Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Станислав Иванов и Джейхан Ибрямов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Благодаря на всички, които са днес в залата.
Уважаеми колеги, на основание чл. 78, ал. 1 от Конституцията на Република България разпореждам: свиквам извънредно пленарно заседание на Четиридесет и четвъртото народно събрание на 23 март 2020 г., понеделник, от 13,00 ч. при следния дневен ред:
„Точка единствена – Ново обсъждане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание на 13 март 2020 г., приет от Народното събрание на 20 март 2020 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 70 от 22 март 2020 г. на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.“
Уважаема госпожо Александрова, заповядайте да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители!
ДОКЛАД
относно Указ № 70 от 22 март 2020 г. на Президента на Република България, постъпил на 22 март 2020 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., приет от Народното събрание на 20 март 2020 г., и мотивите към Указа
На свое заседание, проведено на 23 март 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 70 от 22 март 2020 г. на Президента на Република България, постъпил на 22 март 2020 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., приет от Народното събрание на 20 март 2020 г., и мотивите към Указа.
На заседанието присъстваха: господин Пламен Узунов – секретар по правни въпроси и антикорупция на президента, господин Данаил Кирилов – министър на правосъдието, и госпожа Красимира Филипова – заместник на главния прокурор.
Председателят на Комисията по правни въпроси Анна Александрова докладва Указа на президента и мотивите към него. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., приет от Народното събрание на 20 март 2020 г., като оспорва § 3, т. 2, буква „а“ и § 12а от Преходните и заключителните разпоредби.
В началото на мотивите президентът заявява, че споделя необходимостта от бързо приемане на законодателни изменения в условия на извънредно положение, които да регламентират дейността на институциите в критични ситуации и да съхранят правата на гражданите. Отбелязва, че за кратките срокове, в които е изработен и приет Законът, той е обхванал разнородни обществени отношения и е въвел много мерки в различни сфери.
В мотивите си президентът посочва, че не може да подмине опасенията за свободата на словото, с които се свързват измененията в § 3, т. 2, буква „а“ относно чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс, с които се прибавя като съставомерно деяние предаването на „невярна информация за разпространението на заразна болест“. Президентът смята, че този текст пряко засяга свободата на изразяване и на разпространение на информация и посочва съответните международни стандарти в областта на правата на човека. Изменението в чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс е определено като несъответстващо на правозащитните стандарти.
Президентът подчертава, че липсва конкретен критерий за определяне на една информация като „невярна“ и не се държи сметка, че същността и особеностите на коронавируса и неговото разпространение все още са предмет на научна дискусия. Поправката в Наказателния кодекс според президента нарушава изискването за временен характер на извънредните мерки и ограниченията на основни права, тъй като няма да се прилага само за периода на извънредното положение.
В мотивите към Указа президентът също излага становище, че е необходима защита на потребителите и мерки в тази посока трябва да има, но отбелязва, че в § 12а, т. 1 не се дава легална дефиниция на понятието „необосновано високи цени“. Липсва и нормативна основа за разграничаване на необосновано високите цени във време, когато не е обявено извънредно положение и когато такова е обявено. Няма и разграничение по отношение на стоките и услугите, чиито цени не следва да бъдат необосновано високи. Президентът смята, че подобен подход създава правна несигурност, допуска субективност на преценката на контролните органи и създава предпоставки за административен произвол.
Според президента разпоредбите на чл. 177а и 177б в Закона за защита на потребителите императивно задължават всички стопански субекти „да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени, равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца“ преди обявяването на извънредното положение или настъпването на бедствие по смисъла на Закона за защита при бедствия, като не се държи сметка, че отделните стопански субекти имат и са имали в посочения тримесечен референтен период собствена търговска, ценова и маркетингова политика, както и различни взаимоотношения с търговските си партньори. Не се въвежда праг, а се предвижда фиксиране на всички цени в икономиката, което е несъразмерно спрямо целите на Закона за избягване на необосновано високи цени, като се създава риск стоки, които са поскъпнали на международните пазари, включително животоспасяващи медикаменти, да не се внасят в България, ако фиксираните цени са по-ниски от разходите за внос. Предвидената санкция в размер на 5 на сто от оборота за предходната година създава предпоставки редица търговци да преустановят превантивно част от дейността си, за да не се поставят в риск от налагане на наказание, което може да доведе до фалит в период на извънредно положение и рязко влошена икономическа среда. В заключение президентът подчертава, че разпоредбите на § 12а, т. 2 и 3 нарушават правилата за свободно движение на стоки и услуги в рамките на Европейския съюз.
В хода на дискусията изказвания направиха народните представители Крум Зарков, Красимир Ципов и Йордан Цонев.
От името на парламентарната група на „БСП за България“ Крум Зарков посочи, че ветото е шанс за преглед на спорните текстове и компенсиране на бързото законодателство. Той заяви, че „БСП за България“ ще подкрепи ветото на президента. Подчерта, че по отношение на спекулата не трябва да се допуска някой да трупа лесни пари по време на извънредното положение, като ще се подготвят и внесат по-прецизни текстове в специалните закони, които да се разгледат от компетентните комисии в Народното събрание. Призова съответните асоциации да следят движението на цените и да не се допуска тяхното повишаване по време на извънредното положение.
От името на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ Красимир Ципов заяви, че ГЕРБ ще подкрепи ветото и ще гласува против повторното приемане на Закона. Обърна внимание, че по време на обсъжданията във водещата комисия на второ гласуване предложението за промяна в Закона за защита на потребителите, внесено от Корнелия Нинова и група народни представители, е било отхвърлено с мотиви, че разпоредбите са неясни и непрецизни и с тях няма да се постигнат очакваните резултати. Независимо от това че първоначално предложението е отхвърлено, в пленарната зала то е прегласувано и прието с оглед постигане на консенсус. Красимир Ципов посочи, че са постъпили множество сигнали за проблеми при прилагането на разпоредбите и поради това че не може да се направи прецизна формулировка в момента на текстовете, парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи отпадането на § 12а.
По отношение на мотивите на президента за липса на конкретен критерий за определяне на една информация като „невярна“ в чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс Красимир Ципов подчерта, че понятието „невярна информация“ не е ново за българското наказателно право, тъй като съществува в съставите на престъпленията по чл. 260в и чл. 353а от Наказателния кодекс и досега не са възниквали проблеми при прилагането.
От името на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ господин Йордан Цонев заяви, че групата ще подкрепи ветото и ще изложи своите аргументи в пленарната зала.
В хода на проведената дискусия членовете на Комисията се обединиха около становището Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., приет от Народното събрание на 20 март 2020 г., да не бъде приет повторно; оспорените параграфи: § 3, т. 2, буква „а“ и § 12а от Преходните и заключителните разпоредби да бъдат съобразени с мотивите на президента и да се отразят съответните правнотехнически промени в свързаните с тях текстове.
След проведената дискусия и гласуване Комисията по правни въпроси с 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание:
I. Да не приеме повторно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., приет от Народното събрание на 20 март 2020 г., и да обсъди оспорените разпоредби.
II. Оспорените разпоредби и свързаните с тях текстове да се гласуват, както следва:
1. В § 3, т. 2 буква „а“ да отпадне.
2. Параграф 12а да бъде отхвърлен.
3. Параграф 51 да стане § 52 и да се измени така:
„§ 52. Законът влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 – 31, § 41, § 49 и § 51, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, и се прилага до отмяна на извънредното положение.“
4. Параграф 50а да се преномерира на § 51.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова.
Заповядайте да ни представите мотивите.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
„МОТИВИ
за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., приет от Четиридесет и четвъртото народно събрание на 20 март 2020 г.
Уважаеми народни представители! Споделям необходимостта от бързо приемане на законодателни изменения в условия на извънредно положение, които да регламентират дейността на институциите в критични ситуации и да съхранят правата на гражданите. Призовах за цялостен подход, който да преодолее дефицитите в правната уредба, особено в условия, които изискват съответните усилия на всички институции.
Убеден съм, че усилията трябва да бъдат насочени не само към неотложните мерки и действия за предотвратяване на разпространението на коронавируса, но и към грижата, която законодателят полага за съхранение на потенциала на българската нация. Критериите за това са пропорционалните на заплахата ограничения при упражняването на правата на гражданите и техните организации, както и разумните условия, които се създават за поддържане на икономиката в готовност да се справи с неясните предизвикателства.
За кратките срокове, в които беше изработен и приет Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., той успя да обхване разнородни обществени отношения, да се фокусира към множество мерки в най-различен спектър, да измени множество други закони. Някои от мерките обаче променят трайно уредбата в други закони и ще бъдат прилагани не само в условията на извънредно положение, но и след неговата отмяна.
1. Не мога да подмина опасенията за свободата на словото, с които се свързват измененията в Наказателния кодекс, съдържащи се в § 3, т. 2, б. „а“ от приетия закон. Отстояването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите, дори в условия на криза, е неизменно условие на демократичната и правовата държава, каквато е и нашата държава.
С изменението на чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс се прибавя като съставомерно деяние предаването на „невярна информация за разпространението на заразна болест“. Този текст пряко засяга свободата на изразяване и на разпространение на информация, което налага някои уточнения от гледище на международните стандарти по правата на човека в условията на извънредно положение.
Конституционната уредба на извънредното положение отговаря на въпросите „кой“ и „кога“ е оправомощен да обяви извънредно положение, но оставя съществени въпроси за регулиране на законово равнище. Уредбата на мерките при извънредно положение следва да е съобразена с международните договори, по които Република България е страна. Релевантни норми и стандарти за обявяване на извънредно положение и за дерогация на основни права се съдържат преди всичко в Международния пакт за гражданските и политическите права, Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, в практиката на Съда в Страсбург и редица международни документи с препоръчително значение, като Принципите от Сиракуза относно разпоредбите за ограничаване и дерогация в Международния пакт за гражданските и политически права и Парижките минимални стандарти относно нормите за правата на човека при извънредно положение. Венецианската комисия за демокрация чрез право сочи, че извънредните мерки и ограничения на права могат да се прилагат само временно и стриктно в рамките на периода, в който действа извънредното положение.
В Резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа 1659 (2009) изрично се подчертава, че свободата на изразяване и публикуването на информация никога не трябва да се интерпретира като заплаха за националната сигурност освен в изрично и ясно определени в закона случаи. Ограниченията трябва да са необходими в едно демократично общество с оглед защитата на легитимни интереси, свързани с националната сигурност, и да са пропорционални на опасността, за чието преодоляване са необходими извънредните мерки. Ограниченията трябва да са ясно и непротиворечиво формулирани и да не препятстват достъпа на гражданите до независимите медии.
Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приел Насоки. В този документ изрично се посочва, че държавите не трябва да използват неясен и прекалено общ език и терминология, когато формулират ограничения за свободата на изразяване и на разпространение на информация по време на извънредни ситуации. Важен акцент, който се поставя в тези документи, е необходимостта от наказателни и административни санкции за длъжностните лица, които разпространяват невярна и заблуждаваща информация.
Предвид изискванията, които произтичат от Международния пакт за граждански и политически права и Европейската конвенция за правата на човека, приетото от Народното събрание изменение в чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс следва да се определи като несъответстваща на правозащитните стандарти. Текстът „невярна информация за разпространението на заразна болест“ е общо и неясно формулиран. Липсва конкретен критерий за определяне на една информация като „невярна“. Не се държи сметка, че същността и особеностите на коронавируса и неговото разпространение все още са предмет на научна дискусия.
