Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Кристиан Вигенин

Секретари: Александър Ненков и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Колеги, ще Ви прочета едно съобщение и преминаваме към първа точка.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили със своя заповед е разрешил преминаването през въздушното пространство и пребиваването на територията на Република България с невоенен характер на самолет Ил-76 с неговия екипаж от Военновъздушните сили на Украйна по маршрут Украйна – България – Алжир – Мали – Тунис – Украйна, с цел превоз на военна продукция. Разрешението е в сила за периода от 11 до 17 февруари 2020 г.
Уведомлението е постъпило на 12 февруари 2020 г. с входящ № 003-09-16 и е предоставено на Комисията по отбрана.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Вносител е Министерският съвет на 12 август 2019 г. Приет е на първо гласуване на 27 ноември 2019 г.
Госпожо Дамянова, заповядайте да ни запознаете с Доклада за второ четене.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля, преди да преминем към Доклада, да гласуваме допуск в залата на господин Петър Николов – заместник-министър на образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля да гласуваме предложението за допуск в залата.
Гласували 170 народни представители: за 165, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Доклад относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42, внесен от Министерския съвет на 12 август 2019 г. и приет на първо гласуване на 27 ноември 2019 г.“
„Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията.
Гласували 165 народни представители: за 162, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1 и § 2, подкрепени от Комисията.
Гласували 164 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 3 има предложение от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов:
„В § 3, т. 1 в създаваната т. 4 думите „и териториалната“ – отпадат.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Радостин Танев и Борис Кърчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 4.
Предложение от народния представител Галя Захариева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Станислава Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3:
а) създава се т. 1а:
„1а. по предложение на министъра на образованието и науката приема Национална карта на висшето образование в Република България, която определя профилната и териториалната структура на висшето образование в страната по професионални направления и специалности от регулираните професии в съответствие със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда.“
б) в т. 2 след думата „училища“ се добавя „в съответствие с Националната карта на висшето образование в Република България“;
в) т. 3 се изменя така:
„3. открива, преобразува и закрива извън случаите по ал. 2, т. 1:
а) факултети, институти, филиали и колежи, както и териториално изнесени звена и поделения в чужбина по § 4, ал. 3 от допълнителните разпоредби в държавните висши училища, въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието и науката, като за филиалите и колежите се посочват професионалните направления, в които ще се извършва обучението;
б) териториално изнесени звена в страната, както и териториално изнесени звена и поделения в чужбина по § 4, ал. 3 от допълнителните разпоредби на частните висши училища, в които се извършва обучение на студенти, въз основа на искане на съответното висше училище по предложение на министъра на образованието и науката, като се посочват професионалните направления, в които ще се извършва обучението;
г) в т. 6:
аа) буква „а“ се изменя така:
„а) по предложение на министъра на образованието и науката общият брой на приеманите за обучение студенти и докторанти, за които държавата осигурява средства за издръжката на обучението им, по професионални направления и по специалности от регулираните професии, както и разпределението му по държавни висши училища в съответствие с ал. 4;“
бб) буква „в“ се отменя;
д) в т. 7 след думата „училища“ се добавя „и научните организации по чл. 47, ал. 1“;
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Общият брой на приеманите за обучение студенти и докторанти по ал. 3, т. 6, буква „а“ се разпределя по държавни висши училища, по професионални направления и по специалности от регулираните професии и по форми на обучение в зависимост от:
1. оценката на учебната и научната дейност;
2. данните за реализацията на завършилите студенти и докторанти;
3. приоритетите за обществено-икономическото развитие на страната;
4. заявената готовност от държавните висши училища за обучение на определен брой студенти и докторанти в съответствие с капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него.“
4. В ал. 5 думите „утвърждаване броя“ се заменят с „разпределяне на общия брой“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания, колеги?
Господин Жаблянов, заповядайте за изказване.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Искам да взема отношение към предложената в § 3 и така описана Национална карта на висшето образование в Република България.
От текста не става ясно – образно казано, какъв е статутът на Националната карта в този закон? Това не е първата Национална карта, която ние предлагаме да се приеме в различни области, които засягат широки социални дейности, социални услуги, като цяло социалната сфера.
Националната карта в здравеопазването – не знам някой от Вас дали си спомня колко време се приема вече?! Не знам дали има приета такава карта? Мисля, че всеки път, като дойде министърът при нас, ни обещава, че такава ще има след няколко месеца. Най вероятно не защото изпълнителната власт не желае да си изпълни ангажиментите, а защото има обективни затруднения пред изработването на подобни документи.
Какво означава Национална карта на висшето образование в Република България? Това означава планиране на специалностите и на потребностите в период от 10 години. Това означава Национална карта, струва ми се. Като се има предвид един цикъл на завършването на един випуск, като се има предвид сегашният етап на организация на висшите училища, като се добави към всичко това изключително динамичната характеристика на демографските показатели, като се прибави към това динамиката на развитието на икономиката или така наречените бизнеси и потребностите на бизнеса, как ще бъде изработена Националната карта във висшето образование – на всичкото отгоре и териториално?
Това, че някой иска да подреди в кутийките висшите училища на територията на страната, да каже, че в Русе ще се произвеждат инженери, в Габрово топлотехници и атомни специалисти в София, и аграрни специалисти в Стара Загора, какъв тип планиране е това с тази национална карта? Как се реализира държавната политика през нея?
Тук спирам с моето изказване за Националната карта и искам да изкажа моето мнение по въпроса по следния начин. Господин Министър, Вие няма да я направите тази карта във Вашия мандат – не защото остава година и нещо и не защото не искате, а защото няма как да стане, защото замисълът за Националната карта, както е предложен, няма обективни предпоставки да се случи. Този тип на регулация, ако имаме пред нас прогресивния опит на Министерството на здравеопазването – иронично казано, не виждам защо смятате, че в Министерството на образованието тази карта може да бъде реализирана.
Може да имаме някаква рамка, но какъв ще бъде нейният статус вътре в този закон? Кой ще я наложи? Как ще отговорим на потребностите на бизнеса, като разпишем една Национална карта за следващите 10 години? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
Реплики? Няма.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Накратко. В последните три десетилетия българската система на висшето образование се характеризира с един краен модел на академично самоуправление, което доведе и до самостоятелни стратегии, в това число и за профилно развитие на висшите училища. Откриха се 14 нови висши училища. Този модел не беше вкаран в общата рамка, доведе до избуяване на предлагането на висше образование преди всичко на социалните, стопанските и правните науки – там, където избуя и нерационалното търсене на висшето образование, доведе до това в Северен централен район да имаме четири центъра на икономическа наука, в Пловдив – пет. Много други примери мога да дам.
За съжаление, въпреки че последните години системата се сблъска с негативния демографски тренд, продължават напъните за екстензивно и профилно развитие. Тази карта няма да върне профилната структура изцяло към държавното планиране. Тя по-скоро ще бъде рамка, както Вие казахте, за това да не се откриват повече центрове за висше образование, да не полагат излишни усилия висшите училища за откриването на нови изнесени структури, за нови специалности, за нови професионални направления. Тази карта ще им даде сигнал да не го правят. Тя ще бъде и основание за Националната агенция за оценяване и акредитация въобще да не разглежда проекти. Нашето мнение е: по 90% от професионалните направления системата е достигнала предела си на разрастване и фрагментиране, но имаме 10% от професионалните направления, като информационни технологии, информатика, компютърни системи, няколко други инженерни и здравни грижи, може би, в които откриването на допълнителни центрове за висше образование не е нежелано, но зависи от определен брой обстоятелства. Картата трябва да дефинира всички тези баланси, всички тези граници, всички тези условия, при които евентуално може да се открие нов център за висше образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Госпожо Дамянова, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Всъщност предложеният текст за Национална карта има една-единствена цел. Тази цел е да подреди приоритетите във висшето образование, съобразени с академичното и научното развитие, съобразени с икономическата перспектива и не на последно място, съобразени с необходимостта и развитието на кадрите в България.
Да, в рамките до една година, тоест до една година, Министерството на образованието и науката заедно с всички заинтересовани страни ще трябва да направи анализ и да ни представи обективна картина на висшите училища в страната, съобразени с националните и регионалните цели.
Ще кажете: кому е нужно това? Така или иначе и сега всички знаем колко на брой са висшите училища в страната, и сега знаем къде, в какви професионални направления и специалности се извършва обучението. Знаем какво и как преподават преподавателите, знаем какво и къде търсят студентите, знаем също така, че имаме кадри, имаме специалисти, за които няма нужда на пазара на труда, но също така знаем, че пазарът на труда изпитва остра необходимост от високо образовани и високо квалифицирани кадри. Картата всъщност ще бъде част от общия процес по гарантиране и осигуряване на качеството във висшето образование и това, което всички искаме, включително и на стабилност на академичната общност.
Само ще кажа, че между първо и второ четене този текст е гласуван единодушно в Комисията – единодушно с 16 гласа „за“, като направихме и няколко предложения. Едно от предложенията е припознато от нас – предложение на работодателите и синдикатите изразено в тяхното общо становище, а именно тази карта да се съгласува с тях и това е правилно.
Текстът за Картата освен това е подкрепен от абсолютно всички – и от академичната общност чрез Съвета на ректорите, и от всички работодателски организации, синдикалните. Да Ви кажа честно, аз за първи път виждам обединено становище на работодатели и синдикати по даден законопроект. На балкона е доцент Лиляна Вълчева и наистина мога да кажа, че това е успех – работодатели и синдикати да имат еднакво мнение, да подкрепят едни и същи неща.
С колегите от ГЕРБ направихме предложение между първо и второ четене, също по предложение на академичната общност и на синдикатите, тази карта да се приема от Министерския съвет. Защото, на първо място, това ще гарантира гъвкавост, ще гарантира експедитивност и, не на последно място, ще гарантира евентуално защита от лобистки интереси, които са свързани с академичното развитие или придаване на академичен облик на определени населени места.
Освен това аз твърдо смятам, че приемането на Картата не е работа на Народното събрание, защото, на първо място, има опасност процесът по приемането да се превърне в абсолютно формално решение, от което никой не печели.
На второ място, бих казала, че това би затруднило съществено процеса, защото всички знаем как се приема един документ от Народното събрание. Освен това се опасявам, че Картата би излязла от Народното събрание в твърде по-различен и обемен вид от анализа, който е направен предварително.
Пак казвам, не на последно място, това приемане би могло да се превърне в едни непрекъснати опити да се създаде и да се придаде академично развитие на даден регион, каквито примери имаме от недалечното минало. И, да, ние всички се съгласяваме. Знаете, че когато в Народното събрание се внесе проект за откриване на висше училище, за откриване на факултет, за преобразуване на колеж във висше училище, всички гласуваме единодушно. Така е, защитаваме регионалните интереси, избирателите в тях, но в същото време непрекъснато всички си задаваме въпроса: необходими ли са толкова висши училища в страната, необходимо ли е във всички висши училища да се разкриват всички специалности, съответно да се извършва обучение по различни професионални направления, или те трябва да бъдат специализирани?
За финал ще напомня, че роене на висши училища, чрез тази карта, няма как да има, защото процесът и процедурата за разкриване на висши училища остава непроменена, тоест това ще се случва единствено и само с решение на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дамянова.
Реплики?
Господин Жаблянов, заповядайте за реплика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Госпожо Председател, колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Чух с внимание аргументите на министъра, на госпожа Дамянова в нейното изказване, по отношение на Националната карта, но в какво няма как да се убедя. Сигурно има много голяма подкрепа в създаването на тази национална карта в различни общности – едва ли на сто процента, но предполагам, че има и е така, както казва госпожа Дамянова.
Кое според мен обаче създава притеснение? Не само възможността такава карта да бъде направена, да бъдат прогнозирани потребностите на образованието, но и заложения в такава карта стагниращ момент. При тази процедура така, както е предвидена, или по-скоро при липсата на процедура, как се изменя тази карта? Изменя ли се тази карта като документ? Или утре, ако постъпи предложение в Министерския съвет за промяна в тази карта, тя за какъв период от време ще има вида, за който е приета, за колко години се приема, може ли да бъде изменяна два пъти годишно, три пъти годишно? Може ли Министерският съвет да го прави това нещо? Може, разбира се. Не ми стана ясно защо в Народното събрание може по-лесно или някак си, хайде да го наречем така, Народното събрание да бъде по-либералният орган по отношение на разрастването на мрежата от висши училища, а Министерският съвет да бъде по-консервативният. Ако се съдържа подтекстът, че Народното събрание заради регионалната представителност на народните представители е по-близо до потребностите, повече се влияе от популистки, да ги наречем, настроения и ние тук прокарваме интересите на регионите на България, аз не виждам нищо лошо в тази работа, когато се покриват критериите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Нищо лошо не виждам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Защото отиваме към поредната свръхцентрализация в България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика – заповядайте, госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Жаблянов, аз няма как да коментирам Вашите пророчества и не знам до каква степен те ще се случат и реализират в бъдеще. Вие си противоречите в репликата, която направихте.
От една страна, задавате въпроса: има ли възможност за гъвкави решения, може ли Министерският съвет да променя Картата? Да, ако необходимостта и обективната реалност го налагат, защо да не може.
От друга страна, казвате: да, но Народното събрание – да, то ще участва и не се съмнявайте в обективността на тази карта, защото, ако сте ме слушали внимателно, аз казах следното, че в рамките на тази година Министерството заедно с всички заинтересовани страни, след съгласуване с работодателите и синдикатите – нещо, което приехме между първо и второ четене, ще направи анализ и ще представи тази обективна картина. И да, ако се налага промяна, тази промяна ще се случи и точно заради това направихме корекция Картата да се приема от Министерския съвет.
