Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Александър Ненков и Стоян Мирчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с Проекта за Програма за работата на Народното събрание за тази седмица.
Това е първата сряда от месеца и няма постъпили предложения по чл. 53, ал. 8.
Колеги, на Председателския съвет решихме да включим като първа точка: „Проект на решение за промяна в състава и ръководството на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея по франкофония“. Това ще бъде първа точка в днешния дневен ред.
„2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Внесен е от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г. Приет е на първо гласуване на 12 декември 2019 г.
3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата. Внесен е от Министерския съвет на 12 декември 2019 г.
4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи. Внесен е от Министерския съвет на 8 ноември 2019 г. Приет е на първо гласуване на 27 ноември 2019 г.
5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Внесен е от Крум Зарков и група народни представители на 15 януари 2020 г.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика. Внeсен е от Александър Сиди и Калин Поповски на 14 януари 2020 г.
7. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон. Внесен е от Министерския съвет на 2 декември 2019 г. Приет е на първо гласуване на 16 януари 2020 г. – точка първа за четвъртък, 6 февруари 2020 г.
8. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Внесен е от Министерския съвет на 20 януари 2020 г. Приет е на първо гласуване на 23 януари 2020 г. – точка втора за четвъртък, 6 февруари 2020 г.
9. Първо гласуване на Законопроекта за управление на агрохранителната верига. Внесен е от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г. – точка първа за петък, 7 февруари 2020 г.
10. Парламентарен контрол.“
Моля режим на гласуване по така прочетения дневен ред.
Гласували 175 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 23.
Предложението е прието.
По начина на водене – заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, разбирам, че това, което ще кажа, може да бъде квалифицирано и във връзка с чл. 53, ал. 3 от нашия правилник, но предпочитам да кажа няколко неща по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Откакто Сидеров беше изключен като председател на парламентарната група на бившето обединение „Обединени патриоти“, „Атака“ не участва нито в управлението на страната, нито (подвиквания и ръкопляскания от ОП) в начина на взeмане на решения в Народното събрание във формати на Коалиционния съвет, както и на Председателския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене.
ПАВЕЛ ШОПОВ: В тази връзка мисля, че все пак ще следва да се замислите върху предложенията, които ние като народни представители внасяме в Народното събрание и те са изключително важни и ценни за актуалния момент. Имам предвид два акта, които сме внесли и на които никой не обръща внимание – те не се разпределят нито по комисии, нито се внасят в пленарната зала като точки в дневния ред.
Първият от тях е: „Да се наложи мораториум върху сделките с недвижими имоти с така нареченото отпаднало основание от Министерството на отбраната“.
А вторият акт, който сме внесли, е: „Мораториумът за прекратяване на внос на боклуци от чужбина“. Изключително актуален и важен проблем. Виждаме по телевизиите, че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …всеки ден се появяват съобщения за никнещи като гъби сметища в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова Ви моля да обърнете внимание и да внасяте тези предложения наравно с другите предложения и законопроекти в пленарната зала, за да ги разглеждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Само да Ви кажа, че всеки народен представител има право на законодателна инициатива. В момента, в който постъпи в Деловодството такава законодателна инициатива, по Правилник до три дни я разпределям на съответните комисии. Така че Вашите предложения и законопроекти съм ги придвижила към съответните комисии.
Заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, призовавам Ви, когато колега излезе на тази трибуна и започне да говори неистини, веднага да му отнемате думата. Преди малко господин Шопов каза, че „Атака“ е напуснала управлението и вече не участва в него, а само миналата седмица, господин Шопов, с гласовете на „Атака“ това правителство беше спасено. Така че участвате, и то участвате много активно в управлението на страната. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Проданов.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
Вие по каква процедура, моля?
Обикновена процедура – заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Аз съм за обикновена процедура, госпожо Председател.
Моля на основание на чл. 83 от Правилника да подложите на гласуване да удължим срока между първо и второ четене със седем дни на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит. (Реплика от „БСП за България“: „На Валутния закон.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Моля, режим на гласуване по така направеното предложение за удължаване на срока между първо и второ четене.
Гласували 163 народни представители: за 158, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода 29 януари – 4 февруари 2020 г.:
Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за трансфер на осъдени лица. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител – Маноил Манев и група народни представители. Разпределен е на водещата Комисия по правни въпроси и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за управление на агрохранителната верига. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по земеделието и храните, Комисията по здравеопазването, Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисия по околната среда и водите, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбрана. Разпределен е на Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели. Вносител – Министерският съвет. Предстои разпределение.
Проект на решение за промяна в състава и ръководството на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея по франкофония. Вносител – Георги Свиленски.
Съобщения:
На 30 януари 2020 г. с вх. № 011-00-1 в Народното събрание е постъпило писмо от представляващия Висшия съдебен съвет, с което уведомява народните представители, че Пленумът на Висшия съдебен съвет на заседание, проведено на 23 януари 2020 г., е обявил на основание чл. 27, ал. 2 от Закона за съдебната власт подадената оставка от Пламена Цветанова Апостолова – член на Висшия съдебен съвет, избрана от квотата на Народното събрание. Приложени са изпратени извлечения от решението на Пленума на Висшия съдебен съвет по Протокол № 1 от заседанието, проведено на 23 януари 2020 г., и копие от подадената оставка на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията на Република България.
С писмо на председателя на Народното събрание материалите са изпратени на Комисията по правни въпроси.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че:
1. За времето от 10 февруари до 25 март 2020 г. на територията на Република България ще се проведе съвместна подготовка на формирования от Съвместното командване на специалните операции на Българската армия и военнослужещи от Силите за специални операции на САЩ.
В подготовката ще участват военнослужещи от българска страна и военнослужещи от Специалните сили на САЩ с въоръжение и екипировка.
Подготовката не е свързана с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи военни операции, както и с извършване на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други (на друга държава или организация) въоръжени сили. В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени компетентните органи.
2. В изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България със своя заповед е разрешил изпращането и използването на самолет с екипаж военнослужещи от състава на Военновъздушните сили за изпълнение на специални полети за осигуряване на въздушен транспорт за нуждите на Министерството на отбраната по маршрут от летище София до летище Истрес, Република Франция, и обратно на 1 февруари 2020 г. В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени съответните компетентни държавни органи.
3. В изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили със своя заповед е разрешил преминаването през въздушното пространство с невоенен характер и кацането на летище София на самолет Ил-76 с неговия екипаж от Военновъздушните сили на Украйна с цел превоз на военна продукция.
Разрешението е в сила за преминаване през въздушното пространство на Република България при полети по маршрут Украйна – Република Уганда и обратно в периода от 6 до 13 февруари 2020 г. включително.
Уведомленията са постъпили на 30 януари и 3 февруари 2020 г. с входящ № 003-09-13, входящ № 003-09-14 и входящ № 003-09-15 и са предоставени на Комисията по отбрана.
Последното съобщение:
От Националния статистически институт е постъпила информация за „Индекси на цените на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността, декември 2019 г.“ и „Стопанска конюнктура през януари 2020 г.“ Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Декларация от името на група – заповядайте, господин Марков.
ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вчера станахме свидетели на това, че българският държавен глава използва своето конституционно право на обръщение към българския народ, към българската нация.
Не е за вярване, но е факт, че президентът на България сне доверието си от българското правителство! (Шум и реплики от „БСП за България“.) Големият въпрос, който се поставя, е: защо той не каза по кой член от българската Конституция сваля това доверие? (Шум и реплики от „БСП за България“.) Дали е неволен пропуск…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата! Моля за тишина!
ГЕОРГИ МАРКОВ: …или просто няма такъв член? Няма такъв член, който да дава право на българския държавен глава да снема доверието от българското правителство. Напротив, има чл. 1 – че България е парламентарна република, че в тази парламентарна република изпълнителната власт в лицето на правителството получава своя мандат само от Народното събрание, а то от българските избиратели.
В тази зала юли месец 1990 г. в резултат на демократични избори, за които гласуваха над 90% от българските избиратели, дойдоха 400 народни представители с вот България да бъде парламентарна република. Гласовете за президентска бяха нищожно малки, дори по-малки от тези: „Искаме си царя! Искаме си царя!“ Парламентарна република! Само българският парламент и българските избиратели могат да свалят доверието си от правителството.
Не е за вярване, но е факт! Българският държавен глава не е обърнал внимание, че само преди няколко дни – 10, българският парламент за пореден път като единствен оторизиран конституционен орган даде вот на доверие на българското правителство. Нещо повече, държавният глава въобще не обръща внимание, че само преди три месеца българските избиратели, тоест гласът народен и божи даде страхотен вот на доверие на управляващата партия ГЕРБ, която буквално разгроми опозицията. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Уважаеми колеги, ние трябва да сме горди. БСП е силна партия, една от силните социалистически партии в Европа. По-силна от френската, която е на 5%, по-силна от германската, която слезе под 15% вече. Пети сте по сила и това прави нашите победи още по сладки. Значи ние сме още по-силни, та побеждаваме от осем парламентарни вота с осем на нула. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
А е пропуснал държавният глава и че преди осем месеца имаше вот за евроизбори. Той си беше навил на главата, не искам да го обидя, защото го уважавам, но на него му се присънваха революции. Той говореше: хората са на улицата. На улицата имаше много малко, нищожен брой хора. Винаги на улицата ще има хора в една демокрация. Нима срещу господин Макрон няма хора? Охооо, какви хора. Запалиха ресторанта „Фюме“ на Ален Делон. От „жълти жилетки“ на „черни жилетки“. Не може пълно щастие, няма 100 процентов вот!
Нещо, на което ние не можем да не реагираме – тежката присъда, и крайно невярна, която българският държавен глава в обръщение пред българската нация даде на българските институции. Те, уважаеми колеги, били парализирани. Това го казва българският държавен глава, и това го слушат западните посланици, колегите ни от Европейския парламент и така нататък.
Кой е парализиран? Конституционният съд? Че той начаса образува Дело № 1 по искане на главния прокурор за тълкуване на чл. 103 от Конституцията, свързан с импийчмънта на държавния глава – кога той нарушава Конституцията, кога има държавна измяна, за неговата наказателна неотговорност. Ами че този Конституционен съд ли е парализиран, та бастиса с две трети по наше искане безсрамната Истанбулска конвенция?
Нима е парализирано българското правителство, което доведе в България, безпрецедентно в историята на страната ни въобще, 34 министър-председатели от цяла Европа? Та нима Вие сте запомнили с нещо повече от нашето Австрийското европредседателство или Финландското европредседателство?
Кой, ако не българският премиер, успя да накара Вучич и Тачи да си стиснат ръцете и испанският премиер Рахой за пръв път в историята на Испания да седне да вечеря на една маса с косоварите, с косовския премиер?
