Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Стоян Мирчев и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.

Колеги, първа точка и единствена за днес е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ, ЗАСИЛВАЩИ УСТОЙЧИВОСТТА КЪМ РИСКОВЕ ОТ БЕДСТВИЯ, МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, ПОДПИСАНО В СОФИЯ НА 6 ДЕКЕМВРИ 2019 Г.
Вносител е Министерският съвет на 24 януари 2020 г.
С Доклада ще ни запознае господин Ципов.
Заповядайте, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, позволете ми, първо, да направя процедура за допуск в залата: господин Милко Бернер – заместник-министър на вътрешните работи, старши комисар Александър Джартов – от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, госпожа Снежина Маринова – директор на дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество, и Иван Александров – главен юрисконсулт в същата дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 162 народни представители: за 155, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г.
На свое заседание, проведено на 5 февруари 2020 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на вътрешните работи – заместник-министър Милко Бернер, Анелия Иванчева – началник отдел в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“, Иван Александров – главен юрисконсулт в същата дирекция, и старши комисар Александър Джартов – директор на дирекция „Държавен контрол и превантивна дейност“ – Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от заместник-министър Милко Бернер. В аргументите си той отбеляза, че сключването на Споразумението е в изпълнение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за партньорство и подкрепа при усвояване на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.
В Меморандума е предвидено, че подкрепата на банката ще бъде фокусирана в специфични съществени области. Управлението на риска от бедствия е специфична и съществена област, която е пряко свързана и влияе на посочените в Меморандума области, като околна среда, транспорт, енергетика, селско стопанство, горско стопанство, воден сектор.
Целта на Споразумението с Международната банка за възстановяване и развитие е Министерството на вътрешните работи да получи консултантски услуги в подкрепа на разработването на Национален план за управление на риска от бедствия.
Споразумението съдържа описание на консултантските услуги, които включват дейности по разработване на диагностика и пътна карта, включваща действия за укрепване на управлението на риска от бедствия и по специално готовността, превенцията, ранното предупреждение и реагирането, събиране на исторически данни за щети и загуби и разработване на концепция за събирането им в бъдеще, разработване на предложение за Национален профил на риска от бедствия в България като част от Националния план за управление на риска от бедствия.
С изпълнение на предвидените дейности в Споразумението ще се постигне подкрепа за изпълнение на приоритетите на правителството за намаляване на риска от бедствия, заложени в Националната програма за развитие „България 2020“ и реализацията на цели и приоритети от Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия 2018 – 2030 г.
С изпълнението на предвидените в Споразумението дейности ще се укрепи капацитетът на компетентните органи при формулиране на планове и програми, свързани с управление на риска от бедствия, анализи, диагностика за секторно и проектно планиране, проектиране и изпълнение, с цел по-добро управление, увеличаване на ефективността и по-добро изпълнение на политиките за намаляване на риска от бедствия.
Предвидените в Споразумението консултантски услуги ще се финансират със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, предоставени от Република България чрез Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“
В разискванията взеха участие народните представители Иван Иванов и Валентин Радев.
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 20 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
С Доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае господин Стойнев.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет
на 24 януари 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 февруари 2020 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото споразумение.
Вносителите посочват, че Споразумението се сключва в изпълнение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за партньорство и подкрепа при усвояване на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.
Със Споразумението се цели Министерството на вътрешните работи да получи консултантски услуги в подкрепа на разработването на Национален план за управление на риска от бедствия, възползвайки се от експертизата, информацията и международния опит на Международната банка за възстановяване и развитие.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага със 7 гласа „за“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Иванов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет
на 24 януари 2020 г.
На редовно заседание, проведено на 6 февруари 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.
Законопроектът беше представен от господин Милко Бернер – заместник-министър на вътрешните работи.
Сключването на Споразумението е в изпълнение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за партньорство и подкрепа при усвояване на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. Целта на Споразумението с Международната банка за възстановяване и развитие е Министерството на вътрешните работи да получи консултантски услуги в подкрепа на разработването на Национален план за управление на риска от бедствия, възползвайки се от експертизата, информацията и международния опит, с които банката разполага в тази област.
Споразумението съдържа описание на консултантските услуги, които Международната банка за възстановяване и развитие ще предостави на Министерството на вътрешните работи. Тези консултантски услуги включват следните дейности:
- разработване на диагностика и пътна карта, открояваща необходимите действия за укрепване на управлението на риска от бедствия и по-специално готовността, превенцията, ранното предупреждение и реагирането;
- събиране на исторически данни за щети и загуби и разработване на концепция за събирането им в бъдеще;
- разработване на предложение за Национален профил на риска от бедствия в България;
- разработване на доклад с предложение за Национален план за управление на риска от бедствия в България;
- развитие на капацитет.
Предвидените в Споразумението консултантски услуги ще се финансират със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове 2014 – 2020 г., предоставени на Република България чрез Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“.
Споразумението подлежи на ратификация със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България.
След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Последният доклад е на Комисията по правни въпроси.
Госпожо Александрова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на
Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.
На свое заседание, проведено на 5 февруари 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет нa 24 януари 2020 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи: господин Милко Бернер – заместник-министър, госпожа Анелия Иванчева – началник на отдел „Двустранно и многостранно сътрудничество“ в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“, господин Иван Александров – главен юрисконсулт в сектор „Международно-правни въпроси“ и старши комисар Александър Джартов – директор на дирекция „Държавен контрол и превантивна дейност“ в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
Законопроектът беше представен от господин Бернер, който посочи, че сключването на Споразумението е в изпълнение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за партньорство и подкрепа при усвояване на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. Той добави, че целта на Споразумението е Международната банка за възстановяване и развитие и Министерството на вътрешните работи да получи консултантски услуги в подкрепа на разработването на Национален план за управление на риска от бедствия, възползвайки се от експертизата, информацията и международния опит, с които Банката разполага в тази област.
Господин Бернер уточни, че Споразумението съдържа описание на консултантските услуги, които Международната банка за възстановяване и развитие ще предостави на Министерството на вътрешните работи.
С изпълнение на предвидените в Споразумението дейности ще се постигне и укрепване на капацитета на компетентните органи при формулиране на планове и програми, свързани с управление на риска от бедствия, анализи, диагностики за секторно и проектно планиране, проектиране и изпълнение с цел по-добро управление, увеличаване на ефективността и по-добро изпълнение на политиките за намаляване на риска от бедствия.
Предвидените в Споразумението консултантски услуги ще се финансират със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове 2014 – 2020 г., предоставени на Република България чрез Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“
В хода на дискусията взеха участие народните представители Смиляна Нитова и Красимир Ципов, които изразиха подкрепата си към Законопроекта.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси единодушно със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова.
Колеги, давам думата за изказвания.
Заповядайте, господин Малинов, за изказване.
РОСЕН МАЛИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! След дългите и продължително напоителни доклади на комисиите, аз искам да задам един въпрос и да изкажа едно много, много негативно мнение относно този документ.
Като политическа група ние ще подкрепим Споразумението, но начинът, по който се стига до тази подкрепа, е повече от порочен. Какво имам предвид? На някой направи ли му впечатление от комисиите и от докладите, които се четоха тук пред Вас, че има твърдение от страна на заместник-министъра, представител на политически кабинет и на администрацията, взаимоизключващи се данни?
На Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред зададохме въпроса на заместник-министъра: „Уважаеми господин Заместник-министър, колко ще струва, каква цена има съучастието на държавата в този проект?“ Това е стенограмата. Отговорът на заместник-министъра е: „Национално съфинансиране не се налага. Тези дейности ще бъдат изцяло финансирани по финансовите механизми, които цитирах: Оперативна програма „Околна среда – 2014 – 2020 г.“ Заместник-министърът твърди това на заседание на Комисията, подвежда с това си твърдение цялата Комисия, която единодушно го подкрепя.
На заседанието на Комисията по финанси и бюджет същият този заместник-министър в същия този доклад по тази тема твърди, че съфинансирането от страна на държавата ще е три милиона.
Питам Ви, уважаеми колеги, Вие как бихте се отнесли към това – един заместник-министър да подвежда цяла една Комисия? Кое е вярно? Ще има ли съфинансиране, или няма да има съфинансиране? Защо висш администратор подвежда цяла една Комисия, цяло едно Народно събрание? Ами затова рейтингът на Народното събрание ще е нисък, защото всеки един чиновник може да въвежда в заблуждение този, когото си поиска, и да се чувства безнаказано.
Да, проектът е необходим, ще го гласуваме, но нека някой да обясни защо заместник-министърът на вътрешните работи умишлено или неумишлено – няма никакво значение – въвежда в заблуждение Народното събрание? Това заблуждение има своето измерение и то е три милиона лева. Чакам отговор. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Малинов.
Реплики?
Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Малинов! Говорите за пълна некомпетентност и незапознаване с тематиката от страна на някакъв заместник-министър. (Възгласи „Еее!“ от ГЕРБ.) И понеже в държавата на Бойко Борисов има много пешки, които носят отговорността, а единственият виновник е Бойко Борисов, но все пак е хубаво от тази трибуна да кажете този заместник-министър от кое министерство е и какво име носи, за да знаем на тази некомпетентна пешка наименованието! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Мирчев, моля да се отнасяме с уважение от трибуната на Народното събрание.
Втора реплика? Не виждам втора реплика.
Заповядайте, господин Малинов, за дуплика.
РОСЕН МАЛИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Мирчев, не съм много напред с материала по шахмат, за да говоря за пешки, но горе-долу разбирам от биология и знам какво е калинка. Министерството, за което става въпрос, е Министерството на вътрешните работи и заместник-министърът се казва Милко Бернер – извинявам се, ако бъркам фамилията, така както е записано в стенограмата.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Какво е малинка?
РОСЕН МАЛИНОВ: Хубав плод, господин Ципов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Малинов.
Други изказвания?
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, все пак прави чест на колегите от БСП, че изказват мнение, че имат възражение, че става дебат, защото много от тези споразумения от този тертип си ги приемаме безропотно тук и не се замисляме за какво става дума изобщо.
Става въпрос за едно от поредните споразумения, с които от Световната банка или Международния валутен фонд – общо взето те си приличат като две капки вода, защото имат един генезис, ни определят, ни налагат и искат от нас определено поведение, чисто колониално поведение, разбира се. И тук не бяха прави обаче колегите от БСП да обвиняват Бойко Борисов. Не, Бойко Борисов не е виновен, виновни сме всички ние в различните издания на Народното събрание, че безропотно се подчиняваме.
Става въпрос, разбира се, за едни пари. Това е едната страна на нещата. Три милиона. Да, три милиона. Каква ще бъде ползата от тях за мен е много съмнително, но от тези три милиона ще се плаща за едни консултантски услуги на едни чужди гости, които ще идват тук и ще реализират някакви пари, които ще се допълват и по друг начин от някъде другаде – от така наречените международни или световни банкови или финансови институции.
Това е едната страна на нещата. Другата страна на нещата е, че по този начин тези световни банкови или финансови институции си упражняват задължението да осъществяват контрол върху подопечната територия. Непрекъснато! Това са остени, това са способи, това са средства, това са оръдия точно за това да бъдат налагани определени политики на България в една или друга връзка. Дейностите, за които се пледира, за които се посочва, че ще дойдат едни пари и че ще имаме някаква полза от тях, можем да си ги осъществяваме и самите ние без тази височайша помощ, което ще бъде по-добре и за страната.
Така че когато сме изправени пред подобни ратификации, трябва да си даваме сметката за нещо много по-различно от това, че се касае до конкретна помощ, до определени дейности, до някакво финансиране. Въпросът е много по-дълбок и тук се работи, разбира се, да бъде премахнат и онзи остатъчен минимален суверенитет, който държавата ни все още има. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания, колеги? Не виждам други изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.
Гласували 146 народни представители: за 132, против 3, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Господин Ципов, заповядайте за процедура.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
На основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедура да преминем към второ гласуване по току-що приетия на първо гласуване законопроект за ратифициране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
Моля, колеги, да гласуваме процедурата, която господин Ципов направи.
Гласували 136 народни представители: за 111, против 10, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ:
„Закон
за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г.
Член единствен. Ратифицира Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания, колеги?
Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта и Член единствен.
Гласували 135 народни представители: за 116, против 4, въздържали се 15.
Предложението е прието.
С това изчерпахме програмата за днес.
Продължаваме с парламентарен контрол в 11,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 7 февруари до 13 февруари 2020 г.:
Постъпило е питане от народния представител Кристиан Иванов Вигенин към Кирил Ананиев – министър на здравеопазването, относно разпространение на новия коронавирус в глобален мащаб и актуалните мерки на властите за недопускането му в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 февруари 2020 г.
Писмени отговори от:
- заместник министър-председателя Томислав Дончев на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на два въпроса от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на седем въпроса от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Светла Бъчварова;
- министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на два въпроса от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Ирена Анастасова;
- заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народния представител Константин Попов;
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народния представител Виолета Желева.
Колеги, продължаваме с първия въпрос.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура – заповядайте!
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е по начина на водене.
Госпожо Председател, не е първият въпрос, който връщате абсолютно неоснователно, но смятам, че по този начин се нарушават според мен ключови баланси в държавата.
Става дума за един мой въпрос, който беше към министър-председателя и беше основан на това, че министър-председателят в този мандат вече, понеже е опитен, си е оставил много малко възможности, за да участва в парламентарния контрол и единственото, за което той отговаря според една негова заповед, е за сигурността и за една-две агенции от типа на ДАНС. Всичко друго не е в неговите правомощия и трябва да отговарят заместниците му.
И аз по този повод питам него през Вас: защо и на какво основание ДАНС подслушва един генерал от НАТО, респективно президента?
Питам, естествено, Бойко Борисов, защото той е човекът, който отговаря за ДАНС в държавата, според неговите собствени записи, а и между другото според Закона за ДАНС. Той е разпоредил това! Няма кой друг да питаш какво прави ДАНС освен министър-председателя, защото той отговаря за това!
И Вие ми казвате, че, видите ли, единственият начин, по който трябвало да се зададе този парламентарен въпрос, било през Парламентарната комисия по службите. Къде го пише, че е единственият начин? Това може да отиде в Парламентарната комисия по службите, а защо не може да отиде при министър-председателя, който отговаря за това?
Отгоре на всичко, Парламентарната комисия по службите – там по ДАНС, подслушванията и така нататък, тази парламентарна комисия дава своите отчети на министър-председателя и респективно на президента. А аз задавам въпрос за това как министър-председателят е подслушвал президента! (Реплики от ГЕРБ.)