Защо? Давам конкретен пример. Представете си, че утре имаме интерес от голям инвеститор в България, но този интерес на инвеститора е свързан с промяна на Картата в определена област, в определен регион. А ние какво ще му кажем? Трябва да изчакаме около три месеца, защото такава е процедурата в Народното събрание и аз Ви уверявам, че инвеститорът ще избере друга държава, а не България. Да, имаме възможност за гъвкавост, имаме възможност за контрол, за анализ и за наблюдение от заинтересованите страни. Нека да имаме повече доверие на академичната общност, нека да имаме повече доверие на работодателските и синдикалните организации. Те са гарант, че тази карта ще бъде обективна и ще се променя съобразно потребностите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дамянова.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще поставя на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов.
Гласували 133 народни представители: за 36, против 45, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на редакцията на § 3 по Доклада на Комисията.
Гласували 125 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 27.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 4 има предложение от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Полина Шишкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) създава се т. 1а:
„1а. разработва и внася в Министерски съвет за приемане Национална карта на висшето образование в Република България, след съгласуване с национално представителните синдикални и работодателски организации“;
б) в т. 4 думите „и легализацията“ се заличават, а накрая се поставя запетая и се добавя „в срок до два месеца от датата на представяне на всички необходими документи“;
в) в т. 6:
аа) в буква „б“ думите „чл. 31, ал. 2“ се заменят с „чл. 31, ал. 4“;
бб) в буква „в“ думите „по чл. 31, ал. 3“ се заличават;
г) създават се т. 9 – 11:
„9. утвърждава политика за развитието на всяко държавно висше училище със стратегически цели, задачи, целеви стойности и показатели за изпълнението им;
10. сключва договор за управление с ректора на държавното висше училище при условията и по реда на този закон за срока на неговия мандат, осъществява контрол по договора и приема ежегоден отчет за изпълнението му;
11. упражнява контрол по спазване на капацитета на висшето училище, на капацитета на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии;“.
2. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Политиката за развитие по ал. 2, т. 9 се изготвя след обсъждане със заинтересованите страни и се утвърждава не по-късно от три месеца преди провеждането на избор на нов ректор. При предсрочно прекратяване на мандата на ректора следващият ректор изпълнява утвърдената политика за развитие на висшето училище до края на мандата.
(4) По инициатива на органите за управление на висшето училище и на министъра на образованието и науката в политиката за развитие по ал. 2, т. 9 може да се добавя списъкът със стратегическите цели и задачи, без политиката да се променя съществено концептуално.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 4 по Доклада на Комисията.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 5 има предложение от народния представител Венка Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 11 се правят следните изменения:
1. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Националната агенция за оценяване и акредитация осъществява оценяване на проекти за откриване и преобразуване на висши училища, основни звена, филиали, териториално изнесени звена на висшите училища, професионални направления и специалности от регулираните професии и извършва институционална и програмна акредитация, както и следакредитационно наблюдение и контрол.“
2. Алинеи 5 и 6 се отменят.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 5 по Доклада на Комисията.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 6 има предложение от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов:
„В § 6 в създаваната ал. 5 думите „или с учредено право на ползване“ – отпадат.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Полина Шишкова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 14 се създават ал. 5 и 6:
„(5) За срока на съществуването си частните висши училища трябва да разполагат с право на собственост или с учредено право на ползване върху недвижимите имоти, които се ползват за провеждането на обучението.
(6) При промяна на обстоятелствата по ал. 5 висшето училище писмено уведомява Националната агенция за оценяване и акредитация в двумесечен срок от настъпване на промяната.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов.
Гласували 115 народни представители: за 30, против 44, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 6 по Доклада на Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 17 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „изследователски университети“ и запетаята пред тях се заличават.
2. В ал. 2, т. 2 думата „четат“ се заменя с „провеждат“.
3. Алинея 4 се отменя.
4. В ал. 7, изречение трето думата „четат“ се заменя с „провеждат“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 7 по Доклада на Комисията.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 8 има предложение от народния представител Полина Шишкова и група народни представители:
„В § 8 се прави следната промяна: „в чл. 17а, ал. 3 цифрата „4“ се заменя с цифрата „6“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. Създава се чл. 17а:
„Чл. 17а. (1) Висше училище, което дава значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и има високи резултати от научноизследователска дейност, оценени съгласно обективни показатели, включващи брой публикувани и реферирани научни статии в международните бази данни, брой подадени заявки за международни патенти, брой цитати в реферирани и индексирани списания от други автори в международните бази данни, определени в акт на Министерския съвет, може да бъде определено за изследователско висше училище.
(2) Изследователските висши училища се определят в списък, приет от Министерския съвет и обнародван в „Държавен вестник“. Списъкът се актуализира ежегодно до 1 ноември при условия и по ред, определени в акта по ал. 1.
(3) Висше училище, което отговаря на критериите по ал. 1, се включва в списъка по ал. 2 за срок 4 години.
(4) Предложенията за включване в списъка по ал. 2 се правят от министъра на образованието и науката по искане на висшето училище.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Шишкова.
ПОЛИНА ШИШКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Предложението за удължаване на срока с две години има два основни аргумента.
На първо място, продължителността на проектите често надвишава четири години, особено когато има международно участие. Трябва да имаме предвид и факта, че специалности, като „Медицина“ например, са с по-голяма продължителност.
На второ място, считам, че това удължаване е в полза както на учените, така и на преподавателите. Ще се гарантира безпроблемното завършване на степените „бакалавър“ и „магистър“ и ще се даде необходимото време на студентите за техните научноизследователски дейности.
Малко статистика. По дял на иновативните предприятия страната ни е в последната тройка на Европейския съюз, заедно с Полша и Румъния. По размер на инвестициите в иновации, като дял от брутния вътрешен продукт, зад България в Европейския съюз са само четири държави – Малта, Румъния, Латвия и Кипър. Кое е основното? Инвестициите в научни изследвания и иновации на практика са инвестиция в бъдещето. Те са еднакво полезни както за кадрите, така и за българската икономика.
Извън тези аргументи, нека подходим и прагматично. Факт е, че няма достатъчно български учени. И тук не става въпрос за липса на желание или капацитет, а за избор. За съжаление, този избор много често е чужбина. Всички добре знаем, че млад човек, който отива в чужбина, рядко се завръща в страната.
Какво всъщност целим с това удължаване от две години? Целим да насърчим и да предоставим добри условия за работа на студентите, които искат да се занимават с научноизследователска дейност, и в крайна сметка целим да спре изтичането на мозъци от държавата. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Шишкова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да Ви представя още един мотив срокът да бъде шест години.
Един от основните елементи в научноизследователската работа са докторантите. За да участва обаче, за да има време процедурата за зачисляване на докторант, да си развие изследването, да го зачете, много често надвишава срока от три години, който е определен, а с процедурата върви към шест години.
Затова, ако искаме ефективно да имаме докторанти, които да развиват изследователската работа, трябва да приемем по-голям срок – от шест години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Йорданов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо неподкрепеното предложение на народния представител Полина Шишкова и група народни представители.
Гласували 108 народни представители: за 37, против 27, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията на § 8 по Доклада на Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 87, против 2, въздържали се 24.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 9 има предложение от народния представител Станислав Станилов.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 16:
„16. право на сключване от държавните висши училища при брой на обучаваните студенти до 5000 към момента на сключване на споразумението – едно споразумение, при брой на обучаваните студенти над 5000 – до две споразумения, а за изследователските висши училища – до 4 споразумения с държавни и общински училища от системата на предучилищното и училищното образование за извършване на съвместна учебна дейност по учебните предмети и/или модули за придобиване на профилираната и професионалната подготовка във втори гимназиален етап от средната степен на образование, както и по учебните предмети за придобиване на специализираната подготовка в средната степен на образование при спазване изискванията на този закон и на Закона за предучилищното и училищното образование. Споразумението, както и промените в него влизат в сила след одобряване от министъра на образованието и науката.“
2. В ал. 5 думата „институционална“ се заменя с „програмна“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 9 по Доклада на Комисията.
Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 10 има предложение от народния представител Кристина Сидорова:
„В § 10, т. 3 се изменя така:
„3. В ал. 7 числото „25“ се заменя със „17“, след което се поставя запетая и се добавя „а за колежите – 13,“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Венка Стоянова и Борислав Борисов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Полина Шишкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Венка Стоянова и Борислав Борисов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. В чл. 26 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Факултетът е основно звено на висшето училище, което обединява не по-малко от три катедри за осигуряване на обучението на студенти, докторанти и специализанти в едно или няколко професионални направления от областите на висшето образование, по които висшето училище е акредитирано да провежда обучение. Хабилитираните лица от академичния състав на факултета на основен трудов договор провеждат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните часове. При необходимост и след решение на академичния съвет за отделни специалности хабилитираните лица могат да провеждат и не по-малко от 50 на сто от лекционните часове. След решение на съответния факултетен съвет до 10 на сто от общия хорариум на учебните часове от учебния план при обучението в образователно-квалификационната степен „бакалавър“ и до 20 на сто от общия хорариум на учебните часове от учебния план при обучението в образователно-квалификационната степен „магистър“ могат да бъдат провеждани от изявени специалисти от практиката.“
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Общото събрание на факултета се състои от членове на академичния състав на основен трудов договор, от представители на административния персонал, на студентите и докторантите във факултета. Членовете, представляващи академичния състав, са не по-малко от 75 на сто и не повече от 84 на сто от състава на общото събрание, като не по-малко от една четвърт от тях са нехабилитирани преподаватели; членовете, представляващи студентите и докторантите, са не по-малко от 15 на сто от състава на общото събрание; членовете, представляващи административния персонал, са не повече от 5 на сто от състава на общото събрание, като имат поне един представител.“
3. В ал. 7, изречение първо числото „25“ се заменя с „21“.
4. В ал. 8 т. 4 се отменя.
5. Алинея 10 се отменя.
6. Алинея 11 се изменя така:
„(11) В медицинските факултети и факултетите по дентална медицина на висшите училища, освен дейността по ал. 1, може да се извършва лечебна и диагностична дейност при провеждане на практическо обучение на студенти и докторанти по медицина, дентална медицина и фармация, следдипломно обучение на лекари и лекари по дентална медицина, както и при извършване на научна дейност.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Първо ще подложа на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Кристина Сидорова.
Гласували 110 народни представители: за 38, против 32, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 10 по Доклада на Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Комисията предлага да се създадат нови параграфи 11 и 12:
„§11. В чл. 26в, ал. 2 думата „четат“ се заменя с „провеждат“.
§12. В чл. 26г, ал. 1, изречение второ думата „четат“ се заменя с „провеждат“.“
По § 11 има предложение от народните представители Полина Шишкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Евдокия Асенова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13:
„§ 13. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Членовете, представляващи академичния състав, са не по-малко от 75 на сто и не повече от 84 на сто от състава на общото събрание, като не по-малко от една четвърт от тях са нехабилитирани преподаватели; членовете, представляващи студентите и докторантите, са не по-малко от 15 на сто от състава на общото събрание; членовете, представляващи административния персонал, са не повече от 5 на сто от състава на общото събрание, като имат поне един представител.“
2. В ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „а процедурата за избор на представители на студентите и докторантите – в Правилника за организацията и дейността на студентския съвет“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на нови параграфи 11 и 12 по предложение на Комисията и редакцията на § 11, който става § 13 по Доклада на Комисията.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14.
Предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, като по т. 2 е отразено на систематичното му място в § 21.
Предложение от народния представител Полина Шишкова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 15:
„§ 15. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 след думата „училище“ се добавя „в съответствие с утвърдената политика по чл. 10, ал. 2, т. 9 за държавните висши училища“;
б) в т. 4 думите „чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“, „б“ и „в“ се заменят с „чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“ и „б“;
в) точка 8 се изменя така:
„8. приема Правилник за атестирането на академичния състав;“
в) в т. 10 буква „г“ се изменя така:
„г) сключване на споразумения по чл. 21, ал. 1, т. 16;“
г) създава се т. 18:
„18. определя реда за съгласуване на проектите на училищни учебни планове и на учебни програми по учебните предмети и/или модули от профилираната, професионалната и специализираната подготовка в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 16.“
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Членовете, представляващи академичния състав, са не по-малко от 75 на сто и не повече от 83 на сто от състава на Академичния съвет по ал. 2, като не по-малко от една четвърт от тях са нехабилитирани преподаватели; членовете, представляващи студентите и докторантите, са не по-малко от 15 на сто от състава на Академичния съвет; членовете, представляващи служителите, са не повече от 5 на сто от състава на Академичния съвет, като имат поне един представител.
