Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Кристиан Вигенин

Секретари: Стоян Мирчев и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! (Звъни.) Има кворум. Откривам заседанието.
Господин Гърневски, заповядайте – от името на група.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми българи, пострадали от комунистическия режим! (Шум и реплики.) Утре, на 1 февруари, се навършват 75 години от Народния съд, действал в Царство България от декември 1944-а до април 1945 г. Всъщност той е играл ролята на фактически орган на левия революционен терор в абсолютно противодействие и противоречие на Търновската конституция.
Основната цел е била ликвидирането на евентуалните политически противници на режима, установен след окупацията на България от Червената армия. На 1 февруари Народният съд осъжда на смърт и избива още същия ден регентите княз Кирил, Богдан Филов и генерал Никола Михов. Шестдесет и седем депутати, изведени с шмайзери от тази зала, 22-ма министри, 48 генерали и полковници, осем царски съветници са разстреляни по болшевишки патент – с изстрели в тила.
Тримата главорези, контролирали разстрела, са Фердинанд Козовски – забележете, който по-късно ще стане председател на Народното събрание, Изидор Леви – палач-следовател, специален агент на Лаврентий Берия от болшевишкото НКВД, и Лев Главинчев – садист, участник в много комунистически зверства още преди 1944 г.
По време на червения терор през годините и с изстъпленията в комунистическите концлагери са намерили смъртта си десетки хиляди души, а семействата им са изселвани, унизявани и поругавани, физически и духовно третирани като хора неблагонадеждни според чл. 1 от комунистическата Конституция. След този нечуван кървав геноцид на българи срещу българи историята на БКП вече е позната на всички.
След установяването и господстването на едноличната 45-годишна власт на комунистическата номенклатура най-стабилната страна на Балканите в довоенната 1939 г. – България, е доведена до всеобхватен и фактически фалит. Банкрутът бе официално обявен от комунистическия премиер Андрей Луканов през 1990 г. с мораториума, наложен върху външния дълг на страната.
Далеч преди това обаче партията-майка БКП е взела мерки да ограби държавните авоари чрез външнотърговските дружества, в което опит има, разбира се, и днешният председател на БСП – да се пребоядиса като БСП, да разграби чрез подопечната си Държавна сигурност спестяванията на народа чрез банковите фалити. Така другарите, облагодетелствани от чл. 1 от Конституцията и забогатели от грабежите, се втурват в криминалната приватизация.
Наскоро депутатът от самата БСП Иво Христов, който счита 80% от българите за дебили, призна публично и го цитирам: „Номенклатурата на БКП и ченгетата от ДС са демонтирали държавата и са присвоили активите, създадени с кръв и пот от българския народ през онези 45 години.“ Така вече не е тайна кой е разграбил България.
Днес бившите другарки и другари от номенклатурата са изискани дами и господа, щастливи и заможни представители на новобогаташката капиталистическа върхушка в България, лансирала в обществено-политическия живот своите преливащи от самочувствие деца и внуци.
Гордите наследници на комунистическата наглост и арогантност ежедневно и популистки настояват от трибуната на Народното събрание за социална справедливост, за по-високи заплати и пенсии, по-високи доходи, но не казват колко по-ниски са били те в годините на техните управления – три пъти по-ниски спрямо 2014 г.; за повече средства за хората с увреждания, но не казват колко са били те по време на техните управления – три пъти по-ниски; повече средства за здравеопазване – по тяхно време обидно ниски, повече средства за образование – че днес никога в образованието не са били заделяни толкова средства от българско правителство. Извънземна екология искат – забравиха обаче каква ни завещаха. Говорят за вода, и то кристалночиста! А кой завеща амортизираната канцерогенна водопреносна мрежа от над 90 хил. км далеч преди кончината на социализма, разнебитена под земята? В нея изтичаха над 70% от чистата питейна вода на България. Настояват за чиста храна и чист въздух! А кой скри от българския народ на 26 април 1986 г. за Чернобилската авария и не предупреди народа ни да се предпази? Тогава за номенклатурата от БКП се осигуряваха екологична храна, снабдяване по домовете на комунистическите гаулайтери!
И питам Ви, другарко Нинова: сега или тогава народът ни бе накаран от Вашата партия да диша рак и да пие отрова?!
Потъналите в лукс, демагогия и антибългарщина днес днешни посткомунисти показно искат, настояват, обещават и все „в името на народа“, който партията им ограби и докара до просешка тояга, но никога не дават същите придобивки, когато те управляват. Хайде, върнете само 30% от ограбеното през криминалния преход и халът на народа ще бъде чувствително различен.
Да, Вие имате обаче друга визия – държавата е стабилна, в хазната има спастрени едни пари за черни дни. Ех, да може да ги докопате, пък много важно е дали ще хванете белия автобус след това, когато, както винаги, Ви гонят от управлението с камъни?!
Когато, другарки и другари, вече 30 години разигравате ролята на пречистени херувими, на ангели бели, знайте, че нито един от греховете Ви не е забравен.
Тепърва предстои да си платите пред народа достатъчно сметки, и то доста дебели. Няма как да лъжете повече, няма как да се криете! Друго е времето! Няма как да убивате! Греховните маски са срутени от лицата Ви, греховете Ви пулсират издайнически в сърцата Ви. По християнски Ви остава един-единствен шанс: да коленичите пред народа и да поискате прошка за всички безчинства, за всяка капчица кръв – няма значение кой е съгрешил последен и кой е посегнал пръв! Само тогава Вие имате изход, и то един: да помолите да Ви прости България! И ако го стори, трябва и Бог да прошепне: „Амин!“
Поклон пред паметта на жертвите от червения терор! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП. Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гърневски.
Господин Симов, заповядайте за декларация от името на парламентарната група.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Респект към поетичното въображение на господин Гърневски. Слушах това, което говори, и за мен винаги е странно как... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Симов, от името на група...
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: ...антикомунистически есета може да чете човек, който е писал стихотворения във възхвала на комунизма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това от името на парламентарна група ли е?
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: От името на групата говоря. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Винаги е чудно за мен как един пролетарски поет може да си позволи подобна стилистика. (Реплики.) Много е особено това поетично въображение, което описва България като държава на стабилност, просперитет и възход. Две правителства на Бойко Борисов падат заради улични протести и третото е на път да падне, защото България е по улиците! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Къде я видяхме тази стабилност?! Къде го видяхме този просперитет?! (Силен шум и реплики.) Къде е този икономически възход?! Само преди два дни хората бяха тук отпред, пред парламента, за да искат за пореден път оставката на Бойко Борисов, а междувременно ние ще четем възторжени есета, както навремето четяха в прослава на комунизма, сега ги четем, за да четкаме егото на Бойко Борисов.
Това е част от проблема на съвременна България – именно подобни неморални, именно подобни чисто етично перверзни изявления!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Симов!
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Всяка жертва на политически режим в България заслужава нашите уважения. Ние изказваме своя поклон пред всички загинали заради политическо насилие. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Крайно време е обаче да спрем да ровим костите на тези хора, за да трупаме политически дивиденти. Това е най-голямата гавра с тях, която можем да си позволим.
Постоянно говорим за национално съгласие, постоянно говорим, че трябва да имаме обща визия за миналото. Само преди няколко дни, миналата седмица в парламента депутати от ГЕРБ казваха, че трябва заедно да си подадем ръка, за да решим проблемите.
Спрете да използвате историята, махнете мръсните си отпечатъци от нея, защото това е гавра с всяко минало на България! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Симов. (Народният представител Спас Гърневски иска лично обяснение. Реплики.)
Не, господин Гърневски, няма да Ви дам лично обяснение. (Шум и реплики.)

Колеги, да продължим работата по днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ – първа точка за днес.
С Доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление ще ни запознае господин Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаема госпожо Председател, преди да Ви запозная с Доклада, позволете ми процедура за допуск на заместник-министър Йовев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 149 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
На извънредно заседание, проведено на 29 януари 2020 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 002-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2020 г.
От името на вносителя Законопроектът бе представен от господин Ивайло Стоянов – началник сектор в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Той обърна внимание, че основна причина за предлаганите промени в Закона за регионалното развитие са изводите от извършен анализ на действащата национална политика за регионално и пространствено развитие. Изводите от този анализ в областта на преодоляването на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия и неравенства показват недостатъчна ефективност в предприетите мерки, голям брой стратегически документи, неефективен механизъм за контрол и оценка на стратегическите документи, допълнителна административна тежест при събирането и обработването на информация за целите на регионалното и пространственото развитие, както и наличие на големи диспропорции в развитието и изоставането на българските райони по ключови социално-икономически показатели в сравнение с останалите страни от Европейския съюз.
Целта на предложените промени е да се постигне оптимизиране на процесите на планиране на регионалното и пространственото развитие, като те се доближат и координират по-ефективно, както и да се използва по-добре натрупаната обща база от информационни ресурси и капацитет.
Предложени са промени, насочени към намаляване на броя на стратегическите документи, осигуряване на връзки и взаимодействия между стратегическите документи за регионално и пространствено развитие, както и с другите секторни документи на съответните равнища, опростяване на процеса за наблюдение, контрол и оценка на документите, прецизиране на състава, отговорностите и функциите на звената за управление на регионалното развитие в съответствие с изискването за повишаване на ефективността и ефикасността на тяхната работа. В Законопроекта е предвидена и промяна в структурата, състава и компетенциите на регионалните съвети за развитие, които ще включват управленски и експертен състав.
Очакванията са, че новите стратегически документи ще подобрят координацията с другите секторни документи на съответните равнища, ще доведат до подобрен и опростен процес на наблюдение, контрол и оценка, както и до намалена административна тежест и обем на събираната и обработваната информация за целите на регионалното и пространственото развитие.
В Комисията бе представено становище от Националното сдружение на общините в Република България, в което са направени конкретни предложения за прецизиране на отделни разпоредби в Законопроекта.
По време на дискусията част от изказалите се народни представители подкрепиха по принцип Законопроекта, като същевременно всички обърнаха внимание върху необходимостта между двете гласувания съществено да бъдат преработени разпоредбите, свързани със статута, състава, функциите и правомощията на регионалните съвети за развитие.
Въз основа на обсъжданията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 12 гласа „за“, без „против“ и 9 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 002-01-1, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
За да представите Доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика – заповядайте, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, внесен от Министерския съвет
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 22 януари 2020 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие.
На заседанието присъстваха Деница Николова – заместник-министър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и Ивайло Стоянов – експерт в същото министерство.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Деница Николова.
Причина за предлаганите промени в Закона за регионалното развитие са изводите от извършен анализ на действащата национална политика за регионално и пространствено развитие. Изводите от този анализ в областта на преодоляването на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия и неравенства показват недостатъчна ефективност в предприетите мерки, голям брой стратегически документи, неефективен механизъм за контрол и оценка на стратегическите документи, допълнителна административна тежест при събирането и обработването на информация за целите на регионалното и пространственото развитие, както и наличие на големи диспропорции в развитието и изоставането на българските райони по ключови социално-икономически показатели в сравнение с останалите страни от Европейския съюз.
Бавните темпове на икономически растеж, както и необходимостта от създаване на условия за по-балансирано и устойчиво развитие на територията, показват необходимост от извършване на нормативна промяна в законодателната рамка за регионално развитие и пространствено планиране, която да доведе до нов и адекватен подход към регионалната политика в страната. Подготовката за следващия Програмен период 2021 – 2027 г. и използването на европейските структурни и инвестиционни фондове могат да бъдат ускорител на промяната на модела за изпълнение на регионалната политика чрез по-тясно интегриране на секторните приоритети и цели с тези на политиката за регионално развитие.
Целта на Законопроекта е да се постигне оптимизиране на процесите на планиране на регионалното и пространственото развитие, като те се сближат и координират по-ефективно, както и да се използва по-добре натрупаната обща база от информационни ресурси и капацитет.
Очакваните резултати от реализацията на Законопроекта са:
1. Намален брой стратегически документи с ясна насоченост и фокусирани върху специфични цели с повишена съдържателност, ефективност и приложимост.
2. Ясно изявени връзки и целенасочени взаимодействия между стратегическите документи за регионално и пространствено развитие, както и с другите секторни документи на съответните равнища.
3. Подобрен и опростен процес на наблюдение, контрол и оценка на стратегическите документи за регионално развитие, намалена административна тежест и обем на събираната и обработваната информация за целите на регионалното и пространственото развитие.
4. Въвеждане на информационна платформа за целите на регионалната политика.
5. Прецизирани състави, отговорности и функции на звената за управление на регионалното развитие в съответствие с изискването за повишаване на ефективността и ефикасността на тяхната работа.
В зоната на интерес на Комисията по труда, социалната и демографската политика е изменението на Закона за насърчаване на заетостта. Променят се четири члена, като в тях намират място новите определения и дефиниции, с които Законът за регионалното развитие ще работи в бъдеще.
Към Законопроекта е приложена Частична предварителна оценка на въздействието на Законопроекта.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Виолета Желева, Милко Недялков, Надя Клисурска, Николай Иванов и Хасан Адемов. В изказванията пролича тревогата на народните представители, че Законопроектът е закъснял, че много от оценките имат пожелателен характер, че документът е формален. Беше изказано безпокойство, че Законопроектът не осигурява приемственост с досегашните правила и установен ред и че в районите няма подготвени експерти, които да прилагат новите стратегически документи.
В отговор на многобройните въпроси заместник-министър Николова посочи, че с предложените промени в Закона за регионалното развитие ще бъдат въведени нов тип документи, обединяващи стратегическото и пространствено планиране на регионалното развитие – Национална концепция за регионално и пространствено развитие, Интегрирана териториална стратегия за развитие на статистически район от Ниво 2 и План за интегрирано развитие на община.
Предложенията за промяна в системата от стратегически документи за регионално и пространствено планиране са обосновани от доказаната сложност, повторяемост на обхвата и съдържанието и неефективност в изготвянето и прилагането им до момента. Редуцирането на броя на документите и опростяването на тяхното съдържание с цел да бъдат фокусирани върху решаване на конкретните и специфични проблеми на съответните територии се съпътстват от обединяване на проблематиката на регионалното и пространственото планиране.
Новите стратегически документи ще подобрят координацията с другите секторни документи на съответните равнища, ще доведат до подобрен и опростен процес на наблюдение, контрол и оценка, както и до намалена административна тежест и обем на събираната и обработваната информация за целите на регионалното и пространственото развитие.
Предвижда се промяна в структурата на регионалните съвети за развитие, които ще включват управленски и експертен състав.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 13 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 002-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Адемов.
Остана Докладът на Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, госпожо Василева.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 002-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2020 г.
На редовно заседание, проведено на 23 януари 2020 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 002-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2020 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: госпожа Деница Николова – заместник-министър, и господин Ивайло Стоянов – началник сектор „Стратегическо планиране и програмиране“.
От името на вносителите Законопроектът и мотивите за неговото приемане бяха представени от заместник-министър Деница Николова.
Целта на Законопроекта е да се постигне оптимизиране на процесите на планиране на регионалното и пространственото развитие, като те се сближат и координират по-ефективно. Измененията са свързани с промяна в йерархическата структура на стратегическите документи. Дава се възможност за по-ефективно наблюдение, контрол и оценка на стратегическите документи. Предвижда се промяна в структурата на регионалните съвети за развитие, които ще включват управленски и експертни състави. Разширяват се правомощията им, като се дава възможност да участват във вземането на решения за инвестиции на регионално ниво, включително с европейски средства. Със Законопроекта се цели да се постигне по-ефективно изпълнение на регионалната политика, която ще бъде по-ясно фокусирана върху териториите и районите, които имат нужда от подкрепа. Очакванията са за по-пряко участие на местната власт в изпълнението на целенасочената инвестиционна политика.
Отношение по внесения законопроект взеха народните представители Ивелина Василева, Манол Генов, Румен Георгиев и Джевдет Чакъров.
Повдигнати бяха въпроси, свързани с: обхвата на районите от Ниво 2 и интегрираните регионални проекти, които ще бъдат акцент през следващия програмен период, как ще се осъществява подборът, изпълнението и мониторингът на проектите, каква ще е ролята и функциите на регионалните съвети и ще имат ли необходимата експертиза за оценяване на проектите, предвижданите три етапа на оценка няма ли да доведат до блокиране на работата на администрацията и забавяне в реализацията на проектите, и в следващия програмен период ще се работи ли в посока изравняване на стандартите на регионите?
Вносителите поясниха, че Законопроектът не предвижда промяна в обхвата на районите от Ниво 2. За първи път ще се прилага моделът на интегрирани териториални инвестиции, като ще се търси интегрирано въздействие върху дадена територия. Мерките вече няма да се делят по секторни политики, а ще се прилагат комплекс от мерки по всички сектори, които да доведат до положително икономическо въздействие върху територията.
Законопроектът предвижда нова структура на регионалните съвети – на експертно и управленско ниво. Ще се използват ясни методология и критерии за оценка на концепциите на всеки етап, като първи е етапът на приемане от обществеността, след това ще се прави експертната оценка за съответствие със законодателството и критериите. Накрая на управленско ниво ще се определя кои са най-приоритетните проекти за дадена територия.
Европейският регламент изисква задължително наличие на регионално ниво, което да взема решенията за проектите и да гарантира, че инвестициите са най-адекватните спрямо дадена територия. Беше пояснено, че новият модел е в посока намаляване на дисбаланса между отделните региони. Дава се възможност на всеки регион спрямо икономическите си показатели да изведе основните си приоритети и да ги изпълни така, че да догони останалите, като във всички случаи тези приоритети ще бъдат съобразени с интегрираната териториална стратегия.
След приключване на дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 11 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ подкрепи Законопроекта и прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 002-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
Откривам разискванията.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще започна с това, че този законопроект много закъсня. Имаше семпли опити през последните две-три години да се проведе широка дискусия между всички заинтересовани страни, държавни институции, общини, неправителствен сектор, бизнес за резултата от действащата национална политика за регионално развитие и нов подход при планирането.
В крайна сметка тази дискусия замря и беше формална. Загуби се и много време. Основният фокус в нея бяха идеите за ново райониране, а не обективният анализ на провала в регионалната политика, задълбочаването на междурегионалните различия, цялостното изоставане на българските региони по социално-икономически показатели в сравнение с останалите страни в Европейския съюз.
Допълнителен резултат от всичко това е и липсата на ефект от инвестираните огромни европейски средства, които, освен че поизлъскаха градската среда, не доведоха до никаква промяна за българските граждани.
Вместо да се впрегне целият научен, политически и граждански потенциал за коренна промяна в политиката за регионите се стигна до този законопроект, който не е нищо повече от слаба подложка за процедурата по подготовка на новата оперативна програма. Апропо, в мотивите към Законопроекта правителството признава провала на досегашния подход.
Лошото е, че нищо работещо и кой знае колко ново не се предлага. Нито намаленият брой стратегически документи, нито претенциите за подобрен и опростен процес на планиране, наблюдение, контрол и оценка на същите тези стратегически документи за регионално развитие, нито новата йерархия на вземане на решение ще доведат до по-добро бъдеще за българските региони. Опасявам се, че ефектът ще е обратен, а с новите функции на регионалните съвети ще се задълбочат и вътрешнорегионалните различия.
Най-големият недостатък на Законопроекта е отказът от политика към районите за целенасочена подкрепа. Странно е, при признание за задълбочаване на изоставането на районите с най тежки социално-икономически характеристики, да не промениш подхода и да търсиш решение за намаляване на тези тежки диспропорции. Като народен представител от такъв район – Северозападния, не мога да приема това. Не е възможно само със спецификата и конкретния потенциал на съответния район и при липса на целенасочена подкрепа през Закона да се постигне каквото и да било. Все едно давещият се да се хване за косата и сам да се измъкне от водата.
Предвидените нови стратегически документи на ниво община, наречени План за интегрирано развитие на община, би трябвало да обединят в себе си характеристиките на досегашните общински планове за развитие и интегрираните планове за градско възстановяване и развитие. Отново нищо ново, а и общините отдавна са демотивирани да планират дългосрочно. Допълнително те трудно ще мобилизират експертна помощ, защото липсва предвидена подкрепа за това планиране и рискът от невъзможност впоследствие интегриране на тези планове ще взриви цялата идея на Законопроекта.
Промяната в структурата на регионалните съвети и разширяването на обхвата на правомощията им е добра крачка, но само по отношение на включването и упълномощаването за участие в тях на кметовете на общини от Ниво 2 с право на глас. Големите проблеми тук са размиването на отговорността при вземането на решение на такъв колективен орган и липсата на достатъчен експертен капацитет на регионалните съвети в светлината на новите им правомощия. Два пъти задавам въпроси за това – и в Регионалната комисия миналата година, и сега по време на обсъждането в Социалната комисия: как ще се уплътнят новите правомощия по надзор и контрол на тези регионални съвети, и как ще се успее в цялата процедура по подготовка на подзаконовите нормативни актове да се осигури този експертен потенциал? Не носи ли това риск също от вземане на решения на тъмно и по политически признак? Предвиден е наистина експертен състав към тези регионални съвети, но тепърва ще се осъществява подборът му и ще се разписват в правилник функциите им.
Отсега е ясно, че е невъзможно през 2020 г. цялата инфраструктура по Законопроекта да бъде създадена и да се изготвят плановете на общините. Това ще доведе до огромно забавяне на политиките на местно регионално ниво и старта на новата оперативна програма. Няма да коментирам замяната на районите със статистически зони, статистически райони и статистически области. Ако това е иновацията в новия подход за адекватна политика за регионите, коментарът е излишен.
Нашата парламентарна група няма да подкрепи Законопроекта. Смятаме, че е необходим един много по-широк консенсус за нов законодателен подход за регионална политика. Ясно е, че такъв консенсус няма, а Законопроектът, който ни се предлага, само ще повтори според нас провала в досегашната регионална политика. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплики има ли? Няма.
Продължаваме с изказванията.
Имате думата за изказвания, колеги. Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Вече питах два пъти. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Не, няма да се съглася. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Съжалявам, колеги, не сте прави! Когато сте прави, аз Ви го признавам, но в случая питах няколко пъти. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 002-01-1, внесен от Министерския съвет. (Реплика от народния представител Манол Генов.)
Вече съм в процедура на гласуване, господин Генов, извинявайте!
Моля, режим на гласуване.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Пак да ти искаме оставката ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Искайте оставката, може и да я подам, но внимавайте кой ще седне на моето място. (Шум и реплики от „БСП за България“. Реплика от народния представител Манол Генов.)
Седнете на мястото си! В процедура на гласуване сме. (Шум и реплики от „БСП за България“. Реплика от народния представител Манол Генов.)
Виждам Ви, господин Генов, ще Ви дам думата. Нека да завърши гласуването.
Гласували 167 народни представители: за 92, против 51, въздържали се 24.
Предложението е прието.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Генов беше преди Вас, господин Аталай.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Господин Председател, уважаеми колеги! Аз гласувах „против“, защото този закон не решава в детайли дисбалансите и в регионалното развитие на държавата. Създава голям риск от политизация при взимането на решения при оценка на проектите. Никъде в Закона няма за децентрализацията, която обещавате години наред и нищо не свършихте.
Накрая, господин Христов, Вие забихте още един пирон в ковчега на българския парламентаризъм, явно в голямото си желание да го погребете. Лишихте народните представители от право на мнение, от право на изказване по така гласувания закон. (Реплика от народния представител Анна Александрова.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не е вярно!
МАНОЛ ГЕНОВ: Въведете ред в залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължете, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз продължавам. Направете там на гласовитите колежки малко забележки.
Така че Вашето поведение е крайно недопустимо в този случай, в който Вие, повтарям още веднъж, лишихте народните представители от право на изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Генов.
Не знам дали съм аз, или народните представители, които до момента не бяхте тук. Не искахте да участвате и чак когато обявих, че прекратяваме разискванията, започнахте да вдигате ръце. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Ще оставя въпроса така, без да го завършваме, но моля оттук нататък, когато водещият, който и да е той, отправя въпрос за изказвания, да бъдете действително активни, защото се получават ето такива ситуации. (Шум и реплики.)
Няколко пъти погледнах към Вас. Няколко пъти помолих. Толкова!
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
По начина на водене.
Господин Христов, много Ви уважавам, няколко пъти съм Ви измъквал от неудобни ситуации в тази зала именно от такива Ваши решения, които приемате, особено когато се приемат закони, които решават същината в регионалното развитие на България.
Според мен всички тук очаквахме ГЕРБ – представителите на управляващата партия, да излязат на тази трибуна и да ни разяснят защо и по какъв начин искат да създадат една междинна структура; откъде ще са средствата за тази структура; каква ще е тази политическа формация, която ще бъде съответната преграда за проектите от общините, които трябваше да бъдат представяни в Министерството; кои ще са тези неправителствени организации, които ще бъдат включени в тази структура; и защо Вашият партньор, така наречените „Обединени патриоти“ не са съгласни с този законопроект, и Вие по най-бързия начин прекратихте разговора?
От този разговор, господин Христов, щяха да спечелят и ГЕРБ, и обществото, защото щяха да чуят, че това, което правите, е една нова политическа формация, една нова преграда, като ВиК – Перник, и Областна управа – Перник, за да не може да се вземе съответното решение, което ще е в полза на отделната област, и да тръгнете да задържате министрите. За това става въпрос! Законопроектът, който ни предлагате днес, е чист политически закон. За лобизъм не искам да говоря, но ще бъдат взети политически решения за съответните проекти, които ще бъдат представени за развитието на отделния регион, без да имаме второ ниво на развитие на страната. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай.
Първо, лично да Ви благодаря. Да, вярно е, Вие в много случаи сте ми оказвали съдействие в трудни ситуации, и действително благодаря.
Що се отнася до ситуацията, когато народните представители трябва да вземат отношение, всъщност те сами решават да вземат ли отношение по даден законопроект, или да не вземат. С това завършваме тази точка.

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Започваме с разисквания по питането от народните представители Таско Ерменков, Жельo Бойчев, Виолета Желева и Атанас Костадинов към министъра на енергетиката Теменужка Петкова относно политиката на Министерството на енергетиката по отношение на бъдещето на въглищните топлоелектрически централи в България.
На питането на народните представители Таско Ерменков, Жельo Бойчев, Виолета Желева и Атанас Костадинов е отговорено в заседанието на 24 януари 2020 г., петък. На същото заседание 64 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ са внесли предложение за разисквания по питането, заедно с проект за решение. Разискванията са насрочени от председателя на Народното събрание за следващото заседание за парламентарен контрол.
Предложението за разисквания по питането и Проектът за решение са изпратени на народните представители в електронен вид на 24 януари 2020 г., петък.
Внесен е Проект за решение, който следва да се гласува, и Проект за решение, внесен от 64 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“.
Кой от вносителите ще представи изложението и предложението за разискване, както и Проекта за решение?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! За мнозина от Вас Енергийният комплекс „Марица изток“ е нещо, което сте го чували, но едва ли сте добре запознати с неговата същност, затова ще ми позволите да започна с малко общообразователни думи.
