Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Кристиан Вигенин

Секретари: Станислав Иванов и Джейхан Ибрямов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Съобщения:
Вчера, на 4 март 2020 г., е постъпил и изпратен на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приети на първо гласуване на 27 февруари 2020 г. Проектът е изготвен от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България със своя заповед е разрешил изпращането и ползването на самолет с екипаж от военнослужещи от състава на Военновъздушните сили за изпълнение на специални полети за осигуряване на въздушен транспорт за нуждите на Министерството на отбраната, както следва:
- на 4 март 2020 г.: летище София – летище Загреб, Република Хърватия;
- на 5 март 2020 г.: летище Загреб, Република Хърватия – летище София.
В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени компетентните държавни органи. Уведомлението е постъпило на 4 март 2020 г. с входящ № 003-09-23 и е предоставено на Комисията по отбрана.
Колеги, продължаваме с първа точка от дневния ни ред.
Процедура – господин Чуколов, заповядайте.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, госпожо Председател. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата, колеги!
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Уважаеми колеги! През последната седмица бяха изнесени много уличаващи факти спрямо вицепремиера Каракачанов, когото ще изслушаме след малко по точка първа от днешната ни програма. Затова Ви предлагам изслушването да бъде отразено по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Господин Каракачанов има правото да дойде тук и да обясни пред българския народ…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрах процедурата Ви, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Виждам, подготвил е разкази в картинки. (Подготвена е компютърна презентация.)
Моля Ви се, това е сериозно – не се смейте. Става въпрос за политическото бъдеще на този човек, за политическото бъдеще на формацията му ВМРО… (Председателят Цвета Караянчева изключва микрофоните. Народният представител Десислав Чуколов продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрах процедурата Ви, господин Чуколов. Ще я подложа на гласуване, разбира се.
Обратно предложение има господин Симеонов.
Само по процедурата, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, категорично против съм приемането и гласуването на такова предложение, тъй като става въпрос за най-елементарна клеветническа кампания точно в стила на колегите от „Атака“! Въпросните факти, които бяха цитирани, ги ня-ма! Фактите са тогава, когато бъдат доказани! Обвиненията стават престъпления, когато бъдат доказани! Тази елементарна азбука – да не кажа етика, просто Ви липсва на Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Симеонов. Разбрах Вашата процедура.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Така че категорично сме против излъчването или поне да поискаме по CNN да се излъчва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще подложа на гласуване предложението на господин Чуколов – днешното изслушване да се предава по Националната телевизия и Националното радио.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 183 народни представители: за 88, против 60, въздържали се 35.
Предложението не е прието.

Пристъпваме към:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ПО ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД И СИГУРНОСТТА И МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 113 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО ИЗВЪРШЕНИТЕ СДЕЛКИ С ИМОТИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА С ТАКА НАРЕЧЕНАТА ОТПАДНАЛА НЕОБХОДИМОСТ, КАКТО И КАДРОВАТА МУ ПОЛИТИКА.
Вносители – Десислав Чуколов, Павел Шопов и Станислав Станилов, 28 февруари 2020 г.
Заповядайте за пет минути да ни направите изложение, господин Чуколов.
Колеги, моля да спазваме времето – когато Ви подам сигнал, да се ориентирате към приключване на изказването.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Каракачанов, призовали сме Ви днес тук да дадете сведения за имотите, които Вашето министерство разпродава на цени – в пъти под пазарната им стойност. Имоти – сделки, под които стои Вашият подпис. Тук да обясните и за кадровата политика, която налагате като старши коалиционен партньор на ГЕРБ; за отправените от Вас заплахи, защото имаше и такива заплахи; и опити от Ваша страна практически да извоювате имунитет на предложените от Вас кадри на висши, ръководни позиции в управлението на страната ни.
Но да караме поред. Имотите, които се разпродават под пазарната им оценка. Какво значи „имоти с отпаднала необходимост“? Имоти, които вече не се ползват.
Ако през 90-те години Иван Костов се беше сетил за този циничен израз, щеше да говори за предприятия с отпаднала необходимост. Това е изключително цинично. Следващото може би е хора с отпаднала необходимост. Не може по такъв начин да се отнасяме към държавна собственост – в случая собственост на Българската народна армия в миналото, сега на Българската армия, собственост – изградена, купена, закупена с труда на българския народ.
От „Атака“ не приемаме това определение, което Вие давате, че тези продажби били започнали по времето на минали правителства. Да, вършели са се такива сделки, за съжаление, но и по Ваше време се вършат. Когато и да са започнали тези сделки, Вие сте ги довършвали.
Когато видите, че такава сделка е неизгодна за българския национален интерес, че очевидно съответният имот е продаден толкова евтино, ами развалете я, направете я наново! Ако има корупционен момент, посочете го, подайте документи към прокуратурата!
Помня, преди години имаше някакви такива съмнения за корупция – тогава премиерът Борисов развали цели сделки, които вече бяха дадени на Джи Пи Груп ли, на кои други фирми. Има ли съмнение, разваля се и се започва отначало. В крайна сметка тези сделки може и да са започнали при предишни правителства, но Вие сте подписали заповедта за тях, или там както се казват сделките, те са парафирани от Вас.
В медиите Вие казвате, господин Каракачанов, че не става въпрос за апетитни имоти, както, видите ли, тук и Симеонов, и той се обажда, че от „Атака“ си ги измисляме тези неща. Напротив, за апетитни имоти става въпрос – за имоти по Българското Черноморие; за имоти в промишлени зони, където има предприятия за милиони, както ще стане ясно по-късно; за имоти в идеалния център на български градове. Е, тези имоти са продадени много, много, много евтино – в пъти по-евтино.
Когато казвате, че Българската армия, Министерството на отбраната трябва да внася определена вноска в държавния бюджет, тези имоти с отпаднала необходимост се използват за това – да пълним бюджета.
Нека да Ви напомня, че има имоти със стратегическа необходимост – това са американските бази, които са четири в България. Те бяха български бази, но тези български бази станаха американски, както, господин Каракачанов, казвате през 2014 г. в предаването „Референдум“.
За тези американски бази за 14-те години, през които се използват от Америка, по най-груби оценки, около 4 милиарда долара би трябвало да бъдат внесени в българския бюджет. Тогава няма да се занимаваме с някакви милиони. Трябва да продадем златен имот – няколко милиона да влязат в бюджета. Защото американската армия, американската държава не плаща за тези бази, които използва тук. Справка в други държави, където Америка има бази – проверете, ей така от обща култура, колко плаща САЩ на тези държави, за да ползва техни съоръжения. Милиони и милиарди плаща.
По времето, когато съставяхме коалицията „Обединени патриоти“, когато Вие се явявахте за кандидат-президент, излъчен от нас, тогава, господин Каракачанов, не помня да сте казали: стана ли министър на отбраната, ще извършвам сделки, ще продавам български имоти. Не помня да сте казвали това, защото, ако го бяхте казали, нямаше да бъдем съгласни да Ви издигнем за министър на отбраната. По никакъв начин нямаше да бъдем съгласни.
Осъществявайки тези сделки, не се ли замислихте, че пазарът на имоти си има своята специфика? Не може някакъв анонимен чиновник, който нито подава декларация пред КПКОНПИ, нито пред Сметната палата, нито подлежи на някакъв по-щателен отчет, който е абсолютно анонимен за широката публика, да извършва сделки за милиони!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ориентирайте се към приключване, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Не си ли давахте сметка, че не може такъв човек да прави тези сделки? Към външен консултант се обърнете: той ще Ви каже кога трябва да се продава – кога не трябва, на каква цена да се продава – на каква да не се продава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Има още въпроси, които ще Ви зададем – за кадровите назначения, и с интерес ще проследим Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Чуколов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, от място): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Само 13 секунди сме просрочили, господин Ангелов, наблюдавам. Заповядайте по начина на водене, но за времето не можете да ме упрекнете, защото стриктно го спазвам.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа! По начина на водене, защото две трети от изказването на преждеговорившия нямаше връзка с темата! Не знам защо позволявате като председател на Събранието и водещ днешното заседание да се говори по всякакви други теми, а не по това, което те са поискали. От неговото изказване разбрахме единствено, че партия „Атака“ вече е партия с отпаднала необходимост. Това е. (Ръкопляскания от ОП.) Само забрави да каже, че подкрепят и ДПС!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ангелов. Не мога да прекъсна оратора в момента, когато прави изложението си. Така че благодаря за забележката, но не я приемам.
Господин Вицепремиер, заповядайте в рамките на десет минути да направите своето изложение.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Неуважаеми господине, от Вашето изложение – объркано и изсмукано от пръстите, стана ясно, че въобще не сте в час за какво задавате въпрос, а от Вашите медийни изяви стана ясно, че търсите евтин политически дивидент. Ако на Вас след 15 години в парламента, с депутатска заплата, не Ви е ясно по закон какво означава „имот с отпаднала необходимост“, в кой закон и как е описано, и задавате въпроса тук, значи явно българският данъкоплатец 15 години Ви е плащал една от най-големите заплати в държавата неоснователно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Каракачанов, минете към изложението.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Но за да Ви обясня – подготвил съм го да Ви обясня бавно и напоително.
След реформите в Българската армия в периода след 1991 г., след съкращаването на личния състав и на поделенията в Българската армия, до настоящия момент в Министерството на отбраната се оформя значителен ресурс от имоти, които са с отпаднала необходимост за ведомството, тоест имоти, които са закрити и не се използват!
Тези имоти са бивши казарми, полигони, летища, подблокови пространства и така нататък.
Продажбата на имоти с отпаднала необходимост се извършва по реда на Закона за държавната собственост – повтарям: се извършва по реда на Закона за държавната собственост и Правилника за прилагането му! Преди реализацията се извършват редица дейности, като: промяна на първоначалния статус от публична в частна държавна собственост след решение на Министерския съвет – понеже Вие говорите „някакви анонимни чиновници“.
Обяснявам Ви реда – след 15 години, ако не сте го научили, да Ви го обясня – след решение на Министерския съвет утвърждават се с актове за частна държавна собственост от областните управители по местонахождение на имота и редица други дейности, позволяващи тази реализация. В Министерството на отбраната тези имоти се продават с наддаване. В Министерството на отбраната ежегодно се изготвя план-програма за имоти с напреднала документална готовност, които се утвърждават от министъра на отбраната и публично се оповестяват на сайта на ведомството. Публично се оповестяват!
През съответната година се провеждат и конкретните процедури – търгове, за които, съобразно законовите разпоредби, се публикуват обяви за насрочени търгове на сайта на Министерството и в два национални ежедневника най-малко 30 дни преди крайния срок за подаване на заявленията за участие. В обявата се описват данни за имота, местонахождението му, началната тръжна цена, описание на имота, площ, депозит, място, дата и час на търга – 30 дни преди това! Един от най-добрите юристи в България – зад гърба ми да бяхте попитали, нямаше да се излагате! Началната тръжна цена се определя съгласно чл. 88 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост и не може да бъде по-ниска. Не може да бъде по-ниска от данъчната оценка, увеличена с десет на сто с включена балансова стойност на съоръженията, трайно прикрепени към имота, с която също се увеличава цената с десет на сто. При неявяване за даден имот цената на следващия търг не се намалява – остава същата.
Ще съкратя, защото нямаме време.
Процедурите за продажба на имоти с отпаднала необходимост се изпълняват в съответствие на Закона за държавната собственост и неговия правилник. Контролът върху тези процедури е както вътрешноведомствен – чрез администрацията в Министерството, Дирекция „Вътрешен одит“, Инспекторат на Министерството на отбраната, Служба „Военна полиция“, така и външноведомствен – Сметна палата, Военна прокуратура, Държавна агенция „Национална сигурност“. Така че контрол има и вътрешно-, и външноведомствен.
Ще Ви дам една справка понеже твърдите за много имоти, апетитни имоти – споменавате острови, полуострови, архипелази, централни апетитни имоти – бъркате се вероятно с полуостров Крим или Чукотка, но сега ще Ви дам данните. (Шум, смях.)
Моля, слайд 1 да се публикува, да се види в годините! (Започва компютърна презентация.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Публикуваха го вече.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Давам Ви следната информация: за периода 2001 – 2008 г. по процедурите са продадени общо 392 имота – за седем години. За периода 2009 г. до настоящия момент са продадени 196 броя имоти – в Приложение № 1 го има.
За периода, откакто аз съм министър на отбраната – две години и десет месеца, за 2017 г. са продадени десет имота, от които една част са наследени като процедура от служебния и от предишния министър – процедурата е минала, аз трябва само да разпиша договора. Десет имота обаче! За 2018 г. с моя заповед са открити десет процедури, но са продадени само два имота. През 2019 г. са продадени четири броя имоти. Общо за тези близо три години, откакто аз съм министър, са продадени шестнадесет имота.
Моля, дайте имотите на справката, да видим има ли острови, полуострови, архипелази, жълти павета и нещо друго!
Може ли вторият слайд, ако обичате?
Сравнителният анализ показва ясно, че по времето, когато аз съм бил министър, няма продажба или свръхпродажба на имоти. Напротив, ако сте запомнили предишната графика, ще видите, че по мое време са продавани най-малко имоти за всяка една година поотделно, а и общо, ако искате, като мандат до момента.
Първото Ви обвинение, което тиражирате в медиите публично, не отговаря на истината – тук колегите ми подсказват, че всъщност е лъжа. Няма масово продаване на имоти с отпаднала необходимост!
Второто Ви твърдение, че се продават острови, полуострови, архипелази, жълти павета и не знам си какво – от втората справка става видно, че и това не е вярно.
Още едно допълнение. За пръв път министър на отбраната връща имоти на Министерството на отбраната. За пръв път 56 декара, които бяха подарени на община Поморие, бяха върнати в собственост на Министерството – казвам „подарени“, а са върнати. Шест имота в Пловдив, почти в центъра, над 90 декара бяха върнати.
Политиката ми като министър на отбраната не е била да продавам, неуважаеми господине, а е била да съхранявам…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви почтително да се отнасяте към народния представител!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: …и е видно от фактите, които ви излагам. И тъй като Вие споменавате в медиите имоти по Черноморието, споменавате Червенка и така нататък – имам ги тук някъде написани Вашите твърдения, нито един от тези имоти, видно от графика, който излиза, не е продаван. Не е продаван! Напротив, моята политика е не да продавам имотите, а да ги съхранявам, което, разбира се, ни струва и доста пари, защото по години, всяка година плащаме за охрана, като и тук политиката ни е да се охранява от фирмата на Министерството на отбраната и по-малко от частни фирми.
По отношение на имотите Министерството на отбраната се е държало с грижата на добър стопанин. Напротив, моята идея тези имоти да не се продават е защото в страната има около 3500 военнослужещи, които нямат жилище. Моята идея за тези имоти е не да бъдат продавани на парче или подарявани на общини, а върху тези имоти, през процедурата за отстъпено право на строеж, Министерството на отбраната да придобие жилища в гарнизоните, в които имаме остри нужди. Само в София са 1200 картотекираните военнослужещи, които нямат жилища и Министерството на отбраната, респективно бюджетът на държавата, плаща наеми, при положение че има имоти, върху които могат да бъдат построени срещу отстъпено право на строеж, а не срещу пари на Министерството на отбраната.
Това е моята политика. Няма да Ви изброявам, защото не Ви интересува – всъщност факти и други неща Вас не Ви интересуват. Вашата цел е да се опитате, подобно на Вашия пръв кумир отпреди 15 години – Гьобелс, и на последния Ви кумир от последните 7 – 8 години – Сталин…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Каракачанов, моля Ви!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: …да налагате една лъжа, да я повтаряте 10 пъти, или 110 пъти, и да се опитате от тази лъжа да направите истина.
Аз Ви призовавам: излезте и кажете кой остров – защото и това говорихме, кои острови сме продали, кои полуострови, за архипелазите Вие ще ми поясните в географията на България къде има такива – къде сме продали имоти по морето? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
По начина на водене – господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! И министър Каракачанов влезе в тона на душманите на „Атака“ отпреди 15 години, които ни обвиняваха в какво ли не! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене, господин Шопов!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е по начина на водене!
Ето, прекъснахте ме! (Шум и реплики.) Трябваше да прекъснете Каракачанов тогава, когато хвърляше към нас обвинения за наши кумири – Гьобелс, Сталин!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Направих забележка на вицепремиера.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Такава беше алюзията, такива бяха твърденията!
Защо не го прекъснахте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Направих му забележка.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не, не му направихте забележка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не ми дръжте тон по този начин, господин Шопов! (Шум и реплики.)
ПАВЕЛ ШОПОВ: Мен ме прекъсвате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене, господин Шопов – какъв е проблемът?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Председател, бъдете равнопоставена (шум и реплики), бъдете балансирана, когато водите заседанията! Тогава, когато нас от „Атака“ ни обиждат – мълчи се, с одобрение водещите се подхилвате на трибуната, а тогава, когато… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, моля Ви колеги …
ПАВЕЛ ШОПОВ: …някой ни обижда…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: …нека да има спокойствие в залата!
ПАВЕЛ ШОПОВ: …Вие мълчите и нищо не казвате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Казах, господин Шопов – помолих господин Каракачанов да се отнася почтително към народните представители.
Преминаваме към кръга от въпроси.
Първи въпрос от парламентарната група на ГЕРБ – заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вицепремиер, за да има все пак някакъв смисъл от тази процедура, бих искал да Ви задам въпрос, който Вие всъщност засегнахте във Вашето експозе.
Още в предизборните програми както на ГЕРБ, така и на „Обединени патриоти“ залегна концепцията за отстъпеното право на строеж – точно, за да се реши въпросът с настаняването на картотекираните военнослужещи. Това е и част от социалния пакет, който се опитваме да развием в правителството този мандат.
Тази мярка е залегнала и в Управленската програма на правителството и съответно изведена като приоритет. Бих искал да дадете информация докъде се е стигнало, какви са плановете, които са изготвени, и кога се очаква да започнат процедури, за да може все пак да решим проблема с настаняването на военнослужещите. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гаджев.
Господин Вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Имаме ли справка за картотекираните? Да. Ако може да я пуснете. (Реплики от „БСП за България“: „Приложение № 4.“)
Приложение № 3, мисля, че е.
Картотекираните служители са в точен брой – 3324, това е към края на 2019 г.
Между другото, много е прав господин Гаджев – в Комисията по отбрана няколко пъти е ставало въпрос за тези неща. Ръководството на Комисията по отбрана няколко пъти е поставяло въпроса – когато провеждахме политиката по повишаване на доходите, което беше положителна политика, която подобри тенденцията за попълване на некомплекта в армията, второ поредна година некомплектът се попълва, разбира се, не в онези размери, които е достигнал, но миналата година са около 400 човека повече, 2018 г. са около 157 човека повече – това е правилната политика.
Освен увеличение на заплатите, тоест доходите, другият много важен фактор при военнослужещите е социалният пакет, който могат да получат – жилищата, и евентуално децата им да ползват детски ясли и детски градини. Защото това се получава – един военнослужещ, да кажем от Ямбол, го преместиш в София. Той към момента получава 150 лв., за да покрие част от наема си. В Ямбол с тези пари той може би покрива половината от наема си, но със 150 лв. в София този човек не може да покрие и една четвърт от него. На практика, нищо че го повишаваш в звание и длъжност, отнемаш му част от възнаграждението, защото плаща повече. Поради тази причина ние ще направим – и сме го направили, заместник-министър Запрянов работи по този въпрос, той е готов – една класификация на градовете с наемите, горе-долу средно, и примерно в големите градове, където наемите са по-скъпи, ще покриваме по-голяма част от наема, който военнослужещите плащат, защото иначе го ощетяваме.
Другият проблем, който възниква, е, когато преместиш военнослужещия от Ямбол или от Плевен в София или Пловдив, там няма място за детето му в детската градина. Имаме няколко детски градини, които са към Министерството на отбраната, но те не са достатъчни. И точно поради тази причина е направен разчет за цялата страна.
Първо, направили сме разчета по азбучен ред на населените места, къде какви нужди има в гарнизона. И се вижда: там, където са големите гарнизони – сега четете Граф Игнатиево – 122-ма. Да, ама там има и още една база – Крумово – там има от специалните сили, тоест бройката не е 122-ма за Пловдив само, а е много по-голяма.
В същото време има едни имоти, които – първата графика показа как са продавани във времето, може би трябваше да направим и графика как са давани на общините хубави имоти, на които могат да се строят жилища. Още в края на първата година обсъдихме този въпрос с Министерството на отбраната, след това сме го коментирали в Комисията по отбрана, вместо да продаваме имотите, на каквато и цена да бъде продаден имотът – на каквато и цена да бъде, срещу тази цена не можеш да купиш толкова жилища, колкото са ти необходими. По-изгодният вариант е отстъпеното право на строеж, където Министерството на отбраната не инвестира пари, не пипа пари, не наема фирми да строят, за да има съмнения за корупция, обявява го публично. За имота „Х“ примерно в Обеля се явяват три, четири, пет фирми, наддават – минималният процент примерно е 25 с отстъпено право на строеж – който даде по-добри условия, повече проценти и в по-завършен вид жилището, той печели. Министерството на отбраната в рамките на две години може да придобие едни жилища, чрез които да реши жилищните проблеми на тези хора, и да си спести огромни пари, които в момента плаща за наеми, а те ще стават повече. Това е едно.
Нашият замисъл, тъй като някои от имотите са големи, включително в София има два или три такива големи – единият е 54 декара в Обеля. Петдесет и четири декара! Там стига метрото, комуникативно е вече. Обезщетението ще бъде огромно. Към това обезщетение да се прибави или детски център, или детска градина – според изискванията на Столична община, за да може, когато военнослужещият сутрин тръгне на работа, да си заведе детето на първия етаж в детската градина, да си хване колата или метрото, да отиде на работа, да се върне и да си го прибере, а не да се чуди къде да го запише. В София има недостиг на места в детските градини, и не само в София, в големите градове е така. Да решим с един куршум два проблема.
Това е нашата стратегия. Това е обсъждано, още когато сме писали Програмата за управление. В тази програма за управление има ясен текст за подобряване на социалния статус на българските военнослужещи. (Реплика.) И за увеличение на възнагражденията отделно. Това включва не само увеличение на възнагражденията, но и подобряване на социалния статус, който всеки военнослужещ заслужава, за да може един български воин, без значение дали е редник, или генерал, да знае, че той по време на работа или изпълнение на служебните си задължения, или когато е на мисия, не мисли за битовите си проблеми. Жена му има жилище, децата му имат жилище, децата му имат детска градина, и това е справедливо. След 1991 – 1992 г. немалка част от жилищата бяха продадени, тоест дадени на правоимащи. Има и нарушения през 90-те години – те излизат от време на време, но те са единични, не може да се каже, че е било масова практика.
Другото, което сме направили, господин Гаджев, не само с отстъпеното право на строеж, са онези апартаменти, които са в толкова лошо състояние и са стара собственост, ползвани от един, от втори, от трети в годините – примерно по 20 години не са ремонтирани. Там няма как да настаниш някого. Те са около 150 такива апартамента – около две трети са в София, другите са в някои от големите гарнизони. 150 апартамента стоят празни, защото няма как да настаниш някой военнослужещ. Той трябва да хвърли поне 10 – 15 хил. лв. минимум за един ремонт, а няма откъде да ги извади и не е длъжен да го прави. Това вече е факт като политика. Тези 150 апартамента вече са отремонтирани и там се настаняват хора. Не сме го правили публично с рязане на ленти и връчване на ключове, защото мисля, че не е необходимо, но на практика това вече е направено. Това е част от пакета на социалната политика.
Точно поради тази причина се връщам на графика № 1 – имоти са продавани минимум, и то имоти, някои от които са пускани в предишните години по един, по два пъти на търгове и не са се явявали никакви хора. Един от случаите, който се споменава, е град Русе. В град Русе 2016 г. е пуснат този имот. Той не е 150 декара, както лъжат някои хора, а е 15 или 16 декара. През 2016 г. е пуснат, не се е явил никой. През 2017 г. е пуснат, явява се само един и наддава. И цената не е смешна, а е 4 млн. и близо 100 хил. лв. – 4 млн. 92 хил. лв.
Друг имот, който се споменава, е продаден на 52 лв. квадратният метър нерегулирана площ, но там са имоти, които навремето са пускани още като процедури, и няма как да бъдат извадени от този списък, затова са пуснати, но са реализирани на базата на наддаване. Мога да Ви цитирам, тук случаи съм извадил, в които има имоти, които десет пъти по девет-десет участника се явяват. Десет пъти нараства цената. Десет пъти! На търг като на търг, печели този, който даде най-много. Но това са имоти в промишлени зони или земеделска земя извън регулация, извън гарнизоните, в които ни трябват жилища. Това е!
Останалите – мога да Ви дам справка колко пари се плащат за охрана – 12, 13, 15 милиона на годината, да не ровя из бумагите. Защо да плащаме да охраняваме нещо и да му плащаме данъците, като то е някъде, където нито можеш да построиш жилища, нито има гарнизон околовръст на 20, 30, 50 км. Плащаш му данъците, плащаш му охраната, по-добре го продай, вземи някакви пари, те влизат в бюджета. От този бюджет апропо се пълни бюджетът на Министерството на отбраната, защото после тези пари се връщат при нас. Това е политиката на Министерството на отбраната.
Възнамеряваме да направим този процес, за който пита господин Гаджев, максимално публично. Ще бъдат обявени първо в Комисията по отбрана, след това през медиите, след това чак ще ги качим на сайта. Осем или девет имота са в София. Шестте имота, за които Ви говорих, в Пловдив, които си върнахме, които бяха подарени на Oбщината – тя не беше извършила никакви действия и ние си върнахме имота. В онези райони примерно Поморие – имот, който си върнахме, 56 декара, там в града нямаме нужда от жилища за военнослужещи. Там може пак през отстъпеното право на строеж да се поиска да бъде построен социален почивен дом или нещо подобно, старчески дом за бивши военнослужещи. Строиш го и им осигуряваш, тъй като другият проблем е с почивките.