3. Създава се ал. 5:
„(5) В държавните висши училища в Академичния съвет с право на глас участват и членовете на Съвета на настоятелите.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 12, който става § 14, подкрепен от Комисията; и редакцията на § 13, който става § 15 по Доклада на Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 108, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 14 има предложение от народния представител Джема Грозданова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Иво Христов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 16:
„§ 16. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) За ректор, декан и директор на филиал, департамент или колеж се избират хабилитирани лица, които работят на основен трудов договор във висшето училище. С избрания ректор на държавно висше училище се сключва договор за управление по чл. 10, ал. 2, т. 10, а с избраните декан, директор на департамент, филиал и колеж, ръководител на катедра и техните заместници се сключва съответно споразумение по чл. 32, ал. 1, т. 3.“
2. Създават се нови ал. 2 и 3:
„(2) Договорът за управление по ал. 1 съдържа:
1. задълженията на страните за изпълнението на политиката за развитие на висшето училище;
2. конкретни механизми и показатели за изпълнение на политиката за развитие на висшето училище;
3. задължението на страните да осъществяват текуща комуникация по всички въпроси, свързани с изпълнението на приетата мандатна програма на ректора, в цялост и поотделно за всяка година, както и относно съответствието ѝ с политиката за развитие на висшето училище;
4. задължението на ректора да отчита пред министъра на образованието и науката резултатите от изпълнението на политиката за развитие на висшето училище, за финансовото състояние на висшето училище и за съществуващите проблеми и мерките за тяхното решаване.
(3) Договорът за управление с ректора се прекратява при прекратяване на мандата му по чл. 35 и при навършване на 65 годишна възраст.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея след думата: „колеж“ се добавя „ръководител на катедра“.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея, в изречение първо думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 4“, след думата „предсрочно“ се поставя запетая, а думите „в случаите по чл. 35“ се заменят с „освен случаите по чл. 35, и при навършване на 65-годишна възраст.“
5. Досегашната ал. 4 става ал. 6.
6. Създава се ал. 7:
„(7) На ръководна длъжност не може да бъдат избирани лица, чиято възраст към датата на избора не позволява да изпълнят поне половината от законоустановения мандат до навършване на 65-годишна възраст.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тук трябва да уточним похвата на понятието „ръководна длъжност“. В Закона ръководна длъжност е ректор, декан, ръководител на колеж или филиал. С тях се сключва споразумение. Сега има предложение към тях да се добави и ръководител на катедра. Въпросът е: ръководителят на катедра ръководна длъжност ли е?
Предварително искам да кажа, че няма да гласувам, защото съм в конфликт на интереси – аз съм ръководител на катедра.
Ръководителят на катедра не е юридическо лице, той няма бюджет, той няма въобще атрибутите, които би трябвало да има един лидер на ръководна длъжност. Затова мисля, че трябва да запазим положението, при което ръководителят на катедра не е на ръководна длъжност, а ръководителите с ръководна длъжност, повтарям, са ректор и декан. Мисля, че това е положението, което ще обезпечи нормално протичане на дейността на катедрите, особено в по-малките ВУЗ-ове, където обикновено има катедри с един или двама преподаватели. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Йорданов.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Йорданов, ще Ви припомня – Вие сигурно виждате в Доклада, че това е Ваше предложение, то е на професор Иво Христов, първо.
Второ, само преди малко колегата Шишкова направи едно изказване, в което обясни как трябва да насърчаваме младите хора, да им даваме път за развитие.
Да, всички сме съгласни, макар че текстът, специално за научноизследователските университети, е съвсем различен и той не касае младите хора. Но – да, ето това е текст, който касае младите хора. Искаме ли да даваме път за развитие на младите хора да заемат такива ръководни длъжности? Искаме ли? Или искаме да имаме ръководители на катедри, които цялата си професионална кариера изпълняват, заемайки и тази длъжност? Нека да създаваме кадри в катедрата и нека наистина да даваме път на младите хора, за да останат те в България! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дамянова.
Втора реплика? Изказване?
Дуплика, господин Йорданов? Няма да има.
Заповядайте за изказване, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Не знам до каква степен с административни мерки от сорта на непрекъснато понижаване на възрастта за пенсиониране на академичния състав ще се увеличи стимулът на студентите и младите научни работници да израстват? Това на мен не ми е ясно! Това, че ще сложим възрастова граница от 65 години на ректорите, на ръководителите на факултети и на катедрите означава ли, че младите научни работници се готвят за ректори?
Аз имам чувството, че тук в аргументацията се бърка въобще целият смисъл на научното и академичното израстване. Тук става дума за административни длъжности, не за научни! Ако намаляваме възрастта на ректорите за пенсиониране и като имаме предвид мандатите, че са четиригодишни, за да има един ректор два мандата, което е нещо напълно нормално и естествено от гледна точка на логиката на управление на едно висше училище, на каква възраст трябва да бъде избран? Тоест на каква възраст ще го изберат – на 55? На 56 трябва да стане ректор, за да има два мандата.
Като имаме предвид сегашното състояние на академичния състав на висшето образование, тук многократно са привеждани статистически данни за това каква част от студентите остават на научна работа или на преподавателска работа в университетите, и то не е заради възрастта на ректора, а заради лошите финансови, битови условия, липсата на условия за научна работа. Това са първите критерии, по които се преценява дали младите научни работници и студентите решават да направят кариера в науката. Много моля да се съобразяваме все пак с тези обективни статистически данни и изказванията от сорта на: „Даваме път на младите, защото слагаме 65-годишна възраст на ректора.“ са от друга историческа епоха, не искам да я характеризирам – „Да дадем път на младите. Да построим светлото бъдеще.“ С такъв тип аргументи…
Понеже стана въпрос затова, че предложението е на професор Иво Христов. Ами аз мисля, че в тази работа това не значи ваше и наше. Всеки народен представител застава на трибуната със собствената си съвест, подготовка, квалификация. Да, разбира се, има предложение, направено от Иво Христов, но това не означава, че моят колега не може да направи обратното предложение. Знам, че такъв тип парламентарно поведение е трудно разбираемо за част от колегите в другата част на залата, но това е напълно допустимо в парламентите на свободните държави. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Господин Йорданов, заповядайте за реплика.
Като приключим процедурата, министърът иска да вземе думата.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Жаблянов, как можем да обясним факта, че има един академик, член-кореспондент, за който има пенсионна възраст 70 години, седем години преди датата на пенсионирането му се отнема правото да бъде ръководител на катедра?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Йорданов.
Дуплика? Няма да има.
Изказване – госпожа Грозданова.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): И аз искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, господин Гечев, и Вие ще имате тази възможност.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Първо, искам да благодаря на Комисията, че е приела моето предложение. Явно в него има някакъв резон и според мен ние знаем какъв е той. Искам да подчертая, че в Преходните и заключителните разпоредби е записано, че мандатите, които вече са започнати, ще бъдат завършени. Има висши учебни заведения, на които и в момента в техните правилници има това възрастово ограничение, има решение на Върховния административен съд на Република България, който е признал правото на Софийския университет да въведе ограничение относно изборната длъжност „декан“, което е свързано с навършването на пенсионна възраст, и това не е обявено за дискриминация. За мен възрастта е привилегия.
Искам да цитирам още едно решение – на Съда на Европейските общности от месец октомври 2007 г. по дело С-417, и в него е поставен въпросът за възрастовите ограничения за заемане на изборни длъжности. Изпълнението на работа също се води за недискриминационно и се оправдава с оглед „осъществяване на разумна политика за баланс между поколенията в труда“.
Ние не казваме: „Ще дадем твърдо възможност на младите хора.“, но нека да намерим някакъв баланс между поколенията, който всъщност ще гарантира и по-ефективния пазар на труда. Благодаря Ви за вниманието и се надявам, че залата ще го подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Грозданова.
Реплика – заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Грозданова, господин Председател, господин Министър! Има такива аргументи, има и такива решения, и Софийският университет също е приел свои вътрешни нормативни документи, с които постъпва по един или по друг начин. Въпросът е, че в Закона вече записваме тази възраст и означава нещо съвършено различно. Това означава за всички висши училища, за всички ректори.
В същото време, ако се върнем тук на една друга дискусия – за възрастта за пенсиониране и пенсионната реформа, ако си спомняте, нали не искате да чуете всички аргументи защо се увеличава възрастта за пенсиониране? Е, не може с едни и същи аргументи да се правят две различни неща. Каква е възрастта за пенсиониране на мъжете в момента в България, като имате предвид, че ние приехме със закон – в момента не мога да се сетя там каква беше стъпката, за постепенно увеличаване до 67, нали така беше? (Реплика от ДПС: „До 65.“)
До 65. Е?! Тенденцията е да расте тази възраст. В същото време аз не мога да разбера, правим така, че във висшите училища, където възможността за творческа работа е доста по-различна от обикновената административна дейност, която се изпълнява, се дава възможност за работа на хората до по-висока възраст. Казвам, че за мен няма връзка между израстването на младите и възрастта за пенсиониране на ректорите – нека да не правим подобна връзка, тя не съществува. Така че наистина в момента има такива практики във висши училища, до каква степен са продуктивни, бъдещето ще покаже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Втора реплика – имате думата, госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо Грозданова, във Вашите аргументи всъщност пропуснахте няколко неща. Да, благодарихте на Комисията, но трябваше също така да подчертаете, че Комисията е гласувала единодушно Вашето предложение. Аз оценявам демокрацията на колегите в парламентарната група на „БСП за България“, но в крайна сметка мисля, че в нашата комисия – господин Жаблянов, и Вие сте били член на тази комисия миналия мандат, сте се убедили, че решенията се вземат професионално, а не на партиен принцип.
На второ място, можеше да дадете и един пример, госпожо Грозданова, за ректор, който в момента е на 57 години, бил е два мандата ректор, имало е пауза, след което в момента е ректор трети мандат – говорим за многоуважаемия от всички нас професор Семерджиев. Така че не е невъзможно това, за което се опасяваше колегата.
И нещо друго, на което също не отговорихте, за академиците и тяхното право на 70-годишна възраст. Ама такава възможност в Кодекса на труда няма, колеги. Този текст за академиците всъщност е в Закона за Българската академия на науките и този закон урежда единствено и само отношенията в Българската академия на науките. Това, че някоя друга институция е припознала този текст, е нейно право, но в никакъв случай това не важи и съответно не е отбелязано в Кодекса на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Трета реплика – имате думата, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Много горещи станаха дебатите около тази точка. Искам да помоля колегите, които коментираха изказването на господин Жаблянов, да не прехвърлят темата, която в момента обсъждаме, отново в партийна посока, и в изказването на доктор Грозданова темата е национално значима.
Точно това беше хубавото в дискусията в нашата парламентарна група – че се оформиха различни мнения. Аз съм защитник на мнението, което защитава доктор Грозданова, и дори го дадох като пример в нашата група – професор Люк Монтание, който е откривател на вируса на СПИН, беше пенсиониран с най-големи почести на 65 години. Той получи свой пост от САЩ, намери място за развитие, но това е механизъм за израстване на нацията. Този механизъм, за съжаление, включва възможността един ръководител да бъде отстранен от ръководна длъжност, когато е навършил определена възраст. В това има много дълбоки принципи и те не са само административни, те са, ако щете, и биологични, така че независимо от острата дискусия ние трябва да погледнем практиката в Европейския съюз и да се съобразим с нея. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов.
Дуплика – госпожо Грозданова, имате думата.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В дупликата ще кажа само, че благодаря на професор Михайлов за ясната аргументация на моето предложение. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Гечев, имате думата за изказване.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моята професия е свързана с над четири десетилетия преподаване основно в Университета за национално и световно стопанство и университети от Западна Европа, Щатите и други.
Нашият университет – Университетът за национално и световно стопанство, много отдавна е въвел тези ограничения. Изборът на декан и на ректор дори става, ако към момента на избора ректорът, деканът или шефът на катедра има преди пенсиониране четири години, за да си изпълни мандата. Доколкото ми е известно от моя опит, навсякъде – и в Щатите, и в Европа, има ограничение на възрастта. За държавните университети е задължително. В някои страни те са изключение, в други – са господстващи, примерно в Европа. Ограничението на възрастта се изпълнява стопроцентово.
Към това, което казаха колегите. Разбирам, че има дискусия и това е напълно нормално в академичната сфера, и в това няма нищо партийно. Потвърждавайки аргументите на колегите, които се изказаха, аз категорично ще подкрепя предложението за възрастови ограничения. В моята област – икономиката, не знам някой лауреат на Нобелова награда да е ректор или декан. Нищо не пречи на един преподавател, ако не е шеф на катедра или ректор, да се занимава с научна дейност, да развива научна дейност, да консултира, да бъде научен ръководител на докторанти.
Дори бих казал и нещо друго: няма незаменими хора. Ако някой е професор в катедра или факултет и казва, че няма кой да го замести и ще трябва да остане, той трябва да бъде уволнен незабавно. Какъв е този професор, който е десет, петнадесет години професор и след него няма никого? Аз ще подкрепя това предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
Други изказвания има ли?
Господин Министър, Вие искахте думата.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерството на образованието и науката подкрепи предложението, както се чу, и всички народни представители в Комисията по образованието и науката. Причината за това е не защото искаме да налагаме административни мерки, а защото има нужда от тях. Всяка една административна мярка е ограничение. Пределната възраст за пенсиониране също е ограничение, но тя има своите причини.
Какво е специфичното на системата за висшето образование и на модела на автономия? Тези, които избират ръководните длъжности, трябва да ги държат отговорни, а от друга страна, този, който е избран на ръководна длъжност, трябва да държи отговорни тези, които са го избрали.
До какво води този модел на взаимна зависимост? Води или до неутрализиране на линиите на отговорност, или до възможност да направиш така, че определен брой хора да са зависими дългосрочно от теб и до липсата на промяна. Тази безотговорност и безалтернативност води до промяна в стимулите на тези, които са на ръководна длъжност, води до запушване на системата, води до липса на развитие, води до това системата в крайна сметка да служи на статуквото, а не на развитието. Това са го видели почти всички, които са били във висшите училища, и това беше изразено като мнение.
