Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Станислав Иванов, Филип Попов, Сергей Кичиков, Юлиан Ангелов, Симеон Найденов и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Колеги, ще Ви изчета разпореждането на председателя на Народното събрание по повод на днешното заседание:
„На основание чл. 78, т. 1 от Конституцията на Република България
РАЗПОРЕЖДАМ:
Свиквам извънредно пленарно заседание на Четиридесет и четвъртото народно събрание на 12 май 2020 г., вторник, от 13,00 ч. при следния дневен ред:
Точка единствена. Второ гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за здравето. Вносител – Министерският съвет, 5 май 2020 г. Приет на първо гласуване на 8 май 2020 г.“
Уважаеми колеги, на Председателския съвет взехме следното решение, което ще подложа на гласуване.
На основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в Програмата за днешното извънредно пленарно заседание да бъде включена следната допълнителна точка – Проект на решение за изменение на Решение за работата на Народното събрание по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание, като предлагам да бъде точка първа в Програмата за заседанието.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 152 народни представители: за 151, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Колеги, ще Ви запозная с няколко съобщения:
На 4 май 2020 г. с входящ № АД-020-00-11 в изпълнение на разпоредбата на чл. 261а, ал. 5 от Закона за електронните съобщения Комисията за защита на личните данни е предоставила на Народното събрание Обобщена информация по чл. 261а от Закона за електронните съобщения (януари – декември 2019 г.). С писмо на председателя на Народното събрание материалът е изпратен на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 8 май 2020 г. в Народното събрание е постъпил разработен от Фискалния съвет Доклад на тема „Сравнителен анализ на макроикономическите прогнози на национални и международни институции“. С писмо на председателя на Народното събрание материалът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическа политика и туризъм и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Колеги, преминаваме към:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА РАБОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, който приехме като първа точка за днес.
Ще бъде раздаден след малко в залата. Ще Ви запозная с няколко думи какво решихме на Председателския съвет. Решихме, че ще гласуваме нов Проект за решение за начина на гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за здравето, който ще гласуваме на второ четене – не по начина, по който приехме в процедурата, когато бяхме в извънредно положение, с цел да може по-плавно да върви работата, тъй като има много предложения – подкрепени и неподкрепени, и да има възможност народните представители по-обширно да се запознаят с тях, да обмислят начина на гласуване и да дадат своя вот. Всеки момент очакваме Проекта за решение.
Сега ще Ви го изчета:
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 88, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме Проект за решение за изменение на Решение за работата на Народното събрание по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание (ДВ, бр. 22 от 2020 г.), обн., ДВ, бр. 26 от 2020 г. Вносители – Цвета Караянчева и Валери Симеонов.“
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за изменение на Решение за работата на Народното събрание по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание (ДВ, бр. 22 от 2020 г.), обн., ДВ, бр. 26 от 2020 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
В Решението за работата на Народното събрание по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание (ДВ, бр. 22 от 2020 г.), (обн., ДВ, бр. 26 от 2020 г., изм., бр. 29 от 2020 г., доп. бр. 33 от 2020 г.), точка 6.4 и точка 6.7 се отменят.“
Имате думата за изказвания, колеги. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване Проекта за решение. Само да Ви кажа, че той единодушно беше приет на Председателския съвет.
Гласували 164 народни представители: за 162, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка от дневния ни ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
С Доклада за второ четене ще ни запознае госпожа Александрова.
Госпожо Александрова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри!
„Доклад относно Законопроект за изменение на Закона за здравето, № 002-01-16, внесен от Министерския съвет на 5 май 2020 г., приет на първо гласуване на 8 май 2020 г.“
„Закон за изменение на Закона за здравето“.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на Закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста за наименованието на Закона.
Гласували 163 народни представители: за 114, против 45, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 1 – текст на вносител.
По § 1 има предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Мария Белова и група народни представители:
„В § 1 относно чл. 61, ал. 6 да се измени така:
„(6) Условията и редът за задължителна изолация на болни от заразни болести, на заразоносители, карантина на контактните с тях лица и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави, както и придвижването на контактни здрави лица, работещи в животновъдни ферми и преработвателни предприятия, до работното им място, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. Член 61 се изменя така:
„Чл. 61. (1) На задължителна изолация и/или болнично лечение подлежат лица, болни от и заразоносители на холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром, COVID-19 и туберкулоза с бацилоотделяне.
(2) На задължителна карантина подлежат контактни лица на лица, болни от заразна болест по ал. 1. С цел предотвратяване разпространението на заразни болести по ал. 1 на задължителна карантина може да подлежат и лица, които са влезли на територията на страната от други държави.
(3) Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор може със заповед да разпореди задължителна изолация на лица, болни от заразни болести извън посочените по ал. 1 и на заразоносители, както и задължителна карантина на контактните с тях лица. В заповедта се определя срокът на задължителната изолация и лечение по ал. 5, съответно на задължителната карантина по ал. 6 в съответствие с епидемичния риск от разпространението на заразната болест.
(4) Задължителната изолация и болничното лечение на лице по ал. 1 и 3 се извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекаря, насочил лицето за хоспитализация.
(5) Задължителната изолация и лечението на лице по ал. 1 и 3 може да се извършва и в домашни условия с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск.
(6) Задължителната карантина на лице по ал. 2 и 3 се извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция или на оправомощено от него длъжностно лице.
(7) Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор със заповед определя срока на задължителната изолация и лечението по ал. 5 на лицата по ал. 1 и задължителната карантина по ал. 6 на лицата по ал. 2 в съответствие с епидемичния риск от разпространението на заразната болест.
(8) Контактните лица по ал. 2 и 3 не може да откажат извършването на изследване с цел установяване на носителство на заразна болест по ал. 1 или 3.
(9) Министърът на здравеопазването утвърждава образец на предписанията по ал. 4, 5 и 6.
(10) Предписанията по ал. 4, 5 и 6 подлежат на незабавно изпълнение.
(11) Заповедите по ал. 3 и 7 и предписанията по ал. 4, 5 и 6 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(12) Заповедите по ал. 3 и 7 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването и подлежат на предварително изпълнение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Имате думата за изказвания, колеги.
Заповядайте, господин Михайлов.
Колеги, моля всички да си поставите маските.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
В началото на нашата дискусия, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители, искам да изкажа надеждата за това, което се случи на последната ни среща тук – при първото четене, дискусията да бъде плодотворна, толерантна, да бъде такава, че да е от полза на българската нация, за което сме се събрали всички тук.
По отношение на предложените промени в чл. 61 искам да кажа две неща. Не зная в ал. 1 на каква база са подредени заболявания, някои от които са изчезнали от територията на Земята, други са характерни за съвсем други региони. Ако се отвори документът на Световната здравна организация, се вижда, че за всеки континент има заболявания, които представляват значимост по отношение на своята епидемичност, има такива и за територията на континента Европа.
Не на последно място, в ал. 1 е издигната на пиедестал, който не заслужава категорично, сегашната, коментирана от всички нас, инфекция COVID-19. Позволявам си да го повторя като специалист – това не е особено опасна инфекция, тя не притежава основните белези на особено опасна инфекция, които са свързани с начина на заболяване на пациентите, които са се докоснали до нея. За особено опасните инфекции това значи, че безусловно се разболяваш сериозно. И второто, че смъртността е значима – не искам да говоря за проценти. Тук смъртността и досега се вижда, че не е значима – огромния брой изследвания, особено в определени държави, и продължава да спада видимо.
Тоест съвсем достатъчна е ал. 3, в която се визира, че министърът на здравеопазването може да предложи изолация на лица, които са с инфекциозни заболявания, които са извън ал. 1, и не бива да правим нещо, което е в разрез с всички професионални отпрaвности при вземането на решение за противоепидемични мерки.
На следващо място искам да обърна внимание – в ал. 7: „Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен инспектор със заповед определя срока на задължителна изолация и/или лечението на лица…“ и така нататък.
Искам да обърна внимание и на господин министъра, и на уважаемите народни представители, че на територията на Република България и на територията на целия свят не може да бъде провеждано задължително лечение на никого. Това е нарушение на неговите права с изключение само на личности, които не носят отговорност за своите действия – това е определен контингент от пациенти, и се извършва специално с решението на съда. Така че трябва да бъдем малко по-умерени в ал. 7. Смятам, че това за лечението трябва да отпадне. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михайлов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вярвам, че в днешния ден всички ще сме водени от убеждението, че това, което приемаме, ще бъде в полза на опазването на живота и здравето на българските граждани.
Искам на първо място да поздравя с днешния празник медицинските сестри, защото днес е Международният ден на сестринството. Според Световната здравна организация 2020 г. е обявена за Международна година на сестрите и акушерките. Искам да пожелая на всички, които безстрашно се борят на първа линия с предизвикателството COVID-19, да следват мисията на своя живот, да даряват надежда и да спасяват човешки животи! Пожелавам им много здраве и лични успехи! (Ръкопляскания.) Всички ние оставаме в дълг на тяхното съсловие.
По отношение на текстовете от Закона за здравето искам да подчертая, че съдържанието на ал. 1 на чл. 61 е такова от години. В него само през 2012 г. е добавен тежкият остър респираторен синдром, който отново е свързан със заболявания, които са предизвикани от коронавируси, но от други щамове.
Не знам какви са критериите, които ползват някои от колегите за определяне на епидемичния потенциал на определени инфекции, но те във времето са се изменяли, затова защото предизвикателствата на изменчивостта на вирусите също поставят нови условия, по които ние трябва да се справяме с всяка нововъзникнала инфекция. Затова и ние, след като направихме справка, преценихме, че трябва изрично да запишем така вече обществено известното и популяризирано заболяване COVID-19, което се предизвиква от нов щам коронавируси, за да може да очертаем мерките, които гарантират справянето на България с това ново епидемично разпространение на вирус, който досега не е предизвиквал заболяване в човека.
Смятам, че няма как да оспорваме съществуването му, предвид на това че не само България, но и целият свят се бори с епидемията и пандемията, в случая предизвикана от коронавирус, и мерките във всички страни, трябва да подчертаем, че са аналогични. Трябва да подчертаем и това, че благодарение на навременното вземане на мерки, на този консенсус, който постигнахме тогава с решението за въвеждане на извънредно положение, ние направихме възможно това, че в България процентите на заболеваемост и смъртност са едни от най-ниските в Европа и света. Ние може с отговорност да заявим, че по този начин запазихме живота и здравето на българските граждани.
От гледна точка на текстовете, които са предложени за окончателна редакция, ще си позволя само две редакционни бележки, които фигурираха в моето първоначално предложение. Моля те да бъдат взети предвид.
По отношение на ал. 5, където става въпрос за изолация и лечение в домашни условия, искам да помоля да се запише възможността това да бъде „изолация и/или лечение“, защото, изхождайки даже от собствения си опит, искам да подчертая, че не винаги се налага на тези, при които е доказано носителство на дадено инфекциозно заболяване, да се лекуват, ако нямат необходимост от това, за да не изглежда като принудително лечение. Нещо, което беше тълкувано по отношение на други параграфи.
Затова моля тази редакционна бележка да се възстанови във връзка с направените от мен редакционни предложения.
Другото, което смятам, че ще бъде особено полезно, за да бъдем достатъчно адекватни и своевременни в мерките, които предприемаме – в ал. 10 да се направи редакция, че предписанията по ал. 4, 5 и 6 подлежат на „предварително изпълнение“, а не „на незабавно“, за да може наистина обжалването, което е възможно, разбира се, съгласно Административнопроцесуалния кодекс, да не спира изпълнението, тоест да не позволява да не се спазва карантина и това да създава риск за живота и здравето на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Дариткова.
Реплики?
Заповядайте, господин Михайлов.
После господин Костадинов и госпожа Найденова – трета реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Уважаема колега Дариткова, съгласен съм с Вас, че трябва да имаме консенсус. Консенсусът няма да пострада от това, ако COVID-19 отпадне от ал. 1, защото, ще Ви споделя, че човечеството се атакува от 200 типа вируси, някои от които въобще не фигурират тук. Даже някои от щамовете на вируса на грипа, понеже Вие си позволихте да говорите за мутации, изменчивост на вирусите, са с многократно по-висока смъртност, отколкото смъртността при вируса COVID-19. Тогава ние трябва в ал. 1 да включим и грипния вирус, и неговите варианти. Това бяха моите съображения да предложа ал. 1 да си остане без COVID-19, а в трета алинея съвсем добре е описано кога, при какви условия министърът, и главният санитарен инспектор, може да предложи съответните мерки.
Напълно съм съгласен с Вашата забележка за ал. 5 – доколкото си спомням, Вие казахте, но ако тя бъде взета предвид, трябва да бъде взета предвид и забележката Ви за ал. 7 и думата „лечение“ да отпадне, тъй като и в единия, и в другия случай, първо, не е сигурно, че се налага лечение, второ, то не може да бъде, както Вие самата казахте, задължително. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: За ал. 7 правите ли предложение да отпадне „лечение“?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Да, да отпадне „лечение“, както тя предложи за ал. 5 – да. (Реплики на народния представител Даниела Дариткова.)
Не можем да налагаме в закон задължително лечение на граждани, които не желаят да бъдат лекувани. Няма коментар по този въпрос, освен в случая, който Ви цитирах. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Михайлов.
Записвам като Ваше предложение поправката.
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Нормално, като всеки човек и лаик в медицината, аз също имам някакво обяснение за това, което се случва в момента в световен мащаб. За мен отговорът е, че антропогенният натиск върху природата и глобализацията на икономиката до такава степен оказва натиск върху природата, че ние сме в навечерието, вероятно, на много нови и радикални вируси.
В тази връзка, изхождайки от тази мисъл, смятам, че COVID-19 като наименование тук не е коректно да го запишем, тъй като, дори поради факта че това е част от групата, доколкото знам, на SARS вирусите, те са, първо, с много разновидности, второ, се говори за техни мутации.
Въпросът ми е следният: ако го оставим така, всяка година – не дай боже, да се налага, ще дописваме ли нови разновидности на SARS вируси или на други вируси? Ето защо подкрепям това, което направи като реплика професор Михайлов, и Ви призовавам да мислим, и Вие да мислите, тоест всички заедно да мислим за въвеждането на стандарти как качествено да оценяваме пандемичността на отделните зарази, а не номинално да ги изброяваме, пак казвам, не дай си боже, всяка година.
Така че според мен това е още един довод поне да работим с родовото наименование, ако сме разпознали нещо като високо епидемиологично. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Само да попитам, това предложение за отпадане – правите процедурно предложение, редакционна поправка или не? Просто коментирате.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Коментирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Госпожо Найденова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз също искам да подкрепя отпадането – изрично упоменаване на COVID-19, и ще Ви кажа защо.
Още един аргумент. Всяка седмица регионалните здравни инспекции изпращат информация до Министерството на здравеопазването за редица остри заразни заболявания дали са се появили в тяхната област. Няма да цитирам ентеровирусни инфекции, хепатит А и така нататък, те се знаят, ще ги видите на сайта на всяка една РЗИ. Там обаче изрично е упоменато „остри респираторни заболявания“. Ето защо след като тук е упоменато – нищо че това е синдром от много заболявания, това да остане, а изричното упоменаване на COVID-19 да отпадне. (Реплики.)
Второ, по предложението на доктор Дариткова.
Да, съгласна съм за ал. 5 и ал. 7, че трябва да добавим „и/или лечение“, но в такъв случай това трябва да стане и в ал. 3, където пише: „задължителна карантина на контактните с тях лица“. В заповедта се определя срокът на задължителната изолация и лечение. Ето защо предлагам след думата „изолация и“ да се добави „наклонена черта или“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В ал. 3? Или в 7 и 3?
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Във всичките. Трета остава, пета и седма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Госпожо Дариткова, за дуплика.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Дали COVID-19 е особено опасна инфекция според старите критерии, по които вероятно сме се учили ние някога на инфекциозни болести? Може и да се окаже, че не е. Според това, което се случва в момента, в целия свят имаме над 4 милиона и 100 хиляди болни пациенти и над 200 хиляди починали, и е блокирано във вид на различни мерки, които са предприети за социална изолация, да се предпази населението в почти всички страни по света. Смятам, че трябва да подходим отговорно и да приемем този вид на редакция на чл. 61, защото това дава възможност да се продължат мерките извън извънредното положение, които гарантират запазването на живота и здравето на българските граждани.
Всичко останало всъщност е въпрос и на лична отговорност. Това преди всичко трябва да бъде апел и ние да демонстрираме тук от Народното събрание, че без да пазим себе си и другите, няма как да се справим с това предизвикателство.
По отношение на направените бележки съм съгласна с това, че в ал. 7 трябва да се напише „изолацията и/или лечението“, аз и там така го бях предложила, за да не се допуска презумпцията за задължително лечение. Ние обаче държим на задължителната изолация, защото това наистина гарантира спирането на разпространението на инфекцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И алинеи 3 и 5 също.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По отношение на ал. 3 там въобще не виждам къде може да се напише „и/или“, тъй като тази алинея касае съвсем други заболявания, тъй като тук става въпрос основно за мерки, които се предприемат във връзка с възникващи взривове на инфекции, като например грипна епидемия или епидемия от хепатит А, или други видове епидемии, както морбили имахме в рамките на определени огнища, тоест ние да не ги обвързваме задължително. После сме развили тезата в следващия нов член, който сме създали – 63, с възможността това да не се взема с решение на Министерския съвет, както сме предложили. Да се даде възможност за по-голяма оперативност на Министерството на здравеопазването – например по време на сезонния грип да разписва мерки, които дават възможност отново да се ограничат последствията от епидемията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова.
Господин Атанасов, заповядайте за изказване.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! По-скоро моето изказване ще е въпрос към лекарите в нашия парламент – те са над 30, близо 30 човека, и той е следният: в световната здравна история има ли заболяване, има ли вирус, който досега да е обхванал абсолютно целия свят, всички континенти, абсолютно всички континенти? Има ли такъв вирус?
Обикновено има много по-смъртоносни заболявания от коронавируса и сега няма смисъл на лекарите да го обяснявам – чумната епидемия 1349 г. избива половината население на Европа, това е доказано, еболата в Африка, едрата шарка в Латинска Америка, 25 милиона индианци умрели, когато испанците пренасят едрата шарка и откриват новия континент. Но това са били заболявания изключително много по-опасни от коронавируса, но те са били на определени региони. Досега на мен поне не ми е известно световно заболяване, световен вирус, който да обхване абсолютно целия свят. Така че поне не се ангажирам с парламентарната ми група, аз съм против в чл. 1 да се правят някакви промени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Атанасов.
Изказвания?
Реплика?
Заповядайте, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател!
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа и дами министри, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Атанасов, когото наистина уважавам много, аз се радвам, че дискусията до момента върви конструктивно, но рискуваме да я изпуснем сега, впускайки се в това всеки от трибуната да представи своите представи по медицинска култура. Разбира се, че има вируси, които са заразили целия свят, единият от тях е вирусът на вариолата. Да Ви споделя, че той, понеже може би не го знаете, това е една от причините България да бъде много лесно победена в една страшна война и 500 години да бъде под чуждо владичество – територията на България е била почти опустошена, но този вирус, господин Атанасов, идва от Китай, ако не знаете, той е пренесен след това и в Америка с първите кораби, които отиват в Америка, и поразява индианското население и почти го унищожава на територията на Америка. Така че, дайте съвсем коректно, за мен много беше приятна изненадата на дискусията, която до момента върви, да не влизаме в общомедицинските си представи за това кой е вирусът, който е опасен, какво е в историята, има специалисти, има 30 лекари – Вие казахте, добре. Уважавам това, че искате да помогнете, но не помагате в случая с това изказване.
И нека да се върнем на конкретните дискусии, да не влизаме в такива общи формулировки, за да не изпадаме в дисонанс със сериозната тема, с която сме се заели в момента. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов.
Втора реплика? Няма.
За дуплика, господин Атанасов – заповядайте.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри! Уважаеми Професоре, с огромното ми уважение към Вас, трябва да Ви кажа, въпреки че сте медицинско лице, което казахте за вариолата е така, но тя никога не обхваща целия свят – никога, тя е на гнезда, тя е на гнезда. Чумната епидемия също е на гнезда. Ако знаете, а Вие сте лекар, трябва да знаете – 1349 г. започва от Кафа, в така наречения Кафа, Генуезка Кафа, в Кримския полуостров, пренася се в Константинопол, от Константинопол – във Венеция, Генуа, Марсилия и оттам по цяла Европа, но сега за три месеца няма такъв вирус, който да е обхванал целия свят!
Това просто исках да го уточня. За вариолата сте прав, но тя обхваща част от света и тя е на гнезда, и най-голямото, да, и това, което казахте, сте абсолютно прав – избива индианците на цял континент. Тук сте прав! Но няма, повтарям, въпреки че сте професор, няма вирус, който за три месеца да обхване целия свят. Той затова е толкова коварен, защото е изключително прилепчив. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Атанасов.
Други изказвания, колеги? Не виждам други изказвания.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Моля, поканете народните представители в залата.
Първо ще гласуваме неподкрепеното предложение на народния представител Мария Белова.
Гласували 105 народни представители: за 3, против 42, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Колеги, сега продължаваме с редакционните поправки.
Моля всички да следят, за да не пропуснем нещо, защото имаше доста предложения.
Първо подлагам на гласуване редакцията на госпожа Дариткова за ал. 5.
Гласували 128 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 46.
Предложението е прието.
Продължаваме с втората редакционна поправка на госпожа Дариткова в ал. 10.
Гласували 139 народни представители: за 87, против 2, въздържали се 50.
Предложението е прието.
Сега на господин Михайлов първо предложението му да отпадне от ал. 1: „COVID-19“.
Гласували 136 народни представители: за 49, против 47, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Сега подлагам второто предложение на господин Михайлов – в ал. 7 „лечението“ да отпадне.
Гласували 134 народни представители: за 51, против 62, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на госпожа Найденова в ал. 3, 5 и 7 да добавим: наклонена черта „или“.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Това трябва да важи и за трите алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще подложа и Вашето предложение, госпожо Дариткова. Това е в трите алинеи, които предложи госпожа Найденова – в трите алинеи, да има „или“.
Гласували 133 народни представители: за 47, против 8, въздържали се 78.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакционната поправка на госпожа Дариткова – в ал. 7 да стане: „и/или“.
В ал. 7 – потвърждавате ли, госпожо Дариткова?
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Моето предложение е в ал. 5 и вече го гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Прощавайте, само да го видя „и изолация и/или“, в ал. 5, аз съм се подвела.
В ал. 5 променяме: „и/или“. Още веднъж – в ал. 5 става „и/или“.
Гласували 122 народни представители: за 85, против 3, въздържали се 34.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията на § 1 с направените редакционни поправки по Доклада на Комисията.
Гласували 127 народни представители: за 86, против 40, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Даниела Дариткова за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в нов § 3.
По § 2 има предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
„В § 2, чл. 63 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) При обявена пандемия и реална опасност от разпространение на заразната болест на територията на страната или на територията на отделна област или община, министърът на здравеопазването, по предложение на главния санитарен инспектор, обявява със заповед извънредна епидемична обстановка за срок до 30 дни.“
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Със заповедта по ал. 1, министърът на здравеопазването определя противоепидемичните мерки на територията на цялата страна по предложение на държавния санитарен инспектор или на територията на отделна област или община, по предложение на директора на съответната регионална здравна дирекция.“
З. В ал. 4 думите „по ал. 1“ се заменят с „ по ал.2“.
4. В ал. 6 думите „по ал. 1“ се заменят с „по ал. 2“, а думите „в случай на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България“ се заличават.
5. В ал. 7 думите „по ал. 1“ се заменят с „по ал. 2“, а думите „в случай на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България“ се заличават.
6. Създава се ал. 9:
„(9) При необходимост, защитата на здравето и живота на гражданите от разпространението на заразната болест да продължи след изтичане на срока на извънредната епидемична обстановка Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването предлага на Народното събрание да обяви извънредно положение. Алинеи 2 – 8 се прилагат и при обявено извънредно положение.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В § 2 се правят следните изменения:
1. В т. 1 новото съдържание на ал. 1 се изменя така:
„(1) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването обявява с решение извънредна епидемична обстановка.“
2. Точки 4 и 5 – отпадат.“
Комисията не подкрепя предложението.
Но тук бих искала да кажа само, че в т. 1 го подкрепя, както и в Комисията по правни въпроси обсъдихме.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Член 63 се изменя така:
„Чл. 63. (1) При непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка.
(2) Извънредна епидемична обстановка по ал. 1 се обявява за определен период от време с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването въз основа на извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на съществуващия епидемичен риск.
(3) Непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите по ал. 1 е налице, когато при извършване на оценката по ал. 2 се констатира, че заразната болест по чл. 61, ал. 1:
1. е причинена от патоген с висок епидемичен потенциал (инфекциозност на причинителя, висока смъртност, множествен път на предаване или здраво носителство) и/или източникът, механизмът и пътят на предаване са необичайни или непознати, или
2. представлява сериозна опасност за общественото здраве, дори когато броят на установените случаи при човека е малък, или
3. може да затрудни или да забави мерките за контрол на общественото здраве, включително поради липса на лечение и/или ваксина и/или наличие на многобройни огнища и други, или
4. е с ниско имунизационно покритие на населението, или
5. е необичайна за региона, сезона или населението, или
6. протича по-тежко от очакваното, има по-висока заболеваемост и/или смъртност или е с необичайни симптоми, или
7. поставя в риск уязвими или рискови групи от населението (деца, възрастни хора, бежанци, лица с имунен дефицит и/или с хронични заболявания и други), или
8. има регистрирани случаи сред медицински специалисти.
(4) При обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
(5) Мерките по ал. 4 може да включват и забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави, с изключение на гражданите с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България, както и членовете на техните семейства.
(6) Мерките по ал. 4 може да включват и временно ограничаване придвижването на територията на страната, както и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите.
(7) Временни противоепидемични мерки по ал. 4 може да се въвеждат и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция, съгласувано с главния държавен здравен инспектор за територията на отделна област, община или населено място.
(8) Лечебните и здравните заведения, независимо от собствеността им, са длъжни да изпълняват въведените мерки по ал. 4 и 7.
(9) Държавните и общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на мерките по ал. 4 и 7, като средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети.
(10) Заповедите по ал. 4 и 7 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(11) Заповедите по ал. 4 и 7 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Изказвания?
Господин Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми господа народни представители! В началото на моето изказване искам да бъда разбран правилно, нашата парламентарна група е удовлетворена, че именно поради нашето предложение извънредните противоепидемични мерки да не бъдат решавани еднолично от министъра на здравеопазването по предложение на който и да било, а да бъдат отговорност на Министерския съвет, се направиха част от тези промени в съответния параграф и те бяха отразени съвсем коректно от току-що прочелия ги председател на Правната комисия.
Вчера обаче ние имахме една много сериозна дискусия в Правната комисия, която не беше за Правна комисия, тъй като тя е строго експертна. Искам да Ви споделя, че това, което се предлага в ал. 3 за възможност за създаване на критерии и са описани осем точки, като на всичкото отгоре се написва, че могат да се вземат противоепидемични мерки, ако са налице само някои от тези критерии, всъщност да не говорим, че вътре има откровени непрофесионални неща, да не кажа друго определение – като примерно необичайни или непознати, което по никакъв начин не може да бъде класифицирано в едно решение, което на практика ще бъде експертно, за да се обявят подобен тип мерки. Но искам да споделя и на господин министъра, и на уважаемите колеги от залата, че подобни осем точки могат да бъдат отнесени към всички инфекциозни заболявания на територията на страната, които се разпространяват. Те са описани съвсем съвестно – и това споделих вчера с господин Ананиев – в Наредба № 21, което означава, че на практика, когато и както си реши здравният министър, той може да обяви противоепидемични мерки в една или друга област на страната на базата на тези осем абсолютно неясни критерия. Никакви цифри не стоят зад тях – това, което вчера се опита някой да каже, нищо не стои зад тях, стоят едни общи симптоми на всички инфекциозни заболявания. Те могат да бъдат с променена смъртност в даден момент, при определени контингенти да имат своето значение, но по никой начин такива критерии. Това не беше изискано от нас. Тук си позволявам да се обърна към господин Кирилов втори път, вчера му споделих съвсем добронамерено, че не беше нашата политическа сила, която искаше такива критерии, а пък такива мъгляви критерии, които, бога ми, могат за всяко инфекциозно заболяване да важат, никога не е искало БСП. Никога не е искало!
Дайте да не влизаме в този лабиринт на Минотавъра, да пускаме тези критерии, независимо кой ще бъде някога министър на здравеопазването, той ще може да предлага на Министерския съвет с подобен тип мъгляви критерии да бъде въвеждана противоепидемична. А аз споделих още вчера няколко пъти: „противоепидемични мерки“ е многопластов проблем, уважаеми колеги народни представители. Той изследва след себе си икономически мерки, социални мерки, транспортни мерки, ограничения от един или друг тип в части от регионите на страната или в цялата страна, така че не може да се предлагат.
Това за мен е категорично професионално неправилно и аз по никой начин, освен с това, което споделям в момента пред Вас, уважаеми народни представители, и пред уважаемите господа министри, не мога да се противопоставя на това, но Ви моля като професионалист, като човек онколог и онкохематолог, и трансплантолог се занимава 35 години с инфекции, които в по-голямата част са много сериозни и опасни за нашите болни, да не си позволявате в Закона да вкарвате такива неща, защото това е абсолютно неправилно и може да доведе до последици, които никой от нас не може да предвиди. Не бива. Това са експертни оценки.
Вчера говорихме и за това как се обявява епидемична обстановка, как се затварят училищата в България. Тези критерии се променят, уважаеми господа, всяка година. Това са много сложни проблеми, които се решават от определени експерти, които предлагат на страната и на нейния Министерски съвет най-елементарната мярка – затварянето на училищата, както е през грипна епидемия. Така че нека не си позволяваме тук да правим един хоровод от псевдомерки, който ще дава възможност за решения, от която и страна да погледнем. Тук ми каза един колега – съжалявам, че не го виждам в залата, ами ако вземем само… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви, приключвам.
Ако вземем само – не сте длъжен да го знаете, господин Министър – инфекцията от коксаки, която се наблюдава у малки деца, която може по всякакъв начин да протече при един пациент, може да има взривове, може да има разпространение много бързо в нея. Не бива да си позволяваме такива предложения, които са дълбоко непрофесионални и могат да доведат до сериозни последствия. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Реплики има ли? Не виждам.