Още 90-те години една част от почивните станции са продадени или до такава степен занемарени, че са неизползваеми. Справка Витоша – станция от 10 години, 12 години, 15 години не функционира, полуразрушена. Ние нямаме 15 милиона да извадим да я ремонтираме, ще я дадем на Агенцията за приватизация да я реализира. Поискана е, даваме я да я реализира, парите ще ни се върнат за нещо друго. Но там, където можеш, даваш го, там, където нямаш жилищни нужди, строи се почивен дом, старчески дом – има възрастни военни пенсионери вдовци, без семейства останали и така нататък, които също имат нужда някой да се грижи за тях.
Това ми е визията за социалната политика. И ще бъде направено по най-публичния начин, включително като консултанти за процеса и процедурата ще бъдат използвани водещи европейски и световни фирми, за да няма абсолютно никакво съмнение и да не сънуват някои хора острови, полуострови, архипелази и така нататък. Но там, където дрънчат в главата копитата на червената конница, то няма как да се оправи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Първи въпрос от парламентарната група на „БСП за България“.
Заповядайте, господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Вицепремиер и министър на отбраната! Огромните средства, отделяни за охрана през последните години от Министерството на отбраната, доведоха до създаването на фирма МОБА – структура на Министерството, която все пак осигурява работа на освобождаваните от служба военнослужещи.
Вие сам споменахте, господин Министър, че годишно за охрана се отделят около 12,5 милиона и около 2,5 милиона за управление, общо около 15 милиона на година. Но разходите за охрана не намаляват, а се увеличават по обясними причини, тъй като растат, разбира се, и заплатите, и осигуровките. Имотите вече като цяло също постоянно се декапитализират и губят своята стойност. Огромните терени не будят апетитите за никого. Общините се отказват от тях поради липсата на достатъчно средства в бюджетите им. Такива средства има само в чужди компании, които ще изкупуват земята ни с неизвестна цел. Останаха малко стойностни имоти, за които стана дума, и то най-вече около големите градове.
Изходът е в правителствено решение, което да формира една агенция, която да поеме ненужните имоти и да освободи Министерството на отбраната от задължението да ги управлява, продава и охранява. Но Министерството на отбраната, което е похарчило милиарди за тези имоти през годините, е необходимо да получи компенсация от реализацията на имотите от тази агенция и тези средства да отиват в един фонд за модернизация на Българската армия.
Явно досегашната практика средствата от продажбите да отиват в Раздела „Приходи от собственост“ в бюджета на Министерството на отбраната…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът, господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ: …се оказа неработеща и не стимулира Министерството да се освобождава от имотите в интерес на отбраната на страната.
Моят въпрос към Вас, господин Министър, е да доразвиете какви краткосрочни и дългосрочни мерки са предвидени по отношение на имоти с отпаднала необходимост за ускорената им реализация на пазарни цени? Вие споменахте и за процеса на прозрачност, но също така как ще използвате публично-частното партньорство в тази сфера? Аз мога да кажа, че имаме опита с тези детски градини в Карлово и Казанлък и може да се върви в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милев.
Господин Вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Милев, уважаеми колеги! Сега ще Ви дам точните данни за последните три години – 2017-а, 2018-а и 2019-а, за охрана.
За охрана на имотите с отпаднала необходимост 2017 г. по бюджета на Министерството са изразходени 15 млн. 477 хил. лв.; 2018 г. – 17 млн. 341 хил. лв.; 2019 г. – 19 млн. 436 хил. лв. Вие сам забелязахте, че сумата нараства. Нараства, защото нараства и минималната работна заплата.
Фирма МОБА. Нашият стремеж като политика – и това е моето разпореждане към ресорния заместник-министър, тъй като тя е 100% собственост на Министерството на отбраната, не е частна фирма, на практика е държавна фирма – е тя да поема от година на година максимален брой имоти. Това, разбира се, зависи и от хората, които можеш да наемеш за подобен вид работа. В последните три години участието на държавната фирма на Министерството на отбраната МОБА за охрана на нашите имоти е нарастващ процент за сметка на частните фирми. Това буди недоволство в частния сектор, но в края на краищата аз разсъждам така: с парите на Министерството храниш служители на Министерството, и то тези служители са бивши военнослужещи. 90% са бивши военнослужещи – хора, които са дали живота си в армията, пенсионирани са, пенсиите им не са кой знае колко големи, и сега получават допълнително възнаграждение, работейки в тази фирма МОБА като охранители. Това е част от социалната политика към хората, които са напуснали армията.
Едва ли е възможно – според мен не е възможно, наблюдавайки процесите – на 100% всички имоти на Министерството на отбраната да се охраняват от тази фирма. Тя трябва да стане огромна, а виждаме, че на пазара има много големи фирми, които с огромни доходи са конкуренция. В края на краищата ти си длъжен и тук за охраната да обявиш процедура и не можеш директно да кажеш: няма да е частна фирма. Трябва да спазваш Закона.
По отношение на Вашата идея за този фонд. Това е стара идея, която сме обсъждали и коментирали на две на три в Комисията по отбрана с Вас. Тук има една друга опасност – ако тези имоти отидат към един такъв национален орган, те ще бъдат продадени. Дадох Ви пример за имота в Русе за 4 млн. лв. Четири милиона лева всъщност, или 50 милиона на година не ни оправят почти нищо. Но примерно имотът в Обеля, той е по-точният пример, колко ще го продадем на декар? Колко – 100 евро на квадратен метър? 100 лева, 100 евро, той не е в регулация. Да кажем: 100 евро да му вземем, 150 да му вземем, ще вземем едни 10 – 15 милиона. С 10 – 15 млн. евро колко жилища ще купим? Много по-малко, тъй като пазарната стойност на жилищата вече в тези райони на София е 800 – 900 евро на квадратен метър. 80 – 100 квадрата жилище ти излиза 80 – 90 – 100 хил. евро. Колко апартамента ще купиш? И те ще бъдат единият тук, другият там или по два във вход и така нататък.
Нямам нищо против тези имоти, които така или иначе тежат на бюджета на Министерството, защото само ги охраняваме, а дори като ги обявиш на търг, никой не идва, някой друг да се грижи за тях, да не е върху нашия гръб. Но имотите, върху които могат да бъдат строени жилища, или този орган, за който Вие говорите, тази национална агенция е наясно и ѝ бъде разпоредено със закон, че имотите, на които може да се извърши жилищно строителство, ще бъдат с отстъпено право на строеж за нуждите на Министерството на отбраната. Респективно, ако има такъв имот в Министерството на транспорта, нека да бъде за жп служителите, или в Министерството на вътрешните работи нека да бъде за полицаите, а не да се продава ей така общо, защото колкото и пари да вземеш, с тях ще купиш много по-малък брой жилища, които да са ти необходими.
Казвам Ви: 1200 са само в София, и това са за униформените. Не говоря за служители на агенции и други цивилни, така че тази идея трябва да се обмисли добре. Нямам нищо против да се намери най чистият вариант. Въпросът при мен и основната ми идея е с тези имоти да се задоволят жилищните нужди на хората, работещи в Министерството на отбраната, и това според мен е правилният подход.
Част от Вашия въпрос покри и въпроса на господин Гаджев, но това е нормално, ние сме в една комисия и тези неща там се коментират – било официално, било неофициално.
Нещо пропуснах ли, извинявам се? Благодаря Ви много. На този Ваш въпрос това е моят отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ няма да се възползва.
От „Обединени патриоти“ – господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Каракачанов! Въпросът ми е свързан по-скоро със самата процедура по извършването на продажби или сделки с такива имоти. Вие описахте много добре какъв е редът – че всичко това става по Закона за държавната собственост и с решение на Министерския съвет, като в тази процедура също могат да участват и страни, които са засегнати, заинтересовани или отговорни, свързани с държавната собственост.
Моят конкретен въпрос е следният: при формирането на управлението на държавата – коалиционното правителство, партия „Атака“ участва пропорционално и към настоящия момент продължава да участва с представители в изпълнителната власт – министър, шест заместник-министри, областни управители, заместник-областни управители и така нататък.
Конкретният ми въпрос е: при гласуването на конкретните сделки, одобряването им от Министерския съвет, как са гласували представителите на „Атака“ – подкрепяли ли са ги, възразявали ли са, протестирали ли са? Също така от справката, която беше представена, видяхме, че има само два продадени имота: единият – на територията на София-град, и един имот на територията на София-област. Областният управител на София-град е представител на „Атака“, областният управител на София-област е представител на „Атака“. Протестираха ли, възразиха ли, подадоха ли сигнал? Реагираха ли на всички тези сделки? Чисто процедурно ни разяснете какво е било поведението на представителите на бившите ни партньори. Как мислите: защо това поведение е било такова и какво е станало, че досега са мълчали като мушнати гайди…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Симеонов!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: …а оттук нататък имат претенции?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Симеонов, моля Ви! Правя Ви забележка! (Шум и реплики от нечленуващите в ПГ.)
Господин Вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Симеонов! Не бях се сетил за този ракурс на дебата. Това ме развесели.
Всъщност представителите на партия „Атака“ в правителството винаги са подкрепяли и са гласували „за“, като всеки един казус, знаете, минава на съгласуване между министерствата. Тоест всеки министър, както и аз, ако става въпрос за друго предложение, за решение, мога да възразя. Възразявал съм два или три пъти, както знаете, по темата за Истанбулската конвенция и други неща, и става дебат в Министерския съвет.
По нито един случай за сделки, внесен от мен, макар и малко, не е имало възражение от моя колега господин Караниколов, който, между другото, е изключително честен професионалист, нито от областните управители, които също са от „Атака“. Бях забравил този факт.
Всъщност тяхното държане е, че едва ли не са опозиция и аз бях забравил, че те всъщност са реално във властта. Прав сте! Имат министър, шест заместник-министри, двама областни управители, шест заместник-областни управители, директор на една банка, ако не ме лъже паметта, и много други такива постове. Тук обаче те се държат като опозиция.
Ще отговоря на Вашия въпрос – на какво се дължи? (Реплика от народния представител Александър Паунов.)
Господин Паунов, ще го обясня от марксистко-ленинска гледна точка. Те се правят на меншевики или на троцкисти, или – не знам?! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Каракачанов, моля Ви!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Но по принцип на какво се дължи? Дължи се на това, че социологията не ги хваща. Тях ги е яд, че „Обединените патриоти“ вървят напред, а тях ги няма в джаза, както се казва, радиото не ги хваща. И затова се опитват с подобни клевети, защото това е клевета, с подобни клевети, повтаряйки една лъжа, както казах, като Гьобелс и Сталин хиляди пъти, да остане впечатлението в обществото, че тук има нещо гнило, а те са борците. Аз не съм ги чул нито тук, нито в Министерския съвет, нито когато бяха в нашата коалиция, те да възразят за нещо.
Няма да споменавам за други неща, които не мога да докажа, Вие се сещате за какво говоря. Това е моето обяснение: смятат, че, оплювайки довчерашния си партньор, ще спечелят те. И евроизборите, и местните избори показаха дали тази тактика е правилна, но това могат – това правят, друго не са научили за 15 години в парламента. Така мисля аз. Ако някой се почувства обиден, съжалявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не давайте квалификация, господин Каракачанов, моля Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Извинявайте, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължаваме с въпроси от партия „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.
Заповядайте, господин Нецов.
СЛАВИ НЕЦОВ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър и Вицепремиер! На много от въпросите, които вълнуват българското общество, Вие отговорихте в самото начало. Все пак искам да Ви задам един въпрос: защо има липса на информация за продажбата на имоти на Министерството на отбраната? Поводът за това е, че те не са актуализирани от миналата година, а вече сме месец март.
Освен това липсва и достъпна до обществото информация за имотите, чиито статут ще бъде променен и трябва да се смени също собственикът. Последната информация за това на сайта на Министерството на отбраната е за 2018 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Нецов.
Господин Вицепремиер, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Нецов! Както казах, още при отговора на първия въпрос, цялата тази информация първо се обявява на сайта на Министерството на отбраната. След това, като влезе като точка от дневния ред за трансформация на един имот, е на сайта на Министерския съвет. След това се публикува на сайта на Министерството на отбраната плюс в два национални ежедневника 30 дни преди провеждането на търга. Публикува се имотът – какво представлява, колко декара е, в регулация или не е в регулация, има ли застроена площ върху него, няма ли, в какво състояние е – 30 дни по-рано. Този, който проявява интерес – има фирми, които следят какво продават ведомствата, няма как това нещо да бъде обявявано, за да го четеш като сводка, по която и да е от националните телевизии. Тридесет дни преди провеждането на процедурата се публикува в два национални ежедневника и на сайта на Министерството.
Тъй като аз утвърждавам годишния план за продажби – примерно десет имота, както виждате, продадени са само два, пуснал съм само два да се продават. Този списък в момента, в който бъде утвърден от министъра, също се публикува на сайта на Министерството, тоест заинтересованите лица могат да получат информация какви имоти се обявяват за тази година. И когато започне процедурата, както вече казах – 30 дни преди провеждането на процедурата, допълнително се публикува в два национални ежедневника, плюс на сайта на Министерството на отбраната. Такова е изискването по закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Следва въпрос от групата на народните представители, нечленуващи в ПГ – имат право на един въпрос.
Господин Чуколов, заповядайте.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Господин Каракачанов, задаването на въпроси не е клевета. Трябва да е ясно това нещо.
Конкретно ще посоча сделки, за които искам отговор от Вас: да – да, не – не. Не общи лакардии. Не сме седнали тук да ядем кюфтета и пържоли, да си пием водката.
Въпрос: продадени ли са от Вас, Вашият подпис стои ли под сделка за 115 дка в Пловдивската община Куклен, местността „Капсида“ за 830 хил. лв. – 7,20 лв. на кв. м? Да или не, стои ли Вашият подпис там?
Стои ли Вашият подпис под сделка за 16,3 дка в община Куклен, местността „Капсида“, продадени за 161 хил. лв.? Девет лева и деветдесет стотинки на квадратен метър! Като промоция. Стои ли Вашият подпис там – да или не? Искам да го чуя от тази трибуна.
Също така: Несебър – 96,2 дка, продадени за малко над 5 милиона, с 14 сгради с обща застроена площ над декар между, забележете, два хотела: хотел „Сол Несебър Бей и Маре“ и „Сол Несебър Палас“. Дали не е апетитен имот това? Тези имоти в община Куклен дали не са апетитни?! Наблизо до летището са, всякаква комуникация е там, индустриална, промишлена зона, предприятие след предприятие за десетки милиони се градят там, цената скача ежемесечно. Имотите там са златни, казват го брокерите на недвижими имоти – справка от сайта „Недвижими имоти“. Колко струва подобен имот там? Какво пише тук? (Показва справка.) Пет милиона евро струва такъв имот там! Тези имоти, които продавате, са седем пъти, пет пъти, четири пъти по-ниски от пазарната им оценка.
В Русе – и двамата сме от Русе и знаем за какво става въпрос. Бившата Военна болница, продадена за четири пъти по-ниска цена от продажната. Продадена за около 200 лв. на кв. м, ако не се лъжа, а там цените са около 800 лв. – в идеалния център на Русе. За тези сделки искам да ми дадете отговор.
През месец октомври казвате, че хиляди имоти се продават, има ги в списъка за продажба. През месец август миналата година Вие казвате, че ще продавате тези полуострови. Иронизирате – да, разбирам го това: архипелази, острови и така нататък. Не! Има си конкретни данни, които са изнесени от медиите дори, защото ние работим с публична информация. Не работим с информация както Вие сте работили през годините – тайно.
Ето, господин Министър, сега ще Ви я оставя тук. Ето на тези четири въпроса за тези четири имота моля да ми отговорите: да – да, не – не, стои ли Вашият подпис под тези сделки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Чуколов.
Господин Вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Забравихте си някакви листчета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Остави ги за Вас като подсказка.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Слушайки по телевизията, знам какво ще ме питате и съм се подготвил.
Имот в град Куклен, местността „Капсида“, област Пловдив, с площ 16 дка 313 кв. м, продаден за 161 хил. 130 лв., без ДДС е цената. Как ги видяхте два-три лева? Тук излизат 10 лв. на кв. м. Изчислете – 16 дка на 161 хил. лв.
Девет участника са се явили. Девет! Тоест внушението, аз мисля, че и това трябваше да научите, че някой може да направи търга скрито – покрито, неслучайно казах: 30 дни преди търга се обявява. Неслучайно Ви подсказах, за да не влизате в собствения си капан, че някой път се явяват повече участници.
В справката е обявена началната цена. Върнете справката с имотите – вижда се наддаването. Явили са се девет участника. Мисля, че пазарът определя търсенето, а не Вие. При девет участника двама са наддали страшно много. Единият е стигнал до 256 хил. 800 лв., но след това се отказва и печели вторият – със 161 хил. лв. Имотът не е в регулация. Той може да бъде използван или за селскостопански, или за промишлени нужди, ако някой построи нещо. Така че при девет участника Вие да ми кажете, че имотът е продаден без пари, като всеки е наддавал, всеки е преценил колко може да извади и колко да даде…
Несебър, местността „Кокалу“ с площ 96 дка е продадена за 5 млн. 41 хил. лв. без ДДС. Там се е явил един участник. Надигнал е цената с малко, но той се е явил. Ако Вие смятате, че имотът е 5 млн. евро, защо не се яви някой, който да даде не 5 млн. 41 хил. лв., а да даде примерно 5 млн. 100 хил. лв. или 6 млн. лв.? Обявено е публично! Вие ми казвате…
Аз не съм го продал, както Вие си представяте, намекнахте за кюфтетата и ракията – нещо, което някои от Вас правят всеки ден в един известен столичен скъп ресторант, но…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Каракачанов, моля, не се отклонявайте от темата!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: …то не става като в ресторанта тук, близо до Общинския съвет – ядеш и плащаш. Там не става така – публично е!
Явил се е един участник. Вдига цената малко, но цената е тази. Ако имотът е двойно по-скъп, както твърдите Вие, може би щеше да се яви някой и да даде малко повече. Не се е явил! Това е за Несебър, но не е в Несебър, а е извън него и е на повече от един километър от морето. Няма два хотела, пет хотела, както Вие пишете. Какви два хотела, какви пет хотела?
В част от имотите има сгради, които отдавна не са обитаеми, и всъщност това възпира много от участниците, защото той купува земя, много често извън регулация, за която трябва да си плаща, за да я вкарва, но купува и сгради, които за нищо не стават – строени 50-те и 60-те години, и трябва да плати, за да ги събори. Затова много хора се отказват, защото на практика не му излиза сметката. Аз обаче нямам право да не оценявам тези сгради, те се оценяват. Може да е полупаднал обор или склад, оценява се и се вкарва в цената. Защото ако не го направя, ще имате основание да ме питате. Сега нямате основание!
Русе. Казахте: родният ни град. На Вас не Ви е роден град, но това е друга тема. Цената на търга е 4 млн. лв. Там са 18 дка. За какви 150 дка говорите, като са 18 дка? Цената, на която е продаден на търг, е 4,59 млн. лв., повтарям! Мога да Ви кажа номерата на заповедите, включително и коя е фирмата, която го е закупила.
На 29 декември 2016 г. – при един предходен министър на отбраната, е обявена процедура, но никой не се явява за този супер изгоден според Вас имот. През 2016 г.! Никой не се явява за супер изгодния златен имот, както Вие твърдите. Знам го къде е – това е бившата казарма на Пети полк, след това беше военна болница – във времето, в което Вие не сте били в Русе. Изоставен имот.
На втория търг се явява един купувач. Един! Вдига малко над цената и го закупува за 4 млн. 59 хил. 830 лв. Ако според Вас този имот беше златен, защо не се яви поне още един, при положение че е публично обявен? Как ги сеете тези твърдения?
Другите, за които ме питате, всъщност тези за Куклен са два имота. Отговорих Ви – това е земя не в регулация. (Реплика от народния представител Десислав Чуколов.) Писмено да Ви отговоря? Ако искате писмено, ще ми напишете въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Вицепремиер.
Преминаваме към втория кръг въпроси.
От парламентарната група на ГЕРБ? Не виждам.
От парламентарната група на „БСП за България“?
Господин Ерменков, заповядайте с Вашия въпрос.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Заместник-председател на Министерския съвет и министър на отбраната, аз ще се опитам да изляза от пикантната тема за имотите, която е доста благодатна за обвинения, оправдания и така нататък, но ми се струва, че има други органи, които трябва да разследват има ли нещо нередно, или няма.
Ще се спра на втората част от това, за което сте поканени тук – кадровата политика на Министерството на отбраната – една кадрова политика, която може да бъде основно разделена в две направления.
Първото, което е и основното, касае решаването на проблема с некомплекта на личния състав в Българската армия.
Вторият е свързан с назначението на военнослужещи и цивилни лица на ръководни длъжности в Министерството на отбраната и Българската армия. Вчера бяхме свидетели на приемането на поредното изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили. Направи впечатление, че доста притеснения възникнаха при обсъждането на този закон. В крайна сметка не стана ясно дали ще се постигне крайният резултат, който е заложен вътре. Това, между другото, е притеснение не само на тези, които се въздържахме при приемането му, но съм убеден – било е притеснение и на всички онези, които са свързани с армията.
Говорейки за основния проблем, който е свързан с некомплекта в Българската армия, искам да обърна внимание, че една от мерките, които Вие предприехте, е стартирането на кампанията „Бъди войник“. Числата обаче говорят обратното. През 2019 г. има приети 729 военнослужещи, което е с 80 човека по-малко от 2018 г., когато тази кампания я няма. (Реплики.) Поне това са числата, с които аз разполагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Въпросът ми е такъв: има ли анализ от проведената кампания и какъв е ефектът от нея? Има ли оценка на въздействието на промените, които бяха инициирани през последните три години, с цел решаването на некомплекта? Ако има такава оценка, каква е тя? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Господин Вицепремиер, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ерменков, аз съм доволен, че има такъв дебат, защото ми омръзна едни хора, които в живота си един пирон не са забили – един пирон в живота си не са забили, а от 15 години лапат кюфтаци, ама не тук евтините, а в един скъп ресторант, да ме обвиняват мен. (Реплики от народния представител Десислав Чуколов.) Пак казвам: хора, които един пирон не са забили в живота си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, господин Каракачанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Затова този дебат е добър, за да се види колко е вярно, че има продадени острови, полуострови, архипелази в пламъци и така нататък. Видя се!
По отношение на некомплекта. Не знам тези цифри, но вероятно някой – дали съзнателно, дали несъзнателно, Ви е заблудил. Не е пред мен точната справка, но мисля, че на въпрос от блицконтрола в Комисията по отбраната отговорих конкретно. Ще цитирам по памет, тъй като справката не ми е пред очите: постъпилите на служба за 2018 г. в сравнение с предходната 2017 г. са със 157 човека повече. Тоест малка крачка напред. Тази година са близо с 400 повече. Това са данните, и то отчетени от Щаба на отбраната, а не ги броя аз – броят ги видовете въоръжени сили.
Другото нещо, което е хубаво в тази кампания – един лев не е похарчен за нито една медия, а същите хора, които сега говорят за кюфтета, имоти, архипелази, обясняваха, че сме похарчили милиони за медии. Един лев! Цялата кампания в рамките на някакви смешни пари е от бюджета на Министерството и е, за да се придвижи една техника от един град до друг, за да я видят хората, да дойде оркестъра, да му се платят пътните. Всичко е правено с Представителния ансамбъл на въоръжените сили, Гвардейския представителен духов оркестър, участници от различните формирования – специални сили, сухопътни войски, ВВС. Знаете, всъщност Вие не бяхте, че в Плевен, а и в Пловдив на кампанията „Бъди войник“ прелитаха самолети, за да бъде по-атрактивно.
Тук е мястото да благодаря на Централното военно окръжие и на заместник-началника на отбраната генерал Илиев, които ръководеха тази кампания.
С толкова малко пари дава резултат. Резултатът според мен няма да бъде огромен дори и следващата година, както вече е разговаряно, заплатите да се увеличат с още 10%. За три години с по 10 – 30%, и за четвъртата година с 10% ще станат 40%. Основният въпрос не е във възнагражденията. Естествено, че всеки млад човек иска да работи и иска трудът му да бъде оценен по-добре. Трудът в армията е рискова професия – Вие като офицер знаете. Тези хора, които идват, идват не заради заплатата, защото и с тридесетте процента увеличение тя не може да достигне свободния пазар – те идват от някакъв идеализъм, идват от чувство за отговорност, припознават се като хора, които са длъжни да защитават страната си.
Вече говорихме за социалния пакет, който трябва да бъде подобрен – говоря за жилищата, за детските градини. Забележете, аз не разчитам да товаря бюджета допълнително. Предпочитам тези 2%, които правителството ще отдели по Националния план до 2024 г., да отиват за модернизация на армията. Ние няма да вземем допълнителни пари от бюджета. Ние искаме с наличните имоти, които имаме, с отстъпено право на строеж там да получим наготово тези жилища. Имаме това право по Закон и такава е практиката навсякъде в България, но този въпрос трябва да го решим и тогава ще има още едно подобрение.
Другият фактор е, че младите хора в училище нямат военно обучение. Имат едни пет часа в час на класния – виждали сте учебничето. Честно казано, тези уроци ги има и в учебника по история за трети и четвърти клас.
Това, което сме се разбрали с министъра на образованието и е една от темите на последния ни коалиционен съвет, по която имаме съгласие и сме решили, е да увеличим часовете по военно обучение, включително за желаещи в центровете за обучение или във военните училища, където има материална база, да се направят летни обучителни курсове. Когато един младеж до 18-, 19-годишна възраст, докато завърши средното си образование, има съприкосновение с военна техника, с оръжие, понаучи нещо повече за армията, това би разпалило любопитството, интереса и желанието му да служи.