Ами, така! ДАНС, която е на подчинение на министър-председателя, е подслушвала президента! (Реплики на народния представител Лъчезар Иванов.) Искате да кажете, че ДАНС работи под управлението на министър-председателя, без министър-председателят да знае какво работи ДАНС!? Не, той знае! (Реплики от ГЕРБ.)
Ако някой иска да ме убеди, че Бойко Борисов не е знаел, че президентът на държавата се подслушва, ще Ви кажа, че или Бойко Борисов не е за мястото, което заема, или някой ме лъже!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това точно президентът каза, тези неща.
АНТОН КУТЕВ: Точно това подслушване на президента със сигурност е станало според мен със знанието на министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Приключвам!
Затова задавам въпроса, ако той сега беше дошъл тук, за да отговори, щяхме да имаме отговори – сега имаме съмнения, а аз имам и обвинения. Този човек подслушва президента!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Кой човек?
АНТОН КУТЕВ: Бойко Борисов, естествено! Не разбрахте ли?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): ДАТО, ДАТО!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Госпожо Караянчева, имате думата, за да отговорите на господин Кутев.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Кутев, аз работя изцяло по Правилник.
Вашето възражение беше разгледано на Председателски съвет – този въпрос не следва да се реализира по Глава девета от Правилника, така както е решил Председателският съвет.
Само че аз искам да Ви дам някои мои аргументи. Нека и колегите, и нашите зрители да разберат за какво става дума.
В заповедта, която Вие цитирате, се казва следното: министър-председателят има функции на координация по отношение на дейността на ДАНС. Това значи общ характер – контрол, който не предполага конкретност, администриране и въздействие по същество.
Въпроси в смисъл: кой е поискал, с каква цел и на какво основание е приложено подслушване на Цветан Стойков не биха могли да се вменят в правомощията и отговорностите на министър-председателя. Парламентарният контрол по отношение дейността на ДАНС спрямо чл. 132, ал. 1 от ПОДНС се извършва от Парламентарната комисия, която по чл. 18, т. 4, подточка „а“ има следните функции: разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация. Всеки народен представител има право да участва в Комисията, да задава въпроси на Комисията. Аз стриктно изпълнявам Правилника, така както направих – и Вашето възражение го разгледахме на Председателски съвет, така че няма в какво да ме упрекнете, господин Кутев. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Караянчева.
Продължаваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължаваме с парламентарен контрол към Томислав Дончев – заместник министър-председател, който ще отговори на два въпроса.
Първият въпрос е от народните представители Кристина Сидорова и Димитър Данчев относно Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“.
Заповядайте, госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вицепремиер, точно преди една година с Решение на Министерския съвет бе създадена Държавна агенция за безопасност на движението по пътищата и бяха отпуснати 3 млн. лв. за нейната издръжка. Мотивите, с които бе прието това решение, са: „Подобряване на координацията при формулиране на политиките за пътна безопасност и обезпечаване на тази политика с обективни, безпристрастни и с всеобхватни данни и анализи.“
Само припомням, че към момента на създаване на Агенцията вече съществуваха 11 такива структури, реално това е 12-тата, която отговаря за безопасността по пътищата.
Подобри ли се нещо по отношение на пътната безопасност през тази една година, в която работи Агенцията? За съжаление, към днешна дата черната статистика не се е променила към по-добро. Напротив, увеличил се е броят на жертвите по пътя. Страната ни е много далече от изпълнението на собствената си цел, заложена в Стратегията през 2011 г., за намаляване на броя на загиналите по пътя, а именно през 2020 г. жертвите на пътнотранспортните произшествия да бъдат намалени с 50%.
По-лошото е, че правителствените декларации за водене на политика за намаляване на травматизма са хубави пожелания, останали в събиращи прах листа хартия, ненамерили практическо измерение. Този извод налага Докладът за състояние на безопасността на движение по пътищата в България за 2012 г., изготвен от Агенцията и приет от Министерския съвет през месец декември 2019 г.
На фона на тези тежки констатации какво се случва със самата агенция? Имаме 39 човека щатно разписание, в това число председател с политически кабинет, главен секретар, пиар, девет човека администрация и едва 22 служители специализирана администрация. Според биографиите на ръководството на Агенцията и на директорите, в тях четем, че това са специалисти по английска филология, международни отношения, политология – все специалности, близки до безопасността на движението по пътищата.
Интересни са и част от дейностите, които е извършила Агенцията за миналата 2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът, госпожо Сидорова – времето Ви свършва.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Секунда само!
Едно от първите неща, които свършва, е поръчка за два чисто нови джипа за сумата от 132 хил. лв., конкурс за плакат и други указания, разпространени до общинските учреждения, с препоръки за пътна безопасност, които така или иначе ги има в българското законодателство.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: допринесе ли и как Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ за преодоляване на пропуските в политиките за безопасност на движението по пътищата и по-важното – за това пътищата ни да са по-безопасни? Намаляха ли жертвите на пътнотранспортните произшествия след създаването на тази агенция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Сидорова.
Господин Вицепремиер, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Сидорова, господин Данчев, уважаеми дами и господа народни представители! Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ бе създадена като единен държавен орган за координиране на усилията на институциите за повишаване на безопасността на движение по пътищата. Исторически, както и Вие споменахте, един от проблемите в тази сфера е, че имаме споделена отговорност между множество институции. Следвайки европейския опит, се създаде централизиран орган, който трябваше да координира, контролира и обединява усилията на всички ведомства, следвайки комплексния подход, тоест да се държи сметка за трите основни компонента на пътната безопасност: водач, автомобил, път или пътни условия.
Затова и българската държава беше поздравена от Европейската комисия за създаването на Агенцията като решителна стъпка за промяна на политиката за управление на безопасността на движението по пътищата.
Какво свърши Агенцията от създаването си – тук сте коректна – в период отпреди една година? На първо място, Агенцията разработи, впоследствие Министерският съвет прие Встъпителен доклад за състоянието на безопасността на движението по пътищата, който Вие цитирахте. Той е концептуалната основа на цялата ѝ работа оттук нататък. В момента се разработва и в период до два месеца се очаква първият вариант на Стратегия за безопасност на движение по пътищата – Хоризонт 2030 г., който именно би следвало да регулира работата на всички отделни институции по начин, който да доведе до редуциране на жертвите на пътя.
Още от първия месец на нейното създаване Агенцията разработи и изпрати редица методически указания за въвеждането на вътрешни правила в бюджетните организации, включително установяващи режим за съблюдаване на мерки, свързани с безопасността при ползване на служебен транспорт. Бяха ревизирани и одобрени 28 областни годишни доклада и план-програма.
Агенцията активно координира усилията на ведомствата, имащи отношение към елементите на безопасността на движение при създаването на Националния координационен център за повишаване на безопасността на движението по пътищата. Това категорично беше добра мярка.
През 2019 г. Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ заедно с Агенция „Пътна инфраструктура“ направиха преглед на всички участъци с концентрация на пътнотранспортни произшествия и дадоха задължителни предписания за отстраняване на установени несъответствия на тях. Няма да коментирам кампании за активизиран диалог с гражданския сектор.
Това, което има значение, е, че Агенцията е одобрена като бенефициент по Оперативна програма „Региони в растеж“ и като резултат от нейната работа един от приоритетите за следващия програмен период, когато говорим за пътна инфраструктура, ще бъдат мерки за редуциране на риска и пътна безопасност.
В заключение, позволете ми да подчертая, че през годините не само на национално, но и на европейско ниво, се убедихме, че устойчиви резултати могат да бъдат постигнати само ако възприемем и реално започнем да прилагаме така наречения интегриран подход „Безопасна система“.
Много Ви моля да не бъркаме работата на експертите в Агенцията с работата на пътен полицай или на строителен работник, които работят на пътищата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
За реплика – господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Заместник министър-председател, слушах Ви внимателно и чух единствено бюрократично, филологическо, бих казал, обяснение и суха статистика. Но да Ви кажа, господин Заместник министър-председател, животът на нашите деца не е и не може да бъде суха статистика!
Вероятно в доклада, който държите в ръцете си и са Ви подготвили от подчиненото Ви ведомство, са изброени много неща и е описана много свършена работа от създадената преди година от Вас Агенция „Безопасност на движението по пътищата“, но бюрокрацията не може да скрие черната статистика, нито да скрие очевидните факти.
Защо не изброихте колко нормативни акта е разработила създадената Агенция за пътна безопасност? Защото отговорът извън доклада, който цитирахте, е нула. Направи ли нещо ресорната Ви Агенция по приемането например на нов правилник по Закона за движение по пътищата? Защото, ако не знаете, сегашният е направен през 1996 г. и се отнася за Закона за движение по пътищата, който е отменен през 1999 г.
С какво точно – не стана ясно от Вашия отговор – Агенцията е подобрила координацията между отделните административни звена, които отговарят или имат касателство по безопасността на движението по пътищата? Колко пътища е предложила Агенцията за затваряне или за ограничаване на движението по тях заради лошо състояние на пътната маркировка, заради лошо състояние на пътната настилка, заради липса на пътни знаци и други, и други? Защото отговорът пак е нула и затова не можете да кажете.
Не отговорихте, защото в цялата тази работа трябваше да се подходи експертно, а не новата администрация, както Ви посочи госпожа Сидорова, да се превърне в пристанище на компрометирани държавни служители и да поглъща, както стана ясно и от зададения въпрос, голям ресурс без никаква полза. За да не остават хората извън тази зала с впечатление…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Не, нямам въпрос. Това е реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплика. Добре.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Ще бъда съвсем кратък.
Настина, както казахте, господин Дончев, всяка Агенция, всяко министерство с помощта на създадената Агенция е разработила собствена система от мерки за безопасно движение по пътищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ама, приключвайте вече репликата.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Само ще дам два примера от системата.
Една от мерките в тази система е: Изисквания за недопускане на пътни инциденти при управление на моторни превозни средства и едно от тези изисквания гласи: „За осигуряване на безопасно шофиране при силен вятър водачите на МПС трябва да затворят всички прозорци. Отвореният прозорец може да привлече различни въздушни частици, които могат да намалят видимостта.“ И още нещо интересно – друго изискване пък гласи: „За осигуряване на безопасно движение по пътищата водачите на МПС трябва да спазват правилата за безопасно движение по пътищата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Данчев, благодаря Ви. (Уточнения между председателя и народния представител Димитър Данчев.)
Да, благодаря Ви.
Една минута в повече Ви дадох.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Говорих малко повече, говорих поне половин минута повече. Можеше да ме оставите да си довърша изречението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Цяла минута.
Благодаря Ви, господин Данчев.
Заповядайте, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз няма да вляза в закачливия и разсеян разговор, а ще се опитам да говоря с числа.
Загиналите на пътя през 1999 г. са 1567 души. Оттогава като цяло броят на жертвите намалява.
Двете години с най-нисък брой жертви на пътя са 2013-а и 2012-а, когато жертвите на пътя са по 601, 2019 г. загиналите са 627, 2018 г. са 611.
Пикът и на катастрофите, и на жертвите по обясними причини обичайно е през месеците юли и август. Разликата от 2019 г., малко по-големият брой жертви, за съжаление, идва от концентрацията на няколко катастрофи, които се случиха през месеците юни и октомври.
Темата е изключително сериозна, защото тя не може да бъде сведена само до състоянието на пътната инфраструктура, контрола по отношение на състоянието на автомобила и подготовката на водачите. Тя трябва да бъде разсъждавана в нейната комплексност и точно това се опитваме да правим. И, уважаеми колеги, ние се нуждаем от активна, адекватна политика за безопасността на пътищата. Моля Ви, нека да не правим политика от жертвите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Дончев.
Преминаваме към втория въпрос от народния представител Корнелия Нинова относно машинно гласуване за изборите за народни представители през 2021 г.
Процедура – заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Вземам процедура по начина на водене във връзка с отговора Ви, който дадохте на господин Кутев, защо отклонявате въпроса.
Изчаках нарочно вицепремиера Дончев да отговори, за да Ви дам паралел и да покажа как наистина работите с двойни стандарти. Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ е абсолютно същият орган, какъвто е Държавна агенция „Национална сигурност“. Колега народен представител задава въпрос, касаещ пътната безопасност, Агенция „Безопасност на движението по пътищата“, и господин Вицепремиерът се явява и отговаря.
Господин Кутев задава въпрос, касаещ Държавна агенция „Национална сигурност“, и господин Борисов го няма. Вие казвате, че той не координира и не е длъжен да идва да отговаря на народните представители. Питам: каква е разликата между двете агенции? За едната господин Дончев идва да отговаря, а за другата господин Борисов го е страх да дойде да отговаря!?
И понеже явно така ще го криете до края на мандата, молбата на парламентарната група е, ако може на всички народни представители, но ако не, поне на нас да ни дадете списък по темите и по ресорите, по които господин Борисов е компетентен да отговаря, за да може да задаваме въпроси само по тези неща, а не да ни ги връщате и да поставяте и Народното събрание, и Председателския съвет в трудна ситуация да взима решения да брани един наистина за мен страхлив министър-председател,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Свиленски, правя Ви забележка по начина, по който говорите за министър-председателя на държавата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …който го е страх да дойде тук и да отговаря на въпросите. Благодаря. Извинявайте! (Говори на председателя встрани от микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Направила съм обяснение по какъв начин съм върнала въпроса на господин Кутев. Четете Правилника. Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Нинова, да развиете въпроса си.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми български граждани! Много от Вас са чували, споделяли са или са били преки свидетели и потърпевши от натиск, манипулации, купени гласове и недействителен вот при провеждане на избори. Само на последните избори имаше 15% недействителни бюлетини или около 500 хиляди, което в България е най-големият брой недействителни бюлетини за последните 10 години. Това поставя под съмнение истинността на вота и обективността на представителството на политическите партии.
Един от начините това да се промени и да постигнем честен вот, да гарантираме честен вот, е машинното гласуване. В Изборния кодекс то е заложено и съществува като законова норма, но правителството не прие предложението на опозицията в бюджета за 2020 г. да бъдат включени средства за осигуряване на машинното гласуване и такива липсваха. Зададох този въпрос към вицепремиера на 3 февруари, когато нямаше никакви изгледи правителството да прави каквото и да е, за да осигури машинното гласуване и да изпълни закона.
На 12 февруари, девет дни по-късно, Министерският съвет реши да осигури финансиране, разбира се, извън бюджетната процедура, извън парламента, традиционно чрез постановление на Министерския съвет. Но оттук нататък следва изпълнение на това решение – правителството, Централната избирателна комисия, всички органи, които имат отговорности по този въпрос, трябва да организират процеса.