Продължаваме с изказванията.
Госпожо Джафер, заповядайте – имате думата.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители! Ще трябва да се присъединим към притесненията на професор Михайлов и колегите отляво по отношение на текстовете, които са записани в този член.
Моля, управляващите и вносителите на текста, специално доктор Дариткова да поясни, какво наложи да бъдат формулирани тези критерии и на какво се позовава, когато определя тези критерии, които трябва да докажат наличие на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите по ал. 1? Притеснително е, когато са формулирани следните критерии: „заболявания, които протичат по-тежко от очакваното, имат по-висока заболеваемост или смъртност, или с необичайни симптоми“. Какво значи необичайни симптоми, колеги? „Поставят в риск уязвими или рискови групи от населението, деца, възрастни хора, бежанци, лица с имунен дефицит и/или с хронични заболявания и други.“ Осмо: „имате регистрирани случаи сред медицински специалисти“. Означава ли, че винаги, когато има регистрирани случаи сред медицински специалисти, има възможност да се обявява, че има непосредствена заплаха и въобще трябва да се премине към извънредна санитарна ситуация?
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, не е ли време, когато се предлагат такива текстове на вниманието на народното представителство, да се позовете и да вземате мнението на експертите? Господин Министър, от миналата година вече няма национални консултанти по специалности, но създадохте експертни съвети. Припомням: има Експертен съвет по вирусология, има Експертен съвет по епидемиология, има Експертен съвет по инфекциозни болести, както и по Клинична имунология. Във всеки от тези експертни съвети членуват, предполага се, най-добрите специалисти – между четири и шест на брой. Ето Ви 20 души – един мозъчен тръст, който може да формулира ясни критерии, който може да дава експертни становища и да предлага текстове, които са издържани. Моля за пояснение: откъде идват тези критерии, защото наистина предизвикват притеснения извън притесненията, че има и противоконституционен момент в този член специално? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики? Има ли реплики, колеги? Няма.
Продължаваме с изказванията.
Госпожо Дариткова, моля.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа министри, колеги! Предложението да се направи дефиниция, по която може да се вземе решение за определяне на извънредна епидемична обстановка, беше заявено още след като чухме критиките в предходното разглеждане на Закона на първо четене, че липсват критерии.
Това, което предложихме като критерии, е взето от официален документ на Световната здравна организация от месец май 2005 г. На 25-ата световна асамблея на Световната здравна организация са описани и очертани тези критерии и те в случая се отнасят само до заболяванията, които са по ал. 1, тоест не може всяко заболяване, ако не е изрично вписано в ал. 1, ние вече там ги изброихме кои са особено опасните инфекции, да бъде разглеждано в хипотезата, че може да се обяви извънредна епидемична обстановка.
Аз също съм направила предложение и мисля, че преди колегите от БСП, за това Министерският съвет, а не министърът на здравеопазването да взема решение за определяне на извънредна епидемична обстановка.
Наистина може да се разсъждава, но аз не виждам друго предложение. В репликите, които си разменихме с колегата, дали Народното събрание не е отговорно за такава ситуация, но смятам, че не бива да се прави пълна аналогия с извънредното положение.
Освен това, доколкото се консултирах с юристи, решенията на Министерския съвет подлежат на съдебен контрол, тоест не може да се обяви една такава ситуация и тя да няма някакви последствия и да не може да бъде по някакъв начин атакувана.
Разбира се, логично е министърът на здравеопазването да използва целия научен потенциал, който се намира в системата на здравеопазването, защото това предложение трябва да има ясна мотивация и да бъде съотнесено към всеки един от тези критерии, които няма как като единични да бъдат разглеждани.
От гледна точка пък на необичайните симптоми, когато се появи инфекция, която предизвиква необичайна пневмония, както в случая е с COVID-19, това, разбира се, от медицинските специалисти се възприема като необичаен симптом и могат да се намерят принципи и критерии, които наистина да позволят специалистите да мотивират решението, а всичко това да бъде взето с цялата отговорност за това, което го правим, а именно опазването на живота и здравето на българските граждани.
Затова аз моля да подкрепите този текст, защото никой от колегите не е предложил по-добра дефиниция и в случая не виждам и предложения за оптимизиране на текстовете.
Колеги, нека да имаме все пак някаква отправна точка, която е съобразена с международните документи, които е ратифицирала България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли реплики?
Реплика – господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз се надявам оттук нататък да не вървим в сценария „Кой е по-, по-, най-“, като в едно старо детско предаване, кой е предложил първи Министерският съвет да взема решение. Има стенограма. Тя показва какво се е случило на миналото заседание.
Не може да се правят паралели с принципни документи на СЗО, пък били те и от 2005 г. или от 1995 г., които касаят ситуации в целия свят.
Аз няколко пъти Ви споделих в предишното си изказване, че има различни заболявания за различните континенти, които се определят от СЗО за епидемично опасни. И в този смисъл аз напълно съм съгласен с думите на доктор Джафер, че няма сериозно обяснение за тази ал. 3. Тя е с твърде общи формулировки. Да оставим това, че вътре са написани само някои от нещата и тя много добре Ви каза, че като има заразени медицински специалисти, това значи ли, че ще можем, понеже има някои от тези осем точки, да обявим противоепидемична обстановка, независимо към коя алинея се отнася тази т. 3.
Моето конкретно предложение, конкретно тук в случая, е ал. 3 напълно да отпадне.
Това беше причината, господин Председател, да се обърна към Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Друга реплика? Няма.
За дуплика, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, аз наистина разчитам на това безпристрастно да разгледате направеното предложение.
Аз нямам претенции за правно съвършенство, но в същото време никой от Вас по никакъв начин не предлага редакции. Това може да бъде коригирано във времето.
Наистина сме се възползвали от документ, който ни е представен от Министерството на здравеопазването, респективно от Главния здравен инспектор, за да може да се позовем на официален документ на Световната здравна организация и да повторим тези критерии.
Важното при прочита е, първо, че те се отнасят към конкретните болести, които са описани в ал. 1 и на чл. 61, и това, което искаме да предотвратим, за да установим има ли налице наистина извънредна епидемична ситуация, е да предпазим и намалим риска, като минимализираме непосредствената опасност за живота и здравето на гражданите. Това е смисълът на тези критерии.
Още веднъж повтарям, че те ще бъдат мотивирани от министъра на здравеопазването, като използва целия експертен потенциал на всички специалисти и решението ще бъде взето от Министерския съвет на базата на това предложение. Това, разбира се, подлежи на контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Продължаваме с изказванията.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Една от задачите, която не успяваме да изпълним тук, е да обясним ясно на българските граждани какво се случва, какво ги очаква и за какво в крайна сметка спорим по този текст. Естествено, той е много сложен.
Докторите подробно влизат в най-различни детайли, но има три въпроса, които трябва да се решат и те са за Правната комисия, там им беше мястото. И те бяха следните: кой обявява извънредна епидемична обстановка, кога се обявява такава обстановка и какво следва от това?
За „кой обявява извънредна епидемична обстановка“ – Вие приехте нашето предложение, направили сте същото, това да е Министерският съвет, а не министърът на здравеопазването, единият от въпросите, които бяха най-остро обсъждани по време на първо четене на Закона и това е правилна крачка. Правителството трябва да поема отговорност за подобно действие.
По отношение на това кога се взема такова решение, представителите и на БСП, и на ДПС обясниха, че дефиницията съвсем не е ясна за това кога може Министерският съвет да вземе такова решение. И, да – той ще подлежи на съдебен контрол. И, да – може да бъде отменено.
Но това, което е най-важното, и защо се получават въобще споровете, и защо се спираме толкова детайлно на този въпрос, е: какво следва от това, че е обявена такава епидемична обстановка? И това, което следва според Вашия текст, и което е противоконституционно, е, че със заповед министърът на здравеопазването ще може да ограничава определени права на българските граждани. Защо казвам, че е противоконституционно и защо ние се опитахме да избегнем тази противоконституционност?
Втората част на нашето предложение, което Вие не подкрепихте, е точки 4 и 5 от първоначалното предложение, в които изрично се споменава, че могат да бъдат ограничавани, временно ограничавани придвижванията на територията на страната чужди граждани, както и затваряне на обекти, пътувания между населени места, могат да бъдат ограничавани само при обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 на българската Конституция.
В това извънредно положение, съгласно нашия основен закон, тези неща могат да бъдат ограничавани със закон – Закон за извънредното положение. Няма как, колкото и да Ви се иска, хем да отмените извънредното положение, хем да го оставите в действие.
Това, което можеше да се направи и трябва да се направи, е да се въведе този гъвкав механизъм, но той може да стигне само до едно място – това място е там, където се засягат и ограничават основни конституционни права на българските граждани.
Така например можете да взимате различни заповеди, които в една или друга степен да регулират процеса, но стигне ли се до онова ниво, където трябва да се затварят цели градове, където трябва да се забраняват пътувания, където трябва да се затварят цели обекти, само Народното събрание е органът, който може да го направи, според нашата Конституция.
Затова и ние Ви предложихме да стане Министерският съвет отговорният орган, той да подлежи на съдебния контрол, от една страна, на парламентарния – от друга страна, да останат текстовете, които написахме заедно само преди 20-ина дни, защото те са в сила отпреди два месеца, те са в сила във връзка с това извънредно положение, преди това ги е нямало в Закона за здравето и това беше един разумен подход, който едновременно да гарантира достатъчна гъвкавост на правителството да взема налагащите се мерки, но и да гарантира конституционното място на българския парламент, а оттам и правата на всички граждани.
Обратното води до изменящи се, противоречащи си заповеди – с маски, без маски, 14 дни карантина за българите, които се връщат от Гърция, но не за тези чужденци, които идват, и всякакви публични полемики, които в крайна сметка вредят на ефективността на мерките.
Вслушахте се в първата част на нашето предложение. Не е късно да се вслушате и във второто. Няма защо да заблуждаваме българските граждани.
Уважаеми български граждани, страната или е в извънредно положение, или не е. Междинни механизми могат да бъдат намерени, но без да се заблуждаваме един друг. Това, което ни се предлага в момента, до голяма степен е заблуда и затова няма да проработи. И затова не го подкрепяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Зарков.
Реплики? Няма.
Господин Министър, искахте думата.
Имате думата, заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Аз вземам думата, защото този дебат смятам, че има съществена стойност за правните решения и правния дебат, който се водеше досега и който очевидно ще продължи да се води.
По тази причина, с оглед позицията на колегата Зарков, бих искал да поставя няколко въпроса и да изразя становище във връзка с тях.
Първо ние много внимавахме по отношение съобразяване на режима, който е установен в Закона за здравето. Смятам, че всички колеги отляво и тези, които са медици, и тези, които са юристи, вече са съобразили, че този закон в този му вид е бил приет през 2004 г. и основните изменения в този закон са били осъществени от 2004 г. до 2008 – 2009 г. Това можете да го видите още в заглавието на Закона за здравето.
Нашата амбиция беше да съобразим изцяло досегашния ред. По тази причина в законодателната конструкция, която предложихме на Вашето внимание, изведохме на преден план Закона за здравето.
Ще върна дебата и малко по-назад. В него участваха все пак и колеги юристи от Българската социалистическа партия, както и говорители юристи, близки до Левицата. Тяхната теза беше Законът за защита от бедствия.
Около три дни интензивно обсъждахме Закона за здравето или Закона за защита от бедствия. Претегляхме плюсовете и минусите от това дали и как трябва да реферираме, да потърсим аналогия със Закона за бедствията, конкретният случай на тази епидемия как се квалифицира спрямо Закона за здравето и респективно спрямо Закона за бедствията.
Приехме Вашата основна теза да търсим аналогия в Закона за защита от бедствията по отношение на ранга на органа, който взима това решение. Приехме, че досега е можело 20 – 30 години тази компетентност да бъде вменена отраслово – тя да бъде специална и да бъде вменена на министъра на здравеопазването. Но в дебата на първо четене Вие казахте: „Не, това не е достатъчно! Вие избирате жертвения агнец – министъра на здравеопазването, и не поемате никаква отговорност“.
По тази причина, и както правилно отбеляза председателят на Правната комисия при представянето на Доклада, Вашето предложение по т. 1 беше прието. Тоест в окончателния вариант, който е на Вашето внимание, органът е Министерският съвет. Какво Ви дава това и какво Ви отнема това? Откъм правна сигурност и стабилност бих казал, че нищо особено не се случва. Защо не се случва? Да, повишаваме ранга на органа – от орган със специална компетентност вече е орган с обща централна компетентност.
Обжалването е същото. Заповедите на министъра на здравеопазването се обжалват пред Върховния административен съд, решенията на Министерския съвет също се обжалват пред Върховния административен съд. Ние разчетохме Вашето искане като искане за ясно поемане на политическата отговорност. Тоест приехме, че Вие казвате: искаме колективният орган Министерски съвет да поеме и политическата отговорност за обявяване на извънредно санитарно положение. И по тази причина в сегашните текстове четем като окончателен вариант този вариант. Впрочем и като парламентарен контрол е същото. Така, както може да поканите индивидуално министъра на здравеопазването за парламентарни въпроси и питания, така и министрите, като членове на Министерския съвет, отговаряме на Вас по линията на индивидуалния контрол.
Противоконституционно ли е това? Не, категорично не! Защото и сега 20 години не беше противозаконно тази компетентност да бъде на министъра на здравеопазването. В този смисъл, повишавайки и разширявайки отговорността на изпълнителната, на централната власт, аз не мисля, че по какъвто и да е начин се нарушава конституционносъобразността на това решение.
Но дали ще спре да се говори това? Не, няма да спре да се говори. Аз следя внимателно всички Ваши сателитни говорители. Тази теза ще бъде развивана. И Ви съветвам, ако настоявате, ако искате само Вашата парламентарна група, ако искате заедно, да проверим конституционносъобразността на това решение. Но пак казвам, смятам, че тук правдата и законодателната, и конституционната грижа е много по-висока и не би следвало да имаме съмнения в този смисъл.
Ако бих искал да бъда провокатор, бих се обърнал към нашата парламентарна група на ГЕРБ и бих ги помолил да подкрепят основното решение на вносител – нашето решение на Министерския съвет. Да, защото то след този дебат се оказва може би най полезното и най-безопасното. Като ще правим тези проверки, нека да проверим Закона за здравето и досегашния му режим пред Конституционния съд.
Нека всички да обясним на хората защо се бавим с мерките. Нека всички да обясним! Единствената съществена разлика, която се появява в компетентността на Министерския съвет, е тази – на практика бавим решението. Защо бавим решението? Защото сме дали допълнителна работа на националния здравен инспектор – да пише доклади, да пише анализи. Дали сме допълнителна работа на министъра – той да се подготви и да сезира Министерския съвет. (Реплика от народния представител Красимир Янков.)
Уважаеми господин Янков, ще отворя скоба специално за Вас, защото Вие сте компетентен участник на Вътрешна комисия и ще кажа следното: аз имам опит като областен управител на София три години и девет месеца. През тези три години и девет месеца съм направил n на брой съвети и комисии, включително и Съвет по епизоотиите. Обявявал съм грипни ваканции, всякакви ваканции на територията на областта. Знам каква е реакцията на отделните органи и Ви казвам и в Закона, който действаше по времето на Тройната коалиция, когато имахме Министерство на извънредните ситуации, системата за спешна помощ беше базирана и установена по този начин – действия от долу нагоре. От горе е само координация.
И в конкретния случай с тези дебати ние възлагаме една огромна дейност, бих казал, на върха на пирамидата. Някой говореше и за организационната дейност – възлагаме включително и организационни мерки и мероприятия. Защо? Ами нека да си използваме по-долните нива на административно отношение и реакция.
Но, пак казвам, с оглед искането да се поеме и политическа отговорност, и отговорността на изпълнителната власт сме предложили и сме приели този вариант, който, подчертавам, беше подготвен изцяло от колегите народни представители, които са медици. Юристите го видяхме в най-последния момент – в неделя около 16,00 ч. И аз подкрепям тяхната работа!
Господин Председател, господин Янков от опозицията ме призовава да прекратя. По тази причина… (Оживление и смях.) Очевидно се изморява!
От опита да подиря консенсус в конкретния случай, но казвам: моля Ви, при това положение нека да върнем дебата назад. Дайте да се върнем на текста на вносител. Това е по-оперативно, това е по работещо и общо взето на Вас би следвало да Ви е все едно чия глава ще дирите и ще искате да отрежете от тази трибуна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Янков, имате думата.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Изказване, не като лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказване? Заявихте изказване.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Министерския съвет! В република с парламентарно управление, каквато е България, обявяване на извънредна епидемична обстановка е както обявяването на извънредно положение и може да реши само Народното събрание.
Конституцията постановява, че ограничаване на основните права може да стане само при извънредно положение и със закон за определен период от време.
Обръщам Ви внимание, господин Министър, че ограничаването на права на българските граждани не е имало преди 13 март – денят, в който се обяви извънредно положение.
Въвеждането на извънредно положение изрично е регламентирано във върховния закон и то е, че е с акт на Народното събрание. Допреди няколко дни функциониращият щаб изпълняваше своята функция с правомощия, предоставени му от Бойко Борисов. Макар и в състава му да влизаха светила в нашата медицина, легитимността на тази структура остава спорна заради наличието на законова уредба, която изисква конкретен модел за управление при пандемична криза, и той е още 2006 г. приет – Национален план на Република България за готовност при грипна пандемия.
Тази кризисна обстановка Ви даде основание и за други опити за погазване на законови уредби и конституционни права, като начина на контрол и проследяване на граждани. Сега, с промените в този закон, се опитвате напълно да игнорирате демократичната обществена регулация, гарантирана от Конституцията на Република България. Това, че Вашата воля може да бъде налагана със силата на парламентарното Ви мнозинство, не Ви дава основание да се възползвате, като прокарвате решения срещу интереса на тези, които са Ви предоставили своето доверие.
Българските избиратели имат един върховен гарант за правата си и това е нашата Конституция. Призовавам Ви да я спазвате стриктно! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Реплики?
Продължаваме с изказванията.
Не виждам други заявени изказвания, колеги.
Прекратяваме разискванията и преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Гласували 141 народни представители: за 10, против 3, въздържали се 128.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 141 народни представители: за 50, против 70, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Михайлов за отпадане на ал. 3 от чл. 63.
Гласували 143 народни представители: за 52, против 73, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 2.
Гласували 136 народни представители: за 89, против 39, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията предлага да се създадат нови § 3 и 4:
„§ 3. Създава се нов чл. 63а:
„Чл. 63а. (1) При епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 министърът на здравеопазването може да въвежда със заповед противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област за определен период от време.
(2) Противоепидемични мерки по ал. 1 може да се въвеждат и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция, съгласувано с главния държавен здравен инспектор за територията на отделна област, община или населено място за определен период от време.
(3) При епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 не се въвеждат противоепидемични мерки за забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави и временно ограничаване придвижването на територията на страната.
(4) Заповедите по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Заповедите по ал. 1 и 2 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение.“
„§ 4. Досегашният чл. 63а става чл. 63б.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Ще помоля някой от Правната комисия да каже дали няма дублиране на това, което Комисията предлага в новия § 3 – чл. 63а, ал. 1, който твърде много си прилича с вече приетия чл. 61, ал. 3.
Още нещо – мисля, че има техническа грешка. Пак моля внимателно да се погледне. В така предложения от Комисията текст на създадения нов чл. 63а, ал. 1 пише: „При епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3…“ Да, но ал. 3 се занимава със задължителната изолация на лицата. Тук не е ли алинея 1?
Същото касае и ал. 3 от новосъздадения нов чл. 63а, където пак се формулира – ал. 3: „Не…“ Смятам, че в ал. 3 на предложения от Комисията нов § 3 би трябвало да отпаднат думите „ал. 3: Не…“ и да остане ал. 1. Много моля от Правната комисия да се произнесат има ли техническа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Найденова.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, госпожо Александрова, за разяснение по случая.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Найденова! Няма техническа грешка. Касае заболяванията извън тези по ал. 1 в чл. 61, тоест по-леките по вид заболявания. Уточнено е на работна група, в Правната комисия, с всички експерти – здравни и правни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Други изказвания? Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нови два параграфа 3 и 4 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 127 народни представители: за 91, против 35, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В глава втора, раздел V се създава чл. 63в:
„Чл. 63в. При опасност от или при епидемично разпространение на заразни болести държавните и общинските органи, физическите и юридическите лица оказват пълно съдействие на органите на държавния здравен контрол.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 5 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 124 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 34.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Хамид Хамид – създава нов § ..:
„В чл. 82 се създава нова ал. 9 със следното съдържание:
„(9) Всички вземания, възникнали във връзка със здравноосигурителни правоотношения, включително и обезщетения, неустойки и периодични плащания, се погасяват с изтичането на петгодишна давност.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Хамид, имате думата.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми български граждани! Утре изтича обявеното от Народното събрание извънредно положение и от следващия ден започват да текат спрените давностни, преклузивни и всякакви процесуални срокове. В тази връзка започват да текат и едни други данъчни срокове, за които се отнася това предложение.
Конкретен повод за предложението е сигнал от министъра на здравеопазването до Инспектората към Висшия съдебен съвет. В този сигнал се твърди, че съдилищата в Република България прилагат нееднакъв и различен режим – различните съдилища, по отношение на вземанията, произтичащи от договори със Здравната каса, както и всички правоотношения, свързани с разходване на този публичен ресурс.
След проверка на главния съдебен инспектор се констатира този факт и се изпращат съответните писма до председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд за вземане на отношение и изготвяне на по-нататъшни предложения.
В какво се състои разликата? Няколко групи са правоотношенията, произтичащи от събирането и разходването на публичния ресурс в здравеопазването.
Първата група са вземанията на Здравната каса на вноските, които работодателите и физическите лица правят. Там проблем няма, там давността е петгодишна най-вероятно, защото се прилага режимът и инструментариумът по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и там ги събира Националната агенция по приходите.
Проблем има при следните категории: вземания на Касата от болнични заведения; вземания на болнични заведения от Касата и най-големият проблем с най-големите суми е вземания на Касата, произтичащи от умишлено причинени вреди на пияни и дрогирани лица, причинили или катастрофи, или извършили престъпление по хулигански подбуди.
Миналата година ние задължихме Здравната каса да събира задължително тези средства, след като се установи, че пиян или дрогиран шофьор е извършил деяние и е увредил лице, за лечението на което са платени огромни средства от Касата.
Искам само да посоча, че в някои моменти лечението на едно лице с тежка телесна повреда достига стотици хиляди левове. Тези пари в момента Касата, въпреки че е длъжна, не ги събира. Касата научава за това след години, след като вече е изтекла кратката давност по Закона за задълженията и договорите. Затова предлагам изричен текст, с който режимът на вземанията, произтичащи от здравноосигурителни отношения, от плащания между Касата, болничните заведения, както и вземанията на Касата от такива лица, да е общ и той да се приравни с този по чл. 117 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, защото няма съмнение, че този ресурс е публичен и трябва да бъде третиран еднакво. Това е констатацията и становището и на Инспектората към Висшия съдебен съвет, който сигнализира за това председателите на върховните съдилища в България.
По-нататък в Преходните разпоредби предлагам и норма с обратно действие, защото този проблем е преди 2019 г., защото от 1 януари 2019 г. в чл. 45а в Закона за здравното осигуряване въведохме изрична норма, с която обявихме типовите договори между Касата и болничните заведения за административни такива и в момента вече режимът е един и същ. Касае се за огромни финансови средства, непотърсени от Касата, за които тече според някои съдилища по-кратък давностен срок.
Друг е въпросът, разбира се, дали Здравната каса има ресурса да ходи по всяко едно подобно дело, където има катастрофа и дали не е време да помислим за текст, с който да задължим съдебната система било чрез Върховния касационен съд или Главна прокуратура, да уведомява служебно Здравната каса за всяка осъдителна или оправдателна присъда, при която са констатирани разходи, заплатени от Касата. Надявам се на Вашата подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам други изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Хамид Хамид.
Гласували 111 народни представители: за 14, против 39, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители:
„Създава се § 2а:
„§ 2а. В чл. 209а, ал. 1 думите „ал. 1 или 2“ се заменят с „ал. 2“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат нови § 6 – 10:
„§ 6. В чл. 209а, ал. 1 се изменя така:
„(1) Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв.“
§ 7. Член 215 се изменя така:
„Чл. 215. (1) Лице, болно от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, както и заразоносител, което откаже или не изпълнява задължителната изолация и/или лечение по чл. 61, ал. 4 или 5, се наказва с глоба в размер на 5000 лв.
(2) Лицата по ал. 1, отказали да се явят доброволно за изолация и лечение, както и лицата, които не изпълняват задължителната изолация, се довеждат принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол, на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ или на лекаря, насочил лицето за хоспитализация.“
§ 8. В чл. 215а, ал. 1 думите „чл. 63, ал. 8“ се заменят с „чл. 61, ал. 8“.
§ 9. Създава се чл. 215б:
„Чл. 215б. (1) Контактно лице на лице, болно от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, както и лице, което е влязло на територията на страната от други държави, което откаже или не изпълнява задължителната карантина по чл. 61, ал. 6, се наказва с глоба в размер на 5000 лв.
(2) Лицата по ал. 1, които не изпълняват задължителната карантина, се довеждат принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол.“
§ 10. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават т. 45, 46 и 47:
„45. „Извънредна епидемична обстановка по чл. 63, ал. 1“ е налице при бедствие, предизвикано от заразна болест, което води до епидемично разпространение с непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, предотвратяването и преодоляването на което изисква извършване на повече от обичайните дейности по защита и опазване живота и здравето на гражданите.
46. „Изолация“ е действие по отделяне на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, и на заразоносители с цел предотвратяване разпространението на съответните заразни болести.
47. „Карантина“ е действие по отделяне на контактни лица на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави, с цел предотвратяване разпространението на съответните заразни болести.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Става въпрос за санкциите – един въпрос, който прекалено често обсъждаме тук. Санкциите всъщност остават такива, каквито бяха въведени съвсем наскоро, а именно – 1000 лв. санкция, за който наруши или не изпълни въведените от министъра на здравеопазването или директор на РЗИ мерки, и 5000 лв., което лице, вече диагностицирано от заразна болест, не спазва мерките.
Само за сведение ще Ви кажа, че точно преди месец и половина водихме този дебат и стигнахме до тези текстове. Сега законодателят не знам защо се опитва да затвърди тази своя роля, може би, за да чуят още веднъж хората, но се въвежда и още една санкция и това е за контактно лице на лице, болно от заразна болест, което откаже да изпълнява задължителна карантина и то ще бъде глобено с 5000 лв.
Сега кое е контактно лице и как се определя такова контактно лице, видяхме, че съвсем не е ясно в изминалите седмици, когато някои роднини се обаждаха и питаха аз под карантина ли съм, не съм ли под карантина и така нататък. Доста неясна формулировка.
Друго бих искал да Ви кажа. За да бъдат ефективни едни санкции, трябва, първо, да бъдат устойчиви, тоест да не се променят непрекъснато нагоре – надолу и, второ, да бъдат неизбежни. Не размерът на санкцията е важен, а тяхната неизбежност. Няма нужда непрекъснато да плашим и да обясняваме колко тежки санкции ще въведем. Много по-добре ще ни чуят хората и ще спазват разписанията, когато знаят, че тези разписания са логични, устойчиви и добре обяснени, както и че когато някой наруши, той ще бъде глобен със сигурност и няма да може да се оправи както, за съжаление, се казва по един или друг начин.
Въвеждат се и различни дефиниции, които няма да обсъждам, бяха обект на дебати, но са съвсем неперфектни и затвърдяват усещането ни, че в този закон в крайна сметка не можа да се постигне онази яснота и пълнота, която беше всъщност нашата обща задача.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Искрен Веселинов, което Комисията не подкрепя.
Гласували 90 народни представители: за 6, против 3, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване създаването на нови параграфи от 6 до 10, които Комисията предлага и подкрепя.
Гласували 98 народни представители: за 76, против 21, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Преходни и заключителни разпоредби.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Предложение на народния представител Хамид Хамид:
„В Преходни и заключителни разпоредби се създава нов параграф със следното съдържание:
„§. В Закона за здравното осигуряване се правят следните допълнения:
1. В чл. 59, ал. 13, изречение второ след думата „оспорване“ се добавя „пред съответния административен съд“ и се създава изречение трето: „Решението на административния съд подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, с изключение на постановените по жалби срещу заповеди за налагане на финансови санкции до 2000 лева.“
2. В чл. 76, ал. 5 след думата „обжалване“ се добавя „пред съответния административен съд“ и се създава изречение второ: „Решението на административния съд подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, с изключение на постановените по жалби срещу заповеди за налагане на санкции, представляващи финансови неустойки за суми до 2000 лева“.
3. В чл. 76а, ал. 4 след думата „обжалване“ се добавя „пред съответния административен съд“ и се създава изречение второ: „Решението на административния съд подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, с изключение на постановените по жалби срещу покани за възстановяване на суми до 2000 лева.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Господин Хамид, заповядайте за изказване.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, в Закона за здравното осигуряване предложеният от мен текст цели да въведе ограничение за касационното обжалване на дела с материален интерес под 2000 лв. То е пряко свързано с хилядите, а може би вече десетки хиляди жалби срещу наложени санкции заради неспазени мерки по време на извънредното положение.
Предложението е по аналогия от Данъчнопроцесуалния кодекс, където за физически лица сумата е 700 лв., а за юридически лица – 4500 лв.
В огромната си част, колеги, тези глоби, наложени със санкциите, са с много ниска стойност и за тях се водят дела като първа инстанция Върховния административен съд и касационна инстанция – Върховният административен съд. При хипотеза тези дела да са десетки, а може би и стотици хиляди на година, едва ли ще намерите върховни съдии, които да не гледат едновременно и двете инстанции. В някои случаи се налага да се търсят петчленни състави. Необосновано икономически, финансово е да има касационно обжалване и две инстанции на върховния административен съд за глоби от 20 или 50 лв. Просто икономически не е изгодно, затова моля да подкрепите предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Хамид.
Реплики? Не виждам.
Колеги, други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението, подкрепен от Комисията.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Хамид Хамид, което Комисията не подкрепя.
Гласували 119 народни представители: за 12, против 35, въздържали се 72.