Експертното и обществено разбиране за пандемията с COVID 19 се развива динамично и онова, което до вчера се е смятало за вярно, може да бъде отречено от научните изследвания днес или утре. Примери от последните седмици показват промяна в разбирането за пандемията и означава ли това, че е разпространявана „невярна информация“? Не, но от гледище на новата поправка в Наказателния кодекс, ако това се случи сега, би било наказуемо, което е недопустимо. Тази неясна и обща формулировка дава широки дискреционни права на преценка на правоохранителните органи, което ще създаде така наречения „смразяващ ефект“ за свободата на изразяване и разпространение на информация. Експерти, журналисти, граждани под страх от наказателна отговорност за деяние, което е неясно формулирано в Закона, ще си налагат автоцензура. Отварят се широко вратите и за сплашване и тормоз от страна на органите на властта.
Въпросната поправка в Наказателния кодекс нарушава изискването за стриктно временен характер на извънредните мерки и ограниченията на основни права – в гласувания текст не е посочено, че това ограничение се отнася само за периода на извънредното положение, както изрично е посочено в други разпоредби от приетия закон за извънредното положение, с които се изменят други закони.
Свободата на изразяване на мнение и информация са права с фундаментално значение в едно демократично общество и в правова държава. Като основно право свободата да се изразяват мнения е провъзгласена както в чл. 39, ал. 1 от Конституцията, така и в чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 10, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Както Конституционният съд е подчертал в Тълкувателното си решение № 7 от 1996 г., изразяването на мнение е израз на свободата на убеждение и е преди всичко индивидуално право на личността, което Конституцията предоставя на всеки. Всеки има право да търси, получава и разпространява информация.
Налага се изводът, че възприетият законодателен подход с включване на неясния наказателен състав „невярна информация за разпространението на заразна болест“ и съществено завишаване на санкцията не постига заложеното в заглавието на Закона – мерките и действията на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Очаквам Народното събрание да проведе ново обсъждане и прецизиране, което в този случай е особено важно, за да се разсеят съмненията, че извънредното законодателство се използва като фасада за прокарване на неприемливи мерки, които ерозират доверието на българските граждани в европейските ценности.
2. С т. 1 на § 12а от приетия закон се създава нова т. 9 на чл. 1, ал. 2 на Закона за защита на потребителите, като към целите на закона се добавя и „право на защита от необосновано високи цени по време на извънредно положение и бедствия“. Споделям необходимостта от такава защита и смятам, че такива мерки трябва да има, но в приетия си вид Законът не дава легална дефиниция на понятието „необосновано високи цени“. Липсва и нормативна основа за разграничаване на необосновано високите цени във време, когато не е обявено извънредно положение и когато е обявено такова. Няма и разграничение по отношение на стоките и услугите, чиито цени не следва да бъдат необосновано високи. Подобен подход създава правна несигурност у задължените субекти, допуска субективност на преценката на контролните органи и създава предпоставки за административен произвол.
С т. 2 на § 12а от приетия закон се създава нова Глава осма „а“ с чл. 177а и 177б в Закона за защита на потребителите. Алинея 1 на чл. 177б императивно задължава всички стопански субекти „да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени, равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца“ преди обявяването на извънредно положение или настъпването на бедствие по смисъла на Закона за защита при бедствия.
Законът не държи сметка, че отделните стопански субекти имат и са имали в посочения 3-месечен референтен период собствена търговска, ценова и маркетингова политика, както и различни взаимоотношения с търговските си партньори. Редица дружества, регистрирани в България, са дъщерни или част от икономическа група с компании майки, чието седалище е в друга държава членка и прилагат цялостна стратегия за реализация на стоките или услугите, които предоставят в рамките на Съюза.
В приетата редакция чл. 177б, ал. 1 не се въвежда праг, а се предвижда фиксиране на всички цени в икономиката. Това е несъразмерно спрямо целите на закона за избягване на необосновано високи цени. Невъзможността цените да реагират на промените в международните пазари, разходите за производство и сезонните фактори може да доведат до дефицит на редица стоки. Създава се риск стоки, които са поскъпнали на международните пазари, включително животоспасяващи медикаменти, въобще да не се внасят в България, ако фиксираните цени тук са по-ниски от разходите за внос. Това ще ограничи достъпа на домакинствата до редица стоки от първа необходимост, които не се произвеждат в България. Това нарушава и правилата за свободно движение на стоки в рамките на Единния европейски пазар.
Задълженията, въведени с чл. 177б, са скрепени с имуществена санкция в размер на 5% от оборота за предходната година (нов член 225е). Размерът на тези санкции създава предпоставки редица търговци да преустановят превантивно част от дейността си, за да не се поставят в риск от налагане на санкции, плащането на които може да ги доведе до фалит, особено в период на извънредно положение, рязко влошена икономическа среда и липсата на действащи стимули за преодоляване на икономическите последствия на пандемията.
Свободата на стопанска инициатива е прокламирана и в чл. 16 на Хартата на основните права на Европейския съюз. Според практиката на Съда на Европейския съюз правото на свободна стопанска инициатива включва свобода на договаряне и свобода на конкуренция. То може да бъде ограничавано „при спазване на принципа на пропорционалност“ и само доколкото ограниченията са „необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“.
Текстовете на § 12а, т. 2 и 3 не кореспондират с чл. 19, ал. 1 на Конституцията, който е основно конституционно начало и съгласно който икономиката на България се основава на свободната стопанска инициатива. Може да възникнат пречки пред свободното движение на стоки и услуги в рамките на Европейския съюз и не се преодоляват опасенията за прекомерност и нарушение на принципа за пропорционалност.
Уважаеми народни представители, въз основа на изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане разпоредбите на § 3, т. 2, б. „а“ и § 12а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., приет от 44-тото Народно събрание на 20 март 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова.
Колеги, откривам разискванията.
Госпожо Дариткова, заповядайте за изказване.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Изправени сме пред предизвикателство, което ще промени света във всичките му аспекти, затова с цялата си отговорност ще призова парламентарната група на ГЕРБ да подкрепи ветото.
Осъзнавам несъгласието Ви и това на нашите привърженици, защото демаркационните линии и разделението бяха начертани именно от президента. Няма как да се забрави, че преди месец държавният глава неочаквано и немотивирано сне доверието си от правителството. Споменът за ироничните забележки и вирусологичните разсъждения от 3 март също е ярък.
Факт е, че предложеният текст за § 12 е на БСП и ние го подкрепихме след първоначално отхвърляне заради жланието да се приведе по-бързо в действие Законът за извънредното положение. Факт е и че съветниците на президента са предложили отпадане само на разпоредбата, касаеща разпространението на невярна информация за заразна болест.
В различни състави на Наказателния кодекс има формулировка на деяние за разпространение на невярна информация и вече почти 30 години няма забелязано противоречие или затруднение при дефинирането. Това сега не е важно.
Изправени сме пред невидима заплаха с ясен възбудител – коронавирус. Светът утре ще бъде друг. Политиците с дългосрочна визия трябва да го осъзнават. Не е време за политиканстване, ежби и опити от всичко да се произведе политически дивидент. Не е важно кой ще направи най-ефектното изказване от парламентарната трибуна. Важното е какво практически се случва от нашите решения.
Сигурно може да се справяме и по-добре, но анализите ще оставим за бъдещето. Сега е време за незабавни и решителни мерки и приоритетът трябва да бъде опазването на живота. Трябва да бъдем съпричастни с всички, но най-вече с тези, които стоят притихнали в тревожно очакване на пика на инфекцията – с лекарите, с медицинските сестри, лекарските асистенти, лаборантите, парамедиците, шофьорите, санитарите, доброволците, полицаите, социалните работници – дано не пропускам някого. Тяхната мисия е да спасят повече човешки животи! Нали и ние сме се клели с всичките си действия да се ръководим от интересите на народа?! Да преодолеем тяснопартийното си его и да творим решения, създаващи условия за изход от кризата! Призовавам да приемем това вето, за да може Законът да стане факт. Да демонстрираме мъдрост и отговорност, за да дадем пример. Бог да пази България! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Господин Симов, заповядайте за изказване.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Радвам се, че имаме възможност днес в парламента да дискутираме отново един от най-спорните текстове, които приехме в петък – текстове, срещу които ние нееднократно възразихме поради абсолютно пълната липса на дефиниция какво е това „невярна информация“ и защо трябва да вдигаме наказанията за нещо подобно, особено в ситуацията на извънредно положение.
Един от мотивите, който прочетох за вдигането на тези наказания и за това, че трябва да наложим подобна мярка, е, че неверните информации създавали паника в обществото и изостряли атмосферата и картината на обществените процеси. Според мен обаче се получава точно обратното, тъй като по реакциите на хора, чието поведение следя и чиито реакции уважавам, самата информация за това, че се въвеждат подобни наказания, самата информация за това, че се прави подобно ограничение на словото, предизвиква много повече паника и обществено напрежение, отколкото произволна, фалшива новина за тази болест.
Забелязах, че едно изречение – едно-единствено изречение, произнесено в почивните дни, което гласеше: „сега не е времето да говорим за демокрация“, много повече ужаси хората, много повече въздейства на обществото. Имаше много по-голям ефект, в лошия смисъл, върху хората, които спазват карантина, отколкото която и да е фалшива новина, в който и да е сайт за фалшиви новини.
Точно заради това искам пак да повторя нещо, което смятам, че трябва да е основно правило – свободата на словото е ценност на ценностите и не можем в никакъв случай да я поставяме под риск. Демокрация – винаги е време да си говорим за демокрация. (Реплики отдясно.) Защото не можем в такава ситуация да рискуваме основната свобода на хората, основното нещо, което постигнахме по време на прехода. Не разбирам даже и гневните Ви реакции, защото трябва всички да сме съгласни с това! Не можем да поставяме журналистите под риск в такава ситуация, не можем да поставяме правото на хората да говорят каквото си искат. И аз съм горд, че моята политическа сила до последно отстояваше тази позиция и виждам същата позиция, отразена във ветото на президента. Винаги е време за свобода на словото и заради това Ви поздравявам, че ще се откажете от това правило. Това е стъпка напред към подобряване на ситуацията в България. Не е достатъчна, тепърва ще има да се борим с много други заплахи, но смятам, че свободата на словото е основна. Независимо от пандемии, независимо от опасности хората трябва да имат правото да казват каквото си мислят, журналистите трябва да имат правото да се изразяват, всички трябва да сме свободни, а не постоянно да чувстваме някаква заплаха от полицейска кубинка или репресия. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Симов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Шопов има изказване, после господин Сиди.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Очертава се днешното връщане на Закона от президента и повторно гледане да мине безпроблемно, да мине тихо. Така трябва да става и по време на такова бедствие, в което се намираме. Към това призовахме и ние от „Атака“, когато приемахме Закона за извънредното положение, за единение, за съединение.
