобщаващото образование – да, тук сме длъжници като цяло на децата, макар че приобщаващото образование не касае единствено и само децата със специални образователни потребности. В основата на приобщаващото образование е разбирането и философията, че всяко едно дете има талант и системата трябва да направи така, че той да бъде подкрепен и да бъде развит. За децата със специални образователни потребности и за ресурсно подпомагане за тази година – специално за ресурсно подпомагане, имаме 65,5 млн. лв.
Аз няма да продължавам, казаха се наистина много числа, но ще добавя още нещо, тъй като стана въпрос и за заплатите. Учителският труд и неговото възнаграждение. Колеги, нека да си кажем нещо ясно: социалният и професионалният статут на българския учител е изключителна държавна и обществена отговорност. Ние като управляващо мнозинство – правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“, много ясно показваме това. Нека също така да кажем, че учителят десетилетия беше поставян в дъното на социалната стълбица и това е най-грубата грешка на политиците от онова време и – да, сега е необходимо време, в което учителят да покаже, че качеството на неговия труд е свързан с резултатите на бъдещите поколения. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дамянова.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте за изказване.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Съгласен съм с предишните колеги от парламентарната група на БСП, които застъпиха тезата, че повече средства, не означава повече качество. Когато наливате средства в една нереформирана система, те невинаги дават резултат.
Изказвам се с ясната уговорка, че не съм експерт в сферата на образованието, но се обръщам… (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
ЯВОР БОЖАНКОВ: …към колегите от област Велико Търново, особено към тази част от управляващите. Доволни ли сте от състоянието на висшите учебни заведения на територията на област Велико Търново? Да вземем за пример ВУЗ-а в Свищов. Ако някой иска, нека излезе и ме репликира, бил ли е ВУЗ-ът някога в толкова тежко състояние като това, в което се намира в момента, въпреки всички тези средства, за които говорите, че управлението инвестира във висшето образование?
Университетът във Велико Търново. Доволни ли сте, колеги, от състоянието, в което се намира той в момента? И като казвате, че обръщате много внимание на висшите учебни заведения – подбирам внимателно следващите си думи – колеги, обръщате внимание, но в грешна посока. Великотърновският университет е пример за това: от две или три години в него се води жестока политическа битка, макар ВУЗ-ът да трябва да е територия, освободена от политика, политически неутрална. И тази битка с управлението не я води БСП, тази битка – казвам го категорично, я води ГЕРБ с „Обединени патриоти“ в една политическа борба са въвлечени политически субекти, въвлечени са…
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Това какво общо има с бюджета?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това е за първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това какво има общо с бюджета, господин Божанков?
ЯВОР БОЖАНКОВ: …дори студентски съвети и студенти. Ето това е отношението Ви към висшето образование – борба за власт дори на територията на ВУЗ-овете! Е няма как, въпреки всички средства, за които говорите, да има какъвто и да е резултат, защото всичко, което правите в момента, е насочено в грешната посока, а именно да укрепяте властовите си позиции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Божанков.
Закривам разискванията.
Господин Министър, заповядайте да кажете няколко думи.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги министри, уважаеми народни представители! Аз благодаря на всички, които взеха отношение по чл. 16 и изказаха мнение по отношение на финансирането на образованието.
Системата на образованието е най-голямата публична система. Има близо 4 хиляди институции в нея, близо 150 хиляди работещи, едновременно сигурно 200 процеса, дейности се случват всекидневно. Ако аз съм на Ваше място, със сигурност ще намеря не пет, не десет, а сигурно 50 нефинансирани дейности. Всяка една от тези институции има сигурно десетки потребности. В никакъв случай с един бюджет не можем да финансираме всички тези потребности. Средствата никога не са достатъчни и никога на са били и толкова много – 600 милиона е реалното увеличение за следващата година, без увеличението на средствата от Европейския съюз. Тук добавям и тези 70 милиона, които са допълнително заложени за изграждане на детски градини, доизграждането на училища. Най-голямото увеличение действително е за учителите.
Вие говорите за резултати, но дайте да видим как е обвързано финансирането на учителите с резултатите. Тук не можем да приложим принципа, че ще финансираме това, което даде резултат. Това е все едно да кажем: ще поливаме това дърво, което даде добри плодове. Тук логиката е обратната – първо трябва да полеем и тогава да чакаме плодове. Затова резултатите от образованието са дългосрочни, затова днес берем плодовете на това, че пестяхме в предходните десетилетия от образование. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Това е логиката на финансиране на образованието.
Най-добрите страни по PISA с най-високи резултати са тези, в които най-добрите ученици стават учители. Ама те са станали учители, защото тяхната бюджетна политика не е била подчинена на принципа първо да покажат резултати, след това да дадат. Инвестирали са със сляпата вяра така, както са го правили и нашите прадеди преди десетилетия, защото учителят е бил, е и ще остане основният фактор в системата на образованието. Ние трябва първо да инвестираме, да мотивираме най-добрите ученици да станат учители и тогава да очакваме резултати. Увеличението на възнагражденията не е достатъчно, но е задължително условие за подобряване на резултатите.
Другото задължително условие беше да приемем Закона за предучилищното и училищното образование. Проблемът не е в приетия закон, а в закъснялото му приемане. Защото, ако го бяхме приели по-рано, днес щяхме да сме няколко години по-напред в ефективното въвеждане на компетентностния подход. Под тези две думи обобщаваме промяната, която трябва да се случи в системата, преходът, който трябва да направи системата – от система, предимно базирана на знания, към система, която успява да трансформира знанията в умения. По други проучвания като Perse сме на осмо-девето място в Европа – дори пред най-развитите европейски страни, но по PISA, която е ориентирана към меренето на умения, си оставаме с ниски резултати. Нищо ново в PISA – потвърждава ни анализите от предходните години, потвърждава ни анализите от националните външни оценявания.
Госпожа Анастасова призова за консенсус. Много е важно да имаме политическия консенсус – учителските заплати да са над средните за страната в дългосрочен период, поне 120% от средните за страната. Ако успеем да поддържаме този политически консенсус, в дългосрочен план ще имаме и добро образование. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Колеги, преминаваме към гласуване на чл. 16.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Джевдет Чакъров и група народни представители.
Гласували 210 народни представители: за 88, против 34, въздържали се 88.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 213 народни представители: за 92, против 57, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 16 по Доклада на Комисията.
Гласували 211 народни представители: за 133, против 75, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 17 има предложение на народните представители Юлиан Ангелов и Георги Йорданов:
„В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
l. В ал. 1:
а) в раздел II „Разходи“:
- на ред II. Разходи числото „217 050,5“ се заменя с „217 350,5“.
- на ред 1.2. Субсидии и други текущи трансфери числото „17 978,0“ се заменя с „18 278,0“.
- на ред 1.2.2. Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел числото „2 128,0“ се заменя с „2 428,0“.
- създават се редове 1.2.2.3., 1.2.2.4. и 1.2.2.5:
„1.2.2.3. Съюз на тракийските дружества в България 120,0“
„1.2.2.4. Македонски научен институт 120,0“
„1.2.2.5. Българско сдружение на родовете от Македония 60,0“
б) в раздел III, на ред III. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“ и ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „184 050,5“ се заменя със „184 350, 5“.
2. В ал. 2:
- на ред 1. Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство числото „22 884,3“ се заменя с „23 184,3“.
- на ред Всичко числото „217 050,5“ се заменя с „217 350,5“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Мария Цветкова, Борис Борисов и Красимир Богданов.
„В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения: 1. в раздел II „Разходи“:
а) на ред II. Разходи числото „217 050,5“ се заменя с „217 105,5“.
б) на ред 1.2. Субсидии и други текущи трансфери числото „17 978,0“ се заменя с „18 033,0“.
в) на ред 1.2.2. Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел числото „2 128,0“ се заменя с „2 183,0“.
г) създава се ред 1.2.2.3:
„1.2.2.3. Българско сдружение на родовете от Македония 55,0“
2. в раздел III:
а) на ред III. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) и ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „184 050,5“ се заменя със „184 105,5“.
б) В ал. 2:
- на ред 1. Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство числото „22 884,3“ се заменя с „22 939,3“.
- на ред Всичко числото „217 050,5“ се заменя с „217 105,5“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 17 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в раздел II „Разходи“:
- на ред II. Разходи числото „217 050,5“ се заменя с „245 050,5“.
- на ред 1. Текущи разходи числото „208 850,3“ се заменя с „236 850,3“.
- на ред 1.1. Персонал числото „136 664,9“ се заменя със „146 664,9“.
б) в раздел III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“:
- на ред III Бюджетни взаимоотношения (трансфери) числото „184 050,5“ се заменя с „212 050,5“.
- на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „184 050,5“ се заменя с „212 050,5“.
2. В ал. 2:
а) на ред 2. Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование числото „188 901,3“ се заменя с „216 901,3“.
б) на ред Всичко числото „217 050,5“ се заменя с „245 050,5“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Цветкова.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожо и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искала да аргументирам предложението, което внесохме с колегите народни представители от „Обединени патриоти“, което касае финансирането с 55 хил. лв. от държавния бюджет на Българското сдружение на родовете от Македония.
Защо е важно да го направим? В Сдружението членуват потомци на велики българи. Сред тях са внучката на полковник Борис Дрангов – Райна Дрангова; внучката и внуците на легендарния водач на ВМРО Тодор Александров – Евелина и Тодор Александрови; внукът на войводата Мише Развигоров – Михаил Развигоров; същото така и правнучката на българския фолклорист и книжовник от Охрид Кузман Шапкарев, както и учените – професор Тодор Петров, доцент Александър Гребенаров, Наум Кайчев, Христо Григоров, както и родственици на Миле Попйорданов. Това са потомци на българи, които са загивали за обединението и освобождението на България.
В какво се състои тяхната дейност? Всяка година на територията на Република Северна Македония те участват в мероприятия, като: годишнините от Илинденско-Преображенското въстание в битолското село Смилево, в поклоненията, които се организират в памет на Мара Бунева на кея на Вардар в Скопие, както и в поклоненията, които са свързани с паметта на полковник Каварналиев при Дойран. Участват във военните ритуали и панихидите, които се организират на българските военни гробища в Цапари, в Ново село, разбира се, и в много мероприятия, които се организират на територията на България.
Освен това Българското сдружение на родовете от Македония издава книги, сред които книги за братята Миладинови, книги за Македоно-одринското опълчение, за балканските войни, за полковник Борис Дрангов, за поета революционер Пейо Яворов и много други.
Защо са ценни тези хора? Те са ценни, тъй като са пример за подрастващото поколение тук, на територията на България, а имат и много важната задача и мисия да съхраняват българщината в Македония, да помагат на подрастващото поколение в Република Северна Македония да научи повече за своя корен, за своята идентичност и за историята на своите предци.
Българското сдружение на родовете от Македония е важно и ние сме длъжни да подкрепим неговата дейност, тъй като те са мост между поколенията на двата клона на един братски народ. Тук, от тази трибуна, през последните няколко дни много хора, много колеги народни представители се самоопределиха като патриоти и родолюбци и аз ги приканвам сега да проявят своята родолюбивост и да подкрепят нашето предложение. Както, разбира се, призовавам не само колегите от „Обединени патриоти“, но и всички колеги, от всички парламентарни групи, да подкрепите това предложение. Става въпрос за скромната сума от 55 хил. лв., защото тези хора го заслужават, те дават смисъл на думите род, родина, отечество, национална памет. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Цветкова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Йотова.
НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър, госпожо Министър! Искам да се изкажа по отношение на т. 2, ал. 2 „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование“. Тук имам предложение за едни допълнителни 15 милиона. Ще Ви кажа с какво са свързани. Откакто съм в този парламент, много ми се иска заплатите на артистите по някакъв начин да бъдат повишени, защото действително те са обидно малко в нашата страна. Това го знаят всички.
Гледайки много филми – не само американски, много други, виждам как в много от страните в училищата има театрални състави. Според мен много от артистите, които излизат, бълват се от Академията всяка година – не всеки може да си намери работа, не всеки може да има този късмет да стане много известен, да му потръгне и така нататък. Има и такива, които са в хубав театър, играят много, но пък заплатата им не е достатъчна. Мисля, че това е един шанс за допълнително – половин работна заплата например, която може да получава един актьор, водейки театрален състав в училище.
От друга страна, за учениците, за младите хора, които много добре знаем, че не четат особено – много се говори за общата култура, която е на доста ниско ниво, един млад човек, когато се занимава с театър и влезе в света на театъра, докосне се до света на Шекспир и на Яворов, това означава, че този млад човек ще започне да чете – да чете пиеси, да чете стихове, да чете литература. Освен да я чете, ще трябва, ако играе в едно представление, и да я запаметява, а това означава допълнително развиване на интелектуалните способности на младите хора.
Така че това предложение е свързано с две неща – с по доброто интелектуално образование на подрастващите и с една възможност за допълнителен доход на много голяма част от българските артисти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Йотова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги и министри! Предложенията, които прави БСП в графата „Култура“, са свързани общо взето с две неща – едното, разбира се, и най-важното са заплатите на хората, работещи в областта на културата.
В т. 1.1. „Персонал“ ние сме предложили увеличение с 10 млн. лв. на парите за заплати. Аз не вярвам министърът на културата да е против да се увеличават парите за заплати и че всеки би искал, ако е възможно, да дава по-добри заплати – в това не се съмнявам. Въпросът е има ли основание? Естествено, във всички области всеки вика: „Абе, дайте повече пари!“ Това е ситуацията, така се работи в бюджета и това ще бъде нормалната ситуация – всички ще кажат: „Дайте повече!“
Аз обаче излизам, за да обоснова, че това има смисъл и че след всички други искания за повишаване на заплатите и на разходите именно това искане, когато става дума за повишаване на заплатите в културата, е изключително важно. А е важно, защото, за съжаление, през последните 30 години този сектор беше изключително подценяван – с малки девиации нагоре понякога, в крайна сметка ние сме стигали до ситуация, когато тези заплати са обидни. Не може да искаме интелектуалците, хората, които носят заряд, хората, които трябва да имат изключителна подготовка и да имат мислене отвъд ежедневните проблеми, да получават заплати, които голяма част от сектора получава. Просто не е нормално. Резултатът от цялото това нещо пряко рефлектира върху нашата нация и върху това как възприемаме нещата около себе си. Ако все повече народът ни се закопава в ежедневието и в мисълта до утре как да преживее, както казваше поетът, това се дължи до голяма степен и на недостига на средства, до мизерията, в която живеят тези хора. Така че увеличаването на заплатите в областта на културата, ако искаме да имаме адекватни хора срещу себе си, не само хората, които получават тези заплати, а изцяло нашият народ и нашата нация по някакъв начин да има някаква светлина и визия – това е пътят.
Аз съм убеден, че повишаването на парите, на заплатите и на доходите в областта на културата е с пъти по-важно – може би както и на образованието, от други области. Защото тук става дума за една област, която не може да се самоиздържа сама. Защото, каквото и да си говорим, огромната част от културата в една държава, реално погледнато с шест или осеммилионно население, в зависимост от това как го броиш, в един изключително тесен пазар, няма как всичкото това нещо да се самоиздържа и да носи до големи възможности. Това не е руски, това не е англоговорящ, не е испанскоговорящ пазар.
За мен въпросът за заплатите е изключително важен.
И второто нещо, което предлагаме, е това, за което говори частично и Нона Йотова, в ал. 2 на ред втори: „политиките в областта на създаване и фокусиране на съвременното изкуство“, където предлагаме значително увеличение на разходите. Много неща могат да бъдат покрити, включително и това, за което Нона Йотова говореше.
Освен това обаче за мен един от големите проблеми е състоянието на българското кино. Между другото аз с огромно удоволствие през последните 10 – 15 години гледам едни прекрасни български филми. За съжаление, далеч не всичките, но част от тях са наистина забележителни, включително тук преди две-три седмици бяха някакви премиери, които бяха изключително добро кино.
Само че всички знаем, че киното е изключително скъпо изкуство и пак опираме до този, за съжаление, тъжен шестмилионен пазар. Няма как едно добро и много скъпо изкуство, каквото е киното, да се издържа върху шестмилионния ни пазар. Просто е невъзможно. Идеите, че ще го изкараме това кино на холивудско ниво няма как да стане. Това обаче, което можем да направим, е да вложим елементарните пари, защото 10 милиона или 11 милиона, колкото се различава това, което в момента отпуска Министерството на културата, мисля, че към 14 милиона общо за киното, до 25-те милиона, за които претендират организациите на филмовите дейци, това изобщо не са някакви колосални суми за тази държава. А няма как да поддържаме това изкуство, ако това не се случи.
Така че в тази графа ние имаме предвид и това да се увеличат парите за киното, защото, пак казвам, такова изкуство, оставено на пазара, просто ще умре, а България има традиции в това изкуство. България има прекрасни кинаджии, ние имаме прекрасни режисьори и актьори, включително много от тях млади хора, които в момента започват и работят с изключително много страст и талант.
За мен тази подкрепа конкретно – първо, заплатите и второ, в областта на киното да се увеличат парите, за да може да стане донякъде възможно за издържане българското кино и да може да създава продукт, това е абсолютно необходимо. Като се има предвид, че реално погледнато европейските кинематографии – за мен европейското кино е това, което дава качествени продукции на държавата… (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) масово подкрепят индустриите си. Няма как без подкрепа на тази индустрия, и то го подкрепят французи примерно, а Франция е с много по-голямо население, култура и възможности за издръжка.
Ние сме длъжни да го направим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Реплики?
Следващо изказване – госпожо Лечева, заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, госпожо Министър! Сигурна съм, че в тази зала нямаме съмнение, че културата е тази, която ни отличава от всички нации и народи. Нашата култура, история, традиции, фолклор, изкуство – това ни отличава от нациите и това е част от нашата национална идентичност.
Днес понеже говорим за бюджет за културата аз ще обърна внимание на един аспект от този бюджет, който формира политиката ни по отношение на съхранение и опазване на недвижимите паметници на културното наследство, една бих казала изключително важна политика, която има и отражение в икономиката – тъй като преди малко тук беше и министърът на туризма, един основен дял в икономиката, който касае културно-историческото наследство и културно-историческия туризъм. Затова се обръщам с един апел към народните представители да подкрепят нашето предложение за увеличение на средствата, които касаят съхранение и опазване на недвижимите паметници на културното наследство.
Понеже тук е и министърът на културата искам да споделя една тревога по отношение опазването на тези паметници и ще кажа, че много малко са останали архитектурните и музейните резервати в България, останали по начин, по който са ни ги завещали нашите предци, онова, което те са сътворили. Ще кажа пример с едно село, което в близост до Велико Търново – архитектурен музеен резерват, който резерват, бих казала, че вече е извън тази му характеристика. Селото е Арбанаси, познато на всички българи, един безкрайно ценен национален капитал. Навсякъде е записано, че там са останали 140 къщи. За съжаление, много малко са къщите. Музейните експонати, музейните къщи, които са останали, са само две, от които едната не работи вече 12 години. Да не казвам, че във Велико Търново има част от наследството на Кольо Фичето, един безспорен творец, който е завещал своето наследство и ние в тези години, когато работят и европейските фондове, когато има и възможност да финансираме съхранението на тези паметници, не можем да отделим средства.
Сама съзнавам колко са скромни средствата, с които ние искаме да допълним бюджета на Министерството и че няма как да удовлетворим всички онези останали паметници – те са хиляди, но нека да започнем отнякъде. Знам, че Министерството полага грижи в това, но нека да започнем отнякъде и в нормотворчеството, защото знам колко е голям хаосът. Знам че има един голям проблем със собствеността на тези сгради, но нека да поставим акцент в тази политика! Защото след години няма какво да покажем на българските – не само на българските, а и на чуждите туристи, защото това е част от икономиката на тази държава. Нека да започнем, защото нашите и чуждите туристи – те не искат да видят новите квартали, те искат да видят културното, историческото наследство на нашата държава. Затова се надявам, че ще ни подкрепите в тази наша идея и желание да проведем една смислена политика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Лечева.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! В Закона за българското кино, прословутият чл. 17, който е императивна норма, е посочено следното: „Всяка година България трябва да отделя средства за седем филма игрални, за 10 филма документални и 180 минути анимация.“ Повтарям, този чл. 17 е императивен.
За жалост, десет години този член в Закона не се изпълнява и тук прави чест на министър Банов, че сега в бюджета е предвидено около 14,5 милиона, но истината е, че според нормите за реализацията на тази кинопродукция, са необходими минимум 19 милиона. Така че за пореден път ние, в нашия бюджет, няма да изпълним една императивна норма на един от основните закони в културата – Законът за българското кино. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Атанасов.
Реплики?
Господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Атанасов, както вече казах, в предложенията, внесени от нашата парламентарна група, тези пари са предвидени, така че се надявам, ако не всички, поне част от Патриотите да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Заповядайте.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, госпожо Министър! Искам да кажа само няколко изречения в подкрепа на предложението, направено от колежката Нона Йотова. В последните години на дългия вече преход може би някои са останали с впечатлението, че сценичните изкуства са главно развлекателно мероприятие. Това не е така.
Ако се върнем в корените на българския театър, да речем, ще видим, че той се е родил именно като просветителско дружество, че това е било единственото масово явление, което е просвещавало и образовало българското население. Ако си спомним началото на театъра в Лом, в Шумен, дори ако си спомните така нашумелия напоследък роман „Под игото“ на Вазов и си спомните главата „Представлението“, съвсем излишно ще бъде да обясняваме защо българските сценични изкуства, просветата и образованието вървят просто ръка за ръка и че културата може единствено и само да повишава нравствените добродетели на учащите се, да им показва доброто, да ги образова, показвайки им произведения, които те изучават или които не изучават, но са популярни.
Затова аз Ви моля да подкрепим това предложение, извън всички останали причини, които бяха казани, за да можем обединявайки усилията на културата и образованието, да инвестираме в едно умно, чувствително и добродетелно поколение, което идва след нас. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Попдимитров.
Има ли реплики? Няма.
Продължаваме с изказванията – господин Ченчев, след това госпожа Янкова.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко искам да взема отношение по предложенията – и на колегата Попдимитров, разбира се, на Нона Йотова, на Антон Кутев.
Искам и да Ви обърна внимание на факта, че ние преди една година предложихме така наречения културен чек. Заложената идея в него тогава беше да се позволи на младите хора да имат достъп до култура, защото в по-малките населени места, в труднодостъпните населени места те нямат такава възможност. Именно през предложението на госпожа Йотова с тези 15 млн. лв. за сценични изкуства мисля, че този достъп ще бъде осигурен, особено на младите хора. Културният чек предлагаше всеки, навършил 18 години, да получава 200 лв., които да му дават достъп до култура, до български сценични изкуства и кино, разбира се. Призовавам Ви наистина.
Това, което каза господин Кутев, е много мъдро, много разумно, защото българското кино се нуждае от тези пари. А ние го имаме предвидено, за което говори и господин Атанасов.
Така че културата, за младите хора особено, е изключително важна в днешния съвременен свят. Защото културата, и то българската култура, не трябва да я търсим само в Гугъл. Тя се намира навсякъде около нас. Ние трябва единствено да осигурим и направим всичко възможно подрастващите, младите хора – тези, които тепърва се ориентират в живота и това какви професии ще практикуват, да имат достъп до културата, да видят, да я оценят, да разберат колко е необходима, колко е важна, за да могат после да си прилагат различните интереси и професии, които искат да практикуват. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ченчев.
Реплика – господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Ченчев, с цялото ми уважение към Вас ще Ви взема реплика. Току-що говорих с нашия министър на културата за това, което преди малко изказах, затова използвам и репликата, ще чуете защо. Готви се промяна в този прословут чл. 17, с която ще бъдат подсигурени допълнително средства за българското кино – документално кино и анимация, така че мога само да адмирирам това, което току-що научих.
Господин Ченчев, искам да Ви припомня и един много интересен случай. Става въпрос за пролетта на 1940 г., когато министрите на Чърчил отиват при него и го питат: „Сър Чърчил, всеки момент германците ще нахлуят на Острова, на всяка цена трябва да отделим пари за въоръжение.“ Тогава Чърчил ги пита: „Господа, кажете откъде да вземем парите?“, министърът на войната тогава казва: „Ами, сър Чърчил, ще ги вземем от културата.“ Знаете ли какво отговаря Чърчил? Историческите думи – старите депутати ги знаят, казвам ги за новите.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: И за младите.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: И за младите депутати.
Тогава той казва така: „Господа, ако аз дам парите на културата, Англия вече я няма – няма за какво да воюваме, по-добре да дойдат германците.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Друга реплика имаме ли? Не виждам.
Госпожо Янкова, имате думата.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо и господа министри! Ще се изкажа по предложението на нашата парламентарна група. Първо, ако Ви прави впечатление, ние сме внесли предложение за увеличение с 10 млн. лв. за заплати на персонала.
Предполагам, че всички в тази зала си даваме сметка, че Министерството трябва да бъде подкрепено, защото хората, които работят в културните институции, преди всичко в библиотеки, музеи, читалища, но и не само, а и на другите места, в които те показват българската култура с една изключително голяма компетентност, са с едни от най-ниските заплати. Не е геройство миналата година, че ние с много малко увеличихме заплатите на библиотеките.
Тук искам да привлека вниманието и да Ви призова да вникнете в нашето предложение, защото всички по места отиваме в културните институти и много се гордеем с тях, и много лицемерие понякога влагаме, когато изказваме съжаление, че – да, видите ли, Вие сте с много ниски заплати, но работете.
На второ място, ние сме предложили 38 млн. лв. в цялостните бюджетни отношения на самото Министерство. Нашият извод е, че парите за култура са малко. Парите за култура са малко и тук е въпрос на политическо отношение към културата. Аз няма да сравнявам политиката, която тогава министър Стефан Данаилов, светла му памет, като силно политическо лице успяваше да вземе от кабинета, в който той беше министър.
Тук не неглижирайте министъра, а вземете политическо решение – сериозно и силно, за да може да подкрепим културата в България.
На следващо място, искам да се спра на предложението, което нашият колега Георги Йорданов е направил с народния представител Юлиан Кръстев. Правят се предложения да се отделят 300 хил. лв. за Съюза на тракийските дружества в България, за Македонския научен институт и за Българското сдружение на родовете от Македония. Надявам се, че всички си даваме сметка за дебата, който водим, и Споразумението, което подписахме за Македония, и че да, нашият институт – Македонският научен институт, и Българското сдружение на родовете трябва да имат повече средства. Ние в момента имаме нужда от това – да им дадем възможност, но заедно с това си даваме сметка за мисията на Съюза на тракийските дружества в България като родолюбива и патриотична организация. И не само това, тя отстоява в голяма степен интересите на българските граждани, които са били в Тракия и са загубили много от своите лични неща, паралелно с това тя пази достойнството на българите.
Затова искам да се обърна към Вас, колеги народни представители, да подкрепите нашето предложение – то е много скромно на фона на това, което е необходимо, и да видите трите родолюбиви и патриотични организации, които имат нужда от подкрепа.
И не на последно място, тъй като сме в тази зала и дебатираме политиките за културата – господин Министър, бъдете по-активен, сега се формират политиките, свързани с европейското разпределение на средства, от всички оперативни програми се опитайте да вземете финансов ресурс за огромния сграден фонд, където е изложена и се съхранява българската култура. Това са средищата и на духовността, защото пари в бюджета иначе за това няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз ще се спра на три пункта във връзка с финансирането на българската култура.
Първият е този, че за българската култура все пак и може би най-сетне трябва да стигнем до това равнище, че да отделим 1% от брутния вътрешен продукт. Няма съмнение в това. Знам, че много няма да са съгласни и дали финансовият министър няма да е съгласен с мен, но това няма значение за проблема, пред който сме изправени.
Второто се отнася за движимото и недвижимото културно наследство. Преди няколко години се опитах да направя един законопроект, който се отнасяше за следното. В повечето – в почти всички, европейски държави има такса „културно наследство“ върху туристическия пакет, когато се настаняват туристи в хотелите.
Навремето попаднах случайно в холандския град Ротердам и три нощи спах в един от хотелите. Оказа се, когато си плащах, че община Ротердам ми взе такса „културно наследство“ – 11 евро на нощувка. В замяна на това ми връчиха картичка с няколко културни паметници от Ротердам – все средновековни бяха, отдолу пишеше: „Кметът на Ротердам Ви благодари, че отделихте тези средства за културното наследство на града.“
Разговаряйки с няколко души и най-сетне с министъра на финансите в България господин Владислав Горанов, разработих един проект, който му представих, да въведем такава такса „културно наследство“. Той преработи проекта, даде го на неговия екип юристи, върна ми го и каза, че такса „културно наследство“ по нашето законодателство държавата не може да събира, но могат да събират общините. Предлагах да е едно евро. Изчисленията бяха, че в годината ще влизат минимум 3,5 млн. лв., което са доста пари за поддръжката на тези паметници. Защото колегите, които не знаят, трябва да знаят, че основното перо не е финансирането на проучванията за консервация и реставрация. Основното перо е поддръжката, която е много трудна и много скъпа при нашите климатични условия.
Започнах да влизам в администрацията, за да видя какви пречки мога да получа и се оказа, че единствените, които са против този закон, са от Асоциацията на общините в България. Казаха ми, че те не са съгласни да събират тези пари, от които две трети остават при тях, а една трета трябва да отиде в Министерството на културата и че трябвало всички пари да отиват в общините и те да разполагат с тях, както намерят за добре. С това аз си прибрах бумажките и се отказах да внасям този законопроект, за който, между другото, за сведение на колегите от ГЕРБ, знаеше дори и министър-председателят, и каза, че това е похвално, но след като общините са против, няма как да стане тази работа.
Въпреки това аз през следващите месеци ще внеса този законопроект и ще се опитам да Ви убедя, че трябва да го приемете. Това е едно от малкото решения, които могат да се вземат. Това е напълно възможно. Освен това таксата не е 11 евро, както в Холандия, а е едно евро на нощувка – с нищо няма да намали печалбите на хотелиерите, на общините и така нататък, защото това е над данъците, които се плащат сега.