Предложението не е прието.
Господин Йорданов, заповядайте за декларация от името на парламентарна група.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! На 12 май се отбелязва Световният ден на медицинските сестри, честван официално от 1974 г. по инициатива на Международния съвет на медицинските сестри. Датата е избрана, защото 12 май е рождената дата на една изумителна жена, спасила стотици животи и променила представата за медицинската грижа – Флорънс Найтингейл. Тя е национална героиня на Англия и една от стоте най-влиятелни личности на всички времена. Често е казвала: „Не забравяйте, че сме дошли на този свят да се учим и да бъдем полезни на околните.“ Тя поставя основите на модерното сестринско дело, организира отряд санитарки и прави истинска революция в обслужването на ранените и болните войници по време на Кримската война. Благодарение на установените от нея стандарти за обслужването на ранените и болните от холера и дизентерия войници, смъртността в лазаретите спада от 42% на 4%. През 1910 г. Флорънс Найтингейл предлага клетва, давана от сестрите, подобна на Хипократовата от лекарите.
Медицинските сестри са наши неотменими спътници от раждането до последния ни миг. Неслучайно битува максимата, че сестринските грижи са толкова важни за пациента, колкото и лекарските, а трябва да признаем, в някои случаи и повече. Ние им дължим толкова много!
Трябва обаче в същото това време да признаем, че ние сме длъжници за тяхната отдаденост, за неуморния им труд и за грижите, които полагат за нас, за нашите деца, за нашите семейства и близки. Поради това вместо днес 30-хилядната армия на българските медицински сестри да празнува професионалния си празник, те са принудени да организират акция с внасяне на подписка от 11 хил. 806 подписа в подкрепа на исканията им за декларацията от 1 март 2019 г., както и за промяна в категорията труд на медицинските специалисти.
Уважаеми колеги, ако искаме да сме искрени и отговорни към медицинските сестри и да им покажем нашето уважение, трябва в спешен порядък да удовлетворим техните професионални искания, да им осигурим справедливо заплащане и подобрим условията им на труд. Ние им го дължим, защото искаме те да останат при нас и да са доволни от професията си, а не да търсят реализация в чужбина. Още веднъж, наши ангели в бяло, благодарим Ви за Вашите грижи и всеотдайния труд и честит професионален празник! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Йорданов.
Продължаваме, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Параграф 3 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: § 3 – отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Хамид Хамид.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 11:
„§ 11. В Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. …) в чл. 181 се създава ал. 5:
„(5) Обявлението по ал. 1 и определението по ал. 4 се обнародват в следващия брой на „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми министри! Комисията отчасти подкрепя моето предложение, защото то е да отпадне само т. 1 на § 3, но да не отпада следващата точка, защото според мен дефиницията на вносителя за еднократно правно действие по смисъла на чл. 65 е доста прецизна и необходима с оглед прилагането на чл. 61 и чл. 63, които преди малко гласувахме и приехме всички. Касае се за еднократно правно действие, което се изразява в действия и бездействия. Обикновено действието – това е задължението, което евентуално ще присъства в заповедите на министъра на здравеопазването, а бездействието – това е забраната.
В този случай аз смятам, че това бездействие може да е в определен срок, то няма как да бъде мигновено, еднократно. Няма пречка бездействието да се изразява в забрана, която да е в някакъв срок. Затова Ви моля да оставите тази дефиниция, тя наистина е необходима с оглед прилагането на чл. 61 и чл. 63, защото там записахме, че те стъпват на чл. 73 от АПК. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Хамид.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване, колеги.
Първо подлагам на гласуване предложението на госпожа Корнелия Нинова и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 103 народни представители: за 32, против 52, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Хамид в частта, която е неподкрепена, защото то е подкрепено по принцип Вашето предложение, нали така? (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
Гласували 106 народни представители: за 12, против 5, въздържали се 89.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията на § 3, който става § 11 по Доклада на Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 68, против 11, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
Заповядайте за прегласуване.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, моля за процедура по прегласуване. Имаше доста колеги, които влизаха в залата и не можаха да упражнят правото си на глас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, подлагам на прегласуване редакцията на § 3, който става § 11 по Доклада на Комисията.
Гласували 132 народни представители: за 85, против 11, въздържали се 36.
Предложението е прието.
Само едно съобщение да направя, госпожо Александрова.
Колеги, в 16,00 ч. ще дам половин час почивка.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 4 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Хамид Хамид:
„В § 4 се създава нова т. 3, като се променя номерацията на следващите точки от 3 до 15, със следното съдържание:
„В чл. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., сегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2 със следното съдържание:
„Актовете на министъра на здравеопазването по чл. 63 от Закона за здравето влизат в сила от момента на публикуването им на Интернет страницата на Министерството на здравеопазването.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Хамид Хамид.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, 2 и 4, по т. 3 е отразено в § 39, 40 и 41 и не го подкрепя по т. 5.
„5. Създава се нова т. 15:
„15. Създава се чл. 26:
„Чл. 26 (1) Министерството на туризма предоставя на туроператори, които използват авиокомпании с български оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до България с цел туризъм, държавна субсидия в размер на 6 000 евро за всеки полет, в срок от две години от отмяна на извънредното положение, обявено с този закон.
(2) От субсидия по ал. 1 могат да се възползват и туроператори, които ползват услугите на превозвачи с оперативен лиценз, издаден от страна, различна от Република България, при условие че туроператорът докаже липсата на интерес за изпълнение на конкретния полет от страна на авиационните превозвачи с български оперативен лиценз.
(3) Редът за доказване на липса на интерес за изпълнение от превозвач с български оперативен лиценз на чартърен полет, обект на този член, се определят с поднормативен акт на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.“
Предложение на народния представител Александър Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В § 4 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се т. 3а:
„3а. В чл. 6 думите „До отмяната на извънредното положение“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“.
б) създава се т. 14а:
„ 14а. Създават се чл. 26 – 33:
„Чл. 26. Наетите към 13.03.2020 г. на трудов договор в частния сектор лица, които в резултат на ограничителните мерки ползват неплатен отпуск, получават месечна субсидия в размер на минималната работна заплата за страната и дължимите осигурителни вноски, чрез Националния осигурителен институт, за всеки месец от периода на извънредното положение, през който са били в неплатен отпуск не по-малко от 15 работни дни.
Чл. 27. На самонаетите към 13.03.2020 г. лица, които в резултат на ограничителните мерки през периода на извънредното положение не могат да извършват дейността, за която се самоосигуряват, се предоставят месечни субсидии в размер на минималната работна заплата за страната и дължимите осигурителни вноски чрез Националния осигурителен институт.
Чл. 28. (1) За преодоляване на последиците от извънредното положение и стабилизиране на тяхното финансово състояние общините получават трансфер от държавния бюджет в размер на допълнителни 10% от заложените в Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г.
(2) До 31 декември 2020 г. общинските съвети могат да възлагат на кметовете на общини да отправят искания до министъра на финансите за финансово подпомагане на общината под формата на безлихвени заеми от централния бюджет във връзка с изпълнението на противоепидемичните мерки на територията на страната извън ограниченията по чл. 103, ал. 5 от Закона за публичните финанси.
(3) Заемите по ал. 2 се предоставят при условия и ред, определени от министъра на финансите.
(4) За заемите по ал. 2 не се прилагат изискванията на чл. 14 и чл. 15 от Закона за общинския дълг.
Чл. 29. (1) За 2020 г. в разходите на общините по чл. 62, т. 3 от Закона за местните данъци и такси могат да бъдат включени и разходи за изпълнение на мерки по чл. 63 от Закона за здравето, извършени на територии за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.
(2) Разходите по ал. 1 се осигуряват чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинските съвети начин на определяне и размера на таксата за битови отпадъци.
Чл. 30. (1) По време на извънредното положение и до 31 декември 2020 г. натрупаните средства по чл. 60, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците могат да се разходват за изпълнение на мерки по чл. 63 от Закона за здравето, както и за други дейности със значение за здравето на човека.
(2) Министърът на финансите издава указания относно реда и начина на приложение на ал. 1.
(3) В срока по ал. 1 общините не заплащат обезпечения по чл. 60 и отчисления по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците. Събраните постъпления от таксата за битови отпадъци могат да се използват за разходи за изпълнение на необходимите противоепидемични мерки.
(4) В срока на ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 60, ал. 6 – 8 и чл. 64, ал. 8 – 10 от Закона за отпадъците.
Чл. 31. (1) До 31 декември 2020 г. трансферът за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища може да бъде трансформиран в трансфер за други целеви разходи на общината за извършване на аварийни ремонти на общински пътища и улици и/или за изпълнение на противоепидемични мерки по чл. 63 от Закона за здравето.
(2) В рамките на бюджетните взаимоотношения на общината с централния бюджет произтичащите от ал. 1 промени се одобряват от министъра на финансите по предложение на кмета на общината.
Чл. 32. (1) По време на извънредното положение и до 31 декември 2020 г. временно свободните средства по бюджета на общините могат да се ползват за покриване на финансовия недостиг, формиран от разплащането на разходи и други плащания, включително и такива, които подлежат на възстановяване от държавния бюджет или от сметки на Европейския съюз, при условие че не се нарушава своевременното финансиране на делегираните от държавата дейности в определения им размер, както и на местните дейности, и се спазват относимите за общините фискални правила по Закона за публичните финанси, като не се променя предназначението на средствата в края на годината.
(2) Остатъкът от неусвоени средства от одобрени по бюджетите на общините през 2017-а, 2018-а и 2019 г. допълнителни целеви трансфери и/или трансфери за други целеви разходи към 31 март 2020 г. могат да се разходват за изпълнение на противоепидемични мерки на територията на общината по чл. 63 от Закона за здравето по ред и условия, определени от министъра на финансите.
(3) По решение на общинския съвет наличните преходни остатъци от средства по чл. 129, ал. 2 от Закона за публичните финанси могат да се разходват за изпълнение на противоепидемичните мерки на територията на общината по чл. 63 от Закона за здравето, при условие че не се нарушава своевременното финансиране на делегираните от държавата дейности в определените им размери, както и на местните дейности, и се спазват относимите за общините фискални правила по Закона за публичните финанси.
Чл. 33. До 31 декември 2020 г. не се налагат запори върху банкови сметки на общини.
в) в т. 15, б. „ж“ в създавания § 51а се правят следните изменения и допълнения:
- думите „17 – 19 и 22“ се заменят със „17 – 19, 22, 26 и 27“.
- създава се изречение второ: „Разпоредбите на чл. 28 – 33 се прилагат до 31 декември 2020 г.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валери Симеонов, Христиан Митев и Борис Ячев.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, по т. 5 е отразено в § 42 и не го подкрепя в останалата част:
„2. Създава се нова т. 14а:
„14а. Създава се нов чл. 26:
„Чл. 26. (1) Министърът на туризма или упълномощени от него длъжностни лица издават ваучери за настаняване в категоризирани или регистрирани туристически обекти за не по-малко от седем дни. Ваучерите могат да се използват единствено за вътрешен туризъм по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за туризма, като срокът им на валидност е до 31.12.2021 г. Едно лице има право да получи един ваучер за настаняване.
(2) Ваучери се издават на:
1. лица, за които са внесени осигурителни вноски във фонд „Пенсии“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца и получават заплата в размер не по-голям от средната брутна месечна заплата на наетите лица по трудово или служебно правоотношение за месец декември 2019 г. по данни на Националния статистически институт;
2. директор на институция в системата на предучилищното и училищното образование за провеждане на детски и ученически туристически пакети по смисъла на § 1, т. 80 от допълнителните разпоредби на Закона за туризма.
(3) Ваучерите по ал. 2, т. 1 са на стойност 210 лева, а по ал. 2, т. 2 – 100 лева.
(4) Ваучерът за настаняване съдържа задължително:
1. номер и дата на издаване;
2. срокът на валидност;
3. име, подпис и печат на издателя, а когато ваучерът е в електронен вид, се изписва само името на издателя.
(5) Ваучерът може да се издава като електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и съдържа задължителните реквизити по ал. 3.
(6) За получаването на електронния ваучер правоимащото лице е необходимо да потвърди получаването му чрез обратно съобщение с уведомление за постъпване на електронното съобщение с прикачен ваучер в електронната му пощенска кутия. За да са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието на електронния ваучер, издателят създава подходяща защита на файла срещу промени.
(7) За да бъдат осребрени ваучерите за настаняване, собствениците трябва да ги представят придружени с копие от регистъра за настанените туристи по чл. 116, ал. 1 от Закона за туризма, от което да е видно, че туристът е почивал не по-малко от 7 дни и е използвал ваучер за настаняване. Министърът на туризма или упълномощени длъжностни лица осребряват ваучерите на собствениците на категоризирани или регистрирани туристически обекти в седемдневен срок.
(8) Условията и редът за издаването, ползването и осребряването на ваучерите за настаняване се извършват с наредба, издадена от министъра на туризма.“
3. Създава се нова т. 14б:
„14б. Създава се нов чл. 27:
Чл. 27. До една година след отмяната на извънредното положение общинските съвети могат да приемат решения за намаляване на размера на туристическия данък или за нулева ставка на същия.“
4. Създава се нова т. 14в:
„14в. Създава се нов чл. 28:
Чл. 28. При всички безвъзмездни финансови схеми за подпомагане на бизнеса с предимство се ползват хотелиери, ресторантьори, туроператори и туристически агенти по смисъла на § 1, т. 56, т. 58, т. 60 и т. 62 от допълнителните разпоредби на Закона за туризма.“
6. В т. 15 се създават нови букви „и“ и „к“:
,,и) Създава се нов параграф:
„§ ... Министърът на туризма издава наредбата по чл. 27, ал. 6 в едномесечен срок от влизане в сила на този закон,
к) Създава се нов параграф:
§ ... Издаването на ваучерите за настаняване по чл. 27, ал. 1 започва от датата на влизането в сила на наредбата по чл. 27, ал. 6.“
Предложение на народния представител Явор Божанков:
„В Преходни и заключителни разпоредби в § 4 се създава т. 14а:
„14а. Създават се чл. 26, 27 и 28:
„Чл. 26. Лицата, чиято дейност е преустановена или ограничена в резултат на мерките за предотвратяване и/или ограничаване на разпространението на COVID-19 на територията на страната, предвидени в административен или нормативен акт, внасят осигурителните вноски, дължими за периода от 13 март 2020 г. до изтичането на три месеца след отмяната на извънредното положение, в срок до 31.12.2020 г.
Чл. 27. Лицата, чиято дейност е преустановена или ограничена в резултат на мерките за предотвратяване и/или ограничаване на разпространението на COVID-19 на територията на страната, предвидени в административен или нормативен акт, внасят данък добавена стойност, дължим за периода от 13 март 2020 г. до изтичането на три месеца след отмяната на извънредното положение, в срок до 31.12.2020 г.
Чл. 28. Лицата, чиято дейност е преустановена или ограничена в резултат на мерките за предотвратяване и/или ограничаване на разпространението на CОVID-19 на територията на страната, предвидени в административен или нормативен акт, заплащат дължимите за 2020 г. местни данъци и такси в срок до 31.12.2020 г. Общинските съвети в едномесечен срок привеждат в съответствие наредбите по чл. 9 от ЗМДТ.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Хамид Хамид.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в нов § 13.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Мария Белова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Десислава Атанасова по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 12:
„§ 12. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.; изм., бр. 34 и 38 от 2020 г.), се правят следните изменения и допълнения:
1. В наименованието на закона накрая се добавя „и за преодоляване на последиците“.
2. В чл. 1 накрая се добавя „и за преодоляване на последиците след отмяната на извънредното положение“.
3. В чл. 5:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) До два месеца след отмяната на извънредното положение срещу физически лица се спират всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители, след което се насрочват наново, като не се дължат такси и разноски. По искане на физическото лице, направено преди изтичането на срока по изречение първо, публичните продани, съответно въводите във владение, се насрочват наново, като не се дължат такси и разноски.“;
б) в ал. 2 в началото се добавя „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“ и се създава изречение второ: „Не се налагат запори на банкови сметки на общини два месеца след отмяната на извънредното положение.“;
в) в ал. 4 думите „Ограничават се“ се заменят с „До отмяната на извънредното положение се ограничават“.
4. Член 6 се изменя така:
„Чл. 6. До два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение.“
5. В чл. 6а навсякъде думите „До отмяната на извънредното положение“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна.“.
6. Член 6б се изменя така:
„Чл. 6б. (1) По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна министрите, областните управители и ръководителите на други ведомства, предоставили под наем или за ползване имоти – държавна собственост, или общинските съвети, предоставили под наем или за ползване имоти – общинска собственост, може да приемат решения, съответно да издадат заповеди за намаляване размера на вноските за наем и за ползване или за освобождаване от заплащането им изцяло или частично от физически и юридически лица – наематели или ползватели, които са ограничили или преустановили дейността си в имота вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредното положение.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с финансови и други документи, удостоверяващи ограничаването или преустановяването на дейността на физически и юридически лица – наематели или ползватели.“
7. В чл. 11 думите „до отмяната на извънредното положение“ се заменят с „по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“.
8. Член 12 се изменя така:
„Чл. 12. (1) Изискванията за получаване на месечни социални помощи по чл. 2, ал. 4 от Закона за социалното подпомагане не се прилагат до 30 септември 2020 г. По преценка на кметовете на общини, при доказана необходимост, се прилага разпоредбата на чл. 2, ал. 4, т. 1 от Закона за социално подпомагане в частта относно полагане на общественополезен труд само за осъществяване на дезинфекция при спазване на съответните здравно-хигиенни изисквания.
(2) Изискванията за получаване на месечни семейни помощи по чл. 7, ал. 1, т. 2 – 5, чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 8е, ал. 1, т. 3 – 6 от Закона за семейни помощи за деца не се прилагат до 30 септември 2020 г.
(3) Срокът на всички месечни семейни помощи, отпуснати на основание чл. 7 и чл. 8е от Закона за семейни помощи за деца, който изтича в периода от 1 февруари 2020 г. до 31 май 2020 г., се удължава служебно до 30 юни 2020 г.
(4) Сроковете по чл. 8в, ал. 5 и чл. 12, ал. 1, т. 1 – 7, ал. 2 и 3 от Закона за семейни помощи за деца, които изтичат след 1 март 2020 г., се удължават служебно до 31 декември 2020 г.
(5) Срокът на задължението за уведомяване при промяна на обстоятелствата по чл. 10, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца, който изтича в периода от 1 март 2020 г. до 31 май 2020 г., се удължава служебно до 30 юни 2020 г., освен когато промяната на обстоятелствата води до отпадане на правото на съответната помощ.
(6) Сроковете на валидност на издадените заповеди за настаняване в специализирани институции и социални услуги в общността от резидентен тип, делегирани от държавата дейности и местни дейности, които изтичат след 1 март 2020 г., се удължават служебно до 31 декември 2020 г.
(7) До 31 август 2020 г. изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане и кметовете на общини нямат право поради липса на потребители да закриват или да намаляват капацитета на социални услуги, делегирани от държавата дейности и местни дейности, с изключение на специализираните институции за деца.
(8) Такси за ползване на социалните услуги Център за социална рехабилитация и интеграция, Център за временно настаняване, звено „Майка и бебе“ и Дневен център, включително и при седмична услуга, когато са делегирани от държавата дейности, не се заплащат от лицата за периода от 13 март 2020 г. до 31 август 2020 г.“
9. В чл. 13:
а) в ал. 1 в текста преди т. 1 в началото се добавя „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“;
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Разпоредбите на Закона за обществените поръчки не се прилагат два месеца след отмяната на извънредното положение и за транспортните услуги в случаите по ал. 1, т. 1 и 2.“;
в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „срока на действие на извънредното положение“ се заменят с „два месеца след отмяната на извънредното положение“.
10. В чл. 15а думите „До отмяната на извънредното положение“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“, а след думите „извънредно положение“ се добавя „и два месеца след неговата отмяна“.
11. В чл. 16, ал. 1 думите „До отмяната на извънредното положение“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“, а накрая се добавя „с цел осигуряване на достатъчни количества лекарствени продукти за задоволяване на здравните потребности на населението на Република България“.
12. В чл. 16а, ал. 1 думите „До отмяната на извънредното положение“ се заменят с „До 31 декември 2020 г.“.
13. В чл. 17а:
а) в ал. 1 след думата „освобождават“ се добавя „до два месеца след отмяната на извънредното положение“;
б) в ал. 2, изречение второ думите „След отмяната на извънредното положение“ се заменят с „Два месеца след отмяната на извънредното положение“.
14. В чл. 20:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) До края на втория учебен срок на учебната 2019/2020 г. обучението на учениците, записани в дневна, вечерна, задочна, индивидуална и комбинирана форма на обучение и в дуална система на обучение, както и подкрепата за личностно развитие, се осъществяват доколкото и ако е възможно от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии. Обучението включва дистанционни учебни часове, самоподготовка, текуща обратна връзка за резултатите от обучението и оценяване.“;
б) създават се нови ал. 2 – 4:
„(2) След отмяната на извънредното положение присъствието на деца и ученици на територията на институции от системата на предучилищното и училищното образование се допуска за осъществяване на неотложни дейности по приключването на учебната 2019/2020 г. и за подготовката на учебна 2020/2021 г., ако е невъзможно тези дейности да се осъществят от разстояние в електронна среда и/или се налага реалното присъствие в училище.
(3) След отмяната на извънредното положение груповото присъствие на деца и ученици на територията на институции от системата на предучилищното и училищното образование извън случаите по ал. 2 се допуска след уведомяване на министъра на образованието и науката.
(4) В случаите по ал. 2 и 3 директорът на институцията създава организация за стриктно спазване на предписаните мерки от министъра на здравеопазването, като не допуска струпване на деца, ученици или на техни родители, а присъствието на малолетни и непълнолетни ученици става само след съгласие на техните родители.“;
в) досегашните ал. 2 – 4 стават съответно ал. 5 – 7.
15. В чл. 21:
а) в ал. 1 думите „До отмяната на извънредното положение“ се заличават;
б) създава се нова ал. 8:
„(8) С мотивирано решение ръководителят на управляващия орган може да прекрати процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с цел осигуряване на финансиране съобразно необходимостта от мерки и за преодоляване на настъпилите последици.“;
в) досегашната ал. 8 става ал. 9.
16. В чл. 25 думите „не по-късно от един месец“ се заменят с „до 12 месеца“.
17. В преходните и заключителните разпоредби:
а) в §2:
аа) в ал. 1 думите „в условията на извънредно положение“ се заменят с „по време на извънредното положение“;
бб) в ал. 2 в изречения първо и второ в началото се добавя „По време на извънредното положение“;
б) в § 6, ал. 1 думите „По време на действието на този закон“ се заменят със „За периода от 13 март 2020 г. до 30 юни 2020 г.“;
в) в § 8, ал. 2 думите „По време на действието на този закон“ се заменят с „До отмяната на извънредното положение“;
г) в § 20, ал. 1 думите „изтича по време на действието на този закон“ се заменят с „е изтекъл по време на извънредното положение“;
д) в § 21 думите „изтича по време на действие на този закон“ се заменят с „е изтекъл по време на извънредното положение“;
е) в § 30, ал. 1 и 4 думите „По време на действието на този закон“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“;
ж) в § 31, ал. 2 думите „По време на действието на този закон“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“;
з) в § 49б, ал. 1 думите „За времето на извънредното положение“ се заменят с „До 31 октомври 2020 г.“;
и) в § 49в думите „до отмяната на извънредното положение“ се заменят с „по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“;
к) създават се § 51а и 51б:
„§ 51а. Разпоредбите на чл. 7, 8, 9, 10, 14, 17, 18, 19, 21 и 22 се прилагат по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна.
§ 51б. Държавните и местните органи в рамките на своята компетентност дават разяснения по прилагането на закона, които обявяват публично.“;
л) в § 52 думите „и се прилага до отмяна на извънредното положение“ се заличават.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Александрова.
Колеги, имате думата за изказване.
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
По този параграф четвърти, който е изключително дълъг и разнороден, с много предложения в различни посоки, искам да Ви акцентирам върху едно от тези предложения, а именно на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители. Намира се на 27-ма страница в Доклада – т. 15, относно създаването на нов чл. 26. Това е т. 5: „Създава се нова т. 15: „15. Създава се чл. 26.“ Коректен ли съм?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, да.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Окей.
Тук се предлага Министерството на туризма да предоставя субсидия за изпълнение на чартърни полети до България – чартърни полети, разбира се, които превозват туристи, чуждестранни туристи за българските туристически комплекси, българските туристически обекти. Искам да акцентирам върху това предложение, защото парламентарната група на ДПС ще го подкрепи.
В тази връзка, първо, правя процедурно предложение, госпожо Председател, да се гласуват отделно предложенията, направени от народния представител Искрен Веселинов, тъй като точно това предложение не е подкрепено от Комисията, но искаме то да бъде гласувано отделно в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Всички дотук, и петото отделно ще бъде гласувано.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, това да бъде гласувано отделно в залата. Това – първо.
Второ, ще направя и редакционна поправка на това предложение, но, първо, да се обоснова.
Уважаеми колеги, действително един от най-засегнатите сектори е туризмът – това е извън всякакво съмнение, не е само така у нас, а и във всички туристически дестинации, дори има съмнение дали изобщо ще има туристически сезон. Но да се надяваме, че поне във втората му половина той ще се осъществи.
Наблюдавам с интерес през последния месец опитите да се намери инструмент за подкрепа на туризма и така леко съм учуден, тъй като инструмент, най-сериозният инструмент за подкрепа на туризма е този. И ще Ви кажа защо. Първо, това е инструмент, който вече се използва в туристическите дестинации, които са конкурентни на българския туризъм – имам предвид туризма в Турция и в Гърция. Това са две туристически дестинации, които освен че географски са до нас, те са и в по-голямата си част – с изключение на някои високи сегменти от гръцкия и от турския туризъм, са долу-горе на нашето ценово ниво. Така че това е конкуренцията, с която трябва да се съобразяваме.
Турция от години субсидира чартърните полети. Разбира се, тя не е страна – член на Европейския съюз, и може да си позволи такава държавна помощ. Обаче сега мерките, които се характеризират като държавна помощ, са доста по-гъвкави. Искам да Ви кажа, че Гърция вече се възползва от гъвкавостта на тези мерки и от този сезон ще субсидира трансферите за туристи до Гърция.
Така че ние сме задължени да подкрепим тази мярка. Още повече че тя има много по-всеобхватен икономически ефект, отколкото подкрепа само и директно за туризма. Първо, тя ще подкрепи пет български чартърни авиокомпании – толкова имаме в България, лицензирани в България. Както знаете, вторият може би най-засегнат сектор, е авиотранспортът. Самолетите са буквално приземени в цял свят. Има нужда българският чартърен авиопревоз да бъде подкрепен. Така че тук с един куршум се удрят, буквално казано на народен език, два заека – подкрепя се и туризмът, подкрепя се и авиосекторът. Но има мултиплициращ ефект и относно другите засегнати сектори – например ресторантьорството. Повече туристи означава ресторантьорският бранш и всички останали, свързани с туризма, да бъдат директно подпомогнати.
Така че предлагам, уважаеми колеги, да осмислим – обръщам се към управляващото мнозинство, и да подкрепим това предложение на колегата Искрен Веселинов, защото то наистина е разумно и това е практика вече, както видяхме, в много високоразвити туристически държави.
Онова обаче, което аз искам да направя като редакционно предложение, в ал. 1 се предвижда субсидия от 6 хил. евро на всеки полет. Това не е много точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В текста, където е. Така ли, господин Цонев?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, в текста. Аз ще Ви представя, приготвил съм текста на редакционното предложение.
Това не е много точно, защото в много от чартърните полети, когато има свободни седалки, се качват и граждани, които използват това за превоз не с туристическа цел. Така че да се субсидира целият полет, не е особено коректно. Затова ще използваме друг похват, а той се използва именно в държавите, за които казах – субсидира се всяка седалка, която се използва да се превозват туристи. Текста ще го прочета първо и после ще Ви го дам.
„Алинея 1 да придобие следното съдържание – ал. 1 на въпросния чл. 26, т. 15 – „Министерството на туризма предоставя на туроператори, които използват авиокомпании с български оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до България с цел туризъм, държавна субсидия в размер на 35 евро за всяка седалка от максималния пътнически капацитет на самолета за всеки полет, изпълнен с български авиопревозвачи. Субсидията се отпуска само за полети със самолети с капацитет от не по-малко от 100 места.“ Тук влизат всички самолети, които притежават авиокомпаниите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Много напреднахте във времето. Във времето напреднахте доста.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: За изказване? Извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Исках да го представя малко по-аргументирано.
Приключвам – ал. 2 и 3 уточняват, че може да са и чужди оператори, но когато е изчерпан българският капацитет. И се дават указания как това да стане.
Заповядайте, госпожо Председател. (Дава предложението.) Надявам се, че ще бъде подкрепено предложението на колегата Искрен Веселинов, което ние подкрепяме, с нашите редакционни поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цонев.
Реплики? Не виждам.
Изказване?
Господин Ангелов. После господин Проданов, господин Божанков.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Министър! Това наше предложение – на Искрен Веселинов и група народни представители, е направено за подкрепа на чартърните полети. Наистина считахме, че е важно да се намери общо решение и всички политически партии в българския парламент да го подкрепят. Важно е да се подкрепи това – повече чуждестранни туристи да имат възможност, когато приключи пандемията, да посетят България и по този начин да подкрепим и българския авиационен бизнес, да подкрепим и българския туристически бизнес. Така че предложението, което направихме – за всеки от тези чартърни полети субсидията да е 6 хил. евро, сме съгласни и с редакцията, която господин Цонев предложи – да бъде 35 евро на седалка, и то на човек, който реално ползва туристическа, а не друга услуга.
Така че радваме се, че и политическото ръководство на ГЕРБ, и премиерът подкрепиха това наше предложение. То е факт – днес беше обявено пред медиите, както и други наши предложения, свързани с ДДС то на туристическите услуги и ресторантьорството. Така че наистина се надяваме всички политически сили в българския парламент да подкрепят тази мярка и тя да бъде факт с редакцията, която направи господин Цонев. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ангелов.
Много сложно се получава, защото това е неподкрепено предложение, което го няма в основния текст. Господин Цонев прави промяна в текст, който не е подкрепен. Ще го подложа на гласуване. Той е неподкрепен и ще го гласуваме отделно.
