Председателствал: председателят Цвета Караянчева

Секретари: Станислав Иванов и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Ще Ви прочета няколко съобщения, колеги:
Разпределение на законопроекти, постъпили от 10 декември 2019 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изследвания към продуктите. Внесен е от Министерския съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм;
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит. Внесен е от Министерския съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Съобщение:
На 6 декември 2019 г. на Народното събрание е предоставено разработеното и прието от Икономическия и социален съвет становище на тема: „Предизвикателства пред бизнеса в контекста на цифровизацията на икономиката“.
С писмо на председателя на Народното събрание материалът е предоставен на Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по образованието и науката, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Заповядайте, господин Марков, за декларация от името на група.
ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Изпращаме една юбилейна година – 30 години демокрация в Източна Европа и, слава богу, и в България. Тридесет години от онзи 19 август, когато на паневропейския пикник в град Шопрон, Унгария, беше отворена границата между Унгария и Австрия и падна първата тухла от Берлинската стена. Малко преди това Виктор Орбан беше извикал: „Съветските танкове да напуснат страната!“
Дойде и 11 септември, когато външните министри на Австрия и на Унгария отвориха границата и хиляди източногерманци минаха зад Желязната завеса. Дойде онзи – великият октомври, когато десетки и стотици хиляди излязоха по улиците на Лайпциг и Дрезден, за да скандират „Ние сме народът!“, и докато господин Кол – великият обединител на Германия, заедно с Геншер са в Полша, беше свалена Берлинската стена.
В Румъния – унгарски студенти в Тимишоара, ноември, защитиха Ласло Тьокеш, известният свещеник католик, дисидент, сега евродепутат, и бяха разстреляни. В Румъния на 25 декември беше разстрелян Чаушеску…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
ГЕОРГИ МАРКОВ: …цяла България го гледаше, а чрез българската телевизия и нашия коментатор Береану го гледаха и в Румъния.
В Чехословакия студентското шествие премина в национална стачка. През месец декември 1989 г. господин Хавел стана президент, легендата Александър Дубчек – председател на парламента. В Полша „Солидарност“ отвя социалистите още 1989 г., лятото на изборите.
В България – на 3 ноември, беше първото шествие на „Екогласност“, когато няколко хиляди софиянци го подкрепиха, и покойният голям артист Петър Слабаков и други екоактивисти връчваха петиция на Народното събрание. Прозорците тук бяха отворени към залите, започна първото скандиране „Демокрация!“ и прозорците бяха затворени. Явно толкова страшна беше тази дума.
На 10 ноември падна господин Живков, свален от собствената си партия, с цел цялата вина да му бъде хвърлена за тези 45 години. И така се стигна до митинга на 18 ноември – студено време, слънчево, голям митинг, много хора, скандираше се: „Демокрация!“, но от трибуната се говореше на другарки и другарю. Говореше се за перестройка, за социалистическо обновление и за шанс на президента – тогава се казваше председател на републиката, Петър Младенов. Най-запаметяващото се слово на 18 ноември беше на великия Радой Ралин: „Много ни лъгаха като народ, душа не ни остана.“
И така, да дойдем на думата. Само след два дни е 14 декември, този велик 14 декември 1989 г., който партия ГЕРБ отчита като голямо достижение на българската демокрация, защото тогава неорганизирано десетки хиляди софиянци подкрепиха шествието на Емил Кошлуков – легендарен студентски водач, подкрепиха живата верига, обградихме към 17,30 ч. парламента и софиянци отказаха да вървим по пътя на перестройката. Имаше скандиране: „Долу Член първи!“, „Долу БКП!“, „Мафия!“
Този митинг изненада не само комунистическото Народно събрание, а и новите лидери на СДС – СДС беше на една седмица. Никой не ни беше карал да идваме, нямаше структури, нямаше още вестник „Демокрация“, нямаше интернет и мобифони. Всичко се научаваше от „Свободна Европа“ и от многото листовки на Софийския университет и колоните на „Графа“ и „Алабин“.
Излезе Нешка Робева – голяма българска спортистка, Цветана Манева – голяма българска актриса, Благовест Сендов. Радвам се на живота, че ме събра с тези хора, лично ги познавам, и с тях имам приятелски отношения.
Никой не искаше да ги слуша. Всеки викаше: „Ууу!“, за да излезе господин Петър Младенов и ядосан от подсвиркванията, да каже: „По-добре е танковете да дойдат.“ Слава Богу, танковете не дойдоха, но той излъга, че е викнал „Станко“, а не танковете и лъжата му костваше главата.
Късно вечерта дойде доктор Желев, качи се, спомням си, с един бял мегафон на балкона на Студентския дом и ни призова да се разотидем, тъй като е бил в сградата на парламента, говорил е с господин Луканов, покойният господин Лилов – Бог да ги прости, и те са поели ангажимент да падне Член първи.
Останахме разочаровани, че се разотидохме, но 30 години по късно мислим, че доктор Желев беше прав. Румънците окървавиха прехода и с нищо днес не са пред нас.
Така започнаха българските промени. Българската социалистическа партия получи двоен шанс през 90-те години да управлява два пъти – две национални катастрофи, за разлика от Чехословакия, Полша и Унгария. Първата свърши с Национална политическа стачка и падане на Луканов, поради това че нямаше храна, лекарства, бензин, светехме като светулка от режим на тока. А втората – второто социалистическо управление, завърши със запалване на парламента, когато доходите ни станаха три долара.
Вчера българският държавен глава, уважаемият президент Радев, се появи в нарочно интервю по телевизия bTV. Лично аз очаквах като човек, който е бил конституционен съдия от президентската квота, че той поне ще изрази съжаление за тези две национални катастрофи, за този фалстарт на българския преход, за убитите надежди, че през 90-те години ще има реформи. Вместо това, уважаваният държавен глава предрече и е видял залез на ГЕРБ.