Другото, което искам да кажа – то няма пряка връзка с бюджета, но да Ви обърна внимание на следното. В Националния археологически музей в момента има една уникална изложба, ще Ви питам колко от тях я посетиха – това е изложбата на Българското изкуство на Първото царство в Лувъра, която е преместена тук, на чието откриване беше само заместник-министърът на културата, председателят на БАН, заместникът му и заместник-кметът на София Тодор Чобанов. Никой друг не благоволи, а доколкото знам, никой не е отишъл от властимащите. Ще Ви напомня също, че когато преди пет години в Лувъра имаше изложба на Тракийското изкуство, което е българско културно наследство, но това не са български паметници – беше министър-председателят, министърът на културата, беше много голям екип на посещение. А когато миналата година ние открихме тази изложба в Лувъра, беше само посланикът и културното аташе. Посланикът стоя 20 минути и си отиде. Това е положението. Най-сетне идентичността на българския народ, националните резервати и стари български столици трябва да получат особено внимание, но те не получават, не знам защо! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Станилов.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване първо неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Юлиан Ангелов и Георги Йорданов.
Гласували 182 народни представители: за 81, против 17, въздържали се 84.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Мария Цветкова, Борис Вангелов и Красимир Богданов.
Гласували 178 народни представители: за 82, против 17, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 189 народни представители: за 78, против 48, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 17.
Гласували 189 народни представители: за 111, против 77, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 18 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в раздел II „Разходи“:
- на ред II. Разходи числото „55 965,0“ се заменя с „65 965,0“;
- на ред 1. Текущи разходи числото „52 115,0“ се заменя с „62 115,0“.
- на ред 1.1. Персонал числото „34 956,2“ се заменя с „41 956,2“;
б) в раздел III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“:
- на ред III. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) числото „13 896,3“ се заменя с „23 896,3“;
- на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „69 946,3“ се заменя със „79 946,3“.
2. В ал. 2:
а) създава се нов ред 3:
„3. Политика в областта на превенцията от природни бедствия 10 000,0.“;
б) сегашният ред 3 става ред 4;
в) на ред Всичко числото „55 965,0“ се заменя с „65 965,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми министри, уважаеми колеги! Проблемите, свързани с околната среда, не са проблеми на България или на Европейския съюз, те са световни проблеми. Съжалявам, че бюджетът на Министерството на околната среда и водите го гледаме като чл. 18, а логично беше, ако не е първи, поне да е втори, трети, тъй като това са изключително важни въпроси, свързани с близките години – 20, 50, 100.
На 28 ноември, тоест преди една седмица, Европейският парламент обяви извънредна ситуация в областта на климата. Комисията трябва да гарантира, че всички предложения съответстват на целта от 1,5 градуса. Европейският съюз трябва да намали емисиите с 55% до 2030 г. и да стане климатично неутрален до 2050 г. Отправя се призив до всички страни в Европейския съюз, включително и България, за намаляване на глобалните емисии от морския и въздушния транспорт.
В бюджета е записано, че осъществява екологичните секторни политики, присъщи за компетенциите Ви, управлението на дейностите по изменението на климата, политики във водния сектор, Политика за подобряване качеството на атмосферния въздух, преход към кръгова икономика, увеличаване на количеството на рециклирани отпадъци.
Едно проучване на „Евробарометър“ във всички страни – членки на Европейския съюз, показва, че европейците не са информирани добре за качеството на въздуха, който дишат, факт, че качеството на въздуха се е влошило през последните 10 години. Само гражданите на Финландия, Холандия, Словения, Литва, Великобритания, Австрия, Дания и Полша смятат, че са добре информирани за чистотата на въздуха. Мнението е на над 50% от интервюираните в тези страни. Къде е България и къде са заложени тези политики в бюджета на Министерството на околната среда?
В проучването се казва, че най-зле информирани са гражданите на Португалия, Италия, Румъния и, забележете, на последно място е България. За съжаление обаче, всичко това е свързано и с качеството на експертния потенциал. От парламентарната група на БСП в почти всички бюджети предлагаме завишение на заплатите и в Комисията по околна среда с моите колеги поставихме въпроса за възнагражденията и за заплатите, особено в агенциите, службите, второстепенни разпоредители, тези, които трябва да осъществяват политиката и да провеждат политиката на Министерството на околната среда и водите. Няма как със заплати от 600, 700, 800 лв. да задържим качествени специалисти. Те напускат, отиват в частния сектор и въпросите, свързани с екологичните норми, остават нерешени. Затова във всички класации, свързани с проблемите на екологията, България е на последно място.
Ето защо нашата парламентарна група на „БСП за България“ няма да подкрепи бюджета на Министерството на околната среда и водите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Реплики? Не виждам.
Изказвания? Не виждам и изказвания.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 182 народни представители: за 70, против 47, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 18.
Гласували 182 народни представители: за 108, против 74, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 19 – 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми господин Председател! Бих искал да коментирам Проектобюджета на Министерството на икономиката за 2020 г., защото в него нещо ми направи неприятно впечатление – средствата, които са предвидени там по бюджетна Програма „Насърчаване на инвестициите за повишаване на конкурентоспособността на нашата икономика“ за следващата година са по-малко в сравнение с тези, които са били предвидени за харчене през настоящата година. Ако за 2019 г. тези средства бяха в размер на 15,4 млн. лв., то за тази година предвидените средства възлизат на 11,3 млн. лв. и това като цяло на фона на увеличения бюджет на Министерството,с почти 11 милиона спрямо тази година.
Тук е мястото да обърна внимание, че за парламентарната група на „БСП за България“ бюджетът, освен за поддръжка на публичните системи, би следвало да се използва и за провеждане на политики, в това число, разбира се, най-вече, когато говорим за икономика, политики за догонващо развитие чрез стимулиране на производството и създаване на нови работни места. Казвам това, защото самото Министерство на финансите като вносител на Закона за държавния бюджет признава, че България може да достигне средното европейско ниво на жизнен стандарт след 20 години и то, ако се запази сега прогнозираният темп на икономически растеж в размер на 3,3% на година и при условие че икономиката на Европейския съюз не расте с повече от 1,2%.
Вчера в своето изказване по повод чл. 1 на Закона за държавния бюджет вече имах възможността да коментирам и инвестиционния климат в страната и инвестиционните настроения в страни като Германия, Франция и Италия, които по традиция са с най-голям инвеститорски интерес към нас. Ще повторя, че по отношение на привличането на инвестиции няма как да не ни притеснява негативната роля на нестабилната геополитическа среда и нарастващият протекционизъм на страните около нас, както и продължаващата несигурност около процеса на Брекзит.
Тези мои притеснения се подсилват и от факта, че в предложения ни проектобюджет капиталовите разходи като цяло са намалени, за което също стана въпрос вчера – така наречените държавни инвестиции. Това, само по себе си, е още един фактор за забавяне на икономическия растеж на страната ни и за влошаване на инвестиционната среда. Именно в ситуации като настоящата държавните инвестиции са най-сигурното средство за повишаване потенциала на нашата икономика. Освен инфраструктура те могат да създадат и да подготвят квалифицирана работна ръка, да привлекат като цяло интереса на частния сектор, в това число и на външни инвеститори. Всичко това, съчетано с влошената оценка на страната ни – в класацията на Световната банка Doing Business вече сме на 61 място и практически сме изпреварени от всички страни в нашия регион – ме кара да смятам, че привличането на инвестиции в България няма да бъде лесна задача и през следващата година – ще изисква много повече усилия и, разбира се, средства от тези, които са предвидени в бюджета на Министерството на икономиката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Данчев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Ерменков, имате думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми господин Министър, уважаеми господа народни представители! Вземам отношение по чл. 20 – бюджетът на Министерството на енергетиката. Няколко пъти ставам и обяснявам, че бюджетът не е само числа, а е и политики, и трябва да обсъждаме какви политики стоят зад числата. За съжаление, и в случая с бюджета на Министерството на енергетиката пак ще говорим само за числа.
Още по време на разглеждането на Проектозакона на първо четене в Комисията по енергетика, за да стане ясно какво стои зад тези числа, бяхме помолили Министерството да ни изпрати програмната форма на бюджета, където са описани дейностите – по какъв начин ще се провеждат политиките, какви цели се преследват и какви резултати се очакват. За съжаление, и до този момент проектната форма на бюджета не ни е предоставена и не знаем за какво става въпрос. Знаем само, че в ал. 2, ред 1 на § 20, където е записано: „Политика в областта на устойчивото и конкурентоспособно енергийно развитие“ стои сума от 76 млн. 918 хил. 200 лв. Ако някой може, да ни каже какво стои зад това число? Аз неслучайно не използвам думата „цифра“, защото това са няколко знака, които са събрани, без да знаем тяхното значение, без да знаем за какво става въпрос. Ако някой може, да ми обясни: какви политики се крият тук; какво точно ще развиваме; коя ще бъде онази част, която е конкурентноспособна; какво означава устойчиво енергийно развитие във виждането на политиката на правителството в тази област ще го поздравя?! Убеден съм, че може би освен министърът на енергетиката, донякъде може би и министърът на финансите, който го е написал, никой друг не може да знае какво стои зад тези числа. Затова няма как на тъмно да подкрепим този бюджет и ще гласуваме против него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Реплики? Няма.
Изказвания? Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Ще подложа на гласуване текста на вносителя за членове 19, 20 и 21.
Гласували 172 народни представители: за 97, против 73, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 22 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 22 се правят следните изменения:
1. в ал. 1:
а) в раздел II „Разходи“:
- на ред II. Разходи числото „438 682,3“ се заменя с „450 682,3“.
- на ред 2. Капиталови разходи числото „143 097,2“ се заменя със „155 097,2“.
б) в раздел III Бюджетни взаимоотношения (трансфери):
- на ред III. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) числото „75 350,1“ се заменя с „87 350,1“.
- на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „97 105,4“ се заменя със „109 105,4“.
2. В ал. 2:
а) на ред 2. Политика за поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси и геозащита числото „384 929,6“ се заменя с „396 926,6“.
б) на ред Всичко числото „438 682,3“ се заменя с „450 682,3“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Янкова:
„В чл. 22, ал. 2, т. 2 числото „384 929,6“ се заменя с числото „484 929,6“ – за изграждане на национални и общински водни обекти, за изграждането на републикански пътища, като: републикански път III – 8652, направление Ардино – Неделино – Златоград; републикански път община Смолян от село Соколовци до община Баните и до община Мадан.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разглеждаме бюджета на може би едно от най-важните министерства, които се занимават с модернизирането на инфраструктурата в страната. И неслучайно в чл. 1 ние предложихме друг подход, но, за съжаление, той беше отхвърлен – много повече средства за капиталовите, за държавната публична инфраструктура. Сега, колеги, ако погледнете внимателно бюджета, ще видите, че за политики за поддържане, модернизиране и изграждане на техническата инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност, интегрираното управление на водите и геозащитата са отпуснати 384 милиона. Това, според нас, е крайно недостатъчно и предлагаме увеличение минимум със 100 милиона. Минимум! Защо? Крещящи са проблемите, свързани с водите, и ще стават все повече, защото виждаме климатичните и другите особености, свързани с инфраструктурата, за които отговаря самото Министерство. Ако направим дебат, тук крещящи са въпросите и проблемите със средствата за геозащита. Има голям поименен списък, но скромните средства, които се отпускат – малко от геозащита и малко от Комисията по бедствия и аварии, не лекуват проблемите, свързани със свлачищните процеси, с геозащитата и с модернизирането на страната.
Като говорим за транспортната достъпност, това са средства, за които ние казваме: видите ли, там – в Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“, има средства.
Сега отново ще повторя: тук в този бюджет са средствата от винетките, но в този бюджет, колеги, ги няма парите от тол системата. Многократно настоявахме – в Бюджетната комисия и сега – парите от тол системата да дойдат тук. Неслучайно коментираме – след като още няма договорени цени за таксите за товарните превози за тол системата, а сме „дванадесет без десет“ и от месец януари те трябва да бъдат въведени, това означава ли, че и тази година ще я отдалечим с още шест месеца и няма да успеем да съберем очакваните 450 милиона? Спомням си бодряшкото коментиране в Бюджетната комисия на колегата Александър Ненков, когато казваше: ние ще съберем милиард и двеста. Сашо, помниш!
Сега, в тази година, отиваме на 450, следващата – по данни на министъра – на 600 и пак 600. А, предстои 2021 г.! А в 2021 г. ще бъде ехото на стария планов период и няма да имаме средства за публична държавна инфраструктура за магистрали. Магистралният пръстен изостава, тъй като капиталовите не се харчат. Стигна се дотам, че миналата седмица управляващият орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. да вземе пари от общините и да даде 57 млн. лв. за магистрала „Хемус“. Тук в ал. 3 се слагат като възможности да се изхарчат допълнително 60 млн. лв. За какво? За Националната програма за енергийна ефективност, която може би тази година трябва да приключи тези 2022 блока, и за дофинансиране на автомагистрала – може би скрити разходи, за автомагистрала „Хемус“?!
Тук стои още един въпрос, на който аз не очаквам позицията на министъра и на правителството. Колеги, към 2016 г. 2500 сдружения на живеещи в жилищни блокове подадоха в Българска банка за развитие проекти, за да бъдат санирани и техните жилищни блокове, но се мълчи, а те бяха по всички правила. Мълчи се вече трета година и няма отговор за тези хора. Управляващата коалиция гузно мълчи какво правим с хората, на които им се мобилизираха очакванията. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Затова сме направили предложение за увеличаване на средствата за Министерството, то ръководи модерни политики, модернизирането на България, но то не бива да бъде в умолителен режим спрямо други министерства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: С това приключвам, господин Председател. Искам да Ви привлека вниманието – Смолянска област е само на колела. Има два пътя, които имат нужда да бъдат модернизирани и добавени към Проекта – държавен път III – 8652, направление Ардино – Неделино – Златоград, и пътят от Смолян през община Баните до община Мадан. Искам те да бъдат включени в списъка на министъра за рехабилитация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз.
Има ли реплики? Не виждам. (Реплики от „БСП за България“: „Има!“)
Аз вече питах. (Реплики от „БСП за България“.) Вдигайте ръка навреме, моля Ви.
Имате думата за реплика.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Извинявам се, господин Председател. Съжалявам.
Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Госпожо Янкова, тази година бюджетът именно в областта на Политиката за поддържане, модернизация и изграждане на техническа инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси, е намалена с 83 млн. лв. спрямо миналогодишния ни бюджет.
Само искам да обърна внимание какво е техническа инфраструктура, тоест нормативното ѝ дефиниране.
Техническа инфраструктура, колеги, е система от сгради, съоръжения или нейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването, канализацията, топлоснабдяването, електронните съобщения и геозащитната дейност. Това реално е дефиницията на техническа инфраструктура.
Всички сме наясно с недофинансирането на републиканската пътна мрежа. Именно затова и предложението, което генерираме, е парите от тол системата или тези така наречени 400 млн. лв. да отидат за рехабилитация, да отидат в Регионалното министерство, за да могат да се разпределят равномерно между общините. При водната криза в контекста на случващото се в Перник и в други областни градове мисля, че е изключително наложително в най-кратки срокове да се отделят още повече средства и финанси.
Така че, госпожо Янкова, хубаво е евентуално да обърнем внимание точно на тези два сектора и политики, които в тазгодишния бюджет не са достатъчно засегнати. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бонев.
Госпожо Янкова, имате думата за дуплика.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, госпожи и господа народни представители! Прав си, колега, действително са намалени средствата и реално това означава, че Министерството не може да направи целеполагане за политики. И не само с това, което ти казваш – за републиканската пътна инфраструктура и за програмата, свързана с кризата с водите. Ние имаме изключително малко средства в този бюджет, около 16 млн. лв. за програма „Безводие“. Министърът сподели в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление – повече от 300 са населените места, които са на режим, малки. С тези средства могат да бъдат решени проблеми на около 20 – 30 селища, а в останалите хората ще останат да получават некачествена водна услуга, защото и ВиК операторите нямат толкова пари.
Неслучайно ние предлагаме увеличение и тук е добре управляващата коалиция да види още един въпрос – с парите от „Региони в растеж“, Оперативна програма „Околна среда“ и Програмата за селските райони няма средства за водоснабдяване и канализация за малките населени места. Крайно време е да се формира един фонд за решаване на тези проблеми. ВиК операторите сега са впрегнати да правят големите водни проекти, а те нямат ресурс да инвестират в малките селища. Ние имахме предвид това и го коментирахме в чл. 1, когато ставаше въпрос за парите, свързани с политиките, които Министерството трябва да реализира. И много още политики, които са по геозащитата, по бедствията и авариите, по които въпроси министърът трябва да реагира. А той фактически изпада в умилително положение да привлече вниманието на Министерския съвет и в тромавата процедура от министерство в министерство, както и в момента не знам дали забелязвате как тънко единият министър прехвърли на другия, пък после другия на втория…
Това са неща, които българските граждани не искат. Искат чиста политика, ясна отговорност и ние искаме да Ви помогнем да видите тези въпроси и да ги целеположите, но явно бюджетът консервативно се преписва и, за съжаление, средствата за капиталови разходи са намалени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
Колеги, ще продължим по-късно с изказванията.
Сега едно съобщение:
В Клуба на народния представител ще бъде открита изложба с демонстрация по икебана и изпълнение на традиционния инструмент кото.
Инициативата е на председателя на Групата за приятелство България – Япония, господин Станислав Иванов. Така ще бъдат отбелязани 110 години от установяване на контактите между България и Япония, 80 години от установяване на дипломатическите отношения и 60 години от възстановяването им, които се навършват тази година.
Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
В Северното фоайе е представена изложба на Деница Гацинска – журналист и художник.
Тридесет минути прекъсване. Ще продължим след това с разискванията.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, докато всички успеят да влязат, ще Ви прочета съобщението за парламентарен контрол.
Съобщение за парламентарен контрол по повод персонална промяна в Министерския съвет:
Във връзка с персонална промяна в Министерския съвет, гласувана от Народното събрание на 3 декември 2019 г., на неотговорените въпроси, зададени към освободения министър Бисер Петков, народните представители ще получат съответно устни и писмени отговори от новоизбрания министър на труда и социалната политика Деница Сачева.
Съгласно наложилата се парламентарна практика на новоизбрания министър на труда и социалната политика ще се предостави време да се запознае със зададените въпроси, да подготви или актуализира вече изготвени отговори, да ги оформи съобразно вижданията си и да планира участието си в пленарното заседание за парламентарен контрол на 13 декември 2019 г., петък.
Съобщение за парламентарния контрол на 6 декември 2019 г., петък.
Разисквания по питането от народния представител Антон Кутев към министъра на културата Боил Банов относно политиките на правителството за гарантиране свободата на словото в България.
Отговори на въпроси и питания:
1. Заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Марияна Николова ще отговори на един въпрос от народния представител Теодора Халачева.
2. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на един въпрос от народните представители Кристина Сидорова и Александър Симов.
3. Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева ще отговори на три въпроса от народните представители Никола Динков и Виолета Желева; Анастас Попдимитров; и Георги Стоилов, Светла Бъчварова и Добрин Данев.
4. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на едно питане от народните представители Корнелия Нинова, Манол Генов, Атанас Костадинов, Любомир Бонев, Милко Недялков, Васил Антонов, Иван Валентинов Иванов и Таско Ерменков.
5. Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на два въпроса от народните представители Никола Динков и Виолета Желева; и Димитър Данчев.
6. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на два въпроса от народните представители Елена Пешева; и Станислав Стоянов.
7. Министърът на вътрешните работи Младен Маринов ще отговори на три въпроса от народните представители Антон Кутев; Кристиан Вигенин; и Михаил Христов.
8. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков ще отговори на три въпроса от народните представители Кристина Сидорова; Георги Гьоков; и Славчо Атанасов и на едно питане от народния представител Дора Янкова.
9. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на четири въпроса от народните представители Георги Гьоков; Георги Стоилов, Светла Бъчварова и Добрин Данев; Надя Клисурска; и Михаил Христов.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на едно питане от народните представители Десислав Чуколов и Павел Шопов;
- министърът на вътрешните работи Младен Маринов на два въпроса от народния представител Красимир Янков;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на един въпрос с писмен отговор от народния представител Елена Пешева;
- министърът на околната среда и водите Нено Димов на три въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на три въпроса от народните представители Милко Недялков – два въпроса; и Дора Янкова;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев на два въпроса от народния представител Валентина Найденова; и на един въпрос с писмен отговор от народните представители Димитър Данчев и Георги Йорданов.
Уважаеми колеги, продължаваме с разискванията по чл. 22.
Имате думата за изказвания.
Имате думата, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, едва ли има министерство, за което при обсъждане на държавния бюджет разходите, които са предвидени в републиканския бюджет, са достатъчни. Такъв е случаят, разбира се, и с бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и парите, които трябва да отидат, както по делегираните дейности от държавата към общините, поддържането, изграждането на нова републиканска пътна мрежа. Общинската инфраструктура – важен, съществен проблем, който, разбира се, няма все още своето 100 процентово решение. Предвид и коментарите от страна на Националното сдружение на общините, които са дали своите препоръки и предложения по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, естествено, винаги има какво да се желае.
В крайна сметка подходът за консолидирането на държавния бюджет е от гледна точка на възможностите – това, което държавата спрямо приходите може да осигури за извършване на разходи през следващата 2020 г.
Естествено, може да се набележат основните приоритети. Вярно, че по всяка една от дейностите, които държавата делегира на общините има значително увеличение – от гледна точка на увеличението на работната заплата, социалните дейности, които общините трябва да извършват, капиталовите разходи, които също са увеличени с около 20 млн. лв. По всяко едно от тези пера има увеличение, но при всички положения трябва да гледаме общата картина и приоритетите, които сме си поставили за следващата 2020 г.
Вие знаете, един от най-основните и съществени разходи, които трябва да бъдат направени, е продължаването на изграждането на автомагистрала „Хемус“, за което държавата вече е осигурила своето финансиране. Предвидени са за следващата година повече от 308 млн. лв., ако не ме лъже паметта, които са за изграждането и довършването на автомагистрала „Хемус“. Естествено, за Министерския съвет основен друг приоритет е доизграждането на пътя Ботевград – Видин, за който държавата и по скоро Министерският съвет е приел решение, с което дава възможност за поемане на разходи за изграждането на тези отсечки, на тези няколко лота, които предстоят да бъдат изградени.
Във връзка с това, което преди малко колегите от БСП споменаха, за свлачищата – да, по-малко са парите от миналата година, тези 140, които бяха предвидени за 2019 г., са намалени с около 70 млн. лв., но за сметка на това като ангажименти държавата, респективно Министерският съвет, е поела разходи до 2020 г., следващите две-три години, в които са определени и 74 такива свлачища, които от спешен порядък трябва да бъдат укрепени по републиканската мрежа. Тези 74 свлачища са финансово обезпечени, разбира се, от бъдещите приходи от тол системата, за да могат именно в следващите две години те да бъдат реновирани.
Стана въпрос и за доизграждането и влизането в експлоатация на така наречената тол система. Разбира се, коментарът беше от гледна точка на това защо парите не постъпвали директно в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството? Има логика да не бъде така, тъй като ние говорим за приходи, които са на прогнозируема стойност, защото реално Вие знаете, че в момента все още не са влезли в сила тези ставки, които трябва да плащат тежкотоварните автомобили. Може би е малко по консервативен приходът, който е прогнозиран в следващата година. Аз вярвам, че той ще надмине тези 450 млн. лв. и тези приходи ще отидат именно по изграждането на тези 74 свлачища, по поддръжката на републиканската мрежа, доизграждането и плащането към фирмата, която изпълнява доизграждането на електронната система за таксуване. Така че смятам, че тези приоритети, които вече споменах, са най-важните и трябва да гледаме картината наистина на макро ниво.
Вярвам, че тези 1 милиард и 200 милиона, за които преди малко ни беше припомнено, че съм говорил в защита на влизането на експлоатацията на електронната система, ще бъдат достигнати. Естествено, предстои може би една преходна година, тъй като от месец март електронната система вече ще започне да работи с реални приходи. Така че вярвам, че тези пари, които са предвидени, макар и по-консервативни, ще надхвърлят тези 450 милиона и заедно с винетките ще достигнат 700 милиона на година, което не е никак малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
Има ли реплики?
Имате думата, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема господин Христов, уважаеми господин Министър, госпожо Министър! Уважаеми Александър Ненков, сега не дебатираме средствата за общините, тъй като в Регионалното министерство са политиките, свързани с държавната инфраструктура. Те, безспорно, са на територията на общините.
Да, общините имат увеличение, както Вие казвате, но това увеличение е за фонд „Работна заплата“ на учителите и увеличението 10% за заплатите на администрацията. Тоест за следващата 2020 г. за общините капиталовите са увеличени само с 20 милиона. Но големият въпрос е за тол системата. Да не заблуждаваме българските граждани, както Вие го правихте при приемането на законите за тол системата, тогава в Бюджетна комисия Вие говорихте за приход от 1 милиард и 200 милиона, но ако се въведе тол системата върху цялата държавна пътна мрежа. Правителството направи много стъпки назад, впрочем, то танцува с тол системата. Доколкото ми е известно от публичната информация, в момента тол такси е предвидено да се събират на 6 хил. км държавна пътна мрежа и подусловие, ако започне функционирането ѝ през месец март 2020 г., което ще е приблизително 450 млн. лв.
Следих дебата. Министърът на регионалното развитие настояваше за 8 хил. км пътна мрежа, министърът на транспорта – за 6, и доколкото знам ще остане 6 хил. км. Но българската държава е платила на международните консултанти да направят тол система върху цялата държавна мрежа, която е 19 хил. км, а ние знаем, че особено третокласните пътища не са в добро състояние и още на първо четене на Законопроекта за тол системата настоявахме третокласната пътна мрежа да отпадне. Не се съгласихте тогава, артикулирахте в зала мечтите си, които може би ще се сбъднат след още едно правителство.
За държавните пътища са необходими много средства. След 2021 г. Европейският съюз няма да отделя ресурс за тях. Затова час по-скоро сядайте и се разбирайте с превозвачите и останалите играчи, свързани с тол системата, какви ще бъдат таксите, които те ще заплащат, за да може от 1 март тя да се въведе, защото имам опасенията, че пак няма да бъдете готови. Ето това е моята реплика към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Втора реплика има ли? Няма.
Дуплика, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Госпожо Янкова, категорично съм съгласен с Вас. Реформата в пътния сектор, начинът на функциониране и събиране на приходи не е тема само на това правителство, това ще е тема и на следващите правителства – както обхватът, така и цените за ползване на тази републиканска мрежа. Не само консултантите, но и фирмата-изпълнител има ангажимент да въведе в експлоатация всичките 12 хил. км – за толкова е договорът, и те ще го направят. Разбира се, вече е въпрос на преговори и въпрос на търсене на някакъв компромис и баланс между държавата и транспортните фирми, които ще оперират върху тази мрежа. И аз вярвам, че ако сега стартираме примерно с 6 хил. км републиканска мрежа и определена ставка, то във времето тя ще бъде променяна и ще бъде обхваната от всички 12 хиляди, както вярвам, че може би и за в бъдеще цената ще бъде повишена.
Но ние в момента се намираме в една ситуация на тотално обръщане на модела на финансиране на пътния сектор, респективно това е реформа, която изисква и повече търпение, повече компромиси от двете страни. Вие виждате, че превозвачите, естествено, каквато и ставка да им сложите, винаги ще бъдат недоволни – това е ясно на всички. Затова според мен трябва наистина да се подходи балансирано, с по-малки темпове, за да достигнем до тези пари. Тези пари не са на ГЕРБ, не са на сегашното управление, те са пари на държавата, които ще отиват единствено и само за подобряването на републиканската мрежа, а пък впоследствие и до това част от тях да отидат, или по-скоро общините да се възползват от доизграждането на тази система и нейното разширяване, така че и общинската инфраструктура да бъде обхваната от тол системата, за да могат да достигнат желанията на общините за реновирана, не по-малко като километри, общинска пътна мрежа.
Така че ние се намираме в една преходна година. Важно е за нас да стартира максимално добре, безпроблемно, електронната система, да се видят нейните плюсове и минуси, да вървим към това да бъде все по-разширявана и все повече приходи да идват за държавата, да може да изпълнява своите функции и да караме по една добра пътна мрежа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
Продължаваме с изказванията. Няма желаещи.
Прекратявам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 183 народни представители: за 80, против 51, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Дора Янкова.
Гласували 176 народни представители: за 79, против 31, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 22, подкрепен от Комисията.
Гласували 183 народни представители: за 108, против 75, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Председател, преди да продължа, моля да подложите на гласуване в залата да бъде допусната госпожа Виргиния Кръстева – заместник-министър на земеделието, храните и горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата.
Гласували 172 народни представители: за 159, против 4, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 23 има направено предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в раздел ІІ „Разходи“:
- на ред ІІ. Разходи числото „203 620,9“ се заменя с „238 620,9“.
- на ред 1. Текущи разходи числото „195 863,9“ се заменя с „205 863,9“.
- на ред 1.1. Персонал числото „118 106,8“ се заменя със „128 106,8“.
- на ред 2. Капиталови разходи числото „7 757,0“ се заменя с „22 757,0“.
- на ред 2.1 Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт числото „7 757,0“ се заменя с „22 757,0“.
б) в раздел ІІІ „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“:
- на ред ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) числото „54 234,9“ се заменя с „89 234,9“.
- на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „93 770,5“ се заменя със „128 770,5“.
2. В ал. 2:
а) създава се нов ред 4:
„4. Национална лаборатория за контрол на епизоолотичната обстановка с 6 филиала 35 000,0“.
б) сегашният ред 4 става ред 5.
