Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Кристиан Вигенин

Секретари: Юлиан Ангелов и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги!
Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)

Колеги, продължаваме с първа точка от днешния дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДЕН ДОГОВОР (LOA) BU-B-UCA „ЛИЦЕНЗИ И ТЕХНИЧЕСКА ПОДДРЪЖКА НА СИСТЕМАТА ЗА КОНСТРУКТИВНИ СИМУЛАЦИИ JCATS (JOINT CONFLICT & TACTICAL SIMULATION), ВКЛЮЧВАЩИ ЛИЦЕНЗИ ЗА ОПЕРАЦИОННА СИСТЕМА „LINUX“, ВЕРСИЯ RED HAT ENTERPRISE LINUX (RHEL) И ОБУЧЕНИЕ ЗА УСВОЯВАНЕ НА НОВОТО ОБОРУДВАНЕ“.
Вносител е Министерският съвет.
Преди да започнем работа по тази точка, ще направя едно съобщение: на 4 декември 2019 г. във връзка с т. 2 от Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г., изменено с Решение от 12 октомври 2018 г. и от 27 февруари 2019 г., приети по повод на разисквания по питане № 754-05-33 от 13 юли 2017 г. от народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов е постъпил в Народното събрание Доклад от министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева, разгледан и одобрен на оперативно съвещание на Министерския съвет от 4 декември 2019 г.
Докладът е изпратен на народните представители на електронните им пощи и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
Заповядайте, господин Попов.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Предлагам процедура за допуск до залата на заместник министъра на отбраната Атанас Запрянов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по направената процедура от господин Попов.
Гласували 165 народни представители: за 161, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
Заповядайте, господин Попов.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по отбрана относно Законопроект за ратифициране на Международен договор (LOA) BU-B-UCA „Лицензи и техническа поддръжка на системата за конструктивни симулации JCATS (Joint Conflict & Tactical Simulation), включващи лицензи за операционна система „Linux“, версия Red Hat Enterprise Linux (RHEL) и обучение за усвояване на новото оборудване“, № 902-02-29, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2019 г.
На редовно заседание, проведено на 28 ноември 2019 г., Комисията по отбрана обсъди Проект на закон за ратифициране на Международен договор (LOA) BU-B-UCA „Лицензи и техническа поддръжка на системата за конструктивни симулации JCATS (Joint Conflict & Tactical Simulation), включващи лицензи за операционна система „Linux“, версия Red Hat Enterprise Linux (RHEL) и обучение за усвояване на новото оборудване“, № 902-02-29, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2019 г.
В заседанието участваха: господин Атанасов Запрянов – заместник-министър на отбраната, генерал Андрей Боцев – началник на отбраната, и госпожа Елена Маркова – директор на дирекция „Правнонормативна дейност“ – Министерството на отбраната.
Председателят на Комисията по отбрана посочи, че на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Конституцията на Република България Министерският съвет е внесъл в Народното събрание Проект на закон за ратификация на Договора.
Проектът на закон за ратификация беше представен от заместник-министъра на отбраната Атанас Запрянов. Той посочи, че Договорът, на обща стойност 416,396 USD, е подписан от заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на 28 октомври 2019 г.
Този договор, наречен „Писмо за предлагане и приемане на офертата“ (Letter of Offer and Acceptance – LOA), е изготвен съобразно изискванията на американското законодателство за военни продажби по Програмата Foreign Military Sales (FMS), която строго регламентира възможностите за придобиване на американско военно оборудване и техника. Той представлява оферта с условия за доставка от страна на американското правителство.
Заместник-министър Запрянов представи пред членовете на Комисията по отбрана необходимостта от сключване на договора и очакваните резултати и финансови последици от неговото прилагане.
В последвалата дискусия отношение взеха народните представители Константин Попов, Пламен Манушев, Кольо Милев и Симеон Симеонов. Те изразиха категоричната си подкрепа към целесъобразността и цената на Договора.
След приключване на дебатите, членовете на Комисията по отбрана с 21 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ приеха следното становище:
Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Закон за ратифициране на Международен договор (LOA) BU-B-UCA „Лицензи и техническа поддръжка на системата за конструктивни симулации JCATS (Joint Conflict & Tactical Simulation), включващи лицензи за операционна система „Linux“, версия Red Hat Enterprise Linux (RHEL) и обучение за усвояване на новото оборудване“, № 902-02-29, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Първо искам да честитя имения ден на всички Кольовци и Николаевци! Да сме живи и здрави!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Честито и от мен! (Ръкопляскания.)
КОЛЬО МИЛЕВ: Нашата парламентарна група ще подкрепи ратифицирането на Договора, тъй като тази система JCATS е изградена още през 2005 г. на Националния военен учебен център „Чаралица“ и тя се използва най-вече за подготовка на технически звена – звената батальон, бригада. Договорът е в посока на усъвършенстване на самата система и по-нататъшното ѝ използване за подготовката на нашите формирования.
Системата е надеждна. Лично аз съм участвал в подготовката на Карловската бригада през лятото на 2008 г. и есента нямахме проблеми със сертификацията на Бригадата за участие във всички операции от спектъра на Алианса.
Системата дава възможност за спестяване на много ресурси и най-вече в жива сила, ГСМ и финансови средства. Тя дава възможност за симулации и провеждане на симулативни игри, учения, тренировки на основно тактическо ниво, казах, до батальон и щабове на бригади.
Онлайн може да се провери състоянието както на висшия състав, така и на формированията, колоните се придвижват онлайн, в момента се вижда също състоянието и на горивото, и на личния състав, и на колоните – докъде са стигнали, и се управлява съответно на съответния език, който е заповядан за учението.
Лицензът, който ще придобием, и новите възможности за усъвършенстване на системата ще дадат възможност в бъдеще ние дълги години да спестяваме много средства за подготовката на нашите тактически формирования, и това е положително. Ние ще го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Манушев, заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители!
Честит празник на всички моряци и рибари и на всички, свързани с морето, работещи в едно необичайно за човека място и среда! Така казваше дядо Кирил, Бог да го прости, нашият владика Варненски: „Те плават безбедно в тази среда, която не е направена за човека!“ Нека свети Николай да пази всички, да ги закриля и те да се завръщат в домовете си!
По въпроса, който разглеждаме, по темата, по Законопроекта искам да кажа няколко думи само в допълнение и в подкрепа на това, което казаха генерал Кольо Милев и генерал Попов.
Този симулатор, освен това, което каза генерал Милев, той е изграден за моделиране на бойното поле до ниво отделен войник и отделна единица превозни средства, което дава възможност, освен бригадата, батальона, отделният войник да бъде наблюдаван как реагира, как действа и какво се е случило с него. Това надграждане на тази система е изключително полезно за подготовката на нашите подразделения, а също така и на отделните ни войници.
Има още нещо да кажа, заради което взех думата. Тази система JCATS се използва и за организирането на търсенето и спасяването и на море. Ние сме я ползвали във флота, така че надграждането на системата е изключително важно и полезно. Това е един добър шанс за нас да бъде направено с помощта на Съединените американски щати, така че ще подкрепя този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Манушев.
Има ли реплики? Няма.
Господин Цонков, заповядайте за изказване.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Честит празник и от мен! Днес е хубав ден и за всички, които празнуват Никулден, и за всички моряци. Радвам се, че днес обсъждаме и тези, свързани с флота.
Бих искал да кажа и аз няколко думи по точката, която обсъждаме. Всъщност тази система JCATS е много добра, изпитана във времето, и във връзка с ограниченията, в които живеем, включително и финансови, все пак е хубаво да съчетаваме симулации с реални учения и по този начин да повишаваме бойната подготовка на нашите формирования. Тя се използва, ако не се лъжа, от всички натовски страни отдавна, практиката е установена.
Нещо повече, предполагам, че занапред ще минем на все повече симулационни учения и в Българската армия, и като световен стандарт, бих казал, във връзка с навлизането на новите технологии във всички сфери на обществения живот, включително и във военната сфера. Надграждането на тази система е нещо положително, нещо, което трябва да бъде направено, и то е свързано с повишаване на нашите отбранителни способности, на подготовката, дори мотивирането на нашите военнослужещи да видят как могат да бъдат извършвани военни действия в една такава контролирана среда.
Хубаво е да има и повече такива учения, още повече, след като те не са свързани с извършването на големи разходи за реализацията им, така че ние ще подкрепим подобно надграждане на така наречената JCATS система, и приветстваме политиката, в случая на Министерството на отбраната, която мисли за повишаване на бойната подготовка на българските военнослужещи.
Надявам се да има повече подобни поводи за консенсус в Комисията по отбрана, защото смятам, че всички в тази зала бихме искали да видим една по-боеспособна, по-мотивирана българска войска, българска армия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Колеги, подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Международен договор (LOA) BU-B-UCA „Лицензи и техническа поддръжка на системата за конструктивни симулации JCATS, включващи лицензи за операционна система Linux, версия Red Hat Enterprise Linux (RHEL) и обучение за усвояване на новото оборудване“.
Гласували 152 народни представители: за 151, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура – господин Попов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! След ползотворния дебат, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народно събрание предлагам Законопроектът да бъде подложен на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Международен договор (LOA) BU-B-UCA „Лицензи и техническа поддръжка на системата за конструктивни симулации JCATS (Joint Conflict & Tactical Simulation), включващи лицензи за операционна система Linux, версия Red Hat Enterprise Linux (RHEL) и обучение за усвояване на новото оборудване“
Член единствен. Ратифицира Международен договор (LOA) BU-B-UCA „Лицензи и техническа поддръжка на системата за конструктивни симулации JCATS (Joint Conflict & Tactical Simulation), включващи лицензи за операционна система Linux, версия Red Hat Enterprise Linux (RHEL) и обучение за усвояване на новото оборудване“, подписан на 18 юни 2019 г. в Съединените американски щати и на 28 октомври 2019 г. в гр. София.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона, член единствен и Заключителна разпоредба.
Гласували 146 народни представители: за 145, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Преминаваме

към следваща точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПОКУПКА И ДОСТАВКА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ДЪРЖАВАТА НИДЕРЛАНДИЯ ЗА ЗАКУПУВАНЕ НА МИНЕН ЛОВЕЦ „МААСЛУИС“, КЛАС „ТРИПАРТИ“, С БОРДОВИ № М 856, И МИНЕН ЛОВЕЦ „ХЕЛЕВУТСЛАЙС“, КЛАС „ТРИПАРТИ“, С БОРДОВИ № М 859.
Вносител е Министерският съвет.
Давам думата на господин Манушев за изчитане на Доклада на Комисията по отбрана.
Заповядайте, господин Манушев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Какъв по подходящ ден от днешния да разглеждаме този законопроект – за Военноморските сили да бъдат купени два минни ловци? Това е подарък за моряците.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Международен договор за покупка и доставка между правителството на Република България и правителството на Държавата Нидерландия за закупуване на минен ловец „Мааслуис“, клас „Трипарти“, с бордови № М856, и минен ловец „Хелевутслайс“, клас „Трипарти“, с бордови № М859, № 902-02-30, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2019 г.
На редовно заседание, проведено на 28 ноември 2019 г., Комисията по отбрана обсъди Проект на закон за ратифициране на Международен договор за покупка и доставка между правителството на Република България и правителството на Държавата Нидерландия за закупуване на минен ловец „Мааслуис“, клас „Трипарти“, с бордови № М856, и минен ловец „Хелевутслайс“, клас „Трипарти“, с бордови № М859, № 902-02-30, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2019 г.
В заседанието участваха: господин Атанасов Запрянов – заместник-министър на отбраната, генерал Андрей Боцев – началник на отбраната, и госпожа Елена Маркова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на отбраната.
Председателят на Комисията по отбрана посочи, че на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Конституцията на Република България Министерският съвет е внесъл в Народното събрание Проект на закон за ратификация на Договора.
Проектът на закон за ратификация беше представен от генерал Андрей Боцев, началник на отбраната. Той посочи, че Договорът за покупка и доставка, на обща стойност 1,996,000 евро, е подписан на 7 ноември 2019 г. от нидерландска страна и на 11 ноември 2019 г. от българска страна. Генерал Боцев представи пред членовете на Комисията по отбрана необходимостта от сключване на Договора и очакваните резултати и финансови последици от неговото прилагане.
В последвалата дискусия отношение взеха народните представители Пламен Манушев, Кольо Милев и Симеон Симеонов. Те изразиха категоричната си подкрепа към целесъобразността и цената на Договора.
След приключване на дебатите, членовете на Комисията по отбрана с 21 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ приеха следното становище:
„Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Закон за ратифициране на Международен договор за покупка и доставка между правителството на Република България и правителството на Държавата Нидерландия за закупуване на минен ловец „Мааслуис“, клас „Трипарти“, с бордови № М856, и минен ловец „Хелевутслайс“, клас „Трипарти“, с бордови № М859, № 902-02-30, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Манушев.
Обявявам начало на разискванията.
Има ли желаещи да се изкажат по този закон?
Заповядайте, господин Милев, имате думата.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да взема отношение като един от малкото сапьори в тази зала, надявам се, и да кажа, че нашата парламентарна група „БСП за България“ ще подкрепи този договор, тъй като наистина нашите Военноморски сили имат нуждата от придобиването на тези кораби минни ловци. Дай боже, да няма какво да откриват в Черно море, но така или иначе, формированията на Военноморските, пък и инженерните подразделения към тях, трябва да се готвят заедно с флота.
Цената не е голяма. Корабите не са нови. Тяхното възстановяване и осигуряването на работа на нашите ремонтни органи и на военните формирования за подготовка и за поддръжка е положително за Военноморските сили. Ние подкрепяме да се сключи този договор и да се ратифицира приемането му. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Милев.
Реплики? Не виждам.
Изказване – заповядайте, господин Манушев.

ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Искам да кажа няколко думи за това, което ще гласуваме, и защо е важно и необходимо да гласуваме и да ратифицираме този междудържавен договор за покупката на двата кораба тип минни ловци.
Двата минни ловци са кораби, предназначени специално за борба с мини. Ние имаме един такъв кораб – минният ловец „Цибър“, който ни беше подарен от Белгия, заедно с три белгийски фрегати. Корабът е напълно оперативен и усвоен.
Военноморските ни сили имат сериозна и остра нужда от подмяна и на противоминните си сили, тъй като миночистачите, с които разполагаме, са съветско производство и вече са на привършване на жизнения си цикъл. Военноморските ни сили като една балансирана система трябва да имат и такива сили особено в Черно море, където използването на мини и честотата на фарватерите и на водните пътища е изключително важна. Тези сили трябва да бъдат развивани.
Възможността да вземем от Холандия тези два противоминни кораба на тази цена, за тези пари, ще повиши рязко способностите на Военноморските сили за борба с минната опасност и възстановяването на един от миночистачните ни дивизиони – Трети дивизион, така че с три минни ловци и три редови миночистача в пункт за базиране „Варна“ от флотилията бойни спомагателни кораби ще бъдат напълно възстановени способностите за борба с минната опасност.
Корабите са изключително добри, мореходни и са добри за условията на Черно море. Смятам, че е важно и необходимо и трябва да направим това не толкова голямо усилие, за да повишим способностите на флота ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Манушев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Разбира се, че ще подкрепим ратифицирането на Международния договор за придобиване на два минни ловци. Това е хубаво за флота и за цялата българска армия, макар че придобиваме отбранителни продукти, които са по-старо поколение, да кажем. Това е добре за флота, защото е начин да мотивираме военнослужещите на флота в Българската армия. Те ще служат и за учения, за повишаване на бойната подготовка на българските моряци и в крайна сметка ще повишат отбранителните способности на Българската армия. Това е хубаво за българските въоръжени сили и затова ние подкрепяме изцяло закупуването на тези два минни ловци. Надявам се, че следващия път ще говорим за придобиване все пак и на нови отбранителни продукти, макар че знам колко е трудно предвид цените, които има за новите продукти, но това е крачка напред. Радвам се, че най-накрая и флотът ще се сдобие с нещо ново, на което може да провежда учения и да повишава бойната подготовка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване на първо четене Закон за ратифициране на Договор за попука и доставка между правителството на Република България и правителството на Държавата Нидерландия за закупуване на минен ловец „Мааслуис“, клас „Трипарти“, с бордови № М856, и минен ловец „Хелевутслайс“, клас „Трипарти“, с бордови № М859.
Гласували 129 народни представители: за 127, против 2, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Манушев, заповядайте за процедура.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение – на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам Законопроектът за ратифициране на Договор за попука и доставка между правителството на Република България и правителството на Държавата Нидерландия за закупуване на минен ловец „Мааслуис“, клас „Трипарти“, с бордови № М856, и минен ловец „Хелевутслайс“, клас „Трипарти“, с бордови № М859, № 902-02-30, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2019 г., да бъде подложен на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Манушев.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Манушев.
Гласували 126 народни представители: за 124, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към разглеждането на Законопроекта за второ четене.
Заповядайте, господин Манушев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря, господин Председател.
„ЗАКОН
за ратифициране на Договор за покупка и доставка между правителството на Република България и правителството на Държавата Нидерландия за закупуване на минен ловец „Мааслуис“, клас „Трипарти“, с бордови № М856, и минен ловец „Хелевутслайс“, клас „Трипарти“, с бордови № М859
Член единствен. Ратифицира Договора за покупка и доставка между правителството на Република България и правителството на Държавата Нидерландия за закупуване на минен ловец „Мааслуис“, клас „Трипарти“, с бордови № М856, и минен ловец „Хелевутслайс“, клас „Трипарти“, с бордови № М859, подписан на 7 ноември 2019 г. от нидерландска страна и на 11 ноември 2019 г. от българска страна.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Манушев.
За изказване – заповядайте, господин Шопов, имате думата.
Откривам разискванията с Вашето изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Честито на всички, които носят името на свети Николай! Да са живи и здрави!
Честито и на нашите храбри военноморски сили! Добре е, че днес ние увеличаваме тяхната мощ с тези два кораба. Никой не може да бъде против това и да не бъдем доволни от покупката, която ще ги направи още по-дееспособни.
Уважаеми колеги, като купуваме тези два кораба – втора употреба, от Холандия на тази прилична цена не можем да не отбележим със съжаление, и тук ще кажете: е, носталгия. Да, разбира се. Миночистачи България допреди 30-ина години си произвеждаше сама в един завод, който се намира между Царево и Ахтопол. Така ли беше, колеги, военноморски офицери, колеги изобщо военни? Ако не е така, поправете ме. Аз мисля, че за всички нас това беше факт.
Така че на днешния ден да си пожелаем и това – България да възстанови своята икономическа мощ, своите възможности, своя военнопромишлен комплекс, мощен военнопромишлен комплекс, какъвто имаше. И за в бъдеще да се поздравяваме и да бъдем доволни, че сами си произвеждаме въоръжението. Нека да отбележим и този факт. Сега с консенсус, с всеобщо одобрение, всеобщо съгласие – така трябва да бъде, но да си спомним и това какви сме били.
За същото можем да говорим и по отношение на Военновъздушните сили, когато България сама си произвеждаше самолетите, и по отношение на други части от военнопромишления комплекс, по отношение на Сухопътни войски, когато България произвеждаше МТ-ЛБ бронирани машини във връзка със свързочните нужди на армията и още, и още. Няма да продължавам. За всички ни е ясно и трябва да си даваме сметка какво беше и какво е сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Реплики?
Заповядайте, господин Манушев за реплика.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Вземам повод за репликата от това, което каза господин Шопов. Вярно е, че преди повече от 40 години произвеждахме в Царево – тогава Мичурин, редови миночистачи, които още служат. Трите са активни, три са консервирани. Такава беше и поръчката – за шест такива кораба, не много големи, редови. Направени са изключително добри кораби, които още имат цялото въоръжение за един миночистач. Заводът тогава щеше да процъфтява още повече, тъй като имаше поръчка за около 30 такива за Съветския съюз, но се отказаха и заводът произведе само шестте. Произведе наистина прекрасни кораби, които продължават да плават и още дълги години ще плават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Манушев.
Дуплика желаете ли, господин Шопов? Не.
Заповядайте за изказване, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, колеги! Поздравихме именниците, моряците, забравихме банкерите. Честит празник и на тях!
Господин Манушев напомни за годините, в които българската отбранителна промишленост работеше на високи обороти, беше сред водещите. Сега със закупуването на двата минни ловци – единият в добро състояние, на другия му е необходим малко ремонт, ще създадем възможност на терен „Варна“ да поработи, да го отремонтира. Преди десет години ние получихме като подарък един такъв ловец, сега на една политическа цена ще успеем да закупим още два, които много години ще ни служат, ще повишат възможностите на Военноморските сили.
Аз с удоволствие ще подкрепя и на второ гласуване Законопроекта. Надявам се, че единодушно ще го подкрепим, защото наистина Българската армия, а и ние като гранична държава, като морска държава имаме нужда да имаме такива съдове, които ще ни дадат по-добри възможности в изпълнението както на нашите отбранителни, така и на задачите, които НАТО ни постави и очаква от нас да ги изпълняваме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Панчев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Закона за ратифициране на Договор за покупка и доставка между правителството на Република България и правителството на държавата Нидерландия за закупуване на минен ловец „Мааслуис“, клас „Трипарти“, с бордови № М856, и минен ловец „Хелевутслайс“, клас „Трипарти“, с бордови № М859 и неговият член единствен.
Гласували 131 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 2.
Законът е ратифициран и на второ четене.

Преминаваме към точка пета от дневния ред за днес:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГАРАНЦИОННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, КАТО ГАРАНТ, И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА, КАТО БЕНЕФИЦИЕР, ВЪВ ВРЪЗКА С ДОГОВОР ЗА ФИНАНСИРАНЕ ОТ 10 ОКТОМВРИ 2019 Г. МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И „БЪЛГАРСКИ ЕНЕРГИЕН ХОЛДИНГ“ ЕАД ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ „МЕЖДУСИСТЕМНА ГАЗОВА ВРЪЗКА ГЪРЦИЯ – БЪЛГАРИЯ“.
Има доклади на парламентарните комисии.
Първият Доклад е на Комисията по енергетика.
Заповядайте, господин Николов, да представите Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да бъдат допуснати в залата Ина Лазарова – заместник-изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг и Венета Цветкова – директор на дирекция „Международно сътрудничество“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Николов.
Гласуваме процедурата за допуск.
Гласували 109 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля да поканите гостите в залата.
Господин Николов, имате думата да представите Доклада на Комисията по енергетика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България, като Гарант, и Европейската инвестиционна банка, като Бенефициер, във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция – България“, № 902-02-28, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2019г.
На свое редовно заседание, проведено на 28 ноември 2019 г., Комисията по енергетика разгледа и гласува горецитирания законопроект.
В заседанието взеха участие госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката, госпожа Ина Лазарова – заместник-изпълнителен директор на „Български енергиен Холдинг“ ЕАД, госпожа Милена Благоева – началник на отдел в дирекция „Международни финансови институции“ към Министерството на финансите, и госпожа Росица Димитрова – държавен експерт в дирекция „Международни финансови институции“ към същото министерство.
Законопроектът беше представен от госпожа Теменужка Петкова, която изложи мотивите за приемането му. Законопроектът е свързан с ратифициране на гаранционно споразумение, предназначено основно да осигури финансирането за реализацията на „Междусистемна газова връзка Гърция – България“ – газопровод, който пряко ще свързва националните газопреносни мрежи на Република Гърция и Република България и ще осигурява връзка с газопровод TAP (Trans Adriatic Pipeline). Това е проект от стратегическо значение за българската енергетика и изобщо за българската икономика. Заемът, който е договорен с Европейската инвестиционна банка, е изключително важен елемент от успешното приключване по реализацията на целия проект. Ратификацията на това гаранционно Споразумение е и предварително условие за влизане в сила на Договора и за усвояване на кредитирането. Подобно ратифициране ще бъде извършено и от страна на партньорите по Проекта в Гърция.