Въпросът ми към господин Томислав Дончев е: какво прави правителството? Имате ли план? Има ли времеви график? Имате ли яснота за срокове за обществени поръчки, видове машини и така нататък? Кога ще бъдем напълно готови за машинно гласуване в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Господин Вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, госпожо Нинова, уважаеми дами и господа народни представители! Започвам с интродукцията на госпожа Нинова. Машинното гласуване, машинният вот създава редица предимства. То е лесен, удобен, решава изцяло проблема с невалидните бюлетини. При машинно гласуване невалидна бюлетина не може да има, решава радикално проблема с грешки в протоколите, но то не е панацея. То не може да реши всички проблеми. Манипулации, натиск, купен вот ще има и с бюлетини, и с машини. Там трябва да се вземат други мерки.
Отделно, ако трябва да бъдем откровени, въпреки предимствата, които има, машинното гласуване създава някои допълнителни рискове, които сме имали възможност да коментираме във времето назад – няма да хабя ценното време да ги преартикулирам. От сряда Министерският съвет – безпрецедентно една година преди изборите, ме натовари с ангажимента заедно с Централната избирателна комисия да организираме процеса по придобиване на машините. Това ще го направим, време има достатъчно, но мисля, че уважаемото Народно събрание също има да свърши малко работа, защото текстовете в Изборния кодекс, както са в момента, са доста декларативни. Ние трябва да уточним – аз предлагам съдействие в тази посока, няколко много важни неща.
Първо, Народното събрание ще даде ли рамка на Централната избирателна комисия, на Министерския съвет какъв тип машини да се ползват, защото има поне три вида машини? Има машини за четене, които могат да сканират традиционни бюлетини. Има машина, на която може да се гласува електронно и има вариант тя да генерира хартиен отпечатък. Има и машини, където процесът тече само електронно. Аз допускам, че Изборният кодекс трябва да даде ясна рамка в тази посока.
Има една много сериозна тема: ние създаваме ли паралелен ред на машинно и на хартиено гласуване, или отиваме само на машини? Още няколко много тежки въпроса: какво правим с малките секции под 300 избиратели; какво правим с подвижните секции; какво правим с гласуването в чужбина?
Според мен тук действията на Централната избирателна комисия и на изпълнителната власт трябва да бъдат форматирани от една много ясна рамка. За щастие, аз знам, че има формирана работна група, която да съсредоточи работата си включително и по тези няколко критични въпроса, останалата техническа работа ще я свършим.
Категорично подчертавам, че машините ще бъдат придобити от държавата, тоест няма да бъдат наемани. Това е най-правилният вариант, първо, от гледна точка на икономия. Наемането, ако изборите оттук нататък ще са на машини, ще струва много повече пари. Решаваме радикално проблема с одитирането и сертифицирането на машините, което към момента в едни трескави срокове се прави при всяко наемане. Машините веднъж придобити, веднъж проверени ще могат спокойно да бъдат използвани при всички избори. Оставам на разположение. Каквото е необходимо от гледна точка на съдействие на държавните органи при разписването на тези конкретни предложения ще бъде осигурено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Госпожо Нинова, заповядайте за реплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Дончев, изглежда става практика на правителството, когато има открит въпрос, да се правите, че за пръв път чувате за него. Във всякакви корупционни практики, които бяха открити, премиерът изведнъж чуваше, че има боклук в България, че има проблем с водата след 10 години.
Знаете ли въпросите, които поставихте, колко пъти са обсъждани тук от Вашата политическа партия като водеща в парламентарното мнозинство? Поне 10 пъти. Какви машини да бъдат, как да се сертифицират? Колко време загубихме в тези разговори досега?
Това, което ни казвате, означава, че започваме отначало. Вие не можете и няма да си мръднете пръста да купувате каквито и да е машини, докато парламентът не промени отново Изборния кодекс. Колко време ще отнеме това? Прехвърляте ли отговорността тук? Ще стоите и ще чакате ние за седемнадесети път да обсъждаме Изборния кодекс, както сме го правили в последните 10 години, и нито веднъж не ни чухте, колко пъти казвахме, че България трябва да купи машините, а не да ги наема, че цената е почти една и съща и че просто е грях да хвърляме едни пари за наемане на машини на всички избори, а по-добре е България да ги купи и да си ги има в собственост? Вие сега ли го чувате това, че го поставяте като въпрос пред Народното събрание?
Оставам с впечатление, че решението на Министерския съвет е било просто за успокояване на общественото напрежение и обществените нагласи и че сега връщате топката в парламента ние тук да сядаме и с работна група тепърва да променяме Изборния кодекс по въпроси, които сме обсъждали десетки пъти и по които не сме постигали съгласие. Очаквах нещо далеч по-ясно и конкретно.
Това, което казвате, е тревожно и поставя под съмнение дали ще се справите с машинното гласуване до следващите избори.
Бих искала да знаете категорично и ясно: за нас машинното гласуване е червена линия, която не трябва да се прекрачва. Вие сам признахте, че машинното гласуване отстранява някои от проблемите, а не всички, но при фалшиви, недействителни бюлетини, подправени протоколи – това ще помогне. За нас това е червена линия, защото гарантира честност на вота, елиминира недействителните бюлетини – каквото българският народ реши, за която партия реши, но в държавата да се знае, че това е обективен вот, а не е подправен и че една или друга партия управлява обективно по волята на народа, а не защото си е изкривила изборите, купила, манипулирала и така нататък, защото такава партия не може да управлява легитимно. Това е опасност не само за тази партия, а за държавността в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Нинова, моля да не създаваме суматоха там, където няма потенциал за това.
Винаги Централната избирателна комисия и правителството по отношение на Изборния процес е изпълнявало това, което пише в Кодекса, исторически. Ако Народното събрание предпочете да остави тази по-широка рамка, където текстовете са декоративни, това ни дава по-големи степени на свобода. Аз дори имам лично мнение: когато говорим за тип машина, най-добрият вариант е електронна машина за гласуване, която съхранява данните в цифров вид, но допълнително генерира и бюлетин на хартия. И това е добре, защото при необходимост от съдебен контрол и ръчно преброяване на бюлетините има как да се прави анализ не само на електронния резултат, но да се проверят и хартиените бюлетини. Това дава увереност и на гласоподавателя, че освен това, което е отразила машината като резултат, той може да види и разпечатката, където вотът му е отразен и след това е съхранен.
Една година е предостатъчно време да се справи Централната избирателна комисия с помощта, която бихме ѝ оказали. С волята на Народното събрание в зависимост от това каква е – по-тесен или по широк формат, ние ще се съобразим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Да благодарим на заместник министър-председателя Томислав Дончев за участието в днешния парламентарен контрол.
Декларация от името на група – заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Във връзка с отправените обвинения в корупция от заместник-председателя на Народното събрание Валери Симеонов към журналисти от различни медии… (Реплика от ГЕРБ: „Не са от различни медии.“)
От различни медии са, поне от две – „Дневник“ и „bTV“, ако държите това да го чуете, ние от БСП изразяваме сериозната си загриженост за състоянието на медийната свобода в България. Обвиненията за корупция на публични личности, каквито са едни от най-популярните журналисти в България, трябва да бъдат надлежно доказвани, преди да бъдат отправени, защото в противен случай те се превръщат в клевета.
Клеветата е описана в чл. 147 от Наказателния кодекс и конкретно говори за, цитирам: „който припише престъпление другиму“. Корупцията е престъпление, което видимо е приписано на журналисти в две медии, поне засега са две, сигурно ще станат и повече. Според Българската конституция доказването и на корупцията, и на клеветата е задължение на съда, и преди решението на съда да е окончателно, би следвало да сме доста внимателни в употребата на тези определения. Друг е въпросът, че напоследък българското общество е доста модерно – обвиненията се показват като крайни факти, без да са доказани и тепърва имаме да видим, за съжаление, каква част от обвиненията, хвърлени в обществото, са верни, особено когато става дума за журналисти. По-лошото обаче е, че заместник-председателят на парламента обвинява журналисти в корупция – престъпление, за което той е наясно, че те не са извършили.
Корупцията е тежък проблем на страната ни през последните 30 години, но коренът на това зло безспорно се корени във властта, а не в медиите. Простият анализ на ситуацията, направен вече от доста медии, показва, че няма никакво основание тези журналисти да бъдат заподозрени в извършване на каквото и да е престъпление, което значи, че обвинявайки журналисти в престъпление, председателят на партия от управляващото мнозинство се опитва на практика да се намесва в редакционната политика на някои от най-големите български медии, като определя какво и кога трябва да публикуват.
Нашето сериозно притеснение е предизвикано от факта, че не за първи път представители на това управление се опитват да контролират медийното съдържание, меко казано, с недопустими мерки. И ако за Антон Тодоров това доведе до излизане от парламента, то за хора като Борисов и Симеонов очевидно не важат граници. Натискът над българските журналисти е многоспектърен, пъстър, често вулгарен – за засилване на ефекта. Изключвахте им микрофоните, наричахте ги „мисирки“, ако не помагаше друго, а близки до властта овладяваха цели медии. Пренебрежението и обидите са само малка част от средствата, които целят да осигурят спокойствие и комфорт на управляващите. Заплахите очевидно са на почит сред политическия ни елит и вероятно често вършат работа, съдейки по все по-ниските места, които България заема по свобода на словото.
Но отвъд многото други примери в тази посока, ние бихме искали да Ви обърнем специално внимание конкретно на тези заплахи към водещи журналисти, направени преди няколко дни от заместник-председателя на парламента Валери Симеонов. Цитирам: „Аз бих препратил прокуратурата при тях – да ги привика.“
Това изречение заслужава сериозен семантичен анализ. Първо, очевидно е, че според председателя на една от управляващите партии прокуратурата привиква някакви хора, в случая журналисти. И ако привикването все още може да мине за лингвистичен проблем, свързан с недопустим, и, бих казал, нелеп израз, то идеята, че председателят на която и да е партия в България обмисля да праща прокуратурата някъде, вече е проблем на това как работи българската демокрация – особено когато този смел господин изпраща прокуратурата срещу журналисти, когато, както вече отбелязахме, това е част от системните усилия за неглижиране и подчиняване на медийната среда в България.
Уважаеми господа управляващи, арогантността и демократичното невежество нямат място в едно общество, което претендира за европейско развитие. Демокрацията и свободата на словото са завоевание на целия български народ и никой самозабравил се властник няма право да ги подлага на съмнение. Не може да привиквате в прокуратурата журналисти, защото това нарушава Конституцията на страната заедно с няколко закона и няколко европейски регламента. Мен ако питате, не може дори да си го помисляте! С подобни мисли в главата ставате опасни за демокрацията, но със сигурност не може да управлявате европейска държава, докато не разберете, че има ценности, които са над личното Ви его, че изобщо не може тези ценности да ги поставяте на съмнение – не и в нашата държава, не и в нашата демокрация.
Нещо мръсно и нечистоплътно броди из коридорите на властта и всички го усещаме. Журналистите, между другото, го виждат и тези от тях, които все още не са се поддали на страха и малодушието, го отбелязват и го разказват. Точно тези журналисти ние трябва да защитаваме, а не Вие да ги заплашвате.
Господин Симеонов го няма тук, но се обръщам към него: цинизмът, който проявихте към майките на деца с увреждания, очевидно не е бил случайна проява на социална неадекватност. Днес заплашвате журналисти. Какво да очакваме до края на мандата?
Проблемът, господин Симеонов, не са медиите. Днес сериозният проблем или поне един от най-сериозните проблеми на българската демокрация сте Вие! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Преминаваме на въпросите към госпожа Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството. Тя ще отговори първо на едно питане от народните представители Васил Антонов и Милко Недялков относно проектирането и строителството за необходимия за водоснабдяване на десетки селища в Ловешка и Плевенска област язовир „Черни Осъм“.
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател!
Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Идеята за строителството на язовир „Черни Осъм“ датира още от началото на миналия век, а в края на 80-те години дори са предприети проектни, организационни и възлагателни дейности за реализирането на Проекта, с който да се решат поредица от тежки кризи във водоснабдяването на Плевен, Ловеч и Троян с продължителни, драстични режими на водата. Стига се дотам, че на три дни се пускаше за по шест часа водата, а след събитията от 1989 г. Проектът пропадна.
С нови водни режими в края на 90-те години общинските съвети в Ловеч и в Плевен приеха решения, с които поискаха отново възобновяване на строителството на язовира. Още повече трябва да се знае, че освен трите града – Троян, Ловеч и Плевен, от водопровода „Черни Осъм“ се снабдяват още около 30 села. Този водопровод е с дължина 72 км, построен е преди 45 г. и се констатират по 80 сериозни аварии годишно, често придружени с прекъсване на водоподаването.
Преди повече от 15 години имаше по-голяма надежда за строителството на язовира. Тогава имаше едно голямо проучване на един проект за комплексно използване на водите на Черни Осъм, включващ изграждането на язовир, два ВЕЦ-а, пречиствателна станция за питейна вода, нов магистрален водопровод. Тези прединвестиционни проучвания бяха направени от италианската компания „Енел Хидро“ в 2003 г., внесени в дирекция ВиК на Вашето министерство през 2004 г. и са приети от Национален експертен съвет, и дотам. Не е тайна обаче, че Проектът среща определен отпор от жителите на Троянската община, а през последните 10 години обаче нито един представител на управляващите не е водил диалог с жителите, с хората от Троянската община. Нито един!
Нашите въпроси в питането са: каква е съдбата на отлежаващия вече над 15 години Проект за комплексно използване на водите на река Черни Осъм? Какво е виждането на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за строителството на язовир „Черни Осъм“? Благодаря Ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Недялков.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор – имате пет минути.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми господин Антонов, уважаеми господин Недялков, уважаеми дами и господа народни представители! През 60-те години на миналия век е разглеждана необходимостта от изграждане на язовир на река Черни Осъм, като първоначалната идея предвижда изпълнение на бетонна язовирна стена с височина от 100 м.
Строителството на язовир „Черни Осъм“ започва през 1986 г., а през 1990 г. е спряно поради изразено недоволство, както и Вие отбелязахте, от местното население, опасения за негативното влияние на Проекта върху околната среда и извършени отчуждителни процедури, поради което строителството е блокирано.
През 2003 г. международна консултантска компания на базата на подписан меморандум между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на България и Министерството на околната среда на Италия за изготвяне на прединвестиционни проучвания за изграждане на язовир изготвя Проект за комплексно използване на водите на река Черни Осъм, включващ изграждането на язовир, два ВЕЦ-а, пречиствателна станция за питейни води, магистрален водопровод, пречиствателна станция за отпадни води на град Ловеч, прединвестиционно проучване и генерален план за интегрирани водни услуги.
При прединвестиционното проучване са използвани данни за изразходваното водно количество на територията за периода до 2003 г. В него е предложен нов вариант за вида на язовирната стена, като се предвижда изграждането на каменно-насипна язовирна стена с височина от 75 м, тоест по-ниска от предвидената в проекта от 1986 г. Предвиденият терен за изграждането на стената се намира на около 18 км южно от град Троян.