Ние имаме нужда от административна корективна мярка. Възрастта е 65 години, не е 63. В Закона пределната възраст за пенсиониране е 68 години. Имаме нужда от такъв коригиращ механизъм, макар и той да е административна мярка, защото действителността във висшите училища е такава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Не виждам други желаещи за изказване.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 14, който става § 16.
Гласували 111 народни представители: за 94, против 7, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 15 има предложение от народния представител Полина Шишкова и група народни представители:
„В §15 се правят следните промени:
1. в чл. 32, ал. 1 отпада предложената нова т. 12;
2. предложената нова т. 13 става нова т. 12 и от нея отпада изразът „и за резултатите от изпълнението на политиката за развитие на висшето училище“;
3. досегашната т. 10 става т. 13;
4. създава се нова ал. 2 с текст:
„(2) Ректорът на държавно висше училище:
1. подготвя и представя ежегоден отчет до министъра на образованието и науката за изпълнението на задълженията по договора за управление;
2. в допълнение към задълженията по ал. 1, т. 12 представя на общото събрание отчет за резултатите от изпълнението на политиката за развитие на държавното висшето училище.“
5. досегашната ал. 2 става ал. 3 с предложените от МС корекции;
6. досегашната ал. 3 става ал. 4 без предложените от МС корекции;
7. създава се нова ал. 5 с текст:
„(5) В допълнение към мандатната програма по ал. 4 ректорът на държавно висше училище представя и система от мерки за изпълнение на политиката за развитие на държавното висше училище.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от нароните представители Радостин Танев и Борис Кърчев.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Милен Михов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за §15, който става §17:
„§ 17. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 3 думите „филиал или колеж“ се заменят с „департамент, филиал, колеж и с ръководител на катедра и техните заместници“;
б) създава се нова т. 10:
„10. предлага на академичния съвет създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри и обслужващи звена;“
в) създават се т. 11 – 13:
„11. взема решение за признаване на висше образование, придобито в чужбина, с цел продължаване на образованието във висшето училище въз основа на доклад на комисия;
12. подготвя и представя ежегоден отчет до министъра на образованието и науката за изпълнението на задълженията по договора за управление;
13. представя ежегодно на общото събрание отчет за работата си и за резултатите от изпълнението на политиката за развитие на висшето училище, за финансовото състояние на висшето училище, за съществуващите проблеми и мерки за тяхното решаване;“
г) досегашната т. 10 става т. 14 и се изменя така:
„14. изпълнява други функции, произтичащи от законите, от политиката за развитие на висшето училище и от решенията на общото събрание или на академичния съвет.“
2. В ал. 2 думите „по чл. 31, ал. 2 и 3“ се заменят с „по чл. 31, ал. 4 и 5“.
3. В ал. 3 след думата „програма“ се поставя запетая и се добавя „включваща и система от мерки за изпълнение на политиката за развитие на висшето училище“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Заповядайте, имате думата да обосновете Вашето предложение.
ПОЛИНА ШИШКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър! Предложените от вносителя поправки на този член, който на практика определя правата и задълженията на ректора на висшето училище, не правят разлика между ректорите на държавните и частните висши училища.
Например предложената нова т. 12 към ал. 1 предвижда ректорът да подготвя и представя ежегоден отчет пред министъра на образованието и науката за изпълнение на задълженията по договора за управление. Както добре знаем, ректорите на частните училища не сключват договорите за управление и няма как те да представят отчети пред Министерството на образованието и науката по тях.
Промените, които предлагам, целят да коригират тези пропуски в разграничаването, като обособят общите права и задължения на ректорите в три алинеи – 1, 3 и 4, а в допълнителните две алинеи – 2 и 5, посочат допълнителните задължения, които имат ректорите на държавните висши училища. Тук не оспорваме механизма за отчет, а целим да избегнем вменяване на несъществуващи задължения на една немалка група ректори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Шишкова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложения на народния представител Полина Шишкова и група народни представители.
Гласували 106 народни представители: за 41, против 10, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 15, който става § 17.
Гласували 94 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 16 има предложение от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §16, който става § 18:
„§ 18. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Мандатът на едноличните органи за управление по ал. 1 се прекратява предсрочно, когато бъдат освободени от длъжностите по чл. 48.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 16, който става § 18.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 17 има предложение от народните представители Полина Шишкова и група народни представители:
„В § 17 се правят следните промени:
1. в чл. 35а, ал. 3 цифрата „8“ се заменя с цифрата „9“;
2. в ал. 5 думата „петима“ се заменя с думата „шестима“;
3. създава се нова ал. 5 с текст:
„(5) Представител на общината, в която е седалището на висшето училище, не може да участва в съвета на настоятелите на повече от две висши училища.“
4. досегашната ал. 5 става ал. 6.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за §17, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Шишкова.
ПОЛИНА ШИШКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Промяната в текста на този член е свързана с идеята за привличане на местната власт в управлението на университетите. Самата идея по начало е добра, но трябва много внимателно да подходим към нея и нейното реализиране.
Първият проблем, който възниква, касае размера на ректорската квота в настоятелството. До момента, по предложение на ректора, общото събрание избираше пет от седем членове на настоятелството, което осигурява мнозинство от 72%. С добавянето на нов член на настоятелството квотата на ректора се намалява на 62% или пет от осем членове.
Нека да обясня защо тази поправка е спорна. Новият представител на местната власт в настоятелството по презумпция е политическо лице. Представителят, определен от Министерството на образованието и науката, е определен от политическо лице. Допускаме и възможността, че тези представители, заедно с представителя на студентите, биха подкрепили една и съща позиция, която невинаги би била в унисон с предложението на ректора.
Вносителят – Министерският съвет, на няколко пъти в становищата си заявява, че длъжността „ректор“ следва да има стабилност. Тази стабилност е много крехка, ако политиката на ректора разчита на едно крехко мнозинство. Ето защо предлагам квотата на общото събрание в настоятелството да бъде увеличена от 5 на 6 членове, което да даде допълнителна стабилност на ректора при реализирането на конкретни политики.
По отношение на предложената нова ал. 5 в чл. 35а, която предвижда представителите на местната власт да бъдат ограничени до участие в настоятелствата на две висши училища – нека да имаме предвид, че тези представители ще бъдат в конфликт на интереси, доколкото отделните висши училища са конкуренти за програми, проекти, финансиране и студенти. Поради тази причина един-единствен човек не бива да представлява общината във всички настоятелства.
В Комисията е дискутирано, че за всяко училище ще се назначава различен представител на местната власт в настоятелството, но според мен, като народни представители, би следвало да закрепим това законово. Принципно местната власт защитава регионалното развитие, а това може да не бъде в унисон с Националната стратегия. Бихме искали да избегнем ситуации, в които се закрепостява университетът към съответната община, без това да бъде необходимо в един по-глобален план за развитие. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Полина Шишкова и група народни представители.
Гласували 99 народни представители: за 35, против 30, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за § 18, който става § 19.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 18 има предложение от народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 20:
„§ 20. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Териториално изнесените звена на частните висши училища в страната и в чужбина се откриват след положителна оценка на съответния проект от Националната агенция за оценяване и акредитация.“
Предложение от народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 21:
„§ 21. В чл. 36а, ал. 2, изречение първо след думите „извън страната“ се добавя „както и членовете на Съвета на настоятелите, които не присъстват на заседанието.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за § 18, който става § 20, както и предложението на Комисията за създаване на нов § 21 с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 19 има предложение от народния Галя Захариева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 22:
„§ 22. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Висшето училище има право да провежда обучение в образователната и научна степен „доктор“ само по акредитирани професионални направления и специалности от регулираните професии при условията на чл. 80, ал. 2.“
2. В ал. 2 след думата „изпити“ се поставя запетая и се добавя „научноизследователска“.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Факултетният, съответно научният съвет на основното звено, което обучава докторанта, избира научния му ръководител, утвърждава учебния план и ежегодно го атестира.
4. В ал. 4 се създава изречение второ: „Ръководител на докторант може да бъде и изследовател, който отговаря на изискванията на чл. 2б, ал. 1 и ал. 5 от Закона за развитието на академичния състав в Република България за заемане на академичната длъжност „професор“ или „доцент“ в съответното професионално направление.“
Предложение от народния представител Венка Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 23:
„§ 23. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 1 след думата „акредитация“ се добавя „с оценка от 8,00 до 10,00“;
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Научният съвет на звеното, което обучава докторанта, избира научния му ръководител, утвърждава учебния му план и ежегодно го атестира.“
Предложение от народния представител Станислав Станилов.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 24:
„§ 24. В чл. 53, ал. 1 след думата „назначава“ се добавя „изследователи,“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 19, който става § 22; и предложението за създаване на два нови параграфа 23 и 24 с текстове съответно по Доклада на Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 25:
„§ 25. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „асистент“ се добавя „и на случаите на удължаване по § 11 от Преходните и заключителните разпоредби“.
2. В ал. 3 думите „с трудов договор за определено време“ се заменят със „със срочен трудов договор за срок не по-дълъг от 5 години“.“
Предложение от народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 26:
„§ 26. В чл. 56, ал. 1, т. 1 думите „и утвърдения индивидуален план за дейността си“ се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 27.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 21 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаването на нов § 25 с текст по Доклада на Комисията; предложението за създаване на нов § 26 с текст по Доклада на Комисията; текста на вносителя за § 20, който става § 27; и предложението на Комисията за отхвърляне на § 21 по вносител.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 22 има предложение от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 28.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 29:
„§ 29. В чл. 68 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, в текста преди т. 1 думите „чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“, „б“ и „в“ се заменят с „чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“ и „б“;
2. В ал. 4 думите „чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“, „б“ и „в“ се заменят с „чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“ и „б“;
3. В ал. 5 думите „по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“, „б“ и „в“ се заменят с „по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“ и „б“;
4. В ал. 6 думите „по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“, „б“ и „в“ се заменят с „по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“ и „б“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 30.
Предложение от народните представители Милена Дамянова и Милен Михов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 31:
„§ 31. В чл. 72, ал. 4 се създава изречение второ:
„Правилникът по ал. 3 се публикува на интернет страницата на висшето училище“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 22, който става § 28; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 23, който става § 29; текста на вносителя за § 24, който става § 30; и предложението на Комисията за създаването на нов § 31 с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 25 има предложение от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 32:
„§ 32. В чл. 75 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Дейностите на Националната агенция за оценяване и акредитация имат за цел да стимулират и контролират висшите училища, да осигуряват и да повишават качеството на предлаганото от тях образование, както и да го провеждат в съответствие със стандартите и насоките за осигуряване на качеството в европейското пространство за висше образование.“
2. Създават се ал. 6, 7 и 8:
„(6) Акредитацията се осъществява и чрез електронни средства посредством поддържана от Националната агенция за оценяване и акредитация електронна платформа.
(7) Националната агенция за оценяване и акредитация по покана на чуждестранно висше училище, което ще провежда обучение в чужда държава, може да оценява правото му да дава висше образование по образователно-квалификационни степени чрез институционална и/или програмна акредитация в съответствие с прилагането на стандартите и насоките за осигуряване на качеството в европейското пространство за висше образование.
(8) Процедурите по ал. 7 се извършват по ред, определен в Правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация, като оценяването по прилагането на стандартите и насоките за осигуряване на качеството в европейското пространство за висше образование не противоречи на националното законодателство на съответното чуждестранно висше училище.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 33.
По § 27 има предложение от народните представители Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Галя Захариева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя на § 27, който става § 34, като в чл. 77, ал. 3, т. 5 думите „европейското образователно пространство на висше образование“ се заменят с „европейското пространство за висше образование“; в чл. 77, ал. 8 след думата „среднопретеглена“ се добавя „през броя на студентите“; в чл. 77, ал. 9 числото „4“ се заменя с „4,00“, а в ал. 10 абревиатурата „НАОА“ да се замени с „Националната агенция за оценяване и акредитация“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 25, който става § 32; текста на вносителя за § 26, който става § 33; и текста на вносителя за § 27, който става § 34, с предложенията за заместване в текста, направени от Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 28 има предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов.
Комисията не подкрепя предложението:
„В § 28, т. 3 в създаваната ал. 7 цифрата „4“ се заменя с „6“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 35:
„§ 35. В чл. 78 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Програмната акредитация се основава на оценяването на качеството на предлаганото обучение в определено професионално направление в трите степени на висше образование в основно звено и/или филиал на висшето училище, на специалност от регулираните професии и на прилагане на стандартите и насоките за осигуряване на качеството в европейското пространство за висше образование.“
2. В ал. 3 се създава т. 7:
„7. други критерии, свързани със стандартите и насоките за осигуряване на качеството в европейското пространство за висше образование.“
3. Създават се ал. 4 – 13:
„(4) Оценяването при програмната акредитация се осъществява въз основа на методика, разработена от Националната агенция за оценяване и акредитация.
(5) За всеки критерий за програмна акредитация Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация утвърждава теглови коефициенти. Критерият „научноизследователската и художественотворческата дейност“ има най-голяма относителна тежест. Изискването по предходното изречение не се прилага за самостоятелните колежи.
(6) Оценяването при програмната акредитация се извършва по десетобалната система, включваща оценките от 0 до 10,00.
(7) Валидността на програмната акредитация е за период 4 години.
(8) При получена средноаритметична оценка под 4,00 се прави отказ от програмна акредитация.