Но никога не трябва едно такова единение, в което се намираме, да намирисва на сделка. А такава явно има. Такава има, тъй като завчера беше възприето предложението на Йордан Цонев и на Хамид Хамид, което беше абсолютно несъстоятелно и беше един вид пир по време на чума. Всички тогава се убедихте, мисля, че и от ГЕРБ, в това, че не може в този Закон за извънредното положение, действията при извънредно положение, да се вкарва едно правило, текст, с който се разчистват вътрешни за ДПС взаимоотношения и сметки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, само да Ви обърна внимание, че темата на ветото е съвсем друга.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, ще стигна и до там (смях в ДПС), но трябва да преминем през този текст. И когато чух за ветото на президента, първото, което си помислих – че е и този текст, разбира се. Той не беше отменен, бяха отменени два текста, по които ние от „Атака“ имахме адекватно и много добро предложение – и по Наказателния кодекс, и по въпроса за спекулата, но не формулирана като спекула, в каквато връзка са забележките на президента, а ние бяхме направили предложение за пределни цени. Никой обаче не обърна внимание на тези две предложения. Ако тези две предложения бяха възприети така, както бяха формулирани, балансирани и по Наказателния кодекс, и по въпроса за пределните цени, нямаше да се стига и до днешното заседание, защото президентът нямаше за какво да наложи вето.
Аз в послеслов Ви приканвам – вижте тези наши предложения, разгледайте ги и ще видите, който може да вникне в тях, колко добри бяха те и как балансираха позициите и на двете страни. Но ще мине време, както винаги се случва, ще се уверите в правилността на нашите предложения. Това става понякога след 10 – 15 години, но идвате на нашето. Това тук е епизод. Не говоря за някакви извечни наши предложения, които ще останат в историята и които ще се превърнат в трайна практика. Но за момента, актуалния момент, свързан с коронавируса, тези две предложения вършеха чудесна работа.
И аз ще завърша с това, че завчера в края на моето изказване изрекох предположението, че има сделка – за това предложение на Йордан Цонев. Да, явно, че има сделка, годеж. Този годеж върви много отдавна, но завчера аз се уверих, че беше официално обявен между двете заинтересовани страни. ДПС в момента управлява и се случва онова, което ДПС пожелае. ДПС пожела завчера напреки, против всякакви правила…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, пак Ви обръщам внимание, темата на вота е съвсем различна!
ПАВЕЛ ШОПОВ: И Правилника, и Закона, и Конституцията, да бъде възприето едно положение, едно правило, което може да бъде изтълкувано може би и като геостратегия. Може би аркадашът го е поискал. Но кой е аркадашът, за да се меси във вътрешните работи на България? И някой може да е казал и на президента – виж какво, колега генерале, това трябва, за да решим едни други проблеми по границата. Може би. Всъщност говоря с предположения, но за мен е така. Вие разсъждавайте.
И нека този годеж да не се превръща в нещо още по-страшно – двуполюсен модел, за който също отдавна предупреждаваме, че рано или късно ще се случи и в България. Защото, когато тази система – глобалистка, неолиберална, се провали, господарите геостратези стигат точно до това – до голяма коалиция. Това ще бъде най-страшното. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Реплики има ли? Не виждам.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Е, той нищо не каза, какви реплики?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Други изказвания?
Господин Сиди, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, колеги! Това е поредното вето на президента. Не можем да отречем неговата активност. Чудесен опит да се позиционира в кризата – опит, който, надяваме се, не демонстрира политическия ни егоцентризъм. Във време на криза, на извънредно положение, каквото не е имало от Втората световна война насам, да се опиташ да извлечеш политически дивиденти най-малкото не е мъдро. Това правим ние всички в последните три дни – и политиците в тази сграда, а и тези извън нея.
Няма как да подкрепим ветото в частта му за борбата с фалшивите новини. Фалшивите новини са изключителен бич за съвременното ни общество. Чрез тях се създава паника и напрежение, манипулира се обществото, демонтира се държавността. Според президента не можело да се разбере кое е невярна информация. Ами ето пример: „Депутатите излязоха в 45-дневна ваканция и си гласуваха по 5000 лв. за лечение“. Този пример е изваден от профила на баща на депутат от БСП.
Или друг пример – че водата в София е отровена и не става за пиене. Ето и трети пример – че на летището в Безмер кацат десетки самолети на ден, пълни с мигранти от Германия, които правителството ще засели в Странджа, която, разбира се, ще обезлюди преди това, убивайки козичките на баба Дора.
Да, ние от ВМРО сме за борбата с фалшивите новини и затова изработихме пакет от мерки, с които да се опитаме да спрем това безумие. Ето защо не можем да подкрепим президента в желанието му да продължава да се разпространява невярна информация по-бързо и от коронавируса.
Президентското вето не е изненада. Изненада обаче е, че той върна текстовете на БСП – текстове, които бяха прокарани по тъмно, с шантаж, текстове, които много напомнят по съдържание и по начин на гласуване на едни други времена – времената на 1984 г., но не по Оруел, а по Живков. По същество този начин за борба със спекулата е недомислен, абсурден, неправилен, вреден! Замразяването на цените на всички стоки към определен момент не отговаря на пазарната икономика. Освен това ще направи невъзможно и противозаконно намаляването на цените – на горивата, въпреки намаляването на цената на петрола, на парното и топлата вода, въпреки намалението на цената на газта, дори на зеленчуците за салата, които напролет логично поевтиняват – салата, необходима на българина в комбинация с противогрипното средство, което използва.
Всички в тази зала сме наясно, че трябва да се борим със спекулата. Затова и не разбрахме защо нашите партньори от ГЕРБ се поддадоха на изнудването на БСП и подкрепиха техния текст. Защо не подкрепиха нашето предложение – единственото смислено в този дебат? Предложение, което дава възможност на министъра на икономиката да определя потребителска кошница с основните храни и стоки за дезинфекция, на които да се определи максимална търговска надценка? Не на всички, а само на основни храни от първа необходимост. И да, колеги, дори и на тоалетната хартия. Това е работещо решение според нас и тъй като сме категорично за борба със спекулата, днес няма да подкрепим ветото на президента. Ще внесем Закон за изменение и допълнение, с който да предложим тези промени отново. Призоваваме нашите партньори от ГЕРБ да отхвърлим ветото и да гласуваме на първо и второ четене необходимите текстове бързо и да приемем работещ механизъм, какъвто ние имаме. Защото проблемите с фалшивите новини трябва да бъдат решени спешно, както и борбата със спекулата на основни храни и дезинфектанти трябва да се доведе до успешен край. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Сиди.
Реплика – заповядайте, господин Симов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Благодаря за реакциите. Това показва, че все пак нещото, което казвам, има смисъл.
Господин Сиди, опасявам се, че Вашето предложение за борба с фалшивите новини е все едно да лекувате пациент, удряйки го с чук по главата. Защото това не може да бъде лечение – подобни репресивни мерки. Борбата с фалшивите новини щях да я разбирам, и това е проблем, минава през подкрепа на качествената журналистика, през подкрепа на журналистиката, която се опира на фактите, през професионалната журналистика. Само че аз не си спомням един път Вашата политическа сила да е излязла с позиция в защита на някой от десетките журналисти, които бяха преследвани от тази власт и бяха уволнявани, и бяха гонени само заради това, че са си казали истината! В България не фалшивите новини са големият проблем, проблемът са журналистите, които говорят истината, а за това аз не виждам да взимате мерки. Вие искате само да наказвате, вместо да се опитате да подкрепите. И това е проблемът на Вашето предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Симов.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Сиди, заповядайте за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Господин Симов, наистина не разбирам – четете програмата на „Обединени патриоти“, но не четете какво правим. Само в последните две седмици имаме няколко декларации в защита на българските журналисти. Това – първо.
Второ, от това, което ние предложихме като пакет от мерки, една много малка част влиза в този закон. Част от тези мерки вече сме ги внесли, до края на седмицата ще внесем и останалите в един цялостен пакет за борба с фалшивите новини. И това не сте прочели.
И последно, което аз не разбрах, Вие излязохте и защитихте ветото на президента в частта му с борбата с фалшивите новини, но така и не разбрах какво е мнението на БСП по отношение на темата за спекулата – предложение, което Вие сами направихте и което президентът Ви отхвърли. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сиди.
Други изказвания, колеги?
Господин Зарков, заповядайте за изказване.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Тази криза, освен всичко друго, като с прожектор осветява недъзите на много от нереформираните ни системи, както и на управлението ни като цяло. За съжаление, оказва се, че скъпо ще платим онези три спокойни години, които пропиляха управляващите вместо да стабилизират българската държава. Кога ще има други спокойни години не е ясно. Това, което е ясно, е, че и насред кризата се вижда как хаосът, демонстриран блестящо в Правната комисия миналата седмица, експресните срокове, които бяха наложени за много важни и тежки предложения, и въобще абсолютно недъгавият на първо четене Закон, който трябваше да бъде пренаписан от първата до последната буква, доведоха и до поредното президентско вето.
Това вето засяга два от проблемните аспекти на Законопроекта. Можеше да засяга много повече. Но да се съсредоточим върху това, което ни казва президентът.
По отношение на Наказателния кодекс и днес на Правна комисия представители на управляващите, и госпожа Дариткова тук преди малко, показаха и още една патологична черта на това управление, а именно невъзможността да кажете: „Сгрешихме, не Ви чухме.“
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А Вие? Не те е срам! Нагъл си! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
КРУМ ЗАРКОВ: Тогава щяхте да можете да бъдете много по убедителни, когато защитавате своите позиции. Чувството Ви за непогрешимост обаче доведе до текст, който, ако не беше парламентът, щеше да създаде много повече проблеми, отколкото щеше да реши. Виновен е винаги някой друг – виновни са предишните управляващи, следващите управляващи, чухме президентът е виновен, всички са виновни. Вие никога не сте поели отговорността за една грешка (реплики от ОП), а се случва да се греши и няма нужда да продължавате да заравяте главата си в пясъка. Този текст трябва да бъде отхвърлен. Подкрепяме напълно президентското вето по него – изразявахме го това с часове.
По отношение на втория въпрос, въпросът за спекулата – текст, внесен от БСП, защото БСП идентифицира борбата със спекулата като основно предизвикателство, което тази криза поражда, ние ще подкрепим президента и в тази му част на ветото, защото считаме, че щом има въпросителни, те трябва да бъдат изчистени. Само че оставаме напълно сезирани с въпроса и вярваме, че не можем да позволим такъв тип злоупотреба с извънредното положение. Какво значи спекулата – питаха много хора напоследък? Ами спекула означава, на гърба на рестрикциите, наложени на едни, други да печелят лесни пари. Това не бива да бъде допускано. Затова ние ще продължим да работим по тази тема и след днешното вето и ще предложим други текстове, но правителството също има отговорности по тази линия – в това извънредно положение те трябва да следят с всичките инструменти на изпълнителната власт за необосновани повишения на цените и за злоупотреби. Освен това отговорност имат и всички онези социални партньори – основно работодателите, които реагираха остро в последните два дни. Те също трябва да бъдат отговорни и да гледат, и да следят членовете на техните организации и техните партньори да спазват елементарни правила.
