Председателствал: председателят Цвета Караянчева

Секретари: Станислав Иванов, Филип Попов, Сергей Кичиков, Юлиан Ангелов и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Има кворум (звъни). Откривам заседанието.
„РАЗПОРЕЖДАНЕ
на председателя на Народното събрание
На основание чл. 78, т. 2 от Конституцията на Република България и чл. 46, ал. 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РАЗПОРЕЖДАМ:
Свиквам извънредно пленарно заседание на Четиридесет и четвъртото народно събрание на 28 април 2020 г., вторник, от 9,00 ч. при следния дневен ред:
Точка единствена. Изслушване по чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на министър-председателя на Република България Бойко Борисов относно актуалното състояние в страната във връзка с пандемията от COVID-19 и ефективността на предприетите здравни, икономически и социални мерки.“
Преди да започнем процедурата, ще Ви изчета няколко съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения на 21 април 2020 г. до 27 април 2020 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. Вносител – Кръстина Таскова. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Александър Сиди и Милен Михов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение на Наказателния кодекс. Вносители – Красимир Ципов, Десислава Атанасова и Анна Александрова. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Вносители –Валери Симеонов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2019 г. Вносител – председателят на Българската академия на науките. Разпределен е на Комисията по образованието и науката.
Годишен доклад за дейността на Служба „Военна информация“ за 2019 г. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Съобщения:
В Народното събрание на основание чл. 113, ал. 3 от Закона за публичните финанси са постъпили отчети за изпълнението на програмните бюджети за 2019 г. от Министерството на туризма и Министерството на икономиката. Отчетите са предоставени на Комисията по бюджет и финанси и на съответните ресорни комисии и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От Националния статистически институт е постъпила информация за: Индекси на цените на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността за месец февруари 2020 г.; Стопанска конюнктура през месец март 2020 г.; Ключови показатели за развитието на икономиката в Република България към 6 април 2020 г.; Индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно без търговия с автомобили и мотоциклети“ през месец февруари 2020 г.; Индекси на промишленото производство през месец февруари 2020 г.; Индекси на строителната продукция през месец февруари 2020 г.; Инфлация и индекси на потребителските цени за месец март 2020 г.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми колеги, искам да Ви представя една справка за парламентарния контрол за периода 26 март – 27 април 2020 г., до 17 ч.: зададени са 132 въпроса и едно питане; отговорено е на 98 въпроса и едно питане. Предстои да се отговори на 34 въпроса. За 23 от въпросите, на които предстои да се отговори, още не е постъпила планираната дата за отговор по чл. 96, ал. 1 от Правилника. Единадесет въпроса са отложени със седем дни – чл. 96, ал. 3 от Правилника. Чака се отговор на датата, определена в променения срок.
Всички получени отговори незабавно са публикувани на интернет страницата на Народното събрание в раздел „Парламентарен контрол“. Така народните представители незабавно получават отговорите на въпросите и питанията си, които отговори са на разположение и на вниманието на всички граждани, имащи интерес към поставените от тях проблеми. Чакаме 22 въпроса със срок за отговор тази седмица.
Процедура – господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър-председател, дами и господа министри! Правя процедурно предложение – точка единствена от днешния дневен ред на Народното събрание да бъде излъчвана по БНТ и БНР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 153 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, включете камерите и микрофоните.

Преминаваме към точка единствена:
ИЗСЛУШВАНЕ ПО ЧЛ. 113 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ БОЙКО БОРИСОВ ОТНОСНО АКТУАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ В СТРАНАТА ВЪВ ВРЪЗКА С ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19 И ЕФЕКТИВНОСТТА НА ПРЕДПРИЕТИТЕ ЗДРАВНИ, ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ МЕРКИ.
Процедурата по чл. 113, знаете, че допуска вносителят на предложението да направи изказване по темата – пет минути. Изслушваните лица информират Народното събрание по въпросите, предмет на изслушването, в рамките на 10 минути. Всяка от парламентарните групи има право на два въпроса, народните представители, нечленуващи в парламентарна група – общо на един въпрос. Всеки въпрос е в рамките на две минути към отделните изслушвани лица. Изслушваните лица отговарят след задаването на всеки въпрос. Парламентарните групи имат право да изразят отношение към отговорите на изслушваните лица в рамките на пет минути след задаването на всички въпроси.
Господин Вигенин, заповядайте да ни представите предложението за изслушване.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги народни представители! В една класическа парламентарна демокрация нямаше да има нужда опозицията да свиква извънредно заседание на Народното събрание, за да бъде изслушан премиерът. Той щеше да поиска сам да идва периодично и да информира народните представители, а чрез тях и гражданите за предприетите мерки, за междинните резултати в овладяването на пандемията, справянето със задълбочаващата се икономическа криза и с надвисналата социална криза.
Понеже обичате да се сравнявате с другите – пред своите парламенти се явяваха: Ангела Меркел в Германия, Педро Санчес в Испания, Себастиан Курц в Австрия, Джузепе Конте в Италия, Едуар Филип във Франция, Андрей Пленкович в Хърватия и много, много други. Днес ние от „БСП за България“ направихме възможното да станете част от тази компания, макар и от втори опит.
Досега Вие, господин Министър-председател, не само не счетохте за нужно да дойдете по своя инициатива тук, но дори не представихте обещания анализ за резултатите от едномесечния период на извънредното положение, въведено единодушно от парламента на 13 март, да обясните защо се налага удължаването му с повече от месец и какви цели си поставяте. Нещо повече, парламентарната Ви група изцяло зачеркна устния парламентарен контрол. Вие, както и Вашите министри, предпочитате да водите монолози в контролирана среда от телевизионните екрани. Време е на това да се сложи край.
Ние сме тук не за да Ви пречим, а за да Ви помогнем, като представяме и други гледни точки, като разсъждаваме критично над решенията и действията Ви. Това всъщност е фундаментът на демокрацията и извънредното положение не може да я отменя нито временно, нито частично. В някаква антиутопия сигурно може да се управлява от телевизионния екран, но в парламентарните демокрации властта е в тази зала и който иска да я упражнява, ще се отчита пред народа си тук, от тази трибуна.
Даваме си сметка, че ситуацията е безпрецедентна, въпреки това оценката за действията Ви далеч не е еднозначна, както се опитвате да я представите. Няколко примера: не беше приложен приетият още през 2006 г. подробен Национален план за готовност за грипна пандемия. Вместо това беше създаден Национален оперативен щаб, който няма реални правомощия, с неясни отговорности и без възможност да бъде подлаган нито на парламентарен, нито на обществен контрол.
Има проблем с комуникацията към обществото. Съдържателната информация все повече отстъпва на заден план. На ежедневните брифинги липсва фокус, липсва послание към гражданите. Насаждането на страх вече не работи за огромна част от хората. Вие персонално, господин Премиер, престанете да говорите за трупове. Направете българите съпричастни с логични стъпки, ясни цели и предвидимост в действията.