Друг един голям проблем, който съществува, беше разбиването на системата на Организацията за съдействие на отбраната в края на 90-те години. Вие знаете, а и хората, които са ходили войници, че в тази система се подготвяха хора за парашутисти, шофьори, изучаваха бойни изкуства. Тоест отиваха в специалните части – радисти, безмоторно летене, водолази, видовете въоръжени сили. До 18-годишна възраст – до завършването на средно образование тогава и влизането в казармата, 10 – 12% от младите хора бяха преминали някаква предварителна подготовка, след което само доусъвършенстваха. Тази система не съществува като материална база – раздадена е на различни ведомства, или е продадена още в края на 90-те години, в самото начало на този век. Сега е много трудно това да бъде възстановено.
Каква е идеята ни тук? В страната има около 30 подобни сдружения с идеална цел – не фирми, които се занимават с подобна дейност. Примерно в Пловдив има един-два клуба, които се занимават със спортна стрелба и с бойни изкуства. Във Варна се занимават с водолазно дело и ветроходство. Да се опитаме да обединим всички тези сдружения с идеална цел и да се опитаме да им предоставим част от тези имоти с отпаднала необходимост, но, забележете, за ползване – не е подарък, тъй като все пак е сдружение. Ако можем да подпомогнем и с нещо за пооправянето на имота, за да може да се развива там тази дейност? Разбира се, това сега трябва да го регламентираме със Закон, защото не може едно частно сдружение, дори под шапката на Министерството на отбраната, да провежда стрелби или друга бойна подготовка. Добре е в Закона да има някаква поправка – мислим по този въпрос и ще измислим как да го направим, че да го легализираме. Въпреки това и това няма да реши проблема. Защо? (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: България се намира в демографска криза. Около 40% от подаващите молби се оказва, че са или с наднормено тегло, или с някакъв здравословен проблем. Въпреки това, един от критериите за кампанията „Бъди войник“ – дали успешна, или неуспешна, е колко души се явяват за едно място, когато се обявяват конкурсите. Ако допреди 2 – 3 години горе-долу за ВВС бяха едно към едно, а за другите под един човек за едно място, сега за Сухопътни войски, където службата е най-тежка и респективно има най-малко мераклии за тази тежка служба, е 1,7 човека – близо двама човека за едно място. Във ВВС стигат до 6 – 7 човека за едно място. Това е една добра тенденция.
Тук стигаме до въпроса, за който Ви казах – 40% отпадат поради здравословни проблеми, наднормено тегло, някой от тях нямат достатъчно образование, тоест нямат и средно образование и не могат да се справят, а с техниката е сложно.
Тук, от тази трибуна, ще се върна на една моя тема отпреди 4 години. Този проблем го има не само в България. Вземете една Германия, която е моторът, двигателят на Европа. Там също има некомплект и той е доста по-неприятен и по-голям от този в България. Там заплатите са германски, но има същия проблем. Франция има същия проблем. Всички държави, в които има кадрова, тоест платена служба, а не наборна, имат този проблем. И какво правят, за да го преодолеят?
В последните 2 – 3 години всички скандинавски държави – Швеция, Норвегия и Финландия, върнаха наборната военна служба. Нима те са по-заплашени като регион? Не са, но мислят. Дания – европейска демократична държава, едва ли някой се съмнява, никога не е премахвала наборната военна служба. (Шум и реплики.) За Турция и Гърция е ясно. Отговарям на въпроса – Гърция и Турция винаги са я имали. В Германия и Франция започват да говорят за връщане на наборната военна служба. В Австрия, където има девет месеца задължителна наборна военна служба, коментират дали да не я направят 12 месеца.
Мисля, че единственото решение е на две стъпки – да отидем към връщане на наборната военна служба.
Първата стъпка е Законът, който сме приготвили и който е част от Програмата ни за управление и го има вътре, за доброволната военна служба, но там преодоляването ще бъде с около 1200, 1300 до 1500 души на година. Тоест пак няма да решим проблема, но като първа стъпка – доброволна военна служба, и до 2 – 3 години – не да го правим давай на бегом, а да се поработи малко, да се пристъпи към връщане на наборната военна служба за шест или за девет месеца. Това ще каже военната експертиза. Само така можем да решим некомплекта, защото това е всеобщ проблем заради демографската криза, застаряването на населението в Европа, здравословните проблеми, които се получават. Непригодните за военна служба са около 40%.
Това е като отговор на Вашия въпрос за некомплекта. Той е малко встрани от темата, но е хубаво, че го зададохте, защото е важен въпрос въобще за бъдещето на Българската армия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Беше интересно. Благодаря, господин Вицепремиер.
Продължаваме с въпроси от „Движението за права и свободи“. Няма да има.
От „Обединени патриоти“ – господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, лично за мен днешното изслушване по чл. 113 от Правилника не представлява нищо друго освен финала на една нескопосана, клеветническа кампания. За подобна кампания съм осъждал многократно представители на тази партия, включително и човека с четири пробации, който поставя въпроса, а техният лидер и в момента ми изплаща удръжка от заплатата за изгубено дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Симеонов, към въпроса. Моля Ви!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По въпросната кампания за продажба на недвижими имоти съгласно законите, правилниците и реда, установен в Република България, искам да Ви питам колко кофи още помия може да изтърпите, без да завеждате дело? (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не е по темата, господин Симеонов.
Господин Вицепремиер, мисля, че няма да отговорите.
От партия „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“? Не виждам.
Преминаваме към отношение по темата.
Първи имат за отношение – ГЕРБ. (Народният представител Десислав Чуколов иска думата.)
Вие нямате втори въпрос. (Реплики.)
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Нечленуващ в ПГ, встрани от микрофоните): Аз съм задал въпрос и искам да взема отношение.
Нямате право на отношение по Правилник, господин Чуколов. Вие сте го задал, но нямате право по Правилник понеже не сте парламентарна група. (Реплики.)
От партия ГЕРБ ще има ли отношение? (Шум и реплики.) Не виждам.
Колеги, моля за тишина в залата!
От „БСП за България“?
Господин Цонков, заповядайте – пет минути за отношение по темата.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Вицепремиер! (Шум и реплики.) Искам първо да направя едно уточнение, че както е зададена темата и предложението за изслушване…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: …днес трябва да дискутираме не само проблемите с имотите с отпаднала необходимост, а напротив, трябва да говорим и за кадровата политика. (Реплики.)
Това е едно уточнение, което бих искал да направя. Днес бяха поставени на нашето внимание много сериозни въпроси. Единият от които е свързан с кадровата политика. (Народният представител Десислав Чуколов разговаря със заместник министър-председателя Красимир Каракачанов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Чуколов, моля да заемете мястото си! Господин Вицепремиер, моля Ви! (Реплики.) Господин Чуколов, заемете мястото си! Благодаря Ви.
Господин Цонков, заповядайте за отношение.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря Ви.
Първият въпрос, който днес дискутирахме, е за имотите с отпаднала необходимост. Считам, че вторият въпрос, който беше засегнат съвсем бегло, а го имаше в предложението за днешното изслушване, уточнявам още веднъж, е кадровата политика. Защото това е основният въпрос, на който трябва да обърнем внимание, още повече че човешките ресурси и хората в отбраната са един от основните елементи за способностите на въоръжените сили на България. Бих искал накратко да засегна и двата въпроса.
Разбира се, некомплектът на въоръжените сили не е от вчера и от днес – той датира горе-долу от шест години насам. Има различни опити за решаване на този проблем с недокомплекта на Българската армия. За съжаление, опитите до момента не са много успешни – нито широко рекламираната визия за доброволна служба, която сега разбирам, че тепърва ще обсъждаме; нито спешните мерки за решаването с различни законодателни промени; нито дори рекламната кампания „Бъди войник“ – виждаме, че ефектите не са желаните от Министерството на отбраната. Некомплектът продължава да стои – пет хиляди души и нагоре.
През 2019 г., между другото уточнявам, че тези данни са взети от отговор на парламентарен въпрос, обявените през 2019 г. са 1364 длъжности за войници на служба, от които са приети 729.
За 2018 г. са приети 806 военнослужещи, което означава с около 80 по-малко от 2019 г., макар че през миналата година имаме и кампанията „Бъди войник“, за която са похарчени около 500 хиляди.
Проблемът с некомплекта не е само в Българската армия. Както стана ясно, този проблем съществува във всички натовски армии. Там по различни причини, с различни подходи управляващите на натовските армии се опитват и решават в голяма част проблемът с некомплекта, който съществува. Защо не можем тук да намерим най-правилния начин?
Искам да се обърна и да поставя въпроса малко и на научна, не само на политическа основа, защото е важно да се уточни кои са основните фактори, господин Вицепремиер, които влияят върху стимулирането на младите хора и решаване на некомплекта, и, разбира се, политиките за набиране на личен състав. Именно това са, на първо място, възнаграждението, разбира се, безработицата няма как да я подминем и, естествено, системата за набиране на кадри.
По изследвания, които са правени във водещи страни каквито са САЩ и Великобритания, се оказва, че като коефициент на въздействие са именно: възнагражденията – 1,64, като влияние върху набирането на кадри; 0,9 за безработицата, и 0,5 за системата за набиране. Разбира се, върху безработицата трудно може да влияе Министерството на отбраната, но преди да се присъединят към армията, младежите разглеждат вкупом и паричните, и непаричните предимства, които дават условията на труд, включително и в Министерството на отбраната.
Тук искам да кажа още нещо. Установено е, че ако се направи едно средно увеличение от 10% във военната сфера спрямо гражданската, това ще даде между 5 и 8% увеличаване на набраните войници. Следователно предизвикателството пред Министерството на отбраната за набиране на личен състав е правилният избор от стимули, който трябва да бъде разработен. Тук правилно говорим за социалната политика и за един социален пакет, който и ние от „БСП за България“ сме готови да предложим.
Така че системата за набиране на кадри…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Цонков, времето!
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Едно изречение.
… също е проблем, но трябва да бъде повече ориентирана към професионалната армия, която в момента функционира в Министерството на отбраната и в България. Разбира се, и рекламните кампании и целенасочено да се работи по проблемите на Българската армия за най-необходимите военни професии и дефицита, където има, в редиците на Българската армия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Едно изречение беше, но успяхте да го направите наистина сложно изречение.
Отношение от парламентарната група на „Движението за права и свободи“? Не виждам.
От парламентарната група на „Обединените патриоти“?
Имате думата, уважаеми господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Изслушването на министъра е конституционно и законно уредена процедура в рамките на парламентарния живот и е нещо изключително положително. Тази процедура обаче беше инициатива на няколко бивши членове на парламентарната група на „Обединените патриоти“, сега зависими народни представители...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: По темата, уважаеми господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: ...от един общински съветник в София и неговите спонсори.
Темата беше формулирана твърде неясно – за разпореждане с имотите на Министерството на отбраната и за кадровата политика. При внасянето ѝ днес обаче кадровата политика беше формулирана като „кадровата политика на коалиционния партньор „Обединени патриоти, ВМРО“ и господин Каракачанов като лидер на ВМРО“.
Припомням, че изслушване в Народното събрание става на министри, но не и на политически лидери. Тук се споменаваха имена на активисти на организацията, на хора, назначени и заемащи държавни и други длъжности, извън обсега на функциите на министъра на отбраната и вицепремиер по обществения ред и сигурността.
Тъй като не стана ясно за какво говорехме и не чухме никакви конкретни данни за дебата по имотите и по кадровата политика, ще ми позволите да изразя отношението на нашата група за това какво стана през последните две години и 10 месеца в Министерството на отбраната и в сектора на сигурността.
Ще започна по точки и кратичко. За първи път за тези две години и 10 месеца три пъти бяха вдигнати възнагражденията на служителите в сектор „Отбрана“ с 10% или общо 30%, макар това да не е капитализирано в пропорции. За първи път бюджетът на отбраната надмина 2 млрд. лв. за 2020 г. – 2 млрд. 41 млн. лв., като през 2018 г. беше едва 1 млрд. 613 млн. лв. За първи път разходите са насочени за придобиване на отбранителни способности, тоест за доставка на въоръжение и бойна техника.
През 2020 г. сумата ще достигне 146 млн. лв. и е с 42% по-голяма за капиталови разходи спрямо 2019 г. и със 166% спрямо 2018 г. С тези средства предстои осигуряването и възстановяването на възможностите на бойните самолети МиГ-29, Су-25, бойните вертолети Ми-24 и Ми-17. Последните – бойната ни хеликоптерна авиация, ще бъдат ремонтирани в държавната фирма „ТЕРЕМ –Летец“.
За първи път след загубата на единствения ни транспортен самолет Ми-17 през 2018 г. българските въоръжени сили ще разполагат с два военнотранспортни самолета, които имат пригодност за използването им в гасенето на горски пожари, спасяване и евакуация. За първи път след 2005 г. България уреди своя дългогодишен спор с „Еърбъс хеликоптерс“ и благодарение на това безплатно, казано в кавички, беше доставен хеликоптер „Дофин“ за бойната ни военноморска авиация и това стана факт през миналата година.
За първи път след дълго време започна основен ремонт на бронетанковата ни техника. И в държавния завод „ТЕРЕМ – Хан Крум“ – Търговище, бяха основно ремонтирани първите 10 бойни танка Т-72. За първи път от много време България закупи с междудържавен договор, ратифициран от Народното събрание, два бойни кораба на цената на апартаменти в София в луксозно състояние.
И накрая (реплики), всичко това не е хубаво. Това не е хубаво за онези, които не искат България...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, завършете мисълта си.
МИЛЕН МИХОВ: Завършвам.
...да има силна армия, които не искат България да се изправи, които не искат България да има Министерство на отбраната и министър, които сами вземат решения, могат да казват „не“ и служат на интересите на България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, господин Шопов.
Секунда само да си извадя Правилника.
Моля Ви, по начина на водене.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Точно така, господин Председателю, извадете си Правилника и прочетете чл. 113 от него, защото преди малко господин Чуколов поиска да вземе думата за отношение по повдигнатия въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И в правото – Вие не сте юрист, един закон, в случая Правилникът на Народното събрание, който има тази сила, се тълкува и разширително. Това са няколкото видове тълкувания: логично, буквално и разширително.
И според Вас нормално ли е и редно ли е задалите въпроса да не могат да вземат отношение, като дадат оценка върху целия дебат? Защото там стеснителното тълкуване, което госпожа председателката преди малко, останах с впечатлението, направи, е, че не пише независимите народни представители. Да, и този, който е задал въпроса, има правото на такова отношение, още повече че не чухме конкретно отговор. Тук за какво ли не се говореше, разтегна се темата като локум и се говори за социалната политика на Министерството, нуждите на военнослужещите, но не се говори за конкретните случаи на многократно пъти по-занижени цени, на които са продадени имотите. Това е въпрос за прокуратурата (шум и реплики от ОП и ГЕРБ) и тук се направи опит да се обосновават тези продажби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Шопов, ако не искате да влезем в по-дълбок спор, моля Ви, прекратете, защото разговорът вече е извън…
ПАВЕЛ ШОПОВ: Завършвам.
Направи се опит законово. Ами тя България беше разпродадена и криминалната приватизация…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще Ви отговоря на въпроса. Благодаря Ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …беше осъществена уж законно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Прекратете, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова Ви моля да ни дадете възможност да изкажем становище. (Шум и реплики от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Вие останахте верен на себе си все пак, отклонихте се.
По въпроса, който поставихте. Госпожа Караянчева взе правилно решение, защото този правилник се изпълнява, тя не го тълкува, тя го изпълни. А там е записано: „Парламентарните групи имат право да изразят отношение.“ И тук бележката към всички е към отговорите на изслушваните лица, без да се отклоняваме.
Така че нямате основание да обвинявате когото и да било в нарушаване на Правилника.
От парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ отношение? Не виждам.
С това завършваме. Благодаря Ви. (Заместник министър-председателят Красимир Каракачанов дава знак, че иска думата.)
Искате? Имате основание, имате и право по Правилник.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Винаги съм бил открит и когато има подобни, включително клевети и лъжи, защото това е откровена лъжа от гьобелски, сталински тип! По-добре е да се изговори, отколкото да не се говори. Затова благодаря на ръководството на парламента, че насрочи това изслушване.
По отношение на господин Цонков, аргументите, които той изложи. Ние сме говорили с него и друг път. Аз съм готов, когато пожелае, не правя разлика и съм го казвал – в Комисията по отбрана за мен няма опозиция и управляващи, има членове на Комисията по отбрана. Когато пожелае квотата в Комисията на БСП или в друг формат да разговаряме по тези негови идеи, аз съм отворен, още повече че, ако има някакъв обобщен научен опит и практика, би било полезно. Но лично аз смятам, че единствено възможният начин да преодолеем тези около 5 хиляди души некомплект в армията е като върнем наборната военна служба. Така го правят и модерните държави. Знам, че е финансов въпрос. Така е и затова казвам не веднага, а трябва да се обсъди, да се обмисли, но това е практиката, която въвеждат всички, това е единственият начин, за да може да си попълваме и резерва, иначе няма как да стане.
На господата, задаващи въпросите, бих им препоръчал 15 години стоене в тази зала. Малко от малко уважавайте институциите. Не може с гьобелски лъжи да се прави партийна и политическа пропаганда! Не видяхте ли, че избирателите го оцениха?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Все пак да Ви помоля, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: И Ви показаха жълтия картон, даже червения.
По отношение на господин Симеонов и въпроса. Аз не съм бил никога настроен да водя дела. Знам Вашата практика, тя е полезна, възпитателна е към клеветниците, но някак си пò ми харесва това, което пише на колоната на хан Омуртаг: „Каквото и да правиш, Бог вижда.“ А Бог вижда. Аз бих добавил: „Бог вижда, някой път прощава, но ВМРО не прощава.“ (Частични ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. (Председателите се сменят.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Преминаваме към следващата точка в дневния ред:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ФАКТИТЕ И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, СВЪРЗАНИ С ПРЕКЪСВАНЕ НА ИЗЛЪЧВАНЕТО НА ПРОГРАМА „ХОРИЗОНТ“ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО, КАКТО И НА ТВЪРДЕНИЯТА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ НАТИСК ВЪРХУ РЪКОВОДСТВОТО И ЖУРНАЛИСТИ ОТ БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО И ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ПО ДОКЛАДА.
Вносител – Временната комисия.
Заповядайте, господин Биков, да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ТОМА БИКОВ: Господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за дейността на Временната комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио
I. Увод
Със свое решение от 20 септември 2019 г. 44-тото народно събрание на основание чл. 79, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание създаде Временна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио.
При извършване на своята работа членовете на Комисията се ръководеха от Вътрешни правила за организацията и дейността на Временната комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио, приети на заседание на 3 октомври 2019 г.
При изготвяне на Доклада членовете на Временната комисия имаха на разположение:
- Доклад по спазването на чл. 6, ал. 2 и ал. 3, т. 6 и чл. 10 от Закона за радиото и телевизията, установяващ спазване на принципите на многообразие, достоверност и плурализъм в информационната политика на Българското национално радио, предоставен от Съвета за електронни медии;
- Вътрешен мониторинг на програма „Хоризонт“ за периода 1 септември – 10 октомври 2019 г., предоставен и изготвен от Българското национално радио;
- Външен мониторинг на програма „Хоризонт“ за периода 1 септември – 10 октомври 2019 г., предоставен и изготвен от Българското национално радио;
- Писмо от Комисията за регулиране на съобщенията с информация за предприетите действия от КРС във връзка със спиране на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио на 13 септември 2019 г., което включва:
1. Копие на Констативен протокол № С-АМ-097/13.09.2019 г. и приложения.
2. Копие на Констативен протокол № С-АМ-098/13.09.2019 г. и приложения.
3. Копие от Акт за установяване на административно нарушение № С-147/17.09.2019 г.
4. Копие от писмо до Върховна касационна прокуратура с изх. № 09-00-193/16.09.2019 г.
5. Копие от Наказателно постановление № 124/24.09.2019 г.
- Списък с документи, предоставени от Съвета за електронни медии, свързани с преустановяването на разпространение чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиопрекъсване на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио и с възникналата криза в управлението на медията, довела до протести на журналисти и служители, които включват:
1. Констативен протокол № РД-22 17-00-23/13.09.2019 г., с който се установява, че програма „Хоризонт“ не се доставя чрез мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на 13.09.2019 г.
2. Съобщение за профилактика на предавателите, публикувано на интернет страницата на БНР.
3. Писмо изх. № РД-22 17-00-23/13.09.2019 г. до генералния директор на БНР с искане на информация.
4. Писмо вх. № РД-22 17-00-23/13.09.2019 г. от генералния директор на БНР с приложения.
5. Писмо изх. № РД-22 17-00-23/13.09.2019 г. до КРС с искане за информация.
6. Писмо изх. № РД-22 17-00-23/13.09.2019 г. до генералния директор и членовете на УС на БНР за провеждане на среща.
7. Писмо изх. № РД-22 17-00-23/13.09.2019 г. до КРС за провеждане на среща.
8. Постановление от 13.09.2019 г. по пр. № 10901/ 2019 г. на Върховна касационна прокуратура вх. № РД-22 17-00-23/13.09.2019 г.
9. Писмо изх. № РД-22 17-00-23/13.09.2019 г. до Върховна касационна прокуратура.
10. Съобщение на ВКП за резултатите от предварителната проверка.
11. Декларация от работещите в „Хоризонт“ и БНР срещу действията на ръководството на БНР вх. № РД-22 17 00 22/13.09.2019 г.
12. Становище на представени в БНР синдикати в подкрепа на генералния директор вх. № РД-22 17-00-25/16.09.2019 г.
13. Протокол от проведена на 16.09.2019 г. среща между СЕМ, УС на БНР и КРС.
14. Писмо вх. № РД-22 17-00-23/ 16.09.2019 г. от КРС.
15. Писмо вх. № РД-22 17-00-23/16.09.2019 г. от БНР с приложени допълнителни документи (бюлетини, установяващи прекъсвания на сигналите на отделни програми на различни предаватели).
16. Писмо (становище) вх. № РД-22 17-00-23/18.09.2019 г. от Редколегията на програма „Хоризонт“, с искане за провеждане на среща със СЕМ.
17. Протокол от проведена на 19.09.2019 г. среща между СЕМ и Редколегията на програма „Хоризонт“.
18. Протокол изх. № РД-22 17-00-23/19.09.2019 г. за предоставени документи от госпожа Силвия Великова по време на проведената среща.
19. Протокол № 41 от заседание на СЕМ от 19.09.2019 г.
20. Становище на СЕМ от 19.09.2019 г. по повод преустановеното разпространение на програма „Хоризонт“ на БНР, качено на сайта на регулатора.
21. Писмо изх. № РД-22 17-00-23/25.09.2019 г. до Прокуратурата на Република България.
22. Наказателно постановление № РД-10-26/02.10.2019 г. на председателя на СЕМ.
23. Наказателно постановление № РД-10-27/02.10.2019 г. на председателя на СЕМ.
24. Становище вх. № РД-22 17-00-23/20.09.2019 г. на Редколегията на програма „Хоризонт“ в отговор на покана за повторна среща.
25. Протокол № 43 от извънредно заседание на СЕМ, проведено на 27.09.2019 г.
26. Протокол от среща, състояла се на 03.10.2019 г. с протестиращи в подкрепа на Светослав Костов служители на БНР.
27. Протокол № 45 от заседание на СЕМ, проведено на 09.10.2019 г.
28. Писмо изх. № РД-22 17-00-23/ 09.10.2019 г. до Светослав Костов за откриване на производство по предсрочно прекратяване на мандата му.
29. Становище вх. № РД-22 17-00-23/14.10.2019 г. от Светослав Костов с приложения на хартиен и електронен носител (в отделен класьор).
30. Решение на СЕМ № РД-05-107/17.10.2019 г.
31. Протокол № 46 от заседание на СЕМ, проведено на 17.10.2019 г.
32. Писма, декларации, позиции, постъпили в СЕМ:
32.1. Декларация от радиожурналисти, с която се иска оставката на генералния директор и Управителния съвет,
вх. № РД-22 17-00-23/20.09.2019 г.
32.2.Позиция на Съюза на българските журналисти
вх. № РД-22 17-00-23/24.09.2019 г., в която се искат спешни мерки за нормализиране на обстановката в БНР и оставки на генералния директор и Управителния съвет.
32.3. Декларация от представителни синдикати в БНР
вх. № РД-22 17-00-23/26.09.2019 г.
32.4. Статия на Международната федерация на журналистите вх. № РД-22 17-00-23/30.09.2019 г.
32.5. Становище на Редколегията на програма „Хоризонт“ по повод твърдения на господин Светослав Костов, касаещи легитимността на Редколегията вх. № РД-22 17-00-23/01.10.2019 г.
32.6. Позиция на кореспондентите на БНР в страната
вх. № РД-22 17-00-23/01.10.2019 г.
32.7. Открито писмо до СЕМ на Даниела Късовска
вх. № РД-22 17-00-23/02.10.2019 г.
32.8. Декларация от представителни синдикати в БНР и служители на медията вх. № РД-22 17-00-23/03.10.2019 г.
32.9. Уточнение от Съюза на българските журналисти
вх. № РД-22 17-00-23/06.10.2019 г.
32.10. Становище от работещи в Българското национално радио вх. № РД-22 17-00-23/07.10.2019 г.
32.11. Становище от Редколегията на програма „Христо Ботев“ вх. № РД-22 17-00-23/08.10.2019 г.
32.12. Декларации от служители и журналисти в БНР
вх. № РД-22 17-00-23/15 и 16.10.2019 г.
32.13. Писмо от О. Стамболов, журналист и преводач
вх. № РД-22 17-00-23/18 и 25.10.2019 г.
32.14. Писмо от Софийска районна прокуратура
вх. № РД-22 17-00-23/30.09.2019 г. и отговор от 03.10.2019 г.
Резултатите от проведените изслушвания в Комисията на:
1. Главният прокурор на Република България господин Сотир Цацаров, проведено на 10 октомври 2019 г.
2. Съвета за електронни медии, проведено на 14 ноември 2019 г.
3. Комисията за регулиране на съобщенията, проведено на 14 ноември 2019 г.