По този въпрос няколко пъти чухме, че опорна точка ще бъде: „Ама те го предложиха БСП, ама ние го отхвърлихме, ама после го приехме.“ Именно това е големият проблем, уважаеми дами и господа управляващи, че Вас не Ви чухме по този въпрос. Първо, отхвърляхте, после приемахте, но в нито един момент не стана ясно Вие какво точно искате. Това нямаше да е проблем, ако по някакво злощастно стечение на обстоятелствата не се оказваше, че Вие имате мнозинство. И когато говорите за единство и консенсус – да, готови сме за единство и консенсус, но за да имаме консенсус по въпроса, трябва да знаем каква е Вашата позиция. Такава досега така и не разбрахме. Подкрепяме ветото на президента и ще останем на мястото си, за да предлагаме всички онези мерки, които ще облекчат затруднения живот на българските граждани. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми български граждани! (Реплики от ГЕРБ.) Изправени сме пред голямо предизвикателство като народ… (Шум и реплики.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Ей, Цвета!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
Не Цвета, ако обичате, господин Стойнев! Нека да си имаме уважението!
Моля за тишина, колеги!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Извинявам се.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …и напоследък постоянно се чуват призиви за единство, за консенсус и съгласие. Да, трябва единни като народ да се изправим пред тази опасност, пред това предизвикателство и да го преодолеем. Ние като политическа сила дадохме своя принос в националното политическо съгласие, подкрепяйки решението за извънредно положение.
Уви, този кредит на доверие към правителството не беше оправдан, а точно обратно и днес обсъждаме Закона за мерките при извънредно положение, който е доказателство за пропиления кредит на доверие, даден на ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Този закон трябваше да уреди спешни мерки за овладяване на кризата и мерки за преодоляване на последиците от нея. На първо време най-важният – чрез социалната изолация, изолацията в контактите ни да ограничим разпространението на болестта. Постигнахте го чудесно – наложихте най рестриктивните мерки, за да постигне този ефект. Оттук нататък трябваше да се реагира, за да снабдят населението, медицинския персонал и лекарите с маски, ръкавици, дезинфектанти и облекла. Не го направихте с този закон. Отхвърлихте предложението на Левицата да се размрази държавният резерв, да се разблокират средства и материали от него и да се осигури като спешна мярка от страна на държавата тази помощ не само към лекарите, но и към всички български граждани. Защо? Въпросът стои и ще стои дълго, уважаеми управляващи. Дали пък в резерва няма липси или нямате компетентност да проумеете (реплики от ГЕРБ), че резервът може да интервенира на пазара и да помогне в тази криза на българския народ? Ще се разбере с времето.
На следващо място, трябваше да се помогне на здравната система и да се поемат застрашените от вируса на лечение. И това не направихте със Закона. Отхвърлихте предложението на БСП да се уреди статутът на частните болници, да се изпълни конституционният им ангажимент за равнопоставеност на частната, държавната и общинската собственост.
Помогнахте ли на лекарите – първата спешна мярка, която обявихте и трябваше да разпишем? В Закона липсва Вашият ангажимент за увеличаване на възнаграждението с 1000 лв. на лекарите. И до ден днешен не е ясно как и дали изобщо изпълнихте този ангажимент, поет от премиера. Поне законово той не е разписан.
По този най-важен първи въпрос – да го наречем „здравен“, какво направихте в Закона?! Самоизолация и рестрикции, отнемане на права, без никакво решаване на реалните проблеми и даване на стимули. Стигнахте дотам министърът на правосъдието, не Министерският съвет, не парламентът, министърът на правосъдието да поиска дерогацията на Конвенцията за правата на човека в Страсбург. Това защо Ви е необходимо? Защо лишавате българските граждани от правото на жалба и защита, която им е гарантирана по българската Конституция? Ето това направихте в тази част – ограничения, рестрикции, без стимули и засягане на права!
Вторият най-важен въпрос, който трябваше да решим със Закона – социално-икономическите мерки за преодоляване на последиците от кризата, или поне така обявихте. В цял свят изолацията и ограниченията вървят със стимули за икономиката и за домакинствата, вече всички ги коментираме и ги знаем: отлагане на данъци, на социални осигуровки, на ипотечни кредити; намаляване на лихви; увеличаване на обезщетенията за безработица; ваучери в помощ на семействата; държавни гаранции за кредити на фирми. Можем да изреждаме още разумните и държавническо отговорни мерки, предприети в цял свят от други правителства – само тук, в Закона, внесен от правителството, няма нищо подобно.
Отхвърлихте предложението на БСП, внесено в Закона, за актуализация на бюджета. Нещо повече, разбрахме, че от милиард и половина излишък преди 20 дни държавата вече е на три милиарда и половина дефицит (шум и реплики), без никакъв логичен отговор, тоест без никакъв отговор дори и нелогичен. Какво се случи за тези 20 дни и къде отидоха тези пет милиарда? Къде са буферите, заложени в бюджета, и колко са? Никакви отговори. Вървите с всекидневни спекулации, че ако днес помогнем на малкия и среден бизнес и на работниците, нямало да има пари за пенсионерите. Дори в този критичен момент, когато призовавате за единение, разделяте българския народ на едни срещу други – работещи срещу пенсионери, без да мислите, че тези, които ще осигурят пенсиите на пенсионерите, са именно работещите днес и грижейки се за тях, ще гарантираме и пенсиите на пенсионерите в бъдеще. От днес научаваме тревожната новина от министъра на правителството, че има 1300 безработни, регистрирани за един ден на Борсата. Какво направихте за тези хора, при това без още да сме в пика на кризата с този закон?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: То е една седмица само.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Какво направихте с този закон – отхвърлихте предложенията на БСП за помощ от страната на държавата към фирми (реплика от народния представител Станислав Иванов), за замразяване на сметките за ток, парно и вода. Приехте, че държавата ще помогне с 60% за заплати на работещите, но ако фирмите имат 40%, за да поемат остатъка до 100%.
Нека да минем на едно малко по-житейско равнище и да Ви попитам: представете си един малък семеен хотел – затворен, не работи, не може да поеме 40% от заплатите на своите служители, какво ще се случи с тях? Той няма да получи онези 60%, които държавата му обещава, защото сам не може да поеме другите 40%. Какво следва? Фалит и увеличаване на безработицата. Тук вече стои въпросът и за спекулата, който така угодно раздухахте в последните двадесет и четири часа, с всякакви спекулации по темата „спекула“. Вкупом всички заговорихте срещу БСП за предложението ни против спекулата – колко е лошо, колко е неработещо, но нито едно друго по-добро не предложихте, господа управляващи.
Десет дни поставяме въпроса, десет дни говорим да предприемете мерки и следваше единствено гробно мълчание. Фактите за тези 10 дни: маските от 10 ст. стигнаха десетки левове, а днес чухме едно отговорно изказване, че един килограм дезинфектант е предлаган за 900 лв. Фактите: на едро на стокови борси и тържища за една седмица цените се повишиха с 3,25%, на дребно между 15% и 20%.
Добре, не приемате нашето предложение – то сигурно не е съвършено, но Ви питаме отново да отговорите житейски на едно българско семейство: двама работещи излизат в неплатен отпуск – с кредит, със сметки, които дължат, без заплати и при растящи цени (шум и реплики), добре, дайте формулата. Нашата не Ви харесва – дайте Вашата. (Реплика от народния представител Станислав Иванов). Как да се справи това семейство – не му замразявате ипотеката, не му замразявате сметките, не му помагате с обезщетения за безработица и цените се качват? А един пенсионер, понеже вчера премиерът показа загриженост за пенсионерите, с 300 лв. пенсия как да отговори на всички тези въпроси в следващите седмици?
Очакваме, след като не приемате нашите предложения, да дадете Ваши (реплика от народния представител Станислав Иванов), защото трябва да е ясно, дори и в извънредно положение Вие управлявате държавата, Вие носите отговорността за днешния ден и за последиците от кризата! Предложете план за действие! Нямате такъв – само рестрикции, без стимули.
Ние ще подкрепим ветото с разбиране, че нашето предложение не е съвършено, и ще внесем прецизиран текст, но искаме да е ясно: няма да позволим някой да трупа пари на гърба на болестта и нещастието на цял един народ, няма и да се примирим с безсилието, безхаберието и хаоса на правителството и ще искаме от Вас докрай национален социално-икономически план за последиците от кризата, за помощ на българската икономика и за спасяване на пострадалите от нея български граждани! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Биков и след това господин Ячев. (Шум и реплики.)
Колеги, моля Ви, трябва да поддържаме дезинфекцията в залата на ниво. (Почистване на трибуната.)
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днешните изказвания до голяма степен повтарят, без някои детайли, изказванията от петък, което означава, че май няма кой знае каква промяна на ситуацията в тази зала.
Господин Зарков спомена, че ние никога не казваме, че сме сбъркали. Напротив, аз мисля, че ние през ден, дори прекалено често излизаме да го кажем. (Реплики от „БСП за България“.) Да, тук сбъркахме най-вече по отношение на тази глупост, свързана с Вашия текст за спекулата. Това е абсолютно глупаво предложение. Извинявайте.
Спекула означава, че има дефицит и затова е добре правителството, това е работа най-вече на правителството, не толкова на парламента, да не позволява да има дефицити. Когато има дефицит, има и спекула. И няма закон, който да спре спекулата. Вие имате много богат опит в това отношение. В края на 1996 г. контролирате 52% от цените на пазара. По-голяма спекула оттогава българската история в последните 30 години не познава, от много контролиране, от много такива великолепни мерки. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Спекулата е нещо, което е симптом, то не е болест. Болестта е дефицитът. Затова аз се надявам правителството оттук нататък да има мерки и в тази посока. И съм убеден, че ще вземе такива мерки.
Чуха се отново вопли за раздаване на пари. Аз искам да попитам: кой от Вас може да каже докога ще продължи тази криза? Точно докога? Три месеца ли ще бъде, шест месеца ли ще бъде, две седмици ли ще бъде, та да можем да изчислим какви стимули да дадем в момента на обществото? Минали са точно десет дни, откакто обявихме извънредно положение.
Приели сме били закон, ама още нищо не било станало. Ами, ние го приехме в петък този закон, в неделя му наложиха вето, той не е влязъл в сила. Какво искате да е направено? Аз не мога да разбера каква е тази трескавост, с извинение. Ние трябва да бъдем в момента хладнокръвни. Хората очакват от нас да покажем спокойствие, трезвост, а не да треперим повече от всички останали. Нека една институция в тази държава да се държи спокойно. Достатъчно напрежение има в обществото, за да бъдем и ние тези, които допълнително да го подгряваме.
Ще бъде помогнато на тези, които имат нужда. Това вероятно няма да са последните мерки, които приемаме в тази посока. И, между другото, ако бяхме изпълнявали исканията Ви от последните три години по време на бюджетите, днес нямаше да имаме този резерв, за който говорите да се отвори и да се раздаде за две седмици. Нямаше да го има, защото Вашите алтернативни бюджети предполагаха не излишъци, а дефицити. И днес щяхме да се чудим кой път да хванем. Заемите, които трябваше да теглим, щяха да бъдат на много по-висока лихва, отколкото сега имаме възможност. Но това е въпрос на разчети. Нека да направим специален дебат по този въпрос в парламента. Няма нужда за един ден да изгърмим всички патрони, да вземем всички мерки и Вие след три дни да кажете: ама то нищо не е станало. Аз очаквам тук след два-три дни да кажете: „А, още има коронавирус! Защо не го убихте някъде?“ Не става така.
Нека да действаме по-спокойно, по-хладнокръвно. Това е нашето призвание в момента. Затова сме тук. Затова не сме излезли в неплатен отпуск и дължим това на всички българи, които в момента плащат и ще продължат да плащат цената за тази криза. А тази цена и в момента не е ясно колко ще бъде. Затова нека заедно да внесем спокойствие в обществото и да не се опитваме да си правим някакъв евтин пиар на гърба на кризата. Благодаря! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Момент, да благодаря на господин Биков и ще Ви дам реплика.
