Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Кристиан Вигенин

Секретари: Стоян Мирчев и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Колеги, ще представя на Вашето внимание Проект за Програма за работата на Народното събрание за 26 – 28 февруари 2020 г.
„1. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. Вносители са Славчо Атанасов, Маноил Манев и Стефан Апостолов на 7 февруари 2020 г.
2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносители са Даниела Дариткова и група народни представители на 14 февруари 2020 г.
3. Първо гласуване на Законопроекта за Националния институт по метеорология и хидрология. Вносител е Министерският съвет на 8 януари 2020 г.
4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата. Вносител е Министерският съвет на 28 януари 2020 г.
5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносител е Министерският съвет на 8 януари 2020 г. – точка първа за четвъртък, 27 февруари 2020 г.
6. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносители са: Спас Панчев на 23 януари 2020 г.; Юлиан Ангелов и група народни представители на 14 февруари 2020 г. – точка втора за четвъртък, 27 февруари 2020 г.
7. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Вносители са Ивелина Василева и Евгения Ангелова на 12 февруари 2020 г. – точка трета за четвъртък, 27 февруари 2020 г.
8. Парламентарен контрол.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 189 народни представители: за 135, против 1, въздържали се 53.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, получени се две предложение на основание чл. 53, ал. 3.
Първото е от народните представители Корнелия Нинова и група народни представители: „Уважаема госпожо Председател, действията и думите на управляващите през следващата седмица по въпроса за обхвата на пътищата, за които се събира винетна такса от жителите на конкретни населени места, е очакваният пик на един абсурд и хаос, продължаващ повече от две години.
Нямаме никакво съмнение относно важността на въпроса и настояваме на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се проведе изслушване на министър-председателя на Република България Бойко Борисов относно списъка на републиканските пътища, за които се събират такси за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса и такса на база изминато разстояние.
На основание чл. 53, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме изслушването да се включи като точка първа в Програмата за работата на Народното събрание на пленарната седмица 26 – 28 февруари 2020 г.“
Имате две минути да направите мотивираното си искане –заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Проблемът, за който говорим, е от миналата седмица. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Въвеждането на тол системата, обхватът на пътищата, които попадат под таксуване с винетни такси, и до ден днешен са актуални, даже с по-голяма сила.
Знаете за напрежението през последните няколко месеца в населените места около София и в други населени места в страната – жителите излязоха на протест, но, за съжаление, и до ден днешен нито решението на Министерския съвет, подписано от господин Борисов, е отменено (шум и реплики)…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: ...нито решението на правителството, подписано от господин Борисов, е актуализирано с изваждане на съответните участъци. Тоест лъжата, която беше казана през миналата година и януари месец, продължава да действа. Хората не знаят какво трябва да правят освен да следят по телевизията – някой от управляващите да излезе и да им обясни.
Ние сме сигурни, че няма друг човек в държавата, който да може да даде отговор на тези въпроси – нито министър Аврамова, както след мен ще предложат колегите, нито заместник-министър Нанков, който въобще не знае в какъв хаос забърка тол системата, нито на служителите от администрацията в тол управлението им е работа да поемат отговорности, които зависят от премиера.
Затова ние на основание чл. 53, ал. 3 от Правилника предлагаме българският премиер да дойде в пленарната зала и да обясни на българското общество, на българските граждани, на българските превозвачи – на тези, които ще преминават през България, по какви правила, по какви критерии какво трябва да плащат, на кого трябва да го плащат и как трябва да го плащат. Защото от вчера става ясно, че даже и тези устройства, които трябва превозвачите да ползват, ги няма и ще трябва да попълват пътни карти, която отнема всяка по 7 – 8 минути за попълване, а превозвачите попълват такива по 5 – 6 на ден. Тоест затруднението и хаосът, които предстоят на 1 март, свързани с въвеждането на тол системата, са пълни и ние наистина настояваме министър председателят да дойде в пленарната зала и да обясни какво се случва. (Шум и реплики.)
Разбираме напълно, че днес той не е в България…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: ...и затова, госпожо Председател, предлагаме като точка първа да не бъде за днес, а да бъде за утре, когато министър-председателят се надявам ще бъде в държавата си – да дойде пред Народното събрание, да обясни поставения проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски. (Шум и реплики.)
Колеги, подлагам на гласуване предложението на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители, мотивирано току-що от господин Свиленски – утре това предложение да влезе в Програмата за работа на Народното събрание като точка първа за четвъртък.
Гласували 202 народни представители: за 90, против 67, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
Господин Попов, заповядайте за прегласуване.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Имаше проблем със системата в началото и моля за процедура по прегласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Попов.
Моля, прегласуване на предложението на парламентарната група на „БСП за България“ за изслушване на министър-председателя като точка първа за четвъртък.
Гласували 205 народни представители: за 105, против 76, въздържали се 24.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващо предложение: „На основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме предложение за изслушване на министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова във връзка с предстоящото таксуване на пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса за 3,5 тона с такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата – тол такса.
Съгласно § 19а от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата от 1 март 2020 г. предстои да започне прилагане на таксуването с такса за изминато разстояние – тол такса за пътни превозни средства, по чл. 110б, ал. 3 от Закона за пътищата.
Настоящото предложение е обусловено от необходимостта за постигане на по-голяма яснота относно начина на функциониране на системата, нейната готовност за стартиране на посочената дата и изясняване на обхвата на платената пътна мрежа, както и предоставяне на българските граждани на цялата относима информация, свързана с въпросите, породени от въвеждането на тол таксуването.
На основание чл. 53, ал. 3 от Правилника предлагаме изслушването на министър Аврамова да се включи като точка от Програмата за работата на Народното събрание за пленарната седмица 26 – 28 февруари 2020 г.“
Господин Ненков, заповядайте за две минути, да ни кажете в кой ден искате госпожа Аврамова да бъде тук.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, безспорно на 1 март сме на крачка от много сериозна промяна в начина на таксуване за ползването на републиканската инфраструктура. Разбира се, знаете, че това отне много сериозни усилия както от страна на парламента, така и от страна на изпълнителната власт. Предвид всички трудности, през които сме преминали през последните години, в крайна сметка на 1 март трябва да стартира създаването на тази електронна система за таксуване на тежкотоварни автомобили над 3,5 тона и с вече въведената система за електронни винетки да се превърне в една от най-модерните системи за таксуване на пътища в цяла Европа. Смея да твърдя, че това е точно така.
Разбира се, няма как да очакваме, че създаването на такава електронна система – една такава реформа, няма да доведе със сигурност, от една страна, може би до технически проблеми, от друга страна, до проблеми, свързани с достатъчно добрия баланс между всички заинтересовани и ползващи тази мрежа, за да може, от една страна, да се създадат необходимите условия за максимално повече приходи, за да можем да поддържаме стандарта, към който се стремим, и, от друга страна, това да не е за сметка на потребителите на мрежата, така че наистина да бъде в непосилност за тях.
В тази връзка, тъй като преди малко се прие предложение премиерът да бъде изслушан по чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, нашето предложение е да повикаме и да изслушаме и министър Аврамова, тъй като тя пряко отговаря за въвеждането на тази електронна система.
Нашето предложение, госпожо Председател, тогава ще бъде малко по-различно: моля в първа точка от дневния ред за утрешната ни програма, освен премиера, да присъства и госпожа Аврамова. Допълвам и нашия проект за решение: да поканим и председателя на Агенция „Пътна инфраструктура“ – господин Георги Терзийски, както и директора на дирекция „Национално тол управление“ – професор Олег Асенов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ненков.
За обратна процедура заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, вземам думата за обратна процедура. Първо, благодаря на всички колеги, които подкрепиха предложението министър-председателят утре да дойде в залата и да бъде изслушан. Наистина така трябва да работи българският парламент. Очаквах да бъде оттеглено предложението на колегите за министър Аврамова. Само да Ви информирам, уважаеми колеги, госпожа Аврамова поне три или четири пъти от тази трибуна е била на такова изслушване и, за съжаление, резултатът е никакъв.
Правилно е да бъде министър-председателят. Не виждам основание да извикате цялата Агенция „Пътна инфраструктура“, тъй като те нито могат да вземат отношение, нито им е мястото да взимат отношение тук в пленарната зала. Тяхната работа е да изпълняват политическите решения такива, каквито ги взимат парламентът и българското правителство.
Разбирам, че се опитвате да вкарате в една точка и министър Аврамова и министър-председателя. Първо, мисля, че това е обидно спрямо него като министър-председател, който може съвсем достойно да дойте тук и да защити позицията и на правителството, и на управляващото мнозинство. Няма нужда от госпожа Аврамова, която, пак казвам: три или четири пъти е изслушвана по темата, всеки петък е на парламентарен контрол, всеки петък са ѝ поставяни въпроси относно състоянието на пътищата и, за съжаление, до ден днешен никой от нас не е намерил отговори.
Моето предложение е да не подкрепите предложеното от господин Ненков за изслушване на госпожа Аврамова и на целия управителен съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ – просто процедурата не позволява това. Може да бъде изслушан единствено министър-председателят, както приехме. След това, ако вече приемете, като точка втора да бъде госпожа Аврамова, защото другото пък ще бъде наистина… Не мога да намеря думата. Госпожа Аврамова да говори преди премиера?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Свиленски.
Има такава процедура, в която можем да изслушваме няколко министри, но аз ще подложа на гласуване предложението на господин Ненков и залата ще реши, така както реши и за изслушването на господин министър-председателя. (Шум и реплики.)
Колеги, аз не виждам проблем, но, за да могат българските граждани да получат пълна информация, нека да предоставим възможността на залата да реши.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ненков за изслушване и на министър Аврамова в точка първа, и предложените лица от Агенция „Пътна инфраструктура“ в утрешния ден заедно с изслушването на министър-председателя по тази тема.
Гласували 199 народни представители: за 135, против 59, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекти за решения от 19 февруари 2020 г. до 25 февруари 2020 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Вносители са Манол Генов и група народни представители. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“. Вносители са Димитър Лазаров и група народни представители. Водеща е Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Законопроект за допълнение на Закона за управление на отпадъците. Вносители са Ивелина Василева и група народни представители. Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносители са Искрен Веселинов и група народни представители. Водеща е Комисията по културата и медиите.
Съобщения:
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България уведомява Народното събрание, че със заповед е разрешил изпращането и използването на самолет с екипаж от военнослужещи от състава на Военновъздушните сили за изпълнение на специални полети за осигуряване на въздушен транспорт за нуждите на Министерството на отбраната и Военновъздушните сили по маршрут от летище София до летище Познан – Кшепшни, Република Полша, и обратно на 24 февруари 2020 г. В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени компетентните държавни органи. Уведомлението е постъпило на 21 февруари 2020 г. с входящ № 003-09-20 и е предоставено на Комисията по отбраната.
В изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България министър-председателят на Република България уведомява Народното събрание, че на основание чл. 63, т. 1 от същия закон Министерският съвет на Република България е приел решение № 122 за разрешаване участието на военнослужещи от въоръжените сили на Република България в операцията на стабилизиращите сили на НАТО в Косово и за изменение и отменяне решенията на Министерския съвет.
Чрез увеличаването на контингента на Република България с контрольор на въздушното движение ще се даде възможност на военнослужещи от военновъздушните сили да придобият допълнителен практически опит от работата в международната среда, което ще допринесе за изпълнение на поетия ангажимент по осигуряване на личен състав за усилване на Съвместните сили на Въздушния компонент на НАТО. В изпълнение разпоредбите на Закона за решението на Министерския съвет е уведомен и Президентът на Република България. Уведомлението с приложеното към него Решение са постъпили на 24 февруари 2020 г. с входящ № 002-00-6 и са предоставени на Комисията по отбрана.
Декларация от името на група.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вчера Националният статистически институт публикува прессъобщение. Десетина-петнадесет медии го публикуваха под заглавието: „Националният статистически институт призна неверни данни за брутния вътрешен продукт.“ Това заглавие е неточно, тъй като данните се подават от Агенция „Митници“ и респективно от българското правителство, така че сме свидетели на ситуация, при която Националният статистически институт фактически признава за неверни данни от правителството.
Уважаеми колеги, цитирам три части от прессъобщението, които ще коментираме: във връзка с новото съюзно митническо законодателство от януари 2019 г. вносителите на определени борсови стоки, включително нефтопродукти, подават два вида митнически декларации – опростена и допълнителна. Разликата във времето на подаване на двете декларации е над месец, като НСИ използва само окончателните данни. Това означава, че внос, осъществен например в края на май, ще бъде отчетен статистически окончателно през юли – след един месец. За нуждите на статистиката всеки месец НСИ изтегля данни от информационната система на Агенция „Митници“. Край на цитата.
Тук започваме със странностите. Нали в предното изречение Националният статистически институт ни убеждава, че работи само с окончателни данни? Световно известно е, че месечните данни са предварителни. Ами как така досегашните и текущо публикувани предварителни данни в десетки таблици, се оказват може би нелегитимни или някакви упражнения по аритметика за първокласници? В целия свят се работи с предварителни данни и оценки, но сега изведнъж с неполитическа – да я наречем – приятелска силна преградка на правителството нашият НСИ въвежда нова световна мода в статистиката. Никакви предварителни и прогнозни данни и оценки, само на сигурно 10 години след обработката на данните. Някой се опитва да ми обясни, че като при виното колкото повече отлежават данните, толкова по-надеждни стават. Истината е, че в края на месец март и началото на месец април, а не през месец октомври, както ни обещава Националният статистически институт, по целия свят хората си публикуват окончателните данни даже на хартиен носител. А иначе повсеместната практика, в това число досега и у нас, е да се публикуват предварителни данни след всяко тримесечие. И по правило отклоненията на крайните данни от предварителните трябва да бъде минимално – вижте предните години. Например би било приемливо, ако предварителните данни за растежа са 3,5%, а след корекции в изчисленията да се окаже, че са 3,2% или 3,4%. Но разликата между 3,5%, даже между 3,3% и 0,8% е абсолютна статистическа трагедия. Това е фактическа грешка над 4 пъти или 400%. Това, уважаеми колеги, не е статистика! Това е национална лотария! Това е търкане на талончета или колело на късмета!
По-нататък цитирам: поради разминаването в графика на НСИ, в скоби – изтеглянето се извършва до 28 дни след края на периода, обърнете внимание, с този на Агенция „Митници“, в тези масиви не се съдържат данните от допълнителните декларации. Данните за всички тримесечия се ревизират едва след края на годината. Това е и причината за разликите във вноса в тримесечната статистика за БВП.
Този параграф ни въвежда в нова сфера – тази на антилогиката на отчаянието. Първо, в прав текст ни се казва, че графиците на НСИ и Агенция „Митници“ се разминават. Точният израз, би следвало да бъде „започнаха да се разминават“, защото уж досега са били в синхрон, а сега, видите ли, някакви европейски директиви са ги разсинхронизирали. Всъщност логическата загадка е: как така са разсинхронизирали данните, а пък цялата година – тримесечие по тримесечие, Министерството на финансите и правителството разгласяват данни от НСИ и БНБ, ощастливявайки ни със сходни данни за растеж и прочие макроикономически захарен памук?! Някъде да сте чули от тях, че това са предварителни и несигурни данни? Не сте! От горния параграф на НСИ излиза, че при нововъведена практика от две декларации допълнителната декларация се различава едва ли не съществено от първата.