Нима е парализиран българският парламент? Имаше опит за парализация от Българската социалистическа партия и българският народ на евроизборите им каза мнението си. Спомняте ли си как тръгнаха като аслани и как се върнаха, няма да казвам, защото е неконституционно. (Смях от ГЕРБ.)
Нима е парализирана местната власт? Може ли да е парализиран Бургас, а да е с такава хубава елха, на която да се възхити госпожа Радева? (Смях от ГЕРБ.)
Нима е парализиран главният прокурор? Че той така се е развихрил! Онзи ден аз бях в Унгария. Гледам го – от Брюксел във Варна е подгонил бандитите. Не стои във фризера, не е замръзнал. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Или това не Ви харесва?
Нима е парализиран председателят на Върховния съд господин Панов? Той е толкова размразен, че чак отиде във Варшава, дето не му е и работа, на митинг срещу полското правителство в защита на полската съдебна власт. Тоест демокрацията в България си е в ред. Проблем е изявлението на държавния глава и това, че за пореден път говори, че бедността ставала все по-голяма.
Е, има икономисти тук, те ще кажат някой ден кога заплатите в България са били по-високи. По времето на господин Луканов, когато направихте живота ни скотски; по времето на господин Виденов – Вашето управление, когато бяха три долара – аз бях конституционен съдия с пет долара; по времето на паралелната държава, когато заедно с ДПС направихте министър-председател Илия Павлов и ни управляваше от Бистрица?!
За тези загубени за България – 90-те години– държавният глава мълчи. Той не е участвал в промяната, може да не ги знае тези неща, но когато станеш президент на една държава, ще четеш – и Конституцията, и новата демократична история на България.
Хубава бедност – трети в Европа по растеж. Полша – 4,7; Унгария – 5,1; ние сме трети. Е кога е било това?! Бедност има, и в други страни има. След загубените – 90-те години – ще има бедност.
И природни бедствия ще има. Няма вода в Перник. А нима нямаше пожари в Атина и Ципрас не можа да ги овладее? Нима нямаше пожари в Австралия и се признава, че е виновно правителството?
И какво като държавният глава гласува вот на недоверие на българското правителство? То да му отговори със същото?! Да остави решаването, и го решава, на проблема с водата на Перник, трупан с десетилетия, и да дойде тук Борисов, да се изправи срещу Вас и да каже: „Свалям доверието си от българския президент – само това оставаше! – няма да му предлагам посланици, ще караме с тези“, и така нататък, и така нататък? Това е на тридесетата година от първите свободни и демократични избори.
Ние, парламентарната група на ГЕРБ, можем, но не казваме, че сваляме доверието си от българския държавен глава, защото уважаваме неговия избор, независимо че е без машинно гласуване. Без машинно го избраха. (Шум и реплики от „БСП за България“.) В същия ден Борисов го поздрави. Това изисква правилото на демокрацията, защото сме член на Европейската народна партия, а типично за социалистическите либерални партии е да не признават вотовете в Европа.
Нашият премиер превъзхожда президента в едно много важно нещо – обичлив човек е, обича хората. (Смях от „БСП за България“.) Той отиде и каза, че обича еднакво Меркел и антипода ѝ Орбан. (Шум и реплики от „БСП за България“.) А в Америка каза нещо нечувано: обича и републиканците, и душманите на републиканците – демократите. А тук отиде в дома на един кмет от ДПС и каза: „Обичам всички кметове!“, и го показа, обичайки кмета на Перник и решавайки въпроса с водата. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и реплики от „БСП за България“.)
Ние ще решим, защото имаме достатъчно брой депутати по волята на българските избиратели, дали да искаме импийчмънт или не. Можем да вкараме такава процедура, когато чуем решението на Конституционния съд. Това, което казваме обаче: че е безпрецедентно български държавен глава да раздели нацията и да каже, че той е само с тези милиони, които не са гласували за ГЕРБ, а не е с тези милиони, които осем пъти на парламентарни избори избират партията ГЕРБ. Такова разделение никой не си е позволявал да прави. Той го направи и той вече не може да бъде президент на нашите избиратели. Той ги обиди. Те били моралните, а тези, които избрали правителството – неморалните. Неморалните са мнозинството в София, мнозинството в Пловдив, мнозинството във Варна, мнозинството в Бургас, мнозинството в Стара Загора, мнозинството в Габрово, мнозинството в Казанлък, мнозинството в Ловеч, да не ги говоря всичките градове. Тетевен, Дупница, Кюстендил, Монтана – тотален вот на доверие. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Това, което казвам от името на парламентарната група на ГЕРБ, е следното: много съжаляваме за тази издънка на българския държавен глава. Ние не злорадстваме, не му се радваме за тази груба грешка, но вече не го считаме за президент на всички българи. Ние оставаме верни на нашите избиратели, с които ще победим и през 2021 г. и ще вървим напред и без, и въпреки президента. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марков.
От името на група – господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера българският президент Румен Радев обяви, че снема доверието си от правителството. Този акт е изключително важен. Той не е безпрецедентен. Други президенти са правили същото, а именно президентът Плевнелиев и президентът Желев. Ние може да не сме били съгласни с тяхната оценка, но никога не сме поставяли под съмнение правото им да се обърнат към българските граждани и да кажат, че правителството според тях не си върши работата.
От вчера има много коментари по отношение на това снемане на доверие, но пропускате една ключова фраза на президента от вчера и тя ми се струва, че е дори по-важна. Президентът Радев каза: „На всичко това трябва да се сложи край!“
На кое трябва да се сложи край? На розовите думи, които чухме тук? Да, на източването на публичните средства – да, но и на още нещо – на абсолютно неприемливото бездействие, което вкарва страната в абсолютно безвремие; бездействието на правителството в продължение на три години; не само да чуе която и да е обективна критика, но и да предприеме абсолютно необходимите реформи, за които всички знаем, за които и Вие говорите.
Правителството, подобно на онези мъдреци, които спокойно чакат до реката течението да донесе труповете на враговете им, седи и гледа реката, но реката пресъхна, напълни се с умряла риба, хората през 2020 г. останаха без вода, а въздухът, който дишат, ги вкарва в болници. В кои болници ги вкарва? Вкарва ги в абсолютно порутените общински и държавни болници или в лъскавите и скъпи частни болници.
В продължение на три години тук всяка година гласуваме още 100 и още 200, и още 300 милиона – все повече и повече бюджет на здравеопазването, за да изтичат, по признание на Здравната каса, тези пари в джобовете на спекуланти, докато истинските пациенти плащат чрез така нареченото доплащане, от собствения си джоб.
Знаете ли кои доплащат най-много? Знаете ли на кои тежи? На пенсионерите. На пенсионерите, които в продължение на три, а и повече години, апелират да се преизчислят пенсиите, защото живеем в страна, в която двама човека, работили един и същи занаят по едно и също време, вземат коренно различни пенсии, защото са се пенсионирали в различни години.
Всеки път, когато казваме, че това е абсолютно неприемливо от социална, от икономическа и от гледна точка на справедливостта, Вие ни казвате: „Ама знаете ли колко пари струва да се преизчислят пенсиите? Откъде да вземем тези пари?“
Ето няколко предложения. Първо, като спрете течовете – говорихме за тези от Здравната каса; второ, като направим такова правителство, което да не проспива, че някакви хазартни босове с години не вкарвали достатъчно данъци в страната. Ето оттам може да вземем пари. Компетентното правителство е това, което може да осигури пари на хората, за да живеят справедливо.
Като споменахме хазарта, нали разбирате, че докато чакаме Васил Божков да се върне от Обединените арабски емирства, българите все повече пътуват навън от страната и бягат оттук? Защо? Не е само заради заплатите, а защото търсят, освен добри доходи, здравеопазване, образование за децата си, социална справедливост и истинско правосъдие. По една дума за всяка от тях, за да разберете защо президентът казва: „На всичко това трябва да се сложи край!“
За здравеопазването споменахме.
За образованието да си говорим ли? Проглушихте ушите на хората, че вдигате учителските заплати. Добре, но всеки учител остава затиснат от бумащината, която му пречи да се посвети на нормалната си дейност. Във всички класации – дали международните PISA или оценяването на вътрешните, се вижда, че децата не са добре подготвени и не получават нужното образование. Университетите са готови да дадат дипломи и на четиригодишни, стига да обещаят да се запишат в този университет, защото парите следват ученика. Е, докато парите следват ученика, ученика бяга в чужбина, особено ако е добър. Това се случва в момента.
За социалната политика, защото виждам Вашите специалисти пред мен – под натиска на протест направихме пакет от закони; под натиска на друг протест отменихме влизането им в сила. Междувременно в луфта се оказа, че хиляди хора остават без асистент, че до хиляди нуждаещи се не достига каквато и да е помощ, че държавата абсолютно абдикира, а Вие играете танго – една напред и две назад, без въобще да е ясно какво мислите за този сектор утре – за сектор, в който също има милиарди, сектор, от който също изтичат милиарди.
Правосъдието. Нима за някого е тайна, че атаките срещу президента са и затова, защото той каза, че в този сектор трябва да се направи нещо далеч по-значително? Ще продължаваме ли да седим с широко затворени очи пред проблемите, които ни разтрисат, ще се радваме на тази или на онази хаотична акция?
Президентът постави и друг въпрос, от който бягате – този за честните избори. Съдия Марков тук обяснява какви победи и колко страхотно става, и как мнозинството подкрепя ГЕРБ. Сигурни ли сте? Сигурни ли сте, че са за Вас онези 400 хиляди недействителни бюлетини? Сигурни ли сте, че има българин навън, който да е убеден, че това, което сме ние тук, наистина представлява българският народ в неговата цялост? Съвсем не е така и Вие го знаете – чувате го на Вашите приемни.
Това, което Ви дразни в президента, не е толкова, че свали доверието, не е толкова, че е критичен, не е дори фактът, че той с цялото свое държание уплътнява функцията на президент. Това, което Ви дразни, е, че той казва истината! Вие я знаете, но не я приемате. На всичко това трябва да се сложи край! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте, господин Цонев, за декларация от името на парламентарната група на „Движението за права и свободи“.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, парламентарната група на „Движение за права и свободи“ ми възложи да Ви запозная с нашата позиция по повод вчерашното обръщение на българския президент към нацията.
Ние от „Движение за права и свободи“ много внимателно следим събитията, които се развиват в последните месеци, особено след последните избори, а също така много внимателно следим изявите на президента. На него и на тази институция ДПС винаги е гледало с особена надежда, с особено очакване за отговорностите, които има човекът, който заема този пост, към единението на българската нация, към единството на българската нация, към всички процеси, които текат в страната, тъй като президентът, който и да е той – в момента говоря за институцията, няма особено големи властови правомощия, но има правомощия да катализира определени процеси или да спира определени процеси. От тази гледна точка ние внимателно наблюдавахме вчерашното изказване и много внимателно го анализирахме в парламентарната група.
