Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Кристиан Вигенин

Секретари: Николай Александров и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Колеги, ще представя на Вашето внимание Проекта на програмата за работа на Народното събрание за 4 – 6 март 2020 г.
Като първа сряда на месеца имаме предложение от парламентарните групи.
Предложение от парламентарната група на „БСП за България“ по чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„1. Проект на решение за преразглеждане на политиката на санкции на Европейския съюз по отношение на Руската федерация. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители на 31 юли 2019 г.“
От останалите парламентарни групи нямаме постъпили предложения.
Ще Ви запозная и с Програмата, която трябва да гласуваме:
„2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Вносители са Ивелина Василева и Евгения Ангелова на 12 февруари 2020 г.
3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Вносител е Министерският съвет на 3 февруари 2020 г.
4. Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на омбудсман, представяне, публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по вероизповеданията и правата на човека, както и процедурата за избор от Народното събрание. Вносител е Комисията по вероизповеданията и правата на човека на 28 февруари 2020 г.
5. Доклад за дейността на Временната комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио и Проект на решение по Доклада. Вносител е Временната комисия на 26 февруари 2020 г. – точка първа за четвъртък, 5 март 2020 г.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносител е Министерският съвет на 9 януари 2020 г. – точка втора за четвъртък, 5 март 2020 г.
7. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата. Вносител е Министерският съвет на 12 декември 2019 г. Приет на първо гласуване на 5 февруари 2020 г. – точка първа за петък, 6 март 2020 г.
8. Парламентарен контрол.“
Моля, режим на гласуване по Проекта за програмата без предложението на парламентарната група на „БСП за България“ по чл. 53, ал. 8, което автоматично влиза в нея.
Гласували 196 народни представители: за 169, против няма, въздържали се 27.
Предложението е прието.
Колеги, има постъпило предложение от народните представители Десислав Чуколов, Павел Шопов и професор Станилов:
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме да се проведе изслушване на вицепремиера и министър на отбраната господин Красимир Каракачанов относно извършените сделки с имоти на Министерството на отбраната с така наречената отпаднала необходимост, както и кадровата му политика.
На основание чл. 53, ал. 3 от Правилника изслушването да се включи като точка първа в Програмата на Народното събрание за 5 март 2020 г.“
Заповядайте, господин Чуколов, да обосновете предложението си.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, предлагам точка първа в утрешния ден да бъде изслушване на министъра на отбраната Красимир Каракачанов за продажбата на имоти от ръководеното от него министерство.
Ще Ви дам няколко фрапантни примера, за да обоснова защо искаме това изслушване: парцели в Пловдивско – Индустриална зона, където цените на имотите се повишават ежемесечно, са продадени миналата година между пет и седем пъти по-ниско от пазарната им оценка; огромен парцел в центъра на Русе е продаден четири пъти по евтино от пазарната му стойност; парцел в Несебър до дюните е продаден два пъти по-евтино от пазарната му стойност. Това са само няколко примера от многото имоти, които се продават. Намерението на министъра да се продават вече цели полуострови на Южното Черноморие беше оповестено лятото миналата година. Полуострови!
Искам да дойде тук министърът, за да се обоснове и да каже кое налага това на такива цени и по този начин? Защото в крайна сметка неговият подпис стои под тези сделки. Това наше искане е по чл. 113, който регулира това изслушване и позволява то да бъде по общественозначими въпроси.
Знаете, миналите дни Каракачанов направи така, че сложи всъщност чадър върху неговите кадри, като каза, че ако Прокуратурата, правораздавателните органи атакуват негови хора, ластикът може да се скъса. Неговите хора, неговите назначени!
В това изслушване искаме да поговорим и за това: Бате Харо – Петър Харалампиев, Агенция за българите в чужбина – знаете, продажбата на паспорти; организирана престъпна група в Пловдив – естествено, водач на тази група е общински съветник от ВМРО; шефката на Басейновата дирекция – и тя е от ВМРО; Николай Кънчев – заместник-министър на околната среда и водите и заместник председател на ВМРО. Николай Кънчев… Прокуратурата месец януари каза за боклука в Италия, че един заместник-министър е замесен в това. Тези отговори трябва да бъдат дадени тук, трябва да бъдат дадени на нас.
Миналата седмица беше изслушан премиерът Борисов, залата гласува. Дойде човекът, изслушахме го. Нищо страшно, нищо притеснително. Да дойде тук и да изслушаме министър Каракачанов, защото се надявам, както може би и той ще обясни пред медиите, че няма какво да крие. Нека да дойде тук и да го сподели с всички нас. Надявам се да подкрепите това наше предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Чуколов.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Чуколов за изслушване на министър Каракачанов и това да влезе като точка първа за утре.
Гласували 190 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 89.
Предложението е прието.
Точката влиза като първа за утре, 5 март 2020 г.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода 25 февруари 2020 – 2 март 2020 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Вносители са Красимир Ципов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по бюджет и финанси, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на омбудсман, представяне, публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по вероизповеданията и правата на човека, както и процедурата за избор от Народното събрание. Вносител е Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Летище Горна Оряховица“ ЕООД – Горна Оряховица. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Съобщения:
Заместник-мистър председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че:
„I. За времето от 7 до 23 март 2020 г. на територията на Република България ще се проведе съвместна българо-британска подготовка между формированията на въоръжените сили на Република България и Силите за специални операции на Великобритания.
В подготовката ще участват военнослужещи от българска страна и военнослужещи от Специалните сили на Великобритания с въоръжение и екипировка.
Подготовката не е свързана с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи военни операции, както и за извършване на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други държави (на друга държава или организация) въоръжени сили. В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени компетентните държавни органи.
II. В изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България със своя заповед е разрешил изпращането и използването на самолет с екипаж от военнослужещи от състава на Военновъздушните сили за изпълнение на специални полети за осигуряване на въздушен транспорт за нуждите на Министерството на отбраната, както следва:
- на 4 март 2020 г.: летище София – летище Загреб, Република Хърватия - летище София;
- на 6 март 2020 г.: летище София – летище Задар, Република Хърватия – летище Загреб, Република Хърватия – летище Долна Митрополия – летище Пловдив – летище София.
В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени компетентните държавни органи.
Уведомленията са постъпили на 28 февруари и на 3 март 2020 г. с вх. № 003-09-21 и вх. № 003-09-22 и са предоставени на Комисията по отбрана.“
В Народното събрание са постъпили Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 22 януари 2020 – 21 февруари 2020 г. и Протокол № 5 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 24 февруари 2020 г., на което Отчетът е разгледан и обсъден.
С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 27 февруари 2020 г. на Народното събрание е предоставено разработеното и прието от Икономическия и социален съвет становище на тема: „Възможности и фактори за насърчаване на малките и средни предприятия в България за период за планиране 2021 – 2027 г.“
С писмо на председателя на Народното събрание материалът е предоставен на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Колеги, продължаваме с:
ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ. 53, АЛ. 8 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПОЛИТИКАТА НА САНКЦИИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ОТНОШЕНИЕ НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ.
Първа сряда на месеца e. Имаме предложение от парламентарната група на „БСП за България“ и господин Георги Свиленски.
Кой ще ни го представи?
Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Възползваме се днес от възможността по ал. 8 да внесем това предложение, което, между другото, престоява вече от половин година в парламента, без да получи движение. Може би се получи по-добре, защото Трети март е една от датите, които са ключови за българската история и които така или иначе са свързани с Русия, и може би точно в такъв момент е добре да разгледаме една политика, която достатъчно дълго вече стои на вниманието на европейските граждани. Аз лично смятам, че Трети март е вярното време, в което трябва да се разглежда този въпрос, в контекста на националния ни празник.
Ще започна с това какво представляват санкциите като инструмент, защото нашето предложение всъщност е за преразглеждане на политиката на санкциите и това, според мен, е важно. Мисля, че след многократното налагане на различни санкции по цял свят, поне в този им вид, виждаме горе-долу един и същи резултат. За мен те не са добра форма на общуване и на междудържавни отношения, а в случая с Русия за Европа те стават вече тежко проблематични, което беше и поводът да направим това предложение. Очевидно те не са ефективни – голяма част от тези санкции са наложени през 2014 г., което означава, че има вече шест години оттогава и те са с продължаващ срок.
Закъснението, което имаме от половин година в разглеждането на тази точка, доведе до това, че тя в момента е съвсем навреме в европейския дневен ред, защото част от санкциите изтичат през март, друга част през юли. Тези санкционни режими бяха многократно удължавани и в момента се намират в дневния ред вече на европейските институции, защото вече европейските институции трябва за пореден път да премислят дали ги продължават или не. Тоест един политически акт от страна на България, в който изразяваме наше становище, защото, между другото, предложението, което сме направили, не представлява нищо повече от израз на политическа воля. Такива предложения са правени от страна на БСП, а мисля, че и от „Атака“ в минали парламенти няколко пъти, но те винаги преди това са имали целта да предизвикат определено действие от страна на правителството. За първи път тук имаме предложение, което не предизвиква действие от страна на правителството, и съвсем умишлено ние просто целим заявяването на политическата воля на представителя на българския народ в българския парламент, а не по някакъв начин да въведем правителството, външния министър или министър-председателя в тежки разговори в Европа. Не е това целта. Целта е да заявим политическа воля, която дълбоко вярваме, че голямата част от българския народ подкрепя. Убедени сме, че много повече от 50% – 65%, 70% от хората в България, не са съгласни с политиката за санкции срещу Русия. Това има няколко довода. Единият от тях е – естествено, че санкциите срещу Русия будят съответните контрасанкции от страна на Русия срещу европейските държави, в които включително влиза и България.
Започнах с това, че тези санкции не са ефективни. За тези шест години, в които те се прилагат, показаха, че на практика не работят в посоката, в която на нас би ни се искало – на нас, става дума на Европейския съюз и държавите от Европейския съюз.
Има още един довод срещу санкциите и той е, че от тези санкции рядко страдат елитите, въпреки че конкретно санкциите срещу Русия са два вида – икономически санкции и ограничителни мерки срещу определени лица и фирми, руски граждани и руски фирми, които фалират по някакъв начин на международния пазар.
Въпреки това ние поставяме въпроса за преразглеждане на политиката на санкциите изобщо. Тоест за нас самото влизане в тази санкционна форма на общуване е грешно и не води до необходимите резултати, както според мен безспорно се вижда вече за шеста година.
Санкциите вредят в същата степен на Европа и на Европейския съюз, в която те вредят и на Русия. Санкциите и контрасанкциите ограничават нормални пазари за Европейския съюз и това – особено в случаи с България, много ясно се вижда в икономическите показатели, защото в крайна сметка, когато един от малкото реални суровинни пазари за България, едно от малкото места, от които ние можем реално да получаваме суровини просто поради геополитическата обстановка и географското ни местоположение, това е Русия. Ограничавайки достъпа на суровини от Русия, ние нанасяме вреди на собствените си икономики.
По същия начин, когато ние ограничаваме достъпа до един 160- или 180-милионен пазар, какъвто е руският пазар, ние продължаваме да вредим на собствените си предприемачи и на собствената си икономика. Това не е цивилизованият начин, по който Европейският съюз трябва да общува с Русия. Разбира се, когато в рамките на евроатлантическата ни обща политика, от която в никакъв случай България не бива да се отделя, когато в рамките на тази политика се налагат някакви действия, които да ограничават определени нехаресвани или непрепоръчани от нас политики на Русия, ние, разбира се, трябва да се съобразим с това.
Въпросът обаче за налагането на санкции над Русия никак не е еднозначен в Европа. И ние всички вече добре знаем, че част от големите европейски държави, включително Франция, вече постепенно се обявяват срещу тази политика на санкциите. Така че да намерим пътя, по който да възобновим отношенията с Руската федерация – търговските отношения, разбира се, при спазване на всички международни ангажименти, при спазване на евроатлантическите ни ангажименти, това не подлежи на съмнение. Но ние трябва да намерим пътя, по който да върнем своите изконни икономически връзки с Русия, а като казвам „ние“, имам предвид Европейския съюз и България в неговия контекст. Това е важно за Европейския съюз като цяло и в България в контекст!
Най-големият проблем е, че тези санкции вредят всъщност на хората, на гражданите както от европейска, така и от руска страна. Защото елитите, срещу които са насочени, тези 170 руски граждани, на които са наложени ограничителни мерки, де факто тези елити надали ще загубят много от това. Те намират своя начин да прехвърлят парите и да прехвърлят бизнеса си.
Икономическите показатели показват, че икономическите взаимоотношения със Съединените щати продължават да растат, пък и икономическите отношения на Русия, включително с част от водещите европейски икономики, продължават да нарастват. Единствено ние – може би не само единствено, сме от онези държави в Европа, които губим икономически от налагането на тези санкции. Големите – Франция, Германия, Съединените щати, намират своите начини, по които да си развиват бизнеса и икономиката. Ние сме тези, които спазваме до степен, в която нанасяме само вреди на гражданите, така че отмяната за мен е изключително важна от гледна точка на българския интерес.
Две са посоките, в които има смисъл да се разглеждат българо-руските икономически отношения. От една страна, вече говорих за това, че има суровини, от които ние имаме нужда, и то конкретно в момента – в контекста на Турски поток и в контекста на Балкански поток, както обича да го нарича премиерът. Това е една от посоките, в които ние в крайна сметка би трябвало да търсим своя интерес. Той е разнопосочен, той не се изчерпва с Балкански поток, но има изключително много икономически показатели, които трябва да търсим в отношенията с Русия. Така че тази крачка я разглеждаме като политическа, която трябва да покаже друго намерение на Европейския съюз в контекста на разговорите, които тепърва предстоят в рамките на Съвета на Европа през следващите няколко месеца.
И нека още веднъж да кажа, че това наше предложение за първи път не вкарва нито правителството, нито премиера в някаква особено активна роля. Ние искаме парламентът като представител на гражданите на България да заяви своята подкрепа за промяна на тези политики на европейско ниво. Това е целта, която си поставяме. И ние сме абсолютно убедени, че огромната част от гражданите, които са ни избрали, искат това. Защото хората в България, говорил съм с много хора междувременно, които искат промяната на санкциите срещу Русия, са многократно повече от хората, които са гласували за БСП – хора русофили, но хората, които… Аз не искам да разглеждам санкциите и отмяната на санкциите в русофилски контекст, но хората, които по един или друг начин свързват това с грешни политики и смятат, че това трябва да бъде отменено, такива хора в България има над 60%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Приключвам, госпожо Председател.
Моето настояване в този случай е да го подкрепите, имайки предвид, че най-голямата група за приятелство в този парламент е Групата за приятелство с Русия. Тя има над 120 членове в парламента, което значи, че само членовете на Групата за приятелство да гласуват „за“, би трябвало това предложение да се приеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Колеги, откривам разискванията.
Заповядайте, господин Симов.
След това господин Чуколов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам и аз да Ви призова да подкрепите нашето предложение за отпадането на санкциите, тъй като смятам, че тази тема винаги ще бъда на дневен ред и е на дневен ред от 2014 г., когато се заговори за такива санкции.
Тези дни си припомних какви статии пишеха тогава много анализатори от любимите ми всезнайковци, когато политиката по санкции беше въведена. Според някои от тях, когато за първи път бяха въведени санкциите, само след година руснаците трябваше да се търкалят от глад по улиците и да искат някаква промяна на тяхната политика. Оказа се, че всичко това е една фантазия, една халюцинация и следователно политиката по санкции се провали. Виждаме, че тя не работи, тя не е ефективна, тя не върши постигнатите си цели и е крайно време наистина да бъде махната от дневния ред на Европейския съюз.
Според мен отпадането на санкциите ще позволи и нещо друго, което е много важно. Ще се разреши едно неравновесие в Европейския съюз, тъй като виждаме в момента, че част от големите страни там спокойно заобикалят санкциите, търгуват с Русия, правят големи проекти с нея, а по-малките страни са в ролята на кученцето, което трябва да чака милостиня да има своите отношения с Русия. Такава политика наистина може да бъде проведена.
Моят колега Антон Кутев казваше процентите от хората, които биха я подкрепили. Според мен имаме емпирична база, на която да стъпим. Само преди няколко седмици излезе едно проучване на Изследователския център „Пю“ – международен социологически център, който показа данните: 73% от българските граждани се отнасят положително към Русия. Една политика, която ще проведем и, ако приемем днес тук, в парламента, ще бъде в съзвучие със 73% от българските граждани. Според мен това е правилната политика. Политика, която българите биха одобрили.
В заключение искам да кажа нещо, защото си спомням преди няколко месеца в парламента – тук, от тази трибуна, Бойко Борисов обяви, че има голямо лицемерие в Европейския съюз, когато стане въпрос за санкциите, че много европейски политици говорели за отпадането, обаче като дойдели големите форуми, темата за санкциите не била повдигана. Смятам, че днес с това решение даваме възможност на България да прекрати лицемерието по тази тема. Какво по-хубаво от това?! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симов.
Реплики? Не виждам.