Ами нали Европейският съюз въвежда тази втора декларация, за да са по-прецизни данните? Само че при липса на поне 4 млрд. лв. излиза, че според Вас те вървят две към едно по стойност и че винаги втората е наполовина по стойност от първата. Това е абсурдно! Разликата не би била толкова драматична, защото подписалите втората, занижена декларация, при такива огромни разлики, трябва да бъдат незабавно арестувани. Цитирам: „Данните за всички тримесечия се ревизират едва след края на годината. Това е и причината за разликите във вноса в тримесечната статистика на БВП.“ Край на цитата. Тук мистиката на това съждение буквално надхвърля всяко въображение, защото според държавните институции втората декларация се бави, цитирам, 28 дни. Обърнете внимание, каква прецизност – не 25 дни, не 29 дни, не един месец, прецизно – 28 дни!
Но тогава възниква въпросът: какъв ли е замисълът примерно да се получат последните допълнителни декларации на 29 април, тоест след първото тримесечие и да отлежават за преоценка на първото тримесечие януари – март чак след новогодишните празници? Евростат вероятно ще обяви парична награда на този, който пръв намери решение на тази доста завързана задача.
Освен това, след като тримесечните данни вече са обявени като помагало за подготовка по аритметика – понеже ни се казва, че са ненадеждни, какъв е смисълът от публикуването им? Защото от горните редове излиза, че те носят по-скоро дезинформация, отколкото информация. За всички става ясно, че Министерството на финансите и правителството са оказали и оказват натиск върху уж независимите институции, на които би следвало да разчитат не само субектите на националната ни икономика, но и нашите партньори от Европейския съюз, Международния валутен фонд, Световната банка и така нататък. Бъдете сигурни, че тяхната реакция ще бъде остра и с дългосрочни последици.
Освен това, уважаеми колеги, как така никой не забеляза, че няма внос на горива, а пък рафинерията работи? Чудо на чудесата! Няма внос на горива, а в руската статистика има износ на петрол към България, който изчезва, танкерите потъват някъде по пътя към България. Ако нямаше този внос на горива, би следвало пътищата да са чисти и да няма никакво движение. Да сте забелязали някакво такова нещо – танкерите вървят, рафинерията работи на пълна пара, колите се движат, данните ги няма? Защо? За да лъжете – растежът е голям, отличници сме, Германия и Франция ни завиждат!? Много хубаво ще Ви завидят сега, като видят тези данни.
Освен това, първо, след като вината е на Агенция „Митници“, респективно на Министерството на финансите, защо сега избутвате пред прожекторите Националния статистически институт? Защо не излезе правителството да каже, че е скрило данни и не е подало данни на Националния статистически институт, тъй като той работи по вноса изцяло по данни на митниците, а пък аналитичното звено на Българската национална банка работи по данните от митниците, отишли през Националния статистически институт?
Второ, нещо повече, с този текст правителството прехвърля вината върху новите регламенти на Европейския съюз. Обърнете внимание с какво се започва: ние Ви подаваме грешни данни. Защо? Ами Европа ни кара да има втора декларация по един и същ внос. Ама, тя – Европа, не Ви кара да подавате неверни данни. Втората декларация трябва да е уточняваща на първата и такива разминавания не може да има.
И в заключение, уважаеми колеги, след като Националният статистически институт е кандисал и обявява, че има асинхронност между Агенция „Митници“ и Националния статистически институт, след тази трагедия ние Ви казваме при пълна синхронност обаче: премиерът и министърът на финансите да си дадат оставката! Приятен ден! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Гечев.
Заповядайте за процедура.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ОП): Уважаеми колеги, господин Председател! „Обединени патриоти“ предлагат, тоест внасят предложение на основание чл. 48, ал. 2 другата седмица… (Реплика: „По-високо!“)
По-високо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Малко по-силно.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Предлагаме на базата на Правилника – чл. 48, ал. 2, другата седмица първото заседание в сряда да започне от 13,00 ч., тъй като вторник е най-големият ден за България – Трети март. Голяма част от колегите ще бъдат в другия край на България, ще бъдат заети с този празник. Така че нашето предложение е в синхрон с практиката още от миналото Народно събрание. Това е нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Касабов.
Има ли обратна процедура? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението Ви въз основа на чл. 48, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заседанието следващата седмица – на 4 март 2020 г., да започне от 13,00 ч.
Гласували 168 народни представители, за 81, против 47, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Моля за процедура по прегласуване. Има резон в това, което предложиха колегите от „Обединени патриоти“. Моля същото да бъде подкрепено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Подлагам на прегласуване направеното предложение.
Гласували 177 народни представители: за 85, против 56, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Други процедурни предложения, декларации?
Заповядайте за декларация.
Не можем да преминем още към гласувания дневен ред.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, за съжаление, днес за пореден ден станахме свидетели на опита на колеги от лявата страна на залата да манипулират обществото и българските граждани. За съжаление, вчера Агенция „Митници“ и Националният статистически институт излязоха с официална декларация – информация, в която казват, че експертите са категорични, че данните не са манипулирани, няма манипулации във връзка с брутния вътрешен продукт, износа и вноса на България. За мен днес за пореден път се опитаха да атакуват с неверни данни и внушения влизането на България в Еврозоната.
Трябва веднъж завинаги, колеги, да скъсаме с това желание и да заявим отговорно, че пътят на България е в Еврозоната, когато България съответно е готова, но тези внушения, че има манипулации в брутния вътрешен продукт, не трябва да бъдат толерирани. Защото колегите, които излязоха днес от трибуната на Народното събрание да заявят такова нещо и да обвинят тези институции в лъжа или манипулации, на 5 март, когато ще излезе официалната статистика, се надявам да излязат и да го направят официално от трибуната на Народното събрание, че те са се опитали да манипулират обществото, и това е колегата, който говори преди мен.
Не бива, колеги, да даваме гласност на фалшивите новини и мислех, че Народното събрание не може да бъде такъв проводник. Трябва ясно да заявим и да отчетем растежа на българската икономика, на българските доходи и на българския износ. Затова на 5 март, когато излязат окончателните данни, още веднъж Ви призовавам, колеги, да прочетете наистина какво казаха вчера експертите от Агенция „Митници“ и Националния статистически институт относно информацията по вноса.
Ясно и категорично, колеги, от трибуната на Народното събрание заявявам, че всякакви такива отношения могат единствено да навредят на България, на българския бизнес, на българските граждани, и аз ще го приема по-скоро за неинформираност, отколкото за злонамереност от страна на колегите, които изнасят тази информация. Опасявам се наистина, ако има и такава злонамереност, но се надявам да е на незнание. Затова ще призова колегите наистина да прочетат информацията, изнесена вчера официално на страницата на Националния статистически институт и на Агенция „Митници“. Защото много безотговорно би било, ако колега от Народното събрание – народен представител, излиза и манипулира, и внушава от трибуната на Народното събрание неща, които биха попречили на България, на българския бизнес и на българските граждани във всяка една насока на развитие, включително повишаване на доходи, включително отчитане на реални статистически данни за ръста на брутния вътрешен продукт.
Защото, колеги, може би тук има нотка ревност за рекордно ниската безработица, която се отчита в България – в период от 20 години не е отчитана толкова ниска безработица; умереният темп на ръст на брутния вътрешен продукт – пета година подред; рекордно ниската задлъжнялост на българската държава спрямо брутния вътрешен продукт и също така като измерител.
Затова мисля, колеги, че в Народното събрание трябваше да намерим консенсус и да се стремим да го ускорим, защото той би ускорил единствено ръста на пенсиите и доходите на българските граждани, а всякакви такива декларации от името на група, които внушават обратното, са зловредни.
Затова, колега, аз се радвам, че поне в медиите вече няколко дни подред се опитвате да повдигнете тази тема, явно колегите от медиите не я прегръщат много, защото могат да четат и защото се уповават на реална информация, и не се възбужда, как да кажа, в общественото пространство този медиен шум, който целите. Но пак заявявам, на 5 март, както каза Националният статистически институт, като излязат официалните предварителни данни, се надявам да излезете и да се извините от тази трибуна на българските граждани и на колегите в залата.
И само ще прочета още един път прессъобщението – какво казват двете агенции: „Във връзка с новото съюзно митническо законодателство от месец януари 2020 г. вносителите на определени борсови стоки, включително нефтопродукти, подават два вида митнически декларации – опростена и допълнителна. Разликата във времето на подаване на двете декларации е над месец, а понякога и повече, като Националният статистически институт използва само окончателни данни. Това означава, че внос, осъществен например в края на май, ще бъде отчетен статистически окончателно през юли.“
И продължавам от същото съобщение: „Данни за всички тримесечия се ревизират едва след края на годината. Това е и причината за разликата във вноса в тримесечната статистика за брутния вътрешен продукт.“ И експертите са категорични, че данни не са манипулирани, а информацията е използвана добросъвестно.
Според календара, колеги, на Националния статистически институт за разпределение на резултатите от статистическите изследвания на 5 март ще бъдат публикувани данните за брутния вътрешен продукт. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Други процедури, декларации? Този път наистина не виждам.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД ПРИ ПРОВЕЖДАНЕТО НА СПОРТНИ МЕРОПРИЯТИЯ.
Първият доклад е от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Кой ще представи Доклада?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, № 054-01-9, внесен от народния представител Славчо Стоев Атанасов и група народни представители на 7 февруари 2020 г.
На свое заседание, проведено на 19 февруари 2020 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, № 054-01-9, внесен от народните представители Славчо Стоев Атанасов, Маноил Манев и Стефан Апостолов на 7 февруари 2020 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на младежта и спорта: господин Асен Марков – главен секретар, господин Борислав Попов – изпълнителен директор на Българския футболен съюз, Христина Грозева – директор на дирекция „Инвестиционна политика и обществени поръчки“, и Сабина Костадинова – директор на дирекция „Правно и административно осигуряване“. От Министерството на вътрешните работи присъстваха: главен инспектор Пламен Колев – началник на сектор „Масови мероприятия“ в Столична дирекция на вътрешните работи, и Георги Иванов – инспектор в сектор „Национален център по сигурността на спортни мероприятия“ в Главна дирекция „Национална полиция“.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Маноил Манев.
В изложението си отбеляза, че предложените промени в Законопроекта са с цел допълване на изискванията за опазване на обществения ред и гарантиране на безопасност при провеждане на спортните мероприятия на стадионите чрез законова регламентация за предприемане на адекватни мерки. Тези нови изисквания са заимствани от УЕФА с цел за международните срещи да се издава сертификат за безопасност.
Основен акцент в Законопроекта е допълнението на изискванията към Приложението по чл. 7б, ал. 1 от Закона. Предвидено е при изграждането на местата за зрителите – седалки и трибуни, те да са здраво фиксирани и изработени от материали, които да гарантират постоянната им употреба, да се осигури достъп до стадионите за хора с увреждания и техните придружители, изисквания за осветеността, озвучаването и видеонаблюдението, изграждането на оперативен координационен център, оборудван с технически средства за изглед към стадиона и непрекъсната комуникационна връзка с лицата, отговорни за аварийната, пожарната безопасност и спешната медицинска помощ. Допълнително е предвидено осигуряването на видеонаблюдение при стриктно осигуряване на пропускателен режим, с ясно обозначение на маршрутите за достъп до стадиона, входовете и изходите и всички общи площи на стадиона.
В Законопроекта са регламентирани и правомощията на областните управители. Предвижда се създаването на областна комисия, която да извършва оценка на съответствието с изискванията по Приложението към чл. 7б, ал. 1. Единствено при констатация, че са спазени всички изисквания от областната комисия, то тогава областният управител издава акт, с който разрешава ползването на стадиона. Неспазването на изискванията за безопасност и сигурност на стадионите е скрепено със санкция по чл. 45 от Закона.
С предложените изменения и допълнения се цели да се обезпечи адекватно опазването на обществения ред и сигурността при провеждане на спортни мероприятия.
В заключение, от името на вносителите се подчерта, че изброените критерии към чл. 7б, ал. 1 ще се отнасят до стадионите, на които се провеждат международни футболни срещи под егидата на Съюза на европейските футболни асоциации – УЕФА, което изрично ще бъде отразено между първо и второ гласуване на Законопроекта.
В Комисията е получено и становище от Министерството на младежта и спорта и Министерството на вътрешните работи. В становищата принципно се подкрепя внесеният законопроект, а заложените критерии са съобразени с изискванията на УЕФА за провеждане на международни мачове и следва да важат за стадиони, на които предстои да се провеждат международни спортни срещи. Критериите следва да се прецизират с участието на Българския футболен съюз и органите на Министерството на вътрешните работи за постигане на най-ефективна защита на сигурността при провеждане на спортните събития.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 9 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, № 054-01-9, внесен от народния представител Славчо Атанасов и група народни представители на 7 февруари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК ТАНЯ ПЕТРОВА: Има допусната грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добре, обяснете за грешката, а ние преминаваме към Доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заповядайте да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
„Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 12 февруари 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, № 054-01-9, внесен от народните представители Славчо Стоев Атанасов, Маноил Минчев Манев и Стефан Апостолов Апостолов на 7 февруари 2020 г. – първо четене.
На заседанието присъстваха: господин Асен Марков – главен секретар на Министерството на младежта и спорта, господин Борислав Попов – изпълнителен директор на Българския футболен съюз, господин Минко Пондев – началник на сектор „Спортни мероприятия“ в Главна дирекция „Национална полиция“, господин Пламен Колев – началник на сектор „Масови мероприятия“ в Столична дирекция на вътрешните работи, и старши комисар Антон Златанов – заместник-началник на Столична дирекция на вътрешните работи.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Славчо Атанасов, който посочи, че проектът е изготвен във връзка с необходимостта от предприемане на адекватни мерки, гарантиращи опазването на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия на стадиони. Основната му цел е да усъвършенства и отстрани някои констатирани празноти в нормативната уредба относно издаването на акт за пригодност на стадионите по критерии на УЕФА.
С предложените допълнения и изменения се регламентира създаване на комисия към областните управители, в която ще бъдат включени представители на Министерството на младежта и спорта, Министерството на вътрешните работи, собственици и ползватели на спортния обект. Комисията трябва да удостовери чрез изготвяне на доклад възможността стадионът да изпълнява посочените в приложението на Закона базови изисквания за обезпечаване на сигурност и безопасност при организирането и провеждането на международни спортни мероприятия.
Вносителят уточни, че в новия закон за безопасност и сигурност при провеждане на спортни мероприятия вече се включват подробно изискванията за сертифициране на спортните обекти, в зависимост от нивото на безопасност и сигурност, което те покриват. Това ще определи и видовете спортни мероприятия, които ще могат да се провеждат на съответния спортен обект.
Господин Асен Марков, господин Борислав Попов и господин Минко Пондев изразиха подкрепата си към Законопроекта и отбелязаха, че предложенията са закономерна последица от предприетите мерки и нарочни изисквания при организирането и провеждането на спортните мероприятия на стадионите с цел обезпечаване на сигурност и безопасност, гарантиращи опазването на обществения ред.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители Стефан Апостолов, Иван Ченчев, Йордан Йорданов и Славчо Атанасов, като всички участници се обединиха около предложението между първо и второ четене да се прецизират текстовете, като се конкретизира, че изискванията по Приложение № 1 към Законопроекта са задължителни при провеждането само на международни футболни срещи на територията на Република България.
В резултат на дискусията и въз основа на проведеното
гласуване с 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, № 054-01-9, внесен от народния представител Славчо Стоев Атанасов и група народни представители на 7 февруари 2020 г. – първо четене.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Йорданов.
Няма Доклад от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, така че откривам разискванията по Законопроекта.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП, от място): Искам да представя Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Много се извинявам, господин Атанасов, заповядайте да представите Законопроекта като вносител.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председателю, няма как, трябва няколко думи да кажа като вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да, да, заповядайте.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Както Ви е известно, от миналата година влезе в сила новият Закон за физическото възпитание и спорта, а от месец октомври 2019 г. ратифицирахме и новата Конвенция на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболните мачове и други спортни мероприятия.