4. Госпожа Силвия Великова, господин Ивайло Савов, господин Стефан Ташев, господин Светослав Костов, госпожа Даниела Късовска и господин Пламен Костов във връзка с изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио на 13 септември 2019 г., както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналистите от Българското национално радио, проведено на 23 януари 2020 г.
5. Госпожа Румяна Василева и господин Даниел Инков, госпожа Даниела Късовска и господин Ивайло Костов във връзка с изясняване на други факти и обстоятелства, свързани с твърдения за осъществяване на вмешателство върху редакционната независимост на Българското национално радио, проведено на 23 януари 2020 г.
Временната комисия проведе 7 заседания, всичките открити, и на тях освен акредитираните журналисти присъстваха и различни други заинтересовани страни.
I. Основание за свикване на Комисията
На свое заседание на 27 септември 2019 г. Народното събрание, като обсъди въпроса за повдигнатия обществен дебат и за широкия медиен отзвук, свързан с временното спиране на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио на 13 септември 2019 г. и с изнесената информация за оказан политически натиск над ръководството и служителите на Българското национално радио, взе предвид факта, че Прокуратурата и Комисията за регулиране на съобщенията извършват проверки във връзка със спирането, както и че Съветът за електронни медии изслуша ръководството на радиото във връзка със свалянето от ефир на журналист от медията. На заседанието бе обърнато внимание обаче и на обстоятелството, че изясняването на всички факти, свързани със спирането на радиото, е въпрос не само на прокурорска и административна проверка, а и на ясна политическа реакция. Това предполага изясняването на въпроса, имало ли е политически натиск върху радиото и ако е имало, кое е лицето или лицата, които са го осъществили. Водено от това разбиране Народното събрание създаде Временна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио с председател господин Тома Биков, в която на паритетен принцип включва 10 народни представители – по двама народни представители от всяка парламентарно представена група.
II. Събиране на данни и установяване на факти
При започване на своята работа Временната комисия ясно отграничи нуждата от установяване на всички факти, свързани със спирането на радиото, както и по отношение на данните за оказан политически натиск върху ръководството и журналисти от радиото. Подходът, възприет от Комисията е, при спазване на принципа на публичността, да бъдат поканени и изслушани най-напред компетентните органи, които имат отношение към случая, а след това да бъдат поканени и изслушани най-напред преките участници в събитията, свързани със спиране на сигнала на програма „Хоризонт“ на 13 септември 2019 г., а след това други лица, заети в Българското национално радио, които са поискали да бъдат изслушани и които сигнализират за нередности в дейността на радиото, както и други заинтересовани страни.
При пристъпване към процеса по събиране на данни, Временната комисия идентифицира нуждата от установяване на няколко отделни факта, които макар и взаимосвързани, имат самостоятелно значение и установяването им и изясняването им е ключово за работата на Комисия.
На първо място, Комисията си постави за цел да изясни всички обстоятелства, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио на 13 септември 2019 г.
На второ място, Комисията си постави за цел да установи дали е налице оказване на политически натиск върху ръководството на радиото, предхождано от спиране на излъчването на програма „Хоризонт“ на 13 септември 2019 г.
На трето място, Комисията си постави за цел да установи дали е налице оказване на политически или друг натиск върху журналисти от Българското национално радио. Комисията си постави за задача да установи, ако е оказван политически натиск, в какъв период, под каква форма и чрез какви способи той е упражнен, както и дали е налице връзка между спирането на програма „Хоризонт“ на 13 септември 2019 г. и свалянето на госпожа Силвия Великова от ефир. Наред с това си постави за задача да установи, ако е налице такава връзка, какви са причините за това.
Наред с това Временната комисия допусна изслушване на други заинтересовани лица, които да изложат своите твърдения за настъпили последващи факти, които имат отношение към случая и които Комисията прецени, че са важни за изясняване на цялостната фактическа обстановка по отношение на състоянието на медийната свобода в Българското национално радио.
За да установи налице ли са тези факти, Временната комисия в рамките на своите правомощия покани и изслуша от страна на компетентните институции най-напред господин Сотир Цацаров – Главен прокурор на Република България към момента на спиране на радиото и поканването му в Комисията, след това покани и изслуша Съвета за електронни медии, представляван пред Комисията от госпожа Розита Еленова, а след това покани и изслуша Комисията за регулиране на съобщенията, представлявана от господин Константин Димитров.
След изслушване на компетентните органи Временната комисия пристъпи към изслушване най-напред на госпожа Силвия Великова, журналист в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, господин Ивайло Савов, директор на програма „Хоризонт“ от месец септември 2017 г. – септември 2019 г., госпожа Даниела Късовска, заместник-главен редактор на програма „Хоризонт“ към 13 септември 2019 г., господин Стефан Ташев, член на Управителния съвет на Българското национално радио, господин Светослав Костов, генерален директор на Българското национално радио към 13 септември 2019 г., и на господин Пламен Костов, технически директор на Българското национално радио към 13 септември 2019 г.
След това, отделно от посочените по-горе лица, Временната комисия покани и даде възможност за изслушване на госпожа Виолета Ашикова, госпожа Румяна Василева, господин Даниел Инков, журналисти в Българското национално радио, както и на господин Антон Митов, изпълняващ длъжността генерален директор на Българското национално радио в периода 18 октомври 2019 г. – 23 януари 2020 г. във връзка с изясняване на други факти и обстоятелства, свързани с твърдения за осъществяване на вмешателство върху редакционната независимост на Българското национално радио. По време на изслушването по този въпрос господин Антон Митов и госпожа Виолета Ашикова не се явяват за изслушване, а по отношение на разисквания проблем отношение взимат господин Ивайло Савов и госпожа Даниела Късовска.
Наред с това Временната комисия изслушва госпожа Елица Доцева, представител на КНСБ, и госпожа Дарина Григорова, представител на КТ „Подкрепа“, които също изразяват желание да представят информация, свързана с проблеми в работата на БНР.
1. При изслушване на главния прокурор господин Сотир Цацаров даде информация за следното:
По отношение на спирането на програма „Хоризонт“, на 13 септември 2019 г. програма „Хоризонт“ е достъпна само онлайн и спира излъчването си за времето от 6,00 ч. сутринта до 10,42 ч. Незабавно след това от ДАНС до главния прокурор е изпратена сигнална справка, в която са посочени фактите относно спирането на програма „Хоризонт“, предполагаемите причини за това, като ясно е посочено, че спирането представлява и опасност с оглед националната сигурност. Според главния прокурор акцентът в конкретния случай е свързан със задълженията на Националното радио както по Закона за защита при бедствия, така и по тези, които съществуват в Закона за радиото и телевизията за непрекъснато излъчване и за предаване на съответни съобщения в случаи на бедствия или други кризисни ситуации.
На базата на справката, изпратена от ДАНС, главният прокурор разпорежда проверка. Срокът за проверката е три дни с оглед необходимостта изключително бързо да бъдат събрани необходимите факти, на базата на които да се прецени налице ли са основания за образуване на досъдебно производство. Проверката е възложена на ДАНС, извършена е също така и чрез изискване на документи от КРС и от СЕМ. След приключването на проверката са оповестени резултатите от нея. Те показват, че за дата 13 септември 2019 г., когато Радиото е спряло своето излъчване на програма „Хоризонт“, действително е съществувал план за профилактика. Планът за профилактика е обхващал само три предавателя на ултракъси вълни и тези предаватели са в Белоградчик, Ивайловград и Трещеник, тоест не е съществувал какъвто и да е план за извършване на друга профилактика и спиране на програмата. Плановото спиране е касаело само три предавателя, и то за профилактика, което по никакъв начин не е могло и не е следвало да се отрази върху излъчването на програма „Хоризонт“ на територията на цялата страна.
Хронологията, която главният прокурор излага, е, че на 11 септември 2019 г. е постъпило уведомление на директора на дирекция „Техника“ господин Пламен Костов до генералния директор на Националното радио относно необходимостта от извършване на профилактика на студийния комплекс. На етапа, на който се извършваше проверката от прокуратурата, става ясно, че това, което е сведено до знанието на генералния директор, касае само профилактика на студийния комплекс и към този момент прокуратурата все още не разполага с данни генералният директор да е знаел за възможността или въобще за предстоящото спиране на излъчването на програма „Хоризонт“.
Според прокуратурата, след като на 11 септември 2019 г. такова уведомление е получено от страна на директора на дирекция „Техника“ до генералния директор, той го е резолирал със своята резолюция „да“ със същата дата. В резултат на това е последвало на 12 септември 2019 г. изпращане на имейл в 9,26 ч. от господин Костов до НУРТС със следния текст: „Моля Ви да бъде прекратено излъчването на програма „Хоризонт“ на 13 септември 2019 г. на територията на цялата страна за времето от 6,00 ч. до 11,00 ч., поради профилактика на студийния ни комплекс.“
След размяна на кореспонденция между НУРТС и Радиото, с оглед категоричното изискване на ръководството на НУРТС да се увери дали наистина Радиото иска спирането и след като това е потвърдено, излъчването на програма „Хоризонт“ е спряно. Тя се е излъчвала само онлайн, като на 13 септември 2019 г. в 8,07 ч. господин Пламен Костов е изпратил нов имейл на съответния ръководител на НУРТС със съдържание: „Благодаря Ви за съдействието и, ако е възможно, да възстановим сигнала към 10,20 ч.“
Проверката на прокуратурата установява, че за времето от 6,00 ч. до 10,42 ч. е била налице и е съществувала пълна техническа възможност този сигнал да бъде предаван, тоест необходимост от профилактика не е имало. Техническите канали за предаване на програма от Радиото до предавателите на НУРТС по всяко от съществуващите три трасета – две оптични и едно радиорелейно, са съществували в пълна възможност.
На 13 септември 2019 г., непосредствено преди да спре излъчването на програмата, дежурният инженер в НУРТС в 5,45 ч. се е свързал отново с ръководството на дирекция „Техника“, поискал е още веднъж категорично да му бъде потвърдено, че трябва да се спре излъчването на програмата, тъй като и за самия него е било ясно, че нито има профилактика, нито има нужда от профилактика, нито има технически проблем, нито по някаква причина се налага технически Радиото да бъде спряно.
След като е получил потвърждение, в крайна сметка излъчването на програма „Хоризонт“ в 6,00 ч. е било спряно. Това, което е установено, е, че от 6,00 ч. от централната станция на НУРТС цифровото аудио на програма „Хоризонт“, което се е получавало от така наречената централна апаратна на БНР, е било заменено с „RATs“ сигнал. Това на практика означавало излъчване на тишина в ефир. Според главния прокурор най-общо казано позицията на НУРТС е: „Радиото спря не защото има технически проблем, а защото просто Вие – тоест Радиото, не излъчвате каквато и да е програма, тоест от Вас има тишина.“
След като проверката установи тези факти, материалите са изпратени на Софийска градска прокуратура. Софийска градска прокуратура образува досъдебно производство, като проверката приключва за три дни – от 13 до 16 септември. На 17 септември Софийска градска прокуратура образува досъдебно производство. Софийска градска прокуратура е изискала документи от директора на Българското национално радио, изискани са в оригинал входящите дневници – всичко онова, което отразява завеждането на кореспонденцията, тоест вътрешно служебната кореспонденция в Радиото. Извършили са проверка на компютърната деловодна система за завеждане на документи във вътрешната система на Радиото за такова завеждане на документи.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Иванов ще продължи.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Целия доклад ли ще четат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: На теория може и да се резюмира, но са предпочели да го четат целия.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: „Разпитани са множество лица в качеството на свидетели, като на първо място е Светослав Костов като генерален директор, Мария Маркова, Пламен Костов – директор на дирекция „Техника“, включително и длъжностни лица, които изпълняват функции на администратори, секретари, които просто завеждат кореспонденция. Разпитани са и длъжностни лица от НУРТС.
В крайна сметка, според данните, предоставени от главния прокурор, тази фактическа обстановка се потвърждава, но само по отношение на фактите, свързани със спирането на техническите възможности. Оттук нататък, според него, са очертани две основни версии. Те са предмет на проверка от прокуратурата. Според нея едната от версиите е версията на директора на дирекция „Техника“ господин Пламен Костов, а другата е на генералния директор на Националното радио към този момент господин Светослав Костов.
В рамките на образуваното досъдебно производство господин Пламен Костов дава показания, разпитан е като свидетел, при проверката отрича всичко, които показания всъщност очертават и първата версия от станалото или евентуално станалото.
Господин Сотир Цацаров излага пред Временната комисия първа версия – версията на господин Пламен Костов. Според казаното от директора на дирекция „Техника“ на 11 септември 2019 г. генералният директор се прибира от командировка от чужбина с един ден по-рано, след което господин Пламен Костов твърди, че на 11 септември 2019 г. в 17,51 ч. по телефона му се е обадил генералният директор и му е разпоредил да спре излъчването на програма „Хоризонт“ на 13 септември 2019 г. за времето от 06,00 ч. до 11,00 ч. Според думите на господин Пламен Костов той му заявил, че това е пълно безумие, на което според господин Костов генералният директор е отговорил „Изпълнявай!“
Оттам нататък следват действията на Костов, които са установени по времето на проверката на прокуратурата, като преди това около 18,30 ч. директорът на дирекция „Техника“ се обадил отново на генералния директор, като поискал от него някаква форма на разрешение за писмено уведомление, тъй като очевидно искането е било толкова необичайно за НУРТС, че те са поискали да имат съвсем ясен писмен документ, който им предписва да не излъчват сигнал на Радиото. Отговорът на генералния директор е бил: „Пращай каквото трябва!“ и в резултат на това на 12 септември 2019 г. в 9,26 ч. директорът на дирекция „Техника“ е изпратил имейла до НУРТС.
Господин Костов твърди, че на същата дата около 15,00 ч. е имал нов телефонен разговор с генералния директор. Според него при този нов телефонен разговор нареждането на генералния директор е било: „Продължавай и дръж НУРТС на стендбай.“
Установено е при проверката наличието на уведомление от дата 11 септември 2019 г. на дирекция „Техника“ до генералния директор на Радиото със следния текст: „Във връзка със създаден голям технически проблем се налага профилактиране на студийния комплекс на програма „Хоризонт“ на 13 септември 2019 г. от 06,00 до 11,00 ч.“ На това генералният директор е сложил резолюция „да“. Въпросното уведомление е входирано или то носи съответния печат от деловодната система на Радиото с дата 11 септември 2019 г. и е резолирано от генералния директор. При проверката се установява, че въпросното уведомление е заведено в деловодната система на Радиото на 12 септември, а не на дата 11 септември, в 16,21 ч. Установява се също, че деловодната система на Радиото е позволявала документ на 12-и да бъде заведен с дата 11-и.
От показанията на господин Костов – директор на дирекция „Техника“, се установява още, че според него това уведомление е писано на 12 и и е писано при пълното знание и информираност на генералния директор.
На дата 13-и според показанията на Пламен Костов пред прокуратурата генералният директор му се е обадил сутринта и му е наредил да предаде да пуснат програма „Хоризонт“ в 10,20 ч. Това е причината според Пламен Костов, според която, пак със знанието и разпореждането на генералния директор, в 08,07 ч. изпраща имейл, в който благодари на НУРТС за съдействието и любезно му казва, че могат да възстановят излъчването към 10,20 ч. От НУРТС, очевидно доста изненадани от тези необичайни действия на Радиото, още веднъж искат потвърждение – както са искали да спрат сигнала, така са искали и потвърждение да го пуснат отново, и след като са го получили, в 10,24 ч. излъчването на програма „Хоризонт“ е било възстановено в ефира.
Това е първата версия, която е установена по разследването – спирането на Радиото е извършено със знанието на генералния директор на Националното радио при наличието на отправени служебни нареждания от него към директора на дирекция „Техника“.
Втората версия е според показанията на генералния директор на Радиото господин Светослав Костов. Генералният директор на Радиото заявява, че за твърдяното обаждане, което е било извършено на 11 септември 2019 г. в 17,51 ч. и на базата на което е разпоредено с думите „Изпълнявай!“, и това, за което говори господин Костов, няма спомен за дата и час. Заявява, че не е нареждал по никакъв начин спирането на излъчването на програмата.
По отношение на обаждането от около 18,30 ч. и цитираните думи: „дръж НУРТС на стендбай“, генералният директор твърди, че няма спомен за час, а няма и спомен да се е обаждал, казва, че господин Костов може и да е звънял, може и да не е звънял.
По отношение на разговора на 12 септември 2019 г. генералният директор категорично отрича да е бил осъществяван такъв разговор. По отношение на уведомлението от 11 септември генералният директор категорично отрича това уведомление да е било антидатирано. Заявява, че няма особен спомен относно пускането на самото уведомление и как е станало – заявява, че е поставил резолюция на уведомлението според него, без да знае, че то касае спирането на излъчването на програма „Хоризонт“ и датата на това уведомление според него е действителна, тоест това е датата 11 септември 2019 г.
Според главния прокурор господин Сотир Цацаров прокуратурата следва да извърши на първо място анализ с оглед проверката на твърденията за налични обаждания, тъй като директорът на дирекция „Техника“ съвсем ясно посочва часовете, в които той е разговарял, и точните часове, в които той е осъществявал разговор с генералния директор. Според него това ще бъде проверено по реда на Закона за електронните съобщения.
Според господин Сотир Цацаров втората тема или втората сюжетна линия касае проверка в Софийската районна прокуратура.
На 19 септември Съветът за електронни медии провежда заседание в присъствието на журналисти от Българското национално радио, които пред Съвета за електронни медии правят съответните изявления. Това заседание е широко отразено и в медиите. Стана ясно в медиите, че СЕМ ще сигнализира прокуратурата. На 25 септември прокуратурата получава сигнал от СЕМ. На практика сигналът представлява едно кратко писмо, с което се изпраща протокол от проведеното обсъждане в СЕМ, а освен че изпраща протокола, СЕМ сигнализира прокуратурата за две неща, тоест две евентуални насоки, които са свързани с евентуално престъпление принуда. Едното от тях представлява данни за упражнена принуда чрез злоупотреба с власт от генералния директор господин Светослав Костов върху определени журналисти и второто от тях представлява принуда, която е упражнена спрямо генералния директор от неизвестни лица. Преписката е постъпила във Върховната касационна прокуратура и веднага е изпратена на компетентната прокуратура, а това е Софийската районна прокуратура.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Биков сменя господин Иванов. (Реплики от „БСП за България“.) Имат право.
ДОКЛАДЧИК ТОМА БИКОВ: „В Софийската районна прокуратура проверката се извършва лично от прокурор, като към момента на изслушването на главния прокурор пред Временната комисия е извършено следното:
– от генералния директор са изискани абсолютно всички документи, които имат отношение към случая – това касае не само длъжностни характеристики, заповеди и прочее, но и абсолютно всички заповеди относно твърдяно командироване на журналисти, графици за предавания и така нататък;
– от Съвета за електронни медии по същия начин са изискани всички относими към случая документи по повод свалянето от ефир на журналиста Силвия Великова и спирането на излъчването на програма „Хоризонт“.
Главният прокурор допълва, че отделно от това, поради твърденията, които са свързани с проведени телефонни разговори, както и поради факта, че лицата, които дават обяснение и са категорични, че такива телефонни разговори са провеждани, като посочват час на телефонните разговори, телефонен номер, от който са извършвали или приели съответното набиране, както и телефонен номер, от който са получили или приели съответното набиране на друг абонат – в конкретния случай това основно е генералният директор на Радиото – поради тази причина са използвани отново възможностите на Закона за електронните съобщения и с едно постановление на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ е възложено изготвянето на искания по реда на този закон за достъп до трафични данни. Казано по друг начин – за получаване на това, което в публичното пространство се нарича разпечатки.
Прокуратурата е получила разрешение на Софийския районен съд, съдебните актове са получени и на 7 октомври Софийската районна прокуратура е внесла тези съдебни актове, които разрешават достъпа до тези данни, обажданията до тези телефони, в съответните мобилни оператори. Според господин Цацаров прокуратурата очаква отговорите от мобилните оператори относно трафика и посочените телефони.
Отделно от това наблюдаващият прокурор е снел обяснения от следните лица: госпожа Силвия Великова, госпожа Даниела Късовска, господин Ивайло Савов, господин Николай Кръстев, госпожа Мариана Маркова, господин Светослав Костов, като е снето обяснение по делегация, тоест не лично, а от колеги от Стара Загора и от ръководителя на Радио – Стара Загора, поделението на Националното радио в Стара Загора – господин Любомир Чешмеджиев.
Отделно от това са извършени още две действия по разследването – едното е поради това, че господин Ивайло Савов, бивш ръководител на програма „Хоризонт“, който е бил пенсиониран, заявява, че е осъществявал кореспонденция с генералния директор по телефон, който е служебен, но е осъществявал кореспонденция по този телефон чрез използване на приложението Viber и след като е бил пенсиониран, е предал служебния си телефон. Прокуратурата е изискала този телефон от Радиото и телефонът е взет за експертиза.
Заедно с това има изявления на лица, от които са снети обяснения относно провеждани срещи, влизане, излизане от сградата на Радиото заедно с генералния директор или други лица, относно факти, които се отричат от тези лица.
С оглед на това, че твърдящите за наличието на такива срещи посочват, че на входа на Радиото има непрекъснато действащи охранителни камери, са изискани записите от тези охранителни камери, които ясно ще покажат кой какво и кога е правил.
И тук се очертават две групи свидетели.
Според първата група – те твърдят, че случилото се в периода от 9 септември 2019 г. до 13 септември 2019 г. на практика са действия, които са били насочени към, направо казано, сваляне на журналиста госпожа Силвия Великова от ефир, за да, според тях, не може тя да отразява и коментира протестите по повод процедурата за избор на главен прокурор, да не води предаването „Преди всички“ на 13 септември, като това е група от четири лица: Великова, Савов, Късовска, Чешмеджиев, които най-общо сочат, че през този период те са имали разговори с генералния директор, че самият генерален директор е бил притеснен по повод упражняван спрямо него натиск от четири лица, от политически партии, чиито имена не е споделил пред тях… А изрично е отговорил на зададени конкретни въпроси на журналиста госпожа Силвия Великова дали това са определени лица – той казал, че това не са три от посочените от нея лица, а са други лица.
И най-общо нещата са свързани с проведен разговор между госпожа Великова, освен всичко друго, което тя и не само тя, а и нейните колеги твърдят, че се е случило в Радиото, в Борисовата градина. Според госпожа Великова такъв разговор в Борисовата градина е бил проведен. Според нея при провеждането на този разговор генералният директор ясно е казал, че тя трябва да бъде свалена от ефир. Посочил е и причините, поради които това трябва да стане – посочил е, че, ако това не стане, бюджетът на Радиото няма да бъде увеличен, нормален или няма да стигне за разходите на Радиото. Посочил е също така, че това е свързано и със заплахи спрямо него, употребил е, според нея, израза, че децата му ще останат гладни и че това той трябва да направи и така нататък.
Отделно от това се излагат и факти относно издаването на командировъчна заповед. По силата на тази командировъчна заповед Силвия Великова е следвало да замине да обучава журналисти в Радио „Стара Загора“. Според тази първа група лица, от които са снети обяснения, на практика това е свързано именно с опита журналистът да бъде свален от ефир. Това на практика представляват и твърденията на първата група лица – всички обяснения са изключително подробни. Според господин Сотир Цацаров наблюдаващият прокурор е направил максималното, с оглед на това да се изчистят всички подробности, които са свързани с часове, телефонни номера, включително и до минути, за да може твърдяното от една група свидетели и категорично отричаното от друга група свидетели да бъде ясно проследено на базата на евентуално получените резултати от разпечатките от мобилните оператори.
Според главния прокурор втората група свидетели най-общо имат една позиция, която съвпада с обясненията на генералния директор. Генералният директор твърди, че на десети е бил в командировка в чужбина. По телефона му се е обадила госпожа Маркова, която го е замествала, член на Управителния съвет на Радиото. Станало е дума за издаването на заповед за командироването на Силвия Великова в Стара Загора, станало е ясно, че това е съвсем нормална процедура, за която и самият журналист е знаел, и че тази заповед трябвало да бъде подписана.
След това генералният директор е казал, че поради спешни проблеми, свързани с бюджета на Националното радио, е следвало да се върне в България на 11 септември и на 11 септември се е върнал в България с по-ранен полет. На 11 септември следобед се е прибрал в сградата на Радиото, занимавал се е с текуща работа и на 11 септември, това е връзката с първата сюжетна линия, свързана със спирането на излъчването на програма „Хоризонт“, е получил въпросното уведомление. Това уведомление е резолирал с „да“, защото е мислел, че става дума само за профилактика на студиен комплекс на Националното радио. На 11 септември – това е един ключов момент, който е свързан с основното разминаване на обясненията и на двамата, според журналиста госпожа Силвия Великова, тогава на 11 септември е бил проведен разговор между генералния директор и нея в Борисовата градина по изрично искане на генералния директор да бъде извън сградата на Радиото и тогава той я е уведомил за исканията към него тя да бъде свалена от ефир.
Самият генерален директор заявява, че на 11 септември 2019 г. той наистина е бил в Борисовата градина – видял е госпожа Великова, видял е нейна колежка, която е била в майчинство и е била там с детето си, поздравил ги е, след което е продължил по пътя си. Оттам насетне генералният директор описва събитията на 12 септември 2019 г., които са свързани с пенсионирането на ръководителя на програма „Хоризонт“. Според него съвсем нормално е предвидено и планирано, според ръководителя на програма „Хоризонт“ – господин Ивайло Савов – абсолютно изненадващо, след като той най-общо казва на генералния директор думи от типа на: „Ти чуваш ли се какво искаш от мен?“, на 13 септември генералният директор казва, че сутринта е бил вкъщи, обадили са му се още рано сутринта, че програма „Хоризонт“ не излъчва и според него това е моментът, в който той е разбрал за първи път, че излъчването на програма „Хоризонт“ е спряно на територията на цялата страна.
