Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Кристиан Вигенин

Секретари: Станислав Иванов и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Добър ден, колеги!
Има кворум. Откривам заседанието.
Колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в Програмата за работата на Народното събрание следната допълнителна точка: „Проекти на решения за промени в постоянни комисии“, вносител е Искрен Веселинов, която да стане точка четвърта за днешното пленарно заседание.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 171 народни представители: за 150, против 3, въздържали се 18.
Предложението е прието.

Преминаваме към първа точка за днешното пленарно заседание:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С НЕФТ И ПРОДУКТИ ОТ НЕФТЕН ПРОИЗХОД.
Вносител е Министерският съвет на 6 декември 2019 г.
Първо е Докладът на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Заповядайте, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Уважаема госпожо Председател!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 902-01-65, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2019 г.
На извънредно заседание, проведено на 14 януари 2020 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 902-01-65, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2019 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката: господин Емил Караниколов – министър на икономиката; представители на Българската петролна и газова асоциация; Българската стопанска камара; Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България; Асоциацията на производителите, разпространителите и потребителите на бутилиран пропан-бутан; Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива и Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Законопроектът беше представен от министъра на икономиката господин Емил Караниколов, който акцентира върху основните промени.
Проектозаконът предвижда изваждане от обхвата на закона на дейността по временно съхранение и/или зареждане от земеделски стопанин, регистриран по Закона за подпомагане на земеделските производители, на негови собствени продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, предназначени за собствената икономическа дейност на земеделския стопанин, които не подлежат на последваща продажба.
Облекчаване на изискванията за регистрация чрез въвеждане на диференцирани прагове за минимален капитал/активи и обезпечение в зависимост от нетните приходи от продажби за предходната календарна година като изискуемо условие за извършване на съответната дейност. С това ще се облекчи процесът по регистрация и упражняване на дейност на по-широк кръг лица да осъществяват икономически дейности с нефт и продукти от нефтен произход.
Създаване на възможност вътрешният обект, от който ще се извършва дейност по чл. 2, ал. 1, да не е само трайно прикрепен към недвижим имот, а и да бъде преместваем. Това предложение отчита спецификата при извършване на дейности в значими за икономиката браншове, като минна промишленост, строителство, пристанищни дейности и други, при които в много случаи е обективно невъзможно изграждането на трайно прикрепен вътрешен обект.
Прецизиране на текстовете на чл. 24 и 25 от Закона с оглед на ясното дефиниране на въведените от него забрани. Предлагат се и промени в общите и специалните условия за всички дейности, както и необходимите документи за регистрация на лицата, които ги осъществяват.
Дефинира се „краен промишлен потребител“, което е от изключителна важност с оглед на точното прилагане на изключението при дейността „съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход“.
Отношение по представения законопроект взеха народните представители Валентин Николов, Валери Симеонов и Емил Димитров.
След направеното обсъждане и проведеното гласуване: с 10 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 902-01-65, внесен Министерския съвет на 6 декември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Вторият Доклад е на Комисията по земеделието и храните.
Заповядайте, госпожо Белова.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 902-01-65, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2019 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 15 януари 2020 г., на което обсъди цитирания законопроект.
В заседанието на Комисията взеха участие: от Министерството на земеделието, храните и горите: Георги Алексиев – началник на отдел в главна дирекция „Земеделие и регионална политика“, и Диана Филева – изпълняващ длъжността „началник на отдел“ в дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“; от Министерството на икономиката: Теменужка Янкова – директор на дирекция „Регулиране на икономически дейности“, и Иван Павлов – началник на отдел „Регистрация и методология“ в същата дирекция. Присъстваха и представители на браншови организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от Теменужка Янкова.
От компетентността на Комисията по земеделието и храните са предложенията, свързани с отпадането от обхвата на Закона на дейностите по временно съхранение и/или зареждане извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели, когато временното съхранение и/или зареждане се извършва от земеделски стопанин, регистриран по Закона за подпомагане на земеделските производители, в съдове и/или в резервоари с обща вместимост не повече от 50 куб. м, продуктите от нефтен произход са негови собствени, предназначени са за собствената му икономическа дейност и не подлежат на последваща продажба.
В последвалата дискусия народните представители от всички парламентарни групи единодушно подкрепиха предложените промени, като изразиха готовност между първо и второ гласуване да направят предложения за прецизиране на някои от текстовете.
От парламентарната група на „Обединени патриоти“ призоваха за бързото приемане на Законопроекта предвид изтичането на срока, в който лицата, извършвали икономически дейности по смисъла на закона преди неговото влизане в сила, следва да подадат заявление за регистрация.
От Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива и от Националната асоциация на зърнопроизводителите също подкрепиха Законопроекта.
След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 21 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 902-01-65, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Белова.
Становище на вносител ще имаме ли? Не.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата.
Заповядайте за изказвания.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Да обърнем внимание на два стряскащи факта.
Първо, става дума за сектор за милиарди левове – търговия с нефтопродукти. Вносител е Министерският съвет. От Министерския съвет, госпожо Председател, няма никой. Това е отношението на Министерския съвет към българския парламент и към българската икономика. Това е наглост – да внасяш закон, касаещ милиарди левове в българската икономика, а няма никой!
Госпожо Председател, не може ли да повикате някой? И друг път съм казвал – чистачката на Министерския съвет, но някой да дойде!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще се свържа, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Свържете се. По водомера ги извикайте!?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не по водомера, а по телефона.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И по водомера може да се обадите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има вече модерни комуникации.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Второ, обърнете внимание, уважаеми колеги, на 27 юли 2018 г. в „Държавен вестник“, бр. 62 е обнародван Законът, на който сега обсъждаме поправките. На 27 юли 2018 г. ние задължихме правителството до края на годината да обнародва наредба за приложение на Закона. Какъв е резултатът? Нула. Българското правителство решава, че няма да изпълнява Закона. Не съм сигурен, но е възможно да сме единствената страна не само в Европа, а в света – приет закон, публикуван в „Държавен вестник“ – бр. 62. Вече сме 2020 г., а той не действа.
Какъв е сигналът към чуждите и българските инвеститори: приет е Законът, обнародван е, парламентът е задължил правителството да направи наредба, а то не прави. Гласува парламентът удължение за правителството още шест месеца да направи наредбата. И познайте какво: правителството не прави нищо, не публикува никаква наредба още шест месеца и сега – 2020 г., идват при нас в последния момент да правят промени в Закона. Обърнете внимание: предишния път е минал през комисии, които са близки до логиката – шест-седем комисии.
Госпожо Председател, този закон е разгледан онзиден – във вторник, по спешност с извънредно заседание, понеже председателят на Комисията, в която е разгледан – за сивата икономика, ще бъде избран за министър и беше избран вчера. Извънредно заседание след година и половина закъснение за обнародването на наредбата!? Познайте защо този закон, който касае милиарди, не дойде в Икономическа комисия, не е обсъждан, няма го в Бюджетна комисия? За стотици милиони приходи! Защо? Защо е това бързане?
Трети момент, обърнете внимание в становището защо се разглеждат поправки в Закона. Направила е проучване КЗК – Комисията за защита на конкуренцията. Тя дава акъл на правителството да направи сериозни поправки в този закон, който е публикуван, но не е влязъл в сила две години. Тоест след като са видели, че нещата не вървят и е приет гламав закон, се търси оправдание. Какво? Търси се сега някоя агенция – в случая Комисията за защита на конкуренцията, да им даде повод да излязат от това тресавище.
И вижте какво пише Комисията за защита на конкуренцията – Вашата комисия, която Вие сте избрали, че повече от половината участници в проучването – те са направили проучване на този пазар, са изразили негативно становище относно Закона, като считат, че е насочен срещу правилата на свободния пазар и пазарната конкуренция и идентифицират следните проблеми. 2018 г. няколко комисии из мнозинството на ГЕРБ гласуват и има становище от Министерството на финансите, на Икономиката, на Вътрешните работи и въпреки нашите възражения от опозицията – приемате си закон, който противоречи на пазарната конкуренция според Комисията за защита на конкуренцията.
А така! Говорим за функционираща пазарна икономика, правим преход към пазарна икономика, Вие приемате закон, който е против конкуренцията. Не го казваме ние, КЗК го казва. И по-нататък какво казва тя, какви са проблемите – въвеждане на високи финансови и други изисквания; поставяне на нови и съществени административни бариери пред навлизането на пазара на нови участници; налагане на такива административни процедури, които създават и подкрепят монополи, унищожават пазарната икономика и конкуренцията – те го казват, КЗК – изваждане на дребните и средните търговци на горива и оставане само на големите, които ще диктуват условията, което е предпоставка за картелни споразумения, ограничаване на възможностите на крайните потребители за зареждане с гориво на близко разстояние в малките селища.
В заключение – все цитирам КЗК, колеги: КЗК предлага да бъде сформирана работна група с представители от държавни органи, компетентни относно прилагането на нормативната уредба в сектора. Обърнете внимание, че КЗК Ви казва компетентни, защото очевидно е, че цял рояк от „калинки“ е писал този закон. Не само „калинки“, а това са послушни „калинки“, това най-вероятно са добре платени „калинки“, за да направят такъв закон, та според КЗК той да облагодетелства монополите и да блокира пазарната конкуренция, според Вашата КЗК.
Освен това, какво се прави сега в предложените поправки? Първо, искам да припомня, че бяха направени две изисквания – специално засягам сега търговията с пропан-бутана, с бутилките. Уважаеми колеги, в този закон Вие задължихте търговците, доставчиците на пропан-бутан в бутилки да закупят и да имат в наличност минимум 10 хил. бутилки – да Ви припомня, нали така? Минимум 10 хил. бутилки! Много интересно, че в този закон и нашето Министерство на икономиката е задължило тези търговци и доставчици тези минимум 10 хил. бутилки да са на склад, а не да са закупени и пуснати в обращение. Тоест, като беше публикуван Законът 2018 г., като им дадохме срок да направят обнародване на Наредбата към месец януари 2019 г., хората какво направиха? Закупуват бутилки тези, които искат да останат на пазара. Колко? Минимум десет хиляди. Знаете ли колко струва една бутилка? Около 25 евро с ДДС е доставката, толкова струва една бутилка. Хората закупиха 10 хиляди, някои са купили – свързаха се с мен няколко асоциации – по 15, по 17, 20 хиляди бутилки, които една година стоят на склад замразени пари. И сега, знаете ли какво се предлага в поправката? Казва се: майтап бе, Уили – извинявам се за израза – стана грешка, момчета. Ама Вие сте вложили 600 – 700 хил. лв., променяме сега Закона, вече не се изискват бутилки, ще въвеждаме конкуренция. Ама тези хора са си заложили апартаментите, недвижимости, теглили са заеми, за да осигурят тези 10 хиляди бутилки, които сега отпадат.
Второ, с този закон бяха задължени участниците в пазара да имат специално оборудвани складове с минимум 500 куб. м. За да има такъв склад, той трябва да отговаря на определени изисквания, колеги – разстояния от училища, разположение. Хората закупиха такива площи, изградиха съответните складове. Попитах ги: колко струва средно един такъв склад 500 куб. м? Минимум два милиона лева. Значи два милиона лева, което сега отпада това изискване за такъв склад, плюс 500 – 600 хил. лв. за минимум бутилки. И сега Вие искате да кажете на хората, които са похарчили над два милиона и половина, за да останат на пазара малки и средни фирми, Вие им казвате да си гледат работата и се извинявате за притеснението. Това ни казва новият закон и ние няма как да се съгласим в този сектор на нефтопродуктите да задраскаме малки и средни фирми, които са положили усилия и са рискували семействата си, за да изпълнят тези изисквания.
Освен това ние не сме съгласни с диференциацията, която се поставя тук за изискванията за обезпеченията, тъй като в чл. 11, където е направен опит за някаква диференциация, която е положителна в първите точки – ние конкретно този текст при второ четене ще подкрепим, но нищо не се казва за лицата по чл. 2, ал. 1, т. 5 и за лицата по чл. 2, ал. 1, т. 6 – те са пропуснати. А те са пропуснати неслучайно, тъй като неупоменаването на тези точки означава, че се фаворизират големите фирми за сметка на малките и средните.
Така че, уважаеми колеги, днешното обсъждане показва следното: първо, че правителството, нашето българско правителство, пет пари не дава за парламента, няма ги. Предния път Ви накараха да натиснете бутоните. Вашето КЗК казва, че е трагедия и е опасно за пазарната икономика и ще ни съсипят с глоби от Европейския съюз. Сега пак са Ви пуснали задание – пак да натискате бутона, ама ги няма. Вие, ние, целият парламент ще носим срама. Срамно е да се приемат така закони. Да бяхте се вслушали в нашите препоръки, колеги, извадете становищата ни, извадете протокола от нашите комисии – Икономическа и Бюджетна, където с колегите участвахме. За всички тези неща Ви предупредихме, че са грешни и ще ни доведат до сериозни проблеми.