Минно-енергийният комплекс „Марица изток“ е проектиран и изграден на базата на най-голямото на Балканите находище на лигнитни въглища със запаси над четири милиарда тона. За да се достигне до добива на това богатство, са инвестирани милиарди левове финансови средства, приведени към днешната им стойност. Отчуждени са селища, земеделски и горски площи, построени са десетки километри канали и язовири, за да бъдат отведени водите на реките Овчарица, Селска, Чакърлийска и други, заедно с техните притоци, извън полето на находището.
Построени са десетки електрически подстанции, електропроводи високо напрежение за захранване на десетките багери, насипообразуватели, претоварачи, гумено-транспортни ленти, жп линии, помпи и други съоръжения, работещи в рудниците. Изкопани са милиарди кубически метра земна маса, за да се разкрият въглищните пластове за добив. Построени са десетки километри жп линии, гумено-транспортни ленти, необходими за превоза на добитите въглища до термичните централи.
През последните 15 години са инвестирани над 1 млрд. евро за доставка на нови багери за рехабилитация и модернизация на наличните багери, насипообразуватели, гумено-транспортни ленти и жп гари. Към настоящия момент в находището остават около два милиарда тона запаси от лигнитни въглища. Стойността на добитите и доставени в ТЕЦ въглища е около девет евро на тон.
В Комплекса работят четири ТЕЦ-а: „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД, ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ АД, ТЕЦ „АЕS Гълъбово“ АД и най-старият и амортизиран вече „Брикел“ ЕАД.
„ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД е най-голямата ТЕЦ на Балканите и е с инсталирана мощност 1650 мегавата. През последните години в нея са инвестирани над един милиард евро за подмяна на турбините, генераторите, котлите, електрофилтрите и други съоръжения с нови, съвременни. Монтирани са съвременни сероочистващи съоръжения, които задържат над 97% от емисиите на серен диоксид. Технологията на изгаряне на лигнитните въглища в новите котли е такава, че емисиите на азотен диоксид са значително под пределно допустимите европейски норми. Електрофилтрите задържат, забележете, 99% от праховите емисии.
ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ АД е с инсталирана мощност от 910 мегавата след рехабилитацията. В него, както и при ТЕЦ Марица изток 2, само сградите са стари. Всичките основни и спомагателни електропроизводствени мощности са нови, съвременни и високоефективни. Сероочистващите съоръжения задържат над 98% от серните емисии. Стойностите на емитираните азотни съединения и прахови частици са много под европейските пределно допустими. За постигането на тези параметри са инвестирани над 700 млн. евро.
ТЕЦ „АЕS Гълъбово“ АД е най-новата и на световно ниво с инсталирана мощност от 670 мегавата. Инвестирани са над 1,3 млрд. евро в изграждането ѝ. Емисиите на вредни газове са с най ниски стойности. Емитираните пречистени газове след електрофилтрите преминават през охладителна кула, където окончателно се очистват от фините прахови частици. Турбо групите са изключително маневрени и се използват от електроенергийния системен оператор за бързо овладяване на резки промени в напрежението и честотата на електрическия ток в система, в следствие на неритмичността в работата на възобновяемите енергийни източници.
В работата на Комплекса пряко са ангажирани над 10 хиляди човека. Обслужващите основната дейност на предприятието в Комплекса са около 20 хиляди човека. Изчислено, заедно със семействата, това прави около 100 хиляди човека, които напълно или в по-голяма степен зависят от функционирането на този комплекс.
Може ли българската енергетика да си позволи 3230 мегавата инсталирани мощности или при седем хиляди часа годишно производство на около 23 милиарда киловатчаса годишно производство на електроенергия, което прави около 45% от цялото производство на електроенергия в България, без това да се отрази на енергийната сигурност на страната, а оттук и на националната? Категорично не! Могат ли тези мощности да бъдат заменени с вятърни или с фотоволтаични централи? Теоретично могат, ако бъдат допълнително инсталирани около 15 хиляди мегавата фотоволтаици при годишна работа около 1500 часа или 7500 мегавата вятърни централи при годишно функциониране около три хиляди часа. При това трябва да се има предвид, че, първо, това не могат да бъдат базови мощности, защото имат, грубо казано, цикличен характер и, второ, разликата в цената на произведената енергия от тези ВЕИ в пъти превишава тази на държавната ТЕЦ Марица изток 2.
Може ли водноелектрическите централи да бъдат алтернатива? И тук теоретично – да. НЕК разполага с 2713 мегавата инсталирани мощности в турбинен режим и 937 мегавата в помпен. Но всички сме свидетели на водната криза, да не казвам катастрофа и виждаме какво става с водните баланси в страната. На практика тези мощности няма как да бъдат използвани седем хиляди часа годишно.
От изложеното дотук е ясно, че без въглищна енергетика в дългосрочен план няма как да очакваме гарантиране на енергийната сигурност на страната, а оттук и на националната. Допълнително има огромен риск и от социална криза в национален мащаб, ако оставим без работа миньори и електроенергетици, работещи в топлоелектрическите централи. Вече споменах, че около 100 хиляди човека зависят пряко или косвено от функционирането на въглищната ни електроенергетика. Представете си тези хора, останали без работа, да увиснат на държавния бюджет за социални помощи и такива по безработица. По този въпрос, предполагам, че някои мои колеги ще вземат отношение.
Има и още един огромен риск – изпадането на ТЕЦ Марица изток 2 във фактическа несъстоятелност. По отчети към края на първото полугодие на 2019 г. загубата, която е натрупана от държавната ТЕЦ, възлиза на 144,9 млн. лв. Отрицателният резултат на компанията се влошава с нови 2,7 млн. лв. спрямо първото полугодие на 2018 г., а дружеството е в тежко финансово състояние.
Разходите само за покупка на въглеродни емисии за шестте месеца на 2019 г. са до 192 млн. 100 хил. лв. Отделно разходите на Централата към Фонд за сигурност на електроенергийната система са за над 15 млн. лв., става ясно от отчета. Централата вече втора година е реално пред фалит, тъй като не е в състояние да покрива разходите си и изцяло разчита за това на финансовата помощ от собственика си – Българския енергиен холдинг.
Общо натрупаната загуба към полугодието на 2019 г. вече е над 800 млн. лв., а дълговете превишават 1,54 млрд. лв. Сигурно е, че към края на годината положението – имам предвид 2019 г., не само не се е подобрило, а и даже се е влошило. Ако не се намеси държавата, със сигурност може да твърдим, че тази година ще е последната за държавната ТЕЦ. Знаем, че правителството е поискало разрешение от Европейската комисия за увеличение на капитала на дружеството като единствен изход от създалата се критична ситуация. Все още обаче от Европейската комисия няма отговор, но и време за губене също няма.
Изхождайки от тези факти, осъзнавайки, че националните ни интереси стоят над партийните, ние от Коалиция „БСП за България“ предлагаме да се обединим около следното решение, състоящо се от две точки. Аз ще Ви прочета точките, без да влизам в преамбюл и другите, които председателят на Народното събрание ще прочете, атрибути на едно решение.
„Народното събрание реши:
1. Задължава Министерския съвет чрез министъра на енергетиката в срок до 29 февруари 2020 г. да предприеме всички необходими мерки за нормалното функциониране на „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД, в това число и чрез финансово оздравяване на дружеството с цел гарантиране на енергийната сигурност на страната като елемент от националната сигурност, независимо от становището на Европейската комисия по този въпрос.
2. Задължава Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за недопускане в дългосрочен план прекратяване на функционирането и/или ограничаване на производствения капацитет на въглищните топлоелектрически централи в Република България в условията на участие в платформата „Въглищни региони в преход“.
3. Министърът на енергетиката периодично да информира Народното събрание за предприетите мерки и постигнатите резултати.“
Искам само да кажа, че в преамбюла сме се основали на суверенното си право да гарантираме енергийната сигурност и независимост на страната като парламент.
Надяваме се, че тази наша позиция ще бъде възприета и от останалите парламентарно представени партии и ние народните представители в Четиридесет и четвъртото народно събрание на Република България ще покажем, че за нас работата в името на просперитета на родината е това, което ни е събрало тук и би трябвало да ни обединява в критични момент, какъвто без съмнение е и този.
Надявам се разумът да надделее над политическите ни пристрастия и да направим необходимото за гарантиране функционирането на нашата въглищна електроенергетика. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Колеги, ще Ви запозная с времето, с което разполага всяка парламентарна група: парламентарната група на ГЕРБ с 20 минути, „БСП за България – 17; „Движението за права и свободи“ – 7; „Обединените патриоти“ – 6; „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 5, и нечленуващи в ПГ – 5 минути.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, Господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Има два проблема пред България, които трябва да решим сами и по възможно най-добрия начин. Единият от тях е Европейската зелена сделка.
Амбицията на европейските лидери да бъдем спасителите на човечеството в този момент от екологична катастрофа може да се окаже, че върви по пътя на друга една амбиция – да бъдем технологичните лидери в света, разглеждайки тази амбиция в светлината на нейното отражение към България. Какво ми се иска да отбележим в смисъла на разглежданата тема?
От гледна точка на електропроизводството. Нормалното функциониране на електроенергийната система на Република България в дългосрочен план, при гарантиране на националната независимост на държавата в този сегмент от икономиката ѝ, може да бъде реализирано при следните предпоставки: организиране на добре функциониращ електроенергиен пазар; съхраняване на потенциала на АЕЦ „Козлодуй“; оптимално изграждане и използване на възобновяемите източници и съхраняване потенциала на ТЕЦ на въглища основно в Комплекс „Марица изток“.
България, като страна с нисък брутен вътрешен продукт, поради което, следвайки духа на политиката на Европейския съюз, би трябвало по подразбиране да се стремим към постигане на по-ниската цел, редуцирана към 2040 г. по отношение намаляване на емисиите на въглероден диоксид спрямо емисиите през 1990 г. Вписвайки се в параметрите на една такава политика, може да бъде предложено етапното намаляване на работещите мощности на лигнитни въглища до 2040 г. до ниво 2060 мегавата.
От гледна точка на добива на въглища в Комплекс „Марица изток“. Предсрочното спиране на минните дейности в района на Комплекс „Марица изток“ през следващите 10 години е технически и технологично невъзможно от гледна точка на: осигуряването на стабилитет на дълготрайна устойчивост на бордовете на рудниците; ефективното тампониране на разкритите въглищни пластове по протежение на близо 10 км работен фронт, които в последствие ще останат на дъното на бъдещ язовир.
В случай че това мероприятие не бъде изпълнено по правилата, бъдещият огромен водоем ще се запълни с разредена сярна киселина, която впоследствие ще започне да се оттича към естествения си водоприемник – река Марица, възстановяването на естествения отток на отклонените реки и техните притоци с прилежащи водосбори, моделиране на приемливи форми на възстановения ландшафт.
По различни оценки финансовото обезпечаване на тези дейности към днешна дата се оценява на около 900 милиона или дори на милиард и 200 милиона. Прекратяването на минните дейности в руднично поле с такива параметри може да бъде извършено единствено и само по естествен път на поетапно затихване на добивните дейности в рамките на следващите 20 до 25 години. През този период могат да бъдат реализирани по технологичен път цитираните по-горе дейности, като в цената на въглищата ще бъдат включени и средствата, свързани с окончателното приключване на добива.
Изправени сме пред сериозен проблем. Имаме всъщност дилема – да спазваме стриктно предлаганата програма на Европейската комисия по отношение изпълнението на Европейския зелен пакт. Тя се налага чрез целенасочено ограничаване на квотите за въглероден диоксид, последвано от ръст на търгуваните цени. Потърпевшите ТЕЦ-ове на въглища бързо се декапитализират и финансово фалират. И втората – да се съобразим с потребностите на бита и индустрията от електрическа енергия на достъпни цени в следващите 10 или 20 години и разработим своя финансово обоснована програма за плавен преход към нисковъглеродна икономика.
Първият избор ни налага спиране на ТЕЦ на въглища още преди 2025 г. Нямаме резервни мощности, нито финансов ресурс да построим такива, които да ги заместят и да са отговарящи на изискванията на Зеления пакт. Страната ни ще се изправи пред огромен дефицит в размер на 35 до 40% недостиг на електрическа енергия както за бита, така и за промишлеността. Не сме сигурни дали съседните ни страни например Сърбия или Турция, които не са обвързани с Европейския зелен пакт, ще имат такъв излишък от електрическа енергия, която да ни продадат.
Поради очертаващия се дефицит на електрическа енергия на целия европейски пазар много е трудно да се прогнозира цената, на която ще можем да я закупим. От последната ще зависи и доколко ще бъде поносим скокът или ръстът на цената на електрическата енергия за бита и промишлеността. Ще запазят ли конкурентната си способност българските промишлени стоки? Това ще бъде предпоставка за срив на националната ни икономика и избухване на остро социално напрежение.
Вторият избор е за предпочитане и той може да бъде обоснован пред Европейския съвет със следните аргументи:
- Замяната на 40 – 45% ефективно работещи ТЕЦ на лигнитни въглища – единствената местна суровина със запаси, осигуряваща ефективната им експлоатация, изисква огромни финансови средства и значителен период както за строителството на нови нисковъглеродни електропроизводствени мощности, така и за саниране на минните изработки в съответствие с екологичните норми.
- България изпреварващо е изпълнила амбициозните цели на Европейския съюз да се намалят количествата въглероден диоксид с над 55% спрямо базовата 1990 г. През 1990 г. те са били 104 млн. тона, а през 2019 г. са под 50 млн. тона. Ние приемаме солидарно да изпълняваме общоевропейската политика за редуциране на въглероден диоксид и след 2030 г., когато всички партньори в Европейския съюз ще са постигнали същата редукция на емисията си, тоест с 55% спрямо 1990 г. Коректно е всички страни – членки на Европейския съюз, да имат равен старт в процеса на декарбонизация през третото десетилетие на XXI век.
- През следващите десет години – до 2030 г., ще подготвим българската енергетика и индустрия за плавно съкращаване на емисиите за въглероден диоксид, равнопоставени с нашите партньори, като определим необходимите финансови средства за постигане на европейските цели. Необходимо е да се определят и източниците на финансиране от европейския целеви фонд и националния бюджет.
Не е необходимо да изпреварваме във времето и другите страни в постигането на високите цели за редуциране на емисиите въглероден диоксид. България, благодарение на благословената си зелена природа, не е износител, напротив, благодарение на зелените си гори, многобройни реки, водни басейни, Черно море – природата ни абсорбира два пъти повече количества. Всъщност българската природа абсорбира емисии от въглероден диоксид от съседните европейски държави. Логично е България не да купува, а да продава квоти. Наскоро ми попадна едно класиране на стоте световни компании, най-големи замърсители на природата. В това класиране, уверявам Ви, не присъства Енергийният комплекс „Марица изток“, независимо от това, което се чуваше много пъти от страна на някои защитници на противната теза.
Тъй като сме постигнали целта за 2030 г. – да се намалят с 55% емисиите на въглероден диоксид, то следва да можем да ползваме без редуциране определените ни вече суми по кохезионните фондове целево за развитие на образованието, реформиране на здравеопазването и за догонване на средноевропейския стандарт на живот. През 2018 г. 20% от общата консумирана енергия в нашата страна е била от възобновяемите енергийни източници, което е далеч над целевото ниво от 16% за 2020 г.
Трябва да подкрепим инвеститорите за изграждането на нови възобновяеми източници, като облекчим условията за включването им в електропреносната мрежа, а произведената от тях електрическа енергия да се търгува на либерализирания борсов пазар. Запазвайки приемливи стойности на цената на електрическата енергия, България ще запази и социалния мир, конкурентната способност на промишлената си продукция и стабилен ръст на брутния вътрешен продукт в близка и средносрочна перспектива, което е необходимо условие за повишаване на жизнения стандарт на всички български граждани.
Не на последно място, ще съхраним относителната си енергийна независимост. И още нещо: ще популяризираме инициативата на Старозагорска община да се залесяват с качествени дървесни видове всяка година по 100 дка от голите горски площи. Това е и в отговор на призива на ООН да се посадят един трилион дръвчета през следващите десет години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Има ли реплики? Не виждам.
Господин Стойнев, заповядайте за изказване.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, многократно от тази трибуна съм изразявал моето притеснение от липсата на дългосрочна стратегия. Особено в такава сфера като енергетиката, колеги, считам, че е хубаво да имаме визия, стратегия как ще се развива този отрасъл. Разбира се, колегите от ГЕРБ могат да кажат, че средата е изключително динамична и затова не ни е необходима такава стратегия, но в крайна сметка затова сме тук в парламента, за да променяме стратегиите. Вече имаме един такъв добър, полезен опит преди година, когато Вие дойдохте и поискахте промяна на нашата стратегия, и ние, разбира се, Ви подкрепихме. Така че е хубаво да се знае, особено енергетиците, тези хора, които работят в този отрасъл, какво все пак е виждането на българското правителство и на българския парламент в тази сфера.
Разбира се, ситуацията се променя. Когато още преди 7 – 8 години започнахме да говорим за намаляване на въглеродните емисии – тогава аз, разбира се, в качеството ми на министър не само на енергетиката, но и на икономиката, се присъединих към европейския клуб „Приятелите на индустрията“, като предлагахме да бъдем изключително внимателни на европейско ниво.
Защото, уважаеми дами и господа, Европа, като Европейски съюз, не бих казал, че е най-големият замърсител. Да, съгласни сме, че Европа трябва да дава пример, но ако искаме глобално споразумение, то тогава най-големите замърсители, като Съединените американски щати и Китай, също трябва да присъстват. Ние спокойно можем да спазваме всички европейски регламенти, но примерно една съседна държава нам – Турция, тя може да бълва колкото си иска емисии и в същото време кой страда? Страда българският бизнес, страдат българските работещи, българската икономика, защото де факто се делокализират фирмите, те продължават да си пуфтят, да замърсяват и в същото време нито въздухът ни е по-чист, а пък сме загубили инвестиции и работни места.
След това дойде идеята за прословутия Зелен пакт. Разбирам колегите европейски депутати от ГЕРБ, които уж не са го гласували, уж не са съгласни с него, само че министър-председателят Бойко Борисов подкрепи този Зелен пакт. Така че, колеги, ние вече сме в този Зелен пакт и трябва да мислим какво правим оттук нататък. Този Зелен пакт, за съжаление, е изключително рестриктивен към емисиите, особено към тези така наречени замърсяващи предприятия, и съответно до 2050 г. ние трябва да сме неутрални по отношение на въглеродните емисии. Нещо повече. До 2030 г. трябва да ги намалим с 60%. Тогава, колеги, въпросът е: какво правим в момента?
Комплексът „Марица изток“ – тук всички са се вторачили в централите, но поначало никъде в Зеления пакт не се говори примерно за затваряне на въглищните централи. Затова работата на Министерството, на правителството е да успокоява хората и те да бъдат спокойни за своите неща, защото наистина има страшно много спекулации. Тук оставям настрана инвестициите, които са направени в годините. Даже, когато човек е настоятелен, когато се договориха прословутите багери в Комплекса „Марица изток“, тогава ми казаха, че подобно финансиране от фонд „Козлодуй“ няма как да се случи, но се наложи да отида директно до Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон, с всичките кредитори да седнем на масата и да се договорим, така че тези нови багери да бъдат в момента в комплекса и миньорите да се възползват от тях. Нещо повече, това е хубаво и за тяхната сигурност.
Така че, когато имаме конкретни условия, ние трябва да се борим и да ги предоговаряме, колкото и да е трудно това, каквито и усилия да има. Защото усещам, че тук, в тази зала, има консенсус, от който Вие трябва да се възползвате, госпожо Министър, но също така трябва да напишете и Вашето домашно. А домашното според мен се състои в следното: ние в следващите години трябва да гарантираме, че Комплексът ще работи, че за миньорите ще има работа. Ако е необходимо, за ТЕЦ-овете да се предложи и да се търси начин за нови сероочистки, но така, че да отговаряме на европейските изисквания.
Вие говорите за прословутия газов хъб, че в България ще има много, много газ. Тогава трябва да се мисли за конкретни мощности, които да балансират нашата енергия, защото, колеги, големият ни проблем става с балансирането, водата вече става кът. Но ако започва този огромен натиск към Министерството и от страна на Европейския съюз, именно за тези централи, които работят с въглища, тогава не знам как ще се случи това балансиране. Тогава от Вас трябва да дойде идеята примерно за някакъв друг вид централи, но Вие трябва да излезете и да започнете да говорите с някакви документи или с някаква визия.
Още повече, Фондът за справедлив преход. За да започнем ние, колеги, да се възползваме от този Фонд за справедлив преход – вярно е, че този регламент все още не е гласуван, че той все още е в работен вариант, но там се казва, че ако всички общини искат да кандидатстват по този фонд до средата на тази година, те трябва да имат своите планове. Съответно, питам аз: примерно една община Раднево дали е готова с някакви планове, за да кандидатства, именно за да се възползва от този фонд? Тоест трябва много добра координация, защото времето лети. В Европейския съюз са изключително динамични, виждам, че са и доста напористи. От една страна, Вие да защитавате нашата енергетика, защото много добре знаем, че ние чисто технологически нищо не можем да направим, но хората трябва да са спокойни и да знаят, че българският парламент е зад тях, че ние ще подкрепим миньорите от Комплекса „Марица изток“. Но Вие трябва да започнете да давате и алтернатива – дали ще бъдат, както каза колегата, с нови зелени дръвчета – ние предпочитаме да имаме зелени работни места, да имаме нов тип инвеститори, така че хората да са спокойни, че не може да се случи не само икономическа, но дори и социална бомба.
В крайна сметка считам, че с общи усилия могат да се случат резултатите, които ние всички искаме, но самата Вие, госпожо Министър, трябва да бъдете тази, която да задавате тона, тази, която да предлага решенията, и, разбира се, да търсите подкрепа и от българския парламент. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Господин Гьоков беше заявил.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Аз съм народен представител от един район, който ще бъде най-засегнат от възникналата ситуация с така наречената Зелена сделка и старта на Платформата „Въглищните региони в преход“. Това е област Стара Загора, където повече от 60 години икономиката ѝ се гради около дейностите в Минно-енергийния комплекс „Марица изток“.
Днес поне 75% от бизнеса в областта е свързан пряко или косвено с него. Ако България има неблагоразумието да се лиши от въглищата, които се добиват в Мини „Марица изток“, завинаги ще загуби енергийната си независимост и това ще бъде поредната непоправима грешка. Зад витиеватите приказки и предложения за компенсации в кавички по Зелената сделка, прозира безкрайно ясното намерение, че от България се иска да закрие „Марица изток“, който доскоро беше гордостта на България и ни осигуряваше, продължава да ни осигурява и може още 50 години да ни осигурява енергийната независимост. Само мисълта за закриване на Комплекса преди изчерпване на всичките му ресурси е равна на национално предателство, дори по-голямо от закриването на трети и четвърти реактори на АЕЦ „Козлодуй“, което бе част от цената за приемането ни в Европейския съюз. Въпреки че вложихме много милиони за превръщането им в най-сигурни и безопасни в Европа, бяхме принудени да ги закрием, въпреки че други, далеч по-опасни, работят и до днес.
Днес под предлог за ограничаване на климатичните промени ще жертваме въглищните си централи, въпреки че наскоро вложихме много милиони в съвременни очистки. Не си ли извадихме поука? Ако закрием централите и нанесем втори убийствен удар по енергетиката и икономиката на България, няма ли някой от сегашните европейски комисари след петнадесетина години да обяви, че това решение на Европейската комисия е изключително грешна преценка, както наскоро определи Джефри ван Орден решението на Комисията за затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“. Тогава загубихме, по моя скромна преценка, поне десетина милиарда, а сега колко се готвим да загубим, при условие че в Комплекса „Марица изток“ според енергийни и икономически експерти са инвестирали
50 – 60 милиарда.
Какви ще бъдат бъдещите загуби за България? Ще представи ли някой от това правителство пред българското общество оценка на въздействие от едно такова решение? Ще направи ли анализ как това ще се отрази на икономиката и живота на хората от регион Стара Загора? Как ще се отрази на енергийната система на България и на нейната икономика? Ще застане ли някой от това правителство пред работниците, които си изкарват хляба в Комплекс „Марица изток“ и да им каже какво бъдеще очаква тях, техните деца и внуци? Ама там вече след толкова лъжи не ни вярват. Те са сигурни, че сме ги предали за някаква сделка за жълти стотинки, за да сме удобни на Европа.
Заявявам Ви от тази трибуна, че зад Зелената сделка на Европейската комисия не стои страх от климатичните промени и произтичащи от това проблеми, а чужди икономически интереси, които ще нанесат унищожителен удар върху „Марица изток“ и ще превърнат България в изцяло енергозависима страна, удар върху бъдещето и перспективите на Старозагорска област, върху българската енергетика и икономика. Нормалните държави няма да позволят това да се случи. Въглищните централи са единственият сигурен балансьор в енергийната система, блоковете им могат да бъдат спирани и пускани при необходимост за много кратки времеви отрязъци.
Факт е, че 46% от електроенергията в България е продукт на въглищните централи в комплекса, които на всичкото отгоре за разлика от други български ТЕЦ-ове горят български въглища, добити в българските рудници, и по този начин допълнително стимулират икономиката ни. Факт, който никой не е оспорил до момента, е, че Комплекс „Марица изток“ е гарант за българската енергийна независимост.
Приказките за преминаване на въглищните централи в комплекса на газ е нереалистично и неприемливо решение. Не е реалистично, защото това са огромни инвестиции от порядъка на десетина, дванадесет милиарда евро за преработване на горивните инсталации, неприемливо, защото това елиминира въгледобива, отнема хляба на миньорите и защото в контекста на европейската политика за нулеви въглеродни емисии до 2050 г. те ще са с кратък живот и скоро отново ще са изложени на критики.
В тази сделка, ако Германия, Полша, Чехия, Унгария и така нататък договарят някакви срокове за затваряне на въглищни централи и те са след 2038 г., 2041 г., защо в България говорим за срокове – 2024 – 2025 г.? Ние трябва да сме последни. Тоест не по-рано от 2050 г., а дотогава да изградим заместващи мощности, да пренастроим икономиката в района на комплекса. Преходът трябва да е плавен, без сътресения, без значителни загуби за обществото и икономиката ни.
В този мандат от 2017 г. до момента България пропусна много възможности да не сме днес в това положение, почти пред свършен факт. Не успяхме да създадем тясно сътрудничество с Германия, Полша, Чехия, Унгария за съвместни действия по защита на интересите ни. Не впрегнахме целия научен потенциал на България да намери решение в сферата на очистването на емисиите на приемлива цена, които да намалят вредните емисии до такава степен, че да обезсилят аргументите на радетелите за зелената енергия. Дори нямаме категорична позиция към мераците на Европейската комисия за закрила на въглищните централи и чакаме какво ще ни кажат и най-вече какво ще ни дадат от Европа, въпреки че от практиката вече трябва да ни е ясно, че Европа много обича да наказва, но не обича много да дава.