Господин Чуколов, заповядайте за изказване.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, както и господин Кутев каза, този въпрос от партия „Атака“ поставяме от 2014 г., от самия момент на въвеждане на тези санкции. Защото тези санкции какво представляваха всъщност?
Те показаха васалната политика, васалното отношение на САЩ спрямо Европейския съюз – САЩ настоява, Европейският съюз също въведе тези санкции. Защо? Защото беше проведен референдум в Крим, където над 85% от участвалите в референдума казаха, че този полуостров те желаят да бъде присъединен към Руската федерация. И тук, моля, никакви спекулации да няма.
Чувал съм какви ли не глупости – под дулата на калашниците бил проведен този референдум. Представителят на българската общност в Крим, нашият приятел, на „Атака“, Иван Абаджер, многократно ни е казвал, хората с усмивка са отивали на този референдум, с радост са отивали на този референдум. Тези санкции бяха въведени с идеята, че по този начин ще пострада Русия. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Не, Русия не пострада от това. Чел съм мнения на руски икономисти – политически анализатори. Те са размишлявали и аргументират следната теза: че Русия в състоянието, в което е била преди санкциите – отворена икономика, за да навакса, за да достигне западните стандарти, е нужно огромно време. Но когато има санкции, а както знаете Русия е самодостатъчна страна, те помагат да се развива, развива, развива руската икономика. И тя се развива.
Така че тези санкции нямат някакво голямо значение за Русия, повярвайте в това. Те имат значение за отделните държави като България, които са принудени да изпълняват тези санкции, наложени от САЩ през Европейския съюз.
Да, България губи! Категорично България губи от тези санкции! Категорично! Губи, ако щете, и имидж пред руския народ, защото те прекрасно знаят колко руска кръв е пролята за България и отношението към България в момента там, повярвайте, не е много хубаво.
А големите компании, мислите ли, че те не намират заобиколни вратички и че не правят бизнес с Русия? Естествено, че правят. В един разговор с Анатолий Карпов – познавате го, световния шампион, който в момента е депутат в руската Държавна дума, той е излъчен от Тюменския район, та той казва: в Тюмен – това е огромна територия, естествено, в Тюменския район има американски фирми, немски фирми, английски фирми. Те са си намерили вратичките, намерили са начина, работят там, действат там и, естествено, печелят от това.
Може ли да се съпостави някоя българска компания, дори и голяма българска компания с тези огромни международни мастодонти, които така или иначе са намерили вратички? Еми не, не може. И пак се получава двойният стандарт – за едни може, за други не може.
От 2014 г. обясняваме това и настояваме за това: да бъдат премахнати тези санкции. Хубаво е, че и БСП повдига този въпрос. Оставяме на една страна половинчатите мнения, които имаше през годините. Помня, с Янаки Стоилов през 2014 г. обсъждахме едно такова решение. Най-накрая той така го промени, че нищо не разбрахме какво точно иска да каже. И посещението на тогавашния външен министър в Украйна, и се срещна с фашистката хунта – и такива моменти имаше.
Хубаво е, че сега се поставя този въпрос. Единственият апел към Вас е: нека да покажем, че сме държава, която държи на нашата икономика, на нашата печалба, на нашия интерес, и да подкрепим това предложение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Чуколов.
Реплики?
Заповядайте, господин Петров, за реплика.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата! Колеги, моля за тишина!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам при обсъждането на този въпрос народните представители да могат да направят информиран избор, когато гласуват.
Искам да Ви кажа, че от 2014 г. досега в братоубийствената война в Донбас са загинали 10 хиляди млади мъже. Искам да Ви кажа също, че Украйна е спряла водата по 240-километровия канал, прокопан през 50-те години, с който се снабдява целият Крим с вода. И сега, ако гледате наистина сериозни предавания, ще видите, че там постепенно се връща старият вид на Крим, на Северен Крим, който е с бедстващо население, защото няма вода. Просто няма вода!
Искам да вземете отношение по тези санкции не така просто емоционално, а когато някой казва, че трябва да бъдат отменени санкциите, да предлага и решение на народните представители, и то информирано, какво трябва да стане, защото майките на тези 10 хиляди момчета – дали са рускини, дали са украинки, няма никакво значение за тях. Искам това да имате предвид, когато вземате решение. Там се води една братоубийствена война, която трябва да бъде прекратена, и засега Европейският съюз, доколкото разбирам, прави всичко възможно да прекрати тази война, но бедствието продължава. И искам да допуснем, все пак и ние сме страна, където имаме… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Петров!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: …компактно население, и една сутрин с радост в една българска област гласуват всички за отделяне от България и резултатът е 60 на 40, какво правим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Петров.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Чуколов, заповядайте за дуплика.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря за трите минути, господин Петров.
Казвате, че има такава опасност спрямо България. Не, няма такава опасност. Няма такава опасност!
В Косово имаше ли референдум? Не, нямаше референдум. В Русия имаше. Според международните договори, юридически погледнато, това, което се случи през 2014 г., не може да бъде укорено по никакъв правен начин. Това, че има конфликт, да, има конфликт. И жертвите, повярвайте, са от двете страни. От едната страна идват въоръжени формирования на техните нацистки батальони, а от другата страна – от Донбас и Луганската република, стоят мирни граждани – майки с деца, възрастни хора. И там има бойци, които защитават семействата си, защото тези територии – и Луганската, и Донецката, и Крим, – просто така се е случило в историята, че Елцин за Беловежката гора леко е бил почерпен, така да го кажем по-меко, и е пропуснал да постави този въпрос. А как са се озовали Крим и Донбас в състава на Украинската социалистическа съветска република? Ами това го има, то си е записано. Идеята на комунистите тези години е била работническо-селска власт. Украйна тогава е била селска държава и за да стане работническо-селската власт, ами тогава Ленин е решил тези индустриални зони да бъдат към Украинската социалистическа република и така е станало работническо-селската власт. Тази грешка, която тогава са допуснали, просто не са си давали сметка какво правят. Ето сега дойдоха времената това да бъде изправено и допускаме друга грешка, когато са въведени санкции пък за това. Хайде да няма санкции! Има си Мински процес, има си формати, в които се разглежда този конфликт, те да си свършат работата. Нашата работа ние да си я свършим в интерес на България. Това Ви предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Чуколов.
Други изказвания, колеги, заповядайте?! Не виждам други (реплики), а добре.
Господин Жаблянов, после господин Гечев, а и господин Ерменков, разбира се.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз в началото ще Ви запозная с текста на Проекта на решение, на който, предполагам, че голяма част от Вас не са обърнали внимание. И искам да обърна внимание на нашето предложение към Народното събрание. То е следното: „Обявява се за отмяна на санкциите, наложени с решение на Европейския съвет по отношение на Руската федерация, както и срещу реципрочните санкции от страна на Руската федерация срещу държавите – членки на Европейският съюз.
Второ, възлага на председателя на Народното събрание на Република България да информира Европейския парламент, както и парламентите на държавите – членки на Европейския съюз.“
Искам да акцентирам върху това, че от този проект на решение не произтичат задължения за изпълнителната власт, за Министерството на външните работи и за правителството по отношение на гласуване на България в колективни органи на Европейския съюз. В този смисъл потвърждавам това, което каза моя колега Антон Кутев, че този акт, това решение на Народното събрание има израз по-скоро на политическа воля, отколкото да задължава българските институции.
Ще започна по същество със следния цитат: „Аз отдавна говоря, че епохата на прокарването на граници е преминала. Днес ние живеем в съвършено нова епоха – епохата на глобализацията, технологиите и информацията. Бих казал, че днес живеем в епохата на думите, на словото и на дискусията. Ние се нуждаем от диалог с Русия, трябва да приключи този етап и да тръгнем към съзидание.“
В случая цитирам Лех Валенса. Не се нуждае от допълнително представяне Лех Валенса и трудно би могъл да бъде заподозрян в проруски емоционални чувства.
От какво е продиктувано мнението, изказано от първия президент на Полша, след промените? Най-вероятно от изминалите шест години, в които действат, както каза моят колега преди това, няколко режима на санкции срещу Русия – режим на икономически санкции, въведен на базата на така наречените Мински споразумения, тоест Европейският съюз поставя като условие за отмяна на икономическите санкции постигането на напредък в областта на Минските споразумения. Форматът за тези споразумения, за разговорите по тях и по тяхното изпълнение, е така наречената Нормандска четворка, която имаше заседание през месец декември в Париж. В резултат на това заседание и на споразуменията, които бяха постигнати, беше осъществен явен напредък във взаимоотношенията между Русия и Украйна, включително чрез освобождаването на военнопленниците от пленените украински кораби няколко месеца по-рано.
Също така са въведени санкции, както вече беше отбелязано, срещу 170 руски граждани, преди всичко представители на държавното ръководство, представители на Държавната дума, на Съвета на Федерацията, на руския бизнес, на които са ограничени пътуванията в Европа, тоест наложени са санкции върху физически лица. Тези санкции са наложени във връзка с така наречения анекс на Кримския полуостров.
Всички тези санкции представляват една цялостна обща политика на Европейския съюз на противопоставяне с Руската федерация, която имаше за крайна цел политически резултати. И тези политически резултати трябваше да бъдат: укрепване на Украйна, подкрепа за Украйна в нейната борба за териториална цялост и прекратяване на военните конфликти в нейната източна част.
В резултат на шестте години санкции и изострянето на отношенията единственият напредък, който беше постигнат, беше по отношение на президента на Украйна и че всъщност президентът господин Порошенко, който беше олицетворение на тази политика, който беше подкрепян от Европейския съюз в острата конфронтация и в продължаването на военните стълкновения, беше сменен с огромното мнозинство от гласовете на украинския народ, на украинските граждани. Тоест Украйна, правителството, президентът на Украйна получиха истинска подкрепа от своите граждани за промяна на политиката на конфронтация, на политиката на агресия с явното желание да се премине към политика на диалог, към политика на споразуменията, към постигане на реалните измерения, записани в Минските споразумения.
В това отношение украинската страна демонстрира своята добра воля на срещата в Париж през 2019 г. и с посредничеството на Федерална република Германия и Франция успя да реализира някои съществени стъпки по деескалация на напрежението в Донбас, включително намаляване на интензитета на военните сблъсъци, разграничаване на страните, които се намират в конфликт, оттегляне на тежките оръжия – всички онези параметри, които бяха записани в Минските споразумения.
Разбира се, остават някои важни условия в Минските споразумения, които несъмнено ще бъдат предмет на дискусия между Руската федерация и Украйна в следващите месеци, години. Това е единият от ключовите моменти, това е въпросът за Закона за украинския език – един акт на украинския парламент, на украинското правителство, който срещна сериозна съпротива в Съвета на Европа, който прие специална резолюция по отношение на Закона за украинския език като дискриминиращ огромните малцинствени групи, населяващи територията на днешна Украйна.
По същество напредъкът за регулиране на отношенията между Русия и Украйна се основава на взаимното разбирателство, на изпълнението на Минските споразумения и на насърчаването на условията за диалог.
Считам, че българският парламент има достатъчно основания на базата на опита от досегашния режим на санкциите, който преди всичко е деструктивен.
Искам да обърна внимание върху някои от най-общите условия на тези санкции в тяхната икономическа област.
На първо място, това е забраната за руски финансови институции, включително банки и други инвестиционни фондове за достъп до финансовите пазари на Европейския съюз и до взаимодействие с Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Трудно може да се характеризира или да се измерят загубите от това сътрудничество, но мисля, че тези финансови ограничителни мерки едва ли повлияха съществено върху достъпа на Руската федерация до световните финансови пазари и до финансирането на собствената ѝ икономика.
Ограничени са взаимоотношенията в областта на нефтодобива, технологиите, ограничени са взаимоотношенията в търговията със специална продукция и оръжие. Тоест доста специфични области, които трудно могат да бъдат характеризирани като всеобхватни санкции, но в същото време разрушават политиката на доверие, разрушават политическите взаимоотношения, поставят под съмнение общуването между институциите на европейските държави и Русия, което е в разрез с интересите на България.
Разбира се, тук ще подчертая обстоятелството, че Република България и нашето Народно събрание действаме изцяло в рамките на общата европейска политика по отношение на Русия. Неслучайно започнах с изявлението на Лех Валенса в тази посока, подобно мнение се споделя от редица известни европейски политици – от левицата и десницата. Налице са политически актове на парламенти на държави – членки на Европейския съюз, по посока на санкциите. Това, което ние днес би следвало да имаме предвид, е, че този процес набира скорост. Добре би било България като държава, традиционно близка на Русия, българският народ като родствен с руския да предприеме онези инициативи, онези стъпки, онези действия, които биха могли да окуражат цялостната европейска политика в тази посока. Това е смисълът на нашия Проект на решение, който е внесен днес.
Обръщаме се към всички парламентарни групи, към народните представители, които считат, че постепенната отмяна на режима на санкции срещу Руската федерация е политика без алтернатива, да подкрепят нашия Проект на решение, като по този начин демонстрираме пред нашите руски партньори волята на българските граждани, на българската държава за изграждане на нов тип отношения между Европейския съюз и Руската федерация. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Реплики? Не виждам.
Изказване – господин Гечев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Нека да редуваме групите, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Така са заявили колегите – правя списък. (Реплики от народния представител Драгомир Стойнев.)
Няма желаещи, господин Стойнев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Какви са фактите? Преди въвеждането на санкциите срещу Русия търговският оборот между Европейския съюз и Русия е 340 млрд. евро; 2017 г. е 191 млрд. евро – с намаление почти около 40%; 2019 г. се покачва на около 200 млрд. евро. В същото време в областта на услугите търговският оборот е около 40 млрд. евро – намаление около 25% отпреди въвеждането на санкциите.
Кое е интересното в случая? Първо, че в последните три години обемът на търговия между Европейския съюз нараства с изпреварващи темпове и наближава границите на обема на търговия отпреди въвеждането на санкциите. В близките няколко години ще бъде изравнено и ще бъде увеличено.
Второ, прави впечатление, че инициаторът на санкциите – Съединените американски щати, ако погледнете търговския оборот за 2019 г. и 2014 г., ще видите, че намалението на търговския оборот на инициатора на санкциите – Съединените американски щати, е около 20%. Тоест и Щатите, и Европейският съюз намаляват търговския оборот с Русия, само че този, който инициира санкциите, ги свива два пъти по-малко, отколкото тези, които ги изпълняват в Европейския съюз. Много интересен факт!
В същото време през последните три години Съединените американски щати увеличават търговския оборот с Русия, даже с цената на увеличение на търговския дефицит с Русия, който е бил почти 13 млрд. долара през 2014 г., а сега изпреварващо расте вносът от Русия и достига почти 17 млрд. долара.
Освен това, ако погледнете движението на инвестициите, преките инвестиции в Русия с натрупване през 2018 г. от Европейския съюз вече се движат в границите на 235 – 240 млрд. евро.
В същото време изнесените капитали от Русия към Европейския съюз под формата на различни преки инвестиции възлизат на 83 млрд. евро. Числата показват, че динамиката на инвестициите от Европейския съюз към Русия нарастват изпреварващо спрямо инвестициите от Русия към Европейския съюз.
За Ваше сведение, уважаеми колеги, в последните години Германия и Франция проявяват изключителна активност по отношение на инвестициите и търговията. Двете водещи страни на Европейския съюз – Франция и Германия, имат най-висока динамика спрямо средните показатели на Европейския съюз по растежа на търговския оборот и по растежа на инвестициите.
Миналата година президентът Путин и президентът на „Мерцедес“ откриха новата фабрика на „Мерцедес“ за седан Е-класа близо до Москва – на 40 км, които ще произвеждат приблизително 30 000 коли годишно.
Ако попитате какво правят другите водещи германски концерни, ще Ви кажа: БМВ отдавна сглобяват в Калининград и изнасят към континентална Русия леки коли. Също така в Калуга – недалеч от Москва, другата компания – „Ауди“, отдавна се е настанила в Русия.
Така че ще използвам израза,докато баламите спазват стриктно санкциите – страни като България, то Съединените американски щати, Германия и Франция увеличават износа си.
Впрочем, уважаеми колеги, направихме сравнителен анализ, за да видим как са се отразили санкциите на обема на търговията на различните групи стоки. И познайте, че най-много е спаднал оборотът на продукти, свързани със селското стопанство – 43%, срещу 32 – 33% от другите групи стоки. Това какво означава? Че страните, чийто дял на селскостопански продукти е бил най-голям към Русия, са платили най-висока цена! И коя е тази страна от Европейския съюз? Да не е Германия или Франция?!
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ, от място): Полша!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не, това е България.
Освен това, ако погледнете инвестициите в Русия, ще видите, както казах, че Германия и Франция увеличават тези инвестиции. Например немците са инвестирали през 2019 г. 3 млрд. 300 млн. евро в Русия само за една година. Тези 3 млрд. 300 млн. евро за една година изпреварват най-големите немски инвестиции от 2014 г. – преди въвеждането на санкциите.
В същото време Франция увеличава инвестициите си в Русия в областта на експлоатирането на природни ресурси в Арктика. За Ваше сведение, френската фирма „Тотал“ е придобила 10% от проекта.