Така че в заключение: ние ще гласуваме „против“, може би някой от нас „въздържал се“ по този закон, тъй като ние сме против тази процедура. Ние сме против този антиевропейски начин на правене на закони. А отделни два-три текста, които наистина са в полза на участниците на пазара и потребителите, ние ще подкрепим. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, ще започна с това, че се присъединявам към казаното от професор Гечев и го подкрепям, както и парламентарната ни група.
Процесът, който протича, е доста бърз. Този законопроект за изменение и допълнение беше вкаран набързо, но въпреки това хора от браншови организации на дребни търговци на горива успяха да се свържат с мен и да разговаряме, тъй като бяхме имали предишни срещи, още повече аз съм внасял в предишния законопроект предложение за серия поправки, от които бяха приети три, и смятам, че можем да изготвим такъв законопроект, който да обслужва бранша, а не да затруднява неговото функциониране.
На първо място, искам да започна с това, че ние осъществихме един правен парадокс, а именно беше приет закон обнародван, влезе в сила, но не беше изготвена наредба за неговото приложение. Хубаво е, че на експертите в Министерството на икономиката стана ясно, че ако изготвят такава наредба, това ще доведе до масови фалити в бранша и ще създаде условия за нелоялна конкуренция за една неравнопоставеност между участниците в икономическия живот в този сектор.
Другото, на което също искам да обърна внимание, е отново Комисията за защита на конкуренцията, на която беше възложено да предложи серия от мерки, които да способстват за създаване на условия в бранша за равнопоставеност, конкурентност и конкурентоспособност между участниците и търговците на горива. Тук искам да допълня професор Гечев, че Комисията за защита на конкуренцията прави две много съществени предложения, които обаче някак си изпадат в Министерския съвет, специалистите не им обръщат внимание, а те са, бих казал, в основата на равнопоставеността, а именно извършеното проучване от Комисията за защита на конкуренцията установява, че до този момент на територията на страната не са били създадени държавни данъчни складове за целите на Закона за акцизите и данъчните складове. В анализа, послужил за мотив за изработване на този ЗИД, КЗК отново препоръчва предприемането на спешни мерки за изграждането на държавни данъчни складове, особено до граничните пунктове, които следва да се управляват от държавни предприятия и да се използват от доставчиците на горива при недискриминационни условия и цени и при спазване на принципа на конкурентната неутралност. По този начин държавата би навлязла на пазара като доставчик на съответната услуга, от което би могло да се очаква повишаване на конкурентния натиск на нивото на търговия на едро и на дребно с горива, както и на нивото на предлагане на услуги от складодържатели.
Другата съществена препоръка, която прави Комисията за защита на конкуренцията, е именно, че трябва да бъде създадена една електронна платформа, която в реално време да бъде достъпна до контролните държавни органи и отделно до търговците на горива относно свободните вместимости в тези складове. На практика към настоящия момент всеки един търговец, който иска да внесе гориво, трябва да се обърне към тези складодържатели, които са един от неговите конкуренти, и да ги попита за свободни вместимости. Това, което ми казаха от Асоциацията на дребните търговци е, че обикновено отговорът е, че складовите наличности вече са запълнени, няма такива свободни и ако желаят, могат да си закупят от тях, тоест предлага се една свободна конкуренция – Вие имате право да работите, но само ако си закупите от определения доставчик.
Във връзка с това ние няма как да подкрепим предложения законопроект и ще се въздържим, като направим предложения между първо и второ четене на наши законодателни норми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Байчев.
Реплики има ли? Продължаваме с изказванията.
Други изказвания?
Имате думата, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз вземам отношение по този закон, но и по изказванията, тъй като там бяха маркирани някои неточности, бих казал, и умишлено манипулирани. В тези изказвания, които слушах много внимателно – и двете изказвания на колегите отляво, аз не можах да разбера всъщност те против какво са и за какво са. Значи, против монопола на големите фирми, насърчаването му с първоначалния вариант на Закона или са против присъствието на дребен, среден бизнес в този бранш, което е гарантирано от сега внесените промени в Закона. Някакво шизофренно такова поведение, от което не става ясно всъщност Вие кое подкрепяте, или по принцип важното е от тази трибуна да се отправят упреци и да се търси мотивация за неподкрепяне на всеки законопроект, който е внесен.
Всички знаем много добре историята на този законопроект. Абсолютно вярно е, този законопроект, господин Гечев, беше лобистки в първия му вариант. Абсолютно лобистки! Той обслужваше интересите на няколко големи петролни фирми, известни на цяла България. Когато той беше внесен, съответно имаше остра реакция от целия бранш на хората, които се занимават с транспорт, с доставка и продажба чрез малки бензиностанции в по-малките населени места, в провинцията. Аз като вицепремиер тогава слязох и подкрепих този протест пред Министерския съвет. Също така съм направил изявление, моите колеги от „Обединени патриоти“ също изявиха тази позиция при обсъждането на Законопроекта, че той е лобистки.
Да, това е факт. В края на краищата в политиката, независимо кой управлява – БСП, „Обединени патриоти“ с ГЕРБ, някой друг, винаги има опити за прокарване на лобистки закони и това не е само в България, това е навсякъде. Въпросът е да се реагира своевременно. В случая тази реакция се състоеше именно в отлагането на Закона на два пъти – един път за шест месеца и по мое предложение още един път го отложихме за три месеца чрез Наредбата. Беше създадена и работна група.
С други думи, сравнително бързо изпълнителната власт, бих казал, с наше съдействие, и аз бях тогава там, осъзна, че това е вреден закон за бизнеса в България и съответно беше формирана работна група към Министерството на икономиката, в която участваха всички заинтересовани в този процес и дадоха своите предложения. Тази работна група имаше срок от половин година да подготви промени. Тя се забави с около месец и половина, но независимо от това тя свърши работа и внесеният законопроект всъщност представлява всичко това, което е безспорно прието от всички участници в бранша. Това се внася в момента и това предстои да гласуваме. Не мога да разбера с какви мотиви Вие отказвате да гласувате, след като категорично застанахте на страната на дребния бизнес, поне във Вашето изказване? Не мога да разбера и позицията на Вашата група защо няма да приемете този законопроект?
Смятам, че сме длъжни да коригираме грешката, която е допусната от изпълнителната власт, с вкарването на този законопроект. Това вече е направено. (Реплики от „БСП за България“.) Кой го е вкарал не мога да Ви кажа – вече мина време, но така или иначе ние сме тук затова, за да поемем своята отговорност. Ние ще поемем нашата отговорност, подкрепяйки този закон. Искам да знам: Вие каква отговорност ще поемете и към кого – към големите акули в бранша или към дребните, които хранят по няколко семейства? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Симеонов.
Реплики?
Имате думата, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Симеонов, уважаеми колеги! Разбира се, че трябва да направим разяснение, което е важно. Първо, БСП в законодателството винаги е защитавало интересите на малките и на средните фирми и е подкрепяло всички разумни решения и за големите фирми, тъй като, ако не работят добре големите фирми, няма да работят и малките, само че малките и големите, които работят по пазарни принципи.
Колега Симеонов, някак си не е приемливо да атакувате БСП, след като вносителите на този законопроект все пак са „Обединени патриоти“ и под № 1 е господин Емил Димитров – новият министър. Той внесе Закона с един дълъг списък от патриоти и от колеги от ГЕРБ. Ние бяхме против и Ви казахме защо сме против. И сега да кажете защо ние не подкрепяме това, че сте внесли Закон, който не само че е против пазарната икономика, но Ви казахме, че е и против здравия разум?! Трябваше да мине година и половина, за да вдене някой, че нещо не е така и ще ни съсипят от глоби и наказания от Европейския съюз и си объркваме целия отрасъл.
А що се касае до големите фирми, благодаря Ви за това, за което попитахте, за да внеса разяснение. Има една особеност, колега Симеонов, тя е, че сега пълненето на газови бутилки ще може да стане и на бензиностанциите. Тук има един интересен момент. Знам, че Вие винаги сте се изразявали против нарушението на пазарните принципи. Вие да сте чули какво правят редица бензиностанции? Знаете ли, че няма акциз върху пропан-бутана, който се дава на семействата или за ползване на малки фирми, а за ползването за двигателите с газови уредби се плаща акциз от 400 лв. – нали така? Какво правят бензиностанциите? Отчитат продажба на газови бутилки, където не се плаща акциз и го прехвърлят на леките коли, и печелят огромни суми. Така ние убиваме малките и средните фирми в общините за сметка на големите лапачи от големите вериги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Затова ние сме против.
Благодаря Ви, господин Председател.
Но пак казвам: ние сме против този подход и политически гласуваме „против“. Там, където има разумни текстове, ние ще ги подкрепим, господин Симеонов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика, господин Симеонов, имате думата.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гечев, още веднъж заявявате, че Вие не подкрепяте този закон, който е против пазара и против здравия разум. Вие определено говорите за първия вариант на Закона, аз така разбирам. Това са два различни документа – първият, който беше приет, и вторият. Казвате, че сте били винаги против това, но, извинявайте, имам чувството, че бяхме много малко хората, които застанахме на страната на протестиращите тогава. В един дълъг период от време, извинявайте, но Вие не изразихте никаква категорична партийна позиция по този въпрос и по този закон. Не, не изразихте! Не знам защо.
По отношение на това, което казахте за пълненето на газовите бутилки, внесете промяна в Закона. Няма проблем, ние ще я подкрепим, внесете я. Няма никакъв проблем, защото това действително не е пазарно и сте абсолютно прав. По този начин се създава възможност за заобикаляне на Закона и за неравноправие от конкурентна гледна точка. (Реплики от „БСП за България“.) Да. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте, господин Сабанов, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Взимам думата по този закон, тъй като в самото му начало единственият от лявата част на залата, който наистина изрази отрицателно становище още по първия вариант, беше професор Гечев. Другият бях аз. Професор Гечев много добре помни, когато някои велики сили бяха в комисиите, как всички си гледаха връзките на обувките и как няколко човека се борехме този закон да не бъде приет на първо четене във вида, в който беше внесен.
Сега се представя Закон, който всъщност трябва да го гласуваме до 26-и на двете четения. Ще Ви кажа защо: едната страна, разбира се, са тези, които продават газ, другата са малките бензиностанции и третата обаче, които не са без значение, са земеделците. Те са много голяма група от хора, които трябва, ако не бъде приет и обнародван Законът до 26-и, разбира се, ще трябва да бъдат регистрирани по този закон и след една седмица ще трябва да започнат да се дерегистрират, когато го приемем.
Така че аз наистина Ви моля. Не виждам какво проблемно има в Закона. Това е първо четене. Между първо и второ четене, разбира се, ще бъдат обсъдени всички предложения на всички народни представители, включително и на Българската газова асоциация, на малките бензиностанции и на земеделците, които имат дребни поправки в така предложения законопроект. В крайна сметка, това е първо четене и не виждам каква толкова е драмата, при положение че между първо и второ четене ще имаме достатъчно време да обсъдим всички детайли, които притесняват асоциациите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Сабанов.
Реплика?
Имате думата, уважаеми господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Сабанов, използвам момента да се обърна и към господин Симеонов, боя се, че в момента сме разбрани грешно. Това, че не сме съгласни с философията на Закона, с неговия първоначален проект, с част от това, което предлагате в момента, не означава, че няма да подкрепим, както казахте, колега Сабанов, една голяма група от обществото – в случая земеделците. Този текст, бих казал, и част от други текстове също ще бъдат подкрепени. Това, което си запазваме като наше право, е да внесем между първо и второ четене предложения за поправки, като изрично заявяваме, че тази концепция, която Вие предлагате – по-облекчен регистрационен режим, все пак няма да доведе до по-доброто функциониране на този отрасъл. Това е, което имаме като забележка.
А що се отнася до това, да, Вие ще получите тази подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Байчев.
Втора реплика?
Имате думата, господин Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Господин Председател, дами и господа народни представители! Искам само да обърна внимание на колегата, че все пак това е чисто нов закон. Допреди това нямаше закон и затова е възможно и правим този ЗИД.
Към колегите отляво: хубаво е да ни подкрепят, а не на второ четене, защото почти всички искания на различните браншови организации са приети в момента и затова правим този ЗИД. Вашата политика ще бъде много непоследователна, ако това, което искахте предишния път, сега се приема, а Вие не го подкрепяте. Има някакви дребни предложения, които ще бъдат на второ четене, но дори и те ще бъдат приети, защото на хората в самата комисия, които го заявиха, им дадохме възможност да си дадат предложенията, да ги разгледаме и почти сме сигурни, че ще ги приемем. Така че мисля, че това, което заявявате като позиция в момента, е грешно. За да подкрепите бизнеса, за който Вие така апелирате, е необходимо да дадете подкрепата си по този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Николов.