Безспорен факт е, че България е една от страните с ниска смъртност и нисък брой на заразените. Това са ключови критерии за оценка, макар и не единствени, но това не е основание да се замазват проблеми, които създадоха сериозно напрежение: противоречието и омаловажаването на опасността в началото, недостигът на предпазни средства и на тестове, бавното изграждане на капацитет за тестване, постоянните промени в издадените заповеди – списъкът е дълъг.
Всичко, предприето до момента в подкрепа на бизнеса, е половинчато, неефективно, приложимо за малка част от предприятията, фокусирано главно върху заеми – заеми за държавата, заеми за фирмите, заеми за гражданите. Сега произвеждате безработни.
Още по-семпли са социалните мерки. Далеч по-бедни от България страни направиха и невъзможното, за да помогнат на всеки един гражданин да преодолее периода на ограничения и карантини по-лесно. Отхвърлихте разумните предложения на БСП.
Днес искаме да чуем, преди всичко, какво стои пред нас: има ли план държавата за следващите стъпки? При какви условия ще се премине към разхлабване на ограниченията, кое след кое предстои? Готвят ли се секторни стратегии при различните варианти? Как координираме тези въпроси в рамките на Европейския съюз и със съседите? Българите задават конкретни въпроси: какво се случва с учебните занятия; кога и как ще се нормализира здравното обслужване; кога ще падат рестрикциите над областни градове, в които няма нови случаи от седмици? Давам само няколко примера.
Отдавна мина денят с първите регистрирани случаи. Вече сме на нов етап. Сега здравната ни система е в по-добра кондиция да се справя с епидемията. Българските лекари, медицинският персонал са по-подготвени. Самите граждани днес са много по-наясно с болестта, знаят какво е необходимо, за да пазят себе си и другите. Огромното мнозинство спазват стриктно правилата и са много дисциплинирани. Споделете отговорността с тях, като им предложите план, който да следваме заедно. Мястото да го обсъдим в неговата цялост е тук, в парламента. Подходът „стойте вкъщи, докато Щабът прецени“ се изчерпва. Време е да се премине към таргетирани мерки на секторен и на териториален принцип, към ускорена подготовка за излизане от извънредното положение с внимателно премислен законодателен пакет, който да гарантира необходимата гъвкавост по отношение на мерките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Преди да приключа, госпожо Председател, бих искал да използвам случая да изразя нашата благодарност както към лекарите, така и към полицаите, шофьорите, касиерите, доброволците и всички онези, които с риск за здравето и живота си продължават да са на първа линия и да поемат сериозен дял от тежестта на борбата с епидемията.
Очакваме с интерес изложението Ви, господин Премиер. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин!
Господин Премиер, заповядайте в рамките на 10 минути да направите своето изложение.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, слушах внимателно – звучите както винаги добре. Само напомням, че преди да започне или когато вече се знаеше, че има пандемия, аз лично се обадих на Вашия председател госпожа Нинова и ѝ предложих да се срещнем и да минем заедно през тази болест, която завладя света. И ми беше отказано!
А след като имаше и толкова заболели в парламента, всъщност и в момента ние по никакъв начин не спазваме карантинните условия – защото каква е разликата между един театър да работи в момента и парламентът? Но, дето се вика, така сте решили. Ние сме тук да отговорим.
Към днешна дата имаме 1387 потвърдени случая на COVID 19, от които 58 починали и 222-ма излекувани. По данни на Европейския център за контрол на заболяванията България е на първо място по нисък брой на заболели лица на 100 хиляди население и на трето място след Словакия и Латвия по най-нисък брой на починали лица на 100 хиляди население, което е индикатор и много ясен отговор колко навременни и добри са били мерките.
По линия на здравеопазването. Ние първи започнахме да се организираме, започнахме да правим обучения, имахме достатъчно и облекла, и тестове, и всичко, което е необходимо за подобна пандемия, но никой от нас не можеше да прецени в света огромния ѝ мащаб, който ще настане след това. Затова много бързо реорганизирахме индустрията и започнахме да си произвеждаме и облеклата, и маските, и шлемовете, и очилата за нашите доктори на първа линия.
Присъединявам се към благодарността на всички, които изброихте, към тях бих добавил и полицаите, бих добавил и учителите, които в тези условия съумяха да водят и един много добър учебен процес.
Предполагам, че ще има и въпроси, но нашите мерки са съобразени изцяло с препоръките на Световната здравна организация и затова, както Вие казахте, създадохме този Национален кризисен щаб от най-добрите специалисти в тези области. Мисля, че всеки ден всички медии могат да получат колкото си искат отговори и да зададат по колкото си въпроси искат публично в никаква контролирана среда. Така че нека да бъдем коректни към Щаба, който работи денонощно и мисля, че надлежно отговаря и информира обществото всяка сутрин. Факт е, че огромната част от медиите ги дават директно, без никой да ги задължава. Това означава, че има интерес към това, което казват, и в същото време е полезно за хората.
Какви са ни мерките, които Вие изброихте? Всъщност понеже са изключително навременни и точни, много добре прецизирани, много добре съобразени с народопсихологията, на практика ние имаме най-либералните мерки в Европа. Най-либералните! Това, което днес с такъв апломб се казва в Италия, че от 4 май, видите ли, ще се разхлабват мерките, при нас въобще не са били спирани – нито строителството, нито магазините, нито движението на хората, или разхлабване – един час да пуснеш децата само пред блока, в други страни. На практика няма държава, да не говорим за региона – в Гърция, Сърбия, Турция, където има вечерен час и не пускат хората да излизат от вкъщи.
Аз съм изключително благодарен на медиите, че освен за вътрешната обстановка, винаги има и по един репортаж какво се случва в другите страни. Ние бяхме единствените, които не си затворихме църквите и манастирите и си проведохме обредите.
В момента, в който дойдé платото или малкият пик, както го наричат в Щаба, ние веднага дадохме възможност да бъдат ваксинирани и децата, да бъдат възстановени женските консултации, плановите операции, инвитрото, от вчера при определен ред да се ползват и парковете. Българите могат да се движат на практика неограничен брой пъти до магазина, до аптеката, до банката, до застрахователния клон и никой не ги проследява за това.
Понеже предполагам, че след това ще ме питате за мерките, а то е доста по-дълго, ще оставя да Ви отговарям на тях след това – те, предполагам, че са и конкретни въпроси. Това е, което към момента сме направили.
Фактът, че имаме най-малко починали, заболели, означава, че с първата тема, свързана със здравето, сме се справили. И аз горещо препоръчвам да се вслушваме в думите на Щаба, защото резултатите към момента са видни. Да, разхлабваме мерките, но те вече са толкова разхлабени, колкото нямат аналог в други държави. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Премиер.
Колеги, започваме с процедурата с въпросите.
