Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Кристиан Вигенин

Секретари: Филип Попов и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум – откривам заседанието.
Уважаеми колеги, постъпило е:
„РЕШЕНИЕ
№ 1707-НС
София, 12 декември 2019 г.
относно обявяване на Стойно Митев Стойнов за народен представител във Втори изборен район – Бургаски, в 44-тото Народно събрание
С писмо вх. № НС-02-27 от 11 декември 2019 г. в Централната избирателна комисия е получено Решение на Народното събрание от 11 декември 2019 г., с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България са прекратени пълномощията на Диана Димова Саватева като народен представител от Втори изборен район – Бургаски, издигната от партия ГЕРБ в 44-тото Народно събрание.
Централната избирателна комисия следва да обяви за народен представител следващия в листата предвид предсрочното прекратяване пълномощията на Диана Димова Саватева. След извършена проверка на списък А и списък Б по многомандатни изборни райони се установи, че следващият кандидат в листата на партия ГЕРБ е Стойно Митев Стойнов.
Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 247, ал. 1, т. 6 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява Стойно Митев Стойнов, ЕГН …, за народен представител в 44-тото Народно събрание от листата на партия ГЕРБ от Втори изборен район – Бургаски.“
Моля, поканете народния представител в залата.
Колеги, моля да се изправим за полагане на клетвата. (Всички стават.)
Господин Стойнов, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен.
СТОЙНО МИТЕВ СТОЙНОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Честито! Благодаря, колеги.

Продължаваме с първа точка от днешния дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДЕН ДОГОВОР (LOA) BU-B-UCB, „МАТЕРИАЛИ, ДОСТАВКА НА ОБОРУДВАНЕ, СОФТУЕРНИ АКТУАЛИЗАЦИИ, УСЛУГИ И ОБУЧЕНИЕ ЗА ПОДДРЪЖКА НА КОМПЛЕКТОМОБИЛНА ПРОИЗВОДСТВЕНА ЛИНИЯ ЗА МЕТАЛНИ КОНСТРУКЦИИ (MATERIAL, SUPPLY EQUIPMENT, SOFTWARE UPDATES, SERVICES AND TRAINING TO SUPPORT THE ULTIMATE BUILDING MACHINE.
Вносител: Министерският съвет на 6 декември 2019 г.
С Доклада на Комисията по отбрана ще ни запознае господин Тошев.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да допуснем в залата господин Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната, по точка първа от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тошев.
Моля, гласуваме допуск на господин Запрянов в залата.
Гласували 155 народни представители: за 143, против 2, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министъра в залата.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на международен договор (LOA) BU-B-UCB, „Материали, доставка на оборудване, софтуерни актуализации, услуги и обучение за поддръжка на Комплектомобилна производствена линия за метални конструкции (Ultimate Building Machine – UBM)“, № 902-02-31, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2019 г.
На редовно заседание, проведено на 11 декември 2019 г., Комисията по отбрана обсъди Проект на закон на Народното събрание за ратифициране на международен договор (LOA) BU-B-UCB, „Материали, доставка на оборудване, софтуерни актуализации, услуги и обучение за поддръжка на Комплектомобилна производствена линия за метални конструкции (Ultimate Building Machine – UBM)“, № 902-02-31, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2019 г.
В заседанието участваха господин Атанасов Запрянов – заместник-министър на отбраната, и генерал Андрей Боцев – началник на отбраната.
Заместник-председателят на Комисията по отбрана посочи, че на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 7 от Конституцията на Република България Министерският съвет е внесъл в Народното събрание Законопроект за ратификация на Договора.
Законопроектът за ратификация беше представен от заместник-министъра на отбраната Атанасов Запрянов. Той посочи, че Договорът, на обща стойност 478 651 USD, е подписан от заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на 27 ноември 2019 г.
Този договор, наречен „Писмо за предлагане и приемане на офертата“ (Letter of Offer and Acceptance – LOA), е изготвен съобразно изискванията на американското законодателство за военни продажби по Програмата Foreign Military Sales (FMS), която строго регламентира възможностите за придобиване на американско военно оборудване и техника. Той представлява оферта с условия за доставка от страна на американското правителство.
Заместник-министър Запрянов представи пред членовете на Комисията по отбрана необходимостта от сключване на договора, очакваните резултати и финансовите последици от неговото прилагане.
Генерал Боцев заяви, че Комплектомобилната производствена линия за метални конструкции е изключително ефективна и има потенциал да доведе до подобряване на материалната база в Българската армия.
В последвалата дискусия отношение взеха народните представители Кольо Милев, Владимир Тошев, Валентин Радев, Таско Ерменков, Христо Гаджев, Борис Вангелов, Милен Михов, Слави Нецов, Пламен Манушев и Симеон Симеонов. Болшинството изказали се изразиха подкрепа към предприетите мерки от Министерството на отбраната.
Бяха зададени конкретни въпроси относно необходимостта от Комплектомобилната производствена линия за метални конструкции, от нуждата за ратифициране на договора в такива кратки срокове, за материалите, с които ще работи линията, за източника на финансиране на договора, за монополното положение на фирмата, с която се сключва договорът.
Заместник-министър Запрянов и генерал Боцев дадоха изчерпателни отговори на поставените въпроси. Те обясниха, че първоначално линията ще се използва при изграждане на инфраструктурата на авиобаза Граф Игнатиево. Впоследствие същата може да се използва за изграждане на различни типове постройки за Българската армия и за страната при бедствия и аварии.
Големите предимства пред линията са станали известни след обследване на инфраструктурата на база Граф Игнатиево от американски специалисти през месец октомври и затова се е наложило да се придвижи договорът в такива кратки срокове. Средствата по договора са осигурени от реализираните излишъци от бюджета на Министерството на отбраната за годината. Линията работи с американска ламарина, но подобна линия има и в италианската армия и те ползват собствена ламарина.
Изразиха се мнения, че такава ламарина може да се произвежда и в България. Посочено беше, че договорът се сключва по изискванията на американското законодателство за военни продажби по Програмата Foreign Military Sales (FMS) и цените, които са предложени за България, са същите както цените за американската армия.
След приключване на дебатите членовете на Комисията по отбрана с 10 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържали се“ приеха следното становище: Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Закон за ратифициране на международен договор (LOA) BU-B-UCB, „Материали, доставка на оборудване, софтуерни актуализации, услуги и обучение за поддръжка на Комплектомобилна производствена линия за метални конструкции (Ultimate Building Machine – UBM)“, № 902-02-31, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тошев.
Колеги, давам думата за разисквания.
Не виждам изказвания.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на международен договор (LOA) BU-B-UCB, „Материали, доставка на оборудване, софтуерни актуализации, услуги и обучение за поддръжка на Комплектомобилна производствена линия за метални конструкции.
Гласували 154 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 48.
Предложението е прието.
Процедура – господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
На основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам Законопроектът да бъде подложен на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване така направената процедура.
Гласували 142 народни представители: за 95, против 4, въздържали се 43.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Тошев, да ни представите на второ четене Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
„ЗАКОН
за ратифициране на международен договор (LOA) BU-B-UCB, „Материали, доставка на оборудване, софтуерни актуализации, услуги и обучение за поддръжка на Комплектомобилна производствена линия за метални конструкции (Material, Supply Equipment, Software Updates, Services and Training to Support the Ultimate Building Machine)“
Член единствен. Ратифицира международен договор (LOA) BU-B-UCB, „Материали, доставка на оборудване, софтуерни актуализации, услуги и обучение за поддръжка на Комплектомобилна производствена линия за метални конструкции (Material, Supply Equipment, Software Updates, Services and Training to Support the Ultimate Building Machine)“, подписан на 16 август 2019 г. в САЩ и на 27 ноември 2019 г. в Република България.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тошев.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона, Член единствен и Заключителната разпоредба, подкрепени от Комисията.
Гласували 154 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 49.
Предложението е прието, а с това и Законът.
Процедура – заповядайте, госпожо Събева.
ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля, на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за предложения между първо и второ четене на гласувания Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, с вносители Милен Михов и група народни представители, да бъде удължен с две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Събева.
Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 145 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Процедура.
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди малко ратифицирахме международен договор (LOA) BU-B-UCB. Понеже многократно се налагат такива ратификации и се четат подобни съкращения на договорите, и понеже става дума за латиница и всеки от нашите колеги очевидно има различни познания, произношение и това предизвиква една веселба в залата, което е неловък момент, предлагам, понеже става дума за латиница, да се чете така, както е прието латиницата да се използва в България, за да отпаднат тези конфузни моменти. Благодаря за вниманието. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
Ще обсъдим Вашето предложение.

Преминаваме към втора точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА.
Вносител е Министерският съвет на 5 ноември 2019 г.
Първи с Доклада ще ни запознае заместник-председателят на Комисията по икономическа политика и туризъм – госпожа Савеклиева.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Първо искам да направя процедура на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата от Министерството на икономиката Лъчезар Борисов – заместник-министър, Желяз Енев – директор на дирекция „Икономическа политика“, и Гриша Захариев – експертен сътрудник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Савеклиева.
Режим на гласуване за допуск на прочетените лица.
Гласували 128 народни представители: за 118, против 2, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическа политика и туризъм
относно Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58,
внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 11 декември 2019 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на икономиката – Лъчезар Борисов.
Със Законопроекта се цели въвеждане на механизъм за подпомагане на предприятията от индустриалните отрасли и подотрасли, изложени на значителен риск от „изтичане на въглерод“ поради индиректни разходи за емисии на парникови газове в крайните цени на електрическата енергия. Индиректните разходи за квоти въглеродни емисии са тези разходи, които производителите на електрическа енергия правят за закупуване на необходимите им квоти, които се прехвърлят върху себестойността на електрическата енергия, закупувана от крайните клиенти. Основният консуматор на електрическа енергия в България е енергоинтензивната индустрия. Именно тези предприятия се определят като „изложени на значителен риск от „изтичане на въглерод“.
Според европейското законодателство понятието „изтичане на въглерод“ включва перспективата за увеличаване на глобалните емисии на парникови газове, когато предприятията изместват производството си извън Европейския съюз, тъй като не могат да прехвърлят на своите клиенти нарастването на разходите, без да понесат значителна загуба на своите пазарни дялове. Те са изложени на риск от загуба на конкурентно предимство на световните пазари, на основно производство, което генерира базата на брутния вътрешен продукт, на работни места и на риск от други негативни икономически, социални и екологични последствия.
Компенсацията на индиректните разходи за емисии ще се осъществи чрез транспониране на разпоредбите на Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, и на Решение (ЕС) 2015/1814 и последваща нотификация на държавната помощ от страна на Европейската комисия в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз. Специалният акт, който урежда условията и изискванията за съответствие на механизма за подпомагане с европейското законодателство е: Насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на схемата за търговия с квоти за емисии на парников газ след 2012 г., като в Приложение II са определени индустриалните отрасли и подотрасли, които са изложени на значителен риск от „изтичане на въглерод“.
С Директива (ЕС) 2018/410 се определя и източникът за финансиране, а именно приходите, генерирани от продажба чрез търг на квоти, реализирани в рамките на Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове. Държавите членки следва да се стремят да използват не повече от 25 на сто от тези приходи. България ще се възползва от правото си да ползва до 25 на сто от тези приходи за времето до края на 2020 г. след получаването на положително решение от Европейската комисия.
Предвижда се издаването на наредба от министъра на икономиката, който е компетентен орган по смисъла на Закона и ще бъде администратор на помощта. С тази наредба ще бъдат заложени ясни критерии, срокове и условия, включително плавен спад на размера на помощта, с което да се гарантира, че не е налице прекомерна компенсация на бенефициерите. Същевременно се допълва и чл. 57, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата, с която се урежда разходването на средствата от приходите от продажба чрез търг на разпределените на България квоти за тази цел.
С оглед на обстоятелството, че приходите от тръжна продажба на квоти и емисии постъпват във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и тяхното предназначение е регламентирано в Закона за енергетиката, в Преходните и заключителните разпоредби са предвидени и допълнения в чл. 36б, ал. 1 и чл. 36д, ал. 1 от Закона за енергетиката. Също така във връзка с предоставяне на информация от Комисията за енергийно и водно регулиране за целите на схемата и нейното докладване пред Европейската комисия се предвижда допълнение в чл. 21, ал. 1 и чл. 36, ал. 5 от Закона за енергетиката. В предвидения в § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта срок ще бъде приведена в съответствие и Наредбата за реда и начина за набирането, разходването, отчитането и контрола на средствата на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
Писмени становища по Законопроекта са постъпили от Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите, Министерството на енергетиката, Комисията за енергийно и водно регулиране, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори и Съюза за стопанска инициатива.
От Министерството на енергетиката и Комисията за енергийно и водно регулиране настояват с цел предварителна яснота, постигане на устойчивост и избягване на преизчисления относно размера на приходите и разходите на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ при утвърждаването на цената за задълженията към обществото, в чл. 10а от Законопроекта да бъде изрично записано, че годишният размер на помощта не трябва да надвишава 5% от общия размер на годишните приходи, получени от търговете за продажба на квоти.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ 13, „против“ 1 и „въздържали се“ 6 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Савеклиева.
Вторият доклад е на Комисията по околната среда и води.
Заповядайте, господин Мацурев.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2019 г.
На редовно заседание, проведено на 28 ноември 2019 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2019 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите: господин Красимир Живков – заместник-министър, госпожа Боряна Каменова – директор на дирекция „Политики по изменение на климата“, и госпожа Светла Ангелова – главен експерт в същата дирекция; от Министерството на икономиката: господин Желяз Енев – директор на дирекция ,,Икономическа политика“, и господин Гриша Захариев – главен експерт в същата дирекция, и представители на Българска асоциация „Металургична индустрия“.
От името на вносителя Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Желяз Енев. Той поясни, че Законопроектът въвежда механизъм за подпомагане на предприятията от индустриалните отрасли и подотрасли, изложени на значителен риск от „изтичане на въглерод“ поради индиректните разходи за емисии на парникови газове в крайните цени на електрическата енергия. Условията и изискванията за съответствие на механизма с европейското законодателство ще се регламентират чрез наредба на министъра на икономиката, която ще се прилага след нотифицирането и одобрението от Европейската комисия на предложения механизъм. Индустриалните отрасли и подотрасли, чиито предприятия могат да кандидатстват за помощ чрез механизма са определени в Приложение II на Насоките относно определени мерки за държавна помощ в контекста на схемата за търговия с квоти за емисии на парников газ след 2012 г.
Представителите на Министерството на околната среда и водите изразиха подкрепа за Законопроекта и поясниха, че са участвали в работната група за разработването му. Посочиха, че приемането на Законопроекта е крачка към преодоляване на неравностойното положение на нашата енергоинтензивна индустрия, тъй като другите държави членки вече са въвели такива помощи.
Отношение по внесения законопроект взеха народните представители Ивелина Василева, Манол Генов, Джевдет Чакъров, Румен Георгиев и Антон Кутев.
Повдигнати бяха въпроси, свързани със срока за предоставяне на помощи, който изтича в края на 2020 г., как във времето ще бъдат изпълнени отделните стъпки по разработване на Наредбата, по нотифициране и одобрение от Европейската комисия на компенсационния механизъм и кога предприятията ще могат да получат съответните помощи. Беше поставен въпрос каква е причината България да въвежда тези мерки едва сега, като се има предвид, че другите държави членки вече са ги въвели, както и кои сектори ще бъдат обхванати от възможността за предоставяне на помощи. Беше направено предложение Министерството на икономиката да предостави на Комисията по околната среда и водите финалния вариант на проекта на Наредба, в който ще бъдат разписани условията и редът за предоставяне на помощи на предприятията.
Вносителите поясниха, че проектът на Наредба е готов и е на етап последно съгласуване в рамките на работната група. До момента механизмът за подпомагане не е въведен, тъй като в старата директива изискването не е императивно, а в случай че държавите – членки желаят да въведат компенсационен механизъм, трябва да използват средства от държавния бюджет. Сега Директивата е променена, като държавите са задължени да въведат такъв механизъм и като източник на средствата са определени приходите, генерирани от продажба чрез търг на квоти емисии на парникови газове.
Представителите на Българска асоциация „Металургична индустрия“ изразиха мнение, че за тях е важно да бъде въведен бързо механизмът за подпомагане. Към момента са включени 13 икономически сектора, основно в областта на тежката химия и металургията, които са с най-голям дял на потребление на електрическа енергия. Очаква се Европейската комисия да продължи действието на механизма и след 2020 г., като ще се увеличи и броят на секторите, които ще могат да бъдат подпомагани, като към момента не е ясно от кои икономически области ще бъдат.
След приключване на дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 13 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ подкрепи Законопроекта и изрази следното
становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2019 г.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Мацурев.
Следващият доклад е на Комисията по енергетика.
Заповядайте, госпожо Малешкова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА МАЛЕШКОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Предлагам на Вашето внимание
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 28 ноември 2019 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2019 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на икономиката: господин Желяз Енев – директор на дирекция ,,Икономическа политика“, господин Гриша Захариев – консултант; от Министерството на околната среда и водите: госпожа Боряна Каменова – директор на дирекция „Политики по изменение на климата“, госпожа Светла Ангелова – главен експерт; от Комисията за енергийно и водно регулиране: Иван Иванов – председател.
Със Законопроекта, представен от господин Желяз Енев, се предвижда въвеждане на механизъм за подпомагане на предприятията от индустриалните отрасли и подотрасли, изложени на значителен риск от „изтичане на въглерод“, поради индиректните разходи за емисии на парникови газове в крайните цени на електрическата енергия. Индиректните (непреките) разходи за квоти въглеродни емисии са тези разходи, които производителите на електрическа енергия (основно ТЕЦ) правят за закупуване на необходимите им квоти, за да функционират пълноценно. В резултат от закупуването на тези квоти, направените разходи се прехвърлят в себестойността на електрическата енергия, която се закупува от крайните клиенти. Основният консуматор на електрическа енергия в България е енергоинтензивната индустрия. Именно тези предприятия се определят като „изложени на значителен риск от изтичане на въглерод“. Разходите, за които се предоставя помощ, са тези, които производителите на електрическа енергия реализират за закупуване на необходимите им квоти емисии парникови газове и които прехвърлят в себестойността на произведената електрическа енергия.
Поради липса на механизъм до момента, който да компенсира базовата индустрия за индиректните разходи за емисии, предприятията понасят финансови загуби, които в близко бъдеще може да ги стимулират да преместят производствата си извън България и ЕС. Това би означавало загуба на основно производство, което генерира базата на брутния вътрешен продукт на държавата, загуба на работни места и други икономически, социални и екологични негативни последствия на национално и регионално ниво. С предлаганите допълнения на Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК) се цели транспониране на изисквания от Директива (ЕС) 2018/410 относно механизъм за компенсиране на индустрията за непреки разходи. Предвижда се създаването на чл. 10а в ЗОИК, който да регламентира издаването на специализиран подзаконов нормативен акт – наредба от министъра на икономиката, който е компетентен орган по смисъла на закона и ще бъде администратор на помощта. С тази наредба ще бъдат заложени ясни критерии, срокове и условия в съответствие с Директивата (ЕС) 2018/410 и насоките, включително плавен спад на помощта, с което да се гарантира, че не е налице прекомерна компенсация на бенефициентите. Същевременно се допълва и чл. 57, ал. 1 от ЗОИК, с която се урежда разходването на средствата от приходите от продажба чрез търг на разпределените на България квоти за тази цел.
В хода на разискванията беше установена необходимост от прецизиране на текстовете, както определяне на точния бюджетен размер на помощта и дефиниране на ясни критерии за нейното предоставяне, тъй като в Оценката на въздействие към Законопроекта са посочени около 190 възможни бенефициенти, а в дискусията бяха посочени 30 – 40 бенефициенти.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 10 гласа „за“, 7 „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2019 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Малешкова.
И последният доклад е на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Иванов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На Вашето внимание е:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2019 г.
На заседание, проведено на 21 ноември 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2019 г.
Законопроектът беше представен от господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката.
Основен инструмент на политиката в областта на климата в Европейския съюз е Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове. Тя бе въведена с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и с Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, и на Решение (ЕС) 2015/1814. Съществен риск за индустрията във връзка с функционирането на Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове е рискът от „изтичане на въглерод“. Според европейското законодателство понятието „изтичане на въглерод“ включва перспективата за увеличаване на глобалните емисии на парникови газове, когато европейски предприятия преместват производството си извън ЕС, тъй като не могат да прехвърлят на своите клиенти нарастването на разходите си, свързани с ограничаване изменението на климата, без да понесат значителна загуба на своите пазарни дялове и конкурентни предимства.