в) на ред Всичко числото „203 620,9“ се заменя с „238 620,9“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„1. В чл. 23, ал. 1 в Раздел II „Разходи“ числото „203 620,9 хил. лв.“ се заменя с числото „220 620,9 хил. лв.“
1.1 В т. 1.1. числото „118 106,8 хил. лв.“ се заменя със „133 106,8 хил. лв.“
1.2 В т. 1.2.1 числото „19 000,0 хил. лв.“ се заменя с „21 000,0 хил. лв.“
2. В чл. 23, ал. 1 в Раздел III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“ числото „54 234,9 хил. лв.“ се заменя с числото „71 234,9 хил. лв.“
2.1 В т. 1 числото „93 770,5 хил. лв.“ се заменя с числото „113 770,5 хил. лв.“
2.2 В т. 2.1.1 числото „27 985,7 хил. лв.“ се заменя с числото „30 985,7“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мария Белова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23:
„Чл. 23. (1) Приема бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите за 2020 г., както следва: (по таблица съгласно доклада).
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (по таблица съгласно доклада).
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2020 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2020 г. от Министерството на земеделието, храните и горите, както следва: (по таблица съгласно доклада).
(4) Утвърждава средства в размер на 19 000,0 хил. лв. за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи“ ЕАД, които са в рамките на текущите разходи по ал. 1 и не могат да бъдат пренасочвани за други цели.
(5) Утвърждава средства в размер на 1 927,8 хил. лв. за обезпечаване изпълнението на дейността на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“, които са в рамките на разходите по ал. 1 и не могат да бъдат пренасочвани за други цели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания?
Имате думата, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Няма как да не взема отношение по бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите. Най-малкото, това, което се случва през 2019 г. в Министерството и неговите изпълнителни агенции, и онова, което предстои с приемането на новия бюджет, няма да е по-различно.
Министерството завършва 2019 г. с дефицити. Тези дефицити са както по отношение на работните заплати и тяхното ниско ниво в някои изпълнителни агенции, така и по отношение на разходите, които са правени, които съответно не могат да бъдат покрити. Говорим за Българската агенция по безопасност на храните; говорим за Селскостопанската академия, където има голяма вероятност да не се платят и работните заплати. Проблеми, които не са отразени и не се виждат в новия бюджет като корекция.
Ние си направихме труда да анализираме всяка една от агенциите в състава на Министерството, нейното състояние, задавали сме и въпроси към министъра на земеделието, храните и горите. Трябва да Ви кажа, че ситуацията е изключително тежка.
Започвам с Българската агенция по безопасност на храните – покрай скандалите, свързани с африканската чума, инсинератори, екарисажи и така нататък, забравихме сякаш хората, които работят, и проблемите, които имат. Вчера знаете, че имаше и протест на заетите в Агенцията. За какво става въпрос?
Първо, ниски заплати. Това са хора – магистри, специалисти, които работят на терен, но средната заплата в Агенцията е 860 лв. Тя не е променяна с години. Оттук следва, че в Агенцията има текучество на кадри, в Агенцията не могат да си изпълняват задълженията не само поради ниските заплати, но и поради липсата на възможности лабораториите да работят нормално.
В Агенцията по храните непрекъснато има обществени поръчки за изпълнение на държавна профилактична програма, за консумативи за лабораториите – те съответно пропадат поради обжалване. В крайна сметка се получава така, че за лабораториите на Агенцията по храните няма възможност да бъдат закупени консумативи, но за частните лаборатории се плаща за услуги, които са доста по-скъпи и натоварват бюджета на самата агенция.
Предложението, което ние правим за бюджета за 2020 г. – първият и основен наш ангажимент и внимание: наистина Българската агенция по безопасност на храните да работи по начин, по който всеки един български гражданин иска. Защото всеки от Вас е потребител, всеки от Вас е консуматор на хранителни продукти, а за да се случи това, тоест да имаме безопасна храна, е необходимо насреща да имаме и контролни органи, които да успяват да си свършат работата.
Знаете, че в тази Агенция, освен здравеопазването на животните, а и свързаните тежки ситуации с епизоотичната обстановка, има инспектори, които отговарят за безопасността и контрола по храните по цялата верига.
Не по-леко е положението в Изпълнителна агенция „Борба с градушките“, реформа там няма. В средата на 2019 г. средната работна заплата е 608 лв. Вярно е, че няма консенсус по това как и по какъв начин да продължи реформата в Агенция „Борба с градушките“ – много от нещата не са изчистени. Но все пак ние разчитаме Агенцията да изпълнява своите задължения и онези, които са в състава ѝ, да имат възможност да изпълняват тези задължения срещу достойно заплащане.
Това, което ние предлагаме, е увеличаване на бюджета на Министерството с 25 млн. лв., като в тези средства влиза увеличаване на фонд „Работна заплата“. Аз Ви благодаря – предложението, което е направено, е за увеличаване на средствата за работни заплати от 118 на 128 млн. лв., но въпросът няма да се реши със заплащането и дисбалансите в самото Министерство.
Освен това, предлагаме и корекция на текущите разходи – приоритет преди всичко за създаването на условия за работа на Българската агенция по безопасност на храните. Когато миналата година имаше дебат за бюджета, си спомням, че в този дебат се каза: капиталовите разходи – 7 милиона, на Министерството на земеделието, храните и горите ще отидат към Агенцията по храните. За съжаление, това не се случи. Сега те са намалени от 7 на 3 милиона, и пак няма да се случи.
Апелираме когато се правят бюджетите, те да бъдат реални и да отговарят наистина на нуждите, които има, за да се осъществяват контролните функции. Всички сме засегнати, ако тези контролни функции не се изпълняват както трябва. Това е свързано и с европейските средства, за които изискванията към страната ни по отношение на контрола и това агенциите как трябва да изпълняват законовите изисквания са високи, но насреща няма абсолютно никаква промяна, отразена в бюджета, освен нещата, свързани с рутинното увеличение с 10% за заплатите, което е във всички сектори на икономиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колеги, отново, както в бюджетите досега, забелязваме недостатъчно средства за нуждите на Министерството на земеделието, храните и горите, за нуждите на земеделските производители – недостатъчно средства за земеделието, което е от национално значение за страната ни. Колкото и познато да Ви звучи, ще Ви го кажа пак: хронично недофинансиране на няколко сектора в земеделието – това са Агенцията за борба с градушките, Агенцията по храните, „Напоителни системи“, Селскостопанската академия.
С няколко изречения ще Ви кажа и проблемите за тях.
Проблемите с Агенцията за борба с градушките и финансирането са пореден факт. Това се дължи на частично разширяване на обхвата ѝ, а средствата за нея са на старите нива.
Селскостопанската академия. Смятате, че като ѝ дадохме автономия, въпросът е решен. Не, не е. Никакво подобряване в заплащането на служителите, никакво подобряване на работата на предприятията или на материално-техническата база.
Агенцията по храните. Какво става там? Няколко милиона за лаборатории, и какво от това? Зараза след зараза ни изненадват и секторът „Животновъдство“ отново страда драстично. И както винаги, ние реагираме на пожар.
„Напоителни системи“. С осигурените няколко милиона за „Напоителни системи“ не се решава нито един от основните им проблеми – увеличаване на поливните площи, реконструкция на каналната мрежа, изобщо политиката на Дружеството.
Проблемите в Агенцията за борба с градушките и финансирането, както споменах, наистина са сериозни.
От бюджета става ясно, че Министерството на земеделието, храните и горите няма да успее да реализира амбициозните задачи, както и поетите ангажименти към служителите на Министерството и земеделските производители, които си поставя.
През текущата 2019 г. проблемите се решиха чрез временно допълнително финансиране, осигурено в хода на изпълнението на бюджета. За следващата година – 2020-а, при тази рамка, която предлагате, вариантът за решаване на проблемите явно ще се търси в движение. В тази връзка ние направихме предложения за увеличение на средствата за Министерството на земеделието, храните и горите и се надяваме Вие да ги подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Реплики? Не виждам.
Изказвания?
Господин Абазов, заповядайте за изказване.
БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! След толкова бързото изчитане на бюджета за Министерството на земеделието от госпожа Стоянова искам да Ви преведа този запис. Накратко, нищо ново в Министерството. Същият бюджет, като миналата година – бюджет, който се преповтаря, а очакваме да имаме нови мерки и нови реформи.
Това, което се предлага, е вътрешна трансформация на едни 10 млн. лв. с цел да се увеличат заплатите в сектора. Но трябва да Ви кажа, че тези 10 милиона са предварително похарчени и едва ли ще се стигне до реално увеличаване на заплатите в сектора, защото те ще отидат да запушат едни стари дупки – парите вече са изхарчени.
С риск да се повторя с колегите от БСП – не мога да кажа нещо по-различно, налице са няколко хронично недофинансирани сектора като всяка година. Това са: недофинансиране в сектора на Агенцията по храните, Агенцията за борба с градушките, Селскостопанската академия и „Напоителни системи“.
Конкретно нашето предложение е бюджетът на Министерството на земеделието да се увеличи с 20 милиона. По-специално: 15 милиона за увеличаване на заплатите в сектора, за да имаме истинско 15-процентно увеличаване на заплатите на служителите в Министерството; 3 милиона за Селскостопанската академия и 2 милиона за „Напоителни системи“, или общо 20 млн. лв.
Традиционно недофинансираните сектори, уважаеми колеги, са голям риск за българското общество, като започна от Агенцията по храните – неотдавна имаше стачка на служителите от Агенцията, те стачкуват заради ниските заплати. Не може в ХХІ век един ветеринарен лекар да е със заплата от 800 – 900 лв. и да му се възлагат ангажименти, които да предпазват всички български граждани – да им се предлага безопасна храна.
Има цели региони с незаети места за участъкови ветеринарни лекари. Работата на терен с епизоотиите – на ветеринарните лекари не им се заплащат допълнителните работни часове, когато са били там.
Казвате: да, 2018 г. приоритет ще са лабораториите. И какво от това, че имаме 2 милиона повече за лаборатории, като за същите не сме осигурили 30 – 40 хил. лв. за консумативи и за диагностикуми, в резултат на което лабораториите пак стоят и нищо не правят?!
Агенцията за борба с градушките. Като гледам как е формиран бюджетът на Агенцията, имам чувството, че ще си остане по същия начин, и това не кореспондира с новите идеи за нов закон за борба с градушките. Ще продължава да работи под формата на агенция, пък да предоставя една услуга – предпазване от градушки.
Селскостопанската академия. Какво от това, че има автономен бюджет? Хората в Селскостопанската академия продължават да са с минимални заплати и продължават да не могат да поддържат старата техника – старата материална база, която им е останала от едно време.
За „Напоителни системи“ също предлагаме увеличаване на ресурса, защото средствата, които са предвидени за предпазване от вредното въздействие на водата, уважаеми колеги, са същите като миналата година. Някакво щастливо стечение на обстоятелствата, че миналата година нямаше толкова валежи и такива наводнения, но това не означава, че тази година няма да има. Така че този ресурс, който се предлага, който е като миналогодишния, е крайно недостатъчен – за да осигурим безпрепятствено съществуване на „Напоителни системи“ и да предпазим здравето и живота на хората, които са покрай тези места, трябва да имаме увеличаване на средствата за това направление.
С тези наши предложения мисля, че ще осигурим една добра година за Министерството на земеделието, като моля управляващите да потиснат политическата си коректност и да гласуват за нашето предложение, с което ще осигурим по-спокойно съществуване на Министерството и изпълнение на политиките в сектора без сътресения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Абазов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Като страна, богата на земеделска земя, плодородни почви и разнообразни агроклиматични условия, България има огромен земеделски потенциал, който, за жалост, днес не е ефективният производителен сектор в българската икономика. Колегите пред мен казаха, че бюджетът на Министерството на земеделието, храните и горите за тази година е почти същият като миналогодишния. Това означава, че Управленската програма на правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ за 2017 – 2021 г. в Глава четиринадесета „Земеделие, храни, рибарство и гори“, приоритет 41 „Устойчиво, конкурентноспособно и пазарноориентирано земеделие“ няма да бъде изпълнена, тъй като там се говори за създаване на оптимални условия за развитие на ефективно поливно земеделие, колегите преди мен се изказаха за недофинансиране в „Напоителни системи“, там се говори за борбата с градушките, също Изпълнителната агенция за борба с градушките е недофинансирана, Селскостопанската академия, Българската агенция за безопасност на храните. Тоест, отново имаме повече от същото.
Уважаеми колеги, икономическият ефект като основен стимул на икономиката се измерва като добавена стойност, произведена от националните стопански субекти.
Другият показател, който е важен за икономическото развитие на страната, е степента на трудова заетост при различните равнища на усвояване на потенциала на България да произвежда суровини за храни и крайни хранителни продукти с различна степен на добавена стойност по веригата суровина – краен потребителски продукт. Така например, когато зърното се преработва вътре в страната, създава съответната заетост в секторите, свързани с производството на брашна, фуражи и така нататък. Ако тези продукти служат за производството на други продукти по веригата, те също създават добавена стойност и заетост.
За съжаление, бюджетът по тези въпроси няма да реши тези два важни показателя на добавена стойност и заетост. И тук, ако миналата седмица Министерството отчиташе успех, че сме втори по износ на слънчоглед, осми сме по износ в света на рапица, на 11-о място сме по износ на пшеница и царевица – това какво говори? Говори, че ние изнасяме първичен продукт без добавена стойност, в същото време продоволствената сигурност на България е застрашена, тъй като се счита, че ако повече от една пета от храните, които населението основно потребява, са от внос, то страната е в продоволствена зависимост.
Вие знаете по статистически данни, че голяма част от хранителните продукти са от 25% нагоре, при телешкото месо е 67 – 72%, сега заради африканската чума и свинското месо, тоест България е в продоволствена зависимост, което е част и от националната сигурност. Това има връзка и с други политики – политиката по здравеопазване, тъй като когато внасяме изкуствено мляко от Полша, Гърция и произвеждаме млека, това застрашава здравния статус, тъй като съответно и Агенцията за безопасност на храните няма как да контролира от производството по хранителната верига до магазините.
Аз и друг път съм казвал от тази трибуна, че когато ние изнасяме първичен продукт, държавата губи добавена стойност, защото, ако произвеждаме от пшеницата брашно, два пъти е добавената стойност, фураж – три пъти се увеличава, ако произвеждаме животни – шест пъти, меса и месни продукти – девет пъти, и ако отиде в чинията на туриста, това вече е 20 пъти добавена стойност.
Ефектът от специализирането на производството на високорентабилни, силно механизирани и с бърза реализация при износа продукти води до концентрация на производството в големи стопански единици, катастрофално намаляване на трудовата заетост в производствените територии, насочване на положителните ефекти от производството към търговския сектор.
Икономическият ефект от тези процеси се измерва със силно намаляване на добавената стойност в сектор „Селско стопанство и хранителна промишленост“. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето вече!
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Крайният резултат от всичко това е намаляване на брутния вътрешен продукт, произведен в сектора, рязък спад на броя на работните места, деградация на територията на селските райони.
Затова парламентарната група на „БСП за България“ няма да подкрепи бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Георгиев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Днес коментираме Закона за бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите, по който всички групи са дали предложение за неговото увеличаване. Причината е разбирането, че той е недостатъчен и не може да осигури средства за изпълнение не само на оперативната, но и на контролната дейност на Министерството.
Предложения са направени за увеличаване на средствата за фонд „Работна заплата“ и осигуровки, предложения, които трябва да увеличат средствата за работна заплата на всички агенции и структури, които моите колеги споделиха. Разбира се, ще ги споделя и аз с Вас – това са Агенцията за борба с градушките, където минималната работна заплата е в размер малко над 600 лв.; в Българската агенция по безопасност на храните и Селскостопанската академия – средна работна заплата малко над 800 лв.; в областните дирекции по земеделие и гори и подвластните на тях общински служби „Земеделие“ – средни работни заплати в размер на 700 лв.
Разбира се, предвидени са стъпки в посока повишаване на фонд „Работна заплата“, но това не е достатъчно за функциите, които изпълняват тези институции.
Аз искам да взема отношение по друга тема и тя е свързана с капиталовите разходи на Министерството на земеделието, храните и горите и да припомня, че когато беше приеман бюджетът за 2018 г., се предвиждаха средства за акредитирани лаборатории към Българската агенция по безопасност на храните, лаборатории, с които ние да имаме реална възможност за навременна диагностика на застрашаващия сектор „Животновъдство“ заболявания. Такива наблюдавахме няколко пъти за последната година, имам предвид заболявания като чумата по дребните преживни животни и чумата по свинете. Сега, когато се появи някакъв застрашаващ сектор „Животновъдство“ случай, ние търсим помощ от други държави, например Франция, тъй като нямаме акредитирани лаборатории и не можем да получим достоверна и навременна информация. През 2018 г. средства имаше, но това не се случи. През 2019 г. също не се случи, няма го и в бюджета за 2020 г.
С тези действия ние застрашаваме продоволствената сигурност на страната и не можем да гарантираме здравето на българските потребители при липса на такива лаборатории. Точно поради тази причина сме направили предложение в частта „Капиталови разходи“ бюджетът да бъде увеличен с 15 млн. лв., за да не се налага да посрещаме трудности и се надявам да подкрепите нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Йорданов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 183 народни представители: за 80, против 54, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване следващото предложение – на народния представител Мустафа Карадайъ, което Комисията не подкрепя.
Гласували 179 народни представители: за 71, против 62, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 23 по Доклада на Комисията.
Гласували 187 народни представители: за 108, против 78, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – заповядайте.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз, като ветеринарен лекар, намирам за неприемливо едно възнаграждение между 800 и 900 лв. да бъде за ветеринарен лекар, който е на терен – нормалното е три минимални заплати. Затова гласувах против.
Също така, предстоят законодателни и структурни промени в Българската агенция по храните. Тук, в този бюджет, аз не видях такова нещо, нито са заложени средства, каквито ще бъдат осигурени, за да могат да се извършват тези промени, за да може да функционира нормално системата, затова гласувах против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Топчиев.
Преминаваме към следващия член.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 24, подкрепен от Комисията.
Гласували 184 народни представители: за 107, против 76, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 25 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 25 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в раздел ІІ „Разходи“:
- на ред ІІ. Разходи числото „82 260,0“ се заменя с „85 260 ,0“.
- на ред 1. Текущи разходи числото „80 410,0“ се заменя с „83 410,0“.
- на ред 1.1. Персонал числото „15 011,1“ се заменя с „18 011,1“.
б) в раздел ІІІ „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“:
- на ред ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) числото „55 560,0“ се заменя с „58 560,0“.
2. В ал. 2:
а) на ред 1. Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време числото „18 866,5“ се заменя с „21 866,5“.
б) на ред Всичко числото „82 260,0“ се заменя с „85 260,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господата министри са в обедна почивка сигурно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще дойдат.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Между другото, вчера не можах да разбера това упорство, което наложиха и което направиха вчера нашите колеги от управляващото мнозинство, по отношение на една толкова важна политика, която касае здравето на българските деца – здраве чрез спорт. Едни средства трябваше да бъдат гласувани в изпълнение на Постановление № 129, което даваше възможност всяко дете, всяко училище, всяка детска градина да се възползва пряко от тези средства.
Всички знаем тревожните статистики, които са свързани с подрастващите, с децата и с младите хора по отношение на техния физически статус. Днес разглеждаме бюджета на Министерството и вчера стана дума за неговото недофинансиране по отношение на спорта за всички – спорта сред младите, спорта сред учащите и спорта сред подрастващите. Дори увеличените средства – тук казвате, че е увеличен целият бюджет на Министерството с близо 5%, но те касаят по-скоро увеличението на средствата, свързани с увеличението на минималната работна заплата и фонд „Работна заплата“.
Като структура в бюджета 70% се отделят за спорт за високи постижения и само 30% за спорт за учащи и спорт за всички, като в спорта за учащи влизат и финансирането на спортните училища. Или, ако кажем, че бюджетът е 83 милиона, то само 5 милиона се отделят за цялата държава за спорт за деца и учащи. Само 5 милиона или това е по-малко от 10%! Крайно недостатъчно е недофинансирана тази толкова важна политика, която трябва да изпълнява Министерството.
Понеже вчера Ви показах обосновката на бюджета, което означава обосновката в политики, една от основните цели на бюджета на Министерството е именно цялостната реформа за българския спорт. В тези числа и в политиките, които представя Министерството, не виждаме никаква реформа, тъй като числата се повтарят всяка година, когато касаят спорта за всички.
Числата не са променяни в близките 10 години по отношение на тези важни политики, които казвам, че са свързани с подрастващите. Ето защо ние включваме като допълнителни средства 3 милиона, които да бъдат за възнаграждение на треньорите и квалифицираните лица, които да осигурят възможност за спорт, тренировъчни занимания на всички деца в свободното време на спортните съоръжения в цялата страна. Знаете много добре, че в малките общини има изградени стадиони, изградени спортни зали. Там обаче няма спортни специалисти и няма възможност да бъдат финансирани спортните специалисти, квалифицираните експерти, които да организират децата в свободното време.
Ние през тези средства даваме възможност всяка община да кандидатства и да финансира възнагражденията за всички онези квалифицирани инструктори, треньори и специалисти, които могат да организират в свободното време на спортните съоръжения нашите деца в спорт, спортни дейности, физическа активност и така важна и необходима, което касае физическия статус на нашите деца.
Преди малко беше и бюджетът за образование – слушахме за програмите, които образованието дава възможност да се кандидатства за спорт, но тук става въпрос вече за творчески умения, образователни умения, които не кореспондират с физическата и психическата годност на българските деца.
Нека да се замислим в този ден и да гласуваме 3 милиона за нашите деца и за здравето на нашите деца. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Лечева.
Господин Али, заповядайте.
После господин Ченчев.
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Ние от парламентарната група на ДПС подкрепяме предложението по чл. 25 в Проектобюджета на Министерството на младежта и спорта относно политиката в областта на спорта за учащи и спорт в свободното време за увеличение на предвидените 18 млн. 666 хил. 500 лв. със сумата от 3 млн. лв., като считаме, че тази сума, уважаеми колеги, е шанс и още една възможност най-вече за децата и младежите в малките общини и населени места да развиват активен спорт.
Уважаеми колеги, от „Движението за права и свободи“ имаме наблюдение по отношение на Програмата за спорт в свободното време. На мнение сме – да, дават се някакви пари на спортните клубове по места, като по-малко от една четвърт от кандидатстващите получават одобрение по тази програма.
За една година спечелилият проекта клуб в повечето случаи получава средно около 3 – 4 хил. лв., и с безкрайно много изисквания, за съжаление. Мисля, че тези пари са обидно малко за хората, които работят нонстоп с децата в продължение на една година, и затова ефектът е почти равен на нула.
Уважаеми колеги, всички знаете, че навсякъде, най-вече в малките общини, спортните клубове и групи за спорт събират такси от децата, за да бъде събран хонорар на треньора или лицензирано спортно лице и по този начин се формира тяхното възнаграждение.
Идеята тук, уважаеми колеги, е общините да имат възможност да кандидатстват за финансиране, с което да са осигурени възнаграждения под формата на хонорари на квалифицирани спортни специалисти. Ние считаме, че това е още една възможност най-вече за малките общини, начин да направим спорта достъпен за всички деца, както казах, в малките общини и малките населени места. По този начин родителите няма да бъдат обременени с плащане на такси, няма да има разделение на децата – кое дете може да заплаща такса и кое дете не може да заплаща такса.
Ние от парламентарната група на ДПС считаме, че общините по този начин ще гарантират качествени занимания под ръководството на неслучайни хора, а на професионалисти в сферата на спорта. Именно затова парламентарната група на ДПС ще подкрепи предложението за увеличаване на предвидените 18 млн. 866 хил. 500 лв. със сумата от 3 млн. лв. по чл. 25 в Проектобюджета на Министерството на младежта и спорта относно политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Али.
Реплики? Не виждам.
Господин Ченчев, заповядайте, за изказване.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Али, благодаря на Вашата парламентарна група за позицията.
Всъщност на залата трябва да ѝ стане ясно, че тези 3 млн. лв. ще помогнат на една група хора, първо, да развиват своя дейност, за която постоянно им се казва, че няма пари в малките общини. Това ще бъдат квалифицирани лица, които ще полагат и грижи за децата, които спортуват, без да се плащат такси, тъй като, като се кандидатства по тази програма, ще има троен ефект. Разбира се, и общината ще има пари, ще има пари за квалифицираните специалисти, децата ще спортуват безплатно на общинските стадиони, зали и площадки. Така че тук, в това предложение най добре се вижда социалната функция на спорта.
Още повече знаем, в частните площадки или тези, които са на концесия, под наем, часовете, които са предвидени за безплатно спортуване от деца в различните общини, са неудобни, меко казано, за децата. В много от случаите дори след 22,00 ч. вечер се предоставят тези площадки и терени, което, разбира се, всички знаем, че няма как децата по това време на денонощието да използват тези места за спорт.
Затова считам, че това предложение е доста позитивно в направлението децата три пъти седмично да се занимават със спорт, да имат квалифицирано лице, наречете го инструктор, наречете го специалист или дори треньор – лицензиран при това, който не само да отключва дадения стадион, площадка или зала, а и да надзирава децата. Не дай си боже, ако се случи нещо – някой инцидент и някоя контузия, да има там човек, който веднага да реагира своевременно.
В същото време с тези три часа, които той ще уплътни и ще води заниманията на децата или дори тренировките, за един месец по три часа седмично ще може да си генерира едно възнаграждение, което иначе общината няма как да му заплати. По този начин ще ангажираме и българските специалисти, които към момента не се занимават с дейност, която са изучавали и специализирали.
Затова считам, че е едно напълно нормално предложение. Още повече тук, в тази зала вече два дни виждате как говорим за милиони, говорим за милиарди в държавния бюджет. Мисля, че 3 млн. лв. за развитието на българските деца, най-малкото за опазване на тяхното здраве, са една нищожна сума, която всички ние можем да им осигурим. Благодаря Ви за вниманието и се надявам на разбиране от всички групи, както го направиха от ДПС. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ченчев.
Реплики? Не виждам.
Господин Манев, заповядайте за изказване.
Други изказвания ще има ли, колеги?
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вече два дни говорим за тези прословути три милиона и нещо. Вече два дни говорим за неща, които звучат страхотно от тази трибуна – как децата в свободното време, в едни площадки дето ги има, пък едни треньори, пък едни пари на тези треньори. Истината е много прозаична, колеги. Има Закон за спорта – съвсем нов. В него ние възложихме развитието на спорта, на всички видове спорт, включително детския, ученическия, в свободното време, на спортните организации – спортните организации за спорт за всички; спортните организации за училищен спорт.
Финансирането на тези организации и тези пари, за които колегите апелират, нямат нищо общо. По друг начин се бюджетират и се финансират тези спортни организации. Там наистина е мястото, защото в същия този закон, за който апелирам, когато говорим за спорт, да го четем, първо, и тогава да говорим, сме записали ясно и точно, че всички спортни клубове, всички спортни федерации администрират и работата на специалистите в тези спортове. Нали направихме там да има регистри на треньорите, инструкторите и така нататък, и така нататък; кой къде работи, в кой клуб, в коя федерация упражнява своята дейност. Дейността на тези хора се финансира през тези спортни организации.
Как си представяме всички тук в тази зала и заблуждаваме хората волно или неволно, не твърдя, че е умишлено, че ще извадим едни 3 милиона?! Три милиона за спорт и за деца, като кажеш, звучат: как не Ви е срам?! А всъщност какво означава? Вадим едни три милиона, пускаме ги в пространството и някой – кой е той, определя кои спортни специалисти в една община ще получават, ще участват по тази цялата работа, кои няма да участват, кои няма да получават, кои няма да работят с децата, като ние точно с всички Вас, и то, между другото, в едно много добро единодушие създадохме Закона.
Затова внесохме в този закон правилата да бъдат точно такива: парите отиват в спортната организация, спортната организация организира дейността на учениците, на спортуващите за здраве и така нататък, и така нататък, за трудещите се, за специалните федерации във ведомствата и нейните специалисти там, които работят с тези специалисти, получават своето финансиране за работата и труда, който са положили. Това беше системата. Тази система е единствената, която може честно, без опасения от това, че ще има: на този ще дадем, на оня няма да дадем и този спорт ще стимулираме, оня няма да го стимулираме или тези занятия на децата ще им дадем възможност да ги упражняват, пък на тези няма – това са защитната функция и защитният механизъм.
Хайде да не напрягаме ситуацията и да се обръщаме към българските граждани за неща, по които ние всички с Вас имаме единомислие и единодушие, и да пращаме неправилни и неверни послания към тях. Това е голямата ми молба. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Манев.
Реплика ли?
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз не искам да напрягам обстановката, но или не се слушаме, или не си познаваме бюджета, който обсъждаме днес.
Първо, тези 3 милиона, които обсъждаме днес, нямат нищо общо с онези 3 милиона, които обсъждахме вчера. Вчера обсъждахме едно постановление на Министерския съвет, което ние сме записали в новия Закон за спорта, в чл. 132, ал. 1, в което се казва, че Министерският съвет определя минималните диференцирани размери на паричните средства за спорт, физическа активност на децата в детските градини, в училищата и висшите учебни заведения. Това постановление не е актуализирано от 2006 г. и, ако днес едно дете разполага с два лева за спорт за цялата година, нашето скромно предложение беше да се актуализира на пет лева за спорт за цялата година, което ще рече пет лева за ученик. Ако училището има 1000 ученици с по пет лева, това са 5 хил. лв. за бюджет за спорт – това е училище. Та, искахме да актуализираме тези числа, които 12 години при непрекъснато напомняне в 3 годишните обсъждания на бюджетите с Вашите представители в парламента, Вие не благоволихте да разчетете нашите желания за тази политика.
Днес обсъждаме онази част на бюджета, която касае спорта за всички, спорта за свободното време. Искам да Ви покажа числата, които определят тази програма, те също не са променяни от 12 години, уважаеми господин Манев. Прочетете ги тези числа.
Програмата „Спорт в свободното време“ е 1 милион…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: …и Вие досега не сте я актуализирали, което касае „Спорт в свободното време“ за всички деца. В тази програма могат да кандидатстват всички спортни клубове по личното усмотрение на министъра, както се случва в последните три години. Така че в лобизъм може да обвинявате само Вашия министър, а ние, разписвайки програмите, имаме желание всеки един да кандидатства при равни условия и да има възможност всички да участват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Лечева.
Благодаря Ви.
Господин Ченчев, втора реплика.
