ТРИСТА ДВАДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 18 декември 2019 г.
Открито в 09,01 ч.
18/12/2019
» Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Кристиан Вигенин
Секретари: Александър Ненков и Стоян Мирчев
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Колеги, ще представя на Вашето внимание Програма за работата на Народното събрание:
„1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вносител е Министерският съвет на 14 ноември 2019 г. Приет е на първо гласуване на 27 ноември 2019 г.
2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране. Вносител е Министерският съвет на 12 август 2019 г. Приет е на първо гласуване на 15 ноември 2019 г.
3. Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения, изменено с Решение на Народното събрание от 12 октомври 2018 г. и Решение на Народното събрание от 27 февруари 2019 г. Вносители са Мария Белова и група народни представители.
4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносител е Министерският съвет на 16 ноември 2019 г. Приет е на първо гласуване на 21 ноември 2019 г.
5. Проекти на решения за промени в постоянните и временните комисии и делегация на Народното събрание. Вносители са: Валентин Касабов и Искрен Веселинов – 26 септември 2019 г., 14 ноември 2019 г., 15 ноември 2019 г., 20 ноември 2019 г. и 17 декември 2019 г.; Искрен Веселинов и Борис Ячев – 12 декември 2019 г.; Даниела Дариткова – 13 декември 2019 г.
6. Изслушване на министъра на здравеопазването на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, относно спирането на спешния прием в Детската болница. Вносители са: Корнелия Нинова, Георги Йорданов, Илиян Тимчев и Георги Михайлов на 13 декември 2019 г. – точка първа за четвъртък, 19 декември 2019 г.
7. Парламентарен контрол – точка втора за четвъртък, 19 декември 2019 г.
8. Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на околната среда и водите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 28 септември 2016 г., подписано на 4 декември 2019 г. Вносител е Министерският съвет на 16 декември 2019 г. – точка първа за петък, 20 декември 2019 г.
9. Първо гласуване на Законопроекта за отмяна на Закона за социалните услуги. Вносители са Десислав Чуколов и група народни представители на 6 ноември 2019 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги. Вносител е Ангел Исаев на 21 ноември 2019 г. Законопроекти за изменение на Закона за социалните услуги. Вносители са Искрен Веселинов и група народни представители на 4 декември 2019 г.; Елена Пешева и Боряна Георгиева – 13 декември 2019 г. – точка втора за петък, 20 декември 2019 г.
10. Парламентарен контрол – петък, 20 декември 2019 г., след приключване на законодателната част от програмата.“
Моля да гласуваме предоставения Проект за работа на Народното събрание.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека да приключим с гласуването и ще Ви дам думата.
Гласували 190 народни представители: за 136, против 15, въздържали се 39.
Предложението е прието.
Заповядайте. Кой ще направи процедурата?
Ако е за включване на точката, аз сега ще я подложа на гласуване, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Да, добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, по чл. 53, ал. 3 от Правилника е постъпило предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за включване на нова точка в дневния ред.
„Уважаема госпожо Председател, само в рамките на по-малко от седмица три новини в страната станаха доказателство за умишления хаос в политиката по контрол на внос и използване на отпадък с неясен произход вътре в страната. Неотложно е министърът на околната среда и водите да даде ясни отговори на драстичните погазвания на екологичните права и гражданската сигурност.
Чакат се отговори на поредица въпроси:
1. Чужда държава, от чиято територия тръгва или преминава транспортирането на стотици тонове неясен отпадък с крайна точка България и не успява да спре трафика им, кой поема гаранцията, че българските власти ще успеят да го сторят?
Задържаните към момента в Италия вагони с почти 900 тона неясен отпадък първата пратка за България ли са?
2. Какви са аргументите на МОСВ да отказва достъп до обществена информация за фирмите вносителки на отпадъци в България за 2017 и 2018 г.? Каква е реакцията на министъра, че български съд защити обществения интерес от Министерството на екологията?
3. Поема ли МОСВ отговорност за умишлено пропуснатия контрол върху опита да се горят отпадъци в български ТЕЦ „Брикел“, без да се извършва ОВОС, но с корупционния елемент в съгласието на РИОСВ – Стара Загора, за експериментално горене? Известни ли са други подобни случаи?
Ето защо на основание чл. 113 от Правилника предлагаме да се проведе изслушване на министъра на околната среда и водите Нено Димов на основание чл. 53, ал. 3 от Правилника.
От името на парламентарната група на БСП предлагаме изслушването да бъде включено като точка първа в дневния ред на Народното събрание на 18 декември 2019 г.“
Моля, режим на гласуване, колеги.
Гласували 182 народни представители: за 176, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля, поканете министъра в залата –¬ през това време ще изчета съобщенията.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 11 декември до 17 декември 2019 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по околна среда и водите. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по енергетика, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по земеделието и храните, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Проект на решение за промяна на състава на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Вносители са Искрен Веселинов и група народни представители.
Законопроект за изменение на Закона за социалните услуги. Вносители са Елена Стефанова и група народни представители. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Проект за решение за допълване състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Вносител е Даниела Дариткова.
Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол на Надзорния съвет на Агенцията за публичните предприятия и контрол. Разпределен е на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Проект на решение за допълване състава на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Вносител e Даниела Дариткова.
Проект на решение за попълване състава на Временната комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от българското радио. Вносител е Даниела Дариткова.
Законопроект за ратифициране на изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на околната среда и водите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие на 28 септември 2016 г., подписано на 4 декември 2019 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по околната среда и води.
Законопроект за ратифициране на Споразумението в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика.
Отчет на Българската народна банка за януари – юни 2019 г., бюджет на БНБ за 2020 г. Вносител е Българската народна банка. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Проект на решение за промяна в състава на ръководството на Комисията по икономическа политика и туризъм. Вносител е Искрен Веселинов.
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 88, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения от нас на 26 септември 2019 г. Проект на решение за промяна в състава и ръководството на Комисията по икономическа политика и туризъм, № 954-02-100.“
Заявление от Валери Симеонов – заместник-председател на Народното събрание:
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 23, ал. 1, т. 1 от Правилника заявявам, че желая да бъда освободен като заместник-председател на Комисията по енергетика, като оставам неин член. Моля заявлението да бъде обявено пред Народното събрание.“
И последното съобщение:
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България е уведомил Народното събрание, че в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили със свои заповеди е разрешил преминаването през въздушното пространство и пребиваването на територията на Република България с невоенен характер на:
- самолет с екипаж на Министерството на отбраната на Азербайджанската република с цел превоз на военна продукция от Испания за Азербайджан. Разрешението е в сила за прелитане от Азербайджан до Испания и обратно в периода 12 до 23 декември 2019 г.;
- самолет с екипаж от състава на военновъздушните сили на Украйна с цел транспортиране на специална продукция от Украйна до Хашемидското кралство Йордания. Разрешението е в сила за прелитания от Украйна до Хашемидското кралство Йордания и обратно в периода от 20 до 23 декември 2019 г.
Уведомленията са постъпили на 12 и 16 декември 2019 г. с вх. № 903-09-83 и вх. № 903-09-84 и са предоставени на Комисията по отбрана.
Колеги, продължаваме с първа точка от днешния дневен ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 113 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО ПОЛИТИКАТА ПО КОНТРОЛ НА ВНОС И ПОЛЗВАНЕ НА ОТПАДЪК С НЕЯСЕН ПРОИЗХОД В СТРАНАТА ПО СЛЕДНИТЕ ВЪПРОСИ:
1. Чужда държава, от чиято територия тръгва или преминава транспортирането на стотици тонове неясен отпадък с крайна точка България, не успява да спре трафика им. кой поема гаранцията, че българските власти ще успеят да го сторят? Задържаните към момента в Италия вагони с почти 900 тона неясен отпадък първата пратка за България ли са?
2. Какви са аргументите на МОСВ да отказва достъп до обществена информация за фирмите вносителки на отпадъци в България за 2017-а и 2018 г.? Каква е реакцията на министъра, че български съд защити обществения интерес от Министерството на екологията?
3. Поема ли МОСВ отговорност за умишлено пропуснатия контрол върху опита да се горят отпадъци в български ТЕЦ /„Брикел“/, без да е извършена ОВОС, но с корупционния елемент в съгласието на РИОСВ – Стара Загора, за „експериментално“ горене? известни ли са други подобни случаи?
Вносители са: Корнелия Нинова, Манол Генов, Драгомир Стойнев и Атанас Костадинов на 17 декември 2019 г.
Колеги, имате пет минути да обосновете искането си.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Поводът на внесеното от нас искане е, че от няколко седмици, от месеци, в медиите непрекъснато се излъчват репортажи за едни бали с боклуци, на други места в денкове, и не става ясно за българина какво има в тях.
Миналата седмица имахме няколко силни момента по този повод. От Изпълнителната агенция по околна среда бе поискано да представи на българската общественост списък с фирмите, с компаниите, които внасят отпадъци в България.
За 2017 г. и за 2018 г. Изпълнителната агенция отказа такава информация с претекста, че тя не била обществено значима. След обжалване в Административния съд имаме решение, че такава информация трябва да бъде представена.
Помним случката с ТЕЦ „Брикел“ при така нареченото експериментално – в кавички, колеги, изгаряне на отпадъците. Там Регионалната инспекция по околната среда и водите – поделение на ведомството, ръководено от господин Димов, отказа да даде информация за това има ли оценка на въздействието върху околната среда, или не. В крайна сметка съдът разпореди да се спре изгарянето на отпадъци именно с аргумента, че не е минал доклад за оценка на въздействието върху околната среда.
Понеже в българското общество се внушава и остава впечатлението, че едва ли не цялата политика с отпадъците на това министерство и на това правителство е много близко до същия този отпадък, че нищо не се решава, че се крие обществена информация от хората, че не се дава на медиите достатъчно прозрачност да се знае какво влиза в България, къде се преработва, каква суровина се използва, рециклира ли се, някъде тайно или нелегално се депонира, затова искаме всички тези въпроси да бъдат поставени днес и да изслушаме мнението на Министерството по този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов.
Заповядайте, господин Министър, да отговорите на поставените въпроси в рамките на десет минути.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, благодаря за възможността – имаше леки неточности в представянето и това дава възможност да дам информацията, която Вие искате.
Първо, съгласно чл. 3 от Регламент на Европейската общност № 1013/2006 г. превозите на отпадъци може да бъдат обект на процедура по предварителна писмена нотификация и съгласие или да се извършват в съответствие с общите информационни изисквания по чл. 18 от Регламента.
Министерството на околната среда и водите като компетентен орган по този регламент издава предварителна писмена нотификация и съгласие за трансграничен превоз на отпадъци. На този етап контролът е предварителен и по документи. Стриктно се следи да не се превишава годишно позволеният капацитет на получаващите отпадък инсталации съгласно разрешителните документи по Закона за управление на отпадъците или комплексното разрешително. На основание чл. 98 от Закона за управление на отпадъците се забраняват превозите на отпадъци за Република България, предназначени за обезвреждане. Забранени са и тези, които са в количества, надвишаващи сумарно половината от годишния капацитет на инсталацията, определена в документа за извършване на дейности с отпадъци за съответната календарна година, когато става дума за изгаряне или съвместно изгаряне с оползотворяване на енергията.
Съгласно Регламента превозите на отпадъци, предмет на общи информационни изисквания от така наречения Зелен списък, не подлежат на разрешителен режим от страна на Министерство на околната среда и водите, а за тях се изисква всеки превоз да се придружава от документ по Анекс № 7 от Регламента. На основание чл. 116 от Закона за управление на отпадъците контролът при осъществяване на трансграничен превоз на отпадъци се осъществява чрез директора на РИОСВ, митническите органи, органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ и на звената на „Пътна полиция“ в областните дирекции на МВР, длъжностните лица на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“, Изпълнителната агенция „Железопътна администрация“, Изпълнителната агенция „Морска администрация“.
Митническите органи и органите на Главна дирекция „Полиция“ осъществяват контрол на трансграничния превоз на отпадъци на границата на Република България и границите на общността. Длъжностните лица на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“, Изпълнителната агенция „Железопътна администрация“ и звената „Пътна полиция“ в областните дирекции на МВР осъществяват контрол върху превозите на отпадъци на територията на страната. Директорът на съответната РИОСВ осъществява контрол на територията на местоназначението на превоза. В случаи на съмнения за съответствие на товара с придружаващите го документи, съмнения за класификацията на товара като отпадък или вида отпадък, лицата, участващи в контролната проверка незабавно уведомяват директора на РИОСВ, на чиято територия се извършва проверката, за вземане на решение по класификацията на товара, респективно на отпадъка. В тези случаи товарът се счита за отпадък до получаване на становище от директора на РИОСВ.
Съгласно Закона за управление на отпадъците при констатиране на нарушения на Регламент № 1013/2006 г. или незаконни превози, отделни контролни органи са оправомощени да налагат санкция по реда на чл. 158 от Закона за опазване на околната среда. До този момент в Министерството на околната среда и водите не е постъпвало заявление за съгласие за превоз на подобен вид отпадък с железопътен транспорт от Италия за България и съответно не е предоставено разрешение за такъв.
Съгласно изискванията на Регламента в случаите на съмнения за незаконен превоз съответният компетентен орган по прилагането му следва незабавно да информира останалите заинтересовани компетентни органи. Министерството на околната среда и водите в качеството си на компетентен орган по прилагане на Регламент № 1013/2006 г. до този момент не е уведомяван от италианските компетентни органи за задържане на незаконен превоз, предназначен за България.
Контролът по транспортиране и превоз на отпадъците е засилен още през лятото на тази година, когато с цел превенция Министерството на околната среда и водите сезира контролните органи по Регламента в лицето на регионалните инспекции по околна среда и води, Агенция „Митници“ и Главна дирекция „Гранична полиция“ за повишено внимание и бдителност при превоза на отпадъците. Предприети бяха превантивни мерки за намаляване на потенциалните рискове за човешкото здраве и околната среда, произтичащи от отпадъците с произход внос. През месец септември бяха инициирани съвместни проверки на граничните и митническите пунктове, както и на черноморските пристанища, през които се въвеждат или напускат територията на страната ни трансграничен превоз на отпадъци, като взеха участие експерти от Регионалната инспекция по околната среда и водите, Главната дирекция „Гранична полиция“ и Главната дирекция „Митници“.
Относно достъпа на информация. С конкретния достъп до обществена информация, до Министерството на околната среда и водите е отправено искане за предоставяне на попълнени приложения № 7, съдържащи информация за придружаващите превоза на отпадъци, съгласно чл. 3, § 2 и § 4 от Регламент № 1013/2006 г. Това са превози, за които не се изисква процедура по нотификация или съгласие за внос на отпадъци в България за годините 2017 – 2018 г. Съгласно приложимото европейско и българско законодателство не се иска лицата да изпращат копия от Приложение № 7 по Регламента в Министерството на околната среда и водите.
Съгласно Наредба № 1 от 4 юни 2014 г. за реда, по който се предоставя информация за дейностите по отпадъци, както и реда на водене на публичен регистър, лицата, упражняващи превоз на отпадъци по този регламент в случая, когато не се изисква нотификация, предоставят годишна справка-декларация по образец в Изпълнителната агенция по околна среда и води. В годишната справка-декларация се прилагат копия – формуляри от Приложение № 7 от Регламента, попълнени и подписани в съответните полета.
Заявлението за достъп до информация е изпратено от Министерството на околната среда и водите на изпълнителния директор на ИАОС по компетентност. Изпълнителният директор на ИАОС е отказал достъп на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ във връзка с чл. 48, ал. 7 от Закона за управление на отпадъците. Отказът е обжалван от Административния съд, който със свое решение на 12 декември отменя отказа на изпълнителя директор на Агенцията по околна среда. Съдът е изпратил решението на директора на Изпълнителната агенция за произнасяне при спазване указанията на съда.
Относно инвестиционното намерение на „Брикел“ ЕАД в РИОСВ – Стара Загора, процедурата по преценяване необходимостта от извършване на ОВОС. В хода на процедурата Регионалната инспекция е получила положително становище от РЗИ – Стара Загора, осигурен е обществен достъп до всички заинтересовани лица. В законоустановения срок не са постъпили становища от физически или юридически лица.
На 16 юли 2018 г. директорът на РИОСВ – Стара Загора, е издал решение, с което се преценява да не се извършва оценка за въздействие върху околната среда. Административният съд е допуснал предварително изпълнение на решението. Преценката на Регионалната инспекция е оспорвана пред Административен съд – Стара Загора. Първоинстанционният съд е отменил решението на директора със свое Решение № 404 от 9 декември тази година.
Във връзка с осъществения контрол от страна на Министерството и на РИОСВ са извършени проверки, които са довели до:
- със заповед на директора на РИОСВ на 9 септември 2019 г. е наложена принудителна административна мярка на „Брикел“ ЕАД;
- спряхме работата на инсталацията поради неизпълнение на условията на комплексното разрешително, свързано с вида на използваното гориво – биомаси и отпадъци, освен разрешените въглища.
На 10 септември 2019 г. РИОСВ – Стара Загора, отменя изпълнението на плана за провеждане пробни изпитания в експлоатационните условия на съвместното изгаряне на въглища и неопасни отпадъци в горивната инсталация на „Брикел“.
На 24 септември, след извършена проверка на място, е установено, че „Брикел“ ЕАД е изпълнило условията по наложената принудителна административна мярка, не са налични отпадъци на площадката на дружеството и нарушенията, установени в комплексното разрешително. В тази връзка на 24 септември е издадена заповед от директора на РИОСВ за отмяна на наложената принудителна административна мярка.
Министерството на околната среда и водите отмени регистрационния документ по чл. 78 от Закона за управление на отпадъците на „Траш юнивърс“ ЕООД за извършване на дейности по съхранение и предварително третиране на неопасни отпадъци на площадка, собственост на „Брикел“ ЕАД. Министерството е изпратило преписката за повторно произнасяне от директора на РИОСВ – Стара Загора.