Предвид изтеклия период – от предишното проектиране до настоящия момент, и преди да се пристъпи към работно проектиране и изграждане на нов язовир на територията, то би следвало да се направят нови, актуални хидрогеоложки проучвания, свързани с изследвания на водосборния район и да се изготви нов проект, който да е икономически и екологично целесъобразен.
При проучването следва да се има предвид дългосрочната прогноза за бъдещото потребление на вода в обособената територия, която показва намаляване на потреблението както за питейно-битовите нужди, така и за индустрията.
За съжаление, територията се характеризира с негативни демографски процеси. Естественият прираст е с отрицателни стойности – в областта протичат негативни процеси на обезлюдяване, които се илюстрират с ниската гъстота на населението. Съществуването на два оператора на територията на област Ловеч, допълнително възпрепятства осигуряването на финансиране на такъв голям проект.
В допълнение припомняме за категоричния отказ от страна на община Троян да се включи в Асоциацията по водоснабдяване и канализация на обособената територия, обслужвана от ,,Водоснабдяване и канализация“ АД, гр. Ловеч, което не позволява да се ползват средства от фондовете на Европейския съюз за изготвянето на прединвестиционни проучвания и респективно за финансиране изграждането на техническата инфраструктура.
Използвам случая да подчертая, че в момента се разработва Национален инвестиционен план за водоснабдяване и канализация. Последният е условие за отпускане на средствата, предвидени за следващия програмен период по оперативните програми, и ще бъде и основен документ, по който ще се планират и изпълняват инвестиции и от други източници, в това число и предвидения и новоконституиран Български ВиК холдинг. Българският ВиК холдинг се създава, за да се постигне по добра координация и контрол.
Това, което аз искам да подчертая, е, че за реализацията на всички инвестиционни проекти, които ще се изпълняват от холдинга, това са големи инфраструктурни проекти в сферата на водоснабдяването и канализацията, разчитаме на висококвалифицирани специалисти – хидроинженери, ВиК инженери, хидрогеолози. Очакваме и подкрепата на научните среди.
За целта в рамките на холдинга предвиждаме да бъде създадено научно-аналитично звено, което да подпомага работата в отрасъла при взимането на управленски решения, в това число и анализ на необходимостта от изграждането на нови водни обекти, какъвто е язовир „Черни Осъм“. Тоест преценката за необходимостта и изграждането на нов язовир или друг подходящ начин за решаване на проблемите с водоснабдяването в тази територия, както и на територията на цялата страна, ще бъде извършена от експерти и учени в областта, които ще подпомагат Министерството при реализацията на политиката в отрасъла. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Господин Антонов, заповядайте за два уточняващи въпроса.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема министър Аврамова, всъщност това, което казахте в момента, е, че няма да има язовир. Няма да има язовир, който да снабдява Ловешка, Плевенска област и съответните населени места. Не ни удовлетворява това, което направихте – да преразкажете въпроса, да се върнете в историята 40 години назад какво е станало.
След това, достатъчно авторитетна италианска фирма е направила Проекта и да говорим за геоложки проучвания?! Да, може да се направят нови геоложки проучвания, но Вие нямате проектна готовност. Да не говорим, че и двата проекта – и този, който е преди 1990 г., и този, който е от 2003 г., са читави. Те могат да бъдат наложени и много бързо да бъдат доработени, преработени и да се започне строителството. Всичко друго е прехвърляне на нещата в бъдеще време, и то в далечна перспектива.
Ще Ви дам само два примера. Първо, в Перник безводието се случи от лошо управление при наличието на язовир. Тук нямаме язовир! Каквото и да говорим, тук нямаме язовир! Безводието е такова, че два пъти в денонощието имаме режим от по шест часа и повече, от три до шест месеца в годината и това е ежегодно. Попитайте и Вашите колеги, за да се убедите.
Ще Ви дам и друг пример. Вие сте добре запозната с язовир „Среченска бара“. След изграждането на язовир „Среченска бара“ Враца и Монтана имат вода – това е причината.
И оттук нататък остава управлението. Ние говорим, откриваме, харчим пари – Вие говорите за инвестиции, за пречистване, за водопроводи, за канализации, а ние нямаме язовир, ние нямаме какво да стопанисваме, ние обричаме в геноцид населението в Северна централна България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Антонов.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми господин Антонов, господин Недялков, кога казах, че язовир няма да има? Не съм казвала, че язовир няма да има. Напротив, Министерството обсъжда и разглежда всички стари проекти, които са съществували преди 20 години, които са стартирани и спрени по една или друга причина. Един от тези проекти е за язовир „Черни Осъм“. Ние притежаваме и други проекти както за язовир „Раянци“, така и за предвиждания язовир „Кюстендил“. В същото време знаете, че миналата година беше пуснат в експлоатация новопостроеният язовир „Пловдивци“. С известни проблеми при строителството се изгражда язовир „Луда Яна“, за което вземаме мерки така, че да ускорим процеса.
Вие също подчертахте, че трябва да има доработване и преработване на самите проекти, така че аз разчитам на цялата научна общност, която заедно с нас и в рамките на ВиК холдинга, който ще бъде създаден да анализира всички стари проекти, които са изготвени за строеж на язовири и да намерим най-добрите и подходящи решения, така че да обезпечим водоснабдяването на територията на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Господин Недялков, заповядайте за отношение.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, не можем да бъдем доволни от отговор, който не дава никаква перспектива. От този Ваш отговор останах с впечатлението, че всичко започва отначало. Натрупаното, направеното през годините – спорът за това да има или да няма язовир, нищо не е забравено. Ние го започваме отново и отново. Така проблемът няма да може да се реши.
Ето, взел съм със себе си едно много интересно проучване на Геологическия институт на Българската академия на науките, в което се твърди, че не е нужно да се прави язовир. Вие отново ли ще се върнете към него? Интересно е и то.
Знаете ли за това проучване в Министерството, защото казах Ви: 10 години няма нито един представител на властта, който да се срещне с местната общност, да говори с нея по тези въпроси? В миналото – през 90-те години, и в първото десетилетие на 21 век лично съм се срещал и съм говорил с хората там. Познавам един от радетелите на това да бъде запазена природата и да няма язовир – Бог да го прости, Минко Занковски. С всички хора от Черни Осъм съм имал разговор, но разговор на управляващите с тях не е имало. Ходим там само от избори на избори.
И друго нещо, което ме притесни във Вашия отговор – казахте, че трябва да се разчита на това, че са намалели потребностите заради демографската криза. В това има нещо много трагично – няма хора, няма проблем, няма язовир. Тази логика не може да бъде следвана. Нали строим магистрала „Хемус“, за да възродим този край? Ще възродим този край, а той няма да има вода. Кръгът на управление става омагьосан, затова не мога да бъда доволен от отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Недялков.
Вторият въпрос е от народния представител Георги Гьоков относно продължаващи проблеми по прилагането на разпоредбите на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Министър, през месец септември 2018 г. малко след като станахте министър, в рамките на парламентарния контрол Ви зададох въпрос относно прилагането на разпоредбите на прословутата Наредба № 4 от 2004 г. Въпросът беше в контекста на протестите на голяма част от клиентите на ВиК, свързани с това, че според тази наредба за етажна собственост с водопроводно отклонение с повече от един потребител, изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави отчет – първо, на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери, а разликата в отчетеното количество вода се разпределя между отделните потребители.
В отговора си тогава ме уверихте, че познавате проблема и Министерството на регионалното развитие и благоустройството инициира разработването на проект на нова наредба или пък изменение и допълнение на Наредба № 4 и е създадена междуведомствена група, която да изработи този проект, даже е качен на страницата на Министерството за обществено обсъждане и за предоставяне на становища по предложенията. Тогава ме уверихте, че новите текстове на предложените съществени промени в обхвата на отчитане разпределението на изразходваните водни количества в етажната собственост е много по-справедлив като модел от предишния начин на отчитане и поради факта, че както привилегиите, така и отговорността е разпределена по равно между всички потребители на услугата, а не само към изрядните и тези, които реално отчитат показателите за изразходваната вода.
Днес, почти година и половина след това уверение, в Наредбата няма промени, няма промени и в прилагането ѝ. Отново в приемната ми се подават десетки сигнали от граждани, които се оплакват от несправедливото според тях отчитане на изразходваната от тях вода.
Питам Ви: отговорът Ви от месец септември 2018 г. отбиване на номера и тупане на топка ли беше от страна на отговорните в случая институции, ръководени от Вас? Не мислите ли, че тази наредба се нуждае от промяна? Мога да продължа в тази посока, но задавам директно въпроса. В тази връзка моля да ми отговорите: кога българските граждани ще могат да разчитат на правила и наредба, по които справедливо да заплащат измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Гьоков, отчитането и заплащането на водоснабдителните и канализационните услуги, които предоставят ВиК операторите, се извършва в съответствие със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и публично известните ,,Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор“, одобрени с Решение на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Съгласно чл. 30 от Наредба № 4 от 2004 г. ,,изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда –етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация.“ ВиК операторите поддържат публичната инфраструктура и доставят питейна вода до потребителите в сградата в режим на етажна собственост. Поддръжката на водопроводната и канализационната инсталация вътре в сградите е задължение на собствениците на апартаменти.
Следва да се има предвид, че отчетените данни по общия водомер на водопроводното отклонение на вече доставената вода служат за търговско плащане, а отчетите по индивидуалните водомери спомагат за разпределението на консумираната вода между отделните потребители в сградата в режим на етажна собственост.
Към момента в сградите в режим на етажна собственост, разликата между отчетите по индивидуалните водомери и общия водомер се разпределя пропорционално на консумацията в отделните жилища.
С моя заповед бе създадена работна група, която да разгледа, анализира и представи становища и предложения по Проекта за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2004 г. В хода на заседанията постъпиха нови предложения на текстове, като всички предложения бяха разгледани и подложени на обсъждане.
Беше предложена и обсъдена възможността в случаите, когато всички потребители са изрядни, тоест осигурили са достъп за реален отчет през последните 12 месеца, водомерите им са технически изправни и в период на метрологична годност, общото потребление да може да се разпределя по равно между индивидуалните водоснабдени обекти в сградата.
По това наше предложение имаше и възражения по време на дискусиите в работната група, тъй като по този начин на разпределение на общо потребление и собствениците на жилища, които са сезонно обитаеми или необитаеми, ще заплащат същите суми като тези, които живеят постоянно в етажната собственост. Следва да се има предвид факта, че разликата трябва да се разпределя по сходен начин с разпределянето на общите разходи на етажната собственост по поддръжка и управление, когато водата е използвана за общи нужди.
Друго постъпило предложение – за случаите, когато потребителите са изрядни и етажната собственост на Общо събрание да може да вземе решение за друг начин за разпределение на разход общо потребление: към момента с действащата Наредба № 4 е предвидена възможност отчитането на общия водомер да се извършва в присъствието на представител на потребителите от етажната собственост. Регламентирано е също така, че отчитането и разпределението на разходваното количество вода се извършва от управителя или председателя на Управителния съвет на етажната собственост или друг упълномощен потребител.
Новоприетите промени в Наредба № 4 са вследствие от направените през месец януари 2019 г. промени в Закона за устройство на територията, които са насочени към оптимизиране на част от процесите на инвестиционното проектиране и намаляване на административната и финансовата тежест. Създадена е изрична уредба, обвързваща по по-рационален начин процеса на инвестиционното проектиране с възможност възложителите да разполагат с механизъм за заявяване за получаването на необходимите за инвестиционния проект изходни данни и условия за присъединяване от експлоатационните дружества едновременно с искането за издаване на виза за проектиране.
Със Заповед от 3 септември 2019 г. бе сформирана междуведомствена работна група, която включва експерти от много институции, със задача да изработи концепция на Закон за водоснабдяване и канализация и да предложи текстове на проект на новия закон за ВиК.
С изготвянето на новия закон за ВиК се цели да се обедини в общ нормативен акт уредбата относно собственост, стопанисване, експлоатация и поддръжка на ВиК системите и съоръженията, предоставяне и регулиране на ВиК услугите, планиране и финансиране на инвестициите във ВиК инфраструктурата. Новият закон следва да уреди условията и реда за формиране и прилагане на политиката в отрасъл ВиК; собствеността; отговорностите на различните участници в процесите на планиране, изграждане, експлоатация и развитие на публичната инфраструктура; обществените отношения и принципите на управление при предоставяне на ВиК услуги; устойчивото планиране на ВиК системите и свързаните с това изисквания при проектирането и изграждането им. Изготвеният Проект на закон за водоснабдяване и канализация ще бъде представен на обществено обсъждане в срок до 15 май 2020 г. съгласно Решение от 13 декември 2019 г. на Народното събрание.
След приемането на новия закон за ВиК ще бъде направен анализ на цялата поднормативна уредба, свързана с него, и ще бъдат предприети съответните действия за изменение и допълнение или създаване на нови подзаконови актове, включително и Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър!
Имате думата за реплика, уважаеми господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
Госпожо Министър, аз Ви благодаря за отговора, но от него едва ли някой ще бъде доволен като отговор, като перспективи. Сигурно работите по проблема, но хората искат сега и веднага да им се решават проблемите. Вие сте убедени, както и аз, а пък предполагам и хората, които идват при мен в приемната, са убедени, че всичко, което се ползва, което се консумира и има някаква цена, тази цена трябва да се плаща. Въпросът е, че хората, които ползват водата от ВиК, остават с усещането за несправедливост, остават с усещането, че някой им надписва сметките. Тази вода може да бъде, както казвате Вие и както споменавате в концепцията за бъдещите законодателни инициативи и за бъдещите наредби, може да бъде разходвана в общи помещения, но по-вероятно е някъде в сградната инсталация, водна инсталация, някой да краде вода, като е направил байпас на водомера и така нататък. Разбира се, че хората, които живеят в този блок, нямат полицейски функции и няма как да открият този нарушител. Няма как може би и ВиК да го открие този нарушител, но не може да се струпват проблемите върху главата само на потребителя.
Наред с това, че плащаме в различните градове различно, потребителите плащат загубите по водопреносната мрежа, където чувам, че някъде стигат до 75 – 80%, не стига високата цена на водата и нейната социална поносимост, за която трябва да говорим отделно, ами сега им натрупваме и едно задължение за някой неизряден в блока. Когато е за общите помещения – да, разбирам го, и хората го разбират, но когато става въпрос за кражба на вода, за течове някъде в сградната инсталация, просто не го разбирам и това законодателството трябва да го реши.