Трета реплика – господин Велчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Лечева, както винаги стреляте в десетката. Искам да кажа следното…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към господин Манев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: …към господин Манев. Така е, имахме единодушие по много от въпросите, само че, господин Манев, кажете ми в България колко от квалифицираните спортни специалисти не практикуват? Въпреки че спортните организации трябва да се занимават с това. Колко? (Реплики.) Добре, отговорете ми, защото ние знаем, че са много. Отделно от това Вие оттук казахте, че неясно как щели да кандидатстват. Кой щял да определя? Кой щял да води заниманията?
Ами, като кандидатства по програмата съответното квалифицирано лице, те могат да са различни видове спорт, в малките населени места не развиват двадесет вида спорт, както сам знаете, така че ние това искаме да го променим.
Аз пак казвам, благодаря, че срещнахме подкрепата на ДПС, а иначе това, което Вие казвате, разбрахме се, направихме го и мисля, че работи. Смятаме, че с тази мярка за тези три милиона, както стана ясно, не разбрахте за какво ги предлагаме и това са различни от вчерашните три милиона.
Ето, сега отговорете на тази реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ченчев.
Трета реплика – господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Манев, Вие споменахте за новия Закон за спорта от миналата година. В този закон, доколкото си спомням, се гласуваха пожизнени месечни премии на определени медалисти и техните треньори. Бихте ли казали, защото Вие сте по-навътре в нещата – колко милиона държавата отдели за тези медалисти, за тези пожизнени месечни премии, независимо от тяхната възраст? И ако има в залата хора, които получават такива месечни пожизнени премии, да декларират това нещо. Как да гласувам аз три милиона от бюджета, след като само преди една година гласувахме много повече милиони да се отделят от бюджета?! (Шум и реплики.)
Господине, спокойно може да ми направите реплика, затова е тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължете, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Изказване тогава ще направим. Та, да се върнем на въпроса. Тук става дума и за морал. Когато от тази трибуна се говори за децата, точно за децата, аз бях, как да Ви кажа, уверен в това, че определени хора, на които им се гласува тази пожизнена месечна премия, поне ще ги дадат за спорта, в който те са получили медали и ще помогнат на децата в училищата за спорт. Една част от тях наистина може би се нуждаят от тези пожизнени месечни премии, но на една друга част, която аз познавам, изобщо не им е до тези пари. Поне да ги дарят за спорта. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Велчев.
Дуплика – заповядайте, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател!
Колеги, ще започна от господин Велчев. Не знам колко са точно милионите, всеки от нас може да направи справка – ей, сега за малко и ще разберем.
От друга страна, въпрос на това дали трябва да се декларира, че получаваш такива, няма да ги наричам помощи, но премии от Министерството, си е решение на всеки, който се изказва от тази трибуна. Дали трябва да ги дава за нещо, или за някъде също е негово решение. Но да минем към това, че колегите отляво ми зададоха въпроси, на които знаят отговора. Да Ви кажа примерно какво имах предвид, като казах как ще се разпределят. Помните ли оная програма на Орешарски – „Сигурност“? Аз мога да Ви я припомня с подробности – това ме притесняваше. Знаете ли Вие, които живеете на жълтите павета и говорите за това, какви клубове има в провинцията и в малките провинциални градове, че в много провинциални градове примерно има по шест или по пет клуба по плуване, по шест или по пет клуба по баскетбол? Как ще изберете от тези пет или шест клуба кой треньор ще влезе в програмата? Нали това е разделяне, а ние в спорта не трябва да допускаме разделяне?! Нали това искам да Ви кажа?!
Другото, за което говорите и много споменавате – спортните училища, държавните спортни училища в България колко са на брой? Шест държавни спортни училища. Смятате, че са недофинансирани ли? (Реплика.) А, аха! Защо в крайна сметка не вземем да не ползваме поне спорта за такива политически разделения? Защото сега покрай цялата история за тези пари, които искате – аз станах тук за моето основно изказване наистина с убеждението, че ще си говорим тези неща. Знаете, в образованието има нови програми, във всяка една от които включихме спорт. Задължително го включихме, точно с доводите, които и Вие използвахте преди малко от тази трибуна, че децата ни трябва да спортуват. Знаете, че имаме Програма за даровитите деца, в която спортът остана и е финансиран. Знаете прекрасно, че сега след 18 януари специалистите-треньори, инструктори, старши треньори ще бъдат трудно намирани да работят, защото след 18 януари всички федерации трябва да ги посочат в Регистъра и няма да могат да ги намират по голяма част от спортовете. Затова нашата академия в момента работи на бързи обороти, но това е друга тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Манев. Благодаря Ви.
Други изказвания, колеги?
По начина на водене. Заповядайте. Аз мисля, че съм водила добре, ама…
Представям си да ме похвалите.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! По начина на водене Вие допускате от тази трибуна внушения, които нямат нищо общо с дебатираната тема. Нищо общо нямаше темата с онези хора, които са заслужили възнагражденията, които са гласували народните представители, представили България на световния подиум, олимпийския подиум, господин Велчев, нищо общо нямаше (ръкопляскания от „БСП за България“) тази тема, с темата за здравето на българските деца.
Госпожо Председател, Вие допуснахте хора, които не са си чели бюджетите, хора, които не виждат, че всяка година повтарят едни и същи числа, защото тези програми, които Вие разписахте, ако погледнем пет години назад при Вашите управления, стоят с едни и същи числа. Програма „Свободното време“…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: …не е променяна в последните пет години. Ние искахме просто да дадем глътка въздух в тази сфера, която касае неспортните училища, защото там е спорт за високи постижения. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вие говорите по същество вече. Благодаря, госпожо Лечева.
Господин Иванов – процедура.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам да подложите на гласуване процедурата за удължаване на работното време до приключване на точка втора или до окончателното гласуване на бюджета на Република България за 2020 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване процедурата, която току-що господин Иванов направи.
Гласували 169 народни представители: за 107, против 28, въздържали се 34.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуване на чл. 25.
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 172 народни представители: за 75, против 45, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 25, подкрепен от Комисията.
Гласували 172 народни представители: за 100, против 71, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, по чл. 26 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 26 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в раздел ІІ „Разходи“:
- на ред ІІ. Разходи числото „125 861,6“ се заменя със „136 539,8“;
- на ред 1. Текущи разходи числото „119 061,6“ се заменя със „129 739,8“;
- ред 1.1. Персонал числото „111 894,1“ се заменя със „122 572,3“.
б) в раздел ІІІ „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“:
- на ред ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) числото „125 661,6“ се заменя със „136 339,8“.
2. В ал. 2:
а) на ред 1. Политика в областта на защитата на националната сигурност числото „125 861,6“ се заменя със „136 339,8“;
б) на ред Всичко числото „125 861,6“ се заменя със „136 339,8“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, тук влизаме в тема „Сигурност“ и агенциите за сигурност на Република България.
Очевидно е, че има увеличаване на финансирането на службите за сигурност в България, но ние от „БСП за България“ мислим, че в средата за сигурност, в която се намираме, то не е достатъчно. Не е достатъчно, за да могат агенциите за сигурност в България да развиват своите способности, да имат техническо обезпечение – модерно, съвременно, с което да пазят сигурността в Република България.
Ето защо ние сме предложили това увеличаване на съответните бюджети на агенциите ни за сигурност и се надяваме Вие да го подкрепите, защото в настоящия момент както и на Балканите, така и в Европа, средата за сигурност е много динамична, нестабилна и нашите агенции за сигурност имат нужда от това финансиране, за да може некомплектът да бъде разрешен като един от проблемите, както казах, развитието на техните способности и техническите им възможности. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Реплики? Не виждам желаещи.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 140 народни представители: за 52, против 45, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 26, подкрепен от Комисията.
Гласували 140 народни представители: за 92, против 43, въздържали се 5.
Предложението е прието.
От чл. 27 до чл. 30 включително са по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 27 до 30 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Господин Недялков, заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз имам едно редакционно предложение – чл. 27 да отпадне. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма.
Първо подлагам на гласуване предложението на господин Недялков – чл. 27 да отпадне.
Гласували 141 народни представители: за 53, против 78, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текстовете по вносител от чл. 27 до чл. 30 включително, подкрепени от Комисията.
Гласували 129 народни представители: за 83, против 45, въздържал се 1.
Предложението е прието.
За отрицателен вот – заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, Уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, гласувах „против“, защото така наречената Комисия по досиетата се е изчерпила, исторически е изчерпила своята функция, няма нищо в тази комисия, но се дават едни 4 млн. лв., вместо тук да се дадат 3 млн. лв. за спорта, за децата, които не отпуснахте, но дадохте 4 млн. лв. за една абсолютно безсмислена, изчерпана от съдържание комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Госпожо Ангелова, заповядайте, да докладвате чл. 31.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 31 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 31, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В раздел ІІ „Разходи“:
а) на ред ІІ. Разходи числото „44 004,6“ се заменя с „47 702,4“;
б) на ред 1. Текущи разходи числото „43 704,6“ се заменя с „47 402,4“;
в) на ред 1.1. Персонал числото „38 748,6“ се заменя с „42 446,4“.
2. В раздел ІІІ „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“:
а) на ред ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“ числото „43 704,6“ се заменя с „47 402,4“;
б) на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „43 704,6“ се заменя с „47 402,4“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване първо неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 146 народни представители: за 53, против 52, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 31, подкрепен от Комисията.
Гласували 146 народни представители: за 99, против 47, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 31 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 32, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В раздел ІІ „Разходи“:
а) на ред ІІ. Разходи числото „55 951,0“ се заменя с „59 687,7“;
б) на ред 1. Текущи разходи числото „39 156,0“ се заменя с „42 892,7“.
2. В раздел ІІІ „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“:
а) на ред ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) числото „55 951,0“ се заменя с „59 687,7“;
б) на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „55 951,0“ се заменя с „59 687,7“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 144 народни представители: за 52, против 61, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 32, подкрепен от Комисията.
Гласували 135 народни представители: за 94, против 41, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: От чл. 33 до чл. 44 включително са по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 33 до 44 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам думата по чл. 36, който касае бюджета на Съвета за електронни медии.
В чл. 36 в графата „Разходи“ има 1 млн. 800 хил. лв. приблизително, а в графата „Приходи“ има 1 млн. 200 хил. лв., които са записани от държавни такси.
Истината е, че този текст в момента е незаконен поне по две причини.
Първата причина е, че тези държавни такси не би трябвало да постъпват в Съвета за електронни медии според Закона, приет още през 1998 г., те трябваше да постъпват в отдавна създадения Фонд „Радио и телевизия“ и оттам да се преразпределят към Съвета за електронни медии. Това е законовото положение.
Втората причина е, че този фонд всяка година от много години насам, тоест от 1998 г. трябваше постепенно да бъде създаден и да влезе в сила, се отлага създаването му с по една година в „Преходни и заключителни разпоредби“ на бюджета.
В този случай с § 1 от „Преходните разпоредби“ също отлагаме създаването на Фонд „Радио и телевизия“ с една година, само че ние това не сме го гласували. Тоест към момента тук даже не става дума за единия час или двата часа, докато стигнем от едната точка до другата, но едната причина е, че дори не сме гласували онази разпоредба, така че Фондът към сегашния момент би трябвало да заработи от 1 януари. Тези средства би трябвало да влязат във Фонда и оттам да се разпределят съответно към Съвета за електронни медии.
А отделно от това, самият факт, че Съветът за електронни медии събира тези пари и ги ползва, го няма никъде в Закона. Това е нещо, което се случва по някаква финансова логика, която на мен ми е неизвестна, защото става дума за обществени пари, и нямам никаква представа как това се случва години наред?
Моето конкретно предложение е, че чл. 36 в този вид трябва да отпадне. Тези пари – 1 млн. 200 хил. лв., които са предвидени, трябва да влязат, но трябва да влязат във Фонд „Радио и телевизия“, който не е създаден. Съответно ние в момента с Вас за пореден път правим нещо, което от гледна точка на финансова логика е глупост, а от гледна точка на логика на независимост на медиите е сериозен проблем, който се надявам от утре нататък да започнем да решаваме, защото в края на краищата Фонд „Радио и телевизия“ така, както е замислен през 1998 г., е нещо, от което всички ние имаме нужда.
Виждам, че и в по-късните разпоредби на бюджета Вие ще се опитате да създавате работни групи, да възлагате на Министерството да го закрие. Искам да Ви съобщя, че тази битка за Фонд „Радио и телевизия“ ще бъде доста сериозна. Няма да стане със закриването поне според мен, така че това, което трябва да стане сега, е този чл. 36 да отпадне. Това е формалното ми предложение, а вече как оттам нататък той може да стане законен, честно Ви казвам, не знам. Начинът, по който е написан, е безобразен. Не е за първи път, всяка година се прави така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще гласуваме предложението на господин Кутев – чл. 36 да отпадне.
Гласували 125 народни представители: за 26, против 53, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване членове от 33 до 44 включително по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 126 народни представители: за 94, против 29, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 45 има предложение на народния представител Димитър Лазаров и група.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 45:
„Чл. 45. (1) Приема бюджета на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за 2020 г., както следва по приложена таблица.
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва по приложена таблица.
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2020 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2020 г. от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, както следва по приложена таблица.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 45 по Доклада на Комисията с приложените таблици.
Гласували 124 народни представители: за 99, против 22, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 46 до 48 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги! Искам да обърна внимание на чл. 48, който представлява субсидиите на Националното радио, Националната телевизия и Българската телеграфна агенция.
Пак се връщам към темата, за която говорихме преди малко, и ще се наложи да говорим още няколко пъти днес. Тя е, че всичките тези субсидии, издръжката на поне две от тези, тоест на радиото и на телевизията трябваше отдавна да е обект на Фонд „Радио и телевизия“, който продължава да не работи. (Шум и реплики.)
Откакто сте на власт от 2009 г., а и правителства преди Вас са го правили, всяка година отлагаме влизането на Фонда с по една година. Честно казано, до момента европейската практика не е измислила нищо по-добро от начина на финансиране през Фонда, както е предвидено по досегашния закон със съответните такси, които би трябвало да се събират. (Шум и реплики.)
Факт е, че в България това трудно сработва и аз мисля, че знам…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, по-тихо, колеги!
АНТОН КУТЕВ: …защо през цялото време се отлага влизането в сила на Фонд „Радио и телевизия“. В същото време обаче това е единственият начин – Фонд „Радио и телевизия“, по който Националното радио и Националната телевизия няма да зависят пряко от министъра на финансите и респективно няма да се случва това, което се случи в Националното радио само преди няколко месеца. Опасността от пряко въздействие – политическо, бизнес или някакво друго, рязко намалява, ако финансирането на тези институции минава през Фонд „Радио и телевизия“.
Друг е въпросът, че ако не ни харесва начинът, по който се финансира Фондът, той би могъл да се финансира и по друг начин. Тоест може да става с бюджетни средства, а не задължително с такса „електромер“, както е предвидено в Закона. Но така или иначе влизането на Фонд „Радио и телевизия“ е ключово.
Докъде води това, че той не работи и че всъщност финансирането става по този начин? В графата, в която предвиждаме средства за Националната телевизия, сме предвидили 70 млн. лв., което представлява малко покачване от субсидията от миналата година. Само че според думите на изпълнителния директор на Националната телевизия Емил Кошлуков общите задължения на Националната телевизия в момента са 70 млн. лв. Тоест ние им предвиждаме държавна субсидия за годината в размера на техните задължения.
Между другото, доколкото на мен ми е известно, 30 млн. лв. от тях са към НУРТС-овете. Тоест към фирма на определени хора, за които, както се казва, трябва да си помислим: защо пък точно са монополисти? Но това е друг разговор, за който Вие би трябвало да знаете повече, защото Вие сте ги гласували.
Ако гласуваме това решение тук, с числата, които са записани, ще нарушим Закона, защото Националната телевизия няма право да дължи повече от 10% от бюджета си, а към момента тя със 70 те милиона, които гласуваме, ще дължи 100% от бюджета си. Това е пряко нарушение на законите на държавата, което след малко най-вероятно ще гласуваме.
Обръщам Ви внимание, че традиционните нарушавания на Закона по отношение на Фонд „Радио и телевизия“ водят до нещо, което в крайна сметка вкарва всички нас в систематично нарушение на Закона, първо. Второ, води Националната телевизия и Националното радио в същата степен, да кажем, че през Националната телевизия е по-видно това в момента заради задълженията, до перманентна обвързаност с изпълнителната власт.
През последните няколко дни минаха куп хора – шефът на „Репортери без граници“, бивши американски посланици, куп хора писаха за медийната среда в България. Това, което сега гласуваме, тоест държавна субсидия за Националната телевизия в размера на техните задължения, е пряко свързано и е точно в обратната посока на това, което тези хора Ви говореха през последните два месеца. В момента това, което ще гласувате най-вероятно, защото не вярвам да Ви убедя тук с пламенната си реч, води пряко към зависимост на обществените медии от властта, от правителството, която е зависимост както финансова, така и редакционна. Това именно е нещото, което поставя България на 111-о място. Не е единственото, но е едно от главните неща, което ни поставя на 111-о място по свобода на словото. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя от чл. 46 до 48 включително, подкрепени от Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 131 народни представители: за 98, против 33, въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 49 има предложение на народните представители Георги Свиленски и Димитър Данчев:
„В чл. 49, ал. 1 в таблицата, на ред 2. За превоз на пътници по нерентабилни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони числото „25 000,0“ се заменя с „50 000,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група:
„1. В чл. 49, ал. 1 и ал. 2 се правят следните промени:
1.1. В ал. 1 ред 2. „За превоз на пътници по нерентабилни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони“ числото „25 000,0 хил. лв.“ се заменя с числото „30 000,0 хил. лв.“
1.2. В ал. 1 ред 3. „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ числото „145 000,0 хил. лв.“ се заменя с числото „167 000,0 хил. лв.“.
1.3. В ал. 1 ред „Всичко“ числото „181 000,0 хил. лв.“ се заменя с числото „208 000,0 хил. лв.“.
1.4. В ал. 2 ред 2 „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ числото „120 000,0 хил. лв.“ се заменя с числото „145 000,0 хил. лв.“
1.5. В ал. 2 раздел II. ред „Всичко“ числото „380 000,0 хил. лв.“ се заменя с числото „405 000,0 хил. лв.“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания, колеги.
Имате думата, уважаеми господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Тук ние сме направили няколко предложения, които правим общо взето всяка година в държавния бюджет на Република България. За трета поредна година горе-долу нашите предложения са същите, каквито бяха и предходните.
В чл. 49, в ал. 1 ред 2 предлагаме субсидията за превоз на пътници по нерентабилни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински, слабо населени, отдалечени райони да бъде завишена с още 5 милиона, защото знаем, че това са транспортните схеми в малките, недофинансирани, обезлюдяващи се общини, които имат нужда от доста по-сериозна подкрепа. В интерес на коректността там е завишена тази субсидия, но има необходимост да е още повече, дори и от това, което сме предложили като увеличение. За да може да компенсираме липсата на транспорт, не недостига, това е необходима мярка, за да подпомагаме общините във високопланински, слабо населени, отдалечени райони. Там числото 25 млн. лв. предлагаме да стане 30 млн. лв., и се надяваме да го подкрепите, защото това е съществено за малките общини, които споменах.
Другото увеличение, което предлагаме, са субсидиите за Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Там компанията има нужда от сериозна подкрепа, за да продължи своята инвестиционна програма с по-големи инвестиции в поддръжката на цялата инфраструктура на железопътната компания.
След това предлагаме очакваните приходи от концесията или първоначалната вноска от концесионната такса за летище София да се разпредели така, както сме го изписали: за погасяване на едни дългове, които тежат като воденичен камък и на БДЖ, и на Национална компания „Железопътна инфраструктура“.
Тук ще оборя колегите, които твърдят, че приходите от концесията задължително влизат в така наречения Сребърен фонд и ще цитирам разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система: „Не се прилага за приходите от първоначалните концесионни плащания“, така че спокойно може да ги подкрепим.
Накрая да кажа, че в дебата за намаляване на вредните емисии за поредна година казваме, че железопътният транспорт в България не е приоритет. Сега е времето да кажем – да, той е приоритет, първо, защото е най-екологично чистият, сигурният, а за някои български граждани това си остава единственият транспорт. Разчитам на Вашата подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Летифов.
Има ли реплики? Няма.
Продължаваме с изказвания.
Имате думата, уважаема госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин Председател, съжалявам, че липсва интерес на ръководството на Транспортното министерство към дебата за бюджета, но в крайна сметка ние вземаме решенията.
Подкрепям предложението на народните представители Георги Свиленски и Димитър Данчев за увеличаване на средствата в ал. 1 на ред II за превоз на пътници по нерентабилни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планинските и други райони.
Предполагам, че всички ние като членове на парламента, които посещаваме избирателните си райони, знаем, че има общини, където няма вътрешно селищен транспорт или поне по една линия. Кметовете са дали съгласие в нарушение на друг закон – за образованието, част от хората да се качват в училищните автобуси, за да могат да отидат на аптека, на лекар или нещо друго, което е грубо нарушение.
Паралелно с това вече започнаха да стават нерентабилни особено в планинските райони и междуобщинските линии. Тук е необходимо да се търси и политическо, и управленско решение. Поради тази причина ние предлагаме по-голямо увеличение, защото нашият възглед е и за формиране на още една политика, която дебатирахме преди две седмици с министър Горанов за формиране на фонд, в който общините да могат да си направят общински предприятия, за да може да има, ако трябва, междуселищен транспорт и след това да решават във вътрешните отношения дали два дни ще има между едно или друго селище и как ще се използват тези автобуси. Да, кметовете играят на търговете, но когато няма интерес, те са безсилни да вземат решение какво друго може да се случи.
Нашето предложение е изключително сериозно. То касае част от проблемите, които трябва да решим, и да търсим политическо и парламентарно решение по тези въпроси. Знам, че днес няма да ги подкрепите, но правим анонса, че са необходими решения по тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Прекратявам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Георги Свиленски и Димитър Данчев.
Гласували 138 народни представители: за 50, против 49, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Прегласуване – заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, мисля, че виждате, и сега влизат колеги, които не успяха да гласуват. Моля, процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Прегласуване.
Отново гласуваме предложението на народните представители Георги Свиленски и Димитър Данчев.
Гласували 145 народни представители: за 58, против 58, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Гласували 154 народни представители: за 28, против 53, въздържали се 73.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 49.
Гласували 154 народни представители: за 93, против 61, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 50 има предложение на народния представител Кристина Сидорова:
„В чл. 50 в таблицата, в раздел област Габрово, на ред Трявна числото „5 219,6“ в колона 3 се заменя с „5 719,6“, а числото „949,6“ в колона 6 се заменя с „1 449,6“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Надя Спасова Клисурска-Жекова:
„В чл. 50 в таблицата, в раздел област Пазарджик се правят следните изменения:
1. на ред Пазарджик числото „1690,6“ в колона 6 се заменя с числото „2690,6“.
2. на ред Стрелча числото „227,0“ в колона 6 се заменя с числото „527,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Цветан Топчиев и Филип Попов:
„В чл. 50 в таблицата, в раздел област Видин се правят следните изменения:
1. на ред Белоградчик числото „480,2“ в колона 6 се заменя с числото „528,22“.
2. на ред Бойница числото „248,4“ в колона 6 се заменя с числото 273,24“.
3. на ред Брегово числото „375,2“ в колона 6 се заменя с числото „412,72“.
4. на ред Видин числото „1275,3“ в колона 6 се заменя с числото „1402,83“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги! (Народни представители напускат залата, шум.) Настъпва някакъв хаос в този момент в залата.
Ще помоля народните представители да запазят тишина и да прекратят движението. Моят апел е към всички групи.
Продължете, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: „5. на ред Грамада числото „270,8“ в колона 6 се заменя с числото „297,88“.
6. на ред Димово числото „676,5“ в колона 6 се заменя с числото „744,15“.
7. на ред Кула числото „387,7“ в колона 6 се заменя с числото „426,47“.
8. на ред Макреш числото „246,0“ в колона 6 се заменя с числото „270,6“.
9. на ред Ново село числото „199,9“ в колона 6 се заменя с числото „219,89“.
10. на ред Ружинци числото „365,1“ в колона 6 се заменя с числото „401,61“.
11. на ред Чупрене числото „313,9“ в колона 6 се заменя с числото „345,29“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Крум Зарков и Георги Стоилов:
„В чл. 50 в таблицата, в раздел област Русе се правят следните изменения:
1. на ред Ветово числото „7 024,6“ в колона 2 се заменя с „9 624, 6“, а числото „414,4“ в колона 6 се заменя с „3014,4“.
2. на ред Русе „80 321,5“ в колона 2 се заменя с „84 821,5“, а числото „1649,7“ в колона 6 се заменя с „6149,7“.
3. на ред Ценово „3 300,7“ в колона 2 се заменя с „4398,9“, а числото „380,7“ в колона 6 се заменя с „1 478,9“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Богданов и Юлиан Ангелов:
„2. В чл. 50 числото „3 653 185,2“ се заменя с „3 657 986,6“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Бурджев:
„В чл. 50 в таблицата, в раздел област Плевен се правят следните изменения:
1. на ред Плевен числото „68 419,0“ в колона 2 се заменя със „76 419,0“, а числото „1 724,8“ в колона 6 се заменя с „9 724,8“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В чл. 50, числото „3 653 185,2 хил. лв.“ се променя на „3 673 185,2 хил. лв.“. Числото „307 022,0 хил. лв.“ се променя на „327 022,0 хил. лв.“ Числото „199 110,2 хил. лв.“ се променя на „319 110,2 хил. лв.“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Илиева Янкова:
„В чл. 50 в таблицата, в раздел област Смолян се правят следните изменения:
1. На ред Баните числото „634,9“ в колона 6 се заменя с числото „5 134,9“.
- за общински пътища и улици в населените места Давидково, Гълъбово, Баните, Дрянка, Оряховец, Малка Арда, Вишнево, Босилково и други – 2 млн. лв.
- за подмяна на вътрешна водопроводна и канализационна мрежа в село Давидково – 2,5 млн. лв.
2. На ред Борино числото „279,6“ в колона 6 се заменя с числото „3 279,6“.
- за общински пътища и улици – 1 млн. лв.
- за проучване, реставриране и съхранение на национално защитени културно-исторически и археологически обекти, връх Виденица (Гьоз тепе) и Изтъкъм тепе – 2 млн. лв.
3. На ред Девин числото „603,80“ в колона 6 се заменя с числото „2 603,80“.
- 1 млн. лв. за междуселищен път Триград – Кестен;
- 500 хил. лв. за междуселищен път Михалково – Чуреково;
- 500 хил. лв. за капиталови разходи за МБАЛ „Девин“ ЕАД.
4. На ред Доспат числото „356,7“ в колона 6 се заменя с числото „2 356,7“ – за ремонт и реконструкция на общински път Доспат – село Късак.
5. На ред Златоград числото „438,3“ в колона 6 се заменя с числото „18 538,6“.
- за изграждане на геотермална отоплителна система на град Златоград – втори етап – 18 млн. лв.
- за водоснабдяване на село Цацаровци и село Долен, квартал „Станкова махала“ – 100 хил. лв.
6. На ред Мадан числото „1113,9“ в колона 6 се заменя със „7113,9“.
- 3 млн. лв. за изграждане на общински пътища Върбина – Боровина и до село Купен, Гарабина, Касап;
- 3 млн. лв. за доизграждането на ул. „Младост“, „Извор“ и други в Мадан и съседните села.
7. На ред Неделино числото „534,0“ в колона 6 се заменя с „5 534,0“.
- 2,5 млн. лв. за доизграждане на междуобщинския път Крайна – Долен;
- 2,5 млн. лв. за изграждане на общински пътища и улици.
8. На ред Рудозем числото „610,3“ в колона 6 се заменя с „10 110,3“.
- 2 млн. лв. за общинските пътища в Рудозем, Елховец, Витина, Поляна;
- 5 млн. лв. за довеждащи канализации от Елховското и Чепинското корито до пречиствателната станция на община Рудозем;
- 2,5 млн. лв. спортна зала в село Чепинци.
9. На ред Смолян числото „2 120,7“ в колона 6 се заменя с числото „13 620,7“.
- 5 млн. лв. за улици и общински пътища в населените места в община Смолян;
- 4 млн. лв. за доизграждането на улиците в град Смолян – „Проф. Асен Василев“ и други;
- 2,5 млн. лв. ремонт, реконструкция и модернизиране на стария стадион в град Смолян.
10. На ред Чепеларе числото „497,0“ в колона 6 се заменя с числото „3 097,0“.
- за улици и общински пътища в селата Хвойна, Павелско, Зорница, Малево и Орехово;
- за отчуждаване на терен за околовръстен път на град Чепеларе – 600 хил. лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Откривам разискванията. Имате думата за изказвания.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, моите и на колегата Георги Стоилов предложения касаят област Русе и касаят няколко населени места.
На първо място община Ветово. Общата сума, която задължително според нас трябва да бъде отпусната в допълнение на община Ветово, е 2 млн. 600 хил. лв. Средствата са крайно необходими за подобряване състоянието на уличната мрежа, тротоарите, в това число и амортизираната ВиК мрежа. В този смисъл важно е да се знае, че вече има възложен и обработен инвестиционен проект, който се намира в техническа фаза и който трябва да бъде финансово обезпечен.
В тази сума влизат и 800 хил. лв., които трябва да послужат за основен ремонт на две читалища: читалище „Нов живот 1894“ в град Сеново и читалище „Просвета 1910“ в град Глоджево. Особено в последното е изключително необходим бърз ремонт, за да може то отново да стане средище на културата в тази община.
Необходими са и допълнителни 276 хил. лв. за община Ценово и по-точно за поддръжката и оправянето на покрива на Историческия музей в село Нов град. Тези пари, ако не се отпуснат, този музей, който е направен с много усилия и експозицията, която е в него, просто ще бъде унищожена в близките месеци.