Първи въпрос ще зададат от парламентарната група на ГЕРБ. Няма въпроси.
От парламентарната група на БСП?
Господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Премиер, уважаеми дами и господа министри!
Уважаеми господин Премиер, въпросът ми към Вас е може би очакван, тъй като всички български граждани си задават този въпрос: има ли правителството икономически план за излизане от кризата?
Казвам го, господин Премиер, защото наистина се намираме в една безпрецедентна криза. Това не е икономическата и финансовата криза, която започна през 2009 г., това е една пандемична криза, бих казал, че това е една криза на потреблението. Грешно разбран проблем води и до грешна политика и неслучайно хората в страната се оплакват, че средствата не достигат до засегнатите.
Какво имам предвид? Разбира се, мярката 60/40, след многократното ѝ променяне, за съжаление, все още бизнесът не я припознава и иска промяната да бъде 60/0. Няма как да не одобрим на пръв поглед 173 милиона безвъзмездна помощ към малките и средни предприятия, само че, господин Премиер, давате ли си сметка, че ефектът ще бъде нулев?
Защо ще бъде нулев? Защото в една подобна криза важна е скоростта, с която тези средства ще достигнат до предприятията. Това са близо 20 хиляди проекта, които трябва да бъдат одобрени, договорени, да се потвърдят както финансовите, така и техническите отчети от Министерството на икономиката. Надали има такава администрация, която може да се справи за такова кратко време, освен ако не желаем наистина това да продължи с години.
Фондът на фондовете е една авантюра, която започна през далечната 2016 г. 327 милиона са налети в този фонд, господин Премиер, голяма част от народните представители дори не знаят за неговото съществуване и ефектът до този момент е нулев. Как да вярваме, че за няколко месеца наистина ще имаме реален ефект?! Тоест, тъй като има нов вид криза, ние считаме, че… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Стойнев!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: ...мястото е тук, в парламента.
Завършвам, госпожо Председател!
Наистина да има консенсус, с който да има конкретни мерки за излизане от кризата. Това, което предлагате в момента, не отговаря на очакванията на българските граждани. Тези мерки не работят! Това го казваме ние от опозицията не за да се заяждаме, а го казват българските работодатели и българските работници…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Имате ли икономически план за излизане от кризата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Господин Премиер, заповядайте да отговорите на въпроса на господин Стойнев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стойнев, пак повтарям, благодарение на средствата за масова информация имаме възможност да наблюдаваме какво се случва и в другите държави. Ако някъде имаше план, който да гарантира икономическото развитие на която и да било държава, можеше лесно да го препишем.
В случая в България много сектори продължиха да работят, и то на пълни обороти, а някъде и с по-високи обороти – селското стопанство, строителството – и ние не сме го забранявали, IT сектора. Надеждна новина е, че се очаква в следващия месец автомобилните заводи в света да почнат да работят – 75% е спадът на продажбите на автомобили, а ние имаме 250 завода, които работят само за тях. Това е огромна маса хора.
По мярката 60/40 към момента имаме 7403 подадени заявления, 101 849 работници и служители са се възползвали от нея. Между седем хиляди и 10 хиляди работници всеки ден запазват работните си места. С този темп до края на месеца ще запазим над 120 хиляди работни места.
Голямата загадка – голямата, в смисъл, грижа, е как ще се справим в туристическия сектор, защото в света още няма рецепта – нито нашите съседи, нито ние, как този сектор да бъде отпуснат да работи. Сутринта имахме Коалиционен съвет, Валери Симеонов предложи с ваучери за туризма. Разбрахме се в работна група да видим какви пари ще струва и по какъв начин да го направим, за да не превърнем пък в един момент хотелите в болници.
Какво да Ви кажа? Много държави тръгнаха с подценяване на ситуацията. Тя беше подценявана и в България, спомняте си, не от мен, разбира се, не от мен! Помните около Трети март какви бяха дискусиите, така че мярката за микробизнеса, микрофирмите… Томислав Дончев – затова съм взел и тези министри, които имат пряко отношение, за да може, ако трябва и в повече детайли да разяснят, защото ги работят. Затова казахме изцяло по електронен път, само на уведомителен режим, за да може да стане максимално бързо.
Да, някои ще излъжат, те лъжат и с декларациите, но ние не може заради огромната част от фирмите да приложим тази проверка на администрацията, която се прави в други моменти. Целта е действително да отива максимално бързо парáта при тези, които се нуждаят. Това е нашата цел и аз, пак казвам, много по-богати държави от нас, много по-богати държави от нас обещават, говорят, но досега само една-две са приложили някаква мярка. В Съединените щати – да, дадоха пари на глава от населението, но това по никакъв начин не им помогна. Днес може би сте видели колко хиляди са починали.
Така че ние като част от Европейския съюз и така, както попита и господин Вигенин, ежедневно работим с Европейския съюз. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не, аз разбирам какво искате! Изваждаме и раздаваме парите за един месец – Вие това сте го правили много пъти, и след това ще питаме откъде ще съберем пари, дали бизнесът ще се отзове, когато хазната е вече празна, да платим пенсии, заплати за армия, полиция, лекари. Така че малко Ви завиждам – Вие можете да предлагате всичко за всички наведнъж, но ние трябва да носим и отговорност, на първо място, за здравето – носим я, а сега да запазим и възможността, не знаейки колко ще продължи тази болест.
Виждате, отменят Октоберфест, говорят за „Луфтханза“, че от ноември ще лети. Между редовете като четете, американските автомобилни компании говорят за юли, немските говорят за следващия месец. Дали ще е така? Всичко е в бъдеще време! И ние, като част от една глобална икономика, се движим заедно с тях. Сами не можем да се оправим – можем здравето да го запазим, можем с тези мерки, ако продължи така, дай боже да сме на най-ниските нива. Другото – ние сме свързани и със съседите, и с всички останали.
Видяхте как направихме „зелените коридори“ – транспортният бранш да върви, и много други неща. Така че, ако имате идеи, които са реалистични – могат да се направят, с най-голямо удоволствие ще работим с Вас. С най-голямо удоволствие. Вие ми отказахте – не аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Премиер.
Продължаваме с въпросите от „Движението за права и свободи“.
Заповядайте, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители! Изводите от тази безпрецедентна криза ще бъдат направени, когато тя приключи. Кога това ще се случи е сериозен въпрос, на който към този момент няма отговор. Поуките обаче, които могат да се потвърдят, вече се очертават.
На първо място, господин Премиер, господин финансов Министър, време е вече да размислим и да разберем, че средствата, вложени в здравеопазване, не са разход, а са инвестиция.