Във вече отменения стар Закон за физическото възпитание и спорта чрез препратка към Наредба за сигурността на спортните обекти, мерките срещу насилието и лошото поведение на зрителите преди, по време и след провеждане на спортни прояви, организирани на стадиони и спортни зали, в една стара наредба от 2000-та година беше регламентиран механизмът, по който общинските комисии, заедно с Министерството на вътрешните работи и Министерството на младежта и спорта изготвиха акт и окончателен подпис на министъра на спорта, удостоверяващ сигурност на спортното съоръжение за провеждане на спортното мероприятие. Без този акт спортният обект не се допускаше при провеждане на спортни мероприятия. Новата Конвенция обаче, за която споменах по-рано, предлага напълно нови и по-ясни цели, насочени към осигуряване на сигурността, безопасността, гостоприемна среда при провеждане на футболните срещи и други спортни мероприятия, а не единствено и само за контрол на насилието. В нея са залегнали основни принципи и мерки за намаляване на рисковете от различно естество при провеждане на спортни мероприятия, природни бедствия, терористични атаки, слабости на спортната инфраструктура и така нататък. Това наложи и решението, че най-точното място за регламентация на стадионите е в разработения, забележете, нов Закон за безопасността и сигурността по време на спортните мероприятия, където на базата на определени критерии за безопасност и сигурност на спортните мероприятия, заложени в новата Конвенция, ще бъдат и сертифицирани.
Към момента разработването на новия Закон за безопасността и сигурността по време на спортните мероприятия е на финала, колеги, тъй като материята е изключително сложна – повече от една година работна група работеше по този въпрос.
След ратифицирането на Конвенцията беше наложително да направим сериозен анализ, за да стигнем до наистина работещи текстове за сертифициране на спортните обекти, тяхното диференциране в зависимост от нивото, безопасността и сигурността, във връзка с провеждане на спортните мероприятия. Съвсем близо е и внасянето му в Народното събрание.
На този етап обаче възникна, забележете, колеги, празнота в нормативната уредба относно издаването на акт за пригодност на стадионите относно международните критерии на УЕФА, свързани с провеждането на международни футболни срещи на територията на Република България.
В тази връзка се налага бърза промяна на действащия към момента Закон за опазване на спортния ред по време на спортни мероприятия, с която да дадем законова възможност за издаването на този акт. Сещате се за какво става въпрос, колеги. Става въпрос за мача ни с Унгария на 27 март и, дай боже, вторият мач между Исландия – България, или между България и Румъния.
С предложените допълнения и изменения се регламентира създаването на комисия към областните управители, в която ще са включени представители на Министерството на младежта и спорта, Министерството на вътрешните работи и собственици, и ползватели на спортния обект. Комисията трябва да удостовери чрез изготвения доклад, че стадионът изпълнява посочените в приложението към Закона базови изисквания за обезпечаване на сигурност и безопасност при организиране и провеждане на международните спортни мероприятия.
С новия Закон за безопасност и сигурност при провеждане на спортните мероприятия вече се включват подробно изискванията за сертифициране на спортните обекти в зависимост от нивото на безопасност и сигурност, което те покриват. Това ще определи и видовете спортни мероприятия, които ще могат да се провеждат на съответния спортен обект.
Запознах се със становищата на Министерството на младежта и спорта, Министерството на вътрешните работи, на Българския футболен съюз, и като вземем предвид и провежданите дискусии в комисиите, като вносители приемам по-голямата част – има и забележки, разбира се, които на второ четене, мислим да ги преодолеем.
Между първо и второ четене ще бъдат прецизирани критериите, посочени в Приложение № 1 към чл. 7б, ал.1, като се съобразим със становищата на Министерството на вътрешните работи и на Българския футболен съюз, разбира се.
Искам да подчертая, че ще бъде изрично посочено, че тези критерии ще важат само за международни мачове, а за вътрешното първенство изискванията ще определя водещата федерация – Българският футболен съюз. Благодаря Ви, че ме изслушахте внимателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Атанасов.
Преминаваме към разискванията по Законопроекта.
Изказвания?
Заповядайте.
АХМЕД АХМЕДОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Законът за опазване на обществения ред при провеждането на спортните мероприятия, приет от парламента през 2004 г., урежда мерките за опазване на обществения ред, както и мерките срещу противообществените прояви, извършени при провеждането на спортните мероприятия. Вносителите аргументират изготвянето на настоящия законопроект за поредно изменение на Закона с необходимостта от предприемането на адекватни мерки, които да гарантират опазването на обществения ред при провеждането на спортните мероприятия.
За нас, от „Движението за права и свободи“, не е редно да продължава практиката като вносител да се намира, който и да е народен представител или група народни представители. Това е несериозно! Редно е Министерският съвет да е вносител, тоест Министерството на младежта и спорта и Министерството на вътрешните работи не трябва да се крият зад дадените становища, а да се извърши работата по отношение промените на изменението на Закона и това да бъде предложение на Министерския съвет по съответния ред.
Считам, че идеята на вносителите за гарантиране на безопасността на участниците в спортните мероприятия все пак на практика е обоснована и е в унисон с целите, провъзгласени в чл. 2 на Законопроекта.
От текстовете на Законопроекта е видно, че във връзка с предложените високи изисквания се създава законова делегация областните управители, чрез нарочно създадени областни комисии, да извършват оценка за съответствие с разписаните в Приложението изисквания. Изискванията в Приложение № 1 могат да бъдат изпълнени за част от спортните обекти в големите градове, но не могат да бъдат изпълнени със сигурност за селските стадиони, където също се провеждат футболни срещи. Изводът е, че областните управители няма да имат право да разрешат използването на тези обекти.
В този смисъл бихме подкрепили предложения законопроект, но същият ще бъде приложим на практика, единствено ако бъде направено диференциране на изискванията за сигурност спрямо различните спортни обекти, в различните по големина населени места. В новата насока е и това становище на Националното сдружение на общините.
Ние от „Движението за права и свободи“ на първо четене ще подкрепим този законопроект. Считаме, че между първо и второ четене ще направим нужните промени, за да бъде Законопроектът в изрядност със своите действия. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Ахмедов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Малинов.
РОСЕН МАЛИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Важен Законопроект е, но като група има неща, които ни смущават. Основните са няколко.
Първо, донякъде съм съгласен със становището на колегите от парламентарната група на „Движението за права и свободи“. Първият смущаващ фактор е цялостното отсъствие на държавата в този процес – имам предвид процеса на законотворчество.
Защо Законопроектът не е внесен от Министерския съвет или респективно от Министерството на младежта и спорта? Изобщо в целия този процес те отсъстват. Тези, които са отговорни и за спортната инфраструктура, и за правилниците, и за прилагането, и така нататък, отсъстват. Това налага тази спешност на нещата, която води и до някои недоглеждания в текстовете, които будят недоумение, които, явно, между първо и второ четене трябва да се отстранят.
По принцип ние, като група, заявявам, че ще подкрепим на първо четене Законопроекта, но имаме своите конкретни изисквания за промяна в текстовете. Първо, да се отговаря строго и категорично по изискванията на УЕФА, които са за провеждане. Второ, подчертавам, международните състезания така, както и колегата докладва. И третото е, подчертавам пак, много силно ни смущава тоталното отсъствие на Министерството на младежта и спорта.
Някой може ли да обясни защо?
Опитът за прехвърляне на отговорността, организацията и подписа върху областните управители според нас е некоректен. Какво прави Министерството на младежта и спорта? Защо съществува? Да разпределя едни пари по федерации и да контролира дейността на Спортния тотализатор. Този, който трябва да отговаря за спортните съоръжения, за спортната инфраструктура, този, който трябва да удостоверява нещата, е Министерството на младежта и спорта. Това доказва само едно нещо – имаме пряко ангажиране на държавата в този процес.
Тези неща трябва да се изгладят между първо и второ четене, в противен случай ние ще коригираме своето отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Малинов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте.
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както преди мен заместник-председателят на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ господин Ахмед Ахмедов каза, парламентарната група на „Движението за права и свободи“ ще подкрепим този законопроект на първо четене.
От 30 години, колеги, отстояваме принципи, отстояваме наши приоритети и наистина един от основните ни приоритети е здравето и сигурността на всички български граждани, но с уточнението, че между първо и второ четене си запазваме правото да направим предложение в Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия.
Уважаеми колеги, няма как да не изразя категоричното несъгласие на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ за начина, за реда, по който за пореден път се вкарва един изключително важен, обществено значим законопроект, заобикаляйки Министерския съвет, заобикаляйки ресорните министерства – в случая Министерството на младежта и спорта, заобикаляйки Министерството на вътрешните работи, без обществено обсъждане. Това се превърна в една порочна практика, която се патентова от мнозинството в 44-тото народно събрание, за съжаление.
Да, уважаеми колеги, няма спор, в момента има празнота в законовата уредба – откакто беше отменен старият Закон за физическото възпитание и спорта и приет новият закон, трябва да бъде направено такова предложение в Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. Но тук въпросът е дали това изменение трябва да бъде в този си вид и дали обхваща цялостно всички спортни обекти, които трябва да бъдат сертифицирани? Не само спортните обекти, на които ще се провеждат международни спортни срещи – в случая конкретно става въпрос за среща, която ще се изиграе на Националния стадион „Васил Левски“ през месец март.
И другото, което искам да добавя, е дали не трябваше Министерският съвет по надлежния ред, чрез, пак казвам, ресорните Министерство на младежта и спорта и Министерство на вътрешните работи, чрез едно широко обществено обсъждане с всички заинтересовани страни да вкара този законопроект, или ще продължим с порочната практика да вкарваме законопроекти от името на колеги народни представители, заобикаляйки и Министерския съвет и изземвайки функциите на съответните министерства?
И аз съм убеден, уважаеми колеги, че Вие знаете – тези, които не са били във Вътрешната комисия, тези, които не са били и в Комисията за младежта и спорта, ако няма изменения между първо и второ четене, с приемането на този законопроект, както каза и колегата народен представител, заместник-председателят на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ господин Ахмед Ахмедов, ами ние поставяме, обричаме футбола в малките населени места на гибел, ако не направим поправка между първо и второ четене! Защото, приемайки го така, по този начин, футболът в малките населени места и в малките градове се обрича на гибел! И това го потвърди и колегата по време на Комисията, която беше проведена. Това е още едно доказателство, че този законопроект е написан на коляно и не е сериозно това, което се предлага.
Пак казвам, парламентарната група на „Движението за права и свободи“ ще подкрепим този законопроект на първо четене с условието, че между първо и второ четене трябва да се направи предложение, с което ясно да се каже, че този законопроект важи за международни футболни срещи, и най-вече за срещата, която ще се изиграе през месец март на Националния стадион „Васил Левски“ между България и Унгария. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Али.
Реплики? Не виждам.
За изказване, господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ние много добре съзнаваме важността на този законопроект. Точно поради тази причина ще го подкрепим. И тук тези, които се изказаха преди мен, в голямата си част – виждам на първия ред господин Манев, присъстваха на заседание на Ресорната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта. Разбира се, стана ясно в присъствието на Футболния съюз, в присъствието на МВР.
Бързам да кажа на народните представители, че, подкрепяйки Закона сега, на първо четене, ние ще проследим дали тези текстове, за които стана дума преди малко и всички колеги споделиха своите тревоги, ще бъдат прецизирани. Но същевременно и бързам да кажа на колегите, че – да, те ще бъдат прецизирани и даже зная, че експертите вече са ги подготвили, защото наистина е така. В текста трябва да фигурира думата „международни“ по отношение на спортните обекти, защото иначе поставяме в зависимост клубовете, които не играят в европейските турнири, да не могат да лицензират своите стадиони, или по-скоро, да не могат да ги ползват в официални, професионални мачове, пък, камо ли такива от европейските клубни турнири. Става въпрос обаче, че те няма да могат да ги ползват и по отношение на българското първенство. Затова думичката „международни“ е изключително важна.
Трябва да знаят народните представители, че присъствалият на заседанието на Комисията старши комисар Антон Златанов изказа своите тревоги по отношение на някои други липсващи текстове. Но за нас е успокоение, за всички нас, той получи уверенията и на експертите, че предложенията и това, което той предлага, де факто, ще бъдат входирани по надлежния ред между първо и второ четене, за да се прецизира самият закон.
Друг е въпросът, че Законът за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия трябва да е по-всеобхватен. В Комисията аз дадох пример с това, че имаме загинали хора, за съжаление, по време на състезания и на ралита в България. Тъй като този закон е за спортните мероприятия и обществения ред, за спортните обекти, много е важно да се прецизират текстовете по отношение на всички спортни мероприятия, а не само за футболните мачове, защото всяка една международна федерация има международни изисквания.
Да, мачът с Унгария. Баражът чука на вратата, изключително важно е ние да осигурим провеждането му в България, а не да бъде пратен в Белград или в Скопие – нещо, което няма да бъде добре не само за нашия футбол и привържениците му, а като цяло за идеята да се домакинства в такъв важен мач. Разбира се, дай боже, и втория мач да си го играем тук на „Васил Левски“, но не става дума само за стадион „Васил Левски“. Става дума за всички стадиони, на които домакинстват клубове, които занапред са се класирали за европейските турнири и затова подчертавам, че тази думичка „международни“ е изключително важна.
В предложението има изисквания стадионите, спортните обекти да отговарят на тези изисквания, като има контролна стая по отношение на видеонаблюдението, стая за задържане. Но мисля, че с конкретните предложения на МВР в лицето на старши комисар Антон Златанов, който присъства в Комисията, че и това нещо между първо и второ четене ще бъде изгладено и на второ четене ще излезем с един доста осмислен Законопроект, който да даде възможност за опазването на обществения ред по време на тези толкова важни спортни мероприятия.
Затова ние ще подкрепим Законопроекта и ще следим между първо и второ четене, ако всичко от нашите притеснения бъде отразено, ще го подкрепим и на второ четене. Благодаря Ви за вниманието, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Ченчев.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте, господин Атанасов, за изказване.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! На първо място, искам да благодаря на двете парламентарни групи – и левицата, и ДПС, че въпреки забележките, ще го подкрепят. Това не е Законопроект, а е ЗИД – Закон за изменение и допълнение, и има огромна разлика, не го приемайте като някакво заяждане, но е така. Благодаря и на двете парламентарни групи, че на първо четене ще го подкрепят. На второ четене, разбира се, има някои поправки, които ще трябва да се направят, и задължително ще се направят – такъв е ангажиментът, който се пое от Парламентарната комисия за децата, младежта и спорта за такива договорки, ако щете джентълменски.
Няколко обвинения получихме, които според мен не са точни – не че колегите го правят злонамерено, а го правят просто от липса на достатъчно информация. На първо място, защо толкова се бавихме? Бавихме се, колеги, защото Конвенцията, която е за футболното и спортното хулиганство, беше ратифицирана в българския парламент чак в края на октомври. Някой ще каже, че тази конвенция е няколко странички. Колеги, не, не е вярно! Приложенията към тази конвенция са четири – където са най-важните неща за това, което изисква Европа и УЕФА от нас, но знаете ли от колко страници са? 660 страници са и тези 660 страници работната група ги преглеждаше изречение по изречение и запетая по запетая. Хайде, колеги, съгласете се, че това е изключително важен Законопроект, както казаха и други колеги, защото нека да си кажем истината, че касае един контингент от хора, които имат – меко да кажа, определени особености, така че Законът трябва да е стоманен в тези отношения, не трябва да има пропуски в него. Затова този закон се гледа една година.
