Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов
Секретари: Джейхан Ибрямов и Слави Нецов
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги!
Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, ще Ви представя Проекта за програма за работата на Народното събрание за периода от 22 до 24 януари 2020 г.:
„1. Предсрочно прекратяване на мандата на член на Комисията за финансов надзор. Подадена е оставка от Владимир Савов – член на Комисията за финансов надзор, на 20 януари 2020 г.
2. Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствието при финансовото управление на Българското национално радио за периода от 1 януари 2017 г. до 30 септември 2019 г. Вносител – Комисията по бюджет и финанси на 16 януари 2020 г.
3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Вносител – Министерският съвет на 6 декември 2019 г. Приет на първо гласуване на 16 януари 2020 г.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумение в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек. Вносител – Министерският съвет на 17 декември 2019 г.
5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Вносител – Министерският съвет на 20 януари 2020 г. – точка първа за четвъртък, 23 януари 2020 г.
6. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносител – Министерският съвет на 20 септември 2019 г. Приет на първо гласуване на 27 септември 2019 г. – точка втора за четвъртък, 23 януари 2020 г.
7. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Вносител – Министерският съвет на 8 януари 2020 г. – точка трета за четвъртък, 23 януари 2020 г.
8. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за пенсионно осигуряване между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан, подписана на 6 ноември 2019 г. в Баку. Вносител – Министерският съвет на 20 декември 2019 г. – точка четвърта за четвъртък, 23 януари 2020 г.
9. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Ислямска република Пакистан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите. Вносител – Министерският съвет на 30 декември 2019 г. – точка пета за четвъртък, 23 януари 2020 г.
10. Проект на решение за гласуване недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Бойко Борисов заради провал на политиката в областта на околната среда и водите. Вносители – Корнелия Нинова и група народни представители на 20 януари 2020 г. – точка първа за петък, 24 януари 2020 г.; гласуването на Проекта за решение е не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията, съгласно чл. 110, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
11. Парламентарен контрол.“
Подлагам на гласуване така представения Ви Проект за програма за работа на Народното събрание.
Гласували 183 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 38.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, напусна ни големият български математик, държавник и общественик академик Благовест Сендов – достойна личност с изключително ярко присъствие в обществения живот на България, човек с изключителен талант, получил заслужено признание в научните среди не само на България, но и по света. Ще помним неговата всеотдайна дейност като председател на 37-ото Народно събрание, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, председател на Българската академия на науките и дипломат. През всичките тези години той остана верен на принципите си и вложи силите си в името на развитието на България.
Дълбок поклон пред светлата памет на един от най уважаваните български математици, на държавника и достойния човек Благовест Сендов!
Моля да почетем паметта му с едноминутно мълчание. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Светла му памет!
Благодаря, колеги.
Уважаеми колеги, Решение на Централната избирателна комисия.
„РЕШЕНИЕ
№ 1732-НС
София, 16 януари 2020 г.
относно обявяване на Деан Стоянов Станчев за народен представител от Тридесети изборен район – Шуменски
С писмо вх. № НС-02-1 от 15 януари 2020 г. в ЦИК е получен заверен препис на решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България, прието на 15 януари 2020 г., с което на основание чл. 84, т. 6 и чл. 108 от Конституцията на Република България народният представител Емил Димитров Симеонов от Тридесети изборен район – Шуменски, издигнат от коалиция „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО“, е избран за министър на околната среда и водите.
Съгласно чл. 68, ал. 2 от Конституцията на Република България народен представител, избран за министър, прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър, като се замества по съответния ред.
Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 302, ал. 2 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
Р Е Ш И :
Обявява за народен представител от Тридесети изборен район – Шуменски, Деан Стоянов Станчев, ЕГН …, под № 4 от листата на коалиция „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО“, за времето, през което Емил Димитров Симеонов изпълнява функциите на министър на околната среда и водите.“
Моля, квесторите, поканете новия народен представител в залата.
Колеги, моля да се изправим, за да положи клетва. (Всички стават.)
Повтаряйте след мен.
ДЕЯН СТОЯНОВ СТАНЧЕВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯЧНЕВА: Честито!
Постъпили законопроекти и проекторешения от 15 до 21 януари 2020 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители – Крум Зарков и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Вносители – Валери Симеонов и група народни представители. Водеща е комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по образованието и науката.
Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствието при финансовото управление на Българското национално радио за периода от 1 януари 2017 г. до 30 септември 2019 г. Вносител – Комисията по бюджет и финанси.
Проект на решение за налагане на мораториум върху вноса на боклуци, технологични и битови отпадъци, неподдаващи се на по нататъшна обработка и рециклиране, подлежащи на унищожаване чрез изгаряне и депониране. Вносители – народните представители Павел Шопов и Станислав Станилов. Разпределен е на Комисията по околна среда и водите.
Законопроект за изменение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по културата и медиите и на Комисията по икономически политика и туризъм.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и храните, разпределен е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Проект на решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Бойко Борисов заради провал в политиката в областта на околната среда и водите. Вносители – Корнелия Нинова и група народни представители.
Съобщения:
Във връзка с предложение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на основание чл. 89, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 109 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание 78 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ предлагат Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет с министър-председател Бойко Борисов заради провал на политиката в областта на околната среда и водите. Предложението е заедно с мотивиран Проект за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет и са внесени на 20 януари 2020 г. – понеделник, в 14, 04 ч. с № 054-02-6 от 20 януари 2020 г. В същия ден материалите са разпределени в по един екземпляр за парламентарните групи и са изпратени на народните представители в електронен вид.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, със свои заповеди е разрешил преминаването през въздушното пространство с невоенен характер на: самолет ИЛ-76 с неговия екипаж от състава на военновъздушните сили на Украйна с цел превоз на военна продукция. Разрешението е в сила за преминаване през въздушното пространство на Република България при полети по маршрут Украйна – Малайзия в периода от 26 януари до 7 февруари 2020 г. включително; самолет ИЛ-76 с неговия екипаж от състава на Министерството на Украйна с цел транспортиране на експертен екип Иран – Украйна. Разрешението е в сила за преминаване през въздушното пространство на Република България при полети по маршрути Иран – Украйна в периода от 18 до 26 януари 2020 г. включително. Уведомленията са постъпили на 17 януари 2020 г. с входящи № 00-3-09-7 и № 003-09-8 и са предоставени на Комисията по отбрана.
От Националния статистически институт е постъпила информация за индекси на потребителските цени за месец декември 2019 г.
Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми колеги, преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДСРОЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА МАНДАТА НА ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР.
Подадена е оставка от Владимир Николаев Савов – член на Комисията за финансов надзор.
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 6, ал. 2, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор, във връзка с изтичането на мандата ми на 24 януари 2020 г. и с предстоящото ми преминаване на друга работа, с настоящото подавам оставка като член на Комисията по чл. 3, т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор, считано от 22 януари 2020 г.“
Владимир Савов – член на Комисията за финансов надзор.
Изготвен е служебен
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за предсрочно прекратяване на мандата на член на Комисията за финансов надзор
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 6, ал. 2, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор
РЕШИ:
Прекратява предсрочно мандата на Владимир Николаев Савов като член на Комисията за финансов надзор, подпомагащ политиката ѝ по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита интересите на инвеститорите, застрахователите и осигурените лица.”
Откривам разискванията, колеги.
Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Проекта за решение за предсрочно прекратяване на мандата на член на Комисията за финансов надзор, който Ви изчетох преди малко.
Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към втора точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ДА ИЗВЪРШИ ОДИТ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕТО ПРИ ФИНАНСОВОТО УПРАВЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО ЗА ПЕРИОДА ОТ 1 ЯНУАРИ 2017 Г. – ДО 30 СЕПТЕМВРИ 2019 Г.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси – заповядайте, госпожо Илиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с
„ДОКЛАД
относно Проекта на Решение за изменение на Решението на Народното събрание за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствието при финансовото управление на Българското национално радио за периода от 1 януари 2017 г. до 30 септември 2019 г.
На заседание, проведено на 16 януари 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Проект на решение.
В Комисията по бюджет и финанси е постъпило писмо от председателя на Сметната палата господин Цветан Цветков, с което моли да бъде удължен срокът за внасяне на окончателния одитен доклад до 10 март 2020 г., като мотивите за това са следните:
В хода на одита е налице забавяне в процеса на получаване на изисканата информация за извършване и приключване на проверките и оформяне на заключения/оценки по изследваните въпроси, като например получаваната на части и некомплектована информация, свързана с решения на Управителния съвет на Българското национално радио. Към архивираните протоколи от заседанията на Управителния съвет не са съхранявани материалите, съпътстващи дневния ред, и взетите решения, като докладни записки на служители, правилници, тарифи, образци на договори и други документи, което е наложило последващото им събиране и уточняване с длъжностните лица от структурните звена, имащи отношение към проверките.
При проверките на разходите, свързани с възлагане и изпълнение на договори за обществени поръчки, са необходими становища, които са забавени, тъй като се изготвят от длъжностните лица, които не са били на съответните позиции при извършването им.
След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси със 17 гласа „за“, без „против“ и “въздържал се“ предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния Проект на решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за изменение на Решение на Народното събрание за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствието при финансовото управление на Българското национално радио за периода от 1 януари 2017 г. до 30 септември 2019 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Изменя Решение на Народното събрание за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствието при финансовото управление на Българското национално радио за периода от 1 януари 2017 г. до 30 септември 2019 г. като в т. 2 думите „31 януари 2020 г.“ се заменят с „10 март 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Илиева.
Колеги, имате думата за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Проекта за решение, който госпожа Илиева току-що изчете.
Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Следва трета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С НЕФТ И ПРОДУКТИ ОТ НЕФТЕН ПРОИЗХОД.