С оглед на горепосоченото с решение РИОСВ е спряло процедурата по издаване на регистрационен документ до приключване на съдебната процедура. Във връзка с обстоятелството, че дружеството няма действащ документ от РИОСВ, е издадено предписание за почистване на площадката от наличните количества отпадъци. Към момента предписанието се обжалва пред Административния съд в Стара Загора. Във връзка с осъществения контрол от страна на Министерството на околната среда и водите са издадени актове за установяване на нарушения на оператора. С приключили административнонаказателни производства са наложени санкции от 7 хил. 515 лв. Санкции са наложени и на „Траш юнивърс“ ЕООД. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Сега преминаваме към въпроси от парламентарните групи.
Заповядайте за първия въпрос, в рамките на две минути.
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Миналата седмица приключихме с тема „Екология“, тази седмица започваме отново с тема „Екология“, което е много ясен индикатор, че процесите, свързани с опазването на околната среда, стават все по-обществено значими и важни за обществото.
През последните няколко месеца темата за отпадъците, както и темата за въздуха набират много сериозна и значителна обществена енергия и хората с основание се притесняват, затова аз подкрепям до голяма степен инициативата за разискването, тъй като темата е изключително важна.
Неслучайно се постави този въпрос и в контекста на изминалата Конференция в Мадрид, която също засяга климатичните промени и въобще темата за екологията като цялост, но проблемът с отпадъците действително е изключително актуална тема през последните няколко седмици. Свидетели сме на доста медийни публикации, интерпретации, а няма и да преувелича, ако кажа спекулации и внушения, така че за нас е важно Вие да дадете точна информация, за да може обществото да бъде запознато с реалната ситуация относно отпадъците, които влизат, излизат и се третират в страната.
Понеже проблемът не може да бъде изчерпан с няколко въпроса, аз бих искал да поставя тема за разискване и в рамките на предоставеното време да разясните: каква е политиката на Министерството на околната среда и водите по отношение на отпадъците в частност; каква е практиката в европейските страни; какъв процент от отпадъците в страната се изгарят в момента; какъв процент се изгарят в Европа, а и в малко по-големи детайли да разясните процентът от изгаряните отпадъците в страната – как са разпределени за ТЕЦ-ове и за циментови заводи? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Шишков.
След всеки въпрос би трябвало да отговаряте, господин Димов. Нямате ограничение във времето, но все пак...
Заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шишков, политиката по управление на отпадъците, започвайки от ниво на Европейския съюз, се цели да отива в посока на минимално депониране – максимално оползотворяване. На практика в следващите 10 до 15 години нивото на депониране на отпадъци в рамките на Европейския съюз трябва да бъде по-малко от 10%.
От тази гледна точка всички мерки, които се приемат и в момента, включително инвестиционни, през Оперативна програма „Околна среда“ са освен изграждането на всичките регионални системи за третиране на отпадъците, което приключи, да се подпомогнат тези регионални системи с компостиращи, сепариращи инсталации, анаеробни инсталации, за да може максимален процент от тези отпадъци да бъдат повторно използвани. Повторното използване и рециклирането според целта, която се поставя пред Европейския съюз, респективно пред България, е да достигне около 65%.
Имайки предвид, че целта за депониране е под 10%, остават ни 25%, които трябва да се оползотворяват през изгаряне.
Към днешна дата, по-скоро от последната официална информация, която има, средното изгаряне на отпадъци в Европейския съюз е от порядъка на 28%. В България изгарянето на отпадъците е под 3%, като над 95 от тези 3% са за циментовите заводи, тоест ние имаме един много голям марж, в който трябва да наваксваме, пак казвам, това е в период от следващите 10 до 15 години.
Ключово важно е да се каже, че от 2017 г. действа задължителен списък в рамките на Европейския съюз с най-добри налични технологии, които са задължителни за всяка инсталация, искаща да оползотворява енергия след съвместно изгаряне на отпадъци. Това не е пожелателен списък, той е задължителен и той задължително се предписва в комплексните разрешителни, които ще бъдат издавани или които са в процес на издаване.
Може би трябва да отбележа, че едни от най- да ги наречем екологичните градове, градове, които са спечелили „Екологичен град на годината“, каквито са столиците на Швеция и Дания, използват над 50% изгаряне на отпадъци. Въобще това е процес, който очевидно ще набира сила.
Това, разбира се, не означава, че не трябва да се спазват тези задължителни и най-добри налични техники, които трябва да уеднаквят в целия Европейски съюз начина, по който инсталациите, да могат да третират, да изгарят тези отпадъци.
Може би това са нещата, които мога да кажа накратко. Ако нещо съм пропуснал, ще говоря допълнително. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ще имате възможност, уважаеми господин Димов.
Сега е ред на въпрос от парламентарната група на „БСП за България“. Кой ще го зададе?
Заповядайте, господин Генов – имате две минути.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е следният: как ще коментирате споменатото преди малко от Вас решение на Административния съд, който защити реално обществения интерес от Изпълнителната агенция по околна среда, когато отказваше подобен вид информация? Какъв е Вашият коментар по този въпрос?
И другият ми подвъпрос е – да кажете на колегите колко са фирмите в България, които се занимават с такава дейност – да внасят на територията на Република България отпадъци от европейски, от трети страни? И не само тези, които работят по Регламента с Приложение 7, но и тези, които са с предварителна нотификация, където е необходимо разрешение при експорта, при транзита, при вноса и контрола при тях. Колко са тези български фирми, имайки предвид, че, живот и здраве, догодина ще Ви задам и такъв писмен въпрос? Ако може да ги посочите поименно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, основна функция на съда е да решава спорове. Когато е постановен отказ за достъп до информация, заинтересованата страна е обжалвала, съдът е решил спора. Решил го е в определена посока и респективно е изпратил инструкции на Агенцията по околна среда, която трябва да се съобрази със съда и да изпълни решението на съда. В края на краищата, нямаме причини да се съмняваме, че съдът е този, който решава споровете и след като ги реши, те трябва да бъдат изпълнени по решението на съда.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП, от място): Аз съм съгласен…
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Моля? С решението на съда ли?
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП, от място): Съгласен съм да бъде дадена информация.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Вижте, аз не коментирам решенията на съда…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Не влизайте в диалози, господин Министър, ще имате възможност след това да уточните.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Да, извинявайте, извинявайте.
Въпреки че не влизам в диалог, само казвам, решенията на съда не се коментират, решенията на съда се изпълняват.
Що се отнася до броя на конкретните фирми, които изискват нотификация, аз в момента не мога да Ви кажа конкретна цифра, разбира се. Тези, които изискват нотификация на Базелската конвенция, се публикуват на интернет сайта, но ще подготвя информацията, за да мога да Ви я дам. В момента не ги знам наизуст.
Информацията не е налична в МОСВ, а в Агенцията по околна среда. След като изпълнителният директор предостави тази информация, тя ще бъде публична. Вероятно ще му трябва време да я обработи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Преминаваме към следващия въпрос.
„Движение за права и свободи“ – заповядайте.
Първо сте Вие, вече трета по сила парламентарна група.
Две минути имате за Вашия въпрос.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Безспорно, както и колегите преди мен казаха, тази тема е много чувствителна. Това е една от темите, които наистина вълнуват хората и ние сме свидетели, аз съвсем леко ще припомня, по време на кризата с отпадъците в София, в другите части на страната, каква е била реакцията на хората – много сериозна, с много сериозна мобилизация.
Към настоящия момент наистина има сериозно вълнение и много негативни нагласи относно възможността да бъдат внасяни отпадъци от Европа, които да бъдат изгаряни в страната. И с оглед чувствителността на темата, коректно искам да посоча по отношение чистотата на атмосферния въздух и замърсяване с фини прахови частици, темата е още по-чувствителна.
Бих искал да припомня, господин Министър, уважаеми колеги, че в началото, когато хармонизирахме нашето законодателство с това на европейското, ние, които участвахме в работата на Комисията, коректно е тук да посочим доцент Борислав Великов, господин Димитър Пейчев, господин Георги Божинов, аз също бях част от тази комисия в качеството на председател, направихме така, цялата комисия се постарахме и направихме заедно, трябва да бъдем благодарни на колегите ни от Германия, едно законодателство максимално рестриктивно в това отношение.
Естествено, впоследствие съобразно регламентите от съответните директиви те са транспонирани, Вие ги представихте, господин Министър, и колегите. Ясно е каква е правната рамка и аз няма да я повтарям.
Моят въпрос в това отношение към Вас е: има ли, няма да използвам по-сложните термини за широката общественост, по отношение на отпадъците уведомление от страна на субекти, които биха могли да извършват тази дейност, да извършват внос в страната, отговаряйки на всички критерии? Даже и в тези случаи ние трябва да бъдем максимално внимателни, много прецизни и много точни към отговорните субекти и институции. Вярно, че отпадъците, които се внасят, имат по-висока калорийност, но трябва да съобразяваме с оглед на чистотата на атмосферния въздух, опазването на живота и здравето на хората, на околната среда. Трябва да бъдем максимално внимателни.
Когато с колегите хармонизирахме законодателството, от Германия ни предупреждаваха България да не бъде една от страните, която ще бъде използвана като площадка за износ – за тях, за нас внос, и да бъдем страна, която да приема отпадъци. В никакъв случай това не е приемливо. Аз съм убеден, че Вие споделяте една такава позиция. Добре е да ни представите каква е позицията и ако има информация, естествено тя трябва да бъде веднага и своевременно предоставена на цялата общественост и на всички нас. Ние ще следим този процес, така че да не се допуска в никакъв случай нерегламентиран внос, оползотворяване и рециклиране на отпадъци от която и да е страна – членка на Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Чакъров.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, първо, факт е, че българското законодателство е едно от най-рестриктивните, което е плод на работата на народните представители от Комисията и въобще от цялото Народно събрание.
Ще подчертая още веднъж нещо, което казах и в изложението си: България е единствената страна в Европейския съюз, в която има ограничаване вносът на отпадъци и на горива от отпадъци да не надвишава повече от половината капацитет на инсталацията. Всъщност нямам информация друга страна в Европейския съюз да има такова ограничение. За това нещо е била нотифицирана навремето Европейската комисия и тя се е съгласила, така че в България това ограничение съществува.
С оглед запазване здравето на хората, когато тече подобна процедура ние винаги изпращаме за становища до РЗИ, до районните здравни инспекции, защото те са компетентен орган и ако те преценят, че има такъв риск, ние винаги процедираме по един единствен начин, чрез оценка за въздействие върху околната среда.
Конкретно в случая, за който стана дума в „Брикел“, напротив, становището е, че няма такъв риск и затова е минал по процедура по преценка, с решение да не се извършва.
За засилване на контрола обаче през тази година беше приета една промяна в Закона, която изисква поставянето на камери, които да могат да следят потока от отпадъци, именно не за тези, които са добросъвестни, а ако се случи някъде неконтрол, защото няма как от районните инспекции да имат 24-часов контрол на място. В момента към 24 септември, когато беше отменен ПАМ-ът за „Брикел“, там бяха инсталирани, ще сбъркам броя камери, които предават директно до местната власт, до кметството и до районната инспекция. Във всеки един момент имаме достъп през тези камери до това, което минава по линиите към горивните инсталации, което е една допълнителна гаранция.
Контролът остава на място, разбира се, най-важен е контролът при вноса. Именно затова ние направихме няколко срещи с другите компетентни органи по контрола и ако има каквото и да било съмнение на митниците какво се внася, да се вика експерт от районната инспекция по околна среда на съответната територия, за да може да класифицира дали това, което е по документи, отговаря на това, което се внася, или не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Димов.
Сега е ред на въпрос от „Обединени патриоти“.
Желаете ли да зададете въпрос? Като че ли не.
Тогава питам ВОЛЯ?
Независимите имат право на един въпрос. Не виждам.
Тогава минаваме към следващия кръг от въпроси.
Парламентарната група на ГЕРБ? Няма повече въпроси.
Българска социалистическа партия?
Заповядайте, господин Божанков. Имате две минути да развиете Вашия въпрос.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми министър Димов! В крайна сметка до този проблем се достига, защото е въпрос на политика и на модел на управление. В Италия моделът е ориентиран към експорт на отпадък в Китай. В момента, в който Китай спира да внася отпадък, те имат тотален проблем с реализацията на боклука.
Това, естествено, се стоварва на главите на държави с по занижен контрол. Такъв проблем е имало в Румъния, такъв проблем е имало в други съседни държави. Сега, за съжаление, и в България.
В България обаче моделът също се оказва благоприятен за този тип отпадък, тъй като веднъж се печели от самия боклук от Италия, а втори път се печели и от тока, който се произвежда от боклука. Тоест има голям икономически стимул и интерес този боклук да идва в България. И докато не се промени самият модел, самата система, няма да има и разлика.
Големият проблем е в този боклук, който няма произход, не този, който има документи. Такъв беше хванат в Италия, с едни документи, а се оказа съвсем друг. Когато, да кажем, горивото е RDF или битов отпадък, подлежи на друг режим, а когато е суровина за рециклиране, пътува свободно в Европа.
Затова и криминалният контингент и средите, които работят нелегално, работят с фалшиви кодове на отпадъци и се оказва, че България е дестинация и за такъв боклук. И именно тук е големият проблем.
Аз смея да твърдя, че в системата за рециклиране на отпадъци в България има големи пропуски. Така например фирми, които рециклират суровини, подлежат на банкови гаранции, видеонаблюдение, но едни брокери, които само превозват и търгуват с отпадък, не подлежат нито на банкова гаранция, нито на видеонаблюдение, изобщо на никакъв режим и към тях няма такива завишени изисквания, каквито има към фирмите в България, които рециклират вторични суровини.
Това означава, че в самите регулации, в самите закони на България има пропуски, които правят България благоприятна дестинация за внос на чужд отпадък, от което, разбира се, страдат и българските граждани, околната среда, здравето им.
Друг тревожен въпрос е, че за този боклук, който влиза без произход, редица медии отправиха въпроси и Вашето министерство с мълчалив отказ им отказа информация. Министерството на околната среда и водите, когато се касае за здравето на гражданите, според мен трябва да е най-отворено, а наблюдаваме нещо различно – самото Министерство отказва информация колко боклук, откъде и с каква цел е влязъл и кой го е вкарал. Според мен, господин Министър, това допълнително налива масло в огъня и в притесненията на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Имате ли въпрос, господин Божанков?
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
РЕПЛИКА ОТ „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“: Въпрос? Въпросът кой е?
ЯВОР БОЖАНКОВ: Въпросът ми към Вас е: имате ли информация колко фирми какво количество отпадък вкарват? Повече яснота да ни дадете за този казус от Италия: боклукът за България ли е бил предназначен; има ли други известни случаи – на Вас и на Вашето министерство, за опити на внос на такъв отпадък, който е бил с един код, а реално се оказва различен; и какви мерки ще вземе Вашето министерство в тази посока? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Божанков.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божанков, може би няма да спазя точно реда, по който зададохте въпросите, но ще се опитам да кажа по всичките.
Говорейки конкретно за Италия: не, нямаме информация дали е предназначен за България. Компетентният орган на Италия не е сигнализирал компетентния орган – в случая Министерството на околната среда и водите, така че за този отпадък при нас не съществува обективна информация или каквато и да е информация. Не е искано разрешение за транспорт, за железопътен транспорт, респективно не е и давано разрешение.
Вие казахте всъщност, че не е проблемът, когато се вкарват RDF и друг тип отпадъци, които са с редовни документи. В изказването си в началото казах, че има два типа движение. Едните, които изискват нотификация. Това са всички горива, произведени от отпадъци. За тях е задължителна нотификацията. Такива нотификации минават през Министерството на околната среда и водите. В момента не мога, както отговорих и преди малко на господин Генов, да дам точна цифра, но ще Ви дам тази информация. Тя е налична и на страницата на Бернската конвенция, защото те задължително се публикуват на страниците на Бернската конвенция.
Когато става дума обаче за фалшиви кодове или криминален внос, точно затова казах, че от лятото на тази година ние се срещнахме с граничните власти и с другите власти, които имат също отговорности, за да може при съмнение да викат експерти от районната инспекция, която да каже дали кодът отговаря на този отпадък или обратно – отпадъкът на кода, защото е нормално митническите власти да не могат, но при съмнение те го третират като отпадък, докато директорът на РИОСВ не се произнесе дали това отговаря на кода или не.
Що се отнася до пропуски в Закона – аз съм сигурен, че няма съвършен закон и ще се радвам, ако заедно можем да допълним тези закони с всякакви идеи, които имате. Отворен съм. Само ще дам пример със Закона за чистотата на атмосферния въздух, когато съвместно с всичките парламентарни групи направихме едно подобрение, което беше много консенсусно, и аз благодаря още веднъж на всички парламентарни групи за това. Така че от тази гледна точка съм отворен и с удоволствие ще направя разговор, каквито идеи имате да се опитаме да ги вкараме, така че Законът да стане по-добър, той пак няма да е съвършен.
Но нека да кажа, че като цяло на отпадъците продължаваме да гледаме като на боклук, но идеята за кръговата икономика е да се говори за отпадъка като суровина. От тази гледна точка, разбира се, това е суровина, която има своите характеристики. Ние трябва все повече да мислим за отпадъка като нещо, което е полезно и от което може да се прави икономика. Това е идеята на кръговата икономика.
Затова и голяма част от отпадъците са в така наречения Зелен списък, който се движи свободно в Европа, за да може да се рециклират, да може повторно да се употребяват. Нормално е да има такова движение. Само ще кажа, че по завършилата вече Българо-швейцарска програма, в която бяха унищожени около 4000 тона пестициди, ние изнесохме всичките тези 4000 тона да бъдат третирани в инсинератори, каквито на територията на България няма, тоест това е нормален процес в рамките на Европейския съюз.