Във времето, в което се опитваме да стимулираме икономиката и развитието на България, за да се доближаваме до другите европейски страни, да се измъкваме малко по малко от дупката на последното място, крайно недалновидно е да затваряме въглищните централи, особено тези в „Марица изток“, които са основният доставчик на ток за страната. Как това помага за постигането на така мечтаното сближаване? До болка ми е ясно, че решаването на проблемите с въглищната ни енергетика в контекста на новата политика на Европейската комисия е от огромно значение за цялостното развитие на държавата ни и за нейната енергийна, а оттук и на националната сигурност. Да не говорим за регион Стара Загора.
Убеден съм, че ако още в началото на този мандат това правителство беше по-сериозно, отговорно инициирало широк обществен и социален дебат, включително и международен, за намиране на работещи решения, ако правителството беше потърсило консенсусна подкрепа от всички политически сили в Народното събрание, нещата щяха да стоят по различен начин. За съжаление, пропуснати години.
Оттук нататък след тези разисквания имам надежда за консенсусни действия за защита на енергетиката. В противен случай – Стара Загора и България няма да ни го простят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Танев.
РАДОСТИН ТАНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, когато говорим за Комплекса „Марица изток“, трябва да знаем няколко основни неща, които минаха през времето. Колегата Гьоков каза някои от тях. Важно е да се знае, че през декември 2018 г. Европейският съюз прие Регламент 2018/19/99 на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на Енергийния съюз, на действията в областта на климата, съгласно който всяка една от държавите членки, трябва да представи Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., в който тя посочва своя национален принос за постигането на европейските цели, свързани с намаление на последствията от глобалното изменение на климата. Както знаете, ние вече имахме възможност да се запознаем с Интегрирания план „Климат – енергетика“, който беше представен от Министерството на енергетиката на съвместно заседание на Комисията по енергетика и околна среда. Съвсем очаквано от това, което видяхме в представения ни план, бяха перспективите, предизвикателствата пред развитието на вътрешния енергиен пазар, енергийната ефективност, декарбонизацията и иновациите – едни от основните стълбове на така наречения Европейски енергиен съюз.
Това, което направи впечатление в Българския енергиен план, което е предвидено по отношение на въглищата, а именно е предвидено въглищата да запазят доминиращ дял в енергийния микс на страната до 2030 г. Очевидно в следващите години България ще трябва да продължи да разчита на централите, които произвеждат електрическата енергия от въглища.
На фона на данните, че произведената от тези базови мощности електроенергия, както вече се каза, представлява над 40%, в зимния период над 60 на 110, излиза, че функционирането на тези централи е част и гаранция за енергийната сигурност на страната.
В тази връзка считам, че днешното разискване е изключително важно. Важно е, защото е необходимо да се положат максимални усилия за нормалното функциониране на топлоелектрическите централи в условията на европейските изисквания. Важно е да се знае, че когато говорим за един такъв преход от 2030 г. или по нататък, е време държавата да помогне за развитието на регион Стара Загора, защото това ще бъде регионът, който ще бъде най-силно засегнат от това, което ни очаква. Ако ние искаме да запазим една от силните икономически области в страната си, трябва всички заедно да положим усилия именно за това.
Решенията в енергийния сектор следва да са надпартийни и вярвам, че днес ще докажем това, взимайки едно отговорно решение за българската енергетика с консенсус. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Танев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожо Министър, този дебат, който започваме днес, е съвсем навременен, защото знаем, че Европа заговори за тази зелена сделка, тази нова модерна вълна в Европа, която всъщност цели унищожението на целия този бизнес. Една лицемерна сделка, която, за съжаление, ни се натрапва от Брюксел, сделка, която прави така щото в целия Европейски съюз да правим производства, които са много по-малко въглеродно замърсяващи, а в същото време една съседна Турция продължава да произвежда без никакъв проблем евтина продукция и скъпа откъм въглеродни емисии.
Навременен дебат е, защото е време сега да се определим кой на коя страна ще бъде. Виждаме, че БСП са изключително активни в това да защитават ТЕЦ „Марица изток“ и да защитават нашата енергетика – въглеродната ни енергетика. В същото време в Европейския съюз представителите в ПЕС не правят това. Знаем, че дори Вие имате председател на ПЕС. Много се надявам, че този дебат ще го изнесете, няма да го водим тук, в сградата на българското Народно събрание, а ще го изнесете в Брюксел, където му е мястото. Надявам се, че всичко това, което говорите до момента, наистина ще бъде част от мнението на българските представители в ПЕС по отношение на тази зелена сделка, която, пак повтарям, е изключително вредна.
ДПС вече заявиха своята позиция. Те са твърдо „за“. Опитват се да се превърнат от либерали в зелени, защото е модерно. Друга причина не виждам. Тази мода обаче освен модерна е лицемерна, тя е вредна, пак казвам, защото в Европейския съюз унищожаваме това производство, но нашите съседи – Турция, Китай, Русия, Щатите, въобще не участват в този процес и съответно произвеждат и ни налагат на нас да произвеждаме много по-скъпа продукция на фона на тяхната.
България не може да си позволи да участва в това лицемерие. Защото зад тази европейска зелена сделка стоят над 30 хиляди български семейства, които са ангажирани в този сектор. В този дебат, който водим тук, се опитваме да се харесаме на тези хора, и всички в тази зала излизаме и казваме как ще ги подкрепяме, но в същото време лицемерно там, в Брюксел, казваме: да, да нека да работим за този зелен пакт. Ето защо тези хора ще харесат само едно – да кажем „не“ на Зелената сделка, това, което ние от ВМРО – „Обединени патриоти“, правим – да спрем това безумно европейско лицемерие с нашите сили, които имаме в Европейския парламент, и съответно да защитим нашето родно производство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сиди.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Костадинов.
След това – господин Панчев.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Няма да скрия, че слушах с интерес, но изказването на колегата Сиди финално затвърди желанието ми да се изкажа пред Вас накратко.
Ще Ви предложа малко по-различен поглед и да Ви кажа, за да Ви привлека вниманието – радвам се, че имаме категорично становище от една партия за Зелената сделка – отрицателно. Радвам се, че има хора, които следят нашата парламентарна дейност в Европейския парламент и познават нашите документи. Но искам да Ви кажа и следното: всички ние, без изключение, в продължение на 10 – 15 години се превръщаме от съучастници в заложници на това, което се случва и ще Ви кажа защо.
От 20 години е ясно, че ще се декарбонизира сериозно европейската икономика. От 15 години съществува европейската система за търговия с емисии. Тя стартира на нива 20 – 25 долара на тон. По време на икономическия срив стигна до пет-шест и тогава българската енергетика – защо казвам, че сме заложници вече, бидейки съучастници, реши, че има глътка въздух да стои на амбразурата и да повтаря: „Ние си искаме централите! Не мърдаме от това и това е нашият национален интерес“.
През това време, уважаеми колеги, освен че скочиха пак цените до 20 – 25 долара, съседна Турция към 2024 г. ще има близо 64 гигавата възобновяема енергия, която вече започва според мен да влиза в един сериозен регионален пазар.
Госпожо Министър, уважаеми колеги, ние трябва да направим всичко възможно да запазим живота на мините и на централите, но не стоейки на амбразурата да повтаряме, че лошият Брюксел ни пречи, както каза колегата, и това е някаква едва ли не сатанинска Зелена сделка, а като се обединим и имаме политически консенсус с цялото възможно усилие за иновативни и нови технологии, защото има такива, които могат да продължат добива в мините и въпреки това на базата на газификация да добиват от въглищата електроенергия и по отношение на водорода, и по отношение на новостите в атомната енергия, България трябва да запази конкурентните си предимства… (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) …и с това завършвам, но по един изключително иновативен начин. Затова трябва да имаме консенсус. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Костадинов.
Реплики? Не виждам?
Господин Панчев, заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Не като народен представител от Стара Загора, а като български гражданин ще подкрепя решението, което предложиха вносителите по питането.
Всички сме свидетели как преди години ние закрихме част от мощностите на АЕЦ „Козлодуй“ – нещо, което донесе много загуби на България, без да беше необходимо, верни на искането на Европейския съюз, в желанието си да станем членове на Европейския съюз. Днес ние коментираме една тема за това да закрием и част от емисионната енергетика, от енергийното сърце на България, от това, което Старозагорският регион с ТЕЦ-овете там произвежда за нас, българите, и за експорт в съседните държави.
Може би това е климатичен проблем, но за нас това е национален интерес. Виждаме какво направи Полша. Те искат 50 млрд. евро от Европейския съюз и възможността да продължат да произвеждат с въглища, макар че там 80% от това, което произвеждат като ток, е на база въглища.
Преминаването на България към производство с газ може да бъде реализирано, но това е процес, в който ще бъдат необходими според мен поне 20 – 30 години. Ще бъдат необходими между 10 и 15 млрд. лв. пари, които не виждам как ние можем да ги осигурим, ако Европейският съюз в желанието си да закрием тези мощности не ни подкрепи и не помогне така, както се очаква да бъде направено с другите държави, засегнати от този проблем.
Ние трябва да искаме настоятелно и да разчитаме Европейският съюз да ни подкрепи поне с такава сума в едно производство, за което каза и колегата Ерменков, поне 50 – 60 млрд. лв. са инвестирани, и то произвежда 45% от необходимата за България електрическа енергия.
Това, което на мен ми се струва, че е необходимо в момента, е ние да бъдем много по-активни и българското ни правителство да работи по-активно за присъединяването на страната ни към европейските програми за въглищните региони в преход и за изработването на ясна стратегия за развитието на една стратегическа за България сфера, каквато е енергетиката.
България е в ключов момент за определяне на перспективите за развитие на нашата енергетика и са необходими отговорни отношения, съгласие и единна политика, без да се делим на леви и десни, за гарантиране на енергийния баланс и енергийната сигурност в страната, за да запазим независимостта, автономността и суверенитета на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Панчев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Шопов, заповядайте – имате една минутка обаче, да имате предвид.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Само ще изброя, за да сме наясно къде сме и какво правим в момента.
Ямбурското находище – за 20 години, отказахме се от правата, които имахме. Не реализирахме Син поток. Продадохме за без пари „Нефтохим“ – Бургас, защото ни накараха. Не реализирахме Южен поток. Не направихме „Белене“, защото така ни накараха. Такава беше заповедта. Такова беше нареждането. Не реализирахме „Бургас – Александруполис“.
Продължавам! Преизпълнихме много бързо, и това ни струва скъпо, заповедта, нареждането за въвеждането на перките и волтаиците, които са скъп ток. Харизахме трите ЕРП-та. Приватизирахме набързо мощности в енергетиката, които на практика в по-голямата си част излязоха от употреба и не ни дават продукт. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Всичко това го изброявам, има поне още няколко точки. Виждам, че няма време, госпожо Председател, но бих продължил да изброявам този специален списък на капитулации (показва го), които ни бяха наложени, за да Ви призова – този път не, този път да се обединим. Аз мисля, че има атмосфера в залата и така започва – с българския народ, този път да бъдем, да кажем, като Полша. Защо Полша може, а ние да не можем, колеги? Аз не обвинявам Полша, тя си отстоява интереса. Затова нека този път си отстоим българския национален интерес и да можем да казваме „не“ на безумията, които искат да направим. За този списък, пак Ви казвам, някой път ще говоря по него подробно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Този списък е още по-дълъг и аз се чудя как българската енергетика до този момент е успяла все пак да я има? Как сме издържали, макар и с тези проблеми, след всичко това, което ни беше наложено, което ни беше натресено? (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Шопов – дадох Ви повече от минута над времето.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания.
Заповядайте, господин Николов, за изказване.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Общо взето господин Панчев ме върна назад. Усещам, че преживявам едно déjà vu – в българския парламент да се разискват, както едно време за 3 ти и 4-ти блок, необходими на България, изплатени с много евтино производство на електрическа енергия, които щяха да калкулират достатъчно средства в Българския енергиен холдинг, ако работеха – те можеха да работят до 2020 г., които щяха да покрият абсолютно всички разходи и цената на електрическата енергия може би щеше да бъде друга. Но вече се е случило – загубихме ги, въпреки съпротивата на парламента, въпреки настроението в обществото. Все пак направихме някакъв цивилизационен избор – трябваше да влезем в Европейския съюз, и правилно влязохме. Но неправилно бяха затворени. Виждате, че и тогавашните преговарящи от Европейската комисия казват, че това не е било правилно.
Какво правим в момента и защо е този дебат?
Европа, може би правилно – не трябва да я критикуваме в това нейно усилие, иска да бъде водеща в новите зелени технологии, с които иска да покаже на света, макар че не е най-големият замърсител в света, че така трябва да се случат нещата. Защото имаме Парижко споразумение, всички сме притеснени във връзка с измененията в климата и виждаме неговите последствия.
Но готови ли сме за такъв бърз преход? – ще попитам аз. Именно този дебат тук е в тази насока. Готова ли е България да се включи в този бърз преход, който Европа опитва да наложи чрез тази зелена сделка, чрез климат, енергетика и общо взето приемане на законодателство, което ще принуди всички замърсители да плащат все повече и повече; технологии, които замърсяват околната среда, да бъдат заставени да спрат; и в крайна сметка да постигнем една декарбонизация и нулево емисионно отлагане в атмосферата на въглеродни емисии към 2050 г.? Аз категорично смятам, че не сме готови. Защо? С тази тенденция за намаляваме на мощностите на замърсителите, които емитират в Европа чрез технологиите на възобновяемите източници – тенденцията беше именно да намалят въглищните централи в Европа – какво постигнахме?
Да вземем една Германия, където знаем, че потребителите, защото са зелено мислещи, са готови да платят чрез цената на електрическата енергия, чрез зелен данък и така нататък, именно насърчаването на възобновяеми източници и намаляването на капацитета на въглищните централи в Германия. Какво се постигна? Вярно, в някои региони на Германия производството на възобновяеми източници стигна дори до 40%. Намали ли се производството на въглищните централи? Не, напротив! Осъзна се, че няма как да балансираш тези възобновяеми източници и те сами не могат да се балансират самостоятелно. Затова най-евтиният начин за балансиране е чрез въглищните централи.
Какво се оказва в Германия? Около 40% от производството на електрическа енергия е от въглищни централи, както е в България, както е в Гърция, както в Чехия, а да не говорим, че в Полша е към 80%.
Нека да помислим, че ние сме най-зелено мислещите в България и решаваме днес да спрем всички въглищни централи. Утре ги спираме! За да може да дишаме по-чист въздух и за да можем да изпълним критериите на Европа и да покажем, че сме страна, която е първа в това отношение. Както Гърция каза, че от 2023 – 2024 г. ще спре 3,4 гигавата мощности, ние ще изпреварим Гърция и ги спираме утре! Какво ще получим – дали ще получим по-чист въздух, дали ще получим икономически тласък? Нека да се замислим върху това – дали имаме възможност да заменим тези мощности с други!
Нека се замислим върху това какво ще се случи? Първото, което ще се случи: в Габрово, Сливен, Русе – да не изброявам всички градове – централното топлоснабдяване ще спре. Хората няма да стоят на студено – ще започнат да горят всеки според възможностите си дали въглища, дали дърва, дали парцали и всякакви други предмети, само и само да затоплят жилищата си и да затоплят своите деца. Той ще получи ли по-чист въздух в градовете? Категорично не! Цената на електрическата енергия ще падне ли, особено когато изведем една огромна мощност? Четиридесет процента от капацитета на България и задоволяването с електрическа енергия идват именно от тези въглищни централи! Разбира се, че ще се получи огромен дефицит на електрическа енергия, който няма кой да го задоволи от региона. Да не кажем, че ако и другите от региона – Гърция затвори и изпълни своите намерения за затваряне на 3,4 гигавата мощности, Румъния затвори техните, ще се получи един огромен дефицит и пазарът ще гръмне. Не само че цената на електрическата енергия ще се покачи с много, в пъти, но на това отгоре няма да имаме и достатъчно, за да можем да задоволим потреблението.
Какво ще се случи с нашите предприятия? Те при всички случаи няма да бъдат конкурентоспособни, защото цената на електрическата енергия формира и е в себестойността от техния продукт, ще направи така, щото те вече да не могат да бъдат конкурентоспособни на европейския пазар. Тоест ние не сме готови! Ние нямаме нови технологии. Да не казвам, че електросистемният оператор въобще няма да може да издържи, защото така е конструирана нашата инфраструктура, че Маришкият басейн е един от най-големите разпределители на електрическа енергия за Южна България, а и не само. Да не казвам, че и другите страни ще пострадат.
Ние не сме готови за такова нещо. Не може да мислим толкова зелено, колкото ни се иска! Затова ние трябва да подготвим някакъв план в бъдещ период, незнайно кога – дай боже, да е 2050 г., но ние трябва да сме готови, заставени от обстоятелствата, заставени от законодателството на Европейския съюз, ние да имаме План Б. Но нека към настоящия момент говорим за План А!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Времето? Исках да кажа много! Имам много да говоря.
Госпожо Председател, искам да направя изменение по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Може някой да Ви направи реплика и да продължите с дуплика.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не, не! Искам да Ви предложа като промяна в решението на БСП следното нещо.
Господин Ненков, ще направиш ли реплика? (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, не! Продължете. За редакционната поправка може да продължите, да.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Понеже практика в българския парламент е, когато има такова решение, ние, управляващата партия да предложи друго решение с цел да се приеме нейното. Ние не сме предложили такова, за да има консенсус. Ние сме съгласни с философията, която са вложили от Българската социалистическа партия, но искаме едно доуточняване на текстовете, за да бъдат по-ясни.
Затова Ви предлагам:
В т. 1, където е „финансово оздравяване на дружествата“, да бъде заменено с „увеличаване капитала на дружествата от страна на „Българския енергиен холдинг“ ЕАД“.
В т. 2 – ще зачета цялата точка, която общо взето е със съвсем леки промени, но дава по-голяма яснота:
„2. Задължава Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за недопускане в дългосрочен план прекратяване на функционирането и/или ограничаването на производствения капацитет на въглищни и топлоелектрически централи от групата на „Българския енергиен холдинг“ ЕАД.“
Създава се нова т. 3, която е част от т. 2 на това, което са предложили колегите от БСП:
„3. Възлага на Министерския съвет да предприеме действия за присъединяване (на Република България) към Платформата „Въглищни региони в преход“ без поемане на ангажименти за закриване на въглищните централи.“
Точка 3 става т. 4.
: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Реплики? Няма.
Господин Аталай, заповядайте!
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, предните столове са високи и там не се виждате.
Уважаеми колеги, разглеждаме един много сериозен въпрос, но за много кратко време. Бих Ви предложил в близко бъдеще да направим едно сериозно разискване за цялостната енергетика на България, защото, слушайки представителите на ГЕРБ и на БСП, се сетих за едно стихотворение, което имаше едно време: „Миньор е моят татко, миньор ще съм и аз. Само да порасна, ще видите тогаз!“
Е, пораснахте! Днес Ви виждат всички, само че не сте били миньори, а аз съм завършил Минно-геоложкия институт и съм миньор. Моят син не стана миньор, но моето уважение към миньорите. Може би беше по-резонно всеки един представител от Старозагорския регион днес да застане тук и с открито лице да им каже на миньорите и на работещите в ТЕЦ 2, че има вече Зелен пакт на Европейския съюз, който е факт, и ние като членове на Европейския съюз трябва да се съобразим с всичко това, с което досега не сме се съобразили. Защото, ако бяхте честни и не беше популизмът, трябваше досега да им разясним и да им кажем, че това, което Министерството на енергетиката прави с капацитета за 2025 г. – с удължаването на всичко онова, което Зеленият пакт не разрешава, тези рудници, тези ТЕЦ-ове ще работят максимум до 2030 г. Защо не излизате да им го кажете това? Защото не сте миньори.
Говорите ми, господин Николов, за 2050 г., за декарбонизация и нулеви емисии, че Германия не са си затворили въглищните централи. А 2008 г. Ви оставихме план за зелена енергия, поетапно закриване на определени мощности и на тяхно място построяване на нови. Затворихте и спряхте Проекта за Белене – 2018 г. щяхте да имате ядрена централа, 2019 г. – втория блок. Макар че ДПС сме против ядрената енергетика, щяхте да имате достатъчно зелена енергия.
В момента говорите, че производството на енергия от въглищните централи било най-евтино. Защо искате тогава в първа точка на това решение да предприемем спешно увеличаване на капитала на дружеството? Ако включите, госпожо Министър, онова, което платихте от БЕХ за плащане на емисиите, ако включите и работната заплата в тези централи, ако включите и декапитализацията, която чрез КЕВР правите със 78 лв., ще видите, че цената на въглищните централи е далеч по-висока от цената на газопаровите централи.
Уважаеми колеги, Зеленият пакт като членове на Европейския съюз ни задължава и дава един план за инвестиции в него, който казва: „Европейският съюз ще инвестира един трилион евро за преминаване към нулевите емисии.“ Там пише и точно разпределение: от бюджета на Европейския съюз – колко, от банките – колко, а и още отгоре на това, когато сме влизали в Европейския съюз, никой не ни е казал, че ние можем да бъдем онези, които да подготвим План Б, да не се съгласим с чистата енергия, с чистата храна, с чиста околна среда.
Освен това, колеги, никой не ни казва: „Утре закривайте въглищните си централи. Трябва да направите, госпожо Министър, всичко възможно да се включим в механизма за справедлив преход, трябва да направите всичко възможно да се включим в Платформата „Въглищни региони в преход“, за да може да извлечем познанията и да подготвим ония кадри, да подготвим нашите миньори и тези, които работят в топлоелектрическите централи, за производство на електрическа енергия от чиста енергия. Това чисто и просто трябва да направим, колеги, нищо по-различно.
Сега се връщам към решението, защото, ако говорим за Зеления пакт, ако започнем да говорим за всичките инвестиции, тук трябва да започнем да говорим освен за закриването на въглищните централи, как и по какъв начин ще заменим и тези мощности, колко средства ще ни трябват за газопаровите централи, колко пари ще ни трябват за тези нови ядрени централи, които искате да строите и колко средства са ни необходими за преквалификация на всичко това, което би трябвало да се случи в България.
Освен това трябва да говорим и за производство на нов вид енергия – водорода. Дания, онези северни държави, измислиха и технологията и минават напълно към чиста енергия, а ние през това време се чудехме да имаме ли Южен поток, да имаме ли ядрени централи. Когато ние говорехме от тази трибуна за водорода, си мислехте, че ние вече сме някъде изпаднали изобщо в такова състояние, че мислим и Ви говорим за неща, които като че ли никога няма да се случат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Завършвайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Но днес, завършвайки, ще Ви кажа: подкрепата за това решение, която и ние ще дадем, е с ясното съзнание, за да може да защитим Министерството на енергетиката, за да може да се възползва Министерският съвет от имунитета и авторитета на Народното събрание, за да не закрием топлоелектрическите ни централи. Затова ще Ви подкрепим, не че сте прави. Защото сега като вдигнете капитала, догодина какво ще направите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Догодина също трябва да платим тези емисии.
Колеги, ще се съобразя с времето, но виждам, че времето на всички ни е много малко, за да се запознаем със Зеления пакт и колкото се може по-бързо да влезем в крак със зелената енергия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Аталай.
Реплики?
Реплика – заповядайте, господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Това, което разбрахме, господин Аталай, от Вашето изказване е, че ДПС е твърдо „за“ закриването на нашата енергетика в Маришкия басейн. Вие казвате, че сте твърдо „за“ Зеления пакт, че сте говорили дълго време за тази зелена енергия, която аз бих нарекъл „зелена утопия“, която всички български граждани платиха в сметките си за топло още през 2013 г.
Лицемерие е това, което казвате, за Зеленият пакт и колко много пари щели да дойдат от Европа за преобразуване на енергията, защото тези пари идват от нашите данъци, от данъците на всички онези, които работят в Маришкия басейн. Така че, това е лицемерие. Закриваме им тяхната работа, която в момента имат, за да можем някаква зелена утопия да гоним. Това е категорично лицемерие. И пак заявявам, ние сме твърдо „против“ всякакви опити на Брюксел да правим каквато и да било зелена утопия и да закриваме над 30 хиляди работни места в Маришкия басейн. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сиди.
Господин Аталай, ще има ли дуплика?
Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колега, да се опитам да Ви обясня – няма да ме разберете, и затова ще кажа следното. Госпожо Министър, достойно и честно кажете: докога и по какъв начин от данъците на българското общество ще дотираме въглеродната енергия вместо тези пари да ги вложим да инвестираме и да си построим с нови технологии нови мощности за производство на енергия?
Ако е за закриване на въглищните рудници, предишния път Ви го казах. Мисля, че всички отдавна сте го разбрали, че трябва да застанете лице срещу лице с всички онези, които денонощно си полагат труда и да им кажете как и по какъв начин те трябва да се преквалифицират, гледайки бъдещето на нашите деца и развитието на нашата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Аталай.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми преди всичко да Ви благодаря на всички Вас за днешния дебат по една изключително важна тема – темата, свързана с енергийната сигурност на страната, съответно, свързана и с нашата национална сигурност. Както и друг път е ставало дума, когато нещата са свързани с толкова важни теми, каквато е енергетиката, енергийната сигурност, всички ние сме намирали сили и възможност да обединим своите усилия, за да постигнем най-доброто решение за България.
Що се отнася до въглищните централи, правителството неведнъж е заявявало своята категорична позиция. Разбира се, България като държава – членка на Европейския съюз, следва правилата, принципите, приоритетите на Европейския съюз в областта на енергетиката, но когато става дума за енергийна сигурност, то тя е приоритет. Нашата позиция в тази посока винаги е била, че този преход към нисковъглеродна икономика, на първо място, трябва да бъде справедлив, трябва да бъде плавен, да бъде съобразен със спецификите на всяка една държава и по никакъв начин да не поставя под риск енергийната сигурност на държавите членки.
Това е нашата категорична позиция и тя е заявявана многократно – и в рамките на Съвета на енергийните министри, и в рамките на Европейската комисия, на Европейския съвет и в Интегрирания план „Климат – енергетика“, който правителството подготви. Това е документ, който обединява усилията, работата на една голяма част от министерствата в страната, тъй като то касае много сектори. Така че в нашия Интегриран план „Климат – енергетика“ ние много ясно сме заявили, че без въглищните централи българската електроенергийна система не би могла да функционира нормално. И 2030 г. – дотогава, докогато е срокът на този интегриран план „Климат – енергетика“, ние ясно сме заявили, че ще продължим да разчитаме на въглищните централи като основна, базова мощност в българската електроенергийна система.