С Доклада ще ни запознае господин Ангелов – председател на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Заповядайте, господин Ангелов.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Първо, правя процедура за допуск в залата на господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, и на госпожа Теменужка Янкова – началник-отдел „Регулиране на икономическите дейности“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, гласувайте така направената процедура. Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, господин Ангелов.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАН АНГЕЛОВ: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 902-01-65, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2019 г., приет на първо гласуване на 16 януари 2020 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
По § 1 има предложение на народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„В § 1 т. 2 се изменя така:
2. В ал. 2 се създава т. 7:
„7. временно съхранение и/или зареждане от земеделски стопанин, регистриран по Закона за подпомагане на земеделските производители, в съдове и/или в резервоари с обща вместимост не повече от 50 куб. м на негови собствени продукти от нефтен произход, извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели, по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, предназначени за собствената икономическа дейност на земеделския стопанин, които не подлежат на последваща продажба; съдовете и/или резервоарите за съхранение са с монтирани средства за измерване на изведените от тях количества, в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност или по реда на чл. 118, ал. 10 от същия закон; продуктите се използват с цел зареждане на собствена, наета или ползвана на друго правно основание земеделска техника, за която е допустимо зареждане извън стопанството чрез технически изправни и осигурени със средства за пожарогасене транспортни средства до 1000 л.“
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 7 се отменя.
2. В ал. 2 се създава т. 7:
„7. временно съхранение и/или зареждане от земеделски стопанин, регистриран по Закона за подпомагане на земеделските производители, в съдове и/или в резервоари с обща вместимост не повече от 50 куб. м на негови собствени продукти от нефтен произход, извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели, по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, предназначени за собствената икономическа дейност на земеделския стопанин, които не подлежат на последваща продажба; съдовете и/или резервоарите за съхранение са с монтирани средства за измерване на изведените от тях количества, в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност или по реда на чл. 118, ал. 10 от същия закон; продуктите се използват с цел зареждане на собствена, наета или ползвана на друго правно основание земеделска техника, за която е допустимо зареждане извън стопанството чрез технически изправни и осигурени със средства за пожарогасене транспортни средства до 1000 л.“
По § 2 има предложение на народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 4, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. издава удостоверения и заповеди по закона;“.
2. в т. 8 думите „издаване на удостоверението за регистрация“ се заменят със „заличаване на регистрацията“.“
По § 3 има направено предложение от народния представител Валентин Николов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 запетаята и думите „или да е земеделски стопанин, регистриран по Закона за подпомагане на земеделските производители, който извършва дейност по чл. 2, ал. 1, т. 7“ се заличават;
б) в т. 4, в буква „б“ след думите „прекратено поради несъстоятелност“ се добавя „през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване в несъстоятелност“;
в) точка 5 се изменя така:
„5. няма задължения по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Регистрираните по този закон лица извършват дейности по чл. 2, ал. 1 само в обекти, които не са включени в списъка по чл. 23, ал. 7.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за наименованието на Закона; редакцията, предложена от Комисията, за текста на § 1; редакцията, предложена от Комисията, за текста на § 2 и редакцията, предложена от Комисията, за § 3.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАН АНГЕЛОВ: По § 4 по вносител има направено предложение от народните представители Румен Гечев, Георги Свиленски и Тодор Байчев:
„В § 4, т. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Буква „б“ се изменя така:
„б) т. 2 се изменя така:
„2. да разполага с минимален брой собствени транспортируеми газови бутилки за пропан-бутан с минимален обем от 22 куб. дм, както следва:
аа) 1000 бр. – за лица със средномесечни продажби на годишна база на бутилиран пропан-бутан за битови и индустриални нужди до 25 т;
бб) 4000 бр. – за лица със средномесечни продажби на годишна база на бутилиран пропан-бутан за битови и индустриални нужди до 100 т;
вв) 8000 бр. – за лица със средномесечни продажби на годишна база на бутилиран пропан-бутан за битови и индустриални нужди до 200 т;
гг) 10 000 бр. – за лица със средномесечни продажби на годишна база на бутилиран пропан-бутан за битови и индустриални нужди над 200 т“.
2. Буква „в“ се изменя така:
„в) т. 3 се изменя така:
„3. в случай че лицето извършва дейност по дистрибуция на бутилиран втечнен въглеводороден газ пропан-бутан за битови и индустриални нужди, то следва да представи договор за пълнене на газови бутилки за пропан-бутан с минимален обем на бутилката от 22 куб. дм с лице, лицензирано за дейности като газоснабдителна станция (ГСС), или с лице, имащо лиценз за управление на данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, в които се извършва пълненето.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) За да бъде регистрирано за извършване на дейност по чл. 2, ал. 1, т. 1, всяко лице трябва да отговаря на следните специални условия:
1. да има активи или внесен уставен капитал в размер, както следва:
а) 50 000 лв. – за новорегистриран търговец и лице с нетни приходи от продажби за предходната календарна година до 5 000 000 лв.;
б) 100 000 лв. – за лице с нетни приходи от продажби за предходната календарна година от 5 000 000 лв. до 10 000 000 лв.;
в) 200 000 лв. – за лице с нетни приходи от продажби за предходната календарна година от 10 000 000 лв. до 20 000 000 лв.;
г) 500 000 лв. – за лице с нетни приходи от продажби за предходната календарна година от 20 000 000 лв. до 50 000 000 лв.;
д) 1 000 000 лв. – за лице с нетни приходи от продажби за предходната календарна година над 50 000 000 лв.;
2. в случай че е търговско дружество, срокът, за който е учредено, следва да бъде не по-малък от две години и шест месеца, считано от датата на подаването на заявлението за регистрация.“
2. В ал. 2:
а) в т. 1 думата „имущество“ се заменя с „активи“;
б) точка 2 се изменя така:
„2. обектът, от който ще се извършва дейността, когато е:
а) бензиностанция, следва да е трайно прикрепен към недвижим имот, и:
аа) да отговаря на изискванията за въвеждане в експлоатация или за търпим строеж по смисъла на Закона за устройство на територията;
бб) да отговаря на условието по чл. 118, ал. 6 от Закона за данък върху добавената стойност, което обстоятелство се установява по служебен ред от Националната агенция за приходите;
б) вътрешен обект, следва да е трайно прикрепен към недвижим имот или да е преместваем, и:
аа) да отговаря на изискванията за въвеждане в експлоатация или за търпим строеж, или за преместваем обект по смисъла на Закона за устройство на територията;
бб) да отговаря на условието по чл. 118, ал. 8 от Закона за данък върху добавената стойност, което се установява по служебен ред от Националната агенция за приходите;“;
в) точка 3 се отменя.
3. В ал. 3:
а) точка 1 се изменя така:
„1. да има активи или внесен уставен капитал в размер, както следва:
а) 50 000 лв. – за новорегистриран търговец и лице с нетни приходи от продажби за предходната календарна година до 5 000 000 лв.;
б) 100 000 лв. – за лице с нетни приходи от продажби за предходната календарна година от 5 000 000 лв. до 10 000 000 лв.;
в) 200 000 лв. – за лице с нетни приходи от продажби за предходната календарна година от 10 000 000 лв. до 20 000 000 лв.;
г) 500 000 лв. – за лице с нетни приходи от продажби за предходната календарна година от 20 000 000 лв. до 50 000 000 лв.;
д) 1 000 000 лв. – за лице с нетни приходи от продажби за предходната календарна година над 50 000 000 лв.;“;
б) създава се нова т. 2:
„2. в случай че е дружество, срокът, за който е учредено, следва да бъде не по-малък от две години и шест месеца, считано от датата на подаване на документите за регистрация;“;
в) досегашните т. 2 и 3 стават съответно т. 3 и 4 и се изменят така:
„3. да разполага със собствени или наети съдове и/или резервоари за съхранение на нефт и/или продукти от нефтен произход;
4. обектът за съхранение да е трайно прикрепен към недвижим имот и да отговаря на изискванията за въвеждане в експлоатация или за търпим строеж по смисъла на Закона за устройство на територията;“;
г) досегашната т. 4 става т. 5 и в нея:
аа) в буква „а“ думите „т. 5“ се заменят с „т. 6“;
бб) буква „г“ се отменя;
д) досегашните т. 5 и 6 стават съответно т. 6 и 7.
4. В ал. 4 т. 1 се изменя така:
„1. за дейност по автомобилни превози:
а) транспортните средства, с които ще се извършва дейността, следва да отговарят на изискванията на Закона за автомобилните превози, което се удостоверява по служебен ред от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“;
б) транспортните средства, с които ще се извършва дейността, следва да са с монтирани средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, което се удостоверява по служебен ред от Българския институт по метрология, с изключение на транспортните средства, които се използват за зареждания без търговски плащания;“.
5. В ал. 5:
а) в т. 1 думата „имущество“ се заменя с „активи“;
б) в т. 2 думите „на Закона за устройство на територията за обект за зареждане на нефт и продукти от нефтен произход“ се заменят със „за въвеждане в експлоатация или за търпим строеж по смисъла на Закона за устройство на територията“;
в) създава се т. 3:
„3. обектът, от който ще се извършва дейността, следва да отговаря на изискванията за безопасна експлоатация на газовите инсталации за втечнени въглеводородни газове, което се удостоверява по служебен ред от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.“
6. В ал. 6:
а) в т. 1 думата „имущество“ се заменя с „активи“;
б) в т. 2 числото „10 000“ се заменя с „1000“;
в) точка 3 се изменя така:
„3. в случай че лицето извършва дейност по дистрибуция на бутилиран втечнен нефтен газ (LPG), то следва да представи договор за пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) с лице, регистрирано за извършване на дейност по чл. 2, ал. 1, т. 5, или с лице, получило лиценз за управление на данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, в който се извършва пълненето.“
7. Алинея 7 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, уважаеми господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагаме изменение в текста, което е свързано със Закона, публикуван в оригинал, „Държавен вестник“, брой 62 от 2018 г. Нашето предложение е икономически, технологично и европейски издържано.