Така че все повече трябва да гледаме към този вид суровина от икономическа гледна точка, което изобщо не означава, че не трябва да се гледа от гледна точка на опазване на околната среда и здравето на хората. Депонирането трябва да намалява, защото то е вредно за околната среда. Най-добре е повторната употреба, веднага след това – рециклирането на отпадъците. Но в цялата йерархия на кръговата икономика на предпоследно място е и изгарянето и оползотворяването на енергия от отпадъци, което, както казах в началото на срещата, чисто по сметки в рамките от 10 до 15 години ние трябва да намерим начин за около 25% от отпадъка.
Ако приемем, че под 10% трябва да се депонира, което е цел на европейската политика, в перспектива на българската; ако приемем, че около 60 – 65% ще се рециклират или повторно употребяват и прочее, то остава 1%, към който ние така и така трябва да вървим – оползотворяване на енергията чрез изгаряне.
Пак повтарям, от 2017 г. има много ясни списъци с най-добри налични технологии в рамките на Европейския съюз, които задължително трябва да бъдат прилагани, и те се предписват в комплексните разрешителни, които се дават. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Димов.
Преминаваме към финалния етап на изслушването – парламентарните групи имат право да изразят становище, отношение към отговорите в рамките на пет минути. Това правим по реда на парламентарните групи.
Заповядайте, госпожо Василева. Имате пет минути, за да изразите отношение.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз благодаря на колегите от БСП за това, че предизвикаха изслушване по тази актуална тема – изключително важна и вълнуваща всички нас и обществото, защото става въпрос за притеснения, свързани със средата, в която живеем. Въпросите, касаещи околната среда, стават все по-значими и чувствителни за обществото и няма как да не е така, защото те са пряко свързани със здравето на хората.
Господин Димов представи информация, свързана и с конкретния повод за разискването, и по политиките, провеждани от Министерството на околната среда и водите, и аз Ви благодаря за информацията, господин Димов. Мисля, че много важен акцент в това беше и стремежът да се съблюдава законодателството от гледна точка на йерархията на управлението на отпадъците, прилагането на най-добрите практики и най-добрите налични техники с цел да повишим процента на предотвратяване образуването на отпадъците, рециклирането и повторната употреба. Това е фокусът, върху който трябва да насочим усилията си.
Що се отнася до изгарянето на отпадъците, рисковете са свързани с потенциално замърсяване на въздуха. Разбира се, когато говорим за нерегламентирани практики и депониране, замърсяване и на води, и на почви, в този смисъл трябва да бъдем абсолютно непримирими към всякакви форми на нерегламентирани практики. Това включва и депониране – нерегламентирано депониране, включва и нерегламентирано внасяне и изгаряне на отпадъци.
Направено беше много дотук и колегите много добре си спомнят, че през месец юли 2009 г., когато управлението на тройната коалиция приключваше, почти нямаше изградени регионални системи за управление, съоръжения, които предполагат съответстващо на изискванията третиране на отпадъците. Оттогава досега вече имаме изградени 53 регионални системи за управление на отпадъците, има изградени инсталации за сепариране – 11 на брой през първия период на Оперативната програма, 19 инсталации за компостиране, в момента много усилено се изграждат инсталации за компостиране на зелени и биоразградими отпадъци. Това е целта.
Що се отнася до изгарянето, мисля, че всички ние сме наясно с факта, че това е възможност, която европейското законодателство допуска – възможност за генериране на електроенергия и топлоенергия, но изгарянето трябва да става само и единствено при съблюдаването на най-строгите изисквания и прилагането на най-строгите стандарти. Това означава: най-добри налични техники, безкомпромисен контрол към вноса на отпадъци и към процеса на изгаряне, очистващи инсталации, които да гарантират недопускането на вредни емисии.
Направихме промени в законодателството. Само преди два месеца всички ние въведохме изискването инсталациите да бъдат оборудвани с възможност за видеонаблюдение и недопускане на нерегламентирано изгаряне на отпадъци. Наскоро внесохме и предложение за изменение на Наказателния кодекс – отново с цел недопускане на нерегламентирани практики и строги наказания за всеки, който си позволява нещо подобно.
Това, което е важно, е да не се допуска икономическият интерес да надделее над обществения и в този смисъл винаги на първо място да бъде превантивният контрол наистина със съблюдаване на принципа за предпазливост и залагане на най-строги изисквания към всички оператори. Изгарянето и оползотворяването трябва да означава, че ще бъде допуснато само тогава, когато не може отпадъкът да бъде предварително третиран, рециклиран или повторно употребен, тоест не на всяка цена.
Необходимо е да продължаваме усилията за транспониране и на законодателството, което миналата година беше прието на европейско ниво – пакет „Отпадъци“. В този смисъл смятам, че всички ние, народните представители, можем да допринесем за залагането на целите, които са част от това законодателство.
И не на последно място, предстои разработването на нов национален план за управление на отпадъците. Всички тези съображения трябва да бъдат взети предвид – фокус върху практиките, които са най-високо в йерархията, по отношение на управление на отпадъците.
Искам да поздравя министър Димов, който заедно с други институции организира масови проверки във взаимодействие с МВР, „Митници“. Това е начинът да се осъществява непрекъснат ефективен контрол и да не се позволява на територията на страната да се внасят отпадъци, които не отговарят на изискванията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
От парламентарната група на БСП – заповядайте, госпожо Нинова, имате думата да изразите отношение.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Вие ни благодарите, че сме повдигнали темата, каква хубава дискусия била станала, но ако може да обобщим резултата от тази дискусия.
Какво разбрахме от отговорите на министъра на околната среда и водите по конкретния случай за боклука от Италия, за който италианската преса писа, че е схема на италианската мафия и че е предназначен за България? Отговорът на българското правителство е: Министерството на околната среда и водите не е давало разрешение и италианците не са ни уведомили.
Господин Министър, Вие не попитахте ли италианската страна, след като прочетохте тази тревожна информация: вярно ли е, че това количество е предназначено за България; кой от италианска страна стои зад това; кой от българска чака този боклук и какво може да направите двете държави, и службите на двете държави, за да пресечете очевидно този канал за зариване на България с нерегламентираните боклуци на Италия? Не! Българското правителство и българското министерство не е проявило никаква инициатива. След като италианците не са ни уведомили, кротко и тихо ще се размине, никой няма да чуе и ще се потулят нещата.
Второ, какво разбрахме?! Българското правителство и министърът нямат информация, не знаят на този етап самите те на колко фирми са дали разрешително да внасят боклуци, какво количество са разрешили и къде се намира то в България. Говорим за официалния внос, тъй като министърът ни информира, че има регламент да не надвишаваме една втора от капацитета на България при вноса на такива отпадъци и че всичко това минава през неговите ръце и подпис – да разрешава какво количество да се внася. И в същия момент, след пет минути от тази трибуна ни казва: „Не знам на колко фирми съм разписал, какво количество съм разрешил, къде се намира този боклук в България в момента и какво се случва с него“.
Уважаеми колеги, Вие излизате и казвате: „Благодарим на министъра, каква хубаво свършена работа.“ Това сериозно ли го правите?
На трето място, контролът – най-важното. Какво разбрахме от министъра? Отново пълен административен хаос в контрола: митниците отговарят на митниците, МВР отговаря вътре в страната, РИОСВ отговаря, ако го хване някъде на сметище, и най-важното: „Ако имате съмнения, давайте сигнали“, тоест никакъв контрол. Министерството издава разрешение само по документи и очевидно тук е заровен проблемът. По документи влизат суровини за рециклиране и производство, Министерството си гледа документите и всичко му е наред – разписва, пуска и няма никакъв контрол какво влиза вместо тази суровина. Очевидно е, че влизат отпадъци. И отново си прехвърлят отговорността от институция на институция – Министерството на МВР, МВР на РИОСВ, РИОСВ на кмета и така нататък.
Вчера ние бяхме на едно такова място с една италианска фабрика за суровини, които трябва да се преработват до пластмасов продукт. Може би вече знаете за какво става дума, защото се вдигна голям шум в обществото. Този италиански инвеститор иска да ползва водохранилището на селото, което е за питейна вода, да измива този отпадък и от това измиване да пусне водата в реката на село Яворец. Как Ви изглежда тази работа: като сериозно инвестиционно намерение или превръщането на България в сметище за всякакви боклуци от цял свят, но най-вече като терен за разиграване на икономически интереси и за много пари – много пари за сметка на здравето на българските граждани?
Искаме чиста вода, чист въздух, чиста земя и чиста храна. Изискваме незабавни мерки, не такова шикалкавене и общи приказки каквито чухме днес. Изводът ни е: нямате информация или криете за какво става дума, нямате контрол върху целия този процес – някой изкарва много пари от това, а българският народ се трови. Това просто не може да продължава така.
Ние ще продължим с темата, като ще внесем дебати с Проект за решения, а не просто говорене от една или друга парламентарна група, а проекти за решения на парламента, които правителството трябва задължително да изпълнява. Те ще са насочени към една цел: спасяване на природата на България, запазване на здравето на българина, гарантиране от всички ни на чиста вода, чиста храна, чиста земя за българските граждани и опазване на хубавата ни България от това да я превърнете в сметището на света. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
Желаят ли другите парламентарни групи – ДПС? Не виждам. „Обединени патриоти“?
Господин Веселинов, имате пет минути да изразите отношение. (Реплики.) Щом има съгласие между групите, няма проблем да разменим реда.
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Действително нямах намерение да се изказвам, но наситеното с драматизъм изказване на госпожа Нинова ме провокира. Явно сме присъствали на различно изнасяне на информация, защото това, което разбрах и от медиите, и от отговорите, е, че в Италия тече разследване и изобщо не е ясно дали този отпадък е бил насочен към България. Нашите институции поддържат комуникация с отговорните органи и просто за момента няма яснота, а имаме вестникарска информация, че това е предназначено за България.
Нормалното е институциите, които се занимават с контрола на този процес, да извършат съвместни проверки и това се случва. Всеки, който е запознат с практиката, го знае, тоест има контрол. Според мен целият този драматизъм за покушението срещу здравето на българите и околната среда е излишен. Има полза от всяка една дискусия и съм сигурен, че ще има полза от предложенията, които ще направите, но нека да не повишаваме градуса на напрежението в посоки, които не са сигурни. Факт е, че ние сме част от европейското пространство – и с лошите страни на това членство, и в това отношение това, което трябва да съществува като гаранция, е сигурността, че отпадъците, които всъщност са вторична суровина, се обработват, преработват или съответно изгарят по правилния начин, когато се стигне до изгаряне.
Аз мисля, че ако има някаква нужда от допълнителна информация, всяка една от българските отговорни институции би се отзовала, защото наистина това е изключително важно. Между другото, има страшно много такава информация и на сайтовете на МОСВ, и на страницата на Базелската конвенция, и прочее, така че информация има. Интерес трябва да има, но нека да не създаваме излишни страхове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Заповядайте, господин Чакъров, от името на парламентарната група на ДПС.
ДЖЕВДЖЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! След изслушването е видно, че темата наистина е много чувствителна. Тя ще продължава да бъде във фокуса на общественото внимание и е съвсем резонно с оглед на предполагаемите действия, които стоят пред нас и пред обществото, и най-вече с оглед на рисковете за човешкото здраве, за околната среда и за всички нас.
От това, което чухме, господин Министър, общо взето погледът ни е еднакъв, само че ще си позволя да коментирам. Вие правилно посочихте, че контролът на самите субекти, които имат съответните разрешения, и там, където е достигнал, ще се поставят камери и така нататък.
Вие правилно посочихте, че акцентът трябва да бъде максимален, да падне на местата, където са граничните пунктове, митническите пунктове, където ще се извършва вносът. Освен това не само да са компетентни представителите на Министерството на околната среда и водите, а би било добре да има съвместни координирани действия както с „Гранична полиция“, така и с митническите власти. Защо да няма и мобилни екипи по време на транспорта с оглед на това, което каза колегата Божанков – да се извършва контрол какво и по какъв начин се внася, отговаря ли реално на това, което е описано на кодовете? Както и Вие посочихте, Законът не е рестриктивен, но редица регламенти дават възможност по съответния ред това да става. Това, което е позволено, трябва да бъде обект и внимание на максимален контрол. Всичко трябва да става много прецизно с оглед на изключително сериозната тема по отношение на вноса и на изгарянето на отпадъци.
Господин Министър, Вие отворихте една друга тема, която е много чувствителна, и вчера в парламентарната група на ДПС, и ръководството я обсъждахме – въпросът с пестицидите. Бих искал да кажа няколко думи за това, защото посочихте, че 4000 тона по Швейцарската програма са изнесени досега. Това е добра информация. Коректно е да кажем пред колегите и пред цялата общественост, че обхватът по Швейцарската програма е бил за 4388 тона.
Вчера представители на общините начело с кмета на Кърджали представиха една доста тревожна информация за пестицидите в различните общини на област Кърджали. Това е една сериозна тема. Считам, че трябва да се положат необходимите усилия, да се предвиди необходимият финансов ресурс и там да се извърши препакетиране, съхранение и транспортиране извън страната, защото ние нямаме такива мощности, инсинератори, както и Вие посочихте, да бъдат обезвредени и съответно да бъдат обработени в сградите, които досега са съхранявали тези пестициди.
Ще посоча, че още от 70-те години има силно отровни вещества, които също трябва да бъдат обект на внимание с оглед на изключителния риск, който представляват за хората, за обществеността, за околната среда, за всички компоненти на околната среда – там трябва да се вземат необходимите мерки и действия и трябва да се предвиди финансов ресурс.
От позицията на опозиция даже бихме Ви подкрепили да се осигури този финансов ресурс, защото касае някъде към 100 общини в страната. Добре е да имаме картината, господин Министър, и ще Ви помолим за информация в кои общини е притеснителна картината още от сега. По отношение на охраната и охраняването на тези обекти или субекти, които носят отговорност, съвместно с общините да се вземат максимални мерки да не се стига до каквито и да е инциденти с негативни последици.
Бих искал да завърша с това, че всички отговорни институции, които биха могли да имат отношение към казуса, който днес разискваме, трябва да има пълна мобилизация и да не се допускат никакви рискове, никакви пропуски в нашата работа. Екипите на Министерството на околната среда и водите имат тези компетенции, в добра координация сме и считам, че бихме могли да се справим и да не се допускат никакви негативни последици за страната и за хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Чакъров.
С това приключваме тази точка от дневния ред.
Благодаря Ви, за участието, господин Министър.
Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Вносител е Министерският съвет.
Кой ще докладва?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Председател, моля за процедура в залата да бъдат допуснати госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, госпожа Ирена Христова – началник на отдел дирекция „Данъчна политика“, господин Борислав Борисов – заместник-директор на Агенция „Митници“, и господин Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване процедурата за допуск.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Моля, поканете лицата.
Продължете, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурително процесуалния кодекс“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като:
„1. В чл. 143ю, ал. 3 думите „по реда на“ се заменят със „съгласно“.
2. В чл. 143я, ал. 4:
а) в т. 6 след думата „обезсилват“ запетаята се заличава;
б) в т. 7:
аа) в буква „а“ думата „никоя“ се заменя с „нито една“;
бб) в буква „б“ текстът преди подбуква „аа“ се изменя така: „получателят е местно лице за данъчни цели на юрисдикция, която:“;
в) в т. 11, буква „г“ след думите „или на съдържащите се в тях активи“ се поставя запетая.
3. В чл. 143я1 ал. 6 се изменя така:
„(6) Консултант предоставя информация за трансгранична данъчна схема, която му е известна, притежава или се намира под неговия контрол, в срок до 30 календарни дни считано от най-ранната от следните дати:
1. деня, следващ деня, в който данъчната схема е предоставена за прилагане;
2. деня, следващ деня, в който данъчната схема е готова в степен, която да позволява нейното прилагане;
3. датата, на която е извършена първата стъпка по прилагането на данъчната схема.“
4. В чл. 143я2:
а) в ал. 2, т. 3 думата „от“ се заменя с „по прилагането на“;
б) алинея 6 се изменя така:
„(6) Когато за данъчно задълженото лице възникне задължение за подаване на информация за трансгранична данъчна схема, то следва да подаде информацията в срок до 30 календарни дни считано от най-ранната от следните дати:
1. деня, следващ деня, в който данъчната схема е предоставена за прилагане;
2. деня, следващ деня, в който данъчната схема е готова в степен, която да позволява нейното прилагане;
3. датата, на която е извършена първата стъпка по прилагането на данъчната схема.“
5. В чл. 143я3 се създава ал. 7:
„(7) Данъчно задължените лица посочват в годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, дали прилагат трансгранична данъчна схема и уникалния номер на схемата. Информацията се посочва в декларацията за всяка година, през която трансграничната данъчна схема има данъчен ефект за лицето.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложенията в редакцията на Комисията по § 1.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 1 по вносител с редакцията на Комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Параграф 1 по вносител с редакцията на Комисията – точно така, госпожо Стоянова, за да стане съвсем ясно.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нов § 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 203 ал. 3 се изменя така:
„(3) Запорът върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до централния регистър на ценни книжа, като едновременно с това се уведомява дружеството. Централният регистър на ценни книжа уведомява незабавно съответния централен депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа, и съответния регулиран пазар за наложения запор.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов § 2 в редакцията на Комисията.
Гласували 120 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 2 по вносител има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3, като в чл. 278г, ал. 1 и 2 думите „чл. 143ю“ се заменят с „чл. 143я1 или чл. 143я2“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението в редакцията на Комисията по § 2, който става § 3.
Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4, като в т. 48, буква „г“ думата „лице“ се заменя с „лицето“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване текста на вносителя с редакцията на Комисията по § 3, който става § 4.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4, който става § 5, и текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Гласували 117 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители:
„В Преходни и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
Създава се § 4а:
,,§ 4а. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
„В чл. 490, ал. 5 думите „поведението на водача при движение по пътищата и/или“ се заличават.“
„В чл. 575, ал. 4 думите „поведението на водача при движение по пътищата и/или“ се заличават.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Стоянова.
Господин Свиленски, имате думата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, предложението, което сме направили с колеги народни представители, касае промяна в Кодекса за застраховането и по-конкретно касае начина на определяне на премията по застраховка „Гражданска отговорност“, във връзка с предложените изменения за системата „Бонус – малус“, в която от 1 януари се предвиждаше всички застраховки „Гражданска отговорност“ или повечето от тях да поскъпнат драстично.