Трета реплика има ли? Не виждам.
Господин Сабанов, имате думата за дуплика?
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Към колегата от БСП – това е първо четене, колега. Не знам, ако не мине Законът, как ще подкрепим земеделците? Примерно.
Към колегата от ГЕРБ – все пак е Закон за изменение и допълнение на стар закон, така че не виждам какъв беше казусът, но още веднъж казвам, че наистина този закон трябва да бъде подкрепен. Между първо и второ четене ще имате достатъчно време. Освен това, всички сте участвали в дебатите. Хората от всички браншове са представили пред Вас своите проблеми и ще бъдат така добри да предложат и текстовете, които ги притесняват, за да бъдат поправени и ще имате тази възможност. Така че подкрепете го на първо четене, за да може другата седмица, разбира се, да прегледаме на комисии това, което е предложено от всеки народен представител между първо и второ четене, и да бъде приет този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Сабанов.
Продължаваме с изказванията. Други изказвания? Не виждам други изказвания, колеги.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 902-01-65, внесен от Министерския съвет.
Гласували 147 народни представители: за 131, против 3, въздържали се 13.
Предложението е прието.

Продължаваме със следващата точка от Програмата ни за работа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ВАЛУТНИЯ ЗАКОН.
Вносител – Министерският съвет.
Господин Иванов, имате думата да ни запознаете с Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, първо, процедура за допуск на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Моля да гласуваме в залата да бъдат допуснати следните лица: госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, господин Георги Александров – заместник-директор на Агенция „Митници“, и госпожа Цецка Дочева – началник на отдел в главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване предложението за допуск в залата.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете допуснатите в залата.
Процедура, уважаеми господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам по току-що приетия закон срокът между първо и второ четене да бъде минимален с оглед на това, че до 26-и изтича срокът, да се опитаме да влезем в този срок, до който е отложена Наредбата и съответно Законът – три дни между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Не виждам обратно мнение.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за минимален срок между двете четения на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
Гласували 103 народни представители: за 96, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, продължете, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, на Вашето внимание е
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 902-01-64, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2019 г.
На заседание, проведено на 12 декември 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 902-01-64, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2019 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите.
След извършен преглед на действащата нормативна уредба е установено, че е налице несъответствие между разпоредбите на Валутния закон и Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността и Хартата на основните права на Европейския съюз.
Предложена e промяна в чл. 11а, ал. 2 от Валутния закон, която има за цел прецизиране на разпоредбата във връзка с осъществяването на законосъобразен и ефективен валутен контрол.
Предвижда се изрично да бъде закрепено в Закона правомощието на митническите органи да не допускат пренасянето на парични средства в размер на 30 000 лв. или повече, или тяхната равностойност в друга валута през границата на страната за трета страна при получена от митническите органи по служебен път информация за наличието на публични задължения на лицето.
С Проекта на акт се изменя разпоредбата на чл. 18 от Валутния закон, като за нарушение на разпоредбите на чл. 11а, ал. 1, 2 и 3 и чл. 14а, ал. 1 от Валутния закон, както и на нормативните актове по тяхното прилагане е предвидено административно наказание – глоба в размер на една пета от стойността на недекларираните парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако деянието не съставлява престъпление. Същото наказание се предвижда да се наложи и на този, който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 11, ал. 2 и 3 и чл. 14, ал. 2 и 3 от Валутния закон.
В Законопроекта е предвидено и когато предметът на нарушение по чл. 18, ал. 2 е укрит по специален начин, наказанието да е глоба в размер на една четвърт от стойността на недекларираните парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако деянието не съставлява престъпление.
Предвидено е създаването на нова т. 21 от § 1 от Допълнителната разпоредба на Валутния закон, в която е дадена дефиниция за „укрит“ предмет на нарушението.
В Проекта на акт е предвидено и чл. 20 от Валутния закон да бъде отменен, с което българското законодателство ще бъде в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз по отношение на отнемането в полза на държавата на цялата недекларирана сума.
Направените предложения са в съответствие с член 4, параграф 2 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005. С Проекта се цели да се въведе система за налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи административни санкции, както и привеждане на националното законодателство в съответствие с европейското законодателство в областта на контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Европейския съюз.
Отделно от горното в Законопроекта е предложено уеднаквяване на определената законова компетентност по установяването на нарушения на Валутния закон както на външната, така и на вътрешната граница.
Предвид контрола, който осъществяват митническите органи по границата на страната, и спецификата на нарушенията при пренасяне през границата на парични средства и благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях в Законопроекта е предвидена изрична законова компетентност митническите органи да съставят актовете за установяване на административни нарушения по чл. 18, ал. 2, 3 и ал. 7, т. 3 и 4 от Валутния закон, каквато компетентност е предвидена и в разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1889/2005.
Предвижда се също така, когато нарушението е извършено от лице по чл. 13, ал. 1, актовете за установяване на административни нарушения по ал. 6 и ал. 7, т. 2 да се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления да се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощени от него длъжностни лица, а не както досега тези актове да се издават от министъра на икономиката и оправомощени от него лица.
След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати:
С 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 902-01-64, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2019 г.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Следва Докладът на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Заповядайте да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ТИНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители,
„ДОКЛАД
на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 902-01-64, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 декември 2019 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 902-01-64, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2019 г.
На заседанието присъстваха госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“ към Министерството на финансите, и госпожа Цецка Дочева – началник на отдел „Административнонаказателна дейност и разследващи органи“ към Агенция „Митници“.
Законопроектът беше представен от госпожа Петкова, която запозна народните представители с целите му. Със Законопроекта се предлагат промени в Административнонаказателните разпоредби, доколкото административните санкции, регламентирани в него, не са достатъчно ефективни, пропорционални и възпиращи, съгласно становище на Европейската комисия, издадено в хода на Наказателна процедура срещу Република България.
С Проекта на акт се цели да се въведе система за налагане на административна отговорност чрез санкции, които са ефикасни, съразмерни и възпиращи, без недекларираната парична сума да бъде отнемана в полза на държавата. Също така разпоредбите на Валутния закон в областта на контрола да бъдат приведени в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1889/2005 и с константната практика на Съда на Европейския съюз в областта на санкциите при неспазване на задължението за деклариране при пренасяне през границата на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с тях и от тях. По този начин се уеднаквява и определената законова компетентност по установяването на нарушения на Валутния закон както на външната, така и на вътрешната граница предвид контрола, който осъществяват митническите органи по границата на страната и спецификата на нарушенията при пренасяне през границата на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни, като в Законопроекта е предвидена изрична законова компетентност митническите органи да съставят актовете за установяване на административни нарушения.
Предвижда се, когато нарушението е извършено от лице, което осъществява дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с тях и от тях по занятие, актовете за установяване на административни нарушения да се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления да се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощени от него длъжностни лица. Към момента контролът върху тези лица, съгласно действащите правила, се осъществява от органите на НАП.
С предложените промени се предвижда изрично да бъде закрепено в Закона правомощието на митническите органи да не допускат пренасянето на парични средства в размер на 30 000 лв. или повече, или тяхната равностойност в друга валута през границата на страната за трета страна, при получена от митническите органи по служебен път информация за наличието на публични задължения на лицето.
След обсъждането и проведеното гласуване: с 10 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 6 гласа „въздържал се“, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 902-01-64, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Тинчев.
Следва Докладът на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, госпожо Мехмедова, да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 902-01-64, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 януари 2020 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 902-01-64, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2019 г. Законопроектът беше представен от госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите. На заседанието присъстваха и госпожа Надалина Младенова – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите, както и госпожа Цецка Дочева – началник на отдел „Административнонаказателна дейност и разследващи органи“, главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Агенция „Митници“.
Законопроектът предлага промяна в чл. 11а, ал. 2, която има за цел прецизиране на разпоредбата във връзка с осъществяването на законосъобразен и ефективен валутен контрол. Предвижда се изрично да бъде описано в Закона правомощието на митническите органи да не допускат пренасянето на парични средства в размер на 30 000 лв. или повече, или тяхната равностойност в друга валута през границата на страната за трета страна при получена от митническите органи по служебен път информация за наличието на публични задължения на лицето.
Ограничението не е в противоречие с Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, както и с нормите на съюзното право, определящи принципа на „свободно движение на капитали“.
Европейската комисия е анализирала отговорите на националните органи и е стигнала до заключението, че националното законодателство не е в съответствие с принципите на недискриминация, правна сигурност и пропорционалност, както и с правилата за свободно движение на капитали, предвидени в Договора за функциониране на Европейския съюз.
На 25 юли 2019 г. Европейската комисия издава мотивирано становище: „Съгласно член 258, първата алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз: като поддържа в законодателството си система за наказателни и административни санкции, съгласно която във всички случаи се изисква задължително пълно отнемане на недекларираните парични средства, както и налагане на имуществени глоби или лишаване от свобода, и която предвижда неадекватно определени прагове за налагане на имуществени административни санкции, Република България не е въвела система за налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателноправни и административни санкции и поради това не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 2 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността. Съгласно член 258, първата алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз Комисията приканва Република България да вземе необходимите мерки, за да се съобрази с настоящото мотивирано становище в срок от два месеца от получаването му.“
Вземайки под внимание ясната, последователна и категорична практика на Съда на Европейския съюз по тълкуването на разпоредбите на Регламент (ЕО) 1889/2005 и доколкото административнонаказателната разпоредба на чл. 18, ал. 1 от Валутния закон се различава от състава на престъпление по чл. 251 от Наказателния кодекс единствено по обективния критерий – стойността на недекларирания предмет, се налага изменение в административнонаказателните разпоредби на Валутния закон.
С Проекта на акт се изменя разпоредбата на чл. 18 от Валутния закон, като за нарушение на разпоредбите на чл. 11а, ал. 1, 2 и 3 и чл. 14а, ал. 1 от Валутния закон, както и на нормативните актове по тяхното прилагане е предвидено административно наказание – глоба в размер на една пета от стойността на недекларираните парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако деянието не съставлява престъпление. Същото наказание се предвижда да се наложи на този, който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 11, ал. 2 и 3 и чл. 14, ал. 2 и 3.
В Законопроекта е предвидено и когато предметът на нарушение по чл. 18, ал. 2 е укрит по специален начин наказанието да е глоба в размер на една четвърт от стойността на недекларираните парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако деянието не съставлява престъпление.
Също така е предвидено създаването на нова т. 21 от параграф 1 от Допълнителната разпоредба на Валутния закон, в която е дадена дефиниция за „укрит“ предмет на нарушението.
В Проекта на акт е предвидено и чл. 20 от Валутния закон да бъде отменен, с което българското законодателство ще бъде в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз по отношение на отнемането в полза на държавата на цялата недекларирана сума. Направените предложения са в съответствие с член 4, параграф 2 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1889/2005. Предвижда се адекватно определяне на размера на глобата – част от размера на стойността на предмета на нарушението.
В разпоредбата на чл. 18а, ал. 3 от Валутния закон се предвижда актовете за установяване на нарушенията по чл. 11б, ал. 3 и чл. 14б, ал. 2 да се съставят от митническите органи, а наказателните постановления се издават от директора на Агенция „Митници“ или оправомощени от него длъжностни лица. В тази връзка с предложените промени в Законопроекта е предложено уеднаквяване на определената законова компетентност по установяването на нарушения на Валутния закон както на външната, така и на вътрешната граница.
С предложените промени се предвижда, когато нарушението е извършено от лице по чл. 13, ал. 1, актовете за установяване административни нарушения по ал. 6 и ал. 7, т. 2 да се съставят от органите на Националната агенция по приходите, а наказателните постановления да се издават от изпълнителния директор на Националната агенция по приходите или от оправомощени от него длъжностни лица.
Предложените промени в Проекта на акта няма да доведат до въздействие върху държавния бюджет.
Очакваните резултати от приемането на предложените промени са привеждане на нормативната уредба по отношение на административнонаказателните разпоредби във Валутния закон в съответствие с разпоредбите на Регламент 1889/2005 и с константната практика на Съда на Европейския съюз в областта на санкциите при неспазване на задължението за деклариране по чл. 3 от Регламент (ЕО) 1889/2005.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага със 7 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“ на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 902-01-64, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2019 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Мехмедова.
Откривам разискванията по Законопроекта.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон.
Гласували 95 народни представители: за 90, против 4, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА.
Вносител е Министерският съвет на 29 ноември 2019 г.
Има няколко доклада на комисии. Първият е на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Господин Кънев, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, процедура за допуск в залата.
Предлагам на основание чл. 49 от нашия Правилник да бъде допуснат в залата Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Кънев.