Какво предлагаме? Припомням, че сега се предлага намаление на броя на бутилките от минимум 10 000 на минимум и максимум 1000 бутилки за пълнене с LPG.
Уважаеми колеги, в бизнеса редица фирми са направили вложения с минимум 250 хил. евро, за да изпълнят Закона, който Вие приехте. Хората са заложили апартаменти, теглили са заеми от банките. Сега, ако не се приеме тази промяна, поставяме фирмите, които българската държава задължи да купят нови бутилки, в неравностойно конкурентно положение.
Ние предлагаме: добре, нека се върне първото равнище на 1000 бутилки за най-малките фирми – защитавайки малките и средните фирми, започваме от 1000 бутилки, минаваме през още три равнища и стигаме за най-големите фирми 10 000 бутилки. Тази промяна е свързана с европейските стандарти, свързана е с изискването за запазването на конкуренцията, свързана е със запазването на конкурентните права съобразно възможностите на малки, средни и големи фирми и гарантира конкурентоспособност на пазара.
Освен това с тази промяна и редакция, която предлагаме, ние ще гарантираме, че газовите бутилки ще се пълнят само в данъчните складове с два ефекта: първо, гарантираме приходите на държавата в бюджета и, второ, гарантираме, че бутилките ще се пълнят при европейски и стандартни условия, които няма да позволяват катастрофални последици. Няма нищо политическо в това предложение.
Вие, колеги, не ни послушахте миналия път и се стигна до това, че излезе закон в „Държавен вестник“ и може би сме единствената страна в Европейския съюз, която близо две години не си прилага Закона! Затова Ви моля да се вслушате в тази препоръка, в тази редакция, тъй като тя е европейска, води до равнопоставеност на пазара и увеличава сигурността при пълненето на бутилките.
Освен това нашето предложение беше подкрепено от бизнеса на разискванията в Комисията и ние не чухме нито едно разумно контрапредложение или аргумент в противоречие на този текст.
Така че Ви приканваме да подкрепите текста, тъй като той е в интерес на българската икономика и на българския бюджет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Румен Гечев, Георги Свиленски и Тодор Байчев.
Гласували 138 народни представители: за 37, против 49, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 4.
Гласували 133 народни представители: за 102, против 24, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Предложение от народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 9, ал. 1 думите „т. 2, 4 и 7“ се заменят с „т. 2 и 4“.“
По § 5 има предложение от народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
„§ 6. В чл. 11 т. 1 се изменя така:
„1. за лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 3, както следва:
а) 15 000 лв. – за новорегистриран търговец и лице с нетни
приходи от продажби за предходната календарна година до 5 000 000 лв.;
б) 30 000 лв. – за лице с нетни приходи от продажби за
предходната календарна година от 5 000 000 лв. до 10 000 000 лв.;
в) 60 000 лв. – за лице с нетни приходи от продажби за
предходната календарна година от 10 000 000 лв. до 20 000 000 лв.;
г) 100 000 лв. – за лице с нетни приходи от продажби за
предходната календарна година от 20 000 000 лв. до 50 000 000 лв.;
д) 500 000 лв. – за лице с нетни приходи от продажби за
предходната календарна година над 50 000 000 лв.“
По § 6 има предложение от народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7:
„§ 7. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавя „на лицето“;
2. В ал. 4 думите „трите имена и единен граждански номер
(личен номер или личен номер за чужденец) на лицето/лицата,
представляващо/и заявителя“ и запетаята след тях се заличават.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Ще подложа на гласуване следните текстове: предложението на Комисията за създаване на нов § 5 с текст съгласно Доклада на Комисията; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 5, който става § 6, и редакцията, предложена от Комисията за текста на § 6, който става § 7.
Гласували 134 народни представители: за 104, против 30, въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАН АНГЕЛОВ: По § 7 по вносител има предложение от народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
„§ 8. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 5 се отменя.
2. В ал. 2:
а) точка 2 се отменя;
б) в т. 3 думите „а за дейността по чл. 2, ал. 1, т. 7 се
представят документи за собственост/ползване и схема или
ситуационна скица на поземлените имоти, обектите и съоръженията,
от които ще се извършва тази дейност, или декларация за тяхното
местоположение, с посочване на точните GPS координати на обектите и съоръженията“ и запетаята пред тях се заличават;
в) в т. 4 думите „т. 2, 4 и 7“ се заменят с „ т. 2 и 4“;
г) точка 5 се изменя така:
„5. списък с идентификационни данни на обектите и
съоръженията, в които ще се осъществява дейността, съответно на
транспортните средства, с които ще се осъществява дейността по чл. 2, ал. 1, т. 4, а за дейностите по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 – и технологична схема, на която са обозначени и номерирани резервоарите, помпените станции, технологичните тръбопроводи, инсталациите за товарене или разтоварване;“
д) точка 6 се изменя така:
„6. Декларация за изпълнението на общите условия за регистрация по чл. 7, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 6, както и на специалните условия по чл. 8, ал. 3, т. 5 и 6 по образец, утвърден с наредбата по чл. 4, ал. 4;“
е) точка 7 се изменя така:
„7. заверени копия от документи за собственост или ползване и ситуационна скица на поземлените имоти, с посочване на точните GPS координати на обектите, от които ще се извършва дейността по чл. 2, ал. 1, т. 2, 3 и 5;“
ж) създават се т. 8 и 9:
„8. документ, удостоверяващ, че обектът отговаря съответно на условията по чл. 8, ал. 2, т. 2, буква „а“, подточка „аа“, и буква „б“, подточка „аа“, ал. 3, т. 4 или ал. 5, т. 2, издаден от компетентен орган, съгласно Закона за устройство на територията;
9. декларация, че при извършване на дейност по чл. 2, ал. 1, т. 4 с транспортни средства, които не са с монтирани средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, същите не се използват за зареждания, при които се извършват търговски плащания.“
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) С едно заявление може да се заяви вписване на повече от един обект или транспортно средство.“
4. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Информацията по чл. 7, ал. 1, т. 3 се получава служебно от регистъра на Националната агенция за приходите, а информацията по чл. 7, ал. 1, т. 5 се изисква по реда на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) Условията и редът за подаване на заявлението по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 4, ал. 4.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
По § 9 по вносител има предложение от народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10:
„§ 10. В чл. 22, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 10 думите „а за лицата, които извършват дейност по чл. 2, ал. 1, т. 7 – данни за обектите, чрез които се извършва дейността“ и запетаята пред тях се заличават.
2. В т. 11 думата „регистрация“ се заменя с „вписване“, а думите „като лицата, които извършват дейност по чл. 2, ал. 1, т. 7, не предоставят тези данни“ и запетаята пред тях се заличават.
3. В т. 14 думата „заличаване“ се заменя с „прекратяване“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 7, който става § 8, текста на вносителя за § 8, който става § 9, и редакцията, предложена от Комисията за текста на § 9, който става § 10.
Гласували 132 народни представители: за 100, против 31, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАН АНГЕЛОВ: По § 10 по вносител има предложение на народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11:
„§ 11. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 3:
„3. при извършване на нарушение по чл. 25, ал. 1; в тези случаи регистрацията се прекратява само за обекта, в който е извършено нарушението.“
2. В ал. 2 думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 1, т. 1 и 3“.
3. Създава се нова ал. 3:
„(3) В срок до 14 работни дни от установяване на обстоятелство по ал. 1, т. 2 специализираното звено по чл. 4, ал. 2 уведомява писмено регистрираното лице за установеното несъответствие. В срок до 14 работни дни от получаване на уведомлението лицето е длъжно да отстрани несъответствието. Когато несъответствието не бъде отстранено в срок, специализираното звено изготвя доклад и предлага на органа по ал. 1 да издаде заповед за прекратяване на регистрацията и заличаване от регистъра.“
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 2“ се
заменят с „ал. 2 или 3“, а думата „обезсилване“ се заменя с
„прекратяване“.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
„(5) Специализираното звено по чл. 4, ал. 2 незабавно уведомява Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за неотстранено несъответствие по ал. 3 и за издадена заповед за прекратяване на регистрацията, и заличаване от регистъра на лице, осъществяващо дейност по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 3.
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“.
7. Създава се ал. 7:
„(7) Министерството на икономиката публикува на своята интернет страница списък с обектите, които не може да бъдат вписани в регистъра по чл. 16, ал. 1, за срока по чл. 29, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 и 3. Условията и редът за водене на списъка се определят с наредбата по чл. 4, ал. 4.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
По § 12 по вносител има предложение от народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13:
„§ 13. Член 25 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Забранява се зареждането на пътни превозни средства или извънпътна техника или механизация от други пътни превозни средства, преместваеми обекти или подвижни резервоари с продукти от нефтен произход, които не са отчетени по реда на Закона за данъка върху добавената стойност и на наредбата по чл. 118, ал. 4 от същия закон.“
2. В ал. 2 думите „регистрираните по този закон пунктове за
пълнене на туристически бутилки“ се заменят с „вписаните по закона обекти за извършване на дейност по чл. 2, ал. 1 , т. 5.“
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Забранява се зареждането с продукти от нефтен произход на обекти, включени в списъка по чл. 23, ал. 7.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 10, който става § 11, текста на вносителя за § 11, който става § 12, и редакцията, предложена от Комисията за текста на § 12, който става § 13.
Гласували 131 народни представители: за 101, против 26, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
Параграф 15 по вносител.