В обществото се породи основателен дебат необходимо ли е това да се случва и как точно трябва да се случи. Затова ние направихме нашите предложения, касаещи начина на определяне на застрахователната премия, а именно: тя да не се влияе от поведението на водача, а да зависи само от нанесените щети от съответния собственик или водач.
В процеса на разглеждане на това предложение в Бюджетната комисия се установи, че Наредбата, която беше качена на сайта на Комисията за финансов надзор, не е качена по надлежния ред. Тя трябва да бъде качена на сайтовете и на други две министерства. Тоест към момента нямаме наредба, която да предвижда повишаване на застраховка „Гражданска отговорност“. Поеха се ангажименти това да се случи след месец март, а дотогава да се проведе публично обсъждане и дебат в обществото как трябва да се определя тази застраховка. Само ще кажа, че продължаваме да отстояваме позицията, че за нас е неприемливо броят на нарушенията, извършени от водача, да оскъпяват гражданската отговорност. За това дали един водач нарушава Закона за движението по пътищата, той плаща своите санкции, плаща своите глоби и понася отговорност по Закона за движението по пътищата. Както всички знаете, нееднократно повишавахме глобите и те в някаква степен дават своя ефект.
В дискусията в Комисията по бюджет и финанси се стигна до извода да направим това предложение по надлежния ред със Закона за изменение на Кодекса за застраховането. Ние ще направим такова предложение съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Благодаря на председателката на Комисията по бюджет и финанси, че позволи дискусията да се случи в Комисията. Благодаря и на колегите, които участваха.
Мисля, че в следващите месеци заедно можем да направим така, че всички български граждани – шофьорите, застрахователите, да чувстват наредбата, която ще бъде приета, за справедлива и тя наистина да върши дейността, за която е, а именно: да се изплащат застраховките „Гражданска отговорност“, а не да се използва за постигане на други цели, с други закони и с други мерки. И тъй като, както казах, в Комисията постигнахме съгласие това да се разгледа в отделен кодекс, в отделен ЗИД оттеглям предложението, за да бъде разгледано по надлежния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Свиленски.
Все пак да попитам за реплики? Не виждам.
Продължете, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Само да благодаря на господин Свиленски за коректното отношение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6, като след думата „по“ се добавя „прилагането на“, а думите „влизането в сила на този закон“ се заменят с „30 юни 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5, който става § 6, в редакцията на Комисията.
Гласували 118 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 1 – чл. 143я3, ал. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 6 по вносител.
Гласували 114 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7 и § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението на вносителя по § 7 и § 8, подкрепени от Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на § 10.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 9:
„§ 9. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 10 ал. 11 се отменя.
2. Създава се чл. 66в:
„Чл. 66в. По предложение на директора на Агенция „Митници“, министърът на финансите утвърждава със заповед списък на стоки с висок риск за финансовите интереси на Европейския съюз, за които се извършва засилен митнически контрол. Заповедта, заедно със списъка, се публикува на интернет страниците на Министерството на финансите и на Агенция „Митници“.“
3. Създава се чл. 195а:
„Чл. 195а. (1) Когато при проверка на данните в приета митническа декларация за митнически режим допускане за свободно обращение на стоки, които попадат в списъка по чл. 66в, се установи, че декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях в Европейския съюз, митническите органи изискват предоставяне на обезпечение. Обезпечението се предоставя в размер, осигуряващ заплащането на митническото задължение и другите вземания, които може да възникнат при вноса, изчислени на база справедливите цени за тези стоки към момента на декларирането.
(2) Митническите формалности за декларирания митнически режим допускане за свободно обращение на стоки продължават след предоставяне на обезпечението по ал. 1.“
4. В §1 от допълнителната разпоредба се създава т. 40:
„40. „Справедливи цени“ са оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години. Справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата „Тезей“ (THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre).“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението в редакцията на Комисията за създаване на нов § 9.
Гласували 108 народни представители: за 104, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 10:
„§ 10. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 44 ал. 4 се изменя така:
„(4) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната.“
2. В приложение № 4 към глава втора, раздел VI т. 1 се изменя така:
„1. Места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани една или две звезди или регистрирани по Закона за туризма – данъкът се определя за стая според местонахождението на обекта: от 25 до 250 лв.“
Да докладвам и следващото, защото е свързано.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 11:
„§ 11. За 2020 г. за местата за настаняване до 20 стаи, регистрирани по Закона за туризма, се прилага размерът на патентния данък, определен в границите от 25 до 250 лв. в съответната наредба по чл. 1, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси за местата за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани една или две звезди.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението в редакция на Комисията за създаване на § 10 и § 11.
Гласували 108 народни представители: за 100, против 3, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 12:
„§ 12. За имущества, придобити безвъзмездно през 2019 г., с изключение на случаите, предвидени в чл. 49, ал. 2 и 4 от Закона за местните данъци и такси, за които не е платен данък при придобиването им, данъчно задължените лица подават декларация за облагане с данък при безвъзмездно придобиване на имущества и заплащат данъка в срок до 31 март 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението за създаване на § 12 в редакцията на Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението
Комисията предлага да се създаде § 13:
„§ 13. В Закона корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 47г ал. 3 се изменя така:
„(3) При определяне на данъчната печалба по ал. 2, т. 1 данъчна загуба, определена по реда на този закон през предходни данъчни периоди:
1. се приспада последователно до изчерпването ѝ през следващите 5 години от възникването ѝ, при спазване на изискванията на глава единадесета, само от данъчните печалби на същото контролирано чуждестранно дружество или от данъчната печалба на друго контролирано чуждестранно дружество в същата чужда държава, от която е възникнала;
2. не се приспада от данъчните печалби на данъчно задълженото лице от източник в страната или други държави.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложение за създаване на § 13 в редакцията на Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 100, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага се създаде § 14:
„§ 14. Разпоредбата на чл. 47г, ал. 3, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане се прилага за данъчни загуби, възникнали след 31 декември 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението за създаване на § 14 в редакцията на Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 98, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 15:
„§ 15. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 53, ал. 2, т. 2 накрая се добавя „или определени с правилника за прилагане на закона“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението в редакция на Комисията за създаване на § 15.
Гласували 107 народни представители: за 102, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 9 по вносител има предложение от народния представител Георги Свиленски и група народни представители. То е свързано с първото предложение, което господин Свиленски оттегли.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Потвърждаваме, че е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 16:
„§ 16. Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на § 1 и § 3 – 8, които влизат в сила от 1 юли 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението в редакция на Комисията за § 9, който става § 16.
Гласували 118 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
С това изчерпваме и работата по тази точка от дневния ред.
Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОЛЕКТИВНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ СХЕМИ И НА ДРУГИ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА КОЛЕКТИВНО ИНВЕСТИРАНЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, първо, много консолидирано за допуск в залата със зеления бутон за: Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, Елка Шонгова – главен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“; и от Комисията за финансов надзор – Мария Филипова – заместник-председател, и Теодора Добрева – началник-отдел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Моля, обявете гласуване по процедура за допуск.
Гласували 116 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля да поканите гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението за наименованието на Закона.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Преди да продължите, господин Кънев, да Ви поздравим за днешния рожден ден, да Ви пожелаем здраве и много успехи, (ръкопляскания и възгласи: „Браво!“) и да се надяваме, че Законът ще мине безпроблемно днес.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Поне това Ви го гарантирам.
Благодаря за бурните аплодисменти.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване § 1 по вносител.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 6 се правят следните изменения:
1. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Колективна инвестиционна схема може да включи в наименованието си обозначението „фонд на паричния пазар“, „ФПП“ или друго обозначение на български или на чужд език, което предполага, че е фонд на паричния пазар, само ако отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2017/1131 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно фондовете на паричния пазар (OB, L 169/8 от 30 юни 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/1131”.”
2. В ал. 5 думата „означение“ се заменя с „обозначението“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2 в редакцията на Комисията.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи 3, 4, 5, 6 и 7, подкрепени от Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думата „отнема“ се заменя с „може да отнеме“;
б) в т. 6 след думите „системно нарушава разпоредбите на този закон“ се добавя „на Закона за мерките срещу изпирането на пари“, а думите „по прилагането му“ се заменят с „по прилагането им“.
2. В ал. 2 в текста преди т. 1 думата „отнема“ се заменя с „може да отнеме“.
3. Създава се ал. 3:
„(3) Комисията може да отнеме издадения лиценз за извършване на дейност като фонд на паричния пазар, съответно разрешението за организиране и управление на фонд на паричния пазар, в случаите по ал. 1 и 2 и в случаите по чл. 41, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1131.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 8 в редакцията на Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 9, подкрепено от Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Предложение на народния представител Даниела Савеклиева за създаване на нов § 10.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 10:
„§ 10. В чл. 25 ал. 1 се изменя така:
„(1) Депозитарят не може да бъде едно и също лице с управляващото дружество на колективната инвестиционна схема.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението, подкрепено от Комисията, за създаване на нов § 10.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 10, който става § 11.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Предложение от народния представител Даниела Савеклиева за създаване на нови параграфи 12 и 13.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 12 и 13:
„§ 12. В чл. 34 изречение трето се заличава.
§ 13. В чл. 35а, ал. 4, в текста преди т. 1 след думите „са получени и“ се добавя „дали всички парични средства на колективната инвестиционна схема са“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението за създаване на нови параграфи 12 и 13 в редакция на Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи 11 и 12, които стават съответно параграфи 14 и 15.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 16:
„§ 16. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „дяловете на едно и също предприятие“ се заменят с „дялове на една и съща колективна инвестиционна схема или друго предприятие“.
2. В ал. 3 след думите „схеми или“ се добавя „други“, а думите „такси при продажбата и обратното изкупуване на дяловете на тази колективна инвестиционна схема“ се заменят с „такси от инвестиращата колективна инвестиционна схема при продажбата и обратното изкупуване на дяловете на колективните инвестиционни схеми или другите предприятия за колективно инвестиране, в които тя инвестира“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението на вносителя в редакцията на Комисията по § 13, който става § 16.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 17:
„§ 17. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Значително влияние по смисъла на изречение първо е налице в случаите на пряко или непряко притежаване на 20 на сто или повече от гласовете в общото събрание на емитент, определени съгласно чл. 145 и 146 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.”
2. В ал. 3 думата „стойност“ се заменя със „сума“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението на вносителя в редакцията на Комисията по § 14, който става § 17.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 19.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя по параграфи 15 и 16, които стават съответно 18 и 19.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 20:
„§ 20. В чл. 60, ал. 1, т. 1 накрая се добавя „изготвен съгласно изискванията на Международните счетоводни стандарти“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението на вносителя в редакцията на Комисията по § 17, който става § 20.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението на вносителя по § 18, който става § 21.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 22:
„§ 22. В чл. 90 се правят следните изменения и допълнения:
1.В ал. 2 думите „ал. 1 и 3“ се заменят с „ал. 1 или 3“ и се създава изречение четвърто: „Комисията е компетентен орган по прилагането на чл. 26 от Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на управляващите дружества.“
2.В ал. 7 думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 6“.
3.Създава се ал. 11:
„(11) Условията и редът за издаване на разрешение по чл. 26 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на управляващо дружество се определят с наредба.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 19, който става § 22 по Доклада на Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 23.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 24:
„§ 24. В чл. 92, ал. 1 след думите „финансовата година“ се добавя „изготвен съгласно изискванията на Международните счетоводни стандарти“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 20, който става § 23, подкрепен от Комисията, и редакцията на § 21, който става § 24 по Доклада на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 25, като предлага в т. 1 думите „основния текст на ал. 1“ да се заменят с „ал. 1 в текста преди т. 1“, а в т. 5 думите „се поставя запетая“ да се заличат.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 27.
По § 25 имаме една техническа поправка.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 28, като предлага в текста преди т. 1 думите „и допълнение“ да се заличат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 22, който става § 25, подкрепен от Комисията; текста на вносителя за § 23, който става § 26, подкрепен от Комисията; § 24, който става § 27, подкрепен от Комисията, и текста на вносителя за § 25, който става § 28, подкрепен от Комисията със съответната поправка.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 29, като предлага в т. 1 думите „основния текст“ да се заменят с „текста преди т. 1“, а в т. 5 думите „се поставя запетая и“ да се заличат.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 32.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 33, като предлага в т. 2 думите „се поставя запетая“ да се заличат.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 26, който става съответно § 29, подкрепен от Комисията със съответните промени; параграфи 27, 28 и 29 по вносител, които стават съответно параграфи 30, 31 и 32, подкрепени от Комисията; текста на вносителя за § 30, който става § 33 със съответната поправка и текста на вносителя за § 31, който става § 34, подкрепени от Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 35:
„§ 35. В чл. 120 се правят следните изменения:
1.В ал. 1, в текста преди т. 1 думите „което е получило правото да извършва дейност на територията на Република България по реда на Глава десета“ се заменят със „с произход от друга държава членка, получило лиценз за извършване на дейност като управляващо дружество съгласно Директива 2009/65/ЕО“;
2. В ал. 4 думите „чл. 12, ал. 3-5“ се заменят с „чл. 12, ал. 4 6 и 8“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 37
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 32, който става § 35 по Доклада на Комисията, и текста на вносителя за параграфи 33, 34, 35 и 36, които стават съответно параграфи 36, 37, 38 и 39, подкрепени от Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 40:
„§ 40. В чл. 180 се правят следните изменения и допълнения:
1.В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думата „отнема“ се заменя с „може да отнеме“;
б)в т. 6 след думите „този закон“ се добавя „на Закона за мерките срещу изпирането на пари“, а думата „му“ се заменя с „им“.
2.В ал. 2, в текста преди т. 1 думата „отнема“ се заменя с „може да отнеме“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 41.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 42:
„§ 42. В чл. 185 след думите „правилата на“ се добавя „чл. 25 и“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 43:
„§ 43. В чл. 191 се правят следните допълнения:
1.В ал. 1 се създава изречение второ: „Годишният финансов отчет се изготвя съгласно изискванията на Международните счетоводни стандарти.“
2.В ал. 2, т. 1 след думите „финансов отчет“ се добавя „изготвен съгласно изискванията на Международните счетоводни стандарти“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 45.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 46.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 37, който става § 40 по Доклада на Комисията; текста на вносителя на § 38, който става § 41, подкрепен от Комисията; редакцията на § 39, който става § 42 по Доклада на Комисията, редакцията на § 40, който става § 43 по Доклада на Комисията; текста на вносителя на § 41, който става § 44, подкрепен от Комисията; параграфи 42, 43 и 44, които стават съответно параграфи 45, 46 и 47, подкрепени от Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 48, като предлага в т. 1 думите „основния текст“ да се заменят с „текста преди т. 1“, а в т. 2 думите „се поставя запетая и“ да се заличат.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 49.
Комисията предлага да се създаде нов § 50:
„§ 50. В чл. 209, ал. 2 думите „ал. 6“ се заменят с „ал. 7“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 51, като предлага в т. 1 думите „основния текст“ да се заменят с „текста преди т. 1“, а в т. 2 думите „се поставя запетая и“ да се заличат.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 52 като предлага в т. 3 думата „нова“ да се заличи.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 53.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 54:
„§ 54. В чл. 226, ал. 1 след думите „годишен отчет“ се добавя „изготвен съгласно изискванията на Международните счетоводни стандарти“.“
Има предложение на госпожа Савеклиева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 55:
„§ 55. В чл. 227, ал. 3 думите „чл. 231“ се заменят с „чл. 224“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 45, който става § 48 със съответните поправки, подкрепен от Комисията; текста на вносителя за § 46, който става § 49, подкрепен от Комисията; новия § 50, текста на вносителя за § 47, който става § 51 със съответните поправки, подкрепен от Комисията; текста на вносителя за § 48, който става § 52 със съответното заличаване на думата „нова“ в т. 3; текста на вносителя за § 49, който става § 53, подкрепен от Комисията; редакцията на § 50, който става § 54 по Доклада на Комисията и създадения нов § 55.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Параграф 51 – господин Бойчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 56 като предлага в ал. 8 думите „Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП)“ да се заменят с „ЕОЦКП“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52, който става § 57:
„§ 57. В чл. 235 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, в текста преди т. 1 след думите „в комисията“ се добавя „а по целесъобразност и на компетентния орган на държавата членка по произход на съответния алтернативен инвестиционен фонд, когато този орган е различен от комисията“.
2. В ал. 3 накрая се добавя „и се публикува на интернет страницата на лицето, управляващо алтернативния инвестиционен фонд, до 4 месеца от завършването на финансовата година“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 58.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54, който става § 59:
„§ 59. В чл. 237, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В текста преди т. 1 накрая се добавя „както и при поискване“.
2. В т. 1, буква „г“ накрая се добавя „както и всяка предоставена гаранция съгласно уговорените условия за ливъридж“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 60 като предлага думите „основния текст“ да се заменят с „текста преди т. 1“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 61.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 62.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58, който става § 63:
„§ 63. В чл. 251, ал. 1, в текста преди т. 1 след думите „алтернативен инвестиционен фонд“ се добавя „на професионални инвеститори“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 64.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 65.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 58, който става съответно § 56 със съответните промени, подкрепен от Комисията; редакцията на § 52, който става § 57 по Доклада на Комисията; текста на вносителя за § 53, който става § 58, подкрепен от Комисията; редакцията на § 54, който става § 59 по Доклада на Комисията; текста на вносителя на § 55, който става § 60 със съответните промени, подкрепени от Комисията; Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 61, текста на вносителя на § 57, който става § 62, подкрепен от Комисията; редакцията на § 58, който става § 63 по Доклада на Комисията; текста на вносителя за § 59 и § 60, които стават съответно § 64 и § 65, подкрепени от Комисията.