В същата община са необходими и 822 хил. лв. за изграждането на Обучителен център за преквалификация на кадри на територията на общината. Непрекъснато говорим за обезлюдяването на районите и се чудим как да задържим хората там, но ако не направим необходимото, за да съответстват хората, които работят там, на нуждите на работодателите, това просто няма как да се случи и остават само празни обещания. Тези 800 хил. лв. ще се изплатят многократно, когато хората останат да работят на територията на общината си и да създават брутен вътрешен продукт там.
За град Русе е абсолютно необходимо да бъдат отпуснати допълнителни 4,5 млн. лв. Като народни представители от областта и от града на всяка наша приемна има поне няколко човека, които се оплакват от състоянието на пътната мрежа в града и особено на малките междублокови улици, чийто ремонт се отлага с десетилетия.
По европроектите големите булеварди, както и в другите градове, се опитват да се правят, но междублоковите улици остават забравени, а там хората прекарват по-голямата част от времето си.
Предвидената сума от 1 млн. 649 хил. лв. е пренебрежително малка. Предлагаме тя да бъде увеличена с 4 млн. лв. Не е възможно ситуацията да продължава такава, каквато е. 500 хил. лв. са необходими за изграждане на уличен канал в квартал „Веждата“, където в момента – в края на 2019 г., хора са принудени да извеждат отпадните си води на уличното платно в един от най-красивите градове, ако не и най-красивият град в България – петият град в България. Ситуацията е недопустима – тези 500 хил. лв. не трябва да бъдат спестявани. Направили сме предложения не с лека ръка. Разбираме, че има ограничения, разбираме, че всички общини имат необходимост, но това са разходи, които не бива да бъдат спестявани. Те се отразяват директно на живота на хората и водят до това, че областни градове като Русе биват обезлюдявани и напускани от жителите си – първо, към столицата, а после, за съжаление, и към чужбина. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики? Не виждам.
Госпожо Янкова, имате думата.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моите предложения са продължение на всичко това, което говорихме и по чл. 1, и по политиките за общините, относно липсата на средства за общински пътища, за улиците в населените места, за канализациите в малките селища.
Правя предложение за община Баните: да се увеличат средствата с 2 млн. лв. за общински пътища и улици в населените места Давидково, Гълъбово, Баните, Дрянка, Оряховец, Малка Арда, Вишнево, Босилково. Да се подмени вътрешната водопроводна и канализационна мрежа в село Давидково с 2,5 млн. лв. Тук просто няма откъде, или няма къде да се кандидатства, а това е голямо селище, което има потенциал да разкрива и туристическа дейност.
За община Борино са необходими 1 млн. лв., за да бъдат подменени общинските пътища и улици и паралелно с това, за да може общината като малка селска да си развие туристическия потенциал и да направи социално-икономическо развитие като туризъм за проучване, реставриране и съхранение на национално защитените културно-исторически и археологически обекти връх Виденица (Гьоз тепе) и Изтъкъм тепе – 2 млн. лв.
За община Девин – третата по големина след община Смолян, е крайно необходимо да бъде изграден и завършен междуселищният път Триград – Кестен. Поради лошия път хората от Триград имат джипи, което е от Кестен в Триград, и тя не иска да ходи до Кестен, защото пътят е развален и самите хора трябва да отидат при нея, за да може да им окаже медицинско обслужване, както да бъде доизграден междуселищният път Михалково – Чуреково и за модернизирането за новите отделения на Многопрофилна болница – Девин – 500 хил. лв.
За община Доспат – най-голямото селище, което е най-живо и за радост с положителен прираст, раждат се и много деца, да се ремонтира и реконструира общинският път Доспат – Късак.
За Златоград предлагам нещо, което го дебатираме много пъти, колеги. Всъщност и кметът, който многократно е поставял този въпрос за изграждане на геотермалната отоплителна система на Златоград – втори етап, което ще реши възможностите Златоград да добие и Център за балнеология, и съответно да се използва потенциалът на термалната вода, която излезе от река Ерма и тя не може да стигне, няма финансов ресурс да стигне до Златоград.
Както отново водоснабдяване за малки населени места – водоснабдяване на село Цацаровци и село Долен, квартал „Станковица“ – 100 хил. лв.
За град Мадан да се доизгради пътят Върбина – Боровина и до селата Купен, Гарабина и Касап, както и в града има необходимост да се доизградят улиците „Младост“, „Извор“ и други до населени места.
За община Неделино – да се доизгради междуобщинският път Крайна – Долен, което отваря община Неделино като възможности и като туристически потенциал за връзка с международния път, който е към Комотини. Заедно с това, изключително голяма необходимост има за изграждане на общински пътища и улици в Неделино.
За Рудозем – и миналата година, и сега ще повторя – общински пътища Рудозем, Елховец, Витина, Поляна. Вижте – изградена е по европроект пречиствателна станция в Рудозем и заедно с това няма програма и няма финансов ресурс, довеждащите канализации от Елховското корито и от Чепинското корито, да могат да се включат в тази пречиствателна станция. Ние правим мъртвородени инфраструктури, а заедно с това нямаме допълнителен ресурс, или пък, ако направим канализация, казваме къде да е пречиствателната. Според мен това са едни комплексни политики, които ние артикулирахме в чл. 1. Заедно с това за община Рудозем, спортната зала в Чепинци е едно училище, което е първенец и е изключително голямо и с възможностите за спортна зала.
За Смолян предлагам, тъй като градът е голям, улици и общински пътища за това, за което говоря – за селската периферия. Заедно с това изключително е важно да се дофинансира модернизирането на стария стадион и да се доизградят улиците „Професор Асен Василев“, за което много се говореше преди.
За община Чепеларе – много пъти коментирахме, много се обещаваше, дано с новия избор на кмета, да се намерят средства да се отчужди теренът за околовръстния път на град Чепеларе – 600 хил. лв., за да може съответно Чепеларе да разкрие потенциала си като курортно селище и за улици и общински пътища в селата Хвойна, Павелско, Зорница, Малево и Орехово. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Сидорова – имате думата.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето предложение касае увеличаване на парите, които ще бъдат за община Трявна и по-конкретно за средства за стартиране на тръжната процедура за избора на изпълнител и изграждането на пречиствателна станция за питейни води в община Трявна.
От години там съществува воден проблем и през летните месеци, когато има засушаване, жителите на цялата община Трявна остават на воден режим. Това се случи и през тази година. Има направен технически проект, очаква се финансиране. Само припомням, че преди повече от година на мой въпрос, тогава министър Николай Нанков каза, че всичко е готово, за да се направи пречиствателна станция за питейни води и, за да се изгради язовир Нейковци, трябва да се намери само източник на финансиране. Тъй като тези два проекта бяха части от едно Споразумение със Световната банка за изграждане на водни съоръжения в нашата страна. Поради ред причини язовирът в Трявна, заедно с пречиствателната станция отпаднаха и останаха, така да се каже проекти на трупчета. Надявам се народните представители да подкрепят това мое предложение, за да не стане община Трявна част от онези общини, които в момента виждаме, че стоят на воден режим със седмици както е цялата област и в Плевен, и в Ловеч, и най-вече в Перник, и наистина да осигурим на жителите на тази прекрасна българска община, достъп до едно човешко право, а именно достъпът до вода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Сидорова.
Не виждам реплики.
Госпожо Клисурска, имате думата.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С голямо съжаление мога да кажа, че залата е полупразна – само представителите на нашата група основно са тук. Другите представители от „Обединени патриоти“, ГЕРБ и ДПС явно не се вълнуват от състоянието и предложените в бюджета средства за общините.
За голямо мое съжаление българските общини са оставени… (Реплика от ОП.)
И ВМРО – двама човека.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП, от място): И от НФСБ сме тук.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: За голямо мое съжаление българските общини са поставени в едно незавидно положение. Всяка година говорим за децентрализация, която остава само на хартия, всяка година говорим за необходимостта да бъдат осигурени повече средства за общините, но това не се случва. Това, което виждаме в сегашния бюджет, е свързано с увеличените средства от увеличението на минималната работна заплата, едни символични средства за капиталови инвестиции и символични средства за снегопочистване.
Нашата парламентарна група е направила предложение в Преходни и заключителни разпоредби така наречената фискална децентрализация да се случи, а именно една пета от данъка общ доход да остава в общините и една десета от данък ДДС от търговията на дребно да остава в общините.
Надявам се това наше предложение днес наистина да бъде разумно обсъдено и прието от Ваша страна, но сега ще спомена и още няколко факта. Над 120 законопроекта вменяват задължение на българските общини. Половината от тях обаче не обезпечават финансово тези дейности, които те извършват, затова тези средства, които са заложени в бюджета, са крайно недостатъчни.
Конкретните ми предложения са свързани със средствата, които ще бъдат отпуснати на община Пазарджик и община Стрелча. Едното ми предложение е свързано с увеличение на средствата за капиталови разходи с един милион лева за изграждане на Западния околовръстен път. Който от Вас е минавал през Пазарджик знае, че целият трафик на този път минава през централната градска част, което замърсява, което запрашава, което довежда до много шум и до много разрушения на къщите, през които минава този околовръстен път. Няколко подробности ще кажа за него: това е трафик, който тръгва от Етрополе, Пирдоп, Панагюрище, Пазарджик, Пещера, Батак и свързва Северна с Южна България. Този път минава и през така наречения мост на река Марица, за който с финансовия министър от няколко години си говорим на тази тема по време на парламентарен контрол, не се взима отношение, но е изключително компрометиран. Тези средства за изграждане на Западния околовръстен път са изключително важни и наложителни да се случат през тази година, за това е и моето предложение.
Другото ми предложение е свързано с увеличение на средствата за капиталови разходи на община Стрелча. Това е един прекрасен български курорт, който най-вероятно е забравен от господа управляващите. Пътят, който свързва Пазарджик – областния център със Стрелча, е изключително компрометиран.
Преди две години министър Нанков пак в отговор на парламентарен въпрос отговори, че действително е наложително този път да бъде ремонтиран, но, за съжаление, две години по-късно мога да кажа, че там не са вложени никакви средства за неговия ремонт. Всеки ден училищният автобус минава по този път и всеки, който е минал през него, повече не повтаря.
Твърдението на министъра на регионалното развитие и благоустройството, че трафикът там не е голям и че това не налага такива инвестиции, буди недоумение в мен и в жителите на община Стрелча, защото в крайна сметка в община Стрелча живеят над пет хиляди души и те са оставени буквално без абсолютно никаква пътна връзка с областния град. Налага им се да заобикалят през Панагюрище, за да могат да се придвижат до областния град.
В тази връзка е и моето предложение: средствата за поетапното изграждане на този път в крайна сметка да бъдат предвидени в средствата за капиталова субсидия за община Стрелча и да бъдат увеличени с 200 хил. лв. Поне участъкът между село Смилец и село Дюлево да бъде ремонтиран на този етап, защото това е най-невралгичният участък, това е участък, който действително не може да се ползва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Не виждам реплики.
Продължаваме с изказване на господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искаше ми се и министърът да е тук, но го няма в момента в залата.
Ще засегна един въпрос, който е фундаментален, и смятам, че е важно да бъде чут. Това са правилата за получаване на общините за изравнителна субсидия. Миналата година за пръв път бяха представени такива правила и беше решено, че общините, които имат достатъчно средства, не трябва да получават допълнителна изравнителна субсидия. Това е така, защото наистина в Република България има общини, които имат достатъчно средства да извършват всички свои политики, имат достатъчно средства и не е нужно да получават изравнителна субсидия, а тя е все пак инструмент за изравняване на неравенствата между икономически активните общини и тези, които нямат такава икономическа активност.
Миналата година беше установен един пропуск в тези правила и той беше следният: във формулата за изчисляване, или по-точно критерият, да не бъдат включени само постоянните данъчни приходи, а да бъдат включени и неданъчните такива. Защото изискванията са: ако постоянните данъчни постъпления на един жител към 31 декември 2018 г. са по-високи от 120%, да не бъдат изплащани изравнителни субсидии.
Идва следващият проблем, в който има общини, които получават достатъчно неданъчни постоянни приходи, такива от концесии, и в същото време получават допълнителни изравнителни субсидии. Давам пример с две общини съседни в моя избирателен район – едната е Златица, другата е Челопеч. Златица има достатъчно данъчни приходи – повече от 120% на глава на населението, и тя не получава изравнителна субсидия, въпреки че собствените ѝ приходи са в размер на милион – милион и половина лева годишно. Община Челопеч е малка община – три пъти по-малка от Златица, тя е само 1600 – 1700 жители, и получава на година концесионни такси в размер на 5 милиона – 5 милиона и половина. В същото време тя получава изравнителна субсидия в размер на 80 хил. лв. Говорил съм и с кмета на община Челопеч. Той винаги е казвал, че това не е необходимо, защото той има достатъчно средства да извършва всички свои политики, но трябва и ги получава по закон. Разбира се, няма да ги върне в бюджета, а ще ги използва за облагородяване на своята среда за живот и на общината, която представлява. Разговарял съм и с министъра и той каза, че в този бюджет тази неточност ще се промени, но гледам, че отново пак ще гласуваме това правило. Смятам, че не е редно, смятам, че трябва да бъде по-справедливо разпределянето на средствата и смятам, че ако не тази година, поне следващата трябва да бъде променено това правило. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Няма реплики.
Господин Бурджев, имате думата за изказване.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Плевен е седмият по големина областен град в България – важен географски, демографски и икономически център в Северна България. Един от болезнените проблеми в последните десетилетия е недобрата и липсваща модерна и спортна инфраструктура. На път сме да се прочуем с две започнати и недостроени спортни зали.
В тази връзка е предложението, което съм направил по чл. 50 от Закона за държавния бюджет, касаещ взаимоотношенията между държавата и общините. Конкретното ми предложение е в частта за община Плевен, колона „Капиталови разходи“ да се допълни с осем милиона лева. Мотивите за моето предложение са следните: горепосоченото предложение е вследствие на дългогодишната и последователна политика на БСП в региона по темата.
През 2013 – 2014 г. правителството отпусна близо 2 млн. лв. за събаряне на старата колописта, изкопни дейности и завършване на обекта до етап нулев цикъл, като първа стъпка от изграждане на мултифункционална спортна зала с капацитет 3200 места. От тогава до днес проектът се появява като тема в различни публични, граждански и политически дискусии, проведени според материали в някои медии със срещи между местната и централната власт, след което са произтекли мъгляви ангажименти и прехвърляне на отговорността между институциите. Единствените конкретни и ясни документи, които дават яснота за развитието на този проект от публични информации показват, че на изпълнителя за построяване на обекта до ниво нулев цикъл, така наречената фаза 1, са изплатени 1 млн. 973 хил. лв. за проектиране и извършване на строително-монтажни работи. За довършване на залата са направени количествени сметки, стойностните сметки предстоят да бъдат възложени по данни на специалисти и експерти. Сумата от 8 милиона би била предостатъчна.
В изминалите местни избори темата за спортната зала беше една от водещите. Всички сериозни големи политически партии и техните кандидати декларираха готовност за работа в тази посока и осъзнаване на огромната необходимост от такова съоръжение. С население от над 90 хил. души са спортните школи и техните треньори с дългогодишен опит и традиции, дали множество успешни спортисти на България – повод за гордост и пример за поколения български граждани.
Нашият град заслужава това съоръжение и в по-дългосрочен и сериозен ангажимент за развитие на спорта и ремонт на съществуващите и изграждане на нови спортни съоръжения от страна на държавата. На фона на многомилиардния бюджет, раздаван без ясен план за потушаване на социални и политически напрежения в държавата, тези пари биха били една сериозна и дългосрочна инвестиции с голяма добавена стойност както за региона, така и за държавата.
Призовавам, на първо място, моите колеги от региона да покажат със своето гласуване на дело, че подкрепят това разумно и важно за Плевен предложение, както и останалите колеги в залата, които виждам не са съвсем достатъчно, но се надявам по време на гласуването да се върнат в залата.
Нека един ден България се радва на следваща Тереза Маринова, Детелин Далаклиев, Тихомир Иванов и други, а ние с Вас, колеги, да се гордеем със своето държавническо и отговорно поведение и приноса си в това дело. Още веднъж апелирам за Вашата подкрепа! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Бурджев.
Господин Топчиев, имате думата за изказване.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нашето предложение с колегата Филип Попов е породено от това, че общините в област Видин са хронично недофинансирани. Както всички знаем, там е най-бедната област в България и в Европа. Демографската катастрофа е в пълния си размер и общините не могат да покрият разходите със собствени приходи. Затова ние сме направили предложение да се увеличи с 10% целевата субсидия за капиталови разходи. Това ще даде възможност на кметовете на всички общини да облагородят населените места, в които живеят хората, да се почувстват по-добре, да има възможност да останат в населените места, защото, както всички знаем, пари има, но партия ГЕРБ ги разпределя спрямо „свои“ и „наши“, а не чрез бюджета, както е законно и редно.
Затова ние направихме това предложение за абсолютно всички общини в община Видин. Сумата не е голяма – под половин милион е за цялата област, така че се надявам всички Вие да подкрепите нашето предложение, за да могат кметовете да имат възможност да направят нещо и това да остане в общините. Благодаря и се надявам да подкрепите нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Топчиев.
Господин Ангелов, имате думата.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа народни представители! Аз ще говоря по всички тези предложения за общините, които са направени от различни народни представители, без значение кой от коя политическа партия е, защото тези предложения касаят подобряване на живота на хората, подобряване на инфраструктурата в малките населени места, селата, по-малките общини в България, в които наистина през последните 30 години държавата някак си отсъства от тях.
Да, правят се разни неща. Участва се, кандидатства се по проекти – случват се някакви неща, но не са достатъчни, за да задължим хората в българските села, в малките градчета, в малките общини. Лошото е, че това, което през годините правят всички правителства и всички народни представители, е да предлагат конкретни неща за конкретна община или населено място, което да се случи през държавния бюджет или през постановление на Министерския съвет и нещата да се решават на парче, при положение че огромна част от българските населени места, тези които визирам, са засегнати от общи проблеми.
Много други държави са решили тези проблеми и са направили специални програми, които финансират техните правителства, с цел подобряване на живота на хората в малките населени места и малките общини. Ето, дори Албания направи програма и тя се казва „Сто села“, за да може албанската държава да финансира тези населени места, да запази живота в тях, хората да имат нормални условия на живот, а не да се изселват.
Какво пречи ние в България, а и всички политически сили в този парламент и в следващите парламенти да разработят една обща програма, фонд или стратегия, в която всяка година да са гарантирани държавни средства за отпускане и финансиране на малките населени места директно, защото тук се говореше за децентрализация. Да, аз съм съгласен, хубаво е общините да могат да решават проблеми, но лошото е, че общините се управляват от различни политически сили. (Реплика.)
Не, казвам, че е лошо от гледна точка на това, че в дадено населено място кметът на селото примерно е от една партия, а общинският кмет е от друга партия и той не желае да направи нищо в това село, защото примерно те не са гласували за него на общинските избори. Това го има, за съжаление, в българските реалности и е факт.
Затова е хубаво да помислим и призоваваме Регионалното министерство да разработи програма или фонд, да се включат голям брой населени места в България и да бъдат финансирани за водоснабдяване. Тоест там, където няма, да се изгради нов водопровод, канализация, пречиствателни станции, а там, където има стари водопроводи – да се финансират, да се изградят, защото в голяма част от България в населените места – не само в малките, а и в големите, водопроводите са стари. Там, където има проблеми със снабдяването с електроенергия, по същия начин държавата да финансира. То е срамота в София област примерно, извън Столична община има толкова много села и махали покрай тези села, в които все още няма ток до тях в XXI век, да не говорим за водопровод или канализация. Затова трябва да се разработи нещо, за което да се отделят голям брой средства от бюджета всяка година и да съживим тези населени места, в които все още има живот, има детски градини, училища, улици, но не са асфалтирани, има и тротоари, но по документи, а ги няма, има детски площадки и градинки, но реално ги няма. Този проблем трябва да се реши комплексно и това трябва да е политика на държавата. Пак ще се обърна към Регионалното министерство и ще ги призова: нека да разработим такава програма и по този начин да насочим усилията си и да вдъхнем живот в цяла България, в тези общини, където все още е запазен животът, все още има хора, има работа, има дори култура и образование.
Ако не отделим средства в следващите 10 години, аз Ви гарантирам, че 90% от тези населени места ще приключат. Единственото, за което ще се ползват, ако няма битова престъпност, е за събота и неделя някой да ходи на вилата или да отиде за два-три дни на разходка, което не е нормално. Ние превърнахме България в един огромен град София и още два-три по-големи. Всичко друго приключва.
Всеки от нас като народен представител от даден регион иска, разбираемо е, да помогне на съответната област, която е гласувала за него, подкрепила и избрала. Това е нормално и е правилно. Всеки наистина трябва да го защитава, но нека да помислим как да решим глобално проблема, а не да решаваме проблемите на парче. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов.
Има ли реплики?
Реплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Ангелов, Вие принципно сте прав. Само че докато отлагаме този проблем със стратегии, защото имаше такава стратегия още през 2009 г., имаше направени няколко поред нарочни кръгли маси в Монтана в предишни издания на Народното събрание, но до този момент нищо, за съжаление, не се случва. Има изработване на стратегии и дотам всичко приключва.
Вие добре призовавате Регионалното министерство, но не е само там проблемът, а е очевидно, че вече десетилетия – защото говоря от 2009 г. насам, нищо не се случва по така наречените стратегии. Ето тук дори в бюджета ние предложихме нарочен, специален фонд за Северозапада, но, уви, нищо не се случи с този бюджет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, имате думата.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Ангелов, аз също Ви приветствам за Вашето становище и предложение за намиране на консенсус за осигуряване на допълнителни публични инвестиции за най-важните публични услуги, които българските общини предоставят на своите граждани.
Не е необходимо дори да призовавате Министерството на регионалното развитие и благоустройството да се ангажира с този въпрос, защото, ако Министерството има желание, целенасочената инвестиционна програма, която касае 175 български общини, е готова. Тя може да бъде приета от Министерския съвет, да бъде финансирана дори и с този бюджет. Защото, ако приемем, че едно от нашите предложения за Фонд „Северозапад“ касае една малка част от страната, макар и изключително важна, то с другото ни предложение за Фонд за инвестиции, с този инструмент може да се започне точно тази целенасочена инвестиционна програма, която Вие предлагате.
Другата възможност – аз Ви призовавам да я подкрепите. Съвсем скоро ще дебатираме и нова данъчна политика, която да осигури допълнителни средства за общините с преотстъпване на част от данък общ доход като собствени приходи на общините, с което тази политика може да стартира – тази подкрепа на законодателния орган всъщност ще бъде знак към българските общини, ще дадем възможността на всички нови екипи на местната власт да стартират реализирането точно на тези проекти, които са най-важни за гражданите на една община – път, вода, светлина и достъп до всичко това, което в една съвременна държава в XXI век трябва да има всеки един български гражданин.
Отново Ви поздравявам за това Ваше становище и Ви призовавам да подкрепите тези наши предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Трета реплика? Не виждам.
Господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа! Благодаря Ви за репликите и най-вече за тона, защото мисля, че когато водим нормални разговори – без значение дали е от трибуната, или в кулоарите на парламента, мисля, че може винаги да се намери решение на всеки един въпрос.
Пак ще повторя, всеки от народните представители има право от региона, от който е, да подкрепя, предлага и да иска нещо да се случи. Вие казвате, че Северозападът така, Северозападът… Има и други региони, които не живеят по-добре от Северозапада. Ние не трябва да делим хората на северозапад, североизток, югоизток и така нататък.
Казвам, че включително и ние, като част от управляващата коалиция, ни е ясно, че не сме направили достатъчно за това животът в тези малки населени места да се подобрява, защото това са проблеми, които са натрупани от десетилетия, а в някои населени места даже не са се и случвали тези неща, които са нормални за XXI век. Затова казах и за Регионалното министерство. Въпросът е Регионалното министерство да направи една сметка и да изчисли през следващите десет години – всяка година, колко пари могат да се отделят, за да може да има нормално водоснабдяване в населените места, да има канализация, пречиствателни станции, електроенергия, тротоари.
Пак ще повторя примера с Албания. Там има градове, където хората живеят по-добре, има планински части, където живеят много зле, но не предлагат програма „Източна Албания“ или „Северна Албания“, а предлагат програмата „Сто села“, която се казва принципно така. Тя може да включва повече населени места, градове и така нататък, но където всяко едно правителство – без значение кой управлява държавата, ще изпълнява, ще следва програмата и животът на тези хора ще се промени.
Нямам нищо против да подкрепя всяко едно предложение, но въпросът е, че дори да решим проблема в едно село, в друго село няма да бъде решен. Аз го казвам не за да се правя на разбирач на проблемите на хората по малките населени места, а защото лично от две години и половина с моето семейство, с двете ми малки дъщери, през повечето време живея в едно такова село и виждам какви са проблемите. Затова не искам да делим хората на такива оттам и на такива оттам, защото това са българи, които живеят в една държава и трябва заедно да им решим проблемите. А не е толкова сложно и трудно, защото има средства, които се отделят за определени неща, които могат да се намалят за в бъдеще, за да има средства именно за една такава програма или фонд, където целенасочено държавата – дори и общината да не иска, да може да го направи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов.
Уважаеми народни представители, гости на Народното събрание са представителна група курсанти от Националния военен университет. Групата се води от началника на Университета полковник Маламов. (Всички стават. Ръкопляскания.)
Господин Поповски, имате думата за изказване.
Заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В личен план ще подкрепя предложението на Стефан Бурджев от БСП за спортната зала в Плевен. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Какво имам предвид? Това, което той каза, е наистина много тревожно. Плевен сме един град, който има две недостроени спортни зали. Едната – започната преди 30 години на края на социализма, един много сериозен строеж и оттогава 27 години стърчи арматура, едни метални колони, които приличат на декор за филм на ужасите. Даже „Киноцентър Бояна“ може да я вземе, за да снима някакъв атрактивен филм.
Другата спортна зала – по-реалната, по-възможната и по-малката, стои недостроена вече шест-седем години. Това, което каза Бурджев, е абсолютно правилно – 2 милиона са похарчени вече в проектиране и в основите и около 8 милиона са достатъчни да се дострои тази спортна зала.
Градът е 90 – 100 хиляди в момента. Баскетболният отбор на Спартак – Плевен, който е в А група, играе в една зала, която е на 50 години най-малко и е правена за работнически първенства. Тя не е правена за високо спортно майсторство. Тя е правена за масов спорт – залата на „Балканстрой“ в град Плевен, така че тези 8 милиона са толкова важни за развитието и на спорта, и на културните мероприятия в града, които може да бъдат направени в тази зала. С новите модерни технологии тя може да бъде достроена буквално за няколко месеца в рамките дори на една календарна година. Тя е за 3600 места. Само припомням, че такива зали в момента имат Ботевград и Самоков, които са една пета от град Плевен. Например Ботевград е колкото квартал „Сторгозия“, или Самоков – имат такива спортни зали, Плевен няма. Не бива повече да бъдем дискриминирани по такъв начин. Надявам се и колегите да подкрепят това предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Поповски.
Реплики? Не виждам.
Господин Недялков, имате думата за изказване.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя това изказване едва ли не да обясня защо не съм внесъл предложение по чл. 50 от Закона за държавния бюджет. Две години досега внасях предложения, независимо от коя община са, чия партия управлява в тази община или в даденото село. Внасял съм предложения и там, където управлява Българската социалистическа партия, и там, където управлява ГЕРБ, и там, където управлява ДПС. Това са основните политически сили в региона, който представлявам.
Искам да Ви кажа, че досега нито едно от тези предложения, въпреки че са били много належащи, не се е случило. Съвсем основателно започвам да мисля, че разпределението на ресурса в България за това как живеят хората в отделените населени места се решава в много голяма степен извън тази парламентарна зала.
Един пример, като взимам числата от този бюджет. Общата капиталова субсидия за общините в България е малко над 199 млн. лв., а с постановление на Министерския съвет в края на миналата година бяха разпределени близо милиард и 700 млн. лв. Това предизвика различни реакции. След малко ще Ви зачета как реагира един общински кмет на това разпределение. Тук искам да приветствам господин Ангелов за протегнатата ръка, защото по този начин в дискусията, в начина на тръгването може да се промени много, защото се оказва в края на краищата, че пари има. Освен тези региони, за които споменаха тук моите преждеговоривши колеги, а и господин Ангелов, мога да добавя и селата около градовете областни центрове. В годините те също бяха забравени от оперативните програми. Те бяха определени като села в общини от градски тип и за тях нямаше никакво европейско финансиране, а и държавното финансиране там не беше голямо.
Също така мога да предложа и други подходи, в които местните общности могат да кажат това, което е нужно на общините. Например приветствам и Смолянска област, и други области, които започнаха да прилагат подхода на вътрешнообщностно развитие, където общностите казват какво трябва да бъде. Да приветстваме и този подход, където между отделните региони могат да се изпълняват проекти. Проекти, които да служат за обединяването усилията в определени райони, независимо от границите на общините, дори и от границите на областите. Това е моето виждане, но то няма как да се впише в този бюджет. Не искам повече да провалям като народен представител проекти, които общините са изработили и които са им много нужни.
Миналата година, когато правителството раздаде последните пари с постановление, един общински кмет написа във Фейсбук: „Срам, срам, срам! Срам ме е от Вас, дами и господа управляващи! Повод е вчерашното решение на Министерския съвет за разпределение на целеви субсидии. Уважаеми, знаете ли, че тези общини предимно са от смесените райони на страната и бяха многократно подпомагани в последните 20 години, включително и от Вас, в предишните мандати?
Лозунгът, че, видиш ли, премиерът и правителството не делят хората на наши и Ваши, се изтърка! Има история, има статистика. Засрамете се! В моята община не е направена нито една улица, откакто сте на власт. Засрамете се!
На следващите избори ще Ви поканя да се срещнете с хората. Уверявам Ви, че няма да бъдете щастливи. Носете си каски. Хората няма как да се придвижват вече по улиците.“ (Шум и реплики от ГЕРБ: „Какво е това?!“)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Заплашва ли ни?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изчаквам го.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Казвам какво е написал един кмет!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, не се намесвайте.