Предложение на народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16:
„§ 16. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 15 000 до 100 000 лв.“ и се създава изречение второ: „Когато дейността е извършена в обект, който не е вписан в регистъра по чл. 16, ал. 1, този обект не може да бъде вписан в регистъра в двегодишен срок от датата на влизането в сила на наказателното постановление.“
2. В ал. 5 след думата „глобата“ се добавя „е в размер от 30 000 до 200 000 лв.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Достатъчно, нека да спрем до тук.
Колеги, има ли изказвания? Не виждам.
Полагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за § 13, който става § 14; текста на вносителя за § 14, който става § 15; редакцията, предложена от Комисията за текст на § 15, който става § 16; и текста на вносителя за § 16, който става § 17.
Гласували 126 народни представители: за 96, против 24, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18.
По § 18 има предложение на народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19:
„§ 19. Член 32 се изменя така:
„Чл. 32. (1) Който наруши забраната на чл. 25, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 100 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 20 000 до 200 000 лв. Обектът, в който е извършено нарушението, не може да бъде вписан в регистъра по чл. 16, ал. 1 в двегодишен срок от датата на влизането в сила на наказателното постановление.
(2) Който наруши забраната на чл. 25, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв.
(3) В двегодишен срок от датата на влизането в сила на наказателното постановление по ал. 2 не може да се извършва регистрация за дейност по чл. 2, ал. 1, т. 5 в този обект.
(4) Който наруши забраната на чл. 25, ал. 3, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 100 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 20 000 до 200 000 лв.
(5) Продуктите от нефтен произход, превозните средства и съоръженията – предмет или използвани за извършване на нарушението по ал. 1 и 4, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са.
(6) При повторно нарушение по ал. 1, 2 и 4 се налага двойният размер на глобата или имуществената санкция.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, да спрем до тук.
Колеги, има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за § 17, който става § 18; редакцията, предложена от Комисията за § 18, който става § 19; текста на вносителя, подкрепен от Комисията за § 19, който става § 20; и текста на вносителя за § 20, подкрепен от Комисията, който става § 21.
Гласували 126 народни представители: за 98, против 24, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАН АНГЕЛОВ: По § 21 по вносител има предложение на народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 22:
„§ 22. Създава се чл. 37:
„Чл. 37. Контролните органи по чл. 36, ал. 1 и 4 незабавно уведомяват специализираното звено по чл. 4, ал. 2 при влизането в сила на наказателно постановление по чл. 29, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 и 2.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Колеги, има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 21, който става § 22.
Гласували 126 народни представители: за 96, против 28, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАН АНГЕЛОВ: По § 22 по вносител има предложение на народния представител Тодор Байчев:
„В § 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 3:
„3. В т. 8 числото „ 35“ се заменя с „10“.
2. Точките 3 – 6 стават съответно т. 4 – 7.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Румен Гечев, Георги Свиленски и Тодор Байчев:
„В § 22, т. 3 новото съдържание на т. 10 се изменя така:
„10. Пълненето на бутилки за втечнен въглеводороден газ е пълнене на газови бутилки за пропан-бутан с вместимост до 5 куб. дм, собственост на физически лица, осъществявано в пунктовете за пълнене на газови бутилки за пропан-бутан съгласно чл. 66 от „Наредба за устройство и безопасна експлоатация и технически надзор на газови съоръжения и инсталации за втечнен нефтен газ“ и пълнене на газови бутилки за пропан-бутан с вместимост над 5 куб. дм за битови и индустриални нужди, осъществявани в газоснабдителни станции съгласно раздел V, чл. 57 от „Наредба за устройство и безопасна експлоатация и технически надзор на газови съоръжения и инсталации за втечнен нефтен газ“ и лицензираните данъчни складове съгласно чл. 59, ал. 25, т. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на за § 22, който става § 23:
„23. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
„3. „Съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход“ е физическо съхранение и свързаните с него дейности по приемане, претоварване и предаване на нефт и продукти от нефтен произход в петролни бази, митнически складове или други резервоари, които не са регистрирани като данъчни складове по Закона за акцизите и данъчните складове, както и в цистерни и други съдови вместимости, освен ако те са на крайни промишлени потребители или са предназначени за задоволяване на битови и технологични нужди.“
2. В т. 5, буква „б“ думите „регистриран по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители“ се заменят с „по чл. 2, ал. 2, т. 7“.
3. Точка 7 се изменя така:
„7. „Вътрешен обект“ е съоръжение или обект, който е трайно прикрепен към недвижим имот или е преместваем по смисъла на § 5, т. 80 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, предназначен за зареждане на пътни превозни средства, извънпътна техника и механизация, използвани за собствени нужди.“
4. Точка 10 се изменя така:
„10. „Пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG)“ е пълнене на транспортируеми съдове за съхранение (бутилки) с втечнен нефтен газ (LPG) – собственост на физически или юридически лица, в газоснабдителни станции и газоснабдителни пунктове.“
5. Точка 12 се изменя така:
„12. „Трайно прикрепен обект“ е изградена конструкция, която е закрепена (фиксирана) към недвижим имот и не може да бъде отстранена, без това да наруши целостта й, или съоръжение, което е закрепено (фиксирано) към недвижим имот и не може да бъде отстранено без разрушаване на изградените връзки с обекта.“
6. Създава се т. 16:
„16. „Краен промишлен потребител“ е краен клиент, промишлено предприятие, което купува нефт или продукти от нефтен произход от лице, регистрирано по този закон, и което ги използва за зареждане на собствени промишлени инсталации, съоръжения и друга промишлена техника.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Откривам разискванията.
Имате думата, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Предложението за промяна, което правим, е във връзка с членовете на Консултативния съвет и кои хора имат право да бъдат членове на Консултативния съвет. Към момента членове на Консултативния съвет могат да бъдат само представителите на държавата, различните министри, министерства, представителите на агенции, включително на Противопожарна охрана, и представители също така на браншови организации, като представител на браншова организация е този, който осъществява не по-малко от 35% от търговията с нефтени продукти според декларирани данни пред Националния статистически институт.
Това, което ми направи впечатление, е, че в настоящия момент само една-единствена организация отговаря на тези условия, пак според данните на Националния статистически институт.
Защо правя това предложение за промяна? До 2008 г. Комисията за защита на конкуренцията е считала, че 35% пазарен дял осигурява един монопол. През 2008 г. се прави промяна, където тези проценти изчезват и се въвежда евфемизмът „господстващо положение“. Пак по данни на Националния статистически институт при въвеждането на тези промени биха могли да участват още две организации, и то при едно благоприятно стечение на обстоятелствата, а продължителното действие на Закона вече би могло да стигне до три или максимум до четири представители.
На този етап какво сме направили ние като законотворци? Предложили сме държавата плюс монопола да определят пазарните правила в държавата. Мисля, че по този начин ще се постигне по голяма представителност на малките играчи на пазара, една чуваемост на техните проблеми и ще се постигне ефект – ще има една лоялна конкуренция и създаване на подходяща конкурентна среда, което ще води до конкурентни цени и условия за бизнес. Също така ще се премахне и едно изкривяване на пазара, на поведението на участниците. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байчев.
Има ли реплики? Няма.
Продължаваме с изказванията.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, един допълнителен аргумент към това, което Ви анализира колегата Байчев.
Първо, още през 1890 г. в Съединените щати се приема така нареченият Шърман акт – антитръстов и антимонополен. Сега сме 2020 г., ние предлагаме този процент от 35 да слезе на 10%. Тъй като според това, което Вие предлагате в текста, означава държавата да приеме най-големият Торанага да седне до държавата и той да взима решения, като изключва малките и средни фирми.
Второ, обърнете внимание, по този начин те ще принудят другите малки и средни фирми да влязат точно в тази асоциация, при която да бъдат под контрол. Това ли искаме – против европейската конкуренция?! Даже бих казал, трябва да има още едно изискване. Какво правят при държавата да сядат и да взимат решения торанаги, бих ги нарекъл, които не плащат нито една стотинка данък печалба на държавата?!
Досега имаше такъв случай. Един мастит бизнесмен седи в правителството и взима решения. Десет години не е платил една стотинка данък печалба. Къде се намират те?! Какво правят при държавата такива хора, които крият данък печалба? Целият свят плаща от рафинериите и другите, нашите не плащат. И сега ние ще им утвърждаваме монополното положение – откъде-накъде?
Трето, ние предлагаме в § 22, т. 3 също европейски подход. Обърнете внимание, ако не се приеме нашето предложение, което е свързано със сигурност при пълненето на бутилките, конкуренцията и гарантирането на държавния бюджет, ще излезе, че всякакви газоснабдителни станции, всякакви газоснабдителни пунктове ще могат да пълнят бутилките, без да отговарят на съответните технически условия. Ние Ви предлагаме това да стане само в данъчните складове, които са лицензирани, защото, от една страна, ще гарантираме сигурността на пълненето на бутилките и, второ, ще гарантираме, че парите ще отидат в държавата.
Известни са фирми в добри отношения с някои депутатски групи, отделни депутати, които какво правят, уважаеми колеги, чукат на касовия апарат пропан-бутан, който е без акциз, уж че го продават на физически лица, и го продават на колонките на леки коли, където не плащат 408 лв. на тон, които вместо да влязат в държавата, отиват в частни ръце – в тези, които не плащат данък печалба, които са богопомазани от държавата, да седят в редиците на държавата да взимат решения, същите господа, които не плащат една стотинка печалба.
Ние настояваме тези предложения да бъдат приети не защото ние ги предлагаме, а защото отговарят на световната практика, на европейската, на конкуренцията на бюджетните приходи и на сигурността на пълненето на бутилки с пропан-бутан. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплики?
Продължаваме с изказванията.
Имате думата, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз се обръщам към Вас с призив да се подкрепи предложението на господин Байчев, тъй като мисля, че аргументацията е достатъчно убедителна.