Има технически пропуск от моя страна – текста на вносителя за § 51, който става § 56 със съответните промени, подкрепен от Комисията, също гласуваме.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Бойчев – параграф 61.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: По § 61 има предложение на народния представител Даниела Савеклиева:
„В § 61 се създават точки от 4 – 6.“
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 61, който става § 66:
„§ 66. В чл. 273 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите „ал. 1, 6 и 13“ се заменят с „ал. 1, 6 и 14“.
б) създава се нова т. 7:
„7. Регламент (ЕС) 2017/1131 и/или на актовете по прилагането му се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв.;“
в) досегашната т. 7 става т. 8;
г) досегашната т. 8 става т. 9 и в нея думите „член 6“ се заменят с „член 4, ал. 5 и 6, чл. 6“, след думите „чл. 10, ал. 5“ се поставя запетая и се добавя „чл. 10а“, след думите „чл. 18, ал. 1“ се поставя запетая и се добавя „чл. 37, ал. 8“, след думите „чл. 91“ се поставя запетая и се добавя „ал. 1 и 3“, думите „чл. 93, ал. 1 – 5“ се заменят с „чл. 93, ал. 1,2, 4 и 5“, а след думите „чл. 98, ал. 2“ се поставя запетая и се добавя „чл. 194, ал. 4, чл. 197, ал. 11, чл. 216, ал. 5“;
д) досегашната т. 9 става т. 10 и в нея думите „чл. 101, ал. 2“ се заменят с „чл. 101, ал. 3“, думите „чл. 107“ и запетаята след тях се заличават, а след думите „чл. 156“ се добавя „ал. 1 и 2“;
е) досегашната т. 10 става т. 11 и в нея думите „чл. 86, ал. 6 – 8“ се заменят с „чл. 86, ал. 6, 8 – 10“;
ж) досегашната т. 11 става т. 12.
2. В ал. 2:
а) създава се нова т. 7:
„7. за нарушения по ал. 1, т. 7 - от 20 000 до 40 000 лв.;“
б) досегашната т. 7 става т. 8 и в нея думите „т. 7“ се заменят с „т. 8“;
в) досегашната т. 8 става т. 9 и в нея думите „т. 8“ се заменят с „т. 9“;
г) досегашната т. 9 става т. 10 и в нея думите „т. 9“ се заменят с „т. 10“;
д) досегашната т. 10 става т. 11 и в нея думите „т. 10“ се заменят с т. 11“;
е) досегашната т. 11 става т. 12 и в нея думите „т. 11“ се заменят с „т. 12“;
3. В ал. 5:
а) създава се нова т. 7:
„7. за нарушения по ал. 1, т. 7 - от 20 000 до 40 000 лв., а при повторно нарушение - от 40 000 до 100 000 лв.;“
б) досегашната т. 7 става т. 8 и в нея думите „т. 7“ се заменят с „т. 8“;
в) досегашната т. 8 става т. 9 и в нея думите „т. 8“ се заменят с „т. 9“;
г) досегашната т. 9 става т. 10 и в нея думите „т. 9“ се заменят с т. 10“;
д) досегашната т. 10 става т. 11 и в нея думите „т. 10“ се заменят с т. 11“;
е) досегашната т. 11 става т. 12 и в нея думите „т. 11“ се заменят с „т. 12“;
ж) досегашната т. 12 става т. 13.
4. Създава се нова ал. 6:
„(6) Който предостави или допусне да бъде предоставена невярна информация във връзка с осъществявания от Комисията и заместник-председателя надзор върху дейността на управляващо дружество, лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, колективна инвестиционна схема или друго предприятие за колективно инвестиране, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 50 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“.
5. Създава се ал. 7:
„(7) За нарушение по ал. 6 на юридически лица се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 100 000 лв.“.
6. Досегашната ал. 6 става ал. 8.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 61, който става § 66 по Доклада на Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, половин час почивка. Ще продължим в 12,00 ч.
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Колеги, продължаваме работа.
Заповядайте, господин Петров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 62, който става § 67:
„§ 67. В чл. 275 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „Комисията и заместник-председателят оповестяват“ се заменят с „Комисията, съответно заместник-председателят, оповестява“ и след думите „всяка приложена“ се добавя „принудителна административна“.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Комисията, съответно заместник-председателят, след като извърши преценка във всеки конкретен случай дали оповестяването на лични данни – за физическо лице, или на идентификационни данни – за юридическо лице, може да причини вреди на инвеститорите, на лицето, спрямо което е приложена принудителната административна мярка, съответно е наложено наказанието, и/или на засегнатите лица, несъответстващи на извършеното нарушение, както и дали публикуването на информацията би застрашило стабилността на финансовите пазари или би повлияло на образувано наказателно производство, може:
1. да отложи оповестяването на информацията по ал. 1;
2. да оповести информацията по ал. 1 без данни за лицето, на което е приложена мярката, съответно е наложено наказанието;
3. да не публикува информацията по ал. 1.“
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Комисията, съответно заместник-председателят, взема решение по ал. 3, т. 3, когато отлагането на оповестяването по ал. 3, т. 1 или оповестяването на информацията по ал. 1, т. 2 не са достатъчни, за да се гарантира, че стабилността на финансовите пазари няма да бъде изложена на риск или когато ефектът от публикуването на информацията би бил несъразмерен спрямо тежестта на нарушението.“
4. Създават се нови ал. 5 и 6:
„(5) При отпадане на основанията по ал. 3 комисията, съответно заместник-председателят, оповестява информацията по ал. 1 в пълен обем.
(6) Заместник-председателят оповестява всяка информация, свързана с обжалване на принудителните административни мерки и наказателни постановления, които са оповестени. На оповестяване подлежат и решенията, с които са отменени принудителните административни мерки или наказателните постановления.“ (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Изчакайте, господин Бойчев.
Колеги, моля да намалим движението в залата и разговорите на твърде висок глас, защото не се чува добре. Благодаря Ви, колеги, за тишината.
Продължете, господин Бойчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: „5. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и се изменя така:
„(7) Комисията създава условия информацията по ал. 1 –6 да остане публикувана на интернет страницата й за период не по-малък от 5 години, при спазване на Закона за защита на личните данни.“
6. Досегашната ал. 6 става ал. 8 и в нея след думата „Комисията“ се добавя „съответно заместник-председателят“.
7. Досегашната ал. 7 става ал. 9.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя в редакция на Комисията за § 62, който става § 67.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 68.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 63, който става § 68.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 69, заедно с приложените таблици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на подразделението и за § 64, който става § 69.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: По § 65 има предложение от народния представител Даниела Савеклиева:
„В § 65 се правят следните изменения и допълнения.“
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 65, който става § 70:
„§ 70. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 30, ал. 1 т. 7 се изменя така:
„7. лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и управляваните от тях алтернативни инвестиционни фондове, включително фондове за рисков капитал, фондове за социално предприемачество или фондове за дългосрочни инвестиции;“
2. В приложението към чл. 27, ал. 1, в раздел И, т. I:
а) Ред 16 се изменя така:“.
Следват приложени таблици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението на Комисията за редакция на § 65, който става § 70. (Реплики между докладчика и председателя.)
Извинете, отменете гласуването, трябва да се изчете още нещо.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ:
„б) След ред 16 се създават редове 16а до 16е.“
И съответно – приложените таблици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението на Комисията за редакция на § 65, който става § 70.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 66, който става § 71:
„§ 71. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 290:
а) създава се нова ал. 10:
„(10) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни задължението си по чл. 281, ал. 5, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 до 100 000 лв.“
б) досегашните ал. 10, 11 и 12 стават съответно ал. 11, 12 и 13.
2. В Закона за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти в § 80 от преходните и заключителни разпоредби думата „тримесечен“ се заменя с „4-месечен“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението на вносителя по § 66, който става § 71 в редакцията на Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Предложение от народния представител Даниела Савеклиева – създава се § 72 и § 73.
Комисията подкрепя по принцип предложението, като предложението относно създаването на § 73 е отразено на систематичното му място в § 71, т. 2.
Комисията предлага да се създаде § 72:
„§ 72. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 128 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „и лица по чл. 131, ал. 2, т. 4 и 5“ се заменят с „регулирани пазари, съответно пазарни оператори, централни депозитари на ценни книжа и клирингови институции“.
2. В ал. 4 думите „и на лицата по чл. 131, ал. 2, т. 4 и 5“ се заменят с „регулирани пазари, съответно пазарни оператори, централни депозитари на ценни книжа и клирингови институции“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов § 72.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Благодаря Ви, господин Петров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, да честитим рождения ден на многоуважавания председател господин Кънев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: С това изчерпваме работата по тази точка.
Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 19 СЕПТЕМВРИ 2017 Г. ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗИСКВАНИЯТА ПО ПИТАНЕТО НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ СВЕТЛА БЪЧВАРОВА И ГЕОРГИ ГЬОКОВ КЪМ МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ РУМЕН ПОРОЖАНОВ ОТНОСНО ПОЛИТИКАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РЕД В ПОЗЕМЛЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ (ДВ, БР. 77 ОТ 2017 Г.), ИЗМЕНЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 12 ОКТОМВРИ 2018 Г. (ДВ, БР. 85 ОТ 2018 Г.) И РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 27 ФЕВРУАРИ 2019 Г. (ДВ, БР. 19 ОТ 2019 Г.) (ВНОСИТЕЛИ: МАРИЯ БЕЛОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 6 ДЕКЕМВРИ 2019 Г.).
Заповядайте, госпожо Белова, да представите Доклада на Комисията по земеделието и храните.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, моля да подложите на гласуване за допуск в залата на госпожа Вергиния Кръстева – заместник-министър на земеделието, храните и горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Моля, гласуване по процедура за допуск.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете в залата госта.
Госпожо Белова, имате думата да представите Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА:
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за изменение на Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения (ДВ, бр. 77 от 2017 г.), изменено с Решение на Народното събрание от 12 октомври 2018 г. (ДВ, бр. 85 от 2018 г.) и Решение на Народното събрание от 27 февруари 2019 г. (ДВ, бр. 19 от 2019 г.)
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 11 декември 2019 г., на което обсъди цитирания проект на решение.
На заседанието от Министерството на земеделието, храните и горите присъстваха: Вергиния Кръстева – заместник-министър, и Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“; присъстваха и представители на неправителствени организации.
Проектът на решение беше представен от народния представител Александър Мацурев. Той обясни, че Проектът е внесен във връзка с Доклад, одобрен на оперативно заседание на Министерския съвет, в който се обръща внимание на отрицателните становища, постъпили в хода на процедурата по обществено обсъждане и на процедурата по междуведомствено съгласуване. Отбелязва се също, че подготовката за новия програмен период 2021 – 2027 г. изисква преразглеждане на националното законодателство с цел неговото съобразяване със специфичните цели на новата Обща селскостопанска политика. В тази връзка в Доклада се предлага да бъде отново удължен с най-малко една година срокът, в който министърът на земеделието, храните и горите следва да внесе в Министерския съвет проект на единен законодателен акт, уреждащ обществените отношения в земеползването в България.
Предвид изложеното, с Проекта се предлага да бъде изменена т. ІІ от Решението на Народното събрание от 19 септември 2017 г., като бъде предвидено министърът на земеделието, храните и горите след необходимото обществено обсъждане да внесе в Министерския съвет проект на законодателен акт, уреждащ обществените отношения в земеползването в България, който да е изготвен на базата на вече представените Анализ на нормативната регулация на обществените отношения в земеползването и Стратегия за управление и развитие на поземлената собственост в България и който да бъде съобразен с изискванията на новата Обща селскостопанска политика.
В последвалата дискусия народните представители от парламентарната група на „Обединени патриоти“ заявиха, че ще подкрепят Проекта за решение, тъй като това ще позволи да бъде запазен действащият ограничителен режим по отношение продажбата на земеделска земя на чужди граждани, но отбелязаха, че това е най-важният законопроект в сектора на земеделието за целия управленски мандат и е редно, ако бъде отложено изработването му, да бъде поставен конкретен срок за неговото представяне.
От парламентарната група на „Движението за права и свободи“ отбелязаха, че в представения за обществено обсъждане Законопроект липсва цялостната концепция на държавата за това какво земеделие следва да бъде развивано в страната ни. Изразиха убеждението, че постигането на консенсус по законопроекта ще е изключително трудно, предвид големия брой заинтересовани страни и често противоречащи си интереси на отделните субекти, но все пак настояха да бъде определен срок за неговото представяне.
От парламентарната група на „БСП за България“ заявиха, че обявеният за обществено обсъждане Законопроект не отговаря на първоначално заложената цел на решението да се създаде цялостна регулация на поземлените отношения в страната, която да осигури по-добър баланс в отношенията между собствениците и ползвателите на земеделски земи. В този смисъл се съгласиха, че е необходимо неговото отлагане, но настояха за много по-широка представителност на участниците в предстоящия дебат и за конкретен срок за изготвянето на нов проект.
Представителите на неправителствените организации изложиха част от бележките си по законопроекта и аргументите си за удължаване на срока за неговото представяне. Припомниха, че законопроектът касае конституционно установени и защитени права на гражданите, каквото е правото на собственост, която е неприкосновена, и настояха при изработването на новия проект да вземат участие всички заинтересовани страни.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и храните с 11 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения (обн., ДВ, бр. 77 от 2017 г.), изменено с Решение на Народното събрание от 12 октомври 2018 г. (обн., ДВ, бр. 85 от 2018 г.) и Решение на Народното събрание от 27 февруари 2019 г. (обн., ДВ, бр. 19 от 2019 г.).“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Белова.
Откривам дебата по така предложения проект.
Заповядайте за изказване. (Реплики.)
Моля ясно да заявите желанието си за изказване. Засега не виждам.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Виждам, че има някакво вълнение сред управляващите, че някои ще вземат думата въобще по този въпрос. Вземам думата, първо, защото съм един от вносителите на това питане, по което има решение, второ, да Ви напомня малко за хронологията по това решение.
На 13 юли 2017 г., обръщам внимание – 2017 г., с професор Бъчварова отправихме питане към министъра на земеделието и храните относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения.
На 8 септември 2017 г. ни бе отговорено на питането и с подписите на 61 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ внесохме искане за провеждане на разискване по питането с Проект за решение.
На 19 септември, пак подчертавам – 2017 г., се проведе въпросното разискване. Тогава бе прието решението, което задължава министъра до 31 декември 2017 г., пак подчертавам –2017 г., да представи в Народното събрание, анализ на нормативната уредба и Стратегия за управлението и развитието на поземлената собственост в България, а до края на месец октомври 2018 г. да внесе в Народното събрание проект на единен законодателен акт, който да уреди поземлените отношения в Република България.
В края на месец септември 2018 г. в изпълнение на решението бе публикуван Закон за поземлените отношения и опазване на земеделските земи. Този законопроект бе обсъден в Комисията по земеделието и храните и бе решено, че не отговаря на решението на Националния съвет и на заданието, определено с това решение, и се предложи удължаване на срока. На 12 октомври 2018 г. с Решение на Народното събрание за представяне на новия законопроект се удължи до 28 февруари 2019 г.
През месец декември 2018 г. от Министерството на земеделието, храните и горите отново бе представен за публично обсъждане до 16 януари 2019 г. нов законопроект за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи. Последва сериозна обществена реакция, крайно недоволство от предлаганите регулации в собствеността и ползването на земеделските земи. Последва корекция на Законопроекта и решение на вносителя – в случая министъра на земеделието, храните и горите чрез Министерския съвет, публичното обсъждане да продължи до 27 февруари 2019 г. Така на практика срокът, определен от Народното събрание, не се спази.
Заради продължаващото недоволство и невъзможност да бъде приет Законопроектът последва ново решение на Народното събрание от 21 февруари 2019 г., с което за пореден път бе удължен срокът министърът на земеделието да внесе в Народното събрание след необходимото обществено обсъждане проект на единен законодателен акт, утвърждаващ обществените отношения в земеползването относно собствеността, ползването, опазването и управлението на земеделските земи в България. Целта отново бе да се гарантира защита на земеделската земя като национално богатство и да се създаде основа за устойчиво развитие на земеделието. Новият срок бе определен за 31 декември 2019 г.
В изпълнение на решението в рамките на удължения за пореден път срок, през месец септември бе публикуван за обществено обсъждане нов законопроект за поземлените отношения и опазване на земеделските земи. Отново последваха остри и, бих казал, основателни обществени реакции на неодобрение, отново оттегляне на Законопроекта преди две-три седмици.
Ново решение, внесено на 6 декември 2019 г. от група народни представители от ГЕРБ, за промяна – отново за удължаване на срока, сега обаче много хитро – без конкретен срок, без конкретна дата. Йезуитската формулировка е: „Във връзка с необходимостта от съобразяване на законодателната рамка с изискванията на новата Обща селскостопанска политика министърът на земеделието, храните и горите след необходимото обществено обсъждане да внесе в Министерския съвет проект на законодателен акт, утвърждаващ обществените отношения в земеползването в България“. Тоест, извинявайте за сравнението, но с една реплика от един български филм: „Тате ще ми купи колело, ама друг път.“
Какво произлиза от всичкото това отлагане? Вие видяхте, че от 2017 г., вече трета година, се лутаме някъде в дебрите на законодателството и не можем да решим въпроса. Какво произлиза, какво се крие, какво прозира зад това отлагане?
Първо, неспособност и нежелание на това правителство да решава наболели проблеми в земеделието и по-конкретно в ползването на земеделските земи във всичките му аспекти.
На второ място, стара слабост на управляващите при изготвянето на законодателните актове да не се канят за участие всички заинтересовани страни, за да е възможно при последващо обществено обсъждане да се постигне консенсус.
Трето, след като цял мандат не успя управляващото мнозинство да направи качествен законодателен акт, който да урежда обществените отношения при земеползването, управляващите прехвърлят горещия картоф на тези, които ще управляват след тях. Защото при така формулираното решение: „съобразяване на законодателната рамка с изискванията на новата Обща селскостопанска политика“ предполага внасяне на законопроект за уреждане на обществените отношения в земеделието чак към 2022 г.