Времето Ви изтича, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: И той дава примери в различните общини където се спонсорират площади, спортни зали, и пита: „Там има ли въобще спортна дейност?“ И завършва… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършете, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Завършвам.
„Помислихте ли преди това за спорта? Имам чувството, че отново ни управлява правителството на Орешарски. Извинявайте, но хората ни подкрепиха.“ (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Прав е. И той е кмет от ГЕРБ, за радост. Кмет от ГЕРБ! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Попов, имате думата, за изказване.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Българската община е на барикадата в битката по отношение на разрешаването на проблемите на българските граждани и на хората. За съжаление, обаче българската община губи тази битка. Губи тази битка заради модела, по който функционира самата община, по който Вие я карате да функционира, заради начина на финансирането, заради невъзможността българската община да прогнозира, да планира своите разходи, да планира своите дейности. Защото Вие отказвате да обезпечите българската община, от една страна, а, от друга, я товарите през законодателството с все повече и повече задължения, изискващи, разбира се, финансов ресурс, изискващи кадрови ресурс. А те нямат откъде да го осигурят.
Когато ние предложихме и предлагаме по-голяма част от данъците да остават в съответните общини, за да могат те да обезпечат част от своите дейности, Вие, разбира се, отказвате да подкрепите това предложение. Предпочитате през постановление на Министерския съвет, а не тук, през бюджета, да се раздават на наши, на Ваши кметове бюджети, които на практика не стигат, те са целеви, но не постигат своята цел. Тяхната резултатност е твърде спорна, най-меко казано, защото те се дават за едно, но целта, която реално искате да постигнете с тях, е съвсем друга и Вие добре го знаете.
По отношение на област Видин ние с колегата Цветан Топчиев всеки ден се сблъскваме с мизерията в областта, с нищетата, с липсата на работа на гражданите на всичките 11 общини на територията на област Видин.
Ние сме предложили увеличаване на 10% на капиталовите разходи на всичките 11 общини – без оглед на това кой кмет какъв е, от коя политическа сила е, без оглед на мнозинството в общинския съвет на всички 11 общини, защото те са еднакво зле. По голямата част от общините в област Видин са задлъжнели.
Това, уважаеми народни представители, цифром и словом означава около 480 хил. лв. за 11 общини на територията в област Видин. В област Видин основен работодател в общините това са самите общини. Няма инвестиции, няма кадри, няма разкриване на работни места. Там общината е всичко, както казах, тя е на барикадата, но Вие не ѝ осигурявате абсолютно никакъв ресурс.
Самите общини не могат да функционират с ресурса, който Вие им осигурявате. Говоря за всички общини. Знаете ли, че преди около осем години в община Видин нямаше светофари, нямаха електричество в общината, нямаха химикалки с какво да пишат?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: А сега имат ли?
ФИЛИП ПОПОВ: И тук не говоря за управлението на общината, не говоря кой кмет как е управлявал, а говоря за този модел и начин на финансиране.
Надявам се Вие да подкрепите, поне колегите от областта, това наше предложение за 10% увеличаване на капиталовите разходи за всяка една община, за всички 11 общини общо в обща стойност на 480 хил. лв. Това наистина ще им даде една глътка въздух, за да могат спокойно да изпълняват правомощията си, задълженията си, тези, които Вие им възлагате през законодателството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики има ли?
Изказване?
Заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам отношение по общата субсидия за делегирани от държавата дейности в чл. 50. Това, което ще кажа, всъщност се отнася и за следващия чл. 51 и засяга средствата, които държавата отделя за читалищна дейност и за регионалните библиотеки.
Мисля, че няма нужда да се убеждаваме каква роля изиграват българските читалища в годините на възраждането, възникнали още по времето на турското робство, когато ние нямаме самостоятелна държава. Тези уникални културни институции са един от стожерите на духовната свяст, на събуждането на българите, на нашата еманципация и нашето обособяване като народ. Заедно с българското училище, което възниква по това време, заедно с българската екзархия това са трите основни стълба, на които се формира съвременната българска нация.
След Освобождението именно българските читалища са тези фактори, които вкарват модерността, които вкарват съвременната епоха в българската държава. Знаем колко много са театрите, възникването на духови оркестри, възникването на останалите културни институции. Всички те са продукт на българското читалище. Това продължава и до днес.
Смятам, че България има привилегията, за разлика от дори много по-големи и богати държави и народи от нас от Западна Европа, да има такава уникална културна институция във всяко едно населено място или почти във всяко такова. В Западна Европа, знаете, в малките населени места, в селата няма културни средища или ако има такива, те са продукт на някаква частна лична инициатива.
В България нашият народ е създал тези центрове на културата, които създават от своя страна за хората, които живеят там, културен продукт, създават възможност да имат досег до културата, до литературата, до новите постижения.
Какво правим ние днес по отношение на читалищата? Надявам се, че повече няма да допускаме такива грешки като тази през 2017 г., да речем, когато предвидените бюджетни средства бяха крайно недостатъчни и се наложи читалищата да освободят своите служители, своите самодейци или по-скоро секретар-библиотекарите, в неплатен отпуск през летните месеци, за да може средствата за заплати да стигнат.
Слава богу, през последните две години нямаме такъв проблем. Дори в настоящия бюджет парите, които се отпускат, са разчетени точно и предвиждат осигуряването на заплатите на хората, заети в тази сфера. Колко са те всъщност? Малко под 8 хиляди души получават заплатите си от българските читалища. Дали това е много, или малко? Аз не смятам, че една такава бройка служители е сериозен проблем за държавния бюджет.
Затова ние правим едно предложение, което засяга и читалищата, и библиотеките – от 1 млн. 801 хил. 400 лв. увеличаване на първоначалния план, предвиден от държавния бюджет за 2020 г. Единствената цел, с която правим това предложение, наред с осигуряване на средствата за заплати и осигуровки, болнични и така нататък, е да има и допълнителен ресурс, с който читалищата да могат да осъществяват своята културна програма.
Знаете, че общините всяка година приемат културния календар на читалищата. Много от общините обаче не подпомагат финансово тази институция. Това си го позволяват само по-богатите, по-големите общини, които осигуряват допълнителни средства за читалищна дейност. Но смятам, че държавата не бива да абдикира от тази си функция. Държавата трябва да осигурява средства и за издръжка, и за културна програма на българските читалища. Именно по тази причина правим настоящото предложение.
Що се отнася до регионалните библиотеки, те отговарят на административното деление на страната – 27 регионални библиотеки. Всички знаете колко широка дейност имат те – не само като места, където може да се докоснеш до най-новите литературни постижения на света или до класически такива, но те извършват и изследователска дейност, те извършват и много богата културна програма.
Там, уважаеми колеги, необходимата сума, за да се достигне възможността за 10% увеличение (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – приключвам, господин Председател – е само 261 хил. 408 лв., за да имаме увеличение на заплатите не 8,6%, а 10%, както е в останалите сектори.
Затова, уважаеми колеги, Ви призовавам да подкрепите това наше предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Богданов.
Реплики има ли? Няма.
Други изказвания?
Ще продължим работа след 30 минути прекъсване.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме.
Колеги, първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на госпожа Кристина Сидорова.
Гласували 122 народни представители: за 24, против 49, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Прегласуване – да.
Заповядайте за прегласуване.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, моля за процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, прегласуване по предложението на госпожа Сидорова, което Комисията не подкрепя.
Гласували 145 народни представители: за 37, против 62, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на госпожа Клисурска, което Комисията не подкрепя.
Гласували 150 народни представители: за 47, против 62, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Цветан Топчиев и Филип Попов, което Комисията не подкрепя.
Гласували 162 народни представители: за 59, против 60, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Продължаваме с гласуването на предложението на господин Крум Зарков и господин Георги Стоилов, което Комисията не подкрепя.
Гласували 166 народни представители: за 64, против 49, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Красимир Богданов и Юлиан Ангелов, неподкепено от Комисията.
Гласували 163 народни представители: за 58, против 48, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Стефан Бурджев.
Гласували 175 народни представители: за 69, против 52, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 169 народни представители: за 32, против 70, въздържали се 67.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Дора Янкова.
Гласували 177 народни представители: за 64, против 57, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 50, подкрепен от Комисията.
Гласували 187 народни представители: за 121, против 64, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 51 има предложение на народния представител Нигяр Джафер и група народни представители:
„В чл. 51 – Определя стойностите показатели на общините за делегираните от държавата дейности:
За дейност „здравеопазване“ числото „170 000,7 хил. лв.“ се заменя с числото „177 000,7 хил. лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Красимир Илиев Богданов и Юлиан Кръстев Ангелов:
„В чл. 51, в приложената таблица на последния ред „Всичко“ в колона „Разходи за делегирани от държавата дейности“ числото „3 653 185,2“ се заменя с числото „3 654 986,6“ и числото в колона „Култура“ 136 044,1 се заменя с числото „137 845,5“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Дора Янкова и Стефан Бурджев:
„В чл. 51 в таблицата, в колона 5 „Здравеопазване“ на ред „Всичко“ числото „170 000,7“ се заменя с „200 000,7“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, изказвания?
Заповядайте, господин Бурджев.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението, което направихме с колежката ми Дора Янкова по чл. 51 от Проектобюджета, е в посока на увеличаване възнагражденията на работещите, делегираните от държавата дейности във функция „Здравеопазване“. Става въпрос за следните дейности: дейност „детски ясли“, дейност „детски кухни“, „детски градини с яслени групи“ и работещите в здравните кабинети към училища и детски градини. Нашето предложение е общата сума от 170,7 млн. лв. да се увеличи на 200,7 млн. лв.
Проблемите в този сектор за общинското здравеопазване и общинските ясли са много, те касаят и нормативната уредба. Морално остарели са уредбите, касаещи яслите, а именно Наредба № 26, по която едно медицинско лице трябва да отговаря между 8 и 16 деца, а заради това да има по-голям приход във всяка една ясла, децата някой път надвишават и 20. Това изключително много претоварва работата на служителите в яслите. Те с ниските си възнаграждения са изключително демотивирани.
Ще дам един много сериозен аргумент. Работещите в ясли с до 10 години трудов стаж са 5%, от 11 до 25 години трудов стаж са 18% и от 26 до 45 години трудов стаж формират 70% и повече от работещите в детски ясли, поради което сами можем да си дадем сметка, че в скоро време системата с отглеждането, възпитанието и грижата за най-малките деца след 1-годишна възраст може да си взриви и сериозно да се пропука. А тя е основата на това как се формират, как се грижим за следващите поколения, каква е превенцията, отношението и възпитанието към тях.
Същото важи и за нормативната база, която урежда бройката на деца, за които трябва да отговаря едно медицинско лице. В градините тази бройка е 60 деца, за училищата – 800 деца на една медицинска сестра, пак повтарям. Тази Наредба № 3 е от месец април 2000 г. Всички можем да си дадем ясна сметка, че за тези близо 20 години, толкова много се е променило демографското съотношение, вътрешната миграция, миграцията към чужбина – на български граждани и техните деца, че се получават изключителни дисбаланси. Има места, сезирайки ни професионалните синдикати, когато проведохме среща с тях, казаха, че има случаи и в по-голяма част от тях една медицинска сестра отговаря за повече от едно учебно заведение. Има градове, в които една медицинска сестра, за да догони норматива от 800 деца, отговаря за пет училища. Нали си представяте как медицинска сестра в предпенсионна възраст обикаля като линейка между пет училища? Тук става въпрос за грижата, за отношението, за здравето и регулиране и следене на здравния статус на българските ученици и деца.
С колежката ми предложихме тези 30 милиона, въпреки че на среща по-рано през годината има поет ангажимент от Министерството този сектор да се дофинансира със 7 милиона, но смятам, че толкова е сериозен проблемът и както позитиви може да даде, ако е обезпечен финансово, и толкова негативи може да създаде, ако се взриви тази система. Бих искал да Ви призова да помислим сериозно по този въпрос.
Още един аргумент ще Ви дам, понеже също е нормативно – за работното облекло. Не е уреден, както трябва…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Бурджев. Ориентирайте се към завършване.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: …проблемът и той в много общини се прехвърля между държавата и общината – кой трябва да поеме 250 лв. на работник във функция „Здравеопазване“? Моля Ви да подкрепите това наше предложение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Бурджев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване, колеги.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Нигяр Джафер и група народни представители.
Гласували 183 народни представители: за 70, против 46, въздържали се 67.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Красимир Богданов и Юлиан Ангелов.
Гласували 163 народни представители: за 51, против 35, въздържали се 77.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Дора Янкова и Стефан Бурджев.
Гласували 181 народни представители: за 80, против 46, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 51, подкрепен от Комисията.
Гласували 189 народни представители: за 117, против 72, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52 – 57 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносител за чл. 52 – 57 включително, които са подкрепени от Комисията.
Гласували 190 народни представители: за 117, против 73, въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 58 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 58 числото „320“ се заменя с „360“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Кирилова Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58:
„Чл. 58. Утвърждава обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 350 млн. лв.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 191 народни представители: за 76, против 64, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията на чл. 58 по Доклада на Комисията.
Гласували 191 народни представители: за 159, против 21, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Господин Марешки, заповядайте за декларация от името на група.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! През последните дни станахме свидетели на много ниски политически страсти и затова мисля, че това ми дава достатъчно повод да Ви запозная какво са казали някои поети, съответно, какво мисля и аз по тази тема на финала.
„– Кой си ти? – попита Дяволът...
– Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата – висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.
– Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.
– Вие мразите ония горе? – попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка.
– О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!
Дяволът се усмихна:
– Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.
– Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.
Дяволът пак се усмихна:
– О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!
– Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека...
– Ти пак ще чуваш! – успокои го Дяволът и му стори път. – Мини!
Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:
– Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!
Момъкът спря и се вслуша:
– Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... – И той пак се затече.
Дяволът пак го спря:
– За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!
Момъкът отчаяно махна ръка.
– Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!
Дяволът:
– Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!
Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:
– Виж голите им кървави меса.
– Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!
През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!
– Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци...
– Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.
Момъкът махна ръка:
– Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!
Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
– Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си – тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.
Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:
– Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.
– Напротив – най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.
Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот. Той гневно сви юмруци и процеди през зъби: Да бъде! Вземи ги.
И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. Изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му; то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.
Кой си ти? – дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя. О, колко красива е земята и колко нещастни са хората.“
Това, уважаеми колеги, е последната творба на Христо Смирненски, в която поетът олицетворява политическите ренегати, вдигнали се от социалните низини и станали принцове.
Какво казва днешният поет, който има доблестта и смелостта с името си да излезе и да напише следното вчера или ония ден, а именно Николай Милчев – учител, писател, превеждан на няколко езика: „Стълбата“ на Смирненски побърква хора като Валери Симеонов“. (Реплики от ГЕРБ: „Не е вярно! Еее!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Марешки!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Фактът, че една година, след като беше отвят от сълзи, гняв, мъка, освирквания, Валери Симеонов отново е началник и родината ни е зле, много зле. (Шум и реплики.) Това е тежък знак, че общественото мнение в България е само парцал, с който властниците си избърсват обувките, преди да влязат в мерцедесите и джиповете си.
Фактът, че човекът, произнесъл думите „кресливи майки на уж болни деца“, ще се кипри на най високия подиум на Народното събрание е диагноза – диагноза за дълбока политическа амнезия и цинизъм. Никакви оправдания за правила, за норми и коалиционни споразумения не оправдават абсурда да гледаме как тази фигура ръководи най-високия орган на държавата.
Забелязали ли сте как той винаги е забързан, как стъпва отривисто и отсечено, как поздравява в движение?! Това е така, защото той е много зает. Задъхва се, идва от една работа и лети, за да свърши друга. А Вие?! Вие само седите и гледате, Вие гледате, а той работи и заради Вас – картинки и пози.
За мен наистина е необяснимо как след случилото се Валери Симеонов се стреми отново към това. Неразбираем е този маниакален инат да си в челото на държавата, след като си се изплюл в лицето на нейното страдание. Има само едно обяснение – властта побърква хората, които не са готови да гледат на нея като на дълг, а гледат на нея като на стълба. „Стълбата“ на Смирненски побърква хора като Валери Симеонов, а сега му е паднала тази стълба нагоре и той няма да я остави. Прибавете към това инат, комплекси и деформирано честолюбие и ще се доближите към същността на тази фигура.
Случаят на Валери Симеонов е страшен с това, че се превръща в модел, в практика, а ние гледаме и мигаме. Няма да се примиря и с това, че усещам как на Валери Симеонов този път ще му се размине, как енергията за чест, достойнство и справедливост в обществото изчезва и снегът бавно я засипва. Така е! Снегът засипва всичко и става бяло и хубаво, и майките, с техните черни дрехи, са като тъжни многоточия“. Това не го казва Веселин Марешки, а това го казва съвременникът ни – поетът Николай Мирчев.
Ако трябва, да добавя от себе си: вярно е, че избирането на колегата за заместник-председател на парламента е законосъобразно, но богоугодно ли е? Пред Бог как изглеждаме? Пред морала? Морално ли е това? (Шум и реплики.)
Народът го е казал – отново не е Веселин Марешки и никой от ВОЛЯ: „Казана дума, хвърлен камък.“ Изречението „кресливи майки на уж болни деца“ няма как да бъде забравено. Грозното някак си за пред хората извинение, така под сурдинка, и показното, арогантно, цинично възкресяване отново – буквално година, точно на датата, на която е бил свален, на по-висок пост от вицепремиер към заместник-председател на парламента – това е поругаване на всичко, за което се борят тези, за които е писал Смирненски отдолу, и е показал тези, за които се качват нагоре. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
За нас от ВОЛЯ е по-удобно той да бъде вицепремиер или заместник-председател на парламента. Всеки ден ще можем да му четем подобна лекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Ние го призоваваме: малко смирение и да даде крачка назад, да излезе наистина с ръка на сърцето, да се извини на хората, да седне на мястото си, да се моли, да се моли на всички българи, на всички майки, да се моли на Господ – да забравят и да простят. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Марешки.
Господин Симеонов, заповядайте – лично обяснение, или от името на парламентарна група?
Лично обяснение на господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Както вече казах, такива оценки, от такива хора, за нас са комплимент. Упреци и опит за морализаторстване от хора с обвинения за хулиганство, за рекет, за укриване на ДДС и за данъчни измами не могат да бъдат друго освен комплимент.
И ще завърша с една мъдрост на един близък до нас народ: „Господ е дал устата на глупака, за да яде, а не да приказва.“ (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов.
Продължаваме с работата по бюджета.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Член 59 и чл. 60 са по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 59 и 60.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания по членове 59 и 60? Няма.
Подлагам на гласуване текста за чл. 59 и чл. 60 по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 178 народни представители: за 95, против 83, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 61 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група:
„В чл. 61 числото „380“ се заменя с „430“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Подлагам на гласуване първо неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 180 народни представители: за 84, против 48, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 61, подкрепен от Комисията.
Гласували 185 народни представители: за 97, против 81, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 62 има предложение на народния представител Кръстина Таскова:
„Чл. 62, ал. 9 се изменя по следния начин:
„(9) Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца за 2020 г. е, както следва:
1. за първо дете – 1000 лв.;
2. за второ дете – 2000 лв.;
3. за трето дете – 3000 лв.;
4. за четвърто и всяко следващо дете – 1000 лв.;“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Кръстина Таскова и група:
„В чл. 62 се правят следните изменения:
1. Алинея 2, 3 и 5 се отменят;
2. Алинея 4 се изменя по следния начин:
„(4) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е както следва:
1. за семейство с едно дете – 40 лв.;
2. за семейство с две деца – 90 лв.;
3. за семейство с три деца – 135 лв.;
4. за семейство с четири деца – 145 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 20 лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група:
„В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 10:
„(10) Размерът на еднократната помощ при раждане на живородено второ и/или трето дете по чл. 6, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е 6500 лв. за всяко дете.“
2. Ал. 10 – 13 стават съответно ал. 11 – 14.
3. Ал. 14 става ал. 15, като в нея числото „2880“ се заменя с ,,6500“.
4. Ал. 15 – 18 стават съответно ал. 16 – 19.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Иванов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„В чл. 62:
1. в ал. 2 числото „400“ се заменя с „410;
2.в ал. 3 числото „400,01“ се заменя с „410,01“, а числото „500“ се заменя с „510“.“
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62:
„Чл. 62. (1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е 450 лв.
(2) Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е 410 лв.
(3) Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е от 410,01 лв. до 510 лв. включително.
(4) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода по ал. 2, е, както следва:
1. за семейство с едно дете – 40 лв.;
2. за семейство с две деца – 90 лв.;
3. за семейство с три деца – 135 лв.;
4. за семейство с четири деца – 145 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 20 лв.
(5) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца съгласно ал. 3 е 80 на сто от размера на помощта, определен в ал. 4.
(6) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 4, т. 1.
(7) Размерът на месечната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 7, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца е 75 лв.
(8) Размерът на еднократната помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е 150 лв.
(9) Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е, както следва:
1. за първо дете – 250 лв.;
2. за второ дете – 600 лв.;
3. за трето дете – 300 лв.;
4. за четвърто и всяко следващо дете – 200 лв.
(10) Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на 2-годишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е 100 лв.
(11) Размерът на еднократната помощ при осиновяване на дете по чл. 6б, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 9, т. 1.
(12) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е 100 лв.
(13) Размерът на еднократната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 6а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е 1200 лв. за всяко дете.
(14) Размерът на еднократната помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, по чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е 2880 лв.
(15) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е, както следва:
1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 930 лв.;
2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 450 лв.;
3. за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.
(16) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е, както следва:
1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 490 лв.;
2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 420 лв.;
3. за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.
(17) Размерът на месечната помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител по чл. 8е, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е 115 лв.
(18) Размерът на обезщетенията по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за 2020 г. е 340 лв.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! В чл. 62 от Закона за държавния бюджет на Република България се уреждат условията и размерите на семейните помощи за деца. Вземам думата, за да мотивирам нашите предложения, но преди да го направя, искам да Ви обърна внимание, че достъпът до тези помощи е затруднен, тъй като условията за получаването им – подоходният критерий, възпрепятства по-голямата част от българите да могат да вземат тези семейни помощи за деца.
Виждам, че сте направили някакъв опит да ги вдигнете в последствие, защото отначало беше предвидено замразяване на подоходния критерий. Вдигнали сте подоходния критерий с 10 лв., което при вдигането на минималната работна заплата, при вдигането на средната работна заплата за страната едва ще е нещо значимо при получаване на помощи от българските деца. Особено дразнещи са помощите за децата, които получават „детските“, както им казват хората, защото българите смятат, въпреки че това са помощи, които и по законите на логиката, и по социалните логики трябва да имат някакъв подоходен критерий, но българите смятат, че всички деца трябва да получават такива детски. Всички знаете това прекрасно. Освен това размерите им също са замразени на миналогодишните неадекватно ниски нива, въпреки, пак казвам: инфлацията и ръста на минималните и на средните доходи.
Искам да мотивирам нашите предложения. В нашия алтернативен бюджет и в нашето предложение, което преди малко представиха в Доклада на Комисията по бюджет и финанси, се предвижда да се предоставя еднократна помощ в размер на 6500 лв. – десет минимални работни заплати за всяко второ и трето дете на осигурени минимум 24 месеца назад родители.
Първо, обяснявам – 6500 са десет минимални работни заплати, защото предвиждаме в нашия алтернативен бюджет минималната работна заплата да бъде 650 лв.
Второ, искам да подчертая, че това са средства и пари, които ще се изплащат и се предоставят само на осигурени за минимум 24 месеца назад родители. Сумата, която тук е необходима, съвсем не е голяма – 60 млн. лв.
Предвижда се и увеличаване на еднократната помощ за майките студентки от 2880 лв., колкото е в момента, на 6500 лв., което струва около 20 млн. лв., или общо 80 млн. лв. Казали сме откъде ще дойдат парите за тези увеличени разходи. Напоследък се направиха критерии за отпускане на помощи за майките студентки, за да се сведат до минимум злоупотребите и можем да си позволим да увеличим тази сума, за да има някакъв реален стимул за тези млади хора да раждат деца.
Мотиви за предложението има много. Сред тях, на първо място, са: сериозните размери на бедността, социалното изключване в страната ни, сериозното социално разслоение и гигантските неравенства; хората в България, които получават доходи под необходимите за нормален живот, достигнаха 71%; в риск от бедност или социално изключване живеят 41%, или около 510 хиляди от българските деца; издръжката на живот става все по-трудна; близо две трети от разходите са за храна, отопление, осветление, транспорт, от което следва, че всяко ново увеличение поставя пред сериозно изпитание значителна част от българските домакинства, независимо, разбира се, че има някакъв ръст на минималните доходи и на средните доходи за страната. По данни на Евростат България еднолично оглавява негативната класация за най високи неравенства в Европейския съюз, измерени чрез коефициента на Джини и тази негативна тенденция се задълбочава.
Другият ни мотив е демографската катастрофа. Населението на България се топи и застарява. С всяка изминала година броят на живо родените деца трайно намалява и това изисква спешни, засилени и конкретни мерки за стимулиране на отговорното родителство.
В заключение ще кажа, че очаквам подкрепа от всички парламентарни групи. С интерес ще следя гласуването, въпреки че не виждам тук Георги Марков, защото той няколко пъти промотира подобна мярка за подпомагане на семейства на новородени деца, прилагана в Унгария, на която всички ръкопляскаме, когато става въпрос за решаване на демографските проблеми и която според него дава резултати в битката с демографската катастрофа. С интерес ще следя и другите парламентарни групи, защото…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гьоков, времето!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: ...всички анонсирани определени политики са в подкрепа на децата и на семействата, и е редно да подкрепим едни такива действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Колеги, подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Кръстина Таскова, което Комисията не подкрепя.
Гласували 199 народни представители: за 85, против 26, въздържали се 88.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кръстина Таскова и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 202 народни представители: за 85, против 14, въздържали се 103.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 202 народни представители: за 77, против 28, въздържали се 97.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 62 по Доклада на Комисията.
Гласували 212 народни представители: за 115, против 92, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Член 63 е по Доклада на Комисията по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 63, подкрепен от Комисията.
Гласували 218 народни представители: за 121, против 96, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 64 има предложение на народния представител Корнелия Нинова:
„В чл. 64 думите „1 лв.“ се заменят с „8 лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Господин Вигенин, заповядайте за изказване.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Демокрацията не е даденост. Борбата за нейното съхраняване и развитие се води ежедневно. Историята е пълна с примери за саможертва и кървави битки в името на демокрацията, но е пълна и с примери как демократични системи се трансформират стъпка по стъпка в тоталитарни режими. Признаците винаги са едни и същи – концентрация на власт в една личност или малък доверен кръг, ограничаване на свободата на медиите, притискане и разправа с опозицията.
Ще дам един краен пример, с който искам да онагледя проблема, без да правя аналогии – подчертавам. Един от големите въпроси, на които цяло едно поколение след краха на хитлерова Германия не можеше да отговори, е: как допуснахме това? Не обвинявам, само още веднъж подчертавам, че демокрацията, европейските стандарти в политиката не са даденост и трябва да се отстояват всеки ден. Това е дълг на всеки, който нарича себе си „демократ“.
Днес обезсилването на тези принципи се случва пред очите ни – бавно, неусетно, но и все още обратимо.
Първо, медиите една по една се поставят под контрола на олигархията – които не могат да бъдат овладяни, се притискат или биват ликвидирани. Зад цветната фасада на медийния плурализъм вече е скрита една сивочерна картина, която ни праща в дъното на класациите по свобода на медиите.
Второ, през лятото, непосредствено преди предстоящите тогава местни избори, беше извършен двоен удар – единият, пряко срещу опозицията, вторият, срещу устоите на държавата като цяло. От една страна, опозицията беше лишена без предупреждение от финансов ресурс, което драстично ограничи възможностите ѝ. Както казват експертите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа: всъщност беше застрашен политическият плурализъм в България. И второ, от друга страна, се откри възможността чрез неограничените дарения от юридически лица напълно законно големият бизнес да нахлуе в политиката, да бъде завършено овладяването на страната от олигархията срещу интересите на народа. И двете стъпки са в ярко противоречие с всички препоръки на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа, Венецианската комисия, изобщо със здравия смисъл.
Поискахме в тази връзка становище от специализираната институция, която се занимава с наблюдение на избори, и препоръките ѝ са еднозначни: промените, направени през юли, да бъдат изцяло отменени. Тези промени бяха извършени и въпреки публично изразеното съмнение от министър-председателя, въпреки ясното осъзнаване за негативните последици от това решение.
Днес имаме шанса да ревизираме тази грешка преди тя да е довела до необратими последици. Погледнете на този проблем като държавници, като хора, които не се интересуват само от краткосрочното натриване на носа на опозицията и на малките партии, не само от възможността да си отмъстят – нека така да го кажем – срещу един безкомпромисен лидер на опозицията. Не забравяйте, че един ден, рано или късно и Вие ще се окажете в малцинство, и Вие ще се окажете в опозиция. Нека спрем тази безперспективна игра и очертаем границите, които няма да бъдат пресичани, колкото и силен да е натискът на популистите.
Искам да Ви припомня, че точно БСП, която постави фундамента на възраждащата се българска демокрация преди 30 години, създаде всички условия на тогавашната опозиция да се изгради и да функционира нормално, защото така беше редно, така беше правилно, така се създаваше демокрацията в България. През юли тази година Вие ни върнахте в ноември 1989 г. Помислете още веднъж – онзи ход от лятото не Ви донесе популярност, не Ви донесе нови привърженици. Показахте силата си. Сега е време да покажете разума си. Убеден съм, че това ще бъде оценено от нацията. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, да припомня заради късата и удобна политическа памет на някои партии и отделни народни представители: финансирането на политическите партии се случи преди много години с активното участие на „Движението за права и свободи“ и на депутати от „Движението за права и свободи“, които заемаха тогава определени ключови постове, от които зависеше да се прокара този процес, с участието на цялото общество, НПО-та, журналисти, които са в някаква степен десижън мейкъри. Нам – на ДПС и, разбира се, на нашите коалиционни партньори се полага заслугата това финансиране да започне и да стигне до 12 лв. на глас.