Параметрите, които са договорени, са заем в размер до 109 млн. 900 хил. евро. Срокът за усвояване е три години, седем години е гратисният период по отношение на главницата и срокът за погасяване на кредита е 25 години. По отношение на лихвата – лихвеният процент се определя за всеки транш преди усвояването му като може да е плаващ или фиксиран. Тези параметри, които са постигнати, удовлетворяват в максимална степен успешната реализация на този проект.
Гаранционното споразумение е подписано на 14 октомври 2019 г. в София от българска страна и на 17 октомври 2019 г. в Люксембург от страна на Европейската инвестиционна банка.
С Гаранционното споразумение Гарантът (Република България) неотменимо и безусловно гарантира на Европейската инвестиционна банка своевременното плащане на всички дължими от Кредитополучателя суми по Договора за финансиране между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция – България“.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по енергетика със 17 гласа „за“, без гласове „въздържал се“ и без гласове „против“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България, като Гарант, и Европейската инвестиционна банка, като Бенефициер, във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция –България“, № 902-02-28, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Следва Доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Калфин, да представите Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ КАЛФИН: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България, като Гарант, и Европейската инвестиционна банка, като Бенефициер, във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция –България“, № 902-02-28, внесен от Министерския съвет нa 21 ноември 2019 г.
На свое заседание, проведено на 27 ноември 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България, като Гарант, и Европейската инвестиционна банка, като Бенефициер, във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция – България“, № 902-02-28, внесен от Министерския съвет нa 21 ноември 2019 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на енергетиката – госпожа Теменужка Петкова – министър, и госпожа Венета Цветкова – директор на дирекция „Енергийни проекти и международно сътрудничество“; от Министерството на финансите – госпожа Милена Благоева – началник-отдел в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“, и госпожа Росица Димитрова – държавен експерт в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“; и от „Български енергиен Холдинг“ ЕАД – госпожа Ина Лазарова – заместник-изпълнителен директор.
Законопроектът беше представен от госпожа Теменужка Петкова, която посочи, че с него се цели обезпечаване строителството на „Междусистемната газова връзка Гърция –България“ – проект, който е включен в седемте най-важни приоритета на Европейския съюз в областта на енергетиката, и който ще даде възможност за реална диверсификация източниците и маршрути за доставка на природен газ.
Със споразумението се предвижда неговото ратифициране да бъде условие за усвояване на средствата по заема. Предвижда се ратификация да бъде извършена и от гръцка страна, тъй като Проектът се реализира, както от българска държава в лицето на „Български енергиен Холдинг“ ЕАД, така и от страна на гръцката компания „Посейдон“.
Госпожа Петкова отбеляза, че параметрите на Гаранционното споразумение са осигуряване на заем, който е в размер на 109 млн. 900 хил. евро. Посочи се, че лихвеният процент се определя за всеки транш преди усвояването му, като периодът на усвояване на заема е 3 години. Предвижда се гратисният период за главницата да бъде до 7 години, и срокът на погасяване на заема да е 25 години.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 19 гласа „за“, без гласове „против“ и без гласове „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България, като Гарант, и Европейската инвестиционна банка, като Бенефициер, във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция – България“, № 902-02-28, внесен от Министерския съвет нa 21 ноември 2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Калфин.
С Доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае господин Стойнев.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България, като Гарант, и Европейската инвестиционна банка, като Бенефициер, във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция – България“, № 902-02-28, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 27 ноември 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България, като Гарант, и Европейската инвестиционна банка, като Бенефициер, във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция – България“, № 902-02-28, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2019 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Венета Цветкова – директор на дирекция „Енергийни проекти и международно сътрудничество“ към Министерството на енергетиката. В заседанието участие взеха и госпожа Ина Лазарова – заместник изпълнителен директор на „Български енергиен Холдинг“ ЕАД, госпожа Милена Благоева – началник на отдел в дирекция „Международни финансови институции“ към Министерството на финансите, и госпожа Росица Димитрова –държавен експерт в дирекция „Международни финансови институции“ към същото министерство.
Проектът „Междусистемна газова връзка Гърция – България“ (Проект IGB) предвижда изграждането на газопровод, който пряко ще свързва националните газопреносни мрежи на Република Гърция и Република България и ще се свързва с газопровод TAP (Trans Adriatic Pipeline).
Необходимият финансов ресурс за финансиране на Проекта се осигурява чрез безвъзмездно финансиране от Европейската енергийна програма за възстановяване, европейско и национално безвъзмездно финансиране по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, дългосрочно заемано финансиране и собствен капитал на акционерите на „Ай Си Джи Би“АД.
В чл. 70, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. е предвидено предоставянето на държавна гаранция по заемните споразумения във връзка с финансирането на проект „Междусистемна газова връзка Гърция – България“ в размер до валутната равностойност на 215 млн. лв. при спазване на правото на Европейския съюз и българското законодателство в областта на държавните помощи.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага със 7 гласа „за“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България, като Гарант, и Европейската инвестиционна банка, като Бенефициер, във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция – България“, № 902-02-28, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2019 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев.
Преминаваме към разисквания по Законопроекта.
Думата има господин Таско Ерменков – заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми и на мен да честитя именния ден на всички именяци днес и на онези, които имат и професионален празник.
Днес дневният ред, видимо така се случи, е посветен на националната сигурност, не само в областта на отбраната и в областта на енергийната сигурност, която също е елемент от националната сигурност. И това е добре, защото и по този проект искам да Ви информирам: парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепи тази ратификация. Ще я подкрепи по причина, че в нея за първи път виждаме една практическа стъпка за диверсификация не само на трасета, но и на източници на природен газ. Ще подкрепи, защото десет години почти след подписването на Споразумението с Азербайджан от президента Първанов и преподписването му при всяко посещение на официално лице в Азербайджан най-накрая правим една крачка за вече физическото доставяне на онзи прословут един милиард кубически метра природен газ, който сме договорили, за който, между другото, ако не ме лъже информацията, някъде към 2020 г. изтича квотата, ако ние не започнем физически да го внасяме.
Ще подкрепим, но искам да Ви обърна внимание върху няколко проблема. Аз безкрайно съжалявам че министърът на енергетиката не е тук в този важен момент, защото би трябвало да чуе и това, което сега ще кажа. Вие знаете, че Проектът за интерконектора е обявен за проект от национално значение през 2009 година, по-късно вече за национален проект и 10 години по късно, повтарям, 10 години по-късно за един национален проект стигнахме до неговото финансиране. Силно се надявам, че няма да ни трябват още 10 години, за да го реализираме.
Говори се, че този проект също ще подобри снабдяването с газ на страните от Югоизточна Европа. Колеги, тези които сте запознати с капацитета, знаете че тази интерконекторна връзка може да осигури единствено и само потребност на газа в България, ако не дай си боже нещо се случи по другите трасета. Три милиарда кубически метра с вариант да станат 5 милиарда нормални кубически метра годишно е само за вътрешна употреба. За съжаление, пак казвам, това засега е единственият вариант, по който ние имаме практическа стъпка за диверсификация на източниците и аз силно се притеснявам, че ние започваме да буксуваме в другите проекти. Вчера излезе информация, предполагам всички сте я прочели, че Русия е недоволна от скоростта, с която се движи „Балкански поток“ и може да разглежда варианти за заобикалянето на България, което ще е катастрофа за нашата транзитна мрежа.
Проучванията в района на „Хан Аспарух“ нещо забуксуваха, за съжаление, и са с неясно бъдеще, за още по-голямо съжаление, и там не знаем какво ще се случи. И затова още един път, подчертавайки, че ние ще подкрепим това Споразумение като наистина практическа крачка за реализиране на диверсификация на газовите доставки като източник и като трасе, и за гарантиране на по-голяма енергийна сигурност на България, няма да оставим без внимание и другите проекти и Ви обещаваме да държим сметка за всяко закъснение и за всеки лист, който носи такова закъснение за газовата сигурност на България, оттук за енергийната сигурност, оттук да се върна и за националната ни сигурност.
Тук имаме и проблеми, които не можахме да изясним съвсем точно, относно лихвите, които бяха свързани с това, което ще трябва да плащаме. В споразумението e записано „плаващи“ – плаващи лихви могат да бъдат от 0 до 100. И по-нататък не стана ясно точно колко ще бъде, върху либор ли ще бъде, плюс колко надценка на трибори и така нататък, но това са подробности, които се надявам Министерството на финансите и Министерството на енергетиката да са си изяснили и да са направени нещата в интерес на българската икономика.
Още един път, колеги, казвам: ние ще подкрепим това споразумение за ратификация, ще го подкрепим, ако бъде направено предложение за второ четене, но Ви обръщам внимание, че нещата в областта на сигурността с доставките на газ никак не са розови и Ви призовавам като управляващи да предприемете необходимите мерки нещата да се върнат в нормалното им русло и като скоростно строителство на „Балкански поток“ най-малкото с ясна публична информация какво се случва и кога се очаква да се случат нещата, и с оказване на съответната институционална помощ на всички онези, които проучват в България възможността за добив на газ от местни източници, което всъщност е и най-сигурната гаранция за енергийна сигурност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Също не виждам.
Закривам разискванията при това положение и преминаваме към гласуване на Законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България като гарант и Европейската инвестиционна банка като Бенефициер, във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция – България“ на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура – господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 80, ал. 2 от ПОДНС и въз основа на това, че няма направени предложения за второ четене, моля Законопроектът за ратифициране на гаранционно споразумение между Република България като гарант и Европейската инвестиционна банка като Бенефициер във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция –България“, № 902-02-28, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2019 г. да бъде гласуван на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Моля, обявете гласуване по така направената процедура.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля да представите Законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: „Точка единствена: Ратифицира Гаранционното споразумение между Република България като гарант и Европейската инвестиционна банка като Бенефициер, във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция – България“, № 902-02-28, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И заглавието, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: „Закон за ратифициране на Гаранционно споразумение между Република България като гарант и Европейската инвестиционна банка като Бенефициер, във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция – България“, № 902-02-28, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване наименованието на Закона и неговия член единствен.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Ратификацията е приета и на второ четене.
Уважаеми колеги, напусна ни голямата българска актриса Стоянка Мутафова. Ще я запомним с нейното завладяващо и очарователно присъствие, с нейното обаяние, неповторим и уникален талант и артистичност. Многобройните ѝ превъплъщения я превърнаха в икона на българската сцена и любима актриса на поколения българи. Поклон пред паметта ѝ.“
Колеги, моля с едноминутно мълчание да почетем паметта на Стоянка Мутафова. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)

Уважаеми колеги, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Писмени отговори:
- от министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народните представители Цветан Топчиев и Филип Попов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Валентина Найденова;
- от министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Валентина Найденова;
- от министъра на околната среда и водите Нено Димов на четири въпроса от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на 2 въпроса от народния представител Лало Кирилов;
- от министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Лало Кирилов;
- от министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Николай Иванов и Лало Кирилов;
- от министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Стефан Бурджев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- от министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- от министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Георги Йорданов;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Петър Кънев;
- от заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на вътрешните работи Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Кристиан Вигенин;
- от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Валентин Николов.
Новопостъпили питания за периода от 29 ноември 2019 г. до 5 декември 2019 г.
От народния представител Дора Янкова към Кирил Ананиев – министър на здравеопазването, относно подобряване достъпа до аптеки и подобряване на фармацевтичната грижа. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 декември 2019 г.
Справка във връзка с разисквания по питането от народния представител Антон Кутев към министъра на културата Боил Банов относно политиките на правителството за гарантиране на свободата на словото в България.
На питането на народния представител Антон Кутев е отговорено в заседанието на 29 ноември 2019 г., петък. На същото заседание 61 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ са внесли предложение за разисквания по питането заедно с Проект за решение. Разискванията са насрочени от председателя на Народното събрание за следващото заседание на Парламентарен контрол. Предложението за разисквания по питането и Проектът за решение са изпратени на народните представители в електронен вид на 29 ноември 3019 г., петък.
Внесен е Проект за решение, който следва да се гласува: Проект за решение, внесен от 61 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“, № 954-00-91, от 29 ноември 2019 г., регистриран в 13,31 ч.
Имате думата, господин Кутев, в рамките на 10 минути да развиете предложението си за разисквания.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Защо настоявахме да се занимаваме със свободата на словото и свободата на медиите в България? От отговора, който господин министърът миналата седмица ми даде, аз видях, че той не счита, че има проблем с него. Поне така звучеше. Той каза: „Имаме си законодателство, то е европейско, то ни гарантира всичко.“ Горе-долу в подобна стилистика се изказа напоследък неколкократно и министър-председателят след разговори по тази тема, където каза, че общо взето те, медиите, си работят, независимо ние какво отношение имаме към тази работа. Поне така си звучеше изказването му.
Вярно е, че министър-председателят спомена и за някакви двама олигарси – между другото, бих искал някой да го попита, особено от ГЕРБ, кои са двамата олигарси, защото аз за единия се сещам, но не знам дали за другия мислим един и същи човек. (Реплика от народния представител Вежди Рашидов.) Специално за медийните олигарси на мен ми е важно кои са точно двамата?
Защо смятам, че има проблем със свободата на словото и на медиите? Първо, защото очевидно за тази свобода става дума, особено напоследък, в независими от нас хора. Тук пред мен стои и съм си извадил едно интервю в The Hill на бившия посланик Пардю в България, който казва в интервюто, че липсата на свобода и независимост на медиите в България днес са друго условие за подриване на демокрацията в една страна, която е член на НАТО и на Европейския съюз, и така нататък. Интервюто е доста дълго и подобни заключения в него има няколко нееднократно.
Съвсем наскоро министър-председателят имаше среща с Кристоф Делоар, който е председателят на „Репортери без граници“. Всички знаем, че „Репортери без граници“ постепенно в последните 10 години свалиха България от 56 място, на което мисля, че бяхме преди години, до незавидното 111 място по свобода на медиите. Очевидно Кристоф Делоар има обяснение защо това се случва. Той говори в интервютата си след това за липса на редакторска независимост, за натиск върху медиите и така нататък. Там има много констатации, които недвусмислено показват проблема как той го вижда.
Лично аз към тези недостатъци, които е видял господин Делоар, бих добавил още няколко. Защото аз съм убеден, че всеки, който познава медийната среда в България, знае, че цензурата върху определени теми, особено през последните няколко месеца, е очевидна – и преди това я имаше, но сега е очевидна, и то по определени теми.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, от място): Конкретно!
АНТОН КУТЕВ: По същия начин според мен най-сериозният проблем не е цензурата, а автоцензурата.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Конкретно, конкретно!
АНТОН КУТЕВ: Защото голяма част от колегите, които следят и ни отразяват, имат страха да правят това, което трябва, и тъй като чувам, че господин Рашидов тук суфлира отдолу, той ще има възможност после да изкаже своето становище.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, от място): По-конкретно! Не може така общо…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов, ще имате възможност!
АНТОН КУТЕВ: За мен въпросът, господин Рашидов, за автоцензурата е онзи въпрос, за който говори и Борисов – за двамата олигарси, защото автоцензурата е реакция на страха, че едни двама олигарси… Може и да са трима – Вие сега след малко ще излезете да кажете колко са и кои са олигарсите, които има предвид премиерът.
Но едни олигарси могат да те уволнят, ако си позволиш да напишеш не това, което трябва. И това го видяхме, че се случи в Националното радио. Аз, между другото, тъй като Вие сте управляващи, се надявам да имате повече информация какво се случи в Националното радио и да ни разкажете как се случи така и кой е натискал Костов, и как е станало? Защото това са важни неща.
Значи, освен че имаме цензура и автоцензура, ние имаме и ситуация на системно недофинансиране на медиите – и обществените, и частните медии са системно недофинансирани. А недофинансирането респективно води винаги до зависимост. Между другото, един от проблемите в частните медии е системната връзка, която аз виждам много често в съдържанието между финансовия офис и редакторския офис. Всяка уважаваща себе си медия на Запад категорично спазва правилото да няма връзка между тях. Често пъти в големите медии те са в различни сгради, за да не може оня от рекламата да си говори с главния редактор и да пуска съответните материали, в зависимост от това кой в момента е рекламодател и кой – не. Това е световна, но не и българска практика, за съжаление. И така нататък!
Аз се опитвам да формулирам един широк кръг проблеми, които стоят пред медийната среда в България. Защо на фона на целия този кръг от проблеми ние всъщност се фокусираме…?
Между другото, преди да премина на следващото, малко неадекватна ми се вижда реакцията на премиера, който изведнъж реши, че ще оправя медийната среда, като прехвърля разпространението на вестниците към Български пощи. За мен с това си действие той всъщност освобождава един друг собственик на система за разпространение, който достатъчно дълго я употребяваше и очевидно сега вече не му е необходима. По този начин според мен се постигат по-различни ефекти. Не е лошо Пощите да поемат разпространението на вестниците. Аз считам обаче, че е прекалено късно, първо. И, второ, че в момента то няма да върне всички онези вестници, които затвориха, благодарение на монопола или поне частичния монопол, който съществуваше дълги години по отношение на разпространението на вестници и на съответната зависимост, в която те попадаха, благодарение на монопола заради разпространението.
Тук, в нашия проект за решение, все пак ние предлагаме Министерският съвет да разработи стратегия за развитието на медийната среда. Защо Министерският съвет? Логиката, че медиите в България са свободни и могат да правят каквото искат, според мен не е съвсем вярна. В никакъв случай аз не бих претендирал за това да има намеса в редакционните политики на медиите. Точно обратното, смятам, че законодателството в България очевидно има нужда от развитие, с което да се гарантира редакционната независимост.
Тук има два вида медии, които всички разбираме, че са ключови. Едните са така наречените обществени медии, другите са частните медии. Разбира се, че за обществените медии правителството и Народното събрание имат много по-голяма отговорност, отколкото за частните. Те, обществените медии, затова съществуват. Защото те имат различна функция, закрепена в Закона. Именно там трябва да се насочват според мен ключовите неща в реформата на медийната среда, защото това е пар екселанс наша работа.
За какво говорим? Разбира се, че имаме зависимост по отношение на шефовете, на директорите на обществените медии в момента по начина, по който се финансират. От 1998 г. досега никой не посмя – с всичките правителства, които се смениха, никой не посмя да задейства така наречения фонд „Радио и телевизия“. Въпреки че по принцип Фондът е направен по модела на BBC, което е най-добрата форма, съществувала досега за финансиране на медии, тоест директно публично финансиране, което да не зависи по никакъв начин от управлението. Никой не посмя – нито едно правителство, да го направи. А това е проблем!
Значи, ние имаме проблем в начина, по който се финансира, защото, когато всяка година директорите на медиите отиват и застават на коленца пред финансовия министър, респективно пред министър-председателя, за да договарят 5 или 10 милиона повече, разбира се, че изпадат в зависимост. А както вече всички знаем, с дълговете в момента задълженията само на Националната телевизия са 70 милиона – вчера им гласувахме 70 милиона бюджет, тоест техните задължения са равни на бюджета. Това, между другото, е незаконно, защото нямат право да имат задължения повече от 10% според Закона. Така че те влизат с този негативен… И оттук нататък, естествено, ако им отпусне 5 или 10 милиона по някакъв начин финансовият министър през годината – е, ще бъдат послушни, къде ще ходят, какво ще правят? Добре, че в случая служителите в Националното радио и в Националната телевизия са доста непокорни. Аз казвам – слава богу, защото те са работили срещу всички правителства през времето, и това е тяхната работа. Слава богу, че те самите са трудно управляеми. Но така или иначе, зависимостта на ръководствата я има и ясно личеше по времето, когато беше кризата в Националното радио. Ясно личеше, когато един директор на Националното радио беше очевидно зависим, той твърдеше, че е заплашван – предполагам, че господин Рашидов ще ни каже кой го е заплашвал, той знае повече от нас, предполагам, като председател на Комисията. Та така – очевидните зависимости са налице.
Проблем, разбира се, не е само финансирането. Между другото, проблеми с финансирането имат и частните медии. А между другото, това е ключов въпрос и е въпрос на философия на управление на медийната среда – имат ли обществена функция частните медии? При положение че всички обществени медии в България имат – да го надуем страшно и да кажем, 10% share от пазара. Значи 90% от пазара всъщност са частните медии. Ние трябва ли да искаме от частните медии да се регламентира публичната им функция?
Между другото, чух някъде – не знам кой от колегите каза, че нямало обяснение и нямало определение за публична, за обществена функция на медиите. Това, между другото, не е вярно. В Закона за радиото и телевизията по друг повод има достатъчно ясни определения какво влиза в обществената функция на медиите. Така че ние в законодателството имаме – то това може да подлежи на промяна, но ние имаме достатъчно ясно регламентирано каква е функцията на медиите. Така че проблемите са в обществените медии, но има проблеми и в частните медии. Защото ние сме длъжни като общество да финансираме обществената функция на частните медии. Естествено, че не можеш да накараш един частник да се занимава с култура, когато той ти казва: „Ама на мен не ми се купува това, на мен това не ми се изплаща.“ Да де, но ние имаме ли нужда частните медии съответно да се занимават с култура? Имаме ли нужда те съответно да работят за това културата или образованието да бъдат част от нашата обща среда или от детските предавания? Безспорно имаме нужда! Как ще го направим, е въпрос на този дебат. Аз бих искал днес да излезем с реални общи неща.
И само в последните няколко секунди да Ви кажа: господа управляващи, аз отдавна мисля по тези проблеми и знам колко е трудно да влезеш с промени в медийното законодателство. Вероятността да те изядат медиите е много голяма. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, госпожо Председател.
Аз знам, че на Вас Ви е много по-трудно, защото ще бъдете веднага под голям обстрел. Тоест аз приемам всичко, което правим в момента – и дебата, и Законопроекта, който внесохме вчера, като протегната към Вас ръка. С това Ви даваме шанс да свършите работата, която иначе сами ще свършите много по-трудно. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Колеги, ще Ви изчета времето, с което разполагат парламентарните групи: Партия ГЕРБ – 20 минути; „БСП за България“ – 17 минути; „Движението за права и свободи“ – 7 минути; „Обединени патриоти“ – 6 минути; „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 5 минути; и нечленуващи в парламентарни групи – 5 минути.
Имате думата за изказване.
Заповядайте, господин Симов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Мисля, че от 2017 г. това е третият или четвъртият опит, в който се опитваме да поставим на дебат темата за свободата на словото в България. Досега в повечето случаи използвахме отчета на Съвета за електронни медии, тъй като единствената процедура, която ни даваше възможност тази тема да бъде дебатирана, да бъде анализирана качествено и не смятам, че досега това се получи поради много причини. Спомням си, че всеки път, когато темата за свободата на словото беше поставяна, тук получавахме един основен отговор, парафраза на думите на Бойко Борисов, че свободата на словото е проблем на самите журналисти и няма защо ние тук да я поставяме на дневен ред. Две години карахме с това обяснение, само че напоследък май нещо се промени, защото и до самия премиер, а и до представители на ГЕРБ май стигна идеята, че нещо в медийната среда в България куца и свободата на словото не върви както трябва. Поне като такова признание можем да разчетем идеята на Бойко Борисов да покани пряко американски експерт – представител на Тръмп, да се занимава със свободата на словото тук. Разбира се, не работи така! Свободата на словото не е нещо, което може да дойде и да аутсорсне тази дейност, да дойде някой отвън да оправи ситуацията ни тук. Няма как външен експерт да поправи всички наши нередности, най-малкото защото ние трябва да видим стратегия за тази свобода на словото, да видим някаква насока и чак тогава да попитаме външни консултанти в правилната посока ли вървим. Тъй като в България проблем за свободата на словото има и няма нужда да чакаме класацията на „Репортери без граници“, за да потвърдим това. Напротив, постоянно се вижда, че журналистите живеят във все по-стесняващия се периметър от теми и свободата на словото изобщо не е по начина, по който го описа Бойко Борисов, че всеки можел да каже каквото си иска.