Какво каза вчера президентът? Първо, самият акт на снемане на доверието от правителството е продължение на акта, който направи предишният президент през 2013 г. Никой президент преди това не е използвал формулата „снемам политическото си доверие от кабинета“. Президентът има право да прави обръщения, има право да дава оценки, но ние още тогава казахме, че президентът Плевнелиев е в някакво свое измислено конституционно амплоа. Президентът не снема доверие и не дава доверие! Президентът обаче има право да каже своето мнение, да се обърне към българския народ, към нацията и да отправи определени послания. Толкова по формулата „снемам доверие – давам доверие“. Това не е нещо, което „Движението за права и свободи“ смята, че е удачно за българския държавен глава. Колкото до конкретиката на това обръщение, президентът не каза нищо ново.
Уважаеми колеги от ГЕРБ и от мнозинството, прекрасно знаете, че властта се движи от криза в криза, че кризи буквално се решават само и единствено с умението на премиера да решава кризи в остра фаза, че няма никаква превенция на кризите, че кабинетът, министрите и мнозинството почти не участват в решаването на кризите и основно в тяхното предотвратяване.
Второ, че в страната не се извършват никакви значими реформи, а тя има крещяща нужда от такива. Разбира се, тук всички винаги първо даваме примера със здравеопазването, защото той е най-фрапантен, но не е само здравеопазването. Убедихте ли се сега, че секторът на екологията има крещяща нужда от дълбока реформа? Убедихте се, само че на гърба на хората! Така че и това не е ново.
От три години нашата парламентарна група от тази трибуна и от медиите повтаря едно и също: има крещяща нужда от извършване на дълбоки институционални реформи в повечето обществени сектори в страната. Няма мнозинство, което да има политическата воля да извърши тези реформи.
Това не е упрек само към мнозинството и към Вас, колеги от ГЕРБ, такива реформи се извършват с широко политическо съгласие, иначе те или са обречени на неуспех, или съответният кабинет пада. Затова ние от три години призоваваме: да седнат основните политически сили и да очертаят приоритетите, тоест секторите, които ще бъдат дълбоко реформирани, за да няма опозиция на този, който извършва реформите. За реформите! За всичко друго може да има. Никой не ни чува.
Впрочем възлагахме тези надежди на българския президент – той да застане и да повтаря това: елате при мен, седнете и решете този, този и този проблем. Как ще изглежда здравеопазването, така че никой да не се съпротивлява на реформите? Как ще изглежда образованието? Как ще изглежда екологията? Как ще изглеждат останалите сектори?
И сега, когато президентът констатира, че се върви от криза в криза, че има кризи в много сектори, аз искам да запитам пак от името на парламентарната група: самото изявление не задълбочава ли тези кризи? Самото вчерашно изявление не задълбочава ли кризата още повече, защото криза има?
Второто нещо, което искам да запитам: посочва ли президентът формулата за излизане от кризата? Нашата оценка е: не. Ако формулата е нови избори, ние не сме убедени, че те ще донесат нещо по-различно. Миналите два избора през 2019 г. показаха точно това, което не означава, че трябва да се отказваме от избори. Демокрацията е избори, процедури и така нататък, обаче предсрочни избори се правят, когато е ясно, че повече така не може и че тези избори ще родят алтернатива. Нямаме убедителни доказателства, че тези избори ще родят алтернатива, затова нееднократно ДПС е казвало от тази трибуна, че ако ще правим упражнението „стани да седна“, упражнението не си струва усилието на нацията.
Ако обаче искаме някаква промяна, млади колега, няма да стоим и да чакаме, а ще търсим промяната, ще я търсим с диалог.
Според Вас – питам българския президент, питам българския премиер от името на ДПС, питам всички институции, питам и Вас, колеги: войната между институциите средство за решаване на кризите ли е, тя укрепва ли държавността? Ние от три години предупреждаваме за това, че започна един конфликт между институциите, който вчера прерасна във война, тоест вече няма да има никакъв диалог. „Снемам доверието си“ означава дотук. Как ще се решат тези проблеми без диалог?
„Призовавам цялата нация да се обедини и да сложим край на това.“ Ами няма човек, който да не призовава нацията, обаче как, с какво, по кой път? Мнението на ДПС е, че пътят е диалог – диалог между институциите, диалог вътре в парламента, диалог между политическите партии за излизане от множеството кризи, които формулират една обща криза на държавността – нещо, за което господин Карадайъ говори тук във всяка своя декларация – криза на демокрацията, криза на държавността и компонентите на тази криза.
Ние многократно сме ги очертавали, но пак казваме: формулата на ДПС е диалог – диалог между институциите, да повторя или да потретя, диалог между политическите партии, диалог в парламента, очертаване на основните приоритети пред страната, очертаване на основните параметри на реформите и основните сектори, които ще бъдат реформирани, защото страната няма потенциал да реформира всички сектори, но, да кажем, с три може да започне.
Това е средството за излизане от кризата. Иначе констатациите на президента в една част са верни, в друга – не. Например какво вярно има в това, че се продава национален суверенитет? Искам особено да наблегна на това – ангажиментите ни към нашите партньори от НАТО и от Европейския съюз не могат да бъдат обявени за продажба на национален суверенитет, защото тогава всички ние, които гласуваме и работим за тези приоритети, трябва да сме национални предатели. Така ли? Ние категорично не сме съгласни с тази оценка! Трябва много внимателно и прецизно да бъдат анализирани думите. Ние от ДПС категорично ще продължим да изпълняваме ангажиментите си към нашите партньори от НАТО и Европейския съюз, защото това е ангажиментът, който сме поели към българските избиратели и към целия народ.
Има верни неща, но нищо ново. В обръщението на президента няма формула за излизане от кризата. Ние предлагаме тази формула – диалог. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Господин Марешки, заповядайте за декларация от името на група.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Провокиран съм от събитията, които се случват в последните дни, и от изказванията, от декларациите, които чухме днес от по-голямата част от парламентарните сили, да направя декларация, за която съм упълномощен от нашата група на Политическа партия „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.
Много хубави слова, добре написани речи, добре заучени и добре промотирани в публичното пространство – и вчера от президента на Републиката, и днес от голяма част от изказванията тук. Но какво от това? Това го слушаме 30 години!
Каква е истината, господин Зарков? Вчера президентът излъга, че се интересува от изборното законодателство. Не е вярно това, че той се интересува от българското законодателство в частта му да бъдат провеждани законосъобразни избори.
Ние от няколко седмици, след като обявихме, че неговите сбирки са празно говорене на голяма група от хора, от което нищо не следва, и че трябва да се провеждат индивидуални такива, в които всеки като си каже нещо, да се знае кой какво е казал и да излиза истината пред българското общество, го поканихме, като сме му поставили три точки, с които считаме, че 97% от проблемите на нечестните избори се решават. А това са: видеозаснемане на броенето на резултата от изборите, където всеки български гражданин, който се интересува, може през интернет, стоейки в собствения си дом, да види как се отчитат гласовете; забрана за гласуване на неграмотни българи; спираме купуването на гласове. Спираме това всеки един човек, който е инвестирал в образованието си, в развитието си – на себе си и на нацията ни, съдбата му и съдбата на всички такива като него и, надявам се, като всички Вас и Вашите близки и роднини, които също се надявам, че не са без завършен трети клас, да бъде решавана от неграмотни българи, които излизат и после го питаш: „За кого си гласувал?“, а той не знае за кого е гласувал.
С такива наши идеи искахме да се срещнем с президента, а той ни каза, че не се интересува от това нещо и на практика игнорира единствените хора, които дават прагматични решения, защото празноговоренето си е едно, а на практика хората накрая очакват решения.
Призивът основните политически партии да се съберем и да намерим решения, да се консолидираме в диалог за намиране на решения. На практика не са ли основните политически партии тези, които създават кризите – от кризи в кризи, за които говорите в момента – от 30 години? Не е ли това точно цинизмът – че както беше споменато от уважаемия колега Марков, и него са го оставили на пет долара заплата, но и нашите родители, и ние самите бяхме в същото положение. Аз лично сина ми съм го издържал с помощи от Червения кръст. През 1991 г., ако нямаше помощи от Червения кръст, нямаше да можем да изхранваме децата си.
Е, аз питам: тези хора, които са направили най-големите кризи в България, имат ли правото в момента да създават тази суматоха и опит за безредие и да бъдат морален стожер на обществото?
Всъщност, уважаеми колега Зарков – защото Вие сте млад човек и другите млади от Вашата партия, от Вашата група, всъщност проблемът на България е, че има сравнително силна Българска социалистическа партия. Тя задушава възможността за изява на истински алтернативни движения, алтернатива на целия преход – хора, които могат да предвиждат проблемите и да дават решения. Докато има Българска социалистическа партия – сравнително силна…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Да я забраним?!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Не, няма нужда да я забраняваме.
…винаги ще управлява ГЕРБ.
Вие сте много удобни. Виждате, каквото и да кажете, те веднага Ви казват: „Ама Вие сто пъти по-лошо го правите от нас!“ Сто пъти по-лошо, сто пъти по-бедно са живели хората при Вас. Сто пъти по-малко реформи са били правени. Ако Вие, когато управлявахте – дори и последния мандат, бяхте направили реформите, за които сега говорите, че търсите съгласие, сега нямаше нужда да чакаме новото правителство и новото мнозинство да прави тези реформи. Тези обвинения към предишните управления не дават възможност за търсене на съгласие и за решаване на проблемите.
Аз се чудя защо всички Вие се страхувате да пренесете малко свежест в управлението на България!? Какво толкова пречи? Има единствена партия, която през всичките 30 години не е управлявала България, и в момента, по волята на българския народ, е част от българския парламент. И е по-голяма със 100% от групата на „Атака“, с 50% от групата на НФСБ, с 10% от групата на ВМРО, с 10% по-голяма от групата на АБВ в предишния парламент. Значи всички, които и да са, само щом са стари, имат право да бъдат в управлението на България и да си правят щуротиите и да стигат дотам да сме от криза в криза, но примерно „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ нас ни е страх да ги пробваме, да видим те какви идеи имат и могат ли да ги реализират, защото всички през годините са излизали и тук, на трибуната, и пред обществото, и са говорили само хубави и красиви неща.
Вчера слушаме и президента – повтаря мои думи отпреди четири години. Преди четири години, когато ние поведохме битката срещу корупцията, картелите и контрабандата с почтени професионалисти... Хора, къде беше президентът да се включи? Защо той пак се върза със старото? И всъщност това му е основният проблем, че е президент на БСП, а не на всички българи! И затова той няма легитимността да излиза и да критикува когото и да било в тази държава. Защото той е част от системата, която създава кризи, а не част от решенията. Част от решенията може да ги дадем ние от партия „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Виждаме и шефа на Здравната каса – излиза и казва неща, които аз ги говоря от 15 години. За кого е тайна това нещо и кой от Вас не е управлявал през тези 15 години, когато са се случвали тези неща и се източва Здравната каса?