(9) Отказ за програмна акредитация получават и професионалните направления и специалностите от регулираните професии с оценка по-малка от 4,00 по един или няколко от критериите по ал. 3, т. 1 – 3.
(10) В срок до 12 месеца от момента на уведомяване за постановения от Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация отказ за програмна акредитация висшето училище може да поиска извършването на нова процедура за програмна акредитация.
(11) Новата процедура за програмна акредитация се извършва от постоянна комисия по съответната област на висшето образование и включва и проверка за отстраняване на слабостите, довели до постановяването на отказа по ал. 8 или по ал. 9.
(12) При получена средноаритметична оценка над 4,00 в процедурата по ал. 11 висшето училище получава програмна акредитация със срок на валидност до изтичането на 4-годишния период по ал. 7.
(13) При провеждане на акредитацията по ал. 1 и оценяване на съответствието с изискванията за академичен състав на основен трудов договор член на академичен състав може да участва в акредитацията на не повече от едно висше училище.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов.
Гласували 102 народни представители: за 25, против 8, въздържали се 69.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 28, който става § 35.
Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 29 има предложение от Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 36, като в чл. 79, ал. 1 след думата „колежи“ се добавя „както и на териториално изнесени звена в страната и в чужбина“ и в чл. 79, ал. 2, т. 5 думите „европейското образователно пространство на висше образование“ се заменят с „европейското пространство за висше образование“.
По § 30 има предложение от народния представител Станислав Станилов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 37:
„§ 37. В чл. 79а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 числото „4,99“ се заменя с „5,99“.
2. В ал. 2 думите „5,00 до 10,00“ се заменят с „6,00 до 7,99“, а думите „както и за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ при условията на чл. 80, ал. 2“ и запетаята пред тях се заличават.
3. Създава се нова ал. 3:
„(3) При получена оценка от програмната акредитация от 8,00 до 10,00 висшите училища имат право да обучават и за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ при условията на чл. 80, ал. 2.“
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.“
По § 31 има предложение от народния представител Станислав Станилов.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 38:
„§ 38. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Програмната акредитация включва оценяване на възможността на висшите училища да провеждат обучение по професионални направления/специалности от регулираните професии и на докторски програми. Висшите училища могат да провеждат обучение за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ по докторски програми, акредитирани с оценка от 8,00 до 10,00.“
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Висшите училища, които имат акредитирани професионални направления с оценка не по-малко от 8,00, могат да провеждат обучение в същите акредитирани направления по нови специалности в съответната образователно-квалификационна степен след уведомяване на Националната агенция за оценяване и акредитация. Новите специалности по смисъла на предходното изречение подлежат на оценяване при последваща програмна акредитация.“
3. Досегашните алинеи 3 и 4 стават съответно алинеи 4 и 5.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „по алинеи 1, 3 и 4“ се заменят с „по алинеи 1, 4 и 5“.
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „чл. 83, ал. 5, т. 2“ се заменят с думите „чл. 83, ал. 4, т. 2“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 29, който става § 36, с предложенията за допълване и заместване, направени от Комисията; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 30, който става § 37; и редакцията, предложена от Комисията за текста на § 31, който става § 38.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Предложението са приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 32 има предложение от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов:
„В § 32, т. 2 в новото съдържание на ал. 2 цифрата „4“ се заменя с „6“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 39, като в т. 5 накрая се добавя „а думите „чл. 77, ал. 2“ се заменят с „чл. 77, ал. 3“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 33, който става § 40:
„§ 40. В чл. 82 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „съответно постоянната комисия“ се заличават.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Процедурата за оценяване на проект не може да бъде открита, докато не е приключила друга текуща процедура за институционална акредитация“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 34, против 24, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 32, който става § 39, с предложението за допълване, направено от Комисията, както и текста на вносителя за § 33, който става § 40.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 42.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 43:
„§ 43. В чл. 85, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думата „акредитация“ се добавя „в съответствие със стандартите и насоките за осигуряване на качество в европейското пространство за висше образование“.
2. В т. 2 думата „процедурите“ се заменя с „процедури и методика“.
3. В т. 4 думите „по смисъла на чл. 11, ал. 4“ се заличават.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 45.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 34 и 35, които стават съответно параграфи 41 и 42; редакцията, предложена от Комисията, на § 36, който става § 43; текстовете на вносителя за параграфи 37 и 38, които стават съответно параграфи 44 и 45, както и § 39, който става § 46.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 40 има предложение от народния представител Галя Захариева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 47:
„§ 47. В чл. 88б се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думите „издава бюлетин, в който се публикуват:“ се заменят с „публикува на официалната си интернет страница:“;
2. Създава се т. 5:
„5. оценките от институционалната и програмната акредитация на висшите училища и на научните организации“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 48, като в чл. 88в, ал. 11 думите „ал. 10“ се заменят с думите „ал. 5 и по ал. 10“.“
Предложение от Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 49:
„§ 49. В Глава десета се създава чл. 88г:
„Чл. 88г. С правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация може да се създават съвети и комисии като помощни и консултативни звена.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 40, който става § 47; текста на вносителя за § 41, който става § 48, с предложенията за заместване в текста, направени от Комисията, както и предложението на Комисията за създаване на нов § 49 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 42 има предложение от народния представител Емил Христов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 50:
„§ 42. В чл. 90 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, т. 4, буква „г“ думите „и административни“ се заличават.
2. В ал. 4 след думата „направление“ се поставя запетая и се добавя „намалени с общите за висшето училище разходи“.“
Ако ми позволите, господин Председател, тук трябва да направя една редакция в текста на Комисията: „§ 42 да се чете § 50.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 50:
„§ 50. В чл. 90“ и текстът продължава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване текста на § 50, нали така?
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Всъщност редакцията, предложена от Комисията за текста на § 42, който става § 50, и да се чете техническата корекция, редакционната поправка, предложена от народния представител Милена Дамянова като § 50.
Гласували 97 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 43 има предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 51:
„§ 51. В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 4:
„4. изпълнението на стратегическите цели и задачи по чл. 10, ал. 2, т. 9 съгласно методика, определена в акта по т. 3.“
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Средствата по ал. 1, т. 1 включват и допълнително финансиране, определено от Министерския съвет, за:
1. обучението по приоритетни професионални направления и защитени специалности;
2. компенсиране на разходите за освобождаване от такси, извършено по реда на чл. 95, ал. 7, т. 8.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания?
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 43, който става § 51.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 44 има предложение от народния представител Полина Шишкова и група народни представители:
„В § 44 се прави следната промяна: Чл. 91в, ал. 2, се променя:
„Националните програми по ал. 1 се приемат от Народното събрание по предложение на Министерски съвет.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 52.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания?
Госпожо Шишкова, имате думата.
ПОЛИНА ШИШКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Предложението ни за промяна в текста се основава на принципите на прозрачност, равнопоставеност и отчетност. С приемането на държавния бюджет от Народното събрание ние приемаме и средствата, които се разпределят към държавните висши училища.
Опасенията ни са, че ако националните програми по ал. 1 се приемат от Министерския съвет, това би могло да означава едно допълнително и немотивирано разпределяне на средства към определени университети и респективно ощетяване на други. Нашето предложение цели да изсветли тези средства, които ще постъпват в университетите, без да се създават предпоставки за неравнопоставеност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплики?
Има ли други изказвания?
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Полина Шишкова и група народни представители.
Гласували 95 народни представители: за 26, против 18, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителите за § 44, който става § 52.
Гласували 93 народни представители: за 75, против 1 въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 42 има предложение от народния представител Кристина Сидорова:
„В § 45 в новото съдържание на чл. 92 в ал. 1 накрая се добавя „при спазване на изискването за минимален месечен размер по Закона за развитието на академичния състав в Република България“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 53.
По § 46 има предложение от народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 54:
„§ 54. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, изречение първо след думата „училища“ се добавя „и научните организации по чл. 47, ал. 1“, а изречение трето се заличава.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Размерът на таксите по ал. 2 не може да бъде по-висок от две трети от средствата за издръжка на обучението, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1 и 3.“
3. Алинея 4 се изменят така:
„(4) Размерът на таксите за обучението по чл. 21, ал. 2 и 3 и по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „б“ се определя, като към средствата за издръжка на обучението, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1 и 3, се добавя размерът на таксата по ал. 2 за съответното професионално направление или специалност от регулираните професии, а таксите за обучение по чл. 21, ал. 5 не могат да бъдат по-ниски от 70 на сто от средствата за издръжка на обучението, определени по чл. 91, ал. 3, т. 1 и 3.“
4. В ал. 7:
а) точка 4 се изменя така:
„4. лица, които към момента на навършване на пълнолетие са с предприета мярка за закрила по реда на Закона за закрила на детето – настаняване в приемно семейство, социална услуга от резидентен тип или специализирана институция;“
б) създава се т. 8:
„8. студенти, обучаващи се в професионални направления и защитени специалности с най-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда, по списък, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Госпожо Сидорова, имате думата.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, господин Заместник-министър! Предложението, което ще представя на Вашето внимание и се надявам то да получи Вашата подкрепа, е за изменение на чл. 92, ал. 1 от § 45, който касае минималната работна заплата на лицата, заемащи академични длъжности. Целта на това мое предложение е да се определят минимални заплати за следните длъжности: асистент – две минимални работни заплати; главен асистент – три минимални работни заплати; доцент – четири минимални работни заплати, и професор – пет минимални работни заплати.
Ще припомня хронологията на тази моя идея, която защитавам в момента. През 2015 г. България поиска от Европейската комисия мониторинг на състоянието на изследванията и науката в страната ни. Един от изводите в този мониторинг е, че ниското заплащане на труда в тази сфера е един от основните проблеми. Същия извод и препоръка – че трябва да се увеличат заплатите на наетите в научната сфера, срещаме и в Стратегията за научни изследвания.
В момента един асистент стартира със заплата от 800 лв. Главен асистент във водещ столичен университет е с основна заплата 850 лв. След това ще Ви покажа и фиша му.
Само за сравнение ще спомена какви са основните трудови възнаграждения на преподавателите във висши учебни заведения на Балканския полуостров. Средна заплата за академична длъжност в университет в Сърбия, в град Ниш за асистент е 640 евро, а за професор – 850 евро. В Албания, в университета в Корча, един асистент взема 550 евро; в Северна Македония асистент взема 650 евро, а главен асистент – 790 евро. В Румъния асистент взема 800 евро, главен асистент – 1000 евро, доцент – до 1600 евро, а професор – 2400 евро.
След числата за Румъния мисля, че няма смисъл да продължавам за други европейски университети. Недопустимо е заплатите на преподавателите във висшите учебни заведения в България да са съизмерими с възнагражденията при форми на трудова заетост, при които не се изисква висока квалификация и образователен ценз.
Днес, уважаеми колеги, трябва да вземем едно отговорно към българските учени решение, защото, както е известно, най-големият експорт на страната е експортът на високообразовани хора.
Знам, че предложението ми се приема като намеса в автономията на висшите учебни заведения. А нима предложението на Министерството на образованието и науката – минималната заплата на ниската академична длъжност в държавните висши училища да се определя с акт на Министерския съвет, не е намеса в автономията?! И означава ли това, че асистентите всяка година ще чакат благосклонното отношение на поредния Министерски съвет?!
Истината е, че предложението ми не е намеса, просто субсидията, която държавата отделя за висше образование и наука, е доста ниска – тя расте с темп много по-нисък от този за средното образование. Това е предпоставка редица университети да не могат да повишат заплатите в размер, с който се повишава стандартът за живот.
В последните години се наблюдава една тенденция – университетски преподаватели да избират учителската професия заради по-доброто заплащане. В това няма нищо лошо, но истината е, че ще дойде момент, в който ще се окаже, че няма да има кой да обучава бъдещите учители, защото просто няма да имаме млади преподаватели в университетите.
Завършвам с апел към Вас за разум и подкрепа на предложението ми, защото е изключително важно днес да защитим българската научна общност и да дадем достойно заплащане за труда им. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Сидорова.
Има ли реплики?
Имате думата за реплика, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Използвам репликата, за да кажа следното: България е единствената страна в света, където заплатите на преподавателите във висшите учебни заведения стават по-ниски от тези на преподавателите в средните училища. Това, уважаеми колеги, противоречи на здравия разум и затова предлагаме, господин Министър, уважаеми колега, да бъдат направени промени. Ние подкрепихме увеличението на заплатите на учителите, но пак казвам: не само че противоречи на световната практика, то противоречи на здравия разум – един постъпващ учител по физкултура в „Люляче“ да взема по-висока заплата от доцент или професор!
Българското правителство, ние в парламента, сме длъжни да оправим това недоразумение. Не беше казано, колежке, че ние предлагаме това от няколко години.
Срам за някои представители на Ректорския съвет! Срам за представителите на Федерацията на висшето образование, които мълчаха и не подкрепиха това предложение, тъй като имат зависимости, които не бива да бъдат вземани под внимание.
Ще завърша, не е никаква намеса в работата на университетите това. Във всички европейски страни – членки на Европейския съюз, заплатите на преподавателите са определени с рангове с четири-пет степенна система на заплащане – в Италия, Франция, Германия и така нататък.
Много настояваме и от името на академичната общност това недоразумение да бъде оправено, за да не бъдем единствената страна в света, в която хората да вдигат рамене, когато става дума за заплащането във висшето образование.
Освен това ние подкрепихме текстове – браво на предложенията за промените във висшето образование, но една от причините преподавателите да прескачат с чантите от университет в университет е техните мизерни заплати. Хората по света са решили този проблем с достойно възнаграждение, отговарящо на българските стандарти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
Друга реплика?