Всъщност именно отсъстващите теми от медиите чертаят границата на свободата на словото – големите теми, които ги няма, големите теми, с които не се занимаваме.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Кажете една такава тема!
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Сега ще споделим.
Ето, давам Ви един пример за това в каква атмосфера живеем. Само тези дни в тази зала – сега виждам, че колегата отсъства – има депутат, който попита репортерка какво бельо носи, с какво бельо е излязла сутринта. (Възгласи от ГЕРБ: „Еее!“)
Съжалявам, това не е жълта тема. Това е много важна тема за атмосферата, в която живеем…
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това ли е темата?
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: …за безнаказаността, с която един народен представител може да си позволи подобно отношение към журналист, тъй като той не получи насреща си някакъв провокационен въпрос. Стига, разбира се, да не смятаме за провокация темата: „Защо не гласувахте за основното си предизборно обещание?“
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Хайде, моля те!
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Съжалявам, но когато създадеш такава атмосфера, не можеш да говориш, че има свобода на словото. Когато създадеш нещо подобно, без да може някой да вземе дори отношение да го заклейми, тогава свобода на словото няма. И този проблем продължава да стои на дневен ред. И пак ще Ви повторя: нямаме нужда от „Репортери без граница“, нямаме нужда от това някой друг да ни казва, че в България медийната среда е жестока и зловеща. И сега виждаме, че и премиерът узря за това разбиране.
Виждаме, че България започна да се променя или може би под външен натиск започнаха да говорят, че са необходими някакви промени.
Свободата на словото е най-жизнено важната свобода от всички в една демокрация и когато в България ние се лишаваме от нея, тогава просто качеството на нашата демокрация куца. Заради това, колеги, моите колеги ще говорят за нашите идеи. Радвам се, че за първи път темата може да бъде поставена по този начин, радвам се, че темата съществува сега в този парламент. В крайна сметка, когато заговорим за свободата на словото, има шанс да тръгнем напред. Благодаря Ви много. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симов.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Господин Рашидов, заповядайте.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Кутев! Не знам защо трябва да бъде прекалено голям този дебат, защото в момента Вие чукате на една отворена врата. Ние нямаме нищо против да седнем наистина и да помислим всички заедно, да направим закони, правила за живот, този живот, който всички ние искаме да го живеем.
Аз много често показвам, че свободата на словото не принадлежи само на медиите или на една или друга институция. Това е свещено право на всеки човек, също има право на свобода на словоизлияние, така че този въпрос е много важен.
Второ, нека не забравяме, че демокрацията е низ от правила и закони – то няма и начин, така че медиите не правят изключение. Ние да създадем такъв живот, в който да спазваме демократичните порядки на цялото ни общество, включително и медиите.
Относно това да се заиграваме с медиите и да се харесваме, вижте, народът е казал нещо много хубаво: политик се убива с вестник, и муха също. Ние или сме хора, които ще застанем и ще създадем правила и начин на живот съвместно да съществуваме, или просто ще продължим да си играем – едни ще ухажват, други ще отричат, трети ще се карат и това няма да реши никакъв проблем.
Искам само да Ви уведомя: Вие имате наши колеги, с които прекрасно работим в Комисията по културата и медиите. Ами ние имаме вече експертна група и започнахме да работим върху този закон, който широко ще го дебатираме с обществото, разбира се, и с колегите от парламента, така че всички. Както по Закона за собствеността на медиите проведохме един голям дебат, един закон, по който накрая намерихме консенсус, и мина, същото ще направим, предстои да го направим, даже ще работим за това.
Колкото за свободата, която много често използваме, аз бих попитал – особено когато и Вие знаете, и ние знаем кои са собственици, какво толкова крием? Господин Пеевски притежава една част от медиите, и господин – Прокопиев ли му беше името на този млад капиталист, също притежава другата част. Тяхната битка не е политическа битка, всички знаем за какво говорим и много моля да не се заиграваме през медиите, този флирт да го провеждаме.
Скоро бяхме извикани – и наши колеги от Комисията по културата присъстваха, в немския Бундестаг, за да ни махат германците с пръст. Аз не отидох умишлено, защото щях да им напомня политиката, която ВАЦ-овете водиха в България, немските медии. И не обичам някой да компрометира моята държава, в която имам толкова права, колкото и медиите, в държавата, където ще бъде и моят гроб, някой да ми омърсява на мен държавата и земята, в която съм се родил, правим го услужливо непрекъснато.
Кой е оторизирал някой да ми дава оценка на кое място съм, господин Кутев? Да, има една слободия. Аз помня – половината от живота ми мина в една друга система, когато нямаше свобода на медиите, помните, знаете го това добре, сега знам какво е свободата на медиите обаче и аз съм за тази свобода, за истинската свобода на медиите.
Живеем във време, когато лъжливите новини станаха болест на Европа и света и народът вече не може да разграничи кое е истина и кое е лъжа. Това е голямата ни борба, която предстои. Това е, че хората ни са объркани, а на всичкото отгоре искаме с един объркан народ да живеем заедно – невъзможно е, разединени сме.
Ще Ви кажа няколко неща, които се случиха в Германия. Господин Кутев, хубаво е да знаете, защото Вие сте сериозен човек, имате сериозно отношение към това, но аз имам сериозно отношение плюс към Закона за медиите, имам и сериозно отношение към собствената си родина. Нямам желанието да продължавам на стари години да живея и някой да ми носи срама в държавата, с която може само да се гордее. Защото аз бих говорил по-дълго за слободията и трябва да се пазим от нея, защото това е единственият начин да убием свободата на словото. Самоубийството на медиите е техен проблем, но и наш. Той е и наш!
Българската делегация, в която имаше и представители на Комисията по културата и медиите в Народното събрание, посети Германия по покана на германското Външно министерство, за да участва в разискванията по темата „Свободата и печата на медиите“. Медийното разнообразие е регулирано и основните активни хора в тази среща са „Репортери без граници“ със страшно отношение към българската ни държава, със страшно вмешателство във вътрешните ни работи – сам да вземам решение, сам да си подредя държавата и мисля, че господин Симов много добре каза: ние ще си решим свободата на словото тук. Не искам „Репортери зад граници“, които получават информации и никой не ги е оторизирал, никой. Ами, ако направим неправителствена организация за слободията на словото, пак ли ще мърсим държавата?
Затова агресията срещу българската държава, че ограничава свободата на словото, не е почтена агресия и не е позволена за мен, не е честно това да става. Всички знаем къде отива информацията оттам и всички знаем защо ядем тези жаби и защо сме на 111-о място, когато всеки може да говори каквото си поиска. И се прави, господин Кутев! И ще Ви дам много примери, но едва ли тук е мястото да го направим това.
Затова аз съм човекът, който с Виктор Пасков, светла му памет, сме правили пред българския парламент по времето на управлението на господин Костов два митинга именно за свободата на словото. Всички имаме страшно много необходимост от тази свобода, най-много ние. Най-много ние гражданите.
Няма да отговарям на това, че ми задават въпроса: защо Великова е върната? Ами върна я премиерът Борисов. Кой я върна? Да не би Вие или някой друг? Върнаха я, да, защото не бива така агресивно да бъде наказан или освободен един журналист. Ами слушайте ѝ предаванията, може пък да е имало причина, не знам. Нали обществените медии трябваше да бъдат все пак балансирани, да има и едното, и другото мнение? Както и да е, Вие сте разумен човек, слушайте медиите. Няма да влизам в това.
Но аз питам: може ли да ми посочите един човек тук в тази зала, който е забранил свободата на словото, или един български гражданин, който ходи по улиците, да я е забранил? Не може да говорим в залата за свобода на словото, когато те са корпоративни и те си имат своя политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Рашидов.
Кой има реплика?
Заповядайте.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Рашидов, аз искам да Ви благодаря за готовността, която изразихте, да участвате в тази тема – това е много ценно за нас. Защото темите, които Вие повдигнахте, са именно тези, които и ние искаме да обсъдим, които искаме да анализираме и да намерим правилните решения за тях. Затова наистина искрено Ви благодаря, за това, което казахте. Но става дума и за това, господин Рашидов, че е време вече да поставим някакъв краен срок на този процес. Затова молбата ни е заедно да се хванем с това, да намерим пътя, да поставим краен срок и да вървим в тази посока, защото наистина медийната среда става непоносима.
Абсолютно съм съгласен с Вас и за външната намеса на колеги от други държави, които ще се опитват да ни дават съвети. В крайна сметка обаче, ако не приемаме мнението на журналистите от „Репортери без граници“, приемаме ли тогава това на тези от „Стандард енд Пуърс“? На всичките тези въпроси трябва да си отговорим – Вие и аз.
Подкрепям абсолютно Вашето отношение към външната намеса в регулацията на нашата ситуация, но в същото време виждате, че премиерът води експерт от Съединените щати, който да ни учи на това. Значи, ние говорим за едно, а в същото време изпълнителната власт върви в друга посока, която се оказва, че и Вие, и ние не сме съгласни, така ли? Благодаря Ви за изказването още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Друга реплика ще има ли?
Втора реплика – господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Рашидов, аз видях снощи по телевизия „Алфа“, че имате отношение по случая – един прецедент, който е съвсем пресен, той тече, това е скандал и в момента.
Знаете за опростачването, което прояви един наш колега с най-неуместния въпрос, който можеше да бъде зададен на репортер. Всички Ви гледам – на телефоните си гледате случая и много се подхилват. Може ли да има според Вас по-нисък вкус, по-голямо опростачване от това, което беше проявено от нашия колега? И вместо колегата да бъде осъден, да бъде заклеймен…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Шопов, господин Шопов! Извинете ме, но ще Ви върна обратно по темата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …за това, което е направил, въпросът ми е към господин Вежди Рашидов. Ние си говорим за свободата на словото, случаят продължава и става още по-драстично, и още по-нелепо – ръководството на Народното събрание отнема акредитацията на тази репортерка и екипа, който е бил с нея. Днес една телевизия е лишена – телевизия „Алфа“, от правото си да отразява това, което става в пленарната зала.
Това, което в момента разискваме за свободата на словото, господин Рашидов, мисля, че Вие като човек в тази област, човек, който одеве направи изказване, ще вземете отношение. Тук се стига до въпроса за начина на водене, защото това е въпрос за начина на водене. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това е нелепо – да говорим за свободата на словото, когато една репортерка е обидена…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …по този начин, по който цялата държава в момента говори, когато…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …са отнети акредитациите на…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, завършете репликата си.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …една телевизия и никой от репортерите не реагира за това, мълчи се. Представяте ли си, колеги, ако…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Шопов, моля Ви! Не злоупотребявайте! Надвишихте много времето за Вашата реплика. Ще бъда принуден да Ви отнема думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …това беше някоя от така наречените именовани национални телевизии, каква щеше да бъде реакцията, и тази реакция щеше да бъде правилна, но нека да реагираме и ние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за дуплика, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател.
Господин Шопов, това беше малко настрана от сериозната тема, която разискваме. Аз взех отношение, защото е грешка и е недопустимо така да се говори на една дама, и виждате, че никой не застава зад арогантността. Както виждате, вчера председателката на парламента наказа наш човек – Спас Гърневски, заради непристойни думи. Разбира се, трябва до минимум да ограничим свободното говорене, особено в тази сграда, но ние говорим за онова, което трябва да бъде принцип на съществуване, така че само да се обърна към господин Кутев.
Господин Кутев, вече има експертна комисия, която работи. Разбира се, тук сте прав – кой зададе въпроса за срока. Да, срок трябва да се постави и аз се надявам, че е обмислено кога да бъде крайният срок и е хубаво заедно да вземем това решение кога да бъде крайният срок. Да седнем наистина – много е важна темата, важна е за всички нас и искам да Ви уверя, че на теми, които касаят всички нас и общините, каквато е днешната тема. Работим прекрасно с Вашите съпартийци и колеги, така че смятам, че края на март е един добър срок, за да искаме Министерският съвет да внесе вече някакъв готов проект, който да седнем и да обсъдим, защото всички си давате сметка, че е много деликатна темата, много е тънка темата и сме длъжни да обсъдим този законопроект. Той е много остарял, разбира се, и тук сте прав, че българските медии в XX век трябва да бъдат в тон с времето. Нали за това говорим?!
Има куп неща. Заедно с този закон трябва да дадем възможност на обществените медии за по-дълги мандати, да имат възможността да правят реформи, защото сега не можем дори да им дадем повече средства. Вие споменахте за малкото средства, защото не са реформирани структурите, а след като се реформират, сигурно всички ще бъдем съгласни да получат повече средства. Да, разбира се, не достигат, и не само на медиите.
Имаме много работа, господин Кутев, и Ви предлагам да се обединим около някакъв срок, да възложим на Министерския съвет да излезе с решение и да направим един сериозен обществен дебат с всички медии, всички заинтересовани от пустата свобода на словото. Казвам Ви, че все повече имаме нужда от тази свобода – всички ние. Продължавам да мисля, че не е привилегия на медиите, никой не е свещена крава пред законите.
И последно, сигурно повече няма да се изказвам, демокрацията все пак е низ от правила и трябва ние да си ги направим, в нашите ръце е всичко. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Рашидов.
Изказване – господин Ангелов, имате думата.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа! Аз подкрепям думите на господин Рашидов за това, че определени фактори и в Европа, и по света обичат да се месят в различни държави, както и в България. Не е тайна, че една немалка част от такива международни организации, които правят класации по различни принципи – дали за свобода на словото, дали за нещо друго, са финансирани от определени кръгове, които поддържат идеологии, срещу които поне голяма част от тази зала са „против“ – джендър идеологии, разбиване на традиции и обичаи и това да има патриотизъм, и това да има историческа памет. Такива международни организации подкрепят в България и партии, и медии, и международни такива организации, които после дават оценка на това какво е състоянието на свободата на словото в България.
Според мен, ако трябва да говорим за свободата на словото в България, България сигурно е номер едно във всички класации по свобода на словото – всеки може да каже каквото си иска, всеки може да направи медия, каквато си иска, всеки може да печата вестник, да пише във вестник, да направи телевизия, да говори, всичко.
Ето, утре ще седна в някоя социална мрежа, примерно Ангелов прессайт, и започвам да правя медия, и да пиша каквото си искам. Къде липсва свободата на словото? Проблемът е в България, и не само в България, в целия свят е вече. Проблемът е обективността на медиите – дали журналистите и медиите са обективни, дали изпълняват поръчки, или не изпълняват поръчки. Има огромна връзка, защото свобода на словото в България има колкото искате.
Ще дам и друг пример: едва ли има друга държава – в Европа със сигурност няма, не знам за света, където в парламента медиите могат и са свободно движещи се навсякъде, могат да спрат всеки народен представител, да говорят с него за каквото си искат, да го питат каквото си искат. Това е най-отворената институция – парламентът, не само в България, но аз съм сигурен, че и в Европа. Тук журналистите и медиите не са изолирани някъде, за да си уговорят интервюта с народните представители за след три дни или пет дни, а ги спират на момента и ги питат. Това не е ли свобода на словото? Къде на друго място го има?
И затова темата наистина трябва да бъде как да се спрат фалшивите новини, как да се спрат определени тенденции в света и в Европа за налагане на една идеология, която за нас от „Обединени патриоти“ няма никакви морални ценности и стойности. Това се мъчат да направят през определени медии, през определени неправителствени организации – да променят мисленето на хората и да казват, че ненормалното е нормално. Мисля, че и колегите от БСП са против това и поне това заявяват.
Ако говорим за свобода на словото, колеги от БСП, ще Ви дам едно предложение: така или иначе Вие спечелихте президентските избори, имате президент, вицепрезидент. Президентската институция е по-затворена от парламента и там медиите нямат свободно придвижване. Защо Вашият президент не въведе свободен режим за движение на медиите, както е в парламента? Защо медиите са там само когато ги пуснат да влязат от главния вход във фоайето и само там се дават изявления по покана? Нека президентската институция да си отвори вратите за българските медии и те също да могат да видят как работи институцията, чиновниците в институцията, президента, вицепрезидента, да могат да ги спират в коридорите и да ги питат каквото пожелаят. Колкото и да е лош българският парламент, всъщност се оказва, че може би е най-свободният парламент в целия свят като достъп на медиите. Това е факт. (Шум и реплики от ДПС.)
Ние говорим за свободата на словото. Е каква по-голяма свобода? Какво трябва да направим повече? Трябва ли да се съобразяваме с класацията на някого? И аз мога утре да регистрирам някаква международна организация с още пет-шест човека от света и да направим класация за свободата на словото и да кажем: България е номер едно и всички започват да цитират това. А дали той е правил анализ, как е направен анализът, има ли нещо вярно в казаното – не ни интересува, а ние четем заглавията. Лошото е, че в България и хората, и цялото ни общество, и ние като народни представители, политици, и всички останали журналисти четем вече само заглавията. Не проверяваме информацията, а даже не прочитаме някой път заглавието, което пък няма нищо общо с материала вътре. Това ли е проблемът?
Станахме хора на заглавията. Оттам идва проблемът и затова пак казвам: свобода на словото в България има. Винаги ще има опити – дали бизнес, дали политици, дали някакви други неправителствени организации, да се мъчат да влияят върху медии и журналисти, да притискат или да заплашват, това го има по цял свят. Това не е правилно и сме против подобно нещо. Но като народни представители как да направим така, че в нашата държава да има обективни медии, да защитим правото на истинска информация, а не на лъжливи новини? Това е основният ни проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Реплика – господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ангелов, категорично се противопоставям на идеята, според която свобода на словото има, защото всеки може да каже каквото си иска. Свободата на словото не е всеки да каже каквото си иска. Свободата на словото е да се създадат условия за професионалистите, журналистите, които да отразяват обективната истина. Свободата на словото е да се гарантира на тези, чиято професия е това, да не бъдат удавени от анонимни сайтчета, политици или каквито хора искат да си направят Фейсбук, или друг начин за влияние. Свободата на словото е системна работа на правителството!
Понеже често говорим за фалшиви новини, уважаеми господин Рашидов, и с министъра на правосъдието, Вие няколко пъти правихте изявления в тази посока. Категорично мисля, че фалшивите новини не могат да се борят с регламентация. Единственият начин да се преборят фалшивите новини е с авторитета на изданията, на медията и на журналистите, които се подписват под една дописка или репортаж.
Големият проблем на свободата на словото е, че в последните 10 – 15, а може би и повече години, колкото искате, в България практически вече не останаха издания, чието заглавие, като видиш, да знаеш, че е обект на професионална журналистическа работа, а не на нечия флашка, не на нечия пропаганда. Това е големият проблем, господин Министър, и очакваме от Министерския съвет да се направи регламентация, която да освободи ръцете на истинските журналисти, на професионалните журналисти, на тези, които се образоват за това нещо и които застават с името си зад него, да се даде терен на професионалните медии, на истинските медии да имат начин да съществуват, а не както е сега – големите български вестници да се продават в минимални тиражи. Това е свобода на словото! Казвате и за „Репортери без граници, за намеси и така нататък. Авторитетът на „Репортери без граници“ се гради именно на тяхното име в световен аспект и ние гледаме към „Репортери без граници“ за свободата на словото, към „Трансперънси“ за корупцията, към „Стандард енд Пуърс“ за нещо друго, защото нямаме вече вътрешни авторитети, на които хората да се доверяват, а търсят международните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинете ме, господин Зарков, разгорещихте се, но, да.
КРУМ ЗАРКОВ: ...и това е голямата и горчива истина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Нека да завършим с репликите и ще Ви дам думата.
Не виждам друга реплика.
Дуплика – господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Зарков, аз не виждам какво по-различно говорим двамата, а говорим за едно и също може би с различни думи. И Вие говорите, и аз говоря за това, че трябва да има обективност и трябва да има авторитетна журналистика.
Но всяко едно действие – дали от правителството, дали от Народното събрание за промяна и регулация в медийния пазар и в медиите в България, ще провокира огромна вълна от всички медии и неправителствени организации за това, че се намесваме, цензурираме, ограничаваме свободата на словото и това е факт. Кое е правилното? Не чух кое е правилното? Какво предлагате? Как да се случат тези неща?
АНТОН КУТЕВ (БСП за България, от място): Ние го предложихме на Председателския съвет.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Кутев, ако искате, от трибуната може да кажете каквото искате. Кажете какво предлагате, защото ние не чухме? Защото дебатът е хубаво нещо, а после казвате: ние направихме дебат, управляващите да решат проблема.
Кажете как Вие предлагате да го направим? Какво предлагате, за да може после, когато всички медии и НПО-та наскачат за това, че започва ограничаване на свободата на словото – един вид политиците се месят в медиите, отговорността за тези промени, които искате да се случат, да я носите Вие?
Кажете: смятаме, че това и това трябва да се направи и ние ще носим отговорност, ако правителството и Народното събрание го направят пред медиите, пред международните организации. Защото тези международни организации, които цитирате сега и аз нарочно не им споменавам имената, след това първи ще Ви обвинят за това, че цензурирате медиите в България и се месите за свободата на словото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Продължаваме с изказванията.
Лично обяснение на господин Рашидов.
Заповядайте.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Господин Зарков, вижте, като че ли започваме всички да казваме едно и също, но искаме да звучи по различен начин!
Аз ви казах какъв е проблемът. Проблемът е, че трябва да намерим правилните решения как това да стане, а не тук да казваме какво трябва да правят медиите. Да имат обективни новини, но защо нямат? Защото сме позволили това да е духовната храна на публиката. Явно това се продава. Защо? Защото е разграден двор от 1990 г. и не сме сложили никакви човешки правила, по които всички заедно да се движим.
Да не давам примери, които колегата даде. Благодарение на някои медии доста млади хора напуснаха държавата. В момента Вие не забелязвате ли, че има война срещу политиците, че никакъв авторитет няма българският политик? Преди малко Ви питах: кажете ми един от залата, който е забранил тази свобода?
Не виждаме ли деликатно, че се води война срещу българските лекари? За едно престъпление ние слагаме общ знаменател, общи понятия. С какво трябва да бъде унизен един Любомир Спасов – професорът, който всеки ден прави трансплантации на бъбреци и спасява хора? С какво трябва да бъде унизен един Генчо Начев? Защо цялото съсловие е омърсено? Моята жена е 30 години в най-тежката болница в България – в „Пирогов“. Всеки ден имам разговори върху съдбите на хората. И от три случая с мъките на хората ние правим тема. Това са страшните неща. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Дори и моите деца заради едни учиндолски шоу програми заминаха за чужбина. Трябва да вземем някакви мерки. Има примери много за това. Има примери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, завършете мисълта си, уважаеми господин Рашидов. Времето изтече.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Затова Ви предлагаме да направим работни групи, да седнем и да изработим най-накрая едни правила. Това е всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Рашидов.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): По начина на водене?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, вземам думата по начина на водене не за да направя забележка заради личното обяснение на господин Рашидов, а за да използвам случая сам да се поправя, защото казах, че няма вече журналистически авторитети в България, а истината е, че такива има, но систематично се работи за тяхното отстраняване и омаскаряване. Това е проблемът на свободата на словото в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тук има един вопъл от колегите, че били тормозени, че били оплювани. Ясно е за всички, че няма политици в България, които през целия преход да са така оплювани и така незаслужено гонени, тормозени, както политиците от партия „Атака“ – всичките тези 15 години. За това няма никакъв спор. (Народният представител Десислав Чуколов пред трибуната прави видеозапис с мобилния си телефон.)