И обърнете внимание, че френски и немски фирми – имам списък, активно участват в изграждането на Северен поток 2 с инвестиции, с технологии и с експерти. Докато ние погребахме Южен поток и сега чакаме да достроим малката тръба, наречена Балкански поток, която е два-три пъти по-малка, госпожа Меркел – нашата приятелка, канцлерката, и френският президент Макрон казаха, че Северен поток 2 ще бъде завършен и той се завършва.
В заключение, уважаеми колеги, в икономическата история няма нито един случай, в който икономическите санкции да са свършили някаква работа, освен да помогнат на страната, която е санкционирана. Ще Ви дам един пример, който се използва в учебниците. Спомняте си преди години – за Куба се говореше, че тя се държи благодарение на помощите от Съветския съюз и Източна Европа – страхотни санкции срещу Куба, затворена с десетилетия от Съединените щати и някои от техните съюзници. И какъв е резултатът?! Куба е единствената соцстрана в Западното полукълбо, която въпреки санкциите трудно, но оцелява. (Шум и реплики.) Нищо идеологическо!
Пак казвам, няма нито един случай, в който санкциите да са довели до някакъв краен резултат в полза на тези, които ги прилагат.
Какво е заключението? Уважаеми приятели, ние трябва да дадем шанс на българския бизнес, защото каква е ситуацията в момента, уважаеми колеги?! Износът на Германия – най-развитата икономика в Европейския съюз, спрямо европейския пазар е с 1,8% по-малък през 2019 г. – за вътрешния пазар говоря. Спрямо Еврозоната износът на немски стоки и услуги е намалял с над 2% – на най-конкурентната икономика в Европейския съюз! И каква е картината, уважаеми колеги?! Растежът в Европейския съюз и Еврозоната е около 1%, а сега навлизат в икономическа криза, тъй като за първи път немската икономика е с минус 0,6 свиване от последните 10 – 12 години след последната криза от 2007 – 2009 г. Тоест за българския бизнес конкуренцията в Европейския съюз се засилва, тъй като намаляването на растежа и ограничаването на пазарните възможности ожесточават битката между водещите компании и вътре в Европейския пазар за нас става още по-трудно.
Най-силните икономики в Европа се ориентират към износ и внос към трети страни, за да компенсират загубите на пазари в свиващата се икономика на Европейския съюз. Тези, които предприемат изпреварващи мерки, са французи, немци, италианци, чехи, унгарци. Докато ние държим 600 млн. евро за реактори в калта в Белене, Чехия и Унгария, въпреки натиска на Съединените щати, си разширяват атомните централи. И те много по-леко ще се приземят, така да се каже, в резултат на Зеления пакет на Европа, докато България отново изпада в небрано лозе.
В заключение, нека погледнем фактите такива, каквито са. Уважаеми колеги, ние Ви приканваме да подкрепите нашето предложение не по политически и други причини, а за да защитим и дадем шанс на бизнес интереса на българските фирми. Защото, докато другите си плетат кошниците, ние пляскаме с ръце, слугуваме, а цената на слугуването е огромна. Нека постъпим както Франция, както Германия, както Италия, както Чехия и Унгария. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
Реплики? Не виждам.
Преди да дам думата на господин Ерменков, ще помоля залата, ако има изказвания от другите парламентарни групи, моля да заявят.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
Ще редуваме парламентарните групи.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Мисля, че е нормално да редуваме групите – да има различни гледни точки, и накрая да не кажете, че всъщност ние приключваме дебата и определяме посоката на решението.
Много ми е трудно да коментирам точно този текст на Проекта на решение, затова всъщност Комисията по външна политика и нейното ръководство реши да не го разглежда. Защото, както е формулиран текстът, той не съответства на механизмите, по които функционира българската държава, имам предвид отношенията между изпълнителната и законодателната власт, които са установени в Конституцията, не съответства и на механизмите на вземане на решения в Европейския съюз.
Говори се достатъчно защо санкциите са наложени като такива и кога са наложени. Според нас санкциите са механизъм за регулиране на кризата в Украйна и смятаме, че тяхното приложение е необходимо. Санкциите са мерки срещу нарушаването на международното право и срещу нарушената регионална и международна среда за сигурност. Ако има контрааргументи срещу това, съм съгласна да ги обсъждаме.
Съгласна съм, че е необходим диалог с Русия. Такъв диалог съществува. Ще припомня 2019 г., когато делегацията на Руската федерация се завърна в Съвета на Европа, но тогава Вас Ви нямаше, за да подкрепите това завръщане с гласуване, а не с говорене.
Да, политическа воля би могъл да изрази българският парламент, но изразена, тази политическа воля не би довела до правни последици и до резултати от вземането на това решение.
Основните органи на Европейския съюз, както започнах, за несъответствието, компетентни в областта на въпросите на външната политика, са Европейският съвет и Съветът на Европейския съюз. Европейският съвет взима с консенсус решения по външнополитически въпроси и задава политическата посока на тези решения.
Европейският съвет задава и определя конкретните ограничителни мерки, включително и техния обхват. В този смисъл по тези въпроси държавните и правителствените ръководители в рамките на Европейския съвет постигат, както казах, съгласие с единодушие. Този въпрос вече е поставян на обсъждане – дали винаги да се вземат външнополитически решения само с консенсус или с две трети мнозинство, но както се видя в скорошните дебати по този въпрос, все още решенията следва да се вземат с консенсус, защото би следвало да ги оценяваме като чувствителни.
В България механизмът на взаимодействие между изпълнителната и законодателната власт изключва налагането на действия и предписването на актове, лишаващи Министерския съвет от гарантираната му на конституционно ниво самостоятелност и дискреционна преценка, в процеса на ръководенето на политиката на Република България по въпросите на Европейския съюз, както и по другите направления на външната политика.
Затова не приемам обявеното от Вас становище, че ако Народното събрание вземе решението по тази тема, няма да има обвързващ характер. Ако не искахте обвързващ характер, можехте да направите декларация, да обявите своята политическа воля, да разпространите тази декларация, както предлагате в т. 2, до Европейския парламент и до другите национални парламенти чрез своите вътрешнопартийни контакти. Но в случая не е така.
Накратко. Приемането на подобен проект на решение с предложеното съдържание би влязло в противоречие с конституционно закрепения принцип на разделение на властите, а смятам, че всички твърдим, че държим на този принцип.
Също така информирането на Европейския парламент за приетото решение по наложени от Европейския съюз ограничителни мерки не би повлияло върху политиката на Съюза, тъй като Европейският парламент не взима участие по формирането на тази политика. Това е важно да се разбере не от нас, защото ние би следвало да го знаем, а най-вече от нашите избиратели.
Малко вътрешнополитически препратки. Интересно е, както се каза, че до момента основно господин Сидеров беше двигател на тези предложения за проекти на решения, а сега виждам, че той е заместен от цялата група на БСП. Интересно ми е, че бивш външен министър си е сложил подписа под такова решение. Той би могъл да обясни защо.
Искам да Ви кажа също, че ние много, както казах в началото, държим на възможностите за контакти с Руската федерация. Тук една препратка и към Вашата т. 2 – освен националните парламенти, Европейският парламент, мисля, че и президентът на Руската федерация би следвало да бъде уведомен за това какво бихме решили днес. Отношенията между България и Русия са взаимни и не са базирани само на ограничителните мерки на Европейския съюз по повод кризата в Украйна. Мисля, че това стана ясно и вчера, когато с голямата подкрепа на Европейската комисия – имам предвид и административна, и политическа, беше взето решение за намаляване на цената на газа за България с 40%, което всъщност е в полза на нашата икономика и това няма как да бъде отречено.
От групата на ГЕРБ няма да подкрепим този проект на решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Грозданова.
Господин Кутев първо искаше реплика, после господин Жаблянов и трета реплика – господин Ерменков.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Удължете времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Удължено е вече.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Грозданова, първо, да, санкциите тръгнаха от опити за регулиране на кризата с Украйна. Само че нашето твърдение е, че това не е постигнато и на практика след шест години на санкции няма регулиране на кризата с Украйна. Това очевидно означава, че инструментите, които трябва да се използват, не са тези. Именно това е твърдението, с което предлагаме такова решение.
Иначе доводът, че нарушаваме конституционния ред в държавата с това, че предлагаме да се вземе решение на Народното събрание, е абсолютно абсурден и тежко спекулативен. Народното събрание е този орган в държавата, когато държавата е парламентарна република или по-точно република с парламентарно управление, който взима решенията за политиката. Още повече това наше решение, което сме Ви предложили, в нито един случай и в нито един момент не се опитва да налага някакви политики на правителството и на министъра на външните работи. Така че тук става дума за изключителното представителство на Народното събрание като представител на гражданите.
Тъй като не чух от Вас да оборите тезата, изказана нееднократно, че огромното мнозинство от българите не подкрепя политиката на санкции, а това е доказано с достатъчно много изследвания, в края на краищата ние сме представителите на тези граждани и ако те не го подкрепят, ние би трябвало да представляваме тяхната воля. Ако не го правим, това означава, че подменяме волята на гражданите и в залата управлява някой друг, а не гражданите на България. Защото, ако това решение не мине, ще се окаже, че гражданите очевидно мислят различно от депутатите, и то точно депутатите от мнозинството. Голяма част от Вашите собствени избиратели, огромна част от тях, са против санкциите срещу Русия.
Тези доводи как това неконституционно било, нищо неконституционно няма! Това е заявяване на ясна политическа воля, която не е Ваша воля, а е воля на Вашите избиратели. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Втора реплика – господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Грозданова, изслушах внимателно мотивите, с които отказвате да подкрепите нашия проект на решение, и искам да се спра на един от тях, който в последно време е особено актуален – не само във Вашето изказване, а и като цяло, като основа на интерпретацията на двустранни и многостранни отношения.
Въпросът за състоянието на международното право. Международното право, за разлика от другите видове право, е резултат и функция от доброволното приемане на нормите на това право от субектите, в случая националните държави. Няма друга форма на функциониране на международното право. Налагането на международното право със сила е в прерогативи единствено на Съвета за сигурност на ООН.
Искам в моята реплика да обърна внимание на още един факт. Инициативата за среща на петте държави – постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, е на път да се реализира. Тоест въпросът за състоянието на международното право не е въпрос за личната интерпретация или едностранната интерпретация на международното право от някои от субектите, които го прилагат или не го прилагат.
По отношение на санкциите за нарушаването на границите и състоянието на правата на гражданите в отделните държави, искам да посоча примера на една наша съседна държава, която по същество в момента се явява окупатор – води военни действия с последващи многобройни цивилни и други жертви, материални разрушения. Тя по никакъв начин не е обект на система от санкции на Европейския съюз, а дори се намира в режим на кандидат-член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Приключвам, госпожо Председател.
По-красноречив пример за двоен стандарт и за отсъствие на правно и нормативно мислене аз не мога да си представя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Господин Ерменков – трета реплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Грозданова, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което чухме от госпожа Грозданова като продължение на това, което господин Жаблянов каза, че в международното право в момента – много добре знаете, основните противоречия, които съществуват за това кое е приоритетно – правото на държавите за самоопределение или ненарушимостта на границите след Втората световна война. За съжаление, всеки един от тези приоритети се използва от великите сили според техните интереси. Пример е Косово, пример са и други страни, не искам да навлизам в тези подробности. Така че това не може да бъде аргумент за изразяване на отношение на Народното събрание към един проблем – проблем, който касае не толкова санкциите срещу Русия, защото всички виждаме резултатите от тези санкции и бяха казани нееднократно, не се получи онова, към което се стремеше. Напротив, Русия започваше все повече и повече да удовлетворява вътрешните си потребности въпреки санкциите или може би благодарение на тях.
Второто нещо, което искам да Ви кажа е, че не е етично някак си да споделяте какво може и какво не може Народното събрание и има ли то право да взема някакви решения, след като точно преди около две седмици взехме единодушно решение, което задължаваше правителството да защитава позиция в Европейския съюз – говоря за енергетиката. Нали? Така че това, което Вие казвате, че не сме в правомощията си, някак си, когато касае се да спасим грешките на правителството – може, а когато касае един жизнен проблем за България и за българската икономика, значи не може!
Недейте да се хвалите с цената на газа, защото, ако не бяхме ние от парламентарната група на „Българската социалистическа партия“…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това вече е друга тема, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Завършвам. Имам още!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имате, но това не е темата в момента – за газа.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Напротив, тя говореше за цената на газа и аз ще отговоря. Недейте, госпожо Председател! Искам 30 секунди увеличение на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Давайте, давайте!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ако не бяхме ние от Българската социалистическа партия да инициираме пак поведение на правителството срещу газовата сделка и беше задължение на правителството така да го направи, тези пари, които сега икономисвате, щяха да отидат в частните фирми. Така че нека да бъдем последователни. Когато става въпрос за интересите на държавата, на първо място, парламентът решава, след това –правителството изпълнява. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Пропуснахте ролята на президента за цената на газа. (Оживление в ГЕРБ.)
Госпожо Грозданова, заповядайте.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми репликиращи, какво не може и какво може Народното събрание зависи от мнозинството в него. Мнозинството в него се определя от вота на българския избирател.
За Конституцията съм абсолютно права – Вие може да интерпретирате по различен начин, но когато съберете мнозинство за нейната промяна, може да я промените.
Господин Кутев, дали санкциите са успели да регулират или не кризата в Украйна, не може да знаете, защото те все още съществуват. Не знам какво друго предлагате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Грозданова.
Господин Ерменков имаше заявено изказване.
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Предизвика ме госпожа Грозданова с няколко изречения.
Какво може и не може българският парламент решават единствено Конституцията и законите на страната. Те стоят над всяко мнозинство, независимо от кои партии и как е формулирано то.
Очевидно ГЕРБ не оспорват фактите по същество и не критикуват нашето предложение по същество, но си търсите причина да го отхвърлите и я намирате в процедурни хватки.
Бих искала да Ви припомня една много по-драматична дискусия тук, в парламента, която се проведе на 20 юли 2018 г. по тема, която тогава беше актуална, но и днес е актуална – бежанците и приемът им в България. Тогава ние по същия начин внесохме предложение от опозицията, Вие по същия начин бяхте против, но дойде господин Борисов, то беше мое питане към него, и взехме решение. И Народното събрание се произнесе по този въпрос с решение България да не подписва двустранни споразумения за връщане на мигранти и прием на бежанци. И с това тогава Вие не казахте, че ограничаваме правомощията на Министерския съвет, че се бъркаме в изпълнителната власт или че нарушаваме Конституцията.
Тогава, нещо повече, задължихме Министерския съвет да не изразява позиция преди одобрение от парламента. И разбира се, че това е логично, защото над всичко в парламентарната република стои българският парламент, така че този Ви аргумент не важи.
Следващият – че Съветът на Европа приема решения единодушно. Естествено, че го знаем това, но пречи ли това на българския парламент и на българския министър-председател да изразят националната позиция на България, пък нека се обсъди там и ако се постигне съгласие – да се реши, ако не се постигне – не се решава?
Фактът, че се иска пълно единодушие в Съвета, не означава, че България не трябва да има собствена позиция по важни международни въпроси, така че и двата Ви аргумента не са съществени, не са по съществото на нашето предложение. Ако имате аргументи по съществото, то ги изложете.
Очевидно сте против нашето предложение. Кажете си го директно, за да знаят всички – и българските граждани, и нашите партньори в Европа, и международната общност, че сте против. Така е почтено и честно. Да гласуваме и каквото, както казвате, мнозинството реши, но да се знае кой предлага и кой решава. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Реплики? Не виждам.
Господин Гаджев заяви изказване.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се изкажа по същество по темата на дебата и по различните позиции, които бяха изказани до момента от представителите на вносителите, защото се забелязва едно противоречие между тези позиции.
Само искам да кажа едно нещо в началото – санкциите, като елемент на дипломатически инструмент, имат значение, дори по-скоро имат естеството да защитят международния ред, международното право и международната сигурност, за да не се стига до по-дълбок конфликт, за да не се стига до други, по-лоши неща. Санкциите са, дали ще са икономически, дали ще са дипломатически, за ограничаване на достъп до територии и така нататък, те са дипломатически инструмент, за да не се стига до по-лоши неща.
Да се върнем към това откъде тръгнаха санкциите. Санкциите тръгнаха след незаконната анексия на Крим и войната в Донбас. Те бяха приети през месец март 2014 г., впоследствие установени през месец юли 2014 г. от правителството на БСП в рамките на Европейския съвет.
ГЕРБ не е създател на тези санкции. Ние просто следваме политиката, която беше създадена по време на правителството на БСП в 2013 – 2014 г. Впрочем, тези санкции са подкрепени и от служебния кабинет на президента Радев в 2017 г. Това е една последователна политика на различни български правителства от 2014 г. до ден днешен.