Благодаря, уважаеми господин Биков.
Давам думата на господин Жаблянов за реплика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър на правосъдието! Още по-уважаеми господин Биков, една от Вашите констатации е: „няма промяна на ситуацията“. Няма промяна на ситуацията, свързана с прилагането на Закона. Промяна на ситуацията в обществено-политическия живот на страната има. Тя е динамична и ми се струва, че трябва да се следи от управляващите. Констатацията: „няма промяна на ситуацията“ няма да Ви свърши работа, защото нормално е в тази обстановка отговорността в по-голямата си част да пада върху Вас. Така че отчитайте внимателно параметрите на промяна на ситуацията. Не искам да се впускам в тях в момента.
Въпросът за дефицита. Съгласен съм, няма извънредна ситуация, в която дефицит да не се е появил. Въпросът е за източниците на дефицита. Не бива да се смесват. Вие във Вашето изказване смесихте два вида дефицит – стоков и финансов. Има съществена разлика в двата вида дефицит.
Второ, в стоковия дефицит има няколко източника на този дефицит. Единият е по-голямо търсене от предлагането; другият е невъзможност на стопанството да произведе каквато и да било стока; и третият е спекулативното търсене. Всичко това води до някакъв дефицит.
Въпросът за държавния контрол. Абсолютно в тази ситуация не трябва да се пречи на пазара, за да може пазарът да достави всичко необходимо на гражданите, да може да бъде произведено и да бъде произведено на разумна цена. Какво обаче в случая трябва да се има предвид, когато говорим за държавния контрол? Освободете транспорта! Груби грешки на министъра на здравеопазването в заповедта. Груби грешки и в работата на Министерството на вътрешните работи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Парализа на основни обществени дейности. Прекратете това, за да не се стига до дефицит, който Вие сте предизвикали, а не законопроектът на БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Жаблянов, приключвайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Докога ще продължи кризата?
Приключвам. Благодаря Ви за напомнянето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Направете изказване.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Десет секунди.
Не се вслушвайте във военния министър. Той не знае докога ще продължи кризата. Той се занимава с други въпроси.
И още един въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето! Минаха 10 секунди.
Направете изказване, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Много Ви благодаря, госпожо Караянчева.
Нали едно изречение може да се каже в тези моменти, все пак?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Кажете едно изречение, все пак.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Много Ви благодаря. Вие сте класически либерал на трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз съм достатъчно търпелива.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Какви стимули? Помислете по въпроса внимателно. Ще получите подкрепа от опозицията… (Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Стига толкова, господин Жаблянов. Либерализмът ми се изчерпа. Направете изказване. (Народният представител продължава да говори при изключени микрофони.) Направете изказване. Давам Ви една минута отгоре.
Моля Ви, господин Жаблянов, нека да се уважаваме. Ще направите изказване. Благодаря Ви.
Господин Попов, заповядайте
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ, от място): Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: След господин Попов. Изчакайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Биков, казахте, че не сме знаели докога ще продължи кризата. Аз искам да Ви питам: Франция, Германия, Великобритания знаят ли докога ще продължи кризата, че предприеха пакет от мерки? (Реплики от ГЕРБ.) Франция въведе ваучери от по 600 евро на семейство, замразиха се осигуровки, данъци. Великобритания – 15% от брутния вътрешен продукт отделиха за борба с кризата.
Хубаво е да четете малко повече, защото, ако бяхте чели, може би щяхте да знаете, че в САЩ има постоянно действащ закон за извънредното положение. В 34 щата има приети закони за спекулата и те влизат автоматично при извънредно положение, без да има дефицит. Те действат и сега, дори когато няма извънредно положение. Без да има дефицит, постоянно действат в Щатите. Тогава елате и питайте дали знаем докога ще продължи кризата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Трета реплика? Не виждам.
Дуплика, господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Сега вече си давам отговор горе-долу откъде е дошъл този закон, който тук всички твърдим, че не е добър, барабар с президента. (Реплики от „БСП за България“.)
Президентът излезе вчера и каза, че това предложение със спекулата не става. Аз също го мисля. Извинявам се, че съм го подкрепил. Ще Ви кажа защо. Защото идеята беше да направим нещо общо тук. И Вие имахте предложения, дали сте ги и ние сме ги приели, както се е очаквало Вие да приемете наши предложения. В такива ситуации се прави това, но президентът излезе и Ви каза: това не става. Той също не е видял сигурно в Америка какво се случва.
Второ, давате примери за Франция, Германия. Доста общо говорите по този въпрос. Те дават в момента едни рамки, които ще се случват, ще видим кога ще се случват – и те правят разчети. Има страни и някои от тези страни, които цитирате, закъсняха с коронавируса и с мерките, особено Англия. Така че ще видим накрая кой е бил крив и кой е бил прав.
С господин Жаблянов съм съгласен за повечето неща. Да, разбира се, че транспортът трябва да бъде освободен. Между другото, правителството се опитва да прави коридори в рамките на Европейския съюз и успява. Това е така – за да има стоки в магазините, трябва да има и транспорт на тези стоки.
Не съм говорил за финансов дефицит. Финансов дефицит в момента няма, но най-вероятно в края на годината ще има. И тези три милиарда и половина, за които говорите, говорим за до края на годината, а не, че за три дни са изчезнали три милиарда и половина. Къде ще изчезват, като те в момента се събират и предстои да се събират?! Въпросът е какво ще се събере накрая. Със сигурност ще излезем най-вероятно с дефицит тази година. Може и следващата. Но, пак повтарям, нека малко по-спокойно да мислим за тези неща. Нека да направим така, че помощта да бъде ефективна, а не да се изсипе изведнъж и после да се чудим какво да правим.
Чува се тук: кой в момента ще обезщети хората за безработица? Записват се на борсата и ги обезщетяват. Между другото, голяма част от тези бройки, които са се записали на борсата, са дошли от чужбина и веднага са се записали тук.
Нека да не истеризираме излишно тази ситуация. Тя е достатъчно драматична, за да можем и ние да даваме своя дан истерия в нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Други изказвания има ли?
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, извинявайте.
По начина на водене – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема Госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! При това последно изказване на господин Биков не го прекъснахте нито веднъж. И правилно, защото господин Биков направи стойностно изказване, цялата зала слушаше. А преди малко при господин Жаблянов цифром и словом преброих за една негова реплика от две минути го прекъснахте четири или пет пъти.
Госпожо Председател, едно изказване, на който и да е оратор в тази зала, не е сирене в ръцете на бакалина, на продавача, който с ножа реже и казва: премерих един килограм, вземай и бягай!
Госпожо Председател, дори това правило в нашия Правилник, че председателят следи дали се говори по темата, не е особено актуално, състоятелно и правилно да го има изобщо, но то така или иначе съществува. Знаете други парламенти. В английския Парламент – класика, никой не може да спре ораторстващия. И затова там той има определено време – час, минути. Класически пример е как говорят за футболния мач между „Манчестър Юнайтед“ и „Челси“, да кажем, за да мине времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И какъв извод да направим, господин Шопов, от Вашата забележка?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова, госпожо Председател, когато цялата зала е вторачена и слуша, както беше при господин Жаблянов, недейте да прекъсвате, защото това е част от времето, което има. Ако засечем прекъсванията и спиранията, на него му се полагаше да говори още поне половин минута.
Аз също понякога, честно казано, разбира се, прекалявам…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ето сега ще Ви отнема думата, господин Шопов, защото минават двете минути.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, точно това ще направите, аз няма и да се учудя. Не е имало парламент, в който да е имало толкова малко истински парламентаризъм, както в Четиридесет и четвъртото народно събрание. И това започна, откакто Вие сменихте господин Главчев на тази висока трибуна. (Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Прекъснах господин Жаблянов, защото минутите вече бяха две минути и 48 секунди. Трябва да сигнализирам на народните представители да не пресрочват времето, в което говорят.
Никога не съм си позволила да отнемам думата, когато се говори по същество, но когато времето приключва, съм длъжна да сигнализирам.
Господин Ячев, заповядайте.
Господин Жаблянов трябва да почерпи господин Шопов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Аз и Вас мога да почерпя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И мен? Добре.
Господин Ячев, заповядайте.
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, този път народните представители от „Национален фронт за спасение на България“ ще подкрепят ветото на президента по Закона за мерките за извънредното положение. Ще го подкрепим макар и с огромна доза отвращение.
Преди всичко става ясно, че това е поредният непохватен опит на президента за политически пиар, част от поредицата неумели стъпки да преодолее политическата и социална изолация, в която сам се постави. И то изолация по-голяма от тази, която Щабът наложи с обявяване извънредното положение за всеки български гражданин.
В същото време считаме, че така предложеният от колегите от БСП текст по § 12, където се изброяват мерките за борба със спекулата, е не само в грубо противоречие с икономическите механизми и с принципите на свободния икономически пазар, но и ще създаде възможност за изключително висока степен на административен произвол срещу дребния и среден бизнес – онази част от българското общество, от българските предприемачи, които са най-уязвими в моменти на криза.
Колеги, да не забравяме, че в момента приоритет на правителството, на българския парламент е запазване здравето и живота на българските граждани, но когато тази криза отмине, ние трябва да мислим и за възобновяване на икономиката. Тя може да бъде възродена само и единствено на гърба на средния и дребния предприемач.
Затова, пак казвам, подкрепяме ветото на президента с отвращение и ще гласуваме „за“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ячев.
Реплика – господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ячев, бях провокиран от Вашето изказване да направя тази реплика, и то в частта по отношение на административния произвол. Този административен произвол кой ще го налага, ако Законът влезе в сила? Кой управлява държавата? От това ли се изплашихте – от административния произвол на управляващите, Вашият, какъвто сте осъществявали неведнъж?
И тук от предишни изказвания и реплики, понеже според мен в някоя част от изказванията предишните ми колеги, които стояха на тази трибуна, подвеждаха залата, да Ви кажа, че в една 14-милионна провинция на Канада – Онтарио, когато случаите на заразени от COVID-19 бяха под 300, държавата отпусна социални мерки в размер на 27 милиарда от общо 80 милиарда. А канадските граждани, които са социално слаби или са пострадали от тази криза в момента – извънредното положение, получават с решение на правителството по 1800 долара на месец, по 900 долара на всеки две седмици – всеки социално слаб канадски гражданин или пострадал икономически от кризата.
БСП, на първо място, иска грижа за здравето на хората.
На второ място, разбира се, Ваша реакция – на управляващите, по отношение на стопанско-икономическите и социалните мерки, които трябваше да предприемете, а Вие каквото и да говорите оттук, не предприехте адекватни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря господин Ченчев.
Втора реплика – господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз следих Вашето изказване и си записах основните Ви тези.
Уважаеми колега (обръща се към господин Ячев), става въпрос за мерки по време на криза. През този период нормалните, понеже Вие говорите за пазарни отношения, нормалните пазарни отношения са нарушени: затворени граници, забрана за износ, ограничаване на придвижването и така нататък – да не изброявам всички тези мерки. Това е рай за мародерите.