Заповядайте, господин Проданов, за изказване.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, колеги народни представители! Ще взема отношение във връзка с предложенията за мерките в туризма. Първо, относно удължаването на срока, за да могат туроператорите в срок до една година да възстановят сумите, които са получили от своите клиенти. Накратко какъв е проблемът – за колегите, които не са в темата? Вследствие на извънредната ситуация, която дойде внезапно, туроператорите изпаднаха в много деликатна ситуация. Какво имам предвид? Туроператорите бяха получили предплащания за екскурзии от свои клиенти. В същото време, когато изпаднаха в невъзможност да осъществят тези екскурзии, голяма част от клиентите им започнаха да изискват тези средства, които са предплатили за екскурзиите си, да им бъдат възстановени. В същото време обаче туроператорите, когато са получили тези средства, от своя страна са направили плащания до чуждите хотели, авиокомпании и така нататък. Фактически парите, които са получили от потребителите, не се намират в самите туроператори, защото, както казах, те са предплатили резервацията за почивката на своите клиенти и реално в тази ситуация нямат ресурс, с който да могат да им ги възстановят. Според изчисленията на туроператорите става въпрос за около 250 млн. лв., което е една доста сериозна сума. Голяма част от клиентите са съгласни да получат ваучери, за да се отложи тази почивка за по-късен период, когато отмине извънредната ситуация, но има и такива, които не са съгласни с това.
От тази гледна точка, ако няма намеса, тук изпадаме в опасност наистина голяма част от туроператорите да фалират, а като фалират, рискуват и голяма част от клиентите да не получат парите, които са предплатили за своите екскурзии. Така че от тази гледна точка парламентарната група на БСП подкрепя това предложение. Само че ние сме законодателен орган и винаги трябва да правим максимални усилия, така че да защитим интереса на всички засегнати страни.
С това предложение ние безспорно подкрепяме туроператорите, но в същото време трябва да помислим и за потребителите, които в известна степен са притеснени примерно от фалит на туроператор и той да не може да получи своите пари. Точно поради тази причина, госпожо Министър, призоваваме и Вас да се помисли за някакъв фонд, нещо като гаранционен фонд, който да се поеме от държавата. Вие сте хората, които знаете какво е финансовото състояние и какви са финансовите възможности, така че да има гаранционен фонд, който да гарантира на потребителите, че те все пак ще получат тези свои пари, дори ако, не дай си боже, някой туроператор фалира. Мога да Ви подскажа откъде да се намерят тези пари, които да не са допълнителни. Миналата година гласувахме едни 15 милиона, които бяха към централния бюджет на Министерския съвет, които бяха за допълнителна реклама в туризма. Има 5 милиона, които са заложени за участие на Министерството на туризма в международни туристически изложения, които поради обстановката не могат да бъдат осъществени. Ето Ви една сума от 20 милиона, които са гласувани в тазгодишния бюджет и могат да бъдат използвани във връзка с един такъв гаранционен фонд, така че да са спокойни и туроператорите, и техните клиенти.
Относно издаването на ваучери. Знаете, колеги, ако не знаете, ще Ви напомня – три последователни години, когато приемаме държавния бюджет, от парламентарната група на БСП сме предлагали ваучери за туризма. Така че ние като последователна парламентарна група, независимо че това е Ваше предложение, ще го подкрепим, защото смятаме, че то наистина е полезно и помага за развитието на българския туризъм.
Относно предложенията за промените в Закона за Черноморското крайбрежие и намаляване на половина на концесионните такси на концесионерите или на наемателите на морски плажове тази година. Ние подкрепяме това предложение, защото такава е била нашата последователна позиция в годините, само че държим тук да се запише следното, тъй като досега концесионните такси се разпределят по следния начин – 50% за местната община, 10% за областния управител и 40% за държавата, ние искаме тези 50%, които ще бъдат приспаднати от таксите на концесионерите, да са за сметка на държавата и областния управител, а тези 50%, които остават, да си останат за общините. В морските – малките общини, горе-долу 1/3 от собствените им приходи се генерират от тези концесионни такси, така че те много разчитат на тях и ние не бива да оставяме за тяхна сметка да се плащат тези 50%, които, евентуално, можем да намалим в концесионните такси за тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Проданов. Приключвайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Още две изречения. Относно предложението общинските съвети да вземат решения за намаляване и премахване на туристически такси – това е абсолютно същото, което казах, че не трябва да е за сметка на общините.
Госпожо Председател, само да довърша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Относно предложението на господин Веселинов и което коментира господин Йордан Цонев. Становището на БСП е същото като на господин Цонев – тук ние не целим да докараме в България самолети, ние целим да докараме туристи. Поради тази причина субсидията трябва да бъде на седалка или на турист, защото иначе виждам как Вие сте го смятали – самолет с 200 места по 30 евро на турист са 6 хил. евро. Да, но ако самолетът е наполовина пълен – тоест ако туристите са 100? Така че ние търсим туристи, а не самолети. Затова бихме подкрепили това предложение с направените от господин Цонев промени, защото това е нормалното и това е работещото предложение. Прилага се в Турция, в Сърбия дълги години, което на нас като член на Европейския съюз не ни беше възможно. Това беше нелоялна конкуренция и сега задължително трябва да се възползваме от тази мярка. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Проданов.
Реплики?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Бих искал да направя едно допълнение, тъй като има алтернатива. Действително българската държава трябва да подкрепи бизнеса и развитието на туризма, но влезте, колеги, да видите немската държава какво прави. Подкрепяйки Луфтханза, немската държава е взела решение и в момента води преговори да дава пари на Луфтханза срещу акции, и немската държава става собственик на част от акциите на Луфтханза. За в бъдеще тези акции ще носят на бюджета приходи или когато се стабилизира компанията, както са правили в други случаи, те могат да продадат акциите обратно на пазара. Така че тук има алтернатива, която не е обсъждана, госпожо Председател, тъй като тези текстове бяха обсъждани само в Правна комисия. Ако бяха дошли и в Бюджетната и в Икономическа комисия, където им е мястото, тогава можехме да предложим и други алтернативни решения. А не мисля, че немското правителство е по-наивно от българското. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гечев.
Само да припомня, че работим по Решение за работата на Народното събрание в условия на извънредно положение и разпределяме законите само в една комисия – така е възприето до утре, когато изтича извънредното положение.
Господин Проданов, дуплика ще направите ли?
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаеми професор Гечев, това, което казахте Вие, наистина е един сериозен политически разговор. Ние от БСП не един и два пъти сме повтаряли нашето разбиране за това, че ролята на държавата трябва да е особено силна, особено в такива кризисни ситуации, но съм песимист. В тази политическа конфигурация – на сегашното Народно събрание, този разговор е невъзможен или по-скоро е невъзможно постигане на политическо съгласие в тази връзка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Проданов.
Колеги, за изказване са се записали господин Божанков, господин Гьоков и госпожа Янкова, но понеже я обявих, нека да направим половин час почивка. (Реплика от ОП.) Да, госпожа Цветкова е след господин Божанков и тогава е господин Гьоков. Ще продължа да записвам за изказвания и след почивката.
Половин час почивка до 16,35 ч.
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Дотук за изказване са се записали господин Божанков, госпожа Цветкова и господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, от място): И госпожа Дора Янкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И госпожа Янкова.
Ще продължа да записвам. Само да знаете каква е поредността.
Да изчакаме още малко колегите да влязат в залата.
Господин Божанков, заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Надявам се, всички сме съгласни, че кризата е конкуренция и непазарни мерки, които до вчера са били немислими, днес се превърнаха в норма. В зависимост от това какво прилагат различните държави спрямо своята икономика, след кризата едни ще излязат конкурентни и по-добри от други.
В тази връзка направих анализ, благодарение и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, какви мерки се прилагат в различните държави и най-вече в съпоставимите на България икономики, като Сърбия, Хърватия, Словения, Естония.
Българското правителство предложи работещи мерки като 60/40, кредити, но те са работещи за секторите, които все пак, въпреки намалените обеми, запазиха своята дейност. За затворените сектори тези мерки са неработещи и това не е мое мнение, това е мнение на професионалните гилдии. Тъй като те са спрени изцяло със заповед на министъра, но продължават да плащат разходи – за такса смет, осигуровки и така нататък – тяхната ликвидност силно намалява. И моето предложение е в тази посока: да налеем ликвидност, без обаче да правим никакви подаръци, без да има щети за бюджета, без никой в България да е ощетен.
Предложението ми е следното: лицата, чиято дейност е преустановена, да могат да задържат плащането на осигурителни вноски за три месеца след вдигане на извънредното положение и да изплатят тези си задължения до края на годината. Такава мярка работи от началото на извънредното положение в една държава като Сърбия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Редакционна поправка ли правите, или изказване?
ЯВОР БОЖАНКОВ: Изказване правя, госпожо Председател.
Също така лицата, чиято дейност е преустановена, да могат три месеца да не плащат ДДС към държавата и да направят това до края на годината. Това ще даде огромен ресурс и ликвидност в така засегнатия сектор, какъвто например е ресторантьорският бранш. Съседна Гърция, която е намалила своето ДДС от 12 на 9%, също е отложила с няколко месеца плащането именно с цел да налее ликвидност в сектора.
По отношение на местните данъци и такси отново давам за пример ресторантьорите, те не са работили, но са продължили да плащат такса смет, без да изхвърлят боклук. В това няма логика, не е справедливо.
Затова моето предложение е в тази посока, подчертавам – не ощетява бюджета, и се надявам да бъде прието. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Божанков.
Реплики? Не виждам.
Госпожо Цветкова, заповядайте за изказване.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Бих искала да обоснова предложението на ВМРО да бъде удължен срокът, в който туроператорите да възстановят сумите на клиентите си, които са ги предплатили за туристически пътувания, които вече са отменени.
Туроператорите и туристическите агенции бяха принудени да преустановят своята дейност с обявяването на извънредното положение на 13 март и с оглед на кризата, свързана с COVID-19 в световен мащаб. Това доведе до отлагането на голяма част от туристическите пътувания. Всъщност огромният проблем пред туроператорите в момента е именно възстановяването на средствата на клиентите, които не са осъществили своите отменени пътувания. Средствата на клиентите обаче вече са заплатени от българските туроператори на техните туристически партньори в страната или в чужбина – хотели, авиокомпании или други превозвачи, които извършват сухопътен или морски транспорт. За да възстановят авансово плащанията на клиентите си, те трябва, първо, да ги получат от своите чуждестранни контрагенти, които обаче са взели жизнено важните решения за оцеляването си – да прехвърлят получените суми за ползване в бъдещ период, за да не бъдат загубени. И тези предложения на техните чуждестранни контрагенти са подкрепени институционално от техните държави и правителства.
Считаме, че срокът от два месеца, който беше предложен по вносител на първо четене, за да бъдат възстановени именно тези суми на клиентите, предплатили транспортни пътувания, е твърде кратък и би довел до фалит много голяма част от туроператорските фирми. Те няма да успеят да генерират тези приходи, така че да могат да възстановят сумите на клиентите си. Много туроператори, които ще бъдат принудени да фалират, всъщност ще прехвърлят тези задължения на застрахователите, които също едва ли ще успеят да се справят. Така се рискува голяма част от клиентите да загубят завинаги тези предплатени суми за туристически пътувания.
Ето защо ние предлагаме срокът за възстановяване на предплатените от клиентите суми за екскурзии и туристически пътувания да бъде 12 месеца, считано от датата на отмяната на извънредното положение, като това се отнася за онези клиенти, които не искат да се възползват от възможността да ползват ваучер, или да бъдат компенсирани по друг начин за тези предплатени пътувания. Удължаването на срока не само че няма да струва нищо на бюджета, но и ще спести милиони на държавата, защото много фирми ще бъдат съхранени, ще бъдат запазени работни места и ще бъдат избегнати последващи масови съдебни дела.
Тъй като Законът засяга пътуванията, отменени поради обявеното извънредно положение, ние предлагаме в чл. 25 да се добави „или поради наложените мерки за преодоляване на последиците след неговата отмяна“.
В заключение, бих искала да кажа, че смятаме, че този срок от 12 месеца за възстановяването на сумите на клиентите от туроператорите е добър и ще предотврати затваряне на бизнеси и фалити, и ще гарантира сумите на хиляди български граждани, които са ги предплатили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Цветкова.
Реплики? Не виждам.
За изказване, господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Госпожо Министър, няма да бъде за туризма, ще извинявате. Уважаеми народни представители! Медицинският проблем с вируса няма да коментирам – нито ми е работа, но аз смятам, че не точно вирусът, а последствията от ограничителните мерки, които предприехме покрай вируса, се отрази много сериозно икономически на фирмите в България, на бизнеса в България. И бизнесът, поради намаляване обема на работа, или пък поради рестриктивни мерки, се наложи да се справя с персонала, който работи при него. Те подходиха по няколко начина.
Голяма част от тях пуснаха в принудителен отпуск служителите си. Имам предвид платен принудителен отпуск, което ние дори им разрешихме чрез Закона за мерките в извънредното положение. Това няма нищо лошо, но там се стигна и до крайности в платения отпуск, но все пак тези хора, които излязоха в платен отпуск, имат някакви доходи в този период.
Другото действие, което предприеха работодателите, е да пуснат голяма част от персонала си в неплатен отпуск.
Третият вид освободени са освободени по взаимно съгласие. Те също са ощетени, защото нямат право и не могат да си получават в пълна степен обезщетението.
И следващото освобождаване са съкратени заради намаляване обема на работа или по някакви други причини, но тези хора могат да се регистрират в бюрата по труда и да получават там съответстващото обезщетение на това колко дълго са се осигурявали, в какъв размер са се осигурявали. Там, тъй като процедурата е по-сложна, може би трябва да се намеси Инспекцията по труда и да направи някаква статистика или проучване в колко от тях са спазени сроковете за предизвестие, заплатени ли са предизвестията и така нататък.
Въпросът, който ние си поставяме тук да решим с нашето предложение, е за хората, които са излезли в неплатен отпуск, работодателите са ги пуснали в неплатен отпуск. Мисля, че ако средната заплата в България е някъде около 1000 лв., за година тези хора получават 12 хил. лв. и ние, когато ги лишим засега два-три месеца, това горе-долу е една шеста от годишния им доход и това ще ги постави в много сериозно изпитание. И имайки предвид българската статистика, наблюдения върху доходите на населението, пък имаше едно проучване на Евростат, което излезе в медиите, че една трета от българите силно се затрудняват в плащането на битовите си сметки – битовите задължения за ток, вода, газ и така нататък. И сега, когато тези хора са пуснати от работодателите си в неплатен отпуск, те нямат спестявания да посрещнат тези разходи.
Затова ние предлагаме на наетите към 13 март 2020 г. на трудов договор в частния сектор лица, които в резултат на ограничителните мерки ползват неплатен отпуск, да получат месечна субсидия в размер на минималната работна заплата за страната и дължимите осигурителни вноски чрез Националния осигурителен институт за всеки месец от периода на извънредното положение, през които са били в неплатен отпуск не по-малко от 15 работни дни. Смятам такова обезщетяване на тези хора за справедливо, защото това ще им помогне да не изпаднат в позиция на крайна бедност и да могат да си стъпят на краката.
Същото предлагаме и на самонаетите лица, защото колкото и да се хвалим по медиите предимно, че сме предприели всички стъпки за обезщетяване на хората, които са засегнати от мерките срещу вируса, към тях няма такива действия. Общо взето в България има към 215 хиляди самоосигуряващи се лица, от които – показва статистиката – около 120 хиляди са засегнати от тези мерки и трябва да бъдат подпомагани. Това ни е другото предложение.
Може би е резонен въпросът откъде ще дойдат парите за тези подпомагания. Аз казвам, че пари има, защото в началото премиерът, правителството обяви, че над 4 млрд. лв. ще бъдат похарчени за преодоляване на последствията от коронавируса. До момента едва ли са похарчени повече от 10 млн. лв., така че има ресурси и би могло да бъде прието нашето предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Реплики? Не виждам.
Госпожо Янкова, заповядайте за изказване.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Още от самото начало на извънредното положение, по време на самото извънредно положение и сега – два дни преди изтичането, готвейки се за последващите мерки, ние от парламентарната група на „БСП за България“ винаги сме поставяли въпроса за българските общини – за състоянието, в което те изпаднаха, изпълнявайки решение на парламента и съответно бидейки на предния фронт в самото извънредно положение.
Но тъй като в самото начало Вие бяхте по-скептични, сега искам да Ви заявя няколко цифри, уважаеми колеги. За целия този период има сериозно намаление в постъплението на местните данъци и такси и спадът на собствените приходи за март и април спрямо темповете на предишни години за големите общини е над 75%, за областните центрове е от 40 до 65% спад, а за средните и малките общини е от 20 до 45%. Това са общите мотиви към нашето предложение.
Независимо от това общините продължават ежедневно да отговарят и да се грижат за всички публични услуги за местното население във взаимодействие с местния бизнес по отношение на повечето ангажименти по управление на отпадъците, поддържане на чистотата в населените места, уличното осветление, проблемите, които възникнаха с обществения транспорт, социалните услуги.
Вие, надявам се, информирано знаете, че голяма група от хора – около 36 хил. лица, които са ангажирани с всичко това, което е на предния фронт, близко до самите хора, самите общинари се занимават с това, но собствените приходи са нещо изключително важно. Ако те през бюджета, през делегираните от държавата дейности имат средства, то за издръжката, за функционирането на общината, за публичните услуги – това е друго. Това бяха непланирани разходи.
Ние отново се обръщаме към Вас да видите нашето предложение по чл. 28. Това е за преодоляване на последиците от извънредното положение. Ние отново се обръщаме да помисли парламентът и да вземе решение за 10% увеличение на средствата на българските общини.
На второ място, нашето предложение е аналогично с това, което Сдружението на общините поискаха от всички парламентарни групи – да използват временен безлихвен кредит и той да е при облекчени условия, за да могат да компенсират дейностите, по които имат липса. Общините да имат възможности да ползват натрупаните спестявания и отчисления, обезпечени по Закона за управление на отпадъците, по сметки на Регионалната инспекция по околната среда и водите и съответно средствата, които са им останали от зимното поддържане, да имат възможности да ги ползват за капиталови разходи, както и в бюджетните отношения. Това, което ние конкретно сме разписали – при излишъци, при остатъци от минали години, да имат възможности да ги харчат във вътрешните отношения.
И нещо, което се споделя от почти всички парламентарни групи – да не се налага запор върху банковите сметки. Тук искам да се обърна към председателя на парламента и към председателя на Комисията, тъй като ние направихме тези предложения именно тук, в § 4. По същество, уважаеми колеги, те са приети. По същество нашето предложение за запора се съдържа в предложението на Комисията по чл. 12, т. 3, чл. 5 буква „б“: „не се налагат запори до два месеца след отмяна…“. Кажете поне: тъй като е на опозицията, по принцип се приема.
След това, прието е предложението на колегата Александър Иванов и е разписано с чл. 38 и 39, което е същото като нашето предложение.
Прието е предложението на колегата Ивелина Василева с едно изключение, че ние искаме средствата за околна среда тази година общините да не ги връщат в регионалните инспекции. Колегата Василева предлага те да бъдат върнати до 31 декември, тоест там имаме разминаване, за което аз ще се обърна към нея да го оттегли и да оставим тези средства, или за първи път ние имаме в парламента съгласие по въпросите за общините. Сега дори не казвайте, че е по наша инициатива, а кажете, че е общо решение.
Но искам да се обърна към Вас, госпожо Председател на парламента, и към председателя на Комисията към Доклада да се направи редакционна бележка: в частта от чл. 28 в това предложение да се запише, че се приемат по принцип предложенията и те се отнасят в параграф еди-кой си, съответно разписани в този доклад и в Закона. Иначе не е коректно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Янкова.
Моля, коректно да се напише в стенограмата, да се отбележи забележката на госпожа Янкова.
Реплики? Не виждам реплики.
Госпожо Желева, заповядайте за изказване.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Ще взема отношение по предложението, което правим. В т. 14а се създава чл. 26, касаещ наетите към 13 март на трудов договор в частния сектор, които в резултат на ограничителните мерки ползват неплатен отпуск. Ние предлагаме те да получат една минимална работна заплата заедно с осигуровките – това е в размер на 725 лв., като сумата да се изплаща от Националния осигурителен институт и те да са ползвали неплатен отпуск не по-малко от 15 работни дни по време на извънредното положение.
Защо правим това наше предложение? В Закона за мерките ние предвидихме, че работодателите нямат право, без съгласие на работника, да пускат работниците в неплатен отпуск. Но какво се случва в реалността? Случва се, че докато работодателите чакаха мерките от държавата, те предпочетоха да убедят, или по-скоро да принудят, една част от работниците да излязат в много голям неплатен отпуск.
Стигнахме до мерките – какво предлага държавата като подкрепа? Мога да кажа, че мерките, които се предлагат, са брифингови или само за пред брифингите, защото, досега и днес, се предлагат мерки, които не могат да достигнат реално до хората.
Ще започна с първата, може би ще кажете след малко, че не касае този текст, но мярката 60/40 донякъде може и да работи, но какво се случва? Предвидихме един милиард и половина за тази мярка, но до момента са изразходвани около 30 милиона, най-накрая може би ще бъдат изразходвани не повече от 100 – 150 милиона и това ще бъде за фирми, които в действителност имат само спад в дейността си. А всички фирми, които са преустановили дейността си, не могат да се възползват от тази мярка.
Следващото – това, което предложихте за малките фирми, които са преустановили дейността си, така наречените грантове – безвъзмездната помощ, която трябваше да стартира от 11 май, но и тя се сгромоляса. Фирмите ще чакат още един или два месеца, ако евентуално ще могат да се възползват от нещо конкретно.
На трето място – кредитите. Колко кредита ще се отпуснат, накрая ще видим, но аз смятам, че ще е много малък процент, пък и хората не заслужават да бъдат подпомогнати само с кредити, защото и така ситуацията е много тежка за тях – най-вече за малките предприятия за микропредприятията.
Стигам до еднократната помощ, отнасяща се за родителите, които гледат децата си вкъщи и трябва да ползват неплатен отпуск. Защо и преди малко казах мярка за пред брифинга, мярка, за да се оповести гръм? Защото първоначално тази мярка беше с условия, от които почти никой не можеше да се възползва. Малко по-късно тази мярка уж разшири обхвата си и Министерството заяви, че всеки ще може да се възползва от определените условия, които заявиха. Всъщност обаче се оказва, че указанията, които Министерството дава към Агенцията за социално подпомагане, са съвсем различни и отново една малка част ще могат да се възползват.
И така, тази мярка, която Вие толкова много, всяка сутрин чуваме как министър Сачева заявява, че е за тези, които са в неплатен отпуск, и е работеща, всъщност се оказва, че и тя не е.
Тук говорим обаче за нещо по-полезно, нещо по-работещо и това е нашето предложение – всички, които са в неплатен отпуск, защото родителите заслужават помощ, тя трябва да е много по-значима. Но какво се случва с тези, които са били принудени да бъдат в неплатен отпуск два месеца? Още повече че помощта от 375 лв. се отпусна и процедурата стартира едва на пети май – това са почти два месеца без никаква финансова помощ за тези хора, които се наложи да останат вкъщи без нула доходи.
Вторият член и нашето предложение за самоосигуряващите се лица. По същия начин – една минимална работна заплата за тези, които са самоосигуряващи или самонаети лица. Преди няколко дни пак гръмко се оповести, че ще могат да се възползват самонаетите, свободните артисти. Но защо само те? Защо още един път в обществото има разделение на професии, разделение на хора, разделение на групи? Само 1200 души от тези артисти ще могат да се възползват от тази помощ. Още един път, с така направените мерки се създава хаос с условията и те не могат да се възползват.
Малко сте в залата, колеги, но Ви призовавам: дайте доводи за това защо няма да приемете нашето предложение! Защото това е предложение, с което реално безвъзмездно помощта ще стигне до тях. Само с политика, която да е за шезлонги подкрепа – не става! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Желева.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Господин Иванов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми колеги! Аз преди минута не взех правото на лично обяснение, но мисля, че е хубаво да отбележим нещо към колегите преждеговоривши от Българската социалистическа партия, че многократно по време на извънредното положение и предния път, когато разглеждахме промените в Закона за извънредното положение, ако бъдете откровени, постигнахме консенсус по доста от текстовете. Обаче тогава пак колеги от Вашата партия излизаха и казваха, че не са приемани Ваши предложения, когато по смисъл и по съдържание голяма част излязоха като общи текстове на българския парламент и мисля, че така беше правилно.
И сега да правим коментари от тази трибуна, че наистина предложения, които са в унисон с предложенията на Българското сдружение на общините и са приети в частност, по-нататък в текстовете имат своето съдържание и са намерили отражение в законодателната инициатива, която съм упражнил… Но специално в предложението, което се съдържа в този параграф, да отбележим, колеги – заставам в защита на своето предложение, което се радвам, че е подкрепено от Комисията и да отбележа защо според мен е важно. Защото успяхме с предния закон по време на извънредното положение и мерките в него да защитим българските граждани и тези, които са в положение да не могат да обслужват своите кредити или са задлъжнели към частни съдебни изпълнители – имат такива решения, които трябва да бъдат изпълнени, ние отложихме това до края на извънредното положение.
С моето предложение, подкрепено от мнозинството, предполагам и от всички в залата – надявам се после, да дадем на българските граждани глътка въздух два месеца след края на извънредното положение да не могат да бъдат осъществявани въводи и изпълнителни производства от частни съдебни изпълнители спрямо физическите лица. Българските граждани мисля, че заслужават тази глътка въздух, като съм си позволил да направя своето предложение – условната възможност, че задлъжнели лица, които имат изричното желание да осъществят или да приключат, така да се каже, да намерят мерки, с които да приключат своите задължения, тази процедура да бъде изпълнена от частните съдебни изпълнители, да го направят със свое изрично писмено съгласие, без да дължат допълнителни такси и услуги.
Затова, колеги, моля да подкрепите изцяло този текст и да продължим наистина този закон с приемането на пълния текст, защото мисля, че е изключително важен за българските граждани и бизнеса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Реплики? Няма.
Изказвания?
Господин Симеонов заяви изказване, след това госпожа Клисурска, после господин Милев и господин Стойнев.
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! По тази точка от внесения законопроект бих желал да коментирам това наше предложение, което до голяма степен беше удовлетворено. Благодаря на колегите от ГЕРБ за разбирането. В една част не беше удовлетворено, но така или иначе, нашето предложение по този параграф е насочено основно към подпомагане на най-тежко пострадалия от коронавируса икономически бранш, а това е точно туризмът.
С поредица от предложения ние се опитахме да създадем условия за стимулиране на възстановяването на този бранш – думата не е точно „възстановяване“, тъй като към настоящия момент, както казах, той е буквално неработещ, и то по причина на държавни решения, по причина на заповед на здравния министър, като една крайно наложителна мярка за ограничаването на разпространението на епидемията от коронавирус.
На първо място, искам да изразя своето задоволство, че както с Министерството на туризма, така и с колегите от ГЕРБ, надявам се и с колегите от опозицията, намерихме едно общо решение за намаляване, драстично намаляване на цената на чадърите, на шезлонгите и масите – това са плажните принадлежности, и към настоящия момент в резултат на проведени разговори вече имаме и концесионери и наематели на плажове, които ще предоставят тази услуга срещу нула лева. Нула лева! С оглед на различния вид концесия, различния вид плащания и етапите, на които за всяка една от отделните концесии и наеми се допуска до максимална стойност на плажните принадлежности – до 50% от заявените в концесионните договори или в наемните договори, което означава, че по Българското Черноморие тази година цената на плажните принадлежности ще бъде или нула, или ще се колебае някъде между 1,50 лв. до около 3,50 лв. приблизително.
По наше виждане това е доста добра мярка, привлекателна мярка, която, надяваме се, ще даде тласък и то още от момента на освобождаването на ограничителните мерки, свързани с използването на плажове, ще даде възможност – дай боже, това да съвпадне с хубавото време през лятото, нашите плажове да бъдат изключително привлекателни и достъпни, на ниски цени – това, което до момента много сериозно пречеше на развитието на вътрешния туризъм, тъй като знаете, че нашите сънародници предпочитаха безплатните принадлежности и безплатното море по гръцкото крайбрежие, донякъде и по турското, отколкото българското.
Така че нашата цел е с тази мярка, както и със следващите, които ще споделя, е ударно да възстановим и активно да дадем възможност да заработи българският туризъм на високи обороти от самото начало. Естествено, че за това са нужни предварителни подготвителни мерки, каквито са и тези предложения.
Другото, което също беше прието, беше удължаването на срока на строителството по Черноморието дотолкова, доколкото го има, естествено – до 15 юни. Знам, че срещу това ще има възражения от псевдозелените екоорганизации в България, но това е една мярка, която по никакъв начин няма да попречи на туризма, тъй като такъв няма и не се очертава да има до средата на юни. Досега законовата мярка за националните курорти – специално говоря, беше 15 май, сега я удължаваме до 15 юни. Това няма по никакъв начин да ощети евентуално почиващите, защото не се очаква такива да има.
Другата мярка, която беше приета, това е удължаването на срока за възстановяване на платените средства от ползващите туроператорски услуги, от страна на туроператорските фирми към ползващите услугите. Това също е една резонна мярка, тъй като досега предложеният срок от два месеца беше абсолютно недостатъчен. Туроператорските фирми са направили своите разходи и те, за да могат да върнат пари, трябва да имат възможност, така да се каже, образно да завъртят още един сезон, което ще стане, ако бъде подкрепена тази мярка – надявам се да бъде подкрепена, за 12 месеца, като се запазват правата на потребителите да ползват ваучера разсрочено, а не да претендират за средствата си, ако искат да си върнат парите. Това ще стане, както казах, така, че да не съсипе, да не доведе до фалити на туроператорските фирми.
Следващата мярка, която частично беше приета, за което пак благодаря на ГЕРБ, и ще се опитам да бъда кратък, това е използването на талони – купони, с чуждицата ваучери, в България за платилите социалните си осигуровки. Основно тази мярка ще бъде прилагана за хората, които бяха на предния фронт в борбата с епидемията. Това са полицейски служители, това са медицински персонал – описани са, ще ги видите в нашето предложение, което ще направим не сега, а в Закона за ДДС-то, за да огледаме внимателно текстовете.