Говорейки си за санкциите, нека да се сетим все пак или да припомним по-скоро какви са самите санкции, защото, като слушах изказванията, първо, едните представители казваха, че едва ли не се засяга обикновеният руски или европейски гражданин, после всъщност те не били засегнати, били засегнати само елементи от елита на Руската федерация, но да си спомним какви са те конкретно.
Първият кръг санкции са: замразяване на активи, ограничаване на пътуванията на между 150 и 170 човека, представители на руската държава и на големите руски корпорации, както и замразяване на техните активи в европейски банки.
Ограничителните мерки, свързани с незаконното анексиране на Крим и Севастопол, са най-вече в ограничаване на търговията със стоки, произлизащи от Крим и от засегнатите от войната региони, както засягат и туризма, съответно забраната за туризъм.
Основните икономически мерки са насочени в няколко аспекта. Между другото, първият беше споменат и е забрана за достъп до първичния и вторичен капиталов пазар. Това надали засяга точно българския бизнес, че Европейският съюз е забранил достъпа на, забележете, държавни институции, държавни банки и държавни компании от Руската федерация до европейския капиталов пазар, не на частните. Също така е забранена търговията с оръжие, със стоки с двойна употреба и, забележете, с чувствителни технологии, свързани с миннодобивната и газодобивната индустрия. Тук България наистина е челен производител и ние, впрочем, в отбранителната индустрия сме конкуренти с Руската федерация, а не изнасяме ние към Руската федерация.
Никъде не се казва за забрана на търговията с автомобилостроенето или със земеделското производство, така че много от аргументите, които бяха изложени, са напълно несъстоятелни, защото те не са елемент на санкциите.
Както се вижда и стокообменът, и политическият диалог между Европейския съюз и Руската федерация се подобрява за разлика от 2014 г., но нека не забравяме какво наложи тези санкции. Това беше незаконното анексиране на Крим и войната в Донбас. И тук, пред нас, като народни представители седи един прост избор – ако не са санкциите, то тогава какво? Какво предлагате?
Единият вариант е да минем на по-тежък елемент – какво, към въоръжен конфликт? Или да кажем, че всъщност няма никакво значение и ако големият прецени, че иска да вземе нещо от малкия, той може да го вземе и ние няма да направим нищо по въпроса.
Тук е елементът на международното право, тук е елементът да изберем дали предпочитаме Европа от Ялта или Европа от Хелзинки. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гаджев.
Реплики?
Господин Манушев, заповядайте за реплика.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Гаджев, искам да допълня това, което казахте или да Ви попитам защо не сте го казали.
Санкциите наистина засягат точно 150 физически и 40 юридически лица. Останалите неща ги казахте Вие и господин Жаблянов, но никой от нас днес не каза нищо за контрасанкциите на Русия, които засягат българския производител. Контрасанкциите на Русия са за хранителни продукти, пресни продукти и са въведени от Русия през 2014 г., но кое е интересното?
В 2016 г. бившият премиер на Русия Медведев призовава тези контрасанкции на Русия да не бъдат отменяни към страните от Европейския съюз, тъй като те са довели до рязко повишаване и развитие на руското селско стопанство, дали са възможност на руските производители да направят дългосрочни инвестиции. И те призовават тези контрасанкции, които засягат пряко българския производител с вноса на български продукти за руския пазар, тези санкции да продължат и българите да не могат да внасят, така че ние страдаме от контрасанкциите на Русия и това е призивът на руското правителство. Господин Медведев казва, че има страшно много искания и постъпки от руските селскостопански производители тези санкции да продължат колкото може повече.
Защо тогава не поискаме Русия да отмени контрасанкциите към нас и ние тогава да говорим за тези неща, за които сега говорим? (Реплики.) То е така, но нас ни засягат точно тези неща, свързани с производството на селскостопанска продукция и износа за Русия.
Желанието на Русия и намеренията да продължат тези санкции, тоест никога да не ги отменят, до какво ще доведе? Ние ще вземем мерки по неща, за които господин Гаджев каза, които пряко не засягат България, а тези, които пряко ни засягат, те са от руската страна, а не от нас към тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Манушев.
Реплика? (Шум и реплики.)
Само да видя има ли реплики. Не виждам.
Заповядайте по начина на водене, господин Жаблянов. (Реплики: „А дуплика? Няма ли да има дуплика?“)
Прощавайте! Прощавайте – за дуплика, господин Гаджев.
Извинявайте, това беше реплика. Аз просто се разсеях… Извинявам се.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Манушев, докато в 2014 г. Европейският съвет и външните министри в Европейския съюз, включително и тук присъстващи външни министри на България, когато са обмисляли какви санкции да се наложат към Руската федерация относно незаконното анексиране на Крим, са гледали точно това – да не засегнат общ пазар, или по-скоро така да ги моделират, че да дадат възможност за диалог с Русия, ако Русия иска диалог, разбира се, а не просто бланкетно да се забранят вносители и прочее.
Между другото, като се говори за земеделски продукти, тук беше казано, че едва ли не България е един от големите пострадали, всъщност най-големият пострадал от забраната за износ на земеделски продукти е Полша. Ако си спомняте, преди няколко години българският пазар беше наводнен от полски земеделски продукти точно заради тази забрана за внос в Руската федерация.
Но, така или иначе, през годините този проблем беше регулиран от пазара и към момента въобще не представлява проблем за българската икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гаджев.
Господин Жаблянов, по начина на водене.
След това – господин Ерменков, за изказване.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да помогна на Вашата разсеяност, за която сама признахте, и да Ви кажа, че господин Манушев по същество направи изказване, а не направи реплика на господин Гаджев, тъй като в своето изложение разви тези, които нямаха отношение към изказването на господин Гаджев… (Шум и реплики.)
Аз също се обръщам… Тъй като бяха изложени интересни тези в изказването на господин Манушев, обръщам се, за да се правят под формата на изказване, няма нужда да се правят под формата на реплика. Не ми е ясен този парламентарен похват точно в този момент.
Що се отнася до режима на контрасанкциите, те присъстват в нашия Проект за решение, така че мисля, че няма защо…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Това по начина на водене ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене, да.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Това изречение не е по начина на водене, господин Лазаров. Извинете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Жаблянов. (Смее се.)
Господин Биков, заповядайте за изказване.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Разглеждаме едно решение, което е съобразено по-скоро с календара на БСП, отколкото с календара на България, с календара на Европа, с календара на света, с календара на геополитиката – защо точно днес, защо не преди три седмици, защо не по времето на служебното правителство на господин Радев, когато санкциите бяха препотвърдени и тогава… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви! Моля Ви за тишина, колеги! Нека се изслушваме.
ТОМА БИКОВ: …и тогава на правителствено ниво можеше да се повдигне този дебат и в Съвета на Европейския съюз, където президентът Радев ходеше. Можехте да го направите! Не е това важното.
Какво предлагате? Предлагате, както казваше Адам Михних в 2014 г.: “Русия взе Крим, Европа взе отношение.“ Вие предлагате да вземем отношение, да направим празен ход, обаче празният ход не съществува сам по себе си. Той също е ход, нищо че е празен. Той носи последствия, както в шаха, и обикновено, ако един играч прави някакви празни ходове, в крайна сметка губи партията.
Вие не виждате контекста на сегашната ситуация, понеже сте заслепени от някаква Ваша предизборна кампания вътре в партията. Видяхме – всички крила подкрепят, сега се заявиха кой е за Русия, кой е против Русия. Всички сте за Русия – добре, разбрахме. Дано са го разбрали и Вашите партийни избиратели. Само че искате да въвлечете цялата държава във Вашите драми, а това не е добре.
Виждате, че имаме напрежение в Близкия изток, има сериозна ситуация много близо до нас, има много засукани отношения между различните геополитически фактори и Вие казвате: дайте сега българският парламент да си каже мнението по един въпрос, пък каквото стане после. Те може и да не паднат санкциите, защото, ако не постигнем консенсус в Съвета на Европейския съюз, а там консенсусът е, че трябва да има санкции, там има пълен консенсус, нито една държава… Но Вие казвате: не нашата държава, не нашето правителство, а парламентът просто да каже ей така, дайте да… ние сме против санкциите…
Второ, не предлагате какво? Казвате: те не постигат резултат. Да се увеличат ли? Да има по-сериозна политика в това отношение ли, или просто да паднат, и това ще постигне резултат? Автоматично Крим ще бъде върнат на Украйна, ако паднат санкциите. Това ли казвате? Или там ще спрат бойните действия, защото, доколкото знам, те продължават да се водят по един или друг начин.
Проблемът е много по-сложен от това, което Вие предлагате. Ама ние не ангажираме правителството. Ама ние не ангажираме правителството, а ангажираме цялата държава. Едно решение на Народното събрание е много сериозно нещо. То не е просто някакъв бюлетин за информация на геополитическите фактори. Ние защитаваме българския национален интерес.
Да, искаме да имаме добри отношения с Русия. И с останалите геополитически фактори, не само с Русия – това е въпрос на баланс, но в крайна сметка всичко това, което правим, е да защитим нашия интерес. И международното право е изцяло в наш интерес, защото ние не сме държава, която може да работи от позицията на силата. Ние не можем да струпваме армии назад-напред и да притискаме някакви геополитически фактори. Разчитаме на международното право да опазва и нашата териториална цялост, така както и Украйна разчита на международното право да опази тяхната, която е нарушена.
Ние не сме против промяната на границите само по себе си просто защото сме добри хора, а защото нямаме никакъв национален интерес от каквато и да било промяна на границите в района, в който живеем, защото това може да засегна и нас. Тук се споменава Косово, само че Косово не се присъедини към някоя държава. В Косово имаше война и това не беше добре. От тази война пострадахме и ние. Всяка промяна на границите рискува водене на война и това, ако не го знаете, Ви го казвам. Но не е начинът с някакви празни ходове, които не ангажирали никого, да повдигаме въпроси, които не можем да решим, защото Вие не предлагате решение, само казвате: „Дайте да повдигнем въпроса.“ Ами решението?! Ние имаме ли някакви инструменти да го решим и ще си кажа мнението там?! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Проблемът е, че Вие не предлагате нищо – влезли сте си в кампанията, искате да си заявите позицията по отношение на Русия. Явно там, във Вашата партия, това е много важна тема, но за нас е още по-важна, защото ние носим отговорност и за държавата, не само за партията. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Само за протокола, мисля, че ако не за седми, то поне за шести път внасяме едно такова решение и преди да сме били в каквато и да било, както колегите живо се интересуват за нашата организационна работа, предизборна кампания.
Искам само да Ви кажа, че дали консенсусът се постига или не, ще Ви дам пример с Парламентарната асамблея на НАТО и Комитета по икономика и сигурност, където резолюцията, която трябваше да бъде приета по отношение на санкциите срещу Русия, не беше приета. Не беше приета, защото страните не можаха да стигнат до съгласие. Видимо има нещо, което е нередно с тези санкции, има нещо, което трябва да бъде променено, и то трябва да бъде променено в интерес на българската икономика.
То трябва да бъде променено в интерес на българския национален интерес, защото това, което Вие предлагате тук – да вървим след събитията, в килватера на европейската политика, която невинаги е еднопосочна и невинаги е в интерес на България, което сме го доказвали и с наши решения тук, в парламента, когато трябва да защитаваме нашия интерес, вместо да бъдем във фарватера, вместо да бъдем там, където се формира политика, там, където се вземат важните решения не само за България, а и за Европейския съюз. Според мен едно решение, което ще вземем тук, не е празен ход. Едно решение, което ще вземем тук, е израз на волята на българския народ, изразен чрез неговите представители в парламента.
Аз питам накрая, понеже имам малко време, ще си задам въпроса след малко – колеги от ГЕРБ, които ще се качите горе на Групата за приятелство България – Русия, как ще гледате колегите си в очите, когато сега ще гласувате против отмяната на санкциите, против това наше решение? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Реплики?
Заповядайте, господин Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Репликата ми е по същество. Използва морски термини и казва, че ние трябва да сме във фарватера. Ние сме точно там, господин Ерменков. Фарватер значи определен път, който следваме заедно с всички държави от Европейския съюз. (Реплика от народния представител Таско Ерменков.)
Килватерът пък значи да сме зад някой. (Смях и оживление.) Това значи да вървим зад някой, така че терминът не е използван коректно и както трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Манушев.
Втора реплика?
Господин Недялков, заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ерменков, след като уточнихме терминологията в морското плаване, искам съвсем накратко да обясните в терминологията на шахмата кога може да се направи един ход свободно и кога той ще бъде цугцванг?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека да е по темата.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Много лошо е, ако този ход, който ние предлагаме сега, бъде направен от парламента в цугцванг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Недялков.
Други реплики?
Господин Ерменков, заповядайте да разясните на колегите понятията и от шаха…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Може би само за морски шах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ако комбинираме двете реплики, ще излезе нещо такова.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ако комбинираме двете реплики, ще се получи морски шах, но нека да бъдем сериозни.
Да, господин Манушев, вървим в момента в килватера на политиката, следваме неща, които са вече решени, които са вече формирани, макар че Европейският съюз не е единен в това отношение. И Франция, и Германия, и други страни показват съмнения и затова сме след събитията. Това е в килватера и Вие го знаете много добре. А във фарватера означава да определяме курса, да даваме онези насоки на движение на Европейския съюз, които са и в негов интерес, и в наш интерес. Няма противоречие. Много правилно съм използвал терминологията, най-вероятно не сте ме чули какво съм казал.
Празният ход също някой път е ход в шахмата, който води до победа, а цугцванг е, когато си подложен на вече получили се събития и ти нямаш друг полезен ход. Аз съм убеден, че рано или късно този парламент наистина няма да има друг полезен ход, освен да приеме едно такова решение, но все се надявам това да го направим със съзнание, доброволно и знаейки, че защитаваме поне 70% от населението, определяме и изразяваме неговата воля. А всичко останало, което говорите, е от рода на формалистиката и защо нещо не може да се случи. Може, ако искаме.
Пак казвам, парламентът на Република България е този, който е определящ политиките в държавата, защото ние сме парламентарна република, защото ние сме тези, които трябва да определяме къде, в каква посока и в какви рамки трябва да се движи България. Правителството трябва да изпълнява нашата воля и няма противоречие тук, няма нарушение на разделението на властите.
Още нещо ще Ви кажа. Няма да ползвам трите минути, защото според мен е безсмислено да говоря нещо, което Вие така или иначе сте решили да не правите. Утре, когато дойде времето за вземане на това решение, ще Ви питам: къде бяхте, когато трябваше да го вземем и защо го вземате сега, когато нямате друг избор? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Други изказвания? Не виждам.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Закривам разискванията.
Ще Ви прочета:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за преразглеждане на политиката на санкции на Европейския съюз по отношение на Руската федерация
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Обявява се за отмяна на санкциите, наложени с решение на Европейския съвет, по отношение на Руската федерация, както и срещу реципрочните санкции от страна на Руската федерация срещу държавите – членки на Европейския съюз.
2. Възлага на председателя на Народното събрание на Република България да информира Европейския парламент, както и парламентите на държавите – членки на Европейския съюз, за приетото решение.“
Колеги, ще изчакам народните представители да заемат местата си.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 193 народни представители: за 82, против 60, въздържали се 51.
Предложението не е прието. (Шум.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ. (Шум.)
Изчаквам десет секунди да се успокои залата.
Мисля, че вече можем да започваме с докладите на комисиите.
Първи е Докладът на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 054-01-10, внесен от народния представител Ивелина Василева и народния представител Евгения Ангелова на 12 февруари 2020 г.
На заседание, проведено на 20 февруари 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 054-01-10, внесен от народните представители Ивелина Василева и Евгения Ангелова на 12 февруари 2020 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Евгения Ангелова.
С приемането на Законопроекта се цели:
- въвеждането на специална разпоредба в Закона по отношение на електронното съобщаване на индивидуалните административни актове, издавани по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, което ще преодолее вече съществуващи противоречия в съдебната практика и ще предотврати всякакви колебания в административната практика на управляващите органи;
- изричното уреждане на електронното съобщаване чрез законова норма е необходимо и с оглед на последното изменение в Административнопроцесуалния кодекс, в сила от 10 октомври 2019 г., което въвежда способа на електронно съобщаване и връчване на акта чрез информационната система за сигурно електронно връчване;
- уеднаквяване на сегашния размер на пропорционалната държавна такса, определена в чл. 27, ал. 6 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове като 1% от материалния интерес, с този въведен в Административнопроцесуалния кодекс за касационните производства – 0,8% от материалния интерес;
- уреждането на електронното съобщаване изисква в Закона изрично да бъде предвиден акта за отказ от верификация – унифициране в правоприлагането по отношение на всички актове, издавани от управляващите органи в административните производства, уредени от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове;
- техническа редакция, свързана с коригиране на препратката към разпоредбата за конфликт на интереси в съответствие с новоприетия Регламент на ЕС 2018/1046 за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза.
Заинтересовани страни са управляващите органи, кандидатите и бенефициентите на финансова помощ.
Предлаганите изменения не увеличават административната тежест и не изискват извършването на структурни промени.
Предлаганият законопроект не изисква промени в други нормативни актове.