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Ти колко пари си взел от Касата?
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: И какво, пак няма да има решение, защото пак искате да търсите съгласие помежду си. Повикайте професионалисти, повикайте хора, които знаят – не говоря само за партия „ВОЛЯ – Българските родолюбци“, има и други хора в България, които имат качества и които имат познания в различни области. Допитайте се до тях и вземете решение.
Парите били източени в схемите на Божков. А кой внесе поправката „Божков“? Сега от медиите – години по-късно, когато всичко е източено, разбираме, че това са били депутати от БСП.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Това не е вярно! Не е вярно това!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Е, той сам си го призна, господин Свиленски.
При положение че Вие сте част от системата, която 30 години не е направила необходимите реформи за това България да се развива в правилната посока, в момента да нямаме кризи, да нямаме източване на язовири, да нямаме внасяне на боклуци, нямате моралното право да говорите.
Наистина трябва да се търси широко съгласие. В момента България е в криза – трябва да се търси съгласие. И ние от всички страни очакваме прагматични предложения за решения, и декларираме, че сме готови да подкрепим всяка една формация, която милее България да бъде развита европейска държава и българите да бъдат един горд, достоен, цивилизован европейски народ. Благодаря Ви и пожелавам успех в това наше задължение по Конституция! (Ръкопляскания от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
По начина на водене – заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, преди старта на декларациите Ви помолих, когато тук колега говори неистина, да му отнемате думата. Преждеговорившият – отново виден опозиционер, който критикува политическото статукво – за четвърти път имаше вот на недоверие миналата седмица и те за четвърти път с гласуването си спасиха това правителство. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Това е истината! Имайте го предвид – като се говорят неистини, да отнемате думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, господин Проданов.
Господин Веселинов, заповядайте за декларация от името на група.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От тази трибуна многократно беше произнесена думата „криза“. Всъщност има една основна криза, от която от десетилетия, за съжаление, страда българското общество. И това е кризата на елита – кризата на тези, които управляват, невъзможността те да бъдат на онази висота, на която са били предците ни – строителите на съвременна България, със способността си да овладеят своето его, да овладеят своя личен интерес и да поставят националния интерес над всичко.
Ние от „Обединени патриоти“ винаги сме поставяли този въпрос. Неслучайно на всички избори се явяваме със слогана „България над всичко!“, защото за нас това е началото на осъзнаването и началото на полезността на един политик за обществото – да осъзнае, че общото е над частното и нацията е над всичко.
„Единството на българската нация“ е провъзгласен конституционен принцип. Още в преамбюла на Конституцията пише, че ние, народните представители, осъзнавайки единството на българската нация... Това единство трябва да бъде свещен принцип за всички нас. Мисълта за това единство, стремежът към него трябва да води държавните мъже, когато осъществяват своите политически ходове.
Много е лесно да се изкушиш, че политиката е една шахматна дъска, на която се местят фигури и идеята е как да матираш противника. Истината обаче е, че тази шахматна дъска има за играчите може би голямо значение, но всъщност основното, което се случва, е под нея – в народните маси, в това, което е като отражение върху обществото като цяло.
Затова не е добре, когато човекът, който олицетворява единството на нацията, всъщност влиза в някаква война. Ние от „Обединени патриоти“ не можем, разбира се, да подкрепим този тон. Не е добре, когато институции, които са конституционни, които са закрепени като коректив една на друга, като някакъв начин да се гарантира демокрацията и защитата на националния интерес, обявяват край на диалога. Всъщност това е най-тъжното от вчерашния ден. Надявам се това да е някаква краткотрайна емоция и рано или късно ще се върнем към нормализацията.
Тук много пъти беше повтаряна думата „криза“, но никой не потърси в себе си отговорността за кризите, които заедно изживяваме през тези три години. Защото е лесно да се правят реформи, когато има консенсус. Друг е въпросът: постижим ли е този консенсус в този състав? За съжаление, три години ние сме свидетели на ежедневна конфронтация, на невъзможност за постигане на консенсус и примерите в това отношение са много.
Буквално миналата седмица, след множество разговори, извеждайки, разбира се, валутната стабилност като основен, базисен приоритет за развитието на икономиката ¬– признавам, след грешни ходове по внасянето на Проекта за решение от страна на колегите от ГЕРБ, проведохме поредица от консултации, потърсихме този консенсус, разбрахме се какво трябва да представлява и накрая опозицията се разграничи от него.
Нека поемаме отговорност, колеги. Тогава, когато Вие сте поставили справедливо един въпрос, мнозинството е откликнало. Извървяло е целия път на диалога. Не е уместно Вие да се дърпате в последния момент и да кажете: „А, не, по-добре да не носим отговорност.“
Законът за хазарта е също такъв пример, защото чухме обвинения как откраднатите пари от хазарта, разбира се, съдът ще определи дали са откраднати, са можели да отидат за пенсии. Ама да де, пак същите хора, които критикуват за това нещо, не подкрепиха Закона, който създава държавен монопол в хазарта и евентуално е предпоставка за събиране на тия пари и влизането им във фиска.
Нека да продължим. Преди година поставихме остро въпроса с циганизацията на държавата, с това, че са създадени цели автономни общности, които не признават българския закон, които живеят по свои закони, и че държавата трябва да влезе там, ако не искаме да предизвикаме гражданска война. Между другото, политика, успешно прилагана през годините от ДПС, които имаха полза от нея. Не чухме тук да има консенсус. И тук всеки си замълча, скри се в ъгъла и каза: „То това не е проблем или по-добре да не го решаваме.“
Не е въпросът само да има желание управлението да прави реформи, ако наистина няма зрялост от политическата класа, както свикнахме медиите да назовават управленския елит – няма начин тези реформи да бъдат успешни.
И накрая искам да кажа няколко думи за това говорене за безнадеждността. Аз много пъти съм говорил от тази трибуна и съм казвал, че това е голяма грешка на опозицията, един голям капан, в който влезе, мисля, вече сериозно и президентът с поведението си. Ние сме длъжни не да говорим за безнадеждността, а да даваме надежда на българите. Не можем с риторика – как всичко умира, всичко се проваля, всичко – край, ще свърши, ако не сме ние на власт, разбира се, да печелим избори. То се доказа. Докато всичко умираше според тази риторика, България бележеше един приличен ръст от 3 – 4%, заплатите растяха с по 10 – 12%. Тоест нямаше такива негативни тенденции, но дали този ръст беше усетен от хората, които бяха заливани с негативното говорене, е вече друг въпрос.
И на финала на това изказване искам още веднъж да призова: нека да имаме съзнание за отговорността, която ни е възложена от нашите избиратели, и да търсим решенията, а не войните. Това е призивът на „Обединени патриоти“ – не просто сме готови за диалог, готови сме да инициираме всеки диалог и всеки консенсус в името на България. Пожелавам на всички в тая зала да имат същата воля и същата последователност в действията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Продължаваме с първа точка от Програмата ни за работа.
Ще ви представя:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава и ръководството на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея по франкофония
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Крум Костадинов Зарков като член и ръководител на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея по франкофония.
2. Избира Георги Георгиев Михайлов за член и ръководител на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея по франкофония.“
Моля да гласуваме Проекта на решение.
Гласували 90 народни представители: гласували за 85, без против, въздържали се 5.
Предложението се приема.

Продължаваме със следващата точка от Програмата за работа:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.
Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е приет на първо гласуване на 12 декември 2019 г.
Икономическа комисия – заповядайте, уважаеми господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: На основание чл. 49, ал. 2 от нашия правилник моля да гласуваме допуск до залата на Димитър Маргаритов – председател на Комисията за защита на потребителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Маргаритов в залата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, като предлага в т. 1 думите „от закона“ да се заличат.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за наименованието на Закона; текста на вносителя за § 1; текста на вносителя за § 2; текста на вносителя за § 3 с предложените редакционни поправки от Комисията; и текста на вносителя за § 4.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5:
„§ 5. Създава се глава девета „а“ с чл. 190б – 190м:
„Глава девета „а“
Сътрудничество между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите
Чл. 190б. Разпоредбите на тази глава се прилагат по отношение на нарушения на законодателството за защита на интересите на потребителите, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 345/1 от 27 декември 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/2394“.
Чл. 190в. Забранява се всяко действие или бездействие, което противоречи на законодателството за защита на интересите на потребителите, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394, и което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди техните интереси.
Чл. 190г. Компетентни органи по смисъла на чл. 3, т. 6 от Регламент (ЕС) 2017/2394 са:
1. Комисията за защита на потребителите – по отношение прилагане разпоредбите на:
а) глава втора, раздели I и IV; глава четвърта, раздели I, II и III; глава пета, раздели II и ІІІ; глави шеста и седма и чл. 181н;
б) Закона за електронната търговия;
в) Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние;
г) глава седма, раздел II от Закона за туризма;
д) чл. 29а от Закона за дейностите по предоставяне на услуги;
е) Закона за потребителския кредит;
ж) глави втора, трета, шеста, седма, осма, девета, единадесета и дванадесета от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители;
з) чл. 3, 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт (ОВ, L 204/1 от 26 юли 2006 г.);
и) чл. 5, 9 – 11, 14 и 15 от Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.);
к) чл. 7 – 9 и 12 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 334/1 от 17 декември 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1177/2010“;
л) чл. 14 от Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители) (ОВ, L 165/1 от 18 юни 2013 г.);
м) Регламент (ЕС) 2017/1128 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар (ОВ, L 168/1 от 30 юни 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/1128“;
н) Регламент 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ, L 60/1 от 2 март 2018 г.);
2. Изпълнителната агенция по лекарствата – по отношение прилагане разпоредбите на глава единадесета от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;
3. Комисията за регулиране на съобщенията – по отношение прилагане на чл. 261 от Закона за електронните съобщения;
4. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ – по отношение прилагане разпоредбите на:
а) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (OB, L 46/1 от 17 февруари 2004 г.);
б) Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт (OB, L 204/1 от 26 юли 2006 г.);
в) чл. 22 – 24 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (OB, L 293/3 от 31 октомври 2008 г.);
5. Комисията за защита на конкуренцията – по отношение прилагане на разпоредбите на чл. 32 – 34 от Закона за защита на конкуренцията;
6. Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ – по отношение прилагане разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (OB, L 315/14 от 3 декември 2007 г.);
7. Съветът за електронни медии – по отношение прилагане разпоредбите на глава четвърта от Закона за радиото и телевизията;
8. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – по отношение прилагане разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1177/2010;
9. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация'' – по отношение прилагане разпоредбите на Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (OB, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.);
10. Българската народна банка – по отношение прилагане на чл. 13 – 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители и чл. 102 – 120 от Закона за платежните услуги и платежните системи;
11. Министерството на туризма – по отношение прилагане разпоредбите на глава седма, Раздел III от Закона за туризма.