Тук питаха „защо“. Това е работа не на Комисията от МВР и на Комисията за децата, младежта и спорта, а това е работа на Министерския съвет. Ще Ви кажа защо. Защото това е много сложна, много тежка материя и изисква, забележете – ние сме парламентарна република, единство от парламента. Повече от година по този законопроект работеше работна група от парламентарните сили на парламента. И тук искам да благодаря на много хора, които работеха в тази група, например господин Али беше постоянен член в тази парламентарна работна група. В тази работна група участваха – не е вярно, че са били безхаберници, представители на Министерството на спорта, участваха представители на МВР, участваха представители от Министерството на регионалното развитие, и то на ниво заместник-министри, участваха, разбира се, и от Българския футболен съюз. Гледали сме запетая по запетая и член по член този закон, за да няма никакъв пробив в Закона, тъй като се занимава със специфична група от хора с особености.
Защо сме закъснели? Първо, защото бяхме изненадани и цяла България беше изненадана, че двете домакинства ще бъдат на стадиона в София. Нали знаете, че не зависи от нас, а това зависи от УЕФА? Първото ни домакинство е с Унгария, дай боже да продължим, а за втория мач домакинството е с Исландия или с Румъния. Това го решава жребий и го решава УЕФА.
На друго място, писмото, което получихме от УЕФА по този въпрос, го получихме чак в края на януари и нямаше как по-бързо да го вкараме в парламента този ЗИД – тази дупка, която се отвори в Закона. Неслучайно някой от колегите каза – господин Ченчев или господин Али, че има опасност, ако не гласуваме сега тази поправчица, има опасност този мач да не се играе в София, има опасност този мач да се играе или в Белград, или в Атина, или в Истанбул, или в Скопие. Сами се сещате за това, което ще се получи в държавата, ако този мач не бъде домакински. Аз няма да скрия и като футболен фен още от дете Ви казвам, че изключително важна ще бъде публиката в победите на тези мачове, изключително важна! И стадионът трябва да се напълни. Едно е да се играе на „Васил Левски“, друго е, ако не гласуваме тази поправка, мачът да се играе в Белград. Много Ви моля и Ви благодаря, че на първо четене ще го подкрепите.
Ще направим всичко възможно да направим нужните поправки и съответно Законът още следващата седмица да влезе за второ четене. След това трябва да чакаме Указа на президента и от там имаме уверение, че бързо ще го ратифицират, за да може да не се получи гаф, грубо казано на жаргонен език, за мача с Унгария и УЕФА да е спокойна, че всичко ще е наред в София.
Колеги, още един път благодаря за подкрепата, която изразиха двете парламентарни групи от опозицията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Атанасов.
Заповядайте, господин Янков, за изказване.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! За съжаление, не виждам представител на изпълнителната власт, не виждам и тази трансмисия, която впоследствие ще доведе до прилагане на мерките и мероприятията, които се предлагат в Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия. Това изменение е изготвено във връзка с необходимостта от предприемане на адекватни мерки, гарантиращи опазването на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия на стадион – така, както е записано в мотивите.
Първо, има ли цялостна концепция за сигурността и безопасността на българските граждани? Не, няма. Форсмажор, припряно се предлагат редица мерки, но те са закъснели и са непълни. Мерките за безопасност при спортни мероприятия, масови мероприятия в преобладаващата си част трябва да внесат и спокойствие, и усещане за безопасност в българските граждани. Уважаеми вносители, сигурно сте преценили, че голяма част от българските граждани се притесняват да посещават такива спортни мероприятия, именно защото не е гарантирана безопасността.
И сега е въпросът за непълнотата на предлаганите мерки: защо не се предприема необходимата крачка, която ще трябва да бъде направена, за персонификация на продадения билет? Тази персонификация осигурява идентифицирането на всеки посетител и неговото позициониране, което е и най-сериозната мярка в борбата срещу терористичните актове, още повече че голяма част от билетите се купуват по електронен път, което изисква регистрация. Остава същото да бъде въведено и на касата. Това е крайно необходимо, но не се предлага в момента, тоест предложените мерки и мероприятия не са изчерпателни. Това е по модел, по който се предлагат промени или се променят изцяло законите, не е просто несъвършенство в законодателството, а възможност да не се осигури стабилно законодателство, което ще доведе, първо, до изразходването на огромен ресурс, за да бъдат изпълнени тези мерки, които се предлагат в момента с промените в Закона, и в същото време тези, които трябва да осигурят този финансов ресурс, да знаят – нека ги предупредим, че това не са всички мерки и да очакват, че допълнително ще има нови изменения, които ще доведат и до финансова тежест.
В крайна сметка аз разчитам, че при един широк консенсус ще стигнем до едно стабилно законодателство, с което ще се гарантира спокойствието, безопасността, адекватната работа на службите, защото, уважаеми дами и господа народни представители, в другите страни именно стадионите са местата, където е гарантирано това спокойствие и безопасност и се провеждат не само спортни мероприятия, а основно се провеждат концерти, включително и митинги – там, където може да бъде осигурено достатъчно място за масови мероприятия. Вземете се в ръце и да седнем на една маса, за да ги има всички тези мерки и да могат да бъдат приложени! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Реплика – господин Атанасов, заповядайте.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Янков, с цялото ми уважение към Вас, трябва да Ви кажа, че цялата реч, която държахте…
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Беше изказване!
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Добре, щом не е реч, изказване да бъде – и за всички неща, които говорихте, на практика в момента, чуйте ме внимателно, съществуват в новия, повтарям, почти напълно изготвен Закон. Само че, хайде, да си кажем истината: тези неща, които правим в момента, ги правим заради мача с Унгария и заради мача с Исландия, заради изискванията на УЕФА. Всички тези неща, които ги казвате – мерки за сигурност и така нататък, са включени в новия Закон. Ако УЕФА не ни беше пратила това писмо в края на януари, това означаваше, че този нов закон, ако тръгнем да го прилагаме в момента – Вие знаете един чисто нов закон средно влиза веднъж на 20 – 30 г., не е ЗИД, а Закон и този закон ще го гледаме доста продължително. Ще има обществено обсъждане, ще има първо, второ четене в парламента, ще има пак поправки, ще има пак забележки, ще има какво ли не. Законът ще е готов, а реално знаете, че един нов закон поне два месеца ще върви по комисии, ще върви в парламентарната зала и така нататък.
Мачът с Унгария е на 27-ми и нямаме време. Това е проблемът, това е истината. Защо нямаме време аз отговорих преди малко на предното изказване. (Реплика от „БСП за България“.) Това е, господин Янков. Иначе сте много прав, много прав. Ние година и половина се занимаваме с Конвенцията на Европейския съюз и на УЕФА, където са абсолютно нови правилата за сигурността. Повярвайте ми, абсолютно нови правила. Господин Ченчев също много ни е помагал, дойдоха също експерти на УЕФА да ни консултират, дойде Дейвид Боуън, който е шеф на целия Европейски съюз по въпросите за футбола, и за футболното хулиганство, дойдоха в България да ни консултират.
Така че, според мен Законът е професионално изготвен, защото тук с този закон шега не бива, то той ще бъде приет до няколко месеца поне, а мачът с Унгария е на 27-ми, мисля. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Това е, колеги, важен мач. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря. Друга реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, Вие признахте, че ние като парламентарна група сме диалогични и съдействаме за това стабилно законодателство във връзка с мерките, които са необходими, и мероприятията, които трябва да бъдат предприети, за осигуряване на спокойствие и безопасност на българските граждани при организирането на спортни мероприятия.
Проблемът не е в БСП, не е в опозицията. Проблемът явно е в коалицията, която управлява. Вие сте водещ, нагърбили сте се с тази задача да осигурите приемането на този закон. Парламентарната процедура изисква едно и също време – дали е изменение и допълнение на Закона, или приемане на нов закон.
Преди повече от година с Вас бяхме на среща на Националния стадион „Васил Левски“ заедно с представителите на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на спорта, на Националната спорта база, на ръководството на Националния стадион и още там Вие получихте подкрепа – и институционална и парламентарна, за да бъде предложен, разгледан и гласуван такъв закон. И сега се налага форсмажор заради забавянето на приемането на този закон да бъдат правени и изменения и допълнения. Ето това е критиката ми.
Вие имате проблем в коалицията не само институционално по отношение на работата на коалиционните партньори в различните институции – отварям една скоба, не само проблеми заради арести в изпълнителната власт, Вие имате проблем и с приемането с консенсус по законодателство и това Ви прави непригодни. Да има стабилно законодателство, да има предвидимост, която да генерира спокойствието и на тези, които трябва да бъдат прилагащи законодателството, и на тези, които трябва да се съобразяват с това законодателство, и това се случва в последната година от управлението.
Вие сигурен ли сте, че този закон в рамките на тази година ще бъде допуснат от големия Ви партньор, доминираща партия в коалицията – ГЕРБ, и ще има такъв закон в рамките на това Народно събрание? Не, не сте сигурен. (Реплика от Славчо Атанасов: „Как да не съм сигурен?“)
Затова моят призив към всички е: когато става въпрос за спокойствие и безопасност, гарантирането им на българските граждани, нека да се изгладят всички противоречия, да чуем експертите и да се съобразим с това, което ще наречем стабилно законодателство, такова, каквото има в другите европейски страни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Взехме се в ръце. Взехме се в ръце и сега да си говорим за Закона, защото последното изказване е на границата да започнем да си говорим за политика, обаче няма да го направя, защото пък съм абсолютно вътрешно убеден, че когато говорим за спорт, политиката е най-, най-последното нещо, с което трябва да се занимаваме.
Прав сте, господин Янков, за много от нещата, които казахте свързани с темата „Сигурност“. Прав сте и с това, че тази тема е изключително обемна, изключително сериозна, когато говорим за масови спортни мероприятия. И затова моята надежда, голямата ми надежда е в големия така наречен работно закон, цялостния закон.
Ратифицираната от нас Конвенция преди няколко месеца и познаването на структурата, която ще се занимава с това – комитетът, който след нашата ратификация вече е факт, ще дадат възможност този закон да бъде работен така, че да се постигне оня компромис, за който и господин Ченчев, и други колеги говорят. Компромисът между това хората да отиват спокойно на спортни мероприятия и да бъдат там, и Вие го казахте, и същевременно с това да няма проблеми с подкрепящите бурно своите любими отбори хора във всички видове спортове – това е големият закон. Обаче тук говорим за една промяна.
Между другото, ще си позволя да не се съглася и с председателя на Спортната комисия, и с колегите лично – не като становище, а лично. Аз не съм тръгнал да участвам като вносител на този закон и в работата по този закон с мисълта, че това се прави за футболния мач България и не знам кой и така нататък. Да, той е факт и е вярно. Но ние трябваше да направим така, че да запушим една административна празнота, която се появи и след Конвенцията, и след писмото на УЕФА, и след влизането в сила на новия Закон за спорта. И това всъщност правим днес. Ние решаваме кой структурно ще прави оценката на спортните съоръжения, в случая на стадионите, как ще го прави, защо ще го прави. Защото в крайна сметка – УЕФА в конкретния случай, изисква акт на държавен орган, за да каже, че това съоръжение, този стадион става.
Когато говорим за всички спортни съоръжения обаче, темата става изключително интересна, защото там нещата са по-различни. Всяка международна спортна федерация има различни начини за лицензиране на спортните мероприятия. И Вие го казахте, съгласен съм. Там трябва да се знае, че процедурите са различни.
Затова ние говорим само за това, което днес предлагаме пред Вас, а то е – да създадем структурата, която ще ги лицензира, да създадем възможността тези стадиони, сега тук ще кажа нещо, което може би трябваше да кажат и другите колеги, пропуснали са го, аз ще се възползвам от този пропуск да кажа, че за стадионите всъщност, за които говорим, всички изброени мерки, които сме посочили в Закона, отдавна са изпълнени. Отдавна са изпълнени.
Да, има този момент – трябва да напишем, че става въпрос за международните състезания или за международните изисквания на УЕФА, ще го направим между първо и второ четене. Защо? Защото имаше становища на колеги, които казваха: „Да го направим за всички. Защо го правите само за едните?“ Защото ще оставим половин България без стадиони, а и това не е целта. Целта е Българският футболен съюз да има възможността и той да си лицензира вътрешното първенство, малките първенства и така нататък, но това е техника.
Ще отговоря на въпроса: защо го правим през областните управители? Знам, че този въпрос вълнува колегите. Защото единствено областните управители са тези, които по места могат да комуникират. Официално те са представителите на държавата и могат да комуникират с всички служби – „Пожарна и аварийна безопасност“, Министерството на вътрешните работи. Към всеки областен управител – това, между другото, да го кажа на колегите, които са убедени, че Министерството на спорта не се намесва тук, към областните управители във всяка областна управа има назначен представител на Министерството на спорта и той работи там. Дали това е намеса? Ами, разбира се, че това е участието на Министерството на спорта. А защо не ги включваме на първо ниво? Ами защото в крайна сметка подписът на министъра е този, който заверява това, което идва от областния управител в писмото до УЕФА. Не може единият и да проверява, и да подписва към УЕФА – нали, технология. Ако някой измисли по-добра технология, едва ли някой ще се противи на това. Затова така сме го направили.
Да, имаше дебати, и ще продължат дебатите кой да бъде, но в никакъв случай не мога да се съглася с тезите за общините. Деветдесет процента от общините са собственици на спортни обекти и да оценяват сами спортните си обекти, пък и да казват колко са хубави или лоши, някак си не ми звучи добре.
Що се отнася до нещо важно, което мислех да не казвам, но хайде, днес сме откровени и темата е спорт. Вижте, колеги, за съжаление, лошото в кавички футболно хулиганство се измести и вече не е само футболно. Агитките си позволяват да прехвърлят във всяко спортно мероприятие своето противостоене. Аз до последно, докато имам възможност да участвам в работните групи, докато мога да работя по тази тема като народен представител, ще твърдя и ще отстоявам тезата, че ние в никакъв случай не трябва да правим компромиси със сигурността, и компромиси със сигурността на онези хора, които искат да гледат спортни мероприятия и да бъдат част от усещането на спорта, и нашите мерки за това спортните съоръжения да бъдат преведени в някакъв вид, не може да почива върху компромиси.
Затова разделянето им на международни такива, отговарящи на стандарти на най-високо ниво, и възлагането на отговорността върху спортните организации, които всъщност са поели върху себе си да менажират, да развиват, да администрират видовете спорт, е най-правилният подход и той не е от вчера. Тук има хора, които са го правили и в Държавната агенция преди, има хора, които са го правили в Министерството и ще продължат да го правят, защото това е логиката.
Ще кажа две думи за МВР, и за техните внесени последни предложения. Те са част от работните групи и по големия закон, и сега. Тук сте прави всички Вие, колеги, които казвате, че Министерството на вътрешните работи или министерствата трябва да поемат своя ангажимент и да си внасят нещата ясно, точно, написано директно по реда, по който те смятат, като техни ЗИД-ове в рамките на законодателната инициатива на Министерския съвет и на министрите. Нека да си ги направят тези неща. Защото, ако отворим тук в тази зала дебата за това трябва ли да има места за задържане, не трябва ли да има, ами трябва ли да има районни управления или полицейски участъци на всеки стадион? Не бива така. Всяко такова нещо трябва да бъде написано, да мине на съгласуване и да влезе в тази зала по този начин.
Ние работим перфектно с тези хора в работните групи. Да, те са експерти и като експерти гледат само тяхната експертна позиция. Нашата отговорност – на народните представители, е да направим Закона така, че да работи не само за експертите по сигурност, да работи и за гражданите, да отидат, да могат да влязат на този стадион.