Но не само политиците от партия „Атака“ – Сидеров, депутатите и активистите от партия „Атака“ са по всякакъв начин дискредитирани, тормозени, гонени, преследвани, а и дейците, журналистите, свързани с партия „Атака“ от телевизия „Алфа“ винаги са били…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Чуколов, с неудобство трябва да Ви напомня да не нарушавате реда в залата. Това не е практика. (Реплика от народния представител Десислав Чуколов.)
ПАВЕЛ ШОПОВ: …подлагани на репресии. Няма телевизия, на която от СЕМ да са налагани повече санкции, абсолютно незаслужено, без каквото и да е основание. (Народният представител Десислав Чуколов продължава правенето на видеозапис.)
Колеги, говорим тук за свободата на словото и мисля, че от БСП добре ще ме… Случаят е текущ. Скандалът в момента се вихри в страната. Отдавна не е имало такъв журналистически скандал. Много от медиите обаче мълчат, а самото ръководство на Народното събрание прави сигурно най-абсурдните стъпки и действия в тази насока.
Вместо да бъде потърсена отговорност от депутата, който и сега стои там отсреща и се подхилва, който веднъж стана за резил по времето на скандала с майките с деца…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Шопов, напомням – времето изтече. Завършете си мисълта.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ръководството на Народното събрание в продължение само на един месец – завършвам господин Председател – прави втори акт за отнемане на акредитация на екип на журналисти от телевизия „Алфа“. Преди един месец беше отнета една такава акредитация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Времето наистина много напредна. Моля, завършете…
ПАВЕЛ ШОПОВ: Днес е направено второ действие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: …за да не бъда принуден да изпълня изискването на Правилника.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Явно Вие искате екип, който да е послушен, който да не задава въпрос, който да бъде удобен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И, господин Председателю, предоставям Ви до Вас, до председателя на Народното събрание, чрез Вас, госпожа Цвета Караянчева, до председателя Ви госпожа Дариткова…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Използвате вече неправомерно мястото на парламентарната трибуна. Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов, проявих толерантност. (Председателят изключва микрофоните.) Ще го предам на председателя на парламента. Благодаря.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да свикате Комисията по етика и да се занимаете със случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Това е краят на изказването. Вземете си картата, моля.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Нечленуващ в ПГ, встрани от микрофоните): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Чуколов, проявих нечувана толерантност.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Нечленуващ в ПГ, встрани от микрофоните): Искам да обясня това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: По начина на водене искате процедура? Не мисля, че е необходимо. Повярвайте ми. Аз не се чувствам обиден и не чувствам, че сме направили нещо.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Не, тук не е до обида. Тук е до това, за което всъщност би трябвало да бъдат обидени всички, които наричат себе си медии. Моля Ви само да засечете времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: По начина на водене, но Ви моля да бъде строго към мен, за да не прилагам Правилника.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Строго към Вас.
Господин Председател, днес Вие – ръководството на българското Народно събрание, ограничихте достъпа на журналисти до сградата на Народното събрание. Журналисти от телевизия „Алфа“ – да, затова повдигам темата. Но все пак български журналисти, които имат право да информират, да отразяват и всъщност да си вършат работата. Днес беше отказан достъп. Защо? Защото правят свое журналистическо разследване за недопустимото поведение на… Тук ли е тоя, не мога да го видя, екземпляр…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Чуколов, аз не намирам моето място във Вашата…
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Вие отказахте достъп – ръководството на Народното събрание. Към Вас се обръщам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, начинът на водене означава едно – начина, по който аз ръководя това заседание.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Отказахте достъп на медията да си направи разследване защо този господин… Изчакайте, извинете! Не ме цензурирайте и недейте да прекъсвате. Направихте го с медиите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще Ви отнема думата, защото Вие нарушавате Правилника в момента. Моля, довършете.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Народният представител, който пита за бельото на репортерка!? Вие не си ли давате сметка що за скандал е това? (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, завършете и слезте от трибуната. Вие нарушавате Правилника в момента! Моята толерантност все пак трябва да бъде базирана на правилника. (Ораторът говори при изключени микрофони.)
В момента аз наистина се безпокоя за рейтинга. Моля Ви, господин Чуколов. Благодаря.
Продължаваме.
Господин Иванов, имате думата за изказване.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам отново да се върнем в темата, а темата, която повдигна днес нашият колега Антон Кутев, е изключително голяма и всеобхватна. Благодаря на господин Кутев, че точно в това време той повдига тези хиляди въпроси както за обществените медии, така и за частните медии.
Тъй като сме в навечерието на края на годината, мисля, че един добър пример беше промяната на Закона от страна на ДПС, с което всъщност беше направена първата крачка и първият опит медиите да получат своята легитимност, да се знае кой всъщност седи зад дадена медия. Адмирации за това, което беше направено.
В случая аз ще върна темата към обществените медии, а именно към БНТ и БНР. Законът за БНТ и БНР от 2000 г. знаете добре, че въобще не е променян. Всички тук, които по един или друг начин сме участвали в комисиите по култура и медии, виждаме, че се правят най-различни предложения, но никога по същността, по най-болната тема, а именно това, че общественото и икономическо развитие на страната изпреварва изключително много събитията и фактите и сякаш този закон вече е тесен и обществените изисквания към националните медии станаха големи.
Искам да поставя въпроса за това как за нашите медии, а по-точно БНТ и БНР, бюджетът, който се гласува всяка година, е в рамките между 60 и 70 млн. лв. Всички Вие много добре знаете, че до 2017 г. нямаше година, в която министрите на финансите да не отпускаха персонално средства, за да може нормално да функционира Българската национална телевизия. И, виждате ли, тази година не е по-различно. Напротив – от 2017 г., когато се спряха тези нерегламентирани финансирания, персонални към Националната телевизия, виждате, че дълговете на БНТ към днешна дата надхвърлят 40 млн. лв., тоест средства, които са изразходвани и за следващата година.
И тук бих искал да видим проблема, а за мен проблемът започва още през 2006 г., когато бяха премахнати критериите за избор на СЕМ, защото според мен още оттук ние трябва да търсим къде всъщност започва проблемът. Проблемът започва от мига, в който се премахват изискванията за членовете на СЕМ. И следвайки тази мисъл, ще кажа, че тези хора, които избират бъдещия генерален директор на БНТ и на БНР, всъщност са хора, които се избират, както всички добре знаете, от квотата на парламента и съответно от квотата на президента, без критерии.
Поставям този въпрос, защото го развивам по-нататък. Същите тези хора по-нататък избират генерален директор. Какво сме записали в чл. 66 от Закона за телевизия и радио? Там единствен критерий е да има пет години, работил в медия. Живеем в свободно общество, живеем в общество, където парите определят това до каква степен биха могли дадени медии да покрият едно събитие, друго събитие.
За избора на генерален директор е едно-единствено условие – да си работил в медия. Съвременното управление – било то на медия, на каквото и да вземете, изисква далеч повече качества да се притежават. Ние поверяваме на този човек да управлява 70 млн. лв. Ние не сме поставили условия и критерий дали той би могъл правилно да управлява тези, акцентирам, обществени средства, да могат да отразяват правилно обществените събития.
И тук изниква въпросът: дали изборът на генерален директор трябва да бъде определян само по този критерий? И как след това държавата и хората, които са дали своите средства, следят за разходването на тези средства? Аз искам да кажа, че тук Законът има огромни пропуски, които не знам умишлено или затваряйки си очите, не са оправени във времето. Защото, когато един генерален директор избира управителен съвет, той сам си го избира. Тоест кой контролира човека, който разходва тези средства – задавам въпрос? Никой! След като СЕМ са го избрали, СЕМ също няма право да се бърка в разходването на тези средства.
Един прост пример, не казвам добър или лош – предишният генерален директор е решил, примерно, че обществото се нуждае изключително много от спорт. Да, нашето общество е болно, но не могат милиони напред да бъдат хвърлени, разходвани и сега новият генерален директор, без да посочвам имена и конкретни цифри умишлено, телевизията е задлъжняла. Тук според мен трябва да има контрол – както от този управителен съвет, и аз ще изразя своите конкретни предложения в момента, когато гледаме законите.
За да запазя време и за моите колеги, ще кажа и още нещо. Мисля, че е дошло време, в което всички да се обединим за това, че трябва да има критерии, нов начин на избор, като започнем от СЕМ, генерален директор. И тук огромната тема, която отвори – и пак ще кажа благодаря на господин Кутев, за медиите, комерсиализирането на медиите, управлението на тези медии. И друго нещо – да поставим не само Етичен кодекс, който всички знаем и малко или много се интересуваме, че има такъв, но доколко този етичен кодекс се спазва от професионалистите, както тук преди малко беше казано – хората, които са призвани да правят журналистика, а не да ползват в своя речник не повече от сто думи.
Затова смятам, че е дошло време, в което обществото да отреагира на нуждите, които имаме, за една действително съвременна медия, както Българското национално радио, Българската национална телевизия, така и всички останали медии.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Реплики има ли? Не виждам.
Господин Атанасов, заявихте изказване. Да напомня – 14 секунди.
След това господин Цонев.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): За 14 секунди цяла война се печели, недейте така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Тогава бъдете внимателен.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Ще бъда изключително внимателен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Времето тече!
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Засечете го.
Колеги, всички в залата сте чели великата книга – те са седем тома, на Гор Видал „Американски хроники“. Той там много ясно описва как функционират американските медии. Всяка американска медия декларира какво защитава, коя партия защитава, коя корпорация защитава. Затова имат права и затова имат много ясни задължения. А тук – ще го кажа с жест: сме така, така, така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изтекоха вече!
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Ето, видяхте, изпълних…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: И аз Ви дадох още 24 секунди.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Дебат по повод питането за правителствената политика по отношение свободата на медиите – много дълга, обаче ужасно актуална тема и няма как да не вземем отношение по нея, особено поради нещата, които се случват в последните няколко години в България.
Какво може да направи правителството, защото според нас парламентът е направил вече сериозни крачки в тази посока? Регламентирани са изборите на обществени медии, финансирането им, функционирането им, органите, които се грижат за това – може да бъде подобрено. Парламентът прие и Закон за осветляване собствеността на медиите, парламентът прие Закон за офшорните компании – там има забрана офшорни компании да притежават медии, парламентът прие редица разпоредби като тази например да се осветляват кои са длъжностните лица, които отговарят за политиката на определена медия, да бъдат посочени, за да е ясно кой носи отговорност за редакционната политика на съответната медия.
По отношение на частните медии. Извън тези регулации всяка друга регулация е с единия крак регулация, с другия – ограничаване на свободата, и това го знаем всички – въпрос на интерпретация. Каквото и да пипнем там, ще бъде като в американската конституция – използвано срещу нас. От тази гледна точка, аз не виждам какво би могло да направи което и да било правителство.
Бихме могли да бъдем малко по-солидарни тук, в този парламент, по отношение на гаврата, която си правят със свободата на словото в България, защото това, което се случва, и това 111-о място, е гавра. Използвам тази дума, защото не мога да се сетя за по силна. Какви „Репортери без граници“, почитаеми мой млади приятелю и колега Крум Зарков?!
Не изпитвам никакво уважение към тях, въобще не ме интересува техния международен рейтинг и ще ви кажа защо – защото всичко, което правят, е продиктувано от интереса на Сорос обществата, НПО-тата и финансираните от тях медии. Всичко друго за тях е абсолютно табу, въобще не ги интересува. Примери: в българския ефир, в българската медийна среда изтекоха едни имейли на Сорос организациите и на техните медии, които никой от тях не отрече, че са подправени или неистински – нещо като Median WikiLeaks. Там какво беше казано от Прокопиев: „ние владеем мейнстрийма в телевизиите“. Директно се нареждаше на редакционните отговорници каква политика да водят и какво да правят, на кого да се обадят, в коя телевизия какво да кажат. Това ако не е грубо потъпкване на свободата на словото, аз не знам какво е. Да прочетохте в някой доклад нещо за това?! Не, разбира се, че не!
Но за Пеевски ще четем – и господин Кутев тук ще използва тази дъвка всеки път, макар, че господин Пеевски е казал кои медии притежава, независимо че дъвката за монопола в разпространението и въобще в притежанието на медии си е чиста дъвка. Един пример ще Ви дам: вижте как се интерпретира темата, по която и господин Пеевски, и ДПС е много чувствително от няколко месеца – вчерашната тема за субсидиите. Има едно капаче отгоре в медиите и ако господин Пеевски беше вездесъщ, сега всички телевизии – и обществените, и всички сайтове, щяха да бълват един информационен поток, а не пет минути думата, и то изпросена вчера от Владислава в две медии със заплаха, че ще уведомим „Репортери без граници“, защото бяха свалили темата за субсидиите.
На нас не ни е тема – ами как ще Ви е тема?! Как да Ви е тема, като трябва да кажете, че ДПС има правилна позиция по нея или поне честна позиция, или поне последователна позиция! Това ли е свобода на словото?! Това не е свобода на словото и ако ние сме обективни, трябва да видим какво се прави в тази посока – как влияят, кои са хората, които владеят този процес? Очевидно не е господин Пеевски! Очевидно не е господин Пеевски!
Очевидно има други фактори, очевидно има други организации – NGO-та, които влияят на този процес. Затова аз няма и не мога да Ви попреча да си разпъвате дъвката, но всеки път ще възразявам с факти и аргументи, както го правя сега, както го правих преди това, както ще продължим да го правим с всички мои колеги.
Първото условие да има свобода на словото е да има колкото се може по-малко регулации. Второто условие е да има прозрачност – who is who. Третото условие е да е ясно финансирането. Четвъртото условие – какви са зависимостите от това финансиране. Петото условие – как се управляват обществените медии. С това ще завърша.
Член съм на Временната комисия за случката в програма „Хоризонт“ – Силвия Великова. Отнет ѝ бил ресорът! Знаете ли, господин Кутев, че имаме в момента писмо в същата комисия от други журналисти, на които новото ръководство, под влиянието на протестърите от същата групичка и на новоназначения от СЕМ директор, е отнело на други журналисти ресорите и ги е пренасочило? Да чухте за протести? Аз не Ви чух и Вас оттук да протестирате. Само че Комисията ще се занимае сега и ще ги изслуша.
Виждате ли за какво лицемерие става въпрос в една и съща медия – обществена медия, където Силвия Великова и подопечните на Сорос организации и на Прокопиев прокарват само една гледна точка…(Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: …където…
Бъдете снизходителен и към мен – 30 секунди! Моля Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Аз съм, ето вижте. Наистина съм.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще приключа с последното изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: …организираха медиите, защото техните собственици са пряко заинтересовани, те са в конфликт на интереси. Прокурорът, който е избиран за главен прокурор, им е повдигнал обвинения, КПКОНПИ им е конфискувала и им е запорирала имущество, издателите организираха медиите им да отразяват еднопосочно и еднозначно, и да организират протести. Това не е ли влияние и зависимост?! Станете и го кажете! Тотално влияние и зависимост. Ето това не е свобода на медиите! Благодаря Ви.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, от място): Браво! (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Реплика – господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонев, аз за първи път говорих доста дълго днес за медиите и не споменах Пеевски. Вие го споменахте много пъти. Не го споменах не защото не смятам, че той има отношение към свободата на медиите и по точно към тяхното нарушаване, особено в неговите медии – считам, че те не дават свобода на изразяване на журналистите и тенденциозно отразяват всичко, но не го споменах, защото смятам, че той не е единственият проблем. Не знам дали е главният, но не е единственият. Тъй като исках да извадя разговора от тази посока, затова говорех за всички други неща, включително за това, за което говорихте Вие накрая. Тези писма ги нямам, но това, което отстоявах, беше независимостта на журналистите, независимо в коя посока. Така че поне в тази част мислим еднакво.
Другото, заради което взех всъщност репликата. Вижте, особено по отношение на частните медии, няма как, държавата работи през регулации, но регулацията към частните медии трябва да бъде стимулиране. Обществената функция на частните медии трябва да бъде стимулирана, включително финансово, с всички правила, които изброихте – с прозрачност и така нататък. Но стимулиране на обществената функция на частните медии е необходима. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Други реплики има ли?
Господин Цонев – дуплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Кутев за възможността да говоря още три минути, макар че едва ли ще ги оползотворя.
Тъй като не присъствах на Вашето изказване, а само попитах колегите в каква посока е бил, се радвам, че днес не сте споменали името на господин Пеевски, но това няма никакво отношение. В контекста на Вашето изказване присъства и този проблем, а Вие сега го казахте, че е проблем.
Аз продължавам да твърдя, че не е проблем и ако се запознаете детайлно с цялата дейност, включително и със законодателните инициативи на господин Пеевски и на групата на ДПС, ще видите, че няма как това да е проблем. Ами, да направите Прокопиевите хора, да направите Сашо Дончев издатели – цитирам ги, тъй като са издатели на медии, публично известни, да направят и всички останали същото – да изсветлят, да направят, както направи българският премиер – да изкажат тук, от тази трибуна, уважение. Защото каза: „Окей, имате съмнение за разпространение. Държавата ще ги разпространява през „Пощите“.“
Къде е тук зависимостта?! Да, това ще стане, аз съм убеден, че това ще стане. Нека да се обединим около това кое е основният проблем. Основният проблем според мен, първо, е, че България не заслужава 111-о място, което го дължим благодарение на Сорос организациите и на подопечната им „Репортери без граници“. България не е там и ако спрат да клеветят и да отразяват едностранчиво проблемите и България бъде още там, тя ще е там точно заради тези издания и заради примера, който дадох. Чудовищно е издатели олигарси, които имат повдигнато обвинение, които имат от два органа – Прокуратурата и КПКОНПИ, запорирано имущество, да употребят медиите си срещу законната процедура за избор на тези, които им повдигат обвинението. Това е чудовищна несвобода на медиите!
И ако само този факт бъде отразен от „Репортери без граници“, ние ще отидем от 111-о на 211-о място. Слава богу, че няма да го отразят „Репортери без граници“, защото не им отърва. А 111-ото място не се дължи на причините, които изтъкват „Репортери без граници“ и всички останали, то се дължи на тези хора и на клеветите им. И ние тук не се обединяваме от страх да не ни плюят, защото те са много „прогресивни“, те са „върхът на прогреса, те са „актуални“, те са „модерни“. Няма такова нещо! Те са просто безродници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Продължаваме с изказванията.
Господин Биков, имате думата.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По отношение на този дебат – от няколко месеца ние демонстрираме желание да го водим, не се притесняваме да го водим. Имаме и волята да продължим да го водим, въпреки че той е много труден и от законодателна гледна точка.
Има два основни проблема. Първият е свободата на словото, който според мен е по-сериозният и по-сложният въпрос. Вторият е начинът, по който се финансират медиите. Той донякъде е свързан и със свободата на словото.
Защо е сериозен въпросът за свободата на словото? На първо място, защото свободата на словото трудно може да се дефинира в правна рамка или в закон. Ако проведем един дебат на тема „Какво означава „свобода на словото“, съм сигурен, че тук ще има най-различни мнения, които ще се разминават, и по всяка вероятност няма да доведат до някакъв консенсус.
Големият въпрос е, че в световен план има трансформация на медийната среда. Ние тук виждаме симптоми на тези процеси. Медиите в световен план, и по-скоро вестниците, започнаха да изчезват с появата на интернет. Да, може би с разпространението е имало някакъв локален проблем в България, но и във Великобритания и в цяла Западна Европа, изобщо в целия западен свят вестниците започнаха да спират и да се трансформират в сайтове. Бяха опитани модели на финансиране на сайтовете през финансирането им от техните читатели – Мърдок се опита да го направи, този опит се провали. И ние в момента реално имаме един… (Народните представители Антон Кутев и Йордан Цонев разговарят.)
Господин Кутев, може ли, че ме разсейвате? Не чува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Моля Ви, господин Кутев, господин Цонев, да прекъсвате.
ТОМА БИКОВ: Имаме световен проблем, в който не се намира… (Заместник-председателят Емил Христов разговаря с народни представители от „БСП за България“.)
Добре, ще изчакам тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Изчакайте 10 секунди – да се уточнят колегите народни представители.
Господин Христов, мисля, има да каже нещо важно на нашата група – затова беше това кратко разсейване.
Може да продължите, господин Биков.
ТОМА БИКОВ: С едно изречение – проблемът не е само български. Според мен ще сбъркаме, ако тръгнем да го персонализираме. Дали една персона, дали са двама олигарси, дали персоната е господин Пеевски, дали е господин Прокопиев – по-скоро там, където има проблем, това са симптоми на проблема. Всяка ситуация ще доведе до някаква персонализация, но ако ние тръгнем да решаваме персоналния въпрос, няма да решим по същество въпроса за големия ни проблем.
А големият проблем е, че през тази трансформация на медиите, която протече, повтарям, не само в България, частните медии се превърнаха в бизнес – те винаги са били бизнес, но сега са още повече бизнес. Всяка частна медия, на първо място, цели да спечели пари – нейният собственик, оттам нататък, разбира се, да защити и своите интереси. Когато собственикът е по-заможен и медията е по-голяма, той се опитва да придобие политическо влияние през своята медия, като защитава своята гледна точка.
И така ние ставаме свидетели на един плурализъм, който обаче не се осъществява в една медия, която дава възможност на всички гледни точки, а се осъществява през различни медии, които внушават своята гледна точка.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България, от място): Това не е плурализъм.
ТОМА БИКОВ: Да, не е плурализъм в онзи добър вариант. Плурализмът съществува обаче в обществените медии – там, където държавата участва, където участва обществото със своите пари. И никой не може да оспори, че в българските обществени медии има плурализъм на гледните точки, има плурализъм на гледните точки.
Затова смятам, че трябва да продължим да водим този дебат, но в дълбочина – не от гледната точка на своите пристрастия. Ние не бива да бъдем страна по този въпрос – трябва да се опитаме да бъдем арбитър по този въпрос, да видим всяка гледна точка!
Тези, които се опитват да финансират медиите си през политическо влияние, също имат своите аргументи – бизнес аргументи, за съжаление. Аз казвам каква е реалността, а не какво ми се иска на мен.
Според мен не бива да си поставяме свръхзадачи по тази тема, затова съм съгласен да водим такъв дебат – да го водим постепенно с аргументи, с желание – с малки стъпки, ако трябва – да постигаме някакви резултати в тази част. Най-важното нещо в момента е да запазим обществените медии, защото те са мястото, в което можем да чуем всички гледни точки. И това е нашият ангажимент и като парламент, и като правителство.
Вчера по време на бюджета в Преходните и заключителните разпоредби ние приехме една точка, в която Министерският съвет се ангажира да изработи законодателство по отношение на финансирането на обществените медии. Това е изключително важен въпрос и това ще бъде още една стъпка към този дебат, който и Вие повдигате, и имате желание да участвате.
В тази връзка аз ще направя и едно процедурно предложение – ние сме готови да подкрепим предложеното от Вас решение с две малки редакции.