В част от държавите извън ЕС, където са установени конкуренти на тези европейски предприятия, не се прилагат строги правила за ограничаване изменението на климата, в резултат на което предприятията от тези страни се намират в икономически по-изгодно положение. Това е така, тъй като себестойността на продукцията им не е обременена с допълнителни разходи, каквито са индиректните разходи за квоти въглеродни емисии. Индиректни (непреки) разходи за квоти въглеродни емисии са разходите, които производителите на електрическа енергия (основно ТЕЦ) правят за закупуване на необходимите им квоти, за да функционират пълноценно. В резултат от закупуването на тези квоти направените разходи се прехвърлят в себестойността на електрическата енергия, която се закупува от крайните клиенти. Именно тези предприятия са „изложени на значителен риск от изтичане на въглерод“.
С предложения законопроект се цели създаването на хармонизирана правна рамка в Закона за ограничаване изменението на климата, въз основа на която да се въведе механизъм за подпомагане на предприятията от индустриалните отрасли и подотрасли, изложени на значителен риск от „изтичане на въглерод“, поради индиректните разходи за емисии на парникови газове в крайните цени на електрическата енергия. Поради липса на механизъм до момента, който да компенсира базовата индустрия за индиректните разходи за емисии, предприятията понасят финансови загуби, които в близко бъдеще може да ги стимулират да преместят производствата си извън България и ЕС. Това би означавало загуба на основно производство, което генерира базата на брутния вътрешен продукт на държавата, загуба на работни места и други икономически, социални и екологични негативни последствия на национално и регионално ниво.
Компенсацията на индиректните разходи за емисии ще се осъществи чрез транспониране на разпоредби на Директива (ЕС) 2018/410 и въвеждане на механизъм за подпомагане на отраслите и подотраслите, изложени на значителен риск от „изтичане на въглерод“, посредством нотификация на държавна помощ от страна на Европейската комисия в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз. С Директива (ЕС) 2018/410 се определя и източникът за финансиране на схемата, а именно приходите, генерирани от продажба чрез търг на квоти, реализирани в рамките на Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове. Също така е определено, че държавите – членки следва да се стремят да използват не повече от 25 на сто от тези приходи. Специалният акт, който урежда условията и изискванията за съответствие на механизма с европейското законодателство, е Насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на схемата за търговия с квоти за емисии на парников газ след 2012 г. (Насоки). Тези Насоки са с хоризонт на приложение до края на 2020 г.
С предлаганите допълнения на Закона за ограничаване изменението на климата се цели точното транспониране на изискванията от Директива (ЕС) 2018/410. Предвижда се създаването на чл. 10а в ЗОИК, който да регламентира издаването на специализиран подзаконов нормативен акт – наредба от министъра на икономиката, който е компетентен орган по смисъла на закона и ще бъде администратор на помощта. С тази наредба ще бъдат заложени ясни критерии, срокове и условия в съответствие с Директивата (ЕС) 2018/410 и Насоките, включително плавен спад на помощта, с което да се гарантира, че не е налице прекомерна компенсация на бенефициерите. Същевременно се допълва и чл. 57, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата, с което се урежда разходването на средствата от приходите от продажба чрез търг на разпределените на България квоти за тази цел.
С оглед на обстоятелството, че приходите от тръжна продажба на квоти емисии постъпват във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и тяхното предназначение е регламентирано в Закона за енергетиката, в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата са предвидени и допълнения в Закона за енергетиката.
След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: 9 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържал се“. Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2019 г.“ Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Колеги, изказвания?
Заповядайте, господин Цветков.
ВАСИЛ ЦВЕТКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Взимам думата, за да изкажа принципната ни подкрепа за предложението за Законопроекта за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата. Изменението на климата е неоспорим факт и последиците от него, казвате, въздействат в по-голяма или в по-малка степен върху всички сектори в българската икономика. Основната цел на националната политика в тази област е намаляване на неблагоприятното въздействие върху човешкото здраве, екосистемите и националното стопанство, предизвикано от изменението на климата.
По отношение на законодателството е направено много, като от 2014 г. е действащ Законът за ограничаване на изменението на климата, който дава обща правна рамка. В края на месец октомври тази година беше приета Националната стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие за периода до 2030 г.
В Стратегията за определяне на целите и приоритетите за подобряване на капацитета за адаптация са формирани мерки, определени са необходимите ресурси и отговорностите на институциите. Тя също така очертава рисковете и уязвимостта в различните икономически сектори, междусекторните връзки по отношение на тези рискове и уязвимости, както и макроикономическите последици от изменението на климата като цяло. България участва и в Европейската схема за търговия с емисии на парниковите газове със 127 инсталации на територията на цялата страна.
През последната година цените на квотите въглеродни емисии претърпяха увеличение с близо 130 на сто. Това води до пряко отражение върху директните разходи за квоти въглеродни емисии за индустриалните предприятия, така и за индиректните разходи в цените на електрическата енергия. С оглед на постигането на амбициозните цели на Европейския съюз в областта на климата се очертава в следващия период на схемата 2021 – 2030 г. тези разходи да се увеличат. Особено неблагоприятно се отразява това на предприятията с висока консумация на електроенергия, които са заплашени от така нареченото изтичане на въглерод.
В част от държавите извън Европейския съюз не се прилагат строги правила за ограничаване изменението на климата, в резултат на което предприятията там са в по-изгодно икономическо положение. Това може да доведе до реално изместване на определени производства извън Европейския съюз. С цел защита на интересите и запазване на конкурентоспособността на предприятията Директивата въвежда механизъм за тяхното подпомагане под формата на държавна помощ. Директивата определя и източника за финансиране на Схемата, а именно приходите от генерирана продажба чрез търг на квоти.
Понастоящем българските предприятия са в неравностойно положение спрямо техните конкуренти в трети страни, тъй като и у нас… (Шум, оживление и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина! Много е шумно.
ВАСИЛ ЦВЕТКОВ: …няма въведен компенсационен механизъм. Същото се отнася и по отношение на конкурентните предприятия от самия Европейски съюз, където вече има въведен такъв механизъм за компенсиране на индиректните разходи. Именно поради тази причина е необходимо да се приеме настоящият законопроект.
Чрез Законопроекта в националното ни законодателство ще се хармонизират изискванията с европейското, ще се въведе на национално ниво механизъм за отпускане на помощи за предприятия в риск от изтичане на въглерод, ще се подобрят конкурентоспособността и условията за бизнес в България, както и инвестиционният климат и икономическото доверие към страната.
В заключение считам, че с подкрепата на Законопроекта ще изразим в ясна наша позиция защитата на българските предприятия, които са в риск в резултат на мерките, въведени от политиката за изменението на климата. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Шопов, после господин Николов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа! Очертава се кротък дебат без особена стръв, без да се кажат нещата с истинските им имена и без съответно тук да има поне трима министри, защото темата ги касае пряко, фризирани доклади от комисиите, „въздържали се“ от опозицията, от БСП – тъжна работа.
Аз и друг път съм Ви давал пример с онзи виц от златната решетка от социалистическо време, когато събрали трудещите се в една зала и в един момент им казали: „Ще Ви бесим!“ Една ръчичка, за да има нещо, вдигнала се: „Да, другарю, кажете какво има.“ „А въжетата – вика – сами ли ще си ги носим или ще ни ги доставите по профсъюзна линия?“ Та и тук се касае за същото.
Тези дни по медиите се появяват едни съобщения, които не вещаят нищо добро в енергийната сфера – заглавия, анализи, за това че след пет години ще има режим на тока. Чели ли сте ги? Видяхте ли ги? Обърнахте ли им внимание? Че трябва бързо да увеличим с артилерийска подготовка цената на тока, защото сега ако го увеличим, щяло да бъде по едни разчети – към 27,8% увеличение, но ако сме го увеличили след една-две години, тогава увеличението щяло да бъде 40%. И всичко това е подготовка на общественото съзнание за това, което до голяма степен се предопределя от днешния законопроект, от днешното гласуване.
В момента не сме друго, а инструмент за гласуване, за превръщане в закон на волята на брюкселските бюрократи и на чужди интереси. Защото в основата на цялата тази психоза е държавата Франция, която има своя интерес, която произвежда своя ток – най-вече от електроцентрали, която има своя интерес и в Румъния с атомната електроцентрала, която ни затвори четири блока на АЕЦ „Козлодуй“ и е една от най-активните, която ни пречи да построим „Белене“.
Това са все релации, които не знам кой хваща, кой разбира и кой проумява, с тази взаимна и всеобща лъжа как малка България с нашите топлоцентрали ще повлияе върху световния климат и Европа, която има около 10% дял в световното замърсяване.
Ами президентът Тръмп, с който сме такива приятели, видяхме го съвсем наскоро, има стройна теза по въпроса и политика в това отношение. Но кой тук от нашите политици, от нашите външнополитически представители и дейци да се опъне и да каже тези истини? Няма кой! И днес тук предколедно – звънчета, Дядомразовци или Дядоколедовци, зависи кой как определя този персонаж и го схваща, Снежанки, снежинки, ще гласуваме нещо, което ще има последици за десетилетия в българската енергетика.
Стига с тези взаимни лъжи и глупости: обществото, държавата щяло да плаща, и другаде едни въглеродни емисии щели да се плащат от чужбина. На кой? На ТЕЦ 1 и 3, за да могат американските собственици да си генерират огромните печалби. Това ли правим в момента? Ами, това правим, разбира се. Така ще продължим да вървим към онзи апокалипсис. Едно правителство в много скоро време – кое ще бъде, това ли, или следващото, аргументирано, затова че пазим околната среда, затова че се пазим от въглеродни емисии, да вдигне тока. И ще бъдат убедени българите, че това е естествено, нормално и ще продължим и на този фон.
Вижте, държавата Франция, която е в основата на цялата тази уйдурма, в момента налага за това да скочим, това да кажем: нова политика в превозите. Знаете провала, един от големите провали за последните 30 години на българския национален интерес. Абсолютен провал! Едни камиони, които да се разкарват напред, назад в Европа, за да не бъдат конкурентоспособни на френските, които камиони ще увеличават въглеродните емисии страшно много – всички си давате сметка за това, и в същото време нас ни карат да хвърляме и да плащаме луди пари за това ограничаване точно пак на въглеродните емисии, но прекарано през производството на електроенергия, през топлоелектрическите централи.
В същата тази зала преди десетина години, когато спряха строителството на АЕЦ „Белене“, едни хора – Ваши колеги, стояха ей тук, отдясно, и обещаваха. Основен техен аргумент беше, че не било патриотично електроенергията да се произвежда от наличния ресурс във вид на каменни въглища и затова не трябвало да са, а патриотично било да не се правят атомни електроцентрали, където горивото било чуждо, тире – руско, тогава.
Значи, каква е логиката? Високопатриотично беше тогава, за да се спре АЕЦ „Белене“ – и това можеше, и това беше добре да стане, с идеята да се произвежда ток от топлоелектрически централи, а сега вече това трябва да се ограничава. А какво ще се произвежда от тока?
Тези лобита, тези платени групи за натиск, каквито са много от „Зелените“, се обявиха против атомните електроцентрали, обявиха се, ако щете, и срещу перките, защото те бутали, убивали птици, включително срещу фотоволтаиците, че създавали едни трептения, едни магнитни лъчения, което не било също екологично, срещу ВЕЦ-овете, защото загивали рибите по планинските реки и язовирите, сега са против и топлоелектрическите централи. Зависи откъде им идват парите, грантовете, какъв им е интересът. Няма енергетика, която те да подкрепят, за която да се застъпят, в момента на мушката са ТЕЦ-овете. И понеже за България, след като бяха ликвидирани четири блока на АЕЦ „Козлодуй“, топлоелектрическите централи дават огромната част от продукта, от електроенергията, в Европа няма да бъдат ощетени французите, ще бъдем ощетени ние.
Хайде да се вземем в ръце и да скочим срещу този пореден удар против българския национален интерес, имаме повод в момента – това, което се направи с превозите, този безобразен акт, който беше гласуван, и да осъществим ответни мерки. Така е в политиката – който има куража да ги прави и да отговаря, него ще го има, ще съществува, а тези, които се смушват и спотайват, и изпълняват безпрекословно волята на чужди господари, оттичат в историята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Реплики?
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Шопов, взимам тази реплика, защото във Вашето изказване обърнахте внимание за това каква е позицията на БСП, без изобщо да е заявена и Вие да знаете каква е тя. Но след като засегнахте тази тема, ще Ви кажа каква е нашата позиция.
Нашата позиция е, че на първо четене на този законопроект ние се въздържаме. Ще кажа какви са и причините. Искам да обърна внимание, че слушах внимателно Вашето изказване и от изказването разбрах, че не сте съвсем запознат с това, което се предлага в този законопроект. Той не касае изобщо ТЕЦ-ове и така нататък – това, за което Вие говорихте.
Той касае следното: 5% от Фонда за вредните емисии да се разпределят във вид на помощ, субсидия към производства с висока енергоемкост, основно свързани с преработката на метали в България. Тази държавна помощ се прави така, защото тези български производители да бъдат конкурентоспособни на своите европейски конкуренти, и не само европейски, а и световни конкуренти. От тази страна БСП подкрепя това предложение.
Това, което смущава нашата парламентарна група, е начинът, по който се определят тези предприятия. В началото, когато започна обсъждането за обхвата на тези предприятия, бяха около 180 –190 предприятия, а впоследствие, към този момент са около 30 – 40 предприятия. Това, което притеснява нас от „Българската социалистическа партия“, е начинът, по който се определят тези бенефициенти, и нищо друго. Точно поради тази причина ние от БСП ще се въздържим да подкрепим този законопроект. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Проданов.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика, господин Шопов? Няма да има.
Господин Николов, заповядайте за изказване.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Може би не е лошо да се обясни фактически за какво става въпрос в този закон, защото явно някъде има и неразбиране, а някои колеги не ги вълнува тази тема и не е необходимо да бъдат запознати, затова е хубаво може би да кажем за какво става дума.
България формира приходи от спестените въглеродни емисии през годините, като имаме базова година и фактически спестените въглеродни емисии от тази базова година държавата може да ги продава на пазарите и това прави Министерството на околната среда и водите.
С изменението на Закона за енергетиката през 2015 г. ние направихме така, че всички приходи да влизат във Фонда „Сигурност на електроенергийната система“. Фактически те влизат в този фонд като част са от приходите, които той формира, като 5% са от производството на електрическа енергия, от зелената добавка, от задължения към обществото, което се формира от цената на електрическата енергия, и компенсира всички задължения на държавата спрямо договорите, направени, от една страна, с дългосрочни договори с възобновяемите източници, а, от друга страна, съответно с ТЕЦ „Марица-изток 1“ и ТЕЦ „Марица-изток 3“, като ги компенсира така, че цената на електрическата енергия да не нараства и да бъде обществено поносима.
Знаем, че е съвсем нормално в българската индустрия – с цел да бъде конкурентоспособна, да се връщат 80% от зелената добавка към предприятията, които отговарят на условията. Получи се нотификация след Наредба от Министерството на енергетиката – министърът на енергетиката е управляващ орган във връзка с тази нотификация, и тази индустрия се компенсира със зелената добавка, тези 33 предприятия, предложени към този закон като пример, евентуално ще бъдат компенсирани. При всички положения те няма да бъдат толкова, защото някои не отговарят на условията на Директива 410/2018 г., а ще бъдат доста по-малко.
При намаляването на задълженията към обществото с поставеното ценово решение на Комисията за енергийно и водно регулиране тази добавка, която те получаваха на база на наредбата и нотификацията, е доста по-малка и това всъщност изправя енергоемките предприятия пред невъзможността да се конкурират с европейските подобни предприятия поради факта, че както Франция, Германия, и доста други държави по тази директива получават помощ от гледна точка на въглеродните емисии като компенсация.
В тази директива не е определен конкретен процент, а там се казва следното нещо: ако над 25% от приходите от въглеродните емисии е необходимо да отидат в тези предприятия, пред Европейската комисия трябва да се мотивира много подробно защо се надвишават тези 25%. Поради тази причина е сложен прагът от 25%, който е записан в Законопроекта за изменение и допълнение.
Всъщност, ако вземем ценовото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, приходите във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ са от порядъка на 850 млн. лв., които влизат именно чрез продажбата на въглеродни емисии. Ако вземем, че 25% трябва да бъде максималният таван, за който не трябва да обясняваме пред Европейската комисия защо с по-голям процент трябва да ги компенсираме и да вземем 25%, то малко над 200 и няколко милиона лева трябва да отидат за определен брой предприятия, които отговарят на условията в Законопроекта, и впоследствие ще бъдат описани подробно в Наредбата, която трябва да издаде Министерството.
Реално погледнато, разпределено на 33 тераватчаса електроенергия, това са някъде между седем и осем лева, които трябва да се сложат в задължения към обществото, което е част от компонентата, формираща цената на електрическата енергия. При всички случаи обществото няма как да приеме това. Затова при всички случаи и при разискванията Комисията за енергийно и водно регулиране категорично каза, че не е съгласна с такъв процент. Те смятат, че в порядъка до 5%, за което е изчислено, че е някъде около 40 млн. лв., може да бъде поносимо и това е някъде около един лев. Не е задължително да бъде нарастване на цената на задължение към обществото, а може да е момент на ненамаляване на стойността му и да могат тези предприятия да получат възможността да ползват тези пари, като казвам, че парите не им се дават, за да увеличават своята печалба, а те трябва да ги превръщат в енергийна ефективност или да ги слагат в някакъв вид програми. Това също трябва да бъде отбелязано в Закона и според мен е пропуск, че тези пари трябва да отидат за конкретни цели, а не за увеличаване или компенсиране на приходите на съответните предприятия.
Защо трябва да приемем този законопроект? Според мен ние трябва да го приемем, защото в крайна сметка гръбнакът на една държава, приходите на една държава, социалната дейност на една държава се крепят именно на производството. Ние се стремим по всякакъв начин да стимулираме това производство, за да може да създава работни места, да внася данъци и да може държавата да има фундамент, върху който да гради и социалната си политика.
Когато в един Единен пазар имаме страни, които компенсират тези предприятия, мога да Ви кажа, че има страни, които минават над 40% от приходите от въглеродни емисии, които преразпределят към енергоемките си предприятия, то в този случай нашите предприятия ще изпитват дефицит на конкурентоспособност спрямо тях. Ние трябва да следим тези процеси и да бъдем адекватни с цел да привличаме, разбира се, и чужди инвестиции, с цел да съхраняваме и наличното производство. При условие че всякакви експерти на високо ниво предричат криза, други казват, че тя може би ще дойде скоро, а криза все още няма, но така или иначе има спад в икономиката на водещите икономики на страните от Европейския съюз. Това е сигнал, че ние трябва да следим процесите, трябва да бъдем адекватни и един от начините е с този законопроект.
Аз мисля, че този законопроект е в правилна посока, но при всички случаи между първо и второ четене трябва да се уточнят параметрите, за да не натоварим потребителите на електрическата енергия – да не бъде само за тяхна сметка, а да можем да определим и начините, по които тези средства да бъдат използвани, така че тези предприятия да бъдат енергийно по-ефективни и да бъдат впоследствие, когато тази помощ вече изчезне, тази енергийна ефективност да прерасне в конкурентоспособност на продукцията, която те ще предлагат на европейския пазар.
Аз предлагам нашата група да подкрепи специално този закон и призовавам и другите колеги да го погледнат от тази гледна точка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Разбира се, всяка стъпка в определена посока към изсветляване на тези процеси е добра. Колко е добър обаче вариантът на Законопроекта?!
Вие знаете, колега Николов, че ни беше докладвано в мотивите, че 190 предприятия попадат в обхвата на тази поправка. Оказа се, че са 30.
Второ, бидейки дори и в контекста на тези 25%, които не надвишаваме като преразпределение, отново трябва да има режим по нотификация, който не е извършен от българската държава.
Трето, логиката, съдържанието и смисълът на Европейската директива е тези пари не да подпомагат цената на електричеството на производителите, не да ги дотират и да извършват социална бизнес политика, а да се финансират иновативни проекти, иновации и технологии, които са енергоспестяващи. С най-голямото ми уважение, просто да дотираме и да добавяме компенсаторно към цената на тока за 30 производителя, с този законопроект звучи несериозно и по отношение на Директивата.
Най-вероятно ние ще се въздържим – поне ще се въздържим, на първо четене по този законопроект или няма да го подкрепим. Трябва да се направи Иновационен фонд, който с наредба да указва кои подлежат на финансиране, ако прилагат енергоспестяващи иновативни мерки и технологии, а дотация на парче, на калпак – не смятам, че е коректно.
В заключение припомням, че именно под натиска на големия бизнес ние с Вас миналата година категорично застанахме зад позицията, че никакви добавки към електроенергия, никакви преференции, никакви бонуси не могат да бъдат давани. Шест месеца по-късно това, което искаха тези вносители, го поставят по следния начин: дайте сега за нас преференциално да финансираме и да дотираме, защото не сме конкурентни. Да, когато започнат да се държат конкурентно, иновативно и има фонд, който при определени условия да финансира енергоспестяващите мерки, тогава ще има справедливост. Така че, това е нашата позиция. Благодаря Ви.