И най-накрая, естествено, старата борба с много сериозни лъкатушения и противоречия – приемането на данък 9%. Мисля, че това е резонно, мисля, че това е едно изравняване с хотелиерските услуги, което е съвсем естествено, тъй като един и същ оператор на туристически услуги предлага на две различни данъчни ставки услуги в своя хотел – едни 9% в хотелската част, и 20% в ресторантьорската част.
Така че още веднъж – надявам се тези мерки да бъдат подкрепени като крайно наложителни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов.
Реплики?
Реплика – господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Симеонов, няма как да не адмирираме в крайна сметка, когато става въпрос за такъв конкретен отрасъл, когато има разбирателство и се предприемат подобни мерки. Но вижте как ще изглеждаме ние от парламента, когато довечера сме в новините – шезлонгите и чадърите, уважаеми български граждани, са безплатни! Вече ще имате и ваучери, които все още не знаем колко ще бъдат – може би 210 лв., може би 250 лв. Всички почивайте на Българското Черноморие!
Само че в същото време, господин Симеонов, какви са конкретните мерки за подпомагане на хората да стигнат до Българското Черноморие? И тези хора ще имат ли възможност да стигнат до Българското Черноморие? Защото в крайна сметка ние в момента – това, което Вие предлагате, е да има един кредит от 4500 лв., така че хората да го вземат, да отидат на Българското Черноморие и след това с години да го връщат този кредит.
Аз не казвам, че не подкрепям това, което Вие предлагате, напротив, казвам, че за този сектор, който бих казал, че е индустрия – близо 15% от брутния вътрешен продукт се генерира от туризма, но ние трябва да имаме много по-устойчив анализ, ние трябва да имаме много по-устойчива подкрепа за българските граждани, защото в момента, колеги, решаваме и правим мярка на парче! И аз може би след това ще имам възможност и да се аргументирам за това, което ние предлагаме, но в крайна сметка Вие предлагате нещо, което за тези хора… Някой може въобще да си каже: добре де, за какво ми предлагат, като не знам дали ще мога и да отида дотам?! Нула лева чадър, нула лева шезлонг – дори, ако си спомням, това беше записано май в Програмата на Политическа партия ГЕРБ. Добре, че е кризата, за да се изпълни тази мярка, или може би добре пък, че сте и Вие, за да им подскажете как да я изпълнят.
Но вижте, това са мерки на парче, мерки, които няма да доведат до удовлетворение, до спокойствие на българските граждани, защото тук е важно да съхраним потенциала за един икономически растеж и това е човешкият ресурс! Дайте мерки, за да покажете как Вие ще запазите и развиете човешкия ресурс! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП): Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Симеонов, във връзка с анонса, който направихте за ваучерите и разбирателството между Вас и ГЕРБ, в предишното си изказване аз казах, че темата с ваучерите ние сме я предлагали през последните три години, така че ще Ви подкрепим в това предложение за ваучерите. Но искам да Ви обърна внимание, тъй като Вие направихте анонс, че ще предложите това с промени в някои от данъчните закони – мисля, че казахте, във връзка със сумата на ваучера. Защо?! Защото, доколкото разбирам, Вашето предложение е за 210 лв., нали така?
Според мен Вие сте направили някаква сметка: седем нощувки по 30 лв. – долу-горе за една седмица да помогнат тези ваучери. Но нека да не забравяме, че никой не ходи сам на море или на планина, или на почивка. Обикновено хората ходят със семейството си. Така че може би трябва да помислите малко за стойността на самия ваучер – да бъде малко по-висока. Това Вие трябва да го направите, защото сте в управлението. Вие знаете какъв е финансовият ресурс, с който разполагаме, така че тази стойност на ваучерите да е малко по-голяма, за да може едно три- или четиричленно семейство да отиде на тази почивка.
Съответно тези изчисления, които ние сме правили за обхвата на хората от първа линия от медицинския персонал и униформените в МВР, са в рамките на около 50 хиляди, което с три-четиричленно семейство тази мярка ще обхване около 200 хиляди българи. Така че казах – ние подкрепяме тази мярка, но Ви призоваваме да оптимизирате малко, да увеличите сумата, така че наистина да може всички, които се възползват от тази мярка, всъщност да се възползват целите им семейства, защото смятам, че така е редно и правилно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Проданов.
Друга реплика? Няма.
Господин Симеонов, заповядайте за дуплика.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Първо – на господин Стойнев: цената е 210 лв., защото останах с впечатление, че не сте наясно с цената. Според господин Проданов тя е малка. Но когато сме правили нашите разчети, сме ги правили на база 2 700 000 човека социално осигурени, с редовно внасяни осигуровки плюс 700 000 от образователния сектор. Тогава се получаваше доста сериозна сума – над половин милиард.
Приемам Вашето предложение, господин Проданов, ще обсъдим – Вие също имате право да предлагате сума. При положение че доста се ограничи тази мярка, може да се помисли върху сумата, макар че все пак това е цена за по-ниско звезден хотел, място за настаняване от рода на къща за гости, семеен хотел – една до две звезди. От порядъка на 30-ина лева е нощувката. Някъде в тези цени задължително влиза закуска, но някой път влиза и вечеря. За едно семейство стават 420 лв. – все пак си е нещо. От друга страна, няма нищо лошо всеки да се бръкне и да добави по някой друг лев за някоя допълнителна услуга.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България, от място): Ако има къде да бръкне!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От репликата на господин Паунов чувам подкрепа на тезата на господин Стойнев, че няма кой да отиде на плаж. Не мисля, че кризата с всичките си негативи е нанесла такова необратимо и тежко поражение върху финансовите възможности на средния българин – говоря за средния българин, че да сме сигурни, че той няма да има пари за плаж.
Все пак да не забравяме, че същият този среден българин формираше едни опашки от Благоевград до Кулата за всеки три почивни дни, за да отиде на гръцкото крайбрежие, на гръцкия плаж.
Има и доста браншове, и доста сектори от икономиката, които работят – има такива, които работят с няколко пъти по-голям оборот. Нека да дадем тази възможност, която всъщност е насочена към подпомагане на туризма, подпомагане на вътрешния туризъм.
Тук, както каза господин Проданов, става въпрос за няколко десетки хиляди човека, със семействата си, да речем, 150 – 200 хиляди. Все пак това е нещо!
По-добре гълъб в ръката, господин Стойнев, отколкото орел в небето. Това успяваме – това прокарваме. С Ваша подкрепа, естествено, надявам се това да стане.
По отношение на мерките на парче – да Ви припомня, че в някакъв период от време съм упражнявал друга длъжност, отговарял съм и за туризма. Не мисля, че мерките са на парче. За съжаление, не бяха приети в пълния им размер. Ние предложихме девет мерки – до момента са приети две и други две, но частично. Пак казвам, аз съм благодарен и на онова, което постигаме, защото това ще е реална помощ (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), останалото са обобщения – общи приказки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Разбира се, че имаме притеснения, че се правят мерки на парче, защото в крайна сметка сме притеснени и за потенциала, и за предвижданията, които Вие като управляващи имате, и това, което ние като опозиция виждаме! Самият факт, че Вие не смятате, че има някакъв проблем, е тази разлика – от вчера излезе Конвергентната програма, в която Министерството на финансите казва: „Дефицитът за тази година ще бъде минус 3%“, само че Европейската комисия казва минус 7,2! Разбирате, че разликата между минус 3 и минус 7,2% е огромна и ние имаме право да се съмняваме, защото виждаме, че и мерките, които Вие предлагате като цяло за икономиката, за съжаление, не работят!
Един милиард лева са предназначени за мярката 60/40 – два месеца по-късно едва 13 млн. лв. де факто реално са стигнали до хората! Тук вече големият въпрос е: ние адекватни ли сме на съвременната криза? Защото това, което дебатираме тук, за мен показва, че сме тотално неадекватни, колеги! (Оживление в ГЕРБ.)
Защото желанието на всички – предполагам, че като защитаваме и представляваме българските граждани, за нас основна цел е да се грижим за благосъстоянието, за доброто на българските граждани – съответно трябва да бъдат такива и мерките!
Как парите стигат до гражданите? Вижте, както го правихме 2008 г., 2009-а, сега го правим по същия начин – държавата дава парите на банките, банките дават парите на фирмите, фирмите дават парите на гражданите! Защо е необходимо това цялото нещо – питам аз?! Защо не може да направим от държавата да отидат до гражданите?
Онова, което БСП предлага в момента, и го чуйте, защото съм убеден, че тепърва ще започнат тези дебати, които започват днес в Европа, и ние няма как да избягаме от тях – това е въвеждането на универсален базов доход! Онова, което Левицата предлага в момента за самоосигуряващите се, за тези, които са в неплатен отпуск, са първите стъпки именно за въвеждането на такъв универсален базов доход!
От вчера, скъпи колеги, португалската министърка на труда и социалната политика Ана Мендес, Пабло Иглесиас – вицепремиерът на Испания, заедно с господин Каталфо – министър на труда и социалната политика на Италия, започват европейския дебат спрямо всяка една държава какъв да бъде именно този универсален базов доход! Разликата между Вас и нас е, че Вие искате там да има и за хората, и за шезлонга, и 210 лв. – разбира се, че са хубави неща; но това, което искаме ние, е наистина хората да усещат сигурност, хората да имат тази базова сигурност, която да им позволява да водят достоен живот! Защото никой не може да каже тази криза колко време ще продължи и какви ще бъдат последиците! (Оживление в ГЕРБ.)
Да, ние можем да предлагаме мерки за това лято, колеги, но истината е, че тежкият бич ще се стовари през януари и февруари месец! Дотогава какъв е стимулът за реалната икономика? Какъв е стимулът за образованието или за здравеопазването? И най-вече как ние запазваме този човешки потенциал? Защото ролята ни като народни представители е не само да се грижим за финансовото състояние на страната, а да се грижим и за доброто състояние и благоденствието на българските граждани!
Когато има това директно монетарно финансиране, когато има криза на потреблението, както от вчера започна да говори и главният икономист на Ситибанк, наистина трябва да се предприемат подобни стъпки, както го направиха вече в най-либералната страна!
Този дебат, уважаеми колеги, започва! Да, Вие казвате – това е едно предложение на Левицата, това е една социалистическа идея, но ние не можем да избягаме оттам, защото важното за всеки един икономически растеж, за да има устойчиво развитие, това, разбира се, са капиталите, технологиите, но ключовото започва да става човешкият потенциал, човешкият фактор! Ние трябва да наблегнем на него, защото тази директна помощ е необходима на хората! Не отново да наливаме пари във финансовия сектор, както го направихме 2008 г. и парите останаха там!
Нека този път да имаме разум, както вече започват да го правят и в другите държави! Да, повтарям, имате право да спорим, имате право да го отхвърлите, но моделът се променя! Моделът, факторите за растеж се променят и този дебат трябва да започнем да го водим тук, в парламента. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Реплики? Не виждам.
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Минаха два месеца от извънредното положение и фактите са едни – 60 000 фирми в България бяха затворени по време на това извънредно положение. Около 300 и повече хиляди фирми в момента са засегнати от кризата. За съжаление, сме именно ние, които трябваше през Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и сега през този Законопроект за изменение на Закона за здравето да предложим такива социално-икономически мерки, които да подпомогнат тези хора.
Когато слушах дебата за шезлонгите, уважаеми колеги, се сетих за прословутата реплика: „Като няма хляб, ще ядем пасти“ – сега, като няма хляб, ще ходим на море. И я перифразирам, защото, за съжаление, липсват онези така необходими социално-икономически мерки, които да отидат директно при хората.
Защо го казвам? Няма да говоря за мярката 60/40, защото всеки ден от телевизорите слушаме: „160 000 заявления.“ Отворете страницата на Министерството на труда и социалната политика и ще видите – само 12 млн. лв. в момента са изразходвани по тази мярка, и то за 40 000 души! Това е!
По отношение на кредитите, която Ви е великата мярка за хората, които са в неплатен отпуск, за самоосигуряващите се, защото това е мярката, която директно стига до хората. Знаете ли колко кредита към момента са отпуснати? По-малко от 700 кредита. Защо? Защото на тези хора, които би трябвало да се възползват от тях, не са им платени осигуровките, уважаеми дами и господа, или имат други задължения, или не могат да си покрият задълженията, за да ползват тези кредити!
Липсват онези мерки за хората, които по някакъв начин ще им помогнат! Именно в тази посока са нашите предложения, защото виждате ли в по-следващите членове какво ни предлагате? Стимулирате ползването на неплатения отпуск, уважаеми дами и господа! Регламентирате в момента, че 60 дни неплатен отпуск ще бъдат зачетени за трудов и осигурителен стаж!
И какво казвате: бъдете спокойни, български граждани, тази година Вашите неплатени отпуски ще бъдат зачетени за трудов стаж! Ама неплатеният отпуск не е доход! Именно заради това е нашето предложение по отношение на неплатените отпуски – всички хора, които са в неплатен отпуск повече от 15 дни, защото те изчерпиха вече своите платени отпуски, да имат някакъв минимален доход, с който да оцеляват!
Ако си спомняте, когато гласувахме Закона за мерките, по чл. 173а, тогава въведохме едни рискови групи, които е необходимо да излязат в неплатен отпуск, уважаеми дами и господа! И това не бяха само родителите на децата до 14-годишна възраст, които са си вкъщи поради това, че са затворени училищата. Това са онези непълнолетни лица, които също работят! Това са онези хора с увреждания над 50%, които също са в неплатен отпуск! Това са онези хора, които са под закрилата на чл. 333! Ние сещаме ли се за тях? И много, много други български граждани, които нямат никакви доходи, защото са в неплатен отпуск!
Вчера беше заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Ами синдикатите и работодателите вече започнаха да говорят, че е необходима мярка за самоосигуряващите се лица, защото единствената мярка, която има в момента и която е въведена от правителството, защото…
Знаете ли кое е най-жалкото? Най-жалкото е, че именно ние, народните представители, сме тези, които трябва да предложим мерките! За съжаление, тази страна на залата (обръща се към ГЕРБ и ОП) в момента само регистрира решенията на Министерския съвет! И ние не работим за България, както сме избрани, както сме делегирани! Единствената мярка, която действа за самоосигуряващите се лица в България в момента, са кредитите. Това, което ние предлагаме, е подкрепа, реална целева подкрепа!
Знаете ли колко са самоосигуряващите се лица, които се осигуряват на минималните доходи? Това са точно онези най-засегнати – над 150 000. Какво правим за тях?
Вслушайте се в нашите аргументи, защото смятам, че ние като народни представители носим отговорността да уредим това в законите, а не да бъдем регистратори!
И понеже вчера беше 11 май – Денят на Кирил и Методий, Денят на библиотечното дело, се сещам за романа „Под игото“ – първия български роман. Сещам се за думите на Иван Вазов в него: „Нужно е да поработим за България!“ (Оживление в ГЕРБ.)
Уважаеми дами и господа, да се погрижим за тази България, а България са хората! За съжаление, с всичките тези мерки, които в момента предлагаме, ние не се грижим за нашите хора! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Затова Ви призовавам – обърнете внимание на нашите предложения и не се противопоставяйте заради това, че сме от друга политическа партия!
Уважаема госпожо Председател, аз говоря по няколко предложения – те са включени в един общ параграф. Извинете ме за просрочието, но смятам, че онова, което казвам, е изключително важно и трябва да се чуе от всички. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма проблем. Аз само предупреждавам, но на никого не съм отнела думата, госпожо Клисурска – просто за да знаете къде се движите във времето.
Има ли реплики? Не виждам.
Господин Милев, заповядайте да се изкажете.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Тъй като всички наистина имаме желание да работим за България, аз предлагам да се спрем конкретно на нашите мерки за подпомагане на общините и да не ги неглижираме, тъй като както средните и малките предприятия, както безработните и пенсионерите, така и общините в момента са в едно затруднено положение и не могат да реализират събираемостта на своите данъци и такси, за да могат да се управляват.
Ние буквално предлагаме, за да има ликвидни средства в общините, да се увеличи с 10% трансферът или държавната субсидия за тях, за да не ги поставяме на колене и да започнат да се молят чрез различни хватки към Министерството на финансите, и чрез министъра на финансите да си решават проблемите. Разбирам, че тези 10% не са подкрепени и аз моля залата да ги подкрепим при следващото гласуване, тъй като те ще дадат възможност на общините за малко глътка въздух в това състояние.
Наред с другите мерки, които имаме, и те са много работещи, и Вие всички ще видите във времето, че кметът е този, който носи пълната отговорност. Всички, които са ръководили общински бюджет, и са били общински съветници знаят, че той, макар и чрез общинския съвет, има правото да прави и да подготвя доста инициативи, но навремето имаше малко по-либерална възможност за неговите действия, а сега с тази централизация ние го караме за всяка сума да иска разрешение от финансовия министър.
Затова предлагаме тези средства, които ги има и са останали от зимното поддържане, да могат да се ползват, но не само за пътища, а и по предложения на кмета и на общинския съвет. Също така и за отчисленията към регионалните инспекции по околната среда по чл. 60, ал. 1 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците считам, че тези 30%, които искат само да се ползват, са крайно недостатъчни, защото много общини и в момента не си плащат тези задължения към регионалните инспекции по околната среда и няма да ги платят и в бъдеще, затова търпят и санкции. Поне за тази година да ги опростим, както се казва, за да могат общините да си ги ползват като ликвидни средства.
Много възможности има също и за целеви средства, които с годините са останали в общините, да могат да се ползват в момента. Кметът има право да предлага да се ползват и свободни средства и след това вече със заеми или с други средства да се възстановяват, и други такива свободни средства, които не пречат, разбира се, на живота, който се води в общините. Освен това тези средства, които се ползват в този период на пандемия, да могат да се включат в Закона за местните данъци и такси, разбира се, на базата на него в бюджета на общините, разбира се, без да се нарушава таксата, която е определена за такса смет.
Има и други възможности, които могат да се ползват, но нека дадем по-голяма възможност на кметовете и на общинските съвети да не се молят на държавата, защото ние сме тези, които сме им вързали ръцете, ние сме тези, които ги караме да се обръщат чрез финансовия министър едва ли не до Министерския съвет и до Народното събрание.
Така че аз Ви моля всички наши мерки, които сме предложили, както за 10-те процента – особено за тях, които не са подкрепени, и за отчисленията, които са към регионалните инспекции по околната среда, също така и за свободните средства, целевите средства да бъдат подкрепени, за да могат да се усетят в общините. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милев.
Реплики? Не виждам.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Искам да направя редакционно предложение:
„В § 12, т. 15 се създава буква „г“:
„г): създава се ал. 10:
(10) За преодоляване на настъпилите последици от COVID-19 въз основа на акт на Министерския съвет управляващите органи може да възложат извън случаите по чл. 5 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове изпълнението на финансови ресурси и инструменти през програмен период 2014 – 2020 г. и чрез Българската банка за развитие.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да ми дадете предложението, госпожо Ангелова. Благодаря Ви.
Колеги, продължаваме с изказванията. Не виждам други изказвания. (Уточнения по текста между председателя Цвета Караянчева и народните представители Анна Александрова и Йордан Цонев.)
Закривам разискванията.
Ще има изказване ли, господин Цонев?
Уточняваме текста за гласуването.
Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Госпожо Председател, чисто процедурен въпрос във връзка с редакционното предложение, което направих. Става въпрос за чл. 26, ал. 1. Разбира се, ние ще прегласуваме предложението на колегата Искрен Веселинов в тази му част – не ще прегласуваме, а ще го гласуваме отделно, но в редакцията на Комисията предлагам да бъде записан като нов чл. 26, ал. 1 въпросният член, ако бъде приет, като с текста, който Ви представих, тук възниква въпрос. Колегите питаха дали текстът: „Две години след отмяната на извънредното положение Министерството на туризма предоставя на туроператори, които използват въздушни превозвачи с български оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република България с цел туризъм, държавна субсидия в размер на 35 евро за всяка седалка“, да не бъде: „за всяка заета седалка от максималния пътнически капацитет на самолета за всеки полет, изпълнен с български въздушен превозвач. Субсидията се отпуска само за полети с капацитет не по-малко от 100 места.“
Защо е направено така, без заета седалка? Всъщност какъв е редът, по който се плаща на туроператорите? Редът е: те доказват колко туристи са довели с чартъра в съответната туристическа дестинация, в съответните туристически обект или фирма и по този начин си получават парите. Тоест туроператорите доказват колко са туристите, а това се потвърждава от обекта, в който отиват с договора. Защо не е писано: „за всяка заета седалка“ – това предлагаха колегите да поправим? Защото тогава ще означава, че всяка заета седалка – аз го казах преди малко от трибуната, но залата беше празна. Има чартъри, в които има, да кажем, 15 или 20 свободни места. Авиокомпаниите ги пускат за продажба и те се ползват от хора, които искат да ползват въпросния чартър. Аз например лично съм ползвал от Германия до Бургас или до Варна такъв самолет – купувам си билет и с въпросния чартър. Ако пишем „за всяка седалка“, това означава, че ще платим и за тези… (Шум и реплики.)
Затова направихме и редакционното предложение: да не бъде „на всеки чартърен полет“, защото тогава пак ще платим и за тези, които не идват с цел туризъм. Ако направим „за всяка заета седалка“, пак ще платим за тези, които не идват. Така, както съм го дал текста, мисля, че е най-коректен и изчерпателен и не може да става злоупотреба по никакъв начин, тъй като има документация за продадени ваучери, докарани туристи и съответно потвърждение от туристическата компания, която ги приема, че са толкова. Така че аз не мисля, че има някакъв проблем така, както е текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, това ще го уточним преди да гласуваме.
Госпожо Ангелкова, искате да кажете няколко думи.
Може би преди това да удължим времето.
Господин Ненков, да удължим времето до приемане на Законопроекта.
Процедурно предложение.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да удължим днешното работно време и заседание до приемането окончателно на Закона, който гледаме – Закона за здравето. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ненков.
Моля, режим на гласуване за удължаване на времето до приемане на второ четене на Закона за здравето.
Гласували 145 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Госпожо Ангелкова, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Позволете ми, първо, да благодаря на всички за това, че голяма част от мерките, които са предвидени в настоящия законопроект – в Преходните и допълнителните разпоредби на Закона за здравето, са свързани със сектор „Туризъм“.
Бих искала да благодаря на премиера, на моите колеги и на всички Вас за това, че мерките, които сме предлагали и обсъждали, са свързани както с ваучерите за туризъм, особено за хората на първа линия, така и с насърчаване на чартърите, защото това е един механизъм, който се използва от всички държави, наши конкурентки в сектор „Туризъм“, така, разбира се, и с удължаването на срока до 12 месеца за туроператорите, които да могат да предлагат първо ваучери, съответно алтернативно пътуване, и след това да възстановяват средствата на потребителите, именно за да може да подпомогнем сектора.
Друга също изключително важна мярка, която е заложена в настоящия законопроект, е свързана с възможността да се предлагат безплатни или намалени цени и плажни принадлежности. В Закона е заложено, че те трябва да бъдат намалени минимум на 50% и това всичко са мерки, свързани с насърчаване на вътрешния туризъм.
Бих искала да уточня също така, че е много важно и в рамките на утрешния ден какво ще се приеме от Европейската комисия, свързано с единни правила, за които настоявахме ние на неформалната Среща на министрите на туризма за това как ще се пътува в рамките на Европейския съюз, извън него и съответно от какви единни здравни стандарти.
Бих искала да уточня, че до отмяна на извънредното положение както в България, така и в рамките на целия Европейски съюз всички чужденци, които влизат на територията на страната, така и българите, които пътуват в чужбина и се завръщат, подлежат на 14-дневна карантина до отмяна на извънредното положение. (Шум и реплики.)
Надявам се утре да получим единни правила, за да можем и ние правилно да планираме и организираме нашата работа в тази изключително тежка ситуация. От утре – 13 май, спазвайки всички изисквания и ограничения, всички места за настаняване и хотели могат да оперират. Бих искала и през тази трибуна да призова – сега, особено с наближаване и на 24 май, на празниците, всички да се възползваме и да посетим Българското Черноморие, изобщо България, за да можем да насърчим заедно с общи усилия нашия сектор и заедно да се справим с това изключително тежко предизвикателство. (Шум и реплики.)
Благодаря още веднъж на всички Вас, които с Вашите предложения подкрепихте сектора. И мога да Ви уверя, че ние както от Министерството на туризма, така и целия сектор, ще продължим…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Все пак министър говори?! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: …заедно, за да можем, както казах, да се опитаме с малки стъпки да възстановим сектора. Благодаря още веднъж на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Колеги, започваме гласуване по § 4. (Реплики от „БСП за България“: „Има изказвания.“)
Още изказвания ли има?
Заповядайте за изказване, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Дебатът наистина за сектор „Туризъм“ отне доста време, но без да подценявам необходимостта на тези мерки, има огромен брой български граждани, които са затиснати от обстоятелствата и се чудят не как и къде да отидат на море, а как да се справят със задълженията, които са им се натрупали. И в този ред на мисли тук се прави едно отстъпление, срещу което ние се противопоставяме и Ви предлагаме да размислите.
Преди два месеца с въвеждането на извънредното положение и приемане на специален закон, ние заедно, защото гласувахме заедно този текст – чл. 6 обявихме, че през този период няма да се начисляват наказателни лихви, нито неустойки по забавените кредити на гражданите. Отначало този текст дори касаеше всички сметки. След това този път само Вие го ограничихте да касае кредитите от банки и от различни други видове кредитни финансови институции.
Сега, когато повечето от мерките предвиждаме да продължат да действат с два месеца след отмяната на извънредното положение, и това е правилно за голяма част от тях, точно тази мярка – най-социалната от всички мерки, която касае най-засегнатите хора, беше пропусната. Благодарение на нашия дебат на първо четене и в Комисията, тя се върна в Закона, но в доста ограничен вариант. Някак си неразбираемо е защо банките изпаднаха от нея?! Оттук нататък българските граждани…
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Обяснете защо от целия дебат.
КРУМ ЗАРКОВ: Ще Ви отговоря, госпожо Председател, чувам Ви, но не Ви чуват тези, които гледат телевизора и нашите колеги! Ще обясня за целия дебат, за да стане ясно какво могат и какво не могат българските граждани.
Предвижда се два месеца оттук нататък те да не дължат неустойки и наказателни лихви на различни финансови институции за бързи кредити, не банки, но за банките това отпада. От утре няма да има такава законова защита. Аргументът даже не е политически, а на експертите, които бяха в Комисията, беше, защото, видите ли, банките сами са предприели средства за предоговаряне на кредитите и така нататък, и така нататък.
Това е факт, но съгласете се, че не е същото, когато един човек отиде в банката и седне срещу съответния банков чиновник, който му предлага различни варианти за действие, когато същият този човек е защитен от Закона в следващите два месеца, да не му се начисляват лихви и неустойки. Не трябва и не бива да създаваме физически фалити – хора, които просто няма да могат, защото ще им се натрупат към сегашните задължения нови и нови такива.
След като приехме, че трябва да продължим различните мерки за работодателите, че трябва да продължим различните мерки за различните сектори, мисля, че е напълно логично да продължим и тази мярка за още два месеца в пълния ѝ обем. Направихме една крачка между първо и второ четене, моля Ви сега да направим още една и този текст – текстът на чл. 6, повтарям, може би най-социалната мярка в този законопроект да продължи да действа в пълния си обем и да включва банките и за следващите два месеца.
Банките ще продължат да могат да предоговарят и да правят каквото са преценили за правилно – те са отговорни, това е добре, но и гражданите трябва да бъдат подкрепени. Нека не допускаме грешката от последната криза, когато именно банките и другите финансови институции, финансовият капитал беше подкрепен за сметка на хората. Ние трябва да се погрижим не само за туризма, за концесионери, или за други, но и за нормалния български гражданин, най-вече за тези, които са докарани до безизходица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики? Не виждам.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, колеги! Аз благодаря на господин Зарков, че повдигна този въпрос, защото очевидно някак изказването на колегата Александър Иванов от нашата парламентарна група мина в дебата за другите мерки, а е ясно, че в този параграф са включени много мерки дотолкова, доколкото се касае за изменение в Закона за мерките и действията за преодоляване на кризата с COVID-19.
Три са разпоредбите, които са изключително важни за защитата на гражданите в настоящата ситуация. Имаше специално дебат в Министерския съвет по този въпрос. Аз ще повторя и на Вашето внимание, макар че съм го казвал и пред публиката – в Законопроекта беше посочено, защитата спрямо обезпечителни мерки по отношение на гражданите – да бъдат ограничени само и единствено по отношение на запори по техните трудови договори.
Затова започвам най-първо с предложението за изменение на мярката в чл. 5, ал. 2. Виждате, че там запазихме защитата в пълния обем. Това е за сметка на кредиторите и за сметка на дейността на частните съдебни изпълнители. Но за това ще говоря след минута. Важно обстоятелство беше също така дебатът и решението във връзка с мярката, която касае чл. 5, ал. 1. Господин Зарков се опита да обясни, че тя е ограничена. Да, редукцията касае юридическите лица, тоест тази мярка е ограничена спрямо забрана за публични продани и въвод във владение на физически лица.
Ние снощи до късно продължавахме да спорим чисто редакционно дали да оставим израза „физически лица“ или „потребители“. Казвам го това, защото все още имаме известно колебание по отношение на тази дефиниция. При всички положения, ако трябваше да Ви убеждаваме в по-голяма социалност, вероятно трябваше да кажем „потребители“, но с това нямаше да разширим обхвата. Мисля, че в конкретния случай правилната дефиниция е „физически лица“.
Защитата спрямо физическите лица продължава още два месеца и мисля, че това е справедливо и това съответства на указанията, които премиерът на Република България даде при обсъждането на правителствения законопроект, като той настоя за гражданите мерките да останат такива, каквито са били през двата месеца на извънредното положение.
По отношение на чл. 6 имахме дебат с господин Зарков по това дали сме го пропуснали от изброяването на правните норми, за които имаме автоматично удължаване на действието с два месеца, или не сме. В крайна сметка Вие виждате, че този текст е разработен конкретно, тоест правилно не е в списъка на правните норми, при които имаме автоматично удължаване.