Гласуваме процедура за допуск.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Моля да поканите господин Стоянов в залата.
Господин Кънев, имате думата за представяне на Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 902-01-63, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 декември 2019 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Законопроектът, представен от заместник-министъра на правосъдието Евгени Стоянов, цели въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2017/828 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите, както и на мерки по прилагането на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212 на Комисията от 3 септември 2018 г. за определяне на минимални изисквания за прилагането на разпоредбите на Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на идентификацията на акционерите, предаването на информация и улесняването на упражняването на правата на акционерите. Предложените изменения са свързани с:
- идентифициране на акционерите в публични дружества, улесняване на упражняването на правата на акционерите и защита на информацията, предавана във връзка с това;
- политика за възнагражденията на членовете на ръководните органи в публични дружества;
- сделки със свързани лица;
- упълномощени съветници.
С цел въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2017/828, свързани с политика за ангажираност и прозрачност при инвестиране в публичните дружества на така наречените институционални инвеститори, са предвидени изменения в Кодекса за застраховането, Кодекса за социално осигуряване, Закона за пазарите на финансови инструменти и Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 902-01-63, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Следва Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Кой ще го представи?
Господин Гьоков, заповядайте да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ГЬОКОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 902-01-63, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2019 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 15 януари 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 902-01-63, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2019 г.
На заседанието присъства господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието, който представи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗИД на ЗППЦК) се цели въвеждане в законодателството на изискванията на Директива (ЕС) 2017/828 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите, както и на мерки по прилагането на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212 на Комисията от 3 септември 2018 г. за определяне на минимални изисквания за прилагането на разпоредбите на Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на идентификацията на акционерите, предаването на информация и улесняването на упражняването на правата на акционерите с оглед на постигане на пълно съответствие на националното законодателство със същите.
Директива (ЕС) 2017/828 въвежда изисквания по отношение на улесняване упражняването на някои права на акционерите с право на глас в дружества, чието седалище се намира в държава членка и чиито акции са допуснати до търговия на регулиран пазар в Европейския съюз (ЕС). Тези акционерни права са свързани с правото на информация и на глас при провеждане на общо събрание на дружествата със седалище в държава членка, чиито акции са допуснати до търговия на регулиран пазар в ЕС, улесняване на получаването на дивидент и други. Същевременно с цел насърчаване на дългосрочната ангажираност на акционерите в тези дружества се въвеждат разпоредби, улесняващи възможностите за комуникация между акционерите и дружествата, както и се въвеждат изисквания за прозрачност на институционалните инвеститори, управителите на активи и упълномощените съветници, възнагражденията на директорите на дружествата и сделките между свързани лица.
С цел въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2017/828, свързани с политика за ангажираност и прозрачността при инвестиране в публичните дружества на така наречените институционални инвеститори, са предвидени изменения в Кодекса за застраховането, Кодекса за социалното осигуряване, Закона за пазарите на финансови инструменти и Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми, и на други предприятия за колективно инвестиране.
По-конкретно Директива (ЕС) 2017/828 изисква управителите на активи и институционалните инвеститори да приемат и да публикуват политика за ангажираност, и да оповестяват публично как са я изпълнили или да предоставят обосновано обяснение защо са избрали да не приемат такава политика, както и включването ѝ в инвестиционната им стратегия. В случай на делегиране на управлението на портфейла от институционален инвеститор, управляващите дружества, лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и инвестиционните посредници следва да оповестяват пред институционалния инвеститор как инвестиционната му стратегия и нейното изпълнение съответстват на договореностите им и как допринасят за средносрочните и дългосрочните показатели на активите на институционалния инвеститор. Предвид изискванията на Директива (ЕС) 2017/828 се въвежда и задължение за приемане и оповестяване на политика за ангажираност и за пенсионноосигурително дружество, управляващо фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, в която дружеството следва да описва начина, по който включва ангажираността на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми като акционер в инвестиционната политика.
В резултат на въвеждането на измененията чрез Закона за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа се очаква да се постигне подобряване на нормативната регулация, тъй като обезпечаването на прилагането на Директива (ЕС) 2017/828 и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212 води до по-високо ниво на сигурност и прозрачност на публичните дружества и до по-високо ниво на информираност за акционерите им.
Законопроектът съдържа разпоредби, транспониращи актове на Европейския съюз, поради което е приложена справка за съответствието му с европейското законодателство.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 13 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 902-01-63, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2019 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Последният доклад, тъй като на Комисията по бюджет и финанси няма, е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Госпожо Мехмедова, заповядайте да го представите.
ДОКЛАДЧИК ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 902-01-63, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2019 г.
На редовно заседание, проведено на 15 януари 2020 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 902-01-63, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2019 г.
Законопроекта представи господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието.
На заседанието присъстваха – от Министерството на правосъдието: господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Лиляна Гюрова – държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“; от Министерството на финансите: госпожа Христина Пендичева и госпожа Елена Петрова – държавни експерти в дирекция „Регулация на финансовите пазари“, и господин Милен Милев – началник-отдел „Нормативна дейност и методология“ в Комисията за финансов надзор.
Вносителите посочват, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа цели въвеждане в националното законодателството на изискванията на Директива (ЕС) 2017/828 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите, както и на мерки по прилагането на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212 на Комисията от 3 септември 2018 г. за определяне на минимални изисквания за прилагането на разпоредбите на Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на идентификацията на акционерите, предаването на информация и улесняването на упражняването на правата на акционерите.
Съгласно мотивите на Законопроекта се предлагат промени, част от които са свързани с: идентифицирането на акционерите в публични дружества; политиката за възнагражденията на членовете на ръководните органи в публични дружества; сделките със свързани лица и други.
С цел въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2017/828, свързани с политиката за ангажираност и прозрачността при инвестиране в публични дружества на така наречените институционални инвеститори, вносителите предлагат изменения и в съответното секторно законодателство, регламентиращо извършваната от посочените лица дейност. Промени се предвиждат в Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането, Закона за пазарите на финансови инструменти и Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага единодушно на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 902-01-63, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2019 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Мехмедова.
Да преминем към разисквания по Законопроекта.
Има ли изказвания по него?
Заповядайте.
ИВАН МИХОВСКИ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! С предложения Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа се цели въвеждане в законодателството на изискванията на Директива (ЕС) 2017/828 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите.
Измененията в Закона за публичното предлагане на ценни книжа включват:
1. Идентифициране на акционерите в публични дружества, улесняване упражняването на правата им и защита на предаваната във връзка с упражняването на правата им информация.
С цел улесняване упражняването на правата на акционерите в публични дружества, включително идентификацията им и защита на предаваната информация, в Закона за публичното предлагане на ценни книжа се въвеждат разпоредби за начина на изискване, предоставяне и съхранение на необходимата идентификационна информация за даден акционер, лицата, на които може да бъде предоставена тази информация, както и лицата, от които може да бъде изисквана съответната информация. Предвидено е въвеждане на срок за съхраняване на идентификационните данни на акционер при съобразяване с Европейския регламент за личните данни.
С цел осигуряване на публичност на корпоративното събитие, организирано от публични дружества, и предоставяне на необходимата за това информация до всичките му акционери се въвеждат изисквания към „Централен депозитар“ АД и инвестиционните посредници да приемат и да предоставят информацията за съответното корпоративно събитие.
С приемане на новосъздадените разпоредби се подобрява оповестяването на информацията в публичното пространство, както и се създават гаранции за достигането ѝ до акционерите и другите заинтересовани от събитието лица.
Също така се въвеждат изменения и допълнения в разпоредбите относно общите събрания на публичните дружества, и по-конкретно: по недвусмислен начин се определя моментът, в който документите за свикване и провеждане на общото събрание следва да се оповестят; гарантира се, че при гласуване на акционер по електронен път неговият глас се потвърждава и преброява. Въвежда се изискване разходите, свързани с предаването на информацията по веригата, да са недискриминационни и пропорционални на предоставените услуги.
2. Политика за възнагражденията на членовете на ръководните органи в публични дружества.
Понастоящем Законът за публичното предлагане на ценни книжа и Наредба № 48 от 2013 г. на Комисията за финансов надзор за изискванията към възнагражденията регламентират подробно на национално ниво политиката за възнагражденията. Със Законопроекта се предлага да се прецизират разпоредбите, свързани с правото на глас на акционера по отношение на възнагражденията на членовете на управителните и контролните органи на публичното дружество.
3. Сделки със свързани лица.
Законът за публичното предлагане на ценни книжа съдържа правилата за сключване на сделки на разпореждане с активи, по които страна са публични дружества, като в България съществува натрупана регулаторна и надзорна практика, въпреки че до момента специалният режим на тези разпоредителни сделки не е бил хармонизиран на ниво Европейски съюз.
4. Упълномощени съветници.
В нормативната уредба се въвежда фигурата на „упълномощен съветник“, който по смисъла на Директива (ЕС) 2017/828 е юридическо лице, което по занятие анализира разкрита, регулирана и друга информация, свързана с публични дружества, с цел предоставяне на проучвания, съвети и препоръки във връзка с упражняването на правото на глас на инвеститорите. Въвеждат се задължения, които има упълномощеният съветник към инвеститорите, а именно публикуване на интернет страницата му и актуализиране на публикуваната от него информация в хода на извършване на основната му дейност.
Законопроектът съдържа разпоредби, транспониращи актове на Европейския съюз, поради което е приложена справка за съответствието му с европейското законодателство.
Предвидени са преходни периоди за привеждане на дейността на задължените лица в съответствие с новите изисквания.
Прилагането на предложените промени не е свързано с допълнителни разходи/трансфери/други плащания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Миховски.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене. С това изчерпихме и тази точка.

Преминаваме към точка шеста:
ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
Ще ги гласуваме един по един.
Първо:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Стоян Радков Божинов като член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.“
Подлагам на гласуване предложението за решение.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Следващият:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по политиките за българите в чужбина
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Юлиан Кръстев Ангелов като член и заместник-председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.“
Моля да гласуваме предложението за решение.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Следващият:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава и ръководството на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Юлиан Кръстев Ангелов за член и председател на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.“
Подлагам на гласуване предложението.
Гласували 100 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по правни въпроси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Стоян Радков Божинов за член на Комисията по правни въпроси.“
Подлагам на гласуване Проекта на решение.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
С това изчерпваме и тази точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка – седма:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА ЗА 2018 Г.
Вносител е Комисията за регулиране на съобщенията – 24 юни 2019 г.
Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения има Доклад. Кой ще го представи?
Заповядайте, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Председател.
Ако ми позволите процедура за допуск в залата на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника. Моля да бъдат допуснати Иван Димитров – председател на КРС; Неда Койчева – директор на дирекция „Правна“ в КРС; Боряна Стоева – началник-отдел КРС, и госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на Министерството на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Летифов.
Моля да гласувате по процедурата за допуск.
Гласували 94 народни представители: за 92, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля да поканите гостите.
Имате думата, господин Летифов, за Доклада.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
„ДОКЛАД
относно Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2018 г., № 920-00-16, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 24 юни 2019 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 27 ноември 2019 г., бе разгледан Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2018 г., № 920-00-16, внесен от КРС на 24 юни 2019 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; господин Иван Димитров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията; представители на мобилните оператори и на браншови организации в областта на електронните съобщения.
Годишният доклад бе представен от господин Иван Димитров.
Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията, изготвен на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, представя систематизирана информация за услугите, пазарите и конкуренцията в сектора през 2018 г., тенденциите и перспективите на развитие, както и преглед на дейността на регулатора. В своето изложение господин Димитров очерта основните тенденции в развитието на пазара на електронни съобщения в Република България за 2018 г. По данни от регистъра на КРС към 31 декември 2018 г. общо 1120 предприятия са регистрирали намерение да осъществяват дейност по предоставяне на обществени електронни съобщения, като за една година броят им е нараснал с 1,5%. В изпълнение на чл. 5 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения е постъпила информация от общо 1010 предприятия. През 2018 г. дейност са осъществявали 849 предприятия, като ръстът в техния брой в сравнение с предходната година е 0,8%. През 2018 г. общият обем на пазара на електронни съобщения в България възлиза на 2,577 млрд. лв., като за първа година след продължителен период на спад се отчита значително нарастване – с 5,5% спрямо 2017 г. Общият обем на пазара на електронни съобщения в България и през 2018 г. се определя основно от приходите от гласовите услуги и услугите за пренос на данни и/или достъп до интернет. Делът на приходите от гласови телефонни услуги запазва водещата си позиция в общия обем на пазара и възлиза на 46,7%. На второ място са услугите за пренос на данни и достъп до интернет, които заемат 34,4% от общия обем на пазара.