Аз разбирам, че е изключително сложен проблемът с решаването на тези въпроси, защото те са долу-горе като справедливостта в „таксата смет“, на каквато база се определя, така е и тук – тези общи разходи и тези загуби по мрежата кой да ги поема. Но трябва да се намери решение, защото затова сме тук, затова сме законодателен орган, затова сте Вие министър, да намираме решения по проблемите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков!
Дуплика, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми господин Гьоков, всички мнения, предложения и обсъждания, които бяха направени във връзка с текстовете, подложени на обществено обсъждане за промяната на Наредба № 4, ще бъдат полезни при създаването на новия закон за ВиК, както и подзаконовата нормативна уредба. Темата, която Вие засягате, е стара тема, която притеснява българските граждани. До всички ВиК дружества имат подавани жалби по темата за разпределението на общото количество вода, което се изразходва. Сам разбирате, че в сграда етажна собственост, където ВиК инсталацията е обща собственост, трябва да се намерят механизми за вътрешно регулиране на процесите.
Темата със справедливото разпределение на водата, която се отчита от общия водомер и се разпределя по индивидуалните водомери, и разликата, която се отчита при засичането, трябва да намери своето решение. И аз разчитам на Вашата подкрепа, на Вашите становища и мнения, които да залегнат в новия закон и новата наредба. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър, за участието в парламентарния контрол днес.
Това беше последният въпрос към министър Аврамова.
Продължаваме с госпожа Деница Сачева, министър на труда и социалната политика. Тя ще отговори на питане от народния представител Антон Кутев относно резултатите от Плана за изпълнение на Националната стратегия за хората с увреждания за периода 2019 – 2020 г.
Заповядайте, уважаеми господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, аз много се надявах, че преди година сме приключили с връщането отново и отново към тази тема – към темата за интеграцията на хората с увреждания, защото бяха приети няколко закона, които трябваше да придвижат съществено напред въпросите на хората с увреждания.
Сега моето питане към Вас е обърнато точно към това докъде стигнахме. Знаем, че най-накрая беше приет с доста мъки един Закон за социалните услуги, на който преди няколко дена отложихме влизането с още половин година, въпреки че според Плана, за който Ви питам, трябваше да бъде приет още през 2016 г. Вече сме 2020 г. и той още не е приет. Моята идея е да разберем всъщност каква част от нещата, които са залегнали в този план, са се случили. Искам да обърна внимание, че Планът, за който говоря – за интеграция на хората с увреждания, е всъщност нещо от изпълнение на Национална стратегия за хората с увреждания за периода 2019 – 2020 г.
Този план за изпълнение на Стратегията касае всъщност Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която е ратифицирана от нашата държава през 2012 г. Това е ключов документ. Този ключов документ, ако бъде изпълнен, тоест когато се реализира Конвенцията на ООН, която ние сме ратифицирали, и когато Планът се реализира, всъщност трябва да постигнем напредък в доста области, като например в достъпната среда – да я направим наистина достъпна за хора с увреждания; равния достъп до образование; ефективния достъп до качествени здравни услуги; заетост за хората с увреждания; адекватна подкрепа за живота в общността; достъп до спорт, отдих и култура и така нататък. Това са основните направления, до които всъщност изпълнението на Плана и реализацията на Конвенцията трябва да доведат.
Моето питане към Вас е: кои са политиките и в кои от тези политики имаме реален напредък? Какво според Вас е свършено и какво остава да се свърши, като имате предвид, че според Плана, за който си говорим – само един момент, тук виждам края на този план, който стои пред мен – трябва да завърши с изготвяне на дългосрочна Национална стратегия за хората с увреждания в контекста на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Тоест докъде сме стигнали с тази дългосрочна Национална стратегия? И най-важното – не ме интересува толкова конкретно самата стратегия, колкото идеята в каква степен сме осигурили интеграцията на хората с увреждания в нашето общество, намирайки се в края на един дълъг процес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев!
Уважаема госпожо Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, дотолкова, доколкото питането Ви беше насочено конкретно към Плана за действие за периода 2019 – 2020 г. – поне това, което беше изпратено при нас, това, което мога да Ви информирам, е, че този план беше приет на 7 ноември 2019 г. и в него конкретните мерки, които са предложени за реализиране, са свързани с осигуряване на достъп до среда за живеене; до транспорт и транспортни услуги; до информация и комуникация; осигуряване на достъп и приобщаване на всяко дете в образователната система и възможности за обучение през целия живот; осигуряване на ефективен достъп до качествени здравни услуги; условия за работа и заетост на хората с увреждане; осигуряване на адекватна подкрепа за живот в общността; осигуряване на достъп до спорт, отдих, туризъм и участие в културния живот. Заложеният механизъм за мониторинг за проследяване на този план за действие е в срок до 31 март следващата 2021 г. и тогава съответно ще можем да докладваме по изпълнените дейности.
Това, с което конкретно мога да Ви отговоря по отношение на 2019 г.: имаме 14 хиляди хора с увреждания, които са устроени на работа със съдействието на Агенцията по заетостта, в това число по отношение на мерки и програми за заетост по Националния план за заетостта и Оперативната програма, като 5100 от тях са на първичния трудов пазар благодарение на посредничеството на бюрата по труда.
За първи път е оказана и подкрепа на лицата с увреждане при адаптиране на общи части в жилищата им. Имаме сключени 37 договора в цялата страна, съответно за стълбищни подемници, рампи, вертикални подемници, асансьори. Има вече и четири лица, на които е предоставена помощ до 8000 лв. за адаптиране на автомобил, като кампанията тази година вече стартира на 12 февруари и ще продължи до 12 май. Всички, които имат нужда от подобно адаптиране на автомобила, могат да кандидатстват.
В момента за обществено обсъждане е и Програма за подкрепа на работодатели, които биха искали да наемат или да преустроят съответно работно място за хора с увреждания. Общественото обсъждане ще бъде до 31 март. Всеки работодател, който иска да направи това, ще получи до 10 хил. лв. подкрепа от държавата. 1500 са лицата с увреждания, които работят в специализираните предприятия за и на хора с увреждания.
По отношение конкретно на приоритета за достъп до образование, знаете, че след приемането на Закона за предучилищното и училищното образование в България беше даден наистина шанс на тези деца да бъдат интегрирани в общообразователната система. Към момента 22 хиляди са децата, които учат, съответно 4 хиляди в детска градина, 18 хиляди в общообразователните институции, като сътрудничеството между социалната и образователната система за тяхната интеграция продължава.
Един от приоритетите е свързан с достъп до културна среда. Знаете, че миналата седмица беше открита и възможността вече хора с увреждания да имат свой собствен кът в Националната библиотека, така че със сигурност ние имаме много какво да постигнем, но има и много съществен напредък.
Заключавам с това, че ако в периода 2013 – 2014 г. бяха отделени 183 милиона за хората с увреждания, днес те са 3,6 пъти повече – за 2020 г. 550 милиона са насочени към мерки за подкрепа на хората с увреждания.
Със сигурност имаме да извървим много път напред, но смятам, че и това, което сме постигнали дотук, също заслужава уважение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Имате думата, уважаеми господин Кутев, да зададете въпроси.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Министър, че има напредък е безспорно. Лично аз смятам, че съм един от хората, които сме участвали в този напредък по един или друг начин през последните една-две години.
Планът, за който говорите. Наистина в моя въпрос е записан 2019 – 2020 г., защото исках да свия периода, за който да си говорим – какво е направено в тези години. Периодът на самия план е от 2015 до 2020 г. Аз слагам по-малък период, за да говорим конкретно.
Това, че са направени доста неща и че са отделени повече пари – повтарям, всички ние, но най-вече самите хора с увреждания, които вече бяха изправени на прага на търпимостта на всичко, имат заслуга. Разбира се, не отричам и заслугата на правителството.
Моето питане сега е насочено точно натам всъщност: как ще продължим нататък? Това е смисълът.
Няколкото въпроса, които искам да Ви задам. Добре де, разбрах, имаме четири лица с автомобил, ама не казахте колко лица имат нужда от автомобил. Знаем за четирите – преди това сигурно не са правени такива дотации.
Имаме 37 договора за адаптиране на жилища. Хубаво, а колко имат нужда? За да знаем, като сме направили 37, накъде отиваме.
1500 лица – казвате Вие – работят в специализираните фирми, които са за хора с увреждания. А колко са тези, които трябва да работят? Каква част от тях са в състояние и колко са лицата, тоест какво търсим там?
Казвате, че 22 хиляди деца учат. Това всичките деца ли са? Има ли деца, които не учат? Защото това е въпросът, който ние трябва да решаваме.
И 550 милиона – казвате Вие – сега сме дали, които са много повече от преди това. Така е. Повтарям, всички имаме участие в това. А колко трябва да дадем? Тоест колко са парите? Защото ратифицираната конвенция от България означава, че всеки български гражданин с увреждане би трябвало да има достъп до всички тези неща.
Тоест не е въпросът: колко много са станали, а колко има нужда, за да изпълним нормалните цели, да гарантираме на тези, които нямат никакъв друг шанс. Всеки от нас може да разчита на нещо – на бъдещата си работа, на нещо друго в живота си, но тези хора могат да разчитат единствено на държавата – в огромната си част. Тоест тук въпросът дали изпълняваме ангажиментите си към тях е ключов, цивилизационен въпрос, той определя отношението към нас самите.
Моля да ми кажете по тези данни, които дадохте, какво всъщност има нужда да се прави, освен това, което е направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, към момента подкрепата, която се оказва от страна на Министерството на труда и социалната политика за хора с увреждания, е за над 650 000 души и за почти 26 000 деца. Така че по отношение на нуждите – вероятно те са много, а вероятно има и още много какво да се направи, но посоката, която вече Ви казах, е тази – към това да се продължават програмите, които са свързани с достъпна среда, да продължават инвестициите по отношение на възможностите за това хората с увреждания да намират работа и да се подкрепят работодателите.
Що се отнася до децата с увреждане – значителна част от тези, които имат нужда от подкрепа за достъп до образование, бяха обхванати през механизма за обхващане на деца и приобщаването им в образователните институции.
С точни числа за нуждите в момента не разполагам, но важно е, че посоката е тази – посоката е към все по-задълбочаваща се интеграция на хората и децата с увреждане, подкрепа от държавата. Както виждате, само за един кратък период от време, за по-малко от 10 години, ние сме увеличили подкрепата за тях почти 3,6 пъти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Отношение по отговорите – уважаеми господин Кутев, имате думата.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Сачева, вече сте достатъчно опитен администратор, с доста дълъг стаж, затова надали аз трябва да Ви казвам, че всъщност точните числа за това какво още трябва да се постигне може би са най-важното. Въпросът е: какви са целите, които си поставяме – дали целите, които си поставяме като общество, са да придвижим нанякъде нещата и да направим нещо, или търсим яснота за това какво трябва да постигнем?
Няма как, ако не знаете точните числа за това какъв е обемът, който трябва да свършим, да знаете как трябва да се свърши. Няма как да се менажира процес, на който не знаеш обемите. Това е едно от нещата, с които и аз, и Вие рано или късно ще трябва да започнем да заспиваме и да се събуждаме, поне докато сме във властта, защото тези хора имат абсолютната нужда от подкрепа всеки ден.
Лично аз съм съвсем малко замесен от гледна точка на това, че моята майка е човек с увреждане, въпреки че никога не съм издавал ТЕЛК и се грижа за нея, и знам колко пари ми струва. И знам, че тази жена, ако нямаше грижата, която плащам в момента, отдавна щеше да е на оня свят, много отдавна. Само че аз мога да си позволя да я платя, а има милиони български граждани, които се намират в моята ситуация и те не могат да я платят. Резултатът е, че това, което се случва с техните близки, се води в статистиката като естествена смърт. Иначе се води като ниска продължителност на живота. Това е резултатът.
Моята молба към Вас е много точно да си изясните числата и цифрите на онова, което трябва да се направи оттук нататък, защото това е Вашата работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Следващият въпрос към министър Сачева, отново от народния представител Антон Кутев, е относно изпълнение на разпоредби на Закона за личната помощ.
Имате думата, уважаеми господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Сачева! Задавам този въпрос съвсем умишлено сега. Между другото, предишното питане бях замислил да го превърна в дебат, защото там има какво да се дебатира и съм убеден, че щеше да бъде нещо, което ще се забележи и от медиите, и от гражданите. Не го направих сега с идеята, че Вие сте сравнително отскоро и трябва още малко време, но, повярвайте ми, този дебат, и то в много сериозни негови форми, ще се проведе съвсем скоро – към края на този парламентарен сезон, защото там има много работа, която трябва да се свърши, и аз ще настоявам тя да бъде поне придвижена правилно.
По повод на Закона за личната помощ – той всъщност е част от всичко онова, което говорихме. Въпросите, които съм Ви задал тук, са: колко хора с увреждания се нуждаят от личен асистент? Колко лични асистенти са необходими за подпомагането на хора с увреждания, защото те най-вероятно са различни? И колко са средствата годишно, които са необходими за това?
Знам, че е нараснало там – примерно от 14 на 20 хиляди, че благодарение на определени движения през последната година личните асистенти са се увеличили. Това, което питам, е: какви са нуждите, тоест не колко са нараснали, добре, щом са нараснали, значи повече хора имат възможности – въпросът е: какви са нуждите и какви са Вашите планове за справяне с тези нужди конкретно в контекста на Закона за личната помощ?
Защото си позволихте да правите няколко пъти внушения за това Законът за личната помощ какво решава и какво не. Да, той не решава всички проблеми – няма никаква идея да решава всички проблеми. Само че трябваше да бъде бюджетно осигурен, а през тази година той не е бюджетно осигурен, което е незаконно, между другото, защото този закон трябваше да има своето осигуряване с бюджета за 2020 г., което не получи.
И сега Вие тръгвате да атакувате Закона по една проста причина – нямате пари да го изпълните, а това, че нямате пари да го изпълните, аз мога да го разбера. Тоест мога да разбера, ако ми кажете някакви милиарди – едни големи суми, че не можете да ги извадите сега. Но, като не можете да ги извадите, да не тръгнете към решаване на проблема – може държавата да не може да отдели в момента един милиард, може да отдели 200 или 300 милиона, но вместо това, да тръгнем на обратно и да развалим Закона, е груба грешка. Точно това се опитвате да правите според мен. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Отново да формулирам въпросите – извинявам се, господин Председател: колко са хората с увреждания, нуждаещи се от личен асистент – в съответствие със Закона за личната помощ? Колко лични асистенти са необходими, защото някой път има хора, на които им трябват вероятно три, както и на моята майка, за да имат осемчасов работен ден? И какви средства годишно са необходими за осигуряване с лични асистенти на всички хора с увреждания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Госпожо Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, ще се опитам да отговоря на всичките Ви въпроси в краткото време – ако не остане възможност, ще използвам дупликата.