Първата е да сменим срока – да не е „1 февруари 2020 г.“, а да бъде „31 март 2020 г.“, както е записано и в бюджета, за да можем да вървим в синхрон.
Второто предложение. Вие казвате: „Министерският съвет да предложи на Народното събрание стратегия за развитие на медийната среда“ – ние предлагаме това да бъде „план“, защото „стратегия“ означава да променяме закони, да вкараме стратегията в Закона, което най-вероятно ще отнеме и техническо време и не виждам доколко една стратегия, написана сама по себе си, ще реши този въпрос. Смятам, че той може да се реши през диалог в рамките на процедурата, но пък без голямо прекаляване и задръстване с процедури.
Така че с тези предложения смятам, че днес ние можем да си стиснем ръцете и да кажем: да, ще водим този дебат, ще го водим честно (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и в полза на българските граждани, защото медиите, на първо място, би трябвало да обслужват гражданите – не политиците и не само собствениците си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Биков.
Колеги, първо да се извиня, че наруших за момент реда в залата – не беше умишлено или от неуважение, а в стремежа да осигуря възможност за следващото действие, което ще предприемем. Извинявам се и на господин Биков за това, че прекъснах изказването. След като завършим и приемем предложения проект за решение, ще Ви съобщя следващата точка от работата ни за днес.
Други изказвания има ли?
Господин Недялков, заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Съвсем накратко искам да щрихирам три основни момента. Първият от тях е, че наистина се нуждаем от план, стратегия – нека да не се формализираме как да бъде названието на документа, който ще бъде изработен. Ние, като Народно събрание, в този мандат имаме един неудачен и един полуудачен опит за някаква регулация на свободата на словото. Тук бяха изказани сериозни аргументи за това, че предложеният от ДПС проект за изсветляване на издателите на медиите е допринесъл за изсветляването на медийната среда.
Искам да Ви кажа, че година – година и нещо след приемането на Закона все още нямаме регистъра, уважаеми господин Министър.
Нека да бъдем така добри, като приемаме някакъв закон, той да бъде изпълнен. Наредбата, мисля, е от 8 май тази година, но все още на страницата на Министерството няма този регистър във вида, в който той да бъде публичен и ползван от всички. Нали се борим за това – да бъдат изсветлени медиите?
И второто, да Ви припомня случая със Закона за защита на личните данни – онзи параграф, който го отмени Конституционният съд. Тогава предупредих, че ние навлизаме в една степен в свободата на словото и в ограничаването на журналистите в тяхната професия. Вие не се съгласихте с мен като единствения, защитил тази теза.
Нека добре да знаем, че свободата на словото ни все пак има някакви критерии, има някакви измерители. Свободата на словото също може да бъде дефинирана, защото свободата на изразяването е едно, свободата на словото е друго – това е второто.
И третото. Радвам се, че в това Народно събрание постигаме желание от всички да работим по един много щекотлив и важен въпрос с колегите журналисти, защото системата – използването на медиите да удариш другите медии, да удариш политик, да удариш този, който не е съгласен с твоето мнение, както и системата „нахранете журналистите“ все повече в демократичното общество не трябва да съществуват. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков.
Реплики имаме ли? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Ченчев. (Оживление, възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ.)
Колеги, групата не е оползотворила времето, което се полага.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо ще Ви помоля да бъдете коректен и да дадете тези две минути отгоре, които дадохте на наши колеги, защото знам, че има още едно изказване.
Благодаря и за диалогичността Ви, благодаря за това, че стигнахме до решение да имаме и краен срок по отношение на плана или стратегията. Виждате ли, тук въпросът е такъв, че и самите обществени медии желаят, и това го знаят членовете на Комисията по културата и медиите, да има нов модел на финансиране, за да не изпадат в зависимости от правителство и премиер – което и да е правителство, който и да е премиер, както и да се казва той. Самите те го искат и го заявиха в тази комисия.
Мисля, че това е един основен въпрос, който се радвам, че тук се дебатира толкова време. И наистина въпросът е за политиките на правителството – на Министерския съвет, по отношение гарантиране свободата на словото. Това е важната тема.
А иначе, че имаме проблем – имаме. И този проблем, противно на схващането, че спасението на давещия се е проблем само на давещия се, е проблем на всички нас. (Реплика от народния представител Вежди Рашидов.)
Господин Рашидов, прав сте за това – благодаря за Вашето съгласие. Ако искате, направете ми реплика по същия въпрос за гарантиране свободата на словото.
Благодаря Ви за разбирането още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ченчев.
Лично обяснение.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Само няколко думи – може би ще бъдат в подкрепа на изказването на господин Цонев.
Вижте, има още една малка опасност, която пропуснахме, защото господин Цонев има сериозни опасения в едно отношение, когато вече минават границите на свободата други хора и влизат в територията не само на бизнеса, както господин Биков каза, но и на влияние върху политики.
Аз бих отишъл малко по-нататък. Опасенията ми – обществените медии са може би най-толерантни в позициите си в обществото, плурализъм на мнения, разбира се, но, бих казал, не докрай. Именно, точно онези медии, за които господин Цонев споменава, бавно навлизат с купуване на души и на съвести. Не бих искал тук да кажа поименно – дори предавания, грантаджиите, които често наричаме така, те също външно влияят през обществените медии върху съзнанието на нашето общество.
Още веднъж, радвам се, че в тази зала, каквото и да сме говорили, всички сме на едно мнение – че е дошло време да седнем много сериозно, заедно с всички медии и наистина да създадем едни човешки порядки – вече от 30 години не е правено това нещо, XXI век е, да вървим, както се казва като хора, ръка за ръка всички заедно, защото всички имаме нужда един от друг. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Рашидов.
Господин Зарков, изказване.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко благодарности за участието в дебата. Няколко неща.
Първо, приемаме предложенията, които направиха от партия ГЕРБ към нашия проект на решение, с което той ще бъде приет, надявам се, единодушно. Той възлага определени задачи на Министерския съвет, а именно в определен срок да даде план за подобряване на медийната среда в България, което е и общата ни констатация и разбиране, че в медийната среда в България има сериозни проблеми, които са в крайна сметка проблеми на българската свобода и демокрация. „Какво може да направи правителството?“ – прозвуча няколко пъти. Няколко неща може да направи правителството.
Първото нещо, което може да направи правителството, е действително да се погрижи тази тема да не бъде използвана за абсолютно брутални препирни и замерване с обвинения.
Второ, да види собствените си намеси, като например големи ресурси, които правителството разпределя под формата на реклама по различни оперативни програми, фондове и така нататък – там може да се направи много повече прозрачност, но най-вече това, което може да направи, е да регламентира обществената медия като единствен сигурен източник на така наречения плурализъм или там, където държавата може да допринесе за тази гаранция.
Между другото, всички анкети показват, че българските граждани имат най-голямо доверие в новините, които гледат по БНТ и слушат по БНР. И затова има определена причина, защото те знаят, че там със закон трябва да бъдат отразени всички гледни точки.
Колкото за частните медии, имахме вече възможността да кажем колко е деликатна и трудна регулацията там, но аз няма да спра да повтарям, че сега се разбрахме да има дебат, но дебат е невъзможен, ако отричаш легитимността на другата гледна точка. Ако продължаваме да се замеряме с етикети и да лепим етикет на всеки един, с който не сме съгласни, ако този, който казва нещо, е соросоид, комунист, фашист, мръсник, купен, всякакъв, то тогава всичко, което казва влиза в една война, това не е дебат, това е отказ за дебат. Надявам се днес и по тази тема да започнем да гледаме какво се казва, а не кой го казва.
И последно, по отношение на класациите, в които България е на лоши места по свобода на словото. Истината е, че тези класации са сериозно направени по много критерии. Те не са някакъв кръг, който нещо плаща. Не е така. Това не значи, че трябва просто да ги вземаме все едно Господ Бог говори. Проверете ги, критикувайте ги, каквото искате правете, но нека то да бъде така, че да има смисъл от тази критика.
Няма нужда да заравяме главата си в пясъка – проблеми има, решения са възможни и аз съм сигурен, че можем да ги намерим. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Зарков.
Реплики? Няма.
Закривам разискванията.
Първо, ще подложа на гласуване поправките, след което вече ще подложа на гласуване Проекта на решение с приетите поправки.
Уважаеми господин Министър, имате думата за изказване.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Благодаря на всички Ви за този дебат. Усещането е ясно. Вие всички, независимо кои политически сили представлявате, имате една нагласа и тя е – да действате заедно и разумно в подкрепа на свободата на словото, което фактически означава в подкрепа на демокрацията, за което Ви благодаря.
Благодаря и за това, че вчера приехте решение, с което задължихте мен да внеса в правителството до 31 март Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, за привеждане на частта за фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, и още по-важно – с правилата на държавните помощи.
Това, което, доколкото стана ясно, ще бъде прието единодушно, дали ще изберете думата „стратегия“ или нещо друго, отново до 31 март гласувано, разбира се, в посока на решението от вчера, само дава импулс на правителството в рамките на тези три месеца да свърши своята оперативна работа, за да може, особено в частта „Обществени медии“, да има по-ясна, категорична и дългосрочна среда за начина на финансиране.
По отношение на частните медии като министър на културата искам да кажа много ясно: всякакви допълнителни регулации са извън контекста на демократичните процеси и на развитието на държавата. Правителството, включително и с решението на премиера по отношение разпространението на печатни издания през „Български пощи“, включително и с предложението на министъра на финансите, което Вие приехте, до 31 март да има решение на фонд „Радио и телевизия“, активно се опитва да даде условия и яснота за развитие на обществените медии, които са ключът към плурализма, което прави една медия същинска медия.
Законопроектът, който вчера беше внесен, аз съжалявам, че не беше внесен няколко дни преди това, може би той щеше да даде отправна гледна точка на много от Вас да направят дебата още по качествен и смислен. Аз си направих труда да го прочета, но сега, ако започна да го анализирам, ще бъдем общо взето само аз и вносителите.
Още веднъж благодаря и от името на правителството за дебата, който проведохте, и за ясния знак, който давате към обществото, че демокрацията е най-важното достояние, което всички трябва да отстояваме завинаги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Първо, ще подложа на гласуване предложението за заместване в текста, направено от народния представител Тома Биков.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Сега ще Ви представя Проекта за решение така, както е внесен от вносителите:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питане № 954-05-39/17 септември 2019 г. от
народния представител Антон Кутев към министъра на културата на Република България Боил Банов относно политиките на правителството за гарантиране свободата на словото в България
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Възлага на Министерския съвет в срок до 1 февруари 2020 г. да предложи на Народното събрание Стратегия за развитието на медийната среда в България, която да съдържа и модел за финансиране на обществените медии, гарантиращ финансовата и редакционната им независимост.“
Подлагам на гласуване представения Ви Проект на решение с приетите вече предложения за допълнение от народния представител Тома Биков.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Колеги, ще гласуваме отново точка от дневния ред.
Ще Ви представя Проекта на закон за ратифициране на Споразумението, който беше гласуван днес:
„Проект!
ЗАКОН
за ратифициране на Гаранционното споразумение между
Република България, като Гарант, и Европейската инвестиционна банка, като Бенефициер, във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция – България“, № 902-02-28, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2019 г.
Член единствен. Ратифицира Гаранционното споразумение между Република България, като Гарант, и Европейската инвестиционна банка, като Бенефициер, във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция – България“, № 902-02-28, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2019 г., подписано от българска страна на 14 октомври 2019 г. в София и от страна на Европейската инвестиционна банка на 17 октомври 2019 г. в Люксембург“.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона и съдържанието на Член единствен така, както Ви бяха представени.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Новопостъпили питания за периода от 29 ноември 2019 г. до 5 декември 2019 г.:
Постъпило е питане от народния представител Дора Янкова към Кирил Ананиев – министър на здравеопазването, относно подобряване на достъпа до аптеки и подобряване на фармацевтичната грижа. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 декември 2019 г.
Нямаме писмени отговори за връчване.
Продължаваме с въпрос към госпожа Мариана Николова – заместник министър-председател по икономическата и демографската политика. Тя ще отговори на въпрос от народния представител Теодора Халачева относно Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата детето – 30 години от нейното приемане, и действията на правителството за подобряване на политиката за децата в България.
Заповядайте, госпожо Халачева, да зададете въпроса.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Николова, уважаеми колеги народни представители! На 20 ноември 1989 г. Общото събрание на ООН приема Конвенция за правата на детето, която се превръща в най-широко ратифицирания международен договор у нас и в света.
Тази година отбелязваме 30-ата годишнина от приемането ѝ. В България е ратифицирана от Седмото велико народно събрание през 1991 г. Оттогава е част от вътрешното право на страната според Конституцията, а също и дава началото на цялостната промяна в политиката за деца в България.
В началото 2000 г. е приет Законът за закрила на детето, а от 1 януари 2001 г. започва дейността си специализиран държавен орган, който разработва, координира, прави мониторинг и контролира държавната политика за децата – това е Държавната агенция за закрила на детето.
В началото на 2008 г. Народното събрание прие първата Национална стратегия за детето 2008 – 2018 г.
Направих този кратък исторически преглед, за да подчертая, че признаването на детето за носител на права е резултат от дълъг исторически и законодателен процес у нас.
Под активната целенасочена и координирана дейност на държавните институции, на структурите на гражданското общество и на всеки един гражданин зависи ефективната политика за децата и гарантирането на техните права.
Ето защо 30-ата годишнина от приемането на Конвенцията не е просто повод за тържества или пък политически пиар, а за един задълбочен анализ на направеното и разработването на една дългосрочна държавна политика за децата, основана на национално съгласие.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: 30 години след ратифицирането на Конвенцията в България как правителството на Република България, на което сте член, подпомага подобряването на политиката за деца в страната? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата за отговор, уважаема госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Халачева, Република България подписва Конвенцията на ООН за правата на детето на 1 юни 1990 г. и я ратифицира с решение на Седмото велико народно събрание от 11 април 1991 г.
Едно от най-значимите постижения на ратифицирането на Конвенцията е създаването на Закона за закрила на детето, приет през 2000 г., както и изграждането на системата за закрила на детето в Република България. Законът урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините, както и техните отговорности и взаимодействия при осъществяването на дейностите по закрила на детето и участието на юридически и физически лица в такива дейности с отчитане на спецификата на българското право и семейните традиции.
С приемането на Закона за закрила на детето през 2001 г. се създава специален орган на изпълнителната власт, ангажиран с политиките за децата, а именно Държавната агенция за закрила на детето. Към председателя на Държавната агенция за закрила на детето се създава и Национален съвет за закрила на детето с представители на институции и организации, които имат отговорности по политиката за децата: Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на културата, Министерството финансите, Министерството на младежта и спорта, Националният осигурителен институт, Националният статистически институт, Националната комисия за борба с трафика на хора, Национален център за обществено здраве и анализи, Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и пълнолетните към Министерския съвет, Националното сдружение на общините в Република България и 12 граждански организации.
През изминалите години основно предизвикателство пред системата за закрила на детето бе институционалната форма на грижа за децата – модел, който нямаше друга алтернатива до 2000 г.
Високият брой на децата, настанени за отглеждане в институции – 12 хиляди 609 деца в 165 институции през 2001 г., бе основен проблем, пред който се изправи държавата в усилията си да модернизира, да синхронизира системата за грижи в съответствие с интересите и правата на децата и с европейските стандарти.
Създадена бе Национална стратегия с визия за деинституционализацията на децата в Република България. Със Стратегията бе заявено, че в рамките на 15 години ще бъдат закрити всичките 137 институции за деца, като се развива семеен тип грижа и няма да се допуска настаняването и отглеждането на деца до 3 години в резидентна грижа от какъвто и да е тип след приключване на реформата.
Много е постигнато в политиките за закрила на децата у нас: програмите за закрила на майчиното и детското здраве; високата степен на социално осигурителни права при отпуск по майчинство; междуинституционалният механизъм за връщане на децата в училище, в който са обхванати над 40 хиляди деца.
Много са предизвикателствата пред системата и предстои още много да се направи. Трябва да се развиват услугите за позитивно родителство – пренатални и постнатални услуги и програми за семейни грижи; изграждането на информационна система и междуинституционални връзки, необходими за формулирането и прилагането на адекватни политики; подобряването на координацията в системата за закрила; професионализацията на човешките ресурси в системата и други.
За отбелязване на 30-годишнината от Конвенцията с участието на редица институции се организира специална седмица със събития, посветени на годишнината. Валидирана бе пощенска марка под надслов: „Заедно да помагаме на децата да постигнат своите мечти“. Връчена бе наградата: „Аз гарантирам щастливо детство“ на институции, общини и организации. Реализира се Празник на доброто в Деня на християнското семейство и младеж на 21 ноември 2019 г. в Националния дворец на културата. Участници в културно-развлекателната програма бяха 700 талантливи деца от цяла България. Бяха раздадени наградите: „Посланик на доброто“ на личности, помогнали на деца и семейства в беда. Постави се капсула на доброто в сградата на Народното събрание, която да се отвори през 2030 г. Проведено бе и тържествено заседание на Националния съвет за закрила на детето, което излезе със специална декларация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Вицепремиер.
Реплика, госпожо Халачева?
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Николова, уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От отговора на госпожа Николова мога да направя извод, че това е една част от отчета на Държавната агенция за закрила на детето по повод приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето.
Въпреки посоченото от Вас обаче, госпожо Николова, а и след приемането на държавния бюджет вчера, мога да направя само едно заключение. То е, че няма целенасочена, ясна, държавна политика в защита на българските деца, а също и цялостен подход в подкрепа на българското семейство.
Децата в България живеят в бедност и недоимък. Раждат се все по-малко деца, стават все по-необразовани и болни. Това се доказва, за жалост, с няколко неприятни факта. А именно данните за 2019 г. сочат, че близо 45% от децата в България живеят в риск от бедност и социално изключване; 40% от тях са функционално неграмотни, а всяко четвърто дете у нас страда от затлъстяване, което оказва влияние и върху неговото здравословно състояние.
Затова моята препоръка към Вас е да спазвате и да се придържате стриктно към препоръките на Комитета на ООН за правата на детето относно изпълнението на задълженията на нашата страна по Конвенцията, а именно направените през 2016 г. препоръки във връзка с Третия, Четвъртия и Петия периодичен доклад, даден от България, защото само по този начин ние можем да гарантираме по-добри права на децата в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Халачева.
Дуплика?
Имате думата, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Халачева, бих искала допълнително да информирам, че на специалното заседание на Националния съвет за закрила на детето по случай 30 годишнината на Конвенцията за правата на детето неговите членове изразиха своята воля, че през 2020 г. е необходимо да се обсъдят постиженията в областта на политиките за децата с всички заинтересовани страни, както и да се обединим за изпълнение на препоръките на Комитета на ООН по правата на детето във връзка с политиките за детето и семейството.
Факт е, че доброто законодателство изисква и ефективно прилагане, за да може правата, предвидени в Конвенцията, да променят живота на всяко дете. За тази цел политиките и практиките, които градим, ресурсите и лидерството, с които разполагаме, трябва постоянно да се развиват и обогатяват, но и да се разясняват на обществото, на родителите и на децата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Николова.
Преминаваме към въпрос към господин Боил Банов – министър на културата. Въпросът е от народните представители Кристина Сидорова и Александър Симов относно избора на директор на Националната художествена галерия.
Имате думата да зададете въпроса, уважаема госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България):Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Банов, госпожо Министър! На 25 ноември – само три дни след като заедно с колегата Александър Симов зададохме въпрос: кой е новият избран директор на най-голямата културна институция в България, а именно Националната художествена галерия, стана ясно, че това е било състезание с предизвестен край. Няма човек в художествените среди, който, ако го бяхте попитали преди близо година, когато стартира процедурата: кой ще бъде новият директор и той да не Ви каже, че това ще бъде госпожа Яра Бубнова.
От деня на обявяване на процедурата скандалите, свързани с този избор, са ежедневни. Припомням само, че голяма част от потенциалните кандидати се отказаха от това състезание заради правилата, които бяха заложени. Те бяха оценени като правила, създадени за един определен кандидат, а имаше ясна и очевидна протекция от страна на Министерството на културата към този кандидат, а именно към госпожа Яра Бубнова.
Както казах по-рано, сега ще Ви припомня коя е самата госпожа Бубнова. Нейното име се свързва със скандалната изложба на Ода Жон в Националната художествена галерия, известна като „Голямото плюскане“. Самата тя беше обявена в несъответствие и конфликт на интереси от Министерството на културата в доклад на Вашето Министерство заради това, че е изпълнявала поста „директор на Националната художествена галерия“ и в същия момент е била ръководител в частния Институт за съвременно изкуство.
Същата госпожа Бубнова беше определена за комисар на българското участие в 58-то Венецианско биенале, което отново беше съпроводено с редица скандали, проблеми и завърши с неособено голям успех, но за сметка на това бяха похарчени над половин милион лева.
В самото протичане на конкурса за директор също имаше редица нарушения: неспазване на срокове, непрозрачност и „криене“, да кажем, на избрания кандидат, защото той беше обявен доста след изтичане на крайния срок за това.
Процедурата и начинът за провеждане на конкурса не само не създадоха конкурентоспособност, но и създадоха чувство за обреченост. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Затова, след всичко, което чухте към момента, ще ми бъде интересно да ни кажете: с какви мотиви официализирахте избора на госпожа Яра Бубнова за директор на Националната художествена галерия? И пак повтарям: един отдавна предизвестен избор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Сидорова, уважаеми господин Симов! Във връзка с Ваш въпрос Ви информирам следното, без да се разпространявам в твърдения от частен характер.
На 8 ноември 2019 г. в Министерството на културата, в изпълнение на заповед от 1 октомври 2019 г., е проведен конкурс за заемане на длъжността „Директор“ на Националната галерия – София.
Съгласно чл. 5, ал. 5 от Закона за закрила и развитие на културата конкурсът се извършва на запис на интернет страницата на Министерството на културата и всеки може да го види, проследи, проанализира, включително и в този момент, включително и след пет години, всеки може да види дали Комисията е взела правилното решение, или не.
Комисията е разглеждала представените от кандидатите документи. При провеждането на събеседванията са оценени професионалните качества, уменията на всеки един от участниците за представяне и защита на съответната концепция за развитие на Националната галерия. За всеки един от кандидатите членовете на Комисията са попълнили отделно оценъчни карти – Приложение № 5 към чл. 11, ал. 4, т. 3 от Наредба № Н-4 от 14 юни 2007 г. за провеждане на конкурси за директори на държавните културни институти.
Съгласно чл. 11, ал. 4, т. 3 от същата наредба, за успешно издържал конкурса се счита кандидатът, който е събрал не по-малко от две трети от максималния брой точки от оценъчните карти, а именно две трети от 1056 точки, които се равняват на 704 точки. Въз основа на оценките, поставени от членовете на конкурсната комисия, резултатите на кандидата са, както следва: госпожа Надежда Джакова – 615 точки. Между другото, госпожа Надежда Джакова е кураторът на изложбата, за която споменахте – не са Ви информирали правилно; госпожа Яра Бубнова – 903 точки; господин Филип Любенов Зидаров – 605 точки.
Двамата от кандидатите отпадат от класирането, тъй като не са получили необходимия минимален брой точки съгласно изискванията на Наредбата. С оглед получения общ брой точки комисията класира на първо място госпожа Бубнова.
Решението на комисията е отразено в протокол, подписан от всички членове и утвърден от министъра на култура. Съгласно чл. 15 от цитираната по-горе уредба резултатът от конкурса се съобщава на участвалите в него лица в 3-дневен срок след провеждането му.