Господин Димитров отбеляза, че през 2018 г. 430 предприятия са вложили инвестиции в изграждането и поддържането на обществени електронни мрежи в размер на 438,060 млн. лв. при планирани през 2017 г. 382,713 млн. лв. Тези данни показват, че вложените от предприятията през 2018 г. инвестиции са с 14,5% повече от планираните.
С цел повишаване на ефективността на контролната дейност, свързана с осъществяването на електронните съобщения през 2018 г., са извършени 3322 инспекторски проверки. Беше изтъкнато, че особено внимание е обърнато на спазване на изискванията на Закона за електронните съобщения по отношение на защита на обществения интерес и интересите на крайните потребители. В тази връзка господин Димитров подчерта, че и през 2018 г. основен дял от проверките са извършени на трите най-големи предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги, и са във връзка с подадени в КРС жалби от крайни потребители, касаещи предлаганите от тях услуги: „А1 България“ ЕАД – 557 проверки, „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД – 449 проверки, и „Теленор България“ ЕАД – 263 проверки.
Сред основните приоритети в дейността на регулатора и за 2018 г. е било ефективното разпределение и предоставяне на ограничeния ресурс – радиочестотен спектър. В тази връзка КРС е провела обществени консултации за предоставяне на свободния ресурс в обхвати 2 GHz и 2.6 GHz и е изготвила анализ за възможността за предоставяне на честотен ресурс в обхват 26 GHz.
След представянето на Доклада се проведе дискусия. Народният представител Иван Вълков повдигна въпроса относно изграждането на 5G мрежа в България. В отговор председателят на КРС изтъкна, че внедряването на мрежите от пето поколение ще е резултат от държавната политика и прилагането на координиран подход между всички заинтересовани страни. До средата на 2020 г. ще стартира процедура по предоставяне на честотен ресурс, с който мобилните оператори, да могат да започнат изграждането на 5G мрежите. С оглед стимулиране на тяхното внедряване и развитие предстои промяна в тарифата за намаляване на първоначалните и годишните такси за използването на спектъра. Обмисля се и изменение в нормативната уредба с цел облекчаване на режима за изграждане на мобилни станции.
В дискусията взеха участие и представителите на браншовите организации, които изразиха задоволство от съвместната си работа с Комисията за регулиране на съобщенията.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 12 гласа „за“ и 8 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме следното решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2018 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 90, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за електронните съобщения
РЕШИ:
Приема Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Летифов.
Вносителите биха ли желали да кажат нещо сега? Засега не.
Преминаваме към обсъждания.
Има ли изказвания?
Заповядайте за изказване.
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя кратък анализ на представения току-що доклад.
След продължителен период на спад през 2018 г. в общия обем на пазара на електронни съобщения в България, измерен на база приходи, за първи път се отчита значително нарастване с 5,5% спрямо предходната 2017 г. и неговият обем вече възлиза на над 2 млрд. 577 млн. лв.
През 2018 г. най-голям дял в обема на този пазар продължават да имат приходите от гласовите телефонни услуги – 46,7%, следвани от услугите за пренос на данни и достъп до интернет – 34,4%, и услугите за пренос и разпространение на радио и телевизионни програми, които заемат съответно 15,7%. Също така за поредна година потреблението на пакетни услуги у нас нараства, като общият обем на реализираните приходи е малко над 1 млрд. лв.
Очерталата се тенденция на ежегодно нарастване на търсенето и предлагането на пакетни услуги влияе съществено върху потреблението на гласови услуги – мобилни и фиксирани, и услуги за достъп до интернет, също мобилен и фиксиран, и разпространение на радио- и телевизионни програми на дребно, определящи за развитието на пазара на електронните и съобщителните мрежи и услуги за мобилните гласови услуги, и услугите за пренос на данни и достъп до интернет. Потреблението на фиксирана гласова телефонна услуга продължава да се характеризира със спад и през 2018 г., докато при мобилната гласова услуга и използването на мобилен и фиксиран интернет е налице устойчив ръст.
Характерна за българския пазар на мобилна телефонна услуга през 2018 г. продължава да бъде силната конкуренция между мобилните оператори, а характерно за предоставянето на пренос на данни и достъп до интернет е наличието на силна инфраструктурна конкуренция и голям брой участници на пазара, които оказват значителна роля върху развитието и тенденциите на този пазарен сегмент.
Приходите от предоставяне на платена телевизия на дребно – кабелна, спътникова и IPTV телевизия, нарастват с почти 18% спрямо 2017 г., а при абонатите има значителен ръст от 11,3% спрямо предходната година. Общият им брой в страната минава границата от 2 милиона, като достига 2 милиона и 30 хиляди абоната.
През 2018 г. за първи път от години се наблюдава ръст на вложените инвестиции в изграждането и поддържането на обществените и електронните съобщителни мрежи, като почти 90 млн. лв. – с 13 млн. лв. повече спрямо предходната 2017 г. – са вложени в мрежи за достъп до следващо поколение Ай Ен Джи мрежи.
В заключение, бих искал да отбележа, че навлизането на мрежите от пето поколение 5G е една от най-важните крачки пред нас, която е свързана с нова регулаторна политика, създаваща облекчени условия за използване на радиочестотния спектър, улесняваща въвеждането на нови цифрови технологии и услуги и насърчаваща инвестициите и конкуренцията на пазара. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Кърчев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания има ли по Доклада? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2018 г.
Гласували 87 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 14.
Докладът е приет.

Преминаваме към следващата точка:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА ЗА 2018 г. – „АНАЛИЗ НА ПАЗАРА НА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ“.
Докладът е внесен на 26 юни 2019 г.
Заповядайте, господин Летифов, да представите Доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Председателстващ.
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2018 г. – „Анализ на пазара на пощенски услуги“, № 920-00-17, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 26 юни 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 27 ноември 2019 г., Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения разгледа Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2018 г. – „Анализ на пазара на пощенски услуги“, № 920-00-17, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 26 юни 2019 г.
В заседанието взеха участие: госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Деян Дънешки – главен изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД, и господин Иван Димитров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията.
Господин Иван Димитров представи Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2018 г. – „Анализ на пазара на пощенски услуги“.
Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) в областта на пощенските услуги за 2018 г. е изготвен съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Докладът отчита състоянието и развитието на пощенските услуги и включва систематизирана информация за пазара в Република България през изминалата година. Проследено е изпълнението на нормативите за качество на универсалната пощенска услуга (УПУ), ефикасността на обслужване, обезпечаването на пощенската сигурност, осъществената контролна дейност за защита на потребителите, както и развитието на пощенските услуги.
В Доклада е посочено, че към 31 декември 2018 г. броят на лицензираните пощенски оператори, в това число и историческият оператор „Български пощи“ ЕАД (БП), възлиза на 28. Издадена е 1 нова индивидуална лицензия за извършване на услуги от обхвата на УПУ и 3 нови лицензии за предоставяне на пощенски парични преводи (ППП). Броят на операторите, регистрирани за извършване на неуниверсални пощенски услуги (НПУ), през 2018 г. възлиза на 160, като 14 от тях са новорегистрирани. В края на 2018 г. общият брой пощенски оператори е достигнал 173, което представлява ръст от 2,4% спрямо предходната година.
През 2018 г. общите приходи, реализирани от услугите в сегмента „УПУ“, достигат 105 млн. лв. и нарастват с 18% спрямо 2017 г., докато увеличението на приходите в сегмента „НПУ“ е значително по-малко – със 7,7%. Спадът в ръста на приходите от НПУ според лицензираните оператори се дължи на преливане на пратки от обхвата на куриерските услуги към по-икономичния вариант – обикновени колети.
В Годишния доклад е отбелязано, че през 2018 г. обемът на пазара на пощенски услуги, измерен чрез показателя „брой реализирани услуги“, възлиза на 197 млн. броя и спрямо предходната година бележи увеличение с близо 2,2%. Обърнато е внимание и на факта, че през 2018 г. тенденцията на намаление на пазарния дял на историческия оператор продължава, като отчетената през годината стойност достига 12% от общия пазар, изчислен на база приходи от всички пощенски услуги.
По отношение на предоставянето на НПУ в Доклада е посочено, че към 31 декември 2018 г. от вписаните в регистъра 172 пощенски оператори, обявили намеренията си да предоставят НПУ, реално 73 са предоставяли НПУ, а 57 са декларирали, че през отчетния период не са извършвали дейност. Приходите от НПУ през 2018 г. са в размер на 361 млн. лв., като в сравнение с 2017 г. са нараснали с близо 8%. В общите приходи от сегмента НПУ са включени и приходите от услугата „пощенски парични преводи“, която съгласно чл. 38, т. 4 от ЗПУ е неуниверсална пощенска услуга. Както е разписано в Годишния доклад на КРС за разглеждания период, сегментът НПУ се определя основно от приходите от куриерски услуги, като 92% от приходите в сегмента са формирани от куриерски услуги, като значителна част от тях формират куриерските услуги за страната.
Съгласно обобщените от КРС данни отчетените приходи от услугата „пощенски парични преводи“ през 2018 г. възлизат на 12,9 млн. лв., като тази услуга заема относителен дял от близо 4% от приходите в сегмента НПУ. Ръстът на приходите от ППП се дължи основно на увеличеното потребление на услугата „наложен платеж“ при пазаруване онлайн.
През 2018 г. общият брой на обработените пратки и услуги в сегмента НПУ е 155 млн., като в сравнение с 2017 г. е нараснал с 3%.
В Годишния доклад е записано, че приходите, формирани от услугите, включени в сегмента УПУ, възлизат на 105 млн. лв., като спрямо 2017 г. нарастват с 18%.
Спрямо предходната година през 2018 г. се наблюдават следните промени в приходите на пазарния сегмент УПУ:
- отчитане на ръст в приходите на следните пощенски пратки за страната – кореспондентски пратки до 2 кг, колетни пратки до 20 кг за страната. Наблюдава се ръст и в приходите от пощенските пратки за чужбина – с 2,3% на пратките със и без предимство и с 3,9% на колетните пратки до 31,5 кг;
- спад в приходите от печатни произведения до 5 кг (които намаляват с 9,4%) и в приходите от малки пакети до 2 кг, където се наблюдава значително намаление (с 38%).
Отчетен е и фактът, че пазарният дял на историческия пощенски оператор в сегмента УПУ през 2018 г. продължава да намалява, като вече е 40%. Спрямо 2017 г. регистрираният спад е с близо 7%.
Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2018 г. – „Анализ на пазара на пощенски услуги“, съдържа и оценка, и анализ за наличието на несправедлива финансова тежест от извършването на универсалната пощенска услуга и изготвянето на предложението за размера на компенсацията от държавния бюджет.
В раздела „Контролна дейност и защита на потребителите“ от Доклада е посочено, че в изпълнение на законовото задължение за контрол по спазването на нормативните актове в областта на пощенските услуги, изискванията за извършване на УПУ, условията по изпълнение на издадените индивидуални лицензии и задълженията на операторите, извършващи НПУ, през 2018 г. оправомощени по чл. 95 от ЗПУ служители на КРС са осъществили общо 354 инспекторски проверки. Съставени са общо 78 броя акта за установяване на административни нарушения, като общият брой на издадените наказателни постановления е 59.
След представянето на Годишния доклад председателят на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения господин Летифов обърна внимание на членовете на Комисията, че е постъпило писмо с вх. № 920-00-17 от 11 септември 2019 г. от председателя на КРС, заедно с приложен към него Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2019 г. – „Анализ на пазара на пощенски услуги“. Писмото е във връзка с коригирана допусната техническа грешка на стр. 7, таблица № 3 от Доклада. В него е посочено, че извършената корекция след отстраняване на техническата грешка в таблица № 3 не налага прецизиране и/или изменение на изводите и очертаните тенденции в анализа на пазара на пощенските услуги за 2018 г.
Предмет на дискусия бяха въпросите, свързани с финансовото състояние на „Български пощи“ ЕАД, както и получаването на компенсация от държавния бюджет, когато задължението за предоставяне на УПУ води до нетни разходи и представлява несправедлива финансова тежест за дружеството. Поставени бяха и въпроси, свързани с осигуряването на достатъчна гъстота на точките за достъп до пощенската мрежа и извършване на УПУ на територията на цялата страна от Български пощи.
В хода на дебатите по Годишния доклад отношение взеха народните представители Георги Свиленски, Димитър Данчев и Николай Тишев.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за“ и 9 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме следното решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2018 г. – „Анализ на пазара на пощенски услуги“
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 90, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 17, ал. 1 от Закона за пощенските услуги
РЕШИ:
Приема Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2018 г. – „Анализ на пазара на пощенски услуги.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Летифов.
Откривам разискванията по Доклада.
Заповядайте за изказване.
ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да направя кратък анализ на пазара на пощенските услуги.