Законът за личната помощ, понеже започнахме оттам, беше приет, въпреки липсата на обществено консултиране по материята, която урежда; на обществена подкрепа, включително и от непосредствено засегнатите; на финансова обосновка за ефекта върху публичния ресурс и, не на последно място, въпреки това, че бяха изразени отрицателни становища на пряко ангажираните държавни органи по неговото правоприлагане – Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика.
Предмет на Закона за личната помощ е да уреди условията и реда за предоставяне и ползване на лична помощ от хора с увреждания – този вид подпомагане е регламентиран като механизъм, основан на гарантирана от държавата финансова подкрепа за индивидуалните потребности и избор на хората с увреждания. Фактическото предоставяне на финансиране започна от 1 септември 2019 г. Съобразно отчетните данни от органите за социално подпомагане в периода от 1 април 2019 г. до 24 януари 2020 г. заявления-декларации за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите са подали 266 217 лица, като в 28 401 от случаите е заявена потребност за включване в механизма за лична помощ.
Знаете, че предоставянето на лични асистенти се съобразява не само със заложените нормативни изисквания и документи, но и по желание на съответните лица. Така че към 27 януари 2020 г. желание, съответно трудови договори, са сключени с 19 461 асистенти за оказване на необходимата асистентска подкрепа на ползватели. Броят на прекратените договори за периода е 2099. Налице е изпълнение на заложените оперативни процеси, въпреки съществуващите предизвикателства.
В рамките на утвърдения ресурс за финансиране на механизма за лична помощ са предвидени бюджетни средства в размер на 92,6 млн. лв., като те биха стигнали за 23 400 ползватели. Същевременно такъв финансов ресурс е заложен и в рамките за средносрочната бюджетна прогноза.
Използвам случая да отбележа, че в срок до 30 юни 2020 г. съгласно текстовете на Закона Министерството трябва да изготви анализ за предоставянето на механизма за лична помощ и да внесе в Народното събрание доклад, който да съдържа предложения за усъвършенстване на законодателството в тази област.
Онова, което Вие поставяте като въпрос, всъщност е свързано с личните асистенти и с подкрепата, от която имат нужда хората. Това, което аз твърдя, е, че Законът за личната помощ не урежда всички нужди и че той има нужда от усъвършенстване – самото му усъвършенстване е заложено дори в тези текстове.
В момента възможностите за ползване на личен асистент са няколко – както през този закон, така и през общински програми, така и през проектите за патронажна грижа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, и не на последно място, с приетата от правителството преди седмица Национална програма за осигуряване на грижи в домашна среда, с която ще се осигурят асистенти за още 987 души, които са с 80 и 89,9% вид и степен на увреждане, и 4655 възрастни хора над 65 години, без възможност за самообслужване – хора, които са изключени в момента от обхвата на Закона за личната помощ. Дори да паднат всички негови ограничения, тези възрастни хора просто не са в този закон.
Това, което споменах и вчера във възможността да коментирам темата, е, че по предварителни разчети, за да бъде изпълнен пълният обхват на Закона за личната помощ, са необходими около 900 млн. лв. Предвид факта, че към настоящия момент законодателството, свързано с подкрепата и социалното приобщаване, е силно фрагментирано, становището и предложението, което правя, е да се върви към кодифициране на законодателството, така че да имаме базиран подход, който е системен и синергичен, и в крайна сметка да дадем възможност всички видове подкрепа за хора с увреждания да могат да намерят общо, единно законодателство.
И последно, в допълнение на отговора си – отлагателните разпоредби в приетия Закон за социалните услуги следва внимателно да се анализират, тъй като трайното решение на проблема с личните асистенти е заложено и в текстовете на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Реплика, уважаеми господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Нека Ви обърна внимание, че всички сме били фенове на така нареченото кодифицирано законодателство. Аз лично в даден момент също бях убеден, че мястото на материята, която урежда Закона за личната помощ, е в Закона за социалните услуги. Проблемът е, че правителството, на което принадлежите, и политическата партия, която представлявате, не го направи тогава, когато трябваше. Това трябваше да бъде направено – според плана, който е приет от ГЕРБ през 2012-а до 2016-а в Закона за социалните услуги. И тогава нямаше да има Закон за личната помощ! Тоест самото появяване на Закона за личната помощ беше в резултат на много силното закъснение на тези процеси тогава.
А сега, оттук нататък, дали ще ги кодифицирате, което на Ваш език означава, че ще развалите единия закон, за да го вкарате в другия, ама пътьом ще го осечете и нищо няма да остане от него, или ще остане малко, тази работа няма да стане. Тя няма да стане! И си припомнете механизмите, по които всичко това се случи преди една година и половина. Бъдете сигурни, че тези хора – хората с увреждания, колкото и да отчитат, че са направени крачки, и аз отчитам, че са направени крачки... Не казвам, че тези крачки са неправилни. Това е правилно. Но тези крачки, които нашето общество е направило за хората с увреждания, са минимални.
Обидата и готовността на хората с увреждания да излязат на улицата е реална. Тя не е преодоляна. И ако Вие тръгнете към това, което виждам, че сте замислили, под логиката на кодифициране да развалите това, което е построено, за да можете да го преосмислите, защото в момента финансовият министър, очевидно, малко по-късно се е усетил колко точно струва Законът за личната помощ, и за това сега трябва да го развалим… Не, няма да го развалим! Това, което ще направим, е, че ще го изпълним. Ако трябва, ще го изпълним още тази година! Това ще е задачата ни. И изобщо не си правете сметката, че е възможно да тръгнете в обратна посока!
Аз Ви гарантирам – виждам това общество, аз го познавам това общество, и Ви гарантирам, че проблемите, които ще срещнете, са огромни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Продължаваме с господин Красимир Вълчев – министър на образованието и науката. Той ще отговори на въпрос от народния представител Елена Пешева относно допускане на неправителствени организации да провеждат часове по сексуално образование.
Имате думата, уважаема госпожо Пешева.
ЕЛЕНА ПЕШЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Преди да премина към въпроса искам да споделя с Вас, че след този случай в Перник доста притеснени родители се свързаха с мен. Писаха коментари, някои от тях изпратиха становища, като аз съм поела ангажимента лично към тях да Ви предам две от тях – едното е на „Обединени родители“, другото е „Единение за семейството и децата“. (Подава на министъра документи.)
Въпросът ми е относно допускане на НПО-та да провеждат часове по сексуално образование. По повод случая в Перник и сексуалното образование на децата моля да ми отговорите на следните въпроси: защо са допуснати съмнителни НПО-та да провеждат часове по сексуално образование в училищата? Кой е разрешил подобно безумие, без да са осведомени родителите? Това масова практика ли е, или е случай в отделни училища? Как МОН извършва контрол върху тези институции? Дали в програмата на МОН има предвидени часове по сексуално възпитание, от кой клас, кой е оторизиран да ги провежда и как МОН коригира съдържанието им? ВОЛЯ е против различни НПО-та да бъдат допускани в училищата и да провеждат неясни обучения!
Въпросната фондация П.У.Л.С е върл защитник на джендър идеологиите, Стратегия за детето, както и изразиха пълната си подкрепа за Истанбулската конвенция, която беше обявена за противоконституционна.
Ние от ВОЛЯ винаги сме защитавали традиционните семейни ценности и българските семейства. Сигнализирали сме и сме се противопоставяли на различни казуси, които са в разрез с тях. Ще продължаваме да го правим и занапред!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Пешева.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни председатели, уважаема госпожо Пешева! Има две части в отговора ми – първата е конкретно за случая в Перник, втората, общо за сексуалното образование в българските училища.
В конкретния случай разрешението е дадено от началника на Регионалното управление в Перник. Това, което имам като информация, е, че всички родители са дали своето информирано съгласие. Нещо повече – от вчера имаме декларация, в която родителите настояват това обучение да продължи, тоест не е станало без знанието на родителите. Съгласно нормативната уредба в сектора това става и със задължителното присъствие на класния ръководител. Първоначалната изнесена информация беше от едно семейство. Тя не беше потвърдена от нито един друг родител. В този смисъл нямаме неща, които да са притеснителни. Това показа и нашата проверка, нашето проучване.
Не можем да подхождаме с презумпция за виновност към всички юридически лица с нестопанска цел, само заради това че работят с деца, само заради това че са подкрепяли Истанбулската конвенция. Това не означава обаче, че не трябва да подхождаме с повишена доза подозрителност и предпазливост. Точно това искам от началниците на регионални управления – не да бъдат инициатори. Поради тази причина миналата година съм пратил писмо, в което съм им конкретизирал задълженията в подобни случаи. Ясно съм им казал, че не трябва да допускат беседи, срещи, обучения с деца на всякакви външни лица, които подтикват децата и учениците да определят половата си идентичност, съдържат материали, които противоречат на добрите нрави, налагат други спорни възпитателни доктрини, проповядват насилие, нетолерантност, дискриминация, неуважение. Гарант за това трябва бъдат учителите, директорите, регионалното управление и Министерството, което също трябва да е уведомено и да разрешава всеки един конкретен случай.
От друга страна, ние искаме да разширим образователната среда на децата. Искаме в училищата да има повече външни специалисти – това могат да бъдат треньори, художници, писатели, общественици, хора от реалния сектор, които да спомогнат развитието на способностите, интересите, уменията на децата. Това го правим преди всичко по линия на дейностите по интереси, но понякога и в учебния час. Дори имаме няколко национални програми в системата на училищното образование, които насърчават това. Образователната система не може да бъде затворена.
Аз като министър, бих казал дори в по-голяма степен като родител, също искам да има външни специалисти, но това да става с гаранции, че няма да се злоупотреби било с възрастта на децата, било със статута им на ученици, заради това че се прави в училището.
Сексуално образование трябва да има и има в българското училище, но не като самостоятелен предмет – то е част от здравното образование, от обучението по биология. Съответно в начален етап имаме няколко подтеми, които са преди всичко свързани с биологията: биологични характеристики на пола и така нататък. Те са в дисциплината „Човекът и природата“. Не трябва обаче да има ранно сексуално образование и няма такова в този смисъл, в който се спекулира от някои организации – че има такова в предучилищната възраст.
Сексуалното образование трябва да бъде съобразено с възрастта на детето. Това, което можем да кажем за нашите учебни програми, за стандарта, който е в Наредба № 13 за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование, е, че не можем да говорим, че имаме сексуално образование в прекалено ранен етап. По-скоро дискусията тук може да бъде дали не е прекалено късно предвид информационната среда, в която живеят днешните деца и всички ние. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ще продължа с отговора във втората част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Госпожо Пешева, имате думата за реплика.
ЕЛЕНА ПЕШЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател! Господин Министър, напълно съм съгласна с Вас, че образованието трябва да бъде отворено и децата да имат достъп до различни специалисти. Тук въпросът обаче е малко по-сложен, защото тази програма, която е била в училището в Перник, е свързана именно със сексуалното образование и по-скоро частта, как децата да се предпазят от насилие, което е много деликатна тема.
Според нас трябва да има повече контрол над това какви фондации преподават в училищата. Трябва да има ясен регламент коя институция отговаря за хората, които преподават сексуално образование. Ще дам за пример един от хората, които ми писаха. Той ми зададе следния въпрос: защо, за да преподаваш в училище, трябва да имаш ценз и съответното образование, а всъщност тези неправителствени организации, които се допускат да обучават нашите деца, имат ли такъв ценз, имат ли право да преподават?
Аз като родител бих била много по-спокойна, когато един педагог си води учебната програма, или специалистът, при който съм разрешила детето ми да бъде обучавано, да има дадения ценз и съответно въпросната програма да бъде съобразена с възрастта на детето.
Както Вие сам казахте, миналата година на фона на всички тези анкети, които бяха пуснали, за което ние от ВОЛЯ отново бяхме подали сигнал, Вие пуснахте такава заповед. Тук следва въпросът: след като в момента отново регионалните управления одобряват подобна програма и не са го съгласували с МОН, къде отива контролът? Това беше въпросът, на който Вие не ми отговорихте: как МОН контролира достъпа на тези неправителствени организации до училищата да имат възможността да преподават на нашите деца? Ние от ВОЛЯ сме загрижени за хората и това е основното ни притеснение – как се извършва контролът и кой реално има достъп по нашите деца? Категорично трябва да има сексуално образование, и то да бъде предвидено с възрастта на децата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря ви, уважаема госпожо Пешева.
Уважаеми господин Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Механизмите за контрол са ни чрез хората, заети в системата – класните ръководители, учителите, възпитателите. Ако една такава дейност се провежда в рамките на целодневната организация на учебния ден, директорите в най-голяма степен са отговорни за всичко, което се случва в тяхното училище, и регионалните управления също.
Пак Ви казвам, в случая началникът на регионалното управление чисто формално нищо не е нарушил, но е инициирал обучението и от него се очаква да осъществи този контрол, да даде този страничен поглед, да прояви предпазливост. Не може да го направи, защото самият той е инициатор. Това е причината да държа началника на Регионалното управление за конкретния случай отговорен. Нямаме други такива случаи в момента в системата. Проучили сме.
Балансът наистина е много деликатен. Той трябва да се изследва за всяка една тема, за всяка една програма. Ние имаме нужда да възпитаме децата в това, да ги научим да се предпазят от сексуално насилие, но без да преминаваме определени граници. Трябва да се подхожда професионално, пак казвам, с повишена доза предпазливост при оценката на всяка една програма. В случая може би най-добрият поглед имат учителите, училищният психолог, родителите. Всички те са категорични, че тази граница не е премината и искат да продължи обучението. Почти е приключило, доколкото разбрах, остават един или два часа, но въпросът се превърна в принципен. Няма съмнение, че всеки път трябва да се провежда със съгласието на родителите, на сто процента от родителите, без нито едно изключение, в присъствието на класния ръководител, друг учител или възпитател. В Перник оставащите два часа ще бъдат проведени в присъствието на експерт на Регионалното управление.
Наша е отговорността за предварителния контрол. Всеки си носи отговорността. Надявам се това да бъде сигнал и към останалите регионални управления. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол.
Продължаваме с въпроси към господин Емил Димитров, министър на околната среда и водите.
Първият въпрос към него е от народния представител Анастас Попдимитров относно трагичното състояние на сметището в квартал „Бистрец“, град Враца.