Иначе, пак казвам: всяка стъпка е добра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Костадинов.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Николов, правилно казахте, че ако се достигне таванът от 25%, това ще окаже влияние върху цената на тока на гражданите, на обикновените потребители на електрическа енергия.
Според председателя на КЕВР – господин Иван Иванов, включително той изчисли в Икономическата комисия, че достигането на 25% ще значи между 6 и 11% увеличаване на тока на гражданите за сметка на бизнеса, като според самия бизнес за миналата година има около 500 милиона печалба. Тоест ние ще натоварим българския данъкоплатец, който така и така има затруднения с ежедневните си разходи, за сметка на бизнеса, който и без това има големи печалби.
Другия проблем, който видяхме ние в Икономическата комисия и който го казаха самите юристи на Народното събрание, че текстовете в предложения законопроект са написани с изключително много пропуски, има неточни текстове и самото качество на Законопроекта не е на нивото, което ще реши проблема. Самите те казаха, че се опасяват, че между първо и второ четене работата по нормализирането на тези текстове, вкарването им в някакви рамки, за да могат да функционират нормално, ще е много сложен процес. Поради тези причини и причините, които изказаха като мнение и колегите, ние няма как да подкрепим този закон, въпреки позитивните причини, които и Вие назовахте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Мирчев.
Трета реплика ще има ли? Не виждам.
Господин Николов, заповядайте за дуплика.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги! Между другото, много се радвам за тези реплики и благодаря на колегите, защото аз наистина разсъждавам като Вас, но нека да сложим нещата на правилните им места.
Първо, за тези въглеродни емисии, които държавата продава и получава, логиката е следната: замърсителят плаща и купува въглеродни емисии – тоест той задължително плаща за това, че замърсява околната среда. Тези въглеродни емисии, които държавата е спестила и получава, не са, за да компенсира електрическата енергия. По принцип тя трябва да ги получава, за да насърчи именно намаляване на замърсяването на околната среда и енергийната ефективност. Това, че ние сме ги сложили в един фонд, с който се опитваме да компенсираме електрическата енергия, не смятам, че е най-добрият вариант, но това е единственият начин да има социална поносимост на цената на електрическа енергия в България. Слава богу, направили сме го в Закона за енергетиката, тя не компенсира единицата и тройката в дългосрочните договори, но може да се използва за компенсация на цената на дългосрочните договори на възобновяеми източници, което е начин за изпълняване на Директивата.
Аз лично си мисля, че логиката в тази зала би трябвало да е следната: Икономическата комисия да подкрепя този закон, защото тя трябва да подкрепя икономиката, конкурентоспособността; Енергийната комисия също трябва да е „за“ този закон, защото по този начин наистина ще подкрепи енергийната ефективност и ще подкрепи и възобновяемите източници, тоест в България ще има нови капацитети, казвам примерно, ако има един фонд, и тези пари се използват именно за такива цели; Социалната комисия трябва само да е против, защото Социалната комисия би казала, че хората не са длъжни или примерно, че някои групи хора не могат да поемат цената на електрическата енергия, ако тя действително е такава, каквато е на пазарите за електрическа енергия. Но при нас нещата винаги са обърнати, винаги са смесени, винаги са не както трябва.
Затова мисля, че, ако поработим наистина, господин Костадинов, абсолютно сте прав, да сложим ограниченията в Закона, да направим за какво могат да отиват тези пари, по какъв начин да се подпомагат иновативните и енергийноефективни действия, мисля, че ще стане един добър Закон и горе-долу да се удовлетворят всички претенции и опасения от него.
Наистина при нас нещата са доста обърнати. В Европа тези пари се използват именно за иновации и за енергийна ефективност, а ние ги правим така, за да компенсираме ненарастването на цената на електрическата енергия. За съжаление, такава е изходната позиция, от която сме тръгнали. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Александров.
ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Може би трябваше да кажем и определени числа: емисиите от 8 евро на тон, в момента са 25, а за догодина се очаква да станат 30. Това за една година е довело до 40% увеличение на цената на ел. енергията за големите индустриални производители. Тази енергия съответно се отразява върху тяхната себестойност.
С приемането на този законопроект ние, естествено, ще върнем една част, но да не плашим хората. Това не са 25%, а са 5%, което няма да окаже никакво влияние върху крайната цена на ел. енергията за населението.
Другото, за което колегата Николов е много прав, е, че парите трябва да бъдат харчени за определени мероприятия, но да не стане така, че някои от самите компании, които ще получат парите, да не стигнат до тези мероприятия, защото има бизнес, който, естествено, се вижда, че печели много добре – за миналата година 500 милиона, за по-миналата мисля, че беше милиард и нещо. За съжаление, има компании, които все още не са привели производствата си така, както трябва, но ние не трябва да ги зачеркваме в никакъв случай, така че много е важно.
Самите критерии, както каза колегата Проданов, са ни зададени в Директивата. Така че не сме ние, които да определяме кой и колко ще вземе, защото прозвуча, че един вид ние сега ще решим на кого колко ще дадем. Призовавам всички да подкрепим Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Александров.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Получи се дебат по този законопроект, но ми се струва, че трябва да станат ясни поне две неща. Първото е, че в момента обсъждането и приемането на този законопроект означава, че липсва каквато и да е правителствена политика в подкрепа на българската индустрия. Това трябва да стане ясно сега, защото, колеги, Директивата, на която се позоваваме, приемайки този законопроект, е изменена през месец март 2018 г. и тя задължава страните членки да приемат именно тези финансови компенсации за тази енергийно-интензивна индустрия, която има пряк риск от изтичане на въглерод.
В момента сме месец декември 2019 г. Говорим за една палиативна мярка, която ще работи само шест месеца. Липсва каквато и да е правителствена политика в подкрепа на българската индустрия. Пред реален риск сме от загуба на производство, загуба на брутен вътрешен продукт и оттам загуба на работни места. Няма никакъв механизъм, по който тази енергийно-интензивна индустрия да компенсира своите индиректни разходи, които се налага да прави, предвид повишаващите се цени на квотите на въглеродни емисии върху крайната цена на електрическата енергия, която тя заплаща в момента. Ние сме последната страна – членка на Европейския съюз, която, не бих казал, че това е и опит дори, въвежда такъв тип порядък на компенсации за своята индустрия. Така че това трябва да стане ясно с този дебат в момента.
Аз въобще не влизам в това какъв е обхватът, кои са предприятията, защото в комисиите, в които аз участвах, така и не стана ясно какъв е техният брой.
Отделно, трябва да е ясно и още едно – повече от година това циркулира между Министерството на околната среда и водите, Министерството на енергетиката и накрая намира своето място в Министерството на икономиката, което се явява вносител на този законопроект. Няма никакво съмнение и всеки един от Вас знае каква е политиката на Европейската комисия към преход на нисковъглеродна икономика и какви ще бъдат все повече растящите ангажименти и тежести, които ще има индустрията. За сметка на това нямаме никакъв отговор за нашата правителствена политика в тази сфера и в тази област, за да запази България конкурентните си предимства.
И накрая това, заради което няма да подкрепим този законопроект в момента, защото механизмът, по който се предлага да бъде направено това, е възможно най-лесният на първо четене, но той не решава нито един от големите въпроси, които стоят пред българската енергетика или по-скоро големите дефицити, липсата на реформи и на промени в българската енергетика. Правим най лесното – натрупаните пари във фонд, който създадохме с една съвсем друга цел и съвсем друга подкрепа за българската енергийна система, ние в момента взимаме тези пари и ги даваме на индустрията. В крайна сметка прехвърляме истината, която трябва да се каже, че цената е върху крайния потребител на електрическа енергия. Всички тези аргументи не ни дават основание да подкрепим този законопроект, въпреки желанието да имаме ясна държавна политика в подкрепа на българската индустрия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бойчев.
Реплики?
Господин Николов, заповядайте за реплика.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Господин Бойчев, не съм съгласен с Вас, че правителството няма политика във връзка с нашата индустрия, с фирмите, с икономиката, защото най-прекият начин да можеш да изпълняваш политики за насърчаване е данъчната политика. Данъчната политика е революция, която сте направили. Благодаря Ви, че още в предишната коалиция я въведохте. Това е абсолютно правилно в смисъл, когато въведохте 10% корпоративен данък и 5% данък дивидент, но по-трудно е да го опазиш. Аз смятам, че това е политиката, която правителството правилно провежда с цел насърчаване на конкурентоспособността на нашата икономика. Това е пряката цел. Всички други мерки, както виждате, са палиативни, временни и така нататък. Това е дългосрочният начин нашата икономика да може да бъде конкурентоспособна, предвид обстоятелствата, съпровождащи тази конкурентоспособна интензивност и така нататък.
Иначе съм абсолютно съгласен с всичко, което казахте, само че видях две линии във Вашето мнение, които според мен са антагонистични. Едната е, че това е отдавна въведено в другите страни и, че и ние трябваше да го въведем. От друга страна, че не трябва да го въвеждаме, защото това е цената на тока, формираща крайната цената на електрическата енергия, която потребителите ползват. В крайна сметка, цената на електрическата енергия се формира от конкурентна, пазарна стойност, която се формира на Енергийната борса в България, която все повече става част от енергийните борси на съседните държави, предвид обединението в Европейския съюз. Така че там трябва да търсим разковничето. Това е цената – пазарната цена. Тоест ние трябва да освобождаваме този пазар все повече и повече и това е наше задължение, с което също закъсняваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди малко ми беше направена реплика и сега виждам, че е време да отговоря за неразбирането на проблема. Тук Законът има по-тесни измерения и се касае за сегмент, който едва ли не облагодетелства бранша. За мен тук се касае, говоря в този смисъл и Ви предупреждавам, за система от подобни закони, които ще доведат до страшно неблагоприятни последици за българското общество и за българския национален интерес. Така се прави: един да, друг – не; един в някаква степен може да бъде похвален, може да бъде подкрепен; едни мерки на пръв поглед да изглеждат доброжелателни и положителни, но неотклонно, бавно, малко по малко в този закон, а ще има и следващи, ще вървим към това – след няколко години, и с нарастващия брой електроавтомобили, които ще увеличават нуждата от електричество, да стигаме до невъзможността да задоволим нуждите на обществото, до повишаване цените на електроенергията. Този закон е част от цялата схема и приемайки го, ние вървим неотклонно към това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Трета реплика? Не виждам.
Господин Бойчев, ще има ли дуплика?
Заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Николов, дебатът, който водим в момента, не е за данъчната политика на страната, а е по конкретния законопроект. Аргументът ми да изразя мнението, че липсва такъв тип правителствена политика в подкрепа на българската индустрия в голяма степен е именно на база отказа от провеждането на каквито и да е реформи в енергетиката и трупането на все повече дефицити в този сектор и дори този прокламиран от Вас успех за въвеждането на либерализиране на пазара и борсовата търговия на електрическа енергия, в момента води дотам, че българската индустрия плаща в момента един от най-скъпия ток в региона. Затова казвам, че в момента липсва каквато и да е политика и цената на отказ и лошо управление на този сектор в крайна сметка ще я платим всички – и българската индустрия, и българските потребители, защото Вие не може да избягате от тези проблеми на сектора и те ще Ви затиснат рано или късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бойчев.
Господин Ерменков, заповядайте за изказване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на „БСП за България“ винаги е подкрепяла мерки за развитието на българската икономика, но ги е подкрепяла тогава, когато те наистина са били за развитие на икономиката, като ясен път за повишаване благосъстоянието на хората, а не за развитието на икономиката като ясен път за обогатяване на отделни нейни представители и собственици на големи предприятия.
Ако искате да Ви кажа с прости думи за какво става въпрос в този законопроект, нещата са ясни и елементарни – за няколко броя предприятия, които все още не е ясно дали ще бъдат тези, които са в списъка, или някои други, тъй като критериите, по които са направени, са неясни, ще намалим цената на електроенергията. Ако това е реформа – здраве му кажи! Тоест няколко предприятия, няколко потребители ще получават електроенергия на по-евтина цена. Спорът е дали да бъде с 5%, дали да бъде с 15, с 25, с 30, или както някой ни каза: в Западна Европа имало и 40% намаляване на цената.
Колеги, това означава, че ако намалим на тях цената, на някой друг трябва да я вдигнем. Това трябва да се компенсира. Електроенергията не е безплатна, има си определена цена. И както обикновено, за да направим някои по-богати, ще вземем от бедните, от обикновения потребител, от гражданина, ще вдигнем неговата цена, за да можем да компенсираме, всъщност да намалим цената на едни други потребители. И питам аз: къде е така наречената конституционна равнопоставеност на всички пред закона, пред изискванията, пред държавата? Или може би проблемът тук е такъв, че тези собственици на предприятия имат достъп до премиера, отиват и го убеждават: дайте да направим едно такова действие, което е уж в полза на българската индустрия, а обикновеният потребител, този, който протестира по улиците, няма как да отиде и да му обясни на премиера, че умира от глад. Ето за това става въпрос, за нищо друго!
Трябва да Ви кажа, че това, което предлагате тук да бъде прието, няма да помогне с нищо, защото, първо, ако влезе в сила, ако бъде нотифицирано, което не е никак сигурно, че ще се случи по начина, по който се предлага, тази мярка може би ще започне да действа от 1 юли догодина. Не по-рано от 1 юли, защото тогава ще бъде ценовият период. И знаете ли колко време ще продължи? До края на годината, защото тогава приключва този механизъм. Всъщност това, което ни предлагате, е една мярка от 6 месеца, която може би ще се случи, ако Европейската комисия реши да нотифицира, и то в срок, нашите изменения. Знаейки с каква скорост се движат ратификациите, имайки предвид и предишната, която беше по отношение на зелената енергия, силно се съмнявам, че този закон ще влезе някога в сила, но той създава проблеми. Той създава проблеми за електроенергийната сигурност на държавата чрез допълнителни източвания на пари от Фонда за електроенергийна сигурност, които ще отидат в джобовете на определени собственици.
Апропо, да Ви кажа: тези предприятия, за които се отнася тази помощ, това подпомагане, ще се върна после на думата „подпомагане“, за миналата година имат реализирана печалба от 600 млн. лв. И ние за подарък сме решили да им опростим от следващата година още едни 33 млн. лв., за да се чувстват още по-добре. В същото време българският гражданин плаща всеки ден електроенергия, която е непосилна за него като цена, именно заради такива политики. И понеже няколко пъти говорим как да подпомагаме тези предприятия, понеже става въпрос за подпомагане, дайте да включим големите производители в Закона за социално подпомагане, където са и другите, за да можем наистина, като ще подпомагаме, да подпомагаме всичките.
Това не е социална политика, това не е енергийна политика и това не е политика в областта на икономиката. Ако аз бях на мястото на Министерството на икономиката, вместо да търся начин, по който да намалявам цената на електроенергията за определени потребители, щях да се замисля по какъв начин да организирам или фонд, както спомена моят колега Наско Костадинов, или някакъв друг механизъм, с който да развивам индустрия, която е с висока добавена стойност и с ниски енергийни разходи, те са взаимосвързани, за да може в България да има възможност наистина да се произвежда такава продукция, която да е с висока добавена стойност, ерго да произвежда повече брутен вътрешен продукт. До момента, до който нашата индустрия е ограничена в производството на продукция, която е предназначена по-нататък за друга продукция, тоест продукция с ниска добавена стойност, относителните разходи за енергия няма как да бъдат покрити и няма как да бъдат компенсирани.
Поради тази причина ние няма да подкрепим този законопроект, защото – още един път казвам – той поставя неравнопоставеност върху потребителите, от една страна; от друга страна, облагодетелства според нас неправомерно и необосновано само много тесен кръг потребители, изкривява пазара и представлява риск за електроенергийната сигурност на държавата и за нейното икономическо развитие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Реплика ли, господин Шопов? Вие нямате време – десетте минути минаха в изказване и реплика.
Други реплики? Няма.
Заповядайте, господин Аталай, за изказване.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, искрено съм благодарен на господин Валентин Николов, че направи всичко възможно да разясни пред народните представители за какво иде реч, за какво става въпрос, но тъй като той е от управляващата политическа сила, няма как да изкаже това, което аз ще Ви кажа – не, защото съм от опозицията, а защото народните представители, когато гласуваме, трябва да вземем най-правилното решение.
В тази зала, колеги, аз не виждам нито един народен представител, който да е против икономиката, против всички онези предприятия, които произвеждат продукция в България. В тази зала, колеги, аз не виждам никой, който по една или друга причина да е против помощта на онези предприятия, които имат добавена стойност и по този начин ще бъдат конкурентоспособни и в Европа, и на пазара. Не виждам никой, който да не подкрепи Директивата за изменението на климата и ние в тази част също сме съгласни. Обаче не сме съгласни с липсата на комуникация между институциите в България и последващата координация.
Липсата на комуникация доведе до това, че чрез Преходните и заключителните разпоредби, изхождайки от Директивата, се опитваме да вземем едни парични средства от един фонд, който ясно е наречен Фонд за електроенергийна сигурност. В този фонд, колеги, се събраха определени средства, чрез които трябва да направим всичко възможно, проследявайки и снощните дебати в Европейския съвет, енергетиката да има онези средства, чрез които през преходния период да преминем от високовъглеродните производства на електроенергия към новите иновационни технологии, защото много сме закъснели.
И си задавам въпроса: кой и защо без да влезе в комуникация с Комисията по енергийно и водно регулиране, кой и защо без да вземе мнението на Министерството на енергетиката, си позволи да вземе едни средства и заблуди предприятията в България, не сме срещу тези предприятия, че ще получат определени средства срещу Коледа, коледни подаръци, или разбирайте след Нова година? Заблудата е много голяма, колеги. Няма как тези парични средства за този кратък период от време да бъдат усвоени и да са взети, независимо че е грешка да се вземат от този фонд и да бъдат раздадени на калпак на определени предприятия. Това няма как да се случи.
Второ, колеги, в Комисията по енергетика добре, че присъстваше господин Иван Иванов. Той беше притеснен от две неща. Първото – няма как тези средства, които ще бъдат извадени от Фонда и ще бъдат разпределени, да не влияят върху цената за такса задължение на общността. Господин Николов тук Ви каза, че то е в рамките на 7 – 8 лв. Обаче той си позволи да замълчи за следващото – през тези 10 години ГЕРБ говореха, че няма да увеличават цената на електроенергията и по този начин декапитализираха енергийните предприятия, по този начин ТЕЦ-2 догодина ще фалира, а всъщност с този си ход ще увеличите цената на електроенергията.
За да не бъда разбран погрешно – тези предприятия, които по една или друга причина не отделят въглеродни емисии, както в Европа се опитват да подпомогнат техните енергоемки предприятия, трябва да направим всичко възможно и в България това да се случи. Даже си позволих в Комисията да питам: Ако бяхме подкрепили енергоемкото предприятие „Кремиковци“, сега щяхме да имаме производство металургия и нямаше за джобно ножче да търсим да вкарваме метали от Русия или от Америка. Затварям скобата.
Затова, колеги, нашето притеснение и ние като „Движение за права и свободи“ сме съгласни в първата част – за Директивата, да подкрепим Законопроекта, но по втората част ще се въздържим с ясното съзнание.
Чухме от ГЕРБ, че между първо и второ четене ще има промяна поне 4%. Знаете ли как ми звучи това? По онова време – социалистическо, когато се казваше: „Цената на продукцията, на хляба или на електроенергията ще се вдигне с 10 стотинки“, целият народ вика: „Може ли такова нещо?“, недоволства… И накрая, когато Тодор Живков казваше: „Няма да е с 10 стотинки, а с 5 стотинки“, тръгваха тържествата. Нещо такова ще се случи сега, което е много неприятно.
Как и по какъв начин трябва да бъдат разпределени средствата? Само срещу проекти, които чрез тези средства ще бъдат инвестирани в иновационни нови технологии в което и да е предприятие – дали е енергоемко, или не е енергоемко, на който искате, на него раздавайте парите. Кой ще определи това? Все още не е ясно. Имате наредба, която сте подготвили, на кои предприятия ще бъдат раздадени средствата. Но срещу какво? За какво? Догодина, след като в момента, както обещавате, ако няма да е 25%, защото при 25% от този фонд ще отклоните 220 млн. лв., ако са 4% ще раздадете новогодишните подаръци – около 33 млн. лв.
Колеги, липсват критерии. Последващото, което би трябвало да направим – как и по какъв начин ще бъдат контролирани средствата, които ще излязат оттам, също не е ясно. Всъщност това е поредният законопроект, който поради липса на комуникация и координация, беше разгледан от Комисията по икономическа политика и туризъм и измени Закона за енергетиката. Поредното доказателство, че Вие все още не можете, или пък целенасочено в Преходните и заключителните разпоредби правите онези изменения, за да не може народното представителство да разбере какво правите.