След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 054-01-10, внесен от народните представители Ивелина Василева и Евгения Ангелова на 12 февруари 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Преминаваме към Доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 054-01-10, внесен от народните представители Ивелина Василева и Евгения Ангелова на
12 февруари 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 26 февруари 2020 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 054-01-10, внесен от народните представители Ивелина Василева и Евгения Ангелова.
Законопроектът беше представен от госпожа Ивелина Василева.
Вносителите посочват, че направените предложения за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове са свързани с електронното съобщаване на административните актове, издадени на основанията, предвидени в Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.
Очаква се с въвеждането на специална разпоредба в Закона по отношение на електронното съобщаване на индивидуалните административни актове, издавани по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове да се преодолеят вече съществуващи противоречия в съдебната практика и да се предотвратят всякакви колебания в административната практика на управляващите органи.
Предложените промени са необходими и поради техническа редакция, свързана с коригиране на препратката към разпоредбата за конфликт на интереси в съответствие с новоприетия Регламент на ЕС 2018/1046 за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага със 7 гласа „за“ на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 054-01-10, внесен от народните представители Ивелина Василева и Евгения Ангелова на 12 февруари 2020 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Последният доклад е на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, за да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Ще ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 054-01-10, внесен от народните представители Ивелина Василева и Евгения Ангелова на 12 февруари 2020 г.
На свое заседание, проведено на 19 февруари 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 054-01-10, внесен от Ивелина Веселинова Василева и Евгения Даниелова Ангелова на 12 февруари 2020 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Александрова, която посочи, че Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове предвижда обмена на информация и документи между управляващите органи, кандидатите и бенефициентите, включително и съобщаването на индивидуални административни актове, да се извършва чрез информационна система за сигурно електронно връчване. Тя уточни, че целта на промените е електронното съобщаване да се установи като специален ред на съобщаване, приложим пред общите правила за връчване, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс.
Със Законопроекта се уеднаквява размерът на пропорционалната държавна такса, събирана при оспорването на индивидуалните административни актове по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и дължимата в административния процес държавна такса, както и се създава правна възможност за електронно връчване на откази за установени недопустими разходи, включени в исканията на бенефициентите за плащане.
С промените в Закона се въвеждат изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, относно разпоредбата за конфликта на интереси.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 054-01-10, внесен от народните представители Ивелина Василева и Евгения Ангелова на 12 февруари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Илиева.
С това приключихме докладите на комисиите.
От името на вносителите?
Заповядайте, госпожо Ангелова, да представите Законопроекта.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател, колеги! Предлаганите промени в този законопроект са в няколко направления.
Първото направление – на първо място и най-важно в този законопроект, е свързано с електронното съобщаване на административните актове. Към момента цялото административно производство се извършва в системата ИСУН. Съобщаването на електронните административни актове обаче не се извършва в тази система, извършва се по друг ред, което затруднява ползвателите. Това, което въвеждаме всъщност, е съобщаването на административните актове да бъде също в системата ИСУН. Моментът на съобщаване на административния акт, разбира се, е от съществено значение, тъй като по силата на Административнопроцесуалния кодекс от този момент започва да тече срокът за неговото оспорване и съответно преценката за допустимостта на всяка конкретна жалба. С предлаганата промяна ще се преодолее вече съществуващото противоречие в съдебната практика и по този начин ще се предотврати всякакво колебание в административната практика на управляващите органи.
Другото предложение, заложено в този законопроект, е, уеднаквяване на сегашния размер на пропорционалната държавна такса, която е определена в чл. 27, ал. 6 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Тя е определена на 1%, но от месец октомври в Административнопроцесуалния кодекс тази държавна такса за касационните производства е 0,8%, така че тук правим едно уеднаквяване на таксата.
Предлага се също унифициране в правоприлагането по отношение на всички актове, издавани от управляващите органи в административните производства, уредени от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като за отказа от верификация ще са валидни същите специални разпоредби, относими за останалите изрично уредени административни актове.
В допълнение, чисто техническа поправка. Това е една редакция, свързана с коригиране на препратката към разпоредба за конфликт на интереси, в съответствие с новоприет Регламент на Европейския съюз.
Разбира се, ние считаме, че приемането на тези предложени текстове ще спомогне за избягване на противоречие в правоприлагането – няма финансова тежест, няма финансов елемент, чисто организационно и технически. Благодаря Ви за вниманието. Разчитам, че Законопроектът ще бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Откривам разискванията по Законопроекта.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 054-01-10, внесен от Ивелина Веселинова Василева и Евгения Даниелова Ангелова на 12 февруари 2020 г.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поздравления за вносителите.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Първият доклад е на Комисията по отбрана.
Заповядайте, господин Попов, за да го представите.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Моля процедура за допуск в залата на заместник-министъра на отбраната господин Атанас Запрянов и заместник-началника на отбраната вицеадмирал Емил Евтимов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Моля, гласувайте процедурата за допуск.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Моля, поканете гостите.
Господин Попов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
Комисията по отбрана относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 002-01-9, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г.
На заседание, проведено на 27 февруари 2020 г., Комисията по отбрана разгледа за първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
В заседанието от Министерството на отбраната участваха: заместник-министър Атанас Запрянов, заместник-началникът на отбраната вицеадмирал Емил Евтимов, постоянният секретар Антон Ластарджиев, директорът на дирекция „Правно нормативна дейност“ Елена Маркова, заместник-директорът на дирекция „Управление на човешките ресурси в отбраната“ полковник Станчо Кайков и парламентарният секретар Ваня Деневска.
Председателят на Комисията по отбрана Константин Попов посочи, че Законопроектът е внесен на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България. С разпореждане на председателя на Народното събрание е разпределен на Комисията по отбрана и още две комисии, като водеща е Комисията по отбрана. Поздрави Министерството на отбраната за полаганите усилия за хората, които са основният капитал в изграждането на отбранителните способности. Изрази мнение, че трябва да се направи внимателен анализ и да се изяснят всички въпроси. Например въвеждането на срок за престояване на една длъжност в други армии се прави на средното ниво, където базата е по-широка. Това помага да се придобие опит и повиши квалификацията на военнослужещите преди заемането на висши постове.
Подчерта, че е важно да се разработи система от принципи при вземане на решение за прилагането на тази мярка, както и за удължаване на пределната възраст, за да се избегне субективизмът. Необходимо е също така да се изпрати положително послание, че промените са в интерес на военнослужещите и въоръжените сили.
Законопроектът беше представен от името на вносителите: заместник-министър Атанас Запрянов, който подчерта, че главната цел на промените е по-нататъшно намаляване на некомплекта на въоръжените сили, за което се предлага увеличаване с три години на пределната възраст за военна служба за военнослужещите, които не са упражнили правото си на пенсия, а за длъжностите, за които се изисква хабилитация – с пет години. Предлага се също така създаване на законова възможност за увеличаване на пределната възраст до три години на военнослужещите, упражнили право на пенсия, които са нужни на въоръжените сили, по решение на министъра на отбраната след предложение по команден ред; предлага се и регламентиране на възрастта за приемане на военна служба на 40 години за всички категории военнослужещи.
В Законопроекта е заложено въвеждане на срок за престояване на длъжност за военнослужещите с висши офицерски звания и с военно звание „полковник“ („капитан І ранг“), които са заемали длъжност повече от 4 години и откажат да бъдат преназначени на предложената им равна или по-висока длъжност за срок една година.
Народните представители Кольо Милев и Таско Ерменков по принцип приветстваха усилията за преодоляване на некомплекта. Поставиха въпроси във връзка с предложената промяна в Закона за военното разузнаване. Беше посочено, че има въпроси, които се налага да бъдат изяснени, и беше изразено опасение от противопоставяне между военнослужещите.
Народният представител Милен Михов изрази категорична подкрепа за промените, с които след първите добри резултати в преодоляване на некомплекта личен състав, Министерството на отбраната предприема и по нататъшни решителни стъпки и се ангажира с решаването на сериозни предизвикателства. Принципът на ротацията е добър, а след оценка на резултатите в Министерството на отбраната може да се обмисли прилагането му и в други ведомства.
Народният представител Валентин Радев поздрави Министерството на отбраната за смелите предложения. Препоръча да има синхрон при подобни промени с останалите ведомства в сектор „Сигурност“. Помоли да се изясни и доуточни как се съотнасят възрастта за пенсиониране и предлаганата пределна възраст и как е обосновано увеличението с пет години за хабилитираните лица. Смята, че в § 6 е необходимо категорично да се вземат мерки за минимизиране на субективизма при вземане на решение за удължаване на пределната възраст. Подчерта, че също така не бива офицерите да се чувстват морално виновни, че са упражнили законното си право на пенсия.
Народният представител Христо Гаджев посочи, че с поредното предложение за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се цели да се задържат хората на служба. Важно е каква ще е ефективността на мярката, както и да се повишава интересът на входа, за да постъпват повече млади хора.
Народният представител Николай Цонков изрази опасение, че с предлаганите промени може да се предизвика несигурност и отлив на военнослужещи. Изрази съмнение, че увеличаването на пределната възраст за военна служба може да доведе до предложения за промяна на категорията труд на военнослужещите. Постави въпроса: защо не се изчака завършването на Стратегическия преглед на отбраната и тогава да се приемат мерки, включително и промени в Закона?
Народният представител Симеон Симеонов подчерта, че не бива да се противопоставят военнослужещите, упражнили и неупражнили правото на пенсия, а е важно да се вземат мерки, за да се успокоят и да бъдат мотивирани да продължават да служат. Посочи, че въвеждането на срок за престояване на длъжност за военнослужещите с висши офицерски звания и с военно звание „полковник“ („капитан І ранг“) следва да е много добре прецизирано. Постави въпроса да се прави прогноза за кадровото развитие на полковниците и генералите.
В отговор на поставените въпроси заместник-министър Запрянов поясни, че мандатът за престояване на длъжност няма да е задължителен. Мярката се предлага по искане на военното командване и сега най-важното е да се реши проблемът при генералите и полковниците. Прилагането ѝ при повече звания поставя редица социални въпроси при преместване на военнослужещите и техните семейства.
Изменението и допълнението в Закона за военното разузнаване се налага, защото съгласно действащия текст от Закона директор на службата може да бъде военнослужещ с висше военно звание, като не е уточнено изрично, че е част от висшия команден състав. С този текст се определя и видът на правоотношението, ако бъде предложен за назначение цивилен директор на службата, като и в двата случая това ще става по предложение на министъра на отбраната, и правителството и с указ на президента. Категорично бе подчертано, че Министерството на отбраната няма да предлага промени на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, който определя режима за пенсиониране на военнослужещите. Всеки ще има избор, след като е покрил изискванията за прослужени години и възраст, да реши дали да се пенсионира. Промените се предприемат сега, за да се запазят военнослужещи, които тази година навършват пределна възраст, а след Стратегическия преглед ще бъдат предложени още мерки за повишаване мотивацията и кадровото развитие на военнослужещите.
Според заместник-началника на отбраната вицеадмирал Емил Ефтимов промените са наложителни, военнослужещите са запознати с тях и са се убедили, че имат избор. Мотивацията и спокойствието в армията са запазени.
Постоянният секретар на отбраната Антон Ластарджиев посочи, че предлаганите мерки са комплексни и не се отменят, а се дават права на военнослужещите. Поясни, че прогноза за кадровото развитие се прави за всички, които завършват генерал-щабна академия.
Председателят на Комисията по отбрана Константин Попов информира, че е поискал и е получил положителни становища в подкрепа на Законопроекта от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и от Комисията за защита от дискриминация.
В последвалото гласуване с 12 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ Комисията по отбрана прие следното становище: предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 002-01-9, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Комисията по труда, социалната и демографската политика – имате думата, уважаеми господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 002-01-9, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 26 февруари 2020 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
На заседанието присъстваха: генерал-лейтенант Атанас Запрянов – заместник министър на отбраната, Станчо Кайков, директор на Дирекция „Управление на човешките ресурси“ в Министерството на отбраната и други експерти от същото министерство.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Атанас Запрянов.
Целта на Законопроекта е да се намали и преодолее некомплекта на длъжностите за военнослужещите от въоръжените сили.
Целта на Законопроекта ще се постигне чрез: увеличаване с три години на пределната възраст за военна служба по чл. 160, ал. 1 и 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за военнослужещите, които не са упражнили правото си на пенсия, а за длъжностите, за които се изисква хабилитация по чл. 160, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и военнослужещите, които не са упражнили правото си на пенсия – с пет години; възможност за увеличаване на пределната възраст до три години на военнослужещите, упражнили право на пенсия, които са нужни на въоръжените сили, по решение на министъра на отбраната, съответно след предложение по команден ред; регламентиране на възрастта за приемане на военна служба на 40 години за всички категории военнослужещи; въвеждане на мандат за престояване на длъжност за военнослужещите с висши офицерски звания и с военно звание „полковник“ („капитан I ранг“), които са заемали длъжност повече от 4 години и откажат да бъдат преназначени на предложената им равна или по-висока длъжност в същото или по-високо длъжностно ниво за срок една година.
От 2015 г. се полагат усилия за намаляване на некомплекта от военнослужещи. Изпълнени са редица мерки, които са довели до забавяне темпа на увеличаване на некомплекта от военнослужещи, а именно: през 2015 г. с промените в Кодекса за социално осигуряване е дадена възможност военнослужещите да упражнят правото си на пенсиониране и да останат на военна служба, като са създадени условия за задържане на военнослужещите на военна служба и осигуряване на стабилност във въоръжените сили; през 2016 г. с промените в Закона за отбраната и въоръжените сили в Република България се увеличава пределната възраст с 3 години на сержантите, старшините, офицерските кандидати и младшите офицери, с 1 година на офицерите с военно звание „майор“ („капитан III ранг“) и „подполковник“ („капитан II ранг“), с което е дадена възможност същите да останат по-продължително на военна служба.
През следващите години до 2020 г. също са приемани мерки в тази посока. Положените усилия за справяне с некомплекта са с ограничени положителни въздействия. По същество, въпреки позитивните резултати от промените в Кодекса за социално осигуряване от 2015 г. във въоръжените сили са се създали две групи военнослужещи. Първата група включва тези, които към този момент са упражнили правото си на пенсия и са продължили да служат – около 1500 човека.
Втората група са тези военнослужещи, които, въпреки че са могли да упражнят правото си на пенсиониране, не са го упражнили. Водещ мотив за тях е, че няма друга армия в НАТО и Европейския съюз, в която пенсионирани военнослужещи да продължават да служат. На тази основа Министерството на отбраната отчита определена сложност в отношенията между военнослужещи с упражнено право и такива без право на пенсия по Кодекса за социално осигуряване. В обозримо бъдеще това би могло да окаже негативно влияние върху поведението и действията на военнослужещите по отношение на службата им.
Увеличението на тавана на пенсиите от 1 юли 2019 г. на 1200 лв., както и на броя на военнослужещите, упражнили право на пенсия до края на 2018 г., довежда до повишаване разходите за изплащане на пенсии. Дефицитът по бюджета на фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ от бюджета на държавното обществено осигуряване е нараснал от 99,94 млн. лв. за 2019 г. на 147,54 млн. лв. за 2020 г. Възможно е увеличение на броя на военнослужещите, упражнили правото си на пенсия до 2029 г., независимо от въведеното от 1 януари 2016 г. допълнително условие за нарастване на възрастта за всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст, съответно до 45-годишна възраст за лицата от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, което ще доведе до допълнителен дефицит по бюджета на фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“.
Съгласно приетия от Международния секретариат на НАТО документ „Определение на НАТО за разходи за отбрана“ за разходи за отбрана се считат и преките разходи за изплащане на пенсиите на военнослужещите и цивилните служители, които са упражнили правото си на пенсия.
Увеличението на броя на пенсионираните военнослужещи, както и включването на разходите за изплащане на пенсии ще доведе до значително нарастване на процента на средствата за личен състав от общите разходи за отбрана, без да се отрази на способностите на въоръжените сили. За изпълнение на Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г. следва 60% от разходите за отбрана да бъдат за личен състав, 20% – за текуща издръжка, и 20 на сто – за капиталови разходи, като акцентът е придобиване на ново въоръжение и техника.
Стремежът на Министерството на отбраната е през 2024 г. да се постигне това съотношение, което да отговаря на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България до 2020 г., Плана за развитие на въоръжените сили на Република България 2020 г. и Програмата за управление на правителството за периода 2017 – 2021 г.
С предлагания Законопроект се прави и изменение в Закона за военното разузнаване с оглед на прецизиране на разпоредбата на чл. 24, ал. 3. Съгласно действащата редакция на чл. 24, ал. 3 директор на службата може да бъде военнослужещ с висше военно звание, като не е уточнено изрично, че е част от висшия команден състав. Другата възможност е да е цивилен служител, но не е посочен видът на правоотношението му. Това налага привеждането ѝ в съответствие с разпоредбата на чл. 136 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и изричното конкретизиране, в случай че бъде определена за цивилен служител, че директорът ще има всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с неговото правно положение по аналогия с чл. 19а, ал. 1 от Закона за администрацията.