На второ място, време е да разберем, че овладяването на подобна криза няма да се случи с еднократен акт на карантина, на изолация, а ще бъде продължителен процес. В този смисъл стройна система от тестване може да насочи към най-необходимите противоепидемични мерки. Аксиома е, че повече тестване означава повече диагностицирания. Аксиома е, че парите, вложени за тестове, колкото и да са те в момента, ще са многократно по-малко, отколкото ще бъдат пораженията върху икономиката, върху доходите на хората и ще се отразят върху безработицата.
Ще Ви цитирам факти, господин Премиер, и те са от предната седмица – във връзка с данните за тестване в различните европейски страни. Ще се позова на данните на Световната здравна организация и европейския ѝ офис. Ще Ви цитирам и някои данни за околни страни, съседни нам.
България, за съжаление, се оказва, че е на последно място по брой тествани на 1 милион население и на предпоследно място по абсолютен брой извършени тестове. Знам – не само аз, и моите колеги лекари, но и обществеността – за споровете, на които и Вие бяхте свидетел. Твърдим обаче, че тестовете са високоефективен епидемиологичен подход и само съчетаването им правилно, синхронизирано във времето, правилно разпределени хронологически, ще даде изводите (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), каквито трябва да бъдат направени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Премиер, Германия е тествала 25 хиляди души на 1 милион население, Австрия – 22 хиляди на 1 милион население, Унгария – 5 хиляди на 1 милион население, Турция – 9 хиляди на 1 милион население, Гърция – 5500 на 1 милион население, Румъния – в същия размер. България е на дъното на тази класация с 3600 тестове на 1 милион население. Да използваме този стандартизиран подход.
Какво е Вашето отношение към този проблем? Готова ли е държавата да обезпечи финансово и логистично провеждането на тестове за българските граждани? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Джафер.
Господин Министър-председател, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Джафер, към момента имаме 60 хиляди теста. По дати мога да Ви кажа – от 20 април: на 20 април са направени 345 теста, на 21-ви – 743, на 22-ри – 783, на 23-ти – 1238, на 24-ти – 1105, на 25-и – 778, на 26-и – 325, на 27-и – 1128.
Налични към момента имаме: от САЩ – 5000 PCR, 10 000 PCR от Китай, 15 000 PCR купихме с постановлението, помните, на Министерството на здравеопазването и още 30 000 от Корея. В Гърция са ги тествали повече, но починалите са над 200.
Нашият щаб много целево подбира групите. Виждате, благодарение на бързите реакции, карантинните действия – дали в Банско или в други населени места, и веднага тестуване на тези групи, след като минат 14 дни, ние ги освобождаваме да могат да си се върнат към нормалния начин на живот.
Аз се радвам, че дадохте двете най-богати държави в Европа – Германия и Австрия, след това ми дадохте за пример Турция, която си произвежда тестове, само че нашите доктори не им вярват. Можем да вкараме колкото искате.
За да съм още по-убедителен, ние още преди месец и половина сме поръчали през Европейската комисия 1 милион теста, които да си платим. До ден днешен няма един тест оттам. Защо няма според Вас? Защо не си залагат името срещу някой от тестовете – дали е белгийски, дали е китайски и така нататък? Или защо не могат те да ги… Приемам Вашия въпрос, че ние не сме в състояние или сме некадърни. А те? И те ли не могат?
Въпросът с тестуването предизвиква всеки ден полемика на най-големите специалисти в една или друга сфера и няма еднозначно мнение. Средноевропейското е около 1 човек на 1000 души тестувани и ние се стараем да сме в този размер. Ако трябва, ще тестуваме и повече – имаме тази възможност. Получим ли от Европейския съюз 1 милион теста, въобще няма да има приказка за тях. Но някои са по 150 евро, китайските бяха 3 долара – станаха 9 долара.
Нали не си мислите, че ако считаме за правилно и има на 100% достоверни, бихме се поколебали? Ни най-малко. Но да даваме пари – добре, че не купихме тези 1 милион бързи тестове, както направиха други, понеже Вие четете само едните държави – четете и другите, които купиха и се съдят в момента, какво да направят! Нали така? (Реплика от народния представител Нигяр Джафер.) Добре.
И аз добронамерено го казвам. Като изчетем едните, да изчетем и другите, които побързаха, за да не ги питат така в парламента, и сега се съдят, и се чудят как да ги върнат, защото на 12 два са истински!
Наблюдаваме, имаме готовност, имаме ресурс. Виждате, когато поехме ангажимент – над 3500 доктори, сестри, лаборанти са получили по 1000 лв. чисто. Полицаите, които са на първа линия, утре ще си получат по 650 лв. Продължаваме с учебните програми – утре ще приемем за още 130 и колко милиона бяха, Горанов, за образованието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Премиер.
От парламентарната група „Обединени патриоти“? Няма да има въпрос.
От парламентарната група на ВОЛЯ? Няма.
От независимите?
Господин Панчев, заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, господа и госпожи министри, драги колеги! Два месеца сме в извънредно положение, в невиждана досега поне от моите набори криза, с която Вие, уважаеми господин Премиер, заедно с Министерския съвет, успяхте да се справите до този момент. Създадохте един Национален щаб, един логистичен център, който върши отлична работа и е най-близкият контакт до българското население – информират постоянно за случващото се в България.
Истина е – като председател на Земеделския съюз „Александър Стамболийски“, че ние, българските граждани, моите приятели – членове на Земеделския съюз „Стамболийски“, сме благодарни на отличните български лекари, медицински работници, преподаватели, търговски работници, дори колегите от администрацията, които продължават да работят в изпълнение на техните задачи. Сигурно е, че ние ще успеем да се преборим. Радвам се, че сме сред водещите държави в Европа по успех в борбата за преодоляване на епидемията.
След нея, за съжаление, започва икономическа криза, която, господин Премиер, сигурно ще продължи доста време. Вие казахте за мерките в туризма, виждаме Ви – постоянно сте на посещение в български фирми, предприятия.
Има един отрасъл обаче, който, когато България е била в икономически кризи, е бил първият, помагал за излизане от кризата – това е земеделието. От моите срещи със земеделските производители, с хората, които се грижат за нашата прехрана…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ: …имам поръчение. И молбата ми към Вас, господин Премиер, е: първо, те настояват да има един национален съвет – стратегия за развитие на земеделието и хранително-вкусовата промишленост, който би могъл да подпомага активно дейността и на министъра на земеделието, и на министъра на икономиката. И малко повече Вие с господин Горанов да се обърнете с лице към тях и помогнете финансово развитието на дребния и среден бизнес в отрасъла. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Панчев.
Господин Премиер, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Панчев, сектор „Земеделие“ е най-подпомаганият сектор. Дори сега тези, които нямат работа, имат възможност да отиват в земеделието, да работят и да си получават и двете възнаграждения.
Разбира се, ние сме в непрекъснат контакт с тях – виждате, дори доста месеци преди да им бъде необходимо ние плащаме и за тютюнопроизводители, и за много други, за да могат навреме да си насадят, да си напръскат, да си извършат своите дейности.