Няма никаква логика в този Консултативен съвет ние да допуснем присъствието само на представители на държавата и на въпросната Петролна и газова асоциация, която е доминирана – мога да говоря вече с директни наименования на фирмите – от „Лукойл“, фирма, която действително допреди три години не внасяше един лев данък печалба в държавната хазна. Един лев! Оказа се, че е работила на загуба, и то десетилетия.
Сами разбирате, че ако допуснем това, ние фактически ще лишим всички останали участници в пазара от представителство и мисля, че е редно да се приеме едно такова предложение, още повече не по статистически данни, но широко известни в бранша – асоциацията, за която споменах преди малко, държи около 70% от пазара. При това положение останалите 30% даже да бъдат представени от по 10% – така да е разпределен пазарът, ще има още трима участници в този Консултативен съвет, а то не е така.
С други думи става въпрос в тази асоциация да влязат представители на дребните и на средни търговци, които в най-добрия случай ще бъдат не повече от двама. В момента спорът е такъв: дали да има още двама човека, дали да има още един човек допълнителен в този Консултативен съвет?! Но въпросът е принципен: дали основните групи от бранша да бъдат представени в този Консултативен съвет? Има смисъл да бъдат представени.
Още веднъж апелирам към Вас да подкрепите едно такова предложение, защото макар на пръв поглед правомощията на този консултативен съвет да не са кой знае какви – основно да обсъжда, да дискутира проблема на бранша, все пак в текстовете се прокрадва възможността този консултативен съвет и да насочва проверки в определена посока. А това на мен и на моите колеги, надявам се, не ни харесва, тъй като в програмата на „Обединени патриоти“ сме заложили борбата срещу монополите като една от основните задачи и цели от присъствието ни в политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Реплики? Няма.
Изказване?
Имате думата, уважаеми господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз искам малко да вкараме проблема такъв, какъвто е, не да измисляме някакви други проблеми, варианти. Защото тук се говори за печалба и аз си мисля, ако влезем в тази тема – кой плаща корпоративен данък и кой не, то тогава трябваше в предложението да пишеше: „който е платил над еди-колко си пари корпоративен данък, той може да влезе в този Консултативен съвет.“ Това не е темата в момента на този закон и конкретно на тази точка.
Както каза господин Симеонов в изказването си, този Консултативен съвет няма кой знае какви правомощия и затова той се казва „консултативен“ – той не взима решения, той консултира.
Има логика защо е 35%. Знаете, че блокиращата квота при едно акционерно дружество е над 33%. Това е логиката и когато говорим за една асоциация, в някои от браншовете има само една-единствена асоциация. Тук, че има повече от една асоциации, няма лошо, нека да има. Това е в правото на всеки, нашите закони го позволяват. В крайна сметка не става дума за кой знае какъв фундаментален проблем в отношенията между държавата и съответно субектите именно в този бизнес.
Аз мисля, че даже имаше един момент – преди години всъщност беше само една-единствена асоциация, която представляваше този бизнес, сега вече се създадоха и други. В крайна сметка няма лошо – ако една асоциация е добра, тя съответно ще привлича и мисля, че процентите могат да нарастват.
Защо точно 10% избрахме, можеше да изберем пет?! Реално погледнато един консултативен съвет е оперативен, когато няма достатъчно много хора вътре, които да разводняват взимането на решение или съответно опита да консултират държавата във връзка с осъществяването на функциите във връзка с този доста оборотен бизнес.
Не виждам проблем в това, че е 35%. Ако се слага друг процент, то трябва да е мотивирано защо точно този процент е избран. Защо 10, може 5 да сложим, може и 2?! Може, както в Народното събрание, да се влиза при праг над 4%! Тоест няма никакъв смисъл да слагаме някакви числа ей така, за да има повече хора вътре. Консултативният съвет трябва да има достатъчно функционалност, да има критична маса от хора, над която вече ще разводним и обезсмислим целия Съвет.
Мисля, че от досега действащия Консултативен съвет не виждаме критики към мен, така че не виждам проблем в тази му роля. Асоциациите имат своите механизми да сигнализират съответно компетентни органи, да сигнализират нас, ако има проблем със Закона, както се случи и сега – виждате, че правим ЗИД. Донякъде професор Гечев е прав, че не е редно така, както го правим, но в крайна сметка ние се опитваме да повишим конкуренцията и да защитим из основи този многооборотен бизнес така, че да можем да не наказваме малките, а да им дадем възможност да се развиват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Реплика – господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Николов, трябва да се стремим да не влизаме в зони, където не сме компетентни, а никой от нас не е компетентен в различни зони – всеки си има някаква специалност.
Та, блокиращата квота, колега, няма нищо общо с текста, за който говорим. Блокиращата квота от 33,33% касае само възможността на фирмата, а не на организация, да увеличава капитала. Това е единствената възможност. Затова сме дискутирали защо българската държава допуска да има дялове по 33,33, тъй като тя е безгласна буква. (Реплики от народния представител Валентин Николов.) Няма нищо общо! Тук става дума за асоциации и Вие предлагате да бъде само една! Защо да е 10%? Ами защо да е 35? Няма нищо общо с блокиращата квота от 33,33! Това са различни вселени.
Второ, ако оставим само една асоциация, която не си плащаше данък печалба, както всички разбираме, и това го показва статистиката, какво е посланието към конкуренцията?! (Реплики.) Ами той е председател на Асоциацията с неговите групи от фирми, а те участват във взимането на решенията на правителството. Ами правителството няма да праща проверки точно на тях, след като са седнали на стола до него в Министерския съвет и вземат решения! (Реплики.)
Дайте да се разберем! Това, което предлагаме, е свързано с конкуренцията и със зачитането на волята на малките и на средните фирми. Това, което Вие искате да остане, е да сваляме шапка на монополисти в България, на олигарси, които си плащат заради това да не плащат данък печалба – милиони. Част от това, което са спестили, като са спестили 100 милиона, един милион го разкешват на определени лица. Откъде-накъде?! Който не плаща данък печалба, няма право да е в правителството не само според мен, такава е международната практика. Като си плащат данъците, да заповядат, да седнат и да дават акъл там. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Симеонов – реплика.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Николов, мисля, че малко манипулативно изваждате част от изказването – моето и на колегите, които направиха предложението, като акцентирате, че едва ли не причината за неприемането на тези проценти е това, че една от фирмите или съответно асоциация не плаща данък печалба. Не, това просто е един пример, с който се онагледяват някои липси на морал в случая – и на икономически, и на финансов. Не е това причината да искаме да се намали този процент. Даже смисълът не е в това дали ще бъде 5, 10 или 15%, смисълът е да присъства част и от малките. Това е смисълът на нашето предложение.
Няма никакво значение – и 5 може да бъде, и 10, и 15, но нека да има още един субект, освен този голям, единствен субект, който ще преговаря с държавата и ще обсъжда всички горещи въпроси на бранша едностранно – от гледна точка на собствените си интереси. Такъв е смисълът на този процент.
Даже не е важно, пак повтарям, дали е 10 или 15, или 5, просто нека да дадем възможност да присъстват и другите хора.
Вие казвате: досега е работил този Съвет. Да, досега е работил, само че как работеше?! Благодарение на тези предложения, точно на тази Асоциация, се стигна до този парадокс, който беше изтъкнат в тази зала в предно изказване, че две години се мотаем с този закон. Защо? Защото той е предложен само от представителите на по-голямата група, на монопола, беше приет от държавата и внесен в залата за разглеждане. Затова се стигна до забавяне на този закон, до тези съвсем основателни улични протести и в крайна сметка до този вид на Законопроекта. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, последно изречение. До този вид, в който, както виждате, върви много добре приемането на Закона – гладко, без проблеми. Всичко това показва, че когато присъстват всички представители на бранша, проблемите се избягват и нещата се решават бързо.
Това предлагаме: в Консултативния съвет, който е предложен в Закона, да има нещо такова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Трета реплика – господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Николов, защо 10%? Ами всъщност Вие задавате отговори. Това, което казах аз, това, което каза господин Симеонов, е именно отговорът на въпроса защо 10%. По данни на Националния статистически институт именно тази асоциация, както вече е модерно да се казва, е с господстващо положение, тя владее между 70 и 80% от пазара и търговията с нефт и нефтени продукти.
Това, което казах пак преди малко – Националният статистически институт казва, че при добро стечение на обстоятелствата през следващите няколко години тези представители, тези организации могат да нараснат на две, на три, дори и до четири. Това е отговорът на въпроса.
А що се отнася до неплащането на данъци и кой човек съответно е представител на бранша, аз тук ще си позволя да не съм съгласен с господин Симеонов, който казва: лош морал.
Не, господин Симеонов, не е лош морал. Данните, които са предоставени, говорят за едно лошо управление и след като е лош управителят, не виждам каква работа има държавата да определя пазарните правила. След като е лош управител, няма да определя пазарните правила. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Байчев.
Дуплика?
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! За да изложа антитеза, в един момент ставам малко защитник на една фирма, която Вие визирате.
Първо, искам да разсея внушенията и манипулациите, които правите. Една фирма може да излезе на загуба, когато направи голяма инвестиция. Амортизациите съответно, когато надвишават печалбата, обикновено фирмата излиза на загуба, и то в няколко години подред може да стане това. Само казвам между другото, но искам да разсея и други манипулации.
Асоциацията, за която говорите, не е конгломерат само от една фирма, за която говорите или за Лукойл Нефтохим – направо да си кажем, а вътре са всички големи вериги в тази асоциация. Както казвате Вие, 70% реално погледнато – аз нямам такива данни, но Вие казахте 70% фактически от пазара го държат те. Тоест това не е само една фирма. На това отгоре професор Гечев може би, без да иска, каза, че Асоциацията не плаща печалба. Асоциацията няма как да плаща печалба, но всичките други фирми им внасят корпоративен данък.