Към Законопроекта е приложена частична предварителна оценка на въздействието на Законопроекта. Освен това е приложена Справка относно съответствието на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа и с практиката на Европейския съд по правата на човека съгласно чл. 28, ал. 3 от Закона за нормативните актове.
Становището на Министерството на правосъдието е, че предложеният законопроект не създава нормативни предпоставки за противоречие с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и практиката на Европейския съд по правата на човека.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Георги Гьоков, Калин Поповски, Весела Лечева, Виолета Желева, Хасан Адемов и Надя Клисурска. Повечето от народните представители изразиха позиция, че със Законопроекта се прибързва и с него няма да се намали некомплекта в Българската армия. Ясно е, че с предлаганите мерки се цели да се преодолеят дефицитите в състава на армията, но предлаганите мерки ще засегнат малка група от военнослужещите и ще доведат до противопоставяне на различни групи от тях. Спорна е мярката, с която се цели да се намалят различията между офицерите, които работят, получавайки пенсия и заплата и тези, които работят само със заплата. Спорна е и мярката, с която възрастта за постъпване в армията се увеличава на 40 години, тъй като с нея не се осигурява никакво кариерно развитие на войниците и сержантите. Бяха изказани и становища, че със Законопроекта се правят нормални и разумни предложения и с тях Българската армия ще придобие профил на натовска армия.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 8 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 002-01-9, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Адемов.
Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения – имате думата за представяне на доклада, уважаеми господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 002-01-9, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г.
На заседание, проведено на 20 февруари 2020 г., Комисията за контрол на службите разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 002¬-01-9, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г. На заседанието присъстват представители на Министерството на отбраната и капитан І ранг Иво Хасекиев, заместник-директор на Служба „Военна информация“. Законопроектът в частта му относно изменение на Закона за военното разузнаване и мотивите за неговото внасяне се представиха от представителите на Министерството на отбраната.
С предлагания законопроект се прави изменение в Закона за военното разузнаване с оглед прецизиране на разпоредбата на чл. 24, ал. 3. Съгласно действащата редакция на разпоредбата директор на Службата може да бъде военнослужещ с висше военно звание, като не е уточнено изрично, че е част от висшия команден състав, а по отношение на възможността директорът да е цивилен служител не е посочен видът на неговото правоотношение. Това налага привеждането на нормата в съответствие с разпоредбата на чл. 136 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и определянето на права по трудовото правоотношение за директор, който е цивилен служител.
В хода на дискусията председателят на Комисията господин Лазаров направи уточнението с представителите на Министерството на отбраната, че предложеното изменение на Проекта на закона е редакционно и с него се цели прецизиране на досега съществуващия текст, като се внася яснота за практическото му прилагане.
След проведеното гласуване Комисията с 6 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, № 002019, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания.
Господин Милев, имате думата.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин вицеадмирал! Парламентарната група на „БСП за България“ отново заявява, че механичният подход, използван през последните 10 години за решаване на проблема с некомплекта в армията, няма да промени съществено нещата. Увеличението на пенсионната възраст и възрастта за приема на войници ще усили тези опасни последици, които се изразяват в следното.
На първо място, застаряването на армията ще стане необратим процес и ще изисква впоследствие крути решения, нови промени в плана за развитие на въоръжените сили до 2032 г., които ще се приемат негативно от военнослужещите и обществото като цяло. Нужни са други решения, които не се предлагат в Законопроекта.
На второ място, ще се задълбочат противоречията между млади и стари, между хора на високи длъжности, получили право на пенсия, и такива, на които се увеличава възрастта за пенсиониране. Изгубилите надежда за развитие ще продължават да напускат армията и некомплектът ще се увеличава.
На трето място, нарушава се основното правило, че всички в армията в отделните колективи са равни пред закона и се ползват с едни и същи права. Армията е единен колектив, в който ще се формират групи, към които Законът ще има различно отношение, изисквания и права.
На четвърто място, този механичен подход вече изчерпва възможностите си. Поради това, че не се предлагат други решения, сега ние бързаме да го приемем, за да не се стигне до нов план за развитие на въоръжените сили и армията временно да остане спокойна и да изчака, и да завърши започнатия стратегически преглед на отбраната, който отново няма да промени нищо. Промените противоречат на смисъла на военната служба, която е служба в полза на държавата. Промените имат и чисто хуманитарен характер, което не се вписва в понятието „военна служба“ с нейните изисквания за категориите военнослужещи – физическа годност, работоспособност, издръжливост.
Промените нарушават и правилата, наложени от ГЕРБ и партньори при предишния кабинет на Бойко Борисов – всички в силовите структури да са подложени на единна законова рамка, за да няма между тях различия и търкания – единни изисквания за възраст, продължителност на службата, базова заплата и образование. Днес с този Законопроект те отново се нарушават – веднъж, когато се прие възможността да служиш в армията и като пенсионер, което е неприемливо, и сега, за втори път, когато продължителността на военната служба е по-голяма от пределната възраст за служба в резерва и в запаса. Правилен е подходът, когато се прие всички закони за силовите служби да се приемат в пакет, за да не се получават изкривявания от общото правило. Очакваме не само ние, но и обществото да постъпи по същия начин, за да не се получат безкрайни впоследствие промени във всички закони за силовите структури. Но това не се получи. Сега трябва да приемаме на парче постепенно всеки закон – за резерва към въоръжените сили, за Министерството на вътрешните работи, за Държавната агенция „Разузнаване“, за Служба „Военна полиция“, за Служба „Военна информация“, за Националната служба за охрана и така нататък. Може би това е и целта, за да може да се прилагат различни подходи.
Ние разбираме, че има проблем с окомплектоването на въоръжените сили с личен състав и изпълнение на приетите отговорности за достигане на способности в отбраната. И затова е важен този законопроект. Да, ние отговорно заявяваме, че не искаме да пречим на опитите да се решат проблемите на армията, макар и с частичен отказ от нашето убеждение, че не това е пътят. Но искаме след направените предложения и промени той да се изпълни с ясни правила и критерии, за да няма привилегировани и подценени, облагодетелствани и ощетени.
Парламентарната група на „БСП за България“ ще се въздържим на първо гласуване от приемането на предложените промени. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Милев.
Има ли реплики? Не виждам.
Продължаваме с изказванията.
Господин Михов – изказване.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Този законопроект засяга един важен въпрос – въпроса за възрастта на постъпване, служба и напускане на въоръжените сили. Тук се спомена, че тече Стратегическият преглед на отбраната. Даже в Комисията се изтъкна идеята, че би трябвало да приключи той, да видим какво е в него и тогава да предприемем действия. Всъщност този закон показва друг начин на мислене и действие, който е по-добрият. Ясно беше изразено от представителите на Министерството на отбраната, че промените са вследствие на този стратегически преглед и те са необходими. Те не са необходими, важно е да подчертаем, за този мандат, за това правителство и за това Министерство на отбраната, те са необходими за състоянието на въоръжените сили в един дългосрочен план.
Данните, които ни бяха представени, показват, че следващите две години ще има относително спокойствие, ако трябва да кажем така, в движението във въоръжените сили на постъпващи и напускащи по естествения път на своето пенсиониране или навършване на пределна възраст. Но след две години броят на напускащите рязко ще се увеличи. И това, подчертавам, е следствие на онези експерименти, които се правеха в отбраната, онези социални експерименти, които се правеха с българските военнослужещи в предходните години, включително и с прибързаната отмяна на наборната военна служба.
Тук ще се говорят може би упреци, че едва ли не ще правим армия от пенсионери или от старци. Само че аз си спомням един хубав съветски филм, че на бой отиват само старците. Това не е аргумент в полза на тази критика, но е аргумент в това, че ние сериозно трябва да отворим дебата за военна реформа, за реформа, която някои държави в Европа, в Европейския съюз и в НАТО, са предприели. И отново ние повдигаме въпроса за смесен тип въоръжени сили и възстановяване на наборната военна служба.
Що се отнася до конкретните измерения на промените, аз бих акцентирал върху изключително доброто предложение за увеличаване на пределната възраст на хабилитираните военнослужещи, а това са, да го кажем разбираемо и кратко, преподавателите във военните училища, военните университети и Военната академия. Съществува ясна диспропорция между преподавателите в гражданските университети, които се пенсионират на 65 години, и тези в специализираните военни висши училища. Това е разход, непростим разход на огромен ресурс, на подготвени кадри за нуждата на отбраната, за нуждата на военно-образователната ни система.
Ние от „Обединени патриоти“ ще подкрепим категорично този закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов.
Има ли реплики? Не виждам. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Не е задължително да е точно три минути, господин Адемов. Ако искате, заповядайте. Ще прекъснем работата на Народното събрание по-късно.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател!
Дами и господа народни представители, уважаеми гости! В мотивите на този кратък законопроект са записани целите му. Целите са две: намаляване и преодоляване недокомплекта на длъжностите на въоръжените сили. Що се отнася до намаляване, мотивите и текстовете дават някакъв отговор – не толкова задоволителен, но някакъв отговор, че този недокомплект от 5000 военнослужещи ще бъде намален. Но за преодоляване на недокомплекта, очевидно е, че този Законопроект няма как да има претенции да реши този въпрос.
Преди да разгледаме предложенията, които се правят в този законопроект, искам да направим разлика между две понятия, защото преди малко чух неща, които не отговарят на законови текстове.
На първо място, в Кодекса за социално осигуряване са регламентирани възможностите за придобиване на право на военнослужещите. И тези права са следните: възраст тази година – 53 години и 6 месеца, която се увеличава с по два месеца до 2029 г., и осигурителен стаж в системата на сектор „Сигурност“ – 27 години или 2/3 години – 18 години. Това е регламентът за придобиване право на пенсия. Тук, в законопроекта, тези текстове не се променят – категорично го заявявам. Това, което се променя, е така наречената пределна възраст за заемане на длъжност в системата на въоръжените сили.
И сега нека да видим в конкретните текстове какво се предлага? Две групи мерки – едната група на входа, другата група на изхода на системата. Тези мерки, които са на входа, са свързани с увеличаване на възрастта за постъпване в структурите на Българската армия на 40 години. Тази мярка на пръв поглед изглежда примамлива, но кажете ми на този на 40 години или на 35 години какъв ще му бъде стимулът да постъпи в редовете на Българската армия, защото той няма да може да се възползва от възможностите за ранно пенсиониране – една привлекателна социална мярка в сектор „Сигурност“? Няма да може, защото, ако е военнослужещ, ако е войник и постъпи на 40 години, неговата пределна възраст за заемане на длъжност ще бъде 49 години.
Вярно е, че той постъпва с краткосрочен договор – три години; вярно е, че той има възможност за кариерно развитие – може да стане старшина, може да стане някакъв друг тип ръководен кадър, но той няма никакъв стимул да постъпи на тази възраст в системата на отбраната и въоръжените сили. Още повече че през 2029 г. възрастта за право на пенсия ще бъде 55 години. Тоест дори и 15 години да служи, той няма как да придобие пенсия за ранно пенсиониране, тази мотивация при него отсъства.
Остава да търсим други мотиви. Какви са другите мотиви? Няма как да ги накарате хората на 30, на 35, на 40 години да влязат в армията, освен ако не ползват системата на отбраната и въоръжените сили като работно място, временно работно място. Разбирате ли за какво говорим? Разбирам усилията и ги подкрепям – да се търсят решения в посока на това да се окомплектова армията, но на 40 години, или на 38, или на 35 години да влезеш в армията, при положение че по никакъв начин не можеш да се възползваш и отчасти от социалния пакет, който го има в действащото законодателство, за мен не е достатъчно сериозна мярка.
Какво се предлага с останалите текстове? Предлага се увеличение с три години на възрастта за заемане на длъжност на тези, които не са упражнили правото си на пенсия, увеличаване с три години. Нека да отбележим, че сега възрастта за заемане на длъжност е между 46 и 62 години общо за цялата структура. Предлага се увеличение с пет години. Това вероятно е най-добрата мярка на академичния състав – тези, които заемат академична длъжност, за да не избягат от системата на отбраната и въоръжените сили, да не отидат в останалите вузове, които са привлекателни. Предлага се още и мярка, която не е толкова безспорна, бих я нарекъл: тези, които са придобили право на пенсия по команден ред да могат да заемат в регистъра на свободните работни места, да могат да заемат съответните щатни длъжности. Да, ама този команден ред е по критерии, които ще бъдат в правилник.
И тук е големият проблем: ако един, който не е доволен от своето кариерно израстване, министърът на отбраната не го е назначил на следваща кариерна длъжност, жалва се в първия административен съд и понеже критериите са в Правилника, а не са изредени в Закона, това решение ще падне. Защо не ги изписвате тогава критериите? От нещо притеснявате ли се? Аз не смятам, че има някакви аргументи в това да се притеснявате. Избройте критериите, което е по-лесно, имате възможност да го направите на второ четене.
Следващата добра мярка е въвеждане на мандатност за заемане на длъжност за военнослужещи с висши военни звания, заемали длъжност повече от 4 години. Това вероятно е мярка, която е свързана и с кариерното израстване, и с подпомагане на по-младите военнослужещи да израстват в кариерата. Подчертавам, че това е мярка в правилна посока.
Нека да се върнем малко назад във времето. Преди малко тук беше казано, че са вземани политически решения – доцент Михов мисля, че го каза, вземани са политически решения, които са объркали нещата в тази сфера. 2015 г. – променян е Кодексът за социално осигуряване, дадена е възможност за оставане на служба – получаваш заплата и пенсия. Добре, ама се създават две групи сега – едната група е на тези, които имат право на заплата и пенсия, другите, които имат право само на заплата – сега предлагаме това. Това е един огромен сблъсък между две групи военнослужещи, които трябва да избират между какво? Вижте за какво става въпрос. (Реплики от ОП.) Изчакайте малко и ще имате възможност и за реплики.
Значи този, който е военнослужещ и остава – изпълнил е условията по Кодекса за социално осигуряване, изпълнил е условията за пенсиониране, той има две възможности. Едната възможност е да не се пенсионира и да остане само на заплата през следващите три години, тъй като му давате възможност три години да заема длъжност. Другата му възможност е да се пенсионира и да получи, ако отговаря на всички условия, двадесет брутни заплати от социалния пакет. До двадесет брутни заплати, казвам… (Реплика от ОП.) Моля Ви се, познавам добре Закона за отбраната и въоръжените сили.
Неслучайно повтарям, ако отговаря на условията за получаване на тези двадесет брутни заплати, не говоря за всички, говоря само за тези, които отговарят, ако отговаря на условията получава двадесет брутни заплати, излиза на пазара на труда с двадесет брутни работни заплати, с право на заплата и пенсия срещу другата опция – да остане в системата на отбраната и въоръжените сили само със заплата.
Разбирам за честта на пагона може и да остане, може да остане по морални причини, но гражданската логика показва съвсем друго – и поведението на военнослужещите показва друго.
От 2500, които са имали право да се пенсионират, са се пенсионирали 1500, деветстотин и няколко са останали за честта на пагона – поздравления за тях, останали са да служат в Българската армия. Но останалите 1500, при положение че максималният размер на пенсията се увеличава и ще се увеличава, тогава атрактивното поведение ще бъде – на 53 години да излезеш навън, на свободния пазар на труда, да получаваш и заплата, и пенсия, и да си получил тези брутни заплати – дали са 20 или са 10, или колкото са, това е друга тема. Това е притеснението, което си позволявам да кажа.
На следващо място, притеснението е свързано с бюджетите. По стандартите на НАТО съотношението между разходи за личен състав, разходи за текуща издръжка и за капиталови разходи трябва да бъде 60 на 20 на 20. Знаете ли колко е в момента в България – 78%. Това го каза генерал Запрянов в Комисията, мога да Ви покажа от стенограмата, 78% са за личен състав.
Какво означава това? Това означава, че през следващите години не можем да предложим атрактивни мерки от рода на увеличаване на заплатите, защото това съотношение се проваля. И затова тръгваме да увеличаваме възрастта за заемане на длъжност, за да можем да компенсираме този баланс и чакаме 2029 г., когато условията по Кодекса за социално осигуряване ще бъдат 55 години, а за летателния и водолазния състав – тези, които работят под водата, и на небето, за тях е 45 години. Тоест тези хора ще се пенсионират на тази възраст, ако отговарят на 55 и 45 години, но 2029 г. Дотогава ние трябва да разчитаме на мерките, които предлагаме сега.
И още нещо, разходите за пенсии по предложение, по оценка на Сметната палата, по оценка на стандартите на НАТО, са част от разходите за личен състав. И там около 310 милиона са разходите, които се изплащат за пенсии, а 270 милиона са осигурителни вноски. Ако погледнем бюджета на държавното обществено осигуряване по чл. 69 в сектор „Сигурност“ – там нещата са още по-тревожни. Защото 60,4% е осигурителната вноска, която се плаща от държавния бюджет за сметка на данъците за сектор „Сигурност“ – 60,4%, при 19,5% за всички останали български граждани, които са трета категория, 60,4% не е обвързано между приходи и разходи – 147 млн. 400 хил. лв. са за 2020 г. Тоест осигурителните вноски, макар че са 60%, не могат да бъдат обвързани с разходите, които се правят в тази система.