И този водопровод „Дунав“, който касае огромна част обработваеми площи – Разград, Шумен, Търговище и прилежащите райони, ще доведе и до подпомагане, включително и на напояването там, защото в момента се изчерпват язовирите. Сушата е огромна – накрая на пролетта 50% от обемите са пълни. Така че и за това мислим в момента.
Разбира се, непрекъснат контакт имаме с тях. Може да се подпомогне още секторът, но, пак казвам, и през Фонд „Земеделие“, и през Министерството на земеделието това е един от най-подпомаганите сектори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Премиер.
Преминаваме към втория кръг въпроси.
От парламентарната група на ГЕРБ? Няма да има въпрос.
„БСП за България“ – заповядайте, господин Гьоков, да зададете своя въпрос.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господа министри, уважаеми господин Министър-председател! Нашата оценка е: правителството повече говори за мерки за справяне с кризата, отколкото на практика ги прилага. Много добри намерения чухме дотук от Вас, от финансовия Ви министър, от другите министри, но на практика – нищо! Мерките Ви не работят!
Предприетите действия за укрепване на здравеопазването и за смекчаването на социално-икономическите… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …последици в България, не отговориха на сериозността и мащаба на кризата. Българите не мислят, че правителството успява да мобилизира всички възможни средства за подкрепата им.
Искате едно благодаря да Ви кажат, но за какво? Не познавам българин, до когото директно да е стигнало някакво обезщетение или помощ от държавата. Мерките в другите държави показват, че там има далеч по-голяма грижа към обикновения човек и дребния бизнес. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Вашият модел за справяне с кризата се характеризира със слабо застъпени социално-икономически мерки – само кредити, заеми и възмездни помощи. Какво се случва дотук? Наплив от безработни – сигурно са вече стотина хиляди. След месец-два безработицата като нищо ще мине 10%, а безработните ще станат 350 – 400 хиляди. Пестеливи сте на социални мерки. Липсват такива за безработни, за над 250 хиляди самоосигуряващи се, в това число и свободни професии, за изпратените в неплатен отпуск, за майки, които са принудени да гледат децата си, за принудените да работят без договори, за дребния и средния бизнес.
Господин Премиер, знаете ли, че минималното дневно обезщетение за безработица е 9 лв., тоест 180 лв. месечно, и го получават цели 25% от имащите право на обезщетение? Как се живее с 6 лв. дневно, господин Борисов?
Разбрахме, че икономически план нямате! А имате ли ясен социален план за излизане от кризата, господин Премиер? Какви конкретни мерки предвиждате оттук нататък, за подпомагане на българите с безвъзмездни помощи? Каква ще е социалната Ви програма, за да не стават бедните все по-бедни и все по-много, а богатите все по-богати? Каква част от кредита от 10 млрд. лв. и под каква форма ще стигнат до обикновения българин, защото те ще го плащат. Благодаря Ви, господин Премиер. Очаквам от Вас адекватни отговори на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков. (Шум и реплики.)
Господин Премиер, заповядайте. (Шум и реплики.)
Колеги, моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми колега, мярката 60/40, където 60% плаща държавата плюс осигуровките, не е ли безвъзмездна?
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България, от място): Ама не директно към хората.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Как не е директно до хората, а до кой е?
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България, от място): Колко човека са я получили?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Над 100 хиляди – да, работници. Тя е безвъзмездна. Сто седемдесет и три милиона безвъзмездно – грант за микрофирмите. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не мога да чуя, аз Ви отговарям на въпроса, ако забелязвате. Плюс още 170 милиона сега подготвяме. Ние имаме една от най-важните задачи – да запазим парите за пенсионерите, за работещите, за тези, които са в социалните системи, медицинските лица, армията, полицията.
Говорите за десетмилиарден кредит. Ние не сме теглили кредит. Ние не сме теглили кредит! Аз Ви благодарих, че дадохте възможност, ако не стигнат парите, тогава да теглим кредит. До този момент не сме теглили.
Искаме действително да може животът след това да продължи на пълни обороти, защото, повярвайте ми, в момента, в който свършат парите, изживявала го е държавата това на няколко пъти, няма бизнесът да се притече на помощ нито на пенсионерите, нито на служителите в държавния сектор, които осъществяват и обществения ред, и здравеопазването, и всичко останало.
Вие като опозиция вместо да ми казвате: „недей харчи парите, за да можем и ние след време да приложим нашите планове“ (шум и реплики от „БСП за България“), Вие сега ме тикате да извадим милиардите, да ги раздадем и след това (единични ръкопляскания от ГЕРБ) да изпаднете Вие в шок и да викате: ама те дадоха парите. Кое от двете да направим? (Реплика от „БСП за България“: „И Вие така викахте.“) И ние така викахме, но ние викахме – не ги харчете, а Вие сега казвате – харчете. Добре, благодаря Ви.
Така че много грантове даваме на базата на възможностите, и в земеделието даваме много грантове, и там има много подпомагане. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Премиер.
От „Движението за права и свободи“, господин Цонев, заповядайте за въпрос.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър-председател, дами и господа министри! Моят въпрос е свързан с най-ефективната според нас мярка от всички мерки, които правителството предприе – 60/40, по-точно нейният подобрен вариант. Смятаме, че доброто сътрудничество между опозиция и управляващи е пример в тази мярка 60/40 и нейния подобрен вариант.
Изнесохте вече данни в предишните си отговори, че над 101 хиляди са запазените работни места благодарение на тази мярка, тоест толкова са прибегнали до ползването на тази мярка. Знам, че около 90 хиляди са новите безработни, което при една проста сметка говори, че ако не беше тази мярка, ако не беше възможността тя да проработи, новите безработни щяха да бъдат над 200 хиляди. Така че това е много добър пример за ефективност на една мярка – с вложени не много средства и поделена между бизнеса и държавата.
И тъй като според много икономисти, категорично и според нас, най-важното условие в началото и в сегашната фаза на развитие на кризата е именно подкрепа на запазването на работните места, моят въпрос е свързан точно затова с тази мярка. Достатъчен ли е ресурсът, който има по нея, има ли нужда тя от още подобрения – имам предвид като обхват за секторите? Направен ли е секторен анализ – кои сектори я ползват? Направен ли е анализ кои производства, кои фирми я ползват – тези, които са спрели работа, или тези, които имат намален обем работа? Тоест въпросът ми е свързан с тази мярка: има ли анализ, който да покаже как да я подобрим, тъй като тя наистина се оказа много ефективна и много важна в борбата с кризата, и особено с икономическата криза?
Вместо да разпъваме локуми тук, при 100 неизвестни – кога ще свърши кризата и така нататък, и така нататък, ние предпочитаме да говорим конкретно за такива неща. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Господин Премиер, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цонев, средно регистриращи се на ден към 7 април – 7619, към 27 април – 2769, близо три пъти по-малко. Намалението е с почти 5000 души за 13 работни дни. Средно на ден намалява между 300 и 400 души.