И сега от името на парламентарната група на ГЕРБ да кажем, че залезите и изгревите, за разлика, когато пилотираш самолета и гледаш на живо залез или изгрев, политическите ги определя гласът народен и божий. Гласът народен и божий тази есен, само преди един месец, реши да няма залез на ГЕРБ в София, да няма залез на ГЕРБ в Пловдив, да няма залез на ГЕРБ във Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Габрово, Силистра, Шумен, Търговище. Да няма такъв залез в Монтана, където бях във вторник, в Кюстендил, където бях в понеделник. Да няма такъв залез в Казанлък, в Нова Загора, в Дупница, в Асеновград, в Ловеч, в Тетевен и Бяла, Петрич и още, и още (ръкопляскания от ГЕРБ) пет милиона българи пожелаха да ги управляват кметове и местни парламенти. Ако това е залез, здраве му кажи!
Понеже бях в доста градове – 15, уважаеми колеги, с окото на депутат от Великото народно събрание останах тук като някакво изкопаемо, последният мохикан, виждам бодра смяна, бодра смяна от толкова млади и кадърни гербери и най-вече, понеже не съм джендър – герберки, и който… (Смях и оживление.) Това от самолет не се вижда. Който не вярва, да заповяда, включително и президентът. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Ще го заведа в Тетевен да види 22-годишната Преслава – млада кандидатка за общински съветник, женена за гвардеец, с две деца. Ще го заведа в Ловеч да види какво значи областна управителка – Ваня Събчева. Да види какво значи идеален адвокат – Недялкова. Да види председателят на Общинския съвет на ГЕРБ в Лом. То ми падна шапката, като я видях – Христина Христова. Елате да видите какво значи истински местни лидери – госпожа Крумова, в Кюстендил, тоест задава се бодра смяна.
Направих едно албумче на господин Борисов „Банка-кадри 2021 г., 2025 г., 2029 г.“ Това ще е изгревът на ГЕРБ, а не залезът!
Говорейки за Член първи, трябва да кажем, че слава богу днес, 30 години по-късно, той е невъзможен. Мандатоносителят ГЕРБ няма собствено парламентарно мнозинство, управлява в коалиция с коалиция. Президентът е ярък представител на опозицията. Има Конституционен съд, оглавен от мой приятел и внук – не на Стефан Савов, а внук на Борис Велчев, в което няма лошо, това е демокрацията. Даже бих казал, преливаме от демокрация, защото никъде няма председател на Върховен касационен съд, който да чете политически неолиберални тирамби. Хайде, халал да са му, и това постигнахме.
Днес ние от ГЕРБ се покланяме на тези десетки хиляди, които свалиха Член първи и обещаваме на всички Вас, че никога няма да допуснем да се повтори. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марков.
Господин Цонев, заповядайте за декларация от името на група.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
От името на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ искам да продължа казаното от господин Георги Марков, от много уважавания от мен колега и приятел Георги Марков. Този спомен за събития, станали преди 30 години, е изключително нужен на българските народни събрания и на обществото.
Само че без дупки в спомена, ако може. Когато говорим за онези събития и за митингите, когато говорим за излезлите 10 или 20 хиляди души в София и още много пъти повече в цялата страна, да не забравяме българските етнически турци (оживление), да не забравяме мюсюлманите в България, защото, господин Марков, те бяха тук – в София, на този митинг и на следващите, в битка за правата си, в битка да падне тоталитарната държава, да падне член 1! И никога не трябва да го забравяме!
И когато по трибуните излизаха покойният доктор Желю Желев и другите дейци, с които съм имал честта да се познавам, с някои от тях да бъда и приятел, да работя и да се уча от тях, аз знам, че по същото време в затворите имаше политически затворници, а тези, които бяха по трибуните, не бяха политически затворници. Някои от тях бяха водили битка с тоталитарния режим по своя начин, като дисиденти – с книги, със слово, но други бяха водили истинска битка с тоталитарния режим.
Къде беше доктор Ахмед Доган тогава? В затвора – излежаваше присъда, в битката за права и свободи, за демокрация в България!
Кой спомена десетките жертви на тоталитарния режим от българските турци и българските мюсюлмани? Когато говорим за тези събития, никога не трябва да пропускаме решаващата роля на българските мюсюлмани в битката срещу тоталитарния режим! И това го казвам с чест и с достойнство аз – православният християнин! (Ръкопляскания от ДПС.)
Винаги трябва да помним тези неща, защото без битката на целия народ и на една важна част от него – българските мюсюлмани, тоталитарният режим нямаше да бъде така силно разклатен и нямаше да падне!
Нямаше да ги има тези събития, както и последващата роля, господин Марков, на ГЕРБ! Да, обаче България премина през 90-те години. Моите уважения към ГЕРБ и към ролята на ГЕРБ днес (оживление, реплики), обаче България премина през всички тези изпитания без ГЕРБ! България определи своя европейски и натовски път пак с ролята на ДПС – решаващата роля, и на СДС, и на другите партии! Никога не трябва да забравяме това, че България стана член на НАТО с управлението и с решаващата роля на ДПС; че България стана член на Европейския съюз в мандат с управлението на ДПС!
Мислите, че ако подминаваме тези факти, историята ще ги подмине или ще ги направи по-малки? Не, няма да ги направи! И когато ние от тази трибуна говорим, а някои се подхилкват или дори дюдюкат, че българските мюсюлмани, че етническите турци са не по-малко големи патриоти от всички останали, Вие се подсмихвате.
Ето това е патриотизмът, защото някои от тях дадоха живота си, други лежаха по затворите, водиха битка в демократична България, заставаха твърдо зад европейския, натовския, демократичния път на България! Това беше ДПС, това е ДПС и това ще бъде ДПС! И не подменяйте ролята на ДПС! (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.

Колеги, продължаваме с първа точка от дневния ни ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.
Внесен е от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г.
Първи ще ни запознае с Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм господин Кънев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, първо, допуск в залата.
Предлагам на основание чл. 49, ал. 2 от нашия правилник допуск в залата на Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката, и Емил Алексиев – началник на отдел „Политика за потребителите“ в Министерството на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за така направената процедура.
Гласували 159 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 27 ноември 2019 г., съвместно с Подкомисията за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите, разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката, Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и Димитър Маргаритов – председател на Комисията за защита на потребителите.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Иванова.