Имате думата да зададете въпроса, уважаеми господин Попдимитров.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! В края на град Враца, в китния квартал „Бистрец“, в подножието на защитената територия „Врачански Балкан“, която е и водосборна зона с питейна вода, се намира едно сметище, което днес се е превърнало в бунище. Това сметище беше закрито и запечатано в края на 90-те години, когато беше открит първият етап на новопостроеното сметище до Косталево, след това някой реши да го отвори отново – от общинската администрация, като сметище за строителни отпадъци. С течение на годините вече не строителни отпадъци, а битови отпадъци, карани дори от коли на местното БКС (Благоустрояване и комунално стопанство) се изсипват тонове, и тонове, и тонове боклук! Това сметище е стигнало до самия международен път Е-79, до неговия банкет, и в момента представлява една ужасяваща гледка от милиарди торби, мръсотии, боклуци, които силният вятър разнася през пътя на отсрещната страна, където има басейни, заведения. Гледката е кошмарна!
Моят въпрос е: има ли начин да накарате РИОСВ – Враца, и общинската администрация да си свършат работата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попдимитров.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Попдимитров, уважаеми членове на Комисията по околната среда и водите в парламента! Вие правилно казахте „години“ – през тези години много правителства, много управления, много общински съвети. Едва ли аз съм дошъл да ги натрупам тези неща там. През цялото време някой го е наблюдавал и някой е трябвало да бъде санкциониран. Мога да кажа отсега нататък какво ще направим. Ще изпратя да санкционират длъжностните лица, но и не може последният кмет да отговаря за всичко, което се случва години назад. Също няма да бъде много справедливо.
Що се отнася до сметищата мога генерално да кажа за цялата страна. Дошли са, искали са, получили са пари, направили са една клетка, две клетки, три клетки. Те са предвидени за 10 – 15 години, за седем години, различен период. Когато са правили проектите, са решили, че тази клетка ще стигне например за 10 години. Минават четири години и те почват да казват: „Ама, моля Ви се, разрешете ни още една, защото тази я напълнихме.“ Огромен проблем е в България – и в следващите въпроси ще го засегна, че само депонираме. Съвсем малко рециклираме и отделяме, правим едни огромни пирамиди от отпадъци, които след това загробваме. След което почваме да казваме: „Вижте, колко е тежко положението. Моля Ви, спешно още една клетка.“ Това е пореден случай.
Защото, ако тези биологични отпадъци, за които Вие казахте, са били отишли на новото сметище, то няма след една година да се изчерпи, а сигурно е щяло да се изчерпи още миналата година. Това не означава, че в който и да е град клетка, предвидена за 10 години, като се изчерпи на четвъртата, трябва някой светкавично да тича и да дава пари за още една клетка. Нямаме инсталации, не използваме инсталации, когато са правени проектите, а искаме да има такива. Имаме кметове, които имат инсталации, пък не ги използват. Това е свързано и с изгарянето на отпадъците.
Казваме, че искаме да има 50 наши, казваме, че разрешаваме и 50 от чужбина да дойдат. Всички гледаме тези от чужбина, а никой не пита: защо нашите 50% не отиват и те в заводите? Защото ги няма. (Реплики от народния представител Анастас Попдимитров.) Само София и още едно-две места. И индустрията, която изгаря отпадъци, казва точно това нещо: какво се случва и защо българските отпадъци, българския RDF го няма?
Конкретно на въпроса. Поземленият имот в местността „Орешака“ отстои на 50 метра от главния път, не граничи с пътя. До 2005 г. е функционирало депо за инертни и неопасни отпадъци, собственост на Община Враца.
На 6 февруари 2020 г. експерти на Регионалната инспекция извърши извънредна проверка и е констатирано, че на терена са натрупани инертни материали и земни маси. Съставен е акт на „Екопроект“ ООД, фирмата, стопанисваща имота. Също така са дадени предписания за преустановяване на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци и инертни материали и за предприемане на действия до края на този месец по план график.
При проверката е извършен обхват и на терените – частна собственост, в регулационните граници на населеното място, граничещи с главен път Е-79. Установено е наличие на смесени отпадъци, основно строителни. В тази връзка на Община Враца е издадено предписание да предприеме мерки за почистване и да осъществява засилен контрол за предотвратяване на последващо замърсяване.
От РИОСВ – Враца, ще бъде осъществен стриктен последващ контрол по изпълнение на дадените на Община Враца предписания, а при констатирано неизпълнение ще бъдат предприети предвидените в екологичното законодателство административнонаказателни мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Реплика, уважаеми Попдимитров.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е заради това, че Вие в момента сте министър, а не че сте виновен в годините за това, което се е случило там.
Истината е, че битови отпадъци там започнаха да се появяват в последните три-четири години. Истината е, че работата на РИОСВ – Враца, дори за некомпетентен лаик като мен е ясно, че има проблеми. Така беше с кризата в „Химко“, така беше с кризата с отпадъците в двора на комбината в Мизия, така беше с 50-те тона, за които РИОСВ – Враца, се движи след събития – разбира от някъде за проблема, отива, регистрира го. Сега с червения живак е същото. Чакаме някой друг да открие проблема или да вземе някакво решение. Благодаря Ви, че казахте, че ще има санкции за допуснатото състояние.
Представете си, това е регион, който би трябвало да се развива благодарение на туризма. Представете си как се движите по Е-79, който е в абсолютно аварийно състояние – с дупки, с непочистени канавки, със счупени мантинели, внимавате или да не спукате гума, или да не счупите джанта, и в този момент се озовавате в един кошмар от засипващи Ви боклуци, едва ли не като Пинокио в гората на ужасите. Тогава туристът не само няма да се върне, ами според мен ще побегне от това място.
Моята молба е да засилите усилията си, да активирате работата в компетенциите на РИОСВ – Враца, която в последните месеци доказа, че просто не върши своята работа на територията на областта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Дуплика, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председателстващ.
Вие очевидно не ме разбрахте. (Реплики от народния представител Анастас Попдимитров.) Очевидно нещо не разбрахте.
Хубаво е да драматизирате от трибуната какво се случва във Враца, хубаво е да разказвате какви са пътищата, макар че аз не отговарям за пътищата, хубаво е да казвате колко е тъжно, като минавате покрай това сметище, само че това сметище е на Вашите съграждани. Хубаво е да изброявате червен живак, хубаво е да изброявате завода. Вие не знаехте ли в този град, че преди да стане туристически център, е имало и химически завод? Вие не знаехте ли, че там има индустрия? Не знаехте ли, че тази индустрия беше приватизирана и всички отпадъци са останали в завода?
Извинявам се, по време на кой мандат оттам се изнесоха всичките тези неща, които Вие изброихте? Те не са благодарение на това, че Вие сте казали, че ги има, а благодарение на това, че държавата е предприела действия. Никой, когато беше вотът на недоверие, не излезе да каже: „Да, изнесоха еди колко си отпадъци, които бяха от агробизнеса, които бяха от индустрия, която отдавна е фалирала.“ Всичките тези неща бяха събрани и изнесени. Да, не е станало на минутката, както Вие сте го искали или на някой друг му се е щяло. Тези неща излязоха в чужбина и бяха неутрализирани.
Вие сега, ако искате, и това нещо да кажете – че е на някой си друг, а не на институциите в България?! Смятам, че това беше тяхна заслуга. Преди мен се е случвало, браво на тези хора, но сега да излизате и да кажете колко е тъжно и тежко там – за това не е виновно РИОСВ-то. Тези отпадъци не са сложени от РИОСВ-то там. Те ще наложат актовете, налагали са и през годините, но не е ли изпълнителната власт през годините, която ги е свършила?!
Иначе и аз мога да драматизирам много нещата, но мисля, че това не е начинът. Нека да бъдем обективни. Това, което се случва там, не трябва да се случва и ще разпоредя проверки. Това, което през годините се е случвало, не бих могъл сега да го върна назад във времето, но мога да проверя. Всичките неща, които са се случили, сега да ги изброявате, едва ли не да казвате, че всичко това ей така, от само себе си е станало. (Реплики от народния представител Анастас Попдимитров.)
В момента се случва това, че от завода се изнесоха всичките отпадъци, които бяха там. В момента се случва това, че и всичко, което е останало, е изчезнало.
Извинявайте, Вашата заслуга е, че само сте го казали тук, че съществува, но целият град го е знаел. Включително имам един служител, който непрекъснато пише писма сам до себе си, за когото цялата дирекция е казала, че не желае да работи с него, но понеже е Ваша свещена крава, го държа там на работа.
Това се случва в цялата страна, не е само там. Това, което ще направя, което мога да поема като ангажимент – актове на кметовете и на всички институции, които са отговорни за тези отпадъци.
Но това, което се е случвало в годините, не мога с магическа пръчка. Нека, когато упрекваме дадена институция, да признаем, че и през годините, и през последната година се случва – на друго място мини се изнасяха, на трето място опасни отрови се отнасяха покрай морето. Нека и тези неща да си ги споменаваме, и то в разумния тон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос към министър Димитров е от народния представител Младен Шишков относно експлоатацията на Депо за неопасни отпадъци и инсталация за биологично разграждане по закрит способ на територията на село Шишманци, община Раковски, област Пловдив.
Заповядайте, господин Шишков, да зададете въпроса.
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Очевидно темата с отпадъците е изключително важна и болезнена за нашето общество. Ясно е, че тя няма партийна окраска и затова моят въпрос е свързан именно с тази тема – в продължение на разговора, който водим до момента.
Преди около десет години на територията на село Шишманци, община Раковски, беше въведен в експлоатация с едни големи очаквания Завод за третиране на битови отпадъци, а именно Депо за неопасни отпадъци и инсталации за биологично разграждане по закрит способ. Това съоръжение беше в очакване да реши големите проблеми около кризата с отпадъците по онова време. Неговото изграждане беше съпроводено с редица скандали, съмнения за злоупотреби, обществено недоволство и въобще целият процес беше обвит в някаква мистерия.
За съжаление, след редица срещи с гражданското общество, срещи между институциите, отделни общини, бяха поети ангажименти за прозрачна работа, за екологосъобразна работа. Всички тези обещания обаче останаха в сферата на пожеланията. Бяха поети много точни и ясни ангажименти, които десет години по-късно все още не са изпълнени.
Нещо повече, в лятото на 2019 г. се случи поредният инцидент, и то тежък инцидент – сметището за пореден път се самозапали, вследствие на което бяха нанесени много тежки щети върху околната среда и върху здравето на хората. Към онзи момент общественото недоволство ескалира и бяха организирани протести от местните жители, които бяха подкрепени от местната власт. Тогава министър Нено Димов пое ангажимент пред обществото, тъй като беше проведена дискусия, да бъдат изпълнени редица мерки, които ще подобрят работата на завода.
В тази връзка моите въпроси към Вас са няколко. Искам да се извиня на колегите за това, че ще отнема малко повече време, но те са важни и ще ги изчета подробно.
Какви санкции са налагани на оператора на съоръжението през целия период на експлоатация?
На какъв етап е изменението на комплексното разрешително във връзка със синхронизирането му с технологичния проект? Поетият ангажимент беше да се забрани депонирането на повече от 30% отпадък, така както е одобрена технологичната схема от община Раковски – работи ли се по този въпрос?
Установиха ли се причините за разлива от ретензионния басейн? Какви бяха въздействията върху околната среда вследствие на разлива? Отстранена ли е тази нередност?
Изградена ли е система за непрекъснато видеонаблюдение на технологичния процес с възможност за достъп от община Раковски и РИОСВ – Пловдив, както е записано вече в закона? Ако не е изградена тази система, наложени ли са санкции по реда на закона?
Изпълнява ли се условие 9.4.2 от комплексното разрешително, а именно „Непосредствено след приключване на депонирането на отпадъци, в края на работния ден, притежателят на настоящото разрешително да запръстява дневния работен участък на депото.“?
Внедрени ли са мерки за пожаробезопасност, а именно термокамери, оросяваща система, противопожарна инсталация?
Какво е състоянието на геомембраната и инфилтриращата система на депото след поредния пожар? Имало ли е повреди и отстранени ли са те?
Какви са резултатите от регулярните замервания на почвата, въздуха и водата в региона, както и резултатите непосредствено след последния пожар?
Изградена ли е система за непрекъснат мониторинг на компонентите на околната среда в района на съоръжението и съседните населени места? Ако не е изградена, предвижда ли се да бъде включена като задължително условие в изменението на комплексното разрешително? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Шишков.
Господин Министър, имате думата да отговорите на толкова много въпроси.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Шишков, най-лесният отговор е, че съм напълно съгласен с всичко, което казахте, но ще Ви предоставя и писмения отговор. Ще се опитам бързо да прочета, защото времето е малко.
Съгласно информация от Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив, на Община Пловдив за неизпълнение на условия, поставени в Комплексното разрешително № 380 от 2009 г., са съставени актове за установяване на административно нарушение през 2010 г. и 2019 г., тоест продължават. За съставения акт през 2010 г. е издадено наказателно постановление „имуществена санкция“.
През 2019 г. за съставения акт предстои издаване на наказателно постановление.
През 2017 г. на Консорциум „Екологичен завод“ в качеството му на оператор на съоръжение е съставен акт за установяване на нарушения за неизпълнение на изисквания по Закона за водите и е издадено наказателно постановление.
През месец септември 2018 г. МОСВ уведомява кмета на общината в Пловдив за необходимост от откриването на процедура по преразглеждане на комплексното разрешително във връзка с публикуването на нови заключения на най-добри налични техники и инсталации за третиране на отпадъци в срок до девет месеца, считано от 17 август 2018 г. Този срок е изтекъл на 17 май 2019 г. и няма реакция от страна на Общината.
По повод на писма на МОСВ, РИОСВ от месец септември 2019 г. Изпълнителната агенция по околна среда започва преразглеждане на комплексното разрешително. От оператора няколко пъти е изисквана информация за доказването на прилагането на най-добри налични техники през месеците септември и ноември 2019 г., като отговор не е получаван.
След поредното писмо от месец декември 2019 г. на 9 януари 2020 г. Община Пловдив представи исканата информация в Изпълнителната агенция, която е изпратена на РИОСВ – Пловдив, и на Басейновата дирекция за становища със срок 18 февруари. След получаване на становищата предстои организиране на срещи и консултации в Изпълнителната агенция по околна среда.
При извършените проверки на 22 август 2019 г. източно от Клетка № 2 на депото за неопасни отпадъци е констатиран разлив на инфилтрати извън границата на депото и ретенционния басейн, което представлява неизпълнение на условието 10.1.2.1 от комплексното разрешително. На Община Пловдив е съставен акт за установяване на административно нарушение.
Във връзка с констатирания разлив от експерти на Регионалната лаборатория в Пловдив е извършено вземане на почвени проби от земеделския терен на изток от басейна – Клетка № 2 на депото. От получените протоколи с резултати от изпитване на почвите не са установени отклонения.