Контролът, колеги, или всъщност управлението, което в момента е факт – това, което ще направите и днес, ще заблудите едни собственици на предприятия в очакване, че ще бъдат конкурентоспособни на европейския пазар, а това няма как да се случи, ще заблудите Европейската комисия, че сме въвели Директивата и във връзка с тази директива ще спазим изискванията на Европейската комисия, защото, ако спазим изискванията на Европейската комисия, трябва да раздадем 220 милиона.
Затова моето предложение е да отпадне втората част в изменение и допълнение на Закона за енергетиката, всъщност тогава пък няма да остане нищо. За това, колеги, е нашето притеснение.
Учудвам се на БСП! Излязоха и казаха, подкрепят всичко това, а заради Вас цената на електроенергията е в това състояние, което е в момента, защото ГЕРБ, притеснени от Вас, не обясняват на обществото, че цената на електроенергията в България не е висока, а заплатите, доходите на хората са ниски.
Затова още веднъж ще се въздържим при приемането на този законопроект… (Реплики от „БСП за България“: „Ние ще направим същото.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Чудесно!
РАМАДАН АТАЛАЙ: …и ще проследим оттам нататък как и по какъв начин ще бъдат контролирани онези средства, които ще бъдат раздадени от този фонд, който все още господин Червенкондев опазва. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Аталай.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2019 г.
Гласували 144 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 48.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, за още малко внимание. На основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в Програмата за работа на Народното събрание в днешното заседание, 13 декември, следната допълнителна точка: „Проекти на решения за промени в постоянни комисии“.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 137 народни представители: за 133, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя процедура – срокът за второ четене на току-що приетия на първо гласуване Закон за ограничаване изменението на климата да бъде удължен до максималния, както беше изразено и в Комисията от Правната дирекция. Трябва сериозно да се прецизират текстовете, а и да има време, както и колегите изразиха някои от опасенията си, да бъдат внесени предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Савеклиева.
Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 132 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Проект на решение за промяна в състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 3, т. 2 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Тодор Байчев Байчев като член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и избира Росен Малинов Малинов за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 134 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
И още едно предложение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по културата и медиите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 1 и 3, и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Тодор Байчев Байчев за член на Комисията по културата и медиите.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 122 народни представители: за 119, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
С това днес завършихме пленарната част.
Уважаеми колеги, в Клуба на народния представител девическата хорова формация „Евмолпея“ от град Пловдив ще ни поздрави със свои музикални произведения по повод настъпващите коледни и новогодишни празници. Всички народни представители са поканени да присъстват.
Продължаваме с парламентарен контрол в 11,15 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Здравейте, колеги!
Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 6 до 12 декември 2019 г.:
Постъпило е питане от народния представител Иво Христов към Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, относно политиката на Министерството на образованието и науката за справяне с функционалната неграмотност на българските ученици. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 декември 2019 г..
Постъпило е питане от народните представители Николай Цонков и Антон Кутев към Владислав Горанов – министър на финансите, относно планирани и изпълнени политики чрез бюджета. Следва да се отговори на пленарното заседание на 20 декември 2019 г.
Писмени отговори от:
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпроси на народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на три въпроса от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народните представители Димитър Данчев и Георги Йорданов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на два въпроса от народния представител Явор Божанков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народните представители Даниел Йорданов и Красимир Янков;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народните представители Веска Ненчева и Ирена Анастасова;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос от народния представител Валентина Найденова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Валентина Найденова.
Колеги, продължаваме с разисквания по питането на народните представители Корнелия Нинова, Манол Генов, Атанас Костадинов, Любомир Бонев, Милко Недялков, Васил Антонов, Иван Валентинов Иванов и Таско Ерменков към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за предотвратяване на опасността от воден режим в някои населени места и необходимостта от инвестиции в инфраструктурата във ВиК сектора, с цел подобряване качеството на услугата, предлагана на потребителите и финансовите инструменти, предвидени за това.
На горепосоченото питане, № 954-05-51, от 20 ноември 2019 г. е отговорено на заседанието на 6 декември 2019 г. – петък.
На същото заседание 60 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ са внесли предложение за разисквания по питането заедно с Проект за решение.
Разискванията са насрочени от председателя на Народното събрание за следващото заседание на парламентарен контрол.
Предложението за разисквания по питането и Проекта на решение са изпратени на народните представители в електронен вид на 6 декември 2019 г. – петък.
Внесен е и втори Проект за решение от 10 народни представители от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ на 12 декември 2019 г., четвъртък, и е изпратен същия ден на народните представители в електронен вид.
Внесени проекти за решения, които следва да се гласуват:
1. Проект за решение, внесен от 60 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“, № 954-00-93, от 6 декември 2019 г., регистриран в 13,02 ч.
2. Проект за решение, внесен от 10 народни представители от парламентарната група на „Движението за права и свободи“, № 954 02 139, от 12 декември 2019 г., регистриран в 13,06 ч.
Давам думата на вносителите в рамките на 10 минути да представят предложението за разискване.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Съзнавам, че обсъждането на проблемите с водата, ВиК сектора и така наречената водна реформа в страната ни е кълбо от абсурди – мащабно нищоправене, и в крайна сметка имаме гарантирания ефект на бумеранга. Не знам колко ще тежат в хартиен вид всички действащи, планирани, обещавани мерки в последните десетина години, но това няма значение – търкаляме темата, отговорни институции често заекват по нея.
Искам да маркирам драстичния случай в Перник. Тежък, бих казал, непростим рецидив на безхаберие, безотговорност и малко управленска наивност. Мислихме си, че няма да ни разберат, всичко това ще мине, ще ни се размине, само че в този конкретен казус имаме накуп събрани всичките абсурди на отказ от институциите да контролират този сектор, да санкционират достъпа до питейна вода и по този начин лишиха цял град от достъпа до нея.
Лъсна хаосът с използване на водите от язовир с национално значение – изключително стратегическо, и в крайна сметка безпомощност на контролните институции да се справят. Получи се така, че премиерът буквално напъха в джобовете на един управител и на един областен управител оставките и всички въздъхнахме, че нещата са се оправили – ама, не! Продължаваме да чакаме кой ще понесе отговорността за това как уж никой не е видял, чул и разбрал, че се отклоняват пъти повече води от допустимите по закон в аварийни казуси. И това в продължение на месеци. Същите онези месеци, за които лично министърът на околната среда и водите се заричаше, и при това, подчертавам, в писмена форма, че отклоняването на води е в рамките на нормалното – даже в края на годината обемът на язовир „Студена“ ще бъде напълно възстановен. Ама не стана така.
Дядо Коледа няма да спаси нито потърпевшите перничани, нито покрилите се от отговорност експерти. Получи се снишаване, подобно на призива на един далечен наш държавен ръководител, в очакване всичко да се размине. И до днес нямаме отговор на въпроса: къде беше държавата и кой държи ангажиментите да упражнява перманентен и предварителен контрол и да санкционира подобни ситуации? Защото, да Ви кажа, алибито, че са отклонявани води единствено в авариен режим, е оправдание малко като в детската градина.
Колеги, искам сега обаче да се върнем към голямата тема – водната реформа. Десет години търкаляме тази тема с ясното съзнание, че не само нищо не се случва, но едва ли не се върви с уверени крачки към провал. Истината, който я познае, е доста страшничка. Водната реформа едва ли не се осуетява и се имитира такава. А хората не са виновни, че не приемат тази реформа като нещо, което пряко ги засяга. Вече двадесетина години страната ни изпълняваше уж ангажименти по водна реформа. Повече от десетилетие имаме ангажименти и пред Европейския съюз за същото. Пак в Световната банка изчислиха, че с тези темпове България реално може да стигне до реформиран ВиК сектор след тридесетина години. Много сериозни са проблемите с този отказ от реформа.
През 2017 г. поехме ангажимент пред Европейската комисия да намалим загубите на вода под 50%, а след 20 години те да са 30. Нужните инвестиции за тази цел са милиарди евро, а оттук насетне ангажиментът на Европейската комисия да ги покрива абсолютно в бъдеще няма да е толкова голям. Огромен е проблемът със самите ВиК дружества във всички посоки. Затваряме си очите пред факта, че там е нужно почти удвояване на така наречените средни комбинирани цени за водоподаване и пречистване на води по простата причина, че ВиК дружествата след време може да не са в състояние да поемат дори и текущите си разходи. Само преди дни бодро бе обявен първият анализ, че активите на ВиК в целия сектор в страната е 11 млрд. лв.
И какво следва? Защо е нужен този опис? Най-вероятният отговор е, че това ще бъде основата, върху която водните оператори ще търсят своето съфинансиране, асоциациите по тях ще получават банкови кредити. Обаче после тези кредити, за да се изплащат десетилетия, трябва да се калкулират инвестиционните разходи, а това простичко значи – цената на водата. И това е неизбежно.
Факт е, че щетите в общественото водоснабдяване са над 55%, половината население на европейска България битува без пречиствателни станции и обществена канализация. Колко години повтаряме, че за реална реформа са необходими 12 милиарда? Седим и чакаме да се случи реалното окрупняване на ВиК дружествата – така, както сме поели ангажиментите и са похарчени стотина милиона за писане на стратегии и проекти, а наяве има много малко. Чакаме финала на този процес – 28 структури да са готови, но не би! Има голяма съпротива от реформа, има лоши управления, но в същото време употреба на тази система за популистки и политически цели.
Стратезите на тази реформа няма да отрекат, че страната ни пое ангажимент пред Европа да финализира реформата във водния сектор до 2016 г., след като същата бе стартирала през 2010 г. Нищо такова не се случи. Предпочете се да се действа на пожар, с режим на специализиран междуведомствен съвет, статут на безусловно необходими проекти, та поне така да тръгнат първите от тях. Каквото е свършено по този ред, все още е рано и прекалено оптимистично да се каже.
След броени дни влизаме в 2020 г. – именно, докрай трябва да усвоим още милиард евро от Оперативна програма „Околна среда“. Надежда трябва да има и за селските райони, където би трябвало да усвоят десетина пъти по-малко средства от тези. Истината е тази, че чакането ще продължи поне до 2023 г., но през това време цената на водата няма да чака, а ще продължи да се покачва и дежурният мотив за това ще бъдат инвестициите в сектора, които хората реално няма да усетят.
По данни отпреди две години, независимо от вложените средства, е подменена едва 1% от съществуващата мрежа в България, а за непросветените искам да кажа, че тя е около 90 хиляди километра. Къде е ефектът и инвестициите от поскъпването на тази услуга?
Още нещо искам да подчертая, че европейският императив, за да получим средства, е да покажем висока ефективност на водния сектор тогава, когато той предлага услугата на голям брой потребители. В същото време има области, бих дал пример с Благоевград, чиито общини отказват да се присъединят към областните ВиК асоциации и така възпрепятстват промяната на инфраструктурата с еврофинансиране.
Държавният регулатор единствено е поставен в еднопосочно действие – да одобрява исканото увеличение на цената, при това веднъж увеличени параметри, нямат право да ги променят, след като Комисията е приела така наречения бизнес план на оператора. Няма амбиция да се наложи поне минимум контрол върху ВиК сектора през лицензирания аналогично на другите енергийни оператори. А така наречената социална поносимост в цената на водата на много места удря горния праг, след което цените се задържат умишлено и това на никого не помага.
Уважаеми колеги, спирам дотук не защото няма какво да се каже за задаващия се провал на тази реформа. Спирам, защото губим време и наистина става безнадеждно. Затова ние, от парламентарната група на „БСП за България“, правим акценти от най-неотложните за решаване проблеми във водния сектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Прочетете Проекта за решение, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: На основание Правилника на Народното събрание парламентарната група на „БСП за България“ предлага:
„1. В срок до 31 април 2020 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството да подготви и да бъде внесен в Народното събрание Проект на закон за ВиК, който да гарантира дългосрочно решение на проблемите в сектора, в това число социална поносимост на цените на ВиК услугите и въвеждане на водни помощи, качество на услугите и осигуряване на допълнителни финансови инструменти за увеличаване инвестициите в сектора и повишаване на контрола по тяхното изпълнение.
2. В срок до 30 септември 2020 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството да предложи на Министерския съвет актуализация на Стратегията за развитие на ВиК сектора.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Господин Али, ще представите ли и Вашия Проект за решение?
Заповядайте.
ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Казусът с ВиК реформите, както и колегата преди мен спомена, е много сериозен. Ние говорим за реформи във водния сектор, за реформи във ВиК дружествата от близо не 10 години, а повече от 15 години, но това не се случва. Основен проблем тук е, че ние правим повече политика, отколкото социална дейност към гражданството на Република България.
Уважаеми колеги, знаем че над 14 300 служители работят във ВиК сектора. Не всички са с експертиза, която да отговаря на условията в този сектор. Знаем също така, че преди всички избори ние назначаваме такива лица, които отговарят за политиката в населените места, отколкото за самия воден сектор, и това задълбочаване на проблема във всички дейности по водите е и днешният пример с язовир „Студена“ в град Перник.
Уважаеми колеги, този проблем предстои да се случва заради световните екологични проблеми. Предстои това да стане национален проблем, съотнасящ се към националната сигурност на Република България. Ако не се предприемат мерки, а ние сме хората, които трябва да направим това, този проблем ще бъде основен казус на Република България, заради тези проблеми, които предстои да се случат – не само в Перник, а почти в цяла България.
Тези язовири, които са от национална необходимост, и тези, които предстоят като изграждане, каквито са и предложенията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, ще бъдат факт, но след години, ако успешно се ангажираме да реализираме тези проекти от страна на новия програмен период на Европейския съюз и от националните финансирания, които се очаква да бъдат инвестирани в този сектор.
Има много проблеми, има много примери. Ще дам само няколко примера, за да стане ясно, че това, което говорим – от нашата парламентарна група предупреждаваме от няколко години, че този сектор ще има проблем – че ще дойде този ден, ще се случат невиждани последствия. Един от тези примери е в шестте общини, в шестте града, където в ХХI век има воден режим и над 310 села в Република България, които на седмица веднъж имат водоподаване за питейни нужди. Това е проблем, който в ХХI век – даже ме е срам да го говоря, защото в Европейския съюз такова чудо няма. Ние трябва приоритетно да заложим средства освен от националните програми и от тези на Европейския съюз по оперативните програми, именно в тези, първо, шест населени места, в тези над 310 населени места, а след това да мислим за доизграждане или изграждане на нови водни обекти, където да решим основни проблеми на гражданството и на промишлеността в Република България, където очакваме инвестиции. Без вода, без пътища, без осветление няма как да има инвестиции, няма как тези въпроси да бъдат решени.
Едно от тези проблемни места е например община Омуртаг, където от години, може би от 12 години има технически проект, който е финансиран от Министерството на екологията тогава, а все още няма реализация или финансиране от страна на държавата и от страна на европейските проекти, видите ли, поради причините че не отговарят на определени изисквания – спрямо брой население, такава е политиката и такива преговорни моменти е имало, когато се преговаря за новостите в европейското проектиране и финансиране.
Това, за съжаление, в днешно време – 2020 г., е все още проблем на гражданството, и не е само Омуртаг. Това са и много други общини, където има и предстои да има такъв проблем заради екологичната катастрофа на световно ниво. С това олимпийско спокойствие, което имаме, и неангажираността, която трябва да обмислим като реформи – все още не се е състояла.
Във ВиК сектора работят служители, и първо оттам е трябвало да се започне с реформирането. Трябва тези лица, които отговарят за наблюдението на водните обекти, да бъдат експерти. В Перник, ако имаше експертност и, видите ли, да стигнем почти до кота нула почти на водния обект, този процес нямаше да се случи, ако имаше информираност от страна на експертите. Явно заради изборите, аз поне така си мисля, тези неща се прикриха и дезинформацията наложи днешния проблем в град Перник.
Уважаеми приятели, уважаеми колеги, ако това продължава по този начин, ние няма да имаме воден сектор, ние ще затънем още повече и няма да успеем да реализираме това, което преди 15 години сме го заложили като приоритет. Това е приоритет № 1 на страната, защото това е вид услуга, това е национална сигурност, това е основен проблем. Първо, трябва да гледаме националната сигурност, водоснабдяването на гражданството, а след това всичко друго – пътища и други дейности по инфраструктурата, подземната инфраструктура, смяната на водопроводните и на канализационните мрежи и тези, които предстоят да се случат в бъдеще, с новите проектирания.
Уважаеми колеги, „Движението за права и свободи“ с тази цел предлагаме в нашето решение и се надявам това да бъде прието, на първо място, да има оптимизация на щатния състав на ВиК дружествата и информиране на Народното събрание в срок до шест месеца и второ, ежегоден отчет на реинвестициите във ВиК сектора по всички направления в дейността им. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Али.
Колеги, ще Ви прочета времето, с което разполагат парламентарните групи.
Парламентарната група на ГЕРБ – 20 минути; „БСП за България“ – 17 минути; „Движението за права и свободи“ – 7 минути; „Обединени патриоти“ – 6 минути; „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 5 минути, и нечленуващи в парламентарни групи – 5 минути.
Откривам разискванията.
Имате думата.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Министър! Обръщам се към всички отговорни държавни и общински институции с апел и призив за съвместни, бързи и ефективни действия за преодоляване на водната криза в град Перник, засягаща 100 хиляди български граждани – жители на град Перник и на общината.
По същество на питането относно предотвратяването на воден режим и необходимостта от инвестиции във ВиК инфраструктурата. Отражението на липсата на цялостна политика на Министерството на регионалното развитие и благоустройство във ВиК сектора е Перник, може би Шумен, Севлиево, Плевен и Ловеч – градове на воден режим или предстоящ воден режим, или приблизително 300 хиляди български граждани.
През последните две години Министерството на регионалното развитие и благоустройство е информирано за редица проблеми, установени в работата на ВиК оператора, в частност Перник, включително: констатирана неефективност; неизпълнение на инвестициите в техническата инфраструктура, одобрени от бизнес плана; липса на конкретни изисквания в договорите с Асоциацията по ВиК; неизпълнение на законовите задължения на Асоциацията по ВиК, и проблеми при прилагането на разпоредбите на Закона за водите.
Дружеството е отчело загуби от 80% по преносната мрежа при заложени 68%. Отчетени са инвестиции в публичните ВиК активи на дружеството в размер на 200 хил. лв., при заложени 440 хил. лв., тоест два пъти по-малко. Няма представен план за осъществяване на контрол от страна на ВиК по отношение на използване водата по предназначение за битовите абонати. За последните две години няма мониторинг на ВиК относно качеството на подаването на питейна вода за битови нужди. Не се знае броят на абонатите, което говори за неправилното инкасиране.
Управленските грешки и немощ са очевидни, очевидна е липсата на контрол върху разходването на водните обеми на язовир „Студена“, очевидна е липсата на контрол върху огромните загуби на питейна вода във водоснабдителната мрежа на град Перник. Очевидна е липсата на реален контрол върху реализирането на бизнес плана на ВиК – град Перник, по отношение подмяна на водопреносната мрежа – всичко това е в Перник; недопустимо е председателят на ВиК асоциацията, вече бившият областен управител, да не знае за кризата с водата, да се информира дни преди обявяването на водния режим, засягащ 100 хиляди перничани.
Всички тези и още много други факти категорично водят до заключение, че ВиК секторът е в криза, а може би в колапс и страдат 300 хиляди души. Кризата с водата в Перник е илюстрация и пример за това, че има абсолютно управленско безсилие, бездушие към град със стотици хиляди жители. Чиновническият подход към водната криза в Перник не работи, не сработи и прехвърлянето на топката между министерствата. Необходими са решения в краткосрочен и дългосрочен план; контрол, експертен, институционален и граждански; прозрачност и информираност на жителите на град Перник, страдащи от воден режим, предизвикан от грешно взети или невзети решения от държавните институции. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бонев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Господин Али, заповядайте.
ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам отново думата относно въпроса с ВиК дружествата.
Има един такъв проблем по места, може би във всяка една област има такива примери, там, където водата е по гравитачен път, водоснабдяването е по гравитачен път и е от собствени водоизточници, именно и затова колегата споменава Благоевград, те затова не искат да влизат във ВиК асоциация, като си мислят, че по този начин тяхната вода ще бъде по-евтина. Тук има регулация, защото в асоциациите цената е еднаква за цялата асоциация, тоест за всички общини в държавата, които са включени в тази асоциация. В тази връзка има и такива населени места обаче, където въпреки наличието на огромен обем вода и водни обекти, не се водоснабдява с идеята, че те са на помпажна система, по-енергоемки са и това оскъпява – повече пари за самото дружество като разходи.
На първо място, ние винаги сме залагали във водния сектор социалната политика към гражданството или задължителното снабдяване с вода на гражданите. В един момент се получава така, че за да спестим от електроенергия, от повече разходи, имайки предвид, че на други места са гравитачен път и спестяваме от електроснабдителни мрежи, от електроенергия, ние оставяме хората в режим – да речем на седмица един или два пъти, именно заради това, че видите ли, разходите са ни много големи.