Кое е важното тук? Важно е намесата на Българската народна банка по отношение на указанията, които се изпълняват и понастоящем спрямо банките в България. Българската народна банка в резултат на указанията на Европейската централна банка приложи европейските изисквания за защита правата на потребителите в кредитните правоотношения. Тези мерки и понастоящем се изпълняват, и Вие виждате, че дори в пика на кризата пред банковите клонове имаше опашки от хора, които чакаха не за друго – те чакаха, за да си предоговорят кредитните правоотношения, при това съобразно, точно указанията на Европейската централна банка. Предоговарянето и разсрочването респективно е изцяло в полза на длъжниците, като там няма ограничение по време – там си е индивидуално договаряне и се приемат срокове по-дълги от три, шест, девет месеца, по-дълги и от края на годината.
Но кое е важно в тези указания на Европейската централна банка и на Българската народна банка? Важно е обстоятелството, че те се прилагат спрямо страни, които са изрядни до момента на кризата в изпълнение на кредитните си правоотношения. По тази причина задържането на старата уредба, вече по отношение на чл. 6, поставя длъжниците в по-неблагоприятно положение в този процес на предоговаряне.
Ние вярваме на данните, които бяха съобщени от Българската народна банка и от Асоциацията на банките, затова виждате, че тук защитата в чл. 6 е продължена и действа спрямо субектите – финансовите институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции. Най-кратко и неточно описани това са кредитодателите на бързи кредити. Да, в тези случаи държим часовника спрял, времето спряно и последиците респективно замразени. В тези случаи не могат да настъпят абсолютно всички неблагоприятни последици на неизпълнението, включително да се предприемат негативни мерки спрямо длъжника, и смятаме, че това е справедливо.
А длъжниците по договори за кредит с оглед множеството регулации смятаме, че са успешно защитени и там подходът е балансиран. Балансиран е и затова, защото и за банковите институции е по-добре вместо да класифицират отделни плащания като просрочени и да ги провизират като несъбираеми, да ги квалифицират като предоговорени и тоест правоотношението да е приведено в едно нормално, изискуемо, правилно изпълнение. Смятам, че с тези три норми постигнахме целта на защита на длъжниците не само в извънредното положение, но и в предстоящите два месеца.
Кои не са защитени? Господин Зарков, добре знае, че незащитени останаха…, а пропуснах тук за госпожа Янкова да кажа, че плюс общините, са в категорията на защитените субекти в изпълнителното производство и принудителните обезпечителни мерки.
Не са защитени частните съдебни изпълнители. Останаха незащитени и адвокатите. Да, спрямо тези две правни съсловия останахме длъжници включително и аз като пряко ангажиран с взаимодействието с камарите на частните съдебни изпълнители и на нотариусите.
Смятам обаче, че и законодателят, и изпълнителната власт, а и институциите ще намерим справедлив способ и форма за по-дълъг период от време да предприемем компенсационни мерки и спрямо тези съсловия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Други изказвания, колеги?
Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми госпожо и господин министри! Уважаеми господин Кирилов, Вие обяснихте кои са защитените, кои не са защитените български граждани, обяснихте позицията и волята на правителството – да остави длъжниците на банките извън обсега на защита след приключване на извънредното положение, но аз ще Ви дам конкретен пример и Ви моля да отговорите как един човек, в която група попадате примерно и Вие като министър, който два месеца не е получавал заплата, и си представете, че на 15 май или на 17 май Ви предстои падеж по кредит, а след това и на 15 юни следващ падеж по кредит. Как точно ще си платите кредита, когато Вие няма да сте получил заплатата си за месец май, за месец юни ще бъде отложена? Тоест нека да влезем наистина в обувките на всички такива български граждани.
Добре сте преценили за една част, която е към така наречените бързи кредити, и да подкрепим предложението на нашата парламентарна група – да разширим обхвата, тази мярка да продължи да действа следващите два месеца, за да може всички български граждани, а те не са малко, да почувстват подкрепата на държавата. Защото е едно един български гражданин да застане пред банковата институция, имайки защитата на държавата зад гърба си, договаряйки разсрочване на кредита, друго е да застане сам, смачкан от това, че два и повече месеца не е получавал заплата, че две и повече вноски дължи за кредити и срещу него стои една банкова институция с цялата мощ – Вие може да си представите най-добре какъв ще е резултатът от такива преговори.
Така че наистина молбата ми е да преосмислите, ако може и в движение, ако трябва да се консултирате отново с някои финансисти и това предложение да бъде подкрепено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
Реплики? Не виждам.
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми министри! По предложението, което направи господин Цонев за новия чл. 26, на Вашето внимание ще предоставя в момента, ще Ви дадем написан текста:
Член 26, ал. 1 във второто изречение да придобие следния вид: „Субсидията се отпуска за всяка седалка, заета от лице, ползващо туристическа услуга в Република България, и само за полети с капацитет от не по-малко от 100 места.“
Алинея трета да придобие следния вид: „Редът за предоставяне на субсидията се определя с акт на министъра на туризма.“
Смятаме, че така по един по-ясен и прецизен начин даваме възможност да се предостави тази държавна субсидия, като уточняваме, че тя ще бъде ползвана от заинтересованите лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: А ал. 2 остава същата?
КРАСИМИР ЦИПОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Други изказвания?
Госпожо Нинова, заповядайте за изказване.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, дами и господа министри, народни представители! Мислех днес да не говоря, достатъчно съм говорила по тези мерки, но няколко изказвания на колеги от управляващото мнозинство, на министъра ме предизвикаха да кажа следното.
Уважаеми народни представители, не знам дали си давате сметка, че в момента много от мерките, които обсъждате и предлагате от Ваша страна, ще ги нарека хартиена политика, която няма нищо общо с живия живот. И ще давам примери. Господин министърът на правосъдието ни уверява, че Европейската централна банка е дала указания на Българската народна банка да предоговаря кредитите на хората изцяло в полза на длъжника. Звучи прекрасно, хартиено, бюрократично, както искате го кажете.
Знаете ли, господин Министър, какво се случва в действителност при предоговарянето на тези кредити? Виждали ли сте в последния месец жив кредитополучател – обикновен българин, който е отишъл да си предоговори кредита – защото ние – много, които дойдоха при нас? И казаха, че предоговарянето става така: удължава ти се срокът на кредита, но лихвата от 3, 4 или 5% става 10 или 12, въпреки указанията на Европейската централна банка към БНБ, въпреки указанията на БНБ към банките всичко да бъде в полза на длъжника. Живият живот е съвсем друг, обратно на всичко това, което казвате.
Приехте преди малко – след връщане от чужбина на български граждани да ги поставяте под карантина 14 дни и ако не изпълнят това указание, да ги глобявате с 5 хил. лв. глоба!
Уважаеми колеги, не си чухте министъра на туризма, която Ви каза: утре, вдругиден, до дни се чака решение на Европейската комисия за обща политика по туризма, движението през границите и пътуванията. Искате ли да Ви кажа какво ще стане? Преди да сте публикували и обнародвали този закон, с който ограничавате българите, които се връщат от Гърция, да стоят 14 дни вкъщи и ако не го направят да ги глобите с 5 хил. лв. преди да е публикуван този закон, Европейската комисия ще Ви каже, че е неправилен и ще ни свикате отново, за да го отменим. Така ли се прави политика? Тези хартиени закони нямат нищо общо с живия живот и с проблемите, които стоят навън.
Много време обсъждаме мярката 60/40 с всякакви предложения. И какво се получи вчера, какво казват работодателите и фирмите, които се възползват от нея? Мярката 60/40 не работи. Един процент от трудещите се хора са се възползвали от тази мярка. Един процент! Още едно доказателство, за мерки и решения, които вземате, които нямат нищо общо с реалните проблеми на хората навън, камо ли да търсите решения на тези проблеми.
Допускам, че отново ще отхвърлите предложението ни за онези хора, които останаха в неплатен отпуск, онези млади семейства, които останаха да си гледат децата вкъщи.
Уважаеми народни представители, знаете ли колко деца в България са в детски градини? Не, нали?! Според Националния статистически институт това са 217 867 деца – не са ходили в детска градина два месеца. Следователно родителите на тези деца са стояли да ги гледат, и в неплатен отпуск. И какво казвате на тези хора, и на живия живот? 375 лв. за два месеца, затова че останахте в неплатен отпуск да си гледате децата от детските градини и защото имаме много голям демографски проблем в България. Такова предложение предлагате.
Още един аргумент за това, че решенията Ви и законите Ви, и политиката е хартиена, а не съответства на това, което се случва навън – на онези самонаети артисти, хора на културата, на духовността, които и този път ще ни извадят от кризата. Ако нещо ни е вадило от кризата, това е културата ни, езика ни, самобитността ни, тези хора ще ни извадят от кризата с духовността. Колко са знаете ли? Отвън действително са 60 хиляди! На тях какво казвате? „Не сте наша грижа!“ Ако изчислим дотук колко хора, засегнати от кризата, остават извън Вашата грижа, със сигурност са над един милион.
Ето затова казвам: тези мерки, които предлагате, продължавате да предлагате и отстоявате, не отговарят на истинските проблеми на българския народ. За съжаление, упорито и последователно отхвърляте онези мерки, които са грижа за тези хора, предложени от „БСП за България“. Решението си е Ваше, след малко предстои гласуването. Ние ще бъдем последователни в това, което предлагаме, и достатъчно аргументирани, за да се знае, че то е финансово обезпечено, ориентирано към най-пострадалите и с грижа за хората. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Гласуваме § 4 с всичките предложения, като ги изреждам едно по едно.
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Хамид Хамид.
Гласували 168 народни представители: за 23, против 52, въздържали се 93.
Сега преминаваме към гласуване на т. 5 от предложението на господин Искрен Веселинов, която е неподкрепена, като в тази точка имаме редакционна поправка, направена от господин Цонев, а господин Ципов прочете окончателния вариант.
Моля, режим на гласуване на редакцията на т. 5 от предложението на господин Веселинов.
Гласували 169 народни представители: за 167, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Сега гласуваме в цялост т. 5 от предложението на господин Веселинов с редакционната поправка, която господин Цонев и господин Ципов ни представиха.
Гласували 165 народни представители: за 160, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 165 народни представители: за 57, против 70, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепената част от предложението на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Гласували 166 народни представители: за 59, против 15, въздържали се 92.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Явор Божанков. (Шум и реплики.)
Гласували 167 народни представители: за 50, против 83, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Колеги, продължаваме с редакционната поправка и допълнение на госпожа Ангелова: в § 12, т. 15 се създава буква „г“, следва съдържанието на точката, което тя прочете.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 104, против 3, въздържали се 55.
Предложението е прието.
Сега гласуваме текста със съответните редакции и допълнения. (Шум и реплики.)
Имаше редакционно предложение на господин Зарков за чл. 6.
Гласуваме или го оттегляте, господин Зарков? (Реплики от „БСП за България“: „Не, не!“)
Само питам.
Гласували 162 народни представители: за 47, против 50, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията на § 4, който става § 12 със съответната добавка в т. 5 от предложението на народния представител Искрен Веселинов, което беше редактирано и прието преди малко по предложение на господин Ципов и господин Цонев, и предложението на госпожа Ангелова по Доклада на Комисията.
Гласували 164 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 46.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. Сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 13 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 114 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 14.
По § 6 има предложение на народния представител Мария Белова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 43.
Предложение на народните представители Надя Клисурска-Жекова, Виолета Желева и Кристина Сидорова:
„В Преходни и заключителни разпоредби, в § 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст (при съответната редакционна промяна на уводното изречение) става т. 1 на § 6.
2. Създават се т. 2 и 3:
„2. Създава се нов чл. 156а:
„Допълнителен платен целеви отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка
Чл. 156а. (1) Работникът и служителят има право на допълнителен платен целеви отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, извън условията по чл. 155, ал. 2, в размер на 5 работни дни.
(2) Правото на допълнителен платен целеви отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка възниква след изчерпване на целия платен годишен отпуск.
(3) За времето на отпуск по ал. 1 на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в размер, определен по реда на чл. 41 от Кодекса за социално осигуряване.
3. Досегашният чл. 156а става чл. 156б“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Спираме дотук.
Изказвания, колеги?
Госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Предложението, което сме направили за изменение на Кодекса на труда, е свързано с това, че 2020 г. е една особена година – година, в която поради възникналото извънредно положение, в сега въведената епидемична обстановка, голяма част от българските работещи използваха своя платен годишен отпуск.
Голяма част от работещите родители са поставени в условия на това да изчерпат своя платен годишен отпуск, защото децата им не ходят на училище, децата им са малки. В момента сме в неяснота дали ще започнат да работят детските градини. Знаем, че учебната година ще приключи тотално дистанционно. Семейният кодекс е въвел разпоредби, че до 14 години при детето действително в къщата си да има родител. Голяма част от тях използваха този платен отпуск.
Вчера беше заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. И работодатели, и синдикати подкрепят предложението тази година да има такава хипотетична възможност за допълнителен специфичен целеви такъв отпуск.
Аз смятам, че това предложение по никакъв начин няма да е в тежест на държавата, защото ние предлагаме един минимален размер. Това са пет работни дни.
И вчера, и днес сутринта, когато слушахме становището на министъра на труда и социалната политика, чухме, че има такава готовност.
Знаете ли от какво се опасявам, уважаеми колеги от управляващите? Опасявам се, че след две седмици, уважаеми колеги, ще има такова предложение от Ваша страна. Вие днес не го подкрепяте в залата точно защото е на опозицията. И след две седмици с какви аргументи, уважаеми господа, това предложение отново ще влезе в залата, защото ние чухме: днес има волята на министъра на труда и социалната политика да има евентуално такава възможност за такъв карантинен отпуск? И още повече, че и работодатели, и синдикати са склонни да приемат такова предложение.
Помислете дали действително Вие ще бъдете регистратори на едни решения от един министър, дали действително искаме парламентарната република да работи такава, каквато ни е вменена. Ние носим тази отговорност, затова поемете я Вие и сега, и подкрепете това наше предложение. То е разумно. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Манев, не от място!
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Имате думата за изказване, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Първо, процедура, господин Председател.
Аз искам само да питам, пък и Комисията и по право – председателя, това предложение на Мария Белова и група народни представители за чл. 114б тук ли ще го коментираме или в чл. 43, където е систематично поставен? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Той е към § 6.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Добре, благодаря Ви.
В такъв случай мога да направя изказване.
Тук правите промени в Кодекса на труда, колеги. Освен, че Кодексът на труда е най-променяният нормативен документ. Всеки си прави някакви експерименти с него, но и Вие сте решили сега в Закона за здравето, като някаква мярка в случая, да направите промени и в Кодекса на труда.
Аз, честно да Ви кажа, сутринта, пък и в изказването си Крум Зарков говори по този повод, но аз не разбирам какво правите с този член. Въвеждате някакъв нов вид договори за хора, които са социално слаби и получават подпомагане по чл. 12 от Закона за социалното подпомагане и не са включени в някакви програми.
Аз не мога да разбера – може би това е в някаква степен решение за обещанието на министъра на земеделието, хората на социално подпомагане да помагат в селското стопанство, само че преди да приемем един такъв текст, трябва да си отговорим на много въпроси.
Първият въпрос е: защо е необходим този чл. 114б, след като имаме чл. 114а, който урежда еднодневните трудови договори, които могат да решават този въпрос в пълнота дори? По този начин с този чл. 114б, включвайки тези хора да работят в селското стопанство, ако те работят повече от 14 дни, ще загубят всичко. Те всъщност по това, както сте го написали, не могат да работят повече от 14 дни и ще се наложи, след като свършат работа по тези 14 дни, да бъде сключен с тях договор по чл. 114а.
Аз говорих с много хора, включително и които са присъствали на заседанието на Комисията по правни въпроси, и тези хора твърдят, че това предложение не е подкрепено, а са се въздържали повечето членове. Но в Доклада пише, че предложението е подкрепено.
Това предложение само по себе си не представлява нищо, но по-нататък в Законопроекта има едно друго предложение, с което вече придобива смисъл предложението за чл. 114б – въвеждане, и то е, че в Закона за насърчаване на заетостта в Допълнителните разпоредби, където се дефинират различните понятия, там в тези допълнителни разпоредби в § 1, т. 5 се добавя: „Основна икономическа дейност растениевъдство – прибиране на реколтата.“ С това трябва да Ви кажа, че направо избивате рибата, защото не може… Как е възможно като общественополезна дейност да бъде основна икономическа дейност – растениевъдството да бъде включено към общественополезните дейности? То просто така, както сте го записали, е нонсенс.
Аз гледам, че тук Комисията не подкрепя предложението, но Вие имате намерение в чл. 43 да вкарате това нещо.
Защо растениевъдство? Защо не например тютюнопроизводство? Защо не бъде включено в същия списък като общественополезна дейност? Ами защо не включим строителството, и там липсва работна ръка? Защо не включим навсякъде, където има нужда от това? Да не говоря, че и двете предложения, наред с това чл. 114б, е пряко отнемане на права на хората. Може би ще предизвикате някаква радост в земеделските производители, при които наистина липсва работна ръка, но нарушавате така и едни принципи, което мисля, че никак не е добре. Днес подхождайки по този начин, утре ще започнете да правите и други зулуми, бих казал, защото да вкараш основна икономическа дейност като общественополезна дейност е просто безумие. Не знам откъде го измислихте и как го правите?! Сигурно ще ми обясните, но не разбирам. И не разбирам защо не ползвате основно чл. 114а, ами се налага да правите този член?! Обяснете го да разберат хората, защото аз не го разбирам. Може би не разбирам от социална политика, но кажете ми Вие, защото разбирате от земеделие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Има ли реплики?
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5, който става § 14.
Гласували 105 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Сега ще подложа на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Надя Клисурска, Виолета Желева и Кристина Сидорова.
Гласували 112 народни представители: за 22, против 13, въздържали се 77.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6, който става § 15.
Гласували 112 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 7 – текст на вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 16.
Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 17:
„§ 17. До 31 декември 2020 г. по предложение на кмета на общината ръководителят на социалните услуги, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, може без съгласието на работник или служител, който е част от персонала в социалната услуга, да му възлага извършване на работа в друга социална услуга на територията на съответната община.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7, който става § 16; и предложението на Комисията за създаване на нов параграф 17 с текст съгласно Доклада на Комисията.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): Един по един да ги гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Искате отделно гласуване, добре.
Гласуваме само текста на вносителя за § 7, който става § 16.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов параграф 17 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 88, против 2, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Дора Янкова:
„В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 7а:
„§ 7а. За 2020 г. родителите или осиновителите на деца, които заради мерките и ограниченията във връзка с пандемията от COVID-19 са преустановили посещаването на детското заведение, включително детска ясла или учебно заведение, имат право на платен отпуск по трудовото или служебното си правоотношение, независимо от всички останали видове отпуски, в размер на 20 работни дни. Отпускът се ползва от един от двамата родители или осиновители, заплаща се за сметка на държавния бюджет в размера по чл. 177 от Кодекса на труда и чл. 60 от Закона за държавния служител и не може да се отлага за следващата календарна година.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми членове на парламента! Направих това предложение, то произтича от дискусията, която родителите водиха с мен и водят и помежду си. В рамките на тези два месеца, в които те отглеждаха децата си, Вие знаете, ползваха или неплатен, или собствения си платен отпуск. Още два месеца продължение означава, че те ще отидат само в неплатен отпуск, или ще трябва баби и дядовци да гледат децата.
Паралелно с това Щабът казва да пазим възрастните, а всички тук в парламента се кълнем в най-милото – в децата, и затова предложението ми е поне единият месец, защото се очертава до септември месец родителите да бъдат с децата си, а това са децата за ясла, детска градина, предучилищна, да дадем възможност за 20 дни платен отпуск, който да бъде платен от държавния бюджет.
Мисля, че и това – да се ползва или от единия родител, или от другия родител, както се разпределят, или от осиновителя съответно, който е на самото дете, ако смислено помислите, колеги, ние ще дадем една помощ за родителите, защото те действително в момента изпитват затруднение. Благодаря Ви.
Също така снощи слушах внимателно дискусията, която вече върви в медиите с експертите медици – това е една от големите теми. Част от лекарското съсловие не препоръчва децата да отидат в детски градини заради това, че персоналът, който ги отглежда, е възрастен, и там е въпрос на поемане на държавническо отношение от самите министри на здравеопазването и образованието. И това ние не можем да го кажем, трябва да го кажат хората, които са компетентни, но такава една помощ, мисля, че е добре да бъде подкрепена. Затова се обръщам към всички народни представители – подкрепете моето предложение.
Аз нямаше да го направя и щях да го оттегля, ако бяхте подкрепили нашето предложение за хората, които са в неплатен отпуск, да получат финансова подкрепа. Но тъй като и от това бягате, това е третото поредно предложение, което Ви правим и се опитваме да Ви дадем аргументи, че това е полезно за българските деца и за родителите, които ги отглеждат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Реплики?
Имате думата за реплика, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо Янкова, не стигнахте докрай да кажете истината на уважаемите господа от управляващите. Вчера беше подписан Колективният трудов договор, с който непедагогическият персонал в системата на Министерството на образованието и науката – по чл. 42 от техния колективен договор, уредено със санкцията на министъра на образованието, всички те получиха допълнителен 20-дневен целеви отпуск. Значи за едни може, за други – не може. Затова сме тук – да бъдем справедливи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Други реплики?
Дуплика – госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Да, има такава практика и нека министърът на образованието да го е направил. Това е полезно, защото хората, които в момента преподават онлайн, останалите, които са непедагогическият персонал, трябва да получат някакви средства. И тъй като там има пари за заплати за делегираните от държавата дейности, министърът има как да го направи.
Дайте обаче да го направим и за децата. Има практика, има възможност, а който иска, да се ползва от това. Това не означава – сигурно има хора с портфейл, които могат да си го позволят, които имат как да си ползват от семейния бюджет, и сигурно биха били солидарни с държавата. Според мен, подкрепете това предложение! То е полезно за семействата, които имат деца, които ще отидат през месец септември в първи клас, дай боже, да започне образователният процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Ще се опитам и аз да Ви призова да подкрепим предложението на госпожа Дора Янкова. То е направено самостоятелно, но е убеждение на цялата парламентарна група, включително и мое.
Направих си труда да погледна в статистическите данни. Децата от нула до 4 години са някъде около 320 хиляди; от 5 до 9 години са 333 хиляди, общо 655 хиляди деца. Пак от статистиката: 217 хиляди деца са настанени в детски градини и ясли.
Голяма част, не голяма част, а всички тези деца са освободени от детските градини и яслите, тъй като са затворени заради вируса. Техните родители дори и да имат възможност да работят, въпреки мерките, които са наложени и ограничителните мерки, са принудени да стоят вкъщи, да гледат децата си, защото няма кой да ги гледа, тъй като детските градини не работят.
Проблемът с детските градини и ясли е дългогодишен и Вие знаете, че той е от битките, които водят родителите за записване на децата си в детски градини, и ние не можем да им помогнем нито на общинско ниво, нито чрез някакви разумни решения. То бяха обещания за строене на детски градини, то бяха обещания за някакви плащания на тези, които имат право, пък не могат да бъдат настанени на детска градина – това не се случи. Ето, сега изпадаме в ситуация, когато родителите трябва да си стоят вкъщи, за да гледат децата и не могат да отидат на работа, дори и да им го позволяват мерките при пандемията. Предложението да се отпусне допълнителен отпуск на тези хора е разумно и нормално.
Не ми се ще да правя паралел и с това, което предлагате и в сферата на туризма. Но като им предлагаме на тези хора ваучери, като им предлагаме да ходят на почивка на Българското Черноморие, за българския туризъм, ами то не останаха отпуски за тези хора. Половината са пуснати в неплатен отпуск заради невъзможността да работят поради мерките, другата половина, защото няма работа, третите, защото си гледат детето, изчерпали са си платения отпуск, ние не им даваме допълнително и ги призоваваме в същото време да ходят на почивка, за да спасяваме туризма. Дайте да се погрижим за нашите деца, защото това е част от демографския проблем. Когато ние демонстрираме такова отношение към родителите, те как ще раждат деца и как ще се гордеем с това, че в България борим демографската криза, когато в най-кризисните моменти не помагаме на тези хора? Помислете малко, преди да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Дора Янкова.
Гласували 105 народни представители: за 34, против 36, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Мария Белова и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Белова, оттегляте предложението?
Предложението е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърлянето на § 8 по вносител. (Реплики.)
Отменете гласуването!
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на текста на § 8 по вносител.
Гласували 134 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 27.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
Създава се § 8а:
„§ 8а. За 2020 г. за лицата, регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта, ако прекратяването на осигуряването е в резултат на мерките и ограниченията във връзка с пандемията от COVID-19, се прилагат следните особени правила за паричното обезщетение за безработица по чл. 54а и следващите от Кодекса за социално осигуряване:
1. Разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от Кодекса за социалното осигуряване не се прилага.
2. Времето, през което на основание регистрацията по изречение първо ще получават обезщетение за безработица, се зачита за придобиване право на парично обезщетение по чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Госпожо Клисурска, искате да се изкажете – заповядайте.
След Вас – господин Гьоков.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Предложението, което правим, е свързано с правото на получаване на парично обезщетение за безработица, регламентирано в чл. 54 от Кодекса за социално осигуряване.
В момента действащият чл. 54б, ал. 4 гласи, че всички, които са се възползвали от правото си на обезщетение за безработица, в следващите три години, ако възникне хипотеза да бъде прекратено тяхното трудово правоотношение, да имат право на обезщетение само и единствено за минималния срок от четири месеца и да получават минималното обезщетение за безработица.
Има едни общи условия в Кодекса за социално осигуряване в чл. 54 и те са свързани с това, че всеки, който има право да получи обезщетение за безработица, трябва да е работил, но непрекъснато 12 последователни месеца в 18 календарни месеца. Това условие е визирано в хипотезите на чл. 54 от Кодекса за социално осигуряване.
За съжаление, в момента – от 13 март до момента безработицата, която е регистрирана в бюрата по труда, възлиза на около над 105 хиляди души. Сто и пет хиляди души, засегнати от извънредното положение и от тази епидемична обстановка.
Прогнозите на синдикати и работодатели са, че безработицата ще се увеличава. Една от причините е липсата на достатъчно адекватни социално-икономически мерки, а другата е реалната икономическа обстановка, която ще възникне в следващите месеци. Затова нека 2020 г. да бъде година в подкрепа на онези, на които са прекратени трудовите правоотношение, нека всеки, който е отишъл на борсата и който е с прекратено правоотношение, да има възможността след една година, след като изработи нови 12 календарни месеца в 18, да има право на цялото си обезщетение за безработица. Такова е и нашето предложение, а именно хипотезите в рамките на следващите три години да не действат, за да може справедливо тези хора да се възползват от пълното си право на парично обезщетение за това, което са изработили. Благодаря.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! В предходното си изказване казах, че след като е засегната икономиката, се оказаха четири типа хора, които пострадаха най-много от ограничителните мерки най-вече. Това са тези, които излизат в принудителен платен отпуск, в неплатен отпуск, освободени по взаимно съгласие, освободени – съкратени от работа. Ние направихме предложения за тези, които излизат в принудителен отпуск, да им се даде малко повече отпуск, за да може да ползват ваучерите в туризма, госпожо Министър. За неплатения отпуск – отказахте. За неплатения отпуск Ви предложихме да получават някакви средства, за да могат да съществуват – отказахте. С това предложение на Корнелия Нинова и група народни представители Ви предлагаме едно решение по въпроса с хората, които са съкратени и трябва да получават обезщетения за безработица.
За съжаление, в Кодекса за социално осигуряване в чл. 54б, ал. 4 е записано, че едно лице, когато придобие право на обезщетение и ако то в рамките на три години е ползвало такова, то няма право на пълното обезщетение, а на минимално обезщетение. Минималното обезщетение в случая сме го определили със Закона за държавния бюджет на 9 лв. дневно обезщетение, което прави долу-горе около 180 лв. на месец. Аз го сметнах, защото хората не живеят и не се хранят само по време на работните дни, а през цялото време, така че, ако разделим тези 180 лв. на 30, се пада по 6 лв. на ден.
Дори попитах премиера Борисов как смята, че един човек може да кара с 6 лв. дневно обезщетение за безработица, след като се е осигурявал на пълната си заплата например или пък дори на максималния доход, в рамките на тези три години той ще получава минималното обезщетение. Не получих отговор. Сега дано от Вас да получим адекватно отношение към нашето предложение.
Ние предлагаме поне за тази година, защото последствията от коронавируса едва ли ще бъдат преодолени в рамките на тази година, но поне за тази година, да премахнем това условие в трите години, в които, ако лицето е получавало обезщетение, да не си получава пълното обезщетение, а минималното.
Колежката преди малко Ви каза, че колко са хората, които са на обезщетение – над 120 – 130 000 човека вече са безработни. Експертите в тази област на пазара на труда дават прогноза, че ще има следваща вълна на безработица. Дайте да решим проблемите на тези хора – да получават малко по-адекватно обезщетение и да не важат за тях тези три месеца, да се почувстват малко по-спокойно. Пак казвам, защото ние не им даваме нещо даром. Разбирам, ако тази мярка действа при нормални условия, да ги принуждава да си търсят по-настоятелно работа и да не изпадат често в положение на безработица, но в момента това не важи като аргумент. Затова Ви призовавам да подкрепите това наше предложение и да направим нещо добро за тези хора.
По-нататък имам и едно предложение, за което ще говоря и то е пряко свързано с това. То е промяна в размера на минималното обезщетение за безработица. Пак аргументът беше тогава, когато приемахме държавния бюджет, че размерът на обезщетението трябва да бъде такъв, че да принуждава безработните да търсят по-активно работа. Сега не сме в такъв период. Сега сме в период на криза, през която хората не могат да търсят спокойно работа. Те дори и да я търсят, няма как да намират работа, заради ограничителните мерки, които ще продължат и в бъдеще. Добре е да се актуализира и минималното обезщетение за безработица, още повече че това освен от БСП, което системно го предлагаме от години наред, когато приемаме държавния бюджет, го говорят и синдикатите. Аз не знам защо я няма тази чуваемост в парламентарната група на ГЕРБ и на „Обединени патриоти“.
Пак казвам, не става въпрос за някакво подаяние или подарък на тези хора, става въпрос за адекватно обезщетяване на нещо, за което те са се осигурявали, в случая безработицата. Не знам защо е такъв подходът към проблемите на хората, но не е адекватен – казвам Ви го в прав текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Има ли реплики? Няма.
Следващо изказване? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 112 народни представители: за 32, против 59, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 9 – текст на вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 20.