Както знаем, маски преди дни от десет стотинки, сега са на 10 – 15 лв. Течен сапун от 4 – 5 лв. на 12 – 13 лв. и това са факти, с които всеки ден българското население се сблъсква. Естествено, че има затруднения на доставките и съществува реална опасност обаче стопанските субекти да се изкушат, да ограничат предлагането от наличното при тях количество, очаквайки по-високи цени. Това е смисълът на Закона – срещу това да се бори. И ако за Вас това е глупост и не го оценявате, то си е за Ваша сметка.
Съгласен съм, разбира се, че това не е най-брилянтната формулировка, но може да се поправи, а поправката не става с оценки, става с диалог, който липсваше тук не по наша вина. Не бива да се допуска складовете пълни, а магазините празни, това е идеята, уважаеми колега.
На следващо място, ние защитаваме и ще защитаваме, и ще направим всичко необходимо, което зависи от нас, да не допуснем, въз основа на някой безотговорни фактори, да става пир по време на чума. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Попов.
Трета реплика ще има ли?
Господин Ячев, ще има ли дуплика?
Заповядайте.
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Уважаеми господин Попов, уважаеми господин Ченчев, така е – времената са извънредни, намираме се в състояние на криза. Не бива да задълбочаваме тази криза с неясни формулировки от типа на: „всички стопански субекти да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени, равни на средноаритметични цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца“. По-неясна формулировка от тази трудно бихте могли да измислите както и да се напънете.
Защо, уважаеми колеги от БСП, не направихте едно предварително съгласуване с президента, ако сте искали действително той да не налага вето в тази част – § 12?
Правихте тук постановки целия петък, 4–5 часа утрепахме в дебат, по същество, беше политически дебат – изказване на позиция, и в крайна сметка всички останали парламентарни групи направиха компромис, за да останат колегите от БСП тук в залата и да вземат участие в гласуването на Закона и този текст беше компромисен текст.
Убедете президента, не дясната половина на залата, че това е хубавият текст, добрият текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ячев.
Господин Свиленски, заповядайте
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Мислех да не вземам отношение по изказването на господин Борисов от вчера, но господин Ячев ме провокира.
Господин Борисов вчера два часа по три национални медии обясняваше как БСП е извивало ръцете на управляващите със заплахата, че ще напусне парламента, ако не бъде приет текстът за спекулата. Даде пример с доктор Дариткова, която му се обадила и му е казала, че ако не се приеме текстът, групата на БСП ще напусне парламента. В момента тук е и госпожа Дариткова, и господин Кирилов, и парламентарната група на БСП, а и всички Вие, които присъствахте, и не знам някой в тази зала ще потвърди ли тези думи на господин Борисов. Защото нито на госпожа Дариткова някой ѝ е казал, че БСП ще напусне парламента, за да може министър- председателят два часа да лъже българските граждани и българските медии и да прехвърля отговорността на БСП, защото предложението беше прието и след около час и половина дойде представител на управляващите ето тук, отпред и каза: абе, колеги, дайте да го прегласуваме.
Защо бе, колеги? Защо едно глупаво предложение, предложено от БСП, както твърдите, Вие го подкрепихте? И аз ще задам въпроса: какви са хората, които подкрепят глупави предложения? Защо го подкрепихте? Кой Ви изви ръцете? Нека да стане някой да каже, защото вчера два часа в неделния ден българските граждани бяха принудени да слушат премиера Борисов с неговите измишльотини – и за резерва какво заварил, какво намерил, как 90-а година ходил да работи за 40 лв. – да копае основи на къщи, за да купи Хумана на дъщеря си, която е родена през 83-та година. Тези глупости докога ще ги слушаме? И мислите, че някой вярва в тази държава!?
Уважаеми колеги, наистина нека да погледнем сериозно върху ситуацията, в която се намираме, да приемем ветото на президента и вървим напред с текстове, които да защитят българските граждани както с цените на лекарствата, така и с цените на храните, а така и с доходите и социалните помощи, които трябва да получават, защото само след няколко седмици просто няма да има на кого да ги плащаме тези доходи и тези медицински изделия, които трябва да бъдат осигурени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
Други изказвания?
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Трети ден чуваме заклинания от типа на така наречената политическа спекула. Трети ден вместо да приемем и да влезе в сила Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, ние говорим за спекулата по отношение на стоки.
Уважаеми народни представители, ако не приемем спешно този закон, той няма да влезе и тези най-спешни мерки, които трябва да защитят живота и здравето на българските граждани, няма да влязат в сила. Тези мерки и действия, които трябва да ограничат негативните последици за българската икономика, няма да влязат в сила. Мерките и действията, които трябва да ограничат разпространението на този опасен вирус, няма да влязат в сила, уважаеми народни представители.
Какво правим в момента? Не желаем да загърбим политическите си противоречия, защото имаше консенсус в деня на приемане на извънредното положение. Сега сме се съсредоточили да спорим върху това: кой каква прогноза трябва да направи?
Уважаеми народни представители от „БСП за България“, за кого трябва да прогнозираме и трябва да дадем? Нека да преценим внимателно какво е състоянието на бюджета, нека преценим внимателно какво трябва да направим като конкретни мерки, а не да говорим общо: дайте да дадем. Това правим през последните три дни. Какво предложихте конкретно Вие? Нещо, което президентът, предложен от Вас, Ви върна с вето, уважаеми народни представители от БСП?
Само да Ви припомня, че в миналия парламент приеха Ваши правила за хранителните вериги за стоките от първа необходимост. Защо не направихте предложение да бъдат задълбочени тези мерки във Вашия законопроект във време на извънредното положение, а предлагате нещо, което президентът Ви го върна с вето, уважаеми народни представители от БСП.
Не чухме от Вас да поемете отговорност като вносители на това предложение.
Да, ние допуснахме огромна грешка с подкрепата в петък на тези текстове и не се притесняваме да го заявим.
Уважаеми народни представители, нека да се върнем на дебата за приемането на спешни мерки и тези спешни мерки да подпомогнат българските граждани, но да не забравяме, че тези спешни мерки и действия най-вече са насочени към това – Министерският съвет да предприеме всички действия за ограничаване на разпространението на тази опасна зараза. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
Реплика?
Реплика – господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Ципов, Вие започнахте с това да спрем политическата спекула, но точно след това стартирахте с тази спекула, с тези откровени лъжи. Вие казвате, че ако не сте били приели Закона за спекулата, предложението за спекулата, нямало да се приеме целият Закон. Абсолютно манипулативна лъжа!
Вие отхвърлихте други 17 мерки – 17 наши предложения, и Законът се прие. Ние предложихме частни и държавни болници да бъдат заедно на предната фронтова линия в борбата с коронавируса, да могат и частните болници да се включат в тази борба. Отхвърлихте го!
Предложихме актуализация на бюджета – отхвърлихте я. Искате нещо конкретно. Ние предлагаме – Вие отхвърляте. Държавният резерв – предложихме, отхвърлихте го. Предложихме мораториум – да не се изключват водата, парното, топлоенергията на гражданите, защото ги лишавате от доходи… (Реплика от ГЕРБ.) И това отхвърлихте! Така че недейте да спекулирате, недейте да спекулирате с тази тема и да казвате, че нямало да се приеме Законът. Законът щеше да бъде приет! Вие дойдохте и искахте да се приеме и нашето предложение за спекулата, защото то е правилно като идея. Действително има неточности в него, но те можеха да бъдат изчистени. Вие не пожелахте това да се случи! Благодаря. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Втора реплика – господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Ципов, ще взема тази кратка реплика по повод изказването Ви във връзка с това, че дебатите, които днес водим, единствено забавят Закона – приемането на спешните неотложни мерки срещу разпространението на коронавируса.
Но само да Ви покажа, господин Ципов (показва разпечатка от гласуването), и гласуването от парламентарната група на БСП, които днес продължават да защитават своята теза.
Да, аз гласувах за параграф 12а, за което се извинявам и съжалявам. А Вие, колеги, от цялата група – 79 човека, ако не ме лъже паметта, сте гласували 23-ма „за“. Другите дали сте били в залата, или не сте били… Вижте си гласуването. Дори и вносителят – госпожа Нинова, не е гласувала за собственото си предложение. Така че този дебат е изчерпан от съдържание и нека да приемем Закона колкото може по-бързо. Благодаря Ви, госпожо Председател. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Трета реплика има ли?
Господин Недялков – заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ципов, за да няма повече политически спекулации, които и сега чувам, че се правят в залата като престрелка – кой гласувал повече, кой гласувал по-малко, чие е предложението и от кого е било подкрепено, искам да не се съглася с Вас. Защото това, което в момента ние гледаме – върнатото от президента, е, заради това че голяма част от нашето законодателство е недомислено, и всеки в тази зала трябва да си поеме отговорността.
Тази моя реплика е насочена към това Вие като човек, който е председател на Комисията и който е един от водещите в групата на ГЕРБ, трябва да съдействате изключително много за повишаване качеството на законодателната дейност. Всяко едно предложение, което минава през Народното събрание, може да бъде оспорено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Недялков.
Господин Ципов – за дуплика.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Попов, три дни – всъщност не три, от внасянето на този законопроект слушаме едно и също, което няма, уважаеми български граждани, нищо общо с необходимостта от най-спешните мерки, свързани с това да съхраним живота и здравето на българските граждани.
Уважаеми господин Попов, Министерският съвет работи, Министерският съвет ще предложи всички други важни мерки тогава, когато имаме една реалистична прогноза и тази реалистична прогноза е свързана най-вече с това какви биха били негативните последици за всички нас, уважаеми народни представители от „БСП за България“.
Господин Иванов, може би не сте сбъркали, че сте гласували, защото на 13 март ние се разбрахме, че ще търсим политически консенсус. Може би не сте сбъркали, защото не сте имали време да се запознаете с предложението на народните представители от „БСП за България“. Но ето, техният президент, по-точно президентът, излъчен от тях, им го върна, уважаеми господин Иванов, и това трябва да се повтаря непрекъснато… (Реплики от „БСП за България“.)
Уважаеми господин Недялков, сигурно българското законодателство може да бъде подобрено. Но с поведение като това от днес много трудно ще постигнем този консенсус, за да повишим качеството на българското законодателство.
В заключение нека да завърша с призив: да подходим отговорно, за да може всяка една мярка, предвидена в този закон, да влезе в сила и да се изпълнява незабавно, уважаеми народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Други изказвания, колеги?
Господин министърът иска да се изкаже, но господин Гърневски има думата. (Шум и реплики.)
Заповядайте, господин Гърневски.
Колеги, моля за тишина!
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В тези действително съдбоносни за страната, за цяла Европа, за половината свят дни, в този парламент сме свидетели на всичко онова, което професор Алтънков описа в своята книга „История на БКП 1919 – 1990 г.“ (Реплика от „БСП за България“: „По темата!“)
Точно по темата говоря.
Тя е хиляда страници, но от там се вадят четири основни извода от тази история, към която Вие сте съпричастни и до ден днешен според Вашия устав. Винаги в тежки времена за България Вашата партия се е държала национално безотговорно в неин интерес – на терористичните Ви интереси, на болшевишките Ви интереси… (Възгласи от „БСП за България“. Силен шум и подсвирквания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: …и никога не се е…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изчакайте малко!
Господин Гърневски, моля Ви!
Изчакайте малко.
Без подсвирквания в залата!
Изчакайте да си кажа думата! Седнете и спрете да свирите!