Обосновали сме това пред Европейската комисия и много ясно сме посочили своите аргументи. Първият и най-важен аргумент е свързан с енергийната ни сигурност. Вторият аргумент е свързан с това, че ние разполагаме с местен ресурс, който ни дава и съответната независимост по отношение на използването на тази суровина. И третата много важна тема е свързана с енергийната сигурност на България и на региона, тъй като въглищните централи имат много особено и важно място в електроенергийната система на страната.
Тук на няколко пъти стана дума – и господин Николов спомена, и господин Стойнев, и господин Ерменков, че въглищните централи имат много важно място. Те са тези мощности, които балансират системата, а ТЕЦ „Марица изток 2“ е такава централа – тя е единствената, между другото, в страната няма друга такава мощност, която има връзка с трите нива на напрежение в страната и при евентуална авария в системата това е централата, която може да гарантира бързото и качествено въвеждане на системата в нормална работа. Така че тези въглищни централи дават 40% от енергията на нашата страна, тези количества достигат 60% през зимата.
Аз само ще Ви припомня зимата на 2017 г., уважаеми дами и господа народни представители, тогава, когато помните, че имаше един месец, в който температурите рязко паднаха. Тези ниски температури се задържаха повече от 20 дни и това доведе до колапс в системата на държавите около нас. Тогава всички държави затвориха своите граници и спряха износа на електрическа енергия. Ами тогава положението в нашата страна беше спасено именно от въглищните централи и от АЕЦ „Козлодуй“. Така че ние не можем с лека ръка да кажем: „Да, тези мощности ще бъдат елиминирани от нашата електроенергийна система.“
Българското правителство стои твърдо зад този тип мощности, стои твърдо зад българските миньори, зад нашите колеги, така че колегите трябва да бъдат спокойни за своите работни места и за бъдещето на комплекса. Само в ТЕЦ „Марица изток 2“ са инвестирани 1 милиард 200 милиона в сероочистващи устройства, което е много сериозна инвестиция. Ние, разбира се, ще продължим да инвестираме в тези мощности, в тези сероочистващи устройства, тъй като животът и здравето на хората са изключително важни. Това какъв въздух дишаме е изключително важна тема. Ние ще продължим да инвестираме в тази посока, но отново заявявам, нашата позиция изцяло съвпада с това, което тук беше предмет на дебата, и това, което е предложено като решение. Аз благодаря за подкрепата за въглищните централи, които са основен стожер на електроенергийната система на страната. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуването на Проекта за решение… (Шум и реплики.)
Процедура?
Заповядайте за процедура.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Министър! Във връзка с приетия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие и необходимостта от малко по-голямо обществено обсъждане срокът между първо и второ четене да бъде удължен на 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бонев.
Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 156 народни представители: за 155, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Колеги, ще подложа на гласуване редакционните поправки точка по точка, които ми даде господин Николов, така че започваме разделно гласуване.
Първо, ще прочета предложението за редакционна поправка по т. 1: „Задължава Министерския съвет чрез министъра на енергетиката в срок до 29 февруари 2020 г. да приеме всички необходими мерки за нормалното функциониране на „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД, в това число и чрез увеличаване на капитала на дружеството от страна на „Български енергиен холдинг“ ЕАД с цел гарантиране на енергийната сигурност на страната като елемент от националната ѝ сигурност, независимо от становището на Европейската комисия по този въпрос.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 158 народни представители: за 158, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Зачитам редакцията по т. 2: „Задължава Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за недопускане в дългосрочен план прекратяване на функционирането и/или ограничаването на производствения капацитет на въглищните топлоелектрически централи от групата на „Български енергиен холдинг“ ЕАД.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 161 народни представители: за 160, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване новата точка 3, която гласи следното: „Възлага на Министерския съвет да предприеме действия за присъединяване на Република България към Платформата „Въглищни региони в преход“ без поемане на ангажименти за закриване на въглищни централи.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 158 народни представители: за 158, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване промяната на номерацията на т. 3, която става точка 4, която е следната: „Министърът на енергетиката периодично да информира Народното събрание за предприетите мерки и постигнати резултати.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 157 народни представители: за 157, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване целия Проект на решение с гласуваните преди малко редакционни поправки.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, няма да правим почивка и веднага преминаваме към парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Новопостъпили питания за периода от 24 януари до 30 януари 2020 г. от:
- народния представител Антон Кутев към Деница Сачева, министър на труда и социалната политика, относно резултатите от Плана за изпълнение на Националната стратегия за хората с увреждания за периода 2019 – 2020 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 февруари 2020 г.
- народните представители Васил Антонов и Милко Недялков към Петя Аврамова, министър на регионалното развитие и благоустройството, относно проектирането и строителството на необходими за водоснабдяването на десетки селища в Ловешка и Плевенска област – язовир „Черни Осъм“. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 февруари 2020 г.
Писмени отговори за връчване на народните представители от:
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на шест въпроса от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народните представители Весела Лечева и Георги Стоилов;
- заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Марияна Николова на въпрос от народния представител Теодора Халачева;
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народния представител Манол Генов;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Надя Клисурска;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народните представители Кристина Сидорова и Александър Симов;
- министъра регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Валентина Найденова.
Продължаваме с въпрос към госпожа Марияна Николова – заместник министър-председател по икономическата и демографската политика. Тя ще отговори на въпрос от народния представител Румен Гечев относно събираемост на неустойки в полза на българската държава, дължими от дружеството „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД.
Заповядайте, господин Гечев, да зададете въпроса.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател! Съгласно приватизационния договор за продажбата на 70% от капитала на Параходство „Български морски флот“ ЕАД, сключен на 8 август 2008 г. между Агенцията за приватизация – продавач, и „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД – купувач, купувачът се е задължил в 10-годишния период след сключване на сделката да изпълни следните две основни изисквания:
Първо, съгласно чл. 7, т. 2 от Договора да поддържа средносписъчна численост на плавателния състав от 2851 души през 2019 г. до не по-малко от 2360 души на 31 декември 2018 г. Това задължение на купувача е с драстично неизпълнение, като още в края на петата година от подписването на договора са освободени над 90% от заетите. В края на 10-годишния период и предмет на договора вместо 2360, заети в Параходство „Български морски флот“ ЕАД са едва 163 души. За целия период, съгласно договорените задължения, купувачът е заплатил на Агенцията за приватизация неустойки в размер на общо 5 млн. 706 хил. лв.
Второ, съгласно чл. 4, т. 8 купувачът се е задължил да поддържа средногодишно – става дума за този 10-годишен период, общ тонаж на корабите на дружеството, не по-малък от 1 млн. 300 хил. DWT, но и това изискване е в драстично неизпълнение от страна на купувача.
Според предоставените от него отчети на Агенцията за публичните предприятия и контрол наличният тонаж е едва 896 207. Начислената от Агенцията неустойка по този параметър от договора възлиза на 52 млн. 252 хил. 446,02 лв. плюс начислени лихви към 11 декември 2019 г. – 841 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, завършете изказването!
РУМЕН ГЕЧЕВ: В заключение, какви конкретни мерки е взела българската държава и лично Вие, която сте оторизирана да следите този процес, за да се гарантира плащането на неустойките в полза на българския бюджет? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гечев, по повод Вашия въпрос за събираемост на неустойки в полза на българската държава, дължими от дружеството „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД, Ви отговарям следното: съгласно чл. 72 от Договора за приватизационна продажба на 70% от капитала на Параходство „Български морски флот“ АД „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД се е задължил за срок от 10 години след приключване да осигури дружеството да поддържа предложената от него средносписъчна численост на плавателния състав съгласно представената социална програма, която е Приложение D към Договора. При неизпълнение на задължението купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 100% върху минималната работна заплата за страната за всяка договорена, но незаета бройка численост на плавателния състав за съответния отчетен период. Размерът на задължението за поддържане на средносписъчна численост на плавателния състав по отчетни периоди съгласно Приложение G към Договора и съответното изпълнение в резултат на извършения следприватизационен контрол по представени от купувача данни и отчетени документи за 10-годишния период от 14 август 2008 г. до 31 декември 2018 г., както и начислените неустойки и платените от купувача, са както следва: 2008 – 2009 г. – 88 хил. лв. 80 ст.; 2010 г. – 166 хил. 320 лв.; 2011 г. – 155 хил. лв.; 2012 г. – 267 хил. 467 лв.; 2013 г. – 402 хил. 70 лв.; 2014 г. – 732 хил. 700 лв., плюс 23 хил. 2 ст. лихва за забава; 2015 г. – 827 хил. 320 лв., плюс 23 хил. 442 лв. лихва за забава; 2016 г. 932 хил. 820 лв.; 2017 г. – 1 млн. 14 хил. 300 лв.; и 2018 г. – 1 млн. 120 хил. 240 лв.
С подписването на Договора купувачът се е задължил за срок от 10 години след приключването – до 31 декември 2018 г., да поддържа средногодишен общ тонаж на корабите на дружеството, не по-малко от милион и триста хиляди дедуейт. Това е тежестта, с която даден кораб може да бъде натоварен, включително чрез корабите на дъщерните дружества на дружеството.
След извършен преглед и анализ на представените от купувача документи от страна на Агенцията е констатирано, че средноаритметичната стойност на дедуейт на корабите на дружеството и на дъщерните му дружества за 10-годишния отчетен период, изчислен въз основа на представените от купувача годишни справки, възлиза на 896 хил. 207 лв. 97 ст. За неизпълнение на задължението за поддържане на средногодишен общ тонаж на корабите на купувача „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД – град София, е начислена неустойка в размер на 52 млн. 252 хил. 446 лв. 2 ст., изчислена съгласно предвидената в договора формула. Купувачът и гарантът са уведомени за размера на начислената неустойка, като на купувача е предоставен срок за доброволно изпълнение от 60 дни, считано от получаване на уведомлението. Срокът за доброволното им плащане изтече на 14 октомври 2019 г. В рамките на срока за доброволно плащане дължимата сума не е платена и от страна на Агенцията за публичните предприятия и контрол са предприети правни действия за защита на държавния интерес.
Агенцията на основание предвидената в приватизационния договор арбитражна клауза предяви пред Арбитражния съд при Българската търговско промишлена палата осъдителен иск срещу „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД и „Адванс Пропъртис“ ООД за солидарното им осъждане да заплатят дължимата, но не платена доброволна неустойка. Размерът на предявената пред Арбитражния съд сума е 53 млн. 94 хил. 290 лв. 98 ст., включващ главница 52 млн. 252 хил. 446 лв. 2 ст. и лихва 841 хил. 844 хил. лв. 96 ст. На основание предявения иск е образувано дело. Към настоящия момент тече и срок за отговор на исковата молба от страна на ответниците.
Следва да се посочи, че преди изтичане на срока за доброволно изпълнение – 14 октомври 2019 г., „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД предяви срещу Агенцията установителен иск за недължимост на начислената му неустойка. По иска е образувано арбитражно дело № 134 от 2019 г., по описа на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. Агенцията в срок е подала отговор на исковата молба, в която подробно е обосновала разбирането си за дължимост на предявената неустойка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Вицепремиер.
Имате думата за реплика, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Николова, ясно е, че купувачът грубо е нарушил приватизационния договор и фактически е съсипал един цял отрасъл – от близо три хиляди души са останали 160; нарушен е и тонажът. И сега, този купувач, който е съсипал отрасъла, платил досега някакви неустойки от пет милиона на основа минимална работна заплата. Ние сме пропуснали милиони лева в социалното осигуряване, не е създаден национален продукт и отчисление към бюджета за стотици милиони лева, съсипано е българското корабостроене, на тази основа и кораборемонтната дейност, след като е съсипан и отрасълът, пропуснати са поръчки на малки и средни фирми, свързани с този бизнес за милиони.
Госпожо Николова, аз искам Вашето уверение, че правителството на Република България ще защити националния интерес, в което много се надявам и съм почти сигурен.
Освен това, ще препоръчам: първо, да знаете, че ние от левицата ще следим всяка секунда на процедурите и поведението на българските институции, за да не съдействат те, евентуално, да се измъкнат някои хора от плащането на неустойките.
В заключение, предайте, където трябва, в това число и на министър-председателя: когато група акционери или акционер се съдят с българската държава и не си изплащат 53 милиона, ако обичате, да не се явявате с тях на вечеринки, на банкети и да им давате думата. Когато се разплатят с българската държава, тогава ще им дадете възможност да обясняват. А сега, ние оставаме да следим всяка стъпка на държавните институции за защита на българския интерес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Гечев.
Желаете ли реплика? Не.
Благодаря Ви.
Преминаваме към въпросите към госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката.
Въпрос от господин Иво Христов относно лиценз за изграждане на АЕЦ „Белене“.
Заповядайте, господин Христов.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Заместник-председател, уважаема госпожо Петкова, уважаеми колеги!
Госпожо Министър, Националната електрическа компания все още не е изпратила необходимия доклад относно параметрите за Проекта АЕЦ „Белене“, за да може Агенцията за ядрено регулиране да издаде лиценз за нейното изграждане. Това обявиха преди дни от Агенцията в Годишния си отчет за 2019 г.
Искам да припомня, че точно на 1 октомври 2019 г. в качеството си на министър на енергетиката гарантирахте, че до края на годината или най-късно в началото на следващата 2020 г. Агенцията за ядрено регулиране ще лицензира Проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“ с оглед промените в законодателството и изискванията на Европейската комисия.
На пресконференцията, която визирах по-горе, стана ясно, че освен формално запитване за нужните документи от Националната електрическа компания няма представени никакви реални действия за подновяване на процедурата за лицензиране.
Във Ваши публични изяви Вие нееднократно сте споменавали за засилен инвеститорски интерес към АЕЦ „Белене“. При преговорите с потенциални инвеститори етапът за издаване на лиценз за Проекта е изключително важен, защото намалява риска и повишава цената на бъдещата електроцентрала. Без лиценз попадаме в обратната хипотеза – с по-ниска цена, и с по-голям риск.
Затова, уважаема госпожо Министър, настоявам за отговор: защо Националната електрическа компания не е предприела процедурни действия за лицензиране изграждането на Проекта АЕЦ „Белене“, кои са причините да се бави и кой е отговорен? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Имате думата за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, въпросът, който поставяте, е актуален с оглед на това, че към настоящия момент е в ход процедурата за избор на стратегически инвеститор за Проекта АЕЦ „Белене“.
Както Вие споменахте, както и аз многократно съм споменавала, интересът към реализацията на този проект от едни от световните лидери в областта на ядрената енергетика е наистина голям.
Темата, свързана с довършване на процедурата по лицензиране на Проекта, е изключително важна. Тя е важна и за нас, важна е и за инвеститорите. За нас е важна затова, защото ще ни даде много по голяма тежест и много по-голяма възможност в хода на преговорите да отстояваме един по-голям процент на участие в този проект, от друга страна, ще даде възможност на инвеститорите да бъдат сигурни и да имат яснота по отношение на това, което ще се реализира. Така че този процес наистина е необратим и е много важно да се случи.
Сега ще Ви запозная с цялата хронология на събитията до настоящия момент: на 6 декември 2018 г. Агенцията за ядрено регулиране уведоми Националната електрическа компания и Министерството на енергетиката, че с оглед приетото Решение № 447 от 29 юни 2018 г. на Министерския съвет, с което отмени Решение № 250 от 29 март 2012 г., следва да се приеме, че към момента са отпаднали правните и фактическите пречки осъществяването на Проекта да продължи и процесът на лицензирането му по реда на Закона за безопасното използване на ядрена енергия може да продължи от фазата на одобряване на техническия проект на съоръжението. В писмото се посочва, че във връзка с тази фаза са извършени голям обем от действия. Проектът за изграждане на АЕЦ „Белене“ е изготвен и предоставен в Агенцията за ядрено регулиране заедно с междинен отчет за анализ на безопасността през 2008 г. и в продължение на няколко години са направени необходимите анализи, оценки и експертизи. В писмото се посочва още, че при практическото подновяване на действията относно реализацията на Проекта в процеса на лицензиране би следвало да се отчетат извършените досега действия и в рамките на същата процедура да се извърши нова оценка на Проекта от гледна точка на действащите към момента изисквания – това са новоприетите и актуализирани нормативни актове и стандарти в областта на ядрената енергетика. Такава актуализация би могла да бъде направена само от проектанта, изготвил техническия проект.
Към настоящия момент Националната електрическа компания и руската „Атомстройекспорт“, и съответно Националната електрическа компания и подизпълнителите на „Атомстройекспорт“, участвали в изработването на техническия проект, нямат помежду си действащи договорни отношения.
В тази връзка е необходимо Националната електрическа компания да проведе преговори, в това число и процедура по реда на Закона за обществените поръчки, за да възложи тези дейности.
Във връзка с горепосоченото писмо на Агенцията за ядрено регулиране от Националната електрическа компания на 5 април 2019 г. е депозирана молба за становище относно продължаване на дейностите по одобряване на техническия проект на АЕЦ „Белене“ с цел издаване на заповед по чл. 40 от Наредбата за реда за издаване лицензи и разрешения за безопасното използване на ядрена енергия. С протокол № 22 от 13 септември 2019 г. Съветът на директорите на Националната електрическа компания измени инвестиционната програма на дружеството и възложи на изпълнителния директор да утвърди актуализацията с цел обезпечаване на средства за възлагане на процедурата по реда на Закона за обществените поръчки. Процедурата е с предмет: „Изготвяне на оценка за съответствие на документацията, разработена за изграждане на Проект АЕЦ „Белене“ с актуалните нормативно-технически изисквания по безопасност и изготвяне на концептуални проектни решения“. С моя заповед от 23 октомври 2019 г. разпоредих на изпълнителния директор на Националната електрическа компания да бъда информирана за резултатите от проведената обществена поръчка. Със заповед от 5 ноември 2019 г. на изпълнителния директор на Националната електрическа компания е назначена комисия, която да изготви документацията за провеждане на процедура на договаряне, без предварителна покана за участие по реда на Закона за обществените поръчки с посочения по-горе предмет. Документацията е изготвена – срокът е бил до 30 януари 2020 г. В рамките на вчерашния ден документацията е изготвена и предадена в Съвета на директорите на Националната електрическа компания за приемане и одобряване на тази документация и съответно веднага след това одобряването ѝ от Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг.
След стартирането на тази процедура съответно ще бъде сключен договор. В рамките на този договор ще бъде продължена процедурата по лицензирането. Очакванията са най-късно до края на месец февруари да бъде подписан договорът и да започне същинският процес на работата по лицензирането. Този документ, това лицензиране на Проекта е необходимо в хода на стартирането на преговорите с потенциалните стратегически инвеститори и тогава ние ще имаме необходимост от този лиценз.
Очакваме това да се случи след подаването на обвързващи оферти, което ще стане през втората половина на тази година. Така че дотогава се надяваме, че тази лицензия наистина ще бъде факт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Петкова. Дадох Ви малко повече време поради важността на въпроса и отговора.
Имате думата за реплика, господин Христов.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Петкова, благодаря Ви за отговора.
Два елемента са важни. Първо, защо е допуснато да изтече срокът на предишната лицензия и едновременно с това не е била подготвена процедурата за ново прелицензиране, при положение че се намираме в такъв много важен невралгичен момент?
Второ, кога точно ще изтече срокът, в който ще имаме вече лицензиране на площадката на „Белене“?
Трето, както и Вие самата казахте в отговора си, лицензирането играе пряко по отношение на ключовите параметри за обвързващи оферти и има ли такива, между другото, от кого точно по отношение изграждането на бъдещата електроцентрала?
Четвърто, по повод на дискусията по предишната точка от дневния ред на Народното събрание, всеки знае, че построяването на АЕЦ „Белене“ е изключително важно, защото ако бъдат потвърдени най-лошите предположения на така наречения Зелен пакт, АЕЦ „Белене“ може да се яви заместващата мощност, която да замени в една или друга степен излизането на част или изцяло на въглищните централи. Не дай боже, такова нещо да се случи!
Така че, първо, кога ще бъде точният срок, в който ще бъде получено лицензирането, и второ, защо въобще е допуснато забавяне, защото това се явява много важен елемент от преговорите с потенциалните инвеститори? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Имате думата за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! На първо място, позволете само да внеса яснота по отношение на лицензирането. Това е процес, който продължава – лицензията не е съществувала, за да е загубила своето действие. Това е процес, който в момента трябва да бъде довършен.
Както прочетох и в писмото на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) до Министерството и до Националната електрическа компания, АЯР ни информира, че още през 2008 г. е предоставен целият набор от документи и е извършена огромна част от работата по процеса по лицензиране на проекта. Но тази работа е спряла с решението за спиране на проекта, защото на практика се обезсмисля.
Така че това, което ще направим сега, е да довършим този процес – да се направи всеобхватен анализ по отношение на нормативната уредба, която се е променила оттогава до настоящия момент, за да видим съответствията на проекта спрямо нея. Това ще направи Агенцията за ядрено регулиране и тук не става въпрос изобщо за изтичане на лицензия.
По отношение на лицензирането на площадката на АЕЦ „Белене“ – площадката е лицензирана, така че там проблем няма, няма проблем с изтичане на лицензията на площадката. Знаете, има изградена цялата необходима инфраструктура за реализацията на проекта. Там нещата са такива, каквито трябва да бъдат.
Що се отнася до това дали има обвързващи оферти – съгласно процедурата до края на днешния ден е срокът за подаване на потвърждения, че тези компании, които ние сме включили в кратката листа, ще подадат обвързващи оферти. В рамките на днешния ден ще изчакаме, за да видим окончателно кои от тези пет компании ще потвърдят, че ще подадат обвързващи оферти.
Интересът към проекта е голям и това, че участват такива компании, е гаранция и надежда, че той ще бъде реализиран. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петкова, за участието в днешния парламентарен контрол.
Поради възникнал неотложен ангажимент министърът на вътрешните работи господин Младен Маринов няма възможност да участва в днешния парламентарен контрол, за което народните представители Васил Антонов и Хасан Адемов са уведомени.
Продължаваме с отговорите на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, като преминаваме към процедура за един отговор на два въпроса.
Първият е от народните представители Анна Славова и Евдокия Асенова – относно предстоящото през месец май национално външно оценяване за IV клас по български език и литература.
Вторият въпрос е от народния представител Ирена Анастасова – относно промени в начина на провеждане на националното външно оценяване в IV клас.
Предстои да дадем по две минути – по реда на постъпване.
Имате думата да развиете въпроса.
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, в края на месец май предстои да се проведе националното външно оценяване в края на ІV клас по български език и литература. Вече са утвърдени както правилата, така и механизмът за неговото провеждане.
Тази година регламентът за оценяване много се доближава до начина, по който се провеждат матурите в VІІ и ХІІ клас. Инструкциите на Министерството предвиждат аудиозапис на диктовка, която да замени учителя и учениците да пренасят от бланка с въпросите отговорите на отделен лист. Тези нововъведения предизвикаха вълна от недоволство както сред началните учители, така и сред родителите на четвъртокласниците.
В тази връзка са и техните опасения, че, първо, във всяко едно училище няма висококачествена аудиотехника и учениците няма да имат достатъчно време за упражнение по новия формат на провеждане на националното външно оценяване.
Въпросът ми към Вас е следният: какви са целите на Министерството на образованието и науката при въвеждането на този нов модел на национално външно оценяване и защо се въвежда в навечерието на провеждането?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Асенова.
Има думата госпожа Анастасова да развие своя въпрос също в рамките на две минути.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Този път абсолютно съм сигурна, че ще се вместя в двете минути, защото госпожа Асенова и госпожа Славова ме улесняват в представяне на мотивите, поради които задаваме тези въпроси. Всъщност те са породени от разговорите ни в много училища в страната с колеги начални учители предимно, както и с част от родителите.
Бих допълнила само, че Ви моля по-подробно за промените, пред нас да кажете какви точно са те.
Присъединявам се към въпроса на колегите: какви са мотивите за тези промени и как Министерството ще отговори на тези притеснения на началните учители и на родителите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Имате думата за отговор – три плюс три, общо шест минути, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи Анастасова, Славова, Асенова! Стандартът за оценяване на резултатите от обучението на учениците урежда общите положения, които се прилагат за всички национални външни оценявания, които Законът за предучилищното и училищното образование предвижда в края на ІV, VІІ и Х клас, като описва, наред с целите, и учебните програми, и задължителните компоненти в изпитите, и съответните комисии, и длъжностните лица, които са ангажирани с изпитите. В този смисъл регламентът за провеждане на националното външно оценяване за четвъртокласниците се доближава до регламента за провеждане на националното външно оценяване за седмокласниците. С това се цели обективност, единни правила и еднакви условия за всички ученици при провеждането на националните външни оценявания.
Всичко това е разписано в Наредба № 11 след публикуването за едномесечно обсъждане и в сила преди началото на учебната година – в този смисъл не може да се твърди, че се въвежда в навечерието на провеждането на националното външно оценяване в ІV клас.
Въпреки това, отчитам, че не е акцентирано върху аудиозаписа – чисто формално, това не е част от утвърдения преди началото на учебната година формат, изкомуникирано е на така наречените годишни срещи преди началото на учебната година, но допускаме, че при един такъв подход на комуникация е нормално до една част от учителите да не е стигнала информацията за този акцент или за тази промяна.
Един от аспектите на равнопоставеността е създаването на условия всички ученици да покажат уменията си при еднакви условия и да бъдат оценени обективно. За тази цел и диктовката, като елемент от изпита по български език и литература на националното външно оценяване в ІV клас, ще бъде предоставена на училищата на аудиофайл – това е в духа на всички международни стандарти за провеждането на изпити. По този начин, освен възможността да се избегнат говорни проблеми, неточна комуникация и неподходяща сила на гласа при отделни учители, се създават условия диктовката да е прочетена при изпълнение на съответните методически изисквания за четене и диктовка и с темп, съобразен с възможностите на учениците в ІV клас.
Отбелязването на отговорите на учениците върху бланка за отговори пък е свързано с начина на оценяване, при което отговорите на въпросите с избираем отговор ще се оценяват електронно, като по този начин ще се оптимизира процесът и ще се намали административната тежест на училищата, в които до настоящата година техническо лице внасяше ръчно отбелязани от учениците отговори. Нещо повече, оценяването на задачите с отворен отговор ще се осъществява дистанционно в електронна среда от учители от цялата страна.
Що се отнася до опасението, че училищата може да нямат необходимата техника и да не успеят да се справят с пускането на аудиофайл, трябва да се отчита многообразието от възможности за възпроизвеждането на звуков файл чрез различни технически устройства и да се има предвид, че системата в продължение вече на пет години получава, размножава и пуска файлове в залите по време на провеждането на изпитите след VІІ клас.
Предвидили сме и ситуации, при които поради непредвидени обстоятелства би се наложило диктовката да се чете от учител, като за целта от всяко регионално управление по образованието ще бъдат определени такива лица.