Предложение на народните представители Валентин Николов и Димитър Бойчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 21:
„§ 21. (1) За гарантиране на енергийната сигурност ценовият/регулаторният период, който приключва на 30 юни 2020 г. за цените на дружествата в сектор „Електроенергетика“, може да се удължи със срок до два месеца, считано от датата на изтичане на периода.
(2) При удължаване на срока по ал. 1 Комисията за енергийно и водно регулиране се произнася по заявленията за утвърждаване на цени, подадени от енергийните предприятия до влизането в сила на този закон.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 22.
Параграф 13 – текст на вносител.
Има предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители:
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народните представители Валери Симеонов, Христиан Митев и Борис Ячев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 23:
„§ 23. (1) За летен сезон 2020 г., считано от 1 юни 2020 г., концесионерът и наемателят по действащ договор за концесия за морски плаж, съответно за наем на морски плаж предоставя на посетителите на плажа плажните принадлежности по смисъла на § 1, т. 6, предложение първо и второ от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие на цени, намалени с не по-малко от 50 на сто от цените за сезон 2019 г. или от максималните по съответния договор.
(2) В срок до 25 май 2020 г. концесионерът, съответно наемателят уведомява министъра на туризма за цените на плажните принадлежности за летен сезон 2020 г. в съответствие с ал. 1.
В срок до 30 май 2020 г. министърът на туризма уведомява концесионера или наемателя в съответствие с методиката по ал. 6 за намалението на размера на дължимото концесионно възнаграждение или на наемната цена за 2020 г., което да съответства на намалението на цените на плажните принадлежности по ал. 1. Концесионерът заплаща концесионното си възнаграждение за 2020 г. до 30 ноември 2020 г.
(3) В случаите по ал. 2 по предложение на министъра на туризма Министерският съвет с решение намалява размера на дължимото концесионно възнаграждение за 2020 г., а министърът на туризма със заповед намалява размера на дължимата наемна цена за 2020 г. Когато възнаграждението или цената е вече заплатена изцяло или частично, съответната намалена част се приспада от концесионното възнаграждение, съответно от наемната цена за 2021 г.
(4) В съответствие с решението или заповедта по ал. 3 министърът на туризма и концесионерът, съответно наемателят сключват допълнително споразумение към концесионния договор или договора за наем.
(5) Срокът на концесията или наема може да се удължава по предложение на концесионера, съответно наемателя със срок не по-дълъг от една година, независимо дали се надвишава нормативно установения максимален срок за съответния вид договори, като концедентът или наемодателят може мотивирано да приеме или откаже предложението. Министърът на туризма и концесионерът, съответно наемателят сключват допълнително споразумение към концесионния договор или договора за наем.
(6) Намаляването на дължимото концесионно възнаграждение или на наемната цена, което да съответства на намалението на плажните принадлежности, както и удължаването на срока на концесията или наема, се определят с методика, приета до 23 май 2020 г. от Министерския съвет по предложение на министъра на туризма.
(7) На лице, което не изпълни задължение по ал. 1, се налага имуществена санкция в размер на 50 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – наказанието е имуществена санкция в размер на 100 000 лв. Повторно нарушение е нарушение, извършено в 4-месечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение за същия морски плаж.
(8) Нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от министъра на туризма. Наказателните постановления се издават от министъра на туризма или оправомощени от него длъжностни лица.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания, колеги?
Като се изказвате, нека да се знае все пак кой параграф визирате.
Господин Ерменков, имате думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз вземам отношение по новия § 21.
Искам да информирам колегите, че парламентарната група на БСП за България ще подкрепи този параграф, тъй като ние сме сигурни, че това е една от много малкото истински антикризисни мерки, които се предвиждат в Закон, а именно отлагане на очакваното поскъпване на електроенергията поне с два месеца. Да твърдя, че ще има поскъпване на електроенергията, не го разбирайте като намеса в работата на Комисията за енергийно и водно регулиране на независимия регулатор, просто в медиите изтече информация за исканията на електроенергийните дружества за повишаване на тези цени. Тъй като Комисията за енергийно и водно регулиране все пак се съобразява с тези искания, затова отлагането с два месеца на това поскъпване според нас е положително.
Още веднъж повтарям, ние ще подкрепим § 21, но тъй като имаме различно отношение по другите параграфи, господин Председател, предлагам всеки един от тези параграфи да бъде гласуван поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ. Добре.
Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Госпожо Найденова, имате думата.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание върху § 11, където се говори, че лечебните заведения за болнична помощ, за активно лечение, със заповед на министъра да извършват лечение и наблюдение на пациенти с COVID-19.
Колеги, ние сме в Закона за здравето. Ние не сме нито в Закона за COVID-19, нито в Закона за извънредното положение. Ами утре, ако е друга заразна болест? Ако остане наименованието COVID-19, значи този § 11, независимо с неговите алинеи 1, 2, 3 до 4, ще важи само за него. Какво правим? Мисля, че тук текстът не е коректен и ще моля поне колегите лекари, които са в залата, включително и председателят на Комисията по правни въпроси да се произнесе по този въпрос.
Може би коректното е по-друго. COVID-19 да отпадне, а да се приеме, че – не забравяйте, че само в началото на нашия дебат, ние говорихме и доктор Дариткова, съжалявам, че не е в залата, приехме нейното предложение за задължителна изолация и/или болнично лечение на заразните болести по чл. 61, ал. 1. Сега само споменаваме за COVID-19. Ето защо аз не мога да приема така предложения текст на вносителя заради COVID-19. По-скоро може би по-прецизирано текстът ще бъде за задължителна изолация и/или лечение, тъй като изолацията включва наблюдение на лица по чл. 61, ал. 1. Правя формално предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Не разбрах формалното предложение.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Моето предложение е „COVID-19“ да отпадне от предложения текст и в частта § 11, ал. 1 да добие следния вид: „§ 11. (1) Лечебните заведения за болнична помощ за активно лечение, които са определени със заповед на министъра на здравеопазването да извършват задължителна изолация и/или лечение на лица по чл. 61, ал. 1 от същия закон чрез определени длъжностни лица…“ и нататък продължава. Тъй като при всяка заразна болест всяко длъжностно лице, което е определено в съответното лечебно заведение за болнична помощ е по-скоро за активно лечение, той трябва да се проверява – да има необходимия ток, да има необходимата подсигуровка, така че мисля, че COVID-19 тук няма място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплики има ли?
Принципно сте права, но като погледнем, че навсякъде сроковете са 2020 г., виждате, че целият раздел се отнася за едно и също.
Други изказвания има ли?
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, имам предложение за редакция в § 23, ал. 1 думите „Законът за устройство на Черноморското крайбрежие“ се заменят с „допълнителните разпоредби на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие – чадъри и шезлонги“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбрах, благодаря.
Други изказвания, колеги? Няма други изказвания.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Ще гласуваме отделно всеки един от представените от докладчика текстове, като при достигане на съответния параграф ще поставя на гласуване двете редакционни поправки на госпожа Найденова в § 11 и § 23 на госпожа Александрова.
Започваме с текст на вносителя за § 9, който става § 18.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10, който става § 19.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакционните поправки в § 11, предложени от народния представител госпожа Найденова.
Гласували 120 народни представители: за 26, против 65, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 11, който става § 20.
Гласували 120 народни представители: за 98, против 7, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 21 с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 12, който става § 22.
Гласували 116 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 22.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Александрова за заместване в текста на ал. 1 в § 23 по Доклада на Комисията.
Гласували 121 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 25.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 13 по вносител, който става § 23, с приетите вече редакционни поправки на госпожа Александрова.
Гласували 123 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 23.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Хамид Хамид по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат § 24 – 28:
„§ 24. (1) Концесионерът по договор за концесия за морски плаж може да предложи отсрочване, намаляване или пренасочване на част или на всички инвестиции, които трябва да направи за 2020-а и 2021 г. съгласно концесионния договор, съответно да предложи нови инвестиции, а концедентът мотивирано да приеме или откаже предложението.
(2) Договорите по ал. 1 се изменят с подписване на допълнително споразумение между страните, което се сключва до 31 декември 2020 г., и с приемане на решение от концедента, освен в случаите по чл. 8х, ал. 13 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
§ 25. (1) За летен сезон 2020 г. на територията на морските плажове през 2020 г. се допуска към обектите по чл. 10, ал. 4, т. 2, буква „б“ от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие ползването на допълнителна търговска площ на морския плаж извън площта по чл. 10, ал. 7 от същия закон, но не повече от 4 на сто от площта на морския плаж.
(2) На лице, което наруши разпоредбата на ал. 1, се налага глоба от 1000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. При повторно извършено нарушение глобата е от 2000 до 6000 лв., а имуществената санкция е от 4000 до 40 000 лв. Повторно нарушение е нарушение, извършено в 4-месечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение за същия морски плаж.
(3) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на туризма. Наказателните постановления се издават от министъра на туризма или оправомощени от него длъжностни лица.
§ 26. През 2020 г. на територията по чл. 10, ал. 4, т. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие концесионерът или наемателят може да обособи зони с цел превенция и контрол на потока на посетителите след одобрение на схеми от министъра на туризма.
§ 27. През 2020 г. на територията на охраняемите морски плажове на разкритите спасителни постове личният състав на всеки пост може да се намали до един спасител.
§ 28. (1) Срокът на действие на удостоверенията за категоризиране на места за настаняване клас А и клас Б, заведенията за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване), туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални и прилежащите към тях заведения за хранене, чиято категоризация съгласно Закона за туризма изтича след 1 септември 2019 г., се удължава до 31 декември 2020 г.
(2) Срокът на действие на удостоверенията за сертифициране на балнеолечебни (медикъл СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтични центрове, за обектите чиято сертификация съгласно Закона за туризма изтича след 1 септември 2019 г., се удължава до 31 декември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания, колеги? (Реплики.)
Ще подложа на гласуване предложението на Комисията за създаване на параграфи от § 24 до § 28 включително с текст на посочените параграфи съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 19.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 14 – предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 29:
„§ 29. В Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. (ДВ, бр. 99 от 2019 г.) в преходните и заключителните разпоредби в § 12, ал. 1 и 2 думите „не по-късно от 30 юни 2020 г., а за помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания, изработени по поръчка“ се заличават, а думата „октомври“ се заменя с „декември“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания?
РЕПЛИКА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията на § 14, който става § 29.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„Създава се § 14а:
„§ 14. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 11 числото „9,00“ се заменя със „17,00“.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нашето предложение касае обезщетението за безработица – минималното дневно обезщетение за безработица да бъде увеличено от 9 лв. на 17 лв.
Всяка година при разглеждане на бюджета на ДОО ние правим това предложение, защото всяка година минималната работна заплата се увеличава, всички работещи плащат чинно осигуровките си към Фонд „Безработица“, а минималното дневно обезщетение остава замразено няколко години подред.
Сега ситуацията обаче е различна и някак си този проблем все повече и повече избуява. Чак сега се сещаме и има някакво съгласие по темата. Какво разбрахме вчера от Националния съвет за тристранно сътрудничество? Има съгласие от страна на синдикати и работодатели, а това, което излезе като информация, е, че има и заявка от министър Горанов това увеличение да бъде малко по-значително. Не се знае каква ще бъде неговата стойност като увеличение, защото чакаме след 15 май той да даде добра дума.
Ето какво се случва? Ние правим едно добро предложение, което години наред защитаваме, и то е нужно за хората, особено в тази ситуация, а най-накрая Вие ще отхвърлите, съдейки по дебатите в Правна комисия, съдейки от Вашето поведение днес в залата – мълчите на всяко едно наше предложение, нямате доводи и не казвате защо…
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Да, бе, да, нямаме доводи!
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Кажете ги след това, господине.
След няколко дни обаче ще се окаже, че това предложение ще бъде направено евентуално с някакви други стойности от управляващите, но днес, понеже е предложено от БСП, то най-вероятно няма да бъде прието.
Искам още веднъж да кажа. Сега минималното обезщетение на ден е 9 лв. Това са 180 лв. за един човек, който е загубил своята работа. Какво се случва сега обикновено? Работодателите принуждават своите работници да бъдат прекратени трудовите им правоотношения по взаимно съгласие. Тогава този работник в тази трудна ситуация ще трябва да взима и да има доход за семейството си 180 лв. на месец. Ние предлагаме минималното дневно обезщетение от 9 лв. да бъде 17 лв. Управляващи, това са 340 лв. на месец! Не мислите ли, че и така е значително малко? Подайте ръка все пак на хората, които сега, в тази трудна ситуация, остават с минимални доходи от трудовото си обезщетение за безработица. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Желева.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Също няма.
Ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 110 народни представители: за 35, против 26, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 31.
Параграф 17 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 32:
„§ 32. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 118, ал. 2:
а) създава се нова т. 5:
„5. свободното движение на необходимите химикали за обработка на питейните и отпадъчните води, при процесите за пречистването им, в т.ч. внос през държавната граница;“
б) досегашните т. 5, 6 и 7 стават съответно т. 6, 7 и 8.
2. В чл. 127 се създава ал. 4:
„(4) Пречиствателните станции за отпадъчни води на населените места, селищните и курортните образувания се осигуряват с пречиствателни съоръжения/инсталации за обеззаразяване. Обеззаразяване се извършва преди заустване в повърхностни води и Черно море при възникнала необходимост по преценка на органите на Министерството на здравеопазването. Задължително обеззаразяване се извършва преди заустване в Черно море по време на курортния сезон.“
3. В чл. 131 се създава ал. 3:
„(3) При настъпило аварийно замърсяване с непречистени битови отпадъчни води или при обявена извънредна епидемична обстановка:
1. утайките от пречиствателни станции за отпадъчни води на населените места, селищните и курортните образувания, които се използват в земеделието, се прилагат в почвата най-малко след 30 дни времепрестой извън пречиствателните съоръжения;
2. води, използвани в съответствие с Наредба № 18 от 2009 г. за качеството на водите за напояване на земеделските култури, когато са замърсени с непречистени отпадъчни води, се използват за напояване на земеделските култури най-малко 48 часа след смесването им с тези води.“
4. В чл. 148а ал. 6 се отменя.
5. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 101:
„101. „Химикали за обработка на питейните и отпадъчните води при процесите за пречистването им“ са флокуланти, коагуланти, биоциди, използвани за обеззаразяване/дезинфекция и други, предназначени за пречиствателните станции/съоръжения за питейни води и пречиствателните станции за отпадъчни води.“
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„Създава се § 17а:
„§ 17а. В Закона за данък върху добавена стойност (обн., ДВ, бр. …) в чл. 66, ал. 2 след думата „ставка“ се добавя „храни, за лекарствени продукти, включени в позитивния списък по чл. 262 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, заплащани със средства от бюджета на НЗОК, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, както и“.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Заповядайте, господин Гечев – имате думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Разбира се, че сте очаквали нашите аргументи за диференциацията на данък добавена стойност. Ние имаме следните аргументи, особено в ситуация на разрастваща се икономическа криза и обедняване на населението за всички страни – членки на нашия Европейски съюз, в това число и на България.
Първо, каква е европейската практика? За Ваше сведение, уважаеми колеги, има страни в Европейския съюз, които имат 5-степенна структура на данък добавена стойност. Ирландия – 23% ДДС, изключения: 13,5%; 9%; 4,8%; 0%. Изключенията от средното ДДС са винаги по отношение на основни хранителни стоки, на лекарства, на медицинско оборудване, на услуги в областта на културната дейност, запазване на околна среда и други.
В Италия е 4-степенна структурата на данък добавена стойност – 22% общо ДДС: 10%; 5% и 4%.
Във Франция е 4-степенно ДДС – 20% общо ДДС. Изключения: 10%; 5,5% и 2,1%. За какво, уважаеми колеги, във Франция – основни хранителни продукти, безалкохолни напитки, лекарства, вътрешен транспорт, хотели, ресторанти. Впрочем за ресторантите задължително е посочено, че се изключва от намалението данък добавена стойност върху алкохолни напитки, даване на общински жилища – наеми. Освен това 2,1% във Франция е ДДС за лекарства, за вестници и списания, за доставка на телевизионни програми, културни събития и така нататък.
В Италия хранителните стоки, агропродуктите, безалкохолните напитки се облагат с 4% ДДС, а лекарствата и електричеството – 10%.
Ние от няколко години Ви предлагаме диференциран данък добавена стойност с аргумента, че това е общоевропейската практика.
Уважаеми колеги, в Европейския съюз има само две страни, които нямат диференциран данък. Едната е България, а другата – Дания. Ще кажете за Дания – да, това е типична скандинавска страна със силна социалдемокрация и висок жизнен стандарт. Да, обаче в Дания наистина, ако сравняваме с България, трябва да имаме предвид, че те нямат диференциран ДДС, но имат безплатно висше образование, безплатно средно и начално образование и на практика безплатни медицински услуги. Така че те са решили въпроса с диференциацията на данъците по друг начин.
Имайки предвид тежкото състояние, в което се намира българската икономика, удвояването и евентуално утрояването на безработицата в България, имайки предвид също факта, че около 60 на сто от разходите на българското семейство отиват за закупуване на хранителни стоки, ние считаме, че ще направим една изключително добра стъпка в тези условия в улеснение на българските граждани.
Не е вярно, първо, досега от години слушаме аргументите, че това усложнява изчислението на ДДС. Уважаеми колеги, в ХХI век при съвременните софтуерни програми няма да има разлики в милисекунди даже на компютрите да изчисляват ДДС по заложените програми. Освен това, нима страни като Франция, Италия, Ирландия – да не изброявам другите страни от Европейския съюз, имат затруднения при изчисляването на ДДС?
Второ, не е вярно, че няма да бъдат намалени цените, тъй като всеки търговец, който продава стоки и услуги при намален ДДС, той не печели от ДДС – той печели от оборота и от обема на продадената продукция. Навсякъде по света при намалението на допълнителната тежест в структурата на цената под формата на данъци, които и да са те, понижението на цените на хранителните стоки води до по-голям обем на продажбите, респективно до по-голям обем на печалбата.
Така че подкрепяйки не само предложението на БСП, но и европейската практика, първо, решаваме социални проблеми в тези трудни условия. Второ, в средносрочен и дългосрочен период постъпленията в бюджета ще бъдат същите и даже по-големи. И, трето, запазваме условията на засилена пазарна конкуренция.
Нашето предложение е проевропейско, то се основава на европейския опит и ще има социален и икономически ефект. Моля Ви да го подкрепите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гечев.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Сега ще подложа на гласуване следните текстове: текста на вносителя за § 15, който става § 30; текста на вносителя за § 16, който става § 31; редакцията, предложена от Комисията за § 17, който става § 32.
Гласували 129 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 31.
Предложенията са приети.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 137 народни представители: за 45, против 28, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 18 има предложение на народния представител Георги Гьоков.
Комисията не подкрепя предложението § 18 да отпадне.
Предложение на народния представител Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 33:
„§ 33. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 47:
а) в ал. 1, т. 11 думите „производство и складиране“ се заменят с „производство и/или складиране“;
б) създават се ал. 7 – 11:
„(7) Данъчен склад не може да бъде обект, който обхваща:
1. нефтопродуктопровод и свързана/присъединена към него повече от една база/обект за складиране и/или производство на енергийни продукти;
2. нефтопровод и нефтопродуктопровод със свързани/присъединени към тях повече от една база/обект за складиране и/или производство на енергийни продукти.
(8) В случаите по ал. 7, т. 2, при наличие на производствена инсталация за преработка на нефт, свързаните с нея нефтопровод и нефтопродуктопровод са неразделна част от съответния данъчен склад.
(9) В случаите, когато нефтопродуктопроводът е разположен на територията на повече от едно митническо учреждение, за него се издава отделен лиценз за управление на данъчен склад. Помпените съоръжения, необходими за функциониране на нефтопродуктопровода, се считат за част от данъчния склад.
(10) В случаите по ал. 9 свързаните с нефтопродуктопровода бази/обекти за съхранение и/или производство на енергийни продукти са отделни данъчни складове.
(11) При издаване на лиценз за управление на данъчен склад по ал. 8 и 9 се отчита съответната специфика.“
2. В чл. 52:
а) в ал. 1:
аа) точка 6 се отменя;
бб) създава се т. 7:
„7. използва средства за измерване и контрол на входа и изхода на помпените съоръжения, необходими за функциониране на нефтопродуктопровода, в случаите по чл. 47, ал. 9.“;
б) в ал. 2 т. 1 се отменя.“
По § 19 има предложение на народния представител Георги Гьоков:
„Параграф 19 да отпадне.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 34:
„§ 34. (1) Лицата, попадащи в обхвата на чл. 47, ал. 7 – 10 от Закона за акцизите и данъчните складове, привеждат дейността си в съответствие със същия закон, като за целта в едномесечен срок от влизането в сила на този закон подават уведомление до директора на Агенция „Митници“ за:
1. промяна на вече издадени лицензи за отделяне на нефтопродуктопровод/нефтопродуктопроводи и за издаване на самостоятелен/самостоятелни лиценз/лицензи за отделените от данъчния склад бази;
2. промяна на вече издадени лицензи, в обхвата на които попада производствена инсталация за преработка на нефт и свързаните с нея нефтопровод и нефтопродуктопровод и за издаване на самостоятелен/самостоятелни лиценз/лицензи.
(2) В уведомлението се съдържа информация и се прилагат необходимите документи за издаване на лиценз за управление на данъчен склад в съответствие с изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове.
(3) Когато е необходимо изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването на решение за промяна и лиценз/лицензи за управление на данъчен склад, лицето, подало уведомление по ал. 1, може да поиска спиране на производството за срок до един месец, като посочва причините за спирането. Искането може да бъде подадено в 14-дневен срок от подаването на уведомлението по ал. 1, съответно в срока за отстраняване на нередовностите при наличие на такива.
(4) Решението за промяна и издаденият/издадените лиценз/лицензи във връзка с подадено уведомление по ал. 1, т. 1 или 2 се връчват едновременно.
(5) Обезпеченията за данъчния/данъчните склад/складове по подаденото искане по ал. 1 се представят преди издаването на лиценза/лицензите.
(6) Установените от митническите органи наличности на акцизни стоки към датата на връчването на актовете по ал. 4 се вписват в материалната отчетност на съответните данъчни складове и не се считат за освободени за потребление, като за целта се регистрират електронни административни документи.
(7) В случай че не е подадено уведомление в срока по ал. 1, лицензът, попадащ в обхвата на чл. 47, ал. 7 – 10 от Закона за акцизите и данъчните складове, се прекратява.
(8) До издаването на съответния акт на директора на Агенция „Митници“ относно привеждане в съответствие е чл. 47, ал. 7 – 10 от Закона за акцизите и данъчните складове лицата, подали уведомление по ал. 1, продължават дейността си като лицензирани складодържатели, но не по-късно от 30 ноември 2020 г.“
По § 20 има предложение на народния представител Георги Гьоков:
„Параграф 20 да отпадне.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Георги Гьоков § 18 да отпадне.
Гласували 133 народни представители: за 34, против 70, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 18, който става § 33.
Гласували 134 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 30.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Георги Гьоков за отпадането на § 19.
Гласували 134 народни представители: за 33, против 79, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 19, който става § 34.
Гласували 131 народни представители: за 103, против 8, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Георги Гьоков за отпадането на § 20.
Гласували 127 народни представители: за 29, против 72, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 20, който става § 35.
Гласували 129 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 27.
Предложението е прието.
Господин Зарков, прегласуване ли?
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на повторно гласуване текста на вносителя за § 20, който става § 35.
Гласували 121 народни представители: за 91, против 2, въздържали се 28.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 36.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„Създава се § 21а:
„§ 21а. В срок до 31 май 2020 г. министърът на земеделието, храните и горите предприема необходимите действия и извършва промени в съответните наредби, осигуряващи:
1. Безвъзмездна финансова помощ в размер на 50 млн. лв. за зеленчукопроизводители, овощари и животновъди.
2. Безлихвени кредити за оборотни средства с минимум 6 месечен гратисен период за зеленчукопроизводители, овощари и животновъди.
3. Безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за подкрепа на микропредприятия със седалище или клон в община от селски район за преодоляване на икономическите последствия от пандемията на COVID-19.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 37:
„§ 37. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. …) в чл. 58а, ал. 2 числото „50“ се заменя с „80“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Изказване – господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Ние от парламентарната група на БСП сме последователни по темата, свързана със земеделието и с подкрепата на земеделските производители. Многократно от тази трибуна сме казвали, че сектор „Земеделие“ трябва да бъде водещ, за да може прехраната, продоволствената политика на България да бъде такава, каквато е била и каквато трябва да бъде, а да не бъдем на 50-о място по продоволствен индекс. Ето затова в Закона нашите предложения са точно за стимулиране на дребните земеделски производители, на зеленчукопроизводители, овощари и животновъди. Затова предлагаме безвъзмездна финансова помощ в размер на 50 млн. лв. Ние и преди два месеца, когато приемахме Закона за извънредното положение, предложихме помощ от 30 млн. лв., но какво направи Министерството на земеделието, храните и горите чрез Фонд „Земеделие“ – отпусна едни 5 милиона, вместо да стигнат именно до тези, които произвеждат оранжерийно производство, те стигнаха до големите вериги. Така че това е една мярка, която, за съжаление, не проработи от страна на управляващите.
Предлагаме също безлихвен кредит за оборотни средства за минимум шестмесечен гратисен период отново за зеленчукопроизводителите, овощарите и животновъдите.
Освен това предлагаме и безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за подкрепа на микропредприятия със седалище и клон в община от селски район, във връзка с икономическите последствия от пандемията от COVID-19.
Уважаеми колеги, ако погледнем в аграрния доклад къде се намира аграрният сектор, брутната добавена стойност, създадена от отраслите на националните икономики, и ако погледнете за периода от 2014 до 2018 г., аграрният отрасъл е със завидните през 2014 г. 5,2%, а в 2018 г. стига под 4 – 3,9%. За съжаление, сектор „Услуги“ расте – тоест България се превръща в държава на услугите. Аз и моите колеги многократно сме заявявали от тази трибуна, че в аграрния сектор – отрасъл от многоотраслово производство, което имаше България и има тези дадености, в момента сме на едно интензивно монокултурно производство. Основно произвеждаме зърнени култури, които изнасяме без добавена стойност, и България се превърна в суровинен придатък на наши съседи и на страни от Европейския съюз.
В същото време, ако погледнем брутната добавена стойност от отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство“, отново за периода 2014 – 2018 г. ние сме загубили, 430 млн. лв. по-малко в икономиката спрямо 2017 г. – от 4 млрд. 130 млн. лв. на 3 млрд. 700 млн. лв., тоест една неефективна, една грешна аграрна политика. Някои автори говорят дори за така наречения парадоксален аграрен дуализъм – тоест едни 6% крупни земеделски производители, така наречените агроолигарси, които взимат 80% от субсидиите, и останалите 94% дребни земеделски производители – тези, за които ние от БСП предлагаме тези мерки, те произвеждат основно за лично ползване, за лично натурално стопанство – така нареченото лично натурално производство.
Това са два икономически свята, които съществуват паралелно, без да се срещат в социално-икономическото пространство. Затова от нашата парламентарна група настояваме за тези мерки – да подпомогнем дребните земеделски производители, зеленчукопроизводството, тъй като те в този момент имат нужда, ние трябва да ги съхраним. Ясно е, че те нямат тази продукция, която да влезе в големите вериги – това, което, разбира се, с Постановление на Министерския съвет Вие приехте, но то е грешно. Ние още преди три години тук, в този парламент, приехме и предложихме, но Вие не приехте Закона за веригите наистина да бъде през закон, както направиха и румънците. Ненапразно сега румънците от този продоволствен индекс са в пъти по-добре от нас. Аз Ви дадох пример и с унгарците, където в момента държавата инвестира над 1 млрд. лв. за производство и за оранжерийно производство на домати. България защо да не се специализира в тези дадености, които ги има? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, господин Председател.
Ето защо от нашата парламентарна група предлагаме тези мерки и се надявам те да бъдат подкрепени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Реплики?
Изказвания?
Заповядайте, господин Данчев, имате думата.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Председател! Всъщност в изказването на колегата преди мен, може би единственото, което липсваше да се каже, е, че големият проблем, който в момента седи пред земеделските стопани в България, е, че те може би са единственият сектор, който беше експлицитно изключен от всички възможности за подпомагане, така, сякаш проблемът, който възникна с коронавируса, не засегна този сектор. Това, разбира се, не е истина и от особено голяма подкрепа се нуждаят най чувствителните сектори в отрасли в рамките на селското стопанство, а именно зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството. Особено голяма е нуждата от помощ именно за най-малките земеделски стопани.
Странно, на нас ни направи впечатление от БСП, че в Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ миналата седмица, когато се коментираше отключването на мярката за безвъзмездна помощ от 3000 до 10 000 лв. за микро- и малки предприятия, бяха изключени микропредприятията, които са с регистрация в селските райони. Разбира се, това има своята логика, защото има ясна демаркация между Програмата за развитието на селските райони и Програмата за иновации и конкурентоспособност. Но странно е защо Министерството на земеделието не реагира, респективно Държавен фонд „Земеделие“, и не предприеха такава реципрочна мярка и в Програмата за развитие на селските райони в помощ на малките земеделски стопани?
Затова ние тук с предложението, което сме направили, подтикваме земеделския министър и ръководството на Държавен фонд „Земеделие“ да обърнат внимание на липсата на подкрепа за тези микропредприятия, които са с регистрация в селските райони, защото това са вероятно най-голямата част от микропредприятията в страната и в рамките на Програмата за развитие на селските райони да осигурят средства в подкрепа на тези микропредприятия.
Затова, обръщам се с апел към Вас да подкрепим това предложение всички заедно! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Данчев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да направя една редакционна поправка в § 21 по вносител, а именно: думите „до два месеца“ да бъдат заменени с „до шест месеца“ и текстът да изглежда по следния начин:
„§ 21. За срок до 6 месеца след отмяната на извънредното положение Агенцията по заетостта превежда компенсация в размер на 290 лв. за определени категории лица, подлежащи на осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване, съгласно критерии и условия, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител/самоосигуряващо се лице. Средствата са за сметка на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове.“
Смятам, че тази редакционна поправка ще бъде по благоприятна и ще даде възможност за по-дълъг период от време да се изплаща тази компенсация, ако е необходимо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване предложения текст за заместване в § 21 от народния представител Светлана Ангелова.
Гласували 115 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 25.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 21, който става § 36 с приетата поправка.