Прав сте господин Янков. Между другото, само да отбележа и приключвам с индивидуализацията на билетите. В големия закон нещата вървят и има проблем единствено с технологията. Колегата е постоянен представител там и участва постоянно, просто търсим най-доброто технологично решение по тази тема: как да става индивидуализацията и след това проверката на входа как точно да се случи. Мисля, че ще решим този въпрос и с Ваша помощ, надявам се. Благодаря Ви, колеги. Подкрепете този закон. Не е само за един футболен мач, просто, за да създадем системата, по която да се оценяват стадионите и да се привеждат във вид. Наистина обръщам се и към председателя на Спортната комисия, моля Ви, дайте да засилим тази работна група, давайте да вкарваме големия закон, да го довършваме, защото наистина предизвикателствата се менят. Дори вече Конвенцията, която ратифицирахме, във връзка и с някои нови събития в света се променя и трябва да сме готови и адекватни. Благодаря Ви, колеги. Надявам се, че ще подкрепите Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Манев.
Реплика – господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! МВР отговаря за сигурността и безопасността на българските граждани, отговаря за опазването на обществения ред. Всеки опит да бъде прехвърлена тази отговорност на други институции, неправителствени организации или юридически лица по Закона за регистрирането на юридическите лица, е абдикиране от основния Закон за Министерството на вътрешните работи.
Това – да налагате отговорност на спортните федерации при прилагане на мерки и опазване на обществения ред при организиране на спортни мероприятия – е абдикиране от основни функции на Министерството на вътрешните работи, признаване за неспособност, Вие, като управление, да осигурите адекватната работа на институциите.
Не си позволявайте отново да разтоварвате МВР от отговорност! Направихте го с промени в Закона, които позволиха създаването на звена към местната власт, кметовете, направихте го и с ред други промени, с възможността полицейски правомощия да имат много институции.
По отношение на спорта това отново ще покаже Вашето разбиране за неспособност на МВР, въпреки ежегодното увеличаване на щат и на бюджет, да изпълни основната си функция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Втора реплика – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Манев, Вие сте и член на Вътрешната комисия, имате отношение и към Министерството на вътрешните работи, към Закона за МВР, впрочем сега той предстои да бъде внесен за разглеждане на второ гласуване, на първо го приехме, да Ви попитам: има ли ангажименти, или ще има ли ангажименти МВР да охранява едни партийни мероприятия, да речем, конгрес, избор на председател на конгрес? (Оживление.)
Аз тук чувам, че ангажимент на МВР е да охранява всичко в тази държава. Може би има такива изменения. Аз не съм член на Вътрешната комисия, така че не знам. Ако има такъв ангажимент, моля да ме уведомите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Трета реплика – господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Използвам правото на реплика може би да направя едно допълнение.
По отношение на това какво предлага МВР и в работните групи господин Манев знае. Даже, господин Манев, казах да приемете това като допълнение, защото се бяхте обърнали и не чухте, а не точно като реплика.
Министерството на вътрешните работи имаше предложения, които не сработиха после, та се наложиха промени и Вие много добре помните.
По отношение на персонализацията на билетите – също. Мерките, които бяха заложени, определено не доведоха до желания резултат. Нещо повече, ако сега говорим за малките клубове и стадионите и ако не влезе на второ четене поправката думичката „международни“, малките клубове ще пострадат. Е, те щяха да пострадат и при персонализацията на билетите именно за техниката, за която говори господин Манев, защото това е въпросът – наистина, като се персонализират билетите, как ще се допускат хората до стадионите, как ще бъдат проверявани по-точно?
По-тревожният въпрос е: в така наречените от МВР рискови мачове, там как ще става пропускателният режим на съответните входове на агитките и струпването на хора до какво ще доведе – до изнервяне и така нататък?
И още нещо – тези агитки гостуват и в по-малките населени места с клубове, които, да кажем, играят в турнира за Купата на България и се класират в по-горни кръгове. Този мач обаче също се води рисков от МВР, а стадионът по изискване не е пригоден за провеждането на мач от такъв калибър. Затова наистина текстовете и за второ четене сега, и по принцип в така наречения голям закон, трябва да бъдат много добре прецизирани. Не става дума само за мач-дербитата на София, на Пловдив, на Варна, примерно да кажем. Става дума въобще за мачовете, в които играят, хайде да кажем, нашите грандове срещу по-малките отбори и полицията ги води рискови, МВР води като рискови тези мачове.
Наистина има много работа, която трябва да се свърши. Тук съм съгласен, че трябва да я свършим всички ние. Абсолютно! Още повече, че ние тук можем да спорим, можем да дебатираме, в което няма нищо лошо, но си има Европейски съюз, има си изисквания, има си УЕФА! Те си залагат своите критерии и ние, ако не ги изпълним, може с Вас да седим в тази зала до утре – ефектът няма да е такъв, какъвто ние искаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Манев, имате думата за дуплика.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Ще обединя първите два въпроса в един отговор.
Колегата Янков е тук. Ще обясня, колега Янков. Това, което Вие казахте от тази трибуна като реплика, и въпросът на господин Лазаров имат своята много точна цел и тя е следната: не дали да Ви охранява МВР конгресите, а МВР да дойде и да Ви каже къде да си направите конгресите, за да Ви охранява по-лесно. Ето това в момента ние правим – ограничаваме текста на Закона да се отнася до едни мероприятия, които не са конгреси на малка или голяма партия, а става въпрос за едно спортно мероприятие на най-високо ниво – на УЕФА, да може за неговите изисквания да има кой да каже, че тези стадиони отговарят на тях. Точка по този въпрос. Няма да влизам повече в политика, тоест няма да ги пращаме от София да си правят конгреса в новата хубава зала в Русе, примерно. Това не е работа на МВР и аз това казвам!
Сега към господин Ченчев, защото тази дуплика е по-важната според мен в момента.
Става въпрос за това, че не бива да се отклоняваме, господин Ченчев, защото влезем ли в отклонение, влизаме в теория, а аз познавам господин председателстващия много добре и как ще ме санкционира веднага. Работил съм много дълги години с него, като председател. (Оживление.)
Става въпрос само за конкретния законопроект. Този законопроект има една-единствена цел – за тези наши стадиони, които могат и отговарят и към момента на изискванията на УЕФА, да има процедура те да си поемат разрешителните и да могат да си вършат работата. Това е най-, най-важното според мен. Всичко останало да отива в големия закон.
Между другото, има неща, които господин Янков каза, които са основна теория на това, с което се занимаваме в момента – има ли място полицията в охраната на такива спортни мероприятия, или няма? Това е световен спор в теорията на охраната на такива масови мероприятия. Аз с него в работна група мога да дебатирам с удоволствие, ама с огромно удоволствие! Просто знам, че излиза от контекста на това, което правим в момента.
Затова, колеги, ние нямаме различия по тази тема. Ние имаме становища и виждания по тази тема, а становищата и вижданията, между другото, в Народното събрание са между първо и второ четене, както и в работните групи, в комисиите, там, където е експертизата.
Подкрепете Законопроекта, да решим конкретния проблем и да не оставаме дупка в администрирането на тази процедура, а вече в големия закон дайте в много широк мащаб да решим всичко това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Манев.
Знаете, че винаги съм готов, отнасяйки се до Вас, да приложа неписаната част на Правилника. (Оживление.)
Колеги, продължаваме с изказвания. Не виждам.
Закривам разискванията.
Сега ще подложа на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, № 054-01-9, внесен от народните представители Славчо Атанасов, Маноил Манев и Стефан Апостолов.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 140, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Сега ще продължим с втора точка от Програмата:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Вносители са Даниела Дариткова и група народни представители.
Заповядайте, за да представите Доклада на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Представям на Вашето внимание Доклада на Комисията по околната среда и водите:
„На редовно заседание, проведено на 20 февруари 2020 г., Комисията по околната среда и водите, разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 054-01-11, внесен от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители на 14 февруари 2020 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на околната среда и водите: господин Емил Димитров – министър; госпожа Силвия Димитрова – директор на дирекция „Екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда и предотвратяване на замърсяването“, госпожа Михаела Доцова – директор на дирекция „Правна“, както и представители на неправителствени организации.
От името на вносителя Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от народния представител Ивелина Василева. Тя подчерта, че целта на внесения законопроект е да се въведе максимална степен на сигурност, че всички мерки за недопускане на замърсяване и притеснения на хората за нерегламентирани практики при изгаряне на отпадъци могат да бъдат допуснати.
Към момента българското законодателство транспонира в пълна степен европейското по оценката на въздействие върху околната среда (ОВОС), включително и обхвата на Приложение 1 и Приложение 2 към Закона за опазване на околната среда.
В обхвата на Приложение 1 са включени инвестиционните предложения, които подлежат на задължителна ОВОС, докато в Приложение 2 са включени тези, които подлежат на преценка. В Приложение 2 са инвестиционни намерения, касаещи изгаряне на отпадъци в количества до 100 тона на денонощие. В по-големи количества инвестиционните предложения са част от Приложение 1, тоест предмет на задължителна ОВОС.
Направените предложения гарантират, че всички инсталации, изгарящи отпадъци, независимо от техния капацитет, от това дали са за изграждане, или за реконструкция и модернизация, ще преминават през процедурата по задължителна ОВОС.
Друг важен момент е предложението така наречените експериментални инсталации да подлежат на задължителна ОВОС. През изминалите две години това се е случвало само с едно съгласувателно писмо от страна на компетентния орган, което не гарантира в достатъчна степен, че са отчетени всички възможни рискове и е осигурена добра защита на околната среда.
Приемането на предложените текстове ще доведе до засилване на превантивния контрол, включително ще внесе успокоение сред обществото, което е силно притеснено от изнесените случаи, свързани с опасения за нерегламентирано изгаряне на отпадъци или работа на инсталациите при непозволен режим. Чрез процедурата по задължителна ОВОС инвеститорът се задължава да направи детайлен анализ на потенциалните въздействия върху околната среда, освен това се осигурява повече информираност, прозрачност и възможност на гражданите за участие при вземане на решенията, касаещи околната среда.
Отношение по внесения законопроект взеха народните представители Манол Генов и Атанас Костадинов. Те изразиха подкрепа от страна на парламентарната група на БСП по внесения законопроект, като отбелязаха, че и сега действащото екологично законодателство е достатъчно, за да се гарантира нормална работа в тези дейности, но поради липса на адекватен контрол е необходимо да се приемат по-строги изисквания към тях. Подчертаха, че считат, че не са обхванати мобилните инсталации за изгаряне на животински трупове и ще предложат текстове между първо и второ четене на Законопроекта.
Представителите на неправителствените организации също изразиха положително становище по Законопроекта, като отбелязаха, че смятат, че в обхвата на Законопроекта не са включени инсталациите за оползотворяване, а само тези за обезвреждане, поради което една част от инсталациите ще бъдат изпуснати.
Госпожа Василева поясни, че предложените текстове следват терминологията на Директивата за ОВОС, но е налице Ръководство на Европейската комисия относно обхвата на Анекс І и Анекс ІІ на Директивата по ОВОС, което дава тълкуване, че за целите на Директивата терминът „обезвреждане“ включва и „оползотворяване“. При необходимост, с цел постигане на по-голяма яснота, текстовете ще бъдат преработени преди второ четене на Законопроекта.
По отношение на мобилните инсталации госпожа Василева уточни, че счита, че предложените текстове обхващат всички хипотези, като, разбира се, народните представители имат възможност да направят предложения по Законопроекта.
След дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите единодушно с 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ подкрепи Законопроекта и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 054-01-11, внесен от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители на 14 февруари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветков.
Заповядайте, госпожо Василева. Имате думата да изложите становището на вносителите.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, представям на вниманието Ви Законопроекта, който внесохме заедно с колеги от парламентарната група на ГЕРБ, за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда – една мярка, която е част от комплекс от мерки, предприети във връзка със затягането на контрола в сектора „Управление на отпадъци“, и по-конкретно дейностите, свързани с изгаряне на отпадъци. Това е израз на волята ни да обединим усилията си, заедно с изпълнителната власт, за прилагането на по-ефективен контрол и недопускането на нерегламентирани практики, свързани с изгаряне на отпадъци от опасен и неопасен характер.
Знаете, че съгласно Закона за опазване на околната среда, който изцяло транспонира европейското законодателство в частта оценки на въздействието върху околната среда, се транспонират текстовете от Директивата, свързани както с определението на прилаганите процедури, така и с хода на самите процедури.
В Закона са включени две приложения. Приложение № 1, което изисква задължителна процедура по оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционни намерения, които са изрично изброени в Приложението. Съответно пък Приложение № 2 включва такъв тип инвестиционни намерения, свързани с изграждане или строителство и въвеждане на нови технологии, които подлежат на преценка от компетентния орган дали е необходимо да се премине към оценка на въздействието върху околната среда или не.
В нашето предложение правим промяна и в тялото на Закона, и в Приложение № 1 към Закона, като с това въвеждаме още по строги от съществуващите изисквания както в текущото ни законодателство, така и в европейското, и тези предложения са насочени към дейностите, които касаят изгаряне на отпадъците. Защо предприемаме това? Защото в настоящите текстове на Закона, съответно Приложението, е заложенa задължителна оценка на въздействието върху околната среда да бъде прилагана по отношение на инсталации и съоръжения, в които се изгарят отпадъци в обем повече от 100 тона на денонощие, като в същото време по-ниската категория до 100 тона подлежи на преценка от компетентния орган – РИОСВ.
Отчитаме, че през последните две години е имало десет процедури за преценка от страна на компетентния орган дали е необходима оценка на въздействието върху околната среда и те са приключили със становище, че не е необходима. Това за нас не дава пълна степен на сигурност и гаранция, че са предвидени всички възможни мерки и изискванията за най-добри техники по отношение на изгаряне на отпадъците са приложени. Това за нас е част от причините, поради които възникнаха и някои случаи на нерегламентирано изгаряне, разбира се, и притеснението на обществото. Ние искаме да елиминираме това чрез предложението, което правим, и да гарантираме, че в случая, когато става въпрос за изгаряне на отпадъците с цел постигане на пълна сигурност и гаранция за защита на природата, на човешкото здраве, трябва да бъде приложена най-тежката процедура по смисъла на Закона и тя е така нареченият дълбок ОВОС или оценка на въздействието върху околната среда.
Какво предполага тя? Предполага детайлен анализ за потенциалното въздействие на съответната инсталация или инвестиционно намерение върху околната среда, върху компонентите на околната среда, респективно човешкото здраве. Предполага изискване компетентните органи да се произнесат относно потенциалните рискове, да бъдат подложени на обсъждания инвестиционните намерения на операторите, на инвеститорите и съответно да се произнесат компетентните органи след преминаването на цялата процедура.
Надявам се, че тази мярка ще получи подкрепата на всички народни представители, както и в Комисията беше подкрепена от всички парламентарни групи, защото съм убедена, че това е очакването на обществото във връзка с притесненията, които възникнаха през последните месеци.
Още едно предложение сме включили в нашия законопроект и то е свързано с така нареченото експериментално изгаряне – една процедура, която е допустима по смисъла на законодателството. За него ние също въвеждаме задължителна ОВОС. Защо? Защото това също според мен, и според колегите ми е причина за част от нерегламентираните практики, които бяха установени през последните месеци, и са свързани с доста лековато, бих нарекла, поведение от страна на компетентния орган, чрез което само с едно съгласувателно писмо е позволено експериментално изгаряне на отпадъците в три случая, които станаха причина, отново казвам, за притеснение сред гражданите.