В подкрепа на работата на началните учители в ІV клас са подготвени аудиофайлове с диктовка, както и примерни бланки за отбелязване на отговорите, за да могат учениците да се упражняват и на самия изпит да се чувстват спокойни и уверени. Тези материали ще са в училищата, или в началото на втория учебен срок, и съм убеден, че времето до изпитите е достатъчно за адаптиране към изискванията. В началото на втория срок е предвидено обучение на близо 1500 начални учители за оценяване на отворените въпроси на двата изпита от националното външно оценяване.
Националното външно оценяване след ІV клас няма елиминаторен характер за нито един ученик и не следва да предизвиква притеснения. Диктовката ще бъде съобразена с нивото на учениците, ще има ясна дикция, няма да се изисква слагането на пунктуационни знаци, които не са учени от учениците. Не следва да предизвиква опасения и в учителите, тъй като едни евентуално по-лоши резултати на някое училище по никакъв начин няма да ощетят училището – напротив, всички училища и всички учители имат нужда от обективни резултати, които да им позволят да направят по-добра диагностика на знанията, на трудностите, на резултатите на учениците.
Дългосрочно това, от което имаме нужда за оценяване на ниво училище, е така наречената оценка на добавената стойност или на приноса на развитието на всяко едно училище. Дори да има по-ниски резултати в ІV клас едно училище, това няма да повлияе негативно на тяхната оценка, дори напротив, тази оценка ще бъде с обратен знак, защото ние няма да имаме оценка на добавената стойност в І – ІV клас, ще имаме в V – VІІ клас. Там резултатите от външното оценяване в ІV клас ще бъдат входни, за да направим такава оценка – нещо, което е заложено в Закона за предучилищното и училищното образование, пък и е необходимо да стимулираме училищата да работят по-добре.
На нас ни трябва обективно външно оценяване, съпоставимо като резултати, съпоставимо като условия, при които се провежда. Не трябва това външно оценяване в ІV клас да притеснява родителите и учениците – всяка една система има обикновено след три или четири години външно оценяване, както има и вътрешно оценяване впрочем, има текущи оценки. Оценяването е част от процеса на образование.
Това, което отчитаме, е, че имаме пропуск в комуникацията. 23 хиляди начални учители имаме в системата. Нямаме пряк канал за комуникация с всеки от тях. От срещите, които сме направили, мога да кажа, че до голяма степен сме разсеяли техните притеснения. За съжаление, не можем да го направим с всички учители.
Правим среща в по-голям формат следващата седмица, на 7 февруари – с повече учители. Надявам се, че и техните опасения – аз поне, където имах възможност да говоря с учители, сме провели този разговор и мисля, че опасенията не са толкова големи.
Външното оценяване ще става оттук нататък – това, което говорим, че то трябва да бъде ориентирано към меренето на умения, означава, че то ще бъде по-малко предвидимо от гледна точка на неща, които ще се мерят в него. Тоест ще изисква по-малко заучаване и в този смисъл дори някой да не е упражнявал диктовката на аудиофайл, това е едно умение, което рано или късно всеки от нас изгражда. Дори сега да започнат да правят упражнения учителите, има няколко месеца до външното оценяване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Думата за дуплика има госпожа Анна Славова.
Заповядайте.
АННА СЛАВОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър! Аз, честно казано, съм, меко казано, изненадана – ще си позволя да кажа, от технократския Ви отговор. Говорим за стандарти, комисии, длъжностни лица, намаляване на административната тежест, при положение че тук става въпрос за едни 10 – 11-годишни деца.
В тези променени правила – само да направя една реплика: с началните учители категорично не е коментирано нищо освен думите „промени ще има в началото на годината“, когато сте ги събирали. Какви промени обаче – сега го казвате, през месец януари.
Това, че имат време да упражняват аудиодиктовката – извинете, Вие сега казвате, че изработвате примерните файлове и ще ги пускате. Ние сме вече месец февруари! Националното външно оценяване е през месец май. Това означава учителите да изоставят целия друг материал и да започнат да упражняват аудиодиктовката, която, повярвайте ми, за едни 10 – 11-годишни деца е нещо много различно от диктовката на учителя, с който те са свикнали от четири години.
Прехвърлянето на отговори на друг лист.
От Вашия отговор разбирам, че е само с цел намаляване на административната тежест и начина на проверяване. Ама мисли ли някой за тези деца, които трябва да го правят?
Казвате, че няма да има проблем с техниката.
Не става въпрос дали ще има техника, която да пусне аудиодиктовката. Става въпрос дали тази техника ще бъде… Обяснението, че правим аудиодиктовка като нововъведение, е обективност, единни правила и еднаквост. Кой ще гарантира еднаквостта на помещенията, в които звучи аудиодиктовката и качеството на самите устройства, които ще я пресъздават? Не е ли по-лесно да се доверим – защото излиза, че ние нямаме доверие на нашите начални учители и затова даваме на една техника възможността да диктува, не е ли по-лесно да оставите учителите да диктуват и да вкарате квестори, като толкова не им вярвате?
И като заключение от всичко това: Вие казахте, че не била задължителна, че няма облигаторен характер. Обяснете ми, не чух от Вашия отговор целта на това национално външно оценяване, къде са анализите от последните 13 години, откакто е въведено? Къде са последващите промени, ако щете в програма за обучение, ако щете в качество на образование? Защото целта на цялото това национално външно оценяване, както е записано в Закона, е разработване на политики и мерки за повишаване качеството на обучение. До момента няма нито един публичен анализ на изминалите национални външни оценявания. До какви изводи водят резултатите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Славова.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Надявам се да успея да засегна всички въпроси, които поставихте допълнително, с риск да се повторя от изложението преди малко.
Диктовката е възпроизвеждане на умения. Ние не можем да подготвим децата, когато мерим умения с точно определени знания. Натрупването на знания, в случая в начален етап, трябва да доведе до формирането на умения те да възпроизвеждат текст от диктовката. Не можем да искаме всяко едно нещо да са го учили точно по същия начин, както ги изпитваме, ако искаме да минем към меренето на умения. Убеден съм, че когато направим част от отговорите да бъдат насочени към меренето на умения в националното външно оценяване след VII и Х клас, ще имаме същите критики: защо не са подготвени децата, защо не могат да заучат това нещо? Нали това е целта все пак – да не е заучено всичко по начина, по който трябва да е в класната стая.
Мислим ли за децата?
По начина, по който ми зададохте въпроса, едва ли не разбирам, че образованието не трябва да има оценяване, или не трябва да има усилие. Да, образованието и изпитите изискват усилие от страна на децата. Не можем да кажем, че тези усилия са в някакъв непосилен размер. Помещенията са много по-еднакви, отколкото дикцията, темпът, с който евентуално биха диктували различните учители. Диктовката от запис ще бъде направена по всички правила, като ще се чете изцяло веднъж, после на смислови части, с повтаряне, бавно, за да няма притеснение за пунктуацията. Не може да се изисква от децата да слагат пунктуационни знаци, при положение че не са ги учили. На записа ще са отбелязани пунктуационните знаци, които трябва да се поставят, записът ще бъде по правила с един прочит, с разделяне на сложни изречения на смислови части, с повторения.
Аз не бих си позволил да говоря от името на всички начални учители. Вие го правите и смятате, че всички начални учители са против или имат притеснения. Мненията са различни. Дори онзи ден госпожа Найденова, която участва в разговор с колеги от Министерството, мисля, че до голяма степен видя добрите намерения, или поне това бяха нейните думи: „Видях добрите желания на Министерството и още един път благодаря. Няма причина да не спрем подписката.“, бяха нейните конкретни думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър.
Имате думата за реплика, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Господин Председател, господин Министър, колеги! Изслушах отговора Ви, господин Министър, и искам да поставя въпроса и коментара по малко по-друг начин.
Убедена съм в добрите намерения на Министерството и се питам, защо голяма част от учителите и немалка част от родителите проявяват съмнение към мотивите на МОН за въвеждане на тези промени? И отговорът не е различен за различните сфери, за съжаление, защото учителите, като част от обществото ни, изобщо не вярват на институциите, не вярват на Министерството.
Защо не вярват? Защото смисълът на националното външно оценяване е с направените анализи да се открояват причини за негативни или позитивни резултати, и да се предприемат съответните мерки. Колежката, която говори преди мен, е права, че години наред това не се случва, или, най-малкото, това не е публично, или, най-малкото, не се казва: поради открити такива и такива проблеми, ние правим такива и такива промени.
Онзи ден слушах госпожа Михайлова по не знам коя от телевизиите, тя дори каза, че – цитирам: „Националното външно оценяване е важно не толкова на ниво политики на Министерството, то дава възможност за анализ на ниво училище, най-вече за отчитане на индивидуалния напредък на самите ученици.“ Да, то дава и такава възможност, но най-важната цел на националните външни оценявания според мен е точно, за да даде ориентир на Министерството за негови бъдещи политики.
Години наред бяхме свидетели, че точно тези учебни програми, най-вече това тежко учебно съдържание и този невъобразим начин на поднасяне на учебния материал, доведе до това, че – както аз обичам да казвам, ние отказваме децата от училище още в начален етап.
Аз съм с две ръце за промени в националното външно оценяване. Тези промени са наложителни. Или МОН ще прави съответни анализ и изводи и ще предприема последващи компетентни мерки, или в противен случай националното външно оценяване наистина е излишно. Не мога да преценя, ако оставите този вариант, дали децата ще се справят с аудиофайловете и с пренасянето на отговорите. За това трябва да питате и да чуете колегите начални учители и вероятно да дадете достатъчно време на децата да свикнат с това. Ще приветствам обаче въвеждането на външни квестори при националното външно оценяване в IV клас, защото са известни недотам почтени и добри педагогически практики, в които на децата се оказва нерегламентирана помощ, което изкривява… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Опитвам се да приключа, което изкривява резултатите от оценяването. Няма спор, че резултатите и качеството на обучението трябва да се мерят на вход и изход. Изключително съм доволна да чуя това и е крайно време да го направим, за да може да се отчете както напредъкът на учениците, така и положените усилия от учителите, тъй като условията, както знаем, при които работят колегите учители, са много различни в различните части на страната и в различните училища. И мисля, че дори трябва да се мисли занапред тези резултати да бъдат обвързани като един от елементите от финансирането на училищата.
И накрая – времето ме ограничава, надявам се педагогическата и родителската общност да бъде убедена от Вас в смисъла на провеждане на националното външно оценяване, защото те явно не виждат такъв досега. Ако виждат, предполагам, че те ще бъдат партньори на Министерството в изпълнението и на тази задача. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Анастасова.
Малко повече време, но все пак е за нашите деца.
Господин Министър, имате думата за дуплика, ако желаете.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Аз всъщност съм съгласен с всичко, което каза госпожа Анастасова, може би с едно изключение, че преди всичко трябва да се използва на национално ниво външното оценяване – и двете: и на национално, и на училищно ниво.
На училищно ниво в много по-голяма степен може да бъде ползваемостта за анализ на образователните трудности на всяко едно дете, за диагностика на всеки един етап. Съгласен съм с Вашето мнение, че в момента националното външно оценяване не е достатъчно ефективно. От една страна, организационните усилия и ресурси, които се хвърлят, и финансови, са немалки, от друга страна, нямаме достатъчно използваемост, затова от миналата година имаме информационна система, където всеки един учител може да види резултатите на своите ученици, да анализира на кой въпрос те имат пропуски, по отношение на кои компетентности имат дефицити.
Отделно от това, благодаря, че подкрепяте вкарването на такъв елемент, включително на финансовата формула, базирана на оценка за приноса на училището. Тук съм длъжен да призная, че срещаме трудности, тъй като още от 2017 г. започнахме да разработваме такъв модел, такова уравнение, в което да вкараме всички фактори, контекстуални характеристики на средата, но на нас ни трябва външно оценяване след IV клас, което да е надеждно, което да е пред съпоставими условия, което да има нормално разпределение – тук използвам статистическия термин. Знаете колко е голям процентът – над 60% от резултатите са отлични от външното оценяване след IV клас, и няма нищо притеснително. Пак казвам, ако има по-ниски резултати, това ще ни позволи да направим такава оценка на добавената стойност. Тоест ефективността, която ние използваме, ще повиши ефективността на националното външно оценяване. По същия начин ще можем, след като имаме външно оценяване, след Х клас да направим такава оценка за първи гимназиален етап, но много е важно да накараме, да насърчим учителите да използват и по-голяма степен във външното оценяване за целите на диагностиката на училищно ниво, на ниво ученик. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Таня Петрова относно мерки за увеличаване броя на студентите по професии, за които се очаква бъдещ недостиг.
Заповядайте, госпожо Петрова, да развиете Вашия въпрос.
ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, господа министри! Светът безспорно вече не се намира в състояние на предвидимо и линейно развитие. Промените са широкообхватни и много динамични. Целите и ролята на образованието се предифинират. Променят се концепциите за знание и механизмите за неговото разпространение. Променят се значимите умения, променят се моделите за предоставяне на образователни услуги. Променя се ролята на университетите за разширяване на знанието чрез изследователската дейност и за превръщането му в полезни иновации. До голяма степен справянето с всичко това зависи от наличието на гъвкави, ефективни, балансирани мерки за активиране на младите хора за обучение по професии, за които се очаква бъдещ недостиг.
И в тази връзка, уважаеми господин Министър, каква е политиката на Министерството на образованието и науката по отношение, първо, средствата за издръжка на студентите във висшите училища, които подготвят кадри, необходими на пазара на труда по професии, за които се очаква бъдещ недостиг и/или са важни за страната направления?
И второ, каква е политиката на Министерството по отношение таксите за обучение на новоприетите студенти от българската диаспора в Албания, Косово, Молдова, Северна Македония, Украйна и Сърбия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Петрова.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Петрова, до 2016 г. Законът за висшето образование регламентираше абсолютно либерализиран прием, в това число и в държавните висши училища, а държавата финансираше търсенето от страна на студените.
Промените, които бяха направени през 2016 г., дадоха право на Министерския съвет и на Министерството да правят политика за преструктуриране на приема и неговото редуциране. За четири години беше намален от 58 на 43 хиляди, като най-голямото намаление за държавните висши училища беше в социалните, стопанските и правните науки – близо 60%, където в най-голяма степен избуя и нерационалното търсене на висше образование.
Изведохме списък с приоритетни професионални направления като опит да обвържем търсенето на образование с потребностите на пазара на труда. Това са най-общо професионалните направления, в които имаме разрив между бъдещото търсене на пазара на труда и днешното търсене на пазара на образование. Факт е, че не е задължително да има връзка между тези два пазара. Те са два различни пазара с различна логика. Ние трябва да ги обвържем, но не само с тези с извеждането на този списък. Това, което направихме, е, че тези професионални направления получават допълнително финансиране и имат по-висок коефициент при равни други условия по 328-мо Постановление, въз основа на което диференцираме финансирането между висшите училища въз основа на комплексна оценка за качество и реализация.
Второ, имат по-висок прием при равни други условия, определен по реда на Постановление № 64 на Министерския съвет, което променихме миналата седмица, и още по-голяма диференциация ще направим.
Трето, по линия на стипендиите. Студентските стипендии – бяха гласувани втори допълнителни стипендии на студентите в приоритетните професионални направления с цел да бъдат насърчени да се включат в тези професионални направления.
Миналата седмица Министерският съвет прие промени в четири постановления, три от които са цитираните, с които се правят общи промени, които засилват в тази посока обвързването.
Първо, че се увеличават коефициентите по 328-мо ПМС, по-точно се разтягат коефициентите, прави се още по-голяма диференциация между професионалните направления, между висшите училища, в зависимост от комплексната оценка за качеството и реализацията.
Второ, гласуват се трети допълнителни стипендии по Постановление № 90, които ще бъдат за кандидат-студенти от 10-те процента с най-високи резултати от външното оценяване по български език и литература, завършили гимназия, и от 50-те процента с по-високи резултати от външното оценяване по математика, физика и химия – тези, които са избрали, тъй като основната част от професионалните направления, в които имаме най-голям очакван недостиг, са свързани с по-задълбочено изучаване на математика и природни науки. Това впрочем е друг аспект на въпроса как ние насърчаваме изучаването на математика и природни науки, което, няма съмнение, че има връзка с поставения въпрос.
Трето, допълнителните промени в Постановление № 64 още повече ще диференцират приема между професионални направления и ще ни позволят да правим по-активна политика.
За съжаление, приоритетите в професионални направления, въпреки всички тези стимули, в малка част сме успели да увеличим приема в тях, да насърчим повече студенти. Отчитайки обаче, че имаме намаление на кандидат-студентите – демографско намаление на кандидат-студентите, от една страна. От друга страна, ограничението ни е, че следващото десетилетие, в което можем да кажем, че можем да правим разумни прогнози с разумна увереност, ние ще имаме повсеместен недостиг по всички професии, по всички сектори. Не можем дори и за тези, където избуя нерационалното търсене на висше образование, да кажем, че ще имаме излишък. Тоест трябва много предпазливо да оптимизираме приема допълнително.
По отношение на втория въпрос – бяха приети промени в Постановление № 103, които са насочени към това да регламентираме освобождаването от такси. Знаете, че последните няколко години увеличихме приема на студенти от историческите български диаспори от 400 на 2000 бройки. Не всички се запълват. Имаме запълване между 1000 – 1100 през последните години.
Паралелно с това бяха направени близо три стъпки, близо три пъти увеличение на стипендиите за студентите от тези исторически диаспори. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В репликата може би ще продължа с отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, тъй като доста стана времето.
Имате думата за реплика.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ): Благодаря.
Искам да благодаря на министър Вълчев за това, което разви като политика на Министерството по отношение на първия ми въпрос.
Този първи въпрос е продиктуван, първо, по причината, че като математик силно страдам за това, че има много голям недостиг на кадри, които имат образование по математика, по физика и по останалите природни науки. Грижата, мерките, които правят всички по отношение на преодоляване на този недостиг и най-вече Министерството на образованието и науката съвместно с Института по математика и информатика към Българската академия на науките, съвместно със Съюза на математиците в България, считам, че ще дадат реални резултати, защото България е известна с постиженията си по математика и не е никак добре това, което ние виждаме като реалност в момента по тази учебна дисциплина.
Второ, отговорът на този въпрос има много допирни точки и с факта, че Законът за висшето образование в момента се намира между първо и второ четене. Промените в този закон адекватно показват грижата на правителството и на Министерството по отношение на университетите, по отношение на специалностите и професиите, с които ние разчитаме, че ще имаме кадри, които в момента са с недостиг на пазара на труда, но в бъдеще време този недостиг ще бъде преодолян.
Изобщо факторите за успеха на образователните промени са именно адекватността и бързината. Така че за всичко, което се прави, имате нашата подкрепа и съдействие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Петрова.
Желаете ли думата, за дуплика – заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Това, което ме подсети във Вашите думи за Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, че още една допълнителна мярка предлагаме да бъде одобрена към тези, които вече изброих. За професионалните направления с най-голям очакван бъдещ недостиг на специалисти предлагаме да не се заплащат такси за обучението или таксите да се заплащат от държавата. Това най-вероятно ще бъдат осем професионални направления, на които в момента в най-голяма степен стимулираме обучението – математика, физически науки, химически науки, педагогика на обучението по машиностроене. В момента не мога да Ви ги изброя всички.
По отношение на втория Ви въпрос. С промените в Постановление № 103 се предвижда освобождаването от такси в българските държавни училища на студентите с български произход от Албания, Косово, Република Молдова, Република Северна Македония, Украйна, Сърбия. Това са не само исторически диаспори, но и страни, които имат по-ниско или съпоставимо с нашето доходно равнище.
Отделно от това направихме промени в Наредбата за прием на студенти в българските висши училища, които позволяват да се кандидатства с оценката от държавен зрелостен изпит от съответния език на друга образователна система. Така например, ако едно дете е учило в Германия и матурата му е по немски език, плюс сертификат по български език по европейската езикова рамка, да замести матурата по български език. Двете заедно показват езикова и комуникационна компетентност, което ще улесни входа в българската образователна система най-вече на студенти от новите диаспори.
Планирали сме информационни кампании във всички страни, дори бих казал в региони. С мрежата от неделни училища, които знаете, че са близо 300, планираме информационна кампания в новите български диаспори. Планираме и сме стартирали изработването на информационна система за електронно кандидатстване, което ще улесни кандидатстването в българските висши училища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към последния въпрос днес към Вас от народния представител Ирена Анастасова относно контрола върху дейността на центровете за специална образователна подкрепа.
Имате думата, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Господин Председател, господин Министър, колеги! С влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование през 2016 г. бившите помощни училища се преобразуваха в центрове за специална образователна подкрепа. Тези центрове обучават деца с множество увреждания и ниско функциониращи деца от аутистичния спектър.
Изминаха повече от две години от това преобразуване и една година от обнародвания Правилник за устройството и дейността на центровете за специална образователна подкрепа. Министерството последователно увеличава стандарта за издръжка на ученик в тези центрове и това е добре, защото материалната база в много от тях е далеч от необходимите стандарти. Не за това обаче е въпросът ми днес.
Моят въпрос е свързан с ежедневната дейност в тези центрове и най-вече с осъществявания контрол. Както знаете, господин Министър, не за първи път Ви питам за проблеми, свързани с работата в центровете за специална образователна подкрепа както с проблеми в конкретни центрове, така и с общи проблеми, характерни за много от тях.
Подобен въпрос предстои да задам и на госпожа Сачева, защото такива проблеми се наблюдават и в центровете за настаняване от семеен тип на деца и младежи. Проблемите, за които Ви питам, са предимно в центровете за специална образователна подкрепа с общежития. При срещите ми в страната с учители и възпитатели, с граждани от населени места, в които има такива центрове, те изказват сериозни притеснения, че контролът в тях е силно занижен. По-големите деца са използвани като работници срещу минимално заплащане в населените места, при това доста често със знанието на ръководствата на тези центрове. Няма ефективен контрол за употребата на алкохол, доста често има сериозни прояви на агресия сред настанените в тях деца. Част от ръководствата им предпочита да крие проблемите, вместо да ги постави за решаване.
Въпросът ми е: имате ли информация за подобни проблеми в дейността на цитираните центрове? Дали всички деца отговарят на критериите, за да бъдат обучавани в център за специална образователна подкрепа и какъв е контролът в този смисъл? Какви мерки се предприемат и какъв контрол върху цялостната им дейност се осъществява? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Анастасова.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Анастасова, колебая се дали да започна с информация за центровете за специална образователна подкрепа, или директно да Ви отговоря.
В Министерството на образованието и науката не са постъпвали сигнали, съдържащи посочените от Вас притеснения. Това, което казахте, е сериозно и притеснително. При конкретни сигнали поемам ангажимент веднага да инициираме проверка.
Тази година ще възложа на регионалните управления по образованието да заложат в много по-голяма степен в плановете си за контролната дейност контрол върху центровете за специална образователна подкрепа.
Знаете, към Министерството на образованието има над 400 звена – второстепенни разпоредители, не мога да кажа, че можем да осъществим тотален, повсеместен контрол. Напълно е възможно да имаме случаи, които да не са били обект на контрол. Поемам ангажимент, че ще осъществим такъв контрол.
В момента в страната функционират 42 центъра за специална образователна подкрепа. Осем от тях са общински, като всички деца и ученици, които се обучават и подпомагат от тях, са записани в съответна детска градина или неспециализирано училище. 24 от тези центрове имат общежития, към тях са настанени 553 деца. Обучението им в центровете се координира с екипите за подкрепа на личностното развитие. Общият брой на специалистите в центровете е 765. От тях 51 са психолози, трима педагогически съветници, 51 логопеди, 436 учители за деца и ученици с умствена изостаналост, 80 възпитатели, двама рехабилитатори на слуха и говора, 86 други педагогически специалисти и 65 директори и заместник-директори.
Регионалните управления по образованието като регионални администрации към министъра на образованието осъществяват контрол. Контрол по отношение на общинските центрове осъществяват и органите за местно самоуправление. Контролната дейност на регионалните управления се осъществява чрез тематични и текущи проверки.
Както споменахте, увеличили сме стандарта. Миналата година по Национална програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“ реализираме и нов модул, насочен към центровете с наименование „Осигуряване на съвременна специализирана среда“, за който отделихме 1 млн. 600 хил. лв. за финансиране на проекти за модернизиране на средата.
Това, с което трябваше да завърша, всъщност с него започнах. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Господин Председател, господин Министър, колеги!
Господин Министър, изслушах отговора Ви. Остават и някои въпроси, които по мое мнение изискват специално отношение и контрол от страна на Министерството, а именно: възможно ли е регионалният екип за подкрепа на личностното развитие да бъде контролиран за съответствие на оценките, които дава, с реалното здравословно състояние на ученика, настанен в такъв център? На много места учениците, които са настанени, са по-скоро с дефицити в семейната и социалната среда, отколкото в здравословното им състояние. За проявите, за които Ви говоря, те са предимно от такива ученици и за тях по-доброто е посещение на обикновено общообразователно училище, отколкото на такъв център. Знаем, че делегираните бюджети, обаче не работят в тази посока. По-скоро центровете имат интерес от повече деца, макар и по критерии, които не съответстват на профила им на дейност.
На мой въпрос към Вас преди повече от година Вие ми предоставихте оценка на системата от помощни училища в България, извършена по европейски проект от Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения.
Все още в много от помощните училища има деца, които ги посещават само по социални индикации, което категорично трябва да бъде преустановено, гласи първият извод, направен от Министерството на образованието и науката на базата на тази оценка.
Мисля, че нещата не са променени особено и във вече съществуващите центрове – преобразуваните. Не е ли по-добре в такива случаи децата да бъдат настанявани не в такива центрове, а в центрове за настаняване от семеен тип на деца и младежи, които са под ръководството на друго министерство.
Как контролирате дали директорите на центрове назначават колкото са необходими учители и съответни специалисти за децата със специални образователни потребности? Дали назначените в тях са с необходимата квалификация за справяне с явни прояви на агресия, незачитане на правила и норма, с открито враждебно поведение на някои ученици както към своите съученици, така и към учителите?
И, трето, част от колегите в тези центрове, особено тези с общежития, работят при изключително трудни условия. В някои от тях не се спазва трудовото законодателство особено при нощни дежурства и всякакви други, предимно технически дейности. Не се контролира извозването на децата, участието им в извънучилищни дейности, труден е контролът през свободното време на децата, което е проблем, както в самите центрове, така и за хората в населените места.
Мисля, че всичко това изисква изключителен контрол от страна на Министерството и регионалните управления.
Благодаря Ви, че казахте, че ще поискате повече проверки от регионалните управления по образованието на дейността на тези центрове, защото тези практики на места, не казвам, че навсякъде е така, обезсмислят добрите идеи за приобщаващото образование. И мисля, че Министерството на образованието и науката е длъжно да направи анализ на дейността на тези центрове и да предприеме необходимите действия, както впрочем все още очакваме доклада на Министерството на образованието и науката, според чл. 251 от Закона, за реализация на принципите и политиките в закона, който трябваше да внесете в Народното събрание до 31 март 2019 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Анастасова.