Изчакайте малко! (Силен шум. Реплика от народния представител Стоян Мирчев.)
Защо обиждате, господин Мирчев?
Господин Гърневски, изчакайте! (Струпване около трибуната.)
Сега ще Ви накажа всичките, ако продължавате по този начин!
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България, от място): Фашист!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Мирчев, налагам Ви наказание „забележка“!
Господин Гърневски, на Вас също Ви налагам наказание „забележка“ по чл. 156. (Реплика от народния представител Стоян Мирчев.)
Спрете! Ще Ви изгоня от залата, господин Мирчев, ако продължавате да се държите по този начин! (Шум и реплики.)
Току-що наказах господин Гърневски за думата, която той каза.
Моля залата да се успокои!
Господин Гърневски, моля Ви да подбирате думите, с които се изразявате!
Изчакайте.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: На 16 април се навършват 95 години от атентата на църквата „Св. Неделя“, която е тук… (Силен шум и възгласи.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Дотук!
Това са исторически факти и той не Ви обижда по никакъв начин!
Нека да чуем господин Гърневски как си формулира изказването. (Размяна на реплики между народните представители Спас Гърневски и Георги Свиленски.)
Господин Гърневски, ще Ви помоля по темата, без да се връщате към историческите факти. Нека да бъдем изцяло в темата за…
Изчакайте, ще Ви дам думата. Нека залата да се успокои.
Моля да седнете!
Да чуем господин Гърневски какво ще ни каже.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: На 26 април се навършва годишнина, от 26 април 1986 г., когато по време на Чернобилската криза Вашата партия мълчеше, не съобщи на народа. Така ли предпазихте Вие тогава народа?! За номенклатурата се внасяха екологично чисти храни, а този народ го потъпквахте и до ден днешен плаща цената на Вашата безотговорност. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
Говорим за спекулата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Говорим за спекулата!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: За спекулата говорим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: За спекулата!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: За спекулата, която искахте да защитите с Вашите предложения в Закона, защото…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По Закона, господин Гърневски!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: …според Вашите ограничения в Закона (реплики от „БСП за България“) цените щяхте да ограничите нагоре, но щяхте да ги ограничите да не падат и надолу, което щеше да бъде грубо предизвикателство срещу българската икономика, защото не давайки възможност да паднат цените на горивата… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Тишина!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: …повишавахте цените на всички произвеждани стоки. Ето, по същество!
Питам аз: да не би във Вашата група да има хора, свързани с петролния бизнес на едро в тази страна – едрите доставчици на гориво, за да прокарвате такива закони? (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски, да се ограничим по темата.
Заповядайте.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Да, ето, говоря истината и питам да отговорят. (Реплики от „БСП за България“.)
Говорим за фалшивите новини. Ами ето фалшива новина. Фалшива новина е примерно от 13-и, петък. Скачащият тук господин Филип Попов и другият му колега – Симов, станаха от тази трибуна, вкараха ми думи в устата пред целия български народ, че аз съм оприличил сестрите – „алпинистките“ от фасадата на другата сграда, като „терористки“, без да съм произнесъл тази дума. Единственото, което говорихме, е, че шефът на НСО определя техните действия като терористични. И когато поисках думата – ето нарушаване на демокрацията, заместник-председателят дори не ми даде възможност да изляза на трибуната да защитя името си. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека по темата, господин Гърневски!
Заповядайте по темата!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Тоест, ако някой тук е ограничаван в правата си, сме по-скоро ние депутатите от ГЕРБ, а не Вие. Винаги ползвате скрити привилегии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Хайде сега по спекулата да кажем няколко думи!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Когато говорим за думата „терорист“, Вашият…(Реплика от народния представител Александър Паунов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски, моля Ви!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Вашият водещ юрист нарече ето този човек (сочи министър Данаил Кирилов), като председател на Правната комисия, „законодателен терорист“. Тоест това са Ваши термини и Вие ги употребявате, не ги приписвайте на нас. (Шум и реплики.)
Но, госпожо Председател, когато…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, господин Гърневски!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: ...ще ни наказвате…
Да, по темата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз Ви наказах вече!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Не, не, не! Ще приема наказание всякакво, дори мога да се самонакажа (смях, шум и реплики от „БСП за България), но най-напред искам да накажете председателката на БСП, която от тази трибуна нарече това мнозинство „убийци“. Кой я е наказал до ден днешен по случая „Своге“?! (Силен шум и реплики.) Да бъде наказана – тогава ще наказвате нас. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Да накажете онези 17 души, начело със Свиленски, който скача тук, които бяха обградили ето тази трибуна на Народното събрание.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Защо?
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Искаха да свалят председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски, това вече е политическа декларация!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Ще наказвате, ще мерите с еднакъв аршин! Няма да бъдете за едни майка, за други мащеха! Нас ни режете на секундата, а на тях им давате по минута, минута и половина бонус. (Провикване от „БСП за България“.)
Така че е време да отхвърлим позорните предложения на БСП. Ние сме в пазарна икономика, тя регулира и ще решава пазарът, а не по комунистическия метод – по времето на Гечев, да налагате ограничение на цените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Започваме с реплики, после – лични обяснения.
Заповядайте за реплика, господин Симов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Словото на господин Гърневски винаги предизвиква в мен литературна експлозия. Заради това ще си позволя да Ви прочета едно стихотворение:
„Ненаписан стих за Димитров…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ама идете му го прочетете на него – не от трибуната, господин Симов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ:
Не посегнах – не намерих сили
да излъжа този празен лист
как със спомени в мен не били… (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква е репликата, господин Симов? Сега ще ме обвинят и мен. (Силен шум и реплики. Председателят Цвета Караянчева изключва микрофоните. Народният представител Александър Симов продължава да чете стихотворението при изключени микрофони.)
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: И последният куплет…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, кажете каква е репликата. (Народният представител Александър Симов продължава да чете стихотворението при изключени микрофони.) Занесете го. Сега продължете репликата.
Репликата!
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Добре, пуснете ми микрофоните, госпожо Председател, защото трябва да завърша все пак – започнахме с поезия, нека да завършим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Дайте репликата – да чуя.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Когато от тази трибуна говорят комунистическите трубадури, хората, които са посвещавали таланта си или са продавали таланта си на идеи, които днес толкова много мразят, смятам, че трябва да дезинфекцираме трибуната след това! (Ръкопляскания и смях от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какво високо ниво на дебат!
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България, пред банките): Защо говорите за нивото, когато ние говорим? Защо не го казахте след него?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Казах много неща.
Втора реплика има ли?
Реплика или лично обяснение?
Лично обяснение – изчакайте дупликата, ако има – още една реплика, и Ви давам лично обяснение (към народния представител Филип Попов).
Няма.
Господин Гърневски, заповядайте за дуплика. Да не успяхте за мъничко да напишете някой стих и да отговорите на господин Симов? Ама ще Ви взема думата.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Не е време за поезия, госпожо Председател, но се радвам, че господин Симов рецитира стихотворение, за което цял редактор беше уволнен от работа. Толкова разбирате от литература. (Реплика от народния представител Александър Симов.)
Колкото до възпяването на Вашата партия, мога да Ви кажа поне десет стихотворения, но ще избягате от залата, а Вие ми донесете едно, в което съм възпял БКП. Едно-едничко и аз ще го прочета от тук! Ако не, ще Ви накарам десет пъти да кажете: аз съм заразителят…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Внимавайте, внимавайте.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: …с фалшиви новини на българския народ.
А сега дайте да отхвърлим грешките, които нанесохте на парламента, в мисълта на президента и да вземе България да си върши работата, а Вие може да си…
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ, ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Ти как гласува?!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Гласувах с отвращение. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Следват лични обяснения. Градусът на дебата се вдигна много.
Господин Попов, заповядайте за лично обяснение.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
След тирадата на… (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина! Колеги, моля за тишина!
Господин Попов, изчакайте – страстите се разгоряха. Моля Ви, изчакайте.
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
След тирадата на господин Гърневски личното ми обяснение е в следната насока: уважаеми господин Гърневски, наистина се чувствам безсилен да достигна Вашия интелектуален колос, да достигна тази висота на мисълта. Така че не знам какво лично обяснение да направя. (Реплики от ГЕРБ.)
Но, госпожо Караянчева, имайте предвид, че тази висота на господин Гърневски е мерило за висотата на Вашата отговорност в такъв критичен момент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Попов.
Господин Ченчев, ще има ли лично обяснение? Не.
Приключваме с личните обяснения.
Господин Веселинов има изказване.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз също не смятах да се изказвам, но днешният ден поставя много въпроси, на които смятам, че трябва сами да си отговорим.
На 13 март блесна една плаха надежда, че в тази зала сме способни да намерим консенсус. И когато в страната има страх от едно неизвестно все още заболяване, ще намерим силите да преодолеем различията по всички останали въпроси, за да намерим единодействие по този основен в момента за нацията.
Днешният ден разколебава тази вяра и моят апел към всички Вас е да осмислим отговорността си, защото ние не излязохме в грипна ваканция именно за да се види, че органите на държавата работят и да вдъхват кураж на хората. Мисля, че не се справяме успешно в днешния ден.
Този въпрос за единството, с който започна и друго изказване, трябва да си го зададем не през призмата на личната полза, която ще извлечем от това единство, защото на практика тези заявени намерения за единодействие се пропукаха буквално три-четири дни след това.
Когато ние заявяваме, че ще гласуваме „против“ ветото на президента, не го правим, за да обидим президента или по някакъв начин да накърним неговия авторитет. Правим го, защото свободата на словото се изражда в диктатура на лъжата, защото се получават внушения и злостни манипулации на истината, които целят единствено да разединяват хората, и в едно време, в което те и без това нямат нужното самочувствие и нужната вяра в утрешния ден, ние правим необходимото, за да задълбочим тяхното униние и чувството за безнадеждност.
Моят апел, апел на всички колеги от ВМРО, е малко да се смирим и наистина да търсим общото, а не това, което ни разделя, защото всеки има недостатъци, всеки има добри намерения, които може би не съвсем са облечени в правилна форма. Да търсим единодействие. Ако щете, и това надприказване за мерките за кризата. Като че ли който първи каже: дайте да направим мерки за кризата и хвърли някакви мерки по вятъра, е спасителят на нацията. Естествено, че всички искаме да има такива мерки и, естествено, че такива мерки ще има.
Нека в един разумен тон да ги обсъдим – сигурен съм, че всички имаме правилни предложения и в края на краищата можем да направим нещо общо.
Завършвам още веднъж с призив за това да бъдем малко по-смирени в ситуацията и да търсим пътя един към друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Реплики има ли?
Други изказвания?
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Намираме се в много трудно време и определено никой не може да каже това време колко дълго ще продължи. Някак си от изказванията на колегите отляво, без да ги поучавам, разбира се, останах с впечатлението, че, видите ли, ние имаме огромното желание да унищожим бизнеса и да оставим хора без работа, при положение че толкова години управлението на ГЕРБ точно с това се е свързвало – с много стриктна финансова дисциплина, с много ясни параметри, така че в трудни времена да имаме възможност да реагираме. И слава богу, че ГЕРБ управлява в тези години, защото, когато слушам изказване от рода на: „дайте да дадем, дайте да актуализираме бюджета“, без да имаме дори представа каква е дупката, в която в момента падаме, за мен това е абсолютно безотговорно.