Двигател за развитието на пазара на пощенски услуги е електронната търговия. Ежегодно пазарът на пощенски услуги у нас отбелязва ръст, който е измерен чрез показателя – приходите от предоставяне на пощенските услуги възлиза на 10% през 2018 г. спрямо 2017 г., а обемът му в края на 2018 г. достига до 467 млн. лв.
През 2018 г. общите приходи, реализирани от услугите в сегмента на универсалната пощенска услуга, достигат 105 млн. лв. и нарастват с 18% спрямо 2017 г., докато увеличението на приходите в сегмента на неуниверсалните пощенски услуги е значително по-малък със 7,7%. Структурата на пощенския пазар се формира основно от приходите от куриерски услуги, чийто основен дял е над две трети от реализираните приходи, следвани от приходите на коледните пратки и приходите от писмени пощенски пратки.
Предоставянето на универсалната пощенска услуга е от общ икономически интерес. Тя се предоставя от Български пощи въз основа на наложеното със Закона за пощенските услуги задължение, заради което е предвидено Български пощи да получава компенсации от държавния бюджет, което води до нетни разходи и представлява несправедлива финансова тежест на оператора.
В изпълнение на правомощията си по чл. 29а, ал. 3 и чл. 29б, ал. 5 от Закона за пощенските услуги Комисията за регулиране на съобщенията ежегодно изготвя предложения за размера на несправедлива финансова тежест, които адресира към министъра на финансите с оглед включването ѝ в Проекта на закона за държавния бюджет на Република България за следващата финансова година.
За изминалата 2018 г. размерът на предложената от Комисията за регулиране на съобщенията компенсация за финансовата 2017 г. е в размер на 21 млн. 449 хил. лв., определена въз основа на оценка на независим одитор.
Нарастването с 22% спрямо компенсациите за 2016 г. според Български пощи се дължи на нарастване на размера на нетните разходи поради поддържането на мрежата и увеличените разходи за персонал. През 2018 г. реализираните приходи от цялостната дейност на Български пощи отново не покриват разходите на задължения оператор, а данните от финансови отчети на дружествата дори сочат, че финансовият резултат през 2018 г. е загуба.
Пазарната позиция на Български пощи отслабва с всяка година, като през 2018 г. тенденцията продължава и делът на дружеството достига 12% от общия пазар, изчислен на база приходи от всички пощенски услуги.
Пощенската мрежа на Български пощи не е преструктурирана от началото на либерализацията на пощенския пазар от 2011 г. Според данните на Български пощи към 31 декември 2018 г. броят на пощенските станции на оператора възлиза на 2980, от които 639 са градски и 2341 са селски.
През 2018 г. Български пощи не е внасяло в Комисията за регулиране на съобщенията предложения или уведомления за промяна на броя и разположението на точките за достъп до пощенската си мрежа.
В заключение, искам да направя анализ на Доклада и да се направят следните основни тенденции в развитието на пощенския пазар през последните години.
Разрастването на електронната търговия е основният двигател за развитието на пазара на пощенските услуги. Налице е преход от традиционния модел на пощенския пазар, ориентиран към подателя, към пощенския пазар, ориентиран към получателя. Има спад в потреблението на традиционните пощенски услуги – приемане, пренасяне и доставяне на кореспондентни пратки до 2 кг, малки пакети до 2 кг и печатни произведения до 5 кг.
Нарастване има в потреблението на вътрешни и международни колетни пратки. Има засилване на конкуренцията и ежегодно намаление на пазарния дял на историческия пощенски оператор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Милушев.
Думата за изказване има господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! В Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2018 г. – „Анализ на пазара на пощенските услуги“, аз и моите колеги от БСП в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения направихме редица неблагоприятни констатации по отношение на държавния пощенски оператор „Български пощи“ ЕАД.
Български пощи отчита намаление в пазарния дял на дружеството при неуниверсалните пощенски услуги и при част от куриерските услуги, където дружеството, за съжаление, отстъпва дял пред частните конкуренти.
Твърди се, че дружеството е предприело съответните мерки, но някак си ние си спомняме как миналата година правителството предложи закриването на пощенските клонове на Български пощи в малките населени места. Само благодарение на предложението, което направи госпожа Дора Янкова от групата на „БСП за България“, тези клонове бяха спасени. Отказът от дейност в тези населени места със сигурност означава загуба на още пазарен дял и на място на пазара.
В Доклада се забелязва изоставане в дела на Български пощи в пощенските парични преводи, където традиционно Български пощи винаги е било лидер. Обяснява се, че това се дължи на начина, по който се отчитат наложените платежи при някои от частните пощенски оператори. Ако това е единствената причина, то тогава аз очаквам колегите от Български пощи и от Министерството на транспорта час по-скоро да предложат спешни промени в нормативната уредба, които да изчистят този проблем.
Проблем с отчитането се оказва, че има и по отношение на универсалната пощенска услуга. Отново ни се обяснява, че там има отчитане на неуниверсална пощенска услуга от частните оператори като универсална такава. Също се надявам, че тази година ще бъде променено и това, в това число, разбира се, и със съдействието преди всичко на Министерството на финансите, тъй като, както знаете, имаше проблем с Наредбата за данъка върху добавената стойност. Там стана ясно, че универсалната пощенска услуга е единствената услуга, която е освободена от данък върху добавената стойност, и за всички останали пощенски услуги би трябвало да се начислява ДДС, като по този начин услугите в сферата на неуниверсалните услуги да не бъдат отчитани като универсални, което, пак казвам, за съжаление, в момента на практика се случва.
Ето защо аз се обръщам от тази трибуна към министъра на транспорта и, разбира се, към ръководителите на Български пощи с апел час по-скоро да ни предложат необходимите промени и, разбира се, план за спешно преодоляване на негативните тенденции за държавното предприятие. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Данчев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, драги гости! Веднага след Освобождението на България през 1879 г. като една от първите държавни институции е създаването на Български пощи. Сега, 140 години по-късно, в огромен брой населени места представителството на държавата, ако броим кмета като такъв, са кметът и Български пощи. В над 2300 малки населени места Български пощи са основната връзка с държавата.
За съжаление, огромният брой служители, огромният брой оператори, които бяха създадени в последните години, голямата конкуренция, която има, и възможността на новите оператори да избират услугите, а Български пощи да изпълняват всичко онова, което няма кой да изпълнява, е сериозният проблем пред Български пощи и осигуряването на достатъчни средства за издръжка на Български пощи. Това, което държавата прави и подкрепя Български пощи като държавна структура със средства, е необходимо да продължи да се прави, ако ние искаме наистина да запазим връзката на хората от страната с близки, държавни институции, чужбина и така нататък.
За съжаление, в новата модернизирана обстановка в България е много трудно да се издържа, ако няма достатъчно средства, за да се въведе нова техника. За да има перспектива, да има бъдеще в дейността на Български пощи, е необходимо да се направи модернизация за извършване на електронни услуги, от които има нужда, разбира се. Там, където не може да се запазят пощенски станции, защото сигурно и това ще стане, е добре Български пощи да имат свои мобилни станции, за да може населението да има възможност да получава такава услуга.
В последните един-два месеца виждам, че има възможност за партньорство между Български пощи и Митниците – нещо, което би се приело добре от нашите граждани. Ако малко се подобри работата и малко по-бързо специалистите от Български пощи се запознаят с тази дейност и изпълняват по-ефикасно тази работа, защото започнаха да се чуват оплаквания, че закъсняват пратки, че се губят пратки, това наистина е добра възможност за Български пощи за още един нов сегмент в тези услуги и добра перспектива за дейността на пощите.
Иначе държавата трябва да продължи да се грижи, да помага на хората – Български пощи работят от 140 години, за да може и в най-малките населени места да имат възможността за тази услуга. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Панчев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
С това закривам разискванията и преминаваме към гласуване на Проекта за решение, изчетен от председателя на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, за приемане на Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2018 г. – „Анализ на пазара на пощенските услуги“.
Гласували 119 народни представители: за 82, против 13, въздържали се 24.
Решението е прието.
С това изчерпахме тази точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МАСЛОДАЙНАТА РОЗА – продължение.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: „Глава шеста – Консултативен съвет по маслодайната роза“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението:
„Глава шеста – Научно обслужване в областта на розопроизводството. Консултативен съвет по маслодайната роза“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
„Чл. 16. (1) Научното обслужване в областта на розопроизводството се осъществява от Института по розата и етеричномаслените култури, от научни организации и висши училища в страната, както и от други физически и юридически лица, чиято дейност е свързана с производството и/или преработването на етеричномаслени и лечебни култури.
(2) Към министъра на земеделието, храните и горите се създава Консултативен съвет по маслодайната роза.
(3) Министърът на земеделието, храните и горите със заповед определя състава на Консултативния съвет, който включва представители на Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на здравеопазването, организации на розопроизводители, розопреработватели и търговци на продукти от цвят на маслодайна роза.
(4) Председател на Консултативния съвет е министърът на земеделието, храните и горите или оправомощен от него заместник-министър.
(5) Консултативният съвет:
1. изготвя становища и препоръки за решаването на проблеми в сектора на розопроизводството и розопреработването;
2. прави предложения и консултира провеждането на държавната политика в областта на розопроизводството и розопреработването;
3. при необходимост изразява становища относно проекти на нормативни актове на базата на анализ и оценка на въздействието им;
4. утвърждава браншови стандарти за добри производствени практики;
5. приема ежегоден доклад за състоянието на сектора, включващ предложения за мерки за провеждане на интегрирана държавна политика.
(6) Консултативният съвет се свиква от председателя или по искане на една трета от членовете на Консултативния съвет, които предлагат дневния ред на заседанието.
(7) Консултативният съвет може да се подпомага от комисии или работни групи.
(8) Членовете на Консултативния съвет не получават възнаграждение за работата си в Консултативния съвет.
(9) Министърът на земеделието, храните и горите със заповед утвърждава правила за дейността и организацията на Консултативния съвет.“
„Глава седма – Контрол“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги?
Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за наименованието на Глава шеста, редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 16, и текста на вносителя за наименованието на подразделението Глава седма „Контрол“.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: По чл. 17 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители:
„Член 17 – отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
„Чл. 17. (1) На контрол по този закон подлежат:
1. създаването на насаждения от маслодайна роза;
2. изкореняването на насаждения от маслодайна роза;
3. производството на продукти от цвят на маслодайна роза, предназначени за производство на храни;
4. обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза, дестилационните и другите инсталации и съоръжения за преработване на цвят от маслодайна роза;
5. спазването на изискванията, заложени в технологичната документация, в националните или браншови стандарти при производството на продукти от цвят на маслодайна роза;
6. употребата на наименованието „Българско розово масло“ (Bulgarsko rozovo maslo) (ЗГУ), когато се използва при представяне, етикетиране и/или рекламиране на козметични продукти, химични вещества и смеси, лекарствени продукти или медицински изделия.
(2) Контролът по ал. 1, т. 1 се осъществява от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол съгласно изискванията на Закона за посевния и посадъчния материал.
(3) Контролът по ал. 1, т. 2 се осъществява от съответните общински служби по земеделие.
(4) Контролът по ал. 1, т. 3 се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните съгласно Закона за храните и Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (OB, L 165/1 от 30 април 2004 г.).
(5) Контролът по ал. 1, т. 4 и 5 се осъществява от областните дирекции „Земеделие“ по местонахождение на обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза съвместно с Института по розата и етеричномаслените култури.
(6) Компетентните звена съгласно Устройствения правилник на Министерството на земеделието, храните и горите осъществяват надзор върху дейността на контролните органи по ал. 2 – 5.
(7) Контролът по ал. 1, т. 6 се осъществява от министъра на здравеопазването чрез компетентните контролни органи по Закона за здравето, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, Закона за медицинските изделия и държавните здравни инспектори съобразно правомощията им по Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.
(8) За осъществяване на контрола по ал. 1, т. 6 контролните органи към министъра на здравеопазването взаимодействат с контролните органи към министъра на земеделието, храните и горите. Условията и редът за взаимодействието се уреждат с правила, утвърдени със съвместна заповед на министъра на земеделието, храните и горите и министъра на здравеопазването.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, изказвания?
Госпожо Бъчварова, имате думата.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нашето предложение, което сме направили, е този параграф да отпадне, защото така се получава, че за българската роза има не един, не два, а цели пет контролни органа, които трябва непрекъснато да контролират тяхната дейност. Като започнете от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и така нататък, която трябва да следи за сертифицирания и посадъчен материал, но тази агенция така или иначе осъществява тази дейност за всички трайни насаждения и ние тук го записваме специално в Закона, че трябва да си върши работата и за розата.
Общинските служби по земеделие съответно ще направят проверки, но те ще направят проверки на това, което сме подали, а няма да поискат да направят регистрация.
Агенцията по безопасност на храните има своите отговорности за храни, които са на базата на използването на розата.