Дуплика?
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, въпросът беше обсъждан и на заседанието на Комисията по образованието и науката. Няма недоразумения – има различен модел на регулиране в системата на предучилищното и училищното образование, от една страна, и, от друга страна, в системата на висшето образование.
В системата на висшето образование взаимоотношенията между държавата и висшите училища са по-скоро като взаимоотношения между възложител и изпълнител, като между публичноправен и частноправен субект. Това е заради модела на академична автономия. Държавата не регулира числеността на персонала, не регулира елементите на възнагражденията. Какво означава това да им гарантираме минимална заплата? Означава, че те могат – Вие, висшите училища, тъй като господин Гечев е представител на висшите училища – оттук нататък може да назначите два пъти повече хора. Нямате ограничение от нормите, защото във висшите училища има хора, които нямат норма, но преподават. Има професионални направления, на които ние анулирахме приема, но в тези професионални направления продължават да се поддържат преподаватели. Има средна норма от порядъка на 100 – 200 часа. Да, вярно е, изключение са. Не може да я сравнявате с учителите, тъй като при учителите средната норма е 700 часа, а средните заплати във висшите училища са далеч по високи от тези в училищата. При финансирането на висшите училища през последните 10 години ръстът на субсидията не е по-нисък от този на училищата.
Така че всички тези сравнения са неуместни и са в полза на системата на висшето образование. Системата на висшето образование обаче е избрала да поддържа много по-високи разлики между заплатите на по-възрастните преподаватели и заплатите на по-младите преподаватели. Тези разлики са над 2 пъти и половина. Преди това само да вмъкна: средната заплата във висшите училища сега, след тазгодишното увеличение, вероятно ще бъде две хиляди лева – за брутна говоря, а в училищата вероятно ще бъде около хиляда и петстотин лева, въпреки тези изпреварващи увеличения. Но висшите училища сте избрали да поддържате големи разлики, като натрупвате повече процент за прослужено време. Всеки път, когато ние със синдикалните организации в системата на училищното образование решаваме как да увеличаваме заплатите, успяваме да ги убедим и те се съгласяват, че е по-важно максимално да увеличим минималната заплата, която има сигнално значение към младите преподаватели и осигуряването на системата с педагогически специалисти, докато висшите училища са избрали да натрупват много елементи на старшинството и след това да казват, че държавата е тази, която пречи да има млади преподаватели. Това е съзнателно решение на академичните ръководства, което е взето в процес, в режим на автономия. Не можем само един елемент да регулираме. Ако висшите училища решат, че трябва да има 3% прослужено време върху тези основни заплати, които предлагате, и тях ли трябва да осигурим?
Възникват множество въпроси и такъв един модел на регулиране е въпрос на цялостна промяна, това, което Вие предлагате, е въпрос на цялостна програма на модела на академична автономия. Имаме основания да предложим само минимална заплата, както имаме обща минимална заплата в държавата. Тя е точно заради това изкривяване, което Ви казах – изкривяването, че в общия случай в академичните органи на управление са представени преподаватели, които са хабилитирани, които са на по-висока средна възраст от младите преподаватели, и те са взели решение да направят такъв дизайн на системата на заплащане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Не виждам други изказвания и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Кристина Сидорова.
Гласували 110 народни представители: за 41, против 21, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 45, който става § 53; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 46, който става § 54; и текста на вносителя за § 47, който става §55.
Гласували 108 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 28.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 48 има предложение от господин Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 56:
„§ 56. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Разпоредбата на чл. 95, ал. 3 не се прилага за академиите и висшите училища от системата на Министерството на отбраната.“
3. Създава се ал. 3:
„(3) Разпоредбите на чл. 10, ал. 2, т. 10, чл. 30, ал. 5 и чл. 46, ал. 1 не се прилагат за Академията на Министерството на вътрешните работи.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 48, който става § 56.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 49 има предложение от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов:
„В § 49 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова т. 1:
„1. В т. 1 след думата „асистент“ се поставя запетая и се добавя „както и за хипотезите на § 11 от преходните и заключителни разпоредби“.“
б) сегашните т. 1 и 2 стават съответно т. 2 и 3.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Станислав Станилов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов.
Гласували 103 народни представители: за 34, против 28, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 49, който става § 57.
Гласували 96 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 50 има предложение от народния представител Жельо Бойчев:
„В § 50 в създавания § 4к се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5, т. 3 думите „и нормите, определени в подзаконовите нормативни актове по прилагане на Закона за предучилищното и училищното образование“ – отпадат.
2. В ал. 7 изречение второ – отпада.
3. В ал. 10 изречение първо думите „чл. 228 от Закона за предучилищното и училищното образование“ се заменят със „Системата за оценяване и поддържане на качеството на обучението и научните изследвания в ТУ – София (СОПКОНИ)“.
4. Създават се ал. 26 – 29:
„(26) Звената по ал. 1 могат да променят Рамковия учебен план за професионалните направления по професии, свързани с информационните и комуникационни технологии, при запазване на общия брой часове, предвидени за общообразователните дисциплини от раздел А на Първи гимназиален етап. Предложенията за изменение в Рамковия учебен план се приемат от Педагогическия съвет на звеното по ал. 1, утвърждават се от ректора на ТУ – София, и влизат в сила след утвърждаване от министъра на образованието и науката.
(27) Интегрирана професионална гимназия във висше училище се открива със заповед на министъра на образованието и науката.
(28) Производството по издаване на заповедта за откриване на интегрираната професионална гимназия започва по мотивирано предложение на ректора на висшето училище след решение на академичния съвет. Редът за откриване на интегрирана професионална гимназия и необходимите документи се определят с наредба на министъра на образованието и науката.
(29) За всички интегрирани професионални гимназии се прилагат разпоредбите, касаещи звената по ал. 1 за съответното висше училище.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става §58.
По § 51 има предложение от народните представители Венка Стоянова и Иво Христов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 59:
„§ 59. Параграф 11 от преходните и заключителните разпоредби се изменя така:
(1) По предложение на катедрения съвет и съвета на основното звено и/или филиала след решение на академичния съвет трудовите договори с хабилитираните лица при навършване на възрастта по чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда може да бъдат удължени за срок до три години.
(2) Удължаването на трудовите правоотношения с хабилитираните лица по ал. 1 се уреждат със срочен трудов договор.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Жельо Бойчев.
Гласували 98 народни представители: за 18, против 34, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 50, който става § 58; както и редакцията, предложена от Комисията за текста на § 51, който става § 59.
Гласували 84 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Допълнителна разпоредба“.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието „Допълнителна разпоредба“ да бъде отхвърлено.
По § 52 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на съответното му систематично място в § 65, поради което предлага § 52 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за отхвърляне, направено от Комисията, на текста на вносителя за наименованието на подразделението „Допълнителна разпоредба“, както и текста на вносителя за § 52.
Гласували 90 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
Прекъсваме работа за тридесет минути.
Начало на работа – 12,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Продължаваме заседанието, колеги.
Госпожо Захариева, имате думата да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 60:
„§ 60. Откритите до влизането в сила на този закон процедури за институционална и програмна акредитация, за оценяване на проекти, както и заварените и неприключили процедури за следакредитационно наблюдение и контрол се довършват по досегашните условия и ред.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 61.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55, който става § 62:
„§ 62. Трудовите правоотношения на работниците и служителите в звената по § 4к от допълнителните разпоредби се уреждат при условията на чл. 123, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 63:
„§ 63. До провеждането на конкурс за заемане на длъжността „директор“ на всяко от звената по § 4к от допълнителните разпоредби правомощията на директора се упражняват от заварените към влизането в сила на този закон съответно директор на Технологичното училище „Електронни системи“ към Техническия университет – София, и Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи – гр. Правец.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 57, който става § 64:
„§ 64. В едногодишен срок от влизането в сила на този закон министърът на образованието и науката разработва и внася за приемане от Министерския съвет Националната карта на висшето образование в Република България по чл. 9, ал. 3, т. 1а.“
Комисията предлага да се създаде § 65:
„§ 65. До приемането от Министерския съвет на Националната карта на висшето образование в Република България не се откриват нови висши училища, териториално изнесени структури и филиали на висшите училища, факултети, департаменти и колежи в държавните висши училища, както и не се преобразуват висши училища, основни звена и филиали в държавните висши училища с изключение на преобразуване с цел консолидация и оптимизация.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58, който става § 66:
„§ 66. (1) Министърът на образованието и науката сключва договори за управление по чл. 10, ал. 2, т. 10 с ректорите на държавните висши училища, за които след влизането в сила на този закон остават повече от две години до приключване на мандата им след утвърждаване на правилата по чл. 92, ал. 2.
(2) Министърът на образованието и науката:
1. в тримесечен срок от влизането в сила на този закон утвърждава политика за развитието по чл. 10, ал. 2, т. 9;
2. в 4-месечен срок от влизането в сила на този закон утвърждава правилата по чл. 92, ал. 2.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да спрем дотук.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, вземам изказване, за да направя редакционна поправка, по-скоро техническа, в новия § 65 на третия ред – „териториално изнесени структури“ да се замени с „териториално изнесени звена“. Редакцията е в съответствие с терминологията, която сме възприели до този момент в Законопроекта. Тук е останало по този начин и затова моля да бъде направена такава редакция – думата „структури“ да се замени със „звена“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Мисля, че направо трябва да гласуваме текста с новия термин „звена“, щом грешката е по-скоро техническа.
Други изказвания по така докладваните параграфи? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, подкрепено от Комисията; § 53, който става § 60 в редакцията на Комисията; § 54, който става § 61; параграфи 55, 56 и 57 в редакция на Комисията, които съответно стават параграфи 62, 63 и 64; новия § 65 заедно с техническата корекция „териториално изнесени звена“; и § 58 в редакция на Комисията, който става § 66.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Предложение от народния представител Джема Грозданова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Борислав Борисов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 67:
„§ 67. (1) Мандатът на лицата, които към влизане в сила на този закон заемат ръководните длъжности ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж, ръководител на катедра и техните заместници не се прекратява предсрочно при навършване на 65-годишна възраст.
(2) Лицата, които заемат длъжности по ал. 1 и са навършили 65-годишна възраст към момента на влизането в сила на този закон, довършват мандатите си при условията, при които са избрани.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 68.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 60, който става § 69:
„§ 69. Електронната платформа по чл. 75, ал. 6 се разработва и започва да функционира в срок до две години от влизането в сила на този закон.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 61 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложенията за създаване на нов § 67; § 59 по вносител, който става § 68; § 60, който става § 69 в редакцията на Комисията; и за отпадане на § 61.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: По § 62 има предложение от народния представител Ирена Анастасова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Ирена Анастасова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 62, който става § 70:
„§ 70. В Закона за предучилищното и училищното образование (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 28 се създават ал. 3 и 4:
„(3) Автономията на държавните и общинските гимназии, средни и специализирани училища включва и правото да сключват с държавни висши училища споразумения за съвместно обучение по учебни предмети и/или модули за придобиване на профилираната и/или професионалната подготовка във втори гимназиален етап, както и по учебни предмети за придобиване на специализираната подготовка в средната степен на образование при спазване изискванията на този закон и на Закона за висшето образование.
(4) При условията и по реда на този закон и на Закона за висшето образование в споразумението по ал. 3 може да се предвиди обучението по някои или по всички учебни предмети и/или модули за придобиване на профилираната, професионалната или специализираната училищна подготовка да се извършва от лица, заемащи академични длъжности във висшето училище, които работят в съответната на учебния предмет или модул научна област. Те преподават в училището в рамките на установеното работно време по трудовото им правоотношение с висшето училище, без да бъдат назначавани на учителска длъжност.“
2. В чл. 82, ал. 2 думите „чл. 76, ал. 1, 3, 4 и 5“ се заменят с „чл. 76, ал. 1 – 5“.
3. В чл. 88 се създават ал. 4 – 6:
„(4) В училищата по култура обучението за придобиване на специализирана подготовка в VIII клас може да се осъществява и в задължителните учебни часове вместо учебния предмет история и цивилизации. В тези случаи учебното съдържание за придобиване на общообразователна подготовка по учебния предмет история и цивилизации, предвидено да се изучава в VIII клас, задължително се включва за изучаване в избираемите учебни часове в IX клас.
(5) В професионалните гимназии и в паралелките за професионална подготовка задължителните учебни часове по учебните предмети музика и/или изобразително изкуство от раздел А на учебния план може да се използват за обучението за придобиване на професионална подготовка в избираемите учебни часове в раздел Б на учебния план при запазване на общия брой учебни часове в раздел А и Б.