Ние никога не сме били привърженици на друго финансиране, освен на финансирането от бюджета, защото то е най-добро за развитие на демократичния политически процес. Когато обаче започнаха процесите, продиктувани от други, мотивирани от други процеси и от други събития, нашата партия се оказа в епицентъра на охулванията за това, че всички получават партийна субсидия. Няма нужда да Ви напомням това.
Когато едно предаване, решило да се превърна в политическа партия, реши да се заиграва с популизма и да нанесе този тежък удар върху българската демокрация и българския политически процес, ние не се страхуваме от това, което ще ни се случи в това предаване. Към Вас се обръщам, госпожо Нинова, като лидер на опозицията. Ние не се страхувахме и по време на референдума да казваме, че това е глупост! Вие се страхувахте! Премълчахте! Оставихте два милиона български граждани да вземат неинформирано решение. И когато управляващата партия реши, че ще изпълни този референдум, ние решихме, че всеки трябва да си носи последиците от популизма или от недалновидността. Затова, господин Вигенин, вопли за демокрацията от Вас не приемаме! Колкото и да сте прави – не приемаме! Воплите трябва да са били предшествани от далновидни политически действия, решения и от политическа смелост да кажеш истината на хората! Ние това направихме тогава, по време на референдума и вижте резултатите – нашият електорат не подкрепи референдума! Ако и Вашият не беше го подкрепил, референдумът нямаше да мине. Да, той не мина за 12 хиляди гласа законно, но сега те имат право да кажат: два милиона и кусур български граждани казаха така.
Защо поискахме да се разреши финансирането от икономически субекти? Защото или има държавно финансиране, или има друго финансиране. Ние бяхме авторите на забраната за каквото и да било друго финансиране, когато направихме 12-те лева. Ние! Лично аз внесох предложението и за 12 лв., и за забрана на финансирането. С коалиционното участие и по време на Тройната коалиция на Вашата партия. Нека да помним и всеки, каквото е правил, да си носи отговорността.
Относно сегашната ситуация – обръщам се сега към управляващото мнозинство. Когато ГЕРБ внесоха предложението за един лев, ние направихме консултации. Госпожо Стоянова, помните ли какво казахте на тези консултации? Да Ви го припомня: това ще бъде временно, докато направим един политически дебат относно това какъв да е моделът и какъв да е размерът на финансирането. И това, казахте, ще стане по време на бюджетната процедура. Колеги, такъв дебат не се състоя. Госпожа Нинова се опита да предизвика такъв дебат, управляващото мнозинство не участва. Ние няма какво да правим, при положение че управляващото мнозинство не иска това. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Днес дадохте поне два пъти по седем минути, така че аз ще наруша Правилника и моля да не ме прекъсвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Седем минути – не. Една минута отгоре съм дала.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, не – седем минути и ще Ви кажа на кого. Ставаше въпрос за образованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, говорете.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не се състоя този дебат, за да видим какво точно трябва да е финансирането, така че и малките политически партии, и тези, които са средни – да ги наречем – като ДПС, каквито са впрочем и колегите отдясно, да получават достатъчно средства, за да могат да функционират нормално, за да можем пак да забраним финансирането. Вместо това се случи някаква среща някъде, нещо друго и изникна една цифра 8. Ама 8 ние не искаме. За нас това не е решение. Това е решение за тези, които имат един милион и 50 хиляди, и за тези, които имат 950 хиляди гласа. Това е прекрасно решение – 8 лв. За ДПС това не е прекрасно решение. Ние не го приемаме. Предложете оттук 10 или 11 лв., което е добро решение за малките партии и ще видите ДПС как ще гласува „за“. Но за това решение ние ще гласуваме „не“ и не приемаме никакъв менторски тон относно какво сме разрешили и какво не, защото това, за което плачете в момента, ние го направихме – ние от ДПС! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цонев.
Реплики? Не виждам.
Господин Биков, заповядайте за изказване.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние сме съгласни и с това, което казаха от БСП, и с това, което казаха от ДПС, но цената в този дебат, който се води от няколко години, я плащахме ние, защото ние и в миналия парламент, и в този парламент бяхме най-голямата парламентарна група и бяхме представени като хората, които спират това всенародно искане за субсидия от 1 лв. Разбира се, че Вашите аргументи имат основание – да, партиите се нуждаят от финансиране. Добре е, че след като приехме субсидията да бъде 1 лв., този дебат започна да се води от всички. Защото преди това този дебат се водеше от нас и от едно телевизионно шоу, което вървеше по една от националните телевизии.
Воплите и на БСП, и на ДПС, колеги, не бяха чак толкова силни в наша подкрепа. Ние бяхме подложени на тежък натиск през цялото време и всички мълчаха, докато ние плащахме политическата цена за това. И затова ние казахме преди няколко месеца, че отказваме повече да плащаме тази цена. Това е резонно.
Друг е въпросът, че едва ли бюджетът е мястото за този дебат. Този дебат има място в Закона за политическите партии. Ние сме отворени за диалог, но не мислим, че точно в този дебат за бюджета трябва да решим този сериозен политически въпрос, който е въпрос за политическия модел в България, той не е въпрос за бюджета за 2020 г. Затова отворени сме да говорим, но не така адхок и не в този момент.
Ние все още не сме готови сами да плащаме тази политическа цена. (Реплика от народния представител Мустафа Карадайъ.) Да, господин Карадайъ, не сме готови сами да я плащаме.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Каква е Вашата позиция? Каква беше по времето на референдума?
ТОМА БИКОВ: Нашата позиция е, че няма да подкрепим това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Карадайъ, имате възможност за реплика.
ТОМА БИКОВ: Ще гласуваме за това субсидията да остане 1 лв. с пълната отговорност и с намерението да продължим да водим този дебат с разумни аргументи, а не с аргументите на една шоу програма, която на всичкото отгоре вече и не съществува.
Затова, за да бъде наистина дебатът сериозен, защото той е важен, нека да направим стъпки за неговото провеждане, а бюджетът за 2020 г. да бъде приет във вида, в който е предложен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми колеги, които сте решили да подкрепите един лев субсидия, БСП няма да Ви се моли за пари! БСП няма да се моли и на господин Борисов за пари! Нашето предложение не е да се дадат едни пари, нашето предложение е обратното на Вашето разбиране за политиката в България. (Реплика от ГЕРБ: „Кога се сетихте?“) Нашето предложение е предложение за това изборите в България да се провеждат с политически средства. Вие свикнахте на много пари, десет години свикнахте да живеете в политически разкош – да печелите пари, да се възпроизвеждате с държавните пари и да печелите следващите избори с още повече пари! (Реплики от ГЕРБ: „Още имате да връщате! Върнете парите!“)
Този подход в политиката може да бъде наречен всичко друго, но не и политически плурализъм, не идейна борба и не политическо противопоставяне в рамките на нашата Конституция. Вие изменихте Конституцията! Изменихте смисъла на Конституцията и нейните принципи с поддръжката на движението, което твърди, че се бори за права и свободи. За чии права и свободи, уважаеми колеги, се борите – за правата и свободите на част от българските граждани, които Вие представлявате, така ли?! (Реплика от ДПС: „Всички!“) Вие, след като ще се борите за правата на всички граждани, ще се борите за правата и на онези, които ги представляват – партиите, които в момента са с ограничена субсидия. Вашата субсидия, уважаеми колеги, парите, които получавате, така или иначе са свързани с Вашето участие във властта. Вашето участие във властта Ви дава много по-големи възможности на изборите, отколкото възможностите на опозицията.
БСП не излезе открито срещу безсмисления референдум на Слави Трифонов, защото на референдума на Слави Трифонов половината от въпросите бяха отхвърлени от Конституционния съд – всички си го спомняме като противоконституционно. Крайно време е парламентът да се замисли за рамките на политическата демокрация в България и границата с площадната демокрация. Крайно време е всички ние да се замислим за мястото и ролята на политическите партии, за функционирането на съвременната ни политическа система. Това издевателство, което Вие си позволявате, няма да Ви донесе политически успех в перспектива – казвам го и към колегите от „Движението за права и свободи“, защото те днес изразиха една патетична позиция тук.
Вие отстъпвате от принципите, в името на които е създадена Вашата партия, и това е голямото отстъпление на правата и свободите на гражданите, на възможностите тези права и свободи да бъдат реализирани чрез изборите, чрез партиите, независимо от това кой колко лева има в джоба си. Това го забравихте! Не го забравяйте! Не се отдалечавайте от себе си! Гласувайте с „Българската социалистическа партия“ днес! (Шум и смях в залата.) Бъдете мъдри, както често пъти сте го правили!
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
Първа реплика – господин Цонев, втора реплика – госпожа Атанасова.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Жаблянов, безкрайно ми е неприятно да Ви направя тази реплика, но съм длъжен. Неприятно ми е точно на Вас да я направя. Нямате право да питате ДПС за правата и свободите на кои граждани се бори, защото същината на предложението ни е да не се осигуряват достатъчно пари само на големите партии и на техните избиратели – осем лева е това, пет лева е същото, шест лева е същото, минахме на тука има, тука няма от три-четири месеца, а да се защитят онези субсидии, които ще осигурят достатъчно средства и за по-малките и средните партии, и за техните избиратели.
Колкото до това за чии права и свободи се бори ДПС и в името на чии права и свободи е създадено, както Вие питахте, мисля, че не биваше да ни дърпате за езика, за да Ви кажем, че ДПС възникна, борейки се за правата и свободите на потъпканите от Вашата партия (ръкопляскания от ДПС), потъпканите сгазени права и свободи на българските мюсюлмани, отнетите, и даде жертви за това. И точно Вие, моля Ви, не го правете, не питайте за чии права и свободи се бори ДПС! (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Госпожа Атанасова, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги народни представители, господин Жаблянов! Участието във властта на Политическа партия ГЕРБ от 13 години не идва нито с терор, нито с преврат, нито с пари. Участието на ГЕРБ във властта идва, защото българските граждани така са пожелали. Българските граждани – над 2 милиона и 500 хиляди пожелаха и гласуваха на референдум субсидията за политическите партии да бъде един лев и ние бяхме длъжни да се съобразим.
За политическата перспектива на партиите, господин Жаблянов, мисля, че най-малко на Вас, като представител на комунистическата партия, която и по мнението на господин Цонев има много какво още да плати за всички злодеяния, които е вършила (шум и възгласи от залата), факт. Недейте да говорите!
И накрая. Учудвам се, че за първи път, може би, Вие от БСП няма да молите нещо Борисов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Атанасова!
Господин Жаблянов, заповядайте за дуплика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Цонев, нямаме никакви различия за универсалния характер на правата и свободите на всеки гражданин и за универсалния характер на човешките права. Това е дълбокото разбиране на всеки социалист, на всеки човек с леви убеждения в България – и не само в България, доказано е и подпечатано с десетилетни и столетни борби и няма нужда аз да го аргументирам.
Стотици хиляди членове на партията, за която Вие говорихте, се бориха срещу официално наложената тогава политика за отстояването на правата и свободите в едни трудни времена, убедени в справедливостта на тази кауза срещу собствения официален курс на собствената си партия – и аз познавам десетки такива хора, най-вероятно и Вие познавате, така че смятам тази тема за закрита и за изчерпана. Казвам само, че не бива да се прави отстъпление от онова, до което сме достигнали като демократични стандарти.
Вие споменахте за приноса на „Движението на права и свободи“ за въвеждането на този принцип за финансиране. Аз ще добавя за ролята на правителството на Тройната коалиция, което въведе изцяло държавното финансиране, с конкретни факти. (Реплика от ДПС.) Казахте го! Така че тук различия нямаме. Въпросът е защо днес заради политическата конюнктура, заради други съображения, заради вражди и ежби, заради постигане на някакви малки победи, заради някакъв дребен PR ефект ние сме склонни да правим отстъпление от принципи на демокрацията, които са достигнати в България. Това е позицията на БСП.
Защо няма да се молим? Защото, първо, предшественикът на нашата партия – тази, на която ние сме приемник, направи всичко възможно, включително и в материален план, да функционира, да се появи и да се укрепи опозицията в България. Това също е исторически факт. Не виждаме никакво основание 30 години след промените някой да прави обратното, особено когато сме членове на една наистина демократична общност, основана на универсалните принципи на демокрацията и на представителното управление.
Мисля, че и мнозинството български граждани вече разбират същността на този дебат – тук съм съгласен, че референдумът беше проведен в условия на неинформираност на българските граждани. Нашата роля на всички… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Жаблянов!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: …партии е това мнение, което беше натрапено в българското общество, да се промени – зависи от нас, зависи от председателството на Народното събрание, от председателите на политическите партии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Жаблянов!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, не успях да отговоря на…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: На един следващ етап ще си отговорите.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Ще отговоря лично тогава на репликата.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Колеги, други изказвания?
Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Колегата от ДПС заговори за игра на популизъм. Колеги, имахте възможност между първо и второ четене, според Вашите разчети, да направите предложение за десет лева субсидия на глас. И точно липсата на такова предложение показва и популизъм в говоренето Ви.
Говорим и за референдум, но все пак този референдум не е задължителен за Народното събрание. Чухме и шоу програма. Имам чувството, че Народното събрание става заложник на една шоу програма.
Колегата от ГЕРБ говори за плащане на политическа цена. Тук говорим със сегашния закон и със сегашното заплащане – не заплащане на политическа цена, а за плащане цената на демокрацията.
И все пак, когато говорим за популизъм от страна на ДПС, да не забравим, че Вие предложихте партиите да минат в ръцете на бизнес, и то немного бял, в България (реплики от ДПС) – с Вашето предложение.
Това, което ние в момента предлагаме, е с една-единствена цел – да защитим политическия плурализъм, защото, ако не го направим, господин Цонев, ще превърнем политическия живот в корпоративен диктат. А съм сигурен, че Вие искате точно това, защото съм го казвал неведнъж от тази трибуна.
Вие сте най-корпоративната партия, най-безпринципната и…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Мирчев!
СТОЯН МИРЧЕВ: …това, което правите, е лицемерие, защото в този парламент…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Мирчев, правя Ви забележка!
СТОЯН МИРЧЕВ: …Вие сте в скрита коалиция и с ГЕРБ, и с „Обединени патриоти“. (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Правя Ви забележка, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Завършвам.
И понеже господин Цонев говореше нещо за дърпане на езика и че защитава българските мюсюлмани, господин Цонев, Вие никога не сте ги защитавали – Вие винаги сте стояли върху техния гръб, потискали сте ги, за да седите в тази зала (реплики от ДПС) и да се облагодетелствате…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Мирчев!
СТОЯН МИРЧЕВ: …финансово и корпоративно, като корпоративна партия. (Силен шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цонев, лично обяснение или реплика?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Реплика, госпожо Председател, защото лично обяснение на внука на един от идеолозите на възродителния процес няма да правя! (Ръкопляскания от ДПС.) Не за друго, а защото децата не са виновни за това, което са правили бащите и дядовците им.
Но когато се говорят неистини, правя реплика, за да дам съвсем парламентарно и джентълменски възможност да ми бъде отговорено.
Репликата е следната. Вие или не слушате, или не можете да разберете – ДПС не предложи 10 или 11 лв., защото нямаше дебат, какъвто си обещахме политическите партии, за да променим модела. Ще Ви кажа защо. Защото 10, 11 или 12 лв. решава проблема на ДПС, но създава друг проблем – партиите, които имат 1 милион и над 1 милион гласа, ще вземат повече пари, отколкото са им нужни за тяхното съществуване, и това създава недоволство у хората, и ще правят депозити от по 20 милиона! Затова трябваше да се изработи модел не от една партия, а от всички партии! И управляващото мнозинство обеща този дебат, защото те са управляващо мнозинство – без техния глас няма да мине! Никакво съгласие без тях не може да стане в този парламент!
Затова не направихме самостоятелно предложение – защото 10 лв. ще реши нашия проблем, но ще създаде друга несправедливост! Затова! Това не сте разбрали!
А колкото до онова, което и сега продължаваме да твърдим, моля Ви за последен път – отворете си ушите, ако трябва, и сърцата, ако трябва, и мисленето. За да се финансират политическите партии, е нужен дебат и изработване на модел, който ще реши всички проблеми, без да създава несправедливости! И така ще можем да убедим обществото (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), така ще получи то информирана среда, в която да вземе своето решение! Това е нашето предложение! И ние ще участваме в този дебат! Къде е той?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тук, сега – за 10 лв. или за 8?! (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Втора реплика?
Господин Летифов, заповядайте.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, господин Мирчев! Щеше ми се да слушате по-внимателно какво говори господин Жаблянов. Уви, не разбрахте, че господин Жаблянов се е борил и такива като него са се борили с такива като Вас! Само че явно живеете в някаква странна симбиоза и разделение вътре в БСП. Е, БСП 30 години отстоява ли правата на всички, отстоява ли и отглежда ли опозицията, и другите – не само себеподобните, или само себеподобните Вас – нам, там които си съществувате, с генетическата си обремененост?
Вижте, има редица документи, които заклеймяват това поведение, заклеймяват този режим и тези престъпления срещу човечеството – срещу хората и техните права и ценности.
И когато говорите за популизъм, хайде да бъдете искрени докрай. След референдума внасяхте предложение за намаляване на партийната субсидия, а сега в един момент е застрашен политическият плурализъм. Моля Ви се, двойния аршин си го оставете само във Вашата партия. Когато говорим за принципи, нека те да са за всички – за малки, за средни и за извънпарламентарни. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Летифов.
Да дам думата и на господин Шопов, защото от ДПС имаше двама репликиращи.
Заповядайте за реплика, господин Шопов. (Оживление, шум.)
Моля за тишина в залата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Господин Мирчев, Вие прекрасно знаете – тук за ДПС не е това проблемът. Ние – всички български партии, имаме един проблем, различни проблеми, различни виждания по въпросите – едни са прави, други не са, не знам. Въпрос на демокрация, на референдум, но в момента – политическо оръжие срещу другата партия. Това е за нас.
Понеже слагате насреща ДПС и тях адресирате, господин Мирчев, кажете истината, защото Вие сте човек, който много добре знае. В България още от времето на бандите на Сенклер, 1878 г., турският тероризъм, турският реваншизъм и турският национален интерес са се финансирали от бившата митрополия. И това е отговорът. Недейте тук – знаете, господин Мирчев, чудесно да намесвате днешна гледна точка, днешни политически релации и взаимоотношения.
ДПС се финансира и ще се финансира като турска националистическа партия… (Възгласи: „Еее!“, шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, налагам Ви „забележка“ по чл. 156.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Председател, когато изрека тази квалификация, винаги бивам прекъсван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, нека да бъдем толерантни в изказванията си – взе се такова решение на Председателския съвет.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Председател, това е политическа характеристика! (Реплики от ДПС.) Това е наше трайно виждане, позиция – на „Атака“. (Продължаващи реплики от ДПС.) Ние я артикулираме, ние я развиваме от 2005 г. и сте длъжни да дадете възможност…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В тази зала има само български партии, господин Шопов!
ПАВЕЛ ШОПОВ: …за тази гледна точка!
Така че, господин Мирчев, към Вас ми е репликата – тук намесването на дейци отпреди 30 – 40 години, от процеси, които са се състояли тогава…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …е опит да се замъгли истината, да бъдем ние, българите, уязвени – да се чувстваме виновни, да си посипваме главите с пепел… (Народният представител продължава да говори при изключени микрофони.)
ЕЛХАН КЪЛКОВ (ДПС, от място): Хайде, изчезвай оттам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Шопов. Благодаря Ви. (Реплика от ДПС: „Накажете го сега!“)
Наказах го. Не чухте ли? – „Забележка“ по чл. 156. (Оживление в ДПС.)
Заповядайте за дуплика, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще отговоря само на нещата, които мисля, че са по същество, а именно за дебата. Дебат ние никога не сме предлагали – за отпадане на субсидията, а за намаляване. Никога не сме казвали определена цифра, на която да падне. Говоря за преди – когато искахме дебат. Сегашните 8 лв., които предлагаме, реално са намаление на предишното положение, което беше.
Господин Цонев, на дебата мястото му е тук, в залата на Народното събрание. Ако имаше достатъчно предложения, може би дебатът щеше да бъде по-задълбочен по съответните предложения и накрая да се стигне до някакъв консенсусен вариант.
Проблемът е, че единствените, които в случая явно искат дебат, са от БСП и само поради тази причина ние имаме предложение между първо и второ четене.
Не е много редно да говорите за дебати по друга причина. Когато решихте да сте в коалиция с ГЕРБ за конкретното предложение за падане на субсидиите, за 1 лв., Вие отстъпихте без никакъв обществен дебат, и в залата, тоест те отстъпиха, когато Вие предложихте финансирането от бизнеса почти без никакви ограничения. Тоест ето как без никакъв дебат – Вие с ГЕРБ се разбирате, а ние, когато искаме дебат тук, където му е мястото, говорите, че няма дебат.
На колегата Шопов – мисля, че на репликата Ви няма какво да отговоря. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Мирчев.
Други изказвания?
По начина на водене – заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Председател, искам да Ви припомня Вашия ангажимент – преди два дни на Председателския съвет Вие казахте, че вече стриктно ще спазвате Правилника и ще налагате малко по-сурови наказания, а ние декларирахме, че ще си наложим малко по-голям самоконтрол. Мисля, че в този момент дадохте прекалено голяма възможност на изказващ се оттук да ръси обиди по една партия, не му отнехте думата веднага. Този бутон точно затова е там и моля по-често да го използвате. Вие сама се убедихте, че с налагане на „забележка“ не става – моля да предприемете малко по-сериозни действия, да не правим пак посред нощ Председателски съвети.
Демонстрацията, че българската психиатрична помощ е в тежки дни…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, не, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: …то се вижда и от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Хамид.
Други изказвания? Не виждам.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Процедура – заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
От ДПС искаме да дадем възможност на ГЕРБ да докажат, че не са водени задкулисни преговори, затова предлагаме преди гласуването – поименна проверка. (Частични ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Започваме поименна проверка. (Шум и реплики.)
Колеги, ще Ви помоля да запазите тишина! Този, който си чуе името, нека по-силно да казва „аз“.
Адлен Шукри Шевкед - тук
Албена Владимирова Найденова - отсъства
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Николаев Сабанов - тук
Александър Петров Александров - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Тихомиров Симов - тук
Алтимир Емилов Адамов - тук
Атанас Маринов Попдимитров - тук
Ангел Илиев Исаев - тук
Андон Димов Дончев - тук
Андриан Иванов Райков - тук
Анна Василева Александрова - тук
Анна Николаева Славова - тук
Антон Константинов Кутев - тук
Ася Атанасова Пеева - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Костадинов - тук
Ахмед Реджебов Ахмедов - тук
Богдан Емилов Боцев - тук
Борис Вангелов Борисов - тук
Борис Петков Кърчев - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - тук
Бюрхан Илиязов Абазов - тук
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Георгиев Ламбев - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - тук
Валери Мирчев Жаблянов - тук
Валери Мирчев Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Цветков Цветков - тук
Вежди Летиф Рашидов - тук
Велислава Иванова Кръстева - тук
Венка Костадинова Стоянова - тук
Весела Николаева Лечева - тук
Веселин Найденов Марешки - отсъства
Веска Маринова Ненчева - тук
Виолета Русева Желева - тук
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галя Стоянова Желязкова - тук
Георги Георгиев Михайлов - тук
Георги Георгиев Стоилов - тук
Георги Димитров Андреев - тук
Георги Евдокиев Марков - отсъства
Георги Запрев Динев - тук
Георги Йорданов Йорданов - отсъства
Георги Колев Колев - тук
Георги Николов Вергиев - тук
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Тенев Станков - тук
Георги Ченков Търновалийски - тук
Георги Янчев Гьоков - тук
Гергана Желязкова Стефанова - тук
Даниел Петков Йорданов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Добрева Димитрова - тук
Данка Евстатиева Зидарова-Люртова - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Петров Тасков - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Джейхан Хасанов Ибрямов - тук
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Димова Саватева - тук
Дилян Станимиров Димитров - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - тук
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - тук
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Стоянов - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Донка Димова Симеонова - отсъства
Дора Илиева Янкова - тук
Дора Стоянова Христова - тук
Драгомир Велков Стойнев - тук
Евгени Генчев Будинов - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евдокия Славчова Асенова - тук
Елена Стефанова Пешева - отсъства
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Емил Димитров Симеонов - тук
Емил Маринов Христов - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - тук
Ерол Осман Мехмед - тук
Жельо Иванов Бойчев - тук
Запрян Василев Янков - тук
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Димов Иванов - тук
Иван Ивайлов Ченчев - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Ибришимов - тук
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иво Ангелов Христов - тук
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - тук
Имрен Исметова Мехмедова - тук
Ирена Методиева Димова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Ихсан Халил Хаккъ - тук
Йордан Апостолов Апостолов - тук
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Кирилов Цонев - тук
Калин Димитров Василев - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - тук
Константин Веселинов Попов - тук
Корнелия Петрова Нинова - тук
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кристина Максимова Сидорова - тук
Крум Костадинов Зарков - тук
Кръстина Николова Таскова - отсъства
Лало Георгиев Кирилов - тук
Лиляна Друмева Радева - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук

Сто тридесет и седем дотук. Има кворум. Продължаваме.
Моля, колеги, заемете местата си!
Преминаваме към гласуване на чл. 64.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 223 народни представители: за 98, против 119, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 64, подкрепен от Комисията.
Гласували 224 народни представители: за 103, против 120, въздържал се 1.
Предложението не е прието. (Шум, реплики и ръкопляскания.)
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, моля, процедура за прегласуване. Имаше колеги, които не успяха да гласуват. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Спокойно, колеги, спокойно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Иванов, Вие направихте процедура по прегласуване.
Моля, прегласуване на чл. 64 – текста на вносителя, подкрепен от Комисията. (Шум и реплики.)
Моля за тишина в залата, колеги!
Гласували 225 народни представители: за 104, против 120, въздържал се 1.
Предложението не е прието. (Шум и реплики.)
Колеги, моля Ви да запазим тишина!
Госпожо Ангелова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Членове от 65 до 97 включително са по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 65 до 97 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, има ли изказвания по тези членове? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя от чл. 65 до чл. 97, подкрепени от Комисията. (Шум и реплики.)
Колеги, моля Ви, гласувайте и запазете тишина!
Моля да отмените гласуването, има някакъв проблем. Ще го повторим.
Колеги, заемете местата си!
Подлагам на гласуване текста по вносител от чл. 65 до 97 включително, подкрепени от Комисията.
Гласували 201 народни представители: за 94, против 107, въздържали се няма.
Предложението не е прието. (Шум и реплики.)
Колеги, от името на групата – 15 минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля, заемете местата си.
Имахме процедура по прегласуване, която господин Иванов не направи.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, моля, процедура по прегласуване на членове от 65 до 97 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване текста на вносителя от чл. 65 до чл. 97, подкрепен от Комисията.
Гласували 212 народни представители: за 115, против 97, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, знаете, че в Закона за политическите партии трябва да има определен размер, за да може да функционира политическата система у нас.
Въпросът с гласуването на чл. 64 остана неуреден. Във връзка с това предлагам, колеги, отново да се върнем към чл. 64 и да се проведе гласуване по текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Обратно предложение.
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД (ДСП): Благодаря, госпожо Председател.
Обратното ми предложение е, че имаше две гласувания на чл. 64. Правилникът в чл. 71 е категоричен: гласуването е окончателно. Няма как да нарушим Правилника и да се върнем пак към този член. Не забравяйте, че нула също е размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Хамид.
Подлагам на гласуване процедурата, която направи господин Димитров. (Силен шум и реплики от ДПС.)
Заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Караянчева! Бих искал да се позовете на какво основание подлагате на гласуване и какво подлагате на гласуване? Искам текст от Правилника или от Конституцията, за да знаем какво правим.
Уважаеми дами и господа народни представители, Народното събрание е институцията, която трябва да показва, че правилата важат за всички – за всички български граждани, включително и за народните представители, включително и за председателя, и за председателстващия Народното събрание.
От тази гледна точка, уважаема госпожо Председател, Ви моля да посочите основанието, на което правите това предложение и подлагате на гласуване.
В алтернативен вариант най-вероятно ние ще имаме възможността и правото да направим оценка на действията и на конкретни народни представители, и на конкретни политически сили. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Карадайъ.
Ще подложа на гласуване процедурното предложение, а залата ще реши. Правилникът не изчерпва абсолютно всички възможности.
Заповядайте. (Реплики от ДПС.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, нямате основание да изпълните текст от Правилника, който позволява да бъде нарушен Правилникът. Не може да има трето гласуване! Прочетоха Ви текста, който казва, че на второ четене текстът на съответния член или разпоредба след второто гласуване е приет окончателно.
Предложението на колегата беше да се върнем и да гласуваме трети път два пъти гласуван член. Не може да подложите тази процедура, защото нейното одобряване би довело до нарушение на Правилника. А нарушение на Правилника Народното събрание може да направи само като го промени, и то не е нарушение, а промяна на Правилника.
Няма как тази процедура да бъде подложена на гласуване. Трето гласуване не може да има!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цонев.
Правили сме го в предни бюджети. Върнете се назад, правили сме такива процедури.
Подлагам на гласуване предложението на господин Димитров. (Реплики от ДПС.)
Позоваваме се на практиката от минали гласувания в Събранието.
Гласували 211 народни представители: за 187, против 24, въздържали се няма.
Предложението е прието. (Шум и реплики от ДПС.)
Заповядайте за отрицателен вот, господин Карадайъ. (Шум и реплики.)
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, встрани от микрофоните): Вие сте с ясното съзнание, че за Вас няма Правилник.
Аз изказването ще го направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има Правилник!
Наясно съм с Правилника, господин Карадайъ. Наясно съм!
Правилникът не изчерпва всичките ситуации в живота.
Заповядайте, господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Госпожо Караянчева, процедурата ми е по начина на водене към Вас.
Казахте, че сте наясно с Правилника.
За пореден път Ви молим: кажете кой член и кое основание ползвахте, за да подложите това нещо на гласуване, като го няма нито в Правилника, нито в Конституцията?!