Мярката 60/40 обхваща 7403 подадени заявления за 101 849 работещи и служители. Между 7 хиляди и 10 хиляди работници всеки ден запазват работните си места. С този темп до края на месеца ще запазим над 120 хиляди работни места. Неслучайно госпожа Сачева е тук, правим непрекъснато анализи, наблюдаваме това движение, наблюдаваме секторите и с удоволствие, ако искате, така и така вече сме се надишали, след това тя може да остане и най-подробно да отговори и на този въпрос. Рамката е тази. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Премиер.
От „Обединени патриоти“? Няма да има въпрос.
От партия ВОЛЯ? Няма да има въпрос.
Колеги, изчерпахме въпросите към премиера.
Започваме с отношението – в рамките на пет минути.
Заповядайте, господин Ненков, за отношение от парламентарната група на ГЕРБ. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми дами и господа министри!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Той имаше въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз дадох възможност на всички парламентарни групи да зададат въпрос.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Както и миналата седмица беше ясно, на днешното изслушване едва ли чухме нещо по различно от това, което ежедневно правителството дава като отчет пред всички медии и пред всички български граждани. Но в крайна сметка вече повече от месец и половина сме в извънредно положение – хубаво е да си дадем равносметка за това какво до този момент сме извършили.
Най-важният въпрос, на който трябва да отговорим за този месец и половина, откъдето всъщност тръгна всичко, и в положението, в което се намираме, е следният: България справя ли се до този момент със здравния аспект на вируса? Успяваме ли –правителството и здравните работници, и всички, които са на първа линия, да запазят живота и здравето на хората? И аз мисля, че тук трябва да си дадем еднозначен отговор и той е категорично, че правителството и всички ангажирани хора с тази битка се справят до този момент, хайде да не кажа прекрасно, но дават всичко по своите възможности!
Неслучайно България е на едно от последните места по брой на заразени и брой на починали. Тук, разбира се, починалите не трябва да са просто една статистика, защото човешкият живот е безценно благо и битката за него трябва да бъде повсеместна. И аз се надявам България да остане наистина на тези крайни класации в следващите месеци, тъй като очевидно битката – няма все още нито лекарство, нито някакъв лек срещу това, така че очевидно следващите месеци, не дай си боже и години, ние ще трябва да се справяме в тази ситуация и трябва да се борим за всеки един човешки живот.
Когато говорим от другата страна на въпроса – икономическите мерки – и затова как България трябва да съхрани своя икономически потенциал, така че, когато и световната икономика тръгне отново да се движи напред, България да бъде в своята кондиция, трябва да си отговорим на един много важен въпрос и повечето въпроси, които днес се задаваха, бяха свързани в икономическо естество.
Защо говорим за икономика? Защото България се е справила с първия си най-важен въпрос до този момент – да овладее, да тушира това, което други държави не го направиха и катастрофираха. И някои държави през последните седмици изобщо не са говорили за икономически мерки. Те сега започнаха да говорят за това, защото имаха друг проблем – как да съхранят живота на хората, защото на ден умираха по над 1000 души – в други държави, които са с много по-големи възможности, с много по-голямо самочувствие, очакваха, че ще се справят безпроблемно. Но нашето правителство, разбира се, и благодарение на парламента, успя своевременно с решителни и смели мерки, защото за това се изисква смелост – точно в една такава ситуация да вземеш непопулярни мерки, за да се намираме в тази ситуация, в която сме в момента, и да говорим как България ще излезе от икономическата ситуация, в която се намира.
За икономическите мерки, разбира се, много се каза, но си представете една ситуация – тук много ясно може да се даде равносметка на лявото и дясното управление. Представете си България, ако беше в ситуация, в която тази година бяхме планирали 3 – 4% бюджетен дефицит и да започнем с минус 3 – 4 милиарда минимум, които трябваше да бъдат кредитирани, за да се попълни бюджета, а ние тази година, благодарение на консервативната политика през последните години, затова че сме се възползвали от добрите години на икономиката, сме успели да съхраним някакъв резерв, който използваме и в момента. За тази година нямахме дори и планиран дефицит. И заради това България, неслучайно и премиерът спомена, да, гласували сме възможност за вземане на дълг до 10 милиарда, но на този етап държавата се справя с ресурса, който е успяла да задели. Което не е никак малко! И ако едно време България беше сочена като една от най-лошите държави в Европа, напротив, България в момента е една от най-добре финансово и икономически стабилните държави. Вие видяхте онзи ден – кредитните агенции потвърдиха кредитния рейтинг на България. Вие видяхте отношението на Европейската централна банка. Вие видяхте, че България продължава своя път към членството си в Еврозоната. Вие видяхте и председателят на Международния валутен фонд какво каза: близо 100 държави, ако не са и повече, вече са кандидатствали за помощи. България въобще не е потърсила и на този етап няма изобщо такова намерение. И похвалиха нашата фискална и финансова политика.
Затова, колеги, в заключение искам да Ви кажа следното, и се обръщам към колегите отляво: има време за избори, има време за конгреси, има време за политически сметки. Сега повече отвсякога е важно българската политическа класа да бъде обединена и да покаже единност в своята посока, защото този проблем, пред който сме изправени, тази невидима заплаха най-вероятно ще продължи много дълго. И много е важно да не даваме разнопосочни сигнали пред българското общество, защото, както и в дебата за заплатите, който имахме преди няколко седмици, аз и тогава казах: в крайна сметка хората няма да ни уважават защото сме си намалили заплатите, а какви решения вземаме и колко далновидни стъпки правим, така че хем, от една страна, да запазим живота и здравето на хората, хем, от друга страна, да запазим добър икономически баланс, така че България да бъде с едни гърди пред много други държави, които ще се окажат в много тежко положение след тази криза. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
За отношение от парламентарната група на БСП.
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господин Министър-председател, министри и колеги! Уважаеми българи, не е вярно твърдението, че днес е повторено всичко, което сте чували досега на пресконференции. Днес имаме важна новина за Вашия живот, произнесена от министър-председателя на България: нямаме план за излизане от кризата! Това е новината от днес. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Господин Борисов, от изслушването разбираме, че нямате конкретен отговор на нито един въпрос. Според нашата оценка имате сгрешена преценка за ситуацията, сбъркана прогноза със спад от 3% вместо осем, както предвиждат Световната банка и Международният валутен фонд; сбъркана прогноза за безработица – международни институции предвиждат 9%; действате на парче и, както вече чухме, нямате план как да се върви оттук нататък. На базата на това произвеждате хаотични решения, които променяте всеки ден, а понякога в рамките на един и същи ден; всявате страх у хората, за да ги владеете в подчинение; абдикирахте държавата от задълженията да бъде адекватна в тази криза.