Той казва: „Завявам, че аз лично не съм искал от никого да бъде заменяна Силвия Великова като журналист, отразяващ събитие, нито като водещ на предаване.“ На базата на тази проверка и резултатите от проверката Сотир Цацаров заявява, че наблюдаващият прокурор от Софийска районна прокуратура ще вземе решение за образуване на досъдебно производство. Казано по друг начин – според него данни за престъпление са налице.
В хода на изслушването и задаване на въпроси се установи, че ще бъдат иззети разпечатки за телефонни разговори, както от, така и към генералния директор, както и че заповед за командировка на госпожа Силвия Великова има. Има разминаване в твърденията по отношение на причините, поради които е издадена тази заповед.
Според едната група свидетели заповедта е издадена в деня на събитията и е по искане на ръководителя на Радио „Стара Загора“. Според другото твърдение заповедта е издадена по съвсем нормален ред, предварително е съгласувана, свързана е с така наречена репортерска академия, тоест обучение на журналисти от регионалните центрове, от журналисти от София и според твърдението на генералния директор: „На 10 септември ми се обади госпожа Маркова и ме информира – това е членът на Управителния съвет на Радиото, която го замества, докато той е в чужбина – и ме информира, че е постъпила докладна записка от директора на Регионална радиостанция – Стара Загора, Любомир Чешмеджиев до генералния директор на БНР, заведена с входящ номер еди-кой си от 10 септември, с която моли журналистката Великова да бъде командирована. Казах на Маркова да резолира докладната с „да“ и да я насочи към директора на програма „Хоризонт“.“
Твърдението на директора на програма „Хоризонт“ е, че тази заповед въобще не е свързана с някакво предварително съгласуване. Тоест той и колегите му свързват тази заповед с опит на практика журналистът да бъде отстранен от ефир в конкретния ден. Тоест да бъде намерен съвсем законен претекст тя да не участва в предаване и да води предаване.
Главният прокурор Сотир Цацаров представя пред Временната комисия така наречената от него трета сюжетна линия, според която на 26 септември постъпва сигнал в ДАНС от генералния директор на Радиото, в който сигнал генералният директор излага данни за нарушения, които са свързани с бюджет, обществени поръчки и договори, които са констатирани от него. Става дума за просрочени финансови задължения, за необезпечени договори, за плащания по договори, които са в резултат на проведени обществени поръчки, свръх прагът в поръчката и в самия договор, заплащания по договори за сключени обществени поръчки за извършени дейности, които пък въобще не са в обхвата на поръчката, както и за липсваща компютърна информация от служебни компютри на длъжностни лица.
На базата на този сигнал ДАНС оформя справка, в която обаче изрично се посочва, че сигналът и всичко твърдяно в него не е подложено на проверка. Тази справка е изпратена на прокуратурата и сигналът е изпратен на Софийска градска прокуратура по компетентност, тъй като касае длъжностни престъпления. В обхвата на изслушването на Сотир Цацаров от Временната комисия обаче, все още не са налице резултати от извършените проверки.
Главният прокурор представя според него така наречената четвърта сюжетна линия в Радиото, която не е свързана с принуда или с длъжностни престъпления. На 23 септември 2019 г. в Четвърто районно управление на полицията СДВР се е явил журналист от Радиото, който е дал свидетелски показания за това, че на 20 септември 2019 г. в сградата на Радиото след възникнал спор му е причинена лека телесна повреда, която се изразява в травма на шията, като деянието е извършено по хулигански подбуди. От началните данни, които са събрани, става ясно, че става дума за конфликт, който е възникнал в 18,10 ч. между двама служители на Радиото – редактори, като пострадалото лице е репортер. Той твърди, че на 20 септември около 18,10 ч. е влязъл в нюзрума, последвал е спор с намиращите се там двама редактори. В хода на възникналия спор по повод това да се излъчи или не новина, която е от въпросния репортер, единият от редакторите буквално е осъществил физическо посегателство спрямо него.
До момента са разпитани трима свидетели. Единият от тях е пострадалият, който потвърждава своята версия. Другите двама са въпросните редактори, които общо взето потвърждават наличието на спор и според тях нищо повече от нормално избутване в резултат на този спор. Най-сетне е разпитана и госпожа Даниела Късовска, която по това време е била заместник на ръководителя на програма „Хоризонт“, която описва наличието на конфликт и опит хората да бъдат разтървани при това боричкане. Назначена е съдебно-медицинска експертиза, която ще трябва да даде заключение за травмите, като пострадалият е представил и медицинско свидетелство. Предстоят разпити на много други свидетели, защото всичко това се е случило в сградата на Радиото в работно време, където е имало хора, които работят и най-вероятно също са възприели този инцидент.
Сотир Цацаров представя по свои думи и тъй наречената пета сюжетна линия, в която, според думите на генералния директор на Радиото, той оповестява, че е предотвратен втори опит за спиране на Радиото. Последователността на събитията, установена от прокуратурата, е следната: ръководството на Радиото е получило писмо, че на 4 октомври ще бъде извършена профилактика на „Копитото“ за периода от 9,00 до 17,00 ч. Според господин Цацаров не може да става дума за опит на НУРТС да спре Радиото. Профилактиката е абсолютно планова, като прокуратурата е изискала и им е изпратен графикът за тази профилактика. Тази профилактика по никакъв начин не е могла да засегне излъчването на програма „Хоризонт“.
Въпреки това, след като тази кореспонденция е получена в ръководството на Радиото, то е сезирало ръководството на НУРТС, с което заявява, че категорично възразява срещу тази профилактика. След това ръководството на Радиото е изпратило цялата кореспонденция към прокуратурата.
Тя е изпратила кореспонденцията по компетентност на СЕМ и отговорът, който е получен от СЕМ, в крайна сметка е от дата 9 октомври 2019 г., като СЕМ твърди, че тези документи са били изпратени по надлежния ред при тях и че проверката им е установила, че те съдържат данни за абсолютно нормална, планирана профилактика, съобразно сключен договор между Националното радио и НУРТС. Тоест в случая не става дума за каквито и да е събития, различни от планираната профилактика.
При изслушването си Сотир Цацаров уточнява, че тъй наречените от него сюжетни линии са от гледна точка на иницииращ документ, който води до образуването на преписка или на досъдебно производство. При всички случаи може да се разсъждава за наличие на връзка между поне две от тъй наречените сюжетни линии, а това е спирането на Радиото и твърденията за упражнена принуда. На практика се вижда, че едното е на фаза досъдебно производство, другото още на фаза проверка, но и то ще стане досъдебно производство.
Според главния прокурор може да се разсъждава за обединяването им, което е напълно възможна хипотеза, тъй като обясненията на генералния директор на Радиото по отношение на хронологията и събитията, свързани със Силвия Великова, се преплитат с хронологията и на всичко онова, което той твърди, както и с действията, извършени по повод спирането на Радиото. Според Цацаров не може да се обединят в една сюжетна линия с твърденията за физическо насилие. Според него това е съвсем отделно досъдебно производство.
Петата сюжетна линия – тази, свързана с твърдения и опит за второ спиране на Радиото, беше спомената. От нея не може да произлезе никакво наказателно производство. Тя е една преписка, кореспонденция между Радиото, СЕМ и главния прокурор. Тя е изложена пред Временната комисия единствено за яснота.
IV. Изводи на Временната комисия.
Временна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио, положи всички усилия да изясни докрай фактите, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и твърденията за политически натиск над ръководството и журналисти.
В хода на изслушването бяха поканени всички заинтересовани страни, включително и такива, които имат отношение към фактите в по-късен етап, както и лица, които твърдят, че има наличие на вмешателство в редакционната независимост на Радиото. В резултат на изслушването и събирането на информация може да се заключи следното:
Прекъснато е излъчването на програма „Хоризонт“ на 13 септември 2019 г., като за времето от 6,00 ч. сутринта до 10,24 ч. програма „Хоризонт“ е достъпна само онлайн. Не е налице техническа причина за спиране на Радиото. Радиото е спряно след изпращане на изричен имейл с искане за спиране, а по-късно и за повторно пускане до НУРТС. Фактическото изпращане на имейла с искане за спиране на Радиото е направено от господин Пламен Костов, директор на дирекция „Техника“. Налице са множество индикации за възлагане на спиране на Радиото от страна на господин Светослав Костов, генерален директор на Българското национално радио към този момент. Временната комисия не може да установи със сигурност дали това е налице, като то следва да бъде установено от прокуратурата. Ако тя го констатира и го квалифицира като престъпление, то следва да бъде потвърдено от съда.
Независимо от това, генералният директор е лицето, което носи цялостна отговорност по обезпечаването на нормалната дейност на Радиото във всички негови програми. Негова грижа е било той да бъде в течение с направените и разпоредени проверки, да не извършва и да не допуска да се извършват от други лица груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио операторите, един от които е непрекъснатост на излъчване на сигнала на програма „Хоризонт“.
Генералният директор е следвало да обезпечи безпроблемното и непрекъснато излъчване на радиото в условия на плурализъм, гарантиране на право на изразяване на мнение, достъп до информация, осигуряване на свободата и недопускане на цензуриране на медийни услуги в рамките на програмите на Българското национално радио под каквато и да е форма. Той е следвало да обезпечи и нормалната работа в Радиото в дух на колегиалност, разбирателство, свобода на журналистите при спазване на законите и правилата за работа в Радиото, в интерес на аудиторията. Органът, който следва да направи преценка за изпълнението на тези задължения от страна на генералния директор Светослав Костов, е Съветът за електронни медии. Той е преценил, че господин Костов не е съумял да изпълни надлежно едно или повече от тези свои задължения, като е допуснал спирането на Радиото на 13 септември 2019 г. и поради допускането на подобно грубо нарушение, го е освободил на 17 октомври 2019 г.
По отношение на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио Временната комисия установява, че са налице твърдения и индикации за извършване на натиск над журналисти, но те са за натиск от страна на членове на ръководството на Радиото над самите журналисти. По-специално налице са твърдения за оказан натиск от страна на господин Светослав Костов и на господин Николай Кръстев над госпожа Силвия Великова, които твърдения са подкрепени от господин Ивайло Савов, както и от госпожа Даниела Късовска. Тези твърдения са напълно отречени от господин Светослав Костов, като членът на Управителния съвет на БНР господин Стефан Ташев посочва, че над Управителния съвет и над него лично не е оказван никакъв политически, икономически или друг натиск. Господин Светослав Костов отрича върху него да е оказван какъвто и да било външен натиск. Той твърди, че корпоративен или политически натиск е налице след спирането на сигнала на Радиото, но не посочва пред Временната комисия от кого и над кого.
Следователно от сведенията, дадени от всички изслушани пред Временната комисия, никой не посочва категорично конкретни лица, оказали външен политически натиск за свалянето на госпожа Великова от ефир. Изнесените данни са за оказване на натиск от страна на ръководството над журналиста. Временната комисия не е разследващ орган и не може да установи със сигурност достоверността на тези твърдения. Фактите, които се установяват обаче, са, че часове след издаването на командировъчна заповед за командироване на госпожа Великова в Стара Загора, Радиото спира своето излъчване, без да е налице техническа причина за това.
Наред с установяването на тези факти Временната комисия констатира, че са налице индикации, че в Радиото съществуват вътрешни проблеми, свързани с разцепление в колективите, оформяне на подкрепа в обществото за конкретни проблеми и липса на съпричастност и солидарност по други. Изнесени са твърдения за наличие на дисбаланс и привилегироване на едни програми спрямо други. В хода на изслушванията се очертават и няколко други групи проблеми. Те най-общо са свързани с индикации за проблеми при финансирането и с разпределянето на средствата в Радиото. Дадени са сведения за непрозрачно и непропорционално разходване на средства. Налице са проблеми и от административно-организационен характер.
Временната комисия подчертава, че нито има правомощия да осъществява контрол, нито е заинтересована от вмешателство в текущата работа и оперативната самостоятелност на ръководните лица в Радиото, а и най-вече в свободата на самите журналисти. За Комисията е от значение промяната на позиции и разместването на журналисти да не е резултат от политически и корпоративен натиск, а да е в резултат на мотиви, които отговарят на концепцията на програмата. В хода на своята работа, видно от изслушването на всички заинтересовани страни, такъв външен политически натиск не може да бъде еднозначно установен.
Временната комисия констатира, че са налице индикации, че обстановката на работа в Българското национално радио е нездравословна, като са представени твърдения за прилагане на различни стандарти и привилегироване на едни журналисти спрямо други.
Това налага подчертаването на ясната отговорност, която има Съветът за електронни медии при подбора на генерален директор и управителен съвет на Българското национално радио, на отговорността на самите ръководители в Българското национално радио за цялостно обезпечаване на здравословна, справедлива, плуралистична работна среда, в дух на разбирателство и свобода на действие при прилагането на правилата по еднакъв начин спрямо всички и при осъществяване на цялостната дейност на Радиото в интерес на аудиторията, както и отговорността, която има самото Народно събрание за приемане на промени и обезпечаване на законодателство, което да гарантира и да създава условия за осъществяване на свободна, плуралистична, качествена журналистика в Българското национално радио. На базата на всичко това БНР би трябвало да информира точно, достоверно, своевременно и надлежно аудиторията, като законодателството да задава достатъчно механизми за контрол и отговорност без прекомерна намеса от страна на регулаторните органи, които представляват държавата, обезпечаващо в максимална степен обществения интерес.
В интерес на изясняване на цялостната обстановка в Радиото, следва да се посочи, че мониторинговите доклади, предоставени от страна на Съвета за електронни медии и самото Българско национално радио, показват, че е налице плурализъм в програмите, мненията, гостите, начина на отразяване и начина на предоставяне на информация на аудиторията, което въпреки всички по-горни констатации е индикация за свободна и независима среда в Радиото.
Това показва комплексността и нееднозначността на проблематиката, свързана с работата на БНР, като е извън правомощията на Комисията да обхване и анализира нейните причини и последствия в цялост и пълнота.
Временната комисия може само да констатира изнесените пред нея твърдения, да приеме за установени фактите, констатирани от компетентните органи, и да излезе с препоръки и заключения по поставените въпроси.
V. Заключение
Временната комисия заключва, че има индикации за осъществен натиск от страна на господин Светослав Костов над госпожа Силвия Великова, като те се основават единствено на твърденията на госпожа Великова, които се отричат от господин Костов. Пред Комисията не са представени твърдения за осъществен политически или друг натиск от конкретни лица, партии или други образувания над ръководството на Радиото или над отделни журналисти. Има твърдения за общ натиск над господин Костов, които той отрича, но не се посочва от кого е осъществен такъв натиск нито от госпожа Великова, нито от други лица, представили факти и обстоятелства, изнесени пред Комисията.
На 13 септември 2019 г. сигналът на програма „Хоризонт“ е спрян, като за това не е било налице техническа причина, а е в резултат на изрично решение, взето вътре в Радиото.
В Българското национално радио са налице вътрешни проблеми, свързани с нездравословна работна атмосфера, разцепление на колективите, проблеми с финансирането и непропорционалност на разпределянето на средства между отделните програми.
Временната комисия счита, че следва да препоръча на Комисията по културата и медиите да обсъди възможността за внасяне на предложения за законодателни промени, които да бъдат насочени към преодоляване на несъвършенства в нормативната уредба. Те следва да спомогнат за създаване на предпоставки за по-оптимално функциониране на Българското национално радио, без да се осъществява прекомерно вмешателство от страна на държавата и при спазване на принципите на Конституцията и на духа на заложените в чл. 39 – 41 право на изразяване на мнение, свобода на медиите и другите средства за масова информация, както и на правото на търсене, получаване и разпространяване на информация.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Биков, да представите и решението, за да си свършите докрай работата и после ще дам почивка.
ДОКЛАДЧИК ТОМА БИКОВ: „Временната комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българско национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио.
На заседание, проведено на 20 февруари 2020 г., Докладът за дейността на Временната комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българско национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио бе приет с 6 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ и предлага на Народното събрание да приеме следния Проект на решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Доклада за дейността на Временната комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българско национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на Временната комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българско национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Биков.
С това представянето приключи.
След почивката ще започнем с разискванията.
Давам почивка до 12,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, продължаваме работа.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На 30 януари, мисля, че беше, когато обсъждахме последното удължаване на срока на работа на тази анкетна комисия, аз се опитах да внеса едно по-различно разбиране за това как трябва да работят анкетните комисии и изобщо парламентарните комисии. За мен въпросът за имиджа на парламента стои в това какво може да свърши парламентът и, респективно, какво може да свърши една парламентарна комисия. Тогава дадох и пример с други парламенти – особено с американския му вариант, в който такива комисии – анкетни комисии, които са направени с определена цел, в повечето случаи са наистина решаващ фактор в политическото развитие, защото те са оня инструмент, който може да стигне навсякъде.
Между другото, в парламентарна република, каквато е България, защото Съединените щати не са точно такава, би трябвало парламентарната комисия да няма никакви ограничения. По логиката на Конституцията и на нашето държавно устройство една парламентарна комисия би трябвало да може да достигне до всякаква информация, която тя иска, и няма как да има по-силен инструмент от парламентарната комисия. И тогава, господин Биков, ако си спомняте, специално Ви казах, че ако искаме да издигаме имиджа на парламента, това може да стане и трябва да стане през това, когато се правят такива комисии, когато те работят – не само временните, а и постоянните, те да излъчват силата и властта, в която всички, включително главният прокурор Ви казах тогава, да бъдат така добри, щото да съдействат до степен, в която парламентарната комисия да си свърши работата.
От днешна гледна точка мога да кажа, че с този доклад парламентарната демокрация е убита с посредственост. Иначе казано ми се струва, че не сте положили всичките си усилия да служите на интересите на народа, както сте се клели. А защо е така?
Вие ги прочетохте преди малко, но аз ще ги формулирам накратко. Поставили сте си три задачи във Временната комисия. Първата е да си постави за цел да изясни всички обстоятелства за прекъсването на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио; втората е дали е налице оказване на политически натиск върху ръководството на Радиото, и третата е дали е налице оказване на политически или друг натиск върху журналисти от Българското национално радио.
В заключенията отговорите на трите въпроса са, както следва:
По отношение на програма „Хоризонт“. „На 13 септември сигналът на програма „Хоризонт“ е спрян, като за това не е било налице техническа причина, а е в резултат на изрично решение, взето вътре в Радиото.“ Сега искам да Ви кажа, че това ние го знаехме преди да направим Комисията и това беше един от поводите да направим Комисията. Така че не се е стигнало много далеч за шест месеца, почти шест месеца – след две седмици ще станат шест месеца, откакто е основана Комисията на 20 февруари. Не сте стигнали много далеч.
По втория въпрос в заключенията заявявате, че „имате индикации за натиск от Костов към Великова“. „Индикации за натиск!“ Не говорим за това, че има натиск, защото Костов по някое време бил казвал обратното. Между другото, този Светослав Костов много лъже. Много!
И по третата тема, че „не са представени твърдения за политически натиск“. Даже твърдения! Ако преди това има индикации, тук даже твърдения не са представени за политически натиск, а „имало общ натиск над Костов, ама той отричал“.
Отделно оставям другите неща, че това, което наистина пък сте взели да видите в Националното радио, е разцепление на колективите и други такива специфични термини, които на мен са ми интересни сами по себе си, мисля, че са част от друго време, ама да речем, че това може би е важно за Вас.
Всъщност за разлика от Вас главният прокурор в едното от изказванията си – тогава все още Сотир Цацаров, говорѝ, че има данни за престъпление, данни за престъпление са налице и че трябва да се образува прокурорска проверка. Той някак си това го е видял.
Между другото, СЕМ изпраща протоколи и искания до главния прокурор с мнение, че има извършено престъпление по поне две от тези точки и иска да се направи разследване от прокурора. Тоест по някаква причина и някакъв начин Съветът за електронни медии, главният прокурор са стигнали по-далече от Временната комисия, въпреки че, пак казвам, парламентарна комисия в парламентарна република би трябвало да стои над всички тях.
Преди малко Вие казахте, че Комисията не е разследващ орган. Ами не е разследващ орган, но тя има правомощията да разпитва и да изисква документи от разследващите органи, което трябваше да направите. Между другото, истината е, за да бъда напълно честен, че Вие в много голяма степен сте го направили. Главният прокурор Сотир Цацаров, защото очевидно става дума за предишния главен прокурор, доста неща е разказал наистина пред Комисията, доста подробно ги е разказал. Според мен го е направил много, как да го кажа, почти напълно откровено си е свършил работата с много малки изключения, с много малки изключения, които всъщност са причината за тези резултати.
Значи, доколкото разбирам, главният прокурор е бил изслушван на 7 октомври. От 7 октомври досега имаме ноември, декември, януари, февруари, март – четири месеца. Той Ви е дал много пълна информация за това какво се е случило, но странно защо е оставил разговора да върви на някакви две версии. Те всъщност са няколко етюда, пък пет версии, пък няколко сюжета и така нататък.
Двете версии обаче, които съществуват в този случай у главния прокурор, са коренно различни. Те една друга се самоубиват, те се самоотричат. Очевидно едната от тези двете версии трябва да е вярната, другата – не, и разликата в това коя от двете версии е вярна Вие много добре знаете, въпреки че то не е отразено в този доклад.
Вие лично много добре знаете, че едната от тези версии може много лесно да бъде доказана с единственото нещо, което главният прокурор на 7 октомври не Ви дава, и това са разпечатките, както и камерите. Тоест изводите на прокуратурата по повод на разпечатките от телефонните разговори и камерите щяха да Ви дадат много ясна представа коя от двете версии е вярната при положение че, пак казвам, Светослав Костов лъже. Най-малкото това го е казал прокурорът, че той лъже, защото главният прокурор очевидно е установил, че уведомлението е антидатирано и не е пуснато на 11-и, а на 12-и и че системата го позволява. И въпреки това Костов си твърди, че е на 11-и.
Да не говорим, че той не си спомнял мястото, не си спомнял часа, нищо не помни, милият! Много е тежко! Добре, че вече не е директор на Националното радио, защото с тази къса памет не е ясно какво може да се случи нататък.
Тук въпросът всъщност е: защо са такива резултатите? Двете версии. Много лесно можем да стигнем, господин Биков, до това коя от двете версии е вярна в момента, в който получим разпечатките и камерите, в момента, в който прокуратурата си свърши работата, само че аз имам един въпрос: защо според нас, колеги, прокуратурата не си е свършила работата? Защо прокуратурата до момента не е внесла тези разпечатки четири месеца, след като главният прокурор е говорил?
На 30 януари господин Биков ми обясни, че той всъщност е искал от новия главен прокурор, ходил е и го е питал, или му е писал, не знам как го е питал точно, но го е питал дали има някакви нови, съществени развития по делото и той му е казал, че няма.
Махането на версиите и излизането на истината коя от двете версии е права – дали на лъжещия Костов, или обратната, ами тя стои в разпечатките. Как да нямат ново за четири месеца?
Сотир Цацаров през октомври казва, че те имат вече разрешение от съда, за да получат разпечатките. За четири месеца прокуратурата не е могла да прегледа камерите, не е погледнала разпечатките, не е завела съответните действия, при положение че предишният главен прокурор казва, че според него има основания, има данни за престъпления?! Как да няма нищо? А тези неща къде са? Не ги е свършила прокуратурата или не иска да Ви ги даде – кое от двете?
Затова Ви казвам, че парламентът, ако искаме той да бъде парламент, трябва да може, трябва да имаме смелостта и достойнството, като сме се клели, да изпълняваме това, за което сме се заклели! И, за да може, като сме станали председател на комисия, да можем да го доведем дотам, че главният прокурор да си свърши работата!
Аз обаче Ви разбирам. Тук става дума за това Гешев всъщност, сегашният главен прокурор, по някакъв начин да води разследване срещу Гешев, защото става дума, че цялата тази драматургия се появява, защото Силвия Великова очевидно е опитвано да бъде спряна да отразява протестите срещу назначаването и срещу избирането на Гешев за главен прокурор. Значи, може ли да очакваме в момента главният прокурор Гешев да вземе да довърши разследването срещу главния прокурор Гешев?
Ако парламентът не го накара, да Ви кажа честно, аз не мога да го очаквам и не съм го видял, защото са минали четири месеца от самото събитие. На 25 септември СЕМ е подал в прокуратурата жалбата. От 25 септември досега, от 7 октомври, когато Сотир Цацаров говори, е свършена огромната работа, останали са само разпечатките. Оттогава досега аз не съм видял движение по тази работа!
Между другото, видях олигарси, арестувани барабар със семействата им, което не знам дали е точно най-добрият прийом за демокрацията, но това главният прокурор го прави и аз го поздравявам за активността, за борбата! Той има енергията и емоцията да провери цялата приватизация на прехода – така заяви – 30 години приватизация! Хайде да погледнем какво става през последните шест месеца с едни разпечатки де! Хайде да видим, като излязат разпечатките кой точно е въздействал политически, щото той е въздействал политически! И това е очевидно! И в момента, в който дойдат разпечатките, ще стане ясно колко много лъже Светослав Костов, само че това не се случва. Що не се случва?
Между другото, аз съм абсолютно убеден, че една малка част от депутатите в тази зала трябва да внимават при гласуването след малко, щото могат да се окажат в конфликт на интереси! Аз лично смятам, че не Гешев е звънял на генералния директор на Радиото. Не е! Друг е звънял! (Реплика: „Кой е?“)
Хайде де, кой е?! Хайде, нали това беше целта на Комисията, да каже кой е този, дето е звънял? Що не стигнахте до разпечатките, за да разберете бе, господин Биков? Трябваше да бъдете малко по-последователен.
Сега аз Ви разбирам: Вие сте депутат от управляващите. Защо не се правят така временните комисии, господин Биков? Защото, когато депутат от управляващите оглави такава временна комисия, той няма да стигне доникъде, защото няма да му дадат! Защото не Ви дадоха! И сега Ви предлагам всички ние да Ви помогнем!