Чл. 190д. (1) Комисията за защита на потребителите е Единна служба за връзка по смисъла на чл. 3, т. 7 от Регламент (ЕС) 2017/2394.
(2) Комисията за защита на потребителите, в качеството си на Единна служба за връзка, и компетентните органи по чл. 190г, т. 2 – 11 обменят информация и сътрудничат помежду си във връзка с упражняваните от тях правомощия за разследване и за прилагане на законодателството за защита на потребителите, предвидени в Регламент (ЕС) 2017/2394, при условията и по реда на същия регламент.
(3) Комисията за защита на потребителите, в качеството си на Единна служба за връзка, и компетентните органи по чл. 190г, т. 2 – 11 обменят информация и сътрудничат помежду си и с компетентните органи на държавите членки и с Европейската комисия за предприемане на координирани действия за преустановяване на широко разпространени нарушения и на широко разпространени нарушения със съюзно измерение по смисъла на чл. 3, т. 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2017/2394 при условията и по реда на Глава IV от същия регламент.
Чл. 190е. (1) Компетентните органи по чл. 190г упражняват пряко правомощията за разследване на нарушения на законодателството за защита на потребителите, предвидени в чл. 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2394.
(2) Държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите оказват съдействие и сътрудничат на компетентните органи по чл. 190г във връзка с изпълнение на предоставените им правомощия по разследване и прилагане на законодателството за защита на потребителите по Регламент (ЕС) 2017/2394.
Чл. 190ж. (1) Комисията за защита на потребителите, в качеството си на компетентен орган по чл. 190г, т. 1, упражнява пряко правомощията за прилагане на законодателството за защита на потребителите, предвидени в чл. 9, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/2394, като правомощията ѝ по чл. 9, параграф 4, буква „ж“ от същия регламент се осъществяват чрез издаване разпореждане на:
1. търговец да премахне съдържание или да ограничи достъпа до онлайн интерфейс или да отправи ясно предупреждение до потребителите при достъпа им до неговия онлайн интерфейс;
2. доставчик на хостинг услуги и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги да премахнат, блокират или ограничат достъпа до онлайн интерфейс, или“
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:
„3. регистраторите на домейни да заличат пълното име на домейн, когато е необходимо и след като бъде преустановено нарушението да разрешат отново да бъде регистриран домейнът.
(2) Компетентните органи по чл. 190г, т. 2 – 11 упражняват пряко правомощията за прилагане на законодателството за защита на потребителите, предвидени в чл. 9, параграф 4, букви „а“ – „е“ и буква „з“ от Регламент (ЕС) 2017/2394.
(3) Компетентните органи по чл. 190г, т. 2 – 11 отправят писмено искане до Комисията за защита на потребителите за предприемане на мерки по ал. 1, когато предприетите от тях действия за прилагане на законодателството, предвидени в чл. 9, параграф 4, букви „а“ – „е“ и буква „з“ от Регламент (ЕС) 2017/2394, не са довели до преустановяване или забрана на нарушението с цел предотвратяване на риска от сериозни вреди на колективните интереси на потребителите. Искането трябва да бъде мотивирано.
(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите въз основа на отправено писмено искане по ал. 3 издава заповед, с която разпорежда на търговеца, отговорен за нарушение, да премахне съдържание от онлайн интерфейс или да отправи ясно предупреждение до потребителите при достъпа им до неговия онлайн интерфейс. Заповедта се публикува на интернет страницата на комисията в деня на нейното издаване, а търговецът незабавно се уведомява по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Търговецът е длъжен да изпълни заповедта в срок до три дни от уведомяването му.
(5) При неизпълнение на заповедта по ал. 4 председателят на комисията издава заповед, с която разпорежда на доставчиците на хостинг услуги и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да премахнат, блокират или ограничат достъпа до онлайн интерфейса на търговеца, отговорен за нарушението. Заповедта се публикува на интернет страницата на Комисията за защита на потребителите в деня на нейното издаване. Доставчиците на хостинг услуги се уведомяват незабавно от комисията по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс, а предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се смятат за уведомени за заповедта от деня на нейното публикуване. Доставчиците на хостинг услуги и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги са длъжни да изпълнят заповедта в срок до три дни от уведомяването им.
(6) Когато предприетите от Комисията за защита на потребителите мерки по ал. 4 и 5 не са постигнали преустановяване на нарушението, председателят на комисията издава заповед, с която разпорежда на регистраторите на домейни да заличат пълното име на домейна на търговеца, отговорен за нарушението. Заповедта се публикува на интернет страницата на комисията в деня на нейното издаване, а регистраторът на домейн се уведомява незабавно, по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс, когато името на домейна на търговеца попада в областта „.bg“. Регистраторът на домейн е длъжен да изпълни заповедта в срок до три дни от уведомяването му.
(7) Председателят на Комисията за защита на потребителите създава условия за извършване на автоматизирана проверка от страна на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за издадените заповеди по ал. 5.
(8) Регистраторите на домейни са длъжни да поискат съгласие от Комисията за защита на потребителите при постъпване на искане за регистриране на домейн на търговец, за който има издадена заповед по ал. 6.
(9) Заповедите по ал. 4, 5 и 6 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго.
(10) Комисията за защита на потребителите уведомява компетентния орган, отправил искането по ал. 3, за резултатите от предприетите от нея действия.
Чл. 190з. (1) Компетентните органи по чл. 190г могат да започнат по собствена инициатива разследване или процедура за преустановяване или за налагане на забрана на нарушения на законодателството, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394.
(2) Компетентните органи по чл. 190г могат да публикуват всяко окончателно решение, всеки поет от търговеца ангажимент или всяка заповед, приети или издадени във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) 2017/2394, включително да публикуват самоличността на търговеца, отговорен за нарушение на законодателството за защита на потребителите, включено в обхвата на същия регламент.
Чл. 190и. (1) Министърът на икономиката предоставя на Европейската комисия информация относно:
1. списъка на компетентните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394, данните за контакт с тях, правомощия и отговорности;
2. Единната служба за връзка – данните за контакт, правомощия и отговорности.
(2) При промяна в информацията по ал. 1 министърът на икономиката уведомява незабавно Европейската комисия за настъпилите промени.
Чл. 190к. (1) Европейският потребителски център, представителните сдружения на потребителите и когато е необходимо, сдружения на търговците, могат да подават сигнали до компетентните органи по чл. 190г и до Европейската комисия за предполагаеми нарушения на законодателството за защита на потребителите, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394, като предоставят информацията, посочена в чл. 26, параграф 3 от същия регламент, с която разполагат. Информацията, която се предоставя, трябва да бъде вярна, актуална и точна и при необходимост да бъде коригирана или оттегляна.
(2) Компетентните органи по чл.190г не са длъжни да откриват процедура или да предприемат действия във връзка с отправен до тях сигнал от органите и организациите по ал. 1.
(3) Председателят на Комисията за защита на потребителите предоставя на Европейската комисия списък на органите и организациите по ал. 1, имащи право да подават сигнали за предполагаеми нарушения на Регламент (ЕС) 2017/2394, данните за контакт с тях и информация за органите и организациите.
Чл. 190л. При осъществяване на своята дейност по прилагане на Регламент (ЕС) 2017/2394 компетентните органи по чл. 190г могат да използват като доказателство всеки документ, информация, констатация, декларация, заверени с оригинала копия на документи, предоставени от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз, събрани по надлежния ѝ законов ред, независимо от носителя, на който се съхраняват.
Чл. 190м. Информацията, която се събира от компетентните органи по чл. 190г и която им се предоставя във връзка с изпълнение на техните правомощия, се използва единствено за целите на Регламент (ЕС) 2017/2394 и може да бъде разкривана само при условията на чл. 33 от същия регламент.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 5.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 191 се създава ал. 8:
(8) Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2017/1128.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 и предлага на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове да се създадат нови параграфи 7 – 11 и 12 – 40:
„§ 7. В чл. 197 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 300 до 1000 лв.“.
§ 8. В чл. 198 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 200 до 1000 лв.“.
§ 9. В чл. 199 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 300 до 1000 лв.“.
§ 10. В чл. 200 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 200 до 1500 лв.“.
§ 11. В чл. 201 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 300 до 1000 лв.“.
§ 12. В чл. 202 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 500 до 3000 лв.“.
§ 13. В чл. 205 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 2000 до 10 000 лв.“.
§ 14. В чл. 207, ал. 1 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 500 до 2000 лв.“.
§ 15. В чл. 208 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 500 до 2000 лв.“.
§ 16. В чл. 209 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 300 до 1000 лв.“.
§ 17. В чл. 210а след думата „глоба“ се добавя „в размер от 500 до 15 000 лв.“.
§ 18. В чл. 210б след думата „глоба“ се добавя „в размер от 1500 до 30 000 лв.“.
§ 19. В чл. 210в след думата „глоба“ се добавя „в размер от 1500 до 30 000 лв.“.
§ 20. В чл. 211 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 3000 до 20 000 лв.“.
§ 21. В чл. 212 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 3000 до 5000 лв.“.
§ 22. В чл. 213 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 500 до 2000 лв.“.
§ 23. В чл. 214 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 500 до 2000 лв.“.
§ 24. В чл. 215 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 3000 до 15 000 лв.“.
§ 25. В чл. 216 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 500 до 2000 лв.“.
§ 26. В чл. 218 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 2000 до 5000 лв.“.
§ 27. В чл. 219 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 500 до 3000 лв.“.
§ 28. В чл. 221 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 500 до 1000 лв.“.
§ 29. В чл. 222 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 500 до 2000 лв.“.
§ 30. В чл. 222а след думата „глоба“ се добавя „в размер от 500 до 2500 лв.“.
§ 31. В чл. 223 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 300 до 2500 лв.“.
§ 32. В чл. 224, ал. 1 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 500 до 2500 лв.“.
§ 33. В чл. 225 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 500 до 2000 лв.“.
2. В ал. 2 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 1000 до 3000 лв.“.
§ 34. Създава се чл. 225д:
„Чл. 225д. (1) На доставчик на услуга за онлайн съдържание, който не спази изискванията на Регламент (ЕС) 2017/1128, се налага глоба в размер от 500 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридически лица – имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. за всеки отделен случай.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер от 1000 до 6000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.“
§ 35. В чл. 226, ал. 1 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 5000 до 25 000 лв.“.
§ 36. В чл. 228 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 100 до 500 лв.“.
§ 37. В чл. 229 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 50 до 500 лв.“.
§ 38. В чл. 230 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 200 до 1000 лв.“.