Днес казвате, че няма план, защото няма такъв и в другите държави. Напротив, европейските държавници отдавна изработиха план и не само на хартия, а и го прилагат – План за възстановяване на икономиката и за подпомагане на техните граждани, простичко в две посоки: осигуряване на финансов ресурс за кредитиране на бизнеса и безвъзмездна помощ за домакинствата.
У нас – обратно – етикетът на Вашето поведение е кредити за държавата, за бизнеса и за хората. Те трябва да се връщат обаче и няма как и бизнесът, и хората, ако не се стабилизира икономиката, а хората нямат доходи, да връщат тези кредити. Дотук работихте с проба-грешка.
Уважаеми български граждани, тук министър-председателят заяви, че е поканил опозицията в мое лице да се включи в работата на Министерски съвет и на Щаба една вечер към 10,00 ч. Смятате ли, че това е нормално?! (Шум и реплики.) Ние дадохме своя отговор и като политическа партия, и аз като лидер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Министър-председател, заповядайте в парламента, там ще подкрепим всичко Ваше разумно и ще Ви дадем алтернативни предложения. Българската социалистическа партия, господин Борисов, го направи четири пъти. Един път, когато приемахме Закона за извънредно положение, един път, когато го актуализирахме, един път, когато приемахме бюджета и един път, когато приемахме актуализацията на бюджета. Ако за четири пъти Вие не сте разбрали, че ние подаваме ръка за разумни решения, то днес ще Ви го предложа пети път, защото, ако Вие нямате план за излизане от кризата, ние ще Ви предложим такъв.
Съсредоточете се върху няколко неща: възстановяване на икономиката чрез помощ за производство, увеличаване на потреблението и няколко спешни реформи. Помощ за производство – досега трябваше да сте го направили, ако не сте, ще Ви го предоставим, анализ кои са онези производства в България, които генерират най-висок прираст в брутния вътрешен продукт и там работят най-много хора.
И сега ще Ви го кажем, защото явно Вие нямате план: добивна и преработваща промишленост – 23%; търговия, хотелиерство и ресторантьорство – 22%, здравеопазване, образование и социални дейности – 14%, операции с недвижими имоти – 10%. Съсредоточете се в тези сектори и Ви предлагаме – разучете историческия опит, като нямате собствен вече десет години.
Какво направиха след Втората световна война Япония, Сингапур, Западна Европа и Тайван? Направиха целево субсидиране и кредитиране на най-важните сектори в своята икономика и от разруха изведоха държавите си на челни места по развитие. Това направете! Осигурете такова целево кредитиране! Ако не знаете при какви условия, можем да Ви предложим.
Другата линия на политика към икономика и производство е безвъзмездната помощ за запазване на работни места. Увеличете потреблението – вторият стълб за ръст в икономиката. Как се увеличава потребление? Като увеличите доходите.
Днес, господин Борисов, твърдите, че пазите парите, за да има за пенсионери. Тук липсват основни икономически и базови принципи. Парите за пенсионерите идват от работещите. Стимулирайте в момента работещите, стимулирайте бизнеса, дайте пари на работниците, за да могат те да Ви се върнат през данъци в бюджета и да имате пари и за пенсионерите. Колкото повече работници осигурите днес, толкова повече пари ще имате за пенсии. Обърнете внимание на земеделието и осигурете прехраната на българския народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Нинова!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Пренасочете парите към плодове, зеленчуци, месо и мляко и плащайте не на площ земя, която не се обработва, а на килограм произведена продукция. Започнете спешна реформа в здравеопазването, в която болниците не са търговски дружества, а заплатите на медицинските специалисти и тяхната подготовка се определят с държавна политика, конкретно – наредба за това. Поучете се от европейските си партньори! Госпожа Меркел преди всяко свое решение отива в Бундестага и се съветва и решава там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Нинова! Приключвайте!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Сравнете си поведението с европейските държавници. Там се прави всякаква помощ за хората, тук само кредити. (Шум и реплики от ГЕРБ: „Времето!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Завършвам с две сравнителни изречения за европейски държавници и български управляващи. Европейците казват: „Няма да оставим никого сам, няма да оставим никого без грижи, ще положим усилия всеки от Вас да бъде защитен.“ Нашият премиер казва: „Аз сега да Ви спася, пък после ще се оправим.“ Това звучи като: „аз сега да спася себе си и правителството, пък после Вие се оправяйте“. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Нинова! Повече от минута Ви давам. (Корнелия Нинова продължава да говори при изключени микрофони.)
Благодаря Ви, госпожо Нинова. Все пак имаме процедура с ясен регламент. (Ръкопляскания от „БСП за България.)
Господин Карадайъ, заповядайте за отношение от парламентарната група на „Движението за права и свободи“.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние от „Движението за права и свободи“ оценяваме противоепидемичните мерки на този етап, че са добри и дадоха добър резултат в сравнителен план с другите държави.
Второ, социално-икономическите мерки в първия етап, на този етап, трябваше да са в няколко посоки: мерки за запазване на работните места; защита на най-уязвимата част от обществото; подкрепа на ликвидността на фирмите, за да могат да се разплащат помежду си и, естествено, всичко това трябваше да бъде подредено хронологично с оглед и на възможностите на бюджета – да се гарантира в някаква степен стабилност на бюджета.
Засега според нас тези мерки са задоволителни основно по това, което чухме и за подобрената мярка 60/40, и данните, които днес се изнесоха. Но важен е въпросът: оттук нататък какво следва? Оттук нататък кризата изисква нов подход, изисква план за управление на епидемиологичната криза и изход от кризата с различни варианти за поведение. Икономическите мерки изискват нов подход, секторен анализ и секторни стратегии. Борбата с коронавируса трябва да включва и план за възстановяване на икономиката и нормалния ритъм на живот.
Световни анализатори сочат, че световната икономика ще се премоделира и че това е шанс за по-малките икономики и по-малките държави. Според нас е необходимо изпълнителната власт да представи в най-кратък срок спешен план за действие с конкретни мерки и срокове за изпълнение – конкретни мерки в политически аспект, конкретно за бизнеса, за малките и средните предприятия и за най-уязвимите граждани.
Още в началото на кризата ние от „Движението за права и свободи“ заявихме, а и досега го правим, че ще подкрепяме мерките на Националния оперативен щаб. На нас днес като държава ни е нужен план, и то час по-скоро, за да може и ние – Народното събрание, народните представители, да дадем своя принос в борбата с тази епидемия и с тази криза.
И на финала бих искал да благодаря на всички, които са на първа линия в борбата с пандемията: на медицинските кадри –лекари, медицински сестри, санитари, фармацевти, полицаи, кметове на общини, кметове на кметства, доброволци и ред други. Може да пропусна някого, но бих искал на всички да благодаря от тази трибуна. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Карадайъ. (Ръкопляскания от ДПС.)