Ето това са притеснителните неща и затова е това предложение Иначе няма как да се реши въпросът с това съотношение.
И последното, с което искам да завърша. По признанието на вносителите тези предложения ще доведат до „забавяне на темпа на недокомплектоване на Българската армия, но в никакъв случай няма да се решат дори и през следващите 10 години“. Защото миналата година са се пенсионирали, напуснали са армията – една част са се пенсионирали, друга не, 811 човека. Хиляда и сто са тези, които са постъпили в армията, тоест има положителна тенденция и тя е 300 човека. Ако тази тенденция продължава и през следващите години, трябва да чакаме близо 20 години, за да изпълним този недокомплект от пет хиляди. Затова нашата парламентарна група ще се въздържи, не защото отричаме мерките, които се приемат, а защото смятаме, че те няма да свършат работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Реплика?
БОРИС ВАНГЕЛОВ (ОП): Много кратка реплика. Разбирам, че опозицията бърза за почивката. (Шум и реплики от ДПС и „БСП за България.)
Уважаеми професор Адемов, искам само нещо да добавя към това, което казахте, като лека корекция, че и сега войниците не могат да се пенсионират рано, тъй като до 28 години, ако са постъпили, получават първа категория, служат 18, но не могат да се възползват и досега от действащата уредба.
И едно друго уточнение – Вие неволно може би сгрешихте, че бюджетът на отбраната се състои от бюджета на Министерството на отбраната и от средствата в централния бюджет. От бюджета на Министерството са 78%, но целият бюджет за отбраната е 55% към днешна дата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вангелов.
Друга реплика – не виждам.
Дуплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители! Благодаря за репликата, колега. Първо, помолих господин председателя след почивката да вървят изказванията, защото няма време и никога не сме казвали, че бързаме за почивка Така че тази вметка не беше съвсем коректна, но това е по-малкия проблем.
По-важният проблем е Сметната палата. На базата на оценките, които е направила за бюджетите, за съотношението 60 на 20 на 20, става въпрос за това, че разходите за пенсии влизат в разходите, които са в рамките на тези 60%. Аз това казах. Разходите за пенсии – тези 310 милиона, влизат като разходи на Министерството на отбраната и въоръжените сили и тогава се получават тези 78%, за които – генерал Запрянов, аз не съм го измислил това число, признавам си, че не съм го проверил, но на заседанието на Комисията беше казано това число. Но това е по-малкият проблем. По-големият проблем е дали тези мерки ще доведат до решаване на генералния проблем с окомплектоването на отбраната. Това е по-важният въпрос. Съотношението някак си с някакви мерки ще го оправим. По-важният въпрос е: как ще мотивираме хората, от една страна, да останат само на заплата и, от друга страна, как ще ги мотивираме – при положение че няма да може да увеличаваме връзките с това съотношение, и заплатите, за голямо съжаление го казвам, но въпросът е как ще ги мотивираме да останат да служат в Българската армия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Адемов.
Колеги, сега ще Ви запозная с едно съобщение преди да прекъснем работа.
Уважаеми народни представители, в Северното фоайе ще бъде отбелязан Световният месец за осведоменост относно ендометриозата. Проявата е организирана от Фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“. Ендометриозата е социално значимо заболяване, което засяга репродуктивните способности на жената и оказва влияние върху демографските характеристики на страната. Между 30 и 50% от жените с репродуктивни проблеми имат ендометриоза. Всички народни представители са поканени на проявата.
Прекъсване за тридесет минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще помоля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала, защото сега ще попитам: „Има ли изказвания?“ Няма да има изказвания, ще закрием разискванията, след което ще дойдат народни представители, които ще искат да се изкажат и ще призовават да нарушим Правилника.
Господин Ерменков, заповядайте – имате думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както вече Ви стана ясно, парламентарната група на „БСП за България“ ще се въздържи при гласуването и за приемането на този законопроект.
Голяма част от мотивите, които бяха изказани, бяха казани от господин Кольо Милев и господин Хасан Адемов. Аз само искам да допълня нещо, което според мен е изключително важно. Това е, че проблемът с некомплекта в Българската армия няма как да се решава с мерки, които са свързани, условно казано, със запушване на системата отгоре, а не със създаване на по-привлекателен вход на тази система.
Въпросът тук не е само за повишаване на заплатите. Въпросът е много по-комплексен и с много повече социални мерки, които трябва да бъдат взети, за да се вдигне статутът на военнослужещия, за да може тази служба да стане привлекателна за младите хора и да е гордост, когато кажат: „Служа на Родината!“
Тук се включват проблеми, които са свързани не само със заплащането, а тук са включени и проблеми, които са свързани със семейството на военнослужещия и с това дали при преместването му от един гарнизон в друг гарнизон да има ротация, както се предлага да се направи, да се решава проблемът с неговата жена, с децата му, дали има къде да ходят на училище, дали тя има къде да работи, дали ще има къде да живеят и така нататък – все въпроси, свързани с така наречения социален пакет.
В тази връзка ми се струва, че предложеният законопроект вместо да дава решение, създава повече проблеми и въпроси, които възникват, и едва ли ще може да постигне целите, които са поставени пред него, а именно ограничаване на броя некомплект в армията. Все ми се струва, че това не е пътят и още един път казвам – за голяма част от аргументите, които господин Адемов и господин Милев споделиха, се присъединявам към тях.
Искам да взема отношение по Преходни и заключителни разпоредби, за да не бъде изненадана парламентарната група на ГЕРБ и някои други колеги тук. Между първо и второ четене аз ще направя отново предложение за това да отпадне възможността цивилен да бъде шеф на служба „Военна информация“. Знам, че няма да го приемете, но ще поставя още един път на изпитание съвестта Ви – как и по какъв начин ще гласувате, поне военните, които знаете за какво става въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Има ли реплики?
Имате думата за изказване, господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Основната цел на предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили е да се намали или преодолее некомплекта!
Всички колеги, които коментираме, би трябвало да акцентираме на основната цел на този законопроект. Той ни предлага увеличаване с три години на пределната възраст за военна служба само за тези военнослужещи, които не са упражнили правото си на пенсия.
Аз ще акцентирам на войниците, тъй като некомплектът там е най-голям. За войниците става от 46 на 49 години, за старшините, офицерските кандидати и младшите офицери – от 55 на 58 години, и така до най-висшите длъжности генерал, адмирал – от 62 на 65 години. Говорим за пределната възраст за служба в армията.
За да придобият право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, военнослужещите трябваше да изпълнят три условия: минималната възраст да е 53 години и шест месеца към 1 януари 2020 г., общият им осигурителен стаж да бъде 27 години и от тези 27 години – 18 години да е на действителна военна служба.
Определените досега в Закона – до 28 години за приемане в армията и 46 години – пределна възраст, осигуряваше само третият показател от Кодекса за социално осигуряване на войниците, тоест 18 години, прослужени в армията. По този начин, за да постигнат ранното пенсиониране, те трябваше да покрият и другите две изисквания за възраст – 53,6 години, и за общ осигурителен стаж –27 години. Сегашното увеличение, което се предлага – вдигане с три години на пределната възраст и вдигане на възрастта за постъпване в армията – до 40 години, разширява именно обхвата на войниците. Аз говоря за войниците, които могат да се възползват от възможността за ранно пенсиониране, естествено, не всички, а зависи на колко години е постъпил в армията.
Другата промяна предвижда увеличаване с пет години на пределната възраст за длъжности, изискващи хабилитация – ако военнослужещите не са упражнили правото си на пенсия. Това също го оценяваме като положително, позитивно, защото досегашното много ранно пенсиониране на тези хора, които имат високи професионални качества и които са университетски кадри, лишаваше системата на отбраната при ранното им пенсиониране досега от ценни професионалисти и на моменти всъщност превръщаше отбраната в своеобразен донор на академични кадри за гражданските ВУЗ-ове.
Много е важно да се подчертае, че новият законопроект не ограничава правата и привилегиите на военнослужещите, които са упражнили правото си на пенсия. Те продължават да служат при условията, при които са се възползвали от това си право.
Удължаването с три години на пределната възраст се отнася за всички военнослужещи, които не са упражнили правото си на пенсия. Това са не само тези, които са имали право, но не са се възползвали от него, а и всички онези, които все още не са придобили въобще право на пенсия.
Струва ми се, че е важно да кажа, че на невъзползвалите се досега от право на пенсия им е дадена възможност за избор – дали да се пенсионират и да служат до достигане на регламентираната възраст, или да не се пенсионират и да служат три години повече. Тоест изводът е, че с предложената разпоредба на § 4 от Законопроекта не се създават ограничения за правата на военнослужещите, а напротив, на огромен кръг от тях, почти на 90%, се увеличават.
Две думи само ще кажа за въвеждането на мандатност, някои му казват ротация, и ще приключа с изказването си. Тук най важно е да разберем, че ротацията е предвидена за горните нива предимно в армията. В случая тя е опция, а не е задължителна ротация. Тя няма да обхваща средните нива, тъй като такъв елемент имаше в дискусиите извън залата, няма да обхваща и средните нива, тъй като именно социалната цена на ротацията тогава би била непосилна за армията, за бюджета.
Освен това е важно да подчертаем, че самата ротация се извършва по искане на военното командване, а не по предложение на министъра на отбраната – който и да е той. Има и други предложения за промени. Аз реших да акцентирам на тези не заради друго, а защото наистина обхващат голям брой военнослужещи.
Ние оценяваме предложения законопроект като необходим, като законопроект, който работи наистина в посока за решаване на проблема с некомплекта. Но, естествено, по наше мнение най-добре би било като завършващ етап на проблема с некомплекта и аз нищо ново няма да кажа – ако има консенсус в парламента и в държавата, въвеждане на наборна военна служба. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Вангелов.
Има ли реплики? Не виждам.
Продължаваме с изказванията.
Господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Заместник-началник на отбраната! В Комисията, разглеждайки този законопроект миналата седмица, стана ясно много важно нещо, с което бих искал да започна моето изказване. За последните три години, откакто е съставен и действа този парламент – Четиридесет и четвъртото народно събрание, до момента са направени 10 промени в Закона за отбраната и въоръжените сили.
Ще разширя темата. Ако погледнем този въпрос в ретроспекция, какви промени са направени в Закона за отбраната и въоръжените сили и в Кодекса за социално осигуряване от 2010 г., ще видите, че всъщност през последните 10 години с промените, които правим, не създаваме стабилност и сигурност на служещите в тази система. Напротив, с промените, особено през последните 4 – 5 години генерираме несигурност, а очакваме системата на отбрана да служи на обществото – да гарантира държавността, да гарантира сигурността. С промените, които правим, и имитацията на промените в Закона за отбраната и въоръжените сили не мотивираме военнослужещите.
Днес говорим за повишаване на пределната възраст на военнослужещите. Искам да се спра на една основна промяна, която се прави, а именно да се приемат военнослужещи до 40 години.
Уважаеми дами и господа, искам да Ви кажа, че и в момента в действащия закон имаме тази постановка, но там е записано нещо друго – правим разграничение между войници, между кандидат офицери и офицери. Тогава тук се питаме: защо трябва да правим такива имитации на промени, след като и сега на практика записът е почти същият? Доколкото разбрах от анализите, които са правени в Министерството на отбраната, почти няма кандидати, които да са на възраст 35 – 36 години, а да не говорим за 40.
Няма да отварям темата какво означава да приемем един войник на 40 години? Какво мислене има младият човек на 40 години, какво мислене има младежът на 20 или на 25 години, защото и това, между другото, има отношение? Няма да говоря и за физическата подготовка и физическото състояние, но с промените, които правим, особено за пределната възраст, ние създаваме напрежение между така формиралите се вече групи на военнослужещи, които са упражнили правото си на пенсия, и такива, които не са упражнили правото си на пенсия, и особено, когато увеличим пределната възраст на военнослужещите, които не са упражнили правото си на пенсия, дали не създаваме напрежение на системата на по-ниско ниво? Защото, говорейки си с военнослужещи, те не са съгласни с всички промени, които сега обсъждаме в залата.
Още нещо, което ми се струва важно, и би трябвало тук всички да го чуете, а, разбира се, и обществото. От три години – от началото на Четиридесет и четвъртото народно събрание, ние от „БСП за България“ многократно сме настоявали да бъде стартиран Стратегическият преглед на отбраната. Най-накрая – след две години, нашите искания бяха чути, нашите виждания, че трябва да имаме един обстоен и задълбочен анализ на целия сектор „Сигурност“, между другото, а не само на отбраната. Това го поставяхме, когато говорихме и за модернизацията на Българската армия, за да видим къде наистина са дефицитите, а не проблемите, които възникват, да се опитваме да ги решаваме в движение, и то с имитация на действия и на решения.
Предстои следващата година или в края на тази да видим окончателните резултати от извършения стратегически преглед. Тогава логически следва да изчакаме реализирането на Стратегическия преглед, пълния, цялостния анализ на резултатите и на тази база, когато видим всички проблеми, а не само този проблем, за който всички знаем – недокомплекта на Българската армия, да предприемем и нормативни законодателни промени и друг тип решения, които се налагат.
Още нещо, което е важно и бих искал тук да го споделя, когато говорим за преодоляването на недокомплекта в Българската армия – как да решим този основен проблем на системата на отбраната? Защо не помислим в друга посока – да сменим подхода за решаване на проблема? Аз твърдя, че тези решения, които се предлагат, са неработещи, да не говорим, че могат да доведат до отлив от тази система, която и в момента е в много крехко състояние. Затова считам, че трябва да обърнем внимание по-скоро на условията, при които служат и работят служителите в тази система военнослужещите, да обърнем внимание на социалните придобивки, които бяха отнемани през последните години, и тогава да проведем разговор за решаване на най-големия проблем в Българската армия, който е свързан с недокомплекта от военнослужещи. Тук ще припомня, вече беше казано, над 5 хиляди души недостиг на личен състав.
Не на последно място един аргумент, който също е важен, говорейки за промените, които правим. С тях всъщност възниква един друг въпрос: дали запазваме и повишаваме атрактивността, привлекателността на Българската армия, дали повишаваме авторитета на българските военни или напротив? Тук си остава въпросът за ранното пенсиониране, остава си въпросът дали военнослужещите трябва да бъдат първа категория предвид на всички тези промени, които се правят през последните години? Изложеното идва да каже, че всъщност с подобни промени ние не сме тук да решаваме проблемите на Българската армия, напротив – да запазим статуквото, но това не е решение на най важния проблем, какъвто е недостигът от личен състав.
Ето защо ние от „БСП за България“ няма да подкрепим така предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Има ли реплики?
Заповядайте – имате думата за реплика, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цонков, репликата ми е в няколко отношения, тъй като, първо, трябва пак да се учим на хронология. След провеждането на Първия преглед на отбраната през 2020 г. беше създадена „Бяла книга на отбраната“, приета от Народното събрание. По времето на правителството на БСП тогавашният министър Ангел Найденов искаше да направи преглед на целия сектор „Сигурност“, но тогава БСП не му позволи. Прегледът тръгна само на тема „Отбрана“, който, между другото, беше завършен по времето на министър Ненчев със съответния документ, приет отново от Народното събрание. Проверете го – там е 2015 г., гласуван е от Народното събрание, включително и от парламентарната група на БСП. Логично не поради натиск на БСП, както Вие се опитахте да обясните, а поради простата причина, че това е правилното нещо, Министерският съвет взе решение за провеждането на целия преглед „Сигурност“, който никога не е бил тема на БСП – било то в предизборна или в управленска програма, или в което и да е нейно действие в участието в управлението.
Тук имам един въпрос, понеже казахте: системното отнемане на социални придобивки на военнослужещите или по-скоро социални компенсации е правилният израз, искам да ми кажете поне една? Единственото нещо, което е било прекратено, е правото за закупуване на апартаменти, за да може военнослужещите, които действат сега, да има къде да живеят, ако, не дай си боже, службата ги заведе в друг район. Иначе, ако това беше останало до ден днешен, нямаше да е Министерство на отбраната, а щеше да е министерство на апартаментите. Затова беше отменено. Нито едно друго нещо не е променено.
Трето, което е много важно да се каже, ако БСП поставя под въпрос дали военнослужещите трябва да бъдат първа категория, то поне за ГЕРБ това не стои на дневен ред. Военнослужещите са първа категория и ще останат да се пенсионират по тези условия, по които съществуват и към момента. ГЕРБ няма да ги променя такива, каквито са в момента. Ако БСП иска да ги прави трета категория – ГЕРБ не иска! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Има ли друга реплика?
Втора реплика – господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Съобразете се с времето, моля. Имате 15 секунди.