На 23 януари 2020 г. при извършване на съвместна проверка с инспектор от отдел „Икономическа полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи и експерт на Териториална дирекция „Национална сигурност“ във връзка с писмо на Главния прокурор на Република България е констатирано, че на площадката няма изградена система за непрекъснато видеонаблюдение на технологичния процес. Дадено е предписание да се изпълнят законовите изисквания във връзка с изграждането на такава система – срок 29 февруари 2020 г. При неизпълнение на предписанието ще бъдат предприети административнонаказателни мерки.
От извършената проверка във връзка с изпълнение на условието за ежедневно запръстяване на дневния работен участък не са констатирани нарушения.
Инсталацията разполага с план за осигуряване на пожарната безопасност и оросяваща система. Пожарната безопасност е обект на контрол от органите на Териториална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. От извършените съвместни проверки през месец септември 2019 г. след последния пожар от август по изпълнение на условията и сроковете на Комплексното разрешително № 380 от 2009 г. не са констатирани несъответствия.
В района на обекта не се експлоатира автоматична измервателна станция за измерване качеството на атмосферния въздух. По време на последния възникнал пожар в периода 14 август 2019 г. до 19 август 2019 г. е извършено измерване с мобилна автоматична станция по основни показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух.
Резултатите от измерванията показват превишение на средноденонощната норма по показателя за фини частици на 14 и 15 август 2019 г. През следващите дни не са установени превишения.
На 22 август е извършена проверка, при която са взети почвени проби – няма несъответствие. В границите на непосредствена близост до инсталацията няма изградена система за непрекъснат мониторинг на компонентите на околната среда.
В хода на процедурата по преразглеждане на комплексното разрешително и в случай, че в Изпълнителната агенция по околна среда се получи законово мотивирано становище от РИОСВ – Пловдив, и Общината ще се прецени възможността за добавяне в комплексното разрешително допълнителни условия за изграждане на система за непрекъснат мониторинг на компонентите на околната среда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, уважаеми господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз искам да благодаря за бързата, изчерпателна и точна информация. И ще се възползвам от възможността още веднъж да Ви поздравя за усилията, които полагате да въведете повече контрол върху компонентите на околната среда, и въобще всичко, което се случва напоследък в сферата на екологията.
Целта на настоящото ми питане беше да насоча вниманието Ви към това съоръжение, тъй като проблемите там очевидно са много и молбата ми към Вас е да направите една сериозна проверка на място и да установите дейността на какъв етап е в момента. Разбира се, този въпрос е свързан с това, че дейността на съоръжението влияе пряко върху живота и здравето на жителите на няколко общини. Жителите на град Раковски и съседните общини имат правото да бъдат информирани, да имат един нормален и добър живот, свързан с околната среда.
В заключение, бих искал да Ви уверя, че имате пълната подкрепа на местната власт, както и моята лична подкрепа като народен представител във всички решителни действия, които ще предприемете оттук нататък. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шишков.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Шишков, за изказаната подкрепа.
Проблемът, който е при Вас, той е почти в цялата страна и трябва да го решаваме съвместно. Надявам се и на Вашата законодателна инициатива, и на подкрепа на нашите желания да бъде променен Законът в тази посока. При всички площадки съществува за депониране на отпадъци, които веднъж създадени, после има проблем със закриването. Ставаме заложници на тези хора или наследниците им, или на фирмите, на които са ги прехвърлили. Започваме да се борим с проблем, който ние сами сме създали, разрешавайки им веднъж тази площадка. Същото е с тези регионални депа. Разбира се, че беше навременна мярка да се закрият местните, да се рекултивират и в тази посока се работи постоянно, продължаваме да закриваме такива стари депа.
Хубаво беше да има такива регионални, по този начин да се обработват отпадъците, че да се отделят било на 60 – 65% за рециклиране и повторна употреба, останалото да отиде за изгаряне RDF и едва 10% да могат да бъдат закопавани. Тогава и тези регионални депа ще могат да съществуват много по-дълъг период, много по-лесно ще бъдат запръстявани всеки път и ще има много по-малко екологични вреди.
По този начин ситуацията, която направихме – един проблем от десет места го събрахме на едно място, но не го решаваме в максимална степен и може би законодателството трябва да бъде малко по-рестриктивно. Тези всички площадки трябва да бъдат преразгледани. Ще имате моята подкрепа и ще отидем на място да го видим. Ще изпратя компетентните институции да проверят, но този проблем съществува и за няколко други подобни регионални депа – само запръстяват, само трупат купчини, изразходват ресурса на сметището за много по-малко време, отколкото би трябвало да съществува и проблемът, който сме решили преди пет, шест години благодарение на министрите, които са имали честта да бъдат преди мен, сега изведнъж изниква с основна сила. Ние един и същи проблем си го повтаряме много по-често, отколкото би следвало да бъде.
В тази връзка имате пълната ми подкрепа и ще се радвам да си сътрудничим както с Вас, така и с опозицията, защото това е всенароден проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
И последният въпрос към министър Димитров. Той е последен за парламентарния контрол днес и е от народните представители Веска Ненчева, Виолета Желева и Кристина Сидорова относно Национален парк „Централен Балкан“.
Госпожо Ненчева, имате думата да зададете въпроса.
ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Господин Министър, във връзка с поредния трагичен вече инцидент с туристи в Национален парк „Централен Балкан“ и като имаме предвид и мненията на хората, които работят в Национален парк „Централен Балкан“, членове на различни туристически дружества в региона, опитни планинари, включително и доброволци, чиято основна работа не е свързана с работата в планината, което отнема време при работата в планината и спасителните акции, смятаме, че е възможно и необходимо засилването на мерките за безопасност в Национален парк „Централен Балкан“.
В този смисъл имаше изказвания на представители на местната власт. Общото мнение е, че личната подготовка, отговорност и добрата екипировка е ангажимент на всеки турист – това е факт, но грижата и поддържането на заслони или бункери по тежките маршрути, е грижа и на държавата. Още повече, че в медиите беше обявено от високо държавно ниво готовността за изграждане на нови такива заслони. Факт е, че има такива заслони по маршрута, но те са остарели и недобре поддържани. В този смисъл е и нашият въпрос: предвиждат ли се промени в мерките и условията при осигуряване на безопасност на туристите при преходите по регламентираните маршрути в Национален парк „Централен Балкан“? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ненчева.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Ненчева, госпожо Желева, госпожо Сидорова, Национален парк „Централен Балкан“ е с площ 72 хиляди декара и обхваща най-високата част на Централна Стара планина. Паркът е разположен на територията на пет административни области, девет общини и тридесет землища.
Регламентираните пешеходни туристически маршрута в парковата територия са 69, като общата им дължина е над 580 км. Над 100 км от тях преминават през територията на резерватите. За безопасното пребиваване на туристите в парка през последните години изцяло са възстановени и обновени 15 мостови съоръжения, монтирани са 505 нови маркировъчни пирамиди и железни жалони и са ремонтирани 85 повредени пирамиди по 11 пешеходни маршрута.
Подновени са въжено-стоманени парапети с обща дължина 1520 м по участъци от осем маршрута и дървени парапети с обща дължина 1600 м. Изцяло е подновена маркировката на почти всички регламентирани туристически маршрути в парка и са поставени стотици нови указателни, предупредителни и информационни табели. Ремонтирани са редица опасни участъци по туристическите пътеки. Създадена е и е публикувана на интернет страницата на парка интерактивна карта с GPS координати на маршрутите и обектите за подслон и почивка с цел безопасно пребиваване на посетители в защитената територия. Ежегодно се влагат средства в поддръжката на туристическата инфраструктура в парка.
През последните пет години са проведени 75 спасителни акции от Планинската спасителна служба, като в 60% от тези случаи служителите на парковите дирекции са оказвали съдействие, осигурявайки човешки ресурс и логистична помощ.
Безопасността на посетителите в Национален парк „Централен Балкан“ е сред основните приоритети на Парковата дирекция. В момента се разработва приложение за мобилни устройства с информация за туристическите маршрути, посетителски обекти и прилежащи местообитания в Национален парк „Централен Балкан“. Това ще дава възможност да се определи местоположението на потребителя и разстоянието до най-близката хижа или обект в Националния парк. Приложението ще има възможност за работа без сигнал от мобилните оператори, ще показва в реално време местоположението на мобилното устройство върху интерактивната географска карта, предварително заредена в него. Продуктът ще бъде завършен и тестван на терен до края на месец април 2020 г. и ще е безплатен за потребителите.
В ход е и инициатива за ремонт на съществуващите два заслона в района на връх „Ботев“, а заедно с Планинската спасителна служба и туристическите дружества се обсъжда необходимостта от изграждането на нови такива, като от голямо значение е посетителите да осъзнават и собствената си отговорност за безопасността им и опазването на територията.
Тук бих искал да добавя нещо от себе си, освен отговора – нека да се учим и да пазим. Сложени са метални парапети, после изчезват. Сложени са метални указателни табели, после изчезват. Правят се заслони и те се чупят, за да се греят и да се отопляват. Ние не винаги пазим и ние не винаги можем навсякъде едновременно да възстановим всичко, но според мен ръководството на „Централен Балкан“ полага необходимите и достатъчни условия да осигури безопасни условия на труд. Ако някой иска да настелем с дюшеци и възглавници целия маршрут някой да не се спъне – това е извън нашата компетенция. Но това, което правим, мисля, че е достатъчно, мисля, че е добре. Винаги може да се прави повече и аз приемам като едно добро предложение Вашия въпрос да заострим вниманието на ръководството на Централен парк да продължи със своите усилия и, разбира се, ако има и други желаещи да се включат да подпомогнат тази дейност, те винаги са добре дошли – Балканът е на всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Госпожо Сидорова, имате думата за реплика.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, благодаря за Вашия отговор.
Искам да потвърдя моето и на моята колежка мнение, че този въпрос наистина е по-скоро разговор за планинското спасяване, за безопасността по планинските маршрути и наистина темата да влезе в медиите – да има повече заслони, повече места, където хората, които по някакъв начин са пострадали в планината, да могат да се приютят.
Напълно сме наясно, че когато тръгваш на преход в планината, още повече през зимния период, отговорността, която поемаш за своето оцеляване, е основно твоя. И десетки заслони и хижи да направи държавата, когато не си добре екипиран, когато не си добре оборудван и когато не си се съобразил с метрологичните условия, вероятността да пострадаш е много голяма.
Въпросът ни към Вас бе по-скоро за възможностите и нуждата от създаване, ремонт и най-вече поддръжка на вече съществуващи спасителни заслони. Вие казахте за два такива. От медиите разбрахме, че има разговор между кмета на град Калофер и министър-председателя за създаване на още. Вярно, че дирекция „Централен Балкан“ и Министерството на околната среда и водите ще подкрепи създаването и ремонтирането на вече съществуващи заслони, които могат да подслонят закъсали и бедстващи туристи.
Днешният парламентарен контрол е и повод да обърнем внимание на необходимостта от повече средства, повече независимост и по-добри условия за хората, от които пряко зависи спасяването и търсенето в планината. Припомням, че те са доброволци, които рискуват живота си, за да спасят друг човек. Нека да им благодарим и нека в диалог с тях държавата да помисли по какъв начин може да подпомогне дейността им, защото колкото и информационни кампании да се направят, колкото и пъти да се чува предупреждението, че времето не е подходящо за планински преходи и че за да се изкачи един или друг връх, трябва да имаш добра подготовка, винаги ще има хора, които ще рискуват живота си и които ще разчитат точно на дейността на тези доброволни екипи.
Тук е и моментът отново да напомним и да призовем държавата да изпълни едно свое задължение, а именно да закупи медицински хеликоптер, който помага в спасителните акции. Няма да цитирам колко пъти се е говорило за този медицински хеликоптер, колко петиции са направени, подписи са събрани и колко човешки животи можеше да бъдат спасени, ако държавата разполагаше с такъв медицински хеликоптер.
Още веднъж благодарим на хората, които спасяват човешки животи в планината, и се надявам, че държавата в лицето на Министерството на околната среда и водите ще направи необходимото за повече заслони, за по-безопасни разходки и по безопасни преживявания в планината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Госпожо Сидорова, изцяло съм съгласен с абсолютно всичко, което казахте. И най-добре подготвеният турист, и най-добре облеченият, и най-добре информираният, ако получи някакъв сърдечен проблем, някакъв здравословен проблем, се надява други да дойдат да го спасят. Тези други са спасителите, много от тях са доброволци.
По подобен начин стои въпросът и с Рила, където една от депутатките от ГЕРБ от три години се опитва да изгради заслон, но той е в защитена територия и има проблем. Въпреки че парите са осигурени от Министерството на околната среда и водите, ние все не можем да стигнем до финалния вариант – в един информационен център да има две стаи точно за тези спасители, защото те казват: ние, като тръгнем от Дупница или Сапарева баня, докато стигнем догоре, изходът невинаги е положителният и само сваляме хората вече в едно безпомощно състояние. Докато, ако нашата апаратура е горе, на Балкана, и имаме постоянно дежурства, това много повече би ни улеснило.
По аналогичен начин стои въпросът и в Стара планина. Трябва да има повече заслони. Трябва да окажем необходимото съдействие на всички тези доброволци да бъдат максимално изнесени горе, в Балкана, за да могат да помогнат наистина, когато човек се окаже в нужда. Защото когато човек има нужда, той е безпомощен, разчита на другия.
По отношение на хеликоптера, не знам дали е в моите компетенции. Хубава е идеята, но обикновено проблемите стават, когато времето за летене не е много добро. Но по отношение на обезпечение с моторни шейни, с други възможности, мисля, че може да се помогне, и най-вече да се увеличат повече заслоните, както Вие казахте, да ги поддържаме. Те са отговорност на всички нас и трябва да се грижим за тях. И може би да поощрим по някакъв начин тези доброволци, защото те, както казах, отделят и от времето си, и от здравето си, от възможността да бъдат с близките си, да отидат горе, в Балкана, да помогнат, и с това са полезни на цялото общество.
Що се отнася до Министерството на околната среда и водите, аз Ви уверявам, че ще положим всички възможни грижи да подпомогнем всяка една такава екологична пътека, всеки един такъв заслон, разбира се, при строго съблюдаване на изискванията на всичките организации – зелени и така нататък, които пък от своя страна следят да нямаме непоправимо увреждане на природата или недопустимо в по-голям размер, отколкото се следва.
Още веднъж Ви уверявам, че ще помогна по всякакъв начин да се опазват тези заслони и да се разширяват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол днес, уважаеми господин Министър.
Колеги, това беше последният въпрос към министър Димитров.
Следващо редовно пленарно заседание на 19 февруари 2020 г., сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,19 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Стоян Мирчев
Симеон Найденов