Дребните арендатори – не само дребните арендатори, но всички арендодатели ще продължат да работят при несъвършеното и объркано законодателство поне още две години.
Разсъждавайки логично, сигурно е по-добре да отложим приемането на такъв изключително важен закон, който на практика ще направи реформа в обществените отношения, в ползването на земеделските земи, отколкото да приемем закон, който не решава проблемите на земеделието, а ги задълбочава.
Само че няма как да подминем факта, че имахте цял мандат да направите това нещо – да внесете регулиране в поземлените отношения, и не го направихте. Ще спомена, че реформи не само в социалната сфера, в сферата на земеделието, но и във всички обществени сфери се правят в условия на обществено напрежение, недоволства и натиск, което не води до добри резултати. Изисква се обществен консенсус и участие в процеса на реформата, изготвянето, общественото обсъждане, приемането и прилагането на съответното законодателство на всички заинтересовани страни под активното участие и наблюдение на държавата.
Такъв законопроект трябва да има не само амбициозната цел да обедини досега действащите Закон за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за опазване на земеделските земи, да включи и договорите за аренда, да не бъде само механично обединение, а и да решава всички проблеми, възникнали при прилагане на досега действащото законодателство, а те не са малко.
Ще кажа, че в годините на прехода в България се изгради и установи арендното земеделие, което обхваща, по експертна оценка, повече от 75% от обработваемата земя в България, а истинските собственици на земеделска земя, които са поне 2 милиона, без претенции за точност от моя страна, са принудени от всички отношения в земеползването, които съществуват до момента, и които Вие не искате да промените, да станат едни арендодатели и по този начин да влязат във феодална зависимост от арендаторите и най-вече от едрите земевладелци, които хората наричат помежду си агроолигарси, тъй като са тотално лишени от информация, неспособни са да защитават елементарните си права и интереси и са цакани с продължителни дългосрочни арендни договори с хитро измислени клаузи, които ги ощетяват, при това с възможност за неограничено продължаване. Арендаторите диктуват всички условия и се държат като господари, а собственикът на земята се подчинява само и само да вземе някой и друг лев.
Няма да продължавам нататък да мотивирам защо беше нужно да бъде направен този закон, и то колкото се може по-скоро. Само ще кажа, че на гърба на собствениците на земята много арендатори станаха милионери – забавят плащания или въобще не плащат. На всичко отгоре държавата ги толерира и им плаща допълнително европейски средства извън субсидиите на единица площ и сега още две години тези хора – арендодателите, няма да получават справедлива рента за земята си, основаваща се на добива от нея, а не на изкривения монополен пазар, диктуван от картелите на агроолигарсите.
Затова от БСП настояваме за реформа в земеделието чрез новото законодателство и в конкретния случай за стопанисването и ползването на земеделската земя, законодателство, което да гарантира, че собственикът на земята няма да е по-малко важен от арендатора, законодателство, което да гарантира на всеки, който има собственост, земеделска земя, да получава икономическа реализация на тази собственост, а това може да стане единствено и само чрез справедлива рента.
Време е най-после Народното събрание да изработи и приеме нов закон за уреждане на обществените отношения в земеделието, в ползването на земеделски земи, за арендата в земеделието. Отлагайки за пореден път приемането на адекватно законодателство, лишаваме дребните собственици на земя от възможността да се разпореждат свободно със земята си и да получават като рента справедлив дял от реколтата. Защо държавата не се намеси категорично в създаването на законови възможности, да се намеси и да се създаде ред и устойчивост в поземлените отношения?
Ще се въздържим от подкрепа на това поредно, мъгляво удължаване на срока и отлагане на справедливостта в обществените отношения в земеделието. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Колегата Гьоков направи кратка ретроспекция на патилата на този акт на Народното събрание, на който, ако смея да цитирам, основната му задача е да въведе ред в поземлените отношения. В това решение и в дебатите, които са проведени при приемането на решенията, в никакъв случай не се е казало и не се е искало да се обединяват законопроекти и да има един общ закон, който да решава абсолютно всички проблеми, свързани със собствеността и стопанисването на земеделските земи. По-скоро се дискутираха сериозни въпроси в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, като например стопанисването на земя, която е върната в реални граници, ливадите и пасищата – начинът и редът, по който се предоставят, особено от общините и изкривяването понякога на този ред.
В Закона за арендата се коментираха въпроси, които бяха свързани най-вече с ангажимента, който тези, които стопанисват земята, са задължени да плащат, и справедлива рента, което на практика също поражда редица проблеми. Самият Закон за арендата е доста схематичен. Дава възможност за много широки тълкования и при сключването на договорите за аренда има много лоши практики, и така нататък.
Идеята беше не да обединяваме законопроекти, а наистина да създадем регулации във всички тези четири закона. Законът за опазване на земеделското имущество и Законът за опазване на земеделските земи да кореспондират помежду си, да бъдат защитени собствениците, а също така тези, които ползват земята, да имат някаква сигурност по отношение на договорите, които имат, с които кандидатстват, с които получават и европейски средства. За съжаление, Министерството на земеделието, храните и горите не разбра тази задача, не оцени какво трябва да се прави и за втори пореден път ни предлага едни събрани съчинения от четири законопроекта. Казвам „съчинения“, защото освен механичното обединение има и доста своеволия, свързани с прилагането на конкретни текстове, които най-вече ощетяват собствениците на земя с презумпцията, че собствеността е неприкосновена, а на практика последният Законопроект, който беше предложен на обществено обсъждане, въобще не беше се съобразил и това създаде сериозни проблеми.
Отлагането на Законопроекта е на оперативно заседание на Министерския съвет, като едно от възраженията, което е направено за отлагането и работата да започне точно от точка нула, е свързано с това, че този законопроект не отговаря на чл. 10 от Закона за нормативните актове, което на практика означава, че посоката „обединяваме законопроекти и работим по тях“ не е правилна. Там се казва, че ако трябва да има промени, тези промени трябва да бъдат в действащите закони, но, пак казвам, при координация в текстовете на тези закони по начин, по който да защитят собствениците на земя.
Второто възражение, което също не трябва да се пренебрегва, и това се случва за втори път по отношение на законопроекти на Министерството на земеделието, храните и горите, е свързано с факта, че имаше изключително голяма негативна реакция от собствениците на земя и не само от тях, и от тези, които стопанисват земята. Какво значи това? Ние на практика прекратяваме арендните договори. Това са отношения между две страни. Как така прекратяваме аренден договор, защото влиза някакъв нов законопроект – нещо почти нечувано и немислимо от гледна точка на правото в България, от гледна точка именно на защита интересите на две страни, които са сключили договор и които си сътрудничат?
Друг е въпросът как ще бъде уредено оттук нататък изпълнението на договорите и начинът, по който те се реализират? Тази колаборация, която се получава в Закона, това смесване на права, отговорности и намесата на държавата в тези отношения, наистина провокираха изключително сериозни протести.
Ние сме да се удължи срокът, защото на практика нямаме готов законопроект, който да дебатираме. Това, което е предложено, няма никакъв начин да бъде оправено, тоест налага се да има удължаване на срока, но сме против факта, че перспективата този законопроект да стане факт, е 2022 г., тоест извън пределите на това Народно събрание. Честно да Ви кажа, с такава перспектива аз никога не съм работила досега, откакто съм в парламента и ми се струва малко немислимо да оставим време на администрацията още три години да мислят, да работят, тоест с този срок те въобще няма да работят.
В мотивите, когато правихме разисквания, казахме, че искаме стратегия за поземлените отношения, защото поземлените отношения са нещо много консервативно. Те не могат да бъдат променяни в кратки срокове, също не може да бъде префасонирана собствеността или стопанисването в такива кратки срокове. Ние не казахме обаче, че това трябва да бъде до приемане на стратегически план по Общата селскостопанска политика. Стратегическият план по Общата селскостопанска политика няма отношение към поземлените отношения. Европейската комисия никога не е имала отношение към това какви поземлени отношения имаме в България. Тя следи да се стопанисва земята, да има добри практики, да има стабилност в стопанисването на тази земя, но не и това каква е собствеността и как с нея се регулират тези отношения между собственици и ползватели.
Въобще европейското законодателство – струва ми се абсурдно, да нямаме срок и този срок да е с хипотеза при приемането на новите регламенти на Общата селскостопанска политика. В мотивите е записано 1 януари 2022 г. Против сме този срок. Министерският съвет казва: най-малко една година. Най-малко една година – месец януари 2021 г. Така ли е? Моля Ви, дайте да накараме тази администрация да работи, дайте да направят публични обсъждания с широк кръг специалисти, да направят обсъждане за концепцията си в Комисията по земеделието и храните и да кажат какво искат и как го разбират. Защото, ако няма рамка, една философия на това какво ние ще правим, всеки един опит да се представи нов законопроект ще бъде пълен провал. Имахме един провал, сега е пълен провалът на втория законопроект.
Тъй като не искам повече да вземам думата, сериозно впечатление ми прави какво трябва да съдържа стратегическият план, който не е обсъждан на никакви нива? Имахме въпроси в Комисията. Освен ориентировъчно, че има слот анализ – първи, втори, трети, четвърти, стратегически план ще има след еди-коя си година.
Това, което пише, че ще има стратегически план и то отново ще бърка с много неприлични практики в собствеността и ползването на земеделските земи, на мен ми се струва абсурдно. Да се съсредоточи Министерството върху стратегическия план – какво земеделие искаме и как ще управляваме фондовете по начин, при който да имаме добавена стойност, но собствеността по начина, по който тук е описана: първо, второ, трето, четвърто, пето… Съжалявам, не мога да се съглася, че това ще бъде елемент на стратегическия план. Искаме Стратегия за поземлените отношения, а не стратегически план, който да решава проблемите на българското земеделие в краткосрочен план, тоест това е във времето на един програмен период по Общата селскостопанска политика.
Предлагам месец януари 2021 г. да имаме Законопроект и ще подкрепим решението като цяло, защото сме с разбирането, че такова трябва да има, но при по-друг подход по отношение на работата на Министерството, а също така и нашият ангажимент и участие да направим необходимото, да изложим нашите виждания – дали ще се приемат, дали – не, но дебат да има. Той да предшества действителната работа, която е по-малкият въпрос и проблем, отколкото философията на промените, които искаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова.
Реплика – заповядайте, господин Петров, за реплика.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател.
Искам да направя реплика по повод на времето, в което трябва да бъде приет този закон и приемането на Общата селскостопанска политика, съответно Стратегията на Министерството на земеделието, храните и горите, след това общата Национална стратегия. Тези неща са абсолютно свързани.
Не съм съгласен с това, което професор Пиралкова каза, че те нямат нищо общо помежду си. Знаете в какъв период се намираме. На 31 януари Обединеното кралство напуска Европейския съюз, съответно неслучайно беше спряно приемането на Македония и Албания в Европейския съюз заради предстоящите изменения изобщо в Европейския съюз, които, аз съм убеден в това, в значителна степен ще засегнат и Общата селскостопанска политика.
Разбира се, при своите управления – самостоятелно и в коалиции, БСП, в която има много силни специалисти в сектор „Земеделие“, можеха да приемат такъв общ закон. Защо не го приеха, не знам. Но сега, когато е наред да се приеме този закон, той трябва да бъде добре обмислен и осъвременен, тъй като България, разбира се, че не може при съответно европейско задание насила да си изменя законодателството. Не, обратно, България трябва да се съобразява с новите условия, които са в Европейския съюз и не знаем какви ще бъдат. Вероятно това ще стане ясно в средата на следващата година. Не е редно да приемем закон, който опозицията после да започне да критикува, че не отговарял на новите условия на Европейския съюз. Разбира се, трябва да отложим и да изчакаме новите условия, спрямо които да бъде написан Законът. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Петров.
Други реплики?
Заповядайте за дуплика, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Петров, колеги! От юли месец 2017 г. е решението на Народното събрание. Резултатът не е това, което всички очакват, включително и представителите на Народното събрание, които са правили обсъжданията. Общата селскостопанска политика няма отношение към поземлените отношения. Стратегическият план е за развитие на земеделието, а не за поземлените отношения. И какво ще правите в Стратегическия план? Правото на ползване на земеделска земя – това ще бъде Стратегическият план? Ние не знаем ли какво е правото на ползване на земеделска земя? Навсякъде е записано – начин на трайно ползване на имоти, постоянно затревени пасища. Ами те се ползват като постоянно затревени пасища публична собственост и няма какво да променяме там, но ние ще правим законопроект за ливадите и пасищата.
Създаване на масиви за ползване на земеделски земи – една практика, която е спорна, изисква се дебат. Това пише – че ще влиза в Стратегическия план. То няма отношение с поземлените отношения. Затова трябва да има срок. Трябва да се работи и наистина да се постигне по философията на развитието на поземлените отношения, които са 20, 30, 40, 50 години. Във Франция има ферми от 100 години, без промяна на поземлените отношения. А ние какво правим? Една година сме 96 хиляди земеделски стопани, на другата година ставаме 85 хиляди земеделски стопани. Това означава, че имаме поземлени отношения, които не дават възможност за стабилно обработване на земята, стабилни структури и защита на собственика. По-ясно от това не мога да го кажа. Затова трябва да има срок и да се работи по въпроса с широк консенсус. Сигурно пет пъти го повторих. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова.
Изказване?
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преждеговорившите – колегата Гьоков и професор Бъчварова, направиха задълбочен анализ на цялата хронология на този законопроект. Той датира отпреди четири години и цитирам по памет тогавашната министърка на земеделието Десислава Танева: „За мен най-основният приоритет в този мандат ще бъде Законът за земята.“ Десислава Танева си свърши мандата, закон нямаше. След нея, за съжаление, и Румен Порожанов си свърши мандата – закон пак нямаше. Десислава Танева отново е министър и Закон за земята пак няма.
В детайли какво предвижда Законът и какво са се разбрали спорещите страни – също няма да влизам, защото темата е достатъчно сложна и специфична. На тези детайли се спря колежката Бъчварова, на хронологията се спря колегата Гьоков, а моето изказване по-скоро ще бъде насочено в две теми.
Първо, начинът на внасяне на този законопроект и сроковете.
На всеки е ясно, че темата е достатъчно сложна. Колеги, заинтересованите страни от този закон са милиони – 2 милиона и нещо собственици, хиляди ползватели, арендатори, екологични организации, браншови организации. Така че няма как да се постигне пълен консенсус, защото интересите са диаметрално различни, противоположни. Бройката на заинтересованите лица е огромна. Така че ако вносителите и управляващите си мислят, че ще постигнат пълен консенсус по този закон, това просто няма как да стане.
Преди да започна по същество, ще се опитам да Ви задам една гатанка: „Кое е общото между ремонта на Западния парк, тол системата и Закона за земята? Общото е, че и трите неща се отлагат за пореден път.“ (Смях. Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
За съжаление, за пореден път, колеги, отлагаме приемането на този много важен закон – сега Ви говоря сериозно, защото този закон го очакват милиони собственици на земя, много ползватели, много арендатори, много кооперации, много хора, които искат да строят, много хора, които имат зелени идеи и не искат да строят, но за пореден път стигаме до поредното отлагане.
Казах, че няма да се спирам по същество, по-скоро по начина на внасяне. След толкова години – години, казвам, колеги, обсъждане под различни форми, след толкова дълга съгласувателна процедура в Министерския съвет между всички министерства, в края на краищата миналата седмица Министерският съвет излезе с решение, с което предлага този законопроект да се отложи с една година.
Днес вносителите колеги народни представители предлагат този срок да не е обвързан с крайна дата, а да е обвързан с приемането на новата Обща селскостопанска политика. След малко ще се върна на Общата селскостопанска политика.
По начина на внасяне. Уважаеми вносители, Вие знаете ли дали премиерът знае за тази идея, дали Министерският съвет знае за тази идея? Защото с това предложение един вид Вие бламирате Министерския съвет и предлагате нещо по-различно от това, което е предложил той. По наше време не се е случвало Министерството на земеделието да бламира Министерския съвет или министър-председателя си.
Представете си този законопроект – това изменение на срока, да беше минало по най-естествения начин, пак чрез Министерския съвет. Самият Министерски съвет, съм абсолютно сигурен, че нямаше да предложи този начин – да обвърже срока с новата Обща селскостопанска политика, а щеше да фиксира срок, така, както са фиксирали: срок Министерският съвет.
Относно срока. Колегите предлагат този срок да се обвърже с приемането на новата Обща селскостопанска политика.
Първо, колеги, новата Обща селскостопанска политика няма нищо общо с поземлените отношения. Общата селскостопанска политика има отношение по начина на подпомагане, начина на финансиране, генералната линия, генералната позиция в темата земеделие, в зелени мерки, въглеродни емисии и така нататък. Общата селскостопанска политика няма никакво отношение с фундаменталните закони на страните членки, които касаят собствеността и поземлените отношения.
Сигурно никой в тази зала не може да ме убеди, че страни като Германия и Франция ще си променят законите за собствеността на земята и ползването въз основа на някаква Обща селскостопанска политика в някакъв период от 2020 г. до 2027 г., при условие че точно тези закони са от времето на Наполеон. Така че няма нужда да сравняваме приемането на Закона за собствеността за земеделските земи и тяхното ползване с Общата селскостопанска политика. Това са две несъвместими и несъизмерими понятия.
За срока. Това, което се предлага, срокът да е обвързан с новата Обща селскостопанска политика, първо, по същество не е вярно, защото сравняваме две несъвместими неща и, второ, на никой не му е ясно кога ще влезе в сила новата Обща селскостопанска политика. На чие решение? На решение на Комисията, на Съвета или на Парламента?
Днес в Европа има спор преходният период до новата Обща селскостопанска политика дали да е една година или две? Старите страни членки, големите страни членки, настояват за двугодишен преходен период. Това означава, че въпросната Обща селскостопанска политика, към която искаме да се привържем ние, ще е най-рано след две години. Ако ще е след две години, колеги, ние излизаме извън рамките на този парламент и извън рамките на това министерство.