С писма на Министерството на културата от 11 ноември 2019 г. всеки един от участниците в конкурса е уведомен. Писмата са изпратени с обратни разписки с „Български пощи“ ЕАД. От върнатите в Министерството на културата обратни разписки е видно, че лицата са получили своите писма съответно между 15 и 19 ноември 2019 г. По процедура, след като върнат разписките, че писмата са получени, тогава ние имаме правомощията да обявим класирането и спечелилия кандидат.
Съгласно чл. 16, т. 3 от Наредба № Н-4 за провеждане на конкурси за директори да държавните културни институти, съобщение относно класирането на участниците в конкурса е публикувано на интернет страницата на Министерството на културата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Реплика.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Аз все пак не чух най-важния отговор, който искаме от Вас: какви са мотивите за назначаването на Яра Бубнова? С какво тя е спечелила великата привилегия и чест да бъде директор на Националната художествена галерия? Защото, извинявайте, но това, което ни казвате, са чисто бюрократичните подробности. Конкурсът, когато беше обявен още месец май, можем да направим сега един преглед назад на всички информационни издания и ще видим, че още тогава се знаеше, че Яра Бубнова ще стане шеф на Националната художествена галерия. Това беше един предизвестен избор, който на всичкото отгоре е опорочен, тъй като от самото начало тя е в конфликт на интереси и изобщо не е трябвало да бъде разглеждана.
Въобще тази неприятна тенденция в последната година от Министерството на културата да излизат само ужасни новини – ние не говорим за развитие на културата, а говорим за корупционни схеми – „Ало, Банов съм“, нагласени конкурси и всякакви други неща, се превръща в една ужасяваща тенденция.
Изборът на Яра Бубнова е опорочен и с нещо друго – чрез нея, чрез нейния предизвестен избор се знае, че по този начин една малка групичка от творци, които са се самообявили за каймака на българската култура, на практика продължават да паразитират върху българското изкуство. Съжалявам, но наистина отговорът не ни удовлетворява, защото най-важният акцент отсъства в него: какво направи Яра Бубнова, незаобиколимият кандидат, въпреки че тя е в нарушение на Закона? Какво от нейните качества я превърна в единствена кандидатура, за която се знаеше предварително, че ще стане шеф на Националната художествена галерия?
Извинявам се за емоционалния тон, но темата в тези среди е ясна отдавна. Без хората да имат пророчески способности, още март знаеха кой ще бъде определен за директор на Националната художествена галерия, защото състезание на практика нямаше. Яра Бубнова беше фаворит на Министерството на културата и в крайна сметка беше наложена. И фаворит продължава бъде. И тя ще продължи да налага своята любима групичка от художници, които да ни бъдат изкарвани като най-доброто нещо, което българската култура може да предложи.
Националната художествена галерия не заслужава подобно отношение. Знаете откога е създадена, нали знаете? Знаете кой е нейният създател? Не бива по подобен начин да се отнасяме към българската култура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симов.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Симов, уважаеми народни представители! Продължавате да изказвате твърдения, които не са доказани и в този смисъл няма какво да ги коментирам.
А по отношение на предизвестеност на избора. Аз не мога да Ви кажа. Аз самият не знаех кой ще бъде избран. (Реплика от народния представител Александър Симов.) Вестниците могат да знаят каквото искат. Има трима души, които са кандидати, от тримата души едната е изпълняваща длъжността „Директор“, другата е част от Националната галерия и е шеф на „Съвременно изкуство“ – на музея, и третият е уважаван от нас художник. Между тримата все един ще спечели.
Във всеки случай, аз пак казвам, конкурсите точно с оглед на такъв случай се провеждат онлайн и на запис, така че ние с Вас може би не трябва толкова да спекулираме с българската общественост. Да седнем заедно, да изгледаме записа и след това да видим дали твърденията Ви са верни или не. Заедно да излезем пред хората и да кажем: вярно е. То вътре на записа седи всичко: концепцията, начинът, по който я развиват. Освен това точките са толкова диаметрално противоположни – тук дори няма някаква близост на точките, за да кажем: имало е някакво съмнение в Комисията, притеснение. Имайте предвид, че Комисията – сега да не изброявам хората вътре, но са доста голяма част от елита на българското изобразително изкуство.
Това, което се опитвате да вмените пред обществото, че Министерство на културата е свързано цяла година със скандали, не Ви прави чест. Инспирирането на определени скандали, както и този опит за инспириране на скандали, не означава, че има скандали. Министерството работи доста сериозно и това се отчита навсякъде – и в страната, и в Европа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Продължаваме с въпроси към госпожа Десислава Танева – министър на земеделието, храните и водите.
Първият въпрос към нея е от народния представител Никола Динков и народния представител Виолета Желева относно проекти, свързани с намаляването на загуби на вода и възстановяване на инфраструктурата за напояване.
Имате думата да зададете въпроса, уважаеми господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Проблемът с поливното водоснабдяване на обработваеми земеделски площи става все по-актуален през последните години. В миналото страната ни имаше много добре развита поливна система, сега тя е изключително амортизирана, а голяма част от хидромелиоративните съоръжения са разрушени. Това води до големи загуби и ниска ефективност при използването на водни ресурси, а съответно и до по-висока цена за напояване.
Осигуряването на национален европейски бюджет за целенасочено инвестиране във възстановяването на хидромелиоративната мрежа е важен приоритет за родното земеделие. Предвидено бе през октомври да стартира мярката за напояване – Подмярка 4.3 „Инвестиции в инфраструктура“ от Програмата за развитие на селските райони в периода 2014 – 2020 г.
В тази връзка е и въпросът ми към Вас, госпожо Министър: каква част от напоителните системи в Хасковска област ще бъдат заложени за проектиране с цел кандидатстване по Подмярка 4.3 „Инвестиции в инфраструктура“? Кога се очаква да стартира изпълнението? Колко декара поливни площи ще бъдат обслужени и в кои общини от областта? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Динков.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Динков и народни представители!
Първо, честит празник! Бъдете живи и здрави!
Отговарям на Вашия въпрос. На територията на област Хасково е заложен за проектиране с цел кандидатстване по Подмярка 4.3 „Инвестиции в инфраструктура“ магистрален канал М-1. Магистрален канал М-1 е хидромелиоративно съоръжение от напоителна система „Тракиец“ с обща дължина 47,515 км, от които са облицовани 32,258 км. Чрез този магистрален канал се подава вода за напояване на 137 хил. декара земеделски земи с изградена хидромелиоративна инфраструктура, от които 70 568 декара са годни за ползване.
Каналът е изграден и въведен в експлоатация през 1962 г. и досега по него са извършвани само частични ремонти. Ежегодно се напояват около две хиляди декара, като за 2019 г. реално полетите площи са толкова – две хиляди, като една от причините за ниската използваемост на системата е нейното лошо състояние и големите загуби на вода в нея.
Предмет на инвестиционното предложение ще бъде рехабилитация на водовземни съоръжения и необлицовани участъци от канала с обща дължина 5518 м, попадащи в община Хасково, както следва: участък 1, попадащ в землището на село Тракиец и село Конуш; участък 2 попада в землището на село Конуш; участък 3 попада в землището на селата Конуш и Войводино; участък 4, попадащ в землището на село Войводино; участък 5 и участък 6, попадащи в землището на град Хасково. След изпълнението на предвидените рехабилитационни работи се очаква поливните площи да се увеличат ежегодно с около 1200 декара и в края на програмния период да достигнат около 8 хил. декара от две в момента.
В изпълнение на условията, заложени в Закона за управление на средствата от европейските структурни инвестиционни фондове, срокът за представяне на проектни предложения ще бъде три месеца, след което предстои в рамките на четири месеца оценителна комисия да разгледа и оцени подадените предложения. Изпълнението на одобрените проектни предложения ще започне след подписване на Договор за представяне на помощта.
На проведеното заседание на Комитета по наблюдение Управляващият орган представя членовете на Комитета, които одобриха критериите за подбор на проектни предложения, като към настоящия момент се разработват правилата и документите, необходими за кандидатстване за подпомагане по Подмярката, като се предвижда прием на проектни предложения да стартира още в началото на 2020 г. в средата на месец януари. Преди стартиране на приема в рамките на работна група Управляващият орган ще проведе широка дискусия със заинтересованите страни по отношение на правилата на прилагане на Подмярката. Това беше Вашият въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Танева.
Имате думата за реплика, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, Вие съобщихте какви текущи ремонти са направени, какви предстоят да се направят и какви проучвания ще бъдат извършени на територията на област Хасково, и по-точно община Хасково.
Област Хасково има доста други изградени мелиоративни съоръжения и помпени станции по река Марица, тъй като навремето – знаете този факт, че река Марица преминава през цялата област, е добре, тъй като там има изградени съоръжения, където захранват напоителните канали, които са в много лошо състояние.
Тази тема е широко обсъждана, тъй като възстановяването на тези съоръжения ще доведе до много по-голяма производителност в сектора, ще доведе до много по-голяма конкурентоспособност.
В Стратегията за напоителните системи се лансира и създаването на териториални дирекции, териториални, регионални предприятия по хидромелиорация, които би трябвало да обхванат целия този процес, така че в бъдещите години сближаването с частните стопани и формите за обща дейност да повиши ефективността от поливното земеделието и въобще от земеделието в този изключително богат регион и област на Република България, създаването на сдружения, които да бъдат насърчавани по този начин, така че ефективността да бъде много по-голяма.
Във Вашия отговор аз не чух какви значителни неща ще бъдат направени, ще бъдат предвидени с този проект или по други мерки за общините от област Хасково. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Динков.
Желаете ли дуплика, госпожо Министър? Не, добре.
Минаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Анастас Попдимитров относно изгаряне на стърнища в землището на община Оряхово.
Заповядайте.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! При посещението ми в избирателния ми район, и по-точно в община Оряхово, многократно ми беше поставян въпрос от мои избиратели за паленето на стърнища, особено през месеците края на август и септември тази година.
Да се разпростирам върху това що за акт е, как това е вредно за околната среда, за фауната, колко опасен може да бъде за горите и насажденията около тях, нямам намерение.
Законът за опазване на земеделската земя също има отношение по този въпрос, където това е квалифицирано като нарушение и са оказани и санкциите, които се налагат.
В тази връзка моля да ми отговорите: какви конкретни мерки са предприети от Вашето ведомство по отношение на постъпилите сигнали от община Оряхово? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Попдимитров, съгласно европейското и националното законодателство, което се прилага за схемите и мерките на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, санкции за опожарени земеделски площи се налагат в три направления.
Първо, изгарянето на стърнища е нарушение на Национален стандарт 6 „Основно изискване за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние“, което е част от изискванията за кръстосано съответствие.
Спазването на изискванията за кръстосано съответствие е задължително условие, за да могат земеделските стопани да получат пълния размер на субсидиите по схемите за директни плащания, агроекологичните мерки от Селската програма и плащанията по мерки, преструктурирани в конверсия на лозя и събиране на реколтата на зелено от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор в България.
В съответствие с чл. 99 от Регламент ЕС 1306/2013 в случай на небрежност при нарушаване на правилата за кръстосано съответствие процентът на намалението не надвишава 5%, в случай на повторно несъответствие – 15%, в случай на умишлено неспазване процентът на намалението не е по-нисък от 20% и може да доведе до цялостно изключване от една или няколко схеми за подпомагане в продължение на една или повече години.
Второ, когато Национален стандарт 6 е базово изискване – обработваемите площи, заявени по Мярка 10 и Мярка 11, и се установи нарушение, може да се откаже плащане по Мярката в съответствие с приложимите регламенти.
Трето, съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба 2 от 26 март 2018 г. за критериите за допустимост за подпомагане земеделските площи или част от тях, за които в календарната година се установи, че са опожарени, се считат за неподходящи за подпомагане и се изключват.
За периода въз основа на сигнали, подадени от земеделски производители, между другото и преди всичко и по искане на най големите браншови организации, в периода февруари – ноември 2019 г. от страна на Държавен фонд „Земеделие“ и Разплащателна агенция се направиха екипи, които реагираха веднага на всеки подаден сигнал, и са извършени извънредни проверки по 74 сигнала за горящи земеделски площи от всички области на страната.
Сигналите са постъпили основно от Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР и граждани, като най-засегнати са областите Русе, Разград, Плевен, Монтана и Хасково.
Проверяващите екипи са констатирали основно изгаряния на стърнища от зърнено-житни култури, площи с царевица, слънчоглед, рапица, пасища и сухи треви. Местоположението на пожарите е локализирано с GPS устройства и са извършени измервания на засегнатите площи. Всички земеделски стопани, за които е констатирано неспазване на забраните, са санкционирани с процент от субсидията, която предстои да им бъде изплатена след приключване на всички останали проверки.
Неправомерни практики по опожаряване на стърнища и други растителни остатъци са установени общо при 244 кандидати, засегнати са 421 земеделски парцела, като опожарената площ възлиза на 20 510 дка в тази кампания.
Искам да кажа, че на Годишната среща на земеделските производители браншовите организации отчетоха полезността на мерките, които са взети, и благодариха за бързата реакция, тъй като тази организация беше направена по тяхно искане.
Искам обаче да Ви кажа, че от община Оряхово няма нито един подаден сигнал. Има за област Враца подадени сигнали от община Борован, Бяла Слатина и Мизия. От проверките, които бяха направени по тези сигнали, са установени десет кандидати със засегнати 12 земеделски парцела и изключени от подпомагане са 4000 дка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Имате думата за реплика, господин Попдимитров.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, аз Ви благодаря за информацията, която дадохте за нормативната уредба на действащото наше и европейско законодателство, също така и за мерките, които вземате. Надявам се, че те ще бъдат все по-ефективни, но аз разполагам с поне три жалби от община Оряхово до Вас с входящи номера с дати от 30 август до към края на септември. Ако по някаква причина те не са стигнали до Вас, въпреки че имат входящи номера, аз ще имам грижата да Ви ги изпратя, за да можете да се запознаете с тях, макар и два-три месеца по-късно, дето се казва.
Там подробно е описана една порочна практика на палене на стърнищата от самите ползватели на земите в късни вечери и тяхното потушаване и изораване на земите в ранната утрин, когато вече е трудно да се установи извършеното деяние, но тези сигнали ги има и те са още от 30 август, първият. Затова съм учуден от това, което Вие казахте, че не сте получили сигнали. Аз Ви обещавам, че ще Ви предоставя сигналите, които са при мен, за да видите, че има някакъв пропуск в дейността на Вашето ведомство по отношение на отразяването на сигналите на гражданите и организациите, тъй като там има сигнали и от организации.
Надявам се да изясните този факт, за да може за в бъдеще той да бъде изключен като явление в общуването Ви с гражданите. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Попдимитров.
Имате думата за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Няма как да не взема реплика.
Абсолютно не мога да се съглася с тази оценка, по простата причина че, пак казвам, организацията за извънредните проверки беше създадена по искане на представители на големите браншови организации и бе проверен абсолютно всеки един сигнал за предизвикване на пожар. И никога, в никоя кампания не е имало толкова площи, изключени от подпомагане поради опожаряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Танева.
Преминаваме към следващия и последен въпрос към Вас от народните представители Георги Стоилов, Светла Бъчварова и Добрин Данев относно действия на Министерството на земеделието, храните и горите на местата за загробване на умъртвени животни от болестта африканска чума по свинете през 2019 г.
Имате думата, господин Стоилов, да развиете въпроса.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър, колеги! През 2019 г. обхватът на африканската чума по свинете в България доста широко се разпространи. Силно обезпокояващо е и положението в Северна България, особено в Русенска област, защото там около 80% от свинепроизводителите бяха засегнати и се наложи да умъртвят своите животни.
За самото умъртвяване няма да говоря. Тук ще засегнем темата със загробването – една доста нестандартна и неизползвана досега практика в България, надявам се да не се използва повече в такива мащаби.
Ще наблегна и на това, че е доста притеснително положението със самия избор на местата на загробване. Това беше съпроводено на доста места с протести, с негодуване, смяна на места, как се случи този избор, но това вече е факт – животните са умъртвени и са загробени.
В крайна сметка умъртвените животни и тяхната ситуация със загробването, за което ние предупреждавахме многократно, няма яснота. Няма яснота, както казах, по избора на местата на загробване, по дезинфекцията на тези места, по мерките за ограничаване разпространението на заразата на местата, по предотвратяване заразяването и предпазване на подпочвените води. Освен от труповете на тези умъртвени животни, те бяха умъртвени с химични елементи, които също навлизат в подпочвените води. Как става това предпазване от по-нататъшна екологична катастрофа?
Мълчи се и това мълчание предизвиква доста притеснения, страх, даже гняв в хората и увеличава недоверието към институциите, към Министерството на земеделието, храните и горите, към Българската агенция по безопасност на храните, изобщо към всички заинтересовани страни, особено към институциите.
Именно поради тази причина нашият въпрос към Вас е: какви мерки и действия е предприело или ще предприеме Министерството на земеделието, храните и горите относно местата на загробване на умъртвените животни от болестта африканска чума по свинете през 2019 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Имате думата за отговор, госпожо Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Стоилов, всичко, за което питате, е многократно изговорено в хода на епизоотията, която беше през лятото и тук, в тази зала. Аз нямам нищо друго какво да направя, освен да повторя всичко, което многократно съм казвала от тази трибуна и което е всеизвестно на абсолютно всички, особено от засегнатите райони.
Как се избират площадките за загробване? Наредба № 22 от 2006 г. – няколко държавни органи, които съгласуват определянето на такъв терен със съгласуване с Басейнова дирекция, с Регионалната инспекция по опазване на околната среда. В контингенс плановете на всяко населено място, на всеки един регистриран обект следваше – някои имаха, други нямаха, това е пропуск – да има определено мястото за загробване, ако се стигне до такава хипотеза при възникване на епизоотия, каквато и да е тя.
Това е част от общото правило по принцип за готовност за реакция при такива епизоотии. Нито го определя Министерството на земеделието, храните и горите това място, нито която и да е служба и това беше пределно ясно и разяснявано през цялата кампания. Няма нищо ново, което да кажа в тази връзка, нищо, което трябва тепърва да се прави, тъй като има съвсем ясна регламентация за процедурата при определяне на терените.
В тази връзка всичко, което се случи лятото, мога да благодаря на Министерството на околната среда и водите и на министъра, че издаде заповед, съгласно която в 2-часов срок по предложение трябваше да се задейства процедурата за обследване на местата. И това беше свършено. Вие можете да питате всеки от осемте, на практика, индустриални обекта, които бяха засегнати от това, така че по тази тема Наредбата Ви я цитирах отново за n-ти път в тази зала.
Новото е как контролираме после съответните площадки, както и терените, на които има извършено съответното загробване, което беше определено, пак казвам, по съответния ред на тази наредба и съответните няколко органа, които на практика контролират тези теми.
Оттук насетне по информация от Центъра за оценка на риска по хранителната верига в трупните траншеи са загробени значителен брой животни, засегнати са 1700 населени места от 179 общини в цяла България и 130 хиляди домашни свине.
Въпросът е как контролираме тези площадки относно това, което беше извършено лятото? За това също има ред. С оглед на бъдещ риск от замърсяване на подпочвените води в процеса на гниене с токсични биогенни амини и редица други вредни вещества Министерството на околната среда и водите е изградило стратегия за проучване и мониторинг на изградените трупни ями. Мониторингът ще показва дали настъпват промени в химическите показатели на подземните води. Ще се извършват до три-четири ядкови сондажа за трупни ями със загробени над 100 животни и един два сондажа за по-малките ями. Всичко това, според собствеността на площадката, на имота, е ангажимент или на индустриалните обекти – там, където това е в тяхна територия, или на местните власти, което е в тяхна територия.
Единственото, което мога да кажа, че не следва да се допускат пропуските, които бяха установени преди шест месеца в лятната кампания. Всяко едно населено място и сега трябва да има такъв контингенс план, в който ясно, по съответния ред на цитираната наредба, многократно обяснявана тук, трябва да има определена такава площадка за реакция при съответни регистрирани епизоотии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Танева.
Имате думата за реплика, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, въпроса не го поставяме случайно, въпреки многократните отговори, а защото всички водещи изследователи на африканската чума по свинете, която не е еднократно заболяване и трудно може да бъде спряно, казват, че това заболяване е много по опасно, отколкото в началото се е смятало. Затова и неговото разпространение не само в Европа, но най-вече в Китай, е обект на сериозни изследвания. Водещи специалисти и експерти казват, че това заболяване и въобще въпросът с труповете е изключително важен, защото го третират като биологично опасен отпадък, за което съответно мерките могат да бъдат както загробване, така и най сигурният метод изгаряне.
От тази гледна точка нашият въпрос е: за 2019 г. какво се случи и какви поуки си взехме? Защото, както каза министърът на околната среда и водите, 60% от площадките, които са посочени при кризата юли – август месец, са били отхвърлени, поради това че не са отговаряли на изискванията, които са поставени именно в тази наредба, тоест да не са в близост до животновъдни обекти, до населени места – всички тези въпроси, които трябва да се прецизират и на които времето им е сега.
Нашите допълнителни въпроси към Вас са:
В този период, в който така или иначе кризата е с по-слаби темпове, прави ли се необходимото да се уточняват местата и около местата какви са възможностите за загробване на животни?
Вторият въпрос, който за мен също е важен: има ли карта на площадките, където сега са загробени животни, не само около индустриалните ферми, но също така и в горските територии, и има ли обозначение на инфектираните зони, които съответно също трябва да бъдат налице, за да се знае, че това е зона, която е инфектирана?
И може би като коментар – мониторингът на съответната община се възлага заедно с РИОСВ. Но смятате ли, че те имат достатъчно потенциал и възможност да осъществяват този мониторинг в параметрите, които се отнасят до подпочвени води, въздух и всички останали елементи, които водят до замърсяване на околната среда? Въпросът е по-скоро от загриженост, тъй като при криза реакцията трябва да е моментална и да има готовност. Кризата няма да Ви почука на вратата и да каже: след един месец ще дойда. Сега, в момента, трябва да има готовност по всички тези въпроси, които през юли и август създадоха проблеми, напрежение, и Вие ги знаете не по-зле от мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Имате думата за дуплика, госпожо Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаема професор Бъчварова, благодаря за Вашата реплика, защото тя още веднъж показва истинността на всичко, което съм говорила от тук.
Да, Министерството на околната среда и водите и министърът са цитирали тези данни, което още веднъж показва, че не Министерството на земеделието, храните и горите определя терените за загробване, а съответните органи на МОСВ. Да, така е. А кой е предлагал площадките – властта, собственикът, където е била епизоотията? Бяха собствениците на индустриалните ферми и това ставаше през съответните процедури и заседания на областни епизоотични комисии, а там, където беше в личните стопанства – съответният кмет на населеното място пак през процедурата на областни епизоотични комисии. Органите към Министерството на околната среда и водите последни – безспорно там са специалистите, професионалистите, такава е и нормативната регулация, наредбата, която цитирах – казваха коя площадка може да бъде ползвана за тези цели.
По отношение на последващия мониторинг върху площадки, на които има загробени животни, разбира се, че собственикът следва да се грижи. Собственикът на съответната площадка трябва да изпълни всички задължения, които възникват във връзка със събития, които са станали, и задължения, които са поети. Затова казах, че индустриалните ферми, ако е тяхна собственост площадката, е тяхно задължение, а местната власт, разбира се, там, където става въпрос за личните стопанства в населените места, е тяхно задължение. Това не е нито сложно, нито е ресурсно, така че съм категорична, че съответната местна власт може да го направи, а органите на Министерството на околната среда и водите да контролират процеса и съответните резултати – там, където са специалистите.