Искам, госпожо Министър, да проверите това по области, да поискате тази информация от всички ВиК дружества и от техните директори и Вие сама ще се уверите, че това е недопустимо в XXI век. Трябва тези населени места, въпреки скъпата електроенергия, да бъдат водоснабдявани всеки ден, щом има наличие на воден ресурс. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Али.
Реплики? Не виждам.
Имате думата, колеги.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Днес наистина разискваме изключително важна тема, а именно за състоянието на водния сектор. Тук преждеговорившите показаха редица проблеми, които са се проявили през годините и, за съжаление, изводът е само един: липса на адекватни мерки от страна на Министерството на регионалното развитие във водния сектор.
Аз ще отворя една скоба, защото мога да Ви уверя, че Перник не е изолиран случай. От тази трибуна съм говорил нееднократно за случващото се и в района, в който аз съм избран, а именно област Шумен. Ситуацията е почти идентична. Тук поредица от министри в последните шест години обясняваха едно и също нещо – как се грижат за проблема с водата в Шуменско. На финала имаме следната ситуация: един язовир, който захранва две области – Шумен, Търговище и община Велики Преслав, който към днешна дата е на 50% от обема си и, ако не даде Господ някакви дъждове или порои на този язовир, аз съм убеден, че до пролетта ще ни доведе до състоянието, в което в момента се намират перничани. Още повече, може би присъстващите не знаят, но тези, които са ползватели на тази вода, знаят, че този язовир е изграден през 80-те години за питейни нужди и към днешна дата той е все още за питейни нужди, напоителни системи подават вода към града в един водопровод, който е изключително амортизиран.
Още нещо – най-скъпата вода в момента в България е в Шумен. Има решение на съда, който каза, че тази вода е негодна за пиене и нищо не се предприема в тази посока. Мога да дам едно съвсем сигурно заключение, че липсата на решения, изобщо неучастието на Регионалното министерство, тъй като то е мажоритарен собственик във ВиК дружество в миналото, показва, че всички правни и икономически последици за ВиК оператора, не само за Шумен, но и за цялата страна, са пагубни.
Мога да кажа, че МРРБ с години прикрива заедно с всички държавни институции проблемите, които съществуват там. Питам: къде е санитарно-охранителната зона на този язовир; как се взема вода; каква вода се дава на хората? Само да припомня на госпожа министърката, че тя обеща, че когато встъпи в длъжност, ще намали цената на водата и да ѝ кажа една новина: Комисията за енергийно и водно регулиране обяви, че от 1 януари цената на водата ще се вдигне с 12 стотинки в региона и става 3,52. За какво говорим? За какви инвестиции? Защо се допусна през годините, въпреки направените инвестиции по различни оперативни програми, в града да продължава да има неимоверни загуби във ВиК дружеството на вода и на средства, то е фалирало?
Е, не е единичен случай това ВиК дружество. Поставено е под риск в момента осъществяването на инвестиционната програма по Оперативна програма „Околна среда“. Какво ще направи държавата?
Тук господин Горанов дойде и обясни: „Ами ние нямаме сега стратегия“. Аз го питах тогава: „Държавата ще се намеси ли, ще помогне ли нещо да се направи“? – „Ще видим и ще направим анализ.“ Питам: „Вие правихте ли ревизия да се види през годините какво се е направило, защото това се случва в последните десет години – и кадрова политика, управленческа и всякаква, прикриване на проблеми?“ И сега продължават да се прикриват проблеми, и на всичкото отгоре се вдига цената на водата. Защото това е повсеместен проблем, и не е само тук.
Искам да запитам колегите отдясно: защо не вземат отношение, да се изкажат, да дадат своите предложения да ги видим, няма само ние да говорим тук? Защото тази вода ще спре и в техните чешми, не само в нашите чешми, и на техните избиратели. Чакаме отговорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители!
Едно от най-големите богатства на България са нейните води, но сме и олицетворение на народната поговорка „Вода гази, жаден ходи!“
Поводът за този дебат е конкретно кризата в Перник, но проблемът е комплексен и национален.
Обяснението на управляващите обикновено е с климата – ако вали дъжд, чакайте някой язовир да Ви наводни, като в Мизия; ако има суша, правете молебен за дъжд, за да не сте на режим! Това е удобно, но не е вярно обяснение.
Нека да видим какви са причините днес 320 хиляди българи да бедстват на режим в страната с риск те да се увеличат.
Първо, безконтролно се раздаваха язовири за правене на бизнес. Петстотин милиона по постановление на Министерския съвет, тоест извън бюджета, извън нормалната процедура на парламента, бяха гласувани за аварийни ремонти на язовири. По-голяма част от тях можем да видим в отчета на Държавната консолидационна компания и вече са разпределени – 1 милион през 2017 г., 442 – през 2018 г., и оттам нататък – пълна мъгла. Къде са отишли? Колко язовира се ремонтират, по какви процедури? От кои фирми и така нататък? Нищо не се знае за тези пари, за тяхната резултатност.
През 2018 г. министър Караниколов заяви тук пред нас, че държавата все още не знае кой е собственикът на 153 язовира. Десет години управление на Борисов не стигнаха да се установи собствеността на язовирите в България и 153 са безстопанствени и безконтролни.
Втора причина – криминално се унищожи „Напоителни системи“. Разпродадоха се, нарязаха се тръбите. До какво доведе това? До наводнения и до липса на поливно земеделие.
Третата причина е остарялата инфраструктура. Губи се вода по официални съобщения на КЕВР – Комисия за енергийно и водно регулиране, 60%. Богатството на България – водата, изтича 60% в земята! И в същото време сте направили ремонт само на 0,5% от мрежата в страната, пак по официални данни.
Следваща причина за състоянието на сектора – съмнения за корупция. Сигурно знаете, че в Перник витаят от седмици всякакви версии за онези 32 милиона, отпуснати за ремонт на язовира и не довели до резултат. Надяваме се Прокуратурата да си свърши работата там.
Следваща – пета причина, лошото качество на водата. Стрелча, Хасково, цялата Плевен област, в Шумен и в много други населени места хората пият мръсна и опасна за здравето вода. Дори в Шумен окръжният съд се произнесе по жалба на граждани и каза, че водата е негодна за пиене и цената, която е определена там, не трябва да се плаща.
Шеста причина – пълен административен хаос и управленско безхаберие! Министерството на регионалното развитие и благоустройството прехвърля отговорността на Министерството на околната среда и водите, Министерството на околната среда и водите – на областните управители, областните управители – на ВиК дружествата, при язовирите – на Държавната консолидационна компания, на кметовете или на общинските съвети и никой не знае кой какво прави в този сектор.
Седмо – на фона на всичко това, което описах дотук, постоянно повишавате цените на водата. В Шумен стигнахте 3,40 лв., във Варна – 3,00 лв., в Добрич – 3,35 лв.
На 20 ноември 2019 г. в свое изказване оттук, от трибуната, допуснах, че ще увеличите отново цената на водата за следващата година. Само го допуснах, но днес – един месец по-късно, това вече е факт.
Вчера Комисията за енергийно и водно регулиране обяви нови пределни цени на водата и е направо парадокс, и е подигравка, че това увеличение започва от Шумен, където водата е с една от най-високите цени, където съдът се произнесе, че е негодна за пиене и където се очаква режим на водата до седмици, до месец. Там точно решихте да увеличавате цената на водата.
Хората плащат, близо седем милиона българи плащат за некомпетентно управление на сектора, административен хаос и корупция. Седем милиона плащат за действията на стотина, които доведоха българските граждани до това състояние – режим и високи цени за лошо качество и отровна вода.
Как стават тези неща в Европа? Ние искаме и тук да е така. Предлагаме няколко пъти да мислите за водни помощи и все ги отхвърляте, само защото вероятно ги е предложила БСП, но ето какво става в някои държави в Европа по темата помощ за населението в такива ситуации.
Намалена ставка на ДДС на водата има в Белгия, Чехия, Франция, Германия, Италия, Холандия, Полша, Португалия, Испания, Швейцария и Англия. Социална тарифа за социално бедни има в Австрия, Белгия, Гърция, Унгария, Италия, Люксембург, Португалия, Словакия и да не продължавам с още държави. Има целева помощ за хора, които не могат да си позволят да си плащат водата в редица европейски държави, като Чехия, Финландия, Франция, Унгария, Люксембург и Англия.
И вижте какво съществува в множество европейски държави – забрана за прекъсване на водоподаването. Забрана! А днес, повтарям, 320 хиляди българи са без вода. Забранено е да се прекъсва водата и доставките до населението в Австрия, Белгия, Дания, Франция, Германия, Ирландия, Люксембург, Норвегия, Швеция, Швейцария и Англия.
И последно, от европейската практика – финансова помощ на лица с ниски доходи, които не могат да си плащат водата, се осигурява в 22 европейски държави.
Ето това искаме и за българските граждани, като в Европа, защото са европейски граждани! Докато правите стратегия, докато си решавате проблемите с корупцията, докато възстановявате 95% от мрежата, която се разпада, и докато продавате легени на хората, които нямат вода, да въведете водни помощи! Ако не искате да чуете предложението на БСП, вижте какво правят европейците. И ако ще бъдем европейска държава, приемете това предложение и да мислим как в бюджета да решим този въпрос. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
За изказване – господин Шишков, заповядайте.
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Може би с изненада за Вас ще Ви съобщим, че приемаме Вашето предложение и ще го подкрепим! (Ръкопляскания.)
Разбира се, няма как да не предложим и някакви минимални корекции в предложението. Ще има редакционна поправка, която ще бъде предложена от нашите колеги, но в никакъв случай ние няма да замълчим по темата и ще представим и нашата позиция.
До голяма степен с това, което Вие казахте, аз не мога да се съглася. Голяма част от изказването беше по-скоро в сферата на популизма и като апокалиптичен очерк, но има неща, с които съм съгласен, и сега ще се аргументирам защо.
Бих искал да припомня, че Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията е следствие на една дългогодишна работа на различни политически сили, като тя започва през 2009 г. с приемането на промените в Закона за водите по предложение на тогавашната тройна коалиция. Впоследствие при правителството на ГЕРБ тя се разработва в детайли и през 2014 г. е приета от правителството на Орешарски.
В този смисъл тази стратегия и нейният правилник за прилагане, планът за действие, може да се каже, че е надпартиен документ, което допълнително затвърждава тезата, че проблемът с ВиК е надпартиен и проблемът трябва да бъде разглеждан от всички нас с еднаква острота.
Ние подкрепяме изцяло идеята за създаване на нов закон за ВиК на Регионалното министерство, тъй като този закон ще бъде в отговор не само на изискванията на Стратегията, той ще бъде в отговор и на това, че е необходима по-голяма ефективност при разходването на водните ресурси на страната.
На административно ниво този закон ще допринесе за няколко неща – на първо място, ще изведе специфичната фрагментирана материя, която в момента е разпределена в няколко законодателни и подзаконови акта, ще я въведе в един специален закон, ще обедини цялата нормативна уредба по отношение на собствеността, по отношение на управлението, по отношение на стопанисването, по отношение на предоставянето и регулирането на ВиК услугите, по отношение на планирането и финансирането на ВиК дружествата, разбира се, ще доведе и до намаляване на административната тежест и опростяване на нормативната уредба.
По-сериозните очаквания към този закон е именно консолидираното управление на ВиК сектора, където целта е да имаме една услуга – една цена. Няколко пъти беше споменато от трибуната, че има области, в които това все още не е постигнато, с идеята, че, виждате ли, някои от общините ще плащат по-ниски цени, заради своите естествени ресурси, но това е един парадокс, по който трябва да се работи много сериозно в бъдеще.
Нещо много важно, което Вие споменахте, това е запазването на социалната поносимост на услугата. Тази задача трябва да си постави новият закон, за да не прескачаме границите, така че хората спокойно да могат да заплащат услугата, която те трябва да получат, но тя за сметка на това трябва да бъде достатъчно качествена.
И, разбира се, осигуряването на дългосрочните договори между ВиК асоциациите и ВиК дружествата, което ще даде една голяма устойчивост в сектора.
Законът би следвало да отразява също така и историческите, географските, демографските и климатичните условия на нашата страна.
Припомняме, че в България са изградени над 90 хиляди километра ВиК мрежа. Тези 90 хиляди километра са строени преди 50 – 60 години. Тази мрежа е оразмерявана за едни различни условия. Тя е оразмерявана за 9 милиона души, за съвсем различен тип икономика, диаметрите, хидравличните наклони, материалите, с които е изградена тази мрежа, вече са неактуални, амортизирани са до голяма степен и това води до големи загуби. Води до големи загуби не само заради амортизацията, а заради това, че потреблението също е намалено. При намалено потребление водните количества, които трябва да бъдат подавани, както преди 30 години примерно. Това допълнително генерира много разходи на ВиК дружествата и те са в един такъв постоянен процес на увеличаващи се разходи за сметка на намаляващите приходи, заради намаленото водоползване.
От друга страна обаче, тази услуга, предоставянето на ВиК услугата, има своето социално измерение. Тя не може да бъде преустановена от държавата. Напротив, тя трябва да бъде развита в още по-големи мащаби, затова, условно казано, с две думи: ние на входа на услугата имаме свободен пазар, а на изхода имаме свръхрегулация. Това води до всички тези загуби и всички тези недостатъци, които коментираме до момента.
Затова стои предизвикателството да се намери систематичен подход за финансиране на сектора. Не може да решаваме проблемите на парче. В тази връзка има предложения, които според мен са адекватни, за формиране на централно финансиране на ВиК инвестиции, генерирани от определени такси, които са свързани с поддръжката, експлоатацията и опазването на ВиК ресурса.
Не на последно място трябва да се отбележи, че в контекста на изменението на климата няма как да не бъдат нанесени щети и върху ВиК сектора. В момента сме свидетели на значителни климатични аномалии, които допринасят до голяма степен за настоящите проблеми. В момента сме свидетели на дълги периоди на суша и същевременно кратковременно, интензивно натоварване от дъжд. Това до голяма степен изправя цялата хидромелиоративна мрежа пред голямо изпитание. Те не са оразмерени за такъв тип натоварване. Знаете, че преди 40 – 50 години климатичните условия в държавата бяха съвсем различни. Затова е необходим нов експертен подход към реконструкцията и изграждането на нови съоръжения. От една страна, те трябва да осигуряват необходимите големи обеми, които се генерират за кратко време, и да ги преразпределят успешно в мрежата, без това да води до наводнения. От друга страна, трябва и да ги съхраняват за дълго дреме, когато имаме периоди на суша.
Един такъв язовир, примерно язовир „Студена“, за който стана въпрос, който е с едногодишен изравнител, осигурява водата само за една година. Необходима е цялостна стратегия в изграждането на язовирите. Те да бъдат вече с по-голяма перспектива, да бъдат с многогодишни изравнители, които да акумулират по-големи водни обеми, така че да не са в зависимост от един голям, продължителен сух сезон.
Също така Стратегията предвижда инвестиции за 10-годишен период в рамките на приблизително 11 млрд. лв., това беше споменато. Към днешна дата обаче се оказва, че най-вероятно тези средства няма да бъдат достатъчни. В тази посока държавата прави немалко. Знаете, че по европейските структурни фондове бяха осигурени почти 4 млрд. лв. за двата периода. Очаква се още значителна сума и за следващия програмен период, но тези средства са, да кажем, около 30 – 40% от необходимите. Затова държавата в своя програма е разработила допълнителни методи за финансиране към Министерството на околната среда и водите, към Министерството на регионалното развитие, за да може този дефицит да бъде достигнат.
За справяне с кризата обаче са необходими действия не само на Министерството на регионалното развитие, каквато е атаката в момента. Необходими са действия на много ведомства. Това са и действията на Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката, Министерството на земеделието, храните и горите, МВР също са засегнати, така че е необходима координация между отделните ведомства, за да може наистина да се справим с кризата.
Няколко думи за Перник, тъй като това е основната тема на днешния дебат. Като управляващи ние категорично разбираме гнева на хората. В никакъв случай не можем да се дистанцираме, да си заровим главата в пясъка и да кажем: „Там има проблем, някой да го решава!“ Напротив, виждате, че се предприемат редица мерки до голяма степен всички тези проблеми да бъдат решени. Напълно естествено е, когато едно човешко благо бъде отнето, да бъде генерирано недоволство сред населението.
Мога да дам пример с моята община. Преди пет години изпълнявахме воден цикъл в община Раковски и отлично си спомням в каква ситуация бяха изправени хората. Отлично си спомням колко тежко беше хората да бъдат лишени от редовно водоснабдяване, колко тежко е да преодоляваш една такава криза. Затова ние подхождаме с разбиране към проблема и предприемаме абсолютно всички адекватни мерки в ситуацията.
Разбира се, няма как да обвиняваме само природата за това, което се случва в момента. Да, най-вероятно има виновни и да, тези виновни трябва да понесат цялата тежест на Закона. Така че във всичките си действия Регионалното министерство е предприело нелеката задача да реши проблема. Проведени са редица срещи с експерти, професори, инженери от практиката, които са предложили различни варианти, може би това министър Аврамова след малко ще го каже, така че по отношение на Перник вече има действия. Има действия по отстраняване на авариите.
Но искам да отбележа накрая, че ние, подкрепяйки Вашето предложение, искаме по адекватна, бих казал, позиция на местната власт, за да може този воден режим, който в момента е наложен, да бъде коригиран, тъй като не само че не решава проблемите в момента, напротив – довежда до повече загуби, до повече аварии в мрежата заради така наречения хидравличен удар, който се получава при всяко спиране и пускане на мрежата.
Завършвайки, отново искам да кажа, че проблемът е надпартиен и ние ще подкрепим Вашето предложение с нашата корекция. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шишков.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Колега, всичко това, което ни четохте като лекция, представям си, ако бяхте опозиция, с какъв тон щяхте да кажете всичко това. (Смях и оживление в „БСП за България“.)
Разбира се, че не само водният сектор, и енергетиката, и всички услуги са надпартийни, но има определен период от време, когато определена политическа формация взима управлението и носи отговорност за това. За състоянието на водния сектор сигурно определени грешки имаме и ние от предишните управления, но за сегашните грешки – за периода от тези 10 години, носите Вие.
Учуден съм, застанали сте на тази трибуна и казвате: „Липсва координация, липсва контрол“. Вчера се учудих, когато и министър Аврамова каза: „Виновни са другите министерства.“ Как и по какъв начин водите разговорите в Министерския съвет, аз не знам?! Само един ли говори там? Другите не задават ли въпроси? Нямате ли връзка с Министерството на околната среда? Нямате ли връзка с Министерството на вътрешните работи – това, което казахте?
Колеги, ситуацията с водния сектор – добре, че колегата от БСП ни просвети, защото иначе бяхме непросветени – е много тежка. Тя няма да се реши с магическа пръчка. Изпуснати са ред години – последните десет, за които Вие носите отговорност, и в момента ми обяснявате, че ще внесете законопроект. Ама на хората не им трябва законопроект. В Перник питат за вода. Даже няколко дни колегите идват, без да са обръснати, като ги гледам. (Смях и оживление.) Щеше да бъде смешно, ако не бях чул от Вас, че в Закона ще има ограничаване на използването на водните ресурси. Ама тях ги няма в Перник. Какво ще ограничите?!
Госпожо Нинова, аман от тази нация, която ще живее с енергийни и водни помощи, ако всички ние сме докарали нещата до там, че при всяка извънредна ситуация определяме и даваме помощ на обществото. Ако има европейски държави, които дават помощи, и тяхната ситуация значи не е добра.
Колеги, вчера зададох въпроса, и днес ще го задам, за климатичните промени, за които говорихте преди малко. Вие знаете ли, че в Америка, немного отдавна, още Томас Хендерсон беше купил пет самолета и посяваше облаците, за да навали над язовира, който е негов, за да произвежда елекроенергия и да си посреща обратно разходите? Вие знаете ли, че в момента в Южна Африка Стюарт Пикет, знаете ли, че в момента професори в Бразилия заради тези климатични промени въздействат върху облаците, които изваляват дъжда точно там, където е необходимо?
Заради липсата на комуникация, заради това, че управляващите не свършиха онази работа, за да задържат водното количество в язовира на Перник, случи се, чуваме, че ще тръгнат да пробиват сондажи и да търсят вода.
Имам още някои неща, които мога да Ви обясня, но поради липса на време ще спра дотук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Аталай.
Реплика – заповядайте, господин Али.
ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Аталай, не съм съгласен с всичко, което казахте, защото все пак ние сме в България и е редно законовите нормативи да се спазват тук, в България, за да имаме вода. А знаем, че има и проблеми с кадастъра все още, има проблеми с тези, които са частни собственици около язовирите. Този проблем още не е решен, нищо не казахте по тази тема. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Али.
Втора реплика? (Реплика от народния представител Манол Генов.)
Господин Генов, не знам, имате една минутка.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря за предоставеното ми време.