Вярно, тази фирма – ние го гледахме заедно във Временната комисия за горивата, няколко години подред не е внасяла такъв корпоративен данък, абсолютно съм съгласен с Вас, но това пак е извън кръга на този закон. Няма нищо общо корпоративният данък, който се плаща, и това дали да бъде в този консултативен съвет. Консултативният съвет, казвам, не взема решение. Той не взема решение! Консултативният съвет е консултативен, тоест консултира във връзка с проблема, във връзка с начина на регулиране и така нататък.
И още нещо – предният закон не беше вкаран от Министерския съвет, господин Симеонов, не беше вкаран! Той беше вкаран от група народни представители, това е категорично. Тоест правителството няма отношение с този закон, който беше вкаран и който наистина в един момент даваше възможност, рамки, така че да се регулира този бизнес, защото той се регулира от няколко закона – да не кажа повече от четири, и всъщност се получава един хаос.
Създаваше тези рамки, но в един момент ние изпуснахме, че всъщност може би разчиства пътя на големите спрямо малките. Затова ние правим този ЗИД, който вече е минал през Министерския съвет – малките да имат бизнес. Консултативният съвет няма отношение към този въпрос. Честно казано, парламентарната група и моите колеги съм сигурен, че не държат толкова да бъде на 35%. Въпросът беше, че не е защитимо защо точно 10%. Ние можем да играем тук с числа доста дълго време, без да стигнем до някакъв конкретен отговор.
Честно казано, не си заслужаваше толкова дебатът за тези числа, на това отгоре не създава някакви решения в Министерския съвет или да промени някак играта на субектите, които са в този сектор. Но както и да е. В смисъл такъв – няма как да ни прилепите към някаква фирма, че защитаваме нейните интереси. Това категорично не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Други изказвания?
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Тодор Байчев.
Гласували 155 народни представители: за 65, против 14, въздържали се 76.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Румен Гечев, Георги Свиленски и Тодор Байчев.
Гласували 157 народни представители: за 55, против 16, въздържали се 86.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 22, който става § 23.
Гласували 150 народни представители: за 100, против 46, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАН АНГЕЛОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Колеги, стана малко по-шумно, моля Ви за тишина!
Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване два текста: текста на вносителя за наименованието на подразделението и текста на вносителя за § 23, който става § 27.
Гласували 149 народни представители: за 106, против 42, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Има предложение на народния представител Тодор Байчев:
„Създава се § 23а:
„§ 23а. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 115м, ал. 1 се създават т. 20 – 22:
„20. изграждане, реконструкция, поддържане и управление на държавни данъчни складове – публична собственост за внос/износ на нефт и продукти от нефтен произход на територията на пристанищата за обществен транспорт с национално значение, в това число и при възложено задължение за изпълнение на цели на публичната политика по чл. 7 от Закона за публичните предприятия;
21. участие в изграждането, съвместно с Агенция „Митници“ и Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ на електронна информационна платформа относно наличието на вместимости и реално свободни капацитети в държавните данъчни складове за задължителни запаси по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти;
22. извършва дейност като лицензиран складодържател на държавни данъчни складове, в това число и в изпълнение на цели на публичната политика по чл. 7 от Закона за публичните предприятия.“
2. В чл. 115о се създава т. 10:
„10. Възлага на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ задължения за изпълнение на целите на публичната политика с индивидуалния административен акт, с който утвърждава програмите по т. 7 и т. 8.“
З. В чл. 117 се създава ал. 5:
„(5) След вписване в регистъра по чл. 54, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е длъжно да води сметки за финансирана с публични средства дейност като лицензиран складодържател в изградените държавни данъчни складове отделно от сметките за дейностите, които осъществява на конкурентни начала.“
4. В чл. 117а, ал. 5 запетаята след думата „пристанището“ се заличава, а думите „която се ползва от всички пристанищни оператори и други правоимащи лица при еднакви условия, като никой не може“ се заменят с „и данъчните складове – държавна собственост и никой няма право“.
5. В Допълнителните разпоредби, в § 2 се създава т. 52:
„52. „Държавен данъчен склад“ е всеки отделен резервоар и прилежащата му инфраструктура и съоръжения, предназначени за приемане, претоварване, физическо съхранение и предаване на нефт и нефтопродукти, придобити включително от внос и вътреобщностни пристигания, разположен на територията на пристанище за обществен транспорт с национално значение, който се използва от доставчиците на горива при недискриминационни условия и цени за съхраняване, които не надхвърлят себестойността на предлаганата услуга, която включва разходите за поддържане и обслужване на резервоарите и инфраструктурата, сливоналивни операции, за електроенергия, вода, физическа охрана или сигнално-охранителна техника, система за видеонаблюдение и контрол, средства за измерване и контрол, автоматизирани системи за отчетност и други необходимо присъщи разходи, при спазване на принципа на конкурентна неутралност.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Байчев, имате думата да защитите своето предложение.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Предложените текстове имат за основна цел да осигурят лоялна конкуренция на пазара на течни горива в страната. Наложително е създаването на електронна платформа, от която в реално време вносителите на автомобилни горива да имат достъп до информация относно наличието на свободни вместимости в складовете по Закона за акцизите и данъчните складове и складовете за задължителни запаси по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.
Поддържането и контролът на тази платформа, предвид законовите правомощия, следва да бъдат вменени на Агенция „Митници“ и Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, като по този начин както вносителите на горива, така и държавните контролни органи ще могат да имат ясна представа за реално свободния капацитет на складовете във всеки един момент, респективно контролните държавни органи ще бъдат в състояние да предприемат мерки в случай на недостиг на вместимости.
Наложително е също така да се предприемат спешни мерки за изграждането на държавни данъчни складове, които следва да се управляват от държавни предприятия, да се използват от доставчиците на горива при недискриминационни условия и цени, при спазване на принципа на конкурентната неутралност.
С приемането и прилагането на предложените текстове ще се преодолеят констатираните от Комисията за защита на конкуренцията високи структурни бариери за навлизане на пазара пред вносителите и производителите на горива, а именно – сложна административна процедура, значителни първоначални инвестиции, свързани с изграждането на собствен данъчен склад, което дава конкурентно предимство на утвърдените участници на пазара пред току-що навлизащите.
Съществуващите високи правно-административни бариери за навлизане на пазара понастоящем могат да бъдат преодолени само и единствено от тези, които са достигнали голям пазарен дял. Наличието на един голям производител и съществуващите ограничения при вноса по море, както и неефективният достъп до жп транспорт намаляват възможностите за избор на доставчик.
Намаляването на броя на стопанските субекти на даден съответен пазар неизменно води до намаляване на конкуренцията и понижаване на стимулите за участниците да предлагат по-качествени продукти и услуги на по-добри цени. Предлагането на тези текстове би облекчило бизнеса и намалило финансовата тежест, би стимулирало предприятията в бранша и довело до повишаване нивото на инвестициите, до подобряване на услугите, иновациите и конкуренцията между участниците на пазара за сметка на големия финансов ресурс, заложен в момента, като изисквания за навлизане на пазара и извършване на съответната дейност.
Подчертавам, че това са препоръки изцяло на Комисията за защита на конкуренцията, които са съобразени в настоящото ми предложение за нов параграф. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байчев.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания има ли?
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Господин Председател, уважаеми колеги! Искам да кажа само още няколко думи по предложението, което направи колегата Байчев, че то е свързано с директивите, с условията за конкуренция в Европейския съюз – първо.
Второ, искам да акцентирам на нещо, което спомена колегата Байчев, и това е, че някои от операторите на българските пазари, които контролират значителна част от данъчните складове с различни – явни и скрити мерки, ограничават ползването на данъчните складове и не допускат други фирми, което ще рече, че някои от операторите на българските пазари ограничават конкуренцията, тъй като вносителите, за да продават на българския пазар, трябва да минат през тези данъчни складове. Това е публична тайна и ние предлагаме да се предприемат антитръстови мерки и да има информация, така че българската държава, държавните институции, конкурентните фирми да имат информация за това какъв е обемът на съответните складове, кой ги контролира, какви са свободните квоти в тези складове и така нататък.
Какво лошо има в това предложение? То е в полза на европейските правила, закони и конкуренция. И ако искаме да има повече конкуренция и българските фирми и граждани да купуват нефтени продукти на конкурентни цени, няма никаква друга логика, освен да подкрепим това предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
Реплики? Не виждам желаещи.
Господин Николов, имате думата за изказване.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, има Доклад на Комисията за защита на конкуренцията, но фактически има и няколко доклада за изследване на пазара. Единият от докладите е на база сезиране от Българската социалистическа партия в предното Народно събрание да се направи анализ на пазара на горива.
Наистина едно от заключенията, с цел насърчаване конкурентоспособността, е българската държава да създаде търговска фирма, която да притежава такива данъчни или акцизни складове, с които да даде възможност на повече участници да влязат на пазара и да могат да се конкурират, и аз съм абсолютно съгласен с тази теза.
В това предложение, което е направено, става дума за пристанищна инфраструктура, която или да използва съществуващите складове, или да създаде нови, тоест държавата да контролира цялото морско и речно пристанище на база пристанищна инфраструктура и там фактически да посреща абсолютно всички входящи нефтопродукти.
По принцип звучи добре, но когато се създава отделен закон за изменение и допълнение и се гласува на две четения, има съгласуваност, има публично обсъждане, абсолютно съм съгласен и бих подкрепил едно такова предложение, а когато се направи между първо и второ четене, при условие че част от пристанищната инфраструктура е концесионирана, тези концесионери са вложили достатъчно пари, незнайно колко, по този начин ние национализираме техните инвестиции, ще бъдем осъдени, не знаем с колко, държавата ще трябва да заплати всичкото това нещо.