Според вносителя целта на предложения законопроект е да се осигури прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/2394 относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите, и на Регламент (ЕС) 2017/1128 за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар.
Новата правна рамка разширява материалния обхват на Регламента и предвижда задължение за държавите членки да определят компетентните органи, отговарящи за прилагането на законодателството, включено в обхвата на Регламента, и единна служба за връзка, която да координира дейността на компетентните органи. Определят се задължителни минимални правомощия на компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, като се прави разграничение между правомощия за разследване на компетентните органи и правомощия за прилагане на законодателството от компетентните органи.
Урежда се начинът за упражняване на задължителните минимални правомощия от компетентните органи на държавите членки; създава се електронна система, съдържаща база данни за електронно общуване и механизъм за оказване на взаимна помощ и осъществяване на координирани разследвания между компетентните органи на държавите членки.
Признава се ролята на сдруженията на потребителите в процеса на прилагането на законодателството за защита на потребителите, като им се дава възможност да отправят предложения и сигнали към компетентните контролни органи за предполагаеми нарушения на законодателството.
Във връзка с прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/2394 се предвижда обособяването на самостоятелна Глава девета „а“, в която поименно са определени 11-те компетентни органа в Република България за прилагане разпоредбите на посочения регламент. Компетентните органи ще могат да използват като доказателство всяка информация, предоставена от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз, събрана по надлежния ѝ законов ред, независимо от носителя, на който се съхранява. Те ще могат да упражняват пряко своите правомощия за разследване на нарушения на законодателството за защита на потребителите.
С Проекта на закон Комисията за защита на потребителите (КЗП) се определя като единна служба за връзка по смисъла на Регламент (ЕС) 2017/2394, която ще трябва да координира дейността на компетентните органи за прилагането на законодателството за защита на потребителите. КЗП ще бъде контролен орган и по прилагането на мерките по Регламент (ЕС) 2017/1128 за трансгранична преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар и в случай на неспазване ще налага и определени санкции.
Със Законопроекта ще бъдат приведени разпоредбите на Закона за защита на потребителите в съответствие с чл. 26, ал. 3 от Закона за Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Целта е намаляване на административната тежест чрез премахване на изискването за предоставяне на хартиен носител на документи, които могат да бъдат проверени в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
В „Административнонаказателните разпоредби“ са разписани размерите на глобите, като са създадени и нови видове глоби във връзка с неспазването на двата регламента.
Прилагането на Проектозакона не изисква създаването на нова институционална структура. Законопроектът не води до необходимост от допълнителни разходи/трансфери/други плащания по бюджета на Министерството на икономиката и останалите ведомства.
През Преходните и заключителните разпоредби в Закона за туризма се предлагат съответстващи промени.
Към Законопроекта е приложена Частична предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 15 гласа, без гласове „против“ и 2 – „въздържали се“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Вторият доклад е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заповядайте, господин Миховски.
ДОКЛАДЧИК ИВАН МИХОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 27 ноември 2019 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г.
На заседанието присъстваха госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката, която представи и Законопроекта.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите (ЗИД на ЗЗП) има за цел да осигури прилагане на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004. Проектът на закон цели също така да създаде условия за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/1128 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар и да синхронизира разпоредбите на Закона за защита на потребителите с разпоредбите на Закона за Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
При представянето на Законопроекта госпожа Лилия Иванова отбеляза, че Регламент (ЕС) 2017/2394 съдържа нова правна рамка за осъществяване на административното сътрудничество между органите на държавите – членки на Европейския съюз, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите. В тази връзка в Закона за защита на потребителите е предвидено създаване на самостоятелна Глава девета „а“ – „Сътрудничество между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите“.
Предвидено е прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/2394 да се осъществява от съществуващи административни структури, които вече прилагат съответното европейско или национално законодателство, включено в обхвата на Регламента. Отчитайки действащото национално законодателство, с Проекта на ЗИД на ЗЗП се определят компетентните органи за прилагане разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/2394: Комисията за защита на потребителите, Изпълнителната агенция по лекарствата, Комисията за регулиране на съобщенията, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, Комисията за защита на конкуренцията, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, Съветът за електронни медии, Изпълнителна агенция „Морска администрация“, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Българската народна банка и Министерството на туризма.
С отделни разпоредби от Законопроекта Комисията за защита на потребителите се определя като единна служба за връзка по смисъла на Регламент (ЕС) 2017/2394, която ще трябва да координира дейността на компетентните органи за прилагане на законодателството за защита на своите правомощия за разследване на нарушения на законодателството за защита на потребителите, предвидени в чл. 9, параграф 3 на Регламент (ЕС) 2017/2394.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите осигурява също и мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/1128 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар. Регламентът се прилага от 1 април 2018 г. и разпоредбите му са задължителни за всички държави членки. Предвидени са разпоредби, съгласно които Комисията за защита на потребителите ще бъде контролен орган и ще следи за неговото прилагане, а в случай на неспазване ще налага и определени санкции.
В Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите са залегнали и текстове, с които отпада изискването при подаването на заявление за признаване на представителност сдруженията на потребителите да представят документи, които могат да бъдат проверени в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Предложената промяна има за цел да приведе разпоредбите на Закона за защита на потребителите в съответствие с разпоредбата на чл. 23, ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Госпожа Иванова подчерта, че предлаганите промени в Закона за защита на потребителите не изискват допълнителни бюджетни средства и няма да доведат до необходимост от допълнителни разходи (трансфери) други плащания по бюджета на Министерството на икономиката, в частност на Комисията за защита на потребителите, и по бюджета на другите компетентни органи.
Госпожа Андреана Атанасова заяви, че от страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията подкрепят Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите.
След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за“ и 8 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Миховски.
И последният доклад на Комисията по културата и медиите.
Господин Иванов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Госпожо Председател!