(6) Учебни часове в раздел А на учебния план, предвидени за обучение за придобиване на обща професионална подготовка, може да се използват за обучение за придобиване на отраслова и/или специфична професионална подготовка в раздел Б на учебния план, като учебните предмети за придобиване на обща професионална подготовка се предвидят за изучаване в избираемите учебни часове на училищния учебен план до края на степента в:
1. професионалните гимназии и в паралелките за професионална подготовка;
2. училищата по изкуствата;
3. спортните училища.“
4. В чл. 94 се създава ал. 5:
„(5) Училищният учебен план на училището със споразумение по чл. 28, ал. 3 се съгласува с висшето училище и се приема и утвърждава по реда на ал. 4.“
5. В чл. 103, ал. 4 се изменя така:
„(4) Изключения по ал. 3 се допускат за:
1. обучението чрез работа (дуална система на обучение), при което общият брой задължителни и избираеми учебни часове за една учебна седмица може да достигне до 40 учебни часа, в които се включва и времето за практика на определеното работно място;
2. обучението в иновативните училища;
3. училищата със споразумение по чл. 28, ал. 3, училищата по културата, училищата по изкуствата и спортните училища, при които общият брой задължителни и избираеми учебни часове за една учебна седмица може да достигне до 40 учебни часа.“
6. В чл. 144:
a) Създават се нови ал. 2 и ал. 3:
„(2) В средно училище, в обединено училище и в профилирана гимназия в градовете с население над 30 хил. души, при условията на ал. 1, т. 1, 2 и 4, може да се утвърждава държавен план-прием за обучение в паралелки за придобиване на професионална квалификация, дори когато на територията на общината има едно или няколко училища, които предлагат същото обучение, но материално-техническата база, с която разполагат, не е достатъчна и/или липсва достатъчна възможност за осигуряване на обучението с необходимите учители по професионална подготовка.
(3) В случаите по ал. 2 държавният план-прием за обучение в паралелките за придобиване на професионална квалификация в средно училище, в обединено училище и в профилирана гимназия се утвърждава след разрешение на министъра на образованието и науката, ако съществува необходимост от специалисти с професионална квалификация по съответна професия.
б) Досегашната ал. 2 става ал. 4;
в) Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея числото „2“ се заменя с „4“.“
7. В чл. 262, ал. 2 се създава изречение второ:
„В училищата със споразумение по чл. 28, ал. 3 в заседанията на педагогическия съвет с право на съвещателен глас може да участват и лицата, заемащи академични длъжности, които извършват обучение в училището.“
8. В чл. 282:
а) в ал. 19 думите „ал. 14“ се заменят с „ал. 18“;
б) в ал. 20 думите „ал. 14“ се заменят с „ал. 18“;
в) създава се ал. 25:
„(25) Училищата със споразумение по чл. 28, ал. 3 превеждат на висшите училища средства за частта от трудовите възнаграждения на лицата, заемащи академична длъжност, които осъществяват обучение в училището.“
9. В чл. 289, ал. 1, т. 4 думата „прилагането“ се заменя с „изпълнението“.
10. В Допълнителните разпоредби се създава § 5б:
„§ 5б. (1) В системата на предучилищното и училищното образование се включват и звената по § 4к от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование, които прилагат разпоредбите на този закон, предвидени за държавните професионални гимназии, в съответствие със спецификата и организацията на обучението в тях и доколкото друго не е предвидено в Закона за висшето образование.
(2) Министърът на образованието и науката и началникът на регионалното управление на образованието упражняват контрол върху дейността на звената по ал. 1 за спазването на този закон и на подзаконовите нормативни актове за прилагането му.
(3) При установяване на нарушения министърът на образованието и науката, съответно началникът на регионалното управление на образованието или оправомощени от тях длъжностни лица, дават задължителни предписания и определят срок за изпълнението им.
(4) Задължителните предписания по ал. 3 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Училищният учебен план на звената по ал. 1 се съгласува, приема и утвърждава по реда на чл. 94, ал. 5.
(6) Изключението по чл. 103, ал. 4, т. 3 се допуска и за обучението в звената по ал. 1.
(7) При обучението в звената по ал. 1 се поставят оценки и по учебните предмети, модули или дейности, предвидени за изучаване във факултативните часове от училищния учебен план.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Има ли изказвания по този параграф? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 62, който става § 70 в редакцията на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 63, който става § 71:
„В Закона за професионалното образование и обучение (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения:
1. В чл. 34 се създава ал. 3:
„(3) Изпитът по чл. 33, ал. 1, т. 2 за придобиване на трета степен на професионална квалификация при заявено желание от ученика може да се провежда и чрез защита на дипломен проект.“
2. В чл. 35, ал. 1 след думите „работниците и служителите“ се поставя запетая и се добавя „за училищата със споразумение по чл. 28, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование – и представители на съответните висши училища“.
3. В чл. 36 се създава ал. 4:
„(4) Държавният изпит за придобиване на професионална квалификация чрез защита на дипломен проект се провежда пред съответната комисия по чл. 35, ал. 1. Дипломният проект се изготвя по индивидуално задание и е теоретико практическа разработка, в която се прилагат придобитите знания, умения и компетентности по специалност от професията.“
4. В Допълнителните разпоредби се създава нов § 3а:
„§ 3а. (1) В системата на професионалното образование и обучение се включват и звената по § 4к от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование, които прилагат разпоредбите на този закон, предвидени за държавната професионална гимназия, в съответствие със спецификата и организацията на обучението в тях и доколкото друго не е предвидено в Закона за висшето образование.
(2) В звената по ал. 1 изпитът по чл. 33, ал. 1, т. 2 за придобиване на трета степен на професионална квалификация се провежда само чрез защита на дипломен проект.“
Комисията предлага да се създаде § 72:
„§ 72. Изпитът по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Закона за професионалното образование и обучение за придобиване на трета степен на професионална квалификация чрез защита на дипломен проект се провежда от учебната 2021/2022 година с изключение на провеждането му в звената по § 3а, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за професионалното образование и обучение.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 64, който става § 73.
„§ 73. В Закона за признаване на професионални квалификации (обн., ДВ, бр. …) в § 4 от Допълнителните разпоредби се създава ал. 5:
„(5) Удостоверенията по ал. 1 се издават в срок до 30 календарни дни при предоставяне на стандартна услуга и в срок до 10 работни дни – при бърза услуга.“
Предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 74:
„§ 74. В Закона за развитието на академичния състав в Република България (обн., ДВ., бр. …) чл. 29в, ал. 2 се отменя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване § 63, който става § 71 в редакцията на Комисията; новия § 72, предложен от Комисията; § 64, който става § 73 в редакцията на Комисията; и новия § 74.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Предложение от народния представител Кристина Сидорова:
„В Преходни и заключителни разпоредби се създава § 65:
„§ 65. В Закона за развитието на академичния състав в Република България (обн., ДВ, бр. ...) се създава чл. 15а:
„Чл. 15а. Лицата, заемащи академични длъжности в държавните висши училища, Българската академия на науките и Селскостопанската академия, получават месечно възнаграждение, формирано по правила, приети с акт на Министерския съвет, но не по-малко от:
1. за длъжност „асистент“ – два пъти минималната работна заплата, установена за страната;
2. за длъжност „главен асистент“ – три пъти минималната работна заплата, установена за страната;
3. за длъжност „доцент“ – четири пъти минималната работна заплата, установена за страната;
4. за длъжност „професор“ – пет пъти минималната работна заплата, установена за страната.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Емил Христов.
Предложението е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Дамянова, по предложението на народния представител Кристина Сидорова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Всъщност аз ще наруша малко Правилника, няма да се изкажа по предложението на колегата Сидорова.
Бих искала от тази трибуна и накрая на Законопроекта, който разглеждаме днес от сутринта, да благодаря на всички колеги, които са членове на Комисията по образованието и науката; на синдикалните и работодателските организации – благодаря, доцент Вълчева; на представителите на Съвета на ректорите и на Националното представителство на студентските съвети, които участваха в работните групи и в заседанията на Комисията.
Мисля, че заедно приехме работещи текстове, изработихме работещи текстове, които ще върнат и ще повишат качеството, доверието и контрола във висшите училища и без революционни промени ще дадат възможност за развитие както на университетите в България и висшето образование, така и на преподавателите, на студентите, а дори и на училищата от системата на предучилищното и училищното образование. Благодаря Ви, колеги, още веднъж!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Дамянова.
Приемаме, че не сте нарушили Правилника, а е по предложението на госпожа Сидорова.
Трябва да го подложа на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кристина Сидорова, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 36, против 4, въздържали се 59.
Това беше последното гласуване по тази точка от дневния ред – Законът за висшето образование.

Преминаваме към точка втора за днес:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЕЗОПАСНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ.
Вносител е Министерският съвет на 2 септември 2019 г. Приет е на първо гласуване на 7 ноември 2019 г.
Заповядайте да докладвате Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г., приет на първо гласуване на 7 ноември 2019 г.“
„Закон за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като в текста преди т. 1 след думата „изменения“ се добавя „и допълнения“.
Комисията подкрепя текста на вносители за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване наименованието на Закона, както параграфи 1 и 2 по Доклада на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 79, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакции на § 3:
„§ 3. В чл. 26, ал. 7 се изменя така:
„(7) Към съоръженията с повишена опасност на територията на ядрена централа се прилагат изискванията, нормите и правилата съгласно наредбите по ал. 2.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване § 3 от Законопроекта в редакцията на Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 73, против 2, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване § 4 по Законопроекта.
Гласували 80 народни представители: за 73, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 36, ал. 3 думите „прилежащата площадка на ядреното съоръжение и на зоните с особен статут“ се заменят с „площадката на ядреното съоръжение“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване § 5 от Законопроекта в редакцията на Комисията.
Не питам има ли желаещи за изказване, но ако някой има желание, нека се заяви. Пестя време.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В глава трета, раздел III се създава се чл. 44а:
„Чл. 44а. Министерският съвет по предложение на председателя на агенцията, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната, може да определи зони над определени ядрени съоръжения, в които се въвеждат забрани и ограничения по отношение на въздушното пространство.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване редакцията на Комисията по § 6.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. В глава трета, раздел III се създава се чл. 44б:
„Чл. 44б. Техническият надзор на съоръженията с повишена опасност на територията на ядрена централа, които са специално разработени за използване в ядрената техника и имат значение за ядрената безопасност, се осъществява от специализирано звено, пряко подчинено на ръководителя на лицензианта, експлоатиращ ядрена централа, и под методическото ръководство на председателя на агенцията.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 7.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване параграфи 7 и 8, които стават съответно параграфи 8 и 9.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за № 9, но на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага да се оформи в отделни параграфи от § 10 до § 13.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 10 – 13:
„§ 10. Член 117 се изменя така:
„Чл. 117. (1) Органите на изпълнителната власт и лица, които осъществяват дейности по въвеждане в експлоатация, експлоатация и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения или дейности по производство, превозване, съхраняване и използване на ядрен материал или източник на йонизиращо лъчение, определят мерки за аварийно планиране и аварийна готовност, като се прилага степенуван подход.
(2) Мерките за аварийно планиране и аварийна готовност се установяват с:
1. външен авариен план, който определя функциите и действията на органите на изпълнителната власт за защита на населението в зоната за превантивни защитни мерки и зоната за неотложни защитни мерки;
2. вътрешен авариен план, който определя функциите и действията на лицензианта или титуляря на разрешение в границите на площадката, където се намира ядрено съоръжение или източник на йонизиращо лъчение.
(3) Действията на органите и лицата по ал. 1 се координират в Единната спасителна система съгласно Закона за защита при бедствия.“
§ 11. Член 118 се изменя така:
„Чл. 118. Външният авариен план по чл. 117, ал. 2, т. 1 е задължителна част от Националния план за защита при бедствия, който се разработва, приема, поддържа, преразглежда и актуализира съгласно Закона за защита при бедствия.“
§ 12. Член 120 се изменя така:
„Чл. 120. (1) Лице, което въвежда в експлоатация ядрено съоръжение, представя за съгласуване вътрешен авариен план на председателя на агенцията, на специализирания държавен орган по пожарна безопасност и защита на населението, на министъра на здравеопазването и на министъра на околната среда и водите 6 месеца преди планираното начало за въвеждане в експлоатация на съоръжението. Указанията на съответния съгласувателен орган в рамките на неговите правомощия са задължителни за изпълнение.“
(2) Титулярят на разрешението за въвеждане в експлоатация на ядрено съоръжение проверява и оценява вътрешния авариен план преди въвеждане в експлоатация на съоръжението.
(3) Лицензиантът, който експлоатира ядрено съоръжение, проверява и оценява вътрешния авариен план по време на експлоатацията на съоръжението, както и на отделните части на плана през определени интервали от време.“
§ 13. В чл. 122 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Лицензиантът, който експлоатира ядрено съоръжение, осъществява при авария радиационен мониторинг на площадката в зоната за превантивни защитни мерки и зоната за неотложни защитни мерки.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване § 9, който се оформя в нови параграфи от 10 до 13 по предложение на Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване § 10, който става § 14.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 15:
„§ 15. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) в т. 9 думите „чл. 123“ се заменят с „чл. 26, ал. 3“;
б) създават се т. 11а и 11б:
„11а. „Зона за неотложни защитни мерки“ е територия около площадката на ядрено съоръжение, в която се създава организация за прилагане на неотложни защитни мерки в случай на авария с цел предотвратяване на облъчването на лица от населението над допустимите нива на дозите, които се определят с наредбата по чл. 26, ал. 3. Защитните мерки се предприемат въз основа на резултатите от радиационния мониторинг и/или конкретните аварийни условия на съоръжението.