Държавен фонд „Земеделие“ – ами, розите са на общо основание за подпомагане, както и всички останали трайни насаждения, тоест нямате нищо по-различно, но Държавен фонд „Земеделие“ и те са въвлечени в цялата система на контрол, който трябва да осъществяват.
И накрая, за капак – Министерството на здравеопазването. Не мога да разбера за какво причиняваме всичко това на тези, които ще се занимават с маслодайната роза. След като видят колко контролни органи ще ги посетят в рамките на два или три месеца, защото това е периодът, в който ще се направи тази проверка, аз не знам кой ще остане да работи и въобще да се занимава с този отрасъл! Нали разбирате, че контролната дейност води след себе си и дейности по санкции?! Те отиват да контролират, за да установят някакви проблеми, а и санкциите също не са малко. Затова ние предложихме по принцип този параграф да отпадне, защото всички тези контролни органи осъществяват тези дейности на общо основание за всички продукти, за всички дейности, които са в земеделието, и не е необходимо да го разписваме по начина, по който е представено в Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Реплики? Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Гласували 103 народни представители: за 41, против 18, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 17.
Гласували 102 народни представители: за 68, против 5, въздържали се 29.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, в Северното фоайе ще бъде открита изложба, посветена на тридесет години от учредяването на Сдружение „SOS Детски селища България“.
В продължение на повече от четвърт век „SOS Детски селища България“ осигурява семейство и здравословна среда за развитието на деца, лишени от родителска грижа.
Всички народни представители са поканени на откриването.
Тридесет минути прекъсване на работата.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, продължаваме работата си.
Моля, продължете с чл. 18.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: По чл. 18 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители:
„Член 18 – отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
„Чл. 18. (1) Контролът по чл. 17 се осъществява чрез извършване на:
1. планови проверки;
2. извънпланови проверки:
а) на базата на извършена оценка на риска, свързан с розопроизводителя и/или розопреработвателя или с обекта за производство на продукти от цвят на маслодайна роза;
б) когато плановите проверки покажат несъответствие с условията на регистрацията, други нормативни изисквания или наличие на предпоставки за възникване на опасност за околната среда и човешкото здраве;
в) след преценка по целесъобразност от министъра на земеделието, храните и горите или от министъра на здравеопазването;
г) при подаден сигнал до компетентен орган по чл. 17.
(2) Проверките по ал. 1 се извършват в присъствието на проверяваното лице или на негов представител и могат да включват:
1. проверки на място на насажденията от маслодайна роза и/или на пунктовете за изкупуване на цвят от маслодайна роза;
2. проверки на обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза, на дестилационните и другите инсталации и съоръжения за преработване на цвят от маслодайна роза и на складовите помещения;
3. оценка за съответствие на фактическото състояние на насажденията и на обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза с вписаното в регистъра;
4. вземане на проби и извършване на анализи в акредитирани лаборатории;
5. проверка на документите, свързани с производството, изкупуването и преработването на цвят от маслодайна роза.
(3) Ръководителят на съответния контролен орган със заповед определя проверяващите лица и обхвата на проверката. За резултата от проверката се изготвя констативен протокол в два екземпляра – по един за проверяваното лице и за съответния контролен орган. За неуредените въпроси при проверките по сигнали се прилага Глава осма от Административнопроцесуалния кодекс.
(4) При осъществяване на контролните си правомощия, длъжностните лица имат право:
1. на достъп до насажденията от маслодайна роза и до обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза;
2. да изискват съдействие от лицата, които отглеждат маслодайна роза и произвеждат цвят от маслодайна роза, както и от лицата, които произвеждат продукти от цвят на маслодайна роза;
3. да изискват документи, свързани с насажденията, с производството и преработването на цвят от маслодайна роза, както и да получават копия от тях.
(5) При извършването на проверка проверяваните лица са длъжни да:
1. осигуряват достъп до насажденията от маслодайна роза и до обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза;
2. оказват съдействие и да не възпрепятстват работата на длъжностните лица;
3. предоставят изисканите документи по ал. 4, т. 3.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Госпожо Бъчварова, имате думата.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е контролът, свързан с шест проверки, да отпадне. Защо?
Първо, защото, както няколко пъти споменавам, имаме ситуация, в която държавните структури към Министерството на земеделието имат своите ангажименти по закон, но сега специално за розопроизводителите имаме няколко на брой проверки. Първата е планова, тоест искате – не искате, планова проверка ще имате. После има извънпланови проверки. Те са свързани на база на риск анализ по преценка на министъра на земеделието, когато има несъответствие… Ами нали това несъответствие вече го уточнявахме в предходните текстове на Закона, че когато е подаден документ, декларация за насажденията и намерение те да бъдат отглеждани и съответно сортовата структура, общинската служба ще направи проверка и на базата на тази проверка ще се коригира регистрацията!? Тези всички проверки са направени по начин все едно, че тези розопроизводители ще получават всеки месец субсидии в огромен размер, та и Държавен фонд „Земеделие“ на база на риск анализ и всички останали структури ще направят необходимото, за да преценят дали те спазват технологиите, дали работят по технологични карти, дали в определен период от време съответно прибират цветовете от роза. Струва ми се, че от такава изключително тежка административна тежест администрацията ще се натовари в пъти, за да докаже едно и също – че този розов масив съществува от 30 години, че това е Роза дамасцена и от нея се произвежда розов цвят.
Затова ние предлагаме този параграф да отпадне с идеята, че все пак се надяваме да има някаква логика в законодателството и предложенията да бъдат обосновани на базата на реалната ситуация, както при производството, така и при реализацията на розов цвят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплики? Други изказвания?
Преминаваме към гласуване. Ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Гласували 108 народни представители: за 30, против 22, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 107 народни представители: за 85, против 9, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: „Глава осма – Административнонаказателни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По чл. 19 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители:
„Чл. 19 отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19:
„Чл. 19. (1) Който произвежда цвят от маслодайна роза като стопанска дейност, без да е вписан в регистъра по чл. 3, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.
(3) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в трикратен размер на глобата по ал. 1, съответно на имуществената санкция по ал. 2.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Първо подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението, подкрепен от Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Гласували 107 народни представители: за 30, против 33, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 19 по Доклада на Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
„Чл. 20. (1) Който преработва цвят от маслодайна роза като стопанска дейност, без да е вписан в регистъра по чл. 3 или в обект, който не е вписан в регистъра, се наказва с глоба в размер от 3000 до 5000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
(3) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в трикратен размер на глобата по ал. 1, съответно на имуществената санкция по ал. 2.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 20 по Доклада на Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 89, против 6, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: По чл. 21 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители:
„Чл. 21 отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21:
„Чл. 21. (1) Който подаде невярна информация или неверни данни за вписване в регистъра по чл. 3, когато деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 3000 лв.
(3) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в трикратен размер на глобата по ал. 1, съответно на имуществената санкция по ал. 2.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предвижда се санкция за невярно подадени данни. Теоретически и практически това е невъзможно. Защо? Защото когато се вписвате в регистъра, Вие подавате документи. Тези документи са официални, свързани с информация, която има за площта, която обработвате, съответно мястото, разположението, физическо и юридическо лице. На практика Вие прилагате документите. След като подадете тези документи за регистрация, общинската служба по земеделие идва на място и установява дали това е вярно. И накрая пак установяваме, под някаква форма ще установим, че ще има невярно подадени данни или документи. Няма как да стане.
И как наказваме за невярно подадени данни при условие преди това, че има цял един процес, в който ние декларираме, че данните са верни и в регистъра са влезли наистина точните документи, които сме поискали?
Затова нашето предложение е тази санкция за невярно подадени документи да отпадне, защото ако всички са си свършили работата, тя просто е безпредметна, няма как да се случи. Но санкцията е отново…
И това 500 – 1500 лв.?! Ама как за всички санкции в такава граница вървим – от 500 до 1500 лв.? Кой преценява и защо ще го прецени 500 или 1500 за физически лица? Разбирате ли, няма санкция, която да не е в тези размери! Има по-тежки санкции наистина, които са задължителни – ако не подадете документи за регистрация, може да имате санкция. Но за това, че има неверни данни и сте излъгали, това ми се струва, че не отговаря и не е възможно да бъде направено. Затова предлагаме санкцията в тази си част да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Гласували 109 народни представители: за 25, против 22, въздържали се 62.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 21 по Доклада на Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 82, против 14, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
„Чл. 22. (1) Който в нарушение на чл. 10, ал. 1 организира изкупуване или изкупува цвят от маслодайна роза, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв.
(3) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в трикратен размер на глобата по ал. 1, съответно на имуществената санкция по ал. 2.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, преди малко професор Бъчварова в чл. 21 постави въпроса именно за тази санкция за розопроизводителите от 500 до 1500 лв. защо, как е определена, защо е такава голяма разликата? Сега изведнъж в чл. 22 за тези, които фактически изкупуват, тоест по-сериозните играчи, глобата е от 500 до 1000 лв. Е това честно ли е, справедливо ли е според Вас? Ето защо ние отново казваме, че ако погледнем Закона, две трети са само в санкции и в някакви проверки! Нека все пак да има някакъв принцип.
Вярно е, че в чл. 2 в Комисията… Тук прави чест на председателката на Комисията Мария Белова, че все пак го върна веднъж за доразглеждане и приехме думичката „подпомага“, където администрацията отказваше… Но когато няма закон, всъщност Законът за подпомагане на розопроизводителите, ние в един момент отново за по-големите играчи – тези, които изкупуват, преработват, глобата е от 500 до 1000 лв.
Ето защо аз правя процедурно предложение: или поне тази глоба да бъде 1500 лв., за да има някаква справедливост поне малко, или да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В коя алинея?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Това е чл. 22, ал. 1, глобата да бъде от 500 до 1500 лв.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване, първо, редакционното предложение на господин Георгиев – в чл. 22, ал. 1 глобата да стане в размер от 500 до 1500 лв.
Гласували 108 народни представители: за 34, против 14, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 22 по Доклада на Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 83, против 16, въздържали се 5.
Предложението е прието. (Шум и реплики.)
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: По чл. 23 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители – член 23 отпада. (Шум и реплики.)
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23:
„Чл. 23. (1) Розопроизводител, който в нарушение на чл. 9 не уведоми общинската служба по земеделие за новосъздадените и/или изкоренените от него насаждения от маслодайна роза, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля, много е шумно в залата.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА:
„(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
(3) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в трикратен размер на глобата по ал. 1, съответно на имуществената санкция по ал. 2.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване, първо, неподкрепеното предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. (Шум и реплики.)
Гласували 102 народни представители: за 25, против 23, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 23 по Доклада на Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 80, против 18, въздържали се 4.
Предложението е прието. (Шум и реплики.)
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24:
„Чл. 24. (1) Който наруши изискванията по чл. 10, ал. 2 – 5, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
(3) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в трикратен размер на глобата по ал. 1, съответно на имуществената санкция по ал. 2.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25:
„Чл. 25. (1) Който при етикетирането на продукт от цвят на маслодайна роза наруши чл. 11, ал. 9, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
(3) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в трикратен размер на глобата по ал. 1, съответно на имуществената санкция по ал. 2.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26:
„Чл. 26. (1) Който извършва дейност в обект, който не отговаря на изискванията на чл. 12, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 3000 лв.
(3) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в трикратен размер на глобата по ал. 1, съответно на имуществената санкция по ал. 2.“ (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колеги, аз разбирам, че интересът е толкова голям, че шумът в залата е невероятен и каквото и да Ви представим като логика по Закона, явно не се възприема. Просто трябва да се поставите на мястото на тези, които ще произвеждат розов цвят. Само си представете ситуацията и тогава сигурно всичко това, което е разписано, ще Ви се стори изключително тъжно за приемането и гласуването в парламента на този законопроект.
Нямаме предложение по чл. 24, но искам да Ви обърна внимание върху следната хипотеза. Ние санкционираме някой поради факта, че не е сключен договор за изкупуване на розов цвят. Каква е логиката на пазарната икономика? Добре, договор ще ги задължим да сключат, но кой ще е виновен да не се сключи договор? При всички положения розопроизводителите или земеделските стопани предпочитат да имат договори. В тях да има количество, ако може, да има цена, да има начин на плащане. Това е тяхно искане, но най-често причината да не се сключи договор е в силната страна, тоест преработвателите – тези, които изкупуват.
Искам да попитам: с този текст от Закона, с който ние санкционираме – който наруши изискванията да не се сключи договор, наказваме с глоба от 500 до 1000 лв., как ще установите коя е виновната страна? При всички положения розопреработвателите сигурно ще бъдат заобиколени, но розопроизводителите, като слабата страна във веригата, ще бъдат санкционирани. За нас санкцията за това, че не се сключва договор, вкарали сте го в задължение, ни се струва абсурдна и ще създаде много проблеми.