С една дума, нашият парламент, нашите министерства се отказват от днес нататък да работят по темата – уреждане на поземлените отношения. Извинявайте, но това се превежда само по един начин – подписваме пълната си некомпетентност, че не можем да се справим с този проблем и, второ, абдикиране на управляващите от темата за уреждане на поземлените отношения в страната.
Двугодишното отлагане означава само едно, че отново след две години „Движението за права и свободи“ ще бъде натоварено с отговорността да решава важните проблеми на страната по поземлените отношения. (Оживление. Шум.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господи Абазов.
Реплики? Не виждам.
Господин Сабанов, заповядайте за изказване.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От дотук изказващите се стана ясно едно, че Законът трябва да бъде отложен. Споровете относно датата, относно кой ще прави Закона в следващия мандат – защото, съгласете се, дори след една година срок: какво ще дойде на 20 декември догодина? Тогава излизаме в коледна почивка и след това има избори. Така или иначе, до изборите не може – този закон е толкова сложен и толкова обширен, че няма как да се случи нещо по него в рамките на шест месеца.
Дали Министерството си е свършило работата? От „Обединени патриоти“ имахме притеснения, колегите много добре знаят, че – по тази тема говорих още, когато беше внесен – като цяло механичното събиране на закони в един закон няма как да доведе до нещо по-различно от това, което се случи в момента.
Разбира се, че отлагането е необходимо, защото интересите във всички тези закони са различни, както казаха и преждеговорившите – коренно противоположни, коренно противоположни интереси. И тук е въпросът: държавата, понеже някои от колегите казват – да, конституционното право на собственост – трябва да защитаваме собствениците, но не трябва ли да мислим малко за ползвателите и за тези хора, които произвеждат?
Така че Министерството и ние трябва, първо, да дадем посоката относно: кой е по-важен в този процес, кой дава добавена стойност в българската икономика? Този, който произвежда и внася продукт, или този, който получава рента? Никой никога няма да посмее от тази трибуна да каже, че ще облага с данък земеделските земи – особено дребните, нали така? Така че Законът е нужен, още повече с това отлагане, отлагаме и нещо много важно. С този закон отлагаме и продажбата на българската земеделска земя на чужденци. Аз искрено се надявам, че няма да се направи промяна в това виждане на Комисията и на Министерството.
Другият вариант е всеки един от законите в този законопроект – механично обединените четири, да бъде разглеждан и да бъдат внасяни текстове по всеки един отделен закон, тъй като този закон още го няма в правния мир, той е на обществено обсъждане. Няма нещо, което да ни попречи, разбира се, и на колегите от БСП, да внасят промени във всеки един от законите, които са включени в този законопроект. Включително единият закон не е пипан през последните 30 години, доколкото ми е известно.
Така че имаме една година – не само Министерството да работи, но имаме достатъчно време и парламентарните групи, включително и тези народни представители, които желаят да дадат предложения по всеки един от законите поотделно. Така ще улесним и Министерството.
Разбира се, толкова много хора на едно място няма как да ги съберат. Както каза и господин Абазов, между милион и два милиона души имат интерес от тези поземлени отношения…
МАРИЯ БЕЛОВА (ГЕРБ, от място): Три милиона.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Три милиона, поправя ме госпожа председателката – три милиона са заинтересованите лица. Не може с лека ръка ние да решим, без обществено обсъждане, детайлно обсъждане, на всяка една група хора с интерес в тези закони, няма как ние да отрежем и да кажем – тези са прави, другите са грешни или да вземем нечия страна.
Така че Министерството ще има достатъчно време да правят срещи, да правят дискусии и да намерят тънката линия, в която да не се ощетяват много нито едната, нито другата, защото никога, всички ние знаем, няма закон, от който да няма недоволни, винаги ще има недоволни, дами и господа народни представители, винаги ще има някой, който няма да е доволен от това, което е постигнал Законът. Но именно това отлагане поне с една година или, както предлагат, до приемане на Общата селскостопанска политика, е по-правилното решение. Защото представете си в следващото Народно събрание, дори да приемем датата една година, ние за три месеца или четири месеца няма как да го приемем този закон – нали така, всички са съгласни относно този факт? И ще стигнем донякъде, и ще има ново Народно събрание, а новото Народно събрание може да има съвсем различна визия и да не се съгласи с нищо от това, което ние сме направили, включително и визията на Министерството, сами го разбирате – ново управление. Надявам се новото управление да не връща назад колелото на историята и да управляват пак едни хора, които ще правят едни заменки, за които тръгваме да търсим сметка кой, кога и къде е направил, включително и колегата Абазов, понеже си пожелават да управляват и да решават следващия мандат, тоест този закон да го управляват.
Надявам се обаче, пак казвам, да не се връщаме в онова време, когато се правиха заменки с гори и за които сега проверките вървят и се надявам прокуратурата скоро да стигне до решение и повдигнати обвинения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сабанов.
Реплика – господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Уважаеми господин Сабанов, моята реплика е по повод Вашето изказване, в смисъл че Министерството щяло да продължи да работи по въпросите за поземлените отношения с всички свързани в бранша и в сектора.
Колеги, така както е предложено срокът да е обвързан с новата Обща селскостопанска политика, сиреч да няма нищо ясно във времето коя е тази дата, кога влиза новата ОСП, никой не знае, при тази ситуация, аз съм абсолютно сигурен, че Министерството няма да работи в този период, защото няма дата. Тази дата по-скоро се вижда на хоризонта извън мандата на този парламент и извън мандата на това министерство. По тези причини аз съм сигурен, че Министерството няма да работи в този период.
Ние също сме за отлагане, но да е с фиксирана дата, така както е предложил Вашият Министерски съвет, защото в рамките на една година с фиксирана дата, следващия декември догодина съм сигурен, че Министерството ще продължи събиранията със заинтересованите лица и ще продължи този дебат и ние ще имаме резултат, защото имаме ясна фиксирана дата.
По отношение на горските замени – мога да Ви попитам защо са излезли сто горски замени, при условие че са правени по една и съща методика, по един и същи закон, по един и същи правилник, по едни и същи оценки, а не са излезли другите, които са над стоте? На този въпрос Вие си отговорете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Абазов.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Сабанов – за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Абазов, аз подкрепям донякъде Вашата теза, че може би Министерството няма на пълен капацитет да работи по този законопроект. Затова ще предложа в решението да влезе на всеки шест месеца да бъде даван отчет от Министерството на земеделието, храните и горите към Комисията по земеделие на какъв етап са стигнали преговорите със заинтересованите лица по Закона за опазване на земята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Други изказвания?
Господин Георгиев беше първи.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, както каза господин Абазов, сложна и специфична тема, и изключително важна. Каква аграрна реформа ще правим, когато поземлените отношения, земята е концентрирана в малък кръг хора, имат цели землища на села, на общини, че и на цели области, една до друга – каква аграрна политика?
Знаете, че ни предстои новата Обща селскостопанска политика. Не съм съгласен, че няма отношение, напротив, има отношение, защото ние трябва да разработим и национален стратегически план. Ако там запишем на базата на слот анализа, че трябва да си възродим зеленчукопроизводството, когато в дадени области земята е концентрирана в един или в двама крупни земеделски производители, аграрната политика на Министерството на земеделието е компрометирана.
Но тук искам да наблегна върху един друг въпрос, който обаче не е отразен в Закона, който е предложен за обществено обсъждане и който, разбира се, ние ще отложим. В Проекта и в съпътстващите го материали не са намерили място важни регламенти от Резолюцията на Европейския парламент, приета на 27 април 2017 г. – тя се отнася за актуалното състояние на концентрацията на земеделски земи и как се улеснява достъпът на земеделски стопани до земята. Впрочем, тя е приета за няколко държави – България, Унгария и Румъния.
На първо място, европейското земеделие се основава на фамилното ползване на земята. Ние вървим в друга посока.
На второ място, фундаментът на поземлените отношения и размерът на собствеността при нас е взел застрашителни размери. Европейският парламент препоръчва тя да се ограничи и създаде възможност за повече хора да имат достъп до земята.
Подобно е положението и с размера на ползваната земя. Има арендатори, обработващи десетки и стотици хиляди декари земя, цели землища на населени места, други са се разпрострели на земя в няколко общини, трети в няколко области. Това е една от причините за обезлюдяване на много селища в районите.
В Резолюцията на Европейския парламент е отделено голямо внимание на малките земеделски стопанства и за привличане на млади мъже и жени в земеделието.
Уважаеми колеги, заблуда и илюзия е записаното в Проектозакона, че с предоставяне без търг на земеделска земя от Държавния поземлен фонд на лица до 40 години ще се постигне голям ефект за подмладяване на работещите в отрасъла. Такива земи са малко и често на неподходящи места. Погледите и разпоредбите трябва да бъдат насочени към земите на едрите ползватели. В Закона и в съпътстващите го материали не са засегнати фондовете за недвижими имоти, закупили милиони декари, обединени в Асоциация на собствениците на земеделски земи. Те са двигатели на комасацията на земя. Купиха на безценица дребни парчета земя, сега искат да ги уедрят, за да могат да ги препродадат скъпо.
На следващо място, земеделската земя е предмет на интензивна търговия, продажба – покупка, но в Закона тази дейност не се третира. Тя е оставена на пазарната стихия – всеки, който желае, купува – арендатори, фондове за недвижими имоти, земеделски кооперации и чужденци, някои с подставени лица. Не желаем да се поучим от опита на много европейски страни, някои от които са създали държавно-обществени структури за тази цел.
Ще дам тук един пример. Още през 1967 г. германският Конституционен съд е постановил, че търговията със земеделска земя не следва да бъде толкова свободна, колкото търговията с всеки други капитал. Сега Европейският парламент също посочва тя да бъде регулирана. В предстоящия закон това липсва. Необходим е раздел „Търговия със земеделска земя“ и разпоредби как тя да бъде регулирана.
Законът и съпътстващите го материали не отговарят на въпроса как по-ефективно ще използваме земята? Сега получаваме 80 – 85 евро брутна продукция от декар и сме на последно място в Европа. Първите страни –15 членки, днес получават средно над 270 евро, челниците от 300 до 1760 евро – това е Холандия, новоприетите страни средно над 140 евро.
Уважаеми колеги, приемем ли Закона в предлагания вид, естествено, че го отлагаме, вече трети вариант, той ще бетонира статуквото и гарантира развитието на земеделието в същата посока. Това означава крупна собственост, едри ползватели, монокултурно земеделие – зърно и маслодайни семена, внос на животински хранителни продукти, зеленчуци и плодове. Страната ще продължава да бъде суровинен придатък на Европейския съюз и съседни страни, благоприятен пазар за внос на хранителни продукти, износ на земеделска работна ръка. Ето защо е необходим широк обществен дебат, спазване на Резолюцията на Европейския парламент от 27 април 2017 г., която се отнася за концентрацията на земеделски земи и улесняване достъпа на земеделските стопани до земята и, най-важното, Народното събрание да вземе държавническо решение по най-важния въпрос за майката земя! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Георгиев.
Реплики не виждам.
Госпожо Белова, заповядайте за изказване.
МАРИЯ БЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, ще се опитам да бъда много кратка. Искам само да успокоя колегите, че Законът за земята ще бъде внесен от правителството на ГЕРБ, от министъра на ГЕРБ, така че, господин Абазов, нямате абсолютно никакви притеснения, ние ще бъдем вносителите и се надяваме всички да подкрепите този закон.
От изказванията до момента почти не чух от Вас, колеги, защо трябва да има такова отлагане? Не чух никой да спомене интереса на собствениците на земеделска земя и земеделските производители. Да, ние не говорим за отлагане, ние говорим за продължаване на работата на Министерството на земеделието, храните и горите, защото, изпълнявайки нашето решение от една година, има готов законопроект. Но, за разлика от Вас, колеги, ние не търсим максимален консенсус, ние търсим максимално да защитим интересите на собствениците на земеделска земя, на земеделските производители и затова сме предложили този срок, защото някои от Вас казаха, че новата селскостопанска политика няма нищо общо с нашия закон.
Как, колеги, да няма, като и към момента Проектът на европейския регламент изрично указва, че всяка една държава членка следва да съобрази своето законодателство и да обърне специално внимание на специфичните цели по отношение на околната среда и климата? Е, как да няма общо с нашия закон? Нали в нашия общ законопроект – Законът за опазване на земеделската земя, е част от този законопроект. Така че дори и със забавянето, дори и с политическото говорене ние от ГЕРБ искаме да бъде прието това решение, да се съберем, да се направят необходимите работни групи, да продължи дебатът по този закон и когато имаме максимален консенсус, когато имаме някаква законодателна рамка на ниво Европейски съюз, тогава да приемем един закон, който да е в полза на българските граждани.
Много често от тази трибуна сме обвинявани, че променяме през три месеца закони, свързани със земеделието. Ето, сега предлагаме да забавим приемането на един закон, но този закон като е приет, да може наистина да се ползва от заинтересованите страни, без да се налагат последващи и много чести промени в Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Белова.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Белова, ние отлагаме, защото нямаме законопроект, който не е приет на оперативно заседание на Министерския съвет. Ако Вие ще продължавате в същия дух да работите по този законопроект, няма да Ви стигне общата селскостопанска политика и по-следващия програмен период. Тоест законопроектът е отложен, защото той просто не става – нито собствениците на земеделски земи защитава, нито ползвателите. Два милиона или три милиона собственици, сто хиляди ползватели – нито едните харесват този законопроект, нито другите. Ако продължавате да усъвършенствате тази глупост, която е представена, доникъде няма да стигне и се карайте кой ще управлява следващия мандат Министерството на земеделието.
Във Вашите мотиви пише, че този законопроект противоречи на изискванията на Закона за нормативните актове. Какво означава това? Че е направена една каша на работната група, която не може да бъде и не отговаря на изискванията, която самата държава е приела. И добре, че е спряно, защото недоволството… Аз затова казах, че има недоволство, освен този текст. И това недоволство е във всяка една от структурите или от отношенията, които се пораждат от този законопроект.
Общата селскостопанска политика няма да Ви каже договорът за аренда да бъде 10, 20 или 15 години, как да го сключите, но той ще каже, че договорът за аренда е нещо като документ, който трябва да се спазва и от двете страни. Нашият Закон за арендата такова отношение няма. Слабата страна са собствениците на земя. Преподписва се, преарендува се и какво ли не се прави – каквото се сетите. И накрая от 30 собственика един е подписал, той взема рентата, другите не са чули и не са разбрали за какво става въпрос. (Реплики от ГЕРБ: „Времето!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: Извинявам се.
Моята реплика е: разумен срок, в който да се работи. Моля Ви да поставим рамки, в които трябва да работят. Не разбират от Министерството какво се очаква от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, госпожо Белова, за дуплика.
МАРИЯ БЕЛОВА (ГЕРБ): Да, госпожо Бъчварова, с това предложение е даден разумен срок на Министерството да постигне консенсус със заинтересованите страни, да се съобрази с новия програмен период и да ни представи законопроект, който да бъде подкрепен от залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Белова.
Колеги?
БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: На кого реплика? Това беше дуплика.
Други изказвания, колеги?
Преминаваме към гласуване.
Колеги, подлагам на гласуване:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за изменение на Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения (ДВ, бр. 77 от 2017 г.), изменено с Решение на Народното събрание от 12 октомври 2018 г. (ДВ, бр. 85 от 2018 г.) и Решение на Народното събрание от 27 февруари 2019 г. (ДВ, бр. 19 от 2019 г.)
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
В Решението на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения (ДВ, бр. 77 от 2017 г.), изменено с Решение на Народното събрание от 12 октомври 2018 г. (ДВ, бр. 85 от 2018 г.), и Решение на Народното събрание от 27 февруари 2019 г. (ДВ, бр. 19, от 2019 г.), т. II се изменя така:
„II. Въз основа на анализа и Стратегията по т. I и във връзка с необходимостта от съобразяване на законодателната рамка с изискванията на новата Обща селскостопанска политика, министърът на земеделието, храните и горите, след необходимото обществено обсъждане, да внесе в Министерския съвет проект на законодателен акт, уреждащ обществените отношения в земеползването в България.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 157 народни представители: за 106, против 16, въздържали се 35.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Преди да започнем, моля за процедура за допуск. На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да подложите на гласуване допуск в залата на госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки, госпожа Галя Манасиева – директор на дирекция „Законодателство и методология“, и госпожа Христина Денева-Кирчева – началник на отдел „Правна уредба и методология“ в дирекция „Законодателство и методология“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова.
Моля, режим на гласуване за допуск.
Гласували 111 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 902-01-59, внесен от Министерски съвет на 6 ноември 2019 г., приет на първо гласуване на 21 ноември 2019 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Предложение на народните представители Анна Александрова и Иглика Иванова-Събева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 6, ал. 1, т. 2 числото „430 000“ се заменя с „418 000“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5, като в т. 1 и 2 думите „които са“ се заличават.
Предложение на народните представители Анна Александрова и Иглика Иванова-Събева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 6:
„§ 6. В чл. 20, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1, буква „б“ числото „280 000“ се заменя с „271 000“.
2. В т. 2:
а) в буква „б“ числото „280 000“ се заменя с „271 000“;
б) в буква „в“ числото „430 000“ се заменя с „418 000“.
3. В т. 3, буква „б“ числото „860 000“ се заменя с „837 000“.