„ДОКЛАД
на Комисията по културата и медиите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г.“
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 28 ноември 2019 г., беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г. В заседанието участваха от Министерството на икономиката: Лилия Иванов – заместник-министър, Людмила Пеовска – държавен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“, Милена Методиева – държавен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; от Съвета за електронни медии: Ивелина Димитрова – член, Нора Косева – старши юрисконсулт; от Комисията за защита на потребителите: Димитър Маргаритов – председател; Константин Арабаджиев и Константин Райков – членове.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Лилия Иванова.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите има за цел да осигури прилагане на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004, като прави изменения и допълнения в сега действащата нормативна уредба. Освен това следва да създаде условия за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/1128 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар, както и да синхронизира разпоредбите на Закона за защита на потребителите с разпоредбите на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Регламент (ЕС) 2017/2394 определя условията, съгласно които компетентните органи в държавите членки, определени като отговорни за прилагането на законодателството на Съюза за защита на интересите на потребителите, сътрудничат и координират действията помежду си и с Комисията, с цел да наложат спазването на това законодателство и да гарантират гладкото функциониране на вътрешния пазар и с цел да се подобри защитата на икономическите интереси на потребителите. Новата правна рамка е насочена към по-ефективно и координирано прилагане на законодателството от страна на компетентните органи на държавите – членки на ЕС, в случаи на трансгранична търговия и нарушения на законодателството, включено в обхвата на регламента, в повече от една държава – членка на ЕС, от един и същи търговец.
В Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите са посочени компетентните органи за прилагане на законодателството за защита на потребителите, попадащи в обхвата на регламента, съобразно действащото национално законодателство. Определен е и органът, който да изпълнява функциите на единна служба за връзка и да координира дейността на компетентните органи по смисъла на регламента. Комисията за защита на потребителите е регламентирана като единна служба за връзка, която трябва да координира дейността на компетентните органи за прилагане на законодателството за защита на потребителите.
Съветът за електронни медии е един от единадесетте компетентни органа по отношение прилагане разпоредбите на Глава четвърта „Търговски съобщения“ от Закона за радиото и телевизията.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите се осигуряват също така и мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/1128 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар. Този Регламент се прилага от 1 април 2018 г. и разпоредбите му са задължителни за всички държави членки. Предвидени са разпоредби, съгласно които Комисията за защита на потребителите е контролният орган, който трябва да следи за неговото прилагане, а в случай на неспазване налага и определени санкции.
По смисъла на Регламента „услуга за онлайн съдържание“ е услуга, която доставчик предоставя по законосъобразен начин на абонати в тяхната държава членка на пребиваване, при договорени условия и онлайн. Тази услуга е преносима и представлява: аудио-визуална медийна услуга съгласно разпоредби от Директивата за аудио-визуални медийни услуги или услуга, чиято основна характеристика са предоставянето, достъпът и използването на произведения, други закриляни продукти или предавания на излъчващи организации, независимо дали линейно, или по заявка.
По време на заседанието от Съвета за електронни медии и Комисията за защита на потребителите изразиха подкрепа по предложения законопроект.
След проведено гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите единодушно, с 13 гласа „за“, предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Колеги, откривам разискванията.
Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, вносител е Министерският съвет на 6 ноември 2019 г. – точка първа за четвъртък, 12 декември 2019 г.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Втора точка за днес е:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ И ДВАМА ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Кой ще ни запознае с Доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения?
Заповядайте, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията от квотата на Народното събрание, представяне и публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, както и процедурата за избор от Народното събрание.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 27 ноември 2019 г., бе обсъден Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията от квотата на Народното събрание, представяне и публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, както и процедурата за избор от Народното събрание. На основание чл. 22, ал. 4 от Закона за електронните съобщения във връзка с чл. 93, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията от квотата на Народното събрание се избират след проведена публична процедура. Съгласно чл. 93, ал. 7 от Правилника Народното събрание приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, както и процедурата за избор от Народното събрание. Проектът на правилата се изработва и внася в Народното събрание от компетентната за всеки избор комисия.
След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 18 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме следния:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията от квотата на Народното събрание, представяне и публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, както и процедурата за избор от Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 22, ал. 4 от Закона за електронните съобщения и чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията от квотата на Народното събрание, представяне и публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, както и процедурата за избор от Народното събрание.
I. Предлагане на кандидати за заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията и представяне на документите им.
1. Предложения за заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията могат да се правят от народни представители и от парламентарни групи. Предложенията се внасят в писмена форма чрез председателя на Народното събрание до Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в 7-дневен срок от приемането на тези процедурни правила от Народното събрание. Към предложенията се прилагат следните документи:
а) писмено съгласие на кандидата по образец съгласно Приложение № 1 към решението;
б) декларация по чл. 22, ал. 2 от Закона за електронните съобщения за притежаване на българско гражданство и за постоянен адрес на територията на страната съгласно Приложение № 2 към решението;
в) подробна автобиография;
г) заверено от кандидата копие от диплома за завършено образование;
д) документи по чл. 22, ал. 2, т. 1 от Закона за електронните съобщения, удостоверяващи, че кандидатът има професионална квалификация в сферата на съобщенията, информационните технологии, медиите, икономиката или правото;
е) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, по образец съгласно Приложение № 3 към решението.
2. Обстоятелствата по чл. 22, ал. 2, т. 3 от Закона за електронните съобщения се установяват служебно от администрацията на Народното събрание.
II. Публично оповестяване на документите.
1. Предложенията, заедно с приложените към тях документи, се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание, в срок не по-късно от 14 дни преди изслушването.
2. Публикуването на предложенията и документите по т. 1 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни.
3. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването може да представят на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени.
4. Средствата за масова информация могат да изпращат до Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени по време на изслушването. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
5. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: София 1169, пл. Княз Александър І, № 1, Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения, или по електронен път на e-mail: ktits@parliament.bg.
6. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
1. Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
2. Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
IV. Изслушване на кандидатите.
1. Преди да изслуша предложените кандидати, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на длъжността.
2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, което се излъчва в реално време в интернет, чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения изслушва допуснатите кандидати по списък на кандидатите за заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията, които отговарят на изискванията на Закона за електронните съобщения, изготвен по азбучен ред на собствените им имена.
4. Вносителят на предложението представя кандидата в изложение до 7 минути.
5. На всеки кандидат се дава възможност да допълни данни от професионалната си биография и да изложи мотивацията си за заемане на длъжността в изложение до 5 минути.