Не желаете дуплика, господин Министър.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол, господин Вълчев.
Ние преминаваме към въпросите към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев.
Първият въпрос е от народния представител Георги Михайлов относно отказ на НЗОК да заплати лечението на пациент с вродено обменно заболяване.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, Вие си спомняте вероятно по време на сериозните дебати при приемането на Проектозакона за бюджета на НЗОК, че аз споделих с Вас голямата тревога от така наречения § 15, който се прие след много сериозни обсъждания и паузата в дейността на Народното събрание, че създаването на граница от 18 години при каквито и да е заболявания създава един много сериозен проблем в българските семейства и във възприемането на нацията за ролята на държавата в осъществяване на стратегически задачи в областта на здравеопазването.
През изминалия месец станахме свидетели в медиите, в общественото пространство на един случай, аз внимателно изчетох и обясненията на НЗОК, на доктор Дечев, за български гражданин, който е навършил 18 години и в този момент му е прекратено плащането на специализирана храна, от която той се нуждае при лечението, при поддържането на нормалните си жизнени функции при едно метаболитно заболяване. Аз не искам да влизам в детайли, тъй като това не е важният въпрос.
За мен обаче въпросът стои и той по никой начин не е решен. Аз дълги години съм бил член на Комисията по редки болести, споделял съм с Вас, че 75% от пациентите с редки болести са в детска възраст, че, за съжаление, не голяма част от тях достигат до зряла възраст поради многото проблеми в лечението изобщо на детските болести, но и по отношение на политиката на нашата страна в областта на здравеопазването и лечението на редките болести.
Моят въпрос към Вас е: не само за конкретния случай, но въобще този генерален въпрос, който се уреждаше от закрития вече Фонд за лечение на деца, и Вие го продължихте по един начин, който не беше според мен удачен, как виждате Вие този преход за над 18 години не само при един специфичен вид заболявания, а изобщо на пациентите, за да могат българските семейства да бъдат спокойни, че тази приемственост в лечението, за която ние говорим в медицината, и тя е много важна, ще бъде осъществявана? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, от представения от Вас въпрос не става ясно кое конкретно вродено обменно заболяване се визира, както и каква е необходимата терапия.
При предположение, че се касае за отказване от заплащане на диетична храна за специални медицински цели, възможност за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на диетични храни за специални медицински цели, съществува по реда на Закона за здравето и съответно Наредба № 2 от 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, съгласно които право на заплащане за лечение с диетични храни за специални медицински цели извън обхвата на задължителното здравно осигуряване имат лицата до 18-годишна възраст.
Има възможности за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на диетични храни за специални медицински цели. То се извършва и на основание чл. 45, ал. 1, т. 12 от Закона за здравното осигуряване, по която Националната здравноосигурителна каса заплаща за домашно лечение на територията на страната лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. Всяко здравноосигурено лице може да се възползва от тези права, в случай че заболяването, за чието домашно лечение са необходими диетични храни за специални медицински цели, е включено в Списъка на заболяванията по чл. 45, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване, за чието домашно лечение на територията на страната НЗОК заплаща напълно или частично лекарствените продукти, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели.
С Решение № РД НС-04-18 от 11 март 2019 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 36 от 2019 г., в Списъка по чл. 45, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване са включени допълнителни заболявания, което дава възможност НЗОК да заплаща за домашно лечение за нови диагнози.
Списъкът с диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса, се утвърждава по реда на Наредба № 10 от 2009 г.
С цел осигуряване на достъпност и непрекъсваемост на лечението на здравноосигурените лица до диетични храни за специални медицински цели, както и за допълване на Списъка на диетичните храни, заплащани от Националната здравноосигурителна каса в съответствие със Списъка на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща, на заседание, проведено на 20 януари 2020 г. от Надзорния съвет на НЗОК е взето решение за обновяване на Списъка с диетични храни за специални медицински цели.
Утвърдена е нова спецификация на диетичните храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса. Възложено е и откриването на процедура за обновяване на Списъка с диетични храни за специални медицински цели в съответствие със Списъка на заболяванията, за чието лечение на територията на страната Националната здравноосигурителна каса заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.
Предвид гореизложеното, бих желал да Ви уверя, че от страна на Националната здравноосигурителна каса се предприемат действия в съответствие с нормативните възможности за осигуряване лечението на пациенти с редки вродени обменни заболявания с необходимите им диетични храни за специални медицински цели.
При конкретизиране на заболяването и необходимостта за лечението му с диетични храни за специални медицински цели по визирания от Вас случай бихме могли да представим конкретна информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, аз ще Ви запозная след приключването на Вашия цикъл от отговори с конкретния случай, но моят въпрос беше принципен. Не става дума в подготвен отговор от Вашите юридически съветници в Министерството Вие да ми представите структурата на действия по отношение на лечебните храни.
Става дума за Вашето принципно отношение като министър към пациент, на който държавата е поела лечението му до 18-годишна възраст в една или друга област на клиничната медицина. Много добре знаем, че в огромния процент от случаите семейството не може да се справи поради големите финансови изисквания към такова едно лечение.
Какво е Вашето виждане спрямо Комисията по редки болести? Общата формулировка, че ще се предприеме обновяване на Списъка след 20 януари, вероятно пак по повода, за който аз конкретно ще Ви информирам, не е принципно решение. Не е и принципно решението за това, което Ви споделих тогава, по време на обсъждането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за този § 15, за една много ранима група от пациенти: ако един пациент е с толкова сериозно заболяване на 17 години, 11 месеца и 29 дни или на 18 години и 1 час, техните възможности за лечение рязко да се различават! Това се нарича „сегрегация по възрастов признак“ и тя е дълбоко отречена и от хуманните принципи на съвременната медицина, и от целия Европейски съюз.
Аз тогава Ви цитирах и Ви разказах, че министърът на здравеопазването на Полша си беше позволил такава сегрегация под и над 60 години за едно друго заболяване и беше получил много тежки санкции, както от държавата си, така и от Европейския съюз.
В този смисъл, разчитайки на Вашата визия като министър, какво е Вашето мнение? Как този въпрос ще може да бъде решен в полза на българските пациенти? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми професор Михайлов, в никакъв случай Министерството на здравеопазването не иска да разграничава подходите при лечение на децата до 18 години и тези, които са навършили вече 18 години, само че не искам да създавам един списък за до 18 години, който да продължаваме да го развиваме нататък след 18-годишна възраст, а обратното. Тези деца, които са навършили 18 години и продължават да имат същата потребност от същата диетична храна за специални лечебни цели, ние ще включваме това заболяване в Списъка и съответно то ще бъде осигурено, и сертификатът, ще бъде осигурено за по-нататъшното му лечение, тоест ние няма да ограничим правото на този човек и на това семейство, което няма възможност да осигури необходимите средства за закупуването на дадената медицинска храна, която е необходима, а ние ще решаваме този въпрос със Списъка, по който ще плаща Националната здравноосигурителна каса и след навършване на 18 години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос към министър Ананиев е от народния представител Милко Недялков относно връщането в българското здравеопазване на десетки, дори стотици милиона лева, източени от болници и Националната здравноосигурителна каса, установени от проверки преди повече от две години.
Имате думата, уважаеми господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! На 5 декември 2017 г. на съвместна пресконференция Вие, господин Министър, тогавашният вътрешен министър господин Радев, виждам го в залата, и главният прокурор Сотир Цацаров обявихте, че се извършват съвместни проверки на Здравното министерство, МВР и Прокуратурата във всички държавни и общински болници в страната за източване на техните бюджети и средства на Здравната каса.
Дни след това официално бе съобщено, че в осем болници е действал моделът „болница в болницата“. Така например във Враца частна болница е получила чисто над 12 млн. лв., без да извършва никаква медицинска дейност. Според компетентните органи обаче мащабите ги задава болницата в Ловеч. За периода от 2010 г. тя е ощетена с 20 млн. лв. за сметка на частни структури.
По изявления на тогавашния говорител на главния прокурор „щетите са все още неоценени, но можем да си представим, че говорим за десетки, дори стотици милиона лева“. Директорът на Националното следствие заявява, че всъщност тук става въпрос не само за конкретна сума, която общо за двадесетте дела е била няколкостотин милиона лева, но и за изграждане на една цялостна картина относно причините за болното ни здравеопазване, погледнато през призмата на наказателната политика на държавата.
Моите въпроси са: какъв е размерът на средствата, върнати в системата на българското здравеопазване, обявени тогава за източени от болници и Националната здравноосигурителна каса? Какви законопроекти ще инициира повереното Ви Министерство за промяна на наказателната политика на държавата в случаите на източване на публичен ресурс, определен за здравеопазване? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Недялков, съгласно Закона за лечебните заведения на територията на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ може да осъществява дейност друго лечебно заведение за болнична помощ, само при условие че клиниките, отделенията и лабораториите в двете лечебни заведения за болнична помощ извършват различни дейности.
В Закона за лечебните заведения е предвиден предварителен контрол по отношение недопускането на издаването на разрешения за лечебна дейност в нарушение на разпоредбите на чл. 9, ал. 6 от Закона за лечебните заведения. В Закона за лечебните заведения е предвидено изрично основание за отказ да се издаде разрешение за лечебна дейност, когато се констатират несъответствия с изискванията на законовата уредба.
С цел проверка на спазването на тези разпоредби на 5 декември 2017 г. Върховната касационна прокуратура представи на Министерството на здравеопазването копие на справки, изготвени от Главна дирекция „Национална полиция“, ведно със заверени копия на договори – 40 тома, с обобщена информация за сключените договори, попадащи в хипотезата на чл. 9, ал. 6 от Закона за лечебните заведения. Същите са получени в Изпълнителна агенция „Медицински одит“, понастоящем „Медицински надзор“, с указания за извършване на съвместни проверки с регионалните здравни инспекции и районните здравноосигурителни каси, за да се конкретизират незаконосъобразно и нецелесъобразно сключените договори.
В периода от 5 декември 2017 г. до 15 декември 2017 г. Изпълнителна агенция „Медицински одит“ съвместно с РЗИ и РЗОК са извършили проверки в 25 лечебни заведения на територията на 14 области в страната. При проверката са установени седем договора, попадащи в хипотезата на чл. 9, ал. 6 от Закона за лечебните заведения. След приключването на проверките, предоставените материали, ведно с доклад за резултатите от същите, са предадени на Върховната касационна прокуратура за предприемане на последващи действия.
Освен проверките и представените в резултат на тях материали на Върховната касационна прокуратура с цел подобряване ефективността на наказателната политика на държавата в случаите на източване на публичен ресурс за здравеопазване Министерството на здравеопазването е инициирало промени в законовата уредба.
С цел създаване на яснота и с оглед да не се допуска противоречиво прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 6 във внесения в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения е предвидена дефиниция на понятието „територия на лечебното заведение за болнична помощ“, с което ще се повиши ефективността на осъществявания от компетентните органи контрол относно съблюдаването ѝ.
Със Законопроекта се предлагат и нови административнонаказателни разпоредби, обхващащи случаите на нарушаване на всяка разпоредба на Закона за лечебните заведения или на нормативен акт по прилагането му, за които няма административнонаказателен състав. Посредством тези общи административнонаказателни разпоредби се цели да се преодолеят предпоставките за недисциплинираност на определени субекти при изпълнение на Закона за лечебните заведения.
Наред с горното Националната здравноосигурителна каса извършва контрол по реда на Глава втора, Раздел X, Глава пета от Закона за здравното осигуряване и инструкция за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72 от Закона за здравното осигуряване, издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса.
За периода от 1 януари 2017 г. до 30 септември 2019 г. общата сума на наложените санкции и суми за възстановяване от лечебните заведения за болнична медицинска помощ на Националната здравноосигурителна каса е в размер на 29 млн. 414 хил. 374 лв., както следва: през 2017 г. – 9 млн. 608 хил. 638 лв.; през 2018 г. – 11 млн. 715 хил. 399 лв., и до 30 септември 2019 г. – 8 млн. 90 хил. 337 лв.
Единият от аспектите на контролната дейност на Изпълнителната агенция за медицински надзор е именно проверка на незаконосъобразни практики в лечебните заведения. Взети са всички административни мерки още в началото на 2018 г. подобни практики, при доказани нарушения, незабавно да се елиминират, както и да не се допускат занапред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Реплика – уважаеми господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Разбирам политиката, която води Министерството на здравеопазването за по-строга дисциплина в усвояването на публичния ресурс за здравеопазването. Виждам някои стъпки, които като народен представител и като гражданин на тази страна приветствам.
Но тук има един принципен въпрос, който е много интересен и по който трябва да се помисли. Вие казахте, че на здравните заведения са наложени санкции за неправомерно осъществяване на медицинска дейност и на харчене на публичния ресурс с близо 29,5 млн. лв. Интересното е, че те се налагат на тези заведения, които допускат грешки при осъществяването на медицинската дейност, но никъде вече нямаме в нашето законодателство за тези, които са се облагодетелствали, обикновено дружества от частен характер, частни болници в болницата, които са ползвали и са придобили този ресурс. Нашата система на наказателното производство не предвижда връщане на тези средства по някакъв начин. Хората неслучайно питат и у тях се поражда чувството на несправедливост, че този, който е източвал ресурса на държавната болница и на Националната здравноосигурителна каса, след това си е направил частна болница, за което е получил разрешение от Министерството на здравеопазването. Такива случаи мога да Ви посоча на територията на страната не по-малко от пет. Такава политика, която създава предпоставки и за в бъдеще за други действия, които са за източване на Здравната каса, както в последно време по-скъпо плащане на лекарства, а така също по-скъпо лечение на деца в Република България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Недялков.
Господин Министър – дуплика, имате думата.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да Ви уверя, че Министерството на здравеопазването засилва изключително много мерките по контрола за разходването на средствата – ефективност и качество на разходване на тези средства. От всичките случаи, които изпратихме на Върховната касационна прокуратура, резултатите са в три направления. При едни от проверките се установява, че няма закононарушения. Такъв е случаят например в Кърджали. В други случаи текат процесуално следствените действия и очакваме да получим резултатите. В трети проверки се установява, че тази практика е прекратена, някои от които по мое време. Такъв е случаят във Враца.
Уверявам Ви, ние не сме спрели. До финализиране работата на съдебната система, ще продължим да следим този процес и всички изводи, които ще си направим от тези проверки и анализи, ще използваме за подобряване на контролната дейност в бъдеще. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към министър Ананиев е от народния представител Георги Михайлов относно закриването на отделението по неврология на Многопрофилна болница за активно лечение „Света Петка“ във Видин.
Имате думата, уважаеми господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, историята с проблемите около дейността на отделението по неврология в град Видин датира още от средата на миналата година, когато, вероятно подведен от някого, Вие издигнахте една идея, и си спомняте какъв отзвук имаше тя в целия Северозападен регион, за закриването, трансформирането и обединяването на отделни медицински дейности в направление „Клинична медицина“.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Не за закриването.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: За обединяване. Нека сега да не спорим в залата, Вие ще кажете Вашето мнение.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Кажете истината.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Казвам истината.
Този, който издигна тази идея, непознавайки изискванията към осъществяването на медицински дейности в определени региони, беше предложил обединяване на лечебните звена. Тогава имахте една много остра реакция, веднага Министерството даде заден ход, но проблемите останаха, независимо от подадената оставка на управителя на областната болница във Видин, на непрекъснато променящите се информационни потоци, че ту се закрива отделението, ту не е закрито, правят се всички усилия.
Този проблем не е само във Видин. До развитието на въпроса ще Ви представя още достатъчно много такива сектори на лечебни заведения в страната, които представляват същия проблем и решаването им не се движи по добрия логистичен начин.
Моят въпрос към Вас е, разбира се, и за отделението по неврология във Видин, защото знам, че са Ви подготвили дежурния отговор, какво е Вашето отношение към цялостната криза – кадрова и организационна, по отношение на функционирането на стратегически отделения на областните болници в страната, която започна с Вашата положителна оценка от началото на месеца още преди година и половина, когато Вие разкрихте нещо, което знае цялата медицинска общественост – как определени лечебни заведения стоят в сърцето на областни болници? Тогава бяха предприети мерки – много болезнени, но, за съжаление, до момента всички тези мерки не довеждат до необходимия за нацията резултат. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, имам една молба към Вас. Забелязвам го във всеки един въпрос, който ми задавате. Въпросът е конкретен, а след това от трибуната го разширявате, стратегически как смятате да решите. Ако искате да поставите въпроса стратегически, поставете го в началото. Вие сте поставили конкретен въпрос, това – първо.
Второ, много Ви моля, когато си представяте мотивите, не използвайте лъжи и неверни неща.
Трето, мисля, че тонът не трябва да е толкова язвителен. Дошъл съм тук, за да Ви информирам съвсем добронамерено и професионално.
Многопрофилната болница за активно лечение „Света Петка“ е акционерно дружество със смесено държавно и общинско участие в капитала, като 83,25 на 100 е държавно участие в капитала, а останалата част се разпределя между общините в областта.
Министерството на здравеопазването е предприело всички необходими действия за стабилизиране на болницата във Видин и за оптималното ѝ функциониране. С оглед подобряване на управлението на лечебното заведение е избран прокурист – доктор Ивета Найденова, която ще управлява и представлява дружеството до избора на нов изпълнителен директор. Взети са всички необходими мерки за работа на отделението по нервни болести на болницата в нормален ритъм, като дейността му не е спирана. Единствено временно е спрян приемът на пациенти за периода от 6 януари до 10 януари 2020 г. За тези дни беше създадена логистична организация със съдействието на Министерството на здравеопазването пациентите да бъдат пренасочени в болниците в град Лом, град Белоградчик и град Монтана.
Пациенти с неврологични заболявания през посочения период са хоспитализирани в МБАЛ „Свети Николай Чудотворец“ ЕООД, град Лом. Към момента има готовност, при необходимост, да се работи съвместно с болницата в град Лом.
От 10 януари 2020 г. приемът на отделението по нервни болести е възстановен. Лекарският екип е окомплектован съгласно изискванията на медицински стандарт по нервни болести. Назначени са трима лекари със специалност „Нервни болести“ и трима лекари –ординатори.
Към настоящия момент отделението функционира в нормален работен режим, като към 29 януари 2020 г. в него са приети за лечение девет пациенти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Реплика, уважаеми господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Господин Министър, моля Ви да запазите професионалния тон на дискусията, независимо от това, че човек винаги може да излезе от баланс, и да не хвърляте в залата, независимо от миноритарното присъствие в нея, такива груби манипулации за въпросите, които Ви задаваме – че става дума за лъжи, внушения.
Отворете си интернет, вижте си изявлението от месец юни миналата година. Вижте протеста на лекарите в този регион на страната, последствията от протеста и няма нужда да Ви убеждавам в това дали това са неверни неща – да ги наречем по културно, нали? За тона ми – бога ми, нито е бил язвителен... Освен това въпросите, които задаваме тук, в залата, са въпроси за политики и то стратегия на политиките в областта на здравеопазването.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Задайте си въпроса първоначално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Влезте в темата, господин Михайлов, моля Ви!
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Ние го задаваме на базата на отделни случаи, така че по този начин да влизаме в такъв вид дебат не е подходящо за нивото на българския парламент.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Само с Вас!
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Не само с мен, не само с мен! Моля Ви, моля Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, влезте във въпроса!
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: И друг път сте правили подобни изявления, да не Ви наричаме „уважаеми“... Да не влизаме сега в тези дебати. Не бива да се излиза от контрол! Въпросите са сериозни! Проблемите в здравеопазването са сериозни! Ние Ви ги поставяме съвсем добронамерено.
Понеже ме подтиквате към разширяване на въпроса и това е нормалното в този случай, ще Ви дам още един пример – за отделенията по хематология в Бургас. Пак ще Ви помоля не аз да Ви цитирам, не аз да Ви представя, а Вие да си отворите интернет, да видите начина, по който е решен в кавички този проблем за възстановяването на отделението. С назначаването не на хематолог, а на ендокринолог, и то в пенсионна възраст, за решаването на кадровия проблем на отделението по хематология в Бургас.
Хората не са слепи. Хората са в компанията на своите колеги, те виждат начина на решаване на проблемите. Бога ми, най-добронамерено казвам: по този начин решаването им, та камо ли в нашите отношения пък да прескачат такива фрази (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), няма да бъде от ползва за българското здравеопазване. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Господин Министър, дуплика?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Нямам желание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Няма да направите.
Следващият въпрос към министър Ананиев е от народните представители Георги Гьоков и Нона Йотова относно проблемите на хората със специфичните заболявания – малнутриция и малабсорбция, и мерките, които Министерството ще предприеме за тяхното решаване.
Госпожо Йотова, имате думата.
НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, сигурна съм, че сте запознат с проблемите на хората със специфичните заболявания – малнутриция и малабсорбция, тоест екстремно ниско тегло, недохраненост и невъзможност за правилно усвояване на хранителните вещества. Тези хора страдат от онкологични заболявания, включително с отстранени органи, като хранопровод и стомах, възпалителни заболявания на червата, изтощения на организма, анорексия, метаболитни разстройства, генетични метаболитни заболявания, муковисцидоза, екстремна загуба на тегло заради нарушение или липсващи гълтателни рефлекси, церебрална парализа, мускулна атрофия, мускулна дистрофия.
Много от тези болни приемат храна само чрез сонда. Няма как да не знаете, че голяма част от страдащите от редки и генетични заболявания, с поставена генетична диагноза, са оставени извън здравната система. Те не подлежат на лечение, защото официално заболяването им не фигурира в регистъра на редките болести.
В България все още няма клинична пътека за лечение на малнутриция и малабсорбция. Страдащите от тези заболявания се нуждаят от медицински храни, които могат да бъдат усвоявани от тялото им, техните органи да се хранят пълноценно и да не страдат допълнително. Тези храни са жизнено важни за пациентите, които, на практика, без тях умират от глад.
За съжаление, за разходите по набавянето им пациентите не могат да разчитат нито на здравната, нито на социалната система, а тези храни са скъпи. Необходимата сума за закупуването им за един месец е между 800 и 1700 лв., като на всичкото отгоре голяма част от тях дори не се предлагат редовно на българския пазар.
По същия начин разноските за извънболничното лечение на пациентите не се покриват от Здравната каса. Считаме, че по този толкова сериозен проблем липсва разбиране от държавата и нейните институции. От дълги години различни организации водят кореспонденция с Министерството на здравеопазването и със Здравната каса, но без никакъв резултат. Тези хора се чувстват изоставени и имат право да се чувстват така.
Господин Министър, молим за отговор на въпроса: какво ще предприеме Министерството на здравеопазването за решаване на проблемите на засегнатите, за да почувстват подкрепата и грижата на своята държава? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Йотова.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Йотова, уважаеми господин Гьоков, състоянията малнутриция и малабсорбция могат да са в резултат и последица на широк кръг от заболявания, засягащи различни органи и системи на човешкото тяло. Част от заболяванията, които могат да са причина за малнутриция и малабсорбция, попадат в обхвата на редките заболявания, докато в повечето случаи пациентите са със заболявания, които не могат да бъдат причислени към редките заболявания съгласно общоприетото определение за рядко заболяване. За всички тези пациенти е осигурено лечение, като в пакета от здравни дейности, гарантиран в бюджета на НЗОК, са включени възможности за болнично лечение при необходимост, основно в случаите на средна и тежка степен на малнутриция. В зависимост от основното заболяване, довело до малнутриция, лечението може да се провежда по клинични пътеки от съответната област, например в областта на гастроентерологията, нефрологията, ендокринологията и други.
В част от клиничните пътеки по съответните групи заболявания е заложена специфична индикация за хоспитализация, свързана с малнутриция.
В обхвата на здравните дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, е включена и специфична клинична пътека, по която се осъществява лечението на хранителни нарушения – Клинична пътека № 83 „Лечение на лица с метаболитни нарушения“. Диагностично-лечебният алгоритъм на клиничната пътека осигурява възможност за диагностично уточняване, лечение и определяне на последващо терапевтично поведение при пациенти с малнутриция – деца и възрастни. В клиничната пътека е предвидена отделна специфична индикация за хоспитализация на пациенти с наследствени метаболитни заболявания, включително редки генетични заболявания, с разстройства на обмяната на веществата, за корекция на терапията и лечение на възникнали усложнения.
Както се споменава и в друг парламентарен въпрос, отправен към Министерството, в случаите на заболявания и състояния, свързани с необходимост от приемане на храни със специално предназначение за задоволяване на специфични хранителни потребности на пациента, безспорно е наложително осигуряването на необходимата конкретна диетична храна за домашно лечение.
В тази връзка е предвидено заплащане на диетични храни за специални медицински цели както по реда на Закона за здравното осигуряване, така и извън неговия обхват.
За лечение на редки заболявания при лица до 18-годишна възраст диетичните храни могат да бъдат заплащани по Наредба № 2 от 2019 г. за медицинските и другите услуги и по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и реда за условията за тяхното одобряване, ползвали заплащане чрез трансфер от бюджета на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса.
На всички здравноосигурени лица, които са показани за лечение с тях, могат да бъдат предписвани лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.
Националната здравноосигурителна каса реимбурсира съответната диетична храна за специални медицински цели по реда на утвърдената за целта нормативна уредба за заболявания, включени в списъка на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща напълно или частично лекарствените продукти, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели, които се утвърждават от Надзорния съвет на НЗОК.
С цел осигуряване на достъпност и непрекъсваемост на лечението на здравноосигурените лица на 20 януари 2020 г. Надзорният съвет на НЗОК е взел решение за обновяване на списъка с диетични храни, като е утвърдил нова спецификация на диетичните храни за специални медицински цели, заплащане – напълно или частично от НЗОК, и е възложил откриването на процедура по обновяване на списъка с диетични храни в съответствие със списъка на заболяванията, за чието лечение на територията на страната НЗОК заплаща напълно или частично лекарствените продукти, медицинските изделия и диетичните храни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Гьоков, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, въпросът ни с госпожа Йотова е провокиран от една инициатива по коледните празници на неправителствените организации, които целяха да насочат вниманието на народното представителство към един според тях и според мен крещящ проблем, който с години е неглижиран и касае всички пациенти, на които им се налага да ползват специални медицински храни.
Впечатлен съм от тяхната коректност и от изключително добрия тон, с който те си зададоха проблемите и настояха по някакъв начин държавата и народното представителство да им обърнат внимание. Признавам си – не че не съм знаел за този проблем, но не знаех, че в такава степен засяга тези хора. Оттогава досега прочетох изключително много информация за тези заболявания, няма да им споменавам имената – малнутриция и малабсорбция, защото ми е трудно да ги произнасям. Наясно съм, че тези хора не от инат или от нещо друго повдигат въпроса в публичното пространство, а затова че има някакъв проблем при тях.