Това са нашите предложения и аз мисля, че те, както и предложенията в Закона за управление на отпадъците и мерките, предприети за затягане на контрола от компетентните органи, ще доведат до повече гаранции, че тази практика, която принципно е позволена от Закона, която се прилага в много държави, свързана и с прилагането на принципите на кръговата икономика, знаете, и Зелената сделка, която се дебатира широко в последно време, са принципи, които касаят третирането на отпадъка като ресурс и могат да бъдат прилагани. Въпросът е да бъдат прилагани така, че най добрите налични техники да бъдат използвани и да не се позволява замърсяване на околната среда и увреждане на живота и здравето на хората. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания, колеги.
Госпожо Зидарова, заповядайте.
ДАНКА ЗИДАРОВА-ЛЮРТОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Българското законодателство транспонира в пълна степен европейското по отношение на оценката на въздействието върху околната среда, включително по отношение провеждането на процедури. Изискванията на Директивата относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, както и нейните изменения, са въведени чрез Закона за опазване на околната среда. Принципът на Директивата и съответно Законът е да се гарантира, че планове, програми или проекти, които е вероятно да окажат значително въздействие върху околната среда, се подлагат на екологична оценка преди одобряването им.
Оценката на въздействието върху околната среда е систематичен процес, при който се идентифицират, предвиждат и оценяват въздействията върху околната среда на предлаганите проекти преди вземането на решение за одобрение. Целта на оценката на въздействието върху околната среда е да предостави информация в хода на процеса на вземане на решение относно последиците за околната среда от предлаганите проекти и да стимулира екологосъобразно и устойчиво развитие чрез идентифициране на подходящите мерки за предотвратяване на въздействията. Така оценката на въздействието върху околната среда се определя като ключов инструмент на политиката на Европейския съюз и на България по отношение на околната среда. Чрез нея се гарантира участието на обществеността и другите компетентни органи в процеса на вземане на решения. Така се постига информираност на заинтересованите страни относно предлаганите проекти и вероятните им въздействия върху околната среда, събират се становища, коментари, възражения, предложения и се вземат предвид при вземането на решението. Даването на възможност за ефективно участие на обществеността в ранните етапи от процедурата по оценка на въздействието върху околната среда е една от най-добрите превантивни мерки и увеличава отговорността и прозрачността на процеса на вземане на решение.
Със Законопроекта ние предлагаме по-строги изисквания към всички дейности по изгаряне на опасни и неопасни отпадъци, включително и по отношение на експерименталните инсталации. Предложенията ни за промяна в Закона в чл. 93, в Приложение № 1 гарантира, че всички инсталации, изгарящи отпадъци, независимо от това дали са опасни, или неопасни, включително при експерименталното изгаряне, ще преминават през процедурата по задължителна оценка на въздействието върху околната среда. Целта, която ще се постигне, е засилване на превантивния контрол по отношение на дейностите, свързани с изгаряне на отпадъци, предприемане на ефективни мерки за защита здравето на населението и околната среда и устойчиво развитие, което е ключова концепция, придобиваща все по-голямо международно значение. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Зидарова.
Реплики? Не виждам.
Изказвания?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Ние и в рамките на Комисията изказахме принципна подкрепа за предложението на колегите от ГЕРБ. Подготвили сме и наши предложения, така че се надявам да се целим в една посока.
Как ще коментирам настоящото предложение? За да имаме правилно позициониране по отношение на законодателството, трябва да имаме и правилна оценка. След 20 декември, когато поставихме принципно въпроса за проблема с отпадъците, водите и въздуха, само за около месец-месец и половина в държавата бяха установени между 34 и 40 хиляди тона отпадъци, които циркулират в държавата около година. Бяхме помолени да приветстваме действията на службите, на прокуратурата, на Икономическа полиция и на Митниците, но така или иначе тези отпадъци бяха в България около година.
Пак казвам, приветстваме и подкрепяме направените предложения, но трябва да си дадем ясно сметка за следното: това напряга законодателството и го прави още по-ефективно по отношение на превантивния контрол. България има проблем с реалния, физическия последващ и действителен контрол. Тоест пред нас се отваря една врата, която трябва да затворим с още предложения, които касаят механизма по физически контрол на отпадъците.
Превантивният контрол. По него правим промени най-често под публичен натиск – това, от което гражданите казват, че имат нужда, или от това, за което те настояват, или което публично е било известно.
Трябва да правим обаче разлика с изключително фината настройка по отношение на това да не пренатегнем превантивния контрол като законодателство и с това да създадем условия на светлия бизнес, които са непосилни. Не смятаме, че предложението попада в тази хипотеза, но винаги, когато оттук нататък правим промени в Закона, трябва да сме наясно, че проблемите са много, те са от години, те са вследствие на подход, на рутина, закостенялост, просто хей така – на хартия да се изпълнява едно законодателство.
Подкрепяме това предложение с цялата си увереност, че превантивният контрол е нещо добро. Той има превантивна функция, но още сме далеч от реалния, физическия контрол по отношение на контролните органи. Смятам, че можем да дадем принос в екологичното законодателство. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Костадинов.
Реплики има ли? Няма.
Изказвания?
Заповядайте, господин Ебатин.
ЕРДЖАН ЕБАТИН (ДПС): Уважаеми колеги, от „Движението за права и свободи“ подкрепяме идеята за промяна в законотворческия акт, свързана със затягането на контрола върху определени инвестиционни намерения, което е свързано и с осигуряването на по-чиста околна среда. Единствената ни забележка, както и моя, в случая е, че законотворческият акт като такъв може би трябва да има изпреварващо действие по отношение на обществените събития.
В случая обществените събития, свързани с наличието на отпадъци, с тяхната експлоатация, предизвикаха този законотворчески акт. Може би ние трябва да затегнем контрола върху всички тези процедури – информационния контрол, така че да имаме изпреварващо действие, преди да се стигне до проблемна ситуация в обществото. Това ми е единствената забележка.
Приветствам идеята. Считам, че ние сме длъжници по отношение опазване на околната среда като законотворчески акт. Живеем в свят, в който, ако не спазваме политиките и строга рестрикция по отношение на процедурите, свързани с опазването на околната среда, се създават предпоставки за здравето на хората и именно затова няма по какъв друг начин да се отнесем към този процес освен да го приветстваме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ебатин.
Реплика?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми колега Ебатин! Правя Ви следната реплика, базирайки се на професионалния Ви опит, на това, че Вие професионално сте свързан с процесите по управление на околната среда, докато станете народен представител.
Вие не коментирахте или по-скоро как ще коментирате изразените при обсъждането в Комисията притеснения от част от неправителствените организации, че промените, които правим, вероятно касаят само обезвреждането, но не и оползотворяването?
Второ, има опасност направените промени да бъдат валидни само за нови инсталации, но не и за старите. Правя Ви тази реплика, защото Вие по-добре от мен ще може да дадете пояснение на този въпрос. Ако е необходимо, изрично да запишем „и оползотворяването“ не, разбира се, с обратна сила, но и тази опасност да важи само за нови, да я елиминираме като възможност в законодателството. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Костадинов.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика, господин Ебатин? Няма.
Продължаваме с изказванията.
Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както вече колегата Ебатин каза, от ДПС ще подкрепим тези законодателни инициативи и промени.
Същевременно трябва да кажем, че не бива да се очаква това да бъде панацея по отношение на управлението на дейностите, свързани с отпадъци. Да, това е важно с оглед прецизиране на превантивната дейност относно бъдещи инсталации, които ще изгарят отпадъци.
Споделям съображението на колегата Костадинов, който преди малко каза, че и сега действащите инсталации за изгаряне – всичките им параметри, трябва да бъдат приведени в съответствие. Ние знаем, че има сериозни мощности за изгаряне, и те трябва да бъдат приведени в съответствие най-вече в частта им за филтриране на емисиите, което в момента притеснява нашата общественост, нашите съграждани особено в регионите, където се извършва тази дейност, и ние като законодатели трябва да бъдем съпричастни това да бъде стриктно изпълнявано.
Моят призив и апел по-скоро е: това, което се поде в последните месеци от страна на Министерството на околната среда и водите, да бъде довършено докрай и да бъде прилагано не само кампанийно, а принципно и последователно с много строг контрол по отношение на вноса още на границата на морските пристанища, по всички видове транспорт, по които, след като влезе в страната, да се извършва много сериозен контрол и стриктно спазване на законодателството, защото то е достатъчно прецизно.
Приветстваме идеята, която вчера беше представена от страна на Министерството по време на заседанието на Комисията по околната среда и водите, за публичен регистър на всички нотификации, но също така според мен би било добре да има и публичен регистър за състоянието на всички горивни инсталации и най-вече по отношение на функционирането на филтриращи компоненти. Те трябва да бъдат в изправно състояние, в добро експлоатационно състояние. Там, където има каквото и да е отклонение от нормите, подобно на сериозен мониторинг, който се извършва в други сфери по отношение на компонентите на околната среда, и тук да има изключително стриктен контрол, така че да няма никакъв риск за здравето и живота на нашите съграждани, както и по отношение на останалите компоненти на околната среда.
Добра е тази промяна, но, повтарям, тя не е панацея, тя трябва да бъде прилагана стриктно. И сега действащото законодателство трябва да дава такава рамка в макрорамковия закон за опазване на околната среда и съответните приложения – да не ги цитирам по цифри. Да се надяваме, че това ще допринесе за още по-стриктен контрол и по-добро прецизиране на всякакви бъдещи инвестиционни намерения, и за тяхната експлоатация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Чакъров.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 054-01-11, внесен от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Колеги, обявявам 30 минути прекъсване.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ.
С Доклада на Комисията по образованието и науката ще ни запознае госпожа Милена Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, представям Ви:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за Националния институт по метеорология и хидрология, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 19 февруари 2020 г., Комисията по образованието и науката обсъди Законопроект за Националния институт по метеорология и хидрология, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г.
На заседанието присъстваха: господин Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, господин Петър Николов – заместник-министър; академик Юлиан Ревалски – председател на Българската академия на науките; професор Христомир Брънзов – директор на Националния институт по метеорология и хидрология, доцент Лиляна Вълчева – председател на Национален браншов синдикат „Висше образование и наука“ – КНСБ, професор Диана Петкова – председател на Съюза на учените в България, професор Юрий Кълвачев – заместник-председател на Хумболтовия съюз в България.
Законопроектът беше представен от господин Петър Николов. Той посочи, че с приемането му ще се създадат по-благоприятни условия за устойчиво развитие на Националния институт по метеорология и хидрология, за повишаване на качеството на хидрометеорологичното обслужване на държавата и на научните изследвания в областите метеорология, хидрология и агрометеорология.
В Законопроекта е предвидено Националният институт по метеорология и хидрология да бъде правоприемник на преобразувания Национален институт по метеорология и хидрология съгласно § 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г.
Със Законопроекта не се създава нова административна структура, за чието функциониране да бъдат необходими допълнителни средства. Националният институт по метеорология и хидрология ще продължи да бъде със статут на юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на образованието и науката, но който ще може да съставя, изпълнява и отчита делегиран бюджет.
Метеорологичната, хидрологичната и агрометеорологичната дейност в Република България ще бъде по-ефективна и полезна за държавата и гражданите, ако обществените отношения във връзка с Националния институт по метеорология и хидрология се уредят трайно със закон и така България ще синхронизира практиката си с повечето от държавите в Европа.
Предвидено е Националният институт по метеорология и хидрология да бъде национална автономна научна организация и да осъществява оперативни дейности в областите метеорология, хидрология и агрометеорология.
По Законопроекта в Комисията постъпиха 5 становища – от Българската академия на науките, от Съюза на учените в България, от Хумболтовия съюз в България, от Национален браншов синдикат „Висше образование и наука“ – КНСБ, и от Аграрен университет – Пловдив. Техни представители присъстваха на заседанието и се включиха в последвалата дискусия.
Академик Ревалски представи становището на Българската академия на науките, като отбеляза, че в Проектозакона не са изяснени и решени въпроси относно статута, дейността и взаимодействието на Националния институт по метеорология и хидрология с други научни организации и субекти. Не е обосновано създаването със закон на автономна научна организация към орган на изпълнителната власт. В регистъра на академичните длъжности и научните степени към Националния център за информация и документация са регистрирани само двама учени, което поставя под въпрос научния капацитет на Института и възможността му да изпълнява някои от дейностите, определени в Законопроекта. Без решение са останали и въпросите, които касаят разделянето на имуществото и обособяването на част от него, която да премине в собственост на Националния институт по метеорология и хидрология.
Директорът на Националния институт по метеорология и хидрология поясни, че научният потенциал на Института е високо ценен. В него работят голям брой учени, чиято регистрация в регистъра на академичните длъжности и научните степени към Националния център за информация и документация се е забавила поради технически затруднения. Професор Брънзов отбеляза, че институтът работи по международни проекти, има акредитирани три програми за обучение в образователната и научна степен „доктор“ и е осигурен публичен достъп до информация за метеорологични данни.
Становището на Хумболтовия съюз в България бе представено от професор Юрий Кълвачев. Той посочи, че подкрепят възраженията и бележките от становището на Българската академия на науките, като подчерта, че не е обосновано фрагментирането на науката и отделянето на Националния институт по метеорология и хидрология от Българската академия на науките.
Професор Диана Петкова – председател на Съюза на учените в България, също изрази възражения относно придаването на статут на научна организация на Националния институт по метеорология и хидрология.
Доцент Лиляна Вълчева – председател на Национален браншов синдикат „Висше образование и наука“ – КНСБ, изрази подкрепа за Законопроекта за Националния институт по метеорология и хидрология. Тя отбеляза, че по този начин се намира баланс между академичната автономия и възможността за контрол от страна на министъра на образованието и науката, а също така е предложено решение на трудов и социален проблем, свързан с работата на високопланинските метеорологични станции. Неуреден обаче е останал въпросът, свързан със собствеността на имотите, използвани от Националния институт по метеорология и хидрология. В тази връзка тя предложи създаване на работна група към Комисията по образованието и науката, в която да се изяснят възможните решения на въпросите за разпределение на имущество между Българската академия на науките и Института.
В дискусията по Законопроекта се включиха народните представители Станислав Станилов, Милена Дамянова и Иво Христов. Те поставиха въпроса кое налага статутът на Националния институт по метеорология и хидрология да бъде уреждан със закон, а не с подзаконов нормативен акт.
Народните представители Станислав Станилов и Иво Христов изказаха възражения за отделянето на Националния институт по метеорология и хидрология, деструктурирането на Българската академия на науките и фрагментирането на науката.
Освен това народният представител Иво Христов отбеляза, че не е ясна оценката за въздействието на Законопроекта като комплекс от социални, икономически, финансови, организационни и други аспекти.
Народният представител Милена Дамянова възрази на направеното предложение към Комисията по образованието и науката да бъде създадена работна група по въпросите за собствеността на Националния институт по метеорология и хидрология, като отбеляза, че в Конституцията не е предвидено такова право на Народното събрание.
Министърът на образованието и науката отговори на отправените въпроси и бележки. Той обясни, че мотивите за предлагане на отделен законопроект за Националния институт по метеорология и хидрология са в няколко направления. Отбеляза, че в областта на метеорологията и хидрологията няма специален закон, към който да бъдат предложени разпоредби за статута на Националния институт по метеорология и хидрология.
Необходимостта от законова уредба се обосновава и с аргументи, свързани с реализиране в достатъчна степен на симбиозата между научна дейност и хидрометеорологична служба. Освен това по такъв начин е правно допустимо да се установят спецификите в дейността на Института, налагащи изключения от общите устройствени норми за бюджет и администрация.