6. Комисията провежда разисквания по направените предложения. Народните представители, членове на Комисията, в рамките на две минути могат да задават въпроси към кандидата, включително и такива, постъпили по реда на Раздел II. Всеки кандидат отговаря на поставените му от народните представители въпроси до 10 минути.
7. Председателят на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения представя в резюме становищата и въпросите, постъпили в Комисията от лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор, като изложението за всеки въпрос и становище е до две минути.
8. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси по т. 7 – до 5 минути.
9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
10. Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения на основание чл. 93, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изготвя доклад от изслушването и го внася в Народното събрание. Към него се прилага списък на кандидатите, подреден по азбучен ред, според собствените им имена. Към доклада се прилагат и проекти на решения за избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията.
11. Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира процедурата. Процедурата не спира и когато няма предложен кандидат за някоя от длъжностите.
V. Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията от квотата на Народното събрание
1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати.
2. Народното събрание изслушва доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
3. Провеждат се разисквания по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Народното събрание избира поотделно заместник-председателя и двамата членове на Комисията за регулиране на съобщенията.
5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидати за една длъжност, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго.
6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“.
7. Когато никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“.
8. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.
9. Когато някой от кандидатите за съответната длъжност се откаже от участие в избора преди гласуване на кандидатурата му от Народното събрание и той е единствен кандидат за длъжността, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор за тази длъжност.
10. Ако няма кандидат за някоя от длъжностите, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор за тази длъжност.
VI. Задължение за деклариране на несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 и на промяна в декларираните обстоятелства по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
1. След приключване на процедурата за избор по реда на Раздел V избраните заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията подават декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с чл. 23 от Закона за електронните съобщения по образец съгласно Приложение № 4 към решението.
2. При промяна в декларираните обстоятелства в декларацията по т. 1 заместник-председателят и двамата членове на Комисията за регулиране на съобщенията подават декларация по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество по образец съгласно Приложение № 5 към решението.
Решението е прието от 44-тото Народно събрание“.
Към Проекта за решение са приложени всички декларации и приложения от 1 до 5, които бяха изчетени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Летифов.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията от квотата на Народното събрание, представяне и публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, както и процедурата за избор от Народното събрание с приложения от 1 до 5.
Гласували 118 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, ще си позволя да Ви предложа още една точка за дневния ред.
На основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в Програмата за работата на Народното събрание като точка четвърта следната допълнителна точка – Проекти на решения за промени в постоянните комисии.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Продължаваме с трета точка от днешния дневен ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ОБОСОБЕНА ЧАСТ ОТ ИМУЩЕСТВОТО НА „БЪЛГАРСКИ МОРСКИ КВАЛИФИКАЦИОНЕН ЦЕНТЪР“ ЕАД – ВАРНА.
Докладът на Комисията по икономическа политика и туризъм ще ни представи господин Кънев.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, започваме пак с допуск в залата. Предлагам да подкрепим влизането на Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура от господин Кънев.
Гласували 110 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Проекта за решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна, № 902-03-15, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2019 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 6 ноември 2019 г., разгледа и обсъди Проекта за решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна.
На заседанието присъстваха от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Велик Занчев – заместник-министър, и Албена Лазарова – директор на дирекция „Концесии“.
Законопроектът бе представен от Велик Занчев.
В съответствие с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол Народното събрание взема решение за приватизация на обособени части от обекти, включени в така наречения забранителен списък за приватизация. Министерският съвет предлага паричните средства от приватизацията на моторен ферибот „Героите на Одеса“ да бъдат преведени по сметка на търговското дружество „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна.
В изпълнение на договорености между България, Грузия и Украйна до приватизацията му „Параходство Български морски флот“ ЕАД осъществява фериботните превози по маршрут Варна – Иличовск – Батуми от българска страна чрез фериботните кораби „Героите на Одеса“ и „Героите на Севастопол“. След приватизацията на „Параходство БМФ“ ЕАД новото дружество „Параходство БМФ“ АД придобива качеството на „корабоплавателно“ или „назначено“ предприятие от българска страна по горните спогодби.
Същевременно през 2008 г. активите на двата фериботни кораба са внесени в капитала на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна. Предприети са стъпки за промяна на международния договор и вписване на този център като корабоплавателно предприятие вместо „Параходство БМФ“ АД, но не се постига съгласие с другите две страни. Като изход от създалата се ситуация и недопускане възможността само грузински и украински съдове да оперират фериботната линия е постигнато съгласие и са сключени договори за дългосрочен беърбоут чартър с „Параходство БМФ“ АД.
През месец май 2019 г. „Параходство БМФ“ АД уведомява, че прекратява двата договора и желае да сключи договор за наем само за фериботен кораб „Героите на Севастопол“.
Във владение на „Български морски квалификационен център“ ЕАД е върнат фериботен кораб „Героите на Одеса“. След обявен търг за отдаване под наем на „Героите на Одеса“ спечелилият единствен кандидат-чартьор се отказва от сключване на договор.
Обстоятелствата, които налагат необходимостта от продажба на моторен ферибот „Героите на Одеса“, са следните:
- „Български морски квалификационен център“ ЕАД не е корабен оператор и няма лиценз за опериране на такива кораби, както и няма необходимия ресурс и персонал, за да стопанисва кораба;
- „Български морски квалификационен център“ ЕАД няма право да оперира и като назначено предприятие от Република България по тристранната международна спогодба;
- липсва желания от страна на „Параходство БМФ“ АД да оперира по упоменатата спогодба моторен ферибот „Героите на Одеса“;
- липсва интерес от страна на други търговци, които да оперират моторен ферибот „Героите на Одеса“ чрез наемането му;
- намаляване на товарите и активността на бизнеса.