Аз съм убеден, че главният прокурор Гешев, лично за себе си съм убеден, трябва да се проверят фактите, не е бил този, дето е звънял. Звънял е някой друг. Аз съм убеден, че главният прокурор Гешев има огромното желание да направи така, щото истината и справедливостта в държавата най-накрая да възцаруват! Затова Ви предлагам да не приключваме Доклада и да не приключваме с решение по тази точка, докато не извикаме главния прокурор Гешев, за да може той да ни донесе разпечатките заедно с резултатите от разследванията на камерите и да разберем всъщност коя от двете версии е правилната.
Като разберем коя от двете версии е правилната, ще знаем кого да питаме за политическия натиск, какъвто Вие не сте намерили в Доклада. Не сте успели да разберете кой е осъществил политическия натиск, защото сте се снишили, господин Биков, и защото Ви е било по-удобно да пропуснете разговора, който е важният! Това, което направихте днес, е провал за българската парламентарна демокрация! Това е пътят, по който парламентът става фиктивен орган, а хора като Вас просто замазват зад онези, които правят каквото си искат!
Ако се оказва, както го виждам недвусмислено от показанията на главния прокурор във Вашата комисия, че директорът на Радиото, за да спре отразяването на протестите срещу главния прокурор, първо, е тръгнал да маха от ефир един ключов журналист; второ, се е опитал да го прати в командировка само и само да не работи в този ден; и, трето, се е опитал да спре, и не само се е опитал, а е спрял предаването в национален ефир на Радиото, безпрецедентен случай, Вие представяте ли си за какъв страх става дума?! Вие представяте ли си колко трябва да го е било страх този човек, за да може да направи всичко това?! И това сега си личи, а колко пъти е правено, без да си личи? Колко пъти всичко това е минавало, без да го видим? Просто човекът е прекрачил всички граници!
Господин Биков, Вие бяхте човекът, Вие бяхте този, който трябваше да го разбере и, ако сега си тръгнете с чиста съвест оттук, да знаете, че сте направили пропуск. Имате да догонвате! Има неща, които заедно с Вас трябва да свършим! Затова Ви предлагам да подкрепите моето предложение.
Не знам дали ще приключим тази точка днес, но че трябва да изслушаме главния прокурор, той да донесе разпечатките от телефонните разговори, за да разберем коя версия е вярна, той да даде становището на прокуратурата за това, като са прегледали камерите – кой кога е влизал, кога е излизал, кой с кого се е срещал. Това е задължително и без него не можем да продължим.
А този доклад, който сте направили, е обида за демокрацията, за парламента, за ГЕРБ и за Вас лично! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Има ли реплика? Няма.
Други изказвания? Продължаваме с изказванията.
Заповядайте, господин Симов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще подкрепя донякъде това, което каза моят колега Антон Кутев от тази трибуна, тъй като Доклада, който гледаме днес, е добро описание на това с какво се е занимавала Комисията, но не върши достатъчно работа, за да ни обясни какво точно е станало в Българското национално радио, каква е била драмата там, кой я е осъществил и какво точно е станало.
От работата ми в Комисията за тези вече шест месеца установих следното нещо: сюжетът в БНР не е някаква странична драма, това е ключово събитие, което може да ни обясни как функционира България днес, и точно заради това не приемам част от нещата, които са написани в Доклада. Те не са изводи на Комисията, но всичко тръгна от едно изявление на предишния главен прокурор Сотир Цацаров, който се опита да обобщи драмата в БНР в няколко сюжета – пет или шест. За мен такова нещо просто не съществува.
В БНР има един единствен сюжет и ако го навържем, той изглежда по следния начин: генералният директор сваля Силвия Великова от ефир, защото е подразнен или защото някой му е казал да я свали, за да не отразява протестите срещу Гешев, колегите от Радиото настръхват срещу това сваляне от ефир, очевидно не може да се намери заместник, който да води предаването вместо нея, или най-малко генералният директор се е боял какво ще стане на другия ден, и сигналът на Радиото е спрян по този начин, по който е констатирано в Доклада, така че имаме пред нас една картина на изцяло очевиден, осъществен политически натиск – нещо, което в Доклада обаче не е отразено по този начин, и заради това смятам, че в този му вид ние не можем да го подкрепим.
Ако наистина искаме парламентът да свърши някаква работа и да бъде фактор в отстояване свободата на словото, ние трябва да доизясним този случай и да разберем по какъв механизъм, кой и как е осъществил политическия натиск.
Всичко останало е просто отбиване на номера, всичко останало е да тръгнем да се плъзгаме по странични линии на развитие, за да не стигнем никъде до истината.
Медийната ситуация в България никак не е розова и сюжетът в БНР ясно го доказва. Политическият натиск е повсеместен, но когато той се изяви в БНР, това стана повод цялото общество да настръхне.
Ние в момента не поднасяме никакви отговори. Поднасяме сюжета за вътрешните противопоставяния в БНР, за това как колегите там не могат да се гледат или има някакво напрежение, но това не е отговорът. Напрежението в БНР според мен можем да го отдадем на постоянния политически натиск, на който Радиото е подложено и това е голямата истина, която ние не сме казали в Доклада.
Според мен наистина е добре да потърсим отговорите, за да можем поне веднъж в този парламент да бъдем честни спрямо свободата на словото, а не да чуваме онази реплика, която, как беше, че свободата на словото била работа на самите журналисти?! Не! Наша работа днес и тук е да дадем отговорите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Симов.
Реплики? Не виждам.
Господин Ченчев, имате думата за изказване.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Ще започна оттам, че към онзи момент, в който Комисията започна да функционира, самият главен прокурор начерта пред Комисията и докладва за пет сюжетни линии. По-нататък в изказването си аз ще Ви загатна и за шеста такава, на което в Комисията не ни беше отговорено.
Знаете ли какво всъщност направи Временната анкетна комисия? От Доклада, който го е прочел, който не е – да го прочете, става ясно, че има един термин, който термин означава „излъчване на тишина в ефир“. Ето това направи Комисията – излъчи тишина в ефир, защото и за целите, за които колегата Кутев говори от трибуната, начертаните цели пред Комисията, аз съм сигурен, че обществото няма да бъде наясно и по-скоро ще разбере, че целите не са изпълнени, такива каквито са поставени първоначално.
Има много тревожни моменти тук. Разбира се, на първо място е въпросът: защо е спрян сигналът, което е установено? И, забележете, много йезуитски е заменено спирането на сигнала с твърдението на Националното управление за радио- и телевизионни сигнали, които казват, че всъщност има излъчване на сигнал, ама излъчването на сигнал е излъчването на тишина, това е излъчвало Радиото.
Има ли за това политически натиск? Вързани ли са двата сюжета, част от сюжетите, за които говореше към онзи момент главният прокурор Сотир Цацаров?
Аз му благодаря, че той дойде и до такава степен детайлно изнесе фактите пред Комисията. И човекът там си каза най-официално, че се чакат разпечатките, затова към този момент ние нямахме данни, но има много други притеснителни неща, които лъснаха, след като тази Временна комисия заседава.
В Доклада пише на страница 12: „установява се също, че деловодната система на Радиото е позволявала документ на 12-и да бъде заведен с дата 11-и“. Ето така се е управлявало Радиото.
Нещо друго – има установена и от думите на главния прокурор комуникация дори през приложението Viber, със служебен телефон, между директора на Радио „Хоризонт“ и генералния директор, и други директори, и пише тук, в Доклада, че прокуратурата е изискала този телефон от Радиото и телефонът е взет за експертиза.
Със спирането на излъчването на програма „Хоризонт“ е получено въпросното уведомление. Забележете сега тук друго – и тук вече идва може би шестата сюжетна линия – това уведомление генералният директор е резолирал с „да“, защото е мислел, че става дума само за профилактика на студиен комплекс на Националното радио.
Добре, ако той е мислил, че става дума само за профилактика на студиен комплекс, а спират сигнала въобще за програма „Хоризонт“, тогава нямаме ли сюжетна линия по отношение на това собствените му служители в Радиото да го подвеждат и защо. Защо?
Нещо друго любопитно. Например, на базата на тази проверка и резултатите от проверката, Сотир Цацаров заявява, че наблюдаващият прокурор от Софийска районна прокуратура ще вземе решение за образуване на досъдебно производство. Казано по друг начин, според него данни за престъпление са налице, уважаеми дами и господа народни представители.
Продължавам – при изслушването си Цацаров уточнява, че така наречените от него сюжетни линии са от гледна точка на иницииращ документ, който води до образуването на преписка или на досъдебно производство.
На практика се вижда, че едното е на фаза досъдебно производство, а другото – още на фаза проверка, но и то ще стане досъдебно производство. Значи, стават две нарушенията.
И може би накрая, защото колегите бяха достатъчно подробни.
В заключенията – на 13 септември 2019 г. сигналът на програма „Хоризонт“ е спрян, като за това не е било налице техническа причина, а е в резултат на изрично решение, взето вътре в Радиото. Да де, защо? Защо е взето това решение вътре в Радиото, като не е имало нужда от профилактика на студийния комплекс? Ето този отговор трябваше да даде Временната комисия – защо? И то след като имаме разпечатките?
Аз тук не Ви четох след това и за други подробности по отношение на това, което трябваше да получи Комисията.
Моля за удължаване на времето за изказване, господин Председател.
Регистрирахме, как да Ви кажа, мисля, че това между другото е прието цялостно от Комисията, регистрирахме един административно-организационен – хайде, не хаос, ама във всички случай тежък проблем.
Управителният съвет на Радиото към онази дата, според това, което каза представител на Управителния съвет, не е знаел какво се случва, какъв сигнал спира и така нататък. Нещо повече, уважаеми дами и господа! Управителният съвет към този момент не подписва седмичната програма на различните предавания на Радиото, което ми се вижда странно, още повече че има графици за работа в тези предавания и за съответните водещи и тези графици биват променяни. Ей така, променяни! Днес, в понеделник, е закачен един график, после във вторник може да е закачен друг график, може би с удобни хора, може би според събитията, които са, да кажем, форсмажорни, като протестите. И това е тревожно. И го казаха от Управителния съвет на Радиото.
Между другото, направих забележка в Доклада да отразим това нещо, защото ние сме отразили, че в Националното радио са налице вътрешни проблеми и това е така. Там наистина, меко казано, няма колегиална атмосфера, защото ние изслушахме всички страни, което е притеснително, защото всички са журналисти и всички трябва да работят на една база.
Друг е въпросът и това, което водихме като дебат в Комисията: има ли условия за плурализъм? Това е съвсем друг въпрос, който касае и свободата на словото.
Сега вече, след като се случи всичко това, налице е например това, за което Ви говорих преди малко – Управителният съвет вече знае, вече разписва седмичната програма на Радиото и тя не може да бъде съставена, докато Управителният съвет не разпише, поне така бяхме уверени.
В Радиото сега има нов генерален директор – нов генерален директор, избран от СЕМ, както е според Закона. Този нов генерален директор, вероятно или по презентацията, която е направил, е с американско ноухау, предполагам или поне действа така, както е видял там, зад океана.
Уважаеми дами и господа, трябва да Ви кажа, че без да пита управителния си съвет, новоизбраният генерален директор на Радиото заяви по отношение на предложения за нов Закон за радиото и телевизията, че Радиото може да се откаже от предвидените средства за реклама там и съответните проценти, ако държавата отпуска повече пари от бюджета. Без да пита Управителния съвет, за което Управителният съвет – меко казано – е останал учуден от това твърдение на генералния директор, който, между другото, в деня, в който ние обсъждахме това и той присъстваше, не беше запознат въобще за какво става дума.
Познавам много хора и знам, че в Радиото наистина работят професионалисти. Въпросът е да не работят за никого, освен за българския народ. Това е основният въпрос, защото те са национално радио, те са обществена медия и се издържат с парите на данъкоплатеца. Това е най-важното.
Дали е имало политически натиск? Личното ми мнение, заявявайки го от тази трибуна, Ви казвам: категорично да! А това, че е имало твърдения, индикации, което пише в Доклада, категорично да, но не знаем, защото нямаме разпечатки, господин Биков, а ни бяха обещани от главния прокурор към този момент. И, когато удължавахме срока на Комисията тук на 30 януари, Ви предупредихме, че ние се съгласяваме да удължим срока на Комисията, само за да разберем… Добре, ако не можем и нямаме право да прочетем какво пише в тези разпечатки, защото има досъдебни производства, поне прокуратурата да ни каже има ли данни, или няма. Много е просто. Ама не ни го казват. И Комисията не можа да установи това нещо. Всичко тук щеше да бъде обект на съвсем друг разговор, ако имахме тези разпечатки – нещо, за което пише в Доклада. Пише в Доклада, ама разпечатки няма.
Е, какво свърши тогава тази Временна комисия? Изпълни ли целта си да установи всички факти и обстоятелства?
Техническите причини ги разбрахме: RATs – излъчване на тишина в ефир. Ама как, защо? Това е много йезуитско – да кажеш, че всъщност не си спрял сигнала, ама си излъчвал сигнал, който е тишина! Това е много витиевато.
Наистина има много притеснителни неща, затова аз и моят колега Александър Симов сме подписали този доклад с особено мнение и няма да го подкрепим. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Реплики? Няма.
Продължаваме с изказванията.
Господин Биков, имате думата.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз разбирам критичността на колегите от БСП. Разбира се, очакванията към Комисията вероятно са били тя в крайна сметка да излезе и издаде присъда по тези казуси. Това нямаше как да стане и съвсем съзнателно като председател аз не съм се стремял към това. Впрочем това, че съм председател, няма никакво значение, защото тази комисия беше от 10 души – по двама от всяка парламентарна група, така че правомощията, които съм имал аз, са ги имали всички народни представители и в интерес на истината смятам, че в тази комисия работихме в конструктивен дух и ако не 100%, но 90% от решенията в нея бяха вземани с пълно единодушие.
Каква беше целта на тази комисия, която беше поискана от Българската социалистическа партия в разгара на скандала с Радиото?
Първата цел за мен беше, ако не сме в състояние да помогнем, поне да не навредим. Защото нашата комисия е на границата на политическата интервенция в една обществена медия и аз много ясно съм си давал сметка за това, че тази комисия може да бъде обвинена по един или друг начин, че самата тя оказва политически натиск.
Мисля, че ние останахме в рамките на закона и в рамките на приличието неутрални и по отношение на различните лобита в Радиото, защото такива очевидно има, и те даже не са две, а са доста, и действат, и търсят политическа подкрепа от една или друга политическа сила, и търсят политическа подкрепа от един или друг член на Комисията, и на Временната комисия. Лично аз имах много разговори, въпреки че съм се опитвал да ги огранича единствено и само в Комисията, където бяхме всички колеги. Но целта на тази комисия беше да проследи целия процес и доколкото ѝ е в правомощията и доколкото ѝ е по силите, да информира Народното събрание, а оттам и българското общество за това какво се е случило в Радиото от своята гледна точка, да има още една гледна точка по този въпрос. Имаме гледна точка на едната страна, имаме гледна точка на другата страна, имаме гледна точка на прокуратурата, имаме гледна точка на СЕМ, имаме гледна точка на КРС. Със сегашния доклад ние имаме и гледната точка на една голяма част от българския парламент. Друга част казва, че се разграничава и, разбира се, това е нейно право.
Два са казусите. Да, може да се тълкува, че те са част от един казус, но, грубо казано, и ние в Комисията ги разгледахме все пак един по един, за да има някаква подреденост в работата на нашата комисия.
Първият казус е свързан със спирането на сигнала или на излъчването на тишина. Аз не мисля, че има огромно значение дали е спиране на сигнал, или е излъчване на тишина. В изводите на Доклада е посочено, че отговорност за работата на Радиото преди всичко носи генералният директор на Радиото. Дали той е бил подведен, както самият той твърди, дали самият той е решил да спре Радиото, дали техническия директор, въпреки че и в изслушването на главния прокурор, и в изслушването на техническия директор Пламен Костов, бяха предоставени дори доказателства, че са водени разговори по телефона, но понеже казусът е по-технически, там могат да се намерят конкретни следи кой какво е правил. Все пак няма присъда, ние не можем да осъдим в парламента господин Светозар Костов, но като такава комисия можем да кажем, че генералният директор носи отговорност за тази ситуация в Радиото. Той носи отговорност и за отношенията в БНР, и за работната атмосфера.
И тук не става въпрос само за този директор. Очевидно поредица от генерални директори в Радиото не са успявали да се справят достатъчно добре с това да осигурят нормална работна атмосфера, защото, повярвайте ми, в Българското национално радио в момента на кризата, а според мен и след нея, нормалната работна атмосфера е доста абстрактно понятие. Там има хора, които са се били, например, и които подават сигнали в Четвърто районно управление и така нататък. Разгледахме и този случай, който също е свързан с кризата, защото, доколкото разбираме, сдърпването или сбиването е било по повод тези отношения.
Техническият въпрос беше сравнително по-лесен. Оттам идваме до въпроса за политическия натиск.
Лично аз зададох въпроса към госпожа Силвия Великова: Имате ли предположения откъде би могъл да дойде политическият натиск, за който говорите, че е осъществяван върху директора на Радиото? Тя отговори: не, нямам такива предположения. Сега Вие искате аз да имам предположения и ме натоварвате с тази отговорност.
Искате разпечатки – това е друг въпрос. Ще Ви кажа за разпечатките. Какво означава разпечатки? Вие превръщате разпечатките в ключа към разгадаването на този казус. Аз смятам, че това ще бъде по-скоро вредно по отношение на решаването на този казус. Това е личното ми мнение, не е написано в Доклада.
Защо? Разпечатка означава да покажем с кого е говорил по телефона – не по Viber, не по WhatsApp, не на улицата, не на някое друго място, а само по личния мобилен телефон или служебен с кои хора е говорил генералният директор на Радиото. Вероятно е говорил с 20, 30, 40 човека. Оттам нататък вкарваме тези 30 – 40 души в оборота на обществото и започваме да ги водим по комисии, първо тук, след това вероятно и по телевизии. Всеки от тях разказва своята гледна точка. Вероятно, ако има политически натиск, този, който го е оказвал, ще каже: не съм оказвал политически натиск. И ние не можем да го докажем, защото това не са СРС-та, това не са разговори, за които ние можем да видим какво се е говорило с тях. Реално това ще създаде още множество спекулации по тази тема, които, от друга страна, ще замъглят изцяло и без това мъгливата обстановка около този казус.
Дали прокуратурата има разпечатки? Вероятно има. Господин Цацаров каза, че ще поиска. Тези разпечатки обаче са част от разследването. Между другото, разпечатки могат да се оповестяват при тежки престъпления, да се искат. Господин Цацаров каза, че ще поиска.
Комуникацията между парламента и господин Гешев не мисля, че започва и свършва с нашата временна комисия. Тя може да продължи. Има Комисия по културата и медиите, която също има ангажимент към медиите, също има ангажимент към този казус. И там, ако се наложи, този казус би могъл да бъде продължен. Има практика главният прокурор да бъде викан в комисии. Колегите от БСП имат също представители в Комисията по културата и медиите, те могат да повикат главния прокурор.
Лично аз смятам, че разпечатките не само няма да спомогнат за разрешаването на този казус, а могат и да попречат, защото нищо няма да покажат, а ще създадат само спекулации.
Смятам, че Комисията направи това, което беше по силите ѝ. Такива тежки фрази: провал на демокрацията, на парламентаризма и така нататък – нямам самочувствието, че мога да нанеса такива големи щети на българската демокрация, не съм чак толкова талантлив. Но смятам, че ние в крайна сметка трябва да се придържаме към закона и към някаква институционалност. Вие давате пример с американския парламент, но американският парламент има своите правила и своите закони, които трябва да спазва. И вероятно ги спазва. Ако ние трябва да се поучим от него, би трябвало да се поучим да спазваме законите и в нашия парламент.
Да, искате да посочим кой е направил политическия натиск – нито едно име не беше споменато в Комисията в продължение на четири месеца. Изслушахме много хора и от двете групи. Видяхме, че има административен хаос, това е факт. И не само административен хаос. Според мен в БНР цари хаос и това не го крия. Ако има заплаха за свободата на словото там, според мен тя се състои именно в тази неподреденост и в това разделение, което съществува в БНР, което го прави добър терен за политически интервенции, които, пак ще повторя – след тези четири месеца аз съм на мнение, че в Радиото може би има възможност някой отвън да влияе, но не изключвам и възможността отвътре да се търси политическа подкрепа за една или друга кауза.
Видяхме мониторинга на БНР и тук притесненията за свободата на словото ми се струват малко преувеличени специално в БНР. Видяхме как се е държало Радиото по време на кризата. Държало се е повече от свободно. Три мониторинга прегледахме – вътрешен на БНР, външен на БНР и мониторинг на СЕМ. Вътре се констатира, че има плурализъм, канят се различни хора. Като слушател на БНР ще Ви кажа, че аз поне дори наблюдавам една доста сериозна критичност по отношение на управлението. Къде видяхте тази липса на свобода на словото в БНР? Специално там. Напротив, аз смятам, че БНР дори в определени моменти, това е посочено и в единия от мониторинговите доклади, в определени моменти част от водещите дори превишават своите задължения като журналисти от обществена медия, като си позволяват да правят внушения и коментари – нещо, което на журналистите от обществена медия не им е позволено, просто защото е обществена медия. Но аз лично съм склонен в името на журналистическата свобода да приема и това. И в интерес на истината дори в Доклада не сме го отбелязали.
Още в началото аз не съм имал илюзията, че нашата комисия може да приключи този казус. Той вероятно ще продължи, защото най-малкото има досъдебни производства и вероятно ще влезе в съда – вече това е въпрос към прокуратурата, но така или иначе са предприети действия, които да го приключат по съдебен път.
Съветът за електронни медии освободи тогавашния генерален директор на БНР – имахме вече избран нов, а междувременно имахме и изпълняващ длъжността. Със сигурност за толкова кратък период от време събитията са травматични и за хората, които работят в Радиото. Аз се надявам и ние като хора, които са ангажирани с тези проблеми, а и като парламент, който е длъжен да гарантира свободата на словото в обществените медии, да се опитаме да помогнем, а не да навредим. Или, ако не сме сигурни, че можем да помогнем, поне да се опитваме да не пречим и да не вредим. Да оставим новото ръководство да се опита да въведе някакъв минимален ред в БНР, което ми се струва изключително тежка и важна задача. Да не си позволяваме да паразитираме върху тази тема, защото всяка наша дума и действие се отразява и на хората, които работят в БНР. Аз не твърдя, че те са виновни за това, което се е случило, което се случва и се е случвало, но се надявам те да намерят някакво спокойствие.
Защото БНР не е само журналистика, БНР е един от основните производители на национална култура и на национална идентичност чрез своите оркестри, които, според мен, са и в момента най приятното нещо за слушане в БНР.
Предвид това, че успяхме да изслушаме една част от журналистите вътре, с всеки казус се появяваха нови и нови хора, които искаха да разкажат своите битови конфликти през годините с един или друг, и рискувахме, ако удължавахме сега още веднъж работата на Комисията, да затънем във всичко това и в крайна сметка да не можем да направим елементарни изводи. Разпечатките означаваха, че трябваше да викаме в Комисията още 50 души и тя вероятно щеше да продължи и след края на сегашното Народно събрание. А в крайна сметка от нас, освен всичко останало, се искаше и някаква сбитост на работата, за да може поне да има и резултат от нас.
Още веднъж Ви призовавам да не се упражняваме прекалено много върху тази тема и, който има желание, съм абсолютно сигурен, че може да помогне в тази ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Биков.
Господин Недялков, реплика или изказване? Изказване имате.
Тогава господин Кутев, господин Ченчев, и трета реплика.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Биков, ще започна с Вашия въпрос къде видяхте липса на свобода на словото в БНР с контравъпрос: а Вие къде гледахте? Защото разбрах от това, което видях, че като не сте взели разпечатките и трябва да изпитате още 50 човека, не сте установили факта, че всъщност една журналистка е била свалена от ефир, командирована, и спрян сигналът на Радиото – едновременно, за да не се проведе едно предаване, защото някой е искал от нея да не го проведе. Това според Вас не е ли някакво грубо въздействие върху свободата на словото?!
Да Ви кажа защо не сте го видели. Защото целите на Комисията са едни, а целите, които Вие току-що ни издекламирахте, са други. Цитирам: „Ако не помогнем, поне да не навредим, доколкото е по силите ни.“; „Ние искаме да дадем още една гледна точка.“
Господин Биков, Вие сте председател на парламентарна комисия, чия е другата гледна точка, която е около Вас? Вижте, парламентарна комисия се създава, когато в системата има бъг, когато някъде другите системи на държавата не са сработили, и работата на парламента и на парламентарната комисия е да подредят системата, да въведат ред в нея.
Не видяхте политическо въздействие?! Аз видях, господин Биков! Бойко Борисов се обади на шефа на Радиото след скандала и на следващия ден Силвия Великова беше пак на работа. Това не е ли политическо въздействие?! Вярно, в този случай във вярната посока, но е нерегламентирано политическо въздействие. Вие къде гледахте през това време?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кутев.
Господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Без никаква мисъл за паразитиране, нито за упражняване на дейност все пак да обърнем внимание защо са важни разпечатките. Ние всъщност сме наясно, че това е един телефонен трафик, който трябва да бъде установен, изискан от прокуратурата.
Господин Биков, прокуратурата е получила разрешение на Софийския районен съд, съдебните актове са получени и сега, забележете: на 7 октомври Софийската районна прокуратура е внесла тези съдебни актове, които разрешават достъпа до данните, обажданията до телефоните на съответните мобилни оператори. Според господин Цацаров прокуратурата очаква отговорите от мобилните оператори относно трафика. От 7 октомври! Днес всички знаем кой месец сме, коя дата сме и това е нещото, с което Временната комисия вече отдавна трябваше да е наясно. Ако не, да ги получи тези така наречени разпечатки или телефонен трафик, защото можем, господин Биков, да изпаднем в ситуация, в която да има 30 – 40 имена, излизайки от разпечатките от телефонния трафик, но много интересно би било да видим има ли политическо име вътре. Ето за това става дума.