Разбира се, колега, освен всички тези проблеми, в момента поради липса на комуникация какво се случва в двете министерства, където бяхме взели решение, че ще бъдат прехвърлени язовирите към държавата, за да може да се инвестират тези 500 милиона. Вчера зададох въпроса, смятам, че днес министър Аврамова ще е готова. При направата на кадастралните карти, за които е платено и вече са взети парите, са използвани стари данни. В тези кадастрални карти в момента има частни имоти. Общините няма как и по какъв начин да прехвърлят онези язовири, които са общински, към държавата, за да може да се продължи по-нататъшното им обгрижване, ремонт и така нататък.
Или, колеги, ситуацията с водния сектор е толкова тежка, ситуацията е толкова проблемна. За един час с питане, аз благодаря на колегите от БСП, че го зададоха, този проблем няма да бъде решен, ако в Министерския съвет не се вземат онези решения не да централизирате финансирането, а да оставите възможност всеки воден сектор, всяко търговско дружество да реинвестира в съответната мрежа парите, които взема от хората, за да може тези 93 хиляди километра водни тръби да бъдат сменени, защото от старите етернитови тръби загубите в Перник ако са 73%, на други места са вече и над 100%. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Аталай.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! За моята една минутка едва ли ще кажа много неща.
Госпожо Министър, ние чрез Вас говорим на министъра на околната среда и водите, на министъра на земеделието, храните и горите, на здравеопазването, в крайна сметка на Министерския съвет и на премиера: България не спазва чл. 151 от собствения си Закон за водите и не изпълнява Рамковата директива за водите, за басейново управление на водите. Темата е изключително сериозна! Трябва да го знаете!
Ние не говорим с еднакви понятия, колеги. Нищо общо няма реформата на водния сектор с реформата на ВиК отрасъла. Това са две коренно различни неща. Виждам, че масово не се разбира въпросът, не сте и длъжни. Европейската комисия поиска от нас навремето реформа на водния сектор, ние ѝ дадохме реформа на ВиК отрасъла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов.
Заповядайте, господин Бонев, разрешавам без обръщенията, направо започвайте изказването.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Костадинов, много важно е да обясните разликата между водната реформа и водните ресурси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Костадинов. Господин Бонев Ви подари три минути.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, най-важното е, че има воля да променим с нещо ситуацията.
Каква е разликата, уважаеми господин Бонев и уважаеми колеги? Госпожо Министър, от 1 млрд. куб. м воден отток в държавата ВиК отрасълът работи с 13% или 15% – 150 млн. куб. м. Смятате ли, че директорът на ВиК – Перник, е виновен за безводието в Ловеч, Шумен, Плевен, Котел и Въча? Категорично не!
Йерархията е следната. Рамковата директива казва: басейново управление на водите; планове за управление на речните басейни; планове за управление на реките от наводнения и едва след това, уважаеми колеги, стратегия за отрасъл ВиК, стратегия за отрасъл „Хидроенергетика“, стратегия за отрасъл „Хидромелиорации“ и четвърти – за превенция от риска за наводнение.
Какво законодателство ще правим с Вас, след като през 2013 г. Министерският съвет не е приел Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор във връзка с чл. 151 за управление на водите? Това трябва да направим, колеги, първо, и след това за всеки отрасъл, а не сектор – ВиК, хидромелиорации и напояване. За вредното въздействие от водите трябва да направим законодателство.
Това, господин Бонев, е огромната разлика – ние подменихме искането на Европейската комисия да предоставим реформа на целия воден сектор с реформата в един отрасъл. Няма да станат така нещата. Ще направим инвестиции по 100 милиона, господин Бонев, в Перник, но няма да има вода да тече в тях, защото не управляваме водите на басейнов принцип. Това е въпрос за Министерския съвет, това е въпрос за огромно съгласие в Народното събрание, това трябва да е инициатива, бих казал, и на премиера лично, защото ситуацията е дошла до такава фаза, в която ние просто си губим времето и говорим с неправилни понятия.
Казвам го на Вас, госпожо Министър, за да обърна внимание чрез Вас и на другите министри, защото през 2013 г. това, което Министерският съвет не прие, това, което – с голяма болка Ви казвам, не успях да убедя като заместник-министър на околната среда и водите и кабинета на Орешарски да приеме. Ние тръгнахме също в погрешна посока, сега всички плащаме за неразбирането на този въпрос.
Друг е въпросът, че една група – политико-експертна, мина като комета през небосклона на водния сектор и на водния отрасъл. Едните отидоха в частния бизнес, другите отидоха да управляват безопасността на движението, третите – изскубаха тръбите в Добруджа, сега са политолози. Сега ние плащаме цената. Концесии и заеми, заеми и концесии – това ни се предложи само. Нашата отговорност е много по-голяма. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплики, дуплики – минахме всички процедури.
Други изказвания?
Госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Вземам повод от казаното от преждеговорившия, че въпросите, които обсъждаме, са от изключителна важност, наистина са сериозни въпроси, които изискват и огромно съгласие, както каза господин Костадинов.
Вземам думата с убеждението, че водните ресурси са ресурси от стратегическо национално значение. Това са ресурси, важни за хората, важни за индустрията, за енергетиката, за земеделието, за опазването на екосистемите в страната. Затова въпросите, които ние днес дебатираме, са свързани с националната сигурност.
Безспорно приоритет номер едно и по смисъла на българското законодателство и, убедена съм, по наше общо разбиране, е осигуряването на питейна вода с добро качество и достатъчно количество, тоест осигуряването на качествени и ефективни ВиК услуги, затова развитието и управлението на ВиК сектора в максимална степен изискват отговорност, професионализъм, ефективност, добра координация и ясна стратегическа посока.
Вземам думата, за да предложа редакционните промени, които бяха анонсирани и от колегата Шишков, защото, както и той спомена, ние подкрепяме духа на предложението, направено от колегите от БСП.
Предложението е свързано с ангажимента, който Народното събрание възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството, свързан с разработването и приемането на дълго чакания закон за ВиК. Ние предлагаме в първата част на Вашето предложение, тоест в точка първа от Вашето предложение, да бъде заменен текстът: „В срок до 31 април 2020 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството да подготви и да бъде внесен в Народното събрание Проектозакон за ВиК“. Считаме, че този текст съдържа някои неясноти и неточности. Освен това смятаме, че е реалистично да възложим на министъра на регионалното развитие и благоустройството да подготви и да обяви за обществено обсъждане в реалистичен петмесечен срок – до 15 май, Проектозакон за ВиК. Защо? Защото знаем, че работата вече е започнала, че има работна група, която работи по вече предложената концепция за този закон. Необходимо е наистина с максимална отговорност да се подходи, имайки предвид, че това е изцяло нов закон и да се разработят адекватни законодателни текстове.
Предлагаме в първата точка текстът да бъде заменен със следния: „В срок до 15 май 2020 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството да подготви и да обяви за обществено обсъждане Законопроект за ВиК“.
По отношение на втората точка в предложението на колегите, което касае изисканото от тяхна страна актуализиране на Стратегията за ВиК сектора, която покрива периода 2014 – 2023 г., ние считаме, че това, което е необходимо, е народните представители, както и обществеността, да бъдем информирани за напредъка по изпълнението на Плана за действие, който е неразделна част от Стратегията за ВиК сектора. Защо? Защото тази стратегия, знаете, беше подготвена с подкрепата на експерти от Световната банка, приветствана от Европейската комисия и съгласувана с всички заинтересовани страни – наистина един качествен документ, който ясно залага принципите и стъпките за напредъка в развитието на ВиК сектора. Това, което ние изискваме, е Народното събрание да бъде информирано два пъти в годината – през месеците юни и декември, от министъра на регионалното развитие и благоустройството за напредъка по изпълнение на Плана за действие към Стратегията и при необходимост да предложи на Министерския съвет приемане на актуализация на тази стратегия.
В този смисъл ние предлагаме във втора точка текстът да бъде променен по следния начин: „Министърът на регионалното развитие и благоустройството да информира два пъти годишно – през месеците юни и декември, Народното събрание за напредъка по изпълнението на Плана за действие за изпълнение на мерките към Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията за периода 2014 – 2023 г., и при необходимост да предложи на Министерския съвет актуализация на Стратегията“.
Надявам се, че ще подкрепите тези наши редакционни промени и, както казах, заедно, с общи усилия да работим за усъвършенстване на нормативната уредба и подпомагане на развитието на ВиК сектора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
Реплики?
Господин Шишков, заповядайте.
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Госпожо Василева, бих искал в рамките на Вашата дуплика да дадете разяснение на колегите от БСП, че за нас е пределно ясна разликата между хидромелиорации и ВиК сектор, че до голяма степен проблемите се генерират от загубите, които са насадени с годините във ВиК мрежите.
Решавайки проблемите със загубите, подновявайки цялата мрежа в по-голямата част от страната, ще решим до голяма степен и проблемите на ВиК сектора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шишков.
Госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Благодаря, уважаеми господин Шишков.
Убедена съм, че колегите имат пълно разбиране, особено колегите в Комисията по околната среда и водите, с които работим активно, както и колегите, пряко ангажирани в провеждането на политиките, свързани с интегрираното управление на водните ресурси, са пределно наясно с йерархията на стратегическите документи, с принципите, на които се основава управлението на водите.
Водната реформа и ВиК реформата беше заложена в Закона за водите от 2009 г. Между другото, и Стратегията за развитие на ВиК сектора е разработвана с участието на колегите отляво. Наясно сме с това, наясно сме и с факта, че в хронологичен порядък събитията започват още преди 2009 г., преди старта на разработването на Закона за водите; през 2012 г. – Стратегията за управление и развитие на водния сектор; 2014 г. – Стратегията за развитие и управление на ВиК отрасъла, разбира се, и плановете за управление на речните басейни и документите, свързани с интегрирания принцип на управление, плановете за управление на риска от наводнения и стратегическите документи в другите сектори, свързани с хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите. Важно е да се говори по тези въпроси, важно е и ние, народните представители, да дадем своя принос за това да гарантираме и на хората, и на българската икономика достатъчно количество и с добро качество води. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
По начина на водене – господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Председател, по начина на водене.
Когато колегите излизат да репликират, в Правилника пише, че трябва да изразят несъгласие с това, което преждеговорившият е казал, а не да дават насоки как и по какъв начин да обучават БСП, че не познават реформите и хидромелиорациите във водния сектор, иначе изпадате в една такава култова серия от един филм, както се казва: „Сгодихме се“ – така ли беше, как беше? (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Аталай.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да благодаря за този дебат, който се проведе днес в залата на Народното събрание. Искам да благодаря на народните представители от БСП и на господин Костадинов, който много точно разграничи секторите, в които всички ние заедно трябва да работим.
Това, което мога да разгледам и да докладвам в този дебат и в това изслушване, е реформата, която ние като Министерство сме предприели във връзка с изпълнение на Стратегията във ВиК сектора, но темите са взаимосвързани и реформата в един сектор трябва да бъде разгледана като част от една обща реформа, защото, ако ВиК секторът черпи води от водоизточниците, то трябва голямата тема за водните ресурси и тяхното управление да бъде в дневния ред както на правителството, така и на Народното събрание.
Това, което казахте всички Вие – обсъдихте почти цялата гама от стратегически документи от Стратегия, ВиК, Закон за ВиК, няколко думи само за Стратегията. Ние смятаме, че тя е добре разработен документ, в който са участвали много политически сили в годините и че на този етап не е необходимо нейното променяне и актуализиране. Тази стратегия ще важи до 2023 г. и ние се ръководим от нея за реформата във ВиК сектора. Тази стратегия има и висока оценка от Европейската комисия.
Основните цели в нея са ВиК отрасълът да достигне съответствие с националните и европейски екологични изисквания, тоест да бъде доизградена липсващата инфраструктура по отношение на отвеждане и пречистване на отпадни води.
Втора цел – ВиК отрасълът да е екологичен, финансово и технически устойчив, тоест съществуващата ВиК инфраструктура да се подменя и поддържа, за да има устойчивост и непрекъснатост на ВиК услугите.
Трето, цените на ВиК услугите да бъдат социално поносими.
Четвърто, качеството на услугите и ефективността на ВиК операторите да съответстват на добрите европейски практики, тоест ние трябва да повишаваме ефективността в отрасъла и чрез консолидация и икономия от мащаба при предоставяне на ВиК услугите да не се допускат прекомерни разходи за инфраструктура и да се въведе регионалният принцип на планиране и изграждане на мрежи и съоръжения.
Нормативните документи, които са заложени в тази стратегия като наредби, като правилници и насоки, са изготвени. Това, което към момента не е направено, е да се осигури пълният размер на посочените в Стратегията необходими финансови средства. Неслучайно и Вие в дебата го подчертахте като необходимост от осигуряване на средства за сектора.
В Стратегията са изчислени и са залегнали 11 милиарда за периода на действие на тази стратегия, като част от тях се осигуряват от европейските програми. 2007 – 2013 г., знаете, че имаше инвестиции във ВиК сектора – близо два милиарда, като голяма част от тях бяха насочени към пречистване и канал. В този програмен период 1,8 млрд. лв. ще бъдат инвестирани във ВиК инфраструктура с голяма насоченост към водопроводи.
Законът за ВиК ще бъде разработен, има концепция за неговата разработка. Основните насоки, изведени постановки за бъдещия нормативен акт, са запазване на публичния характер на ВиК инфраструктурата – държавна и общинска собственост, прилагане на регионалното представяне на услуги, като на една административна област да има една асоциация по ВиК, един ВиК оператор, централизирано планиране и финансиране, регулиране в отрасъла и запазване на социалната поносимост.
Това, което беше коментирано в този дебат, за социалната поносимост. Към момента Комисията за енергийно и водно регулиране е независимият орган, който определя цената на водата в различните ВиК асоциации. Тази цена не надхвърля социалния праг. Тук стои въпросът: ако ние регулираме цената и тя е под прага на социална поносимост за различните области, трябва ли да освободим цената, за да подпомагаме социално бедните, или трябва да държим регулирана цена, която да е поносима за всички? Това е дебат, който предстои, така че в новия закон ние предвиждаме да се запази социалната поносимост, а дебатът за водните помощи предстои и можем да го обсъждаме заедно.
Конкретно за Перник. Искам да споделя няколко неща с Вас. Факт е, че водното ниво в язовира е ниско. Факт е, че Перник има нужда от воден режим, за да запазим този ресурс за по-дълго време и да издържим до повече приток в язовира, вследствие на дъждове, на снегове и пролетното снеготопене. Факт е, че има проблеми на други места в държавата, а не само в Перник. Факт е, че има и други язовири, които са с нива под 50% от своя обем.
Тук големият въпрос е: във времето как ще се планират, както каза и господин Костадинов, водните ресурси, които ВиК операторите да ползват? Има, и в момента се изграждат язовири – язовир „Луда Яна“, вече е пуснат в експлоатация язовир „Пловдивци“. Знаете, че със заем от Световната банка ремонтираме и язовир „Студена“, включително и язовирната стена.
Аз искам да благодаря на всички експерти, на всички инженери и хидролози, които се отзоваха, изразиха готовност да съдействат и представиха своите идеи. Очакваме анализ и решения от компетентните органи от Басейнова дирекция. Искам да благодаря за помощта, която оказа ВиК – Благоевград, на колегите си от Перник, във връзка с отстраняването на множество аварии. Режимът, който беше въведен в опита за спестяване на вода, донесе след себе си и редица проблеми с множество аварии, като стигнахме дори до 16 нови аварии на ден.
Това е голямо предизвикателство пред ВиК дружеството и аз, уважаеми народни представители, от трибуната на Народното събрание искам и апелирам – нека не сатанизираме ВиК дружеството в Перник. Там работят хора, които също живеят в Перник, техните семейства също са на воден режим. Тези хора имат нужда от малко спокойствие и помощ, за да могат да се справят с настоящата ситуация. Изключително е опасно в този момент проблемът в Перник и в други населени места да бъде политизиран и използван за популизъм.
Аз апелирам всички да обединим усилия за решаване на проблема. Всички, които имат отношение по въпроса – ВиК операторът, местната власт, областният управител и всички държавни институции, да обединим усилия и да се включим в решаването на проблема.
В днешния ден беше проведена работна среща в Министерството на регионалното развитие и благоустройството с участието на областния управител, кмета на Перник, новоназначения прокурист, който има широки правомощия и ще управлява дружеството. На тази среща се обсъдиха доста предложения в работен порядък. Пак казвам, смятам, че с назначения прокурист, който има добър диалог с кмета на Перник, нещата ще тръгнат в добра посока.
За решаването на тези проблеми – не само в Перник, а за целия ВиК отрасъл, основен проблем е недостатъчното финансиране, както и самото развитие на отрасъла. Тези проблеми трябва да бъдат решавани мъдро и с голям професионализъм, защото грешките могат да струват скъпо. Разчитам на добрата воля на всички политически сили да обединим усилия и да работим в посока правилно управление на всички сектори, свързани с водите в България, защото тук водата е национално богатство. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Процедура?
Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Госпожо Председател, процедурата ми по начина на водене към Вас е малко извън протокола.
Искам да кажа следното: госпожо Министър, никой не сатанизира действията на служителите на ВиК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен, към мен, господин Бонев! (Силен шум и реплики.)
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Да, да. Министърът каза. (Силен шум и реплики.)
Госпожо Министър, госпожо Председател, хубаво е да се казва от тази трибуна, че за режима се е знаело от април месец. Няма нищо популистко в нашите изказвания, знаейки, че предстои воден режим на Перник. Така че, обръщам Ви внимание. (Ръкопляскания от „БСП за България“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Какво да направя аз, господин Бонев?! (Силен шум и реплики. Реплика от народния представител Любомир Бонев.)
Не, не, благодаря, ще ми кажете после.
Благодаря на господин Бонев.
Колеги, подлагам на гласуване, първо, редакционната поправка, която направи госпожа Василева.
Ще Ви я прочета още веднъж. Това е предложение за редакционна поправка на Решение № 1, което е на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. То гласи следното:
„В срок до 15 май 2020 г. министърът на Регионалното развитие и благоустройството да подготви и да обяви за обществено обсъждане Проект на закон за ВиК, който да гарантира дългосрочното решение на проблемите в сектора, в това число социална поносимост на цените на ВиК услугите и въвеждане на водни помощи, качество на услугите и осигуряване на допълнителни финансови инструменти за увеличение на инвестициите в сектора и повишаване на контрола по тяхното изпълнение.“
Ще гласуваме точка по точка редакционните поправки и после в цялост, ако бъдат приети, разбира се. (Реплики.)
Гласуваме първа точка, първото редакционно, а втора точка – и нея ще я гласуваме отделно, а после в цялост, ако бъдат приети редакционните поправки.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
По втора точка – редакционната поправка, която направи госпожа Василева: „Министърът на регионалното развитие и благоустройството да информира два пъти годишно – през юни и декември – Народното събрание за напредъка по изпълнение на Плана за действие за изпълнение на мерките към Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията за периода 2014 – 2023 г., и при необходимост да предложи на Министерския съвет актуализация на Стратегията.“
Моля, режим на гласуване по тази редакционна поправка по втора точка.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване Проекта за решение в цялост със съответно приетите редакционни поправки.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване втория Проект за решение, което е предложение на парламентарната група на „Движението за права и свободи“:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Оптимизация на щатния състав на ВиК дружествата и информиране на Народното събрание в срок до шест месеца.
2. Ежегоден отчет на реинвестициите във ВиК сектора по всички направления в дейността им.“
Вносители са Танер Али и група народни представители.
Гласували 117 народни представители: за 4, против 13, въздържали се 100.
Предложението не е прието.
С това приключихме процедурата по разискванията.
Преминаваме към парламентарен контрол.
Първи ще отговаря министърът на регионалното развитие и благоустройството на въпрос от народния представител Милко Недялков относно проваленото изпълнение на част от проект по Оперативна програма „Региони в растеж“ в Ловеч.
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е следният: на 12 юни имах по същия случай друг актуален въпрос. Той е по реализацията на договор „Изграждане на спортна зала и рехабилитация на дворно пространство на основно училище „Професор Димитър Димов“ в Ловеч. Стойността на Проекта е 1 млн. 142 хил. 228 лв. без ДДС. Договорът е част от един по-голям проект, който е по Приоритетна ос „Устойчиво интегрирано градско развитие“ на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“
Вторият договор по този проект е сключен на 18 май 2018 г. между община Ловеч и обединение ДЗЗД „Дани Торкрет“ от Смолян. Има срок на изпълнение 10 месеца.
Незнайно по какви причини след моя актуален въпрос Управляващият орган на Програмата реши удължаване на срока до края на тази година. След известно раздвижване преди местните избори в дворното пространство на училището строежът отново почти е запустял. А разбирам, че от 22 ноември неговото изпълнение е спряно заради зимните условия и невъзможността за работа. Засега е поставена арматура на основите и колоните на бъдещата спортна зала. Тази арматура обаче вече е корозирала.