Министърът подчерта, че интересите на българското общество изискват да има национална хидрометеорологична служба, а нейният статут и на научна организация подпомага нейния капацитет.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултат: 10 гласа „за“, без гласове „против“ и 8 гласа „въздържал се“, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Националния институт по метеорология и хидрология, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г.“
Госпожо Председател, ако ми позволите, да направя процедура за допуск в залата на господин Петър Николов – заместник-министър на образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбира се, госпожо Дамянова.
Моля да гласуваме направеното предложение за допуск.
Гласували 91 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Поканете господин Николов в залата.
Господин Адемов, заповядайте да ни запознаете с Доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за Националния институт по метеорология и хидрология, № 002-01-04, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 22 януари 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за Националния институт по метеоролгия и хидрология, № 002-01-04, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г.
На заседанието присъства господин Петър Николов – заместник-министър на образованието и науката, който представи Законопроекта за Националния институт по метеорология и хидрология.
В изложението си господин Николов обясни, че с цел да се осигурят условия за нормална работа на Националния институт по метеорология и хидрология се извърши промяна в правната уредба. Със Закона за държавния бюджет за 2019 г., считано от 1 януари 2019, Националният институт по метеорология и хидрология от основно звено при Българската академия на науките се преобразува в Национален институт по метеорология и хидрология като юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджета по бюджета на Министерството на образованието и науката, а с Постановление на Министерския съвет от 14 януари 2019 г. беше приет и Правилник за устройството и дейността на Националния институт по метеорология и хидрология.
Към момента Националният институт по метеорология и хидрология е юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на образованието и науката. Настоящият механизъм за финансиране и формиране на бюджет показа своите недостатъци.
В тази връзка в Проектозакона се предвижда Националният институт по метеорология и хидрология да продължи да бъде със статут на юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет към министъра на образованието и науката, но да може да съставя, изпълнява и отчита делегиран бюджет.
С оглед коректността на данните за климатичните промени е от основно значение да се извършват непрекъснати дългогодишни измервания на метеорологичните параметри на едно и също място. Относно станциите, където се извършват метеорологични измервания, собствеността е предимно частно-държавна. Това дава възможност за различни претенции относно посочените имоти, това не гарантира извършване на непрекъснати и дългогодишни измервания на метеорологичните параметри на едно и също място и в тази връзка ограничава възможностите на държавата да прави политики, свързани с климатичните промени.
На това основание, а и с оглед статута на Националния институт по метеорология и хидрология с Проектозакона се прилага собствеността на имотите на Националния институт по метеорология и хидрология да е публична държавна.
За изпълнение на своите задачи Националният институт по метеорология и хидрология се нуждае от специалисти, работещи при различни и специфични условия на труд – на денонощен режим във високопланинските станции, в хидрометеорологичните обсерватории, в населените места и други.
Специфичният статут, който е съчетание на научна организация и на Националната хидрометеорологична служба на Република България, предопределя необходимостта от законова регламентация, която да уреди функции и дейности, органи на управления, финансиране, собственост, организация на работа, работно време и взаимоотношенията на Националния институт по метеорология и хидрология с други органи, организации, физически, юридически лица и други.
Метеорологичната, хидрологичната, агрометеорологичната дейност в Република България ще бъде много по-ефективна и полезна за държавата и гражданите, ако обществените отношения във връзка с Националния институт по метеорология и хидрология се уредят трайно със Закон за Националния институт по метеорология и хидрология и България ще синхронизира практиката си с повечето от държавите в Европа. Със специален закон в 14 европейски държави са създадени национални метеорологични служби, в това число Австрия, Босна и Херцеговина, Испания, Нидерландия, Португалия, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Сърбия, Финландия, Федерална Република Германия, Хърватия и Швейцария.
В заключение господин Николов каза, че най-същественото в обхвата на Комисията по труда, социалната и демографската политика е това, че спецификата на Националния институт по метеорология и хидрология, особено тези станции, които са на труднодостъпни места в планините, които в различни сезони при тежки метеорологични условия, практически са недостъпни, предвиждат приемане на по-различно законодателство от това, което е регламентирано в Кодекса на труда. Поради тази причина имаме бележките, които направи Министерският съвет. Същевременно имаме становище на Социалното министерство, което подкрепя нашето предложение, че подобно на други министерства на други случаи, свързани с Министерството на отбраната, с пожарната безопасност и прочее по-добре е вместо да се променя Кодексът на труда, да се направят промени в специализирания закон.
Постигането на всички горепосочени цели се гарантира както от ясните и прецизни законови регламенти, така и от регламентите относно устройството и управлението на Националния институт по метеорология и хидрология.
Осъществяването на целите на Закона за Националния институт по метеорология и хидрология е в подкрепа на усилията на българската държава за повишаване качеството на метеорологичното обслужване и на научните изследвания в тази връзка и се обуславя в контекста на политиките за националната сигурност на Република България и по-конкретно – в аспект екологична сигурност.
Националният институт по метеорология и хидрология ще може да проявява гъвкавост при разпределението на средствата от бюджета си и ще отпадне съществуващото ограничение да се заплаща за работата на учените и специалистите по допълнителни договорни задачи, което към момента демотивира персонала. Това от своя страна ще спомогне за преодоляване на проблемите при изпълнението на основните дейности на Националния институт по метеорология и хидрология предвид значимостта му за държавата и обществото и за задържане на висококвалифицираните учени и специалисти, работещи в Националния институт по метеорология и хидрология, както и ще привлече млади хора, тъй като те ще са убедени, че ще работят в стабилна във времето структура и ще имат перспектива за кариерно и научно развитие.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители Хасан Адемов, Георги Гьоков и Румен Генов.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 13 гласа „за“, без гласове „против“ и 5 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроект за Националния институт по метеорология и хидрология, № 002-01-04, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Адемов.
Колеги, откривам разискванията – имате думата за изказвания.
Господин Цонков, заповядайте за изказване.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Вземам думата, за да аргументирам позицията на „БСП за България“ относно Законопроекта, който разглеждаме – за създаване на Национален център по метеорология и хидрология. В началото още бих искал да заявя нашата позиция, че ние ще се въздържим от подкрепата на този законопроект по няколко основни причини.
На първо място, най-големият аргумент, най-основният, който бих искал да приведа пред Вас, е, че не може да създаваме нов закон, като уреждаме конкретен човек. Още повече не може да създаваме един закон за структура, орган, който в случая е към Министерството на образованието и науката, защото това е прецедент в българската история, в българската наука. Само ще кажа, че нещо подобно, макар че няма база за сравнение, е Селскостопанската академия, която също е ведомствен орган, но не можем да сравняваме двете институции.
Разбира се, тук има един много по-голям въпрос, който отваряме със Законопроекта, който разглеждаме. Този разговор сме го водили и друг път. Какво е бъдещето на Българската академия на науките? Какво е бъдещето на българската наука? Защото ние с колегите, особено от Комисията по образованието и науката, многократно сме си говорили, че трябва да създаваме условия държавата да подпомага развитието на науката, че трябва да обединяваме научните институции, научните организации и по този начин да се конкурираме в европейското научно пространство. Но какво виждаме в случая? Фрагментиране на науката в България. Нещо повече, ние създаваме прецедент, с който отваряме вратата за едни нови условия, в които ще се развива науката, в които ще се развива Българската академия на науките. Защото този прецедент с рязане на живо месо от Българската академия на науките, каквото се случва, и изкарване на един цял институт от структурата на Българската академия на науките води след себе си до трайни последствия.
Ако утре например Институтът по металознание поиска да се отдели? Ние пак ли ще го отделим с основните аргументи, че е нямало достатъчно средства, които били отделяни от Българската академия на науките, и затова трябва да бъде отделно структурно звено към някое министерство и така да създадем поредния държавен орган и да очакваме, че ще развиваме наука? Ние не отхвърляме и не омаловажаваме важната роля на Института по метеорология и хидрология. Той е важен с неговата работа от гледна точка и на държавната политика, обслужване на държавата, на всички сектори в икономиката. Но той е важен и гледайки го в цялост в структурата на Българската академия на науките, защото нито този институт може без Българката академия на науките, нито обратното. Трябва да имаме предвид това, когато говорим за научни изследвания, за обработване на данни и за създаване на наука и високи върхови постижения.
Нещо, което също прави впечатление в така предложения ни законопроект, е, че той не е съгласуван с други закони, които действат в България и които съвсем скоро бяха променени от Народното събрание. Създава се още един прецедент. Как може само за този така наречен генерален директор да бъде правено изключение – само него, и да се казва в Закона, че тепърва започва да тече четиригодишният мандат. Е това ако не е създаване на закон за конкретен човек – здраве му кажете.
Освен това не мога да не спомена и нещо друго, че въпросният директор е на 65 години. По новите правила, които сме приели, все пак трябва да съблюдаваме каква е възрастта за заемане на ръководни академични длъжности, каквато всъщност е и длъжността на този генерален директор.
След всичко, което изказах като аргументи, ние няма как да подкрепим така предложения ни законопроект. Да не говорим, че той също е недостатъчно добре разписан, не е толкова прецизен. Ние ще направим нашите предложения между първо и второ четене, за да се опитаме да подобрим нещата, макар че тази идея за създаване на такъв закон изначално е опорочена. Ние не приемаме по философия законопроект, който да създава такава структура в рамките, в случая, на Министерството на образованието и науката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Пеева.
АСЯ ПЕЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! С приетия Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г., считано от 1 януари 2019 г., Националният институт по метеорология и хидрология от основно звено при Българската академия на науките бе преобразуван в Институт по метеорология и хидрология като юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на образованието и науката.
По този начин той бе обособен като национална научна организация за осъществяване на оперативни дейности в областта на метеорологията, хидрологията и агрометеорологията, както и за научни изследвания, за научно-приложна, иновативна и образователна дейност. Осигуряването на правоприемства между Националния институт по метеорология и хидрология към БАН и новосъздаденото звено към министъра на образованието и науката бе от изключително значение за осигуряване на непрекъснатостта на функциите и цялостната му дейност, включително изпълнението на неговите национално значими задачи – научно-изследователска дейност, обучението на докторанти и участието в национални и международни научни програми.
Националният институт по метеорология и хидрология има задължения от националната значимост по редица закони и подзаконови нормативни актове и е Национална хидрометеорологична служба на Република България и официален представител на държавата в Световната метеорологична организация към Организацията на Обединените нации, Европейския център за средносрочна прогноза на времето, Европейската организация за разработване на метеорологични спътници – „Юметсат“ и други.
В Института се извършват и приоритетни оперативни дейности за поддържане функционирането на мониторинговата система от станции на територията на страната, необходими както за работата на редица министерства и ведомства, така и за осигуряване предотвратяването на рисковете за населението и икономиката на Република България и съседните страни.
Законът за администрацията изчерпателно изброява звената, които могат да бъдат създавани в структурата на изпълнителната власт при липсата на законова разпоредба. Това обаче не отговаря изцяло на функциите и, естествено, на изпълняваната от Националния институт по метеорология и хидрология дейност, особено що се отнася до образователната и научната дейност и дейността, свързана с развитието на академичния състав, които се извършват при спазване на други специални закони – Закона за висшето образование, Закона за развитието на академичния състав в Република България.
Запазването на структурата на Националния институт по метеорология и хидрология на научна организация е важно, тъй като постигнатото с годините съчетаване на научната и оперативната му дейност е доказала положителни резултати при качеството на работата на Националния институт по метеорология и хидрология и следва да се запази и развие. С цел да се осигури устойчивост и условия за нормална работа на НИМХ е налице необходимост от развитие и усъвършенстване на вече съществуващата законова уредба в § 1 – 6 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., тоест да му се придаде специфичен статут в съчетание на автономна научна организация и на националната хидрометеорологична служба на Република България, а юридическо лице със специален статут съгласно общите принципи в правото може да бъде създаден само със закон. Със специфични законови разпоредби се налага да се дерогират редица общи правила, уредени в други закони, например по отношение на статут, функции, органи, организационна структура, персонал и други, което е заложено в Закона за администрацията, Закона за развитие на академичния състав в Република България и други; организация на работа и работно време – в Кодекса на труда; финансиране и отчитане, Закон за публичните финанси и ежегодния Закон за държавния бюджет. Това не е прецедент и не застрашава обединението на научната общност, както беше цитирано дотук. Например Селскостопанската академия е създадена със закон като национална автономна бюджетна организация към министъра на земеделието, храните и горите за научни изследвания, за научно-приложна, иновативна и образователна дейност в областта на земеделието и храните.
В Проектозакона се предвижда Националният институт по метеорология и хидрология да продължи да бъде със статут на юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет към министъра на образованието и науката, но да може да съставя, изпълнява и отчита делегиран бюджет, както и установеното към края на годината превишение на постъпленията на плащанията по бюджета да се включва в бюджета му за следващата година. Тези условия задължително следва да са установени със закон. Това е и причината за 2020 г. правото на Националния институт по метеорология и хидрология да прилага делегиран бюджет, както и установеното към края на годината превишение на постъпленията на плащанията по бюджета на НИМХ да се включват в бюджета му за следващата година, да е установено в чл. 100 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., тъй като това е от изключително значение и за участието му като партньор в национални и международни научни проекти, които са с продължителност и ангажимент повече от една година. Ако това правило не се уреди законово, аналогични разпоредби на чл. 100д от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. следва да намират място във всеки следващ Закон за държавния бюджет. Ако обществените отношения във връзка с Националния институт по метеорология и хидрология се уредят трайно с предложения Проект на закон, България ще синхронизира практиката си с много от държавите в Европа. Това не е фрагментиране на научната дейност, както беше подчертано от преждеговорившите, а напротив, ще консолидира научната дейност, предназначена за дадена област, така че тя да е по-лесно приложима.
В четиринадесет европейски държави например са създадени национални метеорологични служби, в това число – Австрия, Босна и Херцеговина, Испания, Нидерландия, Португалия, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Сърбия, Финландия, Федерална Република Германия, Хърватия, Швейцария, със специален Закон.
Не на последно място, сега действащата уредба не позволява Националният институт по метеорология и хидрология да разгърне напълно капацитета си. Поради недостатъчно финансиране в последните години НИМХ все още изпитва недостиг на кадри, включително на висококвалифицирани специалисти. Липсата на трайно законово уреждане на статута и финансирането му, гарантиращо устойчивостта и стабилитета му, ще съдейства за задълбочаване на проблема. Това би могло да доведе до невъзможност за качествено изпълнение на дейността му като хидрометеорологична служба на България.
Относно конкретните текстове, цитирани досега при обсъждане между първо и второ четене, могат да бъдат направени и конкретни промени.
Затова предлагам на Народното събрание да приеме на първо четене Закона за националния институт по метеорология и хидрология. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Пеева.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги. Аз по принцип бях против отделянето на този институт, но това вече е свършено. Според мен това е първият сигнал за ликвидация на Българската академия на науките, колкото и кощунствено да Ви звучи, но и това няма значение в случая.
Ние разглеждаме един закон на първо четене. Този закон е некадърно написан, прилича на правилник и за нищо не става. Действително той е направен, както каза тук един колега, за един човек. Ако на второ четене той не се преработи… Има даже и части, които нарушават Конституцията. Това, ако си го е писал самият този директор… Аз не мога да разбера защо министърът се е хванал на тази въдица и се излага по този начин, но „Бог с нами“, както се казва на старобългарски. Не мога да гласувам за този закон. Ще се въздържа и на второ четене ще направя поне 50% от тези неща, които са написани там, да се поправят, поне за да заприлича на нещо.
Националният институт по хидрология работеше в БАН прекрасно и при оценката на Международната асоциация на Европейската академия на науките има три пъти А. Само седем института в Академията имаха три пъти А, тоест там е работил добре. Сега, като излезе, как ще работи? За четири пъти А? Това са глупости!