Прокуратурата може да ни каже не кой в колко часа точно се е обаждал, а може да ни каже има или няма данни. Това може да ни каже прокуратурата – точно кой как се е обаждал. Това може да ни каже тя и неслучайно иска тези разпечатки. Даже не ние, а Вие знаете, че главният прокурор дойде и каза: „Очаквайте тези разпечатки във Временната комисия.“ и ние ги очакваме шест месеца, накрая нищо. Затова става дума – без нищо и никакво намерение от наша страна да паразитираме върху каквото и да било. Важна тема е!
И още нещо. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин Председател.
Аз не си спомням да сме казали, че в Българското национално радио няма свобода на словото! Напротив, точно наличието на критичност вече води до опита за командироване на журналисти, сваляне от ефир, спиране на сигнали или излъчване на тишина…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: И аз Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Дуплика, господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Кутев! Аз смятам, че Вие можехте да кажете всичко това и още преди да направим Комисията. Вие имахте готова версия, готови присъди и сега искате Комисията да Ви ги подпечата – още преди четири месеца, преди изслушването, преди да сме направили каквото и да било.
Факт е, премиерът го каза, но като председател на ГЕРБ, като един от лидерите на партии, че практически ще свали доверието си от генералния директор на БНР. (Реплики от „БСП за България“.) Той може да каже като партиен лидер, че няма доверие в генералния директор на БНР и не мисля, че това е кой знае каква новина.
По отношение на разпечатките, пак ще повторя. Нищо няма да се разбере от тези разпечатки дали прокуратурата ги е получила и какво е направила с тях. Според мен почти нищо не може да направи, защото тези разпечатки не показват какво се е говорело. А иначе, аз ще Ви припомня, че ако трябва да се видят разпечатките, те ще са от един предизборен период, между другото, което още повече усложнява процеса – това е периодът преди местните избори, когато интензивността на разговорите на генералния директор на БНР дори и с политически хора от политически партии вероятно са сериозни. Аз не знам с кого е говорил. Сигурен съм обаче, че е говорил с много хора и нито един от нас не може да разбере какво е говорил с тях, за да може да изведе някакъв кой знае какъв извод от това. Могат да се правят спекулации, може да се направи някакъв народен съд, в който да обвиним всички, които са говорили с шефа на БНР, но аз не смятам да участвам в такова нещо.
Мисля, че въпреки всичко ние в тази комисия работихме добре и аз затова ще благодаря на всички нейни членове, които се отнесоха отговорно към работата си и наистина се опитаха да помогнат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Биков.
Господин Недялков, имате думата.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще бъда съвсем кратък, защото много неща се казаха.
Първо, аз не мога да приема структурата на Доклада, който е разпилян по много теми на различни места, погледнати от много автори. Може би най-точното щеше да бъде времевото поставяне на нещата, за да се види логиката на събитията, което трябваше да бъде така изяснено, че да може точно и ясно да се каже кое събитие след кое следва – елементарно за една комисия, която си е поставила задачата да намери истината.
Тук има едно нещо, което много ме смущава. Самият разговор, когато се оказва въздействие върху Силвия Великова да напусне своите ресори и на другия ден да не води, е към 14,30 ч. на 12 септември. В 16,30 ч. звъни премиерът, в 20,00 ч. възстановяват Силвия Великова на постовете, на които е, и тогава се появява ето това съобщение (народният представител показва снимков материал), което още стои на сайта на БНР, че утре – на 13-ти, се спира Радиото. Много ме притеснява това, уважаеми дами и господа, че този, който е въздействал на генералния директор, дори е над премиера.
Другото, което искам да заявя. В Доклада на Комисията се възлага едва ли не на Комисията по телевизия и радио да приеме такива законови поправки, които да облекчат действието на Българското национално радио. Не, уважаеми дами и господа, самата комисия трябваше да подготви кои текстове в Закона за българското радио противоречат и могат да бъдат усъвършенствани. Това нещо го няма, което значи, че наистина тази комисия успя да направи нещата такива, че да излъчи едно замиране на нещата.
Не съм съгласен и с тезата, че конфликтите в Радиото – междуличностни и други, разделението, допринасят за нещо лошо. Напротив, на повърхността Българското национално радио, като слушано, както и мониторинговите доклади, доказват, че е една наистина плуралистична медия, което значи, че е много опасно с призивите да се въведе ред. Въвеждането на ред в журналистическата професия означава ограничаване на свободата на словото! Изпитвал съм го!
Две думи за разпечатките. Преди 20 години лично на мен ми направиха разпечатки на разговорите 20 минути преди 13 ти септември 1999 г., защото обвиненията към мен като журналист, бяха, че съм подтикнат от органите на Държавна сигурност да направя така наречения Ловечгейт. След като се увери дори и самата полиция, и прокуратурата, че нямам нито едни разговор с представител на Държавна сигурност назад, снеха обвиненията и министърът на вътрешните работи се извини на цялата журналистическа гилдия в България. Благодаря Ви за вниманието. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Недялков.
Има ли реплики?
Заповядайте.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Едно уточнение, господин Недялков. Нямам предвид въвеждане на ред в журналистиката. Имам предвид въвеждане на административен ред, например да не може със задна дата да се вкарват входящи номера и никой да не може да обясни как се е случило това и как така тази система позволява. Ето за такъв ред говоря, който е и в основата на това, че в момента дори имаме неясноти по един технически проблем, какъвто е спирането на Радиото. А иначе, за журналистиката трудно може да се въведе ред и аз съм съгласен с Вас, че там ред не трябва да има, но и в обществените медии се надявам и самите журналисти, и те го правят – огромната част от тях, всички работят с отговорността, че са журналисти от обществена медия. А това, че конфликтите помагат, изобщо не съм съгласен. Може да се работи далеч по-разумно, защото, ако бяхте в Комисията, да чуете какви неща се говореха, вероятно нямаше да направите това изказване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Биков.
Друга реплика? Не виждам.
Дуплика – господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Биков, съгласявам се с Вашите констатации, че административен ред в Радиото наистина трябва да има. Искам да Ви кажа, че именно липсата на административен ред доведе до едно такова объркване у самия бивш генерален директор Костов, който, ако си спомняте, в началото заяви, че причината за свалянето на госпожа Великова от ефир е нейната длъжностна характеристика. Това го нямате констатирано в Доклада. Два часа по-късно той измени своите показания и каза, че това е под действието на тогавашния директор на програма „Хоризонт“. Това са такива неща, които наистина не трябва да бъдат допускани.
И още повече, има ефект от тази комисия, което мога лично да призная, въпреки че не съм съгласен с голяма част от Доклада – че тази комисия отново ще постави пред главния прокурор и пред разследващите органи този проблем, който така или иначе беше поставен на забвение. Те трябва да излязат с някакво решение, те трябва да излязат със своя позиция за истината, защото в края на краищата една уредба, дори уредбата на Българското национално радио, преди всичко е една борба за истината. Благодаря Ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Недялков.
Продължаваме с изказванията. Има ли други желаещи?
Закривам разискванията.
Процедура?
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Аз имах предложение, затова взимам процедурата, защото искам да вкарате предложението ми в гласуването. Тоест настоявам главният прокурор да бъде извикан в парламентарната зала, като аз лично смятам, че това трябва да бъде преди приемането на Доклада на Временната комисия. След като колегите не са успели да извикат прокурор Гешев, трябва да го направи цялото Народно събрание.
Затова моето процедурно предложение е, ако се приеме Докладът, да се приеме под условие, че всъщност Докладът е приет, но ние каним главния прокурор, за да си довърши работата, която господин Биков и Комисията не са успели да свършат преди това.
Колеги от ГЕРБ, категорично Ви казвам, че това е по-добре за главния прокурор, защото иначе съмненията, че протестите срещу Гешев ги ограничавал самият Гешев винаги ще останат. Някой друг ги ограничава. За него е по-добре. Аз се надявам с хъса, с който работи, че той ще приеме това предизвикателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Не мога да подложа на гласуване Проекта на решение под условие, но Вие можете да използвате допълнително възможностите, които Правилникът дава, за да поканите или да предложите друго решение.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване представения Ви Проект за решение.
Гласували 145 народни представители: за 97, против 48, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Вносител е Министерският съвет.
Имате думата, уважаема госпожо Дариткова, за представяне на Доклада на Комисията по здравеопазване.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде допусната в пленарната зала заместник-министър Жени Начева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 124 народни представители: за 115, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 13 февруари 2020 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2020 г.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването госпожа Жени Начева, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ господин Росен Иванов, представители на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, Изпълнителната агенция по лекарствата, съсловните организации в сферата на здравеопазването, фармацевтичната индустрия и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Жени Начева, която информира народните представители, че с предлаганите нормативни промени се цели изпълнение на ангажиментите, възложени с Решение № 704 на Министерския съвет от 2018 г., за приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване, създаване на условия за прилагане на Делегиран регламент (ЕС) 2016/161 на Комисията от 2 октомври 2015 г. за допълване на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на подробни правила за показателите за безопасност, поставени върху опаковката на лекарствените продукти за хуманна употреба, подобряване на контрола върху търговията на дребно с лекарства и други.
Госпожа Начева поясни, че с цел осигуряване на възможности за конкуренция между участниците на пазара изрично се забранява един и същ търговец да притежава едновременно разрешение за търговия на дребно и разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти.
Процедурите по регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти и включване на лекарствени продукти в Позитивния лекарствен списък се уреждат на ниво закон, тъй като в момента уредбата е в подзаконов нормативен акт. Тези процедури имат характер на административни режими по смисъла на чл. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, поради което систематичното място на уредбата е в закон, като не се променят съществуващите към момента изисквания за извършването на тези дейности.
С цел намаляване на административната тежест при издаването на разрешение за производство на лекарствени продукти се предлага отпадане на изискването към заявителя да представя разрешение за ползване на помещенията, като проверката за наличие на такова ще се извършва служебно от Изпълнителната агенция по лекарствата. Аналогична промяна със същата цел е предвидена и по отношение на изискуемото хигиенно заключение от съответната регионална здравна инспекция при издаване на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека. Това хигиенно заключение ще се осигурява служебно чрез взаимодействие между РЗИ и ИАЛ.
Със Законопроекта се създават условия за прилагане на Делегиран регламент (ЕС) 2016/161 на Комисията от 2 октомври 2015 г. за допълване на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на подробни правила за показателите за безопасност, поставени върху опаковката на лекарствените продукти за хуманна употреба в националното законодателство. Урежда се и процедура, която регламентира задълженията и действията на съответните субекти при съмнение за фалшифициран лекарствен продукт в съответствие с чл. 24 и чл. 30 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/161. Посочва се конкретният субект в България, отговорен за създаването, управлението, функционирането и поддържането на Националния регистър по чл. 32, ал. 1, буква „б“ от Делегиран регламент (ЕС) 2016/161, а именно Българската организация за верификация на лекарствата.
Оптимизира се контролът върху аптеките, който в момента не е достатъчно ефективен, поради дублиране на функции и липса на добро взаимодействие между компетентните органи. Предвид функциите на РЗИ по силата на териториалната им компетентност в областта на контрола върху търговията с лекарствени продукти в обектите на територията на съответната област и поради липсата на териториални подразделения на ИАЛ по места са необходими нормативни промени с оглед повишаване ефективността на контрола, координацията и взаимодействието между ИАЛ и РЗИ в изпълнение на техните правомощия. Предвижда се РЗИ, в рамките на своята компетентност, да съдействат на ИАЛ при осъществяване на дейностите по контрола върху лекарствените продукти на територията на съответната област, както и контрол по изпълнението на разпорежданията за изтегляне на лекарствени продукти от обектите, разположени на територията на съответната област.
Разширяват се възможностите за лечение на пациентите чрез регламентиране прилагането на лекарствени продукти извън определените им показания при липса на друга алтернатива за лечение и само при наличие на научни основания за това. Това ще се осъществява само по изключение, под контрола на лекар, който изцяло ще носи отговорността за лечението. Целта е да се създадат повече възможности за лечение в случаите, когато липсват други алтернативи за пациентите.
Със Законопроекта се предлага създаване на Национална аптечна карта, чрез която ще се определят потребностите на населението от достъп до лекарствени продукти, осигурявани от аптеки, и ще се идентифицират областите, общините и населените места с недостиг от аптеки. С изготвянето на Национална аптечна карта ще се даде възможност да се установи достъпът на населението до аптеки, като се вземе предвид тяхното териториално разпределение, разпределението им според демографската структура на населението и според дейностите, които те извършват, както и ще се извърши оценка на потребностите от магистър-фармацевти и помощник фармацевти, които работят в аптеките.
Предвижда се, когато въз основа на Националната аптечна карта се установи недостиг от аптеки и дейности, които те извършват, да се прилагат мерки за стимулиране на осигуряването на лекарствени продукти, като в такива населени места ще могат да осъществяват дейност на втори или следващ адрес аптеки, получили разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, при облекчена административна процедура.
Прилагането на тези мерки няма да създаде административни ограничения, нито ще доведе до намеса в свободната конкурентна среда, в която се осъществява дейността на аптеките.
С Преходните и заключителните разпоредби се предлагат изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване, с които се определя ангажиментът на изпълнителите на медицинска помощ да осигуряват на задължително здравноосигурените лица медицинската помощ от пакета, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, за която са сключили договор с НЗОК, без да изискват и приемат от тях плащане и/или доплащане. Уреждат се изрично конкретните възможности за приемане на плащане и доплащане от задължително здравноосигурените лица за оказваната им медицинска помощ, като се изброяват изчерпателно случаите, в които това е допустимо.
От допустимите случаи се изключва лечението с лекарствени продукти при злокачествени заболявания, животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, както и случаите на наличие на показания за продължаване на лечението над определения в Националния рамков договор за медицинските дейности минимален болничен престой.
Урежда се и правото на задължително здравноосигурените лица по време на болничния си престой по своя инициатива да получават срещу заплащане конкретни допълнително поискани услуги, като се предлага дейностите, включени в тези услуги, и редът за получаването им да бъдат определени с наредба на министъра на здравеопазването.
Създава се изрична уредба по отношение органа и реда, по който ще се извършва оценка на потребностите от медицинска помощ и ще се установява недостатъчност съгласно Националната здравна карта в случаите по чл. 59б, ал. 7 от ЗЗО.
Предлага се това да бъде РЗИ като орган, осъществяващ държавната здравна политика на територията на съответната област и най-добре познаващ локалната здравна система. Целта на допълнението е да се създаде яснота относно компетентния орган, който ще осъществява тази дейност, тъй като в момента е налице различно тълкуване и прилагане на разпоредбата.
Изменя се хипотезата на чл. 59, ал. 1а, при която не се прилага забраната за сключване на договори между НЗОК и нови лечебни заведения за болнична помощ и за нови медицински дейности. Предвижда се забраната да не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявлението за сключване на договора въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Предлага се преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ да се извършва от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
С предлаганите нормативни промени се определя срок за извършване на експертиза при скъпоструващи медицинска помощ и лекарствени продукти от НЗОК, като по този начин се гарантират правата на пациентите за получаване на навременна медицинска помощ.
Допуска се изключение от забраната за заплащане от НЗОК на болнична помощ, извършена от лекар, който не е посочен в договора между НЗОК и изпълнител като специалист на основен трудов договор. Заплащане ще се допуска, когато този специалист е хабилитирано лице от списък, утвърден от Надзорния съвет на НЗОК, когато извършваната от него дейност е с цел обучение на медицинските специалисти на лечебното заведение и НЗОК е дала съгласие за това при условия и по ред, утвърдени от Надзорния съвет. По този начин се постига осигуряване на медицинска помощ на пациентите и придобиване на практически опит и умения от медицинските специалисти.
Регламентира се изискване НЗОК да утвърждава ценоразпис за предоставяне на информация и справки от информационната си система на физически и юридически лица, като тези справки няма да съдържат лични данни. Целта на предложението е ясно да се дефинира цената на тази административна услуга в съответствие с разходите на НЗОК за дейността по предоставяне на информацията. Предвижда се ценоразписът да се публикува на интернет страницата на НЗОК. В резултат на предложената законова промяна НЗОК ще може да предоставя съответната информация срещу възмездяване на разходите по извършване на дейността.
Със Законопроекта се вменява задължение за НЗОК да заплаща на аптеките по 2 лв. за всяка отчетена рецептурна бланка с предписани лекарствени продукти, чието ниво на заплащане от НЗОК е сто на сто. Това заплащане и в момента е факт, но е регламентирано в Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, договаряне на отстъпки и прилагане на механизми, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК. С предложеното допълнение се цели този разход на НЗОК да бъде устойчиво дефиниран на ниво закон, за да няма съмнение относно наличието на валидно правно основание за извършването му. Това плащане е необходимо, тъй като аптеките, които отпускат лекарствените продукти, чието ниво на заплащане от НЗОК е сто на сто, не формират печалба от това.
Измененията и допълненията в Закона за медицинските изделия се предлагат с цел създаване на нормативно основание за събиране на информация относно стойността на медицинските изделия, които се доставят на българския пазар от трети страни, изпълнение на мерки от ПМС № 704 от 2018 г. и събиране на систематизирана информация, необходима за провеждане на държавната здравна политика, свързана с оптимално планиране на разходите за медицински изделия.
Становището на Българския фармацевтичен съюз беше представено от професор Асена Стоименова, която изрази принципна подкрепа за предлагания законопроект. Тя подчерта, че следва да се направи много сериозен и задълбочен анализ на отделните разпоредби, като бъде отчетено съвременното развитие на сектора. Беше посочено, че ако не бъдат взети предвид представените съображения, съществува реална опасност практическото приложение на част от изискванията на закона да бъде сериозно затруднено. Обърнато бе внимание и на факта, че предвиденото заплащане в размер на 2 лв. за всяка отчетена рецептурна бланка с предписани лекарства, чието ниво на заплащане от НЗОК е сто на сто, не отговаря на икономическата действителност в страната. В заключение професор Стоименова подчерта, че конкретните предложения по отделните текстове на разпоредбите се съдържат в писменото становище на съсловната организация.
Председателят на Българската асоциация на помощник-фармацевтите изрази принципна подкрепа за предлаганите нормативни промени, като уточни, че разпоредбата на чл. 220 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) следва да бъде прецизирана и съобразена с действащата квалификационна характеристика на помощник-фармацевтите. Това е изключително важно с оглед създаването на правна възможност аптеки да осъществяват дейност на втори и/или следващ адрес с цел подобряване достъпа до фармацевтична грижа в малките населени места. Госпожа Петрова изрази готовност между първо и второ гласуване на Законопроекта да предостави на Комисията по здравеопазването конкретни предложения по някои от текстовете на предложените разпоредби.
Асоциацията на собствениците на аптеки счита, че релевантната информация за постигането на целите, с които се създава Националната аптечна карта в по-голямата си част и към момента е налична в информационните масиви на ИАЛ, РЗИ и НСИ. Необходимо е тази информация да бъде систематизирана и обединена, като по този начин лесно може да бъде установен броят на съществуващите аптеки, техните адреси, дейностите, които извършват, както и цялата информация от публичния регистър по чл. 230 от ЗЛПХМ, без да бъде ангажиран многоброен административен капацитет за сформирането на нови комисии и органи. Аналогично, без особени затруднения, може да бъде определен и броят на денонощните аптеки на територията на всяка община и област, както и да бъдат идентифицирани нуждите на населението от съществуването на такива аптеки. Беше изразено притеснение, че Националната аптечна карта и свързаната с нея предложена регулация може да бъде използвана като способ за ограничаване на конституционно установения принцип за свободна стопанска инициатива при разкриване на нови аптеки в икономически развити населени места. Това би могло да доведе до ограничаване на конкурентната среда и навлизането на нови участници в търговията на дребно с лекарствени продукти. Според Асоциацията предложението лицата, получили разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, да получават по 2 лв. за всяка отчетена рецептурна бланка с предписани лекарства, чието ниво на заплащане от НЗОК е сто на сто, е несправедливо и не отговаря на актуалните икономически отношения в обществото. Беше подчертано, че повече от осем години размерът на това заплащане не е променян, въпреки нарастващите разходи за труд и процента на инфлацията за този период.
Госпожа Боряна Маринкова представи становището на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства, в което се посочва, че законодателният подход разпоредбите на почти цяла наредба да бъдат възпроизведени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е некоректен, тъй като в голяма степен те съдържат подробни технически изисквания, процедури и правила, които подлежат на честа промяна и са предмет на подзаконова нормативна уредба. Беше подчертано, че по този начин се отнема и съществуващата правна възможност на участниците в системата на лекарствоснабдяването и на пациентите да потърсят правата си по съдебен ред, когато е налице такава необходимост. Госпожа Маринкова запозна народните представители и с конкретните предложения на Асоциацията, с които се цели подобряване достъпа до лекарствени продукти на българските граждани, като беше посочено, че в хода на общественото обсъждане на Законопроекта тези предложения не са били възприети от страна на вносителя.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването отправиха конкретни въпроси във връзка с дългосрочната политика в областта на лекарствените продукти, необходимостта от създаването на Национална аптечна карта, както и причините за наличието на редица разпоредби, които са предмет на уредба в подзаконов нормативен акт. Обърнато бе внимание на факта, че част от предложените изменения и допълнения будят сериозно притеснение и следва да бъдат поставени на широко обществено обсъждане с всички заинтересовани страни преди да се вземе окончателно решение.
Някои от народните представители остро възразиха срещу подхода, с който за пореден път се извършват съществени промени в основни закони, уреждащи структурата и функционирането на системата на здравеопазването, с Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта.
Народните представители се обединиха около становището, че за да бъдат постигнати целите, заложени в мотивите на Законопроекта, при второ гласуване следва да се преразгледат и прецизират текстовете на някои от предложените разпоредби.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 11 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова.
Колеги, давам думата за изказвания.
Заповядайте, господин Михайлов, после господин Иванов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Има още един доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какво е това?
А, още един доклад. Съжалявам, но го нямам в папката. На Европейската комисия, да. Просто не го намирам тук в моите книжа, и затова.
Заповядайте, господин Иванов. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 26 февруари 2020 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 002 01 5, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2020 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Жени Начева –заместник-министър на здравеопазването. Със Законопроекта се създават условия в националното законодателство за прилагане на Делегиран регламент (ЕС) 2016/161 на Комисията от 2 октомври 2015 г. за допълване на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на подробни правила за показателите за безопасност, поставени върху опаковката на лекарствените продукти за хуманна употреба. В националното законодателство липсват санкции за предотвратяване на навлизането на фалшифицирани лекарствени продукти и нарушаване на правилата относно спазването на показателите за безопасност при лекарствените продукти. Не са уредени и задълженията и действията на участниците в законната верига на доставка на лекарствени продукти – при съмнение за фалшифициран лекарствен продукт. Поради това в Закона се предвиждат санкции за участниците във веригата на лекарствоснабдяването, като се уточняват и техните ангажименти, за да има пълна яснота относно дължимото им поведение в тази област.
Друга промяна цели оптимизиране на контрола върху аптеките, тъй като той в момента не е достатъчно ефективен поради дублиране на функции и липса на добро взаимодействие между компетентните органи. Създава се законово задължение за взаимодействие и координиране на дейностите на Изпълнителната агенция по лекарствата в областта на контрола върху лекарствените продукти с регионалните здравни инспекции. Това изменение ще има за резултат по-добро взаимодействие между Изпълнителната агенция по лекарствата и регионалните здравни инспекции в областта на контрола върху лекарствените продукти с цел ефективното предотвратяване и преустановяване на правонарушенията. Създава се възможност регионалните здравни инспекции в рамките на своята компетентност да съдействат на Изпълнителната агенция по лекарствата при осъществяване на дейностите по контрола върху лекарствените продукти на територията на съответната област.
За по-голяма ефективност по отношение на издадените разпореждания за изтегляне на лекарствени продукти се предоставя правомощие на регионалните здравни инспекции да осъществяват контрол по изпълнението на разпорежданията за изтегляне на лекарствени продукти от обектите, разположени на територията на съответната област.
Разширяват се възможностите за лечение на пациентите чрез регламентиране на прилагането на лекарствени продукти извън определените им показания при липса на друга алтернатива за лечение и само при наличие на научни основания за това. Това ще се осъществява само по изключение под контрола на лекар, който ще носи цялата отговорност за лечението. Целта е да се дадат повече възможности за лечение, в резултат на което да се постигне по-ефективно лечение в случаите, когато липсват други алтернативи за пациентите.
В Законопроекта е залегнало създаването на нормативни регулации, които да доведат до по-оптимален достъп на населението до лекарствени продукти от аптеки чрез създаване на Национална аптечна карта. С Националната аптечна карта ще се определят потребностите на населението от достъп до лекарствени продукти, осигурявани от аптеки, и ще се идентифицират областите, общините и населените места с недостиг от аптеки. Също така с изготвянето на Национална аптечна карта ще се даде възможност да се установи достъпът на населението до аптеки, като се вземе предвид тяхното териториално разпределение, разпределението им според демографската структура на населението и според дейностите, които те извършват. Мерките не създават административни ограничения, нито водят до намеса в свободната конкурентна среда, в която се осъществява дейността на аптеките. Създава се възможност навсякъде, където има недостиг от услуги, предоставяни от аптеките, всички аптеки от съответната област да могат да разкриват втори/следващ адрес, ако отговарят на законовите изисквания.
Очакваният резултат от промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е да се осигури прилагането на Делегиран регламент (ЕС) 2016/161, да се повиши ефективността на контрола върху лекарствените продукти с цел предотвратяване и преустановяване на правонарушенията. Осигурява се възможно най-пълна и комплексна уредба на административните услуги в областта на лекарствените продукти на законово ниво.
Също така се правят изменения и допълнения и в Закона за здравното осигуряване и в Закона за медицинските изделия. Извършва се техническо прецизиране и в Закона за хората с увреждания, без да се правят промени по същество.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 5 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“ на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Колеги, имате думата за изказване.
Моля, заповядайте.