От днешния Ви отговор разбрах, че едва ли не всичко е наред в предоставянето на специални храни, защото ми изредихте и медицински пътеки, наредби и пари. Обещавам Ви, че след като приключим събранието и като излезе стенограмата, ще го прочетем внимателно, защото не можах да осмисля всичко, което ми казахте в момента, ще се съберем с тези хора, които повдигнаха въпроса, и ще видим дали ги удовлетворява отговорът. Аз лично казвам, че това, което чух, не ме удовлетворява. То не е важно мен да ме удовлетворява, а е важно тези хора да почувстват загрижеността на държавата и че им се обръща внимание.
Лошото в случая е, че едва ли ни вярват, защото до момента по казуса няма разбиране. В писмото си казват, че от 2012 г. пишат до Министерството на здравеопазването и до Националната здравноосигурителна каса, но няма резултати.
Съжалявам, може би се разминаваме с Вашия отговор, в който Вие смятате, че положението е относително добро. Аз смятам, че въобще не е добро, но сигурно ще имаме възможност – не в рамките на две минути, но в една по-голяма дискусия с питане по политиките по този въпрос, да видим за какво става въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Гьоков, лично аз и моят екип се срещнахме с тези хора. Ние сме напълно наясно с техните проблеми. Това, което изброих и което в момента функционира, помага за решаването на техния проблем, но неслучайно в моя основен отговор аз подчертах функциите, които изпълнява Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса по отношение на списъка и спецификацията, където се опитваме да решим, чрез тяхното разширяване, проблемите, които съществуват при тези хора, тези пациенти. В този списък за леченията, за болестите е включен и случаят, за който мисля, че говорите, който беше около Нова година, така че този проблем е решен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Продължаваме с въпрос към министър Ананиев от народния представител Георги Михайлов относно тенденции на развитие на българското здравеопазване, оценени от Европейския съюз.
Имате думата, уважаеми господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги! Господин Министър, на 9 януари 2020 г. в София беше проведена пресконференция на представителството на Европейската комисия в България, на която двама специалисти – Филип Домански и Ани Шпрангер, представиха своите виждания в няколко основни стратегически направления на здравеопазването в страната. Изводите, които те направиха и които предоставиха на пресконференцията, предполагам не са нови нито за мен, нито за Вас. Те се повтарят през последните 24 месеца, без да имаме някаква обществена промяна. Основните от тях са: огромният процент от частни разходи за здравеопазване в България, което не съответства нито на правилата на Световната здравна организация, нито на политиката на Европейския съюз; твърде високият разход за лекарства, който обаче е относителен – бих могъл да го коментирам после, с риск пак да бъда обвинен, че разширявам въпроса извън това, което вече съм задал, и големият процент за болнични разходи.
Какво е Вашето мнение за изнесените факти и заключения на тази пресконференция в Република България от представители на Европейската комисия? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Професор Михайлов, основната препоръка за България от страна на Европейския съюз е да подобри достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и справяне с недостига на медицинските специалисти.
Министерството на здравеопазването е в процес на подготовка на подробна информация във връзка с Доклада за България за 2019 г., включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси и Европейския семестър за 2019 г.; оценка на напредъка на структурните реформи в частта за здравеопазване.
България работи усилено за подобряване на достъпа до здравни услуги, включително чрез ежегодно увеличаване на публичните разходи в сектор „Здравеопазване“, като за 2020 г. е заложен ръст от 9,5% спрямо 2019 г. По този начин българското правителство за поредна година поставя здравеопазването като един от основните приоритети и сектори в държавната политика.
С Наредбата за определяне на пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., се създават солидни предпоставки за намаляване на преките плащания от страна на пациентите, чрез разширяване на обхвата и обема на клиничните пътеки и увеличаване на броя на амбулаторните процедури, заплащани от НЗОК.
Чрез Националния рамков договор 2020 – 2022 г. ще се осигури стабилност в здравната система и възможност при ясни правила и механизми пациентите да получават качествена медицинска услуга, а медицинските специалисти по-добро заплащане. Създава се ясен регламент каква част от приходите на лечебното заведение за болнична помощ следва да се насочват за възнаграждение на медицинския персонал в съотношение на възнагражденията между отделните категории персонал, което, надявам се, ще окаже положително въздействие върху мотивацията на медицинските специалисти и ще допринесе за намаляване на недостига от кадри. Достъпът до здравни услуги се гарантира и за най-уязвимите групи от обществото, включително и с освобождаването от заплащане на потребителска такса при ползване на медицинска помощ от основния пакет на НЗОК в рамките на задължителното здравно осигуряване.
От бюджета на Министерството на здравеопазването се финансират редица здравни дейности извън обхвата на здравното осигуряване – медицинско обслужване по време на бременност и раждане за всички жени, независимо от здравноосигурителния статус, продължително лечение на недоносени деца и деца с увреждания, спешна медицинска помощ, психично здраве и други.
С цел подобряване на контрола върху дейността на лечебните заведения бе създадена Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, в правомощията на която влизат и проверки за основанието за доплащане от страна на пациента, с оглед да не се допускат нерегламентирани плащания. В Националния рамков договор
2020 – 2022 г., са включени конкретни текстове, с които изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска помощ, която е заплатена от НЗОК извън предвидената сума, с изключение на медицинските изделия за определени клинични пътеки, амбулаторни или клинични процедури, в които това изрично е посочено.
Министерството на здравеопазването е предприело действия, включително и с промени в Закона за здравното осигуряване, категорично да бъдат регламентирани правата на здравноосигурените лица и намаляване на преките плащания, като за целта изрично се определят конкретните случаи, в които е допустимо плащане и доплащане от задължително здравноосигурени лица за оказаната им медицинска помощ, като те се обвързват с изрично изразено искане на лицата.
За преодоляване на недостига на медицински специалисти, което е проблем не само в България, а и в повечето държави в Европейския съюз, от страна на Министерството на здравеопазването са предприети редица мерки, свързани най-вече с усъвършенстване на нормативната уредба за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, която да осигури адекватен брой висококвалифицирани здравни специалисти по всички специалности.
Министерството на здравеопазването стартира работа по изготвянето на нова Национална здравна стратегия, която като основен стратегически документ ще конкретизира целите за развитие на системата на здравеопазването. Устойчивото подобряване на здравето на българските граждани във всички възрастови групи ще бъде в основата на здравната политика, като целта е да продължи тенденцията за подобряване на основните здравно-демографски показатели като концентриран израз на състоянието на сектора.
Що се отнася до пресконференцията на представителите на Европейската обсерватория за здравни политики и изразените от тях констатации и оценки, то Ви уверявам, че те ще бъдат взети предвид от екипа на Министерството на здравеопазването в работата през настоящата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Михайлов, имате думата.
Заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, аз като парламентарист смятам, че парламентарният контрол е форма на ефективно взаимодействие между институцията Народно събрание и Министерския съвет и горещо се надявам в дебатите, които водим тук, да има позитивни решения.
Затова отново ще повторя: проблемът, който се изтъкна на първо място от представителите на Европейската комисия, е големият личен разход. Вие вероятно знаете, господин Министър, че огромната част от личните разходи на българските граждани отиват не за заплащане на отделни фрагменти от болничната помощ, а за лекарства. Знаете, че реимбурсната листа в България е изключително къса. Като изключим някои големи групи социалнозначими заболявания, в останалата тя е несравнима със страни от Централна, а да не говорим за Западна Европа.
На второ място, Вие също добре знаете като икономист, че на глава от населението за здравеопазване в България се изразходват средства, които са много по-ниски от всички други страни в Европейския съюз, а в сравнение с Румъния – за мен даже е неудобно да го кажа в момента – държави, които влязоха заедно в Европейския съюз, и се движеха заедно до един момент…
Затова моят конструктивен и позитивен въпрос към Вас е по отношение на лекарствената политика, тъй като аз смея да кажа, че част от заключенията, като специалист на Европейската комисия, не са в полза на България и не представят реално картината. Да, разходите за лекарства са много, но Вие много добре знаете, че като отидете в Германия, срещу рецептата плащате някаква минимална сума и получавате всички медикаменти; че броят на евроразходваните средства за лекарства на глава от населението в България е несравним с тези в Европейския съюз, тоест това е едно процентно представяне на нещата, но то не представя цялата картина и всички проблеми относно лекарствоотпускането, осигуряването на българските граждани с медикаменти и цялостната политика в здравеопазването, заедно с политиката на болнично лечение.
В този смисъл бих искал да видя Вашата визия за това как виждате промяната в осигуряването с медикаменти през следващия период от време. Вие говорите сега за Стратегия 2020 – 2025-а като решаване на тези проблеми, тъй като съчетано с респективно релативно ниските доходи на населението, това се превръща в един голям проблем за българската нация и в частност за най-социално ранимите групи от населението, каквито са пенсионерите и децата. Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Господин Министър?
Последният въпрос към министър Ананиев е от народните представители Кристиан Вигенин и Николай Пенев относно липсата на действия и на планирани разходи за довършване на новия болничен комплекс в Ямбол.
Заповядайте, господин Пенев, да зададете въпроса.
НИКОЛАЙ ПЕНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, за пореден път поставяме пред Вас изключително важния за жителите на Ямбол и областта въпрос относно доизграждането на сградата на новия болничен комплекс на Многофункционална болница „Свети Пантелеймон“ – Ямбол.
Това е така, защото Вашите уверения от тази трибуна, че Министерският съвет е осигурил необходимия финансов ресурс за довършване на сградата с краен срок 2021 г. са само обещание без яснота за неговото изпълнение в близко време. Според нас липсата на напредък в реализацията на поетия от правителството на ГЕРБ още през 2012 г. ангажимент за довършване на новия болничен комплекс в Ямбол е израз на неглижиране на проблема и отлагане на решаването му във времето, а може би и отказ за изпълнението му въобще. И всичко това е за сметка на качеството на здравните услуги в ямболската болница, която, както Вие много добре знаете, е от павилионен тип, строена е в началото на миналия век, обслужва население над 60 хил. души, а отделенията ѝ се помещават в различни сгради, отстоящи на големи разстояния помежду си и които в момента са далеч от стандартите на съвременната медицина. Някои от тях се нуждаят от основен ремонт.
В тази връзка, уважаеми господин Министър, отново Ви молим да отговорите на следния въпрос: ще изпълни ли правителството поетия ангажимент към ямболските жители за довършване на сградата на новия болничен комплекс и ако да, в какви срокове? Второ, осигурени ли са необходимите финансови средства за целта и какъв е техният размер след актуализацията на Проекта? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Пенев.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.

МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин и господин Пенев, с цел осигуряване на средства за довършване на новия болничен комплекс в Ямбол с Решение № 266 от 9 май 2019 г. Министерският съвет даде съгласие за увеличаване на капитала на Многопрофилната болница за активно лечение „Свети Пантелеймон“ – град Ямбол, за периода 2019 – 2021 г. с парична вноска в размер на 27 млн. лв.
Предвидените средства за увеличението на капитала на дружеството са за изграждане на нов болничен блок за 250 болнични легла, на чиято територия ще се реализира дейността на лечебното заведение. От страна на дружеството е изготвен технически проект и количествено стойностна сметка с приблизителна стойност 27 млн. лв. с ДДС.
Обявена бе обществена поръчка, но тъй като бе подадена само една оферта с предложена цена за изпълнение, надхвърляща стойността на осигуреното финансиране, процедурата бе прекратена. Поради горното Министерският съвет прие ново Решение № 805 от 27 декември 2019 г. за изменение на Решение № 266, с което се дава съгласие държавата да увеличи дяловото си участие в капитала на МБАЛ „Свети Панталеймон“ АД – град Ямбол, чрез парична вноска за периода 2022 г. с размер до 27 млн. лв. при спазване на изискванията на Закона за публичните финанси по години, както следва, тоест тези суми, които ще Ви ги кажа за трите години, се намират в Тригодишната бюджетна прогноза на държавата.
За 2020 г. – вноска в размер на 13 млн. 500 хил. лв.; за 2021 г. – вноска в размер на 5 млн. 400 хил. лв., и за 2022 г. – вноска в размер на до 8 млн. 100 хил. лв.
По този начин е потвърден ангажиментът на правителството, респективно на Министерството на здравеопазването, да осигури необходимото финансиране за довършване на новия болничен комплекс в Ямбол чрез увеличение на капитала на МБАЛ „Свети Панталеймон“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Вигенин, имате думата, за реплика.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Не мога да кажа, че съм удовлетворен от този отговор. Ние за трети път с колегата Николай Пенев питаме за довършването на болничния комплекс. Искам да припомня само, че първите обещания и действия, в кавички бих ги нарекъл, са от 2012 г. при първия кабинет на Бойко Борисов.
Във втория кабинет, тогавашният министър на здравеопазването – 2015 г., казва, че до една година и половина болницата ще бъде преместена, не просто завършена, а преместена. След това в този мандат и господин Николай Петров питахме, който заяви, че се разсъждава върху три варианта – целево финансиране, публично-частно партньорство, което той самият счита за най-удачно, финансиране на етапи, като тези неща не са взаимно изключващи се. Преди точно две години сме си говорили с Вас, говорихте тогава, че има ангажимент на министър-председателя, на министъра на финансите – болница ще има.
Две години по-късно болница няма. Не твърдя, че причината това да е така е непременно само и единствено в неспособността, не казвам нежелание, тъй като демонстрирате желание, заявявате, че правителството има това желание, но неспособността да се организира така процесът, че хората най-после да получат новата болница. Времето минава, положението в сегашната се влошава. Знаете сигурно и за проблемите, които са не само със сградата, но и с медицинския персонал. Знаете сигурно, че една голяма част от ямболските деца не се раждат в Ямбол, а в други градове поради състоянието на болницата. И други много примери могат да се дадат.
Не разбирам и ако може това да уточните: след като стана ясно, че 27 милиона очевидно не стигат, при положение че сметката, която излезе след проведения търг, е 9 милиона повече, Вие сега отново отпускате пак толкова, въпреки заявеното от министър-председателя на поредната предизборна кампания, мисля, че беше за местните избори, че са готови да отпуснат толкова, с колкото трябва да се завърши най-после тази болница.
Уточняващият ми въпрос е: защо отново сумата е 27 милиона? От къде са планирани да се превеждат тези пари, при положение че не са предвидени в държавния бюджет? Да отбележа, че в Китай за една седмица на гола поляна построиха нова болница. Ние тук вече години, години само лъжем хората. Вие, имам предвид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Господин Министър, имате думата, за дуплика.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Вигенин, мисля, че двете решения на правителството явно показват и демонстрират желанието на Министерския съвет и това, което е поел като ангажимент министър-председателят, наистина да се довърши болницата в Ямбол.
Първо Вие казахте, че не знаете дали са осигурени парите. Парите са осигурени, казах, в Тригодишната бюджетна прогноза и в бюджета на Министерството. Така че няма да има никакъв проблем да бъдат преведени на три пъти, както е предвидено, съответните средства за увеличение на капитала.
Според мен парите са достатъчни. Техническото задание показва ясно, че това е ресурсът, в рамките на който може да се довърши сградата. Наистина имахме проблеми с процедурите по ЗОП, но мисля, че тази година нещата са изчистени и строежът, тоест довършването на болницата ще започне. Ще бъде обявен нов търг. Надявам се този търг на базата на техническото задание да приключи успешно и да започнем да довършваме сградата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Продължаваме с въпрос към господин Емил Димитров – министър на околната среда и водите. Той ще отговори на въпрос от народния представител Васил Антонов относно депониране на отпадъци в Плевен, внесени от Италия.
Имате думата, уважаеми господин Антонов, да зададете въпроса.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, в първите дни на 2020 г. Окръжна прокуратура в Плевен обяви, че образува досъдебно производство за наличието на 9 хиляди тона отпадъци, внесени от Италия и открити в депо в Плевен.
Според изявленията на ръководителя на Окръжна прокуратура в град Плевен отпадъците са внесени в продължение на една година, но до този момент не са предприети никакви действия по тяхната преработка. Впоследствие, след задаването на моя въпрос, се оказа, че отпадъците са внасяни последните пет години на тази площадка – особено активно след 2018 г., когато в Китай със закон е забранено внасянето на особено опасни 24 вида твърди отпадъци.
В тази връзка по отношение на депонираните отпадъци в Плевен, внесени от Италия, моля да ми отговорите по какъв начин са транспортирани тези отпадъци от Италия до България и какво е тяхното предназначение? Площадката за съхранение на тези отпадъци има ли съответните разрешения от РИОСВ? И ако има, отговаря ли на съответния код от Класификатора за намиращите се там отпадъци? Съдържат ли опасни елементи и материали отпадъците, съхранявани на площадката в индустриалната зона в Плевен? По какъв начин е определено депото в Плевен за тяхното съхранение? Какъв е контролът, осъществен от Вашето поверено Министерство? Благодаря Ви.
Очаквам обективния Ви отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Антонов.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Антонов, дружество „Феникс Плевен“ притежава регистрационен документ съгласно Закона за управление на отпадъците. На дружеството е разрешено да извършва дейности с код R3 – рециклиране, дейности с код R12 – предварително третиране и дейности с код R13 – приемане и съхраняване на отпадъци до извършване на някоя от дейностите с кодове R1 и R12.
Извършените дейности на площадките са с отпадъци от пластмаси и каучук, опаковки, дървесни материали, хартиени, картонени, пластмасови, стъклени и композитни, многослойни опаковки и други отпадъци.
Площадката е оградена с контролно-пропускателен пункт, положена е трайна настилка. Няма статут на депо за отпадъци, съответно не са приложими изискванията за депонирани отпадъци. Обособени са участъци за съхранение на приетите отпадъци.
Въз основа на надлежно издаден регистрационен документ и пълен допълнителен набор от изискуеми документи, нотифицирани от италиански орган, компетентен по прилагането на Регламент за превоз на отпадъци, както и положително становище от РИОСВ – Плевен, за допустимост на внос и готовност на съоръженията за третиране, Министерството на околната среда и водите е издало съгласие за превози от над 9000 тона отпадъци с код 191212, други отпадъци, включително смеси за механично третиране от Италия. Отпадъците са превозени в съответствие с предварително одобрен маршрут по море от пристанище Неапол до пристанище Варна и след това с камиони до площадка на дружеството в град Плевен. Всички отпадъци са застраховани съгласно изискванията на Регламента.
Министерството на околната среда и водите осъществява контрол по това съгласие чрез четири възложени от ресорен заместник-министър проверки в периода, четири пъти допълнително – юли 2018 г. до ноември 2019 г., на контролния орган по прилагането – Районната инспекция по околната среда и водите – Плевен. При четирите проверки допълнително не са констатирани нарушения нито по условията на издадените регистрационни документи за дейността с отпадъци, нито по условията на даденото съгласие за превоз и оползотворяване на отпадъците.
Впоследствие при извършените проверки са констатирани 4311 тона получен гранулат за съхранение. Констатирано е също, че извън отпадъците по даденото съгласие в допълнение дружеството е осъществило внос на отпадък 191204 – пластмаса и каучук от Италия.
През месец октомври 2019 г. дружеството е получило и 822,64 тона отпадък с код 191212 с произход от България, които също се съхраняват на площадката.
Съгласно разпоредбите на Регламента за превоз на отпадъци дружеството разполага с едногодишен срок за оползотворяването им от датата на приемането в съоръжението. За една трета от тези отпадъци този срок ще изтече през месец април тази година.
Площадката на дружеството е запечатана на 2 януари 2020 г. във връзка с образувано досъдебно производство № 206/2019 г. за неопределен срок. Съгласно Регламента в зависимост от резултатите от разследването при вина на изпращача отпадъците ще бъдат върнати обратно в Италия; в случай, че отпадъците не могат да бъдат рециклирани, както е планирано, по вина на получателя, ще бъде издадена заповед за екосъобразно третиране за сметка на дружеството – получател на отпадъците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата, за реплика, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, всичко това, което го казвате, би имало стойност, ако последващите действия на прокуратурата не бяха такива, каквито са. Ако не Ви е известно, от вчера в Плевен има задържано лице, именно по тази причина – за извозване и съхранение на опасни отпадъци, не тези по код 191212, а на шлака и други твърди отпадъци, които съответстват на код 191211.
Именно това е причината, по която и министър-председателят на Италия се намира в България, надявам се – за установяване на причините, по които голяма част от вредните отпадъци се оказаха в България. Защото се оказа, че не само в Плевен са тези отпадъци, по късно се оказа, че те са във Враца, в много други населени места, мини и така нататък.
Така че въпросът, който искам да поставя, допълнителният въпрос към Вас е: първо да уточним съответстват ли тези отпадъци на кода, по който са приети в България? Кои са служебните лица, които са допуснали да има подобно несъответствие между това, което е упоменато, и това, което е прието? Как и по какъв начин и в какви срокове обществото ще знае истинското състояние на вредните отпадъци? Къде ще бъдат унищожени или придвижени те?
В голяма степен именно в края на миналата година този въпрос бе поставен и от италиански журналист, в резултат на което се извършиха и големите разкрития. Нека да бъдем обективни и очакванията на обществото са за честност и почтеност по коментиране на тази тема. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Антонов.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Антонов! Да, и аз като Вас гледах новините вчера, знам какво се случва и знам няколко дни по-рано – предполагам, че Вие, когато сте задали този въпрос 10 дена преди това, не сте знаели, че вчера нещо ще се случи.
Всичко, което е предприето от страна на Министерството на околната среда и водите, е въз основа на международните регламенти и на получени документи от РИОСВ – Плевен, която пряко упражнява контрол по дейността.
Независимо от всичко са направени четири допълнителни проверки – дали съответства издадената вече нотификация и разрешение за дейността, която упражняват. Всичките протоколи, изпратени от Плевен към София, показват, че всичко е нормално. А това са допълнителни четири проверки преди да се разреши изобщо цялата процедура, тоест общо са пет – в началото и четири след това.
За всички последващи събития – отпадъци, които не съответстват на кодовете, за разрешения и за проверки, които са извършвани и са удостоверявани с документи, които не отговарят на действителното или фактическото състояние, отговорността и задълженията на тези, които са ги издали, в момента има досъдебно производство. В съдебната система съдебните, правораздавателните органи са тези, които ще установят кой по веригата е извършил нарушение или престъпление.
При нас документите показват, че всичко съответства и ние не можем на място да кажем даденото разрешение след това кой и какво ще внася с него – задължение е на местните структури, те са абсолютно оперативно самостоятелни в рамките на закона. Освен първоначалното, още четири пъти е питано, и е отговорено, че всичко е добре. Тези документи са иззети и са предадени на разследващите органи.
Такива случаи има много. Обществената нетърпимост е голяма. И в Батак в момента предстои да вземем два контейнера и да ги изпратим обратно за Италия. И във Варна имат контейнери, също сте запознати – поредица контейнери, които предстои да бъдат върнати в Италия.
Знаете, че имаше струпани отпадъци до една магистрала, които запалиха и компрометираха съоръжението – моста, то беше изградено. Установено е, че същата фирма продължава да трупа отпадъци в близост до моста, да застрашава живота, здравето на хората и пак да бъде изгорен мостът, така че ще ѝ бъде издадено предписание – по всяка вероятно принудителна административна мярка, ще бъде забранено да се упражнява дейността, докато не се отстранят всички неизправности.
В тази връзка са и всички останали наши действия. Навсякъде из страната в момента хората, които знаят, че няма как да реализират вече внесени отпадъци, се опитват да ги чистят и ги изхвърлят по деретата. В тази връзка е заповед и едно писмо, което изпратихме до областните управители и всички органи на местно самоуправление – те да наблюдават какво се случва около тях, да наблюдават стопански дворове и промишлени обекти, за да не се допуска нерегламентирано съхранение на отпадъци и нерегламентирано освобождаване, изхвърляне на отпадъци където и да е на територията на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Следва питане от народните представители Ивелина Василева и Емил Христов относно предприемане на мерки от страна на Министерството на околната среда и водите за недопускане на нарушения в областта на законодателството по управление на отпадъците.
Заповядайте, госпожо Василева – имате думата да развиете питането в три минути.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, колеги! Уважаеми господин Министър, темата на нашето питане беше предмет и на предходния въпрос, и на изслушването Ви в Комисията по околната среда и водите във вчерашния ден. Енергичните и решителни действия, които сте предприели за краткото време, откакто изпълнявате тази важна длъжност и поехте това Министерство, бяха приветствани и насърчени от нас, народните представители. Но мисля, че е важно от тази трибуна обществеността да бъде запозната с всички предприети мерки и действия. Защото темата с отпадъците предизвиква силно притеснение и нетърпимост сред обществото. Тя има пряко отношение към състоянието на околната среда и оттам – към живота и здравето на хората.
През последния месец в медийното пространство нееднократно се изнася информация за нерегламентирани практики, свързани с вноса, съхранението, третирането и депонирането на отпадъци. Поредните известни случаи са от вчера – открити бяха 102 контейнера на Варненското пристанище, също и отпадъци, стоварени във военен завод в Батак. Преди това имаше случаи на изоставени контейнери с отпадъци на пристанищата в Бургас и Варна, отпадъци с неясен произход или собственик в Лом, във Враца, край Гълъбово и други.
Всички тези случаи съвсем логично предизвикват притеснение. То без съмнение се дължи и на липсата на достатъчно доверие в контрола, който осъществява Министерството на околната среда и водите. Контролът е този, който трябва да гарантира както недопускане на замърсяване на околната среда, така и рискове за здравето.
Важно е да се отбележи, че законодателството ни изцяло транспонира европейското и, разбира се, е в изпълнение на международното. Нещо повече, нормите са още по-рестриктивни. А Министерството на околната среда и водите е институцията, която осъществява политиката в областта на управлението на отпадъците. Както централната администрация, така и регионалните подразделения на Министерството трябва да извършват превантивен, текущ и последващ контрол по отношение прилагането на законодателството в сферата на управление на отпадъците.
В тази връзка моля да ни информирате, господин Министър, за следното:
Какви са констатациите и резултатите от проверките, извършени от Министерството на околната среда и водите и неговите контролни органи, по отношение на изнесените в медиите случаи за нерегламентирани практики, свързани с вноса, съхранението, третирането и депонирането на отпадъци? Какви са мерките, които предприехте и планирате, за да не се допускат нарушения на законодателството по управление на отпадъците? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз, госпожо Василева.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Василева! Във връзка със засиления контрол на дейността с отпадъци и съвместните проверки на държавните институции, регионални инспекции, органите на Министерството на вътрешните работи, ДАНС и други, Прокуратура, зачестиха случаите на установено нерегламентирано съхранение на отпадъци на територията на страната. Нарушителите на нормативните изисквания изискват опити за освобождаване от тези отпадъци и изхвърлянето им на неразрешени за целта места.