В момента, тъй като пикът на това заболяване е лятото, трябва да бъдат определени във всяко едно населено място. Там, където няма в контингенс плановете такива терени, по съответната наредба да бъдат определени. Това е част от пътната карта за готовността и превенцията на заболяването. Задължение на органите на Българската агенция по безопасност на храните е да контролират, че тези контингенс планове съдържат всички неща, които трябва да има – нещо, което лятото установихме като пропуски и терените се определяха с такава спешност. Министърът е прав, наистина някои терени, които бяха предложени, бяха отказвани, и така трябва да бъде, защото ние трябва да гарантираме опазването на околната среда. Задължението е това, което в момента БАБХ трябва да спази, а именно да има налични определени такива площадки. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Танева, за участието в днешния парламентарен контрол.
Следва питане към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова от народните представители Корнелия Нинова, Манол Генов, Атанас Костадинов, Любомир Бонев, Милко Недялков, Васил Антонов, Иван Иванов и Таско Ерменков относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за предотвратяване на опасността от воден режим в някои населени места и необходимостта от инвестиции в инфраструктурата във ВиК сектора с цел подобряване на качеството на услугата, предлагана на потребителите, и финансовите инструменти, предвидени за това.
Заповядайте, господин Ерменков, имате три минути.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Питането ни е свързано с критичната обстановка, която се създаде във ВиК сектора в момента с водоснабдяването на хората. Знаете, че около над 300 000 български граждани живеят в момента в условия почти на първобитнообщинен строй по отношение на водоснабдяването. Проблемът е толкова сериозен, че вчера даже президентът на Република България предизвика среща и обсъждане на тази тематика.
Някак си е недопустимо, разбира се, в съвременна България да говорим, че сушата е тази, която е основната причина да няма вода. За нас причините да няма вода в България са свързани не само с климатичните особености, а и със системни грешки, които са допускани през годините и които намериха, за съжаление, своя израз днес, тази година, с появата на водна криза в Шумен – под заплаха, Перник, Плевен, Ловеч. Перник е особено красноречив пример за това какво се случва.
Затова, госпожо Министър, искаме да Ви обърнем внимание, че в последните години активно се коментира необходимостта от сериозни капиталовложения във ВиК инфраструктура. Според анализите, изготвени от Световната банка, в приетата Стратегия за развитие на ВиК сектора за 2014 – 2023 г. сумата, необходима за инвестиции в инфраструктура, е над 12 млрд. лв. за цялата страна.
В тази връзка, уважаема госпожо Министър, искаме да Ви попитаме каква е политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за решаване на проблемите на определени населени места, страдащи от недостиг на питейна вода, и за ликвидиране на предпоставките за това? Разполагат ли търговските дружества, така наречените водни оператори, с необходимите финансови средства за инвестиране в невралгичната ВиК инфраструктура, която създава предпоставки за наличие на воден режим? Считате ли, че предвидените финансови средства по Оперативна програма „Околна среда“, планирани за инвестиции във ВиК сектора, са достатъчни? Ако не са достатъчни, по какъв начин ще компенсирате недостига на средства, необходими за реализирането на така наречената реформа във ВиК сектора? Особено ни интересува дали считате, че ведомството, за което отговаряте, политически си е свършило работата, за да можем да преодолеем кризата, която съществува в момента? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Имате думата за отговор, госпожо Аврамова, в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Ерменков, господин Бонев, уважаеми дами и господа! Министерството на регионалното развитие и благоустройството е отговорна институция за провеждане на държавната политика в отрасъл „Водоснабдяване и канализация“. С промените в Закона за водите от 2009 г. и последвалата реформа се поставиха основи за прилагане на систематичен и последователен подход в планирането и управлението на ВиК инфраструктурата.
През 2014 г. Министерският съвет прие Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България за периода 2014 – 2023 г. и План за действие към нея, изготвени с експертната подкрепа от Световната банка, с които принципите на реформата в отрасъл ВиК се затвърждават и се осигурява устойчивост на промените. В Стратегията са заложени основните цели и приоритети на отрасъл ВиК, както и предложени мерки за изпълнение и финансиране постигането на тези цели за период от 10 години.
Вследствие на извършените промени ВиК инфраструктурата в страната е публична собственост – общинска и държавна, разделена на функционален принцип. Учредиха се асоциации по ВиК във всички административни области като представители на собствениците на инфраструктурата, и се сключиха 15-годишни договори за стопанисване, поддръжка и експлоатация на ВиК системите и предоставяне на ВиК услугите. В договорите между ВиК операторите и ВиК асоциациите са заложени задължителни инвестиции, които ВиК дружеството следва да реализира, без да надвишава социалната поносимост на цените на ВиК услугите.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството систематично въвежда изискванията, заложени в Закона за водите, и изпълнява Плана за действие към Стратегията. От разписаните мерки в Плана са изпълнени тези, които са предназначени за установяване на устойчива рамка и са отговорност на МРРБ.
Изготвиха се и се приеха редица подзаконови нормативни актове, указания и методики в изпълнение на мерките: Наредба за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационни услуги; Наредба за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги; Наредба за изискванията и критериите за ВиК операторите и за квалификацията на персонала им; Правилник за организацията и дейността на асоциациите по водоснабдяване и канализация; Насоки за промени в нормативната уредба за позволяване прилагането на индивидуални и други подходящи системи за пречистване на отпадъчни води в България; Насоки за оптимизиране на разходите за привеждане в съответствие с Директива 91/271, изготвени от Световната банка, представляващи методика за определяне границите на агломерациите с оглед избягване на прекомерни разходи при изграждане на канализационна инфраструктура; Указания за отчитане и приемане на инвестиции, извършени от оператора по ВиК, като част от задължителните по договора с асоциацията по водоснабдяване и канализация.
Бяха изготвени и приети регионални генерални планове за водоснабдяване и канализация, мастер планове с краткосрочни и дългосрочни инвестиционни програми към тях, с които се планира развитието на инфраструктурата за привеждане в съответствие с европейските директиви в областта на опазване на водите, и за ефективност и устойчивост на системите.
През настоящия програмен период по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“, Министерството разработи регионални прединвестиционни проучвания за 14 области: Бургас, Сливен, Шумен, Варна, Добрич, Силистра, Русе, Пловдив, Кърджали, Ямбол, Стара Загора, Перник, Видин и Враца. Те дадоха изчерпателни и актуални данни за състоянието на мрежата, за качеството на водата, за наличните водни ресурси, за населението и неговите потребности. Регионални прединвестиционни проучвания има и за Смолян като пилотен от предишния програмен период и за Столична община.
Така се дефинираха проекти, с които ВиК операторите кандидатстваха за финансиране по Оперативна програма „Околна среда“ на обща стойност 1,8 млрд. лв., които ще се осъществят през настоящия програмен период, а проектът за Смолян вече е в изпълнение.
С изпълнението на инвестициите ще се постигне съответствие с европейските директиви в областта на питейните води и отвеждането и пречистването на отпадъчните води в агломерациите с над десет хиляди еквивалент жители.
Предоставените безвъзмездни средства няма да успеят да покрият всички нужди за цялата страна. Както Вие отбелязахте, те са в рамките на 11 млрд. лв. и са за постигане на съответствие с параметрите за отвеждане, пречистване, за качество на питейните води и цялостна подмяна на водопроводната мрежа за постигане на ефективност на системите.
Министерството предстои да обяви процедури за избор на изпълнители за изготвяне на още шест регионални прединвестиционни проучвания в новоконсолидирани области: Велико Търново, Габрово, Плевен, Софийска област, Търговище и Хасково. Дефинираните в тях нужди от инвестиции ще бъдат финансирани през следващия програмен период. В страната има изградена значителна ВиК инфраструктура, но тя е проектирана за население от девет милиона души и при други характеристики на индустрията. Днес ситуацията е различна. Населението е около седем милиона, потреблението на вода за промишлени цели е намаляло, средствата, необходими за поддръжка на мрежата, която се амортизира, растат. ВиК дружествата оперират в условията на намаляващи приходи и растящи разходи. Установяването на устойчива рамка за развитието на ВиК инфраструктурата и предоставянето на надеждни услуги безспорно изисква значителни инвестиции. Цената на водата не може да генерира значителни средства, от една страна, поради намалялата консумация, а от друга, предвид факта, че увеличаването на цените на ВиК услугите ще надхвърли прага на социалната поносимост, затова стои предизвикателството да се намери систематичен подход за финансиране на ВиК отрасъла. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ще продължа в дупликата, господин Председател. Темата е обширна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Цяла минута и половина повече ви дадох с надежда да приключите.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря Ви.
Темата е обширна, колегите затова са пуснали питане, така че не ми стигна времето наистина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Два уточняващи въпроса – заповядайте да ги направите.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители!
Госпожо Министър Аврамова, аз ще се хвана за последните Ви думи „систематичен подход“. Изредихте ни стратегии от 2013 г., от 2019 г., краткосрочни, дългосрочни планове. Чухме всевъзможен анализ за необходимостта от инвестиции в сектора ВиК.
Госпожо Министър, много ярък пример за липсата на политика във водния сектор и неизпълнение, на хартиени или само на хартия стратегии, пожелания и визии може би е Перник. Перник е град на воден режим. В момента, към настоящия момент, в Перник има квартал със седем хиляди души, в който от пет дни няма питейна вода. В Батановци, град до Перник, от десет дни нямат питейна вода, част от него. Това са стратегии! Това са стратегиите, краткосрочните, дългосрочните планове за ВиК сектора, системните подходи, интегрираното управление на водните ресурси, които до тук ни доведоха. Същото може би предстои в Плевен, в Ловеч, в Шумен.
Госпожо Министър, в последните десет години виждаме ярък пример за това как стратегията, изпълненията във водния сектор, както и планирането, управлението и стопанисването на тези ресурси вървят в неправилната посока.
Госпожо Министър, аз ще се върна към началото на нашето питане и към зададения въпрос: каква е политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за решаване на проблемите на определени населени места, страдащи от недостиг на питейна вода и за ликвидиране на предпоставките за това? Това е единият от въпросите ни. Пак Ви казвам, акцентираме върху Перник и примерът за това как не добре се управляват тези водни ресурси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Бонев.
Госпожо Аврамова, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Бонев, съвсем не съм съгласна, че всичко е на хартия, защото действията по тази стратегия са факт и аз ще изброя някои от тях. Съвсем не е на хартия, че вече 14 ВиК дружества, които ще бъдат бенефициенти по настоящия програмен период, вече имат договори и че във ВиК инфраструктурата ще бъдат инвестирани 1,8 милиарда лева. Само за информация: в предишния програмен период – 2007 – 2013 г., инвестициите във ВиК инфраструктура са горе-долу в същия порядък.
В последните десет години е работено и в предишния програмен период е работено. За пример мога да посоча едно дружество, което наблюдавам от години, защото съм от Враца. Във ВиК – Враца, при изпълнението на водния цикъл има намаляване на количеството вода с 50% и сега вместо 20%, там ползват 10. Съвсем не е на хартия и съвсем не е нещо, което не се изпълнява на практика, напротив, като отговорно министерство за ВиК инфраструктурата, направено е това, което трябва да бъде направено по план. Консолидирани са ВиК дружествата на териториите. Има ВиК дружества, които са кандидатствали, ще започнат и изпълнение на мерки за 1,8 млрд. лв.
В същото време Министерството с ограничен ресурс финансира и по-малки обекти от ВиК инфраструктурата, където е необходимо, като това, което е залегнало в бюджетната рамка на Министерството, е 73 млн. лв. Аз не мога да кажа, че инвестициите във ВиК инфраструктурата са достатъчни, защото е факт, че това не е така, но подходът и мерките, които се вземат, са правилни.
Относно Перник. Наистина тази сутрин получих информация, че в кв. „Църква“ от пет дни няма вода, което е много притеснителен момент. Поискала съм пълна информация за мерките, които са предприети и това, което трябва да бъде направено. Информацията ми е, че досега кварталът се е захранвал от помпена станция в пречиствателната станция за питейни води с помпа от 100 литра в секунда. При дебита, който е ограничен на 350 литра в секунда, ВиК дружеството е преценило, че 100 литра в секунда ще създаде голям проблем за цял Перник, поради което е направено ново подвързване на кв. „Църква“ от Кладница. В момента екипите са по трасето, за да установят защо няма вода към квартала след направеното подвързване. Това е много притеснително и аз съжалявам, че не съм го имала като информация по-рано. В момента екипите са на терен, за да могат да пуснат водата към квартала.
Ще Ви помоля, тъй като и Вие следите ситуацията в Перник, ако имате индикации за някакви други проблеми, да ги подавате своевременно. ВиК операторът е този, който трябва да предприеме мерки, но аз като министър искам да съм информирана какво се предприема и кога ще бъде пусната водата. Ангажиментът на ВиК е в днешния ден да бъде пусната водата към кв. „Църква“. По притеснителното там е, че притокът на вода е намалял и аз се притеснявам от притока в последните два дни и оттока от 350 литра в секунда. Надявам се в следващите дни и метеорологичната прогноза е за затопляне на времето, да се увеличи притокът към язовир Студена, но в момента той е притеснителен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Господин Ерменков, имате две минути да изразите отношение км отговора.
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Председател! От отговора, който чухме от министъра на регионалното развитие и благоустройството, разбрахме, че всичко е направено, но вода няма. Така се получи. Всичко, което трябва да бъде направено, е направено, но вода няма.
Госпожо Министър, аз знам, че при толкова компетенции, които има Министерството на регионалното развитие и благоустройството, министърът няма как да е компетентен по всички въпроси и голяма част от отговорите сигурно са Ви подготвени от администрацията, която най-вероятно е търсила оправдание за нещата, които е трябвало да свърши, пък не са свършени.
Като пример: взаимоотношенията с Комисията за енергийно и водно регулиране, която Ви е търсила информация какво е направено по пропуските и дейността на ВиК операторите, а пък отговорът е бил, че това не е работа на Комисията за енергийно и водно регулиране и не е взето отношение по този въпрос; или например, че Комисията Ви е изпратила своето становище по Наредба № 4 от 14 септември 2004 г., последно изменена от 3 септември 2019 г., относно условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните канализационни системи, която се издава от Вас, между другото, и където Ви е обърнала внимание, че не се предвижда ред за осъществяване на контрол по нейното изпълнение. Всъщност отговор на това становище няма, наредбата си е излязла, без МРРБ да се съобрази със становището на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Няма как, когато няма контрол, да се очаква, че ще се извършват дейностите, че ще бъдат качествено изпълнени и всичко ще върви както трябва. Това е едно от нещата, които не са се случили.
Второ, не знам какво е отношението на Министерството към проблемите в Ловеч и Плевен по дългосрочното гарантиране примерно изграждане на нов язовир „Черни Осъм“. Там също не знаем какво се прави и може би трябваше да чуем това във Вашия отговор.
Въпросите са твърде много и твърде обширни и няма как в рамките на едно питане да бъдат реализирани отговорите им, и за да имате възможност да се подготвите все пак наистина по проблемите, а не по това какво е свършено, защото резултати няма от това, което е свършено и са крайно ограничени, ние внасяме в момента искане за провеждане на разисквания по тези въпроси с надеждата да чуем и другите парламентарни групи по този въпрос, защото водата няма цвят, няма партийна принадлежност, на всички им е необходима и всички се ползваме от нея. Затова искаме въпросите да бъдат решени в интерес на цялото общество. Благодаря Ви. (Подава на председателя писмо.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Във връзка с това питане: С писмо № 954-00-93 от 6 декември 2019 г., внесено днес в 13,02 ч., е постъпило искане за провеждане на разисквания по питане № 954-05-51 от 20 септември 2019 г. и Проект за решение по питането, зададено от народните представители Корнелия Нинова, Манол Генов, Атанас Костадинов, Любомир Бонев, Милко Недялков, Васил Антонов, Иван Валентинов Иванов и Таско Ерменков към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за предотвратяване на опасността от воден режим в някои населени места и необходимостта от инвестиции в инфраструктура във ВиК сектора с цел подобряване на качеството на услугата, предлагана на потребителите и финансовите инструменти, предвидени за това.
Предложението за разисквания и Проектът за решение са подписани от 60 народни представители – изпълнено е изискването на чл. 105, ал 1. От Правилника – повече от една пета от народните представители да направят предложение за провеждане на разисквания по питането.
На основание чл. 105, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам разискванията по питането и гласуването на Проекта за решение за следващото заседание, определено за парламентарен контрол.
С това изчерпваме и участието на госпожа Аврамова в парламентарния контрол. Благодаря Ви.
Продължаваме с въпросите към министъра на икономиката Емил Караниколов.
Първият въпрос е от народните представители Никола Динков и Виолета Желева относно Териториално поделение – Хасково, на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“.
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, от общо 6852 язовира на територията на страната ни, най-много са тези в Хасковско – 2307, като над сто от тях са за ремонт.
Разпределението на щатните бройки в Държавно управление „Стопанисване на язовирите“, е средно 11 човека в осемте подразделения на територията на Хасково. Назначените служители в Териториалното поделение – Хасково, са крайно недостатъчни за извършване на качествени проверки и обследване на водните съоръжения.
Няма да се спирам на това до какво води, ако няма достатъчно хора, които да обследват тези водни съоръжения. През годините всички ние знаем колко човешки трагедии са следвали от това.
Вие посочвате във Ваш писмен отговор по темата, че съгласно Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, че един хидроспециалист не може да отговаря за повече от 70 язовира.
Като се има предвид, че на територията на област Хасково язовирите са най-много, съгласно Наредбата е необходимо да се направи преценка и анализ за увеличаване и утвърждаване на щатовете, определени за Териториално разпределение – Хасково.
До края на годината предстои преструктуриране на административните звена към съответното държавно управление. Също така, техните възнаграждения са изключително ниски и не кореспондират с предоставената от Вас информация в същия този писмен отговор за средна работна заплата. В тази връзка е и нашият въпрос с колегата Никола Динков към Вас: какви мерки ще предприеме повереното Ви ведомство, за да бъде справедливо разпределението и заплащането на служителите в Териториално поделение – Хасково към дирекция „Управление и стопанисване на язовири“?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева.
Имате думата за отговор, господин Караниколов.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Желева, уважаеми господин Динков, първо, благодаря за въпроса. Уверявам Ви, че ние много сериозно осъзнаваме, че в област Хасково са разположени най-много язовири, поне от тези, които ще бъдат предоставени от общините – накрая ще дам заключението.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за водите е образувано Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“. Ако ми позволите, оттук нататък ще го наричам Държавното предприятие. Със статута на Държавното предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и с предмета на дейност Комплексно управление на язовирите е публична и частна държавна собственост.
С Постановление на Министерския съвет № 62 от 29 март 2019 г. е приет Правилник за устройството и дейността на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“, съобразно който Управителния съвет одобрява структурност и численост на персонала, както и правилата за определяне на размера на работната заплата на заетите в предприятието. Предприятието е със седалище в София като в неговата структура са включени и осем териториални поделения в страната: Благоевград, Враца, Хасково, Бургас, Варна, Пловдив, Ямбол и Велико Търново, с обща численост на предприятието 131 човека.
Относно Териториално поделение – Хасково, заявления за прехвърляне от общините към държавата язовири в областта са 1668 – както и Вие споменахте коректно. Към 5 декември тази година все още няма прехвърлени язовири, тъй като знаете, че преди около два месеца, благодарение на Вас – народните представители, изменихме Закона, за да можем да облекчим процедурата. В момента текат точно тези процедури. Към момента утвърдената численост на персонала в Териториално поделение – Хасково на предприятието е 11 човека. Обръщам внимание, че все още няма нито един прехвърлен язовир. Това е изключително важно! Единадесет човека – като тази численост ще бъде редуцирана в зависимост от приетите язовири от предприятието за областта.
Трудовите възнаграждения на служителите на предприятието Териториално поделение – Хасково са както следва: средна работна заплата на инженерния персонал, който ще извършва проверки и обследване на водните съоръжения – 1867 лв.; средната работна заплата на заетите в Териториалното поделение – Хасково, ще е 1460 лв. Това, което искам да посоча и да обърна внимание – това е общината с най-много язовири. Нека, когато бъдат реално прехвърлени, защото в момента да плащаш заплата, при положение че няма нещо, което да контролираш, е малко нонсенс. Аз Ви уверявам, че когато бъдат прехвърлени в зависимост от броя –сериозно обръщаме внимание, че тук има най-много язовири, ние ще пренасочим допълнително бройки, както и ще осигурим, ако е необходимо, допълнително възнаграждение, но въпреки всичко, най-големият проблем в момента ни е осигуряването на хидроинженери. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Караниколов.
Имате думата за реплика, господин Динков.
Използвам случая да Ви поздравя с днешния празник, не можах преди малко.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, от това, което е предвидено като бройки към поделението в Хасково не стана ясно – Вие казахте, че имате проблеми с назначаването на хидроинженери – колко човека са назначени към момента. Нас ни безпокои проблемът с работата на това териториално поделение във връзка с това, че знаете, че на много места в България се случиха наводнения от язовирите. В Хасковска област имаше една голяма трагедия в Харманлийска община. Има доста язовири. Не се знае какво ще бъде времето занапред. Дейността все още не е стартирала.
Да, вярно, че има и много общински язовири, които съгласно приетата Наредба не са прехвърлени, но има и много държавни язовири. Освен това служителите, които са към Агенцията за „Метрологичен и технически надзор“, които също участват в обследването на язовирите, служителите, които са там са много малко. Ние обезпокоени от това, което е в областта, задаваме този въпрос: как процедира в момента предприятието и как ще процедира занапред, за да бъдат обхванати всички тези съоръжения и да бъде предвидима обстановката? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Динков.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо и, аз се извинявам – честит празник на всички, които празнуват, включително и професионални празници!
Най-лесно ни е да назначим 11 човека, но те трябва да са специалисти – малко да разделим държавното предприятие от Държавната агенция. Държавната агенция ще продължи със структурите, които има и благодарение на държавния бюджет, който Вие гласувахте, има и увеличение на заплатата там. Считам, че по отношение на контрола нямаме претенции. Нека да видим броя на язовирите, които реално ще бъдат подадени. Има си управителен орган, който ще анализира всичко това и, аз съм сигурен, че в Хасковска област ще има повече персонал.
Отново казвам, проблемът е не при назначаванията, а при осигуряване на тези специалисти, които са хидроинженери. За съжаление, в България все по-трудно се намират хидроинженери, но ние продължаваме да търсим, имаме готовност, да разделим контрола от Държавната агенция, който ще си продължи – „Метрология и технически надзор“, а това е структурата, която ще управлява и ще има всекидневен контрол и наблюдение на язовирите.
Нормативната база в момента, както Вие посочихте, един хидроинженер трябва да отговаря за 70 язовира. Аз считам, че в зависимост от сложността, защото разбирате, че има и големи язовири с големи обеми, има и просто водни огледала, които също могат да застрашат съответно населеното място, Ви уверявам, че ще има сериозен контрол.
Управлението на водните ресурси, на язовирите, е изключително важно и Министерството на икономиката независимо аз или следващ министър, съм сигурен, че ще го изпълни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Минаваме към следващия въпрос от народния представител Димитър Данчев относно пренасочване на свободен ресурс от Ос 1 и Ос 3 към бюджета на Ос 2 на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г.