На това отгоре не е съгласувано с Агенция „Митници“, не е променен Законът за акцизните и данъчните складове, не се знае какви инвестиции държавата трябва да вложи, или самата пристанищна инфраструктура, кой ще даде тези пари – държавата ли, тя има ли налични пари, тоест има много неизвестни. Приемем ли тези текстове в момента, ще създадем един голям хаос и ефектът може да бъде, даже съм сигурен, а не „може да бъде“, че ще бъде доста отрицателен в сравнение с това, което сме приели.
Призовавам колегите да гласуват, защото наистина намерението е много добро. Съгласен съм с това, което казват колегите, но не смятам, че това е начинът – между първо и второ четене, без да се погледне отвсякъде всеки един текст…
Аз бих подкрепил един законопроект, с който държавата да направи едно търговско дружество, което да притежава, да вложи пари, да притежава такива данъчни акцизни складове, които да се конкурират с другите, да даде по-добри условия и да даде възможност на участници, чрез наемане на тези обекти или обеми от тях, за да се получи една добра конкуренция, защото ние се нуждаем от такава.
Наистина има съмнения, има и притеснения, че фирмата, за която говорим досега, притежава по-голямата част от тези складове и по този начин създава господстващо положение и общо-взето може да се получат недобри цени като компонента от формирането на крайната цена на горивата, които потребяваме. Но това не е начинът – категорично, и аз си мисля, че това не е добър вариант – да го приемем, макар че звучи добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Има ли реплики?
Господин Гечев, за реплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Николов, много странен е аргументът, че ние не трябва да променяме законите спрямо европейските директиви и пазарната конкуренция, щото не знаем колко ще струва да спазваме законите. Това е изумително, първо!
Второ, да не би в предложенията, които Вие сте направили сега, да има някакви разчети? Бихте ли извадили Закона, който гледате? Предният път Ви казахме, че нямате никакви разчети и ще катастрофира Законът, и се оказахме прави. Сега пак нямате никакви разчети. Вие нямате нито едно число като разчети по това, което предлагате! Имате ли? Нямате! Вие по цели закони нямате разчети!
Сега ние Ви предлагаме европейска конкуренция, а Вие питате дали ще струва 5 лв. или 500 лв. Тук става дума за милиони, които се разиграват, и е много странно, че във Вашите доводи винаги стигаме до една или две големи фирми.
Хайде да се обърнем към европейските практики! Стига някои хора са слугували не само на едрия капитал, а на олигархичния капитал в България, който си плаща и който очевидно контролира значителна част от парламента на Република България! Лекарствата печелят стотици милиона за сметка на раково болни деца и други. Вода няма, защото водата тече пак към олигарсите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Излизате извън темата, уважаеми господин Гечев. (Шум и реплики.)
Не, не, не! Не сте прави! Моля Ви!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Така че, нямате разчети! Като нямате разчети, ще слушате европейските правила. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
Други реплики?
Господин Байчев, заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Николов, правя Ви следната реплика.
Ние повече от година очакваме да бъде изготвена наредба от Министерския съвет, а не да бъде предложен законопроект за изменение и допълнение, което се прави в момента. И няма как сега, когато Вие ни кажете „хоп!“, ние да скочим!
Тези всичките обсъждания биха били добри, биха били направени, ако имаше един такъв законопроект, както е в момента, той да бъде представен на широката общественост, ние да си направим съответните изводи, да вземем Доклада от Комисията за защита на конкуренцията, да го представим, да го обсъдим, а сега всичко остава в сферата на добрите пожелания или както е казал народът: „Работи, Иванчо! Нивата е твоя!“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Желаещи за трета реплика – не виждам.
За дуплика, уважаеми господин Николов, имате думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Гечев, аз много бих се надявал Вие да кажете кого точно контролират и да видим, може би да наименовате всеки един, който е бил контролиран от някоя фирма или от някоя корпорация, защото аз, доколкото си спомням, и по предния закон, който беше входиран от група народни представители, част от Вашата група гласува „за“, включително и за този закон за изменение и допълнение, по който Вие казахте, че Вашата група ще бъде „против“ или „въздържал се“, също голяма част го приеха.
Аз не виждам проблем, когато искаме да решим един проблем и хората разсъждават, говоря за народните представители, когато имат своята съвест, те да гласуват по начин, по който сметнат за добре, така че не можете да обвинявате конкретна група, че е подвластна на някоя фирма или монополист, или каквото и да е друго.
И аз пак казвам, че част от пристанищната инфраструктура е дадена на концесия. Там са вложени пари. Вие искате да национализираме това, което е дадено като концесия, съответно държавата ще бъде осъдена. Не виждам коя европейска директива ще позволи това. Няма такова нещо. Няма как форсмажор да вкарваме правила, които противоречат на основни търговски и конкурентни практики. Няма как да стане това!
На това отгоре, пристанищна инфраструктура, ако няма достатъчно пари да вложи в новоизградени складове, които трябва да лицензира, нито се знае от кога трябва да започне това, въобще много е неуредена цялата материя, в която Вие сте вкарали тази, иначе добра мисъл – държавата да влезе в пазара на горива.
Има много неща, които могат да бъдат объркани, и много неща, които ще създадат хаос и, напротив, ако това е Вашата цел – да се създаде хаос и в един момент да започнат да влизат горива отвсякъде, няма лошо! Нека да го гласуваме „за“, но аз смятам, че това ще нанесе големи вреди, а иначе, пак казвам, идеята е добра. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Други изказвания има ли ? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Тодор Байчев.
Гласували 146 народни представители: за 51, против 32, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАН АНГЕЛОВ: По § 24 по вносител има предложение на народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24:
„§ 24. (1) Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон производства по регистрация се довършват по новия ред.
(2) Обезпеченията по този закон се прилагат за започналите и за приключилите производства по регистрация.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26.
По § 26 по вносител има предложение на народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 25:
„§ 25. (1) В двумесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на икономиката привежда наредбата по чл. 4, ал. 4 в съответствие с него.
(2) В тримесечен срок от влизането в сила на изменението на наредбата по ал. 1, лицата, които не са подали заявление за регистрация до влизането в сила на този закон, подават заявление за регистрация.
(3) До приключване на регистърното производство с удостоверение за регистрация или с влязъл в сила отказ за регистрация, лицата по ал. 2 имат право да извършват съответните дейности по чл. 2, ал. 1 и имат статут на регистрирани лица, ако отговарят на общите и специалните условия на закона за съответния вид дейност с изключение на предвиденото от закона обезпечение.“
По § 27 по вносител има предложение на народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 27 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като ал. 2 на § 26, който става § 25.
По § 28 по вносител има предложение на народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28:
„§ 28. Законът влиза в сила от 25 януари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за текста на § 24; текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за § 25, който става § 26; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 26, който става § 25; предложението на Комисията за отхвърляне на § 27 по вносител; и редакцията, предложена от Комисията за текста на § 28.
Гласували 150 народни представители: за 105, против 35, въздържали се 10.
Всички текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, искам да благодаря на всички народни представители от мнозинството и от опозицията, както и на експертите, референтите и различните министерства и институциите, които участваха в промените, написани в този закон, и за това, че почти 100% от текстовете са приемливи за всички браншови организации, сдружения, организации и институции.
Благодаря Ви за работата, която сте извършили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов.
Продължаваме със следващата точка от приетия дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ В СФЕРАТА НА СОЦИАЛНАТА СИГУРНОСТ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КВЕБЕК.
Вносител – Министерският съвет.
Госпожо Ангелова, имате думата да представите Доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек, № 902-02-33, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2019 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 15 януари 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова.
При представянето на Законопроекта беше акцентирано върху няколко по-съществени моменти от него.
На първо място, беше отбелязано обстоятелството, че през 2014 г. е подписана от Република България и Канада Спогодба за социална сигурност. В допълнение на това е поет и ангажимент за разработване и подписване на допълнителна спогодба, която произтича от законодателството на провинция Квебек. С това е поет и ангажимент да се регулират разпоредбите на федерално ниво, още повече че голямата българска общност, която живее и пребивава в Квебек, би трябвало също да се възползва от тази спогодба.
На следващо място, Споразумението ще даде възможност на лицата, работили в България и в Квебек, да реализират както пенсионните права, зависещи от пребиваване по федералното законодателство на Канада, така и пенсионни права, зависещи от вноски по квебекския пенсионен план.
Споразумението се основава на принципите за еднакво третиране на лицата, износ на пенсии, приложимост само на едно законодателство по отношение на задължението за осигуряване на сумиране на периодите за осигуряване. Според мотивите на Законопроекта материалният обхват е ограничен до пенсионното законодателство на договарящите страни по Споразумението. По отношение на Република България това е законодателството относно три вида пенсии от държавното обществено осигуряване – пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване, както и наследствените пенсии, получени от тях.
В персоналния обхват на Спогодбата са включени всички лица, които са или са били подчинени на законодателството на една от двете договарящи страни или които са придобили права по силата на това законодателство.
В частта относно приложимото право, като основно правило е предвидено лицата, които работят на територията на една от договарящите страни по Споразумението, да са подчинени само на законодателството на тази договаряща страна. Предвидени са изключения в специфични случаи – самостоятелна заетост, командироване, международен транспорт, държавни служители и дипломатически персонал, както и обща възможност за определяне на приложимо право по изключение, със съгласие на компетентните институции. По отношение на самостоятелно заетите лица, които пребивават на територията на една от договарящите страни по Споразумението и работят на територията на другата договаряща страна или и на двете договарящи страни, е предвидено същите да останат подчинени на законодателството на договарящата страна, на територията на която пребивават.
При командироване се предвижда срок 60 месеца за запазване на принадлежност към законодателството на изпращащата страна. Ако времето, необходимо за завършване на работата, надхвърля 60 месеца, законодателството на изпращащата страна ще продължава да се прилага, при условие че компетентните институции са дали своето одобрение.