Въз основа на постъпилата към момента информация от всички контролни и правоприлагащи органи можем да си направим следните изводи:
Първо. Констатираните нарушения са при превози на отпадъци – предмет на общите информационни изисквания от така наречения Зелен списък, които съгласно европейското и действащото в България законодателство не подлежат на предварително нотифициране и съгласие. Ние сме длъжни да ги приемем, както те приемат нашите. Там са установени много нарушения. Имах веднъж вече повод да кажа, че имаме изключително европейско законодателство, което обаче ние прилагаме тук по по-различен начин от това, както се прилага в цяла Европа.
Второ. В повечето от огласените случаи се касае за смесени отпадъци с битов произход, представени за отпадъци от пластмаса и каучук, с цел да се избегне процедура по предварителна нотификация и съгласие.
Трето. Преобладаващите нарушения с отпадъци са с кодове: 191204 – пластмаса и каучук; 191210 – горими отпадъци /RDF – модифицирани, получени от отпадъци/; и 191212 – други отпадъци, включително смеси от материали от механично третиране на отпадъци, различни от упоменатите в 191 11.
Четвърто. В много от случаите получател на отпадъците е едно и също дружество, регистрирано като търговец и като брокер, което няма право да действа като получател, респективно вносител, за целите на трансграничен превоз на отпадъците в България.
Като превенция за недопускане на посочените нарушения се предприемат следните мерки:
Въвежда се извършване на 100% физически контрол на границите на Съюза и на страната от органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ и на звената на Пътна полиция в областните дирекции на МВР при превоз на отпадъците с кодове 191204, 191210 и 191211.
Разработени са и предстои приемането на инструкции за взаимодействие между Агенция „Митници“, Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция „Гранична полиция“ и на звената „Пътна полиция“ в областните дирекции на МВР, както и в Министерството на околната среда и водите за повишаване на контрола върху трансграничния превоз на отпадъци.
Въвежда се уведомителен режим за превозите на отпадъци от така наречения Зелен списък – най-малко три работни дни преди началото на всеки превоз или въвеждането на територията на страната, които се изпращат до РИОСВ по местоназначение на отпадъците, където следва да пристигнат; копие от попълнен формуляр по Приложение № 7 на Регламента за превоз на отпадъците, подписан в поле № 12.
Подготвят се законодателни промени, свързани с въвеждането на банкови гаранции за всички площадки, на които се извършват дейности с отпадъци, както и за търговците и брокерите на отпадъци, които до този момент с много минимална сума можеха да регистрират дружества и на практика остават безнаказани откъм финансови санкции, в случай че бъдат заловени.
В Министерството на околната среда и водите се създава Оперативен център за контрол на трансграничния превоз на отпадъците. В него ще се получава и вече се получава информация в реално време за всеки отделен превоз, преминаващ през границите на Република България. Информацията се разпределя към съответното РИОСВ за територията, на която са предназначени тези отпадъци, с цел проследяване на товара и контрол по оползотворяването. Тази информация ще бъде изпращана директно всеки ден след получаването в равен обем и съдържание и на Министерството на вътрешните работи за тяхна реализация, по преценка.
Операторите в този център ще осигурят координация и взаимодействие с всички контролни органи по Регламента за превоз на отпадъци.
В допълнение са предприети мерки за засилване на контрола на площадките и съоръженията с дейности с отпадъци. Ще бъдат извършени проверки на тези площадки, които през миналата година са получили повече от две системни или две големи нарушения, за да се пристъпи към закриването и отнемането на разрешението, защото системни нарушители повече няма да има нужда да работят на нашата територия.
През 2019 г. във връзка с изпълнение на разпоредбите на Закона за управление на отпадъците и подзаконовите нормативни актове от регионалните инспекции са извършени общо 8868 проверки. За установените нарушения по сектор „Отпадъци“ са издадени 224 наказателни постановления на стойност 882 хил. 900 лв. Не считаме, че това е достатъчно и през тази година то трябва да продължи с много по-голяма сила и с много по-големи санкции, защото обществената нетърпимост към тази тема е изключително висока. Ние трябва да предприемем всички действия, които се изискват от нас, за да отговорим на тези очаквания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Христов, заповядайте за уточняващи въпроси.
ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, всеки ден ни заливат с нови съобщения за отпадъци, което носи още по-голямо безпокойство. Ето и последните случаи! Дори в Батак, за който споменахме, там собственикът е казал, че ще започне извозването на отпадъците. Къде? Хората не знаят къде. Има ли разрешение? Къде ще бъдат складирани? Това още повече увеличава безпокойството.
Какво се случва с всички тези отпадъци, които вече са на територията на страната? В Старозагорска област този въпрос беше поставян вече няколко пъти – мисля, че беше на 15 януари 2020 г., беше съобщено, че на площадката „Брикетно производство“ са открити голямо количество отпадъци. Изобщо не поставям въпроса за това, че там има разрешение за едно огромно количество – повече от 1,5 млн. тона отпадъци.
Това нещо в общ аспект ме кара да се замисля: колко е общото количество отпадъци в страната, внесени през последните години? Какво имаме на територията на страната? Имаме ли някакъв отговор? Какво правим с тези отпадъци? Питам: какво правим с тези отпадъци? Какво се случва? Свидетели сме, че Малайзия върна повече от 4 хил. тона отпадъци, и то на богати европейски страни.
Благодаря, че Вие превантивно отговорихте на единия от въпросите – отговорихте изключително изчерпателно, и аз просто няма да го задам. То беше: как е организиран контролът оттук нататък – не само входящият контрол, как е организиран последващият контрол върху това, което влиза в страната?
Но въпросът, който продължава да стои пред нас, е: колко отпадъци има в момента и какво ще правим с тези, които вече са натрупани? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
По поставените от Вас въпроси, господин Христов, какъв ще бъде контролът? Той е такъв, какъвто е в цяла Европа, но очевидно за България е недостатъчен и в тази връзка ще трябва да увеличим контролните правомощия. Моята цел, която съм се опитвал да постигна, разговаряйки с колегите, обмисляйки как да може, без да нарушаваме действащото законодателство и вече предприети европейски съглашения и мерки, е да не натоварваме допълнително администрацията, защото тя си има свои собствени функции и задачи, а да създадем оперативен междуинституционален координационен център, който в реално време да обменя информация, тъй като институциите в момента не си говорят.
Контролът всъщност е от „Гранична полиция“, „Митници“ и РИОСВ на място – те последващо отиват и проверяват какво има. Голяма част от въвеждането на тези отпадъци в България, независимо по какъв начин – в контейнери, в бигбекове, камиони, дори не е на уведомителен режим. Те имат право да ги въведат, имат право да ги използват и след три години ли, след две години ли, след една година разбираме какво се е случило. Така е в цяла Европа. Ние изнасяме повече отпадъци, отколкото внасяме, но имаме проблем с тези, които са внесени.
Така създалата се ситуация не би могла да продължи, затова създадохме този координационен център. Ще обясня какво представлява. На границата, когато митничар или граничар, защото имаме различни режими, установи, че има отпадъци и не види съпроводителните документи или не е уверен в това какво се вози в камиона, от София ще бъдат упоменати лица, които на няколко – малък брой КПП-та, да могат да оказват съдействие и да казват: „Това не е, което е представено. Върнете го обратно.“, или „Това подлежи на влизане, но ще го проверим и на съответната площадка.“
За да сме сигурни, че това нещо ще се случва, изградихме координация, за която предстои да се подпишат съответните писма. Вчера МВР бяха при нас, но както ние в реално време ще им предоставяме пълен по обем информация – те на нас също, касаеща конкретно нашата дейност. Същото важи и за „Митниците“, и „Гранична полиция“ и за РИОСВ. Целта е, когато те бъдат въведени, още на границата да се регистрират, ние да узнаем, и РИОСВ, когато пристигнат на площадката – било РИОСВ, било Министерството да изпрати екип, или МВР, а може и всички заедно, за да знаят какво се случва.
Предприетата мярка за отнемането на разрешенията за площадки, които са се компрометирали, на търговци, които вече са с недобросъвестни практики и най-вече на брокерите, които до този момент без никакво притеснение от санкция можеха да упражняват тази дейност, се прекратява, стига законодателната инициатива да бъде възприета от Вас. Целта е всички по веригата, които се занимават с този вид дейност, да са при равни права и равни отговорности. Единият има обезпечение и другият ще има обезпечение.
Аз мога да изброя кратък списък – не знам времето, с което разполагам, но това, което Вие виждате, е върхът на айсберга…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Имате още една минута поне.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: …и за нас е изключително голям. В Благоевград, в Бургас – десетките контейнери, във Варна имаме. Всичко общо взето е от Италия. Имайте предвид, че ние затворихме една от мощностите, другата няма да получи разрешение на този етап, докато не мине оценката за въздействие на околната среда. Така че ние имаме четири мощности, които работят. Много по-малко са, отколкото само преди дни.
Всичките количества, които са били предназначени за там, в момента започват да излизат по един или друг начин. Това всъщност е оценка, че мерките действат, въпреки че за нас е неприятно. Навсякъде, където излязат тези товари, би трябвало да са застраховани и застрахователят трябва да поеме обратното връщане в страната, която е изпращач.
Разбирате, че тази криминална дейност, която в момента се развива, трябва да бъде пресечена и в тази връзка са нашите усилия. Мога да изброя градове – Враца; Монтана – няколко проверки; прокуратурата; заведени са досъдебни производства в Монтана, тирове от Италия; в Пазарджик – Екобулхард, от Инспекцията е съставен акт за установяване на нарушението; от Румъния имаме, в Пазарджик – замърсяването на река Марица, в Пазарджик – „Индъстри“ също имат проблем; РИОСВ – Перник. Както Ви казах, днес се съставя Констативен протокол за установяване на нарушения, които са извършени в Дупница, предстои издаването на мярка и да се затвори този склад. По подобен начин ще се затварят всички останали площадки, които не спазват правилата.
До този момент европейският режим, прилаган при нас, е, Министерството – с всички документи, последващо изготвени, да издаде своето разрешение – нотификация. Явно този механизъм в България се заобикаля. Европейско ни е законодателството, добро е, но не се прилага по този начин, по който ние бихме искали. Ще увеличим мерките. Надявам се на Вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Димитров.
Имате думата да изразите Вашето отношение към отговора, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, от Вашето изложение е ясно, че работите усилено, отговорно и сериозно за повишаване качеството и ефективността на осъществявания контрол от Министерството на околната среда и водите и неговите подразделения. Трябва да бъдат преодолени слабостите в контрола, за да се гарантира в пълна степен недопускане на нерегламентирани практики, нарушения, замърсявания и рискове за здравето на хората. За целта е необходимо да се подсили и административният капацитет на Министерството на околната среда и водите. Факт е, че през последните три години бяха освободени много експерти, хора с тесни професионални познания и специфични компетентности. Това безспорно оказва влияние върху качеството на работата, включително при осъществяването на контролната дейност.
Убедена съм, че въвеждането на по-строги механизми за контрол и координация както в рамките на Министерството, така и във взаимодействието с регионалните структури и останалите ведомства, най-добре ще могат да бъдат постигнати желаните резултати и за повишаване на доверието на обществото в осъществяваните политики от Министерството на околната среда и водите.
В обобщение – ключът е засилване на контрола, подобряване на административния капацитет, координация и взаимодействие с другите контролни и компетентни органи. Бъдете сигурен, че ние, народните представители, ще подкрепим и законодателни промени в тази посока, така както още миналата година предложихме текстове в закона, с които въведохме задължително видеонаблюдение на площадките, където има изгаряне на твърдо гориво и отпадъци, и на депата за отпадъци. Препоръчваме да се извършват усилени проверки за наличието на такова инсталирано оборудване.
Разбира се, всички ние приветстваме Вашите усилия, стъпките и действията, които сте предприели. Желаем Ви успех и се надяваме скоро на резултати. Разчитайте и на нас за подкрепа и по отношение на необходими законодателни промени в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
Благодаря и на Вас, господин Димитров, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите към министъра на регионалното развитие и благоустройството – Петя Аврамова.
Бих искал да Ви информирам, че парламентарният контрол ще продължи малко след 14,00 ч., за да изчерпим и трите въпроса към министър Аврамова.
Първият е от госпожа Смиляна Нитова относно построяване на паркинг за тирове на граничния контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“.
Заповядайте, госпожо Нитова.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Министър, на граничния контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“ се образуват километрични опашки от тежкотоварни автомобили, понякога достигат до 25 км. Задръстването от тировете създава хаос и е предпоставка за пътнотранспортни произшествия. Съвсем скоро имаше такива пътнотранспортни произшествия.
През месец декември миналата година общинският съвет в Свиленград гласува декларация до министър-председателя Бойко Борисов с искания за спешни мерки, които предвиждат построяването на паркинг близо до пункта, където тировете да изчакват.
Моят въпрос е: предвижда ли се финансиране и построяване в спешен порядък на така необходимия паркинг?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Нитова.
Имате думата за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Нитова, експертите в Министерството на регионалното развитие и благоустройството се запознаха внимателно с изложеното в декларацията на общинския съвет – Свиленград, приета на 5 декември 2019 г. Въпросът с образуването на километрични опашки от тежкотоварни превозни средства по автомагистрала „Марица“ преди зоната на граничния контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“ е комплексен и затова декларацията е адресирана до редица институции, имащи отношение към намирането на решение на проблема.
Преди да предоставя на вниманието Ви становището на специалистите от Агенция „Пътна инфраструктура“, които отговарят за поддържането и управлението на републиканските пътища, бих искала да Ви уверя, че Министерството и Агенцията по никакъв начин не се дистанцират от проблема, поради което през годините възлагат множество дейности за облекчаване на ситуацията съобразно своите правомощия, предвидени в Закона за пътищата.
По този повод е възложено изработването на проект за организация на движение за пътна връзка „Генералово“ – автомагистрала „Марица“ при км 107+600 към път I-8 при км 377+740. Участъкът от първокласния път от връзката с автомагистралата до пътен възел „Капитан Андреево“, където моторните превозни средства се включват обратно в автомагистрала „Марица“, е с дължина 2 км и е с трилентов габарит. Той е в много добро общо състояние и ако през зимния период се установят компрометирани места по настилката, ще бъдат своевременно отремонтирани.
Новата организация на движение ще даде възможност при необходимост тежкотоварните автомобили да се пренасочват и да изчакват на първокласния път, без да пречат на останалите пътни превозни средства на автомагистрала „Марица“. В участъка има съдове за смет, два частни паркинга със заведения към тях, които са оборудвани със санитарни възли. Новата организация на движение ще допринесе за подобряване на пътната обстановка по автомагистралата.
Проектът е съгласуван в Агенция „Пътна инфраструктура“ и в началото на декември миналата година беше внесен за разглеждане и произнасяне по компетентност в сектор „Пътна полиция“ на МВР – Хасково. След съгласуването му ще бъдат монтирани необходимите пътни знаци, а хоризонталната маркировка ще бъде приведена в съответствие с проекта.
Тук е мястото да обърна внимание, че изграждане на зона за изчакване на паркинг с достатъчен капацитет за тежкотоварни автомобили в близост до пункта, за който поставяте въпроса, е в компетентността на повече от едно ведомство. Независимо от това изразяваме готовност за съвместни координирани действия с останалите компетентни институции за решаване на този проблем.
Бих искала да кажа, че в Агенцията постъпват заявления за инвестиционни намерения от частни инвеститори, които подкрепяме и сме в готовност да окажем съдействие при реализирането на техни инвестиционни предложения в рамките на нашата компетентност относно процедурите по издаване на разрешения за специално ползване на пътищата чрез изграждане и експлоатация на крайпътни обслужващи комплекси и на пътни връзки към тях при постъпило заявление от заинтересовано лице.
Приветстваме такива частни инвестиционни намерения за изграждане на паркинги, на обслужващи зони в тях, включително и оборудвани със санитарни възли и със заведения за хранене, така че ще подпомогнем всеки един частен инвеститор, който има желание да изгражда такъв паркинг. Специално за тази зона има инвестиционно намерение от частен инвеститор върху собствен терен да изгради голям паркинг за тирове. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Имате думата за реплика, госпожо Нитова.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Министър, чух Вашите намерения за облекчаване, престоя и трафика на тежкотоварните автомобили в този район, който затруднява движението по автомагистрала „Марица“, но не чух отговор на въпроса ми: ще има ли и кога ще се изгради такъв паркинг за тези тежкотоварни автомобили, тъй като въпросът е сложен от няколко страни? Първо, този престой на самата автомагистрала затруднява движението по нея и е предпоставка за пътнотранспортни произшествия.
От друга страна, водачите на тировете – шофьорите, при престоя си замърсяват околната среда, като изхвърлят отпадъци, а няма и тоалетна. България като страна – членка на Европейския съюз, би следвало да уреди този въпрос, както той решен в другите държави – членки на Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Нитова.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Нитова, в своя отговор подробно обясних за проекта, който е изготвен и в момента чака съгласуване от сектор „Пътна полиция“ за облекчаване на трафика и за отклоняване на тировете по първокласния път, където те да изчакват преминаването през пункта, където има и зони за отдих със санитарни възли. В края на своя отговор подчертах, че в района точно на граничния контролно-пропускателен пункт има частен инвеститор, който иска – има и официална кореспонденция с Министерството и Агенцията, да изгради голям паркинг за тирове. Така че това е частна инициатива, каквато ние подкрепяме и бихме подкрепили за всяко едно място по протежение на магистрали, първокласни и второкласни пътища в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Кристина Сидорова относно прохода Шипка.
Заповядайте, госпожо Сидорова, да развиете Вашия въпрос.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Шипченският проход е една от най-важните транспортни връзки между Северна и Южна България. Дължината му е 29 км и се намира на територията на областите Габрово и Стара Загора. Проходът е част от републикански път I-5. Това е и най-бързата връзка между Северна и Южна България, а за нашата област – област Габрово, проходът е от важно значение даже, мога да кажа жизненоважно значение, защото това е директната връзка на нашата област с Южна България.
Припомням, че това е маршрутът до Паметника на свободата на връх Шипка. Само след месец там ще се струпат хиляди хора, за да отбележат поредната годишнина от Освобождението на България от турско робство. За съжаление, състоянието на пътната настилка е повече от компрометирано – няма маркировка, асфалтът не е в добро състояние, особено от страната на област Габрово. Тези факти са предпоставка за ПТП-та и за случване на трагични инциденти.
Периодично има и пропадания, и свлачища, както всъщност и в момента. Близо година вече продължава временна организация на движението там заради поредното пропадане на пътното платно. Този път е към км 164+150, а това, пак казвам, е предпоставка за пътнотранспортно произшествие.
Знам, че в момента приоритет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е обходът на град Габрово и бъдещото изграждане на тунел под Шипка, но това не означава, че Шипченският проход трябва да остане без поддръжка и да бъде в състоянието, в което е в момента.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: кога ще бъде възстановена пътната настилка и укрепено свлачището?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Сидорова.
Имате думата за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Сидорова, след направена справка в регистъра на свлачищата на Република България е установено, че в компрометирания участък на републикански път I-5, Е-85 Габрово – Шипка – Казанлък, при км 164+150 не е регистрирано свлачище. В случая се касае за пропадане на пътното платно в частта на банкета, отнесени са бордюри и водещи ивици. Дължината на участъка с пропадането е около 10 м, но настилката е напукана в участък с дължина около 50 м на около 1 м от външния ѝ ръб.
Основната причина за деформацията е преовлажняването на пътния насип от интензивни, значителни количества дъжд през изминалите години, интензивно снеготопене, както и динамичното натоварване от преминаващи моторни превозни средства.
Агенция „Пътна инфраструктура“ е предприела незабавни действия за кратковременни мерки за осигуряване на пътната безопасност, като в засегнатия участък е изградена преграда от чували с пясък, поставени са бализии и предпазна лента. Монтирана е съответната вертикална сигнализация – знаци 8, B 26, преминаване отляво на знака, забранено е движението на моторни превозни средства над 12 т, като срокът е целогодишен.
В дългосрочен план и за цялостно решаване на проблема с трайното укрепване на пътя са предприети следните действия: между Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Автомагистрали“ ЕАД е сключен договор на 23 октомври 2019 г. за изпълнение на проучвателно-проектантски работи и строителство от инженери на обект „Трайно укрепване на проявени деформации на пътното платно на републикански път I-5, Габрово – Шипка – Казанлък.“ Подготвено е задание за проектиране и то е утвърдено.
След приключване на проучвателно-проектантските работи, изготвянето на Техническия проект на базата, на който ще бъдат извършени укрепителни дейности и превантивни мерки по републиканския път, след одобряването му при предаване на проекта, комплексния доклад и издаване на разрешение за строеж, ще се пристъпи към строително-монтажните работи за трайното укрепване на пропадането. Към момента предстои да бъде обявена в близките дни и процедура, която е по Закона за обществените поръчки за строителен надзор на обекта.
Стойността на обекта е 7 млн. 938 хил. лв. с ДДС, като средствата са осигурени от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ по Програма „Аварийни ремонти“. Предвижданията са през втората половина на 2020 г. да започнат и реалните строителни дейности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Желаете ли реплика, госпожо Сидорова?
Заповядайте.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги!
Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за отговора и за мерките, които са предприети. Искрено се надявам в най-кратки срокове да започне рехабилитацията на този участък, защото, пак казвам, той е жизненоважен и нека, докато се случи тази рехабилитация, да си пожелаем да няма ПТП-та по участъка. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Сидорова.
Преминаваме към последния въпрос от народните представители Добрин Данев и Крум Зарков относно рехабилитация на път III-501.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! На територията на Русенска област републиканската пътна мрежа е подложена на интензивен трафик, в това число на тежкотоварни и международни транспорти.
Всички знаем за печално известния път Русе – Бяла – Велико Търново, за който сме имали възможност да говорим, на който прекалено често се случват пътнотранспортни произшествия, много от които завършват с жертви.
Тази тема трябва да остане на вниманието ни, госпожо Министър, и с риск да бъда досаден ще продължа да я поставям, тъй като прекалено много години русенци очакват този път да бъде подобрен. Това не се случва! А всеки път, когато се случи автопроизшествие, движението се отклонява по друг път – III-501. Това е път от третокласната републиканска пътна мрежа, преминаващ през много населени места и общини, между които Басарбово, Иваново, Две могили, Борово, Бяла. Това създава много сериозно напрежение в тези населени места. От една страна, хората се страхуват да не бъдат прегазени от бързащите камиони и изнервените шофьори, от друга страна, трафикът е затруднен, тъй като пътят не е пригоден за такъв вид трафик.
Населението на тези общини ни помоли да Ви попитаме и това правим с колегата ми Добрин Данев: има ли заложени средства в Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2020 г. за рехабилитация на път III-501? Ако има такива, какво конкретно се предвижда да се направи и кога, за да се пригоди този път, като, разбира се, основното решение на проблема остава големият ремонт за важния за цялата област път Русе – Бяла – Търново?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Имате думата за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Данев, уважаеми господин Зарков! Републикански път III-501, Русе – Иваново – Две Могили – Бяла е с дължина 52,6 км на територията на област Русе. От страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ са предприети действия за извършване на цялостен ремонт на третокласния път за гарантиране на безопасността на пътуващите.
Във връзка с изпълнението му в началото на януари тази година Агенция „Пътна инфраструктура“ възложи на пътно поддържащата фирма изработването на Технологичен проект за извършване на превантивен ремонт на 22,2 км от третокласния път в участъка от град Русе до разклона за село Червен. Предвидените дейности са: ремонт на пътната настилка, отводнителни мероприятия, ландшафтно оформяне, ремонт на повредени или поставяне на нови пътни знаци, окончателни ограничителни системи, полагане на нова хоризонтална маркировка.
След изготвянето и съгласуването на технологичния проект и осигуряването на финансов ресурс, ще се премине към неговото изпълнение, ще бъдат разгледани както възможностите за включване на обекта в програмата за текущ ремонт и поддържане на Агенцията в зависимост от финансовата рамка на програмата, така и чрез целевото финансиране от държавния бюджет.
Индикативната стойност на строително-монтажните работи ще може да се посочи, след като бъде готов Проектът. Ремонтът, който ще се извърши в участъка от км 0 до км 22+200, е част от поетапните ремонти дейности на пътя за подобряване на неговото експлоатационно състояние. Надяваме се в следващите години чрез различни механизми и източници на финансиране както и с приходите на тол системата да могат да се осигурят средства за ремонтиране на третокласния път в цялата му дължина. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми госпожо Аврамова.
Имате думата за реплика, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря ви, уважаеми господин Вигенин.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Хубавото във Вашия отговор, госпожо Министър, е, че този път е на Вашето внимание и по него се работи. Лошото е, че няма готов технологичен проект, няма осигурен финансов ресурс, чакаме тол системата, която се забавя, тоест това ще отнеме много време. Още по-лошото според мен – сигурен съм, че Вие го осъзнавате, е, че подобряването на експлоатационното състояние – дори да бъде направено бързо, ще бъде само временно, поради простата причина, че този път се използва за неща, за които не би трябвало да се използва, а именно в следствие на катастрофите по другия път.
Приемете новия ми въпрос като подновяване на призива за съвместно действие за решаване на големите проблеми на пътнотранспортната мрежа на областта, които действително са придобили хроничен характер.
Използвам оставащото ми време, за да Ви помоля и препоръчам, госпожо Министър, да намерите време да отидете до област Русе и да представите това, което прави Министерството по тези наболели проблеми, пред гражданството там, защото се трупа напрежение и нека да бъдем честни – това напрежение е оправдано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Зарков.
Заповядайте за дуплика, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Зарков, аз благодаря за разбирането и подкрепата за това, че пътищата в България имат нужда да бъдат на фокус и че имат нужда от сериозен ресурс за тяхната рехабилитация.
При моите пътувания в България съм установила, че има области, в които пътната инфраструктура е в по-добро състояние, включително и областта, от която съм аз, имат нужда от по-сериозен ангажимент както на Агенция „Пътна инфраструктура“, така и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Надявам се за успешния старт на тол системата, за която сте заявявали многократно, че подкрепяте – като справедлив начин за таксуване на преминаващите през републиканската пътна мрежа моторни превозни средства над 3,5 тона, надявам се на нейното успешно въвеждане, както и на допълнителен финансов ресурс, защото, повярвайте, и ние искаме да направим пътищата в България добри. Вярвам, че с общи усилия това ще се случи в близките години и ще имаме такава възможност, за да удовлетворим исканията на всички хора в България да карат по безопасни пътища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова, за участието Ви днешния парламентарен контрол.
С това изчерпахме Програмата за днес.
Следващото редовно заседание е от 9 ч., 5 февруари 2020 г., сряда.
Закривам заседанието.

(Закрито в 14,14 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Кристиан Вигенин

Секретари:
Стоян Мирчев
Юлиан Ангелов