Моля да обясните – казахте, че сте наясно с Правилника. Обяснете на народните представители и на хората!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлагам прегласуване на току-що гласуваното предложение, направено от госпожа Караянчева, защото една част от колегите са се объркали в гласуването. Току-що ме информираха, за да си поправят вота.
Още веднъж се възползвам колеги, уважаеми народни представители, да Ви припомня чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ако все още държим на парламентаризма, на върховенството на закона и правилата: „Резултатът от гласуването се обявява, както при гласуването на чл. 64 – госпожо Председател, Вие обявихте – когато процедурата по гласуването или резултатът от него бъдат оспорени – каквото правя в момента за току-що неправомерното процедурно гласуване, обърнете внимание какво пише в текста – веднага след приключването му председателят разпорежда, то да бъде повторено. Резултатът от повторното гласуване е окончателен“.
В момента, уважаема госпожо Караянчева, или бъдете председател на Народното събрание и следете за спазване на Правилника на Народното събрание, или отстъпете тази длъжност, за да застане там човек, народен представител, който ще изпълнява Конституцията, законите на Република България, включително и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Карадайъ.
Колеги, моля, запазете тишина!
Процедура по прегласуване, която току-що направи господин Карадайъ.
Гласували 211 народни представители: за 187, против 24, въздържали се няма.
Предложението е прието.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Да живее демокрацията! Да живее парламентаризмът! Това е целенасочен отказ, съзнателен отказ. С това свършва Правилникът! Това е абсолютно съзнателно закононарушение! (Парламентарната група на ДПС напуска залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Ангелова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 64 има направено предложение от народния представител Корнелия Нинова:
„В чл. 64 думите „1 лв.“ се заменят с „8 лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, подлагам на гласуване неподкрепеното предложение за чл. 64.
Гласували 184 народни представители: за 182, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване чл. 64 с приетото предложение.
Гласували 185 народни представители: за 183, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 98 има направено предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група:
1. В чл. 98 се правят следните промени:
„Чл. 98 (1) Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система не се прилага за приходите от първоначално концесионно възнаграждение по договора за възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост.
(2) Част от получените средства от първоначално концесионно възнаграждение по договора за възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост се изразходват, както следва:
1. „Холдинг БДЖ“ ЕАД за погасяване на временна финансова помощ общо в размер на 196 000,0 хил. лв.
2. За погасяване на задължения на „Холдинг БДЖ“ ЕАД към Национална компания „Железопътна инфраструктура“ общо в размер на 84 530,4 хил. лв.
3. Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – погасяване на временна финансова помощ общо в размер на 208 000,0 хил. лв.
(3) Средствата по алинея 2 са планирани в централния бюджет.
(4) Средствата по алинея 2 се предоставят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията до размера на планираните.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Има изказвания.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разбирам, че емоциите са големи, но нека все пак да запазим спокойствие, има още малко, докато довършим бюджета, така че ще има сигурно още няколко изказвания, това е нормално.
Искам да Ви призова да не подкрепяме това предложение, което е направено от Министерския съвет за чл. 98, защото това ще е един чудесен пример за това как с един закон може да бъде нарушен друг закон. Вчера във всички изказвания тук, в тази зала присъстваше едно опасение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължете, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Вчера в тази зала всички изказали се по предложенията, които беше направила „БСП за България“ относно минималния размер на пенсията и относно възможността за преизчисляване на всички пенсии, присъстваше един основен довод срещу тези предложения. И това беше въпросът: откъде ще бъдат намерени средства за преизчисляване на тези пенсии? Отговорът на този въпрос се крие в така наречения Сребърен фонд. Това е именно този фонд, за който става въпрос в чл. 98 – Държавният фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.
Съгласно приетия през 2008 г. закон всички средства, които постъпват от концесионни възнаграждения, от приватизационни сделки, следва да отиват в този фонд за подкрепа на пенсионната система. От 2008 г., когато е създаден този фонд, до ден-днешен в него са постъпили едва около три милиарда лева, като в края на 2008 г. в този фонд са останали около два милиарда и половина лева. Сами разбирате, че за повече от 11 години в този фонд не са правени никакви отчисления.
Затова нашето желание – колеги, обръщам се към Вас с апел, наистина този път да не подкрепяме това концесионно възнаграждение, което предстои да бъде събрано от концесионера на летище София да отиде там, където му е мястото, а именно в този фонд. Всяка година в последните няколко години с предложенията на Министерския съвет в Закона за държавния бюджет тези средства се преместват в държавния бюджет, в централния бюджет. Тяхното място обаче е в Сребърния фонд за подкрепа на пенсиите на нашите майки и бащи.
Затова аз моля да не подкрепяме това предложение, в това число да не подкрепяме и предложението на колегите от ДПС, защото това предложение по същество алокира тези средства от първоначалното концесионно възнаграждение за летище София в Холдинг БДЖ и в Националната компания „Железопътна инфраструктура“. Но всъщност тези средства могат да бъдат насочени, ако е необходимо, или средства, ако са необходими за Холдинг БДЖ и за Национална компания „Железопътна инфраструктура“, могат да бъдат насочени по други параграфи, а не за сметка на средствата от пенсионната система. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Данчев.
Други изказвания не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Гласували 153 народни представители: за 4, против 109, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 98, подкрепен от Комисията.
Гласували 165 народни представители: за 109, против 53, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99, като в ал. 4 думите „ги включи“ се заменят с „включи съответните лица“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 100:
„Чл. 100. (1) Считано от 1 януари 2020 г., Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) прилага делегиран бюджет, като генералният директор е второстепенен разпоредител с бюджет, който:
1. извършва компенсирани промени по плана на приходите и разходите, като уведомява за това първостепенния разпоредител с бюджет;
2. се разпорежда със средствата на НИМХ;
3. определя броя и числеността на персонала в НИМХ;
4. определя индивидуалните възнаграждения на персонала в рамките на утвърдените разходи по бюджета на НИМХ за съответната бюджетна година.
(2) Установеното към края на годината превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на НИМХ се включва в бюджета му за следващата година.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Ще подложа на гласуване два текста: първият е текстът на вносителя за чл. 99 с предложения текст за замяна от Комисията; и редакцията на чл. 100, предложена от Комисията.
Гласували 154 народни представители: за 104, против 48, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 101 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, като ал. 3 е отразена в § 21.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен в § 21.
Комисията предлага следната редакция за чл. 101:
„Чл. 101. Министерският съвет по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси осигурява средства в размер до 10 млн. лв. за 2020 г. за финансиране на разширяването на достъпа и обхващането в задължителното предучилищно образование на децата, навършили 4-годишна възраст, както и за подпомагане на заплащането от родителите на такси по чл. 298, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование.“
„Заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 101, наименованието на подразделението, подкрепено от Комисията, и текста на вносителя за § 1, подкрепен от Комисията.
Гласували 166 народни представители: за 109, против 45, въздържали се 12.
Предложенията са приети.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, като в т. 2 относно ал. 14, т. 1 думата „без“ се заменя със „с изключение на“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2 с предложението за заместване в текста на Комисията и текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за § 3.
Гласували 167 народни представители: за 108, против 56, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Параграф 4 – предложение на народния представител Александър Сабанов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4:
„§ 4. В Закона за вътрешния одит в публичния сектор (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 16 ал. 3 се отменя.
2. В чл. 18:
а) в ал. 1:
аа) в текста преди т. 1 се създава ново изречение второ: „В състава на одитните комитети не може да участват длъжностните лица по чл. 7, ал. 1 от Закона за обществените поръчки и вътрешните одитори от съответните организации“, а досегашното изречение второ става изречение трето;
бб) в т. 3 думите „повече от два одитни комитета“ се заменят с „друг одитен комитет, включително в организация по ал. 4“;
б) в ал. 9 след думите „членовете на одитния комитет“ се добавя „включително в организациите по ал. 4“.
3. В чл. 19 ал. 4 се отменя.
4. В чл. 31 ал. 6 се отменя.
5. В приложението към чл. 12, ал. 2, т. 5, ред № 7 се заличава.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 4.
Гласували 161 народни представители: за 106, против 48, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 5 – предложение на народния представител Кръстина Таскова:
„В § 5 в Закона за предучилищното и училищното образование се добавя следното изменение:
1. В чл. 171, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование след думите „Министерски съвет“ се добавят думите „като месечната стипендия за отличен успех не може да бъде по-малка от 50 лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Параграфи от 6 до 8 включително са по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Първо ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение от народния представител Кръстина Таскова.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 50, против 59, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за параграфи 5, 6, 7 и 8, подкрепени от Комисията.
Гласували 164 народни представители: за 113, против 49, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 9 има предложение от народния представител Мустафа Карадайъ:
„Параграф 9 от Преходните и заключителните разпоредби да отпадне.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10 и § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Първо ще подложа на гласуване неподкрепения от Комисията текст на предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Гласували 156 народни представители: за 2, против 100, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 9, 10 и 11, подкрепени от Комисията.
Гласували 161 народни представители: за 110, против 50, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 12 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В § 12 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се т. 1:
„1. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата „ставка“ се добавя „за лекарствени продукти, включени в Позитивния списък по чл. 262 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, заплащани със средства от бюджета на НЗОК, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, както и“.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Данъчната ставка за месо, мляко, яйца, брашно и хранителни продукти от брашно е в размер на 5 на сто“.
б) сегашният текст става т. 2 на § 12.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 70, против 58, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване текстовете на вносителя за параграфи 12 и 13, подкрепени от Комисията.
Гласували 177 народни представители: за 106, против 71, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Кръстина Таскова:
„В Заключителните разпоредби се създава нов § 13а :
„§13а. В Закона за семейните помощи за деца в чл. 6, ал. 1 се създава изречение второ: „Еднократна помощ се изплаща в случай, че майката е навършила 18 години и има завършено средно образование.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Кръстина Таскова и група народни представители:
„В Заключителните разпоредби се създава нов § 13б със следното съдържание:
„§13б. В Закона за семейните помощи, чл. 4а се изменя по следния начин:
„Чл. 4а. (1) Право на семейни помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 има всяко дете, отглеждано в страната, независимо от доходите на семейството.
(2) Размерът на семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 се определя ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не може да бъде по-малък от предходната година.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Кръстина Таскова:
„В Заключителните разпоредби се създава нов § 13б :
„§ 13б. В Закона за местните данъци и такси в чл. 81 след думите „детски градини“ се добавя думата „не“.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Кръстина Таскова за създаване на нов § 13а.
Гласували 175 народни представители: за 25, против 25, въздържали се 125.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кръстина Таскова и група народни представители за създаване на нов § 13б. Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 170 народни представители: за 31, против 9, въздържали се 130.
Предложението не се приема. (Шум и реплики.)
Подлагам на гласуване трето предложение, неподкрепено от Комисията, на народния представител Кръстина Таскова за създаване на нов § 13б, с представеното Ви съдържание.
Гласували 137 народни представители: за 10, против 6, въздържали се 121.
Предложението не е прието. (Шум и реплики.)
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания има ли?
Колеги, на мен вече ми е трудно да се ориентирам и да чувам докладчика – не чувам какво гласуваме. Ще спра, докато в залата не се възцари малко тишина. Спирам. (Шум и реплики.)
Има ли изказвания по § 14?
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 14, подкрепен от Комисията.
Гласували 173 народни представители: за 105, против 62, въздържали се 6. (Шум и реплики.)
Предложението е прието.
Моля, не бързайте да представяте следващия текст, защото няма да Ви чуя. (Шум и реплики.)
Моля, продължете с представянето на следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група:
„2. Създават се § 14а – 14е:
„§ 14а. В Кодекса на труда в чл. 261 думите „размерите, определени от Министерския съвет“ се заменят с „35 на сто за всеки отработен нощен час или за част от него“.
§14б. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 13, ал. 1 се създава т. 30:
„30. доходите от трудови правоотношения на лицата, ненавършили 26 години.“
2. В чл. 22в се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 двоеточието след думите „чл. 17“ се заличава и текстът до края на алинеята се заменя с „6000 лв. за всяко ненавършило пълнолетие дете“;
б) създава се ал. 10:
„(10) Месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения на лица, ползващи данъчно облекчение за деца, се намалява с 500 лв. за всяко едно дете.“
3. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 3 се създава т. 3:
„3. данъчното облекчение за деца по чл. 22в, ал. 10.“;
б) ал. 4 се изменя така:
„(4) Размерът на дължимия данък се определя върху месечната данъчна основа по ал. 3 по следната таблица: по приложена таблица.
4. В чл. 43, ал. 3 думите „умножи по данъчна ставка 10 на сто“ се заменят с „обложи съгласно таблицата по чл. 48, ал. 1“.
5. В чл. 44 се правят следните изменения:
а) ал. 3 се изменя така:
„(3) Размерът на дължимия данък се изчислява, като разликата по ал. 1 се обложи съгласно таблицата по чл. 48, ал. 1.“;
б) в ал. 4 изречение второ думите „умножи по данъчна ставка 10 на сто“ се заменят с „обложи съгласно таблицата по чл. 48, ал. 1“.
6. В чл. 44а, ал. 1 изречение второ думите „умножи по данъчна ставка 10 на сто“ се заменят с „обложи съгласно таблицата по чл. 48, ал. 1“.
7. В чл. 46 се правят следните изменения:
а) ал. 1 се изменя така:
„(1) Ставката на данъка за доходите по чл. 37 и чл. 38, ал. 1, 5, 10, 12, 14 и 15 е съгласно таблицата по чл. 48, ал. 1.“;
б) в ал. 2 цифрата „7“ се заменя с „8“, а в края на изречението, след думата „години“ се поставя запетая и се добавя „както и за доходите по чл. 38, ал. 11 и 13“;
в) ал. 3 и 4 се отменят.
8. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
а) ал. 1 се изменя така:
„(1) Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност, за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, доходи от други източници по чл. 35, както и върху общата годишна данъчна основа по чл. 17, се определя съгласно следната таблица:“ по приложена таблица;
б) създават се ал. 9 – 11:
„(9) При определяне на размера на данъка върху общата годишна данъчна основа за необложените с авансов данък доходи от трудови правоотношения се прилага чл. 42, ал. 3.
(10) Ако лицето не е получавало доходи от трудови правоотношения, другите му доходи, включени в общата годишна данъчна основа, се намаляват преди облагането с 6000 лева за всяко ненавършило пълнолетие дете, ако задълженото лице има деца и не е лишено от родителски права. Намалението се декларира и ползва от единия родител по избор.
(11) Надвнесеният за данъчната година данък може да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за този данък, дължим от едноличен търговец. Когато се установи, че едноличният търговец без основание приспада данък за невнесените авансови и годишни вноски, се дължат лихви по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.“
§ 14в. В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2, ал. 2, т. 6 след думата ,,първи“ се поставя запетая и се добавя ,,втори, трети и четвърти“.
2. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова ал. 3:
„(3) Размерът на помощта по ал. 1 за второ и/или трето дете на родители, осигурени 24 месеца преди и в момента на раждането на детето, не може да бъде по-малък от 10-кратния размер на минималната работна заплата за съответната година за всяко дете и се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.“;
б) досегашните ал. 3 – 9 стават съответно ал. 4 – 10.
3. В чл. 10а се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 след думата ,,първи“ се поставя запетая и се добавя ,,втори, трети и четвърти“;
б) в ал. 7 се правят следните изменения и допълнения:
- в т. 1 след думата „училище“ се добавя „или не започне обучение“;
- в т. 2 след думата „първи“ се поставя запетая и се добавя „втори, трети или четвърти“.
4. В чл. 12, ал. 1, т. 6 след думата ,,първи“ се поставя запетая и се добавя ,,втори, трети и четвърти.“
§ 14г. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 6, ал. 1, б. „в“ думите „детски ясли, детски кухни, детски градини“ и запетаята след тях се заличават.
2. В наименованието на Раздел ІІІ в Глава трета думите „детски ясли, детски градини“ и запетаята след тях се заличават.
3. Чл. 81 се отменя.
§ 14д. В Закона за публичните финанси (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 11, ал. 10 се създава изречение второ: „Кметът на район или кметство е второстепенен разпоредител с бюджет за дейностите на района или кметството и прилага делегиран бюджет, при условия и по ред, определени с наредба на Общинския съвет, съгласно методически указания на министъра на финансите.
2. В чл. 52, ал. 1, т. 1 се създават б. „е“ и „ж“:
е) една пета от размера на внесените данъци върху доходите на физическите лица от лицата с постоянен адрес на територията на съответната община;
ж) една десета от размера на внесения данък върху добавената стойност от търговските обекти за търговия на дребно, регистрирани на територията на съответната община.
14е. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 23, ал. 1 т. 4 се отменя.
2. В чл. 24, ал. 1, т. 2 след думата „търговци“ се поставя точка и запетая и текстът до края на изречението се заличава.
3. В чл. 34, ал. 4 думите „юридическите лица и едноличните търговци“ и запетаята след тях се заличават.
4. В чл. 35 се правят следните изменения:
а) в ал. 2 т. 4 се отменя;
б) ал. 3 и 4 се отменят.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Имате думата за изказване, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В § 14 – от 14а до 14е, ще Ви представя накратко нашите предложения, които смятам, че са изключително разумни. Необходимо е всеки един от Вас да се замисли, че е крайно време наистина да въведем такива мерки и стимули за активните, младите и работоспособните хора в България, които в крайна сметка са решили да останат тук.
Първото предложение по § 14а е свързано със ставката за нощен труд. Миналата година от тази трибуна, точно по време на гласуване на бюджета, обърнах внимание, защото между Вас има хора, които защитават хората в Министерството на здравеопазването. Има много здравни служители, които защитават хората, които работят за охраната на труда, за охраната на обществения ред. Всички тези хора работят нощен труд, а те са над 400 000 души.
Понеже нощният труд от 2007 г. не е коригиран и ставката за този труд е 25 стотинки, крайно време е всички ние да се замислим и да въведем в Кодекса на труда едно изменение, а именно в чл. 261 по начина, по който са въведени текстовете за извънредния труд, в чл. 262 по същия начин, ставката за отработен нощен труд да се увеличава с 35%. Това е нашето предложение. Считам, че е разумно за всички онези 400 000 души, които работят този вреден, нощен труд, и се налага ние да приемем решение, с което те да получават едни достойни доходи за този вреден за здравето труд.
Другите ни предложения наистина са свързани с младите хора и политиката за подкрепа на младите хора. Крайно време е да помислим за данъчни преференции и едно от предложенията, които правим, е в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, а именно във всяко семейство, което отглежда дете, което работи и внася в осигурителната система, всеки месец да остават 50 лв. в семейството, като се приспадат от данъчната основа. Общо взето го въвеждаме като един вид необлагаем минимум за всяко работещо семейство.
Другите предложения, които правим по § 14, са свързани и с отпадане на таксите за детските градини, визирани в чл. 81 от Закона за местните данъци и такси.
Уважаеми дами и господа управляващи, това, което Вие предложихте в чл. 101 от настоящия бюджет – да обхванем 4 годишните в предучилищна възраст и по някакъв начин да подпомогнем таксите, дискриминира останалите деца, които посещават детска градина.
Смятам, че нашето предложение е много по-разумно. Такова предложение беше направено и от друга парламентарна група и се надявам всички ние да се обединим около становището, всички родители, чиито деца посещават детски градини, да бъдат освободени от тази такса. Смятам, че можем да си го позволим, защото сумата, която е необходима за тази мярка, възлиза на около 66 милиона. (Силен шум.)
Няма да говоря за другите предложения, Вие добре ги познавате и сте запознати. Надявам се да ни подкрепите, защото действително това, което в момента държавата предлага като данъчни преференции за работещите родители с деца в размер на 20 лв., по никакъв начин не показва подкрепата на държавата за тях.
Друго наше предложение е свързано с отпадането на облагането на всички млади хора, които работят и не са навършили 26-годишна възраст. (Силен шум.)
Виждам, че в залата не проявявате интерес към нашите предложения, но се надявам в един момент да помислите разумно за тези мерки, защото те са за младите хора на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 168 народни представители: за 67, против 26, въздържали се 75.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Александър Сабанов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 15:
„§ 15. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 10, ал. 1 думите „който включва централизиран етап и децентрализиран етап“ се заличават.
2. В чл. 10в:
а) в ал. 1 изречение трето се заличава;
б) в ал. 2, изречение второ думата „датите“ се заменя с „датата“ и думите „централизирания етап“ се заменят с „конкурса, като датата не може да бъде по-рано от 7 дни след информирането“, а изречение трето се заличава.
3. Член 10д се изменя така:
„Чл. 10д. (1) Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин, като преценява професионалните и деловите качества на кандидатите и класира от първо до трето място най-успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол. Протоколът и всички документи на класираните кандидати се представят на органа по назначаването в 10-дневен срок от провеждането на конкурса.
(2) Преценката на комисията и класирането на кандидатите не подлежат на съдебен контрол.
(3) Участвалите в проведения конкурс кандидати, които не са класирани на първо място, могат да възразят пред органа по назначаването в 7-дневен срок от получаването на протокола на комисията. При основателност на възраженията органът по назначаването прекратява конкурсната процедура и насрочва нов конкурс. Решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол.
(4) В 14-дневен срок от представянето на протокола по ал. 1 органът по назначаването издава акт за назначаване на кандидата, който е класиран на първо място. Когато за заемането на длъжността се изисква достъп до класифицирана информация, актът за назначаване се издава в 14-дневен срок от получаване на разрешението за достъп.
(5) Ако назначеният служител не встъпи в длъжност или не положи клетва съгласно чл. 14, органът по назначаването издава акт за назначаване на следващия класиран кандидат.
(6) Алинея 5 може да се прилага и в случаите, когато в едногодишен срок заетата въз основа на конкурс длъжност или друга длъжност със същите функции се освободи.“
4. Член 10е се отменя.
5. В чл. 10ж:
а) в ал. 1 думите „включително на тестовете по чл. 10д, ал. 1 и 2 и мястото на провеждане на централизирания етап“ се заличават;
б) алинея 2 се отменя.
6. В чл. 13а:
а) в ал. 6 думите „успешно преминаване на теста по чл. 10д, ал. 1“ се заличават;
б) в ал. 7 думите „както и когато тестът по чл. 10д, ал. 1 не е успешно издържан“ се заличават.
7. В чл. 15 ал. 2 се изменя така:
„(2) Служебното правоотношение по ал. 1 може да възникне и без провеждане на конкурс при спазване на условията за назначаване.“
8. В чл. 81а:
а) алинея 5 се отменя;
б) в ал. 6 думите „Алинеи 1 – 5“ се заменят с „Алинеи 1 – 4“.
9. В чл. 82, ал. 1 изречение второ се заличава.“
Уважаеми господин Председател, бих искала да направя следната редакционна поправка: в § 15 да бъда създадена нова точка 1:
„1. В чл. 9а, ал. 2 думата „централизиран“ се заличава“.
Останалите точки се преномерират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакционните поправки, които бяха току-що направени за предложения нов § 15.
Гласували 162 народни представители: за 109, против 22, въздържали се 31.
Предложението за редакционните поправки е прието.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 15 съгласно Доклада на Комисията, плюс редакционните поправки, които приехме току-що.
Гласували 167 народни представители: за 109, против 23, въздържали се 35.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 16 има предложение на народния представител Александър Сабанов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 16:
„§ 16. В Закона за публичните предприятия (ДВ, бр. …) в § 1 от допълнителната разпоредба т. 9 се отменя.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 17:
„§ 17. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения:
1. B чл. 47, ал. 1 се създава т. 12:
„12. използва система за видеонаблюдение и контрол, отговаряща на изискванията на чл. 476, в случаите на производство и/или складиране на:
а) етилов алкохол;
б) тютюневи изделия.“.
2. B чл. 47б:
а) в ал. 1 след думите „т. 11“ се добавя „и 12“;
б) създават се ал. 4а и 4б:
,,(4a) B данъчните складове в случаите по чл. 47, ал. 1, т. 12, буква „а“, освен видеокамерите по ал. 3, се монтират и видеокамери на всички места, определени за влизане или напускане на физически лица от обекта.
(4б) Видеокамерите по ал. 4a трябва да отговарят на изискванията на ал. 4“.“
По чл. 18 има предложение на народните представители Менда Стоянова и Валери Симеонов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат параграфи 18 и 19:
„§ 18. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 111:
а) в ал. 1 след думата „категоризирани“ се добавя „или регистрирани“;
б) в ал. 2 се създава изречение второ: „Регистрацията се извършва от кметовете на общини или от оправомощени от тях длъжностни лица – в случаите по чл. 113, ал. 2.“
2. В чл. 113 :
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) Хотелиерство в стаи за гости, апартаменти за гости и къщи за гости може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон, включително когато те са част от обитаваното от него жилище в жилищна сграда. В тези случаи стаите за гости и апартаментите за гости, ако не са категоризирани, се регистрират по условия и ред, определени с наредбата по чл. 121, ал. 5.“;
б) създава се ал. 3:
„(3) Онлайн, включително чрез електронна платформа, която свързва потребители на туристически услуги и лицата, които ги предоставят, могат да се предлагат туристически услуги само за категоризирани или регистрирани места за настаняване.“
в) създава се ал. 4:
„(4) За местата за настаняване, за които се предлагат туристически услуги чрез електронна платформа, която свързва потребители на туристически услуги и лицата, които ги предоставят, задължително се осигурява възможност за плащане и по електронен път чрез електронната платформа.“;
г) създава се ал. 5:
„(5) По споразумение между държавни органи/общини и лицата, които осъществяват посредническа дейност за онлайн предлагане на туристически услуги, включително чрез електронна платформа, може да се предвиди лицата да предоставят информация, свързана с предоставените туристически услуги и/или да събират суми за публични вземания, в това число срещу възнаграждение.“
3. В чл. 176 се създават ал. 5, 6 и 7:
„(5) Министърът на туризма или оправомощено от него длъжностно лице извършва контрол по спазване на изискванията по чл. 113, ал. 3 и налага глобите и имуществените санкции по чл. 231.
(6) При неизпълнение на чл. 113, ал. 3 от лицето, което осъществява посредническа дейност за онлайн предлагане на туристически услуги, включително чрез електронна платформа, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, министърът на туризма или оправомощено от него длъжностно лице подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до съответните интернет страници при първо нарушение за срок до 14 дни, а при следващо нарушение до 30 дни. Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му, като може да измени предложения от министъра на туризма срок при първо нарушение. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на Министерството на туризма в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.
(7) Органите по чл. 171, ал. 1, т. 2 и 4 уведомяват министъра на туризма в случаите на нарушения по чл. 231, ал. 1.“
4. Създава се нов чл. 231:
„Чл. 231. (1) Лице, което допусне включване в електронна платформа на некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 или нерегистриран туристически обект по чл. 113 ал. 2, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв. – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв. – за едноличните търговци и юридическите лица.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 5000 до 8000 лв., а имуществената санкция – от 10 000 до 15 000 лв.“
„§ 19. (1) В срок до три месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет привежда наредбата по чл. 121, ал. 5 от Закона за туризма в съответствие с него.
(2) В срок до три месеца от влизането в сила на наредбата по ал. 1 лицата привеждат дейността си в съответствие със Закона за туризма.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 16, 17, 18 и 19 с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 157 народни представители: за 111, против 40, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Йордан Апостолов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 20:
„§ 20. В Закона за хората с уврежданията (oбн., ДВ, бр. …) в чл. 70, т. 5 след думата „инвалидност“ се добавя „или пенсия за военна инвалидност“.
Комисията предлага да се създаде § 21:
„§ 21. (1) В срок до един месец от обнародването на закона в „Държавен вестник“ Министерският съвет приема програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища за периода 2020 – 2022 г., с индикативен бюджет за 2020 г. до 70 млн. лв.
(2) В срок до два месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник“ Министерският съвет предприема необходимите действия, включително чрез упражняване на правото си на законодателна инициатива, за въвеждане на задължителното предучилищно образование на децата, навършили 4-годишна възраст, както и за подпомагане на заплащането от родителите на такси по чл. 298, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 22, като думите „да внесе“ се заменят с „внася“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 23.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, който става § 24:
„§ 24. Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на § 14, 15 и 21, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедура, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Председател, моля, параграфите, които бяха докладвани, да ги подложите на гласуване поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Последните параграфи? (Реплика от народния представител Менда Стоянова.)
Добре, разбрах Ви.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 20 с текст съгласно Доклада на Комисията. (Силен шум и реплики.)
Отменете гласуването.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, понеже виждам, че има някакво недоразумение в залата – аз направих предложение параграфите, които бяха докладвани едновременно, да бъдат подложени на гласуване поотделно. Не смятам, че това трябва да подлежи на специално гласуване от залата, защото е нормална практика параграфите да се гласуват отделно, в изключение ги гласуваме анблок. Така че моля да започнем да гласуваме поотделно от § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбрах Ви, госпожо Стоянова, и бях започнал да гласувам § 20.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 20 с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 133 народни представители: за 42, против 4, въздържали се 87.
Предложението не е прието.
Продължаваме с предложението на Комисията за създаване на нов § 21. Подлагам на гласуване предложението за нов § 21 с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 130 народни представители: за 120, против 3, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 15, който става § 22, с предложението за заместване в текста, направено от Комисията.
Гласували 146 народни представители: за 109, против 22, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 16, който става § 23, подкрепен от Комисията.
Гласували 163 народни представители: за 114, против 32, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 17, подкрепен от Комисията, който става § 24.
Гласували 163 народни представители: за 114, против 32, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Приложение към чл. 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложението към чл. 50.
Бих искала да направя редакционна поправка в изречението: „А4 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.“
Обозначението „А4“ да стане „А5“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване предложението за редакционни поправки в Приложението към чл. 50.
Гласували 159 народни представители: за 109, против 34, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване приложението към чл. 50 с приетите вече редакционни поправки.
Гласували 157 народни представители: за 111, против 36, въздържали се 10.
Предложението е прието.
С това завърши и второто гласуване на Закона за държавния бюджет.
Следващото редовно пленарно заседание е от 9,00 ч. на 6 декември 2019 г. съгласно приетата Програма за работа на Народното събрание.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 20,45 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Стоян Мирчев
Николай Александров