§ 39. Създават се нов чл. 230а и чл. 230б, чл. 230в и чл. 230г:
„Чл. 230а. За възпрепятстване на длъжностни лица на компетентните органи по чл. 190г и неоказване на необходимото им съдействие и сътрудничество при осъществяване на техните правомощия по чл. 190е и 190ж на лицата се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 230б. На едноличен търговец или юридическо лице, които не изпълнят заповед по чл. 190ж, ал. 4, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
Чл. 230в. (1) За неизпълнение на задължението по чл. 190ж, ал. 5 на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съответно на доставчик на хостинг услуги, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в двоен размер.
Чл. 230г. (1) На регистратор на домейн, който не изпълни задължението си по чл. 190ж, ал. 6 и 8, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в двоен размер.“
§ 40. Досегашният чл. 230а става чл. 230д и се изменя така:
„Чл. 230д. За възпрепятстване на длъжностни лица при осъществяване на правомощията им по чл. 192 и 192а и за неизпълнение на разпореждане по чл. 192а, ал. 1, т. 2 и ал. 2 на лицата се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за текста на § 6; предложението на Комисията за създаването на нови параграфи 7 – 11; и от параграф 12 до параграф 40 с текстове съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 41.
„Допълнителна разпоредба“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 42, като предлага думите „и на Регламент (ЕС) 2017/1128 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар“ да се заличат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 8, който става § 41; текста на вносителя за наименованието на подразделението „Допълнителна разпоредба“; и текста на вносителя за § 9, който става § 42 с редакционните поправки, предложени от Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така:
„Заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 43.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 44:
„§ 44. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, 3 и 4, които влизат в сила от 1 септември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания има ли? Няма.
Ще подложа на гласуване следните текстове: предложението на Комисията за промяна на наименованието на подразделението в „Заключителни разпоредби“; текста на Комисията за § 10, който става § 43; и редакцията, предложена от Комисията за текста на § 11, който става § 44.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети, а с това завършихме на второ гласуване Закона.

Продължаваме със следващата точка от Програмата за работа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА
Има Доклад на Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, уважаема госпожо Василева.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля преди това да подложите на гласуване процедура за допуск в залата на госпожа Атанаска Николова – заместник-министър на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 76 народни представители: за 74, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете в залата заместник-министър Николова.
Моля, продължете, уважаема госпожо Василева.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г.
На редовно заседание, проведено на 23 януари 2020 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г.
На заседанието присъстваха – от Министерството на околната среда и водите: госпожа Атанаска Николова, заместник-министър, и госпожа Боряна Каменова, директор в дирекция „Политика по изменение на климата“; от Изпълнителната агенция по околната среда и водите – госпожа Нина Димитрова, началник-отдел „Разрешителни за емисии на парникови газове и регистър за търговия с емисии“, и госпожа Ива Стоянова, главен експерт в отдел „Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването“.
От името на вносителя Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от заместник-министър Атанаска Николова.
Внесеният законопроект има за цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции.
С новите разпоредби се въвеждат редът и начинът за функциониране на Европейската схема за търговия с емисии в България във връзка с увеличаване на линейния коефициент за намаление на общото количество квоти в Европейския съюз – „таван“, от прилагания към момента 1,74% на 2,2% от 2021 г. нататък. Това води до по-голям годишен темп на намаление на общото количество квоти, което цели общо намаление на емисиите от всички сектори в Европейската схема за търговия с емисии, а именно с 43% до 2030 г.
Със Законопроекта се въвежда новосъздадения Модернизационен фонд, в който постъпват приходите от 2% от общото количество квоти в Европейския съюз и в който България има запазен дял от 5,84% от средствата.
Безплатното разпределение на квоти за индустрията се запазва. Заложено е по-често съгласуване на разпределението на безплатните квоти към действителното ниво на активност на инсталациите, което ще гарантира, че подкрепа се оказва на предприятията и секторите, в които се реализира растеж.
Списъкът със секторите под риск от изтичане на въглерод се съкращава, като най-застрашените от изтичане на въглерод от тях ще получат 100 на сто безплатни квоти, докато тези, които могат да прехвърлят значителна част от разходите за квотите в цената на продукта – 30 на сто.
Предвижда се за резерва за нови участници в Европейската схема за търговия с емисии и за значителни повишения на производството на вече включените в схемата инсталации да бъде предоставено остатъчното количество от неразпределените безплатно квоти от третата фаза – 2013 – 2020 г., в очакван размер до 400 млн. квоти, както и 250 млн. квоти от Резерва за пазарна стабилност. Той ще бъде допълван с квоти, останали неизползвани поради закриването на инсталации или поради значителни промени в производството в периода от 2021 г. нататък.
За да се избегне ненужна административна тежест, се въвежда възможността да се изключват от обхвата на схемата за търговия с емисии на Европейския съюз инсталациите, които отделят под 2500 тона еквивалент на въглероден диоксид.
Отношение по внесения Законопроект взе народният представител Джевдет Чакъров. Той постави въпрос относно това дали намаляването на секторите, които ще получават безплатни квоти, и съответно процентното съотношение, с което ще бъдат подпомагани, е европейско или национално изискване.
Вносителите поясниха, че това е европейска регулация. Към момента научният отдел към Европейската комисия определя показателите, спрямо които ще се определят количествата безплатни квоти. Показателите ще бъдат еднакви за всеки конкретен икономически сектор на територията на целия Европейски съюз. За целта е необходимо всяко предприятие да попълни апликационна форма с информация за своята дейност, количеството на емисии на парникови газове и други. Вносителите изразиха становище, че за България не се очаква да има промяна в разпределението на безплатни квоти спрямо досегашния период.
След дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ подкрепи Законопроекта и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
Продължаваме с Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическа политика и туризъм
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 29 януари 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69.
На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите – Атанаска Николова, заместник-министър, Боряна Каменова, директор на дирекция „Политики по изменението на климата“, и Венета Борикова, експерт в дирекция „Политики по изменението на климата“.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Николова.
Според вносителя целта на предложения законопроект е въвеждане на мерки за засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции. Актуализирането на сроковете, изискванията и динамиката в прилаганите политики и мерки в областта на изменението на климата са основното обстоятелство, налагащо законодателни промени. Редица механизми за финансиране, фондове, стимули, които за бизнеса са възможност за развитие, са неизпълними и неприложими без настоящите промени.
За да бъдат изпълнени дългосрочните декарбонизационни цели на Европейския съюз, предвиждащи намаление на емисиите с поне 80% до 2050 г., е необходим непрекъснат напредък към нисковъглеродна икономика, която да създава нови възможности за стопански растеж и разкриване на работни места. Основен приоритет на Европейската комисия за следващите десет години е изграждане на устойчив Енергиен съюз, насочен към климатичната политика за постигане на вътрешно намаление в Европейския съюз на емисиите на парникови газове с поне 40% спрямо 1990 г. В тази връзка са и предложените законодателни изменения.
С новите разпоредби се въвеждат редът и начинът за функциониране на Европейската схема за търговия с емисии в България във връзка с увеличаване на линейния коефициент за намаление на общото количество квоти в Европейския съюз.
Новите разпоредби регламентират новия Фонд за модернизация, в който постъпват приходите от 2% от общото количество квоти в Европейския съюз и в който България има запазен дял от 5,84% от средствата.
Включени са нови възможности за използване на приходите от търгове, които се появяват в резултат от прехвърлянето на разходи за квоти в цената на електроенергията.
Безплатното разпределение на квоти за индустрията се запазва, но показателите за специфични емисии, класификация на секторите и нива на активност са ревизирани.
Заложено е по-често съгласуване на разпределението на безплатните квоти, което ще гарантира, че подкрепа се оказва на предприятията и секторите с растеж.
Списъкът със секторите под риск от изтичане на въглерод се съкращава, като най-застрашените от изтичане на въглерод ще получат 100% безплатни квоти, докато тези, които могат да прехвърлят значителна част от разходите на квотите в цената на продукта – 30%.
Действащите в момента правила относно безплатно предоставяне на квоти за модернизация на енергийния сектор, които към момента България прилага, се оптимизират. Ще бъде прилагана състезателна процедура за наддаване – за проекти над 12,5 млн. евро, които ще се оповестяват публично.
Доставчиците на течни горива и енергия за транспорта намаляват плавно емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните течни горива и енергия спрямо основните стандарти за горивата през 2010 г., за да достигнат най-малко 6 на сто крайно общо намаление на 31 декември 2020 г.
По отношение на непреките разходи се предвижда на доброволен принцип държавите членки да предоставят компенсация в съответствие с правилата за държавна помощ, като за тази цел следва да се използват приходите от тръжната продажба на квоти.
За да се избегне ненужната административна тежест, се въвежда възможността да се изключат от обхвата на СТЕ – Схема за търговия с емисии, на Европейския съюз, инсталациите, които отделят под 2500 тона еквивалент на въглероден диоксид.
Предлага се създаване на нови съответстващи разпоредби в Закона за енергетиката.
Според вносителя изпълнението на Законопроекта не изисква допълнителни финансови средства.
Към Законопроекта е приложена Частична предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на климата, № 902-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Димитрова.
Продължаваме с Доклада на Комисията по енергетика.
Заповядайте, уважаеми господин Бойчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен на 12 декември 2019 г. от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 30 януари 2020 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува горецитирания Законопроект. Присъстващи на заседанието бяха – от Министерството на околната среда и водите: госпожа Атанаска Николова, заместник-министър, госпожа Боряна Каменова, директор в дирекция „Политики по изменение на климата“, госпожа Венета Борикова, държавен експерт.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Николова. Целта на Законопроекта е засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции.
С новите разпоредби се въвеждат редът и начинът за функциониране на Европейската схема за търговия с емисии в България във връзка с увеличаване на линейния коефициент за намаление на общото количество квоти в Европейския съюз – „таван“, от прилагания към момента 1,74 на сто на 2,2 на сто от 2021 г. нататък. Това води до по-голям годишен темп на намаление на общото количество квоти, което цели общо намаление на емисиите от всички сектори в Европейската схема за търговия с емисии с 43 на сто до 2030 г.
Включени са нови възможности за използване на приходите от търгове – финансови мерки за компенсация на непреките разходи на индустрията, които се появяват в резултат от прехвърлянето на разходи за квоти в цената на електроенергията, финансиране на дейности по климата в трети уязвими страни, насърчаване на технологии за преминаване към нисковъглеродна икономика.
Безплатното разпределение на квоти за индустрията се запазва. Въпреки това трите основни аспекта, които го предопределят – показатели за специфични емисии, класификация на секторите и нива на активност, са ревизирани.
Заложено е по-често съгласуване на разпределението на безплатните квоти към действителното ниво на активност на инсталациите, което ще гарантира, че подкрепа се оказва на предприятията и секторите, в които се реализира растеж.