Гласували 112 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 121 народни представители: за 34, против 73, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 37 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 118 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 23.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение от народния представител Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат § 38 и 39:
„§ 38. (1) До края на 2020 г. министърът на финансите може да отпуска безлихвени заеми за сметка на централния бюджет със срок на възстановяване, не по-дълъг от края на 2021 г., на общини във връзка с изпълнението на противоепидемични мерки на територията на общината по чл. 63 от Закона за здравето или при временни касови разриви по бюджета на общината в резултат на занижена събираемост на данъка върху недвижимите имоти, данъка върху превозните средства и таксата за битови отпадъци спрямо същия период на 2019 г.
(2) Заемите по ал. 1 се отпускат въз основа на мотивирано искане от кмета на общината и решение на общинския съвет, като чл. 103, ал. 5 от Закона за публичните финанси и чл. 14 и 15 от Закона за общинския дълг не се прилагат.
(3) За заемите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 105 и чл. 106 от Закона за публичните финанси.
§ 39. Предоставеният до 20 януари 2020 г. трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища по чл. 53, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. може да бъде ползван за извършване на разходи от общината за изпълнение на противоепидемични мерки на територията на общината по чл. 63 от Закона за здравето.“
Предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Анна Александрова по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат § 40 и 41:
„§ 40. (1) За 2020 г. в разходите по чл. 62, т. 3 от Закона за местните данъци и такси може да бъдат включени и разходи за изпълнение на мерки по чл. 63 от Закона за здравето, извършени на територии за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.
(2) Разходите по ал. 1 се осигуряват чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци.
§ 41. (1) До 31 декември 2020 г. до 30 на сто от натрупаните средства по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците може да се разходват за прилагане на мерки по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето, свързани с изпълнението на изискванията на Закона за управление на отпадъците.
(2) Разходването на средствата по ал. 1 се извършва по решение на общинските съвети след одобрение на министъра на околната среда и водите.
(3) Дължимите месечни отчисления за 2020 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците за периода от 1 март 2020 г. до 30 ноември 2020 г. се внасят в срок до 31 декември 2020 г.
(4) За периода от 1 март до 31 декември 2020 г. не се начисляват лихви върху дължимите суми за месечни отчисления по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците.
Предложение на народния представител Хамид Хамид:
„В Преходните и допълнителните разпоредби се добавя нов § … със следния текст:
„Разпоредбата на чл. 82, ал. 9 се прилага от 01.01.2016 г.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат § 42 и 43:
„§ 42. През 2020 г. забраната за извършване на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие по чл. 15 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие е от 15 юни до 1 октомври.
§ 43. (1) До 31 октомври 2020 г. безработни лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за социално подпомагане и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от същия закон, може да сключват трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа за срок не повече от 120 дни, като това време не се признава за трудов стаж.
(2) Трудовият договор по ал. 1 е с нормална продължителност на работното време за деня до 8 часа, като страните по него може да уговарят работа за 4 или 6 часа.
(3) При сключване и при прекратяване на трудовия договор по ал. 1 не се прилагат чл. 62, ал. 3 и 4, чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 128а, ал. 3 от Кодекса на труда.
(4) Трудовият договор по ал. 1 съдържа данни за страните, място на работа, наименование на длъжността, размер на трудовото възнаграждение, дните и месеца на изпълнение на работата, продължителност на работното време, начало и край на работния ден и данни, служебно вписани от инспекцията по труда, регистрирала съответния образец.
(5) Трудовият договор по ал. 1 се изготвя по образец, утвърден със заповед на министъра на труда и социалната политика, и се публикува на електронната страница на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“.
(6) Работодателят – регистриран земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители или регистриран тютюнопроизводител по реда на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, може да получи регистрирани образци на трудовите договори по ал. 1.
(7) Образците на трудовите договори по ал. 7 може да се получат в съответната дирекция „Инспекция по труда“ от регистрирания земеделски стопанин или тютюнопроизводител лично или по електронен път.
(8) Трудовото възнаграждение се изплаща в деня на изтичане на срока на трудовия договор по ал. 1 срещу разписка, неразделна част от него.
(9) Осигурителните вноски за социално и здравно осигуряване за лицата по ал. 1 се внасят от осигурителите, сключили договор по ал. 1, в сроковете по чл. 7, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и по чл. 40, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.
(10) Лицата по ал. 1 запазват правото си на месечна помощ по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване за времето, през което имат сключен договор по ал. 1.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 44:
„§ 44. Законът влиза в сила от 14 май 2020 г., с изключение на § 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Изказвания?
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, започвам с това, че ще Ви моля да представите различните текстове за гласуване един по един, доколкото има такива, които ще подкрепим, като тези, които ще подпомогнат все пак до някаква степен общините, по предложение на Ивелина Василева и Александър Иванов, които се съдържаха и в нашите предложения. Те не са достатъчни, но, за съжаление, отхвърлихте по-сериозните мерки. И това е нещо. Но в същото време категорично се противопоставяме на § 43, който има за цел според вносителите да подпомогне събирането на земеделската продукция. Само че ние вече предприехме мерки по този въпрос, удължавайки с още два месеца специалните правила, които бяхме предприели именно в тази сфера в Закона за извънредното положение.
Сега с този текст, който ни се предлага, страхувам се, че вместо да изпишем вежди, ще извадим очи. И това беше споменато по няколко линии. Първата е тази на правата на трудещите се, която беше застъпена включително от представители на Министерството на труда и социалната политика, както и от представителите на БСП. Друга е по линията на административния хаос, който нещо подобно може да създаде. И трета е по непредвидените последствия, които могат да възникнат във всеки един конкретен момент, когато специфичните взаимоотношения между един земеделски производител и неговият работник понякога са повече от 14 дни, пък той взима и други помощи и така нататък, и така нататък. Тоест така – с ботушите, няма да помогнем на земеделските производители да съберат продукцията си, нито на социално слабите лица и записаните безработни да намерят някакво препитание, макар и временно. Напротив, може да се окаже, че препятстваме и двете. Не на последно място, социални права по този начин не бива да бъдат подлагани на съмнение.
Затова ние категорично се противопоставяме и ще гласуваме против въвеждането на подобен пробив в трудовото законодателство. Между другото, използвам случая да се зарадвам от това, че беше оттеглен друг един доста скандален текст, който приравняваше на общественополезна дейност дейности в частен интерес по абсолютно недопустим начин, но тук се вразумихте, оттеглихте го. Поздравявам Ви! Човек трябва да знае да дава и крачка назад. Дайте крачка назад и тук, не за друго, а защото няма да постигнете целите, които си поставяте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Зарков.
Искате разделно гласуване, доколкото разбрах, на параграфи 42 и 43. Към параграфи 38, 39, 40 и 41 имате ли?
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): Параграфи 42 и 43 поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, разбрах.
Изказвания?
Госпожо Белова, заповядайте.
МАРИЯ БЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За да успокоим колегите от опозицията, правя предложение за редакция на ал. 10 в § 43 – думите „Кодекса за социално осигуряване“ се заменят със „Закона за социално подпомагане“.
И в тази връзка създаването на нова ал. 11:
„(11) До 31 октомври 2020 г. основната икономическа дейност „Растениевъдство“ – прибиране на реколтата, се смята за дейност по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта.“
Така считам, че удовлетворяваме и исканията на опозицията да подпомогнем земеделските стопани, както те казаха, които ни гарантират продоволствената сигурност на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Белова.
Реплики?
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Белова, напълно съм потресен от Вашето предложение. Вие сама преди час и половина-два оттеглихте същото предложение от този законопроект – това, което сега ни предлагате. Оттеглихте го, защото мисля, че чухте вчерашните аргументи.
Това, което правите, уважаеми дами и господа народни представители, нека Ви стане ясно – въвежда се в дефиницията в Закона за насърчаване на заетостта дефиницията на общественополезна дейност, където са вкарани комунални услуги и други такива неща, обирането на продукция. Това е ангария! Това е да вземете едни хора и да ги накарате да работят не по тяхно желание за частния интерес на някой друг, защото общественополезната дейност по дефиниция е нещо, което се прави в обществен интерес. Така Вие закарвате някои хора при частник да му оберат продукцията, която той после продава. Това противоречи на всякакви стандарти, включително международни. И това, че е за малък период от време, не го прави по-скандално.
А начинът, по който е направено, след като беше внесено като предложение, обсъдено в Правна комисия, срещнало сериозен отпор, оттеглено тук от залата, и сега изведнъж в последния момент отново издиктувано!?
Моля Ви, това, което направихме за земеделските производители и за събирането на продукцията, не подценяваме проблема и гласувахме, тези текстове влезнаха в прословутия и дълго обсъждан § 4. Недейте подлагайте под съмнение естествени права по този грубиянски начин! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Зарков.
Има ли друга реплика?
Реплика – господин Митев.
Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Белова, аз не съм съгласен с Вашето изказване, тъй като освен предложението за редакция Вие трябваше все пак явно да обясните на лявата част от залата какво пише в дискутирания § 43 и то няма нищо общо с това, което чуваме до този момент от БСП.
Няма как да има ангария, тъй като при ангарията имаме безвъзмездно, и то не предоставяне, а безвъзмездно извършване на трудова дейност, което е задължително.
В § 43, ал. 1 какво пише? Че „до 31 октомври 2020 г. безработни лица в трудоспособна възраст, които получават месечна социална помощ по Закона за социално подпомагане и не са включени в програми за заетост по чл. 12 от същия закон, може да сключват...“ Може, а може и да не сключват, тоест по тяхно желание трудовият договор е консенсуален, не е административен договор, тоест доброволно двете страни по трудовия договор могат да решат, да преценят дали да сключват такъв или не, и то за срок не повече от 120 дни, като това време съответно не се признава за трудов стаж.
По този трудов договор, който се сключва, това лице съответно ще получава възнаграждение. Този труд, който ще полага, не е безвъзмезден труд и такива внушения за ангария или за някакви задължения, които никой не въвежда и те не съществуват в това предложение, няма как да бъдат подкрепени, няма как да бъдат възприети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Митев. (Шум и реплики.)
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Белова! Аз Ви зададох въпрос, а Вие не стига, че не отговорихте на въпроса, а тук Ви помагат и от „Обединени патриоти“ да си мотивирате това, което правите. Извинявайте, това е вандалщина!
Да кажеш ти, първо, отхвърлен е параграф от Правната комисия, след това е оттеглен от Вас параграф и сега го вкарвате като допълнение във вече – аз не знам като какво е това! Редакционно ли е, какво е? Не можем да разберем за какво става въпрос, така че аз не знам какво правите!? Това е вандалщина в това, което правим – в законодателния процес, първо.
Второ, попитах Ви какво го налага, пък и Христиан Митев, който се опитва да Ви помага по някакъв начин тук, да мотивирате това, кажете ми, след като тук пише: може да сключим, а може и да не сключим?! Ами защо като може да сключи, да не го сключи по 114а, а трябва да има 114б? Отговорете, да видим за какво става въпрос.
Значи по 114а много ясно Ви обясних одеве, че могат да сключат договори за 90 дни в годината за еднодневни трудови договори. Сега Вие на тези същите хора им правите чл. 114б, в който им казвате, че могат да работят 14 дни в земеделието. Но тези 14 дни като свършат, защото те може да искат да работят и 15, и Законът в момента не им забранява да работят по еднодневни трудови договори повече от 14 дни, като изкарат тези 14 дни, този земеделски или селскостопански производител, който работи, трябва да спре по този чл. 114б и да почне да сключва договори с него по чл. 114а.
И защо да го прави това? Каква е причината в цялата работа? Ако някъде пишеше: задължително е, да ги вкарате... (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Времето изтече, господин Гьоков!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …да работят това, както каза колегата, ще бъде пък ангария и ще бъде тотално нарушаване на права. Не знам защо го правите? Ако можете да обясните по някакъв начин, аз ще бъда доволен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Госпожо Белова, имате думата.
МАРИЯ БЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Гьоков, трудно ми е да обясня на колега, който счита, че мерките и приемането на норми, свързани с подпомагане дейността на земеделските стопани в тази тежка ситуация, цитирам по памет – „зулуми, вече е вандализъм“.
Считам, че във Вашата парламентарна група има изявени, компетентни експерти, които биха могли да Ви обяснят, ако ги чувате, естествено, че тези предложения са свързани единствено с възможността земеделските стопани да могат да взимат на работа тези трайно безработни хора, които да не се подпират на метлата, използвам жаргон, поне да свършат реална работа. Защото ние сме в ситуация, в която сме изправени пред опасността да имаме реколта и да няма кой да прибере българската реколта, и Вие бяхте, за което Ви подкрепихме, хората, за които искахте… (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, от място): Кой им забранява?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гьоков! Имахте право, направихте реплика.
МАРИЯ БЕЛОВА: …сериозни мерки в подкрепа на земеделските производители, в подкрепа на земеделската продукция да купуваме българската продукция. И сега да говорите за зулуми и за вандализъм, няма какво да коментирам.
Господин Митев, да, аз от вчера считам, че каквото и да е убеждението на колегите по предложените текстове и всякаквите мотиви, които изложихме и в Правната комисия, не дават резултат. Не намирам за правилно да използваме трибуната на Народното събрание да коментираме и да обясняваме как на земеделските производители не трябва да им дадем възможност да си приберат розите, черешите и така нататък, българската продукция. Малко преди разглеждането на този параграф точно колегите отляво казаха: сектор „Растениевъдство“ е наистина най-уязвим, наистина с тези текстове ние подкрепяме малките зеленчукопроизводители и не намирам смисъл да дебатираме, и да говорим, че правим вандализъм в тази зала, опитвайки се единствено да им помогнем да си приберат реколтата.
Предложението го оттеглих, защото там нямаше срок. В редакционната поправка изрично казвам – срокът е 31 октомври, да приключи стопанската година в ситуацията, в която се намира в момента. Смятам, че това е компромис, който сме задължени ние като законодатели да направим, за да подпомогнем земеделските производители. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Белова.
Господин Попов, първо и после господин…
Господин Попов вдигахте картата. Искате изказване ли?
Процедура?
Заповядайте. Ще Ви дам изказване.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Току-що направеното предложение за тази трудова повинност (шум и реплики от ГЕРБ) по никакъв начин не е редакционно и Вие не би следвало да го допуснете за гласуване. То беше оттеглено там, където му беше мястото, няма общо и не е редакция на текстовете, които бяха предложени. Нека да не нарушаваме Правилника на Народното събрание, недейте да го допускате до гласуване. Парламентът, надявам се, оттук нататък ще работи в нормален ритъм, ще има възможност и това предложение да бъде обсъдено на спокойствие и евентуално да се внесе от този, който прецени, че би могло да свърши някаква работа тази трудова повинност. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Попов.
Това е текст за допълване, който беше изтеглен оттам, където не му беше мястото и затова се предлага тук. Не, това е текст за допълване. (Реплики от ГЕРБ: „Това е редакционна поправка.“)
Господин Гьоков, имате думата. (Шум, реплики, смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това е текст за допълване. Има го в Правилника.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, аз нямах намерение да се изказвам, защото мисля, че казах всичко, което трябваше в първоначалното изказване по въпроса. Само че тук излезе госпожа Белова и се мъчи да направи някакви внушения как БСП безчувствените не искат да помогнат на земеделските производители, а тук разни метани – защо ние сме против това растениевъдството, най-уязвимият отрасъл, а ние не щем да помогнем.
Ние предложихме за земеделието, ако си спомняте, 50 милиона. БСП предложи доста други мерки, само че Вие не приехте нито една и сега обяснявате как аз съм казал „зулуми и вандалщина“. „Зулуми“, първо, въобще не съм казал – никога не съм споменавал тази дума, а казах, че правите вандалщина в законодателния процес. Същото Ви го каза с процедурата си Филип Попов.
Отново ще Ви обърна внимание, господин Председател, като продължение на изказването на Филип Попов, смятайте го и за процедура. Недопустимо е предложение, отхвърлено в Правната комисия, без значение в коя комисия е, защото основният доклад е на Правната комисия, предложение, неподкрепено от Правната комисия и оттеглено от вносителя, след това да бъде внасяно, защото нямало срок!? Е каква е редакционната поправка, която е възможно да се прави по време на гласуване? Може ли да ми обясни някой!?
Престанете да изопачавате нещата! Зулуми е това, което правите в законодателния процес. Не е желанието Ви да подпомагате земеделските производители. И ние имаме желание да подпомагаме земеделските производители, само че го правим по по-рационален начин от Вас.
Питах Ви и Вие не отговорихте на въпроса: какво пречи на земеделските производители да сключват договори по чл. 114а? Какво пречи да наемат тези, които са на социално подпомагане, което въобще не пречи на тези хора да си запазят и социалното подпомагане? Затова Вие въведохте еднодневните трудови договори преди две години, които нарушават пак трудови права. А сега въвеждаме още едни договори – 114б, макар и временно, но Вие това не искате да го разберете.
Попитайте експертите, които работят в Социалното министерство, попитайте експертите, които работят в Инспекцията по труда, в бюрата по труда, че и 114а не е ефективен член за трудови договори, а Вие искате да правите чл. 114б, който да... Абе престанете с тези експерименти върху Кодекса на труда.
Аз разбирам, че искаме да помогнем на тези хора, ама дайте, приемете едно предложение, чуйте ги тези предложения, не си затваряйте ушите и като чуете БСП, да натискате червеното копче! Престанете с тези неща! И никога не съм нарекъл желанието – нито Вашето, нито нашето, нито на когото и да било в тази зала, да помогне на земеделските производители зулуми или вандалщина. Вандалщина е Вашето, което правите в законодателния процес! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Има ли реплики? Господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, абсолютно е прав господин Гьоков. Преди малко Ви казах нашите предложения – Вие мълчите, не казвате: „не стават“. А госпожа Белова изведнъж с тази мярка…
Аз искам да попитам: колко земеделски стопани и производители разговаряха с Вас и искат тази мярка? Напротив. Те искат нашата мярка – на БСП (реплики от ГЕРБ: „Не е вярно.“), искат безвъзмездна помощ, това искат, подпомагане, а не с тази мярка, за която Вие говорите. Защото такива земеделски производители и зеленчукопроизводителите, които цитирахте, те са в такова изключително затруднено положение, че Вие с тази мярка няма как да ги подпомогнете.
Пълен хаос през тези два месеца са Вашите предложения.
Първо, че министърът на отбраната, вицепремиер, той ми предлага мерки за подпомагане на земеделските производители!? От къде накъде!? Има си министър на земеделието. Какво направихте? Вие затворихте в най-важния период пазарите и кооперативните пазари в момента, в който точно дребните производители трябваше да си реализират продукцията. Това направихте. Разсадниците фалираха.
На следващо място, мерките, които предлагате за животновъдите, какво направихте с дребните животновъди? Вместо да ги подпомогнете, тях Вие подпомогнахте 64 кланици, на тях дадохте парите. Хората с по 100 – 200 овце, кози звънят и казват: защо не дадоха парите на нас тези от ГЕРБ и от „Обединени патриоти“?
Предложенията, които направихме от БСП, не ги приехте, а сега с някакви пословични мерки искате да подпомагате земеделските производители. Благодаря за вниманието. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин председател, дами и господа народни представители! Цял ден, а и не само днес, обсъждаме ефективността на мерките, които предлагат управляващите в различни сектори.
Дотук отчитаме, че мярката в икономиката за бизнеса 60/40 не работи. Те го отчитат! Отчитаме, че социалните Ви мерки за помощ на безработни, на семейства, останали вкъщи да си гледат децата, не работят. Засега, като че ли проработи само мярката за кредити – кредити на потребители, кредити на бизнес, кредит на държавата и така нататък.
Сега да видим какво става в земеделието. Не сте ли сигурни, че това е един от приоритетните сектори, които България трябва да развива занапред по друг начин и по друг модел? Защото кризата показва, че подобен вид пандемия прекъсва връзките на доставки в цял свят, а най-опасни са връзките за доставки, коридорите за доставки на хранителни продукти и може населението на дадена държава да остане без прехрана. Следователно всяка държава трябва да обърне своята политика, грижа, финансиране към собствено производство. Да, има държави, които са в пустинята, макар че и там – и в пустинята, произвеждат и не могат. Но България има една от най-плодородните земи, има експерти и специалисти, има опит в производство на земеделски продукти и има нарушено търговско салдо по отношение на внос и износ, особено в областта на земеделието. Казано по-простичко за търговското салдо: ядем чужди плодове и зеленчуци, когато българската държава и българският народ може да си ги произвежда и по-качествени, и по-евтини.
Какво трябваше да се направи за тази политика и какво направихте Вие? Трябваше да се даде безвъзмездна помощ на малките и средни земеделски производители на плодове, зеленчуци, месо и мляко. Направихте ли го? Не. Какво им казахте: идете в банките да си вземете кредити. Как да ги връщат, като не произвеждат – както те намерят за добре и когато. Не, тези хора се нуждаеха от директна безвъзмездна помощ, за да произвеждат българска храна за българския народ.
Втората мярка, която уж предприехте – помощ на българските земеделски производители за пласиране на стоката в търговските вериги. Ама такъв шум вдигнахте, ама такива приказки наговори премиерът: как ей сега вика търговските вериги и 50% от площите в българските търговски вериги веднага се зареждат с българска продукция.
Какъв е резултатът от това, уважаеми управляващи? И един от Вас знае ли колко процента българско производство в момента се продава в търговските вериги благодарение на Вашите мерки за земеделие?! Никаква промяна няма! Просто търговските вериги си наложиха политиката, която налагат от много години и срещу която ние сме се противопоставяли, извиха Ви ръцете, наложиха си условията – никаква полза за българските производители в търговските вериги. Не остана нито от първоначалната идея определен процент от площите да се заемат от български стоки, нито облекчение на българските производители за такси и други за достъп до търговските вериги. Тоест и тази мярка в сектора „Земеделие и подпомагане на българското производство“ не работи!
И какво предлагате сега – трета мярка за облекчаване за наемане на работна ръка по начин, който абсолютно е недопустим в българското трудово и осигурително право. Ако трябва да обобщим от предложените Ви мерки в областта на земеделието: нула резултат за българските земеделски производители при прекрасна възможност българската земя да храни българския народ. Осъзнайте се, защото това трябва да бъде един от дългосрочните приоритети на България. Вие управлявате днес, друг ще управлява утре, едно от нещата, върху които трябва която и да е политическа партия да управлява, е българското земеделие, защото то дава възможност за развитие на България не само за вътрешно потребление – една от сферите, в която може да се работи за експортно ориентирана икономика – важен елемент от това българската икономика да бъде съживена след кризата.
Време е наистина да осъзнаете за какво става дума. За втори път днес ще кажа: постоянно приемате палиативни мерки на хартия, хартиени закони, хартиена политика, която няма нищо общо с живия живот и не дава никакъв резултат за развитие на българската икономика и добруване на българския народ. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Има ли реплики?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Нинова, ако беше тук земеделският министър, щеше да Ви каже, че с българските вериги или поне с няколко от тях – с една основно, отпреди пет години правителството в областта на това, което говорихте, без да разбирате и в момента – как се подава ръка на дребните и средните земеделски производители и какъв пазар са намерили в стоката на една от веригите, стана ясно сега по време на обсъждане на тези мерки. (Реплика от „БСП за България“.)
Не от място! Станете след мен и говорете!
Една от тези вериги вече на своите витрини е изнесла 60% от това, което продава, и е българско производство. От четири години мина и възстанови старите български сортове, сключи със стотици фирми договори, които в момента внасят в МЕТРО продукция, като им финансират посевите, финансират им растителната защита, дават им предписания с какво трябва да торят, с каква вода трябва да поливат.
Неслучайно, когато беше разговорът при премиера, тази верига даде пример на другите по-малки вериги как става това нещо. И ако искате, една работна група да посетим всички щандове в България на тази верига и да се убедите, че там се продава 60% българско производство с конкретни договори. Нещо повече, от тези, които отговарят със сертификати на изискванията на световните стандарти на тази верига, най-доброто тръгва и в другите страни като износ. Така че, когато и останалите вериги вече допълнят тази картина, която създаде Министерството на земеделието, на ГЕРБ и на това управление, България ще стане нормална страна. Нямам спомен обаче, когато Вие сте управлявали, да сте създали нещо подобно. Единственото, което сте създали е непременен фалит. Че тя Ви фалира партията, фалира Ви Касата, а Вие говорите за запасяване на България. Срамота е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Нинова, имате право на дуплика.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател!
Уважаема госпожо Нинова, обяснете, че България е на първо място по използвана земеделска площ в Европа с над седем декара, че една Холандия е с един декар и сто, но е на първо място по производство на селскостопански продукти и на второ място в света, че големите вериги, за които тук говореше колегата преди мен, изобщо не отговаря на истината и че трябва да отидем да видим тези вериги. Нищо подобно, тъй като съгласно Аграрния доклад – уважаема госпожо Нинова, обяснете, производството на домати е 39 хил. декара, което е абсолютно недостатъчно за това, което колегата говори. Затова тези неща са важни да се чуят от трибуната на Народното събрание. И отново искам да повторя: пълен хаос е през последните два месеца – никаква подкрепа за дребните земеделски производители – това, което ние от БСП предлагаме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Трета реплика.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, от място): Госпожа Нинова под ръка ще я заведа! (Реплики от „БСП за България“.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Гърневски, Вие говорите за една верига, която прави това на добра воля. Ние говорим за закон, който да въведе правила и ред, така че всички вериги да се съобразяват с тях и да ги спазват. Ако ще разчитаме на добрата воля на един търговски субект, и то външна фирма, да провежда българска национална политика, отпишете я тази работа. Или държавата ще провежда тази политика чрез закони, ред, правила и контрол, или просто няма да я има и ще оставим на добрата воля на всеки да си прави каквото иска.
Но иначе е добре, че се изказахте, защото за девет часа дебат с това Ваше изказване отчетохте цялата група на ГЕРБ, които за девет часа дебат по всички теми за развитието на икономиката на България, и не само – и социалната политика, и здравеопазването, мълчаха. (Шум и оживление.) От сутринта има поне три предложения на премиера Борисов за промяна на ДДС – ту на храни, ту на ресторантьори, ту от началото на 2021 г., ту сега веднага. Не чухме нито една дума от председателя на Финансовата и Бюджетната комисия тук по тази тема. Обсъждахме куп социални мерки. За обезщетение на безработни, за обезщетение на хора, останали в неплатен отпуск – нито дума! Днес трябва да благодарите на господин Гърневски. Макар и с такова непрофесионално изказване той единствен отчете Вашата група по изключително важните за България и българския народ въпроси. Мълчанието Ви днес е показателно за липсата на аргументи и за политика на парче – хаотична, и политика на копчетата. Сутринта премиерът Ви каза: „намалете ДДС-то на 9%“. Преди малко гласувахте „против“.
Колеги, имате достойнство. Чакате утре да Ви нареди обратното ли?! Утре ще гласувате 9%. И това цял ден! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Затова ли сме тук – да чакаме един човек какво ще Ви нареди да правите през половин час?! За половин час внесохте предложение, след десет минути си го оттеглихте, след половин час пак го внасяте. Хора, така не се управлява държава! Или трябва да имате ясен план какво правите, или ще вървите все по на зле и по на зле, за съжаление, за сметка на народа и на държавата. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, правя техническа редакция. В ал. 7 има допусната грешка: „Образците на трудови договори по ал. 7 да се чете „по ал. 1“ и текстът да стане: „Образците на трудови договори по ал. 1 може да се получат в съответната дирекция, Инспекция по труда от регистрирания земеделски стопанин или тютюнопроизводител лично или по електронен път.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 38 и § 39 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
Сега ще подложа на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 40 и § 41 едновременно с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Хамид Хамид.
Гласували 131 народни представители: за 6, против 73, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 42 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 131 народни представители: за 101, против 2, въздържали се 28.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуване на текста на § 43. Има предложение за заместване в текста на § 10 от народния представител Мария Белова.
Подлагам на гласуване предложението за заместване в § 10.
Гласували 125 народни представители: за 98, против 27, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Отрицателен вот.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Отрицателният ми вот ще бъде съвсем кратък. Първо – по процедура. Вие казахте, че това била процедура по заместване – аз съм много любопитен къде в Правилника има такава процедура по заместване. Не знам – ако я намерите, ще бъда много щастлив да ми я покажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Показвам Ви я на момента, господин Попов – чл. 69, ал. 1, т. 3.
ФИЛИП ПОПОВ: Какво гласи тя – че има процедура по заместване? (Силен шум и смях от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласуването се извършва по следния ред – ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 – предложения за заместване. (Силен шум и смях от ГЕРБ.)
ФИЛИП ПОПОВ: По § 10, който е гласуван вече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това е предложение за заместване.
ФИЛИП ПОПОВ: По § 10, който е гласуван вече – чудесно. Два пъти мисля, че беше гласуван, както и да е, и оттеглен.
Гласувах „против“ тази практика, заимствана от Южна Америка преди Гражданската война там – памуковите плантации, които така усърдно се опитвате да въведете тук.
Вие отказахте да дадете на земеделските производители пряка финансова помощ – за сметка на това им давате труд. Преди малко казах – тази трудова повинност, която не кореспондира по никакъв начин нито с българската Конституция, нито с Кодекса на труда, нито с Кодекса за социално осигуряване. Така просто Ви е щукнало – оттегляте, приемате, замествате, премествате, и така цял ден.
Даже се чудя, уважаеми господин Председател, защо не гласувахме всички текстове до края, пък Вие после да си ги пребъркате, да си ги заместите, да си ги разместите както намерите за добре – така или иначе го правите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Има предложение за допълване отново от госпожа Белова в текста на § 43 като ал. 11.
Подлагам на гласуване предложението.
Гласували 120 народни представители: за 90, против 29, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Предложение от народния представител Анна Александрова за редакция в чл. 43, ал. 7 – заместване на „ал. 7“ с „ал. 1“.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Александрова.
Гласували 121 народни представители: за 91, против 28, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване § 43 с приетите вече предложения за заместване и редакционни поправки.
Гласували 126 народни представители: за 96, против 28, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 22, който става § 44.
Гласували 119 народни представители: за 95, против 23, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова – от 13,00 ч. изнесохте цялото заседание. Поздравления!
Колеги, следващото редовно пленарно заседание е на 14 май 2020 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 21,13 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Станислав Иванов
Филип Попов
Сергей Кичиков
Юлиан Ангелов
Симеон Найденов
Николай Александров