Заповядайте, господин Данчев, да развиете Вашия въпрос.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди броени дни към мен се обърнаха представители на множество фирми, които са подали своите проекти по процедура по подобряване на производствения капацитет в малките и средни предприятия на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, които са били оценени, но, за съжаление, не са успели да получат финансиране.
Всъщност от публикуваната на страницата на Оперативната програма последната седмица информация, става ясно, че от общо подадени и оценени 1532 проекта, финансиране са успели да получат едва 340 от тях. Тоест за близо 80% или за 1192 броя подадени, оценени, качествени проекти за инвестиции в български производствени предприятия първоначално предвидения бюджет на процедурата се е оказал недостатъчен.
Междувременно научаваме, че свободният ресурс в рамките на всяка Ос на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ е изчислен както следва: Ос 1 – 18 млн. 197 хил. 233 евро налични свободни ресурси с прогнозни бъдещи икономии в размер на 3 млн. 357 хил. 422 евро; Ос 2 – 16 млн. 720 хил. 620 евро налични свободни ресурси с прогнозни бъдещи икономии в размер на 3 млн. 205 хил. 80 евро; Ос 3 – 12 млн. 540 хил. 985 евро налични свободни ресурси с прогнозни бъдещи икономии в размер на 2 млн. 806 хил. 745 евро.
В тази връзка, моля да ми отговорите: защо на заседание на Комитета за наблюдение на Оперативната програма, проведено на 19 ноември тази година, свободния ресурс по Ос 2 не е бил локиран веднага към одобрени инвестиционни проекти в резервните списъци по процедурата за подобряване на производствения капацитет в малки и средни предприятия? Предвижда ли и кога управляващият орган на Оперативната програма ще пренасочи изчисления към момента свободен ресурс по Ос 1 и Ос 3 към бюджета на Ос 2 и респективно към най-привлекателната за малкия и среден бизнес процедура за подобряване на производствения капацитет в малките и средни предприятия? Предвижда ли управляващият орган на Оперативната програма да използва утвърдената добра практика от миналия програмен период за наддоговаряне на средствата по цялата Оперативна програма, в това число и като имаме предвид случващото се в същата посока по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и по Оперативна програма „Регионално развитие“? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Председател за търпението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Данчев.
Имате думата за отговор, господин Караниколов.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Данчев, благодаря за въпроса.
Първо да потвърдя – проектите са добри, но знаете – винаги те са в класирането, не са отстранени, винаги така се случва, че парите са определени. Съответно при всяка процедура има корекции, има отказали се предприятия и от натрупаните средства те се разпределят. Сега ще Ви дам конкретно отговора.
На първо място бих искал да подчертая, че управляващият орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. носи основната отговорност и ангажимента за усвояване в максимална степен на средствата от Оперативната програма с цел постигане на очаквани ефекти в резултат от изпълнение на Програмата.
Средствата, предвидени в рамката на Приоритетни оси 1 и 3 на Програмата са насочени към постигане на специфичните цели на съответните инвестиционни приоритети, свързани с повишаване на иновационната дейност на предприятията – намаляване на енергийната интензивност на икономиката и повишаване дела на малките и средни предприятия, внедрени мерки за ефективно използване на ресурси.
От друга страна, финансираното по Приоритетна ос 2 на Програмата е насочено основно към повишаване на производствения и експортния потенциал на българските малки и средни предприятия. Индикатор за резултатите, както и тези за продукта по трите приоритетни оси на Оперативната програма също се различават и със спецификата за всяка от тях. Посоченото прави нецелесъобразно и неефективно автоматично прехвърляне на средства от Приоритетна ос 1 и 3 към Приоритетна ос 2 без да са налице необходимите аналитични данни.
Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“ понастоящем се намира в решаваща фаза от изпълнението си с над 750 договора в изпълнение и предстоящи за сключване договори по ключови за Програмата процедури. В тази връзка целта на управляващия орган е да направи обстоен анализ, който най-пълно да отрази актуалната динамика на изпълнението на програмата в края на програмния период. Този анализ ще очертае свободния ресурс по Програмата, съобразно последните тенденции на развитие на Оперативната програма, основните алтернативи по усвояване на този ресурс, включително нуждата от договаряне с определен процент с цел постигане на максимално висок процент усвояване към крайния срок на изпълнението.
В тази връзка Ви уведомявам, че на към настоящия момент са отчетени всички обстоятелства, свързани с получените резултати от оценка на проектните предложения по Процедура „Подобряване на производствения капацитет в малките и средните предприятия“. Проучени са възможностите за увеличаване на бюджета на процедурата и е възложено изготвяне на цялостен анализ за изпълнението на Оперативната програма. Изпълнението на така предприетите мерки ще позволи да бъдат осигурени средства за финансиране в максимална степен на допълнителни проектни предложения, включени в резервните списъци и одобрени проекти по Програмата, която посочих, като предложенията за това ще бъдат предоставени в максимално най-кратък срок на вниманието на Комитета за наблюдение. Имам уверение на моите служители, че този анализ, за който Ви говоря, ще бъде готов другата седмица и се очакват, тъй като това наистина са добри проекти, отново няма да могат всички, виждате че са повече, но средствата ще бъдат предложени, това ще стане публично и ще бъде удовлетворено от Комитета, който и органът, който трябва да го определя. Благодаря за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Полученият отговор все пак трябва да кажа, господин Министър, че ме притеснява, защото Комитетът за наблюдение по мнение на хората, които са участвали в него, на една част от тях, и по други наблюдатели на процесите, свързани с управлението на оперативните програми, в това число и на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, твърдят че алокирането на средства, свободния ресурс по Ос 2, който е ясен, както казах, както и на средствата, които са били предвидени за икономии, също са ясни и те могат, по тяхно мнение, пак казвам, да бъдат или са могли най-малкото да бъдат още на този комитет за наблюдение алокирани към средствата, които могат да бъдат използвани за финансиране на вече оценените, както казахте Вие, проекти. Факт е, че динамиката в бизнеса е изключително голяма и от това по-бързо одобрение или алокиране би зависело колко от тези проекти ще останат жизнеспособни. Факт е, че забавянето на инвестиционните проекти генерира непрекъснато пропуснати ползи за фирмите, но и като цяло за българската икономика. И в този смисъл наистина е важно това алокиране да се случи възможно по бързо. Аз не знам какъв анализ ще предоставят специалистите и колегите от управляващия орган на оперативната програма, защото е ясно, че за да се алокират средства от Ос 1 и Ос 3 към Ос 2, това със сигурност трябва да се случи с одобрението на Европейската комисия, респективно действия по това алокиране на средства от Ос 1 и Ос 3 към Ос 2 вече следва да са предприети. Иначе ако не са, това би означавало още по-голямо забавяне във финансирането на тези, пак казвам, вече одобрени качествени проекти, които са инвестиции в българско производство и създават не само от добавен растеж в нашата икономика, но и нови работни места. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Данчев.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Така е, стойностите са ясни, но прехвърлянето от Ос 1 и Ос 3 трябва да стане с анализ, защото сами осъзнавате, че и по Ос 1 и по Ос 3 също има кандидати с одобрени проекти, които също чакат това финансиране за да изпълнят… А аз Ви уверявам, че това ще се случи, нека все пак да похвалим бизнеса в България, защото благодарение и на програмите, и на това те как се развиват, България само за тази година успя да подобри с 11 позиции мястото си по дигитализация на икономиката, тоест освен усвояване на средства тук тази година, може да говорим и за ефект. Уверявам Ви, че много бързо ще стане, както Ви казах, стойностите са готови, но прехвърлянето от Ос 1 и Ос 3 към Ос 2 трябва да стане с анализ, за да можем да се подкрепим становището пред Европейската комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Караниколов, за участието в днешния парламентарен контрол.
А ние преминаваме към последните два въпроса за днес, които са към министъра на енергетиката Теменужка Петкова.
Първият е от народния представител Елена Пешева относно прекратяване на процедурата по подновяване на концесионен договор на територията на село Белащица на инвеститор „Холсим Кариерни материали Пловдив“ с нови 15 години.
Заповядайте, госпожо Пешева.
ЕЛЕНА ПЕШЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Като народен представител от 16-ти МИР град Пловдив изразявам притеснението си за жителите на местностите в село Белащица. Масовите протести срещу замърсяването вследствие добива на природни ресурси в близост до село Белащица продължават и не са взети никакви мерки, а дори напротив, ще бъде подновен концесионният договор на инвеститора „Холсим Кариерни материали Пловдив“.
Изключително тревожно за мен и за жителите на местността е съдържанието на полученото в кметството на село Белащица писмо с № Е0800-270 от 28 септември 2019 г. от министъра на енергетиката, касаещо инвестиционното предложение. В него недвусмислено се посочва, че поради поради наличието на геоложки запаси в находището и посочен от инвеститора средногодишен добив дори след този евентуално подновен договор от 15 години, ще остане неусвоено количество, което би могло да бъде обект на следващ договор в участък „Северен“ на находище „Белащица – Родопи“. Изглежда че става въпрос за формална процедура, касаеща дългосрочни периоди на добивна дейност, в която не се взимат предвид измененията и нанесените щети на ландшафта, инфраструктурното развитие на населените места, влиянието на продължително пробивно-взривните дейности в годините върху подпочвените води и опасността от свлачища в региона, не се отчита и фактът, че през последните години жилищната територия на нашите населени места се разширява прогресивно в непосредствена близост до действащото находище, което оказва пряко въздействие върху здравето и качеството на живот на прилежащото население. Освен това на страница пета от писмото на министъра на енергетиката се посочва: при извършване на преценка за законосъобразността от приемане на предложението се установява, че са спазени законовите изисквания и клаузите от концесионния договор.
В същото време на страница шеста е обяснено, че през 2018 г. е извършена извънредно проверка на място от експертите в отдел „Контрол“, Дирекция „Природни ресурси, концесия и контрол“ на Министерството на енергетиката и е установен нарушен терен, който попада извън границите на предоставената с концесия площ на находището. В тази връзка е образувано административно наказателно производство по реда на Закона за подземните богатства. За мен това е очевидно противоречие в мотивировката за продължаване на концесионния договор, както и още един факт в подкрепа на обществения интерес за недопускане подновяването на договора на концесионера. С решение № 286, прието с протокол № 18 от 29 ноември 2018 г., Общински съвет Родопи, област Пловдив, изразява също своето категорично несъгласие и възражения за добив на подземни богатства в землището на село Белащица.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: дали за в бъдеще ще бъде прекратена дейността на „Холсим Кариерни материали Пловдив“ в региона предвид гореизложените притеснителни факти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Пешева.
Имате думата за отговор, госпожо Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Пешева! По тази тема, свързана с концесията на „Холсим“ в Белащица ние сме имали възможност и друг път с Вас, и с Инициативния комитет от Белащица, да коментираме. Това безспорно е един въпрос, който стои много засилено на вниманието на обществеността, която живее в този в този район. Ние, разбира се, взимаме предвид всички тези факти, всички тези обстоятелства, правим преценка съобразно това, което предвижда законът за подземните богатства и всички останали относими нормативни актове, и, както и друг път съм имала възможност да заявя в разговори с Вас и с общността, това което зависи от Министерството на енергетиката, ще бъде направено и то се прави, и доказателство за това са тези факти, които Вие цитирахте като споменати в моето писмо до инициативния комитет от страна на обществеността в Белащица. И там става ясно, че Министерството на енергетиката изпълнява своите задължения по закон и тогава, когато има нарушения на съответно разпоредбите, които уреждат Законът за подземните богатства и договора, то тогава Министерството е изпълнило своите ангажименти и е съставило акт за установяване на административно нарушение, издало е наказателно постановление. Това постановление към настоящият момент не е влязло в сила, тъй като така, както предвижда Законът за административните нарушения и наказания, това постановление подлежи на обжалване. Така че ние в момента сме в съдебна фаза с концесионера по тази тема. Така че нищо необичайно няма в това и противоречие няма, така както Вие смятате че е налице такова. Просто ние си вършим работата. Когато има нарушения, сме длъжни да санкционираме.
Сега конкретно на въпроса, поставен от Вас. Както е известно, с Решение от декември 2000 г. на Министерския съвет е взето решение за предоставяне на концесия за находище Беласица за срок от 20 години, като концесионният договор е сключен през 2001 г. и съответно изтича през 2021 година. Със заявление от месец март 2019 г. търговското дружество концесионер „Холсим Кариерни материали Пловдив“ е внесло в Министерството на енергетиката мотивирано заявление за продължаване на срока за концесията за добив на подземни богатства от находище Белащица за срок от 15 години, считано от първи февруари 2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за подземните богатства, срокът за предоставяне на концесия за добив може да бъде продължаван до 15 години при условията на сключения концесионен договор. Към датата на подаване на заявлението срокът на предоставената концесия за добив не е продължаван и съответно концесионерът не е упражнил нормативно регламентираното си право по Закона за подземните богатства. Съгласно разпоредбите на Закона за подземните богатства не е налице правно основание искането за продължаване на срока на концесията да не бъде разгледано, това е много важно тъй като Министерството няма такава функция и такава правна възможност да не разгледа всяко едно подадено заявление, когато то е в съответствие с предвидените в Закона разпоредби.
Изложените във възражението на местната общественост мотиви срещу продължаването на срока на концесията касаят проблеми, свързани с околната среда. Към настоящият момент за това инвестиционно предложение е публикувано уведомление по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Концесионерът може да осъществи инвестиционното си предложение за добив от находището само след влязло в сила решение по ОВОС, с което се одобрява осъществяването на инвестиционното предложение или на решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС, постановено по реда на Глава шеста от Закона за околната среда опазване на околната среда и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.
Към настоящият момент концесионерът е инициирал тази процедура пред компетентния орган по околната среда и в изпълнение на чл. 4, ал. 2 от ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействие върху околната среда „Холсим Кариерни материали“ е публикувал на своята интернет страница инвестиционното си предложение за продължаване на срока на предоставяне и действаща концесия от находище Белащица с 15 години. В тази връзка на заинтересованите страни и всички заинтересовани граждани, които имат интерес по отношение на този изключително важен въпрос, могат да изразят своята позиция, да изкажат своето мнение именно сега, в рамките на тази процедура по оценка на въздействие на околната среда, тъй като този договор може да бъде продължен единствено и само при положително решение по ОВОС. Така че сега е моментът гражданите да заявят своята позиция в хода на тази процедура.
По отношение на това, което споменахте като противоречие според Вас, само искам да добавя, че такова противоречие между акта за установяване на административно нарушение и мотивите за договора няма.
Що се отнася до изнесеното в писмото, което аз съм изпратила до Инициативния комитет, съдържащо информация за наличните запаси, тук искам само да отворя една скоба и да кажа – тъй като писмото от Инициативния комитет обхваща всички въпроси, свързани с предоставянето на тази концесия, ние с експертите в Министерството сме преценили да предоставим пълната информация по отношение на това находище, за да могат хората да бъдат запознати с всички факти и обстоятелства.
Още веднъж казвам, че това, което зависи от Министерството на енергетиката, се прави и нашите ангажименти се изпълняват абсолютно професионално. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър – не Ви ограничих, защото така или иначе остава само още един въпрос.
Заповядайте за реплика.
ЕЛЕНА ПЕШЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател! Госпожо Министър, първо искам да Ви благодаря за отговора. Както става ясно от него, Министерството на енергетиката прави всичко възможно.
Тук аз си задавам следния въпрос. Както Вие сама казахте, не се виждаме за първи път – много пъти сме разговаряли по тази тема. Нормално ли е един такъв сериозен въпрос, в който се засягат десетки хиляди граждани, да се проточва повече от година и половина? Не е ли това един вид абдикиране на държавата, едно прехвърляне между Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите и в крайна сметка гражданите да бъдат тези, които постоянно да пускат сигнали, доноси, Инициативният комитет, да се събират адвокати, да го правят лично те и да правят протести? Това искам да попитам нормално ли е според Вас?
На всички е ясно какъв е ефектът от тези кариери? Той не засяга само село Белащица, а и селата Марково, Браниполе, Брестник, Гълъбово. Това са над 20 хиляди души, да не говорим, че всичкият този прахоляк и мръсотия отива към град Пловдив. Това е доказано чрез изследването „Роза на ветровете“, а и всички знаем, че град Пловдив е един от най-мръсните в Европа.
Консолидирано становище са пуснали дори новоизбраните кметове на село Белащица, Брестник и Марково. Както вече споменах, Общинският съвет на Община Родопи също категорично изразява позиция, че там кариера не трябва да има. Бившият кмет на град Пловдив също беше изразил такава позиция.
На мен въпросът ми е: сега излиза процедура по ОВОС, но се проточва вече сума ти време, нормално ли е – хората са пускали толкова доноси – година и половина, и стачкуват и в един момент пак да ги караме: „Чакайте, да си ги пуснем наново!“ За мен това не е правилно и коректно отношение спрямо нашите граждани, които ни гласуват доверие, многократно вече е заявявано.
Искам да кажа също, че има и много други наложени актове, повечето от които бяха около 2 хил. лв. Нормално ли е за такава фирма, за която няма да коментирам колко изкарва – само ще дам последния пример, че санкцията, поради запрашаване, наложена от РИОСВ – Пловдив, през месец октомври, е 5 хил. лв.? Всъщност това е максималната санкция, предвидена от Закона. Толкова нарушения, а максималната санкция е 5 хил. лв.!? Смятам, че държавата трябва да влезе в своето управление. Ако трябва, да се съберете Вие и Министерството на околната среда и водите – ясно е, че там кариера не трябва да има, независимо от всички процедури, които само се влачат във времето. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Пешева.
Имате думата за дуплика, госпожо Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Пешева, разбира се, животът и здравето на хората са винаги над всичко. Няма икономически интереси, които да са по-важни от живота и здравето на хората. Ние сме доказали това със своята работа през годините с колегите от Министерството, с това, което правим като контрол, с това, което осъществяваме като текущ контрол по време на самата експлоатация на съответната концесия.
Актът за административно нарушение и наказателното постановление, което е издадено по реда на Закона за подземните богатства като размер на санкцията, е много по-голям от това, което Вие споменахте като санкция, съгласно законодателството в областта на околната среда. Но, това, разбира се, са теми, чието решение е свързано със законодателя и с неговата воля, тъй като в съответния закон е уреден и размерът на санкцията, която се предвижда за нарушаване на разпоредбите на този закон. Така че всичко е във Вашите ръце, така да се каже. Това, което повелява законът и това, което пише в него, ние това налагаме като санкция. Няма как размерът на санкцията да бъде променен от съответния министър.
По отношение на това дали държавата не е абдикирала, категорично можем да кажем, че държавата не е абдикирала. Виждате, че на практика се спазва цялата процедура по оценка на въздействието върху околната среда. Там има срокове и сега е моментът гражданите да изложат своите аргументи и своите мотиви, за да може те да бъдат взети предвид и да бъдат оценени, така да се каже, по време на извършващия се ОВОС.
Така че аз наистина апелирам сега хората да кажат своите аргументи и наистина в рамките на тази процедура да могат да бъдат взети предвид техните становища. Пак казвам, животът и здравето на хората са над всичко. Така че няма държавна институция, която не би се съобразила с подобни аргументи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петкова.
Сега преминаваме към последния въпрос за днес от парламентарния контрол – на народния представител Станислав Стоянов относно изпълнението на графика за удължаване на ресурса за експлоатация на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“.
Заповядайте да развиете Вашия въпрос.
СТАНИСЛАВ СТОЯНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Преди да задам моя въпрос искам да благодаря на всички колеги за единодушно приетата ратификация днес на Гаранционното споразумение за междусистемната газова връзка между България и Гърция и допълнително за перспективите за изграждане на Газов хъб „Балкан“. Това са добри новини за газовия сектор. Предполагам има добри новини и за ядрената енергетика на България и моите въпроси са свързани точно с нея – с удължаването на живота на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ и тяхното прелицензиране.
Моят въпрос е: приключи ли изпълнението на Програмата за продължаване на експлоатация на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ и какви мерки са изпълнение? Как върви изпълнението на Проекта за повишаване на мощността на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“?
И още един въпрос, който възникна впоследствие в разговор с колеги: следи ли Министерството на енергетиката казус с подадена жалба от румънска неправителствена организация към Комитета по прилагане на Конвенцията от Еспоо срещу удължаване на ресурса на двата лока заради липсата на извършен ОВОС? Какви са предприетите мерки? Вярна ли е тази информация? Направена ли е оценка на риска при евентуална хипотеза, при която има решение в полза на жалбата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Имате думата за отговор, госпожо Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, въпросът, който поставяте, безспорно е изключително важен за електроенергийната сигурност на страната, съответно и за нашата национална сигурност, тъй като нашата атомна електроцентрала заема изключително важно стратегическо място в енергийната система на страната.
Това, което мога да кажа като начало, е, че всъщност удължаването на живота на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ е един от основните приоритети на нашето правителството в сектор „Енергетика“. С радост днес мога да кажа, че този приоритет е реализиран и изпълнен, тъй като бяха предприети поредица мерки, свързани с удължаването на живота на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ – по отношение на 5-и блок от 2014 до 2016 г., по отношение на 6-и блок от 2016 до 2018 г. Всички тези мерки са изпълнени и те са изпълнени в срок. Това направи възможно удължаването на полезния живот на експлоатация на двата блока на АЕЦ „Козлодуй“. Съответно техният полезен живот е удължен с още до 30 години. Така както предвижда Законът за безопасното използване на ядрената енергия, лицензията може да бъде подновявана съответно с 10 години. През ноември 2017 г. беше издадена лицензия, с която се удължи животът на 5-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ до 2027 г., а тази година беше удължена и лицензията за 6-и блок – тя е продължена до 2029 г. От тук нататък има две възможности за удължаване на полезния срок на експлоатация на двата блока с още два пъти по 20 години.
Всичко това стана възможно, защото нашата централа се експлоатира изключително добре. Там работят изключително добри професионалисти. Нашата централа е издържала най-високите стрес тестове по отношение на безопасността, така че наистина това е един много сериозен успех, който успяхме да постигнем в рамките на този наш управленски мандат.
Сега малко по-голяма конкретика по отношение на жалбата, за която Вие споменахте, подадена към Комитета по прилагане на Конвенцията на Еспоо срещу удължаването на ресурса на двата блока заради липса на извършен ОВОС, мога да дам следната информация. Министерството на енергетиката, както и Министерството на околната среда и водите, наблюдаваме развитието на този въпрос пред Комитета по прилагане на Конвенцията. Становището на България е, че жалбата е неоснователна, тъй като в рамките на процедурата по удължаване срока на експлоатация на ядрените блокове на АЕЦ „Козлодуй“, тя е извършена при стриктно спазване на всички национални и европейски правила и законодателство, както и относимите международни актове, в това число и Конвенцията по ОВОС в трансграничен контекст.
Представена е детайлна информация от наша страна на Комитета, изложени са нашите аргументи, представени са всички доказателства. В тази връзка имайте предвид, че не са налице никакви нарушения в този контекст и ние очакваме Комитетът да не образува така наречения случай за евентуално нарушение.
Така че следим този процес, той е изключително важен. Благодаря, че поставяте въпроса, тъй като той наистина е от много съществено значение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Петкова.
Желаете ли реплика, господин Стоянов? Не.
Госпожо Петкова, благодаря Ви за участието в парламентарния контрол, както и на Вас, уважаеми колеги!
Следващото редовно заседание ще бъде в сряда, 11 декември 2019 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,56 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Кристиан Вигенин

Секретари:
Юлиан Ангелов
Симеон Найденов