В отговор на предишния мой въпрос Вие заявихте, че в случай на установено забавяне в изпълнението на конкретната дейност, последната се разглежда като изменение на сключения договор с изпълнителя и се извършва проверка за законосъобразност на констатираното изменение.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Времето!
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Моите въпроси са: какви плащания са извършени до този момент по въпросния договор? Средствата по Проекта са налице, изпълнителят е избран от бенефициента Община Ловеч два пъти. Кое налага постоянното удължаване на срока? Какви финансови санкции са наложени досега на изпълнителя и какви финансови корекции на бенефициента? Ще бъде ли завършен и кога този проект? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Недялков.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Да го стори в рамките на Правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Все пак трябва да може да си зададе въпросите колегата.
Заповядайте за отговор, госпожо Аврамова.
Ще видите сега, че и на госпожа Аврамова ще дам много повече време, тъй като обикновено нейните отговори са много по дълги, но изчерпателни. Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Недялков, към момента Управляващият орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ е възстановил разходи по договора, който визирате във Вашия въпрос, от 18 май 2018 г. с изпълнителя на строително-монтажни работи на обекта Основно училище „Професор Димитър Димов“ и ДЗЗД „Дани Торкрет“ в размер на 431 хил. 741 лв. 51 ст. Това е сума, която представлява авансово плащане към изпълнителя.
До момента по Проект „Реконструкция, обновяване и оборудване на сгради и рехабилитация на дворни пространства на целодневни детски градини и ясли в Ловеч, изграждането на училищна спортна зала, рехабилитация на дворни пространства в общински училища в Ловеч“ са установени три броя финансови корекции, като наложените финансови санкции са в размер на 5% по пропорционален подход от стойността на съответния договор с изпълнител.
В момента за обекта „Основно училище „Професор Димитър Димов“ е налице забава в изпълнение на строително-монтажни работи по договора.
Договорът е сключен с Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ и бенефициент Община Ловеч на 23 ноември 2016 г., а с анекс от 17 юни 2019 г. срокът на Проекта е удължен до 27 декември 2019 г.
Община Ловеч е поискала временно спиране на срока за изпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ, считано от 21 ноември 2019 г. поради настъпване на неблагоприятни метеорологични условия за изпълнение на строително-монтажните работи, като с писмо от 11 декември 2019 г. Управляващият орган е одобрил исканото временно спиране.
Към момента договорът за безвъзмездна финансова помощ между Управляващия орган и Общината е с мярка временно спиране.
Общият размер на Проекта е 5 млн. 342 хил. 731 лв., като се предвижда да бъдат обновени осем обекта на образователната инфраструктура.
Към 31 декември 2018 г. обектите детски градини „Радост“, „Люляче“, квартал „Гозница“, „Зора“, детска ясла „Шарено петле“, профилирана природо-математическа гимназия, основно училище „Васил Левски“, средно училище „Свети Климент Охридски“ са приключили и въведени в експлоатация.
Към момента бенефициентът не е представил искане за окончателно плащане по Проекта, като след неговото получаване и извършване на проверка на цялата отчетна документация Управляващият орган ще прецени необходимостта от последващи корективни действия по отношение на исканията за възстановяване от страна на бенефициента разходи.
В тази връзка Управляващият орган на Оперативната програма не може да се произнесе дали този посочен обект ще бъде завършен в срок. Следва да се има предвид, че бенефициентът има заложени договорни отношения с Управляващия орган, включително по отношение на приключване и отчитане на обектите в рамките на установения в договора срок, като в случай на тяхното неизпълнение средствата за изграждане на обекта могат да останат за сметка на бенефициента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Аврамова.
Имате думата за реплика, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да обърна внимание на няколко много интересни момента при изпълнение на този договор. Миналата година моят въпрос беше на 12 юни 2019 г. Един ден след задаването от мен на въпроса основната фирма в сдружението по Закона за задълженията и договорите смени своя собственик.
Отделно искам да знаете, госпожо Министър, че основната фирма, която изпълнява този проект, въпреки голямата си отдалеченост от Ловеч, Смолян – Ловеч все пак е доста голямо пространство, е с основна икономическа дейност търговия на дребно с обувки и кожени изделия. Тя няма в основната си дейност строителството.
И още нещо. Моя проверка, а би трябвало и бенефициентът, който е подписал договора да установи, че първата фирма, която е подписала договор, заедно с втората фирма, които са фирми на един и същи адрес в Смолян, имат едни и същи телефони, двете фирми имат един и същ прокурист, имат задължения към бюджета, към НАП – 257 хил. 209 лв. А самият прокурист има задължения също към НАП – към 66 хил. 671 лв. Така че колкото и да се разплаща бенефициентът Община Ловеч към тези фирми, като изпълнение Проектът едва ли ще бъде завършен скоро, тъй като първо най-малкото трябва да се погасяват задълженията към държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков.
Желаете ли дуплика, госпожо Аврамова? Добре, разбирам, че не.
Преминаваме към следващия въпрос, отново от господин Милко Недялков, относно незаконосъобразни действия при строителството на автомагистрала „Хемус“ в участъците след км 87+800.
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители!
От официална кореспонденция от медиите става ясно, че са налице започнали строително-монтажни работи на автомагистрала „Хемус“ в участъци и подучастъци, за които няма издадено надлежно строително разрешение. Един от тези участъци е след км 87+800, в района на пътен възел „Боаза“. Този район стана печално известен с щетите, нанесени в нарушение на закона от строителни фирми върху коритото на река Вит – изземване на наносни образувания и баластра и влагането им в леглото на бъдещата магистрала.
Уважаема госпожо Министър, моите въпроси са: за кои участъци от проекта на автомагистрала „Хемус“ от км 87+800 до км 166+14409 Летница има строителни разрешения? В кои участъци от трасето без строително разрешение има извършени строителни дейности и кой е техният извършител? Има ли действия, предприети от Дирекцията за национален строителен контрол по законосъобразността на строителните дейности в тези участъци от автомагистрала „Хемус“? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Недялков.
Заповядайте за отговор, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Недялков, уважаеми госпожи и господа! В края на миналата година бе подписан договор с държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД за изпълнение на шест участъка от автомагистрала „Хемус“ с обща дължина малко над 134 км. Трасето, което изпълнителят по договор трябва да построи, започва от пътен възел „Боаза“ и завършва до пресичането на път I-5 Русе – Велико Търново. Участъкът е естествено продължение на новопостроеното трасе от Ябланица до „Боаза“. Всичко това е последователност и етапност на реализация на приоритетния обект. Трасето от км 87+800 – това е „Боаза“ до 166+144 Летница, на автомагистрала „Хемус“, е с дължина около 78 км и обхваща участъците от едно до четири.
Участък 1 е с дължина 15,26 км и ще е до пресичането с път III-307 Луковит – Угърчин. Разрешение за строеж от 17 април 2019 г. и подписан Протокол № 2а за откриване на строителна площадка има за един подучастък от участък 1 км 94+960 до км 96+600. До момента са завършени работи по: реконструкция на мрежа ниско напрежение при км 95+916; реконструкция на водопровод за село Торос; реконструкция на електропровод „Грънчаров“; завършени са изкопни работи на селскостопански подлез при км 94+988; изпълняват се насип скални почви, селскостопански подлез при км 95; тръбен водосток; монтиране на тръби по тръбен водосток и други. Направени са необходимите изпитвания при изпълнение на строително-монтажните работи от акредитирана лаборатория.
На 17 април 2019 г. е издадено разрешение за строеж и за подучастък от участък 3 при км 126+780 до км 127+075 с дължина 295 м. До този момент в него не са изпълнявани строителни дейности. По трасето на бъдещата магистрала не са възложени за изпълнение строително-монтажни дейности в участъка без издадено разрешение за строеж.
Във връзка с настъпилите сигнали и констатирани дейности край река Вит в землището на село Брестница и село Български извор, на 15 ноември 2019 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ е отправила писмено искане към Басейнова дирекция „Дунавски район“, както и до Регионалната инспекция по околна среда и води – Плевен, за проверка по случая.
На 21 и 22 ноември Дирекцията за национален строителен контрол извърши проверка по документи в община Тетевен и в Областна администрация – Ловеч, и на място по трасето на бъдещата магистрала „Хемус“, която преминава в непосредствена близост до коритото на река Вит в горепосочения участък. При извършената проверка е установено, че в предходен период от време строителна техника е навлязла в коритото на река Вит както над съществуващия мост, така и след моста при „Боаза“ и е извършила почистване на реката чрез отнемане на наноси, баластра, отстраняване на храсти и дървета.
Видно от писмо от 18 ноември 2019 г. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ и от писмо от 20 ноември 2019 г. на РИОСВ – Плевен, с действията си изпълнителят „Хидрострой“ е нарушил както Закона за водите и екологичното законодателство, така и сключения договор с областния управител на област Ловеч.
Договорът за почистване на речното корито на река Вит в района на „Хемус“ от км 83 до км 101, включително пътен възел „Боаза“ и пътен възел „Дерманци“ е съгласно утвърдената Програма за планово почистване на речните участъци извън урбанизираните територии. Видно от чл. 8, ал. 1 от договора, преди започване на работа изпълнителят е бил длъжен да се обърне към РИОСВ – Плевен, Басейнова дирекция – Плевен, за да получи становище и разрешение за ползване на воден обект. С готово разрешение за ползване на воден обект да се обърне към лицензиран лесовъд или община Луковит, или Тетевен за белязване (маркиране).
Констатирането и налагането на предвидените по закон санкции за горепосочените нарушения на Закона за водите и на екологичното законодателство е в правомощията и от компетентността на органите на Басейнова дирекция „Дунавски район“ – Плевен, и Регионалната инспекция по околна среда и води – Плевен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова.
Имате думата за реплика, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Тук проблемът въобще не е такъв, какъвто бе описан в отговора. Непосредствено до коритото на река Вит има строителни дейности на магистралата. Аз ще Ви оставя, госпожо Министър, снимки от рекламен клип, строеж на автомагистрала „Хемус“: „Боаза“ – пътен възел „Дерманци“. Те са правени на 10 ноември тази година, и един по-ранен – на 27 октомври тази година, където ясно личи, че там има строителство на магистралата, без да има строително разрешение за този участък. Точно на това място няма строително разрешение и наистина няма законно строителство. Затова моля, и аз смятам поне за нужно, да бъдат сезирани компетентните органи за тези извършени дейности. Може би тук попрекаляването, както казва министър-председателят на България, е много ярко изразено.
Аз мисля, госпожо Министър, че една магистрала, която е финансово осигурена с парите на българските граждани, има подкрепата на всички хора в Северна България, има подкрепата и на правителството, при нейното строителство не трябва да има шменти капели. Влагането на материали от коритото на река Вит в леглото на магистралата е незаконно. Ето тук на снимките, които ще Ви покажа, ясно личи (показва снимки), че пътищата са единствено от изгребването на коритото в леглото на магистралата. Благодаря Ви за вниманието. (Предава снимките на министър Аврамова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков.
Желаете ли думата за дуплика, госпожо Аврамова?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Недялков, автомагистрала „Хемус“ е приоритет на премиера на Република България и на цялото правителство, а също и за цяла Северна България. Усилията са както за изпълнение на всички процедури, които са невидими и са преди изпълнението на строителството на терен – навлизане на багерите и камионите. Огромните усилия на Агенция „Пътна инфраструктура“ са по процедиране, по отчуждаване на имоти, проектиране. Аз разбирам Вашия сигнал и ще предприема необходимите мерки. Бъдете сигурен, че нашите усилия ще бъдат в това автомагистрала „Хемус“ да бъде един образцов обект, като и средствата за нея, знаете, че вече са с 483 милиона повече. Така че дадена ни е възможност да строим и трябва да го правим качествено и в срок. Благодаря Ви за сигнала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Крум Зарков относно изграждане на автомагистрален път Русе – Велико Търново.
Заповядайте, господин Зарков, имате думата.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви, първо, че сравнително бързо отговаряте на въпроса, който съм задал миналата седмица. Всъщност Вие този въпрос го познавате много добре, познаваме го всички. Многократно през годините народни представители от Русенския избирателен район – без значение от партийната си принадлежност, са поставяли въпроса за изграждане на автомагистрален или скоростен път Русе – Велико Търново. Констатацията, че участъкът Русе – Бяла е един от най-смъртоносните в страната, е правена от редица министри и депутати от всички цветове. За съжаление, тези дебати и констатации дотук не дават резултат и русенци, както и всички ползващи тези пътища, рискуват ежедневно здравето и живота си.
За последен път обсъждахме въпроса в пленарната зала през 2017 г. Тогава Вашият предшественик – уважаемият господин Николай Нанков, ни увери, че в своята инвестиционна програма третото правителство на ГЕРБ поставя на челно място изграждането на нова автомагистрала между Велико Търново и Русе. Информирани бяхме за изготвянето на идеен проект, с трудностите по финансирането, с различните варианти за преодоляването им и категорично бе заявено, че е напълно реалистично при наличието на осигурено финансиране строителството да започне в края на 2018 г.
В тази връзка, в края на 2019 г., уважаема госпожо Министър, Ви питам: на какъв етап е реализацията на правителствения приоритет за изграждане на автомагистрала Русе – Велико Търново, и по-конкретно: кога могат да се очакват реални подобрения на най-критичния от гледна точка на пътната безопасност участък, а именно пътят Русе – Бяла? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Госпожо Аврамова, имате думата за отговор – три минути по Правилник.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Зарков, потвърждавам това което Вие току-що казахте, че реализацията на Проекта за автомагистрала Русе – Велико Търново е един от приоритетите, от основните приоритети, свързани с изграждането на модерна инфраструктура в Северна България. Ангажиментът, който правителството пое, се изпълнява в момента с подготовката и изпълнението на двата стратегически инфраструктурни проекта: „Доизграждането на „Хемус“ и „Строителството на автомагистрала Русе – Велико Търново“.
Знаем, че Проектът е от изключителна важност за икономическото развитие на Северна България и за пътната безопасност и изграждането на магистралата ще доведе до съществено намаляване опасността от пътнотранспортни произшествия по съществуващия път, който вие цитирахте – I-5, особено в най-рисковия участък край град Бяла с изграждането на новото обходно трасе.
Подготовката на Проекта е в напреднала фаза, въпреки че неговото изпълнение беше възпрепятствано от обжалването на Доклада за оценка. С Решение от месец ноември 2018 г. Върховният административен съд е отхвърлил жалбата, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно намерение по комбиниран вариант, с изпълнение на габарит А 27.
Обектът е разделен на три участъка, за да се ускори неговата реализация: Русе – Бяла с дължина около 40 км; Обход на град Бяла“ с дължина 36 км; Бяла – Велико Търново – пресичане на път I-5 Велико Търново – Габрово с дължина 57 км, като общата дължина е 133 км.
В момента се процедира изработеният по възлагане на Агенцията идеен проект, за който е завършена екологичната процедура с постановено и влязло в сила решение по ОВОС, считано от 15 юли 2019 г. Проектът е предаден в Агенция „Пътна инфраструктура“, като предстои да бъде разгледан от Експертен технико-икономически съвет в началото на следващата година.
За участъците Русе – Бяла и Обход на град Бяла, от км 0+400 до км 76+200 на територията на област Русе, в Агенция „Пътна инфраструктура“ е внесен пилотен екземпляр на подробен устройствен план – парцеларен план още през юли 2017 г. Проектът на ПУП-ПП беше преработен неколкократно върху актуални извадки от кадастрална карта и кадастрални регистри, действащи за засегнатите от обекта землища, след което стартира обявяване на Проекта по общините по реда на чл. 128 от Закона за устройство на територията.
Предстои съгласуване на Проекта със заинтересованите дружества и процедиране по реда на Закона за опазване на земеделските земи и Закона за горите към Министерството на земеделието, храните и горите. След приключване на всички процедури Проектът на ПУП-ПП ще бъде внесен за одобрение от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика към министъра на регионалното развитие. Тъй като обектът не е национален, отчуждителният акт ще бъде постановен от областния управител на област Русе и връчен индивидуално на всеки собственик.
С Националния археологически институт с музей при БАН е сключен договор за издирване на археологически обекти по трасето на бъдещата магистрала. Теренното проучване стартира от 11 ноември 2019 г. в срок от 35 календарни дни, като в срок до един месец трябва да бъде изготвен и представен в АПИ доклад за извършената дейност от Националния археологически институт.
Също така в процес на подготовка е процедура за избор на изпълнител за изработване одит по пътна безопасност на фаза идеен проект. След одобрение на идейния проект и изработване на ПУП ще бъде стартирана процедура за доклад за оценка на съответствието. В момента се подготвя обществена поръчка за възлагане и изработване на Проекта на ПУП и парцеларен план за територията на област Велико Търново, с идеен проект за пътен възел при пресичането с автомагистрала „Хемус“.
Относно обезпечаване строителството на автомагистрала Русе – Търново, Ви информирам, че работим за осигуряване на средства, защото общата индикативна стойност на целия проект е 1,18 млрд. лв. без ДДС. Едната възможност е изграждането на магистралата да бъде финансирано по Оперативна програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г., като същевременно се търсят други алтернативни варианти, включително и държавно финансиране. През 2020 г. предвиждаме да бъдат обявени обществените поръчки за проектиране и строителство, и за строителен надзор на обекта. След сключване на договора с избраните изпълнители ще стартира и реалното строителство на автомагистрала Русе – Велико Търново. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Желаете ли реплика, господин Зарков?
Заповядайте за реплика в рамките на две минути.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Министър, в рамките на две минути не мога да се спра на всички моменти във Вашия отговор, но ми позволете да отбележа, че той е същият като този, даден от министър Лиляна Павлова през 2015 г., като този, даден от министър Нанков през 2017 г., и Вие го давате днес през 2019 г.
Не подценявам нито една от трудностите в процедурите и въобще във всичко, което е свързано със строенето на един такъв път, но близо 10 години на русенци им се обяснява едно и също нещо и близо 10 години повтаряме за обжалванията, за начина на финансиране, говорихме за План Юнкер, сега говорим за някаква програма, но нито едно от тези неща не е споменавано по време на предизборни кампании, когато всички ходим там и отговаряме на въпроса: ще има ли път? Казваме: да, ще има.
Моля Ви, уважаема госпожо Министър, да се ангажирате лично с тази кауза, да се опитате сега или в близки дни, доколкото е възможно, да ни кажете ясно и разбираемо кога точно може да се очаква подобрение на този пътен участък. Кога точно ще стане тази магистрала? Всеки път, когато някое длъжностно лице посети Русе, журналистите го питат едно и също нещо, повтаряме една и съща мантра.
Хората там ми казват: аз, ако бях депутат, ще отида и ще легна пред кабинета на министъра, докато този път не се случи. Това ли трябва да направим?! Надали някой иска да се стигне дотук и не се съмнявам във Вашето желание да направите този път и ще останете като министър в сърцата и в душите на хората, като човекът, който е изпълнил това обещание, защото, уважаема госпожо Министър, забавянето с всеки ден на този път се мери в човешки животи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Зарков! За всички русенци, за всички хора, които са около трасето на бъдещата магистрала Русе – Велико Търново, искам да кажа, че път и нова магистрала Русе – Велико Търново ще има.
Както хората от Северозападна България не вярваха и дълги години чакаха да има път от Видин до Ботевград с габарити на скоростен път и автомагистрала и стартирането на строителните дейности беше посрещнато едва ли не с недоверие – това започва или не започва като строителство, процедурите бавят процеса на стартиране на реалното строителство, но така, както сме стартирали скоростния път от Видин до Ботевград и както работим по автомагистрала „Хемус“, така ще направим и пътя от Русе до Велико Търново – за всички русенци и за хората, които пътуват в този участък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова.
Преминаваме към последния въпрос към Вас от народния представител Александър Мацурев относно готовността на държавата за снегопочистването на републиканската пътна мрежа в област Благоевград.
Заповядайте, господин Мацурев, да развиете въпроса си.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моят въпрос, госпожо Министър, е относно готовността на държавата за снегопочистването на републиканската пътна мрежа в област Благоевград.
С настъпването на зимния сезон темата за снегопочистването на пътищата от републиканската пътна мрежа отново става актуална. Като народен представител, избран от област Благоевград, считам, че е мое задължение да задам настоящия парламентарен въпрос за готовността на държавата за зимната поддръжка на тези пътни участъци, които се намират на територията на нашата област. Правя това и поради факта, че към мен са отправени подобни въпроси при срещите ми с граждани и с представители на бизнеса. Искам да Ви уверя, че този парламентарен въпрос е изготвен с отговорност и че област Благоевград е туристическа дестинация за ски туризъм и адекватното снегопочистване на пътищата има важно значение за туристите, които пристигат от цял свят, за да получат качествена услуга.