Но нека министърът да обърне внимание, ако прочете след това записките от Народното събрание, че той е назначил този директор в нарушение по принцип на Закона за академичния състав. Директорът е навършил 65 години и няма право да бъде никакъв директор, а пък те го назначават и ще има още един мандат! Поне да не нарушават законите. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Станилов.
Реплики, колеги? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В духа на въпроса, че създаваме прецедент с този закон за една научна общност, бих искал да се мотивирам защо няма да подкрепим на първо четене този законопроект. Къде, уважаеми колеги, е Докладът на Националната агенция за оценяване и акредитация на висшите институти? Ако се окаже, че сме създали такъв институт към Министерството и след това не мине акредитация, какво ще правим – ще сменяме закона ли?
Второ, къде изпращаме Института за биоразнообразие и екосистемни изследвания и Природонаучния музей на БАН? В Софийския университет!
Трето, това е врата, през която БАН ще бъде заличена – Българска академия на науките! Този странен подход, за който каза преждеговорившата, за четиринадесет държави, имайте предвид, че това са националните им метеорологични служби.
Проблемът с НИМХ на БАН е, че освен научната дейност, изпълнява ролята и функцията на Националната метеорологична служба на България – нещо, което смятам, че, ако трябваше да бъде уредено, трябваше да бъде уредено тук в този закон. Защото е абсолютно неприемливо, неработещо и противоречащо на конкретната наука да извършваш оперативни дейности, които извършва Изпълнителната агенция по околна среда.
В мотивите, които Вие много добре прочетохте и които са представени пред нас, се казва, че този институт е от национално значение за околната среда, за климата и за водите. Абсолютно вярно е! Но аз искам да Ви кажа с какво съм се сблъсквал в работата си с този институт в качеството ми на заместник министър и че това, което виждам в чл. 6 и в чл. 7 на Законопроекта, ме кара да настръхвам. Всички държавни органи и бюджетни организации по смисъла на Закона за публичните финанси и публичните предприятия са длъжни при поискване да предоставят безвъзмездно метеорологичната, хидрологичната и агрометеорологичната информация, с която разполагат. Става въпрос за предоставяне на първични данни, на системни данни. Това е нещо добро, това е хубаво. Защо обаче не сте записали в чл. 7, че, обратно, Националният институт по метеорология и хидрология извършва безвъзмездно експертизи и услуги в рамките на компетентност по искане на същите държавни органи? Защо не пише, че предоставят безвъзмездно данни? И ще Ви кажа директно защо. Министерството на околната среда и водите всяка година в своя бюджет определя 1 млн. лв. за НИМХ и 500 хил. лв. за Института по океанология.
Оттук нататък, уважаеми колеги, всеки, който иска да получи данни от НИМХ, трябва да ги заплати. Вие знаете ли го това? И това не е отразено в чл. 7. Тоест ние задължаваме всички данни да бъдат безвъзмездно предоставени, но Институтът да предоставя само услуги и експертизи. Ако не се запише в чл. 7, че статутът на данните, придобити от международни проекти, от държавни органи, от информация от държавни институции, се предоставя безвъзмездно на същите тези институции, то тогава ние създаваме един малък Франкенщайн, който, между другото, действа от доста време.
Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че това, което прави от дълго време правителството и политиката на ГЕРБ по отношение на Българската академия на науките, този недоимък на средства, умишленото държане в бюджетни и огромни дефицити и ниският процент от брутния вътрешен продукт за наука, довеждат българските научни институти в рамките на БАН до такива одиозни и девиантни състояния, тъй като те предоставят и имат ценна информация, което е обект на частни интереси, да не кажа и на корпоративни, че напоследък се забелязват изключително притеснителни тенденции в тази посока. Ако това не бъде регламентирано, ако това не бъде пресечено, пак казвам, отваряме кутията на Пандора. Ние сме против такъв подход, ние сме за запазване на статута на Българската академия на науките и въвеждане на ясен ред.
Прочетох мотивите, и с това приключвам, че Институтът, уважаеми колеги, имал повече нужда от гъвкавост. Каква по-голяма гъвкавост от тази, която му дадохме през годините?! Държавата, освен че е на бюджетна издръжка от ведомства, от МОСВ да дава по 1 млн. лв. и след това всички са принудени, включително и научните институти, да си купуват данните. Ние по регламент и директива сме длъжни да предоставяме тези данни на целия Европейски съюз. Българските институти и компаниите, които се нуждаят от данни, си ги взимат от Европейската агенция, от европейските институти. Това е пълен парадокс! Този законопроект затвърждава този статут. Нещо повече, изкарва го от лоното на БАН и го праща в едно министерство. Така че не знам дали трябват повече доводи, за да ви убедя, че това, което се предлага, е несъстоятелно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Госпожо Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Като човек, който има значителен опит в управлението на научната общност, с голямо внимание прочетох този законопроект, който е за обсъждане и приемане на първо четене. Аз лично се радвам да има по-широка дискусия и да излязат наистина мотиви, които да подкрепят искането за създаването на специален закон за научен институт.
Така или иначе, към 1 януари 2019 г. беше създаден, отделен, този институт към МОН. Решението беше абсолютно необосновано. Една година този институт работи и в някакъв момент се оказва, че няма сериозна мотивация в учените да се развиват, че не може да си върши дейността и затова, видите ли, е необходим специален закон, който да даде възможност Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) да бъде изведен на по-високо ниво, наравно със Селскостопанската академия и Българската академия на науките.
Искам да обърна внимание, че и двата закона, за които става въпрос, първо, обединяват в себе си научни институти в различни направления.
Второ, по обем на представените изисквания за закон те са много по-малки, защото имат устройствени правилници. Устройствените правилници са тези, които създават предпоставки за развитие на всеки един от институтите и създават правила и ред както по отношение на бюджетите, така също по отношение на кариерното развитие.
Сега за решението тук да имаме самостоятелен закон за институт. Тъй като преждеговорившите обясняваха как имало нещо подобно в Селскостопанската академия, аз Ви предлагам един експеримент. Щом за този институт ще имаме самостоятелен закон, предлагам да имаме Закон за почвите, защото има само един институт – национален, за почвите в България, и да създаде предпоставки и да обясни как ще имаме научен съвет, колко човека, колко ще работят, как ще се отчитат научните задачи. Да имаме закон за Института по розата – уникален, друг не се занимава с научни изследвания в тази област, закон за Института по тютюна и така нататък.
Не е сериозно да се представя и дискутира нещо, което може да бъде уредено чрез съответните правилници и действия, които могат да се предприемат в рамките на Института. Научният съвет е този, който определя в какви насоки ще работи Институтът. Научната общност е автономна по отношение на това какви проекти ще разработва, как ще се развива – нейното развитие оттук нататък, какви ще са задачите, с кои международни общности ще работи, но не и закон, както е предложено.
Този законопроект не беше разглеждан в Комисията по бюджет и финанси. Имам няколко много простички въпроса по отношение на това как, от една страна, Институтът е второстепенен разпоредител на бюджетни средства, бюджетни кредити, което означава, че МОН, с постановление на Министерския съвет, определя приходи, разходи, субсидия. И как така, за разлика от всички останали второстепенни разпоредители на бюджетни кредити, този ще бъде уникалният институт, в който приходите, ако са повече, ще бъдат прехвърлени за следващата година? Тоест ние създаваме една ситуация, в която повечето приходи отиват в следващата година. Но ако са по-малко, искам да попитам какво се случва? Тогава как ще се финансира тази научна общност, при условие че това, което е заложено като възможности за развитие на Института, не бъде изпълнено? Все пак приходите не са някаква константна величина, те зависят от много фактори, които следва да се имат предвид при управление на научната общност.
Важно е този въпрос да бъде изяснен между първо и второ четене по простата причина, че той може да създаде повече проблеми, отколкото да улесни работата на институтите.
Има доста сериозни недоразумения, които, четейки Закона, предизвикват някаква ирония от моя страна за това как разбираме работата например на Научния съвет. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, тишина, колеги!
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: Този научен съвет се избира за четири години с тайно гласуване. Той има изключително важни функции. Ама как така изведнъж Научният съвет с тайно гласуване се отзовава в рамките на четиригодишния мандат?! Това просто не може да бъде. Някой научен работник не е съгласен например с политиката на Института и той може да бъде отзован, защото не се харесва на ръководството, пак с тайно гласуване. Това е изключително несериозно от гледна точка на автономията и възможността да изразява всеки мнението си за това какво се случва.
Генерален директор?! Кажете ми къде има генерален директор? Генерален секретар имаше, генерални директори имаше до 2000 г., но сега генерален директор на институт – също не го разбирам! Директор – ясно.
Научните съвети и генералният директор са избрани през 2019 г. Сега им удължаваме мандата. Значи за какво да бързаме с този закон, като те ще си изкарат мандата още три години без промяна? Това не го разбирам. От тази гледна точка въобще защо е необходим закон? Наистина може да има някаква идея в тези, които са писали Закона, че по този начин ще създадат предпоставки за устойчивост. Повярвайте ми, няма да има устойчивост на научните изследвания. Може да има устойчивост единствено в администрирането на някои процеси, които така или иначе, могат да бъдат управлявани от Министерството и без закон. Моите колеги казаха, че ще се въздържат, но аз лично съм категорично против с такава правна възможност да се решават въпроси на научната общност и затова ще гласувам „против“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Реплики?
Заповядайте, господин Костадинов, за реплика.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Госпожо Бъчварова, Вие правилно отбелязахте, че ние в парламента трябва да одобряваме структурата на един институт, което звучи абсурдно. Но, споменавайки за функцията „генерален директор“, което, аз съм бил докторант в Българската академия на науките, виждам за първи път като длъжност, Вие пропуснахте да кажете, че съставът на Научния съвет и генералният директор, забележете, колеги, определят сами броя и числеността на заместник-генералните директори. Извинявайте много, ние за наука ли ще даваме пари или за някакъв, или нечий комфорт? Ще има определен брой заместник-генерални директори, уважаема госпожо Бъчварова! Това пропуснахте да отбележите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов.
Втора реплика – заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема професор Бъчварова, аз съм заинтригуван от това, което чух тук от тази трибуна, по отношение на финансирането и по отношение, на това че превишението на приходите над разходите ще остава в този така сформиран институт, което смятам, че противоречи на правилата.
Също така смятам, че има проблеми и по отношение на Закона за публичните финанси. Но, аз тук исках да Ви питам: към този Законопроект има ли становище на Министерството на финансите в това отношение, защото Законопроектът не е гледан в Бюджетна комисия? Ако има такова становище, да запознаете залата какво е.
Също така в задължителната по Закона за нормативните актове оценка на въздействието има ли там отразено какво финансиране ще е необходимо, в какъв размер, за какво, защото по средата на годината създаването на такъв институт – кой ще му осигури бюджета, как ще се случат тези неща? Ако имате отговор, добре е да запознаете залата.
Госпожо Председател, също така смятам, че този законопроект задължително трябваше да бъде гледан в Комисията по бюджет и финанси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Трета реплика ще има ли? Не виждам.
За дуплика – госпожо Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Внимателно се запознах с оценката на въздействие и там няма нито едно число – нито численост, нито това какъв бюджет ще има. Оттук нататък това изключение, което ни се предлага, наистина трябва да бъде сериозно анализирано и Министерството на финансите да има своето становище, защото като второстепенни разпоредители на бюджетни кредити всеки един от тях има разходен таван, който не може да надхвърли. Вътре в този разходен таван, ако размерът на субсидията не достига, тя може да се допълни, но не повече от разходния таван. Такава поне теоретически е възможността да се финансира, която и да било, структура като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Затова считам, така или иначе от управляващото мнозинство имат готовност да подкрепят този закон, че това трябва да бъде анализирано много сериозно.
По отношение на това, което моят колега зададе като въпрос: функции и структура на заместник-генералните директори, те така или иначе и сега имат своите функции и структура и това се определя с правилник. Те и сега имат правилник, но ще трябва да направят нов правилник, в който ще се определят, но той се приема от Научния съвет. Това е решение, което трябва да бъде взето от научната общност – кой какви функции ще разпределя, защото директорът е този, който е подчинен на научната общност, а не обратното. Той може да има своите функции като материално-отговорно лице, но за това как се управлява науката, нещата стоят по съвсем друг начин. Там автономията и свободата на изразяването, там наистина това, което се върши като научна дейност, е водещо самостоятелността на всеки, който е в този институт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за Националния институт по метеорология и хидрология, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г.
Гласували 129 народни представители: за 81, против 32, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Госпожо Дамянова, заповядайте за процедура.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене по току-що приетия законопроект за Националния институт по метеорология и хидрология на три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дамянова.
Моля, режим на гласуване за така направената процедура.
Гласували 113 народни представители: за 107, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към последната точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА.
Внесен от Министерския съвет на 28 януари 2020 г.
Доклад на Комисията по културата и медиите. (Шум.)
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МИЛКОВА-СТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина в залата. Много е шумно.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МИЛКОВА: Процедура за допуск – на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допуснат Румен Димитров – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Милкова.
Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 101 народни представители: за 96, против 4, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете госта в залата.
Заповядайте, госпожо Милкова, да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МИЛКОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 002-01-8, внесен от Министерския съвет на 28 януари 2020 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 20 февруари 2020 г., беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата.
В заседанието участваха от Министерството на културата: Румен Димитров – заместник-министър, Весела Щерева – парламентарен секретар, Миглена Кацарова – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Румен Димитров.
Законопроектът има за цел да приведе услуга 1605 „Регистриране на културни организации и институти“ в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Регламентира се срок от 10 работни дни за отстраняване на нередности на заявления за вписване в информационния регистър на културните организации. В момента такъв срок е заложен в подзаконовия нормативен акт Наредба № Н-1 на министъра на културата от 2007 г. за информационния регистър на културните организации, като заявителите трябва в срок от три дни от получаването на уведомлението за недостатъци и пълноти да ги отстранят.
Процедурата по вписването в регистъра на културните организации е уредена изцяло на подзаконово ниво. Със Законопроекта се предвижда в Закона за закрила и развитие на културата да залегнат текстове, уреждащи основанията за вписване и заличаване. Определени са реквизитите на заявлението за вписване и за доброволно заличаване от регистъра, обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра, както и възможността заявленията да бъдат подавани по електронен път.
За вписването в регистъра на културните организации, както и за заличаване от него не се събират държавни такси. В момента има вписани 1680 културни организации. Целта на законодателните изменения и допълнения е да подобри качеството на предлаганата административна услуга. Въвежда се и наблюдение, анализ и оценка на дейността на държавните културни институти, държавните културни институти с национално значение, както и българските културни институти в чужбина. Редът за извършването на тази дейност ще бъде уреден с наредба на министъра на културата.
Участие в дискусията взеха народните представители Вежди Рашидов, Иван Ченчев, Тодор Байчев и Красимир Велчев. Представителите на Министерството на културата отговориха на поставените въпроси.
След проведено гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите единодушно с 16 гласа „за“ предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 002-01-8, внесен от Министерския съвет на 28 януари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Милкова.
Откривам разискванията.
Колеги, имате думата за изказвания.
Не виждам изказвания. (Реплика от народния представител Вежди Рашидов.)
Всичко е единодушно, господин Рашидов.
Тогава, колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 002 01 8, внесен от Министерския съвет на 28 януари 2020 г.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, това беше и последната точка за днес.
Утре, 27 февруари, редовно пленарно заседание от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,05 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Кристиан Вигенин

Секретари:
Стоян Мирчев
Юлиан Ангелов