Списъкът със секторите под риск от изтичане на въглерод се съкращава – с оставащи около 50 на брой сектора, като най застрашените от изтичане на въглерод от тях ще получат 100 на сто безплатни квоти, докато тези, които могат да прехвърлят значителна част от разходите за квотите в цената на продукта – 30 на сто.
С прилагането на новите разпоредби се очаква постигане на следните резултати: изпълнение на задълженията на Република България по Парижкото споразумение, хармонизиране на вътрешното законодателство с изискванията на Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 г., оптимизиране на разходите за намаляване на емисиите на парникови газове и насърчаване на инвестициите в проекти и технологии за намаляването на емисиите на парникови газове, облекчаване на административната тежест за бизнеса.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика предлага на Народното събрание с 9 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“ да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен на 12 декември 2019 г. от Министерския съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Откривам разискванията.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен от Министерския съвет.
Гласували 126 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 23.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ.
Вносител – Министерският съвет.
Имате думата за представяне на Доклада на Комисията по бюджет и финанси, уважаема госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Моля за процедура – на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъдат допуснати в залата: госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, госпожа Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“, госпожа Маргарита Главева – държавен експерт в дирекция „Регулиране на финансовите пазари“, и госпожа Нина Стоянова – подуправител, ръководещ управление „Банково“ в БНБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 110 народни представители: за 109, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поканете допуснатите в залата.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2019 г., приет на първо гласуване на 27 ноември 2019 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи“."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
По § 2 има предложение на народния представител Александър Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 3 се създава ал. 5:
„(5) Лице, което не притежава лиценз за извършване на дейност по предоставяне на платежни услуги и/или издаване на електронни пари, не може да използва в своето наименование, в рекламната си или в друга дейност думи, означаващи извършване на такава дейност, освен в случаите на извършване на рекламна дейност от лице, вписано в регистъра по чл. 19 като представител на платежна институция или на дружество за електронни пари, при спазване на условието по чл. 30, ал. 2.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона; текста на вносителя за § 1; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 2; текста на вносителя за параграфи 3, 4 и 5.
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 6 има предложение на народния представител Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5:
а) точка 2 се изменя така:
„2. квалификация, професионален опит, надеждност и пригодност на управляващите и представляващите, както и на членовете на органите на управление и надзор, които ще управляват дейността на платежната институция в резултат на осъществяване на заявеното придобиване, изискванията за които се определят с наредба на БНБ;“
б) създава се нова т. 4:
„4. в резултат на осъществяване на заявеното придобиване са изпълнени изискванията на чл. 10, ал. 4, т. 12 и 13;“
в) досегашната т. 4 става т. 5 и в нея думите „за извършване на“ се заменят с „да се извърши“.
2. В ал. 7 думите „с мотивиран писмен акт“ се заличават.
3. Създава се нова ал. 10:
„(10) Българската народна банка може да лиши временно от право на глас акционер и/или съдружник с квалифицирано участие в капитала на платежната институция и/или му нареди писмено да прехвърли притежаваните от него акции/дружествени дялове в срок до 30 дни, когато с дейността или влиянието си върху вземането на решения лицето може да навреди на надеждността или сигурността на платежната институция или на предоставяните от нея платежни услуги.“
4. Досегашните ал. 10 и 11 стават съответно ал. 11 и 12.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Предложение на народния представител Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 10:
„§ 10. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 8 накрая се поставя запетая и се добавя „като чл. 16, ал. 3 и 5 се прилагат съответно“.
2. Създава се нова ал. 9:
„(9) Българската народна банка уведомява ЕБО за мотивите за всяко заличаване от регистъра по ал. 5.“
3. Досегашната ал. 9 става ал. 10.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Имате думата, уважаеми господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Обръщам се към представителите на Министерството на финансите и на Банката, за да изясним следния казус.
В това, което се предлага в новата ал. 10 на § 6, пише: „Българската народна банка може да лиши временно от право на глас акционер и/или съдружник…“. Във втората част на изречението пише: „…в срок до 30 дни, когато с дейността или влиянието си върху вземането на решения лицето може да навреди на надеждността…“ и така нататък.
Тук има двусмислие. Мисля, че съвсем в началото, при „временно от право на глас“ трябва ясно да се напише, че е до 30 дни, иначе БНБ може да отнеме правото на глас на акционерите – „временно“, може да бъде с години. Има двусмислие в този текст! Настояваме още в началото ясно да се каже, че тези 30 дни касаят и преди, и след запетаята.
Второ, какво става с казуса, ако е до 30 дни, но чисто хипотетично банката отнеме правата на акционера? Тези 30 дни влизат преди общото събрание на акционерното дружество. Като извадиш основния акционер от Общото събрание, тогава миноритарният собственик ще взема решения или как?
Моля нашите колеги да се произнесат, за да сме сигурни, че срокът от 30 дни касае и двата варианта – и преди първата запетая, и втората. Иначе има двусмислие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гечев, правите ли редакционна поправка и как точно изглежда тя?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Правя поправка тези 30 дни да бъдат още в началото: „БНБ може да лиши временно, в срок от 30 дни, от право на глас акционер…“ и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гечев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 6 и текстовете на вносителя за параграфи 7, 8 и 9.
Гласували 124 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 39.
Предложенията са приети.
Подлагам на гласуване предложението за редакционна поправка в § 6, направена от народния представител Румен Гечев.
Гласували 118 народни представители: за 42, против 19, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 10 с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 10 има предложение от народния представител Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11:
„§ 11. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, т. 1 думата „заповедта“ се заменя с „акта“.
2. Създава се ал. 7:
„(7) Българската народна банка уведомява незабавно ЕБО за информацията, въведена в регистъра по ал. 1, като носи отговорност за точността на информацията и за нейната актуализация. Предоставянето на информацията се осъществява в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/410 на Комисията от 29 ноември 2018 г. за определяне на техническите стандарти за изпълнение по отношение на елементите и структурата на информацията за платежните услуги, която компетентните органи трябва да предоставят на Европейския банков орган по силата на Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 73/20 от 15 март 2019 г.).“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 10, който става § 11.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 11 има предложение на народния представител Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12:
„§ 12. В чл. 23 се правят следните допълнения:
1. В ал. 4 се създава изречение второ: „Когато тази част е променлива или не е предварително известна, платежните институции прилагат мерките по ал. 1 и 2 въз основа на представителна част от средствата, за която се приема, че са предназначени за извършване на бъдещи платежни операции, при условие че тази представителна част може разумно да се определи въз основа на данни за минали периоди.“
2. Създава се ал. 5:
„(5) Българската народна банка издава наредба по прилагането на този член.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията, за текста на § 11, който става § 12.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Параграфи 12 до 26 по вносител, като съответно се преномерират и стават параграфи от 13 до 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25 и 26, които стават съответно параграфи от 13 до 27.
Гласували 112 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 27 има предложение на народния представител Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 28:
„§ 28. В чл. 99 се правят следните допълнения:
1. В ал. 3, изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя „като съдейства за оценката на значението на инцидента, извършвана от ЕБО и ЕЦБ, по отношение на други компетентни органи в Европейския съюз“.
2. В ал. 4 след думите „лицензиран от БНБ“ се поставя запетая и се добавя „както и клон на доставчик на платежни услуги, извършващ дейност на територията на Република България“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 27, който става § 28, и текста на вносителя за параграфи 28 и 29, които стават съответно параграфи 29 и 30.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 30 има предложение на народния представител Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 31:
„§ 31. Създава се чл. 148а:
„Клиринг и сетълмент на платежни операции в левове,
свързани с платежни карти
Чл. 148а. (1) Клиринг и сетълмент на платежни операции в левове, свързани с платежни карти, се извършват от системен оператор на система с окончателност на сетълмента, обработваща платежни операции, свързани с карти, която извършва нетен сетълмент в определен момент в RINGS, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. издателите на платежните карти са доставчици на платежни услуги, лицензирани от БНБ, или клонове на доставчици на платежни услуги, извършващи дейност на територията на страната;
2. мястото на продажба или терминалното устройство АТМ се намира на територията на Република България.
(2) Мястото на продажба по ал. 1, т. 2 се определя съгласно чл. 2, т. 29 от Регламент (ЕС) 2015/751.
(3) Системният оператор по ал. 1 определя и оповестява публично недискриминационни правила за достъп и условия за участие в платежната система в съответствие с чл. 130, включително по отношение на непреките участници.“
Параграфи 31, 32, 33, 34 са по вносител, като съответно се преномерират и стават параграфи от 32 до 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за текста на § 30, който става § 31; текстовете на вносителя за параграфи 31, 32, 33 и 34, които стават съответно параграфи 32, 33, 34 и 35.
Гласували 104 народни представители: за 102, против 1, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Александър Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 36:
„§ 36. В параграф 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 2 се изменя така:
„2. „Група“ е група предприятия по смисъла на Закона за счетоводството или предприятия съгласно определенията в членове 4, 5, 6 и 7 от Делегиран регламент (ЕС) № 241/2014 на Комисията от 7 януари 2014 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за капиталовите изисквания за институциите (OB, L 74/8 от 14 март 2014 г.), които са свързани помежду си чрез връзка, посочена в член 10, параграф 1 или в член 113, параграф 6 или 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013.“
2. В т. 31 след думата „платеца“ се добавя „или от негово име“.“
„Заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението, както и параграфи от 35 до 38 по вносител, които съответно се преномерират и стават параграфи от 37 до 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване: предложението на Комисията за създаване на нов § 36 с текст съгласно Доклада на Комисията; текста на вносителя за наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби“; и текста на вносителя за параграфи 35, 36, 37 и 38, които стават съответно параграфи 37, 38, 39 и 40.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 41:
„§ 41. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 21, ал. 4, т. 2 накрая се добавя „или изпълнител“.“
Предложение на народния представител Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 42:
„§ 42. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 107а, ал. 9, т. 2 накрая се добавя „или изпълнител“.“
Предложение на народния представител Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 43:
„§ 43. В Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 5 се създава ал. 5:
„(5) Ресурсите, възстановени на финансовите инструменти от инвестиции или от освобождаването на ресурси, поети като задължение по договори за гаранции, включително изплащане на главници и печалби и други приходи или доходи, като лихви, гаранционни такси, дивиденти, капиталова печалба или всякакви други постъпления от инвестиции, които могат да бъдат отнесени към подкрепата от европейските фондове, генерирани след края на периода на допустимост на разходите и/или след изтичане на срока на финансовите споразумения, се прехвърлят на Националния фонд и се включват като активи на сметката за средства от Европейския съюз на Националния фонд.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 41 с текст съгласно Доклада на Комисията; предложението на Комисията за създаване на нов § 42 с текст съгласно Доклада на Комисията; и създаването на нов § 43 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 39 има предложение на народния представител Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да бъде отхвърлен.
По § 40 има предложение на народния представител Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да бъде отхвърлен.