4. В т. 4 навсякъде числото „860 000“ се заменя с „837 000“.“
По § 5 има предложение от народните представители Анна Александрова и Иглика Иванова-Събева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 7:
„§ 7. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „към бъдещия изпълнител на обществената поръчка“ се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Прогнозната стойност трябва да е актуална към датата на откриване на обществената поръчка. Възложителят може да изчисли прогнозната стойност в резултат на проведени пазарни проучвания или консултации.“
3. В ал. 6 след думата „индивидуалната“ се добавя „прогнозна“ и навсякъде след думата „общата“ се добавя „прогнозна“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване: наименованието на вносителя, подкрепено от Комисията; създадения нов § 1; текста на вносителя за § 1 и 2, които стават съответно § 2 и 3, подкрепени от Комисията; текста на вносителя за § 3, който става § 4, подкрепен от Комисията; текста на вносителя за § 4, който става § 5 със съответната промяна; създаването на нов § 6; редакцията на § 5, който става § 7 по Доклада на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 8:
„§ 8. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 9 се изменя така:
„9. за създаване на квалификационна система или за изменение срока на действието ѝ;“
б) създава се т. 12:
„12. за откриване възлагането на обществена поръчка чрез използване на квалификационна система или на динамична система за покупки.“
2. В ал. 2 думата „покана“ се заменя с „към поканата“ и се създава изречение второ: „С решението по ал. 1, т. 9 възложителят одобрява обявлението, с което се оповестява създаването на квалификационна система.“
3. В ал. 3 се създава изречение второ: „С решението по ал. 1, т. 12 възложителят одобрява документацията и поканата за представяне на оферти или за участие в преговори.“
4. В ал. 4 думите „2 и 9“ се заменят с „2, 9 и 12“.
5. В ал. 5 т. 8 се изменя така:
„8. име и фамилия, длъжност и подпис на лицето, издало акта.“
6. В ал. 8 думите „т. 4 – 11“ се заменят с „т. 4 –12“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 10, като в т. 2 след думите „по ал. 1“ се добавя „и“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 12.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13:
„§ 13. В чл. 36а се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Възложителите осигуряват чрез профила на купувача, който се поддържа на платформата по чл. 39а, ал. 1, публичност на:
1. информацията по чл. 36;
2. информацията, свързана с проведени пазарни консултации;
3. друга относима информация във връзка с възлагането на обществени поръчки по преценка на възложителя.
(2) Документите за всяка обществена поръчка се обособяват на профила на купувача в отделна електронна преписка.“
2. Алинеи 3, 4 и 5 се отменят.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 14:
„§ 14. Създава се нов чл. 37:
„Защита на информация при публикуване на документи
Чл. 37. При публикуване на документите за обществената поръчка се заличава защитената със закон информация, като се посочва основанието за това.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 19, като в него думата „той“ се заменя с „възложителят“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 23.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 24:
„§ 24. В чл. 107 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 5 след думата „начин“ се поставя запетая и думите „и срок“ се заменят със „срок и валидност“.
2. Създава се т. 6:
„6. лице, което е нарушило забрана по чл. 101, ал. 9 или 10.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване: редакцията на § 6, който става § 8 по Доклада на Комисията; текста на вносителя за § 7, който става § 9, подкрепен от Комисията; текста на вносителя за § 8, който става § 10 със съответната добавка, подкрепени от Комисията; текста на вносителя за § 9 и 10, които стават съответно § 11 и 12; редакцията на § 11, който става § 13 по Доклада на Комисията; редакцията на § 12, който става § 14 по Доклада на Комисията; текста на вносителя на § 13, 14, 15 и 16, които стават съответно § 15, 16, 17 и 18, подкрепени от Комисията; текста на вносителя за § 17, който става § 19 със съответната замяна; текста на вносителя за § 18, който става § 20 и на § 19, който става § 21, подкрепен от Комисията; текста на вносителя за § 20 и 21, които стават съответно § 22 и 23, подкрепени от Комисията; и редакцията на § 22, който става § 24 по Доклада на Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: На основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 833 за прилагане на Закона за нормативните актове Комисията предлага § 23 да се оформи в два отделни параграфа.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 25:
„§ 25. В глава тринадесета наименованието на раздел I се изменя така: „Гаранции“.“
Комисията предлага да се създаде нов § 26:
„§ 26. В чл. 111 заглавието се изменя така: „Гаранции“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване разделението на двата параграфа; редакцията на § 23, който става § 25 по Доклада на Комисията; създаването на нов § 26
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 27:
„§ 27. В чл. 112 се правят следните допълнения:
1. В ал. 9:
а) в т. 1 накрая се добавя „или са били предоставени на възложителя, сключил рамковото споразумение, и са актуални“;
б) създава се т. 4:
„4. по ал. 1, т. 2 – когато се сключва договор въз основа на рамково споразумение без провеждане на вътрешен конкурентен избор.“
2. Създава се ал. 10:
„(10) В случаите по ал. 9, т. 1 преди сключване на договора определеният изпълнител декларира писмено, че предоставените документи са актуални.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който става § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 32.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 33, като в т. 3 относно ал. 9 думите „чл. 35, ал. 1“ се заменят с „чл. 35“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 35, като в него думите „които са“ се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 36, като в него думите „в глава деветнадесета се създава чл. 154а“ се заменят със „създава се чл. 154а“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 37.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 38:
„§ 38. В чл. 156 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 изречение второ се заличава.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Обявленията по ал. 1 се изпращат за публикуване по реда на чл. 35, ал. 3 и се публикуват в РОП при условията и по реда на чл. 36.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 39.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 37 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 40:
„§ 40. В чл. 179, ал. 1, изречение второ думите „Обявлението за изменение“ се заменят с „Промените се правят еднократно, като обявлението за изменение“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 41:
„§ 41. В чл. 191, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „изпратят покана“ се заменят с „публикуват покана в РОП и да я изпратят“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 42.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 43:
„§ 43. В чл. 193 думите „като публикува информация в РОП, в която посочва и мотивите за прекратяването“ и запетаята преди тях се заличават и се създава изречение второ: „Прекратяването се оповестява в РОП чрез обявление по чл. 36, ал. 1, т. 7, което съдържа мотиви.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 24, който става § 27 по Доклада на Комисията; текста на вносителя за параграфи 25, 26 и 27 които съответно стават 28, 29 и 30, подкрепени от Комисията; текста на вносителя за параграфи 28, който става § 31 и § 29, който става § 32, подкрепени от Комисията; текста на вносителя за § 30, който става § 33 със съответните промени, подкрепен от Комисията; текста на вносителя за § 31, който става § 34, подкрепен от Комисията; текста на вносителя за § 32, който става § 35 със съответно заличаване, подкрепен от Комисията; § 33, който става § 36 със съответните промени, подкрепен от Комисията; текста на вносителя за § 34, който става § 37, подкрепен от Комисията; редакцията на § 35, който става § 38 по Доклада на Комисията; текста на вносителя за § 36, който става § 39; отхвърлянето на § 37; редакцията на § 38, който става § 40 по Доклада на Комисията; редакцията на § 39, който става § 41 по Доклада на Комисията; текста на вносителя на § 40, който става § 42, подкрепен от Комисията; редакцията на § 41, който става § 43 по Доклада на Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 45.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 46.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 47, като накрая се добавя „по чл. 39а, ал. 1“.
Предложение от народния представител Анна Александрова по чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 48 и 49:
„§ 48. В чл. 216 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) След като приеме жалбата за редовна, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на останалите страни, които в тридневен срок от получаването може да подадат отговор.“
2. Досегашните ал. 3 – 7 стават съответно ал. 4 – 8.“
§ 49. В чл. 216а, ал. 2 думите „чл. 216, ал. 3“ се заменят с „чл. 216, ал. 4“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 50.
Предложение от народните представители Анна Александрова и Иглика Иванова-Събева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 51:
„§ 51. В чл. 229 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 14 се изменя така:
„14. извършва мониторинг на обществените поръчки чрез обобщаване и анализ на информация:
а) от платформата по чл. 39а, ал. 1;
б) от дейността по т. 2;
в) от възложителите и от компетентните органи, включително органите по глава двадесет и седма и по чл. 238, ал. 1;
г) получена в Агенцията по обществени поръчки от други източници;“
б) точка 22 се изменя така:
„22. определя представителите на Агенцията по обществени поръчки за участие в дейността на експертния съвет за сътрудничество;“
в) в т. 24 думите „мониторингов доклад за състоянието на пазара на обществени поръчки“ се заменят с „доклад от мониторинга на обществените поръчки“.
2. В ал. 4 накрая се добавя „и на доклада по ал. 1, т. 24“.
3. В ал. 6 думите „чл. 22, ал. 1, т. 1, 2 и 9, обявленията, които се изпращат до РОП, включително по чл. 29, ал. 2, и информацията по чл. 36, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 230, ал. 4“ се заменят с „чл. 22, ал. 1, т. 1, 2, 9 и 12, обявленията, които се изпращат до РОП, включително по чл. 29, ал. 3 и чл. 156, ал. 1, т. 3, и информацията по чл. 36, ал. 1, т. 7 и чл. 230, ал. 3 и 4“.
4. В ал. 9 след думите „ал. 1, т. 4“ се поставя запетая и се добавя „за осъществяване на мониторинга по ал. 1, т. 14“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 52.
Предложение на народните представители Анна Александрова и Иглика Иванова-Събева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 53:
„§ 53. В чл. 232 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „по реда на чл. 148 – 175“ се заменят с „по реда на чл. 84, 86, 141, 142 и 148 – 175“.
2. В ал. 7 думите „едновременно с публикуване“ се заменят с „най-късно на следващия работен ден след публикуването“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 54.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване, колеги, текста на вносителя за § 42, който става § 44, подкрепен от Комисията; параграфи 43 и 44, които стават съответно параграфи 45 и 46, подкрепени от Комисията; текста на вносителя за § 45, който става § 47 със съответната промяна, подкрепени от Комисията; създаването на новите членове 48 и 49; текста на вносителя за § 46, който става § 50; редакцията на § 47, който става § 51 по Доклада на Комисията; текста на вносителя за § 48, който става съответно § 52, подкрепени от Комисията; редакцията на § 49, който става § 53 по Доклада на Комисията; текста на вносителя за параграфи 50 и 51, които стават съответно параграфи 54 и 55, подкрепени от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Ципов, за процедура.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя процедура за приключване на тази точка от дневния ред след 14,00 ч. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Моля, режим на гласуване за удължаване на времето до приключването на гласуването на тази точка.
Гласували 78 народни представители: за 58, против 1, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Процедура по прегласуване.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля за процедура по прегласуване, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, прегласуване.
Гласували 88 народни представители: за 76, против 3, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 56:
„§ 56. В Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. …) в преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В§ 131:
а) в ал. 2 думите „датата, определена в графика по ал. 1“ се заменят с „31 декември 2019 г. включително“;
б) създават се ал. 3 и 4:
„(3) За обществените поръчки, чието възлагане е започнало след 31 декември 2019 г., но до датата, определена в графика по ал. 1, се прилага редът за възлагане, действащ до 1 ноември 2019 г., като разпоредбите на чл. 6, ал. 1, чл. 14, ал. 1, т. 5 и 7, чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 2, чл. 54, ал. 1, т. 5, буква „а“, чл. 100, ал. 3 и чл. 12, чл. 107, т. 5 и 6, чл. 112, ал. 9 и 10, чл. 112а и чл. 149, ал. 1, т. 13 се прилагат в редакцията от 1 януари 2020 г. Този ред се прилага и за сключване и изпълнение на рамковите споразумения и договорите, включително изпращане на изискуемата информация.
(4) Алинеи 2 и 3 се прилагат и за конкурсите за проект, открити до датата, определена в графика по ал. 1.“
2. Параграф 134 се изменя така:
„§ 134. Възложителите поддържат създадените от тях профили на купувача, извън платформата по чл. 39а, ал. 1, както и публикуват в тях необходимата информация за поръчките, открити до датата, определена в графика по § 131, ал. 1. Профилът се поддържа до изтичане на една година от:
1. приключване на изпълнението на договора;
2. прекратяване на възлагането на поръчките;
3. приключване на изпълнението на последния договор, сключен въз основа на рамково споразумение или квалификационна система.“
3. Параграф 137 се изменя така:
„§ 137. (1) До 1 януари 2021 г. Централният орган за покупки в сектор „Здравеопазване“ и Централният орган за покупки за общините провеждат процедури за възлагане на обществени поръчки и за сключване на рамкови споразумения чрез използваните от тях платформи, с изключение на изпращането на решенията по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 и обявленията по чл. 35 и чл. 36, ал. 1, т. 3 и 6, което се извършва чрез платформата по чл. 39а, ал. 1, съгласно графика по § 131, ал. 1.
(2) В случаите по ал. 1 възложителите, които провеждат вътрешен конкурентен избор въз основа на рамкови споразумения, сключени от Централния орган за покупки в сектор „Здравеопазване“ и от Централния орган за покупки за общините възлагат поръчките чрез използваните от тези органи платформи.
(3) Обявленията за възлагане на поръчка, за изменение и за приключване на договорите, сключени след проведен вътрешен конкурентен избор по ал. 2 се вписват съответно по партидата на Централния орган за покупки в сектор „Здравеопазване“ и на Централния орган за покупки за общините в платформата по чл. 39а, ал. 1.
(4) Централният орган за покупки в сектор „Здравеопазване“, Централният орган за покупки за общините и възложителите публикуват информация за откритите до 1 януари 2021 г. процедури за възлагане на рамкови споразумения, съответно поръчки въз основа на тях, на своите профили на купувача, които са извън платформата по чл. 39а, ал. 1.“
4. В § 141, т. 4 след думите „чл. 36а, ал. 5“ се поставя запетая и се добавя „която влиза в сила от 1 януари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължете!
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 57:
„§ 57. В Приложение № 13 думите „чл. 141, ал. 1“ се заменят с „чл. 35, ал. 2, т. 2“.“
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.
По § 52 има предложение от народните представители Анна Александрова и Иглика Иванова-Събева.
Предложението е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 52 и предлага да бъде отхвърлен.
По § 53 има предложение от народните представители Анна Александрова и Иглика Иванова-Събева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 58:
„§ 58. (1) Квалификационните системи, създадени до влизането в сила на задължението за използване на платформата по чл. 39а, ал. 1 запазват действието си до 31 декември 2020 г.
(2) Договорите въз основа на квалификационни системи по ал. 1 се възлагат по реда, по който е създадена системата. По този ред се изпраща и изискуемата информация, свързана с възлагането и изпълнението на договорите.“
По § 54 има предложение от народните представители Анна Александрова и Иглика Иванова-Събева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54, който става § 59:
„§ 59. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон възложителите прекратяват договорите, които не са в съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 5, 6 и 7 и чл. 149, ал. 1, т. 13.“
По § 55 има предложение от народните представители Анна Александрова и Иглика Иванова-Събева.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов § 56.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 55 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 56.
Има предложение от народните представители Анна Александрова и Иглика Иванова-Събева.
Комисията подкрепя по принцип предложението, но предлага да бъде отхвърлено, тъй като е отразено на систематичното му място в нов § 56.
По § 56 има предложение от народните представители Анна Александрова и Иглика Иванова-Събева.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов § 56.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 56 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 56.
Има предложение от народните представители Анна Александрова и Иглика Иванова-Събева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 60:
„§ 60. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда в съответствие с него подзаконовата нормативна уредба.“
Има предложение от народния представител Александър Иванов по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 61:
„§ 61. В Закона за електронното управление (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения:
1. В чл. 7с след думата „включват“ се добавя „предоставянето на услуги по“, а след думата „информационните“ се добавя „и комуникационните“ и накрая се добавя „както и дейности, които осигуряват изпълнението на тези услуги“.
2. В § 45 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление (ДВ, бр. 94 от 2019 г.):
а) в ал. 1 се създава изречение второ: „Информационно обслужване“ АД е публичен възложител само при възлагане на дейностите по чл. 7с.“;
б) създава се ал. 3:
„(3) Разпоредбите на Закона за обществените поръчки не се прилагат от „Информационно обслужване“ АД при възлагане на доставки, услуги и строителство, необходими за изпълнението на договори, сключени преди 29 ноември 2019 г., както и за договорите, сключени след тази дата, когато процедурите за възлагането са открити преди 29 ноември 2019 г.“
Предложение от народния представител Анна Александрова по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 62:
„§ 62. В Закона за изменение и допълнение на Закона за особените залози (обн., ДВ, бр. ...) в преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В § 50 навсякъде думите „2020 г.“ се заменят с „2022 г.“.
2. В § 52, ал. 5 думите „2020 г.“ се заменят с „2022 г.“.
3. В § 54 думите „2020 г.“ се заменят с „2022 г.“.“
По § 57 има предложение от народните представители Анна Александрова и Иглика Иванова-Събева.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 57, който става § 63:
„§ 63. Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на:
1. параграф 61, който влиза в сила от 29 ноември 2019 г.;
2. параграф 62, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване новия § 56; новия § 57; наименованието на подразделението на Закона, подкрепен от Комисията; отхвърлянето на § 52; редакцията на § 53, който става § 58 по Доклада на Комисията; редакцията на § 54, който става § 59 по
Доклада на Комисията; отхвърлянето на § 55; отхвърлянето на § 56; създаването на нов § 60; създаване на нов § 61; създаване на нов § 62 и редакцията на § 57, който става § 63 по Доклада на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 85, против 5, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Колеги, както знаете, според гласуваната Програма за работа на Народното събрание в утрешния ден ще има парламентарен контрол:
Пръв ще отговаря министърът на здравеопазването Кирил Ананиев на 11 въпроса от народните представители – Валентина Найденова на пет въпроса; Антон Кутев; Крум Зарков; Андон Дончев; Милен Михов; Георги Михайлов; и Смиляна Нитова-Кръстева.
Втори ще отговаря министърът на вътрешните работи Младен Маринов на осем въпроса от народните представители Антон Кутев; Кристиан Вигенин; Михаил Христов; Красимир Янков на два въпроса; Крум Зарков; Боряна Георгиева; и Кристиан Вигенин и Николай Пенев.
Трети отговаря министърът на труда и социалната политика Деница Сачева на един въпрос от народния представител Георги Гьоков.
Четвърти ще отговаря министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на три въпроса от народните представители Кристина Сидорова; Ирена Димова; и Александър Мацурев.
С това днешният пленарен ден приключи.
Утре, 19 декември – редовно пленарно заседание от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 14,02 ч.)
Председател:
Цвета Караянчева
Заместник-председател:
Кристиан Вигенин
Секретари:
Александър Ненков
Стоян Мирчев