А точно такава институция, която да установи липсата на договор, при пет агенции и структури, които ще се надзирават, точно такава структура няма записана в Закона. Кой ще установи защо не е сключен договор?! Предлагаме да отпадне. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на членове 24, 25 и 26 по Доклада на Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 83, против 18, въздържали се 9.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: По чл. 27 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители – чл. 27 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27:
„Чл. 27. (1) Който наруши изискванията на чл. 18, ал. 5, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 200 до 1000 лв.
(3) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в трикратен размер на глобата по ал. 1, съответно на имуществената санкция по ал. 2.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Светла Бъчварова.
Гласували 108 народни представители: за 46, против 22, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 27 по Доклада на Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 88, против 17, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28:
„Чл. 28. (1) Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв. лице, което фалшифицира или представи невярно като розово масло с произход Република България продукт:
1. който е произведен от масла с произход от други държави;
2. в който розовото масло с произход Република България е заместено с масла с произход от други държави и/или към който са добавени масла с произход от други държави и/или синтетични съставки.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от годишния оборот, ако не е предвидено по-тежко наказание.
(3) Когато стойността на придобитото в резултат на нарушенията по ал. 1 може да бъде определена, на лицето се налага глоба, съответно имуществена санкция, до двойния размер на придобитото.
(4) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в трикратен размер на глобата, съответно на имуществената санкция по ал. 1 – 3.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29:
„Чл. 29. (1) Който наруши забраната по чл. 11, ал. 13, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
(3) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в трикратен размер на глобата по ал. 1, съответно на имуществената санкция по ал. 2.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 28 и чл. 29 по Доклада на Комисията.
Гласували 112 народни представители: за 87, против 18, въздържали се 7.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: По чл. 30 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители – чл. 30 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.
По чл. 31 има предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители – чл. 31 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31:
„Чл. 31. (1) Нарушенията по чл. 19 – 28 се установяват с актове, съставени от длъжностни лица от Българската агенция по безопасност на храните, Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол и от общинските служби по земеделие, оправомощени със заповед на съответните ръководители.
(2) Наказателните постановления за нарушенията по ал. 1 се издават от съответните ръководители на Българската агенция по безопасност на храните, Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол и областните дирекции „Земеделие“ или от оправомощени от тях длъжностни лица“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, Вие виждате, вече втори ден гледаме Закона за маслодайната роза. Един час може би по същността на самия законопроект, два часа – наказания, нарушения, глоби.
Забележете: „Чл. 30. За други нарушения на този закон виновните лица се наказват с глоба в размер от 100 до 500 лв. или с имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.“
Добре, може ли някой в тази зала да излезе и да каже какви са тези други нарушения по този закон? Досега уточнихме колко вида нарушения имаме, и сега изведнъж чл. 30. Затова ние предлагаме чл. 30, който е излишен, да отпадне. Няма никаква логика, разберете. Абсолютно никаква логика! Това може би е останало някъде, докато са подготвяни между първо и второ четене документите, и изведнъж чл. 30 „…за други нарушения“. Ако някой в тази зала може, да излезе и да каже кои са тези други нарушения.
Вижте, има един принцип: възпроизводството на индустриалния капитал е различно от възпроизводството на аграрния. Няма как в този законопроект да налагаме санкция след санкция. Затова правя предложение, което с професор Бъчварова и група народни представители сме направили – чл. 30 е излишен, и да отпадне. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Гласували 112 народни представители: за 38, против 23, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 30.
Гласували 102 народни представители: за 80, против 19, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неприетото от Комисията предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители относно чл. 31.
Гласували 114 народни представители: за 33, против 31, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията, за чл. 31.
Гласували 112 народни представители: за 87, против 19, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: По чл. 32 има предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители – чл. 32 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.
По чл. 33 има предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители – чл. 33 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33:
„Чл. 33. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители относно чл. 32.
Гласували 107 народни представители: за 13, против 33, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 32.
Гласували 106 народни представители: за 84, против 2, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители за отпадане на чл. 33.
Гласували 108 народни представители: за 31, против 32, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията, за текста на чл. 33.
Гласували 109 народни представители: за 85, против 4, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: По чл. 34 има предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители – чл. 34 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34:
„Чл. 34. (1) Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на здравеопазването, Българската агенция по безопасност на храните, Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол и областните дирекции „Земеделие“ публикуват на интернет страниците си информация за всички влезли в сила наказателни постановления, с които са наложени наказания за нарушения на закона, като посочват нарушението, нарушителя, вида и размера на санкцията.
(2) Информацията по ал. 1 се публикува в обобщен вид при условията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.) или когато публикуването би причинило прекомерни вреди на засегнатите лица“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители за отпадането на чл. 34.
Гласували 108 народни представители: за 40, против 23, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 34.
Гласували 112 народни представители: за 85, против 3, въздържали се 24.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: „Допълнителна разпоредба“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 1 има предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители:
„В Допълнителна разпоредба § 1 се правят следните изменения:
1. Точки 1 и 2 отпадат.
2. Точка 4 отпада.
3. Точки 13 и 14 отпадат.“
Комисията подкрепя предложението за отпадане на т. 1 и не го подкрепя в останалата му част.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Изкореняване на насаждения от маслодайна роза“ е пълното отстраняване на всички надземни части на насажденията с маслодайна роза, включително корените, и почистване на площта от растителни остатъци.
2. „Маслодайна роза“ е роза от вида Rosa damascena Mill и Rosa alba L., отглеждана на територията на Република България.
3. „Новосъздадено насаждение“ е насаждение от маслодайна роза на възраст до една година включително (от засаждането на разсада до началото на цветодаването).
4. „Обект за производство на продукти от маслодайна роза“ е производствен обект, който разполага с необходимото оборудване за преработване на цвят от маслодайна роза.
5. „Продукти от цвят на маслодайна роза“ са розово масло, розов конкрет, розово абсолю, розова вода и сушен розов цвят, получени от цвят на маслодайна роза.
6. „Розова вода“ е продукт, получен при водна или водно-парна дестилация на цвят от маслодайна роза със съдържание на розово масло, не по-малко от 0,025 на сто.
7. „Розов конкрет“ е продукт, получен чрез екстракция от свеж цвят от маслодайна роза с неполярен разтворител.
8. „Розово абсолю“ е продукт, получен при екстракцията на розов конкрет с етилов алкохол при отрицателни температури.
9. „Розово масло“ е етерично масло, получено чрез водно-парна дестилация на цвят от маслодайна роза съгласно национални или браншови стандарти в Република България.
10. „Розопреработвател“ е лице, което като стопанска дейност произвежда продукти от цвят на маслодайна роза в собствен, нает или ползван на друго правно основание обект за производство на продукти от цвят на маслодайна роза.
11. „Розопроизводител“ е лице, което като стопанска дейност отглежда маслодайна роза и произвежда цвят от маслодайна роза.
12. „Фенофаза цъфтеж“ е периодът на цъфтеж, който започва от появата на първия напълно разтворен цвят от маслодайна роза и продължава до прецъфтяването на последния цвят.
13. „Цвят от маслодайна роза“ е полуразцъфнал до напълно разцъфнал свеж цвят на маслодайна роза (изключват се твърди пъпки, прецъфтели цветове и избелели венечни листа)“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители в неподкрепената му част.
Гласували 112 народни представители: за 30, против 27, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 1.
Гласували 115 народни представители: за 111, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението:
„Заключителни разпоредби“.
Предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители:
„§ 2 се изменя така:
„§ 2. В шестмесечен срок от влизането в сила на закона министърът на земеделието, храните и горите издава наредбата по чл. 4, ал. 4“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на закона министърът на земеделието, храните и горите със заповед утвърждава:
1. образци на документите по закона;
2. указания за създаването и поддържането на информационните бази данни по § 3, ал. 3.
(2) Образците и указанията по ал. 1 се публикуват на интернет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби“.
Гласували 118 народни представители: за 87, против 15, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Гласували 114 народни представители: за 41, против 32, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 2.
Гласували 111 народни представители: за 86, против 5, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: По § 3 – предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители:
„В § 3 ал. 3 отпада.“
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. (1) В едногодишен срок от влизането в сила на закона Министерството на земеделието, храните и горите създава и въвежда в действие публичния регистър по чл. 3.
(2) Министърът на земеделието, храните и горите със заповед определя дата на въвеждането в действие на регистъра по чл. 3. Заповедта се публикува на интернет страницата на министерството не по-късно от 14 дни преди датата на въвеждането му в действие.
(3) До въвеждането в действие на регистъра по чл. 3 общинските служби по земеделие създават и поддържат информационни бази данни, в които вписват по реда на закона съответните розопроизводители, розопреработватели, обекти за производство на продукти от цвят на маслодайна роза и насаждения от маслодайна роза. Информацията от базите данни се публикува на интернет страницата на съответните областни дирекции „Земеделие“ при спазване на търговската тайна и на Закона за защита на личните данни.
(4) В едномесечен срок от въвеждането в действие на регистъра по чл. 3 Министерството на земеделието, храните и горите осигурява служебно вписване в него на информация, документи и други данни от информационните бази данни по ал. 3.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. (1) В срок до 30 юни 2021 г. се извършва идентификация на съществуващите към датата на влизането в сила на закона площи с насаждения от маслодайна роза.
(2) Министърът на земеделието, храните и горите или оправомощени от него длъжностни лица със заповед назначават комисии за извършване на идентификацията по ал. 1. Комисиите включват представители на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, Института по розата и етеричномаслените култури и представители на съответната областна дирекция „Земеделие“.
(3) Идентификацията на площите с насаждения от маслодайна роза се извършва във фенофаза „цъфтеж“, след проверка на място, извършена в присъствието на собственика или на негов представител.
(4) За резултата от проверката по ал. 3 съответната комисия изготвя констативен протокол по образец, който съдържа информация за площта и местонахождението на насажденията и вида на маслодайната роза. Протоколът се връчва на собственика и на всички членове на комисията. Протоколът е официален документ, който удостоверява вида на маслодайната роза.
(5) Собствениците на насажденията съхраняват документите за произхода на посадъчния материал и протоколите по ал. 4 за срок 5 години.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 3; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 4, и текста на вносителя за § 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 26.
Предложенията са приети, а с това завършихме и второто гласуване на Закона.
Съобщения за парламентарен контрол на 17 януари 2020 г., петък:
1. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов ще отговори на едно питане от народните представители Десислав Чуколов и Павел Шопов.
2. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на едно питане от народните представители Николай Цонков и Антон Кутев.
3. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на един въпрос от народния представител Дора Янкова.
4. Министърът на труда и социалната политика Деница Сачева ще отговори на два въпроса от народните представители Георги Гьоков и Весела Лечева; и Виолета Желева и Надя Клисурска.
5. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на един въпрос от народния представител Димитър Георгиев и на едно питане от народния представител Иво Христов.
6. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков ще отговори на един въпрос от народния представител Румен Гечев и на едно питане от народния представител Дора Янкова.
7. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на един въпрос от народния представител Красен Кръстев.
8. Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на един въпрос от народните представители Александър Симов и Николай Цонков.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят Томислав Дончев – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Красимир Янков; и Георги Гьоков;
- заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Красимир Янков;
- заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Марияна Николова – на два въпроса от народните представители Павел Шопов; и Георги Гьоков;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Красимир Янков;
- министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Красимир Янков;
- министърът на младежта и спорта Красен Кралев – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Красимир Янков;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Красимир Янков;
- министърът на финансите Владислав Горанов – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Красимир Янков;
- министърът на икономиката Емил Караниколов – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Красимир Янков;
- министърът на вътрешните работи Младен Маринов – на един въпрос от народния представител Васил Антонов;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Красимир Янков;
- министърът на туризма Николина Ангелкова – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Красимир Янков;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на три въпроса от народните представители Георги Михайлов, два въпроса; и Милко Недялков; и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Красимир Янков.
Поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Дора Янкова се отлага нейно питане към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев.
Поради ползване на годишен отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на културата Боил Банов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Марияна Николова.
Във връзка с персонална промяна в Министерския съвет, гласувана от Народното събрание на 15 януари 2020 г., на неотговорените въпроси, зададени към освободения министър Нено Димов, народните представители ще получат съответно устни и писмени отговори от новоизбрания министър на околната среда и водите Емил Димитров. Съгласно наложилата се парламентарна практика, на новоизбрания министър на околната среда и водите ще се предостави време, за да се запознае със зададените въпроси, да подготви и актуализира вече изготвени отговори, да ги оформи съобразно вижданията си и да планира участието си за парламентарен контрол в пленарното заседание на 24 януари 2020 г., петък.
Следващо редовно пленарно заседание – на 17 януари 2020 г. от 9,00 ч., съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,09 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Кристиан Вигенин

Секретари:
Станислав Иванов
Сергей Кичиков