Моторен ферибот „Героите на Одеса“ е закупен от Норвегия през 1978 г. за 67,5 милиона неденоминирани лева. Придобит е през 2008 г. от „Български морски квалификационен център“ ЕАД чрез апортна вноска от „Параходство БМФ“ АД за 11,2 млн. лв. От месец януари 2008 г. до 31 октомври 2019 г. начислената амортизация е 3,4 млн. лв. Загуба от обезценка в увеличение на амортизациите е 3,5 млн. лв., или общо размерът на амортизацията и обезценката е 6,9 млн. лв. Остатъчната стойност на актива към 31 октомври 2019 г. е близо 4,3 млн. лв.
Полезният живот на кораба е до 50 години, което означава, че му остават приблизително 9 години ефективен „живот“. Фериботът е морално и физически остарял както по отношение на корпуса, така и по отношение на двигателите.
Освен това през 2020 г. влиза в сила ново изискване, забраняващо използването на корабни горива със съдържание на сяра над 0,50%.
За периода от месец юли 2014 г. до месец юли 2019 г., в процеса на експлоатация на моторен ферибот „Героите на Одеса“, в „Параходство БМФ“ АД са начислени разходи за капитализирани ремонти общо на стойност 454 хил. щатски долара и разходи за поддръжка и аварийни ремонти 989 хил. щатски долара, което средно на година възлиза на приблизително 289 хил. щатски долара.
През месец април 2019 г. са направени три независими оценки на актива, като справедливата оценка на пазарната стойност е съответно 2,74 млн. щатски долара, 1,95 млн. щатски долара и 4,33 млн. щатски долара.
В последвалата дискусия народният представител Румен Гечев изрази несъгласие с мотивите за приватизация на моторен ферибот „Героите на Одеса“ и заяви, че внимателно ще се наблюдава процесът на приватизация.
Заместник-министър Занчев заяви, че основната причина за връщането на ферибота в активите на държавното дружество е намалената бизнес активност, а скъпата му поддръжка го прави неефективен за дейността на дружеството.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 13 гласа, „въздържали се“ – 8, и „против“ – 1, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Проекта за решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна, № 902 03-15, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кънев.
Кой ще ни запознае с Доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения?
Заповядайте, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна, № 902-03-15, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2019 г.
На свое заседание, проведено на 20 ноември 2019 г., Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения разгледа Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна, № 902-03-15, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2019 г.
На заседанието присъстваха госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Албена Лазарова – директор на дирекция „Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В мотивите към Проекта на решение е записано, че съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол приватизацията на включени в списъка по чл. 3, ал. 1 търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, включително за техните обособени части или за включени в списъка по ал. 1 отделни обособени части от имуществото на търговски дружества, се извършва въз основа на решение, прието от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
Необходимостта от продажбата на моторен ферибот „Героите на Одеса“ произтича от факта, че „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна, не е корабен оператор и няма лиценз за опериране на такъв тип кораби, както и че няма необходимия ресурс и персонал, за да стопанисва кораба и извън експлоатация. От друга страна, „Български морски квалификационен център“ ЕАД няма право да оперира и като назначено предприятие от Република България по Спогодбата от 20 ноември 1995 г. между правителствата на Република България и на Украйна за съвместна експлоатация на железопътната фериботна връзка между пристанищата Варна (Република България) и Иличовск (Украйна) и по Спогодбата от 17 април 1999 г. между правителството на Република България, изпълнителната власт на Грузия и кабинета на министрите на Украйна за съвместна експлоатация на железопътната фериботна връзка между пристанище Варна, пристанище Поти/Батуми – Грузия, и пристанище Иличовск.
По своето предназначение описаният обект за приватизация няма пряко отношение, не се използва и не е необходим за осъществяване на дейността на дружеството „Български морски квалификационен център“ ЕАД, която основно е учебна дейност, свързана с провеждане на специално и допълнително квалификационно обучение на моряци от изпълнителски и команден състав.
„Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна, е търговско дружество, включено в списъка – Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. В капитала на дружеството е включен като обособена част моторен ферибот „Героите на Одеса“, вписан в регистъра на корабите в пристанище Варна.
Друг съществен момент, отбелязан в мотивите на вносителя, е, че приватизацията на фериботния кораб „Героите на Одеса“ е единственото целесъобразно решение, тъй като той не може да се експлоатира според предназначението му и запазването на актива, без от същия да могат да се извличат приходи, ще доведе в дългосрочен план до утежняване на финансовото положение на „Български морски квалификационен център“ ЕАД. В подкрепа на това е записано и че към настоящия момент липсва желание от страна на „Параходство Български морски флот“ АД да оперира по упоменатите спогодби моторен ферибот „Героите на Одеса“, както и че липсва интерес от страна на други търговци, които да оперират моторен ферибот „Героите на Одеса“ чрез наемането му по реда на Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 3 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна, № 902-03-15, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Летифов.
Изказвания, колеги?
Госпожо Савеклиева, заповядайте.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, както чухте от докладите на двете комисии, там бяха упоменати разходите за ремонти на кораба в годините, както и стойностите на амортизациите. Тъй като в Икономическата комисия винаги искаме малко повече информация и подробности, ще Ви запозная с тази информация.
Моторен ферибот „Героите на Одеса“ е закупен от Норвегия през 1978 г. чрез „Воден транспорт“ и ВТО Трансимпекс“ за 67 447 770 лв., неденоминирани. Той е придобит от „Български морски квалификационен център“ ЕАД чрез апортна вноска на 28 януари 2008 г. от „Параходство Български морски флот“ АД за 11 млн. 200 хил. лв.
В най-общи линии разходите, които са направени за кораба, биха могли да се разделят на две основни групи: разходи за ремонт, които се капитализират, и разходи за аварийни ремонти и текущи поддръжки на кораба. Всички те са с едно основно предназначение – да поддържат актива, годен за експлоатация във всеки момент и отговарящ на международните изисквания на класификационните организации за безопасно плаване и експлоатация.
Полезният живот на кораба е 50 години и това означава, че към днешна дата остават приблизително девет години ефективен живот. В класовия сертификат на кораба е упомената и годината на пускане на вода и регистриране – 1978 г. Полезният живот е определен и на база оценки, получени от независими оценители, според които предполагаемото натоварване на актива се очаква да е до 45 – 50 години. Фериботът е материално и физически остарял както по отношение на корпуса, така и по отношение на двигателите. Всички механизми стават все по-трудни за поддръжка.