Искам да Ви задам следните въпроси: каква е готовността на държавата за зимното поддържане на пътищата от републиканската пътна мрежа, които са на територията на област Благоевград? Какви средства са предвидени за това? Какви действия са предприети за снегопочистването на републиканския път II-19, преминаващ през прохода „Предела“, и на републиканския път II-84, в участъка между Банско и Юндола, които имат изключително важно значение като транспортни връзки в региона и водят към един от най големите български и световни курорти, а именно град Банско? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Мацурев.
Имате думата за отговор, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Мацурев, въпросът, който задавате, е изключително актуален предвид настъпващия зимен сезон. Аз съм съгласна с Вас, че развитието на туристическите дестинации в страната е грижа на много държавни институции, тъй като създаването на условия за туризъм, спорт и достъп до културно историческите забележителности е отговорност, зависеща от редица фактори и управленски решения.
Подкрепям и тезата Ви, че добрата подготовка и организация за зимно поддържане на републиканските пътища е от съществено значение не само за осигуряване на безопасното и аварийно движение, а че по този начин Министерството на регионалното развитие и благоустройството дава своя принос в подкрепа на туристическия бранш, за реализация на услугите, свързани със зимните спортове и отдиха за български и чуждестранни туристи. В подкрепа на горното Ви информирам, че представители на Агенция „Пътна инфраструктура“ всяка година участват в подготвителни срещи, организирани от Министерството на туризма, в които се дискутират актуални за сезона теми, включително готовността на пътната инфраструктура, довеждаща до ски курортите.
В началото на месец ноември тази година експерти от Областно пътно управление – Благоевград, се включиха в такава традиционна среща, проведена в Банско, на която ангажираните институции в туристическия бранш обсъдиха мерки за безпроблемното протичане на зимния сезон.
Областно пътно управление – Благоевград, като териториален представител на Агенция „Пътна инфраструктура“ организира и контролира зимното поддържане на 716,5 км републикански пътища. На територията на областта са: 46,6 км от автомагистрала „Струма“, пътища първи клас – 74 км, втори клас – 152 км, трети клас – 417 км, пътни възли – 22 км, и отбивни площадки – 2,7 км. Зимното поддържане се осъществява от фирма изпълнител по договор за поддържане – превантивно, текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни ситуации, а Агенция „Пътна инфраструктура“ има сключен договор от 14 юни 2019 г. с „Пътно поддържане“, област Благоевград от 2018 г.
За сезон 2019 – 2020 г. на територията на област Благоевград са осигурени 100 броя машини, които са в добро състояние. Всички са снабдени с джипиес системи и с монтирани устройства за сигнализация за специален режим на движение. След въвеждане на зимното поддържане Областно пътно управление – Благоевград, извърши проверка на пътно-поддържащата фирма, като установи наличието на следното количество инертни материали: 1780 тона сол, 10 тона пясък, химически материали за обработка на пътната настилка на републиканските пътища, 10 тона твърда фаза. Химическите материали не са в пълен обем, но пътно-поддържащата фирма продължава с регулярни доставки. Областно пътно управление – Благоевград, продължава да извършва периодични проверки.
Проведено е обучение на всички служители на Областното пътно управление за реда за събиране и обработване на информация за състоянието на пътищата по време на зимното поддържане, както и времето, за което трябва да се предостави към дежурните служители. Въведени са денонощни дежурства на информационните звена по райони и опорни пунктове.
Относно въпроса Ви – какви действия са предприети за снегопочистването, Ви представям следната информация:
Път II-19, който започва от Симитли и стига до границата с Гърция, е в добро техническо състояние. Пътят е с първа степен на зимно поддържане, тоест има повишени изисквания за проходимост и дебелина на снежната покривка. В участъка между Разлог и Банско са поставени 200 м снегозащитни устройства, които да предпазват пътното платно от навявания и да улесняват снегопочистването. Районът се обслужва от четири опорни пункта. Тези пунктове разполагат с 35 броя снегопочистващи машини, 505 тона сол и 2470 тона пясък.
Проходът „Предела“ е пътна артерия с изключително голямо значение, тъй като чрез него се осъществява транспортният достъп до един от най-посещаваните курорти – Банско. Районът се обслужва от два опорни пункта, 14 броя снегопочистващи машини, 270 тона сол и 470 тона пясък. При обилен снеговалеж през прохода „Предела“ се ограничава тежкотоварният трафик – над 12 тона, за да може да бъде обработена настилката и да се осигури нормално движение.
Път II-84, който започва от Пазарджишка област и завършва при Разлог, също е в добро техническо състояние. Районът се обслужва от опорен пункт „Баня“ и опорен пункт „Черна Места“. Пунктовете разполагат с 9 снегопочистващи машини, сол – 165 тона, и пясък – 730 тона.
Републиканската пътна мрежа на територията на Благоевград е подготвена за зимни условия. Проверките на Областното пътно управление продължават и ще бъдат предприемани своевременни действия при констатиране на забава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Желаете ли реплика? Не.
Благодаря Ви, госпожо Аврамова, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към последните два въпроса за днес, които са към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков.
Първият е от народния представител Славчо Атанасов относно премахването на възлово инфраструктурно съоръжение в град Пловдив, известно като Бетонния мост.
Заповядайте, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! С настоящия въпрос искам да заостря вниманието Ви върху казуса около премахването на едно възлово инфраструктурно съоръжение в град Пловдив, известно сред пловдивчани като Бетонния мост.
Има стартирала процедура, според която е избрана фирма, която да го събори. Това предизвиква сериозно напрежение сред жителите на Пловдив. Мостът е ключов във връзката между район „Южен“ и район „Централен“. Ако бъде премахнат, район „Южен“ ще бъде откъснат и блокиран от останалата част на града. Тази ситуация не е взета под внимание и не се отчита като обстоятелство, което ще създаде огромни трудности на пловдивските граждани.
Запознавам Ви накратко с хронологията на проблема. Преди година за разглеждане в Общинския съвет бе внесено предложение, с което община Пловдив дава съгласие за Проекта на НКЖИ, който включва изграждането на високоскоростна железопътна линия, за чието изграждане е необходимо премахването на Бетонния мост. Като компенсация НКЖИ предлага и поема за своя сметка изграждането на пробив под Централна гара.
След като възникна огромно брожение в града, предложението беше отложено за следващо заседание на Общинския съвет. На проведените срещи с Национална компания „Железопътна инфраструктура“ стана ясно, че Бетонният мост няма как да бъде запазен и това не е техен ангажимент. Не са техен ангажимент и развръзките на бъдещия пробив под Централна гара. Не е техен ангажимент и магистралният водопровод, стоящ на пътя на бъдещия пробив. Всичко това е бъдещ финансов ангажимент на община Пловдив.
Проведе се ново заседание на Общинския съвет. Управляващите в общината прокараха решението. Забележете, в това решение Национална компания „Железопътна инфраструктура“ не е поело никакви ангажименти за запазването на бетонния мост, освен устно уверение, че община Пловдив няма против в бъдеще време да изгради нов бетонен мост за своя сметка.
В съответствие със своята програма Национална компания „Железопътна инфраструктура“ пусна обществена поръчка за пробива, в която ясно е записано премахването на Бетонния мост.
Още един проблем ще възникне около изграждането на развръзките и разширенията пред и след пробива на евентуалния нов мост, защото ще се влезе в конфликт с концесионера на Централна гара – Пловдив.
Уважаеми господин Министър, въз основа на изложеното моите въпроси към Вас са следните:
Ще бъде ли премахнат Бетонният мост – Пловдив, и каква ще бъде съдбата на район Южен след това?
Второ, какви мерки ще предприемете, за да направите възможно запазването на това ключово за града съоръжение?
Трето, ще поемете ли официален ангажимент пред пловдивчани за запазването на Бетонния мост? Благодаря Ви, господин Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Имате думата за отговор, господин Желязков.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, в обхвата на Проекта „Развитие на железопътен възел – Пловдив“, финансиран със средствата от механизма на свързване на Европа и бенефициент Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“, се предвиждат дейности по модернизация на железен път, съоръжения и контактна мрежа и реализация на обект „Комуникационен пробив“ под жп ареала на Централна гара – Пловдив, свързващ булевард „Васил Априлов“ и булевард „Македония“.
За изпълнението на Проекта е осигурена безвъзмездна финансова помощ съгласно споразумение между Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и нея. В рамките на подготвителната фаза на Проекта, финансиран със средствата по Оперативна програма „Транспорт“, е изготвен Идеен проект, който е съгласуван с Община Пловдив, и Проект за подробен устройствен план за комуникационно-транспортен пробив под жп ареала на Централна гара – Пловдив, който е одобрен с решение на Общински съвет – Пловдив.
Идейният проект за комуникационно-транспортен пробив е изготвен от специалисти в областта на пътното и тунелното проектиране и е в съответствие с актуалния Общ устройствен план на град Пловдив, с Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на град Пловдив – 2014 г., както и с Общинския план за развитие на община Пловдив 2014 – 2020 г., в който за изграждане е заложен комуникационно-транспортен пробив като част от проектите, предвидени за реализация в посочения период.
С оглед на необходимостта от двустранно сътрудничество при изграждане на жп възел Пловдив, и по-конкретно изграждането на обект „Комуникационен пробив под жп ареала на Централна гара – Пловдив“, свързващ булевард „Васил Априлов“ и булевард „Македония“, е подписано споразумение между Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и Община Пловдив за координиране на дейностите, за които двете страни имат ангажимент и които попадат в обхвата на Проекта.
В Идейния проект е предвиден демонтаж на съществуващото съоръжение „Бетонов мост“, намиращо се на жп километри 155+642, поради недостатъчен габарит за изпълнение на реконструкцията на коловозното развитие и изграждането на новата контактна мрежа на гара Пловдив.
При съществуващата ситуация контактната мрежа в зоната на съоръжението е прекъсната и всички електрически локомотиви преминават под моста с намалена скорост и свалени пантографи, с което се нарушава сигурността и спазването на графика за движение на влаковете, и не могат да се постигнат параметрите на Проекта.
В изпълнението на дейностите по същия проект е стартирана обществена поръчка за избор на изпълнител с предмет „Модернизация на железен път, контактна мрежа и системи за сигнализация и телекомуникации в гара Пловдив и изграждане на комуникационно-транспортен пробив под жп ареала на гара Пловдив“, по която предстои сключването на договор.
От страна на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ е поет ангажимент по време на изпълнението на договора да се търси техническо решение, да се проектира и изгради ново съоръжение по оста на стария бетонов мост, с което да бъдат спазени изискванията за габарит на железния път и контактната мрежа, като бъдат изпълнени изискванията на националното законодателство и изискванията за оперативна съвместимост на железопътната инфраструктура, които са съществени за изпълнението на Проекта. Всички проектни решения ще бъдат съобразени с интересите на обществеността на град Пловдив. Основната цел при изпълнението на Проекта е да се създаде комфорт на населението.
От страна на Община Пловдив е поет ангажимент в частта на общинските имоти да се изпълни Проектът за изграждане на подлез, свързващ улиците „Царевец“ и „Модър“, както и разширение на улица „Кукуш“ във времето преди прекъсване на автомобилния трафик през съществуващото съоръжение Бетонов мост.
Конструкцията на подлеза е изградена в сервитута на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ още през 2015 г. Изпълнението на поетите ангажименти е от особена важност за успешното изпълнение на Проекта, финансиран с европейски средства, от една страна, от друга страна, осигуряването на автомобилен и пешеходен трафик между северната и южната част на град Пловдив през железопътния ареал.
Важно е да се отбележи, че с цел успешното изпълнение на обектите комуникационен пробив под жп реала на Централна гара – Пловдив, и многофункционална сграда с търговска част и общи, обслужващи Автогара с РЗП 2000 кв. м, са започнали координиращи действия между Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“, Министерството на транспорта и концесионера на гара Пловдив още във фазата на изготвяне на идейните проекти на двата обекта.
Реализацията на комуникационно-транспортния пробив под Централна жп гара ще реши един дългогодишен проблем на град Пловдив, като се намали времето за пътуване между северните и южните части на града, а като свързан ефект от това ще бъде намаляването на вредните емисии, отделяни при работата на двигателите на МПС в атмосферата.
Цялостната реализация на Проект „Развитие на железопътен възел Пловдив“ е от изключително важно значение за икономическото и социалното развитие на град Пловдив. Същият ще допринесе за модернизацията на съществуващата инфраструктура съгласно стандарти и транспортни политики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Желязков.
Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, изслушах много внимателно Вашия отговор и съм запознат много сериозно с всичко това, което казахте. Не само аз, а и голяма част от моите съграждани.
Ще Ви кажа къде е проблемът. Проблемът е, че това е 103 хиляден квартал, самият аз съм израснал в този квартал, и бутането на Бетонния мост ще предизвика, бих казал, транспортен хаос, да не кажа силната дума – транспортна катастрофа в града. Няколко са причините. Подходите към този 103-хиляден квартал са три – когато бутнем Бетонния мост, както е идеята, и докато се постои нов съвременен бетонен мост, подходите към този 100 хиляден квартал ще бъдат само два, а те са чак в другата част на квартала. Тоест не е квартал, а е един окръжен град.
В момента, господин Министър, поради особеностите на района, тъй като улиците са тесни, имаме два подхода – единият е през Коматевски възел, другият е през надлез „Родопи“, но те са чак в другия край на квартала. И в момента, господин Министър, ако се запознаете и видите лично, в сутрешните часове, когато хората отиват на работа, и в пиковия час, когато се връщат от работа, там стават ужасяващи задръствания. Бутането на Бетонния мост е третият подход към този квартал, но той е в другата част на квартала, а след Бетонния мост живеят между 30 и 40 хиляди души. Вие представяте ли си, господин Министър, как тези хора след работа и сутрин, когато трябва да отидат на работа, ще трябва да минат през другите два подхода, които да ги изведат от квартала. Аз мога да Ви кажа, без да бъда емоционален, че тези хора ще трябва с хеликоптер да преминават, за да отидат на работа, или да се върнат от работа. Ето това е големият проблем.
Има и още няколко, които са много сериозни за община Пловдив. Например Община Пловдив трябва да поеме финансирането на главния водопровод, който минава през пробива. Знаете, че това са десетки милиони.
Второ, разширението за подходите, когато минем през подлеза, който се изгражда наистина с европейски пари – поклон пред държавата за това, но оттам нататък, господин Министър, разходите ги поема Община Пловдив. А улиците, където трябва да бъде направено разширението, казвам за спецификата на квартала – там живеят македонски бежанци от едно време, са изключително тесни. Става въпрос за улица „Кукуш“ и за улица „Македония“. Предстоят сериозни отчуждителни процедури на цели имоти. Вие как си представяте това да стане? Там ще стане революция. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) С пробива, който се прави с европейски средства, ние на практика ще се задъним в улиците, които поемат този пробив. Много сериозно Ви говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Атанасов, ориентирайте се към приключване.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Да, много Ви благодаря. Завършвам с още 30 секунди.
Известни пловдивски строителни инженери и архитекти твърдят, че вместо да бутаме Бетонния мост, има възможност, за да може да мине тази висококвалифицирана жп връзка, да надстроим моста, тоест да го повдигнем. Това е единственото спасение. Иначе бутането на Бетонния мост, господин Министър, Ви гарантирам, че ще предизвика огромно социално напрежение в града. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Атанасов.
Желаете ли думата за дуплика, господин Министър? Не. Благодаря.
Преминаваме към последния за днес въпрос от народния представител Валентина Найденова относно задоволяване потребностите от железопътен транспорт на пътниците от Централна Северна България и по-специално в областите Ловеч, Габрово и Велико Търново.
Заповядайте, госпожо Найденова, да развиете въпроса си.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги! Всяка година от втората неделя на месец декември влиза в сила новият график за движение на влаковете, което създава известна несигурност в гражданите. Особено чувствителни на тази тема са ползващите железопътния транспорт в отдалечените жп гари, като например от градовете Троян, Габрово, Велико Търново и други по отношение на връзките им с други населени места. Повод за това са: свалени от график пътнически жп влакове без алтернативен автобусен транспорт; по-малък брой влакове в ограничени периоди от денонощието; продължителни престои във възлови гари; нови промени в графика за 2020 г. и други.
Особено напрежение сред населението в трите горепосочени области създаде предложението за промяна часа на тръгване на бърз влак № 2615 по направление Централна жп гара София – Горна Оряховица – Варна и свързаното с това възможно влошаване на обслужването на пътниците.
Моят въпрос към Вас, господин Министър, е следният: задоволени ли са и как потребностите от железопътен транспорт на пътниците от Централна Северна България, и по-специално в областите Ловеч, Габрово и Велико Търново, за 2020 г. и ще гарантирате ли предсказуемост, предвидимост и качество в предоставянето на този вид услуга?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Найденова.
Господин Желязков, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Найденова, във връзка с постъпилия от Вас въпрос относно планираното за 2020 г. транспортно обслужване на областите Ловеч, Велико Търново и Габрово с железопътен транспорт Ви уверявам, че ще гарантираме качествена услуга, отговаряща на обществената потребност от този вид транспорт чрез няколко основни подобрения в разписанията на влаковете за тези области, както следва:
Участъкът Левски – Ловеч – Троян ще се обслужва от четири ежедневни пътнически влака във всяка посока. Понастоящем обедният, така наречен чифт пътнически влакове, се движи до град Троян само четири пъти седмично, а от 15-и този месец същият ще бъде ежедневен, което значително ще подобри обслужването на района.
В участък Горна Оряховица – Царева ливада – Дъбово международният бърз влак № 465 ще заминава от гара Горна Оряховица в по-удобен час – 17,30 ч., вместо сегашния 20,25 ч., тъй като към момента с настоящото разписание 20,25 ч. генерира средна населеност 15 пътници заради късното му движение. Същият ще осъществява две нови ежедневни удобни връзки в гара Дъбово с бърз влак „Чайка“ за Сливен и Бургас, и в гара Стара Загора с бърз влак за Пловдив, респективно Пазарджик и Септември. По този начин ще се подобри обслужването на области Велико Търново и Габрово, като се дават възможности за по-удобни пътувания на по-дълги разстояния.
По-ранното заминаване на бърз влак № 2615 София – Варна дава възможност за по-ранна и удобна връзка в гара Горна Оряховица за направленията Велико Търново, Дряново, Трявна и Плачковци, вместо в 20,25 ч. от гара Горна Оряховица, в 19,45 ч.
В действителност се планира преустановяване на движението на един влак – крайградски пътнически влак № 40221 Габрово – Плачковци, заминаващ от начална гара в 22,00 ч. Същият генерира изключително слаб пътникопоток с общ обем между нула и двама превозени пътници за цялото разстояние от 33 км, от което става ясно каква е неговата ефективност и доколко населението ще бъде ощетено. В това наше решение влаковете в участъка Габрово – Царева ливада ще бъдат с един по-малко, както следва: в 5,50 ч., в 8,50 ч., в 11,55 ч., в 14,50 ч., в 17,50 ч. и в 20,20 ч., като отпада посоченият в 22,05 ч.
По-голям ще бъде и престоят между два влака във възел на гара Царева ливада от влак Горна Оряховица – Плачковци, заминаващ в 19,45 ч., до влака Царева ливада – Габрово, ще се чака 45 минути, вместо сегашните само 12 минути. Важно е да се отбележи, че тази връзка ще се използва среднодневно от трима души и увеличаването на престоя с 33 минути няма да ощети голям брой пътуващи.
Предвид изложеното Ви уверявам, че „Пътнически превози“ се стреми да предоставя качествена превозна услуга и по-конкретно в цитираните по-горе области същата ще бъде значително подобрена. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Желязков.
Желаете ли думата за реплика?
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, виждам, че сте направили твърде много, за да оптимизирате пътническия превоз в Централна Северна България и донякъде тревогите на населението ще бъдат намалени.
Искам да Ви обърна внимание само на две неща, които индиректно засягат и Вас. Знаете, че когато започне обсъждането на новите графици, тогава се канят всички представители на общините, които са засегнати, включително представители на областната администрация. Прави ми впечатление, че може би нямаше да се стигне до този въпрос, ако от последните срещи, които бяха проведени в Пловдив, в Горна Оряховица, в Габрово присъстваха действително всички общини, заинтересовани от това, и представители на областната администрация. За съжаление, в тези срещи такива представители не участваха в тези допълнителни уточнявания на графиците – нещо, което Ви споделям в личен план, това ме тревожи. Явно възниква някакъв проблем, който е извън Вашия приоритет, но мисля, че бихте могли да се замислите.
Не говоря за комфорт, не говоря за новите мотриси, не говоря за това да бъдат климатизирани вагоните. Аз знам, че е трудно и в момента цялата тази реформа, за която сигурно ще продължим да говорим, е на Вашата глава, но мисля, че с повече съвместни усилия нещата ще се случат, за да имаме действително един съвременен жп транспорт на нашите пътници, които заслужават това. Благодаря Ви, господин Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Найденова.
За дуплика? Не.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол, министър Желязков, с това той приключва.
Следващото редовно заседание – в сряда, 18 декември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Кристиан Вигенин

Секретари:
Филип Попов
Николай Александров