МИЛЕН МИХОВ: Казахте, некомплекта се задълбочава, което не е вярно! В последната година броят на постъпилите в армията е с 20% по-голям от тези, които са я напуснали. Проблемът е не в това, че догодина, когато ще приключи мандатът на това правителство, това министерство ще има проблем, а, че след две години – по данни на Министерството на отбраната, през следващите трета, четвърта и пета поредна година от армията ще излязат голям брой офицери, сержанти и войници. Тези промени са насочени не за нашия мандат, а за следващия. С това Ваше изказване аз не съм съгласен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Трета реплика?
Заповядайте, уважаеми господин Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Цонков, и на заседанието на Комисията обещах да направя реплика на Вашето изказване.
Първо, искам да информирам Народното събрание, че в Комисията няколко часа обсъждахме тези промени. Мога категорично да заявя, че представителите на Министерството на отбраната в лицето на заместник-министъра, на постоянния секретар, на заместник-началника на отбраната бяха изключително аргументирани и смятам, че в залата – там на Комисията, убедиха голяма част от присъстващите за необходимостта от тези промени, които се предлагат.
Наистина са направени десетина промени в последните години, но първата необходимост, за която говорите, е била да се премахне ранното пенсиониране. Това беше с вдигането от 20 на 27 години, тогава – през 2010 г., си заминаха доста офицери. След това да има минимална възраст – тези промени бяха, тъй като в системата на отбраната нямаше такова изискване.
Смятам, че това, което се предлага от Министерството на отбраната – от цивилното и от военното ръководство, е стъпка в правилната посока и ще доведе, макар и с бавни стъпки, наистина до преодоляване на некомплекта.
Тези промени имат и една друга цел, а тя е да се намали и желанието на офицерите, старшините и сержантите да упражнят правото си на пенсия, когато го придобият, тъй като съвсем аргументирано заместник-министърът на отбраната каза, че с вкарването на разходите за пенсии в разходите за отбрана се увеличава процентът за разходи за отбраната и фактически нищо не постъпва в Министерството на отбраната – това, за което говори и доктор Адемов, че този баланс шестдесет на двадесет на двадесет няма да може да бъде постигнат за 40 години. Сега имаше разграничение – 28 за войника, матроса и за старшина и 40 години беше за офицери, които са завършили други училища, висше образование и имаше необходимост от такива специалности. Сега те предлагат 40 години и аз смятам, че отварянето на тази ножица отдолу ще доведе до…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Времето изтече, господин Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Извинявам се.
Това смятам, че ще допринесе за повишаване на броя на влезлите и той да бъде по малък от тези, които излизат от армията.
И за Стратегическия преглед на отбраната исках да говоря, но явно не остана време. Наистина тази година – 2020 г., изтичат всички стратегически документи, които сме приели преди, и Планът за отбранителните способности, и Планът за развитие на въоръжените сили. Така че този преглед ще даде възможност тези документи да се подготвят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Манушев.
Имате думата за дуплика, господин Цонков – заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Да, съгласен съм с Вас, господин Манушев, така е – тази година изтичат всички стратегически документи. Това е основен аргумент защо трябваше да изчакаме да видим резултатите, пълния, цялостния анализ от Стратегическия преглед и когато разработим новата Програма за развитие на отбранителни способности, Плана за развитие на въоръжените сили, да променим и законодателната база. Между другото, Законът за отбраната и въоръжените сили е променян вече много пъти, тоест тук възниква въпросът дали не е необходима генерална промяна, която да е по философията, или нов закон, който да регламентира отново всичко на базата на новия стратегически преглед, който ще приключи?
По отношение на това, което казахте за 2013 – 2014 г., искам да кажа на господин Гаджев, че тогава ние не само инициирахме, да, не беше стратегически преглед на целия сектор „Сигурност“, но беше преглед на отбраната, на който резултатите бяха готови, но не видяха бял свят. И е хубаво работещите в Министерството и ръководството на Министерството на отбраната да погледне резултатите от прегледа, който беше направен тогава. Те не са никак лоша отправна точка за решаване на някои проблеми, които съществуват в Българската армия.
По отношение на социалните компенсации и въобще социалните права на военнослужещите, господин Гаджев, ще Ви припомня, че голям ефект в 2013 г. и мотивиране на военнослужещите тогава беше мярката, с която повишихме парите за храна на военнослужещите, което, между другото, даде сериозен стимул на военнослужещите в системата. Това имах предвид, че когато говорим за решаване на проблемите с хората в отбраната и с тяхното мотивиране, стимулиране, ние трябва да помислим в тази посока, защото увеличаваме с 10% през последните три години заплатите на военнослужещите, но ако бяхме увеличили парите за храна – порциона, тогава може би щяхме да имаме много по-голям ефект от гледна точка на работещите в системата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонков.
Продължаваме с изказванията.
Има ли други желаещи за изказвания? Колеги, не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Господин Заместник-министър, имаше въпроси, които бяха поставени тук, макар и индиректно. Бихте ли искали да отговорите?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, с интерес изслушах дебата. Бяха повдигнати редица въпроси. Ще се опитам да дам информация и да отговоря на някои от тях.
Модерната кадрова политика на всички армии има два компонента: политика, която регулира входа и изхода. Министерството на отбраната прилага 25 мерки до този момент, които регулират системата на входа, в резултат на което тенденцията на отлив от въоръжените сили беше прекратена и миналата година имаме 300 бройки повече постъпили от напусналите.
Освен това вдигането на възрастта до 40 години е регулиране на входа и даване възможност на повече хора да постъпят в армията. Това право и сега съществува в Закона за отбраната и въоръжените сили. Тази норма да вземем офицери за някои специфични професии, като юристи, финансисти и други, е 40 години. Ние решихме тази възраст да я разпрострем и върху войнишкия състав, тъй като няма как да имаме статистика дали има хора над 28 години, защото ние не им приемаме документите, но има много кандидат-войници, които идват в приемния ден на министъра, над 28 години. Ние сме убедени, че ако военнослужещите са здрави и могат да покрият тестовете, аз на Комисията дадох данните за тестовете по физическа подготовка и издръжливост, те могат да постъпят и в по-голяма възраст от 28 години.
По отношение на ранното пенсиониране и стимулирането на системата на входа, именно това е и нашето предложение – да не се променя изискването за пенсиониране, възрастта за пенсиониране –53 години и 6 месеца да нараства до 55 години, и да не се променя изискването за 27 прослужени години във въоръжените сили, или 18 години първа категория, добавени до 27 години.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Защо да не се променя?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Защото, ако това се промени, точно това ще има негативен ефект върху въоръжените сили.
За регулиране на системата на изхода – това, което Ви предлагаме, ние имаме разчети. Тази година, ако се бавим, 316 души ще придобият право за пенсия, догодина – 468, следващата година – над 600, 2025 г. – над 1200. Ако ние въведем тази норма, аз запознах Комисията, в течение на годините броят на упражнилите правото на пенсия към 2025 г. ще падне на 200 души.
По отношение регулирането на изхода, даването право на военнослужещите да служат още три години, първо, ни изравнява за средната възраст за пределна възраст за служба във въоръжените сили в НАТО, която е около 60 години, мисля, че и в българското МВР е така. Тези три години не са просто измислени ей така. Ние се приближаваме към натовските армии. Беше казано вече: няма друга армия в НАТО и в Европейския съюз, където военнослужещите да бъдат пенсионери и да продължават да носят военна служба и да командват въоръжени сили. Няма! Ние сме единствената армия и не можем да обясним на нашите съюзници какъв е мотивът ни за това.
Така че регулирането на системата на изхода ще позволи ние да запазим тези хора до 2025 г. Става въпрос за стотици, хиляди хора. И ако тенденцията на увеличение на приемането на служба се запази, ние към 2025 г. можем да намалим на 50% некомплекта на въоръжените сили.
Още нещо, което е много важно. Ние нямаме проблем със сержантския състав. Основният недостиг на нашите въоръжени сили са войниците, тъй като с предприетите мерки огромната част от войниците са стимулирани да стават сержанти и да служат до пределната възраст за званието, което имат сержантите, и да упражнят правото си на пенсия.
Ако направим една сметка, ще видим, че нормата до 40 години стимулира някои хора да влязат в армията и да изкарат един, два или три договора до 49 години. Говоря за войнишкия състав.
По отношение на бюджета беше справедливо отбелязано, има проверка от Сметната палата. Мисля, че Вие поискахте Доклада и той ще Ви бъде представен. Категорично Сметната палата смята, че разходите за пенсии на военнослужещите са част от военните разходи на държавата и България до миналата година беше единствената държава, която не ги включваше. Сега сме ги включили.
По отношение на съотношението: 60:20:20. За миналата година е негативно, но ако включим еднократното заплащане на самолетите за миналата година, това съотношение категорично се променя в интерес на капиталовите разходи. Ние не правим това, тъй като миналата година все едно, че дадохме втори бюджет. Няма как с това еднократно плащане да смятаме, че това е тенденция.
По отношение на ротацията и с това завършвам – това е искане на военното командване. Тя не е задължителна. Аз моля народните представители да обърнат внимание на това. Българската армия е малка. Ние не можем да оставим и да предоставим на всеки полковник ротация на три-четири години, защото нямаме толкова полковнишки длъжности, но не можем да оставим офицери да отказват да стават бригадни генерали, генерал-майори, защото не искат да се преместят от една длъжност на друга и от един гарнизон в друг. Това е мярка, която ще бъде прилагана само ако военното командване извърши номинация и даденият военнослужещ откаже да служи още една година и да се освободи, за да не пречи на кадровия модел. Армията е стройна кадрова система. Ако няма движение на тези, на които предлагаме да се издигат, няма как да развиваме подчинените им и младшите офицери.
Моят апел към Вас е: предложенията са добри, те са в интерес на въоръжените ни сили. Българската армия е една институция, в която българският народ вярва и я подкрепя. Вие сте представители на българския народ. Призовавам Ви да ни подкрепите. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник-министър.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 002-01-9, внесен от Министерския съвет.
Гласували 155 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 52.
Предложението е прието.
Процедура – господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, правя процедурно предложение въз основа на чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – срокът за писмените предложения за изменение и допълнение на приетия току-що Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да бъде намален на пет дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Обратно предложение – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, виждате изказванията, които направихме, и притесненията, които имаме по този закон. Затова аз предлагам срокът между първо и второ четене да бъде максимален.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Милен Михов.
Гласували 150 народни представители: за 101, против 45, въздържали се 4.
Предложението се приема.

Продължаваме със следващата точка от нашия дневен ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА ОМБУДСМАН, ПРЕДСТАВЯНЕ, ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Уважаеми господин Велчев, имате думата за представяне на Доклада на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на омбудсман, представяне, публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по вероизповеданията и правата на човека, както и процедурата за избор от Народното събрание
На проведеното на 27 февруари 2020 г. заседание Комисията по вероизповеданията и правата на човека обсъди Процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за условията и реда за предлагане на омбудсман, представяне, публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по вероизповеданията и правата на човека, както и процедурата за избор от Народното събрание.
На заседанието присъства госпожа Ива Митева – директор на дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“ на Народното събрание.
В дискусията по Проекта на решение за приемане на Процедурните правила за избор на омбудсман участие взеха народните представители Красимир Велчев, Чавдар Велинов, Стоян Мирчев, Павел Шопов, Валентина Найденова и Евгения Алексиева.
Беше обсъдена предвидената в Закона за омбудсмана възможност юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза да правят предложения за избор на омбудсман. Членовете на Комисията се обединиха около идеята тези предложения да бъдат внасяни в Народното събрание чрез народни представители или парламентарни групи. В тази връзка бяха направени предложения за промяна в т. 1, раздел I от Проекта на решението за приемане на Процедурните правила за избор на омбудсман, които народните представители одобриха единодушно.
След проведените разисквания Комисията по вероизповеданията и правата на човека с 15 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния Проект на решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на омбудсман, представяне, публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по вероизповеданията и правата на човека, както и процедурата за избор от Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 91а, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 8 от Закона за омбудсмана и чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на омбудсман, представяне, публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по вероизповеданията и правата на човека, както и процедурата за избор от Народното събрание:
I. Предлагане на омбудсман и представяне на документите на кандидатите
1. Предложения за омбудсман могат да правят народни представители, парламентарни групи и юридически лица с нестопанска цел в обществена полза. Предложенията се внасят чрез народни представители или парламентарни групи в писмена форма до Комисията по вероизповеданията и правата на човека чрез председателя на Народното събрание в 7-дневен срок от приемането на тези правила.
2. В предложенията се съдържат мотиви, с които се аргументират високите морални качества на кандидата и опитът в сферата на правата на човека. Към предложението се прилагат:
а) писмено съгласие на кандидата по образец – приложение № 1 към решението;
б) подробна автобиография;
в) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше образование;
г) декларация по образец – приложение № 2 към решението, че кандидатът отговаря на условията за избор на народен представител по чл. 65, ал. 1 от Конституцията на Република България;
д) документи, удостоверяващи, че кандидатът има опит в сферата на правата на човека;
е) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец, в два екземпляра – приложение № 3 към решението.
3. Обстоятелствата по чл. 15, ал. 1, т. 3 от Закона за омбудсмана се установяват служебно от администрацията на Народното събрание.
II. Публично оповестяване на документите
1. Предложенията заедно с приложените към тях документи се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание не по-късно от 7 дни преди изслушването. Публикуването на предложенията и документите се извършва при спазване на Закона за защита на личните данни.
2. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите може да представят на Комисията по вероизповеданията и правата на човека становища за предложените кандидати, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени.
3. Средствата за масово осведомяване може да изпращат в Комисията по вероизповеданията и правата на човека въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени.
4. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
5. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: град София, пл. „Княз Александър I“ № 1, Комисия по вероизповеданията и правата на човека, или по електронен път на e-mail: kvpch@parliament.bg.
6. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
1. Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
2. Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
IV. Изслушване на допуснатите кандидати
1. Преди да изслуша предложените кандидати, Комисията по вероизповеданията и правата на човека проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на длъжността.
2. Изслушването на допуснатите кандидати се провежда в открито заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по азбучен ред на собствените имена на кандидатите – до 5 минути. Представянето включва и данни за мотивацията, публичната репутация, моралните качества и обществената подкрепа за кандидата.
4. На кандидата се дава възможност да допълни данни от професионалната си биография и да представи концепцията си за работа като омбудсман в изложение – до 7 минути на кандидат.
5. Председателят на Комисията по вероизповеданията и правата на човека представя в резюме постъпилите становища и въпроси по раздел ІІ, т. 2 и 3 – до 2 минути всяко.
6. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидатите по азбучен ред на собствените имена на кандидатите – до 2 минути на народен представител.
7. Отговор на кандидата на поставените въпроси по т. 5 и 6 – в изложение до 7 минути.
8. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
9. Комисията по вероизповеданията и правата на човека изготвя по смисъла на чл. 93, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание доклад от изслушването, в който са представени кандидатите, и го внася в Народното събрание. Ако са изслушани няколко кандидати, Комисията по вероизповеданията и правата на човека прилага към доклада списък на кандидатите, участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на собствените им имена. Към доклада се прилага и проект на решение за избор на всеки кандидат за омбудсман.
10. Отказът на кандидат от участие в изслушването или неговото оттегляне от вносителя не спира процедурата по отношение на другите кандидати.
V. Избор на омбудсман от Народното събрание
1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
2. Народното събрание изслушва доклада на Комисията по вероизповеданията и правата на човека в резюме.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя – до две минути.
4. Провеждат се разисквания по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидати за омбудсман, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго.
6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“. В случай че двама или повече кандидати са получили равен брой гласове, се провежда повторно гласуване между тях.
7. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“.
8. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.
9. Когато кандидат се откаже от участие в избора преди гласуване на кандидатурата му от Народното събрание и той е единствен кандидат за длъжността, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.
VІ. Задължение за деклариране на несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 и на промяна на декларираните обстоятелства по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
1. След приключване на процедурата за избор по реда на раздел V избраният омбудсман подава декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с чл. 14 от Закона за омбудсмана по образец, съгласно приложение № 4 към решението.
2. При промяна в декларираните обстоятелства в декларацията по т. 1 омбудсманът подава декларация по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество по образец, съгласно приложение № 5 към решението.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Велчев.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да внеса едно малко изменение в Проекта на правилата. На мястото на „средства за масово осведомяване“ моля да бъде записано: „средства за масова информация“, защото терминът „средства за масово осведомяване“ е доста остарял, първо, и, второ, под „осведомяване“ в последно време се има и нещо друго предвид, което не искам да бъде залегнало в правилата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Бихте ли ни помогнали – къде точно е това, текст по текст.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България, от място): На едно място го има „средства за масово осведомяване“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, така ще го подложа на гласуване.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Първо, ще подложа на гласуване редакционната поправка, предложена от народния представител Милко Недялков.
Гласували 123 народни представители: за 121, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване представения Ви Проект за решение заедно с приложенията, които са неотменима част от текста на Решението.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
С това завършваме за днес.
Следващо редовно пленарно заседание от 9,00 ч. на 5 март 2020 г. съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,19 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Кристиан Вигенин

Секретари:
Николай Александров
Слави Нецов