Тази година на 22 април 2019 г. с протокол на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е дадено разрешение на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна, да отдаде под наем за срок до 66 месеца чрез търг с тайно наддаване моторен ферибот „Героите на Одеса“. Във връзка с това е проведена процедура за отдаване под наем на кораба, като фирмата кандидат-чартьор се отказва да сключи договор поради следните причини: неясни и несигурни обеми товаропотоци от и за България по направление Грузия; големи прогнозни оперативни разходи при експлоатация на кораба предвид неговото състояние и възраст; очаквани трудности при внос на стоки от трети страни към България; трудности при наемане на екипаж за такъв вид кораби и високи заплати, поискани от българските моряци; висок наем, поискан от корабособственика; влизащи от 2020 г. изисквания за използване на газьол при превози в европейски пристанища и забрана за използване на мазут, което води до необходимост от инвестиции в скрабъри или до по-високи разходи при използване на газьол; трудности при набавяне на средства за гаранцията за изпълнение на договора от техни партньори от Русия.
Обстоятелствата, които налагат продажбата на кораба, са, че Българският морски квалификационен център не е корабен оператор, няма лиценз за опериране на такъв тип кораби, няма необходимия ресурс и персонал, за да държи кораба извън експлоатация и няма право да оперира като назначено предприятие от Република България по Спогодбата от 20 ноември 1995 г. между правителствата на Република България и на Украйна за съвместна експлоатация на железопътната фериботна връзка между пристанищата Варна и Иличовск, и по Спогодбата от 1999 г. между правителството на Република България и изпълнителната власт на Грузия и кабинета на министрите на Украйна за съвместна експлоатация на железопътната фериботна връзка между пристанище Варна, пристанище Поти/Батуми – Грузия, и пристанище Иличовск – Украйна. Липсва желание от страна на „Параходство Български морски флот“ АД да оперира по упоменатите спогодби ферибота „Героите на Одеса“, липсва интерес от страна на други търговци да оперират ферибот „Героите на Одеса“ чрез наемането му по реда на Правилника за реда и за упражняване правата на държавата, така че запазването на актива, без от същия да могат да се извличат приходи, ще доведе в дългосрочен план до утежняване финансовото положение на дружеството. Именно затова от парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим така предложеното решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Савеклиева.
Реплики?
Заповядайте, господин Христов.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Савеклиева, много кратка реплика в допълнение. Българският морски квалификационен център – абсолютно права сте, не е корабен оператор и не притежава лиценз да експлоатира въпросния актив. Само в допълнение: основният предмет на дейност на дружеството е обучение и квалификация, така че тази приватизация е необходима, за да запазим доброто състояние на дружеството и е абсолютно правилен ход. Само това исках да допълня – да се знае, че дружеството има съвсем различен предмет на дейност и този актив действително трябва да бъде приватизиран. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Дуплика? Няма да има.
Колеги, изказвания.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Видимо сте решили да продадете тази обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД. Имате политическо решение да направите това, имате някакви аргументи.
Няма да влизам в дълбочината на аргументите, искам да Ви задам само един-единствен въпрос. Постоянно говорим, че пенсионната система в България е недофинансирана, постоянно говорим, че няма пари да увеличим пенсиите, да ги преизчислим, защото бюджетът не позволявал, парите не позволявали, и постоянно правим така, че в Сребърния фонд да не влизат никакви пари. В Решението, което Вие ни предлагате, сте записали парите да отидат в търговското дружество. Става въпрос за продаване на имущество, което е в забранителния списък. Имаме Закон за приватизация и следприватизационен контрол. Там е написано черно на бяло, че когато се продават такива имущества, парите трябва да влязат в Сребърния фонд.
Хайде, след като казахте, че няма задължение концесията от летище София – 600 милиона, да влезе в Сребърния фонд, тук поне Законът го изисква. Задавам въпрос: защо правим това нещо? Защо продължаваме да отклоняваме пари, които трябва да отидат за българските пенсионери и за онези, които са се трудили, за да я имаме България, каквато я имаме, да неглижираме техните интереси и да вземаме решения, които противоречат на Закона? Още веднъж настоявам в Решението да бъде записано, че парите от продажбата ще влязат в Сребърния фонд. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Правите редакционна поправка на Решението. Добре.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо, призовавам Ви наистина да обърнем внимание и да подкрепим предложението на колегата Таско Ерменков. Не е нормално Народното събрание със свои решения да нарушава законите и да ги погазва.
Една от причините, поради която ние сме против Проекта на решение, е, както каза господин Ерменков, че парите не отиват там, където трябва да отидат – в Сребърния фонд, а отиват в капитала на дружеството.
Другата основна причина, поради която ние сме против, е следната. Преди около три-четири месеца отново приехме такъв проект на решение, отново държавата, държавно предприятие се освободи от актив, от кораб. Тогава мотивите горе-долу бяха абсолютно същите: корабът е стар, висока амортизация, високи разходи за поддръжка, липса на квалифициран персонал и така нататък. Това е показател, че държавното дружество, респективно държавата не желае да се заеме, да се ангажира и да развива този актив.
Задавам си един въпрос: кой е този частен оператор, който ще се яви и ще купи кораба и защо ще го купи? Най-вероятно, за да печели от този кораб. Така че не може ли държавното дружество да печели за сметка на държавата, а трябва поредният актив да се приватизира за сметка на държавата и държавата да се лишава от възможността да печели от този ферибот в случая?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Проданов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Христов.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Нормално е думата „приватизация“ да буди емоции в някои парламентарни групи, но тук става въпрос за един морално остарял актив, както вече беше споменато в два доклада. Експертите са категорични, че в близките години животът на този кораб ще бъде изчерпан. Парите за ремонт и осъвременяване са повече от парите, които биха се спечелили от въпросния актив, така че това е съвсем логичен ход. Това, че се упоменава думата „приватизация“, не трябва да ни кара да правим някакви неразумни и нерационални неща. Корабът е предложен да се приватизира и това е правилното решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Няколко думи за кораба.