Господин Михайлов? (Реплика от народния представител Георги Михайлов.)
Няма заявено изказване от другите парламентарни групи.
Господин Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз исках да се възползвам от правото, което Вие винаги определяте, че започвате с най-голямата парламентарна група и имах желание доцент Иванов да се изкаже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, това е при други обстоятелства. Сега за изказванията няма проблем.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Но сега това желание заглъхна изведнъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това е при чл. 113. При чл. 113 е от най-голямата парламентарна група, тук може спокойно да се изказвате.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Съжалявам много, че отново отсъства господин Ананиев. Напоследък това се случва много често и ни прави не особено позитивно впечатление. Тук, разбира се, е госпожа Начева, която представи и тогава Законопроекта.
Този законопроект касае гръбнака на лекарствената политика в България. И когато го обсъждахме в Комисията, аз си позволих да споделя на уважаемите ѝ членове, че най-малкото на базата на забележките на Българския фармацевтичен съюз, които са около 20 страници, тоест той е представил фактически паралелен законопроект, този законопроект е с толкова много елементи на незрялост, че следва отново да бъде внимателно обсъден, да бъде изваден от Комисията, за да може тези проблеми, които съществуват в момента в лекарствената политика, а това е философията на лекарствената политика, нейното реализиране на територията на страната, за да бъдат избистрени и да бъдат представени на уважаемата зала, за да могат да се вземат най-оптималните решения за нацията.
Какво е състоянието в момента на лекарствената политика, уважаеми колеги?
На първо място, това е късата реимбурсна листа, което е известно на всеки от Вас, който консумира лекарства, както неговите близки. Тя е една от най-късите на територията на Европейския съюз.
На второ – труден достъп до медицински продукти и медицински изделия. Вие знаете, огромна част от населените места в България, не искам да цитирам цифрата, че тя е зашеметяваща, нямат изобщо наличие на аптеки на тяхна територия.
На следващо място – липса на всякаква гъвкавост на лекарствената политика, при която непрекъснато отпадащи от регистрация лекарствени продукти не могат да бъдат доставени за българските пациенти и те се принуждават да ги търсят извън територията на страната.
Липса на всякаква диференциация във вертикализацията и хоризонталната линия на аптечните заведения. И срещу това се предлагат сега, от този законопроект, няколко основни типа мерки, като всичките са коментирани много надлежно, много сериозно от Българския фармацевтичен съюз и се вижда, че докато не се изчистят позициите около свързаността на лицата, които ще търгуват на едро и на дребно, докато не се определят изискванията за откриването на така наречения втори и трети адрес, аз не искам да влизам в подробности, това са много специфични неща, но и много сериозни за лекарствената политика в България, то тези предложения, които са дадени в Законопроекта, по никой начин няма да отговорят на интереса на гражданите и няма да подобрят лекарствоснабдяването на територията на Република България.
Всичко това е описано много внимателно в 19 страници от Българския фармацевтичен съюз и аз смятам, че Комисията беше длъжна да се съобрази с тези сериозни забележки, да изтегли Законопроекта, той да бъде внимателно обсъден, консенсусно обсъден, но виждаме, че само няколко седмици по-късно той се появява сега в пленарната зала с уговорката, че между първо и второ четене всички тези неща, видите ли, лесно ще бъдат преправени, а те не са никак лесни, тъй като става дума за много сериозни неща.
На следващо място, много внимателно се обръща внимание на проблема за разликата между търговци на дребно и на едро и се вижда от предложения законопроект, че търговците на дребно са поставени в една ситуация, в която те нямат никакъв интерес да осъществяват една от най-социалните функции – предоставяне на лекарствени средства на българските граждани, тъй като те нямат условия по предложения законопроект, за осъществяване на надценка, която се дава като право на всички други търговци да реализират.
Всички тези недомислици, които са предложени в Проектозакона, налагаха неговото внимателно преосмисляне и, така да се каже, адаптирането му към толкова големите проблеми на лекарствената политика в Република България. Това на този етап не съществува.
Аз съм убеден от горчивия си опит, че с валяка на мнозинството този законопроект ще влезе на първо четене и ще тръгне към своето второ четене, но не съм убеден напълно, независимо от усилията, които ние ще положим най-добросъвестно, че при всички предложения, които ще бъдат направени от всички парламентарни групи в интерес на българските граждани, че е възможно в рамките на установения законов срок между първо и второ четене, дори и най-дългият да бъде той, това ще може да се случи.
Завършвайки своето изказване, аз искам да се обърна към уважаемите вносители с един въпрос, който вече повтаряме при всеки законопроект в здравеопазването и тук беше действително отбелязан и от председателя на Комисията за така нареченото остро възразяване. То наистина е остро и наистина се възразява, когато през един законопроект се променят други закони, които нямат нищо общо с него, но се променят и някои много съществени параметри в тези закони.
И аз ще си позволя тук да Ви прочета това, което мимоходом отбеляза докладчикът. Това е чл. 52, директно ще го цитирам:
„2. По инициатива на задължително осигуреното лице и при изразено от него изрично искане за осигуряване на медицинска помощ с лекарствен продукт или изделие, или диетична храна, различни от предоставените от лечебното заведение…“
Това означава различни от неприетите още, вече трета година неприети фармако-терапевтични справочници, тоест, уважаеми колеги, искам много внимателно да помислите по това, което ще гласувате между първо и второ четене, и на второ четене. Тук ние осигуряваме възможността оттук нататък никакви иновативни средства да не се въвеждат. Който иска иновации, той си бърка в джоба и ги плаща.
Това е много сериозен проблем, който трябва внимателно да се прецизира като текст, тъй като това предполага изключително сериозна санкция към иновативните средства и тяхното инкорпориране в терапевтичната стратегия в България, и не бива по този начин да бъде предлаган на законодателя, в случая на пленарната зала.
Аз не искам да продължа със своите забележки. Много още неща могат да се кажат, разбира се. Тук не искам да говоря за начина, по който се пропагандира генеричната политика в Република България. Това – да дадете в ръцете на един фармацевт правото на лекарската рецепта, той да прави редакция и да предлага каквито той реши генерични медикаменти, като казвате, че едва ли не само в Обединеното кралство и още в три държави това било така, изобщо не отговаря на истината.
Това са неща, които излизат от нормалните професионални отношения между лекар и фармацевт. Не може една написана рецепта да бъде коментирана – не, а санкционирана от фармацевта. Това е недопустимо и от етична, и от юридическа гледна точка.
А на следващо място, и с това ще завърша, предложението при така наречените спешни случаи, за да не се прекъсвала, видите ли, терапията фармацевтът да може да отпуска лекарствени средства без рецепта, за които е задължителна рецепта, също не почива на никаква реална професионална основа. Изобщо, има много неща, които следва да бъдат преосмислени. Това беше и нашето предложение. Тогава бяха вкарани и двата закона – и за лечебните заведения, и за лекарствените средства в хуманната медицина и ние за първия имахме сериозни забележки, за втория казахме, че буквално за този закон, той е с много елементи, позволявам си да го кажа по най-мекия начин, на незрялост за вкарването му, а касае гръбнака на лекарствената политика в България. Докато караме по този начин законотворчеството, без да го обмислим сериозно, без да има консенсуса на професионалните асоциации, които имат пряко отношение към това, което ще се случва в един законопроект, и тук става дума за лекарствена политика, никога няма да постигнем в здравеопазването целите, които сме си поставили. Благодаря Ви, госпожо Председател. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михайлов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Начева, уважаеми колеги! Щеше ми се да се изкажа на малко по-късен етап, когато видя изказванията на колегите от другите парламентарни групи, но днес трябва да дебатираме на първо четене философията на представения законопроект. Какво ни прави впечатление?
На първо място, налага се като тенденция документи, нормативни актове, които имат параметрите на дозаконови актове, на наредби, да бъдат представяни като законопроекти и да влизат в съответния закон. Това ще създаде много затруднения в работата както на съответните здравни и лечебни заведения, така и на здравната администрация.
Например, преди малко госпожа Дариткова, доктор Дариткова даде примера като голям успех с вкарването на тази прословута такса за заплащане на аптеките при представяне на рецепта за лекарствен продукт, който изцяло се заплаща от Здравната каса – 2 лв. Трябва ли да бъде това в Закона? Естествено, че не. Утре условията могат да наложат стойността на тази такса да се промени – нагоре или надолу, и тогава това може да стане само през парламентарната зала, което е пълен нонсенс. Един толкова дребен, маловажен за законодателството проблем, той е важен за аптеките, естествено, но за законодателството не е важен, би следвало да се реши с наредба, а не със закон.
Верификацията – естествено, че трябва да има наредба за верификацията. Ние пак си казахме, че сме най-големите апологети на този процес, който знаем какво обслужва и го вкарахме в Закона и утре той става норма за българските търговци на дребно и на едро. (Шум и реплики.)
Това спокойно може да бъде решено в наредба, регламентът може да бъде въведен с наредба и това да може да се променя, защото тук цялата тежест е спорна дали трябва да се поеме от търговците на дребно и от търговците на едро, както и от вносителите, притежателите на разрешението за внос в нашата страна.
Този въпрос е особено важен, защото накрая ще засегна възможността за мултиплициране на аптечната мрежа в малките населени места. Там този въпрос за верифицирането представлява една пречка на тези аптеки, които искаме да ги имаме, защото изисква съответна инвестиция.
Национална аптечна карта – защо ни е национална аптечна карта? Звучи много помпозно! Национална аптечна карта, която ще реши проблема. С какво? С нищо! Всички тези данни в националната аптечна карта Националният център по обществено здраве може да ни ги представи за срок от два до три дни.
По аналогия с Националната здравна карта ние задължаваме един контингент от администратори начело с министъра на здравеопазването, начело с областните управители да се занимават с нещо, което не е тяхна работа.
И големият въпрос: как ще ни помогне националната аптечна карта да подобрим лекарственото обслужване на хората, и то на тези хора от малките общини най-вече? Отговарям: никак! Никак, ама съвсем никак, защото картата, така както е Националната здравна карта, така както ще бъде предлаганата национална аптечна карта, не предвижда способи, методи за разкриване на аптечни заведения там, където те са необходими и където има нужда от тях. И една констатация – там, където са повече, че те надхвърлят максималния размер на аптеките.
Втора и следваща аптека – инструмент, който подлежи на анализ. Защо? Защото, уважаеми колеги, в тези малки населени места оборотът, който е прецизиран от максималните размери, с които се продават лекарствените средства, е около 5000 лв., между 5 и 10 хил. лв. Печалбата на съответната аптека е между 300 и 500 лв. на месец. Кой нормален бизнесмен или фармацевт в случая, ще разкрие аптека там? И на всичко отгоре ние казваме: ама тя може да работи само два дни. Ами тя като работи два дни, той няма да може да направи съответния обем, съответния оборот, за да се издържа, а ние му възлагаме да има и компютърна система, която да играе роля при верифицирането, при продажбата на лекарствените медикаменти, тоест тя трябва да инвестира 20 хил. лв. и ще получава между 300 и 500 лв. печалба на месец, в която е заплатата на фармацевта или помощник-фармацевта. Ясно е, че това не е способът, с който този проблем може да бъде решен.
Говорим за регламенти. Доктор Дариткова, нещо много важно! Забранява се връщането на лекарства в аптеките. Е, нали говорим за европейска практика, за европейски регламенти? Всеки продукт, който е закупен в Европейския съюз, има правила, по които може да бъде върнат там, откъдето е закупен. С нашия закон ние обаче забраняваме връщането на лекарства. Да, това е много добре за търговците на дребно, за аптеките, защото наистина как да приемеш лекарство, което си продал, пък пациентът го връща? Но има европейски правила и европейски регламент. Аз мисля, че това ще бъде оспорвано, просто не отговаря на правилата за търговия в Европейския съюз.
Наистина бих се присъединил към предложението на професор Михайлов. В Закона има много полезни неща, които могат да бъдат преценени, но мисля, че една част от тях могат да бъдат преформатирани в нормативни документи като наредби и отново да обсъдим предложения законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Йорданов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Взимам думата, за да обърна внимание на три неща по отношение на така предложения ни законопроект.
Първо, има медицински изделия (шум и реплики) – не, не съм сбъркала Закона, към които не се прилага Законът за медицинските изделия. Те са отразени в чл. 5 от Закона за медицинските изделия, цитирам: „Това са медицински изделия, които са неразделна част от лекарствените продукти и са предназначени от производителя за еднократна употреба единствено в този си вид.“ За тях не съществува правен вакуум и аз мисля, че те спокойно могат да намерят своето място в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Второто, на което искам да обърна внимание, е, че в предложения ни законопроект се въвежда Националната аптечна карта, за което беше казано. Дотук – добре! Но, уважаеми колеги, аптеките, съгласно Закона за здравето, са здравни заведения. Вече имаме по така предложения ни законопроект две карти – Национална здравна карта по Закона за лечебните заведения и Национална аптечна карта по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Мисля, че тези две карти спокойно могат да бъдат обединени в една национална карта, която да намери своето място и да бъде разписана в Закона за здравето.
Трето, което искам да споделя с Вас, седем са административните структури, имащи отношение към лекарствените продукти в хуманната медицина. Мисля, че и Изпълнителната агенция по лекарствата може да поеме част от функциите на някои от тях и да се намали административната тежест.
Ето защо между първо и второ четене ние от парламентарната група на „БСП за България“ ще внесем някои предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Найденова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Гледам на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина в частта на Глава десета, където е търговията на дребно с лекарствени продукти и Националната аптечна карта, като на един закъснял ангажимент за изпълнение на Програмата на правителството на ГЕРБ, който има три основна акцента – фармацевтичната услуга да се доближи по-близо до хората и съответно да гарантира разнообразието на лекарствените продукти, паралелно с това да се реши поне на областно ниво денонощната аптечна услуга.
Това, което се предлага от Министерския съвет, е едно закъсняло предложение в края на третата година, отивайки към четвъртата година, за Национална аптечна карта. Да, Национална аптечна карта ще има. Изключително в детайли в Закона се предлага и Областна аптечна карта. И тук Министерският съвет като вносител на този законопроект като че ли ще изчерпа този дебат до края на третото правителство на Борисов със създаването на двете карти. Защото в самата програма, която сте записали, и правителството е поело като ангажимент, пише, че ще се създадат стимули за фармацевтична грижа именно в тези райони, които са в малките населени места и 14-те общини, където няма аптеки.
Какво е нашето притеснение тук? Да, в Закона е записано, че ще има втори и следващ адрес по една малко по-облекчена процедура. Може би това е една първа стъпка, която е нелоша, но паралелно с това – прав беше колегата, като сподели, че тези аптеки, които ще поискат да имат втори и трети адрес, дали имат необходимия ресурс, защото в Областната карта ние ограничаваме кои аптеки могат да направят втори и трети адрес. Ако примерно Смолянска община ще иска аптека от Пловдив, за да направи втори и трети адрес, Областната карта го ограничава, тоест в Закона има необходимост от виждане на реалностите в страната такива, каквито са.
И тревогата, уважаеми колеги, тъй като подкрепяте Програмата на правителството от ГЕРБ, Вие отивате към четвъртата година, в която сигурно си давате сметка, защото живеете в реалностите на България, че около два милиона българи имат затруднения с фармацевтичната грижа. За тези два милиона българи лекарството е по-скъпо, защото те пътуват. Те не са виновни – държавата бяга от тези региони, държавата я няма. И чак накрая си признаваме: с решение на правителството от декември месец, че трябва да има Национална карта, която ще се приеме с акт на правителството и ще има статут на административен акт, и след това – областна фармацевтична грижа. Всичко това са първи стъпки в края на един мандат, което при нас буди недоверие дали всичко това ще се случи за тези два милиона български граждани. Паралелно с това може би тук е и липсата на многовариантност от европейската и световната практика.
Накрая ще приключа с това, че Законът бяга от решение – тук и министърът не можа да направи такова предложение – за денонощни аптеки поне в областните градове, а ние трябва да имаме амбиция като членове на парламента за модерна България и за денонощни аптеки в общинските центрове. Ето затова Законът има някакво желание – той признава много проблеми, но той не дава решение. Той казва, че би могло, ха дано, ама надали! Така че аз го приемам като стъпки за политически решения, но недостатъчно добри управленски решения, които ще бъдат полезни за българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
Удължете времето на групите.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания? Не виждам други изказвания.
Преминаваме към гласуване. (Шум и реплики.)
Има изказване ли?
Добре, правим изказване.
Господин Иванов. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Удължихме и времето на групите, така че с това изказване ще приключим. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да изкажа някои мои съображения относно Закона за лекарствата в хуманната медицина. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, няма да удължаваме работното време.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Считам, че тук присъстващите имат доста голям принос в изграждането на Закона за лекарствата в хуманната медицина.
Първото, което искам да кажа на някои мои колеги, е, че законопроект, внесен от Министерския съвет, няма как да бъде оттеглен от Комисията по здравеопазване или от дадена политическа партия. Няма как да бъде оттеглен! Това е към колегата – уважавания от мен професор, просто искам да направя това вметване.
Имам доста забележки към този законопроект. Едно от нещата, които на мен лично не ми харесват и не одобрявам, е в един законопроект да се опитваш да вкарваш подзаконови нормативни уредби. Това, първо.
Второ, бих искал да споделя някои мои конкретни забележки, а именно че в системата за верификация, която всъщност с този закон трябва да бъде утвърдена, се внася доста смут и съответно неподготвеност. Липсата на готовност на организациите също ще затрудни своевременното и качествено обслужване на пациентите. Според едно изследване, което аз си направих усилието да разгледам и прочета, след анкета на 600 аптеки, които са казали своите аргументи поради какво и как няма да може да бъде приложен Законът за верификацията, едно от основните неща е именно, че в аптеките трябва да бъде въведен нов софтуер, и то съответно на четири нормативни акта, които са изключително важни, а именно това е, първо, Регламентът, Наредба № 4, Наредба № 18 и електронното отчитане към Здравната каса.
В тази анкета, която за мен е доста важна и всъщност е едно огледало на развитието на аптечната мрежа в страната, се изтъква, че половината от аптеките не могат да верифицират, тъй като 70% от тях нямат резервно електрозахранване.
Второ, 15% от тях имат прекъсване на интернет връзката за период за повече от един до три часа. Имам готовност всъщност да представя тази много важна анкета, която дава една пълна информация за това доколко нашите аптеки са подготвени да бъде вкаран като закон Законът за верификацията.
Нещо много важно. Припомням, че по данни на Изпълнителната агенция по лекарствата в България няма установени продажби на фалшиви лекарства по официален канал. Големите дистрибутори на лекарствени продукти изпълняват стриктно вменените им задължения по добра дистрибуторска практика и работят директно с производителите, а не чрез посредници, което до голяма степен гарантира автентичност на лекарствата на българския пазар. Считам, че въвеждането на мярката ще блокира дейността на средния и дребния бизнес във фармацията, ще затрудни достъпа до лекарства на продажба в аптеките. С оглед на това считам, че всъщност на дадения етап категорично нямаме готовност.
Друг важен въпрос, на който бих искал да обърна внимание, е верификацията и по-точно на създадената организация за верификацията. За тази организация, забележете, Регламентът предвижда да имаме в страната няколко организации, а именно с предложените промени се въвежда легално една-единствена организация, която всъщност да ръководи верификацията, която следва да бъде под контрола на държавата в лицето на Министерството на здравеопазването. Не е предвидено към кого и как ще се отчита тази организация, което считам, че е една основна слабост.
Ще взема отношение и по темата за Аптечната национална карта, която сама по себе си е изключително добра като идея, но ние трябва да вземем предвид съответно възможностите за въвеждането на тази национална карта. Това е добра идея и възможност за регулация, но предложените текстове не са работещи и те според мен ще създадат огромни административни проблеми и тежести за всички – както за хората, които изпълняват, така и за пациентите и достъпа до тях. Механизмът на създаването на тази карта за мен не е ясен. Инкорпорирането в наредба на цените в Закона, което аз отбелязах още в началото – че да се инкорпорират подзаконови документи според мен е нередно в един закон.
Имам още доста забележки към този закон, но считам, че между първо и второ четене би могло съвместно с препоръките, които се дават от Фармацевтичния съюз, да бъде изграден един работещ закон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Приключваме процедурата с реплики и дуплики. Ще приключим дебата с тази процедура.
Заповядайте, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми доцент Иванов, да Ви поздравя за Вашето изказване. Действително в това, което изложихте пред нас, Вие казахте много неща, които са истина и не са в полза на Законопроекта. В никой случай не са в негова полза и това говори срещу първото Ви изречение обаче, за съжаление. Правилникът си е правилник, но такъв незрял законопроект не е редно да се предлага на Народното събрание. Не е редно! Вие казахте много неща и единственото, с което не мога да се съглася – това сме го дискутирали и с Вас тогава в Комисията, и с другите колеги, е верификационният номер. Това че някъде интернетът спирал, че токът спирал, са технически въпроси. Това са изключително важни неща – трябва да бъдат наложени в България. Вие казвате, че сега не може, ама кога ще може? То все нещо не става! Да не говорим за други законопроекти.
Иначе мога да кажа, че съм съгласен с голяма част от Вашите забележки и това допълнително подсилва нашите аргументи, че този законопроект не беше готов да влезе в пленарната зала. Благодаря Ви, госпожо Председател. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михайлов.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика?
Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми професор Михайлов, благодаря за репликата.
Първо ще кажа, че Законопроектът ще бъде най-вероятно с максимален срок на разглеждане и считам, че онези слабости, които са допуснати, биха могли да бъдат отстранени.
Що се отнася до верификацията, не обичам да говоря на ангро, затова дадох неслучайно и конкретен пример за една направена анкета на 600 аптеки. Считам, че това е достатъчно представителна извадка, която всъщност повдига проблемите, които имат хората, които всъщност работят.
Считам, а и това не е само мое мнение, затова казвам да се вслушваме в гласа на Фармацевтичния съюз за забележките, които те са подали, и трябва да кажем за верификациите – аз неслучайно акцентирах, че към днешна дата в България фалшиви лекарства няма. Това не е мое мнение, това е становище на Агенцията. Всъщност нямат доказателства и няма нито едно продадено лекарство, тъй като, както казах, тук се спазва добрата практика, а именно дистрибуторите да взимат лекарствата директно от производителите, професор Михайлов. Това всъщност под една или друга форма гарантира, че няма фалшиви лекарства.
Освен това – Вие сте добре информиран човек, искам да кажа, че от държавите, които първи, а мога да кажа, че ние сме едни от пионерите, но това вече е друга тема, които всъщност искаме да внедрим верификацията. Ако не ме лъже паметта, до миналата година бяха четири държавите, които са подписали за вкарване на верификация. Забележете, че страни като Франция, Германия – големи страни, където примерно ИТ покритието – вече е спорно дали е по-добро от това, което е в България, но искам да Ви кажа, че тези държави не са подготвени за верификация.
Тук има и други елементи, които не бих искал да излагам на вишегласие. Неслучайно обърнах внимание, че тази организация, която ще се занимава с верификация, не е non profit. Разбирате ме за какво говоря, така че ще спра дотук. Това е много сериозна тема, която аз може би извън залата бих могъл да дискутирам с Вас. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Колеги, има ли още изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Колеги, утре в 9,00 ч. ще гласуваме Законопроекта на първо четене.
Съобщения за парламентарен контрол на 6 март 2020 г., петък:
1. Заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Марияна Николова ще отговори на едно питане от народните представители Георги Гьоков, Драгомир Стойнев и Весела Лечева.
2. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов ще отговори на един въпрос от народния представител Павел Шопов.
3. Министърът на труда и социалната политика Деница Сачева ще отговори на три въпроса от народните представители Виолета Желева и Надя Клисурска-Жекова (два въпроса); и Теодора Халачева.
4. Министърът на правосъдието Данаил Кирилов ще отговори на един въпрос от народните представители Георги Гьоков и Александър Симов.
5. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков ще отговори на едно питане от народния представител Дора Янкова.
6. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на четири въпроса от народните представители Евдокия Асенова; Иво Христов; и Станислав Станилов (два въпроса).
7. Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева ще отговори на два въпроса от народните представители Светла Бъчварова и Даниел Йорданов; и Светла Бъчварова.
8. Министърът на околната среда и водите Емил Димитров ще отговори на два въпроса от народните представители Кристиан Вигенин; и Иван Ченчев.
9. Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на пет въпроса от народните представители Весела Лечева; Дора Янкова; Теодора Халачева; Ирена Анастасова; и Иван Ченчев, Георги Гьоков и Александър Паунов.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Гьоков, Филип Попов, Анастас Попдимитров, Васил Антонов, Весела Лечева, Илиян Тимчев, Крум Зарков и Стоян Мирчев; и Кристина Сидорова;
- министърът на културата Боил Банов – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Георги Гьоков;
- министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева – на един въпрос с писмен отговор от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на девет въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Гьоков (пет въпроса); Десислав Тасков и Таско Ерменков; Георги Гьоков и Драгомир Стойнев; Илиян Тимчев и Десислав Тасков; и Филип Попов и Цветан Топчиев;
- министърът на икономиката Емил Караниколов на един въпрос от народния представител Кристиан Вигенин и на един въпрос с писмен отговор от народните представители Кристина Сидорова и Георги Стоилов;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на един въпрос с писмен отговор от народния представител Ирена Анастасова;
- министърът на вътрешните работи Младен Маринов на един въпрос от народните представители Иван Валентинов Иванов и Георги Свиленски;
- министърът на финансите Владислав Горанов на един въпрос с писмен отговор от народния представител Кристиан Вигенин.
Поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Кръстина Таскова се отлага неин въпрос към заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Марияна Николова.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на здравеопазването Кирил Ананиев.
Поради ползване на годишен отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова.
С това приключи днешната работа на Народното събрание.
Утре редовно пленарно заседание – 6 март 2020 г., от 9,00 ч.

(Закрито в 14,11 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Кристиан Вигенин

Секретари:
Станислав Иванов
Джейхан Ибрямов