Предложение на народния представител Александър Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 44:
„§ 44. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 31, който влиза в сила в 6 месечен срок от обнародването му.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване: предложението на Комисията за отхвърляне на § 39 по вносител, предложението на Комисията за отхвърляне на § 40 по вносител и предложението на Комисията за създаване на нов § 44 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 3.
Предложенията са приети, с което завършихме второто гласуване.
Едно съобщение:
Уважаеми народни представители, в Клуба на народния представител ще бъде открита фотоизложба на фотографа Евгени Костадинов, посветена на гостуването на Софийската опера и балет в Болшой театър в Москва.
Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
Тридесет минути прекъсване на работата.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме със

следващата точка от Програмата ни за работа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Вносител – народният представител Крум Зарков и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, госпожо Събева, да изчетете Доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на
Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-3, внесен от Крум Костадинов Зарков и група народни представители на 15 януари 2020 г.
На свое заседание, проведено на 29 януари 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-3, внесен от Крум Костадинов Зарков и група народни представители на 15 януари 2020 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: господин Данаил Кирилов – министър, и госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Висшия съдебен съвет: госпожа Даниела Марчева – член; от Върховния касационен съд: госпожа Дария Проданова – заместник-председател и ръководител на Търговската колегия; от Софийския градски съд: господин Алексей Трифонов – председател, и господин Стефан Кюркчиев – заместник-председател; от Софийския районен съд: господин Константин Кунчев – съдия.
Законопроектът беше представен от господин Зарков. Той посочи, че с него се създава правен механизъм, който да обезпечи дейността в съдебната система чрез въвеждането на забрана за употреба на процесуални действия, които не са съобразени с добрите нрави и които изразяват грубо неуважение към съдебната система, съда и страните в процеса.
Добави, че Законопроектът цели ограничаването на процесуални действия, които са груби, нецензурни, заплашителни и обидни, като същевременно с него не се ограничава достъпът до съд на гражданите и организациите. Господин Зарков отбеляза, че Законопроектът допълва предприетите законодателни промени в Закона за съдебната власт, с които се забранява използването на заплахи, обидни и нецензурни думи или квалификации в съдебните производства.
Законопроектът предлага създаването на общо правило, приложимо за всеки етап от процеса, според което употребата на груби и нецензурни думи, обиди и заплахи ще има за последица това процесуално действие да се смята за неизвършено, като в случай на подадена искова молба с такова съдържание се предвижда тя да бъде върната на подателя.
Министърът на правосъдието изрази подкрепата си към Законопроекта и отбеляза, че предложенията са закономерна последица от предприетите промени в Закона за съдебната власт и би могло да се мисли за аналогична разпоредба в Административнопроцесуалния кодекс. Господин Кирилов добави, че процесуалните действия в открито съдебно производство и особено устните изявления разкриват по-различна динамика от писмените изявления на страните и следва да се съобрази тази разлика.
Госпожа Марчева изказа благодарност от името на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за предложените законодателни промени и отбеляза, че те отразяват дългогодишни затруднения в дейността на българските съдилища. Господин Трифонов, господин Кюркчиев и господин Кунчев посочиха, че промените ще спомогнат за налагането на дължимия към участниците в процеса стандарт на поведение.
В обсъждането взеха участие народните представители Анна Александрова, Христиан Митев, Явор Нотев, Филип Попов и Крум Зарков.
Господин Митев изрази подкрепата си към Законопроекта и добави, че между първото и второто му гласуване могат да бъдат предложени редакции за прецизиране на текстовете.
Господин Нотев подкрепи идеята на вносителите, като изрази становище, че не следва да се стига до прекомерно ограничаване на правото на защита. Той отбеляза, че предвидените последици от непристойното и грубо поведение на страната в процеса не следва да се отнасят към правата и предмета в съдебния спор.
В отговор на поставените въпроси народните представители Филип Попов и Крум Зарков посочиха, че Законопроектът предвижда инстанционен контрол при връщане на исковата молба и добавиха, че предложените промени гарантират правото на гражданите и организациите на достъп до съд. Те уточниха, че в хипотезата на обидни и нецензурни изявления в рамките на стартирал процес страната, която ги е употребила, има възможност да преповтори процесуалното действие при спазване на дължимото уважение към съда и страните в рамките на преклузивния срок.
Госпожа Александрова благодари на гостите за изразените становища и допълни, че при изработване на окончателния вариант на текстовете ще бъдат съобразени всички доводи и съображения.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-3, внесен от Крум Костадинов Зарков и група народни представители на 15 януари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Събева.
С мотивите на вносителя – господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Докладът на Правната комисия беше прецизен и подробен, така че само с няколко думи да обясня и уточня причините, довели до този законопроект.
Надали много от Вас знаят, но в последните няколко години се наблюдава изключително тревожна тенденция при процесуални действия, отправени до съда, включително при подаване на искови молби, да се използват хулителни твърдения, заплахи, обиди, цинични изрази, които се насочват както към ответната страна, така и към самия съд и към магистратите. Употребата на този недопустим език не разкрива просто и само липса на възпитание от извършителите на подобни действия, а ползването му всъщност е непристойно поведение в съдебната зала, което пречи на целия процес да се развива нормално. Той задръства до голяма степен и съдебните ни зали и пречи на съдиите да вършат онова, за което са призвани, а именно да въздават справедливост.
С авторите на Законопроекта много внимателно премерихме нормите, така че да не се достига до каквото и да е ограничение на правата на гражданите на достъп до съд. Тези права, както знаете, са прокламирани както в нашата Конституция, така и в Конвенцията за защита на правата на човека и ние в мотивите, ако се запознаете, сме цитирали достатъчно практика, която казва кога и при какви условия те могат да бъдат ограничавани. Всъщност правото може да бъде ограничавано тогава, когато има очевидно злоупотреба с него, а тези изрази, ще се съгласите, представляват достатъчно сериозна индикация, че човекът, изправил се пред съда, не търси защита на своите права, а търси да обиди, да заплаши или да възпрепятства правосъдието по някакъв начин.
Само две думи за политическия контекст, защото той си заслужава да бъде отбелязан. В Правната комисия ние постигнахме пълен консенсус по този законопроект и аз изказвам своята благодарност на народните представители от ГЕРБ, които защитиха идеята, включително на министъра на правосъдието, който я подкрепи.
Това всъщност е продължение на действие, започнало преди няколко седмици по предложение на групата на ДПС, и на господин Хамид, който виждам тук на първия ред, когато вписахме подобна принципна норма в Закона за съдебната власт. Тази норма, за да възпроизведе наистина ефект, е необходимо обаче и процесуалните закони да бъдат приведени в съответствие с нея. Днес ние правим това по отношение на гражданския процес, където, за съжаление, този феномен е най-силно разпространен.
В Комисията се разбрахме, че ще продължим тази работа по отношение и на другите процесуални закони, които представляват различна специфика, а именно Административнопроцесуалният и Наказателно-процесуалният. Подкрепиха ни както от Висшия съдебен съвет, така и магистрати от Върховния съд и от Софийския градски съд – най-натоварения съд в страната.
Ако днес направим крачка да подкрепим този законопроект консенсусно, както го направихме в Правната комисия, започва и продължава всъщност една обща работа, обща дейност на този парламент, в която заедно ще направим важни крачки, така че съдебната зала да стане онова място, където хората търсят и получават справедливост, а магистратите да бъдат уверени, че ще имат всички инструменти, за да дисциплинират страните, които не разбират къде точно са отишли. Затова, надявам се, да подкрепим този консенсус, след което с работна група и прецизно в нормални темпове, да довършим тази обща работа докрай. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Колеги, имате думата за изказвания. Не виждам.
Ще подложа на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, вносител Крум Зарков и група народни представители на 15 януари 2020 г.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДПРИЯТИЯТА НА СОЦИАЛНАТА И СОЛИДАРНА ИКОНОМИКА.
С Доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика ще ни запознае госпожа Ангелова.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 054-01-2, внесен от Александър Маиров Сиди и Калин Николов Поповски на 14 януари 2020 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 22 януари 2020 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика.
На заседанието присъства Султанка Петрова, заместник министър на труда и социалната политика.
Законопроектът беше представен от народния представител Александър Сиди.
Предложението за промяна се прави във връзка с приоритетите на правителството за намаляване на административната тежест. Целта на Законопроекта е да се намали броят на изискуемите документи за вписване в Регистъра на социалните предприятия. Този регистър е създаден в Министерството на труда и социалната политика и се води и поддържа от него. С влизането в сила на новия параграф от Законопроекта ще се спомогне за използване на вече събраната информация от страна на държавната администрация за физически и юридически лица, без да е необходимо до се събира същата информация от няколко институции за различни цели.
Чрез транспортната схема на междурегистровия обмен (RegiX) ще се верифицира нужната информация, подадена от заявителите за вписване в Регистъра на социалните предприятия.
Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието на Законопроекта.
В Комисията бяха получени становищата на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите. И двете становища са подкрепящи, като от Министерството на финансите правят предложение за редакционна поправка на текста на параграф първи.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Надя Клисурска, Георги Гьоков и Хасан Адемов. В нея беше коментирана средата за междурегистров обмен, която предоставя възможност за реализиране на интерфейс за автоматизирано подаване и обслужване на стандартизирани заявки за административни услуги по електронен път.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 054-01-2, внесен от Александър Сиди и Калин Поповски на 14 януари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Ще имаме ли становище на вносител?
Заповядайте, господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Докладът на Социалната комисия, който чухте, общо взето изяснява същността на този проектозакон. Това е една малка, но много важна поправка за работата на Министерството на труда и социалната политика при регистрацията на социалните предприятия – да има право да ползва системата RegiX, изключително важно за намаляване на административната тежест и улесняване на работата при тази регистрация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Поповски.
Изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние, от парламентарната група на ГЕРБ, ще подкрепим Законопроекта на колегите Поповски и Сиди във връзка с промени в Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика. Тази промяна дава основание на Министерството на труда и социалната политика в качеството му на заявител да изисква достъп до служебно събраната и известна информация от Националната агенция за приходите, налична в съответните регистри, администрирани от НАП в средата за междурегистров обмен.
Съгласно Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика Министерството на труда и социалната политика води Регистър на социалните предприятия. Тази промяна ще доведе до намаляване броя на изискуемите документи за вписване в Регистъра, съкращаване на сроковете за предоставяне на административната услуга издаване на удостоверение за регистрация на социално предприятие, разширяване възможностите за подаване на документите по електронен път и най-вече намаляване на административната тежест за физическите и юридическите лица, които са субекти на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване, колеги.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 054-01-2, внесен от Александър Сиди и Калин Поповски на 14 януари 2020 г.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, с това изчерпахме дневния ред.
Редовно пленарно заседание – утре, 6 февруари 2020 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 12,27 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председател:
Емил Христов


Секретари:
Александър Ненков
Стоян Мирчев