Но по-лошото, което се случва, е следното. Миналата седмица в петък, 13-и, колкото и странно да звучи, се случи нещо историческо и аз се гордеех, като излязох от тази зала, за това, че успяхме да постигнем нещо заедно в името на добруването на държавата, в името на здравето на българските граждани. Това наистина беше безпрецедентно.
И когато днес излезем от тази зала, някак си много ми се иска да разсъждаваме – всеки да се постави отстрани, не като депутат, не като политическа група, не търсенето на някакъв дивидент, а какво излъчва българският парламент, какъв е сигналът към обществото. Трябва да Ви кажа, че сигналът не е никак добър. Вместо да се поучим от гражданите, които са извън тази зала… Защото знаете ли какво ми прави впечатление? Днес гледам опашка от хора, които отиват да даряват кръв, един елементарен пример. Хората започнаха да са по-солидарни, отколкото са били някога. Хората започнаха да си помагат, да носят, да се организират, да помагат на възрастни хора. Да има солидарност, да има много по-голяма солидарност, каквато е необходима в такова тежко време.
А ние какъв сигнал излъчваме навън? Какво постигаме с тези караници, какво постигаме с това тук някой да обгражда трибуната и да потъпква всякакви нормални, етични правила, начин на общуване между различни парламентарни групи, макар те да имат различно мислене и всеки в крайна сметка да търси да се покаже пред обществото?
Днешното събитие, днешният дебат по-скоро може да ме накара да ме е срам, отколкото това, което се случи в петък, 13-и.
Затова, колеги, хубаво е малко да помислите не като депутати – това, че сте опозиция, това, че искате по някакъв начин да покажете пред обществото, че сте по-загрижени от другите, не е моментът сега. Сега най-важното е да запазим здравето на българските граждани.
Сигурно Законът, който сме приели, не е съвършен. Текстът за спекулата е абсолютно несъвършен. Сигурно може да се направи по-добър. Аз обаче няма да се извиня за това, че съм гласувал този закон – прословутия § 12. Няма да се извиня не защото не вярвам в него – напротив, вярвам, че той е неуместен и по-скоро може да доведе до по-големи проблеми и липса на стоки в търговските вериги, отколкото да подобри състоянието и да лиши от спекула пазара.
Няма да се извиня не заради нещо друго, а защото съм го направил и моите колеги, вярвам, че са го направили в името на това да търсим някакви пресечни точки, за да покажем сигнала на българските граждани, че и те, и ние сме заедно, плаваме в една и съща лодка – да успеем да излезем от тази криза.
Колеги, колкото повече продължаваме да дискутираме по тази тема и реакциите в последните дни от страна на президента и от Вас, отляво – разбира се, аз съм последният човек, който може да Ви дава акъл, единственото, за което се радвам, ако има нещо радостно, е това, че Вие не управлявате държавата в този момент. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
В противен случай, колкото и тъжно да звучи, сигурно щяхме да сме първата държава, която пробва как ще се отрази на икономиката, на обществото и на здравето на българското общество масовото разпространение на коронавируса, без каквито и да били мерки, за да видим дали този общностен имунитет ще спомогне за по-бързо преодоляване на кризата. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
Реплики? (Реплика от народния представител Милко Недялков.)
Обаче нямате време.
Заповядайте, господин Проданов – ако можете, в рамките на 30 секунди. Директно към въпроса – дори може да не се обръщате.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Ненков, честно да си призная, не очаквах от Вас да направите това нравствено учение тук, от трибуната, и ще Ви кажа защо. Не защото не съм съгласен с това как изглеждаме в днешния дебат, със сцените, които се случиха. Но Вие, господин Ненков, не знаете ли господин Гърневски, като излезе на тази трибуна, какво говори? За последните три години не разбрахте ли какво говори този човек? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Репликата каква е?
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Репликата ми е, че най-малко го очаквах от Вас, защото, като заместник-председател на парламентарната група, вместо да пускате господин Гърневски да каже това, което казва винаги, когато излезе тук, можехте да излезете и да кажете примерно: държавата разполага с такива средства за решаване на кризата – например милиард и 200 милиона…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Проданов, 30-те секунди от мен ги получихте. Благодаря Ви.
Тук всеки народен представител има право да се изказва – никой на никого не дава думата и не дава разрешения.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Ненков, заповядайте за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Много съм далеч от мисълта аз да съм някакъв нравствен съдник на когото и да било – освен на себе си може би.
Господин Проданов, това, което според Вас отстрани виждат хората, харесват ли го? Аз какво казах? Много пъти в тази зала сме прекрачвали всякаква граница на нормални, колегиални и човешки отношения, но днес не е моментът това да се случва! Днес не е моментът!
Неслучайно казах – и Ви поздравявам за което – на 13 март, петък, тук този парламент излъчи един много силен сигнал към българското общество. И това, което правите в момента – Вие си преценете, но Вие изпуснахте (шум и реплики), Вие изпуснахте този златен шанс, който имахте, който да покаже на обществото, че в трудни моменти обществото се обединява! И както се обединяват извън тази зала, и започнаха хората да си помагат помежду си, така и ние трябваше тук да го направим! Това е истината! И нищо друго няма значение в момента! Вие ще си берете плодовете на това Ваше поведение.
И ако има някаква спекула, то е това, че Вие в момента спекулирате със ситуацията, търсейки някакъв много, много евтин политически дивидент, но той няма да Ви се получи! Съжалявам. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ангелов, за изказване ли? По начина на водене?
Заповядайте, господин Ангелов, за процедура по начина на водене.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, обръщам се към Вас и към ръководството на Народното събрание. Имам един въпрос: дали парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските безотговорници“ е уведомена, че днес има заседание на Народното събрание…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ангелов!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: …за гласуване на тези мерки, които са важни за целия български народ и българската държава? Второ заседание!
В петък дойдоха, направиха цирк, същите тези, госпожо Председател, и си заминаха, и ги нямаше цял ден. Те говорят винаги от името на народа, за народа, а ги е страх да дойдат в залата да не се заразят. Тези хора, тази парламентарна група обижда българския парламент, българския народ и българската държава с това, че не присъстват и ги е страх!
Тях като народни представители ги е страх, госпожо Председател, да са тук, случайно да не се заразят и да отидат зян! А нали работата на народните представители е тази – да помагат и в нужда, и в криза, особено когато държавата е изпаднала в криза – тук да сме единни?! Вярно, има спорове, има по някой път по-остри дебати, но сме всички тук, останалите, без значение патриоти, леви, десни, центристи, та даже и ДПС (шум, реплики, смях), въпреки че са ни опоненти, но и те са тук!
Това, което се случва с тази парламентарна група, е просто обида към българския парламент и българския народ! Не знам по какъв начин могат да се вземат мерки, но предлагам ръководството на Народното събрание наистина да обсъди и това – цяла парламентарна група да не е ангажирана с проблемите в кризисното положение, в което е България в момента, и да ги е страх да дойдат тук?! Аз нямам нищо против – нека дойдат пак с дъждобрани (шум и реплики), с каквото искат, въпросът е, че ги няма тук да са съпричастни с проблемите на хората!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ангелов. Разбрах Вашата процедура.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Ама Вие сте разбрали, но аз в петък казах същото. Явно не сте ме разбрали – тогава беше господин Христов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Всички народни представители са информирани за това, че днес ще имаме извънредно заседание, но ако някоя парламентарна група е решила да не присъства, аз не мога по никакъв начин да се меся в работата на групата.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Колеги, моля да заемете местата си.
Уважаеми колеги, подлагам на повторно гласуване Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание на 13 март 2020 г., приет от Народното събрание на 20 март 2020 г.
Гласували 188 народни представители: за 14, против 118, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги, съгласно чл. 86, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по отношение на оспорените текстове от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание на 13 март 2020 г., следва да се приложи процедурата по чл. 84 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – повторно гласуване на оспорените и свързани с тях текстове.
Госпожо Александрова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тъй като Законът не събра необходимото мнозинство, предлагам да приложим процедурата по чл. 80, ал. 2, във връзка с чл. 86, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно да преминем към обсъждане на оспорените текстове на второ гласуване и да гласуваме така, както е предложено в т. 2 от Доклада на Комисията по правни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Първо процедурата за второ гласуване и тогава ще продължим с изчитането на текста.
Гласували 186 народни представители: за 186, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Госпожо Александрова, заповядайте.
Ще ни представяте всяка точка, за да я гласуваме поотделно.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
„II. Оспорените разпоредби и свързаните с тях текстове да се гласуват, както следва:
„1. В § 3, т. 2, буква „а“ да отпадне.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване първа точка от оспорваните разпоредби.
Гласували 187 народни представители: за 173, против 12, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „2. Параграф 12а да бъде отхвърлен.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване т. 2 от оспорваните разпоредби и свързаните с тях текстове.
Гласували 187 народни представители: за 185, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, моля процедура за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура от госпожа Александрова.
Прегласуване на т. 2.
Гласували 180 народни представители: за 180, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „3. Параграф 51 да стане § 52 и да се измени така:
„§ 52. Законът влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 – 31, § 41, § 49 и 51, които влизат в сила от деня на обнародването на Закона в „Държавен вестник“, и се прилага до отмяна на извънредното положение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване т. 3 от оспорените разпоредби и свързаните с тях текстове.
Гласували 187 народни представители: за 187, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „4. Параграф 50а да се преномерира на § 51.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване т. 4 от оспорените разпоредби и свързаните с тях текстове.
Гласували 184 народни представители: за 184, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
С това процедурата на повторно гласуване на оспорените разпоредби от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание на 13 март 2020 г., приет от Народното събрание на 20 март 2020 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 70 от 22 март 2020 г. на Президента на Републиката, по чл. 101 от Конституцията на Република България, приключи.
На Президента на Република България ще бъде изпратен за обнародване в „Държавен вестник“ приетият Закон с направените промени в него и с двете дати за приемането му.
Колеги, ще Ви запозная с две съобщения, тъй като пропуснах да Ви ги изчета в началото.
Съобщения:
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил преминаването през въздушното пространство на Република България с невоенен характер на самолет с неговия екипаж от Военновъздушните сили на Украйна.
Самолетът ще извърши прелитания от Украйна до Китай и обратно с цел транспортиране на медицинско имущество.
Разрешението е в сила за периода от 20 до 25 март 2020 г.
Уведомлението е постъпило на 20 март 2020 г., с вх. № 003 09 27, и е предоставено на Комисията по отбрана.
На 19 март 2020 г., с вх. № 003-07-5, в Народното събрание е постъпил Доклад относно прилагането на принципите и изпълнението на целите на предучилищното и училищното образование в съответствие със Закона за предучилищното и училищното образование.
Докладът се внася на основание чл. 251, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.
Докладът е изпратен на народните представители на служебната им електронна поща, предоставен е на Комисията по образованието и науката и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание на основание чл. 133, ал. 3 от Закона за публичните финанси са постъпили отчети за изпълнението на програмните бюджети за 2019 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Държавната агенция „Технически операции“.
Отчетите са предоставени на Комисията по бюджет и финанси и на съответните ресорни комисии и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
С това изчерпахме дневния ред за днес.
Следващото редовно пленарно заседание – четвъртък, 26 март 2020 г., от 9.00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,15 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Станислав Иванов
Джейхан Ибрямов