11б. „Зона за превантивни защитни мерки“ е територия около площадката на ядрено съоръжение, в която се създава организация за прилагане на незабавни защитни мерки в случай на авария с цел предотвратяване или минимизиране на евентуални тежки детерминистични ефекти. Защитните мерки се предприемат преди или непосредствено след радиоактивни изхвърляния или облъчване в зависимост от конкретните аварийни условия на съоръжението.“;
в) в т. 14, изречение първо думите „включително затваряне на съоръжение за погребване на радиоактивни отпадъци или отработено ядрено гориво“ се заличават;
г) точка 17 се изменя така:
„17. „Инцидент“ е всяко нежелано събитие, реалните или потенциалните последствия от което не може да бъдат пренебрегнати от гледна точка на ядрената безопасност и/или радиационната защита.“;
д) създава се т. 28а:
„28а. „Площадка“ е територия, на която е разположено ядрено съоръжение или източник на йонизиращо лъчение, в границите на която се осъществява разрешена дейност по този закон.“;
е) в т. 38 думите „включително един или повече откази на оборудване, грешка или грешки на персонала и/или недостатъци на инструкциите и процедурите“ и запетаята след тях се заличават;
ж) в т. 40а след думите „повдигателни съоръжения, които“ се добавя „са специално разработени за използване в ядрената техника и“;
з) точка 48 се изменя така:
„48. „Ядрен материал“ е всеки изходен ядрен материал или специален ядрен материал, съдържащ радиоактивни вещества с концентрации и в количества, превишаващи установените в нормативен акт стойности.“
2. Създава се § 1и:
„§ 1и. (1) В зоната за превантивни защитни мерки се забранява изграждането на жилищни и обществени сгради, детски, лечебни и здравни заведения и заведения за хранене, обекти с промишлено, социално и културно предназначение и други обекти, несвързани с ядреното съоръжение.
(2) Ограничения по използване на земите, горите и водните обекти на територията на зоната за превантивни защитни мерки може да бъдат налагани от министъра на здравеопазването, министъра на земеделието, храните и горите и министъра на околната среда и водите, в рамките на компетентността им по закон.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване § 11 в редакцията на Комисията, който става § 15.
Гласували 98 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 15, т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложенията на Комисията § 12 и § 13 да бъдат отхвърлени поради това, че са отразени на систематичното им място, съответно § 7 и § 15, т. 2.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Председател, поради техническа грешка, където са отразени „Преходни и заключителни разпоредби“ като заглавие, Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието и предлага да се замени така: „Заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване наименованието по предложение на Комисията – „Заключителни разпоредби“, и § 14, който става § 16.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 15 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 15 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението на Комисията § 15 да бъде отхвърлен.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители да се създадат § 16 и § 17.
Предложението за създаване на § 17 е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 17:
„§ 17. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите (ДВ, бр. 96 от 2017 г.) в § 10 се създава изречение второ: „Разпоредбите на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за водите не се прилагат за водовземане, за което към 9 август 2010 г. е издадено съответно разрешително при условията и по реда на Закона за водите.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Имате думата за изказване, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Мотивът да внесем с моите колеги това предложение е, че де факто буквално допреди месеци 43 малки водноелектрически централи, които са отговаряли на абсолютно всички изисквания съгласно Директивата и съгласно българското законодателство, са работили и поради това, че им е изтекъл 10-годишният срок за работа, тяхното разрешително е прекратено и не е възстановено. Става въпрос за 43 работещи обекта, построени. Вярно, те са в защитени зони, но те са изпълнили всички изисквания, които са били заложени по съответните закони.
Сега поради промяната на законодателството междувременно те губят правото си да работят. В случая на мен не ми харесва под натиск на екологични организации, които силно изопачават истината по този въпрос, ние да извършим една екзекуция, защото зад тези 43 обекта не само че има инвестиции, които са от порядъка на над 80 млн. евро, а тук има и работещи хора, има семейства, които се изхранват оттам. Нямаме никакви доказателства за някаква дейност, с която те да нарушават екологичните норми.
Естествено, всичко това е въпрос на контрол, но с лека ръка не ми се ще Народното събрание да извади тези 43 работещи икономически обекта и да ги изхвърли, фактически да ги ликвидира. Защото какво следва от това? Впоследствие тези изградени малки водноелектрически централи, както казах, осигуряващи може би на стотици семейства поминък, ще останат там по местата, където са, оттам нататък те трябва да преминат в един режим на премахване. Всичко това е безсмислено. Смятам, че българското Народно събрание трябва по всякакъв начин да насърчава икономиката на България, независимо дали е частна, или държавна, тъй като по този начин се насърчава развитието.
Това е причината да внесем тази промяна в Закона през съответния закон, който разглеждаме сега. От друга страна обаче, буквално в последните няколко дни виждам промяната в общественото настроение, което, естествено, е обработвано от медиите. Но, за съжаление, виждам промяна и в политическата настройка тук, в парламента, и на мен ми е ясно, че това предложение няма да мине.
На мен ми се иска все пак да не бъдем екзекутори, защото икономически погледнато това са живи организми. Да не ги унищожаваме, да не ги затриваме, а да проведем една по-мащабна дискусия, едно обсъждане в пленарната зала, на което да поканим съответните представители на министерствата и доста детайлно и професионално да подходим към този въпрос, естествено, на един по-късен етап.
С огромно съжаление, ако позволите, бих предложил изтегляне на това мое предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Симеонов.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте, господин Костадинов, за изказване.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Симеонов, ние на заседание на Комисията по енергетика със 17 на нула еднозначно подкрепихме Вашето предложение.
Вие сте прав, че в момента общественото напрежение и всичко друго, което се случва, не създава най-добрата рамка за решение. Аз приемам – мога да кажа с известно чувство на неудовлетворение, желанието да оттеглите текста, но наистина разумът е по-добре да надделее и бих го приел единствено в контекста на това да има една много сериозна, този път задълбочена дискусия по това какво правим ние.
Защото, извинявайте много, но аз се запознах със становищата на Министерството на околната среда и водите. Искам, уважаеми колеги, да Ви информирам какво ни казва държавата: „Четиридесет и три ВЕЦ-а, попадащи в защитени зони, са изградени и въведени в експлоатация след 9 август 2010 г. в противоречие с разпоредбите на чл. 118ж и в нарушение на действащото законодателство.“
Уважаеми колеги, как такова официално изречение може да присъства в документ на Министерството? Това са проекти, които са с разрешение за строеж, с минала преценка, оценка, доклад по ОВОС, и години по-късно българската държава казва: „Те действат в нарушение на законодателството.“
Няма друга европейска държава, която чрез плановете си за управление на речните басейни да въвежда абсолютни забрани за цялата територия. Европейското законодателство не изключва възможността да се строят ВЕЦ-ове. Не ги забранява. Европейското законодателство казва обратното – къде, как и при какви условия биха могли да се строят.
Това е много дълъг разговор. Държавата е подходила изключително нецелесъобразно, за да реши този въпрос. Датата 9 май 2010 г., свързана с плановете за управление на речните басейни, не е коректната дата. Ние можем да плачем, в заключение, уважаеми колеги, защо държавата няма чуждестранни инвестиции. Вината си е само в нас. На базата на широка дискусия, на широк дебат, на съгласие между политическите сили по това нещо трябва да се постигне справедливост.
Единственото място, за съжаление, в което в Европа се противопоставя екологията на развитието, е България все още. Няма такава логика на европейското екологично законодателство. МОСВ не е издало и предписало режимите за около 200 зони по „Натура 2000“. Това обаче не може да бъде противопоставено на минали действия на държавата във вреда на инвеститорите.
Благодаря Ви, господин Симеонов, за това, което правите, но мога да го приема единствено, ако парламентарните групи в много сериозен дебат стигнат до единно мнение, защото, извинявайте, но не сме прави. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Костадинов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Генов, за изказване.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, ще използвам момента след мъдрото решение на господин Симеонов да оттегли този законопроект, защото, уважаеми колеги, бяхме изправени пред сериозната опасност да обогатим колекцията на това Народно събрание откъм абсурдно законотворчество.
Пред нас господин Симеонов представи един омотан и зарязан от години казус, засягащ както инвестиционни, така и екологични интереси. Предлагаше ни се да гласуваме един висящ в годините проблем, който да реши съдбата на малките ВЕЦ-ове през, забележете, колеги, Закона за ядрената енергетика. Мисля, че това щеше да бъде голямо постижение в европейския и световен парламентаризъм – да решаваме проблемите на ВЕЦ-овете през ядрената енергетика.
Затова ние, както и колегата преди малко от нашата парламентарна група, от „БСП за България“ настояваме да са ясни основните очертания на този казус. Няма да бъда многословен, ще ги схематизирам набързо.
Проблем има, трупан години наред, и то от безхаберие, засягащ както интереси на инвеститори и милиони левове инвестиции, така и екологични проблеми, създавани от съществуването на тези обекти. Много интересен е дебатът в Комисията по енергетика, където Министерството праща отрицателно становище, от МОСВ не присъства никой. Закон с преходни и заключителни разпоредби, който по мое мнение и по нормална парламентарна логика би трябвало да бъде гледан и в Комисията по околната среда и водите. Такова нещо не се случи.
Искам да припомня на колегите, които не са запознати. Преди години по жалби имаше становище на Върховната административна прокуратура. Там в прав текст и много ясно беше казано, че в този сектор, в този сегмент цари пълен хаос. Министерството на регионалното развитие и Министерството на околната среда и водите бяха помолени от тази прокуратура, защото тя няма други възможности освен да препоръчва, като орган, да оправи хаоса. Минаха две години – съществува. И на всички трябва да е ясно, че този проблем трябва да бъде решен.
Господин Симеонов, когато предлагате един широк дебат, мисля, че трябваше да го огласите по-рано. Добре, че го казахте. Ние ще се включим и ще участваме, но, разбирате ли, това, което щеше да се случи отново в обществото, щеше да остави впечатление, че този парламент е ярък пример на лобистки и не знам какви други интереси. Аз нямам ВЕЦ, господин Симеонов, и Вие сигурно нямате. Тази несправедливост наистина трябва да бъде решена, но нека да бъде решена по начин, по който да обслужва интересите и на инвеститорите, и на екологията – по-точно използването на повърхностни, подземни и други води в защитени територии, и в територии, които не попадат в „Натура 2000“.
Приветствам Ви, че оттеглихте Закона. Ние от БСП ще се включим активно в един предстоящ такъв дебат точно по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли други изказвания? Няма.
С това завършваме разглеждането на Законопроекта.
Колеги, извинявайте, той не е оттеглен пред Комисията, но е оттеглен официално от залата, така че няма да бъде гласуван.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДПРИЯТИЯТА НА СОЦИАЛНАТА И СОЛИДАРНА ИКОНОМИКА.
Вносители – народните представители Александър Сиди и Калин Поповски.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предприятията за социалната и солидарна икономика, № 054-01-2, внесен от народните представители Александър Сиди и Калин Поповски, приет е на първо гласуване на 5 февруари 2020 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за предприятията за социалната и солидарна икономика“.
Господин Председател, има допусната правописна грешка – вместо предлога „за“ в третата му редакция, да се чете в окончателната редакция на Комисията „на“.
„Закон за допълнение на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да.
Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване предложението на Комисията – да се подкрепи текстът на вносителя с редакционната поправка, направена от господин Адемов.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 1 има предложение от народните представители Светлана Ангелова, Калин Поповски и Александър Сиди.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В глава трета се създава чл. 10а:
„Чл. 10а. За изпълнение на възложените на министъра на труда и социалната политика правомощия по този закон, чрез средата за междурегистров обмен се предоставя достъп до регистрите, администрирани от Националната агенция за приходите.“
Комисията предлага да се създаде наименование „Заключителна разпоредба“ и § 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 1; предложението за създаване на Заключителна разпоредба; и редакцията, предложената от Комисията за § 2.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
Ще Ви представя съобщение за парламентарен контрол на 14 февруари 2020 г., петък:
1. Заместник министър-председателят Томислав Дончев ще отговори на два въпроса от народните представители Кристина Сидорова и Димитър Данчев; и Корнелия Нинова.
2. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на един въпрос от народния представител Георги Гьоков и на едно питане от народните представители Васил Антонов и Милко Недялков.
3. Министърът на труда и социалната политика Деница Сачева ще отговори на един въпрос и на едно питане от народния представител Антон Кутев.
4. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на един въпрос от народния представител Елена Пешева.
5. Министърът на околната среда и водите Емил Димитров ще отговори на четири въпроса от народните представители Анастас Попдимитров; Николай Иванов; Веска Ненчева, Виолета Желева и Кристина Сидорова; и Младен Шишков.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева – на един въпрос от народния представител Кристиан Вигенин; и на един въпрос с писмен отговор от народните представители Георги Гьоков, Александър Паунов, Дора Янкова, Иван Ченчев, Манол Генов, Румен Георгиев и Николай Александров;
- министърът на финансите Владислав Горанов – на един въпрос с писмен отговор от народните представители Георги Гьоков, Александър Паунов, Дора Янкова, Иван Ченчев, Манол Генов, Румен Георгиев и Николай Александров и на едно питане от народния представител Павел Шопов;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков – на едно питане от народния представител Дора Янкова;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Йорданов, Илиан Тимчев и Евдокия Асенова;
- министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева – на един въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- министърът на вътрешните работи Младен Маринов на един въпрос от народния представител Джейхан Ибрямов;
- министърът на околната среда и водите Емил Димитров на един въпрос от народния представител Стефан Бурджев; и на седем въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов (пет въпроса); Георги Стоилов и Весела Лечева; и Георги Гьоков;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова на един въпрос от народния представител Николай Иванов.
Поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Иван Валентинов Иванов се отлага негов въпрос към министъра на околната среда и водите Емил Димитров.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на здравеопазването Кирил Ананиев.
Следващото редовно пленарно заседание е на 14 февруари 2020 г. от 9,00 ч. съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,15 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Кристиан Вигенин

Секретари:
Александър Ненков
Юлиан Ангелов