Фериботите, които България имаше – два, и Съветският съюз и после Украйна са уникални и специални кораби. Те са за жп фериботи и такива няма в Черно море и в региона на Средиземно море. Българският кораб „Героите на Одеса“, който сега се предлага за приватизация, не може да бъде експлоатиран от „Българския морски квалификационен център“, тъй като нито има изградена такава инфраструктура, нито има административен капацитет да го прави и ако това се направи, би натоварило страшно много Центъра и би го отклонило от преките му функции, които са му записани – да подготвя капитаните и механиците за Българския морски флот, изобщо морски специалисти.
Сигурно някой частен оператор може да експлоатира тези кораби като такива с печалба, тъй като в Черно море има нужда от такива фериботи за връзка с Грузия, с Русия и Украйна, и те се експлоатират. За да се експлоатира такава линия, са необходими доста други капиталовложения и финанси, за да се изгради цялата система на една фериботна връзка. Това нещо не е във възможностите на Българския морски квалификационен център. Сигурно е във възможностите на някой оператор, който го прави вече.
За тези кораби имаше и приказки, и мечта да стане връзката Китай – Европа, чрез жп в Грузия – тези четири кораба, които бяха два украински и два български. Тази идея обаче не се осъществи – да вървят влаковите композиции от Китай до Европа. И, тъй като този кораб само харчи ресурси, тъй като изисква поддръжка – той плава на вода, има екипаж, има ежегодни отчисления, които трябва да се правят за него, които са непосилни за организацията, смятам, че е нормално да бъде приватизиран и да му се продължи животът. Сигурно ще го експлоатират повече от девет години, но ще се даде шанс на кораба да продължи да върши работата, за която е създаден. Тези кораби са специфични и с това, че обслужват една особеност в разликата в ширината на жп линиите в Русия, Украйна и в Европа, така че наистина корабът е специализиран. Дано този, който го вземе, да намери приложението му и корабът да продължи да носи пари. Смятам, че е правилна сделката този актив да бъде отписан и да продължи да носи икономически изгоди дори като частно средство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Манушев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще Ви изчета Проекта на решение, защото не беше изчетен, след това ще подложа на гласуване редакционната поправка на господин Ерменков, като направя уточнението, че термин „Сребърен фонд“ – няма официално такава терминология. Официалната терминология е „Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система“.
Сега Ви предлагам:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център ЕАД“ – Варна.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и Решение № 591 на Министерския съвет от 2019 г.
РЕШИ:
Да се извърши приватизация на следната обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна:
Моторен ферибот „Героите на Одеса“ (ро-ро железопътен ферибот), вписан в регистъра на корабите в пристанище Варна, с регистров № 256, том IV, стр. 109, с основни характеристики: бруто тонаж 19 518; нето тонаж 5856; максимална дължина 185,40 м; максимална широчина 26,00 м; височина на борда 15,20 м, с 2 главни двигателя, тип 10 К 45 GF, с обща номинална мощност 2 х 6472 кW, съгласно Удостоверение за регистрация № 12198 от 22 януари 2008 г. на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и с IMO номер 7529964, съгласно SAFETY МАNAGEMENT CERTIFICATE.“
Колеги, първо ще подложа на гласуване редакционната поправка на господин Ерменков – средствата от продажбата да отидат в Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система.
Гласували 137 народни представители: за 40, против 43, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна.
Гласували 136 народни представители: за 98, против 32, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Колеги, преминаваме към последната точка от днешния дневен ред:
ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
Предложението е на председателя на парламентарната група на партия ГЕРБ – госпожа Даниела Дариткова.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Ася Атанасова Пеева като член на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.“
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Имаме и втори
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване на състава и ръководството на Комисията по културата и медиите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Евгени Генчев Будинов за заместник-председател на Комисията по културата и медиите.
2. Избира Ася Атанасова Пеева за член на Комисията по културата и медиите.“
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 107, против 9, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, в Клуба на народния представител деца от ОДЗ „Лютиче“ ще ни поздравят със своя специална коледна програма от музикално-танцови изпълнения. Всички народни представители са поканени да присъстват.
Съобщение за парламентарен контрол на 13 декември 2019 г., петък.
Разисквания по питането от народните представители Корнелия Нинова и група народни представители към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за предотвратяване на опасността от воден режим в някои населени места и необходимостта от инвестиции в инфраструктура във ВиК сектора с цел подобряване на качеството на услугата, предлагана на потребителите, и финансовите инструменти, предвидени за това.
Отговори на въпроси и питания:
- заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов ще отговори на едно питане от народните представители Десислав Чуколов и Павел Шопов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на пет въпроса от народните представители Милко Недялков – два въпроса; Дора Янкова, Крум Зарков и Александър Мацурев;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков ще отговори на три въпроса от народните представители Кристина Сидорова, Славчо Атанасов и Валентина Найденова, и на едно питане от народния представител Дора Янкова;
- министърът на вътрешните работи Младен Маринов ще отговори на седем въпроса от народните представители Антон Кутев, Кристиан Вигенин, Михаил Христов, Красимир Янков – два въпроса; Крум Зарков и Боряна Георгиева;
- министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на седем въпроса от народните представители Георги Гьоков, Георги Стоилов, Светла Бъчварова и Добрин Данев; Надя Клисурска-Жекова, Михаил Христов, Александър Мацурев, Десислава Тодорова и Елена Пешева;
- министърът на труда и социалната политика Деница Сачева ще отговори на два въпроса от народните представители Джевдет Чакъров и Георги Гьоков;
- министърът на правосъдието Данаил Кирилов ще отговори на един въпрос от народния представител Крум Зарков;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на осем въпроса от народните представители Валентина Найденова – три въпроса; Антон Кутев, Крум Зарков, Андон Дончев, Милен Михов и Георги Михайлов, и на едно питане от народния представител Дора Янкова;
- министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева ще отговори на един въпрос от народния представител Кристина Сидорова.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – на един въпрос от народния представител Анастас Попдимитров;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на един въпрос от народния представител Иво Христов.
С това изчерпахме днешния дневен ред.
Редовно пленарно заседание утре – 13 декември 2019 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 10,38 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Секретари:
Станислав Иванов
Сергей Кичиков