От групата на Обединени патриоти – господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Чухме едно сравнение между българските и европейските политици, а аз се изкушавам да направя едно сравнение между българските и испанските социалисти, тъй като в началото на кризата лидерът на испанските социалисти каза: „Аз спирам да имам политически противници, в тази криза всички трябва да сме единни.“
В това отношение мисля, че този съвет кореспондира много с написаното отпред на тази сграда: „Съединението прави силата“. Истината е, че в тази криза България се показа като една отговорна страна, българското общество се показа като дисциплинирано и затова негативните резултати от нея са минимални, поне що се отнася до заболеваемост, смъртност и прочее.
Няма причина да се опитваме да изкараме бялото черно и да се опитваме да се самонавием отново колко сме нещастни, унищожени, умиращи и така нататък.
В това отношение моят апел към всички в тази зала е да търсим наистина нормалния диалог, защото този нормален диалог е един задатък за възможност да излезем от кризата. Всички имаме своите идеи, не всички идеи, разбира се, се приемат. Включително и ние, въпреки че сме част от управляващото мнозинство, сме предлагали публично много неща, които по-големият партньор в управлението не смята, че са удачни.
Въпросът е да има диалог обаче, не борба за авторство на идеи, борбата е за това да има добри идеи, с които да излезем от кризата. В това отношение смятам, че може би наистина Министерският съвет трябва да има по-институционализиран начин за диалог с политическите сили, представени в парламента. Не тук формално от трибуната да се показваме колко много статистика сме прочели и колко заучени икономически теории можем да демонстрираме, а по-скоро един работен диалог, в който всички да бъдат съучастници в изхода от кризата. Мисля, че това е нещото, от което всички ще бъдем доволни. Политическият дивидент може да бъде за един или за друг – той не е важен, важно е в края на краищата обществото да бъде консолидирано, защото това е най-важното. Всъщност това е нашият апел – на Обединени патриоти: дайте по-малко да се мъчим да търсим телевизионни изяви и да се убеждаваме колко зле вървят работите, а да направим работите да вървят по-добре. В наши ръце е, на всички в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
От партия ВОЛЯ отношение?
Господин Марешки, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа министри! Ние днес отчитаме, че демокрацията е в опасност, но не защото в момент на извънредно положение няма парламентарен контрол, а защото парламентът става заложник на вътрешнопартийна битка в БСП. (Смях и ръкопляскания от „БСП за България“.) Да, така е, и после ще Ви кажа и ще се смеете още малко.
Някой тук има крещяща нужда от тази трибуна да си осигури партиен пост. Не може най-висшата държавна институция, каквато е парламентът, да става инструмент за вътрешнопартийна саморазправа на социалистите. Съчувствам на колегите от БСП, защото какво се оказа в тази сложна ситуация? Не успяха да налучкат мястото си и изпаднаха в безтегловност. Затова имаха нужда от скандал в парламента, за да напомнят за себе си. (Реплики от „БСП за България“: „Върнете го в темата!“)
Жалко е, че заради лични амбиции се опитват да превърнат парламента в зрелище. В момент, в който нацията трябва да бъде обединена, колегите и техният президент продължават да си играят на партизани и да търсят врага. (Смях от „БСП за България“.)
Уважаеми колеги, искам от името на нашата парламентарна партия, надявам се, и от всички, които се разграничават от този жалък пасквил, който се разигра днес, да се извиня на всички български граждани, които благодарение на БНТ станаха свидетели на това.
Ние от ВОЛЯ, поглеждайки сериозно на актива, с който разполагат социалистите – професори, народни артисти, генерали, очаквахме наистина днес тук да се зададат важни въпроси. Въпроси, които ние не бяхме чували, и съответно не сме чували техните отговори евентуално, защото можеше да има въпроси, на които да сме чували отговорите. Но какво чухме? Жалки въпроси и съответно слаби отговори. Защото няма как дори и най-добрият световноизвестен артист… (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: …да не стане смешен, ако участва в един слаб сценарий с един слаб режисьор. А в момента ние всички – и парламента, и правителството, станахме жертви на един нелеп сценарий, на един слаб сценарий, единствата полза от който беше един партиен лидер да има пет минути слава. Благодарение на това, че не спазва правилата – шест минути слава. (Смях и единични ръкопляскания от залата.)
Същата тази слава обаче, уважаеми колеги, без да губим скъпоплатеното време на народните представители и на министрите, които в момента имат къде-къде по-важна работа от това, което всички ние очакваме и българският народ. Можеше да стане с едно изявление на същия този лидер по всички медии или с една обикновена декларация, а не да събираме цялото Народно събрание тук. Между другото, единственото място, където отново не се спазват правилата, единственото място, където не се спазват правилата, този път не само в Столипиново, а и частта в БСП, защото виждам, че 99% от останалата част на залата поне дори и в този момент се опитва да спазва мерките и колегите да седят по-далеко един от друг.
Господин Премиер, ние съжаляваме, че участваме в това нещо. Не знаем защо Вие, който имате вид на силен човек, силен физически, силен психически… (Смях, ръкопляскания и викове.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата! Колеги, моля за тишина в залата!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: …силен физически, силен психически и силен политически, кое ни накара всички нас да легнем на прищявката на един измислен политически лидер и в момента да участваме в този цирк?
Ние от ВОЛЯ категорично се противопоставяме на това нещо и Ви казваме, че повече няма да участваме в такова нещо (силен шум и реплики от „БСП за България“). Призоваваме и Вас повече да не се съобразявате. Да, аз разбирам кавалерството, да, партиен лидер жена, да, един път да я уважим, но всички ставаме смешни… (Смях.) Уважихме я, нека повече да не я уважаваме. (Смях.) Все пак, за да има някаква полза от днешното събиране тук, ние ще Ви кажем няколко реални мерки.
Едната от тях е добрата мярка 60/40, масова мярка 60/40, може да бъде коригирана и виждаме, че в други държави го правят, като за определени сектори, което не е толкова натоварващо, отиде към 80/20 и дори 100/0.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Но това не са толкова много хора. Не казваме масово за всички, а за тези, които наистина са принудени да си седят вкъщи.
Коригиране на сметките за въоръжаване и, много важно, докато се случват такива неща, ние пледираме и настояваме, и ще Ви припомняме, субсидиите на партиите до края на мандата, докато има и един българин, който не живее добре, който страда, докато има и една фирма в България, която не може да работи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: …субсидиите на българските партии да станат нула лева до края на мандата.
Това са три от нещата, за които Ви призоваваме, и се надяваме да ги направите. Благодаря Ви и успех на всички!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Колеги, с това процедурата е изчерпана.
Да благодарим на министър-председателя и членовете на Министерския съвет за участието в днешното изслушване.
За следващо пленарно заседание ще бъдете уведомени допълнително.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 10,20 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Секретари:
Станислав Иванов
Филип Попов
Сергей Кичиков
Юлиан Ангелов
Николай Александров