Специален текст урежда и приложимото законодателство спрямо екипажа на предприятия за международен транспорт. То се определя в зависимост от това къде е седалището на съответното предприятие.
Уредено е и приложимото право по отношение на наети лица в правителството или в държавната администрация, в това число дипломатическия персонал.
В мотивите се подчертава още, че във връзка с определянето на пенсионните права по Споразумението взаимно ще се зачитат осигурителните периоди, завършени съгласно законодателствата на двете страни. Осигурителните периоди ще бъдат сумирани до степен, необходима за получаване на право на обезщетение съгласно законодателството, което се прилага. Ако осигурителните периоди по двете законодателства съвпадат, те ще се отчитат само веднъж. Ще се зачитат и периоди, придобити преди влизането в сила на Споразумението. Предвидена е и възможност да се взема предвид и осигурителен период, завършен в трета страна, с която и двете договарящи страни са обвързани с правен инструмент за социална сигурност, в който е предвидено сумиране на осигурителни периоди.
При изчисляване на размера на пенсията се отчита дали е било необходимо сумиране на осигурителни периоди или не. Ако не е било необходимо сумиране, компетентната институция на Република България ще определи размера на пенсията в съответствие с българското законодателство. В случай че е било необходимо сумиране за придобиване на правото, компетентната институция на Република България ще изчисли размера само въз основа на българските периоди на осигуряване и в съответствие с дохода, върху който са плащани осигурителните вноски за тези периоди.
Споразумението съдържа специални текстове и относно начина на изчисляване на обезщетенията, отпускани по законодателството на Квебек.
По време на обсъждането на Споразумението стана ясно, че броят на трайно пребиваващите български граждани на територията на Квебек е около 30 хиляди души. След ратифицирането на Споразумението и влизането му в сила Република България ще изплаща пенсии, чийто размер ще се определя само въз основа на българския осигурителен стаж и осигурителен доход, върху който са внесени вноски в българското държавно обществено осигуряване.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек, № 902-02-33, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Имате думата, уважаема госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумение в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек, № 902-02-33, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2019 г.
На редовно заседание, проведено на 16 януари 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумение в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек, № 902-02-33, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2019 г.
Законопроектът беше представен от господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика.
Споразумението в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек, наричано по-нататък Споразумението, е разработено от двете страни при предварителни консултации въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право в областта на социалната сигурност. Делегация за разработването и подписването на това Споразумение с Квебек се съдържа в изричната разпоредба на чл. 27 от Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада, в сила от 1 март 2014 г. Спогодбата с Канада дава възможност за сключване на договорености с всяка отделна провинция на Канада по отношение на всеки въпрос от областта на социалната сигурност, който попада в юрисдикцията на канадските провинции, а пенсионният план на провинция Квебек не е регулиран на федерално ниво. В пакет с влязлата в сила Спогодба с Канада това Споразумение ще даде възможност на лицата, работили в България и в Квебек, да реализират както пенсионните права, зависещи от пребиваване по федералното законодателство на Канада, така и пенсионни права, зависещи от вноски по квебекския пенсионен план.
Споразумението се основава на принципите за еднакво третиране на лицата; износ на пенсии; приложимост само на едно законодателство по отношение задължението за осигуряване и сумиране на периодите на осигуряване.
Материалният обхват е ограничен до пенсионното законодателство на договарящите страни по Споразумението. По отношение на Република България това е законодателството относно три вида пенсии от държавното обществено осигуряване – пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване, както и наследствените пенсии, получени от тях.
В персоналния обхват на Спогодбата са включени всички лица, които са или са били подчинени на законодателството на една от двете договарящи страни или които са придобили права по силата на това законодателство.
Във връзка с приложимото право, като основно правило е предвидено лицата, които работят на територията на една от договарящите страни по Споразумението, да са подчинени само на законодателството на тази договаряща страна. Предвидени са изключения в специфични случаи – самостоятелна заетост, командироване, международен транспорт, държавни служители и дипломатически персонал, както и обща възможност за определяне на приложимо право по изключение, със съгласие на компетентните институции.
По отношение на самостоятелно заетите лица, които пребивават на територията на една от договарящите страни по Споразумението и работят на територията на другата договаряща страна или и на двете договарящи страни, е предвидено същите да останат подчинени на законодателството на договарящата страна, на територията на която пребивават.
При командироване се предвижда срок 60 месеца за запазване на принадлежност към законодателството на изпращащата страна. Ако времето, необходимо за завършване на работата, надхвърля 60 месеца, законодателството на изпращащата страна ще продължава да се прилага, при условие че компетентните институции са дали своето одобрение.
Специален текст урежда и приложимото законодателство спрямо екипажа на предприятия за международен транспорт. То се определя в зависимост от това къде е седалището на съответното предприятие.
Уредено е и приложимото право по отношение на наети лица в правителството или в държавната администрация, в това число дипломатическият персонал.
Тъй като Споразумението води до финансови ангажименти за България, то подлежи на ратификация съгласно чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България.
След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати:
Със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумение в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек, № 902-02-33, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
С Доклада на Комисията по външна политика ще ни запознае господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК РУСЛАН ТОШЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумение в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек, № 902-02-33, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 януари 2020 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек, № 902-02-33, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2019 г.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от Зорница Русинова – заместник-министър.
Със Законопроекта, внесен от Министерски съвет, се предлага на Народното събрание да ратифицира Споразумението в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек.
Федералната структура, която има Канада, разделя компетенциите на федералното правителство и тези на федералните провинции. Квебек е най-голямата по площ и втората по население федерална провинция в Канада с население, съизмеримо с това на Република България и брутен вътрешен продукт от над 220 милиарда щатски долара годишно, което нарежда икономиката на провинцията на 38 място в света. Това привлича голям брой работещи – в това число български граждани, чиято социална сигурност се гарантира с предложеното за ратификация Споразумение.
Член 27 от Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада в сила от 1 март 2014 г. изрично делегира изработването и подписването на такова споразумение с Квебек, тъй като дава възможност за сключване на споразумения в областта на социалната сигурност с всяка от отделните провинции на Канада.
Настоящето споразумение е подписано на 19 септември 2019 г. в Квебек от Министъра на международните отношения и франкофонията на Квебек – Надин Жиро, и българския посланик в Канада – Светлана Стойчева-Етрополски.
Споразумението дава възможност да се реализират пенсионните права на лицата, работили в България и Квебек – както зависещите от пребиваване по федералното законодателство на Канада, така и пенсионни права от вноски по Квебекския пенсионен план.
Споразумението се основава на принципите за еднакво третиране на лицата, износ на пенсии, приложимост само на едно законодателство по отношение на задължението за осигуряване и сумиране на периодите на осигуряване. По отношение на материалния обхват на Споразумението за Република България, то включва три вида пенсии от държавното обществено осигуряване: пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване и наследствените пенсии, получени от тях.
Персоналният обхват включва всички лица, които са или които са били подчинени на законодателството на една от двете договарящи се страни. Относно приложимото право е предвидено лицата, които работят на територията на една от договарящите се страни по Споразумението, да са подчинени само на законодателството на тази страна.
Изключения са предвидени по отношение на лицата със самостоятелна заетост, командироване, международен транспорт, държавни служители и дипломатически персонал. Възможно е и определяне на приложимо право – по изключение, със съгласието на компетентните институции. За самостоятелно заетите лица, които пребивават на територията на една от двете договарящи се страни по Споразумението и работят на територията на другата или на територията и на двете договарящи се страни, се прилага законодателството на договарящата страна, на чиято територия пребивават.
При командироване се предвижда срок от 60 месеца за запазване на принадлежност към законодателството на изпращащата страна. Ако се налага удължаване на този срок, законодателството на изпращащата страна продължава да се прилага, ако компетентните институции са дали своето съгласие.
По отношение на екипажите на предприятията за международен транспорт приложимо законодателство е това на страната, в която е седалището на съответното предприятие.
Споразумението съдържа и разпоредби за изчисляване на обезщетенията, отпускани по законодателството на Квебек. Споразумението определя правилата за сключване на административни споразумения, подаването на заявления, определяне и изплащане на обезщетенията, защитата на личните данни, административното сътрудничество и прочие.
Споразумението ще влезе в сила на първия ден от четвъртия месец, следващ месеца, в който страните са си разменили официалните ноти, удостоверяващи, че са изпълнени всички вътрешни процедури, необходими за влизането му в сила.
Споразумението няма определен период на време, в което ще се прилага.
В случай на прекратяване, придобитите по него права от лицата остават в сила.
След проведените разисквания Комисията проведе гласуване, при което за Законопроекта гласуваха 15 народни представители, без „против“ и „въздържал се“.
На основание на резултатите от проведеното гласуване Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек, № 902-02-33, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тошев.
Ще Ви представя текста на Проекта на закон за ратифициране на Споразумение в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване Закона за ратифициране на Споразумение в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Правя процедурно предложение: съгласно чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Законопроектът за ратифициране на Споразумението в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек да бъде гласуван на второ четене в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване процедурното предложение.
Гласували 117 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумение в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек
Член единствен. Ратифицира Споразумението в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек, подписано на 19 септември 2019 г. в Квебек.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона по вносител и съдържанието на член единствен по вносител.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
Уважаеми колеги, в Народното събрание ще бъде отбелязана седмицата за предпазване от рак на маточната шийка.
Инициативата, която е под патронажа на парламентарната Комисия по здравеопазване, ще бъде представена в 11,30 ч. в Северното фоайе.
Всички народни представители са поканени да присъстват.
Следващото редовно пленарно заседание е на 23 януари 2020 г. от 9,00 ч. съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 11,28 ч.)
Председател:
Цвета Караянчева
Заместник-председател:
Емил Христов
Секретари:
Джейхан Ибрямов
Слави Нецов